Становище на Европейския комитет на регионите — Цифрово сближаване

(2022/C 498/08)

Докладчик:

Gaetano ARMAO (IT/ЕНП), заместник-председател и член на Изпълнителния съвет на регион Сицилия

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (КР)

Въведение

отново заявява от самото начало, че икономическото, социалното и териториалното сближаване е една от основните цели, посочени в Договора за функционирането на Европейския съюз (член 174), за точно постигане на хармонично и балансирано развитие в целия Европейски съюз (ЕС) и неговите региони;

подчертава, че концепцията за „цифрово сближаване“ е призив за признаване на съществената роля, която технологиите играят в нашия живот, както и изискване за интегрирането на целите на сближаването в цифровите права, принципи и политики на Съюза, като призовава за съответно преразглеждане на член 175 от ДФЕС;

припомня, че в Годишния барометър на ЕС за състоянието на регионите и градовете за 2021 г. Европейският комитет на регионите (КР) подчерта цифровото сближаване като ключов фактор за създаването на приобщаващи общества в ЕС: „с термина „цифрово сближаване“ се придава важно допълнително измерение на традиционното понятие за икономическо, социално и териториално сближаване, дефинирано в Договора за ЕС“ (1); цифровизацията може да спомогне за намаляване на социалните и териториалните неравенства, като достига до гражданите, които в противен случай биха били изключени от определени услуги или с недостатъчно обслужване;

припомня, че концепцията за цифрово сближаване (2) и приносът, необходим за конкретното му постигане, както е посочено в мащабно неотдавнашно прогнозно проучване на Европейския комитет на регионите (3), предполагат, че всеки европейски гражданин има приемлив достъп до интернет и до цифрови услуги, както и че трябва да се повишат суверенитетът и устойчивостта на цифровата инфраструктура на ЕС;

подчертава, че ЕС трябва да работи за това цифровата трансформация да стане възможно най-достъпна за всички граждани на ЕС и трябва да обърне специално внимание на подпомагането на по-слабо развитите региони, както и на тези, които са засегнати от постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като архипелазите, най-отдалечените, островните, трансграничните и планинските региони, за да ускорят цифровата си трансформация, като се имат предвид уникалните предизвикателства, пред които са изправени, като същевременно се увеличат максимално техните активи; подчертава и значението на партньорското сътрудничество;

признава, че макар технологиите да са ключов инструмент, който да ни помага да се адаптираме към трудни ситуации, засягащи всички сфери на обществото, важната роля на цифровите технологии за реагирането и изграждането на устойчивост на COVID-19 открои недостатъците в цифровата инфраструктура и грамотност и направи цифровото разделение в ЕС още по-силно изразено;

Предизвикателствата пред нас

припомня, че „цифрово разделение“ е термин, който се отнася до „различни степени на достъп и използване на информационни и комуникационни технологии, и по-специално до пропуските в достъпа и използването на цифрови услуги, базирани на интернет“ (4); подчертава, че високоскоростната свързаност за всички в Европейския съюз от градовете до селските и отдалечените райони трябва да бъде услуга от общ интерес и да се третира като такава;

подчертава, че цифровите форми на комуникация създават и нови предизвикателства за демократичните процеси. За мнозина социалните медии, чиито оператори рядко извършват проверки на фактите, са най-важният източник на новини. Цифровият дебат в социалните медии може да доведе до поляризация и фрагментарност на обществото. Съществуват големи възможности за оказване на влияние, по-специално чрез използването на алгоритми, чрез които се управлява поведението на потребителите;

подчертава, че за цифровото сближаване трябва да се обърне внимание на причините за нарастващото цифрово разделение в Съюза и на предизвикателствата, пред които са изправени регионите, които, въпреки че се стремят да преодолеят цифровото разделение, все още изостават, макар увеличаването на цифровото разделение да не е официално признато като заплаха за сближаването в ЕС;

10.

подчертава, че най-отдалечените региони, островите, трансграничните региони, регионите, които трябва да се справят с демографски предизвикателства, и планинските региони (5) имат специфични географски, икономически, демографски и социални характеристики, които водят до уникални предизвикателства. Сред тях са ограниченият размер (площ, гъстота на населението, икономика), ограниченият местен пазар и трудностите при постигането на икономии от мащаба, високите разходи за транспорт, слабо развитите отношения между индустриите, недостигът на предприемачески умения, инфраструктура и предоставяне на услуги за предприятията (в сравнение с континенталните) и намалените социални услуги и услуги за обучение на гражданите. Нещо повече, архипелазите, отличаващи се с двойна или тройна изолираност, са изправени пред друго затруднение, както беше посочено неотдавна в доклада на Европейския парламент относно „Островите и политиката на сближаване: настоящо положение и бъдещи предизвикателства“ (6);

11.

изразява загриженост, че съществуващите различия в областта на цифровите технологии не намаляват, а всъщност нарастват по следните ключови компоненти на цифровата трансформация в ЕС (7):

—

няма налични данни за равнището на основните цифрови умения на местно и регионално равнище. Вместо това се използва заместващ показател за способността на физическите лица да си служат с интернет ежедневно. Макар в някои западни държави — членки на ЕС, цифровото разделение между градските и селските райони да е преодоляно по отношение на цифровите умения (Германия, Швеция, Нидерландия, Белгия), във всички други държави членки то все още е значително;

—	в областта на свързаността и цифровата инфраструктура селските райони все още изостават по отношение на покритието за достъп от следващо поколение (NGA) и общото покритие на домакинствата с мрежи с голям капацитет;

—	цифровата трансформация на предприятията се измерва чрез броя на „еднорозите“ (стартиращи предприятия с обща пазарна стойност над 1 милиард щатски долара), разположени в ЕС — показател, от който личи, че до голяма степен те са концентрирани в континенталната част на Европа и в столичните региони;

—	от 2019 г. до 2020 г. се е увеличила разликата в цифровизацията на обществените услуги за хората, живеещи в градовете, и тези в градските райони;

—

специфичният случай на най-отдалечените региони, чиято уникална и сложна реалност, призната в член 349 от ДФЕС, изисква европейските политики да бъдат адаптирани към техните специфични характеристики, не бива да бъде пренебрегван не само в интерес на принципа на икономическо и социално сближаване, но и в интерес на цифровото сближаване;

12.

отбелязва, че обхватът на мерките, които трябва да се предприемат за справяне с цифровото разделение, се припокрива с няколко области на политиката, което превръща цифровото сближаване в хоризонтално начинание. Поради това приветства признаването от Конференцията за бъдещето на Европа на цифровото сближаване като допълващо икономическото, социалното и териториалното сближаване (8); счита, че цифровото сближаване е компонент на икономическото, социалното и териториалното сближаване и че то трябва да се разглежда като обществено благо;

13.

подчертава, че цифровото разделение оказва въздействие върху услугите, предоставяни на местно равнище, в следните области:

—	здравеопазване: липса на достъп до електронни здравни услуги; намалена осведоменост и по-голям риск от излагане на COVID-19 и всяка бъдеща пандемия за хората, които не разполагат с връзка с интернет;

—	образование: неравен достъп до образователни ресурси; спиране на образователния процес; учениците срещат трудности при получаването на технологична подкрепа от семейната си среда;

—

други ключови услуги: увеличаване на финансовото изключване поради тенденцията за преминаване към общество без пари в брой; населението, което не е свързано с интернет, има ограничен достъп до обществени ползи поради използването на услуги само в цифрова среда; социално-икономически условия: увеличаване на социално-икономическите различия между тези, които биха могли да работят дистанционно чрез цифрови средства, и тези, които не биха могли да работят;

—	увеличаване на социалното изключване: цифровото разделение може да попречи на хората да участват в социални инициативи, които се провеждат онлайн, и да упражняват демократическите си права.

14.

счита, че при разработването на цифрови услуги публичните администрации и другите организации, предоставящи цифрови услуги, следва да вземат предвид достъпността за хората с форма на сетивно увреждане или с недостатъчни цифрови умения, като гарантират, че тези услуги са достъпни от връзки с ограничения в инфраструктурата за достъп;

15.

изразява съжаление, че включването на принципа за цифрово сближаване, чрез който да се гарантира, че нито един регион или човек няма да бъде пренебрегнат по отношение на свързаността и достъпността, не беше официално част от предложението на ЕК за „Европейска декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие“ (9);

16.

приветства целенасочените действия, като неотдавнашното изменение на Общия регламент за групово освобождаване, за изменение на разпоредбите относно предоставяне на държавна помощ за фиксирани широколентови мрежи и текущото преразглеждане на Насоките за широколентови мрежи. Въпреки това КР призовава да се внесе повече яснота относно прилагането на правилата за държавна помощ по отношение на цифровата инфраструктура и тяхното допълнително опростяване (10);

17.

изтъква, че емисиите на CO2 могат да бъдат намалени в по-големи количества посредством целенасочено използване на цифрови решения. Нарастващото потребление на енергия от центровете за данни, крайното оборудване и преносните мрежи е голямо предизвикателство. Без социална и екологична рамка цифровизацията би била небрежно осъществена. За самата цифровизация са необходими съпътстващи фактори, за да се ограничи потреблението на ресурси и да се избегнат вторични ефекти, при които повишаването на ефективността води до увеличаване на потреблението;

Постигане на цифрово сближаване

18.

отбелязва, че цифровите умения и цифровата инфраструктура са от ключово значение за развитието на всички други измерения на Цифровия компас, и поради това препоръчва на Европейската комисия да предприеме разработването и да се ангажира със специална дългосрочна стратегия, ресурси и механизми за координация, като се използват широкомащабни проекти, основани на сътрудничеството между държавите членки, за да се гарантира, че всеки гражданин разполага с актуални цифрови умения и инфраструктури;

19.

препоръчва подходящите цифрови умения да станат част от всички мерки в контекста на ученето през целия живот, за да се даде възможност на всички европейски граждани да се възползват от общото право на достъп до интернет. В този контекст образованието не бива да се разбира просто като обучение, а следва да се разглежда като възможност за гражданите за активно участие и обмислен подход към придобиването на информация;

20.

във връзка с това подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на цифровите умения на най-уязвимите групи, като например възрастните хора, и да се гарантира, че те притежават поне основни умения, а също и да се подкрепят младите хора в по-слабо развитите региони, чиито резултати в областта на образованието бяха най-засегнати от кризата поради цифровото разделение и липсата на достъп до подходящо образование онлайн в редица региони. В политиките на ЕС следва да се постави по-силен акцент върху регионалните различия, по-специално върху по-слабо развитите региони, когато става въпрос за разпределянето на бюджета за образование, за да се вземат мерки във връзка с извънредната ситуация в областта на образованието, наблюдавана през последните години. Цифровото образователно съдържание също така следва да включва и възможности за децата от национални малцинства, като по този начин се гарантира равенство за всички социални прослойки;

21.

подчертава, че неизменна част от цифровата грамотност за всички групи от населението е и достатъчната медийна грамотност, която позволява да се оцени надеждността на информацията, особено в областта на здравеопазването, финансите и актуалните въпроси. Това е особено валидно в контекста на увеличаването на явления като „фалшивите новини“ и „речта на омразата“;

22.

предлага, като последващо действие във връзка с наскоро публикуваната Европейска декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие, Европейската комисия да въведе всеобхватна рамка, нормативни актове и инструменти за прилагане на европейските цифрови права и за насърчаване на по-тясно сътрудничество с европейските граждани, за да се гарантира, че цифровите принципи са споделени и отговарят на обществените потребности. Всъщност следва да се предвиди преразглеждане на Хартата на основните права на ЕС, създадена през 2000 г., като се вземат предвид провъзгласените наскоро цифрови права;

23.

приветства препоръката, отправена от Конференцията за бъдещето на Европа относно установяването на равен достъп до интернет като основно право на всеки европейски гражданин. В това отношение наличието на надежден достъп до интернет и до цифрови услуги чрез суверенна и устойчива цифрова инфраструктура на ЕС е от ключово значение. Следва да се предприемат мерки, за да се гарантира лоялна и открита конкуренция и да се предотвратят монополите и общата злоупотреба с пазарна мощ, зависимостта от определен доставчик, концентрацията на данни и зависимостта от трети държави по отношение на инфраструктурата и услугите;

24.

предлага, в съответствие с препоръката, отправена в Специфичните препоръки за националните регулаторни органи от Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (11), да се насърчава споделянето на инфраструктура (между далекосъобщителни оператори и други доставчици на услуги, като например електроенергийни дружества, железници и др.) с цел намаляване на разходите за разгръщане на широколентови мрежи и обхващане на отдалечени райони;

25.

посочва, че много региони имат положителен опит с публично-частните партньорства както за разширяване на цифровата инфраструктура, така и за намаляване на цифровото разделение, и подчертава ролята на регионалните цифрови центрове за разгръщането на цифровизацията;

26.

силно подчертава, че Европейската комисия и държавите членки следва да използват възможностите, предоставяни от децентрализираната работа, като насърчават живота в селските, островните и планинските райони и районите с много ниска гъстота и разпръснатост на населението и като използват предимствата на живота в тези райони, което би могло да доведе до по-устойчив от екологична, социална и икономическа гледна точка и достъпен начин на живот, ако, наред с други основни изисквания, се гарантира цифровото сближаване, което означава пълно наличие на ключови цифрови услуги;

27.

посочва предимствата на споделянето на примери за най-добри практики и политики, от всички европейски региони, които позволяват устойчиви възможности за децентрализирана работа, за да се гарантира, че децентрализираната работа е постоянна характеристика на работното място по начин, който увеличава в максимална степен икономическите, социалните и екологичните ползи;

28.

подчертава ролята на местните и регионалните училища, университети, научноизследователски центрове и местните и регионални екосистеми за участието или дори водещата роля на центровете за цифрови иновации, тъй като те често не се координират от регионалните политики и по този начин обширното ноу-хау и интелектуалният капацитет често се разхищават; в този контекст трябва да се въведат мерки за избягване на изтичането на мозъци, а децентрализираната работа при справедливи условия може да бъде част от решението, по-специално за необлагодетелстваните райони;

29.

подчертава, че е необходимо да се направи повече по отношение на МСП, за да им се окаже подкрепа за цифровизацията. Те изостават от по-големите дружества с повече ресурси и трябва да разработят нов набор от умения. Трябва да бъде значително намалена административната тежест за достъп до фондовете на ЕС (не само във връзка с цифровите технологии) за МСП, и по-специално за микропредприятията. Административните изисквания трябва да бъдат пропорционални на размера на дружеството, като същевременно се гарантира справедливо третиране на собствениците на МСП при получаване на средства от ЕС (12). Европейската комисия следва да провери дали настоящите практики отговарят на нуждите на МСП и да представи предложения за намаляване на административната тежест, особено за микропредприятията (напр. изключения от изискванията за одит);

30.

следва да бъде наблюдавано отблизо разпределянето на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) за цифрови инициативи и по-специално за МСП и следва да се оцени дали размерът на финансирането, разпределено за МСП, е пропорционален на приноса на МСП към националните (и регионалните) БВП;

Електронно управление, устойчивост на цифровите технологии

31.

подкрепя насърчаването от страна на Европейската комисия на по-целенасочена кампания за повишаване на осведомеността, насочена към гражданите, относно съществуващите платформи за електронно участие на европейско, национално, регионално и местно равнище, чрез по-добра координация с държавите членки и местните и регионалните власти (МРВ) и обмен на най-добри практики;

32.

предлага държавите членки да отделят конкретни ресурси за разгръщането на публично-частни партньорства, кампании за повишаване на осведомеността и обучение, за да подготвят гражданите, особено по-младите поколения, предприятията и публичния сектор за справяне с киберпрестъпността като хоризонтален въпрос на цифровата трансформация. Освен това е важно в програмата за финансова подкрепа след кризата да бъдат включени инвестиции в цифровото образование, широколентовата свързаност, придобиването на необходимото оборудване и обучението на учители за такава ситуация. Управлението на съдържание в рамките на цифровото образование също така следва да бъде преразгледано по подходящ начин, като се вземат предвид предизвикателствата и проблемите, които биха могли да възникнат при използването на цифрово онлайн съдържание;

33.

предлага Европейската комисия и държавите членки да разгледат междунационалните регулаторни пречки и пречките пред оперативната съвместимост, които възпрепятстват цялостното осъществяване на цифровия единен пазар и възпрепятстват разрастването на бизнеса и технологиите в Европа. Освен това МРВ улесняват очертаването на общ модел, например чрез Платформата за широколентов достъп;

34.

препоръчва оперативната съвместимост на регионалните и местните публични информационни системи с тези на национално равнище да бъде отправна точка за всяка цифрова инициатива, по-специално когато вече съществуват стандарти на ЕС в областта на ИКТ или общи технически спецификации на ЕС. Оперативната съвместимост следва винаги да бъде съчетана с технологична неутралност на решенията и услугите, за да се избегне също така зависимостта от определен доставчик; освен това за всяка цифрова обществена услуга, насочена към МСП, следва да се проверява дали отговаря на нуждите им; представителите на МРВ следва да бъдат членове на съответните комитети на национално равнище и да имат консултативна роля в ключови инициативи за оперативна съвместимост;

35.

подчертава значението на наличието на софтуер с отворен код и още повече на отворени публични данни за всички набори от данни с висока стойност, както е посочено в Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета (13) относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор, също следва да се считат за цифрово право на гражданите на ЕС, за да се гарантира тяхното овластяване; следва също така да се насърчава гражданската наука и в този контекст ключовите общности следва да бъдат картографирани на равнището на ЕС и да бъдат използвани по съответния начин, включително, но не само, събиране на „местни“ данни за наблюдение на цифровото сближаване и препоръки относно начините за постигането му;

36.

настоява, в съответствие с неотдавнашното си становище относно „Законодателен акт за изкуствения интелект“, Европейската комисия да разшири оценката на въздействието на последиците от технологиите за ИИ за гражданите, по-специално за уязвимите групи, чрез задължително включване на МРВ и/или техните представители в консултацията и чрез определяне на по-строги изисквания за прозрачност и информация за високорисковите технологии в областта на ИИ (14);

Наблюдение и измерване на цифровото разделение

37.

подчертава, че Европейската комисия, заедно с държавите членки, Евростат, националните статистически служби и Съвместния изследователски център (JRC), трябва да насърчава постепенното, но непрекъснато увеличаване на географската разбивка на съществуващите данни и да разширява обхвата на информацията, за да включи по подходящ начин аспектите на цифровата икономика и цифровото общество. Европейският комитет на регионите ще участва като ключов участник, който да представи нуждите на МРВ от гледна точка на данни и информация и подходящи инструменти за измерване на цифровата зрялост;

38.

предлага да се разработи стабилна и всеобхватна система от местни цифрови показатели за измерване на цифровата зрялост, която да служи като основа за вземането на решения, включително като критерии за определяне на ресурсите за икономическо, социално и териториално сближаване по смисъла на действащия понастоящем Регламент за общоприложимите разпоредби;

39.

предлага Европейската комисия и Европейският комитет на регионите да си сътрудничат, за да се премине към Цифров компас, който да отчита конкретно териториалното измерение. Това ще позволи да се премине от оценката на напредъка по отношение на цифровизацията и цифровата трансформация в Европа към развитието на цифровото сближаване между териториите.

Брюксел, 12 октомври 2022 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Vasco ALVES CORDEIRO

(1) Годишен барометър на ЕС за състоянието на регионите и градовете, глава IV — Цифровият преход на местно и регионално равнище, стр. 63.

(2) Становище на Европейския комитет на регионите — Цифрова Европа за всички: осигуряване на интелигентни и приобщаващи решения по места (ОВ C 39, 5.2.2020 г., стр. 83).

(3) Susanna Fontana, Fabio Bisogni (Fondazione FORMIT), Simona Cavallini, Rossella Soldi (Progress Consulting S.r.l.), Териториално прогнозно проучване за преодоляване на цифровото разделение и насърчаване на цифровото сближаване, 16 май 2022 г. (проект).

(4) OECD (2021), Bridging Connectivity Divides, OECD Digital Economy Papers, No 315, OECD Publishing, Paris (ОИСР (2021 г.), Преодоляване на различията в свързаността. Публикации на ОИСР в областта на цифровата икономика, № 315, Издателство на ОИСР, Париж). Публикувано онлайн на адрес: https://doi.org/10.1787/e38f5db7-en.

(5) Общо 17,7 милиона души живеят на 362 острова с над 50 жители в 15 европейски държави; в тези региони БВП на глава от населението е под 80 % от средния за ЕС и значителна част от тях все още принадлежат към категорията на по-слабо развитите региони. (Източник: https://www.regione.sicilia.it/la-regione-informa/estimation-insularity-cost-sicily).

(6) (A9-0144 / 2022-159), https://oeil.secure.europarl.europa.eu/oeil/popups/ficheprocedure.do?reference=2021/2079(INI)&l=de.

(7) Източник: Годишен барометър на ЕС за състоянието на местните и регионалните власти за 2021 г., глава IV — Цифровият преход на местно и регионално равнище, A. Състоянието на цифровата трансформация, стр. 69.

(8) Конференция за бъдещето на Европа, Доклад за окончателните резултати, май 2022 г., 12-о предложение: Повишаване на конкурентоспособността на ЕС и по-нататъшно задълбочаване на единния пазар, мярка 14, стр. 56.

(9) Европейска декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие, 26 януари 2022 г.

(10) Вж. доклада на RegHub „Правила за 21-ви век за инфраструктурата от 21-ви век — Преодоляване на пречките пред разгръщането на транспорта, цифровите технологии и екологосъобразната инфраструктура“, достъпен на https://cor.europa.eu/en/engage/Documents/RegHub/RegHub%20report%20on%2021%20century%20rules.pdf.

(11) Iclaves & Esade, Study on post-COVID measures to close the digital divide (Проучване относно мерките след COVID за преодоляване на цифровото разделение), окончателен доклад, октомври 2021 г.

(12) Декларирането на преките разходи за персонал за собствениците на МСП, които не получават заплата, и за други физически лица, които не получават заплата, се основава на единични разходи, еквивалентни на заплата за изследователи (https://ec.europa.eu/info/funding-tenders/opportunities/docs/2021. 2027/common/guidance/unit-cost-decision-sme-owners-natural-persons_en.pdf).

(13) Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (OB L 172, 26.6.2019 г., стр. 56).

(14) Становище на Европейския комитет на регионите относно „Европейски подход към изкуствения интелект — Законодателен акт за изкуствения интелект“ (ОВ C 97, 28.2.2022 г., стр. 60).