P9_TA(2022)0327

Граничните региони на ЕС: живи лаборатории на европейската интеграция

Резолюция на Европейския парламент от 15 септември 2022 г. относно граничните региони на ЕС: живи лаборатории на европейската интеграция (2021/2202(INI))

(2023/C 125/10)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

—	като взе предвид членове 4, 162, 174, 175, 176, 177, 178 и 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (1) (Директива за местообитанията),

—	като взе предвид Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (2),

—	като взе предвид Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (3) (Директива за птиците),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (4),

—	като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

—	като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите от 8 февруари 2017 г., озаглавено „Липсващи транспортни връзки в граничните региони“ (5),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2017 г., озаглавено „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“ (COM(2017)0534),

—	като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 29 май 2018 г. относно механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст (европейския трансграничен механизъм) (COM(2018)0373),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2018 г. относно политиката на сближаване и кръговата икономика (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2018 г. относно насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС (7),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 3 април 2020 г., озаглавено „Насоки относно спешната помощ от ЕС при трансгранично здравно сътрудничество във връзка с кризата с COVID-19“ (C(2020)2153),

—	като взе предвид обществената консултация на Комисията, проведена между 22 юли и 11 октомври 2020 г. относно премахването на трансграничните пречки (8),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „Постигане на европейското пространство за образование до 2025 г.“ (COM(2020)0625),

—	като взе предвид Решение (ЕС) 2020/2228 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 г. относно Европейска година на железопътния транспорт (2021 г.) (9),

—	като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите от 5 февруари 2021 г., озаглавено „Трансгранични обществени услуги в Европа“ (10),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2021 г., озаглавено „Стратегия за напълно функциониращо и устойчиво Шенгенско пространство“ (COM(2021)0277),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд (11),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1059 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. относно специалните разпоредби за цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg), подпомагана от Европейския фонд за регионално развитие и инструменти за външно финансиране (12) (Регламент за Interreg),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 юли 2021 г., озаглавено „Граничните региони на ЕС: живи лаборатории на европейската интеграция“ (COM(2021)0393),

—

като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК), озаглавен „Изменението на климата през 2021 г.: Научна основа от гледна точка на физиката. Принос на работна група I към Шестия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата“, публикуван на 7 август 2021 г. (13),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1755 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2021 г. за създаване на резерв за приспособяване във връзка с последиците от Брексит (14),

—	като взе предвид резолюцията на Европейския комитет на регионите от 29 октомври 2021 г., озаглавена „Визия за Европа — Бъдещето на трансграничното сътрудничество“ (15),

—

като взе предвид трите тематични публикации на Комисията и Асоциацията на европейските гранични региони от 9 декември 2021 г. относно пречките и решенията за трансграничното сътрудничество, озаглавени „Повече и по-добри трансгранични обществени услуги“ (16), „Динамични трансгранични пазари на труда“ (17) и „Гранични региони за Европейския зелен пакт“ (18),

—	като взе предвид доклада на Комисията и Асоциацията на европейските гранични региони от 9 декември 2021 г., озаглавен „B-solutions: преодоляване на граничните пречки. Сборник 2020 — 2021 г.“ (19),

—	като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2021 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (COM(2021)0891),

—	като взе предвид доклада на МКИК от 4 април 2022 г., озаглавен „Изменение на климата, 2012 г.: смекчаване на последиците от изменението на климата“,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A9-0222/2022),

А.

като има предвид, че Европейският съюз и непосредствените му съседи в Европейската асоциация за свободна търговия имат 40 вътрешни сухоземни граници и вътрешни гранични региони, и като има предвид, че тези региони съставляват 40 % от територията на ЕС, представляват близо 30 % от населението на ЕС, произвеждат почти една трета от БВП на ЕС и имат значителен потенциал да стимулират икономиките му още повече;

Б.

като има предвид, че граничните региони, особено тези с ниска гъстота на населението и по-конкретно селските райони, обикновено имат по-неблагоприятни условия на развитие и като цяло постигат по-слаби икономически резултати в сравнение с другите региони в държавите членки, и като има предвид, че техният икономически потенциал не се използва пълноценно;

В.

като има предвид, че въпреки положените усилия все още съществуват множество административни, езикови и правни пречки, които възпрепятстват устойчивия растеж, социално-икономическото развитие и сближаването между и в рамките на граничните региони; като има предвид, че е необходимо да се подсили и задълбочи сътрудничеството между органите в съседните държави членки; като има предвид, че граничните региони биха имали полза от наднационален правен инструмент, способен да заобиколи отрицателните последици, които биха могли да възникнат от действията на държавите членки, целящи да фрагментират единния пазар;

Г.

като има предвид, че се признава, че един истински подход „отдолу-нагоре“ в европейската политика на сближаване все така трябва да бъде подсилен и че на институциите и участниците, които са близо до гражданите, като например Европейските групи за териториално сътрудничество, следва да бъде поверено по-пряко управление на средствата от бюджета на политиката на сближаване на ЕС; като има предвид, че малките и трансграничните проекти имат важна роля в това отношение, като сближават хората и по този начин разкриват нови възможности за устойчиво местно развитие и трансгранично сътрудничество;

Д.

като има предвид, че някои сектори са изправени пред много специфични пречки, които изискват по-добра координация на равнище ЕС, като например секторите на виното и спиртните напитки, които са подложени на големи бюрократични пречки по отношение на търговията в съседните държави; като има предвид, че когато е възможно, трябва да бъде осигурен достъп на икономическите оператори до практически решения, като например достъп до обслужване на едно гише;

Е.	като има предвид, че с пандемията от COVID-19 тези пречки станаха по-трудни за преодоляване, и като има предвид, че трансграничните работници ежедневно се сблъскват със ситуации, в които има различни и контрапродуктивни здравни разпоредби от двете страни на границите;

Ж.

като има предвид, че затварянето на националните граници поради пандемията от COVID-19 разкри уникалната уязвимост и взаимозависимост на трансграничните региони на Европа; като има предвид, че нарушаването на свободното движение на стоки, услуги, хора и основно медицинско оборудване доведе до вредни икономически последици;

З.

като има предвид, че временното закриване на трансграничните обществени и здравни услуги застраши поминъка на трансграничните работници и доведе до финансови затруднения за малките и средните предприятия (МСП) в граничните региони; като има предвид, че кризата с COVID-19 беше причина за появата на нови правни и административни предизвикателства в граничните региони, като например дистанционната работа, и като има предвид, че дистанционните работници се сблъскват с проблеми в областта на социалната закрила и данъчното право;

И.	като има предвид, че пандемията от COVID-19 доведе също така до забележителни прояви на солидарност между съседни държави членки, както на национално, така и на местно равнище;

Й.

като има предвид, че някои гранични региони са изправени пред безпрецедентни предизвикателства в областта на критичната инфраструктура, свързани с бежанската криза вследствие на продължаващата военна агресия на Русия в Украйна; като има предвид, че новата ситуация след COVID също допринася за тяхната уязвимост;

К.	като има предвид, че националните граници все още твърде често разпокъсват природните територии, което прави тяхното опазване и управление по-слабо ефективни, особено като се има предвид фактът, че се прилагат различни правни рамки;

Л.

като има предвид, че масовото напускане на граничните региони, по-специално от страна на младите хора и квалифицираната работна сила, показва липсата на икономически възможности в тези региони и ги прави още по-малко привлекателни, що се отнася до заетостта и устойчивото икономическо развитие; като има предвид, че липсват възможности за изучаване на езици, както и инициативи за повишаване на осведомеността относно ползите за жителите на граничните райони от изучаването на езика на съседната държава; като има предвид, че не всички административни документи са преведени на езиците на граничните държави членки; като има предвид, че държавите членки следва да предприемат стъпки за коригиране на това положение и че Комисията следва да ги съветва в рамките на този процес;

М.

като има предвид, че с новия Регламент за Interreg за периода 2021 — 2027 г. граничните региони понастоящем разполагат с ясна рамка за финансова подкрепа за по-добро трансгранично управление с цел стимулиране на икономическото възстановяване, създаване на общи действия в областта на околната среда и смекчаване на последиците от изменението на климата;

Н.	като има предвид, че сключването на споразумения за партньорство в контекста на политиката на сближаване за периода 2021 — 2027 г. изостава, което подкопава разпределението на жизненоважни ресурси в нуждаещите се територии;

О.	като има предвид, че разпокъсаното и недостатъчно трансгранично сътрудничество може да доведе до повишена уязвимост към природни бедствия и екстремни метеорологични явления в граничните региони;

П.

като има предвид, че ЕС включва и морски трансгранични региони, по-специално островите му в Средиземноморието и най-отдалечените му региони в Атлантическия океан и Индийския океан; като има предвид, че географската отдалеченост на някои европейски острови, в съчетание със статута им на гранични региони, ги излага на комбинация от ограничения на пазара на труда и в областта на транспорта и здравеопазването, които сериозно възпрепятстват техния потенциал за растеж;

Р.

като има предвид, че се признава, че особената уязвимост на граничните региони изисква промени в методите на финансиране в граничните региони, за да се създадат най-накрая еднакви условия на конкуренция за граничните региони спрямо централната част на страната; като има предвид, че освен това се препоръчва тези промени да включват приспадане на коригиран спрямо инфлацията „милиард евро за граничните региони“ („borderland billion“) от бюджета на Съюза за сближаване и запазването му специално за граничните региони;

С.

като има предвид, че според оценките приемането на предложението за регламент за европейски трансграничен механизъм (ECBM), публикувано през май 2018 г. от Комисията по препоръка на предишното люксембургско председателство на Съвета, би спомогнало за преодоляването на най-малко 30 %, а вероятно дори и на 50 % от признатите пречки пред трансграничното сътрудничество;

приветства съобщението, публикувано от Комисията през 2021 г. и озаглавено „Гранични региони на ЕС: живи лаборатории на европейската интеграция“, което включва подробна информация за пречките, пред които са изправени граничните региони в ЕС;

Специфични характеристики на граничните региони

припомня, че в член 174 от ДФЕС се признават предизвикателствата, пред които са изправени граничните региони, и се посочва, че Съюзът следва да обръща специално внимание на тези региони, когато предприема действия за укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС;

подчертава, че предизвикателствата, пред които са изправени граничните региони, и по-специално тези, които имат само морски граници, като специфични граници със свои собствени потребности, както и селските райони и районите с ниска гъстота на населението, са различни в отделните региони в зависимост от правните, административните, езиковите, културните, социално-икономическите, екологичните, демографските и географските условия в съответния регион; подчертава необходимостта от ефективно използване и по-добра координация на средствата на ЕС, за да се гарантира по-всеобхватен подход към горепосочените предизвикателства; призовава за участието на местните органи и общности и за индивидуализирани подходи, които са интегрирани, съобразени с конкретните нужди и ориентирани към местните условия, като част от рамка за многостепенно управление; подчертава необходимостта да се обмислят предизвикателствата, пред които са изправени някои гранични региони във връзка с продължаващата агресия на Русия в Украйна;

препоръчва инициатива на ЕС за осигуряване на езикови курсове за езика на съседните държави на ниска цена за участниците във всички региони от ниво 3 по NUTS, чиято територия граничи със съседна държава членка; настоятелно призовава тази инициатива на ЕС също така да бъде насочена към повишаване на осведомеността относно ползите от изучаването на езика на съседната държава;

подчертава, че непропорционалните тежести, като например присъщите структурни недостатъци, с които се сблъскват всички гранични региони, следва да бъдат компенсирани с отделен режим за регионална помощ, предназначен специално за граничните региони;

изисква 0,26 % от бюджета на политиката на сближаване на ЕС да се заделят изключително за развитието на граничните региони в началото на всеки нов програмен период, като се започне от периода 2028 — 2034 г. („borderland billion“); освен това предлага, ако тези средства не бъдат използвани в граничните региони, оставащата сума да бъде върната в бюджета за сближаване на ЕС;

предлага „borderland billion“ да бъде поверен на Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС) или на граничните региони, в които съществуват сходни структури; призовава на ЕГТС или на сходните структури да се предостави висока степен на автономност по отношение на използването на средства и подбора на проекти;

изисква от държавите членки да премахнат съществуващите пречки и да предоставят на ЕГТС по-голяма степен на автономност по отношение на подбора на проекти и използването на средства, по-специално чрез определяне на ЕГТС като управляващи органи на програмите по Interreg в съответствие с член 45, параграф 4 от Регламента за Interreg, подобряване на институционалния и финансовия капацитет на ЕГТС в съответствие с член 14, параграф 4 от Регламента за Interreg или определяне на ЕГТС за бенефициери, управляващи фондове за малки проекти, в съответствие с член 25, параграф 2 от Регламента за Interreg; предлага Комисията да създаде стимули, така че държавите членки да използват горепосочените варианти, за да дадат по-съществена роля на ЕГТС с цел действително изпълнение на цел 5 на политиката на сближаване на ЕС за периода 2021 — 2027 г.: Европа по-близо до гражданите;

препоръчва да бъдат направени промени в насоките на ЕС за регионалната помощ; като се има предвид, че на по-малко от половината от общото население на ЕС е разрешено да получава едновременно регионална помощ, предлага да се даде приоритет на граничните региони в рамките на това правило;

Устойчивост чрез по-задълбочено институционално сътрудничество

10.

приветства напредъка, постигнат до момента от Комисията по изпълнението на нейния план за действие от 2017 г., по-специално чрез инициативата „b-solutions“, която позволи да се предостави правна и административна подкрепа на органите в граничните региони и да се решат 90 случая на пречки пред взаимодействието, но също така и чрез подкрепата, предоставена за улесняването на достъпа до заетост, насърчаването на многоезичието в граничните райони и обединяването на здравни заведения;

11.

призовава институциите на ЕС и държавите членки да повишат осведомеността сред трансграничните региони относно възможността за получаване на подкрепа от Комисията по линия на инициативата „b-solutions“; подчертава, че споделянето на знания за успешните b-solutions би могло да допринесе за разрешаването и предотвратяването на появата на нови административни и правни пречки;

12.

подчертава обаче, че b-solutions сами по себе си не могат да представляват подходящ и ефективен отговор на правните и административните пречки, засягащи граничните региони;

13.

признава важната роля, която изпълняват макрорегионите, еврорегионите, организациите с нестопанска цел и асоциациите в насърчаването на колективния интерес и в областта на трансграничното сътрудничество; призовава Комисията да започне задълбочена оценка на макрорегионалните стратегии с цел оценка на тяхната съгласуваност с обновените приоритети на ЕС в областта на околната среда и цифровите технологии;

14.

припомня, че въпреки положените усилия все още съществуват множество административни, правни и езикови пречки, които възпрепятстват устойчивия растеж, социално-икономическото развитие и сближаването между и в рамките на граничните региони;

15.

отбелязва, че повечето пречки, които възпрепятстват трансграничното сътрудничество, са от правно естество и произтичат от различаващите се национални закони или общи закони на ЕС; поради това припомня, че през 2018 г. Комисията публикува предложение за регламент относно европейски трансграничен механизъм (ECBM) (COM(2018)0373);

16.

изтъква, че достъпът до обществени услуги е от жизненоважно значение за наброяващото 150 млн. души население на вътрешните трансгранични райони, а често бива възпрепятстван от множество правни и административни пречки; поради това призовава Комисията и държавите членки да увеличат максимално усилията си за премахване на тези пречки, особено що се отнася до здравните услуги, транспорта, образованието, трудовата мобилност и околната среда;

17.

подчертава, че предложеният от Комисията ECBM би спомогнал за премахването на над 50 % от тези пречки, включително тези, които произтичат от липсата на трансграничен обществен транспорт и ограничения достъп до заетост, образование, култура и развлекателни услуги; в тази връзка изразява дълбоко съжаление относно факта, че законодателната процедура относно ECBM е блокирана от Съвета; припомня, че този механизъм има за цел да улесни сътрудничеството между трансграничните региони по съвместни проекти в редица области (инфраструктура, здравеопазване, труд и др.), като позволи на един от тях да прилага правните разпоредби на съседната държава членка, ако прилагането на собственото му законодателство създава правни пречки;

18.

отбелязва, че предложението за ECBM беше подкрепено с голямо мнозинство в Парламента през февруари 2019 г. и по време на разискването в пленарна зала вследствие на въпроса с искане за устен отговор към Съвета през октомври 2021 г.; припомня, че позицията на Парламента на първо четене по този регламент включваше конкретни формулировки, които биха гарантирали неговото доброволно прилагане, разсейвайки по този начин опасенията на държавите членки;

19.

призовава Комисията да измени настоящото предложение, като вземе предвид заключенията на правните служби на Съвета и Парламента с оглед на постигането на баланс между съответните позиции на съзаконодателите; призовава Комисията да гарантира, че това предложение отчита укрепването на трансграничните региони, като прогнозира предвидимите щети в регионите, които ще бъдат най-силно засегнати от последиците от руската агресия срещу Украйна; призовава Комисията да възобнови преговорите с държавите членки с оглед на бързото приемане на система за премахване на правните или административните пречки по границите с цел улесняване на живота на жителите на трансграничните региони;

20.

приветства приемането на пилотния проект „Интегрирана инициатива за реакция при трансгранични кризи (CB-CRII)“, който цели да укрепи устойчивостта на граничните региони на бъдещи кризи; настоятелно призовава Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ на Комисията да изпълни проекта (20);

21.

подчертава, че успоредно с причинените от COVID-19 вреди, по-специално предизвиканото от пандемията затваряне на границите, граничните региони се сблъскват и с последиците от Брексит, които създават нови пречки пред свободната търговия и пораждат сериозни смущения в трансграничната търговия между ЕС и Обединеното кралство, като по този начин затрудняват живота на предприятията и гражданите в граничните региони; в тази връзка приветства постигнатото споразумение относно резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит, който позволява да се предостави финансова и правна подкрепа на държавите членки и регионите, засегнати от Брексит;

Повече и по-добри трансгранични обществени услуги

22.

отбелязва с интерес, че проведената от Комисията през 2020 г. обществена консултация относно премахването на граничните пречки разкри, че основните проблеми за живеещите в граничните региони хора са, наред с другото, липсата на надеждни трансгранични обществени транспортни услуги, липсата на цифрови услуги и ограничената им трансгранична оперативна съвместимост, пречките, дължащи се пряко на езиковите различия, и пречките, свързани със законодателните процеси и икономическите различия;

23.

отбелязва, че привлекателността на трансграничните райони за живот и инвестиции зависи до голяма степен от качеството на живот, от наличността на обществени и търговски услуги за гражданите и предприятията и от качеството на транспорта — условия, които могат да бъдат постигнати и поддържани само чрез тясно сътрудничество между националните, регионалните и местните органи и предприятията от двете страни на границата;

24.

подчертава ключовата роля, която инвестициите във висококачествени обществени услуги играят за изграждането на социална устойчивост и справянето с икономически, здравни и социални кризи;

25.

припомня, че въвеждането на по-добри трансгранични обществени услуги би спомогнало да се подобри не само качеството на живот на живеещите в граничните региони граждани, но и съотношението разходи-ползи на тези услуги;

26.

подчертава, че координацията на транспортните услуги в трансграничните региони продължава да бъде недостатъчна, отчасти поради липсващи или неизползвани връзки, което възпрепятства мобилността и трансграничните перспективи за развитие; подчертава също така, че развитието на устойчива трансгранична транспортна инфраструктура е възпрепятствано от сложните правни и административни разпоредби;

27.

подчертава, че създаването на допълнителна трансгранична транспортна инфраструктура, макар скъпо и сложно от екологична гледна точка, невинаги може да бъде най-доброто решение, и поради това подчертава потенциала на „меките“ мерки за насърчаване на трансграничните транспортни връзки, като например по-доброто координиране на разписанията на обществения транспорт, интегрираното планиране и използването на съобразени с конкретните условия иновации на трансграничните местни и регионални органи с достатъчно автономност за преследване на общи цели; подчертава, че разработването на нова инфраструктура за обществен транспорт следва да отговаря на изискванията за устойчивост и ефективност на разходите; поради това призовава за навременното отпускане на средства от Фонда за справедлив преход, за да се гарантира активна роля на граничните региони в постигането на целите на Европейския зелен пакт;

28.

подчертава ролята на политиката на сближаване за справяне с основните предизвикателства, пред които е изправен транспортният сектор на Съюза, включително развитието на добре функциониращо Единно европейско транспортно пространство, свързването на Европа чрез модерни, мултимодални и безопасни транспортни инфраструктурни мрежи и преминаването към мобилност с ниски емисии, наред с другото, чрез подкрепа за завършването на липсващите малки трансгранични железопътни връзки, като по този начин се допринася за европейската интеграция на граничните региони;

29.

призовава държавите членки да въведат по-солидна и по-ясна правна рамка с цел подобряване на качеството и ефективността на обществените услуги; подчертава в тази връзка, че изготвеното от Комисията картографиране на липсващите железопътни връзки е ключов инструмент, който ще позволи да се постигне напредък в тази насока;

30.

подчертава необходимостта да се изгради ефективно политическо наследство за Европейската година на железопътния транспорт, особено в трансграничните региони; посочва, че европейският и трансграничният аспект на железопътния транспорт сближава хората, дава им възможност да изследват ЕС в цялото му многообразие и насърчава социално-икономическото и териториалното сближаване, по-специално чрез подобряване на свързаността в рамките на географската му периферия и с нея, включително чрез трансгранични регионални връзки; приветства създаването на партньорства за развитието на общи услуги, както и хармонизирането на разписанията и издаването на билети в някои трансгранични региони; призовава Комисията да продължи да подкрепя този вид инициативи и изисква от нея да насърчава превоза на велосипеди в трансграничните влакове;

31.

призовава за по-голяма цифровизация на обществените услуги и засилени политики за оперативна съвместимост, за да се гарантира, че цифровите обществени услуги са оперативно съвместими и трансгранични по подразбиране; подчертава важността на подкрепата за цифровите иновации сред публичните услуги и дружествата в трансграничните региони и в тази връзка приветства европейските центрове за цифрови иновации (EDIH);

Динамични трансгранични пазари на труда

32.

приветства множеството важни мерки, предприети с цел преодоляване на социално-икономическите асиметрии в граничните райони; изразява съжаление обаче относно липсата на специфични оценки и сравнителни статистически данни, които биха позволили да се добие цялостна представа за социално-икономическото положение на трансграничните МСП, което буди още по-голямо съжаление, като се има предвид, че МСП осигуряват 67 % от общата заетост и почти 60 % от добавената стойност на ЕС;

33.

призовава Комисията да извърши задълбочен анализ на социално-икономическото положение на трансграничните МСП, като събере специфични оценки и сравнителни статистически данни;

34.

посочва, че според осмия доклад на Комисията за сближаването (21) показателите на Interreg показват, че едва 68 % от целите за 2023 г. за трансграничната трудова мобилност са били изпълнени към края на 2020 г., докато в други области целите са били постигнати до 495 %; насърчава държавите членки да продължат по този път, за да постигнат целите за 2023 г.;

35.

признава, че е важно държавите членки да гарантират данъчните приходи, системите за социална сигурност и пълния набор от национални данъци; подкрепя и се ангажира да следи отблизо прилагането на данъчния пакет на Комисията от 15 юли 2020 г., който цели да гарантира справедливо, ефикасно, устойчиво и съобразено с цифровите технологии данъчно облагане;

36.

подчертава обаче, че при липсата на адекватно предлагане на работни места или други икономически възможности и с оглед на ниското равнище на заплатите, добре образованата работна сила обикновено мигрира към региони, където има адекватно предлагане на подобни възможности, което още повече затруднява положението в отдалечените гранични райони;

37.

счита, че политиката на сближаване следва да бъде насочена в по-голяма степен към инвестиции в хората, тъй като икономиките на граничните региони могат да бъдат стимулирани чрез ефективна комбинация от инвестиции в иновации, човешки капитал, добро управление и институционален капацитет;

38.

счита, че граничните региони, които срещат специфични предизвикателства, следва да получават съобразена с конкретните условия подкрепа (например чрез по-ефективни полезни взаимодействия между Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Европейския социален фонд плюс и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията) за разработването и прилагането на дългосрочни стратегии, основани на икономическа диверсификация, и политики за придобиване на нови умения и преквалификация за съкратените работници;

39.

настоятелно призовава държавите членки да участват пълноценно в полаганите от Комисията усилия за постигане на европейското пространство за образование, което, във взаимодействие с Европейската програма за умения и Европейското научноизследователско пространство, ще гарантира достъпа до целенасочено образование и обучение от двете страни на границата посредством предоставянето на общи образователни услуги, гарантирането на взаимното признаване на дипломи, умения и квалификации, и насърчаването на ученето;

40.

насърчава постигането на напредък по програмите за сътрудничество между граничните региони на ЕС по външните граници на Съюза и граничните региони на съседните държави; признава предизвикателствата на това сътрудничество, като се имат предвид регулаторните различия между тези региони; счита, че това сътрудничество е важен инструмент за постигането на напредък в политиката на разширяване на ЕС; подчертава, че насърчаването на трансграничното сътрудничество между съседните региони може да допринесе съществено за посрещането на големите предизвикателства, засягащи Съюза (например осигуряване на устойчиво бъдеще за Средиземно море, Балтийско море и други морски басейни; осигуряване на устойчиво бъдеще за Алпите, Пиренеите, Карпатите и други планински вериги; и осигуряване на устойчиво бъдеще за големите речни басейни като Рейн, Дунав и Мьоз);

41.

призовава Комисията и държавите членки спешно да гарантират правилното изпълнение и прилагане на съответното законодателство на ЕС по отношение на правата на трансграничните и пограничните работници, да подобрят условията им на заетост, труд и здраве и безопасност на работното място, да разгледат необходимостта от преразглеждане на съществуващата законодателна рамка, включително Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (22), за да се засили преносимостта на правата и да се гарантира адекватна координация на системите за социална сигурност, и да преразгледат ролята на агенциите за временна заетост, агенциите за наемане на работа, другите посредници и подизпълнители с оглед на установяването на пропуски в защитата в контекста на принципа на равно третиране; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да признаят действителността и трудностите, свързани с увеличаването на дистанционната работа, да гарантират, че лицата, които работят дистанционно от държавата си на пребиваване, имат достъп до социалноосигурителни права, трудови права и данъчни режими, както и сигурност по отношение на отговорния орган за тяхното покритие;

42.

признава, че в граничните региони се изисква по-бързо и по-всеобхватно признаване на дипломите и другите квалификации, получени след обучение, подобряване на здравеопазването, разширяване на местния транспорт и транспорта на дълги разстояния и по-добър достъп до информация относно свободните работни места; подчертава необходимостта от увеличаване на средствата за улесняване на по-добрата координация между съседните национални правни и административни системи, особено по отношение на обмена на информация относно приложимото за работниците законодателство и събирането на данни за трансграничните работници, за да се преодолеят пропуските в националните практики, да се получи по-добър достъп до наличната информация и да се създаде предвидим и достъпен вътрешен пазар на труда; подчертава, че тези проблеми представляват още по-голяма заплаха за трансграничните работници, които идват във и от държави извън ЕС;

43.

счита, че цифровизацията предоставя безпрецедентна възможност за улесняване на трудовата мобилност, като същевременно прави по-бързо и по-лесно за контрол спазването на приложимите разпоредби на ЕС; призовава Комисията, в тясно сътрудничество с Европейския орган по труда, да представи без по-нататъшно забавяне законодателно предложение за европейска карта за социална сигурност за всички мобилни работници и граждани на държави извън ЕС, които са обхванати от правилата на ЕС относно мобилността в рамките на ЕС, което би предоставило на съответните национални органи и социални партньори инструмент, който да гарантира ефективно идентифициране, проследимост, сумиране и преносимост на социалноосигурителните права и да подобри прилагането на правилата на ЕС относно трудовата мобилност и координацията на социалната сигурност на пазара на труда по справедлив и ефективен начин, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция в ЕС;

44.

посочва, че понастоящем не съществува взаимно признаване на статута на хората с увреждания между държавите — членки на ЕС, и че това създава трудности за хората с увреждания, тъй като тяхната национална карта за хора с увреждания може да не бъде призната в други държави членки; счита, че този пропуск ограничава в особена степен трансграничните работници и студенти с увреждания, тъй като подкопава тяхното право на добри услуги; признава ползата от картата на ЕС за хора с увреждания, която дава възможност за взаимно признаване на статута на хората с увреждания във всички държави членки, които понастоящем участват в схемата; приветства факта, че Комисията ще предложи до края на 2023 г. да бъде въведена европейска карта за хора с увреждания, която да бъде призната във всички държави членки;

Гранични региони за Европейския зелен пакт

45.

припомня, че вече съществува важна правна рамка на Съюза, а именно Директивата за птиците, Директивата за местообитанията и Рамковата директива за водите (23), както и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., които трябва да се прилагат изцяло, систематично и съвместно от държавите членки в трансграничните региони; припомня, че природата, климатът, природните бедствия и болестите не спират на националните граници, и призовава за координирана и последователна защита на защитените зони по „Натура 2000“, за да се гарантират по-интегрирани мерки за изпълнение; настоятелно призовава националните правителства на държавите членки да предприемат стъпки за по-нататъшна хармонизация и координация при прилагането на тези и други директиви; подчертава, че управлението и планирането на риска от бедствия е област, в която трансграничното сътрудничество е от жизненоважно значение; призовава Комисията да следи отблизо трансграничния компонент на националните и регионалните стратегии за адаптиране към изменението на климата, като предвиди конкретни мерки в полза на подходящи решения;

46.

посочва, че изменението на климата също така оказва сериозно въздействие върху граничните региони, включително като ги задължава да разработват общи трансгранични, съобразени с конкретните условия превантивни мерки за природните бедствия; припомня, че настъпилите през 2021 г. природни бедствия засегнаха няколко гранични региона в Белгия, Франция, Люксембург, Нидерландия и Германия; подчертава задължението на държавите членки в рамките на Механизма за гражданска защита на ЕС редовно да извършват оценки на риска и анализи на сценариите на бедствия, което обхваща трансграничното сътрудничество, както и докладването за основните рискове с трансгранично въздействие; призовава Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството и споделянето на информация в областта на управлението на риска от бедствия, също така с оглед на подобряването на системите за ранно предупреждение в граничните региони; в тази връзка приветства проектите по линия на Interreg за Рейн-Мьоз относно обществената безопасност, събирането на данни, трансграничното управление на реките и административното сътрудничество в областта на пространственото планиране за намаляване на риска от наводнения;

47.

счита, че взаимното доверие, политическата воля и гъвкавият подход между заинтересованите страни на различни равнища, включително гражданското общество, са от ключово значение за преодоляване на пречките и насърчаване на устойчивия растеж и развитието в граничните региони; ето защо призовава за по-добра координация, диалог и обмен на най-добри практики между органите; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да засилят това сътрудничество; освен това призовава държавите членки да гарантират подходящата функционална и финансова автономност на съответните местни и регионални органи; в допълнение подчертава, че всички гранични региони трябва да играят решаваща роля при преодоляването на предизвикателствата, свързани с изменението на климата, чрез съгласувани действия със заобикалящите ги региони;

48.

отбелязва, че граничните региони се възползват в твърде малка степен от внедряването на кръговата икономика, енергията от възобновяеми източници и мерките за енергийна ефективност; призовава Комисията да надгражда върху вече постигнатия регулаторен напредък и да финансира повече трансгранични проекти за производство, обединяване и съхранение на енергия от възобновяеми източници; счита, че възможностите за сътрудничество, които вече съществуват в приложимата правна рамка на ЕС, трябва да бъдат използвани в пълна степен, и призовава държавите членки да засилят координацията в трансграничните региони с цел прилагане на стратегията на ЕС за интеграция на енергийната система; подчертава потенциала на по-слабо населените гранични райони да развиват устойчиви и екологосъобразни икономики и по този начин да се осигури добавена стойност за местното развитие чрез създаването на нови „зелени“ работни места;

49.

подчертава, че сътрудничеството между съседни държави членки ще бъде основен елемент за постигането на целите на Европейския зелен пакт, и призовава държавите членки да се възползват максимално от съществуващите възможности за сътрудничество съгласно приложимата правна рамка на ЕС;

o o

50.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет, на Комитета на регионите, както и на националните и регионалните парламенти на държавите членки.

(1) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

(2) ОВ L 288, 6.11.2007 г., стр. 27.

(3) ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.

(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(5) ОВ C 207, 30.6.2017 г., стр. 19.

(6) ОВ C 28, 27.1.2020 г., стр. 40.

(7) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 24.

(8) https://ec.europa.eu/regional_policy/en/newsroom/consultations/border-2020/

(9) ОВ L 437, 28.12.2020 г., стр. 108.

(10) ОВ C 106, 26.3.2021 г., стр. 12.

(11) ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 60.

(12) ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 94.

(13) https://www.ipcc.ch/report/sixth-assessment-report-working-group-i/ https://www.ipcc.ch/report/ar6/wg1/downloads/report/IPCC_AR6_WGI_Full_Report.pdf.

(14) ОВ L 357, 8.10.2021 г., стр. 1.

(15) ОВ C 440, 29.10.2021 г., стр. 6.

(16) Европейска комисия, Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“, Brustia, G., Dellagiacoma, A., Cordes, C., et al., More and better cross-border public services: obstacles and solutions to cross-border cooperation in the EU (Повече и по-добри трансгранични обществени услуги: пречки и решения за трансграничното сътрудничество в ЕС), Служба за публикации на Европейския съюз, 2021 г., https://data.europa.eu/doi/10.2776/912236

(17) Европейска комисия, Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“, Brustia, G., Dellagiacoma, A., Cordes, C., et al., Vibrant cross-border labour markets: obstacles and solutions to cross-border cooperation in the EU (Динамични трансгранични пазари на труда: пречки и решения за трансграничното сътрудничество в ЕС), Служба за публикации на Европейския съюз, 2021 г., https://data.europa.eu/doi/10.2776/094950

(18) Европейска комисия, Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“, Brustia, G., Dellagiacoma, A., Cordes, C., et al., Border regions for the European Green Deal: obstacles and solutions to cross-border cooperation in the EU (Гранични региони за Европейския зелен пакт: пречки и решения за трансграничното сътрудничество в ЕС), Служба за публикации на Европейския съюз, 2021 г., https://data.europa.eu/doi/10.2776/475773

(19) Европейска комисия, Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“, Brustia, G., Dellagiacoma, A., Cordes, C., et al., B-solutions, solving border obstacles: a compendium 2020-2021 (B-solutions: преодоляване на граничните пречки. Сборник 2020 — 2021 г.), Служба за публикации на Европейския съюз, 2021 г., https://data.europa.eu/doi/10.2776/625110

(20) https://www.europarl.europa.eu/cmsdata/214920/budg2021-doc6-tab-en.pdf

(21) Европейска комисия, Сближаване в Европа до 2050 г. — Осми доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване, 9 февруари 2022 г.

(22) Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1).

(23) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).