P9_TA(2022)0301

По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2022 г. относно по-доброто регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество (2021/2166(INI))

(2023/C 47/21)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

—	като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	като взе предвид Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“ (COM(2021)0219),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 ноември 2021 г., озаглавен „Насоки за по-добро регулиране“ (SWD(2021)0305),

—	като взе предвид целите за сътрудничество за развитие в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид Съобщението на Комисията от 5 май 2021 г., озаглавено „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“ (COM(2021)0350);

—	като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2020 г., озаглавена „Нова промишлена стратегия за Европа“ (1),

—	като взе предвид набора от инструменти за по-добро регулиране, който допълва Насоките за по-добро регулиране, и двата от ноември 2021 г.,

—	като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2003 г. за по-добро законотворчество и неговата последна версия — Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (2),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 24 март 2021 г. относно стратегия на ЕС за правата на детето (COM(2021)0142),

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите, озаглавено „По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“ (CDR 4071/2021),

—	като взе предвид доклада от 10 юли 2018 г., в който са представени констатациите на работната група относно субсидиарността, пропорционалността и принципа „правим по-малко, но по-ефективно“,

—	като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2021 г. относно регулаторната пригодност на Европейския съюз, субсидиарността и пропорционалността — доклад относно по-доброто законотворчество за 2017, 2018 и 2019 г. (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2022 г. относно правото на инициатива на Парламента (4),

—	като взе предвид Специален доклад № 16/2018 на Европейската сметна палата от 12 юни 2018 г., озаглавен „Последващ преглед на законодателството на ЕС — системата е добре разработена, но е непълна“,

—	като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2016 г. за открита, ефикасна и независима администрация на Европейския съюз (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2020 г. относно нова стратегия за европейските МСП (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт, в която се изразява задоволство от ангажимента на Комисията да гарантира, че всички действия на ЕС следва да помагат на ЕС да постигне устойчиво бъдеще и справедлив преход, и да актуализира насоките за по-добро регулиране по съответния начин, като в тази резолюция се изисква, наред с другото, принципът „устойчивостта на първо място“ да бъде интегриран в програмите за по-добро регулиране на ЕС и на неговите държави членки (7),

—	като взе предвид речта на председателя Фон дер Лайен от 16 юли 2019 г. (8),

—	като взе предвид пленарното разискване от 7 юни 2021 г. на тема „Състояние на Съюза на МСП — изпълнение на програмата за по-добро регулиране/цел за намаляване на административната тежест“ (9),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становищата на комисията по развитие, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по конституционни въпроси и комисията по петиции,

—	като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0167/2022),

А.

като има предвид, че по-доброто законотворчество е обща цел за всички институции на ЕС и следва да бъде постигнато чрез увеличаване на прозрачността, отчетността и сътрудничеството между институциите, държавите членки, гражданите и заинтересованите страни, като се гарантира пълно зачитане на всички основни европейски ценности, включително демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека; като има предвид, че прозрачността, почтеността и отчетността са също така основни предпоставки за демокрация, основана на принципите на правовата държава; като има предвид, че европейското законодателство следва да бъде пригодно за целта, пропорционално, ясно, прозрачно и всеобхватно, за да бъде действително от полза за гражданите и заинтересованите страни; като има предвид, че по-доброто регулиране спомага да се гарантира, че политиките и законодателството на ЕС са насочени към бъдещето, като вземат предвид ускореното развитие на технологиите, обществото и околната среда; като има предвид, че следователно ще бъде все по-важно регулаторните предложения да бъдат подкрепени с доказателства, основани на най-подходящите оценки и надеждни рецензирани научни доказателства, както и спазването на принципа на предпазните мерки; във връзка с това призовава Комисията да управлява доказателствата по прозрачен начин и да гарантира, че те са лесни за намиране, достъпни, оперативно съвместими и позволяващи повторно използване данни; подчертава, че качественото законотворчество не може да бъде сведено само до количествени цели за краткосрочно намаляване на тежестите и разходите, а следва да допринесе за всички като дългосрочна инвестиция в споделеното благоденствие на нашите общества и в нашето бъдеще;

Б.

като има предвид, че Комисията следва изцяло да спазва разпоредбите на член 6, параграф 4 от Европейския закон за климата (10), който предвижда, че всички проекти на мерки и законодателни предложения трябва да бъдат съгласувани с изпълнението на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата до 2050 г.; като има предвид, че за тази цел Комисията трябва да направи оценка на съгласуваността на всички проекти на мерки или законодателни предложения, включително бюджетните предложения, с целите за неутралност по отношение на климата и дали те гарантират напредък по отношение на адаптирането към изменението на климата;

В.

като има предвид, че новите проверки за съгласуваност в областта на климата се прилагат само по отношение на оценките на въздействието на проектите на законодателни мерки и предложения, считано от 1 януари 2022 г., въпреки че Европейският закон за климата влезе в сила през юли 2021 г., което означава, че разпоредбите на закона не са приложени за редица предложения, които са от значение за Европейския зелен пакт;

Г.

като има предвид, че подходът за проверка на съответствието с Европейския закон за климата в оценките на въздействието и в оценките е очертан в съобщението за по-добро регулиране и в последващите насоки и набор от инструменти; като има предвид, че въпреки това Комисията следва да прилага тези проверки систематично и да прави това в началото на процеса на изготвяне на нов проект на мярка или на проверка за пригодност на съществуващото законодателство, така че да може действително да направлява избора на политики; като има предвид, че Европейският закон за климата задължава Комисията да представи съображенията си в случай на несъответствие на проект на мярка или законодателно предложение с целите на Европейския закон за климата като част от оценката на съответствието, посочена в член 6, параграф 4;

Д.	като има предвид, че през 2021 г. Комисията прие своето съобщение, озаглавено „По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“, своите насоки за него и придружаващия ги набор от инструменти;

Е.

като има предвид, че по-доброто законотворчество е средство за гарантиране на правната сигурност и следва да бъде от полза за всички и да служи на общите интереси на европейското общество, предприятията, работниците и служителите, гражданите, потребителите и околната среда; като има предвид, че висококачественото законодателство служи на обществения интерес, тъй като се отнася пряко до конкурентоспособността на ЕС, неговите територии и предприятия, и също така представлява инструмент за укрепване на демокрацията и на прякото участие на гражданите както на национално, така и на регионално равнище;

Ж.

като има предвид, че е налице необходимост от регулаторно преразглеждане и, когато е необходимо и целесъобразно, също и от опростяване, за да се премахнат пречките пред прилагането на законодателството, включително в трансграничен план, и за да може законите да бъдат по-ефективни, прозрачни и всеобхватни за бенефициерите, независимо дали са граждани или предприятия;

З.	като има предвид, че принципите и инструментите за по-добро регулиране следва да останат неутрални по отношение на политиката, за да се гарантира обективно определяне на проблемите и реални алтернативни варианти на политиката, които да се разглеждат от Комисията, Съвета и Парламента;

И.

като има предвид, че по-доброто законотворчество трябва да се стреми да служи на амбициите на ЕС, по-специално на неговите дългосрочни цели, като например генериране на икономически растеж, стимулиране на инвестициите и създаването на работни места, като гарантира по-конкурентоспособна и демократична Европа, социален напредък и изпълнение на обвързващата цел на Съюза за неутралност по отношение на климата до 2050 г., както и на дългосрочната приоритетна цел за 2050 г. гражданите да живеят добре в пределите на нашата планета; като има предвид, че устойчивостта следва да бъде в основата на качественото законотворчество, като поставя социалните, икономическите и екологичните съображения на равна основа; като има предвид, че като прилага принципите на по-добро регулиране, Комисията следва да определя най-ефективните решения за максимално увеличаване на ползите и същевременно за свеждане до минимум на свързаните с тях разходи;

Й.	като има предвид, че Комисията се ангажира да увеличи усилията за насърчаване и подобряване на приобщаващото и системното участие на децата в процеса на вземане на решения на равнището на ЕС, по-специално чрез консултации, насочени конкретно към децата, за съответните бъдещи инициативи;

К.

като има предвид, че добре извършените предварителни и последващи оценки на въздействието и обществени консултации, както и принципът „първо оцени“, са основни инструменти за добре информирано, по-добро, ефикасно, отговорно и прозрачно законотворчество, съобразено с потребностите на бенефициерите; като има предвид, че това допринася за количественото определяне на въздействията и отчита съотношението между разходите и ползите; като има предвид, че тези оценки следва да отчитат икономическите, социалните и екологичните аспекти при едно и също ниво на подробен анализ и точност, като вземат предвид както качествените, така и количествените данни, включително въздействието на мерките на политиките върху основните права; като има предвид, че Европейската сметна палата публикува специален доклад през 2018 г., съдържащ набор от препоръки за подобряване на качеството на последващите прегледи;

Л.

като има предвид, че уеб порталът „Споделете мнението си“ (Have Your Say) има за цел да засили участието на гражданите и заинтересованите страни в създаването на политиките на ЕС и се доказа като полезен инструмент за изготвянето на политиките на ЕС; като има предвид, че Комисията стартира нова версия на инструмента на 3 юли 2020 г., за да подобри допълнително своите консултации и комуникация с обществеността и да увеличи прозрачността; като има предвид, че Европейската сметна палата публикува специален доклад през 2019 г. (11), съдържащ набор от препоръки за допълнително подобряване на този портал, особено с цел той да бъде по-лесен за ползване, включително що се отнася до наличието на превод;

М.

като има предвид, че Комитетът за регулаторен контрол извършва оценка на качеството на оценките на въздействието, както и на проверките за пригодност и основните оценки в подкрепа на вземането на висококачествени решения; като има предвид, че около една трета от оценките на въздействието през 2021 г. получиха отрицателно първо становище; като има предвид, че Комитетът може да играе важна роля за подобряване на европейското законодателство;

Н.

като има предвид, че зачитането на многоезичието е предпоставка за правилното функциониране на институциите на ЕС; като има предвид, че член 1 от ДЕС предвижда, че решенията на равнището на ЕС трябва да се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите; като има предвид, че публично достъпните уебсайтове на Европейския съюз за финансиране и тръжните процедури в рамките на програмите на ЕС често се публикуват първо на английски език; като има предвид, че преводът на тези уебсайтове може да отнеме няколко месеца; като има предвид, че наличието на тези уебсайтове на всички официални езици на ЕС е от решаващо значение за лоялната конкуренция;

О.

като има предвид, че целта на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) и на платформата „Готови за бъдещето“ (F4F) е да се опрости законодателството на ЕС и да се намали ненужната административна и регулаторна тежест с оглед подобряване на съответствието с регулаторните изисквания, като се засили акцентът върху регулаторното компенсиране и проверките за пригодност на предходното, настоящото и бъдещото законодателство;

П.	като има предвид, че Комисията въведе подхода за отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови с намерението да компенсира новите тежести, произтичащи от законодателните предложения на Комисията, като премахва вече съществуващи тежести в същата област на политиката;

Р.

като има предвид, че подходът за отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови може да бъде включен в програмата REFIT, като я разшири отвъд оценката на ненужната тежест, произтичаща от отделни съществуващи законодателни актове, така че да включва и ново законодателство и да разглежда цели области на политиката; като има предвид, че в същото време прилагането в практиката на подхода на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови се нуждае от изясняване, тъй като законодателството следва винаги да бъде от полза за гражданите, предприятията, работниците и потребителите;

С.

като има предвид, че постигането на ползите от усилията за опростяване на европейско равнище може също така да разчита на запазването на съответните разпоредби от страна на съзаконодателите и да зависи от избора, направен от държавите членки при транспонирането им в националното законодателство, и следователно са необходими по-големи усилия от страна на Комисията за координация и консултации с държавите членки и с местните и регионалните органи;

Т.

като има предвид, че в своето съобщение от 24 октомври 2017 г., озаглавено „Допълване на дневния ред на по-доброто регулиране: по-добри решения за по-добри резултати“ (COM(2017)0651) Комисията изрази резерви към подхода на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови и към „определянето на предварителни цели за намаляване на тежестта“, като счете, че „такъв подход би създал натиск за дерегулиране и би създал пречки пред нейната политическа отговорност да осигури резултати в нужния момент“;

У.	като има предвид, че според информацията, публикувана в Евролекс (12), през 2021 г. Комисията е приела или изменила 1 977 законодателни или незаконодателни акта; като има предвид, че през същия период бяха отменени или изтече действието на 1 008 законодателни или незаконодателни акта;

Ф.	като има предвид, че Договорите предоставят на Парламента пряко право на инициатива само в много ограничени случаи; като има предвид, че Парламентът призова за разширяване на правото му на инициатива в своята резолюция относно правото на инициатива на Парламента;

Х.	като има предвид, че функционирането на Европейския съюз се основава на представителната демокрация;

приветства целта на Комисията законодателството на ЕС да носи максимални ползи за гражданите и предприятията, по-специално за малките и средните предприятия (МСП), както и нейното намерение да повиши динамичността и пригодността на подхода за по-добро законотворчество с оглед бъдещите развития; освен това приветства ангажимента на Комисията за по-добро използване на стратегическото прогнозиране и призовава за включването му в оценките на въздействието и в оценките; подчертава, че програмата за по-добро регулиране следва да подкрепя екологичния преход на икономиката на Съюза, като позволява, наред с другото, по-ефективно въвеждане на иновативни и базови технологии на пазара; приветства намерението на Комисията за подобряване на анализа и докладването на въздействието на предложенията, например по отношение на конкурентоспособността и МСП, териториалността, устойчивостта, равенството, субсидиарността и пропорционалността, което би могло да спомогне за установяване на пропуските, потребностите и възможностите, както и да спомогне за откриване на съществуващите рискове и тенденции, и следователно да допринесе за определянето на политическите приоритети и разработването на дългосрочно стратегическо планиране, особено в най-слабо развитите държави, както и по отношение на постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР);

призовава държавите членки и Комисията да признаят необходимостта от по-добро регулиране и опростяване, като вземат предвид икономическото, екологичното, свързаното с пола и социалното въздействие по интегриран и балансиран начин;

приветства също така ангажимента на Комисията да интегрира ЦУР във всички свои законодателни предложения в съответствие с Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., да обърне по-голямо внимание на равенството между половете и равенството за всички и да гарантира, че принципът за ненанасяне на значителни вреди и принципът на предпазливост се прилагат във всички области на политиката; призовава оценките на въздействието да вземат предвид и въздействието върху изпълнението на Програмата до 2030 г. като цяло; отбелязва със загриженост, че като се позовава само на „съответните ЦУР“, съществува риск от пренебрегване на интегрирания и цялостен характер на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие; припомня ангажимента на ЕС да бъде световен лидер в изпълнението на Програмата до 2030 г. и на ЦУР, заедно със своите държави членки и техните местни и регионални органи и в тясно сътрудничество с международните си партньори; изразява съжаление поради факта, че Комисията все още не е разработила интегрирана и цялостна стратегия за изпълнение на ЦУР; припомня, че ЕС трябва да повиши видимостта си в развиващите се страни чрез ефективна комуникация относно своите програми за сътрудничество и разходни програми;

подкрепя ангажимента за подобряване на анализа и докладването на въздействието върху околната среда във всички политики на ЕС чрез задължителна оценка на принципа за ненанасяне на значителни вреди, както и факта, че тази оценка трябва да се прилага за предложения от всички области на политиката, за да се избегне неравномерно прилагане; призовава Комисията да даде ясно определение на принципа за ненанасяне на значителни вреди, за да се гарантира последователното му прилагане; приветства предложението устойчивостта и цифровизацията да бъдат отчитани в по-голяма степен в законотворчеството; подчертава, че при оценката на принципа за ненанасяне на значителни вреди трябва да се вземат предвид по-широките разходи и ползи за обществото, като например в областта на общественото здраве и въздействието върху околната среда;

препоръчва на Комисията да обмисли прилагането на подход „устойчивостта на първо място“ и приемането му за разработването и оценката на всички политики, като даде приоритет на съображенията за дългосрочна устойчивост; отбелязва също така, че „стратегическото прогнозиране“ ще подкрепи програмата REFIT, в която се набелязват възможности за намаляване на ненужната регулаторна тежест и за гарантиране на „готовността за бъдещето“ на съществуващото законодателство на ЕС;

във връзка с това призовава докладите на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) и на Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) да бъдат систематично вземани предвид в процеса на стратегическо прогнозиране; във връзка с това приветства работата на платформата „Готови за бъдещето“, която обединява експертния опит, наред с другото, на публичните администрации, неправителствените организации и малките и големите предприятия на редовни срещи с цел подобряване на съществуващото законодателство на ЕС; отбелязва, че тази платформа би могла да се използва и за обсъждане на по-широки теми, като например екологичния преход;

припомня, че защитата, насърчаването и улесняването на упражняването на правата на човека и демокрацията са ключов приоритет на външната дейност на ЕС, както е заложено в член 21 от ДЕС, и че Хартата на основните права на Европейския съюз се прилага и за неговата външна дейност; подчертава, че ЕС потвърди отново своя ангажимент да остане влиятелен участник на световната сцена и да продължи да играе водеща роля като глобален защитник на демокрацията и правата на човека; поради това изразява съжаление, че предложението остава ограничено по отношение на инкорпорирането на инструмента за основните права в набора от инструменти на ЕС за по-добро регулиране в насоките за глобалния ангажимент на ЕС и в неговото основано на Договора задължение във връзка с правата на човека; поради това подчертава значението на въздействието върху правата на човека на всички външни политики на ЕС, включително търговската политика и сътрудничеството за развитие, особено по отношение на уязвимите групи;

поради това подчертава, че насоките следва да бъдат преразгледани и ефективно прилагани, за да се гарантира, че правата на човека систематично се вземат надлежно предвид, задължавайки ЕС да не предприема действия, които биха предотвратили или затруднили упражняването на правата на човека; подчертава, че въздействието върху равенството между половете следва да бъде включено във всички доклади и че в допълнение към общата оценка на положението във връзка с правата на човека оценките на въздействието върху правата на човека трябва да включват данни, групирани по полов признак, и да оценяват конкретното въздействие на правата на човека върху жените;

подчертава, че законодателството в областите на околната среда и здравеопазването оказва пряко въздействие върху живота на гражданите на ЕС; поради това призовава Комисията да изготви кратък обяснителен меморандум на достъпен, неекспертен език, който да придружава всички законодателни предложения, и да предприеме всички подходящи мерки, за да гарантира, че всички граждани на ЕС могат да разберат същността на законодателното предложение, включително потенциалното въздействие върху техния живот;

10.

приветства факта, че в съответствие със Съобщението на Комисията от 9 март 2021 г., озаглавено „Цифров компас до 2030 г.: Европейският път към цифровото десетилетие“ (COM(2021)0118), по-доброто регулиране ще има за цел да насърчи прилагането на принципа „цифров по подразбиране“ в бъдещото законодателство на ЕС като важен инструмент за подпомагане на цифровата трансформация; подчертава, че технологии като изкуствения интелект могат да подобрят законодателния процес и да подобрят достъпа до информация, както и да направят законодателството по-разбираемо за гражданите и дружествата; призовава Комисията да прилага регулаторни лаборатории (13) към законодателството, свързано с цифровата трансформация, за всеки отделен случай и като взема предвид добавената стойност от ЕС и пропорционалността, особено с оглед на подкрепата за МСП и стартиращите предприятия; призовава обаче тези лаборатории да бъдат строго ограничени по време и обхват, да бъдат надлежно контролирани и в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на защитата на личните данни и основните права;

11.

счита, че разработването на нови форми на процеси на цифровизация при вземането на решения от трите институции е основно предизвикателство и възможност за засилване на качеството на законотворчеството на ЕС в цифровата ера; счита, че ангажиментите на трите институции във връзка с това развитие следва да бъдат ясно определени и включени в преразгледано Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество; призовава законодателите да използват цифровизацията, за да се избегне ненужната административна тежест и да се улесни законодателната работа;

12.

приветства намерението на Комисията да въведе единен цифров инструмент за докладване за предприятията, като бъдат консолидирани изискванията за докладване, произтичащи от преразглеждането на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация (ДОНФИ), таксономията, но също така и изискванията за докладване от пакета „Готови за цел 55“ в единен инструмент, който е разработен със специфични изисквания и готови ключови показатели за ефективност (КПЕ) и стандарти, достъпни по модулен и цифров начин за дружествата и другите организации;

13.

подчертава значението на лесния достъп за гражданите до източниците на правото и необходимостта от създаване на единен прозрачен уебсайт, на който да могат да бъдат проследени целият законодателен процес и допълнителните документи на всички институции на ЕС;

14.

отбелязва, че търговията все още разчита на голям брой документи на хартиен носител; счита, че цифровизацията и използването на електронни търговски документи намаляват разходите и сложността; призовава Комисията да се възползва от цифровата ера и цифровите инструменти, за да намали някои видове тежести или задължения; подчертава необходимостта да се проучи използването на електронни търговски документи, което ще повиши ефикасността и сигурността и ще намали административните тежести;

15.

подчертава, че в ЕС има 22,6 милиона (14) МСП и че поради това Комисията следва не само да извършва теста за МСП по-систематично, а и следва да предвиди задължителен тест за МСП, който да се извършва за всички законодателни предложения, когато това е приложимо; подчертава, че подобен тест следва ясно да определи как би могло да се постигне опростяване по отношение на разходите и ползите и, когато е възможно, да формулира допълнителни препоръки, за да се избегне ненужната административна или регулаторна тежест за МСП;

16.

припомня, че прилагането на принципа „Мисли първо за малките!“, заложен в Законодателния акт за малкия бизнес, е съществен елемент от проверката за пропорционалност преди всяко законодателно предложение и следва да има за цел да гарантира, че гласът на МСП се чува и че техните интереси се вземат предвид възможно най-рано, за да се улесни развитието на МСП, които са гръбнакът на нашата европейска икономика;

17.

призовава Комисията да създаде длъжността на представител на МСП, за да се спомогне за свеждане до минимум на ненужната административна и регулаторна тежест в държавите членки, и който следва да бъде назначен с хоризонтални правомощия в рамките на кабинета на председателството;

18.

припомня, че общата търговска политика е от изключителната компетентност на Съюза и че разпоредбите на член 207 от ДФЕС следва да бъдат решително защитавани и запазени; настоява, че е необходимо да се избягват продължителни процедури по ратификация на търговски и инвестиционни споразумения, които съдържат смесени елементи, за да се гарантира своевременното им влизане в сила;

19.

изразява твърдо убеждение, че всички европейци трябва да имат възможността да следят законодателния процес на ЕС; приветства инициативата на Комисията да направи уебпортала „Споделете мнението си“ по-достъпен за хората с увреждания и да обедини обществените консултации в единна „покана за представяне на мнения“; призовава всички свързани с това документи, въпросници и коментари да бъдат достъпни възможно в най-кратък срок на всички официални езици на ЕС; призовава за по-голяма прозрачност на процеса на вземане на решения и особено относно начина, по който се вземат предвид отговорите, включително като се гарантира, че отговорите са правилно претеглени според тяхната представителност, в зависимост от това дали представляват индивидуални или колективни интереси; отбелязва, че замисълът и изборът на консултации оказват значително въздействие върху вида на получения принос и върху самия резултат; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички покани за представяне на данни, които отправя, са неутрални и безпристрастни, включително чрез използване на въпросници, които са изготвени по основан на данни начин и са формулирани с отворени въпроси, когато е приложимо; отново подчертава, че петициите до Парламента са жизненоважна форма на участие на гражданите и на обратна информация от тях и Комисията следва да ги оценява и да работи по тях редовно;

20.

призовава за по-голяма прозрачност на процеса на консултации и призовава за публикуването на обобщени доклади от консултациите, налични на всички езици на ЕС и достъпни също за хората с увреждания;

21.

счита, че Комисията, в усилията си да гарантира, че политиките на ЕС се основават на ясно разбиране на областите на политиката, подлежащи на бързи структурни промени, като например околната среда и цифровизацията, следва да използва информацията, включена в петициите на гражданите и организациите на гражданското общество; счита, че участието на гражданите е от ключово значение в области на политиката като основните права, зачитането на принципите на правовата държава и борбата срещу всички форми на дискриминация на каквато и да било основа;

22.

счита, че качеството на законодателството, засягащо развиващите се страни, се определя, наред с други параметри, от неговата легитимност и ефективност, които на свой ред зависят от естеството на процеса на консултации, от това доколко законодателството отговаря на нуждите на съответните държави и дали неговото прилагане постига желаните резултати, без да причинява вреди; приветства съсредоточеността на Комисията върху подобряването на разбирането на потребностите и въздействията на законодателството на ЕС извън ЕС чрез увеличаване на ангажимента с външни партньори; призовава Комисията да направи този ангажимент ефективен, като гарантира приобщаващи, съдържателни и ефективни процеси на консултации, включващи засегнатите заинтересовани страни, като например социалните партньори и представителите на гражданското общество в развиващите се страни, както и експерти и предприятия в различните засегнати области; предлага резултатите от тези консултации и събраните данни действително да се използват като принос при изготвянето на законодателството и по-специално да се вземат предвид контекстът и специфичните потребности на засегнатите заинтересовани страни в държавите партньори, в които ще се проведе консултацията; приветства инициативата процесите на консултация да станат по-целенасочени, по-ясни и лесни за ползване; призовава Комисията да гарантира, че предвиденото опростяване на процеса на обществени консултации не вреди на неговата ефективност; подчертава ролята, която делегациите на ЕС могат да играят, особено в развиващите се страни, и необходимостта от предоставяне на инструментите и ресурсите, необходими за провеждането на тези консултации;

23.

призовава институциите на ЕС да зачитат принципите, правата и задълженията, залегнали в Хартата на основните права и в Регламент № 1/1958, както и във вътрешните насоки и решения, като например Кодекса за добро административно поведение, в областта на многоезичието;

24.

призовава институциите на ЕС да осигуряват необходимите човешки ресурси, за да се гарантира зачитането на многоезичието по време на различните фази на законодателния процес;

25.

счита, че уеднаквяването на езиковите версии на официалните езици на ЕС е решаваща предпоставка за надеждното тълкуване на действащото законодателство от съдилищата и органите на ЕС и на държавите членки, и че по този начин те представляват важен принос за еднаквото прилагане и съблюдаване на правото на ЕС; призовава институциите да отговорят в значителна степен на тези изисквания в хода на бъдещото законотворчество;

26.

призовава всички уебсайтове на Европейския съюз, посветени на възможностите за финансиране и възлагане на обществени поръчки, да бъдат преведени незабавно на всички официални езици на ЕС, тъй като първоначалната им наличност само на английски език поставя дружествата от държавите членки, в които английският не е официален език, в неравностойно положение;

27.

настоява за силни връзки между прилагането на пакета по Европейския инструмент за възстановяване (NextGenerationEU) и целта да се гарантира по-голяма устойчивост на обществата в ЕС, както и на необходимостта институциите на ЕС да достигнат до гражданите на Съюза, за да се повиши осведомеността относно фундаменталния характер на тези политически задачи и тяхното изпълнение; счита, че такъв обхват в крайна сметка следва да допринесе за по-гъвкаво и по-ефективно вземане на междуинституционални решения, способно да отговори по надежден и решителен начин на опита по време на пандемията;

28.

призовава за засилен политически диалог между институциите на ЕС и националните парламенти, местни и регионални власти, Европейския комитет на регионите и Европейския икономически и социален комитет;

29.

отчита настоящата тенденция в рамките на обхвата на протоколи № 1 и № 2 националните парламенти да се стремят към по-голямо участие чрез политически диалог относно политиките на ЕС, за да се развие по-голяма добавена стойност за гражданите; също така отчита исканията за подобно далновидно участие на Европейския комитет на регионите в това отношение чрез неговите становища по собствена инициатива;

30.

припомня, че значителна част от законодателството на ЕС се прилага на поднационално равнище, което има ценен непосредствен опит в прилагането на законодателството на ЕС в тесен контакт с местната икономика, социалните партньори, гражданското общество и гражданите, и може да спомага за повишаване на ефективността и видимостта на действията на ЕС;

31.

отново изтъква спецификата на местните и регионалните органи на власт и необходимостта от индивидуализиране на консултациите; препоръчва Комисията да се консултира проактивно с Европейския комитет на регионите при разработването на открити консултации и пътни карти за предложения, които засягат в значителна степен поднационалните равнища на управление;

32.

подчертава, че активната субсидиарност е неразделна част от програмата за по-добро регулиране; във връзка с това приветства факта, че в своите законодателни предложения Комисията използва в по-голяма степен таблицата за оценка на субсидиарността, както се предлага в нейното съобщение от 23 октомври 2018 г., озаглавено „Принципите на субсидиарност и пропорционалност: засилване на тяхната роля в изготвянето на политиките на ЕС“ (COM(2018)0703);

33.

очаква Конференцията за бъдещето на Европа също да проправи пътя за по-нататъшни реформи, свързани с принципа на субсидиарност, по-специално чрез прилагане на субсидиарността и в процесите на управление на ЕС;

34.

признава, че по-доброто регулиране е обща цел и отговорност на всички институции на ЕС; потвърждава, че в качеството си на съзаконодател Парламентът ще рационализира вътрешните си служби, за да допринася по-добре за оценката и наблюдението на въздействието на законодателството на ЕС с външно измерение върху развиващите се страни, включително на съответните текстове, приети от Парламента във връзка със законодателните процедури и разходните програми на ЕС; потвърждава също така, че ще засили съответно сътрудничеството и координацията между комисиите, ще засили експертния опит в областта на политиките за развитие във всички съответни комисии и ще изясни ролята, която комисията по развитие е призована да играе като гарант на принципа на съгласуваност на политиките за развитие, както е посочено в Правилника за дейността на Европейския парламент (приложение VI), с цел подобряване на качеството и ефективността на законодателството на ЕС;

35.

припомня, че непрекъснатият и внимателен преглед на петициите на гражданите предоставя големи възможности за това по-доброто регулиране да стане по-приобщаващо и ефективно и да се подобри разбирането на политиците за местните и регионалните реалности и за тревогите и приоритетите на гражданите; признава, че законодателството на ЕС следва да гарантира равно третиране на гражданите и предприятията и ефективно прилагане на правата на гражданите в целия Съюз и че следва да се гарантира стабилно и еднакво прилагане на съществуващите европейски правила;

36.

припомня, че е важно да се поддържат тесни контакти между съзаконодателите преди междуинституционалните преговори, включително като се канят представители на други институции за редовна неофициална размяна на мнения в съответствие с ангажимента, посочен в параграф 34 от МИС за по-добро законотворчество; изразява съжаление, че този ангажимент не е довел нито до нови структури за сътрудничество, нито до систематични практики за улесняване на тези обмени; предлага на съзаконодателите да постигнат съгласие по кодекс за добри практики в това отношение;

37.

изразява твърдо убеждение, че трябва да се постави по-силен акцент върху институционалните консултации, координацията и сътрудничеството между и в рамките на институциите на ЕС; настоятелно призовава Комисията да рационализира вътрешните си процедури за систематично включване на Генерална дирекция „Международни партньорства“ (ГД INTPA) във всички оценки на въздействието, по-специално по отношение на вътрешното законодателство с потенциални последици извън рамките на ЕС, и надлежно да вземе предвид приноса, предложенията и препоръките, предоставени от тази генерална дирекция, в рамките на съгласуваността на политиките за развитие; призовава Комисията да засили ангажираността и пълноценното участие на ГД INTPA по време на междуведомствените консултации и в GRI (Група за междуинституционални отношения) и EXCO (Група за външна координация) и да вземе надлежно предвид приноса на тази водеща ГД по отношение на сътрудничеството за развитие и развиващите се страни;

38.

призовава за интегрирането на въпроса за правата на децата в законодателството на ЕС чрез осигуряване на оценка на въздействието на законодателните предложения върху правата на детето; във връзка с това призовава за въвеждането на тест за правата на децата в рамките на набора от инструменти за оценка на въздействието, който би могъл да се състои от консултации със заинтересованите страни, включително механизъм за участие на децата, определянето на засегнатите области, измерването на въздействието върху децата и оценката на алтернативните механизми;

39.

насърчава Комисията, в съответствие с нейния ангажимент, залегнал в стратегията на ЕС за правата на детето, да започне повече обществени консултации, насочени към децата и подрастващите, и активно да използва платформата на ЕС за участие на децата, за да включи гласа на младите граждани в процеса на вземане на решения в ЕС;

40.

призовава институциите да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират участието на уязвими лица, като хората с увреждания, в процеса на вземане на решения в ЕС; подчертава необходимостта от по-добър достъп до информация за всички граждани; призовава за започване на повече обществени консултации, насочени към конкретни групи като деца, младежи или възрастни хора; призовава всички лица, отговорни за вземането на решения в ЕС, да вземат предвид приноса на заинтересованите страни и да гарантират ефективни последващи действия в следващите процеси на вземане на решения;

41.

призовава за разработване на показатели за въздействието по конкретни въпроси, като например въздействието върху уязвимите групи; в това отношение приветства предложението на УНИЦЕФ за показател за децата, оценяващ въздействието на политиките върху децата, и призовава за разработване на подобни механизми в други области на политиките;

42.

призовава Комисията да извършва оценки на въздействието на всички законодателни предложения, без изключение; изразява дълбоко съжаление, че това не е било така при няколко политически чувствителни предложения в миналото; припомня, че на няколко пъти Парламентът е извършвал свои собствени оценки на въздействието вместо такива на Комисията, за да се дава информация при изготвянето на политики; призовава за разпределянето на достатъчно време и ресурси за оценките на въздействието, за да се гарантира тяхното качество; въпреки това припомня, че оценките на въздействието спомагат за информирането в процеса на вземане на политически решения, но че те никога не следва да заменят или да забавят ненужно законодателния процес; припомня обаче, че основният акцент по време на законодателния процес на ЕС следва да бъде върху качеството, прозрачността и върху използването на най-новите съвременни знания и данни в оценките на въздействието, а не върху бързината, с която се реализират инициативите; призовава оценките на въздействието да бъдат публикувани веднага след тяхното приключване, а не само при представянето на дадено предложение за политика, като по този начин се гарантира по-голяма прозрачност на начина на вземане на решения на равнището на ЕС; признава, че ефективното прилагане на по-доброто регулиране, и по-специално на предварителните оценки на въздействието, ще изисква подходящо равнище на ресурси; настоятелно призовава Комисията да разпредели подходящите средства в това отношение;

43.

подчертава и изразява съжаление във връзка с признатата липса на оценки на въздействието за няколко ключови законодателни досиета, която може само отчасти да се отдаде на пандемията от COVID-19, и отбелязва намерението на Комисията да публикува аналитичен работен документ на своите служби заедно с предложенията или в рамките на три месеца след тяхното приемане в случаите, когато не е била изготвена оценка на въздействието; подчертава, че макар това да е положителна стъпка към по-голяма прозрачност, тя не следва да води до заобикаляне от страна на Комисията на нейните задължения за оценка на въздействието и че Комисията следва да публикува работните документи на своите служби едновременно със законодателното предложение;

44.

приветства намерението на Комисията да засили оценките на териториалното въздействие и проверката на въздействието върху селските райони (15), за да се отчитат по-добре потребностите и особеностите на различните територии на ЕС, като например градските/селските райони, трансграничните райони и най-отдалечените региони; припомня значението на оценките на териториалното въздействие за Европейския комитет на регионите, включително оценките на въздействието върху селските райони, оценките на въздействието върху градовете и оценки на въздействието в трансграничен план;

45.

подчертава необходимостта от разработване на допълнителни инструменти за оценка на въздействието върху околната среда на новите политики, инициативи и законодателство, когато съществуващите инструменти са недостатъчни, за да се гарантира, че екологичните амбиции на Комисията „Фон дер Лайен“, заедно с нейния акцент върху ЦУР на ООН, ще заемат по-значимо място в оценките на въздействието и законодателните предложения на Комисията; във връзка с това призовава да се вземат предвид разходите, които могат да възникнат от бездействието на равнище политики, по-специално в областта на здравеопазването, климата, околната среда и социалното измерение, както и кумулативните последици, произтичащи от закъсненията; счита, че оценките на въздействието трябва да обръщат еднакво внимание на оценяването по-специално на икономическите, социалните, здравните и екологичните последствия по-специално от предложенията на Комисията, както и че трябва да бъде оценено въздействието върху основните права на гражданите и равенството между жените и мъжете;

46.

изразява съжаление във връзка с факта, че оценките на въздействието на политиката и законодателството на Съюза върху развиващите се страни, по-специално на вътрешното законодателство, което не е свързано с развитието, все още са малко на брой и не оценяват и не разглеждат правилно потенциалното въздействие върху развиващите се страни; изразява твърдо убеждение, че предварителните оценки на въздействието са ценен инструмент за идентифициране на и предприемане на мерки с цел справяне с потенциалните рискове, свързани с дадена политика и/или законодателно предложение, за развиващите се страни, и по-специално за най-слабо развитите страни; призовава Комисията да обърне повече внимание на въздействието на законодателството на ЕС върху развиващите се страни и да зачита и насърчава целите на сътрудничеството за развитие в тези инициативи, когато е приложимо, особено в области като миграцията, околната среда, селското стопанство и борбата с транснационалната престъпност, например организираната престъпност, трафика на наркотици и хора и изпирането на пари; настоятелно призовава Комисията да превърне заключенията от оценките на въздействието в правни разпоредби в своите законодателни актове, които не са свързани с развитието, така че да отразяват по-добре ангажимента на ЕС за спазване на член 208 от ДФЕС;

47.

изразява загриженост относно прилагането на разпоредбите на Европейския закон за климата в случаите, когато не се извършва оценка на въздействието, особено за политически чувствителни предложения, включително вторично законодателство; припомня, че съгласно договореното в МИС Комисията следва да извършва оценки на въздействието на своите законодателни и незаконодателни инициативи, делегирани актове и мерки за изпълнение, които се очаква да окажат значително икономическо, екологично или социално въздействие;

48.

отбелязва, че инструмент 35 съдържа елементи за насочване на резултатите от анализите на въздействието в развиващите се страни, и изразява очакване този инструмент да бъде широко използван; счита, че настоящите сектори, за които следва да се даде приоритет на оценките на въздействието, трябва да отразяват настоящите и бъдещите предизвикателства пред Съюза и да отразяват позициите на Парламента, и следва да показват ясно съответствие с приложимите области на правото на ЕС, за да се улесни определянето на законодателството, на което трябва да се обърне специално внимание; предлага инструментариумът да бъде допълнително укрепен, за да се улеснят идентифицирането и анализът на потенциалните икономически, социални и екологични въздействия в развиващите се страни; предлага въвеждането на нова функция „Въздействие върху развиващите се страни“ за специфични инструменти в инструментариума, включително, но не само, инструменти 23, 25 и 26; предлага в рамките на тази функция да бъдат включени редица насочващи въпроси, за да се установи дали законодателството допринася за целите на политиката за развитие и за изпълнението на Програмата до 2030 г. както в ЕС, така и в развиващите се страни; припомня, че въздействието върху правата на човека, включително върху децата, коренното население, ЛГБТИК лицата и други уязвими групи, в развиващите се страни е от значение за европейското сътрудничество за развитие; във връзка с това призовава Комисията да въведе отделни категории оценки на въздействието по отношение на правата на човека, равенството между половете и правата на жените, както и на принципите на правовата държава и доброто управление в развиващите се страни; припомня, че за да се извлекат поуки от минали действия и да се постигнат подобрения в бъдеще, е важно също така постоянно да се оценява ефективността на процедурите и инструментите, и във връзка с това призовава Комисията редовно да докладва на Парламента относно прилагането на инструмент 35;

49.

подчертава значението на свързването на оценките на въздействието върху правата на човека с новата рамка на политиката на ЕС за надлежна проверка по отношение на правата на човека, като се гарантира, че генерираните данни относно корпоративните рискове за правата на човека и околната среда по сектори, стопански дейности и вериги за създаване на стойност се използват на равнището на ЕС и от националните правоприлагащи и наблюдаващи органи, като се осигуряват измерими референтни показатели и съществено съдържание;

50.

припомня, че Парламентът създаде специална дирекция — Дирекция за оценка на въздействието и европейска добавена стойност, която да може да извършва предварителни и последващи оценки на въздействието с цел подпомагане на основаното на факти създаване на политики, и призовава да се предвидят достатъчно финансиране и човешки ресурси за посочената дирекция и други служби на Парламента, които имат за цел да подпомагат способността на членовете на ЕП да изпълняват по-добре ролята си като съзаконодатели;

51.

припомня, че оценките на Парламента следва да отчитат ефективността на разпоредбите по отношение на постигането на техните цели, осигуряването на икономическа ефективност и поддържането на реалните разходи на равнища, пропорционални на ползите, тяхната пригодност и адекватност спрямо нововъзникващите потребности, тяхната добавена стойност и тяхната вътрешна и външна съгласуваност с други области на политиките;

52.

подкрепя ангажимента на Комисията да прави преглед на политиките и насърчава Комисията да използва в по-голяма степен последващите оценки с цел оценка на ефективността и ползите от законодателството, което на свой ред може да спомага за разработването на бъдещите политики и за подобряването на подходите към регулирането; подчертава значението на принципа „първо оценяване“, за да се гарантира, че извлечените от миналото поуки могат да влияят върху бъдещите действия в рамките на политическия цикъл; изразява сериозна загриженост относно нарастващата тенденция на паралелно извършване на оценки и на оценки на въздействието, въпреки че резултатите от оценките следва да бъдат включени във всяко преразглеждане на законодателството;

53.

приветства факта, че контролът на качеството на оценките и подкрепящите ги проучвания е стандартизиран чрез междуведомствени групи и контролни списъци за качество; отбелязва обаче, че не са въведени същите проверки на качеството по отношение на последващите прегледи, различни от оценките; насърчава Комисията да определи набор от минимални стандарти за качество за последващите прегледи, различни от оценките, с цел да се гарантира тяхното качество във всички служби на Комисията; счита, че тези минимални стандарти за качество следва да изискват последващите прегледи да включват подробно описание на използваната методика, включително инструменти за събиране и анализ на данни, обосновка на избора на методика и свързаните с това ограничения;

54.

подчертава, че клаузите за мониторинг и преразглеждане в законодателството гарантират, че необходимите данни се събират и оценяват; приканва Комисията, в сътрудничество с Европейския парламент и Съвета, в контекста на съществуващото МИС, да разработи междуинституционален инструментариум относно клаузите за преглед и мониторинг, съдържащ, наред с другото, таксономия на възможните резултати и/или последващи прегледи, които могат да бъдат поискани, и насоки относно изготвянето на клаузи за мониторинг както за институциите или органите на ЕС, така и за държавите членки;

55.

подчертава, че последващите оценки са също така важен инструмент за оценка на въздействието на законодателството върху гражданите и предприятията, като следва да се обърне специално внимание на въздействието върху МСП, и призовава Комисията да даде възможност на платформата F4F и на държавите членки да предоставят обратна информация относно прогнозите на Комисията за разходите и ползите след прилагането;

56.

подчертава, че целите, свързани с по-доброто законотворчество, трябва да бъдат редовно преразглеждани и оценявани с оглед на критериите на програмата за по-добро законотворчество, включително критериите, свързани с мониторинга и докладването; подчертава, че целите трябва да бъдат добре балансирани, пропорционални и оценявани от гледна точка на тяхната ефективност; припомня, че за целите на тази оценка е важно данните да бъдат сравними за целия ЕС, и призовава Комисията да проучи дали използването на инструментите за по-добро регулиране е помогнало за реализирането на определени цели, например постигане на по-добри резултати при изпълнението на политиките;

57.

приветства подновения ангажимент на Комисията за прозрачност на процеса на оценка и призовава за публикуването на многогодишни планове за оценка, включително съответната съпътстваща информация, която е използвана; освен това подчертава необходимостта от увеличаване на наличността на публични, пълни и достъпни доказателства в подкрепа на оценките на въздействието и на оценките, и във връзка с това приветства намерението на Комисията да подобри своите регистри на доказателствата и връзките между тях, както и да направи своите вътрешни бази данни и регистри лесно достъпни за обществеността; във връзка с това подкрепя намерението на Комисията да създаде съвместен законодателен портал, който следва да има възможно най-интуитивното оформление и да е удобен за ползване, за да се избегне претоварване с информация, и настоява, че е необходимо този съвместен портал да започне да функционира пълноценно до края на 2022 г.; подкрепя целта за засилено сътрудничество между институциите с цел улесняване и рационализиране на достъпа до всички данни, събрани по дадена политическа инициатива, по време на целия законодателен процес;

58.

подчертава, че финансираните от ЕС пилотни проекти и тествания на концепцията, когато е възможно, могат да допринесат за оформяне на процеса на изготвяне на законодателство, както и да улесняват неговото прилагане и гарантирането на изпълнението;

59.

подчертава, че е важно Комисията да отговаря своевременно на въпросите с искане за писмен отговор от Парламента; изразява съжаление във връзка с факта, че в миналото на по-голямата част от въпросите с искане за писмен отговор се отговаряше със закъснение, и настоява Комисията да съкрати времето за реакция по отношение на въпросите с искане за писмен отговор; посочва, че качеството на отговорите на въпросите на Парламента често е много лошо и поради това призовава за незабавно и значително от структурна гледна точка подобряване на качеството на отговорите на Комисията на парламентарните въпроси;

60.

подчертава, че прозрачността от страна на европейските институции е от ключово значение за законодателния процес, тъй като гражданите имат право да знаят как се изготвят законите, които ги засягат; приветства постигнатото неотдавна споразумение със Съвета относно регистъра за прозрачност; изразява съжаление, че не всички институции и органи на Европейския съюз, както и представителствата на държавите членки, са задължени да прилагат регистъра за прозрачност;

61.

призовава за по-нататъшно подобряване в рамките на всички институции на прозрачността на обсъжданията и решенията; изразява съжаление относно липсата на прозрачност в процеса на вземане на решения на Съвета и практиката на прекомерно класифициране на документи и прилагане на прекалено широко тълкуване на изключенията, предвидени в Регламент (ЕО) № 1049/2001, по-специално по отношение на защитата на процеса на вземане на решения и защитата на правните становища, което често означава, че принципът на по-висшия обществен интерес при оповестяването на свързани документи не се прилага; счита, че използването на изключенията, изискващи запазване в тайна, за документи на Съвета, следва да се прилага по съгласувана система с независим надзор и при спазване на практиката на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС); настоятелно призовава Съвета да увеличи броя и вида на съответните документи, които оповестява публично, по-специално позициите, изразени от държавите членки, така че на обществеността да се предостави възможност да научи каква позиция е заемало от тяхно име правителството на равнището на ЕС, както и да допринесе за засилване на контрола върху процеса на вземане на решения в ЕС от страна на националните парламенти, приложим за всички решения, като се започне от законодателни досиета и се стигне до актове за изпълнение и делегирани актове;

62.

припомня, че прозрачността и публичността по отношение на текуща законодателна процедура са присъщи на законодателния процес и следователно могат да се прилагат по отношение на достъпа до документи за тристранните срещи, както е посочено от Съда на ЕС в неговата практика, по-специално по дело T-540/15, Emilio De Capitani/Европейски парламент; счита, че ЕС трябва да развива по-амбициозна политика за достъп до документи и да осигури по-добро прилагане на действащите правила, включително за документи, свързани с вътрешни, тристранни и международни преговори; припомня, че според Европейския омбудсман ограниченията на достъпа до документи, по-специално до законодателни документи, следва да бъдат изключение и да се ограничават до абсолютно необходимото; добавя освен това, че откритостта и прозрачността придават по-голяма легитимност и доверие в демократичния законодателен процес на ЕС; изразява съжаление относно практиката, при която „ефективността на процеса на вземане на решения на институцията“ се използва редовно като основание, за да се откаже достъп до законодателни подготвителни документи;

63.

счита, че Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи може да бъде преразгледан, така че например цифровизацията и управлението на цифрови документи, съществуващата съдебна практика относно прозрачността и достъпа до документи и общото развитие на общественото възприятие за прозрачност да бъдат изцяло взети предвид; подчертава, че всяко преразглеждане следва да води до повече, а не до по-малко прозрачност;

64.

подчертава, че откритите, ефикасни, прозрачни и независими административни и законодателни процеси на вземане на решения са предпоставка за висококачествени политики и регулиране; подчертава, че въвеждането на хармонизирани административни процедури ще допринесе в положителен план за доброто управление и регулаторните практики в ЕС и ще засили връзката между вземането на решения от експерти и демократичната легитимност; припомня, че в своите резолюции от 15 януари 2013 г., от 9 юни 2016 г. и от 20 януари 2021 г. Парламентът призовава за приемането на регламент относно открита, ефикасна и независима администрация на ЕС въз основа на член 298 от ДФЕС, и отбелязва, че това искане не беше последвано от предложение на Комисията; поради това още веднъж призовава Комисията да представи законодателно предложение за европейски закон за административното производство, като вземе предвид мерките, предприети досега в тази област от Парламента;

65.

припомня необходимостта от прилагане на последователни принципи за изготвяне на законодателни текстове, по-специално прозрачност, отчетност, както и яснота и точност в съответствие с принципите, признати в практикана на Съда на ЕС;

66.

посочва, че органи с още по-ниско равнище на прозрачност, например Еврогрупата, следва като първа стъпка да прилагат процедурния правилник на Съвета и да направят достъпни за обществеността процедурите за гласуване, протоколите, резултатите и обясненията във връзка с вота, както и разискванията;

67.

отбелязва използването на инструменти като Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) и платформата „Готови за бъдещето“ с цел установяване на възможности за опростяване и намаляване на ненужните разходи и административната тежест, преди Комисията да предложи преразглеждане, като същевременно се гарантират най-високите стандарти на защита и се подобрява спазването на правото на ЕС; припомня, че ролята на платформата „Готови за бъдещето“ е също така да се направи оценка по въпроса дали специфичното законодателство на Съюза и неговите цели продължават да бъдат съобразени с бъдещето, пропорционални и адаптирани към новите предизвикателства, като същевременно се съсредоточи вниманието върху регулаторното компенсиране;

68.

призовава Комисията да увеличи усилията си за намиране на най-ефективните решения чрез прилагане на принципите за по-добро регулиране, така че за целите на политиките на ЕС ползите да могат да бъдат максимално увеличени и едновременно с това свързаните с тях разходи да бъдат сведени до минимум в интерес на бенефициерите; подчертава необходимостта от последователно прилагане на принципа „Мисли първо за малките!“ и от засилване на принципа „мащабно по важните въпроси и скромно по маловажните“, за да се гарантира подходящ акцент върху МСП в законодателството на ЕС и в националното законодателство и като основа за нов междуинституционален ангажимент за намаляване на административната тежест;

69.

приветства решението на Комисията да създаде подгрупа в рамките на платформата „Готови за бъдещето“, състояща се от Мрежата от регионални центрове към Европейския комитет на регионите; призовава Комисията да предприема съдържателни последващи действия във връзка със становищата на платформата и да засилва основания на доказателства подход на своите последващи и предварителни оценки с местен и регионален експертен опит;

70.

припомня, че средносрочните прегледи и клаузите за изтичане на срока на действие са полезни инструменти, за да се гарантира, че законодателните актове на ЕС винаги са актуални или се оттеглят своевременно, след като са изпълнили предназначението си; счита, че Комисията следва да разработи и въведе по-интегриран подход към устойчивостта, който да отчита по-добре взаимодействието на икономическото, социалното и екологичното въздействие на политиките и законодателството на ЕС; препоръчва платформата „Готови за бъдещето“ да установи и проучи законодателството, което противоречи на Европейския зелен пакт и по-широките цели в рамките на ЦУР, включително чрез приемане на подход „Мисли първо за устойчивостта“ в този контекст;

71.

отново призовава Комисията (16) да улесни постигането на целите на Европейския зелен пакт чрез предприемане на мерки срещу пречките и бюрокрацията, които могат да забавят неговото прилагане, като обърне специално внимание на последиците и разходите от прилагането на законодателството на Съюза, особено за МСП;

72.

припомня, че при оценката на „ненужната тежест“ трябва да се разгледа „нетното“ въздействие на законодателството на ЕС на различни административни равнища, като същевременно се отчита в пълна степен принципът на субсидиарност, когато приемането на един законодателен акт на равнище ЕС, особено под формата на пряко приложими регламенти на ЕС, може да доведе до по-малка административна тежест на национално или местно равнище, както и да подобри функционирането на вътрешния пазар, като направи правилата прозрачни и предвидими и гарантира, че те се прилагат еднакво във всички държави — членки на ЕС, и по този начин да намали разходите и въздействието на отрицателните външни фактори, свързани с околната среда, климата и здравето; отбелязва, че повишаването на яснотата на законодателството на ЕС с цел неговото спазване, например чрез програмата за по-добро регулиране, може да подкрепи еднаквото прилагане на законодателството на ЕС;

73.

отбелязва, че трябва да бъде постигнат допълнителен напредък, особено в областта на опростяването и стандартизирането на формулярите и процедурите, при последователното прилагане на принципите за еднократност и „цифрови по подразбиране“, както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки;

74.

счита, че всички международни търговски и инвестиционни споразумения трябва да бъдат „подготвени за бъдещето“ във всичките си измерения, като по този начин насърчават икономическата, социалната и екологичната устойчивост и допринасят за изпълнението на международните ангажименти; във връзка с това подчертава значението на извършването на оценки на въздействието върху устойчивостта преди започването на преговори в областта на търговията и инвестициите; подчертава необходимостта от разработване и използване на по-интегриран подход към устойчивостта, който да отчита по-добре взаимодействието на икономическото, социалното и екологичното въздействие на законодателството, политиките и инициативите на ЕС, включително неговите търговски и инвестиционни споразумения, като се вземе предвид и кумулативното въздействие, което различните законодателни предложения, както и търговските и инвестиционните споразумения, биха могли да имат като цяло;

75.

счита, че институциите на ЕС следва да използват експертния опит от различни области на политиките, за да гарантират оптимално вземане на решения и да приемат високоефективни мерки; призовава и трите институции на ЕС да подобряват координацията между своите вътрешни органи и да избягват изолираната работа; подчертава колко е важно насърчаването на съгласувани регулаторни системи, например чрез хармонизиране на концепциите в съответните законодателни инициативи, тъй като по този начин може да се подобри спазването;

76.

подчертава необходимостта от проучване на новаторски законодателни подходи, например „правен дизайн“; подчертава, че правният дизайн е ориентиран към човека подход, който може да помага за преодоляване на пропастта между гражданите на ЕС, заинтересованите страни и законодателството на ЕС; припомня, че ориентираният към човека подход предполага, че законодателството трябва да бъде създавано преди всичко с мисъл за гражданите и заинтересованите страни и следва да бъде лесно разбираемо за тях;

77.

насочва вниманието на Съвета и Комисията към препоръките, направени от фокус групите на Парламента, в които се подчертава необходимостта от преразглеждане на член 132 и член 166 от Правилника за дейността на Парламента относно достъпа до Съвета и Комисията, за да се даде възможност на членовете на ЕП да присъстват или да отговарят на въпроси по време на заседанията на работните групи на Съвета, на заседанията на Комитета на постоянните представители (Корепер) или на Съвета;

78.

подчертава изискването, установено в член 218, параграф 10 от ДФЕС, Европейският парламент да получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи от процедурата, свързана със сключването на споразумения между Съюза и трети държави или международни организации; изразява съжаление относно факта, че на Парламента не е предоставен достъп до различните предложения, свързани с преговорните позиции на договарящите се страни по международни търговски и инвестиционни споразумения; счита, че Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, в което се признава колко е важно да се гарантира, че всяка институция може да упражнява своите права и да изпълнява задълженията си, заложени в Договорите, по отношение на договарянето и сключването на международни споразумения, следва да се прилага по подходящ начин в това отношение;

79.

подчертава необходимостта да се гарантира пропорционалността на регулаторните изисквания в контекста на международните търговски инструменти;

80.

подчертава, че установените практики във връзка с временното прилагане на търговски и инвестиционни споразумения следва да се прилагат за всички международни споразумения, за да се гарантира, че никое споразумение няма да се прилага временно, преди Парламентът да е гласувал да даде одобрението си;

81.

счита, че ефективното регулиране трябва да постига баланс между краткосрочните нужди и дългосрочните предизвикателства; подчертава, че „стратегическото прогнозиране“ играе ключова роля за подпомагане на ориентираното към бъдещето разработване на политики на ЕС, като гарантира, че оценките на новите инициативи се основават на по-дългосрочна перспектива, и подчертава добавената стойност на качественото законодателство като инвестиция в бъдещето; приветства включването на „елементи на прогнозиране“ в програмата на Комисията за по-добро регулиране в оценките на въздействието и оценките; счита обаче, че Комисията следва да съгласува и съчетава по-добре действията си за по-добро регулиране и стратегическото прогнозиране, за да интегрира по-добре двата процеса; подчертава, че методиката на Комисията за количествено определяне на разходите, за вземане на решения относно компромисите и за прилагане на стратегическото прогнозиране остава неясна и призовава Комисията да представи доказателства относно начина, по който тези подходи са били следвани на практика; насърчава Комисията да разгледа иновативни инструменти за оценка на разходите; във връзка с това настоятелно препоръчва също така в процеса на стратегическо прогнозиране да се вземат предвид докладите на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), на Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) и на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата, създаден съгласно член 10, буква а) от Регламент (ЕО) № 401/2009, във връзка с Регламент (ЕС) 2021/1119 за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата;

82.

отбелязва участието на Комитета за регулаторен контрол в оценките на въздействието, проверките за пригодност и основните оценки на действащото законодателство, което значително подобрява работата на Комисията, основана на доказателства; отбелязва, че Комитетът за регулаторен контрол може да играе роля за гарантиране на безпристрастна и висококачествена работа от страна на Комисията и че неговите експертни познания и опит биха могли да се използват за изпълнението на други задачи в рамките на Комисията; подчертава, че Комитетът за регулаторен контрол може да осигурява ефективна проверка на работата на Комисията само ако неговата независимост и безпристрастност са безспорно установени; във връзка с това призовава за внасяне на значителни подобрения по отношение на независимостта и прозрачността на Комитета за регулаторен контрол, що се отнася до срещите със заинтересованите страни, прегледите, препоръките и становищата, включително чрез въвеждане на задължение за използването на регистъра за прозрачност за членовете на Комитета; подчертава, че работата на Комитета следва в крайна сметка да не засяга способността на Комисията да предлага законодателство, или пък необосновано да забавя приемането на законодателни предложения; призовава Комисията да публикува всички становища на Комитета веднага след приемането им, без изключение, за да се гарантира съгласуваност, прозрачност и отчетност по време на целия процес, както и да ги представя на Парламента и на Съвета; освен това призовава Комисията също така да предоставя на разположение на съзаконодателите проектите на оценки и проектите на оценки на въздействието, които се представят на Комитета; отбелязва, че Комитетът за регулаторен контрол се състои от четирима членове на Комисията и трима външни експерти; призовава Комисията да преосмисли процеса на вземане на решения на Комитета за регулаторен контрол, тъй като настоящата система позволява становищата да се приемат без участието на външни експерти, или да създаде независим Комитет за регулаторен контрол извън рамките на Комисията; освен това призовава Комисията да разшири сътрудничеството си с Комитета за регулаторен контрол, като го укрепи чрез предоставяне на повече средства за неговата работа, и да осигури подкрепа от Съвместния изследователски център;

83.

отбелязва подхода за отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови, чрез който Комисията има за цел да компенсира нововъведените тежести, като освобождава гражданите и предприятията от равностойни тежести на равнището на ЕС в същата област на политиката; отбелязва, че подходът за отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови има за цел да укрепи програмата REFIT, като разширява нейния обхват отвъд тежестите, произтичащи от действащи актове, така че да включва и тежестите, произтичащи от ново законодателство, както и да управлява кумулативната тежест във всяка област на политиката; призовава подходът за отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови да се основава и на участието на съответните заинтересовани страни; отбелязва, че Комисията въведе този подход едностранно, без предварителна оценка на въздействието или консултация; подчертава, че прилагането на този подход следва да не засяга политическите императиви или целите за по-добро регулиране, и подчертава, че той следва да не води до механични или математически решения за отмяна на законодателство, понижаване на стандартите или да оказва възпиращо въздействие върху законодателната дейност, както и че неговата цел следва да бъде да модернизира и реформира законодателството на ЕС с цел справяне с новите предизвикателства, включително чрез замяна, сливане и усъвършенстване на законодателство; подчертава обаче, че макар при изготвянето, транспонирането и изпълнението на актовете на ЕС да следва да се избягва допълнителна ненужна административна тежест, този подход следва да не води до дерегулиране или липса на регулиране, нито да възпрепятства държавите членки да продължат да прилагат или да предприемат по-амбициозни мерки и да приемат по-високи стандарти в социалната сфера, опазването на околната среда и защитата на потребителите в случаите, в които правото на Съюза определя само минимални стандарти;

84.

настоява, че ефективното прилагане на правото на ЕС е от съществено значение за повишаване на доверието на гражданите в политиките и институциите на ЕС; припомня, че съгласно член 197 от ДФЕС това прилагане трябва да се разглежда като въпрос от общ интерес за държавите членки; призовава държавите членки да избягват добавянето на ненужна допълнителна административна тежест или тежест, свързана с привеждането в съответствие, при транспонирането на законодателството на ЕС, особено за МСП, тъй като практиките за прилагане на по-високи стандарти са един от основните източници на ненужна административна тежест; независимо от това счита, че принципът на по-добро регулиране следва да не възпрепятства парламентите на държавите членки да продължат да прилагат или да предприемат по-амбициозни мерки в случаите, когато в правото на Съюза са определени само минимални стандарти; подкрепя искането на Комисията към държавите членки да докладват, когато решат да добавят елементи, които не произтичат от законодателството на ЕС;

85.

припомня, че необходимостта от ново законодателство следва да не означава автоматично, че настоящото законодателство вече не е необходимо; в това отношение счита, че също така трябва да се извърши задълбочена оценка на въздействието за всяка евентуална отмяна, за да се избягват неочаквани последици и нежелани въздействия; призовава този подход да се основава на прозрачна и основана на доказателства методика, която да отчита пропорционално всички аспекти на устойчивостта по отношение както на ползите, така и на разходите, включително разходите при неспазване и бездействие, и като отчита административното или икономическото въздействие, като същевременно разглежда и достиженията на правото на ЕС в тяхната цялост и взема предвид тяхното въздействие в социалната сфера, по отношение на околната среда и общественото здраве; във връзка с това призовава Комисията да оповести публично своя калкулатор за отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови и да получи подкрепата на другите институции на ЕС, преди да прилага този подход; счита, че по-доброто законотворчество следва да се основава предимно на качествени, а не на количествени съображения; подчертава колко е важно качественото законодателство за изпълнението на водещите инициативи на ЕС; приветства ангажимента на Комисията да работи с държавите членки, регионите и основните заинтересовани страни за премахване на пречките и бюрокрацията, възпрепятстващи напредъка на екологичния преход; подчертава значението на последващите оценки, за да се гарантира, че ЕС изпълнява своите ангажименти;

86.

подчертава освен това, че при прилагането на подхода за отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови всички разходи за привеждане в съответствие — както административни разходи, така и разходите за приспособяване — следва да бъдат взети предвид; подчертава необходимостта да се гарантира, че подходът се прилага от държавите членки, както и от местните и регионалните органи, по време на съответния процес на транспониране; насърчава обмена на най-добри практики относно компенсаторните мерки, методиките и събираните данни;

87.

подчертава, че доверието в гарантирането на изпълнението на разпоредбите играе важна роля за легитимността на законодателството на ЕС; призовава Комисията да полага повече усилия за гарантиране на изпълнението на законодателството на ЕС и да предприема ефективни мерки по отношение на всички нарушения на правото на ЕС;

88.

подчертава във връзка с това, че е важно Парламентът, Съветът и Комисията да си сътрудничат по по-структуриран начин, за да извършат оценка на прилагането и ефективността на правото на Съюза с цел то да бъде усъвършенствано; изтъква необходимостта от бързо, навременно и правилно прилагане на законодателството на Съюза от страна на държавите членки с цел правилно оценяване на необходимостта от допълнително законодателство;

89.

отбелязва, че трайно големият брой производства за установяване на нарушение показва, че навременното и правилно изпълнение и прилагане на правото на ЕС в държавите членки продължава да бъде сериозно предизвикателство, и изисква спешни мерки за повишаване на прозрачността на решенията на Комисията, взети във връзка с такива производства; отново заявява, че ефективното гарантиране на изпълнението на законодателството на ЕС е ключова част от програмата за по-добро законотворчество; посочва, че прекомерните регулаторни тежести за гражданите и предприятията често може да бъдат отдадени на проблеми, свързани със спазването от страна на държавите членки; призовава Комисията да гарантира изцяло и без ненужно забавяне изпълнението на законодателството на ЕС и да използва всички съществуващи инструменти; подчертава, че политиката на Комисията за гарантиране на изпълнението трябва да бъде по-предвидима и прозрачна и да укрепва правната сигурност за всички заинтересовани лица;

90.

приканва Конференцията за бъдещето на Европа да обсъди укрепването на правото на законодателна инициатива на Европейския парламент, тъй като той е единственият демократично избран орган в ЕС и пряко представлява европейските граждани; припомня ангажимента на председателя на Комисията Фон дер Лайен да подкрепи правото на инициатива на Парламента; изразява съжаление, че тази възможност редовно се отлага за бъдещи преразглеждания на Договора; подчертава, че парламентарното право на инициатива е важна характеристика на представителната демокрация на равнището на държавите членки, и счита, че е необходимо да се предоставят правомощия на членовете на ЕП, в качеството им на преки представители на гражданите на ЕС, чрез укрепване на тяхното право да оформят законодателната програма на ЕС; приветства ангажимента на председателя на Комисията да подкрепя правото на инициатива на Европейския парламент и ангажимента на Комисията винаги да отговаря със законодателен акт на исканията съгласно член 225 от ДФЕС; призовава Съвета и Комисията да премахнат евентуалните пречки пред способността на Парламента да упражнява правомощията си да предлага законодателни инициативи; счита, че Рамковото споразумение би могло да бъде преразгледано, за да се гарантира по-лесното упражняване на това право; подчертава необходимостта от изясняване на разликите между различните видове доклади на Парламента и от изясняване на действията, които се изискват от Комисията;

91.

подчертава, че Конференцията за бъдещето на Европа е безпрецедентна инициатива за преки контакти с гражданите на ЕС, за да бъде чута тяхната гледна точка относно изготвянето на европейските политики; счита, че след приключването на конференцията трябва да се направи оценка, за да се проучи възможността за въвеждане на практики, които могат да увеличат участието на гражданите в законодателния процес; подчертава колко е важно да се даде възможност на гражданите да упражняват изцяло демократичното си право да участват в процеса на вземане на решения в ЕС посредством активно взаимодействие с техните избрани представители, както и да се насърчава прякото участие; предлага Комисията да обмисли включването на механизми за участие в междуинституционалния диалог, който води до оформянето на годишната ѝ работна програма;

92.

отбелязва бързо променящия се характер на разбирането на гражданите на ЕС относно въздействието на управлението на ЕС върху тяхното ежедневие и върху бъдещото развитие в контекста на едно информационно общество, насочвано във все по-голяма степен от социалните медии, което ускорява и повишава осведомеността относно функционирането на процеса на вземане на решения на ЕС и изискванията, свързани с управлението на ЕС; отново заявява, че е необходимо гражданите да бъдат изцяло ангажирани в процеса на вземане на решения в ЕС не само чрез самия акт на гласуване, но и чрез други съществуващи канали и инструменти по начин, който отчита целия политически цикъл; отново изтъква значението на ефективните механизми за участие и призива си за създаване на постоянни механизми за участие в съответствие с резолюцията му от 7 юли 2021 г. (17) и подчертава необходимостта от установяването им на европейско, национално, регионално и местно равнище, включително необходимите инструменти за адекватна хоризонтална и вертикална координация между институциите на различни равнища; счита, че тези механизми биха могли да се основават, без да се ограничават само до това, на онлайн платформи за обсъждане на политики, консултации с младежта и продължаване на работата на гражданските панели;

93.

посочва, че по-доброто законотворчество изисква ефективни законодателни процедури, благоприятстващи приключването на процедурите на ЕС за вземане на решения в рамките на подходящ срок; изразява съжаление във връзка с факта, че специалните законодателни процедури, предвидени в Договорите, твърде рядко са приключвали успешно поради липсата на ангажираност от страна на Съвета и поради липсата на ефективни процедурни насоки;

94.

приветства разискванията на Конференцията за бъдещето на Европа относно участието на гражданите в процеса на вземане на решения на ЕС; подчертава по-специално препоръките на граждански панел № 1, и особено препоръки 35, 36, 41, 46 и 48, както и на граждански панел № 2, и по-специално поднаправление 2.1, № 10 и № 11; поднаправление 3.1, № 16; поднаправление 4.1, № 24 и поднаправление 4.2, № 29 и № 32, и направление 5, „Участие на гражданите“, по-специално № 39 от него; настоява на необходимостта от съдържателни действия във връзка с препоръките, направени в окончателния доклад относно конференцията, който ще бъде изготвен от Изпълнителния съвет в сътрудничество с пленарното заседание на конференцията въз основа на пленарните разисквания на конференцията по препоръките от националните и европейските граждански панели, както и приноса от многоезичната цифрова платформа; счита, че препоръките на панелите ясно показват, че гражданите призовават да има повече прозрачност на обществения дебат в ЕС и да бъдат обхванати повече хора, както и да се предоставя повече информация от институциите на ЕС чрез активно използване на всички канали за комуникация, като същевременно се подчертава ролята на социалните медии, които следва да придружават процеса на вземане на решения в ЕС, включително законодателните процеси; призовава Комисията, Съвета и Парламента да приложат окончателните заключения на конференцията въз основа на препоръките на гражданските панели в съответствие с принципите, заложени в Договорите;

95.

препоръчва законодателният процес, произтичащ от правото на законодателна инициатива, предоставено на Парламента с Договорите, да включва искане за установяване на законодателен график за съответните инициативи, подобно на обикновената законодателна процедура; подчертава освен това, че подобна специална законодателна процедура трябва да зачита разпоредбите на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество относно институционалното задължение на трите институции да преговарят и да правят това в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество помежду им в член 13, параграф 2 от ДЕС;

96.

счита, че в случаите, в които Парламентът упражнява правото на инициатива, например при регламентите, отнасящи се до неговия състав, избора на неговите членове и общите условия за упражняване на функциите му, както и до статута на омбудсмана и създаването на временни анкетни комисии, следва в бъдещо междуинституционално споразумение да се предвидят мерки за избягване на блокирането на важни институционални досиета;

97.

подчертава важната роля на Парламента като институция, представляваща гражданите на ЕС, включително в упражнявания от него контрол върху и сътрудничеството с Комисията и други институции от името на обществеността и при гарантирането на подход „отдолу нагоре“ по отношение на въздействието на законодателството върху гражданите; ето защо отново подчертава колко е важно да се запази ролята на Парламента в предварителното оценяване на бъдещото законодателство посредством съществуващите парламентарни инструменти;

98.

приветства усилията на Комисията за консолидиране на процеса на консултации, ангажимента за докладване относно всяка обществена консултация в срок от осем седмици след приключването ѝ и ангажимента за по-активно популяризиране на консултациите, за да се достигне до повече граждани, заинтересовани страни, включително МСП, и местни и регионални органи; призовава държавите членки да допринесат за този процес, като насърчават консултациите на своята територия; отбелязва, че някои заинтересовани страни, разполагащи с по-значителни финансови ресурси, могат да допринасят по-активно за консултациите; счита, че събраната информация трябва да отразява балансирана представа за особеностите на заинтересованите лица и че това изисква улесняване на събирането на информация от всички заинтересовани страни, включително граждани и представители на гражданите, с по-малко ресурси;

99.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 425, 20.10.2021 г., стр. 43.

(2) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(3) Приети текстове, P9_TA(2021)0316.

(4) Приети текстове, P9_TA(2022)0242.

(5) ОВ C 86, 6.3.2018 г., стp. 126.

(6) ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 2.

(7) ОВ C 270, 7.7.2021 г., стр. 2.

(8) https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/SPEECH_19_4230

(9) P9_PV(2021)06-07(17).

(10) Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 година за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стp. 1).

(11) Специален доклад № 14/2019 на Европейската сметна палата: „„Споделете мнението си!“: Обществените консултации на Комисията ангажират гражданите, но информационните дейности, насочени към обществеността, не са достатъчни“.

(12) https://eur-lex.europa.eu/statistics/2021/legislative-acts-statistics.html; https://eur-lex.europa.eu/statistics/legal-acts/2021/legislative-acts-statistics-repealed-and-expired-acts.html

(13) Регулаторните лаборатории са определени като конкретни рамки, които, като осигуряват структуриран контекст за експериментиране, позволяват при целесъобразност изпитването в реална среда на иновативни технологии, продукти, услуги или подходи — понастоящем особено в контекста на цифровизацията — за ограничен период от време и в ограничена част от сектор или област под регулаторен надзор, като гарантират наличието на подходящи предпазни мерки.

(14) https://www.statista.com/statistics/878412/number-of-smes-in-europe-by-size

(15) В своето съобщение от 30 юни 2021 г., озаглавено „Дългосрочна визия за селските райони на ЕС — към по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони до 2040 г.“ (COM(2021)0345), Комисията описва механизма за проверка на въздействието върху селските райони по следния начин: „Предвид многостранния характер на развитието на селските райони и факта, че Договорите имат за цел икономическо, социално и териториално сближаване, е необходимо да се преразгледат политиките на ЕС през призмата на селските райони, като се вземат предвид техните потенциални въздействия и последици върху работните места и растежа в селските райони и перспективите за развитие, социално благополучие и равни възможности за всички, както и качеството на околната среда на селските райони“.

(16) Становище на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2022 година — всички раздели.

(17) ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 96.