P9_TA(2022)0268

Бъдещето на международната инвестиционна политика на ЕС

Резолюция на Европейския парламент от 23 юни 2022 г. относно бъдещето на международната инвестиционна политика на ЕС (2021/2176(INI))

(2023/C 32/10)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 207, параграф 2 от него,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1219/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. за установяване на преходни разпоредби за двустранните инвестиционни споразумения между държавите членки и трети държави (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 912/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за създаване на рамка за уредбата на финансовата отговорност, свързана с арбитражните съдилища за уреждане на спорове между инвеститор и държава, учредени по силата на международни споразумения, по които Европейският съюз е страна (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции (3),

—

като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз, и по-специално неговото становище 2/15 от 16 май 2017 г. относно Споразумението за свободна търговия между ЕС и Република Сингапур, неговото решение от 6 март 2018 г. по дело C-284/16 (преюдициално заключение относно Словашка република срещу Achmea BV), неговото становище 1/17 от 30 април 2019 г. относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС и неговите държави членки, неговото решение от 2 септември 2021 г. по дело C-741/19 (преюдициално заключение относно Република Молдова срещу Komstroy LLC) и неговото решение от 26 октомври 2021 г. по дело C-109/20 (преюдициално заключение относно Република Полша срещу PL Holdings Sàrl),

—	като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2011 г. относно бариерите пред търговията и инвестициите (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2015 г. относно външното въздействие на политиката на ЕС в областта на търговията и инвестициите върху публично-частните партньорства в държави извън ЕС (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно нова далновидна и иновативна бъдеща стратегия за търговията и инвестициите (7),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 6 април 2020 г. относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1219/2012 за установяване на преходни разпоредби за двустранните инвестиционни споразумения между държавите членки и трети държави (COM(2020)0134),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 18 февруари 2021 г., озаглавено „Преглед на търговската политика — отворена, устойчива и решителна търговска политика“ (COM(2021)0066),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията — за всички: Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 12 ноември 2020 г. относно изпълнението на търговските споразумения на ЕС: 1 януари 2019 г. — 31 декември 2019 г. (COM(2020)0705),

—	като взе предвид Парижкото споразумение относно изменението на климата, прието на 12 декември 2015 г.,

—

като взе предвид Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна (8), което влезе в сила на 1 май 2021 г., и по-специално дял II от него относно услугите и инвестициите,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за прозрачност при основаващ се на договор арбитраж между инвеститор и държава от 2014 г., която влезе в сила на 18 октомври 2017 г. (Конвенцията от Мавриций),

—	като взе предвид сключените от ЕС споразумения за търговия и инвестиции, и по-специално споразуменията от „второ поколение“ с държави като Канада, Сингапур, Виетнам и Япония,

—	като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г., приета през 2015 г., и по-специално 17-те цели за устойчиво развитие към нея,

—	като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, одобрени от Съвета на ООН по правата на човека през 2011 г.,

—	като взе предвид Общ коментар № 24 от 10 август 2017 г. на Комитета на ООН за икономически, социални и културни права относно задълженията на държавата съгласно Международния пакт за икономически, социални и културни права в контекста на стопанските дейности,

—	като взе предвид световните доклади за инвестициите за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD),

—	като взе предвид рамката на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) за инвестиционна политика за устойчиво развитие за 2015 г.,

—	като взе предвид тематичните бележки на UNCTAD за проблемите в областта на международните инвестиционни споразумения относно производствата за уреждане на спорове между инвеститор и държава: факти и цифри за 2019 г. и 2020 г.,

—

като взе предвид работния документ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2018 г. относно международните инвестиции, озаглавен „Societal benefits and costs of International Investment Agreements: a critical review of aspects and available empirical evidence“ („Социални ползи и разходи, свързани с международните инвестиционни споразумения: критичен преглед на аспектите и наличните емпирични данни“),

—

като взе предвид работния документ на ОИСР от 2014 г. относно международните инвестиции, озаглавен „Investment Treaties and Shareholder Claims for Reflective Loss: Insights from Advanced Systems of Corporate Law“ („Инвестиционни договори и претенции на акционерите за загуби от отражение: перспективи от усъвършенствани системи на корпоративното право“),

—	като взе предвид мандата, предоставен на работна група III на Комисията на ООН по международно търговско право (UNCITRAL) през 2017 г. за работа по евентуална реформа на уреждането на спорове между инвеститор и държава,

—

като взе предвид указанията за водене на преговори, издадени от Съвета през 2018 г. за упълномощаване на Комисията да договори, от името на ЕС и в рамките на UNCITRAL, конвенция за създаване на многостранен инвестиционен съд за решаването на инвестиционни спорове, както и последващото предложение на ЕС по този въпрос,

—	като взе предвид процеса на осъвременяване на Договора за Енергийната харта, чието начало беше поставено през 2017 г., и предложението за текст на ЕС по този въпрос,

—	като взе предвид решението на Италия да се оттегли от Договора за Енергийната харта, считано от 1 януари 2015 г.,

—	като взе предвид Споразумението за прекратяване на Двустранните инвестиционни договори между държавите — членки на Европейския съюз (9),

—	като взе предвид изявлението на правителствата на държавите членки от 15 януари 2019 г. относно правните последици от решението на Съда по делото Achmea и относно защитата на инвестициите в Европейския съюз,

—	като взе предвид Споразумението между Съединените щати, Мексико и Канада, което влезе в сила на 1 юли 2020 г., и по-специално глава 14 от него относно инвестициите,

—	като взе предвид Споразумението за всеобхватно регионално икономическо партньорство на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия, което влезе в сила на 1 януари 2022 г., и по-специално глава 10 от него относно инвестициите,

—	като взе предвид доклада на работната група на ООН по въпроса за правата на човека и транснационалните корпорации и други стопански предприятия, представен на Общото събрание на ООН на 27 юли 2021 г. и озаглавен „Международни инвестиционни споразумения, съвместими с правата на човека“,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становището на комисията по развитие,

—	като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A9-0166/2022),

А.

като има предвид, че от влизането в сила на Договора от Лисабон преките чуждестранни инвестиции продължават да бъдат от изключителната компетентност на Европейския съюз, както е предвидено в член 3, параграф 1, буква д), член 206 и член 207 от ДФЕС; като има предвид, че реформите на международната инвестиционна политика на ЕС трябва да бъдат допълнително ускорени и засилени, за да се преодолеят настоящите предизвикателства;

Б.

като има предвид, че ЕС е най-голямата дестинация и източник на входящи и изходящи международни инвестиции в света; като има предвид, че те допринасят за устойчивия икономически растеж на ЕС и за създаването на работни места, въпреки че наличните емпирични данни не показват пряка причинно-следствена връзка между международните инвестиционни споразумения (МИС) и привличането на преки чуждестранни инвестиции;

В.

като има предвид, че глобалните потоци от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), които намаляват още от 2015 г., претърпяха драматичен спад през 2020 г. (-38 %) (10) поради кризата с COVID-19; като има предвид, че увеличаването на изходящите и входящите ПЧИ продължава да бъде основен елемент по пътя към възстановяването за ЕС и за много други икономики;

Г.

като има предвид, че съгласно съдебната практика на Съда някои части от международната инвестиционна политика на ЕС, а именно непреките чуждестранни инвестиции („портфейлни инвестиции“) и режимът за уреждането на спорове между инвеститори и държави, попадат в обхвата на споделената компетентност на ЕС и неговите държави членки;

Д.

като има предвид, че близо 1 500 двустранни инвестиционни договора, ратифицирани от държавите членки преди Договора от Лисабон, все още са в сила и съдържат стария модел на уреждане на спорове между инвеститор и държава, като например Договора за Енергийната харта; като има предвид, че нито едно от МИС, договорени от ЕС след влизането в сила на Договора от Лисабон, не е влязло в сила;

Е.

като има предвид, че целта на Европейския зелен пакт е да отговори на предизвикателствата, свързани с изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда; като има предвид, че всички политики на ЕС трябва да допринасят за постигането на тези цели, включително инвестиционната политика; като има предвид, че в световен мащаб са необходими значителни инвестиции за постигане на целите на Европейския зелен пакт, за изпълнение на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и за възстановяване от пандемията от COVID-19; като има предвид, че борбата срещу изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда, създаването на по-привлекателни условия за инвестиции и подпомагането на предприятията са сред шестте приоритета на ЕС (11) между 2019 и 2024 г.;

Ж.

като има предвид, че ПЧИ и инвестиционната политика на ЕС следва също така да играят ключова роля за постигане на целите за отворена стратегическа автономност, диверсифициране на веригите на доставки и допринасяне за устойчив икономически растеж, създаване на работни места и интегриране в световните вериги за създаване на стойност, както и за насърчаване на условия за инвеститорите от ЕС в чужбина, които са в еднаква степен отворени както условията, от които чуждестранните инвеститори се ползват в ЕС, като същевременно се вземат предвид равнищата на развитие на трети държави и необходимостта от предоставяне на диференцирано третиране;

З.

като има предвид, че развиващите се страни са изправени пред липса на средства в размер на 2,5 трилиона щатски долара в годишно финансиране за постигане на ЦУР до 2030 г.; като има предвид, че ПЧИ са инструмент за финансиране на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и съответните ЦУР; като има предвид, че такъв капитал може да подпомогне създаването на работни места, както и социални и екологични подобрения, както е посочено в ЦУР; като има предвид, че целта за привличане на инвестиции следва да върви ръка за ръка с признаването, в контекста на МИС, че страните по тези споразумения следва да се стремят да подобряват своите равнища на опазване на околната среда или защита на труда, а не да ги отслабват или намаляват;

И.	като има предвид, че таксономията на ЕС има за цел да улесни пренасочването на инвестициите от неустойчиви икономически дейности към такива, които са необходими за постигането на екологична устойчивост, и по-конкретно на неутралност по отношение на климата в следващите 30 години;

Й.

като има предвид, че инвестиционната политика включва мерки, като например премахване на ненужните пречки пред инвестициите, наблюдение на въздействието на чуждестранните инвестиции върху стратегическата автономност, националната сигурност и реалната икономика и разработване на други инструменти за насърчаване и улесняване на преките инвестиции в секторите и местата, където те са най-необходими; като има предвид, че повечето МИС се фокусират върху защита на инвестициите, със или без механизъм за уреждане на спорове между инвеститор и държава;

К.

като има предвид, че броят на делата за уреждане на спорове между инвеститор и държава (УСИД) нараства всяка година, включително срещу държавите членки; като има предвид, че около 15 % от делата, за които се знае, че са били заведени срещу държави членки през 2020 г., са били спорове в рамките на ЕС;

Л.

като има предвид, че повечето инвестиционни договори не уточняват как трябва да бъдат определени понятията „пълно обезщетение“ и „справедлива пазарна стойност“ на инвестициите; като има предвид, че през последното десетилетие съставите тълкуват подобни понятия предимно чрез използване на „ориентирани към бъдещето“ техники за оценка, въз основа на методите на дисконтираните парични потоци (DCF), което в много случаи е било причина съставите да определят размер на компенсациите, който значително надвишава съвкупния размер на действителните разходи на инвеститорите в приемащите държави;

М.

като има предвид, че ЕС е световен лидер в реформата на инвестиционната политика; като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон е предприета значителна реформа на инвестиционната политика на европейско и международно равнище, по настояване и с подкрепата на Парламента; като има предвид, че ЕС стартира и сключи МИС с държавите партньори, реформира разпоредби за защита на инвестициите, замени УСИД със съдебна система в областта на инвестициите (ССИ), започна многостранни преговори за инвестиционен съд, предложи законодателство за регулиране на чуждестранните субсидии и прие законодателство за скрининг на входящите преки чуждестранни инвестиции; като има предвид, че тези развития са значителни стъпки в правилната посока към осъвременена и устойчива инвестиционна политика; като има предвид, че остава да се направи още много за постигането на напредък по тази програма за реформи;

Н.

като има предвид, че нарастващото прибягване от страна на инвеститорите до трети страни за финансиране на съдебните им спорове в замяна на възвръщаемост или друг финансов интерес от изхода на спор (финансиране от трета страна) изостри дисбалансите в основата на практиките за компенсиране в съдебните спорове, като допълнително намали рисковете за инвеститорите от предявяване на иск и по този начин създаде допълнителни стимули за увеличаване на броя на исковете; като има предвид, че финансирането от трета страна може да засили преговорната позиция на ищците в ущърб на държавите с ограничени ресурси и по-слаби регулаторни рамки;

подчертава, че инвестициите могат и следва да оказват положително въздействие върху устойчивия икономически растеж, създаването на работни места и устойчивото развитие, както и да допринасят за ЦУР; поради това подчертава значението им за трансформацията на икономиката на ЕС; посочва, че това положително въздействие зависи от способността на правителствата да регулират чуждестранните инвестиции; посочва, че входящите и изходящите инвестиции трябва да отговарят на потребностите на реалната икономика; отправя искане към Комисията да преразгледа инвестиционната политика на ЕС, за да се гарантира съответствието ѝ с Европейския зелен пакт и ЦУР, както и с ценностите на ЕС, включително зачитането на правата на човека и социалните стандарти, както са определени в Европейския стълб на социалните права;

счита, че инвестиционната политика на ЕС трябва да отговаря на очакванията на инвеститорите и държавите бенефициери, както и на по-широките икономически интереси и цели на външната политика на ЕС; припомня искането си за интегрирана и съгласувана политическа рамка, която насърчава висококачествени и устойчиви инвестиции; приветства усилията, които Комисията предприема от 2010 г., за да реформира инвестиционната политика на Съюза в тази посока; счита, че международната инвестиционна политика на ЕС се нуждае от още реформи, за да се преодолеят по-добре различни предизвикателства и да продължи трансформирането ѝ в интегрирана и съгласувана политическа рамка;

счита, че МИС следва да улесняват екологосъобразни, чувствителни към аспектите на пола и приобщаващи устойчиви инвестиции, да осигуряват подходяща защита за инвеститорите, да допринасят за устойчивостта на единния пазар, като същевременно се защитава политическото пространство в приемащите държави, и да насърчават обмена на най-добри практики, умения и ноу-хау в съответствие с насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за многонационалните предприятия относно корпоративната социална отговорност;

изразява загриженост, че според ОИСР развиващите се държави са изправени пред недостиг от 1,7 трилиона щатски долара през 2020 г. поради кризата с COVID-19 в допълнение към съществуващия недостиг на финансиране в размер на 2,5 трилиона щатски долара; подчертава, че инвестиционната политика на ЕС следва да помага на развиващите се страни, особено на африканските държави, да привличат ПЧИ и да намалят недостига на финансиране за постигане на ЦУР;

счита, че дружествата от ЕС се нуждаят от подходяща защита на инвестициите си в чужбина; посочва, че защитените инвестиции, както са определени в МИС на ЕС, не следва да обхващат спекулативни форми на инвестиции, финансови инструменти или портфейлни инвестиции, които могат да бъдат държани за спекулативни цели; призовава Комисията да се основе на неотдавна сключени МИС (12), за да изключи държавните дългови инструменти от техния обхват; счита, че финансови инструменти, които могат да бъдат оттеглени по всяко време, не изискват защита; изисква от Комисията да продължи усилията си за подобряване на определението за защитени инвестиции, за да се гарантира, че МИС защитават само инвестиции, отпускащи значителен капитал или други ресурси за минимален брой години, за които има поемане на риск и очакване за печалба; счита, че защитените инвестиции следва ефективно да допринасят за развитието на приемащата държава; изисква от Комисията и държавите членки да отчетат този критерий, както е определен в международното право, при формулиране на определението за защитени инвестиции в бъдещи споразумения;

Достъп до пазара

приветства факта, че в неотдавнашните инвестиционни споразумения е налице положителна насоченост към достъпа до пазара и либерализацията на инвестициите и че те се опитват да премахнат пречките пред установяването и функционирането на инвеститори от ЕС на чуждестранните пазари;

призовава Комисията да се стреми към условия за инвеститорите от ЕС в чужбина, които са в еднаква степен отворени както условията, от които чуждестранните инвеститори се ползват в ЕС, като същевременно се вземат предвид равнищата на развитие на трети държави и необходимостта от предоставяне на диференцирано третиране; подчертава необходимостта МИС да гарантират способността на държавите да регулират чуждестранните инвестиции в своята юрисдикция; призовава Комисията да наблюдава пречките пред установяването и осъществяването на дейност от страна на инвеститори от ЕС на чуждестранните пазари, включително дискриминационните практики; приветства акцента, който Комисията поставя върху изпълнението на съществуващите ангажименти, и подчертава, че това следва да се прилага и за свързаните с инвестиции ангажименти;

настоятелно призовава Комисията да защитава строго политическото пространство на ЕС и държавите членки, особено в областта на енергетиката, селското стопанство, рибарството, аудио-визуалните, телекомуникационните и цифровите въпроси, както и в обществените услуги, при либерализирането на инвестициите; подчертава, че либерализирането на инвестициите следва да върви ръка за ръка с предпазни мерки, за да се избягва изостряне на икономическата нестабилност, особено в развиващите се страни;

подчертава значението на запазването, укрепването и прилагането на клаузите във всички инвестиционни споразумения, които забраняват понижаването на стандартите, тъй като те са от решаващо значение за избягване на надпревара за достигане на най-ниски равнища в страните, които се опитват да привлекат чуждестранни инвестиции; призовава Комисията да анализира допълнително ефективността на подобни клаузи, по-специално в развиващите се страни, за да се гарантира, че данъчната политика и финансирането за развитие са приведени в съответствие, за да подкрепят „надпреварата към върха“;

Улесняване на инвестициите

10.

посочва, че улесняването на инвестициите може да допринесе за отключване на възможностите за инвестиции в развиващите се страни, по-специално за малките и средните предприятия, и за постигане на ЦУР, като помогне за мобилизирането на по-високи равнища на инвестиции за насърчаване на приобщаващ и устойчив растеж и намаляване на бедността, тъй като това подкрепя по-дългосрочното присъствие на чуждестранни инвеститори в приемащата икономика и подобрява връзките между чуждестранните инвеститори и местните дружества; приканва Комисията да подпомогне развиващите се страни да подобрят инвестиционния климат в своите юрисдикции, както чрез инструменти за сътрудничество за развитие, така и чрез двустранни споразумения; счита, че улесняването на инвестициите е също така добър инструмент за подобряване на конкурентоспособността и икономическия растеж на ЕС;

11.

подчертава, че международните споразумения за улесняване на инвестициите следва да подкрепят и стимулират инвестиции, които насърчават устойчиво развитие, и да избягват стимули за инвестиции, причиняващи вреда на околната среда, климата или обществото; отбелязва, че данъчните приходи са от решаващо значение, за да могат развиващите се страни да предоставят основни обществени услуги; настоятелно призовава Комисията да работи на многостранно равнище за насърчаване на устойчивото улесняване на инвестициите, което не се постига чрез конкурентни данъчни облекчения; подчертава, че въвеждането на иновативни мерки за улесняване на инвестициите може да допринесе за постигането на ЦУР, като помогне за мобилизирането на по-високи равнища на инвестиции за насърчаване на приобщаващ и устойчив растеж и намаляване на бедността, тъй като това подкрепя по-дългосрочното присъствие на чуждестранни инвеститори в приемащата икономика, и за развиването на по-добри връзки между чуждестранните инвеститори и местните дружества;

12.

признава ролята на ЕС в преговорите в рамките на Световната търговска организация (СТО) във връзка със съвместната инициатива за улесняване на инвестициите за развитие; подчертава, че повече от две трети от членовете на СТО участват в тези преговори; счита, че е необходимо да се внимава с твърде широкия обхват на споразумението, което е в процес на договаряне; подчертава необходимостта да се гарантира, че в преговорите се спазват разпоредбите на Споразумението на СТО от Маракеш, които изискват консенсус и цялостна прозрачност;

13.

подчертава значението на цялостния подход на ЕС по отношение на улесняването на инвестициите както на двустранно, така и на многостранно равнище, с основен акцент върху сътрудничеството, включително изграждането на капацитет и техническата помощ, по-специално по отношение на подкрепата за цифровизацията в развиващите се държави; приветства работата на Комисията по нови самостоятелни споразумения за улесняване на инвестициите, в която акцентът се поставя върху устойчивите и приобщаващите инвестиции; в този контекст изисква от Комисията да се стреми към преговори с африканските партньори, при които се избягва създаването на административна тежест за развиващите се страни, като същевременно се уточнява видът на устойчивите инвестиции, които ще бъдат подкрепени; отбелязва факта, че в момента се договарят подобни разпоредби за улесняване на инвестициите в бъдещия инвестиционен протокол на Африканската континентална зона за свободна търговия; приканва Комисията да продължи да подкрепя тези преговори;

14.

подкрепя Комисията в подхода ѝ на равнището на СТО да гарантира чрез силна защитна стена, че при уреждането на спорове между инвеститор и държава не могат да се внасят правила за улесняване на инвестициите; счита, че споровете, възникващи по съвместната инициатива за улесняване на инвестициите за развитие, следва да бъдат решавани чрез медиация и сътрудничество;

15.

подчертава, че разпоредбите за улесняване на инвестициите както на двустранно равнище, така и на равнището на СТО следва да се съсредоточават не само върху създаването на задължения за публичните органи в приемащите държави, но и да изясняват задълженията на държавите по произход и на националните им инвеститори по отношение на техните инвестиции в чужбина; подчертава в това отношение необходимостта от интегриране на приложими разпоредби за корпоративна социална отговорност, надлежна проверка в областта на правата на човека и околната среда, както и гаранции за борба с корупцията, в рамките за улесняване на инвестициите; призовава Комисията да включи подлежаща на изпълнение глава относно устойчивото развитие във всички споразумения за улесняване на инвестициите с трети държави, както и механизми за наблюдение на дейностите, подкрепяни от потоците от ПЧИ;

16.

приветства предложението на Комисията за инструмент за справяне с нарушенията, причинени от чуждестранни субсидии, които представляват форма на нелоялни инвестиции, и призовава за бързото му приемане; призовава Комисията и държавите членки да участват в преговорите на равнището на СТО с оглед на борбата с нарушенията на конкуренцията, особено в областта на субсидиите за промишлеността;

Засилване на скрининга на преките чуждестранни инвестиции в ЕС

17.

приветства влизането в сила на Регламента за скрининг на ПЧИ през 2019 г.; посочва, че този механизъм за скрининг има за цел да се установи сътрудничество и потенциално да се ограничат чуждестранните инвестиции в стратегическите сектори с цел защита на Съюза и неговите държави членки, както и да се анализират и проучват случаите, при които придобиването или контролът на дадено дружество, инфраструктура или технология може да създаде риск за сигурността или обществения ред в ЕС;

18.

подчертава значението на този механизъм като стъпка към по-добро наблюдение на приноса на ПЧИ за стратегическите интереси на Европа; призовава Комисията, в контекста на предстоящия процес на преразглеждане, да предостави по-подробни данни за това дали входящите потоци от ПЧИ подкрепят устойчиви икономически дейности и инвестиции на зелено, да направи оценка на различните варианти за наблюдение на дейностите, подкрепяни от изходящите потоци, и да оцени възможността за допълнително уточняване дали други сектори следва да се считат за стратегически; освен това изисква от Комисията да проучи възможността за укрепване на механизма на ЕС за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, за да му се предостави, със съгласието на държавите членки, правомощието да блокира инвестиции, които могат да представляват риск за сигурността и обществения ред;

19.

призовава държавите членки, които все още не разполагат с национален механизъм за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, да създадат такъв, с цел да се гарантира ефективността на европейското сътрудничество;

Съвместимост на МИС с приоритетите на ЕС

20.

отбелязва, че мерките в областта на околната среда са предмет на все по-голям брой съдебни производства пред инвестиционните съдилища; изразява съжаление, че различни държави, включително държавите членки, биват съдени във връзка с политиките в областта на климата, постепенното премахване на изкопаемите горива или справедливия преход;

21.

подчертава, че глобалните усилия за борба с изменението на климата ще изискват бърз преход към енергия от възобновяеми източници и бързи действия на правителствата за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират съгласуваност между МИС и Европейския зелен пакт, политиките в областта на околната среда, трудовите права и правата на човека, като изключат от защитата на договорите инвестициите в изкопаеми горива или всякакви други дейности, които нанасят значителни вреди на околната среда и правата на човека, и като включат в главите за устойчиво развитие разпоредби, които спомагат за спазването на Парижкото споразумение, международните договори относно труда и равенството между половете, както и разпоредби, насочени към подобряване на националната рамка за регулиране на чуждестранните инвестиции;

22.

отбелязва със загриженост асиметрията на някои МИС, при които инвеститорите могат да завеждат инвестиционни дела срещу държави, докато правителствата, работниците и засегнатите общности не могат да заведат арбитражно дело срещу транснационални корпорации, които не зачитат правата на човека, общественото здраве или трудовото и екологичното законодателство; подчертава, че по подобен начин многостранният инвестиционен съд (MIC) има за цел единствено да се произнася по дела, при които чуждестранни инвеститори съдят държави;

23.

посочва, че дори при липсата на съдебно производство изричната или косвена заплаха да се прибегне до завеждане на дело във връзка с инвестиция може да засили позицията на инвеститорите в преговорите с държавите („възпиращ ефект“); подчертава в тази връзка, че сключените неотдавна МИС на ЕС постановяват принципа, че правителствата имат право да регулират за легитимни цели на обществената политика (13), включително по начин, който може да окаже отрицателно въздействие върху функционирането на дадена инвестиция или очакванията на инвеститора за печалби; същевременно подчертава, че това право не възпрепятства държавите да спазват задълженията, установени в МИС, нито изключва инвестиционните искове или обезщетения за вреди след упражняването на това право; изразява загриженост, че поради това вземането на политически решения може да бъде забавено или отслабено;

24.

подчертава, че в резултат на това може да се изразходват повече публични средства за компенсиране на сектора на изкопаемите горива, отколкото ако нямаше заплаха от съдебен спор между инвеститор и държава, което прави по-скъпо и съответно по-трудно за държавите да предприемат мерки за енергиен преход и представлява обща субсидия от данъкоплатците за сектора на изкопаемите горива;

25.

отбелязва, че при многобройни случаи на арбитраж между инвеститор и държава предприятията са оспорвали действия, които държавите твърдят, че са предприели, за да отговорят на местните опасения или размирици във връзка с въздействието на даден проект; призовава Комисията и държавите членки да включат в бъдещите МИС право на обжалване за засегнатите трети страни; счита, че трибуналите би трябвало да следват съдебната практика на Международния съд и да обявяват случаите за недопустими, когато установяването на фактите или правото биха могли да навредят на местните или коренните общности, които не са страни по инвестиционното производство; изисква от Комисията и държавите членки да гарантират прозрачност и да подкрепят участието на уязвимите местни общности, и по-специално на коренното население, засегнато от добивните или дърводобивните дейности, в преговорите и прилагането на МИС, тъй като въздействието на чуждестранните инвестиции върху местните общности може да има сериозни последствия;

Реформиран подход

26.

приветства новия модел на споразумения за защита на инвестициите, разработен от Комисията през 2015 г., като стъпка в правилната посока; същевременно отбелязва, че все още не е влязло в сила споразумение, което да го съдържа; припомня своята позиция, че ЕС и неговите държави членки не следва да подписват или ратифицират договори за защита на инвестициите, съдържащи механизма за УСИД; подчертава значението на това да се въведат процедурни реформи в уреждането на спорове между инвеститор и държава; приветства факта, че ССИ включва създаването на постоянен регистър на арбитрите, механизъм за обжалване, кодекс за поведение на арбитрите и по-голяма прозрачност в арбитражните производства; отбелязва, че ССИ все пак представлява международен арбитраж, и подчертава, че за разлика от националните съдилища, арбитрите в регистъра на ССИ ще имат правото на преценка да не вземат непременно предвид съответните закони за обществения интерес при тълкуването на материалноправните разпоредби, залегнали в МИС; изразява съжаление, че арбитрите ще получават възнаграждение за всеки отделен случай;

27.

настоятелно призовава Комисията изцяло да подкрепи и ускори преговорите за разширяване на задълженията на инвеститорите и за тяхното прилагане; счита, че задълженията на инвеститорите следва не само да бъдат включени в МИС на ЕС, но и да се прилагат чрез отделни обвързващи и приложими международни инструменти и чрез стабилни национални рамки за надлежна проверка в областта на правата на човека и околната среда; отбелязва, че напредъкът в тези области и продължаващото укрепване на разпоредбите в МИС на ЕС следва да гарантират, че инвеститорите от ЕС в държави извън ЕС, по-специално в развиващите се страни, показват по прозрачен начин стратегиите си за активен принос за постигането на ЦУР и на целите от Парижкото споразумение и подлежат на механизми за отчетност, по-специално чрез предоставяне на достъп до правосъдие за жертвите в тези държави;

28.

приветства разпоредбите в МИС за задълженията на държавите и инвеститорите в областта на околната среда, труда и корпоративната отговорност, както и клаузите, определящи хоризонталния принцип, че стандартите не следва да бъдат занижавани с цел привличане на инвестиции; същевременно изразява съжаление относно факта, че реформата в задълженията на инвеститорите изостава от реформата на УСИД;

29.

призовава Комисията и държавите членки да подкрепят влизането в сила на инструмента по отношение на транснационалните корпорации и други стопански предприятия при зачитане на правата на човека (14), който инструмент понастоящем е в процес на изготвяне от Съвета на ООН по правата на човека и има за цел да регулира дейността на транснационалните предприятия и дружества;

30.

приветства факта, че от 2016 г. сключените от ЕС МИС, съдържащи клаузи за защита на инвестициите, включват по-точна формулировка на някои стандарти за защита, както и правото на регулиране; подчертава, че МИС на ЕС не следва да допускат използване на широки стандарти за защита за оспорване на легитимни публични политики; счита, че стандартите за защита следва да се съсредоточават по-специално върху създаването на еднакви условия на конкуренция между чуждестранните и местните инвеститори, върху предотвратяването и предлагането на правна защита в случаите, когато инвеститори от ЕС в държави извън ЕС са дискриминирани, отказан им е достъп до правосъдие или напълно губят възможността да се възползват от инвестициите си в полза на приемащата държава, включително по време на война, като същото се отнася за инвеститори в ЕС от държави извън ЕС; изисква от държавите членки и Комисията да избягват използването на неясна терминология в материалноправните клаузи и да продължат да преразглеждат стандартите за защита въз основа на наличните доказателства;

31.

подчертава факта, че сключените от ЕС МИС след 2009 г. все още съдържат клаузи за изтичане на срока на действие, които възпрепятстват лесното прекратяване; отбелязва неотдавнашните преговори, при които страните се споразумяха за петгодишна клауза за изтичане на срока на действие с възможност да се споразумеят за удължаване на срока на действие с още пет години, в случай че не бъде намерено друго решение; призовава държавите членки и другите договарящи се страни да неутрализират клаузите за изтичане на срока на действие в действащите споразумения и значително да ги намалят в новите инвестиционни споразумения;

32.

подчертава, че както съгласно обичайното международно право, така и съгласно международното право в областта на правата на човека, от физическите лица се изисква да търсят правна защита пред националните съдилища, преди да започнат международно производство срещу държавата за неправомерни действия; изразява съжаление относно факта, че за разлика от това международното инвестиционно право обикновено не изисква изчерпване на вътрешноправните средства за правна защита; счита, че МИС следва да изискват средствата за правна защита чрез националните съдебни системи да бъдат изчерпани, преди чуждестранните инвеститори да могат да прибягнат до арбитражен съд, какъвто е случаят с международното право в областта на правата на човека; подчертава, че в случай на груб отказ от правосъдие в националните съдилища чуждестранните инвеститори следва да могат пряко да искат международно уреждане на спора;

Ратифициране на МИС

33.

посочва, че забавянето на ратифицирането от страна на държавите членки на МИС на ЕС забавя замяната на двустранните инвестиционни споразумения (ДИС) с по-прозрачни и по-осъвременени разпоредби, които осигуряват еднаква защита за всички инвеститори от ЕС в трети държави; призовава държавите членки да ратифицират сключените инвестиционни споразумения на ЕС; призовава ЕС да работи съвместно с държавите партньори за постоянно преразглеждане и подобряване на МИС, след като влязат в сила, в съответствие с насоките в настоящия доклад; очаква държавите членки да гарантират, че МИС са съгласувани с ценностите и целите на ЕС;

Компенсации

34.

посочва, че методологиите на дисконтираните парични потоци, които обикновено се използват в МИС за изчисляване на компенсации, не са надежден метод за оценка на инвестиционни проекти на ранен етап или на проекти с несигурни потоци от бъдещи приходи; подчертава, че използването на подобни методи от страна на арбитражните състави представлява значително отклонение от добре установените принципи и практики за обезщетение в националните и международните правни системи извън МИС, които предвиждат значително по-ограничено поле на преценка на съдебното решение; подчертава, че значителните обезщетения за вреди, присъдени от инвестиционните съдилища, наложиха значителна и увеличаваща се финансова тежест на държавите ответници; посочва, че използването на методите за оценка, които обикновено се използват от съдиите в тези съдилища, е много спорно поради голямата им свобода на преценка и факта, че разчитат на изключително сложни и присъщо спекулативни предположения; приканва Комисията да направи задълбочена оценка и да осигури коригиращи и ориентирани към постигането на прозрачност правила и гаранции по отношение на разпоредбите, уреждащи компенсациите в МИС на ЕС, включително използването на по-строги клаузи за предотвратяване на използването на обезщетения с наказателен характер; призовава компенсациите да бъдат ограничени до равнището на невъзстановимите разходи, като се отразява размерът на допустимите разходи, действително извършени от инвеститорите; подчертава, че подходите за балансиране следва да определят, по целесъобразност, присъждането на компенсация под тази горна граница, като се вземат предвид елементите от контекста, като например неспазване от страна на предприятията на техните законови или договорни задължения или ангажименти;

35.

отбелязва, че все по-честото прибягване от страна на инвеститорите до трети страни, които да финансират съдебните им спорове в замяна на възвръщаемост в случай на присъждане на компенсация (финансиране от трети страни), създава допълнителни стимули за увеличаване на броя на исковете; отбелязва напредъка за повишаване на прозрачността във връзка с финансирането от трети страни за спорове между инвеститор и държава; във връзка с това приветства усилията, положени от Комисията в сключените неотдавна МИС на ЕС; призовава Комисията да подкрепи приемането на допълнителни разпоредби, които уреждат финансирането от трети страни за спорове между инвеститор и държава в контекста на международните преговори, за да се ограничи строго тази практика, която насърчава неправомерно големи компенсации;

Двустранни инвестиционни споразумения

36.

обръща внимание на хилядите съществуващи ДИС, сключени от държавите членки, които все още защитават инвестициите в изкопаеми горива, съдържат остарели разпоредби, противоречащи на целите и ценностите на ЕС, включително прекалено широки стандарти за защита, слаби изисквания за прозрачност и УСИД и които не са в съответствие с предложението на ЕС за МИС; поради това призовава държавите членки да прекратят или да осъвременят своите ДИС, за да ги приведат в съответствие с реформирания модел на МИС на ЕС и в съответствие с настоящия доклад;

37.

призовава Комисията да гарантира, че всички ДИС на държавите членки са напълно съвместими с правото на ЕС и съответстват на целите и ценностите на ЕС; подкрепя Комисията да прилага строго условията за разрешаване на договарянето, подписването и сключването от държавите членки на нови споразумения в съответствие с осъвременената политика на Съюза в областта на инвестициите и с решенията на Съда на ЕС; припомня задължението на държавите членки да изменят своите ДИС в съответствие с член 351 от ДФЕС; изисква от Комисията да наблюдава спазването на тези задължения и редовно да информира Парламента за постигнатия напредък; насърчава Комисията да започне производства за установяване на неизпълнение на задължения, когато е необходимо, за да се гарантира съответствието на сключените от държавите членки ДИС с правото на ЕС;

38.

подкрепя Комисията при разработването на тълкувателни насоки, които да бъдат следвани от държавите членки в съответствие с посочените в настоящия доклад съществени и процедурни реформи, за да се гарантира единно тълкуване на осъвременената инвестиционна политика на ЕС и да се осигури пълно съответствие с целите на Европейския зелен пакт; призовава Комисията да използва този актуализиран модел като основа за разрешаването на нови ДИС на държавите членки;

Договорът за Енергийната харта (ДЕХ)

39.

посочва, че ДЕХ е най-оспорваното инвестиционно споразумение в света днес; подкрепя усилията за осъвременяване на ДЕХ и позицията на ЕС за изключване на защитата за повечето инвестиции в изкопаеми горива; същевременно счита, че позицията на ЕС не следва да предоставя защита на инвестициите в икономически дейности, за които се счита, че пораждат „значителни вреди“ съгласно правото на ЕС, и че сроковете за постепенно премахване на защитата на съществуващите инвестиции в изкопаеми горива следва да бъдат значително съкратени, за да не се възпрепятства постигането на целите на ЕС в областта на климата; изисква прекратяване на уреждането на спорове между инвеститор и държава по ДЕХ; подчертава, че изменението на ДЕХ изисква единодушие на всички договарящи се страни, които гласуват на годишната конференция; изразява загриженост, че Парламентът няма същото равнище на достъп до текстовете, за които се водят преговори при осъвременяването на ДЕХ, както е било по време на преговорите по други договори;

40.

изразява загриженост, че много договарящи се страни изглежда не споделят амбициите на ЕС в областта на смекчаването на последиците от изменението на климата, устойчивото развитие и енергийния преход въпреки факта, че всички те също са подписали Парижкото споразумение; настоятелно призовава Комисията да гарантира привеждането на ДЕХ в съответствие с Парижкото споразумение и целите на Европейския зелен пакт, като същевременно запази способността на ЕС да разработва мерки на публичната политика в съответствие с неговия ангажимент да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г.;

41.

отбелязва факта, че Италия е уведомила за решението си да се оттегли от ДЕХ, считано от 1 януари 2015 г.; отбелязва, че държавите, които са ратифицирали или са се присъединили към ДЕХ, могат да прекратят членството си 12 месеца след уведомлението за оттегляне; изразява съжаление, че инвестициите, осъществени преди датата на оттегляне, все още са защитени в продължение на 20 години, но приветства факта, че защитата се прекратява незабавно за всички нови инвестиции;

42.

настоятелно призовава Комисията да гарантира, че преразгледаният ДЕХ ще защитава правото на държавите да регулират, ще бъде в съответствие с правото на ЕС и инвестиционната политика на ЕС, че незабавно ще забрани на инвеститорите в изкопаеми горива да предявяват искове срещу договарящите се страни за провеждане на политики за постепенно премахване на изкопаемите горива в съответствие с ангажиментите им по Парижкото споразумение и че защита на инвестициите ще се предоставя само на реални инвеститори, а не на чисто финансови или спекулативни инвеститори; призовава Комисията да публикува правно проучване, в което се анализират потенциалните последици от оттеглянето; призовава Комисията и държавите членки да започнат да подготвят координирано излизане от ДЕХ и споразумение, изключващо прилагането на клауза за изтичане на срока на действие между желаещите договарящи се страни, с оглед на официалното представяне пред Съвета и пред Парламента, в случай че горепосочените цели на преговорите не бъдат постигнати до юни 2022 г.;

43.

приветства пояснението на Съда в решението си по делото Komstroy, че разпоредбите за УСИД в ДЕХ не са приложими в случай на спорове в рамките на ЕС; отбелязва, че понастоящем са в ход най-малко 73 дела в рамките на ЕС, включително над 40 основани на ДЕХ дела за инвестиционни спорове в рамките на ЕС; отбелязва с огромна загриженост, че решението по делото Achmea не възпря арбитражните съдилища да продължат да разглеждат инвестиционни спорове в рамките на ЕС; настоятелно призовава Комисията да положи максимални усилия, за да отстоява тези решения в текущите арбитражни производства в рамките на ЕС; поради това изисква от държавите членки и Комисията да приемат споразумение помежду си относно неприлагането на ДЕХ към спорове в рамките на ЕС; подкрепя искането на няколко държави членки за ново решение на Съда на ЕС и счита, че то следва да предложи окончателно разяснение по въпроса, за да се предотврати допускането на бъдещ арбитраж в рамките на ЕС по силата на ДЕХ;

44.

посочва, че въпреки че ще бъде трудно да се изпълняват евентуални решения по дела в рамките на ЕС в съдилищата на ЕС, делата съгласно правилата на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове все пак могат да бъдат изпълнявани в съдилищата на трети държави; отбелязва, че тези съдилища могат да разпоредят изземването на държавни (15) активи на ЕС или на държавите — членки на ЕС;

45.

подчертава, че зачитането на решенията на съдилищата на ЕС, и по-специално на Съда на ЕС, следва да бъде взето предвид при процеса на подбор на арбитри за бъдещите регистри на ССИ;

Многостранни усилия за реформиране на защитата на инвестициите (MIC)

46.

приветства факта, че от 2017 г. работна група III на UNCITRAL участва в обсъждания за евентуална многостранна реформа на УСИД; отбелязва, че 60 държави са се споразумели с консенсус, че работата на UNCITRAL трябва да разгледа вариантите за структурна реформа; призовава Комисията да продължи конструктивното си участие в обсъжданията на UNCITRAL, както и да насърчава преговорите по теми като регулаторната сдържаност, изчерпването на средствата за правна защита, правата на трети страни и щети, които са получили ограничено внимание, и да ги взема предвид при бъдещи МИС на ЕС; призовава Комисията да увеличи работата си в рамките на UNCITRAL, за да се защити способността на държавата да регулира и да се гарантира пълна прозрачност;

47.

подкрепя текущите преговори в работна група III на UNCITRAL, в които ЕС и неговите държави членки се стремят към създаването на постоянен механизъм за решаване на инвестиционни спорове: многостранния инвестиционен съд (MIC); приветства водещата роля на ЕС в световен мащаб в тези преговори; същевременно подчертава, че това предложение не обхваща осъвременяването на материалноправните стандарти за защита; призовава Комисията да гарантира, че съвкупността от закони, прилагани от съдиите на MIC, уравновесява тълкуването на материалноправните разпоредби и правата, залегнали в МИС, със съответните национални закони в областта на обществения интерес, които са приети демократично; изисква от Комисията да гарантира, че съдиите не получават възнаграждение за всеки отделен случай; призовава Комисията да насърчава реформирането и осъвременяването на тези стандарти в рамките на подходящи международни форуми;

48.

призовава Комисията да включи в преговорите относно MIC въвеждането на правила, определящи по прозрачен начин компенсациите, които трябва да се изплащат от държавите, и да се застъпи за строги методи за оценка, които разрешават единствено компенсиране на невъзстановими разходи, в текущите преговори за реформата на UNCITRAL;

49.

остро критикува значителното забавяне на ратифицирането и прилагането на Конвенцията от Мавриций; призовава държавите членки незабавно да приемат предложението за решение на Съвета относно сключването ѝ от името на ЕС; посочва неотдавнашните решения на Съда относно изключителната и споделената компетентност във връзка с ратифицирането на международни договори, които могат да предложат насоки за деблокиране на ратифицирането на тази конвенция;

Инвестиционната политика на ЕС извън уреждането на спорове между инвеститор и държава

50.

отбелязва, че в световен мащаб през 2017 г., 2019 г. и 2020 г. броят на прекратените инвестиционни договори надвишава броя на сключените нови МИС; подчертава, че в сключените най-скоро мегарегионални МИС се прилага все по-предпазлив подход към уреждането на спорове между инвеститор и държава;

51.

призовава за подкрепа от страна на ЕС за укрепване на националните правни системи и принципите на правовата държава в държавите партньори чрез техническа помощ на равнище ЕС, които биха осигурили благоприятна среда за чуждестранни инвестиции, като същевременно се преодоляват системни слабости, които оказват отрицателно въздействие върху устойчивото развитие в тези държави;

52.

настоятелно призовава Комисията да разработи стратегия на ЕС за чуждестранните инвестиции с цел стимулиране и защита на устойчивите инвестиции, във всичките им измерения, без да се разчита обезателно на уреждането на спорове между инвеститор и държава, както и да актуализира своя модел за защита на инвестициите, приет през 2015 г., в съответствие с исканията на настоящата резолюция, така че да се предоставят насоки за договарянето на нови или актуализирани споразумения на ЕС;

o o

53.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 40.

(2) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 121.

(3) ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13.

(4) ОВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 34.

(5) ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 1.

(6) ОВ C 265, 11.8.2017 г., стр. 17.

(7) ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 30.

(8) ОВ L 149, 30.4.2021 г., стp. 10.

(9) ОВ L 169, 29.5.2020 г., стр. 1.

(10) Организация за икономическо сътрудничество и развитие, „FDI in Figures“ („ПЧИ в цифри“), април 2021 г.

(11) Европейски зелен пакт; Европа, подготвена за цифровата ера; икономика в интерес на хората; по-силна Европа на световната сцена; утвърждаване на европейския ни начин на живот; нов тласък за европейската демокрация.

(12) Например Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (приложение 8б, параграф 4, в което държавният дълг се определя като дългов инструмент на всяко равнище на управление на някоя от страните), ВПСТП и двустранното инвестиционно споразумение между BLEU (Белгийско-люксембургски икономически съюз) — Колумбия от 2009 г.

(13) Включително в областта на общественото здраве, социалните услуги, общественото образование, безопасността, околната среда или обществения морал, социалната защита или защитата на потребителите, неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, или насърчаването и защитата на културното многообразие.

(14) Правно обвързващ инструмент за регулиране на международното право в областта на правата на човека, дейностите на транснационалните корпорации и други стопански предприятия https://www.ohchr.org/en/hr-bodies/hrc/wg-trans-corp/igwg-on-tnc.

(15) Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, известна още като „Нюйоркската арбитражна конвенция“.