—

като взе предвид предишните си резолюции относно Турция, и по-специално резолюциите си от 19 май 2021 г. относно докладите на Комисията за Турция за 2019—2020 г. (1) и от 21 януари 2021 г. относно положението с правата на човека в Турция, по-специално случая със Селахатин Демирташ и други лица, лишени от свобода заради убежденията си (2),

—

като взе предвид изявленията на постоянния докладчик на Парламента за Турция и председателя на делегацията в Съвместния парламентарен комитет ЕС–Турция от 21 април 2022 г. относно окончателното изслушване по делото за парка „Гези“ и от 18 декември 2020 г. относно решението на съда относно Осман Кавала, както и изявлението на председателя на делегацията в Съвместния парламентарен комитет ЕС–Турция от 20 февруари 2020 г. относно задържането на Осман Кавала,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2021 г. относно политиката на ЕС за разширяване (COM(2021)0644) и придружаващия Доклад за Турция за 2021 г. (SWD(2021)0290),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 24 юни 2021 г. и всички предходни съответни заключения на Съвета и на Европейския съвет,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 14 декември 2021 г. относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране,

—

като взе предвид изявлението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 26 април 2022 г. относно осъждането на г-н Осман Кавала и предишни изявления на Европейската служба за външна дейност по неговия случай,

—

като взе предвид решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 10 декември 2019 г. по делото Кавала срещу Турция (28749/18), което влезе в сила на 11 май 2020 г.,

—

като взе предвид съответните резолюции на Комитета на министрите на Съвета на Европа, включително междинната резолюция от 2 декември 2021 г. относно изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека по делото Кавала срещу Турция и междинната резолюция от 2 февруари 2022 г. по същата тема, която доведе до започване на производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу Турция поради отказа ѝ да изпълни решението на Европейския съд по правата на човека и да освободи Осман Кавала,

—

като взе предвид реакцията на генералния секретар на Съвета на Европа от 18 февруари 2020 г. на решението по делото на Осман Кавала в Турция и реакцията на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека от 19 февруари 2020 г. във връзка с повторното задържане на Осман Кавала,

—

като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) от 4 ноември 1950 г., по която Турция е страна,

—

като взе предвид член 46 от ЕКПЧ, според който „високодоговарящите се страни се задължават да изпълняват окончателните решения на Съда [ЕСПЧ] по всяко дело, по което те са страна“, и следователно като взе предвид задължението на Турция да изпълнява всички решения на ЕСПЧ,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, приет от Общото събрание на ООН на 19 декември 1966 г., по който Турция е страна, и по-специално член 9 от него относно произволните арести и задържания,

—

като взе предвид решението на 13-и Висш наказателен съд на Истанбул по делото за парка „Гези“ от 25 април 2022 г.,

—

като взе предвид решението на 30-и Висш наказателен съд в Истанбул по делото за парка „Гези“ от 18 февруари 2020 г.,

—

като взе предвид Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

—

като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че на 25 април 2022 г. 13-и Висш наказателен съд на Истанбул, председателстван от съдия Месут Йоздемир, осъди Осман Кавала, филантроп и виден защитник на правата на човека, на доживотен затвор без право на помилване, като го призна за виновен за опит за сваляне на правителството, но за невинен по обвиненията за шпионаж; като има предвид, че седем други подсъдими, включително архитект Мюджелла Япъджъ, адвокат Джан Аталай, специалистът по градоустройство Тайфун Кахраман, директорът на Европейското училище за политически науки в Истанбул Хакан Алтънай, основателят на университета Билги в Истанбул Йигит Али Екмекчи, филмовият продуцент Чигдем Матер и режисьорът на документални филми Мине Йозерден, бяха осъдени на 18 години лишаване от свобода по същите обвинения; като има предвид, че съдът разпореди незабавното им задържане в съдебната зала; като има предвид, че тези твърдения са политически мотивирани и никога не са били обосновани, дори в решението от 25 април 2022 г.;

Б.

като има предвид, че Осман Кавала беше арестуван и лишен от свобода за първи път на 1 ноември 2017 г. по обвинения, свързани с протестите за парка „Гези“ през 2013 г. и опита за преврат през 2016 г.; като има предвид, че процесът за парка „Гези“ започна през юни 2019 г.; като има предвид, че г-н Кавала беше обвинен във финансиране и организиране на протестите за парка „Гези“; като има предвид, че на 18 февруари 2020 г. 30-и Висш наказателен съд на Истанбул оправда г-н Кавала по делото за парка „Гези“ и разпореди незабавното му освобождаване, като се позова на пълната липса на конкретни и веществени доказателства, потвърждаващи извършването на предполагаемите престъпления; като има предвид, че съдът също така оправда Мюджелла Япъджъ, Джан Аталай, Тайфун Кахраман, Хакан Алтънай, Йигит Али Екмекчи, Чигдем Матер и Мине Йозерден; като има предвид, че г-н Кавала е единственият обвиняем, останал задържан до издаването на оправдателната присъда, тъй като от 18 октомври 2017 г. му е наложена неправомерно мярка за неотклонение задържане под стража във връзка с досъдебно производство по необосновани обвинения;

В.

като има предвид, че на 22 януари 2021 г. Трета наказателна колегия на Окръжния съд на Истанбул, апелативният съд, отменя решенията за оправдаване на г-н Кавала и осем други обвиняеми;

Г.

като има предвид, че позовавайки се на обвиненията, повдигнати срещу подсъдимите по делото, съдът е обосновал отмяната на решенията за оправдаване, като е посочил, че доказателства, като публикации на обвиняемите в социалните медии, техни изявления за медиите и призивите им по време на протестите, не са били взети предвид при постановяването на предишното решение;

Д.

като има предвид, че седем обвиняеми, включително журналистът Джан Дюндар и актьорът Мехмет Али Алабора, остават в чужбина по време на съдебния процес; като има предвид, че съдът е отделил техните дела от тези на деветте обвиняеми, намиращи се в страната, и е издал заповеди за ареста им; като има предвид, че с решението си от 18 февруари 2020 г. съдът отменя заповедите за арест;

Е.

като има предвид, че само няколко часа след оправдаването му и преди изпълнението на заповедта за освобождаването му г-н Кавала е арестуван отново и предаден на полицията по искане на главния прокурор на Истанбул Ирфан Фидан съгласно член 309 от Наказателния кодекс на Турция по обвинение в опит за подкопаване на конституционния ред в контекста на текущо паралелно разследване на предполагаемо негово участие в опита за преврат от 15 юли 2016 г.;

Ж.

като има предвид, че на 19 февруари 2020 г. президентът на Турция Реджеп Ердоган осъди присъдата на 30-и Висш наказателен съд на Истанбул, като заяви, че оправдателната присъда на г-н Кавала е част от схема, замислена от лица, които „желаят да предизвикат бунтове в някои държави и да създават проблеми“, и описа тези лица като „преднамерени врагове на държавата и нейния народ“; като има предвид, че изявленията на президента Ердоган и тези на други високопоставени длъжностни лица, активно подкопават независимостта на турската съдебна система;

З.

като има предвид, че Прокуратурата също обжалва оправдателните присъди, а главният прокурор Едип Шахинер поиска оправдателните присъди да бъдат отменени, за да се удължи изкуствено процедурата;

И.

като има предвид, че след изявленията на президента Ердоган Съветът на съдиите и прокурорите (HSK), който отговаря за назначенията и администрацията в съдебната система, започна разследване на тримата съдии, оправдали г-н Кавала и другите осем обвиняеми, като се позовава на недостатъци в решението им; като има предвид, че дисциплинарните производства срещу тези съдии изглежда представляват пряка намеса в техните правомощия за вземане на решения и може да са имали възпиращ ефект по отношение на независимостта на всички членове на съдебната власт;

Й.

като има предвид, че в съответствие със Закон № 7188 на Турция за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс и някои закони заподозряно лице, срещу което са повдигнати обвинения в тероризъм или престъпления срещу държавата, може да бъде задържано в досъдебната фаза за не повече от две години преди делото да бъде внесено в съда; като има предвид, че разследването срещу г-н Кавала съгласно член 309 от турския Наказателен кодекс започна на 25 февруари 2018 г.; като има предвид, че фактът, че г-н Кавала не е бил освободен на 25 февруари 2020 г. следователно представлява нарушение на турския Наказателен кодекс;

К.

като има предвид, че фактът, че Главната прокуратура на Истанбул не е провела нов разпит след повторното задържане на г-н Кавала показва, че не са били открити нови доказателства в подкрепа на обвиненията, повдигнати съгласно член 309 от турския Наказателен кодекс след служебната заповед за освобождаване от 11 октомври 2019 г.; като има предвид, че тази липса на нови доказателства означава отсъствие на основателни причини за повторното задържане на г-н Кавала по същите обвинения;

Л.

като има предвид, че повторното задържане на г-н Кавала е пример за малтретиране, както заяви комисарят на Съвета на Европа по правата на човека Дуния Миятович; като има предвид, че наказателното решение за повторно задържане на г-н Кавала представлява открито нарушение както на националното, така и на международното право; като има предвид, че целият процес срещу г-н Кавала представлява поредица от съдебни маневри и нередности, белязани от политическа намеса, чиято основна цел е удължаване на задържането на г-н Кавала;

М.

като има предвид, че наред с други ирационални решения между август 2021 г. и февруари 2022 г., делото за парка „Гези“ беше обединено с делото „Чарши“, като оправдателните присъди на обвиняемите по това дело също бяха отменени; като има предвид, че съдията, председателстващ 30-и Висш наказателен съд на Истанбул, Махмут Башбуг, който поиска обединяването на делата, е съдията, подписал обединяването на делата в 13-и Висш наказателен съд, след като е бил временно назначен в него; като има предвид, че по-късно, през февруари 2022 г., 13-и Висш наказателен съд решава отново да раздели делата без очевидна причина; като има предвид, че един от съдиите в състава на 13-и Висш наказателен съд за съдебния процес, проведен на 25 април 2022 г., Мурат Бирджан, се е кандидатирал да участва в изборите за Великото народно събрание като представител на управляващата партия през 2018 г.;

Н.

като има предвид, че на 10 декември 2019 г. ЕСПЧ постанови, че задържането на г-н Кавала е в нарушение на член 5, параграф 1 от ЕКПЧ поради липса на обосновано подозрение, на член 5, параграф 4 от Конвенцията поради липса на бърз съдебен контрол от Конституционния съд и на член 18 от Конвенцията във връзка с член 5, параграф 1 от нея поради политически мотивирания характер на задържането му, чиято цел е да окаже възпиращ ефект върху защитниците на правата на човека;

О.

като има предвид, че решението на ЕСПЧ се отнася както до обвиненията, повдигнати срещу г-н Кавала съгласно член 312 от турския Наказателен кодекс за предполагаемото му участие в протестите за парка „Гези“, така и до обвиненията, повдигнати срещу него съгласно член 309 от Наказателния кодекс за предполагаемото му участие в неуспешния преврат от 15 юли 2016 г.;

П.

като има предвид, че решението на ЕСПЧ изисква турските органи да гарантират незабавното освобождаване на г-н Кавала; като има предвид, че не е постигнат напредък по отношение на неговото освобождаване, въпреки обвързващото решение на ЕСПЧ от 2019 г. и двете междинни резолюции на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 2 декември 2021 г. и от 2 февруари 2022 г., с които се стартира производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу Турция за отказ да изпълни правно обвързващото решение на ЕСПЧ и незабавно да освободи г-н Кавала, което увеличава загрижеността на ЕС относно спазването от страна на турската съдебна система на международните стандарти и стандартите на ЕС;

Р.

като има предвид, че турската управляваща партия многократно подкопава спазването на принципите на правовата държава и демократичните стандарти и стандартите в областта на правата на човека с постоянни репресии срещу политически опоненти и защитници на правата на човека, срещу които често се повдигат неясно определени обвинения в тероризъм;

С.

като има предвид, че след като няколко държави — членки на ЕС, направиха изявления, осъждащи продължаващото задържане на Кавала, Турция заплаши да обяви десет техни посланици в Турция за persona non grata;

Т.

като има предвид, че от Турция, като страна кандидатка за членство в ЕС, се изисква да поддържа най-високите стандарти на демокрация, включително зачитането на правата на човека, принципите на правовата държава, основните свободи и всеобщото право на справедлив съдебен процес, както и стриктно да спазва принципа на презумпцията за невиновност и правото на безпристрастно разглеждане на делото;

У.

като има предвид, че Турция е член на Съвета на Европа от 9 август 1949 г., което я обвързва с ЕКПЧ и решенията на ЕСПЧ;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.