P9_TA(2022)0135

Устойчива синя икономика в ЕС: ролята на секторите на рибарството и аквакултурите

Резолюция на Европейския парламент от 3 май 2022 г. относно устойчива синя икономика в ЕС: ролята на секторите на рибарството и аквакултурите (2021/2188(INI))

(2022/C 465/01)

Европейският парламент,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 17 май 2021 г., озаглавено „Нов подход за устойчива синя икономика в ЕС — Трансформиране на синята икономика на ЕС за устойчиво бъдеще“ (COM(2021)0240),

—	като взе предвид членове 3, 4, 13, 38, 43 и 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството (1),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2021 г. за създаване на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1004 (2) (ЕФМДРА),

—	като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (3),

—	като взе предвид Седмата програма за действие за околната среда и залегналите в нея концепции, като възможностите на планетата и екологичните ограничения,

—	като взе предвид Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране (4),

—	като взе предвид Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (5),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (6),

—	като взе предвид политическото споразумение между Парламента и Съвета от 11 март 2021 г. относно Механизма за свързване на Европа за периода 2021 — 2027 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. — да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380), и своята резолюция от 9 юни 2021 г. по този въпрос (7),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020)0381), и своята резолюция от 20 октомври 2021 г. по този въпрос (8),

—	като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад на ЕС за синята икономика за 2021 г.“ (9),

—	като взе предвид доклада на Комисията от март 2021 г., озаглавен „Критерии за устойчивост на синята икономика“ (10),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 12 май 2021 г., озаглавено „Стратегически насоки за по-устойчив и конкурентоспособен сектор на аквакултурите в ЕС за периода 2021—2030 г.“ (COM(2021)0236),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 юли 2020 г., озаглавено „Нов подход към морската стратегия за Атлантическия океан — план за действие 2.0 за района на Атлантическия океан Актуализиран план за действие за устойчива, гъвкава и конкурентоспособна синя икономика в района на Атлантическия океан на Европейския съюз“ (COM(2020)0329),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 9 декември 2020 г., озаглавено „Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност — подготвяне на европейския транспорт за бъдещето“ (COM(2020)0789),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 ноември 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за използване на потенциала на енергията от възобновяеми източници в морето за неутрално по отношение на климата бъдеще“ (COM(2020)0741),

—	като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно разгръщане на потенциала на изследователската и развойната дейност в рамките на синята икономика за създаване на работни места и растеж (11),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2018 г., озаглавена „Международното управление на океаните: дневен ред за бъдещето на нашите океани в контекста на целите за устойчиво развитие за 2030 г.“ (12),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно въздействието на морските отпадъци върху риболова (13),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2021 г. относно нов подход към морската стратегия за Атлантическия океан (14),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2021 г. относно въздействието на ветроенергийните паркове в морето и на други системи за енергия от възобновяеми източници върху риболовния сектор (15),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2021 г., озаглавена „Към по-силно партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“ (16),

—	като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

—	като взе предвид глобалните насоки и международните стандарти за секторите на рибарството и аквакултурите, разработени от Организацията на обединените нации за прехрана и земеделие (ФАО) в сътрудничество с ЕС като неин член,

—	като взе предвид доклада на ФАО, озаглавен „Състоянието на световното рибно стопанство и аквакултурите за 2020 г.: устойчивост в действие“,

—	като взе предвид инициативата на мрежата „Сини риболовни пристанища“, стартирана пред юли 2018 г. от ФАО,

—	като взе предвид стратегиите „Син растеж“ на пристанище Виго за периодите 2016 — 2020 г. и 2021 — 2027 г. (17),

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите относно съобщението на Комисията, озаглавено „Нов подход за устойчива синя икономика в ЕС — Трансформиране на синята икономика на ЕС за устойчиво бъдеще“ (COM(2021)0240),

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите от 2 декември 2021 г.„Устойчива синя икономика и аквакултури“ (NAT-VVI/020),

—	като взе предвид компетентността на своята комисията по транспорт и туризъм на Парламента в областта на морското планиране и интегрираната морска политика,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становищата на комисията по развитие и на комисията по транспорт и туризъм,

—	като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A9-0089/2022),

А.

като има предвид, че синята икономика на ЕС осигурява 4,5 милиона преки работни места и обхваща всички отрасли и сектори, които са свързани с океаните, моретата и бреговете, независимо от това дали са базирани в морската среда (например корабоплаване, морски пътнически транспорт, рибарство и производство на енергия) или на сушата (например пристанища, корабостроителници, крайбрежен туризъм и наземни аквакултури); като има предвид, че това е обширен и бързоразвиващ се сегмент на нашата икономика, който е предприел значителни стъпки за модернизиране и диверсификация през последното десетилетие и който ще играе важна роля за подобряването на екологичното, социалното и икономическото развитие;

Б.

като има предвид, че ако глобалната синя икономика бъде сравнена с национална икономика, тя би била седмата по големина в света, а океанът като икономическо образувание би бил член на Г-7; като има предвид, че тя функционира в най-голямата екосистема на планетата, тъй като в океаните се намират 80 % от всички форми на живот; като има предвид, че океанът ни заобикаля и ни поддържа, както и че осигурява ресурси от критично значение за човешкото здраве, да не говорим за мрежата от икономически взаимодействия;

В.	като има предвид, че развитието на синята икономика може решително да стимулира растежа и икономическото развитие, както и създаването на работни места, особено в крайбрежните и островните региони и държави, както и в най-отдалечените региони;

Г.	като има предвид, че секторът на рибарството, по-специално дребномащабният, крайбрежният и занаятчийският риболов, не са били взети предвид в достатъчна степен в стратегията на ЕС за синята икономика;

Д.	като има предвид, че синята икономика ще продължи да осигурява нови перспективи и да създава работни места, по-специално в области като възобновяемата енергия от океана, синята биоикономика, биотехнологиите и обезсоляването;

Е.

като има предвид, че секторните приоритети за развитието на синята икономика могат да се различават в отделните държави членки от една страна поради развитието на традиционни или установени сектори и, от друга страна, поради настоящите ресурси и развитието потенциал на нововъзникващите сектори във всяка държава членка;

Ж.

като има предвид, че използването на потенциала на синята икономика не трябва да служи като претекст за ресурсите на моретата и океаните да се прилагат такива форми на експлоатация и модели на растеж, които вече са се доказали като неустойчиви; като има предвид, че морските и океанските ресурси трябва да се използват в строго съответствие с необходимостта от тяхното добро управление и опазване, без да се променя равновесието на морските екосистеми;

З.

като има предвид, че Директивата за морското пространствено планиране гласи, че държавите членки трябва да вземат предвид взаимодействието на дейности и употреби като аквакултура, риболов и инсталации и инфраструктури за производство на енергия от възобновяеми източници, както и подводни кабели, да насърчават съвместното съществуване на съответните дейности и да прилагат подход, който се основава на екосистемите;

И.

като има предвид, че за да се считат за устойчиви, синята икономика, която се развива в екологичните граници, и следователно не само секторите на рибарството и аквакултурите, а всички засегнати морски сектори, трябва еднакво и всеобхватно да зачитат екологичните, социалните и икономическите стълбове;

Й.

като има предвид, че общата политика в областта на рибарството (ОПОР) има за цел да осигури доброто опазване и управление на морските биологични ресурси и да гарантира, че дейностите, свързани с риболова и аквакултурите, са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както за приноса към гарантирането на доставките на храни,

К.	като има предвид, че ОПОР следва да допринася за растежа на производителността, за достоен стандарт на живот в сектора на рибарството, включително сектора на дребномащабния риболов, както и за стабилни пазари, и следва да гарантира наличието на храна;

Л.

като има предвид, че ЦУР 14 налага необходимостта от опазване на океаните, моретата и морските ресурси и насърчаване на тяхното устойчиво използване, докато в съответствие с ЦУР 2 е наложително да се гарантира продоволствената сигурност; като има предвид, че в подцел 14.1 се определя целта за предотвратяване и значително намаляване до 2025 г. на всички видове замърсяване на морската среда, по-специално от осъществявани на сушата дейности, включително от морски отпадъци и хранителни вещества;

М.	като има предвид, че океанът е от ключово значение за регулирането на климата в глобален аспект и за живота на земята, като произвежда 50 % от кислорода в атмосферата, поглъща около 25 % от произведените от човека емисии на въглероден диоксид и 90 % от излишната топлина в климатичната система;

Н.

като има предвид, че възстановяването, съхранението, опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие са от основно значение за здравето на океаните, в които живеят милиони видове, за опазването на здравето на планетата, както и за осигуряването на основа за крайбрежните и морските икономически дейности;

О.	като има предвид, че събирането на данни за целите на мониторинга и научната оценка на запасите в моретата и океаните, включително оценката на това дали тези запаси са в рамките на безопасните биологични граници, е от съществено значение за устойчивото им управление;

П.	като има предвид, че значителни части от океаните и морското дъно все още са непроучени, по-специално дълбокото море, и като има предвид, че са необходими допълнителни изследвания, за да се гарантира, че всички дейности в рамките на синята икономика ще бъдат напълно устойчиви;

Р.	като има предвид, че рибарството и аквакултурите са ключови сектори в синята икономика и са важен източник на протеини и микроелементи, които са от съществено значение за безопасността на храните и човешкото здраве;

С.

като има предвид, че морското биологично разнообразие в Европа е под натиск, като голяма част от морските видове и местообитания, на които е направена оценка, са с „неблагоприятен“ или „неизвестен“ природозащитен статус; като има предвид, че загубата на морско биологично разнообразие има значително екологично, а също така и социално-икономическо въздействие върху риболовния сектор, крайбрежните територии и островите и най-отдалечените региони на ЕС, поради което е наложително тази загуба да бъде възстановена; като има предвид, че биологичното разнообразие трябва да бъде възстановено в сътрудничество с всички заинтересовани страни, по-специално със сектора на рибарството и научната общност;

Т.	като има предвид, че крайбрежните и островните общности са основни заинтересовани страни в обсъжданията относно потенциала на синята икономика и начините за неговото оползотворяване;

У.	като има предвид, че рибарите и рибовъдите от ЕС играят съществена роля в целия Съюз за опазване и насърчаване на териториалната идентичност, културните традиции, продоволствената сигурност, заетостта и доходите;

Ф.	като има предвид особеностите и потребностите на дребномащабния непромишлен риболов;

Х.	като има предвид, че секторът на любителския риболов може да допринесе за диверсификацията на доходите на крайбрежните общности като високостойностна и устойчива туристическа дейност;

Ц.	като има предвид, че жените играят важна роля в секторите на рибарството и аквакултурите; като има предвид, че е необходимо да се повиши тяхната видимост и да се осигурят равен достъп до заетост в сектора и подходящо правно признаване;

Ч.	като има предвид, че в целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН 3, 6, 9 и 12 се подчертава значението на здравето на животните, доброто качество на водата, устойчивите иновации и устойчивото потребление и производство в рамките на синята икономика;

Ш.	като има предвид, че здравето и благосъстоянието на водните животни е свързано с качеството на хранителните продукти; като има предвид, че нехуманното отношение към животните и животновъдство могат да увеличат риска от болести и заболявания;

Щ.	като има предвид, че селското стопанство на сушата оказва значително въздействие върху морските екосистеми и сектора на рибарството, по-специално използването на азотни торове и еутрофикацията на водната среда;

АА.	като има предвид, че рибарите играят много важна роля в събирането на изхвърлени морски отпадъци във водата, било то чрез осъществяване на целенасочени кампании или чрез инцидентно събиране на отпадъци по време на риболовни операции;

АБ.	като има предвид, че целите за 2020 г. за постигане на добро екологично състояние за европейските морета и прекратяване на прекомерния улов не са изпълнени;

АВ.

като има предвид, че през 2018 г. секторът на рибарството в ЕС е осигурявал около 163 600 работни места, а риболовният флот на ЕС е уловил около 4,1 милиона тона живо тегло през 2019 г.; като има предвид, че през 2018 г. в ЕС-27 са произведени 1,1 милиона тона водни организми на стойност 3,7 милиарда евро (18);

АГ.

като има предвид, че ЕС е нетен вносител на продукти от риболов и аквакултури и продължава да бъде зависим от вноса за по-голямата част от потреблението си на храни от водни организми, като представлява 34 % от световната стойност на вноса през 2018 г.; като има предвид, че вносът на рибни продукти в ЕС трябва да спазва най-малко сходни стандарти за устойчивост като тези в ЕС; като има предвид, че вносът на рибни продукти в ЕС трябва да бъде пряко свързан с устойчивите работни места в областта на вноса и секторите на преработката и търговията на дребно;

АД.

като има предвид, че изменението на климата вече оказа въздействие върху секторите на рибарството и аквакултурите и крайбрежните общности; като има предвид, че кризата с климата оказва значително въздействие върху здравето на европейските морета с неблагоприятни последици за устойчивостта на синята икономика, по-специално за секторите на рибарството и аквакултурите;

АЕ.	като има предвид, че пандемията от COVID-19 засегна няколко сектора на синята икономика, по-конкретно крайбрежния и морския туризъм; като има предвид, че синята икономика би могла да спомогне за отстраняването на икономическите и социалните щети, причинени от настоящата криза;

АЖ.

като има предвид, че пандемията от COVID-19 оказа значително икономическо въздействие върху хората, заети в секторите на рибарството и аквакултурите, поради комбинираните последици от спада в търсенето и липсата на условия на много плавателни съдове, които да осигуряват безопасността на здравето; като има предвид, че причинените от пандемията сътресения на пазара се отразиха отрицателно на рибарите в целия ЕС; като има предвид, че рибарите все пак успяха да осигурят висококачествени хранителни доставки и именно затова трябва да им бъде обърнато специално внимание — поради значението им за сигурността на хранителните доставки в ЕС;

АЗ.	като има предвид, че ситуацията с пандемията показа важната роля на устойчивата околна среда, подкрепена от устойчиви практики при управлението на нейните ресурси, с оглед на здравето в глобален аспект и на бъдещето на продоволствените системи;

АИ.	като има предвид, че крайбрежните общности трябва да диверсифицират своите източници на доходи, за да издържат на икономически и социални сътресения;

АЙ.	като има предвид, че при диверсификацията на своите източници на доходи е необходимо крайбрежните и отдалечените общности да изградят устойчивост на сътресения, например на тези, предизвикани от изменението на климата;

АК.

като има предвид, че морският и крайбрежният туризъм са стълб на синята икономика, като над половината от обектите за туристическо настаняване на ЕС са разположени в крайбрежни зони, а 30 % от туристическите нощувки са в курорти край плажовете; като има предвид, че в съобщението на Комисията относно туризма и транспорта през 2020 г. и след това (COM(2020)0550) се подчертава, че е важно да се опазват и възстановяват сухоземният и морският природен капитал на Европа;

АЛ.

като има предвид, че морският и крайбрежният туризъм отговарят за 60 % от заетостта в синята икономика; като има предвид, че за конкурентоспособната, устойчива и социално справедлива синя икономика са необходими висококвалифицирани и опитни специалисти; като има предвид, че „сините работни места“ могат да насърчат растежа и възможностите за професионално развитие;

АМ.	като има предвид, че риболовният туризъм като сектор има потенциала да бъде нов източник на доходи за крайбрежните общности, като същевременно гарантира устойчивостта и доброто състояние на рибните запаси и осигурява социални и здравни ползи;

АН.	като има предвид, че любителският риболов вече е устойчива възможност за туризъм с висока стойност и е допълнителна дейност за много общности в цяла Европа; като има предвид нарастващия интерес към любителския риболов, който се регистрира в много държави, особено след пандемията COVID-19;

АО.	като има предвид, че развитието на устойчива инфраструктура в крайбрежните региони ще спомогне за съхраняването на биологичното разнообразие, крайбрежните екосистеми и пейзажи, което ще укрепи устойчивото развитие на туризма и крайбрежните икономики;

АП.	като има предвид, че синята икономика играе жизненоважна роля за благополучието на най-отдалечените региони, които поради изолираността си са особено зависими от базирани на синята икономика дейности, като например морския транспорт, корабоплаването и туризма;

АР.

като има предвид, че пристанищата са основни фактори за постигането на целите за устойчива синя икономика и че повишаването на устойчивостта ще насърчи устойчивото развитие на крайбрежните райони; като има предвид, че пристанищата са важен център за превоза на стоки и пътници в най-отдалечените региони;

АС.

като има предвид, че пристанищата са от решаващо значение за свързаността и икономиката на регионите и държавите и играят важна роля за насърчаването на устойчивото развитие, което допринася за справянето със загубата на биологично разнообразие, както е посочено в новата стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.; като има предвид, че ролята на пристанищата също ще се развива с промените в промишления пейзаж на Европа (например с разширяването на развитието на енергията от възобновяеми източници в морето);

АТ.	като има предвид, че корабостроителниците в ЕС биха могли да се възползват от възможностите, произлизащи от бързоразрастващия се иновативен пазар на енергийноефективни кораби;

АУ.

като има предвид, че различните дейности, свързани със синята икономика на едно място, създават конфликти по отношение на конкуренцията, замърсяването и управлението на морското пространство, които засягат предимно риболовните дейности, по-специално дребномащабния, непромишлен риболов и крайбрежните общности; като има предвид, че морското пространствено планиране е особено важно, за да се избегне увеличаването на конкуренцията и конфликтите във връзка с управлението на морското пространство;

АФ.

като има предвид, че чрез своите морски пространствени планове държавите членки следва да се стремят да допринасят за устойчивото развитие на морските енергийни сектори, морския транспорт, рибарството и аквакултурите, както и за опазването, защитата и подобряването на околната среда, включително устойчивостта спрямо въздействията от изменението на климата; като има предвид, че в това отношение интересите във връзка с рибарството и аквакултурите следва да получат специално внимание и не следва да бъдат маргинализирани, когато държавите членки продължават своята работа и последващите преразглеждания на националните морски пространствени планове;

АХ.	като има предвид, че целта на Парижкото споразумение е да се ограничи глобалното значително под 2 oC, за предпочитане до 1,5 oC, в сравнение с равнищата от прединдустриалния период;

АЦ.

като има предвид, че специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно океаните и криосферата в един променящ се климат предоставя доказателства за ползите от съчетаването на научните знания със знанията на местното и коренното население с цел подобряване на устойчивостта;

АЧ.

като има предвид, че в съответствие с целите на Зеления пакт ЕС се стреми към неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; като има предвид, че ЕС е предложил целта за намаляване на емисиите на парникови газове с 60 % до 2030 г.; като има предвид, че енергията от възобновяеми източници в морето е една от възможностите, които държавите членки могат да изберат за постигане на тази цел; като има предвид, че тя следва да играе ключова роля за постигането на тези цели чрез интегриран подход, в който се вземат предвид трите стълба на устойчивостта;

АШ.

като има предвид, че е необходимо да се изготви предложение за правно обвързващи цели за възстановяване на природата като част от стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г., в съответствие с целта за защита на 30 % от морското пространство на ЕС, като 10 % от морското пространство на ЕС бъдат строго защитени;

АЩ.	като има предвид, че са необходими специфични насоки и солидни планове за всеки морски регион на ЕС относно целите на морските защитени зони;

БА.	като има предвид, че най-отдалечените региони са истински природни лаборатории и природни убежища, и се нуждаят от спешна защита, особено поради факта, че са предимно архипелази и имат значителни крайбрежни райони;

ББ.

като има предвид, че управлението на екосистеми изисква цялостен подход, при който да се отчитат причините за загубата на биологично разнообразие, като например изменението на климата, повишаването на киселинността на океана, появата на чужди видове, ерозията на бреговата линия и т.н.; като има предвид, че следва да се възприеме цялостна визия и основан на екосистемата подход по отношение на управлението и опазването на морските ресурси;

БВ.	като има предвид, че изменението на климата все повече променя моделите на разпространение и миграция на различни видове риба и засяга дребномащабния риболов в развиващите се държави които са по-уязвими на последиците от него;

БГ.	като има предвид, че незаконният риболов е основна заплаха за морските ресурси, като изчерпва рибните запаси, унищожава морските местообитания, създава нелоялна конкуренция и излага на риск поминъка на крайбрежните общности и рибарството на островите;

БД.	като има предвид, че е изключително важно държавите членки да прилагат режим на контрол на ЕС върху рибарството, който да е опростен, прозрачен и ефективен, за да се гарантира постигането на целите за устойчиво развитие на сектора;

БЕ.	като има предвид, че по-доброто проследяване с достъп до информация относно хранителните стойности и мястото на произход и производство на продукта е от основно значение за поведението на потребителите, що се отнася до диверсификацията на потреблението;

Глобален подход към синята икономика на ЕС

приветства новата стратегия на Комисията за устойчива синя икономика в ЕС; изразява съжаление обаче относно липсата на конкретни цели за различните сектори, по-специално за рибарството и за аквакултурите като важни сектори в синята икономика; обръща внимание на факта, че новите законодателни предложения планове за действие трябва винаги да се основават на най-добрите налични научни становища и на оценките на екологичното, социалното и икономическото въздействие;

призовава за широко определение за синята икономика, което да обхваща всички свързани с океаните, моретата и крайбрежните зони секторни и междусекторни дейности, включително дейностите за пряко и косвено подпомагане, и в което секторът на рибарството се взема надлежно предвид; обръща внимание върху хоризонталното значение на иновациите за всички тези дейности, независимо дали са традиционни или нововъзникващи;

обръща внимание на необходимостта от насърчаване на интегриран подход към различни сектори на синята икономика, като се признаят и зачитат приоритетите на държавите членки и като им се окаже подкрепа в разработването на тези приоритети;

изтъква факта, че секторът на синята икономика като цяло играе решаващата роля, по-специално в най-отдалечените региони, и може да допринесе за смекчаване на въздействията от изменението на климата, насърчаване на природосъобразни решения и подобряване на използването на морските и водните ресурси;

обръща внимание на негативните тенденции и ясния спад в някои по-традиционни сектори на синята икономика (като рибарството, корабостроенето и ремонта на кораби, наред с други), особено в региони, където те представляват истински основни дейности, които движат икономически дейности както нагоре, така и надолу по веригата, създават работни места и насърчават растежа; счита, че всички стратегии за синя икономика не следва да пропускат тези дейности и региони и следва да изтъкват потенциала на иновациите за обръщане на регистрирания спад;

подчертава, че насърчаването на синята икономика е от ключово значение за съживяването на икономиката като цяло и за възстановяването на икономическите и социалните аспекти на няколко сектора, например транспорта и туризма, които бяха сериозно засегнати от пандемията от COVID-19;

призовава за по-добро и по-координирано прилагане на всички налични финансови инструменти, включително структурните и инвестиционните фондове, с цел по-добро популяризиране на стратегията за синята икономика;

призовава Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, да оцени специфичните нужди на сектора на рибарството в контекста на финансирането на синята икономика (на секторно, регионално, национално и европейско равнище) с цел реализиране на нейния потенциал за растеж и създаване на работни места;

подчертава, че развитието на синята икономика изисква повече инвестиции в знания и че за да се подобрят познанията за морската среда, Съюзът и държавите членки трябва да гарантират стабилно, гарантирано и предсказуемо в дългосрочен план финансиране;

10.

подчертава необходимостта от подходяща финансова подкрепа за синята икономика, за да се даде възможност за широкомащабни инвестиции в научни изследвания, технологии и инфраструктура на равнището на ЕС и на държавите членки; поради това призовава Комисията и промишлеността да направят оценка на ползата от създаването на партньорства на ЕС за морския транспорт, включително с частния сектор, на равнището на ЕС и на международно равнище, за да се преодолеят текущите предизвикателства пред международната търговия и веригата на доставки, да се насърчат иновациите и конкурентоспособността в рамките на сектора, да се допринесе за декарбонизацията, да се създаде инфраструктура за брегово електрозахранване и за товарене и доставка на алтернативни горива в пристанищата и товарните терминали и да се разработят планове за управление на отпадъците за атлантическите, средиземноморските и балтийските пристанища; поради това приветства създаването на „Европейско партньорство за неутрална по отношение на климата, устойчива и продуктивна синя икономика“, което има за цел да приведе в съответствие националните, регионалните приоритети и приоритетите на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите;

11.

призовава Комисията и държавите членки да създадат нови проекти и нови инструменти, така че всички участници в секторите на синята икономика да основават своите дейности на отговорното и устойчивото използване на природните ресурси, декарбонизацията и кръговата икономика; подчертава, че устойчивата синя икономика трябва да се развива в рамките на екологичните граници, да се основава на научни становища и да насърчава здравословна морска среда;

12.

подчертава, че към всички сектори на синята икономика е необходимо да се прилага интегриран и основан на екосистемите подход;

13.

призовава Комисията да предложи законодателни и незаконодателни инициативи въз основа на извършването на подходящи оценки на въздействието на тези инициативи върху секторите на рибарството и аквакултурите, както и я призовава да гарантира, че синята икономика се превръща в основен стълб за постигане на общите цели на Европейския зелен пакт и свързаните с него последващи стратегии на ЕС; подчертава, че трансформацията, през която е необходимо да премине синята икономика, ще насърчи иновациите и ще стимулира създаването на работни места и икономически възможности;

14.

подчертава, че крайбрежните и зависимите от океана общности могат да допринесат за развитието на устойчив сектор на синята икономика, който отчита техните специфични обстоятелства и потребности; подчертава, че те могат да ръководят разнообразни пилотни проекти, като например такива за технологии за енергия от възобновяеми източници в морето, развитието на природосъобразни дейности и приноса на устойчивото рибарство и аквакултури за здравословни, издръжливи и безопасни продоволствени системи;

15.

счита, че крайбрежните и островните общности, и най-вече участващите в рибарството, следва да са пълноценно ангажирани във всички етапи от развитието на синята икономика и че това е съществено условие за реализирането на потенциала на тази икономика в областта на иновациите, заетостта, благоденствието и устойчивото развитие;

16.

подчертава, че за да се гарантира, че дейностите на един сектор не възпрепятстват или не създават конфликт с дейностите на другите, се изисква цялостен подход към всички сектори на синята икономика, който надлежно отчита взаимодействието между тях; отбелязва, че това се отнася и за защитата на морската среда; подчертава необходимостта от съвместно, приобщаващо и междусекторно морско пространствено планиране; подчертава в тази връзка значението на основаното на екосистемите морско пространствено планиране за постигане на екологичните социалните и икономическите цели, наред с другото, в контекста на прехода на неутрално по отношение на климата общество; счита, че морското пространствено планиране ще създаде полезни взаимодействия между секторите и ще запази поминъка на рибарите; изразява съжаление, че по-голямата част от държавите членки забавиха изготвянето на морски пространствени планове, както се изисква съгласно Директива 2014/89/EС; изисква от Комисията да гарантира, че прегледът на директивата през 2022 г. е представен своевременно и че е придружен от корективни инициативи, ако е необходимо;

17.

подчертава, че инициативите, които ще определят новата визия на устойчивата синя икономика в ЕС, трябва да вземат под внимание взаимодействията суша–море;

18.

подчертава, че е важно да се установят двустранни споразумения за партньорство с трети държави, по-специално споразумения за партньорства в областта на устойчивия риболов и борбата срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН); припомня, че при двустранните споразумения за партньорство следва да се цели спазване на най-високите критерии за екологична устойчивост и че тези споразумения следва да се основават на най-добрите налични научни становища;

19.

изразява загриженост относно случаите на ННН риболов извън водите на ЕС; припомня, че ННН риболовът, улеснен от практиката да се плава под удобно знаме, вреди на продоволствената сигурност и на поминъка на хората в крайбрежните държави, като същевременно създава плодородна почва за пиратство; призовава за силна глобална система от възпиращи санкции и многостранен подход за борба с ННН риболовa; подчертава, че е необходимо да се ограничи използването на удобни знамена и смените на знамето и да се реши проблемът с трансбордирането в морето, тъй като това са важни инструменти за отстраняване на пропуските във връзка с ННН риболова; призовава ЕС в по-общ план да засили изграждането на капацитет за борба с корупцията чрез насърчаване на сътрудничеството между националните агенции, засилване на международното сътрудничество, подобряване на надзора над агенциите в областта на рибарството в развиващите се държави с подкрепата на ЕС и подкрепа за регионалните центрове за мониторинг, контрол и надзор и работните групи;

20.

отново припомня необходимостта от постоянна, ефективна и всеобхватна борба с ННН; приканва Комисията да докладва за обмена си с държавите, които имат „жълт картон“; подчертава, че е важно да се проследяват продуктите и да се забрани вносът на морски продукти от нелегален риболов; призовава държавите членки да са наистина непреклонни относно разтоварването на плавателни съдове от съмнителни трети държави;

21.

подчертава, че е важно да се засили диалогът с крайбрежните средиземноморски държави, особено тези от южния бряг на Средиземно море, и да се стимулира финансирането по проекти, насочени към международно сътрудничество в секторите на синята икономика (Програмите Interreg Next Med, Interreg Euro-MED 2021 — 2027, Switch Med и др.);

22.

подчертава, че някои флотове от държави извън ЕС, извършващи риболов в същите райони и изнасящи рибни продукти за европейския пазар, имат по-ниски стандарти за устойчивост, което оказва отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на европейските рибари;

23.

подчертава, че е необходимо да бъдат създадени еднакви условия на конкуренция с внасяните продукти от трети държави, като се гарантира, че всички продукти от риболов и аквакултури, които се консумират в ЕС, са произведени от устойчиви продоволствени системи и отговарят на целите на Зеления пакт; призовава Комисията да приеме необходимите мерки, за да гарантира обща среда на лоялна конкуренция в рамките на Световната търговска организация, и по-специално в търговските споразумения на Съюза;

24.

призовава Комисията и държавите членки да продължат да укрепват правата и условията на труд на гражданите на трети държави, работещи на кораби на ЕС, както и да гарантират достойно заплащане за всички, които работят в секторите на рибарството и аквакултурите и всички останали сектори от синята икономика;

25.

подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството и координиране на действията с текущите многостранни форуми, като например Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, Конвенцията за биологичното разнообразие, както и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и други свързани международни и многостранни процеси, с цел насърчаване на защитата, опазването, устойчивото управление и възстановяването на морското и сладководното биологично многообразие, като същевременно се допринася за постигането и на другите ЦУР; подчертава, че петнадесетата конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата в Кунмин, Китай предлага добра възможност за постигане на споразумение относно мерките в това отношение;

26.

отбелязва целта за защита на 30 % от световните океани до 2030 г., но предупреждава, че това не следва да бъде за сметка на продоволствената сигурност, рибарите и производителите на аквакултури, коренното население и местните общности;

27.

приветства ангажимента на Комисията за определянето на три обширни морски защитени зони в Южния океан; изразява съжаление, че Комисията за опазване на антарктическите живи морски ресурси (CCAMLR) отново не успя да постигне съгласие за тези три защитени зони през 2021 г.;

28.

изтъква ролята на местните и регионалните органи като отговорни да помогнат за установяване и определяне, с държавите членки, на допълнителни защитени морски зони;

29.

припомня, че нарастващ брой научни изследвания, и по-конкретно специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно океаните и криосферата в един променящ се климат, показват, че целите относно биологичното разнообразие и смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него се постигат по-добре, когато рибарите и местните общности имат пряк контрол върху управлението на ресурсите, на които разчитат; подчертава, че управляваните от крайбрежните общности екосистеми са сред най-богатите и най-продуктивните и също така допринасят за адаптирането на крайбрежните райони към последиците от изменението на климата; подчертава рисковете от заграбване на океани, свързани с морското пространствено планиране; поради това подчертава, че е необходимо да се обезпечи дребномащабният риболов, да се гарантира отговорното управление на правото на владение и да се търси отговорност от бенефициентите на предприятията от ЕС, които извършват дейност в сектора на синята икономика, ако техните дейности нарушават правата на човека;

30.

призовава ЕС и държавите партньори да разчитат на ноу-хау на коренното население в стратегиите си за смекчаване на последиците от изменението на климата и активно да насърчават основаното на участието управление, което се оказа ефективно за повишаването на издръжливостта на крайбрежните общности;

31.

счита, че международното управление на океаните следва да разглежда синята икономика на междусекторна основа, като гарантира равно третиране на всички морски икономически дейности; подкрепя признаването на океаните като общ актив на човечеството и призовава споразуменията за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) винаги да бъдат в съответствие с ЦУР за 2030 г., с екологичните задължения и цели на ЕС, както и със задълженията и целите на ОПОР;

32.

изразява загриженост, че секторната подкрепа, предоставяна от СПОУР, често не е от пряка полза за местните рибарски и крайбрежни общности в трети държави, и поради това призовава Комисията тясно да обвърже СПОУР с програмирането на ЕС за устойчиво развитие;

33.

подчертава, че СПОУР трябва да се превърнат в инструмент за развитието на местните сини икономики; счита, че липсата на достатъчно данни затруднява оценяването на приноса на СПОУР за постигането на ЦУР в държавите партньори; настоятелно призовава ЕС да увеличи прозрачността, събирането на данни (по-специално относно улова, регистрацията на кораби и условията на труд) и изискванията за докладване на СПОУР и да създаде централизирана социално-икономическа база данни за всички кораби на ЕС, независимо от това къде извършват дейност;

34.

подчертава, че е необходимо всички заинтересовани страни да бъдат включени в преговорите за СПОУР и по време на периода на тяхното изпълнение, както и че е необходимо да се гарантира отчитането на потребностите на общностите, които са най-силно засегнати от тези партньорства;

35.

изразява съжаление относно липсата на мониторинг на усвояването и правилното използване на финансирането; изразява загриженост, че секторната подкрепа по линия на СПОУР често не е от пряка полза за дребномащабните рибари; призовава Комисията да обвърже тясно СПОУР с помощта на ЕС за развитие с цел да се подобри добавената стойност за крайбрежните общности; освен това призовава Комисията проактивно да публикува годишни доклади относно начините на използване на секторната подкрепа с цел по-добро проследяване на използването на публичните средства на ЕС;

36.

приветства ролята на регионалните морски конвенции и регионалните организации за управление на рибарството (РОУР); призовава Комисията да представи амбициозни мандати за РОУР с цел опазване на рибните ресурси в развиващите се страни и в международни води, по-специално чрез подобряване на управлението на запасите за видове като тропическата риба тон, намаляване на изхвърлянето на улов, прилагане на подхода на предпазливост, за да се гарантира опазването на застрашените видове и уязвимите морски екосистеми, и подобряване на наличните данни, съответствието и прозрачността на процеса на вземане на решения;

37.

в по-общ план призовава за подобряване на практиките за управление и мониторинг на рибарството и за разработване на екомаркировка и нови технологии, например блоковата верига, за да се подобри проследимостта на продуктите;

38.

призовава ЕС да предостави техническа помощ на производителите от развиващите се държави, особено на дребните производители;

39.

припомня, че всички държави, участващи в рибарството в Западна Африка, следва да създадат РОУР — особено за експлоатацията на споделените запаси, като например дребните пелагични риби — съгласно изискванията на международното право, съответните национални закони, панафриканските и регионалните политики в областта на рибарството и други инструменти; счита, че този режим на управление следва да бъде в съответствие с подхода на предпазливост и екосистемния подход, като се гарантира, че общият допустим улов е в рамките на безопасните биологични граници;

40.

настоятелно призовава ЕС ефективно да насърчава и защитава дребномащабния риболов в Африка, който е основният източник на препитание в океана, като крайъгълен камък на бъдещата „синя работна група ЕС — Африка“, например чрез финансиране на изпълнението на международните насоки на ФАО относно устойчивия дребномащабен риболов;

41.

подчертава, че производството на рибно брашно и рибно масло, наред с други фактори, може да допринесе за прекомерния улов в развиващите се страни, и по-специално в Западна Африка; призовава за задължителни мерки за надлежна проверка, за да се гарантира, че цялата верига на доставки на морски храни е справедлива, напълно проследима, не използва продукти от ННН риболов и не е свързана с нарушения на правата на човека, включително трафик на хора и робство;

42.

приветства ролята на регионалните морски конвенции и регионалните организации за управление на рибарството с оглед на укрепването на управлението, основано на най-добрите налични научни познания, което следва да бъде лесно достъпно за всички оператори;

43.

призовава Комисията да представи амбициозни мандати в регионалните организации за управление на рибарството с цел опазване на рибните ресурси в развиващите се държави и в международни води, и по-специално по отношение на подобряването на управлението на запасите от видове като тропическата риба тон, с оглед намаляване на изхвърлянето на улов при прилагането на подход на предпазливост, за да се защити опазването на застрашени видове, уязвими морски екосистеми, както и подобряване на наличието на данни, съответствието и прозрачността на процеса на вземане на решения;

44.

призовава Комисията да полага усилия и да насърчава включването на целите за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него в своите СПОУР и в процеса на вземане на решения на РОУР;

45.

призовава ЕС и неговите държави членки да засилят своите усилия за подобряване на глобалното управление на сектора на рибарството, по-специално чрез механизми, като например Инициативата за прозрачност в областта на рибарството (FiTI);

46.

припомня, че устойчивото управление на ресурсите, основано на най-добрите налични научни становища и най-добрата оценка на социално-икономическото въздействие, следва да бъде ключов приоритет за постигане на целите на стратегическата програма на ЕС и трябва също така да присъства в двустранните споразумения за партньорство;

47.

подчертава, че синята икономика включва много дейности, различни от традиционните, и че развитието на нови дейности трябва винаги да се придружава от оценки на въздействието, и че трябва да бъде възприет прозрачен научен подход, както и ефективни консултации и равнопоставено участие на всички засегнати сектори, за да се улесни устойчивата организация на тези дейности в рамките на синята икономика;

48.

подчертава, че морският сектор е ключов елемент от международната свързаност, глобалната търговска система, икономиката на ЕС и нейната конкурентоспособност, както и регионите на ЕС; подчертава, че е важно да си повиши ролята на пристанищата, необходимостта от инвестиции в интелигентна инфраструктура и развитието и управлението на пристанищата, които следва да увеличат допълнително капацитета им да посрещнат нарастването на обема на търговията;

49.

призовава Комисията и държавите членки да инвестират в пристанища, разположени по крайбрежието на ЕС, за да се съсредоточат върху липсващите връзки с вътрешността на територията, като цялостните цели са транспортът да стане по-устойчив, а пристанищата да се превърнат в логистични платформи и стратегически клъстери за мултимодален транспорт, производство, съхранение и разпределение на енергия, и туризъм; подчертава, че е важно да се включи основана на пазара мярка като цел на Международната морска организация за намаляването на парниковите газове от морския транспорт с цел въвеждане на схема за компенсиране на въглеродните емисии в международното корабоплаване и осигуряване на реалистичен път за намаляване на емисиите;

50.

подчертава, че съобщението на Комисията относно стратегия за устойчива и интелигентна мобилност има за цел първите кораби с нулеви емисии да бъдат пуснати на пазара до 2030 г. и че ЕС вече е финансирал значителни научни изследвания в областта на хибридизацията и електрификацията на корабите по линия на програмата „Хоризонт 2020“; призовава Комисията да ускори още повече подкрепата си за електрическите кораби за кратки маршрути;

51.

призовава Комисията и държавите членки да приключат приоритетните проекти, включени в трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) за региона на Атлантическия океан, Средиземно море и Балтийско море, особено в трансграничните райони и като част от бъдещите насоки за TEN-T и Механизма за свързване на Европа за периода 2021 — 2027 г., така че да насърчават, да опростяват и да инвестират адекватно финансиране в пълното развитие на морските магистрали на TEN-T, с цел да интегрират по-добре морския транспорт на къси разстояния за по-широка дистрибуция на стоки чрез пристанищата, които свързват островите с континенталната част, и широкообхватна система за мултимодален транспорт; подчертава, че е от съществено значение да се създадат безпрепятствени и устойчиви транспортни вериги за пътници и товари за всички видове транспорт, и по-специално железопътния и морския транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища; счита, че проектите следва да обръщат особено внимание на нуждите от свързаност и достъпност на периферните, островните и най-отдалечените региони на Атлантическия океан, Средиземно море и Балтийско море;

52.

подчертава, че пристанищата могат да се използват за стимулиране на синята икономика, тъй като те имат ключова роля в икономическите дейности на този сектор, и за гарантиране на нейния преход към устойчива и интелигентна мобилност в съответствие с принципите на Европейския зелен пакт; призовава Комисията да преразпредели повече финансиране от ЕС за подобряването на ефективността на транспорта и достъпността на основните пристанища от TEN-T и за намаляването на разходите, включително инвестиции в непрекъснато драгиране, удълбочаване на каналите и други мерки за изграждане на капацитет в избрани пристанища; припомня на Комисията и държавите членки, че са необходими допълнителни инвестиции в устойчива и интелигентна пристанищна инфраструктура, с която пристанищата биха могли да се превърнат в мултимодални центрове за мобилност и транспорт, както и енергийни центрове за интегрирани електроенергийни системи, водород и други алтернативни горива и изпитателни площадки за повторното използване на отпадъци и кръговата икономика;

53.

приветства пристанище Виго за това, че е пристанище пионер в Съюза, което първо е въвело европейската стратегия „Син растеж“;

54.

приветства инициативата на мрежата „Сини риболовни пристанища“ на ФАО за изготвяне на насоки за най-добрите международни практики за риболовните пристанища в процес на преход към модели на синята икономика с цел подобряване на тяхната устойчивост, като се опазва околната среда и се насърчават социалните и икономическите ползи; подкрепя идеята ФАО да установи постоянен офис на пристанище Виго за развитие и управление на глобална мрежа от „Сини пристанища“;

Устойчивост, конкурентоспособност и заетост

55.

потвърждава, че усилията на ЕС за възстановяване трябва да се фокусират върху целите за устойчивост, конкурентоспособност и растеж; подчертава необходимостта от устойчиви инструменти за финансиране за осъществяването на този преход, включително чрез укрепване на публичните и частните инвестиции;

56.

призовава Комисията и държавите членки да подкрепят устойчивото развитие на веригите за създаване на стойност в областта на дребномащабното рибарство и аквакултурите, като насърчават хармонизирането на селективни, недеструктивни и нискоенергийни методи за риболов и аквакултури, улесняват обмена на знания с научната общност на ЕС и насърчават устойчиви методи за пускане на пазара на рибните продукти, като същевременно намаляват административната тежест;

57.

подчертава необходимостта от признаване на социално-икономическата стойност на любителския риболов и неговия принос за устойчива синя икономика в ЕС; подчертава необходимостта от повече и по-добри данни относно любителския риболов, включително неговия принос за туристическия сектор, неговото взаимодействие с дребномащабните рибари, неговото въздействие върху околната среда, както и неговото социално-икономическо значение;

58.

подчертава значението на дребномащабния крайбрежен риболов за синята икономика и за културната идентичност на общностите в крайбрежните региони и островите;

59.

призовава държавите членки изцяло да прилагат прозрачните и обективни критерии, определени в член 17 от ОПОР, когато разпределят възможностите за риболов;

60.

призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за подобряване на събирането на данни относно любителския морски риболов и риболова във вътрешни сладководни и приливни водоеми, като вземат предвид неговото въздействие върху околната среда и социално-икономическата му стойност, така че да се гарантира справедливо и балансирано управление на сектора на рибарството и аквакултурите и да се насърчат по-значителни инвестиции в развитието на дейностите на крайбрежните общности;

61.

подчертава значението на приобщаващото морско пространствено планиране за свеждане до минимум на конкуренцията за пространство за сметка на други дейности, като например риболова, при разработването на нови дейности в областта на синята икономика; подчертава, че рибарството и аквакултурите играят централна роля и че на тези сектори трябва да се осигури подходяща видимост в синята икономика, и поради това призовава за създаването на стратегия за насърчаване на полезните взаимодействия между различните дейности на синята икономика в морското и сухоземното пространство, което да бъде от полза за всички;

62.

настоятелно призовава Комисията да подкрепи разработването на водени от общностите схеми за производство на енергия, които позволяват на крайбрежните общности, включително на рибарите, да участват пълноценно в планирането и разработването на производство на енергия от възобновяеми източници, като същевременно реинвестират печалбите обратно в местната общност;

63.

призовава държавите членки, в съответствие с разпоредбите за морско пространствено планиране, да обозначат специфичните исторически и традиционни риболовни зони на рибарите като зони, в които не трябва да се развиват възобновяеми източници на енергия в морето;

64.

подчертава, че в морето следва да се изграждат ветроенергийни паркове само ако може да се гарантира, че това не води до отрицателни последствия за околната среда и екосистемите, или икономически, социално-икономически и социално-културни въздействия върху рибарите и производителите на аквакултури, в съответствие с целите на синята икономика и Европейския зелен пакт;

65.

приветства инициативи, като „Обсерваторията на вятърната енергия в морето“ — форум, стартиран от регионалното правителство на Галисия, за набелязване на възможностите и съгласуване на потенциално конкурентни начини на използването на морето, който обединява промишления сектор, сектора на морския риболов и свързаните субекти и организации;

66.

отбелязва факта, че добивната промишленост е разрастващ се сектор в синята икономика на океаните; подчертава задължението на държавите да се въздържат от предприемането на мерки, включително широкомащабни проекти за развитие, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху поминъка на дребномащабните рибари във вътрешните и морските води, техните територии или права на достъп, и задължението им да извършват предварителни оценки на осъществяваните от частни субекти проекти в добивната промишленост, за да се оцени евентуалното им отрицателно въздействие върху местните рибарски общности от гледна точка на правата на човека;

67.

призовава за създаването на форум за диалог на равнище ЕС, който да бъде прозрачен и да осигурява участието на всички заинтересовани страни и баланс на правомощията между тях, така че да насърчава сътрудничеството, споделянето на опит и разрешаването на конфликти между секторите;

68.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разработят конкретни действия за стимулирането, подобряването на достъпа и пълноценното използване на възможностите за инвестиции в устойчиви практики на рибарството и аквакултурите по линия на новия Европейски фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) във взаимодействие с други програми на ЕС, като например Механизма за възстановяване и устойчивост или „Хоризонт Европа“, за устойчиви риболовни практики и устойчиви дейности в областта на аквакултурите, както и да гарантират, че крайбрежните, отдалечените и отвъдморските общности могат да диверсифицират своите приходи;

69.

призовава Комисията да се опре на най-добрите практики по линия на ЕМВДРА за разработването на проекти за любителски риболовен туризъм и да продължи да финансира такива проекти чрез ЕФМДРА;

70.

подчертава необходимостта от разработване на по-всеобхватни стратегии за адаптиране на секторите на рибарството и аквакултурите към последиците от изменението на климата и неговото въздействие върху общностите и техния поминък; подчертава необходимостта всички сектори да допринасят за смекчаване последиците от на изменението на климата в съответствие с Европейския зелен пакт и Седмата и Осмата програма за действие за околната среда;

71.

счита, че общата политика в областта на рибарството следва да включва обвързаност със социални условия, подобно на тази, създадена в рамките на новата обща селскостопанска политика, която може да предвижда санкции за собствениците на риболовни кораби, производителите на аквакултури и други бенефициери на ЕФМДРА, ако те не осигуряват подходящи условия на труд за всички свои работници, в т.ч. сезонните работници и работниците мигранти; изтъква, че тази обвързаност със социални условия е от решаващо значение за защитата на достойнството на работното място и социалните права на работниците в секторите на рибарството и аквакултурите, като допринася за постигането на социална справедливост за всички;

72.

счита, че подобряването на сигурността на работните места, безопасните условия на труд и здравите океани, осигуряващи по-добри доходи и социална сигурност в секторите на рибарството и аквакултурите, са от съществено значение за привличането към тях на жените и по-младите поколения, като по този начин се осигури подмладяването на сектора и продължаването на дейността му;

73.

приветства ролята на жените в устойчивите вериги за създаване на стойност в областта на рибарството и аквакултурите и поради това призовава да им бъдат гарантирани достойни условия на труд, еднакви заплати и социална сигурност, както и да се осигури тяхната видимост и представителство в структурите и процесите на вземане на решения;

74.

припомня, че рибарството и аквакултурите играят ключова роля за създаването на работни места и за икономиката в много части на ЕС, като осигуряват повече от половината от местните работни места в много крайбрежни общности и острови, особено в най-отдалечените региони;

75.

подчертава, че за да се повишат устойчивостта, конкурентоспособността и икономическите резултати на секторите на рибарството и аквакултурите, следва да се гарантират еднакви условия на конкуренция за стопанските субекти от Съюза в глобализираната икономика, както и да се обърне специално внимание на професионалното обучение, ученето през целия живот, признаването на европейско равнище на това обучение, предоставянето на консултации, както и на разпространението на познания от технически и научни характер и такива относно иновативни практики, като се признае приноса на търговските сдружения в това отношение;

76.

подчертава необходимостта от добавяне на стойност за рибните продукти при първата продажба, особено тези от дребномащабния занаятчийски риболов, за да се увеличат доходите и заплатите на рибарите;

77.

призовава Комисията да разработи нови форми на устойчив морски и крайбрежен туризъм, да стимулира нови форми на туристически дейности, да осигури допълнителни потоци от доходи и да увеличи заетостта през цялата година, за да се повиши стойността на морските и крайбрежните райони, като същевременно се защитават околната среда и синьото културно наследство и се опазват морските и крайбрежните местообитания; подчертава значението на кръговата икономика в сектора на туризма за разработването на по-устойчиви практики, които са от полза за местното развитие; потвърждава, че секторът на туризма следва да работи съвместно с крайбрежните общности и се нуждае от подкрепа за повишаване на ефективността и устойчивостта на инфраструктурата и конкурентоспособността на морските и туристическите курорти;

78.

признава, че крайбрежният туризъм може да има положително въздействие върху развиващите се страни, но може да бъде пагубен, когато се разработват стратегии за масов туризъм, които водят до намаляване на достъпа до храна и потреблението за местните потребители и до разрушаване на морската среда и културните идентичности; призовава ЕС да насърчава справедливи модели на туризъм със слабо въздействие.

79.

подчертава, че е необходимо да опазваме нашия природен капитал и наследство, с цел да насърчаваме устойчивия туризъм (например екотуризма), и призовава държавите членки да защитават биологичното разнообразие, като незабавно извършат действия за опазване на моретата, включително трансгранични, за да защитят, възстановят и популяризират морските и крайбрежните екосистеми, включително чрез морските мрежи „Натура 2000“;

80.

призовава Комисията да включи устойчивия морски, островен и крайбрежен туризъм в свързаните с тях действия и програми, да подпомага инициативи, които насърчават диверсификацията на крайбрежния и морския туризъм, и да спомага за намаляване на сезонния характер на туристическите дейности и заетостта; подчертава, че е необходимо да се събират по-добри данни за приноса на любителския въдичен риболовен туризъм за икономиката на крайбрежните и островните региони;

81.

подчертава значението на синята икономика в най-отдалечените региони, и по-специално за сектора на туризма; ето защо призовава Комисията да създаде транспортна програма с възможности, конкретно свързани с отдалечеността и островния характер (POSEI Transport), за да се отговори по-пряко на нуждите на островите и най-отдалечените региони и да се подкрепи обслужването на някои търговски маршрути до тях;

82.

подкрепя устойчивите практики в крайбрежния и морския туризъм, тъй като те са от съществено значение за конкурентоспособността на регионите на Атлантическия океан, Средиземно море и Балтийско море и за създаването на високостойностни работни места в областта на синьото образование и професионално обучение; подчертава, че специфичното обучение в областта на дейностите на синята икономика би допринесло за повишаването на осведомеността за морските екосистеми и необходимостта от тяхната защита;

83.

призовава Комисията да проведе обширна консултация с регионалните и местните органи, както и с всички свързани заинтересовани страни, за да се набележат конкретни решения за местните и регионалните общности;

84.

отправя искане към Комисията да направи оценка на възможните решения за насърчаване на устойчивостта на сектора на туризма спрямо въздействието на бъдещи пандемии или други причиняващи сътресения събития, които пораждат риск за туристическите дейности, и да предложи подходящи инициативи за подобряване на условията на труд и заетост на работниците в сектора, за да се повиши неговата привлекателност и да се спомогне за реализирането на пълния потенциал на синята икономика;

85.

подчертава значението на плаването с яхта и ветроходството за морския туризъм; подчертава ролята на местната култура и гастрономия в развитието на европейския крайбрежен туризъм и значението на плажния и подводния туризъм, риболовния туризъм, екотуризма, водните спортове и индустрията на круизните пътувания;

86.

подчертава значението на защитените морски зони като инструмент за опазване на океаните; счита, че тези зони представляват възможност за развитието на научен туризъм;

87.

приветства поставения от Комисията акцент върху устойчивия и „бавен“ туризъм и целта за разработване на пакети за подпомагане („План за местни зелени пактове“) с цел оказване на подкрепа за зеления преход на градовете и регионите; отбелязва потенциала на отдалечените острови и крайбрежните общности да играят водеща роля в този преход;

88.

призовава Комисията и държавите членки да признаят приноса на любителския морски риболов и произтичащия от него туризъм за синята икономика, както и потенциала на този сектор да осигурява допълнителни икономически възможности за крайбрежните общности;

89.

изразява съжаление, че потенциалът на синята икономика не е взет предвид в достатъчна степен при изготвянето и оценката на националните планове за възстановяване и устойчивост, финансирани от Next GenerationEU;

90.

призовава за създаване на подходяща финансова рамка за стимулиране на развитието на синята икономика и създаването на работни места, която да интегрира и координира различните налични финансови инструменти — европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕФМДРА, ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд), „Хоризонт Европа“ за периода 2021 — 2027 г. и др.; обръща внимание на необходимостта от насърчаване на по-доброто съответствие на посочените инструменти с нуждите на заинтересованите страни и широкото разпространение на съществуващите възможности;

91.

призовава за задълбочена дискусия на равнището на ЕС със сектора, при която да се вземат предвид сериозните социално-икономически последици от правилата за измерване на риболовния капацитет, относно въздействието на тези правила върху рибарството и живота на рибарите, като същевременно се запази строг контрол върху риболовния капацитет;

92.

подчертава стратегическото значение на корабостроенето и кораборемонтните дейности и тяхната взаимовръзка с други сектори, като сектора на морския туризъм; счита, че залагането върху технологичните иновации и силно специализираните процеси, които биха могли да донесат ползи в добавена стойност, може да постави сектора в ситуация на по-слаба конкуренция на световно равнище и да улесни обръщането на низходящата тенденция, която се наблюдава в него; защитава съществуването на конкретни помощи за възстановяване и модернизиране на корабостроителната промишленост в държавите членки, в различните им форми;

93.

отбелязва, че занаятчийските и дребномащабните флоти на ЕС са много остарели, особено в най-отдалечените региони, че техните плавателни съдове са с много висока средна възраст и са опасни както за хората, работещи с тях, така и за самия улов, и отново подчертава необходимостта от подкрепа от страна на ЕФМДРА за закупуването на нови лодки, без това да води до увеличаване на улова и при зачитане на максималните устойчиви добиви, като по този начин се постигне повишаване на тяхната екологична ефективност;

94.

припомня, че в определени случаи риболовните флоти на най-отдалечените региони са в много лошо състояние и представляват опасност за сигурността на рибарите и околната среда; в този контекст счита за необходимо да се намерят решения за подобряване на безопасността и условията на труд за рибарите, за намаляване на емисиите на CO2 и за подобряване на състоянието и условията за съхранение на улова; подчертава необходимостта да се гарантира непрекъснатост на предоставянето на здравословни и висококачествени протеини в условия, които са напълно безопасни и сигурни, с по-малко въздействие върху околната среда и без да се увеличава риболовният капацитет;

95.

призовава Комисията и Съвета да създадат инструмент за подкрепа, подобен на POSEI за рибарството, с цел смекчаване на последиците от изолацията на най-отдалечените региони;

96.

подчертава потенциала за устойчиво използване на морското измерение на ЕС в Атлантическия океан, което изисква по-балансирани инвестиции в неговите острови, най-отдалечени региони и пристанища, както и разширяване на много от техните кейове и подобряване на капацитета и оборудването им за съхранение и обработка на товари, което е много важно за продуктите на рибарството и аквакултурите;

Син преход

97.

призовава за разработването на инструменти, с които е възможно морските ресурси да се експлоатират по устойчив начин и да се диверсифицира океанската икономика, включително чрез подпомагане за нови продукти, свързани със и получени от риболовните дейности, които могат да добавят стойност към нашето културно и природно наследство, по-специално като осигуряват висококачествени възможности за туризъм;

98.

подчертава необходимостта от постигане на рамка на интегрирана морска политика на ЕС, която да гарантира съгласуваност между стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, стратегията „От фермата до трапезата“, политиката в областта на климата и общата политика в областта на рибарството;

99.

счита, че секторът на аквакултурите следва да продължи да наблюдава и подобрява няколко параметъра на базата на основани на доказателства действия, включително хуманното отношение към рибата и гъстотата на рибните запаси; освен това счита, че следва да се извършват проучвания за оценка на въздействието върху околната среда, за да се подобри хуманното отношение към рибата, включително, но не само, обогатяване на околната среда, поддържане на качеството на водата в рамките на подходящи за хуманното отношение граници като начин за намаляване на заболяванията и тяхното разпространение, намаляване на необходимостта от антибиотици и продължаване на намаляването на замърсяването, постигане на по-добри резултати в областта на климата и околната среда и повишаване на устойчивостта към изменението на климата;

100.

отбелязва, че е необходима диверсификация на видовете риби в сектора на аквакултурите на ЕС, включително видовете от ниски трофични нива и нехищните видове, за да се подобри устойчивостта на сектора;

101.

подчертава потенциалната роля на аквакултурите, особено за създаването на работни места и сигурността на доставките на храни, както и за улесняването на прехода към устойчиви продоволствени системи; счита, че е от основно значение да се намали натискът върху морските ресурси чрез разработване и увеличаване на използването на алтернативи и устойчиво управлявани източници на фуражи, различни от уловената дива риба, като се обърне тенденцията за загуба на биологично разнообразие в океаните и моретата; подчертава, че използването на морското пространство за целите на сектора на аквакултурите трябва да бъде регулирано по подходящ начин; подчертава в тази връзка значението на ясна и надеждна рамка, която да насърчава достъпа до водите с всички необходими за това гаранции;

102.

отбелязва, че повишеното използване на рибно брашно и рибно масло в сектора на аквакултурите на ЕС може да застраши устойчивостта на запасите от дива риба във водите на ЕС и на трети държави;

103.

подчертава необходимостта от прилагане на всички мерки за гарантиране на конкурентното развитие на рибарството и аквакултурите поради тяхното значение за сигурността на хранителните доставки;

104.

подчертава значението на секторите на рибарството и аквакултурите за снабдяването с протеини, което е от съществено значение за продоволствената сигурност, както и за социално-икономическото развитие на местните общности и създаването на работни места в световен мащаб; припомня по-специално, че почти един милиард души, предимно в развиващите се страни, разчитат на риба и морски храни за основния си източник на животински протеини; отбелязва, че повече от 90 % от рибарите и работещите в сектора на риболова в света разчитат на дребномащабния риболов; изразява съжаление, че пандемията от COVID-19 оказа значително въздействие върху хората, заети в секторите на рибарството и аквакултурите;

105.

припомня, че устойчивите храни с произход от океаните, моретата и сладководните басейни следва да идват единствено от отговорен риболов и устойчиви аквакултури и че всички консумирани в ЕС продукти от рибарство и аквакултури са произведени от устойчиви продоволствени системи, при пълно зачитане на капацитета на планетата; призовава Комисията да изготви показатели за устойчивост за продуктите от риболова и аквакултурите в Съюза въз основа на научни становища и да изиска подобни стандарти за устойчивост за внасяните продукти на пазара на ЕС;

106.

подчертава, че ЕС е отговорен за 1 % от световното производство на водорасли, и поради това счита, че производството на морски водорасли следва да бъде насърчавано от държавите членки и ЕФМДРА; подчертава, че водораслите представляват едно от бъдещите решения за постигане на целите на Европейския зелен пакт, като използването на водораслите за улавяне на въглеродния диоксид, замяната с тях на други материали в различни икономически сектори или използването им като хранителен продукт, предназначен за консумация от хора, важен източник на протеини и качествени микроелементи;

107.

приканва Комисията да разгледа всички решения за разработване на възможности за производство и използване на водорасли, както и да разгледа възможностите за финансиране на ускоряването на производството на водорасли; призовава Комисията да действа бързо, за да осигури разрешаването на водораслите като нова храна чрез намаляване на свързаните разходи по прилагането и да улесни достъпа до пазара, като същевременно се гарантира качеството и безопасността на продуктите;

108.

счита, че следва да се насърчават устойчиви модели на аквакултура, които биха могли да допринесат за опазването на екосистемите, които осигуряват защита срещу последиците от изменението на климата; подчертава, че е важно аквакултурите да бъдат разграничени от производството и преработката на протеини, особено когато те са резултат от практики, които поставят под натиск устойчивостта на морските ресурси; изразява своето убеждение, че храните, предназначени за сектора на рибарството и аквакултурите, трябва да се произвеждат чрез устойчиво земеделие и риболов и следователно трябва да изключват всякакви продукти от незаконен, недеклариран и нерегулиран или от прекомерен риболов;

109.

изразява своето убеждение, че чрез производството на микроводорасли може да се намали използването на неустойчиво рибно брашно в стопанствата за аквакултури; отбелязва необходимостта от допълнително развитие и насърчаване на органичното отглеждане на аквакултури, тъй като то има голям потенциал за растеж и че за тази цел могат да се използват инструменти и финансиране от ЕС; призовава за по-добро събиране, обработване и разпространение на статистически данни за производството на органично отглеждани аквакултури;

110.

призовава за прилагането на ОПОР за всички риболовни флотове на ЕС, за да се гарантира, че дейностите, свързани с рибарството и аквакултурите, се управляват по начин, който може да генерира социално-икономически ползи, да допринесе за предлагането на хранителни продукти, както и да сведе до минимум последиците от техните конкретни дейности върху местообитанията и морските екосистеми, като същевременно възстановява и поддържа популациите на улавяните видове над равнищата, които могат да осигурят максимален устойчив улов; счита, че това прилагане следва да се извършва, като се имат предвид особеностите на различните морски басейни;

111.

подчертава ролята на секторите на рибарството и аквакултурите и на специалистите, заети в тях, в енергийния преход и в управлението на изменението на климата чрез декарбонизация и насърчаване на кръговата икономика, включително събирането на морските отпадъци;

112.

предупреждава, че морските отпадъци и всякакви видове замърсители, особено от всички видове пластмаса, увреждат околната среда, причиняват сериозни икономически щети на сектора на рибарството и други дейности и засягат човешкото здраве по цялата хранителна верига; приветства ангажимента на ЕФМДРА за предоставяне на финансова подкрепа на рибарите за оползотворяването, повторното използване и рециклиране и събирането на изгубени риболовни материали, както и други морски отпадъци; изразява съжаление обаче относно забавянето на постигането на целите на Рамковата директива за морска стратегия и във връзка с това подчертава, че следва да се насърчават допълнителни кампании за повишаване на осведомеността и обучение на рибарите;

113.

призовава Комисията и държавите членки да предоставят по-активна подкрепа за модернизацията и устойчивото развитие на сектора на рибарството, по-специално дребномащабния риболов, като се стремят да направят риболовните уреди по-селективни и да намалят въздействието на риболова върху околната среда;

114.

изтъква ролята на Регламент (ЕС) 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки (19), в който се определят мерките за опазване, управляващи начина, местата и времето за извършване на риболовна дейност, с цел защита на чувствителните видове и местообитанията както на национално, така и на регионално равнище и увеличаване на улова на риба, като същевременно се намалява въздействието върху морските екосистеми, по-специално чрез повишаване на селективността;

115.

счита, че е важно непрекъснато да се събират данни за по-добрата оценка на критериите за устойчивост и за предотвратяване на създаването на риболовни зони, където е установено наличие на уязвими морски екосистеми;

116.

призовава ЕС да предприеме незабавни мерки за справяне с вредното въздействие върху климата, целостта на морското дъно, рибните популации и уязвимите видове (като прилов) на риболовни техники като дънни риболовни съоръжения, плаващи мрежи, дънни грибове или устройства за привличане на рибата, включително чрез ограничаване на тяхното използване;

117.

призовава по-специално ЕС да забрани използването на вредни техники в своите строго защитени морски зони, като се придържа към най-добрите налични научни становища; призовава ЕФМДРА да се използва за предоставянето на ефективна подкрепа за прехода към по-селективни и по-малко вредни риболовни техники за риболовните флотове на ЕС;

118.

призовава ЕС да стартира и финансира програми за научни изследвания за картографиране на богатите на въглерод морски местообитания във водите на ЕС, което да послужи като основа за определянето на такива зони като строго защитени морски зони, с цел опазване и възстановяване на морските въглеродни поглътители в съответствие с Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, както и за опазване и възстановяване на екосистемите, по-специално тези на морското дъно, в съответствие с Рамковата директива за морска стратегия, като те бъдат защитени от човешки дейности, които биха могли да нарушат тяхното равновесие, и да изпуснат въглерод във водния стълб, като например дънни риболовни операции;

119.

призовава ЕС да забрани всички вредни за околната среда добивни промишлени дейности, като минното дело и добива на изкопаеми горива, в защитените морски зони;

120.

подчертава, че дълбоководните части от морето са дом на най-голямото разнообразие от видове и екосистеми на Земята, като осигуряват ключови стоки и услуги за околната среда, включително дългосрочно улавяне на въглерод, и се характеризират с условия на околната среда, поради които са особено уязвими на смущения, причинени от човека; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да подкрепят международен мораториум върху дълбоководния добив на полезни изкопаеми;

121.

призовава за изготвяне на стратегия за биоразнообразие със законодателни и незаконодателни инструменти, както и за увеличаване на усилията за постигане на целите на Рамковата директива за морска стратегия за опазване на морското биологично разнообразие и за възстановяване на увредените екосистеми, както и за насърчаване на конкурентоспособността в секторите на рибарството и аквакултурите и други свързани сектори;

122.

приветства ангажимента на Комисията да преразгледа Рамковата директива за морска стратегия; призовава Комисията при преразглеждане да приведе директивата в съответствие с Европейския зелен пакт, стратегията биологичното разнообразие до 2030 г. и Осмата програма за действие за околната среда;

123.

призовава за спешни мерки за борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, който все още е една от най-сериозните заплахи за здравето на екосистемите и икономическата конкурентоспособност на самия сектор на рибарството; призовава за повече съгласуваност между търговската политика и политиката в областта на рибарството на ЕС, за да се гарантира ефективното противодействие срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов;

Сътрудничество, познания и иновации

124.

призовава за засилено сътрудничество между академичните среди, центровете за научни изследвания и иновации, публичните органи и промишлеността с цел да се насърчи използването на оборудване, методи, техники и практики, основани на най-добрите налични научни познания, способни да подобрят ефективността и безопасността на работното място, икономическия растеж и конкурентоспособността, както и устойчивостта на околната среда; припомня значението на грамотността по отношение на океаните за предупреждаване на обществото и насърчаване на всички граждани и заинтересовани страни да придобият информирано и отговорно отношение към океана и неговите ресурси;

125.

отбелязва, че надеждните, висококачествени и хармонизирани данни за океаните са важен фактор в устойчивото трансформиране на синята икономика;

126.

подчертава, че потенциалът на една стратегия за синята икономика може да се постигне само чрез сътрудничеството между всички заинтересовани страни; отбелязва нарастващото използване на данни и изкуствен интелект в морския транспорт; призовава Комисията да направи оценка на социално-икономическото въздействие на автоматизацията и цифровизацията на сектора;

127.

призовава Комисията за по-нататъшно развиване и насърчаване на научноизследователски центрове, като например центъра по програма „Коперник“ и Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда, които предлагат безценни знания за европейските морета и океани; отбелязва, че любителският риболов повишава знанията за водната среда, както и ангажимента за нейната защита;

128.

изразява признателност за създаването на мисия „Океан“ в рамките на програма „Хоризонт 2030“; призовава за повече яснота и комуникация за графика на поканите за участие в търгове, свързани с тази мисия;

129.

подчертава необходимостта от хармонизиране на събирането на данни относно мониторинга на социално-икономическата област, а също така и относно мониторинга на околната среда, както и мониторинга на живите екосистеми и рибните ресурси; подчертава, че събраните данни следва също така да се вземат предвид при регулиране на въздействието на дейностите на други морски отрасли;

130.

счита, че ограничението за брутния тонаж като критерий за измерване на риболовния капацитет трябва да бъде адаптирано към реалната ситуация в сектора и към необходимостта от използване на по-модерни, по-малко замърсяващи и с по-енергийноефективни двигатели; в този контекст призовава Комисията да преразгледа тези критерии с цел подобряване на безопасността и условията на труд и живот, както и за създаване на възможност за необходимите промени за подобряване на екологичната устойчивост, привличане на повече млади работници в сектора, постигане на по-слабо въздействие върху околната среда и гарантиране, че не се увеличава капацитетът за улов на риба;

131.

призовава Комисията да събира последователни данни, което би позволило интелигентното управление на крайбрежния туризъм и би избегнало натиска върху екосистемите и местните общности, както и конкуренцията с традиционните дейности, като например дребномащабния и крайбрежен риболов;

132.

подчертава важността на мерките за управление и адаптиране, които са необходими за защита на крайбрежните общности, местообитанията и биологичното разнообразие, и които биха означавали добре вложени средства предвид огромното въздействие от изменението на климата и свързаните с него разходи; призовава Комисията да създаде система за предупреждение и наблюдение на по-чести бури и наводнения, да осигури наблюдение на околната среда и здравето и да провежда изследвания на ранните предупреждения; призовава Комисията да направи оценка на различните сценарии и мерки с цел справяне с възможното покачване на морското равнище и засилването на неблагоприятните метеорологични явления;

133.

припомня, че съществуват инструменти като европейската програма „CleanSeaNet“, която има за цел да наблюдава замърсяването с нефт; подчертава, че регионалното сътрудничество, включително с държави извън ЕС, е от съществено значение, особено в Средиземно море; поради това призовава Комисията да подобри обмена на информация и сътрудничеството между държавите; подчертава значението на съвместното, приобщаващо и междусекторно морско пространствено планиране, което взема предвид социално-икономическите, екологичните и свързаните с биологичното разнообразие опасения; подчертава значението на енергийния преход, при който секторът на синята икономика може да насърчава технологии за производство на енергия от възобновяеми източници в морето, като например енергия от приливите и отливите, енергия от вълните, слънчева и вятърна енергия; подчертава значението на подпомагането на декарбонизацията на секторите на корабоплаването и морския транспорт, разработването на устойчиви технологии и засиленото използване на източници с ниски емисии и възобновяеми източници на енергия;

134.

подкрепя принципа на устойчивото развитие в рамките на синята икономика като двигател на икономическия растеж в ЕС, по-специално в региона на Атлантическия океан, Средиземно море и Балтийско море, като начин за подпомагане на всички свързани с океаните, морето и крайбрежните райони секторни и междусекторни дейности, включително морския транспорт, корабостроенето и кораборемонтните дейности, биотехнологиите, устойчивия туризъм, вятърната енергия от разположени в морето инсталации, стопанския и любителския риболов и аквакултурите, енергията от вълните и енергията от приливите и отливите; призовава Комисията да насърчава научните изследвания, развойната дейност и иновациите, които допринасят за устойчивия туризъм, ефективното използване на ресурсите и енергията от възобновяеми източници; подчертава по-специално, че енергията от възобновяеми източници в морето има потенциала да се превърне във важен компонент на европейската енергийна система до 2050 г.; и призовава за създаването на стимули и финансиране за инвестиции в пристанищна инфраструктура, за да се улесни обслужването на промишлеността за енергия от възобновяеми източници в морето;

135.

призовава Комисията да гарантира, че ЕС постига и запазва ролята си на технологичен лидер, задържа талантливите кадри и произвежда енергия, като същевременно намалява всякакви потенциални въздействия върху морската среда;

136.

подчертава значението на иновациите в рибарството за подобряване както на екологичните, така и на икономическите резултати от него, и призовава за нов подход към иновациите, при който иновациите и модернизацията не означават увеличаване на риболовния капацитет;

137.

призовава Комисията, държавите членки и регионите да работят заедно за насърчаване и подкрепа на местни инициативи за запазване на поминъка, както и традициите и културното наследство, свързани с рибарството и аквакултурите;

138.

призовава Комисията, с оглед на нестабилната позиция на най-отдалечените региони, да предостави силна подкрепа за иновациите и научните изследвания, с цел разработване на иновативни, екологично, социално и икономически устойчиви практики и техники в областта на рибарството и аквакултурите в тези региони, като така предостави на тези региони водеща роля в управлението на океаните;

139.

подчертава, че морските отпадъци имат значителни екологични и социално-икономически последици в тези региони, и поради това призовава Комисията да създаде център за борба със замърсяването на морската среда с пластмасови отпадъци, за предпочитане в най-отдалечен регион, с експертен опит в областта на иновациите, развойната дейност и сътрудничеството със заинтересованите страни и сдруженията в областта на рибарството и аквакултурите, натоварен с приемането на стратегии и политики за устойчивост, които биха могли да бъдат възпроизведени в други региони;

140.

счита, че е важно да се насърчава положителното възприемане сред потребителите на хранителните стойности на продуктите от риболов и аквакултури; подчертава, че процесът на правилно информиране на потребителите е от ключово значение за промяна на хранителните навици и насърчаване на консумацията на непознати морски продукти, добити от водите на ЕС;

141.

Подчертава необходимостта от подобряване на осведомеността на потребителите относно продуктите на основата на водорасли, както и приемането на тези продукти от потребителите и информиране на потребителите относно разхищението на храни; отново заявява, че информацията за потребителите трябва да бъде подобрена чрез ефективно етикетиране, включително етикетиране по отношение на устойчивостта;

o o

142.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на Комитета на регионите и на Европейския икономически и социален комитет.

(1) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.

(2) ОВ L 247, 13.7.2021 г., стр. 1.

(3) ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.

(4) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 135.

(5) ОВ L 288, 6.11.2007 г., стр. 27.

(6) ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82.

(7) ОВ C 67, 8.2.2022 г., стр. 25.

(8) Приети текстове, P9_TA(2021)0425.

(9) https://blueindicators.ec.europa.eu/sites/default/files/2021_06_BlueEconomy_Report-2021.pdf.

(10) https://cinea.ec.europa.eu/system/files/2021-05/Sustainability%20criteria%20for%20the%20blue%20economy%20.pdf.

(11) ОВ C 316, 22.9.2017 г., стр. 64.

(12) ОВ C 458, 19.12.2018 г., стp. 9.

(13) ОВ C 494, 8.12.2021 г., стр. 14.

(14) ОВ C 117, 11.3.2022 г., стр. 30.

(15) ОВ C 99, 1.3.2022 г., стp. 88.

(16) ОВ C 117, 11.3.2022 г., стр. 18.

(17) http://bluegrowthvigo.eu/

(18) https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Fishery_statistics#Fisheries:_the_factors_of_production.

(19) ОВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 105.