—

като взе предвид своите предходни резолюции относно Филипините, по-специално резолюциите от 15 септември 2016 г. (1), 16 март 2017 г. (2), 19 април 2018 г. (3) и 17 септември 2020 г. (4),

—

като взе предвид насоките на ЕС относно правата на човека,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—

като взе предвид Съвместната програма на ООН за правата на човека във Филипините, подписана от правителството на Филипините и ООН на 22 юли 2021 г.,

—

като взе предвид съвместното съобщение за медиите на ЕС и Филипините от 5 февруари 2021 г. след първия подкомитет по въпросите на доброто управление, принципите на правовата държава и правата на човека,

—

като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС),

—

като взе предвид Закон № 11479 на Република Филипини от 3 юли 2020 г., познат също като Закон за борба с тероризма,

—

като взе предвид изявлението относно Филипините, направено от Мишел Башле, върховен комисар на ООН по правата на човека, на 48-ата сесия на Съвета по правата на човека на 7 октомври 2021 г.,

—

като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че Филипините и ЕС поддържат дългогодишни дипломатически, икономически, културни и политически отношения; като има предвид, че чрез ратифицирането на Споразумението за партньорство и сътрудничество Европейският съюз и Филипините отново потвърдиха общия си ангажимент към принципите на добро управление, демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека, насърчаването на социалното и икономическото развитие и насърчаването на мира и сигурността в региона;

Б.

като има предвид, че след избирането на президента Родриго Дутерте през май 2016 г. и началото на „войната срещу наркотиците“ във Филипините се наблюдават ужасяващ брой извънсъдебни екзекуции и нарушения на правата на човека;

В.

като има предвид, че през юни 2020 г. върховният комисар на ООН по правата на човека докладва, че убийствата, свързани с кампанията на правителството за борба с наркотиците, са „широко разпространени и систематични“; като има предвид, че според организации на гражданското общество по време на нападения в рамките на борбата срещу наркотиците са били убити между 12 000 и 30 000 души, докато според органите 6 200 смъртни случая се дължат на полицейски действия по време на тези нападения; като има предвид, че президентът Дутерте е насърчил изрично полицията да извършва извънсъдебни екзекуции и ѝ е обещал безнаказаност, като същевременно полицейски служители, участващи в такива практики, са били повишени; като има предвид, че президентът Дутерте е обещал да продължи своята кампания за борба с наркотиците до изтичането на текущия си президентски мандат през юни 2022 г.;

Г.

като има предвид, че най-малко 146 защитници на правата на човека и най-малко 22 журналисти са били убити от юни 2016 г. насам и до момента няма осъдителни присъди по нито един от тези случаи;

Д.

като има предвид, че атаките срещу упражняването на правото на свобода на сдружаване са били системни; като има предвид, че между юни 2019 г. и август 2021 г. 16 профсъюзни дейци бяха арестувани и задържани, като 12 бяха принудени да се напуснат профсъюза си; като има предвид, че при администрацията на президента Дутерте са извършени 50 извънсъдебни екзекуции на профсъюзни дейци; като има предвид, че създадената атмосфера на страх сериозно подкопава способността на работниците да упражняват правата си, защитени от Конвенция № 87 на Международната организация на труда (МОТ); като има предвид, че правителството използва пандемията, за да оправдае бездействието, и отложи тристранната мисия на високо равнище на МОТ в страната;

Е.

като има предвид, че приписването от страна на органите на връзки между организации или отделни лица и комунистически групи, известно като „набелязване в червено“, продължава да води до убийства, заплахи, неоправдани арести, тормоз спрямо защитници на правата на човека, опоненти, профсъюзни активисти, защитници на околната среда и журналисти, които се опитват да разкрият твърдения за извънсъдебни екзекуции и други нарушения на правата на човека; като има предвид, че Законът за борба с тероризма, приет през 2020 г., институционализира „набелязването в червено“;

Ж.

като има предвид, че на 9 декември 2021 г. Върховният съд потвърди законосъобразността на по-голямата част от Закона за борба с тероризма, приет от администрацията на президента Дутерте, който дава на силите за сигурност правомощието да арестуват и задържат заподозрени лица за срок до 24 дни без заповед и без повдигане на обвинения;

З.

като има предвид, че пандемията от COVID-19 допълнително ускори влошаването на положението с правата на човека във Филипините, особено по отношение на свободата на изразяване, почтеността на медиите и предвидимото правоприлагане, и оказа сериозно въздействие върху способността на медиите и гражданското общество да документират подобни нарушения; като има предвид, че най-уязвимите общности в градските райони са сериозно засегнати от действията на полицията и използването на насилие от страна на военните за налагането на карантина;

И.

като има предвид, че в последния си доклад относно Филипините от 7 октомври 2021 г. върховният комисар на ООН по правата на човека Мишел Башле подчерта, че в цялата страна се извършват продължаващи и тежки нарушения и злоупотреби с правата на човека и че основните стандарти в областта на правата на човека биват пренебрегвани;

Й.

като има предвид, че през октомври 2020 г. Съветът на ООН по правата на човека подчерта, че е важно правителството на Филипините да гарантира търсенето на отговорност за злоупотребите и нарушенията на правата на човека, да провежда независими, пълни и прозрачни разследвания на тези нарушения и да преследва по съдебен ред всички, които са извършили тежки престъпления;

К.

като има предвид, че на 15 септември 2021 г. подготвителният състав на МНС обяви, че е упълномощил прокуратурата да започне разследване на престъпления срещу човечеството, включително убийства, извършени в контекста на „войната срещу наркотиците“ под управлението на президента Дутерте, както и на тези, за които се твърди, че са извършени от 2011 до 2016 г. в град Давао от т.нар. Отряд на смъртта на Давао;

Л.

като има предвид, че през март 2018 г. по инициатива на президента Дутерте Филипините се оттеглиха от МНС, след като МНС започна предварително следствие по жалба, подадена срещу г-н Дутерте във връзка с големия брой убийства в рамките на кампанията за борба с наркотиците;

М.

като има предвид, че в контекста на предстоящите избори през май 2022 г. има сведения за нарастващи кампании за оклеветяване, омраза и дезинформация и за увеличаване на броя на „армиите от тролове“ във филипинското киберпространство; като има предвид, че във Филипините социалните медии са основният източник на информация; като има предвид, че такива нападения са насочени по-специално към жените и малцинствените групи; като има предвид, че наскоро над 300 профила в социалните медии бяха заличени поради нарушаване на правилата за спамиране и манипулиране; като има предвид, че в опит да се бори срещу онлайн злоупотребите филипинският парламент прие закон, който изисква от потребителите на социалните медии да регистрират своята юридическа самоличност при създаването на нови профили; като има предвид, че съществуват основателни опасения, че правителството може да злоупотребява с този закон, за да атакува журналисти и гражданското общество; като има предвид, че филипинските органи не са поканили ЕС да проведе мисия за наблюдение на избори;

Н.

като има предвид, че на 2 март 2021 г. Камарата на представителите на Филипините прие на трето четене проектозакон № 7814, който според комисаря по правата на човека за Филипините „предвижда презумпции за вина на лица, обвинени в нелегален трафик на наркотици и финансиране, защитаване, прикриване и/или участие в такъв трафик“, и с който се прави „опит за връщане на смъртното наказание“;

О.

като има предвид, че приемането на проектозакона за закрила на защитниците на правата на човека, приет от Камарата на представителите, все още висящо в Сената;

П.

като има предвид, че според профила на отделните държави по отношение на въпросите на равенството между половете от 2021 г., изготвен от делегацията на ЕС във Филипините, патриархалните норми в политиката, културата и обществото също са кодифицирани и подсилени във филипинските закони и политики, което става възможно благодарение на постоянното доминиращо присъствие на мъжете сред законодателите и в рамките на органите, определящи политиките; като има предвид, че действащите закони, като например преразгледаният Наказателен кодекс и Семейният кодекс, все още включват разпоредби, които дискриминират жените;

Р.

като има предвид, че лауреатът на Нобеловата награда за мир Мария Реса, журналист и съосновател на новинарския уебсайт Rappler, беше арестувана през 2019 г. по обвинения за кибер-клевета и осъдена на 15 юни 2020 г.; като има предвид, че през 2021 г. журналистите Орландо Диной и Рейнанте Кортес бяха убити от неидентифицирани въоръжени лица;

С.

като има предвид, че сенатор Лейла Де Лима все още е в затвора след пет години без съдебен процес и по изфабрикувани обвинения; като има предвид, че сенатор Де Лима беше задържана на дискриминационни основания, тъй като беше обект на преследване заради политическите си възгледи, както и заради статута си на защитник на правата на човека и като жена, както и че през тези години на предварително задържане тя е била лишена от избирателните си права и от възможността да следи заседанията на Сената дистанционно; като има предвид, че сенатор Де Лима, която обяви намерението си да се кандидатира отново в Сената, няма да има същите права и възможности да проведе предизборната си кампания, както другите кандидати;

Т.

като има предвид, че Филипините са държава бенефициер по Общата схема от преференции плюс (ОСП +); като има предвид, че това означава, че Филипините трябва да прилагат ефективно 27 международни конвенции относно правата на човека, трудовите права, опазването на околната среда и доброто управление; като има предвид, че през 2020 г. 26 % от общия износ на Филипините за ЕС (1,6 милиарда евро) са се ползвали с преференциално третиране по тази схема;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.