P9_TA(2022)0040

Изпълнение на общата политика за сигурност и отбрана — годишен доклад за 2021 г.

Резолюция на Европейския парламент от 17 февруари 2022 г. относно изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана — годишен доклад за 2021 г. (2021/2183(INI))

(2022/C 342/14)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г. относно военната мобилност (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2018 г. относно автономните оръжейни системи,

—

като взе предвид своята позиция от 26 ноември 2019 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и Директива 2008/118/ЕО относно общия режим на облагане с акциз по отношение на отбранителните дейности в рамките на Съюза (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана — годишен доклад (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно годишния доклад относно прилагането на общата външна политика и политика на сигурност — годишен доклад (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2020 г. относно износа на оръжие: прилагане на Обща позиция 2008/944/ОВППС (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2020 г. относно равенството между половете в рамките на външната политика и политиката на сигурност на ЕС (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно изпълнението на Директива 2009/81/ЕО относно възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността и на Директива 2009/43/ЕО относно трансфера на продукти, свързани с отбраната (8),

—

като взе предвид своята позиция от 28 април 2021 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Съюза, на Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна, и на Споразумението между Европейския съюз и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно процедурите за сигурност при обмен и защита на класифицирана информация (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2021 г. относно сътрудничеството между ЕС и НАТО в контекста на трансатлантическите отношения (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2021 г. относно състоянието на способностите на ЕС за кибернетична отбрана (11),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/697 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година за създаване на Европейски фонд за отбрана и за отмяна на Регламент (ЕС) 2018/1092 (12),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета oт 9 юни 2021 година за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/EС и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета (13),

—

като взе предвид документа, озаглавен „План за изпълнение в областта на сигурността и отбраната“, представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) на 14 ноември 2016 г., и заключенията на Съвета от 14 ноември 2016 г. относно прилагането на Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС, в които се определя ново равнище на амбиция за ЕС в областта на сигурността и отбраната,

—	като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседавали в рамките на Съвета на 19 ноември 2018 г. относно създаването на Граждански пакт в областта на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2018 г. относно жените, мира и сигурността,

—	като взе предвид заключенията на Съвета относно младежта, мира и сигурността от 7 юни 2018 г. и относно младежта във външната дейност от 5 юни 2020 г.,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 20 ноември 2020 г. относно стратегическия преглед за 2020 г. на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС),

—	като взе предвид изявлението на членовете на Европейския съвет от 26 февруари 2021 г. относно сигурността и отбраната,

—	като взе предвид заключенията на Света от 16 април 2021 г. относно обновено партньорство с Южното съседство — нова програма за Средиземноморието,

—	като взе предвид заключенията на Европейски съвет от 16 април 2021 г. относно „Интегрирана стратегия на Европейския съюз за Сахел“,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 25 ноември 2013 г., 18 ноември 2014 г., 18 май 2015 г., 27 юни 2016 г., 14 ноември 2016 г., 18 май 2017 г., 17 юли 2017 г., 25 юни 2018 г., 17 юни 2019 г., 10 декември 2019 г., 17 юни 2020 г., 12 октомври 2020 г., 20 ноември 2020 г., 7 декември 2020 г. и 10 май 2021 г. относно общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 18 октомври 2021 г. относно операция EUFOR Althea,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 22 октомври 2021 г. относно хибридните атаки, извършвани от беларуския режим, при които мигрантите се използват като инструмент,

—	като взе предвид новата стратегическа програма за периода 2019 — 2024 г., приета от Европейския съвет на 20 юни 2019 г.

—	като взе предвид съвместната декларация на членовете на Европейския съвет и на държавите — членки на групата на петте държави от Сахел („Г-5 от Сахел“), от 28 април 2020 г.,

—	като взе предвид концепцията на Съвета за интегриран подход към изменението на климата и сигурността, приета на 5 октомври 2021 г.,

—	като взе предвид пътната карта на Съвета за изменението на климата и отбраната от 9 ноември 2020 г.,

—	като взе предвид доклада относно годишния преглед на отбраната на Европейската агенция по отбрана, представен на Съвета на заседанието му от 20 ноември 2020 г.,

—	като взе предвид Решение (ОВППС) 2019/797 на Съвета от 17 май 2019 г. относно ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи Съюза или неговите държави членки (14),

—	като взе предвид Решение (ОВППС) 2017/2315 на Съвета от 11 декември 2017 г. за установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) и определяне на списъка на участващите държави членки (15),

—	като взе предвид Решение (ОВППС) 2021/509 на Съвета от 22 март 2021 г. за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира и за отмяна на Решение (ОВППС) 2015/528 (16),

—	като взе предвид Решения (ОВППС) 2021/748, 2021/749, 2021/750 на Съвета от 6 май 2021 г. относно участието на Канада, Кралство Норвегия и Съединените американски щати в проект „Военна мобилност“ по линия на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС),

—	като взе предвид Решение (ОВППС) 2021/1143 на Съвета от 12 юли 2021 г. за военна мисия на Европейския съюз за обучение в Мозамбик (EUTM Мозамбик),

—	като взе предвид глобалната стратегия, озаглавена „Обща визия, общи действия: по-силна Европа — глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, представена от заместник-председателя/върховен представител на 28 юни 2016 г.,

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 6 март 2014 г., озаглавено „За отворено и сигурно общо морско пространство: елементи за изготвянето на стратегия на Европейския съюз за морска сигурност“ (JOIN(2014)0009),

—	като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 7 юни 2017 г., озаглавено „Стратегически подход за устойчивост във външната дейност на ЕС“ (JOIN(2017)0021),

—	като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 16 декември 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие“ (JOIN(2020)0018),

—	като взе предвид речите на председателя Фон дер Лайен за състоянието на Съюза от 2020 г. и 2021 г. и придружаващите ги писма за намеренията,

—	като взе предвид годишната работна програма на Европейския фонд за отбрана за 2021 г., приета от Комисията на 30 юни 2021 г.,

—	като взе предвид Преглед № 09/2019 на Европейската сметна палата от 12 септември 2019 г. относно европейската отбрана,

—	като взе предвид Северноатлантическия договор,

—	като взе предвид съвместните декларации относно сътрудничеството между ЕС и НАТО, подписани на 8 юли 2014 г. и на 10 юли 2018 г.,

—	като взе предвид шестия доклад от 17 май 2021 г. за напредъка в прилагането на общия набор от предложения, одобрен от Съвета на ЕС и Съвета на НАТО на 6 декември 2016 г. и 5 декември 2017 г.,

—	като взе предвид общия набор от 74 предложения за прилагането на Съвместната декларация от Варшава, одобрен от Съвета на ЕС и Съвета на НАТО на 6 декември 2016 г. и 5 декември 2017 г.,

—	като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище между ЕС и САЩ „Към обновено трансатлантическо партньорство“ от 15 юни 2021 г.,

—	като взе предвид незаконното нахлуване и анексиране на Крим от страна на Русия,

—	като взе предвид нарушаването на въздушното пространство и морските граници на държави членки от страна на Русия,

—	като взе предвид нарастващото икономическо и военно присъствие на Китай в държави от Средиземноморието и Африка,

—	като взе предвид заплахата от вътрешен и чуждестранен тероризъм, предимно от групировки като ИДИЛ,

—

като взе предвид новите технологии като изкуствен интелект, космически способности и квантова изчислителна техника, които представляват нови възможности за човечеството, но създават и нови предизвикателства в областта на отбранителната и външната политика, които изискват ясна стратегия и консенсус между съюзниците,

—	като взе предвид Устава на ООН и Заключителния акт от Хелзинки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 1975 г.,

—	като взе предвид Конвенциите на ООН по морско право,

—	като взе предвид заключителното комюнике на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) от 8 септември 2021 г.,

—	като взе предвид Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално ЦУР 16 за насърчаване на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси,

—	като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0358/2021),

като има предвид, че през 2020 г. пандемията от COVID-19 хвърли светлина върху нарастването на заплахите за планетата и уязвимостта на Съюза вследствие на външните му зависимости; като има предвид, че пандемията разшири понятието за сигурност и стратегическа автономност, за да обхване опасения, свързани със здравето, технологиите и икономиката;

Б.

като има предвид, че Европа е изправена пред бързо и трайно влошаване на стратегическата си среда; като има предвид, че тероризмът продължава да бъде основна заплаха; като има предвид, че държавите изразяват своите амбиции за повече мощ и преследват експанзионистични стратегии, включващи използването на военна сила; като има предвид, че резултатът от тези стратегии води до риск от милитаризация на морето, космическото пространство, Арктика или на киберпространството, както и до възобновяване на надпреварата във въоръжаването;

В.

като има предвид, че разпространението на кибератаки срещу стратегически инфраструктури по време на кризата с COVID-19, както и неотдавна скандалът с шпионския софтуер „Пегас“ са примери, които обосновават бързото разработване на мерки за защита срещу всички най-нови форми на киберзаплахи и най-напредналите техники за шпионаж; като има предвид, че ЕС пое ангажимент да инвестира 1,6 милиарда евро в способността за реагиране и внедряването на инструменти за киберсигурност за публичните администрации, предприятията и частните лица, и да развива сътрудничеството между обществения и частния сектор в тази област;

Г.	като има предвид, че Парламентът, като форум за изразяване на европейската демокрация, представлява мишена; като има предвид, че цифровизацията на дейностите поради дистанционната работа по време на пандемията от COVID-19 само засили нашата уязвимост по отношение на съществуващите заплахи;

Д.	като има предвид, че чрез военните способности на своите държави членки ЕС има общ бюджет от 395 милиарда евро, който го поставя на второ място в света; като има предвид, че способностите на Европа са фрагментирани и страдат от дублиране, пропуски и липса на оперативна съвместимост;

Е.

като има предвид, че нарастващата сложност на заплахите е свързана с технологичното развитие, с цифровизацията на обществата и с интегрирането на световната икономика; като има предвид, че в резултат на това се увеличават хибридните заплахи, съчетаващи военни и/или невоенни средства, като например дезинформация, използване на миграцията за шантаж, кибератаки или икономически натиск, които противоречат на европейските интереси и ценности и са нарастваща заплаха за сигурността на ЕС, на неговите предприятия, публични услуги и граждани;

Ж.

като има предвид, че за справяне с рисковете от кризи, които се увеличават по границите на Съюза или в областите, в които той има интереси, държавите членки поеха ангажимент да предоставят способности за бързо реагиране в съответствие с приоритетните цели (Headline Goals) на ЕС, по-специално бойните групи; като има предвид, че тези групи страдат от множество ограничения в политическо, организационно и финансово отношение; като има предвид, че поради тази причина те така и не са разгръщани;

З.

като има предвид, че безпрецедентното натрупване на руски сили във и около Украйна, свързано с исканията, отправени от Кремъл, би могло — ако не се противодейства — да доведе до връщане на сферите на влияние в Европа и да намали амбициите на източните партньори на ЕС, като Украйна и Грузия, да се присъединят към НАТО;

И.

като има предвид ангажимента на международната общност, и по-специално на ЕС, в Сахел и особено в Мали; като има предвид, че малийската хунта прие и вече използва руски военни инструктори и наемници, свързани с т.нар. група „Вагнер“, за участие във военни дейности в Мали; като има предвид насилията, които тази фирма е извършвала навсякъде, където се е намесвала;

Й.

като има предвид, че оттеглянето от Афганистан и връщането на власт на талибаните водят до повишаване на риска от тероризъм за региона, но и извън него; като има предвид, че ЕС разположи мисия в областта на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) по линия на полицейската мисия на Европейския съюз (EUPOL Афганистан от 2007 до 2016 г.), и отпусна 17 милиарда евро на Афганистан; като има предвид, че по време на оттеглянето държавите членки разчитаха на Съединените щати, които разположиха 6 000 войници, за да осигурят безопасността на летището на Кабул в много кратък срок, което даде възможност да бъдат евакуирани намиращи се в опасност европейски и афганистански граждани; като има предвид, че в тази ситуация ЕС не беше в състояние да осъществи въздушен мост, нито да координира своите собствени евакуации; като има предвид, че ако Съюзът трябваше да проведе операция, сходна на евакуацията от Кабул, в настоящото положение той не би бил в състояние да вземе бързо решения, да разположи войски, да проведе с успех евакуации и въздушни мостове ефективно и бързо; като има предвид, че следователно Съюзът и неговите държави членки трябва спешно да извлекат всички поуки от афганистанската криза, за да укрепят способността на ЕС да действа самостоятелно при сходни обстоятелства; както има предвид, че стратегическият компас следва да даде възможност за определяне на равнището на амбиция на Съюза, по специално по отношение на поуките, извлечени от неуспеха в Афганистан;

Разработване на доктрина за сигурност и отбрана на ЕС, като се използва стратегическият компас за импулс на стратегическата автономност

Подчертава, че ЕС е изправен пред:

—

нови и променящи се заплахи, произтичащи както от държавни, така и от недържавни участници в един многополюсен свят, като тероризъм, възход на авторитаризма, хибридни заплахи чрез хибридни средства за водене на война като кибератаки, както и инструментализиране на миграцията, дезинформация и външна намеса, които размиха границите между войната и мира, увеличавайки заплахите за природните ресурси, енергийната сигурност и изменението на климата;

—

повишена милитаризация в целия свят, с подновяване на конкуренцията за надмощие в световен мащаб с нарастващо военно измерение и нарастващо геополитическо напрежение, епоха на „немир“, характеризираща се с враждебна конкуренция, намалени усилия за разоръжаване и международни режими за контрол на оръжията, разпространение на оръжия за масово унищожение (ОМУ), включително ядрени оръжия, и използване на химическо оръжие;

—	все още нестабилно съседство, както на изток, така и на юг;

счита, че нестабилността и непредвидимостта по границите на Съюза и в близкото му съседство (Северна Африка, Близък изток, Кавказ, Балканите, Източното Средиземноморие, както и в по-отдалечените съседни региони (Сахел, Африканския рог и т.н.), заедно с руската агресия срещу Украйна и Грузия, представляват както пряка, така и непряка заплаха за сигурността на континента; подчертава неразривната връзка между вътрешната и външната сигурност; признава, че активната ангажираност по отношение на съседните държави е в интерес на Европейския съюз; подчертава значението на стабилността в Западните Балкани; отбелязва със загриженост нарастващата милитаризация на Кримския полуостров и опитите на Руската федерация за дестабилизиране на Черноморския регион;

решително осъжда натрупването на руски военни сили във и около Украйна, както и искането на Кремъл за спиране на по-нататъшното разширяване на НАТО и за промяна на европейската архитектура за сигурност въз основа на остаряла идея за „сфери на влияние“; подчертава факта, че всяка демократична държава е свободна да избира своите съюзи и във връзка с това решително подкрепя стремежите на Украйна и Грузия към Запада, включително членството им в НАТО и бъдещото присъединяване към ЕС;

отбелязва, че 2020 г. беше доминирана от пандемията от COVID-19 и многобройните предизвикателства пред външната политика и политиката за сигурност и отбрана на Съюза, които разкриха недостатъчната ни координация и зависимостта ни от останалата част от света; подчертава, че ЕС трябва да извлече поуки от това, по-специално с оглед на укрепването на цифровия и технологичния суверенитет и цялостната стратегическа автономност в качеството си на международен участник, както и на способността и готовността си да взема решения и да действа самостоятелно, ако е необходимо, по въпросите на външните работи, сигурността и отбраната и да прави преоценка на своите зависимости от участници, които не споделят същите ценности; отново заявява необходимостта Съюзът също така да засили своята автономност в областта на здравеопазването;

приветства започването на работата по стратегическия компас — безпрецедентно начинание за стратегически размисъл, което трябва да приключи през март 2022 г.; подчертава, че разработването на стратегическия компас е отправна точка за прилагането на обща европейска отбрана в съответствие с разпоредбите на член 42, параграф 2 от ДЕС, както и за определянето на ОПСО, и че той следва да представлява важна стъпка към истински Европейски съюз за отбрана, който отчита специфичното конституционно положение на някои държави членки; счита, че стратегическият компас следва да развие по-голямо сближаване в областта на сигурността и отбраната; подчертава, че в един силно многополюсен свят с нарастваща конкуренция между суперсили общата тежест на Съюза може да допринесе за гарантиране на сигурността на членовете на ЕС и че е необходима стабилна политика на ЕС в областта на отбраната, за да може ЕС да разполага със средствата, за да работи ефективно за осигуряването на мира, сигурността на хората, демокрацията и устойчивото развитие; подчертава, че Европейският съюз за отбрана ще бъде част от заявената цел на ЕС за постигане на стратегическа автономност; отбелязва, че в този контекст отговорът на предизвикателствата пред външната сигурност на Съюза и неговите държави членки се състои преди всичко в утвърждаването и практическото прилагане на капацитет за по-добра оценка на кризисни ситуации, по-бързо вземане на решения и по-солидни действия, когато обстоятелствата го налагат, самостоятелно, когато е необходимо, за да се защитят неговите интереси и ценности, като същевременно се зачитат съюзите и партньорствата; отбелязва, че това би довело до по-голяма съгласуваност на Съюза в областта на сигурността и отбраната; счита, че съществува спешна необходимост от развиване на истински Европейски съюз за сигурност и отбрана, който обхваща всички аспекти, инструменти, бюджети и способности в областта на военната и гражданската сигурност, както и целия цикъл на конфликта — от предотвратяването до стабилизирането след конфликт, и който се основава на съвременно, прогресивно и стабилно понятие за „сигурност на хората“, в което се взема предвид необходимостта от сигурност на гражданите на ЕС, местното население, и сигурността и стабилността на държавните институции; призовава настоятелно ЕС за укрепване на институционалния му капацитет за предотвратяване на конфликти, за медиация, диалог и деескалация;

подчертава значението на това стратегическият компас да бъде съчетан с 360-градусов анализ на заплахите; подчертава, че стратегическият компас трябва да бъде амбициозният отговор на ЕС на този анализ, чиито резултати трябва да бъдат обект на редовен и реалистичен преглед с цел да се разработи механизъм за непрекъсната оценка на заплахите и парламентарно консултиране;

подчертава, че стратегическият компас трябва да даде възможност за укрепване на капацитета на ЕС да действа като все по-надежден стратегически партньор и световен фактор за мир, който укрепва и защитава основана на правила международна система и многостранно сътрудничество, както и способността му да действа самостоятелно при необходимост; подчертава, че този процес трябва да бъде редовно актуализиран и да определя амбициозен курс с цел да бъде реалистичен и оперативен и да включва график за изпълнението на решенията и механизмите за мониторинг; подчертава, че учението трябва да даде възможност на Съюза да постигне последователен и ефективен напредък към последователна политика в областта на отбраната, обща стратегическа култура, общо разбиране за стратегическите предизвикателства пред ЕС и капацитета за предвиждане на заплахите, както и да осигури бърза и координирана реакция, бъдещи сценарии за намеса и капацитет за автономна устойчивост, така че ЕС да е в състояние да мобилизира ресурси въз основа на солидарност, в съответствие с Договорите, когато дадена държава членка е застрашена и когато международният мир, сигурност и стабилност са поставени под въпрос извън ЕС, и в крайна сметка да гарантира защитата на европейските граждани, интереси и ценности; припомня, че съществуващото равнище на амбиция на ЕС в областта на сигурността и отбраната, определено в заключенията на Съвета от 14 ноември 2016 г., включва реагирането на външни конфликти и кризи, изграждането на способностите на партньорите, както и „защита на Съюза и неговите граждани“; подчертава значението на интегрирания подход като основа за реакцията на ЕС при конфликти и кризи;

подчертава, че е важно Парламентът, и по-специално неговата подкомисия по сигурност и отбрана, да получава от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) редовно актуализирана информация и доклади относно прилагането на стратегическия компас, след като той бъде одобрен през март 2022 г.;

Мисии и операции по линия на ОПСО през 2020 г. — оценка и препоръки

припомня, че понастоящем ЕС разгръща единадесет граждански мисии и седем военни мисии и операции; припомня, че само три от тях са операции с изпълнителен мандат; Операция ATALANTA в Сомалия на Военноморските сили на Европейския съюз (EUNAVFOR), операция IRINI в Средиземноморието на EUNAVFOR (EUNAVFOR MED IRINI) и военните сили на ЕС в Босна и Херцеговина (EUFOR ALTHEA); подчертава глобалния ангажимент на Съюза в Сахел и в Африканския рог посредством шест цивилни мисии (мисията на ЕС за изграждане на капацитет в Мали (EUCAP Сахел Мали), EUCAP Сахел Нигер, EUCAP Сомалия) и шест военни мисии (мисията на Европейския съюз за обучение в Мали (EUTM Мали), EUTM Сомалия, EUNAVFOR ATALANTA, EUNAVFOR MED IRINI); отбелязва, че тези мисии и операции все още не са осъществили пълния си потенциал и страдат от въздействието на пандемията от COVID-19, което засегна тяхната дейност и ограничи тяхната ефективност; предлага бюджетът, планирането и оборудването на мисиите и операциите на ЕС по линия на ОПСО да бъдат оценени в светлината на поуките, извлечени от COVID-19, и следователно обмисля преглед на резултатите и евентуално адаптиране на техния мандат като част от стандартния стратегически преглед на дадена мисия;

подчертава значението за Съюза на устойчивата стабилност, сигурността на хората и просперитета в съседните държави; отбелязва, че военните мисии по линия на ОПСО вече почти изцяло се насочват към обучение на въоръжените сили (EUTM), без изпълнително измерение и с ограничена подкрепа; счита, че без да се засяга неизпълнителното измерение на тези мисии, мандатът следва да бъде засилен, като се наблегне на осигуряването на менторство, за да се позволи на европейските съветници да проверяват възможно най-точно на място дали програмите за обучение са били изпълнени правилно и са в съответствие с оперативните нужди на местните въоръжени сили;

10.

подчертава, че доставката на оръжия под егидата на Европейския механизъм за подкрепа на мира следва да бъде в пълно съответствие с Общата позиция на ЕС относно износа на оръжие, международното право в областта на правата на човека и хуманитарното право и да включва ефективни разпоредби за прозрачност;

11.

изразява съжаление във връзка с действията на водачите на преврата в Мали; изразява дълбока загриженост относно недостатъчното присъствие на основни държавни услуги на територията на Мали и в Сахел като цяло; изразява дълбоката си загриженост във връзка с влошаването на сигурността в региона; изразява дълбока загриженост във връзка със съобщенията на генералния секретар на ООН, в които се изброяват сериозни минали и текущи нарушения на правата на човека и сериозни нарушения на международното хуманитарно право, включително предполагаеми военни престъпления, извършени от въоръжени групировки, включително терористични групи, малийски въоръжени сили и други въоръжени сили на Г-5 от Сахел; изразява дълбоко съжаление във връзка с безнаказаността в това отношение и подчертава, че тези продължаващи престъпления също така подкопават европейските и международните усилия за създаване на сигурна и безопасна среда и за борба с въоръжените групировки и терористите; подчертава нарастващото участие на враждебни участници в регион, който е от жизненоважно значение за нашата сигурност, което би могло да застраши общата цел на ЕС и Мали за сигурността на хората, мира, стабилността и устойчивото развитие в страната, където други участници, които не споделят непременно същите етични принципи като тези на ЕС и неговите държави членки, са готови да запълнят пропуските в способностите, независимо от спазването на международните стандарти в областта на върховенството на закона или военното право; изразява дълбоката си загриженост във връзка с нарастващото влияние на чуждестранните частни военни дружества и евентуалните планове на малийското правителство да започне сътрудничество с частно руско военно дружество, а именно близката до Кремъл група „Вагнер“, относно обучението на своите въоръжени сили; посочва, че подобно сътрудничество е несъвместимо със сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната с ЕС, по-специално с EUTM Мали, и следователно би наложило ЕС да преразгледа своята ангажираност в Мали; настоятелно призовава органите на Мали да се въздържат от контакти с групата „Вагнер“ и да не позволяват на нейни служители да влизат на малийска територия; подчертава в по-общ план необходимостта от внимателно наблюдение на действията на частните охранителни дружества и военните дружества, които увеличават своя глобален отпечатък в уязвими области, включително Африка, Латинска Америка и Източна Европа, и припомня, че е важно Парламентът да бъде информиран по този въпрос;

12.

отбелязва обявяването на реорганизацията на френските военни действия в Сахел съвместно и при консултиране с нашите международни и африкански партньори; подчертава, че това развитие следва да се осъществява в тясно сътрудничество с всички международни партньори, по-специално европейските, които присъстват в Сахел; приветства трайното ангажиране на ЕС и на държавите членки за стабилизирането на държавите Г-5 от Сахел, по-специално чрез подкрепата за съвместните сили на Г-5 от Сахел, чрез засилване на мисиите по линия на ОПСО на ЕС и нарастващото участие на въоръжените сили на европейските държави членки в оперативните сили „Такуба“;

13.

приветства адаптирането на новия разширен мандат на мисията на Европейския съюз за обучение в Мали (EUTM Мали); призовава за засилване на структурното сътрудничество и подкрепа без изпълнителни правомощия за въоръжените сили и за ускоряване на процеса на регионализация, който дава възможност на мисията да предоставя военна помощ на въоръжените сили на държавите от Г-5, и по-специално на Буркина Фасо и Нигер, което ще има последици за международните, европейските и африканските партньори; подчертава възможностите, предлагани от Европейския механизъм за подкрепа на мира, що се отнася до доставката на оборудване за обучение на въоръжените сили на Мали, които ще бъдат от съществено значение за укрепване на действието и ефективността на европейските действия; изразява убеждение, че ЕС трябва бързо и ефективно да увеличи капацитета си за предоставяне на оборудване, така че мисиите по EUCAP и EUTM да не загубят доверието от страна местните органи, при условие че тези сили за сигурност спазват международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека и са под демократичен контрол;

14.

призовава държавите членки да дадат значителен принос за консултативната дейност на EUTM Мали и да изпратят персонал, който може да допринесе за това; напомня, че в Сахел процесът на регионализация на ОПСО трябва да продължи да укрепва сътрудничеството и координацията с международните участници, както и с държавите — членки на ЕС, ангажирани в региона, посредством текущи инициативи, като например Партньорството за сигурност и стабилност в Сахел (P3S); подчертава, че ЕС предоставя и силна подкрепа за привеждането в действие на съвместните сили на Г-5 от Сахел и свързания с тях полицейски компонент; приветства новата интегрирана стратегия на Европейския съюз за Сахел, която включва по-широк подход, съсредоточен върху укрепването на управлението, и в която се подчертава специално необходимостта от засилване на държавното присъствие и на публичните служби в държавите от региона; подчертава положените от EUCAP Сахел Мали усилия в подкрепа на разполагането на малийските сили за сигурност в централните части на Мали; подчертава усилията на EUCAP Сахел Нигер за помощта ѝ, оказана при разработването на национална политика за отбрана и сигурност на Нигер; припомня, че регионализацията на действията по линия на ОПСО е насочена към подкрепа на интегрирания подход на ЕС към Сахел и че във връзка с това действията на регионалнотo консултативно и координационно звено (RACC) трябва да продължат; счита, че регионализираният подход към ОПСО в Сахел е от значение, но изисква по-ясна организация и координация между настоящите граждански и военни мисии по линия на ОПСО, местните участници и други международни организации, като мироопазващата мисия на ООН — Интегрираната многостранна мисия на ООН за стабилизиране в Мали (MINUSMA) — и операциите, ръководени от френските военни; настоятелно призовава за значително усилие за оказване на подкрепа на Буркина Фасо, като се имат предвид интензивността на заплахите, пред които е изправена тази държава с ограничен капацитет; припомня, че за да бъдат трайно ефективни, военните действия и ответните мерки в областта на сигурността трябва да бъдат придружени от конкретни и видими мерки за предоставяне на основни услуги за населението; подчертава, че е важно да може да се подкрепят по-активно крайбрежните държави от Гвинейския залив, за да могат да противодействат на нарастващата терористична заплаха, пред която са изправени; подчертава, че е необходимо да се обърне специално внимание на нарастващата нестабилност в регионите на Сахел, Западна Африка и Африканския рог, както и на важните последици от случващото се в тези региони не само за африканския континент, но и за Европейския съюз;

15.

приветства текущите дискусии относно участието на Мозамбик и Индия в мисии и операции по линия на ОПСО в Африка; приветства активното включване на Грузия в усилията по линия на ОПСО, и по-специално участието ѝ в мисиите за обучение в Централноафриканската република и в Мали;

16.

отбелязва, че положението със сигурността в Сомалия е много тревожно и е извор на дестабилизация в целия Африкански рог и дори извън него; подчертава факта, че Ал-Шабаб продължава да е една от най-мощните терористични организации, свързани с Ал-Кайда, и че това следва да стимулира държавите членки да обмислят по-активното си участие в европейските мисии и операции в този стратегически регион и предоставянето на необходимите за тях активи; подчертава, че укрепването на рамката на мисията EUTM Сомалия с консултативен капацитет в командните структури позволява да се упражнява значително влияние върху начина на провеждане на операциите в рамките на многостранната военна помощ; подчертава, че EUNAVFOR ATALANTА, EUCAP и EUTM Сомалия представляват съгласуван пакет в подкрепа на стратегическата рамка на ЕС за Африканския рог; приветства решаващата роля на операция ATALANTА в борбата срещу пиратството и трафика в Африканския рог, чрез която успешно се защитават корабите на Световната програма за изхранване, както и ролята на EUCAP Сомалия при консултиране на федералните и регионални органи на Пунтленд и Сомалиленд относно развитието на дейности на бреговата охрана и на морската полиция; подчертава, че ангажираността на ЕС в региона на Африканския рог продължава да е важна за укрепването на капацитета на сомалийските сили за сигурност и отбелязва също така необходимостта от подобряване на тяхната ефективност; приветства и допълнително насърчава участието на единомислещи партньори с цел гарантиране на безопасни водни пътища в Аденския залив и Индийския океан; призовава за интегриран подход за справяне с проблемите на развитието и управлението, които са в основата на пиратството;

17.

отбелязва със загриженост влошаващото се политическо положение и положението със сигурността в Централноафриканската република; призовава за възстановяване на приобщаващия диалог между правителството, демократичната опозиция и гражданското общество, и за възобновяване на мирното споразумение; изразява съжаление, че от 2018 г. насам президентът на Централноафриканската република се е обърнал към групата „Вагнеp“ — частно военно дружество, близко до Русия, което е отговорно за военни престъпления и тежки нарушения на правата на човека в Централноафриканската република; изразява загриженост относно въздействието на това решение върху жизнеспособността и ефективността на мисията за обучение на централноафриканските войски; осъжда увеличаването на заплахите и враждебните инциденти, предизвикани от някои местни и чуждестранни въоръжени сили, включително чуждестранни дружества в областта на сигурността, насочени срещу Интегрираната многостранна мисия на ООН за стабилизиране в Мали (MINUSCA), и кампаниите за дезинформация, насочени срещу действията на ЕС; приветства и напълно подкрепя създаването на консултативна мисия на Европейския съюз в Централноафриканската република (EUAM RCA); приветства и изцяло подкрепя действията на EUTM, по-специално обучението на офицерите и подофицерите на централноафриканските въоръжени сили (FACA) и нейния принос за цялостния процес на реформиране на сектора на сигурността (РСС), координиран от MINUSCA; подчертава необходимостта от комуникация с населението относно целите и напредъка на мисията; подчертава, че е важно в рамките на стратегическия преглед, който ще се извърши през първата половина на 2022 г., да се оцени реалният капацитет на ЕС да отговори на нуждите на централноафриканските въоръжени сили (FACA) по отношение на оборудване; настоява, че подкрепата в рамките на Европейския механизъм за подкрепа на мира за звената, сформирани от EUTM, трябва да бъде обвързана с условието органите на Централноафриканската република да насърчават положителното развитие на политическата, вътрешната и регионалната ситуация;

18.

припомня стратегическото значение на Мозамбикския пролив; приветства ангажимента на държавите членки и на върховния представител/заместник-председател да реагират на нарастващата терористична заплаха в Кабо Делгадо и изразява загриженост във връзка с риска от разрастване на тази заплаха в района; приветства решението на Съвета за започване на военната мисия на Европейския съюз за обучение в Мозамбик (EUTM Мозамбик); отбелязва използването на Европейския механизъм за подкрепа на мира за покриване на общите разходи на EUTM Мозамбик и за предоставяне на военно оборудване; призовава Съвета и ЕСВД да използват по най-добрия начин Европейския механизъм за подкрепа на мира и да се възползват от този опит за бъдещото му подобряване и разширяване; отбелязва, че EUTM изпълнява специфична цел, а именно обучаването на специални сили за борба с ислямистките бунтове в региона Кабо Делгадо, включително джихадистките движения Ансар-ал-Суна; призовава за нейното разгръщане възможно най-скоро предвид ситуацията; настоятелно призовава държавите членки да допринасят за сформирането на силите за мисията по-справедливо; подчертава необходимостта от всеобхватна дългосрочна и последователна стратегия за Мозамбик, която освен това трябва да се бори срещу ислямистките бунтове, за да се справи с недостатъците в управлението и нуждите за развитието с цел постигане на устойчиво решение на конфликта; подчертава необходимостта да се гарантира, че правителствените сили спазват международното хуманитарно право и че извършителите на извънсъдебни екзекуции, изтезания, грабежи и други злоупотреби се изправят пред съда;

19.

приветства категоричната ангажираност на Съвета с операция EUFOR Althea, заявена в неговите заключения от 18 октомври 2021 г., и tподновяването на операция Althea през 2020 г. и пренасочването на нейния мандат в подкрепа на органите на Босна и Херцеговина с цел поддържане на безопасна и сигурна среда, както и чрез третия стратегически преглед на операцията, представен през юни 2021 г.; припомня, че тази мисия проправя пътя към мира, стабилизацията и европейската интеграция на Босна и Херцеговина, и че тя все още играе ключова роля за сигурността и стабилността на Босна и Херцеговина и региона; припомня, че опитът и поуките, извлечени от тази мисия, имат значителна стойност за всички настоящи и бъдещи военни и граждански мисии и операции по линия на ОПСО; изразява тревога във връзка с възможните противоконституционни и сепаратистки действия на сръбския член на председателството на Босна и Херцеговина Милорад Додик, които подкопават Дейтънското мирно споразумение и следователно сигурността и мира в региона като цяло; подчертава, че все още е необходимо поддържането на достатъчни способности за подкрепление „над хоризонта“, за да се даде възможност за бързо реагиране в случай на влошаващо се положение със сигурността; отбелязва, че тази мисия би могла да бъде подобрена чрез сигурни информационни и комуникационни канали до столиците на държавите членки, подобряване на събирането на разузнавателни данни от открити източници и на способностите за анализ; подчертава, че е важно да се продължи второстепенната дейност по разминиране и колективното обучение на въоръжените сили на Босна и Херцеговина; настоятелно призовава държавите членки да изпълнят своите ангажименти по отношение на сформирането на сили за Althea; очаква с нетърпение участието на Украйна в мисията Althea; отчита важното сътрудничество между ЕС и НАТО в Западните Балкани, по-специално чрез мисията EUFOR Althea, чийто оперативен щаб е разположен във Върховната щабквартира на съюзните сили на НАТО в Европа (SHAPE) благодарение на споразумението „Берлин плюс“;

20.

отбелязва със задоволство резултатите от Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия (EUMM Грузия); одобрява удължаването ѝ за срок от две години; подчертава необходимостта от по-нататъшно обмисляне на ангажиментите по линия на ОПСО в региона; решително осъжда незаконната окупация и милитаризация от страна на Русия на грузинските региони Абхазия и Цхинвали/Южна Осетия, при нарушение на международното право, което представлява сериозна заплаха за региона на Източното партньорство и за цяла Европа; изразява загриженост относно влошаващото се положение със сигурността в окупираните територии на Грузия и относно дейностите на Руската федерация, които дестабилизират мира и сигурността в региона на Източното партньорство; настоятелно призовава ЕС да продължи да иска от Русия да участва конструктивно в международните дискусии в Женева и да изпълни своите задължения съгласно Споразумението за прекратяване на огъня от 12 август 2008 г., постигнато с посредничеството на ЕС, по-специално да изтегли всички свои военни сили от окупираните територии в Грузия и да позволи безпрепятствен достъп на Мисията за наблюдение на ЕС до цялата територия на Грузия; осъжда незаконните задържания и отвличания на грузински граждани и засилените дейности за създаване на граница по административната гранична линия; изразява загриженост относно кампаниите за дезинформация, насочени срещу мисията EUMM Грузия, и призовава за укрепване на нейния капацитет за мониторинг, анализ и стратегическа комуникация; отново потвърждава категоричната си подкрепа за държавите от Източното партньорство, и по-специално по отношение на тяхната независимост, суверенитет и териториална цялост в рамките на международно признатите им граници; насърчава ЕС да засили участието си в мирното разрешаване на конфликти в целия регион на Източното партньорство; отново призовава ЕС да гарантира, че свързаното със сигурността измерение на държавите от Източното партньорство е отразено по подходящ начин в стратегическия компас, и да обмисли създаването на поредица от пактове за сигурност — рамки за увеличаване на инвестициите и помощта в областта на сигурността, военното сътрудничество, разузнаването и сътрудничеството в киберпространството — с Грузия, Молдова и Украйна като асоциирани държави, за да бъде укрепена тяхната издръжливост и сигурност;

21.

отбелязва укрепването на консултативната мисия на EС в Ирак с добавянето на компонент за подпомагане при изпълнението на реформата в сектора на вътрешната сигурност към прилагането на национални стратегии за борба и предотвратяване на тероризма (включително борба с насилствения екстремизъм) и организираната престъпност, с конкретна връзка с управлението на границите, с финансовата престъпност и по-специално корупцията, изпирането на пари и трафика на ценности на културното наследство;

22.

призовава ЕС да преодолее последователните и нарастващи заплахи за опазването и защитата на културното наследство и да пресече контрабандата с произведения на културата, особено в зони на конфликт; отбелязва, че в Ирак лишаването на някои общности от тяхното културно наследство и исторически корени ги прави по-уязвими спрямо радикализацията; припомня, че EUAM Ирак е единствената мисия или операция по линия на ОПСО, в чийто мандат е включен компонент за опазване на културното наследство, с цел да се предостави помощ и образование на местните партньори при справянето с предизвикателства в областта на сигурността, свързани с опазването и защитата на културното наследство; призовава Съвета и ЕСВД да включат подобен компонент в другите мисии и операции;

23.

насърчава разполагането на членове на мисията на Европейския съюз за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM Либия) в Триполи, откъдето тя ще осъществява дейността си; предлага тази мисия, ангажирана с подкрепа на либийските органи за разбиване на организираните престъпни мрежи, замесени в контрабандата на мигранти, трафика на хора и тероризма, в областта на управлението на границите, да продължава да проучва, в рамките на регионална стратегия, възможностите за подкрепа на ръководеното от ЕС развитие на граничния капацитет на държавите от Сахел във връзка с мисиите по линия на ОПСО в Сахел (по-специално EUCAP Сахел Нигер); изразява загриженост за съдбата на мигрантите, лицата, търсещи убежище, и бежанците в Либия; призовава за закриване на центровете за задържане на мигранти от либийските органи и милиции;

24.

приветства стартирането на операцията по линия на ОПСО в Средиземноморието — EUNAVFOR MED IRINI и нейното подновяване до 31 март 2023 г.; подчертава ключовата ѝ роля в прилагането на оръжейното ембарго спрямо Либия в съответствие с Резолюция 2526 (2020) на Съвета за сигурност на ООН; подчертава, че изграждането на капацитет е пречка пред трафика на хора и оръжия; Отбелязва факта, че през 2020 г. EUNAVFOR MED IRINI е получила много откази за провеждане на проверки, дори на турски кораби; призовава за прозрачна комуникация от страна на ЕСВД по този въпрос; отбелязва, че до момента EUNAVFOR MED разполага с много малко ресурси, поради което способностите ѝ са силно ограничени; изразява загриженост във връзка с факта, че НАТО, която действа в района чрез операция операция „Морски страж“, не си сътрудничи ефективно чрез засилено сближаване на сътрудничеството или чрез споделяне на информация и ресурси; подчертава стратегическото значение на публичното съобщаване на информация за мисията и качванията ѝ на борда, приятелските подходи и проверките, включително отказите; подчертава международните задължения за издирване и спасяване на бедстващи в морето хора в пълно съответствие с морското право; призовава за това ЕС да играе значителна роля в Средиземноморието, след като се превърна във фактор, способен да гарантира стабилността на региона; приветства резултатите от звеното на ЕС за връзка и планиране (EULPC) за предоставяне на експертен опит в областта на сигурността, разузнаването и планирането на участниците от ЕС в Брюксел и на място или по море (делегация на ЕС, EUBAM, EUNAVFOR MED) и на мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL);

25.

изразява съжаление относно цялостната дестабилизираща роля на Турция в много проблемни области в ЕС и съседните му държави, която застрашава мира, сигурността и стабилността в региона; изразява изключителна загриженост и категорично осъжда незаконните дейности и заплахите от военни действия срещу държави — членки на ЕС, и по-специално Гърция и Кипър, извършвани от Турция в Източното Средиземноморие, и обявените от нея нови незаконни дейности в морските зони на Кипър и Гърция; отбелязва усилията за намаляване на напрежението, но изразява съжаление относно провокативните действия, заплахите от агресия срещу операция MED IRINI от страна на турски военни кораби в нарушение на международното право и суверенните права на държавите — членки на ЕС; отново заявява готовността на Съюза да използва всички инструменти и възможности, с които разполага, включително в съответствие с член 29 от ДЕС и член 215 от ДФЕС, за да защити своите интереси и интересите на своите държави членки, както и за да поддържа регионалната стабилност;

26.

приветства работата на консултативната мисия на Европейския съюз за реформа в сектора на гражданската сигурност в Украйна (EUAM Украйна); отбелязва, че ЕСВД се нуждае от доклад за оценка относно сектора на професионалното военно обучение в Украйна и приветства продължаващата работа за подготвяне на евентуален ангажимент на ЕС в Украйна въз основа на него и за допълване на усилията на Украйна и на международните партньори за реформа на професионалното военно обучение в държавата;

27.

призовава за съживяване на гражданското измерение на ОПСО чрез изпълнението на 22-те ангажимента по Гражданския пакт в областта на ОПСО; подчертава, че стратегическият компас трябва да определи амбицията за обновяване на гражданското измерение на ОПСО и че пакт 2.0 следва да бъде приет своевременно; подкрепя идеята, че стратегическият компас следва да очертае основните аспекти на гражданското измерение на ОПСО, включително развитието на граждански способности след 2023 г.; подкрепя идеята, че стратегическите приоритети за гражданското измерение на ОПСО следва да бъдат свързани с процеса на годишен преглед на Пакта; подчертава необходимостта от по-силна връзка между ОПСО, правосъдието и вътрешните работи и действията, ръководени от Комисията, когато е целесъобразно и при надлежно зачитане на различните задачи и процедури както на политиките, предвидени в Договора, така и на другите съответни участници в управлението на кризи, за да се увеличи приносът на ОПСО към отговора на Съюза на предизвикателствата в областта на сигурността; призовава ЕС да обмисли и да предприеме действия във връзка с настоящите процедури за разгръщане на мисии, с цел процесът на вземане на решения да бъде по-бърз и ефикасен; счита, че ЕС следва да продължи своята цялостна оценка на гражданските мисии EUCAP Сахел Мали, EUCAP Сахел Нигер, EUCAP Сомалия и EUAM RCA от гледна точка на техния мандат, бюджет и човешки ресурси, като гарантира, че те отговарят на реалните нужди и с оглед благоприятстването на тяхната оперативна способност и ефективност;

28.

признава приноса на мисиите и операциите по линия на ОПСО за сигурността и стабилността на мира, но посочва продължаващата структурна слабост и продължителните процеси на вземане на решения за гражданските и военните мисии и операции по линия на ОПСО; подчертава, че е важно на военните мисии да се предоставят по-гъвкави и стабилни мандати, които са съобразени със ситуацията на място; призовава за промени във връзка със структурите и процедурите на ОПСО, за да могат мисиите да бъдат разгръщани по-бързо, по-гъвкаво и по-съгласувано; подчертава спешната нужда за по-голяма свързаност между съществуващите европейски специални операции и военните мисии или операции по линия на ОПСО, по-специално, когато става въпрос за справяне с неотложна криза или за гарантиране на достъпа до оспорваните стратегически райони; подчертава, че всеки бъдещ мандат трябва да има ясна всеобхватна стратегия за излизане от кризата, съчетана със списък на ресурсите, необходими за тази цел; подчертава необходимостта всички мисии, и по-специално военните мисии, да работят с местните жители за изграждане на капацитет в разумен срок, с цел да се даде възможност за устойчиво излизане от кризите;

29.

подчертава необходимостта от редовна, систематична и прозрачна оценка на мисиите и операциите по линия на ОПСО въз основа на подходящи стратегически и оперативни критерии; призовава заместник-председателя/върховен представител да започне процес на извличане на поуки по отношение на миналите и текущите мисии, операции и действия, и да обърне внимание на това какви политически, институционални и социално-икономически условия трябва да бъдат изпълнени, за да може действията за сигурност и отбрана ефективно да подкрепят изграждането на траен мир и укрепването на устойчиви и демократични структури на управление; счита, че е необходимо да се делегират повече оперативни отговорности при провеждането и управлението на мисиите и операциите на военното им командване; в по-общ план призовава военните структури на ЕС да бъдат системно свързвани с всички политики и инструменти, които оказват въздействие върху оперативната ангажираност на европейските въоръжени сили, и по-специално с работата на програмния комитет на Европейския фонд за отбрана;

30.

изразява дълбока загриженост относно слабото генериране на военни сили в рамките на операциите и мисиите и много настоятелно призовава държавите членки да се справят възможно най-скоро с този проблем; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят на мисиите и операциите по линия на ОПСО необходимия персонал, обучение и способности за изпълнение на техните мандати и за повишаване на бдителността и устойчивостта им при по-малко благоприятни условия; подчертава във връзка с това проекта „Група на ключовите държави към EUFOR за операции за реакция при кризи“ към ПСС, който понастоящем се обсъжда и който има за цел да подобри процеса на набиране на сили; същевременно изразява съжаление, че до момента само шест държави членки участват в този проект по линия на ПСС; призовава Съвета и Комисията да използват пълноценно Европейския механизъм за подкрепа на мира и възможностите за финансиране от бюджета на ЕС, предвидени в Договорите, за да улеснят генерирането на военни сили, както и тяхното разгръщане; подкрепя участието на трети държави в операции и мисии по линия на ОПСО при зачитане на европейските интереси и ценности; счита, че това участие следва да се разшири, когато и където е приложимо;

31.

изразява загриженост относно нарастващото манипулиране на информация, дезинформация и хибридни заплахи, произтичащи по-специално от Русия и Китай, но също така и от други участници, което засяга няколко театъра на действия и мисии и операции по линия на ОПСО пряко, дестабилизира цели региони и делегитимизира мисиите на ЕС в чужбина; призовава за спешно структуриране на реакцията на мисиите и операциите по линия на ОПСО спрямо тези заплахи; подчертава в тази връзка необходимостта от съвместни усилия от страна на ЕС, държавите членки и държавите партньори, включително предвид необходимостта от готовност за посрещането на хибридни заплахи, кибератаки и химически, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) рискове; приветства създаването на резерв за реагиране при кризи за ХБРЯ инциденти; настоятелно призовава ЕСВД да предостави конкретна подкрепа за мисиите и операциите по линия на ОПСО посредством стратегическа комуникация;

32.

призовава за укрепване на командните структури на ЕС, по-специално Военния секретариат на ЕС (ВСЕС) и Способностите за планиране и провеждане на военни операции (MPCC), които трябва да получат на разположение необходимия персонал, оборудване и средства във възможно най-кратък срок, както и да бъдат в състояние да обменят класифицирана информация по сигурен начин, включително с държавите членки и мисиите или операциите; във връзка с това изразява съжаление относно отлагането на преминаването на MPCC към втори етап и призовава държавите членки да изпълнят изцяло своите ангажименти, за да го направят възможно; подчертава, че е важно MPCC да се превърне възможно най-скоро в истинска структура за командване и контрол (щаб), способна да изпълнява функция по стратегическо, ориентирано към бъдещето и предварително планиране за ръководене на операции и европейски мисии с реактивността и гъвкавостта, изисквани от стратегическия контекст, и да укрепва стратегическата оперативна автономност на европейците;

33.

изтъква, че участието на жените в мисиите по линия на ОПСО допринася за ефективността на мисиите и засилва доверието в ЕС като защитник на равните права на жените и мъжете в световен мащаб; призовава за по-систематично прилагане на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността (ЖМС) и на Резолюция 2250 на Съвета за сигурност на ООН относно младежта, мира и сигурността (ММС), както и за укрепване на програмата на ЕС за ЖМС и ММС; призовава за съдържателно интегриране на принципа на равенство между половете във формулирането на ОПСО, по-специално чрез по-добър баланс между половете в персонала и ръководството на мисиите и операциите по линия на ОПСО и специално обучение на изпратения по места персонал; призовава за мерки за гарантиране на работна среда, свободна от сексуален и основан на пола тормоз; отново призовава за включването на анализ на равенството между половете в новите инструменти на ОПСО, включително в Европейския фонд за отбрана (ЕФО) и Европейския механизъм за подкрепа на мира; приветства факта, че всички граждански мисии по линия на ОПСО вече са определили съветник по въпросите на равенството между половете, и призовава военните мисии по линия на ОПСО да направят същото; насърчава държавите — членки на ЕС, да предлагат жени като кандидати за съществуващите вакантни длъжности; изразява съжаление във връзка с това, че броят на жените, работещи в мисии по линия на ОПСО и особено в рамките на военни операции, продължава да бъде много нисък; настоятелно призовава ЕСВД да насърчава необходимостта от конкретна цел за увеличаване на броя на жените в мисиите и операциите на ЕС за управление на кризи; настоятелно призовава държавите членки да потърсят начини за укрепване на политиките за набиране и задържане на персонал и да насърчават участието на жените в миротворческите и мироопазващите мисии; подчертава необходимостта от включване на нов бюджетен ред на ЕС, който да финансира длъжността на съветниците по въпросите на равенството между половете във военните мисии по линия на ОПСО;

34.

очаква съвместното съобщение относно стратегически подход в подкрепа на разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията на бивши бойци, обявено в речта за състоянието на Съюза през 2020 г., като навременно преразглеждане на концепцията на ЕС от 2006 г. за подкрепа на мерки, свързани с разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (ДРР); подчертава приоритетното значение на реформирането на сектора на сигурността (РСС), главно за мисиите ни по линия на ОПСО; ето защо призовава Комисията и ЕСВД да разширят предстоящото съвместно съобщение относно разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията на бивши бойци в реформирането на сектора на сигурността и изграждането на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието (CBSD), за да постигнат последователен, съгласуван и изцяло обновен подход на Съюза към подпомагането на сигурността в трети държави; призовава за съгласуваност между инструментите на ОПСО и помощта на ЕС за развитие;

Предвиждане и управление на кризи

35.

приветства капацитета на европейските армии да си сътрудничат в служба на гражданите при борбата срещу пандемията през 2020 г.; счита, че ценният принос на въоръжените сили по време на пандемията от COVID-19 показа, че е важно да се използват военните активи и способности на държавите членки в подкрепа на Механизма за гражданска защита на Съюза; насърчава ЕС и държавите членки сериозно да обмислят и да използват пълноценно подробните договорености за прилагането на член 44 от ДЕС, за да се даде възможност на Съюза да реагира бързо, ефективно и с необходимата гъвкавост спрямо кризите със сигурността с изразено колективно измерение на ЕС, включително като се разрешава предоставянето на последващ мандат на ad-hoc операция, провеждана от група държави членки; приветства положителната обединяваща и координираща роля на въздушните сили по време на пандемията от COVID-19, по-специално трансферите за медицинско лечение и доставки на оборудване между държавите членки, както и полезните взаимодействия, създадени с инфраструктурите и активите на съюзниците от НАТО за въздушен транспорт и транспортиране на основно оборудване; приветства по-специално ролята на Европейското командване на въздушния транспорт EATC (EATC) в евакуирането, транспортирането на пациенти и осигуряването на медицински доставки по време на пандемията; насърчава като цяло въздушната военна мобилност, включително транспортирането, зареждането с гориво във въздуха и авиомедицинската евакуация в Европа, гарантираща ефективността и ефикасността на усилията на военновъздушния транспорт в Европа; във връзка с това приканва държавите членки да обмислят съвместното разработване на това стратегическо оборудване за отбрана и насърчава създаването на военно звено на ЕС за извънредни ситуации с цел улесняване на трансграничното използване на военни логистични способности за справяне с извънредни ситуации, за да се даде възможност за по-добра координация, взаимодействие и солидарност при предоставянето на помощ за операции за гражданска подкрепа;

36.

подкрепя защитаваната от върховния представител/заместник-председател амбиция за създаване на „сили за бърза намеса“, които следва да включват многонационална сухопътна бригада от около 5 000 военни, както и компоненти от въздушни, морски и специални части, които да могат да бъдат мобилизирани при извънредни ситуации в областта на сигурността; припомня, че понастоящем на ЕС му липсва наземен, морски и въздушен експертен опит и способности, необходими, за да провежда операции за първо влизане, които да възстановяват сигурността на даден театър на действия; счита, че на първо време е реалистично и необходимо държавите членки да постигнат съгласие, в рамките на стратегическия компас, относно обстоятелствата, които биха направили необходимо мобилизирането на такава сила и да се споразумеят относно един или няколко оперативни сценария, включително в извънредно кратки срокове; припомня обаче, че в продължение на повече от 15 години съществуване бойните групи на ЕС никога не са били използвани, по-специално поради липсата на политически консенсус между държавите членки и сложността на изпълнението и финансирането, въпреки възможността за тяхното разполагане по няколко повода; припомня необходимостта те да бъдат оперативни чрез провеждане на редовни полеви учения; изразява съжаление относно липсата на ангажираност от страна на държавите членки към тези бойни групи както от политическа, така и от практическа гледна точка; изразява съжаление, че само една бойна група, ръководена от Италия, е била активна през 2021 г.; изразява загриженост относно слабостта на планирането за 2022 г. и 2023 г. и призовава за неговото преразглеждане; призовава държавите членки да увеличат своята ангажираност спрямо военния капацитет на ЕС; посочва, че концепцията за сили за бързо разгръщане следва да предостави добавена стойност в сравнение с бойните групи на ЕС; поради това призовава Съвета и Комисията да извършат задълбочена оценка, да проучат и разработят варианти за създаване на постоянна сила, която да бъде постоянно установена и да провежда ученията си заедно; счита, че новите „сили за бърза намеса“ следва или да бъдат резултат от амбициозна реформа на бойните групи, или напълно да ги заменят, за да се избегне по-нататъшно дублиране на способности в ОПСО на ЕС; споделя равнището на амбиция, определено от върховния представител/заместник-председател по отношение на надеждността на военните инструменти на ЕС, по-специално на ad hoc инструментите; призовава Съвета и ЕСВД да проучат как най-добре да организират разгръщането на бойните групи на ЕС или на новите „сили за бърза намеса“, прилагането на член 44 от ДЕС и все още неизползвания оперативен компонент на ПСС; очаква, че определянето на тези елементи трябва да даде възможност на ЕС и на неговите държави членки да реагират с военни средства бързо и ефективно на кризи в съседните държави и да изпълняват мисиите, определени в член 43, параграф 1 от ДЕС, познати също като „задачи от Петерсберг“;

37.

подчертава значението на точните и навременни разузнавателни данни за подпомагане на вземането на решения и гарантиране на сигурността на мисиите и операциите, както и за подобряване на борбата с насочените срещу тях кампании за оказване на влияние и за дезинформация; призовава ЕСВД да изгради разузнавателен капацитет за театрите на операциите чрез създаване на разузнавателни звена във всички мисии и операции по линия на ОПСО, които да предоставят разузнавателна информация в реално време на Центъра на ЕС за анализ на разузнавателна информация (EU IntCen), на ВСЕС и на способностите за планиране и провеждане на граждански операции (CPCC), за да се подпомага вземането на решения; подчертава в по-общ план, че работата на EU IntCen и на дирекцията за разузнаване на ВСЕС (EUMS INT) зависи от готовността на държавите членки да обменят информация и призовава за увеличаване на финансовите и техническите ресурси на EU IntCen; изразява съгласие с анализа от председателя на Европейската комисия в нейната реч за състоянието на Съюза за 2021 г., че ЕС трябва да подобри сътрудничеството в областта на разузнаването; подчертава значението на ситуационната осведоменост и на координацията между националните разузнавателни служби и приветства призива на председателя на Комисията за създаване на съвместен център на ЕС за ситуационна осведоменост — ключов инструмент за подобряване на стратегическото прогнозиране и стратегическата автономност на ЕС;

38.

приветства създаването на Европейския механизъм за подкрепа на мира през 2020 г.; припомня, че този механизъм ще може да осигури на Съюза способността за по-бърза и по-ефективна реакция спрямо настоящите предизвикателства пред сигурността, поради което призовава той бързо да бъде приведен в действие; подчертава, че необходимото оборудване, включително, когато е уместно и необходимо, смъртоносно оборудване, и обучение трябва да се предостави в съответните театри на операции, като се отчита географският баланс в характера на механизма, при пълно спазване на осемте критерия на Обща позиция 944, правата на човека и хуманитарното право, при провеждане на всеобхватна предварителна оценка на риска и постоянно наблюдение от равнището на ЕС над доставките на военни технологии за участници от трети държави, както и при ефективни разпоредби за прозрачност; подчертава, че ЕСВД трябва да следи отблизо и да гарантира проследимостта и правилното използване на материалите, предоставени на нашите партньори в рамките на Европейския механизъм за подкрепа на мира, като се има предвид 360-градусовият подход на този механизъм; посочва, че механизмът не е свързан само с предоставяне на оборудване на партньорите, а функционира и като възможност за финансиране на общите разходи на военните операции в рамките на ОПСО, която следва да се използва в необходимата степен; поема ангажимент да осигури съгласуваност и взаимно допълване между мисиите и операциите по линия на ОПСО, финансовия инструмент на Съюза ИСРМС и Европейския механизъм за подкрепа на мира; отново призовава за създаването на ново административно подразделение в рамките на ЕСВД, което да управлява този нов инструмент; подчертава необходимостта от използване на стратегическия компас за разработване на ясна визия за начина, по който държавите членки искат да използват Европейския механизъм за подкрепа на мира в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;

39.

приветства пътната карта на ЕСВД от ноември 2020 г. за изменението на климата и отбраната, в която се определят конкретни действия, насочени към все по-важната връзка между изменението на климата и сигурността; подчертава все по-честото настъпване на природни бедствия, глобални пандемии или предизвикани от човека бедствия, които подобно на киберзаплахите и хибридните заплахи се добавят към съществуващите предизвикателства пред сигурността и поради това нуждаят от допълнителни ресурси; насърчава ЕС и неговите държави членки да развиват способностите си за справяне с тези нови предизвикателства; подчертава, че при справянето с тези нови предизвикателства по отношение на сигурността не следва да се отклоняват ресурси от традиционните, конвенционални способности за сигурност и отбрана;

40.

счита, че използването като инструмент на миграционните потоци през източните външни граници на ЕС, съчетано с кампаниите за дезинформация, е вид комбинирана хибридна война, целяща да сплаши и дестабилизира ЕС; призовава Съюза да разработи подходящо законодателство, предоставящо необходимите гаранции за ефективна реакция и отговор на използването на миграцията като инструмент за политически цели от страна на трети държави, за да гарантира ефективна защита на външните граници на ЕС и защита на правата и достойнството на човека, както и да приеме мерки за предотвратяване на незаконните преминавания; отново заявява солидарността си с Латвия, Литва и Полша пред използването от страна на режима на Лукашенко на миграцията като инструмент за дестабилизиране на ЕС;

Един по-устойчив Съюз: осигуряване на достъп до оспорваните стратегически пространства и засилване на взаимопомощта и сигурността между държавите членки

Защита на свободата на движение по море

41.

посочва, че в контекста на настоящите геополитически напрежения по море Съюзът трябва да защитава универсалните ценности и принципи, Устава на ООН, международното право като Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), многостранния подход и международното сътрудничество и да защитава интересите си, като гарантира свободата на корабоплаване, безопасността на морските комуникационни линии и морската инфраструктура; припомня, че морските интереси на Съюза са тясно свързани с благосъстоянието, просперитета и сигурността на неговите граждани и че приблизително 90 % от външната търговия на Съюза и 40 % от неговата вътрешна търговия се транспортират по море; подчертава компетентностите и правомощията, по-специално нормативните, на Европейския съюз в областта на издръжливостта;

42.

отново подчертава необходимостта от засилване на ролята на Съюза като фактор, който създава международна морска сигурност; призовава Съюза да надгражда и развива своите военноморски операции по линия на ОПСО, за да разполага със силна платформа за по-нататъшно развитие на по-постоянен оперативен ангажимент на международно равнище; призовава да се разгледа възможността за организиране на редовни военноморски учения, които следва да съчетават, когато е възможно, управлявани от пилоти и безпилотни активи, с цел подобряване на оперативната съвместимост; счита, че е много важно Съюзът да поддържа стабилна и сигурна среда в заобикалящите го морета; отбелязва със загриженост, че в координирания годишен преглед на отбраната се признава, че има „съществени пропуски“ по отношение на способностите, свързани с морското командване и контрол, разузнавателните данни, наблюдението и разузнаването; приветства шестте проекта по линия на ПСС, насочени към развиване на морски способности, както и съвместните програми за развитие на военноморските способности; подчертава необходимостта от тясно сътрудничество между Съюза и НАТО за възприемане на ефективен общ подход към заплахите в областта на морската сигурност, като например трансграничната и организираната престъпност, включително мрежите на организираната престъпност, извършващи трафик на хора, оръжия и наркотици, контрабандата и незаконния риболов;

43.

приветства в този контекст стартирането на концепцията за координирано морско присъствие и на пилотен проект в Гвинейския залив; призовава тази концепция, основана на анализ на потребностите, който включва възможността да се допринесе за намаляване на напрежението в региона, да бъде разширена, така че да обхване и други области от интерес, по-специално Индийско-Тихоокеанския регион, за да се гарантира и защити международната позиция и ценности на Европа; призовава тази концепция и съответните текущи мисии да бъдат оценявани и разисквани в Парламента; призовава също така Комисията да обърне специално внимание на аспектите, свързани със сигурността и отбраната, в предстоящата актуализация на своето съобщение относно международното управление на океаните, предвидена за 2022 г.; призовава морските държави членки да укрепват военноморския си капацитет, за да противодействат както на асиметричните, така и на конвенционалните заплахи за морската сигурност, свободата на корабоплаване и синята икономика на ЕС; призовава ЕС да актуализира своята стратегия за морска сигурност до 2022 г.; приветства стартирането в началото на 2020 г. на Европейската мисия за морска осведоменост в Ормузкия проток (EMASOH) и подкрепя двойната ѝ цел: „да се гарантира безопасна навигационна среда и да се намали настоящото регионално напрежение“; приветства „глобалното и координирано“ стратегическо преразглеждане на EUNAVFOR ATALANTA, EUTM Сомалия и EUCAP Сомалия, които се удължават, за да бъдат обхванати всички аспекти на сигурността;

Борба с хибридните заплахи

44.

осъжда злонамерените действия, извършвани срещу държавите членки, като хибридни атаки, които използват миграцията като инструмент; призовава Съюза и държавите членки да подобрят своите способности за идентифициране на хибридните заплахи; настоява ЕС и държавите членки да реагират решително и по координиран начин на всяка нова злонамерена, незаконна и дестабилизираща дейност в киберпространството, като използват изцяло инструментите, с които ЕС разполага, и се координират със своите партньори; призовава държавите членки да подобрят националните способности за киберотбрана; призовава ЕС да работи за създаването на правен инструмент за реагиране на хибридни заплахи и за да развие всеобхватен киберкапацитет, който да включва защитени мрежите, комуникации и обмен на информация, обучение и учения, включително и чрез проекти по линия на ПСС, и за подходящо използване на инструментариума за кибердипломация на ЕС; призовава за спешно преразглеждане на политическата рамка за киберотбрана с цел увеличаване на капацитета на ЕС и неговите държави членки за предотвратяване, възпиране и реагиране, като се чрез укрепване на тяхната позиция, ситуационна осведоменост, инструменти и процедури; подчертава, че е необходимо всички институции на ЕС и държавите — членки на ЕС, да си сътрудничат на всички равнища за изграждането на стратегия за киберсигурност, чиято основна цел следва да бъде по-нататъшното укрепване на устойчивостта и развиването на общи, а също така и по-добри национални, стабилни граждански и военни киберспособности и сътрудничество, за да се отговори на трайни предизвикателства в областта на сигурността; ето защо приветства речта за състоянието на Съюза за 2021 г. и обявената в нея европейска политика за киберотбрана; приветства засиленото сътрудничество между държавите членки за киберотбрана в рамките на ПСС, включително екипите за бързо реагиране при кибератаки; припомня, че успешното изпълнение на мисиите и операциите на ЕС зависи във все по-голяма степен от непрекъснатия достъп до сигурно киберпространство и следователно изисква стабилни и издръжливи оперативни способности в киберпространството, както и адекватни реакции на атаките срещу военни инсталации, мисии и операции; признава, че до известна степен киберотбраната е по-ефективна, ако съдържа и някои офанзивни средства и мерки, при условие че използването им е в съответствие с международното право; изразява безпокойство от зависимостта на ЕС и на държавите членки от чужди инструменти, с които да гарантират киберсигурността си; подчертава необходимостта да се насърчава култура на киберсигурност в европейските публични частни организации, включително чрез въвеждане на специални курсове и учебни програми по тази тема; отбелязва важната обучителна дейност, водена в областта на киберотбраната от Европейския колеж по сигурност и отбрана (ЕКСО), и приветства в това отношение създаването на Платформата за образование, обучение, оценка и учения в областта на киберсигурността (ETEE); подчертава, че ЕКСО следва да се ползва от структурно финансиране от Съюза, за да може да увеличи своя принос за укрепване на уменията на ЕС в областта на киберотбраната, особено като се има предвид нарасналата нужда от киберексперти от най-високо равнище; отчита нарастващото значение на способностите за кибернетично и автоматизирано разузнаване; подчертава, че те създават заплахи за всички държави членки и институции на ЕС; настоятелно призовава всички институции и държави — членки на ЕС, да продължат да подобряват своите кибернетични и автоматизирани технологии и допълнително насърчава сътрудничеството по тези технологични новости; препоръчва да се проучат възможностите за насърчаване на изграждането на киберспособности на нашите партньори, като например разширяване на мандата на мисиите на ЕС за обучение, така че да включва и аспекти на киберотбраната или стартиране на граждански кибернетични мисии; приветства налагането на санкции срещу руските, китайските и севернокорейските извършители на кибератаки, включително WannaCry, NotPetya и „Операция Cloud Hopper“;

45.

призовава ЕСВД да създаде набор от инструменти на ЕС, в съответствие с европейския план за действие за демокрация, чиято цел е не само да се сложи акцент върху повишаването на издръжливостта на държавите членки и на заинтересованите страни спрямо дезинформацията, но и да определят задължителни изисквания за социалните платформи и да се даде възможност на гражданите да вземат информирани решения, както и да се подобри способността на ЕС да укрепва борбата срещу дезинформацията и умишленото злонамерено поведение, за да ги идентифицира, да открива извършителите им, да им противодейства и да ги санкционира;

46.

настоява, предвид развитието на тази заплаха и необходимостта от адаптиране на нашите институции, в европейските институции, включително в Парламента, да бъдат въведени мерки за консолидиране на вътрешните способности; подчертава значението на междуинституционалната координация, въведена чрез екипа за незабавно реагиране при компютърни инциденти за институциите, органите и агенциите на ЕС (CERT-EU); настоятелно призовава европейските институции, и по-специално Комисията, да предоставят необходимите човешки ресурси за укрепването на CERT-EU; настоятелно призовава в тази връзка заместник-председателя/върховен представител и/или държавите членки да увеличат финансовите и човешките ресурси, за да засилят способността на ЕС да се защитава срещу кибератаки;

47.

призовава за засилване на оперативната взаимопомощ между държавите членки; подчертава колко е важно да се провеждат допълнителни учения въз основа на сценарии за управление на кризи; настоятелно призовава държавите членки след завършването на стратегическия компас да постигнат амбициозно общо разбиране по член 42, параграф 7 от ДЕС и член 222 от ДФЕС, включително относно задействането на член 222 от ДФЕС и член 42, параграф 7 от ДЕС при хипотетичен сценарий на кибератака; подчертава в тази връзка, че условията за задействане на член 42, параграф 7 от ДЕС и условията за изискваната помощ никога не са били ясно дефинирани, и призовава за по-оперативно прилагане на този инструмент;

Запазване на суверенитета на Съюза в космическото и въздушното пространство

48.

призовава Съюза да разработи стратегия за космическа отбрана, за да се запази автономният и безпрепятствен достъп на ЕС и неговите държави членки до космическите активи по всяко време; настоява, че е необходимо да се насърчи създаването на обща европейска стратегическа култура на сигурност и отбрана в космоса, да се намалят стратегическите зависимости и да се подобри оперативното управление на европейските космически програми, като в крайна сметка целта е стратегическа автономност във всички останали области; подкрепя инициативите, насочени към засилване на космическата политика на ЕС, включително амбициозната нова космическа програма на Съюза, която трябва да се стреми да защитава европейските космически активи от настоящето и миналото; насърчава Съюза да засили ситуационната си осведоменост и подкрепата за георазузнавателната дейност, като укрепи своя експертен капацитет чрез Сателитния център на ЕС (SATCEN) и този на държавите членки, за да осигури връзката между ОПСО и космическата програма на ЕС чрез „Галилео“, и по-конкретно публично регулирана услуга (ПРУ) и „Коперник“, да се възползва от възможностите за инвестиции (по-специално по „Хоризонт Европа“ и Европейския фонд за отбрана) и да проучи други възможни полезни взаимодействия между космическите дейности и отбраната (включително способностите); подчертава, че е важно Съюзът да разполага с автономен достъп до космическото пространство и да има свои собствени ракети носители; настоява, че Съюзът следва да поеме водеща роля в укрепването на все по-оспорваната сфера на международното космическо право; призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават активно международните инициативи за разоръжаване в космическото пространство;

49.

предупреждава, че космическото пространство има потенциала бързо да се превърне в арена на военни действия, ако не бъдат въведени подходящи международни правни инструменти; настоява, че ЕС следва да поеме водеща роля в укрепването на все по-оспорваната сфера на международното космическо право, да се стреми да предотврати разполагането на оръжия в космоса, като работи за създаването на всеобхватен международен правен инструмент, и да изгражда съюзи, международно сътрудничество и многостранни решения в това отношение;

50.

приветства предложението за нов европейски проект за сигурна свързаност, включващ квантови сателити; призовава за бързо завършване на този проект, така че да се повиши нивото на сигурност на телекомуникациите в Съюза; подчертава нарастващия риск от кибератаки и физически атаки срещу европейските сателити и тези на държавите членки; настоява, че е необходимо да се предотвратяват такива атаки и да се създадат защитни механизми срещу тях;

51.

изразява безпокойство от непрекъснатото увеличаване на космическите отпадъци, особено на ниска орбита, които излагат на риск нашите спътникови способности, както и от увеличаването на броя на микросателитите; подчертава, че новите мега съзвездия от сателити допълнително увеличават риска от сблъсък; приветства текущата работа по разработване на европейска политика за управление на космическия трафик и призовава за засилване на преговорите, за да се постигнат международни решения на този въпрос; счита, че едно от конкретните постижения от такава политика следва да доведе до подобряване на капацитета за наблюдение на космическите отпадъци; предлага на SATCEN да бъде възложено да анализира и изготви доклад относно безопасността и/или аспектите на уязвимост на спътниците на ЕС и държавите членки спрямо космически отпадъци, кибератаки и пряка ракетна атака;

52.

отбелязва важната работа, извършена от SATCEN на ЕС; изразява съжаление, че за финансиране на мисиите по SATCEN не може да се ползва дългосрочното програмиране на бюджета на ЕС, и подчертава, че SATCEN на ЕС трябва да се ползва от ползва от структурно финансиране от Съюза, за да може да запази своя принос към действията на Съюза, по-специално за да предоставя сателитни изображения с висока резолюция в подкрепа на мисиите и операциите по линия на ОПСО; счита, че нуждите от технологично развитие на SATCEN следва да бъдат взети предвид в работната програма на Европейския фонд за отбрана (ЕФО); предлага да се създаде общност за анализиране на геокосмическите данни в рамките на ПСС; счита, че SATCEN трябва да играе основна роля в този контекст; предлага Парламентът и SATCEN да подпишат споразумение, което да позволява на Парламента да има достъп до услугите за изображения и анализ на центъра, които той счита за полезни за получаване на информация, за разработване на своите позиции и за вземане на решения, при пълно спазване на процедурите на SATCEN за поверителност и сигурност;

53.

настоява, че трябва да се запази свободата на въздушния трафик; призовава Съюза да се защитава срещу всяка заплаха за гражданското въздухоплаване и всяко незачитане на неговото въздушно пространство и да защитава безопасността на международното въздухоплаване в сътрудничество с мисията на НАТО за полицейска охрана на въздушното пространство и с партньорите на ЕС; призовава заместник-председателя/върховен представител да започне работа за оценка на целесъобразността от разширяване на концепцията за координирано морско присъствие, така че тя да обхване и въздушната среда;

Защита на стратегическата инфраструктура

54.

подчертава новите заплахи, пред които е изправена Европа, включително икономическа принуда, кампании за дезинформация, намеса в избори и кражба на интелектуална собственост; отбелязва, че тези заплахи обикновено не задействат член 5 от Договора за НАТО или член 42, параграф 7 от ДЕС, но че на подобни заплахи следва да се дава отговор; призовава за засилена европейска координация за оценка, анализ и предотвратяване на по-нататъшни хибридни атаки от страна на някои международни фактори; призовава съществуващите инструменти на ЕС да бъдат приведени в действие, така че да допринасят по-ефективно за предотвратяването и борбата с хибридните заплахи и за защитата на критичната инфраструктура и функционирането на нашите демократични институции, както и за обезпечаване на веригите ни на доставки, като същевременно се вземат предвид настоящите структури и новата възможност да се изпълняват колективни контрамерки като част от по-широк инструментариум за борба с хибридните заплахи; подчертава неотложната необходимост европейските институции, агенции и други органи да развият способностите си за стратегическа комуникация, да се снабдят със сигурни комуникационни системи и капацитет за бързо реагиране при атаки и да увеличат значително своята издръжливост;

55.

призовава Съюза да приложи на практика поуките, извлечени от ученията на основа на сценариите по член 42, параграф 7 от ДЕС, и да разработи гъвкав и необвързващ анализ за неговото задействане, за да се засили взаимопомощта и солидарността между държавите членки;

56.

подчертава, че оптичните кабели са гръбнакът на нашите цифрови икономики в интернет в световен мащаб, през който преминават 97 % от целия интернет трафик; подчертава, че макар че тези кабели са централен и незаменим елемент от критичната инфраструктура на ЕС и следователно от голямо геополитическо значение, те наскоро станаха обект на саботаж или чужди шпионски операции; счита, че ЕС следва да даде приоритет на сигурността и защитата на тези кабели; призовава ЕС да въведе програма на ЕС за сигурност на оптичните кабели, включително проучвания, координиране, разработване на политики, докладване, разследване и наблюдение на инцидентите, координация със съответните участници, разработване на политика и обучение на бреговата охрана; отбелязва, че нашите модерни икономики като цяло, но и по-специално секторите на отбраната и на сигурността са силно зависими от полупроводниците; приветства в тази връзка съобщението на председателя на Комисията, че следва да се решава недостигът на полупроводници чрез засилване на научните изследвания, проектирането и производството в ЕС посредством Европейски законодателен акт за чиповете; категорично подчертава в този контекст ролята на европейския сектор на отбраната и сигурността за ЕС, тъй като той осигурява средствата за гарантиране на безопасността на европейските граждани, както и устойчивото икономическо развитие на Съюза; приветства усилията на ЕС за постигане на тези цели и създаването на Европейски алианс за суровините (ERMA);

Развиване на гражданските и военните способности, подобряване на процесите и развитието и осигуряване на тяхната съгласуваност

57.

отбелязва, че пандемията разкри нашите уязвимости, слабите ни места и текущите предизвикателства; отбелязва, че ЕС не разполагаше с пълния капацитет и способности, за да гарантира безопасната и координирана евакуация на своите граждани от Афганистан по време на хаотичната военна евакуация на международното летище в Кабул; поради това призовава за подробна оценка; призовава за политическа воля да се действа и по време на извънредни ситуации и кризи по бърз, ефективен и ясен начин, както и за намаляване на стратегическите зависимости на Европа, включително когато те засягат капацитета на Европа за военни действия; припомня целта за укрепване на стратегическата автономност на Европейския съюз, така че той да може да бъде надежден стратегически партньор, който е взискателен и способен да защитава своите интереси и ценности; приветства в тази връзка работата и инициативите на Комисията и дейностите на ЕСВД;

58.

приветства напредъка, постигнат при създаването на възможност за разработване на нови европейски военни способности във връзка с Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) и Подготвителното действие във връзка с научни изследвания в областта на отбраната (PADR), чрез укрепване на европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ), която е от решаващо значение за постигане на стратегическа автономност; подчертава, че е важно да има една силна, конкурентоспособна и иновативна ЕОТИБ в съчетание с възникването на пазар на ЕС за отбранително оборудване, който изцяло спазва правилата на вътрешния пазар и Общата позиция на ЕС относно износа на оръжие; призовава Комисията да извлече полезните поуки от тези инструменти за ЕФО с цел постигането на оперативни резултати; приветства приемането на Регламента за ЕФО и неговите ясни правила; припомня изключително чувствителния и стратегически характер на научните изследвания в областта на отбраната както за конкурентоспособността на промишлеността, така и за стратегическата автономност на ЕС; счита, че за да се запази конкурентоспособността на ЕОТИБ, е необходимо да се подкрепи достъпът на нейните дружества до банково и небанково финансиране; подчертава, че отбранителното производство до голяма степен e с двоен характер и обслужва и гражданския сектор; призовава Комисията да гарантира, че европейската екомаркировка, като същевременно насърчава промишлеността да бъде по-екологосъобразна, запазва конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост, особено като се има предвид, че тя играе важна роля за стратегическата автономност на ЕС;

59.

насърчава създаването на ефикасно управление, включващо Комисията и държавите членки, за управление на проектите както на държавно, така и на секторно равнище; препоръчва на Комисията да проучи същевременно възможностите за намаляване на бюрократичната тежест с цел да улесни участието на предприятията, по-специално малките и средните предприятия (МСП), в проекти по ЕФО; насърчава инициативи като Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP), ПСС и ЕФО да улесняват участието на МСП чрез увеличаване на усилията в подкрепа на инкубацията и капиталовите инвестиции; препоръчва да се създаде съвместен механизъм за полево изпитване на способностите, разработени в рамките на EDIDP и ЕФО, за да се улесни интегрирането на тези способности в националните армии; приветства разпоредбите на Директивата относно обществените поръчки в областта на отбраната (Директива 2009/81/ЕО), целящи да укрепят сътрудничеството при отбранителните обществени поръчки, и призовава държавите членки да използват пълноценно усилията за развойна дейност, предприемани по ЕФО, както и да гарантират постигането на подходящо равнище на икономии от мащаба;

60.

настоятелно призовава Комисията да продължи усилията си за противодействие на разпокъсаността на вътрешния пазар на ЕС за продукти от областта на отбраната, която все още води до ненужни дублирания и до умножаване на елементите на неефективност в разходите за отбрана на държавите членки;

61.

изразява съжаление относно намаляването на сумите, разпределени по МФР за ЕФО и военната мобилност, което прави още по-необходима съгласуваността между инициативите на Съюза в областта на отбраната (ПСС, Координирания годишен преглед на отбраната (КГПО), ЕФО и Механизма за свързване на Европа (МСЕ)); във връзка с това подчертава ролята на Европейската агенция по отбрана (EDA); припомня заключенията от първия КГПО и по-специално колко е важно да се повиши съгласуваността между инициативите за определяне на приоритетите при европейските способности и националните процеси на планиране, особено в дългосрочен план, за да се отговори действително на нуждите на въоръжените сили; призовава Съвета и Комисията да интегрират още повече препоръките от КГПО в бъдещите работни програми на ЕФО и проекти по линия на ПСС, за да се подобри съгласуваността между тези инструменти; припомня в тази връзка, че държавите членки носят крайната отговорност за постигане на целта за съгласуваност на европейските способности, по-специално в идентифицираните в доклада от КГПО области; припомня също така значението на ангажимента на държавите членки, поет в различни рамки, за поддържане на постоянен темп на инвестиции в отбраната и за използване на възможностите на ЕФО за стимулиране на нови инвестиции; подчертава, че адекватните равнища на финансови ресурси, персонал и активи са от съществено значение, за да се гарантира, че Съюзът има силата и способността да насърчава мира и сигурността в своите граници и по света; призовава за увеличаване на бюджета за ЕФО след 2027 г.;

62.

отбелязва стартирането на Фонда на НАТО за иновации в областта на нововъзникващите и революционните технологии, който беше подписан от 16 държави — членки на ЕС, и от Обединеното кралство; подчертава, че този фонд се занимава с теми, които са обхванати и от ЕФО, и поради това призовава всички участващи държави — членки на ЕС, да осигурят взаимно допълване с ЕФО, за да се избегне ненужно дублиране; подчертава в тази връзка необходимостта от тясно сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство по въпросите на сигурността и отбраната;

63.

призовава държавите — членки на ЕС, които са съюзници в НАТО, да се стремят да гарантират, че националните им бюджети за отбрана възлизат на най-малко 2 % от техния БВП;

64.

подчертава, че ПСС и ЕФО са преди всичко инструменти в услуга на Съюза и неговите държави членки; подчертава, че ПСС и ЕФО трябва да дадат възможност за укрепване на сътрудничеството в областта на отбраната между държавите членки, носещо висока европейска добавена стойност; следователно припомня целите за укрепване на стратегическата автономност на Съюза, повишаване на оперативните способности на европейските сили и оперативната съвместимост на отбранителните системи, намаляване на разпокъсаността на цялостната картина на европейските способности и на европейския пазар в областта на отбраната за тези инициативи, подкрепа за конкурентоспособността на ЕОТИБ, укрепване на стратегическата автономност, технологичния суверенитет, подобряване на оперативния капацитет и намаляване на разпокъсаността на европейския отбранителен пазар;

65.

изразява съжаление за натрупаното закъснение при преразглеждането на решението относно управлението на ПСС; припомня необходимостта от разработване на финансови стимули; припомня, че участието на трети държави в отделни проекти по линия на ПСС трябва да се решава поотделно за всеки отделен случай, когато това участие е в стратегически интерес на Съюза, особено за предоставянето на технически експертен опит или допълнителни способности, и да се осъществява при строго определени условия и въз основа на установена и ефективна реципрочност; отправя искане да участва изцяло във вземането на решение за отваряне на всеки проект по линия на ПСС за участие на трети страни; приветства ранните етапи на проекта за военна мобилност и призовава за бързото осъществяване на следващите етапи; приветства участието на Съединените щати, Норвегия и Канада в проекта за военна мобилност; приветства двустранните партньорства за диалог по въпросите на сигурността и отбраната, по-специално с Канада и Норвегия — две държави, които имат значителен принос за мисиите и операциите по линия на ОПСО;

66.

подчертава, че ЕФО трябва да насърчава изграждането и консолидирането на европейски промишлени сектори и европейски промишлени лидери и да укрепва конкурентоспособността на МСП чрез многогодишна програмна логика, включваща разработването на пътни карти за технологиите и способностите, така че да се осигури необходимата необходимата предсказуемост, която е абсолютно необходима за сложните дългосрочни проекти, и да се използват полезните взаимодействия между цивилния и отбранителния сектор; поради това настоява, че е необходимо да се установят полезни взаимодействия с различни политики на Съюза, и по-специално „Хоризонт Европа“ и Европейската космическа програма, за да се даде възможност за ефективно съсредоточаване на ресурсите на ЕФО върху военните в тесен смисъл въпроси; приветства плана за действие на Комисията за полезни взаимодействия между гражданската, отбранителната и космическата промишленост, с който се насърчават иновациите при изделията с двойна употреба; призовава Съюза и Комисията систематично да вземат предвид приноса на ЕОТИБ за стратегическата автономност на Съюза във всички негови политики; призовава Комисията да представи също така специфична промишлена стратегия за ЕОТИБ;

67.

приветства факта, че стратегическият преглед на ПСС доведе до намаляване на броя на проектите, които сега са с по-ясно изразен фокус, и до увеличаване на политическия мониторинг; припомня на държавите членки, че е важно да спазват поетите в тази рамка ангажименти, за да направят проектите по-ефикасни и да достигнат пълен оперативен капацитет в предвидените срокове, а именно преди 2025 г.; поради това очаква, че следващият стратегически преглед ще включва и задълбочена оценка, която трябва да доведе до постигането на резултати от проектите по линия на ПСС;

68.

подкрепя предложението на Комисията за освобождаване от ДДС на отбранителното оборудване, проектирано и разработено в рамките на ЕС, което е положителна мярка, целяща стандартизиране на практиките на световно равнище и насърчаване на европейската стратегическа автономност;

69.

счита, че съвкупността от способности по линия на стратегическия компас следва да има следните цели:

—	да определи ясни приоритети за преразглеждане на плана за развитие на способностите и последващите цикли на основните цели (т.е. приоритетните цели (ПЦ)),

—

да рационализира процесите на планиране и развитие на способностите (плана за развитие на способностите, приоритетните цели/целите по отношение на способностите с висока степен на въздействие (HLG/HICG), ПСС, КГПО) и да поддържа съгласуваност на резултатите със съответните процеси на НАТО, и по-специално с процеса на планиране на отбраната в НАТО (NDPP),

—	да интегрира процесите на развитие на военните способности на ЕС и процесите на отбранително планиране и да използва по най-добрия начин чрез ПСС и КГПО инициативите на ЕС в областта на отбраната,

—	да се съсредоточи върху малък брой проекти, които съответстват на целите на ОПСО, необходими са за постигане на равнището на амбиция на ЕС, укрепват способностите на държавите членки, оперативни са и носят европейска добавена стойност;

70.

подчертава, че цифровата сфера предоставя възможности, но и създава значителни заплахи от злонамерени действия на държавни и недържавни участници срещу нашата сигурност и нашите демокрации, като по този начин се заличават линиите, очертани от правото за въоръжените конфликти, и че тази сфера не познава граници; счита, че е необходимо да се работи допълнително, за да се гарантира достъпът на европейците до този оспорван понастоящем сектор и да се развие култура на сигурност и солидарност между европейците, както и ефективни инструменти за постигането на тази цел; призовава да се обърне специално внимание на въздействието на нововъзникващите технологии, за да се гарантира, че те се прилагат и използват в целия Съюз, за да се улеснят научните изследвания и иновациите и да се повиши устойчивостта на Съюза, като същевременно се има предвид необходимостта от контрол върху тяхното използване, и по-конкретно:

—	да се анализира въздействието на изкуствения интелект (ИИ) върху сигурността и отбраната, включително злонамереното използване на този вид технология и използването на ИИ от държавите членки срещу тези заплахи;

—	да се подчертае значението на една иновативна и конкурентна ЕОТИБ (която е средството да се отговори на определените от държавите членки и ЕС нужди), а също и да се определят силните и уязвимите аспекти;

—	да се гарантира сигурността на веригите на доставки (както в ЕС, така и извън него), включително за суровините, критично важните компоненти и технологиите;

—	да се споделят в реално време сигналите за предупреждение, информация и заплахи чрез свързването на оперативните центрове;

71.

ето защо призовава ЕС да поеме водеща роля в глобалните усилия за създаване на всеобхватна регулаторна рамка за разработването и използването на оръжия, основани на ИИ; призовава заместник-председателя/върховен представител, държавите членки и Европейския съвет да приемат съвместна позиция относно автономните оръжейни системи, която да гарантира пълноценен контрол от страна на човека върху критичните функции на оръжейните системи; настоява, че е необходимо да се започнат международни преговори за правно обвързващ инструмент, с който напълно да се забранят автономните оръжия; подкрепя работата по смъртоносните автономни оръжейни системи в рамките на Конвенцията за конвенционалните оръжия (ККО), която понастоящем е единственият международен форум, на който се обсъждат тези въпроси;

72.

приветства подновения ангажимент на държавите членки към Общата позиция, изменена с Решение (ОВППС) 2019/1560 на Съвета, и подчертава колко е важно да се оценяват задълбочено заявленията за разрешение за износ на технологии и военно оборудване в съответствие с определените в нея критерии; отбелязва, че Решение (ОВППС) 2019/1560 на Съвета и съответните заключения от 16 септември 2019 г. отразяват все по-ясно разбиране сред държавите членки, че е необходима още по-голяма прозрачност и конвергенция на национално и европейско равнище в областта на износа на оръжие; приветства положените усилия за увеличаване на прозрачността и публичния и парламентарния контрол върху износа на оръжие; призовава за съвместни усилия за подобряване на оценките на риска, проверките на крайните потребители и проверките след доставката;

73.

изразява твърдото си становище, че тъй като ЕС е все по-амбициозен в областта на отбраната, съществува необходимост от по-голяма конвергенция и последователност в политиките на държавите членки в областта на износа на оръжие; призовава държавите членки да спазват изцяло Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета, определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване, както е изменена с Решение (ОВППС) 2019/1560 на Съвета, и строго да прилагат четвъртия критерий относно регионалната стабилност; призовава за въвеждането на механизъм за консултации между държавите членки, за да се оцени спазването на общата позиция;

74.

отбелязва съвместните усилия на някои държави членки да развиват основни бъдещи способности извън рамката на ЕС, по-специално бъдещата система за въздушен бой (Future Air Combat System, FCAS) и основната система за бойни действия по суша (Main Ground Combat System, MGCS); подчертава, че тези проекти са важни за засилване на европейските военни способности като цяло; подчертава резултатите от първия КГПО, които посочват като целева област за сътрудничество модернизирането и придобиването на основни бойни танкови системи; препоръчва на съответните държави членки да проучат допълнителни възможности за сътрудничество и финансиране на европейско равнище, по-специално ЕФО, за да използват в пълна степен потенциала за иновации на европейската отбранителна промишленост и да постигнат по-големи икономии от мащаба; счита в този контекст, че ръководеният от Обединеното кралство проект „Tempest“, в който участват и държави — членки на ЕС, е ненужно дублиране на FCAS, и поради това насърчава участващите и в двата проекта държави да ги съчетаят, за да постигнат икономии от мащаба, както и за да гарантират оперативна съвместимост между ЕС и Обединеното кралство; подчертава в тази връзка необходимостта от тясно сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство по въпросите на сигурността и отбраната, укрепване на партньорствата в областта на отбраната и подкрепа за автономността на държавите партньори;

Укрепване на партньорствата в областта на отбраната и подкрепа за суверенитета на държавите партньори

Защита на многостранното сътрудничество в областта на контрола върху оръжията, разоръжаването и неразпространението на оръжия

75.

призовава да се поддържа укрепването и запазването на структурата за контрол върху въоръженията в Европа в един контекст на постепенна ерозия на този контрол, белязана от оттеглянето на Русия и на Съединените щати от Договора за „Открито небе“; призовава за активна подкрепа и усилване на режимите и форумите за разоръжаване във всички аспекти: универсален обхват, подкрепа за прилагането, политическа и институционална подкрепа, както и финансова подкрепа; призовава ЕС да обърне специално внимание на ядрения, радиологичния, биологичния и химичния (ХБРЯ) риск в контекста на Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО), с особен акцент върху режима на забрана и конвенционалните задължения съгласно Конвенцията за забрана на химическото оръжие и борбата срещу безнаказаността;

76.

приветства удължаването на срока на действие на новия Договор за съкращаване на стратегическите въоръжения (нов договор СТАРТ) и изразява съжаление поради прекратяването на Договора за унищожаване на ракетите със среден и по-малък обсег на действие; отбелязва разпространението на хиперзвуковите ракети; счита, че Европейският съюз следва да допринася за предотвратяването на международна надпревара във въоръжаването с хиперзвукови ракети; потвърждава отново пълната си подкрепа за ангажимента на ЕС и неговите държави членки към Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) като крайъгълен камък на режима за неразпространение на ядреното оръжие и ядрено разоръжаване; отново призовава за приемане на конкретни и ефективни мерки по време на Десетата конференция за преглед на ДНЯО; настоява, че е необходимо да се гарантира, че ЕС играе силна и конструктивна роля за развитието и укрепването на основаните на правила глобални усилия за неразпространение и за контрол над въоръженията и архитектура за разоръжаване;

77.

отново заявява своята трайна подкрепа за Съвместния всеобхватен план за действие като възможно най-доброто средство за получаване на увереност за неразпространение на ядрени оръжия в Иран; приветства възобновяването на преговорите и призовава всички страни да се върнат към пълно спазване; призовава Съюза да гарантира, че задълженията по Конвенцията за забрана на химическото оръжие (КЗХО) се спазват от всички страни, и да се бори срещу безнаказаността; призовава ЕС и неговите държави членки да се стремят към сключване на протокол към Конвенцията за забрана на биологичните оръжия за създаване на механизми за проверка;

Засилване на диалога, партньорствата и сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната

78.

подчертава, че ЕС следва да възприеме стратегически подход към своите взаимноизгодни партньорства — подход, основан, наред с другото, на защитата на неговите интереси и на целта му за постигане на стратегическа автономност; подчертава, че е в интерес на ЕС да действа съвместно с партньори, при пълно зачитане на съюзните отношения с тях, като стратегическата автономност представлява част от многостранната рамка;

79.

призовава за по-нататъшно засилено сътрудничество с международните организации и по-специално с ООН, включително между мисиите по линия на ОПСО и мироопазващите операции, особено в съвместните театри на операции; подчертава значението на сътрудничеството с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по въпросите на сигурността;

80.

подчертава необходимостта от укрепване на трансатлантическото сътрудничество между ЕС и САЩ въз основа на равностойно партньорство, основано на споделени ценности и цели, при зачитане на автономността, интересите и стремежите на другата страна; приветства установяването на стратегически диалог между ЕС и САЩ в областта на сигурността и отбраната с цел да се допринесе за взаимно изгодни и балансирани трансатлантически отношения; приветства по-специално текущите или предстоящите диалози между ЕС и САЩ относно Китай, Русия и Индийско-Тихоокеанския регион; подчертава оперативното измерение на партньорството при същевременно гарантиране на запазването на стратегическата автономност на ЕС, по-специално по отношение на правилата на САЩ относно международната търговия с оръжие (ITAR); приветства значението на този формат за справяне с хибридните заплахи; във връзка с това приветства участието на трети държави в Европейската агенция по отбрана посредством административни споразумения, при условие че то бива придружено от правно обвързващи взаимноизгодни мерки и гаранции, позволяващи да се защитят интересите на ЕС и неговите държави членки в областта на отбраната и сигурността; изразява съжаление заради недостатъчните консултации и информация от страна на съюзниците на ЕС относно изтеглянето от Афганистан и относно тристранния пакт за сигурност AUKUS; подчертава, че това още веднъж следва да припомни на ЕС неотложната нужда да се постигнат резултати в отбраната на Съюза, за да гарантира способността му да бъде глобален фактор за мир;

81.

посочва, че необходимото сътрудничество с НАТО, залегнало в член 42, параграф 2 от Северноатлантическия договор, трябва да се развива при надлежно отчитане на специфичните характеристики и роли на НАТО и на ЕС, като напълно се зачита автономността за вземане на решения на двете организации; призовава за по-силна НАТО, подкрепяна от по-силен Европейски съюз (европейския стълб в рамките на НАТО), и би желал да настъпи ясно осезаемо развитие в партньорството между ЕС и НАТО, по-специално предвид нарастващата хибридност на заплахите, като се включват също и параметри, които не са пряко свързани с военната област, при стратегическата конкуренция в мирно време; отчита, че за новите заплахи на европейска територия, като например дезинформация, кражба на интелектуална собственост, икономическа принуда или киберсаботаж, Европейският съюз укрепва способностите си, за да стане фактор за сигурност; подчертава, че настоящата стратегическа ситуация изисква безрезервна подкрепа от НАТО за европейските инициативи в областта на отбраната, включително по отношение на способностите, при спазване на прерогативите на всяка от организациите; припомня колко е важно да се прилага изцяло споразумението „Берлин плюс“ и да се даде възможност за предаване на класифицирани документи между двете организации; счита, че паралелната работа по стратегическия компас на ЕС и очакваната актуализация на стратегическата концепция на НАТО представлява уникална възможност за установяване на ясни приоритети и съгласуваност, както и да се набележат допълнителни полезни взаимодействия за засилване на трансатлантическата връзка и по-нататъшно сътрудничество между ЕС и НАТО; в този контекст призовава новата стратегическа концепция на НАТО да взема предвид и да бъде съгласувана със стратегическия компас на ЕС; признава ролята на НАТО като крайъгълен камък на колективната сигурност за онези държави членки, които са членки и на НАТО; отбелязва с безпокойство обаче, че дълбоките и трайни различия с една от съюзните държави от НАТО, която не е членка на ЕС, възпрепятстват сътрудничеството между двете организации и подкопават солидарността между държавите членки, по-специално в стратегическия район на Източното Средиземноморие; очаква новата съвместна декларация на ЕС и НАТО;

82.

отбелязва потенциалното експоненциално увеличение на заплахите от екстремисти след оттеглянето на НАТО и последвалото превземане на властта от талибаните в Афганистан; призовава за задълбочен размисъл за поуките от Афганистан и за активна стратегия в региона, така че да се смекчат последиците от това, че Афганистан е нова безопасна среда за развитие на екстремизъм и тероризъм; отново потвърждава, че трябва да се положат всички усилия да се гарантира сигурността и човешките права на афганистанците и да им се даде защита от насилие, преследване и убийства; подчертава необходимостта от продължаване на евакуациите, по-специално на хората, които са работили за ЕС; отбелязва, че изтеглянето от Афганистан открои необходимостта ЕС да увеличи своя дял от отговорността за глобалната сигурност и да дава съществен принос за укрепването на способностите и капацитета;

83.

призовава за по-тесни отношения с демократичните държави в Индийско-Тихоокеанския регион и в конкретни тематични сектори (киберсигурност, хибридни заплахи, морска сигурност, контрол над въоръженията и др.), както и с Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) и с партньорите от Латинска Америка; подчертава свързаните със сигурността предизвикателства в Индийско-Тихоокеански регион, който е от значителен интерес за ЕС; отбелязва с нарастващо безпокойство непрекъснато увеличаващото се натрупване на въоръжения и военна амбиция на Китай, и по-специално информацията за изпитването на хиперзвукова ракета и все по-честите нарушения на опознавателната зона за противовъздушната отбрана на Тайван; призовава всички засегнати страни да разрешават разногласията си по мирен начин и да намаляват напрежението, както и да се въздържат от предприемане на едностранни действия за промяна на статуквото; призовава всички страни да се придържат към принципите на международното право, най-вече Конвенцията на ООН по морско право; подчертава нарастващото значение на дезинформацията, произхождаща от Индийско-Тихоокеанския регион, която заплашва да подкопае дейностите на ЕС в региона, и поради тази причина призовава Съвета и Комисията да се борят с това предизвикателство по подобен начин както с дезинформацията с произход от източния флаг на ЕС; със сериозна загриженост отбелязва неотдавнашната демонстрация на сила и ескалацията на напрежението в регионални горещи точки като Южнокитайско и Източнокитайско море и Тайванския проток; подчертава, че мирът и стабилността в Индийско-Тихоокеанския регион са от голямо значение за ЕС и неговите държави членки; изразява дълбока загриженост относно продължаващите военни маневри на Китай в Тайванския проток, включително тези, които са насочени към Тайван или се провеждат в опознавателната зона за противовъздушната отбрана на Тайван; призовава КНР да спре това военно дрънкане на оръжие, представляващо сериозна заплаха за мира и стабилността в Тайванския проток и в Индийско-Тихоокеанския регион; отново подчертава необходимостта от диалог, без да се използват тактики на принуда или дестабилизиране от която и да е от двете страни; подчертава своето противопоставяне на всяко едностранно действие, което може да подкопае статуквото в Тайванския проток, както и че всяка промяна в отношенията между двете страни на протока не трябва да се извършва срещу волята на гражданите на Тайван; подчертава, че все по-войнственото поведение на Китай спрямо определени държави и територии е причина за безпокойство; подчертава, че ЕС следва да извърши оценка на възможните последици от регионален конфликт за сигурността на ЕС, в която следва също така да се прецени как Съюзът следва да реагира на влошаването на положението със сигурността в Индийско-Тихоокеанския регион и извън него; приветства текущата дискусия относно участието на Япония в мисиите на ЕС за обучение в Мали и Мозамбик и относно участието на Индия в африкански операции и мисии по линия на ОПСО;

84.

приветства подписването на Споразумението за стратегическо сътрудничество във военната област и областта на отбраната между Гърция и Франция като положителна стъпка към европейска стратегическа автономност и създаването на истински и функциониращ Европейски съюз за отбрана; призовава за засилено сътрудничество с държавите партньори в Средиземноморието за борба с екстремизма, тероризма, незаконната търговия с оръжия и трафика на хора;

85.

подчертава геополитическото значение на това Съюзът да поеме основната отговорност за своята регионална стабилност, сигурност и просперитет и да предотвратява процесите на дестабилизация в съседните си райони на изток, на юг и в Арктика; отчита нарастващата политическа, икономическа, екологична, свързана със сигурността и стратегическа стойност на Северния полярен кръг; настоятелно призовава държавите членки да продължат сътрудничеството си с Арктическия съвет по всички въпроси, които са от интерес за ЕС, както и да разработят всеобхватна стратегия за региона; отбелязва нововъзникващите предизвикателства в областта на сигурността в Арктика, породени от променящата се среда и нарастващия геополитически интерес в региона; подчертава необходимостта от включване на политиката на ЕС за Арктика в ОПСО; подчертава, че ЕС трябва да има ясна визия за ролята си по въпросите на сигурността в Арктика, както и да поддържа ефективно сътрудничество с НАТО; подчертава, че Арктика трябва да остане зона на мирно сътрудничество и предупреждава да не се увеличава милитаризацията на региона;

86.

потвърждава значението на участието по линия на ОПСО в източното съседство; подкрепя задълбочаването на военното сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността с държавите от Източното партньорство, за да се запази стабилността по границите на Съюза; повтаря призива си за развиване на по-активна роля за ЕС в мирното разрешаване на продължаващите конфликти и в предотвратяването на всякакви бъдещи конфликти в региона; призовава да се оказва подкрепа на държавите от Източното партньорство и за включване на заинтересованите държави от това партньорство в дейностите на Европейския център за високи постижения в борбата с хибридните заплахи; призовава за създаването на платформа за сътрудничество между стратегическата комуникация на ЕС и Източното партньорство за решаване на въпроси, свързани с борбата срещу дезинформацията, за да се укрепи издръжливостта на държавите от Източното партньорство;

87.

признава приноса на Грузия, Република Молдова и Украйна за мисиите и операциите по линия на ОПСО; подкрепя по-тясното сътрудничество в областта на отбраната и сигурността с тези ценени партньори;

88.

отново категорично осъжда агресивното поведение на Русия спрямо Украйна, и по-специално значителното натрупване на военна сила по границите на Украйна и в Донбас, в окупирания Кримски полуостров и в Беларус, продължаващата финансова и военна подкрепа за въоръжени групи в Донбас, незаконната окупация на Автономна република Крим и град Севастопол, блокадата на Азовско море и редицата кибернетични и други хибридни атаки срещу Украйна; подчертава, че натрупването на военна сила и нееднократните нарушения на примирието от страна на Русия представляват заплаха за мира, стабилността и сигурността в Европа; призовава руското правителство да изтегли силите си от украинските граници и да престане да заплашва съседите си; припомня, че споразуменията в Нормандския формат и Минск I и II са единствените дипломатически инициативи, които имат за цел да сложат край на военните действия между Украйна и подкрепяните от Русия сепаратисти в Донецк и Луганск, и призовава за подкрепа на усилията за възобновяване на преговорите в Нормандския формат и за постигане на осезаеми резултати; приветства значителните усилия за поддържане на интензивно сътрудничество между ЕС, неговите държави членки и Съединените щати, както и между държавите членки във връзка с това положение; призовава за засилена и убедителна военна помощ и помощ в областта на сигурността за Украйна в съответствие с нейните потребности, включително чрез мобилизиране на Европейския механизъм за подкрепа на мира; насърчава държавите членки да увеличат двустранната си военна помощ и помощ в областта на сигурността за Украйна; отчита провеждането на първото заседание от кибердиалога между ЕС и Украйна и е готов да подкрепи, ако е необходимо, увеличаване на помощта от ЕС за Украйна в областта на киберсигурността; приветства започването на диалог между ЕС и Украйна относно киберсигурността и насърчава подобно ангажиране с други заинтересовани държави от Източното партньорство;

89.

изразява съжаление относно липсата на партньорство между Обединеното кралство и ЕС поради липсата на интерес у британското правителство въпреки уверенията, дадени в политическата декларация, определяща рамката за бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство; подчертава необходимостта от споразумение за сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство в областта на външната политика и сигурността, за да могат да се справят по-добре с общите глобални предизвикателства пред сигурността; призовава правителството на Обединеното кралство да започне преговори за установяване на тясно сътрудничество във външната политика, сигурността, отбраната и развитието на способности; призовава за по-тясно сътрудничество и засилено партньорство със съответните африкански организации, например Африканския съюз, Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS), Комисията за развитие на Южна Африка (SADC), Г-5 Сахел и Панафриканския парламент, като се насърчава по-голяма роля на парламентите в Африка; освен това призовава ЕС да спазва ангажиментите си от Четвъртата среща на високо равнище между ЕС и Африка за подкрепа на икономическата и политическата стабилност и оказване на допълнителна помощ за повишаване на капацитета на африканските резервни сили; предвид цикличния характер на конфликтите в региона подчертава, че е нужна повече политическа ангажираност за връзки с правителствата, подпомагани от ЕС, за да се гарантира по-голяма прозрачност, да се води борба с корупцията, да се постигне приобщаване и да се работи с гражданите в усилията да се ограничи бързото нарастване на въоръжените и етническите конфликти в Африка;

90.

призовава за сътрудничество в областта на обучението и изграждането на военен капацитет с партньорски държави, отслабени от конфликти или регионални заплахи или станали обект на враждебна външна намеса;

91.

отчита ролята на увеличения поток от незаконни парични средства към данъчни убежища и риска, който те представляват за увеличаване на милитаризацията, финансиране на терористични дейности и влошаване на нестабилността в световен мащаб; призовава за повече действия за ограничаване на изпирането на пари и за овластяване на партньорите, по-специално в Африка и Латинска Америка, чрез механизми за ограничаване на съмнителните финансови трансакции, включващи органите в данъчните убежища;

Подобряване на европейското управление на ОПСО

92.

приветства факта, че Генерална дирекция „Отбранителна промишленост и космическо пространство“ (ГД DEFIS) започна да функционира; приветства съобщението, че в началото на 2022 г. ще се проведе европейска среща на върха по въпросите на отбраната, както и факта, че председателят на Европейския съвет обяви 2022 г. за година на европейската отбрана; очаква, че двете инициативи ще дадат нов тласък за по-нататъшното развитие на Европейския съюз за отбрана; приканва гражданите, академичните среди, организациите на гражданското общество и частния сектор да изразят очакванията си относно структурата на ОПСО, програмата за мира, отбраната и сигурността, стратегическия компас, както и за ролята на ЕС в света в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа; призовава институциите на ЕС да възприемат тези очаквания, като ги превърнат в конкретни предложения и действия; подчертава колко е важно да се подобрят инструментите, с които разполага гражданското общество, за да се гарантира пълноценното му участие във формулирането и надзора на дипломацията в областта на отбраната; призовава за създаването на пълноценна комисия по сигурност и отбрана в Парламента и за формалното установяване на Съвет на министрите на отбраната на ЕС;

93.

припомня ролята на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност; призовава държавите членки да преценят дали да не се извърши реформа на процеса на вземане на решения, а именно на член 31 от ДЕС, като се разшири гласуването с квалифицирано мнозинство, така че да обхване външната политика и политика на сигурност на ЕС в свързаните с ОПСО области, и да разгледат въпроса за пълноценно използване на „клаузите за преход“ и обхвата на членовете, които укрепват солидарността и взаимопомощта в ЕС по време на кризи;

94.

припомня, че с Парламента следва да се провеждат предварителни консултации и той да бъде надлежно информиран относно планирането, изменението и възможността за прекратяване на мисиите по линия на ОПСО; подчертава необходимостта от активно участие на Европейския парламент в оценката на мисиите и операциите по линия на ОПСО с цел да се увеличи тяхната прозрачност и политическата и обществена подкрепа за тях; счита, че следва надлежно да бъдат взети под внимание неговите препоръки; изразява решимост да изпълнява пълноценно ролята си на наблюдател по отношение на инструмента „Глобална Европа“, по-специално неговото измерение, свързано с мира и сигурността, и при изпълнението на Европейския фонд за отбрана;

95.

подчертава необходимостта от развиване на все по-тясно сътрудничество с националните парламенти по въпросите на ОПСО, за да се засилят отчетността и контролът и да се укрепи дипломацията в областта на отбраната;

96.

настоява, че Парламентът следва да бъде редовно информиран и консултиран относно изпълнението на ПСС, като се имат предвид необходимите връзки между ПСС и различните финансови инструменти на ОПСО, по-специално Европейския фонд за отбрана, върху които Европейският парламент упражнява контрол;

97.

настоява, че са важни ефективните връзки между различните управленски структури на ЕС (Комисията, ЕСВД, ЕАО и др.) и че е необходимо да се укрепват добрите отношения с Европейския парламент като единствен орган, представляващ гражданите на Съюза, в съответствие с приложимите разпоредби на Договорите;

98.

ще обръща особено внимание на това спецификата на военната сфера да бъде по-добре отразявана в правото на ЕС; в тази връзка припомня, че Парламентът подкрепя запазването на статута на военните, който отговаря на много специфичните изисквания на тази професия и представлява гаранция за ефективността на въоръжените сили във всяка от държавите членки; призовава за запазването на капацитета за интервенция на разузнавателните служби, тъй като тези служби не могат да изпълняват задачата си по защита на националната сигурност, без да запазят достъпа си до данните от свързаността, които да се предоставят изцяло, като превантивна мярка, за достатъчно дълъг срок и под надзора на националните съдилища и на Европейската конвенция по правата на човека; отбелязва приемането от Съвета на неговия общ подход относно пакета за Единно европейско небе; припомня необходимостта да се запази суверенитетът на държавите членки и свободата на действие на европейските въоръжени сили; във връзка с предоставянето на услуги припомня императивите на националната сигурност, свързани с достъпа до данни и надеждността и целостта на данните, и подчертава факта, че включването на военни предпазни клаузи в регулаторните норми на ЕС следва да даде възможност да се отговори на това двойно предизвикателство;

o o

99.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, на председателя на Европейската комисия и на компетентните членове на Комисията, като члена на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на генералния секретар на НАТО, на агенциите на ЕС, работещи в областта на космическото пространство, сигурността и отбраната, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 285, 29.8.2017 г., стр. 110.

(2) ОВ C 388, 13.11.2020 г., стр. 22.

(3) ОВ C 232, 16.6.2021 г., стp. 71.

(4) ОВ C 270, 7.7.2021 г., стp. 54.

(5) ОВ C 270, 7.7.2021 г., стp. 41.

(6) ОВ C 385, 22.9.2021 г., стр. 47.

(7) ОВ C 404, 6.10.2021 г., стр. 202.

(8) ОВ C 494, 8.12.2021 г., стp. 54.

(9) ОВ C 506, 15.12.2021 г., стр. 159.

(10) Приети текстове, P9_TA(2021)0346.

(11) Приети текстове, P9_TA(2021)0412.

(12) ОВ L 170, 12.5.2021 г., стр. 149.

(13) ОВ L 209, 14.6.2021 г., стр. 1.

(14) ОВ L 129 I, 17.5.2019 г., стр. 13.

(15) ОВ L 331, 14.12.2017 г., стр. 57.

(16) ОВ L 102, 24.3.2021 г., стр. 14.