P9_TA(2022)0032

Европейска стратегия за енергията от възобновяеми източници в морето

Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2022 г. относно европейска стратегия за енергията от възобновяеми източници в морето (2021/2012(INI))

(2022/C 342/08)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 194 от него,

—	като взе предвид Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (1),

—	като взе предвид Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране (2),

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (3) (Директивата за енергията от възобновяеми източници),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 (4) (Регламента за TEN-E),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010 (5), който понастоящем е в процес на преразглеждане,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2018 г. относно ускоряването на иновацията в областта на чистата енергия (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 март 2019 г. относно изменението на климата — европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (9),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно всеобхватен европейски подход към съхранението на енергия (10),

—	като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2020 г. относно нова промишлена стратегия за Европа (11),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 май 2021 г. относно Европейска стратегия за водорода (12),

—	като взе предвид своята резолюция от 19 май 2021 г. относно европейска стратегия за интеграция на енергийните системи (13),

—	като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2021 г. относно въздействието на ветроенергийните паркове в морето и на други системи за енергия от възобновяеми източници върху риболовния сектор (14),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (COM(2019)0640),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“ (COM(2020)0102),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. — Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“ (COM(2020)0380) и свързаната резолюция от 9 юни 2021 г. със същото заглавие (15),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 8 юли 2020 г., озаглавено „Стратегия за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа“ (COM(2020)0301),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 8 юли 2020 г., озаглавено „Тласък за неутралната по отношение на климата икономика: Стратегия на ЕС за интеграция на енергийната система“ (COM(2020)0299),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 17 септември 2020 г., озаглавено „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. — Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“ (COM(2020)0562),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 14 октомври 2020 г., озаглавен „Доклад за 2020 г. относно състоянието на Енергийния съюз съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата“ (COM(2020)0950),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 ноември 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за използване на потенциала на енергията от възобновяеми източници в морето за неутрално по отношение на климата бъдеще“ (COM(2020)0741),

—	като взе предвид предложението на Комисията от 15 декември 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Регламент (ЕС) № 347/2013 (COM(2020)0824),

—

като взе предвид Доклад № 3/2015 от 1 октомври 2015 г. на Европейската агенция за околна среда, озаглавен „Marine protected areas in Europe’s seas — an overview and perspectives for the future“ (Защитени морски зони в европейските морета: преглед и перспективи за бъдещето) и нейния преглед от 6 октомври 2020 г., озаглавен „Management effectiveness in the EU’s Natura 2000 network of protected areas“ (Ефективност на управлението в защитените зони от мрежа „Натура 2000“ на ЕС),

—	като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становищата на комисията по транспорт и туризъм и на комисията по рибно стопанство,

—	като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A9-0339/2021),

А.

като има предвид, че ЕС ратифицира Парижкото споразумение, също както и Европейския зелен пакт и наскоро приетия европейски закон за климата, които определят цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55 % до 2030 г. и за постигане на целта за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., както и допълнителни цели, за борба с последиците от глобалното изменение на климата;

Б.

като има предвид, че преходът към енергоспестяваща икономика, основана до голяма степен на възобновяеми източници и с нулеви нетни емисии на парникови газове, изисква бърз преход към чиста енергия, който да осигурява устойчивост, сигурност на доставките и финансова достъпност на енергията, както и необходимата енергийна инфраструктура;

В.

като има предвид, че значителният спад на цените на енергията от възобновяеми източници в морето ги превърна в един от източниците на енергия на най-конкурентни цени, като общите усреднени разходи за вятърна енергия от разположени в морето инсталации намаляха с 48 % в периода между 2010 и 2020 г., от 0,14 на 0,071 EUR за kWh, и следователно тя вече е критично важен елемент в екологичния преход, като по този начин се проправя пътя за модерна, използваща ефективно ресурсите и конкурентоспособна икономика, и освен това енергията от възобновяеми източници в морето се наложи като един от най-важните стълбове на амбициите на ЕС в областта на климата; като има предвид, че енергията от възобновяеми източници в морето може да създаде условия за използването на мащабни източници на енергия в защита на домакинствата от енергийна бедност;

Г.	като има предвид, че стратегията на ЕС за енергията от възобновяеми източници в морето следва да отчита различните географски характеристики на морските басейни на ЕС, което прави трудно разработването на еднакъв за всички подход;

Д.	като има предвид, че секторът на ЕС за добив на енергия от възобновяеми източници в морето е водещ в технологично отношение и притежава значителен потенциал да насърчи икономиката на ЕС като подпомага развитието на добива на чиста енергия в Европа и по света;

Е.

като има предвид, че общо наличното финансиране за програмите на ЕС за научноизследователска и развойна дейност в областта на добива на вятърна енергия от разположени в морето инсталации през последните десет години беше 496 милиона евро; като има предвид, че публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в областта на веригата на създаване на стойност, свързана с вятърната енергия, вече изиграха решаваща роля за развитието на сектора; като има предвид, че инвестициите, които са необходими за мащабното разгръщане на енергията от възобновяеми източници в морето до 2050 г. се оценяват на почти 800 милиарда евро, около две трети за финансиране на свързаната мрежова инфраструктура и около една трета за добиването на енергия в морето; като има предвид, че планът за възстановяване Next Generation EU предоставя уникална възможност за мобилизиране на значителен размер публични финансови средства в допълнение към частните инвестиции;

Ж.	като има предвид, че уменията и квалификациите на работната сила са от много голямо значение за успеха на стратегията за енергията от възобновяеми източници в морето;

З.	като има предвид, че пристанищата на ЕС са с решаваща роля за обезпечаване на икономическата ефективност на вятърната енергия от разположени в морето инсталации и са входни точки за развитието на местно равнище в крайбрежните общности;

И.

като има предвид, че понастоящем Северно море е на водещо място в света по брой разположени в морето инсталации за вятърна енергия; като има предвид, че други европейски морски басейни, като Атлантическият океан, Средиземно море, Балтийско море и Черно море, са обещаващи за увеличаването на мащаба на добива на вятърна енергия в морето и за внедряване в ЕС; като има предвид, че западните държави — членки на ЕС, по брега на Атлантическия океан притежават голям естествен потенциал както за фиксирани на дъното, така и за плаващи ветроенергийни инсталации; като има предвид, че южните държави — членки на ЕС, по брега на Средиземно море притежават голям потенциал най-вече за плаващи ветроенергийни инсталации; като има предвид, че държавите — членки на ЕС, по брега на Балтийско море притежават голям естествен потенциал за фиксирани за дъното ветроенергийни инсталации; като има предвид, че източните държави — членки на ЕС, по брега на Черно море притежават голям потенциал както за фиксирани за дъното, така и за плаващи ветроенергийни инсталации;

Й.	като има предвид, че са необходими допълнителни научни изследвания относно въздействието на различните технологии и инфраструктура за добив на енергия от възобновяеми източници в морето върху морските екосистеми, морското биологично разнообразие и морските защитени зони;

К.

като има предвид, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика следва да бъде придружен от възстановяване на природата, без да се допускат компромиси по отношение на съществуващите цели по отношение на природата, заложени в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., и без да се пренебрегва никой, както е посочено в Европейския зелен пакт; като има предвид, че енергийният преход следва да бъде справедлив и приобщаващ;

Л.

като има предвид, че проектите за добив на енергия от възобновяеми източници в морето и техните оценки на въздействието върху околната среда трябва да следват подхода на йерархия на мерките за смекчаване; като има предвид, че когато няма възможности за избягване или то е много трудно, по време на всички етапи — от избора на обект до експлоатацията и извеждането от експлоатация — следва да се приемат и ефективно да се прилагат мерки за намаляване на въздействието; като има предвид, че мерките за смекчаване на последиците включват и мерките срещу подводния шум, определени в оценките на въздействието върху околната среда;

М.	като има предвид, че Комисията следва да направи оценка на осъществимостта на създаването на важен проект от общоевропейски интерес за широкомащабен плаващ ветроенергиен парк и свързващи електролизьори;

Н.

като има предвид, че съществува възможност да се извличат ползи от съвместимостта между изискванията за морското пространство, за да се осигури съгласуваност на добива на енергия от възобновяеми източници в морето със Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.; като има предвид, че ветроенергийните паркове в морето могат да бъдат от полза за морското биологично разнообразие, ако са проектирани и изградени устойчиво; като има предвид, че широкото разпространение на добива на вятърна енергия от разположени в морето инсталации изисква интелигентен подход, за да се гарантира тяхното съвместно съществуване с дейностите, които вече се извършват в съответните райони, както и да се нанесе възможно най-малка вреда на околната среда; като има предвид, че шумовото замърсяване от изграждането и експлоатацията на ветроенергийни паркове, и особено от морския транспорт, оказва въздействие върху морската екосистема и следва да бъде разгледано в законодателството в областта на околната среда; като има предвид, че включването на предприемачите в областта на енергията от възобновяеми източници на ранен етап от процеса със сигурност ще допринесе за успешното разпределяне на морското пространство; като има предвид, че разпределението на пространството следва да бъде резултат от съвместно морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление, което надхвърля националните граници; като има предвид, че вятърните електрогенератори в морето са с по-голям добив от този на вятърните електрогенератори на сушата и е по-вероятно те да получат одобрението на живеещите в съседство;

О.	като има предвид, че в строго защитените дони, обявени за такива в рамките на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., не следва да се разрешава човешка дейност, включително във връзка с енергията от възобновяеми източници;

П.

като има предвид, че стратегията има за цел да се осигури дългосрочна рамка, която насърчава доброто съвместно съществуване на разположена в морето инфраструктура и други видове използване на морското пространство, допринася за опазването на околната среда и дава възможност на рибарските общности да процъфтяват;

Р.

като има предвид, че справедливият преход на работниците от сектора на добива на нефт и газ в морето към сектора на енергията от възобновяеми източници в морето следва да се подкрепи чрез подобряване на признаването на техните умения и квалификации; като има предвид, че е важно да се поддържат най-високи социални и свързани с околната среда стандарти;

С.

като има предвид, че навлизането на енергията от възобновяеми източници в морето зависи от колективните усилия на публичния и частния сектор; като има предвид, че държавните предприятия могат да участват наред с частните дружества в сектора на енергията от възобновяеми източници; като има предвид, че преразглеждането на правилата за държавната помощ и за обществените поръчки следва да осигури по-голяма гъвкавост при осъществяването на екологичния преход, включително проектите за енергия от възобновяеми източници в морето;

счита, че борбата с изменението на климата чрез навлизането на енергията от възобновяеми източници в морето е жизненоважна за постигането на целите на Парижкото споразумение и за изпълнението на ангажимента на ЕС за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г., в съответствие с най-новите научни данни, както е потвърдено в Европейския зелен пакт и в плана за възстановяване Next Generation EU; подчертава, че икономиката с нулеви нетни емисии изисква внедряване на енергията от възобновяеми източници в безпрецедентен мащаб; подчертава, че много от държавите членки изостават по отношение на внедряването на необходимите енергия от възобновяеми източници и инфраструктура; подчертава също, че всички държави членки следва да положат значителни усилия за постигане на пълния си потенциал по отношение на енергията от възобновяеми източници; подчертава, че ЕС няма да може да изпълни своите задължения в областта на климата, ако не бъдат предприети допълнителни действия за ускоряване на внедряването на енергията от възобновяеми източници в морето;

призовава Комисията да определи енергията от възобновяеми източници в морето и други свързани енергийни технологии като основни елементи на енергийната система на ЕС до 2050 г;

подчертава, че икономиите на енергия, енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници са сред основните движещи сили за постигане на икономика с нулеви нетни емисии; припомня ангажимента на Съюза по отношение на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място и подчертава значението на прилагането на този принцип във всички съответни законодателни актове и инициативи;

подчертава, че целите за енергодобив за енергията от възобновяеми източници в морето във всички морски басейни на ЕС, както се подчертава в съобщение COM(2020)0741 на Комисията, са да се достигнат най-малко 60 GW до 2030 г. и 340 GW до 2050 г.; припомня, че според оценката на въздействието, придружаваща съобщение COM(2020)0562 (16) на Комисията, изградената мощност за вятърна енергия от разположени в морето инсталации следва да бъде 70 — 79 GW, за да се постигне конкурентоспособно от гледна точка на разходите намаление с 55 % до 2030 г.; призовава държавите членки и публичния и частния сектор да надхвърлят целта за намаление с 55 % до 2030 г.; настоятелно призовава Комисията да преразгледа правилата за обществените поръчки и за държавната помощ, за да се осигури конкурентен от гледна точка на разходите преход, подпомаган от добре функциониращ пазар, насърчаващ навлизането на вятърната енергия от разположени в морето инсталации; отбелязва, че има райони с широко неоползотворен потенциал за добив на енергия от възобновяеми източници в морето, като Атлантическия океан, Средиземно море, Балтийско море и Черно море; подчертава, че решението да се намери място за този допълнителен капацитет за добив на енергия от възобновяеми източници в морето до 2030 г. е от изключително значение и следва да бъде разглеждано като приоритет и да бъде определено в ЕС преди 2023/2024 г., за да може строителните работи да приключат до 2030 г.; подчертава, че конкурентоспособността на вятърната енергия от разположени в морето инсталации и океанската енергия като енергиен източник ще продължи да се увеличава и цените ще продължат да намаляват паралелно с непрекъснатото развитие и внедряване; подчертава, че енергията от възобновяеми източници в морето е жизнеспособен източник на енергия и че една устойчива и надеждна енергийна система трябва да съчетае енергията от възобновяеми източници в морето с други енергийни технологии, възможности за съхранение и гъвкаво енергопотребление;

счита, че енергията от възобновяеми източници в морето трябва да бъде устойчива по цялата верига на стойността и да оказва ограничено отрицателно въздействие върху околната среда и върху икономическото, социалното и териториалното сближаване; припомня даденото в Европейския зелен пакт обещание да не се пренебрегва никой; подчертава, че благосъстоянието на хората следва да бъде в центъра на екологичния преход;

отбелязва конкурентното предимство на дружествата и технологиите от ЕС в сектора на енергията от възобновяеми източници в морето; призовава Комисията да гарантира, че ЕС запазва водещата си позиция в технологично отношение, задържа талантливите кадри и осигурява финансово достъпна, безопасна и устойчива енергия, като същевременно се отчита потенциалното въздействие, включително свързаното с изменението на климата и въздействието върху морската среда; подчертава, че е важно да се запази това конкурентно предимство; изтъква потенциала за значителен растеж на сектора и неговия принос за икономиката на ЕС, включително износа на технологии и системи; подчертава, че е важно да се подпомагат инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и да се използва иновативната система в сектора на технологиите за добив на енергия от възобновяеми източници в морето посредством трансгранично сътрудничество и партньорство в рамките на „Хоризонт Европа“ с цел улесняване и подпомагане на стабилни европейски вериги за създаване на стойност, които са от решаващо значение за двата прехода, като същевременно се осигури бързото навлизане на разработените в тази област иновации; подчертава значението на висококачествените промишлени работни места за улесняването на справедлив преход;

подчертава необходимостта от поддържане в Европейския съюз на чиста, конкурентоспособна и устойчива верига на доставки на енергия от възобновяеми източници в морето; поради това подчертава, че е необходимо доставчиците да прилагат най-високите стандарти за качество в областта на здравето, безопасността и околната среда съгласно европейското сертифициране и европейските стандарти, определени в процес на диалог с всички имащи отношение заинтересовани лица; подчертава също необходимостта от максимално намаляване на транспортните разходи във веригата на доставки; счита, че тези елементи следва да бъдат взети предвид в процедурите за възлагане на обществени поръчки;

подчертава, че внедряването на енергията от възобновяеми източници в морето е идеална възможност за най-отдалечените региони и островите да декарбонизират своя енергиен микс и рязко да намалят зависимостта си от внос на изкопаеми горива; призовава за подсилване на инициативата „Чиста енергия за островите в ЕС“, като се постави силен акцент върху енергията от възобновяеми източници в морето; припомня, че островите са особено засегнати от покачването на морското равнище;

призовава Комисията да направи възможно най-скоро оценка на въздействието, за да се изясни икономическото и социално-икономическото въздействие на енергията от възобновяеми източници в морето, със специален акцент върху съществуващите работни места и върху създадените работни места вследствие на внедряването на капацитет от 300 — 450 GW до 2050 г.;

10.

призовава местните компетентни органи да правят оценка на инициативите, които насърчават местните икономики, устойчивите работни места на местно равнище и икономическите дейности чрез навлизането на енергията от възобновяеми източници в морето; призовава за набелязването на полезни взаимодействия между секторите, които могат най-добре да подкрепят двата прехода — екологичния и цифровия, и да подпомогнат надеждно с оглед на бъдещето икономическо възстановяване, наред с развитието на полезни взаимодействия с действията, създаващи условия за устойчива синя икономика;

Инфраструктура и мрежи

Инвестиции в инфраструктура

11.

подчертава, че е неотложно да се подобри и разшири съществуващата инфраструктура, без да се засягат Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и законодателството на ЕС в областта на околната среда, за да се създадат условия за увеличено използване на енергия от възобновяеми източници; изразява съжаление, че редица държави членки все още не са постигнали целта си от 10 % междусистемна електроенергийна свързаност до 2020 г., и призовава Комисията и държавите членки да осигурят подходяща инфраструктура, като преносни линии, за интегриране и транспортиране на енергията от възобновяеми източници в морето; подкрепя целта на ЕС от 15 % по отношение на междусистемните връзки за електрическа енергия за 2030 г., посочена в член 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата; призовава Комисията да представи предложение, което може да осигури ускори постигането на целта по отношение на междусистемните връзки; счита, че Съюзът и неговите държави членки следва да разработят споразумения относно морската енергийна инфраструктура със съседните географски региони;

12.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират наличието на подходяща инфраструктура в ЕС с цел обезпечаване на икономически ефективно внедряване на енергията от възобновяеми източници в морето;

13.

подчертава, че е важно да се осигури устойчиво и отговорно развитие на сектора на енергията от възобновяеми източници в морето, като се вземе предвид важната роля на морския транспорт и на морските пристанища; подчертава, че разработването на енергията от възобновяеми източници в морето следва да отчита необходимостта от безопасни морски пътища и коридори за достъп, както и от зони за заставане на котва за морския транспорт, а също и бъдещото развитие на морските пътища за достъп до пристанищата; подчертава значението на съвременните, устойчиви и иновативни морски пристанища за сглобяването, производството и обслужването на съоръжения за добив на енергия от възобновяеми източници в морето и необходимостта от значителни инвестиции за модернизиране на пристанищната инфраструктура, включително транспортните терминали, и на плавателните съдове, за да се предоставят тези услуги; посочва ролята на морските пристанища като наземни връзки за енергията от възобновяеми източници, добивана в морето, и свързаната логистика, както и като центрове за енергия от възобновяеми източници за свързването към електропреносната мрежа в морето и трансграничните междусистемни връзки;

14.

подчертава, че достъпът до енергия от възобновяеми източници в морето също така ще допринесе за екологизирането на пристанищата, включително по отношение на електрозахранването на сушата за корабите на котвена стоянка, и за тяхното развитие като клъстери на кръговата промишленост; подчертава, че морските пространствени планове на държавите членки следва да бъдат съвместими с бъдещите тенденции, включително новите потоци на движение, новите корабни пътища и по-големите плавателни съдове, и следва да гарантират, че инфраструктурата за енергия от възобновяеми източници в морето може да съществува наред с морските транспортни пътища, риболовната промишленост, схемите за разделение на трафика, зоните за заставане на котва, военноморския достъп и дейности, както и развитието на пристанищата; изразява твърдо убеждение, че трябва да бъдат гарантирани най-високи равнища на безопасност при преминаването на кораби в близост до инфраструктурата за енергия от възобновяеми източници в морето, в това число достатъчно покритие от службата по морския трафик и осигуряването на плавателни съдове за предоставяне на помощ при извънредни ситуации в района;

15.

приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Регламента за TEN-E, за да се постигнат целите на Европейския зелен пакт и да се пригоди законодателството за 1,5 oC, и приветства също вниманието, което тя отделя на потребностите и приоритетите на сектора на енергията от възобновяеми източници в морето; подчертава, че развитието на устойчиви и ефективни хибридни и радиални активи за вятърна енергия в морето за добиване, междустистемно свързване и пренос на енергия от възобновяеми източници изисква насочени към бъдещето публични и частни планиране и инвестиции; изразява твърдо убеждение, че нормативната уредба следва да улеснява изпреварващите инвестиции; подчертава необходимостта от гарантиране на координация и съгласуване между плановете за изграждане на разположената на сушата и в морето мрежа, включително чрез определяне на местата за инсталиране на сушата на офшорните връзки и наземните инсталации от преносната мрежа; насърчава държавите членки да ускорят изграждането на необходимата мрежова инфраструктура за улесняване на екологичния преход, за който електрификацията е от решаващо значение; признава, че огромните инвестиции, които често се прилагат едновременно, ще изискват внимателно и прецизно планиране;

16.

подчертава, че е важно държавите членки съвместно да определят количеството енергия от възобновяеми източници в морето, което трябва да бъде добивано от всеки морски басейн от държавите членки до 2030, 2040 и 2050 г. и да постигнат съгласие за сътрудничество в това отношение, за да се обезпечи сигурността на инвестициите и постигането на целите в областта на климата и енергетиката;

17.

признава потенциала за добив на енергия от възобновяеми източници в морето във всички европейски морски басейни и призовава Комисията и държавите членки да постигнат напредък в областта на главните технологии, които ще позволят използването на тази енергия;

18.

приветства ангажимента на Комисията във връзка със стратегията за улесняване на диалога относно свързаната с околната среда, икономическата и социалната устойчивост на енергията от възобновяеми източници в морето и за насърчаване на „общност от практики“, в която всички заинтересовани лица, включително промишлеността, неправителствените организации, рибарите и учените, могат да обменят мнения, да споделят опит и да работят по съвместни проекти на ранен етап;

19.

отбелязва възможните предимства на съчетаването на производствени мощности в морето и на активи за пренос в процедурите за възлагане на обществени поръчки; приканва Комисията и държавите членки да анализират потенциала и възможните предизвикателства на този всеобхватен подход за възлагане на обществени поръчки и да направят оценка на неговата приложимост в различен контекст; подчертава, че този анализ следва да вземе предвид възможните предизвикателства по отношение на осигуряването на стимули и оптималното планиране за мрежите, разположени в морето и на сушата;

20.

припомня, че получаването на електроенергия от възобновяеми източници в морето създава също така възможност за добив на водород от възобновяеми източници, както е посочено в съобщения COM(2020)0741, COM(2020)0299 и COM(2020)0301 на Комисията;

21.

отбелязва характерната допълняемост между отделните технологии за добив на енергия от възобновяеми източници по отношение на споделена инфраструктура, полезни взаимодействия във веригата на доставки и по-надеждно производство на обща мощност;

22.

подчертава необходимостта от инвестиции в инфраструктура за подпомагане на разрастването на сектора на енергията от възобновяеми източници в морето, и по-специално инвестиции в пристанищата, за да бъдат пригодни за по-големи турбини и компоненти, да обслужват операции и поддръжка (включително съоръжения за обучение), и да изградят центрове за извеждане от експлоатация и за производство за фиксирани за дъното и за плаващи инсталации за вятърна енергия; подчертава факта, че енергията от възобновяеми източници в морето ще бъде от критично значение за сигурността на енергийните доставки и че трябва да се предприемат необходимите мерки за защита на инфраструктурата срещу кибернетични атаки;

Сътрудничество на държавите членки

23.

подчертава, че сътрудничеството между държавите членки е жизненоважно за максимално ефективното използване на морските енергийни ресурси, като се отчитат специфичните особености на всяка област; подчертава значението на сътрудничеството в областта на енергетиката в Северно море и необходимостта Обединеното кралство да бъде включено отново в това сътрудничество; отбелязва, че действащата правна рамка следва да бъде усъвършенствана, за да улеснява в достатъчна степен подобно сътрудничество; изразява твърдо убеждение, че неуспехът да се разшири сътрудничеството между държавите членки и взаимосвързаните трети държави ще попречи на внедряването на енергията от възобновяеми източници в морето; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат без отлагане необходимите действия; насърчава държавите членки незабавно да координират и да предложат планове за развитието на мощности в морето;

24.

подчертава, че регионалното сътрудничество между държавите членки и съседните държави на равнище морски басейни следва да се насърчи чрез съвместно планиране, чрез премахване на регулаторните бариери, както и чрез създаване на регионални карти за използване на морското пространство, достъпни за всички заинтересовани лица и редовно преразглеждани посредством обща рамка за мониторинг;

25.

приветства намерението на Комисията да координира действията си с държавите членки в подкрепа на разгръщането на поне 100 MW енергия от морските вълни и от приливите и отливите до 2025 г. и на поне 1 GW до 2030 г.;

26.

приветства предложението на Комисията за регламент относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Регламент (ЕС) № 347/2013 и подкрепя създаването на единно звено за контакт за всеки приоритетен коридор за мрежи в морето, като въпросните звена за контакт следва да улесняват координацията между държавите членки и процеса на издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници в морето от общ интерес;

Топлоснабдяване и охлаждане

27.

отбелязва, че електроенергията и прякото топлоснабдяване и охлаждане, получени от енергия от възобновяеми източници в морето, може да допринесе за екологизирането на всички видове крайна употреба на електроенергията, например термопомпи, което да доведе до намаляване и в крайна сметка до премахване на емисиите на парникови газове; подчертава потенциала за включване на енергията от възобновяеми източници в морето в топлоснабдяването чрез чиста електроенергия и термопомпи;

28.

призовава Комисията да анализира най-добрите практики от развитите пазари на топлоснабдяване и охлаждане в полза на възникващите пазари; подчертава, че държавите членки са способни да изградят капацитет за съхранение за топлоснабдяването и охлаждането и по този начин да насърчат внедряването на силно променливата енергия от възобновяеми източници в морето; подчертава, че липсата на данни и прекъсването на връзката със стратегиите за саниране на сгради на равнище община забавя по-задълбоченото интегриране на възобновяемите източници на енергия на пазарите на топлоснабдяване и охлаждане;

29.

подчертава ролята на националните и местните органи в стратегическото планиране за топлоснабдяването и охлаждането и за подпомагане на операторите от централната енергийна система чрез намаляване на риска на инвестициите и улесняване на достъпа до пряко финансиране от публичния сектор;

Научноизследователска и развойна дейност

30.

изразява твърдо убеждение, че ЕС и държавите членки следва да подкрепят научните изследвания и развитието на многофункционални междусистемни връзки; подчертава необходимостта от създаване на дългосрочна рамка за многофункционалните междусистемни връзки, която да е способна да интегрира ефикасно пазарите на сушата и в морето; призовава Комисията да подпомага производителите на различно оборудване при разработването на общ стандарт, който може да осигури съвместимост, включително оперативна, на междусистемните връзки; подчертава, че за ускоряване на навлизането на пазара е необходимо да бъдат проектирани, тествани, демонстрирани нови технологии, като многофункционалните междусистемни връзки, както и да бъда намален свързаният с тях риск; призовава за подходящи рамкови условия с цел да се гарантира бързото развитие на тези технологии;

31.

настоятелно призовава Комисията, държавите членки и частния сектор да увеличат инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в сферата на кръговия и съобразен с природата дизайн на енергия от възобновяеми източници в морето, както и в технология за рециклиране и демонтаж на съоръженията за енергия от възобновяеми източници в морето;

32.

подчертава, че секторът на енергията от възобновяеми източници в морето на ЕС разчита на вносни суровини и компоненти за производство и че веригата на доставки на тези материали следва да бъде защитена; отново подчертава, че е необходимо доставчиците да прилагат най-високите стандарти за качество и в областта на здравето, безопасността и околната среда съгласно европейското сертифициране и европейските стандарти;

33.

изразява твърдо убеждение, че ЕС и държавите членки следва да подкрепят изследванията и развитието на плаващи морски станции за добив на енергия от вятъра, приливите и отливите, вълните и морските течения, които могат да бъдат приспособени към различните условия на морското дъно в Европа; подчертава също в това отношение необходимостта да се подпомагат изследванията и развитието, увеличаването на мащаба и пазарната реализация на декарбонизирането на цялата верига за създаване на стойност на енергията от възобновяеми източници в морето, на технологиите, при които се използват възобновяеми енергийни източници, например вятърната енергия от разположени в морето съоръжения, за декарбонизирането на други сектори, и да се свързват сектори;

34.

подчертава необходимостта да се експлоатира енергията от дълбоководни възобновяеми източници в морето; подчертава, че плаващите технологии осигуряват достъп до по-големи и по-постоянни скорости на вятъра, с което може също така да се сведе до минимум въздействието върху околната среда на турбините и да се намали натискът, свързан с крайбрежното планиране; призовава Комисията и държавите членки да насърчават изследванията, развитието, наблюдението и иновациите, свързани с технологиите, например плаващите платформи; подчертава, че това е изключителна възможност за ЕС да заеме позицията на световен лидер по отношение на технологиите в областта на енергията от възобновяеми източници в морето, които ще бъдат от основно значение за декарбонизацията;

35.

счита, че е от съществено значение най-важните сегменти от веригите за създаване на стойност в областта на енергията от възобновяеми източници да бъдат в Европа, за да се постигнат целите на ЕС по отношение на климата и да се осигурят значителни икономически ползи за жителите; призовава за адекватни мерки за подпомагане на ролята на съдържанието с произход от Европа във веригата на доставки и законодателството в областта на енергията от възобновяеми източници;

36.

приветства факта, че Комисията и Европейската инвестиционна банка работят сериозно с други финансови институции, за да подкрепят стратегическите и свързаните с по-висок риск инвестиции в морска енергия чрез InvestEU, като същевременно осигуряват запазването на водещата позиция на ЕС в технологично отношение;

37.

призовава Комисията и държавите членки, в контекста на Европейския зелен пакт, да използват по-активно фондовете на Съюза, за да подкрепят развитието на енергията от възобновяеми източници в морето в най-отдалечените територии и острови, за да се намали ефективно зависимостта им от изкопаеми горива;

38.

подчертава, че за по-широкото навлизане на енергията от възобновяеми източници в морето ще е необходима голяма високоспециализирана и квалифицирана работна сила, и призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите стъпки, за да предотвратят недостига на квалифицирани работници и служители, като осигурят привлекателни условия на труд, съобразени със здравето и безопасността; подкрепя амбицията на Комисията да подпомага компетентните национални и регионални органи при създаването и предоставянето на специфични за енергията от възобновяеми източници в морето програми за образование и обучение и необходимостта от развитието на фонд от умения в тази област; призовава Комисията да включи енергията от възобновяеми източници в морето в следващата си европейска програма за умения, за да помага на отделните лица, многонационалните предприятия и малките и средните предприятия да развиват необходимите умения за сектора на енергията от възобновяеми източници в морето; подчертава значението на жените във високотехническата среда на морския сектор;

39.

счита, че през целия проектен цикъл е от решаващо значение да се проектира, разработва и разгръща енергия от възобновяеми източници в морето по кръгов и възобновяем начин; подчертава по-специално, че значителното количество метали и минерали, които са необходими за подпомагане на растежа на възобновяемите технологии, трябва да бъдат осигурявани по отговорен и кръгов начин;

40.

подчертава съществената възможност да се разработва въглерод от възобновяеми източници в морето, което може да спомогне за по-широкото развитие на пазара на въглерод от възобновяеми източници; приканва Комисията да оцени по какъв начин възобновяемите източници на енергия в морето биха могли да проправят пътя за развитието на добива на въглерод от възобновяеми източници;

41.

подчертава значението на частните и публичните инвестиции в сектора на енергията от възобновяеми източници в морето за широкомащабното разгръщане на технологии за този вид енергия; отново призовава Комисията да адаптира „Хоризонт Европа“ към разработването, увеличаването на мащаба и пазарната реализация на революционни технологии и иновации в Съюза, за да се преодолее разминаването между иновациите и внедряването на пазара, чрез предоставяне на рисково финансиране за технологии и демонстрационни проекти на ранен етап и чрез разработване на вериги за създаване на стойност на ранен етап с цел да се подкрепи разработването на научноизследователска инфраструктура, а също и с цел да се намалят съществуващите разлики между държавите членки;

42.

подчертава, че подобрените умения в сферата на енергията от възобновяеми източници в морето и специфичните за сектора знания са активи, които могат да бъдат изнасяни извън ЕС, с което да се подкрепя износа на услуги от ЕС и да се допринася за смекчаването на последиците от изменението на климата на глобално равнище;

Разрешения и морски пространствени планове

Рационализиране на издаването на разрешения

43.

подчертава, че за постигане на целите за 2030 и 2050 г. е необходимо да се ускори разгръщането на енергията от възобновяеми източници в морето; подчертава, че е необходимо по-устойчиво управление на морското пространство и бреговете, за да се отключи потенциалът на енергията от възобновяеми източници в морето; изразява твърдо убеждение, че подходящият процес на морско пространствено планиране трябва да бъде придружен от стабилен подход относно участието на обществеността, така че да се вземат под внимание мненията на всички заинтересовани лица и крайбрежни общности; отбелязва, че огромният интерес към енергията от възобновяеми източници в морето ще води до все по-голям брой заявления за издаване на разрешения; призовава държавите членки спешно да опростят съответните процедури и да координират своите усилия; насърчава държавите членки да приемат единните звена за контакт;

44.

отбелязва настоящия продължителен процес за започване на проекти за добив на енергия от възобновяеми източници в морето и спешната необходимост от ускоряването му с оглед на постигане на целите за 2030 и 2050 г.; отбелязва, че рационализирането на процедурите и на техническите стандарти на държавите членки ще улесни по-бързото разгръщане; призовава държавите членки да създадат прозрачен процес и да обмислят въвеждането на крайни срокове за издаването на разрешения, включително необходимите оценки на въздействието върху околната среда и проучвания, както и консултации със заинтересованите лица, и да въведат срокове за издаването на разрешения, когато са представени изцяло попълнени досиета, с краен срок за вземането на решение; подчертава, че е важно да се съкратят процедурите, където е необходимо, и да се предприемат мерки, за да се осигури спазването на сроковете;

45.

подчертава значението и потенциала на предварително одобрените лицензирани обекти за изграждане на съоръжения в морето, както и на полагането на съединителни и преносни линии с цел премахване на несигурността относно проектите и намаляване на сроковете за доставка;

46.

счита, че е от първостепенно значение да се изгради обширен обществен консенсус относно проектите за добив на енергия от възобновяеми източници в морето чрез включването на местни участници с цел повишаване на общественото приемане на вятърната енергия от разположени в морето инсталации и свързаните с нея големи инфраструктури; призовава за прозрачно и съдържателно участие на крайбрежните общности в проектите, включително тези, които са разположени в най-периферните региони и островите, както и на други заинтересовани лица; подчертава, че е важно да се повиши доверието на широката общественост в способността на енергията от възобновяеми източници да постигне енергийна независимост и сигурни доставки на енергия; насърчава Комисията и държавите членки да създадат единни звена за контакт с ясна информация относно възможностите за финансиране на демонстрационни проекти за авангардни технологии в областта на енергията от възобновяеми източници в морето;

Съгласуване на морските пространствени планове и на националните планове в областта на енергетиката и климата

47.

отбелязва, че общото пространство, което е необходимо, за да изпълнят мощностите за вятърна енергия в северните морета целите за 2050 г., се очаква да бъде 2,8 %; изразява твърдо убеждение, че включването на предприемачите в областта на енергията от възобновяеми източници в морето на ранен етап от процеса ще допринесе за успешното разпределяне на морското пространство; подчертава, че разпределението на пространството следва да бъде резултат от съвместно морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление, което надхвърля националните граници; призовава за прозрачен процес и достъпност на регионалните морски пространствени планове, за да се улесни ранният и приобщаващ подход за всички заинтересовани лица;

48.

насочва вниманието към препоръките на финансирания по „Хоризонт 2020“ проект за използване на европейските морета за различни цели, в който се изследват възможностите за използване на европейските морета за различни цели в пет морски басейна на ЕС; припомня своите насоки за това, че за устойчиво развитие на океана вече не може да се разчита на управлението на един сектор, а е необходим по-цялостен, интегриран подход, и че използването за различни цели не е ограничено до споделянето на „едно и също“ морско пространство, а следва да обхваща съвместната употреба на инфраструктура и други активи и съвместни дейности;

49.

подчертава, че е неотложно да се гарантира достатъчно пространство за развитието на енергията от възобновяеми източници в морето, и счита, че необходимостта от използване за различни цели следва проактивно да се подпомага и стимулира чрез публични регулаторни органи и съответни програми за подкрепа, далеч отвъд рамките на решенията за пространствено планиране; отбелязва, че при разработване на морските пространствени планове от държавите членки беше поискано да търсят не само най-добрите налични данни и широкото участие на обществеността, но и възможности за провеждането на няколко морски дейности в дадена зона;

50.

отбелязва, че съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 държавите членки трябваше да представят своите национални планове в областта на енергетиката и климата до 31 декември 2019 г. и да представят доклад за напредъка на всеки две години; отбелязва, че съгласно Директива 2014/89/ЕС от държавите членки се изискваше да изготвят морски пространствени планове до 31 март 2021 г.; изразява съжаление, че все още не всички държави членки са представили своите морски пространствени планове, и настоятелно призовава Комисията да предприеме действия; отбелязва риска от несъвместимост между националните планове в областта на енергетиката и климата и морските пространствени планове по отношение на разпределението на пространството; подчертава, че е необходимо спешно привеждане в съответствие на Директивата за морското пространствено планиране и на Регламента относно националните планове в областта на енергетиката и климата, както и на други имащи отношение законодателни актове на ЕС; настоятелно призовава държавите членки незабавно да съгласуват и изготвят планове за 2030 г. и за развитието на мощности в морето след 2030 г.;

51.

приветства в това отношение целта на стратегията да се осигури дългосрочна рамка, която насърчава доброто съвместно съществуване на разположена в морето инфраструктура и други видове използване на морското пространство и допринася за опазването на околната среда;

52.

призовава Комисията и държавите членки да възприемат пълен и цялостен подход за целия жизнен цикъл, когато планират и разгръщат капацитета за 300 GW към 450 GW енергия от възобновяеми енергийни източници в морето до 2050 г.;

53.

призовава Комисията да извърши анализ на въздействието от извеждането от експлоатация на инсталации в морето и да приеме, ако е необходимо, стратегия на ЕС за устойчиво извеждане от експлоатация на инфраструктура в морето с цел да се сведе до минимум въздействието върху околната среда, безопасността и икономиката; подчертава, че тази стратегия следва включва демонтажа на съществуващата инфраструктура и да покрива последващите действия по извеждане от експлоатация; подчертава, че е необходима бъдеща обща за ЕС правна уредба само ако анализът показва значителни недостатъци на действащата правна уредба и инструменти в държавите — членки на ЕС; настоятелно призовава Комисията да създаде обикновена рамка за наблюдение, която може да осигури прозрачно и ефикасно докладване на напредъка във внедряването на енергията от възобновяеми източници в морето, като показва дали държавите членки са на път да постигнат целите за GW за 2030 и 2050 г.; счита, че Комисията следва да докладва на Парламента, в съответствие с изискванията за докладване съгласно Директивата за енергията от възобновяеми източници, за напредъка при внедряването на енергията от възобновяеми източници в морето;

54.

призовава за обща за ЕС забрана за депониране на изведени от експлоатация перки на вятърни турбини до 2025 г., за да се осигури кръговост, да се сведе до минимум отрицателното въздействие върху околната среда за почвите и океаните и да се повиши степента на защита на почвите;

Структура на пазара

55.

подчертава, че навлизането на енергията от възобновяеми източници в морето зависи от адекватното прилагане на добре проектирани пазарни правила и стабилна нормативна уредба, като се има предвид дългосрочният характер на подобни инвестиции; подчертава, че разходите за вятърна енергия от разположени в морето инсталации отбелязаха драстичен спад през последните две десетилетия, и в резултат на това призовава Комисията и държавите членки да осигурят най-добрите възможни рамкови условия за обусловено от пазара развитие на вятърната енергия от разположени в морето инсталации; подчертава, че ако не започне възможно най-бързо постепенното прекратяване на употребата на изкопаеми горива и на предоставянето на субсидии за тях и не се увеличи масивно добивът на вятърна енергия от разположени в морето инсталации, постигането на целите по отношение на енергията от възобновяеми източници и ограничаването на глобалното затопляне до по-малко от 1,5 oC до края на века ще бъдат невъзможни;

56.

призовава оценката на разпределението на разходите и ползите между добиването и преноса на енергията от възобновяеми източници в морето да бъде устойчива и жизнеспособна в социално-икономическо отношение, като се осигурят правилните стимули и стабилна нормативна уредба за предприемачите; подчертава, че несигурността по отношение на разпределението на разходите и ползите възпира дружествата от започване на проекти за енергия от възобновяеми източници в морето; приканва Комисията да ускори публикуването на насоки на ЕС относно поделянето на разходите и ползите от хибридни проекти в морето;

57.

подчертава, че съществуващите инструменти за финансиране на ЕС, като Механизма за свързване на Европа, могат да подпомогнат мобилизирането на необходимото финансиране за насърчаване на трансгранични решения за енергия от възобновяеми източници и съвместни проекти в ЕС; отбелязва, че Механизмът за свързване на Европа може да се използва за определянето на потенциални обекти за изграждане на съоръжения в морето и за финансиране на необходимите проучвания и строителни работи за проекти между две или повече държави — членки на ЕС;

58.

призовава Комисията да насърчава държавите членки, по целесъобразност, да включват проекти за енергия от възобновяеми източници в морето в своите национални планове за възстановяване и устойчивост и в други национални програми, финансирани чрез фондове на ЕС;

59.

призовава за преразглеждане на действащата нормативна уредба относно пазарите на електроенергия в ЕС, за да се улесни навлизането на енергията от възобновяеми източници в морето и да се премахнат изкуствените търговски бариери, фиксираните цени, субсидиите и другите механизми, които нарушават пазара и възпрепятстват по-нататъшното успешно интегриране на енергията от възобновяеми източници в морето; призовава Комисията и държавите членки внимателно да анализират възможността за създаване на специални за целта тръжни зони в морето и съществуващите тръжни зони в морето, както и тяхната пригодност за интегриране в нарастващия капацитет за енергия от възобновяеми източници в морето; приканва Комисията да набележи съществуващите регулаторни механизми, които успешно насърчават интегрирането на енергията от възобновяеми източници в морето в един добре функциониращ енергиен пазар като част от един пригоден за бъдещето модел, включващ улесняването на хибридни проекти и нови форми на сътрудничество; призовава Комисията да разглежда по-добре условията за развитие в хибридните проекти, за да гарантира по-добро и по-бързо осъществяване на хибридни проекти за енергия от възобновяеми източници в морето и по-гъвкави условия за засилване на иновациите, включително нови категории активи, и най-вече за ветроенергийни паркове в морето, свързани с междусистемните връзки за два или повече пазара; признава, че тарифите следва да са съобразени с рисковете за промишления пионер, който инвестира в разгръщането на нова технология;

60.

подчертава необходимостта от структура на пазара, която е напълно съвместима с енергията от възобновяеми източници в морето, включително необходимостта да се осигури оптимална конфигурация на тръжната зона за енергията от възобновяеми източници в морето; счита, че инфраструктурата за енергия от възобновяеми източници в морето на равнище пренос следва да се регулира въз основа на правила за отделяне с ясно определено разделение на функциите и отговорностите от гледна точка на отговорност за системите, достъп на трети лица и прозрачни тарифи и условия, като по този начин се допринася за единния пазар и енергийния съюз;

61.

признава, че за прехода към чиста енергия е необходимо да се вземат под внимание устойчивостта и въглеродният отпечатък по цялата верига за създаване на стойност, когато се обмисля експлоатацията на енергия от възобновяеми източници в морето и други технологии за добив на енергия; подчертава, че процедурите за възлагане на обществени поръчки, свързани със съоръжения в морето, следва да включват критерии за устойчивост;

62.

признава, че водородът от възобновяеми източници ще играе основна роля по пътя на ЕС към неутралност по отношение на въглерода до 2050 г.; подчертава, че енергията от възобновяеми източници в морето, поради самия мащаб на проекта и големия му капацитет, ще има съществена роля за ускоряването на добива на водород от възобновяеми източници; счита, че е необходима подкрепа за научноизследователската и развойната дейност, за да се стимулира промишлеността да изкупува водорода от възобновяеми източници на пазара посредством големи търговски проекти, като по този начин се създаде реално устойчиво търсене в секторите с трудно намаляване на емисиите;

o o

63.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.

(2) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 135.

(3) ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82.

(4) ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39.

(5) ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.

(6) ОВ L 328, 21.12.2018 г., стp. 1.

(7) ОВ C 463, 21.12.2018 г., стр. 10.

(8) ОВ C 23, 21.1.2021 г., стp. 116.

(9) ОВ C 270, 7.7.2021 г., стр. 2.

(10) ОВ C 371, 15.9.2021 г., стp. 58.

(11) ОВ C 425, 20.10.2021 г., стр. 43.

(12) ОВ C 15, 12.1.2022 г., стр. 56.

(13) ОВ C 15, 12.1.2022 г., стр. 45.

(14) Приети текстове, P9_TA(2021)0338.

(15) Приети текстове, P9_TA(2021)0277.

(16) SWD(2020)0176.