Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Криптоактиви — предизвикателства и възможности“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 486/05)

Докладчик:	Philip VON BROCKDORFF
Съдокладчик:	Louise GRABO

Решение на пленарната асамблея	24.3.2022 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	9.9.2022 г.
Приемане на пленарно сесия	22.9.2022 г.
Пленарна сесия №	572
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	148/0/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

Като признава нарастващата пазарна капитализация на криптоактивите, ЕИСК категорично подкрепя предложението на Европейската комисия за регламент относно пазарите на криптоактиви (ПКА), чиято цел е регулирането на криптоактивите в рамките на ЕС и по който на 30 юни 2022 г. съзаконодателите постигнаха предварително политическо споразумение (1).

1.2.

ЕИСК призовава и за по-силна регулаторна и оперативна рамка за подобряване на финансовото проследяване на трансакциите и спазването на данъчните задължения за криптоактивите.

1.3.

ЕИСК настоятелно препоръчва органите да спазват принципа „еднаква дейност, еднакъв риск, еднакви правила“. Това изисква да се надгражда върху съществуващите регулаторни рамки за предприятията, извършващи трансакции с криптоактиви, за които трябва да бъдат покрити рискове, подобни на тези, възникващи при традиционните активи. ЕИСК счита, че това е необходимо, за да се избегнат асиметрии между аналогични услуги и активи, които биха могли да попаднат в различни рамки поради технически аспекти.

1.4.

Регулаторната рамка за криптоактивите трябва да бъде съгласувана между различните юрисдикции, а не само в рамките на ЕС. Следва да бъдат определени стандарти, основани на еднакви условия на конкуренция, както в ЕС, така и извън него, за да бъдат защитени потребителите. ЕИСК подкрепя Регламента относно преводите на средства (РПС) (2), въпреки че в някои аспекти той отива по-далеч от традиционните финансови операции. В същото време обаче ЕИСК подкрепя иновациите в рамките на ЕС и е важно обикновените продукти, които се основават на технологията на блоковата верига и не са финансови, да се третират като съответните физически продукти, а не като финансови инструменти, при спазване на принципа „еднаква дейност, еднакъв риск, еднакви правила“.

1.5.

ЕИСК отбелязва със загриженост последиците за околната среда от криптоактивите и дейностите, свързани с тяхното добиване, като се имат предвид ангажиментите на ЕС в областта на климата като част от Зеления пакт. Комитетът счита, че макар да изглежда, че бързо развиващите се технологии на разпределения регистър (ТРР) като блоковата верига могат да осигурят устойчива инфраструктура за бъдеще с ниски въглеродни емисии, няма убедителни доказателства, че това е така.

1.6.

ЕИСК е на мнение, че блоковата верига, като основна технология за криптоактивите, би могла да спомогне за справяне с рисковете, които понастоящем преобладават на пазара. Потенциалните ползи от блоковата верига варират от трансакции в реално време, което позволява намаляване на риска и по-добро управление на капиталите, до подобрена регулаторна ефективност, например като се използва блокова верига за проверки от типа „познавай клиента си“ или за борба с изпирането на пари.

1.7.

ЕИСК отбелязва още, че развитието на технологиите може да помогне да се преодолеят съществуващите ограничения по отношение на спазването на данъчното законодателство, като по този начин биха се подобрили прозрачността и качеството на данните, изпращани на данъчните органи за целите на контрола, и би се решил проблемът с данъчните измами и незаконните трансакции.

1.8.

1.9.

Накрая, ЕИСК напълно подкрепя ролята на ЕЦБ при наблюдението на развитието на криптоактивите и потенциалното им въздействие върху паричната политика и рисковете, които криптоактивите могат да представляват за гладкото функциониране на пазарните инфраструктури и плащания, както и за стабилността на финансовата система.

2. Контекст

2.1.

През 2021 г. капитализацията на пазара на криптоактиви се увеличи повече от три пъти до 2,6 трилиона щатски долара, но при все това криптоактивите остават малка част от цялостните активи на световната финансова система (3). В числово изражение криптоактивите са съпоставими с някои от утвърдените класове активи, макар че по важност са далеч от държавните ценни книжа, капиталовите пазари и дериватите. Бързият растеж на криптоактивите привлече няколко нови участници в екосистемата с нарастващ брой предлагани криптоактиви, някои от които се наричат „виртуални валути“ или цифрови „монети“ или „жетони“. Сред най-значимите криптоактиви към момента са биткойн и етер, които заедно съставляват около 60 % от цялата пазарна капитализация на криптоактивите.

2.2.

През последната година при търсенето на класа криптоактиви, наречен „стабилна криптовалута“ (stablecoins) (4), се наблюдаваше безпрецедентен растеж, подпомогнат от развитието на технологиите, по-специално на блоковата верига. В частност обемът на търговията със стабилна криптовалута надхвърли почти всички други криптоактиви, главно защото тя се използва много за разплащания при спот сделки и търговия с деривати на борсите. Относителната ценова стабилност на стабилната криптовалута спомага и за това притежателите на криптоактиви да бъдат защитени от нестабилността, свързана с криптоактивите, които не са стабилна криптовалута.

2.3.

Децентрализираните финанси или DeFi (5), които се основават на технологията на блоковата верига и предоставят финансови услуги чрез стабилна криптовалута и други криптоактиви, са една от главните причини за нарастването на търсенето на криптоактиви, тъй като позволяват на потребителите да търгуват с криптоактиви без посредник. Не е необходима и оценка на кредитния риск на клиента при осъществяването на трансакция. Интересно е, че такива трансакции включват предимно институционални участници от развити икономики, където търговията със стабилна криптовалута е широко разпространена (6).

2.4.

Блоковата верига или технологията на разпределения регистър (ТРР) може да се опише като голям публичен файл, който е споделен и се съхранява в огромна мрежа от компютри, съдържаща всички трансакции в криптоактиви. Тъй като блоковата верига е споделена публично и съдържанието ѝ е валидирано, не е възможно трансакцията да се отмени или промени. Следователно публичният файл, създаден вследствие на използването на ТРР, не допуска извършването на трансакции с цел измама.

2.5.

По време на пика на кризата с COVID-19, когато пазарът беше под натиск, стойността на биткойн достигна върхово равнище от 10 367,53 щатски долара в средата на февруари 2020 г., преди да спадне до 4 994,70 щатски долара в средата на март същата година. Рязкото увеличаване и резкият спад на стойността обаче нямаха нищо общо с пандемията и отражението ѝ върху пазара на акции (7). Привидно хаотичните колебания в стойността на биткойн са резултат от явлението, което добиващите криптовалута и експертите наричат „разполовяване“. Разполовяването на биткойн се случва на всеки четири години или при всяко извличане на 210 000 блока. Това се случи през 2021 г. и показа същите предсказуеми колебания в цените на биткойн. Този модел не се е променил много от 2012 г. насам.

2.6.

Понастоящем криптоактивите изглежда не представляват съществен риск за финансовата стабилност, както се потвърждава от Съвета за финансова стабилност (СФС) в неговия доклад от 2018 г. При все това самият СФС изрази опасения относно рисковете, които би могла да създаде повишената пазарна капитализация, що се отнася до доверието на инвеститорите, рисковете, произтичащи от пряката и непряката експозиция на финансовите институции, и рисковете от ползването на криптоактиви за плащания и размяна.

2.7.

Същите опасения бяха изразени от европейските надзорни органи (Европейския банков орган, Европейския орган за ценни книжа и пазари и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), които предупредиха потребителите, че много криптоактиви са високорискови и спекулативни и не са подходящи за повечето непрофесионални инвеститори или като платежно или разменно средство. Тяхното становище е, че потребителите са изправени пред съвсем реалната възможност да изгубят всички инвестирани от тях пари, ако закупят високорискови криптоактиви. Те предупреждават също така, че потребителите следва да бъдат бдителни за рисковете от подвеждащи реклами, включително чрез социалните медии и инфлуенсърите. Потребителите следва да бъдат особено предпазливи, ако се обещава бърза или висока доходност.

2.8.

Макар и да нарастват бързо, преките връзки между криптоактивите и системно важните финансови институции и основните финансови пазари понастоящем са ограничени. Въпреки това институционалното участие на пазара на криптоактиви както като инвеститори, така и като доставчици на услуги, нарасна през последната година, макар и от ниска изходна точка. Ако настоящата траектория на нарастване на мащаба и взаимната свързаност на криптоактивите с тези институции продължи, това би могло да има последици за световната финансова система.

2.9.

Заради нарастването на мащаба и взаимната свързаност на криптоактивите става все по-необходимо и важно да им се правят последователни, съпоставими и обективни одити, за да се докладва относно точността и изчерпателността на финансовата информация, която се предоставя на широката публика. На този фон през септември 2020 г. Европейската комисия представи законодателно предложение за хармонизиране и легитимиране на разпоредбите за криптовалутите в рамките на криптоактивите (8). Предложението предвижда всеобхватна рамка за регулиране и надзор на емитентите и доставчиците на криптоактиви и на услуги за криптоактиви, с цел да се защитят потребителите и почтеността и стабилността на финансовата система. На 30 юни 2022 г. съзаконодателите постигнаха предварително политическо споразумение. Очаква се окончателният законодателен текст да бъде публикуван и да влезе в сила през следващите месеци. Позицията на ЕИСК относно това предложение се съдържа в становището му относно „Криптовалутите и технологията на разпределения регистър“ (9).

3. Рискове, породени от криптоактивите

3.1.

Бързият растеж на криптоактивите като цяло се характеризира с лоша оперативна структура, слабо управление на киберриска и слаби рамки на управление. Съчетанието от тези три фактора увеличава рисковете за клиентите, а киберсигурността е проблем в областта на криптоактивите. Откраднатите криптоактиви обикновено стигат до незаконни пазари и се използват за финансиране на друга престъпна дейност. Аналогично, при атаки със софтуер за изнудване, престъпниците често искат от жертвите си да платят откупа в криптовалути, например биткойн (10). Регламентът относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA), по който съзаконодателите наскоро постигнаха съгласие и понастоящем е в процес на финализиране, за да бъде публикуван, предвижда единни изисквания относно сигурността на мрежовите и информационните системи в подкрепа на бизнес процесите на финансовите субекти, включително доставчиците на услуги за криптоактиви, което е необходимо за постигане на високо общо ниво на оперативна устойчивост на цифровите технологии.

3.2.

Екосистемата на криптоактивите е изложена и на риск от известна концентрация, тъй като търговията е доминирана от относително малък брой субекти (11). Едно проучване установи, че по-малко от 10 000 души в целия свят заедно притежават 4,8 милиона биткойна (12) — почти една трета от извлечените до този момент 18,5 милиона биткойна с пазарна стойност почти 600 милиарда щатски долара. Положението не се е променило много. Екосистемата на биткойн продължава да бъде доминирана от големи и концентрирани участници — било то големи добиващи криптовалута субекти (13), притежатели на биткойн или субекти, извършващи обмен. Поради тази концентрация биткойните са податливи на системен риск, а това предполага също, че по-голямата част от ползите от по-нататъшното им налагане вероятно ще се разпределят непропорционално между малък брой участници (14).

3.3.

В последния си доклад (15) СФС посочва, че пазарните системи, като например банковата, са до голяма степен предпазени от нестабилността на криптоактивите. СФС обаче предупреждава за нарастващата важност на цифровите активи при операциите на финансовите институции. Ако някоя важна стабилна криптовалута (използвана широко за плащания) претърпи крах, това би могло да засегне допълнително финансовата стабилност в момент на нарастваща несигурност заради войната в Украйна, с постоянно високи цени на стоките. Евентуален крах на стабилна криптовалута би могъл да доведе до недостиг на ликвидност в по-широката екосистема на криптоактивите, като по този начин ограничи търгуваните обеми.

3.4.

Както бе отбелязано в предишно становище (16), ЕИСК напълно подкрепя усилията в ЕС за увеличаване на надзора на криптоактивите. Поради предполагаемата им анонимност обаче криптоактивите могат да продължат да бъдат жертва на престъпни намерения въпреки по-доброто им проследяване. В последно време криптоактивите бяха широко застъпени като предпочитаната валута на извършителите на кибернетични атаки със софтуер за изнудване, които проникват в системите и впоследствие искат да им се плати в биткойн, за да не унищожат или оповестят ценни данни на предприятието. Освен това нараства броят на сигналите за криптосхеми от типа „Понци“. ЕЦБ твърди също така, че криптовалутите се използват за заобикаляне на санкциите, наложени на руските олигарси заради войната в Украйна (17). Рискът от злоупотреби с криптоактиви с цел заобикаляне на санкциите срещу Русия е важно напомняне, че трябва да се изисква тези пазари да спазват необходимите стандарти, включително информация за инвеститорите, мерки срещу изпирането на пари и изисквания за оповестяване.

3.5.

Заблуждаващата информация и липсата на прозрачност са друг повод за сериозни опасения. Някои криптоактиви се рекламират агресивно на широката публика с маркетингови материали и друга информация, която може да е неясна, непълна, неточна или умишлено заблуждаваща и да преувеличава потенциалните печалби, пренебрегвайки съществуващите рискове. Маркетингът често се извършва чрез инфлуенсъри в социалните медии, които не обявяват дали имат финансов стимул да рекламират определени криптоактиви. Такъв по-специално е случаят с неотдавнашния бум на незаменяемите токени за творби на изкуството, свързани с различни знаменитости и спортисти.

3.6.

Надзорните органи на ЕС считат, че екстремните колебания на цените на криптоактивите представляват огромен риск за инвеститорите, въпреки че подобни рискове биха могли да възникнат и при колебанията на световните капиталови пазари. Всъщност много криптоактиви са обект на внезапни и екстремни ценови амплитуди, което ги прави силно спекулативни, като цените зависят главно от търсенето от страна на инвеститорите. Екстремните ценови амплитуди пораждат допълнителни съмнения относно бъдещето на криптовалутите като клас активи.

3.7.

Обезпокояващото в случая с криптоактивите е, че за инвеститорите често е почти невъзможно да предявят искове за вреди или други съдебни искове, например за заблуждаваща информация, в частност защото досега тези активи не бяха обхванати от съществуващата защита на действащите разпоредби на ЕС за финансовите услуги. Инвеститорите не са защитени и от схемите за гарантиране на депозитите в банките, тъй като те обхващат само валути, а не криптоактиви, акции или облигации.

3.8.

От гледна точка на ЕС, с евентуалното влизане в сила на регламента относно ПКА, следва да се обърне внимание на понастоящем преобладаващата липса на хармонизация между държавите членки. Що се отнася до данъчното облагане, в държавите членки се прилагат най-различни подходи, а някои държави начисляват данък върху прираста на капитала за печалби, извлечени от криптоактиви при ставки от 0 % до 50 %. През 2020 г., с приемането на пакета от мерки за цифровите финансови услуги, който има за цел регулиране на финансовите технологии, ЕС призна потенциала на цифровите финансови услуги от гледна точка на иновациите и конкурентоспособността при същевременно смекчаване на свързаните с тях рискове.

3.9.

ЕИСК призовава за ефективна регулаторна и оперативна рамка за подобряване на проследяването на трансакциите и спазването на данъчните задължения за криптоактивите. Макар да признава проблемите, причинени от липсата на централизиран контрол върху криптоактивите, тяхната псевдоанонимност, трудностите при оценяването, хибридните характеристики и бързото развитие на технологията, която е в тяхната основа, ЕИСК счита, че е възможно да се спазва данъчното законодателство, въз основата на симетричен подход. В неотдавнашно проучване (18) се посочва, че през 2020 г. в ЕС потенциалът за данъчни приходи от капиталови печалби от биткойн възлиза на 850 милиона евро, което подчертава значителните потенциални данъчни печалби, които могат да бъдат извлечени от този сектор. Това, разбира се, предполага, че приходите от криптоактиви следва да подлежат на данъчно облагане, също както традиционните финансови инструменти. Това отново изисква надлежно прилагане на данъчните задължения въз основа на надлежно отчитане и достъп на данъчните администрации до информацията. Допълнителна полза от подобреното проследяване в реално време на продажбите на предприятията би било подобряването на процеса на събиране на ДДС.

3.10.

Уместно е да се посочи, че някои криптоактиви могат да се квалифицират като финансови инструменти в рамките на обхвата на Директивата относно пазарите на финансови инструменти II (ДПФИ II), или като електронни пари в рамките на обхвата на Директива за електронните пари (ДЕП), или като средства по Директивата за платежните услуги 2 (ДПУ 2). Проблемът е, че някои държави членки са въвели на национално равнище специални правила за криптоактивите, които попадат извън действащите разпоредби на ЕС, което води до регулаторна фрагментация. Това нарушава конкуренцията на единния пазар, като затруднява допълнително усилията на доставчиците на услуги за криптоактиви да разширят дейностите си през граница, давайки основания за регулаторен арбитраж.

3.11.

Въпреки че ЕИСК е съгласен, че е за предпочитане да се използва цялостен подход, насочен както към криптоактивите, които биха могли да се квалифицират като съществуващи финансови инструменти, така и към криптоактивите, които понастоящем попадат извън регулаторния периметър, Комитетът настоятелно препоръчва органите да спазват принципа „еднаква дейност, еднакъв риск, еднакви правила“. Това изисква да се надгражда върху съществуващите регулаторни рамки за предприятията, извършващи трансакции с криптоактиви, за които трябва да бъдат покрити рискове, подобни на тези, възникващи при традиционните активи. ЕИСК счита, че това е необходимо, за да се избегнат асиметрии между аналогични услуги и активи, които биха могли да попаднат в различни рамки поради технически аспекти. Освен това всички иновации в криптоактивите трябва да бъдат последвани от ефективни регулаторни мерки за смекчаване на рисковете.

3.12.

И накрая, екологичните последици от криптоактивитие и свързаните с тях дейности по добиване на криптовалута са много важни предвид ангажиментите на ЕС в областта на климата като част от Зеления пакт. В неотдавнашно проучване на Централната банка на Нидерландия (2021 г.) се посочва, че въглеродният отпечатък на биткойн мрежата се увеличава, като общото потребление на електроенергия на мрежата е съпоставимо с това на Нидерландия, което води до екологични разходи от 4,2 милиарда евро (19). Предвид това може би е целесъобразно да се направи сравнение с потреблението на електроенергия на световния банков сектор. Във връзка с това ЕИСК отбелязва, че бързо развиващите се ТРР, като например блоковата верига, очевидно се използват за осигуряване на устойчива инфраструктура за бъдеще с ниски въглеродни емисии. Все още обаче няма конкретни доказателства, че това е така. Положително е, че разработчиците в енергийния сектор се стремят да използват технологията на разпределения регистър, за да спомогнат за децентрализирането на разпределението на енергията, да контролират енергийните мрежи чрез интелигентни договори и да предоставят услуги за оптимизация на потреблението, свързани с прогнозирането на потреблението и доставките на електроенергия.

4. Възможности, произтичащи от криптоактивите

4.1.

В светлината на горепосочените рискове не е ясно дали криптовалутите някога ще станат установено разменно средство. Възможно е обаче да се предскаже, че недостатъците, с които се характеризират криптоактивите, например капацитетът за обработване и много високото потребление на електроенергия при извличането им, могат да бъдат преодолени с бъдещото развитие на технологиите. Същото би могло да се каже за свързаните рискове от престъпна дейност и изпиране на пари, при които незаконният дял от обема на трансакциите с криптовалути е намалял от 0,62 % през 2020 г. до 0,15 % пред 2021 г. (20), а правоприлагащите органи се усъвършенстват в проследяването и конфискуването на незаконни криптовалути. С оглед на това ЕИСК отбелязва, че от публикуването на Плана за действие в областта на финансовите технологии през март 2018 г. Комисията взе под внимание както възможностите, така и предизвикателствата, свързани с криптоактивите.

4.2.

Доколкото е необходимо, за да се осигури солидна законодателна рамка за криптоактивите, съобразно очертаното в предложението на Комисията (21), ЕИСК е на мнение, че като основната базова технология за криптоактивите, блоковата верига би могла да претърпи голямо развитие, за да се справи със съществуващите рискове. Потенциалните ползи от блоковата верига варират от трансакции в реално време, което позволява намаляване на риска и по-добро управление на капиталите, до подобрена регулаторна ефективност, например като се използва блокова верига за проверки от типа „познавай клиента си“ или за борба с изпирането на пари. Освен това блоковата верига осигурява засилена киберсигурност, като се има предвид, че хакерските атаки срещу основана на блокова верига екосистема биха изисквали огромни ресурси по отношение на мрежовата и компютърната мощ. Има огромен потенциал и за интегриране с други развиващи се технологии, като изкуствения интелект и интернет на нещата, за да се подпомогне технологията за криптоактиви.

4.3.

Като беше посочено по-горе, липсата на прозрачност и информация е сериозен проблем при криптоактивите, който води до псевдоанонимност и недостатъчни данъчни сведения. По-нататъшното развитие на технологиите може да помогне да се преодолеят съществуващите ограничения, което би подобрило прозрачността и качеството на данните, изпращани на данъчните органи за целите на нормативното съответствие, и би решило проблема с данъчните измами и незаконните трансакции. Освен това полезните взаимодействия между блоковата верига и изкуствения интелект също биха могли да бъдат решение, тъй като технологията на блоковата верига осигурява висококачествени данни за приложения с ИИ и прозрачни модели за жалонни проучвания, и гарантира почтеността на автоматизираната данъчна оценка.

4.4.

По-нататъшното развитие на технологиите на блоковата верига би могло също така да мотивира банките да сътрудничат в рамките на екосистемата на блоковата верига, като им позволи да споделят информация и опит с по-широката общност на блоковата верига чрез платформа за търговия. Такава инфраструктура би могла да предложи напълно интегрирана услуги за търговия „от край до край“, сетълмент и депозитарно обслужване на цифрови активи въз основа на блокова верига. Тя би могла и да предостави сигурна среда за емитиране на и търгуване с цифрови активи и да позволи токенизация на съществуващите ценни книжа и небанкируеми активи, така че нетъргуемите преди това активи да станат търгуеми.

4.5.

Разбира се, за да се постигне това, трябва да има солидна регулаторна рамка. Освен това регулаторната рамка трябва да бъде съгласувана между различните юрисдикции, а не само в рамките на ЕС. Следва да бъдат определени стандарти, основани на принципите на еднакви условия на конкуренция, както в ЕС, така и извън него, за да бъдат защитени потребителите. В този контекст ЕИСК подкрепя Регламента относно преводите на средства (РПС), въпреки че в някои аспекти той надхвърля традиционните финансови операции. В същото време обаче ЕИСК подкрепя иновациите в рамките на ЕС и е важно обикновените продукти, които се основават на технологията на блоковата верига и не са финансови, да се третират като съответните физически продукти, а не като финансови инструменти, при спазване на принципа „еднаква дейност, еднакъв риск, еднакви правила“.

4.6.

Последното съображение е свързано с евентуалното въвеждане на цифрово евро. Следва да се поясни, че цифровото евро не е криптоактив, а друга форма на еврото (22). Цифровото евро ще даде възможност на гражданите на ЕС да извършват цифрови плащания в цялата еврозона — точно както могат да използват пари в брой за физически плащания. Разбира се, има аргументи за и против въвеждането на цифрово евро, но все пак изглежда логично да се въведе поради нарастващия брой цифровизирани плащания. Това е от решаващо значение поради две основни причини: цифровото евро би могло до известна степен да противодейства на господстващото положение на САЩ на пазара на стабилна криптовалута и е важно ЕЦБ да продължи да наблюдава развитието на криптоактивите и потенциалните последици от тях за паричната политика и рисковете, които криптоактивите могат да представляват за гладкото функциониране на пазарните инфраструктури и плащания, както и за стабилността на финансовата система.

Брюксел, 22 септември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Очаква се текстът да бъде финализиран, след като бъде одобрен от Корепер в края на септември 2022 г., и поради това най-вероятно няма да бъде на разположение преди приемането на настоящото становище на ЕИСК.

(2) По същество РПС е резултат от препоръката на Специалната група за финансови действия за създаване на задължение за доставчиците на платежни услуги да придружават преводите на средства с информация за платеца и получателя. Новите технологии, като използваните при прехвърлянето на криптоактиви, ще бъдат обхванати от РПС.

(3) Assessment of risks to financial stability from crypto-assets („Оценка на рисковете за финансовата стабилност от криптоактивите“).

(4) Liao и Caramichael, „Stablecoins: Growth potential and impact on banking“ („Стабилната криптовалута: потенциал за растеж и въздействие върху банковата система“), International Finance Discussion Papers № 1334, Вашингтон: Съвет на гуверньорите на системата на Федералния резерв (2022 г.).

(5) По същество DeFi означава предоставяне на финансови услуги по децентрализиран начин, т.е. без използването на посредник за улесняване на предоставянето на финансовата услуга. След като бъдат разработени от отделни лица, приложенията за DeFi се внедряват в блоковата верига и постепенно започват свой собствен живот, тъй като управлението се прехвърля на потребителската общност. Крайната форма на приложение за DeFi е децентрализирана автономна организация (ДАО). Това се отличава от традиционната финансова система, която разчита на централизирани посредници, които контролират достъпа до финансови услуги. До DeFi води не използването само по себе си на технологията на блоковата верига, а по-скоро отсъствието на посредници (което става възможно чрез блоковата верига).

(6) Chainalysis (2021).

(7) Вж. Sajeev, K.C., Afjal, M. „Contagion effect of cryptocurrency on the securities market: a study of Bitcoin volatility using diagonal BEKK and DCC GARCH models“ („Заразният ефект на криптовалутата върху пазара на ценни книжа: изследване на нестабилността на биткойн с помощта на диагонални модели BEKK и DCC GARCH“). SN Bus Econ 2, 57 (2022 г.).

(8) Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937, COM(2020) 593 final, 24.9.2020 г.

(9) ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 31.

(10) Crypto-assets: Key developments, regulatory concerns and responses („Криптоактиви: основни тенденции, проблеми и отговори, свързани с правната уредба“).

(11) Уместно е да се подчертае, че степента на риска от концентрация е в относително изражение и е ограничена до екосистемата на криптоактивите. Тя няма отношение към концентрацията на богатство, описвано например в Списъка от милиардери на Forbes World.

(12) Makarov, I., Schoar, A., Blockchain Analysis of the Bitcoin Market (April 18, 2022) („Анализ на блоковата верига на пазара на биткойни“, 18 април 2022 г.).

(13) Добиването на криптовалута е процесът на създаване на отделни блокове, които се добавят към блоковата верига, чрез решаване на сложни математически задачи. Целта на добиването на криптовалута е да се проверят трансакциите с криптовалути и да се получи доказателство за работа, като тази информация се добавя към блок от блок-веригата, която действа като регистър за добиването на криптовалута.

(14) Makarov, I., Schoar, A., Blockchain Analysis of the Bitcoin Market (April 18, 2022) („Анализ на блоковата верига на пазара на биткойни“, 18 април 2022 г.).

(15) Assessment of risks to financial stability from crypto-assets („Оценка на рисковете за финансовата стабилност от криптоактивите“).

(16) Становище на ЕИСК относно „Криптовалутите и технологията на разпределения регистър“, ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 31.

(17) Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард казва, че криптовалутите се използват за избягване на санкциите, наложени на Русия.

(18) Thiemann, A. (2021), Cryptocurrencies: An empirical View from a Tax Perspective, JRC Working Papers on Taxation and Structural Reforms No 12/2021, European Commission, Joint Research Centre, Seville, JRC126109 („Криптовалути: емпиричен поглед от данъчна гледна точка, Работни доклади по въпросите на данъчното облагане и структурните реформи № 12/2021“), Европейска комисия, Съвместен научноизследователски център, Севиля, JRC126109.

(19) Trespalacios, J.P., and Dijk, J., „The carbon footprint of bitcoin“, De Nederlandsche Bank, DNB Analysis Series, 2021 („Въглеродният отпечатък на биткойна“), De Nederlandsche Bank, DNB Analysis Series, 2021 г.

(20) The Chainalysis 2022 Crypto Crime Report („Доклад на Chainalysis за криптопрестъпността за 2022 г.“).

(21) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937, COM(2020) 593 final.

(22) Вж. становището по собствена инициатива относно „Цифрово евро“ в процес на изготвяне.