ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 8.12.2022

COM(2022) 673 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Трети обзор на мерките за чистота на въздуха

1.Въведение

През последните десетилетия замърсяването на въздуха в ЕС е намаляло благодарение на законодателството на ЕС в областта на чистотата на въздуха и съвместните действия, предприети от ЕС и националните, регионалните и местните органи. Въпреки това качеството на въздуха продължава да буди сериозна загриженост сред европейските граждани 1 .

Подходът на ЕС за подобряване на качеството на въздуха включва действия в три области (или „стълбове“). Първият от тях са стандартите за качеството на атмосферния въздух, определени в директивите за качеството на атмосферния въздух 2 . Вторият се състои в определянето на национални задължения за намаляване на емисиите, установени в Директивата за задълженията за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители (Директива NEC) 3 за основните трансгранични замърсители на въздуха 4 . Третият се състои в определянето на стандарти на равнището на ЕС, включени в законодателни актове, по отношение на основните източници на замърсяване — от емисиите от превозните средства и корабите до емисиите от енергетиката и промишлеността, както и изискванията за екопроектиране на котли и печки.

И трите стълба се развиват, за да бъдат адаптирани към новите политически и научни постижения. По-специално, в съответствие с мандата на Европейския зелен пакт и амбицията на ЕС да постигне нулево замърсяване за нетоксична околна среда, Комисията наскоро предложи преразглеждане на директивите за качеството на атмосферния въздух 5 . С предложението ЕС стъпва на пътя към постигане на нулево замърсяване на въздуха най-късно до 2050 г. и се определят междинни стандарти за качеството на атмосферния въздух до 2030 г., които са в по-голяма степен съобразени с актуализираните насоки за качеството на въздуха, издадени от Световната здравна организация (СЗО) за основните замърсители на въздуха 6 .

По отношение на Директивата NEC се извършват проверки за съответствие с националните задължения за намаляване на емисиите за периода 2020—2029 г. за петте най-вредни трансгранични замърсителя на въздуха. Първата проверка за съответствие се проведе през 2022 г., след като държавите членки представиха национални инвентаризации с данни за своите емисии на замърсители за 2020 г. В резултат на проверката стана ясно, че в 14 държави членки са необходими много повече действия, по-специално за намаляване на емисиите на амоняк от селскостопанския сектор 7 .

Що се отнася до действията, насочени към емисиите при източника, наскоро Комисията представи предложение за нов, по-строг стандарт за емисиите Евро 7 за нови моторни превозни средства. По-рано тази година тя предложи и преразглеждане на Директивата относно емисиите от промишлеността 8 . Комисията направи преглед на националните стратегически планове за новата обща селскостопанска политика за периода 2023—2027 г. и на предложените схеми, чрез които може да се подкрепят инвестициите за намаляване на амоняка.

В настоящото трето издание на обзора на мерките за чистота на въздуха се оценяват перспективите за постигане на целите на Директивата NEC за 2030 г. и след това, по отношение на намаляването на емисиите на замърсители на въздуха и последващите въздействия върху качеството на въздуха, здравето, екосистемите и икономиката. Настоящият анализ надгражда и допълва работата, извършена по оценката на въздействието в основата на преразглеждането на директивите за качеството на атмосферния въздух 9 . В него са включени целите на ЕС в областта на климата в рамките на инициативата „Подготвени за цел 55“ в съответствие с предложенията на Комисията от 2021 г. за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) с 55 % до 2030 г. 10 В третия обзор на мерките за чистота на въздуха се изясняват и последиците от настоящата енергийна криза върху качеството на въздуха и замърсяването му.

Третият обзор на мерките за чистота на въздуха допринася пряко за доклада за мониторинг и перспективи за нулево замърсяване 11 с анализ на перспективите за постигане на двете цели, свързани с плана за действие за нулево замърсяване на въздуха 12 . Тези цели включват до 2030 г. в ЕС въздействията на замърсяването на въздуха върху здравето (изразени като случаи на преждевременна смърт) да бъдат намалени с повече от 55 %, а тези върху екосистемите, в които замърсяването на въздуха застрашава биологичното разнообразие — с 25 % (спрямо нивата от 2005 г.).

И накрая, като подготовка за преразглеждането на Директивата NEC до 2025 г. 13 , в третия обзор на мерките за чистота на въздуха се анализират няколко аспекта, които биха могли да бъдат обхванати от това преразглеждане. По-специално в него се разглежда ефектът върху съответствието от включването на по-обширен набор от емисии, които понастоящем не се отчитат при проверките за съответствие на Директивата NEC, но които имат ясно въздействие върху качеството на въздуха. Включват се кондензиращи прахови частици и някои източници на емисии в селското стопанство. В доклада се подчертават и съпътстващите ползи от намаляването на емисиите на метан, който е едновременно замърсител на въздуха и мощен парников газ.

2.Състояние на емисиите на замърсители на въздуха и качеството на въздуха и напредък към постигане на съответствие с изискванията

2.1.Текуща ситуация по отношение на емисиите на замърсители на въздуха и качеството на въздуха

През годините ЕС е намалил емисиите на главните замърсители на въздуха, макар и със силно различаващи се темпове в зависимост от вида на замърсителите. Емисиите на амоняк (NH3), 94 % от които се генерират от селскостопанския сектор, остават тревожно постоянни, а в някои държави членки дори са се увеличили през последните години.

Фигура 1: Тенденция на емисиите в ЕС-27, период 2000—2020 г. (% от нивата през 2005 г.)

Източник: Европейска агенция за околна среда.

Въпреки цялостното намаляване на замърсяването на въздуха, нивата на въздействие на замърсяването върху здравето и екосистемите продължават да представляват проблем. През 2020 г. повечето хора, живеещи в градски райони в ЕС, са били изложени на замърсяване на въздуха при нива, които увреждат здравето им 14 . Според оценката на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) замърсяването на въздуха е най-големият екологичен риск за здравето в Европа, който непропорционално засяга чувствителните и уязвимите социални групи 15 . Поради това справянето със замърсяването на въздуха е и въпрос на справедливост и равенство. Приблизително 238 000 случая на преждевременна смърт в ЕС се дължат на фините прахови частици, 49 000 — на азотния диоксид, а 24 000 — на острата експозиция на озон (тези цифри, основани на данни за качеството на въздуха, а не на моделиране, произтичат от актуализирана методика, разработена от ЕАОС) 16 . ЕАОС също така е оценила, че през 2018 г. при над 65 % от площта на екосистемите в ЕС нивата на замърсяването са надвишавали критичното натоварване за еутрофикация 17 .

2.2.Напредък към постигане на съответствие с изискванията

След преглед на инвентаризациите на емисиите за 2020 г., представени от държавите членки през 2022 г. 18 , Комисията стигна до заключението, че 14 държави членки не са спазили определените задължения за намаляване на емисиите за най-малко един замърсител. В 11 от тези държави членки амонякът е един от замърсителите, чиито емисии са прекомерни. Държавите трябва да разработят национални програми за контрол на замърсяването на въздуха (НПКЗВ) и да ги актуализират най-малко веднъж на всеки четири години, тъй като те са основният инструмент за управление за постигане на задълженията за намаляване на замърсяването, предвидени в Директивата NEC. Всички държави членки, които са представили първите си НПКЗВ до крайния срок за докладване през 2019 г., трябва да докладват актуализиран план през 2023 г., в който да представят мерки за намаляване на емисиите си. Държавите членки, за които първата НПКЗВ или последните данни показват, че няма да изпълнят определените задължения за намаляване на емисиите, също трябва да актуализират своите мерки за намаляване на емисиите.

Данните за емисиите за 2020 г., представени от държавите членки през 2022 г., също така показват, че няколко държави членки трябва да постигнат драстично намаляване на емисиите на няколко замърсителя, за да изпълнят по-амбициозните си задължения за намаляване на емисиите след 2030 г. Анализът на ЕАОС 19 показва, че 7 и 8 държави членки трябва да намалят емисиите си на ПЧ2,5 и NOx с повече от 30 % в периода между 2020 г. и 2030 г. Що се отнася до емисиите на НМЛОС и амоняк, 10 и 11 държави членки трябва да намалят емисиите си с над 10 % до 2030 г. Това отново означава, че те трябва да въведат допълнителни, по-строги и ефективни политики и мерки.

Що се отнася до директивите за качеството на атмосферния въздух, към октомври 2022 г. е имало 28 текущи процедури за установяване на нарушение поради превишаване на стандартите за качество на въздуха в 18 държави членки. Производствата пред Съда на ЕС и пред националните съдилища потвърждават, че в много случаи плановете за качеството на въздуха са били неадекватни и/или са били приети недостатъчни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха.

2.3.Връзки между предложението за преразглеждане на директивите за качеството на атмосферния въздух и продължаващото прилагане на Директивата NEC

След поетия ангажимент в Европейския зелен пакт, на 26 октомври 2022 г. Комисията представи предложение за преразглеждане на директивите за качеството на атмосферния въздух. Целта беше постепенно да се постигне пълно привеждане на стандартите за качество на въздуха в ЕС в съответствие с препоръките на СЗО, да се подобри регулаторната рамка и да се засилят разпоредбите относно мониторинга, моделирането и плановете за качеството на въздуха. Преразглеждането се основава на поуките, извлечени от оценката („проверка за пригодност“) на директивите за качеството на атмосферния въздух през 2019 г.

Що се отнася до връзката с Директивата NEC, предложението включва мониторинг на новопоявили се замърсители, включително амоняк, във „важни мониторингови обекти“ в градски и селски райони. Мониторингът в градските райони ще допълва мониторинга на екосистемите по отношение на амоняка съгласно Директивата NEC, докато мониторингът в селските райони може да съвпадне с мониторинга, установен съгласно член 9 от Директивата NEC. Предложението също така рационализира и опростява изискванията за мониторинг на озона. Целта на преразглеждането е да се повиши ефективността на плановете за качеството на въздуха, включително чрез изискването плановете за качеството на въздуха да се изготвят преди влизането в сила на стандартите за качеството на въздуха в случаите, когато тези стандарти са превишени преди 2030 г., и чрез задължението за редовно актуализиране на плановете за качеството на въздуха, ако с тях не се постигне съответствие. С тези промени ще се насърчи ориентираното към бъдещето планиране на качеството на въздуха, което по този начин може да се координира по-ефективно с националните програми за контрол на замърсяването на въздуха (НПКЗВ). Докладването във връзка с въздействията върху екосистемите и НПКЗВ съгласно Директивата NEC може да подпомогне компетентните органи при определянето на произхода на замърсяването, което е важно изискване за ефективни планове за качеството на въздуха.

След прилагането на настоящото предложение ще се засили необходимостта държавите членки да намалят още повече своите емисии на замърсители на въздуха, за да изпълнят новите и по-амбициозни стандарти за качеството на въздуха. То ще допринесе и за ефективното изпълнение на задълженията по Директивата NEC. В оценката на въздействието, която е в основата на предложението за преразглеждане на директивите за качеството на атмосферния въздух, беше анализирано въздействието на по-амбициозните стандарти за качеството на въздуха върху емисиите на замърсители и върху здравето, екосистемите и икономическите последици от тях. Третият обзор на мерките за чистота на въздуха се основава на този анализ и го допълва, като се добавят някои по-нови разработки в областта на моделирането и политиката (вж. приложението) и се прогнозират ситуациите при множество потенциални сценарии за бъдещето.

3.Прилагане на Директивата NEC

3.1.Промени в съответното законодателство и политически контекст

През юли 2021 г. Комисията прие пакета „Подготвени за цел 55“ от законодателни предложения за увеличаване на амбицията на ЕС в областта на климата. С него беше увеличена целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. с най-малко 55 % под нивата от 1990 г. Това е в съответствие с приоритетната цел на ЕС да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. Мерките в предложенията за „Подготвени за цел 55“ ще донесат съпътстващи ползи за качеството на въздуха чрез намаляване на емисиите на основните замърсители на въздуха (ПЧ2,5, NOx и SO2) в сравнение със ситуацията при по-рано договорената политика в областта на климата и енергетиката (която беше в основата на втория обзор на мерките за чистота на въздуха) 20 .

Що се отнася до транспорта, предложението за стандарт за емисиите Евро 7 се отнася до емисиите от изпускателните уредби, както и от спирачките и гумите на новите лекотоварни и тежкотоварни превозни средства. С предложените преразгледани стандарти за емисиите на CO2 за автомобили ще бъде забранена продажбата на леки автомобили и микробуси с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. нататък. 21 Други мерки в транспортния сектор, които са по-скоро свързани с промяна на поведението и действия на местно ниво, не могат да бъдат отразени в модела.

И накрая, с новите предложени правила по Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП) ще се засилят връзките с иновациите и промишлената трансформация, ще се затегнат правилата за условията за издаване на разрешителни и за определяне на норми за допустими емисии, и ще се подобри правоприлагането, като същевременно ще се повиши нивото на информацията за обществеността, участието и достъпа до правосъдие. С тях се разширява и обхватът на инсталациите, като се включва добивната промишленост, много големите заводи за акумулаторни батерии и големите стопанства едър рогат добитък, както и повече свинеферми и птицеферми (представляващи общо 13 % от стопанствата в ЕС, които не работят за задоволяване на собствените нужди и са отговорни за 60 % от емисиите на амоняк и 43 % от емисиите на метан от животновъдството в ЕС). По този начин базовият сценарий на настоящия трети обзор на мерките за чистота на въздуха включва елементи от предложението на ДЕП по отношение на предложеното разширяване, за да бъдат обхванати повече стопанства 22 .

3.2.Перспективи за изпълнение на задълженията за намаляване на емисиите съгласно Директивата NEC за 2030 г. и след това

Според резултатите от третия обзор за мерките за чистота на въздуха само пет държави членки 23 са на път да изпълнят през 2030 г. всички свои задължения за намаляване на емисиите съгласно настоящите национални мерки и законодателство на ЕС и при условие че бъдат приети и изпълнени горепосочените законодателни предложения на Комисията (това е „базовият“ сценарий на политиката 24 ). Всички останали държави членки трябва да предприемат допълнителни мерки, за да изпълнят задълженията си. Това важи с особена сила за емисиите на амоняк, за които 20 държави членки трябва да увеличат действията си, за да намалят емисиите си до 2030 г. В таблица 1 са показани държавите членки, за които се прогнозира, че няма да изпълнят задълженията си за намаляване на емисиите по замърсители. Тези прогнозни резултати от моделирането потвърждават тенденцията, наблюдавана в данните, анализирани от ЕАОС (вж. раздел 2.2).

При разглеждането на моделирането на нивата на емисиите през 2025 г. и дали държавите членки следват линеен курс 25 за постигане на по-амбициозните си задължения за намаляване на емисиите до 2030 г., само седем държави членки 26 се очаква да бъдат на път да намалят адекватно всичките пет замърсителя. Останалите държави членки трябва да предприемат много бързи действия, по-специално за намаляване на емисиите на амоняк, тъй като според прогнозите 19 държави членки няма да следват линеен курс през 2025 г.

Перспективите за спазване на изискванията се подобряват при сценарий, при който населението на ЕС постепенно преминава към флекситарианско хранене 27 . Това е особено благоприятно за емисиите на амоняк, тъй като още девет държави членки са на път да изпълнят задълженията си за намаляване на емисиите през 2030 г. в сравнение с базовия сценарий, с което броят на държавите членки, спазващи изискванията, достига 16 28 . При сценарий с по-строги стандарти на ЕС за качеството на въздуха за ПЧ2,5 от 10 µg/m3 в съответствие с предложението на Комисията (сценарий с „по-строги стандарти за качеството на въздуха“) още две държави членки ще изпълнят задължението за намаляване на емисиите на амоняк (като броят им нарасне до 18 държави членки) и ще се подобрят перспективите за постигане на съответствие по отношение на НМЛОС и ПЧ2,5. Използването на всички налични технически мерки 29 би позволило на всички държави членки да изпълнят задълженията си за 2030 г., с изключение на един за NOx.

Таблица 1: Прогнозите са, че държавите членки няма да изпълнят задълженията си за намаляване на емисиите

Сценарий	Година	NH3	Неметанови летливи органични съединения (НМЛОС)	NOx	ПЧ2,5	SO2
Базов сценарий	2025 г.	BG, CZ, DK, DE, EE, IE, ES, FR, CY, LV, LT, LU, HU, AT, PL, PT, RO, SK, SE	LT	LV, LT	HU, RO, SI	—
Базов сценарий	2030 г.	BE, BG, CZ, DK, DE, IE, ES, FR, HR, CY, LV, LT, LU, HU, NL, AT, PL, PT, RO, SK	ES, LT, HU, SI	MT	DK, ES, HU, SI	—
По-строги стандарти за качество на въздуха	2030 г.	CZ, DK, DE, IE, CY, LV, LT, LU, AT	—	MT	—	—
Всички технически мерки	2030 г.	—	—	MT	—	—

Източник: Собствена компилация въз основа на резултатите от моделирането на IIASA (2022 г.).

Забележка: За 2025 г. оценката се извършва спрямо линейна графика на намаляване, както е обяснено в бележка под линия 25. „—“ означава, че се очаква всички държави членки да постигнат целите.

3.3.Въздействие на подобряването на обхвата на включените емисии върху изпълнението на задълженията съгласно Директивата NEC

Моделирането, залегнало в основата на настоящото издание на обзора на мерките за чистота на въздуха, включва нови характеристики, които имат за цел да доближат резултатите до реалните условия 30 .

По-специално моделирането вече може да включва емисиите на кондензиращи прахови частици за всички ключови сектори по систематичен начин. Това са емисии, които първоначално са под формата на пари (във вътрешността на комина или в близост до него) и които се превръщат в прахови частици, когато се изхвърлят в атмосферния въздух. Важно е да се включат тези емисии, тъй като те допринасят за ниското качество на въздуха, който дишаме 31 . В миналото не беше възможно това да бъде извършено по систематичен начин и за всички сектори с такива емисии 32 , но новите открития 33 подобриха наличността на данни. Това е особено важно за сектора на битовото отопление, където включването на кондензиращи прахови частици би могло да промени степента на действие, необходима за намаляване на реалните емисии за някои държави членки. Вследствие на това може да се промени и разпределението на намаленията на емисиите между икономическите сектори, като се увеличи относителният дял на битовото отопление в емисиите.

При сравняване на емисиите от базовия сценария със и без системно включване на кондензиращите ПЧ в модела 34 се наблюдават значителни промени в няколко държави членки (особено в Австрия и Германия). Сравнението на въздействията на географско равнище показва, че концентрациите на ПЧ2,5 се променят незначително в по-голямата част от Европа. Въпреки това въздействието е изразено в някои райони, включително такива, в които отоплението на жилищата играе голяма роля (например Финландия и Естония, където концентрациите като цяло са ниски), както и в част от Централна Европа, например Австрия и Германия, които традиционно не включват кондензиращите ПЧ в националните си данни за емисиите на ПЧ2,5 35 . Но тези промени не засягат перспективите на нито една държава членка да изпълни задълженията си за намаляване на емисиите на ПЧ2,5.

Друго подобрение в моделирането на емисиите при реални условия е включването на емисии от NOX и от НМЛОС от селското стопанство. Понастоящем тези емисии са изключени от проверките за съответствие съгласно Директивата NEC 36 поради липсата на достатъчно надеждни данни при определянето на задълженията. По-новите данни вече позволяват включването на тази информация в моделите 37 . Това променя прогнозното състояние за съответствие в няколко държави членки. При включване на емисиите на NOX от селското стопанство перспективите за изпълнение на задълженията за намаляване на емисиите до 2030 г. в рамките на базовия сценарий се влошават — от само една държава членка (МТ), която не е в състояние да изпълни задължението, на седем (CZ, DK, HU, IE, LT, MT, RO). При включване на емисиите на НМЛОС от селското стопанство перспективите за несъответствие до 2030 г. при базовия сценарий за 2030 г. се влошават от четири държави членки (HU, LT, SI, ES) на осем държави членки (CZ, FR, HU, IE, LT, LU, SI, ES). Следователно в няколко държави членки са необходими допълнителни действия, за да се разгърне пълният потенциал на смекчаването на последиците. В сценария, в който се приемат наскоро предложените по-строги стандарти за качество на въздуха, включването на тези селскостопански източници на емисии не оказва толкова сериозно въздействие върху перспективите за спазване на Директивата NEC.

Тези резултати, свързани с по-доброто представяне на кондензиращите прахови частици и на емисиите от селското стопанство, биха могли да се използват при преразглеждането на Директивата NEC, което трябва да се извърши до 2025 г.

4.Перспективи за постигане на целите за нулево замърсяване на въздуха

4.1.Целите на ЕС за чист въздух до 2030 г. в плана за действие за нулево замърсяване

Планът за действие за нулево замърсяване включва две цели на равнището на ЕС за 2030 г., свързани с чистотата на въздуха:

1)намаляване с повече от 55 % на въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето (изразено като преждевременна смъртност) в сравнение с данните от 2005 г.;

2)намаляване с 25 % на площта на екосистемите в ЕС, където замърсяването на въздуха застрашава биологичното разнообразие, изразено като площи на екосистемите с натоварвания от азотни отлагания над „критичните“ (в сравнение с данните от 2005 г.).

При базовия сценарий ЕС като цяло ще постигне целта за нулево замърсяване, за да се намалят въздействията върху здравето, като броят на случаите на преждевременна смърт между 2005 г. и 2030 г. ще бъде намален с приблизително 66 %. Въпреки това той би постигнал целта за екосистемите едва през 2040 г. 38 и би постигнал само 20 % намаление на застрашените площи между 2005 г. и 2030 г. Изпълнението на новите стандарти за качество на въздуха ще позволи на ЕС да постигне тази цел през 2030 г. и ще донесе ползи както за здравето, така и за биологичното разнообразие.

4.1.1.Свързани със здравето цели и общи въздействия върху здравето при различните сценарии

Фонова концентрация на замърсители на въздуха и експозиция на населението

При базовия сценарий концентрациите на замърсителите вече намаляват с течение на времето и до 2030 г. не се очаква в нито една област в ЕС да бъдат надвишени 20 µg/m3 за ПЧ2,5. Въпреки това се очаква, че през 2030 г. и дори през 2050 г. в големи райони нивата на концентрация на замърсяване ще надхвърлят настоящата препоръка на СЗО за качество на въздуха от 5 µg/m3.

Превръщането на фоновите нива на концентрация във въздействия върху здравето на населението на ЕС показва, че броят на хората, които се възползват от чистия въздух, ще се увеличи значително (фигура 2) 39 . Макар че това би било значително подобрение, необходим е допълнителен политически ангажимент за ограничаване на негативните въздействия върху здравето от експозиция над нивата от насоките на СЗО от 2021 г. също и за (приблизително) останалата половина от населението на ЕС.

С преминаването на целия ЕС към флекситарианско хранене се очакват някои ползи по отношение на намалената експозиция на ПЧ2,5 поради намаляването на емисиите на амоняк, които допринасят за образуването на вторични ПЧ. В сравнение с базовия сценарий броят на хората, за които се предвижда да се възползват от чистия въздух в съответствие с насоките на СЗО, ще се увеличи с около 5—7 милиона през 2030 г. и с около 10 милиона през 2050 г.

Резултатите се различават за отделните държави, въпреки че за всички се предвижда постоянно подобряване както на фоновите концентрации, така и на свързаната с тях експозиция на населението (както е разгледано допълнително в доклада на IIASA , 2022 г.).

Фигура 2: Население на ЕС-27, изложено на различни концентрации на ПЧ2,5

Източник: IIASA (2022 г.).

Забележка: OPT10 е сценарият с „по-строги стандарти за качество на въздуха“ (както е в предложението на Комисията за преразглеждане на директивите за качеството на атмосферния въздух), MTFR е сценарият „всички технически мерки“, ZPAP е сценарият, който оптимизира постигането на свързаната с екосистемите цел за нулево замърсяване, а FlexDiet е сценарият за флекситарианско хранене.

Понастоящем малко над 50 % от населението на ЕС живее в райони с нива на замърсяване на NO2 под препоръките на СЗО от 10 µg/m3. До 2030 г. се очаква този показател да надхвърли 75 % при всички сценарии и да достигне малко над 80 %, ако се приложат всички технически мерки. До 2050 г. при всички сценарии се очаква над 95 % от населението на ЕС да живее в райони, в които замърсяването остава под препоръчаното от СЗО ниво за NO2.

Преждевременна смъртност и постигане на целта за нулево замърсяване

Предвижда се случаите на преждевременна смърт 40 , дължащи се на експозиция на ПЧ2,5, да намалеят с около 60—75 % в сравнение с данните от 2005 г. при всички сценарии (включително базовия) през 2030 г. и 2050 г. Случаите на преждевременна смърт ще намалеят по-бързо, ако се спазват по-строги стандарти за качество на въздуха и се предприемат всички технически мерки 41 . При условие че всички политики, включени в базовия сценарий, доведат до очакваните резултати, ЕС ще постигне целта за нулево замърсяване на здравето с голяма разлика през 2030 г. Сценарият, при който населението на ЕС ще премине към флекситарианско хранене, ще доведе до допълнително намаление на случаите на преждевременна смърт с 2000 души годишно през 2030 г.

Фигура 3: Случаи на преждевременна смърт, дължащи се на експозиция на общи концентрации на ПЧ2,5 в ЕС-27, в хиляди случаи годишно

Източник: IIASA (2022 г.).

Забележка: Отбелязаните 55 % се отнасят до целта за нулево замърсяване.

В абсолютни стойности 42 , въпреки че тази прогноза показва, че ще се постигнат значителни подобрения в сравнение с базовия сценарий, това все още означава приблизително 200 000 случая на преждевременна смърт, дължащи се на експозиция на ПЧ2,5 през 2030 г. По-строгите стандарти за качество на въздуха биха намалили този брой до 177 000 през 2030 г., като по-нататъшното намаляване ще се постигне чрез предприемане на всички технически мерки 43 .

Освен това се очаква експозицията на NO2 да доведе до около 60 000 случая на преждевременна смърт в базовия сценарий през 2030 г., като разликите между сценариите са малки, макар че до 2050 г. този брой ще намалее наполовина. Прогнозите са, че през 2030 г. експозицията на приземен озон ще доведе до около 50 000 случая на преждевременна смърт в базовия сценарий.

4.1.2.Свързани с екосистемата цели и общи въздействия върху екосистемата

Замърсяването на въздуха влияе върху здравето на екосистемите чрез повишаване на киселинното съдържание, еутрофикация и въздействие на озона. Резултатите от моделирането 44 показват значително подобрение с течение на времето по отношение на повишаването на киселинното съдържание: при базовия сценарий до 2030 г. по-малко от 3 % от площта на екосистемите в ЕС ще е засегната от киселинни дъждове, надвишаващи критичните натоварвания, в сравнение с 15 % през 2005 г. Това показва ползите от значителното намаляване на емисиите на SO2, което вече е постигнато през последните десетилетия. Тези ползи ще бъдат още по-големи, ако се определят по-строги стандарти за качество на въздуха, при предприемане на всички технически мерки или при преминаване на населението на ЕС към флекситарианско хранене.

Въпреки това, когато се разглеждат въздействията на еутрофикацията от замърсяването на въздуха 45 , ситуацията не е толкова положителна. Това е свързано с настоящата прогноза, че ЕС няма да постигне целта за нулево замърсяване на екосистемите само при политики съгласно базовия сценарий. При него през 2030 г. 68 % от площта на екосистемите в ЕС все още ще е засегната от еутрофикация (в сравнение с 86 % през 2005 г.). При същите условия на базовия сценарий защитените зони ще продължат да бъдат силно засегнати и през 2030 г., като 59 % от защитените зони по „Натура 2000“ ще са засегнати от еутрофикация. Ако се определят по-строги стандарти за качество на въздуха или се предприемат всички технически мерки, до 2030 г. делът на екосистемите в ЕС, засегнати от еутрофикация, ще намалее съответно до 61 % и 56 %, а в защитените зони по „Натура 2000“ — до 51 % и 46 %.

Фигура 4: Площ на екосистемите в ЕС-27, в която са надвишени критичните натоварвания за еутрофикация

Източник: IIASA (2022 г.).

Забележка: Отбелязаните 25 % показват целта за нулево замърсяване.

С оглед на справянето с предизвикателството, свързано с еутрофикацията, постигането на целта за нулево замърсяване на екосистемите и задълженията по Директивата NEC за намаляване на емисиите на амоняк, както и подпомагането на прилагането на Закона за възстановяване на природата, държавите членки ще трябва да въведат допълнителни мерки за ограничаване на емисиите на амоняк от селскостопанския сектор, тъй като амонякът е замърсителят на въздуха с най-голямо въздействие върху екосистемите. Оптималният набор от мерки за постигане на целта за нулево замърсяване е свързан с по-ефективно управление и прилагане на оборския тор от едър рогат добитък, свине и птици, както и на неорганични торове за намаляване на емисиите на амоняк.

Тези утвърдени мерки (отразени в Директивата NEC като задължителни или доброволни мерки) 46 също така значително ще увеличат перспективите за изпълнение на задълженията за намаляване на емисиите на амоняк по Директивата NEC, като се очаква по-малко държави членки да не изпълнят задълженията за намаляване на емисиите през 2030 г. (от 20 на 7). Ето защо държавите членки се насърчават да ускорят прилагането на тези мерки, като:

–приемат национално законодателство, което да направи определени селскостопански практики задължителни;

–насърчават тези практики чрез информационни кампании и кампании за повишаване на информираността, включително чрез консултации за земеделските стопанства в рамките на новата обща селскостопанска политика.

Държавите членки следва също така да обмислят предприемането на други мерки за подобряване на управлението на хранителните вещества и за избягване на загубите на хранителни вещества, водещи до замърсяване на въздуха, водата и почвата, като възприемат интегриран подход към азота, особено от селското стопанство. Това е в съответствие със стратегията „От фермата до трапезата“, Директивата за нитратите и предстоящия план за действие за интегрирано управление на хранителните вещества.

4.2.Икономически последици

Икономическите последици от замърсяването на въздуха са многобройни. Преобладаващата част от въздействията не са отразени в пазарни цени, по-специално прякото въздействие върху здравето 47 на замърсяването, но вредите върху екосистемите (включително селскостопанските райони и горите) и материалите от замърсяването на въздуха също водят до разходи. Замърсяването на въздуха има и косвени въздействия, включително някои макроикономически последици, отразени в пазарните цени. Поради това разходите за мерки за намаляване на замърсяването на въздуха следва да се съпоставят с ползите, които тези мерки носят на обществото, като тези ползи бъдат представени в парична стойност 48 .

При базовия сценарий вредите за здравето, причинени от нива на замърсяване на въздуха над препоръките на СЗО 49 , се оценяват на 114—384 милиарда евро годишно през 2030 г. Смята се, че до 2050 г. те ще намалеят до 44—169 милиарда евро 50 , тъй като експозицията на населението на замърсяване на въздуха ще намалее. При сценариите с по-строги стандарти за качество на въздуха или с всички предприети технически мерки се очаква вредите за здравето да намалеят с най-малко 30 % в сравнение с базовия сценарий както за 2030 г., така и за 2050 г. Комбинирането на всички налични технически мерки с промяната в начина на хранене би намалило вредите за здравето до най-ниската стойност.

Икономическите разходи за вредите на екосистемите вследствие на замърсяването на въздуха 51 варират от 3,6 до 10,8 милиарда евро през 2030 г. Предвижда се тази сума да намалее незначително до 3,1—9,2 милиарда евро до 2050 г., което отразява скромното намаляване на защитените зони по „Натура 2000“, подложени на еутрофикация, съгласно базовия сценарий. Ситуацията обаче би се подобрила значително, ако се провеждат по-амбициозни политики за чист въздух. Разходите за вредите върху културите и горите се оценяват съответно на 8,9 и 8,7 милиарда евро през 2030 г. при базовия сценарий, като само незначително намаляват при по-амбициозните сценарии за чист въздух. Всъщност тези екосистеми се влияят най-вече от озона, който намалява само косвено в предвидените сценарии.

Икономическите разходи за вреди на материали, дължащи се на замърсяването на въздуха, се оценяват на 676 и 444 милиона евро съответно през 2030 г. и 2050 г. при базовия сценарий.

В сравнение с настоящите политики различните сценарии се очаква да генерират различни нива на непазарни ползи и различни нива на допълнителни разходи за необходимите мерки за намаляване на замърсяването. Изборът на по-амбициозните сценарии за чист въздух (определяне на по-строги стандарти за качество на въздуха, предприемане на всички технически мерки или прилагане на оптималните мерки за постигане на целите за нулево замърсяване) винаги носи нетни преки ползи (ползите минус разходите) в сравнение с базовия сценарий 52 .

Мерките за контрол на замърсяването на въздуха и тяхното положително въздействие върху качеството на въздуха имат и по-широки макроикономически ефекти 53 , които се отразяват на пазара. Мерките за намаляване на замърсяването водят както до разходи за някои сектори, така и до възможности за стопанска дейност за други, докато качеството на въздуха оказва влияние както върху производителността на труда, така и върху производителността на културите и следователно върху икономиката като цяло. Въз основа на неотдавнашни допускания за ефектите върху производителността на труда 54 , всички сценарии за подобряване на чистотата на въздуха водят до увеличаване на БВП на ЕС през 2030 г. с 0,26 % до 0,28 % в сравнение с базовия сценарий, което показва преобладаващите положителни икономически ефекти от мерките за намаляване на замърсяването.

Секторното разпределение на въздействията показва, че през 2030 г. само селскостопанският сектор ще има слабо отрицателно въздействие при предприемане на всички технически мерки (с около 2 % по-лошо, отколкото при базовия сценарий, и особено в отрасъла на животновъдството). При сценария с по-строги стандарти за качество на въздуха нетният ефект върху всички сектори (включително селското стопанство) е положителен.

Фигура 5: Макроикономически пазарни ефекти на сценариите на политиката за чист въздух, в процентна промяна на БВП на ЕС в сравнение с базовия сценарий

Източник: доклад на IIASA (2022 г.) въз основа на моделирането на JRC, базирано на допусканията на ОИСР за производителността на труда за 2019 г.

5.Въздействието на неотдавнашните геополитически събития и енергийната криза върху чистотата на въздуха

Непредизвиканата и неоправдана военна агресия на Русия срещу Украйна доведе до мащабни смущения в европейската енергийна система, което изисква незабавни колективни действия. На 18 май 2022 г. Комисията представи своя план REPowerEU 55 за прекратяване на зависимостта на ЕС от вноса на газ, нефт и въглища от Русия, който се основава на предложенията от инициативата „Подготвени за цел 55“ и е в съответствие с целта за неутралност по отношение на климата на Европейския зелен пакт. В този план са представени допълнителни мерки, съчетаващи интелигентни инвестиции и реформи за бързо спестяване на енергия за домакинствата, предприятията и промишлеността и за ускоряване на прехода към чиста енергия, включително чрез предлагане на по-високи цели за възобновяема енергия и енергийна ефективност за 2030 г. 56

Като част от третия обзор на мерките за чистота на въздуха Комисията проведе изпитвания на прогнози за енергийния микс на ЕС, включващи освен мерките, които са част в базовия сценарий, и потенциалните последици от постепенното прекратяване на използването на изкопаеми горива от Русия и основните мерки на плана REPowerEU, обявени към този момент 57 , за да оцени тяхното въздействие върху замърсяването на въздуха.

По-късно тази година Комисията представи и спешни мерки за по-нататъшно намаляване на потреблението на електрическа енергия в краткосрочен план 58 и за стимулиране на необходимото бързо развитие на енергията от възобновяеми източници 59 . Горепосочените прогнози не отчитат най-новите мерки и потенциалните бързи промени, които биха могли да бъдат предизвикани, по-специално промени в поведението и ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници.

Въз основа на тези прогнози от значение за качеството на въздуха е прогнозираното намаляване на общото потребление на енергия в ЕС, силното намаляване на използването на природен газ, компенсирано от значително увеличаване на възобновяемите енергийни източници и водорода. В сравнение с базовия сценарий общото потребление на твърда биомаса в този сценарий се очаква да остане сравнително стабилно през 2030 г., а през 2050 г. да намалее с над 40 %. Повишаването на енергийната ефективност и стимулирането на инвестициите в негорими възобновяеми енергийни източници ще доведе до съпътстващи ползи за чистия въздух.

Очаква се обаче настоящата енергийна криза да доведе и до удължаване на някои съществуващи въглищни мощности, в зависимост от конкретната ситуация в държавите членки и техния настоящ енергиен микс, както и от скоростта на внедряване на алтернативни енергийни източници. Това временно потенциално възстановяване на използването на въглища има обратен ефект върху чистотата на въздуха. Поради тези прогнозни промени в енергийния микс на ЕС и при липса на по-нататъшни политически действия на ЕС за постигане на чист въздух прогнозите показват, че качеството на въздуха ще се влоши за около 2 % от населението на ЕС през 2030 г. в сравнение с базовия сценарий, а след това леко ще се подобри по отношение на дела на населението на ЕС, което се ползва от чист въздух до 2050 г., поради ускореното въвеждане на производство на чиста енергия и по-слабото използване на твърда биомаса, нефт и газ. Като цяло, в сравнение с базовия сценарий, този алтернативен сценарий се очаква да доведе до малко по-голям брой случаи на преждевременна смърт през 2030 г., но след това до по-голямо намаление до 2050 г., в съответствие с тенденциите, наблюдавани при прогнозираните нива на концентрация на замърсяване.

Съществуват географски различия в тези въздействия в целия ЕС 60 . Това средносрочно отрицателно въздействие би наложило ЕС да предприеме подходящи мерки за намаляване на замърсяването, за да се избегне възпрепятстване на постигането на целите за чист въздух и изпълнението на правните задължения. Разходите за свързаните със здравето и материалните вреди са малко по-високи (3—4 % за здравето и 14 % за материалните вреди) през 2030 г. в този случай, отколкото в базовия сценарий, но малко по-ниски до 2050 г.

Що се отнася до перспективите за съответствие с Директивата NEC, основният замърсител, който трябва да се вземе предвид при промените в енергийния микс, е ПЧ2,5 61 . В сравнение с перспективите за постигане на съответствие при настоящите политики (раздел 3.2) една допълнителна държава членка ще се отклони от линейната графика за намаляване на емисиите през 2025 г. (Дания), докато за същите четири държави членки, както в базовия сценарий, се предвижда да не изпълнят задължението си за намаляване на емисиите за 2030 г. (Дания, Унгария, Словения, Испания).

Като цяло планът REPowerEU беше приет в отговор на необходимостта от драстично ускоряване на прехода към чиста енергия и увеличаване на енергийната независимост на Европа от ненадеждни доставчици и нестабилни изкопаеми горива, а това води до дългосрочни ползи за чистия въздух. В краткосрочен план обаче прогнозираното увеличаване на използването на въглища, за да се компенсира постепенното спиране на руския газ, особено в някои региони на ЕС, ще доведе до повишено замърсяване на въздуха и следователно до повишени вреди за здравето в сравнение с базовия сценарий, което ще доведе и до по-малко ползи за чистия въздух. Въпреки това не се очаква отрицателните въздействия върху чистотата на въздуха в краткосрочен план да имат отрицателно въздействие върху перспективите за постигане на целта за здравето за нулево замърсяване до 2030 г. на равнището на ЕС. Моделирането показва, че ЕС няма да постигне целта за екосистемите, както при базовия сценарий, ако не бъдат предприети допълнителни мерки.

Като се има предвид настоящата динамика на енергийните пазари, както и свързаните с нея промени в регулаторната рамка, всички тези резултати следва да се разглеждат като индикативни. Освен потенциалните бъдещи мерки на равнището на ЕС, съществува значителна несигурност относно начина, по който потребителите на енергия в държавите членки ще реагират на промените в цените на енергията. Рязкото увеличаване на използването на евтини източници на енергия (като например собственоръчно събрани дърва с по-ниски горивни качества) би довело до увеличаване на емисиите на замърсители на въздуха. Необходимостта от преминаване към други по-замърсяващи източници на енергия вече доведе до временни изключения от стандартите за емисии, представляващи риск от влошаване на качеството на въздуха, който трябва да бъде оценен на национално равнище, за да не се застраши спазването на законодателството на ЕС за чистотата на въздуха и да се предотвратят отрицателните въздействия върху здравето и екосистемите. Бързото прилагане на структурни мерки и непредсказуемото развитие на енергийните пазари вместо това ще ускорят допълнително прехода към чиста енергия и ще доведат до подобряване на качеството на въздуха.

6.Взаимодействия с политиката в областта на климата — съсредоточаване върху метана и саждите

За да допълни оценката на въздействието върху качеството на въздуха на мерките за увеличаване на амбицията на ЕС в областта на климата, включени в базовия сценарий (пакет „Подготвени за цел 55“), в настоящия трети обзор на мерките за чистота на въздуха Комисията анализира полезните взаимодействия между политиките в областта на климата и чистотата на въздуха, свързани с развитието на агентите, предизвикващи краткотрайно изменение на климата.

В Директивата NEC се признава връзката между замърсяването на въздуха, от една страна, и от друга страна метана и саждите — два ключови агента, предизвикващи краткотрайно изменение на климата. Държавите членки трябва да докладват за националните емисии на сажди, когато данните са налични, и понастоящем всички държави членки, с изключение на две, правят това. Въз основа на декларацията на Комисията относно метана, представена в края на Директивата NEC, в „Стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на метан“ 62 беше съобщено, че в рамките на прегледа на Директивата NEC , който трябва да се извърши до 2025 г., Комисията ще проучи възможността за включване на метана сред регулираните замърсители.

Всъщност метанът е както мощен агент за изменение на климата, така и прекурсор на замърсяването с приземен озон, което според оценките е довело до 24 000 случая на преждевременна смърт в ЕС през 2020 г. 63 Антропогенните емисии на метан в ЕС се дължат основно на селското стопанство (54 %), отпадъците (27 %) и енергията (17 %) 64 .

Саждите 65 са част от фините прахови частици и допринасят за отрицателното въздействие върху здравето и околната среда. Тe се образуват при непълното изгаряне на изкопаеми горива и дървесина. Като поглъщат светлината и топлината във въздуха, саждите допринасят за изменението на климата. Когато се отлагат върху леда и снега, саждите намаляват албедото на повърхността 66 , като допринасят за затоплянето, особено в арктическите райони на ЕС.

Следователно намаляването на емисиите на метан и сажди може да доведе до ползи както по отношение на чистотата на въздуха, така и по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата, което повишава съотношението между ползите и разходите на мярката за намаляване на емисиите.

Поради тези причини при моделирането, извършено за целите на настоящия доклад, се анализира развитието на емисиите на сажди и метан при различни сценарии. То показва, че базовият сценарий на емисиите на сажди в ЕС ще намалеят значително (с 53 %) между 2020 г. и 2030 г., най-вече поради постепенното въвеждане на изискванията за екопроектиране на домакински отоплителни уреди, намаляването на биомасата и силното намаляване на използването на въглища в този сектор. Една четвърт от постигнатото намаление идва от транспортния сектор, най-вече в резултат на усъвършенстваните евростандарти, включително монтирането на ефективни филтри за твърди частици.

Ако бъдат предприети всички технически мерки, може да се постигне още по-голямо намаление (72 % под нивото на базовия сценарий за 2020 г.). При алтернативния енергиен сценарий, оценен в раздел 5, се очаква емисиите на сажди да нараснат леко през 2030 г. (в сравнение с базовия сценарий) поради увеличената употреба на твърди горива (въглища, биомаса) в някои региони и държави членки.

Също така, според базовия сценарий на настоящия доклад, емисиите на метан в ЕС се очаква да намалеят с 19 % между 2020 г. и 2030 г. 67 През 2050 г. горепосоченият сценарий с преминаване към флекситарианско хранене ще доведе до 11 % намаление на емисиите на метан в ЕС в сравнение с базовия сценарий.

Въпреки това, тъй като метанът се пренася в мащабите на северното полукълбо, е жизненоважно действията на равнището на ЕС да бъдат допълнени с действия в световен мащаб. През ноември 2021 г. ЕС, заедно със Съединените щати, свика Глобалния ангажимент за метана 68 , който даде тласък за ускоряване на действията. С него се поема доброволен ангажимент до 2030 г. да се намалят световните емисии на метан с най-малко 30 % спрямо нивата от 2020 г. Успоредно с това Конвенцията на ИКЕ на ООН за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния предоставя възможности за проучване на полезните взаимодействия между международните рамки за чист въздух и климат. По-специално с прегледа на Протокола от Гьотеборг към конвенцията (вж. следващия раздел) започнаха дискусии за ролята на метана като прекурсор на озона и следователно като замърсител, който е от значение за политиките за чист въздух.

В по-строгите стандарти за концентрацията на озона, представени в предложението на Комисията за преразглеждане на директивите за качеството на атмосферния въздух, също е подчертана необходимостта от по-нататъшно намаляване на емисиите на всички прекурсори на озона, включително метан, в ЕС и извън него.

7.Трансгранично и международно измерение

Замърсяването на въздуха в дадена държава идва от многобройни източници, а именно емисии на национално равнище, емисии, генерирани в съседни държави, и природни източници. В повечето държави членки източниците на национално равнище са основните източници на замърсяване, поради което намаляването им е приоритет за намаляване на фоновата концентрация на замърсителите на въздуха. Делът на замърсяването от източници на национално равнище често е по-висок в най-големите държави членки, при които най-малко половината от необходимите действия трябва да бъдат насочени към намаляване на тези източници.

В същото време анализът потвърждава, че в повечето държави членки значителен принос за фоновата концентрация на ПЧ2,5 се генерира в други държави членки. Това отразява трансграничния характер на замърсяването на въздуха, който оправдава действията на равнището на ЕС, тъй като замърсяването на въздуха на национално равнище има отрицателно въздействие отвъд границите на дадена държава членка 69 . По същия начин намаляването на замърсяването на въздуха в съответствие със задълженията съгласно Директивата NEC би било от полза и за други държави. Освен това анализът показва, че приносът към фоновата концентрация на замърсителите на въздуха идва и от държави извън ЕС, на различни нива в зависимост от географското положение на държавите членки 70 . С течение на времето и с нарастващата стриктност на сценариите за намаляване на замърсяването на въздуха в ЕС се очаква делът на замърсяването от ЕС да намалее (поради допълнителни действия в рамките на ЕС), което ще увеличи относителното значение на източниците извън ЕС. Това подчертава необходимостта ЕС да предприеме по-активни действия на двустранна основа (особено в контекста на политиките за присъединяване и съседство, но също и чрез изграждане на по-силни международни партньорства) , както и на многостранни форуми, като например Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния.

Задълженията по Директивата NEC са отразени, поне до известна степен, на международно равнище чрез Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния и изменения Протокол от Гьотеборг към нея. Броят на държавите, които са ратифицирали този протокол, се увеличи през последните години, но все още много малко са ратификациите от държави извън ЕС. Сред държавите — членки на ЕС, седем 71 все още не са страни по изменения протокол, но повечето от тях са напреднали в процеса на ратификация.

Текущият преглед на изменения Протокол от Гьотеборг е от особен интерес в рамките на работата по Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния. Прегледът е в заключителния си етап и държавите ще решат как да продължат да прилагат заключенията му.

8.Заключение

Анализът, извършен за третия обзор на мерките за чистота на въздуха, показа, че емисиите на замърсители на въздуха се очаква да продължат да намаляват. Това е добра новина за гражданите на ЕС и за икономиката и обществото на ЕС. През последните 20 години ЕС постигна значително намаление на емисиите на повечето от петте основни замърсителя, регулирани от Директивата NEC. Емисиите на амоняк обаче са тревожно изключение. Емисиите са намалели незначително, а 11 държави членки не са изпълнили задълженията си за намаляване на емисиите на амоняк през 2020 г.

Що се отнася до емисиите на амоняк, перспективите за изпълнение на задълженията за намаляване на емисиите, предвидени в Директивата NEC, остават мрачни. Тези държави членки трябва да предприемат значителни допълнителни действия за намаляване на емисиите на амоняк при източника чрез насърчаване на добрите селскостопански практики. Както показа анализът, постепенното преминаване към флекситарианско хранене в ЕС би подобрило перспективите за спазване на изискванията, както и по-силен натиск на равнището на държавите членки за предприемане на съответните селскостопански мерки в рамките на общата селскостопанска политика 72 . Необходими са и допълнителни действия за ограничаване на емисиите на ПЧ2,5 и НМЛОС, въпреки че понастоящем за тези два замърсителя се очаква само четири държави членки да не изпълнят задълженията си за намаляване на емисиите до 2030 г.

Комисията подчертава, че е от съществено значение да се изпълнят изцяло задълженията съгласно Директивата NEC за намаляване на отрицателното въздействие на замърсяването на въздуха върху здравето и околната среда в съответствие с амбицията на ЕС за нулево замърсяване. С настоящите и предложените политики се очаква ЕС да постигне целта за нулево замърсяване, свързана със здравето, но не е на път да постигне целта, свързана с екосистемите, през 2030 г. Това подчертава необходимостта от предприемане на допълнителни мерки за намаляване на емисиите на амоняк.

За да се гарантира, че очакваните прогнози ще се реализират, е важно да се приложи изцяло съществуващото законодателство 73 . Също така е важно Европейският парламент и Съветът бързо да приемат по-новите предложения за политики, направени от Комисията (и които бяха част от основните допускания за прогнозата за чистотата на въздуха), като същевременно запазят предложеното ниво на амбиция. Това включва предложения за политики, по-специално по отношение на стандартите за емисии от превозните средства (включително разширяване на обхвата на Директивата относно емисиите от промишлеността, така че да обхване големите земеделски стопанства, което се очаква да окаже значително въздействие върху намаляването на емисиите на амоняк) и инициативите в рамките на „Подготвени за цел 55“ и плана REPowerEU.

Що се отнася до плана REPowerEU, представеният тук анализ показва, че въпреки че ускореното въвеждане на енергия от възобновяеми източници (по-специално вятърна и слънчева енергия) носи дългосрочни ползи, връщането към използването на въглища поради постепенното спиране на руския газ ще доведе до влошаване на качеството на въздуха в краткосрочен план и изисква някои мерки за намаляване на емисиите (същото важи и за биомасата). В този контекст ще бъде много важно да се предложат по-строги стандарти за екопроектиране на котли и печки на твърдо гориво по време на текущото преразглеждане. Развитието на енергийните пазари също заслужава внимателно наблюдение от гледна точка на чистотата на въздуха, тъй като повишаването на цените може да накара потребителите да преминат към по-евтини, но по-замърсяващи горива. Настоящата ситуация вече доведе до временни дерогации от стандартите за емисии, чиито последици за качеството на въздуха трябва да се оценяват и наблюдават отблизо, включително на национално равнище.

Най-важното е, че по-амбициозните стандарти за качество на въздуха, предложени наскоро от Комисията в нейното предложение за преразглеждане на директивите за качеството на атмосферния въздух, биха улеснили прилагането на Директивата NEC. Това значително би подобрило перспективите за постигане на съответствие до 2030 г. (въпреки че все още се очаква твърде много държави членки да не изпълнят задълженията си за намаляване на емисиите на амоняк). Това ще доведе и до по-нататъшно намаляване на въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето и екосистемите и ще генерира макроикономически ползи в съответствие с анализа, залегнал в основата на предложеното преразглеждане на стандартите за качество на атмосферния въздух.

Приложение: Основни методически разлики с втория обзор на мерките за чистота на въздуха и с аналитичната работа, залегнала в основата на преразглеждането на директивите за качеството на въздуха

Актуализации след втория обзор на мерките за чистота на въздуха

–Базовият сценарий отразява по-скорошните приети и предложени политики на ЕС.

–Актуализирана методика за оценка на въздействието върху здравето. Въз основа на по-новите научни данни тя вече включва някои нови въздействия върху заболеваемостта. Извършен е анализ на чувствителността, за да се отразят различните наклони на функциите на реакция на концентрации при ниски нива на концентрацията.

–Актуализирана методика за оценка на въздействието върху здравето. Прилагат се същите парични стойности като във втория обзор на мерките за чистота на въздуха, но в частта за парично изражение се вземат предвид само въздействията над нивата съгласно насоките на СЗО за 2021 г. (във втория обзор на мерките за чистота на въздуха в парична стойност са представени въздействията на всички нива). Това позволява анализът да се съсредоточи върху паричната оценка на вредите, които се дължат най-вече на антропогенната част на замърсяването. Включени са и няколко допълнителни въздействия върху заболеваемостта.

Допълнителни актуализации след аналитичната работа, залегнала в основата на преразглеждането на директивите за качеството на атмосферния въздух

Съществуват методически разлики, дължащи се на различното време на моделирането за двете инициативи и на различните цели. При работата, залегнала в основата на преразглеждането на директивите, акцентът беше поставен върху относителните промени между сценариите в целевите 2030 г. и 2050 г., като се обръща внимание и на местните въздействия, докато в обзора на мерките за чистота на въздуха се анализират и промените във времето и при по-груб географски подход.

–Използване на различни модели и на различни демографски прогнози за някои части от анализа. При анализа на обзора на мерките за чистота на въздуха се разчита предимно на модела GAINS, като се приема постоянно население за оценка на въздействието върху здравето, за да бъдат приложени същите методически решения за оценка на постигането на целта за нулево замърсяване, каквито са използвани при определянето на целта. В работата, която стои в основата на преразглеждането на директивите за качеството на атмосферния въздух, за концентрацията на замърсителите и свързаните с нея въздействия се използва моделът uEMEP с по-висока географска разделителна способност.

–По същата причина, за да се оцени целта за нулево замърсяване, се разглеждат всички въздействия върху здравето от антропогенните емисии на ПЧ2,5 (докато в оценката на въздействието на преразглеждането на директивите за качеството на атмосферния въздух се разглеждат случаите, дължащи се на експозиция над препоръчителното ниво на СЗО от 5 µg/m3, но включващи природни източници).

–Базовият сценарий включва селскостопанските елементи на предложената преразгледана Директива относно емисиите от промишлеността.

–Базовият сценарий беше коригиран след консултации с държавите членки, за да бъдат отразени по-добре националните политики, мерки и инвентаризации на емисиите.

–Използване на актуализирани коефициенти на атмосферния пренос, което може да доведе до различни модели на пространствено разпределение.

–Използване на актуализираната през 2021 г. база данни за критичните натоварвания за екосистемите, предоставена от Координационния център за ефектите на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния.

–В допълнение към тези методически актуализации в третия обзор на мерките за чистота на въздуха са анализирани допълнителни сценарии, които отразяват по-специално промените в енергийния микс, дължащи се на войната срещу Украйна и плана REPowerEU, както и преминаването към флекситарианско хранене.

Разликите в методиката могат да доведат в някои случаи до различни резултати между третия обзор на мерките за чистота на въздуха и анализа, залегнал в основата на преразглеждането на директивите за качеството на атмосферния въздух.

(1) https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2660

(2) Директива 2004/107/ЕО относно съдържанието на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух и Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа.

(3) Директива (ЕС) 2016/2284 за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители.

(4) Серни диоксиди (SO2), азотни оксиди (NOx), амоняк (NH3), неметанови летливи органични съединения (NMVOC) и фини прахови частици (PM2,5).

(5) COM(2022) 542.

(6) СЗО (2021 г.) Глобални насоки на СЗО за качеството на въздуха .

(7) https://environment.ec.europa.eu/topics/air/reducing-emissions-air-pollutants/emissions-inventories_en#review-of-national-emission-inventories

(8) COM(2022) 586 (Евро 7) и COM(2022) 156 (преразгледана Директива относно емисиите от промишлеността). Тези предложения (както и други предложения на Комисията, посочени в настоящия доклад) са предмет на обсъждане между Съвета и Европейския парламент и следователно могат да бъдат променени.

(9) SWD(2022) 545 final.

(10) https://ec.europa.eu/clima/eu-action/european-green-deal/delivering-european-green-deal_bg

(11) COM(2022) 674.

(12) COM(2021) 400 final.

(13) Съгласно член 13 от Директивата.

(14) https://www.eea.europa.eu/publications/air-quality-in-europe-2021/air-quality-status-briefing-2021

(15) Доклад № 22/2018 на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС).

(16) Въздействие на замърсяването на въздуха върху здравето в Европа през 2022 г., ЕАОС (2022 г.). Тази оценка се основава на мониторинга на концентрацията на замърсяването на въздуха и включва само случаите на преждевременна смърт, дължащи се на замърсяване на въздуха над нивото съгласно насоките на СЗО за качеството на въздуха, за разлика от други оценки в раздел 4, произтичащи от резултатите от моделиране в Klimont и др., „Подкрепа за развитието на третия обзор на мерките за чистота на въздуха“ [Support to the development of the third Clean Air Outlook], IIASA, 2022 г. [IIASA 2022], и които отразяват всички въздействия (включително под нивото, посочено в насоките на СЗО), с оглед на това да остане в съответствие с предишния обзор на мерките за чистота на въздуха.

(17) Доклад № 9/2020 на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС).

(18) Инвентаризациите на емисиите се докладват с двегодишно закъснение, поради което проверките за съответствие със задълженията за периода 2020—2029 г. бяха извършени за първи път през 2022 г.

(19) https://www.eea.europa.eu/publications/national-emission-reduction-commitments-directive-2022 ; тези цифри се основават на данните на държавите членки, а не на данните, проверени и прегледани впоследствие от Комисията.

(20) Резултатите за сценария „MIX“ в оценката на въздействието на Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г. (SWD(2020) 176 final) показват, че с пакета ще се намалят емисиите на ПЧ2,5, NOx и SO2 съответно с 4 %, 7 % и 17 % през 2030 г. в сравнение със ситуацията при предварително приетата политика в областта на климата и енергетиката.

(21) COM(2021)556 final; Съветът и Парламентът постигнаха временно политическо споразумение през октомври 2022 г..

(22) Анализът на чувствителността, извършен за целите на оценката на въздействието, която е в основата на преразглеждането на директивите за качеството на атмосферния въздух, включва допълнителни аспекти на предложението за преразглеждане на ДЕП, като се приема, че през 2030 г. емисиите на ПЧ2,5, SO2 и NOx от промишлените инсталации, попадащи в обхвата на преразгледаната ДЕП, ще намалеят с 20 % в сравнение с техните нива на емисии през 2030 г. по основния базов сценарий. Резултатите са доста стабилни и водят до много малки промени в нивата на концентрация на ПЧ2,5 и NOx. Най-силно засегнатият замърсител безспорно е SO2, като се предвижда общите емисии в ЕС да намалеят с 10 % през 2030 г. в сравнение с базовия сценарий, но това няма да промени и без това доброто прогнозирано спазване на ангажиментите за намаляване на емисиите на този замърсител, предвидени в Директивата NEC.

(23) EE, EL, IT, FI, SE.

(24) За описание на всички сценарии, посочени в настоящия доклад вж. раздел 3 от доклада на IIASA (2022 г.). Всички представени тук резултати произтичат от модела GAINS ( https://gains.iiasa.ac.at/gains ).

(25) В съответствие с член 4, параграф 2 от Директивата NEC индикативните нива на емисиите за 2025 г. се определят посредством линейно намаление между нивата на емисиите, определени със задълженията за намаляване на емисиите за 2020 г., и нивата на емисиите, определени със задълженията за намаляване на емисиите за 2030 г. Следователно оценката е направена спрямо максимално допустимото ниво на емисиите, което е средната стойност на максимално допустимите нива, произтичащи от задълженията за намаляване на емисиите за периода 2020—2029 г. и 2030 г.

(26) BE, EL, HR, IT, MT, NL FI.

(27) Въз основа на сценарий, разработен от JRC за прилагане в модела CAPRI, като се приема режим на хранене, основан на общите енергийни нужди на човека от 2500 ккал/ден (след отпадъците), както е посочено в предложението на Комисията „EAT-Lancet“ (Willet и др., Food in the Anthropocene: the EAT–Lancet Commission on healthy diets from sustainable food systems , The Lancet, том 393(10170), 2019 г.). Преходът към флекситарианско хранене се прилага в модела GAINS от 2020 г. и постепенно се увеличава до пълното му прилагане през 2050 г.

(28) Предвижда се AT, BG, HR, CY, CZ, DE, HU, IE, LT, LU, RO да не изпълнят задълженията си за намаляване на емисиите.

(29) Максимално технически приложим сценарий за намаляване на емисиите, наричан „всички технически мерки“.

(30) За описание на рамката за моделиране и оценка на всички въздействия, посочени в настоящия доклад, вж. доклад на IIASA (2022 г.).

(31) По-специално при битовото отопление емисиите на кондензиращи частици се оценяват на приблизително същото ниво като филтруемите емисии — частта, която най-често се отчита. За повече информация вж. доклада на IIASA (приложение).

(32) Представените от държавите членки инвентаризации на емисиите невинаги са били напълно съпоставими по този въпрос, по-специално поради липсата на научен консенсус по отношение на методите за отчитане на кондензиращите ПЧ от отоплителния сектор (емисии от битово горене). Тази тема е предмет на обсъждане в рамките на Конвенцията за въздуха ( https://emep.int/publ/reports/2020/emep_mscw_technical_report_4_2020.pdf ).

(33) Набор от последователни емисионни фактори за отоплителния сектор, изготвени в проучване за Северния съвет на министрите (Simpson и др., Revising PM2.5 emissions from residential combustion, 2005—2019; Implications for air quality concentrations and trends , Северен съвет на министрите, 2022 г.).

(34) Това беше предмет на консултации с държавите членки.

(35) Докладът на IIASA (2022 г.) включва карти на разликите, сравняващи концентрациите на ПЧ2,5 през 2015 г., оценени в модела GAINS при стандартната настройка и при използване на новия последователен набор от емисионни фактори от Simpson и др. (2022 г.). Те показват, че има и области, в които моделираните концентрации леко намаляват, когато се използва последователният набор от емисионни фактори.

(36) Член 4, параграф 3, буква г) от Директивата NEC.

(37) Допусканията за включване на емисиите на NOx и НМЛОС от селското стопанство в GAINS бяха обсъдени по време на консултациите с държавите членки.

(38) При анализиране на ефекта от преминаването към флекситарианско хранене в ЕС (водещ до намаляване на емисиите на амоняк) целта ще бъде постигната до 2035 г.

(39) Тези резултати до голяма степен съответстват на оценката на въздействието на ДКАВ.

(40) Въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето включва не само смъртността, но и заболеваемостта. Въздействията са анализирани и представени в парична стойност, за да се оценят икономическите въздействия, както и ползите от по-ниското замърсяване на въздуха (вж. раздел 4.2).

(41) Този резултат е валиден независимо от допусканията за развитието на населението (статични, както е посочено тук, или динамични) и използваните допускания за въздействието върху здравето.

(42) Използва се същият методически подход като във втория обзор на мерките за чистота на въздуха, въз основа на който са били определени целите за нулево замърсяване.

(43) Тези стойности се различават от стойностите, представени в оценката на въздействието, залегнала в основата на преразглеждането на директивите за качеството на атмосферния въздух (вж. приложение 1).

(44) Въз основа на базата данни за критичното натоварване от 2022 г. (Координационен център за ефектите на Работната група по ефектите съгласно Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния) и най-новите коефициенти източник—рецептор, въведени в модела GAINS (вж. доклад на IIASA , 2022 г.).

(45) Оценява се като площ на екосистемите, в които отлагането на азот превишава критичните натоварвания.

(46) Приложение III, част 2.

(47) Вредите, причинени от смъртност, представляват между 70 и 91 % от общата стойност на вредите на здравето, а останалата част се дължи на въздействието на заболеваемостта. Диапазонът отразява дали смъртността се оценява, като се използва стойността на една година живот или стойността на статистическия живот.

(48) За описание на методиката, залегнала в основата на резултатите в този раздел вж. доклад на IIASA (2022 г.).

(49) Под препоръчителните нива, по-голямата част от замърсяването се дължи на природни източници.

(50) Диапазоните отразяват дали смъртността се оценява по стойността на една година живот или по стойността на статистическия живот; стойностите са изразени на годишна база, в цени за 2015 г.

(51) Тези въздействия се оценяват чрез загубата на екосистемни услуги само в защитените зони по „Натура 2000“ поради еутрофикацията. Следователно при тях е подценена общата загуба на екосистемни услуги.

(52) Съществуването на нетни ползи от мерките за намаляване на емисиите е стабилно при различни случаи на чувствителност (показатели за измерване промените в смъртността, нива на експозиция на замърсяване на въздуха и др.).

(53) Тези ефекти са изчислени от Съвместния изследователски център на Европейската комисия с помощта на модела GEM-E3 ( https://joint-research-centre.ec.europa.eu/gem-e3_en ). За повече подробности вж. раздел 4.4.5 от доклада на IIASA (2022 г.).

(54) Dechezleprêtre, A., Rivers, N., и Stadler, B. „Икономическите загуби от замърсяването на въздуха: данни от Европа“ (The economic cost of air pollution: Evidence from Europe). Работни доклади на икономическия отдел на ОИСР, 2019 г.

(55) COM(2022) 230.

(56) Комисията предложи да се увеличи целта за 2030 г. за енергията от възобновяеми източници на 45 %, а целта за енергийна ефективност — на 13 %.

(57) В COM(2022) 230 и SWD(2022) 230.

(58) COM(2022) 360 и Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета.

(59) COM(2022) 591.

(60) Най-силно засегнати от по-високите концентрации на замърсители са Австрия, България, Полша и Румъния. Въпреки това очакваните промени не надвишават увеличение с 1,5 µg/m3 на нивата на концентрация на ПЧ2,5.

(61) SO2 също е от значение, но перспективите за съответствие остават непроменени, като се имат предвид големите разлики, с които се очаква всички държави членки да изпълнят задълженията си за намаляване на SO2.

(62) COM(2020) 663 final.

(63) EАОС (2022 г.).

(64) Данни от представянето на инвентаризацията на ЕС пред РКООНИК на 27 май 2022 г. (включително сектора на земеползването).

(65) Елементите от това описание са взети от Коалицията за климат и чист въздух за намаляване на краткотрайните атмосферни замърсители (https://www.ccacoalition.org).

(66) Способността да отразява слънчевата светлина.

(67) В плана за действие на ЕС за метана (2022 г.), в рамките на Глобалния ангажимент за метана, в сценария му за политиката се предвижда намаляване на емисиите на метан с около 23 % между 2020 г. и 2030 г. (https://www.ccacoalition.org/en/resources/national-methane-action-plans).

(68) https://www.globalmethanepledge.org/

(69) Ефективността на мониторинга на трансграничните замърсители може да бъде значително подобрена с помощта на космическите данни и услуги на ЕС.

(70) По-малките и по-изолирани държави членки биха имали най-голяма полза от намаленията в съседните на ЕС държави, както и от по-ниските емисии от международното корабоплаване (последното особено в случая на островите).

(71)

Австрия, Белгия, Гърция, Ирландия, Италия, Унгария и Полша.

(72) Много държави членки решиха да обърнат внимание на емисиите на амоняк в своите стратегически планове по ОСП и/или чрез националното законодателство.

(73) Включително чрез подкрепа от ЕС, като Инструмента за техническа помощ ( https://ec.europa.eu/info/funding-tenders/find-funding/eu-funding-programmes/technical-support-instrument/technical-support-instrument-tsi_bg ) и финансирани от ЕС инициативи за научни изследвания и иновации, свързани с предотвратяване и възстановяване от замърсяването на въздуха ( https://research-and-innovation.ec.europa.eu/document/c9d4c0b5-f85e-4599-986d-e6b2438229fc_bg )