ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 16.11.2022
COM(2022) 636 final
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
Засилване на Шенгенското пространство чрез пълноценното участие на България, Румъния и Хърватия в пространството без контрол по вътрешните граници
I.Въведение
Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници (наричано по-нататък „Шенгенското пространство“) е сред най-емблематичните постижения на европейската интеграция и една от най-осезаемите прояви на европейския начин на живот, която стимулира икономиката и обединява европейците отвъд вътрешните граници.
Това, което през 1985 г. започна като междуправителствен проект между пет държави членки — Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург — постепенно се разрастна, преминавайки през седем етапа на разширяване, за да се превърне в най-голямото пространство на свободно движение в света. Ползите от премахването на вътрешните граници продължават да бъдат толкова значителни, колкото и през 1985 г. Шенген е реалност за милиони хора: всеки ден около 3,5 милиона души пресичат вътрешните граници, за да работят, учат или посещават своите семейства и приятели. Шенген засили нашата обща сигурност, давайки възможност на органите на държавите членки да работят в тясно сътрудничество. Освен това Шенгенското пространство е замислено така, че да бъде в основата на Европейския съюз и на неговия единен пазар като цяло. В настоящия труден геополитически и икономически контекст едно пълноценно функциониращо и завършено Шенгенско пространство е от основно значение за стабилността, устойчивостта и възстановяването.
Днес Шенгенското пространство обхваща 26 държави с обща площ, надхвърляща 4 милиона квадратни километра, и население от почти 420 милиона души. В Шенгенското пространство участват 22 държави — членки на ЕС. Всички останали държави членки, с изключение на една, са задължени да се присъединят към Шенгенското пространство и следователно трябва да им се разреши да го направят, след като изпълнят условията. Четири от останалите пет държави членки, а именно България, Хърватия, Кипър и Румъния, вече са частично обвързани от достиженията на правото от Шенген, но контролът по вътрешните граници с тези държави членки все още не е премахнат. Ирландия участва в някои важни части от шенгенската архитектура, с изключение на достиженията на правото, свързани с външните граници и премахването на контрола по вътрешните граници. В Шенгенското пространство участват и четири държави извън ЕС — Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, които са подписали споразумения със Съюза за асоцииране към прилагането на достиженията на правото от Шенген и следователно също са част от Шенгенското пространство. След като България, Румъния и Хърватия започнат да прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, Шенгенското пространство ще обхваща вече 4,5 милиона квадратни километра с население от 450 милиона души.
Достиженията на правото от Шенген са неразделна част от правната рамка на ЕС и от тях произтичат значителни задължения и отговорности, които всяка нова държава членка, в качеството си на кандидат за приемане, трябва да приеме в тяхната цялост 1 . По-специално държавите членки трябва да бъдат подготвени и да разполагат с капацитет за ефективно управление на външните граници от името на всички останали шенгенски държави и за издаване на единни шенгенски визи. Те трябва да бъдат в състояние да си сътрудничат ефективно с правоприлагащите органи в други държави, да могат да се свързват със съответните информационни системи, като например Шенгенската информационна система, и да ги използват, за да поддържат високо равнище на сигурност, когато вече няма контрол по вътрешните граници. И накрая, те трябва да гарантират, че при тези дейности се спазват основните права и изискванията за защита на данните.
Освен изпълнението на тези изисквания, пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген зависи от единодушното одобрение на всички останали държави членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген. В това отношение бе постигнат значителен напредък и неотдавна бяха предприети важни политически стъпки в подкрепа на пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген в България, Румъния и Хърватия. Това се ползва със силната подкрепа на Европейския парламент и е ключов приоритет за чешкото председателство на Съвета на Европейския съюз.
Освен това е в ход процес на оценка по Шенген на готовността на Кипър за присъединяване към Шенгенското пространство 2 . Шенгенската информационна система в Кипър ще бъде пусната в експлоатация скоро и този процес ще бъде проверен чрез специална оценка по Шенген през 2023 г.
В настоящото съобщение се прави преглед на сериозните постижения на България, Румъния и Хърватия във връзка с предприемането на нужните мерки, за да се гарантира, че са изпълнени необходимите условия за прилагането на всички съответни части от достиженията на правото от Шенген, както са посочени в съответните актове за присъединяване на тези държави от 2005 г. и 2011 г. Съобщението призовава Съвета да вземе необходимите решения без по-нататъшно забавяне, разрешавайки на тези три държави, които все още не са изцяло част от пространството без контрол по вътрешните граници, да се присъединят към него.
Няма съмнение, че Съюзът е готов за такова историческо решение. Вследствие на съвместните усилия, положени през последните години, Шенгенското пространство стана по-силно и по-устойчиво. Наскоро създаденият цикъл на управление на Шенгенското пространство осигурява всички инструменти, необходими за редовна оценка на състоянието на Шенгенското пространство, като се преминава от административна рамка към общо политическо управление и отговорност. Шенгенският съвет и Шенгенският форум улесняват прозрачния и конструктивен диалог между институциите на ЕС и държавите членки. Новият и подсилен механизъм за оценка и наблюдение по Шенген, който ще се прилага към България, Румъния и Хърватия веднага след бъдат взети решенията за пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген, ще гарантира своевременното установяване на евентуални недостатъци и корективни мерки.
Това осмо разширяване на Шенгенското пространство едновременно ще потвърди и засили взаимното доверие и единството между държавите членки, върху които е изградено Шенгенското пространство, и ще допринесе за непрекъснатото адаптиране и развиване на този фундаментален проект.
II.Сериозни постижения на България, Румъния и Хърватия
От 2011 г. насам Комисията последователно изразяваше становището, че България и Румъния са готови да станат част от Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници. Същото се отнася и за Хърватия от 2019 г. насам. Комисията активно призоваваше Съвета 3 да вземе решенията, с които да разреши на България, Румъния и Хърватия да се присъединят към пространството без вътрешен контрол. Европейският парламент също многократно заяви подкрепата си за това 4 .
От години тези държави членки допринасят значително за доброто функциониране на Шенгенското пространство, включително по време на миграционните кризи, ограниченията, свързани с пандемията, и неотдавна, когато бяха изправени пред безпрецедентните последици от войната в Украйна. След като успешно приключиха всички оценки по Шенген, България, Румъния и Хърватия с основание очакват да се присъединят изцяло към Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници. Проведената неотдавна доброволна мисия за установяване на фактите в България и Румъния, както и последното посещение в Хърватия и постиженията ѝ в областта на наблюдението на основните права по външните граници категорично потвърждават, че тези държави продължават ефективно да изпълняват строгите шенгенски стандарти и са доказали, че имат отлични резултати в прилагането. Въпреки че тези държави членки активно прилагат повечето от достиженията на правото от Шенген 5 , те не се ползват с пълните предимства, които произтичат за една страна от факта, че е част от Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници.
С оглед на стратегическото си географско положение България, Румъния и Хърватия играят ключова роля за обезпечаването на сигурността на общата ни външна граница и за ефективния принос към високо равнище на сигурност и просперитет, както показаха неотдавнашните кризи. Налице са всички инструменти, структури и процедури, които са необходими за ефективното управление на преминаването на външните граници и на евентуални заплахи за сигурността по тези граници, като така се допринася за противодействието на тежката престъпност с трансгранично измерение. Тези държави демонстрираха също така висока степен на ангажираност за предприемането на ефективни действия в отговор на миграционния натиск и свързаните с него предизвикателства, работейки в тясно сътрудничество с близките си съседи. Освен това, съгласно новия Регламент за оценка по Шенген 6 държавите членки, за които е прието решение на Съвета, посочващо, че разпоредбите на достиженията на правото от Шенген трябва да се прилагат изцяло, подлежат на оценка не по-късно от една година от датата на пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген в тях 7 . Това важи за България, Румъния и Хърватия след приемането на съответните решения.
В съответствие с член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. 8 България и Румъния успешно приключиха своите съответни процеси на оценка по Шенген през 2011 г. Процесът започна през 2009 г. и всички съответни части от достиженията на правото бяха подложени на задълбочена оценка в съответствие с приложимите процедури. Съветът отчете приключването на процеса на оценка в две отделни заключения от 9 юни 2011 г. 9 Европейският парламент даде положително становище по проекта за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния на 8 юни 2011 г. 10 Въпреки положителните резултати и приключването на процеса на оценка по Шенген, в продължение на над единадесет години Съветът не взе решение относно пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген в България и Румъния и премахването на контрола по вътрешните им граници.
Като се има предвид, че процесите на оценка за България и Румъния приключиха през 2011 г. и че Регламентът относно механизма за оценка и наблюдение по Шенген не дава възможност за подновяване на официалната оценка на България и Румъния, двете държави, с оглед на укрепването на взаимното доверие и като се признава настъпилото междувременно развитие на достиженията на правото от Шенген, излязоха на 2 март 2022 г. със съвместна декларация, в която доброволно поканиха координиран от Комисията екип от експерти, „за да се гарантира прилагането, наред с другото, на последните нововъведения в достиженията на правото от Шенген след оценката, като се постави акцент върху управлението на външните граници и полицейското сътрудничество“.
Със съгласието на България и Румъния, които демонстрираха гъвкавост и ангажираност, и вследствие на искания от държавите членки обхватът на мисията беше значително разширен, така че да обхване всички съответни елементи от достиженията на правото от Шенген, включително нововъведенията от 2011 г. насам, с акцент върху външните граници и полицейското сътрудничество. Също така бяха разгледани развитията, свързани с връщането, Шенгенската информационна система, Визовата информационна система и визовата политика По време на мисията бяха взети под внимание зачитането на основните права, включително защитата на данните, и функционирането на органите, прилагащи съответните части от достиженията на правото от Шенген. Посещенията се проведоха в Румъния между 9 и 11 октомври и в България между 12 и 14 октомври 2022 г. В мисията участваха повечето държави членки и екипът беше съставен от 17 експерти от държавите членки. Освен петимата експерти от Комисията, в мисията за установяване на фактите участваха наблюдатели от Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), Европол и Агенцията на Европейския съюз за основните права.
Доброволната мисия за установяване на фактите потвърди заключенията от приключените процеси на оценка от 2011 г. и показа, че България и Румъния не само са продължили да изпълняват новите достижения на правото и инструменти, но и че значително са засилили цялостното прилагане на достиженията на правото от Шенген във всичките им измерения и по всеобхватен начин.
България, която е разположена в съседство с Турция, играе ключова роля за защитата на външните граници на ЕС и поддържането на високо равнище на вътрешна сигурност. За тази цел България въведе стабилно управление на границите, осигурявайки качествено наблюдение на границите и систематични гранични проверки. Както беше отразено в доклада за установяване на фактите, България се насърчава да подобри в още по-голяма степен националната картина на състоянието чрез пълно прилагане на общия интегриран модел за анализ на риска. Въпреки съществуващите външни предизвикателства България прилага последователен подход към връщането на граждани на трети държави без право на престой и предотвратяването на неразрешени вторични движения. Борбата с трансграничната престъпност е обявена за приоритет, като за нея са установени инструменти за активно международно полицейско сътрудничество, включително чрез и със Европол, както и чрез оперативни споразумения, сключени от България със съседни държави и даващи възможност за трансгранично наблюдение и преследване по гореща следа. Шенгенската информационна система е добре внедрена. Що се отнася до функционирането на органите, приетата от България национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията се прилага ефективно на всички равнища, подсилена от превантивни мерки и строги дисциплинарни процедури. България също така показа, че разполага с необходимите структури, за да осигури зачитането на основните права, като гарантира достъп до международна закрила и спазва принципа на забрана за връщане, както и изискванията за защита на данните при прилагането на Шенгенската информационна система и полицейското сътрудничество.
Румъния, която граничи със Сърбия, Украйна и Молдова, играе много важна роля, допринасяйки за доброто функциониране на Шенгенското пространство. Налице е висококачествено и стабилно управление на границите, включително наблюдение на границите и систематични гранични проверки, а международното полицейско сътрудничество със съседните страни и активното сътрудничество с Frontex функционират добре. Към управлението на миграцията се прилага цялостен подход, като се извършват действия и в трети държави. Връщането представлява приоритетно действие за борба с незаконната миграция и неразрешените вторични движения, вследствие на което по отношение на него, както и на обратното приемане се прилага съгласуван подход. Румъния разполага с национален оперативен план за действие при извънредни ситуации, който беше успешно задействан в отговор на украинската криза. Освен това Румъния участва в ефективно и активно международно полицейско сътрудничество, по-специално с Европол. Борбата с незаконната миграция и трафикът на хора са два приоритета, в чиято изпълнение Румъния е особено активна. Шенгенската информационна система е добре внедрена и понастоящем са необходими трайни усилия за осигуряване на необходимата автоматизация на работния процес на SIRENE. Румъния има национална стратегия за борба с корупцията и бяха въведени мерки за борба с корупцията на всички равнища на румънското правоприлагане. Що се отнася до зачитането на основните права, Румъния разполага с ефективни структури, за да гарантира достъп до международна закрила и да спазва принципа на забрана за връщане, както и с необходимите структури за спазване на изискванията за защита на данните при прилагането на Шенгенската информационна система и полицейското сътрудничество.
Екипът от експерти, който работи на място, представи доклада от мисията 11 на заседанието на работната група „Шенгенски въпроси“ на Съвета на 26 октомври 2022 г. и заключи, че не е установил проблеми във връзка с прилагането от България и Румъния на последните нововъведения в достиженията на правото от Шенген и че и двете държави членки продължават да отговарят на условията, необходими за пълното прилагане на всички съответни части от достиженията на правото от Шенген. България и Румъния са готови да прилагат изцяло Визовия кодекс и да издават шенгенски визи от момента на присъединяването. Комисията приветства решението на България и Румъния да прехвърлят необходимия персонал от отдела на граничната полиция по вътрешните граници към външните граници веднага след като контролът по вътрешните граници бъде премахнат, за да се противодейства на евентуално увеличаване на незаконната миграция.
Хърватия, която граничи със Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора, играе също толкова важна роля за защитата на външните граници на ЕС и за осигуряването на доброто функциониране на Шенгенското пространство. След като Хърватия декларира своята готовност да започне процеса на оценка по Шенген с оглед на решение на Съвета относно пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген, процесът на оценка се проведе през периода между 2016 г. и 2020 г.
На 22 октомври 2019 г. Комисията прие съобщение, в което заключи, че Хърватия е предприела необходимите мерки, за да гарантира, че са изпълнени условията за прилагане на всички съответни части от достиженията на правото от Шенген, и потвърди, че страната продължава да изпълнява ангажиментите, свързани с достиженията на правото от Шенген, поети по време на преговорите за присъединяване 12 . Също така беше отбелязана необходимостта Хърватия да продължи да работи последователно по изпълнението на всички текущи действия, по-специално в областта на управлението на външните граници, за да се гарантира, че тези условия продължават да се изпълняват.
С цел наблюдение и проверка на изпълнението на тези действия в областта на управлението на външните граници Комисията организира целево посещение за проверка в Хърватия от 23 до 27 ноември 2020 г. Заключението от посещението беше, че Хърватия е изпълнила по-голямата част от действията. Въз основа на резултатите от посещението и последния доклад за напредъка на Хърватия по изпълнението на плана за действие за външните граници Комисията приключи плана за действие на 2 февруари 2021 г.
На своето заседание през декември 2021 г. Съветът по правосъдие и вътрешни работи потвърди заключението на Комисията, изложено в съобщението от 22 октомври 2019 г., че Хърватия е изпълнила необходимите условия за прилагането на всички части от достиженията на правото от Шенген 13 . Освен това Съветът прикани Хърватия да продължи да работи последователно по прилагането на достиженията на правото от Шенген, както и по свързаните с тях ангажименти. На 29 юни 2022 г. Съветът се консултира с Европейския парламент по проекта за решение относно пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген в Република Хърватия. На 10 ноември 2022 г. Европейският парламент даде положително становище относно проекта за решение на Съвета.
Хърватия положи значителни усилия, за да гарантира, че контролът по външните граници е в съответствие със задълженията, свързани с основните права, и пое ангажимент за нулева толерантност към каквато и да било форма на насилие. Комисията отбелязва със задоволство, че Хърватия е първата държава членка, която през юни 2021 г. създаде независим механизъм за наблюдение 14 , както се предлага в Пакта за миграцията и убежището 15 . Това е уникален форум, в рамките на който да се извършва независимо наблюдение на практиките на граничната охрана и полицията, да се разглеждат всички твърдения за нарушения на основните права на границата, да се повишава осведомеността, включително чрез обучение на граничните и полицейските служители, относно приложимите закони и гаранциите за основните права и да се извършват подобрения на вътрешните процедури. Механизмът включва пряко съответните заинтересовани страни от Хърватия и се ръководи от независим консултативен съвет, който се състои, наред с другото, от двама омбудсмани, включително един за децата, представители на Европейската комисия, Агенцията на Европейския съюз за основните права и междуправителствени организации.
След едногодишно функциониране на механизма Координационният съвет на независимия механизъм за наблюдение прие окончателен доклад през юли 2022 г. Въз основа на това на 27 октомври 2022 г. Консултативният съвет приветства дейностите на независимия механизъм за наблюдение, по-специално установяването на експертен и ползотворен диалог с хърватските органи, в рамките на който да се предприемат последващи действия във връзка със заключенията на механизма, и провеждането на двадесет мисии за наблюдение на място. Той прие също така препоръки за възможни по-нататъшни подобрения, които се отнасят до по-широк мандат, включващ внезапни посещения за наблюдение, по-специално по зелената граница, достъп до информация от Министерството на вътрешните работи и необходимостта да се гарантира по-нататъшното прилагане на независимия механизъм за наблюдение.
Комисията приветства ангажимента на хърватското правителство да поддържа и да продължи да прилага независимия механизъм за наблюдение и отбелязва със задоволство, че препоръките на Консултативния съвет са изцяло отразени в новото споразумение за продължаване на независимия механизъм за наблюдение, което беше подписано на 4 ноември 2022 г. По-специално в новото споразумение се посочва, че механизмът се създава за периоди от 18 месеца, които могат да бъдат автоматично подновявани, като по този начин се гарантира, че предвидените в него цели се изпълняват трайно и устойчиво, и се предвижда възможността за извършване на внезапни посещения за наблюдение по всяко време и навсякъде, включително на зелената граница. Споразумението предвижда също така, че механизмът ще може да изисква съответните държавни органи да започнат официални разследвания след установяването на нередности и евентуални нарушения на основните права. Освен това споразумението съдържа специфични механизми за гарантиране на по-голяма ефективност и прозрачност, включително за улесняване на комуникацията със заинтересованата общественост. И накрая, в споразумението се поставя по-силен акцент върху постоянното наблюдение на зачитането на основните права, като се пояснява, че механизмът следи за спазването на основните права при всички обстоятелства, като се обръща специално внимание на правото на ефективен достъп до процедурата за предоставяне на убежище и до международна закрила, зачитането на принципа на забрана за връщане, забраната за колективно експулсиране, както и забраната на изтезанията или други форми на малтретиране.
III.Солидни постижения за укрепване и подсилване на Шенгенското пространство
Солидните постижения на България, Румъния и Хърватия съответстват на високите резултати, постигнати постепенно в Шенгенското пространство като цяло. Шенгенското пространство се развива непрекъснато и се адаптира към новите предизвикателства и приоритети. Нашето Шенгенско пространство днес е стабилно и готово за това ново разширяване, което от своя страна ще допринесе за по-нататъшното повишаване на неговата устойчивост, по-специално в контекста на новите геополитически предизвикателства. През последните 37 години постепенно бяха разработени всеобхватна правна рамка и общи оперативни инструменти с цел по-добра защита на пространството без контрол по вътрешните граници.
Наскоро създадената система за управление на Шенгенското пространство гарантира по-голяма отчетност и обща отговорност за насърчаване на изпълнението на структурните реформи. Шенгенският цикъл, предложен от Комисията, определя структурите за координиран подход към общите предизвикателства и за засилен политически диалог.
Шенгенската архитектура е в процес на непрекъснато обновяване. Правната рамка непрекъснато се укрепва, като вече предоставя солидна основа за ефикасно управление на външните граници и същевременно гарантира, че контролът по вътрешните граници остава крайна мярка. Предстоящото преразглеждане на Кодекса на шенгенските граници 16 ще укрепи допълнително правилата, като гарантира засилено сътрудничество между държавите членки и пълна координация на равнището на Съюза. Освен това нарастват осведомеността и решимостта на държавите членки относно необходимостта да се справят по устойчив начин с въпроса за дълготрайния контрол по вътрешните граници.
През последните години ЕС работи усилено за въвеждането на една от най-напредналите в технологично отношение системи за управление на границите в света, ползите от която вече са видими на място днес. Въвеждането в експлоатация на модернизираната Шенгенска информационна система в началото на 2023 г. и на Системата за влизане/излизане през май 2023 г. ще осигури допълнителна сигурност за управлението на външните ни граници и Шенгенското пространство. Очаква се пълната нова ИТ архитектура, включително Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS), да бъде въведена до края на 2023 г., а последващата оперативна съвместимост ще свърже европейските системи за границите, миграцията и сигурността. След въвеждането на архитектурата всички съответни и компетентни национални органи ще разполагат с необходимата пълна, надеждна и точна информация при пълно спазване на изискванията за защита на данните.
Визовият кодекс, който влезе в сила през 2010—2011 г., беше преразгледан през 2020 г., като осигури по-бързи и по-ясни процедури за пътуващите, като същевременно увеличи наличните инструменти в отговор на предизвикателствата, породени от незаконната миграция. Новата възможност за използване на визовия режим като инструмент в отношенията с трети държави, с които сътрудничеството в областта на обратното приемане е недостатъчно, вече доведе до положителни резултати 17 . Наскоро реформираната Визова информационна система, която вече включва нови функционалности (напр. интегрирането на визите за дългосрочно пребиваване и разрешенията за пребиваване), ефективно подпомага органите на държавите членки и дава възможност за по-добри проверки на кандидатите за виза, за да се идентифицират лицата, които могат да представляват заплаха за сигурността или риск от злоупотреба с имиграционните правила. Освен това Съюзът продължи да работи за повишаване на привлекателността на Шенгенското пространство, като добави нови трети държави към списъка на държавите, чиито граждани могат да пътуват безвизово в ЕС, и сключи споразумения за облекчаване на визовия режим с трети държави. Благодарение на предстоящата цифровизация на визовите процедури 18 настоящата процедура за кандидатстване за виза на хартиен носител ще стане цифрова и по този начин — по-бърза и по-сигурна. Единната онлайн платформа ще постави ЕС в центъра на визовата процедура и ще създаде една-единствена входна точка за кандидатите за виза от целия свят, като по този начин ще увеличи привлекателността на ЕС като дестинация за пътуване.
Стабилното управление на външните граници е от ключово значение за компенсиране на премахването на контрола по вътрешните граници, като се гарантира взаимно доверие. Съюзът и държавите членки работят активно за постигането на практика на напълно ефективно и интегрирано европейско управление на границите 19 , включително действия за повишаване на ефективността на връщанията на граждани на трети държави без право на престой 20 . Освен това създаването на европейската гранична и брегова охрана и ежедневното изпълнение на засиления ѝ мандат 21 бяха сред ключовите решения, които Съюзът взе за пълното изпълнение на императивите на Шенген. Сигурността и функционирането на Шенгенското пространство се подпомагат и от ефективното прилагане на Митническия кодекс на Съюза в тясно сътрудничество с органите на европейската гранична и брегова охрана. Това сътрудничество гарантира, че контролът на стоките е добре интегриран в същите процеси на сигурност.
По-силното Шенгенско пространство допринася и за по-добро справяне с предизвикателствата, свързани с вътрешната сигурност. Премахването на граничния контрол позволи на държавите членки да използват по-целенасочено полицейските ресурси за борба с престъпността и вътрешния тероризъм. Правоприлагащите органи 22 на държавите членки са в състояние да обменят информация по-ефективно в резултат на засиленото използване на средствата и инструментите на ЕС. Това доведе до по-добра координация на разследващите действия. Въз основа на законодателните предложения, внесени от Комисията през декември 2021 г., Европейският парламент и Съветът напредват в законодателната работа за допълнително засилване на обмена на информация. Комисията призовава Европейския парламент и Съвета да постигнат бързо споразумение по предложението за директива относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки 23 . Освен това до края на годината Комисията ще представи законодателно предложение за регламент относно събирането и предаването на предварителна информация за пътниците с цел борба с тежката престъпност и тероризма, включително относно избрани вътрешни за ЕС полети.
Тъй като действията само на национално равнище не са достатъчни за справяне с транснационалните предизвикателства в областта на сигурността, правоприлагащите органи на държавите членки все по-често използват подкрепата и експертния опит, които Европол — агенцията на ЕС за сътрудничество в областта на правоприлагането, предоставя в борбата с тежката престъпност и тероризма. Неотдавнашното влизане в сила на укрепения мандат на Европол допълнително подсилва средствата, с които разполага Агенцията, за да подпомага държавите членки в техните разследвания на трансгранични тежки престъпления и тероризъм, например при обработването на големи информационни масиви, сътрудничеството с частноправни субекти или работата в областта на иновациите и изкуствения интелект в подкрепа на правоприлагането 24 . Европол също така засили подкрепата си за държавите членки в борбата с тероризма чрез своя Европейски център за борба с тероризма. Държавите членки също така участват активно в Европейската мултидисциплинарна платформа за борба с криминални заплахи (EMPACT) — цялостната рамка за сътрудничество за борба с организираната и тежката престъпност, засягаща ЕС 25 , с увеличена финансова подкрепа от Съюза.
Държавите членки засилват оперативното си сътрудничество, като привеждат в действие Препоръката на Съвета от 9 юни 2022 г. относно оперативното сътрудничество в областта на правоприлагането, използвайки трансгранични преследвания по гореща следа и наблюдение, съвместни операции или съвместни патрули за борба с трансграничната престъпност 26 . Комисията подкрепя държавите членки в изпълнението на действията, посочени в препоръката, включително чрез финансиране по линия на фонд „Вътрешна сигурност“. Държавите членки също така си сътрудничат чрез съвместни полицейски проверки, които извършват в граничните райони, в съответствие с Препоръката на Комисията относно пропорционалните полицейски проверки и полицейското сътрудничество в Шенгенското пространство 27 .
И накрая, едно силно и добре функциониращо Шенгенско пространство изисква не само правилното прилагане на достиженията на правото от Шенген, но и тясно сътрудничество между държавите членки по отношение на други допълнителни мерки, включително в областта на миграцията и убежището. Много работа е вече свършена и ще продължи да се вършиа, за да се гарантира ефективно управление на предизвикателствата, свързани с миграцията. Като последващо действие във връзка с декларацията за доброволен механизъм за солидарност, договорена през юни, Комисията улеснява работата на държавите членки за намирането на общи решения на проблема с неразрешените вторични движения. По-специално, след обсъжданията на заседанието на контактния комитет относно Регламента „Дъблин III“, проведено на 24 юни 2022 г., държавите членки, Комисията и Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището се споразумяха да работят по пътна карта, за да подобрят и гарантират извършването на прехвърляния съгласно посочения регламент във всички държави членки. Съвместната работа въз основа на набелязани по общо съгласие действия в тази пътна карта ще спомогне за постигането на осезаеми подобрения в дъблинската система, което е от решаващо значение за по-нататъшното изграждане на доверие.
Същевременно решителният напредък в приемането на пакта е от ключово значение, тъй като той съдържа решения, които са необходими, за да се допринесе за ефективното управление на миграцията, по-тясното сътрудничество и споделянето на отговорностите между държавите членки, като по този начин се укрепва взаимното доверие и в резултат на това се подкрепя силно Шенгенско пространство.
IV.Разгръщане на пълния потенциал на Шенгенското пространство
Присъединяването на България, Румъния и Хърватия към Шенген отговаря както на европейските обещания, така и на основателните очаквания за членство, след като всички договорени условия бъдат проверени и изпълнени. Шенгенското пространство се радва на огромна подкрепа от страна на европейското население 28 и всяко продължаващо забавяне, което не позволява на българските, румънските и хърватските граждани да се ползват от правата си, следва да се избегне. Европейският парламент, председателството на Съвета и Европейската комисия показаха твърд ангажимент към тази нова вълна на разширяване на Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници и предоставяха пълна и постоянна политическа и техническа подкрепа за този процес.
България, Румъния и Хърватия са готови да приложат изцяло достиженията на правото от Шенген и да се присъединят към Шенгенското пространство. Тяхното присъединяване е от решаващо значение за трайното и засилено взаимно доверие в Шенгенското пространство. Освен това то ще допринесе за премахването на пречките в рамките на единния пазар, по-специално като се улеснят транспортните потоци, и за насърчаването на конкурентоспособността и потенциала за растеж на ЕС. Присъединяването на висококвалифицирания и специализиран персонал на България, Румъния и Хърватия и добавянето на тяхната най-съвременна инфраструктура и ноу-хау към колективния инструментариум за управление на Шенгенското пространство ще подобрят управлението на границите и сигурността в ЕС като цяло. На свой ред тези нови членове на Шенгенското пространство ще могат също така да използват пълноценно всички налични инструменти, като например инструментите, свързани с Визовата информационна система и оперативната съвместимост на широкомащабните информационни системи. Това ще доведе и до по-силно и по-организирано управление на миграцията с трети държави, по-специално съседните на ЕС държави, по външните ни граници и между държавите членки.
Разширеното Шенгенско пространство ще направи ЕС по-силен като съюз както във вътрешен план, така и на световната сцена. Това ще направи Съюза по-силен — като се засили защитата на общите ни външни граници и чрез ефективно полицейско сътрудничество; по-проспериращ — като не се губи време на границите и се улеснят контактите между хората и предприятията; и по-привлекателен — като се разшири значително най-голямото в света общо пространство без контрол по вътрешните граници.
Шенгенският съвет има възможност да вземе историческо решение през декември. Комисията призовава всички държави членки да подкрепят изцяло чешкото председателство в последните стъпки от осъществяването на този процес, в съответствие с Актовете за присъединяване на България и Румъния и Хърватия съответно от 2005 г. и 2011 г.
Член 7 от Протокол № 19, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз.
В съответствие с член 3, параграфи 1 и 2 от Акта за присъединяване от 2003 г. някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген вече се прилагат в Кипър от датата на присъединяването на страната. На 28 май 2019 г. Кипър заяви готовността и ангажимента си да прилага всички части от достиженията на правото от Шенген и да подлежи на оценки по Шенген, доколкото е възможно, като се имат предвид специалните обстоятелства в Кипър, признати в Протокол № 10 към Акта за присъединяване от 2003 г.
Вж. например доклада за състоянието на Шенгенското пространство за 2022 г.
Вж. Резолюция 2018/2092(INI) на Европейския парламент от 11.12.2018 г., приетата последно резолюция 2022/2852 (RSP) от 18.10.2022 г. и гласуването на Европейския парламент от 10.11.2022 г. в подкрепа на присъединяването на Хърватия към Шенген.
В съответствие с член 4, параграфи 1 и 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. България и Румъния все още не прилагат разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, интегрирани в рамката на Европейския съюз, и актовете, основаващи се на тези разпоредби или свързани по друг начин с тях, които не са част от Протокол № 17 към Конституцията относно достиженията на правото от Шенген или са свързани по друг начин с тях и които са изброени в приложение II към Акта за присъединяване от 2005 г. Независимо от това, от приключването на оценките през 2011 г. насам България и Румъния участват активно в развиването на достиженията на правото от Шенген.
Регламент (ЕС) 2022/922 на Съвета от 9 юни 2022 г. за създаването и функционирането на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1053/2013 (OВ L 160, 15.6.2022 г., стр. 1—27).
Член 23, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2022/922 на Съвета от 9 юни 2022 г. за създаването и функционирането на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1053/2013.
На основание член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. и след като през 2007 г. и 2008 г. България и Румъния декларираха готовността си да започнат процеса на оценка по Шенген (Румъния: Документ 10611/07 на Съвета от 8 юни 2007 г.; България: Документ 6145/08 на Съвета от 25 януари 2008 г.).
Заключения на Съвета относно приключването на процеса на оценка на състоянието на готовност на Румъния за изпълнение на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген (Документ 9166/11 на Съвета от 9 юни) и Заключения на Съвета относно приключването на процеса на оценка на състоянието на готовност на България за изпълнение на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген (Документ 9167/11 на Съвета от 9 юни 2011 г.).
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно проекта за решение на Съвета относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република България и в Румъния (14142/2010 — C7-0369/2010 — 2010/0820(NLE).
https://home-affairs.ec.europa.eu/bulgaria-and-romania-fact-finding-mission-report_en
Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно проверката на пълното прилагане от Хърватия на достиженията на правото от Шенген (COM(2019) 497 Final от 22 октомври 2019 г.).
Заключения на Съвета относно изпълнението на необходимите условия за пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген в Хърватия (Документ на Съвета 14883/21 от 9 декември 2021 г.).
Механизмът влезе в сила на 8 юни 2021 г. въз основа на споразумението между хърватските органи и заинтересованите страни от Хърватия.
Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на скрининг на граждани на трети държави на външните граници и за изменение на регламенти (EC) № 767/2008, (ЕС) 2017/2226, (ЕС) 2018/1240 и (ЕС) 2019/817 (COM/2020/612 final).
Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (COM/2021/891 final от 14 декември 2021 г.).
През юли 2021 г. Комисията предложи да се наложат ограничителни визови мерки на три държави: Бангладеш, Гамбия и Ирак. През октомври, след предложението на Комисията, Съветът прие визови мерки срещу Гамбия. През ноември, вследствие на подобряване на сътрудничеството с Бангладеш, Съветът реши да не предприема действия по предложението на Комисията. В случая на Ирак, в резултат на обсъжданията, които продължиха до декември, не бяха приети мерки, тъй като това не беше счетено за подходящ момент предвид конструктивното сътрудничество на Ирак в контекста на събитията по границата между ЕС и Беларус.
Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕО) № 767/2008, (ЕО) № 810/2009 и (ЕС) 2017/2226 на Европейския парламент и на Съвета, на регламенти (ЕО) № 1683/95, (ЕО) № 333/2002, (ЕО) № 693/2003 и (ЕО) № 694/2003 на Съвета и на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген във връзка с цифровизирането на визовата процедура (COM(2022) 658 final от 27 април 2022 г.).
На 24 май 2022 г. Комисията представи документ за политиката, с който се разработва многогодишна стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите в съответствие с член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 г. за европейската гранична и брегова охрана. След като получи приноса на Съвета и Европейския парламент, Комисията ще приеме съобщението за създаване на многогодишната стратегическа политика, която ще направлява изпълнението на европейското интегрирано управление на границите в рамките на 5-годишния цикъл на политиката.
Координаторът по въпросите на връщането, назначен през юни миналата година, ръководи мрежа на високо равнище, включваща представители на държавите членки и Frontex, чиято цел е да се премахнат пречките пред връщането, да се укрепи националният капацитет и да се подобри съгласуваността на действията на ЕС.
Например в рамките на новия мандат Агенцията значително увеличи подкрепата си за държавите членки на всички етапи от процеса на връщане, включително по отношение на доброволното връщане и реинтеграцията, като се утвърди като оперативно звено на ЕС за връщанията. През 2021 г. над 17 000 души бяха върнати с помощта на Агенцията.
Компетентните органи по смисъла на член 87, параграф 1 от ДФЕС.
Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета (COM(2021) 782 final от 8 декември 2021 г.).
Регламент (ЕС) 2022/991 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2016/794 по отношение на сътрудничеството на Европол с частноправни субекти, обработването на лични данни от Европол в подкрепа на наказателни разследвания и ролята на Европол в областта на научните изследвания и иновациите.
Например правоприлагащите органи предприеха съвместни действия срещу трафика на огнестрелни оръжия, трафика на наркотици, контрабандата на мигранти и трафика на хора по време на координираните дни за съвместни действия на EMPACT между 26 и 29 октомври. Оперативните дейности с участието на 28 държави в цяла Европа бяха подкрепени и от Евроюст, Frontex, Интерпол, SELEC и други международни организации. Дните на съвместни действия на EMPACT бяха планирани въз основа на подход, основан на разузнавателни данни, като включваха сътрудничеството между почти 16 000 служители и доведоха, наред с другото, до 382 ареста на заподозрени лица, 2 476 установени незаконни влизания и 130 нови разследвания. https://www.europol.europa.eu/media-press/newsroom/news/382-arrests-during-joint-actions-against-traffickers-using-balkan-route?mtm_campaign=newsletter
Препоръка (ЕС) 2022/915 на Съвета от 9 юни 2022 г. относно оперативното сътрудничество в областта на правоприлагането.
Препоръка (EС) 2017/820 на Комисията от 12 май 2017 г. относно пропорционалните полицейски проверки и полицейското сътрудничество в Шенгенското пространство.
Проучване на Евробарометър от зимата на 2021—2022 г.