ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 23.5.2022
COM(2022) 619 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Латвия за 2022 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Латвия за 2022 г.
{SWD(2022) 619 final} - {SWD(2022) 640 final}
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Латвия за 2022 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Латвия за 2022 г.
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики 1 , и по-специално член 5, параграф 2 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия,
като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,
като взе предвид заключенията на Европейския съвет,
като взе предвид становището на Комитета по заетостта,
като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,
като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,
като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,
като има предвид, че:
(1)Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета 2 , с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост, влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма за възстановяване и устойчивост се предоставя финансова подкрепа за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от Съюза. Той допринася за икономическото възстановяване и за осъществяването на устойчиви и увеличаващи растежа реформи и инвестиции, по-специално за насърчаването на екологичния и цифровия преход, като същевременно укрепва устойчивостта и потенциалния растеж на икономиките на държавите членки. Той спомага също за укрепване на устойчивите публични финанси и за стимулиране на растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост [беше] актуализирано на [XX] юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.
(2)На 24 ноември 2021 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2022 г. Тя надлежно взе предвид съвместния ангажимент, потвърден на социалната среща на върха в Порто през май 2021 г., за по-нататъшно прилагане на Европейския стълб на социалните права, провъзгласен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. На 25 март 2022 г. Европейският съвет одобри приоритетите на годишния обзор на устойчивия растеж за 2022 г. На 24 ноември 2021 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение, в който Латвия не бе посочена като една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед 3 . На същата дата Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която беше приета от Съвета на 5 април 2022 г., както и предложението за съвместния доклад за заетостта за 2022 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права, което беше прието от Съвета на 14 март 2022 г.
(3)След световната пандемия нахлуването на Русия в Украйна значително промени геополитическия и икономическия контекст. Последиците от нахлуването върху икономиките на държавите членки бе усетено например чрез по-високите цени на енергията и храните и по-слабите перспективи за растеж. По-високите цени на енергията са особено тежки за най-уязвимите домакинства, изпитващи енергийна бедност или изложени на риск от енергийна бедност. В ЕС се наблюдава и безпрецедентен приток на хора, бягащи от Украйна. В този контекст на 4 март 2022 г. за първи път бе задействана Директивата за временна закрила 4 , с която на разселените лица от Украйна беше предоставено правото на законно пребиваване в ЕС, както и достъп до образование и обучение, пазара на труда, здравеопазване, жилищно настаняване и социално подпомагане.
(4)Като се има предвид бързо променящата се икономическа и геополитическа ситуация, през 2022 г. европейският семестър възобновява широкообхватната си координация на икономическите политики и политиките по заетостта, като същевременно се усъвършенства в съответствие с изискванията за изпълнение на Механизма за възстановяване и устойчивост, както е посочено в годишния обзор на устойчивия растеж за 2022 г. Изпълнението на приетите планове за възстановяване и устойчивост е от съществено значение за постигането на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през циклите на семестъра за 2019 г. и 2020 г. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г. и 2020 г. продължават да бъдат също токова важни и за плановете за възстановяване и устойчивост, които са преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241, в допълнение към всички специфични за всяка държава препоръки, отправени до датата, на която е представен измененият план.
(5)Общата клауза за дерогация действа от март 2020 г 5 . В съобщението си от 3 март 2021 г. 6 Комисията изрази също така становище, че решението за дезактивиране или продължаване на прилагането на общата клауза за дерогация следва да се основава на цялостна оценка на състоянието на икономиката, като равнището на икономическата активност в ЕС или еврозоната се сравнява с равнищата отпреди кризата (края на 2019 г.) като ключов количествен критерий. Повишената несигурност и силните рискове от влошаване на икономическите перспективи в контекста на войната в Европа, безпрецедентното покачване на цените на енергията и продължаващите смущения във веригата на доставки оправдават удължаването на срока на действие на общата клауза за дерогация на Пакта за стабилност и растеж до 2023 г.
(6)Съгласно подхода в становището на Съвета от 18 юни 2021 г. относно програмата за стабилност за 2021 г. фискалната позиция понастоящем се измерва най-добре с промяната в първичните разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите), като се изключват временните извънредни мерки, свързани с кризата с COVID-19, но се включват свързаните със средносрочния потенциален растеж разходи, финансирани с безвъзмездна подкрепа (безвъзмездни средства) по Механизма за възстановяване и устойчивост и други средства от ЕС 7 . Освен общата фискална позиция, за да се прецени дали националната фискална политика е предпазлива и дали съставът ѝ допринася за устойчиво възстановяване, което е в съответствие с екологичния и цифровия преход, се обръща внимание и на развитието на финансираните на национално равнище първични текущи разходи 8 (без дискреционните мерки по отношение на приходите и без свързаните с кризата с COVID-19 временни извънредни мерки) и инвестиции.
(7)На 2 март 2022 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят общи насоки за фискалната политика през 2023 г., като целта е да се подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките 9 . Комисията отбеляза, че въз основа на макроикономическите перспективи от зимната прогноза от 2022 г. преминаването от съвкупна подкрепяща фискална позиция през 2020—2022 г. към до голяма степен неутрална съвкупна фискална позиция през 2023 г. изглежда подходящо, като същевременно се запазва готовност за реакция на променящата се икономическа ситуация. Комисията обяви, че фискалните препоръки за 2023 г. следва да продължат да бъдат диференцирани в отделните държави членки и да вземат предвид възможното разпространение на ефекти между отделните държави. Комисията прикани държавите членки да отразят насоките в своите програми за стабилност и конвергенция. Комисията пое ангажимент да следи отблизо икономическото развитие и при необходимост ще коригира своите насоки на политиката най-късно с пролетния пакет за семестъра от края на май 2022 г.
(8)По отношение на фискалните насоки, предоставени на 2 март 2022 г., фискалните препоръки за 2023 г. отчитат влошените икономически перспективи, повишената несигурност и допълнителните рискове от влошаване, както и по-високата инфлация в сравнение със зимната прогноза. На фона на тези съображения фискалните мерки трябва да доведат до увеличение на публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход и енергийната сигурност и до поддържане на покупателната способност на най-уязвимите домакинства, така че да се смекчи въздействието на покачването на цените на енергията и да се спомогне за ограничаване на инфлационния натиск от вторични ефекти чрез целенасочени и временни мерки; фискалната политика трябва да остане гъвкава, за да се адаптира към бързо променящите се обстоятелства, и да бъде диференцирана в отделните държави в зависимост от тяхното фискално и икономическо положение, включително по отношение на излагането им на кризата и притока на разселени лица от Украйна.
(9)На 30 април 2021 г. Латвия представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка в приложение V към посочения регламент. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Латвия 10 . Отпускането на траншовете зависи от решение на Комисията, взето в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, че Латвия е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.
(10)На 22 април 2022 г. Латвия представи своята национална програма за реформи за 2022 г., а на 26 април 2022 г. — своята програма за стабилност за 2022 г. в съответствие със срока, определен в член 4 от Регламент (ЕО) № 1466/97. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2022 г. отразява също шестмесечното докладване на Латвия относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.
(11)На 23 май 2022 г. Комисията публикува доклада за Латвия 11 за 2022 г. В него беше оценен напредъкът на Латвия в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета през 2019 г., 2020 г. и 2021 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Латвия на плана за възстановяване и устойчивост въз основа на набора от показатели за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства, включително породените от руското нахлуване в Украйна. В него бяха оценени също напредъкът на Латвия при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на ЕС в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на ООН за устойчиво развитие.
(12)На 23 май 2022 г. Комисията представи доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от ДФЕС. В този доклад се разглежда състоянието на бюджета на Латвия, тъй като нейният дефицит по консолидирания държавен бюджет през 2021 г. надхвърли референтната стойност по Договора от 3 % от БВП. В доклада се стига до заключението, че критерият за дефицита не е изпълнен. В съответствие със съобщението от 2 март 2022 г. Комисията не предложи откриването на нови процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2022 г. и ще прецени отново дали е целесъобразно да предложи откриването на процедури при прекомерен дефицит през есента на 2022 г.
(13)На 20 юли 2020 г. Съветът препоръча на Латвия да предприеме всички необходими мерки през 2020 и 2021 г., в съответствие с общата клауза за дерогация, за ефективно справяне с пандемията, поддържане на икономиката и подпомагане на последващото възстановяване. Освен това той препоръча на Латвия, когато икономическите условия позволяват това, да провежда фискални политики, насочени към постигане на разумни средносрочни фискални позиции и гарантиране на устойчивостта на дълга, като същевременно засили инвестициите. През 2021 г. въз основа на данни, потвърдени от Евростат, дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Латвия се увеличи от 4,5 % от БВП през 2020 г. на 7,3 % през 2021 г. Ответните мерки на фискалната политика на Латвия подпомогнаха икономическото възстановяване през 2021 г., а временните спешни мерки за подкрепа се увеличиха от 2,8 % от БВП през 2020 г. на 5,2 % през 2021 г. Мерките, предприети от Латвия през 2021 г., са в съответствие с препоръката на Съвета от 20 юли 2020 г. Дискреционните бюджетни мерки, приети от правителството през 2020 г. и 2021 г., бяха като цяло временни или съпътствани от компенсаторни мерки. В същото време някои от дискреционните мерки, приети от правителството през периода 2020—2021 г., не бяха временни или съпътствани от компенсаторни мерки, състоящи се главно в намаляване на ставката на социалноосигурителните вноски, увеличаване на прага за облекчение за данъка върху доходите на физическите лица, увеличаване на заплатите на медицинския персонал и учителите, както и увеличаване на минималните социални обезщетения. Въз основа на данни, потвърдени от Евростат, през 2021 г. консолидираният държавен дълг възлизаше на 44,8 % от БВП.
(14)Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност за 2022 г. е реалистичен през 2022 г. и предпазлив след това. Правителството предвижда реалният БВП да нарасне с 2,1 % през 2022 г. и с 2,5 % през 2023 г. За сравнение в прогнозата на Комисията от пролетта на 2022 г. се предвижда сходен растеж на реалния БВП от 2,0 % през 2022 г. и леко по-висок растеж на БВП от 2,9 % през 2023 г., главно поради по-положителните перспективи за частното потребление и износа. В своята програма за стабилност за 2022 г. правителството очаква номиналният дефицит да намалее до 6,5 % от БВП през 2022 г. и до 2,8 % през 2023 г. Големият дефицит през 2022 г. отразява главно мерките, включени в бюджета за 2022 г., а именно увеличаване на помощите за подоходен данък, значителен инвестиционен пакет и увеличение на заплатите на служителите в сектора на здравеопазването, вътрешните работи и образованието. Освен това широката правителствена подкрепа за домакинствата и предприятията за смекчаване на покачването на цените на енергията, както и прогнозираният по-бавен растеж на данъчните приходи поради отрицателното въздействие върху икономиката от руското нашествие в Украйна, ще поддържат дефицита повишен, въпреки че подкрепата за икономиката във връзка с COVID-19 е значително по-ниска през 2022 г., отколкото през 2021 г. Съгласно програмата съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне до 45,7 % през 2022 г. и да спадне до 45,2 % през 2023 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата за изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2022 г. се предвижда бюджетен дефицит за 2022 г. и 2023 г. в размер съответно на 7,2 % от БВП и 3,0 % от БВП. Това е повече от дефицита, предвиден в програмата за стабилност за 2022 г., главно поради допълнителните мерки на политиката, включени в прогнозата на Комисията, а именно създаването на национални резерви за сигурност на енергийните доставки съгласно последните изменения на Закона за енергетиката (очаквано фискално въздействие от 0,6 % от БВП през 2022 г.). Създаването на резервите беше обявено по надежден начин, но не беше известно по време на изготвянето на програмата за стабилност. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2022 г. се предвижда съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 47,0 % през 2022 г. и 46,5 % през 2023 г., което е над прогнозата в програмата за стабилност. Разликата се дължи на по-високия прогнозен дефицит и по-ниската прогноза за номиналния БВП.
Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2022 г. средносрочният (10-годишен среден) потенциален растеж на производството се оценява на 2,3 %. Тази прогноза не включва обаче въздействието на реформите, които са част от плана за възстановяване и устойчивост и могат да стимулират потенциалния растеж на Латвия.
(15)През 2022 г. правителството постепенно премахна по-голямата част от мерките, предприети в отговор на кризата, предизвикана от COVID-19, така че се очаква временните извънредни мерки за подкрепа да намалеят от 5,2 % от БВП през 2021 г. на 0,8 % през 2022 г. Държавният дефицит е засегнат от мерките, приети за противодействие на икономическото и социалното въздействие на повишените цени на енергията, които според прогнозата на Комисията от пролетта на 2022 г. се оценяват на 0,9 % от БВП през 2022 г. и се очаква да бъдат окончателни отменени през 2023 г. 12 Тези мерки се състоят главно от пределни цени на енергията за домакинствата и предприемачите, пълно покритие на някои подкомпоненти на тарифата за електроенергия от държавата, както и подкрепа за конкретни социални групи и по-бедни домакинства. Тези мерки бяха обявени за временни. Ако обаче цените на енергията останат високи и през 2023 г., някои от тези мерки биха могли да бъдат продължени. Някои от тези мерки не са целенасочени, по-специално общите пределни цени на енергията. Бюджетният дефицит е повлиян и от разходите за осигуряване на временна закрила на разселените лица от Украйна, които в прогнозата на Комисията от пролетта на 2022 г. се очаква да бъдат 0,3 % от БВП през 2022 г. и 0,5 % от БВП през 2023 г. 13 , както и от увеличените разходи за отбрана с 0,1 % от БВП през 2022 г. и 0,3 % от БВП през 2023 г.
(16)На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. Латвия 14 да поддържа подкрепяща фискална позиция, включително импулса, осигурен от Механизма за възстановяване и устойчивост, и да запази инвестициите, финансирани на национално равнище. Освен това Съветът препоръча на Латвия да контролира растежа на финансираните на национално равнище текущи разходи. Той също така препоръча на Латвия, когато икономическите условия позволяват това, да провежда фискална политика, насочена към постигане на разумни средносрочни фискални позиции и осигуряване на фискална устойчивост в средносрочен план, и същевременно да засили инвестициите с цел стимулиране на потенциала за растеж.
(17)През 2022 г. въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2022 г. и въз основа на информацията, включена в програмата за стабилност на Латвия за 2022 г., фискалната позиция се очаква да бъде подкрепяща на равнище + -3,3 % от БВП, както беше препоръчано от Съвета 15 . Латвия планира да предоставя непрекъсната подкрепа за възстановяването, като използва Механизма за възстановяване и устойчивост, за да финансира допълнителни инвестиции, както беше препоръчано от Съвета. Положителният принос към икономическата активност на разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и други средства от ЕС, се прогнозира да нарасне с 0,8 % от БВП в сравнение с 2021 г. Очаква се инвестициите, финансирани на национално равнище, да доведат до експанзионистичен принос към фискалната позиция в размер на 0,3 процентни пункта през 2022 г. 16 Поради това Латвия планира да запази финансираните на национално равнище инвестиции, както се препоръчва от Съвета. В същото време увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на новите мерки по отношение на приходите) през 2022 г. се очаква да осигури експанзионистичен принос от 1,5 процентни пункта за общата фискална позиция. Значителният експанзионистичен принос включва допълнителното въздействие на мерките за справяне с икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията (0,8 % от БВП), както и разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (0,3 % от БВП). Латвия като цяло държи под контрол нарастването на национално финансираните текущи разходи през 2022 г., тъй като значителният експанзионистичен принос на национално финансираните текущи разходи през 2022 г. се дължи главно на мерките за справяне с икономическото и социалното въздействие на повишаването на цените на енергията, както и на разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна.
(18)В прогнозата на Комисията от пролетта на 2022 г. се предвижда фискалната позиция през 2023 г. да бъде +3,2 % от БВП, при условие че политиката остане непроменена 17 . Очаква се през 2023 г. Латвия да продължи да използва безвъзмездните средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, за да финансира допълнителни инвестиции в подкрепа на възстановяването. Положителният принос към икономическата активност на разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и други средства от ЕС, се прогнозира да нарасне с 0,9 процентни пункта от БВП в сравнение с 2022 г. Очаква се инвестициите, финансирани на национално равнище, да доведат до рестриктивен принос към фискалната позиция в размер на 0,8 процентни пункта през 2023 г. 18 В същото време увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на новите мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури рестриктивен принос от 2,7 процентни пункта за общата фискална позиция. Това включва въздействието на постепенната отмяна на мерките за справяне с повишените цени на енергията (0,9 % от БВП) и допълнителните разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (0,1 % от БВП).
(19)В програмата за стабилност за 2022 г. се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет постепенно да намалее до 2,3 % от БВП през 2024 г. и до 1,7 % до 2025 г. Поради това се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да остане под 3 % от БВП през програмния период. В тези прогнози се предвижда постепенно прекратяване на програмите за подпомагане и стабилно нарастване на данъчните приходи. Съгласно програмата съотношението на дълга към БВП се очаква да намалее през 2025 г., по-конкретно с намаление до 44,5 % през 2024 г. и до 43,4 % през 2025 г. Въз основа на анализа на Комисията рисковете за устойчивостта на дълга изглеждат ниски в средносрочен план.
(20)Данъчните приходи на Латвия като дял от БВП са значително под средните за ЕС, което ограничава финансирането на обществени услуги. Приходите от корпоративни данъци, които Латвия събира, са най-ниските в ЕС (0,7 % от БВП през 2020 г.), а приходите от данъци върху недвижимата собственост са 1,0 % от БВП в сравнение със средна стойност за ЕС от 2,3 % от БВП. Освен това, въпреки че данъчната тежест върху средностатистическия работещ член на домакинството е около средната за ЕС, имплицитната данъчна ставка върху труда е сред най-ниските в ЕС, което показва значителни възможности за увеличаване на приходите от данъчно облагане на труда чрез по-добро събиране и по-висока прогресивност. Публичните разходи на Латвия за здравеопазване и социална закрила са особено ниски в сравнение със средните за ЕС, което възпрепятства навременния и равен достъп до здравеопазване и адекватното социално подпомагане. В резултат на това Латвия има едно от най-големите неравенства по отношение на доходите и се нарежда на последните места по въздействие на социалните трансфери за намаляване на бедността и по здравни резултати в ЕС. Въпреки неотдавнашните увеличения минималният доход, минималните пенсии и обезщетенията за инвалидност попадат под прага на бедността. Ограниченият достъп и качество на социалното подпомагане и услуги за уязвимите групи допълнително възпрепятстват социалното приобщаване. Системата за дългосрочни грижи е недостатъчно развита, като предлагането на грижи в домашни условия и услуги в общността е ограничено. Социалните жилища са оскъдни и често не осигуряват подходящи условия на живот. Освен това социалното подпомагане е различно в отделните общини и често не е достатъчно целенасочено. По-високото данъчно облагане на имуществото и капитала и по-голямата прогресивност на облагането на доходите предлагат най-добрия потенциал за увеличаване на данъчните приходи, тъй като тези източници остават недостатъчно използвани в сравнение със средните за ЕС. Освен това усилията за намаляване на сивата икономика следва да продължат отвъд мерките, предвидени в плана за възстановяване и устойчивост.
(21)В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Те спомагат за преодоляването на всички или на значителна част от икономическите и социалните предизвикателства, очертани в специфичните за държавата препоръки, отправени от Съвета до Латвия в рамките на европейския семестър през 2019 г. и 2020 г., в допълнение към всички специфични за държавата препоръки, отправени до датата на приемане на плана. По-специално планът на Латвия включва мерки, насочени в различна степен към всичките шест общи предизвикателства — фискалната сфера, човешкия капитал, публичната администрация, производителността и цифровия и екологичния преход. Планът включва реформи, свързани с управлението и финансирането на висшите учебни заведения, изпълнението на всеобхватна стратегия за човешките ресурси в здравеопазването и въвеждането на индексация на обезщетенията за минимален доход. Значителните инвестиции включват екологизирането на транспортния район на Рига чрез придобиване на чисти обществени превозни средства и енергийното саниране както на частни, така и на обществени сгради и предприятия. Планирани са и значителни инвестиции за насърчаване на регионалното развитие: строеж на училища, промишлени паркове и по-достъпни жилища и модернизиране на болниците. Очаква се тези мерки да стимулират по устойчив начин потенциала за растеж на икономиката.
(22)Изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост на Латвия се очаква да допринесе за постигането на по-нататъшен напредък в екологичния и цифровия преход. Мерките в подкрепа на целите в областта на климата в Латвия представляват 37,6 % от общия размер на отпуснатите по плана средства, докато мерките в подкрепа на целите в областта на цифровите технологии възлизат на 21 % от този общ размер. Пълното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие със съответните ключови етапи и цели ще помогне на Латвия да се възстанови бързо от последиците от кризата с COVID-19, като същевременно укрепи своята устойчивост. Системното участие на социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на плана, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната политическа програма.
(23)Латвия все още не е представила официално споразумението за партньорство и другите програмни документи в областта на политиката на сближаване 19 . В съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. Латвия ще вземе предвид съответните специфични за нея препоръки при програмирането на фондовете на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. Това е предварително условие за подобряване на ефективността и максимално увеличаване на добавената стойност на финансовата подкрепа, която ще бъде получена от фондовете на политиката на сближаване, като същевременно се насърчават координацията, взаимното допълване и съгласуваността между тези фондове и други инструменти и фондове на Съюза. Успешното прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост и програмите по линия на политиката на сближаване зависи и от премахването на пречките пред инвестициите в подкрепа на екологичния и цифровия преход и балансираното териториално развитие.
(24)Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, Латвия е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, включително достъпа до банково кредитиране. През по-голямата част от последното десетилетие кредитният поток към частния сектор е отрицателен. Той стана положителен през 2016 г., но темпът на нарастване на кредитирането остана под темпа на растеж на БВП. През 2020 г. дългът на частния сектор възлизаше на 66,5 % от БВП в сравнение с 78,3 % от БВП 5 години по-рано. За малките и средните предприятия е особено трудно да получат кредит, отчасти поради по-високия кредитен риск, но те също така са изправени пред относително високи разходи за кредитиране и утежнена документация. Освен това ниската ликвидност на активите, предлагани за обезпечение, прави особено трудно получаването на кредит извън региона на Рига. Това представлява значителна пречка както за ипотечното кредитиране, така и за кредитирането на предприятията. Освен това финансирането на потребителските екологосъобразни технологии би могло да стане по-достъпно чрез по-евтини и дългосрочни кредитни продукти. Усилията на политиката бяха насочени главно към подпомагане на кредитирането чрез съчетаването му с публични безвъзмездни средства. Това обаче е свързано със значителни разходи за държавния бюджет и следователно не е устойчив начин за стимулиране на кредитирането. Облекчаването на ограниченията, свързани с предлагането на кредити, изисква общо подобряване на прозрачността и доверието в бизнес средата, включително намаляване на сивата икономика. Освен това има възможност за увеличаване на процента на събиране на вземанията по кредитите, което би намалило разходите на банките, свързани с необслужваните кредити, и което би могло да бъде улеснено от една по-ефективна правна система. Целевите кредитни и гаранционни схеми биха могли да спомогнат за намаляване на ликвидните рискове, пред които са изправени банките, когато приемат обезпечения на относително неликвидни пазари. Схемите за публично кредитиране на стратегически важни инвестиции, като например екологичният преход и регионалното развитие, биха могли да увеличат ефективната конкуренция на банковия пазар или да запълнят недостига на пазара, когато банковото финансиране е твърде скъпо или не е налично. Освен това публичните схеми за гарантиране и отпускане на заеми предлагат значително по-ефективен от гледна точка на разходите начин за подпомагане на частните заеми в сравнение със схемите за отпускане на безвъзмездни средства. Освен пречките пред банковото финансиране латвийският пазар за алтернативни източници на финансиране не е достатъчно развит и има потенциал за подобряване на достъпа на предприятията до финансиране.
(25)В отговор на мандата, възложен от държавните и правителствените ръководители на ЕС във Версайската декларация, планът REPowerEU има за цел постепенно да бъде премахната зависимостта на Европейския съюз от вноса на изкопаеми горива от Русия във възможно най-кратък срок. За тази цел в диалог с държавите членки се определят най-подходящите проекти, инвестиции и реформи на национално, регионално и европейско равнище. Целта на тези мерки е да се намали цялостната зависимост от изкопаеми горива и да се замени вносът на изкопаеми горива от Русия.
(26)Според данните от 2020 г. нефтените продукти (33,8 %) и природният газ (21,6 %) представляват около половината от енергийния микс на Латвия, а останалата част се състои главно от енергия от възобновяеми източници (44,1 %). Русия е доставяла целия внос на природен газ в Латвия (по-висок от средния за ЕС дял от 44 % зависимост от вноса на руски газ) и е била основен източник (20 %) на внос на нефтени продукти в Латвия (до голяма степен в съответствие със средната стойност за ЕС от 26 % зависимост от вноса на руски нефт) 20 . Зависимостта на Латвия от доставките на газ от Русия е значително намалена поради връзката ѝ с Литва, която предоставя на Латвия достъп до терминала за втечнен природен газ в Клайпеда. Латвия е допълнително свързана с Естония и Финландия, което прави четирите държави част от един и същ пазар на природен газ. Съоръжение за съхранение, разположено в Латвия, дава възможност за изглаждане на сезонните несъответствия в търсенето и предлагането и съхранява резерв за сигурност за балтийския пазар. Препоръчва се инвестициите в нова инфраструктура и мрежи, свързани с природния газ, да бъдат съобразени с бъдещето, когато е възможно, за да се улесни тяхната дългосрочна устойчивост чрез бъдеща промяна на предназначението им за устойчиви горива. Завършването на текущата синхронизация с континенталната електроенергийна мрежа на ЕС, осигуряването на достатъчен капацитет за междусистемните връзки със съседните държави членки и осъществяването на съвместни проекти за енергия от възобновяеми източници следва все пак да останат приоритет на политиката. Освен подобренията в газовата инфраструктура, насочени към осигуряване на алтернативни източници на доставки, намаляването на енергийната зависимост от Русия ще изисква Латвия да ускори внедряването на възобновяеми енергийни източници и да повиши енергийната ефективност, по-специално в строителния и транспортния сектор. Планът за възстановяване и устойчивост на Латвия включва мерки, които имат за цел да улеснят частните инвестиции във вятърна енергия от разположени на сушата инсталации. По-ранното от планираното изпълнение на мерките, както наскоро беше обявено от правителството, би могло да спомогне за ускоряване на инвестициите във вятърна енергия от разположени на сушата инсталации. Увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници обаче ще изисква Латвия да проучи възможностите за вятърна енергия от разположени в морето инсталации. Мерките за енергийна ефективност, включително основното саниране, биха могли да бъдат засилени, по-специално в областта на сградите, транспорта и промишлеността. За да диверсифицира енергийния микс, Латвия обмисля да инвестира в ядрената енергетика в сътрудничество със съседните държави членки. Ще е нужна допълнителна амбиция за намаляване на емисиите на парникови газове, както и увеличаване на възобновяемите източници и енергийната ефективност, за да може Латвия да се съобрази с целите на пакета „Подготвени за цел 55“.
(27)Въпреки че ускоряването на прехода към неутрална по отношение на климата икономика и премахването на изкопаемите горива ще доведе до значителни разходи за преструктуриране в няколко сектора, Латвия може да използва Механизма за справедлив преход в контекста на политиката на сближаване, за да смекчи социално-икономическото въздействие на прехода в най-засегнатите региони. Освен това Латвия може да използва Европейския социален фонд плюс, за да подобри възможностите за заетост и да засили социалното сближаване.
(28)С оглед на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за стабилност за 2022 г., като становището 21 му е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу.
(29)С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за да изпълнят препоръката относно икономическата политика на еврозоната. За Латвия това е отразено по-специално в препоръки 1, 2 и 3 по-долу.
ПРЕПОРЪЧВА на Латвия да предприеме през 2022 г. и 2023 г. следните действия:
1.През 2023 г. да гарантира, че растежът на финансираните на национално равнище текущи разходи е в съответствие с като цяло неутрална позиция на политиката, като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите от покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. Да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. Да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, включително чрез използване на Механизма за възстановяване и устойчивост, RePowerEU и други фондове на ЕС. За периода след 2023 г. да провежда фискална политика, насочена към постигане на разумни средносрочни фискални позиции. Да разшири данъчното облагане, включително на имуществото и капитала, и да укрепи адекватността на здравеопазването и социалната закрила с цел намаляване на неравенството.
2.Да продължи да изпълнява своя план за възстановяване и устойчивост в съответствие с ключовите етапи и цели, включени в Решението за изпълнение на Съвета от 13 юли 2021 г. Да представи програмните документи в областта на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г., за да приключи преговорите с Комисията по тях, а след това да започне да ги изпълнява.
3.Да подобри достъпа до финансиране за малките и средните предприятия чрез публично кредитиране и гаранционни схеми, насочени към улесняване на инвестициите от стратегическо значение, по-специално екологичния преход и регионалното развитие.
4.Да намали цялостната зависимост от изкопаеми горива и да диверсифицира вноса на изкопаеми горива чрез ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници, осигуряване на достатъчен междусистемен капацитет, разнообразяване на енергийните доставки и маршрути и намаляване на общото потребление на енергия чрез амбициозни мерки за енергийна ефективност.
Съставено в Брюксел на […] година.
За Съвета
Председател