ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 12.10.2022

COM(2022) 528 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Съобщение относно политиката на ЕС за разширяване за 2022 г.

{SWD(2022) 332 final} - {SWD(2022) 333 final} - {SWD(2022) 334 final} - {SWD(2022) 335 final} - {SWD(2022) 336 final} - {SWD(2022) 337 final} - {SWD(2022) 338 final}

I. ВЪВЕДЕНИЕ    

Началото на 2022 г. беше белязано от непредизвиканата и неоправдана агресивна война на Русия срещу Украйна — разтърсващо събуждане за нова геополитическа реалност. Това отново постави разширяването на ЕС на преден план в европейската програма.

След молбите за членство в ЕС, подадени от Украйна, Република Молдова и Грузия през пролетта на 2022 г., на 17 юни Европейската комисия представи своите становища 1 по искане на Съвета. Комисията препоръча да се предостави европейска перспектива на Украйна, Молдова и Грузия, както и статут на страни кандидатки на Украйна и Молдова с уговорката, че са предприети действия в редица области, а за Грузия — след като бъдат предприети действия по редица приоритети. На 23 юни Европейският съвет одобри препоръките на Комисията, като призна европейската перспектива на трите страни, подали молби за членство, и даде статут на страна — кандидатка за членство в ЕС, на Украйна и Молдова 2 . Комисията ще докладва за изпълнението на стъпките/приоритетите, посочени в становищата на Комисията относно съответните молби за членство като част от своя редовен пакет за разширяване, в който Украйна, Молдова и Грузия ще бъдат включени от 2023 г. Освен това до края на 2022 г. Комисията ще представи своите оценки за способността на въпросните три страни да поемат задълженията на членството в ЕС. Руската агресия показа по-ясно от всякога, че перспективата за членство в Европейския съюз е здрава опора не само за просперитета, но и за мира и сигурността.

В този контекст лидерите от ЕС и Западните Балкани се срещнаха на 23 юни преди заседанието на Европейския съвет. Те обсъдиха напредъка на интеграцията в ЕС и предизвикателствата, породени от руската агресия срещу Украйна. Срещата предостави също така възможност да се подчертае значението на привеждането в съответствие с ценностите на ЕС и общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) — въпрос, който придобива все по-голямо значение в този нов геополитически контекст. Особено внимание беше отделено на включването на Западните Балкани в действията на ЕС за намаляване на отрицателното въздействие на руската агресия върху Украйна по отношение на продоволствените и енергийните доставки и независимост, както и в мерките в подкрепа на изграждането на капацитет за киберсигурност и социалната програма, особено участието на младите хора в икономиката.

Пълният и недвусмислен ангажимент към перспективата за членство на Западните Балкани в ЕС беше потвърден отново от лидерите на ЕС на 23—24 юни. Европейският съвет призова за ускоряване на процеса на присъединяване и за по-нататъшен напредък на постепенната интеграция между Европейския съюз и Западните Балкани по време на разширяването по обратим и основан на заслугите начин, въз основа на преразгледаната методология. Европейският съвет отново подчерта важността на реформите, особено в областта на върховенството на закона, по-специално по отношение на независимостта и функционирането на съдебната система и борбата с корупцията. Европейският съвет потвърди отново неотложната необходимост от осезаем напредък за решаването на нерешените двустранни и регионални спорове, по-специално диалога Белград — Прищина за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово 3*. Европейският съвет изрази готовност да предостави статут на страна кандидатка на Босна и Херцеговина и за тази цел прикани Комисията незабавно да докладва на Съвета за изпълнението на 14-те ключови приоритета, изложени в неговото становище, като обърне специално внимание на приоритетите, които представляват съществен набор от реформи, за да може Европейският съвет да разгледа отново въпроса и да вземе решение.

На 19 юли се проведоха първите междуправителствени конференции със Северна Македония и Албания относно преговорите за присъединяване, с което бе поставено началото на нов етап в политиката на разширяване на ЕС. Комисията незабавно започна процеса на аналитичен преглед на достиженията на правото на ЕС (проверка).

Геополитическите предизвикателства, по-специално агресията на Русия срещу Украйна, също сближиха ЕС и Западните Балкани и доведоха до пълна солидарност помежду им. В отговор на войната ЕС интегрира Западните Балкани в собствените си инициативи за продоволствена и енергийна сигурност. Регионът е част от Европейския механизъм за готовност и реакция при кризи в областта на продоволствената сигурност и беше поканен да участва в съвместното закупуване на газ, втечнен природен газ и водород, които извършва ЕС. Турция 4 изигра ключова роля в посредничеството за преки преговори между Русия и Украйна и за сделките със зърно през юли. В качеството си на мащабен производител на селскостопански продукти тя е стратегически партньор по отношение на световната продоволствена сигурност.

Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония и Черна гора се присъединиха към ограничителните мерки на ЕС в отговор на агресивната война на Русия срещу Украйна. Сърбия и Турция все още не са го направили.

Турция продължава да бъде ключов партньор за Европейския съюз и страна кандидатка. Преговорите с Турция за присъединяване са в застой от 2018 г. Страната продължава да се отдалечава от ЕС поради продължаващото изоставане в областите на основните права, независимостта на съдебната система, икономическото управление и липсата на реформи в някои сектори. Що се отнася до Източното Средиземноморие, през юни 2022 г. Европейският съвет изрази дълбока загриженост относно неотдавнашните повтарящи се действия и изявления на Турция.

През юни 2022 г. Европейският съвет проведе стратегическа дискусия относно отношенията на Европейския съюз с неговите партньори в Европа. На 6 октомври 2022 г. в Прага се проведе първата среща на европейски държави в по-широк формат, т. нар. Европейска политическа общност. Повече от четиридесет лидери на европейски държави обсъдиха енергетиката, сигурността, климата и икономическата ситуация в Европа. Беше обсъдена и бъдещата насока на платформата и беше взето решение следващата среща да се проведе в Молдова. Тази неформална рамка няма да замени съществуващите политики и инструменти на ЕС, по-специално разширяването, и ще зачита напълно автономността на Европейския съюз при вземане на решения.

Преглед на ключовите развития

Агресивната война на Русия срещу Украйна разтърси енергийните пазари, предизвиквайки повишена нестабилност на цените и енергийна несигурност, които засягат ЕС и неговите непосредствени съседи. Повишаването на цените на енергията оказва влияние и върху други сектори, като транспорта (покачване на цените на горивата) и промишлеността (покачване на цените на суровините и торовете). Освен енергията, кризата оказа голямо въздействие върху хранително-вкусовата промишленост и други пазари, по-специално върху наличността и достъпността на храни, зърнени култури и някои суровини и върху цените на други стоки. Съществува голям неизползван потенциал за изграждане на устойчиви и отговорни стратегически партньорства в областта на критичните суровини, като същевременно е важно Западните Балкани да се интегрират във веригите на доставки в ЕС.

ЕС включи Западните Балкани в усилията си за смекчаване на въздействието от войната и пандемията от COVID-19.

За ускоряването на интеграцията на Западните Балкани се прави много предвид статута им на страни кандидатки и потенциални кандидатки. Това се постига чрез участие в програми и агенции на ЕС, но също и чрез прилагането на споразуменията за стабилизиране и асоцииране (ССА), икономическия и инвестиционен план 5 (ИИП), приобщаващи рамки за регионално сътрудничество, като стратегията на ЕС за региона на Адриатическо—Йонийско море и стратегията на ЕС за региона на река Дунав, и потенциално чрез регионална икономическа интеграция. ЕС непрекъснато засилва ангажимента си със Западните Балкани относно политиките, насочвайки вниманието си върху области от общ интерес, като правосъдие и вътрешни работи, икономика и единен пазар, енергетика, транспорт и цифрова политика, гражданска защита, социална политика, образование и изследвания и иновации, както и в областта на външните работи, сигурността и отбраната. Ангажиментът в областта на външните работи, сигурността и отбраната включва подкрепа за укрепване на капацитета за киберсигурност и отбрана. В процеса на стабилизиране и асоцииране вече се предвижда значителна интеграция преди датата на присъединяване. Освен възможностите, които предоставят ССА, съществуват и други регионални споразумения, по-специално Транспортната общност и Енергийната общност, които предлагат значителни възможности за интеграция. Чрез Енергийната общност ЕС също така отваря своя пазар на електроенергия за Западните Балкани, при условие че бъдат извършени регулаторни реформи. В този контекст от решаващо значение е да се постигне напредък по програмата за интегриране на пазара на електроенергия в региона и с ЕС, включително приемането на обща методология за изчисляване на капацитета за пренос. Зеленият преход е най-добрият шанс за Европа да стане по-независима в енергийно отношение и също така да допринесе за забавянето на изменението на климата и за подобряването на живота на хората. Планът REPowerEU 6 , подкрепен от външния ангажимент на ЕС в областта на енергетиката в един променящ се свят 7 , които Европейската комисия стартира през май 2022 г., ще помогнат да се намали зависимостта на ЕС и Западните Балкани от руски газ. Очаква се Западните Балкани да постигнат пълно съответствие със законодателството и приоритетите на политиката на ЕС съгласно този план. Новата енергийна платформа на ЕС ще помогне за обединяване на търсенето, координиране на използването на инфраструктурата, договаряне с международни партньори и подготовка за съвместно закупуване на газ, водород и втечнен природен газ. Чрез REPowerEU също така се насърчава енергийната диверсификация като част от повишаването на енергийната сигурност, включително диверсификацията на доставките на природен газ. Въпреки че краткосрочните мерки могат да помогнат за смекчаване на последиците от тази ситуация, кризата ясно показва спешната необходимост от възприемане на зеления и цифровия преход като двигатели за устойчив растеж и диверсификация.

Сътрудничеството в тези области се подкрепя от засиленото участие на Западните Балкани в неформални съвети и редовни контакти на високо равнище. Лидерите от ЕС продължиха да взаимодействат със своите колеги от Западните Балкани, включително на високо равнище, последно по време на срещата на лидерите от ЕС и Западните Балкани през юни 2022 г. След заседанието на Съвета по външни работи през май 2022 г. външните министри на ЕС проведоха за първи път неформален обмен на мнения със своите шестима колеги от Западните Балкани. Партньорите от Западните Балкани бяха поканени да дадат писмен принос за заседанията на Съвета по външни работи в съответствие с ангажиментите, поети на срещата на високо равнище в Бърдо, и впоследствие бяха информирани за резултатите. Те участват и в пилотната фаза на създаването на Европейска дипломатическа академия. През декември 2021 г. на годишния форум на министрите на правосъдието и вътрешните работи от ЕС и Западните Балкани, проведен в Бърдо край Кран, беше предоставена възможност за дискусии между ЕС и региона относно укрепването на управлението на миграцията, убежището и на границите, противодействието на тероризма, екстремизма и радикализацията, борбата с организираната престъпност, укрепването на върховенството на закона и съдебните реформи. Министерската среща на трите платформи на Западните Балкани относно културата, научните изследвания и иновациите, образованието и обучението се проведе в Тирана през юни 2022 г. в контекста на започналото в рамките на Програмата за Западните Балкани по-тясно сътрудничество в областите на иновациите, научните изследвания, образованието, културата, младежта и спорта. През юни 2022 г. в Брюксел се проведе министерски диалог относно регулаторните аспекти на цифровата политика.

Икономическият и инвестиционен план за Западните Балкани (ИИП) продължи да допринася за обвързването на реформите и инвестициите, необходими в различните държави, предлагайки дългосрочна перспектива, по-специално по отношение на политиките в областта на инфраструктурата и свързаността. Планът, чийто етап на изпълнение започна, продължи да играе важна роля в оказваната от ЕС подкрепа за преодоляване на социално-икономическата пропаст между региона и ЕС и за подпомагане на неговия зелен и цифров преход. Икономическият и инвестиционен план и Зелената програма 8 , която е насочена към действия в областите на климата, кръговата икономика, биологичното разнообразие, борбата със замърсяването и устойчивите продоволствени системи, са най-добрите инструменти за това регионът постепенно да постигне устойчивост и енергийна независимост. Основните водещи инициативи на плана са насочени към постепенно премахване на въглищата, диверсификация на маршрутите за доставка на газ, инвестиции във възобновяеми енергийни източници и увеличаване на икономиите на енергия чрез вълната на саниране. Подробен преглед на изпълнението на ИИП може да се намери в приложението към настоящото съобщение.

В инвестиционната рамка за Западните Балкани бяха одобрени съфинансиране от ЕС и двустранни донори за 24 водещи инфраструктурни инвестиции в ключови енергийни и транспортни коридори, както и за социалната сфера, цифровата икономика, енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и пречиствателни станции за отпадъци и отпадъчни води, на обща стойност над 3,3 милиарда евро. С подкрепата на ЕС регионът отбелязва напредък и в изпълнението на зелената програма. Необходими са допълнителни усилия за реформи в подкрепа на зеления преход и регионалната икономическа интеграция, така че да се разгърне пълният потенциал на инвестициите.

С цел да се подпомогне по-добре икономическото възстановяване след пандемията и да се преодолеят последиците от войната на Русия срещу Украйна, от решаващо значение е в следващите програми за икономически реформи (ПИР) да се предложат мерки за насърчаване на приобщаващ и устойчив икономически растеж в съответствие с приоритетите на ЕС за зелен преход и цифровизация. За да се използват възможностите и да се сведат до минимум потенциалните отрицателни последици от тези предизвикателства, от решаващо значение е партньорите от Западните Балкани и Турция да поддържат макрофискална стабилност и да провеждат структурни реформи, за да преодолеят установените слабости в своите икономики и да ги направят по-устойчиви в дългосрочен план. Предвид голямата несигурност, влошаващите се прогнози за растежа и силния и постоянен инфлационен натиск ще са необходими целенасочени временни мерки за смекчаване на неблагоприятните въздействия върху най-уязвимите слоеве от населението. Тази подкрепа трябва да бъде внимателно балансирана с необходимостта от възстановяване на фискалните резерви и намаляване на свързаните с държавния дълг уязвимости чрез надеждни средносрочни стратегии за фискална консолидация. Намаляването на високата инфлация, която продължава да расте, ограничаването на макроикономическите дисбаланси и възстановяването на доверието в макроикономическите политики са особено важни за Турция. Ето защо пълният ангажимент за изпълнение на реформите, заложени в програмите за икономически реформи и в насоките относно политиката, приети съвместно с държавите — членки на ЕС 9 , е от съществено значение не само за повишаването на конкурентоспособността, насърчаването на създаването на работни места и улесняването на социалното приобщаване, но и за постигането на фискална устойчивост, изпълнението на икономическите критерии в процеса на присъединяване и максималното увеличаване на потенциалното въздействие на инвестиционния пакет на ЕС.

С приемането на Регламента за ИПП III 10 през септември 2021 г. и на програмната рамка на ИПП III през декември 2021 г. бе поставено началото на изпълнението на ИПП III. До края на 2021 г. Комисията прие годишни и многогодишни решения за финансиране на стойност над 4 милиарда евро. Това даде възможност по-специално за изпълнението на икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани. Програмирането на ИПП III продължава да се основава на стабилен подход, съобразен с политиката, като помощта се предоставя в съответствие със стратегически и динамични критерии с акцент върху основните изисквания за членство. През октомври 2021 г. и май 2022 г. бяха проведени два геополитически диалога на високо равнище между Комисията и Европейския парламент за обсъждане на общия подход към изпълнението на ИПП III, неговите цели и програмирането на средствата по ИПП.

Западните Балкани трябва да увеличат усилията си и да демонстрират политическа воля за решаване на проблемите, които възпрепятстват създаването на общия регионален пазар, чрез който ще се увеличат максимално ползите от ИИП. През ноември 2020 г. на срещата на високо равнище в София, проведена в рамките на Берлинския процес, регионът постигна съгласие по амбициозен план за създаване на общ регионален пазар. Постигнат е известен напредък, например разширяване на зелените ленти за преминаване за държавите — членки на ЕС. Въпреки това, поради разногласия, които не са свързани с работата по същество относно общия регионален пазар, все още не е възможно да се подкрепят политически споразуменията, постигнати на техническо равнище. Тези споразумения в рамките на общия регионален пазар биха донесли значителни ползи от гледна точка на повишаването на привлекателността и конкурентоспособността на целия регион, ускоряването на възстановяването след пандемията и смекчаването на въздействието от агресията на Русия срещу Украйна. Това би привлякло и инвеститори, търсещи диверсификация на доставките и по-кратки вериги за създаване на стойност, и би спомогнало да се увеличат в максимална степен ползите от инвестициите в инфраструктура за свързаност. Поради това е важно всички участници да играят конструктивна роля в изграждането на общия регионален пазар и изпълнението на съвместните си ангажименти в полза на хората и предприятията в региона. Инициативата „Отворени Балкани“, стартирана от Албания, Северна Македония и Сърбия, може да изиграе положителна роля в процеса, при условие че се основава на правилата на ЕС и е отворена за всички партньори от Западните Балкани. Въпреки възникващите ограничения в предлагането Западните Балкани трябва да се въздържат от въвеждането на едностранни търговски ограничения. Трябва да се даде приоритет на преустановяването на всички съществуващи мерки, които противоречат на споразуменията за стабилизиране и асоцииране и на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) и са в разрез с духа на общия регионален пазар.

Агресията на Русия срещу Украйна предизвика силен отзвук в целия регион и допълнително подчерта значението на привеждането в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност в процеса на разширяване. Западните Балкани и Турция се присъединиха към огромното мнозинство от международната общност, включително ЕС, като гласуваха в подкрепа на две резолюции на Общото събрание на ООН относно руската инвазия в Украйна и нейните хуманитарни последици, както и за прекратяване на членството на Русия в Съвета по правата на човека. Албания, която е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН от януари 2022 г., участва активно в работата му, включително като съавтор на резолюциите, осъждащи агресията. Пълното привеждане в съответствие с ОВППС на ЕС от страна на Албания, Черна гора и Северна Македония е силен сигнал за техния стратегически избор за присъединяване към ЕС. Значителното нарастване на официалното съответствие в областта на ОВППС на Босна и Херцеговина и едностранното съответствие на Косово също се признават и приветстват. За Сърбия степента на съответствие в областта на ОВППС намаля значително през периода на докладване. От Сърбия се очаква приоритетно да изпълни своя ангажимент и постепенно да приведе позициите си в съответствие с ОВППС на ЕС, включително с ограничителните мерки, съгласно преговорната рамка на страната. През периода на докладване степента на привеждане в съответствие с ОВППС от страна на Турция продължи да се влошава, включително заради неприсъединяването към ограничителните мерки на ЕС срещу Русия.

Черна гора и Сърбия продължиха да прилагат преразгледаната методология, изложена в съобщението на Комисията „Засилване на процеса на разширяване — надеждна перспектива за членство в ЕС за Западните Балкани“ 11 и одобрена през юни 2021 г. на политическите междуправителствени конференции, проведени с тези държави. Всички преговорни глави с Черна гора са отворени, а три от тях бяха временно затворени. Напредъкът на Сърбия в реформите даде възможност за започването на преговори по клъстер 4 „Зелена програма и устойчива свързаност“ на междуправителствената конференция със Сърбия, проведена през декември 2021 г. Междуправителствената конференция също така очерта пътя към отварянето на допълнителни клъстери въз основа на очаквания напредък на страната, по-специално по отношение на реформите в областта на върховенството на закона и нормализирането на отношенията с Косово. Междуправителствената конференция с Черна гора през декември 2021 г. предостави политически насоки за ускоряване на работата за изпълнение на междинните критерии в областта на върховенството на закона. Това продължава да бъде следващият етап, необходим за постигането на напредък в преговорите за присъединяване.

В съответствие с преразгледаната методология, в заключенията и препоръките на настоящото съобщение Комисията оценява цялостните резултати от преговорите за присъединяване с Черна гора и Сърбия и предлага по-нататъшни действия за всяка от държавите. Следващите междуправителствени конференции следва да се проведат след публикуването на настоящия годишен пакет от доклади и последващите заключения на Съвета.

На 19 юли се проведоха междуправителствени конференции със Северна Македония и Албания относно преговорите за присъединяване. Това беше признание за трайния ангажимент на двете държави, постиженията им в областта на реформите и устойчивостта на техния напредък по пътя към ЕС. За първи път преразгледаната методология за разширяване се прилага в своята цялост, като по този начин в целия преговорен процес се внасят по-голяма предвидимост и повече динамика и се предоставят по-силни политически насоки. Комисията незабавно стартира процеса на проверка. Проверката представлява аналитичен преглед на съвкупността от правото на ЕС и се извършва съвместно от Комисията и всяка от страните кандидатки. Този процес дава възможност на страните кандидатки да се запознаят с достиженията на правото на ЕС и впоследствие да определят своята степен на съответствие със законодателството на ЕС и да очертаят планове за по-нататъшно хармонизиране.

В становището на Комисията относно кандидатурата на Босна и Херцеговина за членство в Европейския съюз 12 бяха определени 14 ключови приоритета, които държавата трябва да изпълни, преди Комисията да може да препоръча започване на преговори за присъединяване към ЕС. Съветът одобри 14-те ключови приоритета през 2019 г. През юни 2022 г. Европейският съвет изрази готовността си да предостави статут на страна кандидатка на Босна и Херцеговина и прикани Комисията да докладва за изпълнението на 14-те ключови приоритета, като обърне специално внимание на онези, които представляват съществен набор от реформи. Настоящият пакет отговаря на това искане.

ЕС продължи да подкрепя прилагането на Споразумението за стабилизиране и асоцииране с Косово и да съветва правителството относно ключови реформи, свързани с ЕС. Предложението на Комисията за премахване на изискванията за притежаване на виза за гражданите на Косово все още се разглежда в Съвета. Понастоящем е още по-неотложно този въпрос да бъде решен приоритетно. Комисията поддържа оценката си от 2018 г., че всички критерии, определени от Съвета за либерализиране на визовия режим с Косово, са изпълнени.

Турция е страна кандидатка и ключов партньор на ЕС в основни области от общ интерес, като търговията, миграцията, борбата с тероризма, общественото здраве, климата, енергетиката, транспорта и регионалните въпроси. В областта на енергетиката Турция продължава да бъде важна и надеждна транзитна страна към ЕС. Преговорите с Турция за присъединяване все още са в застой. Турция не преобърна отрицателната тенденция да се отдалечава от Европейския съюз, като в областите на демокрацията, върховенството на закона, основните права и независимостта на съдебната власт се наблюдават сериозни крачки назад. Диалогът по тези въпроси остава неразделна част от отношенията между ЕС и Турция.

Диалогът и сътрудничеството с Турция бяха засилени в съответствие с насоките на Европейския съвет от 2021 г. Европейският съюз е готов да работи с Турция по поетапен, пропорционален и обратим начин за засилване на сътрудничеството в редица области от общ интерес, при положение че намаляването на напрежението продължи, Турция се ангажира конструктивно и при изпълнение на установените условия, определени в неотдавнашните заключения на Европейския съвет. ЕС има стратегически интерес от стабилна и сигурна среда в Източното Средиземноморие и от развитието на отношения, основаващи се на сътрудничество и взаимна полза, с Турция. Вземайки предвид съвместното съобщение 13 , ЕС потвърди отново решимостта си да използва инструментите и възможностите, с които разполага, за да защити своите интереси и тези на своите държави членки, както и да запази стабилността в региона в случай на нови провокации или едностранни действия в нарушение на международното право. Изявлението на ЕС и Турция от 2016 г. продължи да дава резултати и да бъде основната рамка за сътрудничество в областта на миграцията. Турция продължи да полага похвални усилия за приемането на повече от 4 милиона бежанци от Сирия и други държави. Въпреки това продължават проблемите във връзка с изпълнението на Изявлението поради едностранното преустановяване от страна на Турция на връщанията на незаконни мигранти и отхвърлянето на търсещи убежище лица от гръцките острови от март 2020 г. нататък Броят на незаконните преминавания на границата между Турция и ЕС все още е значително по-малък, отколкото преди приемането на Изявлението на ЕС и Турция. Алтернативните маршрути за контрабанда към контролираните от правителството зони в Кипър и към Италия представляват най-голямата част от пристигащите в ЕС през 2021 г. Незаконните миграционни потоци през тези маршрути се увеличиха значително през 2022 г.

ЕС продължи да изпълнява ангажимента си да предоставя значителна финансова подкрепа за бежанците и приемните общности в Турция. По линия на Механизма за бежанците в Турция бяха мобилизирани 6 милиарда евро. Пълният му оперативен бюджет беше договорен в края на 2020 г., като към юни 2022 г. бяха изплатени над 4,7 милиарда евро. Сред постигнатите от механизма резултати бяха предоставянето на помощ на 1,9 милиона бежанци, за да посрещнат основните си нужди, подпомагането на 740 000 деца бежанци, за да посещават училище, изграждането на 405 училища и предоставянето на над 22,8 милиона здравни консултации. Комисията отпусна допълнителен пакет от 3,5 милиарда евро за периода 2020—2023 г. Това ще включва финансиране за управление на миграцията и граничен контрол, по-специално по източната граница на Турция.

Както ЕС, така и Турция продължават да се възползват от митническия съюз, а икономическата интеграция на Турция с ЕС се запазва висока. Комисията продължи да засилва ангажиментите си с Турция относно редица пречки пред търговията, които възпрепятстват гладкото функциониране на митническия съюз. Въпреки това отбелязаният напредък е незначителен и по-голямата част от търговските пречки не бяха преодолени.

Едностранната външна политика на Турция продължи да бъде в противоречие с приоритетите на ЕС съгласно ОВППС и с по-широките интереси на ЕС, по-специално поради интервенциите и подкрепата за военни действия в някои регионални конфликти. Турция обаче продължи да бъде отворена за политически диалог по регионални въпроси. Степента на привеждане в съответствие на Турция в областта на ОВППС допълнително се влоши. Европейският съвет изрази очакването си, че Турция и всички участващи страни ще допринасят положително за разрешаването на регионалните кризи. Турция е активно ангажирана дипломатически за справяне с различните предизвикателства на руската агресия в Украйна, като се опитва да намали ескалацията на конфликта, например чрез постигане на прекратяване на огъня. Тя също така предприе дипломатическа инициатива за улесняване на износа на украинско зърно. Сделката, договорена от Украйна и Русия през юли в Истанбул със съдействието на ООН и Турция, не би била възможна без конструктивната роля на Турция, която участва и в улесняването на нейното изпълнение. Независимо от това несъгласието на Турция с ограничителните мерки на ЕС срещу Русия е особено тревожно поради свободното движение на продукти, включително на стоки с двойна употреба, в рамките на митническия съюз между ЕС и Турция. Това създава риск от подкопаване на ограничителните мерки на ЕС. За да продължи да функционира митническият съюз, договарящите се страни по него трябва напълно да спазват действащите правила и да избягват подкопаването на взаимното доверие. Турция подписа меморандум за разбирателство за развитие на икономическите и търговските отношения с Русия.

Продължаването на диалога добросъвестно и въздържането от едностранни действия, които противоречат на интересите на ЕС и нарушават международното право и суверенните права на държавите — членки на ЕС, са съществено изискване за осигуряването на стабилна и сигурна среда в Източното Средиземноморие и за развитието на отношения на сътрудничество и взаимна полза между ЕС и Турция. Всички различия трябва да бъдат разрешавани посредством мирен диалог и в съответствие с международното право.

Действията във Вароша, които противоречат на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, продължиха да подкопават перспективата за възобновяване на преговорите и за цялостно уреждане на кипърския проблем. Очаква се Турция незабавно да отмени всички действия и стъпки, предприети по отношение на Вароша от октомври 2020 г.

II. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ПРОЦЕСА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ

От държавите, участващи в процеса на разширяване, се очаква да постигнат стабилен напредък по съответните си програми за реформи в областта на основополагащите принципи, да продължават реформите и да демонстрират конкретен напредък в областите на върховенството на закона, икономиката, функционирането на демократичните институции и реформата на публичната администрация. Осигуряването на стабилни и необратими постижения във всички тези области остава решаващо за изпълнението на изискванията за членство в ЕС. В някои случаи е постигнат напредък в съдебната реформа, в усъвършенстването на правната рамка за правата на човека и в реформите на публичната администрация. Въпреки отбелязания досега напредък все още е необходима силна политическа решимост, за да се постигне успех в изпълнението на реформите. Напредъкът по изпълнението на икономическите критерии за присъединяване е твърде бавен, за да се намали съществено икономическата разлика с ЕС. Политическата и институционална съпротива срещу промяната продължава и в някои държави се наблюдават отрицателни развития. Те се отнасят например до все по-враждебната среда за гражданското общество, свободата на словото и свободата на медиите и опитите за упражняване на неправомерно влияние и политическа намеса в съдебната система. Ефективното прилагане на рамки за борба с корупцията трябва да остане приоритет в страните, участващи в процеса на разширяване, включително интегрирането на мерки за борба с корупцията в секторите, които са най-уязвими по отношение на корупцията. Необходимо е да се постигне напредък в привеждането на обществените поръчки в съответствие с европейските стандарти и добри практики, в по-голямото предотвратяване на конфликти на интереси и укрепването на почтеността в публичната служба. Необходими са съгласувани и последователни усилия за ограничаване и ефективно справяне с обсебването на държавата от частни интереси. Постигането на стабилни резултати от активни разследвания, съдебни преследвания и окончателни присъди в борбата с корупцията на всички равнища и в тежката и организираната престъпност остава дългосрочна цел, която продължава да изисква допълнителни засилени и последователни усилия, включително чрез по-нататъшно укрепване на стратегическия и оперативния капацитет.

Функциониране на демократичните институции

Въвеждането на мерки за консолидиране на функционирането на демократичните институции е от решаващо значение за процеса на разширяване, но в много случаи все още не е демонстрирана истинска политическа воля за осъществяване на съответните реформи. Функционирането на парламентите, особено в Западните Балкани, продължава да е възпрепятствано от силната политическа поляризация и липсата на междупартиен диалог, въпреки че през отчетния период бяха предприети някои положителни стъпки.

В Сърбия президентските и предсрочните парламентарни избори, както и местните избори за Белград, се проведоха на 3 април 2022 г. като цяло в спокойна атмосфера. Участваха всички политически сили, което доведе до по-плуралистичен и представителен парламент в сравнение с изборите през 2020 г. Освен това преди изборите широк кръг политически участници се включиха в конструктивен междупартиен диалог, подпомаган от Европейския парламент. Въпреки това международните наблюдатели, ръководени от Службата за демократични институции и права на човека на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, отбелязаха редица недостатъци на парламентарните избори. Значителните забавяния при определянето на окончателните резултати от изборите и съответно при съставянето на ново правителство доведоха до забавяне на процеса на вземане на решения. Новият кодекс за поведение беше изменен през септември 2021 г., а през октомври 2021 г. беше създадена комисията по етика. Използването на обидни реплики срещу политически опоненти и граждански активисти продължи по време на парламентарните дебати.

В Черна гора поляризацията, липсата на конструктивен ангажимент между политическите партии и невъзможността да се постигне консенсус по ключови въпроси от национален интерес продължиха и доведоха до свалянето на две правителства на малцинството чрез вот на недоверие. Правилното функциониране на черногорските институции беше сериозно засегнато от политическата нестабилност и забавеното вземане на решения и прилагане на реформите. Функционирането на основните съдебни органи беше отслабено поради техния непълен състав, дължащ се на неспособността на парламента да избере нови членове. От средата на септември Конституционният съд не е в състояние да изпълнява функциите си поради липса на кворум, което засилва политическата несигурност.

В Косово правителството, избрано през 2021 г., имаше политическа и институционална стабилност благодарение на солидното си мнозинство. Това трябваше да даде възможност на Косово да ускори усилията си за укрепване на демокрацията и върховенството на закона, за борба с корупцията и за засилване на законодателните дейности, включително по отношение на реформите, свързани с ЕС. Честата липса на кворум в народното събрание и бойкотите от опозиционните партии обаче доведоха до забавяне на приемането на ключови закони. Необходими са усилия за укрепване на ролята на народното събрание като форум за конструктивен политически диалог и изграждане на консенсус, особено по отношение на програмата с реформи, свързани с ЕС. През есента на 2021 г. бяха проведени местни избори, които като цяло бяха добре организирани, прозрачни и конкурентни, с изключение на общините с косовски сърби, където политическата конкуренция беше ограничена. Все още е необходимо да се отстранят дългогодишни недостатъци.

В Албания след парламентарните избори през 2021 г. избраните членове от най-големите опозиционни партии заеха местата си в парламента. Що се отнася до реформите, свързани с ЕС, народното събрание постигна междупартиен консенсус относно конституционна поправка за удължаване на мандата на органите за съдебен контрол. Въпреки това парламентарният живот беше повлиян от вътрешни конфликти в най-голямата опозиционна партия. На правителствено равнище Албания продължи да насочва вниманието си към програмата на ЕС за реформи.

В Северна Македония парламентът остава основният форум за политически диалог. След интензивни дебати той прие заключения по предложението, които проправиха пътя за започването на преговори за присъединяване. Работата му обаче беше затруднена от политическата поляризация и „активното блокиране“ от основната опозиционна партия, което се отрази на приемането на някои законодателни актове. Парламентът и правителството се ангажираха да започнат и да постигнат приоритетно съответните конституционни промени с оглед на включването в Конституцията на граждани, които живеят в границите на държавата.  

В Босна и Херцеговина политическата поляризация и пречките доведоха до застой в работата на демократичните институции и в реформите по пътя към ЕС. Президентството, министерският съвет и парламентът останаха блокирани до пролетта на 2022 г. Срещите за диалог с ЕС относно политиките, провеждани съгласно Споразумението за стабилизиране и асоцииране, не можеха да се състоят до юни 2022 г. Администратвната единица Република Сръбска предприе инициативи за едностранно поемане на компетенции на държавата. Понастоящем тези инициативи са спрени или подлежат на конституционен контрол. Върховният представител използва изпълнителните си правомощия четири пъти през периода на докладване, за да преодолее пречките, включително за да предостави средства за организиране на изборите през октомври 2022 г. Държавният бюджет беше приет едва в края на юни. През пролетта на 2022 г. държавните институции постепенно възобновиха работата си и бяха предприети първоначални стъпки за преодоляване на изоставането в реформите. Политическите участници демонстрираха единен подход, който позволи на Босна и Херцеговина да приеме закона за обществените поръчки, както и да стане държава — участничка в Механизма за гражданска защита на Съюза. Парламентарните избори бяха проведени на 2 октомври. Според предварителните констатации на Службата за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа изборите са били конкурентни и добре организирани като цяло, но са се провели в среда на недоверие към държавните институции и реторика, подхранваща етническото разделение. В същия ден върховният представител наложи изменения в конституцията на федерацията и в избирателния закон, насочени към решаване на редица въпроси, свързани с функционирането и своевременното създаване на органите.

През периода на докладване отстъплението в областта на демокрацията в Турция продължи. Въпреки прекратяването на извънредното положение през юли 2018 г. няколко правни разпоредби, предоставящи извънредни правомощия на правителството и запазващи няколко ограничителни елемента от режима на извънредното положение, продължават да са част от правната система, което се отразява на демокрацията и основните права. Структурните недостатъци на президентската система все още не са отстранени. Парламентът все още не разполага с необходимите средства, за да търси отговорност от правителството.

Съдебна власт и основни права

Независимата, безпристрастна, отговорна и професионална съдебна система, която функционира ефикасно и чиито решения се изпълняват ефективно, е гръбнакът на върховенството на закона. В част от случаите беше постигнат известен напредък по отношение на съдебните реформи. Въпреки това съдебните институции на Западните Балкани и в Турция остават изложени на много предизвикателства. По-специално оказването на неправомерен външен натиск върху съдебната система продължи, подкопавайки независимостта на съдиите и прокурорите, застрашавайки цялостния институционален баланс и в крайна сметка засягайки разделението между държавните власти. В резултат на това принципът на равенство пред закона продължава да отслабва. Решителният напредък в прилагането на съдебните реформи, основан на силна политическа воля, продължава да бъде от съществено значение. С оглед на по-нататъшния напредък в процеса на присъединяване от решаващо значение е консолидирането на функциите на съдебната система, което да доведе до стабилни дългосрочни резултати.

Албания продължи да постига добър напредък в изпълнението на цялостната си съдебна реформа, включително като продължи да гарантира постигането на осезаеми резултати в процеса на проверка. Конституционният съд продължи да функционира пълноценно. Назначенията във Върховния съд доведоха до намаляване на изоставането за първи път. Все още е необходимо да се постигне напредък по отношение на системата за управление на делата и системата за юридическо образование.

Северна Македония отбеляза известен напредък благодарение на стабилното прилагане на съдебната си стратегия. Съдебната власт демонстрира ангажимента си да защитава своята почтеност и независимост. Съдебните институции последователно прилагат новите правила за назначаване, повишаване, дисциплинарно наказание и освобождаване от длъжност на съдиите и прокурорите. С цел да се гарантира, че автоматизираната информационна система за управление на делата функционира пълноценно, трябва да се осигурят необходимите ресурси.

Сърбия постигна известен напредък като цяло за укрепване на независимостта и отчетността на съдебната система, като направи важна стъпка, одобрявайки съответните изменения на Конституцията през февруари 2022 г. Като следваща стъпка ще бъде важно да се приемат изменения на законодателни актове за изпълнение при спазване на конституционните срокове, за да може реформата да влезе в сила в пълна степен. Сърбия създаде две експертни работни групи, натоварени да изготвят законодателството за изпълнение.

Косово отбеляза известен напредък в съдебните реформи. Бяха предприети стъпки за започване на изпълнението на стратегията за върховенството на закона и плана за действие и беше приета нова законодателна рамка за системата на прокуратурата. Въпреки това са необходими допълнителни стъпки за повишаване на ефективността и независимостта на съдебната система.

Черна гора постигна ограничен напредък в осъществяването на ключови съдебни реформи. Все още има опасения относно функционирането на институциите и консолидирането на независимите съдебни и прокурорски съвети, а отчетността на съдебната система е на ранен етап. Разследванията на Специалната прокуратура по няколко дела за корупция по високите етажи на властта доведоха до арестите на бившия председател на Върховния съд и на председателя на Търговския съд по обвинения в корупция и организирана престъпност. Все още не са образувани съдебни производства по разследваните случаи.

Босна и Херцеговина изостава в съдебната реформа и не е отбелязала напредък в укрепването на сектора. През май 2022 г. парламентът отхвърли законодателните изменения, целящи да се въведе система за проверка на имуществените декларации на лицата, заемащи съдебни длъжности. Поради липсата на реален политически ангажимент към върховенството на закона и към пътя към ЕС интегритетът на правосъдния сектор продължи да се влошава.

В Турция продължава отстъплението, наблюдавано през последните години. Не се обръща внимание на системната липса на независимост на съдебната власт. Политическият натиск върху съдебната система продължава, подкопавайки нейната независимост и цялостното качество на работата ѝ. Отказът на Турция да изпълни съответните решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) засили опасенията относно спазването на международните и европейските стандарти от страна на Турция. Неизпълнението на решението на ЕСПЧ по делото Кавала, вследствие на което Съветът на Европа започна процедура за нарушение срещу Турция, породи сериозни съмнения относно ангажимента на страната да изпълнява задълженията си като член на Съвета на Европа. Временното отстраняване и уволненията на съдии и прокурори продължиха да отслабват независимостта, ефективността и професионализма на съдебната система. Турските власти трябва спешно да отстранят редица сериозни недостатъци в системата, включително по отношение на правото на справедлив съдебен процес и стриктното спазване на презумпцията за невиновност.

Корупцията продължава да е широко разпространена в Западните Балкани и Турция. Напредъкът в ефективната борба с корупцията е неравномерен. В някои държави е постигнат известен напредък, предимно в области, свързани с предотвратяване на корупцията. Все още са необходими реална политическа воля и ясен ангажимент за продължаване на усилията за реформи, за да се подобрят прозрачността и почтеността и да се постигнат осезаеми и убедителни резултати от разследванията, съдебните преследвания и окончателните присъди. Съществува необходимост от по-нататъшно интегриране на мерки за борба с корупцията в ключови сектори, за да се насърчат реформите и да се противодейства по-значимо и ефективно на корупцията във всички сектори. Необходимо е да се извършат целенасочени оценки на риска в секторите, които са най-податливи на корупция, за да се определят рисковете от корупция и уязвимостта на това явление и в крайна сметка да се задейства разработването на стабилни мерки за борба с корупцята. Стратегиите и плановете за действие за борба с корупцията трябва да се прилагат по систематичен и структуриран начин, включително в ключови сектори като обществените поръчки, управлението на публичните финанси, енергетиката, транспорта, здравеопазването, водоснабдяването, инфраструктурата, природните ресурси и образованието. Необходимо е по-решително да се противодейства на корупцията по високите етажи на властта и на политическата корупция, тъй като все още има признаци за силно преплитане на обществени и частни интереси. Обществените поръчки продължават да бъдат особено податливи на корупция. В хода на целия процес на възлагане на обществени поръчки е необходимо механизмите за контрол да бъдат засилени, а прозрачността значително да се повиши чрез решителни и по-амбициозни мерки.

Северна Македония продължи да полага усилия в борбата с организираната престъпност и корупцията и постигна допълнителен напредък. Държавната комисия за превенция на корупцията упражни активно своя мандат. Страната продължи да си сътрудничи с международните партньори и да координира с тях вътрешните мерки за борба с организираната престъпност. В Албания специализираната структура за борба с корупцията и организираната престъпност (SPAK) проведе наказателни производства и финансови разследвания, които доведоха до окончателни присъди в няколко дела за корупция по високите етажи на властта. Проверката на съдебната система продължава да дава резултати в борбата с корупцията в тази система. Сърбия постигна известен напредък в по-нататъшното изпълнение на препоръките на Групата държави срещу корупцията към Съвета на Европа (GRECO). Изготвянето на нова антикорупционна стратегия, придружена от план за действие, отдавна е закъсняло. Черна гора подобри своите резултати в предотвратяването на корупцията, но все още е необходимо да се предприемат надеждни ответни действия на наказателното правосъдие в борбата с корупцията, включително корупцията по високите етажи на властта. В Косово беше постигнат известен напредък с приемането на значителен законодателен пакет за борба с корупцията, съдържащ новия закон за наказателно-процесуалния кодекс, закона за агенцията за предотвратяване на корупцията, закона за деклариране на имуществото и законодателството, уреждащо финансирането на политическите партии. Парламентът на Босна и Херцеговина отхвърли закон за конфликт на интереси, а последващите съдебни действия по дела за корупция, предизвиквали обществен резонанс, бяха избирателни и непрозрачни. Броят на окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта остава много нисък.

През периода на докладване в Турция не беше отбелязан напредък. Необходимо е да се подобрят правната рамка и институционалната структура, за да се ограничат политическото и неправомерното влияние върху наказателното преследване и произнасянето на окончателни решения по дела за корупция. Повечето от препоръките на GRECO не са изпълнени.

Постоянният недостиг на човешки и финансови ресурси в съдебните институции и липсата на специален капацитет и експертен опит във финансовите разследвания в Западните Балкани продължават да възпрепятстват ефективното разследване и произнасяне по дела за организирана престъпност и корупция. Въпреки че са налице дейности за изграждане на капацитет за сектора на правосъдието, недостатъчните структури за стимулиране, неефективните системи за управление на изпълнението и уязвимостта на сектора на правосъдието на политически натиск допринасят за лошото управление на делата, дългите процедури и ниския дял на мерките за изземване и конфискация.

Основните права до голяма степен са залегнали в законодателството на Западните Балкани, но продължават да съществуват предизвикателства пред ефективното им прилагане. Рамката на политиката постепенно се дооформя, по-специално по отношение на борбата с дискриминацията и насилието, основано на пола, но продължават да съществуват системни пропуски във финансирането на мерки за насърчаване и защита на правата на човека и много сектори продължават да зависят от донори. Институциите на омбудсмана продължават да играят ключова роля в утвърждаването и защитата на правата на човека в Западните Балкани и спазването на дадените от тях препоръки и тези на други независими органи. Правителствата в региона трябва последователно да изпълнят всички препоръки на международните и регионалните органи за наблюдение на правата на човека, включително препоръките относно условията в затворите и предотвратяването на малтретирането. Гражданското общество продължава да допълва или дори да замества правителството в предоставянето на услуги на групи в неравностойно положение. Опасенията и препоръките от предишните доклади относно държавите остават до голяма степен валидни и трябва да бъдат разгледани спешно. Положението с правата на човека в Турция продължи да се влошава и да буди сериозна загриженост.

Свободата на словото, свободата на медиите и плурализмът са основни стълбове на демократичното общество и трябва да бъдат отстоявани. Напредъкът в това отношение в целия регион на Западните Балкани е ограничен, а в някои страни не е постигнат никакъв напредък. Препоръките от предишните доклади останаха до голяма степен неизпълнени. Плурализмът се запазва характерна черта в по-голямата част от региона, но независимостта на медиите и развитието на качествена професионална журналистика продължават да бъдат възпрепятствани от преплитането на икономически и политически интереси и неблагоприятните условия на пазара на труда, които водят до автоцензура. Случаите на заплахи, сплашване и насилие срещу журналисти, както и на обидни изказвания от страна на държавни служители, продължават да будят сериозна загриженост. Те могат да имат възпиращ ефект върху упражняването на свободата на медиите и темпото на разследванията и съдебните преследвания на такива инциденти трябва да се ускори. Независимостта на медийните регулатори и обществените радио- и телевизионни оператори трябва да бъде гарантирана, включително чрез подходящо финансиране и основани на заслуги назначения в управленските структури. Освен това трябва да се подкрепя допълнително ефективното функциониране на независимите саморегулиращи се органи. Всички страни в региона трябва да увеличат прозрачността по отношение на финансирането на медиите.

В Турция отново се наблюдаваше значително отстъпление, а упражняването на свободата на словото и разпространението на опозиционни мнения продължиха да бъдат силно ограничени. Продължиха наказателните дела и издаването на присъди срещу журналисти, защитници на правата на човека, адвокати, писатели, политици от опозицията, учащи се и потребители на социални медии. Властите в голяма част от Западните Балкани подобриха стратегическите си рамки за изпълнение на ангажиментите в областта на равенството между половете и в борбата с насилието, основано на пола, но това трябва да намери израз в практически подобрения: необходимо е да се отделят нужните средства и да се засили помощта за жертвите на всички форми на насилие, тъй като насилието, основано на пола, включително домашното насилие, продължава да буди сериозна загриженост. В Турция отстъплението в областите на равенството между половете и правата на жените и момичетата продължи, а речта на омразата, насочена срещу независими женски организации, се засили.

Като цяло съществуват закони и политики за недискриминация, но органите и организациите по въпросите на равенството, натоварени със защитата от дискриминация, трябва да разполагат с достатъчно средства, за да изпълняват своите задачи. Налице е тенденция към увеличаване на речта на омразата в региона и недостатъчно предприемане на действия във връзка със случаите на дискриминация, престъпления от омраза и реч на омразата. Законодателната и политическата рамка за правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните, интерсексуалните и куиър лицата (ЛГБТИК) се разработват, но подкрепата от всички части на обществото остава предизвикателство и няколко закона са в застой. Законите трябва да се спазват на практика, тъй като дискриминацията и речта на омразата продължават да са често срещани. В Турция защитата на основните права на ЛГБТИК лицата не е гарантирана, а изказванията, проповядващи омраза, и клеветническите кампании срещу общността на ЛГБТИК продължават да будят сериозно безпокойство.

Все още са необходими усилия за укрепване на правата на детето и за подобряване на междуинституционалната координация за ефективни системи за закрила на детето и детски грижи в съответствие с висшия интерес на детето. Съдебните системи, съобразени с интересите на детето, следва да се доразвият напълно, като се предвидят и използват по-систематично алтернативи на задържането, а задържането се използва само като крайна мярка. Насилието срещу деца, както и ранните бракове, продължават да будят сериозна загриженост.

Правата на хората с увреждания трябва да бъдат по-добре защитени и да им се обръща необходимото внимание. Проблемите, които трябва да бъдат разгледани, включват преход към грижи в общността и към независим живот, в съответствие с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, както и по-голямо приемане, достъпност и приобщаване като цяло.

Защитата на малцинствата изисква по-добра координация и трябва да се гарантира спазването на правото на самоопределяне. Ромите продължават да са най-необлагодетелстваната общност в региона. Тази година обаче повечето правителства (с изключение на Турция) доказаха политическия си ангажимент за приобщаване на ромите, като приеха нови стратегии и планове за действие за ромите, целящи привеждане в съответствие с рамката на ЕС. Сега следва да се даде приоритет на тяхното изпълнение, включително отпускане на необходимите финансови средства.

Правосъдие, свобода и сигурност

Организираната престъпност продължава да бъде сериозна заплаха за сигурността на Западните Балкани и Турция. В този регион и извън него продължават да действат мощни престъпни мрежи, които играят важна роля в световната търговия с незаконни стоки и в контрабандата на хора към Европейския съюз и в него. Тези престъпни мрежи доказаха, че са много умели в експлоатирането на пандемията от COVID-19 за собствени цели, и съществува риск те да се възползват от руската инвазия в Украйна, включително от наличието на големи запаси от оръжие в Украйна. Съществуващите в някои страни режими за предоставяне на гражданство срещу инвестиции и на право на пребиваване срещу инвестиции могат да се използват за заобикаляне на процедурата за виза за краткосрочно пребиваване в ЕС и на задълбочената оценка на индивидуалните миграционни рискове и рисковете за сигурността, които тази процедура включва, включително възможно избягване на мерките за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и заобикаляне на международните санкции. Тези режими трябва да бъдат премахнати незабавно. Ако се прецени, че предоставянето на гражданство съгласно режимите за гражданство срещу инвестиции представлява повишен риск за вътрешната сигурност и обществения ред на държавите членки, безвизовият режим може да бъде преустановен 14 .

Сътрудничеството в областта на правоприлагането между ЕС и страните от Западните Балкани, включително с агенциите на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи, продължи да се засилва. След приемането на заключенията на Съвета през март 2021 г. сътрудничеството на правоприлагащите органи с трети държави беше включено във всички оперативни планове за действие на Европейската мултидисциплинарна платформа за борба с криминални заплахи (EMPACT), което доведе до увеличаване на участието на Западните Балкани в EMPACT. През 2022 г. са докладвани 300 случая (в сравнение със 159 през 2021 г.), при които партньори от Западните Балкани са се ангажирали да участват в оперативни действия. Албания продължи да ръководи едно оперативно действие, Черна гора и Албания ръководиха съвместно съответно четири и две оперативни действия, докато Сърбия и Северна Македония ръководиха всяка по едно оперативно действие. Босна и Херцеговина е единственият партньор, който ограничи участието си в EMPACT.

В контекста на EMPACT партньорите от региона участваха и в няколко дни за съвместни действия, посветени, наред с другото, на улесняването на нелегалната имиграция, трафика на наркотици и трафика на огнестрелни оръжия, които доведоха до незабавни резултати под формата на арести и конфискация на незаконно придобито имущество. С помощта на Европол и Асоциацията на полицейските ръководители от Югоизточна Европа беше постигнат добър напредък в засилването на капацитета на региона за извършване на стратегически и оперативен криминален анализ в съответствие със стандартите на ЕС. От началото на агресивната война на Русия срещу Украйна Сърбия се въздържа от участие в редица регионални събития в областта на сигурността.

Националните стратегии за борба с наркотиците в Сърбия и Черна гора са остарели и се нуждаят от преразглеждане. Косово и Северна Македония разполагат със стратегия и план за действие към нея. Босна и Херцеговина е въведела стратегия, но все още предстои приемането на съответния план за действие. В Албания този въпрос е включен в националната стратегия за борба с организираната престъпност, към която има специален план за действие. Несъмнено са необходими усилия за укрепване на стратегическата рамка в целия регион, включително въз основа на подходяща оценка, и за постигане на напредък по изпълнението. Въпреки дългогодишната подкрепа в тази област от страна на Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН) националните системи за ранно предупреждение и националните обсерватории в областта на наркотиците, които допринасят значително за намаляване на предлагането, търсенето и вредите, все още не са създадени или разполагат с крайно недостатъчни ресурси и поради това не функционират с изключение на Сърбия. Необходими са бързи действия в това отношение. Събирането на данни на национално равнище все още е само частично приведено в съответствие с протоколите на ЕЦМНН и повечето партньори от Западните Балкани предоставят своите набори от данни в непълен вид или със закъснение. Слабата институционална координация между националните органи понякога води до фрагментирани и непълни набори от данни. Поради това се препоръчват допълнително повишаване на осведомеността и намиране на алтернативни и по-ефективни начини за мотивиране на партньорите от Западните Балкани да се ангажират повече и по-задълбочено в тази информационна област на политическо, институционално и техническо равнище. С подкрепата на Центъра за Югоизточна и Източна Европа за контрол на малките оръжия и леките въоръжения всички партньори продължиха да участват активно в изпълнението на плана за действие на ЕС за борба с незаконния трафик на огнестрелни оръжия за периода 2020—2025 г., в който са съгласувани целите и ключовите показатели за изпълнение на регионалната пътна карта от 2018 г. за намиране на трайно решение на проблема с незаконното притежание, злоупотребата и трафика на малки оръжия и леки въоръжения и боеприпаси за тях в Западните Балкани. Партньорите продължиха да постигат допълнителен напредък в привеждането на законодателството в съответствие със съответните достижения на правото на ЕС.

За предотвратяването, съдебното преследване и трансграничното сътрудничество в случаите на трафик на хора продължава да е нужен по-цялостен подход, включително да се обърне специално внимание надейните разследвания, основани на разузнаването. Необходими са по-нататъшни подобрения във връзка с ранното идентифициране и насочване на жертвите, по-специално тези, принадлежащи към уязвими общности, към подходящи услуги за закрила, подкрепа и помощ, в съответствие с подход, който е ориентиран към жертвите и е съобразен с пола и децата.

Не могат да бъдат отчетени промени в оценката на слабите като цяло резултати от окончателните присъди по дела за тежка и организирана престъпност. Необходима е силна вътрешна подкрепа за засилване на стратегическия и оперативния капацитет на правоприлагащите органи и съдебната система с цел успешното разследване, съдебно преследване и изправяне пред съда по случаи на тежка и организирана престъпност и впоследствие възпиране на потенциалните извършители. В сложните случаи на тежка организирана престъпност и корупция по високите етажи на властта редовно се сключват споразумения за решаване на делата, които много често водят до непропорционално леки присъди. Наказателните производства все още не се придружават систематично от финансови разследвания от самото начало и финансовите разследвания продължават да имат ограничена ефективност в целия регион. Вследствие на това е необходимо съществено да се подобрят резултатите при изземването и конфискацията на незаконно придобито имущество. През изминалата година няколко случая показаха отново уязвимостта на правоприлагащите органи и съдебната система по отношение на проникването на престъпни групи. Ето защо както в Западните Балкани, така и в Турция е необходимо да се предприемат решителни и незабавни действия за предотвратяване и наказване на корупцията. Цялостната липса на значителни резултати в борбата с престъпността и изкореняването на корупцията подхранва чувството за безнаказаност и неравенство.

Албания постигна допълнителен напредък по отношение на изземването и конфискацията на незаконно придобито имущество, но все още трябва да засили капацитета си за справяне с киберпрестъпността и сексуалното (онлайн) насилие над деца. Босна и Херцеговина не постигна напредък в борбата с организираната престъпност и престъпните организации, действащи в страната. Съществува повишен риск от отстъпление поради продължаващата липса на напредък на всички нива. Въпреки някои неотдавнашни успехи в борбата с организираната престъпност Косово трябва да подобри постиженията си и да осигури по-конкретни резултати както в разбиването на престъпната мрежа, така и в справянето със случаи на корупция по високите етажи на властта, а също и да провежда по-дейни разследвания, да взема окончателни съдебни решения и да извършва окончателна конфискация на активи. Северна Македония постигна известен напредък в оперативното сътрудничество с международни партньори, но трябва да увеличи усилията за възстановяване на активи и справяне с киберпрестъпността. В Черна гора беше постигнат напредък по възстановяването на пълноценното използване на специалните мерки за разследване и бяха постигнати някои важни оперативни резултати в борбата с контрабандата на наркотици и цигари. Необходимо е обаче съществено да се подобрят ответните съдебни действия по случаи на корупция, корупция по високите етажи на властта и организирана престъпност, както и да се подобрят резултатите в областта на корупцията и корупцията по високите етажи на властта, контрабандата на тютюневи изделия, изпирането на пари, финансовите разследвания и конфискацията на активи. Черна гора също трябва да засили мерките за намаляване на риска от проникване на организираната престъпност в полицията и съдебната система и да предприеме мерки за унищожаване на конфискуваните цигари. Сърбия затвърди доброто си равнище на сътрудничество с Евроюст, Интерпол и Европол, но трябва да се справи по-добре с престъпните мрежи и да засили конфискацията на техните активи. Турция постигна ограничен напредък и все още е необходимо да измени своето законодателство относно киберпрестъпността и защитата на свидетели и да създаде служба за възстановяване на активи.

Сътрудничеството със Западните Балкани в областта на борбата с тероризма и предотвратяването на радикализацията продължава да бъде от решаващо значение. Въпреки че тероризмът и насилническият екстремизъм продължават да бъдат предизвикателство във всичките си форми и независимо от техния произход, през периода на докладване не е имало инциденти с екстремен или насилствен характер. На форума на министрите на правосъдието и вътрешните работи ЕС—Западни Балкани, проведен през декември 2021 г., беше потвърдена валидността на съвместния план за действие за борба с тероризма за Западните Балкани и бяха обсъдени напредъкът и пропуските в неговото изпълнение. В заключенията на Съвета от юни 2022 г. относно мерките по отношение на външното измерение на постоянно изменящата се заплаха от тероризъм и насилствен екстремизъм 15 беше подчертана необходимостта от по-нататъшно укрепване на сътрудничеството със Западните Балкани, включително чрез продължаване на изпълнението на съвместния план за действие. През пролетта на 2022 г. партньорите от Западните Балкани представиха четвърти набор от доклади за изпълнението на съвместния план за действие, в които бяха потвърдени решимостта и готовността на региона да изпълни поетите ангажименти.

Като цяло са необходими повече усилия за предотвратяване на всички форми на радикализация, включително от религиозен, етнонационалистически или политически характер, както и за предотвратяване и противодействие на рисковете от онлайн радикализация. От януари 2021 г. се предоставя структурирана подкрепа по проекта „Мрежа за осведоменост по въпросите на радикализацията в Западните Балкани“, която ще бъде допълнително разширена през следващите 30 месеца чрез подкрепа за политиката по въпросите на радикализацията. Тъй като повечето от действията в Албания и Северна Македония вече са изпълнени, започнаха консултации на техническо равнище за актуализиране на съответните ангажименти за изпълнение. Това има за цел сътрудничеството и капацитетът за противодействие на тероризма и екстремизма да се засилят с допълнителни мерки, които трябва да бъдат приложени.

Албания постигна значителен напредък и петте ангажимента за изпълнение вече са почти напълно изпълнени. Сред действията, които все още предстои да бъдат изпълнени, са нова стратегия за Албания за противодействие на насилническия екстремизъм, която е в процес на подготовка и ще включва стратегическа комуникация и мерки за противодействие на терористично съдържание онлайн. Постигнат е напредък в борбата с финансирането на тероризма и изпирането на пари, но Албания остава в списъка на Специалната група за финансови действия и трябва да изпълни оставащите елементи от плана за действие на тази група. Приемането на данъчна и наказателна амнистия въпреки препоръките на ЕС и Moneyval може да застраши напредъка в тази област. През декември 2021 г. Черна гора прие стратегия за предотвратяване и борба с тероризма, изпирането на пари и финансирането на тероризма за 2022—2025 г., както и план за действие за 2022—2023 г., който трябва да бъде изпълнен. Северна Македония продължава да постига значителен напредък по законодателните и институционалните рамки и в предотвратяването/борбата с насилническия екстремизъм. Босна и Херцеговина трябва да продължи усилията в борбата с тероризма и предотвратяването на насилническия екстремизъм и спешно да приеме нов закон за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Звеното за контакт за Европол трябва да започне да функционира пълноценно, за да се улесни обменът на информация. В Сърбия се изготвя нова стратегия за борба с тероризма и предотвратяване/противодействие на насилническия екстремизъм. Сърбия трябва да увеличи усилията си за борба с радикализацията и насилническия екстремизъм и предотвратяване на всички техни форми, включително насилническия десен екстремизъм и етнонационализма. Косово постигна известен напредък в борбата с тероризма и предотвратяването на насилническия екстремизъм в съответствие с целите, заложени в споразумението между ЕС и Косово за изпълнение на съвместния план за действие за борба с тероризма за Западните Балкани. Косово трябва да се бори по-ефективно с изпирането на пари. Необходими са повече усилия за защитата на критичната инфраструктура на регионално равнище, като подкрепата ще бъде осигурена от нов регионален проект по ИПП. ЕС подкрепя преразглеждането на националните стратегии за борба с тероризма и предотвратяване и противодействие на насилническия екстремизъм в региона.

Партньорите от Западните Балкани продължават да репатрират чуждестранни бойци терористи и членове на семействата им от Североизточна Сирия. Те се ангажират да преследват чуждестранни бойци терористи по съдебен път и да насърчават системната им реинтеграция и повторна социализация, особено на жените и децата. Необходимо е да бъде подобрен мониторингът на мерките за реинтеграция и повторна социализация, по-специално в затворите. Това включва сътрудничеството между институциите на национално и местно равнище. Обменът на информация чрез приложението за мрежа за сигурен обмен на информация на Европол се подобри значително. Партньорите от Западните Балкани следва да продължат активно да обменят информация относно връщането на чуждестранни бойци терористи и техните семейства, използвайки подходящите за тази цел канали.

В целия регион съществуват правни разпоредби за съдебното преследване на чуждестранни бойци терористи след връщането им. В Косово предсрочното условно освобождаване от затвора на извършители на насилнически екстремистки престъпления продължава да буди загриженост и следва да се положат допълнителни усилия в областта на рехабилитацията и реинтеграцията. В Босна и Херцеговина в затворите и след освобождаването се предлага много ограничена помощ за отказване от насилническия екстремизъм. Необходими са значителни допълнителни усилия за подготовка на затворниците за освобождаване, включително бивши чуждестранни бойци терористи. Черна гора преследва свои граждани, завърнали се от конфликта в Украйна през 2014 г. и от Североизточна Сирия, където все още има нейни граждани.

Турция продължава да е изправена пред заплахи от различни терористични групи. Тя продължи да полага усилия за борба с тероризма, което доведе до трайно намаляване на терористичните дейности и подобряване на сигурността. Турция поставя като приоритет борбата с ПКК и ликвидирането на движението на Гюлен. ПКК продължава да фигурира в списъка на ЕС на лицата, групите и образуванията, участващи в терористични актове. Турция има законно право да се бори с тероризма. Усилията за борба с тероризма обаче трябва да бъдат съобразени с принципите на правовата държава и основните права и свободи. Привеждането на турското законодателство и практики за борба с тероризма в съответствие със стандартите на ЕС все още не е приключило като основна реформа. През октомври 2021 г. Турция беше включена в списъка на държавите под засилено наблюдение (в „сивия списък“) от Специалната група за финансови действия (FATF). В резултат на това решение Турция не беше добавена в списъка на ЕС с високорискови трети държави поради статута ѝ на страна кандидатка, политическия ѝ ангажимент на високо равнище към ЕС за отстраняване на останалите недостатъци, установени от FATF, и целта ѝ за пълно привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Турция трябва да продължи да изпълнява неизпълнените препоръки, за да бъде извадена от сивия списък на FATF.

След руското нахлуване в Украйна хибридните заплахи се превърнаха в още по-сериозен и заплашителен въпрос в страните, обхванати от процеса на разширяване. В региона на Западните Балкани държавни и недържавни оператори, включително извън региона, продължават да се занимават с дейности, свързани с манипулиране на информация, в това число дезинформация, с цел оспорване на доверието в ЕС, подкопаване на общественото доверие в демократичните институции и задълбочаване на поляризацията и етническото разделение. Дейностите за манипулиране на информацията, включително кампании за дезинформация, се засилиха от 24 февруари 2022 г. насам, а в региона на Западните Балкани се разпространяват дискурси, насочени срещу ЕС. Сърбия трябва да предприеме спешни действия, за да защити гражданите си от чуждестранна манипулация на информацията и от насочени срещу ЕС дискурси, включително в контекста на руската агресия срещу Украйна, което има очевидни последици в целия регион. Няколко спонсорирани от руската държава медии, които са в списъка със санкции на ЕС, излъчват радио и мултимедийни програми, включително изданието за дезинформация на Кремъл Sputnik Srbija, както и руската телевизия Russia Today, която отвори офис в Белград през лятото на 2022 г. Въпреки това по-голямата част от манипулираната информация, включително дезинформацията в региона, се произвежда и разпространява от местни участници за вътрешни цели и/или действащи като посредници на трети държави, целящи да повлияят на обществения дискурс и използвайки манипулирането на информация, за да настроят обществеността срещу ЕС и западните демокрации като цяло.

С оглед на настоящата геополитическа ситуация и в съответствие с приоритетите на ЕС по съвместната рамка за противодействие на хибридните заплахи, стратегията за Западните Балкани и Декларацията от Загреб, Комисията и върховният представител засилиха диалога относно политиките и помощта за партньорите от разширяването с цел противодействие на хибридните заплахи, по-специално в областта на киберустойчивостта и киберсигурността, включително защитата на критична инфраструктура и продоволствената и енергийната сигурност. През втората половина на 2022 г. Албания, Косово и Черна гора бяха изложени на кибератаки. Ето защо е наложително регионът да приеме рамката на ЕС в областта на киберсигурността. От решаващо значение е също така Западните Балкани да изпълнят ангажимента си за прилагане на меморандума за разбирателство относно 5G, подписан на срещата на високо равнище по цифровите технологии на Западните Балкани през 2020 г. в Тирана. По отношение на стратегическите комуникации и противодействието на манипулирането на информация и дезинформацията бяха въведени по-стабилни и целенасочени мерки за изграждане на устойчивост, насочена към повишаване на осведомеността, насърчаване на медийната грамотност и работа с местните институции, представителите на гражданското общество и медиите за справяне с тези видове хибридни заплахи за обществата в Западните Балкани и проправяне на пътя им към ЕС.

През октомври 2021 г. Северна Македония прие националната стратегия за изграждане на устойчивост и противопоставяне на хибридните заплахи (2021—2025 г.), както и план за действие. Препоръките от проучванията на хибридния риск 16 се изпълняват с помощта на ЕС. В избрани страни се очакват последващи действия във връзка с проучванията на рисковете.

Незаконната миграция продължава да бъде ключово предизвикателство за Западните Балкани и Турция. Продължи развиването на сътрудничеството по миграционните маршрути през Източното Средиземноморие/Западните Балкани. Проблемите, които продължават да будят загриженост, са контрабандата на мигранти, непридружените малолетни и непълнолетни лица, трафикът на хора и недостатъчният капацитет на националните системи за предоставяне на убежище. Войната в Украйна и кризата в Афганистан доведоха до увеличаване броя на украинските и афганистанските бежанци и изискват постоянно тясно сътрудничество между ЕС и страните партньори. В този контекст бежанци бяха приемани от всички партньори в региона, по-специално в Черна гора, Косово, Албания и Северна Македония.

През 2022 г. общият брой на незаконните влизания от Западните Балкани в ЕС се е увеличил в сравнение с 2021 г., като през първите 7 месеца на 2022 г. са установени 70 770 незаконни преминавания на външните граници на ЕС — почти три пъти повече, отколкото през същия период на предходната година. Общият брой на незаконните влизания през външните граници на ЕС от Западните Балкани е около 62 000 през 2021 г., в сравнение с 27 000 през 2020 г. В края на юли 2022 г. в приемните центрове в региона са били настанени приблизително 9800 мигранти и бежанци, а извън приемните центровее имало приблизително 2900. Общият капацитет за прием е приблизително 14 500 души. Факторите, влияещи върху големия брой потоци, включват движение на мигранти, които вече се намират в региона, както и лица, пристигащи по въздух в Сърбия поради прилагането на безвизов режим. Като се има предвид рязкото увеличение на броя на пристигащите, Комисията наблюдава ситуацията с повишена бдителност и засилва ангажимента си с партньорите от Западните Балкани. Въпреки постигнатия напредък са необходими допълнителни усилия в Западните Балкани, за да се създадат по-стабилни институции, закони и процедури в областите на убежището, връщането, законната миграция и управлението на границите, включително с оглед на транспонирането на сложни и изискващи достижения на правото на ЕС. Партньорите от Западните Балкани трябва да поемат отговорност за всички аспекти на миграцията. Системите за убежище трябва да бъдат укрепени, а доброволното и принудителното връщане, както и сътрудничеството със страните на произход по отношение на обратното приемане, трябва да се развиват в съответствие с международните стандарти и стандартите на ЕС. Необходимо е засилено регионално и международно сътрудничество за борба с организираните престъпни групи, занимаващи се с контрабанда на мигранти и трафик на хора. Регионалното сътрудничество и координацията с ЕС продължават да бъдат от ключово значение.

С Албания, Черна гора и Сърбия са сключени и се прилагат споразумения за статута, които позволяват на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) да разполага европейски екипи за гранична и брегова охрана с изпълнителни правомощия в зоните на външните граници на ЕС, в подкрепа на националните гранични органи. Подобни споразумения за статута бяха договорени между ЕС и Босна и Херцеговина и между ЕС и Северна Македония, но все още не са подписани. Те ще трябва да бъдат предоговорени, за да се вземат предвид законодателните промени, приети след тяхното договаряне. За да се вземат предвид законодателните промени, по-специално приемането на Регламента за европейската гранична и брегова охрана през 2019 г., Комисията договори нов текст на споразумението за статута със Северна Македония през 2022 г., което се очаква да бъде подписано преди края на годината.

Както бе потвърдено в доклада за 2021 г. по линия на механизма за суспендиране на безвизовия режим 17 , Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Сърбия трябва да осигурят по-нататъшно привеждане на визовата политика в съответствие със списъците на ЕС на трети държави, за които се изисква виза, по-специално по отношение на онези трети държави, които представляват риск от незаконна миграция или риск за сигурността на ЕС. Привеждането на визовата политика в съответствие с тази на ЕС е от решаващо значение за доброто функциониране на безвизовия режим на тези партньори с ЕС. Турция продължава да приема една от най-големите групи бежанци, като на територията на страната се намират приблизително 4 милиона бежанци от Сирия и други държави. През първите седем месеца на 2022 г. общият брой на пристигащите от Турция в ЕС беше 13 163 души в сравнение със 7481 души през същия период на 2021 г. (увеличение със 76 %). От тези мигранти 6225 са пристигнали в Италия, което представлява значително увеличение в сравнение с предходната година, 6257 в Гърция, 601 в България и 80 в Румъния. През същия период на 2022 г. са отчетени 11 137 пристигания в контролираните от правителството зони на Кипър (10 771 през зелената линия, 366 с лодка) в сравнение с 5118 пристигания през зелената линия и с лодка през същия период на миналата година (увеличение със 115 %). Турция трябва също така допълнително да хармонизира визовата си политика с визовата политика на ЕС, по-специално да продължи привеждането в съответствие на своите визови изисквания със списъците на ЕС на държавите, за които се прилага безвизов режим, и на държавите, за чиито граждани се изисква виза.

Предвид превземането на властта от талибаните в Афганистан и общественото мнение в Турция относно мигрантите, турските власти увеличават броя на върнатите лица в Афганистан и укрепват граничната си инфраструктура по границата с Иран. Турските власти увеличават също така ресурсите за предотвратяване на контрабандата на мигранти и борба с нея, но за да се противодейства на контрабандните мрежи, е необходимо по-тясно международно сътрудничество в областта на правоприлагането по целия миграционен маршрут — от държавите на произход до Турция, включително Иран, Западните Балкани и ЕС. Трайното тясно сътрудничество в областта на управлението на границите и борбата с контрабандата на мигранти се запазва ключов приоритет.

Реформа на публичната администрация

В доклада за стратегическото прогнозиране на Европейската комисия 18 „укрепването на устойчивостта на институциите“ е посочено като едно от ключовите предизвикателства за бъдещето на Европа. Публичните институции и администрации трябва да предриемат ответни действия във връзка с опасенията на обществото и да бъдат ефективни при изпълнението на политиките. Модернизирането на публичните администрации продължава да бъде основна грижа в страните, обхванати от процеса на разширяване. Политизирането продължава да подкопава капацитета и привлекателността на публичната администрация като работодател. Въпреки че се осъзнава необходимостта от ключови реформи за създаване на по-професионални и ориентирани към резултатите администрации като цяло, ще са необходими по-силно лидерство и по-големи усилия за подобряване на планирането на политиките, публичните финанси, управлението на човешките ресурси и отчетността. Съществуват примери за положителни реформи, например в предоставянето на цифрови услуги. Подобряването на административния капацитет ще бъде от съществено значение за изпълнението на функциите на държавата, за планирането и осъществяването на важни инвестиции в стратегическа инфраструктура и за засилването на привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС.

Качественото създаване на политики е от първостепенно значение, за да се даде насока на икономическото и социалното развитие на страната и да се подпомогне преминаването през непрекъснати кризи. Създаването на политики трябва да бъде възможно най-предвидимо. Политиките трябва да се планират в средносрочен план и да бъдат свързани с бюджетната перспектива, необходимо е те да се основават на доказателства, както и да се провеждат консултации със съответните заинтересовани страни. При партньорите от Западните Балкани обаче голям дял от законодателните предложения на правителството не са част от неговите работни програми. Съгласуваността на планирането на политиките, както и координацията между правителствата и парламентите, могат да бъдат подобрени в още по-голяма степен. Прекомерното използване на съкратени процедури възпрепятства качеството на законодателството и демократичната отчетност. Подобряването на мониторинга на политиките допълнително ще повиши ефективността на администрацията в целия регион.

Отчетните публични администрации са организирани рационално, те са ефективни, ефикасни и прозрачни и действат почтено. Това изгражда обществено доверие, което е от съществено значение за сътрудничеството и развитието. Правителствените структури в Западните Балкани невинаги следват тези принципи. Правителствените агенции невинаги са създадени и организирани по рационален или ефективен начин (например в Албания и Косово). На няколко места регулаторните и институционалните рамки за отчетност са се подобрили, но не и прилагането на отчетността на практика (Албания, Северна Македония и Сърбия). Северна Македония все още не е приела нов закон за държавното устройство, а Босна и Херцеговина не е започнала да разработва правна рамка, която да гарантира по-голяма отчетност. Черна гора трябва да подобри отчетността и достъпа до публична информация. В Турция продължава политизирането на администрацията, като отчетността пред обществото е ограничена и все още няма политическа воля за реформи.

Стратегически ориентираното и професионално управление на човешките ресурси и държавната администрация е от решаващо значение за публичния сектор, за да може да привлича, развива и задържа квалифицирани лица. Това включва справедливо и конкурентно възнаграждение, както и критерии за наемане, повишение и уволнение, основани на резултатите. Липсата на висококвалифициран персонал е една от основните причини за недостатъчния административен капацитет и за лошото функциониране на публичните органи в целия регион. В процеса на изграждане на по-професионална и стабилна публична администрация всички държави продължават да срещат трудности при контролирането на политическия клиентелизъм.

Подобряването на обществените услуги за предприятията и широката общественост е на първо място в дневния ред на целия регион и е областта, в която са отбелязани най-много подобрения. Въпреки това е необходимо да се подобри правната сигурност за предприятията и гражданите в целия регион чрез насърчаване на ефективното хармонизиране на секторното законодателство със стандартите на съответните закони за общите административни процедури. Сърбия, Албания, Черна гора и Северна Македония въведоха инициативи и услуги за електронно правителство. Албания въведе цялостна платформа за дигитални услуги, но трябва да осигури равен достъп за граждани с ограничени цифрови умения. Босна и Херцеговина и Косово трябва да ускорят усилията си за разработване на цялостна политика за електронно управление и за ясно определяне на институционалните отговорности.

Подобряването на системите за управление на обществените поръчки и публичните финанси продължава да бъде важен приоритет, за да се гарантира ефективно и почтено функциониране на държавата в целия регион. Косово, Черна гора и Северна Македония отбелязаха напредък в цифровизацията на своите системи за обществени поръчки. Албания въведе електронна система за обжалване и подаване на жалби. В Сърбия изключенията от прилагането на закона за обществените поръчки са се увеличили, което поражда сериозни опасения относно тази тенденция, която трябва да бъде променена, както и относно цялостната прозрачност. В Турция продължават да съществуват големи пропуски в привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС, тъй като обхватът на прилагане на правилата за обществени поръчки е значително намален.

Реформирането на националните системи за управление по отношение на доброто финансово управление, управленската отчетност и външния одит е от решаващо значение, за да се гарантира устойчивостта на държавните финанси. Беше отбелязан известен напредък, тъй като Сърбия, Черна гора и Северна Македония изготвиха/приеха нови програми за управление на публичните финанси. Албания предприе стъпки за подготовка на нова средносрочна стратегия за приходите. Сега трябва да последва стабилното изпълнение на тези програми. В Босна и Херцеговина се очаква Съветът на министрите да приеме първата цялостна стратегия за управление на публичните финанси. В Турция не се наблюдават значителни промени в управлението на публичните финанси.

Укрепването на системите и капацитета за управление на публичните инвестиции трябва да бъде ясен приоритет за всички страни, обхванати от процеса на разширяване, особено в контекста на икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани. През изминалата година обаче беше постигнат малък напредък. Черна гора е извършила оценка на управлението на публичните инвестиции. Изграждането на по-голям капацитет понастоящем е от съществено значение. В Северна Македония изпълнението на плана за действие за управление на публичните инвестиции изостава от графика и все още не е създадено звено за управление на публичните инвестиции. Сърбия трябва да приложи пълната методология на Указа за управление на капиталови проекти към всички капиталови инвестиции. Във всички държави трябва да се създаде единна, цялостна, ефективна и прозрачна система за планиране и управление на капиталовите инвестиции.

Напредъкът в областта на публичния вътрешен контрол и управленската отчетност като цяло беше бавен, но три държави постигнаха известен напредък: Албания прие насоки за одит на просрочените задължения и одобри преработена методология за одит на изпълнението. В Босна и Херцеговина подзаконовите разпоредби и методологиите бяха актуализирани на всички нива и включени в ИТ приложението за публичен вътрешен финансов контрол, което доведе до консолидирани годишни доклади на всички нива. Сърбия осъществи две пилотни партньорски проверки на механизмите за вътрешен одит и наскоро подобри насоките относно управленската отчетност.

Всички страни, обхванати от процеса на разширяване, трябва да укрепят капацитета си за изготвяне на статистика с добро качество, в съответствие с принципите, основани на професионална независимост, безпристрастност, надеждност, прозрачност и поверителност, залегнали в правото на ЕС и допълнително разработени в Кодекса на европейската статистическа практика. От решаващо значение е също така да се увеличи предоставянето на данни на Евростат. Северна Македония и Турция извършиха преброяване на населението и жилищния фонд през 2021 г. Останалите страни от Западните Балкани също трябва да извършат преброяване и да отделят достатъчно ресурси за своите статистически служби. Специфичен сектор, в който всички трябва да постигнат напредък, е макроикономическата статистика, включително статистиката на държавните финанси. Необходимо е да се засили координацията на статистическата система във всяка страна.

Регионалните и местните органи играят ключова роля в процеса на привеждане в съответствие с ЕС и бъдещото прилагане на правилата на ЕС. Регионалните и местните власти са най-близо до гражданите и играят ключова роля в предоставянето на обществени услуги, както и в изграждането на доверие на гражданите в техните държавни институции. Правителствата трябва да осигурят баланс между централното, регионалното и местното управление и последователно прилагане на правилата, процедурите, стандартите и управлението на човешките ресурси в публичната администрация на всички равнища. Това оказва пряко въздействие върху качеството на секторните политики, обществените услуги и в крайна сметка върху конкурентоспособността и растежа, поради което следва да му се обърне по-голямо внимание в страните, обхванати от процеса на разширяване.

Гражданско общество

Гражданското общество в Западните Балкани продължава да бъде в голяма степен активно и жизнено, като наблюдава действията на правителствата и допринася за изготвянето на политики. Приемането на правни мерки доведе до подобрения в някои страни от Западните Балкани. Въпреки това правната рамка трябва да бъде допълнително подобрена и последователно прилагана, за да се създаде благоприятна среда за гражданското общество, включително по отношение на процедурите на регистрация, и да се подобрят наличността и прозрачността на публичното финансиране (Босна и Херцеговина, Северна Македония, Сърбия), както и условията за доброволческа дейност (Албания, Косово). От съществено значение е да не се злоупотребява с мерките за сигурност, например чрез законодателство за борба с тероризма или законодателство за предотвратяване на финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение (Турция), предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (Косово) или за ограничения върху свободния достъп до информация (Черна гора) или свободата на събранията (Босна и Херцеговина).

Продължават слабостите в институционализираните механизми за сътрудничество между гражданското общество и правителството. От съществено значение е правителствата да осигурят условията за съдържателно и приобщаващо участие на организациите на гражданското общество в процесите на създаване на политики.

Гражданското общество е подложено на натиск в Сърбия и вРепублика Сръбска, част от Босна и Херцеговина. В Сърбия продължават вербалните нападки и клеветническите кампании срещу организации на гражданското общество и тяхното финансиране, а в Босна и Херцеговина упражняването на свободата на събранията в Република Сръбска, част от Босна и Херцеговина, все още е ограничавано. В Турция продължава да има сериозно отстъпление. Гражданското общество беше подложено на постоянен натиск, а възможностите му за свободни действия бяха допълнително намалени чрез ограничения върху дейността на защитниците на правата на човека и гражданското общество. Освен това организациите на гражданското общество в региона на разширяване продължават да предоставят услуги на групи в неравностойно положение, като допълват или заместват работата на публичните органи.

Икономика

След тежките отрицателни последици от пандемията от COVID-19 през 2020 г. икономиките на Западните Балкани и Турция се възстановиха бързо през 2021 г. Темпото на възстановяването варира в широки граници в отделните икономики, с двуцифрен растеж на реалния БВП в Черна гора (12,4 %), Турция (11 %) и Косово (10,5 %), малко по-бавен, но все пак силен растеж в Албания (8,3 %), Сърбия (7,4 %) и Босна и Херцеговина (7,1 %), и по-умерен растеж в Северна Македония (4 %). Постепенното премахване на ограничителните мерки, свързани с COVID-19, и основният ефект от силните спадове през 2020 г. (по-специално поради секторния дял на туризма) изиграха значителна роля за възстановяването в някои държави, по-специално за много силния растеж в Черна гора. Основните фактори за стабилното възстановяване бяха: оживеното частно потребление, подхранвано от задържаното търсене и продължаващите мерки за подкрепа с цел смекчаване на кризата в някои държави; увеличените инвестиции, по-специално публичните капиталови разходи в Сърбия и Северна Македония; и силният ръст на износа, особено в случая на Турция.

Съществува много висока степен на несигурност по отношение на икономическите перспективи, дължаща се предимно на икономическите последици от нахлуването на Русия в Украйна, която се очаква да има отрицателно въздействие върху икономиките, макар и в различна степен, отразяваща различията в следните области: преките и косвените търговски връзки на всяка държава; енергийната интензивност на всяка държава; колко висока е инфлацията на цените на храните; и ролята на туризма.

Във всички страни фискалните мерки, предприети за смекчаване на въздействието на нарастващите цени на енергията и храните, в съчетание със свиването на икономиката в резултат на руската война срещу Украйна, биха могли евентуално да провалят или забавят фискалната консолидация. Инфлацията се увеличи значително в Западните Балкани, докато в Турция въздействието от глобалния ценови натиск беше утежнено от нетипични решения в областта на паричната политика, което доведе до рязко обезценяване на лирата и нарастване на инфлацията до най-високото ѝ равнище от две десетилетия насам (над 80 % през юли 2022 г.).

Необходимостта от ускоряване на структурните реформи стана още по-наложителна за насърчаване на устойчивото възстановяване в средносрочен план и постигане на допълнителен напредък в изпълнението на двата икономически критерия за членство в ЕС: гарантиране на функциониращи пазарни икономики и демонстриране на способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС.

Повечето от държавите в Западните Балкани постигнаха известен или добър напредък в насърчаването на функциониращи пазарни икономики, с изключение на Босна и Херцеговина, където се наблюдава известно отстъпление. Турция не постигна напредък в това отношение. Понастоящем нито един от партньорите от Западните Балкани не може да се смята за напълно функционираща пазарна икономика, като степента на съответствие е различна. Докато Босна и Херцеговина и Косово са все още на ранен етап, Северна Македония вече е достигнала добро равнище на подготовка. Подготовката на Албания и Черна гора е на умерено равнище, докато тази на Сърбия е между умерено и добро равнище. Пазарната икономика на Турция е добре напреднала, но се увеличиха сериозните опасения относно нейното функциониране, тъй като имаше отстъпление по важни елементи, като провеждането на паричната политика, институционалната и регулаторната среда, намесата в ценообразуването и непрозрачната държавна помощ. По отношение на капацитета за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили само Турция е напреднала добре, Сърбия, Черна гора и Северна Македония са на умерено равнище на подготовка, Албания има известно равнище на подготовка, а Босна и Херцеговина и Косово са все още на ранен етап.

Икономическият и финансов диалог между ЕС и Западните Балкани и Турция се превърна през годините във важна платформа за обсъждане и постигане на съгласие по средносрочните фискални планове и стратегиите и приоритетите на икономическата политика въз основа на програмите за икономически реформи, представяни от партньорите на годишна база. Процесът достига кулминационната си точка с постигането на съгласие от страна на министрите по съвместни заключения, съдържащи специфични за всяка държава насоки за фискалните и структурните политики в Западните Балкани и Турция.

Процентът на изпълнение на съвместно договорените насоки за политиката се влоши в Западните Балкани и Турция, като спадна от 50,8 % през 2020 г. на 42,9 % през 2021 г. Това влошаване е отчасти свързано с повторното въвеждане на насоки за политиката за по-амбициозни реформи през 2021 г., след като през 2020 г. акцентът беше поставен върху краткосрочните мерки, свързани с кризата COVID-19. Необходимо е да продължат усилията за подобряване на фискалната стабилност и за пренасочване на бюджетите към структуриране, насърчаващо по-добре растежа, включително чрез насърчаване на цифровия и екологичния преход и развитието на човешкия капитал. Намаляването на уязвимостта на външни сътресения и увеличаването на продоволствената и енергийната сигурност придобиха решаващо значение. Подобряването на бизнес средата и задълбочаването на регионалната икономическа интеграция въз основа на правилата и стандартите на ЕС също ще повишат значително привлекателността на региона на Западните Балкани като място за инвестиции и ще допринесат допълнително за неговия икономически растеж. Възстановяването на функционалната независимост на икономическите и финансовите регулаторни органи в Турция е ключово предизвикателство.

Пазарите на труда в Западните Балкани и Турция продължават да се характеризират с обща ниска активност (особено сред жените и младите хора) и заетост, както и с голям дял на сивата икономика и висока безработица. От гледна точка на заетостта разликата между половете в страните, обхванати от процеса на разширяване, варира през 2020 г. от 13—15 процентни пункта в Черна гора, Сърбия и Албания до 33 процентни пункта в Косово и 38 процентни пункта в Турция, което е доста над средната стойност от 11 процентни пункта за ЕС-27. Съществува ясна необходимост от подобряване на лошо насочените активни политики по заетостта, за да се помогне на хората да намерят работа или обучение. В този контекст през юли 2021 г. партньорите от Западните Балкани се ангажираха постепенно да създадат, внедрят и подобрят програми за гаранция за младежта по модела на ЕС, а повечето от тях създадоха междуведомствени експертни групи за разработване на планове за изпълнение на гаранцията за младежта.

Продължават да съществуват структурни несъответствия в уменията поради слаби образователни системи и недостатъчно инвестиране в човешки капитал. Реформите и инвестициите в образователните системи и повишаването на уменията и преквалификацията са от ключово значение за подобряване на ситуацията на пазара на труда и справяне с възникващия недостиг на квалифицирана работна ръка. Цифровизацията на икономиката и развитието на цифровите умения във всички сегменти на обществото също са много важни за повишаване на пригодността за заетост и за постигане на напредък в развитието на цифровата икономика. Във всички партньорски икономики високото равнище на бедност продължава да бъде проблем, утежнен от пандемията от COVID-19 и високите частни разходи за здравеопазване, като се очаква равнището на бедност да се влоши допълнително от неотдавнашния скок на цените на храните и енергията. Ето защо повишаването на ефективността на системите за социална закрила и насочването на социалните разходи към най-бедните слоеве от населението понастоящем са от още по-голямо значение.

III. СПОСОБНОСТ ЗА ПОЕМАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ЧЛЕНСТВОТО В ЕС        

Привеждането в съответствие в областта на вътрешния пазар 19 ще позволи на държавите да извлекат максимална полза от споразуменията за стабилизиране и асоцииране и да засилят още повече търговската интеграция с ЕС, който безспорно е водещият търговски партньор на региона. То също така ще засили привлекателността за инвестициите от ЕС и ще улесни полезните взаимодействия във веригата на доставки, създаването на работни места и достъпа до капитал.

Западните Балкани като цяло са умерено подготвени в много от областите, свързани с вътрешния пазар. По отношение на свободното движение на стоки Косово, Черна гора и Сърбия постигнаха известен напредък, Албания постигна ограничен напредък, а Босна и Херцеговина и Северна Македония не постигнаха никакъв напредък. Албания и Косово отбелязаха известен напредък по отношение на свободното движение на услуги, докато напредъкът на Северна Македония, Черна гора и Сърбия е само ограничен. Северна Македония постигна добър напредък по отношение на свободното движение на капитали, докато Албания, Косово и Черна гора отбелязаха известен напредък. В политиката в областта на конкуренцията Косово и Черна гора постигнаха известен напредък, Албания и Сърбия постигнаха ограничен напредък, докато Босна и Херцеговина и Северна Македония не постигнаха никакъв напредък. Албания постигна добър напредък в правото в областта на интелектуалната собственост, а Косово, Черна гора и Сърбия — известен напредък. Албания постигна допълнителен напредък в областта на финансовите услуги, където напредък отбелязаха също Косово, Северна Македония и Черна гора. Регионалното сътрудничество и приобщаващите рамки за регионално сътрудничество, като Стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море и Стратегията на ЕС за региона на река Дунав, продължиха да улесняват подготовката за участието във вътрешния пазар на ЕС. Тези рамки насърчават административния капацитет за различните политики на ЕС, включително политиката на сближаване, и предлагат платформа за сътрудничество за различни равнища на управление. Общият регионален пазар на Западните Балкани, който се основава на правилата и стандартите на ЕС, е стъпка към по-тясното интегриране на региона в единния пазар на ЕС преди присъединяването. Турция постигна известен напредък в областта на финансовите услуги и ограничен напредък в областите на свободното движение на стоки, правото в областта на интелектуалната собственост и защитата на потребителите и здравето. Страната е доста напреднала в областта на дружественото право и е добре подготвена в областта на свободното движение на стоки, финансовите услуги, защитата на потребителите и здравеопазването, както и правото в областта на интелектуалната собственост. Въпреки това броят на фалшификатите продължава да буди безпокойство и е необходимо да се подобри прилагането на законодателството в тази област. Турция все още е на ранен етап от подготовката в областта на свободното движение на услуги и свободното движение на работници, където не е постигнат напредък.

Реформите в областта на конкурентоспособността и приобщаващия растеж 20 са от изключително значение за програмите за икономически реформи на Западните Балкани и получават подкрепа по линия на икономическия и инвестиционен план, тъй като те ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността и привлекателността на региона за предприятията, както и за намаляване на съществуващите различия с икономиката на ЕС. За да се подкрепи конкурентоспособността на частния сектор, през февруари 2022 г. беше отправена първата покана за смесено участие от частния сектор в рамките на Инвестиционната рамка за Западните Балкани. На заседанието си в Рим през юни 2022 г. оперативният съвет даде положително становище за първите две операции със смесено участие и за два проекта за техническа помощ на стойност 47 милиона евро в полза на частния сектор. През април 2022 г., по време на първия оперативен съвет на Европейския фонд за устойчиво развитие плюс (ЕФУР+), Комисията представи също така три предложения за гаранции на стойност 125 милиона евро. Гаранционните схеми в подкрепа на микро-, малките и средните предприятия, предприемачите в селското стопанство и мерките за енергийна ефективност и дигитален преход ще започнат да се прилагат в началото на 2023 г.

Повечето партньори от Западните Балкани имат умерена степен на подготвеност в областите, свързани с този клъстер. Подготовката на Босна и Херцеговина обаче остава на ранен етап в няколко области. В областта на данъчното облагане Черна гора и Северна Македония постигнаха известен напредък, докато Албания, Косово и Сърбия постигнаха ограничен напредък, а Босна и Херцеговина не постигна напредък. В областта на митническия съюз Босна и Херцеговина и Северна Македония постигнаха известен напредък, докато Албания, Косово, Черна гора и Сърбия постигнаха ограничен напредък. В областта на образованието и културата Албания, Косово, Черна гора и Сърбия отбелязаха известен напредък. В областта на науката и изследванията Черна гора и Сърбия отбелязаха известен напредък. Косово отбеляза известен напредък в областта на цифровата трансформация и медиите. Известен напредък беше постигнат и в областта на икономическата и паричната политика от Косово и Северна Македония, както и в областта на социалната политика и заетостта от Албания, Косово, Северна Македония и Черна гора. В областта на политиката за предприятията и промишлената политика Албания, Косово, Северна Македония и Черна гора отбелязаха известен напредък. Като цяло регионът трябва да предприеме социално-икономически реформи за преодоляване на структурните слабости, ниската конкурентоспособност, високата безработица и въздействието на пандемията от COVID-19. Постигането на напредък за привеждане в съответствие с правилата на ЕС в областта на ДДС, акцизите и прякото данъчно облагане би спомогнало за насърчаване на вътрешнорегионалната и международната търговия. Регионът трябва също така значително да укрепи своята среда за научни изследвания и иновации, за да могат икономиките да бъдат в крак с новите развития, включително в областта на цифровите и екологичните технологии. Турция продължи в ограничена степен да привежда законодателството си в съответствие с достиженията на правото на ЕС, като се наблюдава отстъпление в областите на цифровата трансформация и медиите, икономическата и паричната политика, социалната политика и заетостта и промишлената политика. Турция постигна добър напредък в областта на науката и научните изследвания и известен напредък в образованието и културата. Страната трябва да продължи да работи за по-приобщаващо образование, особено по отношение на момичетата. Подготовката на Турция в областта на науката и изследванията е напреднала. Търговската интеграция на Турция с ЕС е голяма и страната има добро равнище на подготовка за митническия съюз, но отбелязаният напредък, включително по отношение на изпълнението, е ограничен. Продължават отклоненията на Турция от нейните задължения по линия на митническия съюз между нея и ЕС, което допринася за множество пречки пред търговията.

Зелената програма и устойчивата свързаност 21 са от ключово значение за устойчиво и съобразено с бъдещето възстановяване, както и за икономическата интеграция в рамките на региона и с ЕС, което ще бъде от полза както за предприятията, така и за широката общественост. Тези цели са залегнали също в икономическия и инвестиционен план.

Албания, Северна Македония и Сърбия са умерено подготвени в областта на енергетиката, докато Черна гора има добро равнище на подготвеност В областта на трансевропейските мрежи Албания, Босна и Херцеговина и Косово имат известна степен на подготвеност, Сърбия е умерено подготвена, Черна гора е умерено подготвена/има добро равнище на подготвеност, а Северна Македония е добре подготвена. Албания, Северна Македония, Черна гора и Сърбия имат известна степен на подготвеност по отношение на околната среда и изменението на климата. Босна и Херцеговина значително подобри своята система за гражданска защита и демонстрира ясен ангажимент в областта на управлението на бедствия. През септември 2022 г. страната се присъедини към Механизма за гражданска защита на Съюза като пълноправен член. Албания също предприе необходимите стъпки, за да може да се присъедини към този механизъм. Косово и Черна гора отбелязаха известен напредък в областта на транспортната политика, докато Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Сърбия отбелязаха ограничен напредък. По отношение на енергетиката Косово и Черна гора отбелязаха известен напредък, а останалите партньори от Западните Балкани отбелязаха ограничен напредък. По отношение на трансевропейските мрежи Албания, Косово и Сърбия постигнаха известен напредък, докато в Босна и Херцеговина, Северна Македония и Черна гора напредъкът е само ограничен. По отношение на околната среда и изменението на климата за втора поредна година в Западните Балкани беше постигнат само ограничен напредък. Поради това са необходими спешни действия в целия регион, за да се ускори привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС и да се засилят изпълнението, правоприлагането и инвестициите. Административният капацитет в сектора трябва значително да се укрепи и да се осъществят структурни реформи.

Енергийната криза засегна страните от Западните Балкани и Турция по различен начин в зависимост от степента им на зависимост от руските изкопаеми горива. Страните, които не внасят петрол или газ от Русия, са засегнати непряко от енергийната криза и руската агресия. Страните се справят с енергийната криза, като повишават енергийната ефективност, произвеждат повече енергия от местни ресурси и работят за диверсифициране на източниците си на доставки, увеличаване на съхранението или ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници. Например през януари 2022 г. започнаха строителните работи по междусистемната газова връзка Сърбия—България. Този проект, до голяма степен финансиран от ЕС, ще позволи на Сърбия да диверсифицира своите газови доставки до следващата година. Икономическият и инвестиционен план за Западните Балкани предостави силна подкрепа за водещи инициативи в региона, като Трансадриатическия газопровод, разработването на плаващо фотоволтаично производство върху резервоарите на водноелектрическите централи и енергийноефективно обновяване на детски градини, училища и други сгради. Турция ускори вноса на газ от Азербайджан и други страни, въпреки че остава зависима от руския газ. Тя продължава също така да разчита на Русия за изграждането и последващата експлоатация на първата си ядрена електроцентрала. Като цяло ще са необходими повече усилия за по-нататъшна диверсификация на енергийните доставки, по-специално на природен газ и енергия от възобновяеми източници, и за повишаване на енергийната сигурност, включително чрез по-голяма енергийна ефективност. Ще са необходими по-тясна координация на действията и сътрудничество между държавите и с ЕС за справяне с енергийната криза.

Зелената програма за Западните Балкани беше одобрена от лидерите на Западните Балкани на срещата на високо равнище в София през ноември 2020 г., като по-конкретен план за действие бе одобрен в Бърдо, Словения през октомври 2021 г. В съответствие с Европейския зелен пакт 22 програмата е двигател на прехода към модерни икономики, които са неутрални по отношение на въглерода, устойчиви на изменението на климата и ефективни по отношение на ресурсите, както и за отключването на потенциала на кръговата икономика, устойчивите продоволствени системи, борба със замърсяването и подобряването на управлението на отпадъците, с цел постигане на по-чисто, по-безопасно и по-здравословно бъдеще.

Турция е умерено подготвена по отношение на своята транспортна и енергийна политика. Страната трябва да продължи да работи за либерализирането на пазара на газ и да развива сътрудничеството в областта на ядрената безопасност и сигурност. Тя постигна известен напредък по отношение на енергийните и транспортните мрежи, с продължаващото изграждане на железопътната линия Халкали — Капъкуле, която свързва българската граница с Истанбул. В областта на околната среда и изменението на климата Турция е достигнала известно равнище на готовност, но е изправена пред големи предизвикателства, свързани с околната среда и климата, както по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата, така и по отношение на адаптирането към тях. Страната е ратифицирала Парижкото споразумение относно изменението на климата (предстои внасяне на ратификационния инструмент в ООН). Турция също така изрази готовност да си сътрудничи с ЕС по целите на Европейския зелен пакт. Тези усилия трябва да бъдат приветствани. Въпреки това са предприети много малко конкретни действия за превръщането на тези цели във вътрешни законодателни актове, а интегрирането на действията в областта на климата в други политики все още е ограничено.

В застой е подготовката в областите на ресурсите, селското стопанство и сближаването 23 . Северна Македония, Черна гора и Сърбия са умерено подготвени по повечето глави от този клъстер. Албания и Косово до голяма степен са постигнали известна подготвеност, докато Босна и Херцеговина все още е на ранен етап от подготовката за повечето глави. В областта на селското стопанство и развитието на селските райони Албания, Северна Македония, Черна гора и Сърбия отбелязаха известен напредък, а Косово отбеляза ограничен напредък. В областта на безопасността на храните, ветеринарната и фитосанитарната политика Косово и Северна Македония постигнаха известен напредък, а Албания и Сърбия отбелязаха ограничен напредък. В областта на рибарството само Албания отбеляза добър напредък. По отношение на регионалната политика и координацията на структурните инструменти Босна и Херцеговина, Северна Македония и Сърбия не постигнаха напредък, докато другите страни от Западните Балкани отбелязаха ограничен напредък.

В своята политика за подпомагане на селското стопанство Турция се е отклонила от принципите на общата селскостопанска политика на ЕС. Страната постигна добър напредък в областта на рибарството и известен напредък в регионалната политика и координирането на структурните инструменти. Тя постигна ограничен напредък в областта на безопасността на храните, ветеринарната и фитосанитарната политика, където има опасения относно нивото на остатъчните вещества от пестициди при износа на хранителни продукти за ЕС.

Клъстерът относно външните отношения обхваща външните отношения (глава 30) и външната политика, политиката на сигурност и отбрана (глава 31). Всички партньори от Западните Балкани имат добра степен на подготвеност или са умерено подготвени в областта на външните отношения, с изключение на Босна и Херцеговина, която има известна степен на подготвеност. В областта на външната политика и политиката на сигурност и отбрана Албания, Черна гора и Северна Македония са добре подготвени, Сърбия е умерено подготвена, а Босна и Херцеговина е подготвена до известна степен. В областта на външните отношения Черна гора отбеляза добър напредък, Албания отбеляза известен напредък, Косово и Северна Македония отбелязаха ограничен напредък, а Сърбия и Босна и Херцеговина не отбелязаха напредък. По отношение на външната политика и политиката на сигурност и отбрана Северна Македония постигна много добър напредък, Албания и Черна гора постигнаха добър напредък, Босна и Херцеговина постигна известен напредък, а Сърбия показа отстъпление. Продължи тясното сътрудничество между ЕС и Западните Балкани по въпроси на общата външна политика и политика на сигурност/общата политика за сигурност и отбрана (ОВППС/ОПСО), включително чрез важен принос на партньорите към мисиите и операциите на ЕС по линия на ОПСО. Значението на привеждането в съответствие с ОВППС на ЕС като част от процеса на интеграция в Съюза придоби още по-голямо значение след непровокираната и неоправдана агресия на Русия срещу Украйна. Албания и Черна гора запазиха своя резултат за пълно привеждане в съответствие, а Северна Македония се присъедини към тях, като със задна дата се съобрази изцяло с всички декларации на върховния представител от името на ЕС и с ограничителните мерки на ЕС и продължи да поддържа стопроцентово съответствие след агресията на Русия. Босна и Херцеговина подобри степента си на съответствие, като официално се присъедини към декларациите на върховния представител и ограничителните мерки след агресията на Русия, въпреки че все още има значителни предизвикателства при прилагането. Косово също се присъедини едностранно към тези мерки. Сърбия отказва да се присъедини към всички ограничителни мерки на ЕС, свързани с Русия, и към повечето декларации на върховния представител от името на ЕС по отношение на Руската федерация. Нещо повече, Сърбия продължава да поддържа близките си отношения с Русия. Партньорите от Западните Балкани и Турция се присъединиха към огромното мнозинство от международната общност, включително ЕС, гласувайки за двете резолюции на Общото събрание на ООН след агресията на Русия срещу Украйна и за отстраняването на Русия от Съвета по правата на човека.

Турция е умерено подготвена в областта на външните отношения, но има известна подготовка в областта на външната политика, политиката на сигурност и отбраната. Страната отбеляза ограничен напредък в областта на външните отношения. Степента на съответствие на Турция в областта на ОВППС допълнително се влоши, спадайки до 7 % през август 2022 г. (11 % през 2021 г. и през 2020 г. и 21 % през 2019 г.). Като цяло все по-настъпателната външна политика на Турция продължаваше да противоречи на приоритетите на ЕС в областта на ОВППС. Въпреки че Турция и ЕС подновиха диалога по външната политика и политиката на сигурност и по регионалните въпроси, Турция трябва да предприеме решителни стъпки за значително подобряване на съответствието с декларациите на ЕС и решенията на Съвета.

IV. РЕГИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ДОБРОСЪСЕДСКИ ОТНОШЕНИЯ

В Западните Балкани добросъседските отношения и регионалното сътрудничество са основни елементи на процеса на стабилизиране и асоцииране, както и на процеса на разширяване.

След успешното въвеждане на„роуминг като у дома“ в шестте икономики на Западните Балкани от 1 юли 2021 г., бяха предприети допълнителни подготвителни стъпки за намаляване на таксите за роуминг между Западните Балкани и ЕС. Въз основа на съчетание от доброволни търговски споразумения и по-нататъшни реформи в цифровия сектор на Западните Балкани беше разработена пътна карта за намаляване на разходите за роуминг между ЕС и Западните Балкани. Крайната цел на процеса е до 2027 г. цените на роуминга с ЕС да бъдат намалени до равнище, близко до цените на вътрешния пазар. В този процес има две паралелни направления: осъществяване на редица реформи в политиката от правителствата на Западните Балкани, насочени към подобряване на бизнес средата в региона, и подготвителни дейности с мобилните оператори от Западните Балкани и ЕС, за да се улесни изпълнението на предложения плавен преход, започващ от януари 2023 г.

През октомври 2021 г. шестте страни се споразумяха за Регионална рамка за свободното движение на данни в региона на Западните Балкани и ще работят заедно за хармонизирането на законодателството, по-специално привеждането в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), решенията относно адекватността на ОРЗД сред държавите, свободното движение на нелични данни и отворени данни и повторното използване на информация от обществения сектор. Страните от Западните Балкани трябва да осигурят съответствие на своето национално законодателство с Регламента на ЕС относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. В този контекст на 13 октомври 2021 г. шестте държави подписаха съвместна декларация за оперативна съвместимост на Западните Балкани.

Извършена е значителна техническа работа във всички области, обхванати от инициативата за общ регионален пазар. Тази дейност, която се осъществява под егидата на Съвета за регионално сътрудничество, ЦЕФТА и Инвестиционния форум на шестте търговски камари от Западните Балкани, има за цел да даде възможност за свободно движение на хора и специалисти и предоставяне на електронни услуги, както и да улесни търговията и да облекчи митническите процедури в региона. Например на пътни и железопътни гранични пунктове в региона бяха създадени зелени ленти, улесняващи транзита на приоритетни стоки, а през юли тази година започна пилотен проект между Гърция и Северна Македония за разширяване на инициативата за зелените ленти за преминаване между Западните Балкани и ЕС. Въпреки това разногласията между Белград и Прищина по въпросите на статута продължиха да възпрепятстват официалното приемане на споразумения 24 . Регионът трябва да демонстрира политическо лидерство, за да завърши работата и да приеме правно обвързващи споразумения или решения между всички партньори от Западните Балкани в полза на техните граждани и предприятия. Това изисква да се постави общ акцент върху създаването на общия регионален пазар, като се надграждат правилата и стандартите на ЕС и се избягват едностранни мерки, застрашаващи тези усилия. Липсата на напредък в прилагането на общия регионален пазар доведе до инициативата „Отворени Балкани“, с която бяха направени първите стъпки към прилагането на четирите свободи между Албания, Северна Македония и Сърбия. Докато инициативата „Отворени Балкани“ е в съответствие с рамката на общия регионален пазар, спазва стандартите на ЕС и е напълно отворена и приобщаваща, тя представлява полезна стъпка към развитието на общ пазар за шестте икономики от региона.

С изпълнението на програмата на Западните Балкани в областта на иновациите, научните изследвания, образованието, културата, младежта и спорта продължи подкрепата за устойчивото социално-икономическо развитие на региона и се създават нови възможности за студенти, изследователи, новатори и предприемачи за повишаване на техните умения и достъп до нови пазари. Асоциирането на партньорите от Западните Балкани с програмите „Хоризонт Европа“ и „Творческа Европа“ приключи, a работата по разработването на стратегии за интелигентна специализация продължи. Сърбия и Северна Македония са асоциирани към „Еразъм+“, а Северна Македония е асоциирана и към Европейския корпус за солидарност. Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора засега не са асоциирани, но се възползват от международното измерение на „Еразъм+“, финансирано чрез Инструмента за предприсъединителна помощ III (ИПП III), със специална сума от 374 милиона евро за периода 2021—2027 г.

Освен това беше създадено ново засилено партньорство с образователни организации и институции в Западните Балкани, които не са свързани с програмата „Еразъм+“. Това партньорство им дава възможност да участват във важни стратегически действия, като се започне с инициативата „Eвропейски университети“. Разширяването и достъпът до такива водещи действия за всички партньори от Западните Балкани допълнително укрепва сътрудничеството с региона.

Регионалната служба за младежко сътрудничество продължи да играе важна роля за по-нататъшното развитие на регионалното сътрудничество и добросъседските отношения чрез предоставяне на възможности за млади хора от Западните Балкани да осъществяват сътрудничество и обмен.

Срещата на лидерите на ЕС и Западните Балкани на 23 юни даде възможност да се потвърди отново перспективата за ЕС на партньорите в региона и да се ускори програмата за сътрудничество и интеграция. Специално внимание беше отделено на интегрирането на Западните Балкани в мерките на ЕС за намаляване на отрицателното въздействие на руската агресия срещу Украйна по отношение на продоволствените и енергийните доставки и независимостта, както и на подкрепата за изграждането на капацитет за киберсигурност и на социалната програма, особено участието на младите хора в икономическите дейности. Срещата беше и възможност за обсъждане на по-тясно политическо сътрудничество, привеждане на Западните Балкани в съответствие с позициите и мерките на ЕС, както и възможното създаване и функциониране на европейска геополитическа общност.

Цялостното нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово чрез диалога, подпомаган от ЕС, продължава да бъде от основно значение за тяхното европейско бъдеще и за стабилността на целия регион. Процесът продължи през целия период на докладване с редовни месечни срещи на равнище главни преговарящи и среща на високо равнище на 18 август 2022 г. Въпреки че беше постигнат известен напредък в областите на енергетиката, интегрираното управление на границите и свободата на движение, отношенията между Косово и Сърбия остават напрегнати. И двете страни трябва да работят по-конструктивно за постигането на целта за сключване на правно обвързващо всеобхватно споразумение за нормализиране на отношенията, в което да се разглеждат всички основни нерешени въпроси между тях, както и да прилагат изцяло всички споразумения от предишния диалог.

Съществуващите двустранни споразумения, включително споразумението от Преспа между Северна Македония и Гърция и Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, трябва да се изпълняват добросъвестно от всички страни по тях.

От ключово значение продължават да бъдат преодоляването на наследството от миналото и уреждането на споровете, произтичащи от конфликтите през 90-те години. Все още предстои да бъдат уредени важни двустранни въпроси, включително във връзка с границите и осигуряването на справедливост за жертвите на военни престъпления, идентифицирането на лицата, които все още се считат за изчезнали, и изготвянето на точна документация относно извършените в миналото жестокости на регионално равнище. В ЕС няма място за подстрекателска реторика, нито за възхваляване на военнопрестъпници от която и да е страна.

Териториалното сътрудничество позволява на страните от Западните Балкани да работят заедно и със съседните държави членки в ключови социални и икономически сектори. По-конкретно, програмите за трансгранично сътрудничество създават възможности за диалог и сътрудничество на равнище местно управление с участието на общностите, частния сектор и организациите на гражданското общество. Като такива те представляват важни инструменти за добросъседските отношения и помирението в граничните райони. Като се има предвид тяхната насоченост към местното развитие, програмите за трансгранично сътрудничество пренасят икономическия и инвестиционен план и Зелената програма на местно ниво и помагат за икономическото възстановяване на отдалечените райони.

Обстановката в Източното Средиземноморие отново се изостри. През периода на докладване не са извършвани неразрешени сондажни дейности от страна на Турция. Въпреки това беше докладвано за инциденти, свързани с проучвания в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър и нарушения на националното въздушно пространство на Република Кипър. Продължават военните учения на Турция в морските зони на Кипър. Отношенията с Гърция се влошиха през април 2022 г. след многократни нарушения на гръцкото въздушно пространство от турски изтребители и безпилотни летателни апарати в Егейско море, включително голям брой полети над населени райони, както и заплашителни турски изявления относно суверенитета на гръцките острови. Намаляването на напрежението в Източното Средиземноморие трябва да бъде трайно. ЕС многократно е призовавал Турция — за последен път на Европейския съвет през юни 2022 г. — да се въздържа от всякакви заплахи, от създаването на източници на напрежение, както и от действия, които вредят на добросъседските отношения и мирното уреждане на спорове.

ЕС продължава да бъде ангажиран да защитава своите интереси и тези на своите държави членки, както и да поддържа регионалната стабилност. През ноември 2021 г., след втория преглед на рамката за ограничителни мерки, Съветът удължи срока на действие на режима с още една година. Понастоящем на санкции подлежат две лица.

Суверенните права на държавите — членки на ЕС, включват, наред с другото, правото на встъпване в двустранни споразумения и правото на проучване и използване на природни ресурси в съответствие с достиженията на правото на ЕС и международното право, в това число Конвенцията на ООН по морско право. Трябва да се зачитат суверенитетът и суверенните права върху въздушното пространство и морските зони на всички съседни крайбрежни държави, включително тези на техните острови, а определянето на границите на изключителните икономически зони и на континенталния шелф следва да се извършва в съответствие с международното право чрез добросъвестен диалог и при зачитане на добросъседските отношения.  Провеждането на добросъвестен диалог и въздържането от едностранни действия, които противоречат на интересите на ЕС и нарушават международното право и суверенните права на държавите — членки на ЕС, са абсолютни изисквания, за да се гарантира стабилна и сигурна среда в Източното Средиземноморие и за развитието на отношения на сътрудничество и взаимна изгода между ЕС и Турция. Необходимо е Турция да поеме недвусмислен ангажимент във връзка с добросъседските отношения, международните споразумения и мирното уреждане на спорове в съответствие с Устава на ООН, като при необходимост се обръща към Международния съд.

От първостепенно значение е Турция да се ангажира трайно и да допринесе по конкретен начин към преговорите за справедливо, всеобхватно и трайно уреждане на кипърския въпрос в рамките на ООН и съгласно съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, както и в съответствие с достиженията на правото на ЕС и принципите, на които се основава ЕС. Важно е Турция да потвърди отново ангажимента си и конструктивното си участие във водените под егидата на ООН преговори за решаване на кипърския въпрос съгласно съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, включително техните външни аспекти. Не трябва да се предприемат едностранни действия, които биха могли да повишат напрежението на острова и да попречат на възобновяването на преговорите. Турция трябва незабавно да отмени всички действия и стъпки, предприети по отношение на Вароша от октомври 2020 г. досега, които противоречат на съответните резолюции и декларации на Съвета за сигурност на ООН. Турция трябва спешно да изпълни задължението си за пълно изпълнение на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕС и Турция и да постигне напредък в нормализирането на отношенията с Република Кипър.

Добросъседските отношения и помирението са неразривно свързани с върховенството на закона, икономическото управление и регионалното сътрудничество. Конкретната цел на ИПП III в тази област е да се допринесе за социалното сближаване и устойчивостта чрез преодоляване на наследството от конфликтите в миналото и чрез осигуряване на правосъдие за всички жертви на конфликтите. По същия начин подобряването на добросъседските отношения укрепва доверието на гражданите и спомага за премахване на пречките пред политическия, икономическия и социалния обмен и сътрудничество. Комисията вече прие първите решения за финансиране по ИПП III с цел: а) подкрепа за съдебното преследване на военни престъпления на национално равнище чрез предоставяне на експертен опит за съдебните органи и б) повишаване на обществената осведоменост за престъпленията от миналото, включително чрез диалог и обмен на информация с широк кръг заинтересовани страни.

V. ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ

Въз основа на направения по-горе анализ и оценките в обобщенията за всяка държава, съдържащи се в приложението, Комисията прави следните заключения и препоръки:

I

1.Бруталното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. промени из основи геополитическата обстановка и постави на изпитание основания на правила ред. В този контекст политиката на разширяване на ЕС повече от всякога е геостратегическа инвестиция в дългосрочния мир, стабилност и сигурност на целия ни континент и поради това заема важно място в политическия дневен ред на ЕС. Основана на строги, но справедливи условия, и на принципа на собствените заслуги, политиката на разширяване продължава да бъде двигател на промяната и модернизацията в държавите партньори и служи за още по-голямото им сближаване с ЕС. Западните Балкани са част от европейското семейство. От стратегически интерес за ЕС и от съществено значение за тяхната собствена стабилност и просперитет е всички партньори от Западните Балкани да продължат да напредват по пътя към пълноправно членство в ЕС, като изцяло зачитат и защитават демокрацията, върховенството на закона и основните права, които са в основата на ценностите на ЕС. Бъдещето на тези страни и техните граждани е в Европейския съюз.

2.През последната година настъпиха големи промени в програмата за разширяване на ЕС. На 19 юли 2022 г. се проведоха първата междуправителствена конференция с Албания и политическа междуправителствена конференция със Северна Македония за представяне на следващите етапи от процеса на разширяване след приемането на преговорната рамка. Това отвори нова глава в политиката на разширяване на ЕС.

Европейският съвет призна европейската перспектива на Украйна, Република Молдова и Грузия. Лидерите на ЕС решиха да предоставят статут на страна кандидатка на Украйна и Република Молдова и да предоставят статут на страна кандидатка на Грузия, след като бъдат изпълнени приоритетите, изложени в становището на Комисията относно кандидатурата на Грузия за членство.

3.Турция остава важен партньор на Европейския съюз в ключови области от общ интерес като миграцията, борбата с тероризма, икономиката, търговията, енергетиката, продоволствената сигурност и транспорта. Диалозите на високо равнище и засиленото сътрудничество в тези области продължиха. През юни 2019 г. Съветът изтъкна отново, че Турция продължава все повече да се отдалечава от Европейския съюз и че преговорите за присъединяването на страната на практика са в застой, така че не може да се предвиди отваряне или затваряне на други преговорни глави. Фактите, на които се основава тази оценка, не са се променили. Двустранното напрежение с някои държави членки се увеличи. Турция подкрепи диалога между Русия и Украйна и изигра ключова роля в споразумението за износ на зърно. Въпреки това тя реши да засили търговските и финансовите си отношения с Русия и не се присъедини към ограничителните мерки на ЕС. Това е причина за нарастваща загриженост и е необходимо внимателно наблюдение от страна на ЕС.

4.Войната на Русия срещу Украйна допълнително подчерта значението на привеждането в съответствие с ОВППС като ключов аспект от процеса на интеграция в ЕС. Привеждането в съответствие с ОВППС на ЕС на 100 % от страна на Албания, Черна гора и Северна Македония продължава да бъде силен сигнал за техния ангажимент и стратегически избор за интеграция в ЕС, а значителното подобрение на Босна и Херцеговина в привеждането в съответствие с ОВППС, както и едностранното привеждане в съответствие на Косово са похвални и трябва да бъдат оценени. Сърбия и Турция продължиха политиката си да не се съобразяват с ограничителните мерки срещу Русия. И двете страни трябва да предприемат решителни стъпки за подобряване на привеждането в съответствие с ОВППС на ЕС, включително ограничителните мерки на ЕС, и да избягват действия, които противоречат на заявената от тях цел за присъединяване към ЕС.

5.Настоящата енергийна криза, пред която е изправена Европа, е предизвикателство както за Западните Балкани и Турция, така и за ЕС. ЕС покани Западните Балкани да се присъединят към общата платформа на ЕС за закупуване на енергия. Сърбия и Северна Македония участваха в първата регионална среща на регионалната работна група за Югоизточна Европа. Регионалната работна група вече е постигнала съгласие по план за действие, включително за по-добри енергийни трансгранични доставки. ЕС помага на Западните Балкани, насочвайки финансова подкрепа за инвестиции във възобновяема енергия и енергийна ефективност с цел намаляване на енергийното потребление и разходите за енергия. Същевременно ЕС очаква от всички партньори в региона да се съобразят изцяло със законодателството и приоритетите на ЕС в областта на енергетиката, включително с тези на плана REPowerEU, и да намалят зависимостта си от руски изкопаеми горива възможно най-скоро. При условие че регулаторните реформи бъдат осъществени, ЕС ще отвори своя пазар на електроенергия и за Западните Балкани чрез Енергийната общност.

6.Декарбонизацията е един от основните стълбове на Зелената програма за Западните Балкани, заложена в икономическия и инвестиционен план. Очаква се по-нататъшен напредък след приемането на плана за действие за изпълнение на Зелената програма през октомври 2021 г. в Бърдо. ЕС подкрепя региона в изпълнението на Зелената програма, например чрез насърчаване на развитието на регионални подходи. Регионалното сътрудничество е ключова предпоставка за справяне с предизвикателствата и използване на възможностите, свързани с изменението на климата и околната среда.

7.2021 г. беше първата пълна година от изпълнението на икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани (ИИП), който има за цел да задълбочи интеграцията и да преодолее социално-икономическата пропаст между региона и ЕС, да подкрепи възстановяването на региона след COVID и да приближи Западните Балкани до единния пазар на ЕС. Той е подкрепен от пакет от 9 милиарда евро безвъзмездни средства от ЕС и гаранционния механизъм за Западните Балкани, който има за цел да мобилизира инвестиции в размер на 20 милиарда евро.. От неговото стартиране досега по Инвестиционната рамка за Западните Балкани са одобрени общо 1,3 милиарда евро безвъзмездни средства за инвестиции, свързани с ИИП, за финансиране на 24 водещи проекта на обща инвестиционна стойност от 3,3 милиарда евро. ИИП играе важна роля за подпомагането на региона да се справи с последиците от руската война в Украйна, по-специално чрез ускоряване на енергийния преход към възобновяеми енергийни източници, диверсификация на доставките и повишаване на енергийната ефективност на обществените и частните сгради. През 2021 г. в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ за развитието на селските райони (IPARD) бяха отпуснати 500 милиона евро за изпълнение на мерки в селскостопанския сектор с цел по-добра подготовка на партньорите в региона за справяне с евентуалното отражение на кризите с продоволствената сигурност и доставките.

8.След приемането на правната рамка на ИПП III през 2021 г. беше възприет солиден подход, основан на политиката, към програмирането на помощта по ИПП със специален акцент върху основните изисквания за членство.

9.Лидерите от Западните Балкани продължават да потвърждават своя ангажимент към Берлинския процес. Предстоящата среща на високо равнище в рамките на Берлинския процес през ноември следва да бъде повод за премахване на оставащите пречки пред приобщаващата регионална икономическа интеграция и гарантиране, че целите, поставени на предишните срещи на върха, са напълно реализирани.

10.Понастоящем неспособността на страните в общия регионален пазар да постигнат съгласие и да прилагат технически завършени решения и споразумения, които ще имат осезаемо въздействие върху производителите и потребителите в целия регион, е пречка пред потенциалните ползи, които пазарът би могъл да донесе. Важно е всички да работят конструктивно, за да се преодолее застоят в процеса на вземане на решения, така че мерките да влязат в сила. Инициативата „Отворени Балкани“, стартирана от Албания, Северна Македония и Сърбия, може да изиграе положителна роля в процеса, при условие че е в съответствие с рамката на общия регионален пазар, че се основава на правилата на ЕС и че е отворена за всички партньори от Западните Балкани.

11.Настоящите геополитически предизвикателства изискват засилване на сътрудничеството ни с региона, чиято сигурност в крайна сметка е обвързана с тази на самия ЕС. ЕС отдавна е най-важният икономически партньор на Западните Балкани. С приемането на Стратегическия компас на ЕС бяха положени основите, за да могат ЕС и неговите държави членки да утвърждават ролята си на най-важни партньори на региона в областта на сигурността и отбраната, които действат също в тясно сътрудничество със съмишленици в областта на сигурността на международно равнище. Киберсигурността, укрепването на устойчивостта на критичната инфраструктура и борбата с дезинформацията са ключови приоритети за противодействие на хибридните заплахи.

II.

12.В Черна гора политическият ангажимент на властите към процеса на присъединяване към ЕС редовно и последователно се посочва като ключовия приоритет за страната, което като цяло намира отражение в съответните решения относно политиките. Това включва 100-процентова степен на съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС. Процесите на вземане на решения и прилагането на реформите обаче бяха блокирани от политическа и правителствена нестабилност и вътрешноправителствени напрежения, което доведе до забавяне на преговорите.

Комисията е на мнение, че в съответствие с рамката за водене на преговори понастоящем е постигнат цялостен баланс между напредъка по главите, свързани с върховенството на закона, от една страна, и напредъка в преговорите за присъединяване по отделните глави, от друга страна.

Приоритетът за постигането на по-нататъшен цялостен напредък в преговорите за присъединяване (и преди временното затваряне на други глави или клъстери) все още е изпълнението на междинните критерии в областта на върховенството на закона, определени в глави 23 и 24. За да постигне този важен етап, Черна гора трябва да увеличи усилията си за справяне с нерешените въпроси, включително в критичните области на свободата на словото, свободата на медиите и борбата с корупцията и организираната престъпност, както и осигуряването на функционирането и доверието в съдебната система.

Това изисква политическа стабилност и конструктивен ангажимент от всички заинтересовани страни, които да водят до създаването на стабилно правителство, твърдо ангажирано със стратегическата ориентация към ЕС, и до широк политически консенсус в парламента по ключови реформи, да поддържат институционалната функционалност и да насочват вниманието върху основните резултати за постигане на практически напредък по програмата за интегриране в ЕС.

13.Въпреки че сръбските власти продължават да твърдят, че европейската интеграция е тяхна стратегическа цел, те поддържат и близки отношения с Русия.

Сърбия постигна важен напредък по пътя на присъединяване към ЕС със започването на преговори по клъстер 4 (Зелена програма и устойчива свързаност) през декември 2021 г. след постигнатия напредък в реформите, включително по конституционната реформа в съдебната система. Сърбия предприе важна стъпка по отношение на независимостта и отчетността на съдебната власт, като одобри съответните конституционни изменения. Разпускането на парламента през февруари 2022 г. и провеждането на предсрочни парламентарни избори доведоха до по-плуралистичен състав на законодателната власт. Изборните резултати обаче бяха значително забавени, сформирането на новото правителство все още не е завършило, а темпото на реформите, свързани с присъединяването към ЕС, се забави, като не бе отбелязан напредък по отношение на свободата на словото. Сърбия трябва приоритетно да създаде правителство, което е твърдо ангажирано със стратегическата посока към ЕС и пътя на реформите.

Степента на съответствие на Сърбия с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС намаля значително. До момента Сърбия отказва да се присъедини към ограничителните мерки на ЕС срещу Руската федерация. Някои изявления и действия на високопоставени сръбски служители бяха в пряк разрез с позициите на ЕС по отношение на външната политика, включително подписването през септември 2022 г. на съвместни външнополитически приоритети между Сърбия и Русия за периода 2023—2024 г.  ЕС очаква от Сърбия да отстоява общите принципи, ценности и сигурност, като засили усилията си за постепенно привеждане в съответствие с позициите на ЕС по отношение на външната политика, включително с декларациите и ограничителните мерки, в съответствие с преговорната рамка.

Що се отнася до нормализирането на отношенията с Косово като цяло, Сърбия продължи да участва в диалога. Сръбското правителство обаче трябва да спази предишните си ангажименти и да се ангажира с пълното прилагане на всички споразумения, постигнати до момента в рамките на диалога. Продължавайки напред, Сърбия трябва също така да положи значителни допълнителни усилия, за да избегне действия, които подкопават стабилността, и реторика, която не е в полза на диалога. Сърбия следва да допринесе за създаването на благоприятна среда за сключването на правно обвързващо споразумение за нормализиране на отношенията с Косово, включително в международните си отношения. През следващия период от Сърбия се очаква да се включи по-конструктивно в преговорите по правно обвързващото споразумение за нормализиране на отношенията и да покаже готовност за компромис, за да постигне бърз и конкретен напредък.

В областта на върховенството на закона са необходими по-нататъшна работа и политически ангажимент за продължаване и задълбочаване на реформите и преодоляване на недостатъците, по-специално в ключовите области на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, свободата на медиите, свободата на събранията и националния подход към военните престъпления. По-специално Сърбия следва да приеме законодателството, необходимо за прилагане на практика на конституционните промени в предвидените срокове, да укрепи ефективно независимостта на съдебната система и автономията на прокуратурата и да предотврати неправомерното влияние.

В допълнение към реформите сръбските власти трябва да поемат отговорност за проактивна и обективна комуникация относно ЕС, който е основният политически и икономически партньор на Сърбия, в съответствие с декларираната от тях стратегическа цел за европейска интеграция. Сърбия трябва също така решително да се справи с всички форми на дезинформация и манипулиране на чужда информация.

Общото темпо на преговорите за присъединяване ще продължи да се определя от напредъка на Сърбия по отношение на върховенството на закона и нормализирането на отношенията с Косово. Комисията е на мнение, че в съответствие с рамката за водене на преговори понастоящем е постигнат цялостен баланс между напредъка по главите, свързани с върховенството на закона, и нормализирането на отношенията с Косово, от една страна, и напредъка в преговорите за присъединяване по всички глави, от друга страна.

Оценката на Комисията, че Сърбия е изпълнила технически критериите за отваряне на клъстер 3 (Конкурентоспособност и приобщаващ растеж), остава валидна. От съществено значение е Сърбия недвусмислено да се ангажира със стратегическата цел за европейска интеграция, заложена в преговорната рамка.

14.Стартирането на преговорния процес за присъединяване към ЕС със Северна Македония збеше голям пробив и отбеляза началото на нов етап в отношенията между ЕС и Северна Македония. Първата политическа междуправителствена конференция със Северна Македония се проведе на 19 юли, след като Съветът одобри преговорната рамка. Това беше ясно признание за напредъка, отбелязан от Северна Македония в програмата за реформи за ЕС и в постигането на осезаеми и устойчиви резултати, включително в рамките на клъстера за основните принципи. След инвазията на Русия в Украйна Северна Македония потвърди силната си и ясна стратегическа ориентация към ЕС, като се присъедини изцяло към всички решения и декларации на ЕС в областта на общата външна политика и политика на сигурност и оттогава поддържа 100-процентова степен на съответствие. С това Северна Македония показа решимостта си да напредва по пътя към ЕС като надежден партньор.

С цел ускоряване на процеса на преговори за присъединяване на Северна Македония в съответствие с преговорната рамка, Комисията започна незабавно проверката, която е първата стъпка от преговорния процес. Северна Македония показа високо равнище на ангажираност и процесът на проверка протича гладко. По време на целия процес е важно да се осигури координация между всички институции, както и приобщаващ подход чрез работа с всички заинтересовани страни и гражданското общество и редовна комуникация с широката общественост.

Като страна, участваща в преговори за присъединяване, Северна Македония има както нови отговорности, така и нови възможности. Този нов и изпълнен с предизвикателства етап изисква конструктивен ангажимент както от страна на правителството и опозицията, така и от други слоеве на обществото, за да се постигне широк консенсус по отношение на реформите, свързани с ЕС. Страната трябва да продължи да изпълнява приоритетите си заа реформи, включително в ключовите области на върховенството на закона, борбата с корупцията и организираната престъпност. Страната е добър пример за мултиетническо общество. Изменението на Конституцията в съответствие с ангажимента на Северна Македония ще укрепи допълнително основните права.

15.Започването на преговорния процес с Албания за присъединяване към ЕС тази година беше голям пробив и отбеляза началото на нов етап в отношенията между ЕС и Албания. Първата междуправителствена конференция за преговорите за присъединяване, проведена с Албания на 19 юли, беше ясно признание за напредъка, постигнат от Албания в програмата на ЕС за реформи и в постигането на осезаеми и устойчиви резултати.

Албания продължи да постига напредък в реформите в рамките на клъстера за основните принципи. Продължи изпълнението на всеобхватната реформа в областта на правосъдието. Похвален е ангажиментът на страната да укрепва върховенството на закона и да се бори с корупцията и организираната престъпност. Албания участва активно в работата на Съвета за сигурност на ООН като непостоянен член, включително като съавтор на резолюции, осъждащи агресивната война на Русия срещу Украйна. Пълното привеждане на Албания в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС е силен сигнал за стратегическия избор за присъединяване към ЕС и за ролята на страната като надежден партньор.

С цел ускоряване на процеса на преговори за присъединяване на Албания, в съответствие с преговорната рамка Комисията започна незабавно проверката, която е първата стъпка в преговорния процес. Албания показа високо равнище на ангажираност и процесът на проверка протича гладко.

Като страна, участваща в преговори за присъединяване, Албания има както нови отговорности, така и нови възможности. Въпреки че вече е извършена сериозна подготвителна работа, този нов и предизвикателен етап изисква постоянен ангажимент от страна на Албания и ефективна координация между всички нейни институции, както и непрекъсната ангажираност от правителството, опозицията и други слоеве на обществото. Страната трябва да избягва стъпки, които противоречат на върховенството на закона. Албания трябва допълнително да засили усилията си в ключови области като реформата на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, както и по отношение на свободата на словото, правата на собственост и проблемите на малцинствата.

16.През юни 2022 г. Европейският съвет изрази готовността си да предостави статут на страна кандидатка на Босна и Херцеговина и за тази цел прикани Комисията да докладва незабавно за изпълнението на 14-те ключови приоритета, посочени в неговото становище, като обърне специално внимание на онези, които представляват съществен набор от реформи, за да може Европейският съвет да разгледа отново въпроса и да вземе решение.

Въпреки политическите сътресения и предстоящите парламентарни избори лидерите на политическите партии, представени в Парламентарната асамблея на Босна и Херцеговина, се ангажираха през юни 2022 г. с принципи, които ще гарантират една работеща Босна и Херцеговина, която върви напред по европейския път. Страните се споразумяха тези ангажименти да бъдат изпълнени спешно и не по-късно от шест месеца след сформирането на всички органи на властта след изборите, които се проведоха на 2 октомври.

Впоследствие, в съответствие с 14-те ключови приоритета, Босна и Херцеговина прие през август изменения в закона за обществените поръчки, а през юни и юли — изменения в цялостната стратегия за управление на публичните финанси от всички равнища на управление. Диалогът относно политиките с ЕС в рамките на Споразумението за стабилизиране и асоцииране също беше възобновен след многомесечно прекъсване поради блокирането на законодателните и изпълнителните институции на държавно равнище от политическите партии, базирани в Република Сръбска. Президентството на Босна и Херцеговина ратифицира няколко международни споразумения, включително за „Хоризонт“, „Творческа Европа“ и Механизма за гражданска защита на Съюза. Бяха предприети значителни стъпки за подобряване на управлението на миграцията. Босна и Херцеговина направи важна крачка напред, като подобри съответствието си с външната политика и политика на сигурност на ЕС, достигайки съответствие от 81 % до края на август 2022 г. Пълното прилагане обаче все още предстои.

Босна и Херцеговина постигна важни успехи по отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност. Въвеждането в действие на звеното за контакт на Европол е почти финализирано, а подготовката за формализиране на сътрудничеството между Босна и Херцеговина и Евроюст също е напреднала.

Правителството на Федерацията остана на власт за целия си мандат от 2018 до 2022 г. в качеството си на служебно правителство. Политическите партии не успяха да постигнат съгласие по конституционните и изборните реформи, а върховният представител по своя собствена инициатива използва четири пъти правомощията от Бон, включително по отношение на изборните стандарти, финансирането на изборите и измененията в Конституцията на Федерацията. Приемането на реформи в областта на върховенството на закона се забави и просрочи сроковете. На заседанието си през юни 2022 г. Европейският съвет призова лидерите на Босна и Херцеговина спешно да завършат предстоящите конституционни и изборни реформи. Тези реформи следва да бъдат придвижени като основен приоритет.

Поради това Комисията препоръчва на Съвета да даде на Босна и Херцеговина статут на страна кандидатка, при условие че се предприемат следните мерки:

-приоритетно приемане на изменения за укрепване на почтеността в рамките на действащия закон за висшия съдебен и прокурорски съвет;

-приемане на нов закон за висшия съдебен и прокурорски съвет и приемане на закона за съдилищата на Босна и Херцеговина;

-приемане на закона за предотвратяване на конфликти на интереси;

-предприемане на решителни мерки за засилване на превенцията и борбата с корупцията и организираната престъпност;

-решително продължаване на работата за осигуряване на ефективна координация на всички равнища на капацитета за управление на границите и миграцията, както и обезпечаване на функционирането на системата за предоставяне на убежище;

-гарантиране на забраната на изтезанията, по-специално чрез създаване на национален превантивен механизъм срещу изтезанията и малтретирането;

-гарантиране на свободата на словото и медиите и защитата на журналистите, по-специално чрез подходящи последващи съдебни действия в случаи на заплахи и насилие срещу журналисти и медийни работници;

-постигане на резултати във функционирането на координационния механизъм по въпросите, свързани с ЕС, на всички равнища, включително чрез изготвянето и приемането на национална програма за приемане на достиженията на правото на ЕС.

Комисията е готова да продължи да подкрепя усилията на Босна и Херцеговина по нейния европейски път чрез по-нататъшно ангажиране в диалога относно политиките и чрез създаване на политически форум на високо равнище за наблюдение на изпълнението на горепосочените мерки и докладване за по-нататъшния действителен напредък. Изпълнението на 14-те ключови приоритета ще позволи на Комисията да препоръча започването на преговори с Босна и Херцеговина за присъединяване към ЕС.

17.Косово е политически стабилно и правителството продължава да демонстрира видимо своя ангажимент към неговия европейски път. Тази политическа обстановка допринесе за засилване на работата на Косово за прилагане на свързаните с ЕС реформи и на ССА. Местните избори, проведени през октомври и ноември 2021 г., като цяло бяха добре организирани, прозрачни и конкурентни. Косово трябва да увеличи усилията си за укрепване на демокрацията, публичната администрация, върховенството на закона и борбата с корупцията. То също трябва да продължи напред с прилагането на своята нова енергийна стратегия, за да изгради енергийна устойчивост.

По отношение на нормализирането на отношенията със Сърбия като цяло Косово продължи да участва в диалога. Правителството на Косово обаче трябва да спази предишните си ангажименти и да се ангажира с пълното прилагане на всички минали споразумения от диалога. По пътя към напредъка Косово трябва също така да положи допълнителни значителни усилия за избягването на действия, подкопаващи стабилността,о и реторика, която не благоприятства диалога. Косово следва да допринесе за създаването на благоприятна среда за сключването на правно обвързващо споразумение за нормализиране на отношенията със Сърбия, включително в международните си отношения. Очаква се през следващия период Косово да се включи по-конструктивно в преговорите по правно обвързващото споразумение за нормализиране на отношенията и да покаже готовност за компромис, за да постигне бърз и конкретен напредък.

Предложението на Комисията за либерализиране на визовия режим все още предстои да бъде обсъдено в Съвета и следва да се разглежда като неотложен въпрос. Комисията поддържа оценката си от юли 2018 г., че Косово изпълнява всички показатели за либерализиране на визовия режим, и приветства факта, че обсъжданията в Съвета скоро ще бъдат подновени.

18.Европейският съвет на няколко пъти потвърди стратегическия интерес на ЕС от стабилна и сигурна среда в Източното Средиземноморие и от развитието на отношения на сътрудничество и взаимна изгода с Турция. На заседанието си през юни 2022 г. Европейският съвет изрази дълбока загриженост във връзка с неотдавнашните повтарящи се действия и изявления на Турция. Турция трябва да зачита суверенитета и териториалната цялост на всички държави — членки на ЕС. Като припомня предишните си заключения и изявлението си от 25 март 2021 г., Европейският съвет подчерта очакванията си от Турция да спазва изцяло международното право, да намали напрежението в интерес на регионалната стабилност в Източното Средиземноморие и да насърчава добросъседските отношения по устойчив начин. Продължи засиленият ангажимент в ключовите области от общ интерес.

По отношение на агресивната война на Русия срещу Украйна Турция се стремеше да улесни преките преговори да работи за намаляване на напрежението и прекратяване на огъня. Съвместно с ООН тя предприе също така важна дипломатическа инициатива за улесняване на износа на украинско зърно. Сделката, постигната през юли 2022 г. в Истанбул, отвори пътя за търговски износ на храни от ключови украински пристанища и следва да помогне за предотвратяване на недостига на храна за милиони по света.

Неприсъединяването на Турция към ограничителните мерки на ЕС срещу Русия буди опасения поради свободното движение на продукти, включително стоки с двойна употреба, в рамките на митническия съюз между ЕС и Турция. Това е причина за нарастваща загриженост, която изисква внимателно наблюдение от ЕС. Освен това Турция подписа меморандум за разбирателство за по-нататъшно развитие на своите икономически и търговски отношения с Русия. ЕС е решен да гарантира ефективността на ограничителните мерки, приети в отговор на агресивната война на Русия срещу Украйна.

От Турция се очаква да подкрепя активно преговорите за справедливо, всеобхватно и трайно уреждане на кипърския въпрос в рамките на ООН съгласно съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и в съответствие с принципите, на които се основава ЕС. По отношение на Вароша Турция трябва незабавно да отмени обявените едностранни действия и всички мерки, предприети от октомври 2020 г. насам, които са в противоречие със съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Освен това е наложително Турция да изпълни задължението си за осигуряване на безусловно и недискриминационно прилагане на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕС и Турция и да премахне всички пречки пред свободното движение на стоки, включително ограниченията върху преките транспортни връзки с Кипър.

Налице са сериозни недостатъци във функционирането на демократичните институции в Турция. Страната не предприе никакви действия във връзка със сериозните опасения на ЕС относно продължаващото влошаване на демокрацията, върховенството на закона, основните права и независимостта на съдебната система. Необходимо е Турция да даде приоритет на обръщането на настоящата негативна тенденция, като предприеме мерки във връзка с отслабването на ефективността на системата за взаимен контрол в политиката. Диалогът относно върховенството на закона и основните права остава неразделна част от отношенията между ЕС и Турция.

Изявлението на ЕС и Турция от март 2016 г. продължи да дава резултатии Турция продължи да играе ключова роля в справянето с миграцията по маршрута през Източното Средиземноморие. Въпреки това връщанията от гръцките острови все още не са възобновени, а нелегалната миграция към Кипър и Италия се е увеличила значително. Турция продължи да полага огромни усилия да приема много голям брой бежанци, а ЕС продължи да демонстрира солидарност, по-специално чрез допълнителна финансова подкрепа за бежанците и приемащите общности в Турция (близо 10 милиарда евро от 2016 г. досега).

Що се отнася до икономиката, продължават да нарастват опасенията относно появата на макроикономически дисбаланси, правилното функциониране на пазарната икономика в Турция и липсата на независимост на регулаторните органи. ЕС и Турция продължават да се възползват от митническия съюз между тях. Въпреки ограничения брой положителни промени е необходимо Турция да продължи да засилва сътрудничеството си с Комисията за решаване на търговските спорове, които възпрепятстват гладкото функциониране на митническия съюз.

VI. ПРИЛОЖЕНИЯ

1.Резюмета на констатациите от докладите

2.Изпълнение на икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани

3.Статистически данни

4.Показатели на трети страни относно състоянието на демокрацията, доброто управление и върховенството на закона в държавите кандидатки и потенциални кандидатки

(1)

  COM(2022) 405 final , COM(2022) 406 final , COM(2022) 407 final

(2)

  https://www.consilium.europa.eu/media/57442/2022-06-2324-euco-conclusions-en.pdf  

(3)

* Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд

относно обявяването на независимост от страна на Косово.

(4)

В съответствие с искането на Република Турция относно използването на новото официално име на страната на английски език този документ използва името „Türkiye“ вместо „Turkey“ на английски език. Тази административна промяна е ограничена до номенклатурата, използвана в документите на ЕС, няма действие с обратна сила и не води до правни последици. Този подход не засяга номенклатурата, използвана от държавите членки.

(5)

  COM(2020) 641 final

(6)

COM(2022) 230 final  

(7)

JOIN/2022/23 final

(8)

  SWD(2020) 223 final

(9)

  Съвместни заключения от икономическия и финансов диалог между ЕС и Западните Балкани и Турция  

(10)

Регламент (ЕС) 2021/1529 на Европейския парламент и на Съвета от 15 септември 2021 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП III)

(11)

  COM(2020) 57 final

(12)

COM(2019) 261 final

(13)

JOIN(2021) 8 final/2

(14)

В това отношение вж. Решение (ЕС) 2022/366 на Съвета от 3 март 2022 г. относно частичното спиране на прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Вануату за премахване на визите за краткосрочно пребиваване (ОВ L 69, 4.3.2022 г., стр. 105).

(15)

  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52022XG0630(01)&qid=1666164824157&from=EN  

(16)

Съгласно действие 18 от Съвместната рамка за противодействие на хибридните заплахи бяха стартирани проучвания на хибридните рискове със седем партньори, включително четирима партньори от Западните Балкани (Албания, Косово, Северна Македония и Черна гора).

(17)

  COM/2021/602 final

(18)

  Европейска комисия, Доклад за стратегическо прогнозиране за 2021 г. Капацитетът и свободата на действие на ЕС.

(19)

Клъстерът относно вътрешния пазар обхваща: свободно движение на стоки (глава 1); свободно движение на работници (глава 2); право на установяване и свободно предоставяне на услуги (глава 3); свободно движение на капитали (глава 4); дружествено право (глава 6); право в областта на интелектуалната собственост (глава 7); политика в областта на конкуренцията (глава 8); финансови услуги (глава 9); и защита на потребителите и здравеопазване (глава 28).

(20)

Клъстерът относно конкурентоспособността и приобщаващия растеж обхваща: цифрова трансформация и медии (глава 10); данъчно облагане (глава 16); икономическа и парична политика (глава 17); социална политика и заетост (глава 19); промишлена политика (глава 20); наука и научни изследвания (глава 25); образование и култура (глава 26); и митници (глава 29).

(21)

Клъстерът относно Зелената програма и устойчивата свързаност обхваща: транспортна политика (глава 14); енергетика (глава 15); трансевропейски мрежи (глава 21); и околна среда и изменение на климата (глава 27).

(22)

  COM(2019) 640 final

(23)

Клъстерът относно ресурсите, селското стопанство и сближаването обхваща: селско стопанство и развитие на селските райони (глава 11); безопасност на храните, ветеринарна и фитосанитарна политика (глава 12); рибарство (глава 13); регионална политика и координиране на структурните инструменти (глава 22); и финансови и бюджетни разпоредби (глава 33).

(24)

Четирите водещи споразумения, които предстои да бъдат приети, са (1) Споразумение на Западните Балкани относно свободата на движение и престой (пътуване с лична карта); (2) Споразумение на Западните Балкани относно свободата на движение на граждани на трети държави; (3) Споразумение на Западните Балкани относно признаването на академичните квалификации; 4) Споразумение на Западните Балкани за признаване на набор от професионални квалификации.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 12.10.2022

COM(2022) 528 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Съобщение относно политиката на ЕС за разширяване за 2022 г.

{SWD(2022) 332 final} - {SWD(2022) 333 final} - {SWD(2022) 334 final} - {SWD(2022) 335 final} - {SWD(2022) 336 final} - {SWD(2022) 337 final} - {SWD(2022) 338 final}

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Съобщение относно политиката на ЕС за разширяване за 2022 г.

Приложение 1 — Резюмета на констатациите от докладите

Черна гора

Що се отнася до политическите критерии, политическото напрежение, поляризацията, липсата на конструктивен ангажимент между политическите партии и невъзможността за постигане на консенсус по ключови въпроси от национален интерес продължиха и доведоха до падането на две нестабилни правителства с вот на недоверие. Правилното функциониране на институциите в Черна гора беше засегнато от политическата неустойчивост, нестабилността на правителството и напрежението в управляващите мнозинства, което забави процесите на вземане на решения и провеждането на реформи. Основните съдебни органи, включително Конституционният съд, работиха в непълен състав поради невъзможността на парламента да избере нови членове, което затрудняваше правилното им функциониране. От средата на септември Конституционният съд не беше в състояние да изпълнява функциите си поради липса на кворум, което засили политическата несигурност.

Сключването на Основното споразумение със Сръбската православна църква оказа влияние върху политическата обстановка и повиши допълнително напрежението. Като цяло правителствата и парламентът не успяха да демонстрират на практика своята ангажираност по отношение на програмата за реформи, свързани с ЕС.

След мисията за наблюдение на парламентарните избори през 2020 г. не бе постигнат напредък по отношение на цялостната реформа на правната и институционалната рамка на изборите, включително по препоръките на Бюрото за демократични институции и права на човека на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ/БДИПЧ). Парламентарната комисия за цялостна изборна реформа не функционираше от юни до ноември 2021 г. и проведе само две заседания през 2022 г., преди мандатът ѝ да приключи през юли 2022 г. В пет общини се проведоха местни избори. През май 2022 г. парламентът прие изменения в Закона за местното самоуправление, които позволяват провеждането на всички оставащи местни избори през 2022 г. в един и същи ден. През юли Конституционният съд оцени тези изменения като противоконституционни. Все още предстои да се предприемат надеждни, независими и ефективни институционални действия във връзка с така наречената „афера с пликовете“.

Работата на парламента е белязана от бойкоти на управляващото мнозинство и на опозицията, от смени на правителства и от смяната на двама поредни председатели на парламента. Законодателният процес беше значително засегнат. Липсваше надежден политически диалог и конструктивен ангажимент от страна на политическите партии с оглед на това да се засилят парламентарната отчетност и правителственият надзор. Сътрудничеството между правителството и парламента следва да бъде допълнително регламентирано, за да се засилят участието на парламента в процеса на присъединяване и надзорът върху него.

Парламентът продължи да укрепва своята прозрачност, като създаде няколко услуги, насочени към гражданите. Необходимо е да се повиши капацитетът на парламента да интегрира и контролира въпросите на равенството между половете.

Ролята на гражданското общество се признава и насърчава, но е необходимо действащата правна и институционална рамка да бъде усъвършенствана, за да се засилят механизмите за консултации и сътрудничество между държавните институции и гражданското общество в контекста на процеса на присъединяване към ЕС.

Черна гора е умерено подготвена по отношение на реформата в публичната администрация. Като цяло беше постигнат ограничен напредък, включително приемането на новата стратегия за реформа на публичната администрация за периода 2022—2026 г. От друга страна, продължиха да се усещат последиците от реорганизацията на публичната администрация и приетите през 2021 г. изменения на Закона за държавния служител и служителите в държавната администрация, като се наблюдаваха промени в персонала, загуба на ноу-хау по въпроси, свързани с процеса на присъединяване към ЕС, както и цялостно забавяне на темпа на реформите. Занижените изисквания, въведени с тези изменения, са източник на продължаваща загриженост по отношение на основаните на достойнства назначения на държавните служители, както и тяхната компетентност и независимост. Освен това проектоизмененията на Закона за местното самоуправление също биха намалили тези изисквания на местно ниво. Парламентът все още не е приел измененията на Закона за достъп до информация. Все още предстои да бъде установено ефективно разграничаване на отчетността в рамките на администрацията. Необходима е силна политическа воля за ефективно решаване на въпросите, свързани с назначенията въз основа на достойнства, оптимизирането на държавната администрация и въвеждането на управленска отчетност.

Черна гора остава умерено подготвена по отношение на съдебната си система. Като цяло през периода на докладване беше постигнат ограничен напредък. Провеждането на ключови съдебни реформи продължава да е в застой. Бяха осъществени някои отдавна чакани назначения на високо ниво в съдебната система, докато няколко други, включително в Конституционния съд (за които се изисква квалифицирано мнозинство в парламента), все още се чакат. Продължават да съществуват опасения относно институционалната ефективност и консолидирането на независимите съдебни и прокурорски съвети. Резултатите по отношение на съдебната отчетност остават ограничени. Ефективната независимост, спазването на етичните норми, отчетността и професионализмът на съдебната власт трябва да бъдат допълнително укрепени, включително чрез прилагане на съответната конституционна и правна рамка и чрез приемане на законодателни промени в съответствие с европейските стандарти. Ефикасността на съдебната власт също трябва да бъде повишена. Все още предстои приемането на нова стратегия за рационализиране на съдебната мрежа, както и прилагането на стратегията за информационните и телекомуникационните технологии (ИКТ) за съдебната власт. Черна гора продължава да отбелязва напредък по отношение на вътрешното разглеждане на военните престъпления.

Страната е постигнала известна степен на подготвеност по отношение на борбата с корупцията. През периода на докладване бе постигнат ограничен напредък, като препоръките от миналата година бяха изпълнени само частично. Резултатите в областта на предотвратяването на корупцията се подобриха допълнително, по-специално поради положителната тенденция в работата на Агенцията за борба с корупцията. Необходимо е обаче да се направи повече, за да се гарантира спазването на етичните норми, безпристрастността и отчетността на Агенцията, както и за подобряване на нейните осезаеми резултати и на общественото доверие в съответствие с препоръките на мисията за партньорска проверка, проведена през 2021 г. За да демонстрира надеждна реакция на наказателното правосъдие, Черна гора все още трябва да подобри резултатите си по отношение на разследването, наказателното преследване и окончателните присъди в борбата с корупцията, включително корупцията по високите етажи на властта. Освен това правната и институционална рамка трябва да бъде подобрена в съответствие с достиженията на правото на ЕС и европейските стандарти, включително за ефективното използване на финансовите разследвания, изземването и конфискацията на активи в такива случаи. Най-уязвимите по отношение на корупцията сектори изискват целенасочени оценки на риска и специализирани действия.

Черна гора е постигнала известна степен на подготвеност/е умерено подготвена по отношение на борбата с организираната престъпност. Беше постигнат известен напредък в изпълнението на миналогодишните препоръки, по-специално по отношение на ефективността на наказателните разследвания. Възстановено е пълното използване на специални действия по разследване. Чрез законодателни промени се въведоха гаранции срещу политическо влияние при назначаването или освобождаването от длъжност на директора на полицията. Създаден е и регистър на действителните собственици. Административната рамка за огнестрелните оръжия беше подобрена и беше приета нова стратегия за предотвратяване на тероризма, изпирането на пари и финансирането на тероризма. Бяха арестувани някои ключови фигури от организирани престъпни групи и беше извършен нов рекорден брой изземвания на наркотици. Създаден бе първият съвместен екип за разследване с трета държава. Броят на окончателните присъди по дела за организирана престъпност нараства. Въпреки това, държавата трябва да подобри резултатите си по съдебни решения за контрабанда на тютюн и изпиране на пари, използването на финансови разследвания и капацитета за конфискуване на незаконно придобито имущество. Черна гора все още трябва да предприеме действия за отстраняване на някои системни недостатъци в наказателното правосъдие, включително начина на водене на делата за организирана престъпност в съдилищата. Това ще изисква по-възпираща политика по отношение на присъдите и преразглеждане на използването на споразумения за решаване на делото в случаи на организирана и тежка престъпност.

Черна гора е умерено подготвена в областта на основните права. Законодателната и институционална рамка е до голяма степен налице и Черна гора продължава да изпълнява своите международни задължения по отношение на правата на човека. Все пак са необходими допълнителни усилия за пълното ѝ прилагане. По отношение на свободата на словото Черна гора се характеризира с плуралистична медийна среда и е постигнала известна степен на подготвеност. По препоръките от миналата година бе постигнат ограничен напредък. Правната рамка за защита на журналистите и другите медийни работници бе подобрена благодарение на приемането на изменения в Наказателния кодекс, предвиждащи по-строги наказания за нападения и заплахи срещу журналисти, както и за възпрепятстване или пречене на работата им. Липсата на ефективни последващи съдебни действия по важни стари дела обаче остава повод за сериозно безпокойство. Все още не са изпълнени преразглеждането на правната рамка и изготвянето на нова медийна стратегия, за да се гарантира тяхната взаимна съгласуваност и пълното им съответствие с достиженията на правото на ЕС и съответните европейски стандарти. Необходими са постоянни усилия за противодействие на дезинформацията и ограничаване на последиците от онлайн тормоза и изказвания, проповядващи омраза, без да се ограничава несъразмерно свободата на словото. Общественият радио- и телевизионен оператор RTCG продължи да създава политически балансирано и разнообразно съдържание. Дълбоката политическа поляризация на медийната сцена продължи, a нарастващата конкуренция от страна на големите регионални медии оказа допълнителен натиск върху местния медиен пазар.

По отношение на икономическите критерии Черна гора отбеляза добър напредък и е умерено подготвена за изграждането на функционираща пазарна икономика. След отчетената дълбока рецесия през 2020 г. икономиката бързо се възстанови през 2021 г. и продължи да расте със стабилни темпове през първата половина на 2022 г., тъй като премахването на ограниченията, свързани с COVID-19, стимулира както вътрешното, така и външното търсене. Възстановяването доведе до нарастващи приходи и до много голямо подобрение на бюджетното салдо. Последиците от войната на Русия срещу Украйна досега са ограничени, въпреки значителния принос на тези две страни за туризма на Черна гора в миналото. Под влияние на покачващите се световни цени на суровините инфлацията се повиши значително. Правителството прие амбициозна програма за фискални реформи (наречена „Европа сега“) в подкрепа на възстановяването след пандемията и осигури мерки за фискално стимулиране, облекчаващи тежестта на нарастващите цени на енергията и храните върху домакинствата. Външните дисбаланси намаляха значително благодарение на възстановяването на туризма, а състоянието на пазара на труда започна да се подобрява, въпреки че структурните проблеми продължават да съществуват. Банковата система остава стабилна, а необслужваните кредити не се увеличиха значително през 2022 г., след като през 2021 г. изтече приетият в контекста на кризата с COVID-19 мораториум върху плащания по кредити.

Черна гора е постигнала известен напредък и е умерено подготвена да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС. Последните две правителства работиха за подобряване на капацитета за иновации и за поставяне на основата за двойния екологичен и цифров преход в опит да диверсифицират тесния асортимент на производство на Черна гора. По-специално се разработват съвременни телекомуникации и амбициозни проекти за екологична енергия. Въпреки това, продължават да съществуват инфраструктурни пропуски, тъй като административният и финансовият капацитет на страната за осъществяване на големи публични инвестиции остават ограничени. Образователната система все още е изправена пред множество предизвикателства, свързани с хроничния недостиг на висшисти в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката. Освен това ниската добавена стойност на местните продукти, малкият размер на местните дружества и ниското ниво на участие в износа представляват пречки за повишаване на производителността и конкурентоспособността на местните фирми.

Що се отнася до добросъседските отношения и регионалното сътрудничество, Черна гора като цяло поддържа добри двустранни отношения с другите страни от региона, обхванати от процеса на разширяване, и със съседните държави — членки на ЕС, които се характеризират с постоянно сътрудничество и няколко посещения на високо равнище. Отношенията със Сърбия продължават да са трудни, но и двете страни демонстрират по-голямо желание да възстановят отношенията си и да работят за решаване на откритите въпроси. Като цяло Черна гора е активен участник в регионалното сътрудничество.

Относно способността на Черна гора да поеме задълженията, произтичащи от членството в ЕС, страната продължи работата по привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС в много области, но като цяло постигнатият напредък беше ограничен.

Клъстерът за вътрешния пазар е ключов за подготовката на Черна гора за изискванията на ЕС в тази област и е от голямо значение за ранната интеграция и развитието на общия регионален пазар. Всичките девет глави са отворени, с критерии за затваряне, които остават да бъдат изпълнени по всяка глава. Беше постигнат напредък в няколко области в рамките на клъстера, по-специално относно: i) надзора на пазара, акредитацията и стандартизацията; ii) увеличаване на капацитета на Агенцията по заетостта в европейската мрежа от служби по заетостта; iii) продължаване на привеждането в съответствие с Директивата за услугите; iv) законодателството в областта на счетоводството; v) привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на правата върху интелектуална собственост и vi) прозрачност на държавните помощи и разпореждания за възстановяване на неправомерна държавна помощ. Отбелязан е напредък по отношение на стабилността на банковия сектор в Черна гора, както и в законодателното съгласуване в областта на защитата на потребителите и приемането на законодателство за прилагане в областта на здравеопазването.

Клъстерът относно конкурентоспособността и приобщаващия растеж и съответните реформи са тясно свързани с програмата за икономически реформи на Черна гора. Всичките осем глави са отворени, като критерии за затваряне са определени във всички, с изключение на две, а именно глава 25 (наука и научни изследвания) и глава 26 (образование и култура), като и двете са временно затворени. Остава да бъдат изпълнени критериите за затваряне по всяка от останалите шест глави. Беше постигнат известен напредък в различни области, а именно по привеждането в съответствие с Директивата за намаляване на разходите за широколентов достъп, по данъчното законодателство и по административното сътрудничество и взаимопомощта. Налице е напредък и по по-нататъшното прилагане на преразгледаната промишлена политика. За разлика от това, беше отбелязан бавен напредък по отношение на подготовката за присъединяване към Конвенцията за общ транзитен режим, по изпълнението на действията, предвидени в стратегията за улесняване на търговията за периода 2018—2022 г., както и по изпълнението на плана за действие за привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС относно икономическите и паричните политики.

Клъстерът относно Зелената програма и устойчивата свързаност заема централно място в Зелената програма за Западните Балкани и е тясно свързан с програмата за икономически реформи на Черна гора и с Икономическия и инвестиционен план на Комисията. И четирите глави са отворени, като по всяка от тях има критерии за затваряне, които остава да бъдат изпълнени. Постигнат беше известен напредък в създаването на функциониращ енергиен пазар „ден напред“ и в подготовката за членство в Парижкия меморандум за разбирателство относно държавния пристанищен контрол. Налице е ограничен напредък по отношение на прегледа и прилагането на стратегията за развитие на транспорта; по отношение на управлението на водите и подобреното докладване относно изменението на климата.

Клъстерът относно ресурсите, селското стопанство и сближаването обхваща политиките, свързани със структурните фондове на ЕС и изграждането на капацитет за поемане на отговорностите на бъдеща държава членка. Той включва също някои основни области на политиката, които са от ключово значение за осигуряването на устойчиви продоволствени системи и за подпомагането на селските общности да се развиват и да диверсифицират икономическите си дейности. Всичките пет глави са отворени, като по всяка от тях има критерии за затваряне, които предстои да бъдат изпълнени. Напредък бе постигнат в различни области, особено в селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и рибарството, където бе оказана допълнителна подкрепа на селскостопанските предприятия и предприятията за производство на храни в селските райони, за да бъдат приведени в съответствие със стандартите на ЕС, както и при прилагането на Инструмента за предприсъединителна помощ за развитието на селските райони (IPARD). По отношение на финансовите и бюджетните разпоредби бе постигнат напредък чрез подобряване на координацията и управлението на собствените ресурси.

По отношение на клъстера външни отношения Черна гора временно затвори глава 30 и трябва да изпълни единния критерий за затваряне по глава 31. Черна гора продължава да се придържа изцяло към общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС, включително към ограничителните мерки на ЕС след непровокираната агресия на Русия срещу Украйна. Тя също така координира позициите си с тези на ЕС, включително в рамките на СТО, и поддържа добро сътрудничество с международни организации. Постигнат е напредък по приемането на Закона за експортен контрол на стоки с двойна употреба, в съответствие с достиженията на правото на ЕС, както и по ратифицирането на Допълнителен протокол 6 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА). Моделите на гласуване на Черна гора в Организацията на обединените нации по въпросите на киберпрестъпността са напълно сходни с позицията на ЕС и неговите държави членки. В областта на миграцията Черна гора подписа пътна карта за сътрудничество с Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (сега Агенция на ЕС в областта на убежището) и се присъедини към Европейската мрежа за миграцията — мрежа от експерти в областта на миграцията и убежището, като наблюдател. Времето за обработка на молбите за убежище беше намалено. Визовата политика на Черна гора не е напълно съгласувана с тази на ЕС и Черна гора все още не е прекратила програмата си за гражданство срещу инвестиции, въпреки предишните препоръки и ангажименти. Черна гора е партньорът от Западните Балкани, който прие пропорционално най-голям брой украински граждани, избягали от войната. Тя прие решение за предоставяне на едногодишна временна закрила на хората, бягащи от Украйна, по което досега са се регистрирали повече от 5552 украинци, предимно жени и деца.

Сърбия

По отношение на политическите критерии, всички значими политически сили взеха участие в предсрочните парламентарни избори на 3 април 2022 г., което доведе до по-плуралистичен парламент. Политическият и медийният пейзаж обаче останаха поляризирани и в тях продължиха да доминират Сръбската прогресивна партия (СПП) и президентът, който бе на власт. Продължиха да се използват обидни изрази срещу политическите опоненти както в парламента, така и по време на предизборната кампания. Преди изборите широк кръг политически сили взеха участие в междупартийния диалог, подпомаган от Европейския парламент.

Президентските и предсрочните парламентарни избори през април 2022 г. се проведоха в общо взето спокойна и мирна атмосфера и като цяло основните свободи бяха зачитани. Международните наблюдатели обаче отбелязаха редица недостатъци. Според окончателния доклад на Международната мисия за наблюдение на изборите тези недостатъци са довели до неравнопоставеност в полза на управляващите към момента. От решаващо значение е неизпълнените и новите препоръки на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) и органите на Съвета на Европа да бъдат изцяло изпълнени в рамките на прозрачен процес, много преди провеждането на нови избори, с участието на експертни организации на гражданското общество и след консултации с тях.

На 1 август 2022 г. беше конституиран нов, по-плуралистичен парламент. Поради значителните забавяния при финализирането на изборните резултати в продължение на повече от пет месеца нямаше никаква парламентарна дейност, освен встъпването в длъжност на президента. Предишният парламент участваше конструктивно в междупартийния диалог и в изпълнението на мерките, определени в него. Използването на спешни процедури остана на ниво от около 9 %. Нужно е кодексът за поведение да се използва по-ефективно за предотвратяване и санкциониране на използването на обиден и неподходящ език в парламента.

Все още са необходими допълнителни усилия, за да се установи систематично сътрудничество между правителството и гражданското общество. Все още не е създадена на място среда, която да благоприятства развитието на организациите на гражданското общество и тяхното финансиране, тъй като словесните нападки срещу такива организации и тяхното очерняне продължиха, включително и в парламента.

Сърбия е умерено подготвена по отношение на реформата в публичната администрация. Като цяло през периода на докладване, когато започна прилагането на новата стратегическа рамка, беше отбелязан ограничен напредък в тази област. Що се отнася до управлението на човешките ресурси, около половината от висшите ръководни длъжности все още се заемат от временно изпълняващи длъжността. По отношение на разработването и координирането на политиките все още не е създаден механизъм за проверка дали коментарите на Секретариата за обществена политика са включени в окончателните проекти на законите и политическите документи, представени за одобрение от правителството. При управлението на публичните финанси все още са необходими действия, за да се приложи напълно препоръката за единен механизъм за приоритизиране на всички инвестиции, независимо от вида и източника на финансиране.

Сърбия е постигнала известна степен на подготвеност по отношение на съдебната си система. Като цяло през периода на докладване беше отбелязан известен напредък. Сърбия предприе важна стъпка към укрепване на независимостта и отчетността на съдебната власт с одобрението през февруари 2022 г. на съответните промени в Конституцията, заедно с конституционния закон, определящ стъпките и сроковете за тяхното прилагане. По време на процеса на изготвяне на проектите бяха проведени две консултации с Венецианската комисия. Тя установи, че процесът на обществени консултации е достатъчно приобщаващ и прозрачен. Повечето от конкретните препоръки на Венецианската комисия бяха изпълнени. Измененията предвиждат, че всички назначения в съдебната система (с изключение на бъдещия върховен прокурор) ще бъдат от компетентността или на бъдещия Висш съдебен съвет, или на Висшия съвет на прокурорите, с което се увеличават гаранциите срещу потенциално политическо влияние. За да се приложат на практика промените в Конституцията, като следваща стъпка трябва да се приеме съответното законодателство за прилагане. Съгласно конституционния закон това законодателство следва да бъде прието в срок от 1 година — за съдебните закони, и в срок от 2 години — за привеждане в съответствие на цялото останало приложимо законодателство. През април 2022 г. бяха създадени две експертни работни групи (една за прокурори и една за съдилища), на които е възложено да изготвят законодателството за прилагане. Първият набор от проектозакони за съдебната власт беше финализиран през септември 2022 г. и предоставен на Венецианската комисия за становище. Новата стратегия за човешките ресурси и планът за действие за нейното изпълнение бяха приети през декември 2021 г. Тяхното прилагане предстои.

Сърбия има известна степен на подготвеност в борбата с корупцията. Като цяло през периода на докладване беше постигнат известен напредък, включително по отношение на препоръките от миналата година. Препоръката за предотвратяване на корупцията беше приложена допълнително и Групата държави срещу корупцията на Съвета на Европа (GRECO) заключи през март 2022 г., че приемането на изменения в Закона за предотвратяване на корупцията е отстранило установените по-рано недостатъци и е достатъчно за да се укрепи рамката за предотвратяване и борба с конфликтите на интереси на депутатите, съдиите и прокурорите. Сърбия все още не е приела нова стратегия и план за действие за борба с корупцията и не е въвела ефективен механизъм за координация, насочен към изпълнение на целите на политиката във връзка с предотвратяването и възпирането на корупцията и за цялостно справяне с нея. Броят на обвинителните актове и първоинстанционните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта леко се е увеличил. Сърбия трябва да засили още повече предотвратяването и възпирането на корупцията. По-специално тя следва да увеличи окончателната конфискация на активи, свързани с тези дела. Най-уязвимите по отношение на корупцията сектори изискват целенасочени оценки на риска и специални действия.

Сърбия е постигнала известна степен на подготвеност в сферата на борбата с организираната престъпност. През периода на докладване бе постигнат ограничен напредък. Броят на новите разследвания и окончателните присъди се е увеличил през 2021 г. в сравнение с 2020 г., но броят на обвинителните актове и присъдите на първа инстанция e намалял. Броят на случаите, свързани с изземване и окончателна конфискация на активи, все още е ограничен. Разширената конфискация не се прилага систематично. Въпреки това се подобриха нивото на разбиране и подходът на разследване, което би трябвало да доведе до по-добри резултати в бъдеще. Сърбия следва да премине от подход, основан на отделни дела, към стратегия срещу престъпни организации, и вместо да се съсредоточава върху маловажни и средно значими дела, тя трябва да се ориентира към знакови дела, насочени към разбиване на големи организации с международно присъствие и към конфискуване на активи.

Законодателната и институционалната уредба на Сърбия за отстояването на основните права са до голяма степен налице. Сърбия прие нови стратегии за борба с дискриминацията и за приобщаване на ромите, както и планове за действие в областта на равенството между половете и приобщаването на ромите. Планове за действие и свързаното с тях финансиране в други области трябваше да бъдат одобрени през юли 2021 г. (срещу насилието над жени) и април 2022 г. (срещу дискриминацията; за деинституционализация) и вече са закъснели. Необходими са повече усилия за спазване на Закона за системата за планиране, който изисква плановете за действие да се приемат в рамките на три месеца от приемането на съответните стратегии. Сърбия трябва да укрепи институциите за правата на човека чрез осигуряване на необходимите финансови и човешки ресурси и чрез въвеждане на процедури за гарантиране на спазването на мерките на Европейския съд по правата на човека, включително временните мерки. През септември 2022 г. за първи път Западните Балкани станаха домакин на Европрайд, в Белград. Маршрутът на Европрайд беше забранен, а провеждането на шествието беше несигурно до последния момент. Органите изтъкнаха като основа за своето решение опасения за безопасността, свързани със заплахи от крайно десни групи. Беше забранена и антиевропейска и антизападна демонстрация. В крайна сметка на 17 септември 2022 г. се проведе шествие по по-кратък маршрут, без големи инциденти. То беше охранявано от голям брой служители на реда, но въпреки това бяха докладвани случаи на насилие срещу участниците. Периодът преди шествието бе белязан от правна и политическа несигурност. Информацията, съобщавана от органите, беше противоречива, като на високо равнище беше обявено, че шествието ще бъде напълно забранено, а впоследствие Министерството на вътрешните работи издаде забрана за маршрута на шествието. Други високопоставени политици направиха изказвания на конференцията за правата на човека на Европрайд и организираха прием преди шествието. Въпреки че органите поддържаха контакти с организаторите, за да намерят решение, те не поеха ангажимент, че парадът ще се проведе с официално разрешение.

По отношение на свободата на словото през периода на докладване не беше постигнат напредък. Двете работни групи по въпросите на безопасността на журналистите продължиха да заседават. В няколко случая на нападения и заплахи полицията и прокуратурата реагираха бързо, благодарение и на координацията, улеснена чрез тези групи. Случаите на заплахи и насилие срещу журналисти обаче продължават да пораждат безпокойство, а цялостната среда за безпрепятствено упражняване на свободата на словото все още трябва да бъде допълнително укрепена на практика. Прилагането на медийната стратегия отчете все по-голямо забавяне, което засяга дори най-важните мерки, като например изменението на Закона за обществената информация и медиите и Закона за електронните медии. През юли 2022 г. Регулаторният орган за електронни медии (РЕМ) предостави всичките четири национални честоти за период от осем години на същите телевизионни канали, както през предходния период, през който всички те бяха получили предупреждения от РЕМ поради нарушаване на законовите си задължения. През август 2022 г. беше публикувана покана за представяне на предложения за пети лиценз; процесът следва да се проведе по прозрачен начин, като се спазва принципът на медиен плурализъм в Директивата за аудио-визуалните медийни услуги. В окончателния си доклад от 19 август 2022 г. относно изборите през април Бюрото за демократични институции и права на човека констатира, че „националните обществени радио- и телевизионни оператори са отразявали равностойно предизборните дейности на всички участници, но са осигурили широко и безкритично новинарско отразяване на държавните служители, които са били и кандидати. Частните медии с национално покритие са представили предизборната кампания без значим редакционен принос и са фокусирали новините си върху държавните служители“. БДИПЧ установи също, че „въпреки мандата си да наблюдава медиите, РЕМ остана като цяло пасивен през периода на кампанията“.

По отношение на икономическите критерии Сърбия е между добра и умерена степен на подготвеност и е постигнала известен напредък в развитието на функционираща пазарна икономика. След сравнително леко свиване през 2020 г. сръбската икономика отбеляза силен подем през 2021 г., последван от известно забавяне през първата половина на 2022 г. След като намаляха през 2020 г., външните дисбаланси започнаха да се увеличават през втората половина на 2021 г., по-специално поради големия внос на енергия. През втората половина на 2021 г. инфлацията на потребителските цени рязко нарасна, главно поради цените на енергията и храните, което накара централната банка да започне да затяга политиката си. Стабилността на банковия сектор бе запазена, а растежът на кредитирането остана стабилен въпреки постепенното отпадане на мерките за повишаване на ликвидността. Икономическото възстановяване и намаляването на мерките за фискална подкрепа спомогнаха бюджетното салдо да се подобри значително през 2021 г., въпреки допълнителното увеличение на капиталовите разходи. Лекото увеличение на равнището на безработица през 2021 г. отразява по-специално нарастващото участие на пазара на труда като част от възстановяването след кризата, свързана с COVID-19.

Отбелязан беше известен напредък в реформите на данъчната администрация и приватизацията на държавните предприятия. Други важни структурни реформи в публичната администрация и в управлението на държавните предприятия обаче продължиха да се осъществяват бавно, което доведе до удължаване на дълготрайната липса на ефективност и до увеличаване на фискалния натиск. Не е отбелязан напредък в укрепването на фискалните правила с цел стабилизиране на фискалната политика. Държавата запазва силното си присъствие в икономиката, а частният сектор е недостатъчно развит и възпрепятстван от слабости в прилагането на върховенството на закона, по-специално корупция и неефективна съдебна система, и в установяването на лоялна конкуренция. Миналогодишните препоръки бяха частично изпълнени.

Сърбия е умерено подготвена и е постигнала известен напредък в справянето с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС. Структурата на икономиката се подобри допълнително, а икономическата интеграция с ЕС остана висока. Въпреки постигнатия напредък обаче качеството и практическата приложимост на образованието и обучението не отговарят напълно на нуждите на пазара на труда. Публичните инвестиции продължиха да нарастват, като целта е да се преодолеят сериозните инфраструктурни пропуски, дължащи се на дългогодишния недостиг на инвестиции. Малките и средните предприятия (МСП) все още са изправени пред редица предизвикателства, включително неравнопоставеност спрямо големите компании и чуждестранните инвеститори. Миналогодишните препоръки бяха частично изпълнени.

Що се отнася до добрите съседски отношения и регионалното сътрудничество, Сърбия остана ангажирана като цяло с подобряването на двустранните отношения с други страни кандидатки, потенциални кандидатки и съседни държави — членки на ЕС. Въпреки това отношенията с Хърватия са все по-обтегнати, като от време на време се стига до политически разпри. Отношенията с Черна гора продължават да бъдат трудни, но и двете страни демонстрираха по-голяма готовност да възстановят отношенията си и да работят за решаване на откритите въпроси. Като цяло Сърбия е активен участник в регионалното сътрудничество.

Подпомаганият от ЕС диалог относно нормализирането на отношенията с Косово продължи през целия период на докладване с редовни месечни срещи на равнище главни преговарящи и среща на високо равнище в Брюксел на 18 август 2022 г. Все още не е постигнат конкретен напредък в преговорите по правно обвързващо споразумение за нормализиране на отношенията, докато по време на срещата на високо равнище президентът Вучич и министър-председателят Курти се договориха за редовни срещи на равнище лидери, за да продължат преговорите. Сега Косово и Сърбия се приканват да се ангажират конструктивно и да придвижат напред преговорите по правно обвързващо споразумение за нормализиране на отношенията без по-нататъшно забавяне. Постигането на такова споразумение е спешно и от решаващо значение, за да могат Косово и Сърбия да напреднат по пътя си към членство в ЕС.

Що се отнася до способността на Сърбия да поеме задълженията, произтичащи от членството в ЕС, страната продължи работата по привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС в много области, особено в областта на дружественото право, правата върху интелектуалната собственост, научните изследвания и иновациите и финансовия контрол.

Клъстерът вътрешен пазар е от ключово значение за подготовката на Сърбия за изискванията на вътрешния пазар на ЕС и е от голямо значение за ранната интеграция и развитието на общия регионален пазар. Напредък бе постигнат в няколко области в рамките на клъстера, особено по отношение на привеждането в съответствие на законодателството в областта на дружественото право; свободното движение на работници чрез координация на системите за социална сигурност; и привеждането в съответствие на законодателството в областта на свободното движение на стоки.

Клъстерът конкурентоспособност и приобщаващ растеж е тясно свързан с програмата за икономически реформи на Сърбия. Постигнат е напредък в някои области в рамките на този клъстер, по-специално: социалната политика и заетостта чрез стъпки към създаване на схемата „Гаранция за младежта“; икономическата и паричната политика чрез подобряване на бюджетния процес; индустриалната политика на предприятията чрез план за действие за стратегията за държавната собственост и управлението на стопанските субекти, собственост на Република Сърбия, и създаването на портал за електронни консултации; научното и технологично развитие чрез новата стратегия за развитие на екосистемата за стартиращи предприятия; и образованието чрез стъпки за гарантиране на съответствие на системата за осигуряване на качество във висшето образование с препоръките на Европейската асоциация за осигуряване на качеството във висшето образование (ENQA).

Клъстерът Зелена програма и устойчива свързаност заема централно място в Зелената програма за Западните Балкани 1 и е тясно свързан с програмата за икономически реформи на Сърбия и с Икономическия и инвестиционен план 2 на Комисията. Клъстерът и всички свързани с него глави бяха отворени през декември 2021 г., след като Сърбия изпълни останалите изисквания, а именно приемането на планове за действие относно запасите от нефт и демонополизацията на газовата инфраструктура (отделянето на доставката на газ от преноса). Като цяло бе постигнат ограничен напредък, с изключение на трансевропейските мрежи, където Сърбия напредна в модернизирането на инфраструктурата си, като започна работа по газовата междусистемна връзка Сърбия—България, изключително важен стратегически проект за Сърбия и Европа. 

Клъстерът относно ресурсите, селското стопанство и сближаването обхваща политиките, свързани със структурните фондове на ЕС и изграждането на капацитет за поемане на отговорностите на бъдеща държава членка. Той включва също някои основни области на политиката, които са от ключово значение за осигуряването на устойчиви продоволствени системи и за подпомагането на селските общности да се развиват и да диверсифицират икономическите си дейности. Две от петте глави са отворени (глави 13 и 33), като все още предстои да бъдат изпълнени критериите за затваряне по всяка глава. Комисията оцени, че критериите за отваряне са изпълнени за глави 11 и 22, докато Сърбия все още трябва да изпълни и трите показателя за отваряне на глава 12. В някои области бе постигнат ограничен напредък, например представянето на програмата IPARD III за периода 2021—2027 г.; приемането и прилагането на закона за продуктите за растителна защита; класификацията на предприятията от хранително-вкусовата промишленост и предприятията, работещи със субпродукти от животински произход; финансовите и бюджетните разпоредби по отношение на съответните области на политиката, засягащи правилното функциониране на системата на собствените ресурси; и регионалната политика по отношение на финансовото управление.

По отношение на клъстера външни отношения Сърбия тепърва предстои да финализира присъединяването си към Световната търговска организация, което е един от критериите за отваряне на глава 30. Сърбия следва също да се въздържи от въвеждането на едностранни търговски ограничителни мерки без предварителна консултация с Комисията, в съответствие със задълженията си по Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА). След непровокираната и необоснована агресия на Русия срещу Украйна Сърбия не се присъедини към ограничителните мерки на ЕС срещу Русия и по-голямата част от декларациите на върховния представител от името на ЕС по този въпрос. Поради това степента на присъединяване на Сърбия към съответните декларации на върховния представител от името на ЕС и решения на Съвета спадна от 64 % през 2021 г. на 45 % през август 2022 г. Редица действия и изявления на Сърбия бяха в противоречие с външнополитическите позиции на ЕС. От Сърбия се очаква приоритетно да изпълни ангажимента си и постепенно да постигне съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, включително с ограничителните мерки на ЕС, в съответствие с преговорната рамка между ЕС и Сърбия.

Сърбия продължи да допринася за управлението на смесените миграционни потоци към ЕС, като си сътрудничи ефективно със своите съседи и държавите — членки на ЕС. С подкрепата на ЕС продължиха усилията за приемане и настаняване на значителен брой граждани на трети държави. На 17 март 2022 г. Сърбия реши да предостави на украински граждани, избягали от войната на Русия срещу Украйна, временна закрила за срок от 1 година. Страната продължи също така да изпълнява ефективно стратегията за интегрирано управление на границите и плана за действие към нея. Сърбия не предприе стъпки за привеждане в съответствие със списъка на ЕС на третите държави, за чиито граждани се изискват визи, по-специално с онези трети държави, които представляват риск за ЕС, свързан с незаконната миграция или сигурността, както бе препоръчано в доклада на Комисията за механизма за суспендиране на безвизовия режим от август 2021 г.

Северна Македония

Периодът на докладване се характеризираше с интензивни усилия, които доведоха до началото на преговорния процес за присъединяване. Провеждането на първата междуправителствена конференция през юли 2022 г. беше исторически момент и бележи нова фаза в процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС. Това беше ясно признание за решимостта на Северна Македония да осъществи свързаните с ЕС реформи.

Що се отнася до политическите критерии, Северна Македония продължи да полага усилия за укрепване на демокрацията и върховенството на закона, въпреки някои предизвикателства. Страната показа своя ангажимент да продължи да постига резултати в ключови области на основните принципи. През октомври 2021 г. се проведоха местни избори. Бюрото за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ/БДИПЧ) оцени, че те са били на състезателно начало и основните свободи са били зачитани в голяма степен. Въпреки това, през периода на докладване бе постигнат ограничен напредък в изпълнението на оставащите препоръки, направени от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ/БДИПЧ) и Венецианската комисия. Както бе споменато в предишните доклади, изборното законодателство следва да бъде обстойно преразгледано, за да се преодолеят съществуващите несъответствия, а съответните закони трябва да бъдат приети по своевременен, приобщаващ и прозрачен, начин много преди следващите избори. Във връзка с това органите трябва да увеличат усилията си и да покажат политическа воля за по-нататъшно подобряване на изборния процес.

Работата на парламента бе помрачена от политическата поляризация, която забави приемането на много законодателни актове. След интензивни дебати парламентът прие заключения по предложението, които проправиха пътя за започване на преговори за присъединяване. Парламентът трябва да играе активна и положителна роля в процеса на преговорите за присъединяване към ЕС. Необходими са съвместни и бързи усилия от страна на всички партии, за да се засили ролята на парламента като форум за конструктивен политически диалог, особено по програмата за реформи на ЕС. Парламентът и правителството се ангажираха да започнат и да постигнат приоритетно съответните конституционни промени с оглед включване в Конституцията на гражданите, които живеят в границите на държавата. Необходими са подходящо планиране и консултации, за да се ограничи използването на ускорени процедури, така че да се даде възможност за ефективен контрол и консултации по законодателството. Надзорът на изпълнителната власт чрез парламентарни въпроси към министрите трябва да се провежда по-редовно. Предложенията за вътрешна реформа на парламента, договорени по време на третия кръг на диалога „Жан Моне“ в началото на 2020 г., следва да бъдат изпълнени без допълнително забавяне. Продължи установяването на наказателна отговорност за лицата, които организираха нападението срещу парламента на 27 април 2017 г. или са извършили насилие по време на това нападение, включително чрез произнасянето на присъди на втора инстанция. Правителството продължи да работи по програмата за реформи на ЕС и за справяне с последиците от пандемията от COVID-19 и войната в Украйна. Необходими са решителни усилия, за да се изгради стимул за реформи и да се продължи напред в процеса на преговори за присъединяване към ЕС. Необходимо е да се обърне специално внимание на ефективното прилагане на съществуващото законодателство, вместо да се стартират ad hoc инициативи. Междуетническите отношения останаха стабилни, а Охридското рамково споразумение продължи да се прилага.

Организациите на гражданското общество продължават да работят в благоприятна среда, включително с приемането на стратегията за сътрудничество и развитие на гражданското общество за периода 2022—2024 г. Гражданското общество продължи да играе важна роля в процесите на вземане на решения и в наблюдението на дейността на държавата. Въпреки това са необходими усилия за подобряване на прозрачността при изготвянето на политиките и на приобщаването към процесите на консултации. Правните и финансовите рамки все още трябва да бъдат подобрени и приложени на практика.

Северна Македония осъществи цялостна реформа на своите разузнавателни служби. Все пак страната трябва да засили капацитета си за парламентарен надзор над разузнавателните служби.

Северна Македония остава умерено подготвена по отношение на реформата на публичната администрация. Страната постигна ограничен напредък в изпълнението на препоръките от миналата година. Тя прие новата програма за реформа на управлението на публичните финанси за периода 2022—2025 г. Приемането обаче на законодателството за организацията и функционирането на държавните административни органи и новата правна рамка за управление на човешките ресурси (преразглеждане на Закона за административните служители и Закона за държавните служители и нов Закон за висшето ръководство) се бави. Новата рамка има за цел да подобри управлението на човешките ресурси в цялата администрация и да предостави повече гаранции за набиране, повишаване и освобождаване на служители въз основа на достойнства, включително на ниво висше ръководство. Новият устройствен закон за държавния бюджет е приет през септември 2022 г. Държавната комисия за предотвратяване на корупцията е активна в борбата със случаите на непотизъм, връзкарство и политическо влияние в процеса на наемане на служители в публичния сектор и при назначаването на членове на надзорни и управителни съвети.

Съдебната система на Северна Македония е до известна степен/умерено подготвена. Известен напредък бе постигнат в изпълнението на стратегията за съдебна реформа, като бяха предприети мерки по препоръките на Венецианската комисия и на Групата от старши експерти относно системни проблеми, свързани с върховенството на закона. По приобщаващ начин започна подготовката на нова стратегия за съдебна реформа, която се основава на поуките, извлечени от предишната стратегия. Изпълнението на актуализирания план за действие по стратегията за съдебна реформа продължи, но трябва да стане по-систематично. Съдебната власт демонстрира ангажимента си за спазване на етичните норми и защита на своята независимост. Темпът на прилагане на стратегиите за човешките ресурси в съдебната власт и прокуратурата трябва да бъде ускорен. Съдебните институции прилагат последователно новите правила за назначаване, повишаване в длъжност, дисциплинарни производства и освобождаване от длъжност на съдии и прокурори. Повишенията във висшите съдилища бяха забавени, а планираното пенсиониране допълнително намали броя на съдиите и прокурорите. Съдебният съвет и Съветът на прокурорите продължиха изпълнението на стратегическите планове. Всеки нов проектозакон за Академията за съдии и прокурори следва да запази Академията като единствена входна точка към длъжности в съдебната власт и прокуратурата и да гарантира, че достъпът до тези професии е справедлив и прозрачен. Бяха предприети действия за надграждане на софтуерната система с цел прилагане на практика на разпоредбите на Закона за управление на движението на делата за автоматично и случайно разпределение на делата в съдилищата чрез автоматизираната информационна система за управление на съдебните дела (АИСУСД).

Страната е постигнала известна степен на подготвеност/е умерено подготвена по отношение на предотвратяването на корупцията и борбата с нея. Беше постигнат известен напредък, като страната продължи да укрепва резултатите си при разследването, наказателното преследване и издаването на осъдителни присъди по няколко дела за корупция, включително по високите етажи. Напредъкът по делата, образувани от бившата Специална прокуратура, продължи, като се установи отговорността във връзка с незаконните подслушвания. По редица дела бяха издадени присъди на първа инстанция. В съответствие с препоръките от предходните години Държавната комисия за предотвратяване на корупцията (ДКПК) прояви активност при предоставянето на политически насоки на публичните институции относно предотвратяването на корупцията и даде ход на няколко дела, включително срещу високопоставени длъжностни лица. Заключенията в редовните ѝ доклади следва да бъдат разгледани изцяло. Усилията за подобряване на функционирането на ДКПК следва да продължат с осигуряването на допълнителни финансовите и човешките ресурси. На прокуратурата, следствените центрове и правоприлагащите органи, отговарящи за разследването на корупцията, следва да бъдат предоставени допълнителни човешки ресурси и финансови средства. Секторите, които са най-податливи на корупция, изискват целенасочени оценки на риска и специални действия.

Северна Македония е постигнала известна степен на подготвеност по отношение на борбата с организираната престъпност. Тя постигна известен напредък, главно в оперативното сътрудничество с международните партньори, както и в подобряването на координацията на дейностите за борба с организираната престъпност. Необходимо е да се направи повече, за да се повиши ефективността на правоприлагането в борбата с определени форми на престъпност, като изпирането на пари и финансовите престъпления. Следствените центрове към Основната прокуратура трябва да бъдат укрепени, за да се постигнат целите им за повишаване на ефективността на разследванията и подобряване на координацията между прокурорите, полицията и други компетентни органи.

Известен напредък беше постигнат в борбата с тероризма и предотвратяването/противодействието на насилническия екстремизъм, в съответствие с целите, определени в Съвместния план за действие за Западните Балкани по въпросите на борбата с тероризма и в двустранната договореност за изпълнение. През 2021 г. беше приета национална стратегия за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (2021—2023 г.). Следва да продължи работата по реинтеграцията и повторната социализация на завърналите се от чужбина лица, както и по дерадикализацията в затворите.

Правната рамка за защита на основните права до голяма степен е в съответствие с европейските стандарти. Процесът на деинституционализация напредва с пренасочването на хората с увреждания към грижи в рамките на общността (чрез социален патронаж). Министерството на труда и социалната политика продължава да инвестира в услуги на равнище „общност“, включително в подкрепа на жертвите на насилие, основано на пола. От особено значение е прилагането на всички разпоредби на Закона за предотвратяване и защита срещу насилието над жени и домашното насилие. Може да се отбележи непрекъснато подобрение в интегрирането на принципа на равенство между половете и зачитането на правата на жените. По препоръките на Европейския комитет против изтезанията във връзка с третирането на задържаните и осъдените лица не бе подходено адекватно. Необходимо е да се подобри прилагането на законодателството относно изказванията, проповядващи омраза, и на националния план за действие за прилагане на разпоредбите на Истанбулската конвенция. Гражданският механизъм за външен надзор над полицията все още не функционира напълно и в него липсват представители на организациите на гражданското общество.

Северна Македония постигна известна степен на подготвеност/е умерено подготвена по отношение на свободата на словото. Като цяло през периода на докладване страната отбеляза ограничен напредък по изпълнението на препоръките от миналата година. Общият контекст е благоприятен за свободата на медиите и дава възможност за критично медийно отразяване, въпреки че по време на местните избори през 2021 г. имаше известно напрежение. Действията за саморегулиране на медиите трябва да се възобновят и да доведат до практически резултати за повишаване на професионалните стандарти в журналистиката. Нужна е по-голяма прозрачност на медийната реклама от страна на държавните институции и политическите партии. Органите трябва да активизират усилията си за реформа на обществения радио- и телевизионен оператор, като гарантират неговата независимост, професионални стандарти и финансова устойчивост. Процесът на реформиране на обществения радио- и телевизионен оператор, в съответствие с петгодишната му стратегия за развитие, е ограничен от закъснения при назначаването на членовете на програмния му съвет. Съветът на Агенцията за аудио и аудиовизуални медийни услуги все още не е назначен. Все още е необходимо да се предприемат действия по отношение на трудовите права на журналистите.

По отношение на регионалното сътрудничество страната поддържаше добри отношения с другите държави, обхванати от процеса на разширяване, и продължава да участва в регионални инициативи. Действащите двустранни споразумения, включително Преспанското споразумение между Северна Македония и Гърция и Договорът за приятелство, добросъседски отношения и сътрудничество с България, трябва да продължат да се изпълняват добросъвестно от всички страни по тях.

По отношение на икономическите критерии Северна Македония отбеляза известен напредък и постигна добра степен на подготвеност за изграждане на функционираща пазарна икономика. През 2021 г. икономиката до голяма степен се възстанови от пандемията от COVID-19. Правителството продължи да прилага мерки за фискална подкрепа, за да подпомогне възстановяването. Благодарение на възстановяването на данъчните приходи, бюджетният дефицит спадна до 5,4 % от БВП през 2021 г., докато равнищата на дълга се стабилизираха след значителното им нарастване през 2020 г. С повишаването на цените на храните и енергията, което се ускори в началото на 2022 г., правителството прие нов набор от фискални мерки за ограничаване на отрицателното въздействие върху икономиката, въпреки че фискалните мерки можеха да бъдат по-добре насочени. Централната банка затегна политиката си с оглед на нарастващия инфлационен натиск. Важни реформи в политиката за подобряване на бюджетното управление и устойчивостта на публичните финанси бяха в застой. След дълги закъснения новият устройствен закон за държавния бюджет, който предвижда фискални правила и фискален съвет, беше приет от парламента в средата на септември. Управлението на публичните инвестиции се нуждае от по-нататъшно подобрение. Банковият сектор остана стабилен. През 2021 г. постепенно бяха прекратени регулаторните мерки за облекчаване на изискванията за заемане на средства. Бизнес средата продължава да бъде спъвана от големия размер на неформалната икономика и от бавния напредък в рационализирането на парафискалните такси.

Северна Македония отбеляза известен напредък и е умерено подготвена за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в ЕС. Интеграцията с ЕС в областта на търговията и инвестициите остана на високо ниво през 2021 г., въпреки ограничителните мерки (локдауни) и прекъсването на веригите на доставки в страната и в държавите търговски партньори. Делът на продуктите с висока стойност в износа се увеличи допълнително. Беше отбелязан допълнителен напредък в подобряването на професионалното обучение, но продължава да има голям недостиг на умения, за да се отговори на нуждите на пазара на труда, което води до дълъг преход от училище към работа. Тези проблеми, както и големите пропуски в транспортната и енергийната инфраструктура, ниските инвестиции и разходи за иновации ограничават потенциала на страната за растеж. Цифровизацията на икономиката напредва, но конкурентоспособността на местните предприятия може да бъде подобрена чрез по-широко предлагане на обществени електронни услуги.

Що се отнася до способността да поеме задълженията, произтичащи от членството, Северна Македония е умерено подготвена в повечето области, обхванати от клъстер 2 относно вътрешния пазар, а именно свободното движение на стоки, услуги и капитали, интелектуалната собственост, политиката за конкуренция, финансовите услуги и защитата на потребителите и здравеопазването. Страната е постигнала добра степен на подготвеност в сферата на дружественото право, макар че все още е на ранен етап от подготовката във връзка със свободното движение на работници. През периода на докладване Северна Македония постигна добър напредък по отношение на свободното движение на капитали и известен напредък по отношение на дружественото право и финансовите услуги. Не беше постигнат напредък по отношение на политиката в областта на конкуренцията. Като цяло през идната година е необходимо да се отбележи по-голям напредък в областите, обхванати от този клъстер, тъй като той е от значение за подготовката на Северна Македония да изпълни изискванията във връзка с вътрешния пазар на ЕС. Работата по този клъстер е от голямо значение за развитието на общия регионален пазар.

Като цяло Северна Македония е умерено подготвена в повечето от областите, обхванати от клъстер 3 за конкурентоспособност и приобщаващ растеж, включително в областта на цифровата трансформация и медиите, данъчното облагане, политиката за предприятията и промишлената политика, образованието и културата и икономическата и паричната политика. Страната e постигнала добра степен на подготвеност в областта на науката и научните изследвания и митническия съюз. В повечето области, обхванати от този клъстер, беше постигнат известен напредък. Добър напредък бе постигнат в сферата на икономическата и паричната политика след приемането на устройствения закон за държавния бюджет през септември 2022 г. Необходими са обаче повече усилия, особено в области, в които е постигнат ограничен напредък, като цифровата трансформация и медиите, както и в образованието и културата.

По клъстер 4 относно Зелената програма и устойчивата свързаност Северна Македония е постигнала добра степен на подготвеност по отношение на трансевропейските мрежи. Страната е умерено подготвена по отношение на транспортната политика и енергетиката и е постигнала известна подготвеност в сферите на околната среда и изменението на климата. Беше постигнат известен напредък в областта на околната среда и изменението на климата. Необходими са значителни усилия в областите, в които е постигнат ограничен напредък, като например в енергетиката, транспортната политика и трансевропейските мрежи. Страната трябва да ускори изпълнението на Икономическия и инвестиционен план и на Зелената програма за Западните Балкани през предстоящия период.

Северна Македония е умерено подготвена в повечето области от клъстер 5 относно ресурсите, селското стопанство и сближаването. Страната е постигнала добра степен на подготвеност в областта на безопасността на храните, ветеринарната и фитосанитарната политика и е на ранен етап от подготовката по отношение на финансовите и бюджетните разпоредби. През периода на докладване беше постигнат известен напредък в областта на селското стопанство и развитието на селските райони, както и в областта на безопасността на храните, ветеринарната и фитосанитарната политика. Въпреки това са необходими допълнителни усилия, особено в областите, в които е постигнат ограничен или никакъв напредък, като например в областта на рибарството, финансовите и бюджетните разпоредби, регионалната политика и координирането на структурните инструменти.

Що се отнася до клъстер 6 относно външните отношения, Северна Македония е умерено подготвена в областта на външните отношения и е достигнала добра степен на подготвеност по отношение на общата външна политика и политиката на сигурност. През периода на докладване страната постигна ограничен напредък по отношение на общата търговска политика. Северна Македония постигна много добър напредък, като се придържа изцяло към общата външна политика и политика на сигурност на ЕС след агресията на Русия срещу Украйна. По този начин Северна Македония показа, че може да бъде надежден партньор.

Северна Македония все още е сред основните транзитни маршрути за миграция. Страната продължава да играе конструктивна роля в управлението на смесените миграционни потоци. Тя си сътрудничи ефективно със съседните държави и държавите — членки на ЕС, включително с гост служители от държавите — членки на ЕС, на място. Усилията за осигуряване на елементарни условия на живот и основни услуги за всички мигранти, намиращи се в страната, продължиха. Регистрацията на мигрантите и адекватното профилиране, съобразено с нуждите от закрила, остават приоритет и трябва да се извършват по-систематично. През август 2022 г. Комисията договори със Северна Македония споразумение за статут, което ще позволи разполагането на постоянен корпус на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) в страната. Очаква се споразумението да бъде подписано преди края на годината. Страната следва да предприеме по-систематичен подход към борбата с трафика на мигранти.

Албания

Що се отнася до политическите критерии, в новия законодателен орган в резултат на изборите през 2021 г., които бяха проведени след междупартийното споразумение от 5 юни 2020 г., избраните депутати от най-големите опозиционни партии заеха местата си в парламента. Парламентът избра новия президент на републиката. Вътрешен конфликт в рамките на най-голямата опозиционна партия (ДП) засегна парламентарния живот. С оглед на ориентираните към ЕС реформи парламентът прие ограничено във времето конституционно удължаване на мандата на органите за проверка и девет закона, насочени към привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Правителството запази акцента върху реформите, необходими за напредъка на страната по пътя към ЕС, и укрепи координационната си структура за интеграция в ЕС, но трябва да работи заедно с опозицията и всички слоеве на обществото за постигане на напредък по програмата за реформи, свързани с ЕС. Създаването на няколко правителствени агенции към кабинета на министър-председателя, без цялостна рамка за управление и без систематично внимание към надзора и изискванията за отчетност, повдига въпроси във връзка със стандартите на публичната администрация. Остава да бъде приета нова стратегия за децентрализация след 2022 г., а консултациите нагоре по веригата на местно равнище ще бъдат от съществено значение. Въпреки по-доброто финансиране, бе постигнат ограничен напредък в прилагането на пътната карта за създаване на благоприятна среда за гражданското общество.

Албания е умерено подготвена в областта на реформата на публичната администрация. Тя отбеляза ограничен напредък в укрепването на капацитета на ресорните министерства да извършват оценки на регулаторното въздействие и да провеждат обществени консултации. Страната започна подготовка за реформата в областта на възнагражденията и разшири автоматизираната система за изплащане на възнаграждения. Продължава изпълнението на реформата на публичната администрация за периода 2015—2022 г. и стратегиите за реформа на управлението на публичните финанси за периода 2014—2022 г. ИТ системите за интегрирано планиране все още не функционират пълноценно. Въпреки това продължи създаването на органи, подчинени на министерствата (агенции), без цялостна рамка за управление, без систематично внимание към надзора или ясни линии на отчетност. Освен това те допълнително изостриха проблема със задачите, възложени на служители, наети по Кодекса на труда, вместо на държавни служители. Разпоредбите на закона за държавната администрация относно назначенията, основани на достойнства, все още не са напълно приложени, особено за висшите ръководни длъжности. Броят на предоставяните онлайн услуги продължи да се увеличава, но това повдига и въпроси относно справедливия достъп за гражданите с ограничени цифрови умения.

Съдебната система на Албания достигна умерена степен на подготвеност. Цялостната съдебна реформа продължи, което доведе до добър напредък като цяло. Двама нови съдии бяха назначени в Конституционния съд през март и септември 2022 г., което допълнително подобри способността на съда да изпълнява мандата си. Напредък бе отбелязан и при Върховния съд, който има вече15 действащи съдии, което му позволи да намали броя на висящите дела за първи път от шест години насам, да започне да уеднаквява съдебната практика и да назначава съдии в Конституционния съд. Очакват се нови назначения във Върховния съд. Въпреки това дългите съдебни производства, ниският процент на приключени дела и големият брой висящи дела продължават да оказват отрицателно въздействие върху ефективността на съдебната система. За справяне с тези проблеми след консултации беше приета карта за организация на съдилищата. Все още са необходими допълнителни усилия за въвеждането ѝ в действие, както и за подобряване на системата за управление на делата и на системата за обучение на магистратите.

Продължи стабилният напредък на временната повторна оценка на всички съдии и прокурори (процес на проверка). Под егидата на Европейската комисия Мисията за международен надзор продължи да наблюдава протичането на процеса независимо. До 12 септември институциите за проверка са приключили 554 първоинстанционни случая. Около 64 % от обработените досиета за проверка са довели до уволнения, оставки или прекратяване на мандата на проверени магистрати. Институциите за проверка трябва да продължат да предават на прокуратурата всички случаи, при които има данни за престъпления.

Продължи дейността си Специалната структура за борба с корупцията и организираната престъпност (SPAK), включваща Специалната прокуратура и Националното бюро за разследване — условие за първата МПК. След увеличение на бюджета през 2021 г. Специалната прокуратура вече разполага със 17 прокурори, назначаването на осем финансови следователи е в ход, а Националното бюро за разследване достигна пълния си оперативен капацитет от 60 следователи след втори кръг на набиране на персонал.

Албания е постигнала известна степен на подготвеност по отношение на борбата с корупцията. Тя продължи усилията си за надграждане над вече постигнатото в областта на разследванията, съдебните преследвания и осъдителните присъди в борбата с корупцията и постигна известни резултати. Тези усилия трябва да продължат. Все пак са необходими по-голяма политическа воля, допълнителни структурирани действия и адекватни ресурси и умения. Съдът на Специалната структура за борба с корупцията и организираната престъпност постанови няколко важни окончателни съдебни решения по отношение на високопоставени длъжностни лица, включително бивш министър на вътрешните работи и бивш главен прокурор. Въпреки че проверката на членовете на съдебната власт е административен процес, тя дава резултати в борбата с корупцията в съдебната система. В Министерството на правосъдието бе създадена нова главна дирекция за борба с корупцията. Като цяло, въпреки известния напредък, корупцията остава област, пораждаща сериозно безпокойство. Увеличаването на броя на окончателните присъди на високопоставени длъжностни лица продължава да бъде важен приоритет за по-нататъшното справяне с културата на безнаказаност. Секторите, които са най-податливи на корупция, изискват целенасочени оценки на риска и специални действия.

Албания е постигнала известна степен на подготвеност по отношение на борбата с организираната престъпност. Тя постигна известен напредък в изпълнението на миналогодишните препоръки. Силното и ползотворно сътрудничество с държавите — членки на ЕС, Европол и Евроюст доведе до осезаеми резултати. Албания продължи да демонстрира ангажираност в борбата с производството и трафика на канабис. Беше постигнат добър напредък по изземването и конфискацията на активи, свързани с организираната престъпност. Тези усилия трябва да продължат и в бъдеще. Необходимо е също да продължат усилията за осигуряване на повече наказателни преследвания и окончателни присъди, особено по високите етажи. Противодействието на киберпрестъпността, трафика на хора и изпирането на пари остават области, в които са необходими допълнителни резултати. Явлението сексуално насилие над деца онлайн продължава да буди загриженост. Страната напредваше стабилно в изпълнението на Плана за действие на Специалната група за финансови действия (FATF) за подобряване на ефективността в областта на борбата с изпирането на пари, но Албания остана в списъка на юрисдикциите, които са предмет на засилено наблюдение. Необходимо е наказателните производства да бъдат съпътствани системно от финансови разследвания. През декември 2020 г. Албания прие нова национална междусекторна стратегия и план за действие за борба с тероризма.

Що се отнася до основните права, Албания като цяло спазва международните инструменти за правата на човека и е ратифицирала повечето международни конвенции за защита на основните права. Беше постигнат известен напредък при използването на алтернативи на задържанията, и по-специално в разработването на пробационната служба, която продължава да функционира пълноценно, включително за малолетни и непълнолетни правонарушители. Албания прие нов план за действие за лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални, интерсексуални и лица с куиър идентичност (ЛГБТИК), който включва мерки за борба с дискриминацията, подобряване на достъпа до услуги и одобряване на закон за признаване на пола, както и национален план за действие за равенство, приобщаване и участие на ромите и египтяните. Необходими са засилени усилия за консолидиране на правата на собственост чрез регистрацията и цифровизацията на кадастралните данни, като секторът остава склонен към корупция, докато процесът на обезщетение е в застой. По отношение на защитата на националните малцинства Албания прие нов законодателен акт за прилагане, който създава фонд за проекти на гражданското общество в подкрепа на правата на малцинствата. Все още предстои обаче приемането на оставащото законодателство за прилагане, включително относно свободата на самоопределяне като член на национално малцинство и относно използването на малцинствени езици. Подготовката за дългоочакваното преброяване на населението и жилищата продължи, включително с пилотни преброявания в районите на малцинственото население, но преброяването беше отложено за 2023 г. Необходимо е да се предприемат допълнителни действия за укрепване на защитата на данните и привеждане на националното законодателство в съответствие с Общия регламент на ЕС за защита на данните (ОРЗД).

Албания постигна известна степен на подготвеност/е умерено подготвена по отношение на свободата на словото. През периода на докладване не бе постигнат напредък. Преплитането на бизнес и политически интереси продължи да възпрепятства независимостта на медиите и качеството на журналистиката. Дезинформацията, включително кампаниите за оклеветяване, са често срещани, особено в онлайн медиите, чието саморегулиране трябва да се осигури. Ситуацията със словесните нападки, кампаниите за оклеветяване и сплашванията срещу журналисти не се подобри. Необходимо е всички промени в Закона за медиите да бъдат в съответствие със становището на Венецианската комисия, като те трябва да бъдат представени за консултация с медийните организации. Осигуряването на пряк и прозрачен достъп на медиите до правителствените институции и техните дейности остава важно. Необходимо е да се подобрят регулаторните резултати на аудиовизуалния регулаторен орган (AMA) и да се засилят независимостта и ресурсите на обществения радио- и телевизионен оператор.

Албания прие нова и по-добре финансирана национална стратегия за равнопоставеност на половете и продължава усилията си за осигуряване на адекватно държавно финансиране за нейното прилагане на централно и местно равнище. Необходимо е да се положат усилия, за да се гарантира, че всички национални стратегии на централно и местно равнище вземат под внимание принципа на равенство между половете и че бюджетът се изразходва по начин, съобразен с равенството между половете. По отношение на гражданството Албания трябва да се въздържа от разработване на схема за предоставяне на гражданство срещу инвестиции („златни паспорти“), тъй като тя би създала рискове по отношение на сигурността, изпирането на пари, укриването на данъци, финансирането на тероризма, корупцията и проникването на организираната престъпност и би била несъвместима с достиженията на правото на ЕС.

В сферата на миграцията правната рамка по въпросите на миграцията е до голяма степен приведена в съответствие с достиженията на правото на ЕС, но е необходимо да бъде актуализирана и да осигурява ясна рамка за управление и координиране на миграцията. Броят на незаконните мигранти, задържани в Албания през 2021 г., е намалял с около 15 % в сравнение с 2020 г. Не беше постигнат напредък по отношение на насочването към процедура за предоставяне на убежище и прилагането на процедури за връщане в съответствие с правната рамка. Визовата политика на Албания трябва да бъде приведена в съответствие с тази на ЕС.

Броят на албанските граждани, които подават молби за убежище в държавите — членки на ЕС, остава по-нисък от пика през 2015 г., но се увеличи значително през лятото на 2021 г., поради което все още изискват постоянни и устойчиви усилия. Диалогът и сътрудничеството с най-засегнатите държави продължиха, в допълнение към задълбочените гранични проверки и предоставянето на информация относно правата и задълженията, свързани с безвизовия режим. Албания трябва да продължи да се справя с проблема с непридружените малолетни и непълнолетни лица. Комисията следи отблизо тенденцията в контекста на механизма за мониторинг след либерализирането на визовия режим.

По отношение на икономическите критерии Албания постигна добър напредък и е умерено подготвена за развитието на функционираща пазарна икономика. Влиянието на пандемията от COVID-19 върху икономиката, бюджетният дефицит и съотношението на публичния дълг към БВП бяха по-ниски от очакваното, но войната на Русия срещу Украйна доведе до повишаване на цените и по-ниски нива на търговия. Възможностите за фискални действия остават ограничени. Реформите, свързани с приходите, отбелязаха напредък, но инвестиционните разходи остават слаби. Честото актуализиране на бюджета отслабва фискалната надеждност. Инфлацията се повиши над целевата стойност. По-голямата цифровизация на публичните услуги, финансовото приобщаване и инспекциите на труда се отразиха благоприятно на бизнес средата и излизането на светло на икономиката, но неформалната икономика остава значителна. Обществените консултации остават недостатъчно активни. Албания отбеляза известен напредък и има известна степен на подготвеност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в ЕС. Постигнати са подобрения в енергийната и транспортната инфраструктура, цифровизацията и образованието, но предприемаческото и технологичното ноу-хау остават на ниско равнище, не са задоволени потребностите от инвестиции в човешки и физически капитал, налице са пропуски в уменията и образованието и ниски разходи за научноизследователска и развойна дейност. Ниската диверсификация на износа увеличава уязвимостта на страната по отношение на външни сътресения. Регионалната интеграция и износът нараснаха, но продължават да бъдат под потенциала.

По отношение на обществените поръчки Албания е умерено подготвена, страната постигна добър напредък, по-специално чрез приемането на допълнително законодателство за прилагане и стартирането на електронна система за оспорване по административен ред и подаване на жалби. По отношение на статистиката Албания също е умерено подготвена, отбеляза ограничен напредък в привеждането в съответствие със стандартите на ЕСС 2010, по-бързото публикуване на данни и изпращането им на Евростат, но Законът за преброяването на населението бе допълнително отложен. Албания е умерено подготвена в повечето области на финансовия контрол, където страната постигна известен напредък, особено по отношение на публичния вътрешен финансов контрол и вътрешния одит.

Албания е умерено подготвена в повечето области на вътрешния пазар, а именно свободното движение на стоки, услуги и капитали, дружественото право и политиката в областта на конкуренцията. Същото се отнася и за финансовите услуги и за правото в областта на интелектуалната собственост — две глави, по които страната постигна добър напредък благодарение на намаляването на необслужваните заеми и на приемането на законодателство в областта на авторското право и правата върху индустриалната собственост. Албания постигна известен напредък с приемането на нов закон за чужденците, както и с изпълнението на някои от препоръките на доклада на Moneyval. В сферата на политиката в областта на конкуренцията обаче е необходимо органът за държавна помощ да стане независим и да разполага с достатъчно ресурси. На ранен етап е подготовката по отношение на защитата на потребителите и здравеопазването, където страната постигна ограничен напредък.

Албания постигна умерена степен на подготвеност в много области, свързани с конкурентоспособността и приобщаващия растеж, а именно цифровата трансформация и медиите, данъчното облагане, икономическата и паричната политика, политиката за предприятията и промишлената политика, образованието и културата. Същото важи и за митническия съюз, в който се прилагат паневросредиземноморските правила за произход, а органите, ангажирани с борбата срещу контрабандата и фалшифицираните стоки, са укрепени и си сътрудничат по-добре. Приемането на данъчна и наказателна амнистия, противно на съветите на ЕС и Moneyval, може да застраши напредъка в тази област, както и в борбата срещу изпирането на пари. Албания е до известна степен подготвена в сферите на социалната политика и заетостта и научните изследвания и иновациите. Албания постигна известен напредък в областта на образованието, по-специално с приемането на новата национална стратегия за образование и плана за действие за периода 2021—2026 г., но напредъкът в областта на икономическата и паричната политика беше ограничен.

По отношение на Зелената програма и устойчивата свързаност Албания е умерено подготвена по отношение на енергетиката, околната среда и изменението на климата. Тя има известна степен на подготвеност в областта на транспортната политика и трансевропейските мрежи и бе постигнат известен напредък в развитието на транспортните и енергийните мрежи. Тя постигна напредък по отношение на гражданската защита и е готова да се присъедини към Механизма за гражданска защита на Съюза. Страната е постигнала ограничен напредък в другите области, обхванати от този клъстер, а текущите усилия за решаване на проблемите, свързани с контрола на държавата върху корабите, плаващи под нейния флаг, и за привеждане в съответствие на законодателство трябва да продължат. Беше постигнат ограничен напредък в по-нататъшното привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС относно управлението на водите, химикалите и престъпленията против околната среда. Въздействието на стратегическите инвестиции върху биологичното разнообразие и опазването на природата изисква внимание. Този клъстер и съответните реформи са тясно свързани с Програмата за икономически реформи на Албания, с Икономическия и инвестиционен план на Комисията и със Зелената програма за Западните Балкани, която Албания прие през декември 2020 г.

Албания постигна известна степен на подготвеност в повечето сфери, свързани с ресурсите, селското стопанство и сближаването, а именно селското стопанство и развитието на селските райони, безопасността на храните, ветеринарната и фитосанитарната политика, рибарството и финансовите и бюджетните разпоредби. Тя е умерено подготвена по отношение на регионалната политика и координирането на структурните инструменти. Албания постигна известен напредък в селското стопанство и развитието на селските райони, по-специално със създаването на регистър на земеделските стопанства и по-добър административен капацитет за развитие на селските райони. Добър напредък бе отбелязан в областта на рибарството, като продължи да функционира системата за наблюдение на корабите (VMS) и бяха осигурени човешки ресурси за наблюдение и докладване на дейностите на риболовните кораби. Като договаряща страна в Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) Албания изпълнява изцяло препоръките за риболовната дейност. Беше постигнат известен напредък по отношение на финансовите и бюджетните разпоредби. Напредъкът обаче беше ограничен по отношение на безопасността на храните, ветеринарната и фитосанитарната политика, регионалната политика и координацията на структурните инструменти. В това отношение е необходимо да се подобри междуведомствената координация на предприсъединителната помощ и да се обърне внимание на проблемите, свързани със стратегическото планиране, изпълнението и капацитета за мониторинг на инфраструктурните проекти в рамките на Икономическия и инвестиционен план.

Албания е постигнала добра степен на подготвеност по отношение на външните отношения, външната сигурност и отбраната. По главата относно външните отношения Албания постигна известен напредък като продължи да привежда в съответствие законодателството си в областта на стоките с двойна употреба и да прилага допълнителните протоколи към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА). Що се отнася до Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, Албания запази пълно съответствие с всички относими решения и декларации на ЕС, включително с ограничителните мерки на ЕС след непровокираната агресия на Русия срещу Украйна. Като непостоянен член от януари 2022 г. Албания активно участва в Съвета за сигурност на ООН в насърчаването и защитата на основания на правила международен ред.

Босна и Херцеговина

Що се отнася до политическите критерии, партиите, базирани в административната единица Република Сръбска, блокираха законодателните и изпълнителните институции на държавно равнище до пролетта на 2022 г., което доведе до почти пълно спиране на реформите през този период. Правителството на федерацията остана на власт за целия мандат от 2018 до 2022 г. в качеството си на служебно правителство. През значителна част от периода на докладване административната единица Република Сръбска се стремеше едностранно да поеме държавните правомощия (включително в областта на данъчното облагане, съдебната власт, отбраната и сигурността) и да разпусне държавните институции, което застрашаваше перспективите за присъединяване на страната към ЕС, както е посочено в становището на Комисията. Бяха предприети някои законодателни стъпки за изтегляне на административната единица Република Сръбска от ключови държавни органи и създаване на паралелни органи на ниво автономна област; тези закони са суспендирани и са в процес на преглед за съответствието им с Конституцията.

Парламентарните партии не успяха да се споразумеят за решение за конституционни и изборни реформи, които да приведат Конституцията в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека, спазвайки решението по делото Sejdić-Finci и свързани съдебни решения, въпреки активното улесняване на преговорите от страна на ЕС и САЩ. Измененията за подобряване на изборните стандарти бяха отхвърлени в парламента. Редица решения на Конституционния съд още не са изцяло приложени. Министерският съвет предприе стъпки за разработване на национална програма за приемане на достиженията на правото на ЕС. Поради политическа обструкция министерството на финансите и хазната възпрепятства безпроблемната организация на изборите през октомври 2022 г., като не отпусна необходимите средства. Общите избори се проведоха на 2 октомври; според предварителните констатации на ОССЕ/СДИЧП те като цяло са били състезателни и добре организирани, но белязани от недоверие в публичните институции и етнически разединяваща реторика. В същия ден върховният представител наложи значителни изменения в конституцията на федерацията и в избирателния закон на Босна и Херцеговина, насочени към решаване на редица въпроси, свързани с функционирането и своевременното формиране на органите. Не беше постигнат напредък в осигуряването на благоприятна среда за гражданското общество. Органите и партиите на административната единица Република Сръбска се застъпваха за неутрална позиция по отношение на руската агресия срещу Украйна, като оспорваха присъединяването на страната към изявленията на ЕС и възпрепятстваха пълното прилагане на ограничителните мерки срещу Русия. Председателството на Босна и Херцеговина ратифицира няколко международни споразумения, включително по ИПП III, „Хоризонт“ и „Творческа Европа“ и Механизма за гражданска защита на Съюза.

Босна и Херцеговина е на ранен етап от подготовката и постигна ограничен напредък в реформата на публичната администрация (РПА). По-специално бяха предприети положителни стъпки в областта на управлението на публичните финанси: i) беше приета всеобхватна общонационална стратегия за управление на публичните финанси, която сега трябва да бъде приложена; ii) всяко равнище на управление започна да прилага стратегии за управление на публичните финанси; iii) държавните институции подобриха някои професионални обучения; и iv) федерацията измени административните си процедури. Въпреки това липсата на политически орган за вземане на решения, който да ръководи РПА, както и недостатъчните изпълнение на плана за действие и капацитет за насърчаване на програмата за РПА подкопават доброто функциониране на публичната администрация на всички равнища на управление. Законите за държавната администрация не са хармонизирани помежду си и с принципите за назначаване по достойнства, а контролът върху управлението на човешките ресурси не дава възможност за проверки за евентуални нередности. В съответствие с ключов приоритет 14 от Становището страната трябва да изпълни съществени стъпки по отношение на реформата на публичната администрация, като осигури професионална и деполитизирана държавна администрация и координиран национален подход към изготвянето на политиките, като същевременно създаде орган за вземане на политически решения, който да ръководи РПА.

Босна и Херцеговина е на ранен етап от подготовката по отношение на съдебната система. През периода на докладване не беше отбелязан напредък в тази област. Независимостта и безпристрастността на съдебната система не се подобриха. Изпълнителната и законодателната власт не успяха да приемат допълнителни гаранции. Продължава да съществува непоследователност и прекалено голяма свобода на преценка при прилагането на правилата за назначаване, дисциплинарна отговорност, кариерно израстване и конфликт на интереси на съдиите и прокурорите. Главният прокурор на Босна и Херцеговина и главният прокурор на Република Сръбска бяха понижени поради дисциплинарни нарушения през периода на докладване. Парламентът отхвърли поправките за спазване на етичните норми в Закона за Висшия съдебен и прокурорски съвет (ВСПС), които биха създали надеждна и строга система за проверка на финансовите отчети на лицата, заемащи съдебни длъжности. Административната единица Република Сръбска стартира законодателна инициатива за създаване на отделен съдебен и прокурорски съвет на ниво административна единица; ако това бъде прието, то би нарушило правния и конституционния ред. Необходими са спешни мерки за възстановяване на общественото доверие в съдебната система и укрепване на спазването на етичните норми в нея. Липсата на политически ангажимент за съдебна реформа и слабото функциониране на съдебната система продължиха да подкопават упражняването на правата на гражданите и борбата с корупцията и организираната престъпност.

Босна и Херцеговина е на ранен етап/има известна степен на подготвеност в предотвратяването и борбата с корупцията и организираната престъпност. През периода на докладване не беше отбелязан напредък в тази област. Парламентът отхвърли закона за конфликт на интереси. Политическите лидери и съдебните институции не успяха да се справят с широкоразпространената корупция и активно блокираха напредъка, което доведе до дългосрочно забавяне и нарастващи признаци на политическа обвързаност. Продължаващата липса на напредък на всички нива увеличава риска от връщане назад. Политическите лидери и съдебните институции трябва спешно да коригират ситуацията. Въпреки че през периода на докладване бяха повдигнати някои обвинения за корупция по високите етажи на властта, общите резултати в предотвратяването и противодействието на корупцията (включително по високите етажи на властта) остават незначителни поради оперативна неефективност и политическа намеса. В оперативното сътрудничество между правоприлагащите органи, борещи се с организираната престъпност, съществуват системни недостатъци, дължащи се на нехармонизираното наказателно законодателство, слабата координация между институциите и много ограничения обмен на разузнавателни данни. Престъпните организации, действащи в страната, се възползват от правните и административните пропуски. Полицията е уязвима по отношение на политическа намеса. Финансовите разследвания и изземването на активи също са до голяма степен неефективни. Проактивният подход продължава да бъде от основно значение за борбата с проникването на престъпни елементи в политическите, правните и икономическите системи. Звеното за контакт за сътрудничество с Европол все още не функционира; подготвителните стъпки са в ход. Няма системно сътрудничество с Евроюст. Босна и Херцеговина трябва да продължи да полага усилия в борбата с тероризма и трафика на наркотици и да увеличи капацитета си в тази област. Необходимо е спешно да бъде приет нов закон за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма в съответствие с достиженията на правото на ЕС.

Въпреки че законодателната и институционалната рамка за основните права до голяма степен е налице, липсва цялостна стратегическа рамка. Приемането на планове за действие за социалното приобщаване на ромите — през април 2022 г., и за правата на ЛГБТИК — през юли 2022 г., са положителни стъпки в това отношение. Все още са необходими значителни реформи, за да се гарантира, че всички граждани могат да упражняват политическите си права, и да се осигури недискриминационно, приобщаващо и качествено образование за всички, включително чрез преодоляване на практиката „две училища под един покрив“. Не беше постигнат напредък по отношение на гарантирането на свободата на словото и на медиите чрез защита на журналистите от заплахи и насилие и гарантиране на финансовата устойчивост на обществените радио и телевизия. Продължават да съществуват предизвикателства по отношение на свободата на събранията, особено в административната единица Република Сръбска.

Босна и Херцеговина предприе значителни стъпки за подобряване на управлението на миграцията. Министерството на сигурността продължи да полага усилия за подобряване на координацията с местните органи и засили международното сътрудничество. Въпреки това все още има сериозни слабости, които подкопават предоставянето на необходимата помощ. Босна и Херцеговина трябва спешно да приеме стратегията и плана за действие в областта на миграцията, да увеличи усилията си за осигуряване на достъп до убежище и да засили управлението на границите.

По отношение на икономическите критерии, Босна и Херцеговина е на ранен етап от създаването на функционираща пазарна икономика. Сътрудничеството и координацията при формирането на икономическата политика на държавно равнище и между отделните административни единици се влошиха още повече. В резултат на това вътрешният пазар на страната остава фрагментиран. Програмата за икономическа реформа на страната не съдържа достатъчно надеждни общонационални мерки за справяне с основните структурни икономически предизвикателства. Те са свързани с бизнес средата, неформалната икономика, държавните предприятия, екологичния и цифровия преход и безработицата. Като цяло икономическите резултати на страната остават под нейния потенциал, тъй като разработването на политики е възпрепятствано от политическа безизходица, прекалено краткосрочна ориентация и липса на акцент върху политическите мерки за постигане на растеж.

Босна и Херцеговина остава на ранен етап по отношение на капацитета за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в ЕС и не постигна значителен напредък в тази област. Качеството на образованието остана ниско, а за подобряване на транспортната и енергийната инфраструктура не бяха предприети достатъчно действия. Нарасна относителната икономическа значимост на търговския и транспортния сектор (по отношение на добавената стойност), като отговор на силното външно търсене, докато размерът на публичния сектор в икономиката беше малко по-малък по същия показател.

Босна и Херцеговина е на ранен етап/има известна степен на подготвеност по отношение на способността си да поеме задълженията на членството в ЕС. Страната трябва значително да ускори привеждането на законодателството си в съответствие с достиженията на правото на ЕС, както и да въведе и приложи необходимото законодателство. През периода, обхванат от доклада, беше постигнат ограничен напредък или не беше постигнат напредък по различните глави от достиженията на правото на ЕС.

Босна и Херцеговина е постигнала известна степен на подготвеност и известен напредък в областта на обществените поръчки, тъй като с приетите през август изменения законодателството е приведено в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Това е първа важна стъпка в изпълнение на ангажиментите, поети на 12 юни, и допринася за изпълнението на ключов приоритет 7. Постигнат бе ограничен напредък в областта на статистиката; подготовката за предстоящото преброяване почти не е напреднала и изготвянето на макроикономическа статистика продължава да се отклонява от достиженията на правото на ЕС. Известен напредък бе постигнат в областта на публичния вътрешен финансов контрол, като и двете административни единици приеха стратегии.

Необходими са сериозни стъпки за привеждане на правната рамка в цялата страна в съответствие с достиженията на правото на ЕС за вътрешния пазар (свободно движение на стоки, работници, услуги и капитали, дружествено право, интелектуална собственост, политика в областта на конкуренцията и финансови услуги, защита на потребителите и здравеопазване). Босна и Херцеговина постигна ограничен напредък или не постигна никакъв напредък в този клъстер. Процедурите и законодателството, които се различават в отделните административни единици, създават пречки пред конкурентоспособността и растежа. Босна и Херцеговина следва да укрепи финансовата стабилност, като подобри координацията между компетентните органи и създаде фонд за финансова стабилност като част от рамката за преструктуриране на банки. Този клъстер е от ключово значение за подготовката на Босна и Херцеговина за изпълнение на изискванията на единния пазар на ЕС и е много важен за ранното интегриране в общия регионален пазар и неговото развитие.

Босна и Херцеговина постигна ограничен напредък или няма напредък в повечето области на конкурентоспособността и приобщаващия растеж (данъчно облагане, цифрова трансформация и медии, социална политика и заетост, политика за предприятията и промишлена политика, наука и научните изследвания, образование и култура) и има известен напредък в областта на митническия съюз. Страната показа отстъпление в други области (икономическата и паричната политика), където е на ранен етап или има известна степен на подготвеност. Тези области са тясно свързани с програмата за икономически реформи на страната. Босна и Херцеговина трябва да предприеме социално-икономически реформи, за да се справи със структурните слабости (включително ниската конкурентоспособност и високата безработица), както и с въздействието на пандемията от COVID-19.

Босна и Херцеговина постигна известен или ограничен напредък в клъстера Зелена програма и устойчива свързаност, където страната е на ранен етап в областта на енергетиката, околната среда и изменението на климата. Страната има известна степен на подготвеност в областта на транспорта и трансевропейските мрежи. Необходими са допълнителни стъпки по отношение на мерките за реформа за свързаност и привеждането в съответствие с трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E). Преходът към зелена икономика и устойчивата свързаност са от ключово значение за икономическата интеграция в региона и с ЕС. Изпълнението на Икономическия и инвестиционен план 3 и на Зелената програма за Западните Балкани 4 трябва да се ускори. Босна и Херцеговина значително подобри системата си за гражданска защита и показа ясен ангажимент в областта на управлението на бедствия; през септември 2022 г. страната се присъедини като пълноправен член към Механизма за гражданска защита на Съюза.

Босна и Херцеговина не постигна напредък в областите ресурси, селско стопанство и сближаване (селско стопанство и развитие на селските райони, безопасност на храните, ветеринарна и фитосанитарна политика, рибарство и финансови и бюджетни разпоредби), където подготовката е предимно на ранен етап. Страната трябва да увеличи усилията си за изготвяне и приемане на национална стратегия за развитие на селските райони след 2021 г., да приведе в съответствие законодателството си в областта на безопасността на храните, ветеринарната и фитосанитарната политика и да укрепи административния си капацитет. Необходими са и повече усилия за изготвяне и приемане на общонационална стратегия за рибарството и аквакултурите и за хармонизиране на събирането на данни. Освен това Босна и Херцеговина трябва да започне да изготвя общонационална стратегия за регионално развитие.

Босна и Херцеговина има известна степен на подготвеност и постигна известен напредък по клъстера относно външните отношения, по-специално като подобри привеждането си в съответствие с изявленията на ЕС по въпросите на външната политика и ограничителните мерки, което нарасна до 81 % към края на август 2022 г. Страната трябва да приложи допълнителните протоколи към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) относно улесняването на търговията и услугите и бързо да приеме допълнителния протокол относно уреждането на спорове. Босна и Херцеговина продължи да участва активно в регионалното сътрудничество и да поддържа добросъседски отношения.

През 2021 г. Босна и Херцеговина получи 73 милиона евро в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ 2021—2027 г. (ИПП IIII), по който се предоставя подкрепа за програми в областта на миграцията и управлението на границите, изборния процес, енергетиката, транспорта, заетостта и социалната защита, както и за частния сектор и регионалното развитие. Този първи набор от програми, допълнен с пакет от многонационални програми, допринася значително за стартиране на изпълнението на Икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани и Зелената програма. Приемането на общодържавни секторни стратегии остава ключово изискване, за да може Босна и Херцеговина да се възползва напълно от финансирането по ИПП в бъдеще.

Косово

Периодът на докладване се припокрива с първата пълна година от управлението на правителство, ръководено от партията Vetëvendosje. Косово се радва на политическа стабилност, с правителство, което има солидно мнозинство в парламента.

Работата на парламента продължи да бъде негативно повлияна от поляризираната политическа атмосфера и трудностите при постигането на кворум за вземане на решения, въпреки че правителството разчита на силно мнозинство. Това се дължи отчасти на лошото управление на законодателния дневен ред от страна на мнозинството, но също така и на факта, че депутатите от опозицията се въздържаха от гласуване, за да попречат на приемането на законодателството.

Общинските избори през 2021 г. като цяло бяха добре организирани, прозрачни и състезателни. Изборният процес в Косово все още се нуждае от цялостно укрепване, за да се преодолеят дългогодишните слабости през целия изборен цикъл, както беше установено по време на последователните мисии на ЕС за наблюдение на изборите от 2014 г. насам.

Ситуацията в северната част на Косово продължава да е трудна, особено по отношение на корупцията, организираната престъпност и условията за свобода на словото.

Налице е известна степен на подготвеност в областта на реформата на публичната администрация, но напредъкът в тази област е ограничен. За отбелязване е, че бяха предприети някои ключови положителни стъпки, като бяха разработени всеобхватни стратегии за реформа на публичната администрация и управление на публичните финанси за периода 2022—2026 г., беше прието законодателство за пристъпване към първата вълна за рационализиране на публичните агенции и беше поставено началото на разработването на нов закон за възнагражденията. Малък е напредъкът в прилагането на съществуващата законодателна рамка за реформа на публичната администрация.

Косово все още е на ранен етап от изграждането на добре функционираща съдебна система. Въпреки че беше постигнат известен напредък, цялостното правораздаване все още е бавно, неефективно и уязвимо на неправомерно влияние. Бяха предприети стъпки за започване на изпълнението на стратегията и плана за действие за върховенството на закона и за реформиране на законодателната рамка, регулираща прокурорската система, чрез изменение на Закона за прокурорския съвет на Косово. Реформата в областта на правосъдието следва да се осъществи преди всичко чрез по-добро прилагане на съществуващите инструменти за гарантиране на спазването на етичните норми, независимостта и ефективността на съдебната система. Приветстваме ангажимента на правителството да приложи изцяло становището на Венецианската комисия относно концептуалния документ за проверка на съдиите и прокурорите в тясно сътрудничество с ЕС.

Косово е на ранен етап/е постигнало известна степен на подготвеност по отношение на борбата с корупцията. През периода на докладване беше постигнат известен напредък с приемането на значително законодателство за борба с корупцията. Необходимо е да се подобри прилагането на цялостната правна рамка. Нужни са постоянни усилия за извършването на по-дейни разследвания, за издаването на окончателни съдебни решения и за окончателната конфискация на активи. Въпреки вече положените усилия е необходима силна политическа воля, за да продължи ефективното преодоляване на системните рискове от корупция, както и решителни наказателноправни действия в отговор на корупцията по високите етажи на властта.

Косово е на ранен етап в борбата с организираната престъпност и има ограничен напредък в разследването и наказателното преследване на случаи на организирана престъпност. Мощните инструменти, предвидени в Наказателния кодекс и в Закона за разширените правомощия за конфискация, все още не се използват напълно. Бяха проведени редица успешни операции срещу организираната престъпност, включващи международно и трансгранично сътрудничество. Борбата с организираната престъпност в северната част на Косово продължава да бъде предизвикателство.

Известен напредък бе постигнат в борбата с тероризма и противодействието и предотвратяването на насилствения екстремизъм, в съответствие с целите, определени в договореността между ЕС и Косово за изпълнение на Съвместния план за действие за борба с тероризма за Западните Балкани. Необходимо е органите на Косово да действат по-ефективно в борбата с изпирането на пари, а приложимото законодателство следва да бъде приведено в съответствие с достиженията на правото на ЕС и международните стандарти. Правната рамка като цяло гарантира защитата на човешките и основните права в съответствие с европейските стандарти. Косово показа ангажираност за преодоляване на неравенството между половете. Необходимо е да се направи повече за ефективното гарантиране на правата на лицата, принадлежащи към малцинства, включително роми 5 и ашкали, както и на разселените лица, за гарантиране на равенството между половете на практика и за подобряване на защитата на културното наследство. Липсата на административни указания за прилагане на закона за закрила на детето възпрепятства по-нататъшния напредък в тази област. Що се отнася до свободата на словото, Косово е постигнало известна степен на подготвеност и се характеризира с плуралистична и оживена медийна среда. При все това продължава да е налице безпокойството във връзка с кампаниите за публично оклеветяване, заплахите и физическите нападения срещу журналисти. Липсата на финансова самостоятелност прави медиите, включително обществените радио- и телевизионни оператори, уязвими по отношение на политически и бизнес интереси.

Органите на Косово продължиха напредъка в управлението на миграцията. Управлението на миграцията и предоставянето на убежище следва да бъдат допълнително засилени.

Косово отбеляза известен напредък по икономическите критерии и е на ранен етап на развитие на функционираща пазарна икономика. Икономиката демонстрира устойчивост по време на пандемията. Въпреки това, дългогодишните структурни предизвикателства, като широкоразпространената неформална икономика, високото ниво на корупция и като цяло слабото върховенство на закона, продължават да възпрепятстват частния сектор.

При все че прилагането на фискалното правило е преустановено от 2020 г., икономическото възстановяване, както и напредъкът в областта на излизането на икономиката на светло, доведоха до силно увеличение на данъчните приходи и нисък публичен дефицит през 2021 г. Под влияние на покачващите се цени на суровините инфлацията се повиши значително. Финансовият сектор остана стабилен и кредитирането продължи да нараства. Въпреки силната политическа опозиция, правителството зае фискално разумни позиции по отношение на пенсиите на ветераните от войната и Пенсионноосигурителния фонд на Косово.

Косово постигна ограничен напредък и е на ранен етап по отношение на способността да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в ЕС. Малък напредък беше отчетен в повишаването на качеството на образованието и преодоляването на пропуските на пазара на труда, свързани с уменията. Косово отбеляза известен напредък в подобряването на пътната инфраструктура и увеличаването на инвестициите във възобновяеми източници на енергия, но остарялата и ненадеждна система за производство на енергия от въглища продължава да буди безпокойство. Косово все още няма дългосрочна енергийна стратегия. Косово отбеляза известен напредък в цифровизацията на икономиката.

Що се отнася до добросъседските отношения и регионалното сътрудничество, Косово продължи да участва в повечето регионални форуми. Косово поддържа като цяло добри отношения с Албания, Черна гора и Северна Македония. Няма промяна в официалните отношения на Косово с Босна и Херцеговина, която не признава независимостта на Косово и двете поддържат строг визов режим.

Подпомаганият от ЕС диалог за нормализиране на отношенията със Сърбия продължи с редовни месечни срещи на равнище главни преговарящи и със среща на високо равнище на 18 август 2022 г. През юни 2022 г. страните приеха пътна карта за изпълнение на енергийните споразумения, а през август 2022 г. постигнаха съгласие за пътуване само с лични карти между Косово и Сърбия. Косово трябва да се ангажира по-конструктивно, да положи допълнителни значителни усилия за изпълнението на всички минали споразумения и да допринесе за постигането на всеобхватно правно обвързващо споразумение за нормализиране на отношенията със Сърбия. Подобно споразумение е спешно и от решаващо значение, за да могат Косово и Сърбия да напреднат по пътя към членство в ЕС.

По привеждането в съответствие с европейските стандарти през периода на докладване известен напредък беше постигнат в областта на статистиката и финансовия контрол, докато в областта на обществените поръчки беше постигнат ограничен напредък. В повечето области, свързани с вътрешния пазар, Косово има известна степен на подготвеност, включително по отношение на конкуренцията. През периода на докладване Косово постигна известен напредък във всички области, с изключение на политиката за защита на потребителите и здравеопазването, където напредъкът беше ограничен.

Косово постигна известен напредък в областта на конкурентоспособността и приобщаващия растеж (митници, данъчно облагане, икономическа и парична политика, цифрова трансформация и медии, политика за предприятията и промишлена политика, социална политика и заетост, образование и култура) и ограничен напредък в областта на научните изследвания.

По отношение на Зелената програма за Западните Балкани и устойчивата свързаност Косово постигна известен напредък в областта на транспорта и ограничен напредък в областта на енергетиката, околната среда и изменението на климата. В областта на ресурсите и селското стопанство Косово постигна известен напредък по отношение на безопасността на храните, ветеринарната политика и фитосанитарната политика, но само ограничен напредък по отношение на селското стопанство.

Що се отнася до външните отношения и търговската политика през периода на докладване, Косово отбеляза ограничен напредък и е на ранен етап от подготовката. Косово все още не е ратифицирало допълнителните протоколи към Централноевропейското споразумение за свободна търговия относно улесняването на търговията и търговията с услуги. Косово въведе ограничения върху износа на редица селскостопански хранителни продукти без обосновка или предварителна консултация с Комисията.

Като цяло е необходимо Косово да подобри административния си капацитет и координацията във всички отрасли, за да постигне ефективно прилагане на достиженията на правото на ЕС.

Турция

Налице са сериозни недостатъци във функционирането на демократичните институции на Турция. През периода на докладване отстъплението в областта на демокрацията продължи. Структурните недостатъци на президентската система все още не са отстранени. Все още не са изпълнени ключови препоръки на Съвета на Европа и неговите органи. Парламентът все още не разполага с необходимите средства, за да търси отговорност от правителството. Конституционната структура продължи да централизира правомощия на равнището на президента, без да осигурява стабилно и ефективно разделение на правомощията между изпълнителната, законодателната и съдебната власт. При липсата на ефективен механизъм за контрол и баланс демократичната отчетност на изпълнителната власт продължава да се ограничава до изборите.

Въпреки отмяната на извънредното положение през юли 2018 г., някои законови разпоредби, предоставящи на държавните служители извънредни правомощия и запазващи някои рестриктивни елемента на извънредното положение, останаха в сила. Комисията за разследване на извънредното положение все още не е приключила разглеждането на делата, свързани с държавните служители, които са били уволнени с декрети-закони по време на извънредното положение. През юли 2021 г. парламентът на Турция прие законопроект, който удължава с още една година срока на действие на някои рестриктивни елементи на извънредното положение.

Съдебната власт продължи систематично действията си срещу членове на опозиционните партии в парламента във връзка с предполагаеми престъпления, свързани с тероризма. Правната рамка за изборите и политическите партии продължава да бъде проблематична. Избирателният праг бе понижен от 10 % на 7 %. Турция все още не е изпълнила останалите препоръки на Бюрото за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ/БДИПЧ) и на Венецианската комисия.

Натискът, оказван от управляващото коалиционно правителство върху кметове от опозиционни партии, допълнително отслаби демокрацията на местно равнище. Срещу кметове от опозиционни партии бяха предприети административни и съдебни разследвания. Местната демокрация в югоизточната част на страната остана силно възпрепятствана. Там продължи смяната на насилствено уволнени кметове с доверени на правителството лица.

Ситуацията в югоизточната част остана много тревожна. През октомври 2021 г. парламентът на Турция удължи с още две години мандата на военните за започване на трансгранични антитерористични операции в Сирия и Ирак. Турското правителство продължи да провежда вътрешни и трансгранични операции за сигурност и военни операции в Ирак и Сирия. Положението със сигурността се запази нестабилно в граничните области заради непрестанните терористични действия на Кюрдската работническа партия (PKK), която все още е в списъка на ЕС на лицата, групите и образуванията, участващи в терористични актове. ЕС недвусмислено осъди нападенията на ПКК и изрази своята солидарност със семействата на пострадалите. Правителството има легитимно право и отговорност да се бори с тероризма, но е важно да го прави в съответствие с принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи. Мерките за борба с тероризма трябва да бъдат пропорционални. Нямаше развитие по отношение на възобновяването на надежден политически мирен процес за постигане на устойчиво решение.

Сериозното отстъпление по отношение на въпроси на гражданското общество продължи. Организациите на гражданското общество бяха подложени на засилен натиск, а тяхната свобода на действие продължи да се свива, което ограничаваше свободата им на слово, сдружаване и събиране. Прилагането на закона за предотвратяване на финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение добави допълнителни ограничения за организациите на гражданското общество.

Гражданският надзор над силите за сигурност не е консолидиран. Отчетността на военните, полицейските и разузнавателните служби остана много ограничена. Парламентарният надзор над институциите за сигурност трябва да бъде засилен. През юли парламентът удължи пенсионната възраст на началника на Генералния щаб от 67 г. на 72 г., което позволява на сегашния началник на Генералния щаб да служи още една година, докато командирите от въздушния и военноморския флот се пенсионираха.

Турция има известна степен на подготвеност/е умерено подготвена в областта на реформата на публичната администрация. През периода на докладване не бе постигнат напредък. В страната продължава да липсва цялостна програма за реформа на публичната администрация и управлението на публичните финанси и правителството не е започнало цялостна реформа на публичната администрация. Отчетността на администрацията е недостатъчна и управлението на човешките ресурси трябва да бъде подобрено. При изготвянето на политиките липсват основани на факти методи и механизми за участие. Политизирането на администрацията продължи. Делът на жените на ръководни постове в държавната администрация остана нисък.

Съдебната система на Турция е в ранен етап на подготовка. Сериозното отстъпление, наблюдавано от 2016 г. насам, продължи и през периода на докладване. Опасенията, по-специално във връзка със системната липса на независимост на съдебната власт и неправомерния натиск върху съдии и прокурори, все още са налице. Нараснаха определени опасения относно спазването от страна на съдебната власт на международните и европейските стандарти, по-специално във връзка с отказа да се изпълняват решенията на Европейския съд по правата на човека. Продължи изпълнението на плана за действие в областта на правата на човека от 2021 г. и на стратегията за съдебна реформа от 2019 г. И в двата документа обаче не бяха отстранени основни недостатъци на турската съдебна система, като липсваше план за значително подобряване на цялостното функциониране на съдебната система на страната. Само 515 съдии или прокурори, уволнени след опита за преврат, бяха възстановени на работа, въпреки че някои от тях бяха оправдани. Липсата на обективни, основани на достойнства, стандартизирани и предварително установени критерии за назначаване и повишаване в длъжност на съдии и прокурори продължава да буди безпокойство.

Що се отнася до борбата с корупцията, Турция остана на ранен етап от подготовката и не постигна напредък през периода на докладване. Страната не е създала органи за борба с корупцията в съответствие с международните си задължения. Необходимо е да се подобрят правната рамка и институционалната структура, за да се ограничи политическото и неправомерното влияние върху наказателното преследване и произнасянето по дела за корупция. Отчетността и прозрачността на публичните институции трябва да бъдат подобрени. Липсата на антикорупционна стратегия и план за действие показва липса на воля за решителна борба с корупцията. Повечето от препоръките на Групата държави срещу корупцията на Съвета на Европа (GRECO) не са изпълнени. Като цяло корупцията е широко разпространена и продължава да буди безпокойство.

Турция има известна степен на подготвеност в борбата с организираната престъпност, но като цяло постигнатият напредък е ограничен. Все още не е сключено международно споразумение за обмен на лични данни между Европол и турските органи, отговорни за борбата с тежката престъпност и тероризма, тъй като турското законодателство за защита на данните все още не е приведено в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Необходимо е правната рамка, уреждаща борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, да бъде подобрена в съответствие с препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF) и тези на Венецианската комисия във връзка със Закона за предотвратяване на финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение.

Влошаването на човешките и основните права продължи. Много от мерките, въведени по време на извънредното положение, все още са в сила. Правната рамка включва общи гаранции за зачитане на човешките и основните права, но законодателството и неговото прилагане трябва да бъдат приведени в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Парламентарната асамблея на Съвета на Европа продължи да наблюдава зачитането на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона от страна на Турция. Продължаващият отказ на Турция да изпълни някои решения на ЕСПЧ, особено по делата Selahattin Demirtaş и Osman Kavala, е източник на сериозна загриженост по отношение на спазването от страна на съдебната власт на международните и европейските стандарти и на ангажимента на Турция да насърчава върховенството на закона и зачитането на основните права. Процедурата за нарушение, започната от Съвета на Европа срещу Турция през февруари 2022 г. за неизпълнение на съдебното решение по делото Kavala, е поредният показател за отдалечаването на Турция от стандартите за правата на човека и основните свободи, към които тя се е присъединила като член на Съвета на Европа. През юли Съдът постанови, че Турция не е изпълнила решението на ЕСПЧ от 2019 г. по делото Kavala.

Планът за действие в областта на правата на човека, приет през 2021 г., продължи да се изпълнява, но с него не се решават критични въпроси и той не доведе до подобряване на цялостното положение в областта на правата на човека.

По отношение на свободата на словото продължи сериозното отстъпление, наблюдавано през последните години. Прилагането на наказателните закони, свързани с националната сигурност и борбата с тероризма, продължава да е в противоречие с ЕКПЧ и други международни стандарти и да се отклонява от съдебната практика на ЕСПЧ. Ограничителните мерки, прилагани от държавните институции, и засилващият се натиск със съдебни и административни средства продължиха да подкопават упражняването на свободата на словото. Продължиха да се водят наказателни дела срещу журналисти, правозащитници, адвокати, писатели, опозиционни политици, студенти, артисти и потребители на социални медии и да се произнасят присъди срещу тях.

В областта на свободата на събранията и сдружаването се наблюдаваше допълнително отстъпление. Имаше повтарящи се забрани, прекомерна употреба на сила и намеса по време на мирни демонстрации; разследвания, съдебни дела и административни глоби срещу демонстранти по обвинения в дейности, свързани с тероризъм, или за нарушаване на закона за демонстрациите и шествията.

Правата на групите в най-неравностойно положение и на хората, принадлежащи към малцинства, се нуждаят от по-добра защита. Ромите до голяма степен нямат достъп до официалните работни места и условията им на живот се влошиха сериозно. Насилието, основано на пола, и дискриминацията, изказванията, проповядващи вражда и омраза към малцинствата, по-специално към лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните, интерсексуалните и лицата с куиър ориентация (ЛГБТИК), продължават да предизвикват сериозно безпокойство.

По отношение на политиката в областта на миграцията и убежището Турция постигна известен напредък. Изявлението на ЕС и Турция остана основната рамка за сътрудничество между ЕС и Турция, а ангажираността на ЕС с Турция по въпросите на миграцията се засили. Известен напредък бе постигнат по отношение на по-нататъшното укрепване на капацитета за наблюдение и защита на сухопътната граница с Иран. Връщането на незаконни мигранти от гръцките острови съгласно изявлението между ЕС и Турция продължава да е спряно, каквото е положението след март 2020 г. През 2021 г. броят на пристигналите незаконни мигранти по повечето маршрути се увеличи спрямо 2020 г. Увеличението може да се дължи отчасти на отмяната на мерките, предприети от държавите в региона през 2020 г. за ограничаване на пандемията от COVID-19. Въпреки че броят на незаконно пристигналите в Гърция е намалял в сравнение с данните от преди пандемията, незаконно пристигащите в Италия и в контролираните от правителството райони на Кипър значително се увеличиха през последната година и бяха установени нови трасета за трафик. Турция все още не е приложила разпоредбите относно гражданите на трети държави в споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция, което влезе в сила през октомври 2017 г. Като цяло броят на незаконните преминавания на границата между Турция и Гърция се запази значително по-малък, отколкото преди приемането на Изявлението на ЕС и Турция.

Турция продължи да полага значителни усилия за приемане и удовлетворяване на потребностите на една от най-големите бежански общности в света. От пълния оперативен бюджет от 6 милиарда евро по линия на Механизма за бежанците до юни 2022 г. бяха изплатени над 4,7 милиарда евро. Необходими са ефективни мерки за интеграция, за да се преодолее продължителното присъствие на бежанци в страната. Трябва да се подобри достъпът на мигрантите и бежанците до обществено здравеопазване. Все още не са изпълнени оставащите критерии за либерализиране на визовия режим. Турция все още трябва да приведе законодателството си в областта на визовата политика в съответствие с достиженията на правото на ЕС.

Едностранната външна политика на Турция продължи да бъде в противоречие с приоритетите на ЕС в рамките на общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС), най-вече поради военните ѝ действия в Сирия и Ирак и липсата на съгласуване с ограничителните мерки на ЕС срещу Русия. Турция поддържа много нисък процент на привеждане в съответствие с позицията на ЕС по външната политика и политиката на сигурност от 7 % (към август 2022 г.). Военната подкрепа, която Турция оказва на Либия, включително разполагането на чуждестранни бойци на място, както и постоянните критики и липсата на сътрудничество с операция IRINI, се отразяват негативно на ефективния принос на ЕС за прилагането на оръжейното ембарго на ООН и доведоха до противоречиви подходи спрямо Либия. Турция остава участник от решаващо значение в сирийската криза и има обща цел с ЕС за стабилна и просперираща Сирия. Въпреки това, нейните войски продължават да имат значително присъствие в региона и в други части на Северна Сирия. Опасенията на Турция за сигурността, произтичащи от Северна Сирия, трябва да бъдат решавани с политически и дипломатически средства, а не с военни действия, и при пълно спазване на международното хуманитарно право.

Агресивната война на Русия срещу Украйна беше призната от Турция за състояние на война и Турция осъди руската агресия. Турция прилага Конвенцията от Монтрьо, според която преминаването на военни кораби е ограничено до тези, които се връщат в базите си. Турските компании продължават да продават военни боеприпаси на Украйна. Турция има за цел да улесни преговорите между Украйна и Русия и работи за деескалация и прекратяване на огъня. Тя също така предприе дипломатическа инициатива за улесняване на износа на украинско зърно; сделката, договорена от Украйна и Русия на 22 юли в Истанбул с посредничеството на ООН и Турция, не би била възможна без конструктивната роля на Турция, която взе участие и в улесняването на изпълнението на сделката. Независимо от това, Турция се въздържа да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия. Турция подписа меморандум за разбирателство за развитие на икономическите и търговските отношения с Русия.

Подобрената динамика в отношенията между ЕС и Турция, наблюдавана от декември 2020 г. след деескалацията в Източното Средиземноморие, се запази в продължение на няколко месеца, преди напрежението в Егейско море да се възобнови през април 2022 г. През ноември 2021 г., след втория преглед на рамката за ограничителни мерки, Съветът удължи срока на действие на режима с още една година, до 12 ноември 2022 г. Понастоящем санкции са наложени на две лица. Въпреки че през периода на докладване не е имало неразрешени сондажни дейности от страна на Турция в Източното Средиземноморие, напрежението нараства. Турски военни кораби незаконно възпрепятстваха проучвателната дейност в кипърската изключителна икономическа зона. Продължиха военните учения на Турция в морските зони на Кипър. Въпреки че международната общност, и по-специално ЕС, осъдиха едностранните стъпки на Турция, тя продължи действията си за по-нататъшно отваряне на оградения град Вароша в Кипър.

Необходимо е Турция да поеме недвусмислен ангажимент във връзка с добросъседските отношения, международните споразумения и мирното уреждане на спорове в съответствие с Хартата на ООН, като при необходимост се обръща към Международния съд.

На заседанието си през юни 2022 г. Европейският съвет изрази дълбока загриженост във връзка с неотдавнашните многократни действия и изявления на Турция. Съветът припомни предишните си заключения и изявлението си от март 2021 г. и изтъкна отново, че Турция трябва да зачита суверенитета и териториалната цялост на всички държави — членки на ЕС. В него се подчертава, че Европейският съвет очаква от Турция да спазва изцяло международното право, да намали напрежението в интерес на регионалната стабилност в Източното Средиземноморие, да насърчава добросъседските отношения по устойчив начин и да спазва изцяло международното право. Европейският съвет многократно е припомнял стратегическия интерес на ЕС от стабилна и сигурна среда в Източното Средиземноморие и от развитието на отношения на сътрудничество и взаимна изгода с Турция. Европейският съвет също така потвърди отново готовността си да работи с Турция поетапно, пропорционално и обратимо в редица области от общ интерес, при положение че Турция изпълни условията, посочени в предишните заключения на Европейския съвет, и че намаляването на напрежението в Източното Средиземноморие се запази.

Що се отнася до икономическите критерии, турската икономика е доста напреднала, но през периода на докладване не постигна напредък. Продължава да съществува сериозна загриженост относно по-нататъшното правилно функциониране на пазарната икономика на Турция, тъй като се наблюдава отстъпление по отношение на важни елементи, като провеждането на паричната политика и институционалната и регулаторната среда. Икономиката се възстанови бързо от кризата с COVID-19, като отбеляза ръст от 11,4 % през 2021 г. и над 7 % през първата половина на 2022 г. въпреки последиците от нахлуването на Русия в Украйна. Прекалено хлабавата парична политика на страната и липсата на доверие в нея отслабиха лирата и доведоха до повишаване на официалната инфлация до най-високото ѝ равнище за последните две десетилетия — над 80 %. По-високите цени на вносните суровини задълбочиха външните дисбаланси, които продължават да бъдат основна уязвимост в условията на повишена несигурност и ниско равнище на международните резерви. Изпълнението на бюджета надхвърли планираното, но държавният дълг нарасна, а фискалната политика бе подложена на все по-голям натиск, обременена от неуспешните опити за овладяване на растящата инфлация и укрепване на националната валута.

Институционалната и регулаторната среда останаха нестабилни, особено по отношение на предвидимостта, прозрачността и прилагането на разпоредбите. Бяха предприети някои важни стъпки, за да се подобри разрешаването на търговски спорове. Въпреки постепенния спад, неформалният сектор все още представлява значителен дял от икономическата активност. Държавната намеса в механизмите за определяне на цените се запази. При предоставянето на държавни помощи липсват подходящи правила за прилагане, изпълнение и прозрачност. Банковият сектор остава до голяма степен стабилен, а капиталовата адекватност — над регулаторните изисквания. Необслужваните кредити намаляха, а рентабилността се подобри, но рисковете, свързани с доларизацията и финансовата стабилност, се увеличиха. Пазарът на труда се възстанови от пандемията, но все още съществуват дълбоки структурни предизвикателства, като много значителна разлика между половете, висок процент на младежката безработица и широки регионални различия.

Турция има добра степен на подготвеност и постигна ограничен напредък през периода на докладване в развитието на капацитета си да се справя с конкурентния натиск и пазарните сили в ЕС. Въпреки известен напредък при подобряване на достъпа до професионално обучение, несъответствията между образователната система и нуждите на трудовия пазар се запазиха. Разходите за научноизследователска и развойна дейност продължиха да нарастват много бавно и все още са доста под целта на правителството. Инвестиционната дейност се забави през втората половина на 2021 г. Продължи напредъкът по отношение на диверсификацията на енергийните доставки и увеличаването на дела на енергията, произведена от възобновяеми източници. Разширяването на практиката, свързана с изискването за местно съдържание, продължи да буди безпокойство. Турция премахна някои от допълнителните мита, които беше въвела в нарушение на ангажиментите по Митническия съюз между ЕС и Турция; въпреки това значителните отклонения от задълженията по Митническия съюз между ЕС и Турция възпрепятстват двустранната търговия.

Турция е умерено подготвена в областта на обществените поръчки, но не постигна напредък през периода на докладване и са останали големи пропуски в привеждането ѝ в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Турция продължи да прилага дискриминационни предимства във връзка с цените на вътрешния пазар и практики за компенсиране в полза на местното съдържание. Турция е умерено подготвена в областта на статистиката и постигна ограничен напредък през периода на докладване. Честите промени в ръководството на Турския статистически институт през последните няколко години, включително по време на периода на докладване, значително подкопаха доверието в институцията. Надеждността на ключовите икономически данни многократно е поставяна под въпрос. Турция e добре подготвена по отношение на финансовия контрол, въпреки че през периода на докладване не е постигнат напредък. Документът за политиката в областта на публичния вътрешен финансов контрол все още не е актуализиран, а мрежата на службата за координиране на борбата с измамите все още не е възстановена.

Що се отнася до нейната способност да поеме задълженията, произтичащи от членството, привеждането на законодателството на Турция в съответствие с достиженията на правото на ЕС продължи да бъде много ограничено и се осъществяваше по-скоро на ad hoc основа.

Клъстерът вътрешен пазар е от ключово значение за доброто функциониране на Митническия съюз между ЕС и Турция и за интегрирането на Турция в единния пазар на ЕС. Подготовката в областта на свободното движение на работници, правото на установяване и свободното предоставяне на услуги е на ранен етап, тъй като упражняването на много професии е забранено за граждани на ЕС. Турция е постигнала добра степен на подготвеност при свободното движение на стоки. Все още съществуват технически пречки пред търговията. Турция е умерено подготвена по отношение на свободното движение на капитали, тъй като ограниченията върху чуждестранната собственост и движението на капитали са в сила. Страната трябва да продължи да решава нерешените въпроси в соята рамка за регулиране на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Турция е доста напреднала в областта на дружественото право и трябва да постигне по-нататъшен напредък в привеждането му в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Страната има добра степен на подготвеност в областта на законодателството за интелектуалната собственост, но трябва да подобри прилагането му. Турция има известна степен на подготвеност по отношение на политиката в областта на конкуренцията. Продължават да съществуват сериозни опасения във връзка със законодателната рамка, капацитета за правоприлагане и прозрачността в областта на държавните помощи. Турция има добра степен на подготвеност в областта на финансовите услуги и е постигнала известен напредък, включително при разработването на нови алтернативни финансови инструменти. Налице е добра степен на подготвеност по отношение на привеждането в съответствие на законодателството в областта на защитата на потребителите и здравето, като е постигнат известен напредък, особено по отношение на привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС и засилването на междусекторното сътрудничество.

В рамките на клъстера относно конкурентоспособността и приобщаващия растеж Турция има известна степен на подготвеност в областта на цифровата трансформация и медиите, въпреки че продължава да изостава. Подготовката на Турция в областта на науката и научните изследвания е в напреднал стадий и през периода на докладване тя постигна значителен напредък, особено със сключването на споразумението за асоцииране към „Хоризонт Европа“ за периода 2021—2027 г. Турция е умерено подготвена в областта на образованието и културата и е постигнала известен напредък, по-специално по отношение на професионалното образование, националните квалификационни системи и участието на страната в програмите на ЕС.

По отношение на главите, свързани с икономиката, продължи отстъплението по отношение на икономическата и паричната политика, което отразява неефективната политика за осигуряване на ценова стабилност и стабилизиране на инфлационните очаквания. Централната банка остава под значителен политически натиск и нейната функционална независимост трябва да бъде възстановена. Турция постигна ограничен напредък в областта на политиката за предприятията и промишлената политика, а основните предизвикателства във връзка с мерките, несъвместими с принципите на промишлената политика на ЕС, остават нерешени. През периода на докладване не беше постигнат напредък в областта на социалната политика и заетостта, като останаха опасения във връзка с правата на профсъюзите, липсата на истински социален диалог и постоянните равнища на неформална икономическа активност.

Турция е умерено подготвена в сферата на данъчното облагане, не постигна напредък по време на периода на докладване и продължава да се нуждае от ясна стратегия, чрез която да се избегне честата промяна на данъчните ставки и която дава възможност за обмен на данъчна информация с всички държави — членки на ЕС. Страната поддържа добра степен на подготвеност за митническия съюз, но е постигнала ограничен напредък, по-специално чрез премахване на някои допълнителни мита, прилагани върху вноса на продукти с произход от трети държави. Отклоненията на Турция обаче от задълженията ѝ по Митническия съюз между ЕС и Турция продължават, което създава множество пречки пред търговията.

Що се отнася до клъстера относно Зелената програма и устойчивата свързаност, Турция е умерено подготвена в областта на транспортната политика. През периода на докладване тя отбеляза ограничен напредък, свързан главно с приемането на план за значително увеличаване на използването на железопътния транспорт. Турция е умерено подготвена в областта на енергетиката и постигна ограничен напредък като цяло. Продължава напредъкът по отношение на внедряването на енергия от възобновяеми източници, реформите в сектора на природния газ и привеждане в съответствие на законодателството в областта на ядрената безопасност. Турция има значителен напредък при трансевропейските мрежи и постигна известно развитие, главно по отношение на енергийните мрежи, благодарение на гладкото функциониране на Трансанадолския газопровод. Продължава строителството на железопътната линия Халкали—Капъкуле, свързваща българската граница с Истанбул. Турция има известна степен на подготвеност в областта на околната среда и изменението на климата, но като цяло не постигна напредък през периода на докладване. Турция е изправена пред критични предизвикателства, свързани с околната среда и климата, както по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата, така и по отношение на адаптацията. Необходимо е да се изготвят и прилагат по-амбициозни и по-добре координирани политики в областта на околната среда и климата. Турция ще трябва да увеличи и изпълни своя национално определен принос към Парижкото споразумение относно изменението на климата и да завърши своето привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС относно действията в областта на климата.

По отношение на клъстера, обхващащ ресурсите, селското стопанство и сближаването, Турция е достигнала определена степен на подготвеност в областта на селското стопанство и развитието на селските райони. По време на периода на докладване отстъплението продължи, тъй като селскостопанската политика на страната продължава да се отдалечава от основните принципи на общата селскостопанска политика на ЕС, а Турция продължи да ограничава вноса на селскостопански продукти от ЕС. Турция е голям износител на хранителни продукти за ЕС и през периода на докладване постигна ограничен напредък в областта на безопасността на храните, ветеринарната и фитосанитарната политика. Цялостното прилагане на достиженията на правото на ЕС в тази област изисква значителна допълнителна работа. Турция е умерено подготвена в областта на рибарството и продължава да отчита добър напредък, особено по отношение на прилагането на новия Закон за рибарството, управлението на ресурсите и флота, проверките и контрола. Турция е умерено подготвена в областта на регионалната политика и координацията на структурните инструменти и продължава да постига известен напредък при ускоряването на усвояването на средства по ИПП II. Турция има известна степен на подготвеност в областта на финансовите и бюджетните разпоредби, но не постигна напредък през периода на докладване.

По клъстера външни отношения Турция е умерено подготвена в областта на външните отношения и постигна ограничен напредък през периода на докладване, най-вече поради продължаващото отклонение от Общата митническа тарифа. Продължи отклонението от Общата схема за преференции на ЕС в нарушение на Митническия съюз между ЕС и Турция. Официалната помощ за развитие за Турция беше насочена предимно към хуманитарна подкрепа за свързаните със Сирия дейности на турска територия. Турция има известна степен на подготвеност в областта на външната политика и политиката на сигурност и отбраната. Като цяло външната политика на Турция продължи да се разминава с приоритетите на ЕС в рамките на общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС). Неприсъединяването на Турция към ограничителните мерки на ЕС срещу Русия буди особена загриженост поради свободното движение на продукти, включително стоки с двойна употреба, в рамките на Митническия съюз между ЕС и Турция. Това създава риск от подкопаване на ограничителните мерки на ЕС. За да продължи да функционира митническият съюз, държавите трябва изцяло да спазват съществуващите правила и да избягват подриването на взаимното доверие.

Като цяло в много области е необходима значителна допълнителна работа за привеждане на законодателството в съответствие с достиженията на правото на ЕС. Във всички сфери изпълнението и прилагането трябва да се подобрят съществено. Постигането на независимост на регулаторните органи и развиването на административен капацитет са от ключово значение за постигането на напредък от страна на Турция.

Приложение 2. Изпълнение на Икономическия и инвестиционен план (ИИП) за Западните Балкани

2021 г. беше първата пълна година от изпълнението на Икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани, приет на 6 октомври 2020 г. Планът има за цел по-тясна интеграция и преодоляване на социално-икономическите различия между региона и ЕС, подпомагане на неговото екологично и цифрово възстановяване след пандемията от COVID-19 и доближаване на Западните Балкани до общия пазар на ЕС. Той също така представлява подходящата рамка за подкрепа на Западните Балкани в борбата им с енергийната криза и с последиците от войната на Русия в Украйна. Планът се фокусира върху водещи инвестиции и политически инициативи, съответстващи на приоритетите на политиките и съответните действия на ЕС. Той подпомага свързаността в рамките на региона и към ЕС в областта на енергетиката, транспорта и цифровата икономика. Подкрепя частния сектор и развитието на човешкия капитал, включително иновациите. Планът се основава на пакет от безвъзмездни средства от ЕС в размер на 9 милиарда евро и на гаранционния механизъм за Западните Балкани, който се очаква да привлече до 20 милиарда евро инвестиции.

Очаква се въздействието на тези инвестиции върху икономиката на региона да бъде засилено от осезаемия напредък в изпълнението на проекта за общ регионален пазар и програмите за икономически реформи, както и от продължаващия напредък в областта на върховенството на закона, управлението на публичните финанси и реформата на публичната администрация.

Изпълнението на приоритетите на ИИП се осъществява чрез засилени политически ангажимент и диалог по политиките в тези области, както и чрез по-целенасочена финансова помощ от ЕС, предоставяна чрез Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП III). В контекста на руската агресия срещу Украйна ИИП също така предоставя подходящи инструменти за подпомагане на региона при справянето с икономическите последици от нея, по-специално чрез постигане на напредък по енергийния преход и улесняване на по-голямата диверсификация на енергийните източници.

Практическото изпълнение на плана започна през февруари 2022 г. с приемането на инвестиционни субсидии на обща стойност 1,3 милиарда евро по инвестиционната рамка за Западните Балкани (ИРЗБ) за финансиране на 24 водещи инвестиционни проекта с обща инвестиционна стойност 3,3 милиарда евро 6 . Тези средства идват в допълнение към финансирането в размер на 100 милиона евро, което ще бъдe допълнително предоставено през следващите години по регионалната програма за енергийна ефективност (REEP+), за да се разшири инициативата „Вълна на саниране в ЕС“ към Западните Балкани. Комисията също така одобри вноската на ЕС в размер на 560 милиона евро за седемгодишния период по програмите IPARD за Албания, Северна Македония, Черна гора и Сърбия. Тези програми подпомагат агробизнеса и земеделските стопанства в техния екологичен и цифров преход и в прилагането на по-устойчиви модели за производство на храни като част от ИИП. ИПП III допринася за изпълнението на ИИП с двустранни и регионални програми с всички икономики от Западните Балкани.

Свързаността в транспорта се фокусира както върху развитието на необходимата инфраструктура за автомобилен, железопътен и воден транспорт в съответствие с приоритетите на трансевропейските мрежи, така и върху модернизирането и екологизирането на съществуващата инфраструктура като принос за решенията за интелигентна мобилност в съответствие със Зелената програма за Западните Балкани. Приоритетът се изпълнява чрез водещи инициативи 1, 2 и 3 на ИИП, насочени съответно към свързване на Севера с Юга, Изтока със Запада и към свързване на крайбрежните региони.

През периода на докладване продължи работата по всички инвестиционни проекти за свързаност, приети в рамките на програмата за свързаност през предходните години, като няколко проекта бяха завършени, по-специално по средиземноморския пътен коридор, железопътния коридор „Ориент/Източно Средиземноморие“ и два трансгранични моста (Свилай и Градишка). Оперативният съвет на ИРЗБ също така одобри финансирането на 13 нови инвестиционни проекта за транспортна инфраструктура с финансиране от ЕС в размер на над 1 милиарда евро.

Важен етап за региона е приемането на петте секторни плана за действие (железопътен транспорт, автомобилен транспорт, пътна безопасност, улесняване на транспорта, воден транспорт и мултимодалност) и на стратегията за устойчива и интелигентна мобилност за Западните Балкани, които бяха изготвени в координация с Постоянния секретариат на Договора за създаване на Транспортна общност. Петгодишният непрекъснат работен план, одобрен от шестте партньори, служи като допълнителен инструмент за планиране на мерките за реформи и инфраструктурните инвестиции, които регионът трябва да приоритизира през следващите години.

Комисията, съвместно с ЕИБ и ЕБВР, разработва програма за безопасен и устойчив транспорт на стойност 80 милиона евро в подкрепа на интелигентни и устойчиви решения за мобилност чрез декарбонизация и цифровизация. Подкрепа ще се предоставя например за проекти за подобряване на безопасността на железопътните прелези, модернизиране на избрани гранични пунктове, подобряване на високорискови пътни участъци, внедряване на интелигентни транспортни системи и инфраструктура за алтернативни горива, както и за мерки, свързани с адаптирането към изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие и намаляването на замърсяването.

След успешното въвеждане в региона на „зелени ленти за преминаване“ по време на пандемията от COVID-19, се работи по пилотното въвеждане на зелени ленти за преминаване по границите между Западните Балкани и ЕС като част от мерките за улесняване на транспорта. На практика зелените ленти водят до по-кратко време за изчакване на граничните пунктове, опростяване на проверките и намаляване на формалностите и разходите. На 7 юли 2022 г. беше подписан меморандум за разбирателство за създаване на функционален граничeн пункт със „зелена лента за преминаване“ между Северна Македония и Гърция.

Работи се и по цялостния ремонт на мрежата TEN-T в Западните Балкани, който вероятно ще приключи в края на 2022 г., за да се актуализира списъкът на основните и широкообхватните транспортни мрежи.

По отношение на финансовите ангажименти по двустранните и многонационалните програми по линия на ИПП за 2021 г., бяха ангажирани общо 350 милиона евро за транспорта и интелигентната мобилност.

Енергийната свързаност и преходът се подкрепят от три водещи инициативи, свързани с инвестиции във възобновяеми източници на енергия, енергийната ефективност с инициативата „вълна на саниране“ и улесняването на прехода от въглища. Осигурява се също подкрепа за енергийната сигурност и диверсификацията на доставките в контекста на продължаващата война в Украйна.

През периода на докладване бяха одобрени шест проекта за енергия от възобновяеми източници за финансиране по линия на ИРЗБ, включително рехабилитацията на водноелектрическата централа Fierza в Албания, три проекта за слънчеви електроцентрали в Северна Македония и Албания и проект за интелигентна измервателна система в електроразпределителната система в Сърбия. Беше отпуснато финансиране и за изграждането на участък от Трансбалканския коридор за електроенергия.

За да насърчи възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност и да подкрепи напредъка в санирането на публични и частни сгради, Комисията допълни регионалната програма за енергийна ефективност със 100 милиона евро, като до края на 2022 г. ще бъде подписано споразумение за изпълнение с ЕБВР и KfW. Финансирането на специален гаранционен механизъм за проекти, свързани главно с енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия, в размер на 45 милиона евро получи положителното становище на Оперативния съвет на ИРЗБ през април 2022 г.

Съгласно Договора за създаване на Енергийна общност до края на 2022 г. от Западните Балкани ще се изисква да се ангажират с целите за декарбонизация до 2030 г. На тази основа те ще разработят стратегии за постигане на целите чрез индивидуални интегрирани планове за енергетиката и климата. Преходът от въглища в региона, по-голямата част от който е силно зависима от изкопаеми горива, ще бъде голямо социално-икономическо предизвикателство. Поради това Комисията подкрепя създаването и функционирането на платформа за сътрудничество за въгледобивните региони в преход в Западните Балкани и Украйна, аналогична на подобна инициатива на ЕС. Вече се осъществи цяла поредица от двустранни обмени с регионите на ЕС, а други се планират. За края на 2022 г. е планирана пленарна конференция на платформата.

По отношение на финансовите ангажименти по програмирането на помощта по линия на ИПП за 2021 г. Комисията е поела задължения в размер на 114 милиона евро за проекти за чиста енергия както на регионално, така и на двустранно равнище.

Цифровият преход подпомага региона в неговата цифрова трансформация — чрез техническа помощ и чрез инвестиции. Той се фокусира върху регулативните реформи, благоприятстващи развитието на пазара на цифрови услуги, както и върху насърчаването на инвестициите в иновативни цифрови решения и цифрова инфраструктура. В последния аспект приоритетът се подкрепя от водеща инициатива 8 на ИИП — цифрова инфраструктура.

По отношение на реформите в правната рамка Комисията поддържа с региона ежегоден регулаторен диалог относно цифровата политика и подкрепя годишните срещи на върха в областта на цифровите технологии на Западните Балкани. Шестте икономики са подписали Декларацията за бъдещето на интернет от 28 април 2022 г 7 . Подписана до момента от повече от 60 международни партньори, декларацията определя визията и принципите на един надежден интернет. Регионът е напълно свързан и с работата на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения. Комисията, заедно със Съвета за регионално сътрудничество, изигра важна роля за сключването на регионалното споразумение за роуминга, което доведе до схемата „роуминг като у дома“ в региона от 1 юли 2021 г. След като през 2021 г. бе установена пътна карта за постепенно намаляване на таксите за роуминг между региона и ЕС, в момента се водят преговори с телекомуникационните оператори от Западните Балкани и ЕС за доброволно намаляване на тези такси, като евентуално първото намаление ще започне през 2023 г.

Успоредно с това ЕС насърчава разработването на нови цифрови решения в различни аспекти на икономиката на Западните Балкани, включително транспорт, енергетика, логистика, правителство, търговия и др. Важна инициатива за популяризиране на такива решения е ежегодният Балкатон, в рамките на който се награждават иновативни проекти за цифров преход. ЕС също така подкрепя развитието на цифрови умения сред обществата в региона. Понастоящем се извършва оценка на недостига на цифрови умения за всичките шест икономики.

ИРЗБ подкрепя редица проучвания за осъществимост и инвестиции в областта на цифровите технологии. През февруари 2022 г. бе завършено проучване за осъществимост на развитието на широколентова мрежа в Черна гора, като бяха стартирани и два нови проекта: безвъзмездна помощ за Сърбия за въвеждането на широколентов достъп в селските райони и безвъзмездна помощ за Албания за проучване на осъществимостта на създаването на високопроизводителни изчислителни системи за данни на държавните институции.

Киберсигурността остава важен елемент от ИИП. Бе завършена оценка на нуждите на региона от киберсигурност и се провеждат редица събития за техническа помощ чрез инструмента TAIEX, който изгражда готовност за киберинциденти. За тази цел се предвиждат допълнителни средства по различни инструменти на Комисията.

Като цяло в рамките на двустранните и многонационалните програми по линия на ИПП за 2021 г. Комисията пое задължения в размер на над 50 милиона евро за проекти за цифров преход, които се очаква да привлекат значителни инвестиции от МФИ и частни източници.

Приоритетите на ИИП в областта на транспорта, енергетиката и цифровите технологии също се подкрепят от Зелената програма за Западните Балкани 8 . Тя беше приета заедно с ИИП и одобрена от лидерите на Западните Балкани чрез Декларацията от София за Зелената програма през ноември 2020 г. Програмата от пет стълба разчита на регулативните реформи в региона, за да го приведе в съответствие с амбициозния Европейски зелен пакт, както и на инвестиции, свързани с управлението на отпадъците и отпадъчните води, енергийния преход и устойчивия транспорт. Изпълнението на програмата се подпомага от първите седем от десетте водещи инициативи на ИИП, свързани с транспорта, енергийния преход и управлението на отпадъците и отпадъчните води.

През периода на докладване регионът, със съдействието на Съвета за регионално сътрудничество (СРС), изготви подробен план за действие за изпълнението на програмата, който бе одобрен от лидерите на Западните Балкани на срещата на върха в Бърдо през октомври 2021 г. Въпреки че СРС запазва ключова роля в координацията на регионалните инициативи в рамките на Зелената програма, Комисията сключи и регионална програма „EU4Green“ с финансиране от 11 милиона евро с Австрийската агенция по околната среда, която да помогне на всеки партньор в региона да работи по собствените си стратегии и реформи. Програмата стартира в началото на 2022 г.

В пакета от инвестиции на ИРЗБ от февруари 2022 г. Комисията одобри финансирането на два проекта, пряко свързани с програмата, за пречиствателните станции за отпадъчни води в Подгорица и Скопие (в допълнение към петте проекта за енергиен преход, обсъдени по-долу). Тези проекти дават началото на изпълнението на водеща инициатива 7 на ИИП: управление на отпадъците и отпадъчните води.

В момента се работи по изготвянето на карта на всички планирани и текущи интервенции, свързани със Зелената програма в региона, както и по разработването на инструмент за мониторинг за нейното изпълнение. Подготовката на регионални инструменти за зелена инфраструктура и за предотвратяване на замърсяването с пластмаси и морски отпадъци също е в процес на подготовка. Към края на 2022 г. партньорите ще бъдат поканени да декларират своите цели за декарбонизация в рамките на Енергийната общност и впоследствие да ги отразят в националните планове за енергетиката и климата.

По отношение на финансовите ангажименти в рамките на програмирането на помощта по ИПП III за 2021 г. бяха поети задължения на обща стойност 165 милиона евро в подкрепа на изпълнението на Зелената програма в двустранни и многонационални проекти.

Подкрепата за частния сектор се осъществява чрез водеща инициатива 9 на ИИП, като се съсредоточава върху целенасочено финансиране чрез специален гаранционен механизъм за МСП за стартиране, иновации и постигане на конкурентоспособност. Подобна подкрепа се предоставя и на селския агробизнес чрез инструмента IPARD.

Създаването на подходящи условия за развитието и растежа на частния сектор, по-специално на МСП, е в центъра на диалога за икономическата политика, провеждан ежегодно с партньорите от Западните Балкани чрез програмите за икономически реформи (ПИР) и произтичащите от това препоръки за икономическа политика. Процесът бе актуализиран през периода на докладване, за да се отразят по-добре приоритетите на ИИП, както и предизвикателствата след кризата с COVID-19 и въздействието на последните геополитически събития. Информация за диалога относно политиките се съдържа и в публикувания от ОИСР „Индекс на политиката за МСП“, с финансиране от ЕС през 2022 г.

Подкрепата за частния сектор, специално насочена към насърчаване на иновациите и засилване на двойния екологичен и цифров преход, се предоставя чрез специални схеми за гаранция, създадени през 2021/2022 г. като следствие от икономическия спад, причинен от въздействието на пандемията от COVID-19. Growth4All и Механизмът за финансиране с поделяне на риска в селското стопанство са два примера за такива гаранции. Освен това Комисията одобри пакет от 40 милиона евро за смесено финансиране на иновативни проекти на частния сектор в области като прехода към зелена икономика и социалното приобщаване.

Комисията също така подкрепя функционирането на Инвестиционния форум на търговско-промишлените палати на шестте държави от Западните Балкани (ЗБ6) за насърчаване на икономическите интереси на Западните Балкани в рамките на региона и извън него. По-специално тя финансира новата регионална програма за развитие на доставчиците, която има за цел да улесни създаването на връзки/възможности за местните доставчици.

Накрая, Комисията се подготвя за стартирането на Гаранцията за Западните Балкани като част от по-широкия Европейски фонд за устойчиво развитие (EFSD+). Гаранцията ще подпомага институциите, предоставящи заеми на частния сектор в региона в области на социално-икономическото развитие и изменението на климата. Очаква се този инструмент да привлече до 20 милиарда евро инвестиции в региона на Западните Балкани за стимулиране на икономическото му развитие.

По отношение на програмирането на помощта по ИПП за 2021 г. Комисията пое задължения на стойност почти 148 милиона евро за подпомагане на развитието на частния сектор, включително на агробизнеса в Западните Балкани.

ИИП също така подкрепя развитието на човешкия капитал и иновациите в региона, включително младежта, образованието и приемането на иновациите. На министерската среща в Бърдо на 8 юли 2021 г. министрите и представителите по заетостта и социалните въпроси от региона одобриха декларация, с която ангажираха икономиките си с принципите на Европейския стълб на социалните права и с изпълнението на водещата инициатива „Гаранция за младежта“ на ИИП. На срещата на върха ЕС—Западни Балкани през октомври 2021 г. беше поставено началото на цялостна програма за Западните Балкани в областта на иновациите, научните изследвания, образованието, културата, младежта и спорта, а срещата на лидерите през юни 2022 г. даде възможност да се направи преглед на различните действия, насочени към младежта.

Гаранцията за младежта се прилага в ЕС от 2014 г. и беше засилена от 2020 г. насам. Сега, като водеща инициатива на ИИП, „Гаранцията за младежта“ в Западните Балкани е схема за активизиране, която да гарантира, че младите хора в Западните Балкани получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на срок от четири месеца, след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование. Схемата включва широк кръг от заинтересовани страни, включително организации на младите хора и социални партньори. В сътрудничество с Международната организация на труда и Европейската фондация за обучение, Комисията създаде Механизъм за техническа помощ, за да подкрепи партньорите от Западните Балкани в това начинание. „Гаранцията за младежта“ има потенциала да даде тласък на реформата на публичните служби по заетостта в икономиките на Западните Балкани и да намали изтичането на мозъци от региона. Тя изисква реформи и изграждане на капацитет в редица области — от образованието и професионалното обучение до заетостта, службите по труда и социалната закрила. Всички партньори от Западните Балкани, с изключение на Босна и Херцеговина (където работата е в ход), са създали механизми за координация на „Гаранцията за младежта“ или са в процес на разработване на подробни планове за изпълнение, а някои вече са започнали да ги прилагат в действие.

В областта на образованието и културата се провежда подробна диагностика на образователния сектор, а две страни (Сърбия и Северна Македония) са свързани с „Еразъм+“, докато процесът на асоцииране на останалите партньори продължава. Регионът също така е напълно свързан с програмата „Творческа Европа“, въпреки че са необходими усилия за привеждане в съответствие с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. След като 2022 г. бе обявена за Европейска година на младежта, Западните Балкани са включени в различни прояви и инициативи на ЕС, като Тирана заема централно място като Европейска столица на младежта през 2022 г.

По отношение на социалната програма е завършен задълбочен ситуационен анализ на социалната закрила в региона, като заключенията са включени в насоките за политиката на икономическите програми и програмите за реформи. Планът за действие на ЕС за социална икономика от 2021 г. се адаптира като паралелна инициатива, която ще бъде стартирана и в Западните Балкани. Петима от партньорите в региона (всички с изключение на Косово) също приеха нови стратегии и планове за действие за ромите, които да бъдат приведени в съответствие с рамката на ЕС за 2020—2030 г. От 2022 г. за Западните Балкани ще бъде на разположение SOCIEUX+ — механизъм за техническа помощ, специализиран в областта на заетостта и социалната закрила. Той ще подкрепя публичните институции на национално, регионално и местно равнище и ще укрепва институционалния и индивидуалния капацитет чрез обмен с колеги от държавите — членки на ЕС.

Помощта на ЕС в тази област включва също така тясно сътрудничество със Западните Балкани в областта на здравеопазването, особено в контекста на пандемията от COVID и даряването на ваксини (около 6,5 милиона дози, дарени или препродадени от държавите — членки на ЕС на региона), както и засилена подкрепа от страна на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC). Регионът продължава да бъде тясно свързан с работата на Комитета за здравна сигурност на ЕС и ECDC и има достъп до съвместни доставки на медицински консумативи. ЕС финансира проект за устойчивост на здравни кризи в Западните Балкани, изпълняван с помощта на Световната здравна организация, и е приет нов инвестиционен проект в рамките на ИРЗБ за разширяване на Университетската детска болница в Белград.

Ключовият инструмент за изпълнение на програмата за иновации е програмата „Хоризонт Европа“, като всичките шест партньори от Западните Балкани вече са асоциирани. Регионът има също така достъп до Механизма за политика в областта на научноизследователската и развойната дейност и се насърчава активно да участва в научноизследователски инициативи на ЕС, като COST и EUREKA. Стратегиите за интелигентна специализация вече са приети от Сърбия и Черна гора, а останалите партньори получават техническа помощ от ЕС за тяхното финализиране (Северна Македония) или разработването им (Албания, Косово и Босна и Херцеговина). Фондът за икономическо развитие и иновации на Западните Балкани досега е предоставил техническа помощ за до 50 проекта по схемата за „изпитване на концепцията“, а в момента се разглежда нова покана за изразяване на интерес.

И накрая, ЕС възнамерява да включи напълно Западните Балкани в инициативата „Нов европейски Баухаус“, насърчавайки иновациите, устойчивостта, приобщаването и естетиката в инфраструктурата и други проекти, по-специално свързани с изпълнението на Зелената програма. Намерението е от 2023 г. за годишната награда „Баухаус“, планирана по инициативата, да участват и Западните Балкани.

Поетите задължения по двустранни и многонационални програми по линия на ИПП за 2021 г. в областта на развитието на човешкия капитал и иновациите възлизат на 62 милиона евро.

Тези шест приоритета са подкрепени и тяхното въздействие се засилва от ангажимента на региона (и подкрепата на ЕС) за създаване на общ регионален пазар в Западните Балкани 9 , основан на четирите свободи на движение. Всички страни трябва да играят конструктивна роля за развитието на инициативата за регионален пазар. Успехът на Икономическия и инвестиционен план зависи и от напредъка на всички партньори в прилагането на най-добрите практики в областта на върховенството на закона, публичните финанси и управлението на инвестициите и насърчаването на една професионална и ефективна публична администрация. Напредъкът по двата аспекта е разгледан в съответните раздели на настоящото съобщение.

   

Приложение 3 СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ (към 01.09.2022 г.)
Демография		Бележка	Черна гора		Северна Македония		Албания		Сърбия		Турция		Босна и  Херцеговина		Косово*				EС-27
			2019 г.	2020 г.	2019 г.	2020 г.	2019 г.	2020 г.	2019 г.	2020 г.	2019 г.	2020 г.	2019 г.	2020 г.	2019 г.		2020 г.		2019 г.		2020 г.
Общ брой на населението (в хиляди)			622 s	622 s	2 077 s	2 076 s	2 862 s	2 846 s	6 964 s	6 927 s	82 004 bs	83 155 s	3 492 ps	:	1 796 s		1 782 s		446 559 bs		447 485 s
Дял на лицата на възраст 15—64 години от общото население (в %)			66,9 s	66,5 s	69,6 s	69,3 s	68,7 s	68,4 s	65,3 s	64,8 s	67,8 s	67,8 s	:	:	67,1 s		67,1 s		64,6 beps		64,3 beps
Коефициент на естествен прираст на населението (на 1000 жители)			1,0	- 0,3	- 0,3	- 3,2	2,3	0,2	- 5,3	8,0	9,1 be	:	:	:	6,9		:		1,1 bep		2,5 ep
Очаквана продължителност на живота при раждане, мъже (в години)			74,0	73,2	74,7	72,2	77,6	75,2	73,4	71,6	76,4	:	:	:	:		:		78,5 bep		77,5 ep
Очаквана продължителност на живота при раждане, жени (в години)			79,5	78,8	78,6	76,7	80,7	79,6	78,6	77,5	81,8	:	:	:	:		:		84,0 bep		83,2 ep
Пазар на труда		Бележка	2019 г.	2020 г.	2019 г.	2020 г.	2019 г.	2020 г.	2019 г.	2020 г.	2019 г.	2020 г.	2019 г.	2020 г.	2019 г.		2020 г.		2019 г.		2020 г.
Коефициент на икономическа активност на лицата на възраст 20—64 години: дял на икономически активното население на възраст 20—64 години (в %)
Общо		1)	71,8	67,2	71,5	70,5	75,9 ew	75,3 ew	72,9	72,5	62,2	58,7	59,0 w	62,3 bw	45,2 w		42,9 w		78,2		77,6
Мъже		1)	79,2	74,6	83,4	82,5	84,4 ew	83,9 ew	80,1	79,9	83,3	79,8	71,3 w	75,4 bw	67,3 w		63,0 w		84,2		83,6
Жени		1)	64,4	59,9	59,3	58,2	67,6 ew	66,9 ew	65,6	65,2	41,1	37,5	46,9 w	49,1 bw	23,2 w		23,1 w		72,2		71,7
Коефициент на заетост, лица на възраст 20—64 г. (% от населението)
Общо		1)	60,8	55,2	59,2	59,1	67,1 ew	66,3 ew	65,2	65,9	53,8	51,0	49,7 w	52,5 bw	34,2 w		32,3 w		73,1		72,2
Мъже		1)	67,5	61,7	69,7	68,9	74,7 ew	74,0 ew	72,1	72,9	73,2	70,1	61,6 w	64,9 bw	53,0 w		48,8 w		78,9		78,0
Жени		1)	54,2	48,8	48,4	49,0	59,7 ew	58,8 ew	58,2	58,9	34,4	32,0	38,0 w	40,0 bw	15,6 w		16,0 w		67,2		66,5
Лица на възраст 15—24 години, неангажирани с трудова дейност, образование или обучение, % от населението в тази възрастова група		1)	17,3	21,1	18,1	19,6	25,5 w	26,6 w	15,3	15,9	26,0	28,3	21,0 w	21,6 w	32,7 w		33,6 w		10,1		11,1

Пазар на труда (продължение)

Бележка

Черна гора

Северна Македония

Албания

Сърбия

Турция

Босна и  Херцеговина

Косово*

EС-27

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

Лица на възраст 15—29 години, неангажирани с трудова дейност, образование или обучение, % от населението в тази възрастова група

1)

21,3

26,6

24,5

26,2

26,6 w

27,9 w

19,0

20,0

29,5

32,0

25,0 w

25,9 w

39,9 w

40,4 w

12,6

13,8

Заетост по основни сектори

Селско стопанство, горско стопанство и рибарство (в %)

1)

7,1 s

7,5 s

13,9 s

12,0 s

36,4 ew

36,1 ew

15,6 s

14,6 s

18,1 s

17,6 s

18,0 w

12,0 bw

5,2 w

4,8 w

4,3 s

4,3 s

Промишленост (в %)

1)

9,5 s

10,1 s

24,1 s

23,9 s

13,1 ew

13,4 ew

22,6 s

22,6 s

19,8 s

20,5 s

23,8 w

33,4 bw

15,1 w

16,3 w

18,1 s

18,2 s

Строителство (в %)

1)

9,9 s

8,3 s

7,0 s

6,9 s

7,0 ew

7,0 ew

4,8 s

5,4 s

5,5 s

5,7 s

7,9 w

9,4 bw

12,6 w

11,1 w

6,7 s

6,6 s

Услуги (в %)

1)

73,1 s

73,5 s

55,0 s

57,1 s

43,5 ew

43,5 ew

56,9 s

57,5 s

56,6 s

56,2 s

50,3 w

45,3 bw

67,1 w

67,9 w

70,1 s

70,1 s

Лица, назначени в публичния сектор, като дял от общата заетост, лица на възраст 20—64 години (в %)

2) 3) 4) 1)

29,3 w

30,5 w

23,2 w

24,4 w

15,3 ew

15,5 ew

26,6 w

26,4 w

16,8 w

17,7 w

17,2 w

19,1 bw

27,6 w

28,7 w

:

:

Лица, назначени в публичния сектор, като дял от общата заетост, лица на възраст 20—64 години (в %)

5) 4) 1)

66,5 w

65,6 w

76,8 w

75,6 w

84,7 ew

84,5 ew

73,4 w

73,6 w

83,2 w

82,3 w

82,8 w

80,9 bw

72,4 w

71,3 w

:

:

Безработица (% от работната сила)

Общо

1)

15,2

17,9

17,3

16,4

11,5 ew

11,8 ew

10,5

9,1

13,7

13,2

15,9 w

15,9 bw

25,5 w

25,8 w

6,7

7,1

Мъже

1)

14,7

17,5

16,5

16,7

11,6 ew

11,6 ew

10,0

8,8

12,4

12,4

13,8 w

14,2 bw

22,4 w

23,4 w

6,4

6,8

Жени

1)

15,7

18,4

18,4

15,9

11,4 ew

12,0 ew

11,2

9,5

16,5

14,9

19,0 w

18,6 bw

34,4 w

32,2 w

7,1

7,4

Младежи на възраст 15—24 години

1)

25,2

36,0

35,6

35,7

27,2 ew

26,5 ew

27,5

26,6

25,2

25,1

33,8 w

36,6 bw

49,4 w

49,1 w

15,1

16,8

Дългосрочно безработни (повече от 12 месеца)

1)

12,0

13,4

12,4

12,4

7,3 ew

7,0 ew

5,5

4,5

3,2

3,3

12,1 w

11,9 bw

16,2 w

18,4 w

2,7

2,5

Номинален размер на средното месечно възнаграждение или заплата (в евро)

6) 7) 8) 9)

515 sw

524 sw

410 sw

441 sw

430 sew

434 sew

645 sw

706 sw

427 sw

384 sw

471 sw

489 sw

477 sw

466 sw

:

:

Образование	Бележка	Черна гора		Северна Македония		Албания		Сърбия		Турция		Босна и  Херцеговина		Косово*		EС-27
		2019 г.	2020 г.	2019 г.	2020 г.	2019 г.	2020 г.	2019 г.	2020 г.	2019 г.	2020 г.	2019 г.	2020 г.	2019 г.	2020 г.	2019 г.	2020 г.
Преждевременно напускане на системата за образование и обучение: процент от населението на възраст 18—24 години, което е завършило най-много долен курс на средното образование и не участва в по-нататъшно образование или обучение (в %)	1)	5,0	3,6	7,1	5,7	16,3 w	15,6 w	6,6	5,6	28,7	26,7	3,8 w	4,7 w	8,2 w	7,8 w	10,2	9,9
Публични разходи за образование спрямо БВП (в %)		:	:	:	:	3,3 psw	3,3 sw	3,6 sw	3,5 sw	4,4	4,0 sw	4,0 sw	:	4,6 sw	4,6 sw	4,7 d	:
Процент от населението на възраст 20—24 години, което е завършило най-много долен курс на средното образование, общо	1)	4,8	:	8,1	6,1	:	:	7,5	6,4	38,0	34,4	:	5,8 bw	8,6 w	10,2 w	16,5	15,7
Процент от населението на възраст 20—24 години, което е завършило най-много долен курс на средното образование, мъже	1)	:	:	6,4	5,9	:	:	7,3	6,0	39,5	36,7	:	5,8 bw	7,7 w	9,1 w	19,0	18,5
Процент от населението на възраст 20—24 години, което е завършило най-много долен курс на средното образование, жени	1)	:	:	9,9	6,2	:	:	7,6	6,8	36,6	32,2	:	5,9 bw	9,6 w	11,5 w	13,8	12,9
Процент от населението на възраст 20—24 години, което е завършило горен курс на средното образование или образование след средно образование, което не е висше, общо	1)	82,4	83,3	83,7	85,2	:	:	85,9	85,4	39,8	43,1	87,3 w	84,2 bw	78,9 w	78,8 w	66,6	66,8
Процент от населението на възраст 20—24 години, което е завършило горен курс на средното образование или образование след средно образование, което не е висше, мъже	1)	85,3	85,7	87,6	89,0	:	:	88,1	87,5	41,7	45,3	89,9 w	86,1 bw	83,3 w	83,1 w	67,3	67,5
Процент от населението на възраст 20—24 години, което е завършило горен курс на средното образование или образование след средно образование, което не е висше, жени	1)	79,3	80,6	79,4	81,1	:	:	83,7	83,2	37,9	40,8	84,1 w	82,3 bw	73,9 w	73,8 w	65,8	66,0
Процент от населението на възраст 30—34 години с висше образование, общо	1)	36,8	38,4	35,7	39,7	31,3 ew	33,2 ew	33,5	33,0	31,4	33,1	22,5 w	28,4 bw	24,5 w	29,1 w	40,3	41,1
Процент от населението на възраст 30—34 години с висше образование, мъже	1)	35,4	35,1	32,1	34,3	27,1 ew	26,7 ew	26,9	27,1	32,7	33,9	17,3 w	23,2 bw	22,5 w	28,1 w	35,1	36,0
Процент от населението на възраст 30—34 години с висше образование, жени	1)	38,1	41,7	39,4	45,3	36,6 ew	40,0 ew	40,4	39,1	30,0	32,2	28,6 w	34,0 bw	26,8 w	30,3 w	45,6	46,2

Национални сметки

Бележка

Черна гора

Северна Македония

Албания

Сърбия

Турция

Босна и  Херцеговина

Косово*

EС-27

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

Брутен вътрешен продукт

По текущи цени (в милиони евро)

4951

4186

11 262

10 635 p

13 754

13 283 p

46 005

46 796

679 132

626 576

18 046

17 514

7056

6772

14 016 454

13 411 849

На глава от населението (в евро)

7960

6740

5422 sw

5122 psw

4820

4680 p

6620

6780

8220

7510

5168 ps

:

3930 s

3800 s

31 300

29 920

По стандарти на покупателна способност (СПС) на глава от населението

15 696

13 356

:

:

9524

9109 p

12 805

12 758

18 466

18 406

10 400

10 100

:

:

31 302

29 921

По стандарти на покупателна способност (СПС) на глава от населението спрямо средната стойност за ЕС (ЕС-27 = 100)

50,1

44,6

38,1

:

30,4

30,4

40,9

42,6

59,0

61,5

32,5 s

33,0 s

:

:

100

100

Реално (като обем) годишно изменение спрямо предходната година (в %)

4,1

- 15,3

3,9

- 6,1 p

2,1

- 3,5 p

4,3

- 0,9

0,9

1,8

2,8

- 3,1

4,8

- 5,3

1,8

- 5,9

Брутна добавена стойност по основни сектори

Селско стопанство, горско стопанство и рибарство (в %)

7,9

9,1

9,4

9,8 p

21,0

22,0 p

7,2

7,6

7,1

7,5

6,6

7,0

9,0

8,9

1,8

1,8

Промишленост (в %)

11,9

13,5

20,8

19,7 p

13,8

12,6 p

24,0

23,4

24,2

25,6

23,1

23,0

23,4

24,1

19,9

19,5

Строителство (в %)

7,9

7,3

6,5

6,2 p

9,8

10,3 p

6,9

6,5

6,0

5,9

5,0

5,4

10,1

9,3

5,4

5,6

Услуги (в %)

72,2 s

70,0 s

63,4 s

64,1 ps

55,4 s

55,2 ps

61,9 s

62,4 s

62,8 s

60,9 s

65,3 s

64,5 s

57,5 s

57,7 s

72,9 s

73,0 s

Платежен баланс

Бележка

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

Нетни (входящи — изходящи) преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) (в милиони евро)

27)

345,0 s

467,5 w

363,3 w

154,7 w

1037,1 s

893,6 w

3551,1 w

2938,5 w

5639,8 s

4009,8 s

277,8 w

296,8 w

188,4 w

286,6 w

- 51 947,3 s

77 731,3 s

Нетни (входящи — изходящи) преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) (в % от БВП)

27)

6,97 s

11,17 sw

3,23 s

1,44 sw

7,54 s

6,84 sw

7,72 s

6,28 sw

0,83 s

0,64 s

1,54 sw

1,70 sw

2,67 s

4,23 sw

- 0,37 s

0,58 s

Нетни (входящи — изходящи) преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) спрямо ЕС-27 (в милиони евро)

15) 28) 29)

40,0 s

92,9 w

193,0 s

11,0 w

610,3 s

507,0 w

2186,0 s

1932,4 w

- 289,2 s

- 12,3 w

135,4 w

207,7 w

152,5 s

135,6 w

22 301,9 s

- 117 798,9 s

Нетни (входящи — изходящи) преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) спрямо ЕС-27 (в % от БВП)

30) 29)

0,81 s

2,22 sw

1,71 s

0,10 sw

4,44 s

3,88 sw

4,75 s

4,13 sw

- 0,04 s

0,00 sw

0,75 sw

1,19 sw

2,16 s

2,00 sw

0,16 s

- 0,88 s

Парични преводи като % от БВП

4,83 s

6,26 s

1,74 s

2,66 ps

5,11 s

5,07 ps

5,83 s

4,81 s

0,02 s

0,02 s

8,54 s

7,36 s

12,07 s

14,47 s

0,15 s

0,14 s

Външна търговия със стоки

Бележка

Черна гора

Северна Македония

Албания

Сърбия

Турция

Босна и  Херцеговина

Косово*

EС-27

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

Дял на износа към държавите от ЕС-27 като стойност от общия износ (в %)

37,0 s

37,7  s

78,5 s

77,5 s

76,4 s

74,7 s

66,3 s

66,2 s

42,2 s

41,1 s

72,3 s

72,4 s

33,2 s

34,5 s

:

:

Дял на вноса от държавите от ЕС-27 като стойност от общия внос (в %)

47,0 s

44,2 s

50,8 s

46,3 s

57,7 s

57,9 s

54,7 s

55,7 s

31,6 s

33,1 s

61,1 s

60,8 s

49,1 s

45,8 s

:

:

Търговски баланс (в милиони евро)

- 2185

- 1739

- 2040

- 1818

- 2843

- 2670

- 5356

- 4981

- 27 836

- 42 293

- 4093

- 3254

- 3114

- 2822

191,129

215,751

Международна търговия със стоки и услуги спрямо БВП

Внос (в % от БВП)

65,0

61,0

76,2

71,9 p

45,0

37,2 p

60,9

56,5

30,0

32,5

55,2

48,5

56,4

53,9

45,9

42,9

Износ (в % от БВП)

43,8

26,0

62,4

58,9 p

31,3

22,7 p

51,0

48,2

32,6

28,7

40,6

34,5

29,3

21,7

49,3

46,6

Публични финанси

Бележка

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

Общ бюджетен излишък (+) / дефицит (–)

- 2,0 w

- 10,7 ew

- 2,0 w

- 8,1 w

- 1,9 w

- 6,8 w

- 0,2 ew

- 8,0 w

- 4,4 w

- 4,7 w

1,9 w

- 5,3 w

- 0,5 w

- 5,2 w

- 0,6

- 6,8

Общ държавен дълг (в %)

10)

76,5 w

103,1 w

40,7 w

51,2 w

63,3 w

72,7 w

52,9 ew

57,7 w

32,7 w

39,8 w

32,7 w

36,6 w

17,5 w

21,8 w

77,5

90,0

Финансови показатели

Бележка

Черна гора

Северна Македония

Албания

Сърбия

Турция

Босна и  Херцеговина

Косово*

EС-27

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

Годишно изменение на потребителските цени (в %)

11)

0,5 w

- 0,8 w

0,7 d

1,2 d

1,7 w

2,2 w

1,9 d

1,8 d

15,2 d

12,3 d

0,6 w

- 1,1 w

2,7 w

0,2 w

1,4

0,7

Частен дълг, консолидиран, спрямо БВП (в %)

12) 13)

:

:

:

:

:

:

:

:

3,3 w

10,3 w

3,8 w

- 1,2 w

:

:

:

:

Общ външен дълг спрямо БВП (в %)

14) 15) 16)

169,0 sw

224,1 sw

72,4 s

80,3 ps

59,9 s

64,3 ps

61,4 sw

65,8 sw

54,8 sw

60,5 sw

63,6 sw

64,9 sw

31,2 sw

37,2 sw

:

:

Общ дълг в чуждестранна валута спрямо БВП (в %)

17)

15 w

17 w

:

:

60 w

66 w

:

:

:

:

:

:

:

:

:

:

Лихвен процент по задълженията (за една година), на годишна основа (в %)

18) 19) 20) 21) 22)

6,01 w

5,84 w

2,75 w

2,00 w

6,27 w

6,10 w

3,50 w

1,90 w

15,84 w

16,46 w

3,29 w

3,05 w

6,51 w

6,21 w

:

:

Лихвен процент по депозитите (за една година), на годишна основа (в %)

18) 19) 23) 24) 25) 26)

0,40 w

0,40 w

0,15 w

0,15 w

0,49 w

0,40 w

1,00 w

0,10 w

14,56 w

13,51 w

0,06 w

0,07 w

1,46 w

1,49 w

:

:

Стойност на резервните активи (включително злато) (в милиони евро)

19) 15) 16)

1366,8 w

1738,5 w

3262,6 w

3359,9 w

3359,6 w

3942,4 w

13 378,5 w

13 491,7 w

94 413,6 w

81 664,3 w

6441,1 w

7091,0 w

863,7 w

900,8 w

:

:

Международни резерви — еквивалент в месеци на внос

19) 15) 16)

5,1 sw

8,2 sw

4,6 sw

5,3 sw

6,5 sw

9,6 sw

5,7 sw

6,1 sw

5,6 sw

4,9 sw

7,8 sw

10,0 sw

2,6 sw

3,0 sw

:

:

Стопанска дейност

Бележка

Черна гора

Северна Македония

Албания

Сърбия

Турция

Босна и  Херцеговина

Косово*

EС-27

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

Индекс на промишленото производство (2015 г. = 100)

31)

106,7

105,6

113,2

102,4

95,5 w

89,5 w

111,3

111,0

113,6

115,4

103,5

96,7

:

:

106,2

98,5

Инфраструктура

Бележка

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

Гъстота на железопътната мрежа (линии в експлоатация на хиляда km²)

32) 33)

18,0 s

:

26,9 s

26,9 s

5,9 sw

7,8 sw

48,5 sw

43,2 sw

13,3 s

13,3 s

19,9 sw

19,9 sw

30,5 sw

30,5 sw

:

:

Дължина на магистрали (в километри)

z

z

335

335

z

22

928 w

928

3060

3523

208

218

137 w

137 w

:

:

Енергетика

Бележка

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

2019 г.

2020 г.

Нетен внос на енергия спрямо БВП

4 s

3 s

7 s

5 ps

2 s

2 ps

5 s

3 s

1 s

1 s

5 s

3 s

6 s

4 s

2,6 s

1,6 s

Източник: Евростат и статистическите органи в Западните Балкани и Турция

	: = не е налично
	b = прекъсване в динамичните редове
	d = определението се различава
	е = приблизителна стойност
	p = временни данни
	s = прогноза на Евростат
	w = данни, предоставени от националния статистически орган или на негова отговорност и публикувани „във вида, в който са“ и без никакви гаранции по отношение на тяхното качество и на спазването на правилата на статистическата методика на ЕС.
	z = не се прилага и следователно равно на 0
	* = Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.
	Бележки под линия:
1)	Босна и Херцеговина: От януари 2020 г. наблюдението на работната сила в Босна и Херцеговина се провежда непрекъснато през цялата година, като данните се публикуват на тримесечие. Също така от 2020 г. се извършва процедура за калибриране на теглото в съответствие с оценките на населението по петгодишни възрастови групи и пол.
2)	Черна гора: Данните показват броя на служителите в публичния сектор като дял от общия брой на заетите лица.
3)	Северна Македония: В публичния сектор са включени данни: Други (смесени, колективни, държавни, неопределени)
4)	Босна и Херцеговина: Публичният сектор включва раздели O, P и Q на NACE Rev. 2, а частният сектор включва други раздели на NACE.
5)	Черна гора: Прекъсване в динамичните редове, тъй като преди само служителите отговаряха на този въпрос; От 2018 г. всички заети лица отговарят на този въпрос.
6)	Албания: Източник на информация: Главна дирекция „Данъчно облагане“, платци на социалноосигурителни вноски; Изчисления на INSTAT
7)	Турция: Източник: Проучване на доходите и условията на живот.
8)	Босна и Херцеговина: Нетни доходи.
9)	Косово: Данните за заплатите за периода 2012—2019 г. са ревизирани.
10)	Босна и Херцеговина: В края на годината (31 декември).
11)	Босна и Херцеговина: Инфлация на потребителските цени
12)	Турция: Данните обхващат дълговите ценни книжа и заемите.
13)	Босна и Херцеговина: Данни за парично-финансовите институции.
14)	Сърбия: Официален външен дълг на Република Сърбия.
15)	Турция: Среден годишен обменен курс за превръщане в евро.
16)	Босна и Херцеговина: Въз основа на Ръководството на МВФ по платежния баланс, 6-то издание.
17)	Албания: Външен дълг (включително ПЧИ).
18)	Черна гора: Среднопретеглен действителен лихвен процент, неизплатени суми, годишно.
19)	Северна Македония: В края на годината (31 декември).
20)	Албания: Среднопретеглен процент, приложен към новите заеми за 12 месеца през съответния месец, за 12-месечен падеж.
21)	Босна и Херцеговина: Краткосрочни лихвени проценти по задълженията в национална валута към нефинансови предприятия (среднопретеглена стойност).
22)	Босна и Херцеговина: Данните са ревизирани поради корекции в няколко банки.
23)	Албания: Лихвеният процент по депозитите представлява среднопретеглената ставка за наскоро приетите депозити през съответния месец, за 12-месечен падеж.
24)	Турция: Средномесечни данни. Овърнайт депозитно улеснение.
25)	Босна и Херцеговина: Лихвени проценти по безсрочни депозити в национална валута на домакинствата (среднопретеглена стойност).
26)	Босна и Херцеговина: Данни за месец декември 2018 г.
27)	Босна и Херцеговина: Въз основа на Ръководството на МВФ по платежния баланс, метод активи — пасиви
28)	Турция: Въз основа на Ръководството по платежния баланс, 6-то издание.
29)	Босна и Херцеговина: Въз основа на Ръководството на МВФ по платежния баланс, 6-то издание и Ръководните дефиниции на ОИСР за преки чуждестранни инвестиции, 4-то издание
30)	Турция: Среден годишен обменен курс за превръщане в евро. Въз основа на Ръководството по платежния баланс, 6-то издание.
31)	Албания: Дейност B_D
32)	Сърбия: Данни за 31 декември тази година, изключение за 2021 г., където данните са за 1.1.2021 г. Данните са взети от Републиканския геодезически институт.
33)	Босна и Херцеговина: Вътрешните води се оценяват на 210 km².

Индекси 10	Показатели на трети участници относно статуса на демокрацията, доброто управление и върховенството на закона в страните кандидатки и потенциални кандидатки 11
	Албания	Босна и Херцеговина	Косово	Северна Македония	Черна гора	Сърбия	Турция
Nations in Transit 2022 — Оценки на демокрацията, организация Freedom House https://freedomhouse.org/countries/nations-transit/scores	Обща оценка: 46/100 (2021 г.: 46/100) Статус: Преходен или хибриден режим (2021 г.: Преходен или хибриден режим)	Обща оценка: 38/100 (2021 г.: 39/100) Статус: Преходен или хибриден режим (2021 г.: Преходен или хибриден режим)	Обща оценка: 38/100 (2021 г.: 36/100) Статус: Преходен или хибриден режим (2021 г.: Преходен или хибриден режим)	Обща оценка: 47/100 (2021 г.: 47/100) Статус: Преходен или хибриден режим (2021 г.: Преходен или хибриден режим)	Обща оценка: 47/100 (2021 г.: 47/100) Статус: Преходен или хибриден режим (2021 г.: Преходен или хибриден режим)	Обща оценка: 46/100 (2021 г.: 48/100) Статус: Преходен или хибриден режим (2021 г.: Преходен или хибриден режим)	не се прилага
Freedom in the World 2022 — Общи оценки на свободите, организация Freedom House https://freedomhouse.org/countries/freedom-world/scores	Обща оценка: 67/100 (2021 г.: 66/100) Статус: Частично свободна (2021 г.: Частично свободна)	Обща оценка: 53/100 (2021 г.: 53/100) Статус: Частично свободна (2021 г.: Частично свободна)	Обща оценка: 56/100 (2021 г.: 54/100 Статус: Частично свободна (2021 г.: Частично свободна)	Обща оценка: 67/100 (2021 г.: 66/100) Статус: Частично свободна (2021 г.: Частично свободна)	Обща оценка: 67/100 (2021 г.: 63/100) Статус: Частично свободна (2021 г.: Частично свободна)	Обща оценка: 62/100 (2021 г.: 64/100) Статус: Частично свободна (2021 г.: Частично свободна)	Обща оценка: 32/100 (2021 г.: 32/100) Статус: Несвободна (2021 г.: Несвободна)
Индекс за демокрация за 2021 г. — The Economist Intelligence Unit https://www.eiu.com/n/campaigns/democracy-index-2021/	Обща оценка 6,11/10 (2020 г.: 6,08/10) Място: 68/167 (2020 г.: 71/167) Вид режим: Опорочена демокрация (2020 г.: Опорочена демокрация)	Обща оценка 5,04/10 (2020 г.: 4,84/10) Място: 95/167 (2020 г.: 101/167) Вид режим: Хибриден режим (2020 г.: Хибриден режим)	не се прилага	Обща оценка 6,03/10 (2020 г.: 5,89/10) Място: 73/167 (2020 г.: 78/167) Вид режим: Опорочена демокрация (2020 г.: Хибриден режим)	Обща оценка 6,02/10 (2020 г.: 5,77/10) Място: 74/167 (2020 г.: 81/167) Вид режим: Опорочена демокрация (2020 г.: Хибриден режим)	Обща оценка 6,36/10 (2020 г.: 6,22/10) Място: 63/167 (2020 г.: 66/167) Вид режим: Опорочена демокрация (2020 г.: Опорочена демокрация)	Обща оценка 4,35/10 (2020 г.: 4,48/10) Място: 103/167 (2020 г.: 104/167) Вид режим: Хибриден режим (2020 г.: Хибриден режим)
Световен индекс за свобода на печата за 2022 г.— Репортери без граници https://rsf.org/en/index	Глобална оценка: 56,41/100 (2021 г.: 69,41/100) Място: 103/180 (2021 г.: 83/180)	Глобална оценка: 65,64/100 (2021 г.: 71,66/100) Място: 67/180 (2021 г.: 58/180)	Глобална оценка: 67,00/100 (2021 г.: 69,68/100) Място: 61/180 (2021 г.: 78/180)	Глобална оценка: 68,44/100 (2021 г.: 68,33/100) Място: 57/180 (2021 г.: 90/180)	Глобална оценка: 66,54/100 (2021 г.: 65,67/100) Място: 63/180 (2021 г.: 104/180)	Глобална оценка: 61,51/100 (2021 г.: 67,97/100) Място: 79/180 (2021 г.: 93/180)	Глобална оценка: 41,25/100 (2021 г.: 50,21/100) Място: 149/180 (2021 г.: 153/180)
Индекс за върховенството на закона 2021 г. — World Justice Project https://worldjusticeproject.org/rule-of-law-index/global/2021	Обща оценка 0,49/1. (2020 г.: 0,50/1) Място в света: 83/139 (2020 г.: 78/128)	Обща оценка 0,52/1 (2020 г.: 0,52/1) Място в света: 72/139 (2020 г.: 64/128)	Обща оценка 0,55/1 (2020 г.: 0,54/1) Място в света: 60/139 (2020 г.: 54/128)	Обща оценка 0,53/1 (2020 г.: 0,53/1) Място в света: 64/139 (2020 г.: 58/128)	не се прилага	Обща оценка 0,49/1. (2020 г.: 0,50/1) Място в света: 81/139 (2020 г.: 75/128)	Обща оценка 0,42/1 (2020 г.: 0,43/1) Място в света: 117/139 (2020 г.: 107/128)
Показатели за управлението по света за 2021 г. — Върховенство на закона, Група на Световната банка http://info.worldbank.org/governance/wgi/	Място (в 0/00): 43,75/100 (2020 г.: 40,87/100)	Място (в 0/00): 42,79/100 (2020 г.: 42,79/100)	Място (в 0/00): 43,27/100 (2020 г.: 39,42/100)	Място (в 0/00): 52,40/100 (2020 г.: 51,92/100)	Място (в 0/00): 52,88/100 (2020 г.: 54,33/100)	Място (в 0/00): 50,96/100 (2020 г.: 51,44/100	Място (в 0/00): 36,54/100 (2020 г.: 38,46/100)
Показатели за управлението по света за 2021 г. — Ефективност на правителството, Група на Световната банка http://info.worldbank.org/governance/wgi/	Място (в 0/00): 53,37/100 (2020 г.: 48,08/100	Място (в 0/00): 13,46/100 (2020 г.: 12,98/100)	Място (в 0/00): 42,79/100 (2020 г.: 39,90/100)	Място (в 0/00): 50,00/100 (2020 г.: 55,29/100)	Място (в 0/00): 53,85/100 (2020 г.: 50,96/100)	Място (в 0/00): 55,77/100 (2020 г.: 52,88/100)	Място (в 0/00): 49,52/100 (2020 г.: 47,60/100)
Показатели за управлението по света за 2021 г. — Контрол върху корупцията, Група на Световната банка http://info.worldbank.org/governance/wgi/	Място (в 0/00): 31,73/100 (2020 г.: 31,73/100)	Място (в 0/00): 28,85/100 (2020 г.: 28,37/100)	Място (в 0/00): 44,71/100 (2020 г.: 37,02/100)	Място (в 0/00): 43,27/100 (2020 г.: 34,62/100)	Място (в 0/00): 54,33/100 (2020 г.: 55,77/100)	Място (в 0/00): 36,06/100 (2020 г.: 38,46/100)	Място (в 0/00): 40,38/100 (2020 г.: 43,27/100)
Индекс за възприемане на корупцията за 2021 г., Transparency International https://www.transparency.org/en/cpi/2021	Оценка: 35/100 (2020 г.: 36/100) Място: 110/180 (2020 г.: 104/180)	Оценка: 35/100 (2020 г.: 35/100) Място: 110/180 (2020 г.: 111/180)	Оценка: 39/100 (2020 г.: 36/100) Място: 87/180 (2020 г.: 104/180)	Оценка: 39/100 (2020 г.: 35/100) Място: 87/180 (2020 г.: 111/180)	Оценка: 46/100 (2020 г.: 45/100) Място: 64/180 (2020 г.: 67/180)	Оценка: 38/100 (2020 г.: 38/100) Място: 96/180 (2020 г.: 94/180)	Оценка: 38/100 (2020 г.: 40/100) Място: 96/180 (2020 г.: 86/180)