ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 1.9.2022

COM(2022) 433 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Втори годишен доклад относно скрининга на преките чуждестранни инвестиции в Съюза

{SWD(2022) 219 final}

ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящият доклад е вторият годишен доклад на Европейската комисия относно прилагането на Регламента на ЕС за скрининг на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) („Регламента за скрининг на ПЧИ“ или „регламента“).

Настоящият доклад обхваща 2021 година 1 и осигурява прозрачност относно функционирането на скрининга на ПЧИ в ЕС и развитието на националните механизми за скрининг. Той допринася за отчетността на Съюза в област, в която прозрачността по отношение на отделните сделки не е нито възможна, нито удачна предвид засегнатите интереси във връзка със сигурността.

Той се основава на докладите от 27-те държави членки и други източници и се състои от четири глави:

·глава 1 относно тенденциите и цифрите за ПЧИ в ЕС;

·глава 2 относно законодателните промени в държавите членки;

·глава 3 относно скрининговите дейности на държавите членки по отношение на ПЧИ;

·глава 4 относно механизма за сътрудничеството на равнище ЕС в областта на скрининга на ПЧИ.

Настоящият годишен доклад се приема едновременно с годишния доклад относно контрола върху износа на изделията с двойна употреба. Както скринингът на ПЧИ, така и контролът върху износа са важни инструменти за стратегически контрол на търговията и инвестициите, за да се гарантира сигурността в Европейския съюз.

ГЛАВА 1 — ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ — ТЕНДЕНЦИИ И ЦИФРИ

През 2021 г. преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в световен мащаб се увеличиха след предизвиканото от COVID-19 забавяне през 2020 г. Глобалните входящи потоци достигнаха 1,5 трилиона евро през 2021 г. (фигура 1), като отбелязаха увеличение с 52 % спрямо 2020 г. и увеличение с 11 % спрямо равнищата отпреди COVID-19 от 2019 г.

ЕС допринесе за възстановяването в световен мащаб през 2021 г. със 117 млрд. евро входящи ПЧИ — 8 % от световното равнище (27 % през 2019 г.), което представлява намаление с 31 % спрямо равнището от 2020 г. и намаление с 68 % спрямо равнището от 2019 г. Резултатът на ЕС се дължи на намаляването на входящите ПЧИ в Ирландия, Германия и Люксембург и на отлива на инвестиции в Нидерландия 2 .

Фигура 1: Входящи потоци на ПЧИ в световен мащаб и в ЕС

Източник: данни на ОИСР , извлечени на 29 април 2022 г. Данните се отнасят до входящите потоци на ПЧИ.

Въпреки спада в съвкупния входящ поток на ПЧИ, през 2021 г. силните капиталови пазари и възстановяването на доверието в бизнеса доведоха до увеличаване на сливанията и придобиванията и сделките на зелено в световен мащаб, но все още не в ЕС-27 3 (фигура 1). Броят на придобиванията и инвестициите на зелено в ЕС се е увеличил съответно с 32 % и 12 % в сравнение с 2020 г. 4 .

Придобиванията обаче са останали с 9 % под равнището, достигнато през 2019 г. За инвестициите на зелено разликата спрямо годината преди пандемията достигна -39 %.

Възходящата тенденция в кумулираните потоци от чуждестранни сделки в ЕС-27 потвърждава отвореността на държавите от ЕС за чуждестранни инвестиции въпреки забавянето, причинено от пандемията от COVID-19 (фигура 2), със средно увеличение от над 2 100 придобивания и 3 200 инвестиции на зелено годишно през последните пет години.

Фигура 2: Годишен кумулиран брой на сделките в ЕС-27 за периода 2015—2021 г.

 

Източник: изчисления на JRC въз основа на данните на Bureau van Dijk, извлечени на 22 февруари 2022 г. Данните за 2015 г. съответстват на потоците на ПЧИ през 2015 г., докато данните за следващите години съответстват на кумулираната сума на годишните потоци.

Данните на годишна база от чуждестранни юрисдикции показват увеличение на броя на сделките и проектите за повечето държави на произход през 2021 г. (фигура 3). САЩ са най-големият чуждестранен инвеститор през 2021 г., като на тях се падат 32,3 % от всички придобивания и 39,4 % от инвестициите на зелено, следвани от Обединеното кралство със съответно 25,6 % и 20,9 %. Важни изключения са Китай и Япония, като и двете държави остават под равнищата си от 2020 г. По-специално Китай, с 2,3 % от всички чуждестранни придобивания през 2021 г. (спад в сравнение с равнището от 3,4 % през 2020 г.) и 6 % от инвестициите на зелено (спад в сравнение с равнището от 7,1 % през 2020 г.), не успя да увеличи броя на сделките си въпреки някои големи обявени сливания и придобивания и инвестиции на зелено, повишаващи стойността на китайските инвестиции до равнището от 9 млрд. евро през 2021 г. (от 6,5 млрд. евро през 2020 г.).

През 2021 г. строгият контрол върху китайския капитал и концентрацията на инвестиционни дейности в основни промишлени сектори оказаха отрицателно въздействие върху осъществяваните от Китай сделки 5 . Докато през 2021 г. повечето юрисдикции достигнаха равнищата на придобиване на дялови участия от преди COVID-19, като някои от тях дори подобриха равнищата си от 2019 г. 6 , инвестиционните проекти на зелено останаха на по-ниски равнища в сравнение с тези от 2019 г. Единственото изключение тук са офшорните държави 7 (със 133 проекта през 2021 г., спрямо 106 през 2019 г.) и Русия 8 (с 46 проекта през 2021 г., увеличение спрямо равнището от 20 през 2019 г.).

Фигура 3: Брой на придобиванията на дялови участия * (вляво) и инвестициите на зелено (вдясно) през 2021 г. и 2020 г. — Данни по чуждестранна юрисдикция (десетте най-големи инвеститори)

 

Източник: изчисления на JRC въз основа на данните на Bureau van Dijk, извлечени на 22 февруари 2022 г. Офшорни зони: Офшорни финансови центрове 9 . „Ост. света“ обозначава останалата част от света. (*) Придобиване на дялово участие от над 10 % от капитала на предприятието в ЕС.

Въпреки положителните перспективи на анализаторите за 2022 г., произтичащи от очакването, че най-лошото от пандемията е отминало, надеждите бързо отслабват в несигурния бизнес климат, произтичащ от непровокираното и необосновано нашествие на Русия в Украйна. Икономическите последици от рязкото увеличение на цената на енергията (което вече се усещаше преди инвазията) и суровините, както и икономическите последици от прекъсванията на веригата на доставки, по-специално на суровините от изключителна важност и критичните технологии, както и по-слабата световна активност и търговия, които все още не са напълно оценени, ще повлияят на динамиката на сделките в ЕС, което би могло да доведе до преразглеждане в низходяща посока на първоначалната положителна позиция за 2022 г.

Броят на сделките по целеви държави от ЕС показа широко нарастване на броя на чуждестранните сделки през 2021 г. в сравнение с 2020 г. (фигура 4). С дял от 16,4 % от всички придобивания, извършени от чуждестранни инвеститори, Германия е била водещата дестинация през 2021 г. и е отчела увеличение с 20 % на броя на сделките спрямо 2020 г. Следват Испания, Франция и Нидерландия с дял на чуждестранните сделки съответно 13,8 %, 10,7 % и 10,5 % и двуцифрени годишни темпове на растеж в сравнение с предходната година. През 2021 г. Испания е начело в ЕС по брой получени чуждестранни инвестиции на зелено (22,2 % от общия брой), преди Франция и Германия — съответно с 12,7 % и 11,2 %. Последните две държави, заедно с Италия, бяха единствените сред първите десет най-големи получатели на инвестиции на зелено, в които чуждестранните проекти не успяха да се увеличат през 2021 г. в сравнение с 2020 г. 10 .

Фигура 4: Брой на придобиванията на дялови участия * (вляво) и инвестициите на зелено (вдясно) през 2021 г. и 2020 г. — Данни по държава на получаване (десетте най-големи получатели в ЕС)

Източник: изчисления на JRC въз основа на данните на Bureau van Dijk, извлечени на 22 февруари 2022 г. „Ост. ЕС“ означава „Останалата част от ЕС“. (*) Придобиване на дялово участие от над 10 % от капитала на предприятието в ЕС.

По-внимателното разглеждане на секторите, към които са насочени чуждестранните инвеститори, показва, че ИКТ (информационните и комуникационните технологии) и производството водят до съживяване на чуждестранните сделки в ЕС (фигура 5 11 ). ИКТ се класират на първо място при придобиванията и на второ място при инвестициите на зелено (след търговията на дребно) с 30 % от новите придобивания и 15,4 % от новите инвестиции на зелено през 2021 г., което представлява растеж от съответно 34 % и 15 % в сравнение с 2020 г. През 2021 г. производството, на което се падат 25,9 % от всички чуждестранни придобивания и 12 % от чуждестранните инвестиции на зелено, е на следваща позиция, като отчита съответно увеличение с 38 % и с 12 % в сравнение с предходната година.

Чуждестранните сделки получиха нов тласък във всички основни сектори в сравнение с 2020 г., като в някои категории достигнаха или дори надхвърлиха равнищата отпреди COVID-19. Що се отнася до придобиването на дялово участие, равнищата от 2019 г. бяха достигнати, наред с другото, в секторите на ИКТ, професионалните и научните дейности и строителството с увеличение съответно от 27 %, 8,3 % и 10 % през 2021 г. в сравнение с 2019 г. За сметка на това чуждестранните инвестиции на зелено се възстановяват по-трудно.

С изключение на сектора на хотелиерството, инвестициите на зелено през 2021 г. изостават от равнищата от 2019 г., макар и да са отбелязали положителна тенденция след срива през 2020 г.

Фигура 5: Брой на придобиванията (вляво) и инвестициите на зелено (вдясно) през 2021 г. и 2020 г. — По сектор по NACE (петте най-големи категории)

Източник: изчисления на JRC въз основа на данните на Bureau van Dijk, извлечени на 22 февруари 2022 г. ПНТД означава професионални, научни и технически дейности (Nace. Rev2, раздел M) и съдържа, наред с другото, съоръжения за научни изследвания и развойна дейност. ICT означава информация и комуникация (Nace. Rev2, раздел J).

Допълнителна информация

Повече подробности относно горепосочените данни са предоставени в придружаващия работен документ на службите на Комисията, раздел 1. Там са предоставени допълнителни данни за въздействието и възстановяването по държави членки и сектори, за произхода на чуждестранните инвеститори в ЕС и за участието на чужди държави в чуждестранни инвеститори в ЕС.

ГЛАВА 2 — ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ В ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ПРЕЗ 2021 г.

Регламентът на ЕС за скрининг на ПЧИ и механизмите за скрининг на ПЧИ на държавите — членки на ЕС

Въпреки че Регламентът на ЕС за скрининг на ПЧИ не изисква от държавите членки да създадат национален механизъм за скрининг 12 , Европейската комисия продължава да насърчава държавите членки, както на политическо, така и на техническо равнище, да приемат, адаптират и прилагат национални механизми за скрининг. Напоследък Европейската комисия призова държавите членки да създадат комплексен механизъм за скрининг в Насоките от 2020 г. за държавите членки относно начините за използване на скрининга на ПЧИ във времена на криза, засягаща общественото здраве, и на икономическа уязвимост в ЕС 13 и в Насоките от 2022 г. за държавите членки относно ПЧИ от Русия и Беларус 14 .

Европейската комисия активно насърчава това развитие във всички държави членки, като улеснява напредъка и привеждането в съответствие на националните законодателни процеси. През цялата 2021 г. Европейската комисия подпомагаше държавите членки с технически и политически насоки, технически срещи и обмен на информация, включително обмен на най-добри практики.

Въпреки това редовно сътрудничество и редица големи сходства между националните механизми за скрининг държавите членки продължават да показват значителни различия по отношение на това какво представляват официалният скрининг на ПЧИ, приложимите срокове, секторният обхват, изискванията за уведомяване и други елементи. Поради това Европейската комисия остава посветена на подкрепата за привеждането в съответствие на националните механизми за скрининг и очаква, че всички 27 държави — членки на ЕС, скоро ще разполагат с национален механизъм за скрининг на ПЧИ.

Националният механизъм за скрининг във всичките 27 държави членки е необходим, за да се предпази Съюзът от потенциално рискови чуждестранни инвестиции от трети държави. Това ще гарантира, че всички 27 държави членки и Европейската комисия извършват скрининг на съответните ПЧИ, като по този начин се защитава колективната сигурност на държавите членки и на Съюза, както и сигурността на единния пазар и много високото равнище на икономическа интеграция, което той позволява.

Преглед на държавите членки с механизъм за скрининг или в процес на създаване на такъв механизъм

Световната пандемия и неотдавнашните смущения в световните вериги на доставки поставиха в центъра на вниманието критичността на някои ключови отрасли, като здравеопазването и енергетиката. Вследствие на това много държави — членки на ЕС, приеха нови национални механизми за скрининг или актуализираха и разшириха съществуващите. През 2021 г. три държави членки приеха нов механизъм за скрининг, а шест държави членки измениха съществуващия си механизъм. До края на 2021 г. седем държави членки вече бяха започнали консултативни или законодателни процеси за създаване на национален механизъм за скрининг. Общо през 2021 г. две трети от всички държави — членки на ЕС, са въвели законодателство за скрининг на ПЧИ. Скринингът на ПЧИ във все по-голяма степен набира скорост в ЕС.

На картата по-долу е представен преглед на положението от законодателна гледна точка в държавите — членки на ЕС.

Развитие в механизмите за скрининг на ПЧИ в държавите — членки на ЕС, през 2021 г.

Досега 25 от 27-те държави — членки на ЕС:

·са имали национален механизъм за скрининг на ПЧИ; или

·са приели нов национален механизъм за скрининг на ПЧИ; или

·са изменили съществуващ механизъм; или

·са започнали консултативен или законодателен процес, който се очаква да доведе до приемането на нов механизъм или до изменения на съществуващ механизъм.

В таблицата по-долу е представен преглед на законодателната ситуация и промените в законодателството на всички 27 държави членки през 2021 г. 15 .

Държави с национален механизъм за скрининг на ПЧИ	Австрия, Испания, Малта, Полша, Португалия, Словения, Финландия
Държави, които са изменили съществуващ механизъм	Германия, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Франция
Държави, провели консултативен или законодателен процес, който се очаква да доведе до актуализиране на съществуващ механизъм	Нидерландия, Румъния
Държави, приели нов национален механизъм за скрининг на ПЧИ	Дания, Словакия, Чехия
Държави членки, провели консултативен или законодателен процес, който се очаква да доведе до приемането на нов механизъм	Белгия, Естония, Гърция, Ирландия, Люксембург, Хърватия, Швеция
Държави без публично съобщена инициатива в ход	България, Кипър

Повечето изменения на националното законодателство бяха съсредоточени върху три теми: подобряване на процедурите за скрининг, разширяване на обхванатите сектори и удължаване на валидността на националните механизми. Например Франция понижи прага за скрининг на инвестициите на инвеститори от държави извън ЕС и сега също така изисква от инвеститорите да подадат „Формуляр Б“ на ЕС за уведомяване 16 заедно с други документи. Германия въведе различни процедурни промени (напр. добавянето на 16 нови групи случаи 17 , свързани с нововъзникващи/чувствителни технологии), приложи нови прагове за придобиване на капитал и права на глас, за които се изисква уведомяване, и въведе нови изисквания за инвеститорите. Италия разшири приложимостта на съществуващия си механизъм за скрининг. Латвия, наред с другото, разшири правомощията на националните органи да изискват допълнителна информация от инвеститорите. Литва, наред с другото, коригира своя списък на предприятията и стратегическата инфраструктура, които счита за важни. Унгария добави към законодателството си допълнителни дейности на целевите дружества, за които се изисква уведомяване за планираните сделки. И накрая, няколко други държави членки посочиха, че понастоящем планират изменения на своите съществуващи механизми.

По-подробна информация относно законодателните промени в националните законодателства за скрининг на държавите членки може да бъде намерена в придружаващия работен документ на службите на Комисията. Освен това Европейската комисия поддържа списък на националните законодателни актуализации 18 .

ГЛАВА 3 — ДЕЙНОСТИ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ЗА СКРИНИНГ НА ПЧИ

С Регламента за скрининг на ПЧИ се създава механизъм за сътрудничество за скрининг на ПЧИ между Европейската комисия и държавите — членки на ЕС. Решението относно това кои инвестиции да подлежат на скрининг, одобрение, условие или блокиране обаче се взема от държавите членки, в които се извършва инвестицията. Настоящата глава се основава на данните, предоставени от държавите членки по случаи, проверени съгласно тяхното собствено законодателство и механизми за скрининг през 2021 година, и обобщава тези данни.

Като цяло през 2021 г. на национално равнище са получени значителен брой искания за разрешение 19 . Съгласно член 5 от регламента, с който се урежда задължението на държавите членки за докладване, през 2021 г. те са докладвали за 1 563 искания за разрешение и служебно разглеждани случаи 20 .

Фигура 6 — Дейности на държавите членки за скрининг на ПЧИ

Източник: докладване от страна на държавите членки.

Налице е очевидна тенденция към официален скрининг на повече случаи. В действителност около 29 % от 1 563-те искания за разрешение и служебно разглеждани случаи са били официално подложени на скрининг. Изглежда се отбелязва увеличение на дела на официално подложените на скрининг дела от 2020 г. насам 21 . Това би могло да се обясни с по-голямо внимание към считаното от националните органи за потенциално „критично“, както и с промяна в общите инвестиционни тенденции. Около 71 % от всички заявления са счетени за недопустими или не изискват официален скрининг поради очевидна липса на въздействие върху сигурността и обществения ред.

Броят на исканията за разрешение също е много неравномерно разпределен между държавите — членки на ЕС. В действителност през 2021 г. на четири държави членки се падат около 70 % от всички искания за разрешение и служебно разглеждани случаи.

От официално подложените на скрининг през 2021 г. случаи, за които държавите членки са докладвали за решение 22 , по-голямата част (73 %) са разрешени без условия, което означава, че сделката е била одобрена без каквото и да било допълнително действие от страна на инвеститора.

Все пак 23 % от решенията включват одобрение под условие или със смекчаващи мерки. В тези случаи националните органи за скрининг са договорили определени действия, гаранции и ангажименти от страна на инвеститорите, преди да одобрят планираната пряка чуждестранна инвестиция.

И накрая, националните органи в крайна сметка са блокирали сделки само в 1 % от всички решени случаи, докато в още 3 % сделката е била оттеглена от страните.

Фигура 7 — Нотифицирани решения по отношение на ПЧИ

Източник: докладване от страна на държавите членки.

В обобщение, горепосочените констатации водят до следните основни изводи:

·В сравнение с 2020 г. държавите членки считат получените искания през 2021 г. за по-чувствителни, тъй като делът на официално подложените на скрининг случаи се е увеличил.

·Исканията за разрешение са неравномерно разпределени между държавите — членки на ЕС, като на четири държави се падат около 70 % от всички получени заявления. В първия годишен доклад този процент е бил 86,5 %. Това говори за диверсификация на скрининга сред държавите членки.

·През цялата 2021 г. по-голямата част от сделките, за които е докладвано решение, са били разрешени без никакви условия (73 % срещу 79 % в първия доклад).

·Действително 23 % от решените случаи включват смекчаващи мерки (това е значително увеличение в сравнение с последния доклад — 12 %).

·Само 1 % от сделките са блокирани от държавите членки (в сравнение с малко повече преди това, а именно 2 % в първия доклад), което потвърждава, че Европейският съюз остава отворен за преки чуждестранни инвестиции и че държавите членки отказват само в случаи, които представляват много сериозна заплаха за сигурността и обществения ред.

ГЛАВА 4 — МЕХАНИЗЪМ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО НА РАВНИЩЕ ЕС В ОБЛАСТТА НА СКРИНИНГА НА ПЧИ

1.Уведомления и други действия, предприети съгласно Регламента за скрининг на ПЧИ

В глава 3 се обобщава степента на скринингова дейност на национално равнище. В нея се обхващат инвестициите на национално равнище, които отговарят на условията за извършване на скрининг съгласно Регламента за ПЧИ.

През 2021 г. 13 държави членки подадоха общо 414 уведомления 23 съгласно член 6 от Регламента за скрининг на ПЧИ в сравнение с 11 държави членки през периода, обхванат от първия годишен доклад относно скрининга на ПЧИ 24 . Пет държави членки, а именно Австрия, Германия, Испания, Италия и Франция, са отговорни за повече от 85 % от тези уведомления. Сделките, за които е постъпило уведомление, се различават значително по отношение на секторите на инвестиционната цел, произхода на крайния инвеститор и стойността на сделката.

Петте сектора с най-голям брой сделки са ИКТ, производство, финансови дейности 25 , търговия на едро и дребно и строителство 26 (в първия годишен доклад строителството е включено в категорията „Други“). Първите три сектора са същите като в първия годишен доклад, но в различен ред.

Фигура 8 — Основни целеви сектори като цяло през 2021 г. 27

Източник: уведомления от държавите членки.

Що се отнася до стойността на сделките, най-многобройни са били тези на стойност 28 ,  29 под 500 млн. евро, но най-значим е бил делът на частта (34 %) на тези на стойност над 500 млн. евро.

Фигура 9 — Съответна стойност за всяка сделка с ПЧИ, за която е постъпило уведомление през 2021 г. 30

Източник: уведомления от държавите членки.

Сделките, за които е постъпило уведомление, показват широк диапазон по отношение на стойността, като най-ниската стойност на сделка е 1 евро, а най-високата — приблизително 29—31 млрд. евро.

Регламентът за скрининг на ПЧИ предвижда, че оценката на сделките с ПЧИ се извършва на два възможни етапа: всички сделки, за които е постъпило уведомление, се оценяват в рамките на етап 1, като само ограничен брой сделки преминават към етап 2. Етап 2 предполага по-подробна оценка на случаите, които биха могли евентуално да засегнат сигурността или обществения ред в повече от една държава членка или да създадат рискове за проекти или програми от интерес за Съюза. Случаите, които се намират на етап 2, в крайна сметка може да приключат с издаване на становище от Европейската комисия.

От общо 414 случая, за които е постъпило уведомление, 86 % от случаите са приключени от Европейската комисия на етап 1, а останалите 11 % (спрямо 14 % в предишния доклад) са преминали към етап 2, като от уведомяващата държава членка е поискана допълнителна информация. Към крайната дата на настоящия доклад 3 % от тези случаи все още са били текущи, т.е. все още не са приключени на етап 1 или 2 31 .

Допълнителната информация, поискана от Европейската комисия при откриването на етап 2, варира значително в зависимост от конкретната сделка и от подробностите и качеството на информацията в подкрепа на уведомлението 32 .

Фигура 10 — Случаи, приключени на етап 1 и етап 2, и текущи случаи

Източник: уведомления от държавите членки.

Поисканата информация обикновено включва един или повече от следните елементи: данни за продуктите и/или услугите на целевото дружество; евентуална класификация на някой от включените продукти като изделия с двойна употреба; клиенти, алтернативни доставчици и пазарни дялове; влиянието на инвеститора върху целевото дружество след сделката; портфейла с интелектуалната собственост и научноизследователската и развойната дейност на целевото дружество; и допълнителни определящи характеристики на инвеститора и неговата стратегия. Тази информация се изисква с цел по-добра оценка на критичността на целта или на потенциалните заплахи, породени от инвеститора.

Основните сектори, разглеждани на етап 2, са дейностите в областта на производството, ИКТ и финансите. Производството и ИКТ представляват 76 % от всички случаи на етап 2. Секторът на ИКТ нарасна значително от 17 % в предишния доклад до 32 % в настоящия.

Фигура 11 — Основни целеви сектори на етап 2 на случаите през 2021 г. 33

Източник: уведомления от държавите членки.

Заемащият челно място сектор — производството, обхваща критични инфраструктури и/или технологии, т.е. оборудване в сферата на отбраната, авиокосмическата промишленост, енергетиката, здравеопазването (включително фармацията) и полупроводниците. Почти половината от уведомленията в този сектор са свързани с отбраната и авиокосмическата промишленост (45 %).

Фигура 12 — Производствени подсектори на етап 2 на случаите през 2021 г.

Източник: уведомления от държавите членки.

Девет държави членки са отчели общо 47 случая на етап 2 34 . За всички случаи на етап 2 средната продължителност на периода, в рамките на който държавите членки са предоставяли исканата информация, е била 22 календарни дни (в сравнение с 31 календарни дни в първия доклад), като този период варира от 3 до 101 дни (в сравнение с 2 до 101 календарни дни в първия доклад).

Регламентът за ПЧИ не определя точни срокове, в рамките на които държавите членки трябва да отговорят, но сроковете съгласно регламента спират да текат до получаването на пълна информация.

Що се отнася до произхода на крайния инвеститор, в 414-те случая, за които е постъпило уведомление до Европейската комисия през 2021 г., петте основни държави на произход са били САЩ, Обединеното кралство, Китай, Каймановите острови и Канада. На Русия се падат по-малко от 1,5 % от случаите, а на Беларус — 0,2 %.

Фигура 13 — Произход на крайните инвеститори в случаите през 2021 г.

Източник: уведомления от държавите членки.

От всички случаи, за които е постъпило уведомление през 2021 г., 28 % (в сравнение с 29 % в първия доклад) представляват сделки с ПЧИ в няколко юрисдикции, тъй като те засягат (и за тях са подадени уведомления от) няколко държави членки 35 . Основните сектори, предмет на такива уведомления, са били ИКТ, производството, търговията на едро и дребно и финансовите дейности.

Таблица — Сделки с ПЧИ в множество юрисдикции и основни сектори

ИКТ 39 %

Производство 20 %

Търговия на едро и дребно 11 %

Финансови дейности 9 %

Други 32 %

Освен всички случаи, за които е постъпило уведомление съгласно член 6 от регламента, през 2021 г. Европейската комисия не е приложила член 7 от регламента (но преди това го е правила, както е посочено в първия доклад). Член 7 позволява на Европейската комисия да проверява служебно инвестициите в дадена държава членка или свързани с нея, за които е узнала, независимо дали тази държава членка разполага със собствен механизъм за скрининг.

Що се отнася до издаването на становища на Комисията съгласно членове 6, 7 или 8 от регламента, те остават поверителни съгласно член 10 от регламента. Следователно в настоящия доклад не може да бъде публикувана информация за отделни становища.

Становища са издадени във връзка с по-малко от 3 % от всички случаи, за които са направени уведомения (същият процент е отчетен и в първия доклад), и се издават само ако това се изисква от обстоятелствата по случая, по-специално рисковия профил на инвеститора и критичността на инвестиционната цел. Всички издадени препоръчителни мерки за намаляване на риска трябва да са пропорционални и специфични за установените рискове и критичност.

Становищата на Комисията може също така да се състоят в споделяне на съответната информация с държавата членка, извършваща скрининга, и да предлагат потенциални смекчаващи мерки за справяне с установените рискове.

В крайна сметка решението за сделката се взема от държавата членка, в която се извършва инвестицията, като същевременно надлежно се взема предвид всяко становище на Комисията.

Горепосочените данни водят до същите основни заключения като направените в първия годишен доклад.

На първо място, разглеждането на случаите чрез механизма за сътрудничество на равнище ЕС продължава да функционира добре. От 414-те случая, за които е постъпило уведомление през 2021 г., по-голямата част (86 %) са приключени на етап 1, т.е. много бързо, като едва 11 % от случаите, за които е постъпило уведомление (в сравнение с 14 % през периода, обхванат от предишния доклад), са приключени на етап 2, а по-малко от 3 % от случаите са довели до становище на Комисията.

Второ, налице е тенденция към по-голяма диверсификация на скрининга сред държавите членки. В действителност четири държави членки са съставлявали около 70 % от всички заявления, получени през 2021 г., а в първия годишен доклад този процент е бил 86,5 %.

Трето, докато повечето случаи се оценяват бързо на етап 1 — в рамките на предписаните 15 календарни дни, продължителността на случаите, навлизащи в етап 2, показва значителни различия предвид времето, необходимо на държавите членки да отговорят на искане на Комисията за допълнителна информация, често в зависимост от инвеститора, за когото се отнася исканата информация.

Четвърто, разглежданите основни сектори (ИКТ, производство, финансови дейности и търговия на едро и дребно) и произходът на крайния инвеститор (САЩ, Обединеното кралство, Китай, Каймановите острови и Канада) в случаите, за които е направено уведомление съгласно регламента, до голяма степен отразяват общите инвестиционни тенденции, посочени в глава 1 от настоящия годишен доклад и в раздел 1 от придружаващия работен документ на службите на Комисията относно основните сектори и произхода на крайния инвеститор.

Пето, значителен брой случаи, за които държавите членки са уведомили, са включвали един или повече от факторите, изброени в член 4 от регламента. Това включва по-специално критична инфраструктура, технологии и изделия с двойна употреба и достъп до чувствителна информация, както и евентуална държавна собственост или контрол или влияние върху чуждестранния инвеститор.

2.ПЧИ от Русия и Беларус в контекста на руското нашествие в Украйна

В отговор на непровокираната и необоснована военна агресия на Русия срещу Украйна, подкрепяна активно от Беларус, през 2022 г. ЕС приема големи и солидни пакети от ограничителни мерки („санкции“) срещу двете държави. Санкциите срещу Русия имат за цел да отслабят способността на Кремъл да финансира войната, да наложат ясна икономическа и политическа цена за отговорния за нашествието политически елит на Русия и да намалят неговата икономическа база. ЕС прие допълнителни санкции срещу Беларус с оглед на оказваната от тази държава материална подкрепа за руското нашествие. Санкциите срещу Беларус са замислени така, че да имат подобно въздействие като тези срещу Русия.

Въпреки че скринингът на ПЧИ и санкциите са отделни правни инструменти, като всеки от тях има различна цел и начин на действие, военната агресия на Русия срещу Украйна налага проявяването на по-голяма бдителност към руските и беларуските преки инвестиции в рамките на Съюза. Това надхвърля инвестициите на лица или образувания, спрямо които се прилагат санкции. При настоящите обстоятелства съществува повишен риск всяка пряка или непряка инвестиция в критични активи в ЕС от лице или образувание, свързано с руското или беларуското правителство, контролирано или подлежащо на влияние от тях , да представлява заплаха за сигурността или обществения ред в държавите членки.

В този контекст през април 2022 г. Европейската комисия прие Насоки 36 за държавите членки относно ПЧИ от Русия и Беларус, за да се гарантира, че се обръща специално внимание на инвестициите в критични активи на ЕС от образувания или лица, свързани по някакъв начин с руското или беларуското правителство.

3.Стъпки, предприети от 1 януари 2021 г., и по-нататъшни перспективи

Настоящият доклад бележи консолидирането на европейската политика, което е от съществено значение за защитата на сигурността и обществения ред в Съюза. Всъщност създаването на механизми на държавите членки за скрининг на ПЧИ и непрекъснатото им подобряване, допълнителното развитие на механизма за сътрудничество на равнище ЕС през 2021 г., както и сътрудничеството в областта на ПЧИ с държавите партньори, включително със Съединените американски щати, чрез работната група на Съвета по търговия и технологии за ПЧИ, дадоха възможност на ЕС да консолидира основите на системата на ЕС за скрининг. Малко повече от година и половина след влизането в сила на регламента ЕС е вече утвърден и проактивен участник в областта на скрининга на ПЧИ.

Докладът потвърждава ясната добавена стойност на Регламента за ПЧИ и механизма за сътрудничество. Той се доказа като ценен и ефикасен инструмент. Не са докладвани случаи на изтичане на информация във връзка с уведомления, становища или други действия съгласно регламента. Подходящото третиране и защита на всяка информация, предоставена за целите на членове 6, 7 и 8 от регламента, е от жизненоважно значение, за да се гарантира необходимото доверие между всички участващи страни, т.е. страните по сделка, уведомяващата държава членка, останалите 26 държави членки и Европейската комисия.

За да се улесни ефективното прилагане на регламента и да се гарантира по-висока степен на съответствие и изчерпателност на уведомленията, подадени от държавите членки съгласно член 6 от регламента, Комисията предостави актуализирани версии на формуляра за информацията от инвеститорите. Тя предостави и актуализиран документ с често задавани въпроси (през юни 2021 г.).

Що се отнася до най-добрите практики, Европейската комисия продължава да улеснява обмена между държавите членки, като организира първата присъствена среща с представители на всички държави членки през март 2022 г., след виртуалния обмен по време на пандемията. Опитът показва, че като цяло има възможност за по-нататъшно подобрение, особено в областите, определени от държавите членки. Всички обаче се съгласиха, че функционирането на инструмента и на механизма за сътрудничество е много задоволително и носи висока добавена стойност за националните органи в техните окончателни решения относно въпросните сделки и за защитата на интересите (във връзка с проекти или програми) на Европейския съюз.

Европейската комисия твърдо очаква, че много скоро още държави членки ще приемат и укрепят своето национално законодателство за скрининг на ПЧИ и свързаните с него механизми за потенциално рискови чуждестранни инвестиции. Тази позиция вече е била изразявана многократно, по-специално в Насоките от 2020 г. за държавите членки относно начините за използване на скрининга на ПЧИ във времена на криза, засягаща общественото здраве, и на икономическа уязвимост в ЕС 37 и съвсем наскоро — в Насоките за държавите членки относно ПЧИ от Русия и Беларус 38 . Следва да бъде само въпрос на време, преди всички 27 държави членки да разполагат с такъв механизъм и следователно да допринасят пряко за постигане на общата цел в областта на сигурността. Увеличаването на броя на държавите членки с национален механизъм за скрининг на ПЧИ следва да доведе до засилване на сътрудничеството в рамките на Регламента за скрининг на ПЧИ. В контекста на несигурна икономическата среда броят и естеството на бъдещите уведомления е все по-трудно предвидим.

Що се отнася до възможностите за бъдещо развитие, през 2021 г. Европейската комисия започна проучване на механизма за сътрудничество в областта на ПЧИ. Нейната цел е да се направи оценка на връзката между скрининга, извършван от националните органи и Европейската комисия, както и да се установят всички значителни проблеми, свързани с ефикасността или ефективността, с оглед на политическите цели на Регламента за скрининг на ПЧИ 39 . Проучването ще допринесе за обмислянето от Комисията на потенциалната необходимост от преразглеждане на Регламента за скрининг на ПЧИ през 2023 г. Очаква се проучването да приключи през лятото на 2022 г.

(1)

   Първият годишен доклад обхваща по-кратък период, а именно от 11 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. Следователно съществува припокриване с настоящия доклад, който обхваща и периода от 1 до 30 юни.

(2)

  ПЧИ В ЦИФРИ , ОИСР, април 2022 г.

(3)

Pitchbook, Global M&A report (Доклад за сливанията и придобиванията в световен мащаб) , 2021 г.

(4)

РЕЧНИК: Използваме термина чуждестранен инвеститор, за да идентифицираме субекти (дружества или лица) извън ЕС, които придобиват дялово участие или инициират инвестиционни проекти на зелено (накратко „инвестиции на зелено“) в ЕС. Термините „чуждестранни“ и „извън ЕС“ се използват като взаимозаменяеми. В целия текст терминът „придобивания“ означава придобиването на дялово участие в дружества от ЕС, независимо дали става дума за сливания и придобивания или акции, които са под 50 %, но над 10 % от капитала, а терминът „сделки“ се отнася общо до придобиванията и инвестициите на зелено. Чуждестранните сделки се отнасят до операции, при които крайният собственик на инвеститора е извън ЕС. Крайният собственик е субект, притежаващ пряко или косвено най-малко 50,01 процента от дяловете на прекия инвеститор.

(5)

 Вж. анализа на китайските инвестиции,  Rhodium  (2022).

(6)

Такъв е случаят например със САЩ, офшорните държави, Канада и Норвегия.

(7)

Основните офшорни държави по брой сливания и придобивания или инвестиции на зелено са (по азбучен ред): Англо-нормандските острови в Обединеното кралство, Бермуда, Британските Вирджински острови, Каймановите острови и Мавриций. За пълен списък на офшорните финансови центрове вж. напр. Работен документ на службите на Комисията — Последващи действия във връзка със съобщението на Комисията „Приемане на чуждестранните преки инвестиции, като същевременно се защитават съществените интереси“ — SWD(2019) 108 final — 13 март 2019 г.

(8)

Повече информация в раздела „Руско дялово участие в Европа (ЕС-27)“ в придружаващия работен документ на службите на Комисията.

(9)

Вж. бележка под линия 7.

(10)

Възстановяването на инвестициите на зелено, демонстрирано от групата на останалата част от ЕС, се дължи на Унгария, Чешката република и Гърция. През 2021 г. Унгария е приела 2,4 % от всички чуждестранни инвестиции на зелено в ЕС, което показва увеличение с 38 % в сравнение с 2020 г. През 2021 г. Чешката република, с 1,5 % от всички чуждестранни инвестиции на зелено, e отчела нарастване с 50 % в сравнение с 2020 г., а Гърция (1,4 % от всички чуждестранни инвестиции на зелено) е отбелязала растеж от 63 %.

(11)

 Използваните категории се основават на общата структура на NACE Rev. 2, вж.: https://ec.europa.eu/eurostat/web/nace-rev2 .

(12)

В член 3 от Регламента за скрининг на ПЧИ все пак се предвижда задължение за всяка държава — членка на ЕС, която разполага с механизъм за скрининг на ПЧИ, да гарантира, че този механизъм:

• има определен срок;

• е прозрачен и недискриминационен;

• позволява да се вземат предвид коментарите на други държави членки и становището на Европейската комисия;

• позволява на съответните страни да подадат жалба срещу неблагоприятно решение на орган за скрининг на ПЧИ;

• поддържа мерки за предотвратяване на заобикалянето на механизмите за скрининг на ПЧИ и свързаните с тях решения.

(13)

Насоки за държавите членки във връзка с преките чуждестранни инвестиции и свободното движение на капитали от трети държави и защитата на стратегическите активи на Европа преди прилагането на Регламент (ЕС) 2019/452 (Регламента за скрининг на преки чуждестранни инвестиции) (ОВ C 99I, 26.3.2020 г., стр.1—5): (...) Европейската комисия призовава държавите членки:

- Да използват още отсега в пълна степен механизмите за скрининг на ПЧИ, за да вземат изцяло под внимание рисковете за здравните инфраструктури от критично значение, доставките на ресурси от критично значение и други критично важни сектори, както е предвидено в правната рамка на ЕС;

- Държавите членки, които понастоящем нямат механизъм за скрининг или чиито механизми за скрининг не обхващат всички засегнати операции, да създадат действащ механизъм за скрининг, а междувременно да използват всички други възможности, с които разполагат, за да намерят решение за случаи, при които придобиването на дадена стопанска дейност, инфраструктура или технология или контролът върху тях биха създали риск за сигурността или обществения ред в ЕС, включително за структури в областта на здравеопазването от критично значение и за доставките на ресурси от критично значение.

(14)

Съобщение на Комисията — Насоки за държавите членки във връзка с преките чуждестранни инвестиции от Русия и Беларус с оглед на военната агресия срещу Украйна и ограничителните мерки, предвидени в приетите наскоро регламенти на Съвета относно санкциите (ОВ C 151 I, 6.4.2022 г., стр. 1—12).

(15)

За повече подробности вж. придружаващия работен документ на службите на Комисията.

(16)

Формулярът за информацията на ЕС служи като предложение за държавите членки относно начините за уведомяване на механизма за сътрудничество на ЕС за сделките.

(17)

В германското законодателство групите случаи описват конкретни сектори. Поради това, ако стопанската дейност, свързана със сделка, попада в някой от тези сектори, инвеститорите са длъжни да уведомят органите за сделката и изпълнението на сделката („приключването“) е невалидно, докато не бъде одобрено от германските органи.

(18)

 Списъкът на механизмите за скрининг, за които държавите членки са подали уведомления, е достъпен на адрес: https://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2019/june/tradoc_157946.pdf . 

(19)

Някои държави членки не са докладвали никакви случаи съгласно своето законодателство за скрининг. Също така една държава членка е докладвала общия брой на исканията за разрешение и две (частични) стойности за резултатите. Друга държава членка съобщи за значително по-малък брой случаи, подлежали на скрининг през 2021 г. в сравнение с броя, съобщен за първия доклад, тъй като е извършила предварителна оценка на досиетата преди влизането в сила на нейното законодателство. Някои държави членки докладваха и за „консултации“ относно допустимостта на случаите, които са включени в този брой.

(20)

Важно е да се отбележи, че държавите членки разполагат с различни процедури за скрининг, което означава, че докладваните случаи зависят от националните процедури (обхват, предварителна или последваща проверка на допустимостта и т.н.). Например някои държави членки обявяват случаи за недопустими преди провеждането на официална процедура за скрининг, докато други първо подлагат случаите на официален скрининг и едва след това ги обявяват за недопустими. Следователно графиките и числата, посочени в настоящата глава, имат за цел да отразят точно дейностите по скрининг на държавите членки, докладвани от тях, независимо от националната им система.

(21)

Този дял беше 20 % в първия годишен доклад за цялата 2020 г.

(22)

От общия брой на официално подложените на скрининг случаи са извадени няколко случая, за да се получат данните, показани на фигура 7. В действителност държавите членки са докладвали резултатите от решенията в 68,5 % от случаите. Освен това разглеждането на някои случаи продължи и през 2022 г. и следователно резултатът от тях беше неизвестен през 2021 г. Извадените случаи бяха докладвани от една държава членка, която посочи само два от четирите възможни резултата от тези случаи.

(23)

   Това включва 5 случая, за които е постъпило предварително уведомление през 2020 г., но са разгледани през 2021 г.

(24)

     Вж. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52021DC0741&qid=1645023136383&from=BG .

(25)

   Финансовите дейности обхващат дейности, извършвани от (или отнасяни към) холдинги, фондове или подобни участници във финансовия сектор, които имат за цел придобиването на конкретно (дялово) участие или контрол в целево дружество.

(26)

     В първия годишен доклад това са производството, ИКТ и търговията на едро и дребно, категоризирани съответно под кодове C, J и G по NACE.

(27)

     Тъй като случаите може да обхващат няколко сектора (т.е. кодове по NACE), общият брой в графиката е по-висока от общия брой случаи, за които е постъпило уведомление през 2021 г. Категорията „други“ обхваща всички други сектори под 4 %, например производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; транспорт, складиране и пощи.

(28)

     Стойността, когато за нея са налични данни, се отнася до целевото дружество, което може да бъде установено в ЕС дъщерно дружество на по-голямо целево дружество.

(29)

     В първия годишен доклад по-голямата част от сделките са били с по-малка стойност, т.е. в диапазона от 10—100 млн. евро, като сделките в сектора на ИКТ са били с най-висока стойност, а сделките в категорията „Други дейности по предоставяне на услуги“ са представлявали най-ниския диапазон на стойността.

(30)

     „Неприложимо“ включва непосочени, липсващи/неоповестени стойности и неприложими случаи.

(31)

     Към 31 декември 2021 г. от 414-те случая, за които е постъпило уведомление, 11 все още не са приключили към крайната дата на настоящия доклад.

(32)

     Формулярът за информацията от инвеститорите за целите на уведомяването съгласно член 6 от регламента и актуализираният документ за често задавани въпроси служат за осигуряване на известна степен на хомогенност и минимално ниво на информация за инвеститора и инвестиционната цел, предвидена в уведомленията съгласно регламента. И двата документа са достъпни на адрес:  http://trade.ec.europa.eu/doclib/press/index.cfm?id=2006 .

(33)

Вж. бележка под линия 25.

(34)

В първия доклад това са шест държави членки за 36 случая на етап 2.

(35)

     „Сделки с ПЧИ в множество юрисдикции“ в този контекст се отнася до сделки с ПЧИ, при които инвестиционната цел е корпоративна група с присъствие в повече от една държава членка (и евентуално в трети държави), например чрез дъщерни дружества в повече от една държава членка. В зависимост от обстоятелствата, както и особеностите на механизма за скрининг на съответните държави членки, за такива сделки се подават уведомления от повече от една държава членка, макар и рядко по координиран и синхронизиран начин.

(36)

Вж. бележка под линия 14.

(37)

Вж. бележка под линия 13.

(38)

Вж. бележка под линия 14.

(39)

Конкретните цели на проучването са i) да се представи преглед на съществуващото законодателство на държавите членки, които понастоящем имат механизъм за скрининг; ii) да се направи преглед на начина, по който националните законодателства и Регламентът за скрининг на ПЧИ регулират взаимодействието между националните органи и Европейската комисия в рамките на механизма за сътрудничество, създаден с Регламента за скрининг на ПЧИ; iii) да се идентифицират всички значителни проблеми в настоящата система на националното законодателство и Регламента за скрининг на ПЧИ, които може да доведат до по-малко ефективни и/или по-малко ефикасни резултати в контекста на целите на политиката на Регламента за скрининг на ПЧИ, и iv) да се отчете необходимостта административната тежест за инвеститорите и другите заинтересовани страни да бъде пропорционална на целите на политиката и на съответните опасения, свързани със сигурността или обществения ред.