ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 8.8.2022
COM(2022) 388 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
Доклад за периода 2015—2020 г. относно финансовото състояние на осигурителната схема за безработица в полза на бившите срочно или договорно наети служители и парламентарните сътрудници, които са останали без работа след прекратяване на служебните им правоотношения с институция на Европейския съюз
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
Доклад за периода 2015—2020 г. относно финансовото състояние на осигурителната схема за безработица в полза на бившите срочно или договорно наети служители и парламентарните сътрудници, които са останали без работа след прекратяване на служебните им правоотношения с институция на Европейския съюз
Резюме
В съответствие с Условията за работа на другите служители (УРДС) обезщетението на ЕС за безработица е предназначено за бивши срочно наети служители (СНС), договорно наети служители (ДНС) или акредитирани парламентарни сътрудници (АПС), които се намират в положение на принудителна безработица (с изключение например на служители, които са подали оставка) след прекратяване на служебното им правоотношение с институция на Европейския съюз по смисъла на член 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз 1 . Това обезщетение за безработица се прибавя към националното обезщетение за безработица, евентуално получавано от бившия служител.
Тези обезщетения се финансират от фонда „Безработица“ („Фондът), който се финансира от една страна от вноските на служителите, попадащи в обхвата на Условията за работа на другите служители, които са потенциалните бенефициери, а от друга — от вноските на работодателя на служителите.
Условията за отпускане на това обезщетение, категориите на бенефициерите и размерът на финансовите вноски претърпяха значителни промени при последните реформи на Правилника, които се отразиха по-специално на салдо на паричните средства на Фонда.
Реформата на Правилника за длъжностните лица, която влезе в сила на 1 май 2004 г., въведе в Условията за работа на другите служители нова категория служители, наети с договор (договорно наети служители или ДНС), както и нови правила за вноските към фонд „Безработица“.
Съгласно Регламент № 160/2009 на Съвета от 23 февруари 2009 г. за изменение на Условията за работа на другите служители на Европейските общности 2 , АПС вече попадат в обхвата на фонд „Безработица“.
Реформата на Правилника за длъжностните лица и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, която влезе в сила на 1 януари 2014 г., промени максималната продължителност на договорите за наемане на договорно наети служители по член 3б от Условията за работа на другите служители (наричан „ДНС по 3б“), която вече е 6 вместо 3 години.
Съгласно член 28а, параграф 11 и член 96, параграф 11 от Условията за работа на другите служители, на всеки две години Комисията е длъжна да представя доклад за финансовото състояние на осигурителна схема за безработица. Освен това, независимо от настоящия доклад, Комисията може съгласно членове 111 и 112 от Правилника за длъжностните лица да адаптира чрез делегирани актове вноските, предвидени в член 28а, параграф 7 и в член 96, параграф 7 от Условията за работа на другите служители, ако балансът на схемата го изисква.
За да се улесни проследяването на развитието на Фонда, Комисията винаги изготвя този шестмесечен доклад с петгодишен референтен период. Предходният доклад обхвана периода 2013—2018 г. 3 , а референтният период за настоящия доклад е декември 2015 г. — декември 2020 г.
Развитие на Фонда
Независимо от това, че през 2015 г. оперативният дефицит на фонд „Безработица“ е възлизал на 3 милион евро и натрупаният му резерв с размер от 16,1 милион евро в началото на 2009 г. е спаднал на 2 милиона евро в края на 2015 г., понастоящем резервът на фонд „Безработица“ е възстановен и възлиза на над 29 милиона евро към края на 2020 г.
Промяна в броя на изплатените обезщетения
През референтния период броят на изплащаните месечни обезщетения за безработица е нараснал с 31 %. Тази тенденция е свързана по-специално със следните циклични фактори:
-удължаването на срока на договорите за ДНС по 3б от 3 на 6 години в резултат на реформата на Правилника за длъжностните лица от 2014 г., поради което през 2015—2016 г. броят на приключилите договори за ДНС беше по-малък,
-прекратяването на договорите на АПС в резултат на края на парламентарния мандат през 2019 г.,
-значително увеличение на броя на квотите за СНС през 2020 г. (+ 56 %), което съответства на напускането на СНС, наети от кабинетите (март 2020 г.).
През 2020 г. с края на предишния парламентарен мандат бяха изплатени почти 14 000 месечни обезщетения, два пъти повече от изплатените през 2016 г.
Промяна в средното месечно обезщетение (EUR)
Средното месечно обезщетение за СНС остава стабилно. През периода 2017—2020 г. се наблюдава леко увеличение на средното разпределение на бюджетните кредити за поети задължения и леко намаление за броя на АПС, което води по-специално до увеличението на броя на изплатените обезщетения. Средното обезщетение за безработица е между 1 900 и 2 500 EUR. Средната продължителност, за която се изплаща обезщетението, е относително стабилна от 2015 г. насам, като варира между 8 и 10 месеца (вж. таблицата на стр. 11.1).
Нормативна рамка
1.1Описание на схемата
Реформата на Правилника за длъжностните лица и на Условията за работа на другите служители, която влезе в сила на 1 май 2004 г., измени нормативната база, която уреждаше още от 1985 г. насам правото на достъп до фонд „Безработица“, както и правилата за извършване на вноски в него. Промените могат да бъдат обобщени, както следва:
|
Преди май 2004 г. |
След май 2004 г. |
|
покритие на риска от безработица единствено за срочно наетите служители (СНС), чиито служебни правоотношения са прекратени. |
нова категория служители, наети с договор (т.е. договорно наети служители или ДНС), които от обхванати от покритието на риска от безработица. |
|
размер на вноската от 0,4 % за служителя и 0,8 % за работодателя. |
нови правила за вноските към фонд „Безработица“ (т.е. увеличаване на размера на вноската, определен на 0,81 % за служителя и на 1,62% за работодателя, както и еднократна удръжка от 1050,30 евро за ДНС по 3б и за АПС и от 1400,41 евро за СНС). |
|
получаване на обезщетение за безработица за ограничен срок, който не може да надхвърля 24 месеца. |
получаването на обезщетение за безработица е за срок, който не надвишава една трета от действително изработения период като срочно нает служител (СНС), договорно нает служител (ДНС) или акредитиран парламентарен сътрудник (АПС), като този срок не може да надхвърля 36 месеца. От седмия месец на безработица обезщетението е ограничено от горен праг, а минималното обезщетение за безработица (долен праг) е актуализирано. |
Таблицата по-долу показва горните и долните прагове, приложими по отношение на различните категории:
в EUR към 1 януари 2021 г.
|
|
СНС |
ДНС |
АПС |
|
Горен праг (от 7-ия месец) |
3 080.90 |
2 310.64 |
2 391.63 |
|
Минимум |
1 540.45 |
1 155.33 |
1 016.43 |
Стандартното обезщетение и максималните и минималните платими суми се актуализират ежегодно по същия начин като възнаграждението и в съответствие с член 65 от Правилника за длъжностните лица.
Евентуалните семейни надбавки се добавят към обезщетението за безработица. Вноските към общата здравноосигурителна схема (ОЗОС) на Европейския съюз (5,1 % от референтната основна заплата на безработния) се изплащат от фонд „Безработица“.
1.2Правна рамка
-Член 28а от Условията за работа на другите служители, изменени с Регламент № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г.
-Член 96 от Условията за работа на другите служители и член 5 от приложението към Условията за работа на другите служители, изменени с Регламент № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г.
-Членове 135 и 136 от Условията за работа на другите служители, изменени с Регламент № 1239/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2010 г. (OВ L338, 22.12.2010 г.) 4 .
-Член 65, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица относно актуализирането на възнагражденията и на определени суми.
-Регламент № 91/88 на Комисията от 13.1.1988 г. относно определяне на разпоредбите за прилагане на член 28а от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (ОВ L 11, 15.1.1989 г.) 5 .
-Правилник на Комисията от 14.7.1988 г. в резултат на общо съгласие, потвърдено от председателя на Съда на Европейските общности на 4.7.1989 г., за определяне на условията за прилагане на разпоредбите относно отпускането на обезщетения за безработица на срочно наети служители в изпълнение на член 28а, параграф 10 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз.
2Финансово състояние и салдо на паричните средства на фонд „Безработица“ за периода 2015—2020 г.
В настоящия раздел са представени промените във финансовото състояние на фонд „Безработица“, по-специално неговите приходи и разходи.
Навсякъде сумите, посочени под графа „Обезщетения за безработица“, включват основното обезщетение за безработица и всички семейни надбавки. Приспаднати са всички социални помощи, получени на национално ниво (обезщетения за безработица, семейни надбавки, обезщетения за болест, помощи за майчинство и др.). Накрая, както бе посочено по-горе(1.1), вноската по ОЗОС се финансира от фонд „Безработица“ (5,1 % от референтната основна заплата на безработното лице).
Фонд „Безработица“ използва два инструмента за управление на своите приходи и разходи:
·текуща сметка за събиране на приходите и за изплащане на обезщетенията;
·срочни сметки за депозиране на натрупаните излишъци.
2.1Салдо на паричните средства: текущи резултати и натрупани салда за периода 2015—2020 г.
Според принципа на касовата отчетност операциите се осчетоводяват само когато е налице входящ или изходящ паричен поток.
В таблица 1 е представена обобщена справка за приходите и разходите, както са били осчетоводени, заедно с получените текущи салда.
В таблица 2 е представена динамиката на финансовите активи на фонд „Безработица“ както в текущата сметка, включена в счетоводната отчетност на Европейската комисия (част I), така и в инвестиционните сметки, управлявани от ГД „Бюджет“ (преди 2019 г. ГД „Икономически и финансови въпроси“ (част II). В част III са посочени консолидираните натрупани излишъци по тези две сметки.
В таблица 3 е показано натрупаното салдо на Фонда. Между 2015 г. и 2018 г. натрупаният излишък се увеличи значително и достигна максимален размер през 2019 г. (30,7 милиона евро). В края на 2020 г. той е намалял (29 милиона евро).
Това може да се обясни с факта, че разходите бяха засегнати от промяната на парламентарния мандат. Разходите за АПС намаляха значително от 2016 г. насам, след което отново нараснаха значително от 2019 г., за да достигнат максимален размер през 2020 г.
През разглеждания период приходите от вноски от различните институции и агенции са се увеличили с почти 10 милиона евро.
2.2Финансово състояние: текущи резултати за периода 2015—2020 г.
При текущото счетоводно начисляване операциите се записват в сметките в момента, в който се дължи вноската във фонд „Безработица“ или плащането на обезщетение за безработица. Това означава, че:
·някои обезщетения за безработица, получени в началото на година N, се отнасят за периоди на дейност от края на година N-1,
·някои суми, платени в началото на година N, се отнасят за периоди на безработица от края на година N-1.
Съгласно приложимите счетоводни стандарти тези операции се включват във финансова година N-1.
В таблица 4 са посочени приходите и разходите съгласно гореописаната логика, като по този начин е представено състоянието на приходите и разходите на фонд „Безработица“ по финансови години.
При разходите се наблюдават сериозни увеличения между 2013 г. и 2015 г., основно свързани със смяната на парламентарния мандат на Европейския парламент и изплащането на обезщетение за безработица на отговарящите на условията акредитирани парламентарни сътрудници. От 2016 г. нататък обаче тези разходи намаляват поради изтичането на правото на обезщетение за безработица на по-голяма част от АПС и удължаването на договорите на ДНС от 3 на 6 години (Реформата на Правилника за длъжностните лица от 2014 г.). Тези разходи отново нараснаха значително през 2019 г. и 2020 г. с края на парламентарния мандат на Европейския парламент (в средата на 2019 г.) и края на мандата на Комисията (края на 2019 г.).
През 2015 г. салдото по текущата сметка на Фонда отчете дефицит от над 3 милиона евро; в периода от 2016 г. до 2018 г. обаче се наблюдава годишен излишък от около 10 милиона евро. След по-малък излишък през 2019 г. Фондът отчете дефицит от 0,5 милиона евро през 2020 г. поради края на парламентарния мандат на Европейския парламент и края на мандата на Комисията.
Текущи резултати за периода 2015—2020 г.
2.3Финансово състояние: разпределение на разходите и приходите по институции и общо за всички агенции за периода 2015—2020 г.
В таблица 5 се посочва разпределението на разходите и приходите по институции, както и общо за агенциите. В първата част на таблицата са посочени абсолютните стойности, а във втората част са показани процентите спрямо общите разходи и приходи. Цикличното въздействие на края на парламентарния мандат на Европейския парламент е особено забележим, с рязък спад на разходите, свързани с Европейския парламент, в размер на 6,5 милиона евро между 2015 и 2016 г., който достигна около 3 милиона евро през 2018 г. Той се увеличава отново от 2019 г. нататък, за да достигне максимален размер през 2020 г. — над 13 милиона евро.
Приносът на агенциите е много по-голям от техния дял от разходите. Това се дължи логически на факта, че една част от служителите им работят на постоянни договори. Следва обаче да се отбележи, че до 2018 г. разходите, свързани с бивши служители на агенциите, намаляха, а след това започнаха отново леко да нарастват (5 милиона евро) през 2020 г., което представлява спад от почти 19 % в сравнение с 2015 г.
3Анализ на осигуряваните лица, бенефициерите и изплащаните обезщетения
3.1Брой на осигурените лица и средно ниво на вноските
В таблица 6 се посочва броят на СНС, ДНС и на АПС, които участват с вноски във фонд „Безработица“ и които работят към 31 декември всяка година.
3.2Брой на бенефициерите на обезщетения за безработица в абсолютно изражение и спрямо броя на осигурените към Фонда лица: „процент на безработица“ към 31 декември на съответната година
В таблица 7 се посочва броят на безработните, получили пълно обезщетение за безработица или обезщетение, което допълва получаваното от националната система обезщетение за безработица, за месец декември на съответната година.
Отбелязва, че броят на бенефициерите, които са получили обезщетение в продължение на поне един месец от годината, е бил силно засегнат от въздействието на края на предишния парламентарен мандат.
Чрез комбиниране на посочените в таблица 6 данни за СНС, ДНС и за АПС, работещи към 31 декември, и посочения в таблица 7 брой на безработните, получили обезщетения за безработица, е възможно да се изчисли съотношението между броя на бенефициерите на фонд „Безработица“ и броя на осигурените към този фонд лица. Резултатът е представен в таблица 8.
За СНС броят на получателите на обезщетения за безработица като съотношение на членовете на схемата остава стабилен (3 %). Що се отнася до ДНС, бенефициерите като съотношение на членовете на схемата са се увеличили значително, като почти са се удвоили от 1,83 % на 3,56 %.
За 2019 г. и 2020 г. поради края на парламентарния мандат голям брой бивши АПС са ползвали обезщетението (400 през 2019 г. и 291 през 2020 г.). Следователно съотношението между бенефициерите и членовете на схемата е било съществено през тези години (съответно 22 % и 15 %), докато обикновено е около 2 или 3 %. Това съвпада с наблюденията, направени в края на предишния парламентарен мандат.
3.3Брой на изплатените месечни обезщетения за безработица, среден размер, бенефициери и държава на пребиваване на бенефициерите
Съгласно членове 28, параграф 4 и 96 параграф 4 от УРДС обезщетението за безработица се изплаща за период, съответстващ на една трета от трудовия стаж, но ненадвишаващ 36 месеца. В таблица 9 се посочва броят на изплатените на всички бенефициери месечни обезщетения за безработица по години. Таблицата показва въздействието върху АПС на промяната на парламентарния мандат и въздействието на смяната на Комисията върху СНС (въздействие през 2015 г. и 2020 г.).
В таблица 10 по-долу се посочва средният размер на обезщетението за безработица по категории бенефициери. Този размер съответства на общите годишни разходи по категории бенефициери (СНС, ДНС и АПС), разделени на броя на платените месечни вноски. Следва да се отбележи, че обезщетението за конкретен месец може да бъде пълно или да е изчислено пропорционално според броя на дните, през които лицето действително е получавало обезщетение за безработица.
Въпреки че сумите, изплатени на различните бенефициери през 2020 г., са относително стабилни в сравнение с предходната година, може да се види лек спад за АПС в резултат на прогресивно намаляващия характер на обезщетението за безработица.
В таблица 11.1 е посочена средната продължителност в месеци на ползването на обезщетения за безработица, получавани една година, включително и евентуални предходни дължими помощи. Тази продължителност съответства на общия брой на платените дни до 31 декември на посочената година, разделен на броя на бенефициерите на обезщетения за безработица. Така полученият резултат се разделя на 30, за да се получи средната продължителност в месеци на ползването на обезщетения за безработица.
Средната продължителност на обезщетението за безработица в месеци е стабилна през последните 6 години (между 8 и 10 месеца).
В следващите таблици е показана продължителността на периода за обезщетяване по категории бенефициери (договорно/срочно наети служители и акредитирани парламентарни сътрудници).
Договорно наети/срочно наети служители:
Акредитирани парламентарни сътрудници:
Може да се констатира, че през 2015 г., 2019 г. и 2020 г. високият относителен дял (съответно 31 %, 33 % и 31 %) на разходите, направени за акредитираните парламентарни сътрудници, спрямо общите разходи се дължи както на броя, така и на високото ниво на средния размер на месечното обезщетение. А средната продължителност на периода за обезщетяване през 2015 и 2016 г. (13 месеца) е значително по-висока от тази за договорно наети/срочно наети служители, като това е пряка последица от увеличаването на броя на акредитираните парламентарни сътрудници, които получават обезщетение за безработица. След това този период намалява значително, за да достигне минимум през 2019 г. (5 месеца), преди да се удвои следващата година на 10 месеца.
С оглед на принципа на допълняемост в осигурителната схема за безработица, държавата на пребиваване на бенефициера на обезщетение за безработица е от значение, по-специално с оглед на критериите за допустимост до национални обезщетения, които се различават в отделните държави членки.
В таблица 12 се посочват държавите на пребиваване на бенефициерите, които са получили поне едно месечно обезщетение през годината.
Следва да се отбележи, че до края на преходния период на 31 декември 2020 г. Обединеното кралство беше считано за държава членка 6 , която позволява на бившите служители да получават обезщетение за безработица, докато живеят в Обединеното кралство. Освен това след края на преходния период и в съответствие с член 115 от Споразумението за оттегляне членове 28а, 96 и 136 от УРДС ще се прилагат за други служители на Съюза с каквото и да е гражданство, включително бивши служители, които са участвали в схемата на ЕС за безработица преди края на преходния период, ако пребивават в Обединеното кралство и са регистрирани в службите за безработица на Обединеното кралство.
През 2015 г. почти половината от бенефициерите са регистрирани като търсещи работа в Белгия. Този дял остава стабилен през референтния период, като варира между 42,86 % и 49,47 %.
4ЗАКЛЮЧЕНИЯ
4.1За периода 2015—2020 г.
Поредицата от положителни финансови години между 2016 г. и 2019 г. позволи резервът да остане на равнище над 29 милиона евро въпреки дефицита от 1,3 милиона евро през 2020 г.
В съответствие със заключенията на предходния си доклад относно финансовото състояние на осигурителната схема за безработица Комисията осигури редовен мониторинг на финансовото състояние на схемата. По-специално, Комисията продължи да оценява дали балансът на схемата изисква адаптиране на размера на вноската във финансирането на схемата, като това не е било направено до края на 2020 г.
4.2Перспективи на фонд „Безработица“ в краткосрочен и средносрочен план:
Въз основа на предишни наблюдения изглежда, че значителният резерв, постигнат в края на 2020 г., ще продължи да нараства до края на настоящия парламентарен мандат и прехода към новия мандат на колегиума на членовете на Комисията през 2024—2025 г.
Следва също така да се подчертае, че има други фактори, които биха могли да увеличат разходите, като например използването на срочно наети служители в Комисията, инфлацията, както и настоящата несигурна икономическа обстановка.
Поради това Комисията ще оцени възможностите за инвестиране на суми от резерва в зависимост от пазарните условия. Тя също така ще наблюдава редовно финансовото състояние на схемата, която е била в дефицит през 2020 г., преди да оцени възможността за изменение на договореностите за баланса и финансовата стабилност на Фонда в съответствие с член 28а, параграф 10 от УРДС.