ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 29.6.2022
COM(2022) 289 final
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
Доклад за стратегическо прогнозиране за 2022 г.
Взаимосвързаност на екологичния и цифровия преход в новия геополитически контекст
I.Въведение
Светът преминава през тектонични геополитически промени, засилващи мегатенденциите, които вече засягат ЕС. Дългосрочните последици от военната агресия на Русия срещу Украйна, включително за енергетиката, храните, икономиката, сигурността, отбраната и геополитиката, явно ще повлияят на пътя на Европа към постигане на справедлив екологичен и цифров преход. Тези и други бъдещи предизвикателства обаче няма да отклонят Европейския съюз от дългосрочните му цели. С подходящия набор от политики те могат да послужат като катализатор за ускоряване на постигането им. В крайна сметка това би могло да повиши нашата издръжливост и отворена стратегическа автономност в различни области — от енергетиката, храните, сигурността и доставките от критично значение, включително суровините, необходими за прехода, до авангардните технологии.
На този нов геополитически фон и въз основа на пълноценно прогнозиране, Докладът за стратегическо прогнозиране за 2022 г. представя далновиден стратегически анализ на взаимодействието между екологичния и цифровия преход. И двете теми са на първо място в политическия дневен ред на ЕС и тяхното взаимодействие ще има огромни последици за бъдещето. Успехът им ще бъде от ключово значение и за постигането на целите за устойчиво развитие на ООН. Макар че са различни по своята същност и всяка от тях е обект на специфична динамика, взаимосвързаността между тях — тоест способността им да се подсилват взаимно — заслужава по-внимателно разглеждане. Екологичният преход няма да се осъществи без целите и политиките, заложени в Европейския зелен пакт — междусекторна стратегия за постигане на неутралност по отношение на климата и намаляване на влошаването на околната среда до 2050 г. Доскоро преходът към цифрови технологии се осъществяваше само с ограничени съображения за устойчивост. За да се намалят неблагоприятните странични ефекти и да се реализира пълният му потенциал за постигане на екологична, социална и икономическа устойчивост, цифровият преход изисква създаването на подходяща политика и управление, както е представено в „Цифров компас“ и „Подготвени за цел 55“.
По пътя към 2050 г. двойният преход ще зависи от способността за мащабно внедряване на съществуващи и нови технологии, както и от различни геополитически, социални, икономически и регулаторни фактори. Въз основа на техния анализ в настоящото съобщение се посочват десет ключови области, в които ще са необходими действия. Необходим е всеобхватен, ориентиран към бъдещето и стратегически подход към двойния преход, като се признава геополитическият му характер, за да се засилят допълнително синергиите и да се преодолеят напреженията.
II.Синергии и напрежения между екологичния и цифровия преход
Цифровите технологии могат да играят ключова роля за постигане на неутралност по отношение на климата, намаляване на замърсяването и възстановяване на биологичното разнообразие. Чрез измерване и контрол на вложените ресурси и с повишена автоматизация, технологиите като роботиката и интернет на нещата могат да подобрят ефективността на ресурсите и да засилят гъвкавостта на системите и мрежите. Енергийно ефективното управление на данни, базирано на блокчейн технологията, в рамките на целия жизнен цикъл и веригата за създаване на стойност на продуктите и услугите може да ускори напредъка към по-кръгова икономика и конкурентоспособна устойчивост. Цифровите технологии биха могли също така да подпомогнат мониторинга, докладването и проверката на емисиите на парникови газове за целите на ценообразуването на въглеродните емисии. Цифровите паспорти на продуктите дават възможност за по-добро проследяване на материалите, компонентите и цялостния продукт и правят данните по-достъпни, което е от съществено значение за жизнеспособните кръгови бизнес модели. Цифровите близнаци могат да улеснят иновациите и проектирането на по-устойчиви процеси, продукти или сгради. Квантовите изчислителни технологии ще улеснят симулациите, които са твърде сложни за класическите компютри. Базираните в космоса технологии за данни, предоставящи глобална информация в реално време, следят напредъка към устойчивост. Споделянето на данни или игровизацията могат да увеличат участието на обществеността в управлението на двойния преход и съвместното създаване на иновации.
Екологичният преход също ще промени цифровия сектор. Възобновяемите енергийни източници, водородът от възобновяеми източници, ядрената енергия (включително малките модулни реактори) и технологията за ядрен синтез ще бъдат важни в контекста на нарастващите енергийни нужди в цифровия сектор. Насърчаването на политики за постигане на неутралност по отношение на климата и енергийна ефективност за центровете за данни и облачните инфраструктури до 2030 г., включително чрез задоволяване на тяхното търсене на електроенергия със слънчева или вятърна енергия, ще подпомогне преминаването към по-екологични базирани на данни технологии, като например анализа на големи информационни масиви, блокчейн технологията и интернет на нещата. Въпреки това забавянето във внедряването на съоръжения и инфраструктура за производство на енергия от възобновяеми източници може да представлява предизвикателство. По-доброто планиране на местоположението и използването на подходящи технологии може да позволи повторното използване на топлината, произведена от центровете за данни, в сектора на услугите. Финансирането за устойчиво развитие ще помогне за мобилизирането на неутрални по отношение на климата инвестиции в цифровия сектор. По-добрият дизайн, по-кръговите бизнес модели и производствени модели могат да спомогнат за намаляване на отпадъците от електронно оборудване. Що се отнася до търсенето, потреблението и практиките на предприятията и гражданите ще бъдат важни за намаляване на потреблението на енергия при използването на цифрови технологии.
Ако цифровите технологии не станат с по-висока енергийна ефективност, широкото им използване ще увеличи потреблението на енергия. Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) са отговорни за 5—9 % от световното потребление на електроенергия и за около 3 % от емисиите на парникови газове. Липсата на договорена рамка за измерване на въздействието на цифровизацията върху околната среда, включително възможния обратен ефект на повишено потребление , води до значителни разлики в тези оценки. Проучванията обаче показват, че потреблението на електроенергия в областта на ИКТ ще продължи да нараства, което се дължи на все по-широкото използване и производство на потребителски устройства, търсенето от страна на мрежите, центровете за обработка и съхранение на данни и криптоактивите. Потреблението на енергия ще се увеличи и поради по-широкото използване на онлайн платформи, търсачки, концепции за виртуална реалност, като метавселената, и платформи за стрийминг на музика или видео. От друга страна, внедряването на следващи поколения интегрални схеми с ниско потребление на енергия и по-ефективни технологии за свързване (5G и 6G, мрежи, задвижвани от изкуствен интелект) може да намали общия отпечатък на ИКТ.
Допълнителни напрежения ще възникнат във връзка с отпадъците от електронно оборудване и екологичния отпечатък на цифровите технологии. По-голямата зависимост от електрониката, телефоните и компютърното оборудване ускорява производството на отпадъци от електронно оборудване в световен мащаб, което може да достигне 75 милиона тона до 2030 г.. Понастоящем в ЕС само 17,4 % от тях се обработват и рециклират по подходящ начин, докато производството на отпадъци от електронно оборудване се увеличава с 2,5 милиона тона годишно. Без подходящи политики всяко преминаване към нови стандарти или технологии ще изисква масова подмяна на оборудването. Например, за да се възползват напълно от предимствата на 5G и 6G, потребителите ще трябва да подменят оборудването си, тъй като повечето съществуващи смартфони, таблети и компютри ще бъдат съвместими само с предходни версии. Напредъкът в цифровизацията също ще увеличи използването на вода, например за охлаждане на центровете за обработка и съхранение на данни или за производството на интегрални схеми. Добивът и преработката на суровините, необходими за двойния преход, пораждат екологични и етични проблеми. Накрая, рисковете, свързани с климата и околната среда, ще се отразят на продължителността на живота и функционирането на критичните цифрови инфраструктури. През следващите 30 години разходите за щети от екстремни метеорологични явления в ЕС могат да нараснат с 60 %.
Като цяло, при правилно управление, цифровите технологии могат да спомогнат за създаването на неутрална по отношение на климата и ресурсно ефективна икономика и общество, като намалят използването на енергия и ресурси в ключови икономически сектори и сами станат по-ефективни по отношение на ресурсите.
III. Критични технологии за двойния преход
Енергетиката, транспортът, промишлеността, сградният фонд и селското стопанство са секторите с най-големи емисии на парникови газове в ЕС. Затова намаляването на техния отпечатък, както е предвидено и в пакета „Подготвени за цел 55“, и укрепването на тяхната устойчивост на въздействия е от решаващо значение за успешния двоен преход. Въпреки това, без подходящи технологии и политики, може да е по-трудно да се ограничи неблагоприятното въздействие на тези сектори върху околната среда. В световен мащаб това е особено актуално, тъй като очакваното население от 9,7 милиарда души до 2050 г. с по-високи средни доходи ще се нуждае от повече храна, промишлени продукти, енергия, жилища, мобилност и вода.
До 2030 г. по-голямата част от намаляването на емисиите на CO2 ще се дължи на наличните днес технологии. Въпреки това неутралността по отношение на климата и кръговата икономика до 2050 г. ще бъдат възможни благодарение на разработването на нови технологии, които понастоящем се намират в експериментална фаза или на етапа на демонстрация или разработване на прототипи.. Това включва различни цифрови технологии, които може да насърчат взаимосвързаността между всички сектори.
1.Цифровизация на енергетиката
Военната агресия на Русия срещу Украйна придаде по-голямо значението на геополитическите аспекти на прехода към чиста енергия, като се подчерта необходимостта от ускоряването му и от обединяване на усилията за постигане на по-устойчива енергийна система и истински енергиен съюз. ЕС предложи амбициозни варианти за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията върху потребителите (особено уязвимите и застрашените от енергийна бедност) и промишлеността, както и за укрепване на сигурността на енергийните доставки в ЕС. В средносрочен план интегрираната система на ЕС, която се основава предимно на производството на чиста енергия, диверсификацията на енергийните доставки, както и на увеличаването на икономиите на енергия и енергийната ефективност във всички сектори, е най-рентабилното решение за намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаемите горива. Например, цялостното изпълнение на пакета „Подготвени за цел 55“ ще доведе до намаляване на потреблението на газ в ЕС с 30 % до 2030 г. Това е още по-важно, тъй като напредъкът на двойния преход ще увеличи търсенето на електроенергия.
Цифровизацията може да укрепи енергийната сигурност на ЕС. Цифровите технологии могат да осигурят по-ефективни потоци от енергоносители и да увеличат взаимосвързаността между пазарите. Те могат да осигурят необходимите данни за съпоставяне на търсенето и предлагането на по-дезагрегирано ниво и почти в реално време. Прогнозирането на производството и търсенето на енергия може да се подобри с помощта на цифрови технологии, нови сензори, сателитни данни и блокчейн. Това ще позволи на интелигентните мрежи да адаптират потреблението към метеорологичните условия, които влияят на производството на променлива енергия от възобновяеми източници. Това ще даде възможност за ефективно управление и разпределение на енергията от възобновяеми източници, ще улесни трансграничния обмен и ще предотврати прекъсванията. Цифровизацията ще даде възможност на хората и предприятията да преминат към зелени енергийни източници, да регулират потреблението или дори да търгуват с енергия. „Енергията като услуга“ и иновативните енергийни услуги, базирани на данни, могат да променят начина, по който доставчиците на енергия и потребителите си взаимодействат. Освен това микромрежите и самоорганизираните мрежи могат да се превърнат в начин за управление на енергийната система отдолу нагоре. За да се повиши устойчивостта срещу въздействията на хибридните заплахи, цифровизацията на енергийните системи ще изисква повишени възможности за киберсигурност и сигурни, автономни и повсеместни комуникационни системи, като например сигурна космическа свързаност.
2.Осигуряване на по-екологичен транспорт с помощта на цифрови технологии
В съчетание с нарастването на населението и повишаването на стандарта на живот търсенето на транспорт ще продължи да расте. В световен мащаб пътническият транспорт може да се увеличи почти три пъти между 2015 и 2050 г. Очаква се до 2050 г. пътническият автомобилен транспорт в ЕС да нарасне с около 21 %, а товарният — с 45 %, независимо от усилията за прехвърляне на повече трафик към други видове транспорт, като например железопътен или воден
. Урбанизацията, нарастващата осведоменост на потребителите, променящите се разходи за устойчиви транспортни възможности (които днес все още са сравнително високи) и новите бизнес модели (включително по отношение на управлението на веригата на доставки) също ще окажат влияние върху сектора. Освен това цифровизацията може допълнително да ускори хибридизацията на работното място, като засегне местната и трансграничната мобилност на работниците.
В съчетание с цифровите технологии, по-широките приложения на акумулаторите от следващо поколение ще позволят значителна промяна на мобилността към устойчивост. Това се отнася за различни видове транспорт, включително пътнически и товарен, тежкотоварни камиони или авиация. Например електрическите въздухоплавателни средства биха могли да свързват малки регионални летища в целия ЕС. Управлението на допълнителното търсене на електроенергия от транспорта, както за директна електрификация, така и за масово производство на възобновяеми и нисковъглеродни горива за трудни за намаляване на въглеродните емисии сектори като авиацията и водния транспорт, трябва да бъде съчетано с подобряване на енергийната ефективност на електрическите превозни средства. Това изисква и подход на ниво система за интегриране на сензори, изчислителна мощ и усъвършенстван софтуер. Използването на данни от превозните средства и тяхната среда може да оптимизира зареждането. Двупосочното зареждане би могло да осигури гъвкавост на интелигентните електрически мрежи, като подпомогне интегрирането на възобновяемата енергия и нейното максимално използване. Освен това, в комбинация с базирани в космоса услуги, цифровизацията може да подпомогне надеждни решения за свързани и автоматизирани (включително автономни) плавателни съдове и превозни средства, като допринесе за повишаване на ефективността на управлението на трафика и намаляване на разхода на гориво. Експерименталните проекти, като например тестови центрове или живи лаборатории, които позволяват тестване на решения за мобилност в реална среда, могат да помогнат за по-доброто разбиране на нуждите на крайните потребители. Цифровите близнаци на автомобилите могат да предоставят пълни данни за функционалните характеристики в реално време, историята на обслужването, конфигурацията, подмяната на части или гаранцията. Интелигентната мобилност ще изисква големи инвестиции за разработване на нови технологии и инфраструктури, както и достъп до различни цифрови технологии, като изкуствен интелект, облачни технологии или полупроводници. Освен това, за да се достигне критична маса и да се избегне зависимостта от големи доминиращи участници, предприятията от сектора ще трябва да изграждат партньорства, да обединяват инвестиции и да се договарят за общи стандарти, инфраструктури, платформи и рамки за управление. Ключово значение ще има и приемането от обществото на самоуправляващите се автомобили и свързаната с разходите достъпност.
Цифровизацията и изкуственият интелект също така ще стимулират появата на по-ефективни мултимодални решения за мобилност чрез комбиниране на всички видове транспорт в една оперативно съвместима платформа, като например „мобилността като услуга“ или „транспортът като услуга“. Това може да повиши ефективността, избора на потребителите, възможността за достъп и ценовата достъпност, особено на обществения транспорт. Освен това цифровите платформи ще стимулират други възможности, като например обединяване и споделяне. Цифровите технологии са от ключово значение и за създаването на свързани мултимодални услуги за мобилност в градовете, както и в отдалечените и селските райони, които да предоставят възможност за гражданите и предприятията на достъп до и избор между различни възможности за превоз на пътници и товари. Освен това новите технологии и решения с ниски емисии, цифрови технологии и решения, основани на изкуствен интелект, като например безпилотните летателни апарати, имат потенциала да предложат широк спектър от нови приложения и услуги — от доставка на стоки до медицинска помощ. Това ще изисква допълнителна оперативна съвместимост между различните видове транспорт, оператори и платформи, както и повсеместна свързаност. По-специално по-добрият и по-широк достъп до данни за мобилността ще помогне на публичните органи да наблюдават и планират транспортните дейности, инфраструктурата и услугите и да постигнат по-добро съответствие между търсенето и предлагането при по-ниски разходи и въздействие върху околната среда. Достъпът до данни е от ключово значение и за подобряване на управлението на трафика и за предоставяне на клиентите и предприятията на по-широк избор от решения за устойчива мобилност.
3.Стимулиране на климатичната неутралност на промишлеността чрез цифрови технологии
За да се постигне неутралност по отношение на климата през 2050 г., още до 2030 г. промишлеността на ЕС ще трябва да намали емисиите си на СО2с 23 % в сравнение с 2015 г. На промишлеността в световен мащаб се падат 37 % от крайното потребление на енергия и около 20 % от общите емисии на парникови газове. Четири енергоемки индустрии — стоманодобив, циментова, химическа, целулозно-хартиена — отговарят за около 70 % от общите глобални емисии на CO2. Те са и най-големите индустриални потребители на енергия в ЕС.
Цифровите технологии ще бъдат важни за управлението на търсенето и предлагането на големи промишлени потребители на енергия в система с разнообразни източници и суровини. Интелигентните измервателни уреди, включително спомагателните измервателни уреди, и сензорите могат да повишат енергийната ефективност, като предоставят информация в реално време за потреблението на енергия и я въвеждат в инструментите за управление на енергията. Системите за надзорен контрол, анализ на големи информационни масиви и събиране на данни ще подобрят ефективността на промишлените процеси, както и данните за процесите, за да се даде възможност за вземане на по-интелигентни решения. Цифровите близнаци ще помогнат за подобряване на проектите на системите, за тестване на нови продукти, за наблюдение и осигуряване на превантивна поддръжка, за оценка на жизнения цикъл на продуктите и за избор на оптимални материали. Оптимизацията, базирана на данни, ще помогне за подобряване на съществуващите материали, разработване на по-екологични алтернативи и удължаване на техния живот. Мониторингът и проследяването предоставят информация за материалите или частите, използвани в продуктите, което би могло да стимулира кръговостта чрез по-добра поддръжка и висококачествено рециклиране в затворен цикъл. Интегрирането на производствени, цифрови и други модерни технологии, като роботика или 3D и 4D печатане, също ще играе важна роля. Въвеждането на цифрови решения в промишления сектор изисква по-високи нива на технологична готовност и киберсигурност, за да се защитят данните за промишлените процеси и надеждността на тяхното функциониране.
4.Създаване на зелени сгради с помощта на цифровизацията
Демографските тенденции и урбанизацията ще доведат до промени в търсенето на сгради. Нарастващото градско население ще удвои размера на световния сграден фонд до 2060 г. В ЕС броят на хората, живеещи в предимно градски и междинни райони, може да достигне 80 % до 2050 г. Ще има и повече малки домакинства, които вероятно ще консумират повече енергия на човек, отколкото по-големите. Тези тенденции, съчетани с използването на цифрови уреди за дистанционна работа, образование, интелигентен или независим живот, ще увеличат потреблението на енергия в сградите. Понастоящем в ЕС на този сектор се падат 40 % от потреблението на енергия, а 75 % от сградния фонд е енергийно неефективен.
За да се постигне неутралност по отношение на климата и значителни ползи от гледна точка на нулевото замърсяване, до 2030 г. новите сгради ще трябва да бъдат с нулеви емисии, а една пета от съществуващите ще трябва да бъдат модернизирани. Постигането на неутралност по отношение на климата в този сектор изисква замяна на отоплението с изкопаеми горива с устойчиви алтернативи, като например термопомпи, намаляване на въглеродния отпечатък от използването на вода и подобряване на цялостната енергийна ефективност, като същевременно се гарантира, че решенията са достъпни за всички. Това ще допринесе за постигането на целта на ЕС за обновяване на 35 милиона енергийно неефективни сгради до 2030 г. Интелигентните сгради и измервателни уреди могат да помогнат за постигането на тези цели и за справяне с енергийната бедност. До 2030 г. информационното моделиране на сградите би могло допълнително да повиши енергийната и водната ефективност в сектора, като осигури дългосрочен анализ на проектните решения при строителството и използването на сградите. Наличието на анонимизирани данни, интелигентни уреди, както и поведението на потребителите, ще даде възможност за целеви инвестиции в обновяване. Цифровите дневници и анализът на жизнения цикъл ще са необходими за оценка, докладване, съхраняване и проследяване на информацията за емисиите през целия жизнен цикъл и ще помогнат за намаляване на въздействието на материалите върху околната среда и за предотвратяване на използването на токсични материали. Цифровите близнаци могат да променят начина, по който се планират, наблюдават и управляват градските пространства. Това би могло да доведе до намаляване на емисиите в градовете, повишаване на ефективността на ресурсите и качеството на живот, по-добро използване на сградното пространство, както и до по-голяма устойчивост на сградите на опасни събития.
5.По-интелигентно и по-екологично земеделие
Климатичните и екологичните кризи, демографските промени и геополитическата нестабилност ще поставят под въпрос издръжливостта на селското стопанство на ЕС и пътя му към устойчивост. Ако не се предприемат политически действия, глобалните селскостопански емисии могат да се увеличат с 15—20 % до 2050 г. Прогнозите са, че дотогава 10 % от световната площ, която понастоящем е подходяща за отглеждане на култури и животни, ще бъде неподходяща от климатична гледна точка. Ще се появят и други заплахи за биосферата, водите, почвите или биоразнообразието. В новия геополитически контекст ЕС трябва да намали зависимостта си от вноса на фуражи, изкуствени торове и други входящи ресурси. Това трябва да стане без да се подкопава производителността, продоволствената сигурност или екологизирането на сектора, като същевременно се преодолява продоволствената несигурност в страните партньори с ниски доходи.
Ако се използват правилно, цифровите технологии могат да дадат възможност за интелигентно и по-екологично земеделие. По-широкото използване на цифрово наблюдение на място (за адаптиране на обработките към конкретните условия) и базираните в космоса услуги на ЕС биха могли да намалят използването на вода, пестициди, торове и енергия, което ще бъде от полза и за здравето на хората и животните. Цифровите близнаци ще предоставят данни за управление на диверсификацията на продуктите и ще използват функционалното биоразнообразие за преосмисляне на борбата с вредителите. Квантовите изчислителни технологии, в комбинация с биоинформатиката и растителната геномика, могат да подобрят разбирането на биологичните и химичните процеси, необходими за намаляване на пестицидите и торовете. Цифровите платформи, които улесняват местната дистрибуция и предотвратяват разхищението на храни, могат да стимулират местното производство и да съкратят веригите на потребление. Спътниковите данни, сензорите, блокчейн и данните от цялата верига за създаване на стойност могат да увеличат проследимостта и прозрачността. Отворените цифрови платформи в селското стопанство, които осигуряват основа за сигурен и надежден обмен на данни и цифрови услуги, като например прецизно земеделие, биха могли да засилят коректното сътрудничество във веригата за създаване на стойност и да създадат ефективни пазари. По-широкото разпространение на тези технологии ще изисква по-ниски разходи за инсталиране и поддръжка и по-добра свързаност в периферните и селските райони. Освен това цифровите решения, разработени за стандартизирани процеси, ще трябва да поддържат по-разнообразни модели на земеделие. Доверието, високите нива на сигурност и подходящите умения ще определят възприемането на технологиите, свързани с двойния преход.
IV. Геополитически, икономически, социални и регулаторни фактори, определящи двойния преход
Настоящите геополитически промени потвърждават необходимостта от ускоряване на двойния преход, като се подсилят издръжливостта и отворената стратегическа автономност на ЕС. Последиците от военната агресия на Русия срещу Украйна вече промениха геополитическите и икономическите реалности. Това включва различни фактори, свързани с двойния преход: рязко покачване на цените на енергията и храните и свързаните с това социални последици, потенциална необходимост от временно увеличаване на използването на въглища, допълнителен натиск върху публичните финанси, по-високи нива на инфлация, повишени кибернетични рискове, проблеми с веригите на доставки и нарушен достъп до суровини от изключителна важност и технологии. Новото усещане за неотложност да се ускори преходът от изкопаеми горива може да се окаже повратна точка за екологичния преход. Геополитическата ситуация също така ще стимулира трансформацията на веригите на доставки в резултат на промените в световните разходи за труд и производство, както и на последиците от пандемията от COVID-19. Това ще засили натиска за преминаване към по-малко уязвими, по-диверсифицирани и по-надеждни вериги на доставки и евентуално към вериги за доставки само през партньорски държави („friend-shoring“). В някои случаи това би могло да доведе и до намаляване на въглеродния отпечатък и да насърчи кръговата икономика. В този контекст партньори на ЕС като Южна Корея, САЩ и Япония например също са въвели или наскоро са започнали да изграждат системи за мониторинг на веригите на доставки и вътрешния капацитет.
Осигуряването на достъп до суровини от изключителна важност ще бъде от първостепенно значение за двойния преход на ЕС. Понастоящем зависимостта на ЕС от трети страни, включително Китай, по отношение на редица суровини от изключителна важност е дори по-голяма от тази от Русия по отношение на изкопаемите горива. Собственото производство на ЕС представлява едва 4 % от световната верига за доставка на суровини от изключителна важност, използвани в производството на цифрово оборудване, като паладий, тантал или неодим. ЕС също така не разполага с достатъчно развита промишленост за добив, преработка и рециклиране. Напредъкът в разработването на националните находища, включително тези със стратегическо значение за икономиката, досега е недостатъчен, особено поради факта, че проектите продължават да срещат значителни пречки. В същото време постигането на целите за чиста енергия ще изисква все по-големи количества различни суровини, например 3500 % увеличение на използването на литий, ключов компонент за електрическата мобилност. Понастоящем в Чили се намират 40 % от литиевите находища, а в Китай са разположени 45 % от съоръженията за рафиниране на литий в света. Освен това се очаква 330 % увеличение на употребата на кобалт и 30—35 % увеличение на употребата на алуминий и мед. Търговията, сътрудничеството и партньорствата с разнообразен набор от богати на полезни изкопаеми и сходно мислещи държави продължават да бъдат от особено значение. Нарастването на търсенето в световен мащаб засилва конкуренцията за ресурси и вероятно ще влоши концентрацията на производството, като по този начин ще създаде допълнителни геополитически рискове за предлагането. Освен достъпа до суровини от изключителна важност, в новия геополитически контекст от ключово значение ще бъде способността да се определят екологични и социални стандарти, които да гарантират устойчивостта на дейностите по добив, рафиниране и рециклиране, както и на производството на енергия.
В съчетание с достатъчно инвестиции, повишеният кръгов характер и прецизност на производството могат да помогнат за намаляване на тези стратегически зависимости. Цифровизацията може допълнително да ускори кръговостта чрез подобряване на дизайна, повишаване на точността на производството и подобряване на процесите на ремонт, обновяване и рециклиране. Например след 2040 г. рециклирането може да бъде основният източник на ЕС за доставка на повечето преходни метали, наред с продължаващата нужда от първични метали. Рециклирането ще бъде още по-важно, тъй като например производството на стомана или алуминий от скрап е значително по-малко енергоемко от това от суровини. От значение са както количеството, така и качеството на рециклирането. Например замърсяването на стоманата и алуминия с мед води до големи загуби на стойност и съответно до по-голямо потребление на енергия и емисии.
Геополитиката на технологиите ще придобива все по-голямо значение. Достъпът до критични технологии ще осигури конкурентно предимство и ще намали стратегическите зависимости. Ограниченият понастоящем капацитет на ЕС в някои хоризонтални технологии отслабва неговата позиция. Технологичната конкуренция може бързо да се засили, което ще доведе до фрагментация на глобалните иновационни екосистеми. Това може да увеличи разходите и рисковете за киберсигурността, особено за технологиите с двойна употреба, например 5G и 6G инфраструктурата или цифровите технологии в селското стопанство. Това е още по-актуално, тъй като обемът на събраните данни, включително за навиците и поведенческите модели на потребителите, и броят на свързаните уреди ще се увеличат значително. Освен това се очаква да нарасне и съперничеството, основано на ценности и обществени модели. Това вече се вижда в различните подходи към интернет. Например ограничаване на достъпа до определено съдържание (както е в Китай, Русия), прилагане на подход, основан на ценности (например ЕС се фокусира върху неприкосновеността на личните данни и надеждния изкуствен интелект), или насърчаване на специфични модели на управление (до голяма степен приватизирани, както е в САЩ, или управлявани от държавата — китайският киберсуверенитет). Нараства загрижеността за връзките между злонамерените кибердейности и дезинформацията, които застрашават демокрацията, задълбочават разделението и възпрепятстват достъпа до точна информация. Това е от значение, тъй като през последните 30 години напредъкът на демокрацията беше изкоренен: средното ниво на световната демокрация през 2021 г. ще се понижи до нивото от 1989 г. Освен това сегашният геополитически контекст може да повлияе на проектите, свързани с двойния преход в страните партньори, които вече са изправени пред финансови ограничения и ограничения в доставките поради последиците от пандемията от COVID-19. Това предизвикателство става още по-жизненоважно, тъй като за първи път се отбелязва обрат в напредъка на световно равнище по отношение на целите за устойчиво развитие на ООН.
Приспособяването на политиките ни към нов икономически модел ще бъде от ключово значение за осъществяването на двойния преход. Това предполага преориентиране на традиционния възглед за икономическия напредък към по-качествен такъв, основан на благосъстоянието, ефективното използване на ресурсите, кръговата икономика и възстановяването. В крайна сметка постигането на неутралност по отношение на климата, устойчивото използване на ресурсите, нулевото замърсяване и спирането на спада в биоразнообразието изисква дълбока промяна на икономическите и социалните политики, задвижвана от подходяща комбинация от пазарни инструменти (например ценообразуване на въглеродните емисии) и инвестиции в устойчиви проекти както от публичния, така и от частния сектор. Растежът на социалните предприятия и инвестициите за въздействие също са фактор, който стимулира тази промяна.
Двата прехода ще бъдат справедливи или не: приобщаването и достъпността на цените ще обусловят техния успех. Хората с ниски и средни доходи са по-уязвими по отношение на въздействията и разходите, свързани с двойния преход, напр. автоматизация на работните места, достъп до цифрови решения и цифрови обществени услуги, по-високи цени на енергията и храните, финансиране на подобрения в енергийната ефективност на сградите или транспортна бедност. Съществува също така разлика между технологично ориентираните фирми и тези, които изостават в технологично отношение. Регионалните различия в равнището на икономическо развитие и социален просперитет могат допълнително да изострят тези дихотомии. Напреженията на трудовия и капиталовия пазар могат да ги направят по-продължителни и скъпи. В този контекст постигането на неутралност по отношение на климата и устойчивост на околната среда ще бъде възможно само ако е придружено от мерки за подпомагане на тези групи при поемането на свързаните с тях финансови тежести и чрез преодоляване на различията. Постигането на целите на Цифровото десетилетие на ЕС и на Европейския стълб на социалните права ще бъде от решаващо значение за преодоляване на тези различия, но може да са необходими повече действия. Това е още по-убедително с оглед на факта, че най-трудно понасят прехода тези, които са на най-ниското ниво на емисиите. Всъщност понастоящем най-богатите 10 % от европейците отделят на глава от населението повече от три пъти повече емисии от останалите европейски граждани
.
Двойният преход ще доведе до дълбоки промени на пазара на труда в ЕС и на свързаните с него умения. Секторите и регионите, които са силно зависими от въгледобива, добива на изкопаеми горива и свързаните с тях преработвателни и снабдителни вериги, ще загубят работни места. От друга страна, в резултат на екологичния преход ще бъдат създадени нови работни места, например в областта на чистата енергия, обновяването и кръговата икономика
. По подобен начин цифровият преход вероятно ще създаде нови възможности за заетост и стопанска дейност, например в областта на модерните технологии, като същевременно ще доведе до загуба на други работни места, които ще бъдат напълно или частично автоматизирани. По-нататъшната цифровизация, ускорена от COVID-19, също ще се отрази на условията и моделите на работа, както и на достъпа до социална закрила. Тези процеси няма да са непременно едновременни, а въздействието им върху различните дружества, сектори и региони ще бъде неравномерно, което предполага потенциални икономически дисбаланси и дисбаланси на пазара на труда. Промененото съдържание на работните места и преразпределението на заетостта ще изискват различен набор от умения. Като цяло ефектите на двойния преход върху пазара на труда са потенциално допълващи се, със засилващи и отменящи ефекти, които заслужават по-нататъшни изследвания.
Моделите на производство и потребление ще се променят. Технологиите като компютърните услуги „в облак“, интернет на нещата или анализът на големи информационни масиви все повече ще дават възможност за нови бизнес модели, включително за ориентиране към услуги — т.е. продажба по-скоро на услуги, отколкото на продукти. Например производството като услуга ще позволи на по-малките предприятия да използват по-ефективни модерни производствени мощности. Моделите на потребление, които също се обуславят от демографските промени, ще бъдат от голямо значение, тъй като потреблението на домакинствата е причина за до 72 % от световните емисии на парникови газове. Изборът на потребителите, като например използването на електрическо превозно средство, инсталирането на термопомпа или модернизирането на къща, може да намали кумулативните емисии на СО2 с около 55 % в световен мащаб. Изборът на поведение, например промяна на начина на хранене, използване на обществен транспорт или колоездене, също ще бъде от ключово значение както за околната среда, така и за цялостното здраве на населението. Цифровите технологии също ще повлияят на моделите на потребление. С развитието на електронната търговия те ще улесняват потреблението и ще формират потребителските решения, които все повече ще се основават на цифрова информация. Те също така ще стимулират социалната, споделената и кръговата икономика, както и преминаването от притежание към производство и търговия с активи, например възобновяема енергия или предмети втора употреба, като например модни облекла. Личното наблюдение на излагането на замърсяване или на приноса към него и достъпът до данни за околната среда чрез мрежи от микросензори и интелигентни устройства ще дадат възможност на хората да направят своя избор.
Стандартите ще бъдат важни за осъществяване на партньорството. Те могат да подкрепят разработването на методи за изпитване, системи за управление или решения за оперативна съвместимост, необходими за двойния преход. В много случаи те се изискват за достъп до пазара и подпомагат прилагането на законодателството и целите на политиките на ЕС, като например хармонизирания подход на ЕС към устойчивите продукти. Стандартите за данни ще играят важна роля за гарантиране, че експоненциалното нарастване на обема от различни източници и частни данни може да се използва ефективно и надеждно. Въпреки че стандартизацията е от жизненоважно значение за изпълнението на нашите политически цели, много държави извън ЕС все повече я използват агресивно, за да осигурят на своите индустрии по-голям достъп до пазара и внедряване на технологии. В този смисъл ролята на ЕС в оформянето на световните стандарти и гласът на дружествата от ЕС в регионалните органи за определяне на стандарти ще останат ключови.
Публичните и частните инвестиции ще продължат да бъдат ключови за двойния преход, подкрепени и от благоприятните за него капиталови пазари. Дългосрочният бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г., заедно с NextGenerationEU, възлиза на 2,018 трилиона евро. Най-малко 30 % ще бъдат изразходвани за борба с изменението на климата — най-високият дял от най-големия досега бюджет на ЕС. Освен това през 2026—2027 г. 10 % от годишните разходи в рамките на дългосрочния бюджет ще бъдат предназначени за подпомагане на биологичното разнообразие. В 25-те плана, приети досега по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, 40 % са посветени на екологични, а 26 % — на цифрови цели, макар и с малко по-ограничен акцент върху потенциалното използване на цифрови решения за постигане на целите в областта на климата. Важни ще бъдат и специфичните механизми за финансиране, например Фондът за иновации или Фондът за справедлив преход. Въпреки това допълнителните частни и публични инвестиции, необходими за двойния преход, може да възлязат на близо 650 млрд. евро годишно до 2030 г. В настоящата геополитическа ситуация тези оценки вероятно са в долния диапазон на действителните нужди, особено за екологичния преход. Необходими са допълнителни инвестиции, като същевременно се отчитат рисковете от увеличаване на публичния дълг, преориентиране на приоритетите на публичните финанси и несигурните икономически перспективи. Например евентуалното увеличение на разходите за отбрана може да се отрази на публичните бюджети, предназначени за двойния преход. Това увеличава значението на приоритизирането на разходите, подобряването на качеството и структурата на публичните финанси и на гражданско-военните полезни взаимодействия, особено в областта на технологиите и космическите системи. И накрая, избягването на значителни блокирани активи и механизми за блокиране ще изисква по-голямо внимание към инвестиционните решения, които са съобразени с бъдещето, така че да не се налага например сградите, енергийната или промишлената инфраструктура да се извеждат от експлоатация преди края на техния жизнен цикъл, а вместо това да могат да се използват повторно или да се модернизират. Това е важно и за да не се дава предимство на съществуващите пред новите технологии.
V. Ключови области за действие
С оглед на подновеното чувство за спешност, свързано с бързото развитие на геополитическата ситуация, са необходими подходящи политики за увеличаване на възможностите и свеждане до минимум на потенциалните рискове, свързани с взаимодействието между екологичния и цифровия преход до 2050 г.
1. В променящата се геополитическа среда ЕС трябва да продължи да укрепва своята издръжливост и отворена стратегическа автономност в критични сектори, свързани с двата прехода. В енергийния сектор са необходими по-големи усилия за екологични енергийни източници, които да заменят зависимостта ни от изкопаемите горива, като същевременно диверсифицират източниците през преходния период. Разработването на решения за складиране и капацитет за съхранение на настоящи и бъдещи енергоносители, като например водород от възобновяеми източници, също ще бъде от ключово значение. Принципът „енергийната ефективност на първо място“, прилаган в цялото общество и във всички сектори на икономиката, би намалил значително потреблението на енергия. Откритостта и международното сътрудничество ще бъдат от решаващо значение като двигатели за насърчаване на иновациите и технологичното развитие, като същевременно се гарантира спазването на принципите на реципрочност и равнопоставеност. Създаването на благоприятна среда за развитието в ЕС на цифрови промишлени платформи между стопански субекти и между търговци и потребители и улесняването на стратегическото сътрудничество между промишлените екосистеми ще спомогне за укрепване на позицията ни по отношение на технологичната конкурентоспособност. Тя ще подкрепи и появата на новатори в ЕС на нови пазари в ключови сектори. Работата на Обсерваторията на ЕС за критични технологии и процесът на периодичен преглед ще бъдат важни в контекста на настоящите и бъдещите рискове от (технологични) стратегически зависимости. Въз основа на продължаващите усилия за модернизация, наборът от инструменти на политиката в областта на търговията, митниците, конкуренцията и държавните помощи също ще трябва да бъде актуализиран, за да отговаря на предизвикателствата, произтичащи от двойния преход и други пазарни промени, произтичащи най-вече от геополитическата ситуация. Това ще предпази ЕС от неустойчиви продукти и процеси от трети страни, като същевременно ще смекчи последиците от неизбежните краткосрочни разходи както в Европа, така и извън нея. По подобен начин ще бъдат разгледани по-стратегически приносът на Общата селскостопанска политика за продоволствената сигурност, както и другите действия за укрепване на издръжливостта на продоволствените системи с оглед на двойния преход и на отворената стратегическа автономност на Европа в новия геополитически контекст.
2. ЕС трябва да увеличи усилията си за стимулиране на двойния преход в световен мащаб. Следва да се даде приоритет на многостранните отношения, основани на правила, и международното сътрудничество, основано на ценности. Глобалното сътрудничество, включително чрез проактивна програма за научни изследвания и иновации със сходно мислещи партньори, ще бъде важно за ускоряване на развитието на технологиите за двойния преход и за справяне с опасенията, свързани с цифровизацията. Разходите и ползите от двойния преход трябва да бъдат ясно представени на страните партньори, особено на тези, които могат да бъдат негативно засегнати в по-голяма степен. Следва да се засилят екологичната и цифровата дипломация и информационната дейност, като се използва силата на регулирането и стандартизацията и се популяризират ценностите на ЕС. Опитът на ЕС в областта на търговията с емисии чрез тяхното ограничаване, определянето на цена за замърсяването и генерирането на приходи за ускоряване на декарбонизацията и подпомагане на най-уязвимите може да вдъхнови други държави да използват подобни схеми. Следва да се развиват взаимноизгодни стратегически партньорства, особено със съседни и африкански държави. Това включва финансова подкрепа за проекти, свързани с двойния преход, основана на ненарушени условия за търговия и инвестиции, също в съответствие с инициативата на ЕС „Глобален портал“. За целта е необходимо да се развие физическа екологична и цифрова инфраструктура (сигурни 5G и 6G, екологосъобразни транспортни коридори, алтернативни енергийни източници, електропреносни линии, използващи чисти източници на енергия) и да се осигури благоприятна среда за проектите. „Зелените“ облигации могат да бъдат ефективен инструмент за финансиране на двойни инфраструктурни проекти, за да се осигурят ползи за всички.
3. ЕС трябва да управлява стратегически доставките си на стоки от критично значение, за да постигне двойния преход, като същевременно укрепва отбранителните си способности и запазва конкурентоспособността на икономиката си. Развитието на вътрешния капацитет и диверсификацията на източниците на доставки по веригата за създаване на стойност ще допринесат за значително намаляване на съществуващите стратегически зависимости и за предотвратяване на риска от замяната им с нови. Това е от особено значение в областта на суровините от изключителна важност, която изисква дългосрочен и системен подход. ЕС следва да подобри капацитета си за наблюдение на световните стокови пазари, за да предвиди и смекчи прекъсванията по веригата на доставки, и да се снабди, когато е целесъобразно, с инструменти, като например възможности за натрупване на запаси и за възлагане на съвместни поръчки, за да бъде подготвен за следващото прекъсване на доставките. Осигуряването на източниците им ще изисква създаването на стратегически партньорства с богати на полезни изкопаеми страни партньори, особено със сходни възгледи, както и разработването на местни проекти за добив и преработка, като се гарантира високо ниво на опазване на околната среда. ЕС също така трябва да подкрепи и ускори разработването на най-ценните стратегически европейски проекти, включително чрез рационализиране и ускоряване на процедурите за издаване на разрешителни, при пълно спазване на достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда и хармонизираните стандарти за участие на обществеността. Това трябва да бъде допълнено с инвестиции в иновации и преход към кръгова икономика, развитие на градски мини и създаване на пазар за вторични суровини чрез въвеждането на цели за събиране, ефективност на рециклирането и съдържание на рециклираните материали: по-дълготрайните продукти и по-високите нива на качествено рециклиране ще намалят зависимостта от източниците на първични ресурси след 2035 г. Необходими са усилия за насърчаване на най-високите стандарти за устойчивост и иновации, за свеждане до минимум на екологичния и социалния отпечатък на веригата за създаване на стойност на суровините, както и за мобилизиране на мрежата от търговски и инвестиционни споразумения и на финансовата мощ на „Екип Европа“ за привличане на инвестиции в активи по цялата верига за създаване на стойност на суровините в ЕС и в трети страни.
4. ЕС трябва да засили социалното и икономическото сближаване по време на двойния преход. Работниците, предприятията, секторите и регионите в преход се нуждаят от съобразени с конкретните нужди подкрепа и стимули за адаптиране. От ключово значение са социалният диалог, инвестициите за създаване на качествени работни места и своевременното развитие на партньорства между публичните служби по заетостта, синдикалните организации, промишлеността и образователните институции. Това налага също така засилване на социалната закрила и социалната държава, включително механизми за предотвратяване или целенасочено преодоляване на отрицателните въздействия върху общностите и домакинствата с ниски и средни доходи и борба с бедността, както и механизми за спасяване на заетостта и политики, подпомагащи прехода на пазара на труда, за справяне със сътресенията. Двойният преход следва да се подкрепи със стратегиите за регионално развитие и инвестиции, подкрепени от политиката на сближаване, като същевременно се намаляват икономическите, социалните и технологичните различия, включително екологичната несправедливост. Безпроблемната и сигурна свързаност, включително в селските и отдалечените райони, в съчетание с изграждането на капацитет и умения, ще бъде от ключово значение, за да се гарантира, че всички граждани и предприятия могат да се възползват от двойния преход.
5. Системите за образование и обучение трябва да бъдат адаптирани към новата социално-икономическа действителност. Това включва както придобиване на умения за адаптиране към бързо променящите се технологична реалност и пазар на труда, така и зелени умения и осведоменост по отношение на климата, които да подпомогнат създаването на стойност в рамките на екологичния преход и отговорното гражданско участие. Гарантирането на справедлив за всички двоен преход зависи от значителното увеличаване на свързаните с него социални разходи, например в областта на образованието и ученето през целия живот, в рамките на справедлив преход. Необходимо е да се увеличи мобилността на работната сила между секторите и целевата законна миграция. От съществено значение ще бъде и подкрепата за устойчив начин на живот, съобразен с целта за ограничаване на повишаването на глобалната температура до 1,5°C над равнището от прединдустриалната епоха, чрез ангажиране на гражданите и предприятията, осигуряване на ценова достъпност, формиране на политики и инфраструктури, които да ги стимулират.
6. Допълнителни инвестиции следва да се насочат към технологии и инфраструктури, подпомагащи двойния преход. С цел да се засили устойчивостта на ЕС на въздействия и да се улесни двойният преход е необходимо да се предприемат целенасочени реформи и инвестиции за преодоляване на уязвимостта на национално равнище и на равнище ЕС. Съответните макроикономически и секторни политики трябва да бъдат тясно координирани. Необходима е по-нататъшна промяна на инвестициите в посока на дългосрочност и устойчиви активи. ЕС ще трябва да привлече допълнителни частни и публични дългосрочни инвестиции в двойния преход, особено в областта на научните изследвания и иновациите в критични технологии и сектори, усвояването и синергиите между технологиите, човешкия капитал и инфраструктурите. Това изисква благоприятна рамка. Завършването на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари ще бъде от съществено значение за повишаване на стабилността на финансовите пазари, за намаляване на възможните бъдещи рискове за финансовата стабилност и за осигуряване на дълбоки и ликвидни финансови пазари. Това включва насърчаване на рамката за финансиране за устойчиво развитие с цел увеличаване на частните инвестиции в устойчиви проекти. Таксономията на ЕС и залегналият в нея принцип „да не се нанасят значителни вреди“ са важна стъпка в тази посока. Допълнителните инвестиции ще изискват финансови инструменти, съчетаващи частни и публични ресурси. Многонационалните проекти биха могли да улеснят обединяването на ресурсите на ЕС, националните и частните ресурси. Екологосъобразните обществени и частни поръчки следва да бъдат разширени, за да обхванат устойчивите цифрови технологии. Следва да се обмисли възможността за отпускане на субсидии за устойчиво производство и потребление. Социалното предприемачество и инвестициите с положително социално или екологично въздействие от страна на частни участници ще бъдат важни. Необходимо е фискалните политики и данъчното облагане да бъдат адаптирани към двойния преход, да се заделят допълнителни инвестиции за проекти, които го насърчават, и да се осигурят правилните ценови сигнали и стимули за производителите, ползвателите и потребителите.
7. Управлението на прехода изисква стабилни и надеждни рамки за мониторинг. Четирите измерения на конкурентната устойчивост, т.е. справедливост, екологична устойчивост, икономическа стабилност и производителност, изискват амбициозна и интегрирана концепция на политиката, която обръща внимание както на синергиите, така и на напреженията. Необходимото преминаване към нов икономически модел изисква интегриран подход към измерването и наблюдението на благосъстоянието, който да надхвърля БВП и да обхваща настоящите и бъдещите поколения в ЕС и извън него. За да се насочват политическите решения, с които да се реализира пълният ѝ устойчив потенциал, и за да се възползваме от финансирането за устойчиво развитие, е необходима нова и стабилна рамка на равнище ЕС за измерване както на благоприятните ефекти от цифровизацията, така и на цялостния ѝ отпечатък по отношение на емисиите на парникови газове и използването на енергия и ресурси, включително минерали и редкоземни метали. Наличието на точна и надеждна информация и официална статистика може да помогне на гражданите, предприятията и публичните органи да вземат информирани решения. В крайна сметка наблюдението на данните може да помогне на ЕС да прецени дали са необходими допълнителни мерки.
8. Една ориентирана към бъдещето и гъвкава регулаторна рамка на ЕС, в основата на която стои единният пазар, ще благоприятства устойчивите бизнес модели и модели на потребление. Единният пазар и различните му измерения, например в областта на данните или енергията, трябва да се развиват непрекъснато, за да съпътстват двойния преход. Необходима е по-добра регулаторна рамка със стимули за иновации, за да се насърчи кръговата икономика, да се създадат благоприятни пазари, да се укрепят промишлените екосистеми и да се осигури разнообразие от пазарни участници. Административните пречки следва да бъдат систематично отстранявани, за да се улеснят проектите и инфраструктурата, свързани с двойния преход. Нарастващата роля на нематериалните активи ще изисква подходяща за целта рамка за интелектуална собственост. При изготвянето на политиките на ЕС следва да се използват в по-голяма степен цифрови решения, като например цифрови близнаци, изкуствен интелект за прогнозиране или моделиране при оценките на въздействието. Взаимосвързаността на двата прехода би могла да се анализира по-добре при оценките на съществуващото законодателство, като се разглеждат комбинираните ефекти. Потребителите трябва да бъдат защитени от измамни практики, като например заблуждаващи твърдения за екосъобразност или планирано остаряване. Ползите и предизвикателствата на прехода трябва да бъдат обсъдени с обществеността. Участието в процеса на вземане на решения може да бъде засилено с помощта на цифрови технологии или живи лаборатории. Следва да се проучи допълнително използването на изкуствен интелект в подкрепа на участието на гражданите в изготвянето на политики, какъвто е случаят с цифровата платформа, разработена за Конференцията за бъдещето на Европа.
9. Определянето на стандарти ще бъде от ключово значение за двойния преход и за осигуряването на стартовото предимство на ЕС в областта на конкурентната устойчивост. Дизайнът на продуктите, основан на принципа „намаляване, поправяне, повторна употреба и рециклиране“, трябва да стане основен. Настоящите действия за гарантиране на устойчивостта на материалните стоки в ЕС трябва да бъдат съчетани със стандарти за всички сектори, за да се преодолее прекомерното потребление и планираното остаряване. Неотдавнашните предложения на Комисията за задължаване на търговците да предоставят на потребителите информация за трайността и възможността за поправка на продуктите биха могли да осигурят солидна основа за това. ЕС трябва да разработи по-стратегически подход към дейностите по международна стандартизация в съответните глобални формати. За да се гарантира тяхното прилагане, международните стандарти трябва да бъдат съчетани с проследяване и проследимост. Например създаването на глобален стандарт за батериите би могло да изисква цифров паспорт за проследяване на етичния и екологичния отпечатък на техните компоненти. Използването на стандарти за осигуряване на оперативна съвместимост на технологиите и инфраструктурите за двойния екологичен и цифров преход ще позволи също така интегрирането на партньорите на ЕС в процеса на изпълнение.
10. Ще бъде необходима по-силна рамка за киберсигурност и обмен на данни, за да се разгърне потенциалът на технологиите за двойния преход. Подобрената оперативна съвместимост между различните собственици, създатели и потребители на данни в ЕС, включително националните и поднационалните информационни системи, ще улесни обмена на данни от различните участници: публични органи, предприятия, гражданско общество и изследователи. Засилена и по-сигурна рамка за обмен на данни, която изяснява неяснотите относно отговорността и собствеността при предаването на данни, ще защити хората и предприятията; също така ще помогне за изграждането на доверие и приемане на технологиите за двойния преход. Важни ще бъдат общите подходи към референтните показатели за киберсигурност на продукти и услуги, включително изчерпателни набори от правила, технически изисквания, стандарти и процедури. Освен това устойчивостта на критичните субекти и инфраструктури на въздействия трябва да бъде засилена с рамка на ЕС за всички видове опасности, за да се помогне на държавите членки да гарантират, че критичните субекти могат да предотвратяват, да се противопоставят и да се възстановяват от смущения. Достъпността на технологиите за киберсигурност също ще бъде от ключово значение.
VI. Заключения
По-доброто разбиране на взаимодействията между екологичния и цифровия преход е от ключово значение за успешната им взаимосвързаност в условията на различни бъдещи мегатенденции и непредвидени събития. Областите на действие, представени в настоящото съобщение (вж. по-горе), отговарят на необходимостта от максимално увеличаване на синергиите и преодоляване на напреженията между двата прехода. Това изисква динамичен подход за предвиждане на промените и адаптиране на отговорите на политиките, като същевременно се поддържа твърдо курсът към дългосрочните цели. По този начин до 2050 г. успешната взаимосвързаност на екологичния и цифровия преход ще подкрепи нова, възстановителна и неутрална по отношение на климата икономика, която ще намали нивата на замърсяване, ще възстанови биоразнообразието и природния капитал, благодарение на устойчиви цифрови и други технологии. Това ще помогне на ЕС да се позиционира като защитник на конкурентната устойчивост и ще засили неговата издръжливост и отворена стратегическа автономност. Това ще върви ръка за ръка със справедлив преход в полза на всички хора, общности и територии в Европа и извън нея.
Следващият годишен доклад за стратегическо прогнозиране ще се съсредоточи върху ключовите предстоящи предизвикателства и възможности, пред които Европа ще бъде изправена през следващите десетилетия, и ще предостави стратегически прозрения, свързани с укрепването на глобалната роля на ЕС.