ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 1.6.2022

COM(2022) 253 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Към по-устойчив риболов в ЕС: актуално състояние и насоки за 2023 г.

{SWD(2022) 157 final}

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Към по-устойчив риболов в ЕС: актуално състояние и насоки за 2023 г.

1.Въведение

В настоящото съобщение се предоставя допълнителна информация относно състоянието на европейското рибарство и се предлагат насоки във връзка с предложенията на Комисията и консултациите с трети държави относно възможностите за риболов за 2023 г., чиято цел е да се стимулира възстановяването на някои запаси и да се гарантира доброто състояние на запасите при равнището на максимален устойчив улов (МУУ).

Като цяло устойчивостта на рибарството продължи да нараства благодарение на положените от сектора усилия не само за по-нататъшно подобряване на състоянието на запасите, но и за поддържане на устойчивите запаси в добро състояние. В резултат на тези усилия беше постигнато устойчиво равнище при още повече запаси, като особено добри резултати бяха отбелязани в североизточната част на Атлантическия океан.

В международен план през 2021 г. ЕС продължи да бъде ключов фактор за напредъка в работата на регионалните организации за управление на рибарството. Необходими са обаче допълнителни усилия в тази насока — по-специално в Средиземно море, където положението продължава да предизвика загриженост, и в Балтийско море, където се наблюдава обрат в постигнатия напоследък напредък, дължащ се на други видове натиск върху околната среда и морските екосистеми.

Започналата през февруари военна агресия на Русия срещу Украйна засегна по различни начини рибарството — най-вече това в Черно море. Динамичната ситуация, свързана със сигурността в Черно море, доведе до смущение в риболовните дейности, като от съображения за сигурност те бяха временно забранени във водите на някои държави членки (например в румънските води, граничещи с Украйна в района на делтата на Дунав), докато държави членки и други крайбрежни държави издадоха на регионално равнище предупреждения към сектора относно сигурността. Руската военна агресия доведе и до смущения в търговските потоци, в предоставянето на научни консултации и в някои преговори на международно равнище, както и до повишаване на цените на енергията, което налага използването на кризисни мерки в рамките на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА) за преодоляване на значителното сътресение на пазара в сектора на рибарството. Тази ситуация показва колко е важно да се работи за повишаване на издръжливостта, насочена към гарантирането на продоволствената сигурност в Европа, и за постигане на целите на Зеления пакт, по-специално чрез нови иновации и енергиен преход.

2.Напредък при постигането на устойчив риболов в ЕС

2.1.Тенденции при биомасата и риболовен натиск

За да се гарантира устойчивостта на риболовните дейности, уловът не трябва да превишава количеството риба, което може да се възпроизведе всяка година. Запасите се експлоатират устойчиво при МУУ, когато съотношението между действителната смъртност от риболов (F) и смъртността от риболов в съответствие с МУУ (FMSY) е равно на 1 или по-малко.

През 2020 г. общият риболовен натиск във водите на ЕС продължи да намалява, а състоянието на запасите — да се подобрява. Особено положителен е фактът, че благодарение на положените от сектора усилия през 2020 г. общият процент на смъртност от риболов в североизточната част на Атлантическия океан за пръв път е под 1. Някои други запаси обаче остават обект на прекомерен улов и/или са извън безопасните биологични граници, което изисква допълнителен напредък при постигането на целите на общата политика в областта на рибарството (ОПОР). В Балтийско море положителната тенденция през последните години претърпя отрицателен обрат поради бедственото екологично положение и прекомерния улов в миналото. Това доведе до загуба на местообитания за редица рибни запаси, до намаляване на количеството риба в морето, както и до по-малки размери на треската в Балтийско море, а сега и на други запаси в този воден басейн. В Средиземно море се наблюдават действия за постигане на целта за МУУ по отношение на запасите във водите на ЕС и общите запаси, управлявани съгласно многогодишния план за западната част на Средиземно море 1 и от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM), като за първи път от 2003 г. процентът на смъртност от риболов е под 2.

2.2.Определени за 2022 г. възможности за риболов

Определените за 2022 г. възможности за риболов са важна стъпка по отношение на устойчивото управление на рибарството.

В Атлантическия океан, Балтийско море и Скагерак/Категат възможностите за риболов се определят главно като ограничения на улова чрез равнищата на общия допустим улов (ОДУ).

В тези зони по отношение на управляваните само от ЕС запаси бяха определени ограничения на улова в съответствие с МУУ за всички запаси, за които е наличен такъв процент, с изключение на запасите от херинга в западната част на Балтийско море, където бяха предприети други строги мерки в съответствие с многогодишния план за Балтийско море. Бяха предприети и допълнителни защитни мерки по отношение на запасите в тежко положение, като например треската в Категат, треската в източната част на Балтийско море и треската в западната част на Балтийско море. Като цяло балтийските държави членки и заинтересованите страни признават необходимостта от действие за възстановяване на важните рибни запаси със стопанско значение в Балтийско море и дават своя принос за постигането на тази цел.

По отношение на общите за ЕС и Обединеното кралство запаси двете страни се споразумяха за ограничения на улова в рамките на крайния срок, посочен в Споразумението за търговия и сътрудничество 2 , и в съответствие с МУУ за повечето запаси, за които е налично становище за МУУ. Във връзка с четири запаса (за които в становището се препоръчва нулев улов) беше взето различно решение, като двете страни се споразумяха за ограничение на улова на ниско равнище, обхващащо само прилова, за да се предотврати блокирането на смесения дънен риболов. За един от запасите беше постигната договореност за нисък ОДУ, така че да може да продължи събирането на данни.

По отношение на общите запаси, управлявани тристранно с Норвегия и Обединеното кралство, трите страни се споразумяха да се стремят към по-нататъшно възстановяване на запасите от треска в Северно море, като продължат да прилагат коригиращи мерки и определят ОДУ под посочените в становищата равнища за няколко други запаса, които взаимодействат с треската в контекста на смесения риболов. Равнищата на ОДУ за херингата бяха определени под заложените в научните становища. Единственият общ запас с оценка за МУУ, управляван двустранно с Норвегия, беше определен на равнището на МУУ.

По отношение на запасите от скумрия, син меджид и атлантическо-скандинавска херинга крайбрежните държави 3 се споразумяха да определят общите равнища на ОДУ на равнището на МУУ. Предвидено е през 2022 г. да бъдат обсъдени споразумения за разпределяне на съответните квоти, за да се избегне прекомерният улов при липса на такива споразумения.

В Средиземно море и Черно море, за които са характерни многовидовият риболов и многото запаси, общи за Съюза и трети държави, смъртността от риболов при някои запаси се доближи до устойчивите равнища, като през 2020 г. седем от тях достигнаха (FMSY). Независимо от това много запаси все още се експлоатират над устойчивите равнища. Необходимо е решителните усилия за опазване на запасите с цел постигане до 2025 г. на целта за МУУ да продължат, по-специално чрез прилагане на многогодишния план за западната част на Средиземно море и новата стратегия на GFCM до 2030 г. 4 . Във връзка с това следва да се посочи, че чрез възможностите за риболов за 2022 г. вече се прилагат множество мерки, приети от GFCM през 2021 г.

В контекста на заложената в многогодишния план за западната част на Средиземно море цел най-късно до януари 2025 г. да се постигне МУУ за всички дънни запаси, възможностите за риболов определят интегриран и глобален подход, като се основават на различни инструменти за управление и се въвежда насърчителен механизъм, който позволява увеличаване на риболовната дейност, за да се поощри използването на по-селективни риболовни уреди и ефективни мерки в зоните със забрана за риболов. Държавите членки се насърчават да въведат мерки, позволяващи им да се възползват от този механизъм. Наред с това Съветът прие максимални ограничения на улова за повечето дълбоководни скариди, които са обект на прекомерен улов, както и тавани на усилието за улова с парагади.

Интензивната работа в рамките на GFCM, подкрепяна от последователната позиция на ЕС в регионалните организации за управление на рибарството, доведе до приемането на важни решения. Беше договорен дългосрочен план на GFCM за управление на запасите от дребни пелагични видове в Адриатическо море, който е насочен към осигуряването на високи добиви в дългосрочен план в съответствие с МУУ, като през 2022 г. бъдат намалени ограниченията на улова за запасите от хамсия и сардина и бъде „замразен“ капацитетът за пелагичните траулери и корабите с мрежи гъргър. GFCM също така реши да приложи новаторски многогодишен план за дънните запаси в Адриатическо море, с който се определя ограничение на максималния капацитет както за траулерите за дънен риболов, така и за бим траулерите, за да бъде постигната през 2026 г. целта за МУУ за всички основни запаси. Тя прие също така ограничения върху събирането на червени корали, таван на риболовното усилие за голяма корифена в международните води на Средиземно море, за дълбоководни скариди в Йонийско море, Левантийско море и Сицилианския проток, както и ограничения на улова на червенопер пагел; беше взето и решение за продължаване на мерките за защита на европейската змиорка. По отношение на черноморските видове бяха определени равнища на ОДУ за калкана съгласно плана на GFCM, както и автономна квота за цацата.

3.Състояние на флота на ЕС

Обхватът на ОПОР включва и управлението на размера на риболовните флотове, за да се гарантира, че капацитетът им за улов е в баланс с производствения потенциал на рибните запаси. Прекомерният риболовен капацитет е нежелан от екологична и финансова гледна точка, тъй като излага запасите на риск от свръхексплоатация, води до безполезно изгаряне на гориво и намалява рентабилността.

Държавите членки трябва да поддържат флотове в рамките на националните си тавани за капацитет (бруто тонаж) и мощност на двигателя (kW) на плавателните съдове. Те трябва да предприемат действия за намаляване на капацитета на флотовете, които не са в баланс, като изготвят годишни доклади относно биологичната и икономическата устойчивост на флотовете, а когато съществува доказателство за дисбаланс, те трябва да представят планове за действие, с които да компенсират този дисбаланс в рамките на ясно определен срок. Капацитет, изтеглен с публична помощ, не може да се заменя.

В сравнение с 2020 г. има леко намаление на броя, бруто тонажа и мощността на двигателите на корабите — съответно с 0,07 %, 0,1 % и 0,1 %. Вследствие на това през декември 2021 г. регистрираният флот на ЕС (включително активният флот в най-отдалечените региони) включва 74 380 кораба с общ капацитет 1 320 362 GT и 5 304 015 kW.

В докладите си за 2021 г. държавите членки посочват, че поддържат флотовете под пределните граници в изпълнение на изискванията, определени в член 22 от Регламент (ЕО) № 1380/2013. Съществуват обаче сериозни опасения относно точността и надеждността на предоставените от държавите членки декларации за мощността на двигателите, както и относно данните, които са в основата на националните доклади, и наличието или точността на плановете за действие на държавите членки, изисквани съгласно член 22 от същия регламент.

Докладите показват, че има значителни пропуски в предоставянето както на биологични данни в най-отдалечените региони и в източната част на Средиземноморския басейн, така и на икономически показатели. България, Кипър, Испания, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Малта, Португалия и Швеция имат сегменти с 50 или повече кораба, за които не са налични биологични или икономически данни. За Кипър, Франция, Ирландия и Швеция този брой надхвърля 200 кораба.

По отношение на плановете за действие следва да се отбележи, че те невинаги изглеждат достатъчни за преодоляване на дисбаланса. Този проблем предизвиква особено безпокойство в Балтийско море, където има вероятност намаляването на възможностите за риболов да доведе до допълнителен дисбаланс, и в Средиземно море, където риболовът на запасите се извършва при 1,94 пъти равнищата на МУУ и където включването на по-конкретни цели в плана за действие би могло да осигури основа за пълноценното използване на средствата на ЕФМДРА.

Тъй като окончателното преустановяване на риболовни дейности е един от подкрепяните от ЕФМДРА инструменти за премахване на структурния свръхкапацитет на флотовете, Комисията приканва държавите членки да приведат подготвяните за периода 2021—2027 г. програми по ЕФМДРА в съответствие със своите политики за управление на флота.

Успоредно с това Комисията се свързва със съответните държави членки и изисква от тях решаване на проблемите за всеки отделен случай.

4.Икономически резултати

След няколко години, през които цените на горивата бяха на достъпни нива, от март 2022 г. те отбелязаха рязко повишение и към момента са двойно по-високи в сравнение със средната цена през 2021 г. В средата на март 2022 г. риболовният флот на ЕС е плащал около 1,1—1,2 EUR/l гориво.

До изготвянето на доклада на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) относно икономическите резултати на риболовния флот на ЕС (който се очаква през юли 2022 г.) предварителните оценки показват, че ако цените на енергията се запазят на сегашното равнище, през 2022 г. риболовният флот на ЕС-27 като цяло ще загуби 0,3 млрд. евро оперативна печалба.

Въздействието на увеличените цени на енергията обаче варира значително в различните риболовни флотове и риболовни уреди в рамките на ЕС. Ако цените на енергията се запазят на сегашното равнище до края на 2022 г., около 40 % от флота за дребномащабен риболов, 66 % от флота за едромащабен риболов и 87 % от флота за далечен риболов няма да бъдат рентабилни. Най-засегнати ще бъдат сегментите на флота, използващи уреди с по-високо потребление на гориво, като например траловете.

Тези прогнози ще бъдат разгледани допълнително в доклада на НТИКР, който ще бъде публикуван през юли и който ще бъде взет предвид в решенията относно възможностите за риболов за 2023 г.

На 25 март 2022 г. Комисията предприе бързи действия в отговор на кризата, като задейства кризисния механизъм на ЕФМДРА, в резултат на което беше осигурено подпомагане от ЕФМДРА за държавите членки за справяне със значителните смущения на пазара. Това подпомагане може да се комбинира с другите налични кризисни пакети за смекчаване на въздействието от кризата — по-специално с Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи. Остава валидна и възможността за пренасяне на не повече от 10 % от неизползваните квоти за следващата година. На 13 април 2022 г. Комисията представи предложение за законодателно изменение на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), което ще даде възможност за прилагане на допълнителни кризисни мерки.

5.Задължение за разтоварване

Контролът и правоприлагането на задължението на разтоварване остават проблемни. Констатациите от одитите, проведени от Комисията през 2020 г., показват, че държавите членки, в които е извършен одит, не са предприели необходимите мерки за гарантиране на ефективен контрол и правоприлагане на задължението за разтоварване и че операторите извършват недокументирано изхвърляне на улов в значителни количества. Тези констатации се потвърждават от други доклади, включително три оценки на съответствието, изготвени от Европейската агенция за контрол на рибарството. Въпреки това НТИКР посочва напредъка на държавите членки по пилотните проекти за електронните системи за наблюдение като положителна и новаторска стъпка, която ще спомогне за ефективното изпълнение на задължението за разтоварване. Предвид значението на мониторинга и правоприлагането на задължението за разтоварване за успеха на ОПОР, през 2021 г. Комисията образува производства за установяване на нарушение срещу Испания, Франция, Белгия, Ирландия и Нидерландия, тъй като тези държави не са взели подходящите мерки, за да осигурят контрол, правоприлагане и инспекции на задължението за разтоварване и не са гарантирали подробното и точно документиране на улова. Липсата на подходящи мерки в тези зони би могло да доведе до недеклариране или невярно деклариране на големи количество улов.

6.Основни послания и насоки във връзка с предложенията относно възможностите за риболов за 2023 г.

6.1. Основни стъпки към определяне на следващите възможности за риболов

Както и в предходните години, предложенията на Комисията ще се основават на научните становища на ICES и НТИКР, на решенията, взети по време на двустранните преговори с трети държави, на решенията, взети през 2022 г. от регионалните организации за управление на рибарството, и на социално-икономически анализ. Въпреки че поради въздействието на руското нашествие в Украйна върху дейностите на ICES научните становища за някои запаси могат да бъдат забавени, не се очаква това да повлияе на графика за провеждане на съответните заседания на Съвета. В първоначалните си предложения относно възможностите за риболов Комисията ще обхване възможно най-голям брой запаси.

Комисията приканва държавите членки и заинтересованите страни да вземат предвид научните становища веднага след тяхното публикуване. Заинтересованите страни могат също така да отправят препоръки чрез консултативните съвети, националните органи и индивидуално.

Между октомври и декември 2022 г. Комисията ще проведе различни консултации с Обединеното кралство, Норвегия и крайбрежните държави, за да приключи навреме обработката на резултатите в рамките на Съвета по селско стопанство и рибарство през декември.

Освен за установяване на възможностите за риболов Комисията ще работи през цялата година за постигане на напредък по отношение на споразуменията за споделяне на широко разпространените запаси с трети държави, с които понастоящем няма такива споразумения, за да се гарантира устойчивата експлоатация на общите запаси.

6.2. Определяне на възможности за риболов за различни морски басейни

По отношение на запасите в Балтийско море, Скагерак/Категат и югозападните води, управлявани само от ЕС, Комисията ще предложи допълнително поддържане/намаляване на смъртността от риболов в съответствие с равнището на МУУ, когато е налице съответното становище. Когато плановете за управление позволяват по-голяма гъвкавост при определяне на ограниченията на улова, Комисията може да предложи за запасите в добро състояние да се използва горният диапазон на равнищата на МУУ, при условие че съгласно научните становища това е необходимо за постигане на целите за смесен риболов съгласно многогодишния план. За запасите, по отношение на които в научните становища се препоръчва прилагането на нулев улов или при които биомасата е намаляла толкова много, че са под безопасната граница, ще бъдат предложени коригиращи мерки съгласно многогодишните планове с цел възстановяване на запасите. Ще бъдат положени специални усилия за възможно най-скорошното получаване на цялостна научна оценка на МУУ за другите основни запаси.

В контекста на задължението за разтоварване минималните изключения или изключенията въз основа на високия процент на оцеляване при необходимост ще бъдат приспаднати от стойностите, посочени в становището на НТИКР. Комисията ще извърши оценка на напредъка на държавите членки по отношение на изпълнението на сегашните мерки за намаляване на прилова.

По отношение на общите за ЕС и трети държави запаси (Обединеното кралство, Норвегия, крайбрежните държави) през 2022 г. броят на определените в съответствие с научните становища равнища на ОДУ се е увеличил както за запасите, за които е издадено становище за МУУ, така и за запасите, получили предпазно становище. За 2023 г. ЕС ще се основава на изпълнението за 2022 г. и ще продължи да прилага устойчиви равнища на ОДУ в съответствие с научните становища, както е предвидено в ОПОР и Споразумението за търговия и сътрудничество. В зависимост от датата на публикуване на научните становища Комисията ще се стреми да започне консултациите, по-специално с Обединеното кралство и с Норвегия, възможно най-рано през есента.

ЕС също така настоя за започване на консултации за разпределение на квотите за три широко разпространени запаса (скумрия, син меджид и размножаваща се през пролетта норвежка херинга), които са общи за ЕС и други крайбрежни държави. Що се отнася до скумрията, от март 2022 г. има напредък в консултациите, като съответните страни приеха, че консултациите относно синия меджид и херингата следва да се ускорят от септември нататък. Съюзът призовава всички страни към създаване на възможности за устойчив компромис, който да не излага на опасност законните интереси на Съюза и неговата промишленост.

За Средиземно море и Черно море е от съществено значение държавите членки да продължат усилията си за постигане на целите на многогодишния план за западната част на Средиземно море и на GFCM, както и да приемат и прилагат амбициозни оперативни програми по ЕФМДРА за разработване на съпътстващи мерки. Предложението относно възможностите за риболов ще има за цел по-нататъшното изпълнение на многогодишния план за западната част на Средиземно море, включително допълнителното намаляване на възможностите за риболов и разработването на инструменти за управление, така че най-късно до януари 2025 г. да се постигне МУУ за всички запаси, основаващ се на цялостен подход, прилаган в продължение на две години.

Въпреки че след приемането на многогодишния план за западната част на Средиземно море той се подлага на ежегодна оценка от НТИКР, в съответствие със заложените в него изисквания Комисията ще започне подготвителна работа за изготвяне до юли 2024 г. на доклад относно резултатите от плана и неговото въздействие върху съответните запаси и насочените към тях риболовни дейности.

Освен изпълнението на многогодишния план за западната част на Средиземно море, който е от решаващо значение за бъдещето на средиземноморските флотове, управлението на общите запаси също е необходимо за осигуряване на еднакви условия на конкуренция между всички рибари в Средиземно море. Поради това с подкрепата на държавите членки Комисията ще продължи да бъде проактивна в рамките на GFCM. В този дух предложението относно възможностите за риболов за 2023 г. ще обхване и мерките на GFCM, като разшири тези, които вече са в сила, и включи допълнителните мерки, които ще бъдат приети на годишното заседание на GFCM през ноември. По отношение на черноморските видове ще бъдат предложени равнища на ОДУ и квоти за калкана в съответствие с решението на GFCM от ноември 2022 г.

Наред с това, като се има предвид критичното състояние на запасите от европейска змиорка, Комисията проучва начините за справяне с най-актуалното становище на ICES, в което се препоръчва прилагане на нулев улов 6  и проследяване на напредъка на държавите членки в изпълнението на плановете за управление на запасите от змиорка и мерките съгласно Регламента относно запасите от змиорка 7 .

И накрая, GFCM понастоящем работи върху възможните мерки за управление, които трябва да бъдат предприети, по-специално въз основа на резултатите от наскоро приключилата изследователска програма за запасите от европейска змиорка 8 . Във връзка с това през юни научният орган на GFCM ще приеме специализирано становище относно управлението на европейската змиорка в Средиземно море. С него органите с правомощие за вземане на решения ще бъдат информирани за възможните подходи за управление в ЕС.

7.Заключение

През 2021 г. устойчивостта на рибарството в ЕС продължи да нараства, с изключение на Балтийско море, където някои по-рано значителни рибни запаси със стопанско значение намаляват поради екологичното положение в Балтийско море. Необходимо е да бъдат положени допълнителни усилия, по-специално в Средиземно море. С предложенията си относно възможностите за риболов за 2023 г. Комисията ще има за цел по-нататъшното възстановяване на запасите и консолидирането на запасите, които вече са достигнали устойчиви равнища.

Освен на състоянието на рибните ресурси трябва да се обърне внимание и на по-широките морски екосистеми. Във връзка с това Комисията в момента изготвя план за действие за съхраняване на рибните ресурси и опазване на морските екосистеми. Той ще бъде насочен към по-нататъшното опазване на уязвимите видове и местообитания, като в него са предвидени мерки, подкрепени от усъвършенствана база от знания, засилено взаимодействие между заинтересованите страни в областта на рибарството и околната среда и подкрепа за сектора с цел гарантиране на честния и справедлив преход. Тази подкрепа ще продължи да бъде от ключово значение през следващите месеци и години, за да се гарантира устойчивостта на рибарството, по-специално в контекста на военната агресия на Русия срещу Украйна и кризата, свързана с околната среда и климата.

Комисията ще извърши нов преглед на прилагането на ОПОР, като за целта изготви доклад, който трябва да бъде приет до края на годината.

Комисията приканва държавите членки, консултативните съвети, заинтересованите страни и обществеността да споделят мнението си по настоящото съобщение до 31 август 2022 г.

Предварителен график на работата 9

График	Планирано действие
От май до ноември 2022 г.	Научни становища на ICES
От юни до края на август	Обществена консултация относно съобщението
Края на август 2022 г.	Приемане от Комисията на предложението относно възможностите за риболов в Балтийско море
От септември до декември 2022 г.	Годишни консултации относно възможностите за риболов с Обединеното кралство, с Обединеното кралство и Норвегия и с Норвегия
Средата на септември 2022 г.	Приемане от Комисията на предложението относно възможностите за риболов в Средиземно море и Черно море
Октомври 2022 г.	Заседание на Съвета относно възможностите за риболов в Балтийско море Консултации на крайбрежните държави относно широко разпространените запаси в североизточната част на Атлантическия океан
Края на октомври 2022 г.	Приемане от Комисията на предложението относно възможностите за риболов в Атлантическия океан/Северно море
7—11 ноември 2022 г.	Годишно заседание на GFCM
2 декември 2022 г.	Оценка на запасите и становища относно управлението от страна на НТИКР
Декември 2022 г.	Заседание на Съвета относно възможностите за риболов в Атлантическия океан/Северно море Заседание на Съвета относно възможностите за риболов в Средиземно море и Черно море

(1) Регламент (ЕС) 2019/1022 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за установяване на многогодишен план за риболова на запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море и за изменение на Регламент (ЕС) № 508/2014 (ОВ L 172, 26.6.2019 г., стр. 1—17).

(2) Споразумение за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна, ST/5198/2021/INIT (OВ L 149, 30.4.2021 г., стр. 10—2539).

(3) Крайбрежните държави в североизточната част на Атлантическия океан за съответните запаси са Европейският съюз, Обединеното кралство, Норвегия, Исландия, Фарьорските острови, Гренландия и Руската федерация.

(4)   https://www.fao.org/gfcm/2seas1vision/GFCM2030Strategy/es

(5) Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за изменение на регламенти (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 1967/2006, (ЕО) № 1005/2008 на Съвета и Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на контрола на рибарството (COM/2018/368 final, 30.5.2018 г.).

(6)

 Становище на ICES от 4 ноември 2021 г.: ele.2737.nea (ices.dk) : „ICES смята, че в съответствие с подхода на предпазливост уловът във всички местообитания през 2022 г. следва да бъде на нулево равнище“.

(7)  Регламент (ЕО) № 1100/2007 на Съвета от 18 септември 2007 г. относно установяване на мерки за възстановяване на запасите от европейска змиорка (OВ L 248, 22.9.2007 г., стр. 17—23).

(8)   https://www.fao.org/gfcm/technical-meetings/detail/en/c/1507967/

(9) За управляваните от регионалните организации за управление на рибарството запаси във водите на ЕС и в някои води извън ЕС възможностите за риболов се приемат след годишното заседание на тези организации чрез периодични преразглеждания на регламента на Съвета, с който се определят възможностите за риболов.