ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 25.5.2022

COM(2022) 249 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Към директива относно наказателни санкции за нарушаване на ограничителните мерки на Съюза

1.ВЪВЕДЕНИЕ

1.1.Правото на Съюза във връзка с ограничителните мерки

Ограничителните мерки са основен инструмент за насърчаване на целите на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) съгласно член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Тези цели включват опазване на ценностите на Съюза, поддържане на международния мир и сигурност, както и утвърждаване и укрепване на демокрацията, правовата държава и правата на човека.

За съхраняването на тези ценности Съюзът може да налага ограничителни мерки срещу трети държави, образувания или физически лица. Тези мерки включват целенасочени индивидуални мерки, т.е. обезпечаване на активи и забрани за влизане или транзитно преминаване (забрани за пътуване), както и секторни мерки, т.е. оръжейно ембарго или икономически и финансови мерки (например ограничения върху вноса и износа, ограничения върху предоставянето на определени услуги, като например банкови услуги) 1 . Понастоящем в Съюза са въведени над четиридесет различни режима на ограничителни мерки и тяхното използване се е увеличило в последно време. При някои от тези режими се прилагат ограничителните мерки, обявени от Съвета за сигурност на ООН, а в някои случаи се налагат допълнителни ограничения; други се приемат самостоятелно от Съюза. В допълнение към режимите, въведени за специфични за отделни държави ситуации, Съюзът е приел и хоризонтални режими, насочени към разпространението и използването на химическо оръжие, кибератаките, нарушенията на правата на човека и тероризма 2 .

Запазването на международния мир и сигурност е от решаващо значение в сегашния контекст на нахлуването на Русия в Украйна. Съюзът въведе поредица от ограничителни мерки срещу руски и беларуски физически лица и дружества, както и секторни мерки, някои от които са в сила още от 2014 г. В този контекст, за да подобри координацията на равнището на Съюза по отношение на прилагането на тези ограничителни мерки, Комисията създаде работната група „Обезпечаване и изземване“, в която участват службите на Комисията, представители на държавите членки и агенциите на Съюза, като Европол и Евроюст 3 . Освен че осигурява координацията между държавите членки, работната група има за задача и да проучва взаимодействието между ограничителните мерки и мерките на наказателното право.

1.2.Необходимост от засилване на изпълнението на ограничителните мерки чрез наказателното право

Прилагането и изпълнението на ограничителните мерки са преди всичко отговорност на държавите членки. Компетентните органи в държавите членки трябва да преценят дали е налице нарушение на съответния регламент на Съвета и да предприемат подходящи действия. В тази връзка в регламентите на Съвета, приети съгласно член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), систематично се включва разпоредба, с която от държавите членки се изисква да приемат национални правила, предвиждащи ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, които следва да се прилагат в случай на нарушения на разпоредбите на съответния регламент 4 . Тези регламенти обикновено включват:

·ограничителните мерки;

·клаузата за недопускане на заобикалянето на мерки, с която се забранява съзнателното и умишлено участие в дейности, насочени към заобикаляне на въпросните ограничителни мерки 5 ; както и

·други задължения, по-специално за докладване относно предприетите стъпки за прилагане на ограничителните мерки (например докладване пред органите какъв е размерът на обезпечените активи).

Комисията и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност предложиха да се засили разпоредбата за санкциите в Регламенти 833/2014 и 269/2014 на Съвета в рамките на шестия пакет от ограничителни мерки в отговор на агресията на Русия срещу Украйна. Чрез изменените разпоредби държавите членки ще се задължат да определят правилата за санкциите, включително, ако това е целесъобразно, за наказателните санкции, приложими при нарушения на разпоредбите на тези регламенти. Държавите членки трябва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че тези санкции ще се изпълняват и прилагат правилно. Санкциите трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки трябва също така да предвидят подходящи мерки за конфискация на облагите от такива нарушения. Ограничителните мерки се приемат въз основа на член 29 от ДЕС и член 215 от ДФЕС. Въпреки че тези разпоредби служат като правно основание, съгласно което държавите членки са задължени да определят санкции, включително наказателни санкции, никоя от тях не може да се използва за определяне на точните видове и равнища на наказателните санкции. Ограниченото въздействие на задължаването на държавите членки да въведат наказателни санкции, без да има сближаване на наказателните определения и санкции чрез директива, основана на член 83 от ДФЕС, означава, че държавите членки все още няма да имат хармонизиран подход към мерките за конфискация по отношение на нарушаването на ограничителните мерки на Съюза, както и че мерките за обезпечаване, управление и конфискация, предвидени в настоящите и бъдещите достижения на правото на Съюза, свързани с отнемането и конфискацията на активи, няма да се прилагат за нарушаване на ограничителните мерки на Съюза. Дори ако в няколко от държавите членки нарушаването на ограничителните мерки на Съюза вече е криминализирано, разликите между държавите членки могат да доведат до фрагментиран подход в трансграничните дела.

На този фон Комисията отправя предложение за решение на Съвета за добавяне на нарушаването на ограничителните мерки на Съюза към областите на престъпност, предвидени в член 83, параграф 1 от ДФЕС 13 . Добавянето на нарушаването на ограничителните мерки на Съюза към областите на престъпност, предвидени в член 83, параграф 1 от ДФЕС, ще позволи на Комисията, като втора стъпка и съгласно обикновената законодателна процедура, незабавно да предложи директива, в която да се заложат формулировки, близки до тези на определенията за престъпленията и санкциите. С подобно сближаване на наказателните определения и санкции за нарушаване на ограничителните мерки на Съюза ще се допълни предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета, прието също днес, относно отнемането и конфискацията на активи 14 . С това предложение значително ще се укрепи действащата рамка на ЕС за отнемане на активи, състояща се от Директивата относно конфискацията и Решението на Съвета относно службите за отнемане на активи 15 .

Предложената директива относно отнемането и конфискацията на активи допринася за ефективното прилагане на ограничителните мерки на Съюза по два начина. Първо, с нея се изисква от държавите членки да започват при необходимост разследвания за проследяване и идентифициране на активи с цел предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, както и да разширят мандата на службите за отнемане на активи, за да могат те да проследяват и установяват имущество на лица и образувания, подложени на целенасочени финансови санкции от страна на ЕС, и при необходимост спешно да го обезпечават, за да се предотвратява извеждането му извън юрисдикцията. На второ място, чрез изготвянето на подобрена версия на правилата относно отнемането и конфискацията на активи, приложими за нарушаването на ограничителните мерки на Съюза, с предложението ще се гарантира ефективно проследяване, обезпечаване, управление и конфискация на облаги, получени от нарушаването на ограничителните мерки на Съюза, до постигането на сближаване на наказателните определения и санкции за нарушаване на ограничителните мерки на Съюза.

Както се разяснява по-подробно в предложението за решение на Съвета за добавяне на нарушаването на ограничителните мерки на Съюза към областите на престъпност, предвидени в член 83, параграф 1 от ДФЕС 16 , критериите, посочени в член 83, параграф 1 от ДФЕС, за добавяне там на нова област на престъпност, свързана с трансграничното измерение на тази област на престъпност (естество, въздействие, специална необходимост от борба на обща основа), са изпълнени.

Това е така, защото нарушаването на ограничителните мерки на Съюза следва да се квалифицира като област на престъпност и вече е категоризирано като такова от повечето държави членки 17 , но все още не е включено в действащия списък на престъпленията спрямо Съюза, предвиден в член 83, параграф 1 от ДФЕС. Също така това е особено тежка област на престъпност, тъй като е в състояние да продължи заплахите за международния мир и сигурност, да подкопае консолидирането и подкрепата за демокрацията, върховенството на закона и правата на човека и да доведе до значителни икономически, обществени и екологични щети.

Освен това нарушаването на ограничителните мерки на Съюза има ясно, а понякога дори присъщо, трансгранично измерение, което изисква еднакъв трансграничен отговор на равнището на ЕС и на глобално равнище. Тези престъпления не само обикновено се извършват от физически и юридически лица, осъществяващи своята дейност в световен мащаб, но в някои случаи с ограничителните мерки на Съюза дори се забраняват трансграничните операции (например ограничения върху банковите услуги).

Освен това обстоятелството, че държавите членки имат много различни определения и санкции за нарушаването на ограничителните мерки на Съюза съгласно тяхното административно и/или наказателно право, показва, че едно и също поведение може да бъде подложено на различни санкции и различни равнища на привеждане в изпълнение. Това създава риск от избор на най-благоприятна юрисдикция от страна на физическите лица и дружествата и като цяло води до подкопаване на доверието в целите на Съюза за поддържане на международния мир и сигурност и отстояване на общите ценности на Съюза. Следователно съществува специална необходимост от общи действия на равнището на Съюза за справяне с нарушаването на ограничителните мерки на Съюза посредством наказателното право. В това отношение Съюзът би могъл също така да насърчи равни условия в световен мащаб.

На последно място, различните определения и санкции за нарушаване на ограничителните мерки на Съюза съгласно административното и/или наказателното право на държавите членки представляват пречка за последователното прилагане на политиката на Съюза относно ограничителните мерки.

С оглед на спешната необходимост да бъдат подведени под отговорност физическите и юридическите лица, замесени в нарушаването на ограничителните мерки на Съюза, в приложението към това съобщение вече са изложени основните елементи на бъдеща директива относно наказателните санкции за нарушаване на ограничителните мерки на Съюза. Това ще улесни бързото взаимодействие с Европейския парламент и Съвета по този въпрос.

(1)

     Съветът приема ограничителни мерки. Съветът първо приема решение в областта на ОВППС съгласно член 29 от ДЕС. Мерките, предвидени в решението на Съвета, се прилагат или на равнището на Съюза, или на национално равнище. Досегашната практика беше мерки като оръжейното ембарго или забраните за влизане или транзитно преминаване да се прилагат пряко от държавите членки, които са юридически обвързани да действат съгласно решенията на Съвета във връзка с целите на общата външна политика и политика на сигурност. Други мерки за прекъсване или намаляване, частично или изцяло, на икономическите отношения с трета държава, както и отделни мерки за запориране на финансови средства и икономически ресурси, с които се забранява разпореждането с финансови средства и икономически ресурси, се прилагат посредством регламент, приет от Съвета, действащ с квалифицирано мнозинство, по съвместно предложение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията, съгласно член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Разпоредби за недопускане на заобикалянето на мерките са включени и в двата вида актове.

(2)

   Общ преглед можете да намерите на картата на санкциите на ЕС, достъпна на адрес https://www.sanctionsmap.eu/#/main .

(3)

   „Налагане на санкции срещу конкретно посочени руски и беларуски олигарси: работната група „Обезпечаване и изземване“ на Комисията засилва работата с международните партньори“, съобщение за медиите от Европейската комисия от 17.3.2022 г., достъпно на адрес https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_22_1828 ; „Работна група „Обезпечаване и изземване“: Близо 30 милиарда евро активи на руски и беларуски олигарси и образувания са замразени от ЕС до момента“, съобщение за медиите от Европейската комисия от 8.4.2022 г., достъпно на адрес https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_22_2373 .

(4)

   Например вж. член 8 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 г. относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, консолидиран текст, достъпен на EUR-Lex - 02014R0833-20220413 - BG - EUR-Lex (europa.eu) .

(5)

     Например вж. член 12 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета. Отбелязва се, че тази клауза е приложима и ако ограничителните мерки не са били нарушени; достатъчно условие е участието в схеми, създадени с такава цел.

(6)

   Мрежа на ЕС по въпросите на геноцида, „Наказателно преследване на нарушаването на санкциите (ограничителните мерки) в националните юрисдикции: сравнителен анализ“, 2021 г., приложение, достъпно на адрес https://www.eurojust.europa.eu/sites/default/files/assets/genocide_network_report_on_prosecution_of_sanctions_restrictive_measures_violations_23_11_2021.pdf . С оглед на представянето в работната група „Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси“ (COPEN) на Съвета, докладът беше публикуван и в Документ 7274/22 на Съвета от 16 март 2022 г.

(7)

   Мрежа на ЕС по въпросите на геноцида, „Наказателно преследване на нарушаването на санкциите (ограничителните мерки) в националните юрисдикции: сравнителен анализ“, 2021 г., раздел 5.1., стр. 22.

(8)

       Пак там.

(9)

       Пак там, раздел 5.2, стр. 23.

(10)

       Пак там, раздел 5.3, стр. 24.

(11)

     Пак там, въз основа на доклада на Мрежата на ЕС по въпросите на геноцида и на допълнително разследване от страна на Комисията.

(12)

       Пак там.

(13)

     Европейска комисия, Предложение за решение на Съвета за добавяне на нарушаването на ограничителните мерки на Съюза към областите на престъпност, предвидени в член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (COM(2022) 247 от 25.5.2022 г.

(14)

     Европейска комисия, Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно отнемането и конфискацията на активи (COM(2002) 245 от 25.5.2022 г.).

(15)

   Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (ОВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 39—50); Решение 2007/845/ПВР на Съвета от 6 декември 2007 г. относно сътрудничеството между службите за отнемане на активи на държавите членки при проследяване и установяване на облаги или друго имущество, свързани с престъпления (ОВ L 332, 18.12.2007 г., стр. 103—105).

(16)

     Европейска комисия, Предложение за решение на Съвета за добавяне на нарушаването на ограничителните мерки на Съюза към областите на престъпност, предвидени в член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(17)

     Можете да видите прегледа, предоставен от Мрежата на ЕС по въпросите на геноцида, „Наказателно преследване на нарушаването на санкциите (ограничителните мерки) в националните юрисдикции: сравнителен анализ“, 2021 г.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 25.5.2022

COM(2022) 249 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към Съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета

Към директива относно наказателни санкции за нарушаване на ограничителните мерки на Съюза

1.1. Въведение

Добавянето на нарушаването на ограничителните мерки на Съюза към областите на престъпност, предвидени в член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), ще даде възможност на Комисията да предложи директива съгласно обикновената законодателна процедура, с която да се постигне сближаване на определенията за престъпленията и санкциите.

Такова предложение на Комисията ще трябва да бъде в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, на които се основават всички действия на равнището на ЕС 1 . То също така ще трябва да бъде в съответствие с изискванията за по-добро регулиране 2 . Освен това в предложението ще трябва да се вземат предвид особеностите на наказателното право 3 . По-специално, при сближаването на определенията и санкциите, предвидени в наказателното право, ще трябва да се вземат предвид различията между системите на наказателното правосъдие на държавите членки, включително по отношение на санкциите.

Освен това в последващата директива ще трябва да се зачитат основните права и да се спазват принципите, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) 4 . По-специално ще трябва да бъде осигурено съответствие на разпоредбите на директивата с правата на свобода и сигурност, защитата на личните данни, правото на собственост, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита, принципите на законност, включително забрана на прилагането на наказателни санкции с обратна сила, и пропорционалност на престъплението и наказанието, както и принципа non bis in idem.

Бъдещата директива ще обхване редица въпроси на наказателното право, които обичайно се включват в директивите на Съюза, основани на член 83 от ДФЕС. Следва примерен списък на възможните разпоредби, които са предложени за включване в бъдещото законодателно предложение.

1.2. Обхват

С първата разпоредба ще се определят целта и обхватът на директивата и по-специално ще се изясни, че тя ще се прилага за нарушаването на ограничителните мерки на Съюза. Тези ограничителни мерки се приемат съгласно член 29 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 215 от ДФЕС и включват целенасочени индивидуални мерки, т.е. обезпечаване на активи, забрани за предоставяне на средства и икономически ресурси и ограничения за влизане или транзитно преминаване (забрани за пътуване), както и секторни ограничителни мерки, т.е. оръжейно ембарго или икономически и финансови мерки (например ограничения върху вноса и износа, ограничения върху предоставянето на определени услуги, като например банкови услуги).

1.3. Определения

В този член от директивата ще се съдържат всички приложими определения, включително, когато това е уместно, чрез препратки към разпоредбите на регламентите и решенията на Съвета относно ограничителните мерки. Тези определения ще включват, наред с другото, „ограничителни мерки“, „определено образувание“ и „определено лице“. Подходящ пример за наказателноправна мярка, при която се използват подобни препратки в разпоредбата относно определенията, е Директива 2014/57/ЕС относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (Директива за пазарната злоупотреба) 5 .

1.4. Престъпления, включително подбудителство, помагачество и опит

Членовете, отнасящи се до престъпленията, за сближаването на чиито определения трябва да спомогне директивата, ще включват точни определения на различни престъпления, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, като например:

·предоставяне на средства или икономически ресурси пряко или косвено на разположение или в полза на определено лице/образувание;

·неуспешно обезпечаване на финансови средства или икономически ресурси, принадлежащи на или притежавани, държани или контролирани от определено лице/образувание;

·извършване на забранени финансови дейности, като предоставяне на забранени заеми или кредит;

·извършване на забранени търговски или други дейности, като внос или износ на стоки и технологии, обхванати от търговски забрани, или предоставяне на забранени услуги;

·нарушаване на приложимите условия по разрешителни, издавани от компетентни органи;

·неспазване на което и да било задължение за предоставяне на информация на органите, като задължението за деклариране на всички активи, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от определено лице/образувание;

·участие в действия или дейности, пряко или косвено насочени към заобикаляне на ограничителните мерки, съзнателно и умишлено, включително чрез участие в схеми, предназначени за укриване на активи или участие на определени лица/образувания, чрез подпомагане на субекти на ограничителни мерки да избягват тяхното въздействие, или чрез предоставяне на подвеждаща информация на органите;

·неизпълнение на задължение за докладване във връзка с нарушение на ограничителни мерки или дейности, насочени към тяхното заобикаляне, в нарушение на конкретно задължение за докладване.

За престъпленията, чиито определения трябва да бъдат сближени, освен ако не е предвидено друго, ще се изисква умисъл или най-малко груба небрежност, основани на осъзнаването, че поведението засяга лица, образувания, дейности или имущество, подлежащи на ограничителни мерки, или пренебрегване на ограничителните мерки или на свързани с тях правни забрани („умишлена слепота“).

Директивата ще включва и свързани престъпления, като изпиране на пари. За тази цел е предвидена разпоредба, съгласно която държавите членки ще бъдат задължени да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че престъплението по изпиране на пари, както е описано в член 3 от Директива (ЕС) 2018/1673 6 , ще се прилага по отношение на имущество, получено от престъпленията, обхванати от директивата.

Освен това директивата ще съдържа разпоредба, съгласно която държавите членки ще са задължени да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че подбуждането и подпомагането на извършването на престъпленията, посочени в директивата, както и опитът за извършване на такива престъпления, ще се наказват като престъпления 7 .

1.5. Санкции за физически и юридически лица

Регламентите на Съвета, приети съгласно член 215 от ДФЕС, систематично включват разпоредба, съгласно която от държавите членки ще се изисква да приемат национални правила, предвиждащи ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, които да се прилагат в случай на нарушения на разпоредбите на съответния регламент 8 . Тъй като това задължение оставя значителни разлики между равнищата и видовете санкции, бъдещата директива следва да съдържа член относно санкциите за физически лица. Тези санкции ще бъдат приложими за всички престъпления, посочени в раздел 1.4. по-горе, и за тях отново от държавите членки ще се изисква да прилагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, както и да определят конкретен минимум от максималните наказателни санкции, включително глоби за физически лица. Такива санкции следва да са пропорционални на значителната тежест на престъпленията 9 .

Освен това директивата ще включва разпоредба относно отговорността на юридическите лица. Тази разпоредба ще се прилага за всички престъпления, посочени в раздел 1.4 по-горе. В съответствие с тази разпоредба държавите членки ще трябва да предвидят санкциите и отговорността, приложими за юридическите лица:

I)за всяко от престъпленията, посочени в раздел 1.4., извършени в тяхна полза от лица, заемащи ръководна длъжност в юридическото лице; или

II)за липсата на надзор или контрол от лица на ръководна длъжност, което е направило възможно извършването от подчинено на тях лице на някое от горепосочените престъпления в полза на това юридическо лице 10 .

В директивата също така е предвидено сближаване на санкциите, приложими спрямо юридическите лица. По-специално от държавите членки ще се изисква да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че дадено юридическо лице, носещо отговорност съгласно съответните разпоредби в раздел 1.4, ще подлежи на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, включително:

·наказателноправни или друг вид глоби;

·временно лишаване от достъп до публично финансиране, включително до процедури за възлагане на обществени поръчки, безвъзмездно предоставяне на средства и отдаване на концесии;

·временно или окончателно лишаване от право на упражняване на стопанска дейност;

·отнемане на разрешителни или разрешения за извършване на дейностите, довели до извършването на престъплението;

·поставяне под съдебен надзор;

·съдебна ликвидация; както и

·временно или окончателно затваряне на структури, послужили за извършване на престъплението 11 .

В допълнение към това в директивата би могло да се предвиди, че държавите членки следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица, които се облагодетелстват от извършването от други лица на престъпления в нарушение на ограничителните мерки на Съюза, се наказват с глоби, чието максимално равнище следва да бъде не по-ниско от определен процент от общия световен оборот на юридическото лице през стопанската година, предхождаща решението за налагане на глоба.

Отговорността на юридическите лица не изключва възможността за наказателно производство срещу физически лица, които са извършители на престъпленията, предвидени в раздел 1.4. 

1.6. Утежняващи и смекчаващи обстоятелства

В директивата също така ще се съдържа член, с който се определят утежняващите вината обстоятелства, които трябва да се вземат предвид, когато се прилагат санкции за престъпление, посочено в раздел 1.4. по-горе. Тези утежняващи обстоятелства могат да включват:

·тежки последици от нарушението с оглед на целите на ограничителните мерки;

·висока стойност на въпросните финансови средства, икономически ресурси, стоки или технологии;

·престъплението е извършено от длъжностно лице при изпълнението на задълженията му;

·престъплението е извършено в рамките на частна професионална дейност, включително чрез нарушаване на някои от собствените професионални задължения;

·извършване на престъплението в контекста на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2008/841/ПВР 12 ;

·престъплението е включвало използването на фалшиви или подправени документи;

·нарушителят е извършвал други подобни предишни нарушения на правото на Съюза относно ограничителните мерки;

·извършителят активно е възпрепятствал дейностите по разследването или е сплашвал или пречил на свидетели; както и

·престъплението е генерирало или се е очаквало да генерира значителни финансови ползи (като понятието за „значителни финансови ползи“ предстои да бъде допълнително определено в съображение).

Директивата също така ще съдържа и член, с който се определят смекчаващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при налагането на санкции за престъпление по раздел 1.4. по-горе. По-специално в съответствие с този член държавите членки ще бъдат длъжни да гарантират, че във връзка с горепосочените престъпления определени факти ще се считат за смекчаващи вината обстоятелства. Това би се отнасяло например за факта, че извършителят е предоставил на административните или съдебните органи информация, която те не биха могли да получат по друг начин, и която им помага да идентифицират или да изправят пред съда другите извършители или да намерят доказателства.

1.7. Правила относно компетентността

Директивата ще включва и разпоредба за правилата относно компетентността. Наред с другото, следвайки примера на член 11 от Директива (ЕС) 2017/1371 относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (Директивата за защита на финансовите интереси), съответната държава членка ще трябва да регламентира своята компетентност върху престъпленията, посочени в раздел 1.4., когато престъплението се извършва изцяло или частично на нейната територия или когато извършителят е неин гражданин. Освен това държавите членки ще бъдат задължени да информират Комисията, ако решат да разширят своята компетентност върху престъпления, извършени:

I)от лица, обичайно пребиваващи на тяхна територия;

II)в полза на юридическо лице, установено на тяхна територия; или

III)от едно от техните длъжностни лица при изпълнението на служебните си задължения.

В случаите, когато извършителят на престъплението е техен гражданин, държавите членки няма да имат право да подчиняват упражняването на компетентността на условието наказателното преследване да може да бъде образувано единствено вследствие на:

I)заявление от страна на жертвата, подадено на мястото, където е извършено престъплението; или

II)денонсиране от държавата на мястото, където е извършено престъплението.

Регламентите на Съвета, приети съгласно член 215 от ДФЕС, систематично включват следната клауза относно компетентността:

„Настоящият регламент се прилага:

а) на територията на Съюза, включително в неговото въздушно пространство;

б) на борда на всички въздухоплавателни средства или плавателни съдове под юрисдикцията на държава членка;

в) спрямо всяко лице на територията на Съюза или извън нея, което е гражданин на държава членка;

г) спрямо всяко юридическо лице, образувание или орган, във или извън територията на Съюза, регистрирано или учредено съгласно правото на държава членка;

д) за всяко юридическо лице, субект или образувание, по отношение на стопанска дейност, извършвана цялостно или частично в рамките на Съюза.“

Това следва да се отрази и в директивата. По-специално съгласно представения по-горе параграф д), държавите членки ще бъдат задължени да разширят компетентността си по наказателноправни въпроси спрямо лица, които не са граждани на ЕС и се намират извън неговата територия, доколкото тяхната стопанска дейност има връзка с ЕС (което може по тази причина да засяга и техните активи).

1.8. Давностни срокове

Директивата ще включва разпоредба, приложима за всички престъпления, посочени в раздел 1.4 по-горе, съгласно която ще се изисква установяване на минимален давностен срок, както и разпоредба относно давностния срок за изпълнение на санкциите след постановяването на окончателна осъдителна присъда. Подходящ пример може да бъде намерен в член 12 от Директивата за защита на финансовите интереси. В съответствие с този член държавите членки трябва:

I)да предвидят давностни срокове за достатъчен период от време след извършването на престъпленията, посочени в директивата, за да се противодейства ефективно на тези престъпления, като минимални давностни срокове ще се прилагат за престъпленията, наказуеми с максимална санкция от поне четири години лишаване от свобода;

II)да предприемат необходимите мерки, за да дадат възможност за ефективно изпълнение на санкциите.

1.9. Сътрудничество между държавите членки, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и с трети държави

За да се подобри разследването на случаи с трансграничен елемент, в директивата ще бъде включена разпоредба, съгласно която ще се изисква взаимно сътрудничество между компетентните органи на държавите членки, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, включително Евроюст и Европол 13 . С тази разпоредба на директивата също така ще се улесни споделянето на информация по практически въпроси (по-специално, модели на заобикаляне на мерките, например структури за скриване на действителната собственост/контрол върху активите) с органите на други държави членки и с Комисията.

1.10. Лица, сигнализиращи за нередности

За да повиши ефективността на ограничителните мерки на Съюза, наскоро Комисията пусна инструмента за получаване на информация от лица, сигнализиращи за нередности, във връзка със санкциите на ЕС 14 . Заради важната роля, която играят лицата, сигнализиращи за нередности, за правилното прилагане на ограничителните мерки на Съюза, в предложението на Комисията се предвижда задължение за държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че защитата, предоставена съгласно Директива (ЕС) 2019/1937 15 , ще се прилага за лица, сигнализиращи за нередности във връзка с престъпленията, предвидени в директивата. Освен това държавите членки ще бъдат задължени да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че на лицата, които докладват за престъпления по директивата и предоставят доказателства или по друг начин сътрудничат на разследването, на наказателното преследване или на постановяването на присъди по тези престъпления, ще се предоставя необходимата подкрепа и помощ в контекста на наказателното производство 16 .

2. ПРЕДСТОЯЩИ СТЪПКИ

След като се постигне споразумение в рамките на Съвета и Европейският парламент даде съгласието си за добавяне на нарушаването на ограничителните мерки на Съюза към областите на престъпност, предвидени в член 83, параграф 1 от ДФЕС, Комисията ще бъде в състояние незабавно да предложи директива съгласно обикновената законодателна процедура, в която биха могли да се заложат формулировки, близки до тези на определенията за престъпленията и санкциите.

Такова предложение на Комисията ще трябва да бъде в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, на които се основават всички действия на равнището на ЕС. 17 То също така ще трябва да бъде в съответствие с изискванията за по-добро регулиране 18 .

(1)

     Член 5, параграф 1 и член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз; Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност.

(2)

     Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество (ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1—14).

(3)

     Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, „Към политика на ЕС в областта на наказателното право: гарантиране на ефективно прилагане на политиките на ЕС чрез наказателното право“ (COM(2011) 573 final, 20.9.2011 г.); Заключения на Съвета относно насоки за бъдещото наказателно право в законодателството на ЕС, Документ 14162/09 на Съвета от 9.10.2009 г.; Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2012 г. относно подход на ЕС към наказателното право, (ОВ C 264E, 13.9.2013 г., стр. 7–11).

(4)

     Харта на основните права на Европейския съюз (ОВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391—407).

(5)

     Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (Директива за пазарната злоупотреба) (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 179—189, член 2).

(6)

     Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред (ОВ L 284, 12.11.2018 г., стр. 22—30).

(7)

     Директива (ЕС) 2017/1371 относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (Директива за защита на финансовите интереси), (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29—41, член 5); Директива за пазарната злоупотреба, член 6.

(8)

     Например вж. член 8 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, консолидиран текст, достъпен на EUR-Lex - 02014R0833-20220413 - BG - EUR-Lex (europa.eu) .

(9)

     Вж. също Директива за защита на финансовите интереси, член 7; Директива за пазарната злоупотреба, член 7.

(10)

     Вж. също Директива за защита на финансовите интереси, член 6; Директива за пазарната злоупотреба, член 8.

(11)

     Вж. също Директива за защита на финансовите интереси, член 10; Директива за пазарната злоупотреба, член 9.

(12)

     Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 г. относно борбата с организираната престъпност (ОВ L 300, 11.11.2008 г., стр. 42—45).

(13)

     Вж. също Директива за защита на финансовите интереси, член 15;

(14)

      Европейска комисия, Преглед на санкциите и свързаните с тях инструменти, достъпен на адрес https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/banking-and-finance/international-relations/restrictive-measures-sanctions/overview-sanctions-and-related-tools_bg .

(15)

     Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17—56).

(16)

     Вж. също „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на околната среда чрез наказателното право и за замяна на Директива 2008/99/ЕО (COM(2021) 851 final, 15.12.2021 г., член 13).

(17)

     Член 5, параграф 1 и член 5, параграф 4 от ДЕС; Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност.

(18)

     Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество (ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1—14).