Становище на Европейския комитет на регионите — Създаване на благоприятна среда за социалната икономика — местната и регионалната гледна точка

(2023/C 157/05)

Докладчик: Ricardo RIO (PT/ЕНП), кмет на Брага

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (КР),

1.

подкрепя изготвения от Европейската комисия „План за действие за социалната икономика“ (2021 г.) и счита, че е много важно да се отговори на жизненоважните предизвикателства в сектора;

2.

признава междусекторния характер на социалната икономика (СИ) и факта, че тя обхваща различни видове субекти и има различно значение в различните държави. Публичните органи, особено на местно и регионално равнище, са изправени пред важни предизвикателства, които затрудняват разработването на ефективен подход; поради тази причина КР подчертава добавената стойност на участието на Европейския комитет на регионите в диалога и сътрудничеството в областта на социалната икономика с Европейската комисия и други заинтересовани страни;

3.

приветства Плана за действие за социалната икономика и обявеното в Работната програма на Комисията за 2023 г. последващо предложение на Комисията за препоръка на Съвета относно разработването на рамкови условия на социалната икономика. Настоящото становище представлява приносът на КР и на местните и регионалните власти към тези инициативи и отразява решаващата роля на МРВ в подкрепата на организациите на социалната икономика на териториите;

4.

подчертава, че продължаващата извънредна ситуация в областта на климата, последиците от пандемията от COVID-19, агресията на Русия срещу Украйна и сегашните рекордни темпове на инфлация правят справедливия преход към по-издръжлива и устойчива икономика още по-належащ и в този контекст интересът към социалната икономика нараства предвид необходимостта от насърчаване на политики и нови модели за устойчиво и постоянно развитие. С други думи, иновации са необходими не само в политиките за подкрепа, но и в различните социални и регулаторни политики;

5.

посочва, че е време да се повиши видимото присъствие и да се получат нови данни за социалната икономика, включително на местно и регионално равнище, както и да се популяризират тези данни, най-добри практики и съществуващи инициативи сред нови аудитории, включително младите хора;

6.

предлага създаването на официална обсерватория за социалната икономика в Европа, която да може да ангажира различни заинтересовани страни, да наблюдава развитието на сектора на социалната икономика и да предлага инициативи за подобряване на рамката за развитие на организациите на социалната икономика, участващи в съвместното изграждане на публичната политика на национално, регионално и местно равнище;

7.

подчертава значението на жизнените екосистеми на социалната икономика, които могат да се изграждат благодарение на подкрепящи правни уредби и политики в областта на финансирането, данъчното облагане и обществените поръчки, както и на създаването на институционална структура, която включва подход на субсидиарност между европейското, националното, регионалното и местното равнище на управление;

8.

отправя искане към институциите на ЕС, държавите членки и МРВ да разработят съвместен план за насърчаване на социалната икономика, като приложат на практика визията за субсидиарност;

9.

подчертава, че инвестициите в изграждането на институционален капацитет и в обучението на човешките ресурси са приоритет, за да се засили адаптивността и устойчивостта на сектора;

10.

подкрепя засилването на образователните и комуникационните кампании относно предприемачеството в социалната икономика, включително относно финансирането и подкрепата на ЕС за сектора. Това следва да се извършва в сътрудничество с всички равнища на управление и съвместно със съответните заинтересовани страни;

11.

призовава за „оперативна концепция“ за социалната икономика, която да зачита многообразието на вече съществуващите системи и да включва всички предприятия, които отговарят на определени организационни и оперативни критерии, за да не ги изключва от жизненоважната подкрепа за развитието на този сектор. Това би позволило по-голяма съгласуваност и сближаване на политиките на европейско, национално и регионално равнище и би улеснило взаимното признаване (капацитет за трансгранична дейност) и видимостта на модела на социалната икономика;

Социалната икономика в Европа и държавите членки

12.

подчертава необходимостта от справяне с разнообразието от определения и правни рамки, както и с различните методи за събиране на данни, които затрудняват сравняването на тежестта и приноса на сектора по държави и по региони;

13.

призовава отново Европейската комисия да създаде подходяща европейска правна рамка за социалната икономика, която да предвижда общо определение, и за организация и включване на предприятията, които отговарят на определени организационни и оперативни критерии (1), за да не бъдат изключени от жизненоважната подкрепа за развитието на този сектор;

14.

настоятелно призовава националните, регионалните и местните органи да използват по-добре потенциала на настоящите правила относно специфичните разпоредби за услугите от общ икономически интерес (УОИИ), за да се възползват в пълна степен от възможността за признаване на субектите от социалната икономика, извършващи икономическа дейност, като УОИИ, когато е уместно; призовава също да се използва изцяло потенциалът на субектите на социалната икономика за развитие и подобряване на обществените услуги посредством участието им в управлението на тези услуги;

15.

признава положителното въздействие на Инициативата на ЕС за социалното предприемачество (ИСП) и последващите ѝ дейности върху регулаторната и институционалната оперативна среда на социалната икономика и социалните предприятия, но изразява съжаление, че трябва да бъдат доразвити единните и ясни звена за контакт с публичните администрации;

16.

призовава всички равнища на управление да създадат дългосрочни и добре финансирани стратегии за насърчаване на социалната икономика, разработени в диалог със сектора и в съответствие с Плана за действие на ЕС за социалната икономика и неговото определение за социална икономика;

17.

подчертава, че е необходимо да се създадат в по-голяма степен неформални и опростени системи за подкрепа на социалната икономика, тъй като там, където съществуват, те често са силно формализирани и претоварват организациите на социалната икономика с административна тежест;

18.

смята, че би било добре държавите членки официално да въведат понятието за социална икономика в публичния език, като приемат определение, което да отразява основните ценности и принципи, изразени в определението на ЕС;

19.

призовава за определянето на „национални и регионални посланици“ за социалната икономика, за да се даде тласък на сектора. Необходимо е да се улеснят експериментирането, пилотните проекти и изграждането на капацитет в рамките на социалната икономика;

20.

подчертава ролята на социалното предприемачество и необходимостта то да бъде насърчавано като ценна алтернатива както на предприятията със стопанска цел, така и на предприятията с нестопанска цел; и изтъква ролята и полезността на това предприемачество за укрепването на социалното сближаване в необлагодетелстваните и по-слабо развитите райони, тъй като тези структури имат значително въздействие върху борбата с обезлюдяването и масовото напускане на селските райони, и за изпълнението на задачи от общ интерес, особено когато става въпрос за публична подкрепа;

21.

настоява за изпълнението на стратегии за укрепване на капацитета на организациите на социалната икономика за цифровия и екологичния преход, които да предоставят подкрепа с ресурси и умения, така че тези организации да могат да преобразят и подобрят своите резултати;

Създаване на подходяща рамка за социалната икономика

22.

подчертава неотложната необходимост от създаване на модерни и ефективни политики и правни рамки в областта на социалната икономика, които да улесняват достъпа до финансиране и пазари, за да се постигне възходящо сближаване между регионите и държавите членки, както и необходимостта от мобилизиране на публично и частно финансиране, съобразено с нуждите на социалната икономика; в този контекст подчертава необходимостта от създаване на рамки, позволяващи на сектора да развива трансгранично сътрудничество и интернационализация. В този контекст КР приветства съобщеното от Комисията, че през 2023 г. ще бъде представена законодателна инициатива за устав на европейските трансгранични сдружения и организациите с нестопанска цел;

23.

подчертава допълнителните пречки, които възпрепятстват участниците в социалната икономика да извършват транснационална дейност в рамките на единния пазар, произтичащи от разнообразието от — а понякога и от липсата на — всеобхватни правни уредби, обхващащи всички правни форми в рамките на социалната икономика, като кооперации, работнически дружества, взаимоспомагателни дружества, сдружения, фондации и социални предприятия;

24.

счита, че социалната икономика е хоризонтална по естеството си и следва да се разглежда от няколко аспекта. Добър пример за този многостранен подход са политиките, свързани с вътрешния пазар, и политиката за предприятията, при които малките и средните предприятия и стартиращите предприятия могат да бъдат подпомогнати да растат, да разширяват дейността си и по този начин да създават работни места и да допринасят за съдействието, сътрудничеството и конкурентоспособността на икономиката на ЕС;

25.

призовава за интегриране в повече или по-малко хомогенен статут на европейско равнище на различните статути или обозначения, които съществуват в държавите членки за определяне на дружествата, които работят със стопанска цел, като същевременно имат положително социално и екологично въздействие;

26.

признава необходимостта от подобряване на данните, свързани със социалната икономика, като предлага ЕС да въведе подходящи показатели за оценка на инвестициите в социалната икономика;

27.

подчертава, че публичните органи и бенефициерите биха могли да се възползват по-добре от съществуващите възможности, предлагани от гъвкавостта по отношение на държавната помощ в подкрепа на социалната икономика;

28.

призовава за насърчаване на съюзи и съвместни работни процеси между третия сектор, публичния и частния сектор за справяне със социалните, икономическите, образователните, свързаните с околната среда и екологичните предизвикателства чрез предоставяне на умения, ресурси и ноу-хау за постигане на обща цел;

Най-добри практики за ролята на местните и регионалните власти

29.

разглежда факта, че участниците в социалната икономика са силно обвързани с местните условия и поради това имат голям потенциал да структурират територията с оглед на сближаването, като намалят, от една страна, неравенствата, а от друга, допринесат за икономическото ѝ съживяване, и призовава националните органи да позволят на местните и регионалните органи да прилагат средствата, които са най-подходящи за местния контекст, за да подкрепят развитието на социалната икономика на тяхна територия. Поради това подчертава, че на градовете и регионите следва да се предоставят достъпни, прозрачни, съпоставими и стабилни схеми за финансиране по отношение на социалната икономика;

30.

счита, че местните и регионалните власти следва да имат координираща функция за създаване на регионални платформи за срещи или външни структури за сътрудничество за социалната икономика. По-специално те следва да насърчават изграждането на публично-частна мрежа в подкрепа на създаването и консолидирането на социалната икономика на територията, като координират публичните и частните субекти, по-специално в областта на образованието, установени на територията и ангажирани с нейното икономическо развитие и социално сближаване. Също така тази функция следва да координира развитието и опита от развитието на регионалната и общинската политика в тази област;

31.

призовава за засилено участие на организациите на социалната икономика в процеса на вземане на икономически решения на местно равнище. МРВ следва да разработят социално отговорни процеси и стандарти за възлагане на обществени поръчки, като обръщат достатъчно внимание на икономическите участници, които представят перспективата за социално приобщаване, и на екологичните проблеми;

32.

предлага институционализирането на регионалните механизми за диалог и подкрепа между регионалните и местните органи на управление и мрежите на социалната икономика с цел насочване на финансовите възможности, създаване на възможности за изграждане на капацитет и по-добра подкрепа за субектите по места; за тази цел счита, че всяка държава членка следва да има министерства/отдели/агенции с определена отговорност за развитието на социалната икономика и ясен мандат за разглеждане на свързаните с нея теми;

33.

призовава за създаването на възможности за обучение и изграждане на капацитет за икономическите и социалните субекти на местно и регионално равнище за промяна и разширяване на техния бизнес модел към по-голяма устойчивост, автономност и привлекателност на професионалното развитие в социалната икономика. Поради това призовава в различните етапи на формалното образование и професионалното обучение, в университетите и на всички образователни равнища да бъде включено специализирано обучение в областта на социалното предприемачество;

34.

подчертава значението на непрекъснатата и засилена координация между местните и регионалните равнища на управление както в рамките на една и съща държава членка, така и в целия ЕС, когато става въпрос за социалната икономика и социалните предприятия;

35.

предлага наставнически подход чрез побратимяване между териториите, които вече имат опит в развитието на местните и регионалните екосистеми и свързаните с тях правни рамки за социалната икономика, и тези, които нямат или имат по-малко опит;

36.

настоява за непрекъснато развитие на знанията и координация между общините и регионите и в рамките на държавите членки, когато става въпрос за социалната икономика и социалните предприятия. Национални стратегии биха могли да стимулират това сътрудничество, включително чрез насърчаване на съответните действия в съществуващите мрежи на местните власти и регионите на национално равнище;

37.

застъпва се за ролята на социалното предприемачество за улесняване на прехода на икономиката към икономически, социално и екологично по-устойчив модел. За тази цел МРВ трябва да намерят средства за повишаване на привлекателността на признаването на социалната икономика, например чрез широкообхватни комуникационни кампании, увеличаване на достъпа на участниците от социалната икономика до обществени поръчки и чрез целенасочена финансова подкрепа;

38.

призовава за създаването на официалното звание „Европейска столица на социалната икономика“;

39.

подкрепя необходимостта да се гарантира, че в мерките на ЕС се отчитат местните и регионалните гледни точки, както и разпространението на успешни пилотни инициативи и добри практики, ръководени от заинтересованите страни от социалната икономика в рамките на препоръките на правителствата, и да се насърчава тяхното възпроизвеждане чрез мрежите на социалната икономика и публичната комуникация. Това би могло да се постигне чрез специална нова платформа за социалната икономика, с активното участие на Европейския комитет на регионите и съвместната работа с всички заинтересовани страни;

40.

предлага да се подобри достъпът на местните и регионалните власти до информация относно европейските фондове и програми, като европейските структурни и инвестиционни фондове, и да се укрепят връзките между ЕС и местното/регионалното равнище, както и да се повиши осведомеността за ролята на сектора на социалната икономика в местните и регионалните общности;

По-добро финансиране, данъчно облагане и достъп до пазарите

41.

приветства предложението на Комисията за създаване на портал на ЕС за социалната икономика, който да съдържа списък на публичните политики и финансиране за сектора, както и предложението на Комисията за увеличаване на наличното публично финансиране;

42.

счита, че липсата на достъп до финансиране е една от основните пречки, които възпрепятстват социалното предприемачество да просперира. Поради това е важно да се насърчават полезните взаимодействия между инструментите за финансиране и да се продължи мобилизирането на частно финансиране, „търпелив“ капитал и консултантска подкрепа, съобразени с нуждите на социалните предприятия и организациите на социалната икономика;

43.

призовава да се проучи потенциалът на социалната икономика в областта на професионалното обучение, университетите и всички образователни равнища, и в активните политики в областта на заетостта, както и развитието на умения и компетентности, поради което Комисията следва да подкрепя обучението и достъпа на работниците от социалната икономика до учене през целия живот в области като цифровизацията, ръководенето чрез участие, устойчивостта и екологичния преход, за да бъдат те подкрепени да навлязат или да останат на пазара на труда на предприятията от социалната икономика;

44.

счита, че в допълнение към зелената таксономия като принос за изпълнението на Зеления пакт Комисията следва спешно да направи предложение за създаване на социална таксономия. Социалната таксономия би предоставила на потенциалните инвеститори и предприятия ясни насоки за това какво може да се определя като „социални инвестиции“. Липсата на социална таксономия понастоящем възпрепятства възможните частни инвестиции в социалната икономика;

45.

предлага намаляване на пречките, възпрепятстващи достъпа на участниците от социалната икономика до национални фондове и фондове на ЕС, както и по-добро адаптиране към местните реалности. Например програмите на ЕС и националните програми за финансова подкрепа следва да бъдат съобразени със специфичните териториални потребности и условия, както и да бъдат сигурна и предвидима система за финансиране на социалните услуги от централното равнище до местните органи. Добър пример са фондовете за социални иновации, подкрепени в последния европейски бюджет, които помогнаха да се появят нови социални проекти във всички държави членки;

46.

подкрепя напредъка в политиката на сближаване, постигнат от NextGenerationEU по отношение на социалната икономика и предоставените нови възможности. Необходимо е обаче градовете и регионите и занапред да имат пряк достъп до тези средства;

47.

подчертава необходимостта от разработване на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки на фискална рамка за социалната икономика, която да се справи с нелоялната конкуренция, породена от факта, че участниците в социалната икономика разчитат главно на собствените си средства;

48.

насърчава държавите членки да мобилизират ресурси от финансирането от ЕС, включително от Механизма за възстановяване и устойчивост, и да създадат, с помощта на InvestEU, „гаранционен фонд за малките и средните субекти на социалната икономика“;

49.

насърчава данъчна политика, която признава функциите от общ интерес, като например: прилагане на реални данъчни решения в подкрепа на сектора на социалната икономика (отстъпки, освобождавания, както при подоходния данък, така и при ДДС), подобряване на финансовите ползи от качеството на субект на социалната икономика или социално предприятие (както пряко за субектите на социалната икономика, така и за хората/дружествата, които използват услуги или купуват определени стоки от субекти на социалната икономика). Поради това КР отправя искане към Комисията да обърне специално внимание на данъчните разпоредби за субектите на социалната икономика в законодателната инициатива „Бизнесът в Европа: рамка за подоходно данъчно облагане“ (BEFIT);

50.

счита за неотложно прилагането на фискални мерки, които са от полза за сектора на социалната икономика, и гарантирането на по-добри фискални обезщетения (социално осигуряване, данък върху доходите на физическите лица) при наемането на лица в положение на и/или изложени на риск от уязвимост, като се окаже специална подкрепа на предприемаческите модели, които наемат предимно такива хора (специални центрове за заетост и предприятия за интеграция);

51.

подкрепя запазването и стандартизирането на условията, за да се гарантира достъп до пазара на труда за възрастни с някакъв вид когнитивно увреждане: настоящият регламент (запазена квота от 2 %) не е достатъчен и в много случаи не се изпълнява. Във връзка с това следва да се провеждат целенасочени информационни кампании;

52.

счита, че съществува особена необходимост от създаване на по-добро и опростено регулиране за предоставяне на достъп до кредити за социалните предприятия;

53.

призовава за политики, насърчаващи социално отговорното възлагане на обществени поръчки и включването на социални изисквания в търговете като средство за подпомагане на развитието на сектора на социалната икономика;

54.

призовава за улесняване на достъпа на социалната икономика до обществени поръчки, като се използват възможностите, които вече са предоставени от Европейската директива за обществените поръчки, и за насърчаване на изграждането на капацитет както по отношение на държавните служители, така и по отношение на социалната икономика;

55.

призовава за по-ясни правила относно държавната помощ за субектите на социалната икономика и за тяхното разграничаване от други видове дружества. В същия дух социалната икономика следва да бъде третирана по различен начин по отношение на съвместимостта на държавните помощи с единния пазар във връзка с прилагането на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Би било важно да има специален режим за държавна помощ за участниците от социалната икономика и предприятията, развиващи дейност в социалния сектор, когато действат там, където е налице неефективност на пазара. Например във Франция има спестовен фонд, който се преобразува в инвестиции в социалната икономика (10 %). Също във Франция има знак за силно иновативни, екологични дружества, които изпълняват социална функция, който предоставя данъчни облекчения на инвеститорите, тъй като това са дружества с по-ниска рентабилност;

56.

защитава идеята, че европейската правна рамка трябва да позволява на признатите социални предприятия да имат достъп до европейските публични пазари, без да бъдат поставяни в конкуренция с традиционните предприятия, тъй като отговарят на социални нужди или изпълняват задачи за обществена услуга, като същевременно получават мандат от правителството. Това би могло да бъде предимство за публичните органи, които създават правна рамка за социалната икономика, включваща система за одобрение и финансиране.

---

(1)  ОВ C 440, 29.10.2021 г., стр. 62.