Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка на Съюза за сертифициране на поглъщанията на въглерод

(COM(2022) 672 final — 2022/0394 (COD))

(2023/C 184/15)

Докладчик: Стоян ЧУКАНОВ

Искане за консултация	Европейски парламент, 1.2.2023 г. Европейски съвет, 6.2.2023 г.
Правно основание	Член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	9.3.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	22.3.2023 г.
Приемане на пленарна сесия №	577
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	159/0/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за рамка на ЕС за сертифициране на поглъщанията на въглерод, като признава необходимостта от увеличаване на поглъщанията на въглерод и насърчаване на възстановителни практики, като същевременно се запазва основният акцент върху същественото намаляване на емисиите на парникови газове с цел ограничаване на глобалното затопляне. Въпреки това ЕИСК отбелязва, че предложението оставя твърде много важни въпроси да бъдат доразвивани чрез делегирани актове.

1.2.

ЕИСК признава, че понастоящем в Съюза съществуват различни схеми за валидиране и възнаграждаване на поглъщането на въглерод и че общата рамка за сертифициране има потенциала да осигури яснота и надеждност чрез установяване на всеобхватни правила на ЕС за управление на начина, по който се измерват, валидират и проверяват ползите за климата от поглъщанията на въглерод. Доброволният характер на рамката включва стимулиращ ефект, който може да осигури нови канали за приходи на лицата, които имат интерес към извършването на дейности, свързани с поглъщане на въглерод. ЕИСК призовава за повече яснота относно очаквания график за пълно прилагане, като се има предвид наборът от органи и звена за сертифициране, които ще трябва да бъдат създадени.

1.3.

ЕИСК отбелязва, че може да има основателни въпроси относно използването на поглъщането на въглерод в политиката на ЕС в областта на климата — от възможността за забавяне на намаляването на емисиите до опасността от измамни и заблуждаващи твърдения за екологосъобразност въз основа на закупени кредити за въглеродни емисии. За да не се допуснат заблуждаващите твърдения за екологосъобразност, ЕИСК призовава очакваната продължителност на съхранението на въглерод и рисковете от обратен ефект да бъдат ясно отразени в използването на различните сертификати за поглъщане на въглерод (които обхващат „постоянното съхранение“, „улавянето на въглероден диоксид в земеделието“ и „съхранението на въглерод в дълготрайни продукти“).

1.4.

ЕИСК приветства целта на Комисията да предостави на обществеността, доставчиците на услуги за поглъщане на въглерод и купувачите прозрачност и яснота относно стойността на сертифицираните дейности по поглъщане на въглерод. Комитетът обаче призовава за допълнителни гаранции по отношение на стойността и използването на сертификатите. ЕИСК приканва Комисията да предостави насоки за определяне на подходящи твърдения, които могат да бъдат направени въз основа на различни случаи на сертифицирано поглъщане на въглерод, и призовава да се запази разграничението между сертификатите, получени в резултат на постоянно съхранение на въглерод, улавянето на въглероден диоксид в земеделието и съхранението на въглерод в продуктите.

1.5.

ЕИСК призовава бъдещите методологии, разработени съгласно рамката, да очертаят ясно аспектите на отчетността и да подкрепят прозрачността. Рискът от обратен ефект трябва непрекъснато да се наблюдава и смекчава. Отговорността за погълнат и съхраняван въглерод, както и нейното прехвърляне трябва да бъдат ясно определени в целия спектър на дейностите по поглъщане на въглерод.

1.6.

ЕИСК призовава Комисията да гарантира, че методологиите се основават на научни доказателства и се ръководят от научната общност. ЕИСК отбелязва, че системата за сертифициране е твърде сложна и обременяваща, за да насърчи широкото възприемане на тези практики — процедурите изглеждат много времеемки и технически и могат да откажат операторите да извършват своята дейност, като се има предвид, че те често са малки предприятия, които дори в най-добрия случай разполагат с ограничени маржове.

1.7.

ЕИСК отбелязва, че за извършването на мониторинг, отчитане и проверка е необходим разнообразен набор от измервания на поглъщанията на въглерод, включващ използване на дистанционно наблюдение и сателитни изображения. По отношение на необходимите измервания, ЕИСК подчертава, че е от съществено значение разходите за мониторинг, отчитане и проверка за отстраняването на въглерод да бъдат възможно най-ниски, за да се гарантира широк достъп до рамката за сертифициране.

1.8.

ЕИСК подчертава, че свързаните с предложението потенциалните рискове и странични ефекти за основните участници (земеделски стопани, горска промишленост и строителна и дървопреработвателна промишленост), включително тези от екологичен или социално-икономически характер, трябва да бъдат внимателно оценени и разгледани, преди да се интегрират в рамката за сертифициране в други политики, като например общата селскостопанска политика.

1.9.

Според ЕИСК настоящата обща селскостопанска политика (ОСП) не следва да се използва за финансиране на улавянето на въглероден диоксид в земеделието или на поглъщането на въглерод (1). Въпреки че ролята на ОСП може да бъде малка по отношение на поглъщанията на въглерод, този инструмент е предназначен за производството на храни, фуражи и биомаса, което е основната цел на сектора на селското и горското стопанство. В този конкретен контекст поглъщанията на въглерод са страничен продукт, което означава, че би трябвало да се предоставят допълнителни източници на финансиране.

1.10.

ЕИСК счита, че високата степен на неяснота от страна на Комисията по отношение на финансирането ще бъде силен демотивиращ фактор за потенциалните участници. Поради тази причина ЕИСК подчертава, че е необходимо известно равнище на сигурност по отношение на финансирането. Предвид възможностите за поглъщане на въглерод в бъдеще ЕИСК препоръчва да се разработи пътна карта за общ финансов инструмент за тези мерки.

2. Общи бележки

Необходимостта от увеличаване на поглъщанията на въглерод, за да се постигнат целите за нулеви нетни емисии

2.1.

В съответствие с Парижкото споразумение Европейският съюз се ангажира да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове (ПГ) до 2050 г. и отрицателни нетни емисии след това. Според последния доклад на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК), ако вниманието бъде насочено само към намаляването на емисиите, това няма да е достатъчно за постигането на тази цел: „използването на поглъщания на въглероден диоксид за противодействие на трудните за намаляване остатъчни емисии е неизбежно, ако целта е да се постигнат нулеви нетни емисии на CO2 или парникови газове“ (2).

2.2.

Въпреки че поглъщанията на въглерод не заместват необходимите драстични намаления на емисиите на парникови газове, те ще трябва да допълнят усилията за намаляване на емисиите, за да се постигнат нулеви нетни и отрицателни нетни емисии. Следователно поглъщанията на въглерод ще трябва да се увеличат значително в световен мащаб, за да се контролират концентрациите на парникови газове в атмосферата и да се ограничи глобалното затопляне. За да постигне целите си в областта на климата, ЕС предвижда, че ще трябва да намали емисиите си с 85—95 % в сравнение с 1990 г., като поглъщанията на въглерод ще бъдат необходими за постигането на тези стойности. Поради това всяка година от атмосферата ще трябва да се отстраняват няколкостотин милиона тона (Mt) CO2.

2.3.

За тази цел досега ЕС е въвел няколко инициативи:

—	Европейския закон за климата, в който се определя целта на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.;

—	Регламента за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), в чието последно предложение за изменение се предвижда целта за поглъщане на еквивалент на 310 млн. тона CO2 нето от почвите, горите и изделията от дърво до 2030 г.; и

—

Съобщението относно устойчивите въглеродни цикли, в което се очертава пътната карта за улавяне на въглероден диоксид в земеделието, като по този начин се допринася за постигането на предложената цел за 2030 г. в областта на ЗПЗГС, и промишлени решения за премахване на най-малко 5 млн. тона през 2030 г. В съобщението също така се обявяват планове за разработване на предложение за регулаторна рамка за сертифициране на поглъщанията на въглерод.

Управление на проектите за поглъщане на въглерод

2.4.

Със своето предложение за създаване на рамка на Съюза за сертифициране на поглъщанията на въглерод Европейската комисия има за цел да увеличи висококачествените и устойчиви поглъщания на въглерод, като стимулира финансирането, води борба със заблуждаващите твърдения за екологосъобразност и изгражда доверие, както и като хармонизира пазарните условия.

2.5.

Комисията определя три основни категории методи за поглъщане на въглерод:

—

постоянно съхранение. Включва методи като биоенергия с улавяне и съхранение на въглерод (BECCS) и пряко улавяне и съхранение на въглерод от въздуха (DACCS). До 2030 г. най-малко 5 млн. тона CO2 следва да бъдат погълнати чрез методи от тази категория, като до 2050 г. нивото на погълнатия CO2 достигне 200 млн. тона;

—

улавянето на въглероден диоксид в земеделието обхваща методи като първично и повторно залесяване, подобрено управление на горите, агролесовъдство, улавяне на въглерод от почвата и възстановяване на торфищата. Наред с продуктите за съхранение на въглерод, улавянето на въглероден диоксид в земеделието допринася за постигането на предложената цел в областта на ЗПЗГС за поглъщане на еквивалент на 310 млн. тона CO2 нето годишно, която следва да бъде постигната до 2030 г., и за изграждане на икономика с положително въздействие върху климата през 2050 г.;

—

продуктите за съхранение на въглерод включват методи, като например използването на материали на основата на дървесина в строителството, както и улавяне и използване на въглерод (УИВ) в дългосрочен план, и заедно с улавянето на въглероден диоксид в земеделието ще спомогнат за постигането на предложените цели в областта на ЗПЗГС, посочени по-горе, и положително въздействие върху климата.

2.6.

За да се гарантира, че в съответствие с регламента се сертифицират само висококачествените поглъщания на въглерод, Комисията е установила някои основни критерии:

—	дейностите по поглъщане на въглерод трябва да се измерват точно и да осигуряват явни ползи за климата (количествено определяне);

—	дейностите по отстраняване на въглерод трябва да надхвърлят пазарните практики и това, което се изисква от закона (допълняемост);

—	сертификатите трябва ясно да отчитат продължителността на съхранението на въглерод и да разграничават постоянното от временното съхранение (дългосрочно съхранение);

—	и накрая, дейностите по отстраняване на въглерод следва да допринасят за постигането на други екологични цели, като например биологичното разнообразие, или най-малкото не трябва да вредят на околната среда (устойчивост).

2.7.

За да определи по-ясно правилата, приложими за всеки метод за поглъщане на въглерод, и за да приведе в действие критериите за качество, Комисията ще разработи адаптирани методики за сертифициране с подкрепата на експертна група и ще ги изложи в делегирани актове. ЕС първо ще разработи методологии и ще признае схемите за сертифициране. Като втора стъпка операторите могат да се присъединят към признати от ЕС схеми за сертифициране, а трети страни ще проверяват дейностите, които отговарят на условията за сертифициране. Сертифицираните поглъщания на въглерод ще бъдат записвани в оперативно съвместими регистри.

2.8.

Съществуват няколко полезни взаимодействия между съществуващите и предстоящите инициативи в тази област, свързани с поглъщането на въглерод. Поглъщанията на въглерод съгласно предложения регламент биха могли:

—	да получават публична подкрепа чрез общата селскостопанска политика, държавна помощ или Фонда за иновации;

—	да бъдат включени в корпоративната отчетност, за да бъдат определени по-подробно в Инициатива за обосноваване на твърденията за екологосъобразност или в Директивата относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта;

—	да използват полезни взаимодействия с други етикети и сертификати, като например сертифицирането на биологичното земеделие и устойчивата биомаса;

—	да бъдат включени в договорите по веригата на доставки, като се установят промишлени вериги за създаване на стойност и полезни взаимодействия с устойчиви продоволствени системи;

—	да допринасят за интегритета на доброволните пазари на въглеродни емисии.

3. Конкретни бележки

Солидното сертифициране като много необходима основа за бързо увеличаване на капацитета за поглъщане на въглерод в Европа

3.1.

Установяването на всеобхватни правила на ЕС за управление на начина, по който се измерват, валидират и проверяват ползите за климата от поглъщанията на въглерод, може да осигури решаваща подкрепа за развитието на силен капацитет за поглъщане на въглерод в Европа. Това включва голямо разнообразие от иновативни методи, с които земеделските стопани, горските стопани, промишлеността и други могат да улавят и съхраняват CO2 от неизкопаеми горива.

3.2.

Сертифицирането представлява необходима и значителна стъпка към интегрирането на поглъщанията на въглерод в политиките на ЕС в областта на климата. Това включва например създаване на стимули за лицата, стопанисващи земи за съхранение на въглерод в почвата (например чрез ОСП), възнаграждаване на обществените поръчки за строителни материали, които съхраняват неизкопаем въглерод (напр. чрез кодекси за строителството), или отчитане относно целите в областта на климата (например чрез Директивата относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта).

3.3.

Поради това ЕИСК напълно подкрепя рамката за сертифициране на поглъщанията на въглерод по принцип и като стъпка към надеждно сертифициране.

Необходимостта от проследяване на отстранения въглерод, за да се гарантират съпътстващи ползи за климата и обществото

3.4.

Въпреки че е наложително поглъщането на въглерод да започне да се осъществява в голям мащаб, също толкова важно е тези усилия да бъдат контролирани. ЕИСК отбелязва, че може да има основателни въпроси относно използването на поглъщането на въглерод в политиката на ЕС в областта на климата — от потенциала за възпиране на смекчаването до заплахата от измамни и заблуждаващи твърдения за екологосъобразност въз основа на покупки на кредити за въглеродни емисии.

3.5.

Поради това ЕИСК счита, че ЕС се нуждае от ефективна рамка за сертифициране, за да се гарантира, че се сертифицира само висококачественото и надеждно отстраняване на въглерод. Това ще даде възможност на ЕС да признава и възнаграждава поглъщането на въглерод, без да възпрепятства декарбонизацията.

3.6.

Определянето на праг за качество за всички сертифицирани поглъщания на въглерод е от решаващо значение, за да се даде увереност на ключовите участници, че сертифицираното от ЕС поглъщане на въглерод създава реална полза за климата. Освен това то ще трябва да даде достатъчно силен сигнал, че сертифицираните поглъщания на въглерод могат да бъдат безопасно интегрирани в по-широките политики на ЕС, свързани с климата.

3.7.

Във връзка с това дейностите по поглъщане на въглерод трябва да демонстрират допълняемост — факта че поглъщането не би се осъществило без намеса. Това изискване е строго, ако сертификатите се използват за искове за обезщетение, но може да бъде облекчено, когато не са предявени искове (например в случай на преки държавни плащания към земеделските стопани, за да се стимулира преминаването към възстановителни практики). Поради тази причина дейностите по поглъщане на въглерод следва да генерират съпътстващи ползи по отношение на устойчивостта, а не да имат само „неутрално“ въздействие, както се предвижда понастоящем от Комисията.

3.8.

ЕИСК подчертава също така, че рискът от обратен ефект (изпускане на съхраняван CO2) трябва непрекъснато да се наблюдава и смекчава. Отговорността за погълнат и съхраняван въглерод, както и нейното прехвърляне трябва да бъдат ясно определени в целия спектър на дейностите по поглъщане на въглерод.

Запазване на разграничението между постоянно съхранение на въглерод, улавяне на въглероден диоксид в земеделието и съхранение на въглерод в продукти

3.9.

Методите за поглъщане на въглерод се различават значително по отношение на начина на извличане на CO2 от атмосферата, мястото на съхраняване на въглерода и периода от време, през който се съхранява.

3.10.

Като цяло въглеродът, съхраняван в сухоземни резервоари и жива биомаса (методи за поглъщане с кратък цикъл), е по-уязвим и има по-кратки срокове на съхранение, отколкото въглерода, съхраняван в геоложки резервоари (методи за поглъщане с дълъг цикъл).

3.11.

В резултат на това различните методи за поглъщане и съхранение на въглерод би трябвало да се отчитат, управляват и сертифицират по различни начини в зависимост от естеството на въглерода, който се съхранява. ЕС вече отделя стълба за ЗПЗГС от емисиите от промишления сектор. В Съобщението относно устойчивите въглеродни цикли се въвежда разграничение между „изкопаеми“, „биогенни“ и „атмосферни“ видове въглерод, като се предлага най-късно до 2028 г. за тях да се въведе разделно етикетиране, проследяване и отчитане в рамките на ЕС.

3.12.

Освен това следва да се подчертае, че трите групи методи за поглъщане на въглерод (постоянно съхранение на въглерод, улавяне на въглероден диоксид в земеделието и съхранение на въглерод в продукти) играят различна роля в нашия път към нулеви нетни емисии, дават различни резултати в областта на климата, свързани са с различни разходи, предизвикателства при внедряването, равнища на зрялост и обществено възприятие. Поради това те би трябвало също така да бъдат стимулирани и управлявани по различни начини, като се даде възможност за адаптирани политики и финансова подкрепа, които да отговарят на нуждите на всеки метод на поглъщане на въглерод.

3.13.

С оглед на гореизложеното ЕИСК изразява съгласие с целта на Комисията да даде на обществеността, доставчиците на услуги за поглъщане на въглерод и купувачите прозрачност и яснота относно стойността на сертифицираните дейности по поглъщане на въглерод.

3.14.

ЕИСК обаче настоятелно призовава Комисията да отиде по-далеч и да въведе насоки за определяне на подходящите твърдения, които могат да бъдат правени въз основа на различни случаи на сертифицирано поглъщане на въглерод (т.е. постоянно съхранение, улавяне на въглероден диоксид в земеделието, съхранение на въглерод в продуктите). Това ще бъде от решаващо значение за насърчаването на пълния спектър от възможни случаи на сертифициране на поглъщането на въглерод, като същевременно се гарантира професионалната почтеност на заявените ползи за климата и не се допускат заблуждаващи твърдения за екологосъобразност.

Осигуряване на прозрачност и научен принос при разработването на методологии

3.15.

Тъй като Комисията трябва да се включи в отделен процес, подкрепен от експертна група, за разработване на методологии за дейностите по поглъщане на въглерод, както и за определяне на допълнителните подробности относно сертификатите в делегирани актове, ЕИСК призовава за включване на гражданското общество и за провеждане на консултации с него.

3.16.

ЕИСК призовава Комисията да гарантира, че методологиите, които ще бъдат разработени, се основават на научни доказателства и се ръководят от научната общност.

3.17.

3.18.

ЕС следва да обмисли предоставянето на специално финансиране за научни изследвания, разработване на методология и пилотно внедряване. За малките участници подкрепата за изграждането на капацитет и за покриване на административните разходи ще бъде от решаващо значение за демократизирането на достъпа до рамката за сертифициране.

3.19.

Накрая ЕИСК подчертава, че потенциалните рискове и странични ефекти, свързани с предложението, за основните участници (земеделски стопани, горска промишленост и строителна и дървопреработвателна промишленост), включително тези от екологичен или социално-икономически характер, трябва да бъдат внимателно оценени и разгледани, преди да се интегрират в рамката за сертифициране в други политики, като например общата селскостопанска политика.

Брюксел, 22 март 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 323, 26.8.2022 г., стр. 95.

(2) МКИК, Трета работна група, Обобщение за лицата, определящи политиката, 2022 г.