Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за препоръка на Съвета относно адекватен минимален доход, гарантиращ активно приобщаване

(COM(2022) 490 final — 2022/0299 (NLE))

(2023/C 184/12)

Докладчици:

Jason DEGUARA и Paul SOETE

Искане за консултация	Европейската комисия, 25.11.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	8.3.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	22.3.2023 г.
Пленарна сесия №	577
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	143/00/08

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства съдържанието на препоръката, по-специално прилагането на реалистични и достатъчни критерии за определяне на равнището на адекватност и достъпност на минималния доход, правната гаранция за това и системата за докладване, както и признаването от страна на Европейската комисия на необходимостта от активна социална политика и по-нататъшни действия за борба с бедността в целия ЕС.

1.2.

Необходимо е да се приеме подход, основан на правото на всеки на адекватен минимален доход, при който никой не е изоставен, който не прилага прекалено ограничителни критерии и се измерва точно, за да се гарантира неговата ефективност.

1.3.

Справянето с бедността и неравенството по отношение на доходите е важно не само от съображения за социална справедливост, но и за подпомагане на икономическия растеж. В този контекст следва да се отбележи и цялостният стабилизиращ ефект на системите за минимален доход за икономиката.

1.4.

Правото на държавите членки да определят принципите на своите социални системи, допълващите компетенции на ЕС и държавите членки и пълноценното използване на инструментите на Договора за ЕС следва да бъдат водещите принципи за всяко действие на Съюза в областта на социалната закрила.

1.5.

Качествената и устойчива заетост е най-добрият начин за излизане от бедността и социалното изключване. Същевременно гарантирането, че повече хора участват на приобщаващ и качествен пазар на труда, спомага за финансирането на системите за социална закрила и по-добрата им финансова устойчивост.

1.6.

Понастоящем в много държави членки определянето и равнището на обезщетенията за минимален доход не се основават на стабилна методика или не са свързани със статистически обосновани показатели, отразяващи приличен и достоен живот. Първата стъпка е да се създаде такъв вид методология и да се вземат предвид различните източници на доходи и конкретните положения на домакинствата.

1.7.

ЕИСК настоява, че е необходимо минималните доходи да се поддържат в съответствие с инфлацията, особено с оглед на нарастването на разходите за живот по отношение на храните и енергията, и че това следва да се извършва редовно с подкрепата на организациите на гражданското общество, социалните партньори и организациите за социално подпомагане.

1.8.

За постигането на целите на препоръката е необходим непрекъснат мониторинг на изпълнението на политиките за подпомагане на доходите и другите политики за социална закрила, които гарантират активното приобщаване. Докладите за напредъка на държавите членки следва да се изготвят с участието на съответните организации на гражданското общество и организации за социално подпомагане, както и на социалните партньори, или техните доклади следва да бъдат редовно разглеждани от механизма за мониторинг на Комисията, както е посочено в препоръката на Съвета.

2.   Въведение

2.1.

Въпреки постигнатия известен напредък в намаляването на бедността и социалното изключване в ЕС от началото на века насам, през 2021 г. над 95,4 милиона души все още са изложени на риск от бедност.

2.2.

Налице е увеличаване на риска от бедност за хората, живеещи в (почти) безработни домакинства, и задълбочаване и все по-голяма устойчивост на бедността в много държави членки, като рискът е по-висок за жените, отколкото за мъжете. Целта на ЕС е броят на хората, изложени на риск от бедност, да бъде намален с поне 15 милиона до 2030 г.

2.3.

В дългосрочен план демографското развитие ще има сериозни икономически последици, тъй като работната сила ще намалее, а бързо застаряващото население ще окаже допълнителен натиск върху публичните финанси и финансирането на схемите за минимален доход.

2.4.

Настоящият контекст, в който се вписва постигнатото от Съвета политическото споразумение, е още по-труден, предвид войната в Украйна, увеличаването на цените на енергията и покачването на инфлацията. МВФ прогнозира, че инфлацията в световен мащаб ще нарасне с 8,8 % през тази година и с 6,5 % през 2023 г.

2.5.

Самотните родители представляват по-малко от 15 % от семействата в ЕС, но са изложени на много по-висок риск от бедност и безработица. Дори работа на пълно работно време няма да ги предпази от риска от бедност. Домакинствата с двама партньори, работещи на пълно работно време, които обикновено не са изложени на този риск, са застрашени от момента, в който имат повече от две деца (1).

2.6.

Обезщетенията за минимален доход са обезщетения с приложими условия за имуществено състояние, които се предоставят като крайна мярка в зависимост от нуждите на безработни лица в състояние да работят, придружени от достатъчно стимули за (повторно) интегриране на пазара на труда. Обикновено националните политики изискват оценка на разполагаемия доход в съчетание с проверка на личното имуществено състояние. Схемите за минимален доход се обуславят от националния контекст и традиции и са свързани с по-широките системи за социална закрила на всяка държава членка.

2.7.

По принцип между социалните държави съществуват много големи различия по отношение на равнището и състава на минималния доход, като такъв е случаят и в ЕС. Както се посочва в проучванията на Комисията, положението на пазара на труда на получаващите минимален доход се различава значително в отделните държави членки.

2.8.

Понастоящем нито една от държавите не осигурява адекватно подпомагане на доходите на семействата на безработни, за да се избегнат рисковете от бедност, а 20 % от безработните лица не отговарят на условията за получаване на каквото и да било подпомагане. Съществува и проблем с неусвояването на минималния доход, оценявано на между 30 % и 50 %.

2.9.

Компонентите на дохода, които трябва да се вземат предвид при анализа на равнището на минималния доход, са заплати, социални помощи, детски надбавки (най-често срещаният допълнителен доход), жилищни, енергийни и здравни помощи, други обезщетения като обезщетения в натура, като всички те се измерват след приспадане на данъците и социалноосигурителните вноски.

2.10.

На европейско равнище минималният доход е предмет на следните действия и инструменти: — Препоръка 92/441/ЕО на Съвета и Препоръка 2008/867/ЕО относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда, — Европейски стълб на социалните права (ЕССП), член 14 (2) и други принципи, като например принципите за „активна подкрепа за заетостта“, „социална закрила“, „достъп до основни услуги“, „образование, обучение и учене през целия живот“ и „равни възможности“, — Европейският семестър, който предлага рамка за съответното наблюдение на дейностите по координиране на политиките въз основа на рамката за сравнителен анализ на Комитета за социална закрила на Съвета, — Заключенията на Съвета от 2020 г. относно укрепването на защитата на минималните доходи по време на пандемията от COVID-19 и след това, в които държавите членки се приканват да преразгледат своите национални схеми за минимален доход (3). — Насоки за заетостта за 2022 г.

3.   Общи бележки

3.1.

Бедността е многоизмерна и се проявява във всички сфери на живота. Тя отразява неуспехите в системите за справедливо и равноправно преразпределяне на ресурсите и възможностите. Следователно схемата за минимален доход е необходимо, макар и недостатъчно условие, за да се даде възможност за достоен живот и надежден начин за излизане от бедността. Бедността се пресича с други форми на социална несправедливост. Неравнопоставеността между половете и расовото неравенство изострят риска от бедност, а тя увеличава риска от изключване и дискриминация, които се проявяват най-вече по отношение на здравеопазването, образованието и обучението и излагането на финансова зависимост и насилие.

3.2.

ЕИСК приветства съдържанието на препоръката, по-специално прилагането на реалистични и достатъчни критерии за равнището и достъпността на минималния доход, неговата правна гаранция и системата за докладване, по-нататъшното признаване от страна на Европейската комисия на необходимостта от активна социална политика на равнището на ЕС и по-нататъшни действия за борба с бедността в целия Съюз. Препоръката е стъпка към прилагането на принцип 14 от ЕССП, който гласи, че „всеки човек, който не разполага с достатъчно средства, има право на подходящи обезщетения за минимален доход, гарантиращи достоен живот на всички етапи от живота“.

3.3.

След незаконната и варварска агресия на Русия срещу Украйна настоящият контекст, в който се вписва постигнатото в Съвета политическо споразумение, е още по-труден предвид рязкото увеличение на цените на енергията и високия темп на инфлация, засягащ домакинствата, особено семействата с ниски доходи. На фона на водещите тенденции като глобализацията, цифровия и екологичния преход и демографските промени европейските пазари на труда са в процес на големи преходи. Системите за минимален доход играят ключова роля за предоставянето на подкрепа и стимули за (повторно) интегриране на хората на пазара на труда.

3.4.

Необходимо е да се приеме подход, основан на правото на всеки на адекватен минимален доход, при който никой не е изоставен, който не прилага прекалено ограничителни критерии, основава се на прозрачни и недискриминационни изисквания и се измерва точно, за да се гарантира неговата ефективност. Приобщаващото общество следва да обхваща всички сектори на обществото, а държавите членки следва да въведат стабилни механизми за мониторинг за проследяване на минималния доход и неговото усвояване без допълнително забавяне.

3.5.

Ефективните схеми за минимален доход могат да помогнат да се гарантира зачитането на правата на човека, да се осигури достоен живот на хората, да им помогнат да останат активни и интегрирани в обществото, както и да помогнат за интегрирането им в устойчива и качествена заетост. ЕИСК подчертава и значението на схемите за минимален доход за самостоятелно заетите лица в Европа, които следва да имат пълно право на същата подкрепа и обезщетения като другите групи.

3.6.

Справянето с бедността и неравенството по отношение на доходите е важно не само от съображения за справедливост, но и за подпомагане на икономическия растеж. Както се посочва в доклада на ОИСР от 2021 г. (4), добре разработените данъчни политики могат да подкрепят приобщаващия и устойчив растеж и да обърнат внимание на разпределението на доходите и богатството. В тази връзка приобщаващият растеж следва да има за цел справедливо споделяне на ползите от растежа, както и насърчаване на приобщаващия характер на пазарите на труда. В този контекст следва да се отбележи и цялостният стабилизиращ ефект на системите за минимален доход за икономиката.

3.7.

Схемите за минимален доход следва да бъдат част от националните стратегии за борба с бедността, които ефективно интегрират мерки за постигане на справедливо заплащане и достоен труд, достъп до качествени основни услуги на приемлива цена, достъп до основна социална сигурност и подходящо подпомагане на доходите, социални услуги, ориентирани към отделния човек, и политики за активно приобщаване.

3.8.

ЕИСК подчертава целта за общоевропейска методика, подкрепена от европейски анализ, която да помогне на държавите членки да определят адекватността на минималния доход чрез подходящ метод, като например приетия от ЕС показател за дела на лицата, изложени на риск от бедност, възлизащ на 60 % от изравнения разполагаем доход, и/или подкрепен от референтен бюджет (включително храна, жилища, вода, електричество, отопление, телекомуникации, здравеопазване, транспорт, отдих и култура).

3.9.

Както е посочено в съображенията на постигнатото от Съвета политическо споразумение, качествената и устойчива заетост е най-добрият начин за излизане от бедността и социалното изключване. Колкото повече хора са на пазара на труда, толкова по-устойчиво ще бъде финансирането за системите за социална закрила, тъй като те в голяма степен се финансират чрез данъците върху трудовите възнаграждения.

3.10.

Въпреки че през годините държавите членки разработиха и реформираха своите мрежи за социална сигурност, като взеха предвид насоките, предоставени от Препоръка 92/441/ЕИО на Съвета, развитието на икономиката, пазарите на труда и обществата като цяло в Европа поставиха нови предизвикателства и належаща необходимост от актуализиране на европейската рамка за справяне с неравенството по отношение на доходите и бедността.

3.11.

Правото на държавите членки да определят принципите на своите социални системи, допълващите компетенции на ЕС и държавите членки и пълноценното използване на инструментите на Договора за ЕС следва да бъдат водещите принципи на всяко действие на Съюза в областта на социалната закрила. Важно е също така да се анализират съществуващите схеми за минимален доход във връзка с всеобхватните договорености за социална закрила на държавите членки. Има обаче поле за действие на равнището на ЕС в подкрепа на усилията на държавите членки.

3.12.

Преодоляването на неравенството по отношение на доходите изисква решителни реформи, координирани политики и добре насочени действия от страна на държавите членки в широк спектър от области на политиката, като например данъчните системи и системите за обезщетения, механизмите за определяне на заплатите, стимулите на пазара на труда, образованието и обучението, равните възможности и качествените услуги, които са достъпни и на приемлива цена за всички. Освен това основна предпоставка за всички системи за преразпределение е устойчивият растеж, основан на добре функциониращи пазари и конкурентоспособни предприятия.

3.13.

ЕИСК е съгласен със заключението на службите на Комисията, че консултациите за работа, индивидуалните планове за действие и интегрирането на мерки за активизиране в минималния доход оказват положително въздействие върху вероятността за успешно започване на работа.

3.14.

ЕИСК подчертава констатацията на службите на Комисията, че голяма част от получателите на минимален доход не са обект на мерки на активната политика по заетостта, макар да могат да работят. Въпреки че като цяло следва да има справедлив баланс между стимулите и по-силна връзка с условията за получаване на подпомагане на доходите и мерките за активизиране, следва да се обърне внимание на специални групи, като например младите хора, които са извън пазара на труда или са изложени на риск от бедност или социално изключване.

3.15.

Европейската мрежа за борба с бедността (EAPN) определи адекватността, достъпността и подпомагащия характер като три ключови критерия за разработването на политики за схеми за минимален доход: — „Адекватност“ означава достатъчен доход за достоен живот; — Под „достъпност“ се визира осигуряването на достъп и цялостно обхващане на всички лица, които се нуждаят от схеми за минимален доход; — Подпомагащият характер е свързан с използването на параметри на проектирането, които са в съответствие с интегрирана, ориентирана към отделния човек „парадигма на активно приобщаване“.

3.16.

Както правилно се посочва в политическото споразумение на Съвета, заради непропорционална административна тежест, неосведоменост или страх от стигматизация или дискриминация лицата, отговарящи на условията за минимален доход, могат да не поискат достъп до него.

3.17.

Предприятията от социалната икономика, заедно с малките и средните предприятия като цяло, са важни, особено като работни места в началото на кариерата. ЕИСК приветства Плана за действие за социалната икономика на Комисията и настоятелно призовава тя да оцени най-добрите проекти на съответното равнище.

3.18.

Следва да се обърне специално внимание на специфични групи като семействата с един родител, семействата на мигранти, младите хора, лицата с увреждания и ромите.

3.19.

Понастоящем много пенсионери са зависими от минималния доход, тъй като пенсията им е твърде ниска. Ако не са в състояние да работят, тези възрастни хора не могат да се върнат на пазара на труда, за да получат по-добри доходи. Те се нуждаят от пенсионни системи, които да им осигуряват адекватна пенсия, така че да не им се налага да разчитат на подпомагане за минимален доход. Тъй като демографската тенденция в държавите членки показва, че в бъдеще ще имаме повече пенсионери, е важно държавите членки да разполагат с пенсионни системи, които осигуряват адекватни пенсии.

3.20.

ЕИСК предлага държавите членки да оценяват равнището на минималния доход поне веднъж годишно и то да се индексира, за да се вземе предвид инфлацията, най-малко един път в годината в зависимост от нейното равнище.

4.   Конкретни бележки

4.1.    Относно адекватността на минималния доход

4.1.1.

Понастоящем в редица държави членки определянето и равнището на обезщетенията за минимален доход не се основават на надеждна методика или не са свързани със статистически обосновани показатели. Първата стъпка е да се създаде такъв вид методика и да се вземат предвид различните източници на доходи и специфичното положение на домакинствата.

4.1.2.

Що се отнася до равнището на минималния доход, ЕИСК отбелязва, че в препоръката са предложени различни методи за определяне на този минимум: чрез позоваване на националния праг на риска от изпадане в бедност, чрез изчисляване на паричната стойност на необходими стоки и услуги в съответствие с националните определения или чрез позоваване на други установени национални закони или практики. Това означава също, че могат да се вземат предвид системи с референтни бюджети. Тези системи се основават на национално определена кошница от стоки и услуги, отразяваща издръжката на живота в дадена държава членка или дори в даден регион, и могат да помогнат за насочване на оценката на адекватността.

4.1.3.

ЕИСК настоява, че е необходимо минималните доходи да се поддържат в съответствие с инфлацията, особено с нарастването на разходите за живот по отношение на храните и енергията, и че това следва да се извършва редовно. В този смисъл годишният преглед на равнището на държавите членки е ясна препоръка.

4.1.4.

Референтните бюджети на кошниците от стоки и услуги трябва да бъдат разработени на равнището на държавите членки с координация на европейско равнище. Това ще помогне на държавите членки да гарантират адекватността на схемите за минимален доход. Кошницата от стоки и услуги трябва да включва жилищно настаняване, вода, енергия, телекомуникации, храна, здравеопазване, транспорт, култура и отдих, наред с други нужди. Механизмите, които позволяват точна и бърза индексация спрямо реалните цени, са от решаващо значение, за да се гарантира адекватност, особено по време на кризи, които оказват въздействие върху издръжката на живота.

4.1.5.

Обезщетенията за минимален доход не следва да се използват като средство за субсидиране на ниски заплати. Когато се предвиждат допълнителни решения за работещите бедни, те следва да бъдат временни и допълващи мерки. Като се отчитат многобройните форми на труд, следва да се насърчават и подкрепят активна политика на пазара на труда и адекватна политика по отношение на възнагражденията, заедно с подкрепящи системи за социална сигурност и данъчно облагане, за да се гарантира качествена заетост и достоен стандарт на живот. На лицата, които са трайно или напълно неспособни да работят при достойни условия за достоен живот, следва да се гарантират стабилни предпазни мрежи, докато се нуждаят от тях.

4.1.6.

ЕИСК приветства решението обезщетения, като например тези за инвалидност, да не се считат за част от проверката на имущественото състояние, за да се определи дали дадено лице има право на обезщетение за минимален доход, тъй като тези обезщетения покриват допълнителни разходи, породени от специфични нужди. Това показва, че проявяваме голяма чувствителност към онези, които наистина се нуждаят от помощ в нашето общество.

4.1.7.

Трябва да се обърне специално внимание на уязвимите семейства и самотните родители, които са предимно жени, тъй като за тях допълващата роля на детските надбавки, като и на достъпните грижи за деца и други видове грижи, е от съществено значение.

4.1.8.

Адекватните минимални работни заплати, определени със закон или чрез колективно договаряне, представляват ценен инструмент за справяне с бедността. Прилагането на директивата относно адекватните минимални работни заплати ще окаже положително въздействие върху риска от бедност за значителна част от работната сила, със сигурност за несемейните работници на пълно работно време и за домакинствата, в които и двамата партньори работят. Социалните партньори следва да бъдат насърчавани да прилагат това чрез колективни трудови договори. След като директивата започне да се прилага, минималната работна заплата би могла, когато е приложимо, също да се използва като отправна точка за минималния доход, при условие че той е на равнището на бедността.

4.1.9.

ЕИСК счита, че схемите за минимален доход следва да включват както услуги за парично подпомагане, така и услуги за подпомагане в натура за лицата, които не могат да работят или за които е почти невъзможно да работят.

4.1.10.

Обезщетенията за работещи лица с ниски доходи също могат да играят важна роля за привличането на неактивни хора на пазара на труда (5).

4.1.11.

Целта на Европейския съвет за намаляване с 15 милиона на броя на лицата, изложени на риск от бедност или социално изключване, е определена за 2030 г. и може да изглежда ограничена като амбиция. Тази цел обаче трябва да се разглежда като минимум, предвид, че понастоящем някои държави са дори под 20 % по отношение на адекватността и ще им е необходимо доста дълго време за постигане на целевите стойности. Комисията заяви, че в препоръката се определя срок за постепенно прилагане на разпоредбите, свързани с адекватността на подпомагането на доходите. За другите предизвикателства, като обхвата и усвояването, забавянията следва да са по-кратки.

4.2.    Относно обхвата, допустимостта и усвояването

4.2.1.

Понастоящем средно 20 % от безработните не отговарят на условията за схемите за минимален доход. Това се дължи на условията за допустимост по отношение на минималната възраст, продължителността на пребиваване в страната, липсата на адрес за бездомните хора, въпроси, свързани със състава на семейството и др. Държавите членки следва да предприемат действия във връзка с недостатъчния обхват. Съществува и проблем с трайния обхват през различните етапи от живота и дейността. При всички случаи в държавите членки следва да се въведат прозрачни и недискриминационни критерии за достъп.

4.2.2.

Изглежда отговорността за неусвояването до голяма степен се носи от администрацията; това е несправедливост, която трябва да бъде преодоляна. Оказва се, че неусвояването на минималния доход варира между 30 % и 50 % в държавите членки. Тази оценка изглежда много висока и доста широка. Държавите членки следва да бъдат насърчавани да събират информация относно неусвояването и причините, поради които тази цифра е толкова голяма. ЕИСК категорично подкрепя акцента на постигнатото от Съвета политическо споразумение върху насърчаването на пълноценното усвояване на минималния доход чрез набор от мерки като намаляване на административната тежест, осигуряване на лесна за използване информация и предприемане на мерки за борба със стигматизацията и проактивни действия по отношение на лица, които не разполагат с достатъчно средства.

4.2.3.

Достъпът до минимален доход следва да бъде изрично гарантиран за младите хора на възраст над 18 години и за мигрантите. Тъй като той е обезщетение, независещо от вноски, следва да се внимава да се избегне двусмислен език по отношение на това какво следва да се разбира под „подходяща“ продължителност на пребиваване.

4.2.4.

Необходими са дезагрегирани количествени и качествени показатели на равнището на ЕС, за да се покрие настоящият обхват на схемите за минимален доход. Особено внимание следва да се обърне на степента на усвояване и ефикасността на схемите, по-специално по отношение на маргинализираните групи, включително ромите, бежанците и бездомните хора.

4.3.    Относно достъпа до пазара на труда

4.3.1.

Системите за минимален доход следва да включват силни мерки за активизиране на лицата, които са в състояние да работят, при спазване на политиките за приоритетите в областта на временните грижи. Във всеки случай доходите от труд не следва да намаляват непропорционално социалните обезщетения, за да се избегне попадането в капана на стимулите.

4.3.2.

Участието в публични програми за заетост и възможностите в сектора на социалната икономика следва да бъдат напълно развити, особено за по-уязвимите групи.

4.3.3.

Изключително важно е да се предвиди целенасочена подкрепа за трайно безработните и неактивните лица, способни да навлязат на пазара на труда. Обезщетенията за работещи заедно със структурните мерки за улесняване на приобщаването на уязвимите групи могат да подпомогнат навлизането им на пазара на труда, но следва да бъдат временни.

4.3.4.

Участието в програми за активизиране изисква наличието на подходящи мерки като образование и обучение и програми за учене през целия живот, придружени от допълнителни услуги като консултиране, наставничество или помощ при търсене на работа. За разработването на ефективни мерки е необходима силна ангажираност от страна на държавите членки в активните политики по заетостта в сътрудничество със съответните заинтересовани страни, като например социалните партньори. Администрацията и нейният персонал следва да притежават необходимата квалификация за изпълнение на трудната им задача и да се основават на експертни и научни познания. Индивидуалните квалификации, потенциал, умения и планове за кариерно развитие на безработните лица следва да се вземат предвид систематично.

4.4.    Относно достъпа до основни услуги

4.4.1.

В препоръката се потвърждава необходимостта от гарантиране на ефективен достъп до основни услуги с добро качество и на приемлива цена (водоснабдяване, канализация, енергия, транспорт, финансови услуги и цифрови комуникации), както е посочено в принцип 20 от ЕССП. Цифровизацията следва да се счита за нов социален фактор за достъп до основни услуги и следва да се предприемат действия за преодоляване на цифровото разделение.

4.5.    Относно управлението

4.5.1.

ЕИСК подчертава необходимостта от повишаване на ефективността на управлението на мрежите за социална сигурност на всички равнища. Следва да се обърне специално внимание на силната координация между различните заинтересовани страни, както в хоризонтален, така и във вертикален план. Ролите и отговорностите на заинтересованите страни следва да бъдат ясно определени, като същевременно се избягва тясноведомственото мислене.

4.5.2.

В прилагането на схемите за минимален доход следва да участват всички съответни заинтересовани страни, включително организациите на гражданското общество (особено тези, които работят с хора, живеещи в бедност), доставчиците на социални услуги и социалните партньори във всички държави членки. Заинтересованите страни следва да бъдат консултирани като част от разработването на системи за текущ мониторинг и оценка.

4.6.    Относно мониторинга

4.6.1.

Както е посочено в постигнатото от Съвета политическо споразумение, за да бъдат постигнати по най-ефективен начин целите на препоръката, е необходим непрекъснат мониторинг на изпълнението на политиките за подпомагане на доходите и свързаните мерки за активизиране на пазара на труда, както и на реализирането на достъпа до услуги, подкрепен от редовни оценки. Докладите за напредъка на държавите членки следва да се изготвят с пълноценното участие на съответните организации на гражданското общество и организации за социално подпомагане, както и на социалните партньори, или техните доклади следва да бъдат редовно разглеждани от механизма за мониторинг на Комисията. Както е посочено в предложението за препоръка, ЕИСК не е една от многото заинтересовани страни на равнището на ЕС, а централна институция в процеса на мониторинг съгласно Договора.

4.6.2.

Схемите за минимален доход следва да включват предпазни мерки, които гарантират недискриминация срещу действителни или потенциални получатели, както и механизми за осигуряване на достъпност за уязвимите групи. Всички държави членки следва да създадат вътрешни органи, които да следят за спазването на защитата на данните и основните права на всички участници.

4.6.3.

За да се постигне напредък, е важно да се използва съществуващата информация на равнището на ЕС и да се предприемат необходимите действия, така че всяка държава членка да бъде в по-добра позиция да подобри начина, по който функционират националните схеми за доходи. Това включва необходимостта от организиране на обмен на национални практики, тематични семинари и прояви. В тази връзка и за да се направи преглед на напредъка, ЕИСК приветства предложените институционални дейности, като например засилване на съществуващото сътрудничество между Комисията и държавите членки в рамките на Комитета за социална закрила, Комитета по заетостта и Мрежата на публичните служби по заетостта. Трябва обаче да се намерят начини за преодоляване на пречките и трудностите, породени от законодателството за защита на данните, които могат ненужно да възпрепятстват гладкото сътрудничество между органите.

4.6.4.

Етапите на мониторинг от страна на държавите членки са наложителни, особено за тези, които все още изостават от целите. ЕИСК подчертава колко е важно да има ясен път напред, като се използват европейският семестър и други инструменти, за да продължи проследяването на напредъка на всички държави членки.

---

(1)  От Minimum income support for families with children in Europe and the US. Where do we stand?.(Минимално подпомагане на доходите за семейства с деца в Европа и САЩ. Докъде сме стигнали?) от Ive Marx, Elize Aerts, Zachary Parolin, май 2022 г., SocArXiv; Children at risk of poverty or social exclusion (Деца в риск от бедност и социално изключване).

(2)  Всеки човек, който не разполага с достатъчно средства, има право на подходящи обезщетения за минимален доход, гарантиращи достоен живот на всички етапи от живота, както и ефективен достъп до стоки и услуги за подкрепа. За лицата, които могат да полагат труд, обезщетенията за минимален доход следва да бъдат съчетани със стимули за (повторно) интегриране на пазара на труда.

(3)  ЕИСК обсъди минималния доход в своите становища „За европейска рамкова директива относно минималния доход“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 1); „Достойни минимални работни заплати в цяла Европа“ (проучвателно становище по искане на Европейския парламент/Съвета (europa.eu) — параграфи 1.6 и 3.3.7 (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 159); „Европейски минимален доход и показатели за бедност“ (становище по собствена инициатива) (europa.eu) (ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 23).

(4)  ОИСР (2021 г.): „Tax and fiscal policies after the COVID-19 crisis“ („Данъчни и фискални политики след кризата с COVID-19“)

(5)  Ролята на обезщетенията за работещи на пазара на труда е подчертана в параграф 3.4.3 от становище SOC/737 относно Насоки за политиките за заетост на държавите членки (ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 161).