Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, за изменение на регламенти (ЕС) 2021/1153 и (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1315/2013“

(COM(2022) 384 final/2 — 2021/0420 (COD))

(2023/C 75/28)

Главен докладчик:

Stefan BACK

Искане за консултация	Европейски парламент, 3.10.2022 г. Съвет на Европейския съюз, 6.10.2022 г.
Правно основание	член 172 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане на пленарна сесия	27.10.2022 г.
Приемане на пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	155/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва, че в становището си относно предложението за преразглеждане на Регламента за TEN-T и коридорите за железопътен товарен превоз (1) (наричано по-долу „предложението за TEN-T“ (2)) е приветствал засиления акцент върху връзките със съседните държави, включително партньорските и присъединяващите се държави.

1.2.

Предложението за TEN-T беше публикувано през декември 2021 г.; впоследствие, през февруари 2022 г. Русия нападна Украйна. ЕИСК изразява съгласие с оценката от измененото предложение, че това е предефинирало геополитическия пейзаж, извело е на преден план уязвимостта на ЕС към непредвидени разрушителни събития извън неговите граници и е подчертало факта, че вътрешният пазар на ЕС и неговата транспортна мрежа не могат да бъдат разглеждани изолирано, когато се създава политиката на Съюза.

1.3.

Тази ситуация основателно насочи вниманието към спешната необходимост от подпомагане на Украйна, включително чрез подобряване на транспортната ѝ свързаност с ЕС с цел поддържане и подобряване на потоците на мобилност и товарните потоци между Украйна и ЕС. По-специално има остра необходимост от помощ за транспортирането на зърнени култури извън Украйна поради недостъпността на черноморските пристанища, които са под блокадата на Русия.

1.4.

ЕИСК изразява съгласие, че бързото създаване на алтернативни логистични маршрути, като се използват всички видове транспорт, свързващи ЕС с Украйна, е от жизненоважно значение за икономиката и икономическото възстановяване на Украйна и за стабилизирането на световните пазари на храни и продоволствената сигурност.

1.5.

1.6.

Освен това ЕИСК оценява положително факта, че в плана за действие се предвиждат и „покани за представяне на предложения по МСЕ“, които ще дадат възможност за съсредоточаване на подкрепата по-специално върху проекти, насочени към подобряване на оперативната съвместимост и свързаността на транспортната мрежа на ЕС с Украйна.

1.7.

Ето защо ЕИСК изцяло подкрепя разширяването на TEN-T към Украйна и Молдова чрез примерни карти, които са включени в приложение IV към измененото предложение; това е навременно предложение, което с течение на времето би могло да донесе добавена стойност, по-специално чрез подобряване на възможностите за установяване на гладко функциониращи и безпрепятствени транспортни потоци между Украйна и ЕС.

1.8.

ЕИСК напълно подкрепя силното политическо послание, което се изпраща чрез включването на връзките в Украйна в най-приоритетната област на TEN-T, а именно европейските транспортни коридори със стабилната им система за изпълнение, състояща се от координатори, работни планове, различни работни групи и, съгласно предложението за TEN-T, задължение за придаване на правна сила на работните планове чрез акт за изпълнение.

1.9.

1.10.

Ето защо ЕИСК призовава за силна и надеждна система за изпълнение за онези връзки, които следва да се считат за част от европейските транспортни коридори, евентуално чрез укрепване и увеличаване на броя на работните групи за сътрудничество с трети държави.

1.11.

Предвид настоящия политически контекст също така изглежда уместно и в съответствие с наложените санкции да се премахнат примерните връзки на TEN-T в Русия и Беларус.

1.12.

ЕИСК отбелязва с изненада, че измененото предложение включва изричен ангажимент за разглеждане на възможността за възстановяване на връзките в Беларус, както и на връзките между Беларус и държавите — членки на ЕС, ако страната възприеме демократичен курс на развитие, докато подобен ангажимент не е поет по отношение на Русия. ЕИСК счита, че подобни ангажименти за бъдещето следва да се избягват.

1.13.

ЕИСК отбелязва, че преустановяването на транспортните връзки на държавите членки с Русия изглежда е създало проблеми за някои държави членки, тъй като някои от тези връзки продължават да бъдат важни за свързаността в съответната държава членка. ЕИСК препоръчва да се обърне дължимото внимание на евентуалното вътрешно значение на тези връзки в рамките на ЕС.

1.14.

ЕИСК е съгласен с виждането, че очевидно е необходимо и да се вземат мерки относно различните междурелсия в ЕС и Украйна, въпреки че осъществяването на промени в това отношение може да отнеме известно време, поради което е малко вероятно да се намери решение на непосредствените и неотложните проблеми, свързани с ефективността.

1.15.

ЕИСК предлага изискването за преминаване към стандартното за ЕС междурелсие от 1 435 mm да се ограничи до европейските транспортни коридори, за да се гарантира последователно и добре координирано преминаване, като се има предвид, че задължението на държавите членки да изготвят планове за преминаване е ограничено до тези коридори.

1.16.

ЕИСК предупреждава, че предложението всяка нова железопътна инфраструктура по основната или широкообхватната мрежа TEN-T да бъде изградена със стандартно междурелсие от 1 435 mm би могло да създаде изключително сложни вътрешни проблеми със съгласуваността в държавите членки с различно междурелсие.

2. Общи бележки — Контекст

2.1. Връзки с Украйна и Молдова и премахване/понижаване на нивото на класификация на връзките във и с Русия и Беларус

2.1.1.

Предложението от 27 юли 2022 г. за изменение на предложението за TEN-T, представено от Комисията през декември 2021 г. (3) (наричано по-долу „измененото предложение“), е в резултат на руските военни действия срещу Украйна и тяхното въздействие върху веригите на доставки, което подчерта значението на връзките на TEN-T със съседните партньорски държави.

2.1.2.

В член 9 от предложението на Комисията от декември (предложението за TEN-T) се предвижда сътрудничество с трети държави с цел свързване на TEN-T с тяхната инфраструктура и засилване на устойчивия икономически растеж и конкурентоспособността. Сред изтъкнатите елементи са разширяването на политиката за TEN-T на територията на трети държави, процедурите за граничен контрол и наблюдение, с цел да се гарантира безпрепятствено движение, завършването на важни инфраструктурни връзки, оперативната съвместимост, улесняването на водния транспорт и развитието на ИКТ системи. В съответните карти се посочва състоянието на основната и широкообхватната мрежа в съответствие с критериите на Регламента за TEN-T (4).

2.1.3.

За европейските транспортни коридори са установени специфични критерии, различни от критериите за основната и широкообхватната мрежа. Коридорите са частите на TEN-T с най-голямо стратегическо значение (член 7 от предложението за TEN-T), със специфични общи приоритети, различни от тези по отношение на основната и широкообхватната мрежа (членове 12 и 13), и специални правила за прилагане (глава V, членове 50—54).

2.1.4.

В съобщението на Комисията относно коридорите на солидарността между ЕС и Украйна (5) се посочват редица инфраструктурни предизвикателства, с които ЕС и неговите съседни държави трябва да се справят, за да подкрепят икономиката и възстановяването на Украйна и да вземат мерки във връзка с въпросите в областта на доставките и свързаността между ЕС, Украйна и световните пазари. В съобщението се предлага да се извърши оценка на разширяването на европейските транспортни коридори на територията на Украйна и Молдова, за да се защитят вносът и износът, включително износът на растителни култури от Украйна. През май 2022 г. беше подписано споразумение на високо равнище относно примерните карти на TEN-T в Украйна.

2.1.5.

На 14 юли 2022 г. Комисията прие делегиран регламент с примерни карти на мрежата TEN-T в Украйна и Молдова с цел разширяване на стандартите за TEN-T към съседни държави, което да даде възможност за безпрепятствено свързване. Понастоящем тези карти са включени в измененото предложение, което включва и карти, разширяващи няколко коридора на TEN-T към Украйна и Молдова.

2.1.6.

От измененото предложение също така са изключени примерните връзки на TEN-T в Русия и Беларус.

2.1.7.

Освен това нивото на връзките, свързващи мрежата на държавите членки с примерните връзки на TEN-T в Русия и Беларус, беше понижено в класификацията до част от широкообхватната мрежа.

2.2. Междурелсието

2.2.1.

В съобщението относно коридорите на солидарността с Украйна се посочват и затрудненията, дължащи се на несъответствието между украинското междурелсие от 1 520 mm и междурелсието в ЕС от 1 435 mm. То създава проблем поради недостатъчния понастоящем капацитет за трансбордиране.

2.2.2.

С измененото предложение се цели да се хармонизира междурелсието по основната и широкообхватната мрежа в ЕС, така че в крайна сметка да се достигне общо междурелсие от 1 435 mm. Новата железопътна инфраструктура трябва да бъде изградена с това междурелсие, а държавите членки с различно междурелсие, изцяло или частично, следва в рамките на две години от влизането в сила на регламента да изготвят план за преминаване към междурелсие от 1 435 mm за съществуващите железопътни линии по европейските транспортни коридори. Плановете се координират със съответните съседни държави членки.

2.2.3.

В плановете за преминаване се определят железопътните линии, за които няма да се осъществява преминаване, и се включва анализ на разходите и ползите, обосноваващ това решение, включително въздействието върху оперативната съвместимост.

2.2.4.

Приоритетите за планиране на инфраструктурата и инвестициите, свързани с плановете за преминаване, следва да бъдат включени в първия работен план на европейските координатори за онези европейски транспортни коридори, които включват товарни железопътни линии с междурелсие, различно от европейския стандарт.

2.2.5.

Ирландия е освободена от задължението за хармонизиране на междурелсието (членове 15 и 16 от предложението за TEN-T).

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК отбелязва, че в становището си относно предложението за TEN-T е приветствал засиления акцент върху връзките със съседните държави, включително партньорските и присъединяващите се държави.

3.2.

3.3.

Тази ситуация основателно провокира внимание към спешната необходимост от подпомагане на Украйна, включително чрез подобряване на транспортната ѝ свързаност с ЕС с цел поддържане и подобряване на потоците на мобилност и товарните потоци между Украйна и ЕС. По-специално има остра необходимост от помощ за транспортирането на зърнени култури извън Украйна поради недостъпността на черноморските пристанища, които са под блокадата на Русия.

3.4.

Необходимостта от предприемане на мерки за гарантиране на подходящи мобилност и транспортни потоци между ЕС и Украйна беше изтъкната за първи път в горепосоченото съобщение относно коридорите на солидарността между ЕС и Украйна, след което във връзка с нея са предприети редица мерки, включително насърчаване на подходящо развитие на инфраструктурата чрез Украйна и индикативно разширяване на връзките на TEN-T с Украйна в съответствие с разпоредбите на предложението за TEN-T относно сътрудничеството с трети държави.

3.5.

3.6.

Освен това ЕИСК отбелязва, че капацитетът на съответните терминали и гранични пунктове, например на местата с двойно междурелсие, трябва спешно да бъде подобрен, както се посочва в съобщението за коридорите на солидарността.

3.7.

ЕИСК подкрепя и плана за действие, изложен в съобщението относно коридорите на солидарността, за модернизиране на трансграничните връзки (автомобилни—автомобилни, железопътни—автомобилни и железопътни—железопътни) между ЕС и Украйна, включително за допълнителни гранични пунктове, който има за цел да се извърши оценка на разширяването на коридорите на основната мрежа TEN-T в Украйна, да се предложи засилена свързаност посредством разработването на железопътни линии със стандартното за ЕС междурелсие в Украйна и Молдова и да се подобрят транспортната свързаност и плавателността по Рейнско-Дунавския коридор, за да се гарантира по-ефективен трафик.

3.8.

3.9.

3.10.

ЕИСК отбелязва, че в примерните карти на инфраструктурата на TEN-T в Украйна в приложение IV към измененото предложение връзките, терминалите, пристанищата и летищата са класифицирани като принадлежащи към основната или широкообхватната мрежа в съответствие с член 9, параграф 2 от предложението за TEN-T.

3.11.

Примерните връзки на територията на Украйна също са включени в европейските транспортни коридори, разширявайки Северноморско-Балтийския коридор, Скандинавско-Средиземноморския коридор, Балтийско-Адриатическия коридор, Рейнско-Дунавския коридор и Балтийско-Черноморския коридор към Украйна чрез карти, включени в приложение III към измененото предложение.

3.12.

3.13.

ЕИСК обаче изразява съжаление, че, както изглежда, нито общите разпоредби относно сътрудничеството с трети държави, нито разпоредбите за прилагане на инструментите на европейските транспортни коридори и хоризонтални приоритети предоставят правно основание за разширяване на прилагането на приоритетите за коридорите или тяхната система за изпълнение, включително координаторите, управлението, работния план на европейския координатор или акта за изпълнение, така че да обхванат трети държави. Само в член 52, параграф 3, буква е) относно управлението на коридорите се предвижда създаването на работни групи за сътрудничество с трети държави, но това изглежда не променя обхвата на разпоредбите относно трансевропейските коридори.

3.14.

Ето защо ЕИСК призовава за силна и надеждна система за изпълнение за онези връзки, които следва да се считат за разширение на европейските транспортни коридори, евентуално чрез укрепване и увеличаване на броя на работните групи за сътрудничество с трети държави.

3.15.

3.16.

ЕИСК обаче отбелязва с изненада, че измененото предложение включва изричен ангажимент за разглеждане на възможността за възстановяване на връзките в Беларус, както и на връзките между Беларус и държавите — членки на ЕС, ако страната възприеме демократичен курс на развитие в съответствие с план на ЕС за тази цел, докато по отношение на Русия не се сигнализира за подобни перспективи. Макар и да няма конкретен план на ЕС по отношение на демокрацията в Русия, е трудно да се разбере разликата в подходите. Поради тази причина ЕИСК препоръчва да се избягва поемането на такъв ангажимент за бъдещето.

3.17.

ЕИСК отбелязва, че преустановяването на транспортните връзки на държавите членки с Русия изглежда е създало проблеми за някои държави членки. Например финландският министър на транспорта се е изказал критично относно общия характер на тези мерки, тъй като някои от тези връзки продължават да бъдат важни за свързаността в съответната държава членка. ЕИСК препоръчва да се обърне дължимото внимание на евентуалното вътрешно значение на тези връзки в рамките на ЕС.

3.18.

3.19.

ЕИСК отбелязва, че изискването за преминаване към междурелсие от 1 435 mm е разширено, а възможността за запазване на други видове междурелсие е ограничена посредством предложените изменения на членове 15 и 16 и на новия член 16а. Като се има предвид, че изпълнението на преминаването към междурелсие от 1 435 mm се концентрира върху европейските транспортни коридори, тъй като плановете за преминаване, които трябва да бъдат изготвени от всички държави членки, са ограничени до тези коридори, въвеждането на общо задължение за изграждане на всички нови линии с междурелсие от 1 435 mm изглежда несъвместимо с основната цел на член 16а, а именно да се гарантират съгласуваност и безпрепятствен железопътен транспорт по трансевропейските коридори.

3.20.

Поради тази причина ЕИСК предлага изискването за преминаване да бъде ограничено до европейските транспортни коридори, за да се гарантира неговото последователно и добре координирано осъществяване.

3.21.

ЕИСК изразява учудване от общото задължение, посочено в предложения член 16а, параграф 1, всяка нова железопътна инфраструктура да бъде изградена с европейското стандартно номинално междурелсие от 1 435 mm, което очевидно не зачита конфигурацията на заобикалящата мрежа, тъй като това задължение би могло да създаде изключително сложни вътрешни проблеми, свързани със съгласуваността и гладкото функциониране, в държавите членки с различно междурелсие.

3.22.

Следва да се отбележи, че ограничаването на възможностите за освобождаване от това задължение за различаващите се видове междурелсие е повод за загриженост, например във Финландия, където пропорционалността на предложението в това отношение беше поставена под въпрос.

Брюксел, 27 октомври 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 120.

(2) COM(2021) 812 final.

(3) COM(2022) 384 final.

(4) Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (OB L 348, 20.12.2013 г., стр. 1).

(5) COM(2022) 217 final