Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Анализ на недостига на инвестиции в отбраната и бъдещите действия“

(JOIN(2022) 24 final)

(2023/C 100/20)

Докладчик:	Panagiotis GKOFAS
Съдокладчик:	Jan PIE

Искане за консултация	Европейската комисия, 28.6.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени
Приемане от секцията	11.11.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	14.12.2022 г.
Пленарна сесия №	574
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	201/6/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК подкрепя инициативите, предложени в съвместното съобщение относно анализа на недостига на инвестиции в отбраната и бъдещите действия. Съвместното съобщение е важна стъпка за насърчаване на сътрудничеството между държавите членки в областта на отбраната, което е необходимо за намаляване на скъпоструващото припокриване на военните способности и за избягване на разпокъсаността на пазара на ЕС в областта на отбраната. ЕИСК поставя акцент върху следните основни моменти в становището:

1.1.1.

В основата на стратегията на ЕС за отбранителната промишленост следва да бъде силна европейска политика за отбрана и сигурност.

1.1.2.

Ниският размер на инвестициите и липсата на съгласуваност между държавите членки в областта на научноизследователската и развойната дейност, производството и обществените поръчки водят до липса на способности и до разпокъсаност на европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ).

1.1.3.

ЕИСК подкрепя предложените от ЕК конкретни мерки — Акта за укрепване на европейската отбранителна промишленост и Европейската инвестиционна програма в областта на отбраната (EDIP) — и призовава за по-голяма координация между държавите членки по отношение на политиките и обществените поръчки в областта на отбраната на равнището на ЕС.

1.1.4.

Националните бюджети за отбрана следва да бъдат обект на преразглеждане с цел ежегодно да се предвижда квотата, която се разпределя за консолидиране на общите европейски инвестиции в областта на отбраната. По този начин те ще допринесат за оценката на финансовата основа за конкретни координирани действия на ЕС, посветени на укрепването на европейските отбранителни способности.

1.1.5.

Следва да се обърне специално внимание на съвременните форми на военни действия (като кибератаки, цифрови войни и пропаганда с фалшиви новини).

1.1.6.

Европейският парламент трябва да разработи механизъм за мониторинг на изпълнението на европейската политика за отбрана (договори, обществени поръчки, инвестиции) и да разполага с подходящи технически и институционални инструменти за тази цел.

1.1.7.

Европейската комисия се насърчава да представи амбициозно предложение, което да надхвърля евентуалното освобождаване от ДДС и да включва строги мерки за подпомагане на промишлеността в приспособяването към нови стратегически предизвикателства.

1.2.

ЕИСК споделя представената в съвместното съобщение оценка на недостига на инвестиции в отбраната в Европейския съюз. Този недостиг на инвестиции отслаби сигурността на Европа, подкопа влиянието на НАТО и разклати позициите на Съюза спрямо другите световни сили. Същевременно продължават да съществуват пропуски в инвестициите в областта на отбраната в рамките на Европейския съюз. Това противоречи на принципа на солидарност между държавите членки и повишава центробежните политически сили, които нарушават усилията за развитие на общи култура на сигурност и политика на отбрана в Европа.

1.3.

ЕИСК приветства обявените от няколко държави членки увеличения на бюджетите за отбрана и ги призовава да се придържат към ангажимента си да инвестират не само повече, но и по по-добър начин, като обърнат внимание на необходимостта от задълбочаване на солидарността на европейските граждани и подобряване на културата на подготвеност за извънредни ситуации. От изключително значение е националните усилия в областта на отбраната да се координират на европейско равнище, така че да не причиняват съпътстващи щети на последните инициативи на ЕС, нито да задушават текущите или планираните европейски проекти за развитие. Тази засилена координация на европейско равнище следва да се разглежда като начин за укрепване и на цялостния капацитет на НАТО. ЕИСК подкрепя идеята за укрепване на европейската рамка за сътрудничество в областта на отбраната, особено чрез съвместни обществени поръчки. Във връзка с това ЕИСК напълно подкрепя незабавното създаване на работната група за съвместно възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната като средство за координиране на равнището на ЕС на действията на държавите членки в отговор на неотложните нужди в много краткосрочен план — по-специално попълването на запасите.

1.4.

ЕИСК призовава за допълнително техническо проучване относно начините за създаване на европейски интерфейс за оптимизация на резултатите от националните разходи за отбрана на равнището на ЕС.

1.5.

ЕИСК приветства предложения краткосрочен инструмент в размер на 500 милиона евро за период от две години (2022—2024 г.), предназначен за стимулиране на съвместното възлагане на обществени поръчки. Въз основа на дейността на работната група за съвместно възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната чрез инструмента може да се допринесе за структурирането и координирането на настоящото търсене на спешно необходими отбранителни продукти и за предотвратяването на ефектите на изместване.

1.6.

ЕИСК приветства и обявяването на Европейската инвестиционна програма в областта на отбраната (EDIP) за съвместно разработвани проекти в областта на отбраната и насърчава Комисията бързо да представи амбициозно предложение, което да надхвърля евентуалното освобождаване от ДДС и да включва строги мерки за подпомагане на промишлеността в приспособяването към новите стратегически предизвикателства. Европейският съюз трябва да разработи инвестиционни инициативи, които ще дадат възможност за промишлено сътрудничество чрез стартиращи предприятия и МСП (в съответствие със Законодателния акт за малкия бизнес в ЕС), и да използва пълноценно висококвалифицираната работна сила в сектора на отбраната, като същевременно усъвършенства наличните умения и изгражда нови чрез специфични програми за НИРД и европейски проекти, които предоставят възможност на националните индустрии да си сътрудничат.

1.7.

ЕИСК приветства обявеното от Комисията представяне на инициатива за суровини от изключителна важност, включително законодателни мерки, с цел укрепване на издръжливостта на ЕС и сигурността на доставките във връзка със суровините от изключителна важност. ЕИСК счита, че тази инициатива трябва да отчита стратегическото значение на сектора на отбраната.

1.8.

Интегрирането на обща политика в областта на отбраната би дало възможност за по-автономни промишлени иновации, повече разпространение на ефекти в областта на технологиите между военния и гражданския сектор и по-ефективни и независими политики на ЕС в областта на отбраната и на енергетиката.

1.9.

ЕИСК признава, че е важно да се изгради силна връзка в областта на киберсигурността с цел справяне с новата хибридна война. Предвид ролята ѝ за справянето с новата хибридна война, тази връзка следва да бъде основен приоритет в бъдещите инвестиции в областта на киберсигурността.

1.10.

ЕИСК счита, че съвместното съобщение не предоставя достатъчно стратегически насоки за по-нататъшното развитие на ЕОТИБ. В отговор на новите предизвикателства в областта на сигурността, които застрашават европейската рамка за солидарност, е необходима всеобхватна европейска стратегия за отбранителната промишленост, която да приведе в съответствие всички мерки на промишлената политика с цел укрепване на резултатите на ЕОТИБ по отношение на нейните основни функции. В това отношение съвместното съобщение е само една стъпка в правилната посока.

1.11.

ЕИСК препоръчва да се създаде научен комитет/агенция, който да е обект на политически надзор от страна на Европейския парламент и постоянно да наблюдава и да оценява ключови аспекти на инвестициите в отбраната, както и да предоставя насоки за ефикасно разпределяне на финансовите и военните ресурси. Резултатите и препоръките следва да бъдат предоставяни на разположение на всяка държава членка.

1.12.

ЕИСК счита, че европейският сектор на отбраната може да стимулира синергиите и сътрудничеството между множество икономически сектори, участници и заинтересовани страни. Особено внимание следва да се обърне на МСП в съответствие със Законодателния акт за малкия бизнес.

2.   Контекст

2.1.

На срещата си във Версай на през март 2022 г. държавните и правителствените ръководители от ЕС поеха ангажимент за повишаване на европейските отбранителни способности в контекста на руската военна агресия срещу Украйна. Те поеха ангажимент за 1) увеличаване на разходите за отбрана; 2) засилване на сътрудничеството чрез съвместни проекти; 3) намаляване на недостига и постигане на целите по отношение на способностите; 4) стимулиране на иновациите, включително чрез полезни взаимодействия между гражданската и военната сфера; и 5) укрепване на отбранителната промишленост на ЕС, включително МСП.

2.2.

Освен това държавните и правителствените ръководители от ЕС приканиха Европейската комисия, в сътрудничество с Европейската агенция по отбрана, да представи анализ на недостига на инвестиции в отбраната до средата на май и да предложи всички необходими по-нататъшни инициативи за засилване на промишлената и технологичната база на европейската отбрана.

2.3.

В отговор на тази покана Европейската комисия и върховният представител/ръководителят на Европейската агенция по отбрана (EDA) представиха на Европейския съвет набор от действия и препоръки с цел да се гарантира, че обявеното увеличение на разходите за отбрана от страна на държавите членки няма да причини допълнителна разпокъсаност на европейския сектор на отбраната, както и че ще доведе до по-силна технологична и промишлена база на ЕС в областта на отбраната. Тези препоръки включват по-специално мерки за насърчаване на съвместното възлагане на обществени поръчки, подобряване на програмното планиране в областта на отбраната и увеличаване на производствения капацитет. Специално внимание се обръща и на увеличаването на възможностите за финансиране за сектора на отбраната.

2.4.

Препоръките в съвместното съобщение се основават на оценка на настоящата липса на инвестиции и способности. Въпреки увеличаването на европейските разходи за отбрана през 2020 г. само 11 % от инвестициите са били изразходвани в дух на сътрудничество — далеч под целевата стойност от 35 %, договорена от държавите членки в рамките на Европейската агенция по отбрана и определена в рамките на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС). В сравнение с това 89 % от инвестициите са били изразходвани на национална основа. Важно е да се отбележи, че държавите — членки на ЕС, са изправени пред различни рискове и имат различен капацитет за реагиране при военни или други кризи, които изискват диференцирани ресурси за отбрана.

2.5.

Освен това комбинираните разходи на държавите членки за научни изследвания и технологии в областта на отбраната (2,5 млрд. евро) възлизат на едва 1,2 % от общите им разходи за отбрана — далеч по-малко от целевата стойност от 2 %, договорена в рамките на Европейската агенция по отбрана и определена като по-обвързващ ангажимент рамките на ПСС.

2.6.

Освен това в европейския сектор на отбраната все още е налице значителна неефективност: малки икономии от мащаба, пазарна и производствена разпокъсаност, припокриване и мултиплициране на отбранителни системи от един и същи вид и т.н. Липсата на сътрудничество между държавите членки отслабва промишлените и технологичните способности, необходими за запазване на капацитета на ЕС в областта на отбраната и за посрещане на настоящите и бъдещите нужди на Съюза в областта на отбраната.

3.   Общи бележки

3.1.

Инвестициите в сектора на отбраната следва да действат превантивно и да служат като възпиращ фактор и фактор, допринасящ за стабилността, с цел да се повиши сигурността и да се намалят рисковете от конфликти, а не да се предизвикват допълнителни надпревари във въоръжаването и да се увеличи вероятността от нови конфликти, било то регионални или глобални.

3.2.

В идеалния случай в предотвратяването и разрешаването на конфликти водеща винаги следва да бъде дипломацията. Използването на военна сила следва да си остане изключително възпиращ инструмент и крайна мярка. Преди да се предприемат каквито и да било военни действия, следва да се използват перспективите за развитие и икономическото благосъстояние, за да се защитят европейските ценности — мир, демокрация, солидарност и стабилност. ЕИСК подкрепя всички международни опити за постигане на мирно, справедливо и конкретно разрешение на конфликти, спорове и/или незаконни действия (нашествие, окупация, заплахи срещу държавния суверенитет, сплашване) в рамките на параметрите на Устава на ООН и резолюцията на Съвета на Европа (например при обстоятелства като тези в Украйна, Кипър, Западните Балкани и на други места).

3.3.

ЕИСК е убеден в необходимостта от силна координация между ЕС и НАТО. И двете организации имат собствени специфични инструменти и силни страни, които трябва да се използват по допълващ начин, с общата цел да се гарантира европейската сигурност.

3.4.

ЕИСК със съжаление отбелязва, че продължилият с години сериозен недостиг на инвестиции в областта на отбраната доведе до липса на промишлен капацитет и на способности в ЕС. Освен това Комитетът отчита, че мащабът на ЕОТИБ понастоящем е предназначен за операции в мирно време (т.е. с нисък производствен ритъм) и призовава за мерки, които да спомогнат ЕОТИБ да отговори на внезапното нарастване на търсенето, предизвикано от войната срещу Украйна.

3.5.

ЕИСК подкрепя отправените в съвместното съобщение призиви към държавите членки за закупуване на необходимото отбранително оборудване и материали в дух на сътрудничество. Съвместното възлагане на обществени поръчки за спешно необходими продукти би осигурило по-добро съотношение между качество и цена, би подобрило оперативната съвместимост и би предотвратило положение, при което най-изложените на риск държави членки не могат да задоволят своите потребности поради конфликт между заявките, отправени към отбранителната промишленост, която не може да отговори на подобен ръст на търсенето в краткосрочен план.

3.6.

ЕИСК подкрепя и предложението да се стимулират съвместните обществени поръчки чрез бюджета на ЕС посредством специален краткосрочен инструмент. Финансовата подкрепа от ЕС, която ще бъде предоставена чрез този инструмент, следва да стимулира съвместното възлагане на обществени поръчки от страна на държавите членки в областта на отбраната и да бъде от полза за ЕОТИБ, като същевременно се гарантират способността за действия на европейските въоръжени сили, сигурността на доставките и повишената оперативна съвместимост.

3.7.

ЕИСК очаква и предложението за EDIP. Същевременно Комитетът изразява съмнение дали тя ще бъде достатъчна, за да се стимулира съвместното възлагане на обществени поръчки за съвместно разработени проекти посредством освобождаване от ДДС. Необходимо е да се даде възможност на ЕОТИБ да подкрепя европейските въоръжени сили, включително за и по време на продължителни широкомащабни конфликти. За това би се изисквало системно използване на различни инструменти на промишлената политика за укрепване на веригите на доставки, насърчаване на уменията, създаване на стратегически запаси и др. Следователно EDIP следва да се придържа към всеобхватен подход в подкрепа на необходимото преобразуване на ЕОТИБ.

3.8.

Същевременно в съвместното съобщение липсва амбиция по отношение на други инициативи, като например Европейския фонд за отбрана. ЕИСК препоръчва да се използва гъвкавостта на настоящата многогодишна финансова рамка (МФР), за да се увеличи значително бюджетът на Европейския фонд за отбрана (ЕФО) до равнище, което да съответства на обявеното от държавите членки увеличение на разходите за отбрана. Това е необходимо, за да се гарантира ефектът на ливъридж и правомощията на ЕФО с цел стимулиране на сътрудничеството. ЕФО следва да играе решаваща роля за преодоляването на разпокъсаността на европейските отбранителни системи и за намаляване на недостига на инвестиции в отбраната. ЕИСК счита, че ЕФО потенциално би могъл да изпълни тази роля, ако държавите членки значително подобрят своето сътрудничество. ЕФО следва да бъде обект на редовна оценка и укрепващи мерки, ако това ефективно допринася за по-голямо сближаване и по-ефикасно изразходване на средствата в областта на отбраната в ЕС. Добавената стойност на европейско равнище е от първостепенно значение за обосновката на този инструмент. Освен това ЕИСК предлага да се отдаде приоритет на превръщането на ЕФО в по-стратегически (определяне на ограничен брой адекватно финансирани водещи проекти), по-реактивен (увеличаване на бюджетния ред за МСП и за революционни по рода си технологии, организиране на открити тръжни процедури с цел по-бързи реакции по отношение на новаторските идеи, определяне на ускорени процедури за спешни проекти и др.) и по-ефективен инструмент (оптимизиране на трансферите в областта на отбраната за проекти по линия на Европейския фонд за отбрана, хармонизиране на рамката относно интелектуалната собственост, определяне на устойчиви решения за обработване на класифицирани данни и др.).

3.9.

Освен това ЕИСК счита, че една цялостна и стратегическа политика в областта на суровините от изключителна важност е от решаващо значение за намаляване на стратегическите зависимости на Европа от автократични режими. Според Комитета тази стратегия следва да се основава на три стълба: 1) свободен и отворен глобален достъп до суровини/суровини от изключителна важност; 2) укрепване на използването и преработката на европейски/местни суровини/суровини от изключителна важност, данъчни стимули, инициативи за запасяване; и 3) рециклиране на суровини/суровини от изключителна важност, подобряване на рамковите условия за кръгова икономика.

3.10.

ЕИСК счита, че основната задача на ЕОТИБ е да подкрепя европейските въоръжени сили в изпълнението на техните задачи. За тази цел ЕИСК е убеден, че ЕОТИБ трябва да може да изпълнява четири основни функции: 1) да предоставя по всяко време и при всякакви обстоятелства необходимото отбранително оборудване и свързаните с него услуги; 2) да усъвършенства ключовите отбранителни технологии и техните приложения и да разработва нови, усъвършенствани версии и следващите поколения на тези технологии; 3) да реагира на нововъзникващите технологични тенденции и пробиви от страна на конкурентите и потенциалните противници; и 4) да противостои на конкурентите и потенциалните противници чрез разработване на иновативни концепции, революционни технологии и напълно нови приложения. Като изхождат от съвместното съобщение, Комисията и държавите членки следва спешно да разработят всеобхватна стратегия за отбранителната промишленост, насочена към подобряване на резултатите на ЕОТИБ по отношение на тези основни функции.

4.   Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК признава също така, че е важно да се изгради силна връзка между киберотбраната и киберсигурността за справяне с новата хибридна война, например кибератаките и цифровите злоупотреби при неотдавнашните международни невоенни или военни конфликти. Ето защо следва да се обърне специално внимание на инвестициите в киберсигурността — сектор, който през последното десетилетие се разрасна бързо и изглежда бързо променя международните и вътрешните въпроси и политическите съображения.

4.2.

ЕИСК подчертава, че Европейският съюз трябва да разработи инвестиционни инициативи, които ще дадат възможност за сътрудничество в областта на промишлеността чрез стартиращи предприятия и МСП и ще използват пълноценно висококвалифицираната работна сила в сектора на отбраната, като същевременно усъвършенстват и създават нови умения чрез европейски програми за сътрудничество.

4.3.

ЕИСК отново отправя своето предложение за създаването на онлайн обслужване на едно гише за МСП и новосъздадени предприятия — онлайн „Кът на МСП в ЕС“, което да предлага възможността да бъдат въведени предварително определени данни и да бъде получена обратно индивидуализирана информация относно най-подходящите програми на ЕС, които могат да предоставят подкрепа.

4.4.

Що се отнася до мерките в подкрепа на критичните технологии и промишления капацитет, остава жизненоважно намаляването на критичните зависимости по веригите за създаване на стойност в областта на отбраната. Приложното поле на тези мерки се простира от достъпа до суровини от изключителна важност до доставката на критично важни компоненти, подсистеми и др. То включва също така финансовата и икономическата стабилност на промишлената верига на доставки и наличието на достатъчно умения, за да се отговори на настоящите и бъдещите изисквания по отношение на способностите и технологиите. ЕИСК поставя акцент и върху вижданията и препоръките, които вече изложи в становището си относно „Пътна карта относно технологиите за сигурността и отбраната“ (CCMI/189).

4.5.

При разработването на нова парадигма за инвестиции в отбраната в Европа следва да се вземат предвид и социалните и екологичните критерии, като се отговори на необходимостта от ефективно интегриране на надеждни и прехвърляеми инструменти в Зеления пакт и целите за устойчивост (ЦУР) и по този начин се вземат предвид основните европейски приоритети и рискове, като кръговата икономика, гражданската защита, природните бедствия, управлението на извънредни ситуации и терористичните действия по море. Управлението на кризи и на явления, свързани с кризата в областта на климата, изисква незабавни допълващи действия и модерни инструменти. Отделна схема за сътрудничество следва да се обсъди с ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ (ECHO).