Становище на Европейския икономически и социален комитет относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с насилието над жени и домашното насилие

(COM(2022) 105 final])

(2022/C 443/13)

Докладчик:	José Antonio MORENO DIAZ
Съдокладчик:	Ody NEISINGH

Искане за консултация	Европейска комисия, 2.5.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	22.6.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	13.7.2022 г.
Пленарна сесия №	571
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	200/7/7

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства новаторската нормативна уредба, каквато представлява Директивата относно борбата с насилието над жени от междусекторна перспектива. Тази директива е силно очаквана от обществото.

1.2.

Освен това, имайки предвид обхватът и разпространението на многостранните форми на насилие, на които са подлагани жените, е необходимо политиките за борба с насилието да не бъдат неутрални, а изготвени от ясната и категорична перспектива на равенство между половете, формулирана по начин, който улеснява разбирането за тяхната необходимост и ефективност.

1.3.

ЕИСК би искал да посочи, че счита за съществено и неотложно да се насърчи ратифицирането на Конвенцията относно насилието и тормоза (№ 190) на Международната организация на труда, както и на Истанбулската конвенция в държавите членки, които все още не са го направили, а също и от самия ЕС.

1.4.

ЕИСК счита, че в разглежданата директива следва да бъдат включени всички форми на насилие над жени, като например институционалното насилие, сексуалната и репродуктивната експлоатация, тормоза на работното място, основаното на пола насилие в семейството, насилието под влияние на химически вещества („химическо подчинение“), тормозът на улицата, сексуалният тормоз, основан на пола и/или половата идентичност, или принудителната стерилизация на жените с увреждания, наред с други.

1.5.

ЕИСК счита, че насилието над жени трябва да се включи в списъка на „европрестъпленията“, съгласно член 83, параграф 1 от ДФЕС.

1.6.

Според ЕИСК в рамките на социалния диалог и колективното договаряне следва да бъдат предвидени конкретни мерки, за да се гарантира запазването на заетостта на жертвите на насилие срещу жени и интегрирането на жертвите на насилие срещу жени на пазара на труда.

1.7.

В съответствие с възприетата от ЕП и Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) насока ЕИСК счита, че следва да се използва терминът „проституиращи жени“ вместо понятието „секс работнички“.

1.8.

Комитетът счита, че аспекти, като наличието на предварителна заплаха, отправена към жертвата или към хора, с които тя има емоционална или семейна връзка, и печалбата следва да се разглеждат като утежняващи обстоятелства.

1.9.

Също така би следвало да се обърне специално внимание на жените и момичетата от етнически и/или културни малцинства, като например ромите, на жените мигранти, особено на тези с административно неуреден статут, и на момичетата и жените бежанци, които се спасяват от война.

1.10.

ЕИСК отправя искане да се обърне специално внимание и на жените с увреждания, които са изложени в по-голяма степен на основани на пола посегателства поради увреждането си.

1.11.

Във връзка с кибертормоза Комитетът счита, че липсата на съгласие и публичното показване сами по себе си следва да се считат за кибертормоз.

1.12.

Комитетът счита, че насочването на пострадалите към услуги за подкрепа не само трябва да се прави по подходящ и координиран начин, но и да се разглежда като приоритетен и спешен въпрос.

1.13.

ЕИСК призовава Европейската комисия да добави здравните услуги, включително услугите за сексуално и репродуктивно здраве, в списъка на основните услуги за подкрепа на пострадалите, и да настоява всички държави — членки на ЕС, неотложно да отстранят всички пречки, които затрудняват достъпа до спешна контрацепция и до услуги за доброволно прекъсване на бременност след преживяно насилие.

1.14.

1.15.

ЕИСК счита, че достъпността и безплатния характер на услугите също следва да бъдат посочени изрично във всички механизми и мерки за подкрепа на жертвите на сексуално насилие.

1.16.

Комитетът обръща внимание на ограничението консултантските услуги и грижи, предвидени при сексуален тормоз на работното място, да бъдат само външни, и че не се посочва нищо по отношение на значимостта на социалния диалог, колективното договаряне и необходимото участие и договаряне със социалните партньори.

1.17.

Като се има предвид ролята на образованието във формирането на свързаните с пола роли и стереотипи, неговата превантивна роля би следвало да намери отражение, по-специално посредством всеобхватно образование по въпросите, свързани с пола, във всички етапи на образованието, и следва в институционалното сътрудничество да бъде включено изрично участието на образователната общност, организациите на гражданското общество (особено женските сдружения), социалните партньори и засегнатите общности.

1.18.

Комитетът счита, че висшият интерес на детето следва да има предимство пред режима на посещения, когато съществуват основателни съмнения относно възможността да се гарантира безопасен от физическа и емоционална гледна точка контакт.

1.19.

Комитетът приветства включването в директивата на гениталното осакатяване на жени като отделно престъпление.

1.20.

ЕИСК счита, че срещу по-общите форми на насилие по отношение на здравето и на сексуалните и репродуктивните права като гинекологичното и акушерското насилие, принудителната бременност и отказа на здравно обслужване за прекъсване на нежелана бременност също следва да се води борба. ЕИСК отбелязва със загриженост също така, че в определението за насилие над жени не са включени съществуващите ограничения за доброволно, свободно и безопасно прекъсване на бременност, както и тормозът, основно в близост до клиниките, на който са подложени жените, избрали свободно тази възможност.

1.21.

Комитетът отбелязва със загриженост, че не се разглежда въпросът за воденето на пълноценен живот в условия на свобода и равенство на сираците на жертвите на насилие над жени.

1.22.

ЕИСК изразява своята дълбока загриженост от дейността на крайната десница, която си е поставила за цел да се бори с предложенията за равенство между половете, и по-специално от системното отричане на структурното насилие над жени — насилието, на което са подлагани поради простия факт, че са жени. Това отричане не само застрашава съвместното съществуване в условия на равенство, но и представлява атака срещу ценностите и принципите, установени в член 2 от ДЕС.

1.23.

Комитетът препоръчва директивата да включва икономическа обосновка, за да се осигури достатъчно публично финансиране за ефективното прилагане на приетите мерки.

2. Общи бележки

2.1.

Насилието над жени е най-яркото проявление на дискриминацията по отношение на този пол. То представлява механизъм за контрол, който произтича от неравенството между жените и мъжете, което същевременно го подсилва и подхранва.

2.2.

2.3.

Една от основните цели на Европейската стратегия за равенство между половете (2020—2025 г.) е премахване на насилието, основано на пола. В допълнение някои от другите цели са борбата със свързаните с пола стереотипи, премахването на разликата в заплащането на жените и мъжете и на разликата между жените и мъжете по отношение на полагането на грижи, постигането на равнопоставено участие в различните сектори на икономиката и постигането на равновесие между половете на отговорни постове и в политиката.

2.4.

Насилието над жени и момичета е една от най-устойчивите форми на дискриминация, основана на пола, и представлява нарушение на правата на човека. В ЕС половината от жените (53 %) избягват определени места или ситуации поради страх да не станат жертва на физическа или сексуална агресия (1), а една трета заявяват, че са били жертва на физическо или сексуално насилие (33 %).

2.5.

Като се имат предвид обхватът и разпространението на многостранните форми на насилие, на които са подлагани жените, е необходимо политиките за борба с насилието да не бъдат неутрални, а да се осъществяват от ясна и категорична перспектива на равенство между половете, формулирана по начин, който улеснява разбирането за тяхната необходимост и ефективност.

2.6.

Всекидневно жените са изложени на опасност от насилие на работното място, особено тези, които работят в транспортния сектор (63 % от тях заявяват, че са били жертва на проява на насилие най-малко веднъж в последно време) (2) и в сектора на услугите и търговията (3).

2.7.

Домашното насилие се увеличи и поради мерките за изолация, наложени с цел ограничаване на здравната криза в резултат на пандемията от COVID-19 (4).

2.8.

ЕИСК оценява положително факта, че предложението за директива има за цел превенцията и борбата с насилието над жени и домашното насилие, за да се гарантират по този начин високо равнище на сигурност и пълноценното упражняване на основните права, включително правото на равно третиране и недискриминация. Въпреки че осъзнаваме необходимостта от наказателноправен подход в борбата с насилието над жени, той следва да бъде придружен задължително от цялостен и интегриран подход за превенция, борба и изкореняване на сексисткото насилие.

3. Конкретни бележки

3.1.

ЕИСК приветства новаторската нормативна уредба, каквато представлява Директивата относно борбата с насилието над жени от междусекторна перспектива. При все това обръща внимание на необходимостта от активно прилагане на протоколи, кампании за повишаване на осведомеността и квалификация за професионално заетите лица, за да се предотвратят както институционалното насилие, така и вменяването на вина на жертвите поради външни фактори, чужди на акта на насилие, като вида или отношението на жертвата, нейния статут, произход или друга характерна особеност или положение.

3.2.

В този смисъл, въпреки че ЕИСК оценява положително изясняването на понятията и наказанията чрез включването в директивата на определения за някои форми на насилие над жени, е изключително важно предложението да обхваща всички форми на основано на пола насилие над жени и общо определение за насилието, основано на пола, като включеното в членове 1 и 2 от Декларацията на ООН за премахване на насилието срещу жените от 1993 г. или в член 3 от Истанбулската конвенция.

3.3.

ЕИСК счита, че насилието над жени трябваше да бъде включено в списъка на „европрестъпленията“, съгласно член 83, параграф 1 от ДФЕС.

3.4.

ЕИСК приветства криминализирането на насилието само въз основа на липса на съгласие, като използването на сила или заплаха вече не е необходимо за започване на наказателно преследване. Правното определение включва това престъпление в съответствие с Истанбулската конвенция: въпросното понятие трябва да бъде приложено към новите форми на насилие, като т.нар. „химическо подчинение“.

3.5.

Комитетът отбелязва, че е важно да бъдат включени специални мерки, насочени към защитата и достъпа до правосъдие на пострадалите от основано на пола насилие в семейството; въпреки това ЕИСК отправя искане този вид престъпление да бъде включено към престъпленията, квалифицирани в директивата, като се установи обща рамка в областта на наказанията, утежняващите обстоятелства, подсъдността и давността.

3.6.

Повече от половината европейки заявяват, че са били жертва на сексуален тормоз (55 %) (5). Поради това ЕИСК счита, че директивата не може да пренебрегва тази форма на насилие над жени нито в предложението за определение, нито в режима на наказанията, утежняващите обстоятелства, подсъдността и давността (6).

3.7.

Една трета от жените, жертва на сексуален тормоз, са преживели такъв тормоз на работното място (7). Ето защо ЕИСК счита, че е необходимо директивата да включва този вид насилие, както и да бъдат прилагани и актуализирани от страна на работодателите специални действия за борба със сексуалния тормоз и основания на пола тормоз на работното място, включително киберпрестъпността или кибертормоза (8). Поради това ЕИСК отправя искане за включване на престъплението „тормоз на работното място“.

3.8.

Косвеното насилие, на което са подлагани жените посредством насилието, упражнявано върху хора, с които те имат емоционална или семейна връзка, с цел да бъдат атакувани емоционално, се проявява по-специално срещу техните деца. ЕИСК счита, че висшият интерес на детето следва да има предимство пред режима на посещения, когато съществуват основателни съмнения относно възможността да се гарантира безопасен от физическа и емоционална гледна точка контакт.

3.9.

Като се има предвид, че икономическата независимост е съществен елемент за овластяването и възстановяването на пострадалите от насилие в семейството, ЕИСК отбелязва със загриженост, че не са включени конкретни мерки в рамките на социалния диалог и колективното договаряне, за да се гарантира запазването на работните места на тези жертви и интегрирането на пазара на труда на тези, които са без работа.

3.10.

Запознат с резултатите от доклада на Европейския парламент относно сексуалната експлоатация и проституцията и тяхното отражение върху равенството между половете (9), в съответствие с насоката, възприета в член 6 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), както и в Обща препоръка 38 на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените от 6 ноември 2020 г. относно трафика на жени и момичета в контекста на глобалната миграция, ЕИСК счита, че е подходящо те да бъдат наричани „проституиращи жени“, а не „секс работнички“.

3.11.

Според Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (10) съгласието на жертвата се счита за невалидно, когато е получено посредством заплаха, употреба на сила, принуда, злоупотреба с власт или с уязвимо положение, даване или получаване на плащания или облаги. ЕИСК счита, че сводничеството или печалбата от сексуалната експлоатация на друго лице също следва да бъдат посочени в предвидените наказания по глава 2 относно „Престъпления, свързани със сексуалната експлоатация“ от директивата.

3.12.

ЕИСК споделя безпокойството на специалния докладчик на Съвета на ООН (11) по правата на човека във връзка с разрастването на т.нар. „сурогатно майчинство“. Комитетът изразява съгласие със становището, изразено от Европейския парламент (12), който разглежда това като форма на репродуктивна експлоатация, която уязвява достойнството на жените. Поради това счита, че посочената практика — когато е правна сделка, посредством която някоя от страните извлича печалба или облага, включително реклама — трябва да се възприема като форма на насилие над жените и да се разглежда в същата категория, като сексуалната експлоатация (като се включи в глава 2 и в член 1).

3.13.

Насилието над жени е най-разпространеното нарушение на правата на човека в Съюза, но то е по-често срещано сред жените и момичетата в уязвимо положение, поради което следва да се обръща особено внимание на жените и момичетата от етническите и/или културните малцинства, като например ромите.

3.14.

ЕИСК подкрепя всички целесъобразви законодателни мерки за защита на жените с увреждания от всякакви форми на експлоатация, насилие и злоупотреба, включително аспектите, основани на пола, както и подходящите мерки за тяхното предотвратяване, по-конкретно целесъобразни форми за подпомагане и подкрепа, които отчитат аспектите на пола за жените с увреждания. За целта ЕИСК подкрепя предложението всички съоръжения и програми за съдействие на жените с увреждания да бъдат наблюдавани ефективно от независими органи.

3.15.

ЕИСК подкрепя също всички подходящи мерки за насърчаване на физическото, когнитивното и психологическото възстановяване, рехабилитацията и социалната реинтеграция на жените с увреждания, които са пострадали от каквато и да е форма на насилие или злоупотреба, включително посредством предоставянето на услуги за защита, и отправя искане да бъде отделено специално внимание и на жените с увреждания, които са изложени в по-голяма степен на насилие, основано на пола, или поради своето състояние на увреждане (принудителна стерилизация, лишаване от правоспособност от страна на членове на семейството).

3.16.

Жените мигранти, особено ако са с административно неуреден статут, следва да бъдат защитени чрез незабавно предоставяне на самостоятелно временно разрешение за пребиваване, когато подадат жалба (13). Също така, ако по време на процеса се установи такъв статут, свързан с липсата на законно издадени документи, не следва да се предава информация за това на миграционните органи.

3.17.

ЕИСК оценява изключително положително включването на кибертормоза и споделянето на интимни или манипулирани материали без съгласие като форми на насилие над жени и момичета. Изразява, обаче, своето безпокойство във връзка с изискването материали да са били предоставени на „множество крайни ползватели“, за да се счита това за наказуемо деяние. Отнася се до неуточнено и неопределено изискване, подлежащо на преценка в изключително голяма степен, което на свой ред не взема предвид реалното увреждане на доброто име, което в някои случаи е по-голямо, ако материалите бъдат споделени само с лица от най-близката социална, семейна или служебна среда. Комитетът счита, че липсата на съгласие и публичното споделяне сами по себе си следва да представляват кибертормоз, без да се прави оценка дали то е споделено с множество крайни ползватели, или напротив, с много или достатъчно такива ползватели (член 7, букви а) и б), член 8, буква в) и член 9, буква а).

3.18.

В резултат на широкото използване на интернет и на социалните мрежи споделянето на материали със сексуално съдържание без съгласие е все по-честа практика с голямо въздействие и поради това — по-увреждаща за жертвите. Комитетът изразява своята загриженост във връзка с разпространението на тази практика и счита, че наказанията и предвидената давност за наказателно преследване за нея (член 7) следва да са равностойни на предвидените в членове 12 и 15 за киберпреследването (член 8).

3.19.

ЕИСК оценява положително предвиденото специално обучение за органите, които са компетентни да приемат и придвижват жалбите за престъпленията, предвидени в директивата, но счита, че в допълнение към това следва да се предвидят конкретни мерки, насочени към контрола и оценката на ефикасността на системата, както и предвиждане по отношение на конкретните наказания, при условие че компетентните органи не спазват принципа на дължима грижа (член 37, параграф 6).

3.20.

Комитетът приветства изискването за „достатъчен“ опит за лицата, звената и службите, които разследват и преследват насилието над жени и момичета, по-специално юристите, органите и служителите на съдилищата, съдиите, прокурорите, адвокатите, асистентите за подкрепа на жертвите и услугите по възстановително правосъдие, специалистите в областта на грижите, социалните и образователните услуги и други съответни служители, които може да влязат в контакт с уязвимите групи или жертвите. Въпреки това ЕИСК обръща внимание на субективността, която може да придружава усещането за достатъчен или недостатъчен опит. Като се има предвид, че една от основните грешки по отношение на мерките за намеса в тази област е именно липсата на обучение и осведоменост на ангажираните служители, препоръчва изискването за специално обучение да бъде задължително не само за професионално заетите лица, които придвижват жалбите и са в контакт с жертвите, но и за онези, които участват в процеса на разследване и преследване, предвиден в глава 3 (член 17, параграф 1).

3.21.

Бързината при оказването на помощ на жертвите е основен аспект за тяхната адекватна съдебна защита, рехабилитация и възстановяване. Поради това ЕИСК счита, че насочването на пострадалите към услуги за подкрепа не само трябва да се прави по подходящ и координиран начин, но и като приоритетен и спешен въпрос (член 20, параграф 2).

3.22.

ЕИСК приема със задоволство предложените мерки за гарантиране на достъпа на жертвите до интегрирани, подходящи, общи и специализирани услуги за подкрепа, отговарящи на техните специални потребности. Въпреки това изразява съжаление, че списъкът на специализираната подкрепа, която държавите членки следва да предоставят на жертвите (член 27, параграф 1), се отнася само до подкрепа в юридическата фаза или в разследването и съдебния процес и не се посочва достъпът до здравни услуги, включително услуги за сексуално и репродуктивно здраве, като съществен аспект за жертвите. Освен това ЕИСК отбелязва с дълбока загриженост, че не се посочват специално услугите за сексуално и репродуктивно здраве, включително спешната контрацепция и абортът, като услуги за подкрепа, които са не само много съществени, но и неотложни и до които следва да имат достъп жертвите на сексуално насилие (член 28). Според ООН и Европейския съд по правата на човека задължението за износване на бременност, настъпила вследствие на преживяно насилие, може да представлява тежка форма на насилие, която е жестока, нехуманна и унизителна. ЕИСК призовава Европейската комисия да добави здравните услуги, включително услугите за сексуално и репродуктивно здраве, в списъка на основните услуги за подкрепа на пострадалите, и да настоява всички държави — членки на ЕС, неотложно да отстранят всички пречки, които затрудняват достъпа до спешна контрацепция и до услуги за доброволно прекъсване на бременност след преживяно насилие.

3.23.

Разселените жени и жените, които бягат от конфликт, са изложени на по-голяма опасност от основано на пола насилие. Сексуалното насилие често се използва като оръжие по време на война, като за жените и момичетата съществува по-голяма опасност да станат жертва на трафик на хора и сексуална експлоатация. ЕИСК подчертава, че подкрепата, защитата и достъпът до основни здравни услуги, като грижите за психологическите травми и достъпът до услуги за сексуално и репродуктивно здраве, като спешната контрацепция и здравното обслужване за прекъсване на нежелана бременност, наред с други, са от изключително значение и следва да се предоставят във всички европейски държави.

3.24.

Според Комитета ограничителните заповеди и заповедите за спешна защита като гаранция за физическата и психологическата неприкосновеност на пострадалите задължително следва да предвиждат мерки, които възпрепятстват насилника да тормози жертвата и да се приближава физически до нея. И това се отнася не само до ограничаването или забраната за достъпа до жилището или до работното място (член 21, параграф 1), но и по отношение на обществените места като цяло, като се предвиждат хипотези, при които приближаването на насилника до жертвата може да се счита за опасно поведение на извършителя или заподозрения (член 21, параграф 2).

3.25.

ЕИСК приема със задоволство разпоредбата относно достъпността и безплатното предоставяне на телефони за помощ на жертвите и специализираните грижи в кризисните центрове за пострадали от сексуално насилие, но счита, че достъпността и безплатното предоставяне следва да бъдат посочени изрично и във всички механизми и мерки за подкрепа на жертвите на сексуално насилие, в превантивните мерки за информация относно правата, както и по отношение на процедурите за съдебна защита и обезщетение.

3.26.

Комитетът приветства включването на специализираната подкрепа в случай на сексуален тормоз на работното място и предписанието държавите да приемат мерки с превантивен характер, но обръща внимание на ограничението предвидените консултантски услуги и грижи да бъдат само външни (член 30), и че не се посочва нищо по отношение на значимостта на социалния диалог, колективното договаряне и необходимото участие и договаряне със социалните партньори, особено със синдикалните организации като законни представители на интересите и правата на работниците. Също така отбелязва със загриженост и изненада, че не се предвижда „медиация“ при този вид насилие над жени.

3.27.

В този смисъл ЕИСК счита, че е крайно необходимо и неотложно да се насърчи ратифицирането на Конвенцията относно насилието и тормоза (№ 190) на Международната организация на труда, както и на Истанбулската конвенция в държавите членки, които все още не са ги ратифицирали, а също и от самия ЕС.

3.28.

Комитетът приветства включването на превантивни мерки срещу насилието, основано на пола, в областта на образованието, което обхваща и засилването на всеобхватното образование по въпросите, свързани с пола. Но като се има предвид ролята на образованието във формирането на свързаните с пола роли и стереотипи, този мандат следва да намери отражение във всички етапи на образованието, като в институционалното сътрудничество следва да бъде включено изрично и участието на общността в сферата на образованието, организациите на гражданското общество (особено женските сдружения), социалните партньори и засегнатите общности (член 36, параграф 2).

3.29.

Също така ЕИСК оценява много положително сътрудничеството и координацията на държавите членки при събирането на данни и проучването на причините, честотата и последиците от насилието над жени, но изразява съмнение относно реалния ангажимент, който може да произтече от простото приканване към действие на формулировката „подкрепят“ в член 44, параграф 7, като счита, че ще бъде много по-ефективно и амбициозно да се поеме ангажимент за задължително приемане на специални и конкретни мерки с установен определен срок (член 44, параграф 7).

3.30.

Потоците от мигранти, които се приемат на територията на отделните държави от Съюза, налагат да се имат предвид форми на насилие над жените и момичетата, които са част от културните обичаи на общностите на произход. Комитетът приветства включването в директивата на гениталното осакатяване на жени като отделно престъпление. Поради това Комитетът приветства факта, че женското генитално осакатяване е включено в Директивата като отделно престъпление, но обръща внимание на необходимостта от изключителна предпазливост, така че кампаниите за повишаване на осведомеността или превенция да избегнат стигматизацията на жените, принадлежащи към тези общности, и предвиденият в член 37, параграф 2 съобразен с културата начин по отношение на установяването на последиците да се прилага и в кампаниите за превенция. Според Комитета основен аспект в този смисъл е да се работи със и вътре в самите съответни общности, за да се предотвратят и изключат културните значения на практиката (член 36, параграф 6) (14).

3.31.

ЕИСК приема със задоволство признаването на насилствения аборт и насилствената стерилизация като специални форми на насилие. ЕИСК счита, че срещу по-общите форми на насилие по отношение на здравето и на сексуалните и репродуктивните права като гинекологичното и акушерското насилие, принудителната бременност и отказа на здравно обслужване за прекъсване на нежелана бременност също следва да се води борба. ЕИСК отбелязва със загриженост, че в определението за насилие над жени не са включени съществуващите ограничения за доброволно, свободно и безопасно прекъсване на бременност, както и тормозът, основно в близост до клиниките, на който са подложени жените, избрали свободно тази възможност.

3.32.

Комитетът отбелязва със загриженост и, че не се разглежда въпросът за воденето на пълноценен живот в условия на свобода и равенство на сираците на жертвите на насилие над жени. За това е необходимо те да могат да преодолеят и да променят своето особено уязвимо положение, породено от преживяното насилие, което е още по-тежко в случай на убийство на майката. В последния случай е от съществено значение да се улесни достъпът до гражданско обезщетение, което съответства на извършените престъпления, както и да се ускори процедурата за уреждане на наследството след престъплението, за да им се даде възможност за бърз достъп до техните наследствени права и имущество (15).

3.33.

Комитетът изразява съжаление, че директивата не се придружава от икономическа обосновка и поради това публичното ѝ финансиране, както и това на предложените услуги и действия, не е гарантирано.

Брюксел, 13 юли 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Агенция на Европейския съюз за основните права (2014 г.), Насилието срещу жени: проучване за целия ЕС.

(2) Европейската федерация на транспортните работници (ETF) (2019 г.). Time's Up for Violence Against Women! (Изтече времето за насилие над жени!).

(3) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) (2017 г.). 6th European Working Conditions, Survey (Шесто европейско проучване на условията на труд).

(4) Европейски съюз (2021 г.). 2021 report on gender equality in the EU (Доклад относно равенството между половете в ЕС 2021 г.).

(5) Проучване, при което са анкетирани 42 000 жени. Източник: Насилието срещу жени: проучване за целия ЕС, Агенция на Европейския съюз за основните права, 2014 г.

(6) Съгласно ангажиментите, поети по време на Дните на движението Me Too в Европейския парламент, проведени през февруари 2019 г., по време на които от кандидатите за изборите през май беше поискан твърд ангажимент за борба по-специално със сексуалния тормоз.

(7) Проучване, при което са анкетирани 42 000 жени. Източник: Насилието срещу жени: проучване за целия ЕС, Агенция на Европейския съюз за основните права, 2014 г.

(8) В този смисъл посочва като добра практика в Испания член 48 от Устройствен закон 3/2007 от 22 март за действително равенство между жените и мъжете.

(9) Доклад на Европейския парламент относно сексуалната експлоатация и проституцията и тяхното отражение върху равенството между половете (2013/2103(INI)). Комисия по правата на жените и равенството между половете. Докладчик: Мери Хънибол A7-0071/2014. 3.2.2014 г. Вж. също така резолюцията на Европейския парламент от 10 февруари 2021 г. относно прилагането на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него (2020/2029(INI)).

(10) Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1).

(11) ООН. Съвет по правата на човека. Доклад на специалния пратеник относно търговията с деца и сексуалната експлоатация на деца, включително детската проституция, използването на деца в порнографията и друг материал, показващ сексуална злоупотреба с деца. A/HRC/37/60. Съвет по правата на човека. 37-а сесия. 26 февруари — 23 март 2018 г.

(12) Както се застъпва резолюцията на Европейския парламент от 17 декември 2015 г. относно „Годишен доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС в тази област“, 2015/2229(INI), която осъжда сурогатното майчинство или отдаването на утробата под наем, тъй като „подкопава човешкото достойнство на жената предвид факта, че нейното тяло и репродуктивни функции се използват като стока“, настоява като неотложен въпрос да се проучи неговата законност предвид различните инструменти в областта на правата на човека и приканва да се забрани тази практика, „която включва репродуктивна експлоатация и използване на човешкото тяло за финансови или други печалби, по-специално по отношение на уязвими жени в развиващите се държави“.

(13) Добра практика в тази област е испанското имиграционно право (член 31 bis от Устройствен закон 4/2000).

(14) The Multisectorial Academic Program to prevent and combat female Genital Mutilation (Мултисекторна академична програма за превенция и борба с женското генитално осакатяване) (женско генитално осакатяване или обрязване). Европейска комисия 2016 — 2018 г.

(15) В този смисъл счита, че е добра практика в Испания Устройствен закон 2/2022 от 21 март относно подобряване на защитата на сираците, пострадали от основано на пола насилие.