Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Осмия доклад за сближаването: Сближаване в Европа до 2050 г.“

(COM(2022) 34 final)

(2022/C 323/10)

Докладчик:	Krzysztof BALON
Съдокладчик:	Gonçalo LOBO XAVIER

Искане за консултация	Европейска комисия, 2.5.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	6.5.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	19.5.2022 г.
Пленарна сесия №	569
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	132/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подчертава, че социалното, икономическото и териториалното сближаване е цел, залегнала в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и че в дългосрочен план постигането на тази цел ще бъде от ключово значение за постигането на неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. От друга страна, в краткосрочен и средносрочен план най сериозното предизвикателство, включително за политиката на сближаване, е руската агресия срещу Украйна, която всъщност представлява акт на агресия и срещу Европейския съюз.

1.2.

В този контекст, като се има предвид, че Украйна подаде молба за членство в Съюза и че украинското гражданско общество подкрепя категорично възможно най-скорошна европейска интеграция, ЕИСК призовава за възможно най-бързо присъединяване на Украйна към Съюза и призовава политиката на сближаване и нейните финансови инструменти да бъдат съответно адаптирани през следващите години, за да се отговори на предизвикателствата на следвоенното възстановяване на страната. За тази цел Комитетът предлага бързото създаване на отделен фонд на Европейския съюз за възстановяване и развитие на Украйна.

1.3.

1.4.

Друго важно предизвикателство е преодоляването на последиците от настоящата пандемична криза. По-специално политиката на сближаване трябва да отчита факта, че отрицателното въздействие на пандемията като цяло беше по-голямо в по-слабо развитите региони, както и сред социалните групи в неравностойно положение. Тази ситуация оправдава „позитивната дискриминация“ при вземането на решенията относно инвестициите и разпределението на средствата от Европейския съюз.

1.5.

ЕИСК изразява съгласие със заключенията, изложени в раздел 5 от съобщението на Комисията, по-специално по отношение на борбата с бедността и социалното изключване в контекста на политиката в областта на климата, увеличаването на инвестициите в образованието, както и в научните изследвания и иновациите, ефективния отговор на демографските промени, засилването на трансграничното сътрудничество, включително инфраструктурата, осигуряването на всеобщ достъп до услуги от общ интерес и в селските райони, опростяването и гъвкавостта при функционирането на фондовете и последователното зачитане на принципа на партньорство, по-специално в отношенията с организациите на гражданското общество.

1.6.

ЕИСК се застъпва за внимателно използване на принципа на допълняемост и обвързването с предварителни условия, за да не бъдат дискриминирани регионите, които не разполагат с алтернативни средства за финансиране; икономическото и социалното сближаване следва да означават равняване с най-добрите.

1.7.

ЕИСК счита, че е необходим нов подход на фискалната политика, насърчаван на европейско равнище, който да укрепва установените цели за сближаване. За тази цел е необходимо да се насърчава фискална политика, която да взема под внимание прекратяването на установената понастоящем конкуренция между държавите в Европа. В противен случай съществуващите различия между фискалните политики на държавите членки могат да увеличат риска от съществуването на „Европа на две скорости“. Освен това е необходима задълбочена реформа на фискалните правила, съсредоточена върху устойчивостта на публичния дълг на държавите, механизмите на европейското икономическо управление и по-справедливото и прогресивно събиране на данъци в Европа.

1.8.

Пандемичната криза показа, че териториалното, икономическото и социалното сближаване следва да бъде придружено и от политическо сближаване. В кризисни ситуации е необходимо да се засили координиращата роля на институциите на ЕС и в области, в които Договорите не предвиждат области на компетентност на Съюза. Това е въпрос от ключово значение както за функционирането на единния пазар, така и за възстановяването и укрепването на издръжливостта, както и за насърчаването на европейската солидарност и идентичност.

1.9.

Политиката на сближаване следва да се провежда по начин, който да гарантира постигането на целите на Съюза в областта на развитието и климата. Тя обаче следва също да прилага изцяло и последователно всичките 20 принципа на Европейския стълб на социалните права (ЕССП). Изпълнението на политиката в областта на климата изисква не само ефективно използване на средствата по линия на Механизма за справедлив преход, но и допълнителни действия на регионално равнище за запазване на работните места и гарантиране на високото им качество, включително чрез социален диалог. Трябва да бъдат укрепени и системите за социална закрила като инструменти за борба с бедността и изключването, като същевременно се подобри социалното сближаване.

1.10.

Успехът на политиката на сближаване зависи от възможно най-широкото включване на участниците от социалната икономика в нейното изпълнение, по-специално на тези, които предоставят услуги от общ интерес, включително за хора с увреждания и други групи в неравностойно социално положение, като се гарантира, в сътрудничество със служителите и доброволците, високо равнище на социално участие и справедливост и подкрепа за цифровия преход и опазването на околната среда. На тези оператори следва да се предоставят благоприятни условия за развитие чрез специална финансова подкрепа от европейските фондове, благоприятно третиране в правилата за възлагане на обществени поръчки, както и опростяване на правилата, значително намаляване на необоснованите контролни дейности и премахване на бюрократичните изисквания в отделните държави членки.

1.11.

Постигането на напредък в областта на цифровизацията е важен елемент на политиката на сближаване. Цифровият преход следва да допринесе за повишаване не само на икономическите резултати, но и на равнището на образование и социалното участие на всички граждани на Съюза, включително групите в неравностойно положение. За тази цел е необходимо да се гарантира универсален достъп до широколентов интернет като безплатна обществена услуга.

1.12.

ЕИСК отбелязва, че за да могат обществото и предприемачите да използват ефективно технологиите, са необходими и други части от инфраструктурата. Това трябва да бъде разгледано от държавите членки при вземането на инвестиционни решения.

1.13.

ЕИСК призовава държавите членки и регионите на Съюза да включат възможно най-широко и реално социалните партньори и други организации на гражданското общество във формирането на политиката на сближаване и наблюдението на нейното въздействие. Това включване ще спомогне за измерването на степента, до която са постигнати целите на политиката на сближаване, което следва да се основава не само на количествени, но и на качествени показатели (измерване на развитието, а не само на растежа). Изключително важно е Европейската комисия непрекъснато да наблюдава прилагането на принципа на партньорство в държавите членки, тъй като пълното и прозрачно прилагане на този принцип оказва положително въздействие върху по-ефективното и рационално използване на бюджета на ЕС.

1.14.

Независимо от участието на организациите на гражданското общество и на самия ЕИСК в редовно организираните форуми по въпросите на сближаването, Комитетът предлага да се организира ежегодна проява, посветена на изпълнението на политиката на сближаване, с участието на представители на социалните партньори и други организации на гражданското общество, съпътстваща заседание на Европейския съвет.

2. Общи бележки

2.1.

ЕИСК приветства съобщението на Комисията относно осмия доклад за сближаването: Сближаване в Европа до 2050 г. Докладът е много необходим източник на информация относно усилията за икономическо, социално и териториално сближаване и проблемите, свързани с постигането на сближаване. Новият документ е още по-важен, като се има предвид, че от публикуването на предишния седми доклад изминаха повече от четири години. Като се има предвид моментът на публикуването му, съобщението на Комисията не отчита последиците от руската агресия срещу Украйна, която всъщност е акт на агресия срещу Европейския съюз, и най-сериозното предизвикателство пред политиката на сближаване в краткосрочен и средносрочен план, в контекста както на бежанската криза, така и на следвоенното възстановяване и европейската интеграция на Украйна.

2.2.

Предвид нееднократно изразеното желание на Украйна да се присъедини към Европейския съюз, категоричната проевропейска нагласа на украинското гражданско общество и официалната молба за членство, отправена към Съюза, Комитетът твърдо подкрепя присъединяването на Украйна към Европейския съюз във възможно най-кратък срок и във връзка с това призовава през следващите години политиката на сближаване и нейните финансови инструменти да бъдат адаптирани в съответствие, по-специално с бързото създаване на отделен фонд за възстановяването и развитието на Украйна.

2.3.

Същевременно Комитетът призовава държавите членки, регионите на Съюза и организациите на гражданското общество да се възползват по най-бърз и ефективен начин от възможностите за подкрепа на бежанците от Украйна, които ще бъдат създадени с Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно действията на политиката на сближаване за бежанците в Европа (CARE) (3), предложен от Европейската комисия на 8 март 2022 г. Необходими са и действия за бързо и гъвкаво пренасочване на икономиите, реализирани във финансовата перспектива за периода 2014—2021 г. и инструмента REACT EU за пряка подкрепа за бежанците, по-специално в държавите, граничещи с Украйна, и за създаване на специален фонд за тази цел, в случай че наличните понастоящем средства се окажат недостатъчни. Чрез инструмента CARE следва да се осигурят средства за увеличаване на оперативния капацитет на социалните партньори и други организации на гражданското общество, които работят за представляването на украинските бежанци в процеса по включването им на пазара на труда.

2.4.

Във връзка с това Комитетът горещо приветства предложението на Комисията (4) за изменение на Регламента REACT-EU, така че по-голям процент от увеличените ресурси за предварително финансиране да бъде разпределен на държавите членки, които са изправени пред най-голям брой пристигащи бежанци от Украйна, било като транзитни държави, било като държави на крайно местоназначение.

2.5.

Като се има предвид огромният принос на организациите на гражданското общество на държавите — членки на ЕС, граничещи с Украйна, за предоставянето на подкрепа на бежанците от Украйна, която далеч надхвърля помощта, предоставена от публичните власти, ЕИСК призовава държавите членки да увеличат значително своята организационна и финансова подкрепа за тези организации, включително от фондовете на Европейския съюз.

2.6.

Преодоляването на настоящата пандемична криза също е много сериозно предизвикателство. В доклада се подчертава, че пандемията доведе до най-голямата рецесия от 1945 г. насам, особено в секторите, зависещи от личното взаимодействие (като туризма), и промени драстично качеството на труда, образованието и социалния живот, както и положението в граничните региони. Като цяло отрицателното въздействие на пандемията беше по-голямо в по-слабо развитите региони, което забави темпа на сближаване.

2.7.

ЕИСК счита, че политиката на сближаване трябва да обхваща всички основни политики, наред с другото, фискалните политики. Във връзка с това ЕИСК отбелязва, че съществуващите различия между фискалните политики на държавите членки са фактор, който допринася за съществуването на две скорости на развитие в Европа. Данъчна политика, съсредоточена върху сближаването, трябва да сложи край на конкуренцията между 27 различни данъчни системи на държавите членки, позволяваща на многонационалните дружества да увеличават максимално печалбата си, което допринася за хроничните неравенства. Поради това е необходима задълбочена реформа на фискалните правила, съсредоточена върху устойчивостта на публичния дълг на държавите, механизмите на европейското икономическо управление и по-справедливото и прогресивно събиране на данъци в Европа.

2.8.

Освен това Комитетът изразява загриженост, че повторното въвеждане на ключови разпоредби на Пакта за стабилност и растеж, планирано за 2023 г., ще има отрицателно въздействие върху сближаването.

2.9.

ЕИСК счита, че описанието на предизвикателствата пред политиката на сближаване, което се съдържа в съобщението на Комисията, е изчерпателно и точно. Комитетът изразява съгласие със заключенията, изложени в раздел 5 от съобщението. ЕИСК счита за особено важно:

2.9.1.

да се противодейства на натиска върху демокрацията и нейните ценности, наред с другото чрез развитие на демокрацията на участието и активно включване на местните участници, в това число участниците от социалната икономика, социалните партньори и други организации на гражданското общество, в планирането на икономическото и социалното развитие и последователното зачитане на принципа на партньорство в политиката на сближаване;

2.9.2.

да се разшири обхватът на Механизма за справедлив преход, по-специално като се вземат предвид социалните разходи, свързани със смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, включително чрез борба с бедността и социалното изключване в тясно сътрудничество със социалните партньори и други организации на гражданското общество;

2.9.3.

да се увеличат инвестициите в умения, да се насърчава творчеството и предприемачеството на хората през целия им живот, по-специално чрез образование, повишаване на квалификацията и учене през целия живот, насочено към процесите на технологичния, екологичния и цифровия преход, и да се повиши значително равнището на формалното образование в регионите, където то все още не е задоволително, включително в селските райони и маргинализираните региони. При това следва да се обърне специално внимание на подобряването на положението с продължаващото учене в малките и средните предприятия и за незаконно наетите работници;

2.9.4.

да се увеличат инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, като по този начин се подкрепят иновациите, които могат да подпомогнат развитието в по-слабо развитите региони, както и цялата система за тяхна подкрепа на регионално равнище, подобно на стратегиите за интелигентна специализация (5);

2.9.5.

да се реагира ефективно на демографските промени, наред с другото, чрез подкрепа за заетостта на хората, принадлежащи към групи с по-ниски равнища на заетост, например младите хора без достатъчен професионален опит, възрастните хора, хората с по-ниски професионални умения и мигрантите от държави извън ЕС;

2.9.6.

да се укрепи трансграничното и междурегионалното сътрудничество, по-специално в контекста на развитието на благоприятна за климата железопътна инфраструктура в граничните райони и да се поддържат съгласувано отворени граници между държавите членки, включително по време на кризи;

2.9.7.

да се укрепят връзките между градските и селските райони, включително, за да се гарантира, че всички граждани на Съюза имат достъп до услуги от общ интерес, които често са концентрирани в градските райони;

2.9.8.

да се гарантира, че използването на средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост е напълно съвместимо с изпълнението на политиката на сближаване чрез правилно използване на ресурсите, включително чрез тясно координиране на използването на средства от различни фондове;

2.9.9.

да се рационализира политиката на сближаване от гледна точка на бенефициерите чрез опростяване и гъвкавост при усвояването на средствата за постигането на нейните цели. Във връзка с това следва да се използва опитът от прилагането на опростяванията в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост и да се обърне специално внимание на улесняването на малките организации на гражданското общество при получаването, изпълнението и отчитането на проекти, финансирани по линия на политиката на сближаване.

2.10.

Разширяването на Шенгенското пространство към държавите, които все още не са част от него, но спазват всички правни изисквания, ще окаже пряко въздействие върху консолидирането на взаимното допълване, конкурентоспособността и сближаването в развитието на ЕС, особено в Източна Европа.

3. Конкретни бележки

3.1. Неравномерен напредък в сближаването: Европа на две скорости?

3.1.1.

От изключително значение е пандемичната криза да не доведе до възникването на т.нар. „Европа на две скорости“ по отношение на конвергенцията. Поради това принципът на допълняемост следва да се прилага предпазливо. Освен това предварителните условия в програмния период 2021—2027 г., които въвеждат редица обстоятелства, които трябва да бъдат налице, за да бъдат мобилизирани средствата, не бива да водят до изключване на региони, в които няма възможност за алтернативно финансиране за икономическия растеж, политиката в областта на климата и социалното развитие.

3.1.2.

Все още е необходимо да се прехвърлят средства от по-богатите към по-бедните региони. Процесът на икономическо и социално сближаване следва да означава сближаване с най-добрите.

3.2. Нови рискове за политиките на сближаване

3.2.1.

ООН предупреди, че движенията на бежанци, дължащи се на изменението на климата, ще стават по-чести. Необходими са нови регулаторни рамки и нови политики, които да позволяват тяхното установяване в приемащите държави, като се гарантират заетостта и социалната закрила. В неотдавнашното предложение за регламент относно кризата и форсмажорните обстоятелства (6) не се разглеждат тези ситуации на екологична криза, които ще накарат милиони хора да пътуват до ЕС и дори в рамките на ЕС.

3.2.2.

Голямото повишаване на цените на храните ще създаде допълнителен риск за уязвимите региони и лица в ЕС, за което следва да се предприемат мерки в рамките на политиката на сближаване.

3.3. Необходимост от засилване на координиращата роля на институциите на Европейския съюз

3.3.1.

Пандемичната криза показа, че задълбочаването на териториалното, икономическото и социалното сближаване изисква засилване на координиращата роля на институциите на ЕС, включително в области, в които Договорите не предвиждат области на компетентност на Съюза. Това се отнася по-специално за кризисни ситуации. Въпреки че Европейската комисия изигра много положителна роля при снабдяването на държавите членки с ваксини срещу COVID-19, самите държави членки, като цяло без двустранни консултации или консултации на равнището на Съюза, наложиха ограничения на движението в рамките на Шенгенското пространство и в целия ЕС. Критериите за тези ограничения също бяха определени на национално равнище. ЕИСК вече разкритикува тези практики (7), като подчерта, че запазването на отворените граници в рамките на Шенгенското пространство е от ключово значение както за функционирането на общия пазар и за възстановяването и повишаването на издръжливостта, така и за насърчаването на европейската солидарност и идентичност. Според Комитета пандемичната криза показа, че териториалното, икономическото и социалното сближаване следва да бъде придружено и от политическо сближаване.

3.4. Социалното приобщаване като предпоставка за успеха на политиката на сближаване

3.4.1.

В резултат на пандемичната криза броят на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване в ЕС през 2020 г., се увеличи с пет милиона. Това представлява сериозна заплаха за социалното сближаване и по този начин за постигането на целите на Съюза в областта на развитието и климата. Ясно е, че политиката на сближаване следва да продължи да служи на тези цели и да има за цел насърчаване на икономическия растеж и конкурентоспособността. Тя обаче следва също да прилага изцяло и последователно всичките 20 принципа на Европейския стълб на социалните права (ЕССП). Прилагането на ЕССП следва да бъде съчетано с развитието на социалния и гражданския диалог, както и със социалното ангажиране на работодателите и работниците. Особено внимание следва да се обърне на подкрепата за децата и младите хора, включително образованието.

3.4.2.

ЕИСК подчертава значението на въздействието на системите за социална сигурност, които въпреки структурните различия в държавите членки са основен фактор за постигане на социално сближаване и социално приобщаване на гражданите. Освен това укрепването на социалната сигурност е част от борбата срещу бедността и изключването и се основава на общите ценности на ЕС.

3.5. Ролята на социалната икономика, доброволчеството и услугите от общ интерес за изпълнението на политиката на сближаване

3.5.1.

Комитетът вече подчерта (8), че участниците в социалната икономика създават и поддържат висококачествени работни места, насърчават равните възможности, включително за хората с увреждания и други групи в неравностойно социално положение, гарантират високо равнище на социално участие и справедливост и подкрепят цифровия преход и опазването на околната среда.

3.5.2.

Фактът, че социалната икономика е стратегически съюзник в укрепването на социалното измерение в Европа и по този начин — и в постигането на целите за социално сближаване, изпъкна особено ясно по време на пандемичната криза. Поради това мерките в областта на социалната икономика следва да бъдат специално подкрепяни от европейските фондове в рамките на политиката на сближаване.

3.5.3.

Социалните предприятия с нестопанска цел и подобни организации с нестопанска цел следва да бъдат укрепени, като им се гарантира специално третиране в правилата за възлагане на обществени поръчки в сравнение с публичните и търговските оференти. Това следва да се отнася до обществените поръчки за услуги от общ интерес, по-специално здравни, социални и образователни услуги, особено като се има предвид, че един от стълбовете на дейността на социалните предприятия и организациите с нестопанска цел често е неплатеното участие на доброволци, което в някои държави членки представлява над 2 % от БВП.

3.5.4.

От гледна точка на социалното сближаване следва също така да се подчертае, че „като едно от най-видимите проявления на солидарността, доброволчеството има стойност за хората, общностите, околната среда, икономиката и обществото като цяло. То насърчава и улеснява социалното приобщаване, изгражда социален капитал и има преобразяващ ефект върху обществото (9)“.

3.6. Политиката на сближаване, климатичният преход и заетостта

3.6.1.

След кризата с пандемията от COVID-19 Европейският съюз и останалата част от света трябва да се справят с извънредната ситуация в областта на климата и околната среда. Ако не беше избухнала пандемичната криза, борбата с извънредната ситуация в областта на околната среда щеше да бъде основната цел на Европейския съюз в рамките на целите на ООН за устойчиво развитие (10). В неотдавнашно становище по собствена инициатива (11), въпреки че беше съсредоточено върху областта на образованието, ЕИСК припомни на Европейската комисия и на държавите членки, че трябва да установят по-добра връзка между политиките в областта на околната среда и политиките в областта на заетостта.

3.6.2.

Преходът към декарбонизирана икономика обаче изисква и мерки, които улесняват справедливия преход за най-уязвимите групи и географските райони, тъй като извънредната ситуация в областта на климата е високорисков фактор от гледна точка на сближаването поради неравномерното въздействие, което тя ще окаже върху различните европейски географски райони. Преходът към по-екологичен модел на производство, който е от полза за обществото, ще бъде постигнат единствено чрез насърчаване на екологичния преход на предприятията, методите на работа и пазара на труда като цяло. Тези усилия ще създадат възможности за достойна заетост, ще повишат ефективното използване на ресурсите и ще изградят дългосрочни, нисковъглеродни, устойчиви общества.

3.6.3.

Поради всички тези причини е необходимо да се вземат предвид политиките, препоръките и насоките, които могат да допринесат за подобряването на капацитета на държавите членки, техните закони и политики за справяне с възможностите и предизвикателствата на екологичния преход и декарбонизацията чрез стратегия за справедлив преход, която да служи като ръководство за действие за оптимизиране на ползите и свеждане до минимум на рисковете по отношение на заетостта, условията на труд и социалната закрила.

3.6.4.

Достъпът до жилища на достъпни цени, капацитетът за осигуряване на достоен живот за младите хора и техните семейства, осигуряването на етичен баланс между професионалния и личния живот, възможностите за стабилна работа, адекватните условия на труд и финансовото и цифровото приобщаване са важни за младите хора и за бъдещето на устойчивото развитие на ЕС.

3.6.5.

Необходими са обаче допълнителни действия за допълване на Фонда за справедлив преход, по-специално на регионално равнище, за да се запазят и гарантират висококачествени работни места. В това отношение от голямо значение са ролята на социалния диалог и пълноценното участие на социалните партньори, включително чрез сключването на колективни трудови договори. Освен това политиката на сближаване да прибегне до инструменти като колективното договаряне с цел намаляване на неравенствата и подпомагане на устойчивото развитие.

3.7. Цифровият преход и образование

3.7.1.

Политиката на сближаване ще бъде свързана във все по-голяма степен с цифровия преход. Както обаче се подчертава в доклада на Комисията, свръхвисокоскоростните връзки са достъпни само за двама от трима жители на градовете и за всеки шести жител на селските райони. ЕИСК вече подчерта (12), че цифровият преход трябва да допринесе не само за растежа на производителността, но и за подобряване на образованието и участието в политическия, социалния и културния живот на всички жители на ЕС, включително възрастните хора, хората с увреждания, хората, изложени на риск от социално изключване, и други групи в неравностойно положение. Ето защо ЕИСК отново призовава за предоставяне на универсален достъп до високоскоростен широколентов достъп за всички жители на ЕС като безплатна обществена услуга. Следва да се отбележи, че една от гаранциите за успеха на цифровия преход е всеобщият достъп до интернет и свързаните с него възможности за образование. Безплатният достъп до интернет е особено важен за правилното функциониране на образованието в селските райони, което в много държави членки не достига равнището на образователните институции, работещи в градовете.

3.8. Политиката на сближаване и качеството на управлението и върховенството на закона

3.8.1.

От много години Комитетът сигнализира, че в някои държави членки е необходимо да се подобри координацията на регионално равнище или дори да се въведе ефективно регионално управление като междинно равнище между националното и местното управление, което да е в състояние да очертае стратегии на регионално равнище от реално значение за развитието и сближаването на регионите. Въпреки че често не е способна да тълкува нуждите и приоритетите на териториите, понякога централната държавна власт не предоставя необходимите правомощия на регионалните власти, които са сведени до ролята на „резонатор“ на националната политическа власт, без никаква добавена стойност за региона (13). В този контекст фондовете на Европейския съюз следва също така да се използват по-добре за изграждане на капацитета на местните и регионалните публични власти.

3.8.2.

Освен това в много случаи участието на социалните партньори и други организации на гражданското общество в процеса на вземане на решения е незначително: при консултациите не се вземат предвид мненията на онези, които познават най-добре реалната ситуация и проблеми.

3.8.3.

Друг повод за безпокойство — изтъкнат и от представители на гражданското общество, е влошаването на положението с принципите на правовата държава в някои държави членки, което косвено се отразява на качеството и ефективността на мерките на политиката на сближаване.

3.8.4.

3.9. Управление на фондовете и проектите по линия на политиката на сближаване

3.9.1.

Горепосочените съображения се отнасят и за планирането, изпълнението и мониторинга на програмите, свързани с изпълнението на политиката на сближаване, както и за процеса на подбор на проекти, които да бъдат изпълнени. В този контекст следва да се обърне внимание на нарастващата разпокъсаност на публичните политики, което противоречи на цялостен подход „от долу нагоре“ за решаване на проблемите с помощта на проекти от междусекторен характер. Участниците в социалния и гражданския диалог на регионално и местно равнище следва да играят важна роля в планирането и координацията, тъй като познават реалните нужди и възможностите за тяхното удовлетворяване. Проектите следва да се планират така, че да се гарантира гъвкавост при изпълнението на поставените цели, а ръководителите на проектите следва да имат достъп до ефективни канали за комуникация с разпоредителите със средства на Европейския съюз. Следва да се обърне повече внимание на създаването на ясна синергия между договорения проект и новите икономически реалности по отношение на увеличените цени на енергията и суровините, с цел да се постигне подходяща степен на усвояване.

3.9.2.

Инструменти като интегрираните териториални инвестиции следва да бъдат насърчавани, по-добре финансирани и удължени през програмния период 2021—2027 г.

3.9.3.

Освен това следва да се предприемат действия за намаляване на бюрокрацията, по-специално чрез контролиране на постигнатите резултати, а не на начина, по който те се постигат, тъй като бюрократичните административни процедури са сложни както за бенефициерите, така и за публичните администрации. Във връзка с това ЕИСК призовава Европейската комисия да гарантира, че редовните ѝ оценки на административните разходи за управление на фондовете на ЕС в отделните държави членки и свързаните с тях оценки на необоснованите увеличения на изискванията за финансиране на национално или регионално равнище („свръхрегулиране“) водят до последици за тези държави членки и региони.

3.10. Прилагане на принципа на партньорство

3.10.1.

Непрекъснатият мониторинг на прилагането на принципа на партньорство в държавите членки от страна на Европейската комисия е от първостепенно значение. Правното основание за този принцип е член 8 от новия рамков регламент (14), а неговото прилагане е описано в Европейския кодекс на поведение за партньорство, делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията (15). Той се основава на тясно сътрудничество на публичните администрации на държавите членки при планирането и изпълнението на програми, съфинансирани от Европейския съюз с широк кръг партньори, по-специално социалните партньори и други организации, представляващи гражданското общество. Пълното и прозрачно прилагане на този принцип има положително въздействие върху повишаването на обществената ангажираност и активизирането на гражданското общество, както и върху програмирането на по-целесъобразни и допълващи се действия, а оттам и за по-ефикасното и рационално използване на бюджета на ЕС. Във връзка с това ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия изготви документ относно прилагането на принципа на партньорство през програмния период 2021—2027 г. с цел преразглеждане на Европейския кодекс на поведение за партньорство.

3.11. Форум по въпросите на сближаването

3.11.1.

Комитетът приветства резултатите от Осмия форум по въпросите на сближаването, който се проведе на 17 и 18 март 2022 г. с участието на организации на гражданското общество, както и на самия ЕИСК.

3.11.2.

ЕИСК многократно е предлагал (16) политиката на сближаване и европейските фондове, които я подкрепят, да се разглеждат ежегодно в рамките на Европейска среща на високо равнище, посветена на тази тематика. Във връзка с това Комитетът изразява готовност да организира ежегодна проява, посветена на изпълнението на политиката на сближаване, с участието на представители на социалните партньори и други организации на гражданското общество, съпътстваща заседание на Европейския съвет.

Брюксел, 18 май 2022 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) COM(2022) 109 final.

(2) COM(2022) 145 final.

(3) COM(2022) 109 final.

(4) COM(2022) 145 final.

(5) https://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/informat/2014/smart_specialisation_bg.pdf.

(6) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за справяне със ситуации на криза и форсмажорни обстоятелства в областта на миграцията и убежището (COM(2020) 613 final).

(7) ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 45.

(8) ОВ C 429, 11.12.2020 г, стр. 131.

(9) Становище на ЕИСК относно „Доброволци — граждани, които изграждат бъдещето на Европа“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 152 6.4.2022 г., стр. 19).

(10) https://www.un.org/sustainabledevelopment/sustainable-development-goals/.

(11) Становище на ЕИСК относно „Към стратегия на ЕС за повишаване на екологичните умения и компетентности за всички“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 56, 16.2.2021 г., стр. 1).

(12) ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 45.

(13) ОВ C 248, 25.8.2011 г, стр. 68.

(14) Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 159).

(15) Делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията от 7 януари 2014 г. относно Европейски кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (ОВ L 74 14.3.2014 г., стр. 1).

(16) ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 68, ОВ C 242, 23.7.2015 г., стр. 43.