Становище на Европейския икономически и социален комитет относно пътната карта относно критичните технологии за сигурността и отбраната

(COM (2022) 61 final)

(2022/C 443/16)

Докладчик:	Maurizio MENSI
Съдокладчик:	Jan PIE

Искане за консултация	Европейска комисия, 2.5.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени
Приемане от секцията	24.6.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	14.7.2022 г.
Пленарна сесия №	571
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	165/1/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) напълно подкрепя целите на особено актуалната с оглед на руското нашествие в Русия пътна карта относно критичните технологии за сигурността и отбраната, а именно подобряване на научните изследвания, развитието на технологиите и иновациите и отслабване на стратегическите зависимости на ЕС в областта на критичните технологии и веригите на стойността за сигурността и отбраната.

1.2.

ЕИСК приветства амбицията, изразена в целта за развиване на всеобхватен подход, който прехвърля границата между гражданската и военната област и комбинира равнището на ЕС и националните равнища. Това начинание е сложно и предизвикателно и няма да се осъществи за един ден, но трябва да се действа с висока скорост. Нашествието в Украйна е призив да се действа много по-бързо от обикновено.

1.3.

ЕИСК призовава държавите членки да гарантират, че техните непосредствени реакции в отговор на руската агресия срещу Украйна са в съответствие със съдържанието и целите на пътната карта, която е дългосрочно начинание. Краткосрочните инвестиции в националната отбрана трябва да бъдат координирани на европейско равнище, за да се избегне допълнителна разпокъсаност и припокриване, а готовите обществени поръчки от трети държави не трябва да пречат на действащите или планираните европейски проекти за развитие.

1.4.

ЕИСК препоръчва Обсерваторията за критични технологии (ОКТ) да бъде снабдена с ясно управление, значителни ресурси и силна институционална позиция. ЕИСК приветства предложеното тясно сътрудничество с държавите членки и призовава за допълнителен форум за обмен със сектора, който има най-добри познания в областта на технологиите, веригите на доставки и критичните зависимости.

1.5.

ЕИСК е на мнение, че усвояването на резултатите на ОКТ в пътни карти и превръщането им във водещи инициативи трябва да бъде гарантирано. Преходът между отделните фази на технологичния и промишления цикъл може да бъде управляван успешно само ако е ясно чия е инициативата и какви са отговорностите. Съгласуваност и синергии са необходими не само хоризонтално между гражданските и отбранителните програми за научни изследвания, технологично развитие и иновации, но и вертикално между програмите за научни изследвания, технологично развитие и иновации и програмите за внедряване.

1.6.

ЕИСК е на мнение, че опростяването и рационализацията на програмите и инструментите на ЕС в подкрепа на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите е от съществено значение за ползите на самите получатели.

1.7.

ЕИСК предлага създаването на онлайн обслужване на едно гише за МСП и новосъздадени предприятия, онлайн „Кът на МСП в ЕС“, което да предлага възможността да бъдат въведени предварително определени данни и да бъде получена обратно индивидуализирана информация относно най-подходящите програми на ЕС, които могат да предоставят подкрепа.

2.   Основна информация

2.1.

Пътната карта относно критичните технологии за сигурността и отбраната е изготвена в отговор на искане на Европейския съвет от 25—26 февруари 2021 г., а именно да се начертае пътят за насърчаване на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите и за намаляване на стратегическата зависимост на ЕС в областта на критичните технологии и веригите на стойността за сигурността и отбраната.

2.2.

Актуализирането на новата промишлена стратегия за 2020 г.(„Изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“ през май 2021 г.) потвърди, че технологичното лидерство остава ключов двигател на конкурентоспособността и иновациите в ЕС, особено в областта на критичните технологии. Планът за действие на Комисията от февруари 2021 г. относно синергии между гражданската, отбранителната и космическата промишленост отчете нарастващата значимост на революционните и базовите технологии, произхождащи от гражданския сектор, за сигурността и отбраната на Европа и необходимостта от насърчаване на взаимното обогатяване на граждански и отбранителни технологии.

2.3.

Оттук следва и решението за създаване на пътната карта, стратегически документ, който цели развитието на всеобхватен подход към технологиите за отбрана и сигурност, който преминава границата между гражданската и военната област и комбинира програми на ЕС и национални програми. Целта на пътната карта е да укрепи технологичния суверенитет на Европа в ключови стратегически сектори посредством подобряване на съгласуваността на всички свързани политики и инструменти на ЕС, от „Хоризонт Европа“ до Европейския фонд за отбрана, от европейския законодателен акт за интегралните схеми (1) до законодателния акт за данните (2), от регламента за контрол на преките чуждестранни инвестиции (3) до регламента за контрол на чуждестранните субсидии (4) и от предложената преработена директива за мрежовата и информационна сигурност (МИС) (5) до директивата относно устойчивостта на критичните субекти (6). В този документ се очертава широкообхватна концептуална политическа рамка, която засяга няколко взаимносвързани теми, с цел да се допринесе към стратегическия компас на ЕС (7). Публикуван е заедно със съобщение относно приноса на Комисията към европейската отбрана, в което се призовава за по-интегриран и по-конкурентен европейски пазар на отбраната в постоянно развиващ се геополитически и технологичен контекст, по-специално посредством засилване на сътрудничеството в рамките на ЕС, намаляване на разходите и подобряване на оперативната ефективност.

2.4.

Пътната карта относно критичните технологии за сигурността и отбраната очертава пътя към подобряване на конкурентоспособността и издръжливостта на секторите за сигурност и отбрана на ЕС въз основа на следните елементи: установяване на критичните технологии и стратегическите зависимости, наблюдение и оценка на критичните технологии и веригите на доставки, технологичните пропуски и зависимости (посредством Обсерваторията за критични технологии, която понастоящем е в процес на създаване); насърчаване на научните изследвания и иновации с двойна употреба на равнището на ЕС; приканване на държавите членки да развиват координиран подход в целия ЕС към критичните технологии в контекста на стратегическия компас; подкрепа за иновациите и предприемачеството в областта на сигурността и отбраната посредством редица нови инструменти; и създаване, заедно с Европейската агенция по отбрана, на иновационна схема на ЕС в областта на отбраната за обединяване на съответните усилия в едно цяло.

2.5.

Важен аспект от пътната карта е целта за намаляване на идентифицираните зависимости в областта на критичните технологии и веригите на стойността. Във връзка с това Комисията предлага интегрирането на съображения за сигурност, когато е уместно, в ключови промишлени и технологични инициативи на ЕС (напр. алианси и стандарти), докладване на необходимостта от провеждане на оценка на риска на веригите на доставки на критична инфраструктура (особено в цифровия сектор) и засилване на скрининга на преките чуждестранни инвестиции посредством насърчаването на всички държави членки да създадат национални механизми за скрининг.

3.   Общи бележки

3.1.

Пътната карта точно отразява променящата се технологична обстановка, в която иновациите в търговските сектори са все по-голяма движеща сила за критичните технологии за сигурност и отбрана. ЕИСК приветства намерението на Комисията да развие всеобхватен подход, който прехвърля границата между гражданската и военната област и комбинира равнището на ЕС и националните равнища. Това обаче ще бъде предизвикателна и сложна задача, тъй като предполага цялостно преструктуриране на настоящия подход. Това няма да се случи за един ден, но трябва да се действа с висока скорост. ЕИСК е твърдо убеден, че руското нашествие в Украйна трябва да се разглежда като предупредителен сигнал да се действа много по-бързо от обикновено.

3.2.

Същевременно ЕИСК иска да подчертае, че пътната карта е дългосрочен план и е необходимо да се следи да не бъде създадено отделяне от настоящите решения по възлагане на обществени поръчки на държавите членки, насочени към попълване на най-належащите пропуски в способностите възможно най-бързо. ЕИСК е твърдо убеден, че националните краткосрочни инвестиции трябва да бъдат координирани на европейско равнище, за да се избегне допълнителна разпокъсаност и припокриване, и да се гарантира, че готовите обществени поръчки от трети държави не подкопават европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ), като пречат на действащите или планираните европейски проекти за развитие.

3.3.

ЕИСК също така е на мнение, че с цел да се насърчат синергиите, е важно да се разглеждат не само индивидуалните технологии и веригите на стойността, но и цялата екосистема, от която тези вериги са част. Действително е най-вероятно технологичните трансфери да се осъществят (или да започнат) между предприятия в такава екосистема.

3.4.

Вниманието, което се отделя в пътната карта на технологии с двойна употреба и синергии между сигурност, отбрана и космическа промишленост, е важно за постигането на целите на ЕС в тези области. Същевременно технологиите с двойна употреба и синергиите сами по себе си не са нито средства, нито достатъчни. Главната цел на пътната карта е ЕС да стане устойчив и да може да се отбранява и срещу широкомащабни атаки (хибридни и военни). Това означава, че съществува необходимост също така да се увеличат инвестициите в отбраната и сигурността и да бъдат включени в пътната карта „чистите“ отбранителни технологии.

3.5.

ЕИСК призовава ЕК да направи оценка на икономическата и социалната цена на критичните зависимости и липсата на технологичен суверенитет в областта на отбраната.

4.   Конкретни бележки

4.1.

Обсерваторията за критични технологии (ОКТ) ще заема централно място в предложения подход. Тя ще идентифицира, наблюдава и оценява критичните технологии, тяхното възможно приложение и свързаните вериги на стойността и доставките, и ще наблюдава технологичните пропуски и първопричините за стратегическите зависимости и уязвимости. За да изпълни тези задачи, ЕИСК подчертава необходимостта от това обсерваторията да бъде снабдена със значителни ресурси, стабилна институционална позиция и ясно управление.

4.2.

ЕИСК е на мнение, че е важно да се разбере как ще бъде създадена обсерваторията и как ще функционира на практика. За да изпълни функциите си, ОКТ следва да създаде цели, правила и критерии за оценка на технологиите. За да идентифицира критичните технологии, тя ще трябва да създаде тесни връзки с процесите на идентифициране и планиране на необходимостите от способности, а с цел да съчетава способностите и технологиите, ще трябва да развие подходяща таксономия, която в идеалния случай ще е приложима в областта на сигурността, отбраната и космическата промишленост. За това е от съществено значение ОКТ да работи в тясно сътрудничество с Европейската агенция по отбрана и други. На последно място, за да идентифицира критичните зависимости, ОКТ ще трябва да събере стабилни знания и разбиране за основите на веригите на стойността и доставките.

4.3.

Планът е да се представя класифициран доклад на държавите членки веднъж на всеки две години. ЕИСК поставя под въпрос този дълъг интервал между докладите, като се има предвид бързо развиващата се технологична и промишлена среда. Събраната от обсерваторията информация ще бъде силно чувствителна, тъй като установяването на критичните технологии се равнява на докладване на уязвимостите, оттук следва необходимостта от подходящо класифициране и управление на информацията и гарантиране, че позициите, които заема, се приспособяват бързо към променящата се стратегическа среда.

4.4.

Пътната карта също така предвижда създаването на експертна група с държавите членки в рамката на ОКТ с цел обмен на информация в поверителна среда. ЕИСК силно препоръчва също така да се създаде здрава и постоянна връзка с европейската отбранителна промишленост, европейския отрасъл на сигурността и европейската космическа промишленост, които имат най-добрите познания в областта на веригите на доставките и критичните зависимости. Трябва да бъдат намерени целесъобразните механизми, които позволяват надежден обмен на конфиденциална информация с индустрията.

4.5.

ЕИСК е на мнение, че усвояването на резултатите на ОКТ в пътни карти и превръщането им във водещи инициативи също е от ключово значение. Преходите между отделните фази на технологичния и промишления цикъл могат да бъдат управлявани успешно само ако е ясно на всеки етап чия е инициативата и какви са отговорностите. Съгласуваност и синергии следователно са необходими не само хоризонтално между гражданските и отбранителните научни изследвания, технологично развитие и иновации, но и вертикално между програмите за научни изследвания, технологично развитие и иновации и програмите за внедряване.

4.6.

С цел да засили киберсигурността и киберотбраната, Комисията ще предложи регулаторно действие за киберустойчивост и ще поиска от европейските организации за стандартизация да създадат хармонизирани стандарти за киберсигурността и неприкосновеността на личния живот. Заедно с държавите членки тя също така ще засили подготвеността за широкомащабни киберинциденти. ЕИСК е твърдо убеден, че способностите в областта на киберсигурността следва да бъдат развивани не само по дефанзивен, но и по офанзивен начин.

4.7.

ЕИСК е на мнение, че програмите и инструментите на ЕС, които подпомагат научните изследвания, технологичното развитие и иновациите, посочени в Поле 2 (на стр. 7 и 9) от пътната карта, са сложни и слабо координирани, поради което са необходими опростяване и рационализация в полза на самите получатели. Предложено е онлайн обслужване на едно гише за МСП и новосъздадени предприятия. Започвайки в пилотна фаза с МСП в областта на отбраната и сигурността, този онлайн „Кът на МСП в ЕС“ ще позволи въвеждане на предварително определени данни и получаване на първоначална оценка на най-подходящите програми, които могат да предоставят публична подкрепа на равнището на ЕС.

4.8.

Пътната карта основателно изтъква, че ЕС има политически инструменти освен програмите и инструментите за научни изследвания, технологично развитие и иновации, които могат да допринесат за намаляването на стратегическите зависимости в секторите на сигурността и отбраната. ЕИСК е на мнение, че тези инструменти са важни за преодоляване на несъответствията между развитие и индустриализация, т.е. за усвояването на пазара на резултатите от научните изследвания, технологичното развитие и иновациите.

4.9.

Основна задача е също така да се гарантира, че държавите — членки на ЕС, купуват от европейските доставчици, когато критичната технология е развита и частично финансирана от публичната подкрепа на ЕС. В случай на отсъствие на последователна политика на закупуване както на равнището на ЕС, така и на равнището на държави членки, ЕИСК изразява загриженост, че европейските пазари, поради своята разпокъсаност и цялостен малък размер в глобален мащаб, рискуват да не могат нито да постигнат необходимите икономии от мащаба за намаляване на разходите, нито да генерират достатъчна дейност, за да гарантират съществуването на начеващите новосъздадени предприятия. Като цяло обединеният европейски пазар потенциално е много голям, но разходите са некоординирани (8).

---

(1)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейски законодателен акт за интегралните схеми, COM(2022) 45 final, 8 февруари 2022 г.

(2)  Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизирани правила за справедлив достъп до данни и тяхното използване (Законодателен акт за данните), COM(2022) 68 final, 23 февруари 2022 г.

(3)  Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (ОВ L 79 I, 21.3.2019 г., стр. 1).

(4)  Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно чуждестранните субсидии, които нарушават функционирането на вътрешния пазар, (COM(2021) 223 final, 5 май 2021 г.

(5)  Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148, 16 декември 2020 г., COM(2020) 823 final.

(6)  Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивостта на критичните субекти, COM(2020) 829 final, 16 декември 2020 г.

(7)  Съвет на Европейския съюз, Брюксел, 21 март 2022 г.

(8)  САЩ изразходва 750 милиарда щатски долара годишно за отбрана; Китай изразходва между 200 и 300 милиарда щатски долара (източниците се различават съществено), а НАТО (ограничено до европейските държави без Обединеното кралство и Турция, но с Норвегия) изразходва 250,7 милиарда щатски долара.