Становище на Европейския икономически и социален комитет относно съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Превръщане на устойчивите продукти в норма

(COM(2022) 140 final)

и предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за определяне на изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти и за отмяна на Директива 2009/125/ЕО

(COM(2022) 142 final — 2022/0095 (COD))

(2022/C 443/18)

Докладчик:

Thomas WAGNSONNER

Искане да консултация	Европейска комисия, 16.5.2022 г. Европейски парламент, 2.5.2022 г. Съвет, 10.6.2022 г.
Правно основание	Член 192, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	30.6.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	14.7.2022 г.
Пленарна сесия №	571
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	205/1/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства предложенията в рамките на Плана за действие относно кръговата икономика и в настоящото становище подкрепя по-специално усилията за създаването на по-устойчиви продукти. Освен това Комитетът счита, че хармонизираният законодателен подход е необходим. Същевременно Комитетът посочва, че заради големия брой делегирани актове предложението за нов регламент за екопроектиране все още е до голяма степен неопределено. Освен това предвид необходимостта от намаляване на използването на ресурси и от мерки за смекчаване на изменението на климата, ЕИСК предлага по-бързо и амбициозно прилагане.

1.2.

ЕИСК посочва по-специално, че този курс към кръгова икономика може да бъде успешен само при пълно включване и информиране на всички икономически оператори — производители, потребители, работодатели, както и на органите. В това отношение за успешното прилагане са необходими ясни, точни и съгласувани правила, за да се предоставят възможности за лоялна конкуренция на устойчивите продукти.

1.3.

приветства новите елементи в регламента, като разширяването на обхвата, новите изисквания за екопроектиране (дълготрайност, ремонтопригодност, екологична ефективност, емисии на въглероден диоксид и т.н.), както и изискванията за предоставяне на информация посредством цифровия продуктов паспорт и етикетите, като подчертава значението на точната и подходяща информация особено за потребителите.

1.4.

ЕИСК подкрепя забраната за унищожаване на непродадените стоки, като за такива се считат нови, върнати или поправими стоки. приветства и факта, че с регламента във връзка с пакета „Кръгова икономика“ ще се противодейства на съществуващи проблеми, като заблуждаващите твърдения за екологосъобразност или остаряването.

1.5.

Форумът по екопроектиране е подпомагащ орган с много задачи във връзка с прилагането. На всички заинтересовани страни и на представители на гражданското общество, включително социалните партньори, следва да бъде предоставена възможност да предлагат идеи и да представят предложения за подобряване на процеса.

1.6.

ЕИСК осъзнава предизвикателствата, пред които са изправени производителите и предприятията, особено малките и средните предприятия (МСП). При все това обаче следва да се избягва ненужната административна тежест. счита, че е налице възможност със стандарти за устойчиви продукти да се достигне ново европейско ниво на производство „Произведено в Европа“.

1.7.

Инструментите за деклариране на съответствието и за саморегулиране осигуряват възможности за предприемаческа дейност. Ефикасният и съгласуван контрол между държавите членки, съчетан с добро информиране на потребителите, засилва доверието в успешния преход от линейна към кръгова икономика.

1.8.

ЕИСК отбелязва със съжаление, че в регламента не е обхванато социалното измерение. Според Комитета не е достатъчна препратката към предложението на Комисията за директива относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта.

2.   Контекст на становището

2.1.

В линейната икономическа система се изразходват прекалено много глобални ресурси. В периода между конференциите на ООН по въпросите на климата, проведени в Париж и Глазгоу, са използвани над половин трилион тона нови ресурси. В доклада за несъответствието в областта на кръговостта от 2022 г. (1) се констатира, че в световен мащаб само 8,6 % от използваните ресурси се рециклират или, с други думи, налице е несъответствие в областта на кръговостта от над 90 %. Кръговата икономика може да допринесе ефективно за намаляване на използването на ресурси.

2.2.

В Европа се признава необходимостта от опазване на ресурсите. Европейската комисия предложи Зеления пакт — стратегия за растеж на ЕС за справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика. Става все по-наложително да бъдат предприети действия заради проблемите във веригите за доставки в резултат на пандемията и нашествието на Русия в Украйна. Предприятията и потребителите забелязват недостиг и повишаване на цените в много сфери.

2.3.

Като практическа мярка в края на март 2022 г. в рамките на Плана за действие относно кръговата икономика Европейската комисия представи следните инициативи: — Съобщение на Комисията относно налагането на устойчивите продукти като стандарт — Предложение за регламент относно екопроектиране към устойчиви продукти — Работен план за екопроектиране и енергийно етикетиране за периода 2022 — 2024 г. — Стратегия на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни изделия — Предложение за преразглеждане на Регламента за строителните продукти — Предложение за привличане на потребителите в екологичния преход

2.4.

В настоящото становище се разглеждат съобщението относно налагането на устойчивите продукти като стандарт [COM(2022) 140 final], както и предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за определяне на изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти и за отмяна на Директива 2009/125/ЕО (COM(2022) 142 final — 2022/0095 (COD)).

2.5.

В съобщението се посочва необходимостта от преосмисляне на преобладаващия линеен икономически модел и от предприемането на стъпки по пътя към кръгова икономика. Посредством хармонизиран подход на европейско равнище се засилва конкурентоспособността, създават се работни места и на потребителите се предлагат устойчиви продукти. За целта е необходим нов метод за производството на продукти, който надхвърля настоящите минимални изисквания (относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), енергийното етикетиране, опаковките и т.н.).

2.6.

Новият Регламент за екопроектиране е със значително разширен обхват и със специалните секторни инициативи за текстилните изделия, строителните продукти и т.н. ще допринесе за ефективно използване на ресурсите и за енергийна ефективност. По-специално новите съдържателни елементи във връзка с увеличаването на експлоатационния срок на продуктите (дълготрайност, ремонтопригодност, по-добро рециклиране и т.н.) и с предоставянето на подобрена информация за продуктите посредством цифровия продуктов паспорт изискват от предприятията да представят прозрачно качествата и въздействието по време на жизнения цикъл на своите продукти. На потребителите се предлага възможността да сравняват продуктите, които отговарят на европейските изисквания за устойчивост, и да ги оценяват спрямо тях.

2.7.

Изискванията към продуктите съгласно Регламента за екопроектиране се допълват с други съпътстващи мерки. Позициите и доверието на потребителите стават по-стабилни в резултат на задължителното предоставяне на информация за предимствата на продуктите и ползите за околната среда, а също и посредством данните за ремонтните услуги, дълготрайността и забраната на заблуждаващи твърдения за екологосъобразност. Упражняваният от органите контрол върху продуктите и прозрачното наблюдение върху спазването на критериите за продуктите създава сигурност за избор от висококачествени продукти и следователно е гарант за еднаквите условия на конкуренция за икономическите участници.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК заявява принципното си съгласие с целите на кръговата икономика и на инициативата за устойчиви продукти, тъй като под устойчивост в този смисъл се разбира съчетаване на екологичните, икономическите и социалните съображения. За всички стопански оператори това означава да изпълняват необходимите нови и трудни изисквания. От предприятията се изисква да преориентират своето производство и проектирането на продуктите към устойчивост и да предоставят информация за това. Потребителите трябва да разбират това и отговорно да вземат „правилните“ решения въз основа на информацията. Счита се за необходимо да се провеждат съответни информационни кампании за повишаване на осведомеността. Необходим е ефективен контрол, за да се спазват и да не се заобикалят поставените като цел изисквания, тъй като това ще бъде във вреда на Европа и съответно ще насърчава скептично отношение към екологичния преход. Целта по-скоро е: качествени работни места, по-добро развитие, цялостен подход и осведомени потребители и клиенти.

3.2.

Този регламент и кръговата икономика установяват нови стандарти. Задачата, която се поставя, е да бъдат ангажирани и активно привлечени икономическите участници: потребители, производители, предприемачи, синдикални организации, научно-изследователски институти, за да бъдат приети тези изисквания, да се изпълнят на практика и да доведат до кръгов процес в икономиката. За целта ще бъде от полза предоставянето на съответна информация за възможностите и целите и своевременното включване на заинтересованите страни.

3.3.

ЕИСК подкрепя хармонизирания подход на регламента и делегираните актове, за да се избегне разпокъсаност и да може да се опишат подробно конкретните характеристики на продуктите, достъпността за потребителите и конкуренцията. Устойчивите продукти представляват европейска възможност за предприятията, за иновации и за работни места, като се отчита желанието на потребителите за екологична ефективност и по-дълъг експлоатационен срок на продуктите.

3.4.

Комитетът приветства разширяването на обхвата по отношение на повече продукти и по-високи изисквания. ЕИСК отбелязва, че за производствените предприятия има новости, като например цифровия продуктов паспорт, правилата за непродадените стоки и специални правила за някои продукти, но това е необходимо за постигането на кръгова икономика. Същевременно така се установява нов стандарт „Произведено в Европа“. Освен това се създават възможности за икономиката в областта на проектирането, извеждането от експлоатация и ремонтните услуги.

3.5.

ЕИСК посочва, че трябва да бъде гарантирана съгласуваността на всички засегнати области на правото. Това включва съгласуваност в рамките на Плана за действие по отношение на сроковете и съдържателните елементи, за да не се намали ефективността заради сегментиране на правните разпоредби и различни подходи в държавите членки. Не по-малко важно е да се следи за съгласуваност с други важни допълващи области на правото, като наскоро представената от Европейската комисия Директива относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта, с важните за рециклирането правила за отпадъците, включително мерките за износ, Регламента относно надзора на пазара и т.н.

3.6.

ЕИСК признава необходимостта от приемане на делегирани актове, но тъй като с тях много въпроси остават неустановени, отправя искане към Европейската комисия те да бъдат придружени от по-подробен работен план. По този начин следва да се гарантира, че много продукти са обхванати от делегирани актове. Същевременно на ранен следва да бъдат привлечени за участие организации на гражданското общество и синдикални организации.

3.7.

ЕИСК отбелязва, че Регламентът за екопроектиране представлява много сложна законова материя, която ще промени икономическия модел. Комитетът счита, че е необходимо бързо, но и правилно прилагане на съдържателните елементи. Ето защо е нужно да бъдат осигурени съответните човешки ресурси за прилагането на делегираните актове. За потребителите, предприятията, ремонтните предприятия и контролните органи също се предвиждат нови изисквания, поради което е необходимо всички икономически оператори да бъдат подходящо включени в процеса на информиране.

3.8.

Публичните институции следва да поемат водеща роля в своите процедури по публично възлагане при екологосъобразните поръчки. Може да се постигне още по-силно въздействие обаче и като в насоките за финансиране възлагането на екологосъобразни поръчки се постави като условие за предоставянето на безвъзмездни средства или субсидии, като например в различните програми за инвестиции на ЕС за предприятия или трети страни.

3.9.

ЕИСК отбелязва, че изискванията за екопроектиране следва да са от полза за потребителите и че тази полза следва да бъде ясна и лесно разбираема. Покупната цена на продуктите може да се повиши вследствие на по-всеобхватните изисквания в новия Регламент за екопроектиране, което се компенсира от спестените разходи в резултат на подобрените показатели, дълготрайност, възможност за модернизиране и ремонтопригодност, както и по-висока стойност в края на експлоатационния срок. Посредством уреди с по-висока енергийна ефективност могат да се спестят енергия и средства. Освен това дълготрайните продукти са икономически по-изгодни. С новото предложение за директива потребителите биха могли да спестят средно 285 евро годишно (2). В регламента се подчертава ценовата достъпност, като това изискване следва да вземе предвид различните бюджетни възможности на домакинствата, така че екопроектирането да не бъде достъпно за ограничен кръг от тях. Ето защо става още по-важно на потребителите да се предоставя финансова подкрепа при първото закупуване и ремонта на устойчиви продукти.

3.10.   Екологични аспекти

3.10.1.

Екопроектирането е призив за кръгово мислене — нещо, което ЕИСК подчертава особено във връзка със: — Законотворчеството и мерките за контрол: облекчения или изключения в делегираните актове и при доброволното поемане на ангажименти, както и възможностите за заобикаляне, пропуските при упражняването на контрол биха били в противоречие с целите. Изискванията за екопроектиране, експлоатационни характеристики и предоставяне на информация, включително параметрите на продуктите, следва да са последователни в нужната степен. — Предприятията, които още при разработването следва да мислят за екологичната ефективност през жизнения цикъл, за продължително използване на продукта, улеснена поддръжка и ремонт и съответно за евентуален последващ от него продукт. Следва да се обмисли отново и стандартизиране на продуктите. Като примери тук се посочват различните размери на гумите или кабелите за зареждане. — Потребителите, които при вземането на решението за покупка следва да получават основна информация за екологичната ефективност, експлоатационния срок, ремонта, последващата употреба и извеждането от експлоатация.

3.10.2.

След дългото използване и повторната употреба следващият свързан с опазване на ресурсите елемент от регламента е рециклирането. Чрез него следва да се увеличи делът на рециклираните продукти, възможността за рециклиране на продукти и стойността на секторите на рециклиране и ремонтиране. ЕИСК подкрепя намерението, но посочва, че в това отношение съществуват някои технически, правни и концептуални пречки, които трябва да бъдат преодолени. Мисленето за цикъла на материалите се нуждае от огромна промяна. Като пример в това отношение следва да се посочи, че по-високите равнища на рециклиране следва да бъдат съобразени с квотите за минимални количества рециклирано съдържание, теоретичната възможност за рециклиране (3) на продукти следва да съответства на техническата възможност за рециклиране и на практическото прилагане на мерките за рециклиране или например в областта на пластмасите много неща се нуждаят от промяна при проектирането и производството вкл. това, че вторичните материали не са равностойни на първичните (4). Рециклирането е и възможност за Европа: внасят се например ценни метални минерали като суровина или продукт и после след употребата отново почти „безплатно“ се обезвреждат или се изпращат в други части на света, това включва по-специално автомобили или електронни отпадъци. Те следва да се разглеждат и да бъдат третирани като ценни материали. Разглобяването, сортирането и рециклирането са от полза за климата, но също генерират голяма добавена стойност и работни места (5). При всичко това е от решаващо значение да се следи за икономическия, екологичния и социалния баланс.

3.10.3.

ЕИСК приветства предложението да се определят мерки за справяне с непродадените стоки, като в това отношение може да се предприеме по-амбициозен подход. Унищожаването на неупотребявани продукти, които включват нови, върнати или поправими продукти, от гледна точка на обществото е нежелателно, тъй като представлява разхищение на ресурси. Според ЕИСК предложението на Комисията като първа стъпка предприятията само да се ограничават до документиране, а МСП да бъдат изключени от това задължение, не е достатъчно амбициозно. Самата възможност да се въведат по-строги мерки посредством делегирани актове, поражда съмнения в ефективното постигане на целта. ЕИСК подкрепя забраната за унищожаване на непродадените стоки, освен ако не са опасни. Освен това от предприятията и платформите за търговия на дребно следва да се изиска да работят по търговски практики, които намаляват значително броя на върнатите продукти и на непродадените наличности. Следва да се повиши и информираността на потребителите за въздействието върху околната среда от върнатите стоки.

3.11.   Икономически аспекти

3.11.1.

ЕИСК посочва, че от гледна точка на МСП предложението за регламент принципно се приветства, но и че се приема с някои резерви. МСП разполагат само с ограничени (кадрови) ресурси. По-специално, определените в регламента мерки за подкрепа следва да бъдат съобразени с потребностите и нуждите на МСП. Освен това са налице трудности при достъпа на МСП до изискваните обществени поръчки. Поради това следва да се търсят решения, които да им позволяват да участват в съответните процедури. В крайна сметка от гледна точка на МСП е необходимо да се гарантира взаимно допълване между Регламента за устойчивост на продуктите и специалните разпоредби за някои продукти. По този начин следва да се избегне дублиране на разходите и на бюрократичната тежест.

3.11.2.

Операторите, извършващи ремонтни дейности, имат ключова роля за дългата експлоатация на продуктите. Поради това следва да бъдат улеснявани лицата, извършващи ремонтни услуги, предприятията за повторна употреба от социалната икономика и граждански/местни инициативи за ремонти, за да заемат своето място в този кръгов модел. Така например доказана практика във връзка с инициативи за ремонтни дейности в Германия и Австрия е сключването на ремонтна застраховка, която същевременно узаконява тези дейности.

3.12.

Като важен инструмент в съобщението са представени нови кръгови бизнес модели (6). Те трябва да са привлекателни, интересни и подтикващи към действие за предприятията и потребителите и трябва да гарантират подходящи условия на труд. В практиката вече има модели в това отношение, като например икономика на споделянето, продукт като услуга (product as a service) и плащане на база на използването (pay per use). ЕИСК призовава съществуващите платформи за най-добри практики да бъдат адаптирани посредством стимули за използването, както и към настоящите предизвикателства на кръговата икономика. Представените понастоящем примери са „въртележката на строителни материали“ (Baukarussell) — материали от събаряне или преустройство на сгради се предлагат на нови ползватели — или мрежи за ремонтни дейности, чрез които потребителите могат да намерят специалист за ремонт. Много бази данни обаче не са привлекателни за доставчиците и ползвателите.

3.13.

ЕИСК посочва, че е необходимо да бъде повишена информираността на потребителите за устойчиво поведение и продуктите да се използват до края на своя експлоатационен срок. Научни изследвания (7) показват, че продукти, които работят, но вече не се използват (като например лаптопи, мобилни телефони, тостери и т.н.), се съхраняват до шест години в домакинствата. Следователно са необходими съответни стимули за потребителите, за да не държат вещи, които вече не използват, в цикъла на употреба.

3.14.   Социални аспекти

3.14.1.

ЕИСК отбелязва със съжаление, че в регламента не е обхванато социалното измерение. Изглежда не е достатъчна препратката към предложението на Комисията за Директива относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (8), тъй като в нея има ясен акцент върху ориентиран към процесите подход по отношение на глобалните вериги за стойност и е невъзможно да бъдат засегнати в достатъчна степен социални въпроси, свързани с конкретни продукти. ЕИСК посочва изрично, че с оглед на устойчивостта трябва да бъдат разглеждани винаги заедно и трите измерения, а именно икономическата, социалната и екологичната устойчивост, и поради това призовава Комисията отново да анализира регламента по отношение на целесъобразността от добавянето и на социални аспекти, свързани с конкретни продукти.

3.14.2.

ЕИСК посочва, че зелените работни места не са автоматично устойчиви, ако не бъдат взети предвид всички цели за устойчиво развитие (ЦУР). Трябва да се гарантира по-специално от гледна точка на конкурентоспособността, че се спазват трудовите стандарти.

3.14.3.

В свой проект европейските социални партньори (9) проучват последиците от кръговата икономика върху заетостта и условията на труд. При прехода към кръгова икономика могат да бъдат създадени между 250 000 и 700 000 работни места до 2030 г. Последиците по сектори и региони са много различни. Секторите на отпадъците и ремонтните дейности ще спечелят изключително много, за сметка на това минното дело и химическият сектор ще бъдат засегнати по-скоро отрицателно. Ще са необходими и високообразовани работници (напр. за управлението на отпадъците). Като цяло трябва да се обърне внимание на това да има качествени работни места, на които се плащат достойни заплати. ЕИСК изразява съжаление, че понастоящем Комисията не предвижда социален диалог, за да бъдат взети предвид последиците за работниците от прехода към кръгова икономика.

4.   Конкретни бележки

4.1.   Информация в цифровия продуктов паспорт (ЦПП), етикети и екомаркировка

4.1.1.

ЕИСК приветства подхода за включване на подробна информация за продуктите в цифровия продуктов паспорт (ЦПП). Информацията следва да е целесъобразна и лесно достъпна за всички участници по веригата за доставки. Въз основа на съдържанието потребителите следва да вземат кръгови решения за придобиване, повторно използване, ремонт и обезвреждане. Това включва съдържанието на въглероден диоксид на продукта, процента редкоземни елементи, опасни и неподлежащи на рециклиране вещества, списъка на ремонтопригодните части, както и тяхното наличие или за софтуер — съвместимостта и разходите. Комитетът приветства възможността за включване в ЦПП на информация за други аспекти на устойчивостта (10). В това отношение Комитетът предлага ЦПП да бъде допълнен с ремонтен указател, който включва информация за ремонтопригодността, по-специално основните износващи се части, цената на резервните части и периода на тяхната наличност, както и информация за условията на труд, при които са произведени продуктите. Основната информация следва да бъде предоставяна на потребителите и във физически формат, като напр. гаранция, съдържание на въглероден диоксид на продукта.

За предприятията ЦПП не следва да бъде документ, който ангажира допълнителни ресурси (събиране на данни), а да включва съществуващите системи. Изискването да бъдат предоставяни все по-прозрачни, но и същевременно чувствителни данни, обаче може да наложи и проверка на съгласуваността на решението с правата върху индустриална собственост.

4.1.2.   Етикети

Посредством етикетите на потребителите следва да се предоставя информация за продуктите, която ще бъде определена в делегираните актове. ЕИСК подчертава значението на точната, видима и ясна информация на клиентите, като съществено значение имат данните за въздействието върху климата, съдържанието и състава, спазването на трудовите стандарти, дълготрайността и ремонтопригодността.

4.1.3.   Екомаркировка

Много продукти и услуги са сертифицирани с европейска екомаркировка въз основа на експертно заключение. По този начин потребителите по-лесно могат да се осведомят за екологосъобразността, дълготрайността и високото качество и да направят сравнение с други продукти. Изискванията за екомаркировката обаче в най-добрия случай могат да допълват разпоредбите за продуктите въз основа на Регламента за екопроектиране, но не и да ги заместват, като контролът от страна на органите съгласно Регламента за екопроектиране трябва да обхваща и информацията във връзка с екомаркировката.

4.2.   Онлайн пазари

Важно е условията да са еднакви за всички икономически участници, поради което следва да действат по-специално разпоредби за отговорност на онлайн пазарите, когато никой друг участник във веригата за доставки не може да предприеме мерки във връзка с несъответстващ на изискванията продукт (11).

4.3.

Надзорът на пазара — контролът, забраните, глобите — е прехвърлен на държавите членки, като публикуването на нарушенията се извършва в ICSMS (Информационната и комуникационна система за надзор на пазара) — обща европейска система за оповестяване и информация за всички установени продукти, които не отговарят на изискванията за съответствие или са опасни. Комитетът подкрепя предложението за разширяване и подобряване на надзора на пазара, тъй като от 10 до 25 % от проверените продукти не отговарят на Директивата за екопроектирането (12). За да могат държавите членки да изпълняват функциите си, трябва да бъдат осигурени съответните ресурси за надзор на пазара. По-специално по отношение на нарушенията трябва да се гарантира, че органите по надзор на пазара проследяват подобаващо евентуално несъответствие на продукти. За съжаление, продължава да има отрицателни примери за заобикаляне на оценката за съответствие, като например в последно време при предпазните маски за COVID-19. Органите следва да извършват непрекъснато проверки на случаен принцип. Следва да бъдат привлечени и организациите на потребителите като компетентни лица, сигнализиращи за нарушения. Това би могло да се осъществи бързо и ефективно в допълнение към Директивата относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите. За ефективен надзор на пазара в тази област във всички държави членки е необходима много активна роля на Европейската комисия, за да се установят еднакви условия на конкуренция за всички предприятия в европейското икономическо пространство посредством еднакво силен контрол. Като допълнение се отбелязва и потенциалът за подобрение по отношение на използването и информацията на интернет страницата на ICSMS.

4.4.

Комитетът приветства Форума по екопроектиране и участие на всички заинтересовани страни в тази процедура, но в неговите рамки трябва да се обърне внимание на ефективната работа и да се вземат предвид съществуващите компетентности, капацитет и ресурси за посочените задачи. Така например Форумът по-скоро не може да извършва оценката на мерките за саморегулиране: това е функция на органите респ. на Европейската комисия.

4.5.

Мерките за саморегулиране като алтернативен на делегиран акт инструмент за дадена група продукти следва да са изключение. Ако се прилагат такива мерки, те следва да съдържат сходни на делегираните актове критерии от гледна точка на яснота, пазарен обхват и качество.

4.6.

Във връзка с разглежданата тематика ЕИСК би искал да посочи изрично „Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика“ (13). Инициативата, чието начало поставиха съвместно през март 2017 г. ЕИСК и Европейската комисия, подкрепя нови партньорства и разработването на решения за кръговата икономика в цяла Европа. По този начин следва да се покаже и възможният важен принос на кръговата икономика за изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие.

---

(1)  Circle Economy: The Circularity Gap Report 2022 (Кръгова икономика: доклад за несъответствието в областта на кръговостта от 2022 г.), Project Platform for Accelarating the Circular Economy (PACE).

(2)  https://ec.europa.eu/info/energy-climate-change-environment/standards-tools-and-labels/products-labelling-rules-and-requirements/energy-label-and-ecodesign/about_bg

(3)  Pomberger, R. (2020 г.). Über theoretische, praktische und reale Recyclingfähigkeit (За теоретичната, практическата и реалната възможност за рециклиране) https://doi.org/10.1007/s00506-020-00721-5, https://doi.org/10.1007/s00506-019-00648-6

(4)  Съобщение относно „Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика“, COM(2018) 28 final.

(5)  ОВ C 220, 9.6.2021 г., стр. 118.

(6)  Вж. INT/778 относно „Иновациите като двигател на нови модели на икономическа дейност“ (проучвателно становище) (ОВ C 303, 19.8.2016 г. стр. 28).

(7)  Обществено изслушване, NAT/851, Презентация на Gudrun Obersteiner, 29.4.2022 г.

(8)  COM(2022) 71 final.

(9)  https://www.etuc.org/en/publication/european-social-partners-project-circular-economy-and-world-work-0.

(10)  COM(2022) 142 final — 2022/0095 (COD), стр. 29, съображение 26.

(11)  Бележка: В INT/957 „Директива относно безопасността на продуктите/преразглеждане“ (ОВ C 105, 4.3.2022 г., стр. 99), вече са засегнати важни аспекти на безопасността на продуктите.

(12)  J. Bürger/G. Paulinger, Arbeiterkammer Wien (Камара на труда, Виена) (2022 г.) https://emedien.arbeiterkammer.at/viewer/resolver?urn=urn:nbn:at:at-akw:g-5230098, стр. 88.

(13)  https://circulareconomy.europa.eu/platform/