СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 9 август 2022 година

относно предложение за директива по отношение на договореностите за делегиране, управлението на ликвидния риск, надзорната отчетност, предоставянето на депозитарни услуги и услуги по отговорно пазене и предоставянето на заеми от алтернативни инвестиционни фондове

(CON/2022/26)

(2022/C 379/01)

Въведение и правно основание

На 25 ноември 2021 г. Европейската комисия публикува пакет от правни актове в подкрепа на съюза на капиталовите пазари, включително предложение за директива за изменение на директиви 2011/61/ЕС и 2009/65/ЕО по отношение на договореностите за делегиране, управлението на ликвидния риск, надзорната отчетност, предоставянето на депозитарни услуги и услуги по отговорно пазене и предоставянето на заеми от алтернативни инвестиционни фондове (1) (наричана по-долу „предложената директива“).

Европейската централна банка (ЕЦБ) реши по собствена инициатива да даде становище относно предложената директива. Компетентността на ЕЦБ да дава становища се основава на член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложената директива съдържа разпоредби, засягащи основната задача на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) да определя и осъществява паричната политика на Съюза съгласно член 127, параграф 2 от Договора, задачата на ЕСЦБ да допринася за гладкото провеждане на следваните от компетентните органи политики, свързани със стабилността на финансовата система съгласно член 127, параграф 5 от Договора, и задачите на ЕЦБ, свързани със събирането на статистическа информация съгласно член 5 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.

Управителният съвет прие настоящото становище съгласно член 17.5, първо изречение от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

Общи забележки

1. Цели на предложената директива

1.1.

ЕЦБ приветства основните цели на предложената директива за запълване на някои регулаторни пропуски във функционирането на Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2) (наричана по-нататък „Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове“ или „ДЛУАИФ“), за осигуряване на съгласуван надзорен подход към рисковете, които алтернативните инвестиционни фондове (АИФ) представляват за финансовата система, и за осигуряване на високо равнище на защита на инвеститорите, като същевременно се улеснява тяхната интеграция на финансовия пазар на ЕС.

1.2.

ЕЦБ също така подкрепя общата цел на предложената директива за по-добро съгласуване на изискванията на ДЛУАИФ и Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) (наричана по-долу „Директивата относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа“ или „ДПКИПЦК“) по въпроси, които са еднакво важни и за двете директиви, като например договореностите за делегиране и услугите по отговорно пазене. Настоящото становище обаче е съсредоточено върху предложените изменения на ДЛУАИФ.

1.3.

Както е обяснено подробно по-долу, ЕЦБ би приветствала факта, че предложената директива обхваща и въпроси, които не са разгледани в ДЛУАИФ, като например привеждането в действие и разработването на макропруденциални инструменти, прилагани предварително като средство за намаляване на рисковете за финансовата система, породени от АИФ, както и за гарантиране, че на ЕЦБ и на други съответни централни банки от ЕСЦБ се предоставят подробни данни за отделните АИФ.

Специфични забележки

2. Управление на ликвидността и макропруденциални инструменти

2.1.

ЕЦБ като цяло приветства целта на предложената директива за хармонизиране на задълженията на лицата, управляващи АИФ (ЛУАИФ), по отношение на управлението на ликвидните рискове, по-специално въвеждането на видовете инструменти за управление на ликвидността, които трябва да бъдат на разположение на ЛУАИФ, управляващи АИФ от отворен тип, за да управляват ликвидните рискове за тези фондове, като например високи равнища на обратно изкупуване от страна на инвеститорите в кратък срок и обратни изкупувания, концентрирани в конкретен сегмент от фондове. Предложената директива обаче следва също така да има за цел ограничаване на ликвидното несъответствие между активите и пасивите на АИФ чрез мерки, които са насочени специално към активите или пасивите.

2.2.

Разпоредбите на предложената директива относно инструментите за управление на ликвидността (4) са сдържани. В това отношение предложената директива изисква от ЛУАИФ, управляващи АИФ от отворен тип, да изберат най-малко един подходящ инструмент за управление на ликвидността от списъка в приложение II към предложената директива, който може да бъде използван в интерес на инвеститорите в АИФ (5). Предложената директива също така позволява в изключителни случаи временното спиране на обратното изкупуване или откупуване на дялове на АИФ на основание защита интересите на инвеститорите на АИФ (6). Въпреки че по този начин предложената директива определя общ набор от незадължителни инструменти за управление на ликвидността, които ЛУАИФ, управляващи АИФ от отворен тип, могат да използват, способността на тези АИФ да издържат на ликвидни рискове ще бъде засилена, ако от ЛУАИФ се изисква като минимум да изберат няколко, а не само един от изброените инструменти.

2.3.

Предложената директива изисква от Комисията да започне преглед на функционирането на предвидените в ДЛУАИФ правила в срок от 60 месеца от влизането в сила на предложената директива (7). ЕЦБ подкрепя предложения преглед, по-специално доколкото се отнася за целесъобразността на изискванията, приложими към ЛУАИФ, които управляват фондове, предоставящи заеми, имайки предвид потенциала за рискове за финансовата стабилност в този сектор, който е в непрекъснат растеж. Предложеният преглед обаче следва да бъде разширен, за да обхване два допълнителни аспекта. Първо, прегледът следва да обхваща промените в макропруденциални инструменти за управление на ликвидни рискове, по-специално използването на предварителни инструменти за управление на ликвидността за справяне с ликвидното несъответствие. Някои макропруденциални инструменти (8) могат да бъдат адаптирани към специфичните рискове за финансовата стабилност, които могат да възникнат в сектора на АИФ, и могат да бъдат приложени преди настъпването на стресово събитие. Второ, прегледът следва по-специално да обхване начина, по който ЛУАИФ, които управляват АИФ от отворен тип, използващи ливъридж, определят лимити на ливъридж и начина, по който съгласно ДЛУАИФ (9)компетентните органи използват надзорните си правомощия по отношение на тези ограничения на ливъриджа. При оценката на аспектите на управлението на АИФ в държавите членки Комисията следва също така да вземе предвид развитието на съответните международни стандарти.

3. Отчетност

3.1.

Предложената директива има за цел да премахне дублиращите се изисквания за отчетност, съществуващи съгласно законодателството на Съюза и националното законодателство, включително по-специално някои статистически регламенти, приети от ЕЦБ (10), за да се подобри ефективността и да се намали административната тежест за ЛУАИФ (11). За тази цел предложената директива възлага на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да представи на Комисията доклад за разработването на интегрирана система за събирането на надзорни данни, в който се поставя акцент върху, наред с другото, начините за намаляване на областите, в които има дублиране и несъответствия между рамките за отчетност в сектора на управление на активи и в други сектори на финансовата индустрия. При изготвянето на този доклад се предлага ЕОЦКП да работи в тясно сътрудничество, наред с другото, с ЕЦБ (12).

3.2.

ЕЦБ е готова да си сътрудничи с ЕОЦКП при изготвянето на настоящия доклад за разработването на интегрирана система за събирането на надзорни данни, така че да се осигури съгласуваност с другите изисквания за отчетност за инвестиционните фондове. ЕЦБ подчертава обаче, че интегрирането на базисната отчетна инфраструктура не трябва да пречи или по друг начин да накърнява компетентността на ЕЦБ да приема статистически регламенти за свои собствени цели или да продължава да включва пълния набор от съответни изисквания за статистическа отчетност в съответните регламенти на ЕЦБ, като например тези относно събирането на статистически данни за държани ценни книжа и за активите и пасивите на инвестиционните фондове (13).

4. Достъп на ЕСЦБ до подробни данни за сектора на АИФ

4.1.

ЕЦБ отбелязва, че съгласно член 25, параграф 2 от ДЛУАИФ от компетентните органи (14) на държавата членка по произход на ЛУАИФ се изисква да гарантират, че цялата информация, събрана в съответствие с член 24 от ДЛУАИФ за всички ЛУАИФ, върху които те упражняват надзор, както и информацията, събрана в съответствие с член 7 от ДЛУАИФ (наричани по-долу „данни за отделни АИФ“), се предоставя на разположение на компетентните органи на други съответни държави членки, на ЕОЦКП и на ЕССР чрез установените в член 50 от ДЛУАИФ процедури за сътрудничество в областта на надзора. Предложената директива обаче не променя съществено нито видовете данни за отделни АИФ, изисквани от компетентните органи от ЛУАИФ, върху които те упражняват надзор съгласно член 24 от ДЛУАИФ, нито другите органи, на които компетентните органи трябва да предоставят такива данни (15).

4.2.

Предложената директива следва да изисква от ЕОЦКП, който понастоящем получава данни за отделните АИФ от компетентните органи, да предоставя тези данни и на ЕЦБ и на други съответни централни банки от ЕСЦБ, за да им даде възможност да изпълняват своите задачи, включително тези по Договора, за определяне и осъществяване на паричната политика и допринасяне за стабилността на финансовата система.

4.3.

На първо място, що се отнася до основната задача на ЕСЦБ да определя и осъществява паричната политика и до основната цел на ЕСЦБ да гарантира ценова стабилност, следва да се отбележи, че АИФ заемат позиции на пазара на ценни книжа, по-специално в продукти с фиксиран доход (16). Като част от техните инвестиционни стратегии техните позиции често се използват като ливъридж (17), включително чрез използване на деривати. Тези стратегии могат потенциално да засилят движенията на пазарите на държавни облигации (18), като по този начин засегнат трансмисията на паричната политика към икономиката, тъй като доходността на държавните облигации действа като референтен лихвен процент за условията за финансиране на предприятията и домакинствата. Такива взаимодействия с паричната политика са от особено значение в настоящия момент на „нормализиране“ на паричната политика поради две причини. Първата е горепосоченият потенциал инвестиционните стратегии на АИФ да засилят движението на доходността на държавните облигации, като по този начин се създаде необосновано затягане на условията за финансиране на частния сектор. Втората е, че АИФ могат да участват и в инвестиционни стратегии, които включват закупуване на определени държавни облигации от еврозоната, като същевременно продават други държавни облигации от еврозоната, като по този начин потенциално допринасят за различната доходност на държавните облигации от еврозоната. Значимостта на тези ефекти на усилване на пазарите на държавни облигации е наблюдавана по време на пандемията от COVID-19 (19) и може да се очаква да нарасне, тъй като секторът на АИФ продължава да расте (20). АИФ също така все повече допринасят за финансирането на реалната икономика, тъй като те са значителни инвеститори в ценни книжа, емитирани от предприятия. В това отношение в прегледа на стратегията на ЕЦБ (21) се отбелязва, че променящите се финансови структури, като например нарастването на финансовото посредничество чрез небанковия сектор, са променили трансмисията на паричната политика.

4.4.

Второ, достъпът до данните на отделните АИФ би позволил на централните банки от ЕСЦБ да изпълняват ефективно задачата си да допринасят за стабилността на финансовата система. Рисковете за финансовата стабилност, породени от АИФ, бяха изложени по време на неотдавнашните сътресения на пазара през март 2020 г., когато много АИФ бяха изправени пред остър стрес по отношение на ликвидността поради значителни изходящи потоци и трудности при продажбата на активи на пазари с малка или липсваща вторична търговия. АИФ реагираха на този натиск върху ликвидността с мащабни продажби на активи и запасяване с парични средства, като значителен брой от тях дори преустановиха обратното изкупуване. Това поведение на АИФ увеличи натиска върху оценката на активите и пазарната ликвидност, което допринесе за затягането на условията за финансиране в реалната икономика и в крайна сметка беше облекчено едва когато централните банки предприеха извънредни действия на политиката (22). Събитията от март 2020 г. подчертават взаимовръзката между основната цел на ЕСЦБ за ценова стабилност и нейната задача да допринася за финансовата стабилност, като едната от тях е предпоставка за изпълнението на другата. Както е отбелязано в прегледа на стратегията на ЕЦБ, с оглед на рисковете за ценовата стабилност, породени от финансови кризи, съществува ясна концептуална обосновка ЕЦБ да взема предвид съображенията за финансова стабилност при обсъжданията на паричната си политика (23).

4.5.

Следва да се отбележи, че ЕСЦБ вече има достъп до различни набори от данни за небанкови институции, събирани от компетентните органи и регистрите на трансакции съгласно регламентите на Съюза (24), като по този начин се признава необходимостта ЕСЦБ да има достъп до тези набори от данни за целите на изпълнението на своите мандати в областта на паричната политика и финансовата стабилност. Според ЕЦБ такива законодателни решения, при които множество органи имат достъп до едни и същи набори от данни, са ефикасни за обмена на данни между съответните органи, тъй като избягват дублиращи се изисквания за отчетност, намаляват разходите за събиране на данни и улесняват проверките на качеството на данните. Те също така насърчават сътрудничеството между органите, което от своя страна улеснява изпълнението на съответните им мандати. Освен това наборите от данни, отчетени съгласно Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета (25) (наричан по-долу „Регламентът относно сделките за финансиране с ценни книжа“ или „РСФЦК“) и Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (26) (наричан по-долу „Регламентът за европейската пазарна инфраструктура“ или „EMIR“), отразяват отделни сделки с деривати и сделки за финансиране с ценни книжа. Това са сделки, извършвани на пазари, на които АИФ са важни участници. За да се разберат рисковите характеристики на отделните АИФ (напр. ливъридж, ликвидно несъответствие, взаимосвързаност и инвеститорска база) и степента, в която тези характеристики (и тяхната разнородност) стимулират дейността на АИФ на горепосочените пазари, всички съответни органи трябва да могат да комбинират информацията за финансовите трансакции със счетоводните баланси на важни участници на пазара. Нарастващото присъствие и активност на АИФ на тези пазари оказва все по-голямо въздействие върху трансмисионния механизъм на паричната политика и върху рисковете за финансовата стабилност, като ЕСЦБ трябва да оцени и двата вида въздействие, за да изпълни ефективно основната си цел за ценова стабилност и задачата си да допринася за финансовата стабилност.

4.6.

При липсата на собствен достъп до данни за отделните АИФ ЕЦБ понастоящем разчита на търговски източници, които предоставят скъпи, непълни и непрозрачни данни. За разлика от задължителния характер на отчитането на данни съгласно регулаторната рамка, АИФ могат сами да решат дали да отчитат информация за включване в търговски набори от данни, като по този начин предоставят на ЕСЦБ непълна и потенциално изкривена представа за пазара. Това води до по-ниска степен на информираност при решения в областта на паричната политика и оценки на финансовата стабилност. Освен това се затрудняват проверките на качеството на данните при търговските набори от данни. ЕЦБ би могла по принцип да измени съответните си регламенти относно статистическата отчетност (27), за да събира същите или много сходни данни като тези, събрани съгласно ДЛУАИФ. Това обаче би било в противоречие с целта на предложената директива да се премахнат дублиращите се изисквания за отчетност съгласно законодателството на Съюза и националното законодателство (28). Следва също така да се отбележи, че при изпълнението на задачата си за събиране на статистически данни съгласно член 5.1 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка ЕЦБ е длъжна да следва определени принципи, сред които свеждането до минимум на тежестта за отчетните единици (29). В допълнение към разходите за отчетните единици дублиращите се изисквания за отчетност по отношение на някои видове данни, които не са включени в настоящите изисквания за статистическа отчетност, също биха довели до значителни разходи за централните банки от ЕСЦБ и ЕЦБ. От друга страна, разходите на практика за ЕЦБ за достъп до данните от ДЛУАИФ биха били значително по-ниски, тъй като данните вече са налични в базите данни и системите на ЕЦБ в резултат на статистическата и друга подкрепа на ЕССР от страна на ЕЦБ (30), въпреки че служителите на ЕЦБ и централните банки от ЕСЦБ нямат достъп до тези данни (31).

Когато ЕЦБ отправя препоръки за изменения на предложената директива, конкретните предложения с обяснителен текст към тях се представят в технически работен документ. Техническият работен документ е достъпен на английски език на EUR-Lex.

Съставено във Франкфурт на Майн на 9 август 2022 година.

Председател на ЕЦБ

Christine LAGARDE

(1) Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2011/61/ЕС и 2009/65/ЕО по отношение на договореностите за делегиране, управлението на ликвидния риск, надзорната отчетност, предоставянето на депозитарни услуги и услуги по отговорно пазене и предоставянето на заеми от алтернативни инвестиционни фондове, COM(2021) 721 final.

(2) Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (OВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).

(3) Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

(4) Вж. член 1, точка 6 от предложената директива, с който се вмъкват параграфи 2а—2з в член 16 от ДЛУАИФ и приложение II към предложената директива за замяна на приложение V към ДЛУАИФ. Вж. също член 2, точка 4 от предложената директива по отношение на еквивалентното изменение на Директива 2009/65/ЕО.

(5) Член 1, точка 6 от предложената директива, с който се вмъква параграф 2б в член 16 от ДЛУАИФ.

(6) Член 1, точка 6 от предложената директива, с който се вмъква параграф 2в в член 16 от ДЛУАИФ.

(7) Член 1, точка 21 от предложената директива, с който се вмъква член 69б в ДЛУАИФ.

(8) Те биха включвали инструменти като налагането на ограничения на ливъриджа от надзорните органи (член 25 от ДЛУАИФ, който съдържа правомощието на национален компетентен орган да налага ограничения на ливъриджа на АИФ), спирането на обратното изкупуване в обществен интерес (член 46, параграф 2, който съдържа правомощието на национален компетентен орган да спре обратното изкупуване в обществен интерес) или евентуално други ограничения, като например капиталови буфери и съотношения кредит/стойност.

(9) Вж. член 25, параграф 3 от ДЛУАИФ, който засяга, наред с други правомощия, правомощието на компетентния орган на държавата членка по произход на ЛУАИФ да налага ограничения на равнището на ливъридж, което ЛУАИФ има право да използва при управлението на АИФ.

(10) Регламент (ЕС) № 1011/2012 на Европейската централна банка от 17 октомври 2012 г. относно статистически данни за държани ценни книжа (ЕЦБ/2012/24) (ОВ L 305, 1.11.2012 г., стр. 6) и Регламент (ЕС) № 1073/2013 на Европейската централна банка от 18 октомври 2013 г. относно статистиката на активите и пасивите на инвестиционните фондове (ЕЦБ/2013/38) (ОВ L 297, 7.11.2013 г., стр. 73).

(11) Съображение 16 от предложената директива.

(12) Съображение 16 и член 1, точка 21 от предложената директива, с който се вмъква член 69б в ДЛУАИФ. Вж. също член 2, точка 5 от предложената директива, с която се вмъква член 20б в ДЛУАИФ.

(13) Вж. бележка под линия 10 по-горе.

(14) Член 4, параграф 1, буква е) от ДЛУАИФ определя компетентните органи като органите, които съгласно законови или подзаконови нормативни актове имат правомощия да упражняват надзор върху ЛУАИФ.

(15) Вж. по-специално член 24, параграф 2 от ДЛУАИФ. Член 1, точка 10 от предложената директива, с който се изменя член 24 от ДЛУАИФ, изисква ЛУАИФ редовно да докладват на компетентните органи в своята държава членка по произход информация за основните пазари и инструменти, в които извършва търговия от името на управляваните от него АИФ. Посоченият член възлага на ЕОЦКП да изготви проекти на регулаторни технически стандарти, в които се уточняват подробностите, които трябва да бъдат докладвани. Член 2, параграф 5, точка 1 от предложената директива, с който се въвежда нов член 20а от ДПКИПЦК, е еквивалентната разпоредба по отношение на ПКИПЦК.

(16) Алтернативни инвестиционни фондове на ЕС — статистически доклад за 2022 г., достъпен на уебсайта на ЕОЦКП www.esma.europa.eu.

(17) Член 4, параграф 1, буква х) от ДЛУАИФ определя „ливъридж“ като всеки метод, при който ЛУАИФ увеличава експозицията на управляван от него АИФ независимо дали посредством заемане на парични средства или ценни книжа или чрез ливъридж, включен в деривативни позиции, или по друг начин.

(18) Вж. например Съвет за финансова стабилност, „Холистичен преглед на сътресенията на пазара през март“ [Financial Stability Board „Holistic review of the March market turmoil“], ноември 2020 г., и цитираната там литература https://www.fsb.org/wp-content/uploads/P171120-2.pdf (стр. 30 и сл.).

(19) Вж. статията на Съвета за финансова стабилност, посочена в бележка под линия 18.

(20) Например, оценен чрез управляваните от тях активи — вж. доклада на ЕОЦКП, посочен в бележка под линия 16. Вж. също стр. 4—5 от поредицата Тематични материали на ЕЦБ, Небанково финансово посредничество в еврозоната: последици за трансмисионния механизъм на паричната политика и основни уязвимости [ECB Occasional Paper Series, Non-bank financial intermediation in the euro area: implications for monetary policy transmission and key vulnerabilities], декември 2021 г., достъпна на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(21) Вж. Прегледа на стратегията на ЕЦБ за 2022 г., достъпен на:

https://www.ecb.europa.eu/home/search/review/html/ecb.strategyreview_monpol_strategy_overview.en.html.

(22) Вж. например раздел 5.2 от Прегледа на финансовата стабилност [Financial Stability Review], ЕЦБ, май 2021 г., достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(23) Вж. Прегледа на стратегията на ЕЦБ 2022; вж. също Прегледа на финансовата стабилност на ЕЦБ [ECB Financial Stability Review], ноември 2021 г., каре „Ролята на финансовата стабилност в новата стратегия на паричната политика на ЕЦБ [The role of financial stability in the ECB’s new monetary policy strategy]“.

(24) Вж. член 81, параграф 3, буква ж) от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1) и член 12, параграф 2, буква е) от Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 1).

(25) Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 1).

(26) Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1).

(27) Това са основно Регламент (ЕС) № 1011/2012 на Европейската централна банка от 17 октомври 2012 г. относно статистически данни за държани ценни книжа (ЕЦБ/2012/24) (ОВ L 305, 1.11.2012 г., стр. 6) и Регламент (ЕС) № 1073/2013 на Европейската централна банка от 18 октомври 2013 г. относно статистиката на активите и пасивите на инвестиционните фондове (ЕЦБ/2013/38) (ОВ L 297, 7.11.2013 г., стр. 73).

(28) ЕЦБ проучва как регламентите на ЕЦБ биха могли да отговорят в по-голяма степен на нуждите на ЕЦБ от данни в тази област, без това да води до допълнителна тежест за ЛУАИФ във връзка с отчетността.

(29) Член 3а от Регламент (EО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (OВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8).

(30) Вж. съображение 10 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1).

(31) Т.е. данните не са на разположение на ЕЦБ за никакви други цели освен за ограничената цел на статистическата подкрепа на ЕССР.