Резюме на становището на Европейския надзорен орган по защита на данните относно мандата за водене на преговори за сключване на десет споразумения, с които се разрешава обмен на данни между Евроюст и компетентните органи за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси в определени трети държави

(Пълният текст на настоящото становище може да се намери на английски, френски и немски език на уебсайта на ЕНОЗД www.edps.europa.eu)

(2021/C 150/02)

На 19 ноември 2020 г. Комисията издаде препоръка до Съвета на разреши започването на преговори между Европейския съюз и съответно Алжир, Армения, Босна и Херцеговина, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мароко, Тунис и Турция за сключване на международни споразумения относно обмена на лични данни между Евроюст и компетентните органи за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси в тези държави. Такива международни споразумения биха осигурили необходимото правно основание за обмен на лични данни между Евроюст и компетентните органи на тези трети държави за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси. В приложението към тази препоръка се посочват предписанията на Съвета за преговори по тези десет международни споразумения и се определят мандатите, дадени на Комисията.

Международните споразумения, позволяващи на Евроюст и трети държави да си сътрудничат и да обменят лични данни, следва да докажат своята необходимост и пропорционалност съгласно член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС. В тях следва да се осигури справедливо равновесие между необходимостта от предотвратяване и борба с престъпността, от една страна, и надеждната защита на личните данни, и на други основни права, защитавани от Хартата, от друга страна.

Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) приветства факта, че Комисията е включила редица от препоръките, направени съответното в нейното становище 2/2018 и становище 1/2020, в предложения мандат за преговори.

Ето защо препоръките на ЕНОЗД в настоящото становище имат за цел да се пояснят и, ако е необходимо, да се доразвият гаранциите и проверките в бъдещите споразумения относно защитата на личните данни.

И накрая, ЕНОЗД изразява готовността си да предостави допълнителни насоки по време на преговорите и преди финализирането на тези десет международни споразумения.

1.   ВЪВЕДЕНИЕ И КОНТЕКСТ

1.1   Контекст

1.

В Регламента за Евроюст (1) се определят специфични правила относно предаването на данни от Евроюст извън ЕС. В член 56, параграф 2 от този регламент се посочват правните основания, на които Евроюст може законно да предава лични данни на органи на трети държави. Едно от възможните основания е решение на Комисията относно адекватното ниво на защита на личните данни в съответствие с член 36 от Директива (ЕС) 2016/680, с което се установява, че третата държава, на която Евроюст предава данни, гарантира адекватно ниво на защита. Тъй като в момента няма такова решение за адекватност, другата алтернатива за редовното предаване от Евроюст на данни на трета държава би била използването на подходяща рамка, произтичаща от сключването на обвързващо международно споразумение между ЕС и приемащата трета държава съгласно член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), с което да се осигурят адекватни гаранции по отношение на защитата на неприкосновеността на личния живот и основните права и свободи на физическите лица.

2.

На 19 ноември 2020 г. Комисията прие препоръка за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумения между Европейския съюз (ЕС) и Алжир, Армения, Босна и Херцеговина, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мароко, Тунис и Турция относно сътрудничеството между Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) и компетентните органи за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси на тези трети държави. Такива международни споразумения биха осигурили необходимото правно основание за обмен на лични данни между Евроюст и компетентните органи на тези трети държави за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси.

3.

Като взема предвид политическата стратегия, оперативните нужди на съдебните органи в целия ЕС и потенциалните ползи от по-тясното сътрудничество в тази област, Комисията счита, че е необходимо в краткосрочен план да започнат преговори с десет трети държави, за да се регулира начинът, по който Евроюст може да си сътрудничи с компетентните органи на тези държави. Комисията е направила оценка на приоритетните държави, като е взела предвид оперативните нужди на Евроюст.

4.

Първият приоритет беше да се засили сътрудничеството с държавите, обхванати от процеса на разширяване, тъй като тези трети държави следва да бъдат най-добре подготвени за съдебно сътрудничество на високо равнище по наказателноправни въпроси като част от достиженията на правото на ЕС. Становището на Комисията по отношение на Босна и Херцеговина и Турция е изложено в редовните доклади на Комисията за 2020 г. (2). И в двата случая сключването на международно споразумение, което дава възможност за обмен на лични данни с Евроюст, зависи от това двете държави да направят необходимите изменения в съответните си закони за защита на данните.

5.

Вторият приоритет беше да се засили сътрудничеството с други трети държави, които не са кандидатствали за членство в Съюза, но имат потенциално голямо въздействие върху сигурността на Европа поради географски причини, като например държавите от Близкия изток и региона на Северна Африка. Този избор е в съответствие и с Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз (3).

6.

Трети приоритет беше да се осигури възможно най-голяма съгласуваност в отношенията на агенциите на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи (ПВР) с трети държави, по-специално между Европол и Евроюст, като по този начин се осигури възможност за последващи действия в областта на правоприлагането и съдебното сътрудничество. Към настоящия момент Комисията — от името на Европол — полага усилия да сключи споразумения с 8 от 10-те посочени по-горе държави. Комисията счита, че е целесъобразно да се стреми към това както Евроюст, така и Европол да бъдат включени в тези бъдещи преговори, доколкото това е възможно и осъществимо, което би могло да направи преговорите и по-привлекателни за съответните трети държави.

7.

Съгласно процедурата, предвидена в член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Комисията отговаря за договарянето на тези международни споразумения с трети държави от името на ЕС. С тази препоръка Комисията се стреми да получи разрешение от Съвета на Европейския съюз (Съвета) да започне преговорите с определените десет трети държави. След приключването на преговорите, за официалното сключване на тези споразумения Европейският парламент ще трябва да даде съгласието си с текстовете на договорените споразумения, а Съветът ще трябва да ги подпише.

8.

Съгласно член 42, параграф 1 от Регламент 2018/1725 Комисията трябва да се консултира с ЕНОЗД след приемането на предложение за препоръка към Съвета по член 218 от ДФЕС, когато има въздействие върху защитата на правата и свободите на физическите лица по отношение на обработването на лични данни. Комисията официално се консултира с ЕНОЗД на 19 ноември 2020 г.

9.

ЕНОЗД приветства факта, че Европейската комисия се консултира с него относно препоръката, и очаква, че в преамбюла на решението на Съвета ще бъде включена препратка към настоящото становище. Настоящото становище не засяга каквито и да било допълнителни коментари, които ЕНОЗД би могъл да направи въз основа на допълнителната налична информация на по-късен етап.

3.   ЗАКЛЮЧЕНИЯ

20.

Предаването на лични данни, събрани в контекста на наказателни разследвания, предвидени в споразумението, може да оказва значително въздействие върху живота на засегнатите физически лица, тъй като тези данни потенциално ще се използват в наказателни преследвания в приемащата държава съгласно нейното национално право. Следователно с международните споразумения трябва да се гарантира, че ограниченията на правата на неприкосновеност на личния живот и на защита на данните във връзка с борбата срещу престъпността се прилагат само доколкото е строго необходимо.

21.

ЕНОЗД приветства целта на мандата за преговори, чрез който да се гарантира зачитането на основните права и да се спазват принципите, признати от Хартата, и по-специално правото на неприкосновеност на личния и на семейния живот, признато в член 7 от Хартата, правото на защита на личните данни в член 8 от Хартата и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес в член 47 от Хартата. Освен това ЕНОЗД оценява факта, че Комисията е включила в предложения мандат за преговори редица конкретни препоръки, вече изразени от ЕНОЗД в неговото Становище 2/2018 относно осем мандата за водене на преговори за сключване на международни споразумения, позволяващи обмен на данни между Европол и трети държави, и Становище 1/2020 относно мандата за водене на преговори за сключване на международно споразумение относно обмена на лични данни между Европол и правоприлагащите органи на Нова Зеландия.

22.

ЕНОЗД обаче иска да повтори, че решението на Съвета за разрешаване на започването на преговори съгласно член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) следва да съдържа препратка не само към процесуалното правно основание, но и към съответното материалноправно основание, което следва да включва член 16 от ДФЕС. Обхватът на всяко международно споразумение и целите на предаването на данни на всяка държава извън ЕС следва да бъдат съответно допълнително конкретизирани в приложението към препоръката. ЕНОЗД препоръчва допълнително да се направят оценки на въздействието, за да се преценят по-добре рисковете, които предаването на данни на тези трети държави създава по отношение на правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни, но и на други основни права и свободи, защитавани от Хартата, за да се определят точно необходимите предпазни мерки. Освен това ЕНОЗД счита, че съответните надзорни органи на ЕС и на съответните трети държави следва да бъдат включени в наблюдението и периодичната оценка на споразуменията.

23.

ЕНОЗД остава на разположение на Комисията, Съвета и Европейския парламент, за да предоставя съвети на следващите етапи от този процес. Коментарите в настоящото становище не засягат каквито и да било допълнителни коментари, които ЕНОЗД би могъл да направи, тъй като могат да възникнат и други въпроси и впоследствие биха били разгледани, след като бъде предоставена допълнителна информация. В този смисъл ЕНОЗД очаква с него да бъде проведена консултация на по-късен етап относно разпоредбите на проекта на споразуменията преди тяхното финализиране.

---

(1)  Регламент (ЕС) 2018/1727 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) и за замяна и отмяна на Решение 2002/187/ПВР на Съвета (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 138), наричан по-нататък „Регламента за Евроюст“.

(2)  Брюксел, 6 октомври 2020 г., Съобщение от 2020 г. относно политиката на ЕС за разширяване (COM (2020) 660 окончателен).

(3)  https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/eugs_review_web_0.pdf