28.10.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 436/1


СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И СМЕТНАТА ПАЛАТА

Годишни отчети на Европейския съюз за 2020 г.

(2021/C 436/01)

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР 2
ФИНАНСОВИ АКЦЕНТИ ЗА ГОДИНАТА 3
БЕЛЕЖКА, СЪПЪТСТВАЩА КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ 33
КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 34
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС 35
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ 36
ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ 37
ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ 38
БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ 39
ДОКЛАДИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 130
РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ 200
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА 204

ПРЕДГОВОР

2020 година бе необичайна година във всяко отношение: Изправен пред икономическите и политическите предизвикателства, причинени от пандемията от коронавируса, Европейският съюз трябваше да реагира с безпрецедентни решения и скорост. Европейската комисия работи на всички фронтове, за да спаси човешки живот и поминъка на хората, да окаже подкрепа на националните здравни системи и предприятията и да стимулира възстановяването и устойчивостта. Мобилизирали сме всички средства, с които разполагаме, за да помогнем на държавите членки да координират националните си ответни мерки и да помогнем на най-засегнатите от кризите, като използвахме инструменти като Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса или SURE (подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства). По линия на SURE през 2020 г. на засегнатите държави членки вече бяха отпуснати 39,5 милиарда евро от общо 100 милиарда евро, за да посрещнат внезапното увеличение на публичните разходи за запазване на заетостта. През 2021 г. бяха отпуснати значителни допълнителни средства.

Въпреки че се бореше с пандемията, Европейският съюз все пак постигна своите цели на политиката, като акцентът бе поставен върху младите хора, работните места и растежа, както и върху изменението на климата. За мерките за подпомагане на икономическия растеж и намаляване на икономическите различия между регионите бяха използвани почти половината от заделените средства. По линия на финансирането от ЕС бяха отпуснати 29,7 милиарда евро на по-слабо развитите региони и 16,4 милиарда евро за научните изследвания и иновациите в рамките на „Хоризонт 2020“. Освен това бюджетът на ЕС за 2020 г. подпомогна селското стопанство и селските райони по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони с поети задължения в размер на 59 милиарда евро. Бюджетът за 2020 г. бе последният бюджет от настоящата многогодишна финансова рамка, като изпълнението на бюджета възлезе на 181,7 милиарда евро поети задължения — добавяйки стойност за всички европейци.

Накрая, 2020 година бе също годината, през която бе постигнато споразумението относно дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. на стойност 1,074 трилиона евро (по цени от 2018 г.), допълнен със 750 милиарда евро посредством NextGenerationEU — временен инструмент за стартиране на възстановяването и насочване на прехода към една по-устойчива и цифрова Европа.

Имам удоволствието да представя годишните отчети на Европейския съюз за 2020 г. Те съдържат пълен преглед на финансите на ЕС и на изпълнението на бюджета на ЕС за предходната година, включително информация за условните пасиви, финансовите задължения и други задължения на Съюза. Консолидираните годишни отчети на Европейския съюз са част от пакета на Комисията от интегрирани отчети за финансите и управленската отговорност и представляват съществена част от силно развитата ни система за финансова отчетност.

Йоханес ХАН

Член на Европейската комисия, отговарящ за бюджета и човешките ресурси

ФИНАНСОВИ АКЦЕНТИ ЗА ГОДИНАТА

Целта на частта „Анализ на финансовите отчети“, която бе изготвена въз основа на принципите, описани в Насока за препоръчани практики № 2 (RPG 2) „Обсъждане и анализ на финансовите отчети“ на Съвета по международни счетоводни стандарти за публичния сектор (СМССПС), е да се помогне на читателите да разберат как оперативните, финансовите и инвестиционните дейности на ЕС са отразени в различните елементи на консолидираните финансови отчети на ЕС. Информацията, представена в тази част, не е била одитирана.

Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.

СЪДЪРЖАНИЕ

1

.КЛЮЧОВИ ЦИФРИ ЗА 2020 Г. 4

2.

МЕРКИ В ОТГОВОР НА КОРОНАВИРУСА 5

2.1.

Акценти при мерките на ЕС в отговор на коронавируса 5

2.2.

Инициативи за реагиране съгласно многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. и програмата SURE 7

3.

ДЪЛГОСРОЧНИЯТ БЮДЖЕТ НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2021—2027 Г. И NEXTGENERATIONEU 11

4.

ОТТЕГЛЯНЕ НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 13

4.1.

Контекст 13

4.2.

Дял на Обединеното кралство 14

4.3.

Годишни отчети на ЕС: суми, дължими от и на Обединеното кралство съгласно Споразумението за оттеглянето 14

5.

ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА 17

6.

ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ И БЮДЖЕТНИ ГАРАНЦИИ 18

6.1.

Финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС 18

6.2.

Финансови активи, държани в гаранционни фондове за бюджетни гаранции 18

6.3.

Отпуснати заеми и свързаните с тях получени заеми за програми за финансова помощ 19

6.4.

Бюджетни условни пасиви във връзка с програмите за финансова помощ 23

7.

АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ 24

7.1.

ПРИХОДИ 24

7.2.

РАЗХОДИ 25

7.3.

АКТИВИ 26

7.4.

ПАСИВИ 27

8.

ПОЛИТИЧЕСКА И ФИНАНСОВА РАМКА, УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ НА ЕС 28

8.1.

ПОЛИТИЧЕСКА И ФИНАНСОВА РАМКА 29

8.2.

УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ 30

1.   КЛЮЧОВИ ЦИФРИ ЗА 2020 Г.

Бюджетът на ЕС през 2020 г. — изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения

181,7  млрд. евро, приведени в действие с цел изпълняване на целите на политиката на ЕС:

Image 1

докладите за изпълнението на бюджета и обяснителните бележки, таблица 4.2


Мерки на ЕС в отговор на коронавируса

 

SURE — Суми, отпуснати през 2020 г.

Инструмент

договорени

млрд. евро

Държава членка

отпуснати

млрд. евро

NextGenerationEU

750

 

Италия

27,4

SURE*

100

Испания

21,3

Макрофинансова помощ

3,0

Полша

11,2

ИСП

2,7

Белгия

7,8

МГЗ

0,3

Португалия

5,9

Общо

856,0

Румъния

4,1

 

Гърция

2,7

Други

9,9

* от които 39,5  млрд. евро, отпуснати през 2020 г.

Общо предоставени през 2020 г.

90,3

вж. точки 2.2 и 3

вж. точка 2.2.6

Консолидирани финансови отчети

Консолидираните финансови отчети на ЕС обхващат над 50 субекта (включително Европейския парламент, Съвета, Комисията и агенциите на ЕС). Европейската комисия е най-значителният субект — на нея се падат 98 % от общите активи в консолидираните финансови отчети.

Отчетите на ЕС са изготвени в съответствие с най-високите налични стандарти, а именно международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС). Придържането към тези стандарти гарантира, че отчетите предоставят релевантна, надеждна, сравнима и разбираема финансова информация за гражданите. Те предоставят информация за финансовото състояние (счетоводния баланс) на ЕС, както и подробни обяснения за неговите активи, пасиви, финансови ангажименти и задължения. Те показват също как е бил изпълняван бюджетът на ЕС през годината.

милиарди евро

 

2020 г.

2019 г.

АКТИВИ

 

 

Финансови активи

113,1

71,2

Предварително финансиране

62,7

51,4

Вземания

74,5

24,0

Пари и парични еквиваленти

16,7

19,7

Имоти, машини и съоръжения и други активи

13,0

12,6

Общо

280,0

178,9

ПАСИВИ

 

 

Доходи след напускане

116,0

97,7

Финансови пасиви

95,0

54,5

Задължения

32,4

27,2

Начисления

64,6

67,2

Други пасиви

5,4

4,8

Общо

313,5

251,5

НЕТНИ АКТИВИ

 

 

Резерви

5,1

5,0

Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки

(38,5 )

(77,6 )

Общо

(33,4 )

(72,5 )

вж. частта „Анализ на финансовите отчети“, точка 7

2.   МЕРКИ В ОТГОВОР НА КОРОНАВИРУСА

2.1.   АКЦЕНТИ ПРИ МЕРКИТЕ НА ЕС В ОТГОВОР НА КОРОНАВИРУСА

От началото на пандемията от COVID-19 Европейската комисия предприема решителни действия за укрепване на секторите на общественото здравеопазване и смекчаване на социално-икономическите последици в Европейския съюз. Въз основа на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. Европейската комисия мобилизира всички средства, с които разполага, за да помогне на държавите членки да координират националните си ответни мерки и предоставяше обективна информация за разпространението на вируса и за ефективните усилия, полагани за ограничаването му.

Хронология на предприетите действия (1)

2 април

Мерки отговор на коронавируса: Европейската комисия мобилизира всяко евро в защита на човешки живот и поминъка

14 април

2,7  милиарда евро, отпуснати от бюджета на ЕС за подкрепа на сектора на здравеопазването

16 април

Председателят Фон дер Лайен: „Европейският бюджет ще бъде основният двигател на възстановяването на Европа“

22 април

Пакет от финансова помощ на стойност 3 милиарда евро за десет държави, участващи в процеса на присъединяване, и съседни на ЕС

27 май

Часът на Европа: обявен е план за възстановяването на Европа на стойност цели 2,4  трилиона евро с цел възстановяване и подготвяне за следващото поколение

4 юни

Европейската комисия поема ангажимент да предостави 300 милиона евро на Алианса за ваксини

21 юли

Европейските лидери постигат споразумение относно плана за възстановяването и европейския дългосрочен бюджет за периода 2021—2027 г.

25 август

Европейската комисия предлага да се предоставят 87,3  милиарда евро финансова подкрепа за 16 държави членки по линия на инструмента SURE

17 септември

Европейската комисия представя следващите стъпки за Механизъм за възстановяване и устойчивост на стойност 672,5  милиарда евро

22 септември

Европейската комисия приветства завършването на системата за гаранции за инструмента SURE на стойност 100 милиарда евро

7 октомври

Европейската комисия ще емитира облигации на ЕС по инструмента SURE в размер до 100 милиарда евро под формата на социални облигации

27 октомври

Европейската комисия отпуска първите траншове от 17 милиарда евро по инструмента SURE на Италия, Испания и Полша

10 ноември

Европейската комисия приветства споразумението относно дългосрочния бюджет на ЕС на стойност 1,8  трилиона евро и NextGenerationEU, които ще допринесат за изграждането на една по-екологична, по-цифровизирана и по-устойчива Европа

17 ноември

Европейската комисия отпуска 14 милиарда евро на девет държави членки по линия на инструмента SURE

1 декември

Европейската комисия отпуска 8,5  милиарда евро по линия на инструмента SURE на пет държави членки, за да им помогне да запазят работните места

17 декември

Европейската комисия приветства приемането на дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г.

2.2.   ИНИЦИАТИВИ ЗА РЕАГИРАНЕ СЪГЛАСНО МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА (МФР) ЗА ПЕРИОДА 2014—2020 Г. И ПРОГРАМАТА SURE

Интервенциите на Европейския съюз съгласно МФР за периода 2014—2020 г. с цел борба с пандемията от COVID-19 варираха от незабавни действия, като финансиране на спешни медицински материали и увеличаване на медицинските запаси, до въвеждане на по-голяма гъвкавост по отношение на използването на финансовата подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове и до предоставяне на заеми при благоприятни условия както на държавите членки, така и на партньорите, обхванати от политиките за разширяване и съседство. Общата пряка подкрепа от бюджета на ЕС бе на стойност около 70 милиарда евро през 2020 г. Тя обхваща поетите задължения, които можеха да бъдат пренасочени към действия, свързани с COVID-19, от които 66 милиарда евро дойдоха от преразпределяне на средствата и промяна на приоритетите в рамките на съществуващите програми, а 4 милиарда евро — от увеличение на бюджетните средства. Основните инициативи са обяснени по-подробно по-долу.

2.2.1.    Задействане на Инструмента за спешна подкрепа (ИСП)

Поради сериозността на кризата вследствие на пандемията от COVID-19, както и величината и естеството на нуждите, за които е необходима подкрепа от бюджета на ЕС, ЕС задейства отново ИСП за период от 2 години, за да бъдат финансирани разходите, необходими за справяне с пандемията от COVID-19, за периода от 1 февруари 2020 г. до 31 януари 2022 г. (вж. Регламент (ЕС) 2016/369 на Съвета (2)). За да бъде постигнат напредък по реализирането на тази цел, бюджетът за 2020 г. беше изменен (3). Освен това благодарение на DEC 13/2020, приет на 24 юли 2020 г., 2,7 милиарда евро бюджетни кредити за поети задължения и 2,6 милиарда евро бюджетни кредити за плащания бяха отпуснати за ИСП за 2020 г. Това повторно задействане дава възможност на Съюза да предприеме мерки за предотвратяване и намаляване на тежките последици в една или повече държави членки и да отговори по координиран начин на нуждите, свързани с пандемията от COVID-19, в допълнение към помощта, предоставяна по линия на други инструменти на ЕС. Инструментът се управлява централно от Комисията и е съсредоточен върху прякото възлагане на поръчки и предоставянето на безвъзмездни средства, като се допълва в определени случаи от действия, изпълнявани чрез партньори, като например международни организации.

През 2020 г. Комисията подписа предварителни споразумения за закупуване с редица фармацевтични предприятия. Предварителните споразумения за закупуване спомагат за намаляване на риска, свързан с инвестициите, направени от производителите, в разработването на потенциални ваксини, или имат за цел да гарантират доставки, като по този начин увеличават максимално шансовете за бързо разработване, произвеждане и внедряване на безопасни и ефективни ваксини и за гарантиране, че гражданите на ЕС ще имат достъп до тях. Комисията проведе преговори с фармацевтични предприятия от името на държавите — членки на ЕС, което доведе до първоначалното подписване на шест споразумения, като провежда и други проучвателни разговори с допълнителни производители на ваксини, които започнаха през 2020 г. и продължават през 2021 г. Първата ваксина, за която на 21 декември 2020 г. бе издадено разрешение за търговия при определени условия, бе произведена от BioNTech/Pfizer. Нейното разпространение започна след няколко дни, навреме за откриването на Дните на ваксинацията в ЕС на 27, 28 и 29 декември 2020 г. Разрешението бе дадено след положителна научна препоръка, основана на задълбочена оценка на безопасността, ефективността и качеството на ваксината от Европейска агенция по лекарствата, и бе подкрепено от държавите членки.

Към 31 декември 2020 г. Комисията е сключила договори за 1 965 милиона дози (от които 1 305 милиона фиксирани и 660 милиона по избор).

Image 2

През 2021 г. Комисията е сключила договори за още 2 400 милиона дози (фиксирани или по избор). Тези дози ще бъдат обаче изцяло платени от съответните държави членки без последици за бюджета на ЕС.

2.2.2.    Подкрепа за научните изследвания

На 4 май 2020 г. ЕС и неговите партньори бяха домакини на международна конференция за поемане на ангажименти за дарения, на която бяха набрани 9,8 милиарда евро под формата на ангажименти от донори от цял свят, за да се стартира глобалното сътрудничество в областта на научните изследвания във връзка с коронавируса. Това включва ангажимент от страна на Комисията да предостави 1,4 милиарда евро, 1 милиард евро от които идват от „Хоризонт 2020“.

ЕС играе централна роля в подкрепата и координирането на научните изследвания в областта на заразните болести, като от 2007 г. до 2019 г. са инвестирани 4,1 милиарда евро чрез Седмата рамкова програма и „Хоризонт 2020“, като през 2020 г. са поети нови ангажименти в допълнение към ангажимента за 1 милиард евро за научните изследвания във връзка с коронавируса. Онлайн могат да бъдат намерени актуални данни за цялото обещано финансиране и за вече мобилизираното по линия на „Хоризонт 2020“ финансиране, имащо за цел да се допринесе към маратона за поемане на ангажименти за дарения „Глобални действия срещу коронавируса“. (4)

Освен това на 3 март 2020 г. Инициативата за иновативни лекарства (ИИЛ), подкрепена чрез Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ на Европейската комисия, отправи специална ускорена покана за представяне на предложения за „Разработване на терапевтични и диагностични средства за борба с инфекциите от коронавирус“ с принос от ЕС в размер на 45 милиона евро, който впоследствие беше увеличен на 72 милиона евро.

Накрая, на 8 юни 2020 г. Комисията предостави чрез пилотния инструмент „Ускорител“ на Европейския съвет по иновациите (ЕСИ) близо 166 милиона евро на 36 предприятия, готови да се включат в борбата с пандемията от коронавируса.

2.2.3.    Допълнително подсилване на Механизма за гражданска защита на Съюза (МГЗС/rescEU)

Като допълваща ИСП мярка бе подсилен МГЗС/rescEU, за да се даде възможност за натрупване на повече запаси и координиране на разпределението на основни ресурси в цяла Европа (вж. Решение за изпълнение (ЕС) 2019/570 на Комисията (5), изменено с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/414 на Комисията (6) и с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/452 на Комисията (7)). За тази цел бюджетът за 2020 г. бе изменен, като в него бяха включени допълнителни бюджетни кредити за поети задължения в размер на 0,4 милиарда евро и бюджетни кредити за плащания в размер на 0,2 милиарда евро.

С увеличаването на средствата за МГЗС/rescEU се помага на държавите членки да закупят част от необходимото оборудване (включително средства за лечение, медицинско оборудване, лични предпазни средства, лабораторни консумативи), като по този начин се увеличава количеството и се допълва и разширява обхватът на приоритетните изделия, закупувани съгласно споразумението за съвместно възлагане на обществени поръчки — координиран подход, който осигурява силна позиция на държавите членки при преговорите с предприятията относно наличността и цената на медицинските продукти.

С преките безвъзмездни средства по линия на rescEU се предоставя 100 % финансиране от бюджета на ЕС, включващо пълно финансиране за изграждането на този капацитет и за разполагането на оборудването. Закупеното оборудване ще бъде складирано в една или няколко държави членки, докато вземането на решения ще се извършва на равнище ЕС, като по този начин ще се осигуряват спешни доставки извън националните резерви. То ще е на разположение на всички държави членки и ще се използва в случай на недостатъчни национални наличности.

2.2.4.    Инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса (CRII и CRII+):

Една от първите мерки, предприети от ЕС, за да помогне финансово на държавите членки да предприемат действия в отговор на кризата, бе CRII, която бе въведена с Регламент 2020/460 на Европейския парламент и на Съвета (8) от 30 март 2020 г. Чрез мобилизирането на неизразходваните средства, вече отпуснати на държавите — членки на ЕС, инициативата осигури незабавен стимул за ликвидността на бюджетите на държавите членки и регионите и им помогна да използват финансирането по линия на политиката на сближаване за финансиране на разходите за здравеопазване и режимите на работа при непълно работно време, както и да предложат подкрепа за осигуряване на оборотен капитал за малките и средните предприятия. Обхватът на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз също беше разширен, за да обхване сериозни извънредни ситуации в областта на общественото здраве, като по този начин се даде възможност на държавите членки да получават подкрепа по линия на този фонд, за да им се помогне да се борят с пандемията от COVID-19.

От месец април CRII+, въведена с Регламент 2020/558 на Европейския парламент и на Съвета (9), опрости бързото използване на съществуващите европейски структурни и инвестиционни фондове за мерки, свързани с кризата, и даде възможност приносът на ЕС за програмите по политиката на сближаване да бъде увеличен до 100 % за заявленията за плащане, подадени между 1 юли 2020 г. и 30 юни 2021 г.

През декември Комисията обяви резултатите от двете инициативи за 2020 г. От началото на кризата ЕС мобилизира значително финансиране за борба с последиците от пандемията. Малките и средните предприятия се ползваха от по-голямата част от наличното финансиране — над 10 милиарда евро, което помогна на предприятията да оцелеят. 3 милиарда евро бяха насочени към гражданите, включително предоставянето на социални услуги за уязвимите групи и схемите за временна заетост на работниците. Накрая, бяха предоставени 7 милиарда евро в подкрепа на сектора на здравеопазването в допълнение към сумата от 10,2 милиарда евро от бюджета на ЕС, която вече беше отпусната за тази област за периода 2014—2020 г. (следва да се отбележи, че съществува известно припокриване между групите бенефициери).

2.2.5.    Помощ за партньорите, участващи в процеса на разширяване, партньорите от съседството и други държави

Досега ЕС е мобилизирал над 38,5 милиарда евро за борба с коронавируса в световен мащаб. Подходът на „Екип Европа“ съчетава ресурси от ЕС, от неговите държави членки и от финансови институции, включително Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, за да окаже подкрепа на партньорските държави. Половината от сумата от 38,5 милиарда евро, на която възлизат глобалните действия в отговор на пандемията от коронавируса, са отпуснати.

Освен това Комисията е сключила десет споразумения за финансови гаранции на стойност 990 милиона евро с партньорски финансови институции, които допълват Европейския фонд за устойчиво развитие — финансиращия клон на Плана за външни инвестиции. Споразуменията следва да генерират инвестиции в размер до 10 милиарда евро, за да се стимулира икономическото възстановяване и да се подобри устойчивостта на съседните на ЕС държави и на африканските държави.

Допълнителни 500 милиона евро бяха отпуснати за подкрепа на глобалната инициатива за ваксини COVAX, чиято цел е да се осигурят един милиард дози ваксини срещу коронавируса за държавите с ниски и средни доходи в Африка, Азия, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в южното и източното съседство на Европа. 100 милиона евро бяха отпуснати от Комисията, а 400 милиона евро — от Европейската инвестиционна банка, гарантирани от Европейския фонд за устойчиво развитие, за участието на държави с ниски и средни доходи в предварителния пазарен ангажимент за ваксини срещу COVID-19 (COVAX AMC). На 19 февруари 2021 г. Европейският съюз обяви допълнителни 500 милиона евро за механизма COVAX, а Европейската комисия обяви хуманитарна помощ в размер на 100 милиона евро в подкрепа на провеждането на кампании за ваксинация в Африка.

На 25 май 2020 г. Европейският парламент и Съветът приеха Решение (ЕС) 2020/701 на Европейския парламент и на Съвета (10) за предоставяне на макрофинансова помощ на десет партньори, обхванати от политиките за разширяване и съседство, за да се даде възможност за краткосрочно пространство в рамките на политиката с цел прилагане на мерки за противодействие на икономическите последици от пандемията от COVID-19 с максимален размер от общо 3 милиарда евро под формата на заеми. През 2020 г. бяха отпуснати общо 1,0 милиард евро като първи транш на седем държави (Украйна, Йордания, Северна Македония, Грузия, Косово (*1), Молдова и Черна гора). До юни 2021 г. общо 0,6 милиарда евро бяха отпуснати на пет държави като първи транш (Албания, Тунис) или втори транш (Северна Македония, Косово, Черна гора). Освен това беше подписан Меморандум за разбирателство с Босна и Херцеговина.

2.2.6.    Временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) вследствие на пандемията от COVID-19

Като част от своя пакет от мерки за спешна подкрепа за преодоляване на икономическите последици от пандемията от COVID-19 на 19 май 2020 г. ЕС прие Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета (11) за създаване на инструмента SURE с цел да се помогне на работниците да запазят работата си по време на кризата. SURE е временна схема, по която на държавите членки може да се предостави финансова помощ (заеми при благоприятни условия) в размер до 100 милиарда евро. Инструментът дава възможност на държавите членки да искат финансова помощ от ЕС за подпомагане на финансирането на внезапното и драстично увеличаване на националните публични разходи, считано от 1 февруари 2020 г., във връзка с националните режими на работа при непълно работно време и подобни мерки, включително за самостоятелно заети лица, или във връзка с някои мерки в областта на здравето, и по-специално на работното място, в отговор на кризата. За да може ЕС да предоставя финансова помощ в рамките на SURE, Комисията е упълномощена да заеме от името на ЕС средства на капиталовите пазари или от финансови институции в размер до максимум 100 милиарда евро. Отпусканите по SURE заеми се обезпечават от бюджета на ЕС и от гаранции, предоставени от държавите членки в зависимост от техния дял от БНД на ЕС. Общият размер на гаранциите възлиза на 25 милиарда евро. Срокът на действие на инструмента е ограничен до 31 декември 2022 г.

Към 31 декември 2020 г. Комисията е предложила финансова подкрепа в размер на общо 90,3 милиарда евро на 18 държави членки, като цялата тази подкрепа вече е одобрена от Съвета. По-голямата част от тази сума — 87,3 милиарда евро — предназначена за 16 държави членки, вече беше предложена до август 2020 г., а останалите 3 милиарда евро, предназначени за Унгария и Ирландия, бяха предложени съответно през октомври и ноември 2020 г.:

Image 3

След първите три емисии на облигации по SURE през октомври и ноември 2020 г., Комисията отпусна общо 39,5 милиарда евро на 15 държави — членки на ЕС (Белгия, Хърватия, Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания — вж. точка 6.3).

Изпълнението на SURE продължи и през 2021 г. През февруари и март 2021 г. Комисията предложи 230 милиона евро на Естония и още 3,7 милиарда евро на Белгия, Кипър, Гърция, Латвия, Литва и Малта, с което общият обем на финансирането по линия на SURE нарасна на 94,3 милиарда евро. Тези допълнителни суми бяха одобрени от Съвета през март и април 2021 г. След четири допълнителни емисии на облигации през януари, март и май 2021 г. Комисията отпусна още 50,1 милиарда евро, с което общото равнище на отпуснатите средства достигна 89,6 милиарда евро.

Всички облигации, емитирани по линия на SURE, до голяма степен бяха записани много над предложения обем, повечето от тях с двуцифрени числа, и привлякоха разнообразна база от европейски и международни инвеститори. Това доведе до много благоприятни ценови условия. Облигациите, емитирани от ЕС в рамките на инструмента SURE, се ползват със знак за социална облигация. Това дава увереност на инвеститорите, че мобилизираните средства ще служат за постигането на една наистина социална цел. Набраните средства се прехвърлят на държавите членки бенефициери под формата на заеми, за да им се помогне да покрият разходите, пряко свързани с финансирането на национални режими на работа при непълно работно време и подобни мерки в отговор на пандемията.

3.   ДЪЛГОСРОЧНИЯТ БЮДЖЕТ НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2021—2027 Г. И NEXTGENERATIONEU

През 2020 г. ЕС предприе безпрецедентни мерки в отговор на кризата с коронавируса, която засегна Европа и света. В основата им стои пакет от мерки за стимулиране на стойност 2,018 трилиона евро по текущи цени (1,8 трилиона евро по цени от 2018 г.). Той се състои от дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. в размер на 1,211 трилиона евро (1,074 трилиона евро по цени от 2018 г.), допълнен с 807 милиарда евро (750 милиарда евро по цени от 2018 г.) чрез NextGenerationEU — временен инструмент за стимулиране на възстановяването (12). Взети заедно, средствата ще допринесат за поправянето на икономическите и социалните щети, причинени от пандемията от коронавируса, и ще направляват прехода към една модерна и по-устойчива Европа.

Image 4

Над 50 % от дългосрочния бюджет и NextGenerationEU ще бъдат използвани за нови приоритети. Средствата ще бъдат отпуснати за научни изследвания и иновации чрез „Хоризонт Европа“, за справедлив климатичен и цифров преход чрез Фонда за справедлив преход и програмата „Цифрова Европа“, за готовност, възстановяване и устойчивост чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и Механизма за гражданска защита на ЕС — rescEU, и за здравната програма „ЕС в подкрепа на здравето“.

30 % от дългосрочния бюджет и NextGenerationEU ще бъдат изразходени за борба с изменението на климата — най-големият досега дял от най-големия досега европейски бюджет.

20 % от средствата, предвидени за NextGenerationEU, ще бъдат инвестирани в цифровата трансформация на ЕС. Средствата ще помогнат на ЕС да инвестира повече в суперкомпютрите, изкуствения интелект, киберсигурността, задълбочените цифрови умения и по-широкото използване на цифровите технологии в икономиката и обществото.

През 2026 г. и 2027 г. 10 % от годишните разходи в рамките на дългосрочния бюджет ще допринесат за спиране и обръщане на тенденцията за намаляване на биологичното разнообразие.

NEXT GENERATION EU

Набраните и изразходвани суми по NextGenerationEU (NGEU) ще бъдат включени в годишните отчети за 2021 г. Първото емитиране на облигации, чрез благодарение на което бяха набрани 20 милиарда евро чрез 10-годишна облигация, чийто падеж настъпва през 2031 г., се състоя на 15 юни 2021 г.

С бюджет от 806,9 милиарда евро NextGenerationEU ще допринесе за поправянето на непосредствените икономически и социални щети, причинени от пандемията от коронавируса. Инструментът ще спомогне за изграждането в периода след COVID-19 на една по-екологична, по-цифровизирана, по-устойчива и по-добре пригодена към днешните и бъдещите предизвикателства Европа.

Част от средствата — 385,8 милиарда евро — ще бъдат използвани за предоставяне на заеми от Съюза на отделни държави членки. Тези заеми ще бъдат изплатени от тези държави членки. Другата част — 338,0 милиарда евро — ще бъде предоставена под формата на безвъзмездни средства или за предоставяне на възможност за бюджетни гаранции за подкрепа на инвестициите.

Image 5

Основният елемент на NextGenerationEU е Механизмът за възстановяване и устойчивост — инструмент за предоставяне на безвъзмездни средства и заеми в подкрепа на реформите и инвестициите в държавите — членки на ЕС, до обща стойност от 723,8 милиарда евро. Средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост ще бъдат разпределяни в съответствие с националните планове за възстановяване и устойчивост, изготвени от всяка държава членка в сътрудничество с Комисията, и в съответствие с договорен коефициент на разпределение.

Освен това NextGenerationEU ще подсили няколко съществуващи програми на ЕС:

сближаване — в рамките на помощта за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа (REACT-EU) — за да се подпомогне преодоляването на икономическите последици от COVID-19 през първите години на възстановяването;

Фонд за справедлив преход, за да се гарантира, че преходът към неутралност по отношение на климата работи за всички;

развитие на селските райони, за да се подпомогнат допълнително земеделските стопани;

InvestEU, за да се подкрепят инвестиционните усилия на нашите предприятия;

rescEU, за да разполага Механизмът на ЕС за гражданска защита с капацитет за реагиране при мащабни извънредни ситуации;

„Хоризонт Европа“, за да се гарантира, че ЕС разполага с капацитет за финансиране на повече високи постижения в областта на научните изследвания.

За да финансира NextGenerationEU, ЕС ще взема назаем средства на пазарите с бюджета на ЕС като гаранция. Погасяването ще се извършва в продължение на дълъг период от време — до 2058 г. По този начин ще се избегне незабавният натиск върху националните финанси на държавите членки и ще се даде възможност на държавите от ЕС да съсредоточат усилията си върху възстановяването.

4.   ОТТЕГЛЯНЕ НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

4.1.   КОНТЕКСТ

На 31 януари 2020 г. Обединеното кралство се оттегли от Европейския съюз. Условията за неговото напускане са определени в Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС и Европейската общност за атомна енергия (13), известно също като „Споразумението за оттеглянето“ или СО. В рамките на това споразумение Обединеното кралство се съгласи да изпълни всички финансови задължения, поети по време на членството му в ЕС. Споразумението влезе в сила на 31 януари 2020 г.

31 януари 2020 г.

Обединеното кралство официално напуска Съюза и Споразумението за оттеглянето влиза в сила

1 февруари — 31 декември 2020 г.

Преходен период

31 март 2021 г.

ЕС докладва пред Обединеното кралство за финансовата информация

16 април 2021 г.

ЕС съобщава на Обединеното кралство сумите, които трябва да бъдат платени

30 юни 2021 г.

Трябва да започнат първите плащания от Обединеното кралство съгласно Споразумението за оттеглянето

16 септември 2021 г.

ЕС съобщава на Обединеното кралство сумите, които трябва да бъдат платени

31 октомври 2021 г.

Трябва да започнат втори кръг от плащания от Обединеното кралство

По време на преходния период Обединеното кралство продължи да прави вноски в бюджета на ЕС и да се ползва от него, все едно че е държава членка. След края на преходния период и в съответствие със СО Обединеното кралство ще продължи да прави вноски в бюджета на ЕС. Аналогично Обединеното кралство ще продължи да се ползва от програмите и разходите на ЕС отпреди 2021 г., все едно че е държава членка. Обединеното кралство ще получи обратно и конкретни суми с определен размер, които е внесло в бюджета на ЕС, или суми, получени от бюджета на ЕС във връзка с неговия период на членство.

Тези задължения пораждат задължения и вземания за ЕС, които трябва да бъдат изчислени и отразени в неговите годишни отчети: годишните отчети за 2020 г. показват тези суми за първи път, тъй като това е годината, през която Обединеното кралство напусна ЕС.

Поради това настоящите годишни отчети съдържат подробни обяснения за бъдещите вноски на Обединеното кралство в бюджета на ЕС, изисквани по силата на СО, както и сумите, дължими на Обединеното кралство. Обединеното кралство ще плаща съответните суми в продължение на дълъг период от време.

Нетната сума е изцяло съобразена с трите принципа, залегнали в основата на финансовото споразумение в СО:

никоя държава членка не следва да плаща повече или да получава по-малко поради оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза;

Обединеното кралство следва да плати своя дял от задълженията, поети по време на неговото членство; и

Обединеното кралство не следва да плаща повече или по-рано, отколкото ако беше останало държава членка. Това означава по-специално, че сумите, които Обединеното кралство следва да плати, се основават на действителните резултати от изпълнението на бюджета, т.е. са коригирани с оглед на изпълнението.

СО описва подробно и методиките за изчисляване на различните суми, както е обяснено по-долу.

4.2.   ДЯЛ НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

В съответствие с член 139 от СО делът на Обединеното кралство от финансовите задължения, произтичащи от СО, се изчислява като съотношение между собствените ресурси, предоставени от Обединеното кралство през периода 2014—2020 г., и собствените ресурси, предоставени през този период от всички държави членки и Обединеното кралство. Корекциите, произтичащи от нетирането на салдата по ДДС и по БНД за годините 2014—2019, също са включени. Изчисленият дял на Обединеното кралство ще подлежи на окончателните корекции, предвидени в член 139 от СО, през 2022 г. Делът на Обединеното кралство за 2021 г. се използва за изчисленията по член 136, параграф 3, букви а) и в) и членове 140—147.

Делът на Обединеното кралство, изчислен в съответствие с член 139 от СО, е 12,358072326018200 %.

4.3.   ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА ЕС: СУМИ, ДЪЛЖИМИ ОТ И НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО СЪГЛАСНО СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ОТТЕГЛЯНЕТО

СО предвижда задължения за плащания между двете страни, по-специално в следните области:

собствени ресурси (член 136)

неизпълнени поети задължения (член 140)

глоби в областта на конкуренцията (член 141)

задължения на Съюза (член 142)

условни финансови пасиви и финансови инструменти (членове 143 и 144)

нетни активи на Европейската общност за въглища и стомана (член 145)

инвестиции на ЕС в Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) (член 146)

условни пасиви във връзка със съдебни дела (член 147)

СО съдържа също методиката за това как тези задължения ще се изпълняват всяка година — в обобщение ЕС ще докладва на Обединеното кралство два пъти годишно за дължимите суми, а Обединеното кралство ще ги плаща ежемесечно. Докладването ще бъде актуализирано всяка година въз основа на реалните цифри.

Таблицата по-долу обобщава сумите, дължими от Обединеното кралство на ЕС, както и всички суми, дължими от ЕС на Обединеното кралство, което води до нетно общо вземане за ЕС. Всички изчисления са направени при пълно спазване на СО. Тези задължения са свързани с минали задължения, поети, когато Обединеното кралство беше държава — членка на ЕС, и по време на преходния период до 31 декември 2020 г., и ще изтекат веднага след като бъдат платени или ако задължението не се материализира. Плащанията ще бъдат извършвани в съответствие с процедурата, посочена в член 148 от СО.

милиарди евро

 

Член 140

Член 142

Други

31.12.2020 г.

Дължими от Обединеното кралство

35,0

14,3

0,3

49,6

Дължими на Обединеното кралство

(2,1 )

(2,1 )

Нетно вземане от Обединеното кралство

35,0

14,3

(1,8 )

47,5

Суми, които се очаква Обединеното кралство да плати след 2021 г.

28,2

14,3

(1,9 )

40,6

Суми, които се очаква Обединеното кралство да плати през 2021 г.

6,8

0,0

0,0

6,8

Общата сума включва следните елементи:

Член 136: Собствени ресурси

В член 136 се определят разпоредбите, които се прилагат след 31 декември 2020 г. по отношение на собствените ресурси. Обединеното кралство има право да получи своя дял от корекциите, свързани с излишъка от 2020 г. Той подлежи също на корекции на собствените ресурси от ДДС и от БНД, които се отнасят до финансовите години до 2020 г. — тези корекции ще бъдат изчислявани ежегодно до 31 декември 2028 г. Правят се и актуализации на корекцията за Обединеното кралство.

Обединеното кралство трябва да плати традиционните собствени ресурси, събрани от него след 28 февруари 2021 г., но свързани с 2020 г. и по-рано. Неговият дял от общия размер на традиционните собствени ресурси, предоставени от ЕС-27 и от него, след това се приспада от тази сума. Отделната сметка за традиционните собствени ресурси ще бъде ликвидирана изцяло към 31 декември 2025 г.

През 2021 г. Обединеното кралство трябва да плати 230 милиона евро.

Член 140: Неизпълнени поети задължения (RAL)

Reste à liquider, или RAL, представлява общият обем на правните задължения, поети от ЕС към получателите, плащанията по които ще бъдат извършени през следващите години. RAL са обичаен елемент на всички многогодишни бюджети, като например бюджета на ЕС.

Поради това поетите задължения се отнасят до проекти, програми, споразумения или договори, за които вече са поети задължения преди 31 декември 2020 г., но които все още не са изцяло изпълнени и плащанията по които тепърва ще бъдат извършени. Някои от тези плащания са предназначени за получатели от Обединеното кралство.

Според СО Обединеното кралство трябва да плати своя дял от неизпълнените поети задължения на ЕС към 31 декември 2020 г., когато приключва преходният период. Всички поети задължения или части от тях, които се очаква да бъдат отменени (отмени на бюджетни кредити), и сумите, свързани с поети задължения, финансирани от целеви приходи, или с програми, в които Обединеното кралство не участва (възможност за неучастие), се приспадат от общата сума.

Другите корекции на дължимата от Обединеното кралство сума по тази статия са свързани с нетните финансови корекции от периода 2014—2020 г. или предходни периоди на програмиране и с традиционните собствени ресурси, свързани с 2020 г. и предоставени през януари-февруари 2021 г.

За да бъде изчислен делът на Обединеното кралство от RAL, като отправна точка са използвани официалните бюджетни RAL към 31 декември 2020 г. (303,2 милиарда евро, вж. таблица 4.4 в таблиците за изпълнението на бюджета). Към края на 2020 г. делът на Обединеното кралство от коригираните RAL възлизаше на 36 милиарда евро — след като бе коригирано с прогнозата за отменените бюджетни кредити, вземането на ЕС към края на 2020 г. бе 35 милиарда евро, 6,8 милиарда евро от които ще бъдат платени между 30 юни 2021 г. и 31 декември 2021 г.

Член 141: Глоби в областта на конкуренцията

Европейската комисия прилага пряко правилата на ЕС в областта на конкуренцията, като гарантира, че всички предприятия се конкурират на равни начала и лоялно въз основа на своите качества. Това може да доведе до налагане на глоби. След като бъдат наложени от ЕС, глобите могат да бъдат оспорени (по съдебен ред) от получателя на глобата, т.е. глобата не е окончателна, докато не приключат всички такива производства.

ЕС ще плаща на Обединеното кралство всяка година неговия дял от глобите в областта на конкуренцията, за които Съюзът е взел решение преди 31 декември 2020 г., след като тези глоби станат окончателни, т.е. глобеният субект или не обжалва пред Съда на Европейския съюз, или обжалването е неуспешно и той трябва да плати глобата.

В годишните отчети сумите, дължими на Обединеното кралство вследствие на глоби, се приспадат от общата сума, дължима от Обединеното кралство. Към 31 декември 2020 г. очакваният дял на Обединеното кралство от неплатените глоби възлиза на 1,8 милиарда евро. Тази сума ще бъде връщана на Обединеното кралство в продължение на дълъг период от време. Стойността се основава на дължимите суми към 31 декември 2020 г. и може да се промени, за да се отразят действителните суми, вписани в бюджета, след като глобите са станали окончателни.

Член 142: Задължения на Съюза

Обединеното кралство се е ангажирало да плати своя дял от задълженията на Съюза към края на 2020 г. с изключение на конкретни задължения, посочени в СО. Поради това Обединеното кралство ще плаща дела си от задълженията, свързани с ЕС като работодател (т.е. пенсии и здравно осигуряване на пенсионираните служители) към 31 декември 2020 г.:

1.

пенсии на длъжностните лица на ЕС: плащанията на пенсиите на служителите на ЕС се покриват от годишния бюджет на ЕС. Освен това длъжностните лица на ЕС плащат пенсионни вноски през цялата си професионална кариера. Тези вноски се вписват в бюджета като приход, като по този начин се намаляват вноските, необходими от държавите членки за финансиране на общия годишен бюджет. Държавите — членки на ЕС, се ангажират да покриват разходите за пенсии на служителите на ЕС, когато те се пенсионират. В съответствие с този ангажимент Обединеното кралство ще плаща, считано от юни 2022 г. — в продължение на няколко десетилетия — дела си от годишните пенсии, плащани на длъжностните лица на ЕС, до изтичането на всички пенсионни права, придобити от служителите до 31 декември 2020 г. Обединеното кралство може да реши да уреди задължението си по всяко време, като плати актюерското задължение към края на съответната година за период от 5 години.

2.

Пенсии на членовете на Европейския парламент, на европейските комисари, на съдиите в Съда на Европейския съюз и т.н.: Обединеното кралство ще плаща дела си от актюерското задължение към 31 декември 2020 г. в продължение на период от 10 години, считано от октомври 2021 г.

3.

Обща здравноосигурителна схема (ОЗОС): това е системата, която покрива разходите за здравеопазване на служителите на ЕС, включително пенсионерите. Длъжностните лица и пенсионерите на ЕС правят вноски в схемата през цялата си кариера и когато се пенсионират, както прави и ЕС като работодател. В съответствие с принципа, който се прилага и по отношение на пенсионноосигурителната система за длъжностните лица на ЕС, Обединеното кралство ще плаща дела си от вноската от бюджета на ЕС за здравното осигуряване на пенсионираните служители. Тези плащания, които започват през юни 2022 г., ще продължат в продължение на няколко десетилетия или до приключването на всички тези задължения. Както с пенсиите на длъжностните лица, Обединеното кралство може да избере да уреди непогасените задължения по всяко време, като плати актюерското задължение към края на съответната година за период от 5 години.

Задълженията на ЕС, свързани с горепосочените задължения за изплащане на доходи след напускане, се изчисляват с помощта на одитирани актюерски оценки, основани на международните стандарти. Сумата, която може да се припише на Обединеното кралство към 31 декември 2020 г., възлиза на 14,3 милиарда евро.

11 милиона евро трябва да бъдат платени от Обединеното кралство през 2021 г. и са свързани само с отделните специфични пенсионноосигурителни схеми (напр. членове на ЕП). Оставащите суми за всички схеми ще бъдат платени в съответствие с договореностите, посочени по-горе, от 2022 г. нататък.

Членове 143/144: Финансови инструменти и бюджетни гаранции

Съгласно тези членове Обединеното кралство е длъжно да финансира условните задължения на ЕС, произтичащи от операции, осъществени преди датата на оттегляне, във връзка с неговите дейности по получаване, отпускане и гарантиране на заеми, в случай че тези задължения се реализират и в случай че не са обхванати от дела на Обединеното кралство от съществуващите гаранционни фондове. ЕС ще възстанови на Обединеното кралство сумите, които Обединеното кралство вече е предоставило за гаранционните фондове и които в крайна сметка се оказват ненужни.

Тези суми са преди всичко:

суми, дължими на Обединеното кралство за дела му от Гаранционния фонд на Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), когато Обединеното кралство вече е допринесло чрез бюджетните си плащания, но не е имало одобрени операции преди оттеглянето, поради което няма задължения, които Обединеното кралство трябва да покрие — 93 милиона евро, които трябва да бъдат върнати на Обединеното кралство през 2021 г.;

суми, които трябва да бъдат платени на Обединеното кралство във връзка с финансови инструменти — 46 милиона евро;

Обединеното кралство продължава има задължението да предостави своя дял от условните задължения на ЕС (бюджетни гаранции — ЕФСИ, МВК, ЕМФС и други получени заеми и т.н.), ако те станат изискуеми. Максималното задължение на Обединеното кралство възлиза на 12,9 милиарда евро към края на годината — за повече подробности вж. бележка 4.1 от консолидираните годишни отчети на ЕС. Обединеното кралство дължи сумите само ако задължението се реализира в бъдеще и не е покрито от гаранционен фонд. Счита се, че това е малко вероятно да се случи.

Член 145: Европейска общност за въглища и стомана в ликвидация (ЕОВС в ликвидация)

Обединеното кралство има право на дела си от нетните активи на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) в ликвидация към 31 декември 2020 г. — този дял ще бъде плащан на Обединеното кралство в продължение на 5 години. Общата сума, дължима на Обединеното кралство, е 183 милиона евро (37 милиона евро за възстановяване, т.е. прихванати с други суми, дължими през 2021 г.). Това означава, че всяка година между 2021 г. и 2025 г. сумата от 37 милиона евро ще бъде приспадана от дължимите от Обединеното кралство суми.

Член 146: Инвестиции в ЕИФ

Обединеното кралство има право на дела си от инвестициите, които ЕС е направил във внесения акционерен капитал на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), платим на равни вноски в продължение на 5 години. Общата сума, дължима на Обединеното кралство, е 33 милиона евро. Това означава, че всяка година между 2021 г. и 2025 г. сумата от 7 милиона евро ще бъде приспадана от дължимите от Обединеното кралство суми.

Член 147: Условни задължения, свързани със съдебни дела

Обединеното кралство трябва да плаща всяка година дела си от сумите, плащани от бюджета на ЕС във връзка със съдебни дела, свързани със събития, настъпили преди 31 декември 2020 г. Очакваният дял на Обединеното кралство от съдебните дела, за които вероятно ще трябва да бъдат извършени бъдещи плащания, към края на годината възлиза на 46 милиона евро, но не се дължи от Обединеното кралство, докато — и освен ако — делата не бъдат приключени и плащане не бъде извършено първо от ЕС.

5.   ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА

Окончателният приет бюджет за 2020 г. възлизаше на 173,9 милиарда евро бюджетни кредити за поети задължения и 164,1 милиарда евро бюджетни кредити за плащания. Изпълнението му се повлия силно от пандемията от COVID-19 и от последвалата междусекторна криза. Кризата създаде необходимост от предприемане на решителни действия за укрепване на секторите на общественото здравеопазване в ЕС и смекчаване на социално-икономическите последици в ЕС, както и за предоставяне на помощ на трети държави. Бюджетът за 2020 г. беше последният бюджет, изпълнен съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. Изпълнението му беше внимателно проследено и активно управлявано, което доведе до на практика пълно изпълнение на почти всички програми.

Изпълнението на общите бюджетни кредити за поети задължения през 2020 г. възлезе на 181,7 милиарда евро:

172,9 милиарда евро от окончателния приет бюджет;

1,1 милиарда евро от бюджетните кредити, пренесени от 2019 г.;

7,7 милиарда евро от бюджетните кредити, произтичащи от целеви приходи.

Общите плащания, извършени през 2020 г., бяха в размер на 173,3 милиарда евро:

161,8 милиарда евро от окончателния приет бюджет;

1,6 милиарда евро от бюджетните кредити, пренесени от 2019 г.;

9,9 милиарда евро от бюджетните кредити, произтичащи от целеви приходи.

През 2020 г. бяха постигнати високи нива на изпълнение по всички функции. Изпълнението за 2020 г. за всички видове бюджетни кредити (бюджет, пренасяния от предходната година и целеви приходи) бе 97 % за поетите задължения и 94 % за плащанията. Процентите на изпълнение, като се изключат целевите приходи, показаха пълно изпълнение през 2020 г. (99,5 % за бюджетните кредити за поети задължения и 98,5 % за бюджетните кредити за плащания).

Най-голямата част от приходите представляваха собствени ресурси, които възлизаха на 91,9 % от общите приходи в размер на 174,3 милиарда евро, следвани от 4,7 % от вноски и възстановени суми във връзка със споразумения и програми на ЕС, свързани предимно с приходи от финансови корекции (ЕСИФ, ЕФГЗ и ЕЗФРСР).

Неизпълнените поети задължения (наричани понякога RAL — reste à liquider), които представляват суми, за които е поето задължение, но които все още не са платени, възлизаха на 303,2 милиарда евро към края на 2020 г. Очакваше се увеличение в сравнение с равнището за 2019 г. поради разликата между предвидените в бюджета бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания (9,8 милиарда евро) в окончателния приет бюджет и като се има предвид фактът, че увеличението на неизпълнените поети задължения е нещо нормално, тъй като бюджетните кредити за поети задължения се увеличават всяка година, както е предвидено в МФР. Увеличението на неизпълнените поети задължения в сравнение с 2019 г. бе 5,5 милиарда евро.

Бюджетният резултат (излишък) намаля от 3,2 милиарда евро за 2019 г. на 1,8 милиарда евро за 2020 г.:

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

Приходи за финансовата година

174 306

163 918

Плащания спрямо бюджетните кредити за текущата година

(171 721 )

(157 428 )

Бюджетни кредити за плащания, пренесени за година N+1

(2 086 )

(1 615 )

Отмяна на неусвоени бюджетни кредити, пренесени от година N-1

78

75

Промяна на целевите приходи (Б) — (А)

1 398

(1 736 )

 

Неизползвани бюджетни кредити към края на текущата година (А)

7 694

9 092

 

Неизползвани бюджетни кредити към края на предходната година (Б)

9 092

7 356

Курсови разлики за годината

(207)

4

Бюджетен резултат

1 768

3 217

6.   ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ И БЮДЖЕТНИ ГАРАНЦИИ

6.1.   ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ, ФИНАНСИРАНИ ОТ БЮДЖЕТА НА ЕС

При този вид изпълнение на бюджета средствата или вече са прехвърлени в доверителните сметки, управлявани от оправомощените субекти, и могат да се ползват (като пари и парични еквиваленти, дългови ценни книжа или инвестиции във фондове на паричния пазар или в групи от портфейли от активи) за покриване на бъдещи задействани гаранции, или са инвестирани в капиталови инструменти. Значението и обемът на финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, в рамките на прякото и непрякото управление нараства през последните години. Основната идея зад този подход, за разлика от традиционния метод на изпълнение на бюджета чрез предоставяне на безвъзмездни средства и субсидии, е, че за всяко евро, похарчено от бюджета чрез финансови инструменти, крайният бенефициер получава над едно евро финансова подкрепа благодарение на лостовия ефект. Финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, съществуват под формата на гаранционни инструменти, капиталови инструменти и инструменти за отпускане на заеми. В рамките на МФР за периода 2021—2027 г. се очаква използването на бюджетни гаранции да нарасне в сравнение с използването на финансови инструменти, които се финансират или провизират изцяло от бюджета на ЕС. По-специално в рамките на програмата InvestEU ще бъде предоставена гаранция от ЕС в размер на 26,2 милиарда евро на групата на ЕИБ и други финансови институции, за да се подкрепят различни цели на политиката на Съюза посредством операции по финансиране и инвестиране.

6.2.   ФИНАНСОВИ АКТИВИ, ДЪРЖАНИ В ГАРАНЦИОННИ ФОНДОВЕ ЗА БЮДЖЕТНИ ГАРАНЦИИ

При този вид изпълнение на бюджета ЕС предоставя гаранции на партньорите, финансирането за които е само частично обезпечено чрез гаранционни фондове, създадени от Комисията, и по този начин се създават условни задължения за бюджета на ЕС, в случай че осигурените провизии не са достатъчни за покриване на задействаните гаранции. ЕС е предоставил на групата на ЕИБ гаранции за заеми, отпуснати извън ЕС (т.нар. мандат за външно кредитиране или МВК), и за дългови и капиталови операции, покрити от гаранцията по ЕФСИ, и също така е предоставил на групата на ЕИБ и други финансови институции гаранции за операции, покрити от гаранцията по ЕФУР.

За да се намали рискът, който задействането на гаранциите от групата на ЕИБ или други финансови институции може да породи за бюджета на ЕС, ЕС създаде специални гаранционни фондове, финансирани от бюджета. Към 31 декември 2020 г. Комисията притежава финансови активи в:

Гаранционния фонд за външни дейности — 2,8 милиарда евро;

Гаранционния фонд на ЕФСИ — 8,0 милиарда евро; и

Гаранционния фонд на ЕФУР — 0,8 милиарда евро.

Гаранционният фонд за външни дейности се захранва от бюджета на ЕС така, че да покрива 9 % от непогасените към края на годината гарантирани заеми за дейности по мандата на ЕИБ за външно кредитиране на трети държави. Към 31 декември 2020 г. общата стойност на активите, упомената по-горе, покрива експозиция от отпуснати суми в размер на 20,3 милиарда евро.

Гаранционният фонд на ЕФСИ започна дейност през 2016 г. Съгласно изменения Регламент за ЕФСИ (Регламент (ЕС) 2017/2396 на Европейския парламент и на Съвета (14)) таванът на гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ беше увеличен на 26 милиарда евро (от първоначалните 16 милиарда евро) и границата за Гаранционния фонд намаля на 35 % (от първоначалните 50 %) от общия размер на задължението по гаранцията на ЕС. Поради това сега се очаква Гаранционният фонд на ЕФСИ да достигне общо 9,1 милиарда евро. Общият размер на активите, които съставляват Гаранционния фонд на ЕФСИ, е 8,0 милиарда евро към 31 декември 2020 г. Тези средства покриват експозиция от отпуснати суми в размер на 18,9 милиарда евро.

Съгласно Регламента за ЕФУР (Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета (15)) гаранцията от ЕФУР в размер до 1,5 милиарда евро (увеличен допълнително с външно финансиране) следва да се предостави за подкрепа на инвестициите в партньорските държавите в Африка и в държавите, обхванати от европейската политика за съседство. ЕС оповестява гаранцията по ЕФУР в бележките към своите консолидирани годишни отчети (вж. бележка 4.1.1) като условен пасив. Към 31 декември 2020 г. бяха в сила петнадесет споразумения за гаранция по ЕФУР за общо покритие с лимит от 1 370 милиона евро. Гаранционният фонд на ЕФУР е създаден с цел да се покрият евентуални бъдещи задействания на гаранции. Към 31 декември 2020 г. финансирането, получено във фонда, възлизаше на общо 0,8 милиарда евро. Като се има предвид, че повечето гаранционни споразумения бяха сключени с партньорите през 2020 г., програмата е във фаза на засилване на изпълнението, като до края на 2020 г. партньорите подписаха гарантирани операции на стойност 438 милиона евро.

След влизането в сила на МФР за периода 2021—2027 г. нетните активи на Гаранционния фонд на ЕФСИ бяха прехвърлени, считано от 1 януари 2021 г., в общия фонд „Провизии“ (ОФП) (16), в който се държат провизиите, направени за покриване на финансовите задължения, произтичащи от бюджетните гаранции и програмите за финансова помощ в рамките на МФР за периода 2021—2027 г. Очаква се активите на Гаранционния фонд на ЕФУР и на Гаранционния фонд за външни дейности да бъдат прехвърлени в ОФП през 2021 г.

6.3.   ОТПУСНАТИ ЗАЕМИ И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ПОЛУЧЕНИ ЗАЕМИ ЗА ПРОГРАМИ ЗА ФИНАНСОВА ПОМОЩ

Финансова подкрепа за държавите членки и за трети държави под формата на двустранни заеми, финансирани със средства от капиталовите пазари с гаранцията на бюджета на ЕС, се предоставя от Комисията по силата на решения на Европейския парламент и на Съвета.

През 2020 г. Комисията, като действа от името на ЕС, управлява четири основни програми, по които може да отпуска заеми:

подкрепа за платежния баланс (ПБ);

помощ по линия на Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС);

макрофинансова помощ (МФП) и

помощ по линия на SURE.

Капиталът, необходим за финансиране на дейностите на ЕС по отпускане на заеми, се взема от капиталовите пазари или от финансови институции. Дейностите на ЕС по получаване и отпускане на заеми за програмите за финансова помощ представляват небюджетни операции. По принцип събраните средства след това се предоставят на държавата бенефициер „бек-ту-бек“, т.е. със същия купон, срок и размер. Независимо от метода „бек-ту-бек“, обслужването на дълга по инструментите за финансиране е правно задължение на ЕС, който ще направи необходимото всички плащания да се извършват в пълен размер и в срок. Комисията е въвела процедури, за да гарантира изплащането на взетите назаем средства, дори в случай на неизпълнение на задълженията по отпуснатите заеми.

Към 31 декември 2020 г. номиналният размер на заемите, отпуснати с цел предоставяне на финансова помощ, бе:

милиарди евро

 

Общо предоставени

Общо отпуснати към края на годината

Общо погасени към края на годината

Непогасени към края на годината

SURE

 

 

 

 

Белгия

7,8

2,0

2,0

България

0,5

Хърватия

1,0

0,5

0,5

Кипър

0,5

0,3

0,3

Чехия

2,0

Гърция

2,7

2,0

2,0

Унгария

0,5

0,2

0,2

Ирландия

2,5

Италия

27,4

16,5

16,5

Латвия

0,2

0,1

0,1

Литва

0,6

0,3

0,3

Малта

0,2

0,1

0,1

Полша

11,2

1,0

1,0

Португалия

5,9

3,0

3,0

Румъния

4,1

3,0

3,0

Словакия

0,6

0,3

0,3

Словения

1,1

0,2

0,2

Испания

21,3

10,0

10,0

 

90,3

39,5

39,5

ЕМФС

 

 

 

 

Ирландия

22,5

22,5

22,5

Португалия

26,0

24,3

24,3

 

48,5

46,8

46,8

МФП

 

 

 

 

Украйна

5,0

4,4

(0,6 )

3,8

Тунис

1,4

0,8

0,8

Йордания

1,1

0,6

0,6

Други

1,5

0,8

(0,2 )

0,6

 

9,0

6,6

(0,8 )

5,8

ПБ

 

 

 

 

Латвия

3,1

2,9

(2,7 )

0,2

 

3,1

2,9

(2,7 )

0,2

Общо

150,9

95,8

(3,5 )

92,3

Графикът за възстановяване за непогасените суми към края на годината е, както следва:

милиарди евро

 

SURE

ЕМФС

МФП

ОБЩО

2021 г.

9,8

9,8

2022 г.

2,7

2,7

2023 г.

3,5

0,1

3,6

2024 г.

2,6

0,6

3,2

2025 г.

8,0

2,4

10,4

2026 г.

4,0

0,1

4,1

2027 г.

3,0

0,2

3,2

2028 г.

2,3

0,2

2,5

2029 г.

1,4

0,9

2,3

2030 г.

10,0

0,1

10,1

2031 г.

2,2

0,9

3,1

2032 г.

3,0

0,1

3,1

2033 г.

2,1

0,5

2,6

2034 г.

 

0,2

0,2

2035 г.

8,5

2,0

1,9

12,4

2036 г.

1,0

1,0

2038 г.

1,8

1,8

2040 г.

7,0

7,0

2042 г.

3,0

3,0

2050 г.

6,0

6,0

Общо

39,5

46,8

5,8

92,1

SURE

Инструментът SURE бе създаден през 2020 г. с цел предоставяне на финансова помощ на държавите членки, които изпитват или са сериозно застрашени от тежко икономическо сътресение, причинено от пандемията от COVID-19 на тяхната територия. Инструментът допълва националните мерки, предприети от засегнатите държави членки.

Максималният размер на финансовата помощ не може да превишава 100 милиарда евро за всички държави членки. През 2020 г. държавите членки подписаха споразумения за заем в размер на 85,9 милиарда евро, като от тази сума бяха отпуснати 39,5 милиарда евро. Срокът на заемите варира между 5, 10, 15, 20 и 30 години.

ЕМФС

ЕМФС бе създаден с цел предоставяне на финансова помощ на всички държави членки, изпитващи или сериозно застрашени от тежки икономически или финансови сътресения, причинени от изключителни обстоятелства извън техния контрол. ЕМФС бе използван за предоставяне на финансова помощ, обвързана с провеждането на реформи, на Ирландия и Португалия между 2011 г. и 2014 г. Тази програма изтече и не могат да бъдат теглени допълнителни заеми, но тя продължава да съществува за специфични задачи, като например удължаване на сроковете на заемите, отпуснати на Ирландия и на Португалия, и отпускане на междинни заеми. През февруари 2021 г. Ирландия и Португалия поискаха да бъде удължен срокът за сумите, дължими през юни 2021 г. (4,8 милиарда евро) и септември 2021 г. (5 милиарда евро). През април 2021 г. Комисията взе назаем 4,8 милиарда евро, за да поднови заемите, дължими през юни 2021 г., които бяха удължени с 15 години.

През 2020 г. не бяха осъществени нови операции, нито бяха погасени заеми.

МФП

Програмата за макрофинансова помощ (МФП) е форма на финансова помощ, предоставяна от ЕС на партньорски държави извън ЕС, които изпитват криза с платежния си баланс. Тя се осъществява под формата на средносрочни/дългосрочни заеми или безвъзмездни средства, или на комбинация от тях, и се предоставя само на държави, включени в програма на МВФ, по която се предоставя помощ.

През 2020 г. Комисията прие предложение за пакет за МФП на стойност 3 милиарда евро за десет държави, обхванати от процеса на разширяване, и съседни държави, за да им се помогне да ограничат неблагоприятните икономически последици от пандемията от коронавируса. Европейският парламент и Съветът приеха решението на 25 май 2020 г.

Общо 1,7 милиарда евро бяха изплатени през 2020 г. по линия на програмата за МФП.

ПБ

ПБ е програма за подпомагане, предназначена за държави извън еврозоната, които изпитват или са застрашени от трудности по отношение на платежния си баланс. Подкрепата за ПБ се осъществява под формата на средносрочни заеми, обвързани с изпълнението на политики, целящи да се намери решение на съществуващите икономически проблеми. Обикновено подкрепата за платежния баланс от ЕС се предлага в сътрудничество с Международния валутен фонд (МВФ) и други международни институции или държави.

През 2020 г. не бяха осъществени нови операции, нито бяха погасени заеми.

6.4.   БЮДЖЕТНИ УСЛОВНИ ПАСИВИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОГРАМИТЕ ЗА ФИНАНСОВА ПОМОЩ

Получените заеми на ЕС представляват преки и безусловни задължения на ЕС и се гарантират от държавите — членки на ЕС (бюджетни условни пасиви). Заемите, взети с цел финансиране на заеми за държави извън ЕС, попадат в обхвата на Гаранционния фонд за външни дейности. Ако държава членка бенефициер не изпълни задълженията си по заем, ако е възможно, дългът се изплаща от средствата, с които разполага Комисията. Ако това не е възможно в този момент, Комисията взема необходимите средства от държавите членки. Съгласно законодателството на ЕС за собствените ресурси (член 14 от Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета (17)) държавите — членки на ЕС, са правно задължени да осигуряват достатъчно средства за изпълняване на задълженията на ЕС. Поради това инвеститорите са изложени само на кредитния риск на ЕС, а не на този на бенефициера, на който са отпуснати финансираните заеми. Благодарение на отпускането на заеми „бек-ту-бек“ бюджетът на ЕС не поема никакъв лихвен или валутен риск.

Заемите, предоставени на държавите членки по линия на инструмента SURE, са подкрепени от система от доброволни гаранции от държавите членки в размер на 25 % от максималния размер на финансовата помощ. Участието на всяка държава членка в общия размер на гаранцията съответства на нейния относителен дял от общия брутен национален доход (БНД) на Европейския съюз въз основа на бюджета на ЕС за 2020 г.

За всяка програма за дадена държава в решенията на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията се определят общата отпусната сума, броят на траншовете, които трябва да се платят, и максималният (среден) срок на пакета от заеми. Впоследствие Комисията и съответната държава членка се договарят относно параметрите на заема/финансирането, и по-специално срока на траншовете. Освен това всички части от заема освен първата зависят от спазването на условията на политиката в контекста на съвместна финансова помощ от ЕС и МВФ, което е друг фактор, влияещ на момента на извършване на операциите по финансиране. Това означава, че моментът на емитиране и сроковете зависят от съответните дейности на ЕС по отпускане на заеми. Финансирането се извършва само в евро, а сроковете варират от 3 до 30 години.

7.   АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ

7.1.   ПРИХОДИ

Консолидираните приходи на ЕС включват сумите, свързани с операции с размяна и операции без размяна, като операциите без размяна са най-съществени. Петгодишната тенденция на основните категории приходи от операции без размяна (включващи ресурсите от БНД, традиционните собствени ресурси, ресурсите от ДДС, глобите и събирането на разходи и изключващи еднократния ефект на приходите, свързани с оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС през 2020 г.) е, както следва:

Петгодишна тенденция на приходите от основните операции без размяна

(в милиони евро)

Image 6

Тъй като бюджетните приходи следва да са равни на (или да превишават) бюджетните разходи, основният двигател на тенденцията на приходите, показана по-горе, са извършените всяка година плащания.

През 2020 г. консолидираните приходи възлизаха на 224,0 милиарда евро, което представлява значително увеличение с 63,7 милиарда евро, или 39,7 %, в сравнение със сумата за предходната година — 160,3 милиарда евро. Основната причина за тази промяна бе финансовият ефект от оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз (47,5 милиарда евро). Ако бъдат коригирани с този еднократен ефект, консолидираните приходи за 2020 г. възлизат на 176,5 милиарда евро, което продължава да представлява увеличение с 16,2 милиарда евро, или 10,1 %, в сравнение с предходната година. Това коригирано увеличение се дължи предимно на следните ефекти:

Приходите от БНД (брутен национален доход) — основният елемент от оперативните приходи на ЕС — нараснаха от 108,8 милиарда евро през 2019 г. на 125,4 милиарда евро през 2020 г. Увеличението с 16,6 милиарда евро, или 15,3 %, се дължеше предимно на нарасналите нужди от бюджетни кредити за плащания за 2020 г., предназначени за подсилване на основните политики на ЕС, напр. стратегията за ваксини срещу COVID-19 (изпълнявана чрез Инструмента за спешна подкрепа) и сферата на сближаването (чрез приемане на Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса — плюс).

Другите приходи от операции без размяна нараснаха от 2,1 милиарда евро през 2019 г. на 7,1 милиарда евро през 2020 г. Увеличението от 5,0 милиарда евро се дължеше предимно на приноса на държавите членки към Фонда за иновации, който започна да функционира през 2020 г. (2,1 милиарда евро), на увеличение на бюджетния излишък, взет от предходната година (3,2 милиарда евро за 2020 г. спрямо 1,8 милиарда евро за 2019 г.), както и на принос на държавите членки в размер на 0,8 милиарда евро за допълване на Инструмента за спешна подкрепа (ИСП).

Финансовите приходи нараснаха от 1,8 милиарда евро през 2019 г. на 3,4 милиарда евро през 2020 г. Увеличението с 1,6 милиарда евро, или 88,9 %, се дължеше предимно на увеличението на лихвите за забава, по-конкретно за случаите във връзка с ТСР на Обединеното кралство (0,5 милиарда евро) и случаи, несвързани с Обединеното кралство (0,5 милиарда евро), както и на приходите от премии по облигации, свързани с инструмента SURE (0,7 милиарда евро).

Приходите от глоби намаляха от 4,3 милиарда евро през 2019 г. на 0,5 милиарда евро през 2020 г. Намалението с 3,8 милиарда евро, или 88,4 %, се дължеше както на по-малкия брой, така и на по-ниския размер на глобите, наложени през 2020 г. Докато през 2020 г. основните глоби възлизаха на общо 0,26 милиарда евро (Orbia, Clariant и Celanese), най-големите случаи през 2019 г. възлизаха на 3,1 милиарда евро (Google, два случая, свързани с Forex, и MasterCard).

Посочените по-горе промени бяха балансирани от намаляване на приходите от традиционни собствени ресурси от 21,2 милиарда евро през 2019 г. на 19,6 милиарда евро през 2020 г. (намаление с 1,6 милиарда евро, или 7,5 %) и от намаляване на финансовите събирания от 2,6 милиарда евро през 2019 г. на 1,4 милиарда евро през 2020 г. (намаление с 1,2 милиарда евро, или 46,2 %).

7.2.   РАЗХОДИ

Основният компонент на разходите, признати в консолидираните финансови отчети, са трансферните плащания в рамките на споделеното управление, което обхваща следните фондове: i) Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), ii) Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и други инструменти за развитие на селските райони, iii) Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ), както и iv) Европейския социален фонд (ЕСФ). Тези фондове съставляваха 109,7 милиарда евро, или 65,9 %, от общите разходи в размер на 166,6 милиарда евро, направени през 2020 г. (2019 г.: 103,9 милиарда евро, или 66,8 %). Разпределението на разходите е посочено в графиката по-долу:

Относително тегло на основните разходи, изпълнени от държавите членки (споделено управление), за 2020 финансова година:

Image 7

Разходите, направени при прякото управление, представляват изпълнението на бюджета от Комисията, изпълнителните агенции и доверителните фондове. При непрякото управление бюджетът се изпълнява от агенции на ЕС, органи на ЕС, трети държави, международни организации и други субекти.

ЕС признава определени бъдещи задължения за плащане като разходи, дори когато все още не са отразени в бюджетните сметки на касова основа. Съществените суми са посочени при задълженията и начислените разходи за земеделието и развитието на селските райони и също при задълженията, свързани с пенсиите и доходите на наети лица, във връзка с пенсионните и други права след напускане, придобити от членовете на Комисията, членовете на институциите на ЕС и персонала.

Като цяло разходите нараснаха със 7,1 %, или 11,1 милиарда евро, от 155,5 милиарда евро на 166,6 милиарда евро в сравнение с 2019 г., което се дължи предимно на следните ефекти:

Разходите по ЕФРР и КФ нараснаха от 35,2 милиарда евро през 2019 г. на 41,1 милиарда евро през 2020 г. Увеличението с 5,9 милиарда евро, или 16,8 %, се дължеше на по-доброто изпълнение на програмите с напредването на МФР.

Разходите по ЕСФ нараснаха от 11,2 милиарда евро през 2019 г. на 13,7 милиарда евро през 2020 г. Увеличението с 2,5 милиарда евро, или 22,3 %, се дължеше предимно на засиленото изпълнение.

Разходите в рамките на прякото управление от Комисията нараснаха от 18,9 милиарда евро през 2019 г. на 22,1 милиарда евро през 2020 г. Увеличението с 3,2 милиарда евро, или 16,9 %, се дължеше предимно на разходите за ваксини срещу COVID-19 (1,6 милиарда евро), както и на разходите по линия на инструментите за съседство и предприсъединителните инструменти (0,6 милиарда евро).

Разходите по ЕФГЗ намаляха от 44,0 милиарда евро през 2019 г. на 40,5 милиарда евро през 2020 г. Намалението с 3,5 милиарда евро, или 8 %, се дължеше предимно на намалението с 2,6 милиарда евро на сумите, заявени за преки плащания, насочени към подпомагане на доходите на земеделските стопанства.

7.3.   АКТИВИ

Най-важните позиции при активите в счетоводния баланс са свързани с финансовите активи (различни от парите и паричните еквиваленти), които съставляват 40,4 % от общите активи на ЕС, следвани от вземанията и предварителното финансиране, чиито проценти са съответно 26,6 % и 22,4 %:

Състав на консолидираните активи на ЕС

Image 8

Към 31 декември 2020 г. активите възлизаха на общо 280,0 милиарда евро, което е със 101,1 милиарда евро, или 56,5 %, повече спрямо предходната година (2019 г.: 178,9 милиарда евро), главно поради следните основни промени:

Вземанията нараснаха от 24,0 милиарда евро през 2019 г. на 74,5 милиарда евро през 2020 г. Значителното увеличение с 50,5 милиарда евро се дължи предимно на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз и на генерираното от това вземане (47,5 милиарда евро).

Заемите нараснаха от 52,7 милиарда евро през 2019 г. на 93,3 милиарда евро през 2020 г. Значителното увеличение от 40,6 милиарда евро, или 77,0 %, отразява предимно отпускането на заеми за финансова помощ по инструмента SURE (39,5 милиарда евро).

Предварителното финансиране нарасна от 51,4 милиарда евро през 2019 г. на 62,7 милиарда евро през 2020 г. Увеличението с 11,3 милиарда евро, или 22,0 %, се дължи предимно на несъбирането през 2020 г. на годишното предварително финансиране за 2019 г. като част от мерките по инвестиционните инициативи в отговор на коронавируса (6,6 милиарда евро) и на предварителното финансиране, платено за разработването на ваксини за справяне с пандемията от COVID-19 (1 милиард евро).

Паричната наличност от 16,7 милиарда евро към края на годината включва следните основни елементи:

Сума в размер на 9,4 милиарда евро плащания, които все още не са извършени към края на годината, от които 7,9 милиарда евро са свързани с целеви приходи. Целевите приходи включват 1,3 милиарда евро парични средства, набрани от продажбата на квоти за емисии и събрани от ЕИБ, след като са били разпределени от държавите членки за Фонда за иновации.

Сума от 2,4 милиарда евро, предназначена за финансовите инструменти, свързани предимно с паричните еквиваленти, управлявани от доверени лица от името на Комисията с цел изпълнение на конкретни програми по линия на финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, и с парите и паричните еквиваленти, държани в гаранционните фондове, свързани с бюджетните гаранции. Средствата, предназначени за финансовите инструменти и гаранционните фондове, могат да се използват само от съответните програми.

Сума в размер на 1,6 милиарда евро, предназначена за агенциите и съвместните предприятия и управлявана от касата на Комисията от името на тези субекти.

Парични средства, свързани с глоби в размер на 1,5 милиарда евро, свързани предимно с парични средства, получени вследствие на глоби, наложени от Комисията, за които случаят все още не е приключил, и — в по-малка степен — с окончателно получени глоби, които ще бъдат прехвърлени в бюджета през следващата година.

Паричните средства, свързани с други консолидирани институции, агенции и органи, в размер на 1,4 милиарда евро.

Предварително финансиране

Следва да се отбележи, че равнището на предварителното финансиране се влияе значително от цикъла на МФР — например в началото на даден период на МФР се очаква да бъдат извършени големи авансови плащания към държавите членки в рамките на политиката на сближаване и тези суми остават на разположение на държавите членки до приключването на програмите. Изплаща се и годишно предварително финансиране, което трябва да се използва в рамките на годината или да се възстанови през следващата година като част от годишното приключване на цикъла на сметките. Комисията прави всичко възможно, за да гарантира, че нивата на предварителното финансиране се поддържат на подходящо равнище. Трябва да бъде постигнат баланс между осигуряването на достатъчно финансиране за проектите и своевременното признаване на разходите.

Общият размер на предварителното финансиране (без другите авансови плащания към държавите членки и средствата, предоставени на доверителния фонд Bêkou и доверителния фонд за Африка) в счетоводния баланс на ЕС възлиза на 55,5 милиарда евро (2019 г.: 44,4 милиарда евро), почти всички от които са свързани с дейности на Комисията. Около 58 % от предварителното финансиране от Комисията се отнасят до споделеното управление, което означава, че изпълнението на бюджета се делегира на държавите членки (Комисията има надзорна функция).

Предварително финансиране от Комисията по режими на управление

Image 9

7.4.   ПАСИВИ

Най-съществените позиции от страната на пасивите на счетоводния баланс се състоят предимно от четири позиции: i) пенсионни задължения и други задължения, свързани с доходите след напускане; ii) взети заеми; iii) задължения към трети държави и iv) начислени разходи.

Състав на пасивите в консолидирания счетоводен баланс на ЕС

Image 10

Към 31 декември 2020 г. пасивите възлизаха на общо 313,5 милиарда евро, което е с 62,0 милиарда евро, или 24,7 %, повече спрямо предходната година (251,5 милиарда евро).

Основните промени бяха свързани със следните последици:

Пенсиите и другите доходи след напускане нараснаха от 97,7 милиарда евро през 2019 г. на 116,0 милиарда евро през 2020 г. Увеличението с 18,3 милиарда евро, или 18,7 %, се дължеше предимно на актюерската загуба вследствие на финансовите предположения, причинена от допълнително значително намаляване на дисконтовия процент.

Взетите заеми нараснаха от 52,6 милиарда евро през 2019 г. на 93,2 милиарда евро през 2020 г. Увеличението с 40,6 милиарда евро, или 77,2 %, отразява предимно емисията по инструмента SURE в размер на 39,5 милиарда евро към края на 2020 г.

Задълженията нараснаха от 27,2 милиарда евро през 2019 г. на 32,4 милиарда евро през 2020 г. Увеличението с 5,2 милиарда евро, или 19,1 %, се дължи предимно на неприключените декларации за направени разходи за периода 2014—2020 г. на МФР, които бяха получени точно в края на годината и не бяха обработени или платени поради липсата на бюджетни кредити за плащания.

Общо получени декларации за направени разходи и фактури, признати в счетоводния баланс в позицията за задълженията

Image 11

Нетни активи

Това, че пасивите надвишават активите, не означава, че институциите и органите на ЕС са в затруднено финансово положение, а по-скоро, че някои задължения ще бъдат финансирани от бъдещи годишни бюджети. Много разходи се признават по правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване през текущата година, въпреки че могат в действителност да бъдат платени през следващата или по-късни години и да бъдат финансирани от бъдещи бюджети. Съответните приходи ще бъдат отчетени едва през бъдещи периоди. Най-значителните суми, които трябва да бъдат изтъкнати, са дейностите по линия на ЕФГЗ (по-голямата част от които обикновено се плащат през първото тримесечие на следващата година) и задължениeтo, свързанo с доходите на наети лица (коeто ще бъде изплащано в продължение на няколко десетилетия). Значителното намаление на сумите, които трябва да бъдат поискани от държавите членки, от 77,6 милиарда евро през 2019 г. на 38,5 милиарда евро през 2020 г. се дължи предимно на приходите, свързани с нетните суми, дължими от Обединеното кралство съгласно СО, подписано след излизането му от Съюза през 2020 г. — вж. бележка 2.6.1.2 от консолидираните годишни отчети на ЕС.

8.   ПОЛИТИЧЕСКА И ФИНАНСОВА РАМКА, УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ НА ЕС

Европейският съюз (ЕС) е съюз, на който държавите членки предоставят правомощия, чрез които да бъдат постигнати общите им цели. Съюзът се основава на следните ценности: зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, правова държава и зачитане на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, което се характеризира с плурализъм, недопускане на недискриминация, търпимост, справедливост, солидарност и равенство между жените и мъжете.

8.1.   ПОЛИТИЧЕСКА И ФИНАНСОВА РАМКА

Договори на ЕС

Общите цели и принципи, от които се ръководят Съюзът и европейските институции, са определени в Договорите. Съюзът и институциите му могат да действат само в рамките на правомощията, предоставени им от Договорите с цел да изпълнят заложените в тях цели. Те трябва да правят това, като съблюдават принципите (18) на субсидиарност и пропорционалност. За да постигне целите си и изпълни политиките си, Съюзът си осигурява необходимите финансови средства. Комисията отговаря за утвърждаването на общия интерес на Съюза, което включва изпълняване на бюджета и управление на програмите в сътрудничество с държавите членки и в съответствие с принципа на добро финансово управление.

ЕС работи за изпълнението на определените от Договора цели с помощта на набор от инструменти, един от които е бюджетът на ЕС. Други инструменти са например общата законодателна рамка и съвместните стратегии за политиката.

Политически приоритети на Комисията

Политическите приоритети на Комисията са определени в политическите насоки, изготвени от нейния председател. Под ръководството на председателя Фон дер Лайен Комисията, която встъпи в длъжност на 1 декември 2019 г., ще се съсредоточи върху следните шест основни амбициозни цели:

6 ОСНОВНИ АМБИЦИОЗНИ ЦЕЛИ

Европейски зелен пакт

Стремеж да бъдем първият неутрален по отношение на климата континент

Европа, подготвена за цифровата ера

Предоставяне на повече възможности на хората чрез ново поколение технологии

Икономика в интерес на хората

Работа за постигане на социална справедливост и благоденствие

По-силна Европа на световната сцена

Европа да прояви по-голяма амбиция чрез укрепване на нашия уникален знак за отговорно глобално лидерство

Утвърждаване на европейския ни начин на живот

Изграждане на Съюз на равенство, в който възможностите са достъпни за всички

Нов тласък за европейската демокрация

Насърчаване, защита и утвърждаване на нашата демокрация

Многогодишната финансова рамка и разходните програми

Политиките, които се подпомагат от бюджета на ЕС, се изпълняват в съответствие с многогодишната финансова рамка (МФР) и съответното секторно законодателство, в което се определят разходните програми и инструментите. Тези програми дават финансово изражение на политическите приоритети на ЕС за период от време, който е достатъчно дълъг, за да бъдат приоритетите ефективни и да се осигури съгласувана дългосрочна перспектива за бенефициерите на средства от ЕС и съфинансиращите национални органи. Определят се максимални годишни размери (тавани) за разходите на ЕС като цяло и за основните категории разходи (функции). Сборът от таваните на всички функции дава общия таван за бюджетните кредити за поети задължения. МФР се приема от Съвета с единодушие на всички държави членки, с одобрението на Европейския парламент. Новата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. беше приета на 17 декември 2020 г.

Годишен бюджет

Годишният бюджет се изготвя от Комисията и обикновено се одобрява до средата на декември от Европейския парламент и Съвета въз основа на процедурата по член 314 от ДФЕС. Според принципа на балансираност на бюджета общият размер на приходите трябва да е равен на общия размер на разходите (бюджетните кредити за плащания) за дадена финансова година.

Основните източници на финансиране на ЕС са приходите от собствени ресурси, които се допълват от други приходи. Съществуват три вида собствени ресурси: традиционните собствени ресурси (предимно митата), собственият ресурс на база данъка върху добавената стойност (ДДС) и собственият ресурс на база брутния национален доход (БНД). Другите приходи, произтичащи от дейностите на ЕС (напр. глобите в областта на конкуренцията), обикновено представляват по-малко от 10 % от общите приходи (като се игнорира еднократният ефект от оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС върху годишните отчети за 2020 г.). Общият размер на собствените ресурси, необходими за финансиране на бюджета, се определя, като от общия размер на разходите се извади общият размер на другите приходи.

Методи на управление

Бюджетът на ЕС се изпълнява посредством три метода на управление, които определят начина, по който средствата се изплащат и управляват:

Споделено управление: по-голямата част от бюджета (около 3/4 от него) се управлява посредством система на споделено управление от Комисията в сътрудничество с държавите членки, и по-конкретно в областта на структурните фондове и земеделието.

Пряко управление: Комисията също така управлява сама програми и може да делегира изпълнението на конкретни програми на изпълнителните агенции.

Непряко управление: решенията във връзка с разходите могат да се управляват и непряко чрез други органи в рамките на ЕС или извън него. Във Финансовия регламент и/или в споразуменията за финансов принос се определят необходимите механизми за контрол и докладване от страна на тези субекти и надзорът от страна на Комисията, когато задачите по изпълнението на бюджета са възложени на национални агенции, групата на Европейската инвестиционна банка, трети държави, международни организации (напр. Световната банка или ООН) и други субекти (напр. децентрализираните агенции на ЕС и съвместни предприятия).

Финансов регламент

Финансовият регламент (ФР) (19), приложим за общия бюджет, е основен акт в регулаторната структура на финансите на ЕС. В него се определят подробно финансовите правила, приложими за изпълнението на бюджета на ЕС, както и ролите на различните участници в осигуряването на това, че средствата се използват разумно и постига поставените цели.

8.2.   УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ

8.2.1.    Институционална структура

EС разполага с институционална рамка, която има за цел да насърчава неговите ценности, да преследва неговите цели, да служи на неговите интереси, на интересите на неговите граждани и на тези на държавите членки, както и да осигурява съгласуваност, ефективност и последователност на неговите политики и дейности. Организационната структура се състои от институции, агенции и други органи на ЕС, които са включени в консолидираните отчети на ЕС, доколкото са изпълнени критериите за консолидиране, определени във ФР и в приложимите счетоводни правила (вж. бележка 9 от консолидираните годишни отчети на ЕС за списъка на субектите, включени в обхвата на консолидацията).

Европейският парламент изпълнява, съвместно със Съвета, законодателни и бюджетни функции. Комисията се отчита политически пред Европейския парламент. Съветът също изпълнява функции, свързани с определяне на политиките и координиране, в рамките на общите политически насоки и приоритети на Съюза, определени от Европейския съвет.

Европейската комисия е изпълнителният орган на Европейския съюз. Тя допринася за постигането на общите интереси на Съюза и предприема подходящи инициативи за тази цел. Тя гарантира прилагането на Договорите и упражнява надзор върху прилагането на правото на Съюза от държавите членки под контрола на Съда на Европейския съюз. Тя изпълнява координационни, изпълнителни и управленски функции, изпълнява бюджета и управлява програмите.

Комисията изпълнява бюджета, до голяма степен в сътрудничество с държавите членки (20). Те гарантират съвместно, че бюджетните кредити се използват в съответствие с принципите на доброто финансово управление. Регламентите определят задълженията на държавите членки за контрол и одит, когато те участват в изпълнението на бюджета, както и отговорностите, които произтичат от тези задължения. Те определят също отговорностите и подробни правила за всяка от институциите на ЕС, що се отнася до нейните разходи.

8.2.2.    Управленска структура на Комисията

Механизмите на Комисията за управление и начинът, по който те гарантират, че Комисията функционира като модерна, отговорна и ориентирана към резултатите институция, са описани в Съобщение C(2020) 4240 от 24.6.2020 г. относно управлението в Европейската комисия.

Комисията изпълнява своите функции под ръководството на колегиума на членовете на Комисията, който определя приоритетите и носи цялата политическа отговорност за работата на Комисията. Като колегиум Комисията работи под политическото ръководство на своя председател, който представя целите, които възнамерява да преследва, под формата на политическите насоки на председателя. Председателят определя вътрешната организация на Комисията, като гарантира, че тя действа последователно, ефективно и като колегиален орган. Вътрешните договорености създават структура от солидни инструменти за контрол и управление, които позволяват на колегиума на членовете на Комисията да поеме политическа отговорност за работата на Комисията (21).

Колегиумът делегира оперативното изпълнение на бюджета и финансовото управление на генералните директори и ръководителите на служби, които ръководят административната структура на Комисията. Този децентрализиран подход създава административна култура, която насърчава служителите да поемат отговорност за дейностите, върху които имат контрол, и изисква от тях да предоставят увереност за дейностите, за които носят отговорност.

8.2.3.    Финансово управление на Комисията

В Комисията функциите и отговорностите в областта на финансовото управление са ясно определени (напр. във ФР и във Вътрешните правила (22)) и се прилагат по съответния начин. В качеството си на оправомощени разпоредители с бюджетни кредити генералните директори и ръководителите на служби в Комисията отговарят за доброто финансово управление на ресурсите на ЕС, за спазването на разпоредбите на Финансовия регламент, за управлението на риска и за изготвянето на подходяща рамка за вътрешен контрол.

Отговорността на разпоредителите с бюджетни кредити обхваща целия управленски процес — от определянето на това какво трябва да се направи, за да бъдат постигнати определените от институцията цели на политиката, до управлението на дейностите както от оперативна гледна точка, така и от гледна точка на доброто финансово управление. Задачите могат след това да бъдат вторично делегирани на директори, началници на отдели и други лица, които по този начин стават вторично оправомощени разпоредители с бюджетни кредити. Всеки оправомощен разпоредител с бюджетни кредити може да разчита на един или двама директори, отговарящи за управлението на риска и за вътрешния контрол, за да надзирава и наблюдава прилагането на системите за вътрешен контрол.

Централните служби на Комисията дават насоки и съвети и насърчават най-добрите практики, включително чрез дейността на Общия управителен съвет.

Съгласно ФР всеки разпоредител с бюджетни кредити трябва да изготвя годишен отчет за дейността (ГОД), в който се описват подробно постигнатите резултати, вътрешният контрол и дейностите по финансово управление през годината. ГОД съдържа декларация, че ресурсите са били използвани при съблюдаване на принципите на доброто финансово управление и че са осигурени процедури за контрол, които дават необходимите гаранции във връзка със законосъобразността и редовността на извършените операции. Годишният доклад за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС е основният инструмент, чрез който колегиумът на членовете на Комисията поема политическа отговорност за финансовото управление на бюджета на ЕС.

Счетоводителят на Комисията отговаря централно за управлението на касата, за процедурите по събиране на средства, за определянето на счетоводни правила въз основа на международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС), за утвърждаването на счетоводните системи и за изготвянето на годишните отчети на Комисията и на консолидираните годишни отчети на ЕС. Освен това счетоводителят трябва да подписва годишните отчети, като декларира, че те представят честно, във всички съществени аспекти, финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на Съюза. Годишните отчети се приемат от колегиума на членовете на Комисията. Счетоводителят е независима функция. Той носи голяма отговорност за финансовото отчитане в Комисията.

Вътрешният одитор на Комисията също е централизирана и независима функция. Той предоставя независими съвети, становища и препоръки във връзка с качеството и функционирането на системите за вътрешен контрол в Комисията, агенциите на ЕС и други автономни органи.

Комитетът за контрол на одитите гарантира независимостта на вътрешния одитор и следи качеството на дейността по вътрешен одит и последващите действия, предприети от службите на Комисията във връзка с препоръките от вътрешен и външен одит, както и с констатациите и препоръките на Европейската сметна палата, свързани с освобождаването от отговорност, относно надеждността на годишните консолидирани отчети на ЕС. Консултативната роля на комитета допринася за цялостното допълнително подобряване на ефективността и ефикасността на Комисията при постигането на нейните цели и улеснява надзора от страна на колегиума на комисарите върху ръководенето, управлението на риска и практиките за вътрешен контрол на Комисията.

8.2.4.    Външен одит и процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

В съответствие с принципите на доброто финансово управление средствата трябва да се управляват ефективно, ефикасно и икономично. Съществува рамка за отчетност, основана на подробно докладване, външен одит и политически контрол, която има за цел да предостави разумна увереност, че средствата на ЕС се изразходват по подходящ начин.

Всяка година Европейската сметна палата проверява надеждността на отчетите, дали всички приходи са получени и всички разходи са извършени законосъобразно и редовно, както и дали финансовото управление и качествените аспекти на бюджетирането, включително измерението на изпълнението, са били надеждни. Публикуването на годишния доклад на Европейската сметна палата е началото на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета. Одиторите изготвят и специални доклади относно конкретни разходи или области на политиката или относно бюджетни или управленски въпроси.

След препоръка на Съвета Европейският парламент взема решение дали да даде окончателното си одобрение, известно като „разрешение за освобождаване от отговорност“, за начина, по който Комисията е изпълнила бюджета на ЕС през дадена година. Годишната процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета гарантира, че Комисията носи политическа отговорност за изпълнението на бюджета на ЕС.

Решението относно освобождаването от отговорност се основава и на интегрираните отчети на Комисията за финансите и управленската отговорност, на изслушванията на членове на Комисията в Европейския парламент и на отговорите, дадени на писмени въпроси, отправени към Комисията.

БЕЛЕЖКА, СЪПЪТСТВАЩА КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ

Консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за 2020 г. са изготвени въз основа на информацията, предоставена от институциите и органите съгласно член 246, параграф 2 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз. С настоящото заявявам, че те бяха съставени в съответствие с дял XIII от този Финансов регламент и със счетоводните принципи, правила и методи, посочени в бележките към финансовите отчети.

От счетоводителите на тези институции и органи, които удостовериха нейната надеждност, получих цялата информация, необходима за изготвянето на отчетите, които показват активите и пасивите на Европейския съюз и изпълнението на бюджета.

С настоящото удостоверявам, че въз основа на тази информация и на проверките, които прецених за необходими, за да подпиша отчетите на Европейската комисия, имам разумна увереност, че отчетите представят честно, във всички съществени аспекти, финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на Европейския съюз.

Rosa ALDEA BUSQUETS

Счетоводител на Комисията

18 юни 2021 г.

КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ (1)

СЪДЪРЖАНИЕ

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС 35
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ 36
ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ 37
ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ 38
БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ 39

1.

ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ 39

2.

БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС 53

3.

БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ 91

4.

УСЛОВНИ ПАСИВИ И АКТИВИ 100

5.

БЮДЖЕТНИ И ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ 105

6.

УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК 110

7.

ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА 124

8.

СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС 126

9.

ОБХВАТ НА КОНСОЛИДАЦИЯТА 126

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

милиони евро

 

Бележка

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

НЕТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

 

Нематериални активи

2.1

620

515

Имоти, машини и съоръжения

2.2

11 682

11 380

Инвестиции, отчетени посредством метода на собствения капитал

2.3

588

591

Финансови активи

2.4

99 214

66 714

Предварително финансиране

2.5

34 519

26 240

Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна

2.6

45 813

3 607

 

 

192 434

109 047

ТЕКУЩИ АКТИВИ

 

 

 

Финансови активи

2.4

13 881

4 514

Предварително финансиране

2.5

28 229

25 206

Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна

2.6

28 681

20 367

Материални запаси

2.7

80

68

Пари и парични еквиваленти

2.8

16 742

19 745

 

 

87 613

69 900

ОБЩО АКТИВИ

 

280 047

178 947

НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

 

Пенсии и други доходи на наети лица

2.9

(116 020 )

(97 659 )

Провизии

2.10

(3 878 )

(3 707 )

Финансови пасиви

2.11

(84 399 )

(53 071 )

 

 

(204 297 )

(154 437 )

ТЕКУЩИ ПАСИВИ

 

 

 

Провизии

2.10

(1 527 )

(1 116 )

Финансови пасиви

2.11

(10 649 )

(1 446 )

Задължения

2.12

(32 408 )

(27 241 )

Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди

2.13

(64 584 )

(67 230 )

 

 

(109 167 )

(97 033 )

ОБЩО ПАСИВИ

 

(313 464 )

(251 470 )

НЕТНИ АКТИВИ

 

(33 418 )

(72 523 )

Резерви

2.14

5 062

5 037

Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки  (2)

2.15

(38 480 )

(77 560 )

НЕТНИ АКТИВИ

 

(33 418 )

(72 523 )

ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

милиони евро

 

Бележка

2020 г.

2019 г.

ПРИХОДИ

 

 

 

Приходи от операции без размяна

 

 

 

Ресурси от БНД

3.1

125 393

108 820

Традиционни собствени ресурси

3.2

19 559

21 235

Ресурси от ДДС

3.3

17 858

18 128

Глоби

3.4

452

4 291

Събиране на разходи

3.5

1 355

2 627

Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство

3.6

47 456

Други

3.7

7 116

2 072

 

 

219 190

157 174

 

 

 

 

Приходи от операции с размяна

 

 

 

Финансови приходи

3.8

3 434

1 817

Други

3.9

1 404

1 298

 

 

4 838

3 116

Общо приходи

 

224 028

160 289

РАЗХОДИ

 

 

 

Изпълнени от държавите членки

3.10

 

 

Европейски фонд за гарантиране на земеделието

 

(40 461 )

(43 951 )

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и други инструменти за развитие на селските райони

 

(14 467 )

(13 541 )

Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд

 

(41 118 )

(35 178 )

Европейски социален фонд

 

(13 677 )

(11 218 )

Други

 

(2 701 )

(2 608 )

Изпълнени от Комисията, изпълнителните агенции и доверителните фондове

3.11

(22 094 )

(18 942 )

Изпълнени от други агенции и органи на ЕС

3.12

(3 530 )

(3 131 )

Изпълнени от трети държави и международни организации

3.12

(4 178 )

(4 085 )

Изпълнени от други субекти

3.12

(3 257 )

(2 875 )

Разходи за персонал и за пенсии

3.13

(11 995 )

(11 613 )

Финансови разходи

3.14

(2 188 )

(1 491 )

Други разходи

3.15

(6 946 )

(6 862 )

Общо разходи

 

(166 612 )

(155 493 )

ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

 

57 416

4 796

ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

Финансов резултат за годината

57 416

4 796

Оперативни дейности

 

 

Амортизация на дълготрайни финансови активи

113

107

Амортизация

1 047

1 022

(Увеличение)/намаление на заемите

(40 624 )

1 255

(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране

(11 301 )

(1 472 )

(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна

(50 519 )

691

(Увеличение)/намаление на материалните запаси

(12)

5

Увеличение/(намаление) на задължението, свързано с пенсиите и другите доходи на наети лица

18 360

17 203

Увеличение/(намаление) на провизиите

581

693

Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви

40 531

(1 389 )

Увеличение/(намаление) на задълженията

5 166

(4 985 )

Увеличение/(намаление) на начислените разходи и приходите за бъдещи периоди

(2 645 )

4 041

Бюджетен излишък от предходната година, взет като непаричен приход

(3 218 )

(1 803 )

Преоценка на задължението, свързано с доходите на наети лица (непарично движение, което не е включено в отчета за финансовия резултат)

(15 155 )

(14 164 )

Други непарични движения

63

111

Инвестиционни дейности

 

 

(Увеличение)/намаление на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията

(1 566 )

(1 392 )

(Увеличение)/намаление на инвестициите, отчетени посредством метода на собствения капитал

3

(1)

(Увеличение)/намаление на финансовите активи, обявени за продажба

(1 180 )

(2 964 )

(Увеличение)/намаление на финансовите активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

(62)

(121)

НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ

(3 004 )

1 633

Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти

(3 004 )

1 633

Пари и парични еквиваленти в началото на годината

19 745

18 113

Пари и парични еквиваленти в края на годината

16 742

19 745

ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ

милиони евро

 

Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки Натрупан излишък/(дефицит)

Други резерви

Резерв по справедлива стойност

Нетни активи

САЛДО КЪМ 31.12.2018 г.

(66 424 )

4 730

231

(61 464 )

Движение на резерва на Гаранционния фонд

(21)

21

Движения на справедливата стойност

160

160

Преоценки на задълженията, свързани с доходите на наети лица

(14 164 )

(14 164 )

Други

56

(105)

(49)

Бюджетен резултат за 2018 г., предоставен на държавите членки

(1 803 )

(1 803 )

Финансов резултат за годината

4 796

4 796

САЛДО КЪМ 31.12.2019 г.

(77 560 )

4 646

391

(72 523 )

Движение на резерва на Гаранционния фонд

(173)

173

Движения на справедливата стойност

105

105

Преоценки на задълженията, свързани с доходите на наети лица

(15 155 )

(15 155 )

Други

210

(252)

(42)

Бюджетен резултат за 2019 г., предоставен на държавите членки

(3 218 )

(3 218 )

Финансов резултат за годината

57 416

57 416

САЛДО КЪМ 31.12.2020 г.

(38 480 )

4 566

496

(33 418 )

БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ

Следва да се отбележи, че в таблиците, които следват, сумите, отнасящи се до Обединеното кралство, все още са посочени в позицията „Държави членки“, тъй като, въпреки че Обединеното кралство напусна Съюза на 1 февруари 2020 г., по време на преходния период до 31 декември 2020 г. то продължи да има финансови отношения със Съюза, еквивалентни на тези на държава членка.

1.   ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ

1.1.   ПРАВНО ОСНОВАНИЕ И ПРАВИЛА ЗА СЧЕТОВОДНА ОТЧЕТНОСТ

Счетоводството на ЕС се води в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, наричан по-нататък „Финансовият регламент“ (ФР).

В съответствие с член 80 от Финансовия регламент ЕС изготвя своите финансови отчети въз основа на правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, които се основават на международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС). Тези счетоводни правила, приети от счетоводителя на Комисията, трябва да се прилагат от всички институции и органи на ЕС, попадащи в обхвата на консолидацията, за да се гарантира вътрешната съгласуваност на консолидираните отчети на ЕС.

Прилагане на нови и на изменени счетоводни правила на Европейския съюз (СПЕС)

Нови СПЕС, които са в сила за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2020 г.

Няма нови СПЕС, които да са влезли в сила за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2020 г.

Нови СПЕС, които са приети, но все още не са влезли в сила към 31 декември 2020 г.

На 17 декември 2020 г. счетоводителят на Европейската комисия прие преразгледаното СПЕС 11 „Финансови инструменти“, което е в сила за отчетните периоди, започващи на или след 1 януари 2021 г. Преразгледаното СПЕС 11 бе актуализирано в съответствие с новия МССПС 41 „Финансови инструменти“ и определя принципите за финансово отчитане на финансовите активи и финансовите пасиви, държани от субектите от ЕС.

Основните промени и очакваното им отражение върху отчетите на ЕС за 2021 г. са следните:

Нови принципи за класификация и оценяване на финансовите активи

Преразгледаното СПЕС 11 въвежда основан на принципите подход към класификацията на финансовите активи, който се основава на два критерия: модела на управление, който субектът прилага за управлението на финансовите си активи, и договорните характеристики на паричните потоци на тези активи. В зависимост от тези критерии финансовите активи се класифицират в категориите финансови активи по амортизирана стойност (AC), финансови активи по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал (ССНА) или финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка и дефицита (ССИД).

Финансовите активи с договорни условия, които представляват единствено главница и лихви, се класифицират или като AC (ако финансовият актив се държи в рамките на модел на управление, чиято цел е да се държат финансови активи с цел събиране на договорни парични потоци), или като ССНА (ако финансовият актив се държи в рамките на модел на управление, чиято цел се постига както чрез събиране на договорни парични потоци, така и чрез продажба на финансови активи). Финансовите активи, които не отговарят на критериите, за да бъдат класифицирани като AC или ССНА, по-конкретно финансовите активи, за които договорните парични потоци не представляват единствено главница и лихви или които се държат в рамките на други модели на управление, се класифицират като ССИД.

В съответствие с тези принципи в годишните отчети на ЕС за 2021 г. всички капиталови инвестиции, които понастоящем са класифицирани като „обявени за продажба“, ще бъдат прекласифицирани като ССИД. Очаква се и дълговите ценни книжа да бъдат прекласифицирани като ССИД, като се има предвид, че ЕС управлява тези портфейли от активи и оценява резултатите им на база справедлива стойност. Съответният резерв по справедлива стойност ще бъде предоставен на нетните активи.

Нов модел на обезценка

Докато настоящият модел на обезценка се основава на възникналите загуби, преразгледаното СПЕС 11 въвежда ориентиран към бъдещето модел на обезценка, основан на очакваните кредитни загуби, като се вземат предвид всички възможни случаи на неизпълнение и всички кредитни подобрения, които са неразделна част от договорните условия. Що се отнася до приложимия времеви хоризонт, прилага се поетапен подход: докато няма значително увеличение на кредитния риск, провизиите за обезценка се оценяват в размер, равен на очакваната кредитна загуба за 12 месеца (етап 1). При значително увеличение на кредитния риск (етап 2) и за финансовите активи с кредитна обезценка провизиите за обезценка са равни на очакваната кредитна загуба през целия живот. Новият модел на обезценка се прилага за всички финансови активи, оценени по AC или по ССНА, кредитните ангажименти и договорите за финансова гаранция.

Очаква се новият ориентиран към бъдещето модел на обезценка да доведе до признаване на допълнителни провизии за обезценка в годишните отчети на ЕС за 2021 г., по-специално във връзка със заемите за финансова помощ, предоставени на партньорски държави по програмата за МФП и програмата на Евратом.

Отчитане на финансовите гаранции

Съгласно настоящото СПЕС 11 повечето финансови гаранции — по-специално тези, предоставени без възнаграждение или срещу номинално възнаграждение — се отчитат в съответствие с принципите на СПЕС 10 „Провизии, условни пасиви и условни активи“, поради което или се признават като провизии, или се оповестяват като условни пасиви в зависимост от вероятността от загуба.

Според преразгледаното СПЕС 11 счетоводните изисквания за финансовите гаранции трябва да се прилагат за всички договори за финансова гаранция, които първоначално следва да бъдат признати или по справедлива стойност, или по очакваната кредитна загуба през целия живот, ако справедливата стойност не може да бъде определена по надежден начин. При последващо оценяване договорите за финансова гаранция следва да се оценяват по по-високата от следните стойности: i) размера на провизиите за загуби и ii) първоначално признатия размер минус, когато е уместно, натрупаната амортизация, призната в съответствие с принципите на СПЕС 4 „Приходи от операции с размяна“.

Вследствие на това в отчетите на ЕС за 2021 г. се очаква съществуващите договори за финансова гаранция да бъдат прекласифицирани от финансови провизии в категориите задължение по финансови гаранции и да бъдат преоценени на по-високата от следните стойности: очакваната кредитна загуба през целия живот и — ако е приложимо — сумата, първоначално призната като провизии минус натрупаната амортизация. Очаква се тази промяна да доведе до увеличаване на финансовите пасиви в счетоводния баланс, по-специално във връзка с гаранциите, предоставени на групата на ЕИБ в рамките на мандата за външно кредитиране.

Новите изисквания се прилагат със задна дата и при спазване на специфичните преходни разпоредби в преразгледаното СПЕС 11. По-специално не се изисква преизчисляване на сравнителните данни. Следователно въздействието на преоценките ще бъде признато в нетните активи към началната дата на прилагане на преразгледаното СПЕС 11.

1.2.   СЧЕТОВОДНИ ПРИНЦИПИ

Целта на финансовите отчети е да се предостави информация за финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на даден субект, която е полезна за широк кръг ползватели. За ЕС като публичноправен субект целите по-конкретно са да бъде предоставена информация, полезна при вземането на решения, и да бъде показана отчетността на субекта за ресурсите, които са му поверени. Настоящият документ е съставен с оглед на тези цели.

Общите съображения (или счетоводни принципи), които трябва да бъдат съблюдавани при съставянето на финансовите отчети, са посочени в счетоводно правило 1 „Финансови отчети“ на ЕС и са същите като описаните в МССПС 1: честно представяне, текущо начисляване, действащо предприятие, последователно представяне, същественост, агрегиране, прихващане и сравнителна информация.

Качествените характеристики на финансовото отчитане са релевантност, достоверно представяне (надеждност), разбираемост, навременност, сравнимост и проверимост.

1.3.   КОНСОЛИДАЦИЯ

Обхват на консолидацията

Консолидираните финансови отчети на ЕС включват всички важни контролирани субекти, съвместни договорености и асоциирани предприятия. Пълният списък на субектите, попадащи в обхвата на консолидацията, който понастоящем включва 52 контролирани субекта и 1 асоциирано предприятие, може да бъде намерен в бележка 9. Сред контролираните субекти са институциите на ЕС (включително Комисията, но без Европейската централна банка) и агенциите на ЕС (с изключение на тези от общата външна политика и политика на сигурност). Европейската общност за въглища и стомана в ликвидация (EОВС в ликв-я) също се счита за контролиран субект. Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е единственото асоциирано предприятие в ЕС.

Субектите, които попадат в обхвата на консолидацията, но са несъществени за консолидираните финансови отчети на ЕС като цяло, не е необходимо да бъдат консолидирани или отчетени чрез метода на собствения капитал, когато това ще доведе до прекомерни времеви или финансови разходи за ЕС. Тези субекти се наричат „несъществени субекти“ и са посочени отделно в бележка 9. През 2020 г. като несъществени субекти бяха определени 8 субекта.

Контролирани субекти

За да бъде определен обхватът на консолидацията, се прилага концепцията за контрол. Контролирани субекти са субектите, при които ЕС е изложен на различни ползи или има право на различни ползи от своето участие и има способността да повлияе на естеството и размера на тези ползи чрез властта си над другия субект. Тази власт трябва да е упражняема в настоящия момент и да е свързана със съответните дейности на предприятието. Контролираните субекти се консолидират изцяло. Консолидирането започва на първата дата, на която има наличие на контрол, и приключва, когато такъв контрол вече не съществува.

Най-често използваните показатели за контрол в рамките на ЕС са: създаване на субекта с учредителни договори или вторично законодателство, финансиране на субекта от бюджета на ЕС, наличие на право на глас в ръководните органи, одит от Европейската сметна палата и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета от Европейския парламент. Прави се индивидуална оценка на всеки субект, за да се прецени дали един или всички от изброените по-горе критерии са достатъчни, за да се породи контрол.

Всички съществени операции и салда между контролирани субекти на ЕС са изключени, докато нереализираните печалби и загуби от такива операции не са съществени и поради това не са изключени.

Съвместни договорености

Съвместната договореност e споразумение, върху което ЕС и една или повече страни упражняват съвместен контрол. Съвместният контрол е договореното споделяне на контрола върху дадена договореност посредством обвързваща договореност, който съществува само когато за вземането на решения, свързани със съответните дейности, се изисква единодушното съгласие на страните, които споделят контрола. Съвместните споразумения могат да бъдат съвместни предприятия или съвместни дейности. Съвместното предприятие представлява съвместна договореност, която е структуриранa чрез отделен механизъм и при която страните, които притежават съвместен контрол върху договореността, имат права върху нетните активи на договореността. Участията в съвместни предприятия се отчитат по метода на собствения капитал (вж. бележка 1.5.4). Съвместната дейност представлява съвместна договореност, при която страните, които притежават съвместен контрол върху договореностите, имат права върху активите и задължения по отношение на пасивите на договореността. Участията в съвместни дейности се отчитат чрез признаване във финансовите отчети на ЕС на неговите активи и пасиви, приходи и разходи, както и на неговия дял от съвместно държаните или възникнали активи, пасиви, приходи и разходи.

Асоциирани предприятия

Асоциираните предприятия са субекти, върху които ЕС има, пряко или непряко, значително влияние, но не и изключителен или съвместен контрол. Приема се, че съществува значително влияние, ако ЕС държи пряко или непряко 20 % или повече от правата на глас. Участията в асоциирани предприятия се отчитат по метода на собствения капитал (вж. бележка 1.5.4).

Неконсолидирани субекти, чиито средства се управляват от Комисията

Средствата на общата здравноосигурителна схема за служителите на ЕС, на Европейския фонд за развитие и на Гаранционния фонд за участниците се управляват от Комисията от името на тези субекти. Тъй като обаче тези субекти не се контролират от ЕС, те не се консолидират в неговите финансови отчети.

1.4.   БАЗА ЗА ИЗГОТВЯНЕТО

Финансовите отчети се представят ежегодно. Счетоводната година започва на 1 януари и приключва на 31 декември.

1.4.1.    Валута и база за конвертиране

Работна и отчетна валута

Освен когато е посочено друго, финансовите отчети са представени в милиони евро — работната валута на ЕС.

Операции и салда

Операциите в чуждестранна валута се конвертират в евро, като се използва обменният курс, преобладаващ към датaтa на операциите. Печалбите и загубите от курсови разлики, произтичащи от уреждането на операции в чуждестранна валута и от повторното конвертиране на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута по обменните курсове в края на годината, се признават в отчета за финансовия резултат. Разликите от конвертиране за непаричните финансови инструменти, класифицирани като финансови активи, обявени за продажба, се включват в резерва по справедлива стойност.

Различни методи за конвертиране се прилагат за имотите, машините и съоръженията и за нематериалните активи, които запазват стойността си в евро при курса, който се е прилагал към датата, на която са закупени.

Салдата в края на годината на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута се конвертират в евро въз основа на обменните курсове на Европейската централна банка, прилагани на 31 декември:

Обменни курсове спрямо еврото

Валута

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Валута

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

BGN

1,9558

1,9558

PLN

4,5597

4,2568

CZK

26,2420

25,4080

RON

4,8683

4,783

DKK

7,4409

7,4715

SEK

10,0343

10,4468

GBP

0,8990

0,8508

CHF

1,0802

1,0854

HRK

7,5519

7,4395

JPY

126,4900

121,9400

HUF

363,8900

330,5300

USD

1,2271

1,1234

1.4.2.    Използване на приблизителни оценки

В съответствие с МССПС и общоприетите счетоводни принципи финансовите отчети по необходимост включват суми, основани на приблизителни оценки и предположения на ръководителите, основаващи се на най-надеждната налична информация. Съществените приблизителни оценки включват, без да са ограничени до това: сумите за задълженията, свързани с доходите на наети лица, финансовия риск по вземанията и сумите, оповестени в бележките във връзка с финансовите инструменти, начислените приходи и разходи, провизиите, степента на обезценка на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията, нетната реализируема стойност на материалните запаси, условните активи и условните пасиви. Действителните резултати могат да се различават от тези приблизителни оценки. Промените в приблизителните оценки се отразяват през периода, в който те стават известни, ако промяната засяга само периода, или се отразяват през този период и бъдещи периоди, ако промяната засяга и този период, и бъдещи периоди.

1.5.   СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

1.5.1.    Нематериални активи

Нематериалният актив е разграничим непаричен актив без физическа субстанция. Даден актив е разграничим, ако е или отделим (т.е. може да бъде отделен или разделен от субекта, напр. чрез продажба, прехвърляне, лицензиране, отдаване под наем или размяна, самостоятелно или заедно със съответен договор, разграничим актив или пасив, независимо дали субектът възнамерява да направи това), или произтича от обвързващи договорености (включително права от договори или други законни права), независимо дали тези права са прехвърляеми или отделими от субекта или от други права и задължения).

Придобитите нематериални активи се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Вътрешно разработените нематериални активи се капитализират, когато съответните критерии на правилата за счетоводна отчетност на ЕС бъдат изпълнени и разходите са свързани единствено с етапа на разработка на актива. Капитализируемите разходи включват всички разходи, които могат директно да се припишат и които са необходими за създаването, произвеждането и подготвянето на актива за работа по предвидения от ръководството начин. Разходите, свързани с научноизследователски дейности, некапитализируемите разходи по разработката и разходите за поддръжка се признават като разходи в момента на възникването си.

Нематериалните активи се амортизират по линейния метод през очаквания си полезен живот (от 3 до 11 години). Очакваният полезен живот на нематериалните активи зависи от специфичния им икономически живот или от правния им живот, който се определя от споразумение.

1.5.2.    Имоти, машини и съоръжения

Всички имоти, машини и съоръжения се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Стойността включва разходите, които могат директно да се припишат на придобиването, създаването или прехвърлянето на актива.

Последващите разходи се включват в балансовата стойност на актива или се признават като отделен актив, както е уместно, единствено когато е вероятно бъдещите икономически ползи или потенциалът за предоставяне на услуга, свързани с актива, да са по посока на ЕС и стойността на актива може да бъде надеждно оценена. Разходите за ремонт и поддръжка се включват в отчета за финансовия резултат през финансовия период, през който са били извършени.

Земята не се амортизира, тъй като се счита, че има безкраен полезен живот. Активите в процес на изграждане не се амортизират, тъй като тези активи все още не са на разположение за употреба. Амортизацията на другите активи се изчислява чрез линейния метод, за да бъде разпределена тяхната стойност минус остатъчната им стойност през очаквания им полезен живот, както следва:

Вид актив

Норма на линейна амортизация

Сгради

от 4 % до 10 %

Космически активи

от 8 % до 25 %

Машини и съоръжения

от 10 % до 25 %

Обзавеждане и превозни средства

от 10 % до 25 %

Компютърен хардуер

от 25 % до 33 %

Други

от 10 % до 33 %

Печалбите и загубите от намаленията на активи се определят чрез сравняване на приходите минус разходите по продажбата с балансовата стойност на актива, от който институцията се освобождава, и се включват в отчета за финансовия резултат.

Лизинг

Лизингът е споразумение, по силата на което лизингодателят предоставя на лизингополучателя — срещу еднократно плащане или серия от плащания — правото да използва актив за договорен срок. Лизингите се класифицират като финансови лизинги или като оперативни лизинги.

Финансовите лизинги представляват лизинги, при които по същество всички рискове и ползи, произтичащи от собствеността, се прехвърлят на лизингополучателя. При сключване на финансов лизинг като лизингополучател активите, придобити съгласно финансовия лизинг, се признават като активи, а свързаните с тях лизингови задължения се признават като пасиви, считано от началото на срока на лизинга. Активите и пасивите се признават в размер, равен на справедливата стойност на наетата собственост или, ако е по-ниска, настоящата стойност на минималните лизингови плащания, всяка от които е определена в началото на лизинга. През срока на лизинга активите, държани чрез финансов лизинг, се амортизират през по-краткия от следните периоди — полезния живот на актива и срока на лизинга. Минималните лизингови плащания се разпределят между финансовия разход (лихвата) и намаляването на оставащия пасив (главницата). Финансовият разход се разпределя за всеки период по време на срока на лизинга така, че да се получи постоянна периодична лихва за оставащата част от пасива, който се представя като текущ/нетекущ, в зависимост от случая. Условните наеми се начисляват като разход през периода, в който са извършени.

Оперативният лизинг е лизинг, различен от финансовия, т.е. лизинг, при който лизингодателят запазва по същество всички рискове и ползи, произтичащи от собствеността върху даден актив. При сключване на оперативен лизинг като лизингополучател плащанията по оперативния лизинг се признават като разход в отчета за финансовия резултат по линейния метод през срока на лизинга, като в отчета за финансовото състояние не се посочват нито лизингов актив, нито лизингов пасив.

1.5.3.    Обезценка на нефинансови активи

Обезценката представлява загуба на бъдещи икономически ползи или потенциал за услуга на даден актив, в допълнение към систематичното признаване на загубата на бъдещи икономически ползи или потенциал за услуга на актива чрез амортизация (ако е приложимо). Активите, имащи безкраен полезен живот, не подлежат на амортизация и се проверяват всяка година за обезценка. Активите, които подлежат на амортизация, се проверяват за обезценка, когато към отчетната дата има признаци, че даден актив може да се е обезценил. Загуба от обезценка се признава за сумата, с която балансовата стойност на актива надвишава възстановимата му стойност (на ползване). Възстановимата стойност (на ползване) е по-високата от следните две стойности — справедливата стойност на актива, намалена с разходите по продажбата му, и стойността му в употреба.

Остатъчната стойност и полезният живот на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията се преразглеждат и ако е необходимо, се коригират поне веднъж годишно. Ако основанията за обезценки, признати през предходни години, вече не са валидни, загубите от обезценка съответно се сторнират.

1.5.4.    Инвестиции, отчетени по метода на собствения капитал

Участия в асоциирани предприятия и в съвместни предприятия

Инвестициите, отчетени по метода на собствения капитал, първоначално се признават по себестойност, като първоначалната балансова стойност впоследствие се увеличава или намалява, за да се признаят допълнителните приноси, делът на ЕС от излишъка или дефицита на предприятието, в което е инвестирано, обезценките и дивидентите. Първоначалният разход заедно с всички движения дава балансовата стойност на инвестицията във финансовите отчети към датата на счетоводния баланс. Делът на ЕС от излишъка или дефицита на предприятието, в което е инвестирано, се признава в отчета за финансовия резултат, а делът му от движенията на собствения капитал на предприятието, в което е инвестирано, се признава в резервите при нетните активи. Доходите, получени от инвестицията, намаляват балансовата стойност на актива.

Ако делът на ЕС от дефицита на инвестиция, отчитана по метода на собствения капитал, е равен на дела му от инвестицията или превишава този дял, ЕС спира да признава дела си от следващите загуби („непризнати загуби“). След като делът на ЕС бъде намален до нула, допълнителните загуби се отчитат и се признава пасив само до размера, за който ЕС има правно или конструктивно задължение или е извършил плащания от името на субекта.

Ако има признаци за обезценка, трябва да се направи намаление до по-ниската възстановима стойност. Възстановимата стойност се определя, както е описано в бележка 1.5.3. Ако след време причината за обезценката спре да бъде валидна, загубата от обезценка се сторнира до балансовата стойност, която щеше да бъде определена, ако не беше призната загуба от обезценка.

В случаите, когато ЕС държи 20 % или повече от фонд за инвестиционен капитал, той не се стреми да упражнява значително влияние. Поради това тези фондове се третират като финансови инструменти и се категоризират като финансови активи, обявени за продажба.

Асоциираните и съвместните предприятия, класифицирани като несъществени субекти (вж. бележка 1.3), не се отчитат по метода на собствения капитал. Приносът на ЕС към тези субекти се отчита като разход за периода.

1.5.5.    Финансови активи

Класификация

ЕС класифицира финансовите си активи в категориите „финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“, „заеми и вземания“, „инвестиции, държани до падеж“ и „финансови активи, обявени за продажба“. Класификацията на финансовите инструменти се определя при първоначалното им признаване и се преоценява към датата на всеки счетоводен баланс.

i)   Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

Финансов актив се класифицира в категорията „справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“, ако е придобит главно с цел да бъде продаден в краткосрочен план или ако е посочен като такъв от субекта. Деривативите също се посочват в тази категория. Активите в тази категория се класифицират като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани в срок от 12 месеца от датата на счетоводния баланс.

ii)   Заеми и вземания

Заемите и вземанията са недеривативни финансови активи с фиксирани или определими плащания, които не се котират на активен пазар. Те възникват, когато ЕС предоставя пари, стоки или услуги пряко на длъжник без намерение да търгува с вземането или когато ЕС встъпва в правата на първоначалния заемодател след плащане, направено от ЕС по договор за гаранция. Плащанията, които стават дължими в срок от 12 месеца от датата на счетоводния баланс, се класифицират като текущи активи. Плащанията, които стават дължими след 12 месеца от датата на счетоводния баланс, се класифицират като нетекущи активи. Заемите и вземанията включват срочните депозити с първоначален срок от над три месеца.

iii)   Инвестиции, държани до падеж

Инвестициите, държани до падеж, представляват недеривативни финансови активи с фиксирани или определими плащания и фиксиран падеж, които ЕС има категоричното намерение и възможност да държи до падеж. През тази финансова година ЕС не държа инвестиции в тази категория.

iv)   Финансови активи, обявени за продажба

Обявените за продажба финансови активи са недеривативни инструменти, които или се посочват в тази категория, или не се класифицират в никоя от другите категории. Те се класифицират или като текущи, или като нетекущи активи в зависимост от периода от време, през който ЕС очаква да ги държи. Инвестициите в субекти, които не са консолидирани и не се отчитат по метода на собствения капитал, и другите инвестиции от капиталов вид (напр. операциите с рисков капитал), също се класифицират като финансови активи, обявени за продажба.

Първоначално признаване и оценяване

Покупките и продажбите на финансови активи, класифицирани като „по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“, „държани до падеж“ или „обявени за продажба“, се признават на тяхната дата на търгуване — датата, на която ЕС поема задължение да закупи или продаде актива. Паричните еквиваленти и заемите се признават, когато паричните средства бъдат вложени във финансова институция или отпуснати на заемополучателите. Финансовите инструменти първоначално се признават по справедлива стойност. Трансакционните разходи за всички финансови активи, които не са отчетени по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, се добавят към справедливата стойност при първоначалното признаване. Финансовите активи, отчетени по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, първоначално се признават по справедлива стойност, а трансакционните разходи се вписват като разход в отчета за финансовия резултат.

Справедливата стойност на финансов актив при първоначалното признаване обикновено е цената на сделката (т.е. справедливата стойност на полученото възнаграждение), освен ако справедливата стойност на този инструмент се доказва чрез сравняване с други наблюдаеми текущи пазарни сделки със същия инструмент или въз основа на техника за оценяване, чиито променливи включват само данни от наблюдаеми пазари (напр. при някои договори за деривативи). Въпреки това, когато бъде отпуснат дългосрочен безлихвен заем или дългосрочен заем, чиято лихва е под пазарните условия, неговата справедлива стойност може да бъде оценена като настоящата стойност на всички бъдещи парични постъпления, дисконтирани посредством преобладаващия пазарен лихвен процент за подобен инструмент с подобен кредитен рейтинг.

Отпуснатите заеми се оценяват по номиналната им стойност, която се счита за справедливата стойност на заема. Обяснението за това е следното:

„Пазарната среда“ за отпускане на заеми от ЕС е много специфична и различна от капиталовия пазар, използван за емитиране на корпоративни или държавни облигации. Тъй като заемодателите на тези пазари имат възможността да изберат алтернативни инвестиции, тази възможност се отчита в пазарните цени. Тази възможност за алтернативни инвестиции обаче не съществува за ЕС, който няма право да инвестира пари на капиталовите пазари. Той само взема средства назаем с цел отпускане на заеми при същия лихвен процент. Това означава, че за взетите назаем суми ЕС не разполага с алтернативен вариант за отпускане на заеми или за инвестиране. Ето защо не съществува алтернативен разход и следователно не съществува база за сравнение с пазарните проценти. Всъщност самата операция на ЕС по отпускане на заем представлява пазарът. По същество, тъй като алтернативният разход „вариант“ не важи, пазарната цена не отразява справедливо същността на операциите на ЕС по отпускане на заеми. Поради това не е подходящо справедливата стойност на отпускането на заеми от страна на ЕС да се определя с упоменаване на корпоративни или държавни облигации.

Освен това, тъй като няма активен пазар или подобни операции, с които да се направи сравнение, лихвеният процент, който ЕС трябва да използва за определяне на справедливата стойност на своите операции по отпускане на заеми в рамките на ЕМФС, за подпомагане на ПБ и други такива заеми, следва да бъде дължимият лихвен процент.

Освен това за тези заеми има компенсиращи ефекти между отпуснатите и получените заеми поради техния реципрочен характер („бек-ту-бек“). Поради това ефективната лихва за отпуснатия заем е равна на ефективната лихва за свързаните с него получени заеми. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.

Финансовите инструменти се отписват, когато правата за получаване на парични потоци от инвестициите са изтекли или ЕС по същество е прехвърлил всички рискове и ползи от собствеността на друга страна.

Последващо оценяване

а)

Финансовите активи, отчетени по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност на категорията „финансови инструменти по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“, се включват в отчета за финансовия резултат през периода, в който възникват.

б)

Заемите и вземанията се отчитат по амортизирана стойност чрез метода на ефективната лихва. В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, същата ефективна лихва се прилага както за отпуснатите, така и за получените заеми, тъй като тези отпуснати заеми имат характеристиките на операции от вида „бек-ту-бек“ (back-to-back) и разликите между условията за отпускане и получаване на заем и между размера на отпуснатите и получените заеми не са съществени. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.

в)

Активите, държани до падеж, се отчитат по амортизирана стойност чрез метода на ефективната лихва. Понастоящем ЕС не държи инвестиции, държани до падеж.

г)

Финансовите активи, обявени за продажба, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност на финансовите активи, обявени за продажба, се признават в резерва по справедлива стойност, с изключение на разликите от конвертиране на паричните активи, които се признават в отчета за финансовия резултат. Когато активи, класифицирани като финансови активи, обявени за продажба, бъдат отписани или се обезценят, кумулативните корекции на справедливата стойност, които преди са били признати в резерва по справедлива стойност, се признават в отчета за финансовия резултат. Лихвата по финансовите активи, обявени за продажба, изчислена по метода на ефективната лихва, се признава в отчета за финансовия резултат. Дивидентите от капиталови инструменти, обявени за продажба, се признават, когато бъде установено правото на ЕС да получи плащането.

Справедливата стойност на инвестициите, котирани на активни пазари, се основава на текущите цени „купува“. Ако пазарът за даден финансов актив не е активен (и за нерегистрирани на борсата ценни книжа и извънборсови деривативи), ЕС определя справедлива стойност с помощта на техники за оценяване. Те включват използването на скорошни операции между несвързани страни, отнасяне към други инструменти, които по същество са същите, анализ на дисконтирания паричен поток, модели на ценообразуване на опции и други техники за оценяване, обикновено използвани от участниците на пазара.

Инвестициите във фондове за рисков капитал, които са класифицирани като финансови активи, обявени за продажба, и които нямат котирана пазарна цена на активен пазар, се оценяват по нетната стойност на активите, която може да им бъде приписана и която се счита за еквивалент на справедливата им стойност.

Когато справедливата стойност на инвестициите в капиталови инструменти, които нямат посочена пазарна цена на активен пазар, не може да бъде оценена по надежден начин, тези инвестиции се оценяват по себестойност минус загубите от обезценка.

Обезценка на финансови активи

Финансов актив се е обезценил и се признава загуба, ако и само тогава, когато съществува обективно доказателство за обезценка в резултат на едно или повече събития, настъпили след първоначалното признаване на актива, и това събитие (или събития), което води до загуба, има измеримо по надежден начин въздействие върху очакваните бъдещи парични потоци по финансовия актив. Към датата на всяко отчитане ЕС преценява дали има обективни доказателства, че даден финансов актив се е обезценил.

а)   Активи, отчетени по амортизирана стойност

Ако има обективно доказателство, че е възникнала загуба от обезценка по заеми и вземания или по инвестиции, държани до падеж, които са отчетени по амортизирана стойност, размерът на загубата се оценява като разликата между балансовата стойност на актива и настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци (като се изключват бъдещите кредитни загуби, които не са възникнали), дисконтирани по първоначалния ефективен лихвен процент на финансовия актив. Балансовата стойност на актива се намалява и стойността на загубата се признава в отчета за финансовия резултат. Ако заем или инвестиция, държана до падеж, има променлив лихвен процент, дисконтовият процент за оценяване на всяка загуба от обезценка е текущият ефективен лихвен процент, определен съгласно договора. Изчисляването на настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци по обезпечен финансов актив отразява паричните потоци, които могат да произтекат от конфискацията, минус разходите по придобиването и продажбата на обезпечението, без значение дали конфискацията е вероятна или не. Ако в следващ период размерът на загубата от обезценка намалее и намалението може обективно да бъде свързано със събитие, настъпило след като обезценката е била призната, признатата преди това загуба от обезценка се сторнира чрез отчета за финансовия резултат.

б)   Активи, отчетени по справедлива стойност

В случай на капиталови инвестиции, класифицирани като финансови активи, обявени за продажба, при определяне на това дали ценните книжа са се обезценили се взема предвид значителният или постоянен (продължителен) спад в справедливата стойност на ценната книга под нейната себестойност. Ако съществува такова доказателство за финансови активи, обявени за продажба, кумулативната загуба — оценявана като разликата между цената на придобиване и текущата справедлива стойност, минус загубите от обезценка по този финансов актив, вече признати в отчета за финансовия резултат — се отстранява от резервите и се признава в отчета за финансовия резултат. Признатите в отчета за финансовия резултат загуби от обезценка на капиталовите инструменти не се сторнират чрез отчета за финансовия резултат. Ако през следващ период справедливата стойност на дългов инструмент, класифициран като финансов актив, обявен за продажба, нарасне и нарастването може обективно да бъде свързано със събитие, настъпило след признаването на загубата от обезценка, загубата от обезценка се сторнира чрез отчета за финансовия резултат.

1.5.6.    Материални запаси

Материалните запаси се посочват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и нетната реализируема стойност. Себестойността се определя посредством метода първа входяща, първа изходяща (FIFO). Себестойността на завършените стоки и на започнатата работа включва суровините, прекия труд, другите разходи, които могат директно да им се припишат, и свързаните с производството режийни разходи (въз основа на обичайния работен капацитет). Нетната реализируема стойност е очакваната продажна цена в нормалния ход на дейността минус разходите по завършване и продажба. Когато материалните запаси са държани за дистрибуция без разход или при номинален разход, те се оценяват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и текущата възстановителна стойност. Текущата възстановителна стойност е разходът, който ЕС би направил, за да придобие актива на отчетната дата.

1.5.7.    Суми по предварително финансиране

Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период от време, определен в конкретния договор, решение, споразумение или основен правен акт. Наличните средства, или авансът, се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат. Ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне предварителното финансиране на ЕС. Тъй като ЕС запазва контрола върху предварителното финансиране и има право да му бъде върната недопустимата част, сумата се представя като актив.

Първоначално предварителното финансиране се признава в счетоводния баланс, когато средствата бъдат прехвърлени на получателя. То се оценява по стойността на даденото възнаграждение. През следващите периоди предварителното финансиране се оценява по стойността, първоначално призната в счетоводния баланс, минус допустимите разходи (включително прогнозните суми, когато е необходимо), направени през периода.

Лихвата по предварителното финансиране се признава в момента на начисляването ѝ в съответствие с разпоредбите на съответното споразумение. В края на годината се прави приблизителна оценка на начислените приходи от лихви въз основа на най-надеждната информация и тази оценка се включва в счетоводния баланс.

Другите авансови средства, предоставени на държавите членки, които произхождат от възстановяването от страна на ЕС на суми, платени авансово от държавите членки на техните бенефициери (включително финансовите инструменти под режим споделено управление), се признават като активи и се представят в позицията за предварителното финансиране. Другите авансови средства, предоставени на държавите членки, впоследствие се оценяват по стойността, първоначално призната в счетоводния баланс, минус най-точната оценка на допустимите разходи, направени от крайните бенефициери, изчислена въз основа на разумни предположения, които могат да бъдат подкрепени.

Средствата, отпуснати за доверителните фондове на ЕС, които не са консолидирани в Европейската комисия, или за други неконсолидирани субекти, се класифицират като предварително финансиране, тъй като целта им е да осигурят налични средства на доверителния фонд, за да може той да финансира конкретни действия, които са определени в целите на доверителния фонд. Средствата от ЕС за доверителните фондове се оценяват по първоначалната стойност на финансовия принос на ЕС минус допустимите разходи, включително прогнозните суми, когато е необходимо, направени от доверителния фонд през отчетния период и отнесени към финансовия принос на ЕС съгласно съответното споразумение.

1.5.8.    Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна

Съгласно счетоводните правила на ЕС операциите с размяна и операциите без размяна се представят отделно. За да се разграничат двете категории, терминът „вземания“ е запазен за операциите с размяна, а за операциите без размяна, т.е. когато ЕС получава стойност от друг субект, без да дава директно приблизително същата стойност в замяна, се използва терминът „средства, подлежащи на събиране“ (напр. средствата, които държавите членки трябва да предоставят във връзка със собствените ресурси).

Вземанията от операции с размяна отговарят на определението за финансови инструменти и поради това се класифицират като заеми и вземания и се оценяват по съответния начин (вж. бележка 1.5.5). Оповестените данни в бележките за финансовите инструменти във връзка с вземанията от операции с размяна включват начислените приходи и разходите за бъдещи периоди от операции с размяна, тъй като те не са съществени. Прави се общо намаление въз основа на опит от миналото за неизпълнените нареждания за събиране на вземания, които не подлежат на специфично намаление.

Средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна се отчитат по справедлива стойност към датата на придобиване (коригирана с лихвите и глобите) минус намалението за обезценка. Намаление за обезценка на средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна се установява, когато има обективно доказателство, че ЕС няма да може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните срокове, предвидени за средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна. Размерът на намалението е разликата между балансовата стойност на актива и възстановимата стойност. Стойността на намалението се признава в отчета за финансовия резултат. Прави се и общо намаление, въз основа на опит от миналото, за неизпълнените нареждания за събиране на вземания, които не подлежат на специфично намаление. Вж. бележка 1.5.14 относно третирането на начислените приходи към края на годината. Сумите, посочени и оповестени като средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна, не са финансови инструменти, тъй като не са следствие от договор, който ще доведе до финансово задължение или капиталов инструмент. При все това, когато е целесъобразно, в бележките към финансовите отчети средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна са оповестени заедно с вземанията от операции с размяна.

1.5.9.    Пари и парични еквиваленти

Парите и паричните еквиваленти представляват финансови инструменти и включват парите в брой, депозитите по разплащателни или краткосрочни спестовни сметки в банки и другите краткосрочни високоликвидни инвестиции с първоначален срок от три месеца или под три месеца.

1.5.10.    Доходи на наети лица

ЕС предоставя на служителите набор от доходи (възнаграждения и социална сигурност). За счетоводни цели те трябва да бъдат класифицирани като краткосрочни доходи и доходи след напускане.

Краткосрочни доходи на наети лица

Краткосрочните доходи на наети лица са доходите, които трябва да бъдат изплатени, преди да са изтекли дванадесет месеца след края на отчетния период, през който служителите са предоставили услугата. Такива доходи са например заплатите, годишният отпуск и платените отпуски по болест, както и други краткосрочни надбавки. Краткосрочните доходи на наети лица се признават като разход, когато свързаната с тях услуга бъде предоставена. Задължение за сумата, която се очаква да бъде платена, се признава, ако ЕС има настоящо правно или конструктивно задължение да плати в резултат на минала услуга, предоставена от служителя, и задължението може надеждно да бъде оценено.

Доходи след напускане

ЕС предоставя на служителите редица доходи след напускане, които включват пенсии за прослужено време, за инвалидност и за преживяло лице, предоставяни по линия на пенсионноосигурителната схема на европейските длъжностни лица (ПСЕДЛ), както и медицинска застраховка, предоставяна по линия на общата здравноосигурителна схема (ОЗОС) (вж. бележка 2.9). Тези доходи се предоставят по линия на единен план — макар и разделен на две схеми — и трябва да се третират по сходен начин, за да се представи честно положението и да се отрази икономическата реалност:

i.

Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица (ПСЕДЛ): Доходите, предоставяни по тази теоретично финансирана (3) схема, са свързани със старшинството, наличието на инвалидност и факта, че лице е преживяло смъртта на друго лице, както и със семейните надбавки, смъртта преди пенсиониране на служителите, които работят или са работили в институциите, агенциите и други органи на ЕС или са лица, преживели починали длъжностни лица или пенсионери. Една трета от очакваната стойност на тези доходи се финансира чрез удръжки от заплатите на служителите.

ii.

Обща здравноосигурителна схема (ОЗОС): По тази схема ЕС предоставя здравно осигуряване за служителите на Европейската комисия, институциите, агенциите и други органи на ЕС чрез възстановяване на медицинските разходи. Доходите, изплащани на „неактивните лица“ в тази схема (т.е. пенсионери, сираци и т.н.), се класифицират като доходи след напускане.

ЕС предоставя също доходи след напускане на членовете на институциите на ЕС посредством отделни пенсионноосигурителни схеми. Те са посочени в позицията „Други схеми за доходи след пенсиониране“. По тези схеми ЕС предоставя пенсионни доходи на членовете на Комисията, Съда и Общия съд, Сметната палата, Съвета, Европейския парламент, Омбудсмана, Надзорния орган по защита на данните и Съда на публичната служба. ЕС предоставя здравно осигуряване на членовете на институциите на ЕС чрез ОЗОС.

Упоменатите по-горе доходи след напускане представляват задължения на ЕС за изплащане на дефинирани доходи и се изчисляват към всяка отчетна дата чрез оценяване на размера на бъдещите доходи, които служителите са спечелили през текущия и предходните периоди, като тази сума се дисконтира и се приспада справедливата стойност на активите на плана. Задължението за изплащане на дефинирани доходи се изчислява ежегодно, като се използва кредитният метод на прогнозираните единици. Настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи се определя чрез дисконтиране на очакваните бъдещи изходящи парични потоци, като се използват лихвени проценти на държавни облигации във валутата, в която ще се изплащат доходите, и които имат падежни срокове, приблизително отговарящи на сроковете на съответното пенсионно задължение.

Доходите след напускане, предоставяни на служителите на ЕС, са включени в единен план, обхващащ както пенсионноосигурителна схема (ПСЕДЛ), така и здравноосигурителна схема (ОЗОС), като правото на осигуряване по ОЗОС зависи от това дали е придобито право на осигуряване по ПСЕДЛ. Съгласно условията на този единен план, както е посочено в Правилника за персонала, някои права, като например правото на отложена и намалена пенсия по ПСЕДЛ, се придобиват след 10 години трудов стаж. При все това правата, придобити по единния план чрез последващия трудов стаж на служителя, са съществено по-високи от първоначалните права, както е видно от следващите ежегодно начислявани пенсионни права.

Поради това, за да се онагледи икономическата същност на операцията, изисквана от свързаната с достоверното представяне качествена характеристика на финансовото отчитане, съгласно СПЕС 1 и концептуалната рамка на МССПС, направените разходи за трудов стаж се начисляват по линейния метод през прогнозния период на активна служба на служителя, т.е. периода от датата, от която трудовият стаж на служителя води за първи път до доходи по плана (независимо от това дали доходите зависят от допълнителен трудов стаж), до датата, на която следващият трудов стаж на служителя не води до допълнителни доходи със съществен размер по плана, с изключение на следващите повишения на заплатата. Този подход се прилага последователно по отношение на доходите, предвидени в единния план.

Преоценките на нетното задължение за изплащане на дефинирани доходи включват актюерските печалби и загуби и възвръщаемостта на активите на плана и се признават незабавно в нетните активи.

ЕС признава нетните разходи за (приходи от) лихви и други разходи, свързани с плановете за дефинирани доходи, в отчета за финансовия резултат в позицията „Разходи за персонал и за пенсии“.

Когато предоставяните доходи бъдат променени или намалени, произтичащата от това промяна на доходите, отнасяща се до минал трудов стаж, или печалбата или загубата от намалението се признават незабавно в отчета за финансовия резултат. Печалбите и загубите от уреждането на задължението се признават при неговото извършване. Разходите за минал трудов стаж се признават незабавно в отчета за финансовия резултат, освен когато промените зависят от това служителите да останат на служба за определен период от време.

1.5.11.    Провизии

Провизиите се признават, когато ЕС има настоящо правно или конструктивно задължение към трети страни в резултат на минали събития, когато е по-вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси за уреждане на задължението и когато сумата може да бъде надеждно оценена. Провизии не се признават за бъдещи оперативни загуби. Размерът на провизията е най-точната оценка на разходите, които се очаква да бъдат необходими за погасяване на настоящото задължение към отчетната дата. Когато провизията включва голям брой позиции, задължението се оценява, като бъдат претеглени всички възможни резултати чрез свързаните с тях вероятности (метод на очакваната стойност).

Провизиите за обременяващи договори се оценяват по настоящата стойност на по-ниския от следните два вида разходи: очакваните разходи за прекратяване на договора и очакваните нетни разходи за продължаване на изпълнението му.

1.5.12.    Финансови пасиви

Финансовите пасиви се класифицират като финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, като финансови пасиви, отчетени по амортизирана стойност, или като задължения по финансови гаранции.

Получените заеми се състоят от заеми от кредитни институции и дългове, удостоверени със сертификати. Те се признават първоначално по справедлива стойност, която представлява постъпленията от тяхното отпускане (справедливата стойност на полученото възнаграждение) след приспадане на направените трансакционни разходи, а впоследствие се отчитат по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективната лихва. Всяка разлика между постъпленията, от които са приспаднати трансакционните разходи, и погасителната стойност се признава в отчета за финансовия резултат през срока на получените заеми, като се използва методът на ефективната лихва. В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, методът на ефективната лихва не може да се прилага за отпуснатите заеми и за получените заеми по съображения за същественост. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.

Финансовите пасиви, категоризирани по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, включват деривативите, когато справедливата стойност е отрицателна. Те следват същата счетоводна обработка като финансовите активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита (вж. бележка 1.5.5).

Задълженията по финансови гаранции първоначално се признават по справедлива стойност, която представлява получената премия. Впоследствие задълженията по финансови гаранции се оценяват по по-високата от следните две стойности — най-добрата прогноза за разходите, които се очаква да бъдат необходими за уреждане на задължението по финансови гаранции, и първоначално признатата стойност минус, когато е уместно, натрупаната амортизация. ЕС признава задължение по финансова гаранция, когато получава възнаграждение за предоставянето на гаранцията, т.е. при пазарни условия, или когато справедливата стойност на гаранцията може да бъде оценена по надежден начин. Ако не съществува активен пазар за пряко еквивалентен договор за гаранция, ЕС оповестява дадената гаранция като условен пасив (вж. бележка 1.7.2) или — когато е по-вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси за уреждане на задължението — ЕС признава провизия (вж. бележка 1.5.11).

Финансовите пасиви се класифицират като нетекущи пасиви, освен когато падежът настъпва по-малко от 12 месеца след датата на счетоводния баланс.

Доверителните фондове на ЕС, които се считат за част от оперативните дейности на Комисията (т.е. доверителните фондове „Мадад“ и „Колумбия“), се отчитат в отчетите на Комисията и след това се консолидират в годишните отчети на ЕС. По тази причина средствата от други донори, предназначени за доверителните фондове на ЕС, отговарят при определени условия на критериите за приходи от операции без размяна и се представят като финансови задължения, докато условията, свързани с прехвърляните средства, бъдат изпълнени, т.е. докато доверителният фонд извърши допустими разходи. Доверителният фонд трябва да финансира конкретни проекти и да върне оставащите средства при приключването на дейността си. Към датата на счетоводния баланс задълженията по оставащите вноски се оценяват по стойността на получените вноски минус разходите, направени от доверителния фонд, включително прогнозните суми, когато е необходимо. За целите на отчитането нетните разходи се отнасят към вноските на други донори пропорционално на стойността на платените нетни вноски към 31 декември. Това отнасяне на вноските е само ориентировъчно. Когато дейността на доверителния фонд бъде прекратена, реалното разпределение на оставащите средства ще бъде определено от управителния съвет на доверителния фонд.

1.5.13.    Задължения

Значителна част от задълженията на ЕС представляват неплатени декларации за направени разходи от бенефициери на безвъзмездни средства или на друго финансиране от ЕС (операции без размяна). Те се записват като задължения в размер на исканата сума при получаване на декларацията за разходи. След проверка и приемане на допустимите разходи задълженията се оценяват по допустимата стойност.

Задълженията, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават при получаването на фактурата за първоначалната сума и съответните допустими разходи се вписват в сметките, когато доставките или услугите бъдат извършени и приети от ЕС.

1.5.14.    Начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди

Операциите и събитията се признават във финансовите отчети през периода, за който се отнасят. В края на годината, ако все още не е издадена фактура, но услугата е предоставена, доставките са извършени от ЕС или съществува договорно споразумение (напр. чрез позоваване на договор), във финансовите отчети се признава начислен приход. Освен това в края на годината, ако е издадена фактура, но услугите все още не са предоставени или стоките не са доставени, приходът се отсрочва и признава през следващия отчетен период.

Разходите също се отчитат през периода, за който се отнасят. В края на отчетния период начислените разходи се признават въз основа на очакван размер на задължението за прехвърляне за периода. Изчисляването на начислените разходи се прави в съответствие с подробни оперативни и практически насоки, издадени от Комисията и насочени към гарантиране на това, че финансовите отчети дават вярна представа за икономическите и другите явления, които се предполага, че представляват. Аналогично, ако е направено предварително плащане за услуги или стоки, които все още не са получени, разходът се отсрочва и се признава през следващия отчетен период.

1.6.   ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

1.6.1.    Приходи

ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА

По-голямата част от приходите на ЕС са от операции без размяна, както следва:

Ресурси на база БНД и ресурси от ДДС

Приходите се признават за периода, за който Комисията изпрати покана за внасяне на средства до държавите членки, с която изисква те да внесат своята вноска. Те се оценяват по своя „поискан размер“. Тъй като ресурсите от ДДС и от БНД се основават на приблизителни оценки на данните за съответната бюджетна година, те могат да бъдат променяни при настъпването на промени до публикуването на окончателните данни от държавите членки. Резултатът от промяна на приблизителна оценка се включва при определянето на нетния излишък или дефицит за периода, през който е настъпила промяната.

Традиционни собствени ресурси

Средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна и свързаните с тях приходи се признават, когато бъдат получени изпратените от държавите членки съответни месечни отчети „A“ (включително събраните мита и дължимите суми, които са обезпечени и не са оспорени). Към отчетната дата събраните от държавите членки приходи за периода, които все още не са платени на Комисията, се оценяват и признават като начислени приходи. Тримесечните отчети „Б“ (включително митата, които не са събрани и не са обезпечени, както и обезпечените суми, които са оспорени от длъжника), изпратени от държавите членки, се признават като приход, като от тях се изваждат разходите по събирането, на които държавите имат право. Освен това се признава намаление на стойността в размер на очакваните несъбрани суми.

Глоби

Приходите от глоби се признават, когато решението на ЕС за налагане на глоба бъде взето и адресатът бъде официално уведомен за него. След решението за налагане на глоба предприятията разполагат с два месеца от датата на уведомлението:

а)

или да приемат решението, в който случай те трябва да платят глобата в посочения срок и сумата се събира от ЕС окончателно; или

б)

да не приемат решението, в който случай те го обжалват съгласно правото на ЕС.

Дори когато глобата бъде обжалвана, тя трябва да бъде платена в определения тримесечен срок, тъй като обжалването няма суспензивно действие (член 278 от ДФЕС). Получените средства се използват за изчистване на подлежащата на събиране сума. Ако счетоводителят на Комисията даде съгласието си обаче, вместо да плати глобата предприятието може да представи банкова гаранция за съответната сума. В този случай глобата остава подлежаща на събиране сума. Ако не бъдат получени нито пари, нито гаранция и има съмнения по отношение на платежоспособността на предприятието, се признава намаление на стойността на вземането.

Ако предприятието обжалва решението и вече е платило глобата условно, сумата се оповестява като условен пасив или, ако изглежда вероятно, че Общият съд може да не се произнесе в полза на ЕС, се признава провизия, за да се покрие този риск. Ако вместо това е предоставена гаранция, оставащата сума, която подлежи на събиране, се намалява.

Натрупаната лихва, получена от Комисията по банковите сметки, в които се депозират получаваните плащания, се признава като приход и всеки условен пасив се увеличава в съответната степен.

От 2010 г. всички условно платени глоби се управляват от Комисията в специално създаден за целта фонд (BUFI) и се инвестират във финансови инструменти.

ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА

Приходите от продажбата на стоки и услуги се признават, когато значителните рискове и ползи от собствеността върху стоките се прехвърлят на купувача. Приходите, свързани със сделка, включваща предоставянето на услуги, се признават в зависимост от етапа на завършеност на сделката към отчетната дата.

Приходи и разходи от лихви

Приходите и разходите от лихви се признават в отчета за финансовия резултат посредством метода на ефективната лихва. Това е метод за изчисляване на амортизираната стойност на финансов актив или пасив и за разпределяне на лихвените приходи или разходи през съответния период. При изчисляване на ефективния лихвен процент ЕС оценява приблизително паричните потоци, като взема предвид всички договорни условия на финансовия инструмент (например възможностите за предплащане), но не взема предвид бъдещите кредитни загуби. Изчислението включва всички такси и лихвени пунктове, платени или получени между страните по договора и които са неразделна част от ефективния лихвен процент, трансакционните разходи и всички други премии или намаления.

Когато даден финансов актив или група от подобни финансови активи бъдат намалени в резултат на загуба от обезценка, приходите от лихви се признават посредством лихвения процент, използван за дисконтиране на бъдещите парични потоци за целите на оценяването на загубата от обезценка.

Приходи от дивиденти

Приходите от дивиденти и от сходни доходи се признават, когато бъде установено правото за получаване на плащането.

1.6.2.    Разходи

Разходите от операции без размяна представляват основната част от разходите на ЕС. Те се отнасят до трансферите към бенефициери и могат да бъдат три вида: вземания, трансфери по споразумения и дискреционни безвъзмездни средства, вноски и дарения.

Трансферите се признават като разходи през периода, през който са настъпили събитията, пораждащи трансфера, при условие че естеството на трансфера се допуска от нормативната уредба (Финансовия регламент, Правилника за персонала или друг регламент) или е подписано споразумение, разрешаващо трансфера, бенефициерът е изпълнил всички критерии за допустимост и може да бъде направена разумна приблизителна оценка на сумата.

Когато бъде получено искане за плащане или декларация за направени разходи, които изпълняват критериите за признаване, те се признават като разход в размер на допустимата сума. В края на годината направените допустими разходи, които се дължат на бенефициерите, но които все още не са съобщени, се оценяват и записват като начислени разходи.

Разходите от операции с размяна, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават, когато доставките бъдат извършени и приети от ЕС. Те се оценяват по първоначална им фактурна стойност. Освен това към датата на счетоводния баланс разходите, свързани с предоставената през периода услуга, за която все още не е получена или приета фактура, се оценяват и се признават в отчета за финансовия резултат.

1.7.   УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ

1.7.1.    Условни активи

Условен актив е възможен актив, който възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на ЕС. Условен актив се оповестява, когато е вероятна появата на входящ поток от икономически ползи или на потенциал за предоставяне на услуга.

1.7.2.    Условни пасиви

Условното задължение представлява възможно задължение, произтичащо от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от ЕС, или настоящо задължение, което произтича от минали събития, но не е признато или тъй като не е вероятно да бъде нужен изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за услуга, за да бъде погасено задължението, или в редките случаи, когато размерът на задължението не може да бъде оценен достатъчно надеждно. Условен пасив се оповестява, освен когато възможността за поява на изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, е малка.

1.8.   ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

Информацията за паричните потоци се използва, за да се осигури база за оценка на способността на ЕС да генерира пари и парични еквиваленти и нуждите му, свързани с използването на тези парични потоци.

При изготвянето на отчета за паричните потоци се използва косвеният метод. Това означава, че финансовият резултат за финансовата година се коригира с ефекта от операциите, извършвани по безналичен начин, отсрочените или начислените минали или бъдещи оперативни касови приходи или плащания и приходите или разходите, свързани с инвестирането на парични потоци.

Паричните потоци, произтичащи от операции в чуждестранна валута, се отчитат във валутата, използвана за счетоводството на ЕС (евро), като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс на еврото към чуждестранната валута към датата на паричния поток.

Отчетът за паричните потоци съдържа паричните потоци през периода, класифицирани по оперативни и инвестиционни дейности (ЕС не извършва дейности по финансиране).

Оперативни дейности са дейностите на ЕС, които не са инвестиционни дейности. Това са по-голямата част от извършваните дейности. Заемите, отпуснати на бенефициери (и когато е приложимо, свързаните с тях получени заеми), не се считат за инвестиционни дейности (или дейности по финансиране), тъй като са част от общите цели и следователно са ежедневни операции на ЕС.

Инвестиционни дейности са придобиването на нематериални активи и имоти, машини и съоръжения и други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти, и освобождаването от тях. Инвестиционните дейности не включват заемите, отпуснати на бенефициери. Целта е да бъдат показани реалните инвестиции на ЕС.

2.   БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

АКТИВИ

2.1.   НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

милиони евро

Брутна балансова стойност към 31.12.2019 г.

1 230

Новопридобити активи

216

Намаления на активи

(39)

Трансфер между категориите активи

0

Други промени

2

Брутна балансова стойност към 31.12.2020 г.

1 409

Натрупана амортизация към 31.12.2019 г.

(715)

Амортизационен разход за годината

(113)

Отменена амортизация

0

Намаления на активи

38

Трансфер между категориите активи

0

Други промени

0

Натрупана амортизация към 31.12.2020 г.

(789)

Нетна балансова стойност към 31.12.2020 г.

620

Нетна балансова стойност към 31.12.2019 г.

515

Сумите по-горе се отнасят предимно до компютърния софтуер.

2.2.   ИМОТИ, МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

Категорията на космическите активи обхваща оперативните дълготрайни активи, свързани с двете космически програми на ЕС: Глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), т.е. „Галилео“ и Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), и европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“. Активите на космическите системи, които все още не са пуснати в експлоатация, са включени в позицията „Активи в процес на изграждане“. Активите, свързани с космическите програми на ЕС, се изграждат с помощта на Европейската космическа агенция (ЕКА).

Що се отнася до „Галилео“, през 2020 г. не бяха пуснати в експлоатация нови спътници. Мрежата от спътници включва 26 спътника. След приспадане на натрупаната амортизация оперативните дълготрайни активи на „Галилео“, обхващащи както спътниците, така и наземното оборудване, бяха на стойност 2 145 милиона евро към 31 декември 2020 г. (2019 г.: 2 489 милиона евро). Оставащите активи в процес на изграждане са на обща стойност 1 872 милиона евро (2019 г.: 1 361 милиона евро). Разработването на системата „Галилео“ ще продължи, докато системата достигне пълния си оперативен капацитет. Когато бъде завършена, мрежата от спътници на „Галилео“ ще се състои от 30 спътника (включително 6 резервни спътника).

Що се отнася до „Коперник“, през 2020 г. не бяха пуснати в експлоатация нови спътници. Общата стойност на оперативните дълготрайни активи на „Коперник“ възлиза на 877 милиона евро (2019 г.: 1 153 милиона евро) след приспадане на натрупаната амортизация. Още 1 894 милиона евро, свързани със спътниците на „Коперник“, са признати като активи в процес на изграждане (2019 г.: 1 453 милиона евро). Това увеличение включва 266 милиона евро във връзка със спътника 6А, чиято собственост бе предоставена от ЕКА на 21 ноември 2020 г. — датата на изстрелване на спътника. Очаква се той да бъде обявен за пуснат в експлоатация след проверки, които ще бъдат извършени в средата на 2021 г.

Дълготрайните активи, свързани с наземната инфраструктура на EGNOS, на стойност 24 милиона евро (2019 г.: 37 милиона евро) също са включени в позицията за космическите активи. Освен това активите на EGNOS, които са в процес на изграждане, възлизат на 273 милиона евро (2019 г.: 238 милиона евро).

Имоти, машини и съоръжения

милиони евро

 

Земя и сгради

Космически активи

Машини и съоръжения

Обзавеждане и превозни средства

Компютърен хардуер

Други

Финансови лизинги

Активи в процес на изграждане

Общо

Брутна балансова стойност към 31.12.2019 г.

5 895

5 680

542

259

644

325

2 638

3 653

19 635

Новопридобити активи

15

6

27

13

123

12

18

1 155

1 369

Намаления на активи

(0)

(16)

(16)

(6)

(45)

(20)

(2)

(1)

(106)

Трансфер между категориите активи

26

3

7

5

14

(3)

(52)

0

Други промени

(11)

(10)

(0)

0

(0)

(0)

(8)

(29)

Брутна балансова стойност към 31.12.2020 г.

5 924

5 670

546

272

727

332

2 650

4 748

20 868

Натрупана амортизация към 31.12.2019 г.

(3 503 )

(2 001 )

(457)

(194)

(533)

(255)

(1 313 )

 

(8 255 )

Амортизационен разход за годината

(185)

(635)

(33)

(15)

(67)

(23)

(93)

 

(1 051 )

Отменена амортизация

0

0

0

 

0

Намаления на активи

0

10

16

6

45

20

1

 

98

Трансфер между категориите активи

0

(0)

(2)

0

2

 

(0)

Други промени

11

10

0

0

0

 

21

Натрупана амортизация към 31.12.2020 г.

(3 676 )

(2 625 )

(465)

(203)

(557)

(259)

(1 402 )

 

(9 186 )

НЕТНА БАЛАНСОВА СТОЙНОСТ КЪМ 31.12.2020 г.

2 249

3 045

81

69

170

73

1 248

4 748

11 682

НЕТНА БАЛАНСОВА СТОЙНОСТ КЪМ 31.12.2019 г.

2 392

3 679

85

65

110

70

1 325

3 653

11 380

2.3.   ИНВЕСТИЦИИ, ОТЧЕТЕНИ ПОСРЕДСТВОМ МЕТОДА НА СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ

Участието на ЕС, представляван от Комисията, в Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) се третира като асоциирано предприятие, като се използва методът на собствения капитал. ЕИФ е финансовата институция на ЕС, специализирана в предоставянето на рисков капитал и на гаранции на малките и средните предприятия (МСП). ЕИФ се намира в Люксембург и развива дейност като публично-частно партньорство. В него членуват Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), ЕС и група от финансови институции. Към 31 декември 2020 г. ЕС притежаваше 29,7 % дялово участие в ЕИФ (2019 г.: 29,7 %) и 29,7 % от правата на глас (2019 г.: 29,7 %). В съответствие със своя устав ЕИФ трябва да заделя поне 20 % от годишния си нетен резултат в нормативно предвиден резерв, докато общият размер на резерва достигне 10 % от записания капитал. Средствата в този резерв не могат да бъдат разпределяни.

милиони евро

 

Европейски инвестиционен фонд

Участие към 31.12.2019 г.

591

Вноски

Получени дивиденти

Дял от нетния резултат

38

Дял от нетните активи

(42)

Участие към 31.12.2020 г.

588

Следните балансови стойности могат да се припишат на ЕС въз основа на процента на неговото участие:

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Общо ЕИФ

Общо ЕИФ

Активи

3 256

2 965

Пасиви

(1 277 )

(975)

Приходи

322

337

Разходи

(194)

(161)

Излишък/(дефицит)

129

176

Равнението на обобщената по-горе финансова информация с балансовата стойност на дяловото участие в ЕИФ е, както следва:

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Нетни активи на асоциираното предприятие

1 979

1 990

Дялово участие на ЕС в ЕИФ

29,7  %

29,7  %

Балансова стойност

588

591

ЕС, представляван от Комисията, е внесъл 20 % от записаните си акции в капитала на ЕИФ към 31 декември 2020 г., като непоисканата сума е, както следва:

милиони евро

 

Общ размер на капитала на ЕИФ

Участие на ЕС

Общо акционерен капитал

4 500

1 337

Внесен

(900)

(267)

Непоискан

3 600

1 070

2.4.   ФИНАНСОВИ АКТИВИ

милиони евро

 

Бележка

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Нетекущи

 

 

 

Финансови активи, обявени за продажба

2.4.1

16 134

15 211

Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

2.4.2

193

134

Заеми

2.4.3

82 887

51 368

 

 

99 214

66 714

Текущи

 

 

 

Финансови активи, обявени за продажба

2.4.1

3 453

3 196

Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

2.4.2

6

3

Заеми

2.4.3

10 422

1 316

 

 

13 881

4 514

Общо

 

113 095

71 228

2.4.1.    Финансови активи, обявени за продажба

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Инвестиции в BUFI

1 598

1 863

ЕОВС в ликвидация

1 445

1 459

Европейска банка за възстановяване и развитие

188

188

Пенсионен план за местния персонал на ЕСВД

73

75

 

3 304

3 585

Гаранционни фондове за бюджетни гаранции:

 

 

Гаранционен фонд на ЕФСИ

7 526

6 654

Гаранционен фонд за външни дейности

2 794

2 545

Гаранционен фонд на ЕФУР

692

595

 

11 012

9 794

Финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС:

 

 

„Хоризонт 2020“

3 097

2 455

Механизъм за свързване на Европа

764

699

Капиталови механизми на ЕС за МСП

533

507

Европейски фонд за Югоизточна Европа

163

166

Фонд „Екология за растеж“

143

70

Механизъм за финансиране на енергийната ефективност

104

105

Механизъм за финансиране с поделяне на риска

96

597

Операции с рисков капитал

82

112

Други

289

317

 

5 271

5 028

Общо

19 587

18 407

Нетекущи

16 134

15 211

Текущи

3 453

3 196

От общо 19 587 милиона евро ЕС държи финансови активи, обявени за продажба, под формата на инвестиции в:

дългови ценни книжа (напр. облигации) на стойност 14 862 милиона евро (2019 г.: 14 998 милиона евро);

капиталови инструменти на стойност 4 071 милиона евро (2019 г.: 2 801 милиона евро); и

фондове на паричния пазар (като например Унитарния фонд на ЕИБ) на стойност 654 милиона евро (2019 г.: 608 милиона евро).

Инвестиции в BUFI

Условно платените глоби, свързани с дела в областта на конкуренцията, се внасят в специален фонд (фонд BUFI — фонд за бюджетни глоби) и се инвестират от Комисията в дългови инструменти, категоризирани като финансови активи, обявени за продажба.

ЕОВС в ликвидация

Що се отнася до Европейската общност за въглища и стомана в ликвидация (EОВС в ликв-я), всички финансови активи, обявени за продажба, са дългови ценни книжа в евро, котирани на активен пазар.

Европейска банка за възстановяване и развитие

ЕС държи финансова инвестиция в капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), в който към 31 декември 2020 г. броят на държаните акции бе 90 044 (2019 г.: 90 044 акции), представляващи 3 % от общия записан акционерен капитал. ЕС е записал акционерен капитал на обща стойност 900 милиона евро, от които 713 милиона евро понастоящем са непоискани. Съгласно споразумението за създаване на ЕБВР, акционерите имат някои договорни ограничения, като например факта, че акциите не подлежат на прехвърляне и обратното им изкупуване е ограничено до максимума на първоначалната покупна цена. ЕС оценява инвестицията в ЕБВР по справедлива стойност. Първоначалната покупна цена се счита за най-добрата оценка на справедливата стойност, по-специално поради договорните ограничения, посочени по-горе. Въпреки че акциите на ЕБВР не се котират на никоя фондова борса, в капитала на субекта, в който е инвестирано, имаше скорошни сделки (емитиране на капитал по номинална стойност), които показват, че цената е най-добрата оценка на справедливата стойност в тази ситуация.

ГАРАНЦИОННИ ФОНДОВЕ ЗА БЮДЖЕТНИ ГАРАНЦИИ

Гаранционен фонд на ЕФСИ

Съгласно Регламента за ЕФСИ (Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета (23)) Гаранционният фонд на ЕФСИ бе създаден, за да се осигури ликвиден буфер срещу потенциалните загуби, понесени от ЕИБ във връзка с нейните операции по финансиране и инвестиране, които отговарят на условията за гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ съгласно Споразумението за ЕФСИ (вж. бележка 4.1.1). Гаранционният фонд на ЕФСИ се финансира със средства от бюджета на ЕС. Той се финансира също с приходи от инвестираните ресурси на гаранционния фонд, с приходи, получени от ЕС като възнаграждение за гаранцията по Споразумението за ЕФСИ, и със суми, събрани от ЕИБ от некоректни длъжници във връзка с предходни задействани гаранции. Към края на 2020 г. активите на гаранционния фонд на ЕФСИ възлизаха на общо 8 028 милиона евро (2019 г.: 6 688 милиона евро), от които 7 526 милиона евро бяха инвестирани във финансови активи, обявени за продажба (2019 г.: 6 654 милиона евро). Други 931 милиона евро (2019 г.: 1 879 милиона евро) са заделени, но все още не са изплатени във фонда, включени са в бюджетните RAL и са също оповестени като неизпълнени поети задължения, които все още не са отчетени като разход, в бележка 5.1. Фондът ще бъде провизиран постепенно и постепенно ще достигне 9,1 милиарда евро, т.е. 35 % от общите задължения, свързани с гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ.

Гаранционен фонд за външни дейности

Гаранционният фонд за външни дейности обхваща заемите, гарантирани от бюджета на ЕС, и по-специално операциите на ЕИБ по отпускане на заеми извън ЕС, финансирани от собствените ресурси на ЕИБ, заемите в рамките на макрофинансовата помощ (МФП) и заемите от Евратом извън ЕС (вж. бележка 4.1.1). Фондът се управлява от ЕИБ и е предназначен за покриване на гарантираните от ЕС заеми, задълженията по които не се изпълняват. Фондът се финансира с плащания от бюджета на ЕС, с постъпленията от лихви върху инвестициите, направени от активите на фонда, и със сумите, събрани от просрочили плащанията си длъжници, за които фондът е трябвало да задейства своята гаранция. Размерът на Гаранционния фонд за външни дейности следва да се поддържа на целево равнище, съответстващо на 9 % от гарантираните непогасени заеми към края на годината. Разликата между целевия размер на фонда и стойността на активите на фонда към края на годината ще се покрива от бюджета на ЕС през годината N+2, а всеки излишък ще се връща в бюджета на ЕС. Към края на 2020 г. активите на Гаранционния фонд за външни дейности възлизаха на общо 2 813 милиона евро (2019 г.: 2 590 милиона евро), от които 2 794 милиона евро бяха инвестирани във финансови активи, обявени за продажба (2019 г.: 2 545 милиона евро).

Гаранционен фонд на ЕФУР

Съгласно Регламента за ЕФУР (Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета) Гаранционният фонд на ЕФУР бе създаден, за да се осигури ликвиден буфер, който да бъде използван в случай на задействане на гаранцията от Съюза, предоставена съгласно съответните споразумения за гаранция по линия на ЕФУР. Гаранционният фонд на ЕФУР се финансира чрез вноски от бюджета на ЕС и вноски от 11-тия ЕФР в бюджета на ЕС, както и чрез доброволни вноски от държавите членки и други субекти, предоставящи средства. Фондът се финансира също с приходи от инвестираните ресурси, със суми, събрани от некоректни длъжници, с приходи и с всички други плащания, получени от ЕС съгласно споразуменията за гаранция по линия на ЕФУР. Гаранционният фонд на ЕФУР бе провизиран до 750 милиона евро, т.е. 50 % от общите бъдещи задължения по гаранцията по линия на ЕФУР, покрити от бюджета на ЕС, и средствата му бяха допълнително увеличени с други вноски. Към края на 2020 г. активите на гаранционния фонд на ЕФУР възлизаха на общо 804 милиона евро (2019 г.: 600 милиона евро), от които 692 милиона евро са инвестирани във финансови активи, обявени за продажба (2019 г.: 595 милиона евро).

ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ, ФИНАНСИРАНИ ОТ БЮДЖЕТА НА ЕС

„Хоризонт 2020“

Съгласно Регламента на ЕС за създаване на „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.), бяха създадени нови финансови инструменти, за да се подобри достъпът до финансиране за субекти, работещи в областта на научните изследвания и иновациите (НИИ). Тези инструменти са:

услугата за заеми и гаранции по InnovFin за научни изследвания и иновации, по която Комисията споделя финансовия риск, свързан с портфейл с нови операции за финансиране, предприети от ЕИБ;

гаранцията за МСП по InnovFin и инструментът за неограничена гаранция в рамките на инициативата за МСП (SIUGI) — механизми за гарантиране, управлявани от ЕИФ, предоставящи гаранции и насрещни гаранции за финансови посредници за нови портфейли със заеми (по SIUGI Комисията споделя финансовия риск, свързан с дадената гаранция, с държавите членки, ЕИФ и ЕИБ);

капиталовият механизъм по InnovFin за научни изследвания и иновации, който отпуска инвестиции във фондове за рисков капитал и се управлява от ЕИФ; и

Фондът на ЕСИ (Фондът на Европейския съвет по иновациите), който предоставя капиталово финансиране с цел ускоряване на действията за иновации и внедряване на пазара. Фондът на ЕСИ ще бъде финансиран предимно от МФР за периода 2021—2027 г. по рамковата програма „Хоризонт Европа“. Комисията обаче е заделила ресурси в рамките на „Хоризонт 2020“ за пилотен механизъм, с който бе създаден Фондът на ЕСИ.

Механизъм за свързване на Европа

Съгласно Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета (24) дълговият инструмент „Механизъм за свързване на Европа“ (МСЕ) беше създаден с цел да се улесни достъпът на инфраструктурните проекти до финансиране в секторите на транспорта, телекомуникациите и енергетиката. Той се управлява от ЕИБ съгласно споразумение с ЕС. Дълговият финансов инструмент МСЕ е продължението на Инструмента за гарантиране на заеми за проекти по TEN-T (LGTT) и на пилотната фаза на инициативата „Облигации за проекти“ (PBI). Той предлага споделяне на риска за дълговото финансиране под формата на привилегирован и подчинен дълг или на гаранция, както и подкрепа за проектни облигации. След 19 юни 2019 г. вследствие на първото изменение на споразумението за делегиране, сключено с ЕИБ, всички операции по МСЕ, осъществени от ЕИБ, се отнасят към един от следните два портфейла: портфейл от дългови инструменти или портфейл от финансиране, което не може да бъде секюритизирано, за които е въведен нов основан на портфейла подход за поделяне на риска.

Капиталови механизми на ЕС за МСП

Това са капиталови инструменти, финансирани от COSME, Програмата за конкурентоспособност и иновации, Многогодишната програма за предприятията и предприемачеството и инициативата за растеж и заетост, под попечителството на ЕИФ, които подпомагат създаването и финансирането на МСП в ЕС, намиращи се в начален етап на дейността си (етап на стартиране) и в етап на растеж, чрез инвестиране в подходящи специализирани фондове за рисков капитал.

Механизъм за финансиране с поделяне на риска

В рамките на Механизма за финансиране с поделяне на риска ЕС предоставя гаранции на ЕИБ за заемите и гаранциите, които ЕИБ предоставя на допустими научноизследователски проекти. Активите, обявени за продажба, по тази позиция се използват за провизиране на финансовия риск на ЕС, произтичащ от исканията за плащане, които ЕИБ може да отправи по гаранцията на ЕС. Общо в МФР за периода 2007—2013 г. за МФПР бе заделен бюджет на ЕС в размер на максимум 1 милиард евро. В МФР за периода 2014—2020 г. не бяха предвидени допълнителни бюджетни средства за МФПР. Тъй като значителна част от сумите по неприключените операции по МФПР вече са възстановени на ЕИБ, през 2019 г. и 2020 г. ЕИБ освободи частично гаранцията на ЕС. Това доведе до намаляване на условното задължение на ЕС (вж. бележка 4.1.3). Впоследствие към края на 2020 г. обявените за продажба активи на ЕС са значително по-ниски, тъй като през 2020 г. ЕИБ възстанови на Комисията 500 милиона евро от предоставените от ЕС средства, които бяха използвани предимно за подсилване на финансовите инструменти на ЕС в рамките на „Хоризонт 2020“.

2.4.2.    Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

милиони евро

Вид дериватив

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Теоретична сума

Справедлива стойност

Теоретична сума

Справедлива стойност

Валутен форуърден договор

417

6

393

3

Гаранция по капиталовия портфейл

3 197

193

1 439

134

Общо

3 614

199

1 832

137

Нетекущи

3 197

193

1 439

134

Текущи

417

6

393

3

ЕС сключва валутни форуърдни договори, за да хеджира валутния риск, свързан с дълговите ценни книжа в щатски долари, държани в Гаранционния фонд на ЕФСИ. По силата на валутните форуърдни договори ЕС дава посочената в договора теоретична сума в чуждестранна валута (операция за плащане), представена в таблицата по-горе, и ще получи теоретичната сума в евро (операция за получаване) на датата на падежа. Тези деривативни договори се оценяват по справедлива стойност към датата на счетоводния баланс и се класифицират като финансови активи или финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита в зависимост от това дали справедливата им стойност е положителна или отрицателна.

Позицията „Гаранция по капиталовия портфейл“ включва гаранциите, предоставени от ЕС на финансови институции по портфейли от капиталови инвестиции, които се класифицират като деривативни финансови инструменти и се отчитат като финансов актив или финансов пасив по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита. Общият размер представлява предимно гаранцията по ЕФСИ, предоставена от ЕС на групата на ЕИБ, като капиталовите инвестиции, извършени от ЕИБ и ЕИФ, възлизат на 2 223 милиона евро (2019 г.: 1 420 милиона евро). Справедливата стойност на гаранцията от ЕС по капиталовите портфейли на ЕФСИ възлизаше на общо 164 милиона евро (2019 г.: 134 милиона евро).

Йерархия на справедливата стойност на финансовите активи, оценени по справедлива стойност

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Ниво 1: котирани цени на активни пазари

15 383

15 482

Ниво 2: наблюдаеми елементи, различни от котираните цени

2 712

1 543

Ниво 3: техники за оценяване, при които елементите не се основават на наблюдаеми пазарни данни

1 691

1 518

Общо

19 786

18 544

През периода нямаше трансфери между ниво 1 и ниво 2.

Равняване на финансовите активи, оценени с помощта на техники за оценяване, използващи елементи, които не се основават на наблюдаеми пазарни данни (ниво 3)

милиони евро

Начално салдо към 1.1.2020 г.

1 518

Покупки, продажби, емисии и уреждания на задължения

179

Печалби или загуби за периода като финансови приходи или финансови разходи

10

Печалби или загуби в нетните активи

(17)

Трансфери към ниво 3

Трансфери от ниво 3

Други

1

Крайно салдо към 31.12.2020 г.

1 691

2.4.3.    Заеми

милиони евро

 

Бележка

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Заеми за финансова помощ

2.4.3.1

93 193

52 564

Заеми за бюджетни програми и срочни депозити

2.4.3.2

116

121

Общо

 

93 309

52 684

Нетекущи

 

82 887

51 368

Текущи

 

10 422

1 316

2.4.3.1.   Заеми за финансова помощ

милиони евро

 

ЕМФС

SURE

ПБ

МФП

Евратом

Общо

Общо към 31.12.2019 г.

47 394

201

4 754

214

52 564

Нови заеми

39 500

1 675

100

41 275

Възстановени суми

(617)

(35)

(651)

Курсови разлики

Промени в балансовата стойност

2

3

0

0

0

6

Обезценка

Общо към 31.12.2020 г.

47 396

39 503

201

5 813

279

93 193

Нетекущи

37 050

39 500

200

5 783

250

82 783

Текущи

10 346

3

1

30

29

10 410

Номиналната стойност на заемите за финансова помощ към 31 декември 2020 г. възлиза на общо 92 565 милиона евро (2019 г.: 51 941 милиона евро). Промяната в балансовата стойност съответства на промяната в начислените лихви.

Европейският механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) предоставя възможност за оказване на финансова помощ на държава членка, изпитваща трудности или сериозно застрашена от големи трудности, причинени от извънредни обстоятелства извън нейния контрол. Тази помощ може да бъде под формата на заем или кредитна линия. Съгласно заключенията на Съвета по икономическите и финансовите въпроси от 9 май 2010 г. механизмът не може да надвишава 60 милиарда евро, но правното ограничение ограничава непогасените отпуснати заеми или кредитните линии до наличния под тавана за собствените ресурси марж. Получените заеми, свързани със заеми, отпуснати по линия на ЕМФС, са гарантирани от бюджета на ЕС. Не е предвидено ЕМФС да участва в нови програми за финансиране или да сключва нови споразумения за заем.

Подкрепата с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) е новият европейски инструмент, който помага на хората да запазят работата си и подпомага работните места, засегнати от пандемията от коронавируса. Инструментът дава възможност на държавите членки да искат финансова помощ от ЕС за подпомагане на финансирането на внезапното и драстично увеличаване на националните публични разходи във връзка с националните режими на работа при непълно работно време и подобни мерки, включително за самостоятелно заети лица, или във връзка с някои мерки в областта на здравето, и по-специално на работното място, в отговор на кризата. Той може да предостави финансова помощ в размер до 100 милиарда евро под формата на заеми за засегнатите държави членки. Инструментът е подкрепен с гаранции в размер на 25 милиарда евро, които държавите членки са предоставили на Комисията. В съответствие с Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета Комисията може да сключи споразумение за заем с държава членка едва след като Комисията е предложила — и Съветът е приел — решение за изпълнение за финансовата помощ по линия на SURE. Към 31 декември 2020 г. Съветът бе одобрил финансова помощ в размер на 90 363 милиона евро, от които Комисията бе подписала споразумения за заем с държавите членки на стойност 85 863 милиона евро и бе отпуснала 39 500 милиона евро на държавите членки (номинални суми). Останалите суми по подписаните споразумения за заем се отпускат в хода на 2021 г. За условните задължения, свързани със заемите по линия на SURE, вж. също бележка 4.1.2.

Инструментът за платежния баланс (ПБ), който е основан на политиката финансов инструмент, осигурява средносрочна финансова помощ за държавите — членки на ЕС, които не са приели еврото. Благодарение на него могат да се отпускат заеми на държавите членки, които изпитват или са сериозно застрашени от трудности със своите платежни баланси или капиталови движения. Максималният размер на непогасените отпуснати заеми по инструмента е ограничен до 50 милиарда евро. Получените заеми, свързани с тези заеми по линия на ПБ, са гарантирани от бюджета на ЕС.

МФП (макрофинансовата помощ) е форма на финансова помощ, предоставяна от ЕС на партньорски държави, които изпитват криза с платежния си баланс. Тя се предоставя под формата на средносрочни или дългосрочни заеми или безвъзмездни средства или на подходяща комбинация от двете и обикновено допълва финансирането, осигурено в контекста на подкрепяна от МВФ програма за корекция и реформи. Тези заеми са гарантирани от Гаранционния фонд за външни дейности. През годината, която приключи на 31 декември 2020 г., бяха отпуснати допълнителни суми по заеми по линия на МФП в размер на общо 1 675 милиона евро — 1 100 милиона евро за Украйна, 250 милиона евро за Йордания и 325 милиона евро за други държави. За условните задължения, свързани със заемите за МФП, вж. също бележка 4.1.2.

Европейската общност за атомна енергия (Евратом, представлявана от Комисията) отпуска заеми както на държави, които са членки на ЕС, така и на държави, които не са членки на ЕС, а също и на субекти от двата вида държави, с цел финансиране на проекти, свързани с енергийни съоръжения. Получени бяха гаранции от трети страни на стойност 279 милиона евро (2019 г.: 214 милиона евро) за покриване на заемите от Евратом. За условните задължения, свързани със заемите от Евратом, вж. също бележка 4.1.2.

Ефективни лихвени проценти за заемите (изразени като лихвен диапазон)

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС)

0,50  % – 3,75  %

0,50  % – 3,75  %

Подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE)

0,00  % – 0,30  %

Платежен баланс (ПБ)

2,88  %

2,88  %

Макрофинансова помощ (МФП)

0,00  % – 3,69  %

0,00  % – 3,82  %

Евратом

0,00  % – 5,76  %

0,08  % – 5,76  %

2.4.3.2.   Заеми за бюджетни програми и срочни депозити

Заемите за бюджетни програми включват: заеми, които се отпускат при преференциални условия като част от сътрудничеството с държави извън ЕС (напр. в рамките на eвро-средиземноморското партньорство по линия на програмата MEDA), както и заеми, отпуснати по Програмата на ЕС за заетост и социални иновации и по инициативата на ЕС за финансиране на електрифицирането.

Срочните депозити включват сумите със срок над 3 месеца, които не отговарят на определението за парични еквиваленти.

Номиналната стойност на заемите за бюджетни програми и срочните депозити възлиза на 768 милиона евро (2019 г.: 728 милиона евро).

Обезценка на заемите за бюджетни програми

милиони евро

 

31.12.2019 г.

Новопридобити активи

Сторниране

Отписване

Други

31.12.2020 г.

Заеми за бюджетни програми

10

3

13

Суброгирани заеми

658

73

(4)

726

Общо

668

76

(4)

739

Суброгираните заеми са необслужвани заеми, които са отпуснати от ЕИБ и са гарантирани от бюджета на ЕС. Всички права по тези заеми са суброгирани на ЕС след плащането по исканията за задействане на гаранцията, извършено от Гаранционния фонд за външни дейности или от Гаранционния фонд на ЕФСИ. Тези заеми са изцяло обезценени със сума в размер на 726 милиона евро (2019 г.: 658 милиона евро). Задействаните гаранции са частично покрити от финансовите провизии, направени през предходни години. Съгласно съответните споразумения между ЕС и ЕИБ, ЕИБ предприема действия по събиране от името на ЕС с цел да събере дължимите суми.

2.5.   ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ

милиони евро

 

Бележка

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Нетекущи

 

 

 

Предварително финансиране

2.5.1

30 574

22 135

Други средства, предоставени авансово на държавите членки

2.5.2

3 825

4 045

Принос към доверителните фондове

 

119

60

 

 

34 519

26 240

Текущи

 

 

 

Предварително финансиране

2.5.1

24 902

22 314

Други средства, предоставени авансово на държавите членки

2.5.2

3 327

2 892

 

 

28 229

25 206

Общо

 

62 748

51 446

Нивото на предварителното финансиране за различните програми трябва да е достатъчно за осигуряване на средствата, необходими на бенефициера, за да започне проекта и да напредне по него, като същевременно се защитават финансовите интереси на ЕС и се вземат под внимание правните и оперативните ограничения и ограниченията, свързани с разходната ефективност.

2.5.1.    Предварително финансиране

милиони евро

 

Брутна сума

Изчистени чрез начисления

Нетна сума към 31.12.2020 г.

Брутна сума

Изчистени чрез начисления

Нетна сума към 31.12.2019 г.

Споделено управление

 

 

 

 

 

 

ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони

3 193

3 193

3 193

3 193

ЕФРР и КФ

23 074

(3 846 )

19 229

17 985

(3 540 )

14 444

EСФ

8 222

(1 348 )

6 874

6 830

(1 530 )

5 301

Други

4 192

(1 520 )

2 672

3 549

(1 463 )

2 086

 

38 681

(6 713 )

31 967

31 557

(6 533 )

25 024

Пряко управление

 

 

 

 

 

 

Изпълнено от:

 

 

 

 

 

 

Комисията

17 031

(10 648 )

6 382

12 839

(8 344 )

4 495

Изпълнителните агенции на ЕС

18 565

(10 931 )

7 633

16 522

(10 339 )

6 184

Доверителни фондове

1 121

(843)

278

858

(665)

194

 

36 716

(22 423 )

14 294

30 219

(19 347 )

10 872

Непряко управление

 

 

 

 

 

 

Изпълнено от:

 

 

 

 

 

 

Други агенции и органи на ЕС

1 243

(781)

462

1 162

(678)

484

Трети държави

1 515

(1 043 )

471

1 491

(861)

630

Международни организации

9 068

(6 020 )

3 048

8 289

(5 317 )

2 972

Други субекти

11 665

(6 432 )

5 233

10 570

(6 104 )

4 467

 

23 491

(14 276 )

9 215

21 513

(12 960 )

8 553

Общо

98 888

(43 412 )

55 476

83 289

(38 840 )

44 449

Нетекущи

30 574

30 574

22 135

22 135

Текущи

68 314

(43 412 )

24 902

61 154

(38 840 )

22 314

Предварителното финансиране представлява платени средства, а следователно и изпълнение на бюджетни кредити за плащания. Както бе обяснено в бележка 1.5.7, това са авансово платени средства, поради което те все още не са отчетени като разход. Поради това, въпреки че предварителното финансиране намалява оставащите RAL (вж. бележка 5.1), то представлява разходи, които все още не са приети и не са признати в отчета за финансовия резултат.

Що се отнася до споделеното управление, почти цялото предварително финансиране се отнася до периода на програмиране 2014—2020 г. Съществува първоначално предварително финансиране, което няма да бъде изчистено (т.е. признато в отчета за финансовия резултат) преди края на периода на програмиране и се посочва като нетекущо предварително финансиране.

Що се отнася до областта на сближаването, съществува също така годишно предварително финансиране, което се изчиства на годишна база и се посочва като текущо предварително финансиране. Поради пандемията от COVID-19 обаче и въз основа на мерките по Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса неизползваната част от годишното предварително финансиране за 2019 г. не бе събрана през 2020 г., както се прави обикновено. Общата сума, която съответства на 6,6 милиарда евро, е показана при нетекущото предварително финансиране. Несъбирането през 2020 г. на годишното предварително финансиране за 2019 г. е важен фактор, обясняващ увеличението на предварителното финансиране под споделено управление към края на годината.

Новите плащания по предварителното финансиране, извършени в областта на сближаването, включват годишното предварително финансиране за 2020 г. (10 милиарда евро), но и плащанията от фонд „Солидарност“ на ЕС (1,1 милиарда евро).

Що се отнася до прякото управление, най-голямата част от предварителното финансиране е свързана с научните изследвания (предимно „Хоризонт 2020“, изпълнявана от Комисията и изпълнителните агенции на ЕС) и възлиза на 9,3 милиарда евро (2019 г.: 7,8 милиарда евро). Увеличението е следствие от споразуменията, сключени през 2020 г., за които са извършени плащания по предварителното финансиране.

Що се отнася до непрякото управление, предварителното финансиране обхваща предимно програми по линия на вътрешните политики, като „Галилео“ и EGNOS, но и инструменти, свързани с външните отношения, като ЕИС (Европейския инструмент за съседство), ИСР (Инструмента за сътрудничество за развитие) и ИПП (Инструмента за предприсъединителна помощ). Увеличението на предварителното финансиране за международни организации се отнася предимно до горепосочените инструменти в областта на външните отношения.

Гаранции, получени по отношение на предварително финансиране

Това са гаранции, които Комисията изисква в определени случаи от бенефициерите, които не са държави членки, при извършване на авансови плащания (предварително финансиране). За този вид гаранция се оповестяват две стойности: „номиналната“ и „текущата“ стойност. При номиналната стойност пораждащото събитие е свързано със съществуването на гаранцията. При текущата стойност пораждащото събитие за гаранцията е плащането по предварителното финансиране, извършено спрямо гаранцията, което след това се намалява с последващите изчиствания. Към 31 декември 2020 г. номиналната стойност на гаранциите, получени във връзка с предварително финансиране, възлизаше на 466 милиона евро, докато текущата стойност на тези гаранции бе 402 милиона евро (2019 г.: съответно 492 милиона евро и 406 милиона евро).

Някои суми предварително финансиране, платени по 7-та рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (7РП) и по програмата „Хоризонт 2020“, успешно се покриват от Гаранционен фонд за участниците (ГФУ). ГФУ е инструмент от взаимна полза, създаден с цел покриване на рисковете, свързани с неплащането на суми от страна на бенефициерите в хода на изпълнението на дейностите по линия на 7РП и „Хоризонт 2020“. Всички участници в непреки дейности, които получават безвъзмездни средства от ЕС, внасят 5 % от общия размер на получените средства в капитала на ГФУ.

Към 31 декември 2020 г. сумите по предварителното финансиране, покрити от ГФУ, възлизаха на общо 2,3 милиарда евро (2019 г.: 2,1 милиарда евро). ЕС (представляван от Комисията) действа като изпълнител за участниците в ГФУ, но Фондът се притежава от участниците.

Към края на годината ГФУ имаше активи на обща стойност 2,4 милиарда евро (2019 г.: 2,2 милиарда евро). Активите на ГФУ включват също финансови активи, които се управляват от Комисията. Тъй като ГФУ е отделен субект, активите му не се консолидират в годишните отчети на ЕС.

2.5.2.    Други средства, предоставени авансово на държавите членки

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Авансови средства, отпуснати на държавите членки, за финансовите инструменти под режим споделено управление

3 520

3 304

Схеми за помощ

3 633

3 634

Общо

7 153

6 937

Нетекущи

3 825

4 045

Текущи

3 327

2 892

Авансови средства, отпуснати на държавите членки, за финансовите инструменти под режим споделено управление

В рамките на програмите по европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) е възможно да се правят авансови плащания от бюджета на ЕС към държавите членки, за да могат те да предоставят средства за финансови инструменти (т.е. заеми, капиталови инвестиции или гаранции). Тези финансови инструменти се създават и управляват под отговорността на държавите членки, не на Комисията. При все това средствата, които не са усвоени от тези инструменти към края на годината, са собственост на ЕС (както и цялото предварително финансиране) и поради това се третират като актив в счетоводния баланс на ЕС.

Период 2014—2020 г.:

В областта на политиката на сближаване се счита, че от общо платени 10 518 милиона евро 3 452 милиона евро са останали неусвоени към 31 декември 2020 г. Тази сума включва приноса на държавите членки към инициативата за МСП, която е инструмент, имащ за цел да се стимулира допълнителното отпускане на заеми от банковия сектор на МСП (платени са 1 238 милиона евро — без сумите, които все още са предварително финансиране — като се счита, че 349 милиона евро от тях не са усвоени).

Що се отнася до развитието на селските райони, към края на годината са останали неусвоени 66 милиона евро.

Период 2007—2013 г.:

Счита се, че всички суми, свързани с политиката на сближаване, са били или усвоени, или отнесени към други мерки, поради което към 31 декември 2020 г. няма активи в счетоводния баланс. Следва да се отбележи, че реалното изпълнение от различните инструменти ще бъде прегледано като част от процеса на приключване на програмите през следващите години.

Схеми за помощ

Подобно на посоченото по-горе, възстановените суми, отговарящи на платените от държавите членки аванси за различни схеми за помощ (държавна помощ, пазарни мерки на ЕФГЗ или инвестиционни мерки на ЕЗФРСР), които не са усвоени към края на годината, се записват като активи (аванси) в счетоводния баланс на ЕС. Комисията е оценила стойността на тези авансови средства въз основа на предоставената от държавите членки информация. Получените суми са включени в подпозицията за схемите за помощ по-горе.

Период 2014—2020 г.:

Неусвоените суми към края на годината бяха оценени на 1 887 милиона евро за политиката на сближаване и на 1 663 милиона евро за земеделието и развитието на селските райони.

Период 2007—2013 г.:

Счита се, че към края на 2020 г. са останали неизползвани 83 милиона евро, платени в контекста на развитието на селските райони.

2.6.   ВЗЕМАНИЯ ПО ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА И СРЕДСТВА, ПОДЛЕЖАЩИ НА СЪБИРАНЕ, ПО ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА

милиони евро

 

Бележка

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Нетекущи

 

 

 

Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна

2.6.1

44 128

2 422

Вземания от операции с размяна

2.6.2

1 685

1 185

 

 

45 813

3 607

Текущи

 

 

 

Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна

2.6.1

26 915

19 328

Вземания от операции с размяна

2.6.2

1 766

1 038

 

 

28 681

20 367

Общо

 

74 493

23 974

2.6.1.    Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна

милиони евро

 

Бележка

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Нетекущи

 

 

 

Държави членки

2.6.1.1

2 237

2 422

Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство

2.6.1.2

40 629

Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди

2.6.1.4

1 261

Други средства, подлежащи на събиране

 

1

 

 

44 128

2 422

Текущи

 

 

 

Държави членки

2.6.1.1

7 213

6 180

Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство

2.6.1.2

6 827

Глоби в областта на конкуренцията

2.6.1.3

11 295

11 301

Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди

2.6.1.4

787

1 788

Други средства, подлежащи на събиране

2.6.1.5

792

59

 

 

26 915

19 328

Общо

 

71 043

21 750

2.6.1.1.   Средства, подлежащи на събиране от държавите членки

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Сметки „А“ за ТСР

5 297

5 478

Отделни сметки за ТСР

1 460

1 591

Собствени ресурси за получаване

2 188

7

Обезценка

(892)

(931)

Други

Средства, подлежащи на събиране, в областта на собствените ресурси

8 053

6 145

Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ)

1 378

1 722

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и други инструменти за развитие на селските райони

720

879

Обезценка

(837)

(822)

Средства, подлежащи на събиране, в областта на ЕФГЗ и на развитието на селските райони

1 260

1 779

Събиране на предварително финансиране

53

443

Платен ДДС и ДДС, подлежащ на събиране

35

44

Други средства, подлежащи на събиране от държавите членки

49

191

Общо

9 450

8 602

Нетекущи

2 237

2 422

Текущи

7 213

6 180

Най-голямата сума, включена при нетекущите, е свързана със суми, дължими от държавите членки, и по-конкретно 2,1 милиарда евро от производството за нарушение от страна на Обединеното кралство (обяснено по-долу). Също посочени като нетекущи, както и през предходните години, са сумите, свързани с неизпълнени решения за уравняване с оглед на съответствието за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Сумите, свързани с тези решения, са в процес на събиране под формата на годишни вноски.

Увеличението на текущите суми, дължими от държавите членки, се дължи най-вече на собствените ресурси, които трябва да бъдат получени във връзка с коригиращи бюджети през 2020 г. — вж. по-долу.

Средства, подлежащи на събиране, в областта на собствените ресурси

Позицията за сметките „А“ е свързана с месечните отчети, в които държавите членки съобщават установения размер на традиционните собствени ресурси (ТСР), които се дължат на Комисията, но които все още не са събрани. ТСР са предимно мита, които се събират от държавите членки от името на Комисията.

Позицията за сметките „А“ по принцип възлиза на приблизително 3 милиарда евро към края на годината, но през 2020 г. и 2019 г. салдото включва допълнителни суми ТСР, свързани с производството за нарушение от страна на Обединеното кралство (обяснено по-долу) и с други доклади от проверки на ТСР. Тъй като е приложима лихва за забава в размер на 1,7 милиарда евро (2019 г.: 1,2 милиарда евро), тези суми са докладвани и в настоящите годишни отчети (вж. бележки 2.6.2 и 3.8).

Що се отнася до производството за нарушение, на 8 март 2018 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо (нарушение № 2018/2008) на Обединеното кралство, тъй като то не предостави на бюджета на ЕС правилната сума традиционни собствени ресурси, както се изисква съгласно правото на ЕС. Тъй като Обединеното кралство не предостави задоволителен отговор нито на официалното уведомително писмо, нито на мотивираното становище, изпратено на 24 септември 2018 г., на 6 март 2019 г. Комисията потвърди решението си да отнесе нарушението до Съда на ЕС и подаде заявлението си на 7 март 2019 г. Случаят произхожда от доклад на OLAF от 2017 г., в който бе констатирано, че вносители в Обединеното кралство са избегнали заплащането на значителна сума мита, като при вноса са използвали фиктивни и фалшиви фактури, както и декларации, съдържащи неправилно определена митническа стойност. С помощта на методика, разработена от OLAF и JRC, както и въз основа на наличната информация Комисията изчислява, че нарушението на законодателството на ЕС от страна на Обединеното кралство е довело, през периода от ноември 2011 г. до октомври 2017 г., до загуби за бюджета на ЕС в размер на 2,1 милиарда евро (нетна сума, т.е. след приспадане на разходите по събирането, които Обединеното кралство следва да задържи, от брутната сума 2,7 милиарда евро). Обединеното кралство не приема използваната от Комисията методика за оценка на посочените по-горе загуби. На 8 декември 2020 г. Съдът проведе устното изслушване. Следващите етапи на производството са становището на генералния адвокат и решението на Съда, чиито дати все още не са известни. Тъй като текущото съдебно производство и наличната до момента информация сочат, че процесът ще отнеме много време, както главницата в размер на 2,1 милиарда евро, така и изчислената лихва за забава в размер на 1,6 милиарда евро, начислена до края на 2020 г. (в сравнение с лихва от 1,1 милиарда евро, начислена и призната до края на 2019 г.), са класифицирани като дълготрайни активи.

Освен това Комисията включи в отчетите вземане на стойност 0,15 милиарда евро за установени мита и лихви за забава, което се основава на последната налична информация.

Позицията за отделните сметки е свързана с установените вземания, които не са включени в позицията за сметките „А“, тъй като не са събрани от държавите членки и за тях не е предоставено обезпечение (или е предоставено обезпечение, но сумите са оспорени). Тези вземания подлежат на обезценка въз основа на информацията, предоставяна всяка година от държавите членки. Тези суми обикновено са на сходно равнище към края на всяка година, както се вижда по-горе.

През 2020 г. позицията за собствените ресурси, които следва да бъдат получени, се отнася до подлежащите на събиране суми, произтичащи от коригиращи бюджети № 8 и 9/2020, приети съответно на 24 ноември 2020 г. и 15 декември 2020 г. Сумите бяха вписани от повечето държави членки на първия работен ден на януари 2021 г. Нямаше такава сума, свързана с 2019 г.

Средства, подлежащи на събиране, в областта на ЕФГЗ и на развитието на селските райони

Тази позиция включва предимно сумите, които държавите членки дължат към 31 декември 2019 г., декларирани и сертифицирани от тях към 15 октомври 2019 г. Направена е приблизителна оценка на средствата, подлежащи на събиране, които възникват след това деклариране до 31 декември 2019 г. Комисията оценява също размера на намаление за сумите, дължими от бенефициерите, които е малко вероятно да бъдат събрани. Фактът, че се прави такава корекция, не означава, че Комисията се отказва от събирането на тези суми в бъдеще. В корекцията е включено и отчисление от 20 %, което съответства на средствата, които държавите членки могат да задържат за покриване на административните си разходи.

2.6.1.2.   Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство

милиони евро

 

Член 140

Член 142

Други

31.12.2020 г.

Дължими от Обединеното кралство

34 966

14 338

275

49 579

Дължими на Обединеното кралство

(2 122 )

(2 122 )

Общо

34 966

14 338

(1 847 )

47 456

Нетекущи

28 196

14 327

(1 894 )

40 629

Текущи

6 769

11

47

6 827

В Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (реф. номер 2019/C 384 I/01) („Споразумението за оттеглянето“ или СО), подписано между ЕС и Обединеното кралство, се определят различни финансови задължения за двете страни. Посочената по-горе сума представлява нетното вземане от Обединеното кралство въз основа на тези задължения към края на годината.

В съответствие с член 139 от СО делът на Обединеното кралство от финансовите задължения, произтичащи от СО, се изчислява като съотношение между собствените ресурси, предоставени от Обединеното кралство през периода 2014—2020 г., и собствените ресурси, предоставени през този период от всички държави членки и Обединеното кралство. Корекциите, произтичащи от нетирането на салдата по ДДС и по БНД за годините 2014—2019, също са включени. Изчисленият дял на Обединеното кралство ще подлежи на окончателните корекции, предвидени в член 139 от СО, през 2022 г. Делът на Обединеното кралство за 2021 г. се използва за изчисленията по член 136, параграф 3, букви а) и в) и членове 140—147. Делът на Обединеното кралство, изчислен в съответствие с член 139 от СО, е 12,358072326018200 %.

Член 140 — Неизпълнени поети задължения

Обединеното кралство е поело ангажимент да изплати на ЕС дела си от неизпълнените бюджетни задължения към 31 декември 2020 г., коригирани съгласно изискванията на член 140. Корекциите включват приспадането на поетите задължения, финансирани чрез целеви приходи в бюджета на Съюза, приспадането на поетите задължения, свързани с програми, в които Обединеното кралство е избрало да не участва, и приспадането на поетите задължения във връзка с едногодишните бюджетни редове, за които сумата на бюджетните кредити за плащания се пренася автоматично и за които Обединеното кралство вече е допринесло през 2020 г.

Бюджетните задължения на Съюза, произтичащи от бюджетни кредити от целеви приходи, включват вноски от трети държави (външни целеви приходи) и повторно използване на сумите, първоначално платени от бюджета на ЕС и впоследствие върнати в него (вътрешни целеви приходи). Различните правила за използване на външните и вътрешните целеви приходи са посочени съответно в член 12, параграф 4, буква в) и член 12, параграф 4, буква б) от Финансовия регламент.

Бюджетните задължения, произтичащи от бюджетни кредити от външни целеви приходи, са изключени от неизпълнените поети задължения, за които Обединеното кралство носи отговорност. За тази категория целеви приходи бюджетните кредити за плащания за финансиране на съответните поети задължения остават на разположение за срока на действие на програмата, за която са предназначени приходите. Поради това Обединеното кралство не дължи допълнително финансиране.

Освен това повечето бюджетни кредити за плащания, свързани с вътрешни целеви приходи, вече са използвани за финансиране на одобрените бюджетни задължения. Поради това само бюджетните кредити за плащания, произтичащи от вътрешни целеви приходи, които все още са на разположение за финансиране на част от неизпълнените поети задължения, също се приспадат от задължението на Обединеното кралство.

Най-същественият елемент на вътрешните целеви приходи е механизмът за уравняване, прилаган от ЕСИФ. Бюджетните кредити за плащания от вътрешни целеви приходи, за които държавите членки и Обединеното кралство вече са направили вноски в миналото, се използват за изплащане на неизпълнени бюджетни задължения, за да се оптимизира използването на бюджета и по този начин да се намалят вноските на държавите членки. Това води до положение, при което поетите задължения по вътрешни целеви приходи трябва да бъдат финансирани от бъдещи бюджетни кредити. Съответно тези неизпълнени поети задължения остават задължение за бюджета на ЕС и за Обединеното кралство, подобно на други неизпълнени бюджетни задължения на ЕС.

Обединеното кралство не участва във финансирането на определени програми и действия в областта на правосъдието и вътрешните работи. Съответно неизпълнените поети задължения, свързани с неучастието на Обединеното кралство, са изключени от общата дължима сума. Другите корекции включват неавтоматичните пренасяния на бюджетни кредити за поети задължения от 2020 г. към 2021 г., които ще увеличат неизпълнените бюджетни задължения, за които Обединеното кралство носи отговорност. Размерът на тези коригирани RAL към 31 декември 2020 г. е 294,3 милиарда евро, от които дялът на Обединеното кралство е 36,4 милиарда евро. Към тази сума са приложени допълнителни корекции, съответстващи на дела на Обединеното кралство от нетните финансови корекции от периода 2014—2020 г. или предходни периоди на програмирани, средствата по които са получени през 2021 г., както и на дела му от ТСР, отнасящи се до 2020 г. и предоставени през 2021 г. Следователно дължимата от Обединеното кралство сума по член 140 възлиза на 36,0 милиарда евро. Сумата, призната като вземане, се основава на официалната прогноза на Комисията за отменените бюджетни кредити за целия размер на RAL към 31 декември 2020 г., което води до вземане в размер на общо 35,0 милиарда евро (от които 6,8 милиарда евро следва да бъдат изплатени в срок от 12 месеца след отчетната дата):

милиони евро

 

31.12.2020 г.

Неизпълнени бюджетни задължения към 31.12.2020 г., отчетени в докладите за изпълнението на бюджета

303 197

Поети задължения по едногодишни бюджетни редове: размер на бюджетните кредити за плащания, пренесени автоматично

(1 196 )

Поети задължения, за които Обединеното кралство се ползва от право на неучастие

(1 826 )

Поети задължения, финансирани от целеви приходи

(4 709 )

Бюджетни кредити за плащания, налични от вътрешни целеви приходи

(1 128 )

Други корекции (неавтоматични пренасяния на бюджетни кредити за поети задължения)

10

Коригирани бюджетни задължения към 31.12.2020 г., за които се прилага дял на Обединеното кралство

294 347

Дял на Обединеното кралство от коригираните бюджетни задължения

36 376

Нетни финансови корекции, свързани с периода на програмиране 2014—2020 г. или с предходни периоди на програмиране

(0)

ТСР, отнасящи се до 2020 г. и предоставени на Съюза през 2021 г.

(402)

Суми, дължими от Обединеното кралство съгласно член 140

35 973

Прогнозно неизпълнение

(1 008 )

Общо

34 966

Нетекущи

28 196

Текущи

6 769

За повече подробности за неизпълнените бюджетни задължения към 31 декември 2020 г. — които са началната стойност за изчисляването на сумите, дължими от Обединеното кралство съгласно член 140 — вж. докладите за изпълнението на бюджета и обяснителните бележки, таблица 4.4.

Член 142 — Задължения на Съюза към края на 2020 г.

Обединеното кралство е поело ангажимента да плати на ЕС своя дял от задълженията на Съюза към края на 2020 г., с изключение на задълженията: а) със съответни активи и б) свързани с функционирането на бюджета и управлението на собствените ресурси (включително сумите, които вече са обхванати от неизпълнените поети задължения — вж. член 140 по-горе). Основната сума се отнася до задълженията на ЕС след напускане (пенсии и здравно осигуряване), съществуващи към 31 декември 2020 г., като общият дял на Обединеното кралство възлиза на 14 338 милиона евро в края на годината (от които 11 милиона евро следва да бъдат изплатени в срок от 12 месеца след отчетната дата):

милиони евро

 

Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица

Обща здравноосигурителна схема

Други пенсионни схеми

31.12.2020 г.

Неизплатено към 31.12.2020 г. задължение

100 741

12 935

2 344

116 020

Дял на Обединеното кралство

12 450

1 599

290

14 338

Нетекущи

12 450

1 599

279

14 327

Текущи

11

11

За повече информация за задълженията, свързани с доходите на наети лица, вж. бележка 2.9.

Други членове

милиони евро

 

31.12.2020 г.

Дължими от Обединеното кралство:

 

 

Член 136

230

 

Член 147

46

 

275

Дължими на Обединеното кралство:

 

 

Член 141

(1 766 )

 

Член 143

(93)

 

Член 144

(46)

 

Член 145

(183)

 

Член 146

(33)

 

(2 122 )

Общо

(1 847 )

Нетекущи

(1 894 )

Текущи

47

Член 136 — Разпоредби, приложими във връзка със собствените ресурси

В член 136 се определят разпоредбите, които се прилагат след 31 декември 2020 г. по отношение на собствените ресурси. Обединеното кралство има право да получи своя дял, когато собствените ресурси, отнасящи се до финансовите години до 2020 г. включително, трябва да предоставят или коригират след 31 декември 2020 г. Освен това то ще получи своя дял от корекциите, свързани с излишъка от 2020 г. Той подлежи също на корекции на собствените ресурси от ДДС и от БНД, които се отнасят до финансовите години до 2020 г. включително. Тези корекции на собствените ресурси от ДДС и БНД ще се изчисляват ежегодно до 31 декември 2028 г. Вземат се предвид и изчислените актуализации на корекцията за Обединеното кралство за 2017—2019 г.

Обединеното кралство трябва да плати традиционните собствени ресурси, събрани от него след 28 февруари 2021 г., но отнасящи се до 2020 г. и предходни години. Неговият дял от общия размер на ТСР, предоставени от ЕС-27 и от него, след това се приспада от тази сума. Отделната сметка за традиционните собствени ресурси ще бъде ликвидирана изцяло към 31 декември 2025 г.

През 2021 г. Обединеното кралство трябва да плати посочената по-долу сума от 230 милиона евро.

милиони евро

Излишък

(219)

Корекция за Обединеното кралство

211

Неучастие

N/A

Корекции ДДС и БНД (отнасящи се до 2020 г. и предходни години)

214

Нетни традиционни собствени ресурси от Обединеното кралство след 28 февруари 2021 г.

23

Общо

230

Член 141 — Глоби

Обединеното кралство има право да получи своя дял от глобите, за които е взето решение преди 31 декември 2020 г., както и от тези, за които Съюзът е взел решение след 31 декември 2020 г. в рамките на производството, посочено в член 92, параграф 1, когато те станат окончателни. Неплатените към 31 декември 2020 г. глоби, свързани с Обединеното кралство, възлизат на 14,3 милиарда евро. Обединеното кралство ще има право на общо 1,8 милиарда евро (от които 20 милиона евро следва да бъдат изплатени в срок от 12 месеца след отчетната дата).

Член 143 — Условни финансови задължения: заеми за финансова помощ, ЕФСИ, ЕФУР и МВК

Съгласно този член Обединеното кралство е длъжно да финансира своя дял от условните задължения на ЕС, свързани с дейностите му по получаване на заеми, отпускане на заеми и гаранции, ако те се реализират и не са покрити от съществуващи гаранционни фондове — вж. бележка 4.1 за съответните условни задължения. ЕС ще възстанови на Обединеното кралство сумите, които Обединеното кралство вече е предоставило за гаранционните фондове и повече не са нужни. Обединеното кралство има право и на обратните потоци от операции, за които споделя отговорността. Към 31 декември 2020 г. сумата, която следва да бъде изплатена на Обединеното кралство в срок от 12 месеца, е 93 милиона евро. Тя се отнася единствено до ЕФУР, за който нямаше одобрени операции преди оттеглянето на Обединеното кралство, поради което то няма задължения, които да бъдат покрити.

Член 144 — Финансови инструменти

Съгласно този член ЕС е длъжен да възстанови на Обединеното кралство неговия дял от обратните потоци, произтичащи от финансови операции, които са одобрени до датата на оттеглянето му, както и неговия дял от плащанията, извършени за финансови операции, които са одобрени след тази дата. Към 31 декември 2020 г. сумата, която следва да бъде изплатена на Обединеното кралство в срок от 12 месеца, е 46 милиона евро.

Член 145 — Европейска общност за въглища и стомана в ликвидация (ЕОВС в ликвидация)

Обединеното кралство има право да получи своя дял от нетните активи на ЕОВС в ликвидация към 31 декември 2020 г., който следва да му бъде изплатен на пет транша на 30 юни всяка година, считано от 2021 г. Към 31 декември 2020 г. нетните активи на ЕОВС в ликвидация възлизат на 1,5 милиарда евро, от които дялът на Обединеното кралство е 183 милиона евро (като 37 милиона евро следва да му бъдат изплатени през 2021 г.).

Член 146 — Инвестиции в Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ)

Обединеното кралство има право да получи своя дял от инвестициите на ЕС във внесения дялов капитал на ЕИФ към 31 декември 2020 г., който следва да му бъде изплатен на пет транша на 30 юни всяка година, считано от 2021 г. Инвестициите на ЕС във внесения дялов капитал на ЕИФ към 31 декември 2020 г. възлизат на 267 милиона евро (вж. бележка 2.3), от които дялът на Обединеното кралство е 33 милиона евро (като 7 милиона евро следва да му бъдат изплатени през 2021 г.).

Член 147 — Съдебни дела

Обединеното кралство е поело ангажимента да внесе своя дял от станалите дължими плащания от ЕС, произтичащи от съдебни дела, свързани с финансовите интереси на Съюза, при условие че фактите, формиращи предмета на тези дела, са настъпили не по-късно от 31 декември 2020 г. Като се вземат предвид провизиите и начисленията в края на годината, както и действителните плащания, направени по съдебни дела през 2021 г., прогнозната сума, която Обединеното кралство следва да плати, е 46 милиона евро (от които Обединеното кралство трябва да плати 21 милиона евро през 2021 г.).

2.6.1.3.   Средства, подлежащи на събиране, от глоби в областта на конкуренцията

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Брутна сума на средствата, подлежащи на събиране, от глоби

14 503

14 606

Условни плащания

(3 023 )

(3 125 )

Обезценка

(186)

(180)

Общо

11 295

11 301

Нетекущи

Текущи

11 295

11 301

Условните плащания се отнасят предимно до постъпления от предприятия, които са започнали обжалване или все още имат възможност да обжалват решенията за налагане на глоба пред съдилищата на ЕС. Оповестен е условен пасив поради възможността тези суми да трябва да бъдат върнати на глобените предприятия — вж. бележка 4.1.4.

Глобените предприятия, които са започнали или планират да започнат обжалване, имат възможност да направят условни плащания или да предоставят на Комисията банкова гаранция. За 11 004 милиона евро (2019 г.: 11 133 милиона евро) глоби, които не са изплатени към края на годината, Комисията е приела финансови гаранции.

Сумите, намалени вследствие на обезценка, отразяват преценката на Комисията, за всеки отделен случай, на размера на неполучените глоби или глобите, които не са покрити от гаранция, които Комисията очаква да не събере.

През периода 2019—2020 г. общият размер на подлежащите на събиране средства от глоби в областта на конкуренцията остана относително непроменен. Това се дължи на факта, че новите подлежащи на събиране средства през 2020 г. до голяма степен се компенсират от глоби, които са окончателно платени през 2020 г.

2.6.1.4.   Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Начислени приходи

1 755

1 502

Разходи за бъдещи периоди, свързани с операции без размяна

293

286

Общо

2 048

1 788

Нетекущи

1 261

Текущи

787

1 788

Начислените приходи включват 1,7 милиарда евро (2019 г.: 1,4 милиарда евро), които Комисията очаква да събере в областта на сближаването в резултат на проверката и приемането на годишните отчети, представени от държавите членки (въз основа на процедурата, въведена за периода на програмиране 2014—2020 г.). По-голямата част от тази сума (1,3 милиарда евро) се очаква да бъде събрана при приключването на съответните програми (вследствие на мерките по Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса) и поради това е класифицирана като нетекуща.

2.6.1.5.   Други средства, подлежащи на събиране

Общият размер на другите средства, подлежащи на събиране, включва сума в размер на 744 милиона евро, произтичаща от прехвърлянето на неизразходваните средства по NER300 към Фонда за иновации, които в края на 2020 г. все още не са събрани от ЕИБ — вж. бележка 3.7.

2.6.2.    Вземания от операции с размяна

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Нетекущи

 

 

Лихви за забава

1 641

1 137

Други вземания

44

48

 

1 685

1 185

Текущи

 

 

Клиенти

324

269

Обезценка на вземанията от клиенти

(188)

(153)

Разходи за бъдещи периоди, свързани с операции с размяна

345

238

Лихви за забава

1 085

528

Други

200

157

 

1 766

1 038

Общо

3 450

2 223

Нетекущите лихви за забава са свързани с производството за нарушение, посочено в бележка 2.6.1.1.

Другите текущи вземания се отнасят главно до лихви за забава. Увеличението през периода 2019—2020 г. се дължи на допълнителни начислени приходи, произтичащи от доклади от проверки на ТСР, и на увеличение, свързано с натрупаните лихви по гаранциите, предоставени от глобените предприятия.

2.7.   МАТЕРИАЛНИ ЗАПАСИ

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Научни материали

59

47

Други

21

21

Общо

80

68

2.8.   ПАРИ И ПАРИЧНИ ЕКВИВАЛЕНТИ

милиони евро

 

Бележка

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Сметки към министерствата на финансите и в централните банки

 

11 342

15 519

Текущи сметки

 

80

91

Сметки за авансови средства

 

8

7

Трансфери (парични средства в движение)

 

0

0

Банкови сметки за изпълнението на бюджета

2.8.1

11 430

15 617

Парични средства, предназначени за финансови инструменти

2.8.2

2 446

1 567

Парични средства, свързани с глоби

2.8.3

1 458

1 258

Парични средства, свързани с други институции, агенции и органи

 

1 362

1 208

Парични средства, свързани с доверителни фондове

 

46

97

Общо

 

16 742

19 745

2.8.1.    Банкови сметки за изпълнението на бюджета

Тази позиция обхваща средствата, които Комисията държи в банковите си сметки във всяка държава членка и държава от ЕАСТ (към министерството на финансите или в централната банка), както и в текущи сметки в търговски банки, в сметки за авансови средства и в каса. Касовите наличности към края на 2020 г. се определят от следните основни елементи:

плащания в размер на 9,4 милиарда евро, които все още не са извършени към края на годината, от която сума 7,9 милиарда евро са свързани с целеви приходи. Целевите приходи включват 1,3 милиарда евро парични средства, набрани от продажбата на квоти за емисии и събрани от ЕИБ, след като са били разпределени от държавите членки за Фонда за иновации — вж. бележка 3.7;

1,6 милиарда евро, свързани с касата на агенциите и съвместните предприятия — тъй като Комисията управлява касата от името на тези субекти, въпросните суми са посочени в тази подпозиция.

2.8.2.    Парични средства, предназначени за финансови инструменти

Сумите в тази позиция се отнасят предимно до парични еквиваленти, управлявани от доверени лица от името на Комисията с цел изпълнение на конкретни програми по линия на финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, и пари и парични еквиваленти, държани в гаранционните фондове, свързани с бюджетните гаранции — вж. бележка 2.4.1. Паричните средства, предназначени за финансови инструменти и гаранционни фондове, могат да се използват само в съответните програми. Увеличението на салдото се дължи главно на i) допълнително провизиране на гаранционните фондове на ЕФСИ и ЕФУР, което в края на 2020 г. все още не е било инвестирано в облигации, и ii) плащания за финансовите инструменти на ЕС, по-специално по програмите COSME и „Хоризонт 2020“, които все още не са били използвани за искания за плащане по гаранции, нито за капиталови инвестиции.

2.8.3.    Парични средства, свързани с глоби

Това са главно парични средства, получени във връзка с глоби, наложени от Комисията, по които случаят все още не е приключен. Тези суми се държат в специални депозитни сметки, които не се използват за никакви други дейности. При обжалване или когато не е известно дали другата страна ще обжалва, съответната сума се оповестява като условен пасив в бележка 4.1.4. От 2010 г. всички следващи условно платени глоби се управляват от Комисията във фонда BUFI и се инвестират във финансови инструменти, категоризирани като обявени за продажба (вж. бележка 2.4.1). Увеличението на паричните средства, свързани с глоби, в края на 2020 г. се дължи на по-голямото парично салдо в BUFI в сравнение с края на 2019 г., както и на окончателно получените глоби, които следва да бъдат прехвърлени към бюджета.

ПАСИВИ

2.9.   ПЕНСИИ И ДРУГИ ДОХОДИ НА НАЕТИ ЛИЦА

2.9.1.    Нетно задължение във връзка със схемата за доходи на наети лица

милиони евро

 

Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица

Други схеми за доходи след пенсиониране

Обща здравноосигурителна схема

31.12.2020 г. Общо

31.12.2019 г. Общо

Задължение за изплащане на дефинирани доходи

100 741

2 438

13 289

116 468

98 062

Активи на плана

N/A

(94)

(354)

(448)

(403)

Нетни задължения

100 741

2 344

12 935

116 020

97 659

Увеличението на общия размер на задължението, свързано с доходите на наети лица, се дължи предимно на увеличението на нетното задължение на пенсионноосигурителната схема на европейските длъжностни лица (ПСЕДЛ) — най-голямата действаща схема. Това задължение на ПСЕДЛ се е увеличило основно поради актюерската загуба вследствие на промени във финансовите предположения, причинени от рязко намаление на номиналния дисконтов процент. Освен това, тъй като номиналният дисконтов процент се коригира с инфлацията, за да се получи реалният дисконтов процент, през 2020 г. реалният дисконтов процент бе отрицателен за втора поредна година, което означава, че всяка бъдеща сума струва повече днес, отколкото в бъдеще: това води до значително увеличение на размера на задължението в края на годината. По-ниският дисконтов процент имаше сходен ефект и върху другите схеми.

Освен това правата, придобити през годината поради изработен стаж, са по-високи от доходите, изплатени през годината. Освен това има увеличение поради годишния разход за лихви (намаляване на дисконтирането на задължението), както и актюерски загуби от опит.

Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица

Това задължение за изплащане на дефинирани доходи представлява настоящата стойност на очакваните бъдещи плащания, които ЕС трябва да направи, за да изпълни пенсионните задължения, произтичащи от трудовия стаж на служителите през текущия и минали периоди. Тъй като схемата е текуща, всички плащания, които трябва да бъдат направени от нея на годишна основа, се включват в бюджета на ЕС всяка година.

В съответствие с член 83 от Правилника за длъжностните лица плащането на доходите, предвидени в пенсионноосигурителната схема на персонала, представлява разход за бюджета на ЕС. Схемата се финансира теоретично и държавите членки гарантират колективно изплащането на тези доходи. От основните заплати на активните членове се удържа задължителна пенсионна вноска, която понастоящем е 10,1 %. Тези вноски се третират като бюджетен приход за годината и допринасят за финансирането на разходите на ЕС като цяло — вж. също бележка 3.7.

Задълженията на пенсионноосигурителната схема бяха оценени въз основа на броя на персонала в ПСЕДЛ (активно зает персонал, пенсионирани служители, бивш активно зает персонал, сега получаващ пенсия за инвалидност, и лица на издръжката на починали служители) към 31 декември 2020 г. и на правилата на Правилника за персонала, приложими към тази дата. Тази оценка беше извършена в съответствие с методиката на МССПС 39 (а следователно и на счетоводно правило 12 на ЕС).

Други схеми за доходи след пенсиониране

Тази позиция се отнася до пасива, свързан с пенсионните задължения към членовете и бившите членове на Комисията, Съда (и Общия съд) и Сметната палата, Съвета, Омбудсмана, Европейския надзорен орган по защита на данните и Съда на публичната служба на Европейския съюз. Също включен в тази позиция е пасив, свързан с пенсиите на членовете на Европейския парламент.

Обща здравноосигурителна схема

В допълнение към горепосочените схеми за доходи след пенсиониране се прави оценка на очакваното задължение на ЕС, що се отнася до общата здравноосигурителна схема (ОЗОС), във връзка с разходите за здравеопазване, които трябва да се плащат по време на периодите след дейността (като се приспаднат техните вноски). Както е посочено в бележка 1.5.10, при изчисляването на това задължение се взема под внимание целият период на активна служба, като се гарантира, че както пенсионноосигурителната схема, така и здравноосигурителната схема на плана на персонала за доходи след напускане винаги се вземат предвид. Като взехме под внимание задължението за достоверно представяне на икономическата същност на положението, както изискват СПЕС и МССПС, не сме изтълкували МССПС 39 в по-тесен смисъл при отнасянето на доходите към периодите на служба. Ако бъдат начислени разходите за трудов стаж за ОЗОС изцяло за 10 години за всички длъжностни лица, вместо за периода на активна служба на служителя, отражението на този подход върху задължението за изплащане на дефинирани доходи към края на годината ще представлява увеличение в размер на 4,6 милиарда евро. Както вече беше посочено обаче, този по-строг подход няма да е съвместим с качествената характеристика на достоверното представяне, поради което няма да се счита, че предоставя надеждна информация в съответствие със СПЕС 1 и концептуалната рамка на МССПС. Тази оценка е силно чувствителна на промените в административния статут на настоящите служители (по-специално броя на осигурените лица, работещи на срочен договор, които се очаква да станат длъжностни лица в бъдеще).

2.9.2.    Движение на настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи за доходите на наети лица

Настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи е дисконтираната стойност на очакваните бъдещи плащания, необходими за уреждане на задължението, произтичащо от трудовия стаж на наетите лица през текущия и миналите периоди.

По-долу е представен анализ на движението на задължението за изплащане на дефинирани доходи за текущата година:

милиони евро

 

Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица

Други схеми за доходи след пенсиониране

Обща здравноосигурителна схема

Общо

Настояща стойност към 31.12.2019 г.

83 842

2 149

12 071

98 062

Признати в отчета за финансовия резултат

 

 

 

 

Разходи за текущ трудов стаж

3 441

97

348

3 886

Разходи за лихви

919

17

145

1 081

Разходи за минал трудов стаж

Признати в нетните активи

 

 

 

 

Преоценки на задълженията, свързани с доходите на наети лица

 

 

 

 

Актюерски (печалби)/загуби от опит

2 348

(7)

(141)

2 200

Актюерски (печалби)/загуби от демографски предположения

(3)

(3)

Актюерски (печалби)/загуби от финансови предположения

11 896

259

964

13 119

Други

 

 

 

 

Изплатени доходи

(1 706 )

(75)

(97)

(1 878 )

Настояща стойност към 31.12.2020 г.

100 741

2 438

13 289

116 468

Разходите за текущ трудов стаж представляват увеличението на настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи, което увеличение е следствие от изработения стаж от осигурените лица през текущата година.

Разходите за лихви се отнасят до увеличението през периода на настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи, което увеличение е следствие от това, че доходите са с един период по-близо до своето плащане.

Актюерските печалби и загуби от опит се отнасят до последиците от разликите между очакванията съгласно направените предходната година предположения за 2020 г. и това, което действително се е случило през 2020 г.

Актюерските печалби и загуби вследствие на актюерските предположения (демографски променливи, като текучеството и смъртността на персонала, и финансови променливи, като дисконтовите проценти и очакваните увеличения на заплатите) възникват, когато тези предположения бъдат актуализирани, за да бъдат отразени промените в съответните условия.

Доходите (например пенсии или възстановени медицински разходи) се изплащат през годината съгласно правилата на схемата. Тези платени доходи водят до намаление на задължението за изплащане на дефинирани доходи.

2.9.3.    Активи на плана

милиони евро

 

Други схеми за доходи след пенсиониране

Обща здравноосигурителна схема

Общо

Настояща стойност към 31.12.2019 г.

94

309

403

Нетно движение на активите на плана

0

45

45

Настояща стойност към 31.12.2020 г.

94

354

448

2.9.4.    Актюерски предположения — доходи на наети лица

Основните актюерски предположения, използвани при оценяването на двете основни схеми за доходи на наети лица на ЕС, са показани по-долу:

 

Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица

Обща здравноосигурителна схема

2020 г.

 

 

Номинален дисконтов процент

0,4  %

0,5  %

Очаквана инфлация

1,2  %

1,3  %

Реален дисконтов процент

(0,8 ) %

(0,8 ) %

Очаквано увеличение на заплатите

1,8  %

1,8  %

Промяна в медицинските разходи

N/A

2,6  %

Възраст на пенсиониране

63/64/66

63/64/66

2019 г.

 

 

Номинален дисконтов процент

1,1  %

1,2  %

Очаквана инфлация

1,3  %

1,3  %

Реален дисконтов процент

(0,2 ) %

(0,1 ) %

Очаквано увеличение на заплатите

1,8  %

1,8  %

Промяна в медицинските разходи

N/A

3,0  %

Възраст на пенсиониране

63/64/66

63/64/66

Смъртността за 2019 г. и 2020 г. се основава на таблицата „Живот“ за служителите на ЕС (EU Civil Servants Life Table — EULT 2018).

Номиналният дисконтов процент се определя като стойността на доходността на облигациите с нулев купон в евро (със срок 23 години, считано от декември 2020 г., за ПСЕДЛ и 27 години за общата здравноосигурителна схема). Използваната инфлация е очакваната инфлация през еквивалентния период. Тя трябва да бъде определена емпирично въз основа на очаквани стойности, изразени чрез свързани с индекс облигации на европейските финансови пазари. Реалният дисконтов процент се изчислява чрез номиналния дисконтов процент и очакваната инфлация в дългосрочен план.

През 2019 г. се наблюдаваше особено рязко намаляване на реалния дисконтов процент, т.е. разликата между номиналния дисконтов процент и очакваната инфлация, което продължи през 2020 г. Намалението на реалния дисконтов процент се дължи предимно на намалението на номиналния дисконтов процент, което съответства на трайната тенденция, наблюдавана в световен мащаб на финансовите пазари. Спадът на номиналния дисконтов процент не беше компенсиран в достатъчна степен от промените в предположението за инфлацията. Това доведе до значително намаляване на реалния дисконтов процент, което поддържа отрицателната тенденция и допринася за значителната актюерска загуба от финансовите предположения.

Както в случая с ПСЕДЛ, увеличението на задължението, свързано с ОЗОС, се дължеше главно на продължаващото намаляване на реалния дисконтов процент, въпреки че ефектът бе частично компенсиран от актуализацията на предполагаемото годишно увеличение на медицинските разходи, което е ключово предположение в контекста на медицинските схеми. През 2020 г. прогнозната тенденция по отношение на медицинските разходи беше изведена от много по-дълги поредици от данни, обхващащи периода 2005—2019 г., като по този начин бяха осигурени по-голяма съгласуваност с продължителността на схемата и по-точна оценка на очакваната бъдеща тенденция по отношение на медицинските разходи. Поради извънредните обстоятелства, свързани с пандемията от COVID-19, и за да се избегне рискът от изкривяване на прогнозата, 2020 г. беше изключена от динамичните редове.

2.9.5.    Анализ на чувствителността

Анализът на чувствителността се основава на симулации, при които се променя, при равни други условия, стойността на съответните предположения.

Чувствителност на пенсионноосигурителната схема на европейските длъжностни лица

Промяна с десет базисни пункта (0,1 %) на предположения дисконтов процент води до следните последици:

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

 

Увеличение с 0,1  %

Намаление с 0,1  %

Увеличение с 0,1  %

Намаление с 0,1  %

Задължение за изплащане на дефинирани доходи

(2 247 )

2 319

(1 797 )

1 854

Промяна с десет базисни пункта (0,1 %) в очакваните увеличения на заплатите води до следните последици:

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

 

Увеличение с 0,1  %

Намаление с 0,1  %

Увеличение с 0,1  %

Намаление с 0,1  %

Задължение за изплащане на дефинирани доходи

2 206

(2 143 )

1 774

(1 724 )

Едногодишна промяна в предположената възраст на пенсиониране води до следните последици:

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

 

Увеличение с една година

Намаление с една година

Увеличение с една година

Намаление с една година

Задължение за изплащане на дефинирани доходи

(1 104 )

1 417

(620)

771

Чувствителност на общата здравноосигурителна схема

Промяна с десет базисни пункта на предположената промяна в медицинските разходи води до следните последици:

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

 

Увеличение с 0,1  %

Намаление с 0,1  %

Увеличение с 0,1  %

Намаление с 0,1  %

Обща стойност на компонента на разходите за текущ трудов стаж и компонента на разходите за лихви от нетните периодични медицински разходи след напускане

15

(14)

8

(8)

Задължение за изплащане на дефинирани доходи

397

(385)

352

(341)

Промяна с десет базисни пункта (0,1 %) на предположения дисконтов процент води до следните последици:

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

 

Увеличение с 0,1  %

Намаление с 0,1  %

Увеличение с 0,1  %

Намаление с 0,1  %

Задължение за изплащане на дефинирани доходи

(348)

361

(311)

322

Промяна с десет базисни пункта (0,1 %) в очакваните увеличения на заплатите води до следните последици:

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

 

Увеличение с 0,1  %

Намаление с 0,1  %

Увеличение с 0,1  %

Намаление с 0,1  %

Задължение за изплащане на дефинирани доходи

(38)

37

(30)

29

Едногодишна промяна в предположената възраст на пенсиониране води до следните последици:

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

 

Увеличение с една година

Намаление с една година

Увеличение с една година

Намаление с една година

Задължение за изплащане на дефинирани доходи

(401)

421

(363)

383

2.10.   ПРОВИЗИИ

милиони евро

 

Сума към 31.12.2019 г.

Допълнителни провизии

Сторнирани неизползвани суми

Използвани суми

Трансфер между категориите

Промяна в очакваната стойност

Сума към 31.12.2020 г.

Съдебни дела:

 

 

 

 

 

 

 

Селско стопанство

441

168

(4)

(435)

170

Други

103

17

(3)

(77)

(9)

31

Демонтаж на ядрени обекти

2 132

(30)

325

2 426

Финансови

1 938

812

(1)

(225)

(2)

2 523

Други

208

59

(13)

(11)

11

254

Общо

4 823

1 056

(20)

(778)

324

5 405

Нетекущи

3 707

743

(4)

(505)

(393)

330

3 878

Текущи

1 116

313

(16)

(274)

393

(6)

1 527

Провизиите представляват оценени по надежден начин суми, произтичащи от минали събития, които вероятно ще трябва да бъдат платени от бюджета на ЕС в бъдеще.

Съдебни дела

Това са очакваните суми, които вероятно ще трябва да бъдат платени след края на годината във връзка с редица продължаващи съдебни дела. Сумите за земеделието се отнасят до правни действия, предприети от държавите членки срещу решения за уравняване с оглед на съответствието за ЕФГЗ. Намалението се дължи на две приключени дела през 2020 г.

Демонтаж на ядрени обекти

От 2017 г. основанието за провизията беше актуализирано в съответствие със стратегията за програма на JRC за извеждане от експлоатация и управление на отпадъците (D&WMP) — актуализирана през 2017 г. Прегледът на стратегията, както и на бюджетните нужди и на нуждите от персонал, беше направен съвместно с независимата експертна група D&WMP. Той представлява най-добрата налична оценка на бюджета и персонала, необходими за приключване на извеждането от експлоатация на обектите на JRC в Испра, Геел, Карлсруе и Петен.

В съответствие със счетоводните правила на ЕС тази провизия се индексира с инфлацията, след което се дисконтира до нетната ѝ настояща стойност (като се използва суаповата крива в евро). Към 31 декември 2020 г. това доведе до провизия в размер на 2 426 милиона евро, разпределени между сумите, които се очаква да бъдат използвани през 2021 г. (33 милиона евро) и след това (2 393 милиона евро). Увеличението в сравнение с 2019 г. се дължи предимно на намаляващия дисконтов процент, приложен към очакваните бъдещи разходи.

Трябва да се отбележи, че голямата несигурност, характерна за дългосрочното планиране на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения, може да повлияе на тази оценка, която може да се увеличи значително в бъдеще. Основните източници на несигурност са свързани с крайното състояние на изведения от експлоатация обект, ядрените материали, аспектите на управлението и обезвреждането на отпадъците, непълните или липсващите национални нормативни уредби, сложните и продължителни процеси на получаване на разрешителни и бъдещото развитие на промишления пазар за извеждане от експлоатация.

Финансови провизии

Те се отнасят предимно до провизиите, представляващи очакваните загуби, които ще бъдат претърпени във връзка с гаранциите, предоставени по линия на различните финансови инструменти, при които съответните субекти са оправомощени да издават гаранции на свое име, но от името и на риска на ЕС. Финансовият риск за ЕС, свързан с гаранциите, е ограничен, а финансовите активи постепенно се обезпечават със средства с цел покриване на бъдещите задействани гаранции. Тази позиция включва също провизиите за непогасените заеми, отпуснати на Сирия от ЕИБ в рамките на мандата ѝ за външно кредитиране и следователно гарантирани от ЕС чрез Гаранционния фонд за външни дейности. Нетекущите финансови провизии се дисконтират до нетната им настояща стойност.

Увеличението на финансовите провизии е свързано с увеличаването на обема на гарантираните операции по „Хоризонт 2020“, COSME, Гаранционния механизъм за секторите на културата и творчеството и Програмата за заетост и социални иновации, включително за частта, обхваната от гаранцията на ЕС по ЕФСИ в рамките на дълговия портфейл на ПМСП на ЕФСИ — вж. бележка 4.1.1.

2.11.   ФИНАНСОВИ ПАСИВИ

милиони евро

 

Бележка

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Нетекущи

 

 

 

Финансови пасиви по амортизирана стойност

2.11.1

84 395

53 062

Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

2.11.2

4

9

 

 

84 399

53 071

Текущи

 

 

 

Финансови пасиви по амортизирана стойност

2.11.1

10 559

1 423

Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

2.11.2

0

4

Задължения по финансови гаранции

2.11.3

90

20

 

 

10 649

1 446

Общо

 

95 048

54 517

2.11.1.    Финансови пасиви по амортизирана стойност

милиони евро

 

Бележка

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Получени заеми за финансова помощ

2.11.1.1

93 192

52 564

Други финансови пасиви

2.11.1.2

1 761

1 921

Общо

 

94 954

54 485

Нетекущи

 

84 395

53 062

Текущи

 

10 559

1 423

2.11.1.1.   Получени заеми за финансова помощ

милиони евро

 

ЕМФС

SURE

ПБ

МФП

Евратом

Общо

Общо към 31.12.2019 г.

47 394

201

4 754

214

52 564

Нови заеми

39 500

1 675

100

41 275

Възстановени суми

(617)

(35)

(651)

Курсови разлики

Промени в балансовата стойност

2

3

0

0

(0)

5

Общо към 31.12.2020 г.

47 396

39 503

201

5 813

279

93 192

Нетекущи

37 050

39 500

200

5 783

250

82 782

Текущи

10 346

3

1

30

29

10 410

Получените заеми включват предимно дългове, удостоверени със сертификати и възлизащи на 92 415 милиона евро (2019 г.: 52 433 милиона евро). Промените в балансовата стойност съответстват на промяната в начислените лихви.

Погасяването на горепосочените получени заеми в крайна сметка се гарантира от бюджета на ЕС (вж. бележка 4.1.2), т.е. от всяка държава членка.

Ефективни лихвени проценти за получените заеми (изразени като лихвен диапазон)

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС)

0,50  % – 3,75  %

0,50  % – 3,75  %

Подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE)

0,00  % – 0,30  %

Платежен баланс (ПБ)

2,88  %

2,88  %

Макрофинансова помощ (МФП)

0,00  % – 3,69  %

0,00  % – 3,82  %

Евратом

0,00  % – 5,68  %

0,00  % – 5,68  %

2.11.1.2.   Други финансови пасиви

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Нетекущи

 

 

Задължения по финансов лизинг

1 130

1 244

Сгради, които се изплащат на вноски

346

385

Други

136

144

 

1 612

1 772

Текущи

 

 

Задължения по финансов лизинг

101

97

Сгради, които се изплащат на вноски

38

36

Глоби, които подлежат на възстановяване

8

Други

2

17

 

149

149

Общо

1 761

1 921

Задължения по финансов лизинг

милиони евро

 

Бъдещи суми за плащане

< 1 година

1—5 години

> 5 години

Общо пасив

Земя и сгради

96

457

665

1 218

Други дълготрайни активи

5

8

13

Общо към 31.12.2020 г.

101

465

665

1 231

Лихвен елемент

50

170

124

345

Общо бъдещи минимални лизингови плащания към 31.12.2020 г.

151

636

790

1 576

Общо бъдещи минимални лизингови плащания към 31.12.2019 г.

150

644

946

1 741

Сумите за лизинг и сгради, посочени по-горе, ще трябва да бъдат финансирани от бъдещи бюджети.

2.11.2.    Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

милиони евро

Вид дериватив

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Теоретична сума

Справедлива стойност

Теоретична сума

Справедлива стойност

Гаранция по капиталовия портфейл

215

1

752

10

Валутна опция (пут спред)

14

4

13

2

Общо

229

4

765

12

Нетекущи

229

4

148

9

Текущи

0

0

617

4

Гаранции по капиталови портфейли

Гаранциите, предоставени по капиталови портфейли, се класифицират като финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, тъй като не отговарят на определението за задължение по финансова гаранция (вж. бележка 1.5.12). Финансовата отговорност на ЕС се измерва със стойността на съответните инвестиции.

Валутна опция

Към 31 декември 2020 г. ЕС държи деривативен финансов инструмент (валутна опция — опция от вида пут спред), в който покрива обезценката на чуждестранната валута (UHA), свързана със заеми, отпуснати от финансови институции на МСП в Украйна, за да се подобрят достъпът до финансиране и привлекателността на условията по заемите в Украйна. Съгласно условията на договора ЕС предоставя на партньорите си възможност да поискат — за всеки допустим заем — финансов принос от ЕС в размер на максимум 30 % в случай на обезценка на съотношението UHA/EUR.

Йерархия на справедливата стойност на финансовите пасиви, оценени по справедлива стойност

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Ниво 1: котирани цени на активни пазари

Ниво 2: наблюдаеми елементи, различни от котираните цени

4

2

Ниво 3: техники за оценяване, при които елементите не се основават на наблюдаеми пазарни данни

1

10

Общо

4

12

2.11.3.    Задължения по финансови гаранции

Гаранцията по ЕФСИ за дълговия портфейл, изплатен от ЕИБ в рамките на иновационния и инфраструктурен прозорец (ИИП) на ЕФСИ, и гаранцията по мандата за външно кредитиране (МВК) за заемите от ЕИБ, отпуснати по линия на инициативата на ЕИБ за икономическа устойчивост (ИИУ), се класифицират като задължение по финансова гаранция. Към 31 декември 2020 г. задължението по финансова гаранция по ЕФСИ възлиза на нула евро (2019 г.: нула евро), тъй като приходите, които трябва да бъдат получени по тази гаранция, надвишават очакваните загуби, докато задължението по финансова гаранция по МВК по ИИУ възлиза на 90 милиона евро (2019 г.: 20 милиона евро) — вж. бележка 4.1.1.

2.12.   ЗАДЪЛЖЕНИЯ

милиони евро

 

Брутна сума

Корекции

Нетна сума към 31.12.2020 г.

Брутна сума

Корекции

Нетна сума към 31.12.2019 г.

Декларации за разходи и фактури, получени от:

 

 

 

 

 

 

Държави членки

 

 

 

 

 

 

ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони

17

(0)

17

21

(0)

21

ЕФРР и КФ

12 651

(2 698 )

9 954

8 068

(2 437 )

5 631

EСФ

3 479

(370)

3 109

2 882

(558)

2 325

Други

792

(90)

701

852

(45)

807

Частни и публични субекти

1 485

(182)

1 302

1 562

(180)

1 381

Общо получени декларации за разходи и фактури

18 424

(3 341 )

15 083

13 384

(3 220 )

10 165

ЕФГЗ

16 160

N/A

16 160

16 255

N/A

16 255

Разни задължения

784

N/A

784

539

N/A

539

Други

381

N/A

381

283

N/A

283

Общо

35 748

(3 341 )

32 408

30 462

(3 220 )

27 241

Задълженията включват фактурите и декларациите за разходи, които са получени, но все още не са платени, към края на годината. Те се признават първоначално в момента на получаване на фактурите/декларациите за разходи за исканите суми. Впоследствие задълженията се коригират, за да отразяват само приетите суми след прегледа на разходите, както и сумите, които се считат за допустими. Сумите, за които се счита, че са недопустими, се включват в колоната „Корекции“. Най-големите суми се отнасят до дейностите по структурните фондове.

През периода на програмиране 2014—2020 г. в Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (25) за общоприложимите разпоредби (РОР), който се прилага за структурните фондове (ЕФРР и ЕСФ), за Кохезионния фонд и за Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), се предвижда бюджетът на ЕС да се защитава посредством систематично задържане на 10 % от направените междинни плащания. До февруари след края на счетоводната година по РОР (1 юли—30 юни) приключва цикълът на контрол, който се осъществява както чрез проверки на управлението, извършени от управляващите органи, така и чрез одити от страна на одитните органи. Комисията разглежда документите за получаване на увереност и отчетите, предоставени от съответните органи в държавите членки. Плащането или събирането на окончателното салдо се извършва едва след като това разглеждане приключи и отчетите бъдат приети. Задържаната в съответствие с тази разпоредба сума възлизаше към края на 2020 г. на общо 7,8 милиарда евро. Част от тази сума (1,1 милиарда евро) е оценена като недопустима въз основа на информацията, предоставена от държавите членки в техните отчети, и също е включена в колоната „Корекции“. Последният компонент на корекциите на задълженията представлява сумите, съответстващи на други авансово отпуснати на държавите членки средства (вж. бележка 2.5.2), които все още не са платени към края на годината (1,3 милиарда евро).

Увеличението на дължимите суми във връзка с политиката на сближаване (ЕФРР, КФ, ЕСФ) се дължи главно на декларациите за разходи, получени към края на 2020 г. (5,9 милиарда евро), които все още не са изплатени поради липса на кредити. Като цяло по-високото равнище на декларациите за разходи отразява напредъка в изпълнението в тази област.

Искания за предварително финансиране

В допълнение към горепосочените суми, към края на 2020 г. бяха получени искания за предварително финансиране на стойност 1,4 милиарда евро, които не бяха платени към края на годината. Според счетоводните правила на ЕС тези суми не се отчитат като задължения.

2.13.   НАЧИСЛЕНИ РАЗХОДИ И ПРИХОДИ ЗА БЪДЕЩИ ПЕРИОДИ

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Начислени разходи

64 383

66 860

Приходи за бъдещи периоди

128

254

Други

74

116

Общо

64 584

67 230

Разпределението на начислените разходи е, както следва:

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

ЕФГЗ

24 599

28 193

ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони

18 622

18 583

ЕФРР и КФ

8 766

9 525

EСФ

3 009

3 016

Други

9 386

7 542

Общо

64 383

66 860

Начислените разходи са признатите разходи, за които Съюзът все още не е получил декларации за разходи. Що се отнася до политиката на сближаване, намалението за начислените разходи по ЕФРР и КФ е свързано главно с приключването на периода 2007—2013 г. (тъй като се получават окончателните декларации за разходи), докато за периода 2014—2020 г. равнището остава стабилно. Промените на сумите по ЕФГЗ са описани по-подробно в бележка 3.10.

НЕТНИ АКТИВИ

2.14.   РЕЗЕРВИ

милиони евро

 

Бележка

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Резерв по справедлива стойност

2.14.1

496

391

Резерв на Гаранционния фонд

2.14.2

3 043

2 870

Други резерви

2.14.3

1 523

1 776

Общо

 

5 062

5 037

2.14.1.    Резерв по справедлива стойност

В съответствие с правилата за счетоводна отчетност на ЕС корекцията на справедливата стойност на финансовите активи, обявени за продажба, се отчита чрез резерва по справедлива стойност.

Движения на резерва по справедлива стойност през периода

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Включени в резерва по справедлива стойност

89

200

Включени в отчета за финансовия резултат

16

(40)

Общо

105

160

2.14.2.    Резерв на Гаранционния фонд

Този резерв отразява целевата сума, възлизаща на 9 % от непогасените средства, гарантирани от бюджета на ЕС по линия на мандата на ЕИБ за външно кредитиране, която трябва да се държи като активи в Гаранционния фонд за външни дейности — вж. бележка 2.4.1.

2.14.3.    Други резерви

Сумата е свързана предимно с резервите на ЕОВС в ликвидация (1 275 милиона евро) за активите на Изследователския фонд за въглища и стомана, които резебяха създадени в контекста на приключването на дейността на ЕОВС в ликвидация.

2.15.   СУМИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОИСКАНИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

милиони евро

Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки, към 31.12.2019 г.

77 560

Връщане на бюджетния излишък на държавите членки

3 218

Движение на резерва на Гаранционния фонд

173

Преоценки на задълженията, свързани с доходите на наети лица

15 155

Движения на други резерви

(210)

Финансов резултат за годината

(57 416 )

Общ размер на сумите, които трябва да бъдат поискани от държавите членки, към 31.12.2020 г.

38 480

Тази сума представлява тази част от разходите, направени от ЕС до 31 декември, която трябва да бъде финансирана от бъдещи бюджети. Много разходи се признават по правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване през годината N, въпреки че може в действителност да бъдат платени през годината N+1 (или по-късно) и поради това да бъдат финансирани от бюджета за годината N+1 (или по-късно). Включването на тези пасиви в отчетите, съчетано с факта, че съответните суми се финансират от бъдещи бюджети, води до това, че в края на годината пасивите значително надвишават активите. Най-значителните суми, които трябва да бъдат изтъкнати, се отнасят до дейностите по ЕФГЗ и задълженията, свързани с доходите на наети лица.

Следва също да се отбележи, че горното няма отражение върху бюджетния резултат — бюджетните приходи винаги трябва да са равни на бюджетните разходи или да ги превишават и всеки приходен излишък се връща на държавите членки.

Преоценките на задълженията, свързани с доходите на наети лица, са свързани с актюерските печалби и загуби, произтичащи от актюерската оценка на тези задължения.

Значителното намаление на сумите, които трябва да бъдат поискани от държавите членки се дължи предимно на приходите, свързани с нетните суми, дължими от Обединеното кралство съгласно СО, подписано след излизането му от Съюза през 2020 г. — вж. бележка 2.6.1.2.

3.   БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ

ПРИХОДИ

ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА: СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ

3.1.   РЕСУРСИ ОТ БНД

Приходите от собствени ресурси са основният елемент на оперативните приходи на ЕС. Приходите от БНД (брутен национален доход) възлизат на 125 393 милиона евро за 2020 г. (2019 г.: 108 820 милиона евро) и са най-съществената от трите категории собствени ресурси. Спрямо БНД на всяка държава членка се прилага единен процент. Приходите от БНД балансират приходите и разходите, т.е. финансират частта от бюджета, която не е покрита от други източници на приходи. Увеличението на приходите от БНД отразява нарасналите нужди от бюджетни кредити за плащания за 2020 г., чрез които да се укрепят ключовите политики на ЕС. През 2020 г. тези ключови политики включваха стратегията за ваксини срещу COVID-19 (чрез Инструмента за спешна подкрепа — ИСП) и Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса — плюс (CRII+).

3.2.   ТРАДИЦИОННИ СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ

Традиционните собствени ресурси са свързани главно с мита, като държавите членки задържат 20 % от сумите като разходи по събирането, поради което посочените по-горе стойности не включват това приспадане. Намаляването на митата се дължи предимно на по-ниските събирания поради икономическата криза.

3.3.   РЕСУРСИ ОТ ДДС

Ресурсът от ДДС бе първият, който бе хармонизиран до голяма степен на равнището на ЕС. Вноската ДДС се изчислява чрез прилагане на унифицирана изискуема ставка от 0,3 % към националната база за ДДС, която не може да надвишава 50 % от брутния национален доход (БНД) на всяка държава членка. За периода 2014—2020 г. в Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета (26) се предвижда намалена изискуема ставка (0,15 %) за Германия, Нидерландия и Швеция.

ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА: ТРАНСФЕРИ

3.4.   ГЛОБИ

Приходи в размер на 452 милиона евро (2019 г.: 4 291 милиона евро) са свързани с глобите, наложени от Комисията на предприятия за нарушения на правилата за конкуренция на ЕС, и глобите, наложени от Комисията на държавите членки за нарушения на правото на ЕС. Комисията признава приходите от глоби, когато приеме решението за налагане на глоба и официално уведоми адресата за него. Сумите са свързани предимно с глоби в областта на конкуренцията (370 милиона евро). Най-съществените случаи се отнасят до нарушения на антитръстовите правила на ЕС — глоба на обща стойност 260 милиона евро, наложена на предприятията Orbia, Clariant и Celanese за участие в картел за покупки на пазара на етилен, както и глоба в размер на 60 милиона евро, наложена на фармацевтичните предприятия Teva и Cephalon за договаряне да се забави навлизането на пазара на по-евтина генерична версия на лекарството на Cephalon за нарушения на съня.

3.5.   СЪБИРАНЕ НА РАЗХОДИ

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

Споделено управление

1 281

2 547

Пряко управление

53

65

Непряко управление

21

16

Общо

1 355

2 627

Тази позиция представлява предимно нарежданията за събиране на вземания, изготвени от Комисията, средствата по които са получени или са прихванати със (т.е. приспаднати от) следващи плащания, записани в счетоводната система на Комисията. Тези нареждания за събиране на вземания са изготвени, за да бъдат събрани разходи, изплатени по-рано от бюджета на ЕС. Събирането на вземания се основава на проверки, одити или анализ на допустимостта и следователно с тези операции бюджетът на ЕС се защитава срещу извършването на неправометни разходи.

Включват се също нарежданията за събиране на вземания, изготвени от държавите членки за бенефициери на разходи по линия на ЕФГЗ, както и промяната на очакваните начислени приходи от края на предходната година до края на настоящата година.

Сумите, включени в таблицата по-горе, представляват приходи, реализирани чрез изготвяне на нареждания за събиране на вземания. Поради това те не могат да покажат и не показват пълната степен на мерките, предприети за защита на бюджета на ЕС, особено за политиката на сближаване, където са въведени специални механизми за гарантиране на коригирането на недопустимите разходи, повечето от които механизми не включват издаването на нареждане за събиране на вземания. Не са включени сумите, събрани чрез прихващане с разходи, сумите, събрани посредством оттегляния, и събраните суми предварително финансиране.

Събраните суми при споделеното управление съставляват по-голямата част от общата сума:

Селско стопанство: ЕФГЗ и развитие на селските райони

В рамките на ЕФГЗ и на ЕЗФРСР сумите, отчетени в тази позиция като приходи за годината, са финансовите корекции за годината и възстановяванията, декларирани от държавите членки и събрани през годината, както и нетното увеличение на дължимите суми, декларирани от държавите членки, които трябва да бъдат събрани към края на годината във връзка с измами и нередности.

Политика на сближаване

Основните суми, свързани с политиката на сближаване, съответстват на начислени приходи в размер на 0,4 милиарда евро (2019 г.: 1,4 милиарда евро),които Комисията очаква да събере от държавите членки. Събирането ще бъде осъществено в резултат на разглеждането и приемането на годишните отчети, представени от държавите членки в началото на 2021 г. Сумите, подлежащи на събиране, представляват основно разликата между сумите, първоначално декларирани като допустими през счетоводната година, и сумите, потвърдени като допустими в годишните отчети на държавите членки. Малка сума означава, че въведените на равнището на държавите членки проверки са позволили откриването на недопустими суми на ранен етап от процеса.

3.6.   СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ОТТЕГЛЯНЕТО НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

Тези приходи са свързани с нетните суми, дължими от Обединеното кралство съгласно СО, подписано след излизането му от Съюза през 2020 г. — вж. бележка 2.6.1.2.

3.7.   ДРУГИ ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

Вноски от държави членки за Фонда за иновации

2 080

Данъци и вноски на персонала

1 316

1 299

Вноски от трети държави

1 592

1 509

Вноски от държави членки ИСП и за външна помощ

1 073

331

Трансфер на активи

317

60

Бюджетни корекции

214

(1 719 )

Други

524

592

Общо

7 116

2 072

Вноските от държавите членки за Фонда за иновации са приходи, свързани с продажбата на квоти за емисии (1 334 милиона евро) и прехвърлянето на неизразходваните средства по NER300 (747 милиона евро), които ще бъдат използвани за подкрепа на иновациите в областта на нисковъглеродните технологии. На ЕИБ е възложено да осребри квотите и да управлява средствата по NER300 от името на държавите членки. В края на годината 1 336 милиона евро от общо 2 080 милиона евро бяха прехвърлени от ЕИБ на Комисията и са включени като парични средства (след приспадане на сумата, изразходвана през 2020 г.) — вж. бележка 2.8.1. Останалите приходи в размер на 744 милиона евро все още не бяха събрани в края на 2020 г. и поради това са признати като средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна — вж. бележка 2.6.1.5.

Приходите от данъци и вноски на персонала се отнасят предимно до удръжките от заплатите на персонала. Значителните по размер суми в категорията са пенсионноосигурителните вноски и данъкът върху дохода.

Вноските от трети държави са основно вноски от държавите от ЕАСТ и държавите в период преди присъединяване (1 293 милиона евро), както и вноски от трети държави за „Хоризонт 2020“ (297 милиона евро).

Държавите членки предоставиха 750 милиона евро като допълнителни средства за Инструмента за спешна подкрепа (ИСП), както и 265 милиона евро за финансиране на Механизма за бежанците в Турция.

Прехвърлянето на приходи от активи е свързано предимно с прехвърлянето на спътника 6A по програмата „Коперник“ от Европейската космическа агенция (ЕКА) на Комисията — вж. бележка 2.2. Съгласно счетоводните правила на ЕС това прехвърляне е операция без размяна.

Увеличението на бюджетните корекции се дължи главно на увеличението на бюджетния излишък от предходната година, който през 2020 г. беше 3 218 милиона евро в сравнение с 1 803 милиона евро през 2019 г. Бюджетният излишък бе компенсиран от годишната корекция на ДДС и БНД, чийто размер през 2020 г. бе 3 165 милиона евро спрямо 3 443 милиона евро през 2019 г.

Другите приходи от операции без размяна включват вноските на държавата — домакин на ITER, и на членовете на ITER за „Термоядрен синтез за енергия“, Европейското съвместно предприятие за ITER и развитието на термоядрената енергия (156 милиона евро).

ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА

3.8.   ФИНАНСОВИ ПРИХОДИ

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

Лихви върху:

 

 

Просрочени плащания

1 129

133

Заеми

1 167

1 180

Други

63

70

Емисионни премии

674

2

Премия върху задължение по финансова гаранция

258

193

Дивиденти

22

29

Финансови приходи от финансови активи или пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

70

125

Реализирани печалби от финансови активи, обявени за продажба

48

82

Други

3

2

Общо

3 434

1 817

Приходите от лихви за забава произтичат предимно от глоби и вноски собствени ресурси, които са дължими, но не са платени в срок. Основните суми се отнасят до производството за нарушение, посочено в бележка 2.6.1.1 (0,5 милиарда евро), и до прогнозните приходи по дело срещу Нидерландия за избягване на антидъмпингови мита върху слънчеви панели (0,3 милиарда евро).

Приходите от лихви върху заеми се отнасят предимно до заемите, отпуснати за финансова помощ — вж. бележка 2.4.3.

Емисионните премии в размер на 674 милиона евро са свързани предимно с емитирането на заеми по SURE, за които постъпленията са получени над номиналната стойност на емитираните облигации. Тези приходи бяха прехвърлени на държавите членки, ползващи се от програмите за подпомагане, което води до признаване на финансови разходи в размер на 672 милиона евро — вж. бележка 3.14.

Премията върху задължението по финансова гаранция се отнася предимно до приходите, свързани с поделяне на риска, получени от ЕИБ във връзка с гаранцията на ЕФСИ по дълговия портфейл на ИИП на ЕФСИ — вж. бележка 2.11.3.

3.9.   ДРУГИ ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

Приходи от такси за предоставяне на услуги (агенции)

640

592

Печалби от курсови разлики

370

347

Продажба на стоки

48

31

Дял от нетния резултат на ЕИФ

38

53

Приходи от такси и от премии, свързани с финансовите инструменти

34

43

Приходи, свързани с дълготрайните активи

5

5

Други

269

227

Общо

1 404

1 298

Приходите от такси за предоставяне на услуги включват предимно таксите за разрешения за търговия, събирани от Европейската агенция по лекарствата, и таксите за марки, събирани от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.

РАЗХОДИ

3.10.   СПОДЕЛЕНО УПРАВЛЕНИЕ

милиони евро

Изпълнено от държавите членки

2020 г.

2019 г.

Европейски фонд за гарантиране на земеделието

40 461

43 951

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и други инструменти за развитие на селските райони

14 467

13 541

Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд

41 118

35 178

Европейски социален фонд

13 677

11 218

Други

2 701

2 608

Общо

112 425

106 495

Увеличението се отнася главно до политиката на сближаване (ЕФРР и КФ), в която област почти всички разходи са свързани с периода на програмиране 2014—2020 г., по отношение на който продължава да се отбелязва напредък в изпълнението на дейностите.

Другите разходи включват предимно: убежището и миграцията (0,6 милиарда евро), Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица(0,6 милиарда евро), фонд „Вътрешна сигурност“ (0,5 милиарда евро), фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (0,3 милиарда евро) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (0,6 милиарда евро).

Промяна на сумите по ЕФГЗ е свързана най-вече с намалението на сумите, заявени за директни плащания, главно поради липсата на директни селскостопански плащания за земеделските стопани в Обединеното кралство за референтната 2020 г. (намаление с 2,6 милиарда евро в сравнение с предходната година).

3.11.   ПРЯКО УПРАВЛЕНИЕ

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

Изпълнено от Комисията

11 429

8 435

Изпълнено от изпълнителните агенции на ЕС

10 029

10 095

Изпълнено от доверителните фондове

636

412

Общо

22 094

18 942

Тези суми са свързани предимно с изпълнението на политиката в областта на научните изследвания (7,2 милиарда евро), политиката в областта на транспортната инфраструктура (3,9 милиарда евро), Инструмента за сътрудничество за развитие (1,6 милиарда евро) и европейската политика за съседство (1,8 милиарда евро).

Увеличението на разходите под пряко управление, изпълнявани от Комисията, е свързано основно (1,6 милиарда евро) с програмите за ваксинация срещу COVID-19 и с европейската политика за съседство (0,6 милиарда евро).

3.12.   НЕПРЯКО УПРАВЛЕНИЕ

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

Изпълнено от други агенции и органи на ЕС

3 530

3 131

Изпълнено от трети държави

559

637

Изпълнено от международни организации

3 619

3 448

Изпълнени от други субекти

3 257

2 875

Общо

10 965

10 091

От разходите под непряко управление 4,2 милиарда евро са предназначени за външни дейности (предимно в областта на периода преди присъединяването, хуманитарната помощ, международното сътрудничество и съседството). Други 5,1 милиарда евро са предназначени за увеличаване на конкурентоспособността на Европа (в области като научните изследвания, системите за спътникова навигация и образованието).

3.13.   РАЗХОДИ ЗА ПЕРСОНАЛ И ЗА ПЕНСИИ

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

Разходи за персонал

7 028

6 939

Разходи за пенсии

4 967

4 674

Общо

11 995

11 613

Разходите за пенсии представляват елементи на движенията, които са възникнали след актюерската оценка на задълженията, свързани с доходите на наети лица, различни от признатите в „Нетни активи“. Поради това те не представляват реалните пенсионни плащания за годината, които са значително по-ниски.

3.14.   ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

Разходи за лихви:

 

 

Получени заеми

1 160

1 174

Други

24

23

Разходи по емитиране

672

1

Загуби от обезценка на заеми и вземания

110

105

Загуба от финансови активи или пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

21

57

Финансови лизинги

62

70

Загуби от обезценка на финансови активи, обявени за продажба

41

19

Реализирани загуби от финансови активи, обявени за продажба

5

7

Други

92

34

Общо

2 188

1 491

Размерът на разходите за лихви по получените заеми съответства предимно на приходите от лихви по отпуснатите заеми за финансова помощ (операции от вида „бек-ту-бек“).

Разходите по емитиране в размер на 672 милиона евро са свързани главно с програмата SURE, за която емисионните премии, получени по взетите заеми, бяха прехвърлени на държавите членки, ползващи се от предоставените заеми (вж. също бележка 3.8).

3.15.   ДРУГИ РАЗХОДИ

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

Административни разходи и разходи в областта на ИТ

1 984

2 154

Корекция на провизиите

1 390

1 294

Разходи по дълготрайните активи

1 319

1 201

Разходи за управление на земя и сгради

661

568

Загуби от курсови разлики

578

343

Разходи по оперативен лизинг

423

442

Други

593

860

Общо

6 946

6 862

Вследствие на по-подходящото представяне на разходите през 2020 г. (разходи за персонал, административни разходи и разходи в областта на ИТ, разходи за земя и сгради) сравнителните данни за 2019 г. бяха съответно адаптирани.

Общият размер на средствата за научноизследователска и развойна дейност, признати като разходи през 2020 г., е следният:

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

Разходи за научни изследвания

402

398

Некапитализирани разходи за развойна дейност

118

119

Общо

520

517

3.16.   ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ ПО ФУНКЦИИ ОТ МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА (МФР)

милиони евро

 

Интелигентен и приобщаващ растеж

Устойчив растеж

Сигурност и гражданство

Глобална Европа

Администрация

Неотнесени към функция от МФР (4)

Общо

Ресурси от БНД

125 393

125 393

Традиционни собствени ресурси

19 559

19 559

ДДС

17 858

17 858

Глоби

452

452

Събиране на разходи

610

713

17

14

0

(0)

1 355

Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство

47 456

47 456

Други

1 470

2 113

794

248

4 874

(2 383 )

7 116

Приходи от операции без размяна

2 080

2 826

811

262

4 874

208 336

219 190

Финансови приходи

331

0

0

9

(0)

3 095

3 434

Други

135

(19)

(5)

(3)

309

987

1 404

Приходи от операции с размяна

466

(19)

(5)

5

309

4 082

4 838

Общо приходи

2 546

2 807

806

267

5 183

212 418

224 028

Разходи, изпълнени от държавите членки:

 

 

 

 

 

 

 

ЕФГЗ

(40 461 )

(40 461 )

ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони

(14 467 )

(14 467 )

ЕФРР и КФ

(41 118 )

(41 118 )

EСФ

(13 677 )

(13 677 )

Други

(594)

(641)

(1 325 )

(141)

(2 701 )

Изпълнени от ЕК, изпълнителните агенции и доверителните фондове

(12 743 )

(728)

(2 943 )

(5 693 )

(12)

25

(22 094 )

Изпълнени от други агенции и органи на ЕС

(3 287 )

(67)

(1 114 )

(29)

967

(3 530 )

Изпълнени от трети държави и международни организации

(543)

(6)

(195)

(3 435 )

(4 178 )

Изпълнени от други субекти

(2 457 )

(11)

(2)

(787)

(0)

1

(3 257 )

Разходи за персонал и за пенсии

(1 767 )

(387)

(500)

(706)

(7 551 )

(1 084 )

(11 995 )

Финансови разходи

(40)

(38)

(0)

(37)

(89)

(1 984 )

(2 188 )

Други разходи

(2 676 )

(229)

(162)

(135)

(2 988 )

(756)

(6 946 )

Общо разходи

(78 902 )

(57 035 )

(6 241 )

(10 962 )

(10 640 )

(2 831 )

(166 612 )

Финансов резултат за годината

(76 356 )

(54 228 )

(5 435 )

(10 695 )

(5 457 )

209 587

57 416

Посочването на приходите и разходите по функции от МФР се основава на приблизителна оценка, тъй като не всички поети задължения са свързани с функция от МФР.

4.   УСЛОВНИ ПАСИВИ И АКТИВИ

4.1.   УСЛОВНИ ПАСИВИ

Условните пасиви са възможни бъдещи задължения за плащане на ЕС, които могат да възникнат вследствие на минали събития или поети правнообвързващи задължения, но които зависят от бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на ЕС. Те са свързани предимно с дадени финансови гаранции (по заеми и програми за финансова помощ) и с правни рискове. Всички условни пасиви, с изключение на свързаните с глоби, с гаранции и с финансови инструменти до равнището, до което са покрити от фондове (вж. бележка 2.4.1), ще бъдат финансирани, ако станат дължими, от бюджета на ЕС (и следователно от държавите — членки на ЕС) през идните години.

4.1.1.    Бюджетни гаранции

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Таван

Подписани

Изплатени

Таван

Подписани

Изплатени

Гаранции по мандата на ЕИБ за външно кредитиране

35 372

32 530

20 050

37 929

31 521

20 014

Гаранция от ЕФСИ

25 543

23 831

18 590

25 797

21 889

17 634

Гаранция от ЕФУР

1 370

438

34

50

Общо

62 285

56 799

38 673

63 775

53 410

37 648

Таблицата по-горе показва експозицията на бюджета на ЕС спрямо евентуални бъдещи плащания, свързани с гаранции, предоставени на групата на ЕИБ или на други финансови институции. Изплатените суми са сумите, които вече са предоставени на крайните бенефициери, докато подписаните суми включват тези изплатени суми плюс вече подписаните с бенефициери или финансови посредници споразумения, средствата по които все още не са изплатени (18 126 милиона евро). Таванът представлява общият размер на гаранцията, която бюджетът на ЕС, а следователно и държавите членки са поели задължението да финансират, тъй като, за да се оповести максималната експозиция на ЕС към 31 декември 2020 г., трябва да бъдат включени и операциите, които е разрешено да бъдат подписани, но все още не са подписани (5 486 милиона евро). Посочените суми са след приспадане на финансовите провизии или финансовите пасиви, признати за тези програми.

Гаранции по мандата на ЕИБ за външно кредитиране

Бюджетът на ЕС гарантира заемите, които ЕИБ е подписала и отпуснала от собствените си ресурси на трети държави. Към 31 декември 2020 г. размерът на непогасените заеми, които са покрити от гаранцията на ЕС, възлизаше на 20 050 милиона евро (2019 г.: 20 014 милиона евро). Гаранции от бюджета на ЕС:

19 310 милиона евро (2019 г.: 19 074 милиона евро) чрез Гаранционния фонд за външни дейности (вж. бележка 2.4.1) и

740 милиона евро (2019 г.: 940 милиона евро) директно за заеми, отпуснати на държави членки преди присъединяването.

В допълнение към сумата от 20 050 милиона евро, оповестена по-горе като реално предоставена, ЕС гарантира и 113 милиона евро непогасени заеми, отпуснати на Сирия, за които са осигурени провизии, и 90 милиона евро, признати като задължение по финансова гаранция за мандата за кредитиране на частния сектор по Инициативата на ЕИБ за икономическа устойчивост (ИИУ) (вж. по-долу).

Гаранцията на ЕС по мандата за външно кредитиране, свързана със заемите, отпуснати от ЕИБ, е ограничена до 65 % от непогасените средства за споразуменията, подписани след 2007 г. (мандати за периодите 2007—2013 г. и 2014—2020 г.). За споразуменията отпреди 2007 г. гаранцията на ЕС е ограничена до процент от тавана на разрешените кредитни линии, като в повечето случаи този процент е 65 %, но може да бъде също 70 %, 75 % или 100 %. Когато таванът не е достигнат, гаранцията на ЕС покрива цялата сума.

Съгласно Решение (ЕС) 2018/412 на Европейския парламент и на Съвета (27) се отпускат до 2,3 милиарда евро за новия мандат за кредитиране на частния сектор за проекти, насочени към дългосрочната икономическа устойчивост на бежанците и мигрантите, на приемащите общности и на общностите на транзитно преминаване, в рамките на ИИУ на ЕИБ. През 2019 г. ЕИБ предостави средствата по първите операции, свързани с мандата за кредитиране на частния сектор по ИИУ. Бюджетът на Съюза получава възнаграждение за поетия риск във връзка с гаранциите, предоставени за операциите по финансиране, извършвани от ЕИБ в рамките на мандата за кредитиране на частния сектор по ИИУ, поради което гаранцията за мандата за кредитиране на частния сектор по ИИУ се отчита като задължение по финансова гаранция (вж. бележка 2.11.3).

Плащанията по гаранцията от ЕС се извършват чрез Гаранционния фонд за външни дейности. През 2020 г. от Гаранционния фонд за външни дейности са изплатени 52 милиона евро вследствие на задействане на гаранцията (2019 г.: 55 милиона евро).

Гаранция на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)

ЕФСИ е инициатива, предприета с цел повишаване на капацитета за поемане на риск на групата на ЕИБ чрез предоставяне на възможност на ЕИБ да увеличи инвестициите си в ЕС. Целта на ЕФСИ е да подпомогне допълнителните инвестиции в ЕС и достъпа до финансиране за малките предприятия. Бюджетът на ЕС предоставя гаранция в размер до 26 милиарда евро („гаранция от ЕС по линия на ЕФСИ“) по споразумение между ЕС и ЕИБ, наричано по-нататък „Споразумението за ЕФСИ“, с цел ЕИБ да се предпази от потенциални загуби, които e възможно тя да понесе вследствие на своите операции по финансиране и инвестиране.

Операциите на ЕФСИ се осъществяват в рамките на два прозореца: инфраструктурния и иновационен прозорец (ИИП), прилаган от ЕИБ (гаранция от ЕС по линия на ЕФСИ в размер на 19 250 милиона евро), и прозореца за МСП (ПМСП), прилаган от ЕИФ (гаранция от ЕС по линия на ЕФСИ в размер на 6 750 милиона евро), като и двата прозореца имат дългов портфейл и капиталов портфейл. ЕИФ действа съгласно споразумение с ЕИБ въз основа на гаранция на ЕИБ, която гаранция на свой ред е гарантирана от гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ съгласно Споразумението за ЕФСИ.

ЕС и ЕИБ имат различни роли в рамките на ЕФСИ. ЕФСИ е създаден в рамките на ЕИБ, която финансира операциите (дългови и капиталови инвестиции). За тази цел тя взема назаем необходимите средства на капиталовите пазари. Групата на ЕИБ взема инвестиционните решения независимо и управлява операциите в съответствие със своите правила и процедури. ЕС предоставя гаранцията за тези операции и покрива загубите, понесени от ЕИБ, до тавана на тази гаранция.

За да се гарантира, че инвестициите, направени по линия на ЕФСИ, остават насочени към постигането на конкретната цел да бъде преодоляна пазарната неефективност и че отговорят на условията за защита чрез гаранцията от ЕС, бе въведена специална управленска структура, включваща Инвестиционен комитет от независими експерти, който проверява за всеки проект, предложен от ЕИБ в рамките на ИИП, дали отговаря на условията за покритие от гаранцията от ЕС, и Управителен съвет на ЕФСИ, извършващ надзор над програмата.

Тъй като критериите за контрол и счетоводните изисквания за консолидирането съгласно счетоводните правила на ЕС (и МССПС) не са изпълнени, съответните гарантирани активи не са отчетени в консолидираните годишни отчети на ЕС.

Гаранцията на ЕС, предоставена на групата на ЕИБ по линия на ЕФСИ, се отчита като задължение по финансова гаранция по отношение на дълговия портфейл на ИИП (вж. бележка 2.11.3), като финансова провизия за дълговия портфейл на ПМСП (вж. бележка 2.10) и като дериватив (финансов актив или финансов пасив по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита) за двата капиталови портфейла (вж. бележка 2.4.2). Освен в тази бележка е оповестен и условен пасив, свързан с дадената гаранция по ЕФСИ. Условният пасив във връзка с ЕФСИ включва операции по програмите COSME и „Хоризонт 2020“, Гаранционния механизъм за секторите на културата и творчеството и Програмата за заетост и социални иновации за частта, покрита от гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ по дълговия портфейл на ПМСП, и е посочен със стойността след приспадане на признатите за този портфейл финансови провизии в размер на 290 милиона евро, включени в позиция „Финансови провизии“ в бележка 2.10.

Плащанията по гаранцията от ЕС, които не са покрити от приходи на ЕС, кредитирани по сетълмент сметката на ЕФСИ в ЕИБ, се извършват от Гаранционния фонд на ЕФСИ (вж. бележка 2.4.1). През 2020 г. от Гаранционния фонд на ЕФСИ са извършвани плащания в размер на 1 милион евро вследствие на задействане на гаранцията (2019 г.: нула евро).

Европейски фонд за устойчиво развитие (ЕФУР)

Европейският фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), създаден с Регламента за ЕФУР, е инициатива за подкрепа на инвестициите в Африка и държавите, обхванати от европейската политика за съседство, като начин да се допринесе за устойчивото развитие и да се преодолеят специфичните социално-икономически първопричини за миграцията. Съгласно Регламента за ЕФУР ЕС следва да предостави гаранции в размер на 1,5 милиарда евро (увеличен допълнително с външно финансиране) на партньорите по изпълнението за техните операции по инвестиране и финансиране, за да се намалят инвестиционните им рискове. Гаранцията от ЕФУР е осигурена от Гаранционния фонд на ЕФУР — вж. бележка 2.4.1. Към 31 декември 2020 г. бяха в сила петнадесет споразумения за гаранция от ЕФУР с общ лимит на гаранционното покритие от 1 370 милиона евро (2019 г.: 50 милиона евро), а операциите, подписани от партньорите и гарантирани от ЕС по тези споразумения, възлизаха на общо 438 милиона евро (2019 г.: нула евро).

Задължения на Обединеното кралство, произтичащи от излизането му от ЕС

В съответствие с член 143 от Споразумението за оттеглянето Обединеното кралство носи отговорност по отношение на Съюза за своя дял от условните финансови задължения, свързани с ЕФСИ, ЕФУР и операциите на ЕИБ по мандата за външно кредитиране, одобрени към датата на оттеглянето — 31 януари 2020 г. Съгласно член 143 при задействане на гаранции за финансови операции, които са одобрени преди датата на оттеглянето, Обединеното кралство носи отговорност по отношение на Съюза за своя дял от плащанията, направени от Съюза по тези операции, освен ако това задължение може да бъде покрито от дела на Обединеното кралство от провизиите, държани в гаранционния фонд, когато е приложимо.

По отношение на заемите, предоставени по мандата на ЕИБ за външно кредитиране (МВК), към датата на оттеглянето стойността на бюджетната гаранция на ЕС за операциите, одобрени до тази дата, е била 33,7 милиарда евро. Към 31 декември 2020 г. тази стойност се е променила на 30,9 милиарда евро. Следователно дялът на Обединеното кралство от това условно задължение към 31 декември 2020 г. възлиза на 3,8 милиарда евро. Както е посочено по-горе обаче, всяко неизпълнено задължение за плащане по тези заеми първо се покрива от Гаранционния фонд за външни дейности и от Обединеното кралство ще бъде поискано да предостави средства само ако предоставените от него провизии за този фонд, които към 31 декември 2020 г. са в размер на 347 милиона евро, не са достатъчни.

Що се отнася до операциите на ЕФСИ, към датата на оттеглянето стойността на бюджетната гаранция на ЕС за одобрените до тази дата операции е била 23,5 милиарда евро. Към 31 декември 2020 г. тази стойност се е променила на 19,9 милиарда евро. Следователно дялът на Обединеното кралство от това условно задължение към 31 декември 2020 г. възлиза на 2,5 милиарда евро. Всички задействания на гаранции по ЕФСИ се покриват първо от Гаранционния фонд на ЕФСИ и от Обединеното кралство ще бъде поискано да предостави средства само ако предоставените от него провизии за този фонд, които към 31 декември 2020 г. са в размер на 1,1 милиарда евро, не са достатъчни.

Тъй като преди датата на оттеглянето партньорите по изпълнението не са одобрили нито една операция по гаранцията от ЕФУР, Обединеното кралство няма задължения във връзка с това.

Плащанията, извършени от държаните в гаранционните фондове провизии за операциите, одобрени през периода от датата на оттеглянето до 31 декември 2020 г., възлизат на: нула за ЕФСИ и нула за МВК. Освен това за операциите, одобрени през периода от датата на оттеглянето до 31 декември 2020 г., бяха извършени плащания в размер на 2,8 милиона евро във връзка със задействания на гаранции, такси и разходи, които бяха покрити от приходите на ЕС, държани в сетълмент сметката на ЕФСИ в ЕИБ (0,19 милиона евро), и от наличните суми по ПМСП (2,7 милиона евро) съгласно Споразумението за ЕФСИ. Съгласно СО тези плащания не намалиха дяла на Обединеното кралство от провизирането.

4.1.2.    Гаранции, свързани с финансова помощ (дейности по получаване и отпускане на заеми)

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Усвоени

Неусвоени

Общо

Усвоени

Неусвоени

Общо

ЕМФС

47 396

47 396

47 394

47 394

SURE

39 503

46 363

85 867

ПБ

201

201

201

201

МФП

5 813

1 335

7 148

4 754

560

5 314

Евратом

279

100

379

214

200

414

Общо

93 193

47 798

140 991

52 564

760

53 324

Бюджетът на ЕС гарантира заемите на Комисията, взети с цел финансиране на заеми, отпускани на държави членки и на държави извън ЕС при операциите от вида „бек-ту-бек“. Тези получени заеми вече са признати като пасиви в счетоводния баланс на ЕС (вж. бележка 2.11.1). Въпреки това при необслужване на задълженията по „бек-ту-бек“ заемите, отпуснати с тези получени заеми, въз основа на член 14 от Регламент № 609/2014 на Съвета бюджетът на ЕС ще трябва да поеме изцяло просрочената сума:

получените заеми, свързани със заеми, отпуснати по линия на ЕМФС, се гарантират единствено от бюджета на ЕС;

получените заеми, свързани с SURE, са подкрепени от гаранции от държавите членки в размер на 25 милиарда евро (25 % от максималния размер на финансовата помощ — 100 милиарда евро). Неусвоените поети задължения са свързани със споразумения за заем, подписани през 2020 г., за които плащането се очаква през 2021 г.;

получените заеми, свързани със заеми по линия на ПБ, се гарантират единствено от бюджета на ЕС;

заемите по линия на МФП се гарантират първо от Гаранционния фонд за външни дейности (вж. бележка 2.4.1), а след това от бюджета на ЕС; и

гаранциите от трети страни са първото покритие за целите непогасени заеми от Евратом. Гаранционният фонд ще покрие външните заеми, ако третите страни гаранти не предоставят средства за тях.

Задължения на Обединеното кралство, произтичащи от излизането му от ЕС

В съответствие с член 143 от Споразумението за оттеглянето Обединеното кралство носи отговорност по отношение на Съюза за своя дял от условните финансови задължения, свързани със заемите, отпускани за финансова помощ (ЕМФС, МФП, ПБ и Евратом), които са одобрени/за които е взето решение към датата на оттеглянето — 31 януари 2020 г. Съгласно член 143 при неизпълнение на задължение за плащане по заем за финансова помощ, който е одобрен преди датата на оттеглянето, Обединеното кралство носи отговорност по отношение на Съюза за своя дял от плащанията, направени от Съюза по съответната операция, освен ако това задължение може да бъде покрито от дела на Обединеното кралство от провизиите, държани в Гаранционния фонд за външни дейности, когато е приложимо (т.е. заеми, отпуснати по МФП и Евратом в трети държави) — вж. бележка 4.1.1.

Към датата на оттеглянето непогасеното условно задължение на ЕС, свързано с горепосочените заеми за финансова помощ, възлизаше на 53,9 милиарда евро. След извършеното след тази дата погасяване стойността на тези заеми, покрити от гаранцията на ЕС, към 31 декември 2020 г. е 53,2 милиарда евро, а дялът на Обединеното кралство от тях — 6,6 милиарда евро.

4.1.3.    Гаранции, предоставени за финансови инструменти на ЕС

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

„Хоризонт 2020“

1 860

1 584

Механизъм за свързване на Европа

579

684

Механизъм за финансиране с поделяне на риска

37

110

Други

49

38

Общо

2 524

2 416

Както се посочва в член 210, параграф 1 от ФР, бюджетните разходи, свързани с даден финансов инструмент, и финансовата отговорност на ЕС в никакъв случай не могат да надвишават размера на съответното бюджетно задължение, поето за този финансов инструмент, като по този начин се изключва възможността за генериране на условни пасиви за бюджета. На практика това означава, че тези пасиви имат насрещен запис при активите в счетоводния баланс или са покрити от неизпълнените бюджетни задължения, които все още не са отчетени като разход. Условните пасиви по-горе са посочени след приспадане на финансовите провизии и на финансовите пасиви, признати за тези инструменти (вж. бележки 2.10 и 2.11.2).

Задължения на Обединеното кралство, произтичащи от излизането му от ЕС

Що се отнася до условните задължения на ЕС за одобрените до датата на оттеглянето суми във връзка с финансовите инструменти на ЕС, включително посочените по-горе, ако тези условни задължения се реализират, те ще бъдат покрити от бюджета на ЕС чрез средства, държани в доверителни сметки. Следователно по принцип Обединеното кралство няма да поиска други суми, освен дела си от бюджетните RAL, както е посочено в член 140 от СО — вж. бележка 2.6.1.2.

4.1.4.    Съдебни дела

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Глоби

2 985

3 128

Селско стопанство

66

199

Сближаване

341

341

Други

2 169

2 137

Общо

5 561

5 805

Глоби

Тези суми се отнасят предимно до глобите, наложени от Комисията за нарушение на правилата за конкуренция и платени условно от глобените предприятия, по отношение на които или е подадена жалба, или не е известно дали ще бъде подадена такава. Условният пасив се запазва до произнасяне на окончателно решение на Съда по делото или до изтичане на срока за подаване на жалба. Лихвата, натрупана върху условните плащания, се включва във финансовия резултат за годината, а също и като условен пасив, за да се отрази несигурността на правото на собственост на Комисията върху тези суми.

Ако ЕС загуби някое от делата за наложени глоби, условно получените суми ще бъдат върнати на предприятията, без това да се отрази на бюджета. Размерът на глобите се признава като бюджетен приход едва когато глобите станат окончателни (член 107 от ФР).

Селско стопанство

Това са условни задължения към държавите членки, свързани с решенията с оглед на съответствието по ЕФГЗ и развитието на селските райони, по които Съдът все още не се е произнесъл. Определянето на окончателния размер на пасива и годината, през която резултатът от успешните обжалвания ще бъде вписан като разход за бюджета, зависят от продължителността на процедурата пред Съда.

Сближаване

Това са условни задължения към държавите членки във връзка с дейности в областта на политиката на сближаване, за които се очаква датата на изслушване или Съдът да се произнесе.

Други съдебни дела

Тази позиция се отнася до делата за обезщетения, понастоящем заведени срещу ЕС, други съдебни спорове и очакваните съдебни разноски. Следва да се отбележи, че при дело за обезщетения по член 340 от ДФЕС ищецът трябва да докаже наличието на достатъчно сериозно нарушение от страна на институцията на законова разпоредба, предназначена да предостави права на лица, реална вреда, претърпяна от ищеца, и пряка причинно-следствена връзка между неправомерното действие и вредата. Сумата за 2020 г. (както през 2019 г.) се отнася главно до иск за обезщетение срещу Комисията във връзка с решение за забрана на сливане, за който иск, при липса на надеждна оценка, оповестената сума е размерът на исканото обезщетение.

Задължения на Обединеното кралство, произтичащи от излизането му от ЕС

Съгласно член 147 от СО Обединеното кралство носи отговорност за своя дял от плащанията, необходими за изпълняване на условните задължения на Съюза, които стават дължими във връзка със съдебни дела, свързани с финансовите интереси на Съюза, при условие че фактите, формиращи предмета на тези дела, са настъпили не по-късно от 31 декември 2020 г. Като се изключат посочените в таблицата по-горе суми, свързани с глоби (тъй като паричните средства са платени условно от глобения субект и няма да е необходимо да бъдат финансирани изцяло от бюджета на ЕС или от Обединеното кралство), прогнозната максимална експозиция на Обединеното кралство във връзка с това е 318 милиона евро. По отношение на съдебните дела, за които се счита за вероятно сумите да бъдат платени от бюджета на ЕС (вж. бележка 2.10), дялът на Обединеното кралство е включен като част от общата сума, дължима от Обединеното кралство — вж. по-подробна информация в бележка 2.6.1.2.

4.2.   УСЛОВНИ АКТИВИ

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Получени гаранции:

 

 

Гаранции за добро изпълнение

318

349

Други гаранции

8

16

Други условни активи

58

65

Общо

384

430

Гаранциите за добро изпълнение се изискват, за да се гарантира, че бенефициерите на средства от ЕС изпълняват задълженията по своите договори с ЕС.

5.   БЮДЖЕТНИ И ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Тази бележка предоставя информация за бюджетния процес и за бъдещите нужди от финансиране, а не за съществуващите към 31 декември 2020 г. пасиви.

В многогодишната финансова рамка (МФР), договорена от държавите членки, се определят програмите и се фиксират таваните на функциите за бюджетните кредити за поети задължения и общият размер на бюджетните кредити за плащания, в рамките на които ЕС може да поема бюджетни и правни задължения и в крайна сметка да извършва плащания в продължение на период от 7 години — вж. таблица 1.1 в бележките към докладите за изпълнението на бюджета.

Таваните на МФР бяха приети от Съвета (държавите членки) с одобрението на Европейския парламент, а в член 16 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно финансирането на ОСП се прави пряка връзка между годишния таван на разходите по ЕФГЗ и Регламента за МФР. Европейският парламент и Съветът приеха също съответните основни актове за разходите по ЕФГЗ, в които се определят разходите за всяка държава членка за целия период 2014—2020 г.

Правните задължения съответстват на програми, проекти, споразумения или договори, които са подписани от ЕС и следователно го обвързват в правен аспект. Правното задължение е актът, чрез който разпоредителят с бюджетни кредити поема или установява задължение (за ЕС), което води до разход (член 2, точка 37 от ФР).

Бюджетното задължение по принцип се поема преди правното задължение, но за някои многогодишни програми/проекти е обратното — съответните бюджетни задължения се поемат под формата на годишни траншове в продължение на няколко години, когато това е предвидено в основния акт. Например, що се отнася до сближаването, в член 76 от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР) (Регламент (ЕС) № 1303/2013) се предвижда, че решението на Комисията, с което се приема дадена програма, представлява правно задължение по смисъла на Финансовия регламент, но че бюджетните задължения на Съюза по отношение на всяка програма се поемат под формата на годишни траншове за всеки фонд през периода между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2020 г. Други правни основания могат да съдържат сходни разпоредби. По тази причина може да има суми, за които ЕС е поел правно задължение да ги плати, но съответното бюджетно задължение все още не е поето (вж. бележки 5.2 и 5.3 по-долу).

Ако бюджетното задължение е поето, но последващите плащания все още не са извършени, размерът на неизпълнените поети задължения се нарича Reste à Liquider (RAL — неизпълнени поети задължения). Тази сума може да представлява подписани програми или проекти (често многогодишни), плащанията по които ще бъдат извършени едва през следващите години. То представлява задължения за плащане за бъдещи години. Тъй като финансовите отчети се изготвят на базата на текущо начисляване, докато докладите за изпълнението на бюджета се изготвят на базата на касова отчетност, част от общия размер на неплатените средства (RAL) вече е отчетена като разход и е призната като пасив в счетоводния баланс (вж. бележки 2.12 и 2.13). Изчисляването на тези разходи се прави въз основа на получените декларации за направени разходи и получените фактури или въз основа на прогнозното изпълнение на програма или проект, когато ЕС все още не е получил декларации за направени разходи до отчетната дата (вж. бележка 5.1 по-долу). Когато плащанията, свързани с RAL, бъдат направени, пасивът в счетоводния баланс се отписва. Частта от RAL, която все още не е отчетена като разход, не е включена в пасивите, а вместо това е оповестена по-долу.

Оповестените по-долу суми следователно представляват сумите към 31 декември 2020 г., които ЕС се е ангажирал да плати въз основа на изпълнението на договорните споразумения и които поради това следва да бъдат финансирани от бъдещи бюджети на ЕС.

милиони евро

 

Бележка

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Неизпълнени бюджетни задължения, които все още не са отчетени като разход

5.1

249 309

249 686

Правни задължения под споделено управление в рамките на настоящата МФР, които предстои да бъдат изпълнени

5.2

72 832

Съществени правни задължения в други области

5.3

14 481

13 941

Общо

 

263 790

336 459

5.1.   НЕИЗПЪЛНЕНИ БЮДЖЕТНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, КОИТО ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ОТЧЕТЕНИ КАТО РАЗХОД

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Неизпълнени бюджетни задължения, които все още не са отчетени като разход

249 309

249 686

Сумата, оповестена по-горе, представлява бюджетните RAL (Reste à Liquider — неизпълнени поети задължения) на стойност 303 197 милиона евро (вж. таблица 4.4 в бележките към докладите за изпълнението на бюджета) минус свързаните с тях суми, които са включени като пасиви в счетоводния баланс и като разходи в отчета за финансовия резултат. Бюджетните RAL са сума, която представлява неприключените поети задължения, за които плащанията и/или отмените все още не са извършени. Както бе обяснено по-горе, това е нормално следствие от съществуването на многогодишни програми.

Следва да се отбележи, че към 31 декември 2020 г. неприключените аванси по предварително финансиране възлизаха на общо 62,7 милиарда евро — вж. бележка 2.5. Това са бюджетни задължения, които са платени, като плащането им е довело до намаляване на неизпълнените поети задължения (RAL), но при които платените суми все още се считат за собственост на ЕС, а не на бенефициера, до изпълнението на съответните договорни задължения. Следователно, подобно на оповестените по-горе RAL, те все още не са отчетени като разход.

5.2.   ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПОД СПОДЕЛЕНО УПРАВЛЕНИЕ ПО НАСТОЯЩАТА МФР, КОИТО ПРЕДСТОИ ДА БЪДАТ ИЗПЪЛНЕНИ

милиони евро

Фондове

Финансова рамка за 2014—2020 г. (А)

Правни задължения съгласно последното решение на Комисията (Б)

Бюджетни задължения, включително отменени (В)

Правни задължения, които предстои да бъдат изпълнени (Б — В)

Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд

261 889

261 690

261 690

Европейски социален фонд

93 642

93 498

93 498

0

Европейски инструмент за съседство и партньорство

Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица

3 814

3 813

3 813

ПОДФУНКЦИЯ 1Б: ФОНДОВЕ В ОБЛАСТТА НА ПОЛИТИКАТА НА СБЛИЖАВАНЕ

359 345

359 000

359 000

0

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони  (*2)

126 909

100 063

100 063

(0)

Европейски фонд за морско дело и рибарство

5 749

5 655

5 655

ФУНКЦИЯ 2: ПРИРОДНИ РЕСУРСИ

132 658

105 718

105 718

(0)

Фонд „Убежище и миграция“

4 576

4 576

4 576

(0)

Фонд „Вътрешна сигурност“

3 172

3 172

3 172

(0)

ФУНКЦИЯ 3: СИГУРНОСТ И ГРАЖДАНСТВО

7 747

7 747

7 747

(0)

Общо

499 750

472 466

472 466

0

Това са правни задължения, съгласно които ЕС се е ангажирал да плаща, когато приема оперативните програми, свързани със споделеното управление. Решението на Комисията, с което тя приема оперативна програма, представлява решение за финансиране по смисъла на член 110 от ФР, а след като за него бъде уведомена засегната държава членка — правно задължение по смисъла на посочения регламент.

Член 76 от РОР за европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) гласи:

Поемането на бюджетни задължения от страна на Съюза по отношение на всяка програма се извършва на годишни вноски за всеки от фондовете в периода между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2020 г. Бюджетните задължения, свързани с резерва за изпълнение във всяка програма, се определят отделно от останалото разпределяне на средствата за програмата.

В таблицата по-горе се прави преглед на правните и бюджетните задължения, свързани с функции 1Б, 2 и 3 от МФР за периода 2014—2020 г. Таблицата започва с оповестяването на общия размер на разрешените за периода суми в МФР (колона А). В колона Б са посочени правните задължения, сключени от ЕС, в края на годината. Колона В съдържа бюджетните задължения, които вече са поети за покриване на посочените по-горе правни задължения. В края на 2020 г. правните задължения са изцяло покрити от бюджетни задължения.

5.3.   СЪЩЕСТВЕНИ ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ В ДРУГИ ОБЛАСТИ

милиони евро

 

31.12.2020 г.

31.12.2019 г.

Механизъм за свързване на Европа

4 140

7 680

ITER

6 837

1 676

„Коперник“

601

„Галилео“

438

Споразумения в областта на рибарството

172

223

Задължения по оперативен лизинг

2 547

2 535

Други договорни задължения

785

788

Общо

14 481

13 941

Тези суми отразяват дългосрочните правни задължения, които не са били покрити от бюджетни кредити за поети задължения в бюджета към края на годината. Тези обвързващи задължения ще бъдат отразени в бюджета под формата на годишни траншове през бъдещи години и ще бъдат платени.

Някои важни програми (вж. по-долу) могат да бъдат изпълнени чрез годишни траншове съгласно член 112, параграф 2 от ФР. Това позволява на ЕС да поема правни задължения (да подписва споразумения за предоставяне на безвъзмездни средства, споразумения за делегиране и договори за възлагане на поръчки), които надвишават наличните бюджетни кредити за поети задължения за дадена година. Поради това може вече да са поети задължения за значителна част от общата отпусната сума за настоящата МФР. Това важи по-специално за програмите, описани по-долу:

Механизъм за свързване на Европа (МСЕ)

МСЕ предоставя финансова помощ за трансевропейските мрежи, за да се подпомогнат проекти от общ интерес в секторите на транспортните, телекомуникационните и енергийните инфраструктури. Правните задължения по линия на програмата МСЕ обхващат периода на изпълнение от 2014 г. до 2024 г. за направлението „транспорт“ на МСЕ и до 31.12.2025 г. за направлението „енергетика“ на МСЕ. Правното основание за тези задължения е Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010 (ОВ L 348, 20 декември 2013 г.), в чийто член 19 се предвижда използването на годишни траншове.

ITER — международен експериментален термоядрен реактор

Тези задължения са предназначени за покриване на бъдещи нужди от финансиране на съоръженията на ITER до 2027 г. Финансовият принос от ЕС (Евратом) за Международната организация ITER се предоставя чрез Агенцията за термоядрен синтез за енергия и включва и финансовия принос на държавите членки и на Швейцария. Значителното годишно увеличение на поетите задължения отразява бъдещото финансиране по МФР за 2021—2027 г. съгласно Решение (Евратом) 2021/281 на Съвета (28) от 22 февруари 2021 г. за изменение на Решение 2007/198/Евратом за създаване на Европейско съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия, с което се разрешава използването на годишни траншове. ITER бе създадено, за да управлява и насърчава експлоатацията на съоръженията на ITER, за да насърчава общественото разбиране и приемане на термоядрената енергия и за да извършва всякакви други дейности, необходими за постигането на неговата цел. В ITER участват ЕС, Китай, Индия, Русия, Южна Корея, Япония и САЩ.

„Коперник“

„Коперник“ е европейската програма за наблюдение на Земята (вж. също бележка 2.2). Тези задължения са поети за периода до 2020 г. Въз основа наРегламент (ЕС) № 377/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за създаване на програма „Коперник“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 911/2010 (29) Комисията подписа споразумения за делегиране с Европейската космическа агенция (ЕКА), EUMETSAT, „Меркатор“ и Европейския център за средносрочна прогноза за времето. Член 8 от Регламент(ЕС) № 377/2014 разрешава използването на годишни траншове.

Към 31 декември 2020 г. всички правни задължения бяха изцяло покрити от бюджетни задължения.

„Галилео“

Тези суми са заделени за програмата „Галилео“ за разработване на европейска глобална навигационна спътникова система (вж. също бележка 2.2). Тези задължения са поети за периода до 2020 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета (30) Комисията подписа споразумение за делегиране с ЕКА. Член 9 от Регламент (ЕС) № 1285/2013 разрешава използването на годишни траншове.

Към 31 декември 2020 г. всички правни задължения бяха изцяло покрити от бюджетни задължения.

Споразумения в областта на рибарството

Те представляват задължения, поети с трети държави, за операции по международни споразумения в областта на рибарството до 2026 г. Поетите задължения се основават на решения на Съвета за всяка трета държава (например Споразумението между ЕС и Република Сейшели и Протокола за изпълнение към него (31)) и се считат за специфични международни договори с многогодишни права и задължения.

Задължения по оперативен лизинг

Минималните суми, за които е поето задължение за плащане съгласно съответните договори през оставащия срок на тези лизингови договори, са, както следва:

милиони евро

 

Минимални лизингови плащания

 

< 1 година

1—5 години

> 5 години

Общо

Сгради

407

993

1 088

2 488

Материали, свързани с ИТ, и друго оборудване

15

35

10

60

Общо

422

1 028

1 098

2 547

През март 2019 г. в контекста на нотификацията от Обединеното кралство за намерението му да се оттегли от ЕС и вследствие на Регламент (ЕС) 2018/1718 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 седалището на Европейската агенция по лекарствата (32) седалището на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА бе преместено от Лондон в Амстердам. На 2 юли 2019 г. Агенцията постигна споразумение със своя наемодател и оттогава преотдава под наем помещенията си на поднаемател при условия, съответстващи на условията по основния договор за наем, включително относно срока на преотдаване под наем, който изтича с изтичането на основния договор за наем на помещенията на EMA през юни 2039 г.

Сумите, оповестени в таблицата по-горе, включват 378 милиона евро, които все още са дължими по основния договор за наем. Очаква се да бъдат получени плащания в същия размер от поднаемателя по неотменимия договор за преотдаване под наем.

Други договорни задължения

Включените в тази позиция суми съответстват на сумите, за които е поето задължение за изплащане по време на срока на договорите. Най-съществената сума, включена в тази позиция, е свързана с договор за строителство (JMO2) на Комисията в Люксембург (354 милиона евро).

6.   УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК

Следната оповестена информация във връзка с управлението на финансовия риск на ЕС се отнася до:

дейностите по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ, оказвана от Комисията посредством ЕМФС, ПБ, МФП, SURE и действия на Евратом;

касовите операции, които Комисията извършва с цел изпълняване на бюджета на ЕС, включително получаването на глоби;

активите, държани във фондове за бюджетни гаранции: Гаранционния фонд за външни дейности, Гаранционния фонд на ЕФСИ и Гаранционния фонд на ЕФУР; и

финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС.

6.1.   ВИДОВЕ РИСК

Пазарният риск е рискът от колебание на справедливата стойност или бъдещите парични потоци на финансов инструмент поради промени в пазарните цени. Пазарният риск обхваща не само потенциала за загуба, но и потенциала за печалба. Той включва валутния риск, лихвения риск и други ценови рискове (за ЕС няма друг значителен ценови риск).

Валутният риск е рискът, че операциите на ЕС или стойността на неговите инвестиции ще бъдат засегнати от промени в обменните курсове. Този риск възниква от промяната в цената на една валута спрямо друга.

Лихвеният риск е възможността да намалее стойността на ценна книга, особено на облигация, в резултат на повишение на лихвените проценти. Като цяло по-високите лихвени проценти водят до по-ниски цени на облигациите с фиксиран лихвен процент, и обратно.

Кредитният риск е рискът от загуба поради неизплащане от страна на длъжник/заемополучател на заем или друга кредитна линия (било то главницата или лихвата или и двете) или поради друго неизпълнение на договорно задължение от негова страна. Събитията, с които се нарушават поети задължения, включват закъсняване с плащането на вноските, преструктуриране на вноските на заемополучателя и фалит.

Ликвидният риск е рискът, произтичащ от трудното продаване на даден актив. Например рискът, че дадена ценна книга или актив не могат да бъдат продадени достатъчно бързо на пазара, за да се предотврати загуба или изпълни задължение.

6.2.   ПОЛИТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

Оценяване на финансовите инструменти

Следните класове финансови активи и пасиви не се оценяват по справедлива стойност: пари и парични еквиваленти, отпуснати заеми, вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна, получени заеми и други финансови пасиви, оценени по амортизирана стойност. Балансовата стойност на тези финансови активи и пасиви се счита за разумно приближение до справедливата им стойност.

Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ

Операциите по получаване и отпускане на заеми се извършват от ЕС съгласно съответните регламенти на Съвета, съответните решения на Съвета и Европейския парламент и ако е приложимо — съответните вътрешни насоки. Изготвени са писмени наръчници за процедурите, обхващащи конкретни области, като например получените и отпуснатите заеми, които се използват от съответните оперативни отдели. Операциите по отпускане на заеми се финансират с „бек-ту-бек“ получени заеми, които следователно не генерират открити лихвени или валутни позиции.

Каса

Правилата и принципите за управлението на касовите операции на Комисията са посочени в Регламент(ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета (изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета (5)) и във Финансовия регламент.

В резултат на посочените по-горе регламенти се прилагат следните основни принципи:

Собствените ресурси се внасят от държавите членки в сметки, открити за тази цел на името на Комисията към министерството на финансите или националната централна банка. Комисията може да тегли от посочените по-горе сметки само за да покрие нуждите си от парични средства.

Собствените ресурси се плащат от държавите членки в националната им валута, докато плащанията на Комисията са предимно в евро.

Не може по банковите сметки, открити на името на Комисията, да се теглят суми, надвишаващи наличните. Това ограничение не важи за сметките за собствените ресурси на Комисията в случай на неизпълнение на задълженията по заеми, сключени или гарантирани по силата на регламенти и решения на Съвета на ЕС, и при определени условия, ако нуждите от средства надвишават наличностите по тези сметки.

Средствата в банкови сметки във валути, различни от еврото, се използват за плащания в тези валути или периодично се конвертират в евро.

Освен сметките за собствените ресурси Комисията открива и други банкови сметки към централните банки и търговските банки с цел извършване на плащания и получаване на приходи, различни от вноските на държавите членки в бюджета.

Касовите и платежните операции са силно автоматизирани и разчитат на модерни информационни системи. Прилагат се специални процедури, за да се гарантира сигурността на системата и да се осигури разделението на служебните задължения в съответствие с Финансовия регламент, стандартите на Комисията за вътрешен контрол и принципите за одит.

Набор от писмени насоки и процедури уреждат управлението на касовите и платежните операции на Комисията с цел ограничаване на оперативния и финансовия риск и осигуряване на подходяща степен на контрол. Те обхващат различни области на дейност (напр.: извършването на плащанията и управлението на паричните средства, прогнозирането на паричните потоци, непрекъснатостта на дейността и т.н.) и спазването на насоките и на процедурите се проверява редовно.

Глоби

Условно платени глоби: депозити

Сумите, получени преди 2010 г., остават в банкови сметки в банки, които са специално избрани за депозиране на условно платени глоби. Подборът на банки се извършва съгласно тръжните процедури, определени във Финансовия регламент. Влагането на средства в конкретни банки се определя от вътрешната политика за управление на риска, в която са посочени изискванията по отношение на кредитния рейтинг и размерът на средствата, които могат да бъдат вложени, в зависимост от капитала на контрагента. Идентифицират се и се оценяват финансовият и оперативният риск и редовно се проверява съблюдаването на вътрешните политики и процедури.

Условно платени глоби: портфейл BUFI

Глобите, които са наложени и са платени условно от 2010 г. нататък, се инвестират в специално създаден за целта портфейл — BUFI. Основните цели на портфейла са намаляването на рисковете, свързани с финансовите пазари, и равното третиране на всички субекти чрез прилагане на гарантирана възвръщаемост, изчислена на една и съща база, към номиналния размер на глобите. Гарантираната възвръщаемост, прилагана по отношение на глобените субекти преди влизането в сила на новия Финансов регламент през август 2018 г., обаче е със стойност нула. Управлението на активите за условно платените глоби се извършва от Комисията в съответствие с вътрешните насоки за управление на активите. Изготвени са процедурни наръчници, обхващащи конкретни области, като управлението на касата, които се използват от съответните оперативни отдели. Идентифицират се и се оценяват финансовият и оперативният риск и редовно се проверява съблюдаването на вътрешните насоки и процедури.

Целите на дейностите по управление на активите са условно платените на Комисията глоби да се инвестират по начин, по който:

се гарантира, че средствата са лесно достъпни, когато са нужни, като същевременно

се цели постигане, при нормални обстоятелства, на възвръщаемост, която средно съответства на референтната възвръщаемост на BUFI минус направените разходи, като се запазва номиналният размер на глобите.

В основата си инвестициите се ограничават до следните категории: срочни депозити в централните банки на държавите членки, в агенции за държавния дълг, в изцяло държавни или гарантирани от държавата банки или в наднационални институции и в облигации, менителници и депозитни сертификати, издадени от суверенни или наднационални институции.

Финансови гаранции

Гаранции със значителна стойност, издадени от финансови институции, се държат от Комисията във връзка с глобите, които тя налага на предприятията, нарушаващи правилата за конкуренция на ЕС — вж. бележка 2.6.1.3. Тези гаранции се предоставят от глобените предприятия като алтернатива на условните плащания. Гаранциите се управляват в съответствие с вътрешната политика за управление на риска. Идентифицират се и се оценяват финансовият и оперативният риск и редовно се проверява съблюдаването на вътрешните политики и процедури.

Гаранционни фондове

Комисията предоставя все повече финансови гаранции на финансовите институции като средство за ефективно изпълнение на бюджета, като по този начин подпомага бенефициерите чрез ефекта на ливъридж. Това усвояване на бюджета на ЕС има за цел да се максимизира въздействието на наличните средства. Комисията създаде гаранционни фондове за покриване на предоставените бюджетни гаранции с цел да се осигури ликвиден резерв срещу потенциални загуби от гарантирани операции. Основните гаранционни фондове в края на годината са Гаранционният фонд за външни дейности, Гаранционният фонд на ЕФСИ и Гаранционният фонд на ЕФУР.

Гаранционен фонд за външни дейности

Правилата и принципите за управлението на активите на Гаранционния фонд са посочени в Конвенцията между Комисията и ЕИБ от 25 ноември 1994 г. и в нейните изменения. Този гаранционен фонд работи само в евро. Управлението на активите се основава на традиционните правила за предпазливост, съблюдавани при финансовите дейности. То трябва да обръща специално внимание на намаляването на рисковете и на това да се гарантира, че управляваните активи могат да бъдат продадени или прехвърлени без значително забавяне, отчитайки обхванатите поети задължения.

Гаранционен фонд на ЕФСИ

Гаранционният фонд на ЕФСИ бе създаден с Регламента за ЕФСИ (вж. бележка 2.4.1). Правилата и принципите за управлението на активите на Фонда са посочени в Решение C(2016) 165 на Комисията от 21 януари 2016 г. Фондът се управлява от Комисията, която е оправомощена да инвестира активите на Гаранционния фонд на ЕФСИ на финансовите пазари в съответствие с принципа на добро финансово управление, като спазва подходящи пруденциални правила. Управляваните активи трябва да осигуряват достатъчна ликвидност по отношение на потенциалните задействания на гаранции, като същевременно имат за цел да се оптимизират възвръщаемостта и рискът, които са съвместими с поддържането на висока сигурност и стабилност.

Гаранционен фонд на ЕФУР

Гаранционният фонд на ЕФУР бе създаден съгласно Регламента за ЕФУР (вж. бележка 2.4.1). Управлението на активите на Гаранционния фонд на ЕФУР се извършва от Комисията в съответствие с вътрешните насоки и насоките за управлението на активите, които са включени като приложение 1 към Решение C(2017) 7693 на Комисията от 22 ноември 2017 г. Комисията е оправомощена да инвестира активите на Гаранционния фонд на ЕФУР на финансовите пазари съобразно с принципа на добро финансово управление и с подходящи пруденциални правила. Активите се управляват така, че да се осигури достатъчна ликвидност по отношение на потенциалните задействания на гаранции, като същевременно се цели оптимизиране на възвръщаемостта и риска, които са съвместими с поддържането на висока сигурност и стабилност.

Програми за финансови инструменти

От много години за изпълнението на бюджета на ЕС се използват програми за финансови инструменти. За повече информация за съответните суми — вж. бележка 2.4.1.

За повечето финансови инструменти важи фактът, че изпълнението се делегира или на групата на ЕИБ (включително ЕИФ), или на други финансови институции въз основа на споразумение между Комисията и финансовата институция. Споразуменията, подписани с тези финансови институции, включват строги условия и задължения за посредниците, за да се гарантира, че средствата на ЕС се управляват правилно и че за тях се докладва правилно. Когато бъде поето задължение за финансов принос в полза на някой от инструментите, средствата се прехвърлят в специално създадена за целта банкова сметка, открита от финансовата институция на нейно име, но от името на Комисията (т.е. доверителна сметка). Финансовата институция може, в зависимост от въпросния инструмент, да използва средствата по тази доверителна сметка, за да отпуска заеми, да емитира дългови инструменти, да инвестира в капиталови инструменти или да покрива задействаните гаранции. Приходите от финансовите инструменти по правило трябва да се връщат на бюджета на ЕС.

Рискът по отношение на тези финансови инструменти е ограничен до таван, посочен в съответните споразумения, който представлява предвидените в бюджета средства за инструмента. Тъй като Комисията често поема „първата загуба“ и тъй като инструментите са предназначени за финансиране на по-рискови бенефициери (които се изправят пред трудности при получаването на финансиране от търговски заемодатели), може да се очаква, че бюджетът на ЕС ще понесе известни загуби.

6.3.   ВАЛУТЕН РИСК

Експозиция на ЕС, свързана с финансовите инструменти, по отношение на валутния риск към края на годината — нетна позиция

милиони евро

 

31.12.2020 г.

USD

GBP

DKK

SEK

EUR

Други

Общо

Финансови активи

 

 

 

 

 

 

 

Финансови активи, обявени за продажба

593

42

15

14

18 904

20

19 587

Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

(417)

616

199

Заеми  (6)

21

40

46

9

116

Вземания и средства, подлежащи на събиране

22

1 208

116

176

72 233

738

74 493

Пари и парични еквиваленти

115

64

178

367

14 429

1 589

16 742

 

334

1 353

310

557

106 228

2 356

111 137

Финансови пасиви

 

 

 

 

 

 

 

Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

(1)

(4)

(4)

Задължения

(3)

(0)

(19)

(1)

(32 366 )

(19)

(32 408 )

 

(3)

(0)

(19)

(1)

(32 367 )

(22)

(32 412 )

Общо

331

1 353

291

556

73 861

2 333

78 725


милиони евро

 

31.12.2019 г.

USD

GBP

DKK

SEK

EUR

Други

Общо

Финансови активи

 

 

 

 

 

 

 

Финансови активи, обявени за продажба

577

62

17

9

17 723

21

18 407

Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

(393)

529

137

Заеми  (7)

17

32

65

7

121

Вземания и средства, подлежащи на събиране

30

804

62

93

22 751

233

23 974

Пари и парични еквиваленти

100

311

319

432

16 910

1 673

19 745

 

332

1 209

398

533

57 979

1 934

62 384

Финансови пасиви

 

 

 

 

 

 

 

Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

(0)

(10)

(2)

(12)

Задължения

(5)

(1)

(0)

(1)

(27 200 )

(33)

(27 241 )

 

(5)

(1)

(0)

(1)

(27 211 )

(35)

(27 254 )

Общо

326

1 208

398

532

30 768

1 898

35 130

Ако еврото беше поскъпнало с 10 % спрямо другите валути, ефектът от това щеше да е следният:

милиони евро

 

Финансов резултат

USD

GBP

DKK

SEK

2020 г.

(13)

(119)

(27)

(49)

2019 г.

(14)

(104)

(35)

(48)


милиони евро

 

Нетни активи

USD

GBP

DKK

SEK

2020 г.

(17)

(4)

(1)

(1)

2019 г.

(17)

(6)

(2)

(1)

Ако еврото се беше обезценило с 10 % спрямо тези валути, ефектът от това щеше да е следният:

милиони евро

 

Финансов резултат

USD

GBP

DKK

SEK

2020 г.

16

146

33

60

2019 г.

17

127

42

58


милиони евро

 

Нетни активи

USD

GBP

DKK

SEK

2020 г.

21

5

2

2

2019 г.

20

7

2

1

Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ

Финансовите активи и пасиви понастоящем са само в евро, поради което не съществува валутен риск за ЕС.

Каса

Собствените ресурси, плащани от държавите членки във валути, различни от еврото, се държат в сметките за собствени ресурси в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета (изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета). Те се конвертират в евро, когато са необходими за извършване на плащания. Процедурите, които се прилагат за управлението на тези средства, са определени в гореупоменатия регламент. В неголям брой случаи тези средства се използват директно за плащания, които трябва да бъдат извършени в същите валути.

Комисията има в търговски банки няколко сметки във валути на ЕС, различни от еврото, и в щатски долари и швейцарски франкове с цел извършване на плащания в същите тези валути. Тези сметки се захранват в зависимост от размера на плащанията, които трябва да бъдат извършени, поради което наличностите по тях не водят до излагане на валутен риск.

При получаване на разните приходи (различни от собствените ресурси) във валути, различни от еврото, те се прехвърлят в сметки на Комисията в същите валути, ако са необходими за обезпечаване на плащания, или се конвертират в евро и се прехвърлят в сметки в евро. Сметките за авансови средства във валути, различни от еврото, се захранват в зависимост от очакваните краткосрочни местни нужди от плащания в същите валути. Наличностите по тези сметки се поддържат в рамките на съответните тавани.

Глоби

Всички глоби се налагат, плащат или покриват условно в евро и следователно не са свързани с валутен риск.

Гаранционни фондове

Гаранционен фонд за външни дейности

Финансовите активи на този фонд са в евро, поради което не съществува валутен риск. Заемите, суброгирани на ЕС в резултат на искове, предявени към Фонда поради просрочени от бенефициер на заем плащания, се извършват в първоначалната им валута, поради което излагат ЕС на валутен риск. Поради несигурността, свързана с графика за погасяване на заемите, не се извършват дейности за компенсиране на промените в чуждестранните валути (дейности по хеджиране).

Гаранционен фонд на ЕФСИ

Понастоящем Гаранционният фонд на ЕФСИ работи както в евро, така и в щатски долари. Валутният риск се управлява чрез сключване на деривативни договори (валутни форуърдни договори) за хеджиране на пазарната стойност на портфейла с инвестиции в щатски долари. Ограничението за максимална нехеджирана валутна експозиция е 1 % от общата стойност на портфейла в рамките на референтната стойност и годишните стратегически средства. По този начин движенията нагоре или надолу на пазарната стойност на инвестициите в щатски долари над или под пределната стойност от 1 % ще доведат до търговия за възстановяване на баланса (нов форуърден договор със същата или обратна посока), която ще коригира или ще обърне хеджираната позиция по съответния начин. Повторно коригиране на хеджинга може също да бъде предизвикано от движения на обменния курс евро/щатски долар.

Заемите, суброгирани на ЕС в резултат на искове, предявени към Фонда поради просрочени от бенефициер на заем плащания (вж. бележка 2.4.3.2), се извършват в първоначалната им валута, поради което излагат ЕС на валутен риск. Що се отнася до суброгираните заеми, поради несигурността, свързана с графика за погасяване на заемите, не се извършват дейности за компенсиране на промените в чуждестранните валути (дейности по хеджиране).

Гаранционен фонд на ЕФУР

Понастоящем Гаранционният фонд на ЕФУР работи само в евро, но насоките за управление на активите за Гаранционния фонд на ЕФУР предоставят възможност за инвестиране в определени активи в други валути.

6.4.   ЛИХВЕН РИСК

Следната таблица показва чувствителността на финансовите активи, обявени за продажба, по отношение на лихвения процент, като се допусне, че лихвените проценти се променят с приблизително 100 базисни пункта (1 %).

милиони евро

 

Увеличение (+)/намаление (-) в базисни пунктове

Ефект върху нетните активи

2020 г.: Финансови активи, обявени за продажба

+100

(479)

-100

513

2019 г.: Финансови активи, обявени за продажба

+100

(447)

-100

483

Чувствителността на портфейлите от инструменти на паричния пазар и облигации към промени в лихвените проценти се увеличава с техния срок. Сроковете на основните портфейли от активи, управлявани от Комисията, са посочени по-долу.

Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ

Поради естеството на дейностите си по получаване и отпускане на заеми ЕС има значителни лихвоносни активи и пасиви. Лихвен риск обаче не съществува, тъй като получените заеми се компенсират от равностойни по размер заеми, отпуснати при същите срокове и условия („бек-ту-бек“).

Каса

Касата на Комисията не взема средства назаем. Поради това тя не е изложена на лихвен риск. Лихви обаче се начисляват върху наличностите в различните банкови сметки. Поради това Комисията е въвела мерки, с които да се гарантира, че лихвите, които се начисляват по нейните банкови сметки, редовно отразяват пазарните лихвени проценти, както и тяхното евентуално колебание.

Сметките, открити към министерствата на финансите на държавите членки за постъпленията от собствени ресурси, не носят лихва и по тях не се начисляват такси. Сметките в националните централни банки (за собствените ресурси и др.) могат да генерират доход по официалните ставки, прилагани от всяка институция. Тъй като някои от плащанията, които се прилагат по отношение на тези сметки, могат понастоящем да са отрицателни, са въведени процедури за управление на средствата с цел свеждане до минимум на наличностите по тези сметки. Сметките за собствените ресурси са защитени от последиците от отрицателни лихвени проценти в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета (изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета).

Върху овърнайт наличностите в сметки в търговски банки лихва се начислява всеки ден. Тази лихва се основава на променливи пазарни лихвени проценти, за които се прилага договорен марж (положителен или отрицателен). Ставките, прилагани от търговските банки, по принцип са равни на нула за оперативните салда до определен таван.

Глоби

Условно платените глоби се инвестират в портфейл с инструменти на паричния пазар и дългосрочни облигации със среден срок на портфейла от 2,24 години.

Гаранционни фондове

Гаранционен фонд за външни дейности

Бюджетът, отпуснат на Гаранционния фонд, се инвестира в портфейл с инструменти на паричния пазар и дългосрочни облигации, като общият срок на портфейла е средно 3,04 години.

Гаранционен фонд на ЕФСИ

Бюджетът, отпуснат на Гаранционния фонд на ЕФСИ, се инвестира в портфейл с инструменти на паричния пазар и дългосрочни облигации, като общият срок на портфейла е средно 3,19 години.

Гаранционен фонд на ЕФУР

Бюджетът, отпуснат на Гаранционния фонд на ЕФУР, се инвестира в портфейл с инструменти на паричния пазар и дългосрочни облигации, като общият срок на портфейла е средно 2,41 години.

6.5.   КРЕДИТЕН РИСК

Сумите, които представляват експозицията на ЕС на кредитен риск в края на отчетния период, са балансовите стойности на финансовите инструменти, оповестени в бележка 2.

Анализ на възрастта на финансовите активи, които не са обезценени

милиони евро

 

Общо

Непросрочени и необезценени

Просрочени, но необезценени

< 1 година

1—5 години

> 5 години

Заеми

93 309

93 308

0

Вземания и средства, подлежащи на събиране

74 493

59 702

505

14 030

257

Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

199

199

Общо към 31.12.2020 г.

168 001

153 209

505

14 030

257

Заеми

52 684

52 683

1

Вземания и средства, подлежащи на събиране

23 974

9 410

2 726

11 543

295

Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

137

137

Общо към 31.12.2019 г.

76 795

62 231

2 727

11 543

295

На 10 юли 2020 г. Комисията взе решение да измени вътрешните си разпоредби за събиране на вземания с цел да се намали въздействието на пандемията от COVID-19 върху длъжниците на Комисията. С решението бяха удължени временно сроковете за изплащане на нови задължения и бе предвидена възможността за предоставяне на допълнително време за изплащане на съществуващите по това време неуредени задължения.

Вземанията и подлежащите на събиране средства, които са просрочени, но не са обезценени, включват подлежащи на събиране средства, свързани с глоби в областта на конкуренцията на стойност 11 295 милиона евро (132 милиона евро са просрочени с по-малко от една година, 10 931 милиона евро — с между 1 и 5 години, а 231 милиона евро са дължими от над 5 години). Тези суми са до голяма степен обезпечени с банкови гаранции, поради което експозицията на Комисията на кредитния риск, е малка. Глобените предприятия предоставят тези гаранции като алтернатива на условните плащания. Освен това първите две категории вземания и подлежащи на събиране средства включват 1,2 милиарда евро вземания и 2,1 милиарда евро подлежащи на събиране средства, свързани с производството за нарушение, посочено в бележка 2.6.1.1.

Кредитно качество на финансовите активи, които не са просрочени и не са обезценени

милиони евро

 

31.12.2020 г.

ОЗП (8)

Фин. активи по справ. ст-ст чрез излишъка или дефицита (9)

Заеми

Вземания и средства, подлежащи на събиране

Пари в брой

Общо

Контрагенти с външен кредитен рейтинг

 

 

 

 

 

 

Нискорисков и висок рейтинг

9 005

199

2 040

52 817

13 896

77 956

Горен среден рейтинг

3 415

35 040

1 535

1 011

41 001

Долен среден рейтинг

2 133

48 139

1 886

1 651

53 809

Неинвестиционен рейтинг

310

7 964

142

165

8 580

 

14 862

199

93 182

56 380

16 723

181 347

Контрагенти без външен кредитен рейтинг

 

 

 

 

 

 

Група 1

126

3 318

19

3 463

Група 2

4

4

 

126

3 322

19

3 466

Общо

14 862

199

93 309

59 702

16 742

184 814


милиони евро

 

31.12.2019 г.

 

ОЗП (8)

Фин. активи по справ. ст-ст чрез излишъка или дефицита (9)

Заеми

Вземания и средства, подлежащи на събиране

Пари в брой

Общо

Контрагенти с външен кредитен рейтинг

 

 

 

 

 

 

Нискорисков и висок рейтинг

8 848

137

32

3 632

15 452

28 101

Горен среден рейтинг

3 588

23 013

1 444

3 688

31 734

Долен среден рейтинг

2 298

24 711

1 867

322

29 198

Неинвестиционен рейтинг

264

4 855

478

262

5 858

 

14 998

137

52 610

7 422

19 724

94 891

Контрагенти без външен кредитен рейтинг

 

 

 

 

 

 

Група 1

73

1 987

21

2 082

Група 2

2

2

 

73

1 989

21

2 083

Общо

14 998

137

52 683

9 410

19 745

96 974

В таблицата по-горе не са включени финансовите активи, обявени за продажба, под формата на капиталови инструменти без външен кредитен рейтинг. Четирите рискови категории, посочени по-горе, по принцип се основават на рейтинговите категории на външни агенции за кредитен рейтинг и съответстват на:

Нискорисков и висок рейтинг: Moody P-1, Aaa — Aa3; S&P A-1+, A-1, AAA — AA -; Fitch F1+, F1, AAA — AA- и еквивалентен на него

Горен среден рейтинг: Moody P-2, A1 — A3; S&P A-2, A+ — A-; Fitch F2, A+ — A- и еквивалентен на него

Долен среден рейтинг: Moody P-3, Baa1 — Baa3, S&P A-3, BBB+ — BBB-; Fitch F-3, BBBB+ — BBB- и еквивалентен на него

Неинвестиционен рейтинг: Moody не нискорисков, Ba1 — C; S&P B, C, BB+ — D; Fitch B, C, BB+ — D и еквивалентен на него

ЕС използва тези рейтингови категории на външни агенции като отправна точка по-специално за финансовите инструменти и за търговските банки, но може, след като направи собствен анализ на отделните случаи, да държи средства в една от горепосочените рискови категории, въпреки че една или повече от горепосочените агенции за кредитен рейтинг може да са понижили кредитния рейтинг на съответния контрагент. Що се отнася до контрагентите без рейтинг, група 1 се отнася до длъжниците без неизпълнени задължения в миналото, а група 2 се отнася до длъжниците с неизпълнени задължения в миналото.

Сумите, посочени по-горе в позицията за заемите, получили неинвестиционен рейтинг, са свързани предимно със заеми за финансова помощ, предоставени от Комисията на партньорски държави, изпитващи финансови трудности. Сумата в позицията за вземанията и средствата, подлежащи на събиране, е свързана със средства, подлежащи на събиране от определени държави членки съгласно нормативната уредба в областта на собствените ресурси или друго правно основание. Сумата в позицията за парите в брой се отнася главно до банковите сметки за собствените ресурси, открити към министерството на финансите или в централните банки на някои държави членки с цел съхраняване в тях на вноските собствени ресурси съгласно предвиденото в нормативната уредба, посочена по-горе. Комисията може да тегли средства от тези сметки само за да покрие нуждите от парични средства за изпълнението на бюджета.

Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ

Излагането на кредитен риск се управлява, първо, чрез получаване на държавни гаранции в случая на Евратом, на второ място, чрез Гаранционния фонд за външни дейности (МФП и Евратом), на трето място, чрез възможността за теглене на необходимите средства от сметките на Комисията за собствените ресурси в държавите членки и на последно място, чрез бюджета на ЕС.

Съгласно законодателството в областта на собствените ресурси таванът за плащанията на собствени ресурси възлиза на 1,20 % от БНД на държавите членки и през 2020 г. реално за покриване на бюджетните кредити за плащания бяха използвани 1,03 %. Това означава, че към 31 декември 2020 г. имаше наличен марж от 0,17 % за покриване на тези гаранции. Във връзка с това ЕС има право да поиска от държавите членки да направят необходимото за спазване на правното задължение на ЕС към неговите заемодатели.

Заемите, предоставени на държавите членки по линия на инструмента SURE, са подкрепени от система от доброволни гаранции от държавите членки в размер на 25 % от максималната сума, налична за съответната финансова помощ. Преди да поиска плащане по гаранции, предоставени от държавите членки, от Комисията се очаква да разгледа възможността за използване на съществуващия марж под тавана на собствените ресурси за бюджетни кредити за плащания, доколкото той се оценява като устойчив от Комисията, като се вземат предвид, inter alia, общите условни задължения на Съюза и устойчивостта на общия бюджет на Съюза. Това разглеждане не засяга неотменимия и безусловен характер на предоставените гаранции и плащането им при поискване.

Каса

В съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета за собствените ресурси (изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета) по-голямата част от касовите ресурси на Комисията се държат в сметките, открити от държавите членки за плащане на техните вноски (собствени ресурси). Всички такива сметки са към министерствата на финансите на държавите членки или в националните централни банки. Тези институции носят най-ниския кредитен риск (или риск на контрагента) за Комисията, тъй като рискът е поет от държавите членки. За частта от касовите ресурси на Комисията, които се държат в търговски банки с цел обезпечаване на плащанията, захранването на тези сметки се извършва съгласно принципа „точно навреме“ и се управлява автоматично от системата за управление на касата. Във всяка сметка се държат минимални наличности, съобразени със средния размер на ежедневните плащания, извършвани от нея. Вследствие на това общата наличност по тези сметки в края на деня остава постоянно малка (като цяло средно под 54 милиона евро, разпределени в над 25 сметки) и по този начин се гарантира, че рискът, на който е изложена Комисията, е ограничен. Тези суми следва да се разглеждат с оглед на дневните цялостни парични наличности, които през 2020 г. варираха между 2 милиарда евро и 37 милиарда евро, и с оглед на общия размер на плащанията, извършени през 2020 г. от сметките на Комисията, който надхвърли 163 милиарда евро.

Освен това за подбора на търговски банки се прилагат специални насоки с цел допълнително минимизиране на риска на контрагента, на който е изложена Комисията:

Всички търговски банки се подбират чрез покана за участие в търг. Минималният дългосрочен кредитен рейтинг, който се изисква за допускане до тръжната процедура, е S&P A- или негов еквивалент. При специални и надлежно обосновани обстоятелства може да бъде прието по-ниско равнище.

Кредитните рейтинги на търговските банки, в които Комисията има сметки, се следят редовно.

В делегациите извън ЕС сметките за авансови средства се държат в местни банки, подбрани чрез опростена тръжна процедура. Изискванията във връзка с рейтинга зависят от местната ситуация и могат да се различават значително между различните държави. За да се ограничи излагането на риск, наличностите по тези сметки са възможно най-малки (като се отчитат оперативните нужди). Сметките се захранват редовно, а прилаганите тавани се преразглеждат ежегодно.

Глоби

Условно платени глоби: депозити

Банките, които държат депозити за глобите, платени условно преди 2010 г., се подбират чрез тръжна процедура в съответствие с политиката за управление на риска, в която са определени изискванията по отношение на кредитния рейтинг и размерът на средствата, които могат да бъдат вложени, в зависимост от капитала на контрагента.

За търговските банки, избрани специално за депозиране на условно платени глоби, по правило се изисква минимален дългосрочен рейтинг А- (S&P или негов еквивалент) от две агенции за кредитен рейтинг. Ако рейтингът на банките в тази група бъде понижен, се прилагат специални мерки. Освен това вложените във всяка банка средства са ограничени до определен процент от нейните собствени средства, който процент варира в зависимост от рейтинга на всяка институция. При изчисляването на тези граници се отчита и стойността на гаранциите с неизтекъл срок, предоставени на Комисията от същата институция. Редовно се проверява дали депозитите отговарят на приложимите изисквания на политиката.

Условно платени глоби: портфейл BUFI

Що се отнася до инвестициите в държавен дълг от условно платени глоби, наложени от 2010 г. насам, кредитният риск се носи от Комисията. Най-концентрираният риск е по отношение на Испания, която представлява 17 % от портфейла. Петте държави с най-висока експозиция (Испания, Франция, Италия, Германия и Белгия) представляват общо 45 % от инвестиционния портфейл. Среднопретегленият кредитен рейтинг на портфейла е А (S&P или негов еквивалент).

Получени финансови гаранции

Политиката за управление на риска, която се прилага за приемането на такива гаранции, осигурява високо качество на кредитите за Комисията. Тази политика включва определяне на максимална кредитна експозиция към дадено предприятие от финансовия сектор въз основа на неговия кредитен рейтинг и размера на капитала на предприятието, отчетен в неговите финансови отчети съгласно международните стандарти за финансово отчитане (МСФО). Редовно се проверява дали получените гаранции са в съответствие с приложимите изисквания на политиката.

Гаранционни фондове

Гаранционен фонд за външни дейности

Насоките за управлението на активите и/или инвестиционната стратегия определят някои лимити и ограничения, чиято цел е да се ограничи излагането на портфейла на кредитен риск. Тези лимити и ограничения включват критерии за допустимост, абсолютни кредитни лимити в номинално изражение в зависимост от категорията на емитента, лимити на относителната концентрация в зависимост от категорията на емитента и лимити на концентрацията за всяка емисия. Всички инвестиции се оценяват като имащи поне инвестиционен рейтинг.

Гаранционен фонд на ЕФСИ

В насоките за управлението на активите, в стратегията за риска и в инвестиционната стратегия се определят някои лимити и ограничения, за да се ограничи излагането на кредитен риск на портфейла, който е ограничен до инвестиционен рейтинг, с изключение на експозицията на държавите — членки на ЕС. Среднопретегленият кредитен рейтинг на портфейла е BBB+ (S&P или негов еквивалент).

Тъй като единственият контрагент за всички неприключени валутни форуърди към 31 декември 2020 г. е Banque de France, от тази дата не са използвани кредитни подобрения, като например обезпечения, споразумения за нетиране или гаранции. Максималното излагане на кредитен риск за валутните деривативи, които имат положителна справедлива стойност към края на отчетния период, е равно на сумата, посочена в счетоводния баланс.

Гаранционен фонд на ЕФУР

В насоките за управлението на активите, в стратегията за риска и в инвестиционната стратегия се определят някои лимити и ограничения, за да се ограничи излагането на кредитен риск на портфейла, който е ограничен до инвестиционен рейтинг, с изключение на експозицията на държавите — членки на ЕС. Среднопретегленият кредитен рейтинг на портфейла е BBB+ (S&P или негов еквивалент).

6.6.   ЛИКВИДЕН РИСК

Анализ на срока на финансовите пасиви по оставащия срок по договора

милиони евро

 

< 1 година

1—5 години

> 5 години

Общо

Получени заеми

(10 410 )

(20 230 )

(62 553 )

(93 192 )

Задължения

(32 408 )

(32 408 )

Задължения по финансови гаранции

(90)

(90)

Други

(149)

(665)

(947)

(1 761 )

Общо към 31.12.2020 г.

(43 057 )

(20 895 )

(63 500 )

(127 451 )

Получени заеми

(1 273 )

(19 312 )

(31 978 )

(52 564 )

Задължения

(27 241 )

(27 241 )

Задължения по финансови гаранции

(20)

(20)

Други

(149)

(640)

(1 132 )

(1 921 )

Общо към 31.12.2019 г.

(28 684 )

(19 952 )

(33 110 )

(81 746 )

Финансови инструменти по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

милиони евро

 

< 1 година

1—5 години

> 5 години

Общо

Деривативна операция за плащане

(417)

(4)

(1)

(421)

Деривативна операция за получаване

423

423

Нетни парични потоци към 31.12.2020 г.

5

(4)

(1)

1

Деривативна операция за плащане

(397)

(2)

(7)

(406)

Деривативна операция за получаване

395

395

Нетни парични потоци към 31.12.2019 г.

(2)

(2)

(7)

(10)

Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ

Ликвидният риск, възникващ от получените заеми, обикновено се компенсира от заеми, отпуснати при еквивалентни срокове и условия (операции „бек-ту-бек“). По отношение на МФП и Евратом Гаранционният фонд за външни дейности служи за резерв за ликвидност (или „спасителна мрежа“) в случай на неизпълнение на задължение за плащане и на просрочени плащания на заемополучатели. За инструмента SURE отпуснатите заеми са гарантирани чрез система от предоставяни от държавите членки неотменими, безусловни и доброволни гаранции при поискване в размер на 25 % от максималната сума, налична за финансовата помощ. За ПБ в Регламент (ЕС) № 431/2009 на Съвета (33) е предвидена процедура, предоставяща достатъчно време за мобилизиране на средства чрез сметките за собствените ресурси на Комисията в държавите членки. За ЕМФС в Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета (34) е предвидена сходна процедура.

Каса

Принципите на бюджета на ЕС гарантират, че общите парични наличности за дадена година са винаги достатъчни за извършването на всички плащания. Всъщност общият размер на вноските на държавите членки заедно с разните приходи е равен на размера на бюджетните кредити за плащания за бюджетната година. Вноските на държавите членки обаче се получават под формата на дванадесет месечни вноски през цялата година и въз основа на приетия бюджет, докато плащанията зависят от оперативните нужди. Освен това, в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета (относно методите и процедурата за предоставяне на собствените ресурси, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета), вноските на държавите членки, свързани с коригиращите бюджети, одобрени през даден месец (N), стават налични едва на първия работен ден на месец N+1 (ако одобряването се е състояло преди 16-то число на даден месец) или на първия работен ден на месец N+2 (ако одобряването се е състояло на 16-то число на този месец или по-късно през него), докато свързаните с тях бюджетни кредити за плащания са налични незабавно.

За да се гарантира, че наличните касови ресурси винаги са достатъчни за покриване на плащанията, които трябва да бъдат извършени през даден месец, са въведени процедури за редовно прогнозиране на паричните средства, и ако е необходимо, от държавите членки могат да бъдат изискани предварително собствени ресурси или допълнителни средства в определени граници и при определени условия. Оперативните нужди и общите бюджетни ограничения през последните години доведоха до необходимостта от по-силен мониторинг на ритъма на плащанията в хода на годината. Освен това в контекста на ежедневните касови операции на Комисията автоматизирани инструменти за управление на паричните средства ежедневно гарантират, че във всяка от банковите сметки на Комисията има достатъчни парични наличности.

Глоби

Фонд BUFI, в който се инвестират условно платените глоби, се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения. Портфейлът е съставен предимно от високоликвидни ценни книжа, които могат да бъдат продадени с цел финансиране на краткосрочни изходящи парични потоци. Освен това делът на парите, паричните еквиваленти и ценните книжа, чийто падеж настъпва в рамките на една година, е 34 %.

Гаранционни фондове

Гаранционен фонд за външни дейности

Фондът се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения. Поради това Фондът поддържа достатъчно парични активи, за да обезпечи изходящите парични потоци в краткосрочен план. Делът на парите, паричните еквиваленти и ценните книжа, чийто падеж настъпва в рамките на една година, е 15 %.

Гаранционен фонд на ЕФСИ

Гаранционният фонд на ЕФСИ се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения. Портфейлът е съставен от ликвидни активи, които могат да бъдат продадени с цел финансиране на краткосрочни изходящи парични потоци, ако е необходимо. Освен това делът на парите, паричните еквиваленти и ценните книжа, чийто падеж настъпва в рамките на една година, е 30 %.

Сетълментът на деривативните договори е брутен и се базира на техния предвиден в договора срок. Задълженията се изпълняват чрез продажбата на активи в щатски долари и/или суапова сделка, при които е възможно да възникне изходящ паричен поток вследствие на валутни разлики.

Не е необходимо управление на ликвидността във връзка с изискванията за обезпечение/марж, тъй като настоящият хеджиращ контрагент приема да работи с Комисията без никакви изисквания по отношение на плащанията по линия на обезпечението/маржа).

Гаранционен фонд на ЕФУР

Гаранционният фонд на ЕФУР се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения.

Портфейлът е съставен от ликвидни активи, които могат да бъдат продадени с цел финансиране на краткосрочни изходящи парични потоци, ако е необходимо. Освен това делът на парите, паричните еквиваленти и ценните книжа, чийто падеж настъпва в рамките на една година, е 46 %.

Други финансови инструменти — деривативни финансови пасиви

ЕС държи деривативен договор (валутна опция), покриващ обезценката на чуждестранната валута, свързана със заеми, отпуснати от финансови институции по линия на програмата за Механизма за финансиране на МСП в Източното партньорство — вж. бележка 2.11.2. Освен това гаранцията на ЕС по капиталовите портфейли, държани от групата на ЕИБ, доведе до финансово задължение за покриване на промените в стойността или обезценките на съответните инвестиции. Що се отнася до другите финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, сумата, за която ЕС носи отговорност по тези инструменти, не може да надхвърля сумата, за която е поето задължение — така се намалява ликвидният риск.

7.   ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА

7.1.   СВЪРЗАНИ ЛИЦА

Свързаните лица на ЕС са консолидираните субекти на ЕС, асоциираните предприятия и ключовият управленски персонал на тези субекти. Операциите между тези субекти се осъществяват като част от обичайните операции на ЕС и тъй като случаят е такъв, не са необходими специални изисквания от гледна точка на оповестяването за тези операции в съответствие със счетоводните правила на ЕС.

7.2.   ФИНАНСОВИ ПРАВА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА КЛЮЧОВА РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ

За целите на представянето на информация за операциите на свързани лица във връзка с ключовия ръководен персонал на ЕС, тук тези лица са представени в пет категории:

Категория 1: председателите на Европейския съвет, на Комисията и на Съда на Европейския съюз

Категория 2: заместник-председателят на Комисията и върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и другите заместник-председатели на Комисията

Категория 3: генералният секретар на Съвета, членовете на Комисията, съдиите и генералните адвокати на Съда на Европейския съюз, председателят и членовете на Общия съд, Омбудсманът и Европейският надзорен орган по защита на данните

Категория 4: председателят и членовете на Европейската сметна палата

Категория 5: най-висшестоящите служители в институциите и агенциите

Техните финансови права са обобщени по-долу, а допълнителна информация може да бъде намерена в Правилника за персонала, публикуван на уебсайта Europa и представляващ официалният документ, в който са описани правата и задълженията на всички служители на ЕС. Служителите на ключова ръководна длъжност не са получавали никакви заеми при преференциални условия от ЕС.

ФИНАНСОВИ ПРАВА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА КЛЮЧОВА РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ

евро

Финансово право (на служител)

Категория 1

Категория 2

Категория 3

Категория 4

Категория 5

Основна заплата (на месец)

28 660,63

25 960,71 -

20 768,57 -

22 430,06 -

13 205,77 -

 

 

26 999,15

23 364,64

23 883,86

20 768,57

 

 

 

 

 

 

Квартирна надбавка/надбавка за експатриране

15 %

15 %

15 %

15 %

0–4 %–16 %

 

 

 

 

 

 

Семейни надбавки:

 

 

 

 

 

Домакинство (% от заплатата)

2 % + 192,78

2 % + 192,78

2 % + 192,78

2 % + 192,78

2 % + 192,78

Дете на издръжка

421,24

421,24

421,24

421,24

421,24

Предучилищно образование

102,90

102,90

102,90

102,90

102,90

Образование или

285,81

285,81

285,81

285,81

285,81

образование извън мястото на работа

571,62

571,62

571,62

571,62

571,62

Надбавка за председателстващи съдии

N/A

N/A

655,76

N/A

N/A

 

 

 

 

 

 

Надбавка за представителство

1 553,16

998,20

655,76

N/A

N/A

 

 

 

 

 

 

Годишни пътни разноски

N/A

N/A

N/A

N/A

Възстановяват се

 

 

 

 

 

 

Трансфери към държава членка:

 

 

 

 

 

Надбавка за образование (10)

Да

Да

Да

Да

Да

% от заплатата (10)

5 %

5 %

5 %

5 %

5 %

% от заплатата без кк

Макс. 25 %

Макс. 25 %

Макс. 25 %

Макс. 25 %

Макс. 25 %

Представителни разходи

Възстановяват се

Възстановяват се

Възстановяват се

N/A

N/A

 

 

 

 

 

 

При встъпване в длъжност:

 

 

 

 

 

Разходи за настаняване

57 321,26

51 921,41

41 537,13

44 860,11

Възстановяват се

 

 

- 53 998,29

- 46 729,28

- 47 767,72

 

Семейни пътни разноски

Възстановяват се

Възстановяват се

Възстановяват се

Възстановяват се

Възстановяват се

Разходи за преместване

Възстановяват се

Възстановяват се

Възстановяват се

Възстановяват се

Възстановяват се

При напускане на длъжността:

 

 

 

 

 

Разходи за пренастаняване

28 660,63

25 960,71 -

20 768,57 -

22 430,06 -

Възстановяват се

 

 

26 999,15

23 364,64

23 883,86

 

Семейни пътни разноски

Възстановяват се

Възстановяват се

Възстановяват се

Възстановяват се

Възстановяват се

Разходи за преместване

Възстановяват се

Възстановяват се

Възстановяват се

Възстановяват се

Възстановяват се

Преход (% от заплатата) (11)

40 % – 65 %

40 % – 65 %

40 % – 65 %

40 % – 65 %

N/A

Здравно осигуряване

Покриват се

Покриват се

Покриват се

Покриват се

Покриват се

Пенсия (% от заплатата, преди облагане с данък)

Макс. 70 %

Макс. 70 %

Макс. 70 %

Макс. 70 %

Макс. 70 %

 

 

 

 

 

 

Удръжки:

 

 

 

 

 

Данък върху заплатата

8 % – 45 %

8 % – 45 %

8 % – 45 %

8 % – 45 %

8 % – 45 %

Здравно осигуряване (% от заплатата)

1,7  %

1,7  %

1,7  %

1,7  %

1,7  %

Специален налог върху заплатата

7 %

7 %

7 %

7 %

6-7 %

Удръжка за пенсия

N/A

N/A

N/A

N/A

10,1  %

Брой лица към края на годината

3

8

93

28

112

8.   СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС

Счетоводителят на Комисията не е забелязал и не са му съобщени други съществени въпроси, които да се нуждаят от отделно оповестяване в този раздел. Годишните отчети и свързаните с тях бележки бяха изготвени въз основа на последната налична информация и това е отразено в представената по-горе информация.

9.   ОБХВАТ НА КОНСОЛИДАЦИЯТА

А.   КОНТРОЛИРАНИ СУБЕКТИ (52)

1.   Институции и консултативни органи (11)

Европейски парламент

Европейски съвет

Европейска комисия

Европейска сметна палата

Съд на Европейския съюз

Европейска служба за външна дейност

Европейски надзорен орган по защита на данните

Европейски икономически и социален комитет

Европейски омбудсман

Европейски комитет на регионите

Съвет на Европейския съюз

2.   Агенции на ЕС (39)

2.1.    Изпълнителни агенции (6)

Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура (EACEA)

Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните (CHAFEA)

Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA)

Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия (EASME)

Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет (ERCEA)

Изпълнителна агенция за иновации и мрежи (INEA)

2.2.    Децентрализирани агенции (33)

Европейска агенция по морска безопасност (EMSA)

Европейска агенция по лекарствата (EMA)

Европейска агенция по химикали (ECHA)

Европейски институт за равенство между половете (EIGE)

Европейска агенция за околната среда (EEA)

Европейски банков орган (ЕБО)

Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO)

Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex)

Агенция на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL)

Европейска агенция за глобалната навигационна спътникова система (GSA)

Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст)

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA)

Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC)

Европейски център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP)

Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER)

Агенция за подкрепа на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (Служба на ОЕРЕС)

Агенция на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA)

Европейски орган за безопасност на храните (EFSA)

Агенция за железопътен транспорт на Европейския съюз (RAIL)

Служба на Общността за сортовете растения (CPVO)

Европейска агенция за контрол на рибарството (EFCA)

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз (EASA)

Европейски орган за ценни книжа и пазари (ESMA)

Европейска фондация за обучение (ETF)

Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound)

Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании (EMCDDA)

Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол)

Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA)

Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA)

Център за преводи за органите на Европейския съюз (CdT)

Европейско съвместно предприятие за ITER и развитие на термоядрената енергетика („Термоядрен синтез за енергия“)

Агенция на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA)

3.   Други контролирани субекти (2)

Европейска общност за въглища и стомана в ликвидация (ЕОВС в ликвидация)

Европейски институт за иновации и технологии (EIT)

Б.   АСОЦИИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ (1)

Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ)

НЕСЪЩЕСТВЕНИ СУБЕКТИ

Посочените по-долу субекти не са консолидирани посредством метода на собствения капитал в консолидираните финансови отчети на ЕС за 2020 г., тъй като са несъществени:

Съвместно предприятие „Биотехнологични производства“ (БП)

Съвместното предприятие „Биотехнологични производства“ е публично-частно партньорство (ПЧП) между ЕС и консорциума за биотехнологични производства (КБТП). Целите на БП са да допринесе за изграждането на по-устойчива нисковъглеродна икономика с по-ефективно използване на ресурсите и за увеличаването на икономическия растеж и на заетостта чрез развитието на устойчиви и конкурентоспособни биотехнологични производства в Европа.

Съвместно предприятие „Чисто небе“

„Чисто небе“ е най-голямата европейска научноизследователска програма за разработване на новаторски и авангардни технологии, имащи за цел намаляване на емисиите на CO2, на газовите емисии и на нивата на шум, произведен от въздухоплавателните средства. „Чисто небе“ се финансира от програмата „Хоризонт 2020“ на ЕС и допринася за укрепването на сътрудничеството в областта на въздухоплавателната промишленост, глобалното лидерство и конкурентоспособността на ЕС.

Съвместно предприятие на инициативата за иновативни лекарства (IMI)

IMI — партньорство между Европейския съюз и европейската фармацевтичната промишленост, е най-голямото публично-частно партньорство в сферата на науките за живота в света и дейността му има за цел да доведе до подобряване на здравето чрез ускоряване на разработването на иновационни лекарства и на достъпа на пациентите до тях, особено в области, в които има неудовлетворени медицински или социални потребности.

Съвместно предприятие „Електронни компоненти и системи за водещи позиции на Европа“ (ECSEL)

ECSEL — публично-частно партньорство в областта на електронните компоненти и системи, финансира научноизследователски, развойни и иновационни проекти, целящи да се изгради експертен капацитет на световно ниво в тази област, като по този начин допринася за развитието на силен и конкурентоспособен в световен мащаб сектор на електронните компоненти и системи в Европейския съюз.

Съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“ (ГКВ)

ГКВ е ПЧП, което подкрепя научните изследвания, технологичното развитие и демонстрациите в сферата на технологиите за енергия от горивни клетки и водород в Европа. Целта му е да се ускори пускането на пазара на тези технологии и да се реализира техният потенциал като инструмент за постигане на енергийна система с ниски въглеродни емисии.

Съвместно предприятие за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR)

SESAR е ПЧП, което отговаря за модернизирането на Европейската система за управление на въздушното движение (УВД) чрез координиране и концентриране в ЕС на всички научноизследователски и иновационни усилия, свързани с УВД.

Съвместно предприятие Shift2Rail

Shift2Rail е първата съвместна технологична инициатива за европейска железопътна система, която търси целенасочени научноизследователски, иновационни и пазарноориентирани решения, като ускорява интегрирането на нови и съвременни технологии в новаторски решения за железопътни продукти.

Съвместно предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии (EuroHPC)

Съвместното предприятие EuroHPC е съвместна инициатива на ЕС, европейски държави и частни партньори за изграждане на инфраструктура от суперкомпютри от световна класа и за превръщане на Европа в лидер във високопроизводителните изчислителни технологии.

Годишните отчети на горепосочените субекти са публично достъпни на техните уебсайтове.

ДОКЛАДИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ (35)

СЪДЪРЖАНИЕ

РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕС 132
СЪПОСТАВКИ НА БЮДЖЕТНИТЕ С РЕАЛНИТЕ СУМИ 133
БЕЛЕЖКИ КЪМ ДОКЛАДИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА 136

1.

РАМКА НА БЮДЖЕТА НА ЕС 136

1.1.

МНОГОГОДИШНА ФИНАНСОВА РАМКА ЗА 2014—2020 Г. 136

1.2.

ПОДРОБНИ ФУНКЦИИ НА МФР (ПРОГРАМИ) 137

1.3.

ГОДИШЕН БЮДЖЕТ 137

1.4.

ПРИХОДИ 139

1.5.

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ 140

1.6.

РАВНЯВАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ С БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ 141

2.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА ЕС ЗА 2020 Г. 143

2.1.

ПРИХОДИ 143

2.2.

РАЗХОДИ 143

3.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС 145

3.1.

ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС 145

4.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС 146

4.1.

МФР: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ 146

4.2.

МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ 147

4.3.

МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ 148

4.4.

МФР: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL) 149

4.5.

МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ 150

4.6.

МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ВИДОВЕ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ 151

4.7.

ПОДРОБНА МФР: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ 152

4.8.

ПОДРОБНА МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ 160

4.9.

ПОДРОБНА МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ 167

4.10.

ПОДРОБНА МФР: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL) 174

4.11.

ПОДРОБНА МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ 180

4.12.

ПОДРОБНА МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ВИДОВЕ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ 185

5.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА ПО ИНСТИТУЦИИ 192

5.1.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ ПРИХОДИ 192

5.2.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ 193

5.3.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ 194

6.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА АГЕНЦИИТЕ 195

6.1.

БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ 195

6.2.

БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ ПО АГЕНЦИИ 197

РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕС

милиони евро

Бележка

2020 г.

2019 г.

а

Приходи за финансовата година

174 306

163 918

б

Плащания спрямо бюджетните кредити за текущата година

(171 721 )

(157 428 )

в

Бюджетни кредити за плащания, пренесени за година N+1

(2 086 )

(1 615 )

г

Отмяна на неусвоени бюджетни кредити, пренесени от година N-1

78

75

д

Промяна на целевите приходи (Б) — (А)

1 398

(1 736 )

 

Неизползвани бюджетни кредити към края на текущата година (А)

7 694

9 092

 

Неизползвани бюджетни кредити към края на предходната година (Б)

9 092

7 356

е

Курсови разлики за годината

(207)

4

 

Бюджетен резултат

1 768

3 217

Бюджетният резултат на ЕС се връща на държавите членки през 2021 г. чрез приспадането му от дължимите от тях суми. Той се изчислява в съответствие с член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета (36) за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси. Повече информация може да бъде намерена в раздел 1.5 — Изчисляване на бюджетния резултат.

а.

Приходи за финансовата година: таблица 3.1 „Обобщение на изпълнението на приходите в бюджета на ЕС“, колона 8 „Общо приходи“.

б.

Плащания спрямо бюджетните кредити за текущата година: таблица 4.3 „МФР — Изпълнение на бюджетните кредити за плащания“, колона 2 „Плащания, извършени от приетия бюджет“ и колона 4 „Плащания, извършени от целеви приходи“.

в.

Бюджетни кредити за плащания, пренесени за година N+1: таблица 4.3 „МФР — Изпълнение на бюджетните кредити за плащания“, колона 7 „Автоматични пренасяния“ и колона 8 „Пренасяния с решение“.

г.

Отмяна на неусвоени бюджетни кредити за плащания, пренесени от година N-1: вземат се под внимание размерът на пренесените бюджетни кредити за плащания (автоматично и с решение) в края на предходната година и плащанията, извършени от пренасяния, за текущата година, посочени в колона 3 на таблица 4.3 „МФР — Изпълнение на бюджетните кредити за плащания“.

д.

Промяна на общите бюджетни кредити от целеви приходи към края на годината: изчислява се разликата между сумата на бюджетните кредити от целеви приходи към края на предходната година (със знак плюс) и сумата на бюджетните кредити от целеви приходи към края на текущата година (в колона 9 на таблица 4.3 „МФР — Изпълнение на бюджетните кредити за плащания“ — със знак минус), за да се получи нетната промяна на целевите приходи през текущата година.

е.

Курсовите разлики включват реализираните и нереализираните курсови разлики.

СЪПОСТАВКИ НА БЮДЖЕТНИТЕ С РЕАЛНИТЕ СУМИ

Бюджетни приходи

милиони евро

 

Първоначален приет бюджет

Окончателен приет бюджет

Установени вземания

Приходи

1

Собствени ресурси

151 638

159 832

162 382

160 141

 

11 — Налози върху захарта

0

0

 

12 — Мита

22 157

18 507

22 107

19 867

 

13 — ДДС

18 945

17 344

17 191

17 191

 

14 — БНД

110 536

123 980

122 944

122 944

 

15 — Корекция на бюджетни дисбаланси

147

147

 

16 — Намаление на вноската на база БНД на Нидерландия и Швеция

(8)

(8)

3

Излишъци, салда и корекции

2 102

3 173

3 167

4

Приходи от лица, работещи към институциите и други органи на Съюза

1 651

1 651

1 629

1 615

5

Приходи от административната дейност на институциите

15

15

645

592

6

Вноски и възстановени средства във връзка със споразумения и програми на Съюза

130

130

8 866

8 156

7

Лихви за забава и глоби

115

361

17 027

629

8

Операции по получаване и отпускане на заеми

2

2

9

Разни приходи

15

15

12

6

Общо

153 566

164 108

193 735

174 306

Бюджетни разходи: поети задължения по функции от многогодишната финансова рамка (МФР)

милиони евро

Функция от МФР

Първоначален приет бюджет

Окончателен приет бюджет

Общо налични бюджетни кредити

Поети задължения

1

Интелигентен и приобщаващ растеж

83 931

83 918

90 870

89 563

 

1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места

25 285

25 273

30 287

29 315

 

1б: Икономическо, социално и териториално сближаване

58 646

58 646

60 582

60 248

2

Устойчив растеж: природни ресурси

59 907

59 956

62 730

60 823

 

от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания

43 410

43 459

44 855

44 315

3

Сигурност и гражданство

3 729

7 152

8 152

7 702

4

Глобална Европа

10 262

11 350

12 240

11 950

5

Администрация

10 272

10 271

11 108

10 548

 

от които: административни разходи на институциите

4 226

4 225

4 667

4 319

6

Компенсации

8

Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година

9

Специални инструменти

588

1 236

1 306

1 108

O

Фонд за иновации (ФИ)

1 337

5

Общо

168 688

173 884

187 742

181 699

Бюджетни разходи: плащания по функции от многогодишната финансова рамка (МФР)

милиони евро

Функция от МФР

Първоначален приет бюджет

Окончателен приет бюджет

Общо налични бюджетни кредити

Извършени плащания

1

Интелигентен и приобщаващ растеж

72 354

77 278

88 334

83 541

 

1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места

22 308

21 753

28 726

24 057

 

1б: Икономическо, социално и териториално сближаване

50 046

55 525

59 607

59 484

2

Устойчив растеж: природни ресурси

57 904

58 772

61 448

60 595

 

от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания

43 380

43 419

45 018

44 456

3

Сигурност и гражданство

3 685

6 293

7 331

6 333

4

Глобална Европа

8 929

10 386

11 928

11 412

5

Администрация

10 275

10 273

11 941

10 319

 

от които: административни разходи на институциите

4 226

4 225

5 168

4 134

6

Компенсации

8

Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година

9

Специални инструменти

419

1 106

1 128

1 108

O

Фонд за иновации (ФИ)

1 337

1

Общо

153 566

164 108

183 446

173 310

БЕЛЕЖКИ КЪМ ДОКЛАДИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА

1.   РАМКА НА БЮДЖЕТА НА ЕС

Бюджетното счетоводство се води в съответствие с Финансовия регламент (ФР). Общият бюджет е инструментът, чрез който се предвиждат и разрешават приходите и разходите на Съюза всяка година в рамките на таваните и другите разпоредби, определени в многогодишната финансова рамка (МФР) в съответствие със законодателните актове във връзка с многогодишните програми, приемани съгласно тази рамка.

1.1.   МНОГОГОДИШНА ФИНАНСОВА РАМКА ЗА 2014—2020 Г.

милиони евро

 

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

2018 г.

2019 г.

2020 г.

Общо

1.

Интелигентен и приобщаващ растеж

52 756

77 986

69 304

73 512

76 420

79 924

83 661

513 563

1а.

Конкурентоспособност за растеж и работни места

16 560

17 666

18 467

19 925

21 239

23 082

25 191

142 130

1б.

Икономическо, социално и териториално сближаване

36 196

60 320

50 837

53 587

55 181

56 842

58 470

371 433

2.

Устойчив растеж: природни ресурси

49 857

64 692

64 262

60 191

60 267

60 344

60 421

420 034

от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания

43 779

44 190

43 951

44 146

44 163

43 881

43 888

307 998

3.

Сигурност и гражданство

1 737

2 456

2 546

2 578

2 656

2 801

2 951

17 725

4.

Глобална Европа

8 335

8 749

9 143

9 432

9 825

10 268

10 510

66 262

5.

Администрация

8 721

9 076

9 483

9 918

10 346

10 786

11 254

69 584

от които: административни разходи на институциите

7 056

7 351

7 679

8 007

8 360

8 700

9 071

56 224

6.

Компенсации

29

29

8.

Отрицателен резерв

9.

Специални инструменти

Бюджетни кредити за поети задължения

121 435

162 959

154 738

155 631

159 514

164 123

168 797

1 087 197

Общ размер на бюджетните кредити за плащания

135 762

140 719

130 694

126 492

154 355

166 709

172 420

1 027 151

В таблицата по-горе са посочени таваните в МФР по текущи цени. 2020 година бе последната финансова година от МФР за периода 2014—2020 г. Общият таван за бюджетните кредити за поети задължения за 2020 г. бе 168 797 милиона евро, което се равнява на 0,99 % от БНД на ЕС, докато съответният таван за бюджетните кредити за плащания бе 172 420 милиона евро, или 1,01 % от БНД на ЕС.

За МФР за периода 2014—2020 г. бяха договорени разпоредби за гъвкавост. Една от тях е възможността за прехвърляне на неизразходените маржове (до достигане на горните граници, определени в Регламента за МФР) под таваните на плащанията за следващите години — посредством общия марж за плащанията в рамките на техническата корекция на МФР за следващата година. В съответствие с това неусвоените средства от 2016 г. (13 991 милиона евро по текущи цени), от 2017 г. (16 414 милиона евро по текущи цени) и от 2018 г. (210 милиона евро от изчислените 11 386 милиона евро вследствие на определянето на горна граница) бяха прехвърлени за 2018—2020 г. и таваните за 2016—2020 г. бяха коригирани по съответния начин. На 15 май 2019 г. Комисията прие съобщението „Tехническа корекция на финансовата рамка за 2020 г. в съответствие с промените в БНД (ЕСС 2010)“ (COM(2019) 310).

По-долу е дадено обяснение на различните функции на МФР. Структурата и съдържанието на функциите ще се променят значително в следващата МФР.

Функция 1 — Интелигентен и приобщаващ растеж

Тази функция е разделена на два отделни, но взаимосвързани компонента:

„Конкурентоспособност за растеж и работни места“, обхващащ разходите за научни изследвания и иновации, образование и обучение, Механизма за свързване на Европа, социалната политика, вътрешния пазар и съпътстващите ги политики.

„Икономическо, социално и териториално сближаване“, предназначен за подобряване на сближаването на най-слабо развитите държави членки и региони, за допълване на стратегията на ЕС за устойчиво развитие извън по-бедните региони и за подкрепа на междурегионалното сътрудничество.

Функция 2 — Устойчив растеж: природни ресурси

Функция 2 включва общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството и мерките за околната среда, и по-специално програмата Life+.

Функция 3 — Сигурност и гражданство

Функция 3 отразява нарастващото значение, което се придава на сфери, в които на ЕС са възложени конкретни задачи — правосъдие и вътрешни работи, гранична защита, политика в областта на имиграцията и убежището, обществено здравеопазване и защита на потребителите, култура, младеж, информация и диалог с гражданите.

Функция 4 — Глобална Европа

Функция 4 обхваща всички външни действия, включително сътрудничеството за развитие, хуманитарната помощ, инструментите за предприсъединителна помощ и инструментите в областта на съседските отношения. ЕФР продължава да е извън обхвата на бюджета на ЕС и не е включен в МФР.

Функция 5 — Администрация

Тази функция обхваща административните разходи за всички институции, пенсиите и европейските училища. За институциите, различни от Комисията, тези разходи представляват всички техни разходи.

Функция 6 — Компенсации

В съответствие с политическото споразумение, според което в самото начало на своето членство новите държави членки не трябва да внасят в бюджета повече средства, отколкото получават от него, по тази функция е предвидена компенсация. Тази сума е налична като трансфери за новите държави членки с цел изравняване на сумите, които получават от бюджета, и вноските им в него.

Функция 9 — Специални инструменти

Механизмите за гъвкавост дават възможност на ЕС да мобилизира необходимите средства, за да реагира на непредвидени събития, като кризисни и извънредни ситуации. Техният обхват, финансови средства и начини на функциониране са предвидени в Регламента за МФР и в Междуинституционалното споразумение. Те гарантират, че бюджетните ресурси могат да реагират на променящите се приоритети, за да се използва всяко евро там, където то е най-необходимо. Поради това повечето механизми за гъвкавост се оставят извън МФР и финансирането може да бъде мобилизирано над таваните на разходите.

МФР за периода 2021—2027 г. ще възлиза на 1 074 милиарда евро за ЕС-27 по цени от 2018 г., включително интегрирането на Европейския фонд за развитие (ЕФР). Заедно с инструмента за възстановяване Next Generation EU (NGEU) на стойност 750 милиарда евро тя ще позволи на ЕС да предостави през следващите години безпрецедентно финансиране в размер на 1,8 трилиона евро в подкрепа на възстановяването от пандемията от COVID-19 и на постигането на дългосрочните приоритети на ЕС в различните области на политиката.

1.2.   ПОДРОБНИ ФУНКЦИИ НА МФР (ПРОГРАМИ)

Функциите в МФР са разбити допълнително на подробни подфункции, съответстващи на основните разходни програми (напр. „Хоризонт 2020“, „Еразъм+“ и т.н.). Съответните правни основания за изпълнението на бюджета се приемат на това равнище на програмите. Програмите са обичайно използваната структура за докладване за изпълнението и резултатите. Таблици за всяка програма могат да бъдат намерени в докладите за изпълнението на бюджета (вж. таблици 4.7—4.12 по-долу).

1.3.   ГОДИШЕН БЮДЖЕТ

Процедурата за приемането на бюджета е определена в член 314 от Договора за функционирането на ЕС. На диаграмата по-долу са представени сроковете и етапите, свързани с приемането на бюджета.

Image 12

За Комисията бюджетната структура се състои от бюджетни кредити за административни разходи и от бюджетни кредити за оперативни разходи. Другите институции имат само бюджетни кредити за административни разходи. Освен това в бюджета се прави разграничение между два вида бюджетни кредити: едногодишни и многогодишни. Едногодишните бюджетни кредити се използват за финансиране на операции с годишен характер (които са в съответствие с принципа на ежегодност на бюджета). Многогодишните бюджетни кредити се използват, за да бъде съгласуван принципът на ежегодност с необходимостта от управление на многогодишни операции. Многогодишните бюджетни кредити се разделят на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания:

бюджетни кредити за поети задължения: обхващат всички разходи по правните задължения, поети за текущата финансова година за операции, протичащи в рамките на няколко години. Въпреки това бюджетните задължения за дейности, които надхвърлят една финансова година, могат да се разделят за няколко години под формата на годишни траншове, когато това е предвидено в основния акт;

бюджетни кредити за плащания: обхващат разходите, възникващи от задължения, поети през текущата финансова година и/или предходни финансови години.

В отчетите видовете финансиране са групирани в две основни позиции:

бюджетни кредити в окончателния приет бюджет; и

допълнителни бюджетни кредити, съдържащи:

пренасяния от предходната година (Финансовият регламент допуска в ограничен брой случаи неизразходваните суми да се пренасят от предходната за текущата година); и

целеви приходи, произтичащи от възстановени средства, вноски от трети страни/държави за програми на ЕС и работа, извършена за трети страни; те се разпределят директно за съответните разходни бюджетни редове и представляват третият стълб на финансиране.

Заедно всички видове финансиране образуват наличните бюджетни кредити.

1.4.   ПРИХОДИ

1.4.1.    Приходи от собствени ресурси

Основната част от приходите идват от собствени ресурси, които се състоят от следните категории:

1)

Традиционни собствени ресурси (ТСР): представляват приблизително 14 % от приходите от собствени ресурси. За 2) и 3) този процент се отнася до периода на МФР 2014—2020 г.

2)

Ресурс на база данъка върху добавената стойност (ДДС): представлява приблизително 13 % от приходите от собствени ресурси.

3)

Ресурс на база брутния национален доход (БНД): представлява приблизително 73 % от приходите от собствени ресурси.

Разпределянето на собствените ресурси се извършва в съответствие с правилата, залегнали в Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на ЕС (РСР 2014). Това решение влезе в сила на 1 октомври 2016 г. и бе приложено със задна дата от 1 януари 2014 г.

Общият размер на собствените ресурси, предоставени на Съюза за покриване на годишните бюджетни кредити за плащания, не може да превишава 1,20 % от сумата от БНД на всички държави членки.

С началото на новата МФР Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета (37) от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на ЕС („Решението за собствените ресурси от 2020 г.“) влезе в сила на 1 юни 2021 г., след като бе ратифицирано от всички държави членки. То заменя предходното Решение за собствените ресурси със задна дата, считано от 1 януари 2021 г.

1.4.2.    Традиционни собствени ресурси (ТСР)

ТСР се състоят от мита (начислявани върху вноса от трети държави), които се налагат на икономическите оператори и се събират от държавите членки от името на ЕС. Държавите членки обаче задържат 20 % като компенсация за разходите си по събирането. Всички установени суми традиционни собствени ресурси трябва да бъдат записани в една или друга от сметките, водени от компетентните органи:

В обикновените сметки, предвидени в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014: всички събрани или обезпечени суми.

В отделните сметки, също предвидени в горепосочения член: всички суми, които все още не са събрани и/или не са обезпечени; сумите, които са обезпечени, но са оспорени, също могат да бъдат записани в тази сметка.

Традиционните собствени ресурси трябва да бъдат записани от държавата членка в сметката на Комисията към министерството на финансите на тази държава или нейната централна банка най-късно на първия работен ден след 19-ия ден на втория месец след месеца, през който вземането е било установено (или в случая на отделната сметка — събрано).

1.4.3.    Данък върху добавената стойност (ДДС)

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) се събира от базите за ДДС на държавите членки, които се хармонизират за тази цел в съответствие с разпоредбите на ЕС. Базата за ДДС обаче е ограничена до 50 % от БНД на всяка държава членка. Прилаганата унифицирана ставка на ДДС е 0,30 %, с изключение на Германия, Нидерландия и Швеция, които се ползват от намалена ставка от 0,15 %.

1.4.4.    Брутен национален доход (БНД)

Ресурсът на база брутен национален доход (БНД) се използва за финансиране на тази част от бюджета, която не е покрита от никакви други източници на приходи. Спрямо БНД на всяка държава членка се прилага един и същ процент, който се определя в съответствие с разпоредбите на ЕС.

Ресурсите на база ДДС и БНД се определят въз основа на прогнози за съответните бази, направени при изготвянето на проектобюджета. Тези прогнози впоследствие се преразглеждат и актуализират през въпросната бюджетна година посредством коригиращ бюджет. Комисията изисква от държавите членки за първия работен ден на месец юни на втората година, следваща въпросната бюджетна година, разликите, били те положителни или отрицателни, между дължимите от държавите членки суми въз основа на реалните бази и реално платените суми въз основа на (преразгледаните) прогнози. Реалните бази за ДДС и за БНД могат да се коригират през следващите четири години, освен ако не бъде изразена резерва. Тези резерви трябва да бъдат разглеждани като потенциални искания към държавите членки за неопределени суми, тъй като финансовото им отражение не може да бъде оценено с точност. Когато е възможно да бъде определен точният размер, съответните ресурси на база ДДС и БНД се изискват или във връзка с процедурата за салдата по ДДС и по БНД, или посредством индивидуални покани за внасяне на средства.

1.4.5.    Корекция за Обединеното кралство

Европейският съвет във Фонтенбло (юни 1984 г.) въведе механизъм за корекция на бюджетните дисбаланси в полза на Обединеното кралство (намаляване на плащанията на собствени ресурси на тази държава, като същевременно се увеличават плащанията на другите държави членки). Германия, Австрия, Швеция и Нидерландия се ползваха от намалено финансиране на корекцията за Обединеното кралство (ограничено до една четвърт от обичайния им дял). Корекцията за Обединеното кралство и свързаните с нея договорености за финансиране спряха да действат в края на 2020 г. с оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС.

1.4.6.    Брутно намаление

На заседанието на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г. бе заключено, че Дания, Нидерландия и Швеция следва да се ползват от брутни намаления на годишните си вноски на база БНД за периода 2014—2020 г., а Австрия се ползваше от брутни намаления само през периода 2014—2016 г. Годишните намаления са, както следва: за Дания 130 милиона евро, за Нидерландия 695 милиона евро и за Швеция 185 милиона евро. За периода 2021—2027 г. от брутно намаление на годишните вноски на база БНД ще се ползват Австрия, Дания, Германия, Нидерландия и Швеция.

1.5.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ

Бюджетният резултат на ЕС се връща на държавите членки през следващата година чрез приспадането му от дължимите от тях суми за тази година.

Сумите собствени ресурси, записани в отчетите, са сумите, кредитирани в течение на годината в сметките, открити на името на Комисията от правителствата на държавите членки. Приходите включват също, в случай на излишък, бюджетния резултат за предходната финансова година. Другите приходи, записани в отчетите, са действително получената в хода на годината сума.

За целите на изчисляването на бюджетния резултат за годината разходите се състоят от плащанията, направени спрямо бюджетните кредити за годината, плюс всички бюджетни кредити за тази година, които са пренесени за следващата година. Под плащания, извършени спрямо бюджетните кредити за годината, се разбира плащанията, които са извършени от счетоводителя до 31 декември на финансовата година. Що се отнася до ЕФГЗ, плащанията са тези плащания, които са извършени от държавите членки между 16 октомври на година N-1 и 15 октомври на година N, при условие че счетоводителят е бил уведомен за поетото задължение и за разрешението до 31 януари на година N+1. Разходите по ЕФГЗ могат да бъдат предмет на решение с оглед на съответствието след провеждането на проверки в държавите членки.

Бюджетният резултат се състои от два елемента: резултата на ЕС и резултата от участието на страните от ЕАСТ, които са част от Европейското икономическо пространство (ЕИП). В съответствие с член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси този резултат представлява разликата между:

общия размер на приходите, получени за финансовата година; и

общия размер на плащанията, извършени спрямо бюджетните кредити за текущата година, плюс общия размер на бюджетните кредити за тази година, пренесени за следващата година.

Към така получената цифра се добавя или от нея се приспада следното:

нетното салдо на отменените бюджетни кредити за плащания, пренесени от предходни години, и всички плащания, които поради колебанията на курса на еврото надвишават едногодишните бюджетни кредити, пренесени от предходната година;

промяната на целевите приходи; и

нетните печалби или загуби от валутния курс, записани през годината.

Бюджетните кредити, пренесени от предходната финансова година, във връзка с вноските от трети страни и работата за трети страни, които по дефиниция никога не губят сила, се включват като допълнителни бюджетни кредити за финансовата година. Това обяснява разликата между пренесените от предходната година суми в докладите за изпълнението на бюджета за година N и сумите, пренесени за следващата година, в докладите за изпълнението на бюджета за година N-1. При изчисляването на бюджетния резултат не се вземат предвид бюджетните кредити за поети задължения, предоставени отново след възстановяването на предплати.

Пренесените бюджетни кредити за плащания включват: автоматични пренасяния и пренасяния с решение. Отмяната на неизползвани бюджетни кредити за плащания, пренесени от предходната година, включва отмените на бюджетни кредити, пренесени автоматично и с решение.

1.6.   РАВНЯВАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ С БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ

милиони евро

 

2020 г.

2019 г.

ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

57 416

4 796

Приходи

 

 

Вземания, установени през текущата година, но все още несъбрани

(1 295 )

(6 193 )

Вземания, установени през предходни години и събрани през текущата година

3 886

8 656

Начислени приходи (нетни)

(48 762 )

3 341

 

(46 171 )

5 804

Разходи

 

 

Начислени разходи (нетни)

8 258

8 394

Разходи от предходната година, платени през текущата година

(457)

(3 832 )

Нетен ефект от предварителното финансиране

(17 547 )

(10 981 )

Бюджетни кредити за плащания, пренесени за следващата година

(2 268 )

(3 532 )

Плащания, извършени с пренесени суми, и отмяна на неизползвани бюджетни кредити за плащания

3 248

1 924

Движение на провизиите

3 873

3 801

Други

(4 441 )

(3 076 )

 

(9 334 )

(7 304 )

Финансов резултат на агенциите и ЕОВС в ликвидация

(142)

(79)

БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА

1 768

3 217

В съответствие с Финансовия регламент финансовият резултат за годината се изчислява въз основа на принципите на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване (счетоводните правила на ЕС), а бюджетният резултат се основава на модифицирани правила за касова отчетност. Тъй като финансовият и бюджетният резултат обхващат едни и същи операции — с изключение на другите (небюджетни) източници на приходи и разходи на агенциите и ЕОВС в ликвидация, които са включени само във финансовия резултат (вж. бележка 6) — равняването на финансовия резултат за годината с бюджетния резултат за годината е полезна проверка за съответствие.

Позиции за равняване — Приходи

Реалните бюджетни приходи за дадена финансова година съответстват на събраните приходи от вземанията, установени в хода на годината, и на събраните суми от вземанията, установени през предходни години. Поради това вземанията, установени през текущата година, но все още несъбрани, трябва да бъдат приспаднати от финансовия резултат за целите на равняването, тъй като не представляват част от бюджетните приходи. Обратно, вземанията, установени през предходни години и събрани през текущата година, трябва да бъдат добавени към финансовия резултат за целите на равняването.

Начислените приходи се състоят главно от начислени приходи, свързани с оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, Фонда за иновации, финансови корекции, собствени ресурси, лихви и дивиденти. Взема се под внимание само нетният ефект, т.е. начислените приходи за текущата година минус сторнираните начислени приходи от предходната година.

Позиции за равняване — Разходи

Начислените разходи се състоят предимно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината, т.е. допустимите разходи, направени от бенефициерите на средства от ЕС, но за които все още не е съобщено на Комисията. Взема се под внимание само нетният ефект, т.е. начислените разходи за текущата година минус сторнираните начислени разходи от предходната година. Плащанията, извършени през текущата година и свързани с фактури, регистрирани през предходни години, са част от бюджетните разходи за текущата година, поради което трябва да бъдат добавени към финансовия резултат за целите на равняването.

Нетният ефект от предварителното финансиране е комбинация от 1) новите суми по предварително финансиране, платени през текущата година и признати като бюджетни разходи за годината, и 2) изчистването на предварителното финансиране чрез допустимите разходи, приети през текущата година. Последните представляват разход от гледна точка на начисляването, но не и в бюджетните сметки, тъй като плащането на първоначалната сума по предварителното финансиране вече е било счетено за бюджетен разход в момента на извършването на плащането.

Както плащанията, извършени спрямо бюджетните кредити за годината, бюджетните кредити за тази година, които са пренесени за следващата година, също трябва да бъдат взети предвид при изчисляването на бюджетния резултат за годината (в съответствие с член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014). Същото важи и за бюджетните плащания, извършени през текущата година от пренесени суми от предходни години, и за отменените неизползвани бюджетни кредити за плащания.

Движението на провизиите е свързано с приблизителните оценки в края на годината, направени във финансовите отчети (основно на доходите на наети лица), които нямат отражение върху бюджетните сметки. Други суми за равняване включват различни елементи, като амортизацията/обезценката на активи, придобиването на активи, плащанията по финансов лизинг и финансовите участия, за които бюджетното третиране и счетоводното отчитане на базата на текущо начисляване се различават.

Позиция за равняване — Финансов резултат на агенциите и ЕОВС в ликвидация

Бюджетният резултат за годината е неконсолидирана стойност и не включва другите (небюджетни) източници на приходи и разходи на консолидираните агенции и ЕОВС в ликвидация (вж. бележка 6). С цел равняване на финансовия резултат за годината — който е консолидирана стойност, включваща тези суми — с бюджетния резултат за годината целият консолидиран финансов резултат на агенциите и ЕОВС в ликвидация е представен като позиция за равняване.

2.   ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА ЕС ЗА 2020 Г.

2.1.   ПРИХОДИ

В първоначално приетия бюджет на ЕС, подписан от председателя на Европейския парламент на 27 ноември 2019 г., размерът на бюджетните кредити за плащания бе 153 566 милиона евро, а сумата, която трябва да се финансира със собствени ресурси, възлизаше на 151 638 милиона евро. Прогнозите за приходите и за разходите в първоначалния бюджет по принцип се коригират през бюджетната година, като тези корекции се представят в коригиращи бюджети. Корекциите на собствените ресурси на база БНД гарантират, че записаните в бюджета приходи съответстват точно на записаните в бюджета разходи. В съответствие с принципа на балансираност бюджетните приходи и разходи (бюджетните кредити за плащания) трябва да са балансирани.

През 2020 г. бяха приети девет коригиращи бюджета. След като те бяха взети предвид, окончателните приети приходи за 2020 г. възлизаха на 164 108 милиона евро, а общата сума, финансирана със собствени ресурси, бе 159 832 милиона евро. Основният фактор за увеличението на вноските на държавите членки през 2020 г. беше увеличението на бюджетните кредити за плащания (10 542 милиона евро).

Що се отнася до резултата за собствените ресурси, събраните традиционни собствени ресурси бяха близки до прогнозираните суми.

Окончателните плащания на базата на ДДС и на БНД на държавите членки също са близки до окончателната бюджетна прогноза. Разликите между прогнозираните суми и реално платените суми се дължат на разликите между курсовете на еврото, използвани за бюджетни цели, и курсовете в сила в момента, в който държавите членки, които не са част от ИПС, реално са извършили своите плащания.

Що се отнася до салдата по ДДС и по БНД, правилата са посочени в член 10б от Регламента за предоставянето (Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014). Процедурата не води до изменение на бюджета, поради което Комисията отправя директно искане до държавите членки да платят нетните суми. Въздействието върху бюджета на ЕС е почти нулево поради тази система за нетиране.

Позицията „Вноски и възстановени средства във връзка със споразумения и програми на ЕС“ се отнася предимно до приходи от финансови корекции (ЕСИФ, ЕФГЗ и ЕЗФРСР), участието на трети държави в научноизследователски програми, уравняването на сметките на земеделските фондове и други вноски и възстановени средства в полза на програми и дейности на ЕС. Значителна част от тази обща сума представлява целеви приходи, които по принцип водят до записването на допълнителни бюджетни кредити в разходната част на бюджета.

Приходите от глоби са свързани предимно с глобите в областта на конкуренцията.

2.2.   РАЗХОДИ

Бюджетът на ЕС има важна роля да подпомага изпълнението на политиките и постигането на приоритетите на Съюза. Въпреки ограничения си размер, представляващ около 2 % от всички публични разходи в Съюза, той допълва националните бюджети и е ясно съсредоточен върху инвестициите и допълването. Той е инструмент от ключово значение сред широкия набор от инструменти на политиката и регулаторни инструменти на европейско равнище, договорени от всички държави — членки на ЕС, като е намерил израз в МФР, съдържаща различните програми и максимални тавани за разходите.

Бюджетът на ЕС за 2020 г., приет на 27 ноември 2019 г., е потвърждение, че ЕС насочва финансовите средства там, където са необходими. През 2020 г. по-голямата част от бюджета на ЕС беше използвана за насърчаване на устойчивия растеж, намаляване на икономическите различия между регионите, стимулиране на създаването на работни места, борба с изменението на климата и преодоляване на социално-икономическото въздействие на пандемията от COVID-19 в ЕС, както и за предоставяне на помощ на трети държави.

2020 г. беше последната година от МФР за периода 2014—2020 г. и Комисията използва всички оставащи възможности за мобилизиране на допълнителни средства с цел да се подсилят свързаните с COVID-19 действия в целия бюджет и държавите членки да се подпомогнат с допълнителна ликвидност. Изпълнението беше внимателно проследявано и управлявано, което доведе до на практика пълно изпълнение на почти всички бюджетни кредити.

Бюджетните кредити, определени в окончателния приет бюджет, възлизаха на 173,9 милиарда евро (с 4,6 % повече спрямо бюджета за 2019 г.) за поетите задължения и на 164,1 милиарда евро (с 10,5 % повече) за плащанията, което се равнява съответно на 1,00 % и 0,90 % от брутния национален доход (БНД) на ЕС.

През 2020 г. бяха постигнати високи нива на изпълнение по всички функции. Изпълнението за 2020 г. за всички видове бюджетни кредити (бюджет, пренасяния от предходната година и целеви приходи) бе 97 % за поетите задължения и 94 % за плащанията. Като се изключат целевите приходи, процентите на изпълнение сочат пълно изпълнение през 2020 г. (99,5 % за бюджетните кредити за поети задължения и 98,5 % за бюджетните кредити за плащания).

Неизпълнените поети задължения (наричани също RAL — reste à liquider), представляващи суми, за които е поето задължение, но които все още не са платени, възлизаха на 303,2 милиарда евро към края на 2020 г. Очакваше се увеличение в сравнение с равнището за 2019 г. поради разликата между предвидените в окончателния приет бюджет бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания (9,8 милиарда евро), както и поради факта, че увеличението на неизпълнените поети задължения е нещо нормално, тъй като бюджетните кредити за поети задължения се увеличават всяка година, както е предвидено в МФР. Увеличението на неизпълнените поети задължения в сравнение с 2019 г. бе 5,5 милиарда евро.

3.   ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС

3.1.   ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС

милиони евро

Дял

Бюджетни кредити от приходи

Установени вземания

Приходи

Приходи като % от бюджета

Дължими

Първоначален приет бюджет

Окончателен приет бюджет

Текуща година

Пренесени

Общо

От вземания за текущата година

От вземания, които са пренесени

Общо

1

2

3

4

5=3+4

6

7

8=6+7

9=8/2

10=5-8

1

Собствени ресурси

151 638

159 832

160 092

2 291

162 382

160 086

55

160 141

100 %

2 241

3

Излишъци, салда и корекции

2 102

3 167

7

3 173

3 167

0

3 167

151 %

7

4

Приходи от лица, работещи към институциите и други органи на Съюза

1 651

1 651

1 619

10

1 629

1 606

9

1 615

98 %

14

5

Приходи от административната дейност на институциите

15

15

600

44

645

569

23

592

3 933  %

53

6

Вноски и възстановени средства във връзка със споразумения и програми на Съюза

130

130

7 321

1 545

8 866

6 881

1 275

8 156

6 273  %

711

7

Лихви за забава и глоби

115

361

1 078

15 949

17 027

159

470

629

174 %

16 398

8

Операции по получаване и отпускане на заеми

2

2

9

Разни приходи

15

15

6

7

12

5

1

6

39 %

7

Общо

153 566

164 108

173 882

19 853

193 735

172 472

1 834

174 306

106 %

19 429

4.   ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС

4.1.   МФР: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ

милиони евро

Функция от МФР

Бюджетни кредити за поети задължения

Бюджетни кредити за плащания

Бюджетни кредити

Допълнителни бюджетни кредити

Общо налични бюджетни кредити

Бюджетни кредити

Допълнителни бюджетни кредити

Общо налични бюджетни кредити

Първоначален приет бюджет

Коригиращи бюджети и трансфери

Окончателен приет бюджет

Пренасяния

Целеви приходи

Първоначален приет бюджет

Коригиращи бюджети и трансфери

Окончателен приет бюджет

Пренасяния

Целеви приходи

1

2

3=1+2

4

5

6=3+4+5

7

8

9=7+8

10

11

12=9+10+11

1

Интелигентен и приобщаващ растеж

83 931

(12)

83 918

520

6 431

90 870

72 354

4 925

77 278

151

10 904

88 334

 

1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места

25 285

(12)

25 273

3

5 012

30 287

22 308

(555)

21 753

139

6 835

28 726

 

1б: Икономическо, социално и териториално сближаване

58 646

58 646

518

1 419

60 582

50 046

5 479

55 525

13

4 069

59 607

2

Устойчив растеж: природни ресурси

59 907

49

59 956

467

2 308

62 730

57 904

867

58 772

677

1 999

61 448

 

от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания

43 410

49

43 459

467

929

44 855

43 380

39

43 419

670

929

45 018

3

Сигурност и гражданство

3 729

3 423

7 152

1 000

8 152

3 685

2 607

6 293

9

1 030

7 331

4

Глобална Европа

10 262

1 089

11 350

47

843

12 240

8 929

1 457

10 386

38

1 503

11 928

5

Администрация

10 272

(1)

10 271

837

11 108

10 275

(2)

10 273

828

839

11 941

 

от които: административни разходи на институциите

4 226

(1)

4 225

 

442

4 667

4 226

(1)

4 225

499

443

5 168

6

Компенсации

8

Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година

9

Специални инструменти

588

649

1 236

49

21

1 306

419

688

1 106

1

21

1 128

O

Фонд за иновации (ФИ)

1 337

1 337

1 337

1 337

Общо

168 688

5 196

173 884

1 083

12 775

187 742

153 566

10 542

164 108

1 704

17 634

183 446

4.2.   МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

милиони евро

Функция от МФР

Общо налични бюджетни кредити

Поети задължения

Бюджетни кредити, пренесени за 2021 г.

Бюджетни кредити, които губят сила

от окончателния приет бюджет

от пренасяния

от целеви приходи

Общо

%

целеви приходи

пренасяния с решение

Общо

от окончателния приет бюджет

от пренасяния

от целеви приходи

Общо

1

2

3

4

5=2+3+4

6=5/1

7

8

9=7+8

10

11

12

13=10+11+12

1

Интелигентен и приобщаващ растеж

90 870

83 890

520

5 152

89 563

99 %

1 219

22

1 241

6

59

65

 

1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места

30 287

25 254

3

4 058

29 315

97 %

954

14

967

5

0

5

 

1б: Икономическо, социално и териториално сближаване

60 582

58 636

518

1 095

60 248

99 %

265

8

274

1

59

60

2

Устойчив растеж: природни ресурси

62 730

59 475

463

886

60 823

97 %

445

475

920

6

4

976

986

 

от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания

44 855

42 979

463

873

44 315

99 %

56

475

531

5

4

0

9

3

Сигурност и гражданство

8 152

7 152

550

7 702

94 %

450

450

1

0

1

4

Глобална Европа

12 240

11 349

47

555

11 950

98 %

288

288

1

0

2

5

Администрация

11 108

10 009

540

10 548

95 %

291

85

376

178

6

184

 

от които: административни разходи на институциите

4 667

4 024

 

294

4 319

93 %

142

85

226

116

0

6

122

6

Компенсации

8

Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година

9

Специални инструменти

1 306

1 059

49

1 108

85 %

13

13

177

8

185

O

Фонд за иновации (ФИ)

1 337

5

5

0 %

1 332

1 332

Общо

187 742

172 933

1 078

7 688

181 699

97 %

4 038

582

4 620

369

4

1 050

1 423

4.3.   МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ

милиони евро

Функция от МФР

Общо налични бюджетни кредити

Извършени плащания

Бюджетни кредити, пренесени за 2021 г.

Бюджетни кредити, които губят сила

от окончателния приет бюджет

от пренасяния

от целеви приходи

Общо

%

автоматични пренасяния

пренасяния с решение

целеви приходи

Общо

от окончателния приет бюджет

от пренасяния

от целеви приходи

Общо

1

2

3

4

5=2+3+4

6=5/1

7

8

9

10=7+8+9

11

12

13

14=11+12+13

1

Интелигентен и приобщаващ растеж

88 334

77 097

129

6 316

83 541

95 %

149

12

4 579

4 740

21

23

9

53

 

1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места

28 726

21 587

118

2 352

24 057

84 %

134

12

4 474

4 620

19

21

9

49

 

1б: Икономическо, социално и териториално сближаване

59 607

55 509

11

3 964

59 484

100 %

15

105

120

1

2

0

4

2

Устойчив растеж: природни ресурси

61 448

58 263

670

1 662

60 595

99 %

24

475

338

837

9

6

0

16

 

от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания

45 018

42 919

664

873

44 456

99 %

18

475

56

548

8

6

0

14

3

Сигурност и гражданство

7 331

5 896

7

430

6 333

86 %

11

381

600

991

5

2

0

7

4

Глобална Европа

11 928

10 328

35

1 049

11 412

96 %

37

17

454

508

4

4

1

8

5

Администрация

11 941

9 111

748

460

10 319

86 %

895

85

375

1 355

182

80

5

266

 

от които: административни разходи на институциите

5 168

3 435

440

258

4 134

80 %

585

85

182

852

120

59

3

182

6

Компенсации

8

Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година

0

9

Специални инструменти

1 128

1 106

0

2

1 108

98 %

0

13

13

0

0

6

6

O

Фонд за иновации (ФИ)

1 337

1

1

0 %

1 336

1 336

Общо

183 446

161 801

1 589

9 920

173 310

94 %

1 116

969

7 694

9 779

221

115

20

357

4.4.   МФР: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL)

милиони евро

Функция от МФР

Неизпълнени поети задължения към края на предходната година

Поети задължения за текущата година

Общо неизпълнени поети задълж. към края на годината

Задължения, пренесени от предходната година

Отменени задълж./ преоценки/ отмени

Плащания

Неизпълнени поети задължения към края на годината

Задължения, поети през годината

Плащания

Отмяна на поетите задължения, които не могат да бъдат пренесени

Неизпълнени поети задължения към края на годината

1

2

3

4=1+2+3

5

6

7

8=5+6+7

9=4+8

1

Интелигентен и приобщаващ растеж

220 627

(1 875 )

(71 673 )

147 079

89 563

(11 868 )

(6)

77 689

224 769

 

1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места

40 300

(954)

(14 384 )

24 962

29 315

(9 673 )

(5)

19 636

44 598

 

1б: Икономическо, социално и териториално сближаване

180 327

(921)

(57 289 )

122 117

60 248

(2 195 )

(0)

58 053

180 170

2

Устойчив растеж: природни ресурси

40 876

(122)

(15 695 )

25 058

60 823

(44 900 )

15 923

40 982

 

от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания

432

(5)

(262)

165

44 315

(44 193 )

122

286

3

Сигурност и гражданство

6 183

(119)

(2 225 )

3 839

7 702

(4 108 )

3 594

7 433

4

Глобална Европа

29 154

(672)

(7 862 )

20 620

11 950

(3 550 )

(1)

8 400

29 020

5

Администрация

854

(92)

(757)

5

10 548

(9 563 )

(0)

985

990

 

от които: административни разходи на институциите

511

(70)

(440)

2

4 319

(3 694 )

0

625

627

6

Компенсации

8

Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година

9

Специални инструменти

1

(0)

(0)

1 108

(1 108 )

0

0

O

Фонд за иновации (ФИ)

5

(1)

4

4

Общо

297 695

(2 881 )

(98 213 )

196 601

181 699

(75 096 )

(7)

106 596

303 197

4.5.   МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ

милиони евро

Функция от МФР

< 2014 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

2018 г.

2019 г.

2020 г.

Общо

1

Интелигентен и приобщаващ растеж

3 347

878

1 741

4 079

21 655

46 203

68 942

77 924

224 769

 

1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места

683

570

903

1 748

3 530

6 544

10 749

19 871

44 598

 

1б: Икономическо, социално и териториално сближаване

2 664

308

838

2 330

18 125

39 659

58 193

58 053

180 170

2

Устойчив растеж: природни ресурси

120

271

1 286

1 209

2 388

7 633

12 142

15 934

40 982

 

от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания

1

9

44

110

122

286

3

Сигурност и гражданство

24

9

34

231

637

1 251

1 652

3 594

7 433

4

Глобална Европа

1 339

607

1 140

2 122

3 351

4 733

7 304

8 423

29 020

5

Администрация

0

0

3

987

990

 

от които: административни разходи на институциите

0

0

0

0

0

0

0

627

627

9

Специални инструменти

0

0

0

O

Фонд за иновации (ФИ)

4

4

Общо

4 830

1 765

4 201

7 640

28 030

59 820

90 044

106 867

303 197

Новата Комисия извърши вътрешна реорганизация на службите. Преразпределението на съответните операции доведе до прехвърляне на неизпълнени поети задължения от една година в друга. Общият размер на неизпълнените поети задължения остава непроменен.

4.6.   МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ВИДОВЕ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ

милиони евро

Функция

От бюджетни кредити

От бюджетни кредити от целеви приходи

Общо неизпълнени поети задължения към края на 2020 г.

Поети задължения, пренесени от 2019 г.

Корекции

Поети задължения

Извършени плащания

Оставаща за плащане сума

Поети задължения, пренесени от 2019 г.

Корекции

Поети задължения

Извършени плащания

Оставаща за плащане сума

1

2

3

4

5=1+2+3-4

6

7

8

9

10=6+7+8-9

11=5+10

1

Интелигентен и приобщаващ растеж

195 138

(1 648 )

84 411

81 035

196 865

25 490

(232)

5 152

2 506

27 904

224 769

 

1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места

37 087

(736)

25 257

21 846

39 762

3 213

(223)

4 058

2 212

4 837

44 598

 

1б: Икономическо, социално и териториално сближаване

158 051

(912)

59 154

59 190

157 103

22 277

(10)

1 095

294

23 067

180 170

2

Устойчив растеж: природни ресурси

40 451

(122)

59 937

59 707

40 559

425

(0)

886

888

423

40 982

 

от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания

431

(5)

43 441

43 582

286

1

873

874

286

3

Сигурност и гражданство

6 004

(118)

7 152

5 919

7 119

179

(2)

550

414

314

7 433

4

Глобална Европа

27 633

(627)

11 395

10 468

27 933

1 521

(46)

555

943

1 087

29 020

5

Администрация

761

(41)

10 009

9 818

910

93

(51)

540

502

80

990

 

от които: административни разходи на институциите

464

(22)

4 024

3 875

591

47

(47)

294

258

36

627

9

Специални инструменти

1

(0)

1 108

1 108

0

 

 

 

 

 

0

O

Фонд за иновации (ФИ)

 

 

5

1

4

4

Общо

269 987

(2 557 )

174 012

168 056

273 386

27 708

(330)

7 688

5 254

29 811

303 197

4.7.   ПОДРОБНА МФР: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ

милиони евро

Програма

Бюджетни кредити за поети задължения

Бюджетни кредити за плащания

Бюджетни кредити

Допълнителни бюджетни кредити

Общо налични бюджетни кредити

Бюджетни кредити

Допълнителни бюджетни кредити

Общо налични бюджетни кредити

Първоначален приет бюджет

Коригиращи бюджети и трансфери

Окончателен приет бюджет

Пренасяния

Целеви приходи

Първоначален приет бюджет

Коригиращи бюджети и трансфери

Окончателен приет бюджет

Пренасяния

Целеви приходи

1

2

3=1+2

4

5

6=3+4+5

7

8

9=7+8

10

11

12=9+10+11

1

Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)

173

173

157

329

1 105

(2)

1 103

184

1 287

 

Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“)

1 207

1 207

121

1 328

954

19

973

2

272

1 247

 

Международен термоядрен реактор (ITER)

365

2

367

46

412

639

(0)

638

0

46

684

 

Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“)

647

0

647

16

663

552

1

553

2

14

569

 

Европейски корпус за солидарност (ЕКС)

166

166

11

177

154

(27)

126

3

15

144

 

Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP)

255

255

0

255

201

(24)

177

2

0

178

 

Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения

147

147

147

171

(54)

117

117

 

„Хоризонт 2020“

13 486

(0)

13 486

3 233

16 719

11 796

(181)

11 615

79

4 776

16 470

 

Програма на Евратом за научни изследвания и обучение

398

0

398

3

92

492

417

(71)

346

36

137

519

 

Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME)

418

(0)

418

41

460

386

102

488

2

60

549

 

Образование, обучение и спорт („Еразъм+“)

2 885

2 885

678

3 563

2 739

9

2 748

7

787

3 543

 

Заетост и социални иновации (ЗиСИ)

117

117

61

178

105

(6)

99

1

81

181

 

„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“

133

(0)

133

12

145

124

21

145

0

15

160

 

МСЕ — Енергетика

1 281

1 281

6

1 287

420

(29)

390

1

8

399

 

МСЕ — Транспорт

2 579

1

2 580

22

2 602

1 477

(251)

1 225

2

23

1 250

 

МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

210

210

6

216

208

33

240

0

6

246

 

Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP)

2

2

60

(29)

31

2

33

 

Децентрализирани агенции

400

(14)

386

24

410

401

(24)

377

24

401

 

Други дейности и програми

196

(1)

196

477

673

185

(9)

175

1

380

557

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

85

(1)

85

1

85

95

(29)

65

1

66

 

Специфични правомощия на Комисията

136

0

136

8

144

122

1

122

4

127

 

Регионално сближаване (по-слабо развити региони)

28 762

(4)

28 758

389

687

29 834

25 414

2 948

28 362

1 629

29 990

 

Региони в преход

5 964

83

6 047

50

50

6 147

4 777

204

4 981

117

5 097

 

Конкурентоспособност (по-развити региони)

8 822

1 757

10 580

51

390

11 021

7 698

999

8 697

737

9 434

 

Най-отдалечени и слабо населени региони

236

236

0

236

202

98

300

19

319

 

Кохезионен фонд

10 065

(1 827 )

8 237

2

177

8 416

8 300

589

8 889

1 276

10 165

 

Европейско териториално сътрудничество

2 012

2 012

10

2 023

1 285

231

1 516

155

1 671

 

Техническа помощ

274

5

279

5

284

231

(14)

217

13

5

235

 

Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD)

579

579

1

580

411

108

520

0

3

522

 

Инициатива за младежка заетост

145

(14)

131

25

96

252

603

(64)

539

126

665

 

Механизъм за свързване на Европа (МСЕ)

1 781

1 781

4

1 784

1 113

388

1 502

4

1 506

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

6

6

0

6

12

(8)

4

0

4

Общо функция 1 от МФР

83 931

(12)

83 918

520

6 431

90 870

72 354

4 925

77 278

151

10 904

88 334

2

Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ)

43 410

49

43 459

467

929

44 855

43 380

39

43 419

670

929

45 018

 

Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)

14 709

14 709

1 163

15 871

13 141

799

13 940

2

910

14 852

 

Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР)

960

(0)

960

205

1 165

770

(8)

762

1

151

913

 

Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР)

148

148

148

143

2

144

144

 

Околна среда и действия по климата (LIFE)

590

590

3

593

383

46

429

4

2

435

 

Децентрализирани агенции

68

68

7

75

68

68

7

75

 

Други дейности и мерки

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

23

23

0

23

20

(11)

9

0

9

 

Специфични дейности

Общо функция 2 от МФР

59 907

49

59 956

467

2 308

62 730

57 904

867

58 772

677

1 999

61 448

3

Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ)

949

441

1 389

16

1 406

953

171

1 123

1

17

1 142

 

„Потребители“

30

30

1

31

28

2

30

1

1

31

 

„Творческа Европа“

252

0

252

13

265

215

(16)

200

2

15

216

 

Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES)

2 700

2 700

750

3 450

2 610

2 610

0

750

3 360

 

Фонд „Вътрешна сигурност“

501

28

528

126

655

670

(217)

454

1

161

616

 

Информационни системи

0

0

0

0

 

Правосъдие

47

(0)

47

1

47

43

11

54

0

1

55

 

Права, равенство и гражданство

70

0

70

2

72

71

7

77

0

2

80

 

Механизъм за гражданска защита на Съюза

141

370

511

15

526

62

132

194

9

203

 

„Европа за гражданите“

31

7

38

0

38

29

(4)

25

0

0

26

 

Храни и фуражи

279

(31)

247

4

251

245

(11)

233

1

2

237

 

Здравеопазване

70

3

73

3

75

64

(3)

61

1

3

65

 

Децентрализирани агенции

1 233

(94)

1 139

67

1 206

1 184

(56)

1 128

67

1 195

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

23

23

0

23

16

(5)

11

0

11

 

Специфични дейности

106

(0)

106

2

108

105

(13)

92

1

2

94

Общо функция 3 от МФР

3 729

3 423

7 152

1 000

8 152

3 685

2 607

6 293

9

1 030

7 331

4

Предприсъединителна помощ (ИПП II)

1 571

38

1 609

249

1 858

1 432

264

1 696

6

448

2 150

 

Макрофинансова помощ (МФП)

20

(20)

0

0

27

(12)

15

15

 

Гаранционен фонд за външни дейности

233

233

7

240

233

233

7

240

 

Механизъм за гражданска защита на Съюза

19

66

85

4

89

16

22

37

3

40

 

Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV)

21

(17)

4

1

4

19

(14)

5

1

5

 

Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР)

25

25

80

105

25

25

174

199

 

Европейски инструмент за съседство (ЕИС)

2 671

174

2 845

64

2 909

1 966

639

2 605

6

70

2 681

 

Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР)

3 272

(67)

3 206

88

3 294

2 797

168

2 965

13

134

3 112

 

Инструмент за партньорство (ИП)

162

2

164

8

172

133

(2)

131

0

8

140

 

Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ)

196

(24)

172

7

179

175

(24)

151

3

7

161

 

Стабилност и мир (IcSP)

394

15

408

5

413

350

30

379

3

6

389

 

Хуманитарна помощ

1 102

936

2 038

46

20

2 103

1 207

407

1 614

6

336

1 956

 

Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС)

352

(16)

336

66

402

329

5

334

0

64

399

 

Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC)

33

33

0

33

33

(17)

16

1

0

16

 

Децентрализирани агенции

21

21

0

21

21

(1)

20

0

21

 

Други дейности и програми

85

(2)

83

244

327

86

1

87

0

244

331

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

4

(4)

1

0

1

3

(0)

3

0

3

 

Специфични дейности

81

7

88

1

88

78

(10)

68

1

69

Общо функция 4 от МФР

10 262

1 089

11 350

47

843

12 240

8 929

1 457

10 386

38

1 503

11 928

5

Пенсии

2 123

(19)

2 104

0

2 104

2 123

(19)

2 104

0

2 104

 

Европейски училища

192

(9)

183

17

200

192

(9)

183

0

17

201

 

Децентрализирани агенции

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

3

0

3

0

4

 

Административни разходи на Комисията

3 731

28

3 759

378

4 137

3 731

26

3 757

328

379

4 464

 

Административни разходи на другите институции

4 226

(1)

4 225

0

442

4 667

4 226

(1)

4 225

499

443

5 168

Общо функция 5 от МФР

10 272

(1)

10 271

837

11 108

10 275

(2)

10 273

828

839

11 941

6

Компенсации

Общо функция 6 от МФР

8

Отрицателен резерв

 

Пренесен дефицит

Общо функция 8 от МФР

9

Резерв за спешна помощ (РСП)

359

(359)

359

(359)

 

Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ)

179

179

21

200

10

(10)

0

1

21

22

 

Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС)

50

1 007

1 057

49

1 106

50

1 056

1 106

1 106

Общо функция 9 от МФР

588

649

1 236

49

21

1 306

419

688

1 106

1

21

1 128

O

Фонд за иновации (ФИ)

1 337

1 337

1 337

1 337

Общо функция O от МФР

1 337

1 337

1 337

1 337

Общо

168 688

5 196

173 884

1 083

12 775

187 742

153 566

10 542

164 108

1 704

17 634

183 446

4.8.   ПОДРОБНА МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

милиони евро

Програма

Общо налични бюджетни кредити

Поети задължения

Бюджетни кредити, пренесени за 2021 г.

Бюджетни кредити, които губят сила

от окончателния приет бюджет

от пренасяния

от целеви приходи

Общо

%

целеви приходи

пренасяния с решение

Общо

от окончателния приет бюджет

от пренасяния

от целеви приходи

Общо

1

2

3

4

5=2+3+4

6=5/1

7

8

9=7+8

10

11

12

13=10+11+12

1

Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)

329

173

148

321

97 %

8

8

0

0

 

Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“)

1 328

1 207

105

1 312

99 %

16

16

0

0

 

Международен термоядрен реактор (ITER)

412

367

29

396

96 %

16

16

0

0

 

Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“)

663

647

16

663

100 %

0

0

0

0

 

Европейски корпус за солидарност (ЕКС)

177

166

7

173

98 %

4

4

 

Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP)

255

255

0

255

100 %

0

0

 

Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения

147

147

147

100 %

 

„Хоризонт 2020“

16 719

13 485

2 925

16 411

98 %

307

307

1

0

1

 

Програма на Евратом за научни изследвания и обучение

492

386

3

26

415

84 %

66

12

77

0

0

0

 

Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME)

460

418

30

448

98 %

11

11

0

0

 

Образование, обучение и спорт („Еразъм+“)

3 563

2 885

595

3 481

98 %

82

82

0

0

 

Заетост и социални иновации (ЗиСИ)

178

116

49

164

92 %

12

12

1

0

1

 

„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“

145

133

11

144

99 %

1

1

0

0

 

МСЕ — Енергетика

1 287

1 281

1

1 282

100 %

4

4

0

0

 

МСЕ — Транспорт

2 602

2 580

4

2 584

99 %

18

18

0

0

 

МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

216

210

6

216

100 %

0

0

0

0

 

Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP)

2

0

0

7 %

2

2

 

Децентрализирани агенции

410

385

18

403

98 %

6

1

7

0

0

 

Други дейности и програми

673

195

83

278

41 %

394

394

1

0

1

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

85

83

83

98 %

0

1

1

0

0

1

 

Специфични правомощия на Комисията

144

135

3

138

96 %

5

5

1

0

1

 

Регионално сближаване (по-слабо развити региони)

29 834

28 758

389

579

29 726

100 %

65

65

43

43

 

Региони в преход

6 147

6 047

50

50

6 147

100 %

0

0

0

0

 

Конкурентоспособност (по-развити региони)

11 021

10 571

51

197

10 819

98 %

185

8

193

8

8

 

Най-отдалечени и слабо населени региони

236

236

0

236

100 %

 

Кохезионен фонд

8 416

8 237

2

165

8 404

100 %

11

11

 

Европейско териториално сътрудничество

2 023

2 012

2 012

99 %

3

3

7

7

 

Техническа помощ

284

278

4

282

99 %

0

0

1

0

2

 

Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD)

580

579

1

579

100 %

0

0

 

Инициатива за младежка заетост

252

131

25

96

252

100 %

 

Механизъм за свързване на Европа (МСЕ)

1 784

1 781

3

1 784

100 %

0

0

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

6

6

6

98 %

0

0

0

0

Общо функция 1 от МФР

90 870

83 890

520

5 152

89 563

99 %

1 219

22

1 241

6

59

65

2

Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ)

44 855

42 979

463

873

44 315

99 %

56

475

531

5

4

0

9

 

Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)

15 871

14 708

0

14 709

93 %

260

260

0

903

903

 

Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР)

1 165

960

3

963

83 %

129

129

0

74

74

 

Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР)

148

148

148

100 %

 

Околна среда и действия по климата (LIFE)

593

590

3

592

100 %

1

1

0

0

0

 

Децентрализирани агенции

75

68

7

75

99 %

1

1

0

0

 

Други дейности и мерки

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

23

22

22

99 %

0

0

0

 

Специфични дейности

Общо функция 2 от МФР

62 730

59 475

463

886

60 823

97 %

445

475

920

6

4

976

986

3

Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ)

1 406

1 389

15

1 404

100 %

2

2

0

0

 

„Потребители“

31

30

1

30

99 %

0

0

0

0

 

„Творческа Европа“

265

252

11

263

99 %

2

2

0

0

 

Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES)

3 450

2 700

333

3 033

88 %

417

417

 

Фонд „Вътрешна сигурност“

655

528

124

652

100 %

2

2

0

0

 

Информационни системи

0

0

0

 

Правосъдие

47

47

0

47

100 %

0

0

0

0

 

Права, равенство и гражданство

72

70

1

71

98 %

1

1

0

0

0

 

Механизъм за гражданска защита на Съюза

526

511

14

525

100 %

1

1

0

0

 

„Европа за гражданите“

38

38

0

38

100 %

0

0

0

0

0

 

Храни и фуражи

251

247

2

249

99 %

2

2

0

0

0

 

Здравеопазване

75

72

2

74

99 %

1

1

0

0

0

 

Децентрализирани агенции

1 206

1 139

47

1 186

98 %

20

20

0

0

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

23

23

23

100 %

0

0

0

0

0

 

Специфични дейности

108

106

0

106

99 %

1

1

0

0

0

Общо функция 3 от МФР

8 152

7 152

550

7 702

94 %

450

450

1

0

1

4

Предприсъединителна помощ (ИПП II)

1 858

1 609

172

1 780

96 %

77

77

1

0

1

 

Макрофинансова помощ (МФП)

0

0

0

95 %

0

0

 

Гаранционен фонд за външни дейности

240

233

7

240

100 %

0

0

 

Механизъм за гражданска защита на Съюза

89

85

3

87

98 %

1

1

 

Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV)

4

4

1

4

100 %

0

0

 

Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР)

105

25

79

104

100 %

0

0

 

Европейски инструмент за съседство (ЕИС)

2 909

2 845

16

2 861

98 %

48

48

0

0

0

 

Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР)

3 294

3 206

63

3 268

99 %

25

25

0

0

0

 

Инструмент за партньорство (ИП)

172

164

3

168

98 %

4

4

0

0

0

 

Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ)

179

172

4

176

98 %

3

3

0

0

0

 

Стабилност и мир (IcSP)

413

408

4

413

100 %

1

1

0

0

0

 

Хуманитарна помощ

2 103

2 038

46

13

2 097

100 %

6

6

0

0

 

Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС)

402

336

43

379

94 %

23

23

0

0

 

Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC)

33

33

33

99 %

0

0

0

0

 

Децентрализирани агенции

21

21

21

99 %

0

0

0

0

 

Други дейности и програми

327

82

146

228

70 %

98

98

0

0

0

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

1

1

1

98 %

0

0

 

Специфични дейности

88

88

0

88

99 %

1

1

0

0

Общо функция 4 от МФР

12 240

11 349

47

555

11 950

98 %

288

288

1

0

2

5

Пенсии

2 104

2 096

2 096

100 %

8

0

8

 

Европейски училища

200

183

14

197

98 %

3

3

0

0

 

Децентрализирани агенции

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

 

Административни разходи на Комисията

4 137

3 705

231

3 937

95 %

146

146

53

1

54

 

Административни разходи на другите институции

4 667

4 024

0

294

4 319

93 %

142

85

226

116

0

6

122

Общо функция 5 от МФР

11 108

10 009

540

10 548

95 %

291

85

376

178

6

184

6

Компенсации

Общо функция 6 от МФР

8

Отрицателен резерв

 

Пренесен дефицит

Общо функция 8 от МФР

9

Резерв за спешна помощ (РСП)

 

Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ)

200

2

2

1 %

13

13

177

8

185

 

Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС)

1 106

1 057

49

1 106

100 %

Общо функция 9 от МФР

1 306

1 059

49

1 108

85 %

13

13

177

8

185

O

Фонд за иновации (ФИ)

1 337

5

5

0 %

1 332

1 332

Общо функция O от МФР

1 337

5

5

0 %

1 332

1 332

Общо

187 742

172 933

1 078

7 688

181 699

97 %

4 038

582

4 620

369

4

1 050

1 423

4.9.   ПОДРОБНА МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ

милиони евро

Програма

Общо налични бюджетни кредити

Извършени плащания

Бюджетни кредити, пренесени за 2021 г.

Бюджетни кредити, които губят сила

от окончателния приет бюджет

от пренасяния

от целеви приходи

Общо

%

автоматични пренасяния

пренасяния с решение

целеви приходи

Общо

от окончателния приет бюджет

от пренасяния

от целеви приходи

Общо

1

2

3

4

5=2+3+4

6=5/1

7

8

9

10=7+8+9

11

12

13

14=11+12+13

1

Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)

1 287

1 103

156

1 259

98 %

0

28

28

0

0

 

Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“)

1 247

971

2

30

1 003

80 %

1

242

244

0

0

0

0

 

Международен термоядрен реактор (ITER)

684

637

0

1

639

93 %

1

44

45

0

0

0

 

Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“)

569

551

2

14

566

100 %

2

0

2

0

0

0

 

Европейски корпус за солидарност (ЕКС)

144

125

3

6

134

92 %

2

9

11

0

0

0

 

Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP)

178

176

2

178

100 %

0

0

0

0

0

0

 

Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения

117

117

117

100 %

0

0

 

„Хоризонт 2020“

16 470

11 524

69

1 615

13 207

80 %

83

3 160

3 243

8

10

1

19

 

Програма на Евратом за научни изследвания и обучение

519

302

29

13

344

66 %

31

12

124

167

1

7

0

8

 

Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME)

549

486

2

35

522

95 %

2

25

27

0

0

0

0

 

Образование, обучение и спорт („Еразъм+“)

3 543

2 742

7

320

3 068

87 %

7

467

474

0

0

0

1

 

Заетост и социални иновации (ЗиСИ)

181

96

0

37

134

74 %

1

36

37

1

1

8

10

 

„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“

160

143

0

9

152

95 %

0

6

6

2

0

2

 

МСЕ — Енергетика

399

389

0

1

390

98 %

1

7

9

0

0

0

 

МСЕ — Транспорт

1 250

1 224

1

12

1 237

99 %

1

12

13

0

1

1

 

МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

246

240

0

5

246

100 %

1

0

1

0

0

0

0

 

Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP)

33

30

0

30

92 %

0

2

2

1

1

 

Децентрализирани агенции

401

377

17

394

98 %

0

6

6

0

0

 

Други дейности и програми

557

172

1

77

250

45 %

1

303

304

2

1

0

3

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

66

64

1

65

98 %

0

0

0

1

1

0

1

 

Специфични правомощия на Комисията

127

120

2

122

97 %

0

2

2

2

0

2

 

Регионално сближаване (по-слабо развити региони)

29 990

28 362

1 587

29 949

100 %

0

41

41

 

Региони в преход

5 097

4 981

116

5 097

100 %

0

0

0

0

0

 

Конкурентоспособност (по-развити региони)

9 434

8 697

737

9 434

100 %

0

 

Най-отдалечени и слабо населени региони

319

300

19

319

100 %

0

 

Кохезионен фонд

10 165

8 889

1 276

10 165

100 %

0

 

Европейско териториално сътрудничество

1 671

1 516

155

1 671

100 %

0

 

Техническа помощ

235

202

11

4

217

92 %

14

0

15

1

2

0

3

 

Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD)

522

519

0

3

522

100 %

0

0

0

0

0

 

Инициатива за младежка заетост

665

539

63

602

91 %

0

63

63

 

Механизъм за свързване на Европа (МСЕ)

1 506

1 502

3

1 505

100 %

1

1

0

0

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

4

4

0

4

98 %

0

0

0

0

Общо функция 1 от МФР

88 334

77 097

129

6 316

83 541

95 %

149

12

4 579

4 740

21

23

9

53

2

Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ)

45 018

42 919

664

873

44 456

99 %

18

475

56

548

8

6

0

14

 

Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)

14 852

13 938

2

670

14 609

98 %

2

240

242

1

0

1

 

Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР)

913

760

1

110

871

95 %

1

41

42

0

0

0

0

 

Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР)

144

144

144

100 %

0

 

Околна среда и действия по климата (LIFE)

435

426

4

2

431

99 %

4

0

4

0

0

0

 

Децентрализирани агенции

75

68

7

75

99 %

0

1

1

0

0

0

 

Други дейности и мерки

0

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

9

9

9

99 %

0

0

0

0

 

Специфични дейности

0

Общо функция 2 от МФР

61 448

58 263

670

1 662

60 595

99 %

24

475

338

837

9

6

0

16

3

Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ)

1 142

1 121

1

15

1 137

100 %

2

2

4

0

0

0

 

„Потребители“

31

29

0

1

30

96 %

1

0

1

0

0

0

0

 

„Творческа Европа“

216

198

1

7

206

95 %

2

7

9

0

0

0

1

 

Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES)

3 360

2 231

0

333

2 565

76 %

379

417

795

0

0

 

Фонд „Вътрешна сигурност“

616

451

1

14

467

76 %

2

147

149

0

0

0

 

Информационни системи

0

0

0

0

 

Правосъдие

55

51

0

0

52

95 %

0

0

1

2

0

2

 

Права, равенство и гражданство

80

75

0

1

76

95 %

1

1

2

2

0

0

2

 

Механизъм за гражданска защита на Съюза

203

194

8

202

100 %

0

1

1

 

„Европа за гражданите“

26

25

0

0

25

98 %

0

0

0

0

0

0

0

 

Храни и фуражи

237

232

1

1

234

99 %

1

2

3

0

0

0

 

Здравеопазване

65

59

1

2

62

95 %

1

1

2

1

0

0

1

 

Децентрализирани агенции

1 195

1 126

47

1 173

98 %

0

2

20

22

0

0

0

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

11

11

0

11

100 %

0

0

0

 

Специфични дейности

94

91

1

0

92

98 %

1

1

2

0

0

0

0

Общо функция 3 от МФР

7 331

5 896

7

430

6 333

86 %

11

381

600

991

5

2

0

7

4

Предприсъединителна помощ (ИПП II)

2 150

1 688

5

236

1 930

90 %

7

212

219

1

1

0

2

 

Макрофинансова помощ (МФП)

15

15

15

100 %

0

 

Гаранционен фонд за външни дейности

240

233

7

240

100 %

0

0

 

Механизъм за гражданска защита на Съюза

40

21

1

21

53 %

0

17

2

19

 

Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV)

5

5

0

5

87 %

1

1

 

Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР)

199

25

174

199

100 %

 

Европейски инструмент за съседство (ЕИС)

2 681

2 600

6

43

2 649

99 %

5

27

32

0

0

0

1

 

Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР)

3 112

2 954

12

77

3 043

98 %

11

57

68

0

1

0

1

 

Инструмент за партньорство (ИП)

140

130

0

4

134

96 %

0

4

4

1

0

1

 

Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ)

161

147

2

3

152

95 %

4

4

8

0

0

0

1

 

Стабилност и мир (IcSP)

389

376

3

4

382

98 %

4

3

6

0

1

0

1

 

Хуманитарна помощ

1 956

1 609

5

304

1 918

98 %

5

32

37

0

1

1

 

Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС)

399

333

0

56

390

98 %

0

8

8

0

0

0

 

Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC)

16

15

0

0

15

92 %

1

0

1

0

0

0

 

Децентрализирани агенции

21

20

0

20

99 %

0

0

0

 

Други дейности и програми

331

87

0

140

227

68 %

105

105

0

0

0

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

3

3

3

87 %

0

0

0

0

0

 

Специфични дейности

69

67

0

68

98 %

0

0

0

1

1

Общо функция 4 от МФР

11 928

10 328

35

1 049

11 412

96 %

37

17

454

508

4

4

1

8

5

Пенсии

2 104

2 096

2 096

100 %

0

0

8

0

8

 

Европейски училища

201

183

0

13

197

98 %

0

4

4

0

0

0

 

Децентрализирани агенции

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

4

3

0

4

99 %

0

0

0

0

0

 

Административни разходи на Комисията

4 464

3 393

307

189

3 889

87 %

311

188

499

53

21

2

76

 

Административни разходи на другите институции

5 168

3 435

440

258

4 134

80 %

585

85

182

852

120

59

3

182

Общо функция 5 от МФР

11 941

9 111

748

460

10 319

86 %

895

85

375

1 355

182

80

5

266

6

Компенсации

Общо функция 6 от МФР

8

Отрицателен резерв

0

 

Пренесен дефицит

0

Общо функция 8 от МФР

0

9

Резерв за спешна помощ (РСП)

0

 

Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ)

22

0

2

2

11 %

0

13

13

0

0

6

6

 

Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС)

1 106

1 106

1 106

100 %

0

Общо функция 9 от МФР

1 128

1 106

0

2

1 108

98 %

0

13

13

0

0

6

6

O

Фонд за иновации (ФИ)

1 337

1

1

0 %

1 336

1 336

Общо функция O от МФР

1 337

1

1

0 %

1 336

1 336

Общо

183 446

161 801

1 589

9 920

173 310

94 %

1 116

969

7 694

9 779

221

115

20

357

4.10.   ПОДРОБНА МФР: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL)

милиони евро

Програма

Неизпълнени поети задължения към края на предходната година

Поети задължения за текущата година

Общо неизпълнени поети задълж. към края на годината

Задължения, пренесени от предходната година

Отменени задълж./ преоценки/ отмени

Плащания

Неизпълнени поети задължения към края на годината

Задължения, поети през годината

Плащания

Отмяна на поетите задължения, които не могат да бъдат пренесени

Неизпълнени поети задължения към края на годината

1

2

3

4=1+2+3

5

6

7

8=5+6+7

9=4+8

1

Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)

1 905

(0)

(1 123 )

782

321

(136)

185

967

 

Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“)

957

(2)

(518)

437

1 312

(486)

826

1 263

 

Международен термоядрен реактор (ITER)

1 305

(0)

(580)

725

396

(59)

(1)

337

1 062

 

Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“)

507

(1)

(468)

38

663

(98)

564

602

 

Европейски корпус за солидарност (ЕКС)

55

(1)

(16)

38

173

(118)

55

93

 

Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP)

245

(0)

(178)

67

255

(0)

255

322

 

Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения

583

(114)

469

147

(3)

144

613

 

„Хоризонт 2020“

22 356

(595)

(8 146 )

13 615

16 411

(5 061 )

(5)

11 345

24 959

 

Програма на Евратом за научни изследвания и обучение

295

(8)

(122)

166

415

(222)

(0)

192

358

 

Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME)

993

(23)

(456)

514

448

(66)

382

896

 

Образование, обучение и спорт („Еразъм+“)

997

(62)

(446)

488

3 481

(2 623 )

858

1 346

 

Заетост и социални иновации (ЗиСИ)

230

(18)

(86)

125

164

(47)

117

243

 

„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“

175

(8)

(104)

63

144

(49)

96

159

 

МСЕ — Енергетика

2 721

(14)

(282)

2 424

1 282

(107)

1 175

3 599

 

МСЕ — Транспорт

5 556

(95)

(1 191 )

4 270

2 584

(45)

2 539

6 809

 

МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

490

(18)

(169)

302

216

(77)

139

442

 

Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP)

172

(48)

(30)

94

0

(0)

94

 

Децентрализирани агенции

51

(10)

(34)

6

403

(360)

44

50

 

Други дейности и програми

410

(30)

(177)

203

278

(73)

206

408

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

133

(5)

(60)

69

83

(5)

79

147

 

Специфични правомощия на Комисията

166

(14)

(85)

68

138

(38)

100

168

 

Регионално сближаване (по-слабо развити региони)

88 615

(678)

(29 709 )

58 227

29 726

(240)

29 486

87 714

 

Региони в преход

19 984

(25)

(4 637 )

15 322

6 147

(460)

5 687

21 009

 

Конкурентоспособност (по-развити региони)

27 824

(112)

(8 579 )

19 133

10 819

(854)

9 965

29 098

 

Най-отдалечени и слабо населени региони

618

(0)

(304)

313

236

(15)

221

535

 

Кохезионен фонд

28 582

(10)

(9 731 )

18 841

8 404

(433)

7 971

26 812

 

Европейско териториално сътрудничество

5 142

(1)

(1 666 )

3 475

2 012

(5)

2 008

5 483

 

Техническа помощ

273

(11)

(106)

156

282

(110)

(0)

172

327

 

Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD)

1 390

(1)

(502)

887

579

(20)

560

1 446

 

Инициатива за младежка заетост

1 450

(577)

874

252

(26)

227

1 101

 

Механизъм за свързване на Европа (МСЕ)

6 439

(83)

(1 473 )

4 883

1 784

(32)

1 752

6 635

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

10

(0)

(4)

6

6

(0)

5

11

Общо функция 1 от МФР

220 627

(1 875 )

(71 673 )

147 079

89 563

(11 868 )

(6)

77 689

224 769

2

Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ)

432

(5)

(262)

165

44 315

(44 193 )

122

286

 

Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)

35 108

(19)

(14 154 )

20 935

14 709

(455)

14 253

35 189

 

Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР)

3 441

(74)

(851)

2 516

963

(20)

943

3 459

 

Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР)

19

(2)

(14)

4

148

(130)

18

21

 

Околна среда и действия по климата (LIFE)

1 841

(22)

(403)

1 417

592

(29)

564

1 981

 

Децентрализирани агенции

3

(0)

(3)

75

(72)

3

3

 

Други дейности и мерки

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

31

(1)

(8)

21

22

(1)

22

43

 

Специфични дейности

Общо функция 2 от МФР

40 876

(122)

(15 695 )

25 058

60 823

(44 900 )

15 923

40 982

3

Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ)

2 870

(15)

(1 048 )

1 807

1 404

(90)

1 314

3 122

 

„Потребители“

43

(4)

(20)

18

30

(10)

21

39

 

„Творческа Европа“

256

(8)

(95)

154

263

(112)

152

306

 

Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES)

2

(2)

(0)

3 033

(2 565 )

469

469

 

Фонд „Вътрешна сигурност“

1 711

(5)

(458)

1 248

652

(9)

644

1 891

 

Информационни системи

10

(0)

10

10

 

Правосъдие

87

(12)

(27)

48

47

(25)

22

69

 

Права, равенство и гражданство

108

(17)

(43)

48

71

(33)

37

86

 

Механизъм за гражданска защита на Съюза

67

(4)

(18)

45

525

(184)

341

386

 

„Европа за гражданите“

24

(1)

(12)

11

38

(14)

24

35

 

Храни и фуражи

357

(38)

(179)

140

249

(55)

194

334

 

Здравеопазване

138

(7)

(47)

85

74

(15)

59

144

 

Децентрализирани агенции

395

(0)

(205)

190

1 186

(968)

218

408

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

29

(1)

(11)

16

23

23

39

 

Специфични дейности

86

(4)

(63)

19

106

(29)

77

96

Общо функция 3 от МФР

6 183

(119)

(2 225 )

3 839

7 702

(4 108 )

3 594

7 433

4

Предприсъединителна помощ (ИПП II)

8 481

(83)

(1 698 )

6 701

1 780

(232)

(0)

1 549

8 249

 

Макрофинансова помощ (МФП)

35

(20)

(15)

0

(0)

0

0

 

Гаранционен фонд за външни дейности

240

(240)

 

Механизъм за гражданска защита на Съюза

17

(4)

(4)

9

87

(18)

70

78

 

Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV)

28

(8)

(3)

17

4

(1)

3

20

 

Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР)

95

(95)

104

(104)

 

Европейски инструмент за съседство (ЕИС)

7 995

(196)

(1 983 )

5 815

2 861

(666)

2 195

8 011

 

Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР)

9 203

(155)

(2 591 )

6 457

3 268

(452)

2 816

9 273

 

Инструмент за партньорство (ИП)

400

(3)

(112)

285

168

(22)

(0)

145

430

 

Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ)

367

(24)

(112)

231

176

(40)

(0)

136

368

 

Стабилност и мир (IcSP)

676

(49)

(237)

391

413

(146)

(0)

267

658

 

Хуманитарна помощ

1 205

(30)

(804)

372

2 097

(1 115 )

(0)

982

1 354

 

Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС)

238

(68)

(107)

64

379

(283)

96

160

 

Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC)

102

(3)

(14)

85

33

(1)

32

117

 

Децентрализирани агенции

0

(0)

21

(20)

1

1

 

Други дейности и програми

171

(27)

(42)

101

228

(185)

43

145

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

7

(1)

(2)

5

1

(1)

5

 

Специфични дейности

135

(2)

(45)

88

88

(23)

65

153

Общо функция 4 от МФР

29 154

(672)

(7 862 )

20 620

11 950

(3 550 )

(1)

8 400

29 020

5

Пенсии

2 096

(2 096 )

(0)

 

Европейски училища

0

(0)

(0)

197

(196)

1

1

 

Децентрализирани агенции

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

6

(0)

(4)

2

2

 

Административни разходи на Комисията

335

(22)

(313)

1

3 937

(3 577 )

(0)

360

360

 

Административни разходи на другите институции

511

(70)

(440)

2

4 319

(3 694 )

0

625

627

Общо функция 5 от МФР

854

(92)

(757)

5

10 548

(9 563 )

(0)

985

990

6

Компенсации

Общо функция 6 от МФР

8

Отрицателен резерв

 

Пренесен дефицит

Общо функция 8 от МФР

9

Резерв за спешна помощ (РСП)

 

Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ)

1

(0)

(0)

2

(2)

0

0

 

Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС)

1 106

(1 106 )

Общо функция 9 от МФР

1

(0)

(0)

1 108

(1 108 )

0

0

O

Фонд за иновации (ФИ)

5

(1)

4

4

Общо функция O от МФР

5

(1)

4

4

Общо

297 695

(2 881 )

(98 213 )

196 601

181 699

(75 096 )

(7)

106 596

303 197

4.11.   ПОДРОБНА МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ

милиони евро

Програма

< 2014 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

2018 г.

2019 г.

2020 г.

Общо

1

Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)

3

4

596

179

185

967

 

Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“)

0

23

10

1

169

233

826

1 263

 

Международен термоядрен реактор (ITER)

155

200

369

337

1 062

 

Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“)

0

2

2

2

32

564

602

 

Европейски корпус за солидарност (ЕКС)

9

30

55

93

 

Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP)

67

255

322

 

Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения

10

21

31

82

105

107

113

144

613

 

„Хоризонт 2020“

291

384

687

1 077

2 181

3 298

5 502

11 539

24 959

 

Програма на Евратом за научни изследвания и обучение

8

0

17

7

27

46

61

192

358

 

Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME)

108

4

3

64

141

53

140

382

896

 

Образование, обучение и спорт („Еразъм+“)

0

1

1

7

53

114

312

858

1 346

 

Заетост и социални иновации (ЗиСИ)

0

1

0

2

17

31

74

117

243

 

„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“

0

0

1

2

17

42

96

159

 

МСЕ — Енергетика

1

123

112

125

495

590

978

1 175

3 599

 

МСЕ — Транспорт

2

29

12

276

446

1 160

2 344

2 539

6 809

 

МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

0

1

6

86

22

78

70

179

442

 

Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP)

94

94

 

Децентрализирани агенции

0

6

44

50

 

Други дейности и програми

14

4

9

4

25

39

108

206

408

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

0

2

3

18

46

79

147

 

Специфични правомощия на Комисията

0

0

1

1

7

16

43

100

168

 

Регионално сближаване (по-слабо развити региони)

2 059

93

211

399

8 437

19 123

27 905

29 486

87 714

 

Региони в преход

35

14

49

375

3 089

5 478

6 282

5 687

21 009

 

Конкурентоспособност (по-развити региони)

209

45

153

190

2 768

6 565

9 202

9 965

29 098

 

Най-отдалечени и слабо населени региони

0

1

4

57

85

166

221

535

 

Кохезионен фонд

263

24

152

2 252

5 511

10 640

7 971

26 812

 

Европейско териториално сътрудничество

97

338

1 172

1 868

2 008

5 483

 

Техническа помощ

0

21

12

15

36

70

172

327

 

Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD)

13

130

338

405

560

1 446

 

Инициатива за младежка заетост

70

379

89

135

202

227

1 101

 

Механизъм за свързване на Европа (МСЕ)

156

307

805

948

1 214

1 453

1 752

6 635

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

0

0

1

3

2

1

5

11

Общо функция 1 от МФР

3 347

878

1 741

4 079

21 655

46 203

68 942

77 924

224 769

2

Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ)

1

9

44

110

122

286

 

Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)

0

198

1 149

1 064

1 709

6 163

10 652

14 253

35 189

 

Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР)

60

2

2

4

479

942

1 028

943

3 459

 

Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР)

1

1

2

18

21

 

Околна среда и действия по климата (LIFE)

60

71

135

139

189

474

340

574

1 981

 

Децентрализирани агенции

0

3

3

 

Други дейности и мерки

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

0

0

0

1

8

11

22

43

 

Специфични дейности

Общо функция 2 от МФР

120

271

1 286

1 209

2 388

7 633

12 142

15 934

40 982

3

Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ)

3

0

13

143

425

617

607

1 314

3 122

 

„Потребители“

0

0

3

3

12

21

39

 

„Творческа Европа“

0

0

2

7

38

106

152

306

 

Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES)

469

469

 

Фонд „Вътрешна сигурност“

19

2

5

58

148

482

534

644

1 891

 

Информационни системи

10

10

 

Правосъдие

4

7

12

10

15

22

69

 

Права, равенство и гражданство

0

3

5

10

11

19

37

86

 

Механизъм за гражданска защита на Съюза

0

1

2

9

32

341

386

 

„Европа за гражданите“

0

0

0

3

8

24

35

 

Храни и фуражи

1

3

3

6

14

37

76

194

334

 

Здравеопазване

0

3

4

8

15

19

35

59

144

 

Децентрализирани агенции

1

4

184

218

408

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

1

1

2

0

6

7

23

39

 

Специфични дейности

0

0

0

0

2

17

77

96

Общо функция 3 от МФР

24

9

34

231

637

1 251

1 652

3 594

7 433

4

Предприсъединителна помощ (ИПП II)

429

155

380

821

1 046

1 365

2 505

1 549

8 249

 

Макрофинансова помощ (МФП)

0

0

 

Гаранционен фонд за външни дейности

 

Механизъм за гражданска защита на Съюза

0

1

2

6

70

78

 

Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV)

2

0

0

3

4

7

3

20

 

Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР)

 

Европейски инструмент за съседство (ЕИС)

562

198

305

609

849

1 488

1 805

2 195

8 011

 

Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР)

320

205

391

577

1 225

1 485

2 229

2 839

9 273

 

Инструмент за партньорство (ИП)

10

15

11

24

43

75

108

145

430

 

Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ)

4

9

13

15

29

71

91

136

368

 

Стабилност и мир (IcSP)

4

12

19

33

61

105

157

267

658

 

Хуманитарна помощ

0

0

48

73

251

982

1 354

 

Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС)

0

1

5

9

49

96

160

 

Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC)

4

5

9

9

12

26

20

32

117

 

Децентрализирани агенции

1

1

 

Други дейности и програми

4

6

9

24

13

14

31

43

145

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

1

2

0

1

1

1

5

 

Специфични дейности

0

1

1

9

16

15

45

65

153

Общо функция 4 от МФР

1 339

607

1 140

2 122

3 351

4 733

7 304

8 423

29 020

5

Пенсии

(0)

0

 

Европейски училища

0

1

1

 

Децентрализирани агенции

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

0

0

2

2

 

Административни разходи на Комисията

0

1

360

360

 

Административни разходи на другите институции

0

0

0

0

0

0

0

627

627

Общо функция 5 от МФР

0

0

3

987

990

6

Компенсации

Общо функция 6 от МФР

8

Отрицателен резерв

 

Пренесен дефицит

Общо функция 8 от МФР

9

Резерв за спешна помощ (РСП)

 

Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ)

(0)

0

0

 

Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС)

Общо функция 9 от МФР

(0)

0

0

O

Фонд за иновации (ФИ)

4

4

Общо функция O от МФР

4

4

Общо

4 830

1 765

4 201

7 640

28 030

59 820

90 044

106 867

303 197

Новата Комисия извърши вътрешна реорганизация на службите. Преразпределението на съответните операции доведе до прехвърляне на неизпълнени поети задължения от една година в друга. Общият размер на неизпълнените поети задължения остава непроменен.

4.12.   ПОДРОБНА МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ВИДОВЕ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ

милиони евро

Функция

От бюджетни кредити

От бюджетни кредити от целеви приходи

Общо неизпълнени поети задължения към края на 2020 г.

Поети задължения, пренесени от 2019 г.

Корекции

Поети задължения

Извършени плащания

Оставаща за плащане сума

Поети задължения, пренесени от 2019 г.

Корекции

Поети задължения

Извършени плащания

Оставаща за плащане сума

1

2

3

4

5=1+2+3-4

6

7

8

9

10=6+7+8-9

11=5+10

1

Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)

1 877

(0)

173

1 103

947

27

148

156

19

967

 

Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“)

793

(0)

1 207

977

1 023

164

(2)

105

27

240

1 263

 

Международен термоядрен реактор (ITER)

1 289

(1)

367

638

1 017

16

29

1

45

1 062

 

Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“)

507

(1)

647

566

587

0

16

0

15

602

 

Европейски корпус за солидарност (ЕКС)

51

(1)

166

128

88

4

7

6

5

93

 

Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP)

245

(0)

255

178

322

0

0

322

 

Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения

583

147

117

613

 

 

 

 

 

613

 

„Хоризонт 2020“

20 078

(429)

13 485

11 815

21 319

2 278

(170)

2 925

1 392

3 641

24 959

 

Програма на Евратом за научни изследвания и обучение

245

(7)

389

331

296

50

(1)

26

13

62

358

 

Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME)

900

(23)

418

482

812

93

(0)

30

40

84

896

 

Образование, обучение и спорт („Еразъм+“)

817

(32)

2 885

2 679

990

180

(30)

595

389

356

1 346

 

Заетост и социални иновации (ЗиСИ)

202

(17)

116

102

199

27

(1)

49

32

44

243

 

„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“

167

(8)

133

147

146

8

(0)

11

6

13

159

 

МСЕ — Енергетика

2 674

(14)

1 281

390

3 551

47

1

0

48

3 599

 

МСЕ — Транспорт

5 374

(91)

2 580

1 188

6 675

182

(4)

4

49

133

6 809

 

МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

483

(17)

210

243

434

6

(1)

6

2

8

442

 

Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP)

172

(48)

30

94

0

0

94

 

Децентрализирани агенции

49

(9)

385

377

49

2

(1)

18

17

1

50

 

Други дейности и програми

283

(19)

195

172

287

127

(11)

83

78

121

408

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

133

(5)

83

64

147

1

0

0

147

 

Специфични правомощия на Комисията

165

(14)

135

119

166

2

(0)

3

3

2

168

 

Регионално сближаване (по-слабо развити региони)

77 658

(669)

29 147

29 912

76 224

10 957

(10)

579

37

11 489

87 714

 

Региони в преход

17 678

(25)

6 097

5 091

18 659

2 306

50

6

2 350

21 009

 

Конкурентоспособност (по-развити региони)

24 372

(112)

10 623

9 420

25 463

3 452

197

14

3 635

29 098

 

Най-отдалечени и слабо населени региони

540

(0)

236

319

457

78

78

535

 

Кохезионен фонд

24 375

(10)

8 239

9 963

22 642

4 207

165

202

4 170

26 812

 

Европейско териториално сътрудничество

4 506

(1)

2 012

1 671

4 847

636

636

5 483

 

Техническа помощ

273

(11)

278

216

323

0

(0)

4

0

4

327

 

Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD)

1 361

(1)

579

522

1 417

29

1

30

1 446

 

Инициатива за младежка заетост

839

157

567

429

611

96

35

672

1 101

 

Механизъм за свързване на Европа (МСЕ)

6 439

(83)

1 781

1 505

6 632

3

0

3

6 635

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

10

(0)

6

4

11

 

 

 

 

 

11

Total Heading 1: Smart and inclusive growth

195 138

(1 648 )

84 411

81 035

196 865

25 490

(232)

5 152

2 506

27 904

224 769

2

Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ)

431

(5)

43 441

43 582

286

1

873

874

286

 

Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)

35 108

(19)

14 708

14 609

35 188

0

0

0

0

35 189

 

Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР)

3 027

(74)

960

871

3 043

413

3

0

416

3 459

 

Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР)

19

(2)

148

144

21

 

 

 

 

 

21

 

Околна среда и действия по климата (LIFE)

1 831

(21)

590

425

1 974

10

(0)

3

6

7

1 981

 

Децентрализирани агенции

3

(0)

68

67

3

0

7

7

3

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

31

(1)

22

9

43

 

 

 

 

 

43

Total Heading 2: Sustainable growth: natural resources

40 451

(122)

59 937

59 707

40 559

425

(0)

886

888

423

40 982

3

Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ)

2 817

(15)

1 389

1 124

3 068

53

15

14

54

3 122

 

„Потребители“

42

(4)

30

29

39

1

(0)

1

1

0

39

 

„Творческа Европа“

250

(7)

252

200

296

6

(1)

11

7

9

306

 

Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES)

2

(2)

2 700

2 231

469

333

333

0

469

 

Фонд „Вътрешна сигурност“

1 603

(5)

528

462

1 664

109

124

5

228

1 891

 

Информационни системи

7

7

2

(0)

2

10

 

Правосъдие

86

(12)

47

52

69

0

(0)

0

0

0

69

 

Права, равенство и гражданство

107

(17)

70

75

85

1

(0)

1

1

1

86

 

Механизъм за гражданска защита на Съюза

65

(4)

511

200

372

3

(0)

14

2

14

386

 

„Европа за гражданите“

24

(1)

38

25

35

0

(0)

0

0

0

35

 

Храни и фуражи

354

(38)

247

231

333

3

(0)

2

3

2

334

 

Здравеопазване

136

(7)

72

61

141

2

(0)

2

1

2

144

 

Децентрализирани агенции

395

(0)

1 139

1 126

407

0

47

46

0

408

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

29

(1)

23

11

39

 

 

 

 

 

39

 

Специфични дейности

86

(4)

106

92

96

0

(0)

0

0

0

96

Total Heading 3: Security and citizenship

6 004

(118)

7 152

5 919

7 119

179

(2)

550

414

314

7 433

4

Предприсъединителна помощ (ИПП II)

7 698

(81)

1 609

1 761

7 465

784

(2)

172

169

785

8 249

 

Макрофинансова помощ (МФП)

35

(20)

0

15

0

 

 

 

 

 

0

 

Гаранционен фонд за външни дейности

233

233

7

7

 

Механизъм за гражданска защита на Съюза

16

(4)

85

20

76

1

(0)

3

1

2

78

 

Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV)

28

(8)

4

5

19

0

1

0

1

20

 

Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР)

25

25

95

79

174

(0)

(0)

 

Европейски инструмент за съседство (ЕИС)

7 905

(193)

2 845

2 616

7 941

89

(3)

16

32

70

8 011

 

Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР)

9 054

(149)

3 206

2 949

9 162

149

(6)

63

95

111

9 273

 

Инструмент за партньорство (ИП)

394

(3)

164

133

422

6

(0)

3

1

8

430

 

Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ)

365

(24)

172

152

362

2

4

1

6

368

 

Стабилност и мир (IcSP)

657

(48)

408

378

639

19

(1)

4

4

19

658

 

Хуманитарна помощ

873

(29)

2 084

1 627

1 301

332

(1)

13

291

53

1 354

 

Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС)

219

(57)

336

361

137

19

(10)

43

29

22

160

 

Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC)

101

(3)

33

15

116

1

(0)

1

117

 

Децентрализирани агенции

21

20

1

0

(0)

1

 

Други дейности и програми

144

(5)

82

87

135

26

(23)

146

139

10

145

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

7

(1)

1

3

5

 

 

 

 

 

5

 

Специфични дейности

135

(2)

88

68

153

0

0

0

0

153

Total Heading 4: Global Europe

27 633

(627)

11 395

10 468

27 933

1 521

(46)

555

943

1 087

29 020

5

Пенсии

(0)

2 096

2 096

 

Европейски училища

0

183

183

0

0

(0)

14

13

1

1

 

Пилотни проекти и подготвителни действия

6

(0)

4

2

0

0

2

 

Административни разходи на Комисията

290

(19)

3 705

3 660

317

45

(4)

231

230

43

360

 

Административни разходи на другите институции

464

(22)

4 024

3 875

591

47

(47)

294

258

36

627

Total Heading 5: Administration

761

(41)

10 009

9 818

910

93

(51)

540

502

80

990

9

Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ)

1

(0)

2

2

0

 

 

 

 

 

0

 

Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС)

1 106

1 106

 

 

 

 

 

Total Heading 9: Special Instruments

1

1 108

1 108

 

 

 

 

 

O

Фонд за иновации (ФИ)

 

 

5

1

4

4

Total Heading O: Innovation Fund (IF)

 

 

5

1

4

4

Total

269 987

(2 557 )

174 012

168 056

273 386

27 708

(330)

7 688

5 254

29 811

303 197

5.   ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА ПО ИНСТИТУЦИИ

5.1.   ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ ПРИХОДИ

милиони евро

Институция

Бюджетни кредити от приходи

Установени вземания

Приходи

Приходи като % от бюджета

Дължими

Първоначален приет бюджет

Окончателен приет бюджет

Текуща година

Пренесени

Общо

От вземания за текущата година

От пренесени вземания

Общо

1

2

3

4

5=3+4

6

7

8=6+7

9=8/2

10=5-8

Европейски парламент

171

171

199

21

220

197

7

203

119 %

17

Европейски съвет и Съвет

56

56

102

2

103

101

1

102

181 %

1

Комисия

153 185

163 727

173 169

19 829

192 998

171 765

1 824

173 589

106 %

19 409

Съд

58

58

57

0

57

57

0

57

98 %

0

Сметна палата

22

22

23

0

23

23

0

23

102 %

0

Икономически и социален комитет

13

13

17

0

17

17

0

17

138 %

0

Комитет на регионите

10

10

11

0

11

11

0

11

109 %

0

Омбудсман

1

1

1

0

1

1

0

1

88 %

Европейски надзорен орган по защита на данните

2

2

1

0

1

1

0

1

82 %

Европейска служба за външна дейност

49

49

302

2

304

299

2

301

615 %

3

Общо

153 566

164 108

173 882

19 853

193 735

172 472

1 834

174 306

106 %

19 429

Консолидираните отчети за изпълнението на общия бюджет на ЕС включват, както през предходни години, изпълнението на бюджета на всички институции, тъй като в рамките на бюджета на ЕС се съставя отделен бюджет за всяка институция.

Бюджетът и изпълнението на агенциите не се консолидират в бюджета на ЕС и не се включват в докладите за бюджета на ЕС. Субсидията от Комисията, която се изплаща на агенциите, обаче е част от бюджета на ЕС. В тази бюджетна част на годишните отчети се взема под внимание само субсидията, изплатена на агенциите от бюджета на Комисията.

Що се отнася до ЕСВД, следва да се отбележи, че в допълнение към своя бюджет тя получава и средства от Комисията в размер на 148,1 милиона евро (2019 г.: 152,7 милиона евро) и от ЕФР и доверителните фондове в размер на 64,4 милиона евро (2019 г.: 63,1 милиона евро). Тези средства покриват разходите за служителите на Комисията в делегациите, финансирани по линия на ЕФР и доверителните фондове, включително целеви приходи, генерирани през годината от тези средства.

5.2.   ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

милиони евро

Институция

Общо налични бюджетни кредити

Поети задължения

Бюджетни кредити, пренесени за 2021 г.

Бюджетни кредити, които губят сила

от окончателния приет бюджет

от пренасяния

от целеви приходи

Общо

%

от целеви приходи

пренасяния с решение

Общо

от окончателния приет бюджет

от пренасяния

от целеви приходи

Общо

1

2

3

4

5=2+3+4

6=5/1

7

8

9=7+8

10

11

12

13=10+11+12

Европейски парламент

2 105

1 951

0

34

1 985

94 %

28

75

103

13

0

4

17

Европейски съвет и Съвет

649

550

0

15

566

87 %

43

0

43

40

0

1

41

Комисия

183 075

168 909

1 078

7 393

177 381

97 %

3 896

497

4 393

253

4

1 044

1 302

Съд

438

432

0

0

432

99 %

0

0

0

5

0

1

5

Сметна палата

152

146

0

0

146

96 %

0

0

0

7

0

7

Икономически и социален комитет

147

131

0

4

134

91 %

1

0

1

12

0

0

12

Комитет на регионите

103

94

0

1

95

92 %

0

0

0

7

0

0

7

Омбудсман

12

12

0

0

12

95 %

0

0

0

1

0

0

1

Европейски надзорен орган по защита на данните

19

14

0

14

73 %

0

5

0

0

5

Европейска служба за външна дейност

1 040

695

0

240

934

90 %

69

10

79

27

0

0

27

Общо

187 742

172 933

1 078

7 688

181 699

97 %

4 038

582

4 620

369

4

1 050

1 423

5.3.   ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ

милиони евро

Институция

Общо налични бюджетни кредити

Извършени плащания

Бюджетни кредити, пренесени за 2021 г.

Бюджетни кредити, които губят сила

От окончателния приет бюджет

от пренасяния

от целеви приходи

Общо

%

автоматични пренасяния

пренасяния с решение

от целеви приходи

Общо

от окончателния приет бюджет

от пренасяния

от целеви приходи

Общо

1

2

3

4

5=2+3+4

6=5/1

7

8

9

10=7+8+9

11

12

13

14

Европейски парламент

2 379

1 590

247

25

1 862

78 %

357

75

39

471

17

27

1

46

Европейски съвет и Съвет

702

481

45

14

540

77 %

70

0

44

113

40

7

1

48

Комисия

178 278

158 366

1 149

9 661

169 176

95 %

532

885

7 511

8 928

101

56

18

174

Съд

463

399

21

0

420

91 %

33

0

1

34

5

4

1

9

Сметна палата

159

137

6

0

143

90 %

9

0

(0)

9

7

1

0

7

Икономически и социален комитет

156

119

7

3

128

82 %

12

0

2

14

12

2

0

14

Комитет на регионите

115

84

10

1

94

82 %

11

0

1

12

7

2

0

9

Омбудсман

13

12

0

0

12

93 %

0

0

0

0

1

0

0

1

Европейски надзорен орган по защита на данните

21

13

2

15

69 %

1

0

1

5

0

0

5

Европейска служба за външна дейност

1 161

602

102

215

919

79 %

93

10

96

198

27

16

0

43

Общо

183 446

161 801

1 589

9 920

173 310

94 %

1 116

969

7 694

9 779

221

115

20

357

6.   ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА АГЕНЦИИТЕ

Приходите и разходите на агенциите, посочени в доклади 6.1 и 6.2 по-долу, не се консолидират като такива в бюджета на ЕС. В тази бюджетна част на годишните отчети се взема под внимание само субсидията, изплатена на агенциите от бюджета на Комисията.

Когато е приложимо, в докладите за изпълнението на бюджета на ЕС се включва субсидията, изплатена от бюджета на ЕС в полза на агенциите като бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания.

Докладите на агенциите по-долу съдържат общ преглед на агенциите — както децентрализираните (известни също като „традиционни агенции“), така и изпълнителните агенции — и преглед на техните приходи (6.1) и разходи (6.2).

Другите източници на приходи и свързаните с тях разходи не се добавят в отчетите за бюджета на ЕС. Всяка агенция представя свой набор от годишни отчети.

6.1.   БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ

милиони евро

Агенция

Финансиране по функция от МФР

Окончателен приет бюджет

Получени приходи

Агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи

3

233

237

Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия

17

17

Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения

7

7

Служба на Общността за сортовете растения

N/A

20

18

Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните

3

11

11

Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура

1а, 3, 4

51

50

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа

16

16

Европейска служба за подкрепа в областта на убежището

3

130

131

Европейски банков орган

101

48

Европейска агенция за гранична и брегова охрана

3

364

373

Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията

3

62

72

Европейски център за развитие на професионалното обучение

18

17

Европейска агенция по химикали

1а, 2

114

110

Европейска агенция за околната среда

2

61

61

Европейска агенция за контрол на рибарството

2

17

18

Европейски орган за безопасност на храните

3

99

99

Европейска агенция за глобалната навигационна спътникова система (ГНСС)

35

933

Европейски институт за равенство между половете

3

8

8

Европейски институт за иновации и технологии

547

550

Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване

28

29

Европейска агенция по морска безопасност

81

98

Европейска агенция по лекарствата

3

370

404

Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании

3

18

18

Европейски научноизследователски съвет

52

52

Европейски орган за ценни книжа и пазари

55

54

Европейска фондация за обучение

4

20

20

Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие

3

42

48

Агенция на Европейския съюз за киберсигурност

22

22

Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането

3

154

161

Агенция на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането

3

8

25

Агенция за железопътен транспорт на Европейския съюз

31

31

Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз

183

173

Агенция на Европейския съюз за основните права

3

24

24

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

N/A

465

284

Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия

52

49

Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд

22

22

Съвместно предприятие „Термоядрен синтез за енергия“

640

795

Изпълнителна агенция за иновации и мрежи

32

31

Изпълнителна агенция за научни изследвания

5

80

80

Център за преводи за органите на Европейския съюз

5

47

44

Общо

 

4 338

5 240


милиони евро

Вид приходи

Окончателен приет бюджет

Получени суми

Субсидия от Комисията

2 543

3 423

Приходи от такси

751

774

Други приходи

1 045

1 044

Общо

4 338

5 240

6.2.   БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ ПО АГЕНЦИИ

милиони евро

Агенция

Бюджетни кредити за поети задължения

Бюджетни кредити за плащания

Общо налични бюджетни кредити

Поети задължения

Общо налични бюджетни кредити

Извършени плащания

Агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи

412

341

256

229

Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия

17

17

20

17

Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения

7

7

8

5

Служба на Общността за сортовете растения

21

18

20

18

Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните

11

11

13

11

Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура

50

50

56

52

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа

17

16

20

13

Европейска служба за подкрепа в областта на убежището

141

120

149

107

Европейски банков орган

49

49

54

49

Европейска агенция за гранична и брегова охрана

384

372

495

305

Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията

72

61

82

57

Европейски център за развитие на професионалното обучение

18

18

18

17

Европейска агенция по химикали

112

108

128

110

Европейска агенция за околната среда

77

75

97

69

Европейска агенция за контрол на рибарството

18

17

20

16

Европейски орган за безопасност на храните

104

104

107

95

Европейска агенция за глобалната навигационна спътникова система (ГНСС)

915

438

1 584

788

Европейски институт за равенство между половете

8

8

10

7

Европейски институт за иновации и технологии

625

612

560

551

Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване

29

29

33

27

Европейска агенция по морска безопасност

105

98

119

99

Европейска агенция по лекарствата

405

398

456

374

Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании

19

18

20

17

Европейски научноизследователски съвет

52

52

55

53

Европейски орган за ценни книжа и пазари

54

53

60

51

Европейска фондация за обучение

21

21

22

20

Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие

48

44

51

40

Агенция на Европейския съюз за киберсигурност

22

21

26

19

Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането

165

156

183

148

Агенция на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането

30

13

32

10

Агенция за железопътен транспорт на Европейския съюз

33

33

34

29

Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз

262

171

273

156

Агенция на Европейския съюз за основните права

25

24

30

22

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

483

256

21

253

Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия

49

48

54

48

Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд

22

22

27

21

Съвместно предприятие „Термоядрен синтез за енергия“

886

885

816

800

Изпълнителна агенция за иновации и мрежи

31

31

32

30

Изпълнителна агенция за научни изследвания

80

79

86

78

Център за преводи за органите на Европейския съюз

47

42

50

42

Общо

5 928

4 934

6 179

4 855


милиони евро

Вид разход

Бюджетни кредити за поети задължения

Бюджетни кредити за плащания

Общо налични бюджетни кредити

Поети задължения

Общо налични бюджетни кредити

Извършени плащания

Персонал

1 349

1 325

1 240

1 313

Административни

454

439

487

423

Оперативни

4 126

3 169

4 452

3 119

Общо

5 928

4 934

6 179

4 855

РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ

Актюерски предположения

Предположенията, използвани за изчисляване на разходите за бъдещи събития, които засягат пенсионните задължения.

Актюерски печалби и загуби

За схема за дефинирани доходи — промените в актюерските дефицити или излишъци. Те възникват поради разликите между предходните актюерски предположения и събитията, които реално са настъпили, както и поради последиците от промените в актюерските предположения.

Бюджетни кредити за административни разходи

Бюджетните кредити за административни разходи покриват текущите разходи на институциите и на субектите (персонал, сгради, офис оборудване).

Приет бюджет

Проектобюджетът става приет бюджет веднага след като бъде одобрен от бюджетния орган и обявен за окончателно приет от председателя на Европейския парламент.

Коригиращ бюджет

Решение, прието през бюджетната година, за изменение (увеличение, намаление, трансфер) на аспекти на приетия бюджет за тази година.

Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки

Това са направени през отчетния период разходи, които ще трябва да бъдат финансирани от бъдещи бюджети, т.е. от държавите — членки на ЕС. Това е следствие от едновременното съществуване на финансови отчети на базата на текущо начисляване и на бюджет на касова основа.

Годишен отчет за дейността (ГОД)

В годишните отчети за дейността се посочват, наред с друго, резултатите от дейностите чрез съпоставка с определените цели, свързаните с дейностите рискове и структурата за вътрешен контрол. От бюджетната процедура за 2001 г. за Комисията и от 2003 г. за всички институции на Европейския съюз оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити трябва да представя на своята институция ГОД за изпълнението на своите задължения, както и финансова информация и информация за управлението.

Бюджетни кредити

Финансиране на бюджета. В бюджета се прогнозират както поетите задължения, така и плащанията (пари в брой или банкови трансфери в полза на бенефициерите). Бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания често се различават (многогодишни бюджетни кредити), тъй като задължение за многогодишните програми и проекти обикновено се поема изцяло през годината, през която е взето решението за тези програми и проекти, и средствата по тях се плащат през годините с напредването на тяхното изпълнение. Едногодишните бюджетни кредити се използват за административните разходи, за разходите за подкрепа на селскостопанските пазари и за преките плащания, като бюджетните кредити за поети задължения са равни на бюджетните кредити за плащания.

Целеви приходи

Специални приходи, получени за финансирането на конкретни разходи. Основният източник на външни целеви приходи са финансовите средства, предоставени от трети държави за програми, финансирани от Съюза. Основният източник на вътрешни целеви приходи са приходите от трети страни във връзка със стоки, услуги или строителни работи, предоставени по тяхно искане. Приходите от възстановяването на неоснователно платени суми и приходите от продажбата на публикации и филми.

Финансови активи, обявени за продажба

Всички финансови активи (с изключение на деривативите), които според международните счетоводни стандарти за публичния сектор се оценяват по справедлива стойност и за които промените в справедливата стойност трябва да бъдат признати в резерв при нетните активи до отписването им (или обезценка).

Бюджетен ред

Що се отнася до структурата на бюджета, приходите и разходите се записват в бюджета съгласно задължителна номенклатура, която отразява естеството и целта на всеки елемент. Тази номенклатура е наложена от бюджетния орган. Отделните категории (дял, глава, статия или ред) служат за официално описание на номенклатурата.

Отмяна на бюджетни кредити

Неизползваните бюджетни кредити, които не могат вече да се използват.

Пренасяне на бюджетни кредити

Изключение от принципа на ежегодност, доколкото бюджетните кредити, които не са могли да бъдат използвани през дадена бюджетна година, могат при строги условия и по изключение да бъдат пренесени за използване през следващата година.

Поемане на задължение

Правен ангажимент за предоставяне на финансиране, при условие че бъдат изпълнени определени условия. ЕС се задължава да възстанови своя дял от разходите по проект, финансиран от ЕС. Днешните задължения представляват утрешните плащания. Днешните плащания представляват вчерашните задължения.

Бюджетен кредит за поети задължения

Бюджетните кредити за поети задължения покриват пълната стойност на правните задължения (договори, споразумения/решения за предоставяне на безвъзмездни средства), които могат да бъдат подписани през текущата финансова година.

Разходи за текущ трудов стаж

Увеличението на задълженията по схемата, произтичащи от трудовия стаж, натрупан през текущата финансова година.

Отмяна на задължение

Действие, чрез което се отменя предходно задължение (или част от него).

Схема за дефинирани доходи

Пенсионна схема или друга схема за доходи след пенсиониране, при която правилата на схемата определят доходите независимо от дължимите вноски и при която доходите не са пряко свързани с инвестициите на схемата. Схемата може да бъде финансирана или нефинансирана.

Деривативи

Финансови инструменти, чиято стойност е свързана с промените в стойността на друг финансов инструмент, на показател или на стока. За разлика от притежателя на първичен финансов инструмент (напр. държавна ценна книга), който има неограничено право да получи пари (или друга икономическа полза) в бъдеще, притежателят на дериватив има само ограничено право да получи такава полза. Пример за дериватив е валутният форуърден договор.

Пряко управление

Метод на изпълнение на бюджета. При прякото управление бюджетът се изпълнява пряко от службите на Комисията, изпълнителните агенции или доверителните фондове.

Дисконтов процент

Процентът, използван за коригиране на стойността на парите във времето. Дисконтирането е техника, която се използва за сравняване на разходите и ползите, настъпващи през различни времеви периоди.

Ефективен лихвен процент

Процентът, с който се дисконтират очакваните бъдещи парични постъпления или плащания през очаквания живот на финансовия актив или финансовия пасив до нетната балансова стойност на актива или пасива.

Финансови активи или пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита

Всички финансови активи или пасиви, които според международните счетоводни стандарти за публичния сектор се оценяват по справедлива стойност и за които промените в справедливата стойност трябва да бъдат признати в излишъка или дефицита за периода (т.е. деривативи).

Финансова корекция

Финансовите корекции имат за цел да предпазят бюджета на ЕС от нередовни разходи. Що се отнася до разходите под споделено управление, събирането на нередовни плащания е отговорност предимно на държавата членка.

„Потвърдена“ финансова корекция е финансова корекция, която е приета от съответната държава членка. „Решена“ финансова корекция е финансова корекция, която е приета с решение на Комисията. Тя винаги е нетна корекция, при която държавата членка трябва да възстанови нередовните средства в бюджета на ЕС, което води до окончателно намаление на финансовия пакет, предвиден за съответната държава членка. Потвърдените и решените финансови корекции се посочват в настоящия документ като една категория.

Финансовата корекция е „извършена“, когато с нея е коригирана констатираната нередност.

Непряко управление

Метод на изпълнение на бюджета. При непрякото управление Комисията възлага задачи по изпълнението на бюджета на органи, уредени от правото на ЕС или от национално право.

Прекъсвания и спирания

Ако Комисията установи, въз основа на собствената си дейност или на информацията, съобщена от одитните органи, че държава членка не е отстранила сериозни недостатъци в системите за управление и контрол и/или не е коригирала нередовни разходи, които са били декларирани и сертифицирани, тя може да прекъсне или да спре плащанията.

Нередност

Нередността е действие, което не съответства на приложимите правила на ЕС или национални правила и което има потенциално отрицателно въздействие върху финансовите интереси на ЕС. Тя може да е резултат от поведението на бенефициерите на средства или на органите, отговарящи за извършването на плащания. Понятието за нередност е по-широко от понятието за измама, което се отнася до поведение, което може да бъде квалифицирано престъпление.

Бюджетни кредити, които губят сила

Неизползваните бюджетни кредити, които ще бъдат отменени в края на финансовата година. Губенето на сила означава отмяна на цялото разрешение или на част от разрешението за извършване на разходи и/или за поемане на задължения. Това разрешение намира израз под формата на бюджетен кредит. Само за съвместните предприятия (СП), както е посочено във финансовите им правила, неизползваните бюджетни кредити могат да бъдат записани в прогнозата за приходите и разходите за следващите максимум три финансови години (т.нар. правило „N+3“). Следователно бюджетните кредити за СП, които губят сила, могат да бъдат пуснати отново в употреба до финансовата година N+3.

Неизпълнени поети задължения

Неизпълнените поети задължения са размерът на поетите бюджетни задължения, по които плащането все още не е извършено. Те представляват задълженията на ЕС за плащане за бъдещи години и са пряко следствие от съществуването на многогодишни програми и от липсата на връзка между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания.

Собствени ресурси

Основният източник на приходи за бюджета на ЕС. Различните собствени ресурси са изброени в приложимото Решение за собствените ресурси (през 2020 г.: Решение 2014/335 на Съвета): традиционни собствени ресурси, ресурси на база ДДС и ресурси на база БНД.

Бюджетни кредити за плащания

Бюджетните кредити за плащания покриват разходите, дължими през текущата година, които произтичат от правни задължения, поети през текущата година и/или през предходни години.

Предварително финансиране

Плащане, предназначено да осигури на бенефициера налични средства. То може да се раздели на няколко части съгласно разпоредбите на съответния договор, решение, споразумение или основен правен акт. Наличните средства, или авансът, се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат.

Превантивна мярка

Превантивните мерки, които Комисията може да използва, за да защити бюджета на ЕС, когато знае за наличието на потенциални недостатъци, включват спирането и прекъсването на плащанията от бюджета на ЕС в полза на оперативната програма.

Неизпълнени поети задължения (Reste à liquider — RAL)

Неизпълнените поети задължения са размерът на поетите бюджетни задължения, по които плащането все още не е извършено. Те представляват задълженията на ЕС за плащане за бъдещи години и са пряко следствие от съществуването на многогодишни програми и от липсата на връзка между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания.

Споделено управление

Метод на изпълнение на бюджета. При споделеното управление задачите по изпълнението на бюджета са делегирани на държавите членки. Около три четвърти от разходите на ЕС попадат в обхвата на този метод на изпълнение.

Традиционни собствени ресурси

Традиционните собствени ресурси са определени в приложимото Решение за собствените ресурси (през 2020 г.: Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета) и включват по-специално мита и налози върху захарта.

Трансфери (между бюджетните редове)

Трансферите между бюджетните редове са свързани с преместване на бюджетни кредити от един бюджетен ред в друг в хода на финансовата година и следователно представляват изключение от принципа на специфичност на бюджета. Те обаче са изрично разрешени от Договора за функционирането на Европейския съюз при условията, предвидени във Финансовия регламент (ФР). Във ФР се посочват различни видове трансфери в зависимост от това дали те са между или в рамките на бюджетни дялове, глави, статии или позиции и дали изискват различни нива на разрешение.

СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА

ГОД

Годишен отчет за дейността

ФУМИ

Фонд „Убежище, миграция и интеграция“

ОРБК

Оправомощен разпоредител с бюджетни кредити

УВД

Управление на въздушното движение

ПБ

Платежен баланс

Фонд BUFI

Фонд за бюджетни глоби

ОСП

Обща селскостопанска политика

CCS LGF

Гаранционен механизъм за секторите на културата и творчеството

МСЕ

Механизъм за свързване на Европа

ДИ на МСЕ

Дългов инструмент на Механизма за свързване на Европа

КФ

Кохезионен фонд

CIP

Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации

COM

Европейска комисия

COSME

Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия

COSO

Комитет на спонсориращите организации на комисията „Тредуей“

РОР

Регламент за общоприложимите разпоредби

D&WM

Извеждане от експлоатация и управление на отпадъците

ЕЗФРСР

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони

ЕФГЗ

Европейски фонд за гарантиране на земеделието

СПЕС

Счетоводно правило на Европейския съюз

ЗиСИ

Заетост и социални иновации

ЕБВР

Европейска банка за възстановяване и развитие

ЕСП

Европейска сметна палата

ЕЦБ

Европейска централна банка

ECOFIN

Съвет по икономически и финансови въпроси

ЕОВС в ликвидация

Европейска общност за въглища и стомана в ликвидация

ЕФР

Европейски фонд за развитие

EDIF

Механизъм за гарантиране по Инструмента за развитие на предприятията и иновациите за Западните Балкани

ЕИП

Европейско икономическо пространство

ЕСВД

Европейска служба за външна дейност

ЕФУР

Европейски фонд за устойчиво развитие

ЕФЮИЕ

Европейски фонд за Югоизточна Европа

ЕИФС

Европейски инструмент за финансова стабилност

ЕФСИ

Европейски фонд за стратегически инвестиции

ЕМФС

Европейски механизъм за финансово стабилизиране

ЕАСТ

Европейска асоциация за свободна търговия

EGNOS

Европейска геостационарна служба за навигационно покритие

ЕИБ

Европейска инвестиционна банка

ЕИФ

Европейски инвестиционен фонд

ElectriFI

Инициатива за финансиране на електрифицирането

МВК

Мандат за външно кредитиране

ЕФМДР

Европейски фонд за морско дело и рибарство

ИПС

Икономически и паричен съюз

ENEF

Фонд за разширяване на предприятията

ENIF

Фонд за иновации в предприятията

ЕИСП

Европейски инструмент за съседство и партньорство

ЕП

Европейски парламент

ЕФРР

Европейски фонд за регионално развитие

ИИУ

Инициатива на ЕИБ за икономическа устойчивост

ЕКА

Европейска космическа агенция

EСФ

Европейски социален фонд

ЕСИФ

Европейски структурни и инвестиционни фондове

ЕМС

Европейски механизъм за стабилност

ETF

Схема за подкрепа на стартиращи предприятия по Европейския механизъм за технологии 1998

ЕС

Европейски съюз

EUMETSAT

Европейска организация за експлоатация на метеорологични спътници

Евратом

Европейска общност за атомна енергия

FIFO

Първа входяща — първа изходяща стойност

7РП

Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие

ФР

Финансов регламент на ЕС

ОАФО

Обсъждане и анализ на финансовите отчети

БВП

Брутен вътрешен продукт

БНД

Брутен национален доход

ГНСС

Глобална навигационна спътникова система

H2020

„Хоризонт 2020“

ИИП

Инфраструктурен и иновационен прозорец

МВФ

Международен валутен фонд

МССПС

Международни счетоводни стандарти за публичния сектор

ИТ

Информационни технологии

ITER

Международен експериментален термоядрен реактор

JRC

Съвместен изследователски център

СП

Съвместно предприятие

LGTT

Инструмент за гарантиране на заемите по проекти, свързани с трансевропейските транспортни мрежи

МП

Многогодишна програма — Програма за финансово приобщаване на средните предприятия

MEP

Член на Европейския парламент

МФП

Макрофинансова помощ

МФР

Многогодишна финансова рамка

ММСП

Микро-, малки и средни предприятия

РСР

Решение за собствените ресурси

PBI

Инициатива „Облигации за проекти“

PF4EE

Инструмент за частно финансиране за енергийна ефективност

ГФУ

Гаранционен фонд за участниците

ПЧП

Публично-частно партньорство

ПСЕДЛ

Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица

RAL

Reste à Liquider (неизпълнени поети задължения)

МФПР

Механизъм за финансиране с поделяне на риска

НИТРД

Научни изследвания, технологично развитие и демонстрации

S&P

Standard & Poor's Financial Services LLC

SANAD

Фонд за БИСА за микро-, малките и средните предприятия

САПАРД

Специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони

SEMED

Програма за финансово приобщаване на микро-, малките и средните предприятия в Южното и Източното Средиземноморие

SIUGI

Инструмент за неограничена гаранция в рамките на инициативата за МСП

МСП

Малки и средни предприятия

ПМСП

Прозорец за МСП (прозорец за малките и средните предприятия)

SURE

Подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства

ДФЕС

Договор за функционирането на Европейския съюз

ТСР

Традиционни собствени ресурси

ВИРСР

Временен инструмент за развитие на селските райони

ДДС

Данък върху добавената стойност


(1)  За пълен и актуализиран преглед на предприетите действия, моля, посетете уеб страницата за мерките на ЕС в отговор на коронавируса на адрес https://ec.europa.eu/info/live-work-travel-eu/coronavirus-response/timeline-eu-action_en.

(2)  Регламент (ЕС) 2016/369 на Съвета от 15 март 2016 година относно предоставянето на спешна подкрепа в рамките на Съюза (OB L 70, 16.3.2016 г., стр. 1), шзменен с Регламент (EС) 2020/521 на Съвета от 14 април 2020 г. за активиране на спешната подкрепа по Регламент (ЕС) 2016/369 и за изменение на разпоредбите на посочения регламент предвид избухването на COVID-19 (ОВ L 117, 15.4.2020 г., стр. 3).

(3)  Вж. коригиращ бюджет № 1/2020 (приет на 17 април 2020 г.) и коригиращ бюджет № 6/2020 (приет на 17 септември 2020 г.).

(4)  Вж. https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/health-research-and-innovation/coronavirus-research-and-innovation/financing-innovation_en.

(5)  ОВ L 99, 10.4.2019 г., стр. 41.

(6)  ОВ L 82 I, 19.3.2020 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 94 I, 27.3.2020 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 99, 31.3.2020 г., стр. 5.

(9)  ОВ L 130, 24.4.2020 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 165, 27.5.2020 г., стр. 31.

(*1)  Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.

(11)  ОВ L 159, 20.5.2020 г., стр. 1.

(12)  Отделните стойности — по текущи цени и по цени от 2018 г. — представляват една и съща сума в номинално и в реално изражение. Разликата произтича от годишната корекция с цел да се вземе предвид инфлацията.

(13)  ОВ L 29, 31.1.2020 г., стр. 7.

(14)  ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 34.

(15)  ОВ L 249, 27.9.2017 г., стр. 1.

(16)  Член 212 от Финансовия регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

(17)  ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 39.

(18)  Според принципа на субсидиарност Съюзът може да действа само ако и доколкото целите на дадено предложено действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, но могат, поради своя мащаб или последици, да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза. Според принципа на пропорционалност съдържанието и формата на действията на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите (вж. член 5 от ДЕС).

(19)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

(20)  Вж. член 317 от ДФЕС.

(21)  По тази причина терминът „Европейска комисия“ се използва за обозначаване както на институцията — колегиума, съставляван от членовете на Комисията — така и на нейната администрация, управлявана от генералните директори на отделите ѝ (и ръководителите на други административни структури, като например служби и изпълнителни агенции).

(22)  От средата на 2019 г. (във връзка с преразгледания член 12 от Вътрешните правила) управлението на Европейския фонд за развитие (ЕФР) е съвместно делегирано между пет отдела (ГД „Международни партньорства“ (ГД „Международно сътрудничество и развитие“), ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“, ГД „Образование, младеж, спорт и култура“, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура и Съвместния изследователски център).

(1)  Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.

(2)  На 18 декември 2020 г. Европейският парламент прие бюджет, който предвижда плащането на краткосрочните задължения на Съюза от собствените ресурси, които държавите членки ще съберат или които ще бъдат поискани от тях през 2021 г. Освен това съгласно член 83 от Правилника за длъжностните лица (Регламент № 259/68 на Съвета (ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1) от 29 февруари 1968 г. съгласно неговото изменение) държавите членки съвместно гарантират пенсионните задължения.

(3)  ПСЕДЛ е теоретичен (виртуален) фонд с дефинирани доходи, в който вноските на служителите служат за финансиране на бъдещите им пенсии. Въпреки че реално инвестиционен фонд не съществува, счита се, че сумата, която щеше да бъде събрана от такъв фонд, е инвестирана в дългосрочни облигации на държавите членки и е отразена в пенсионните задължения, записани в годишните отчети на Европейския съюз. Държавите членки гарантират съвместно изплащането на доходите съгласно член 83 от Правилника за длъжностните лица и член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (вж. COM(2018) 829 за подробно описание на схемата).

(23)  ОВ L 169, 1.7.2015 г., pстр 1.

(24)  ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.

(25)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(26)  ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105.

(4)  Позицията „Неотнесени към функция от МФР“ включва изпълнението на бюджета от консолидираните субекти и консолидационните изключвания, извънбюджетните операции и неразпределените програми с несъществени суми на индивидуална база.

(27)  ОВ L 76, 19.3.2018 г., стр. 30.

(*2)  Съгласно Регламент (ЕС) 2020/2220 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 437, 28.12.2020 г., стр. 1) финансовата рамка за ЕЗФРСР обхваща периода 2014—2022 г.

(28)  ОВ L 62, 23.2.2021 г., стр. 41.

(29)  OB L 122, 24.4.2014 г., стр. 44.

(30)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 1.

(31)  ОВ L 60, 28.2.2020 г., стр. 5.

(32)  ОВ L 291, 16.11.2018 г., стр. 3.

(5)  ОВ L 132, 21.5.2016 г., стр. 85.

(6)  Без заемите „бек-ту-бек“ за финансова помощ.

(7)  Без заемите „бек-ту-бек“ за финансова помощ.

(8)  Финансови активи, обявени за продажба (без инвестициите във фондове на паричния пазар и капиталови инструменти).

(9)  Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита.

(33)  ОВ L 128, 27.5.2009 г., стр. 1.

(34)  ОВ L 118, 12.5.2010 г., стр. 1.

(10)  С приложен корекционен коефициент (кк).

(11)  Изплащат се в продължение на първите 3 години след напускане.

(35)  Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.

(36)  ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 29.

(37)  ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1.