|
28.10.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 436/1 |
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И СМЕТНАТА ПАЛАТА
Годишни отчети на Европейския съюз за 2020 г.
(2021/C 436/01)
СЪДЪРЖАНИЕ
| ПРЕДГОВОР | 2 |
| ФИНАНСОВИ АКЦЕНТИ ЗА ГОДИНАТА | 3 |
| БЕЛЕЖКА, СЪПЪТСТВАЩА КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ | 33 |
| КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ | 34 |
| СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС | 35 |
| ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ | 36 |
| ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ | 37 |
| ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ | 38 |
| БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ | 39 |
| ДОКЛАДИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ | 130 |
| РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ | 200 |
| СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА | 204 |
ПРЕДГОВОР
2020 година бе необичайна година във всяко отношение: Изправен пред икономическите и политическите предизвикателства, причинени от пандемията от коронавируса, Европейският съюз трябваше да реагира с безпрецедентни решения и скорост. Европейската комисия работи на всички фронтове, за да спаси човешки живот и поминъка на хората, да окаже подкрепа на националните здравни системи и предприятията и да стимулира възстановяването и устойчивостта. Мобилизирали сме всички средства, с които разполагаме, за да помогнем на държавите членки да координират националните си ответни мерки и да помогнем на най-засегнатите от кризите, като използвахме инструменти като Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса или SURE (подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства). По линия на SURE през 2020 г. на засегнатите държави членки вече бяха отпуснати 39,5 милиарда евро от общо 100 милиарда евро, за да посрещнат внезапното увеличение на публичните разходи за запазване на заетостта. През 2021 г. бяха отпуснати значителни допълнителни средства.
Въпреки че се бореше с пандемията, Европейският съюз все пак постигна своите цели на политиката, като акцентът бе поставен върху младите хора, работните места и растежа, както и върху изменението на климата. За мерките за подпомагане на икономическия растеж и намаляване на икономическите различия между регионите бяха използвани почти половината от заделените средства. По линия на финансирането от ЕС бяха отпуснати 29,7 милиарда евро на по-слабо развитите региони и 16,4 милиарда евро за научните изследвания и иновациите в рамките на „Хоризонт 2020“. Освен това бюджетът на ЕС за 2020 г. подпомогна селското стопанство и селските райони по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони с поети задължения в размер на 59 милиарда евро. Бюджетът за 2020 г. бе последният бюджет от настоящата многогодишна финансова рамка, като изпълнението на бюджета възлезе на 181,7 милиарда евро поети задължения — добавяйки стойност за всички европейци.
Накрая, 2020 година бе също годината, през която бе постигнато споразумението относно дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. на стойност 1,074 трилиона евро (по цени от 2018 г.), допълнен със 750 милиарда евро посредством NextGenerationEU — временен инструмент за стартиране на възстановяването и насочване на прехода към една по-устойчива и цифрова Европа.
Имам удоволствието да представя годишните отчети на Европейския съюз за 2020 г. Те съдържат пълен преглед на финансите на ЕС и на изпълнението на бюджета на ЕС за предходната година, включително информация за условните пасиви, финансовите задължения и други задължения на Съюза. Консолидираните годишни отчети на Европейския съюз са част от пакета на Комисията от интегрирани отчети за финансите и управленската отговорност и представляват съществена част от силно развитата ни система за финансова отчетност.
Йоханес ХАН
Член на Европейската комисия, отговарящ за бюджета и човешките ресурси
ФИНАНСОВИ АКЦЕНТИ ЗА ГОДИНАТА
|
Целта на частта „Анализ на финансовите отчети“, която бе изготвена въз основа на принципите, описани в Насока за препоръчани практики № 2 (RPG 2) „Обсъждане и анализ на финансовите отчети“ на Съвета по международни счетоводни стандарти за публичния сектор (СМССПС), е да се помогне на читателите да разберат как оперативните, финансовите и инвестиционните дейности на ЕС са отразени в различните елементи на консолидираните финансови отчети на ЕС. Информацията, представена в тази част, не е била одитирана. Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни. |
СЪДЪРЖАНИЕ
|
1 |
.КЛЮЧОВИ ЦИФРИ ЗА 2020 Г. | 4 |
|
2. |
МЕРКИ В ОТГОВОР НА КОРОНАВИРУСА | 5 |
|
2.1. |
Акценти при мерките на ЕС в отговор на коронавируса | 5 |
|
2.2. |
Инициативи за реагиране съгласно многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. и програмата SURE | 7 |
|
3. |
ДЪЛГОСРОЧНИЯТ БЮДЖЕТ НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2021—2027 Г. И NEXTGENERATIONEU | 11 |
|
4. |
ОТТЕГЛЯНЕ НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ | 13 |
|
4.1. |
Контекст | 13 |
|
4.2. |
Дял на Обединеното кралство | 14 |
|
4.3. |
Годишни отчети на ЕС: суми, дължими от и на Обединеното кралство съгласно Споразумението за оттеглянето | 14 |
|
5. |
ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА | 17 |
|
6. |
ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ И БЮДЖЕТНИ ГАРАНЦИИ | 18 |
|
6.1. |
Финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС | 18 |
|
6.2. |
Финансови активи, държани в гаранционни фондове за бюджетни гаранции | 18 |
|
6.3. |
Отпуснати заеми и свързаните с тях получени заеми за програми за финансова помощ | 19 |
|
6.4. |
Бюджетни условни пасиви във връзка с програмите за финансова помощ | 23 |
|
7. |
АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ | 24 |
|
7.1. |
ПРИХОДИ | 24 |
|
7.2. |
РАЗХОДИ | 25 |
|
7.3. |
АКТИВИ | 26 |
|
7.4. |
ПАСИВИ | 27 |
|
8. |
ПОЛИТИЧЕСКА И ФИНАНСОВА РАМКА, УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ НА ЕС | 28 |
|
8.1. |
ПОЛИТИЧЕСКА И ФИНАНСОВА РАМКА | 29 |
|
8.2. |
УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ | 30 |
1. КЛЮЧОВИ ЦИФРИ ЗА 2020 Г.
Бюджетът на ЕС през 2020 г. — изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения
|
181,7 млрд. евро, приведени в действие с цел изпълняване на целите на политиката на ЕС: |
||
|
|
||
|
|
Мерки на ЕС в отговор на коронавируса |
|
SURE — Суми, отпуснати през 2020 г. |
|||||
|
Инструмент |
договорени млрд. евро |
Държава членка |
отпуснати млрд. евро |
||||
|
NextGenerationEU |
750 |
|
Италия |
27,4 |
|||
|
SURE* |
100 |
Испания |
21,3 |
||||
|
Макрофинансова помощ |
3,0 |
Полша |
11,2 |
||||
|
ИСП |
2,7 |
Белгия |
7,8 |
||||
|
МГЗ |
0,3 |
Португалия |
5,9 |
||||
|
Общо |
856,0 |
Румъния |
4,1 |
||||
|
|
Гърция |
2,7 |
|||||
|
Други |
9,9 |
||||||
|
* от които 39,5 млрд. евро, отпуснати през 2020 г. |
Общо предоставени през 2020 г. |
90,3 |
|||||
|
|
||||||
Консолидирани финансови отчети
Консолидираните финансови отчети на ЕС обхващат над 50 субекта (включително Европейския парламент, Съвета, Комисията и агенциите на ЕС). Европейската комисия е най-значителният субект — на нея се падат 98 % от общите активи в консолидираните финансови отчети.
Отчетите на ЕС са изготвени в съответствие с най-високите налични стандарти, а именно международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС). Придържането към тези стандарти гарантира, че отчетите предоставят релевантна, надеждна, сравнима и разбираема финансова информация за гражданите. Те предоставят информация за финансовото състояние (счетоводния баланс) на ЕС, както и подробни обяснения за неговите активи, пасиви, финансови ангажименти и задължения. Те показват също как е бил изпълняван бюджетът на ЕС през годината.
|
милиарди евро |
||||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
||
|
АКТИВИ |
|
|
||
|
Финансови активи |
113,1 |
71,2 |
||
|
Предварително финансиране |
62,7 |
51,4 |
||
|
Вземания |
74,5 |
24,0 |
||
|
Пари и парични еквиваленти |
16,7 |
19,7 |
||
|
Имоти, машини и съоръжения и други активи |
13,0 |
12,6 |
||
|
Общо |
280,0 |
178,9 |
||
|
ПАСИВИ |
|
|
||
|
Доходи след напускане |
116,0 |
97,7 |
||
|
Финансови пасиви |
95,0 |
54,5 |
||
|
Задължения |
32,4 |
27,2 |
||
|
Начисления |
64,6 |
67,2 |
||
|
Други пасиви |
5,4 |
4,8 |
||
|
Общо |
313,5 |
251,5 |
||
|
НЕТНИ АКТИВИ |
|
|
||
|
Резерви |
5,1 |
5,0 |
||
|
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки |
(38,5 ) |
(77,6 ) |
||
|
Общо |
(33,4 ) |
(72,5 ) |
||
|
||||
2. МЕРКИ В ОТГОВОР НА КОРОНАВИРУСА
2.1. АКЦЕНТИ ПРИ МЕРКИТЕ НА ЕС В ОТГОВОР НА КОРОНАВИРУСА
От началото на пандемията от COVID-19 Европейската комисия предприема решителни действия за укрепване на секторите на общественото здравеопазване и смекчаване на социално-икономическите последици в Европейския съюз. Въз основа на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. Европейската комисия мобилизира всички средства, с които разполага, за да помогне на държавите членки да координират националните си ответни мерки и предоставяше обективна информация за разпространението на вируса и за ефективните усилия, полагани за ограничаването му.
Хронология на предприетите действия (1)
|
— |
2 април Мерки отговор на коронавируса: Европейската комисия мобилизира всяко евро в защита на човешки живот и поминъка |
|
— |
14 април 2,7 милиарда евро, отпуснати от бюджета на ЕС за подкрепа на сектора на здравеопазването |
|
— |
16 април Председателят Фон дер Лайен: „Европейският бюджет ще бъде основният двигател на възстановяването на Европа“ |
|
— |
22 април Пакет от финансова помощ на стойност 3 милиарда евро за десет държави, участващи в процеса на присъединяване, и съседни на ЕС |
|
— |
27 май Часът на Европа: обявен е план за възстановяването на Европа на стойност цели 2,4 трилиона евро с цел възстановяване и подготвяне за следващото поколение |
|
— |
4 юни Европейската комисия поема ангажимент да предостави 300 милиона евро на Алианса за ваксини |
|
— |
21 юли Европейските лидери постигат споразумение относно плана за възстановяването и европейския дългосрочен бюджет за периода 2021—2027 г. |
|
— |
25 август Европейската комисия предлага да се предоставят 87,3 милиарда евро финансова подкрепа за 16 държави членки по линия на инструмента SURE |
|
— |
17 септември Европейската комисия представя следващите стъпки за Механизъм за възстановяване и устойчивост на стойност 672,5 милиарда евро |
|
— |
22 септември Европейската комисия приветства завършването на системата за гаранции за инструмента SURE на стойност 100 милиарда евро |
|
— |
7 октомври Европейската комисия ще емитира облигации на ЕС по инструмента SURE в размер до 100 милиарда евро под формата на социални облигации |
|
— |
27 октомври Европейската комисия отпуска първите траншове от 17 милиарда евро по инструмента SURE на Италия, Испания и Полша |
|
— |
10 ноември Европейската комисия приветства споразумението относно дългосрочния бюджет на ЕС на стойност 1,8 трилиона евро и NextGenerationEU, които ще допринесат за изграждането на една по-екологична, по-цифровизирана и по-устойчива Европа |
|
— |
17 ноември Европейската комисия отпуска 14 милиарда евро на девет държави членки по линия на инструмента SURE |
|
— |
1 декември Европейската комисия отпуска 8,5 милиарда евро по линия на инструмента SURE на пет държави членки, за да им помогне да запазят работните места |
|
— |
17 декември Европейската комисия приветства приемането на дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. |
2.2. ИНИЦИАТИВИ ЗА РЕАГИРАНЕ СЪГЛАСНО МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА (МФР) ЗА ПЕРИОДА 2014—2020 Г. И ПРОГРАМАТА SURE
Интервенциите на Европейския съюз съгласно МФР за периода 2014—2020 г. с цел борба с пандемията от COVID-19 варираха от незабавни действия, като финансиране на спешни медицински материали и увеличаване на медицинските запаси, до въвеждане на по-голяма гъвкавост по отношение на използването на финансовата подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове и до предоставяне на заеми при благоприятни условия както на държавите членки, така и на партньорите, обхванати от политиките за разширяване и съседство. Общата пряка подкрепа от бюджета на ЕС бе на стойност около 70 милиарда евро през 2020 г. Тя обхваща поетите задължения, които можеха да бъдат пренасочени към действия, свързани с COVID-19, от които 66 милиарда евро дойдоха от преразпределяне на средствата и промяна на приоритетите в рамките на съществуващите програми, а 4 милиарда евро — от увеличение на бюджетните средства. Основните инициативи са обяснени по-подробно по-долу.
2.2.1. Задействане на Инструмента за спешна подкрепа (ИСП)
Поради сериозността на кризата вследствие на пандемията от COVID-19, както и величината и естеството на нуждите, за които е необходима подкрепа от бюджета на ЕС, ЕС задейства отново ИСП за период от 2 години, за да бъдат финансирани разходите, необходими за справяне с пандемията от COVID-19, за периода от 1 февруари 2020 г. до 31 януари 2022 г. (вж. Регламент (ЕС) 2016/369 на Съвета (2)). За да бъде постигнат напредък по реализирането на тази цел, бюджетът за 2020 г. беше изменен (3). Освен това благодарение на DEC 13/2020, приет на 24 юли 2020 г., 2,7 милиарда евро бюджетни кредити за поети задължения и 2,6 милиарда евро бюджетни кредити за плащания бяха отпуснати за ИСП за 2020 г. Това повторно задействане дава възможност на Съюза да предприеме мерки за предотвратяване и намаляване на тежките последици в една или повече държави членки и да отговори по координиран начин на нуждите, свързани с пандемията от COVID-19, в допълнение към помощта, предоставяна по линия на други инструменти на ЕС. Инструментът се управлява централно от Комисията и е съсредоточен върху прякото възлагане на поръчки и предоставянето на безвъзмездни средства, като се допълва в определени случаи от действия, изпълнявани чрез партньори, като например международни организации.
През 2020 г. Комисията подписа предварителни споразумения за закупуване с редица фармацевтични предприятия. Предварителните споразумения за закупуване спомагат за намаляване на риска, свързан с инвестициите, направени от производителите, в разработването на потенциални ваксини, или имат за цел да гарантират доставки, като по този начин увеличават максимално шансовете за бързо разработване, произвеждане и внедряване на безопасни и ефективни ваксини и за гарантиране, че гражданите на ЕС ще имат достъп до тях. Комисията проведе преговори с фармацевтични предприятия от името на държавите — членки на ЕС, което доведе до първоначалното подписване на шест споразумения, като провежда и други проучвателни разговори с допълнителни производители на ваксини, които започнаха през 2020 г. и продължават през 2021 г. Първата ваксина, за която на 21 декември 2020 г. бе издадено разрешение за търговия при определени условия, бе произведена от BioNTech/Pfizer. Нейното разпространение започна след няколко дни, навреме за откриването на Дните на ваксинацията в ЕС на 27, 28 и 29 декември 2020 г. Разрешението бе дадено след положителна научна препоръка, основана на задълбочена оценка на безопасността, ефективността и качеството на ваксината от Европейска агенция по лекарствата, и бе подкрепено от държавите членки.
Към 31 декември 2020 г. Комисията е сключила договори за 1 965 милиона дози (от които 1 305 милиона фиксирани и 660 милиона по избор).
През 2021 г. Комисията е сключила договори за още 2 400 милиона дози (фиксирани или по избор). Тези дози ще бъдат обаче изцяло платени от съответните държави членки без последици за бюджета на ЕС.
2.2.2. Подкрепа за научните изследвания
На 4 май 2020 г. ЕС и неговите партньори бяха домакини на международна конференция за поемане на ангажименти за дарения, на която бяха набрани 9,8 милиарда евро под формата на ангажименти от донори от цял свят, за да се стартира глобалното сътрудничество в областта на научните изследвания във връзка с коронавируса. Това включва ангажимент от страна на Комисията да предостави 1,4 милиарда евро, 1 милиард евро от които идват от „Хоризонт 2020“.
ЕС играе централна роля в подкрепата и координирането на научните изследвания в областта на заразните болести, като от 2007 г. до 2019 г. са инвестирани 4,1 милиарда евро чрез Седмата рамкова програма и „Хоризонт 2020“, като през 2020 г. са поети нови ангажименти в допълнение към ангажимента за 1 милиард евро за научните изследвания във връзка с коронавируса. Онлайн могат да бъдат намерени актуални данни за цялото обещано финансиране и за вече мобилизираното по линия на „Хоризонт 2020“ финансиране, имащо за цел да се допринесе към маратона за поемане на ангажименти за дарения „Глобални действия срещу коронавируса“. (4)
Освен това на 3 март 2020 г. Инициативата за иновативни лекарства (ИИЛ), подкрепена чрез Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ на Европейската комисия, отправи специална ускорена покана за представяне на предложения за „Разработване на терапевтични и диагностични средства за борба с инфекциите от коронавирус“ с принос от ЕС в размер на 45 милиона евро, който впоследствие беше увеличен на 72 милиона евро.
Накрая, на 8 юни 2020 г. Комисията предостави чрез пилотния инструмент „Ускорител“ на Европейския съвет по иновациите (ЕСИ) близо 166 милиона евро на 36 предприятия, готови да се включат в борбата с пандемията от коронавируса.
2.2.3. Допълнително подсилване на Механизма за гражданска защита на Съюза (МГЗС/rescEU)
Като допълваща ИСП мярка бе подсилен МГЗС/rescEU, за да се даде възможност за натрупване на повече запаси и координиране на разпределението на основни ресурси в цяла Европа (вж. Решение за изпълнение (ЕС) 2019/570 на Комисията (5), изменено с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/414 на Комисията (6) и с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/452 на Комисията (7)). За тази цел бюджетът за 2020 г. бе изменен, като в него бяха включени допълнителни бюджетни кредити за поети задължения в размер на 0,4 милиарда евро и бюджетни кредити за плащания в размер на 0,2 милиарда евро.
С увеличаването на средствата за МГЗС/rescEU се помага на държавите членки да закупят част от необходимото оборудване (включително средства за лечение, медицинско оборудване, лични предпазни средства, лабораторни консумативи), като по този начин се увеличава количеството и се допълва и разширява обхватът на приоритетните изделия, закупувани съгласно споразумението за съвместно възлагане на обществени поръчки — координиран подход, който осигурява силна позиция на държавите членки при преговорите с предприятията относно наличността и цената на медицинските продукти.
С преките безвъзмездни средства по линия на rescEU се предоставя 100 % финансиране от бюджета на ЕС, включващо пълно финансиране за изграждането на този капацитет и за разполагането на оборудването. Закупеното оборудване ще бъде складирано в една или няколко държави членки, докато вземането на решения ще се извършва на равнище ЕС, като по този начин ще се осигуряват спешни доставки извън националните резерви. То ще е на разположение на всички държави членки и ще се използва в случай на недостатъчни национални наличности.
2.2.4. Инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса (CRII и CRII+):
Една от първите мерки, предприети от ЕС, за да помогне финансово на държавите членки да предприемат действия в отговор на кризата, бе CRII, която бе въведена с Регламент 2020/460 на Европейския парламент и на Съвета (8) от 30 март 2020 г. Чрез мобилизирането на неизразходваните средства, вече отпуснати на държавите — членки на ЕС, инициативата осигури незабавен стимул за ликвидността на бюджетите на държавите членки и регионите и им помогна да използват финансирането по линия на политиката на сближаване за финансиране на разходите за здравеопазване и режимите на работа при непълно работно време, както и да предложат подкрепа за осигуряване на оборотен капитал за малките и средните предприятия. Обхватът на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз също беше разширен, за да обхване сериозни извънредни ситуации в областта на общественото здраве, като по този начин се даде възможност на държавите членки да получават подкрепа по линия на този фонд, за да им се помогне да се борят с пандемията от COVID-19.
От месец април CRII+, въведена с Регламент 2020/558 на Европейския парламент и на Съвета (9), опрости бързото използване на съществуващите европейски структурни и инвестиционни фондове за мерки, свързани с кризата, и даде възможност приносът на ЕС за програмите по политиката на сближаване да бъде увеличен до 100 % за заявленията за плащане, подадени между 1 юли 2020 г. и 30 юни 2021 г.
През декември Комисията обяви резултатите от двете инициативи за 2020 г. От началото на кризата ЕС мобилизира значително финансиране за борба с последиците от пандемията. Малките и средните предприятия се ползваха от по-голямата част от наличното финансиране — над 10 милиарда евро, което помогна на предприятията да оцелеят. 3 милиарда евро бяха насочени към гражданите, включително предоставянето на социални услуги за уязвимите групи и схемите за временна заетост на работниците. Накрая, бяха предоставени 7 милиарда евро в подкрепа на сектора на здравеопазването в допълнение към сумата от 10,2 милиарда евро от бюджета на ЕС, която вече беше отпусната за тази област за периода 2014—2020 г. (следва да се отбележи, че съществува известно припокриване между групите бенефициери).
2.2.5. Помощ за партньорите, участващи в процеса на разширяване, партньорите от съседството и други държави
Досега ЕС е мобилизирал над 38,5 милиарда евро за борба с коронавируса в световен мащаб. Подходът на „Екип Европа“ съчетава ресурси от ЕС, от неговите държави членки и от финансови институции, включително Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, за да окаже подкрепа на партньорските държави. Половината от сумата от 38,5 милиарда евро, на която възлизат глобалните действия в отговор на пандемията от коронавируса, са отпуснати.
Освен това Комисията е сключила десет споразумения за финансови гаранции на стойност 990 милиона евро с партньорски финансови институции, които допълват Европейския фонд за устойчиво развитие — финансиращия клон на Плана за външни инвестиции. Споразуменията следва да генерират инвестиции в размер до 10 милиарда евро, за да се стимулира икономическото възстановяване и да се подобри устойчивостта на съседните на ЕС държави и на африканските държави.
Допълнителни 500 милиона евро бяха отпуснати за подкрепа на глобалната инициатива за ваксини COVAX, чиято цел е да се осигурят един милиард дози ваксини срещу коронавируса за държавите с ниски и средни доходи в Африка, Азия, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и в южното и източното съседство на Европа. 100 милиона евро бяха отпуснати от Комисията, а 400 милиона евро — от Европейската инвестиционна банка, гарантирани от Европейския фонд за устойчиво развитие, за участието на държави с ниски и средни доходи в предварителния пазарен ангажимент за ваксини срещу COVID-19 (COVAX AMC). На 19 февруари 2021 г. Европейският съюз обяви допълнителни 500 милиона евро за механизма COVAX, а Европейската комисия обяви хуманитарна помощ в размер на 100 милиона евро в подкрепа на провеждането на кампании за ваксинация в Африка.
На 25 май 2020 г. Европейският парламент и Съветът приеха Решение (ЕС) 2020/701 на Европейския парламент и на Съвета (10) за предоставяне на макрофинансова помощ на десет партньори, обхванати от политиките за разширяване и съседство, за да се даде възможност за краткосрочно пространство в рамките на политиката с цел прилагане на мерки за противодействие на икономическите последици от пандемията от COVID-19 с максимален размер от общо 3 милиарда евро под формата на заеми. През 2020 г. бяха отпуснати общо 1,0 милиард евро като първи транш на седем държави (Украйна, Йордания, Северна Македония, Грузия, Косово (*1), Молдова и Черна гора). До юни 2021 г. общо 0,6 милиарда евро бяха отпуснати на пет държави като първи транш (Албания, Тунис) или втори транш (Северна Македония, Косово, Черна гора). Освен това беше подписан Меморандум за разбирателство с Босна и Херцеговина.
2.2.6. Временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) вследствие на пандемията от COVID-19
Като част от своя пакет от мерки за спешна подкрепа за преодоляване на икономическите последици от пандемията от COVID-19 на 19 май 2020 г. ЕС прие Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета (11) за създаване на инструмента SURE с цел да се помогне на работниците да запазят работата си по време на кризата. SURE е временна схема, по която на държавите членки може да се предостави финансова помощ (заеми при благоприятни условия) в размер до 100 милиарда евро. Инструментът дава възможност на държавите членки да искат финансова помощ от ЕС за подпомагане на финансирането на внезапното и драстично увеличаване на националните публични разходи, считано от 1 февруари 2020 г., във връзка с националните режими на работа при непълно работно време и подобни мерки, включително за самостоятелно заети лица, или във връзка с някои мерки в областта на здравето, и по-специално на работното място, в отговор на кризата. За да може ЕС да предоставя финансова помощ в рамките на SURE, Комисията е упълномощена да заеме от името на ЕС средства на капиталовите пазари или от финансови институции в размер до максимум 100 милиарда евро. Отпусканите по SURE заеми се обезпечават от бюджета на ЕС и от гаранции, предоставени от държавите членки в зависимост от техния дял от БНД на ЕС. Общият размер на гаранциите възлиза на 25 милиарда евро. Срокът на действие на инструмента е ограничен до 31 декември 2022 г.
Към 31 декември 2020 г. Комисията е предложила финансова подкрепа в размер на общо 90,3 милиарда евро на 18 държави членки, като цялата тази подкрепа вече е одобрена от Съвета. По-голямата част от тази сума — 87,3 милиарда евро — предназначена за 16 държави членки, вече беше предложена до август 2020 г., а останалите 3 милиарда евро, предназначени за Унгария и Ирландия, бяха предложени съответно през октомври и ноември 2020 г.:
След първите три емисии на облигации по SURE през октомври и ноември 2020 г., Комисията отпусна общо 39,5 милиарда евро на 15 държави — членки на ЕС (Белгия, Хърватия, Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания — вж. точка 6.3).
Изпълнението на SURE продължи и през 2021 г. През февруари и март 2021 г. Комисията предложи 230 милиона евро на Естония и още 3,7 милиарда евро на Белгия, Кипър, Гърция, Латвия, Литва и Малта, с което общият обем на финансирането по линия на SURE нарасна на 94,3 милиарда евро. Тези допълнителни суми бяха одобрени от Съвета през март и април 2021 г. След четири допълнителни емисии на облигации през януари, март и май 2021 г. Комисията отпусна още 50,1 милиарда евро, с което общото равнище на отпуснатите средства достигна 89,6 милиарда евро.
Всички облигации, емитирани по линия на SURE, до голяма степен бяха записани много над предложения обем, повечето от тях с двуцифрени числа, и привлякоха разнообразна база от европейски и международни инвеститори. Това доведе до много благоприятни ценови условия. Облигациите, емитирани от ЕС в рамките на инструмента SURE, се ползват със знак за социална облигация. Това дава увереност на инвеститорите, че мобилизираните средства ще служат за постигането на една наистина социална цел. Набраните средства се прехвърлят на държавите членки бенефициери под формата на заеми, за да им се помогне да покрият разходите, пряко свързани с финансирането на национални режими на работа при непълно работно време и подобни мерки в отговор на пандемията.
3. ДЪЛГОСРОЧНИЯТ БЮДЖЕТ НА ЕС ЗА ПЕРИОДА 2021—2027 Г. И NEXTGENERATIONEU
През 2020 г. ЕС предприе безпрецедентни мерки в отговор на кризата с коронавируса, която засегна Европа и света. В основата им стои пакет от мерки за стимулиране на стойност 2,018 трилиона евро по текущи цени (1,8 трилиона евро по цени от 2018 г.). Той се състои от дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. в размер на 1,211 трилиона евро (1,074 трилиона евро по цени от 2018 г.), допълнен с 807 милиарда евро (750 милиарда евро по цени от 2018 г.) чрез NextGenerationEU — временен инструмент за стимулиране на възстановяването (12). Взети заедно, средствата ще допринесат за поправянето на икономическите и социалните щети, причинени от пандемията от коронавируса, и ще направляват прехода към една модерна и по-устойчива Европа.
Над 50 % от дългосрочния бюджет и NextGenerationEU ще бъдат използвани за нови приоритети. Средствата ще бъдат отпуснати за научни изследвания и иновации чрез „Хоризонт Европа“, за справедлив климатичен и цифров преход чрез Фонда за справедлив преход и програмата „Цифрова Европа“, за готовност, възстановяване и устойчивост чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и Механизма за гражданска защита на ЕС — rescEU, и за здравната програма „ЕС в подкрепа на здравето“.
30 % от дългосрочния бюджет и NextGenerationEU ще бъдат изразходени за борба с изменението на климата — най-големият досега дял от най-големия досега европейски бюджет.
20 % от средствата, предвидени за NextGenerationEU, ще бъдат инвестирани в цифровата трансформация на ЕС. Средствата ще помогнат на ЕС да инвестира повече в суперкомпютрите, изкуствения интелект, киберсигурността, задълбочените цифрови умения и по-широкото използване на цифровите технологии в икономиката и обществото.
През 2026 г. и 2027 г. 10 % от годишните разходи в рамките на дългосрочния бюджет ще допринесат за спиране и обръщане на тенденцията за намаляване на биологичното разнообразие.
NEXT GENERATION EU
Набраните и изразходвани суми по NextGenerationEU (NGEU) ще бъдат включени в годишните отчети за 2021 г. Първото емитиране на облигации, чрез благодарение на което бяха набрани 20 милиарда евро чрез 10-годишна облигация, чийто падеж настъпва през 2031 г., се състоя на 15 юни 2021 г.
С бюджет от 806,9 милиарда евро NextGenerationEU ще допринесе за поправянето на непосредствените икономически и социални щети, причинени от пандемията от коронавируса. Инструментът ще спомогне за изграждането в периода след COVID-19 на една по-екологична, по-цифровизирана, по-устойчива и по-добре пригодена към днешните и бъдещите предизвикателства Европа.
Част от средствата — 385,8 милиарда евро — ще бъдат използвани за предоставяне на заеми от Съюза на отделни държави членки. Тези заеми ще бъдат изплатени от тези държави членки. Другата част — 338,0 милиарда евро — ще бъде предоставена под формата на безвъзмездни средства или за предоставяне на възможност за бюджетни гаранции за подкрепа на инвестициите.
Основният елемент на NextGenerationEU е Механизмът за възстановяване и устойчивост — инструмент за предоставяне на безвъзмездни средства и заеми в подкрепа на реформите и инвестициите в държавите — членки на ЕС, до обща стойност от 723,8 милиарда евро. Средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост ще бъдат разпределяни в съответствие с националните планове за възстановяване и устойчивост, изготвени от всяка държава членка в сътрудничество с Комисията, и в съответствие с договорен коефициент на разпределение.
Освен това NextGenerationEU ще подсили няколко съществуващи програми на ЕС:
|
— |
сближаване — в рамките на помощта за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа (REACT-EU) — за да се подпомогне преодоляването на икономическите последици от COVID-19 през първите години на възстановяването; |
|
— |
Фонд за справедлив преход, за да се гарантира, че преходът към неутралност по отношение на климата работи за всички; |
|
— |
развитие на селските райони, за да се подпомогнат допълнително земеделските стопани; |
|
— |
InvestEU, за да се подкрепят инвестиционните усилия на нашите предприятия; |
|
— |
rescEU, за да разполага Механизмът на ЕС за гражданска защита с капацитет за реагиране при мащабни извънредни ситуации; |
|
— |
„Хоризонт Европа“, за да се гарантира, че ЕС разполага с капацитет за финансиране на повече високи постижения в областта на научните изследвания. |
За да финансира NextGenerationEU, ЕС ще взема назаем средства на пазарите с бюджета на ЕС като гаранция. Погасяването ще се извършва в продължение на дълъг период от време — до 2058 г. По този начин ще се избегне незабавният натиск върху националните финанси на държавите членки и ще се даде възможност на държавите от ЕС да съсредоточат усилията си върху възстановяването.
4. ОТТЕГЛЯНЕ НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
4.1. КОНТЕКСТ
На 31 януари 2020 г. Обединеното кралство се оттегли от Европейския съюз. Условията за неговото напускане са определени в Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС и Европейската общност за атомна енергия (13), известно също като „Споразумението за оттеглянето“ или СО. В рамките на това споразумение Обединеното кралство се съгласи да изпълни всички финансови задължения, поети по време на членството му в ЕС. Споразумението влезе в сила на 31 януари 2020 г.
|
— |
31 януари 2020 г. Обединеното кралство официално напуска Съюза и Споразумението за оттеглянето влиза в сила |
|
— |
1 февруари — 31 декември 2020 г. Преходен период |
|
— |
31 март 2021 г. ЕС докладва пред Обединеното кралство за финансовата информация |
|
— |
16 април 2021 г. ЕС съобщава на Обединеното кралство сумите, които трябва да бъдат платени |
|
— |
30 юни 2021 г. Трябва да започнат първите плащания от Обединеното кралство съгласно Споразумението за оттеглянето |
|
— |
16 септември 2021 г. ЕС съобщава на Обединеното кралство сумите, които трябва да бъдат платени |
|
— |
31 октомври 2021 г. Трябва да започнат втори кръг от плащания от Обединеното кралство |
По време на преходния период Обединеното кралство продължи да прави вноски в бюджета на ЕС и да се ползва от него, все едно че е държава членка. След края на преходния период и в съответствие със СО Обединеното кралство ще продължи да прави вноски в бюджета на ЕС. Аналогично Обединеното кралство ще продължи да се ползва от програмите и разходите на ЕС отпреди 2021 г., все едно че е държава членка. Обединеното кралство ще получи обратно и конкретни суми с определен размер, които е внесло в бюджета на ЕС, или суми, получени от бюджета на ЕС във връзка с неговия период на членство.
Тези задължения пораждат задължения и вземания за ЕС, които трябва да бъдат изчислени и отразени в неговите годишни отчети: годишните отчети за 2020 г. показват тези суми за първи път, тъй като това е годината, през която Обединеното кралство напусна ЕС.
Поради това настоящите годишни отчети съдържат подробни обяснения за бъдещите вноски на Обединеното кралство в бюджета на ЕС, изисквани по силата на СО, както и сумите, дължими на Обединеното кралство. Обединеното кралство ще плаща съответните суми в продължение на дълъг период от време.
Нетната сума е изцяло съобразена с трите принципа, залегнали в основата на финансовото споразумение в СО:
|
— |
никоя държава членка не следва да плаща повече или да получава по-малко поради оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза; |
|
— |
Обединеното кралство следва да плати своя дял от задълженията, поети по време на неговото членство; и |
|
— |
Обединеното кралство не следва да плаща повече или по-рано, отколкото ако беше останало държава членка. Това означава по-специално, че сумите, които Обединеното кралство следва да плати, се основават на действителните резултати от изпълнението на бюджета, т.е. са коригирани с оглед на изпълнението. |
СО описва подробно и методиките за изчисляване на различните суми, както е обяснено по-долу.
4.2. ДЯЛ НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО
В съответствие с член 139 от СО делът на Обединеното кралство от финансовите задължения, произтичащи от СО, се изчислява като съотношение между собствените ресурси, предоставени от Обединеното кралство през периода 2014—2020 г., и собствените ресурси, предоставени през този период от всички държави членки и Обединеното кралство. Корекциите, произтичащи от нетирането на салдата по ДДС и по БНД за годините 2014—2019, също са включени. Изчисленият дял на Обединеното кралство ще подлежи на окончателните корекции, предвидени в член 139 от СО, през 2022 г. Делът на Обединеното кралство за 2021 г. се използва за изчисленията по член 136, параграф 3, букви а) и в) и членове 140—147.
Делът на Обединеното кралство, изчислен в съответствие с член 139 от СО, е 12,358072326018200 %.
4.3. ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА ЕС: СУМИ, ДЪЛЖИМИ ОТ И НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО СЪГЛАСНО СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ОТТЕГЛЯНЕТО
СО предвижда задължения за плащания между двете страни, по-специално в следните области:
|
— |
собствени ресурси (член 136) |
|
— |
неизпълнени поети задължения (член 140) |
|
— |
глоби в областта на конкуренцията (член 141) |
|
— |
задължения на Съюза (член 142) |
|
— |
условни финансови пасиви и финансови инструменти (членове 143 и 144) |
|
— |
нетни активи на Европейската общност за въглища и стомана (член 145) |
|
— |
инвестиции на ЕС в Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) (член 146) |
|
— |
условни пасиви във връзка със съдебни дела (член 147) |
СО съдържа също методиката за това как тези задължения ще се изпълняват всяка година — в обобщение ЕС ще докладва на Обединеното кралство два пъти годишно за дължимите суми, а Обединеното кралство ще ги плаща ежемесечно. Докладването ще бъде актуализирано всяка година въз основа на реалните цифри.
Таблицата по-долу обобщава сумите, дължими от Обединеното кралство на ЕС, както и всички суми, дължими от ЕС на Обединеното кралство, което води до нетно общо вземане за ЕС. Всички изчисления са направени при пълно спазване на СО. Тези задължения са свързани с минали задължения, поети, когато Обединеното кралство беше държава — членка на ЕС, и по време на преходния период до 31 декември 2020 г., и ще изтекат веднага след като бъдат платени или ако задължението не се материализира. Плащанията ще бъдат извършвани в съответствие с процедурата, посочена в член 148 от СО.
|
милиарди евро |
||||
|
|
Член 140 |
Член 142 |
Други |
31.12.2020 г. |
|
Дължими от Обединеното кралство |
35,0 |
14,3 |
0,3 |
49,6 |
|
Дължими на Обединеното кралство |
— |
— |
(2,1 ) |
(2,1 ) |
|
Нетно вземане от Обединеното кралство |
35,0 |
14,3 |
(1,8 ) |
47,5 |
|
Суми, които се очаква Обединеното кралство да плати след 2021 г. |
28,2 |
14,3 |
(1,9 ) |
40,6 |
|
Суми, които се очаква Обединеното кралство да плати през 2021 г. |
6,8 |
0,0 |
0,0 |
6,8 |
Общата сума включва следните елементи:
Член 136: Собствени ресурси
В член 136 се определят разпоредбите, които се прилагат след 31 декември 2020 г. по отношение на собствените ресурси. Обединеното кралство има право да получи своя дял от корекциите, свързани с излишъка от 2020 г. Той подлежи също на корекции на собствените ресурси от ДДС и от БНД, които се отнасят до финансовите години до 2020 г. — тези корекции ще бъдат изчислявани ежегодно до 31 декември 2028 г. Правят се и актуализации на корекцията за Обединеното кралство.
Обединеното кралство трябва да плати традиционните собствени ресурси, събрани от него след 28 февруари 2021 г., но свързани с 2020 г. и по-рано. Неговият дял от общия размер на традиционните собствени ресурси, предоставени от ЕС-27 и от него, след това се приспада от тази сума. Отделната сметка за традиционните собствени ресурси ще бъде ликвидирана изцяло към 31 декември 2025 г.
През 2021 г. Обединеното кралство трябва да плати 230 милиона евро.
Член 140: Неизпълнени поети задължения (RAL)
Reste à liquider, или RAL, представлява общият обем на правните задължения, поети от ЕС към получателите, плащанията по които ще бъдат извършени през следващите години. RAL са обичаен елемент на всички многогодишни бюджети, като например бюджета на ЕС.
Поради това поетите задължения се отнасят до проекти, програми, споразумения или договори, за които вече са поети задължения преди 31 декември 2020 г., но които все още не са изцяло изпълнени и плащанията по които тепърва ще бъдат извършени. Някои от тези плащания са предназначени за получатели от Обединеното кралство.
Според СО Обединеното кралство трябва да плати своя дял от неизпълнените поети задължения на ЕС към 31 декември 2020 г., когато приключва преходният период. Всички поети задължения или части от тях, които се очаква да бъдат отменени (отмени на бюджетни кредити), и сумите, свързани с поети задължения, финансирани от целеви приходи, или с програми, в които Обединеното кралство не участва (възможност за неучастие), се приспадат от общата сума.
Другите корекции на дължимата от Обединеното кралство сума по тази статия са свързани с нетните финансови корекции от периода 2014—2020 г. или предходни периоди на програмиране и с традиционните собствени ресурси, свързани с 2020 г. и предоставени през януари-февруари 2021 г.
За да бъде изчислен делът на Обединеното кралство от RAL, като отправна точка са използвани официалните бюджетни RAL към 31 декември 2020 г. (303,2 милиарда евро, вж. таблица 4.4 в таблиците за изпълнението на бюджета). Към края на 2020 г. делът на Обединеното кралство от коригираните RAL възлизаше на 36 милиарда евро — след като бе коригирано с прогнозата за отменените бюджетни кредити, вземането на ЕС към края на 2020 г. бе 35 милиарда евро, 6,8 милиарда евро от които ще бъдат платени между 30 юни 2021 г. и 31 декември 2021 г.
Член 141: Глоби в областта на конкуренцията
Европейската комисия прилага пряко правилата на ЕС в областта на конкуренцията, като гарантира, че всички предприятия се конкурират на равни начала и лоялно въз основа на своите качества. Това може да доведе до налагане на глоби. След като бъдат наложени от ЕС, глобите могат да бъдат оспорени (по съдебен ред) от получателя на глобата, т.е. глобата не е окончателна, докато не приключат всички такива производства.
ЕС ще плаща на Обединеното кралство всяка година неговия дял от глобите в областта на конкуренцията, за които Съюзът е взел решение преди 31 декември 2020 г., след като тези глоби станат окончателни, т.е. глобеният субект или не обжалва пред Съда на Европейския съюз, или обжалването е неуспешно и той трябва да плати глобата.
В годишните отчети сумите, дължими на Обединеното кралство вследствие на глоби, се приспадат от общата сума, дължима от Обединеното кралство. Към 31 декември 2020 г. очакваният дял на Обединеното кралство от неплатените глоби възлиза на 1,8 милиарда евро. Тази сума ще бъде връщана на Обединеното кралство в продължение на дълъг период от време. Стойността се основава на дължимите суми към 31 декември 2020 г. и може да се промени, за да се отразят действителните суми, вписани в бюджета, след като глобите са станали окончателни.
Член 142: Задължения на Съюза
Обединеното кралство се е ангажирало да плати своя дял от задълженията на Съюза към края на 2020 г. с изключение на конкретни задължения, посочени в СО. Поради това Обединеното кралство ще плаща дела си от задълженията, свързани с ЕС като работодател (т.е. пенсии и здравно осигуряване на пенсионираните служители) към 31 декември 2020 г.:
|
1. |
пенсии на длъжностните лица на ЕС: плащанията на пенсиите на служителите на ЕС се покриват от годишния бюджет на ЕС. Освен това длъжностните лица на ЕС плащат пенсионни вноски през цялата си професионална кариера. Тези вноски се вписват в бюджета като приход, като по този начин се намаляват вноските, необходими от държавите членки за финансиране на общия годишен бюджет. Държавите — членки на ЕС, се ангажират да покриват разходите за пенсии на служителите на ЕС, когато те се пенсионират. В съответствие с този ангажимент Обединеното кралство ще плаща, считано от юни 2022 г. — в продължение на няколко десетилетия — дела си от годишните пенсии, плащани на длъжностните лица на ЕС, до изтичането на всички пенсионни права, придобити от служителите до 31 декември 2020 г. Обединеното кралство може да реши да уреди задължението си по всяко време, като плати актюерското задължение към края на съответната година за период от 5 години. |
|
2. |
Пенсии на членовете на Европейския парламент, на европейските комисари, на съдиите в Съда на Европейския съюз и т.н.: Обединеното кралство ще плаща дела си от актюерското задължение към 31 декември 2020 г. в продължение на период от 10 години, считано от октомври 2021 г. |
|
3. |
Обща здравноосигурителна схема (ОЗОС): това е системата, която покрива разходите за здравеопазване на служителите на ЕС, включително пенсионерите. Длъжностните лица и пенсионерите на ЕС правят вноски в схемата през цялата си кариера и когато се пенсионират, както прави и ЕС като работодател. В съответствие с принципа, който се прилага и по отношение на пенсионноосигурителната система за длъжностните лица на ЕС, Обединеното кралство ще плаща дела си от вноската от бюджета на ЕС за здравното осигуряване на пенсионираните служители. Тези плащания, които започват през юни 2022 г., ще продължат в продължение на няколко десетилетия или до приключването на всички тези задължения. Както с пенсиите на длъжностните лица, Обединеното кралство може да избере да уреди непогасените задължения по всяко време, като плати актюерското задължение към края на съответната година за период от 5 години. |
Задълженията на ЕС, свързани с горепосочените задължения за изплащане на доходи след напускане, се изчисляват с помощта на одитирани актюерски оценки, основани на международните стандарти. Сумата, която може да се припише на Обединеното кралство към 31 декември 2020 г., възлиза на 14,3 милиарда евро.
11 милиона евро трябва да бъдат платени от Обединеното кралство през 2021 г. и са свързани само с отделните специфични пенсионноосигурителни схеми (напр. членове на ЕП). Оставащите суми за всички схеми ще бъдат платени в съответствие с договореностите, посочени по-горе, от 2022 г. нататък.
Членове 143/144: Финансови инструменти и бюджетни гаранции
Съгласно тези членове Обединеното кралство е длъжно да финансира условните задължения на ЕС, произтичащи от операции, осъществени преди датата на оттегляне, във връзка с неговите дейности по получаване, отпускане и гарантиране на заеми, в случай че тези задължения се реализират и в случай че не са обхванати от дела на Обединеното кралство от съществуващите гаранционни фондове. ЕС ще възстанови на Обединеното кралство сумите, които Обединеното кралство вече е предоставило за гаранционните фондове и които в крайна сметка се оказват ненужни.
Тези суми са преди всичко:
|
— |
суми, дължими на Обединеното кралство за дела му от Гаранционния фонд на Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), когато Обединеното кралство вече е допринесло чрез бюджетните си плащания, но не е имало одобрени операции преди оттеглянето, поради което няма задължения, които Обединеното кралство трябва да покрие — 93 милиона евро, които трябва да бъдат върнати на Обединеното кралство през 2021 г.; |
|
— |
суми, които трябва да бъдат платени на Обединеното кралство във връзка с финансови инструменти — 46 милиона евро; |
|
— |
Обединеното кралство продължава има задължението да предостави своя дял от условните задължения на ЕС (бюджетни гаранции — ЕФСИ, МВК, ЕМФС и други получени заеми и т.н.), ако те станат изискуеми. Максималното задължение на Обединеното кралство възлиза на 12,9 милиарда евро към края на годината — за повече подробности вж. бележка 4.1 от консолидираните годишни отчети на ЕС. Обединеното кралство дължи сумите само ако задължението се реализира в бъдеще и не е покрито от гаранционен фонд. Счита се, че това е малко вероятно да се случи. |
Член 145: Европейска общност за въглища и стомана в ликвидация (ЕОВС в ликвидация)
Обединеното кралство има право на дела си от нетните активи на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) в ликвидация към 31 декември 2020 г. — този дял ще бъде плащан на Обединеното кралство в продължение на 5 години. Общата сума, дължима на Обединеното кралство, е 183 милиона евро (37 милиона евро за възстановяване, т.е. прихванати с други суми, дължими през 2021 г.). Това означава, че всяка година между 2021 г. и 2025 г. сумата от 37 милиона евро ще бъде приспадана от дължимите от Обединеното кралство суми.
Член 146: Инвестиции в ЕИФ
Обединеното кралство има право на дела си от инвестициите, които ЕС е направил във внесения акционерен капитал на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), платим на равни вноски в продължение на 5 години. Общата сума, дължима на Обединеното кралство, е 33 милиона евро. Това означава, че всяка година между 2021 г. и 2025 г. сумата от 7 милиона евро ще бъде приспадана от дължимите от Обединеното кралство суми.
Член 147: Условни задължения, свързани със съдебни дела
Обединеното кралство трябва да плаща всяка година дела си от сумите, плащани от бюджета на ЕС във връзка със съдебни дела, свързани със събития, настъпили преди 31 декември 2020 г. Очакваният дял на Обединеното кралство от съдебните дела, за които вероятно ще трябва да бъдат извършени бъдещи плащания, към края на годината възлиза на 46 милиона евро, но не се дължи от Обединеното кралство, докато — и освен ако — делата не бъдат приключени и плащане не бъде извършено първо от ЕС.
5. ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА
Окончателният приет бюджет за 2020 г. възлизаше на 173,9 милиарда евро бюджетни кредити за поети задължения и 164,1 милиарда евро бюджетни кредити за плащания. Изпълнението му се повлия силно от пандемията от COVID-19 и от последвалата междусекторна криза. Кризата създаде необходимост от предприемане на решителни действия за укрепване на секторите на общественото здравеопазване в ЕС и смекчаване на социално-икономическите последици в ЕС, както и за предоставяне на помощ на трети държави. Бюджетът за 2020 г. беше последният бюджет, изпълнен съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. Изпълнението му беше внимателно проследено и активно управлявано, което доведе до на практика пълно изпълнение на почти всички програми.
Изпълнението на общите бюджетни кредити за поети задължения през 2020 г. възлезе на 181,7 милиарда евро:
|
— |
172,9 милиарда евро от окончателния приет бюджет; |
|
— |
1,1 милиарда евро от бюджетните кредити, пренесени от 2019 г.; |
|
— |
7,7 милиарда евро от бюджетните кредити, произтичащи от целеви приходи. |
Общите плащания, извършени през 2020 г., бяха в размер на 173,3 милиарда евро:
|
— |
161,8 милиарда евро от окончателния приет бюджет; |
|
— |
1,6 милиарда евро от бюджетните кредити, пренесени от 2019 г.; |
|
— |
9,9 милиарда евро от бюджетните кредити, произтичащи от целеви приходи. |
През 2020 г. бяха постигнати високи нива на изпълнение по всички функции. Изпълнението за 2020 г. за всички видове бюджетни кредити (бюджет, пренасяния от предходната година и целеви приходи) бе 97 % за поетите задължения и 94 % за плащанията. Процентите на изпълнение, като се изключат целевите приходи, показаха пълно изпълнение през 2020 г. (99,5 % за бюджетните кредити за поети задължения и 98,5 % за бюджетните кредити за плащания).
Най-голямата част от приходите представляваха собствени ресурси, които възлизаха на 91,9 % от общите приходи в размер на 174,3 милиарда евро, следвани от 4,7 % от вноски и възстановени суми във връзка със споразумения и програми на ЕС, свързани предимно с приходи от финансови корекции (ЕСИФ, ЕФГЗ и ЕЗФРСР).
Неизпълнените поети задължения (наричани понякога RAL — reste à liquider), които представляват суми, за които е поето задължение, но които все още не са платени, възлизаха на 303,2 милиарда евро към края на 2020 г. Очакваше се увеличение в сравнение с равнището за 2019 г. поради разликата между предвидените в бюджета бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания (9,8 милиарда евро) в окончателния приет бюджет и като се има предвид фактът, че увеличението на неизпълнените поети задължения е нещо нормално, тъй като бюджетните кредити за поети задължения се увеличават всяка година, както е предвидено в МФР. Увеличението на неизпълнените поети задължения в сравнение с 2019 г. бе 5,5 милиарда евро.
Бюджетният резултат (излишък) намаля от 3,2 милиарда евро за 2019 г. на 1,8 милиарда евро за 2020 г.:
|
милиони евро |
||||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
||
|
Приходи за финансовата година |
174 306 |
163 918 |
||
|
Плащания спрямо бюджетните кредити за текущата година |
(171 721 ) |
(157 428 ) |
||
|
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за година N+1 |
(2 086 ) |
(1 615 ) |
||
|
Отмяна на неусвоени бюджетни кредити, пренесени от година N-1 |
78 |
75 |
||
|
Промяна на целевите приходи (Б) — (А) |
1 398 |
(1 736 ) |
||
|
7 694 |
9 092 |
||
|
9 092 |
7 356 |
||
|
Курсови разлики за годината |
(207) |
4 |
||
|
Бюджетен резултат |
1 768 |
3 217 |
||
6. ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ И БЮДЖЕТНИ ГАРАНЦИИ
6.1. ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ, ФИНАНСИРАНИ ОТ БЮДЖЕТА НА ЕС
При този вид изпълнение на бюджета средствата или вече са прехвърлени в доверителните сметки, управлявани от оправомощените субекти, и могат да се ползват (като пари и парични еквиваленти, дългови ценни книжа или инвестиции във фондове на паричния пазар или в групи от портфейли от активи) за покриване на бъдещи задействани гаранции, или са инвестирани в капиталови инструменти. Значението и обемът на финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, в рамките на прякото и непрякото управление нараства през последните години. Основната идея зад този подход, за разлика от традиционния метод на изпълнение на бюджета чрез предоставяне на безвъзмездни средства и субсидии, е, че за всяко евро, похарчено от бюджета чрез финансови инструменти, крайният бенефициер получава над едно евро финансова подкрепа благодарение на лостовия ефект. Финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, съществуват под формата на гаранционни инструменти, капиталови инструменти и инструменти за отпускане на заеми. В рамките на МФР за периода 2021—2027 г. се очаква използването на бюджетни гаранции да нарасне в сравнение с използването на финансови инструменти, които се финансират или провизират изцяло от бюджета на ЕС. По-специално в рамките на програмата InvestEU ще бъде предоставена гаранция от ЕС в размер на 26,2 милиарда евро на групата на ЕИБ и други финансови институции, за да се подкрепят различни цели на политиката на Съюза посредством операции по финансиране и инвестиране.
6.2. ФИНАНСОВИ АКТИВИ, ДЪРЖАНИ В ГАРАНЦИОННИ ФОНДОВЕ ЗА БЮДЖЕТНИ ГАРАНЦИИ
При този вид изпълнение на бюджета ЕС предоставя гаранции на партньорите, финансирането за които е само частично обезпечено чрез гаранционни фондове, създадени от Комисията, и по този начин се създават условни задължения за бюджета на ЕС, в случай че осигурените провизии не са достатъчни за покриване на задействаните гаранции. ЕС е предоставил на групата на ЕИБ гаранции за заеми, отпуснати извън ЕС (т.нар. мандат за външно кредитиране или МВК), и за дългови и капиталови операции, покрити от гаранцията по ЕФСИ, и също така е предоставил на групата на ЕИБ и други финансови институции гаранции за операции, покрити от гаранцията по ЕФУР.
За да се намали рискът, който задействането на гаранциите от групата на ЕИБ или други финансови институции може да породи за бюджета на ЕС, ЕС създаде специални гаранционни фондове, финансирани от бюджета. Към 31 декември 2020 г. Комисията притежава финансови активи в:
|
— |
Гаранционния фонд за външни дейности — 2,8 милиарда евро; |
|
— |
Гаранционния фонд на ЕФСИ — 8,0 милиарда евро; и |
|
— |
Гаранционния фонд на ЕФУР — 0,8 милиарда евро. |
Гаранционният фонд за външни дейности се захранва от бюджета на ЕС така, че да покрива 9 % от непогасените към края на годината гарантирани заеми за дейности по мандата на ЕИБ за външно кредитиране на трети държави. Към 31 декември 2020 г. общата стойност на активите, упомената по-горе, покрива експозиция от отпуснати суми в размер на 20,3 милиарда евро.
Гаранционният фонд на ЕФСИ започна дейност през 2016 г. Съгласно изменения Регламент за ЕФСИ (Регламент (ЕС) 2017/2396 на Европейския парламент и на Съвета (14)) таванът на гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ беше увеличен на 26 милиарда евро (от първоначалните 16 милиарда евро) и границата за Гаранционния фонд намаля на 35 % (от първоначалните 50 %) от общия размер на задължението по гаранцията на ЕС. Поради това сега се очаква Гаранционният фонд на ЕФСИ да достигне общо 9,1 милиарда евро. Общият размер на активите, които съставляват Гаранционния фонд на ЕФСИ, е 8,0 милиарда евро към 31 декември 2020 г. Тези средства покриват експозиция от отпуснати суми в размер на 18,9 милиарда евро.
Съгласно Регламента за ЕФУР (Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета (15)) гаранцията от ЕФУР в размер до 1,5 милиарда евро (увеличен допълнително с външно финансиране) следва да се предостави за подкрепа на инвестициите в партньорските държавите в Африка и в държавите, обхванати от европейската политика за съседство. ЕС оповестява гаранцията по ЕФУР в бележките към своите консолидирани годишни отчети (вж. бележка 4.1.1) като условен пасив. Към 31 декември 2020 г. бяха в сила петнадесет споразумения за гаранция по ЕФУР за общо покритие с лимит от 1 370 милиона евро. Гаранционният фонд на ЕФУР е създаден с цел да се покрият евентуални бъдещи задействания на гаранции. Към 31 декември 2020 г. финансирането, получено във фонда, възлизаше на общо 0,8 милиарда евро. Като се има предвид, че повечето гаранционни споразумения бяха сключени с партньорите през 2020 г., програмата е във фаза на засилване на изпълнението, като до края на 2020 г. партньорите подписаха гарантирани операции на стойност 438 милиона евро.
След влизането в сила на МФР за периода 2021—2027 г. нетните активи на Гаранционния фонд на ЕФСИ бяха прехвърлени, считано от 1 януари 2021 г., в общия фонд „Провизии“ (ОФП) (16), в който се държат провизиите, направени за покриване на финансовите задължения, произтичащи от бюджетните гаранции и програмите за финансова помощ в рамките на МФР за периода 2021—2027 г. Очаква се активите на Гаранционния фонд на ЕФУР и на Гаранционния фонд за външни дейности да бъдат прехвърлени в ОФП през 2021 г.
6.3. ОТПУСНАТИ ЗАЕМИ И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ПОЛУЧЕНИ ЗАЕМИ ЗА ПРОГРАМИ ЗА ФИНАНСОВА ПОМОЩ
Финансова подкрепа за държавите членки и за трети държави под формата на двустранни заеми, финансирани със средства от капиталовите пазари с гаранцията на бюджета на ЕС, се предоставя от Комисията по силата на решения на Европейския парламент и на Съвета.
През 2020 г. Комисията, като действа от името на ЕС, управлява четири основни програми, по които може да отпуска заеми:
|
— |
подкрепа за платежния баланс (ПБ); |
|
— |
помощ по линия на Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС); |
|
— |
макрофинансова помощ (МФП) и |
|
— |
помощ по линия на SURE. |
Капиталът, необходим за финансиране на дейностите на ЕС по отпускане на заеми, се взема от капиталовите пазари или от финансови институции. Дейностите на ЕС по получаване и отпускане на заеми за програмите за финансова помощ представляват небюджетни операции. По принцип събраните средства след това се предоставят на държавата бенефициер „бек-ту-бек“, т.е. със същия купон, срок и размер. Независимо от метода „бек-ту-бек“, обслужването на дълга по инструментите за финансиране е правно задължение на ЕС, който ще направи необходимото всички плащания да се извършват в пълен размер и в срок. Комисията е въвела процедури, за да гарантира изплащането на взетите назаем средства, дори в случай на неизпълнение на задълженията по отпуснатите заеми.
Към 31 декември 2020 г. номиналният размер на заемите, отпуснати с цел предоставяне на финансова помощ, бе:
|
милиарди евро |
||||
|
|
Общо предоставени |
Общо отпуснати към края на годината |
Общо погасени към края на годината |
Непогасени към края на годината |
|
SURE |
|
|
|
|
|
Белгия |
7,8 |
2,0 |
— |
2,0 |
|
България |
0,5 |
— |
— |
— |
|
Хърватия |
1,0 |
0,5 |
— |
0,5 |
|
Кипър |
0,5 |
0,3 |
— |
0,3 |
|
Чехия |
2,0 |
— |
— |
— |
|
Гърция |
2,7 |
2,0 |
— |
2,0 |
|
Унгария |
0,5 |
0,2 |
— |
0,2 |
|
Ирландия |
2,5 |
— |
— |
— |
|
Италия |
27,4 |
16,5 |
— |
16,5 |
|
Латвия |
0,2 |
0,1 |
— |
0,1 |
|
Литва |
0,6 |
0,3 |
— |
0,3 |
|
Малта |
0,2 |
0,1 |
— |
0,1 |
|
Полша |
11,2 |
1,0 |
— |
1,0 |
|
Португалия |
5,9 |
3,0 |
— |
3,0 |
|
Румъния |
4,1 |
3,0 |
— |
3,0 |
|
Словакия |
0,6 |
0,3 |
— |
0,3 |
|
Словения |
1,1 |
0,2 |
— |
0,2 |
|
Испания |
21,3 |
10,0 |
— |
10,0 |
|
|
90,3 |
39,5 |
— |
39,5 |
|
ЕМФС |
|
|
|
|
|
Ирландия |
22,5 |
22,5 |
— |
22,5 |
|
Португалия |
26,0 |
24,3 |
— |
24,3 |
|
|
48,5 |
46,8 |
— |
46,8 |
|
МФП |
|
|
|
|
|
Украйна |
5,0 |
4,4 |
(0,6 ) |
3,8 |
|
Тунис |
1,4 |
0,8 |
— |
0,8 |
|
Йордания |
1,1 |
0,6 |
— |
0,6 |
|
Други |
1,5 |
0,8 |
(0,2 ) |
0,6 |
|
|
9,0 |
6,6 |
(0,8 ) |
5,8 |
|
ПБ |
|
|
|
|
|
Латвия |
3,1 |
2,9 |
(2,7 ) |
0,2 |
|
|
3,1 |
2,9 |
(2,7 ) |
0,2 |
|
Общо |
150,9 |
95,8 |
(3,5 ) |
92,3 |
Графикът за възстановяване за непогасените суми към края на годината е, както следва:
|
милиарди евро |
||||
|
|
SURE |
ЕМФС |
МФП |
ОБЩО |
|
2021 г. |
— |
9,8 |
— |
9,8 |
|
2022 г. |
— |
2,7 |
— |
2,7 |
|
2023 г. |
— |
3,5 |
0,1 |
3,6 |
|
2024 г. |
— |
2,6 |
0,6 |
3,2 |
|
2025 г. |
8,0 |
2,4 |
— |
10,4 |
|
2026 г. |
— |
4,0 |
0,1 |
4,1 |
|
2027 г. |
— |
3,0 |
0,2 |
3,2 |
|
2028 г. |
— |
2,3 |
0,2 |
2,5 |
|
2029 г. |
— |
1,4 |
0,9 |
2,3 |
|
2030 г. |
10,0 |
— |
0,1 |
10,1 |
|
2031 г. |
— |
2,2 |
0,9 |
3,1 |
|
2032 г. |
— |
3,0 |
0,1 |
3,1 |
|
2033 г. |
— |
2,1 |
0,5 |
2,6 |
|
2034 г. |
|
— |
0,2 |
0,2 |
|
2035 г. |
8,5 |
2,0 |
1,9 |
12,4 |
|
2036 г. |
— |
1,0 |
— |
1,0 |
|
2038 г. |
— |
1,8 |
— |
1,8 |
|
2040 г. |
7,0 |
— |
— |
7,0 |
|
2042 г. |
— |
3,0 |
— |
3,0 |
|
2050 г. |
6,0 |
— |
— |
6,0 |
|
Общо |
39,5 |
46,8 |
5,8 |
92,1 |
SURE
Инструментът SURE бе създаден през 2020 г. с цел предоставяне на финансова помощ на държавите членки, които изпитват или са сериозно застрашени от тежко икономическо сътресение, причинено от пандемията от COVID-19 на тяхната територия. Инструментът допълва националните мерки, предприети от засегнатите държави членки.
Максималният размер на финансовата помощ не може да превишава 100 милиарда евро за всички държави членки. През 2020 г. държавите членки подписаха споразумения за заем в размер на 85,9 милиарда евро, като от тази сума бяха отпуснати 39,5 милиарда евро. Срокът на заемите варира между 5, 10, 15, 20 и 30 години.
ЕМФС
ЕМФС бе създаден с цел предоставяне на финансова помощ на всички държави членки, изпитващи или сериозно застрашени от тежки икономически или финансови сътресения, причинени от изключителни обстоятелства извън техния контрол. ЕМФС бе използван за предоставяне на финансова помощ, обвързана с провеждането на реформи, на Ирландия и Португалия между 2011 г. и 2014 г. Тази програма изтече и не могат да бъдат теглени допълнителни заеми, но тя продължава да съществува за специфични задачи, като например удължаване на сроковете на заемите, отпуснати на Ирландия и на Португалия, и отпускане на междинни заеми. През февруари 2021 г. Ирландия и Португалия поискаха да бъде удължен срокът за сумите, дължими през юни 2021 г. (4,8 милиарда евро) и септември 2021 г. (5 милиарда евро). През април 2021 г. Комисията взе назаем 4,8 милиарда евро, за да поднови заемите, дължими през юни 2021 г., които бяха удължени с 15 години.
През 2020 г. не бяха осъществени нови операции, нито бяха погасени заеми.
МФП
Програмата за макрофинансова помощ (МФП) е форма на финансова помощ, предоставяна от ЕС на партньорски държави извън ЕС, които изпитват криза с платежния си баланс. Тя се осъществява под формата на средносрочни/дългосрочни заеми или безвъзмездни средства, или на комбинация от тях, и се предоставя само на държави, включени в програма на МВФ, по която се предоставя помощ.
През 2020 г. Комисията прие предложение за пакет за МФП на стойност 3 милиарда евро за десет държави, обхванати от процеса на разширяване, и съседни държави, за да им се помогне да ограничат неблагоприятните икономически последици от пандемията от коронавируса. Европейският парламент и Съветът приеха решението на 25 май 2020 г.
Общо 1,7 милиарда евро бяха изплатени през 2020 г. по линия на програмата за МФП.
ПБ
ПБ е програма за подпомагане, предназначена за държави извън еврозоната, които изпитват или са застрашени от трудности по отношение на платежния си баланс. Подкрепата за ПБ се осъществява под формата на средносрочни заеми, обвързани с изпълнението на политики, целящи да се намери решение на съществуващите икономически проблеми. Обикновено подкрепата за платежния баланс от ЕС се предлага в сътрудничество с Международния валутен фонд (МВФ) и други международни институции или държави.
През 2020 г. не бяха осъществени нови операции, нито бяха погасени заеми.
6.4. БЮДЖЕТНИ УСЛОВНИ ПАСИВИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОГРАМИТЕ ЗА ФИНАНСОВА ПОМОЩ
Получените заеми на ЕС представляват преки и безусловни задължения на ЕС и се гарантират от държавите — членки на ЕС (бюджетни условни пасиви). Заемите, взети с цел финансиране на заеми за държави извън ЕС, попадат в обхвата на Гаранционния фонд за външни дейности. Ако държава членка бенефициер не изпълни задълженията си по заем, ако е възможно, дългът се изплаща от средствата, с които разполага Комисията. Ако това не е възможно в този момент, Комисията взема необходимите средства от държавите членки. Съгласно законодателството на ЕС за собствените ресурси (член 14 от Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета (17)) държавите — членки на ЕС, са правно задължени да осигуряват достатъчно средства за изпълняване на задълженията на ЕС. Поради това инвеститорите са изложени само на кредитния риск на ЕС, а не на този на бенефициера, на който са отпуснати финансираните заеми. Благодарение на отпускането на заеми „бек-ту-бек“ бюджетът на ЕС не поема никакъв лихвен или валутен риск.
Заемите, предоставени на държавите членки по линия на инструмента SURE, са подкрепени от система от доброволни гаранции от държавите членки в размер на 25 % от максималния размер на финансовата помощ. Участието на всяка държава членка в общия размер на гаранцията съответства на нейния относителен дял от общия брутен национален доход (БНД) на Европейския съюз въз основа на бюджета на ЕС за 2020 г.
За всяка програма за дадена държава в решенията на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията се определят общата отпусната сума, броят на траншовете, които трябва да се платят, и максималният (среден) срок на пакета от заеми. Впоследствие Комисията и съответната държава членка се договарят относно параметрите на заема/финансирането, и по-специално срока на траншовете. Освен това всички части от заема освен първата зависят от спазването на условията на политиката в контекста на съвместна финансова помощ от ЕС и МВФ, което е друг фактор, влияещ на момента на извършване на операциите по финансиране. Това означава, че моментът на емитиране и сроковете зависят от съответните дейности на ЕС по отпускане на заеми. Финансирането се извършва само в евро, а сроковете варират от 3 до 30 години.
7. АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ
7.1. ПРИХОДИ
Консолидираните приходи на ЕС включват сумите, свързани с операции с размяна и операции без размяна, като операциите без размяна са най-съществени. Петгодишната тенденция на основните категории приходи от операции без размяна (включващи ресурсите от БНД, традиционните собствени ресурси, ресурсите от ДДС, глобите и събирането на разходи и изключващи еднократния ефект на приходите, свързани с оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС през 2020 г.) е, както следва:
Петгодишна тенденция на приходите от основните операции без размяна
(в милиони евро)
Тъй като бюджетните приходи следва да са равни на (или да превишават) бюджетните разходи, основният двигател на тенденцията на приходите, показана по-горе, са извършените всяка година плащания.
През 2020 г. консолидираните приходи възлизаха на 224,0 милиарда евро, което представлява значително увеличение с 63,7 милиарда евро, или 39,7 %, в сравнение със сумата за предходната година — 160,3 милиарда евро. Основната причина за тази промяна бе финансовият ефект от оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз (47,5 милиарда евро). Ако бъдат коригирани с този еднократен ефект, консолидираните приходи за 2020 г. възлизат на 176,5 милиарда евро, което продължава да представлява увеличение с 16,2 милиарда евро, или 10,1 %, в сравнение с предходната година. Това коригирано увеличение се дължи предимно на следните ефекти:
|
— |
Приходите от БНД (брутен национален доход) — основният елемент от оперативните приходи на ЕС — нараснаха от 108,8 милиарда евро през 2019 г. на 125,4 милиарда евро през 2020 г. Увеличението с 16,6 милиарда евро, или 15,3 %, се дължеше предимно на нарасналите нужди от бюджетни кредити за плащания за 2020 г., предназначени за подсилване на основните политики на ЕС, напр. стратегията за ваксини срещу COVID-19 (изпълнявана чрез Инструмента за спешна подкрепа) и сферата на сближаването (чрез приемане на Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса — плюс). |
|
— |
Другите приходи от операции без размяна нараснаха от 2,1 милиарда евро през 2019 г. на 7,1 милиарда евро през 2020 г. Увеличението от 5,0 милиарда евро се дължеше предимно на приноса на държавите членки към Фонда за иновации, който започна да функционира през 2020 г. (2,1 милиарда евро), на увеличение на бюджетния излишък, взет от предходната година (3,2 милиарда евро за 2020 г. спрямо 1,8 милиарда евро за 2019 г.), както и на принос на държавите членки в размер на 0,8 милиарда евро за допълване на Инструмента за спешна подкрепа (ИСП). |
|
— |
Финансовите приходи нараснаха от 1,8 милиарда евро през 2019 г. на 3,4 милиарда евро през 2020 г. Увеличението с 1,6 милиарда евро, или 88,9 %, се дължеше предимно на увеличението на лихвите за забава, по-конкретно за случаите във връзка с ТСР на Обединеното кралство (0,5 милиарда евро) и случаи, несвързани с Обединеното кралство (0,5 милиарда евро), както и на приходите от премии по облигации, свързани с инструмента SURE (0,7 милиарда евро). |
|
— |
Приходите от глоби намаляха от 4,3 милиарда евро през 2019 г. на 0,5 милиарда евро през 2020 г. Намалението с 3,8 милиарда евро, или 88,4 %, се дължеше както на по-малкия брой, така и на по-ниския размер на глобите, наложени през 2020 г. Докато през 2020 г. основните глоби възлизаха на общо 0,26 милиарда евро (Orbia, Clariant и Celanese), най-големите случаи през 2019 г. възлизаха на 3,1 милиарда евро (Google, два случая, свързани с Forex, и MasterCard). |
Посочените по-горе промени бяха балансирани от намаляване на приходите от традиционни собствени ресурси от 21,2 милиарда евро през 2019 г. на 19,6 милиарда евро през 2020 г. (намаление с 1,6 милиарда евро, или 7,5 %) и от намаляване на финансовите събирания от 2,6 милиарда евро през 2019 г. на 1,4 милиарда евро през 2020 г. (намаление с 1,2 милиарда евро, или 46,2 %).
7.2. РАЗХОДИ
Основният компонент на разходите, признати в консолидираните финансови отчети, са трансферните плащания в рамките на споделеното управление, което обхваща следните фондове: i) Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), ii) Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и други инструменти за развитие на селските райони, iii) Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ), както и iv) Европейския социален фонд (ЕСФ). Тези фондове съставляваха 109,7 милиарда евро, или 65,9 %, от общите разходи в размер на 166,6 милиарда евро, направени през 2020 г. (2019 г.: 103,9 милиарда евро, или 66,8 %). Разпределението на разходите е посочено в графиката по-долу:
Относително тегло на основните разходи, изпълнени от държавите членки (споделено управление), за 2020 финансова година:
Разходите, направени при прякото управление, представляват изпълнението на бюджета от Комисията, изпълнителните агенции и доверителните фондове. При непрякото управление бюджетът се изпълнява от агенции на ЕС, органи на ЕС, трети държави, международни организации и други субекти.
ЕС признава определени бъдещи задължения за плащане като разходи, дори когато все още не са отразени в бюджетните сметки на касова основа. Съществените суми са посочени при задълженията и начислените разходи за земеделието и развитието на селските райони и също при задълженията, свързани с пенсиите и доходите на наети лица, във връзка с пенсионните и други права след напускане, придобити от членовете на Комисията, членовете на институциите на ЕС и персонала.
Като цяло разходите нараснаха със 7,1 %, или 11,1 милиарда евро, от 155,5 милиарда евро на 166,6 милиарда евро в сравнение с 2019 г., което се дължи предимно на следните ефекти:
|
— |
Разходите по ЕФРР и КФ нараснаха от 35,2 милиарда евро през 2019 г. на 41,1 милиарда евро през 2020 г. Увеличението с 5,9 милиарда евро, или 16,8 %, се дължеше на по-доброто изпълнение на програмите с напредването на МФР. |
|
— |
Разходите по ЕСФ нараснаха от 11,2 милиарда евро през 2019 г. на 13,7 милиарда евро през 2020 г. Увеличението с 2,5 милиарда евро, или 22,3 %, се дължеше предимно на засиленото изпълнение. |
|
— |
Разходите в рамките на прякото управление от Комисията нараснаха от 18,9 милиарда евро през 2019 г. на 22,1 милиарда евро през 2020 г. Увеличението с 3,2 милиарда евро, или 16,9 %, се дължеше предимно на разходите за ваксини срещу COVID-19 (1,6 милиарда евро), както и на разходите по линия на инструментите за съседство и предприсъединителните инструменти (0,6 милиарда евро). |
|
— |
Разходите по ЕФГЗ намаляха от 44,0 милиарда евро през 2019 г. на 40,5 милиарда евро през 2020 г. Намалението с 3,5 милиарда евро, или 8 %, се дължеше предимно на намалението с 2,6 милиарда евро на сумите, заявени за преки плащания, насочени към подпомагане на доходите на земеделските стопанства. |
7.3. АКТИВИ
Най-важните позиции при активите в счетоводния баланс са свързани с финансовите активи (различни от парите и паричните еквиваленти), които съставляват 40,4 % от общите активи на ЕС, следвани от вземанията и предварителното финансиране, чиито проценти са съответно 26,6 % и 22,4 %:
Състав на консолидираните активи на ЕС
Към 31 декември 2020 г. активите възлизаха на общо 280,0 милиарда евро, което е със 101,1 милиарда евро, или 56,5 %, повече спрямо предходната година (2019 г.: 178,9 милиарда евро), главно поради следните основни промени:
|
— |
Вземанията нараснаха от 24,0 милиарда евро през 2019 г. на 74,5 милиарда евро през 2020 г. Значителното увеличение с 50,5 милиарда евро се дължи предимно на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз и на генерираното от това вземане (47,5 милиарда евро). |
|
— |
Заемите нараснаха от 52,7 милиарда евро през 2019 г. на 93,3 милиарда евро през 2020 г. Значителното увеличение от 40,6 милиарда евро, или 77,0 %, отразява предимно отпускането на заеми за финансова помощ по инструмента SURE (39,5 милиарда евро). |
|
— |
Предварителното финансиране нарасна от 51,4 милиарда евро през 2019 г. на 62,7 милиарда евро през 2020 г. Увеличението с 11,3 милиарда евро, или 22,0 %, се дължи предимно на несъбирането през 2020 г. на годишното предварително финансиране за 2019 г. като част от мерките по инвестиционните инициативи в отговор на коронавируса (6,6 милиарда евро) и на предварителното финансиране, платено за разработването на ваксини за справяне с пандемията от COVID-19 (1 милиард евро). |
Паричната наличност от 16,7 милиарда евро към края на годината включва следните основни елементи:
|
— |
Сума в размер на 9,4 милиарда евро плащания, които все още не са извършени към края на годината, от които 7,9 милиарда евро са свързани с целеви приходи. Целевите приходи включват 1,3 милиарда евро парични средства, набрани от продажбата на квоти за емисии и събрани от ЕИБ, след като са били разпределени от държавите членки за Фонда за иновации. |
|
— |
Сума от 2,4 милиарда евро, предназначена за финансовите инструменти, свързани предимно с паричните еквиваленти, управлявани от доверени лица от името на Комисията с цел изпълнение на конкретни програми по линия на финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, и с парите и паричните еквиваленти, държани в гаранционните фондове, свързани с бюджетните гаранции. Средствата, предназначени за финансовите инструменти и гаранционните фондове, могат да се използват само от съответните програми. |
|
— |
Сума в размер на 1,6 милиарда евро, предназначена за агенциите и съвместните предприятия и управлявана от касата на Комисията от името на тези субекти. |
|
— |
Парични средства, свързани с глоби в размер на 1,5 милиарда евро, свързани предимно с парични средства, получени вследствие на глоби, наложени от Комисията, за които случаят все още не е приключил, и — в по-малка степен — с окончателно получени глоби, които ще бъдат прехвърлени в бюджета през следващата година. |
|
— |
Паричните средства, свързани с други консолидирани институции, агенции и органи, в размер на 1,4 милиарда евро. |
Предварително финансиране
Следва да се отбележи, че равнището на предварителното финансиране се влияе значително от цикъла на МФР — например в началото на даден период на МФР се очаква да бъдат извършени големи авансови плащания към държавите членки в рамките на политиката на сближаване и тези суми остават на разположение на държавите членки до приключването на програмите. Изплаща се и годишно предварително финансиране, което трябва да се използва в рамките на годината или да се възстанови през следващата година като част от годишното приключване на цикъла на сметките. Комисията прави всичко възможно, за да гарантира, че нивата на предварителното финансиране се поддържат на подходящо равнище. Трябва да бъде постигнат баланс между осигуряването на достатъчно финансиране за проектите и своевременното признаване на разходите.
Общият размер на предварителното финансиране (без другите авансови плащания към държавите членки и средствата, предоставени на доверителния фонд Bêkou и доверителния фонд за Африка) в счетоводния баланс на ЕС възлиза на 55,5 милиарда евро (2019 г.: 44,4 милиарда евро), почти всички от които са свързани с дейности на Комисията. Около 58 % от предварителното финансиране от Комисията се отнасят до споделеното управление, което означава, че изпълнението на бюджета се делегира на държавите членки (Комисията има надзорна функция).
Предварително финансиране от Комисията по режими на управление
7.4. ПАСИВИ
Най-съществените позиции от страната на пасивите на счетоводния баланс се състоят предимно от четири позиции: i) пенсионни задължения и други задължения, свързани с доходите след напускане; ii) взети заеми; iii) задължения към трети държави и iv) начислени разходи.
Състав на пасивите в консолидирания счетоводен баланс на ЕС
Към 31 декември 2020 г. пасивите възлизаха на общо 313,5 милиарда евро, което е с 62,0 милиарда евро, или 24,7 %, повече спрямо предходната година (251,5 милиарда евро).
Основните промени бяха свързани със следните последици:
|
— |
Пенсиите и другите доходи след напускане нараснаха от 97,7 милиарда евро през 2019 г. на 116,0 милиарда евро през 2020 г. Увеличението с 18,3 милиарда евро, или 18,7 %, се дължеше предимно на актюерската загуба вследствие на финансовите предположения, причинена от допълнително значително намаляване на дисконтовия процент. |
|
— |
Взетите заеми нараснаха от 52,6 милиарда евро през 2019 г. на 93,2 милиарда евро през 2020 г. Увеличението с 40,6 милиарда евро, или 77,2 %, отразява предимно емисията по инструмента SURE в размер на 39,5 милиарда евро към края на 2020 г. |
|
— |
Задълженията нараснаха от 27,2 милиарда евро през 2019 г. на 32,4 милиарда евро през 2020 г. Увеличението с 5,2 милиарда евро, или 19,1 %, се дължи предимно на неприключените декларации за направени разходи за периода 2014—2020 г. на МФР, които бяха получени точно в края на годината и не бяха обработени или платени поради липсата на бюджетни кредити за плащания. |
Общо получени декларации за направени разходи и фактури, признати в счетоводния баланс в позицията за задълженията
Нетни активи
Това, че пасивите надвишават активите, не означава, че институциите и органите на ЕС са в затруднено финансово положение, а по-скоро, че някои задължения ще бъдат финансирани от бъдещи годишни бюджети. Много разходи се признават по правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване през текущата година, въпреки че могат в действителност да бъдат платени през следващата или по-късни години и да бъдат финансирани от бъдещи бюджети. Съответните приходи ще бъдат отчетени едва през бъдещи периоди. Най-значителните суми, които трябва да бъдат изтъкнати, са дейностите по линия на ЕФГЗ (по-голямата част от които обикновено се плащат през първото тримесечие на следващата година) и задължениeтo, свързанo с доходите на наети лица (коeто ще бъде изплащано в продължение на няколко десетилетия). Значителното намаление на сумите, които трябва да бъдат поискани от държавите членки, от 77,6 милиарда евро през 2019 г. на 38,5 милиарда евро през 2020 г. се дължи предимно на приходите, свързани с нетните суми, дължими от Обединеното кралство съгласно СО, подписано след излизането му от Съюза през 2020 г. — вж. бележка 2.6.1.2 от консолидираните годишни отчети на ЕС.
8. ПОЛИТИЧЕСКА И ФИНАНСОВА РАМКА, УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ НА ЕС
Европейският съюз (ЕС) е съюз, на който държавите членки предоставят правомощия, чрез които да бъдат постигнати общите им цели. Съюзът се основава на следните ценности: зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, правова държава и зачитане на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, което се характеризира с плурализъм, недопускане на недискриминация, търпимост, справедливост, солидарност и равенство между жените и мъжете.
8.1. ПОЛИТИЧЕСКА И ФИНАНСОВА РАМКА
Договори на ЕС
Общите цели и принципи, от които се ръководят Съюзът и европейските институции, са определени в Договорите. Съюзът и институциите му могат да действат само в рамките на правомощията, предоставени им от Договорите с цел да изпълнят заложените в тях цели. Те трябва да правят това, като съблюдават принципите (18) на субсидиарност и пропорционалност. За да постигне целите си и изпълни политиките си, Съюзът си осигурява необходимите финансови средства. Комисията отговаря за утвърждаването на общия интерес на Съюза, което включва изпълняване на бюджета и управление на програмите в сътрудничество с държавите членки и в съответствие с принципа на добро финансово управление.
ЕС работи за изпълнението на определените от Договора цели с помощта на набор от инструменти, един от които е бюджетът на ЕС. Други инструменти са например общата законодателна рамка и съвместните стратегии за политиката.
Политически приоритети на Комисията
Политическите приоритети на Комисията са определени в политическите насоки, изготвени от нейния председател. Под ръководството на председателя Фон дер Лайен Комисията, която встъпи в длъжност на 1 декември 2019 г., ще се съсредоточи върху следните шест основни амбициозни цели:
6 ОСНОВНИ АМБИЦИОЗНИ ЦЕЛИ
Европейски зелен пакт
|
— |
Стремеж да бъдем първият неутрален по отношение на климата континент |
Европа, подготвена за цифровата ера
|
— |
Предоставяне на повече възможности на хората чрез ново поколение технологии |
Икономика в интерес на хората
|
— |
Работа за постигане на социална справедливост и благоденствие |
По-силна Европа на световната сцена
|
— |
Европа да прояви по-голяма амбиция чрез укрепване на нашия уникален знак за отговорно глобално лидерство |
Утвърждаване на европейския ни начин на живот
|
— |
Изграждане на Съюз на равенство, в който възможностите са достъпни за всички |
Нов тласък за европейската демокрация
|
— |
Насърчаване, защита и утвърждаване на нашата демокрация |
Многогодишната финансова рамка и разходните програми
Политиките, които се подпомагат от бюджета на ЕС, се изпълняват в съответствие с многогодишната финансова рамка (МФР) и съответното секторно законодателство, в което се определят разходните програми и инструментите. Тези програми дават финансово изражение на политическите приоритети на ЕС за период от време, който е достатъчно дълъг, за да бъдат приоритетите ефективни и да се осигури съгласувана дългосрочна перспектива за бенефициерите на средства от ЕС и съфинансиращите национални органи. Определят се максимални годишни размери (тавани) за разходите на ЕС като цяло и за основните категории разходи (функции). Сборът от таваните на всички функции дава общия таван за бюджетните кредити за поети задължения. МФР се приема от Съвета с единодушие на всички държави членки, с одобрението на Европейския парламент. Новата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. беше приета на 17 декември 2020 г.
Годишен бюджет
Годишният бюджет се изготвя от Комисията и обикновено се одобрява до средата на декември от Европейския парламент и Съвета въз основа на процедурата по член 314 от ДФЕС. Според принципа на балансираност на бюджета общият размер на приходите трябва да е равен на общия размер на разходите (бюджетните кредити за плащания) за дадена финансова година.
Основните източници на финансиране на ЕС са приходите от собствени ресурси, които се допълват от други приходи. Съществуват три вида собствени ресурси: традиционните собствени ресурси (предимно митата), собственият ресурс на база данъка върху добавената стойност (ДДС) и собственият ресурс на база брутния национален доход (БНД). Другите приходи, произтичащи от дейностите на ЕС (напр. глобите в областта на конкуренцията), обикновено представляват по-малко от 10 % от общите приходи (като се игнорира еднократният ефект от оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС върху годишните отчети за 2020 г.). Общият размер на собствените ресурси, необходими за финансиране на бюджета, се определя, като от общия размер на разходите се извади общият размер на другите приходи.
Методи на управление
Бюджетът на ЕС се изпълнява посредством три метода на управление, които определят начина, по който средствата се изплащат и управляват:
|
— |
Споделено управление: по-голямата част от бюджета (около 3/4 от него) се управлява посредством система на споделено управление от Комисията в сътрудничество с държавите членки, и по-конкретно в областта на структурните фондове и земеделието. |
|
— |
Пряко управление: Комисията също така управлява сама програми и може да делегира изпълнението на конкретни програми на изпълнителните агенции. |
|
— |
Непряко управление: решенията във връзка с разходите могат да се управляват и непряко чрез други органи в рамките на ЕС или извън него. Във Финансовия регламент и/или в споразуменията за финансов принос се определят необходимите механизми за контрол и докладване от страна на тези субекти и надзорът от страна на Комисията, когато задачите по изпълнението на бюджета са възложени на национални агенции, групата на Европейската инвестиционна банка, трети държави, международни организации (напр. Световната банка или ООН) и други субекти (напр. децентрализираните агенции на ЕС и съвместни предприятия). |
Финансов регламент
Финансовият регламент (ФР) (19), приложим за общия бюджет, е основен акт в регулаторната структура на финансите на ЕС. В него се определят подробно финансовите правила, приложими за изпълнението на бюджета на ЕС, както и ролите на различните участници в осигуряването на това, че средствата се използват разумно и постига поставените цели.
8.2. УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ
8.2.1. Институционална структура
EС разполага с институционална рамка, която има за цел да насърчава неговите ценности, да преследва неговите цели, да служи на неговите интереси, на интересите на неговите граждани и на тези на държавите членки, както и да осигурява съгласуваност, ефективност и последователност на неговите политики и дейности. Организационната структура се състои от институции, агенции и други органи на ЕС, които са включени в консолидираните отчети на ЕС, доколкото са изпълнени критериите за консолидиране, определени във ФР и в приложимите счетоводни правила (вж. бележка 9 от консолидираните годишни отчети на ЕС за списъка на субектите, включени в обхвата на консолидацията).
Европейският парламент изпълнява, съвместно със Съвета, законодателни и бюджетни функции. Комисията се отчита политически пред Европейския парламент. Съветът също изпълнява функции, свързани с определяне на политиките и координиране, в рамките на общите политически насоки и приоритети на Съюза, определени от Европейския съвет.
Европейската комисия е изпълнителният орган на Европейския съюз. Тя допринася за постигането на общите интереси на Съюза и предприема подходящи инициативи за тази цел. Тя гарантира прилагането на Договорите и упражнява надзор върху прилагането на правото на Съюза от държавите членки под контрола на Съда на Европейския съюз. Тя изпълнява координационни, изпълнителни и управленски функции, изпълнява бюджета и управлява програмите.
Комисията изпълнява бюджета, до голяма степен в сътрудничество с държавите членки (20). Те гарантират съвместно, че бюджетните кредити се използват в съответствие с принципите на доброто финансово управление. Регламентите определят задълженията на държавите членки за контрол и одит, когато те участват в изпълнението на бюджета, както и отговорностите, които произтичат от тези задължения. Те определят също отговорностите и подробни правила за всяка от институциите на ЕС, що се отнася до нейните разходи.
8.2.2. Управленска структура на Комисията
Механизмите на Комисията за управление и начинът, по който те гарантират, че Комисията функционира като модерна, отговорна и ориентирана към резултатите институция, са описани в Съобщение C(2020) 4240 от 24.6.2020 г. относно управлението в Европейската комисия.
Комисията изпълнява своите функции под ръководството на колегиума на членовете на Комисията, който определя приоритетите и носи цялата политическа отговорност за работата на Комисията. Като колегиум Комисията работи под политическото ръководство на своя председател, който представя целите, които възнамерява да преследва, под формата на политическите насоки на председателя. Председателят определя вътрешната организация на Комисията, като гарантира, че тя действа последователно, ефективно и като колегиален орган. Вътрешните договорености създават структура от солидни инструменти за контрол и управление, които позволяват на колегиума на членовете на Комисията да поеме политическа отговорност за работата на Комисията (21).
Колегиумът делегира оперативното изпълнение на бюджета и финансовото управление на генералните директори и ръководителите на служби, които ръководят административната структура на Комисията. Този децентрализиран подход създава административна култура, която насърчава служителите да поемат отговорност за дейностите, върху които имат контрол, и изисква от тях да предоставят увереност за дейностите, за които носят отговорност.
8.2.3. Финансово управление на Комисията
В Комисията функциите и отговорностите в областта на финансовото управление са ясно определени (напр. във ФР и във Вътрешните правила (22)) и се прилагат по съответния начин. В качеството си на оправомощени разпоредители с бюджетни кредити генералните директори и ръководителите на служби в Комисията отговарят за доброто финансово управление на ресурсите на ЕС, за спазването на разпоредбите на Финансовия регламент, за управлението на риска и за изготвянето на подходяща рамка за вътрешен контрол.
Отговорността на разпоредителите с бюджетни кредити обхваща целия управленски процес — от определянето на това какво трябва да се направи, за да бъдат постигнати определените от институцията цели на политиката, до управлението на дейностите както от оперативна гледна точка, така и от гледна точка на доброто финансово управление. Задачите могат след това да бъдат вторично делегирани на директори, началници на отдели и други лица, които по този начин стават вторично оправомощени разпоредители с бюджетни кредити. Всеки оправомощен разпоредител с бюджетни кредити може да разчита на един или двама директори, отговарящи за управлението на риска и за вътрешния контрол, за да надзирава и наблюдава прилагането на системите за вътрешен контрол.
Централните служби на Комисията дават насоки и съвети и насърчават най-добрите практики, включително чрез дейността на Общия управителен съвет.
Съгласно ФР всеки разпоредител с бюджетни кредити трябва да изготвя годишен отчет за дейността (ГОД), в който се описват подробно постигнатите резултати, вътрешният контрол и дейностите по финансово управление през годината. ГОД съдържа декларация, че ресурсите са били използвани при съблюдаване на принципите на доброто финансово управление и че са осигурени процедури за контрол, които дават необходимите гаранции във връзка със законосъобразността и редовността на извършените операции. Годишният доклад за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС е основният инструмент, чрез който колегиумът на членовете на Комисията поема политическа отговорност за финансовото управление на бюджета на ЕС.
Счетоводителят на Комисията отговаря централно за управлението на касата, за процедурите по събиране на средства, за определянето на счетоводни правила въз основа на международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС), за утвърждаването на счетоводните системи и за изготвянето на годишните отчети на Комисията и на консолидираните годишни отчети на ЕС. Освен това счетоводителят трябва да подписва годишните отчети, като декларира, че те представят честно, във всички съществени аспекти, финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на Съюза. Годишните отчети се приемат от колегиума на членовете на Комисията. Счетоводителят е независима функция. Той носи голяма отговорност за финансовото отчитане в Комисията.
Вътрешният одитор на Комисията също е централизирана и независима функция. Той предоставя независими съвети, становища и препоръки във връзка с качеството и функционирането на системите за вътрешен контрол в Комисията, агенциите на ЕС и други автономни органи.
Комитетът за контрол на одитите гарантира независимостта на вътрешния одитор и следи качеството на дейността по вътрешен одит и последващите действия, предприети от службите на Комисията във връзка с препоръките от вътрешен и външен одит, както и с констатациите и препоръките на Европейската сметна палата, свързани с освобождаването от отговорност, относно надеждността на годишните консолидирани отчети на ЕС. Консултативната роля на комитета допринася за цялостното допълнително подобряване на ефективността и ефикасността на Комисията при постигането на нейните цели и улеснява надзора от страна на колегиума на комисарите върху ръководенето, управлението на риска и практиките за вътрешен контрол на Комисията.
8.2.4. Външен одит и процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета
В съответствие с принципите на доброто финансово управление средствата трябва да се управляват ефективно, ефикасно и икономично. Съществува рамка за отчетност, основана на подробно докладване, външен одит и политически контрол, която има за цел да предостави разумна увереност, че средствата на ЕС се изразходват по подходящ начин.
Всяка година Европейската сметна палата проверява надеждността на отчетите, дали всички приходи са получени и всички разходи са извършени законосъобразно и редовно, както и дали финансовото управление и качествените аспекти на бюджетирането, включително измерението на изпълнението, са били надеждни. Публикуването на годишния доклад на Европейската сметна палата е началото на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета. Одиторите изготвят и специални доклади относно конкретни разходи или области на политиката или относно бюджетни или управленски въпроси.
След препоръка на Съвета Европейският парламент взема решение дали да даде окончателното си одобрение, известно като „разрешение за освобождаване от отговорност“, за начина, по който Комисията е изпълнила бюджета на ЕС през дадена година. Годишната процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета гарантира, че Комисията носи политическа отговорност за изпълнението на бюджета на ЕС.
Решението относно освобождаването от отговорност се основава и на интегрираните отчети на Комисията за финансите и управленската отговорност, на изслушванията на членове на Комисията в Европейския парламент и на отговорите, дадени на писмени въпроси, отправени към Комисията.
БЕЛЕЖКА, СЪПЪТСТВАЩА КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ
Консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за 2020 г. са изготвени въз основа на информацията, предоставена от институциите и органите съгласно член 246, параграф 2 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз. С настоящото заявявам, че те бяха съставени в съответствие с дял XIII от този Финансов регламент и със счетоводните принципи, правила и методи, посочени в бележките към финансовите отчети.
От счетоводителите на тези институции и органи, които удостовериха нейната надеждност, получих цялата информация, необходима за изготвянето на отчетите, които показват активите и пасивите на Европейския съюз и изпълнението на бюджета.
С настоящото удостоверявам, че въз основа на тази информация и на проверките, които прецених за необходими, за да подпиша отчетите на Европейската комисия, имам разумна увереност, че отчетите представят честно, във всички съществени аспекти, финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на Европейския съюз.
Rosa ALDEA BUSQUETS
Счетоводител на Комисията
18 юни 2021 г.
КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ (1)
СЪДЪРЖАНИЕ
| СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС | 35 |
| ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ | 36 |
| ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ | 37 |
| ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ | 38 |
| БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ | 39 |
|
1. |
ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ | 39 |
|
2. |
БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС | 53 |
|
3. |
БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ | 91 |
|
4. |
УСЛОВНИ ПАСИВИ И АКТИВИ | 100 |
|
5. |
БЮДЖЕТНИ И ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ | 105 |
|
6. |
УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК | 110 |
|
7. |
ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА | 124 |
|
8. |
СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС | 126 |
|
9. |
ОБХВАТ НА КОНСОЛИДАЦИЯТА | 126 |
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС
|
милиони евро |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ |
|
|
|
|
Нематериални активи |
2.1 |
620 |
515 |
|
Имоти, машини и съоръжения |
2.2 |
11 682 |
11 380 |
|
Инвестиции, отчетени посредством метода на собствения капитал |
2.3 |
588 |
591 |
|
Финансови активи |
2.4 |
99 214 |
66 714 |
|
Предварително финансиране |
2.5 |
34 519 |
26 240 |
|
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна |
2.6 |
45 813 |
3 607 |
|
|
|
192 434 |
109 047 |
|
ТЕКУЩИ АКТИВИ |
|
|
|
|
Финансови активи |
2.4 |
13 881 |
4 514 |
|
Предварително финансиране |
2.5 |
28 229 |
25 206 |
|
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна |
2.6 |
28 681 |
20 367 |
|
Материални запаси |
2.7 |
80 |
68 |
|
Пари и парични еквиваленти |
2.8 |
16 742 |
19 745 |
|
|
|
87 613 |
69 900 |
|
ОБЩО АКТИВИ |
|
280 047 |
178 947 |
|
НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ |
|
|
|
|
Пенсии и други доходи на наети лица |
2.9 |
(116 020 ) |
(97 659 ) |
|
Провизии |
2.10 |
(3 878 ) |
(3 707 ) |
|
Финансови пасиви |
2.11 |
(84 399 ) |
(53 071 ) |
|
|
|
(204 297 ) |
(154 437 ) |
|
ТЕКУЩИ ПАСИВИ |
|
|
|
|
Провизии |
2.10 |
(1 527 ) |
(1 116 ) |
|
Финансови пасиви |
2.11 |
(10 649 ) |
(1 446 ) |
|
Задължения |
2.12 |
(32 408 ) |
(27 241 ) |
|
Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди |
2.13 |
(64 584 ) |
(67 230 ) |
|
|
|
(109 167 ) |
(97 033 ) |
|
ОБЩО ПАСИВИ |
|
(313 464 ) |
(251 470 ) |
|
НЕТНИ АКТИВИ |
|
(33 418 ) |
(72 523 ) |
|
Резерви |
2.14 |
5 062 |
5 037 |
|
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки (2) |
2.15 |
(38 480 ) |
(77 560 ) |
|
НЕТНИ АКТИВИ |
|
(33 418 ) |
(72 523 ) |
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ
|
милиони евро |
|||
|
|
Бележка |
2020 г. |
2019 г. |
|
ПРИХОДИ |
|
|
|
|
Приходи от операции без размяна |
|
|
|
|
Ресурси от БНД |
3.1 |
125 393 |
108 820 |
|
Традиционни собствени ресурси |
3.2 |
19 559 |
21 235 |
|
Ресурси от ДДС |
3.3 |
17 858 |
18 128 |
|
Глоби |
3.4 |
452 |
4 291 |
|
Събиране на разходи |
3.5 |
1 355 |
2 627 |
|
Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство |
3.6 |
47 456 |
— |
|
Други |
3.7 |
7 116 |
2 072 |
|
|
|
219 190 |
157 174 |
|
|
|
|
|
|
Приходи от операции с размяна |
|
|
|
|
Финансови приходи |
3.8 |
3 434 |
1 817 |
|
Други |
3.9 |
1 404 |
1 298 |
|
|
|
4 838 |
3 116 |
|
Общо приходи |
|
224 028 |
160 289 |
|
РАЗХОДИ |
|
|
|
|
Изпълнени от държавите членки |
3.10 |
|
|
|
Европейски фонд за гарантиране на земеделието |
|
(40 461 ) |
(43 951 ) |
|
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и други инструменти за развитие на селските райони |
|
(14 467 ) |
(13 541 ) |
|
Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд |
|
(41 118 ) |
(35 178 ) |
|
Европейски социален фонд |
|
(13 677 ) |
(11 218 ) |
|
Други |
|
(2 701 ) |
(2 608 ) |
|
Изпълнени от Комисията, изпълнителните агенции и доверителните фондове |
3.11 |
(22 094 ) |
(18 942 ) |
|
Изпълнени от други агенции и органи на ЕС |
3.12 |
(3 530 ) |
(3 131 ) |
|
Изпълнени от трети държави и международни организации |
3.12 |
(4 178 ) |
(4 085 ) |
|
Изпълнени от други субекти |
3.12 |
(3 257 ) |
(2 875 ) |
|
Разходи за персонал и за пенсии |
3.13 |
(11 995 ) |
(11 613 ) |
|
Финансови разходи |
3.14 |
(2 188 ) |
(1 491 ) |
|
Други разходи |
3.15 |
(6 946 ) |
(6 862 ) |
|
Общо разходи |
|
(166 612 ) |
(155 493 ) |
|
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА |
|
57 416 |
4 796 |
ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
|
милиони евро |
||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
|
Финансов резултат за годината |
57 416 |
4 796 |
|
Оперативни дейности |
|
|
|
Амортизация на дълготрайни финансови активи |
113 |
107 |
|
Амортизация |
1 047 |
1 022 |
|
(Увеличение)/намаление на заемите |
(40 624 ) |
1 255 |
|
(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране |
(11 301 ) |
(1 472 ) |
|
(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна |
(50 519 ) |
691 |
|
(Увеличение)/намаление на материалните запаси |
(12) |
5 |
|
Увеличение/(намаление) на задължението, свързано с пенсиите и другите доходи на наети лица |
18 360 |
17 203 |
|
Увеличение/(намаление) на провизиите |
581 |
693 |
|
Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви |
40 531 |
(1 389 ) |
|
Увеличение/(намаление) на задълженията |
5 166 |
(4 985 ) |
|
Увеличение/(намаление) на начислените разходи и приходите за бъдещи периоди |
(2 645 ) |
4 041 |
|
Бюджетен излишък от предходната година, взет като непаричен приход |
(3 218 ) |
(1 803 ) |
|
Преоценка на задължението, свързано с доходите на наети лица (непарично движение, което не е включено в отчета за финансовия резултат) |
(15 155 ) |
(14 164 ) |
|
Други непарични движения |
63 |
111 |
|
Инвестиционни дейности |
|
|
|
(Увеличение)/намаление на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията |
(1 566 ) |
(1 392 ) |
|
(Увеличение)/намаление на инвестициите, отчетени посредством метода на собствения капитал |
3 |
(1) |
|
(Увеличение)/намаление на финансовите активи, обявени за продажба |
(1 180 ) |
(2 964 ) |
|
(Увеличение)/намаление на финансовите активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
(62) |
(121) |
|
НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ |
(3 004 ) |
1 633 |
|
Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти |
(3 004 ) |
1 633 |
|
Пари и парични еквиваленти в началото на годината |
19 745 |
18 113 |
|
Пари и парични еквиваленти в края на годината |
16 742 |
19 745 |
ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ
|
милиони евро |
||||
|
|
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки Натрупан излишък/(дефицит) |
Други резерви |
Резерв по справедлива стойност |
Нетни активи |
|
САЛДО КЪМ 31.12.2018 г. |
(66 424 ) |
4 730 |
231 |
(61 464 ) |
|
Движение на резерва на Гаранционния фонд |
(21) |
21 |
— |
— |
|
Движения на справедливата стойност |
— |
— |
160 |
160 |
|
Преоценки на задълженията, свързани с доходите на наети лица |
(14 164 ) |
— |
— |
(14 164 ) |
|
Други |
56 |
(105) |
— |
(49) |
|
Бюджетен резултат за 2018 г., предоставен на държавите членки |
(1 803 ) |
— |
— |
(1 803 ) |
|
Финансов резултат за годината |
4 796 |
— |
— |
4 796 |
|
САЛДО КЪМ 31.12.2019 г. |
(77 560 ) |
4 646 |
391 |
(72 523 ) |
|
Движение на резерва на Гаранционния фонд |
(173) |
173 |
— |
— |
|
Движения на справедливата стойност |
— |
— |
105 |
105 |
|
Преоценки на задълженията, свързани с доходите на наети лица |
(15 155 ) |
— |
— |
(15 155 ) |
|
Други |
210 |
(252) |
— |
(42) |
|
Бюджетен резултат за 2019 г., предоставен на държавите членки |
(3 218 ) |
— |
— |
(3 218 ) |
|
Финансов резултат за годината |
57 416 |
— |
— |
57 416 |
|
САЛДО КЪМ 31.12.2020 г. |
(38 480 ) |
4 566 |
496 |
(33 418 ) |
БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ
|
Следва да се отбележи, че в таблиците, които следват, сумите, отнасящи се до Обединеното кралство, все още са посочени в позицията „Държави членки“, тъй като, въпреки че Обединеното кралство напусна Съюза на 1 февруари 2020 г., по време на преходния период до 31 декември 2020 г. то продължи да има финансови отношения със Съюза, еквивалентни на тези на държава членка. |
1. ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ
1.1. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ И ПРАВИЛА ЗА СЧЕТОВОДНА ОТЧЕТНОСТ
Счетоводството на ЕС се води в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, наричан по-нататък „Финансовият регламент“ (ФР).
В съответствие с член 80 от Финансовия регламент ЕС изготвя своите финансови отчети въз основа на правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, които се основават на международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС). Тези счетоводни правила, приети от счетоводителя на Комисията, трябва да се прилагат от всички институции и органи на ЕС, попадащи в обхвата на консолидацията, за да се гарантира вътрешната съгласуваност на консолидираните отчети на ЕС.
Прилагане на нови и на изменени счетоводни правила на Европейския съюз (СПЕС)
Нови СПЕС, които са в сила за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2020 г.
Няма нови СПЕС, които да са влезли в сила за годишните периоди, започващи на или след 1 януари 2020 г.
Нови СПЕС, които са приети, но все още не са влезли в сила към 31 декември 2020 г.
На 17 декември 2020 г. счетоводителят на Европейската комисия прие преразгледаното СПЕС 11 „Финансови инструменти“, което е в сила за отчетните периоди, започващи на или след 1 януари 2021 г. Преразгледаното СПЕС 11 бе актуализирано в съответствие с новия МССПС 41 „Финансови инструменти“ и определя принципите за финансово отчитане на финансовите активи и финансовите пасиви, държани от субектите от ЕС.
Основните промени и очакваното им отражение върху отчетите на ЕС за 2021 г. са следните:
Нови принципи за класификация и оценяване на финансовите активи
Преразгледаното СПЕС 11 въвежда основан на принципите подход към класификацията на финансовите активи, който се основава на два критерия: модела на управление, който субектът прилага за управлението на финансовите си активи, и договорните характеристики на паричните потоци на тези активи. В зависимост от тези критерии финансовите активи се класифицират в категориите финансови активи по амортизирана стойност (AC), финансови активи по справедлива стойност чрез нетните активи/собствения капитал (ССНА) или финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка и дефицита (ССИД).
Финансовите активи с договорни условия, които представляват единствено главница и лихви, се класифицират или като AC (ако финансовият актив се държи в рамките на модел на управление, чиято цел е да се държат финансови активи с цел събиране на договорни парични потоци), или като ССНА (ако финансовият актив се държи в рамките на модел на управление, чиято цел се постига както чрез събиране на договорни парични потоци, така и чрез продажба на финансови активи). Финансовите активи, които не отговарят на критериите, за да бъдат класифицирани като AC или ССНА, по-конкретно финансовите активи, за които договорните парични потоци не представляват единствено главница и лихви или които се държат в рамките на други модели на управление, се класифицират като ССИД.
В съответствие с тези принципи в годишните отчети на ЕС за 2021 г. всички капиталови инвестиции, които понастоящем са класифицирани като „обявени за продажба“, ще бъдат прекласифицирани като ССИД. Очаква се и дълговите ценни книжа да бъдат прекласифицирани като ССИД, като се има предвид, че ЕС управлява тези портфейли от активи и оценява резултатите им на база справедлива стойност. Съответният резерв по справедлива стойност ще бъде предоставен на нетните активи.
Нов модел на обезценка
Докато настоящият модел на обезценка се основава на възникналите загуби, преразгледаното СПЕС 11 въвежда ориентиран към бъдещето модел на обезценка, основан на очакваните кредитни загуби, като се вземат предвид всички възможни случаи на неизпълнение и всички кредитни подобрения, които са неразделна част от договорните условия. Що се отнася до приложимия времеви хоризонт, прилага се поетапен подход: докато няма значително увеличение на кредитния риск, провизиите за обезценка се оценяват в размер, равен на очакваната кредитна загуба за 12 месеца (етап 1). При значително увеличение на кредитния риск (етап 2) и за финансовите активи с кредитна обезценка провизиите за обезценка са равни на очакваната кредитна загуба през целия живот. Новият модел на обезценка се прилага за всички финансови активи, оценени по AC или по ССНА, кредитните ангажименти и договорите за финансова гаранция.
Очаква се новият ориентиран към бъдещето модел на обезценка да доведе до признаване на допълнителни провизии за обезценка в годишните отчети на ЕС за 2021 г., по-специално във връзка със заемите за финансова помощ, предоставени на партньорски държави по програмата за МФП и програмата на Евратом.
Отчитане на финансовите гаранции
Съгласно настоящото СПЕС 11 повечето финансови гаранции — по-специално тези, предоставени без възнаграждение или срещу номинално възнаграждение — се отчитат в съответствие с принципите на СПЕС 10 „Провизии, условни пасиви и условни активи“, поради което или се признават като провизии, или се оповестяват като условни пасиви в зависимост от вероятността от загуба.
Според преразгледаното СПЕС 11 счетоводните изисквания за финансовите гаранции трябва да се прилагат за всички договори за финансова гаранция, които първоначално следва да бъдат признати или по справедлива стойност, или по очакваната кредитна загуба през целия живот, ако справедливата стойност не може да бъде определена по надежден начин. При последващо оценяване договорите за финансова гаранция следва да се оценяват по по-високата от следните стойности: i) размера на провизиите за загуби и ii) първоначално признатия размер минус, когато е уместно, натрупаната амортизация, призната в съответствие с принципите на СПЕС 4 „Приходи от операции с размяна“.
Вследствие на това в отчетите на ЕС за 2021 г. се очаква съществуващите договори за финансова гаранция да бъдат прекласифицирани от финансови провизии в категориите задължение по финансови гаранции и да бъдат преоценени на по-високата от следните стойности: очакваната кредитна загуба през целия живот и — ако е приложимо — сумата, първоначално призната като провизии минус натрупаната амортизация. Очаква се тази промяна да доведе до увеличаване на финансовите пасиви в счетоводния баланс, по-специално във връзка с гаранциите, предоставени на групата на ЕИБ в рамките на мандата за външно кредитиране.
Новите изисквания се прилагат със задна дата и при спазване на специфичните преходни разпоредби в преразгледаното СПЕС 11. По-специално не се изисква преизчисляване на сравнителните данни. Следователно въздействието на преоценките ще бъде признато в нетните активи към началната дата на прилагане на преразгледаното СПЕС 11.
1.2. СЧЕТОВОДНИ ПРИНЦИПИ
Целта на финансовите отчети е да се предостави информация за финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на даден субект, която е полезна за широк кръг ползватели. За ЕС като публичноправен субект целите по-конкретно са да бъде предоставена информация, полезна при вземането на решения, и да бъде показана отчетността на субекта за ресурсите, които са му поверени. Настоящият документ е съставен с оглед на тези цели.
Общите съображения (или счетоводни принципи), които трябва да бъдат съблюдавани при съставянето на финансовите отчети, са посочени в счетоводно правило 1 „Финансови отчети“ на ЕС и са същите като описаните в МССПС 1: честно представяне, текущо начисляване, действащо предприятие, последователно представяне, същественост, агрегиране, прихващане и сравнителна информация.
Качествените характеристики на финансовото отчитане са релевантност, достоверно представяне (надеждност), разбираемост, навременност, сравнимост и проверимост.
1.3. КОНСОЛИДАЦИЯ
Обхват на консолидацията
Консолидираните финансови отчети на ЕС включват всички важни контролирани субекти, съвместни договорености и асоциирани предприятия. Пълният списък на субектите, попадащи в обхвата на консолидацията, който понастоящем включва 52 контролирани субекта и 1 асоциирано предприятие, може да бъде намерен в бележка 9. Сред контролираните субекти са институциите на ЕС (включително Комисията, но без Европейската централна банка) и агенциите на ЕС (с изключение на тези от общата външна политика и политика на сигурност). Европейската общност за въглища и стомана в ликвидация (EОВС в ликв-я) също се счита за контролиран субект. Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е единственото асоциирано предприятие в ЕС.
Субектите, които попадат в обхвата на консолидацията, но са несъществени за консолидираните финансови отчети на ЕС като цяло, не е необходимо да бъдат консолидирани или отчетени чрез метода на собствения капитал, когато това ще доведе до прекомерни времеви или финансови разходи за ЕС. Тези субекти се наричат „несъществени субекти“ и са посочени отделно в бележка 9. През 2020 г. като несъществени субекти бяха определени 8 субекта.
Контролирани субекти
За да бъде определен обхватът на консолидацията, се прилага концепцията за контрол. Контролирани субекти са субектите, при които ЕС е изложен на различни ползи или има право на различни ползи от своето участие и има способността да повлияе на естеството и размера на тези ползи чрез властта си над другия субект. Тази власт трябва да е упражняема в настоящия момент и да е свързана със съответните дейности на предприятието. Контролираните субекти се консолидират изцяло. Консолидирането започва на първата дата, на която има наличие на контрол, и приключва, когато такъв контрол вече не съществува.
Най-често използваните показатели за контрол в рамките на ЕС са: създаване на субекта с учредителни договори или вторично законодателство, финансиране на субекта от бюджета на ЕС, наличие на право на глас в ръководните органи, одит от Европейската сметна палата и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета от Европейския парламент. Прави се индивидуална оценка на всеки субект, за да се прецени дали един или всички от изброените по-горе критерии са достатъчни, за да се породи контрол.
Всички съществени операции и салда между контролирани субекти на ЕС са изключени, докато нереализираните печалби и загуби от такива операции не са съществени и поради това не са изключени.
Съвместни договорености
Съвместната договореност e споразумение, върху което ЕС и една или повече страни упражняват съвместен контрол. Съвместният контрол е договореното споделяне на контрола върху дадена договореност посредством обвързваща договореност, който съществува само когато за вземането на решения, свързани със съответните дейности, се изисква единодушното съгласие на страните, които споделят контрола. Съвместните споразумения могат да бъдат съвместни предприятия или съвместни дейности. Съвместното предприятие представлява съвместна договореност, която е структуриранa чрез отделен механизъм и при която страните, които притежават съвместен контрол върху договореността, имат права върху нетните активи на договореността. Участията в съвместни предприятия се отчитат по метода на собствения капитал (вж. бележка 1.5.4). Съвместната дейност представлява съвместна договореност, при която страните, които притежават съвместен контрол върху договореностите, имат права върху активите и задължения по отношение на пасивите на договореността. Участията в съвместни дейности се отчитат чрез признаване във финансовите отчети на ЕС на неговите активи и пасиви, приходи и разходи, както и на неговия дял от съвместно държаните или възникнали активи, пасиви, приходи и разходи.
Асоциирани предприятия
Асоциираните предприятия са субекти, върху които ЕС има, пряко или непряко, значително влияние, но не и изключителен или съвместен контрол. Приема се, че съществува значително влияние, ако ЕС държи пряко или непряко 20 % или повече от правата на глас. Участията в асоциирани предприятия се отчитат по метода на собствения капитал (вж. бележка 1.5.4).
Неконсолидирани субекти, чиито средства се управляват от Комисията
Средствата на общата здравноосигурителна схема за служителите на ЕС, на Европейския фонд за развитие и на Гаранционния фонд за участниците се управляват от Комисията от името на тези субекти. Тъй като обаче тези субекти не се контролират от ЕС, те не се консолидират в неговите финансови отчети.
1.4. БАЗА ЗА ИЗГОТВЯНЕТО
Финансовите отчети се представят ежегодно. Счетоводната година започва на 1 януари и приключва на 31 декември.
1.4.1. Валута и база за конвертиране
Работна и отчетна валута
Освен когато е посочено друго, финансовите отчети са представени в милиони евро — работната валута на ЕС.
Операции и салда
Операциите в чуждестранна валута се конвертират в евро, като се използва обменният курс, преобладаващ към датaтa на операциите. Печалбите и загубите от курсови разлики, произтичащи от уреждането на операции в чуждестранна валута и от повторното конвертиране на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута по обменните курсове в края на годината, се признават в отчета за финансовия резултат. Разликите от конвертиране за непаричните финансови инструменти, класифицирани като финансови активи, обявени за продажба, се включват в резерва по справедлива стойност.
Различни методи за конвертиране се прилагат за имотите, машините и съоръженията и за нематериалните активи, които запазват стойността си в евро при курса, който се е прилагал към датата, на която са закупени.
Салдата в края на годината на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута се конвертират в евро въз основа на обменните курсове на Европейската централна банка, прилагани на 31 декември:
Обменни курсове спрямо еврото
|
Валута |
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
Валута |
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
BGN |
1,9558 |
1,9558 |
PLN |
4,5597 |
4,2568 |
|
CZK |
26,2420 |
25,4080 |
RON |
4,8683 |
4,783 |
|
DKK |
7,4409 |
7,4715 |
SEK |
10,0343 |
10,4468 |
|
GBP |
0,8990 |
0,8508 |
CHF |
1,0802 |
1,0854 |
|
HRK |
7,5519 |
7,4395 |
JPY |
126,4900 |
121,9400 |
|
HUF |
363,8900 |
330,5300 |
USD |
1,2271 |
1,1234 |
1.4.2. Използване на приблизителни оценки
В съответствие с МССПС и общоприетите счетоводни принципи финансовите отчети по необходимост включват суми, основани на приблизителни оценки и предположения на ръководителите, основаващи се на най-надеждната налична информация. Съществените приблизителни оценки включват, без да са ограничени до това: сумите за задълженията, свързани с доходите на наети лица, финансовия риск по вземанията и сумите, оповестени в бележките във връзка с финансовите инструменти, начислените приходи и разходи, провизиите, степента на обезценка на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията, нетната реализируема стойност на материалните запаси, условните активи и условните пасиви. Действителните резултати могат да се различават от тези приблизителни оценки. Промените в приблизителните оценки се отразяват през периода, в който те стават известни, ако промяната засяга само периода, или се отразяват през този период и бъдещи периоди, ако промяната засяга и този период, и бъдещи периоди.
1.5. СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС
1.5.1. Нематериални активи
Нематериалният актив е разграничим непаричен актив без физическа субстанция. Даден актив е разграничим, ако е или отделим (т.е. може да бъде отделен или разделен от субекта, напр. чрез продажба, прехвърляне, лицензиране, отдаване под наем или размяна, самостоятелно или заедно със съответен договор, разграничим актив или пасив, независимо дали субектът възнамерява да направи това), или произтича от обвързващи договорености (включително права от договори или други законни права), независимо дали тези права са прехвърляеми или отделими от субекта или от други права и задължения).
Придобитите нематериални активи се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Вътрешно разработените нематериални активи се капитализират, когато съответните критерии на правилата за счетоводна отчетност на ЕС бъдат изпълнени и разходите са свързани единствено с етапа на разработка на актива. Капитализируемите разходи включват всички разходи, които могат директно да се припишат и които са необходими за създаването, произвеждането и подготвянето на актива за работа по предвидения от ръководството начин. Разходите, свързани с научноизследователски дейности, некапитализируемите разходи по разработката и разходите за поддръжка се признават като разходи в момента на възникването си.
Нематериалните активи се амортизират по линейния метод през очаквания си полезен живот (от 3 до 11 години). Очакваният полезен живот на нематериалните активи зависи от специфичния им икономически живот или от правния им живот, който се определя от споразумение.
1.5.2. Имоти, машини и съоръжения
Всички имоти, машини и съоръжения се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Стойността включва разходите, които могат директно да се припишат на придобиването, създаването или прехвърлянето на актива.
Последващите разходи се включват в балансовата стойност на актива или се признават като отделен актив, както е уместно, единствено когато е вероятно бъдещите икономически ползи или потенциалът за предоставяне на услуга, свързани с актива, да са по посока на ЕС и стойността на актива може да бъде надеждно оценена. Разходите за ремонт и поддръжка се включват в отчета за финансовия резултат през финансовия период, през който са били извършени.
Земята не се амортизира, тъй като се счита, че има безкраен полезен живот. Активите в процес на изграждане не се амортизират, тъй като тези активи все още не са на разположение за употреба. Амортизацията на другите активи се изчислява чрез линейния метод, за да бъде разпределена тяхната стойност минус остатъчната им стойност през очаквания им полезен живот, както следва:
|
Вид актив |
Норма на линейна амортизация |
|
Сгради |
от 4 % до 10 % |
|
Космически активи |
от 8 % до 25 % |
|
Машини и съоръжения |
от 10 % до 25 % |
|
Обзавеждане и превозни средства |
от 10 % до 25 % |
|
Компютърен хардуер |
от 25 % до 33 % |
|
Други |
от 10 % до 33 % |
Печалбите и загубите от намаленията на активи се определят чрез сравняване на приходите минус разходите по продажбата с балансовата стойност на актива, от който институцията се освобождава, и се включват в отчета за финансовия резултат.
Лизинг
Лизингът е споразумение, по силата на което лизингодателят предоставя на лизингополучателя — срещу еднократно плащане или серия от плащания — правото да използва актив за договорен срок. Лизингите се класифицират като финансови лизинги или като оперативни лизинги.
Финансовите лизинги представляват лизинги, при които по същество всички рискове и ползи, произтичащи от собствеността, се прехвърлят на лизингополучателя. При сключване на финансов лизинг като лизингополучател активите, придобити съгласно финансовия лизинг, се признават като активи, а свързаните с тях лизингови задължения се признават като пасиви, считано от началото на срока на лизинга. Активите и пасивите се признават в размер, равен на справедливата стойност на наетата собственост или, ако е по-ниска, настоящата стойност на минималните лизингови плащания, всяка от които е определена в началото на лизинга. През срока на лизинга активите, държани чрез финансов лизинг, се амортизират през по-краткия от следните периоди — полезния живот на актива и срока на лизинга. Минималните лизингови плащания се разпределят между финансовия разход (лихвата) и намаляването на оставащия пасив (главницата). Финансовият разход се разпределя за всеки период по време на срока на лизинга така, че да се получи постоянна периодична лихва за оставащата част от пасива, който се представя като текущ/нетекущ, в зависимост от случая. Условните наеми се начисляват като разход през периода, в който са извършени.
Оперативният лизинг е лизинг, различен от финансовия, т.е. лизинг, при който лизингодателят запазва по същество всички рискове и ползи, произтичащи от собствеността върху даден актив. При сключване на оперативен лизинг като лизингополучател плащанията по оперативния лизинг се признават като разход в отчета за финансовия резултат по линейния метод през срока на лизинга, като в отчета за финансовото състояние не се посочват нито лизингов актив, нито лизингов пасив.
1.5.3. Обезценка на нефинансови активи
Обезценката представлява загуба на бъдещи икономически ползи или потенциал за услуга на даден актив, в допълнение към систематичното признаване на загубата на бъдещи икономически ползи или потенциал за услуга на актива чрез амортизация (ако е приложимо). Активите, имащи безкраен полезен живот, не подлежат на амортизация и се проверяват всяка година за обезценка. Активите, които подлежат на амортизация, се проверяват за обезценка, когато към отчетната дата има признаци, че даден актив може да се е обезценил. Загуба от обезценка се признава за сумата, с която балансовата стойност на актива надвишава възстановимата му стойност (на ползване). Възстановимата стойност (на ползване) е по-високата от следните две стойности — справедливата стойност на актива, намалена с разходите по продажбата му, и стойността му в употреба.
Остатъчната стойност и полезният живот на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията се преразглеждат и ако е необходимо, се коригират поне веднъж годишно. Ако основанията за обезценки, признати през предходни години, вече не са валидни, загубите от обезценка съответно се сторнират.
1.5.4. Инвестиции, отчетени по метода на собствения капитал
Участия в асоциирани предприятия и в съвместни предприятия
Инвестициите, отчетени по метода на собствения капитал, първоначално се признават по себестойност, като първоначалната балансова стойност впоследствие се увеличава или намалява, за да се признаят допълнителните приноси, делът на ЕС от излишъка или дефицита на предприятието, в което е инвестирано, обезценките и дивидентите. Първоначалният разход заедно с всички движения дава балансовата стойност на инвестицията във финансовите отчети към датата на счетоводния баланс. Делът на ЕС от излишъка или дефицита на предприятието, в което е инвестирано, се признава в отчета за финансовия резултат, а делът му от движенията на собствения капитал на предприятието, в което е инвестирано, се признава в резервите при нетните активи. Доходите, получени от инвестицията, намаляват балансовата стойност на актива.
Ако делът на ЕС от дефицита на инвестиция, отчитана по метода на собствения капитал, е равен на дела му от инвестицията или превишава този дял, ЕС спира да признава дела си от следващите загуби („непризнати загуби“). След като делът на ЕС бъде намален до нула, допълнителните загуби се отчитат и се признава пасив само до размера, за който ЕС има правно или конструктивно задължение или е извършил плащания от името на субекта.
Ако има признаци за обезценка, трябва да се направи намаление до по-ниската възстановима стойност. Възстановимата стойност се определя, както е описано в бележка 1.5.3. Ако след време причината за обезценката спре да бъде валидна, загубата от обезценка се сторнира до балансовата стойност, която щеше да бъде определена, ако не беше призната загуба от обезценка.
В случаите, когато ЕС държи 20 % или повече от фонд за инвестиционен капитал, той не се стреми да упражнява значително влияние. Поради това тези фондове се третират като финансови инструменти и се категоризират като финансови активи, обявени за продажба.
Асоциираните и съвместните предприятия, класифицирани като несъществени субекти (вж. бележка 1.3), не се отчитат по метода на собствения капитал. Приносът на ЕС към тези субекти се отчита като разход за периода.
1.5.5. Финансови активи
Класификация
ЕС класифицира финансовите си активи в категориите „финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“, „заеми и вземания“, „инвестиции, държани до падеж“ и „финансови активи, обявени за продажба“. Класификацията на финансовите инструменти се определя при първоначалното им признаване и се преоценява към датата на всеки счетоводен баланс.
i) Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита
Финансов актив се класифицира в категорията „справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“, ако е придобит главно с цел да бъде продаден в краткосрочен план или ако е посочен като такъв от субекта. Деривативите също се посочват в тази категория. Активите в тази категория се класифицират като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани в срок от 12 месеца от датата на счетоводния баланс.
ii) Заеми и вземания
Заемите и вземанията са недеривативни финансови активи с фиксирани или определими плащания, които не се котират на активен пазар. Те възникват, когато ЕС предоставя пари, стоки или услуги пряко на длъжник без намерение да търгува с вземането или когато ЕС встъпва в правата на първоначалния заемодател след плащане, направено от ЕС по договор за гаранция. Плащанията, които стават дължими в срок от 12 месеца от датата на счетоводния баланс, се класифицират като текущи активи. Плащанията, които стават дължими след 12 месеца от датата на счетоводния баланс, се класифицират като нетекущи активи. Заемите и вземанията включват срочните депозити с първоначален срок от над три месеца.
iii) Инвестиции, държани до падеж
Инвестициите, държани до падеж, представляват недеривативни финансови активи с фиксирани или определими плащания и фиксиран падеж, които ЕС има категоричното намерение и възможност да държи до падеж. През тази финансова година ЕС не държа инвестиции в тази категория.
iv) Финансови активи, обявени за продажба
Обявените за продажба финансови активи са недеривативни инструменти, които или се посочват в тази категория, или не се класифицират в никоя от другите категории. Те се класифицират или като текущи, или като нетекущи активи в зависимост от периода от време, през който ЕС очаква да ги държи. Инвестициите в субекти, които не са консолидирани и не се отчитат по метода на собствения капитал, и другите инвестиции от капиталов вид (напр. операциите с рисков капитал), също се класифицират като финансови активи, обявени за продажба.
Първоначално признаване и оценяване
Покупките и продажбите на финансови активи, класифицирани като „по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“, „държани до падеж“ или „обявени за продажба“, се признават на тяхната дата на търгуване — датата, на която ЕС поема задължение да закупи или продаде актива. Паричните еквиваленти и заемите се признават, когато паричните средства бъдат вложени във финансова институция или отпуснати на заемополучателите. Финансовите инструменти първоначално се признават по справедлива стойност. Трансакционните разходи за всички финансови активи, които не са отчетени по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, се добавят към справедливата стойност при първоначалното признаване. Финансовите активи, отчетени по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, първоначално се признават по справедлива стойност, а трансакционните разходи се вписват като разход в отчета за финансовия резултат.
Справедливата стойност на финансов актив при първоначалното признаване обикновено е цената на сделката (т.е. справедливата стойност на полученото възнаграждение), освен ако справедливата стойност на този инструмент се доказва чрез сравняване с други наблюдаеми текущи пазарни сделки със същия инструмент или въз основа на техника за оценяване, чиито променливи включват само данни от наблюдаеми пазари (напр. при някои договори за деривативи). Въпреки това, когато бъде отпуснат дългосрочен безлихвен заем или дългосрочен заем, чиято лихва е под пазарните условия, неговата справедлива стойност може да бъде оценена като настоящата стойност на всички бъдещи парични постъпления, дисконтирани посредством преобладаващия пазарен лихвен процент за подобен инструмент с подобен кредитен рейтинг.
Отпуснатите заеми се оценяват по номиналната им стойност, която се счита за справедливата стойност на заема. Обяснението за това е следното:
|
— |
„Пазарната среда“ за отпускане на заеми от ЕС е много специфична и различна от капиталовия пазар, използван за емитиране на корпоративни или държавни облигации. Тъй като заемодателите на тези пазари имат възможността да изберат алтернативни инвестиции, тази възможност се отчита в пазарните цени. Тази възможност за алтернативни инвестиции обаче не съществува за ЕС, който няма право да инвестира пари на капиталовите пазари. Той само взема средства назаем с цел отпускане на заеми при същия лихвен процент. Това означава, че за взетите назаем суми ЕС не разполага с алтернативен вариант за отпускане на заеми или за инвестиране. Ето защо не съществува алтернативен разход и следователно не съществува база за сравнение с пазарните проценти. Всъщност самата операция на ЕС по отпускане на заем представлява пазарът. По същество, тъй като алтернативният разход „вариант“ не важи, пазарната цена не отразява справедливо същността на операциите на ЕС по отпускане на заеми. Поради това не е подходящо справедливата стойност на отпускането на заеми от страна на ЕС да се определя с упоменаване на корпоративни или държавни облигации. |
|
— |
Освен това, тъй като няма активен пазар или подобни операции, с които да се направи сравнение, лихвеният процент, който ЕС трябва да използва за определяне на справедливата стойност на своите операции по отпускане на заеми в рамките на ЕМФС, за подпомагане на ПБ и други такива заеми, следва да бъде дължимият лихвен процент. |
|
— |
Освен това за тези заеми има компенсиращи ефекти между отпуснатите и получените заеми поради техния реципрочен характер („бек-ту-бек“). Поради това ефективната лихва за отпуснатия заем е равна на ефективната лихва за свързаните с него получени заеми. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат. |
Финансовите инструменти се отписват, когато правата за получаване на парични потоци от инвестициите са изтекли или ЕС по същество е прехвърлил всички рискове и ползи от собствеността на друга страна.
Последващо оценяване
|
а) |
Финансовите активи, отчетени по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност на категорията „финансови инструменти по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита“, се включват в отчета за финансовия резултат през периода, в който възникват. |
|
б) |
Заемите и вземанията се отчитат по амортизирана стойност чрез метода на ефективната лихва. В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, същата ефективна лихва се прилага както за отпуснатите, така и за получените заеми, тъй като тези отпуснати заеми имат характеристиките на операции от вида „бек-ту-бек“ (back-to-back) и разликите между условията за отпускане и получаване на заем и между размера на отпуснатите и получените заеми не са съществени. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат. |
|
в) |
Активите, държани до падеж, се отчитат по амортизирана стойност чрез метода на ефективната лихва. Понастоящем ЕС не държи инвестиции, държани до падеж. |
|
г) |
Финансовите активи, обявени за продажба, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност на финансовите активи, обявени за продажба, се признават в резерва по справедлива стойност, с изключение на разликите от конвертиране на паричните активи, които се признават в отчета за финансовия резултат. Когато активи, класифицирани като финансови активи, обявени за продажба, бъдат отписани или се обезценят, кумулативните корекции на справедливата стойност, които преди са били признати в резерва по справедлива стойност, се признават в отчета за финансовия резултат. Лихвата по финансовите активи, обявени за продажба, изчислена по метода на ефективната лихва, се признава в отчета за финансовия резултат. Дивидентите от капиталови инструменти, обявени за продажба, се признават, когато бъде установено правото на ЕС да получи плащането. |
Справедливата стойност на инвестициите, котирани на активни пазари, се основава на текущите цени „купува“. Ако пазарът за даден финансов актив не е активен (и за нерегистрирани на борсата ценни книжа и извънборсови деривативи), ЕС определя справедлива стойност с помощта на техники за оценяване. Те включват използването на скорошни операции между несвързани страни, отнасяне към други инструменти, които по същество са същите, анализ на дисконтирания паричен поток, модели на ценообразуване на опции и други техники за оценяване, обикновено използвани от участниците на пазара.
Инвестициите във фондове за рисков капитал, които са класифицирани като финансови активи, обявени за продажба, и които нямат котирана пазарна цена на активен пазар, се оценяват по нетната стойност на активите, която може да им бъде приписана и която се счита за еквивалент на справедливата им стойност.
Когато справедливата стойност на инвестициите в капиталови инструменти, които нямат посочена пазарна цена на активен пазар, не може да бъде оценена по надежден начин, тези инвестиции се оценяват по себестойност минус загубите от обезценка.
Обезценка на финансови активи
Финансов актив се е обезценил и се признава загуба, ако и само тогава, когато съществува обективно доказателство за обезценка в резултат на едно или повече събития, настъпили след първоначалното признаване на актива, и това събитие (или събития), което води до загуба, има измеримо по надежден начин въздействие върху очакваните бъдещи парични потоци по финансовия актив. Към датата на всяко отчитане ЕС преценява дали има обективни доказателства, че даден финансов актив се е обезценил.
а) Активи, отчетени по амортизирана стойност
Ако има обективно доказателство, че е възникнала загуба от обезценка по заеми и вземания или по инвестиции, държани до падеж, които са отчетени по амортизирана стойност, размерът на загубата се оценява като разликата между балансовата стойност на актива и настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци (като се изключват бъдещите кредитни загуби, които не са възникнали), дисконтирани по първоначалния ефективен лихвен процент на финансовия актив. Балансовата стойност на актива се намалява и стойността на загубата се признава в отчета за финансовия резултат. Ако заем или инвестиция, държана до падеж, има променлив лихвен процент, дисконтовият процент за оценяване на всяка загуба от обезценка е текущият ефективен лихвен процент, определен съгласно договора. Изчисляването на настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци по обезпечен финансов актив отразява паричните потоци, които могат да произтекат от конфискацията, минус разходите по придобиването и продажбата на обезпечението, без значение дали конфискацията е вероятна или не. Ако в следващ период размерът на загубата от обезценка намалее и намалението може обективно да бъде свързано със събитие, настъпило след като обезценката е била призната, признатата преди това загуба от обезценка се сторнира чрез отчета за финансовия резултат.
б) Активи, отчетени по справедлива стойност
В случай на капиталови инвестиции, класифицирани като финансови активи, обявени за продажба, при определяне на това дали ценните книжа са се обезценили се взема предвид значителният или постоянен (продължителен) спад в справедливата стойност на ценната книга под нейната себестойност. Ако съществува такова доказателство за финансови активи, обявени за продажба, кумулативната загуба — оценявана като разликата между цената на придобиване и текущата справедлива стойност, минус загубите от обезценка по този финансов актив, вече признати в отчета за финансовия резултат — се отстранява от резервите и се признава в отчета за финансовия резултат. Признатите в отчета за финансовия резултат загуби от обезценка на капиталовите инструменти не се сторнират чрез отчета за финансовия резултат. Ако през следващ период справедливата стойност на дългов инструмент, класифициран като финансов актив, обявен за продажба, нарасне и нарастването може обективно да бъде свързано със събитие, настъпило след признаването на загубата от обезценка, загубата от обезценка се сторнира чрез отчета за финансовия резултат.
1.5.6. Материални запаси
Материалните запаси се посочват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и нетната реализируема стойност. Себестойността се определя посредством метода първа входяща, първа изходяща (FIFO). Себестойността на завършените стоки и на започнатата работа включва суровините, прекия труд, другите разходи, които могат директно да им се припишат, и свързаните с производството режийни разходи (въз основа на обичайния работен капацитет). Нетната реализируема стойност е очакваната продажна цена в нормалния ход на дейността минус разходите по завършване и продажба. Когато материалните запаси са държани за дистрибуция без разход или при номинален разход, те се оценяват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и текущата възстановителна стойност. Текущата възстановителна стойност е разходът, който ЕС би направил, за да придобие актива на отчетната дата.
1.5.7. Суми по предварително финансиране
Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период от време, определен в конкретния договор, решение, споразумение или основен правен акт. Наличните средства, или авансът, се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат. Ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне предварителното финансиране на ЕС. Тъй като ЕС запазва контрола върху предварителното финансиране и има право да му бъде върната недопустимата част, сумата се представя като актив.
Първоначално предварителното финансиране се признава в счетоводния баланс, когато средствата бъдат прехвърлени на получателя. То се оценява по стойността на даденото възнаграждение. През следващите периоди предварителното финансиране се оценява по стойността, първоначално призната в счетоводния баланс, минус допустимите разходи (включително прогнозните суми, когато е необходимо), направени през периода.
Лихвата по предварителното финансиране се признава в момента на начисляването ѝ в съответствие с разпоредбите на съответното споразумение. В края на годината се прави приблизителна оценка на начислените приходи от лихви въз основа на най-надеждната информация и тази оценка се включва в счетоводния баланс.
Другите авансови средства, предоставени на държавите членки, които произхождат от възстановяването от страна на ЕС на суми, платени авансово от държавите членки на техните бенефициери (включително финансовите инструменти под режим споделено управление), се признават като активи и се представят в позицията за предварителното финансиране. Другите авансови средства, предоставени на държавите членки, впоследствие се оценяват по стойността, първоначално призната в счетоводния баланс, минус най-точната оценка на допустимите разходи, направени от крайните бенефициери, изчислена въз основа на разумни предположения, които могат да бъдат подкрепени.
Средствата, отпуснати за доверителните фондове на ЕС, които не са консолидирани в Европейската комисия, или за други неконсолидирани субекти, се класифицират като предварително финансиране, тъй като целта им е да осигурят налични средства на доверителния фонд, за да може той да финансира конкретни действия, които са определени в целите на доверителния фонд. Средствата от ЕС за доверителните фондове се оценяват по първоначалната стойност на финансовия принос на ЕС минус допустимите разходи, включително прогнозните суми, когато е необходимо, направени от доверителния фонд през отчетния период и отнесени към финансовия принос на ЕС съгласно съответното споразумение.
1.5.8. Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна
Съгласно счетоводните правила на ЕС операциите с размяна и операциите без размяна се представят отделно. За да се разграничат двете категории, терминът „вземания“ е запазен за операциите с размяна, а за операциите без размяна, т.е. когато ЕС получава стойност от друг субект, без да дава директно приблизително същата стойност в замяна, се използва терминът „средства, подлежащи на събиране“ (напр. средствата, които държавите членки трябва да предоставят във връзка със собствените ресурси).
Вземанията от операции с размяна отговарят на определението за финансови инструменти и поради това се класифицират като заеми и вземания и се оценяват по съответния начин (вж. бележка 1.5.5). Оповестените данни в бележките за финансовите инструменти във връзка с вземанията от операции с размяна включват начислените приходи и разходите за бъдещи периоди от операции с размяна, тъй като те не са съществени. Прави се общо намаление въз основа на опит от миналото за неизпълнените нареждания за събиране на вземания, които не подлежат на специфично намаление.
Средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна се отчитат по справедлива стойност към датата на придобиване (коригирана с лихвите и глобите) минус намалението за обезценка. Намаление за обезценка на средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна се установява, когато има обективно доказателство, че ЕС няма да може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните срокове, предвидени за средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна. Размерът на намалението е разликата между балансовата стойност на актива и възстановимата стойност. Стойността на намалението се признава в отчета за финансовия резултат. Прави се и общо намаление, въз основа на опит от миналото, за неизпълнените нареждания за събиране на вземания, които не подлежат на специфично намаление. Вж. бележка 1.5.14 относно третирането на начислените приходи към края на годината. Сумите, посочени и оповестени като средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна, не са финансови инструменти, тъй като не са следствие от договор, който ще доведе до финансово задължение или капиталов инструмент. При все това, когато е целесъобразно, в бележките към финансовите отчети средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна са оповестени заедно с вземанията от операции с размяна.
1.5.9. Пари и парични еквиваленти
Парите и паричните еквиваленти представляват финансови инструменти и включват парите в брой, депозитите по разплащателни или краткосрочни спестовни сметки в банки и другите краткосрочни високоликвидни инвестиции с първоначален срок от три месеца или под три месеца.
1.5.10. Доходи на наети лица
ЕС предоставя на служителите набор от доходи (възнаграждения и социална сигурност). За счетоводни цели те трябва да бъдат класифицирани като краткосрочни доходи и доходи след напускане.
Краткосрочни доходи на наети лица
Краткосрочните доходи на наети лица са доходите, които трябва да бъдат изплатени, преди да са изтекли дванадесет месеца след края на отчетния период, през който служителите са предоставили услугата. Такива доходи са например заплатите, годишният отпуск и платените отпуски по болест, както и други краткосрочни надбавки. Краткосрочните доходи на наети лица се признават като разход, когато свързаната с тях услуга бъде предоставена. Задължение за сумата, която се очаква да бъде платена, се признава, ако ЕС има настоящо правно или конструктивно задължение да плати в резултат на минала услуга, предоставена от служителя, и задължението може надеждно да бъде оценено.
Доходи след напускане
ЕС предоставя на служителите редица доходи след напускане, които включват пенсии за прослужено време, за инвалидност и за преживяло лице, предоставяни по линия на пенсионноосигурителната схема на европейските длъжностни лица (ПСЕДЛ), както и медицинска застраховка, предоставяна по линия на общата здравноосигурителна схема (ОЗОС) (вж. бележка 2.9). Тези доходи се предоставят по линия на единен план — макар и разделен на две схеми — и трябва да се третират по сходен начин, за да се представи честно положението и да се отрази икономическата реалност:
|
i. |
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица (ПСЕДЛ): Доходите, предоставяни по тази теоретично финансирана (3) схема, са свързани със старшинството, наличието на инвалидност и факта, че лице е преживяло смъртта на друго лице, както и със семейните надбавки, смъртта преди пенсиониране на служителите, които работят или са работили в институциите, агенциите и други органи на ЕС или са лица, преживели починали длъжностни лица или пенсионери. Една трета от очакваната стойност на тези доходи се финансира чрез удръжки от заплатите на служителите. |
|
ii. |
Обща здравноосигурителна схема (ОЗОС): По тази схема ЕС предоставя здравно осигуряване за служителите на Европейската комисия, институциите, агенциите и други органи на ЕС чрез възстановяване на медицинските разходи. Доходите, изплащани на „неактивните лица“ в тази схема (т.е. пенсионери, сираци и т.н.), се класифицират като доходи след напускане. |
ЕС предоставя също доходи след напускане на членовете на институциите на ЕС посредством отделни пенсионноосигурителни схеми. Те са посочени в позицията „Други схеми за доходи след пенсиониране“. По тези схеми ЕС предоставя пенсионни доходи на членовете на Комисията, Съда и Общия съд, Сметната палата, Съвета, Европейския парламент, Омбудсмана, Надзорния орган по защита на данните и Съда на публичната служба. ЕС предоставя здравно осигуряване на членовете на институциите на ЕС чрез ОЗОС.
Упоменатите по-горе доходи след напускане представляват задължения на ЕС за изплащане на дефинирани доходи и се изчисляват към всяка отчетна дата чрез оценяване на размера на бъдещите доходи, които служителите са спечелили през текущия и предходните периоди, като тази сума се дисконтира и се приспада справедливата стойност на активите на плана. Задължението за изплащане на дефинирани доходи се изчислява ежегодно, като се използва кредитният метод на прогнозираните единици. Настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи се определя чрез дисконтиране на очакваните бъдещи изходящи парични потоци, като се използват лихвени проценти на държавни облигации във валутата, в която ще се изплащат доходите, и които имат падежни срокове, приблизително отговарящи на сроковете на съответното пенсионно задължение.
Доходите след напускане, предоставяни на служителите на ЕС, са включени в единен план, обхващащ както пенсионноосигурителна схема (ПСЕДЛ), така и здравноосигурителна схема (ОЗОС), като правото на осигуряване по ОЗОС зависи от това дали е придобито право на осигуряване по ПСЕДЛ. Съгласно условията на този единен план, както е посочено в Правилника за персонала, някои права, като например правото на отложена и намалена пенсия по ПСЕДЛ, се придобиват след 10 години трудов стаж. При все това правата, придобити по единния план чрез последващия трудов стаж на служителя, са съществено по-високи от първоначалните права, както е видно от следващите ежегодно начислявани пенсионни права.
Поради това, за да се онагледи икономическата същност на операцията, изисквана от свързаната с достоверното представяне качествена характеристика на финансовото отчитане, съгласно СПЕС 1 и концептуалната рамка на МССПС, направените разходи за трудов стаж се начисляват по линейния метод през прогнозния период на активна служба на служителя, т.е. периода от датата, от която трудовият стаж на служителя води за първи път до доходи по плана (независимо от това дали доходите зависят от допълнителен трудов стаж), до датата, на която следващият трудов стаж на служителя не води до допълнителни доходи със съществен размер по плана, с изключение на следващите повишения на заплатата. Този подход се прилага последователно по отношение на доходите, предвидени в единния план.
Преоценките на нетното задължение за изплащане на дефинирани доходи включват актюерските печалби и загуби и възвръщаемостта на активите на плана и се признават незабавно в нетните активи.
ЕС признава нетните разходи за (приходи от) лихви и други разходи, свързани с плановете за дефинирани доходи, в отчета за финансовия резултат в позицията „Разходи за персонал и за пенсии“.
Когато предоставяните доходи бъдат променени или намалени, произтичащата от това промяна на доходите, отнасяща се до минал трудов стаж, или печалбата или загубата от намалението се признават незабавно в отчета за финансовия резултат. Печалбите и загубите от уреждането на задължението се признават при неговото извършване. Разходите за минал трудов стаж се признават незабавно в отчета за финансовия резултат, освен когато промените зависят от това служителите да останат на служба за определен период от време.
1.5.11. Провизии
Провизиите се признават, когато ЕС има настоящо правно или конструктивно задължение към трети страни в резултат на минали събития, когато е по-вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси за уреждане на задължението и когато сумата може да бъде надеждно оценена. Провизии не се признават за бъдещи оперативни загуби. Размерът на провизията е най-точната оценка на разходите, които се очаква да бъдат необходими за погасяване на настоящото задължение към отчетната дата. Когато провизията включва голям брой позиции, задължението се оценява, като бъдат претеглени всички възможни резултати чрез свързаните с тях вероятности (метод на очакваната стойност).
Провизиите за обременяващи договори се оценяват по настоящата стойност на по-ниския от следните два вида разходи: очакваните разходи за прекратяване на договора и очакваните нетни разходи за продължаване на изпълнението му.
1.5.12. Финансови пасиви
Финансовите пасиви се класифицират като финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, като финансови пасиви, отчетени по амортизирана стойност, или като задължения по финансови гаранции.
Получените заеми се състоят от заеми от кредитни институции и дългове, удостоверени със сертификати. Те се признават първоначално по справедлива стойност, която представлява постъпленията от тяхното отпускане (справедливата стойност на полученото възнаграждение) след приспадане на направените трансакционни разходи, а впоследствие се отчитат по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективната лихва. Всяка разлика между постъпленията, от които са приспаднати трансакционните разходи, и погасителната стойност се признава в отчета за финансовия резултат през срока на получените заеми, като се използва методът на ефективната лихва. В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, методът на ефективната лихва не може да се прилага за отпуснатите заеми и за получените заеми по съображения за същественост. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.
Финансовите пасиви, категоризирани по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, включват деривативите, когато справедливата стойност е отрицателна. Те следват същата счетоводна обработка като финансовите активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита (вж. бележка 1.5.5).
Задълженията по финансови гаранции първоначално се признават по справедлива стойност, която представлява получената премия. Впоследствие задълженията по финансови гаранции се оценяват по по-високата от следните две стойности — най-добрата прогноза за разходите, които се очаква да бъдат необходими за уреждане на задължението по финансови гаранции, и първоначално признатата стойност минус, когато е уместно, натрупаната амортизация. ЕС признава задължение по финансова гаранция, когато получава възнаграждение за предоставянето на гаранцията, т.е. при пазарни условия, или когато справедливата стойност на гаранцията може да бъде оценена по надежден начин. Ако не съществува активен пазар за пряко еквивалентен договор за гаранция, ЕС оповестява дадената гаранция като условен пасив (вж. бележка 1.7.2) или — когато е по-вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси за уреждане на задължението — ЕС признава провизия (вж. бележка 1.5.11).
Финансовите пасиви се класифицират като нетекущи пасиви, освен когато падежът настъпва по-малко от 12 месеца след датата на счетоводния баланс.
Доверителните фондове на ЕС, които се считат за част от оперативните дейности на Комисията (т.е. доверителните фондове „Мадад“ и „Колумбия“), се отчитат в отчетите на Комисията и след това се консолидират в годишните отчети на ЕС. По тази причина средствата от други донори, предназначени за доверителните фондове на ЕС, отговарят при определени условия на критериите за приходи от операции без размяна и се представят като финансови задължения, докато условията, свързани с прехвърляните средства, бъдат изпълнени, т.е. докато доверителният фонд извърши допустими разходи. Доверителният фонд трябва да финансира конкретни проекти и да върне оставащите средства при приключването на дейността си. Към датата на счетоводния баланс задълженията по оставащите вноски се оценяват по стойността на получените вноски минус разходите, направени от доверителния фонд, включително прогнозните суми, когато е необходимо. За целите на отчитането нетните разходи се отнасят към вноските на други донори пропорционално на стойността на платените нетни вноски към 31 декември. Това отнасяне на вноските е само ориентировъчно. Когато дейността на доверителния фонд бъде прекратена, реалното разпределение на оставащите средства ще бъде определено от управителния съвет на доверителния фонд.
1.5.13. Задължения
Значителна част от задълженията на ЕС представляват неплатени декларации за направени разходи от бенефициери на безвъзмездни средства или на друго финансиране от ЕС (операции без размяна). Те се записват като задължения в размер на исканата сума при получаване на декларацията за разходи. След проверка и приемане на допустимите разходи задълженията се оценяват по допустимата стойност.
Задълженията, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават при получаването на фактурата за първоначалната сума и съответните допустими разходи се вписват в сметките, когато доставките или услугите бъдат извършени и приети от ЕС.
1.5.14. Начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди
Операциите и събитията се признават във финансовите отчети през периода, за който се отнасят. В края на годината, ако все още не е издадена фактура, но услугата е предоставена, доставките са извършени от ЕС или съществува договорно споразумение (напр. чрез позоваване на договор), във финансовите отчети се признава начислен приход. Освен това в края на годината, ако е издадена фактура, но услугите все още не са предоставени или стоките не са доставени, приходът се отсрочва и признава през следващия отчетен период.
Разходите също се отчитат през периода, за който се отнасят. В края на отчетния период начислените разходи се признават въз основа на очакван размер на задължението за прехвърляне за периода. Изчисляването на начислените разходи се прави в съответствие с подробни оперативни и практически насоки, издадени от Комисията и насочени към гарантиране на това, че финансовите отчети дават вярна представа за икономическите и другите явления, които се предполага, че представляват. Аналогично, ако е направено предварително плащане за услуги или стоки, които все още не са получени, разходът се отсрочва и се признава през следващия отчетен период.
1.6. ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ
1.6.1. Приходи
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА
По-голямата част от приходите на ЕС са от операции без размяна, както следва:
Ресурси на база БНД и ресурси от ДДС
Приходите се признават за периода, за който Комисията изпрати покана за внасяне на средства до държавите членки, с която изисква те да внесат своята вноска. Те се оценяват по своя „поискан размер“. Тъй като ресурсите от ДДС и от БНД се основават на приблизителни оценки на данните за съответната бюджетна година, те могат да бъдат променяни при настъпването на промени до публикуването на окончателните данни от държавите членки. Резултатът от промяна на приблизителна оценка се включва при определянето на нетния излишък или дефицит за периода, през който е настъпила промяната.
Традиционни собствени ресурси
Средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна и свързаните с тях приходи се признават, когато бъдат получени изпратените от държавите членки съответни месечни отчети „A“ (включително събраните мита и дължимите суми, които са обезпечени и не са оспорени). Към отчетната дата събраните от държавите членки приходи за периода, които все още не са платени на Комисията, се оценяват и признават като начислени приходи. Тримесечните отчети „Б“ (включително митата, които не са събрани и не са обезпечени, както и обезпечените суми, които са оспорени от длъжника), изпратени от държавите членки, се признават като приход, като от тях се изваждат разходите по събирането, на които държавите имат право. Освен това се признава намаление на стойността в размер на очакваните несъбрани суми.
Глоби
Приходите от глоби се признават, когато решението на ЕС за налагане на глоба бъде взето и адресатът бъде официално уведомен за него. След решението за налагане на глоба предприятията разполагат с два месеца от датата на уведомлението:
|
а) |
или да приемат решението, в който случай те трябва да платят глобата в посочения срок и сумата се събира от ЕС окончателно; или |
|
б) |
да не приемат решението, в който случай те го обжалват съгласно правото на ЕС. |
Дори когато глобата бъде обжалвана, тя трябва да бъде платена в определения тримесечен срок, тъй като обжалването няма суспензивно действие (член 278 от ДФЕС). Получените средства се използват за изчистване на подлежащата на събиране сума. Ако счетоводителят на Комисията даде съгласието си обаче, вместо да плати глобата предприятието може да представи банкова гаранция за съответната сума. В този случай глобата остава подлежаща на събиране сума. Ако не бъдат получени нито пари, нито гаранция и има съмнения по отношение на платежоспособността на предприятието, се признава намаление на стойността на вземането.
Ако предприятието обжалва решението и вече е платило глобата условно, сумата се оповестява като условен пасив или, ако изглежда вероятно, че Общият съд може да не се произнесе в полза на ЕС, се признава провизия, за да се покрие този риск. Ако вместо това е предоставена гаранция, оставащата сума, която подлежи на събиране, се намалява.
Натрупаната лихва, получена от Комисията по банковите сметки, в които се депозират получаваните плащания, се признава като приход и всеки условен пасив се увеличава в съответната степен.
От 2010 г. всички условно платени глоби се управляват от Комисията в специално създаден за целта фонд (BUFI) и се инвестират във финансови инструменти.
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА
Приходите от продажбата на стоки и услуги се признават, когато значителните рискове и ползи от собствеността върху стоките се прехвърлят на купувача. Приходите, свързани със сделка, включваща предоставянето на услуги, се признават в зависимост от етапа на завършеност на сделката към отчетната дата.
Приходи и разходи от лихви
Приходите и разходите от лихви се признават в отчета за финансовия резултат посредством метода на ефективната лихва. Това е метод за изчисляване на амортизираната стойност на финансов актив или пасив и за разпределяне на лихвените приходи или разходи през съответния период. При изчисляване на ефективния лихвен процент ЕС оценява приблизително паричните потоци, като взема предвид всички договорни условия на финансовия инструмент (например възможностите за предплащане), но не взема предвид бъдещите кредитни загуби. Изчислението включва всички такси и лихвени пунктове, платени или получени между страните по договора и които са неразделна част от ефективния лихвен процент, трансакционните разходи и всички други премии или намаления.
Когато даден финансов актив или група от подобни финансови активи бъдат намалени в резултат на загуба от обезценка, приходите от лихви се признават посредством лихвения процент, използван за дисконтиране на бъдещите парични потоци за целите на оценяването на загубата от обезценка.
Приходи от дивиденти
Приходите от дивиденти и от сходни доходи се признават, когато бъде установено правото за получаване на плащането.
1.6.2. Разходи
Разходите от операции без размяна представляват основната част от разходите на ЕС. Те се отнасят до трансферите към бенефициери и могат да бъдат три вида: вземания, трансфери по споразумения и дискреционни безвъзмездни средства, вноски и дарения.
Трансферите се признават като разходи през периода, през който са настъпили събитията, пораждащи трансфера, при условие че естеството на трансфера се допуска от нормативната уредба (Финансовия регламент, Правилника за персонала или друг регламент) или е подписано споразумение, разрешаващо трансфера, бенефициерът е изпълнил всички критерии за допустимост и може да бъде направена разумна приблизителна оценка на сумата.
Когато бъде получено искане за плащане или декларация за направени разходи, които изпълняват критериите за признаване, те се признават като разход в размер на допустимата сума. В края на годината направените допустими разходи, които се дължат на бенефициерите, но които все още не са съобщени, се оценяват и записват като начислени разходи.
Разходите от операции с размяна, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават, когато доставките бъдат извършени и приети от ЕС. Те се оценяват по първоначална им фактурна стойност. Освен това към датата на счетоводния баланс разходите, свързани с предоставената през периода услуга, за която все още не е получена или приета фактура, се оценяват и се признават в отчета за финансовия резултат.
1.7. УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ
1.7.1. Условни активи
Условен актив е възможен актив, който възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на ЕС. Условен актив се оповестява, когато е вероятна появата на входящ поток от икономически ползи или на потенциал за предоставяне на услуга.
1.7.2. Условни пасиви
Условното задължение представлява възможно задължение, произтичащо от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от ЕС, или настоящо задължение, което произтича от минали събития, но не е признато или тъй като не е вероятно да бъде нужен изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за услуга, за да бъде погасено задължението, или в редките случаи, когато размерът на задължението не може да бъде оценен достатъчно надеждно. Условен пасив се оповестява, освен когато възможността за поява на изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, е малка.
1.8. ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
Информацията за паричните потоци се използва, за да се осигури база за оценка на способността на ЕС да генерира пари и парични еквиваленти и нуждите му, свързани с използването на тези парични потоци.
При изготвянето на отчета за паричните потоци се използва косвеният метод. Това означава, че финансовият резултат за финансовата година се коригира с ефекта от операциите, извършвани по безналичен начин, отсрочените или начислените минали или бъдещи оперативни касови приходи или плащания и приходите или разходите, свързани с инвестирането на парични потоци.
Паричните потоци, произтичащи от операции в чуждестранна валута, се отчитат във валутата, използвана за счетоводството на ЕС (евро), като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс на еврото към чуждестранната валута към датата на паричния поток.
Отчетът за паричните потоци съдържа паричните потоци през периода, класифицирани по оперативни и инвестиционни дейности (ЕС не извършва дейности по финансиране).
Оперативни дейности са дейностите на ЕС, които не са инвестиционни дейности. Това са по-голямата част от извършваните дейности. Заемите, отпуснати на бенефициери (и когато е приложимо, свързаните с тях получени заеми), не се считат за инвестиционни дейности (или дейности по финансиране), тъй като са част от общите цели и следователно са ежедневни операции на ЕС.
Инвестиционни дейности са придобиването на нематериални активи и имоти, машини и съоръжения и други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти, и освобождаването от тях. Инвестиционните дейности не включват заемите, отпуснати на бенефициери. Целта е да бъдат показани реалните инвестиции на ЕС.
2. БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС
АКТИВИ
2.1. НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ
|
милиони евро |
|
|
Брутна балансова стойност към 31.12.2019 г. |
1 230 |
|
Новопридобити активи |
216 |
|
Намаления на активи |
(39) |
|
Трансфер между категориите активи |
0 |
|
Други промени |
2 |
|
Брутна балансова стойност към 31.12.2020 г. |
1 409 |
|
Натрупана амортизация към 31.12.2019 г. |
(715) |
|
Амортизационен разход за годината |
(113) |
|
Отменена амортизация |
0 |
|
Намаления на активи |
38 |
|
Трансфер между категориите активи |
0 |
|
Други промени |
0 |
|
Натрупана амортизация към 31.12.2020 г. |
(789) |
|
Нетна балансова стойност към 31.12.2020 г. |
620 |
|
Нетна балансова стойност към 31.12.2019 г. |
515 |
Сумите по-горе се отнасят предимно до компютърния софтуер.
2.2. ИМОТИ, МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
Категорията на космическите активи обхваща оперативните дълготрайни активи, свързани с двете космически програми на ЕС: Глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), т.е. „Галилео“ и Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), и европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“. Активите на космическите системи, които все още не са пуснати в експлоатация, са включени в позицията „Активи в процес на изграждане“. Активите, свързани с космическите програми на ЕС, се изграждат с помощта на Европейската космическа агенция (ЕКА).
Що се отнася до „Галилео“, през 2020 г. не бяха пуснати в експлоатация нови спътници. Мрежата от спътници включва 26 спътника. След приспадане на натрупаната амортизация оперативните дълготрайни активи на „Галилео“, обхващащи както спътниците, така и наземното оборудване, бяха на стойност 2 145 милиона евро към 31 декември 2020 г. (2019 г.: 2 489 милиона евро). Оставащите активи в процес на изграждане са на обща стойност 1 872 милиона евро (2019 г.: 1 361 милиона евро). Разработването на системата „Галилео“ ще продължи, докато системата достигне пълния си оперативен капацитет. Когато бъде завършена, мрежата от спътници на „Галилео“ ще се състои от 30 спътника (включително 6 резервни спътника).
Що се отнася до „Коперник“, през 2020 г. не бяха пуснати в експлоатация нови спътници. Общата стойност на оперативните дълготрайни активи на „Коперник“ възлиза на 877 милиона евро (2019 г.: 1 153 милиона евро) след приспадане на натрупаната амортизация. Още 1 894 милиона евро, свързани със спътниците на „Коперник“, са признати като активи в процес на изграждане (2019 г.: 1 453 милиона евро). Това увеличение включва 266 милиона евро във връзка със спътника 6А, чиято собственост бе предоставена от ЕКА на 21 ноември 2020 г. — датата на изстрелване на спътника. Очаква се той да бъде обявен за пуснат в експлоатация след проверки, които ще бъдат извършени в средата на 2021 г.
Дълготрайните активи, свързани с наземната инфраструктура на EGNOS, на стойност 24 милиона евро (2019 г.: 37 милиона евро) също са включени в позицията за космическите активи. Освен това активите на EGNOS, които са в процес на изграждане, възлизат на 273 милиона евро (2019 г.: 238 милиона евро).
Имоти, машини и съоръжения
|
милиони евро |
|||||||||
|
|
Земя и сгради |
Космически активи |
Машини и съоръжения |
Обзавеждане и превозни средства |
Компютърен хардуер |
Други |
Финансови лизинги |
Активи в процес на изграждане |
Общо |
|
Брутна балансова стойност към 31.12.2019 г. |
5 895 |
5 680 |
542 |
259 |
644 |
325 |
2 638 |
3 653 |
19 635 |
|
Новопридобити активи |
15 |
6 |
27 |
13 |
123 |
12 |
18 |
1 155 |
1 369 |
|
Намаления на активи |
(0) |
(16) |
(16) |
(6) |
(45) |
(20) |
(2) |
(1) |
(106) |
|
Трансфер между категориите активи |
26 |
— |
3 |
7 |
5 |
14 |
(3) |
(52) |
0 |
|
Други промени |
(11) |
— |
(10) |
(0) |
0 |
(0) |
(0) |
(8) |
(29) |
|
Брутна балансова стойност към 31.12.2020 г. |
5 924 |
5 670 |
546 |
272 |
727 |
332 |
2 650 |
4 748 |
20 868 |
|
Натрупана амортизация към 31.12.2019 г. |
(3 503 ) |
(2 001 ) |
(457) |
(194) |
(533) |
(255) |
(1 313 ) |
|
(8 255 ) |
|
Амортизационен разход за годината |
(185) |
(635) |
(33) |
(15) |
(67) |
(23) |
(93) |
|
(1 051 ) |
|
Отменена амортизация |
— |
— |
— |
0 |
0 |
0 |
— |
|
0 |
|
Намаления на активи |
0 |
10 |
16 |
6 |
45 |
20 |
1 |
|
98 |
|
Трансфер между категориите активи |
— |
— |
0 |
(0) |
(2) |
0 |
2 |
|
(0) |
|
Други промени |
11 |
— |
10 |
0 |
0 |
0 |
— |
|
21 |
|
Натрупана амортизация към 31.12.2020 г. |
(3 676 ) |
(2 625 ) |
(465) |
(203) |
(557) |
(259) |
(1 402 ) |
|
(9 186 ) |
|
НЕТНА БАЛАНСОВА СТОЙНОСТ КЪМ 31.12.2020 г. |
2 249 |
3 045 |
81 |
69 |
170 |
73 |
1 248 |
4 748 |
11 682 |
|
НЕТНА БАЛАНСОВА СТОЙНОСТ КЪМ 31.12.2019 г. |
2 392 |
3 679 |
85 |
65 |
110 |
70 |
1 325 |
3 653 |
11 380 |
2.3. ИНВЕСТИЦИИ, ОТЧЕТЕНИ ПОСРЕДСТВОМ МЕТОДА НА СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ
Участието на ЕС, представляван от Комисията, в Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) се третира като асоциирано предприятие, като се използва методът на собствения капитал. ЕИФ е финансовата институция на ЕС, специализирана в предоставянето на рисков капитал и на гаранции на малките и средните предприятия (МСП). ЕИФ се намира в Люксембург и развива дейност като публично-частно партньорство. В него членуват Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), ЕС и група от финансови институции. Към 31 декември 2020 г. ЕС притежаваше 29,7 % дялово участие в ЕИФ (2019 г.: 29,7 %) и 29,7 % от правата на глас (2019 г.: 29,7 %). В съответствие със своя устав ЕИФ трябва да заделя поне 20 % от годишния си нетен резултат в нормативно предвиден резерв, докато общият размер на резерва достигне 10 % от записания капитал. Средствата в този резерв не могат да бъдат разпределяни.
|
милиони евро |
|
|
|
Европейски инвестиционен фонд |
|
Участие към 31.12.2019 г. |
591 |
|
Вноски |
— |
|
Получени дивиденти |
— |
|
Дял от нетния резултат |
38 |
|
Дял от нетните активи |
(42) |
|
Участие към 31.12.2020 г. |
588 |
Следните балансови стойности могат да се припишат на ЕС въз основа на процента на неговото участие:
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Общо ЕИФ |
Общо ЕИФ |
|
|
Активи |
3 256 |
2 965 |
|
Пасиви |
(1 277 ) |
(975) |
|
Приходи |
322 |
337 |
|
Разходи |
(194) |
(161) |
|
Излишък/(дефицит) |
129 |
176 |
Равнението на обобщената по-горе финансова информация с балансовата стойност на дяловото участие в ЕИФ е, както следва:
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Нетни активи на асоциираното предприятие |
1 979 |
1 990 |
|
Дялово участие на ЕС в ЕИФ |
29,7 % |
29,7 % |
|
Балансова стойност |
588 |
591 |
ЕС, представляван от Комисията, е внесъл 20 % от записаните си акции в капитала на ЕИФ към 31 декември 2020 г., като непоисканата сума е, както следва:
|
милиони евро |
||
|
|
Общ размер на капитала на ЕИФ |
Участие на ЕС |
|
Общо акционерен капитал |
4 500 |
1 337 |
|
Внесен |
(900) |
(267) |
|
Непоискан |
3 600 |
1 070 |
2.4. ФИНАНСОВИ АКТИВИ
|
милиони евро |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Нетекущи |
|
|
|
|
Финансови активи, обявени за продажба |
2.4.1 |
16 134 |
15 211 |
|
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
2.4.2 |
193 |
134 |
|
Заеми |
2.4.3 |
82 887 |
51 368 |
|
|
|
99 214 |
66 714 |
|
Текущи |
|
|
|
|
Финансови активи, обявени за продажба |
2.4.1 |
3 453 |
3 196 |
|
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
2.4.2 |
6 |
3 |
|
Заеми |
2.4.3 |
10 422 |
1 316 |
|
|
|
13 881 |
4 514 |
|
Общо |
|
113 095 |
71 228 |
2.4.1. Финансови активи, обявени за продажба
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Инвестиции в BUFI |
1 598 |
1 863 |
|
ЕОВС в ликвидация |
1 445 |
1 459 |
|
Европейска банка за възстановяване и развитие |
188 |
188 |
|
Пенсионен план за местния персонал на ЕСВД |
73 |
75 |
|
|
3 304 |
3 585 |
|
Гаранционни фондове за бюджетни гаранции: |
|
|
|
Гаранционен фонд на ЕФСИ |
7 526 |
6 654 |
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
2 794 |
2 545 |
|
Гаранционен фонд на ЕФУР |
692 |
595 |
|
|
11 012 |
9 794 |
|
Финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС: |
|
|
|
„Хоризонт 2020“ |
3 097 |
2 455 |
|
Механизъм за свързване на Европа |
764 |
699 |
|
Капиталови механизми на ЕС за МСП |
533 |
507 |
|
Европейски фонд за Югоизточна Европа |
163 |
166 |
|
Фонд „Екология за растеж“ |
143 |
70 |
|
Механизъм за финансиране на енергийната ефективност |
104 |
105 |
|
Механизъм за финансиране с поделяне на риска |
96 |
597 |
|
Операции с рисков капитал |
82 |
112 |
|
Други |
289 |
317 |
|
|
5 271 |
5 028 |
|
Общо |
19 587 |
18 407 |
|
Нетекущи |
16 134 |
15 211 |
|
Текущи |
3 453 |
3 196 |
От общо 19 587 милиона евро ЕС държи финансови активи, обявени за продажба, под формата на инвестиции в:
|
— |
дългови ценни книжа (напр. облигации) на стойност 14 862 милиона евро (2019 г.: 14 998 милиона евро); |
|
— |
капиталови инструменти на стойност 4 071 милиона евро (2019 г.: 2 801 милиона евро); и |
|
— |
фондове на паричния пазар (като например Унитарния фонд на ЕИБ) на стойност 654 милиона евро (2019 г.: 608 милиона евро). |
Инвестиции в BUFI
Условно платените глоби, свързани с дела в областта на конкуренцията, се внасят в специален фонд (фонд BUFI — фонд за бюджетни глоби) и се инвестират от Комисията в дългови инструменти, категоризирани като финансови активи, обявени за продажба.
ЕОВС в ликвидация
Що се отнася до Европейската общност за въглища и стомана в ликвидация (EОВС в ликв-я), всички финансови активи, обявени за продажба, са дългови ценни книжа в евро, котирани на активен пазар.
Европейска банка за възстановяване и развитие
ЕС държи финансова инвестиция в капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), в който към 31 декември 2020 г. броят на държаните акции бе 90 044 (2019 г.: 90 044 акции), представляващи 3 % от общия записан акционерен капитал. ЕС е записал акционерен капитал на обща стойност 900 милиона евро, от които 713 милиона евро понастоящем са непоискани. Съгласно споразумението за създаване на ЕБВР, акционерите имат някои договорни ограничения, като например факта, че акциите не подлежат на прехвърляне и обратното им изкупуване е ограничено до максимума на първоначалната покупна цена. ЕС оценява инвестицията в ЕБВР по справедлива стойност. Първоначалната покупна цена се счита за най-добрата оценка на справедливата стойност, по-специално поради договорните ограничения, посочени по-горе. Въпреки че акциите на ЕБВР не се котират на никоя фондова борса, в капитала на субекта, в който е инвестирано, имаше скорошни сделки (емитиране на капитал по номинална стойност), които показват, че цената е най-добрата оценка на справедливата стойност в тази ситуация.
ГАРАНЦИОННИ ФОНДОВЕ ЗА БЮДЖЕТНИ ГАРАНЦИИ
Гаранционен фонд на ЕФСИ
Съгласно Регламента за ЕФСИ (Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета (23)) Гаранционният фонд на ЕФСИ бе създаден, за да се осигури ликвиден буфер срещу потенциалните загуби, понесени от ЕИБ във връзка с нейните операции по финансиране и инвестиране, които отговарят на условията за гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ съгласно Споразумението за ЕФСИ (вж. бележка 4.1.1). Гаранционният фонд на ЕФСИ се финансира със средства от бюджета на ЕС. Той се финансира също с приходи от инвестираните ресурси на гаранционния фонд, с приходи, получени от ЕС като възнаграждение за гаранцията по Споразумението за ЕФСИ, и със суми, събрани от ЕИБ от некоректни длъжници във връзка с предходни задействани гаранции. Към края на 2020 г. активите на гаранционния фонд на ЕФСИ възлизаха на общо 8 028 милиона евро (2019 г.: 6 688 милиона евро), от които 7 526 милиона евро бяха инвестирани във финансови активи, обявени за продажба (2019 г.: 6 654 милиона евро). Други 931 милиона евро (2019 г.: 1 879 милиона евро) са заделени, но все още не са изплатени във фонда, включени са в бюджетните RAL и са също оповестени като неизпълнени поети задължения, които все още не са отчетени като разход, в бележка 5.1. Фондът ще бъде провизиран постепенно и постепенно ще достигне 9,1 милиарда евро, т.е. 35 % от общите задължения, свързани с гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ.
Гаранционен фонд за външни дейности
Гаранционният фонд за външни дейности обхваща заемите, гарантирани от бюджета на ЕС, и по-специално операциите на ЕИБ по отпускане на заеми извън ЕС, финансирани от собствените ресурси на ЕИБ, заемите в рамките на макрофинансовата помощ (МФП) и заемите от Евратом извън ЕС (вж. бележка 4.1.1). Фондът се управлява от ЕИБ и е предназначен за покриване на гарантираните от ЕС заеми, задълженията по които не се изпълняват. Фондът се финансира с плащания от бюджета на ЕС, с постъпленията от лихви върху инвестициите, направени от активите на фонда, и със сумите, събрани от просрочили плащанията си длъжници, за които фондът е трябвало да задейства своята гаранция. Размерът на Гаранционния фонд за външни дейности следва да се поддържа на целево равнище, съответстващо на 9 % от гарантираните непогасени заеми към края на годината. Разликата между целевия размер на фонда и стойността на активите на фонда към края на годината ще се покрива от бюджета на ЕС през годината N+2, а всеки излишък ще се връща в бюджета на ЕС. Към края на 2020 г. активите на Гаранционния фонд за външни дейности възлизаха на общо 2 813 милиона евро (2019 г.: 2 590 милиона евро), от които 2 794 милиона евро бяха инвестирани във финансови активи, обявени за продажба (2019 г.: 2 545 милиона евро).
Гаранционен фонд на ЕФУР
Съгласно Регламента за ЕФУР (Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета) Гаранционният фонд на ЕФУР бе създаден, за да се осигури ликвиден буфер, който да бъде използван в случай на задействане на гаранцията от Съюза, предоставена съгласно съответните споразумения за гаранция по линия на ЕФУР. Гаранционният фонд на ЕФУР се финансира чрез вноски от бюджета на ЕС и вноски от 11-тия ЕФР в бюджета на ЕС, както и чрез доброволни вноски от държавите членки и други субекти, предоставящи средства. Фондът се финансира също с приходи от инвестираните ресурси, със суми, събрани от некоректни длъжници, с приходи и с всички други плащания, получени от ЕС съгласно споразуменията за гаранция по линия на ЕФУР. Гаранционният фонд на ЕФУР бе провизиран до 750 милиона евро, т.е. 50 % от общите бъдещи задължения по гаранцията по линия на ЕФУР, покрити от бюджета на ЕС, и средствата му бяха допълнително увеличени с други вноски. Към края на 2020 г. активите на гаранционния фонд на ЕФУР възлизаха на общо 804 милиона евро (2019 г.: 600 милиона евро), от които 692 милиона евро са инвестирани във финансови активи, обявени за продажба (2019 г.: 595 милиона евро).
ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ, ФИНАНСИРАНИ ОТ БЮДЖЕТА НА ЕС
„Хоризонт 2020“
Съгласно Регламента на ЕС за създаване на „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.), бяха създадени нови финансови инструменти, за да се подобри достъпът до финансиране за субекти, работещи в областта на научните изследвания и иновациите (НИИ). Тези инструменти са:
|
— |
услугата за заеми и гаранции по InnovFin за научни изследвания и иновации, по която Комисията споделя финансовия риск, свързан с портфейл с нови операции за финансиране, предприети от ЕИБ; |
|
— |
гаранцията за МСП по InnovFin и инструментът за неограничена гаранция в рамките на инициативата за МСП (SIUGI) — механизми за гарантиране, управлявани от ЕИФ, предоставящи гаранции и насрещни гаранции за финансови посредници за нови портфейли със заеми (по SIUGI Комисията споделя финансовия риск, свързан с дадената гаранция, с държавите членки, ЕИФ и ЕИБ); |
|
— |
капиталовият механизъм по InnovFin за научни изследвания и иновации, който отпуска инвестиции във фондове за рисков капитал и се управлява от ЕИФ; и |
|
— |
Фондът на ЕСИ (Фондът на Европейския съвет по иновациите), който предоставя капиталово финансиране с цел ускоряване на действията за иновации и внедряване на пазара. Фондът на ЕСИ ще бъде финансиран предимно от МФР за периода 2021—2027 г. по рамковата програма „Хоризонт Европа“. Комисията обаче е заделила ресурси в рамките на „Хоризонт 2020“ за пилотен механизъм, с който бе създаден Фондът на ЕСИ. |
Механизъм за свързване на Европа
Съгласно Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета (24) дълговият инструмент „Механизъм за свързване на Европа“ (МСЕ) беше създаден с цел да се улесни достъпът на инфраструктурните проекти до финансиране в секторите на транспорта, телекомуникациите и енергетиката. Той се управлява от ЕИБ съгласно споразумение с ЕС. Дълговият финансов инструмент МСЕ е продължението на Инструмента за гарантиране на заеми за проекти по TEN-T (LGTT) и на пилотната фаза на инициативата „Облигации за проекти“ (PBI). Той предлага споделяне на риска за дълговото финансиране под формата на привилегирован и подчинен дълг или на гаранция, както и подкрепа за проектни облигации. След 19 юни 2019 г. вследствие на първото изменение на споразумението за делегиране, сключено с ЕИБ, всички операции по МСЕ, осъществени от ЕИБ, се отнасят към един от следните два портфейла: портфейл от дългови инструменти или портфейл от финансиране, което не може да бъде секюритизирано, за които е въведен нов основан на портфейла подход за поделяне на риска.
Капиталови механизми на ЕС за МСП
Това са капиталови инструменти, финансирани от COSME, Програмата за конкурентоспособност и иновации, Многогодишната програма за предприятията и предприемачеството и инициативата за растеж и заетост, под попечителството на ЕИФ, които подпомагат създаването и финансирането на МСП в ЕС, намиращи се в начален етап на дейността си (етап на стартиране) и в етап на растеж, чрез инвестиране в подходящи специализирани фондове за рисков капитал.
Механизъм за финансиране с поделяне на риска
В рамките на Механизма за финансиране с поделяне на риска ЕС предоставя гаранции на ЕИБ за заемите и гаранциите, които ЕИБ предоставя на допустими научноизследователски проекти. Активите, обявени за продажба, по тази позиция се използват за провизиране на финансовия риск на ЕС, произтичащ от исканията за плащане, които ЕИБ може да отправи по гаранцията на ЕС. Общо в МФР за периода 2007—2013 г. за МФПР бе заделен бюджет на ЕС в размер на максимум 1 милиард евро. В МФР за периода 2014—2020 г. не бяха предвидени допълнителни бюджетни средства за МФПР. Тъй като значителна част от сумите по неприключените операции по МФПР вече са възстановени на ЕИБ, през 2019 г. и 2020 г. ЕИБ освободи частично гаранцията на ЕС. Това доведе до намаляване на условното задължение на ЕС (вж. бележка 4.1.3). Впоследствие към края на 2020 г. обявените за продажба активи на ЕС са значително по-ниски, тъй като през 2020 г. ЕИБ възстанови на Комисията 500 милиона евро от предоставените от ЕС средства, които бяха използвани предимно за подсилване на финансовите инструменти на ЕС в рамките на „Хоризонт 2020“.
2.4.2. Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита
|
милиони евро |
||||
|
Вид дериватив |
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
||
|
Теоретична сума |
Справедлива стойност |
Теоретична сума |
Справедлива стойност |
|
|
Валутен форуърден договор |
417 |
6 |
393 |
3 |
|
Гаранция по капиталовия портфейл |
3 197 |
193 |
1 439 |
134 |
|
Общо |
3 614 |
199 |
1 832 |
137 |
|
Нетекущи |
3 197 |
193 |
1 439 |
134 |
|
Текущи |
417 |
6 |
393 |
3 |
ЕС сключва валутни форуърдни договори, за да хеджира валутния риск, свързан с дълговите ценни книжа в щатски долари, държани в Гаранционния фонд на ЕФСИ. По силата на валутните форуърдни договори ЕС дава посочената в договора теоретична сума в чуждестранна валута (операция за плащане), представена в таблицата по-горе, и ще получи теоретичната сума в евро (операция за получаване) на датата на падежа. Тези деривативни договори се оценяват по справедлива стойност към датата на счетоводния баланс и се класифицират като финансови активи или финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита в зависимост от това дали справедливата им стойност е положителна или отрицателна.
Позицията „Гаранция по капиталовия портфейл“ включва гаранциите, предоставени от ЕС на финансови институции по портфейли от капиталови инвестиции, които се класифицират като деривативни финансови инструменти и се отчитат като финансов актив или финансов пасив по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита. Общият размер представлява предимно гаранцията по ЕФСИ, предоставена от ЕС на групата на ЕИБ, като капиталовите инвестиции, извършени от ЕИБ и ЕИФ, възлизат на 2 223 милиона евро (2019 г.: 1 420 милиона евро). Справедливата стойност на гаранцията от ЕС по капиталовите портфейли на ЕФСИ възлизаше на общо 164 милиона евро (2019 г.: 134 милиона евро).
Йерархия на справедливата стойност на финансовите активи, оценени по справедлива стойност
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Ниво 1: котирани цени на активни пазари |
15 383 |
15 482 |
|
Ниво 2: наблюдаеми елементи, различни от котираните цени |
2 712 |
1 543 |
|
Ниво 3: техники за оценяване, при които елементите не се основават на наблюдаеми пазарни данни |
1 691 |
1 518 |
|
Общо |
19 786 |
18 544 |
През периода нямаше трансфери между ниво 1 и ниво 2.
Равняване на финансовите активи, оценени с помощта на техники за оценяване, използващи елементи, които не се основават на наблюдаеми пазарни данни (ниво 3)
|
милиони евро |
|
|
Начално салдо към 1.1.2020 г. |
1 518 |
|
Покупки, продажби, емисии и уреждания на задължения |
179 |
|
Печалби или загуби за периода като финансови приходи или финансови разходи |
10 |
|
Печалби или загуби в нетните активи |
(17) |
|
Трансфери към ниво 3 |
— |
|
Трансфери от ниво 3 |
— |
|
Други |
1 |
|
Крайно салдо към 31.12.2020 г. |
1 691 |
2.4.3. Заеми
|
милиони евро |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Заеми за финансова помощ |
2.4.3.1 |
93 193 |
52 564 |
|
Заеми за бюджетни програми и срочни депозити |
2.4.3.2 |
116 |
121 |
|
Общо |
|
93 309 |
52 684 |
|
Нетекущи |
|
82 887 |
51 368 |
|
Текущи |
|
10 422 |
1 316 |
2.4.3.1.
|
милиони евро |
||||||
|
|
ЕМФС |
SURE |
ПБ |
МФП |
Евратом |
Общо |
|
Общо към 31.12.2019 г. |
47 394 |
— |
201 |
4 754 |
214 |
52 564 |
|
Нови заеми |
— |
39 500 |
— |
1 675 |
100 |
41 275 |
|
Възстановени суми |
— |
— |
— |
(617) |
(35) |
(651) |
|
Курсови разлики |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Промени в балансовата стойност |
2 |
3 |
0 |
0 |
0 |
6 |
|
Обезценка |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо към 31.12.2020 г. |
47 396 |
39 503 |
201 |
5 813 |
279 |
93 193 |
|
Нетекущи |
37 050 |
39 500 |
200 |
5 783 |
250 |
82 783 |
|
Текущи |
10 346 |
3 |
1 |
30 |
29 |
10 410 |
Номиналната стойност на заемите за финансова помощ към 31 декември 2020 г. възлиза на общо 92 565 милиона евро (2019 г.: 51 941 милиона евро). Промяната в балансовата стойност съответства на промяната в начислените лихви.
Европейският механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) предоставя възможност за оказване на финансова помощ на държава членка, изпитваща трудности или сериозно застрашена от големи трудности, причинени от извънредни обстоятелства извън нейния контрол. Тази помощ може да бъде под формата на заем или кредитна линия. Съгласно заключенията на Съвета по икономическите и финансовите въпроси от 9 май 2010 г. механизмът не може да надвишава 60 милиарда евро, но правното ограничение ограничава непогасените отпуснати заеми или кредитните линии до наличния под тавана за собствените ресурси марж. Получените заеми, свързани със заеми, отпуснати по линия на ЕМФС, са гарантирани от бюджета на ЕС. Не е предвидено ЕМФС да участва в нови програми за финансиране или да сключва нови споразумения за заем.
Подкрепата с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) е новият европейски инструмент, който помага на хората да запазят работата си и подпомага работните места, засегнати от пандемията от коронавируса. Инструментът дава възможност на държавите членки да искат финансова помощ от ЕС за подпомагане на финансирането на внезапното и драстично увеличаване на националните публични разходи във връзка с националните режими на работа при непълно работно време и подобни мерки, включително за самостоятелно заети лица, или във връзка с някои мерки в областта на здравето, и по-специално на работното място, в отговор на кризата. Той може да предостави финансова помощ в размер до 100 милиарда евро под формата на заеми за засегнатите държави членки. Инструментът е подкрепен с гаранции в размер на 25 милиарда евро, които държавите членки са предоставили на Комисията. В съответствие с Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета Комисията може да сключи споразумение за заем с държава членка едва след като Комисията е предложила — и Съветът е приел — решение за изпълнение за финансовата помощ по линия на SURE. Към 31 декември 2020 г. Съветът бе одобрил финансова помощ в размер на 90 363 милиона евро, от които Комисията бе подписала споразумения за заем с държавите членки на стойност 85 863 милиона евро и бе отпуснала 39 500 милиона евро на държавите членки (номинални суми). Останалите суми по подписаните споразумения за заем се отпускат в хода на 2021 г. За условните задължения, свързани със заемите по линия на SURE, вж. също бележка 4.1.2.
Инструментът за платежния баланс (ПБ), който е основан на политиката финансов инструмент, осигурява средносрочна финансова помощ за държавите — членки на ЕС, които не са приели еврото. Благодарение на него могат да се отпускат заеми на държавите членки, които изпитват или са сериозно застрашени от трудности със своите платежни баланси или капиталови движения. Максималният размер на непогасените отпуснати заеми по инструмента е ограничен до 50 милиарда евро. Получените заеми, свързани с тези заеми по линия на ПБ, са гарантирани от бюджета на ЕС.
МФП (макрофинансовата помощ) е форма на финансова помощ, предоставяна от ЕС на партньорски държави, които изпитват криза с платежния си баланс. Тя се предоставя под формата на средносрочни или дългосрочни заеми или безвъзмездни средства или на подходяща комбинация от двете и обикновено допълва финансирането, осигурено в контекста на подкрепяна от МВФ програма за корекция и реформи. Тези заеми са гарантирани от Гаранционния фонд за външни дейности. През годината, която приключи на 31 декември 2020 г., бяха отпуснати допълнителни суми по заеми по линия на МФП в размер на общо 1 675 милиона евро — 1 100 милиона евро за Украйна, 250 милиона евро за Йордания и 325 милиона евро за други държави. За условните задължения, свързани със заемите за МФП, вж. също бележка 4.1.2.
Европейската общност за атомна енергия (Евратом, представлявана от Комисията) отпуска заеми както на държави, които са членки на ЕС, така и на държави, които не са членки на ЕС, а също и на субекти от двата вида държави, с цел финансиране на проекти, свързани с енергийни съоръжения. Получени бяха гаранции от трети страни на стойност 279 милиона евро (2019 г.: 214 милиона евро) за покриване на заемите от Евратом. За условните задължения, свързани със заемите от Евратом, вж. също бележка 4.1.2.
Ефективни лихвени проценти за заемите (изразени като лихвен диапазон)
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) |
0,50 % – 3,75 % |
0,50 % – 3,75 % |
|
Подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) |
0,00 % – 0,30 % |
— |
|
Платежен баланс (ПБ) |
2,88 % |
2,88 % |
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
0,00 % – 3,69 % |
0,00 % – 3,82 % |
|
Евратом |
0,00 % – 5,76 % |
0,08 % – 5,76 % |
2.4.3.2.
Заемите за бюджетни програми включват: заеми, които се отпускат при преференциални условия като част от сътрудничеството с държави извън ЕС (напр. в рамките на eвро-средиземноморското партньорство по линия на програмата MEDA), както и заеми, отпуснати по Програмата на ЕС за заетост и социални иновации и по инициативата на ЕС за финансиране на електрифицирането.
Срочните депозити включват сумите със срок над 3 месеца, които не отговарят на определението за парични еквиваленти.
Номиналната стойност на заемите за бюджетни програми и срочните депозити възлиза на 768 милиона евро (2019 г.: 728 милиона евро).
Обезценка на заемите за бюджетни програми
|
милиони евро |
||||||
|
|
31.12.2019 г. |
Новопридобити активи |
Сторниране |
Отписване |
Други |
31.12.2020 г. |
|
Заеми за бюджетни програми |
10 |
3 |
— |
— |
— |
13 |
|
Суброгирани заеми |
658 |
73 |
— |
— |
(4) |
726 |
|
Общо |
668 |
76 |
— |
— |
(4) |
739 |
Суброгираните заеми са необслужвани заеми, които са отпуснати от ЕИБ и са гарантирани от бюджета на ЕС. Всички права по тези заеми са суброгирани на ЕС след плащането по исканията за задействане на гаранцията, извършено от Гаранционния фонд за външни дейности или от Гаранционния фонд на ЕФСИ. Тези заеми са изцяло обезценени със сума в размер на 726 милиона евро (2019 г.: 658 милиона евро). Задействаните гаранции са частично покрити от финансовите провизии, направени през предходни години. Съгласно съответните споразумения между ЕС и ЕИБ, ЕИБ предприема действия по събиране от името на ЕС с цел да събере дължимите суми.
2.5. ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ
|
милиони евро |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Нетекущи |
|
|
|
|
Предварително финансиране |
2.5.1 |
30 574 |
22 135 |
|
Други средства, предоставени авансово на държавите членки |
2.5.2 |
3 825 |
4 045 |
|
Принос към доверителните фондове |
|
119 |
60 |
|
|
|
34 519 |
26 240 |
|
Текущи |
|
|
|
|
Предварително финансиране |
2.5.1 |
24 902 |
22 314 |
|
Други средства, предоставени авансово на държавите членки |
2.5.2 |
3 327 |
2 892 |
|
|
|
28 229 |
25 206 |
|
Общо |
|
62 748 |
51 446 |
Нивото на предварителното финансиране за различните програми трябва да е достатъчно за осигуряване на средствата, необходими на бенефициера, за да започне проекта и да напредне по него, като същевременно се защитават финансовите интереси на ЕС и се вземат под внимание правните и оперативните ограничения и ограниченията, свързани с разходната ефективност.
2.5.1. Предварително финансиране
|
милиони евро |
||||||
|
|
Брутна сума |
Изчистени чрез начисления |
Нетна сума към 31.12.2020 г. |
Брутна сума |
Изчистени чрез начисления |
Нетна сума към 31.12.2019 г. |
|
Споделено управление |
|
|
|
|
|
|
|
ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони |
3 193 |
— |
3 193 |
3 193 |
— |
3 193 |
|
ЕФРР и КФ |
23 074 |
(3 846 ) |
19 229 |
17 985 |
(3 540 ) |
14 444 |
|
EСФ |
8 222 |
(1 348 ) |
6 874 |
6 830 |
(1 530 ) |
5 301 |
|
Други |
4 192 |
(1 520 ) |
2 672 |
3 549 |
(1 463 ) |
2 086 |
|
|
38 681 |
(6 713 ) |
31 967 |
31 557 |
(6 533 ) |
25 024 |
|
Пряко управление |
|
|
|
|
|
|
|
Изпълнено от: |
|
|
|
|
|
|
|
Комисията |
17 031 |
(10 648 ) |
6 382 |
12 839 |
(8 344 ) |
4 495 |
|
Изпълнителните агенции на ЕС |
18 565 |
(10 931 ) |
7 633 |
16 522 |
(10 339 ) |
6 184 |
|
Доверителни фондове |
1 121 |
(843) |
278 |
858 |
(665) |
194 |
|
|
36 716 |
(22 423 ) |
14 294 |
30 219 |
(19 347 ) |
10 872 |
|
Непряко управление |
|
|
|
|
|
|
|
Изпълнено от: |
|
|
|
|
|
|
|
Други агенции и органи на ЕС |
1 243 |
(781) |
462 |
1 162 |
(678) |
484 |
|
Трети държави |
1 515 |
(1 043 ) |
471 |
1 491 |
(861) |
630 |
|
Международни организации |
9 068 |
(6 020 ) |
3 048 |
8 289 |
(5 317 ) |
2 972 |
|
Други субекти |
11 665 |
(6 432 ) |
5 233 |
10 570 |
(6 104 ) |
4 467 |
|
|
23 491 |
(14 276 ) |
9 215 |
21 513 |
(12 960 ) |
8 553 |
|
Общо |
98 888 |
(43 412 ) |
55 476 |
83 289 |
(38 840 ) |
44 449 |
|
Нетекущи |
30 574 |
— |
30 574 |
22 135 |
— |
22 135 |
|
Текущи |
68 314 |
(43 412 ) |
24 902 |
61 154 |
(38 840 ) |
22 314 |
Предварителното финансиране представлява платени средства, а следователно и изпълнение на бюджетни кредити за плащания. Както бе обяснено в бележка 1.5.7, това са авансово платени средства, поради което те все още не са отчетени като разход. Поради това, въпреки че предварителното финансиране намалява оставащите RAL (вж. бележка 5.1), то представлява разходи, които все още не са приети и не са признати в отчета за финансовия резултат.
Що се отнася до споделеното управление, почти цялото предварително финансиране се отнася до периода на програмиране 2014—2020 г. Съществува първоначално предварително финансиране, което няма да бъде изчистено (т.е. признато в отчета за финансовия резултат) преди края на периода на програмиране и се посочва като нетекущо предварително финансиране.
Що се отнася до областта на сближаването, съществува също така годишно предварително финансиране, което се изчиства на годишна база и се посочва като текущо предварително финансиране. Поради пандемията от COVID-19 обаче и въз основа на мерките по Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса неизползваната част от годишното предварително финансиране за 2019 г. не бе събрана през 2020 г., както се прави обикновено. Общата сума, която съответства на 6,6 милиарда евро, е показана при нетекущото предварително финансиране. Несъбирането през 2020 г. на годишното предварително финансиране за 2019 г. е важен фактор, обясняващ увеличението на предварителното финансиране под споделено управление към края на годината.
Новите плащания по предварителното финансиране, извършени в областта на сближаването, включват годишното предварително финансиране за 2020 г. (10 милиарда евро), но и плащанията от фонд „Солидарност“ на ЕС (1,1 милиарда евро).
Що се отнася до прякото управление, най-голямата част от предварителното финансиране е свързана с научните изследвания (предимно „Хоризонт 2020“, изпълнявана от Комисията и изпълнителните агенции на ЕС) и възлиза на 9,3 милиарда евро (2019 г.: 7,8 милиарда евро). Увеличението е следствие от споразуменията, сключени през 2020 г., за които са извършени плащания по предварителното финансиране.
Що се отнася до непрякото управление, предварителното финансиране обхваща предимно програми по линия на вътрешните политики, като „Галилео“ и EGNOS, но и инструменти, свързани с външните отношения, като ЕИС (Европейския инструмент за съседство), ИСР (Инструмента за сътрудничество за развитие) и ИПП (Инструмента за предприсъединителна помощ). Увеличението на предварителното финансиране за международни организации се отнася предимно до горепосочените инструменти в областта на външните отношения.
Гаранции, получени по отношение на предварително финансиране
Това са гаранции, които Комисията изисква в определени случаи от бенефициерите, които не са държави членки, при извършване на авансови плащания (предварително финансиране). За този вид гаранция се оповестяват две стойности: „номиналната“ и „текущата“ стойност. При номиналната стойност пораждащото събитие е свързано със съществуването на гаранцията. При текущата стойност пораждащото събитие за гаранцията е плащането по предварителното финансиране, извършено спрямо гаранцията, което след това се намалява с последващите изчиствания. Към 31 декември 2020 г. номиналната стойност на гаранциите, получени във връзка с предварително финансиране, възлизаше на 466 милиона евро, докато текущата стойност на тези гаранции бе 402 милиона евро (2019 г.: съответно 492 милиона евро и 406 милиона евро).
Някои суми предварително финансиране, платени по 7-та рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (7РП) и по програмата „Хоризонт 2020“, успешно се покриват от Гаранционен фонд за участниците (ГФУ). ГФУ е инструмент от взаимна полза, създаден с цел покриване на рисковете, свързани с неплащането на суми от страна на бенефициерите в хода на изпълнението на дейностите по линия на 7РП и „Хоризонт 2020“. Всички участници в непреки дейности, които получават безвъзмездни средства от ЕС, внасят 5 % от общия размер на получените средства в капитала на ГФУ.
Към 31 декември 2020 г. сумите по предварителното финансиране, покрити от ГФУ, възлизаха на общо 2,3 милиарда евро (2019 г.: 2,1 милиарда евро). ЕС (представляван от Комисията) действа като изпълнител за участниците в ГФУ, но Фондът се притежава от участниците.
Към края на годината ГФУ имаше активи на обща стойност 2,4 милиарда евро (2019 г.: 2,2 милиарда евро). Активите на ГФУ включват също финансови активи, които се управляват от Комисията. Тъй като ГФУ е отделен субект, активите му не се консолидират в годишните отчети на ЕС.
2.5.2. Други средства, предоставени авансово на държавите членки
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Авансови средства, отпуснати на държавите членки, за финансовите инструменти под режим споделено управление |
3 520 |
3 304 |
|
Схеми за помощ |
3 633 |
3 634 |
|
Общо |
7 153 |
6 937 |
|
Нетекущи |
3 825 |
4 045 |
|
Текущи |
3 327 |
2 892 |
Авансови средства, отпуснати на държавите членки, за финансовите инструменти под режим споделено управление
В рамките на програмите по европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) е възможно да се правят авансови плащания от бюджета на ЕС към държавите членки, за да могат те да предоставят средства за финансови инструменти (т.е. заеми, капиталови инвестиции или гаранции). Тези финансови инструменти се създават и управляват под отговорността на държавите членки, не на Комисията. При все това средствата, които не са усвоени от тези инструменти към края на годината, са собственост на ЕС (както и цялото предварително финансиране) и поради това се третират като актив в счетоводния баланс на ЕС.
Период 2014—2020 г.:
В областта на политиката на сближаване се счита, че от общо платени 10 518 милиона евро 3 452 милиона евро са останали неусвоени към 31 декември 2020 г. Тази сума включва приноса на държавите членки към инициативата за МСП, която е инструмент, имащ за цел да се стимулира допълнителното отпускане на заеми от банковия сектор на МСП (платени са 1 238 милиона евро — без сумите, които все още са предварително финансиране — като се счита, че 349 милиона евро от тях не са усвоени).
Що се отнася до развитието на селските райони, към края на годината са останали неусвоени 66 милиона евро.
Период 2007—2013 г.:
Счита се, че всички суми, свързани с политиката на сближаване, са били или усвоени, или отнесени към други мерки, поради което към 31 декември 2020 г. няма активи в счетоводния баланс. Следва да се отбележи, че реалното изпълнение от различните инструменти ще бъде прегледано като част от процеса на приключване на програмите през следващите години.
Схеми за помощ
Подобно на посоченото по-горе, възстановените суми, отговарящи на платените от държавите членки аванси за различни схеми за помощ (държавна помощ, пазарни мерки на ЕФГЗ или инвестиционни мерки на ЕЗФРСР), които не са усвоени към края на годината, се записват като активи (аванси) в счетоводния баланс на ЕС. Комисията е оценила стойността на тези авансови средства въз основа на предоставената от държавите членки информация. Получените суми са включени в подпозицията за схемите за помощ по-горе.
Период 2014—2020 г.:
Неусвоените суми към края на годината бяха оценени на 1 887 милиона евро за политиката на сближаване и на 1 663 милиона евро за земеделието и развитието на селските райони.
Период 2007—2013 г.:
Счита се, че към края на 2020 г. са останали неизползвани 83 милиона евро, платени в контекста на развитието на селските райони.
2.6. ВЗЕМАНИЯ ПО ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА И СРЕДСТВА, ПОДЛЕЖАЩИ НА СЪБИРАНЕ, ПО ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА
|
милиони евро |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Нетекущи |
|
|
|
|
Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна |
2.6.1 |
44 128 |
2 422 |
|
Вземания от операции с размяна |
2.6.2 |
1 685 |
1 185 |
|
|
|
45 813 |
3 607 |
|
Текущи |
|
|
|
|
Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна |
2.6.1 |
26 915 |
19 328 |
|
Вземания от операции с размяна |
2.6.2 |
1 766 |
1 038 |
|
|
|
28 681 |
20 367 |
|
Общо |
|
74 493 |
23 974 |
2.6.1. Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна
|
милиони евро |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Нетекущи |
|
|
|
|
Държави членки |
2.6.1.1 |
2 237 |
2 422 |
|
Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство |
2.6.1.2 |
40 629 |
— |
|
Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди |
2.6.1.4 |
1 261 |
— |
|
Други средства, подлежащи на събиране |
|
1 |
— |
|
|
|
44 128 |
2 422 |
|
Текущи |
|
|
|
|
Държави членки |
2.6.1.1 |
7 213 |
6 180 |
|
Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство |
2.6.1.2 |
6 827 |
— |
|
Глоби в областта на конкуренцията |
2.6.1.3 |
11 295 |
11 301 |
|
Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди |
2.6.1.4 |
787 |
1 788 |
|
Други средства, подлежащи на събиране |
2.6.1.5 |
792 |
59 |
|
|
|
26 915 |
19 328 |
|
Общо |
|
71 043 |
21 750 |
2.6.1.1.
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Сметки „А“ за ТСР |
5 297 |
5 478 |
|
Отделни сметки за ТСР |
1 460 |
1 591 |
|
Собствени ресурси за получаване |
2 188 |
7 |
|
Обезценка |
(892) |
(931) |
|
Други |
— |
— |
|
Средства, подлежащи на събиране, в областта на собствените ресурси |
8 053 |
6 145 |
|
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
1 378 |
1 722 |
|
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и други инструменти за развитие на селските райони |
720 |
879 |
|
Обезценка |
(837) |
(822) |
|
Средства, подлежащи на събиране, в областта на ЕФГЗ и на развитието на селските райони |
1 260 |
1 779 |
|
Събиране на предварително финансиране |
53 |
443 |
|
Платен ДДС и ДДС, подлежащ на събиране |
35 |
44 |
|
Други средства, подлежащи на събиране от държавите членки |
49 |
191 |
|
Общо |
9 450 |
8 602 |
|
Нетекущи |
2 237 |
2 422 |
|
Текущи |
7 213 |
6 180 |
Най-голямата сума, включена при нетекущите, е свързана със суми, дължими от държавите членки, и по-конкретно 2,1 милиарда евро от производството за нарушение от страна на Обединеното кралство (обяснено по-долу). Също посочени като нетекущи, както и през предходните години, са сумите, свързани с неизпълнени решения за уравняване с оглед на съответствието за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Сумите, свързани с тези решения, са в процес на събиране под формата на годишни вноски.
Увеличението на текущите суми, дължими от държавите членки, се дължи най-вече на собствените ресурси, които трябва да бъдат получени във връзка с коригиращи бюджети през 2020 г. — вж. по-долу.
Средства, подлежащи на събиране, в областта на собствените ресурси
Позицията за сметките „А“ е свързана с месечните отчети, в които държавите членки съобщават установения размер на традиционните собствени ресурси (ТСР), които се дължат на Комисията, но които все още не са събрани. ТСР са предимно мита, които се събират от държавите членки от името на Комисията.
Позицията за сметките „А“ по принцип възлиза на приблизително 3 милиарда евро към края на годината, но през 2020 г. и 2019 г. салдото включва допълнителни суми ТСР, свързани с производството за нарушение от страна на Обединеното кралство (обяснено по-долу) и с други доклади от проверки на ТСР. Тъй като е приложима лихва за забава в размер на 1,7 милиарда евро (2019 г.: 1,2 милиарда евро), тези суми са докладвани и в настоящите годишни отчети (вж. бележки 2.6.2 и 3.8).
Що се отнася до производството за нарушение, на 8 март 2018 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо (нарушение № 2018/2008) на Обединеното кралство, тъй като то не предостави на бюджета на ЕС правилната сума традиционни собствени ресурси, както се изисква съгласно правото на ЕС. Тъй като Обединеното кралство не предостави задоволителен отговор нито на официалното уведомително писмо, нито на мотивираното становище, изпратено на 24 септември 2018 г., на 6 март 2019 г. Комисията потвърди решението си да отнесе нарушението до Съда на ЕС и подаде заявлението си на 7 март 2019 г. Случаят произхожда от доклад на OLAF от 2017 г., в който бе констатирано, че вносители в Обединеното кралство са избегнали заплащането на значителна сума мита, като при вноса са използвали фиктивни и фалшиви фактури, както и декларации, съдържащи неправилно определена митническа стойност. С помощта на методика, разработена от OLAF и JRC, както и въз основа на наличната информация Комисията изчислява, че нарушението на законодателството на ЕС от страна на Обединеното кралство е довело, през периода от ноември 2011 г. до октомври 2017 г., до загуби за бюджета на ЕС в размер на 2,1 милиарда евро (нетна сума, т.е. след приспадане на разходите по събирането, които Обединеното кралство следва да задържи, от брутната сума 2,7 милиарда евро). Обединеното кралство не приема използваната от Комисията методика за оценка на посочените по-горе загуби. На 8 декември 2020 г. Съдът проведе устното изслушване. Следващите етапи на производството са становището на генералния адвокат и решението на Съда, чиито дати все още не са известни. Тъй като текущото съдебно производство и наличната до момента информация сочат, че процесът ще отнеме много време, както главницата в размер на 2,1 милиарда евро, така и изчислената лихва за забава в размер на 1,6 милиарда евро, начислена до края на 2020 г. (в сравнение с лихва от 1,1 милиарда евро, начислена и призната до края на 2019 г.), са класифицирани като дълготрайни активи.
Освен това Комисията включи в отчетите вземане на стойност 0,15 милиарда евро за установени мита и лихви за забава, което се основава на последната налична информация.
Позицията за отделните сметки е свързана с установените вземания, които не са включени в позицията за сметките „А“, тъй като не са събрани от държавите членки и за тях не е предоставено обезпечение (или е предоставено обезпечение, но сумите са оспорени). Тези вземания подлежат на обезценка въз основа на информацията, предоставяна всяка година от държавите членки. Тези суми обикновено са на сходно равнище към края на всяка година, както се вижда по-горе.
През 2020 г. позицията за собствените ресурси, които следва да бъдат получени, се отнася до подлежащите на събиране суми, произтичащи от коригиращи бюджети № 8 и 9/2020, приети съответно на 24 ноември 2020 г. и 15 декември 2020 г. Сумите бяха вписани от повечето държави членки на първия работен ден на януари 2021 г. Нямаше такава сума, свързана с 2019 г.
Средства, подлежащи на събиране, в областта на ЕФГЗ и на развитието на селските райони
Тази позиция включва предимно сумите, които държавите членки дължат към 31 декември 2019 г., декларирани и сертифицирани от тях към 15 октомври 2019 г. Направена е приблизителна оценка на средствата, подлежащи на събиране, които възникват след това деклариране до 31 декември 2019 г. Комисията оценява също размера на намаление за сумите, дължими от бенефициерите, които е малко вероятно да бъдат събрани. Фактът, че се прави такава корекция, не означава, че Комисията се отказва от събирането на тези суми в бъдеще. В корекцията е включено и отчисление от 20 %, което съответства на средствата, които държавите членки могат да задържат за покриване на административните си разходи.
2.6.1.2.
|
милиони евро |
||||
|
|
Член 140 |
Член 142 |
Други |
31.12.2020 г. |
|
Дължими от Обединеното кралство |
34 966 |
14 338 |
275 |
49 579 |
|
Дължими на Обединеното кралство |
— |
— |
(2 122 ) |
(2 122 ) |
|
Общо |
34 966 |
14 338 |
(1 847 ) |
47 456 |
|
Нетекущи |
28 196 |
14 327 |
(1 894 ) |
40 629 |
|
Текущи |
6 769 |
11 |
47 |
6 827 |
В Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (реф. номер 2019/C 384 I/01) („Споразумението за оттеглянето“ или СО), подписано между ЕС и Обединеното кралство, се определят различни финансови задължения за двете страни. Посочената по-горе сума представлява нетното вземане от Обединеното кралство въз основа на тези задължения към края на годината.
В съответствие с член 139 от СО делът на Обединеното кралство от финансовите задължения, произтичащи от СО, се изчислява като съотношение между собствените ресурси, предоставени от Обединеното кралство през периода 2014—2020 г., и собствените ресурси, предоставени през този период от всички държави членки и Обединеното кралство. Корекциите, произтичащи от нетирането на салдата по ДДС и по БНД за годините 2014—2019, също са включени. Изчисленият дял на Обединеното кралство ще подлежи на окончателните корекции, предвидени в член 139 от СО, през 2022 г. Делът на Обединеното кралство за 2021 г. се използва за изчисленията по член 136, параграф 3, букви а) и в) и членове 140—147. Делът на Обединеното кралство, изчислен в съответствие с член 139 от СО, е 12,358072326018200 %.
Член 140 — Неизпълнени поети задължения
Обединеното кралство е поело ангажимент да изплати на ЕС дела си от неизпълнените бюджетни задължения към 31 декември 2020 г., коригирани съгласно изискванията на член 140. Корекциите включват приспадането на поетите задължения, финансирани чрез целеви приходи в бюджета на Съюза, приспадането на поетите задължения, свързани с програми, в които Обединеното кралство е избрало да не участва, и приспадането на поетите задължения във връзка с едногодишните бюджетни редове, за които сумата на бюджетните кредити за плащания се пренася автоматично и за които Обединеното кралство вече е допринесло през 2020 г.
Бюджетните задължения на Съюза, произтичащи от бюджетни кредити от целеви приходи, включват вноски от трети държави (външни целеви приходи) и повторно използване на сумите, първоначално платени от бюджета на ЕС и впоследствие върнати в него (вътрешни целеви приходи). Различните правила за използване на външните и вътрешните целеви приходи са посочени съответно в член 12, параграф 4, буква в) и член 12, параграф 4, буква б) от Финансовия регламент.
Бюджетните задължения, произтичащи от бюджетни кредити от външни целеви приходи, са изключени от неизпълнените поети задължения, за които Обединеното кралство носи отговорност. За тази категория целеви приходи бюджетните кредити за плащания за финансиране на съответните поети задължения остават на разположение за срока на действие на програмата, за която са предназначени приходите. Поради това Обединеното кралство не дължи допълнително финансиране.
Освен това повечето бюджетни кредити за плащания, свързани с вътрешни целеви приходи, вече са използвани за финансиране на одобрените бюджетни задължения. Поради това само бюджетните кредити за плащания, произтичащи от вътрешни целеви приходи, които все още са на разположение за финансиране на част от неизпълнените поети задължения, също се приспадат от задължението на Обединеното кралство.
Най-същественият елемент на вътрешните целеви приходи е механизмът за уравняване, прилаган от ЕСИФ. Бюджетните кредити за плащания от вътрешни целеви приходи, за които държавите членки и Обединеното кралство вече са направили вноски в миналото, се използват за изплащане на неизпълнени бюджетни задължения, за да се оптимизира използването на бюджета и по този начин да се намалят вноските на държавите членки. Това води до положение, при което поетите задължения по вътрешни целеви приходи трябва да бъдат финансирани от бъдещи бюджетни кредити. Съответно тези неизпълнени поети задължения остават задължение за бюджета на ЕС и за Обединеното кралство, подобно на други неизпълнени бюджетни задължения на ЕС.
Обединеното кралство не участва във финансирането на определени програми и действия в областта на правосъдието и вътрешните работи. Съответно неизпълнените поети задължения, свързани с неучастието на Обединеното кралство, са изключени от общата дължима сума. Другите корекции включват неавтоматичните пренасяния на бюджетни кредити за поети задължения от 2020 г. към 2021 г., които ще увеличат неизпълнените бюджетни задължения, за които Обединеното кралство носи отговорност. Размерът на тези коригирани RAL към 31 декември 2020 г. е 294,3 милиарда евро, от които дялът на Обединеното кралство е 36,4 милиарда евро. Към тази сума са приложени допълнителни корекции, съответстващи на дела на Обединеното кралство от нетните финансови корекции от периода 2014—2020 г. или предходни периоди на програмирани, средствата по които са получени през 2021 г., както и на дела му от ТСР, отнасящи се до 2020 г. и предоставени през 2021 г. Следователно дължимата от Обединеното кралство сума по член 140 възлиза на 36,0 милиарда евро. Сумата, призната като вземане, се основава на официалната прогноза на Комисията за отменените бюджетни кредити за целия размер на RAL към 31 декември 2020 г., което води до вземане в размер на общо 35,0 милиарда евро (от които 6,8 милиарда евро следва да бъдат изплатени в срок от 12 месеца след отчетната дата):
|
милиони евро |
|
|
|
31.12.2020 г. |
|
Неизпълнени бюджетни задължения към 31.12.2020 г., отчетени в докладите за изпълнението на бюджета |
303 197 |
|
Поети задължения по едногодишни бюджетни редове: размер на бюджетните кредити за плащания, пренесени автоматично |
(1 196 ) |
|
Поети задължения, за които Обединеното кралство се ползва от право на неучастие |
(1 826 ) |
|
Поети задължения, финансирани от целеви приходи |
(4 709 ) |
|
Бюджетни кредити за плащания, налични от вътрешни целеви приходи |
(1 128 ) |
|
Други корекции (неавтоматични пренасяния на бюджетни кредити за поети задължения) |
10 |
|
Коригирани бюджетни задължения към 31.12.2020 г., за които се прилага дял на Обединеното кралство |
294 347 |
|
Дял на Обединеното кралство от коригираните бюджетни задължения |
36 376 |
|
Нетни финансови корекции, свързани с периода на програмиране 2014—2020 г. или с предходни периоди на програмиране |
(0) |
|
ТСР, отнасящи се до 2020 г. и предоставени на Съюза през 2021 г. |
(402) |
|
Суми, дължими от Обединеното кралство съгласно член 140 |
35 973 |
|
Прогнозно неизпълнение |
(1 008 ) |
|
Общо |
34 966 |
|
Нетекущи |
28 196 |
|
Текущи |
6 769 |
За повече подробности за неизпълнените бюджетни задължения към 31 декември 2020 г. — които са началната стойност за изчисляването на сумите, дължими от Обединеното кралство съгласно член 140 — вж. докладите за изпълнението на бюджета и обяснителните бележки, таблица 4.4.
Член 142 — Задължения на Съюза към края на 2020 г.
Обединеното кралство е поело ангажимента да плати на ЕС своя дял от задълженията на Съюза към края на 2020 г., с изключение на задълженията: а) със съответни активи и б) свързани с функционирането на бюджета и управлението на собствените ресурси (включително сумите, които вече са обхванати от неизпълнените поети задължения — вж. член 140 по-горе). Основната сума се отнася до задълженията на ЕС след напускане (пенсии и здравно осигуряване), съществуващи към 31 декември 2020 г., като общият дял на Обединеното кралство възлиза на 14 338 милиона евро в края на годината (от които 11 милиона евро следва да бъдат изплатени в срок от 12 месеца след отчетната дата):
|
милиони евро |
||||
|
|
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица |
Обща здравноосигурителна схема |
Други пенсионни схеми |
31.12.2020 г. |
|
Неизплатено към 31.12.2020 г. задължение |
100 741 |
12 935 |
2 344 |
116 020 |
|
Дял на Обединеното кралство |
12 450 |
1 599 |
290 |
14 338 |
|
Нетекущи |
12 450 |
1 599 |
279 |
14 327 |
|
Текущи |
— |
— |
11 |
11 |
За повече информация за задълженията, свързани с доходите на наети лица, вж. бележка 2.9.
Други членове
|
милиони евро |
|||
|
|
31.12.2020 г. |
||
|
Дължими от Обединеното кралство: |
|
||
|
230 |
||
|
46 |
||
|
|
275 |
||
|
Дължими на Обединеното кралство: |
|
||
|
(1 766 ) |
||
|
(93) |
||
|
(46) |
||
|
(183) |
||
|
(33) |
||
|
|
(2 122 ) |
||
|
Общо |
(1 847 ) |
||
|
Нетекущи |
(1 894 ) |
||
|
Текущи |
47 |
||
Член 136 — Разпоредби, приложими във връзка със собствените ресурси
В член 136 се определят разпоредбите, които се прилагат след 31 декември 2020 г. по отношение на собствените ресурси. Обединеното кралство има право да получи своя дял, когато собствените ресурси, отнасящи се до финансовите години до 2020 г. включително, трябва да предоставят или коригират след 31 декември 2020 г. Освен това то ще получи своя дял от корекциите, свързани с излишъка от 2020 г. Той подлежи също на корекции на собствените ресурси от ДДС и от БНД, които се отнасят до финансовите години до 2020 г. включително. Тези корекции на собствените ресурси от ДДС и БНД ще се изчисляват ежегодно до 31 декември 2028 г. Вземат се предвид и изчислените актуализации на корекцията за Обединеното кралство за 2017—2019 г.
Обединеното кралство трябва да плати традиционните собствени ресурси, събрани от него след 28 февруари 2021 г., но отнасящи се до 2020 г. и предходни години. Неговият дял от общия размер на ТСР, предоставени от ЕС-27 и от него, след това се приспада от тази сума. Отделната сметка за традиционните собствени ресурси ще бъде ликвидирана изцяло към 31 декември 2025 г.
През 2021 г. Обединеното кралство трябва да плати посочената по-долу сума от 230 милиона евро.
|
милиони евро |
|
|
Излишък |
(219) |
|
Корекция за Обединеното кралство |
211 |
|
Неучастие |
N/A |
|
Корекции ДДС и БНД (отнасящи се до 2020 г. и предходни години) |
214 |
|
Нетни традиционни собствени ресурси от Обединеното кралство след 28 февруари 2021 г. |
23 |
|
Общо |
230 |
Член 141 — Глоби
Обединеното кралство има право да получи своя дял от глобите, за които е взето решение преди 31 декември 2020 г., както и от тези, за които Съюзът е взел решение след 31 декември 2020 г. в рамките на производството, посочено в член 92, параграф 1, когато те станат окончателни. Неплатените към 31 декември 2020 г. глоби, свързани с Обединеното кралство, възлизат на 14,3 милиарда евро. Обединеното кралство ще има право на общо 1,8 милиарда евро (от които 20 милиона евро следва да бъдат изплатени в срок от 12 месеца след отчетната дата).
Член 143 — Условни финансови задължения: заеми за финансова помощ, ЕФСИ, ЕФУР и МВК
Съгласно този член Обединеното кралство е длъжно да финансира своя дял от условните задължения на ЕС, свързани с дейностите му по получаване на заеми, отпускане на заеми и гаранции, ако те се реализират и не са покрити от съществуващи гаранционни фондове — вж. бележка 4.1 за съответните условни задължения. ЕС ще възстанови на Обединеното кралство сумите, които Обединеното кралство вече е предоставило за гаранционните фондове и повече не са нужни. Обединеното кралство има право и на обратните потоци от операции, за които споделя отговорността. Към 31 декември 2020 г. сумата, която следва да бъде изплатена на Обединеното кралство в срок от 12 месеца, е 93 милиона евро. Тя се отнася единствено до ЕФУР, за който нямаше одобрени операции преди оттеглянето на Обединеното кралство, поради което то няма задължения, които да бъдат покрити.
Член 144 — Финансови инструменти
Съгласно този член ЕС е длъжен да възстанови на Обединеното кралство неговия дял от обратните потоци, произтичащи от финансови операции, които са одобрени до датата на оттеглянето му, както и неговия дял от плащанията, извършени за финансови операции, които са одобрени след тази дата. Към 31 декември 2020 г. сумата, която следва да бъде изплатена на Обединеното кралство в срок от 12 месеца, е 46 милиона евро.
Член 145 — Европейска общност за въглища и стомана в ликвидация (ЕОВС в ликвидация)
Обединеното кралство има право да получи своя дял от нетните активи на ЕОВС в ликвидация към 31 декември 2020 г., който следва да му бъде изплатен на пет транша на 30 юни всяка година, считано от 2021 г. Към 31 декември 2020 г. нетните активи на ЕОВС в ликвидация възлизат на 1,5 милиарда евро, от които дялът на Обединеното кралство е 183 милиона евро (като 37 милиона евро следва да му бъдат изплатени през 2021 г.).
Член 146 — Инвестиции в Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ)
Обединеното кралство има право да получи своя дял от инвестициите на ЕС във внесения дялов капитал на ЕИФ към 31 декември 2020 г., който следва да му бъде изплатен на пет транша на 30 юни всяка година, считано от 2021 г. Инвестициите на ЕС във внесения дялов капитал на ЕИФ към 31 декември 2020 г. възлизат на 267 милиона евро (вж. бележка 2.3), от които дялът на Обединеното кралство е 33 милиона евро (като 7 милиона евро следва да му бъдат изплатени през 2021 г.).
Член 147 — Съдебни дела
Обединеното кралство е поело ангажимента да внесе своя дял от станалите дължими плащания от ЕС, произтичащи от съдебни дела, свързани с финансовите интереси на Съюза, при условие че фактите, формиращи предмета на тези дела, са настъпили не по-късно от 31 декември 2020 г. Като се вземат предвид провизиите и начисленията в края на годината, както и действителните плащания, направени по съдебни дела през 2021 г., прогнозната сума, която Обединеното кралство следва да плати, е 46 милиона евро (от които Обединеното кралство трябва да плати 21 милиона евро през 2021 г.).
2.6.1.3.
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Брутна сума на средствата, подлежащи на събиране, от глоби |
14 503 |
14 606 |
|
Условни плащания |
(3 023 ) |
(3 125 ) |
|
Обезценка |
(186) |
(180) |
|
Общо |
11 295 |
11 301 |
|
Нетекущи |
— |
— |
|
Текущи |
11 295 |
11 301 |
Условните плащания се отнасят предимно до постъпления от предприятия, които са започнали обжалване или все още имат възможност да обжалват решенията за налагане на глоба пред съдилищата на ЕС. Оповестен е условен пасив поради възможността тези суми да трябва да бъдат върнати на глобените предприятия — вж. бележка 4.1.4.
Глобените предприятия, които са започнали или планират да започнат обжалване, имат възможност да направят условни плащания или да предоставят на Комисията банкова гаранция. За 11 004 милиона евро (2019 г.: 11 133 милиона евро) глоби, които не са изплатени към края на годината, Комисията е приела финансови гаранции.
Сумите, намалени вследствие на обезценка, отразяват преценката на Комисията, за всеки отделен случай, на размера на неполучените глоби или глобите, които не са покрити от гаранция, които Комисията очаква да не събере.
През периода 2019—2020 г. общият размер на подлежащите на събиране средства от глоби в областта на конкуренцията остана относително непроменен. Това се дължи на факта, че новите подлежащи на събиране средства през 2020 г. до голяма степен се компенсират от глоби, които са окончателно платени през 2020 г.
2.6.1.4.
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Начислени приходи |
1 755 |
1 502 |
|
Разходи за бъдещи периоди, свързани с операции без размяна |
293 |
286 |
|
Общо |
2 048 |
1 788 |
|
Нетекущи |
1 261 |
— |
|
Текущи |
787 |
1 788 |
Начислените приходи включват 1,7 милиарда евро (2019 г.: 1,4 милиарда евро), които Комисията очаква да събере в областта на сближаването в резултат на проверката и приемането на годишните отчети, представени от държавите членки (въз основа на процедурата, въведена за периода на програмиране 2014—2020 г.). По-голямата част от тази сума (1,3 милиарда евро) се очаква да бъде събрана при приключването на съответните програми (вследствие на мерките по Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса) и поради това е класифицирана като нетекуща.
2.6.1.5.
Общият размер на другите средства, подлежащи на събиране, включва сума в размер на 744 милиона евро, произтичаща от прехвърлянето на неизразходваните средства по NER300 към Фонда за иновации, които в края на 2020 г. все още не са събрани от ЕИБ — вж. бележка 3.7.
2.6.2. Вземания от операции с размяна
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Нетекущи |
|
|
|
Лихви за забава |
1 641 |
1 137 |
|
Други вземания |
44 |
48 |
|
|
1 685 |
1 185 |
|
Текущи |
|
|
|
Клиенти |
324 |
269 |
|
Обезценка на вземанията от клиенти |
(188) |
(153) |
|
Разходи за бъдещи периоди, свързани с операции с размяна |
345 |
238 |
|
Лихви за забава |
1 085 |
528 |
|
Други |
200 |
157 |
|
|
1 766 |
1 038 |
|
Общо |
3 450 |
2 223 |
Нетекущите лихви за забава са свързани с производството за нарушение, посочено в бележка 2.6.1.1.
Другите текущи вземания се отнасят главно до лихви за забава. Увеличението през периода 2019—2020 г. се дължи на допълнителни начислени приходи, произтичащи от доклади от проверки на ТСР, и на увеличение, свързано с натрупаните лихви по гаранциите, предоставени от глобените предприятия.
2.7. МАТЕРИАЛНИ ЗАПАСИ
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Научни материали |
59 |
47 |
|
Други |
21 |
21 |
|
Общо |
80 |
68 |
2.8. ПАРИ И ПАРИЧНИ ЕКВИВАЛЕНТИ
|
милиони евро |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Сметки към министерствата на финансите и в централните банки |
|
11 342 |
15 519 |
|
Текущи сметки |
|
80 |
91 |
|
Сметки за авансови средства |
|
8 |
7 |
|
Трансфери (парични средства в движение) |
|
0 |
0 |
|
Банкови сметки за изпълнението на бюджета |
2.8.1 |
11 430 |
15 617 |
|
Парични средства, предназначени за финансови инструменти |
2.8.2 |
2 446 |
1 567 |
|
Парични средства, свързани с глоби |
2.8.3 |
1 458 |
1 258 |
|
Парични средства, свързани с други институции, агенции и органи |
|
1 362 |
1 208 |
|
Парични средства, свързани с доверителни фондове |
|
46 |
97 |
|
Общо |
|
16 742 |
19 745 |
2.8.1. Банкови сметки за изпълнението на бюджета
Тази позиция обхваща средствата, които Комисията държи в банковите си сметки във всяка държава членка и държава от ЕАСТ (към министерството на финансите или в централната банка), както и в текущи сметки в търговски банки, в сметки за авансови средства и в каса. Касовите наличности към края на 2020 г. се определят от следните основни елементи:
|
— |
плащания в размер на 9,4 милиарда евро, които все още не са извършени към края на годината, от която сума 7,9 милиарда евро са свързани с целеви приходи. Целевите приходи включват 1,3 милиарда евро парични средства, набрани от продажбата на квоти за емисии и събрани от ЕИБ, след като са били разпределени от държавите членки за Фонда за иновации — вж. бележка 3.7; |
|
— |
1,6 милиарда евро, свързани с касата на агенциите и съвместните предприятия — тъй като Комисията управлява касата от името на тези субекти, въпросните суми са посочени в тази подпозиция. |
2.8.2. Парични средства, предназначени за финансови инструменти
Сумите в тази позиция се отнасят предимно до парични еквиваленти, управлявани от доверени лица от името на Комисията с цел изпълнение на конкретни програми по линия на финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, и пари и парични еквиваленти, държани в гаранционните фондове, свързани с бюджетните гаранции — вж. бележка 2.4.1. Паричните средства, предназначени за финансови инструменти и гаранционни фондове, могат да се използват само в съответните програми. Увеличението на салдото се дължи главно на i) допълнително провизиране на гаранционните фондове на ЕФСИ и ЕФУР, което в края на 2020 г. все още не е било инвестирано в облигации, и ii) плащания за финансовите инструменти на ЕС, по-специално по програмите COSME и „Хоризонт 2020“, които все още не са били използвани за искания за плащане по гаранции, нито за капиталови инвестиции.
2.8.3. Парични средства, свързани с глоби
Това са главно парични средства, получени във връзка с глоби, наложени от Комисията, по които случаят все още не е приключен. Тези суми се държат в специални депозитни сметки, които не се използват за никакви други дейности. При обжалване или когато не е известно дали другата страна ще обжалва, съответната сума се оповестява като условен пасив в бележка 4.1.4. От 2010 г. всички следващи условно платени глоби се управляват от Комисията във фонда BUFI и се инвестират във финансови инструменти, категоризирани като обявени за продажба (вж. бележка 2.4.1). Увеличението на паричните средства, свързани с глоби, в края на 2020 г. се дължи на по-голямото парично салдо в BUFI в сравнение с края на 2019 г., както и на окончателно получените глоби, които следва да бъдат прехвърлени към бюджета.
ПАСИВИ
2.9. ПЕНСИИ И ДРУГИ ДОХОДИ НА НАЕТИ ЛИЦА
2.9.1. Нетно задължение във връзка със схемата за доходи на наети лица
|
милиони евро |
|||||
|
|
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица |
Други схеми за доходи след пенсиониране |
Обща здравноосигурителна схема |
31.12.2020 г. Общо |
31.12.2019 г. Общо |
|
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
100 741 |
2 438 |
13 289 |
116 468 |
98 062 |
|
Активи на плана |
N/A |
(94) |
(354) |
(448) |
(403) |
|
Нетни задължения |
100 741 |
2 344 |
12 935 |
116 020 |
97 659 |
Увеличението на общия размер на задължението, свързано с доходите на наети лица, се дължи предимно на увеличението на нетното задължение на пенсионноосигурителната схема на европейските длъжностни лица (ПСЕДЛ) — най-голямата действаща схема. Това задължение на ПСЕДЛ се е увеличило основно поради актюерската загуба вследствие на промени във финансовите предположения, причинени от рязко намаление на номиналния дисконтов процент. Освен това, тъй като номиналният дисконтов процент се коригира с инфлацията, за да се получи реалният дисконтов процент, през 2020 г. реалният дисконтов процент бе отрицателен за втора поредна година, което означава, че всяка бъдеща сума струва повече днес, отколкото в бъдеще: това води до значително увеличение на размера на задължението в края на годината. По-ниският дисконтов процент имаше сходен ефект и върху другите схеми.
Освен това правата, придобити през годината поради изработен стаж, са по-високи от доходите, изплатени през годината. Освен това има увеличение поради годишния разход за лихви (намаляване на дисконтирането на задължението), както и актюерски загуби от опит.
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица
Това задължение за изплащане на дефинирани доходи представлява настоящата стойност на очакваните бъдещи плащания, които ЕС трябва да направи, за да изпълни пенсионните задължения, произтичащи от трудовия стаж на служителите през текущия и минали периоди. Тъй като схемата е текуща, всички плащания, които трябва да бъдат направени от нея на годишна основа, се включват в бюджета на ЕС всяка година.
В съответствие с член 83 от Правилника за длъжностните лица плащането на доходите, предвидени в пенсионноосигурителната схема на персонала, представлява разход за бюджета на ЕС. Схемата се финансира теоретично и държавите членки гарантират колективно изплащането на тези доходи. От основните заплати на активните членове се удържа задължителна пенсионна вноска, която понастоящем е 10,1 %. Тези вноски се третират като бюджетен приход за годината и допринасят за финансирането на разходите на ЕС като цяло — вж. също бележка 3.7.
Задълженията на пенсионноосигурителната схема бяха оценени въз основа на броя на персонала в ПСЕДЛ (активно зает персонал, пенсионирани служители, бивш активно зает персонал, сега получаващ пенсия за инвалидност, и лица на издръжката на починали служители) към 31 декември 2020 г. и на правилата на Правилника за персонала, приложими към тази дата. Тази оценка беше извършена в съответствие с методиката на МССПС 39 (а следователно и на счетоводно правило 12 на ЕС).
Други схеми за доходи след пенсиониране
Тази позиция се отнася до пасива, свързан с пенсионните задължения към членовете и бившите членове на Комисията, Съда (и Общия съд) и Сметната палата, Съвета, Омбудсмана, Европейския надзорен орган по защита на данните и Съда на публичната служба на Европейския съюз. Също включен в тази позиция е пасив, свързан с пенсиите на членовете на Европейския парламент.
Обща здравноосигурителна схема
В допълнение към горепосочените схеми за доходи след пенсиониране се прави оценка на очакваното задължение на ЕС, що се отнася до общата здравноосигурителна схема (ОЗОС), във връзка с разходите за здравеопазване, които трябва да се плащат по време на периодите след дейността (като се приспаднат техните вноски). Както е посочено в бележка 1.5.10, при изчисляването на това задължение се взема под внимание целият период на активна служба, като се гарантира, че както пенсионноосигурителната схема, така и здравноосигурителната схема на плана на персонала за доходи след напускане винаги се вземат предвид. Като взехме под внимание задължението за достоверно представяне на икономическата същност на положението, както изискват СПЕС и МССПС, не сме изтълкували МССПС 39 в по-тесен смисъл при отнасянето на доходите към периодите на служба. Ако бъдат начислени разходите за трудов стаж за ОЗОС изцяло за 10 години за всички длъжностни лица, вместо за периода на активна служба на служителя, отражението на този подход върху задължението за изплащане на дефинирани доходи към края на годината ще представлява увеличение в размер на 4,6 милиарда евро. Както вече беше посочено обаче, този по-строг подход няма да е съвместим с качествената характеристика на достоверното представяне, поради което няма да се счита, че предоставя надеждна информация в съответствие със СПЕС 1 и концептуалната рамка на МССПС. Тази оценка е силно чувствителна на промените в административния статут на настоящите служители (по-специално броя на осигурените лица, работещи на срочен договор, които се очаква да станат длъжностни лица в бъдеще).
2.9.2. Движение на настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи за доходите на наети лица
Настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи е дисконтираната стойност на очакваните бъдещи плащания, необходими за уреждане на задължението, произтичащо от трудовия стаж на наетите лица през текущия и миналите периоди.
По-долу е представен анализ на движението на задължението за изплащане на дефинирани доходи за текущата година:
|
милиони евро |
||||
|
|
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица |
Други схеми за доходи след пенсиониране |
Обща здравноосигурителна схема |
Общо |
|
Настояща стойност към 31.12.2019 г. |
83 842 |
2 149 |
12 071 |
98 062 |
|
Признати в отчета за финансовия резултат |
|
|
|
|
|
Разходи за текущ трудов стаж |
3 441 |
97 |
348 |
3 886 |
|
Разходи за лихви |
919 |
17 |
145 |
1 081 |
|
Разходи за минал трудов стаж |
— |
— |
— |
— |
|
Признати в нетните активи |
|
|
|
|
|
Преоценки на задълженията, свързани с доходите на наети лица |
|
|
|
|
|
Актюерски (печалби)/загуби от опит |
2 348 |
(7) |
(141) |
2 200 |
|
Актюерски (печалби)/загуби от демографски предположения |
— |
(3) |
— |
(3) |
|
Актюерски (печалби)/загуби от финансови предположения |
11 896 |
259 |
964 |
13 119 |
|
Други |
|
|
|
|
|
Изплатени доходи |
(1 706 ) |
(75) |
(97) |
(1 878 ) |
|
Настояща стойност към 31.12.2020 г. |
100 741 |
2 438 |
13 289 |
116 468 |
Разходите за текущ трудов стаж представляват увеличението на настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи, което увеличение е следствие от изработения стаж от осигурените лица през текущата година.
Разходите за лихви се отнасят до увеличението през периода на настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи, което увеличение е следствие от това, че доходите са с един период по-близо до своето плащане.
Актюерските печалби и загуби от опит се отнасят до последиците от разликите между очакванията съгласно направените предходната година предположения за 2020 г. и това, което действително се е случило през 2020 г.
Актюерските печалби и загуби вследствие на актюерските предположения (демографски променливи, като текучеството и смъртността на персонала, и финансови променливи, като дисконтовите проценти и очакваните увеличения на заплатите) възникват, когато тези предположения бъдат актуализирани, за да бъдат отразени промените в съответните условия.
Доходите (например пенсии или възстановени медицински разходи) се изплащат през годината съгласно правилата на схемата. Тези платени доходи водят до намаление на задължението за изплащане на дефинирани доходи.
2.9.3. Активи на плана
|
милиони евро |
|||
|
|
Други схеми за доходи след пенсиониране |
Обща здравноосигурителна схема |
Общо |
|
Настояща стойност към 31.12.2019 г. |
94 |
309 |
403 |
|
Нетно движение на активите на плана |
0 |
45 |
45 |
|
Настояща стойност към 31.12.2020 г. |
94 |
354 |
448 |
2.9.4. Актюерски предположения — доходи на наети лица
Основните актюерски предположения, използвани при оценяването на двете основни схеми за доходи на наети лица на ЕС, са показани по-долу:
|
|
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица |
Обща здравноосигурителна схема |
|
2020 г. |
|
|
|
Номинален дисконтов процент |
0,4 % |
0,5 % |
|
Очаквана инфлация |
1,2 % |
1,3 % |
|
Реален дисконтов процент |
(0,8 ) % |
(0,8 ) % |
|
Очаквано увеличение на заплатите |
1,8 % |
1,8 % |
|
Промяна в медицинските разходи |
N/A |
2,6 % |
|
Възраст на пенсиониране |
63/64/66 |
63/64/66 |
|
2019 г. |
|
|
|
Номинален дисконтов процент |
1,1 % |
1,2 % |
|
Очаквана инфлация |
1,3 % |
1,3 % |
|
Реален дисконтов процент |
(0,2 ) % |
(0,1 ) % |
|
Очаквано увеличение на заплатите |
1,8 % |
1,8 % |
|
Промяна в медицинските разходи |
N/A |
3,0 % |
|
Възраст на пенсиониране |
63/64/66 |
63/64/66 |
Смъртността за 2019 г. и 2020 г. се основава на таблицата „Живот“ за служителите на ЕС (EU Civil Servants Life Table — EULT 2018).
Номиналният дисконтов процент се определя като стойността на доходността на облигациите с нулев купон в евро (със срок 23 години, считано от декември 2020 г., за ПСЕДЛ и 27 години за общата здравноосигурителна схема). Използваната инфлация е очакваната инфлация през еквивалентния период. Тя трябва да бъде определена емпирично въз основа на очаквани стойности, изразени чрез свързани с индекс облигации на европейските финансови пазари. Реалният дисконтов процент се изчислява чрез номиналния дисконтов процент и очакваната инфлация в дългосрочен план.
През 2019 г. се наблюдаваше особено рязко намаляване на реалния дисконтов процент, т.е. разликата между номиналния дисконтов процент и очакваната инфлация, което продължи през 2020 г. Намалението на реалния дисконтов процент се дължи предимно на намалението на номиналния дисконтов процент, което съответства на трайната тенденция, наблюдавана в световен мащаб на финансовите пазари. Спадът на номиналния дисконтов процент не беше компенсиран в достатъчна степен от промените в предположението за инфлацията. Това доведе до значително намаляване на реалния дисконтов процент, което поддържа отрицателната тенденция и допринася за значителната актюерска загуба от финансовите предположения.
Както в случая с ПСЕДЛ, увеличението на задължението, свързано с ОЗОС, се дължеше главно на продължаващото намаляване на реалния дисконтов процент, въпреки че ефектът бе частично компенсиран от актуализацията на предполагаемото годишно увеличение на медицинските разходи, което е ключово предположение в контекста на медицинските схеми. През 2020 г. прогнозната тенденция по отношение на медицинските разходи беше изведена от много по-дълги поредици от данни, обхващащи периода 2005—2019 г., като по този начин бяха осигурени по-голяма съгласуваност с продължителността на схемата и по-точна оценка на очакваната бъдеща тенденция по отношение на медицинските разходи. Поради извънредните обстоятелства, свързани с пандемията от COVID-19, и за да се избегне рискът от изкривяване на прогнозата, 2020 г. беше изключена от динамичните редове.
2.9.5. Анализ на чувствителността
Анализът на чувствителността се основава на симулации, при които се променя, при равни други условия, стойността на съответните предположения.
Чувствителност на пенсионноосигурителната схема на европейските длъжностни лица
Промяна с десет базисни пункта (0,1 %) на предположения дисконтов процент води до следните последици:
|
милиони евро |
||||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
||
|
|
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
|
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
(2 247 ) |
2 319 |
(1 797 ) |
1 854 |
Промяна с десет базисни пункта (0,1 %) в очакваните увеличения на заплатите води до следните последици:
|
милиони евро |
||||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
||
|
|
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
|
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
2 206 |
(2 143 ) |
1 774 |
(1 724 ) |
Едногодишна промяна в предположената възраст на пенсиониране води до следните последици:
|
милиони евро |
||||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
||
|
|
Увеличение с една година |
Намаление с една година |
Увеличение с една година |
Намаление с една година |
|
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
(1 104 ) |
1 417 |
(620) |
771 |
Чувствителност на общата здравноосигурителна схема
Промяна с десет базисни пункта на предположената промяна в медицинските разходи води до следните последици:
|
милиони евро |
||||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
||
|
|
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
|
Обща стойност на компонента на разходите за текущ трудов стаж и компонента на разходите за лихви от нетните периодични медицински разходи след напускане |
15 |
(14) |
8 |
(8) |
|
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
397 |
(385) |
352 |
(341) |
Промяна с десет базисни пункта (0,1 %) на предположения дисконтов процент води до следните последици:
|
милиони евро |
||||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
||
|
|
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
|
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
(348) |
361 |
(311) |
322 |
Промяна с десет базисни пункта (0,1 %) в очакваните увеличения на заплатите води до следните последици:
|
милиони евро |
||||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
||
|
|
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
Увеличение с 0,1 % |
Намаление с 0,1 % |
|
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
(38) |
37 |
(30) |
29 |
Едногодишна промяна в предположената възраст на пенсиониране води до следните последици:
|
милиони евро |
||||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
||
|
|
Увеличение с една година |
Намаление с една година |
Увеличение с една година |
Намаление с една година |
|
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
(401) |
421 |
(363) |
383 |
2.10. ПРОВИЗИИ
|
милиони евро |
|||||||
|
|
Сума към 31.12.2019 г. |
Допълнителни провизии |
Сторнирани неизползвани суми |
Използвани суми |
Трансфер между категориите |
Промяна в очакваната стойност |
Сума към 31.12.2020 г. |
|
Съдебни дела: |
|
|
|
|
|
|
|
|
Селско стопанство |
441 |
168 |
(4) |
(435) |
— |
— |
170 |
|
Други |
103 |
17 |
(3) |
(77) |
— |
(9) |
31 |
|
Демонтаж на ядрени обекти |
2 132 |
— |
— |
(30) |
— |
325 |
2 426 |
|
Финансови |
1 938 |
812 |
(1) |
(225) |
— |
(2) |
2 523 |
|
Други |
208 |
59 |
(13) |
(11) |
— |
11 |
254 |
|
Общо |
4 823 |
1 056 |
(20) |
(778) |
— |
324 |
5 405 |
|
Нетекущи |
3 707 |
743 |
(4) |
(505) |
(393) |
330 |
3 878 |
|
Текущи |
1 116 |
313 |
(16) |
(274) |
393 |
(6) |
1 527 |
Провизиите представляват оценени по надежден начин суми, произтичащи от минали събития, които вероятно ще трябва да бъдат платени от бюджета на ЕС в бъдеще.
Съдебни дела
Това са очакваните суми, които вероятно ще трябва да бъдат платени след края на годината във връзка с редица продължаващи съдебни дела. Сумите за земеделието се отнасят до правни действия, предприети от държавите членки срещу решения за уравняване с оглед на съответствието за ЕФГЗ. Намалението се дължи на две приключени дела през 2020 г.
Демонтаж на ядрени обекти
От 2017 г. основанието за провизията беше актуализирано в съответствие със стратегията за програма на JRC за извеждане от експлоатация и управление на отпадъците (D&WMP) — актуализирана през 2017 г. Прегледът на стратегията, както и на бюджетните нужди и на нуждите от персонал, беше направен съвместно с независимата експертна група D&WMP. Той представлява най-добрата налична оценка на бюджета и персонала, необходими за приключване на извеждането от експлоатация на обектите на JRC в Испра, Геел, Карлсруе и Петен.
В съответствие със счетоводните правила на ЕС тази провизия се индексира с инфлацията, след което се дисконтира до нетната ѝ настояща стойност (като се използва суаповата крива в евро). Към 31 декември 2020 г. това доведе до провизия в размер на 2 426 милиона евро, разпределени между сумите, които се очаква да бъдат използвани през 2021 г. (33 милиона евро) и след това (2 393 милиона евро). Увеличението в сравнение с 2019 г. се дължи предимно на намаляващия дисконтов процент, приложен към очакваните бъдещи разходи.
Трябва да се отбележи, че голямата несигурност, характерна за дългосрочното планиране на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения, може да повлияе на тази оценка, която може да се увеличи значително в бъдеще. Основните източници на несигурност са свързани с крайното състояние на изведения от експлоатация обект, ядрените материали, аспектите на управлението и обезвреждането на отпадъците, непълните или липсващите национални нормативни уредби, сложните и продължителни процеси на получаване на разрешителни и бъдещото развитие на промишления пазар за извеждане от експлоатация.
Финансови провизии
Те се отнасят предимно до провизиите, представляващи очакваните загуби, които ще бъдат претърпени във връзка с гаранциите, предоставени по линия на различните финансови инструменти, при които съответните субекти са оправомощени да издават гаранции на свое име, но от името и на риска на ЕС. Финансовият риск за ЕС, свързан с гаранциите, е ограничен, а финансовите активи постепенно се обезпечават със средства с цел покриване на бъдещите задействани гаранции. Тази позиция включва също провизиите за непогасените заеми, отпуснати на Сирия от ЕИБ в рамките на мандата ѝ за външно кредитиране и следователно гарантирани от ЕС чрез Гаранционния фонд за външни дейности. Нетекущите финансови провизии се дисконтират до нетната им настояща стойност.
Увеличението на финансовите провизии е свързано с увеличаването на обема на гарантираните операции по „Хоризонт 2020“, COSME, Гаранционния механизъм за секторите на културата и творчеството и Програмата за заетост и социални иновации, включително за частта, обхваната от гаранцията на ЕС по ЕФСИ в рамките на дълговия портфейл на ПМСП на ЕФСИ — вж. бележка 4.1.1.
2.11. ФИНАНСОВИ ПАСИВИ
|
милиони евро |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Нетекущи |
|
|
|
|
Финансови пасиви по амортизирана стойност |
2.11.1 |
84 395 |
53 062 |
|
Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
2.11.2 |
4 |
9 |
|
|
|
84 399 |
53 071 |
|
Текущи |
|
|
|
|
Финансови пасиви по амортизирана стойност |
2.11.1 |
10 559 |
1 423 |
|
Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
2.11.2 |
0 |
4 |
|
Задължения по финансови гаранции |
2.11.3 |
90 |
20 |
|
|
|
10 649 |
1 446 |
|
Общо |
|
95 048 |
54 517 |
2.11.1. Финансови пасиви по амортизирана стойност
|
милиони евро |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Получени заеми за финансова помощ |
2.11.1.1 |
93 192 |
52 564 |
|
Други финансови пасиви |
2.11.1.2 |
1 761 |
1 921 |
|
Общо |
|
94 954 |
54 485 |
|
Нетекущи |
|
84 395 |
53 062 |
|
Текущи |
|
10 559 |
1 423 |
2.11.1.1.
|
милиони евро |
||||||
|
|
ЕМФС |
SURE |
ПБ |
МФП |
Евратом |
Общо |
|
Общо към 31.12.2019 г. |
47 394 |
— |
201 |
4 754 |
214 |
52 564 |
|
Нови заеми |
— |
39 500 |
— |
1 675 |
100 |
41 275 |
|
Възстановени суми |
— |
— |
— |
(617) |
(35) |
(651) |
|
Курсови разлики |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Промени в балансовата стойност |
2 |
3 |
0 |
0 |
(0) |
5 |
|
Общо към 31.12.2020 г. |
47 396 |
39 503 |
201 |
5 813 |
279 |
93 192 |
|
Нетекущи |
37 050 |
39 500 |
200 |
5 783 |
250 |
82 782 |
|
Текущи |
10 346 |
3 |
1 |
30 |
29 |
10 410 |
Получените заеми включват предимно дългове, удостоверени със сертификати и възлизащи на 92 415 милиона евро (2019 г.: 52 433 милиона евро). Промените в балансовата стойност съответстват на промяната в начислените лихви.
Погасяването на горепосочените получени заеми в крайна сметка се гарантира от бюджета на ЕС (вж. бележка 4.1.2), т.е. от всяка държава членка.
Ефективни лихвени проценти за получените заеми (изразени като лихвен диапазон)
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) |
0,50 % – 3,75 % |
0,50 % – 3,75 % |
|
Подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) |
0,00 % – 0,30 % |
— |
|
Платежен баланс (ПБ) |
2,88 % |
2,88 % |
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
0,00 % – 3,69 % |
0,00 % – 3,82 % |
|
Евратом |
0,00 % – 5,68 % |
0,00 % – 5,68 % |
2.11.1.2.
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Нетекущи |
|
|
|
Задължения по финансов лизинг |
1 130 |
1 244 |
|
Сгради, които се изплащат на вноски |
346 |
385 |
|
Други |
136 |
144 |
|
|
1 612 |
1 772 |
|
Текущи |
|
|
|
Задължения по финансов лизинг |
101 |
97 |
|
Сгради, които се изплащат на вноски |
38 |
36 |
|
Глоби, които подлежат на възстановяване |
8 |
— |
|
Други |
2 |
17 |
|
|
149 |
149 |
|
Общо |
1 761 |
1 921 |
Задължения по финансов лизинг
|
милиони евро |
||||
|
|
Бъдещи суми за плащане |
|||
|
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
Общо пасив |
|
|
Земя и сгради |
96 |
457 |
665 |
1 218 |
|
Други дълготрайни активи |
5 |
8 |
— |
13 |
|
Общо към 31.12.2020 г. |
101 |
465 |
665 |
1 231 |
|
Лихвен елемент |
50 |
170 |
124 |
345 |
|
Общо бъдещи минимални лизингови плащания към 31.12.2020 г. |
151 |
636 |
790 |
1 576 |
|
Общо бъдещи минимални лизингови плащания към 31.12.2019 г. |
150 |
644 |
946 |
1 741 |
Сумите за лизинг и сгради, посочени по-горе, ще трябва да бъдат финансирани от бъдещи бюджети.
2.11.2. Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита
|
милиони евро |
||||
|
Вид дериватив |
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
||
|
Теоретична сума |
Справедлива стойност |
Теоретична сума |
Справедлива стойност |
|
|
Гаранция по капиталовия портфейл |
215 |
1 |
752 |
10 |
|
Валутна опция (пут спред) |
14 |
4 |
13 |
2 |
|
Общо |
229 |
4 |
765 |
12 |
|
Нетекущи |
229 |
4 |
148 |
9 |
|
Текущи |
0 |
0 |
617 |
4 |
Гаранции по капиталови портфейли
Гаранциите, предоставени по капиталови портфейли, се класифицират като финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита, тъй като не отговарят на определението за задължение по финансова гаранция (вж. бележка 1.5.12). Финансовата отговорност на ЕС се измерва със стойността на съответните инвестиции.
Валутна опция
Към 31 декември 2020 г. ЕС държи деривативен финансов инструмент (валутна опция — опция от вида пут спред), в който покрива обезценката на чуждестранната валута (UHA), свързана със заеми, отпуснати от финансови институции на МСП в Украйна, за да се подобрят достъпът до финансиране и привлекателността на условията по заемите в Украйна. Съгласно условията на договора ЕС предоставя на партньорите си възможност да поискат — за всеки допустим заем — финансов принос от ЕС в размер на максимум 30 % в случай на обезценка на съотношението UHA/EUR.
Йерархия на справедливата стойност на финансовите пасиви, оценени по справедлива стойност
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Ниво 1: котирани цени на активни пазари |
— |
— |
|
Ниво 2: наблюдаеми елементи, различни от котираните цени |
4 |
2 |
|
Ниво 3: техники за оценяване, при които елементите не се основават на наблюдаеми пазарни данни |
1 |
10 |
|
Общо |
4 |
12 |
2.11.3. Задължения по финансови гаранции
Гаранцията по ЕФСИ за дълговия портфейл, изплатен от ЕИБ в рамките на иновационния и инфраструктурен прозорец (ИИП) на ЕФСИ, и гаранцията по мандата за външно кредитиране (МВК) за заемите от ЕИБ, отпуснати по линия на инициативата на ЕИБ за икономическа устойчивост (ИИУ), се класифицират като задължение по финансова гаранция. Към 31 декември 2020 г. задължението по финансова гаранция по ЕФСИ възлиза на нула евро (2019 г.: нула евро), тъй като приходите, които трябва да бъдат получени по тази гаранция, надвишават очакваните загуби, докато задължението по финансова гаранция по МВК по ИИУ възлиза на 90 милиона евро (2019 г.: 20 милиона евро) — вж. бележка 4.1.1.
2.12. ЗАДЪЛЖЕНИЯ
|
милиони евро |
||||||
|
|
Брутна сума |
Корекции |
Нетна сума към 31.12.2020 г. |
Брутна сума |
Корекции |
Нетна сума към 31.12.2019 г. |
|
Декларации за разходи и фактури, получени от: |
|
|
|
|
|
|
|
Държави членки |
|
|
|
|
|
|
|
ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони |
17 |
(0) |
17 |
21 |
(0) |
21 |
|
ЕФРР и КФ |
12 651 |
(2 698 ) |
9 954 |
8 068 |
(2 437 ) |
5 631 |
|
EСФ |
3 479 |
(370) |
3 109 |
2 882 |
(558) |
2 325 |
|
Други |
792 |
(90) |
701 |
852 |
(45) |
807 |
|
Частни и публични субекти |
1 485 |
(182) |
1 302 |
1 562 |
(180) |
1 381 |
|
Общо получени декларации за разходи и фактури |
18 424 |
(3 341 ) |
15 083 |
13 384 |
(3 220 ) |
10 165 |
|
ЕФГЗ |
16 160 |
N/A |
16 160 |
16 255 |
N/A |
16 255 |
|
Разни задължения |
784 |
N/A |
784 |
539 |
N/A |
539 |
|
Други |
381 |
N/A |
381 |
283 |
N/A |
283 |
|
Общо |
35 748 |
(3 341 ) |
32 408 |
30 462 |
(3 220 ) |
27 241 |
Задълженията включват фактурите и декларациите за разходи, които са получени, но все още не са платени, към края на годината. Те се признават първоначално в момента на получаване на фактурите/декларациите за разходи за исканите суми. Впоследствие задълженията се коригират, за да отразяват само приетите суми след прегледа на разходите, както и сумите, които се считат за допустими. Сумите, за които се счита, че са недопустими, се включват в колоната „Корекции“. Най-големите суми се отнасят до дейностите по структурните фондове.
През периода на програмиране 2014—2020 г. в Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (25) за общоприложимите разпоредби (РОР), който се прилага за структурните фондове (ЕФРР и ЕСФ), за Кохезионния фонд и за Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), се предвижда бюджетът на ЕС да се защитава посредством систематично задържане на 10 % от направените междинни плащания. До февруари след края на счетоводната година по РОР (1 юли—30 юни) приключва цикълът на контрол, който се осъществява както чрез проверки на управлението, извършени от управляващите органи, така и чрез одити от страна на одитните органи. Комисията разглежда документите за получаване на увереност и отчетите, предоставени от съответните органи в държавите членки. Плащането или събирането на окончателното салдо се извършва едва след като това разглеждане приключи и отчетите бъдат приети. Задържаната в съответствие с тази разпоредба сума възлизаше към края на 2020 г. на общо 7,8 милиарда евро. Част от тази сума (1,1 милиарда евро) е оценена като недопустима въз основа на информацията, предоставена от държавите членки в техните отчети, и също е включена в колоната „Корекции“. Последният компонент на корекциите на задълженията представлява сумите, съответстващи на други авансово отпуснати на държавите членки средства (вж. бележка 2.5.2), които все още не са платени към края на годината (1,3 милиарда евро).
Увеличението на дължимите суми във връзка с политиката на сближаване (ЕФРР, КФ, ЕСФ) се дължи главно на декларациите за разходи, получени към края на 2020 г. (5,9 милиарда евро), които все още не са изплатени поради липса на кредити. Като цяло по-високото равнище на декларациите за разходи отразява напредъка в изпълнението в тази област.
Искания за предварително финансиране
В допълнение към горепосочените суми, към края на 2020 г. бяха получени искания за предварително финансиране на стойност 1,4 милиарда евро, които не бяха платени към края на годината. Според счетоводните правила на ЕС тези суми не се отчитат като задължения.
2.13. НАЧИСЛЕНИ РАЗХОДИ И ПРИХОДИ ЗА БЪДЕЩИ ПЕРИОДИ
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Начислени разходи |
64 383 |
66 860 |
|
Приходи за бъдещи периоди |
128 |
254 |
|
Други |
74 |
116 |
|
Общо |
64 584 |
67 230 |
Разпределението на начислените разходи е, както следва:
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
ЕФГЗ |
24 599 |
28 193 |
|
ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони |
18 622 |
18 583 |
|
ЕФРР и КФ |
8 766 |
9 525 |
|
EСФ |
3 009 |
3 016 |
|
Други |
9 386 |
7 542 |
|
Общо |
64 383 |
66 860 |
Начислените разходи са признатите разходи, за които Съюзът все още не е получил декларации за разходи. Що се отнася до политиката на сближаване, намалението за начислените разходи по ЕФРР и КФ е свързано главно с приключването на периода 2007—2013 г. (тъй като се получават окончателните декларации за разходи), докато за периода 2014—2020 г. равнището остава стабилно. Промените на сумите по ЕФГЗ са описани по-подробно в бележка 3.10.
НЕТНИ АКТИВИ
2.14. РЕЗЕРВИ
|
милиони евро |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Резерв по справедлива стойност |
2.14.1 |
496 |
391 |
|
Резерв на Гаранционния фонд |
2.14.2 |
3 043 |
2 870 |
|
Други резерви |
2.14.3 |
1 523 |
1 776 |
|
Общо |
|
5 062 |
5 037 |
2.14.1. Резерв по справедлива стойност
В съответствие с правилата за счетоводна отчетност на ЕС корекцията на справедливата стойност на финансовите активи, обявени за продажба, се отчита чрез резерва по справедлива стойност.
Движения на резерва по справедлива стойност през периода
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Включени в резерва по справедлива стойност |
89 |
200 |
|
Включени в отчета за финансовия резултат |
16 |
(40) |
|
Общо |
105 |
160 |
2.14.2. Резерв на Гаранционния фонд
Този резерв отразява целевата сума, възлизаща на 9 % от непогасените средства, гарантирани от бюджета на ЕС по линия на мандата на ЕИБ за външно кредитиране, която трябва да се държи като активи в Гаранционния фонд за външни дейности — вж. бележка 2.4.1.
2.14.3. Други резерви
Сумата е свързана предимно с резервите на ЕОВС в ликвидация (1 275 милиона евро) за активите на Изследователския фонд за въглища и стомана, които резебяха създадени в контекста на приключването на дейността на ЕОВС в ликвидация.
2.15. СУМИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОИСКАНИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
|
милиони евро |
|
|
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки, към 31.12.2019 г. |
77 560 |
|
Връщане на бюджетния излишък на държавите членки |
3 218 |
|
Движение на резерва на Гаранционния фонд |
173 |
|
Преоценки на задълженията, свързани с доходите на наети лица |
15 155 |
|
Движения на други резерви |
(210) |
|
Финансов резултат за годината |
(57 416 ) |
|
Общ размер на сумите, които трябва да бъдат поискани от държавите членки, към 31.12.2020 г. |
38 480 |
Тази сума представлява тази част от разходите, направени от ЕС до 31 декември, която трябва да бъде финансирана от бъдещи бюджети. Много разходи се признават по правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване през годината N, въпреки че може в действителност да бъдат платени през годината N+1 (или по-късно) и поради това да бъдат финансирани от бюджета за годината N+1 (или по-късно). Включването на тези пасиви в отчетите, съчетано с факта, че съответните суми се финансират от бъдещи бюджети, води до това, че в края на годината пасивите значително надвишават активите. Най-значителните суми, които трябва да бъдат изтъкнати, се отнасят до дейностите по ЕФГЗ и задълженията, свързани с доходите на наети лица.
Следва също да се отбележи, че горното няма отражение върху бюджетния резултат — бюджетните приходи винаги трябва да са равни на бюджетните разходи или да ги превишават и всеки приходен излишък се връща на държавите членки.
Преоценките на задълженията, свързани с доходите на наети лица, са свързани с актюерските печалби и загуби, произтичащи от актюерската оценка на тези задължения.
Значителното намаление на сумите, които трябва да бъдат поискани от държавите членки се дължи предимно на приходите, свързани с нетните суми, дължими от Обединеното кралство съгласно СО, подписано след излизането му от Съюза през 2020 г. — вж. бележка 2.6.1.2.
3. БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ
ПРИХОДИ
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА: СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ
3.1. РЕСУРСИ ОТ БНД
Приходите от собствени ресурси са основният елемент на оперативните приходи на ЕС. Приходите от БНД (брутен национален доход) възлизат на 125 393 милиона евро за 2020 г. (2019 г.: 108 820 милиона евро) и са най-съществената от трите категории собствени ресурси. Спрямо БНД на всяка държава членка се прилага единен процент. Приходите от БНД балансират приходите и разходите, т.е. финансират частта от бюджета, която не е покрита от други източници на приходи. Увеличението на приходите от БНД отразява нарасналите нужди от бюджетни кредити за плащания за 2020 г., чрез които да се укрепят ключовите политики на ЕС. През 2020 г. тези ключови политики включваха стратегията за ваксини срещу COVID-19 (чрез Инструмента за спешна подкрепа — ИСП) и Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса — плюс (CRII+).
3.2. ТРАДИЦИОННИ СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ
Традиционните собствени ресурси са свързани главно с мита, като държавите членки задържат 20 % от сумите като разходи по събирането, поради което посочените по-горе стойности не включват това приспадане. Намаляването на митата се дължи предимно на по-ниските събирания поради икономическата криза.
3.3. РЕСУРСИ ОТ ДДС
Ресурсът от ДДС бе първият, който бе хармонизиран до голяма степен на равнището на ЕС. Вноската ДДС се изчислява чрез прилагане на унифицирана изискуема ставка от 0,3 % към националната база за ДДС, която не може да надвишава 50 % от брутния национален доход (БНД) на всяка държава членка. За периода 2014—2020 г. в Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета (26) се предвижда намалена изискуема ставка (0,15 %) за Германия, Нидерландия и Швеция.
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА: ТРАНСФЕРИ
3.4. ГЛОБИ
Приходи в размер на 452 милиона евро (2019 г.: 4 291 милиона евро) са свързани с глобите, наложени от Комисията на предприятия за нарушения на правилата за конкуренция на ЕС, и глобите, наложени от Комисията на държавите членки за нарушения на правото на ЕС. Комисията признава приходите от глоби, когато приеме решението за налагане на глоба и официално уведоми адресата за него. Сумите са свързани предимно с глоби в областта на конкуренцията (370 милиона евро). Най-съществените случаи се отнасят до нарушения на антитръстовите правила на ЕС — глоба на обща стойност 260 милиона евро, наложена на предприятията Orbia, Clariant и Celanese за участие в картел за покупки на пазара на етилен, както и глоба в размер на 60 милиона евро, наложена на фармацевтичните предприятия Teva и Cephalon за договаряне да се забави навлизането на пазара на по-евтина генерична версия на лекарството на Cephalon за нарушения на съня.
3.5. СЪБИРАНЕ НА РАЗХОДИ
|
милиони евро |
||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
|
Споделено управление |
1 281 |
2 547 |
|
Пряко управление |
53 |
65 |
|
Непряко управление |
21 |
16 |
|
Общо |
1 355 |
2 627 |
Тази позиция представлява предимно нарежданията за събиране на вземания, изготвени от Комисията, средствата по които са получени или са прихванати със (т.е. приспаднати от) следващи плащания, записани в счетоводната система на Комисията. Тези нареждания за събиране на вземания са изготвени, за да бъдат събрани разходи, изплатени по-рано от бюджета на ЕС. Събирането на вземания се основава на проверки, одити или анализ на допустимостта и следователно с тези операции бюджетът на ЕС се защитава срещу извършването на неправометни разходи.
Включват се също нарежданията за събиране на вземания, изготвени от държавите членки за бенефициери на разходи по линия на ЕФГЗ, както и промяната на очакваните начислени приходи от края на предходната година до края на настоящата година.
Сумите, включени в таблицата по-горе, представляват приходи, реализирани чрез изготвяне на нареждания за събиране на вземания. Поради това те не могат да покажат и не показват пълната степен на мерките, предприети за защита на бюджета на ЕС, особено за политиката на сближаване, където са въведени специални механизми за гарантиране на коригирането на недопустимите разходи, повечето от които механизми не включват издаването на нареждане за събиране на вземания. Не са включени сумите, събрани чрез прихващане с разходи, сумите, събрани посредством оттегляния, и събраните суми предварително финансиране.
Събраните суми при споделеното управление съставляват по-голямата част от общата сума:
Селско стопанство: ЕФГЗ и развитие на селските райони
В рамките на ЕФГЗ и на ЕЗФРСР сумите, отчетени в тази позиция като приходи за годината, са финансовите корекции за годината и възстановяванията, декларирани от държавите членки и събрани през годината, както и нетното увеличение на дължимите суми, декларирани от държавите членки, които трябва да бъдат събрани към края на годината във връзка с измами и нередности.
Политика на сближаване
Основните суми, свързани с политиката на сближаване, съответстват на начислени приходи в размер на 0,4 милиарда евро (2019 г.: 1,4 милиарда евро),които Комисията очаква да събере от държавите членки. Събирането ще бъде осъществено в резултат на разглеждането и приемането на годишните отчети, представени от държавите членки в началото на 2021 г. Сумите, подлежащи на събиране, представляват основно разликата между сумите, първоначално декларирани като допустими през счетоводната година, и сумите, потвърдени като допустими в годишните отчети на държавите членки. Малка сума означава, че въведените на равнището на държавите членки проверки са позволили откриването на недопустими суми на ранен етап от процеса.
3.6. СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ОТТЕГЛЯНЕТО НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО
Тези приходи са свързани с нетните суми, дължими от Обединеното кралство съгласно СО, подписано след излизането му от Съюза през 2020 г. — вж. бележка 2.6.1.2.
3.7. ДРУГИ ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА
|
милиони евро |
||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
|
Вноски от държави членки за Фонда за иновации |
2 080 |
— |
|
Данъци и вноски на персонала |
1 316 |
1 299 |
|
Вноски от трети държави |
1 592 |
1 509 |
|
Вноски от държави членки ИСП и за външна помощ |
1 073 |
331 |
|
Трансфер на активи |
317 |
60 |
|
Бюджетни корекции |
214 |
(1 719 ) |
|
Други |
524 |
592 |
|
Общо |
7 116 |
2 072 |
Вноските от държавите членки за Фонда за иновации са приходи, свързани с продажбата на квоти за емисии (1 334 милиона евро) и прехвърлянето на неизразходваните средства по NER300 (747 милиона евро), които ще бъдат използвани за подкрепа на иновациите в областта на нисковъглеродните технологии. На ЕИБ е възложено да осребри квотите и да управлява средствата по NER300 от името на държавите членки. В края на годината 1 336 милиона евро от общо 2 080 милиона евро бяха прехвърлени от ЕИБ на Комисията и са включени като парични средства (след приспадане на сумата, изразходвана през 2020 г.) — вж. бележка 2.8.1. Останалите приходи в размер на 744 милиона евро все още не бяха събрани в края на 2020 г. и поради това са признати като средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна — вж. бележка 2.6.1.5.
Приходите от данъци и вноски на персонала се отнасят предимно до удръжките от заплатите на персонала. Значителните по размер суми в категорията са пенсионноосигурителните вноски и данъкът върху дохода.
Вноските от трети държави са основно вноски от държавите от ЕАСТ и държавите в период преди присъединяване (1 293 милиона евро), както и вноски от трети държави за „Хоризонт 2020“ (297 милиона евро).
Държавите членки предоставиха 750 милиона евро като допълнителни средства за Инструмента за спешна подкрепа (ИСП), както и 265 милиона евро за финансиране на Механизма за бежанците в Турция.
Прехвърлянето на приходи от активи е свързано предимно с прехвърлянето на спътника 6A по програмата „Коперник“ от Европейската космическа агенция (ЕКА) на Комисията — вж. бележка 2.2. Съгласно счетоводните правила на ЕС това прехвърляне е операция без размяна.
Увеличението на бюджетните корекции се дължи главно на увеличението на бюджетния излишък от предходната година, който през 2020 г. беше 3 218 милиона евро в сравнение с 1 803 милиона евро през 2019 г. Бюджетният излишък бе компенсиран от годишната корекция на ДДС и БНД, чийто размер през 2020 г. бе 3 165 милиона евро спрямо 3 443 милиона евро през 2019 г.
Другите приходи от операции без размяна включват вноските на държавата — домакин на ITER, и на членовете на ITER за „Термоядрен синтез за енергия“, Европейското съвместно предприятие за ITER и развитието на термоядрената енергия (156 милиона евро).
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА
3.8. ФИНАНСОВИ ПРИХОДИ
|
милиони евро |
||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
|
Лихви върху: |
|
|
|
Просрочени плащания |
1 129 |
133 |
|
Заеми |
1 167 |
1 180 |
|
Други |
63 |
70 |
|
Емисионни премии |
674 |
2 |
|
Премия върху задължение по финансова гаранция |
258 |
193 |
|
Дивиденти |
22 |
29 |
|
Финансови приходи от финансови активи или пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
70 |
125 |
|
Реализирани печалби от финансови активи, обявени за продажба |
48 |
82 |
|
Други |
3 |
2 |
|
Общо |
3 434 |
1 817 |
Приходите от лихви за забава произтичат предимно от глоби и вноски собствени ресурси, които са дължими, но не са платени в срок. Основните суми се отнасят до производството за нарушение, посочено в бележка 2.6.1.1 (0,5 милиарда евро), и до прогнозните приходи по дело срещу Нидерландия за избягване на антидъмпингови мита върху слънчеви панели (0,3 милиарда евро).
Приходите от лихви върху заеми се отнасят предимно до заемите, отпуснати за финансова помощ — вж. бележка 2.4.3.
Емисионните премии в размер на 674 милиона евро са свързани предимно с емитирането на заеми по SURE, за които постъпленията са получени над номиналната стойност на емитираните облигации. Тези приходи бяха прехвърлени на държавите членки, ползващи се от програмите за подпомагане, което води до признаване на финансови разходи в размер на 672 милиона евро — вж. бележка 3.14.
Премията върху задължението по финансова гаранция се отнася предимно до приходите, свързани с поделяне на риска, получени от ЕИБ във връзка с гаранцията на ЕФСИ по дълговия портфейл на ИИП на ЕФСИ — вж. бележка 2.11.3.
3.9. ДРУГИ ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА
|
милиони евро |
||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
|
Приходи от такси за предоставяне на услуги (агенции) |
640 |
592 |
|
Печалби от курсови разлики |
370 |
347 |
|
Продажба на стоки |
48 |
31 |
|
Дял от нетния резултат на ЕИФ |
38 |
53 |
|
Приходи от такси и от премии, свързани с финансовите инструменти |
34 |
43 |
|
Приходи, свързани с дълготрайните активи |
5 |
5 |
|
Други |
269 |
227 |
|
Общо |
1 404 |
1 298 |
Приходите от такси за предоставяне на услуги включват предимно таксите за разрешения за търговия, събирани от Европейската агенция по лекарствата, и таксите за марки, събирани от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.
РАЗХОДИ
3.10. СПОДЕЛЕНО УПРАВЛЕНИЕ
|
милиони евро |
||
|
Изпълнено от държавите членки |
2020 г. |
2019 г. |
|
Европейски фонд за гарантиране на земеделието |
40 461 |
43 951 |
|
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и други инструменти за развитие на селските райони |
14 467 |
13 541 |
|
Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд |
41 118 |
35 178 |
|
Европейски социален фонд |
13 677 |
11 218 |
|
Други |
2 701 |
2 608 |
|
Общо |
112 425 |
106 495 |
Увеличението се отнася главно до политиката на сближаване (ЕФРР и КФ), в която област почти всички разходи са свързани с периода на програмиране 2014—2020 г., по отношение на който продължава да се отбелязва напредък в изпълнението на дейностите.
Другите разходи включват предимно: убежището и миграцията (0,6 милиарда евро), Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица(0,6 милиарда евро), фонд „Вътрешна сигурност“ (0,5 милиарда евро), фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (0,3 милиарда евро) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (0,6 милиарда евро).
Промяна на сумите по ЕФГЗ е свързана най-вече с намалението на сумите, заявени за директни плащания, главно поради липсата на директни селскостопански плащания за земеделските стопани в Обединеното кралство за референтната 2020 г. (намаление с 2,6 милиарда евро в сравнение с предходната година).
3.11. ПРЯКО УПРАВЛЕНИЕ
|
милиони евро |
||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
|
Изпълнено от Комисията |
11 429 |
8 435 |
|
Изпълнено от изпълнителните агенции на ЕС |
10 029 |
10 095 |
|
Изпълнено от доверителните фондове |
636 |
412 |
|
Общо |
22 094 |
18 942 |
Тези суми са свързани предимно с изпълнението на политиката в областта на научните изследвания (7,2 милиарда евро), политиката в областта на транспортната инфраструктура (3,9 милиарда евро), Инструмента за сътрудничество за развитие (1,6 милиарда евро) и европейската политика за съседство (1,8 милиарда евро).
Увеличението на разходите под пряко управление, изпълнявани от Комисията, е свързано основно (1,6 милиарда евро) с програмите за ваксинация срещу COVID-19 и с европейската политика за съседство (0,6 милиарда евро).
3.12. НЕПРЯКО УПРАВЛЕНИЕ
|
милиони евро |
||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
|
Изпълнено от други агенции и органи на ЕС |
3 530 |
3 131 |
|
Изпълнено от трети държави |
559 |
637 |
|
Изпълнено от международни организации |
3 619 |
3 448 |
|
Изпълнени от други субекти |
3 257 |
2 875 |
|
Общо |
10 965 |
10 091 |
От разходите под непряко управление 4,2 милиарда евро са предназначени за външни дейности (предимно в областта на периода преди присъединяването, хуманитарната помощ, международното сътрудничество и съседството). Други 5,1 милиарда евро са предназначени за увеличаване на конкурентоспособността на Европа (в области като научните изследвания, системите за спътникова навигация и образованието).
3.13. РАЗХОДИ ЗА ПЕРСОНАЛ И ЗА ПЕНСИИ
|
милиони евро |
||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
|
Разходи за персонал |
7 028 |
6 939 |
|
Разходи за пенсии |
4 967 |
4 674 |
|
Общо |
11 995 |
11 613 |
Разходите за пенсии представляват елементи на движенията, които са възникнали след актюерската оценка на задълженията, свързани с доходите на наети лица, различни от признатите в „Нетни активи“. Поради това те не представляват реалните пенсионни плащания за годината, които са значително по-ниски.
3.14. ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ
|
милиони евро |
||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
|
Разходи за лихви: |
|
|
|
Получени заеми |
1 160 |
1 174 |
|
Други |
24 |
23 |
|
Разходи по емитиране |
672 |
1 |
|
Загуби от обезценка на заеми и вземания |
110 |
105 |
|
Загуба от финансови активи или пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
21 |
57 |
|
Финансови лизинги |
62 |
70 |
|
Загуби от обезценка на финансови активи, обявени за продажба |
41 |
19 |
|
Реализирани загуби от финансови активи, обявени за продажба |
5 |
7 |
|
Други |
92 |
34 |
|
Общо |
2 188 |
1 491 |
Размерът на разходите за лихви по получените заеми съответства предимно на приходите от лихви по отпуснатите заеми за финансова помощ (операции от вида „бек-ту-бек“).
Разходите по емитиране в размер на 672 милиона евро са свързани главно с програмата SURE, за която емисионните премии, получени по взетите заеми, бяха прехвърлени на държавите членки, ползващи се от предоставените заеми (вж. също бележка 3.8).
3.15. ДРУГИ РАЗХОДИ
|
милиони евро |
||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
|
Административни разходи и разходи в областта на ИТ |
1 984 |
2 154 |
|
Корекция на провизиите |
1 390 |
1 294 |
|
Разходи по дълготрайните активи |
1 319 |
1 201 |
|
Разходи за управление на земя и сгради |
661 |
568 |
|
Загуби от курсови разлики |
578 |
343 |
|
Разходи по оперативен лизинг |
423 |
442 |
|
Други |
593 |
860 |
|
Общо |
6 946 |
6 862 |
Вследствие на по-подходящото представяне на разходите през 2020 г. (разходи за персонал, административни разходи и разходи в областта на ИТ, разходи за земя и сгради) сравнителните данни за 2019 г. бяха съответно адаптирани.
Общият размер на средствата за научноизследователска и развойна дейност, признати като разходи през 2020 г., е следният:
|
милиони евро |
||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
|
Разходи за научни изследвания |
402 |
398 |
|
Некапитализирани разходи за развойна дейност |
118 |
119 |
|
Общо |
520 |
517 |
3.16. ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ ПО ФУНКЦИИ ОТ МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА (МФР)
|
милиони евро |
|||||||
|
|
Интелигентен и приобщаващ растеж |
Устойчив растеж |
Сигурност и гражданство |
Глобална Европа |
Администрация |
Неотнесени към функция от МФР (4) |
Общо |
|
Ресурси от БНД |
— |
— |
— |
— |
— |
125 393 |
125 393 |
|
Традиционни собствени ресурси |
— |
— |
— |
— |
— |
19 559 |
19 559 |
|
ДДС |
— |
— |
— |
— |
— |
17 858 |
17 858 |
|
Глоби |
— |
— |
— |
— |
— |
452 |
452 |
|
Събиране на разходи |
610 |
713 |
17 |
14 |
0 |
(0) |
1 355 |
|
Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство |
— |
— |
— |
— |
— |
47 456 |
47 456 |
|
Други |
1 470 |
2 113 |
794 |
248 |
4 874 |
(2 383 ) |
7 116 |
|
Приходи от операции без размяна |
2 080 |
2 826 |
811 |
262 |
4 874 |
208 336 |
219 190 |
|
Финансови приходи |
331 |
0 |
0 |
9 |
(0) |
3 095 |
3 434 |
|
Други |
135 |
(19) |
(5) |
(3) |
309 |
987 |
1 404 |
|
Приходи от операции с размяна |
466 |
(19) |
(5) |
5 |
309 |
4 082 |
4 838 |
|
Общо приходи |
2 546 |
2 807 |
806 |
267 |
5 183 |
212 418 |
224 028 |
|
Разходи, изпълнени от държавите членки: |
|
|
|
|
|
|
|
|
ЕФГЗ |
— |
(40 461 ) |
— |
— |
— |
— |
(40 461 ) |
|
ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони |
— |
(14 467 ) |
— |
— |
— |
— |
(14 467 ) |
|
ЕФРР и КФ |
(41 118 ) |
— |
— |
— |
— |
— |
(41 118 ) |
|
EСФ |
(13 677 ) |
— |
— |
— |
— |
— |
(13 677 ) |
|
Други |
(594) |
(641) |
(1 325 ) |
(141) |
— |
— |
(2 701 ) |
|
Изпълнени от ЕК, изпълнителните агенции и доверителните фондове |
(12 743 ) |
(728) |
(2 943 ) |
(5 693 ) |
(12) |
25 |
(22 094 ) |
|
Изпълнени от други агенции и органи на ЕС |
(3 287 ) |
(67) |
(1 114 ) |
(29) |
— |
967 |
(3 530 ) |
|
Изпълнени от трети държави и международни организации |
(543) |
(6) |
(195) |
(3 435 ) |
— |
— |
(4 178 ) |
|
Изпълнени от други субекти |
(2 457 ) |
(11) |
(2) |
(787) |
(0) |
1 |
(3 257 ) |
|
Разходи за персонал и за пенсии |
(1 767 ) |
(387) |
(500) |
(706) |
(7 551 ) |
(1 084 ) |
(11 995 ) |
|
Финансови разходи |
(40) |
(38) |
(0) |
(37) |
(89) |
(1 984 ) |
(2 188 ) |
|
Други разходи |
(2 676 ) |
(229) |
(162) |
(135) |
(2 988 ) |
(756) |
(6 946 ) |
|
Общо разходи |
(78 902 ) |
(57 035 ) |
(6 241 ) |
(10 962 ) |
(10 640 ) |
(2 831 ) |
(166 612 ) |
|
Финансов резултат за годината |
(76 356 ) |
(54 228 ) |
(5 435 ) |
(10 695 ) |
(5 457 ) |
209 587 |
57 416 |
Посочването на приходите и разходите по функции от МФР се основава на приблизителна оценка, тъй като не всички поети задължения са свързани с функция от МФР.
4. УСЛОВНИ ПАСИВИ И АКТИВИ
4.1. УСЛОВНИ ПАСИВИ
Условните пасиви са възможни бъдещи задължения за плащане на ЕС, които могат да възникнат вследствие на минали събития или поети правнообвързващи задължения, но които зависят от бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на ЕС. Те са свързани предимно с дадени финансови гаранции (по заеми и програми за финансова помощ) и с правни рискове. Всички условни пасиви, с изключение на свързаните с глоби, с гаранции и с финансови инструменти до равнището, до което са покрити от фондове (вж. бележка 2.4.1), ще бъдат финансирани, ако станат дължими, от бюджета на ЕС (и следователно от държавите — членки на ЕС) през идните години.
4.1.1. Бюджетни гаранции
|
милиони евро |
||||||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
||||
|
Таван |
Подписани |
Изплатени |
Таван |
Подписани |
Изплатени |
|
|
Гаранции по мандата на ЕИБ за външно кредитиране |
35 372 |
32 530 |
20 050 |
37 929 |
31 521 |
20 014 |
|
Гаранция от ЕФСИ |
25 543 |
23 831 |
18 590 |
25 797 |
21 889 |
17 634 |
|
Гаранция от ЕФУР |
1 370 |
438 |
34 |
50 |
— |
— |
|
Общо |
62 285 |
56 799 |
38 673 |
63 775 |
53 410 |
37 648 |
Таблицата по-горе показва експозицията на бюджета на ЕС спрямо евентуални бъдещи плащания, свързани с гаранции, предоставени на групата на ЕИБ или на други финансови институции. Изплатените суми са сумите, които вече са предоставени на крайните бенефициери, докато подписаните суми включват тези изплатени суми плюс вече подписаните с бенефициери или финансови посредници споразумения, средствата по които все още не са изплатени (18 126 милиона евро). Таванът представлява общият размер на гаранцията, която бюджетът на ЕС, а следователно и държавите членки са поели задължението да финансират, тъй като, за да се оповести максималната експозиция на ЕС към 31 декември 2020 г., трябва да бъдат включени и операциите, които е разрешено да бъдат подписани, но все още не са подписани (5 486 милиона евро). Посочените суми са след приспадане на финансовите провизии или финансовите пасиви, признати за тези програми.
Гаранции по мандата на ЕИБ за външно кредитиране
Бюджетът на ЕС гарантира заемите, които ЕИБ е подписала и отпуснала от собствените си ресурси на трети държави. Към 31 декември 2020 г. размерът на непогасените заеми, които са покрити от гаранцията на ЕС, възлизаше на 20 050 милиона евро (2019 г.: 20 014 милиона евро). Гаранции от бюджета на ЕС:
|
— |
19 310 милиона евро (2019 г.: 19 074 милиона евро) чрез Гаранционния фонд за външни дейности (вж. бележка 2.4.1) и |
|
— |
740 милиона евро (2019 г.: 940 милиона евро) директно за заеми, отпуснати на държави членки преди присъединяването. |
В допълнение към сумата от 20 050 милиона евро, оповестена по-горе като реално предоставена, ЕС гарантира и 113 милиона евро непогасени заеми, отпуснати на Сирия, за които са осигурени провизии, и 90 милиона евро, признати като задължение по финансова гаранция за мандата за кредитиране на частния сектор по Инициативата на ЕИБ за икономическа устойчивост (ИИУ) (вж. по-долу).
Гаранцията на ЕС по мандата за външно кредитиране, свързана със заемите, отпуснати от ЕИБ, е ограничена до 65 % от непогасените средства за споразуменията, подписани след 2007 г. (мандати за периодите 2007—2013 г. и 2014—2020 г.). За споразуменията отпреди 2007 г. гаранцията на ЕС е ограничена до процент от тавана на разрешените кредитни линии, като в повечето случаи този процент е 65 %, но може да бъде също 70 %, 75 % или 100 %. Когато таванът не е достигнат, гаранцията на ЕС покрива цялата сума.
Съгласно Решение (ЕС) 2018/412 на Европейския парламент и на Съвета (27) се отпускат до 2,3 милиарда евро за новия мандат за кредитиране на частния сектор за проекти, насочени към дългосрочната икономическа устойчивост на бежанците и мигрантите, на приемащите общности и на общностите на транзитно преминаване, в рамките на ИИУ на ЕИБ. През 2019 г. ЕИБ предостави средствата по първите операции, свързани с мандата за кредитиране на частния сектор по ИИУ. Бюджетът на Съюза получава възнаграждение за поетия риск във връзка с гаранциите, предоставени за операциите по финансиране, извършвани от ЕИБ в рамките на мандата за кредитиране на частния сектор по ИИУ, поради което гаранцията за мандата за кредитиране на частния сектор по ИИУ се отчита като задължение по финансова гаранция (вж. бележка 2.11.3).
Плащанията по гаранцията от ЕС се извършват чрез Гаранционния фонд за външни дейности. През 2020 г. от Гаранционния фонд за външни дейности са изплатени 52 милиона евро вследствие на задействане на гаранцията (2019 г.: 55 милиона евро).
Гаранция на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)
ЕФСИ е инициатива, предприета с цел повишаване на капацитета за поемане на риск на групата на ЕИБ чрез предоставяне на възможност на ЕИБ да увеличи инвестициите си в ЕС. Целта на ЕФСИ е да подпомогне допълнителните инвестиции в ЕС и достъпа до финансиране за малките предприятия. Бюджетът на ЕС предоставя гаранция в размер до 26 милиарда евро („гаранция от ЕС по линия на ЕФСИ“) по споразумение между ЕС и ЕИБ, наричано по-нататък „Споразумението за ЕФСИ“, с цел ЕИБ да се предпази от потенциални загуби, които e възможно тя да понесе вследствие на своите операции по финансиране и инвестиране.
Операциите на ЕФСИ се осъществяват в рамките на два прозореца: инфраструктурния и иновационен прозорец (ИИП), прилаган от ЕИБ (гаранция от ЕС по линия на ЕФСИ в размер на 19 250 милиона евро), и прозореца за МСП (ПМСП), прилаган от ЕИФ (гаранция от ЕС по линия на ЕФСИ в размер на 6 750 милиона евро), като и двата прозореца имат дългов портфейл и капиталов портфейл. ЕИФ действа съгласно споразумение с ЕИБ въз основа на гаранция на ЕИБ, която гаранция на свой ред е гарантирана от гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ съгласно Споразумението за ЕФСИ.
ЕС и ЕИБ имат различни роли в рамките на ЕФСИ. ЕФСИ е създаден в рамките на ЕИБ, която финансира операциите (дългови и капиталови инвестиции). За тази цел тя взема назаем необходимите средства на капиталовите пазари. Групата на ЕИБ взема инвестиционните решения независимо и управлява операциите в съответствие със своите правила и процедури. ЕС предоставя гаранцията за тези операции и покрива загубите, понесени от ЕИБ, до тавана на тази гаранция.
За да се гарантира, че инвестициите, направени по линия на ЕФСИ, остават насочени към постигането на конкретната цел да бъде преодоляна пазарната неефективност и че отговорят на условията за защита чрез гаранцията от ЕС, бе въведена специална управленска структура, включваща Инвестиционен комитет от независими експерти, който проверява за всеки проект, предложен от ЕИБ в рамките на ИИП, дали отговаря на условията за покритие от гаранцията от ЕС, и Управителен съвет на ЕФСИ, извършващ надзор над програмата.
Тъй като критериите за контрол и счетоводните изисквания за консолидирането съгласно счетоводните правила на ЕС (и МССПС) не са изпълнени, съответните гарантирани активи не са отчетени в консолидираните годишни отчети на ЕС.
Гаранцията на ЕС, предоставена на групата на ЕИБ по линия на ЕФСИ, се отчита като задължение по финансова гаранция по отношение на дълговия портфейл на ИИП (вж. бележка 2.11.3), като финансова провизия за дълговия портфейл на ПМСП (вж. бележка 2.10) и като дериватив (финансов актив или финансов пасив по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита) за двата капиталови портфейла (вж. бележка 2.4.2). Освен в тази бележка е оповестен и условен пасив, свързан с дадената гаранция по ЕФСИ. Условният пасив във връзка с ЕФСИ включва операции по програмите COSME и „Хоризонт 2020“, Гаранционния механизъм за секторите на културата и творчеството и Програмата за заетост и социални иновации за частта, покрита от гаранцията от ЕС по линия на ЕФСИ по дълговия портфейл на ПМСП, и е посочен със стойността след приспадане на признатите за този портфейл финансови провизии в размер на 290 милиона евро, включени в позиция „Финансови провизии“ в бележка 2.10.
Плащанията по гаранцията от ЕС, които не са покрити от приходи на ЕС, кредитирани по сетълмент сметката на ЕФСИ в ЕИБ, се извършват от Гаранционния фонд на ЕФСИ (вж. бележка 2.4.1). През 2020 г. от Гаранционния фонд на ЕФСИ са извършвани плащания в размер на 1 милион евро вследствие на задействане на гаранцията (2019 г.: нула евро).
Европейски фонд за устойчиво развитие (ЕФУР)
Европейският фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), създаден с Регламента за ЕФУР, е инициатива за подкрепа на инвестициите в Африка и държавите, обхванати от европейската политика за съседство, като начин да се допринесе за устойчивото развитие и да се преодолеят специфичните социално-икономически първопричини за миграцията. Съгласно Регламента за ЕФУР ЕС следва да предостави гаранции в размер на 1,5 милиарда евро (увеличен допълнително с външно финансиране) на партньорите по изпълнението за техните операции по инвестиране и финансиране, за да се намалят инвестиционните им рискове. Гаранцията от ЕФУР е осигурена от Гаранционния фонд на ЕФУР — вж. бележка 2.4.1. Към 31 декември 2020 г. бяха в сила петнадесет споразумения за гаранция от ЕФУР с общ лимит на гаранционното покритие от 1 370 милиона евро (2019 г.: 50 милиона евро), а операциите, подписани от партньорите и гарантирани от ЕС по тези споразумения, възлизаха на общо 438 милиона евро (2019 г.: нула евро).
Задължения на Обединеното кралство, произтичащи от излизането му от ЕС
В съответствие с член 143 от Споразумението за оттеглянето Обединеното кралство носи отговорност по отношение на Съюза за своя дял от условните финансови задължения, свързани с ЕФСИ, ЕФУР и операциите на ЕИБ по мандата за външно кредитиране, одобрени към датата на оттеглянето — 31 януари 2020 г. Съгласно член 143 при задействане на гаранции за финансови операции, които са одобрени преди датата на оттеглянето, Обединеното кралство носи отговорност по отношение на Съюза за своя дял от плащанията, направени от Съюза по тези операции, освен ако това задължение може да бъде покрито от дела на Обединеното кралство от провизиите, държани в гаранционния фонд, когато е приложимо.
По отношение на заемите, предоставени по мандата на ЕИБ за външно кредитиране (МВК), към датата на оттеглянето стойността на бюджетната гаранция на ЕС за операциите, одобрени до тази дата, е била 33,7 милиарда евро. Към 31 декември 2020 г. тази стойност се е променила на 30,9 милиарда евро. Следователно дялът на Обединеното кралство от това условно задължение към 31 декември 2020 г. възлиза на 3,8 милиарда евро. Както е посочено по-горе обаче, всяко неизпълнено задължение за плащане по тези заеми първо се покрива от Гаранционния фонд за външни дейности и от Обединеното кралство ще бъде поискано да предостави средства само ако предоставените от него провизии за този фонд, които към 31 декември 2020 г. са в размер на 347 милиона евро, не са достатъчни.
Що се отнася до операциите на ЕФСИ, към датата на оттеглянето стойността на бюджетната гаранция на ЕС за одобрените до тази дата операции е била 23,5 милиарда евро. Към 31 декември 2020 г. тази стойност се е променила на 19,9 милиарда евро. Следователно дялът на Обединеното кралство от това условно задължение към 31 декември 2020 г. възлиза на 2,5 милиарда евро. Всички задействания на гаранции по ЕФСИ се покриват първо от Гаранционния фонд на ЕФСИ и от Обединеното кралство ще бъде поискано да предостави средства само ако предоставените от него провизии за този фонд, които към 31 декември 2020 г. са в размер на 1,1 милиарда евро, не са достатъчни.
Тъй като преди датата на оттеглянето партньорите по изпълнението не са одобрили нито една операция по гаранцията от ЕФУР, Обединеното кралство няма задължения във връзка с това.
Плащанията, извършени от държаните в гаранционните фондове провизии за операциите, одобрени през периода от датата на оттеглянето до 31 декември 2020 г., възлизат на: нула за ЕФСИ и нула за МВК. Освен това за операциите, одобрени през периода от датата на оттеглянето до 31 декември 2020 г., бяха извършени плащания в размер на 2,8 милиона евро във връзка със задействания на гаранции, такси и разходи, които бяха покрити от приходите на ЕС, държани в сетълмент сметката на ЕФСИ в ЕИБ (0,19 милиона евро), и от наличните суми по ПМСП (2,7 милиона евро) съгласно Споразумението за ЕФСИ. Съгласно СО тези плащания не намалиха дяла на Обединеното кралство от провизирането.
4.1.2. Гаранции, свързани с финансова помощ (дейности по получаване и отпускане на заеми)
|
милиони евро |
||||||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
||||
|
Усвоени |
Неусвоени |
Общо |
Усвоени |
Неусвоени |
Общо |
|
|
ЕМФС |
47 396 |
— |
47 396 |
47 394 |
— |
47 394 |
|
SURE |
39 503 |
46 363 |
85 867 |
— |
— |
— |
|
ПБ |
201 |
— |
201 |
201 |
— |
201 |
|
МФП |
5 813 |
1 335 |
7 148 |
4 754 |
560 |
5 314 |
|
Евратом |
279 |
100 |
379 |
214 |
200 |
414 |
|
Общо |
93 193 |
47 798 |
140 991 |
52 564 |
760 |
53 324 |
Бюджетът на ЕС гарантира заемите на Комисията, взети с цел финансиране на заеми, отпускани на държави членки и на държави извън ЕС при операциите от вида „бек-ту-бек“. Тези получени заеми вече са признати като пасиви в счетоводния баланс на ЕС (вж. бележка 2.11.1). Въпреки това при необслужване на задълженията по „бек-ту-бек“ заемите, отпуснати с тези получени заеми, въз основа на член 14 от Регламент № 609/2014 на Съвета бюджетът на ЕС ще трябва да поеме изцяло просрочената сума:
|
— |
получените заеми, свързани със заеми, отпуснати по линия на ЕМФС, се гарантират единствено от бюджета на ЕС; |
|
— |
получените заеми, свързани с SURE, са подкрепени от гаранции от държавите членки в размер на 25 милиарда евро (25 % от максималния размер на финансовата помощ — 100 милиарда евро). Неусвоените поети задължения са свързани със споразумения за заем, подписани през 2020 г., за които плащането се очаква през 2021 г.; |
|
— |
получените заеми, свързани със заеми по линия на ПБ, се гарантират единствено от бюджета на ЕС; |
|
— |
заемите по линия на МФП се гарантират първо от Гаранционния фонд за външни дейности (вж. бележка 2.4.1), а след това от бюджета на ЕС; и |
|
— |
гаранциите от трети страни са първото покритие за целите непогасени заеми от Евратом. Гаранционният фонд ще покрие външните заеми, ако третите страни гаранти не предоставят средства за тях. |
Задължения на Обединеното кралство, произтичащи от излизането му от ЕС
В съответствие с член 143 от Споразумението за оттеглянето Обединеното кралство носи отговорност по отношение на Съюза за своя дял от условните финансови задължения, свързани със заемите, отпускани за финансова помощ (ЕМФС, МФП, ПБ и Евратом), които са одобрени/за които е взето решение към датата на оттеглянето — 31 януари 2020 г. Съгласно член 143 при неизпълнение на задължение за плащане по заем за финансова помощ, който е одобрен преди датата на оттеглянето, Обединеното кралство носи отговорност по отношение на Съюза за своя дял от плащанията, направени от Съюза по съответната операция, освен ако това задължение може да бъде покрито от дела на Обединеното кралство от провизиите, държани в Гаранционния фонд за външни дейности, когато е приложимо (т.е. заеми, отпуснати по МФП и Евратом в трети държави) — вж. бележка 4.1.1.
Към датата на оттеглянето непогасеното условно задължение на ЕС, свързано с горепосочените заеми за финансова помощ, възлизаше на 53,9 милиарда евро. След извършеното след тази дата погасяване стойността на тези заеми, покрити от гаранцията на ЕС, към 31 декември 2020 г. е 53,2 милиарда евро, а дялът на Обединеното кралство от тях — 6,6 милиарда евро.
4.1.3. Гаранции, предоставени за финансови инструменти на ЕС
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
„Хоризонт 2020“ |
1 860 |
1 584 |
|
Механизъм за свързване на Европа |
579 |
684 |
|
Механизъм за финансиране с поделяне на риска |
37 |
110 |
|
Други |
49 |
38 |
|
Общо |
2 524 |
2 416 |
Както се посочва в член 210, параграф 1 от ФР, бюджетните разходи, свързани с даден финансов инструмент, и финансовата отговорност на ЕС в никакъв случай не могат да надвишават размера на съответното бюджетно задължение, поето за този финансов инструмент, като по този начин се изключва възможността за генериране на условни пасиви за бюджета. На практика това означава, че тези пасиви имат насрещен запис при активите в счетоводния баланс или са покрити от неизпълнените бюджетни задължения, които все още не са отчетени като разход. Условните пасиви по-горе са посочени след приспадане на финансовите провизии и на финансовите пасиви, признати за тези инструменти (вж. бележки 2.10 и 2.11.2).
Задължения на Обединеното кралство, произтичащи от излизането му от ЕС
Що се отнася до условните задължения на ЕС за одобрените до датата на оттеглянето суми във връзка с финансовите инструменти на ЕС, включително посочените по-горе, ако тези условни задължения се реализират, те ще бъдат покрити от бюджета на ЕС чрез средства, държани в доверителни сметки. Следователно по принцип Обединеното кралство няма да поиска други суми, освен дела си от бюджетните RAL, както е посочено в член 140 от СО — вж. бележка 2.6.1.2.
4.1.4. Съдебни дела
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Глоби |
2 985 |
3 128 |
|
Селско стопанство |
66 |
199 |
|
Сближаване |
341 |
341 |
|
Други |
2 169 |
2 137 |
|
Общо |
5 561 |
5 805 |
Глоби
Тези суми се отнасят предимно до глобите, наложени от Комисията за нарушение на правилата за конкуренция и платени условно от глобените предприятия, по отношение на които или е подадена жалба, или не е известно дали ще бъде подадена такава. Условният пасив се запазва до произнасяне на окончателно решение на Съда по делото или до изтичане на срока за подаване на жалба. Лихвата, натрупана върху условните плащания, се включва във финансовия резултат за годината, а също и като условен пасив, за да се отрази несигурността на правото на собственост на Комисията върху тези суми.
Ако ЕС загуби някое от делата за наложени глоби, условно получените суми ще бъдат върнати на предприятията, без това да се отрази на бюджета. Размерът на глобите се признава като бюджетен приход едва когато глобите станат окончателни (член 107 от ФР).
Селско стопанство
Това са условни задължения към държавите членки, свързани с решенията с оглед на съответствието по ЕФГЗ и развитието на селските райони, по които Съдът все още не се е произнесъл. Определянето на окончателния размер на пасива и годината, през която резултатът от успешните обжалвания ще бъде вписан като разход за бюджета, зависят от продължителността на процедурата пред Съда.
Сближаване
Това са условни задължения към държавите членки във връзка с дейности в областта на политиката на сближаване, за които се очаква датата на изслушване или Съдът да се произнесе.
Други съдебни дела
Тази позиция се отнася до делата за обезщетения, понастоящем заведени срещу ЕС, други съдебни спорове и очакваните съдебни разноски. Следва да се отбележи, че при дело за обезщетения по член 340 от ДФЕС ищецът трябва да докаже наличието на достатъчно сериозно нарушение от страна на институцията на законова разпоредба, предназначена да предостави права на лица, реална вреда, претърпяна от ищеца, и пряка причинно-следствена връзка между неправомерното действие и вредата. Сумата за 2020 г. (както през 2019 г.) се отнася главно до иск за обезщетение срещу Комисията във връзка с решение за забрана на сливане, за който иск, при липса на надеждна оценка, оповестената сума е размерът на исканото обезщетение.
Задължения на Обединеното кралство, произтичащи от излизането му от ЕС
Съгласно член 147 от СО Обединеното кралство носи отговорност за своя дял от плащанията, необходими за изпълняване на условните задължения на Съюза, които стават дължими във връзка със съдебни дела, свързани с финансовите интереси на Съюза, при условие че фактите, формиращи предмета на тези дела, са настъпили не по-късно от 31 декември 2020 г. Като се изключат посочените в таблицата по-горе суми, свързани с глоби (тъй като паричните средства са платени условно от глобения субект и няма да е необходимо да бъдат финансирани изцяло от бюджета на ЕС или от Обединеното кралство), прогнозната максимална експозиция на Обединеното кралство във връзка с това е 318 милиона евро. По отношение на съдебните дела, за които се счита за вероятно сумите да бъдат платени от бюджета на ЕС (вж. бележка 2.10), дялът на Обединеното кралство е включен като част от общата сума, дължима от Обединеното кралство — вж. по-подробна информация в бележка 2.6.1.2.
4.2. УСЛОВНИ АКТИВИ
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Получени гаранции: |
|
|
|
Гаранции за добро изпълнение |
318 |
349 |
|
Други гаранции |
8 |
16 |
|
Други условни активи |
58 |
65 |
|
Общо |
384 |
430 |
Гаранциите за добро изпълнение се изискват, за да се гарантира, че бенефициерите на средства от ЕС изпълняват задълженията по своите договори с ЕС.
5. БЮДЖЕТНИ И ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Тази бележка предоставя информация за бюджетния процес и за бъдещите нужди от финансиране, а не за съществуващите към 31 декември 2020 г. пасиви.
В многогодишната финансова рамка (МФР), договорена от държавите членки, се определят програмите и се фиксират таваните на функциите за бюджетните кредити за поети задължения и общият размер на бюджетните кредити за плащания, в рамките на които ЕС може да поема бюджетни и правни задължения и в крайна сметка да извършва плащания в продължение на период от 7 години — вж. таблица 1.1 в бележките към докладите за изпълнението на бюджета.
Таваните на МФР бяха приети от Съвета (държавите членки) с одобрението на Европейския парламент, а в член 16 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно финансирането на ОСП се прави пряка връзка между годишния таван на разходите по ЕФГЗ и Регламента за МФР. Европейският парламент и Съветът приеха също съответните основни актове за разходите по ЕФГЗ, в които се определят разходите за всяка държава членка за целия период 2014—2020 г.
Правните задължения съответстват на програми, проекти, споразумения или договори, които са подписани от ЕС и следователно го обвързват в правен аспект. Правното задължение е актът, чрез който разпоредителят с бюджетни кредити поема или установява задължение (за ЕС), което води до разход (член 2, точка 37 от ФР).
Бюджетното задължение по принцип се поема преди правното задължение, но за някои многогодишни програми/проекти е обратното — съответните бюджетни задължения се поемат под формата на годишни траншове в продължение на няколко години, когато това е предвидено в основния акт. Например, що се отнася до сближаването, в член 76 от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР) (Регламент (ЕС) № 1303/2013) се предвижда, че решението на Комисията, с което се приема дадена програма, представлява правно задължение по смисъла на Финансовия регламент, но че бюджетните задължения на Съюза по отношение на всяка програма се поемат под формата на годишни траншове за всеки фонд през периода между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2020 г. Други правни основания могат да съдържат сходни разпоредби. По тази причина може да има суми, за които ЕС е поел правно задължение да ги плати, но съответното бюджетно задължение все още не е поето (вж. бележки 5.2 и 5.3 по-долу).
Ако бюджетното задължение е поето, но последващите плащания все още не са извършени, размерът на неизпълнените поети задължения се нарича Reste à Liquider (RAL — неизпълнени поети задължения). Тази сума може да представлява подписани програми или проекти (често многогодишни), плащанията по които ще бъдат извършени едва през следващите години. То представлява задължения за плащане за бъдещи години. Тъй като финансовите отчети се изготвят на базата на текущо начисляване, докато докладите за изпълнението на бюджета се изготвят на базата на касова отчетност, част от общия размер на неплатените средства (RAL) вече е отчетена като разход и е призната като пасив в счетоводния баланс (вж. бележки 2.12 и 2.13). Изчисляването на тези разходи се прави въз основа на получените декларации за направени разходи и получените фактури или въз основа на прогнозното изпълнение на програма или проект, когато ЕС все още не е получил декларации за направени разходи до отчетната дата (вж. бележка 5.1 по-долу). Когато плащанията, свързани с RAL, бъдат направени, пасивът в счетоводния баланс се отписва. Частта от RAL, която все още не е отчетена като разход, не е включена в пасивите, а вместо това е оповестена по-долу.
Оповестените по-долу суми следователно представляват сумите към 31 декември 2020 г., които ЕС се е ангажирал да плати въз основа на изпълнението на договорните споразумения и които поради това следва да бъдат финансирани от бъдещи бюджети на ЕС.
|
милиони евро |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Неизпълнени бюджетни задължения, които все още не са отчетени като разход |
5.1 |
249 309 |
249 686 |
|
Правни задължения под споделено управление в рамките на настоящата МФР, които предстои да бъдат изпълнени |
5.2 |
— |
72 832 |
|
Съществени правни задължения в други области |
5.3 |
14 481 |
13 941 |
|
Общо |
|
263 790 |
336 459 |
5.1. НЕИЗПЪЛНЕНИ БЮДЖЕТНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, КОИТО ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ОТЧЕТЕНИ КАТО РАЗХОД
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Неизпълнени бюджетни задължения, които все още не са отчетени като разход |
249 309 |
249 686 |
Сумата, оповестена по-горе, представлява бюджетните RAL (Reste à Liquider — неизпълнени поети задължения) на стойност 303 197 милиона евро (вж. таблица 4.4 в бележките към докладите за изпълнението на бюджета) минус свързаните с тях суми, които са включени като пасиви в счетоводния баланс и като разходи в отчета за финансовия резултат. Бюджетните RAL са сума, която представлява неприключените поети задължения, за които плащанията и/или отмените все още не са извършени. Както бе обяснено по-горе, това е нормално следствие от съществуването на многогодишни програми.
Следва да се отбележи, че към 31 декември 2020 г. неприключените аванси по предварително финансиране възлизаха на общо 62,7 милиарда евро — вж. бележка 2.5. Това са бюджетни задължения, които са платени, като плащането им е довело до намаляване на неизпълнените поети задължения (RAL), но при които платените суми все още се считат за собственост на ЕС, а не на бенефициера, до изпълнението на съответните договорни задължения. Следователно, подобно на оповестените по-горе RAL, те все още не са отчетени като разход.
5.2. ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПОД СПОДЕЛЕНО УПРАВЛЕНИЕ ПО НАСТОЯЩАТА МФР, КОИТО ПРЕДСТОИ ДА БЪДАТ ИЗПЪЛНЕНИ
|
милиони евро |
||||
|
Фондове |
Финансова рамка за 2014—2020 г. (А) |
Правни задължения съгласно последното решение на Комисията (Б) |
Бюджетни задължения, включително отменени (В) |
Правни задължения, които предстои да бъдат изпълнени (Б — В) |
|
Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд |
261 889 |
261 690 |
261 690 |
— |
|
Европейски социален фонд |
93 642 |
93 498 |
93 498 |
0 |
|
Европейски инструмент за съседство и партньорство |
— |
— |
— |
— |
|
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица |
3 814 |
3 813 |
3 813 |
— |
|
ПОДФУНКЦИЯ 1Б: ФОНДОВЕ В ОБЛАСТТА НА ПОЛИТИКАТА НА СБЛИЖАВАНЕ |
359 345 |
359 000 |
359 000 |
0 |
|
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (*2) |
126 909 |
100 063 |
100 063 |
(0) |
|
Европейски фонд за морско дело и рибарство |
5 749 |
5 655 |
5 655 |
— |
|
ФУНКЦИЯ 2: ПРИРОДНИ РЕСУРСИ |
132 658 |
105 718 |
105 718 |
(0) |
|
Фонд „Убежище и миграция“ |
4 576 |
4 576 |
4 576 |
(0) |
|
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
3 172 |
3 172 |
3 172 |
(0) |
|
ФУНКЦИЯ 3: СИГУРНОСТ И ГРАЖДАНСТВО |
7 747 |
7 747 |
7 747 |
(0) |
|
Общо |
499 750 |
472 466 |
472 466 |
0 |
Това са правни задължения, съгласно които ЕС се е ангажирал да плаща, когато приема оперативните програми, свързани със споделеното управление. Решението на Комисията, с което тя приема оперативна програма, представлява решение за финансиране по смисъла на член 110 от ФР, а след като за него бъде уведомена засегната държава членка — правно задължение по смисъла на посочения регламент.
Член 76 от РОР за европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) гласи:
Поемането на бюджетни задължения от страна на Съюза по отношение на всяка програма се извършва на годишни вноски за всеки от фондовете в периода между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2020 г. Бюджетните задължения, свързани с резерва за изпълнение във всяка програма, се определят отделно от останалото разпределяне на средствата за програмата.
В таблицата по-горе се прави преглед на правните и бюджетните задължения, свързани с функции 1Б, 2 и 3 от МФР за периода 2014—2020 г. Таблицата започва с оповестяването на общия размер на разрешените за периода суми в МФР (колона А). В колона Б са посочени правните задължения, сключени от ЕС, в края на годината. Колона В съдържа бюджетните задължения, които вече са поети за покриване на посочените по-горе правни задължения. В края на 2020 г. правните задължения са изцяло покрити от бюджетни задължения.
5.3. СЪЩЕСТВЕНИ ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ В ДРУГИ ОБЛАСТИ
|
милиони евро |
||
|
|
31.12.2020 г. |
31.12.2019 г. |
|
Механизъм за свързване на Европа |
4 140 |
7 680 |
|
ITER |
6 837 |
1 676 |
|
„Коперник“ |
— |
601 |
|
„Галилео“ |
— |
438 |
|
Споразумения в областта на рибарството |
172 |
223 |
|
Задължения по оперативен лизинг |
2 547 |
2 535 |
|
Други договорни задължения |
785 |
788 |
|
Общо |
14 481 |
13 941 |
Тези суми отразяват дългосрочните правни задължения, които не са били покрити от бюджетни кредити за поети задължения в бюджета към края на годината. Тези обвързващи задължения ще бъдат отразени в бюджета под формата на годишни траншове през бъдещи години и ще бъдат платени.
Някои важни програми (вж. по-долу) могат да бъдат изпълнени чрез годишни траншове съгласно член 112, параграф 2 от ФР. Това позволява на ЕС да поема правни задължения (да подписва споразумения за предоставяне на безвъзмездни средства, споразумения за делегиране и договори за възлагане на поръчки), които надвишават наличните бюджетни кредити за поети задължения за дадена година. Поради това може вече да са поети задължения за значителна част от общата отпусната сума за настоящата МФР. Това важи по-специално за програмите, описани по-долу:
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ)
МСЕ предоставя финансова помощ за трансевропейските мрежи, за да се подпомогнат проекти от общ интерес в секторите на транспортните, телекомуникационните и енергийните инфраструктури. Правните задължения по линия на програмата МСЕ обхващат периода на изпълнение от 2014 г. до 2024 г. за направлението „транспорт“ на МСЕ и до 31.12.2025 г. за направлението „енергетика“ на МСЕ. Правното основание за тези задължения е Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010 (ОВ L 348, 20 декември 2013 г.), в чийто член 19 се предвижда използването на годишни траншове.
ITER — международен експериментален термоядрен реактор
Тези задължения са предназначени за покриване на бъдещи нужди от финансиране на съоръженията на ITER до 2027 г. Финансовият принос от ЕС (Евратом) за Международната организация ITER се предоставя чрез Агенцията за термоядрен синтез за енергия и включва и финансовия принос на държавите членки и на Швейцария. Значителното годишно увеличение на поетите задължения отразява бъдещото финансиране по МФР за 2021—2027 г. съгласно Решение (Евратом) 2021/281 на Съвета (28) от 22 февруари 2021 г. за изменение на Решение 2007/198/Евратом за създаване на Европейско съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия, с което се разрешава използването на годишни траншове. ITER бе създадено, за да управлява и насърчава експлоатацията на съоръженията на ITER, за да насърчава общественото разбиране и приемане на термоядрената енергия и за да извършва всякакви други дейности, необходими за постигането на неговата цел. В ITER участват ЕС, Китай, Индия, Русия, Южна Корея, Япония и САЩ.
„Коперник“
„Коперник“ е европейската програма за наблюдение на Земята (вж. също бележка 2.2). Тези задължения са поети за периода до 2020 г. Въз основа наРегламент (ЕС) № 377/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за създаване на програма „Коперник“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 911/2010 (29) Комисията подписа споразумения за делегиране с Европейската космическа агенция (ЕКА), EUMETSAT, „Меркатор“ и Европейския център за средносрочна прогноза за времето. Член 8 от Регламент(ЕС) № 377/2014 разрешава използването на годишни траншове.
Към 31 декември 2020 г. всички правни задължения бяха изцяло покрити от бюджетни задължения.
„Галилео“
Тези суми са заделени за програмата „Галилео“ за разработване на европейска глобална навигационна спътникова система (вж. също бележка 2.2). Тези задължения са поети за периода до 2020 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета (30) Комисията подписа споразумение за делегиране с ЕКА. Член 9 от Регламент (ЕС) № 1285/2013 разрешава използването на годишни траншове.
Към 31 декември 2020 г. всички правни задължения бяха изцяло покрити от бюджетни задължения.
Споразумения в областта на рибарството
Те представляват задължения, поети с трети държави, за операции по международни споразумения в областта на рибарството до 2026 г. Поетите задължения се основават на решения на Съвета за всяка трета държава (например Споразумението между ЕС и Република Сейшели и Протокола за изпълнение към него (31)) и се считат за специфични международни договори с многогодишни права и задължения.
Задължения по оперативен лизинг
Минималните суми, за които е поето задължение за плащане съгласно съответните договори през оставащия срок на тези лизингови договори, са, както следва:
|
милиони евро |
||||
|
|
Минимални лизингови плащания |
|||
|
|
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
Общо |
|
Сгради |
407 |
993 |
1 088 |
2 488 |
|
Материали, свързани с ИТ, и друго оборудване |
15 |
35 |
10 |
60 |
|
Общо |
422 |
1 028 |
1 098 |
2 547 |
През март 2019 г. в контекста на нотификацията от Обединеното кралство за намерението му да се оттегли от ЕС и вследствие на Регламент (ЕС) 2018/1718 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 726/2004 седалището на Европейската агенция по лекарствата (32) седалището на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА бе преместено от Лондон в Амстердам. На 2 юли 2019 г. Агенцията постигна споразумение със своя наемодател и оттогава преотдава под наем помещенията си на поднаемател при условия, съответстващи на условията по основния договор за наем, включително относно срока на преотдаване под наем, който изтича с изтичането на основния договор за наем на помещенията на EMA през юни 2039 г.
Сумите, оповестени в таблицата по-горе, включват 378 милиона евро, които все още са дължими по основния договор за наем. Очаква се да бъдат получени плащания в същия размер от поднаемателя по неотменимия договор за преотдаване под наем.
Други договорни задължения
Включените в тази позиция суми съответстват на сумите, за които е поето задължение за изплащане по време на срока на договорите. Най-съществената сума, включена в тази позиция, е свързана с договор за строителство (JMO2) на Комисията в Люксембург (354 милиона евро).
6. УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК
Следната оповестена информация във връзка с управлението на финансовия риск на ЕС се отнася до:
|
— |
дейностите по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ, оказвана от Комисията посредством ЕМФС, ПБ, МФП, SURE и действия на Евратом; |
|
— |
касовите операции, които Комисията извършва с цел изпълняване на бюджета на ЕС, включително получаването на глоби; |
|
— |
активите, държани във фондове за бюджетни гаранции: Гаранционния фонд за външни дейности, Гаранционния фонд на ЕФСИ и Гаранционния фонд на ЕФУР; и |
|
— |
финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС. |
6.1. ВИДОВЕ РИСК
Пазарният риск е рискът от колебание на справедливата стойност или бъдещите парични потоци на финансов инструмент поради промени в пазарните цени. Пазарният риск обхваща не само потенциала за загуба, но и потенциала за печалба. Той включва валутния риск, лихвения риск и други ценови рискове (за ЕС няма друг значителен ценови риск).
|
— |
Валутният риск е рискът, че операциите на ЕС или стойността на неговите инвестиции ще бъдат засегнати от промени в обменните курсове. Този риск възниква от промяната в цената на една валута спрямо друга. |
|
— |
Лихвеният риск е възможността да намалее стойността на ценна книга, особено на облигация, в резултат на повишение на лихвените проценти. Като цяло по-високите лихвени проценти водят до по-ниски цени на облигациите с фиксиран лихвен процент, и обратно. |
Кредитният риск е рискът от загуба поради неизплащане от страна на длъжник/заемополучател на заем или друга кредитна линия (било то главницата или лихвата или и двете) или поради друго неизпълнение на договорно задължение от негова страна. Събитията, с които се нарушават поети задължения, включват закъсняване с плащането на вноските, преструктуриране на вноските на заемополучателя и фалит.
Ликвидният риск е рискът, произтичащ от трудното продаване на даден актив. Например рискът, че дадена ценна книга или актив не могат да бъдат продадени достатъчно бързо на пазара, за да се предотврати загуба или изпълни задължение.
6.2. ПОЛИТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
Оценяване на финансовите инструменти
Следните класове финансови активи и пасиви не се оценяват по справедлива стойност: пари и парични еквиваленти, отпуснати заеми, вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна, получени заеми и други финансови пасиви, оценени по амортизирана стойност. Балансовата стойност на тези финансови активи и пасиви се счита за разумно приближение до справедливата им стойност.
Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ
Операциите по получаване и отпускане на заеми се извършват от ЕС съгласно съответните регламенти на Съвета, съответните решения на Съвета и Европейския парламент и ако е приложимо — съответните вътрешни насоки. Изготвени са писмени наръчници за процедурите, обхващащи конкретни области, като например получените и отпуснатите заеми, които се използват от съответните оперативни отдели. Операциите по отпускане на заеми се финансират с „бек-ту-бек“ получени заеми, които следователно не генерират открити лихвени или валутни позиции.
Каса
Правилата и принципите за управлението на касовите операции на Комисията са посочени в Регламент(ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета (изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета (5)) и във Финансовия регламент.
В резултат на посочените по-горе регламенти се прилагат следните основни принципи:
|
— |
Собствените ресурси се внасят от държавите членки в сметки, открити за тази цел на името на Комисията към министерството на финансите или националната централна банка. Комисията може да тегли от посочените по-горе сметки само за да покрие нуждите си от парични средства. |
|
— |
Собствените ресурси се плащат от държавите членки в националната им валута, докато плащанията на Комисията са предимно в евро. |
|
— |
Не може по банковите сметки, открити на името на Комисията, да се теглят суми, надвишаващи наличните. Това ограничение не важи за сметките за собствените ресурси на Комисията в случай на неизпълнение на задълженията по заеми, сключени или гарантирани по силата на регламенти и решения на Съвета на ЕС, и при определени условия, ако нуждите от средства надвишават наличностите по тези сметки. |
|
— |
Средствата в банкови сметки във валути, различни от еврото, се използват за плащания в тези валути или периодично се конвертират в евро. |
Освен сметките за собствените ресурси Комисията открива и други банкови сметки към централните банки и търговските банки с цел извършване на плащания и получаване на приходи, различни от вноските на държавите членки в бюджета.
Касовите и платежните операции са силно автоматизирани и разчитат на модерни информационни системи. Прилагат се специални процедури, за да се гарантира сигурността на системата и да се осигури разделението на служебните задължения в съответствие с Финансовия регламент, стандартите на Комисията за вътрешен контрол и принципите за одит.
Набор от писмени насоки и процедури уреждат управлението на касовите и платежните операции на Комисията с цел ограничаване на оперативния и финансовия риск и осигуряване на подходяща степен на контрол. Те обхващат различни области на дейност (напр.: извършването на плащанията и управлението на паричните средства, прогнозирането на паричните потоци, непрекъснатостта на дейността и т.н.) и спазването на насоките и на процедурите се проверява редовно.
Глоби
Условно платени глоби: депозити
Сумите, получени преди 2010 г., остават в банкови сметки в банки, които са специално избрани за депозиране на условно платени глоби. Подборът на банки се извършва съгласно тръжните процедури, определени във Финансовия регламент. Влагането на средства в конкретни банки се определя от вътрешната политика за управление на риска, в която са посочени изискванията по отношение на кредитния рейтинг и размерът на средствата, които могат да бъдат вложени, в зависимост от капитала на контрагента. Идентифицират се и се оценяват финансовият и оперативният риск и редовно се проверява съблюдаването на вътрешните политики и процедури.
Условно платени глоби: портфейл BUFI
Глобите, които са наложени и са платени условно от 2010 г. нататък, се инвестират в специално създаден за целта портфейл — BUFI. Основните цели на портфейла са намаляването на рисковете, свързани с финансовите пазари, и равното третиране на всички субекти чрез прилагане на гарантирана възвръщаемост, изчислена на една и съща база, към номиналния размер на глобите. Гарантираната възвръщаемост, прилагана по отношение на глобените субекти преди влизането в сила на новия Финансов регламент през август 2018 г., обаче е със стойност нула. Управлението на активите за условно платените глоби се извършва от Комисията в съответствие с вътрешните насоки за управление на активите. Изготвени са процедурни наръчници, обхващащи конкретни области, като управлението на касата, които се използват от съответните оперативни отдели. Идентифицират се и се оценяват финансовият и оперативният риск и редовно се проверява съблюдаването на вътрешните насоки и процедури.
Целите на дейностите по управление на активите са условно платените на Комисията глоби да се инвестират по начин, по който:
|
— |
се гарантира, че средствата са лесно достъпни, когато са нужни, като същевременно |
|
— |
се цели постигане, при нормални обстоятелства, на възвръщаемост, която средно съответства на референтната възвръщаемост на BUFI минус направените разходи, като се запазва номиналният размер на глобите. |
В основата си инвестициите се ограничават до следните категории: срочни депозити в централните банки на държавите членки, в агенции за държавния дълг, в изцяло държавни или гарантирани от държавата банки или в наднационални институции и в облигации, менителници и депозитни сертификати, издадени от суверенни или наднационални институции.
Финансови гаранции
Гаранции със значителна стойност, издадени от финансови институции, се държат от Комисията във връзка с глобите, които тя налага на предприятията, нарушаващи правилата за конкуренция на ЕС — вж. бележка 2.6.1.3. Тези гаранции се предоставят от глобените предприятия като алтернатива на условните плащания. Гаранциите се управляват в съответствие с вътрешната политика за управление на риска. Идентифицират се и се оценяват финансовият и оперативният риск и редовно се проверява съблюдаването на вътрешните политики и процедури.
Гаранционни фондове
Комисията предоставя все повече финансови гаранции на финансовите институции като средство за ефективно изпълнение на бюджета, като по този начин подпомага бенефициерите чрез ефекта на ливъридж. Това усвояване на бюджета на ЕС има за цел да се максимизира въздействието на наличните средства. Комисията създаде гаранционни фондове за покриване на предоставените бюджетни гаранции с цел да се осигури ликвиден резерв срещу потенциални загуби от гарантирани операции. Основните гаранционни фондове в края на годината са Гаранционният фонд за външни дейности, Гаранционният фонд на ЕФСИ и Гаранционният фонд на ЕФУР.
Гаранционен фонд за външни дейности
Правилата и принципите за управлението на активите на Гаранционния фонд са посочени в Конвенцията между Комисията и ЕИБ от 25 ноември 1994 г. и в нейните изменения. Този гаранционен фонд работи само в евро. Управлението на активите се основава на традиционните правила за предпазливост, съблюдавани при финансовите дейности. То трябва да обръща специално внимание на намаляването на рисковете и на това да се гарантира, че управляваните активи могат да бъдат продадени или прехвърлени без значително забавяне, отчитайки обхванатите поети задължения.
Гаранционен фонд на ЕФСИ
Гаранционният фонд на ЕФСИ бе създаден с Регламента за ЕФСИ (вж. бележка 2.4.1). Правилата и принципите за управлението на активите на Фонда са посочени в Решение C(2016) 165 на Комисията от 21 януари 2016 г. Фондът се управлява от Комисията, която е оправомощена да инвестира активите на Гаранционния фонд на ЕФСИ на финансовите пазари в съответствие с принципа на добро финансово управление, като спазва подходящи пруденциални правила. Управляваните активи трябва да осигуряват достатъчна ликвидност по отношение на потенциалните задействания на гаранции, като същевременно имат за цел да се оптимизират възвръщаемостта и рискът, които са съвместими с поддържането на висока сигурност и стабилност.
Гаранционен фонд на ЕФУР
Гаранционният фонд на ЕФУР бе създаден съгласно Регламента за ЕФУР (вж. бележка 2.4.1). Управлението на активите на Гаранционния фонд на ЕФУР се извършва от Комисията в съответствие с вътрешните насоки и насоките за управлението на активите, които са включени като приложение 1 към Решение C(2017) 7693 на Комисията от 22 ноември 2017 г. Комисията е оправомощена да инвестира активите на Гаранционния фонд на ЕФУР на финансовите пазари съобразно с принципа на добро финансово управление и с подходящи пруденциални правила. Активите се управляват така, че да се осигури достатъчна ликвидност по отношение на потенциалните задействания на гаранции, като същевременно се цели оптимизиране на възвръщаемостта и риска, които са съвместими с поддържането на висока сигурност и стабилност.
Програми за финансови инструменти
От много години за изпълнението на бюджета на ЕС се използват програми за финансови инструменти. За повече информация за съответните суми — вж. бележка 2.4.1.
За повечето финансови инструменти важи фактът, че изпълнението се делегира или на групата на ЕИБ (включително ЕИФ), или на други финансови институции въз основа на споразумение между Комисията и финансовата институция. Споразуменията, подписани с тези финансови институции, включват строги условия и задължения за посредниците, за да се гарантира, че средствата на ЕС се управляват правилно и че за тях се докладва правилно. Когато бъде поето задължение за финансов принос в полза на някой от инструментите, средствата се прехвърлят в специално създадена за целта банкова сметка, открита от финансовата институция на нейно име, но от името на Комисията (т.е. доверителна сметка). Финансовата институция може, в зависимост от въпросния инструмент, да използва средствата по тази доверителна сметка, за да отпуска заеми, да емитира дългови инструменти, да инвестира в капиталови инструменти или да покрива задействаните гаранции. Приходите от финансовите инструменти по правило трябва да се връщат на бюджета на ЕС.
Рискът по отношение на тези финансови инструменти е ограничен до таван, посочен в съответните споразумения, който представлява предвидените в бюджета средства за инструмента. Тъй като Комисията често поема „първата загуба“ и тъй като инструментите са предназначени за финансиране на по-рискови бенефициери (които се изправят пред трудности при получаването на финансиране от търговски заемодатели), може да се очаква, че бюджетът на ЕС ще понесе известни загуби.
6.3. ВАЛУТЕН РИСК
Експозиция на ЕС, свързана с финансовите инструменти, по отношение на валутния риск към края на годината — нетна позиция
|
милиони евро |
|||||||
|
|
31.12.2020 г. |
||||||
|
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
EUR |
Други |
Общо |
|
|
Финансови активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
Финансови активи, обявени за продажба |
593 |
42 |
15 |
14 |
18 904 |
20 |
19 587 |
|
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
(417) |
— |
— |
— |
616 |
— |
199 |
|
Заеми (6) |
21 |
40 |
— |
— |
46 |
9 |
116 |
|
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
22 |
1 208 |
116 |
176 |
72 233 |
738 |
74 493 |
|
Пари и парични еквиваленти |
115 |
64 |
178 |
367 |
14 429 |
1 589 |
16 742 |
|
|
334 |
1 353 |
310 |
557 |
106 228 |
2 356 |
111 137 |
|
Финансови пасиви |
|
|
|
|
|
|
|
|
Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
— |
— |
— |
— |
(1) |
(4) |
(4) |
|
Задължения |
(3) |
(0) |
(19) |
(1) |
(32 366 ) |
(19) |
(32 408 ) |
|
|
(3) |
(0) |
(19) |
(1) |
(32 367 ) |
(22) |
(32 412 ) |
|
Общо |
331 |
1 353 |
291 |
556 |
73 861 |
2 333 |
78 725 |
|
милиони евро |
|||||||
|
|
31.12.2019 г. |
||||||
|
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
EUR |
Други |
Общо |
|
|
Финансови активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
Финансови активи, обявени за продажба |
577 |
62 |
17 |
9 |
17 723 |
21 |
18 407 |
|
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
(393) |
— |
— |
— |
529 |
— |
137 |
|
Заеми (7) |
17 |
32 |
— |
— |
65 |
7 |
121 |
|
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
30 |
804 |
62 |
93 |
22 751 |
233 |
23 974 |
|
Пари и парични еквиваленти |
100 |
311 |
319 |
432 |
16 910 |
1 673 |
19 745 |
|
|
332 |
1 209 |
398 |
533 |
57 979 |
1 934 |
62 384 |
|
Финансови пасиви |
|
|
|
|
|
|
|
|
Финансови пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
(0) |
— |
— |
— |
(10) |
(2) |
(12) |
|
Задължения |
(5) |
(1) |
(0) |
(1) |
(27 200 ) |
(33) |
(27 241 ) |
|
|
(5) |
(1) |
(0) |
(1) |
(27 211 ) |
(35) |
(27 254 ) |
|
Общо |
326 |
1 208 |
398 |
532 |
30 768 |
1 898 |
35 130 |
Ако еврото беше поскъпнало с 10 % спрямо другите валути, ефектът от това щеше да е следният:
|
милиони евро |
||||
|
|
Финансов резултат |
|||
|
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
|
|
2020 г. |
(13) |
(119) |
(27) |
(49) |
|
2019 г. |
(14) |
(104) |
(35) |
(48) |
|
милиони евро |
||||
|
|
Нетни активи |
|||
|
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
|
|
2020 г. |
(17) |
(4) |
(1) |
(1) |
|
2019 г. |
(17) |
(6) |
(2) |
(1) |
Ако еврото се беше обезценило с 10 % спрямо тези валути, ефектът от това щеше да е следният:
|
милиони евро |
||||
|
|
Финансов резултат |
|||
|
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
|
|
2020 г. |
16 |
146 |
33 |
60 |
|
2019 г. |
17 |
127 |
42 |
58 |
|
милиони евро |
||||
|
|
Нетни активи |
|||
|
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
|
|
2020 г. |
21 |
5 |
2 |
2 |
|
2019 г. |
20 |
7 |
2 |
1 |
Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ
Финансовите активи и пасиви понастоящем са само в евро, поради което не съществува валутен риск за ЕС.
Каса
Собствените ресурси, плащани от държавите членки във валути, различни от еврото, се държат в сметките за собствени ресурси в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета (изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета). Те се конвертират в евро, когато са необходими за извършване на плащания. Процедурите, които се прилагат за управлението на тези средства, са определени в гореупоменатия регламент. В неголям брой случаи тези средства се използват директно за плащания, които трябва да бъдат извършени в същите валути.
Комисията има в търговски банки няколко сметки във валути на ЕС, различни от еврото, и в щатски долари и швейцарски франкове с цел извършване на плащания в същите тези валути. Тези сметки се захранват в зависимост от размера на плащанията, които трябва да бъдат извършени, поради което наличностите по тях не водят до излагане на валутен риск.
При получаване на разните приходи (различни от собствените ресурси) във валути, различни от еврото, те се прехвърлят в сметки на Комисията в същите валути, ако са необходими за обезпечаване на плащания, или се конвертират в евро и се прехвърлят в сметки в евро. Сметките за авансови средства във валути, различни от еврото, се захранват в зависимост от очакваните краткосрочни местни нужди от плащания в същите валути. Наличностите по тези сметки се поддържат в рамките на съответните тавани.
Глоби
Всички глоби се налагат, плащат или покриват условно в евро и следователно не са свързани с валутен риск.
Гаранционни фондове
Гаранционен фонд за външни дейности
Финансовите активи на този фонд са в евро, поради което не съществува валутен риск. Заемите, суброгирани на ЕС в резултат на искове, предявени към Фонда поради просрочени от бенефициер на заем плащания, се извършват в първоначалната им валута, поради което излагат ЕС на валутен риск. Поради несигурността, свързана с графика за погасяване на заемите, не се извършват дейности за компенсиране на промените в чуждестранните валути (дейности по хеджиране).
Гаранционен фонд на ЕФСИ
Понастоящем Гаранционният фонд на ЕФСИ работи както в евро, така и в щатски долари. Валутният риск се управлява чрез сключване на деривативни договори (валутни форуърдни договори) за хеджиране на пазарната стойност на портфейла с инвестиции в щатски долари. Ограничението за максимална нехеджирана валутна експозиция е 1 % от общата стойност на портфейла в рамките на референтната стойност и годишните стратегически средства. По този начин движенията нагоре или надолу на пазарната стойност на инвестициите в щатски долари над или под пределната стойност от 1 % ще доведат до търговия за възстановяване на баланса (нов форуърден договор със същата или обратна посока), която ще коригира или ще обърне хеджираната позиция по съответния начин. Повторно коригиране на хеджинга може също да бъде предизвикано от движения на обменния курс евро/щатски долар.
Заемите, суброгирани на ЕС в резултат на искове, предявени към Фонда поради просрочени от бенефициер на заем плащания (вж. бележка 2.4.3.2), се извършват в първоначалната им валута, поради което излагат ЕС на валутен риск. Що се отнася до суброгираните заеми, поради несигурността, свързана с графика за погасяване на заемите, не се извършват дейности за компенсиране на промените в чуждестранните валути (дейности по хеджиране).
Гаранционен фонд на ЕФУР
Понастоящем Гаранционният фонд на ЕФУР работи само в евро, но насоките за управление на активите за Гаранционния фонд на ЕФУР предоставят възможност за инвестиране в определени активи в други валути.
6.4. ЛИХВЕН РИСК
Следната таблица показва чувствителността на финансовите активи, обявени за продажба, по отношение на лихвения процент, като се допусне, че лихвените проценти се променят с приблизително 100 базисни пункта (1 %).
|
милиони евро |
||
|
|
Увеличение (+)/намаление (-) в базисни пунктове |
Ефект върху нетните активи |
|
2020 г.: Финансови активи, обявени за продажба |
+100 |
(479) |
|
-100 |
513 |
|
|
2019 г.: Финансови активи, обявени за продажба |
+100 |
(447) |
|
-100 |
483 |
|
Чувствителността на портфейлите от инструменти на паричния пазар и облигации към промени в лихвените проценти се увеличава с техния срок. Сроковете на основните портфейли от активи, управлявани от Комисията, са посочени по-долу.
Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ
Поради естеството на дейностите си по получаване и отпускане на заеми ЕС има значителни лихвоносни активи и пасиви. Лихвен риск обаче не съществува, тъй като получените заеми се компенсират от равностойни по размер заеми, отпуснати при същите срокове и условия („бек-ту-бек“).
Каса
Касата на Комисията не взема средства назаем. Поради това тя не е изложена на лихвен риск. Лихви обаче се начисляват върху наличностите в различните банкови сметки. Поради това Комисията е въвела мерки, с които да се гарантира, че лихвите, които се начисляват по нейните банкови сметки, редовно отразяват пазарните лихвени проценти, както и тяхното евентуално колебание.
Сметките, открити към министерствата на финансите на държавите членки за постъпленията от собствени ресурси, не носят лихва и по тях не се начисляват такси. Сметките в националните централни банки (за собствените ресурси и др.) могат да генерират доход по официалните ставки, прилагани от всяка институция. Тъй като някои от плащанията, които се прилагат по отношение на тези сметки, могат понастоящем да са отрицателни, са въведени процедури за управление на средствата с цел свеждане до минимум на наличностите по тези сметки. Сметките за собствените ресурси са защитени от последиците от отрицателни лихвени проценти в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета (изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета).
Върху овърнайт наличностите в сметки в търговски банки лихва се начислява всеки ден. Тази лихва се основава на променливи пазарни лихвени проценти, за които се прилага договорен марж (положителен или отрицателен). Ставките, прилагани от търговските банки, по принцип са равни на нула за оперативните салда до определен таван.
Глоби
Условно платените глоби се инвестират в портфейл с инструменти на паричния пазар и дългосрочни облигации със среден срок на портфейла от 2,24 години.
Гаранционни фондове
Гаранционен фонд за външни дейности
Бюджетът, отпуснат на Гаранционния фонд, се инвестира в портфейл с инструменти на паричния пазар и дългосрочни облигации, като общият срок на портфейла е средно 3,04 години.
Гаранционен фонд на ЕФСИ
Бюджетът, отпуснат на Гаранционния фонд на ЕФСИ, се инвестира в портфейл с инструменти на паричния пазар и дългосрочни облигации, като общият срок на портфейла е средно 3,19 години.
Гаранционен фонд на ЕФУР
Бюджетът, отпуснат на Гаранционния фонд на ЕФУР, се инвестира в портфейл с инструменти на паричния пазар и дългосрочни облигации, като общият срок на портфейла е средно 2,41 години.
6.5. КРЕДИТЕН РИСК
Сумите, които представляват експозицията на ЕС на кредитен риск в края на отчетния период, са балансовите стойности на финансовите инструменти, оповестени в бележка 2.
Анализ на възрастта на финансовите активи, които не са обезценени
|
милиони евро |
|||||
|
|
Общо |
Непросрочени и необезценени |
Просрочени, но необезценени |
||
|
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
|||
|
Заеми |
93 309 |
93 308 |
0 |
— |
— |
|
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
74 493 |
59 702 |
505 |
14 030 |
257 |
|
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
199 |
199 |
— |
— |
— |
|
Общо към 31.12.2020 г. |
168 001 |
153 209 |
505 |
14 030 |
257 |
|
Заеми |
52 684 |
52 683 |
1 |
— |
— |
|
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
23 974 |
9 410 |
2 726 |
11 543 |
295 |
|
Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита |
137 |
137 |
— |
— |
— |
|
Общо към 31.12.2019 г. |
76 795 |
62 231 |
2 727 |
11 543 |
295 |
На 10 юли 2020 г. Комисията взе решение да измени вътрешните си разпоредби за събиране на вземания с цел да се намали въздействието на пандемията от COVID-19 върху длъжниците на Комисията. С решението бяха удължени временно сроковете за изплащане на нови задължения и бе предвидена възможността за предоставяне на допълнително време за изплащане на съществуващите по това време неуредени задължения.
Вземанията и подлежащите на събиране средства, които са просрочени, но не са обезценени, включват подлежащи на събиране средства, свързани с глоби в областта на конкуренцията на стойност 11 295 милиона евро (132 милиона евро са просрочени с по-малко от една година, 10 931 милиона евро — с между 1 и 5 години, а 231 милиона евро са дължими от над 5 години). Тези суми са до голяма степен обезпечени с банкови гаранции, поради което експозицията на Комисията на кредитния риск, е малка. Глобените предприятия предоставят тези гаранции като алтернатива на условните плащания. Освен това първите две категории вземания и подлежащи на събиране средства включват 1,2 милиарда евро вземания и 2,1 милиарда евро подлежащи на събиране средства, свързани с производството за нарушение, посочено в бележка 2.6.1.1.
Кредитно качество на финансовите активи, които не са просрочени и не са обезценени
|
милиони евро |
||||||
|
|
31.12.2020 г. |
|||||
|
ОЗП (8) |
Фин. активи по справ. ст-ст чрез излишъка или дефицита (9) |
Заеми |
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
Пари в брой |
Общо |
|
|
Контрагенти с външен кредитен рейтинг |
|
|
|
|
|
|
|
Нискорисков и висок рейтинг |
9 005 |
199 |
2 040 |
52 817 |
13 896 |
77 956 |
|
Горен среден рейтинг |
3 415 |
— |
35 040 |
1 535 |
1 011 |
41 001 |
|
Долен среден рейтинг |
2 133 |
— |
48 139 |
1 886 |
1 651 |
53 809 |
|
Неинвестиционен рейтинг |
310 |
— |
7 964 |
142 |
165 |
8 580 |
|
|
14 862 |
199 |
93 182 |
56 380 |
16 723 |
181 347 |
|
Контрагенти без външен кредитен рейтинг |
|
|
|
|
|
|
|
Група 1 |
— |
— |
126 |
3 318 |
19 |
3 463 |
|
Група 2 |
— |
— |
— |
4 |
— |
4 |
|
|
— |
— |
126 |
3 322 |
19 |
3 466 |
|
Общо |
14 862 |
199 |
93 309 |
59 702 |
16 742 |
184 814 |
|
милиони евро |
||||||
|
|
31.12.2019 г. |
|||||
|
|
ОЗП (8) |
Фин. активи по справ. ст-ст чрез излишъка или дефицита (9) |
Заеми |
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
Пари в брой |
Общо |
|
Контрагенти с външен кредитен рейтинг |
|
|
|
|
|
|
|
Нискорисков и висок рейтинг |
8 848 |
137 |
32 |
3 632 |
15 452 |
28 101 |
|
Горен среден рейтинг |
3 588 |
— |
23 013 |
1 444 |
3 688 |
31 734 |
|
Долен среден рейтинг |
2 298 |
— |
24 711 |
1 867 |
322 |
29 198 |
|
Неинвестиционен рейтинг |
264 |
— |
4 855 |
478 |
262 |
5 858 |
|
|
14 998 |
137 |
52 610 |
7 422 |
19 724 |
94 891 |
|
Контрагенти без външен кредитен рейтинг |
|
|
|
|
|
|
|
Група 1 |
— |
— |
73 |
1 987 |
21 |
2 082 |
|
Група 2 |
— |
— |
— |
2 |
— |
2 |
|
|
— |
— |
73 |
1 989 |
21 |
2 083 |
|
Общо |
14 998 |
137 |
52 683 |
9 410 |
19 745 |
96 974 |
В таблицата по-горе не са включени финансовите активи, обявени за продажба, под формата на капиталови инструменти без външен кредитен рейтинг. Четирите рискови категории, посочени по-горе, по принцип се основават на рейтинговите категории на външни агенции за кредитен рейтинг и съответстват на:
|
— |
Нискорисков и висок рейтинг: Moody P-1, Aaa — Aa3; S&P A-1+, A-1, AAA — AA -; Fitch F1+, F1, AAA — AA- и еквивалентен на него |
|
— |
Горен среден рейтинг: Moody P-2, A1 — A3; S&P A-2, A+ — A-; Fitch F2, A+ — A- и еквивалентен на него |
|
— |
Долен среден рейтинг: Moody P-3, Baa1 — Baa3, S&P A-3, BBB+ — BBB-; Fitch F-3, BBBB+ — BBB- и еквивалентен на него |
|
— |
Неинвестиционен рейтинг: Moody не нискорисков, Ba1 — C; S&P B, C, BB+ — D; Fitch B, C, BB+ — D и еквивалентен на него |
ЕС използва тези рейтингови категории на външни агенции като отправна точка по-специално за финансовите инструменти и за търговските банки, но може, след като направи собствен анализ на отделните случаи, да държи средства в една от горепосочените рискови категории, въпреки че една или повече от горепосочените агенции за кредитен рейтинг може да са понижили кредитния рейтинг на съответния контрагент. Що се отнася до контрагентите без рейтинг, група 1 се отнася до длъжниците без неизпълнени задължения в миналото, а група 2 се отнася до длъжниците с неизпълнени задължения в миналото.
Сумите, посочени по-горе в позицията за заемите, получили неинвестиционен рейтинг, са свързани предимно със заеми за финансова помощ, предоставени от Комисията на партньорски държави, изпитващи финансови трудности. Сумата в позицията за вземанията и средствата, подлежащи на събиране, е свързана със средства, подлежащи на събиране от определени държави членки съгласно нормативната уредба в областта на собствените ресурси или друго правно основание. Сумата в позицията за парите в брой се отнася главно до банковите сметки за собствените ресурси, открити към министерството на финансите или в централните банки на някои държави членки с цел съхраняване в тях на вноските собствени ресурси съгласно предвиденото в нормативната уредба, посочена по-горе. Комисията може да тегли средства от тези сметки само за да покрие нуждите от парични средства за изпълнението на бюджета.
Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ
Излагането на кредитен риск се управлява, първо, чрез получаване на държавни гаранции в случая на Евратом, на второ място, чрез Гаранционния фонд за външни дейности (МФП и Евратом), на трето място, чрез възможността за теглене на необходимите средства от сметките на Комисията за собствените ресурси в държавите членки и на последно място, чрез бюджета на ЕС.
Съгласно законодателството в областта на собствените ресурси таванът за плащанията на собствени ресурси възлиза на 1,20 % от БНД на държавите членки и през 2020 г. реално за покриване на бюджетните кредити за плащания бяха използвани 1,03 %. Това означава, че към 31 декември 2020 г. имаше наличен марж от 0,17 % за покриване на тези гаранции. Във връзка с това ЕС има право да поиска от държавите членки да направят необходимото за спазване на правното задължение на ЕС към неговите заемодатели.
Заемите, предоставени на държавите членки по линия на инструмента SURE, са подкрепени от система от доброволни гаранции от държавите членки в размер на 25 % от максималната сума, налична за съответната финансова помощ. Преди да поиска плащане по гаранции, предоставени от държавите членки, от Комисията се очаква да разгледа възможността за използване на съществуващия марж под тавана на собствените ресурси за бюджетни кредити за плащания, доколкото той се оценява като устойчив от Комисията, като се вземат предвид, inter alia, общите условни задължения на Съюза и устойчивостта на общия бюджет на Съюза. Това разглеждане не засяга неотменимия и безусловен характер на предоставените гаранции и плащането им при поискване.
Каса
В съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета за собствените ресурси (изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета) по-голямата част от касовите ресурси на Комисията се държат в сметките, открити от държавите членки за плащане на техните вноски (собствени ресурси). Всички такива сметки са към министерствата на финансите на държавите членки или в националните централни банки. Тези институции носят най-ниския кредитен риск (или риск на контрагента) за Комисията, тъй като рискът е поет от държавите членки. За частта от касовите ресурси на Комисията, които се държат в търговски банки с цел обезпечаване на плащанията, захранването на тези сметки се извършва съгласно принципа „точно навреме“ и се управлява автоматично от системата за управление на касата. Във всяка сметка се държат минимални наличности, съобразени със средния размер на ежедневните плащания, извършвани от нея. Вследствие на това общата наличност по тези сметки в края на деня остава постоянно малка (като цяло средно под 54 милиона евро, разпределени в над 25 сметки) и по този начин се гарантира, че рискът, на който е изложена Комисията, е ограничен. Тези суми следва да се разглеждат с оглед на дневните цялостни парични наличности, които през 2020 г. варираха между 2 милиарда евро и 37 милиарда евро, и с оглед на общия размер на плащанията, извършени през 2020 г. от сметките на Комисията, който надхвърли 163 милиарда евро.
Освен това за подбора на търговски банки се прилагат специални насоки с цел допълнително минимизиране на риска на контрагента, на който е изложена Комисията:
|
— |
Всички търговски банки се подбират чрез покана за участие в търг. Минималният дългосрочен кредитен рейтинг, който се изисква за допускане до тръжната процедура, е S&P A- или негов еквивалент. При специални и надлежно обосновани обстоятелства може да бъде прието по-ниско равнище. |
|
— |
Кредитните рейтинги на търговските банки, в които Комисията има сметки, се следят редовно. |
|
— |
В делегациите извън ЕС сметките за авансови средства се държат в местни банки, подбрани чрез опростена тръжна процедура. Изискванията във връзка с рейтинга зависят от местната ситуация и могат да се различават значително между различните държави. За да се ограничи излагането на риск, наличностите по тези сметки са възможно най-малки (като се отчитат оперативните нужди). Сметките се захранват редовно, а прилаганите тавани се преразглеждат ежегодно. |
Глоби
Условно платени глоби: депозити
Банките, които държат депозити за глобите, платени условно преди 2010 г., се подбират чрез тръжна процедура в съответствие с политиката за управление на риска, в която са определени изискванията по отношение на кредитния рейтинг и размерът на средствата, които могат да бъдат вложени, в зависимост от капитала на контрагента.
За търговските банки, избрани специално за депозиране на условно платени глоби, по правило се изисква минимален дългосрочен рейтинг А- (S&P или негов еквивалент) от две агенции за кредитен рейтинг. Ако рейтингът на банките в тази група бъде понижен, се прилагат специални мерки. Освен това вложените във всяка банка средства са ограничени до определен процент от нейните собствени средства, който процент варира в зависимост от рейтинга на всяка институция. При изчисляването на тези граници се отчита и стойността на гаранциите с неизтекъл срок, предоставени на Комисията от същата институция. Редовно се проверява дали депозитите отговарят на приложимите изисквания на политиката.
Условно платени глоби: портфейл BUFI
Що се отнася до инвестициите в държавен дълг от условно платени глоби, наложени от 2010 г. насам, кредитният риск се носи от Комисията. Най-концентрираният риск е по отношение на Испания, която представлява 17 % от портфейла. Петте държави с най-висока експозиция (Испания, Франция, Италия, Германия и Белгия) представляват общо 45 % от инвестиционния портфейл. Среднопретегленият кредитен рейтинг на портфейла е А (S&P или негов еквивалент).
Получени финансови гаранции
Политиката за управление на риска, която се прилага за приемането на такива гаранции, осигурява високо качество на кредитите за Комисията. Тази политика включва определяне на максимална кредитна експозиция към дадено предприятие от финансовия сектор въз основа на неговия кредитен рейтинг и размера на капитала на предприятието, отчетен в неговите финансови отчети съгласно международните стандарти за финансово отчитане (МСФО). Редовно се проверява дали получените гаранции са в съответствие с приложимите изисквания на политиката.
Гаранционни фондове
Гаранционен фонд за външни дейности
Насоките за управлението на активите и/или инвестиционната стратегия определят някои лимити и ограничения, чиято цел е да се ограничи излагането на портфейла на кредитен риск. Тези лимити и ограничения включват критерии за допустимост, абсолютни кредитни лимити в номинално изражение в зависимост от категорията на емитента, лимити на относителната концентрация в зависимост от категорията на емитента и лимити на концентрацията за всяка емисия. Всички инвестиции се оценяват като имащи поне инвестиционен рейтинг.
Гаранционен фонд на ЕФСИ
В насоките за управлението на активите, в стратегията за риска и в инвестиционната стратегия се определят някои лимити и ограничения, за да се ограничи излагането на кредитен риск на портфейла, който е ограничен до инвестиционен рейтинг, с изключение на експозицията на държавите — членки на ЕС. Среднопретегленият кредитен рейтинг на портфейла е BBB+ (S&P или негов еквивалент).
Тъй като единственият контрагент за всички неприключени валутни форуърди към 31 декември 2020 г. е Banque de France, от тази дата не са използвани кредитни подобрения, като например обезпечения, споразумения за нетиране или гаранции. Максималното излагане на кредитен риск за валутните деривативи, които имат положителна справедлива стойност към края на отчетния период, е равно на сумата, посочена в счетоводния баланс.
Гаранционен фонд на ЕФУР
В насоките за управлението на активите, в стратегията за риска и в инвестиционната стратегия се определят някои лимити и ограничения, за да се ограничи излагането на кредитен риск на портфейла, който е ограничен до инвестиционен рейтинг, с изключение на експозицията на държавите — членки на ЕС. Среднопретегленият кредитен рейтинг на портфейла е BBB+ (S&P или негов еквивалент).
6.6. ЛИКВИДЕН РИСК
Анализ на срока на финансовите пасиви по оставащия срок по договора
|
милиони евро |
||||
|
|
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
Общо |
|
Получени заеми |
(10 410 ) |
(20 230 ) |
(62 553 ) |
(93 192 ) |
|
Задължения |
(32 408 ) |
— |
— |
(32 408 ) |
|
Задължения по финансови гаранции |
(90) |
— |
— |
(90) |
|
Други |
(149) |
(665) |
(947) |
(1 761 ) |
|
Общо към 31.12.2020 г. |
(43 057 ) |
(20 895 ) |
(63 500 ) |
(127 451 ) |
|
Получени заеми |
(1 273 ) |
(19 312 ) |
(31 978 ) |
(52 564 ) |
|
Задължения |
(27 241 ) |
— |
— |
(27 241 ) |
|
Задължения по финансови гаранции |
(20) |
— |
— |
(20) |
|
Други |
(149) |
(640) |
(1 132 ) |
(1 921 ) |
|
Общо към 31.12.2019 г. |
(28 684 ) |
(19 952 ) |
(33 110 ) |
(81 746 ) |
Финансови инструменти по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита
|
милиони евро |
||||
|
|
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
Общо |
|
Деривативна операция за плащане |
(417) |
(4) |
(1) |
(421) |
|
Деривативна операция за получаване |
423 |
— |
— |
423 |
|
Нетни парични потоци към 31.12.2020 г. |
5 |
(4) |
(1) |
1 |
|
Деривативна операция за плащане |
(397) |
(2) |
(7) |
(406) |
|
Деривативна операция за получаване |
395 |
— |
— |
395 |
|
Нетни парични потоци към 31.12.2019 г. |
(2) |
(2) |
(7) |
(10) |
Дейности по получаване и отпускане на заеми за финансова помощ
Ликвидният риск, възникващ от получените заеми, обикновено се компенсира от заеми, отпуснати при еквивалентни срокове и условия (операции „бек-ту-бек“). По отношение на МФП и Евратом Гаранционният фонд за външни дейности служи за резерв за ликвидност (или „спасителна мрежа“) в случай на неизпълнение на задължение за плащане и на просрочени плащания на заемополучатели. За инструмента SURE отпуснатите заеми са гарантирани чрез система от предоставяни от държавите членки неотменими, безусловни и доброволни гаранции при поискване в размер на 25 % от максималната сума, налична за финансовата помощ. За ПБ в Регламент (ЕС) № 431/2009 на Съвета (33) е предвидена процедура, предоставяща достатъчно време за мобилизиране на средства чрез сметките за собствените ресурси на Комисията в държавите членки. За ЕМФС в Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета (34) е предвидена сходна процедура.
Каса
Принципите на бюджета на ЕС гарантират, че общите парични наличности за дадена година са винаги достатъчни за извършването на всички плащания. Всъщност общият размер на вноските на държавите членки заедно с разните приходи е равен на размера на бюджетните кредити за плащания за бюджетната година. Вноските на държавите членки обаче се получават под формата на дванадесет месечни вноски през цялата година и въз основа на приетия бюджет, докато плащанията зависят от оперативните нужди. Освен това, в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета (относно методите и процедурата за предоставяне на собствените ресурси, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета), вноските на държавите членки, свързани с коригиращите бюджети, одобрени през даден месец (N), стават налични едва на първия работен ден на месец N+1 (ако одобряването се е състояло преди 16-то число на даден месец) или на първия работен ден на месец N+2 (ако одобряването се е състояло на 16-то число на този месец или по-късно през него), докато свързаните с тях бюджетни кредити за плащания са налични незабавно.
За да се гарантира, че наличните касови ресурси винаги са достатъчни за покриване на плащанията, които трябва да бъдат извършени през даден месец, са въведени процедури за редовно прогнозиране на паричните средства, и ако е необходимо, от държавите членки могат да бъдат изискани предварително собствени ресурси или допълнителни средства в определени граници и при определени условия. Оперативните нужди и общите бюджетни ограничения през последните години доведоха до необходимостта от по-силен мониторинг на ритъма на плащанията в хода на годината. Освен това в контекста на ежедневните касови операции на Комисията автоматизирани инструменти за управление на паричните средства ежедневно гарантират, че във всяка от банковите сметки на Комисията има достатъчни парични наличности.
Глоби
Фонд BUFI, в който се инвестират условно платените глоби, се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения. Портфейлът е съставен предимно от високоликвидни ценни книжа, които могат да бъдат продадени с цел финансиране на краткосрочни изходящи парични потоци. Освен това делът на парите, паричните еквиваленти и ценните книжа, чийто падеж настъпва в рамките на една година, е 34 %.
Гаранционни фондове
Гаранционен фонд за външни дейности
Фондът се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения. Поради това Фондът поддържа достатъчно парични активи, за да обезпечи изходящите парични потоци в краткосрочен план. Делът на парите, паричните еквиваленти и ценните книжа, чийто падеж настъпва в рамките на една година, е 15 %.
Гаранционен фонд на ЕФСИ
Гаранционният фонд на ЕФСИ се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения. Портфейлът е съставен от ликвидни активи, които могат да бъдат продадени с цел финансиране на краткосрочни изходящи парични потоци, ако е необходимо. Освен това делът на парите, паричните еквиваленти и ценните книжа, чийто падеж настъпва в рамките на една година, е 30 %.
Сетълментът на деривативните договори е брутен и се базира на техния предвиден в договора срок. Задълженията се изпълняват чрез продажбата на активи в щатски долари и/или суапова сделка, при които е възможно да възникне изходящ паричен поток вследствие на валутни разлики.
Не е необходимо управление на ликвидността във връзка с изискванията за обезпечение/марж, тъй като настоящият хеджиращ контрагент приема да работи с Комисията без никакви изисквания по отношение на плащанията по линия на обезпечението/маржа).
Гаранционен фонд на ЕФУР
Гаранционният фонд на ЕФУР се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения.
Портфейлът е съставен от ликвидни активи, които могат да бъдат продадени с цел финансиране на краткосрочни изходящи парични потоци, ако е необходимо. Освен това делът на парите, паричните еквиваленти и ценните книжа, чийто падеж настъпва в рамките на една година, е 46 %.
Други финансови инструменти — деривативни финансови пасиви
ЕС държи деривативен договор (валутна опция), покриващ обезценката на чуждестранната валута, свързана със заеми, отпуснати от финансови институции по линия на програмата за Механизма за финансиране на МСП в Източното партньорство — вж. бележка 2.11.2. Освен това гаранцията на ЕС по капиталовите портфейли, държани от групата на ЕИБ, доведе до финансово задължение за покриване на промените в стойността или обезценките на съответните инвестиции. Що се отнася до другите финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, сумата, за която ЕС носи отговорност по тези инструменти, не може да надхвърля сумата, за която е поето задължение — така се намалява ликвидният риск.
7. ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА
7.1. СВЪРЗАНИ ЛИЦА
Свързаните лица на ЕС са консолидираните субекти на ЕС, асоциираните предприятия и ключовият управленски персонал на тези субекти. Операциите между тези субекти се осъществяват като част от обичайните операции на ЕС и тъй като случаят е такъв, не са необходими специални изисквания от гледна точка на оповестяването за тези операции в съответствие със счетоводните правила на ЕС.
7.2. ФИНАНСОВИ ПРАВА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА КЛЮЧОВА РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ
За целите на представянето на информация за операциите на свързани лица във връзка с ключовия ръководен персонал на ЕС, тук тези лица са представени в пет категории:
Категория 1: председателите на Европейския съвет, на Комисията и на Съда на Европейския съюз
Категория 2: заместник-председателят на Комисията и върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и другите заместник-председатели на Комисията
Категория 3: генералният секретар на Съвета, членовете на Комисията, съдиите и генералните адвокати на Съда на Европейския съюз, председателят и членовете на Общия съд, Омбудсманът и Европейският надзорен орган по защита на данните
Категория 4: председателят и членовете на Европейската сметна палата
Категория 5: най-висшестоящите служители в институциите и агенциите
Техните финансови права са обобщени по-долу, а допълнителна информация може да бъде намерена в Правилника за персонала, публикуван на уебсайта Europa и представляващ официалният документ, в който са описани правата и задълженията на всички служители на ЕС. Служителите на ключова ръководна длъжност не са получавали никакви заеми при преференциални условия от ЕС.
ФИНАНСОВИ ПРАВА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА КЛЮЧОВА РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ
|
евро |
|||||
|
Финансово право (на служител) |
Категория 1 |
Категория 2 |
Категория 3 |
Категория 4 |
Категория 5 |
|
Основна заплата (на месец) |
28 660,63 |
25 960,71 - |
20 768,57 - |
22 430,06 - |
13 205,77 - |
|
|
|
26 999,15 |
23 364,64 |
23 883,86 |
20 768,57 |
|
|
|
|
|
|
|
|
Квартирна надбавка/надбавка за експатриране |
15 % |
15 % |
15 % |
15 % |
0–4 %–16 % |
|
|
|
|
|
|
|
|
Семейни надбавки: |
|
|
|
|
|
|
Домакинство (% от заплатата) |
2 % + 192,78 |
2 % + 192,78 |
2 % + 192,78 |
2 % + 192,78 |
2 % + 192,78 |
|
Дете на издръжка |
421,24 |
421,24 |
421,24 |
421,24 |
421,24 |
|
Предучилищно образование |
102,90 |
102,90 |
102,90 |
102,90 |
102,90 |
|
Образование или |
285,81 |
285,81 |
285,81 |
285,81 |
285,81 |
|
образование извън мястото на работа |
571,62 |
571,62 |
571,62 |
571,62 |
571,62 |
|
Надбавка за председателстващи съдии |
N/A |
N/A |
655,76 |
N/A |
N/A |
|
|
|
|
|
|
|
|
Надбавка за представителство |
1 553,16 |
998,20 |
655,76 |
N/A |
N/A |
|
|
|
|
|
|
|
|
Годишни пътни разноски |
N/A |
N/A |
N/A |
N/A |
Възстановяват се |
|
|
|
|
|
|
|
|
Трансфери към държава членка: |
|
|
|
|
|
|
Надбавка за образование (10) |
Да |
Да |
Да |
Да |
Да |
|
% от заплатата (10) |
5 % |
5 % |
5 % |
5 % |
5 % |
|
% от заплатата без кк |
Макс. 25 % |
Макс. 25 % |
Макс. 25 % |
Макс. 25 % |
Макс. 25 % |
|
Представителни разходи |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
N/A |
N/A |
|
|
|
|
|
|
|
|
При встъпване в длъжност: |
|
|
|
|
|
|
Разходи за настаняване |
57 321,26 |
51 921,41 |
41 537,13 |
44 860,11 |
Възстановяват се |
|
|
|
- 53 998,29 |
- 46 729,28 |
- 47 767,72 |
|
|
Семейни пътни разноски |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
|
Разходи за преместване |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
|
При напускане на длъжността: |
|
|
|
|
|
|
Разходи за пренастаняване |
28 660,63 |
25 960,71 - |
20 768,57 - |
22 430,06 - |
Възстановяват се |
|
|
|
26 999,15 |
23 364,64 |
23 883,86 |
|
|
Семейни пътни разноски |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
|
Разходи за преместване |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
|
Преход (% от заплатата) (11) |
40 % – 65 % |
40 % – 65 % |
40 % – 65 % |
40 % – 65 % |
N/A |
|
Здравно осигуряване |
Покриват се |
Покриват се |
Покриват се |
Покриват се |
Покриват се |
|
Пенсия (% от заплатата, преди облагане с данък) |
Макс. 70 % |
Макс. 70 % |
Макс. 70 % |
Макс. 70 % |
Макс. 70 % |
|
|
|
|
|
|
|
|
Удръжки: |
|
|
|
|
|
|
Данък върху заплатата |
8 % – 45 % |
8 % – 45 % |
8 % – 45 % |
8 % – 45 % |
8 % – 45 % |
|
Здравно осигуряване (% от заплатата) |
1,7 % |
1,7 % |
1,7 % |
1,7 % |
1,7 % |
|
Специален налог върху заплатата |
7 % |
7 % |
7 % |
7 % |
6-7 % |
|
Удръжка за пенсия |
N/A |
N/A |
N/A |
N/A |
10,1 % |
|
Брой лица към края на годината |
3 |
8 |
93 |
28 |
112 |
8. СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС
Счетоводителят на Комисията не е забелязал и не са му съобщени други съществени въпроси, които да се нуждаят от отделно оповестяване в този раздел. Годишните отчети и свързаните с тях бележки бяха изготвени въз основа на последната налична информация и това е отразено в представената по-горе информация.
9. ОБХВАТ НА КОНСОЛИДАЦИЯТА
А. КОНТРОЛИРАНИ СУБЕКТИ (52)
1. Институции и консултативни органи (11)
Европейски парламент
Европейски съвет
Европейска комисия
Европейска сметна палата
Съд на Европейския съюз
Европейска служба за външна дейност
Европейски надзорен орган по защита на данните
Европейски икономически и социален комитет
Европейски омбудсман
Европейски комитет на регионите
Съвет на Европейския съюз
2. Агенции на ЕС (39)
2.1. Изпълнителни агенции (6)
Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура (EACEA)
Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните (CHAFEA)
Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA)
Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия (EASME)
Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет (ERCEA)
Изпълнителна агенция за иновации и мрежи (INEA)
2.2. Децентрализирани агенции (33)
Европейска агенция по морска безопасност (EMSA)
Европейска агенция по лекарствата (EMA)
Европейска агенция по химикали (ECHA)
Европейски институт за равенство между половете (EIGE)
Европейска агенция за околната среда (EEA)
Европейски банков орган (ЕБО)
Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO)
Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex)
Агенция на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL)
Европейска агенция за глобалната навигационна спътникова система (GSA)
Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст)
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA)
Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC)
Европейски център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP)
Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER)
Агенция за подкрепа на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (Служба на ОЕРЕС)
Агенция на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA)
Европейски орган за безопасност на храните (EFSA)
Агенция за железопътен транспорт на Европейския съюз (RAIL)
Служба на Общността за сортовете растения (CPVO)
Европейска агенция за контрол на рибарството (EFCA)
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз (EASA)
Европейски орган за ценни книжа и пазари (ESMA)
Европейска фондация за обучение (ETF)
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound)
Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании (EMCDDA)
Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол)
Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA)
Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA)
Център за преводи за органите на Европейския съюз (CdT)
Европейско съвместно предприятие за ITER и развитие на термоядрената енергетика („Термоядрен синтез за енергия“)
Агенция на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA)
3. Други контролирани субекти (2)
Европейска общност за въглища и стомана в ликвидация (ЕОВС в ликвидация)
Европейски институт за иновации и технологии (EIT)
Б. АСОЦИИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ (1)
Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ)
НЕСЪЩЕСТВЕНИ СУБЕКТИ
Посочените по-долу субекти не са консолидирани посредством метода на собствения капитал в консолидираните финансови отчети на ЕС за 2020 г., тъй като са несъществени:
Съвместно предприятие „Биотехнологични производства“ (БП)
Съвместното предприятие „Биотехнологични производства“ е публично-частно партньорство (ПЧП) между ЕС и консорциума за биотехнологични производства (КБТП). Целите на БП са да допринесе за изграждането на по-устойчива нисковъглеродна икономика с по-ефективно използване на ресурсите и за увеличаването на икономическия растеж и на заетостта чрез развитието на устойчиви и конкурентоспособни биотехнологични производства в Европа.
Съвместно предприятие „Чисто небе“
„Чисто небе“ е най-голямата европейска научноизследователска програма за разработване на новаторски и авангардни технологии, имащи за цел намаляване на емисиите на CO2, на газовите емисии и на нивата на шум, произведен от въздухоплавателните средства. „Чисто небе“ се финансира от програмата „Хоризонт 2020“ на ЕС и допринася за укрепването на сътрудничеството в областта на въздухоплавателната промишленост, глобалното лидерство и конкурентоспособността на ЕС.
Съвместно предприятие на инициативата за иновативни лекарства (IMI)
IMI — партньорство между Европейския съюз и европейската фармацевтичната промишленост, е най-голямото публично-частно партньорство в сферата на науките за живота в света и дейността му има за цел да доведе до подобряване на здравето чрез ускоряване на разработването на иновационни лекарства и на достъпа на пациентите до тях, особено в области, в които има неудовлетворени медицински или социални потребности.
Съвместно предприятие „Електронни компоненти и системи за водещи позиции на Европа“ (ECSEL)
ECSEL — публично-частно партньорство в областта на електронните компоненти и системи, финансира научноизследователски, развойни и иновационни проекти, целящи да се изгради експертен капацитет на световно ниво в тази област, като по този начин допринася за развитието на силен и конкурентоспособен в световен мащаб сектор на електронните компоненти и системи в Европейския съюз.
Съвместно предприятие „Горивни клетки и водород“ (ГКВ)
ГКВ е ПЧП, което подкрепя научните изследвания, технологичното развитие и демонстрациите в сферата на технологиите за енергия от горивни клетки и водород в Европа. Целта му е да се ускори пускането на пазара на тези технологии и да се реализира техният потенциал като инструмент за постигане на енергийна система с ниски въглеродни емисии.
Съвместно предприятие за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR)
SESAR е ПЧП, което отговаря за модернизирането на Европейската система за управление на въздушното движение (УВД) чрез координиране и концентриране в ЕС на всички научноизследователски и иновационни усилия, свързани с УВД.
Съвместно предприятие Shift2Rail
Shift2Rail е първата съвместна технологична инициатива за европейска железопътна система, която търси целенасочени научноизследователски, иновационни и пазарноориентирани решения, като ускорява интегрирането на нови и съвременни технологии в новаторски решения за железопътни продукти.
Съвместно предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии (EuroHPC)
Съвместното предприятие EuroHPC е съвместна инициатива на ЕС, европейски държави и частни партньори за изграждане на инфраструктура от суперкомпютри от световна класа и за превръщане на Европа в лидер във високопроизводителните изчислителни технологии.
Годишните отчети на горепосочените субекти са публично достъпни на техните уебсайтове.
ДОКЛАДИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ (35)
СЪДЪРЖАНИЕ
| РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕС | 132 |
| СЪПОСТАВКИ НА БЮДЖЕТНИТЕ С РЕАЛНИТЕ СУМИ | 133 |
| БЕЛЕЖКИ КЪМ ДОКЛАДИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА | 136 |
|
1. |
РАМКА НА БЮДЖЕТА НА ЕС | 136 |
|
1.1. |
МНОГОГОДИШНА ФИНАНСОВА РАМКА ЗА 2014—2020 Г. | 136 |
|
1.2. |
ПОДРОБНИ ФУНКЦИИ НА МФР (ПРОГРАМИ) | 137 |
|
1.3. |
ГОДИШЕН БЮДЖЕТ | 137 |
|
1.4. |
ПРИХОДИ | 139 |
|
1.5. |
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ | 140 |
|
1.6. |
РАВНЯВАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ С БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ | 141 |
|
2. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА ЕС ЗА 2020 Г. | 143 |
|
2.1. |
ПРИХОДИ | 143 |
|
2.2. |
РАЗХОДИ | 143 |
|
3. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС | 145 |
|
3.1. |
ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС | 145 |
|
4. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС | 146 |
|
4.1. |
МФР: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ | 146 |
|
4.2. |
МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ | 147 |
|
4.3. |
МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ | 148 |
|
4.4. |
МФР: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL) | 149 |
|
4.5. |
МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ | 150 |
|
4.6. |
МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ВИДОВЕ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ | 151 |
|
4.7. |
ПОДРОБНА МФР: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ | 152 |
|
4.8. |
ПОДРОБНА МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ | 160 |
|
4.9. |
ПОДРОБНА МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ | 167 |
|
4.10. |
ПОДРОБНА МФР: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL) | 174 |
|
4.11. |
ПОДРОБНА МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ | 180 |
|
4.12. |
ПОДРОБНА МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ВИДОВЕ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ | 185 |
|
5. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА ПО ИНСТИТУЦИИ | 192 |
|
5.1. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ ПРИХОДИ | 192 |
|
5.2. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ | 193 |
|
5.3. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ | 194 |
|
6. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА АГЕНЦИИТЕ | 195 |
|
6.1. |
БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ | 195 |
|
6.2. |
БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ ПО АГЕНЦИИ | 197 |
РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕС
|
милиони евро |
|||
|
Бележка |
2020 г. |
2019 г. |
|
|
а |
Приходи за финансовата година |
174 306 |
163 918 |
|
б |
Плащания спрямо бюджетните кредити за текущата година |
(171 721 ) |
(157 428 ) |
|
в |
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за година N+1 |
(2 086 ) |
(1 615 ) |
|
г |
Отмяна на неусвоени бюджетни кредити, пренесени от година N-1 |
78 |
75 |
|
д |
Промяна на целевите приходи (Б) — (А) |
1 398 |
(1 736 ) |
|
|
Неизползвани бюджетни кредити към края на текущата година (А) |
7 694 |
9 092 |
|
|
Неизползвани бюджетни кредити към края на предходната година (Б) |
9 092 |
7 356 |
|
е |
Курсови разлики за годината |
(207) |
4 |
|
|
Бюджетен резултат |
1 768 |
3 217 |
Бюджетният резултат на ЕС се връща на държавите членки през 2021 г. чрез приспадането му от дължимите от тях суми. Той се изчислява в съответствие с член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета (36) за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси. Повече информация може да бъде намерена в раздел 1.5 — Изчисляване на бюджетния резултат.
|
а. |
Приходи за финансовата година: таблица 3.1 „Обобщение на изпълнението на приходите в бюджета на ЕС“, колона 8 „Общо приходи“. |
|
б. |
Плащания спрямо бюджетните кредити за текущата година: таблица 4.3 „МФР — Изпълнение на бюджетните кредити за плащания“, колона 2 „Плащания, извършени от приетия бюджет“ и колона 4 „Плащания, извършени от целеви приходи“. |
|
в. |
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за година N+1: таблица 4.3 „МФР — Изпълнение на бюджетните кредити за плащания“, колона 7 „Автоматични пренасяния“ и колона 8 „Пренасяния с решение“. |
|
г. |
Отмяна на неусвоени бюджетни кредити за плащания, пренесени от година N-1: вземат се под внимание размерът на пренесените бюджетни кредити за плащания (автоматично и с решение) в края на предходната година и плащанията, извършени от пренасяния, за текущата година, посочени в колона 3 на таблица 4.3 „МФР — Изпълнение на бюджетните кредити за плащания“. |
|
д. |
Промяна на общите бюджетни кредити от целеви приходи към края на годината: изчислява се разликата между сумата на бюджетните кредити от целеви приходи към края на предходната година (със знак плюс) и сумата на бюджетните кредити от целеви приходи към края на текущата година (в колона 9 на таблица 4.3 „МФР — Изпълнение на бюджетните кредити за плащания“ — със знак минус), за да се получи нетната промяна на целевите приходи през текущата година. |
|
е. |
Курсовите разлики включват реализираните и нереализираните курсови разлики. |
СЪПОСТАВКИ НА БЮДЖЕТНИТЕ С РЕАЛНИТЕ СУМИ
Бюджетни приходи
|
милиони евро |
|||||
|
|
Първоначален приет бюджет |
Окончателен приет бюджет |
Установени вземания |
Приходи |
|
|
1 |
Собствени ресурси |
151 638 |
159 832 |
162 382 |
160 141 |
|
|
11 — Налози върху захарта |
— |
— |
0 |
0 |
|
|
12 — Мита |
22 157 |
18 507 |
22 107 |
19 867 |
|
|
13 — ДДС |
18 945 |
17 344 |
17 191 |
17 191 |
|
|
14 — БНД |
110 536 |
123 980 |
122 944 |
122 944 |
|
|
15 — Корекция на бюджетни дисбаланси |
— |
— |
147 |
147 |
|
|
16 — Намаление на вноската на база БНД на Нидерландия и Швеция |
— |
— |
(8) |
(8) |
|
3 |
Излишъци, салда и корекции |
— |
2 102 |
3 173 |
3 167 |
|
4 |
Приходи от лица, работещи към институциите и други органи на Съюза |
1 651 |
1 651 |
1 629 |
1 615 |
|
5 |
Приходи от административната дейност на институциите |
15 |
15 |
645 |
592 |
|
6 |
Вноски и възстановени средства във връзка със споразумения и програми на Съюза |
130 |
130 |
8 866 |
8 156 |
|
7 |
Лихви за забава и глоби |
115 |
361 |
17 027 |
629 |
|
8 |
Операции по получаване и отпускане на заеми |
2 |
2 |
— |
— |
|
9 |
Разни приходи |
15 |
15 |
12 |
6 |
|
Общо |
153 566 |
164 108 |
193 735 |
174 306 |
|
Бюджетни разходи: поети задължения по функции от многогодишната финансова рамка (МФР)
|
милиони евро |
|||||
|
Функция от МФР |
Първоначален приет бюджет |
Окончателен приет бюджет |
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
|
|
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
83 931 |
83 918 |
90 870 |
89 563 |
|
|
1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
25 285 |
25 273 |
30 287 |
29 315 |
|
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
58 646 |
58 646 |
60 582 |
60 248 |
|
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
59 907 |
59 956 |
62 730 |
60 823 |
|
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
43 410 |
43 459 |
44 855 |
44 315 |
|
3 |
Сигурност и гражданство |
3 729 |
7 152 |
8 152 |
7 702 |
|
4 |
Глобална Европа |
10 262 |
11 350 |
12 240 |
11 950 |
|
5 |
Администрация |
10 272 |
10 271 |
11 108 |
10 548 |
|
|
от които: административни разходи на институциите |
4 226 |
4 225 |
4 667 |
4 319 |
|
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
|
8 |
Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година |
— |
— |
— |
— |
|
9 |
Специални инструменти |
588 |
1 236 |
1 306 |
1 108 |
|
O |
Фонд за иновации (ФИ) |
— |
— |
1 337 |
5 |
|
Общо |
168 688 |
173 884 |
187 742 |
181 699 |
|
Бюджетни разходи: плащания по функции от многогодишната финансова рамка (МФР)
|
милиони евро |
|||||
|
Функция от МФР |
Първоначален приет бюджет |
Окончателен приет бюджет |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
|
|
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
72 354 |
77 278 |
88 334 |
83 541 |
|
|
1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
22 308 |
21 753 |
28 726 |
24 057 |
|
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
50 046 |
55 525 |
59 607 |
59 484 |
|
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
57 904 |
58 772 |
61 448 |
60 595 |
|
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
43 380 |
43 419 |
45 018 |
44 456 |
|
3 |
Сигурност и гражданство |
3 685 |
6 293 |
7 331 |
6 333 |
|
4 |
Глобална Европа |
8 929 |
10 386 |
11 928 |
11 412 |
|
5 |
Администрация |
10 275 |
10 273 |
11 941 |
10 319 |
|
|
от които: административни разходи на институциите |
4 226 |
4 225 |
5 168 |
4 134 |
|
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
|
8 |
Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година |
— |
— |
— |
— |
|
9 |
Специални инструменти |
419 |
1 106 |
1 128 |
1 108 |
|
O |
Фонд за иновации (ФИ) |
— |
— |
1 337 |
1 |
|
Общо |
153 566 |
164 108 |
183 446 |
173 310 |
|
БЕЛЕЖКИ КЪМ ДОКЛАДИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА
1. РАМКА НА БЮДЖЕТА НА ЕС
Бюджетното счетоводство се води в съответствие с Финансовия регламент (ФР). Общият бюджет е инструментът, чрез който се предвиждат и разрешават приходите и разходите на Съюза всяка година в рамките на таваните и другите разпоредби, определени в многогодишната финансова рамка (МФР) в съответствие със законодателните актове във връзка с многогодишните програми, приемани съгласно тази рамка.
1.1. МНОГОГОДИШНА ФИНАНСОВА РАМКА ЗА 2014—2020 Г.
|
милиони евро |
||||||||||
|
|
2014 г. |
2015 г. |
2016 г. |
2017 г. |
2018 г. |
2019 г. |
2020 г. |
Общо |
||
|
52 756 |
77 986 |
69 304 |
73 512 |
76 420 |
79 924 |
83 661 |
513 563 |
||
|
16 560 |
17 666 |
18 467 |
19 925 |
21 239 |
23 082 |
25 191 |
142 130 |
||
|
36 196 |
60 320 |
50 837 |
53 587 |
55 181 |
56 842 |
58 470 |
371 433 |
||
|
49 857 |
64 692 |
64 262 |
60 191 |
60 267 |
60 344 |
60 421 |
420 034 |
||
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
43 779 |
44 190 |
43 951 |
44 146 |
44 163 |
43 881 |
43 888 |
307 998 |
||
|
1 737 |
2 456 |
2 546 |
2 578 |
2 656 |
2 801 |
2 951 |
17 725 |
||
|
8 335 |
8 749 |
9 143 |
9 432 |
9 825 |
10 268 |
10 510 |
66 262 |
||
|
8 721 |
9 076 |
9 483 |
9 918 |
10 346 |
10 786 |
11 254 |
69 584 |
||
|
от които: административни разходи на институциите |
7 056 |
7 351 |
7 679 |
8 007 |
8 360 |
8 700 |
9 071 |
56 224 |
||
|
29 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
29 |
||
|
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
||
|
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
||
|
Бюджетни кредити за поети задължения |
121 435 |
162 959 |
154 738 |
155 631 |
159 514 |
164 123 |
168 797 |
1 087 197 |
||
|
Общ размер на бюджетните кредити за плащания |
135 762 |
140 719 |
130 694 |
126 492 |
154 355 |
166 709 |
172 420 |
1 027 151 |
||
В таблицата по-горе са посочени таваните в МФР по текущи цени. 2020 година бе последната финансова година от МФР за периода 2014—2020 г. Общият таван за бюджетните кредити за поети задължения за 2020 г. бе 168 797 милиона евро, което се равнява на 0,99 % от БНД на ЕС, докато съответният таван за бюджетните кредити за плащания бе 172 420 милиона евро, или 1,01 % от БНД на ЕС.
За МФР за периода 2014—2020 г. бяха договорени разпоредби за гъвкавост. Една от тях е възможността за прехвърляне на неизразходените маржове (до достигане на горните граници, определени в Регламента за МФР) под таваните на плащанията за следващите години — посредством общия марж за плащанията в рамките на техническата корекция на МФР за следващата година. В съответствие с това неусвоените средства от 2016 г. (13 991 милиона евро по текущи цени), от 2017 г. (16 414 милиона евро по текущи цени) и от 2018 г. (210 милиона евро от изчислените 11 386 милиона евро вследствие на определянето на горна граница) бяха прехвърлени за 2018—2020 г. и таваните за 2016—2020 г. бяха коригирани по съответния начин. На 15 май 2019 г. Комисията прие съобщението „Tехническа корекция на финансовата рамка за 2020 г. в съответствие с промените в БНД (ЕСС 2010)“ (COM(2019) 310).
По-долу е дадено обяснение на различните функции на МФР. Структурата и съдържанието на функциите ще се променят значително в следващата МФР.
Функция 1 — Интелигентен и приобщаващ растеж
Тази функция е разделена на два отделни, но взаимосвързани компонента:
|
1а |
„Конкурентоспособност за растеж и работни места“, обхващащ разходите за научни изследвания и иновации, образование и обучение, Механизма за свързване на Европа, социалната политика, вътрешния пазар и съпътстващите ги политики. |
|
1б |
„Икономическо, социално и териториално сближаване“, предназначен за подобряване на сближаването на най-слабо развитите държави членки и региони, за допълване на стратегията на ЕС за устойчиво развитие извън по-бедните региони и за подкрепа на междурегионалното сътрудничество. |
Функция 2 — Устойчив растеж: природни ресурси
Функция 2 включва общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството и мерките за околната среда, и по-специално програмата Life+.
Функция 3 — Сигурност и гражданство
Функция 3 отразява нарастващото значение, което се придава на сфери, в които на ЕС са възложени конкретни задачи — правосъдие и вътрешни работи, гранична защита, политика в областта на имиграцията и убежището, обществено здравеопазване и защита на потребителите, култура, младеж, информация и диалог с гражданите.
Функция 4 — Глобална Европа
Функция 4 обхваща всички външни действия, включително сътрудничеството за развитие, хуманитарната помощ, инструментите за предприсъединителна помощ и инструментите в областта на съседските отношения. ЕФР продължава да е извън обхвата на бюджета на ЕС и не е включен в МФР.
Функция 5 — Администрация
Тази функция обхваща административните разходи за всички институции, пенсиите и европейските училища. За институциите, различни от Комисията, тези разходи представляват всички техни разходи.
Функция 6 — Компенсации
В съответствие с политическото споразумение, според което в самото начало на своето членство новите държави членки не трябва да внасят в бюджета повече средства, отколкото получават от него, по тази функция е предвидена компенсация. Тази сума е налична като трансфери за новите държави членки с цел изравняване на сумите, които получават от бюджета, и вноските им в него.
Функция 9 — Специални инструменти
Механизмите за гъвкавост дават възможност на ЕС да мобилизира необходимите средства, за да реагира на непредвидени събития, като кризисни и извънредни ситуации. Техният обхват, финансови средства и начини на функциониране са предвидени в Регламента за МФР и в Междуинституционалното споразумение. Те гарантират, че бюджетните ресурси могат да реагират на променящите се приоритети, за да се използва всяко евро там, където то е най-необходимо. Поради това повечето механизми за гъвкавост се оставят извън МФР и финансирането може да бъде мобилизирано над таваните на разходите.
МФР за периода 2021—2027 г. ще възлиза на 1 074 милиарда евро за ЕС-27 по цени от 2018 г., включително интегрирането на Европейския фонд за развитие (ЕФР). Заедно с инструмента за възстановяване Next Generation EU (NGEU) на стойност 750 милиарда евро тя ще позволи на ЕС да предостави през следващите години безпрецедентно финансиране в размер на 1,8 трилиона евро в подкрепа на възстановяването от пандемията от COVID-19 и на постигането на дългосрочните приоритети на ЕС в различните области на политиката.
1.2. ПОДРОБНИ ФУНКЦИИ НА МФР (ПРОГРАМИ)
Функциите в МФР са разбити допълнително на подробни подфункции, съответстващи на основните разходни програми (напр. „Хоризонт 2020“, „Еразъм+“ и т.н.). Съответните правни основания за изпълнението на бюджета се приемат на това равнище на програмите. Програмите са обичайно използваната структура за докладване за изпълнението и резултатите. Таблици за всяка програма могат да бъдат намерени в докладите за изпълнението на бюджета (вж. таблици 4.7—4.12 по-долу).
1.3. ГОДИШЕН БЮДЖЕТ
Процедурата за приемането на бюджета е определена в член 314 от Договора за функционирането на ЕС. На диаграмата по-долу са представени сроковете и етапите, свързани с приемането на бюджета.
За Комисията бюджетната структура се състои от бюджетни кредити за административни разходи и от бюджетни кредити за оперативни разходи. Другите институции имат само бюджетни кредити за административни разходи. Освен това в бюджета се прави разграничение между два вида бюджетни кредити: едногодишни и многогодишни. Едногодишните бюджетни кредити се използват за финансиране на операции с годишен характер (които са в съответствие с принципа на ежегодност на бюджета). Многогодишните бюджетни кредити се използват, за да бъде съгласуван принципът на ежегодност с необходимостта от управление на многогодишни операции. Многогодишните бюджетни кредити се разделят на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания:
|
— |
бюджетни кредити за поети задължения: обхващат всички разходи по правните задължения, поети за текущата финансова година за операции, протичащи в рамките на няколко години. Въпреки това бюджетните задължения за дейности, които надхвърлят една финансова година, могат да се разделят за няколко години под формата на годишни траншове, когато това е предвидено в основния акт; |
|
— |
бюджетни кредити за плащания: обхващат разходите, възникващи от задължения, поети през текущата финансова година и/или предходни финансови години. |
В отчетите видовете финансиране са групирани в две основни позиции:
|
— |
бюджетни кредити в окончателния приет бюджет; и |
|
— |
допълнителни бюджетни кредити, съдържащи:
|
Заедно всички видове финансиране образуват наличните бюджетни кредити.
1.4. ПРИХОДИ
1.4.1. Приходи от собствени ресурси
Основната част от приходите идват от собствени ресурси, които се състоят от следните категории:
|
1) |
Традиционни собствени ресурси (ТСР): представляват приблизително 14 % от приходите от собствени ресурси. За 2) и 3) този процент се отнася до периода на МФР 2014—2020 г. |
|
2) |
Ресурс на база данъка върху добавената стойност (ДДС): представлява приблизително 13 % от приходите от собствени ресурси. |
|
3) |
Ресурс на база брутния национален доход (БНД): представлява приблизително 73 % от приходите от собствени ресурси. |
Разпределянето на собствените ресурси се извършва в съответствие с правилата, залегнали в Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на ЕС (РСР 2014). Това решение влезе в сила на 1 октомври 2016 г. и бе приложено със задна дата от 1 януари 2014 г.
Общият размер на собствените ресурси, предоставени на Съюза за покриване на годишните бюджетни кредити за плащания, не може да превишава 1,20 % от сумата от БНД на всички държави членки.
С началото на новата МФР Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета (37) от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на ЕС („Решението за собствените ресурси от 2020 г.“) влезе в сила на 1 юни 2021 г., след като бе ратифицирано от всички държави членки. То заменя предходното Решение за собствените ресурси със задна дата, считано от 1 януари 2021 г.
1.4.2. Традиционни собствени ресурси (ТСР)
ТСР се състоят от мита (начислявани върху вноса от трети държави), които се налагат на икономическите оператори и се събират от държавите членки от името на ЕС. Държавите членки обаче задържат 20 % като компенсация за разходите си по събирането. Всички установени суми традиционни собствени ресурси трябва да бъдат записани в една или друга от сметките, водени от компетентните органи:
|
— |
В обикновените сметки, предвидени в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014: всички събрани или обезпечени суми. |
|
— |
В отделните сметки, също предвидени в горепосочения член: всички суми, които все още не са събрани и/или не са обезпечени; сумите, които са обезпечени, но са оспорени, също могат да бъдат записани в тази сметка. |
Традиционните собствени ресурси трябва да бъдат записани от държавата членка в сметката на Комисията към министерството на финансите на тази държава или нейната централна банка най-късно на първия работен ден след 19-ия ден на втория месец след месеца, през който вземането е било установено (или в случая на отделната сметка — събрано).
1.4.3. Данък върху добавената стойност (ДДС)
Данъкът върху добавената стойност (ДДС) се събира от базите за ДДС на държавите членки, които се хармонизират за тази цел в съответствие с разпоредбите на ЕС. Базата за ДДС обаче е ограничена до 50 % от БНД на всяка държава членка. Прилаганата унифицирана ставка на ДДС е 0,30 %, с изключение на Германия, Нидерландия и Швеция, които се ползват от намалена ставка от 0,15 %.
1.4.4. Брутен национален доход (БНД)
Ресурсът на база брутен национален доход (БНД) се използва за финансиране на тази част от бюджета, която не е покрита от никакви други източници на приходи. Спрямо БНД на всяка държава членка се прилага един и същ процент, който се определя в съответствие с разпоредбите на ЕС.
Ресурсите на база ДДС и БНД се определят въз основа на прогнози за съответните бази, направени при изготвянето на проектобюджета. Тези прогнози впоследствие се преразглеждат и актуализират през въпросната бюджетна година посредством коригиращ бюджет. Комисията изисква от държавите членки за първия работен ден на месец юни на втората година, следваща въпросната бюджетна година, разликите, били те положителни или отрицателни, между дължимите от държавите членки суми въз основа на реалните бази и реално платените суми въз основа на (преразгледаните) прогнози. Реалните бази за ДДС и за БНД могат да се коригират през следващите четири години, освен ако не бъде изразена резерва. Тези резерви трябва да бъдат разглеждани като потенциални искания към държавите членки за неопределени суми, тъй като финансовото им отражение не може да бъде оценено с точност. Когато е възможно да бъде определен точният размер, съответните ресурси на база ДДС и БНД се изискват или във връзка с процедурата за салдата по ДДС и по БНД, или посредством индивидуални покани за внасяне на средства.
1.4.5. Корекция за Обединеното кралство
Европейският съвет във Фонтенбло (юни 1984 г.) въведе механизъм за корекция на бюджетните дисбаланси в полза на Обединеното кралство (намаляване на плащанията на собствени ресурси на тази държава, като същевременно се увеличават плащанията на другите държави членки). Германия, Австрия, Швеция и Нидерландия се ползваха от намалено финансиране на корекцията за Обединеното кралство (ограничено до една четвърт от обичайния им дял). Корекцията за Обединеното кралство и свързаните с нея договорености за финансиране спряха да действат в края на 2020 г. с оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС.
1.4.6. Брутно намаление
На заседанието на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г. бе заключено, че Дания, Нидерландия и Швеция следва да се ползват от брутни намаления на годишните си вноски на база БНД за периода 2014—2020 г., а Австрия се ползваше от брутни намаления само през периода 2014—2016 г. Годишните намаления са, както следва: за Дания 130 милиона евро, за Нидерландия 695 милиона евро и за Швеция 185 милиона евро. За периода 2021—2027 г. от брутно намаление на годишните вноски на база БНД ще се ползват Австрия, Дания, Германия, Нидерландия и Швеция.
1.5. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ
Бюджетният резултат на ЕС се връща на държавите членки през следващата година чрез приспадането му от дължимите от тях суми за тази година.
Сумите собствени ресурси, записани в отчетите, са сумите, кредитирани в течение на годината в сметките, открити на името на Комисията от правителствата на държавите членки. Приходите включват също, в случай на излишък, бюджетния резултат за предходната финансова година. Другите приходи, записани в отчетите, са действително получената в хода на годината сума.
За целите на изчисляването на бюджетния резултат за годината разходите се състоят от плащанията, направени спрямо бюджетните кредити за годината, плюс всички бюджетни кредити за тази година, които са пренесени за следващата година. Под плащания, извършени спрямо бюджетните кредити за годината, се разбира плащанията, които са извършени от счетоводителя до 31 декември на финансовата година. Що се отнася до ЕФГЗ, плащанията са тези плащания, които са извършени от държавите членки между 16 октомври на година N-1 и 15 октомври на година N, при условие че счетоводителят е бил уведомен за поетото задължение и за разрешението до 31 януари на година N+1. Разходите по ЕФГЗ могат да бъдат предмет на решение с оглед на съответствието след провеждането на проверки в държавите членки.
Бюджетният резултат се състои от два елемента: резултата на ЕС и резултата от участието на страните от ЕАСТ, които са част от Европейското икономическо пространство (ЕИП). В съответствие с член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси този резултат представлява разликата между:
|
— |
общия размер на приходите, получени за финансовата година; и |
|
— |
общия размер на плащанията, извършени спрямо бюджетните кредити за текущата година, плюс общия размер на бюджетните кредити за тази година, пренесени за следващата година. |
Към така получената цифра се добавя или от нея се приспада следното:
|
— |
нетното салдо на отменените бюджетни кредити за плащания, пренесени от предходни години, и всички плащания, които поради колебанията на курса на еврото надвишават едногодишните бюджетни кредити, пренесени от предходната година; |
|
— |
промяната на целевите приходи; и |
|
— |
нетните печалби или загуби от валутния курс, записани през годината. |
Бюджетните кредити, пренесени от предходната финансова година, във връзка с вноските от трети страни и работата за трети страни, които по дефиниция никога не губят сила, се включват като допълнителни бюджетни кредити за финансовата година. Това обяснява разликата между пренесените от предходната година суми в докладите за изпълнението на бюджета за година N и сумите, пренесени за следващата година, в докладите за изпълнението на бюджета за година N-1. При изчисляването на бюджетния резултат не се вземат предвид бюджетните кредити за поети задължения, предоставени отново след възстановяването на предплати.
Пренесените бюджетни кредити за плащания включват: автоматични пренасяния и пренасяния с решение. Отмяната на неизползвани бюджетни кредити за плащания, пренесени от предходната година, включва отмените на бюджетни кредити, пренесени автоматично и с решение.
1.6. РАВНЯВАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ С БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ
|
милиони евро |
||
|
|
2020 г. |
2019 г. |
|
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА |
57 416 |
4 796 |
|
Приходи |
|
|
|
Вземания, установени през текущата година, но все още несъбрани |
(1 295 ) |
(6 193 ) |
|
Вземания, установени през предходни години и събрани през текущата година |
3 886 |
8 656 |
|
Начислени приходи (нетни) |
(48 762 ) |
3 341 |
|
|
(46 171 ) |
5 804 |
|
Разходи |
|
|
|
Начислени разходи (нетни) |
8 258 |
8 394 |
|
Разходи от предходната година, платени през текущата година |
(457) |
(3 832 ) |
|
Нетен ефект от предварителното финансиране |
(17 547 ) |
(10 981 ) |
|
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за следващата година |
(2 268 ) |
(3 532 ) |
|
Плащания, извършени с пренесени суми, и отмяна на неизползвани бюджетни кредити за плащания |
3 248 |
1 924 |
|
Движение на провизиите |
3 873 |
3 801 |
|
Други |
(4 441 ) |
(3 076 ) |
|
|
(9 334 ) |
(7 304 ) |
|
Финансов резултат на агенциите и ЕОВС в ликвидация |
(142) |
(79) |
|
БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА |
1 768 |
3 217 |
В съответствие с Финансовия регламент финансовият резултат за годината се изчислява въз основа на принципите на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване (счетоводните правила на ЕС), а бюджетният резултат се основава на модифицирани правила за касова отчетност. Тъй като финансовият и бюджетният резултат обхващат едни и същи операции — с изключение на другите (небюджетни) източници на приходи и разходи на агенциите и ЕОВС в ликвидация, които са включени само във финансовия резултат (вж. бележка 6) — равняването на финансовия резултат за годината с бюджетния резултат за годината е полезна проверка за съответствие.
Позиции за равняване — Приходи
Реалните бюджетни приходи за дадена финансова година съответстват на събраните приходи от вземанията, установени в хода на годината, и на събраните суми от вземанията, установени през предходни години. Поради това вземанията, установени през текущата година, но все още несъбрани, трябва да бъдат приспаднати от финансовия резултат за целите на равняването, тъй като не представляват част от бюджетните приходи. Обратно, вземанията, установени през предходни години и събрани през текущата година, трябва да бъдат добавени към финансовия резултат за целите на равняването.
Начислените приходи се състоят главно от начислени приходи, свързани с оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, Фонда за иновации, финансови корекции, собствени ресурси, лихви и дивиденти. Взема се под внимание само нетният ефект, т.е. начислените приходи за текущата година минус сторнираните начислени приходи от предходната година.
Позиции за равняване — Разходи
Начислените разходи се състоят предимно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината, т.е. допустимите разходи, направени от бенефициерите на средства от ЕС, но за които все още не е съобщено на Комисията. Взема се под внимание само нетният ефект, т.е. начислените разходи за текущата година минус сторнираните начислени разходи от предходната година. Плащанията, извършени през текущата година и свързани с фактури, регистрирани през предходни години, са част от бюджетните разходи за текущата година, поради което трябва да бъдат добавени към финансовия резултат за целите на равняването.
Нетният ефект от предварителното финансиране е комбинация от 1) новите суми по предварително финансиране, платени през текущата година и признати като бюджетни разходи за годината, и 2) изчистването на предварителното финансиране чрез допустимите разходи, приети през текущата година. Последните представляват разход от гледна точка на начисляването, но не и в бюджетните сметки, тъй като плащането на първоначалната сума по предварителното финансиране вече е било счетено за бюджетен разход в момента на извършването на плащането.
Както плащанията, извършени спрямо бюджетните кредити за годината, бюджетните кредити за тази година, които са пренесени за следващата година, също трябва да бъдат взети предвид при изчисляването на бюджетния резултат за годината (в съответствие с член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014). Същото важи и за бюджетните плащания, извършени през текущата година от пренесени суми от предходни години, и за отменените неизползвани бюджетни кредити за плащания.
Движението на провизиите е свързано с приблизителните оценки в края на годината, направени във финансовите отчети (основно на доходите на наети лица), които нямат отражение върху бюджетните сметки. Други суми за равняване включват различни елементи, като амортизацията/обезценката на активи, придобиването на активи, плащанията по финансов лизинг и финансовите участия, за които бюджетното третиране и счетоводното отчитане на базата на текущо начисляване се различават.
Позиция за равняване — Финансов резултат на агенциите и ЕОВС в ликвидация
Бюджетният резултат за годината е неконсолидирана стойност и не включва другите (небюджетни) източници на приходи и разходи на консолидираните агенции и ЕОВС в ликвидация (вж. бележка 6). С цел равняване на финансовия резултат за годината — който е консолидирана стойност, включваща тези суми — с бюджетния резултат за годината целият консолидиран финансов резултат на агенциите и ЕОВС в ликвидация е представен като позиция за равняване.
2. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА ЕС ЗА 2020 Г.
2.1. ПРИХОДИ
В първоначално приетия бюджет на ЕС, подписан от председателя на Европейския парламент на 27 ноември 2019 г., размерът на бюджетните кредити за плащания бе 153 566 милиона евро, а сумата, която трябва да се финансира със собствени ресурси, възлизаше на 151 638 милиона евро. Прогнозите за приходите и за разходите в първоначалния бюджет по принцип се коригират през бюджетната година, като тези корекции се представят в коригиращи бюджети. Корекциите на собствените ресурси на база БНД гарантират, че записаните в бюджета приходи съответстват точно на записаните в бюджета разходи. В съответствие с принципа на балансираност бюджетните приходи и разходи (бюджетните кредити за плащания) трябва да са балансирани.
През 2020 г. бяха приети девет коригиращи бюджета. След като те бяха взети предвид, окончателните приети приходи за 2020 г. възлизаха на 164 108 милиона евро, а общата сума, финансирана със собствени ресурси, бе 159 832 милиона евро. Основният фактор за увеличението на вноските на държавите членки през 2020 г. беше увеличението на бюджетните кредити за плащания (10 542 милиона евро).
Що се отнася до резултата за собствените ресурси, събраните традиционни собствени ресурси бяха близки до прогнозираните суми.
Окончателните плащания на базата на ДДС и на БНД на държавите членки също са близки до окончателната бюджетна прогноза. Разликите между прогнозираните суми и реално платените суми се дължат на разликите между курсовете на еврото, използвани за бюджетни цели, и курсовете в сила в момента, в който държавите членки, които не са част от ИПС, реално са извършили своите плащания.
Що се отнася до салдата по ДДС и по БНД, правилата са посочени в член 10б от Регламента за предоставянето (Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014). Процедурата не води до изменение на бюджета, поради което Комисията отправя директно искане до държавите членки да платят нетните суми. Въздействието върху бюджета на ЕС е почти нулево поради тази система за нетиране.
Позицията „Вноски и възстановени средства във връзка със споразумения и програми на ЕС“ се отнася предимно до приходи от финансови корекции (ЕСИФ, ЕФГЗ и ЕЗФРСР), участието на трети държави в научноизследователски програми, уравняването на сметките на земеделските фондове и други вноски и възстановени средства в полза на програми и дейности на ЕС. Значителна част от тази обща сума представлява целеви приходи, които по принцип водят до записването на допълнителни бюджетни кредити в разходната част на бюджета.
Приходите от глоби са свързани предимно с глобите в областта на конкуренцията.
2.2. РАЗХОДИ
Бюджетът на ЕС има важна роля да подпомага изпълнението на политиките и постигането на приоритетите на Съюза. Въпреки ограничения си размер, представляващ около 2 % от всички публични разходи в Съюза, той допълва националните бюджети и е ясно съсредоточен върху инвестициите и допълването. Той е инструмент от ключово значение сред широкия набор от инструменти на политиката и регулаторни инструменти на европейско равнище, договорени от всички държави — членки на ЕС, като е намерил израз в МФР, съдържаща различните програми и максимални тавани за разходите.
Бюджетът на ЕС за 2020 г., приет на 27 ноември 2019 г., е потвърждение, че ЕС насочва финансовите средства там, където са необходими. През 2020 г. по-голямата част от бюджета на ЕС беше използвана за насърчаване на устойчивия растеж, намаляване на икономическите различия между регионите, стимулиране на създаването на работни места, борба с изменението на климата и преодоляване на социално-икономическото въздействие на пандемията от COVID-19 в ЕС, както и за предоставяне на помощ на трети държави.
2020 г. беше последната година от МФР за периода 2014—2020 г. и Комисията използва всички оставащи възможности за мобилизиране на допълнителни средства с цел да се подсилят свързаните с COVID-19 действия в целия бюджет и държавите членки да се подпомогнат с допълнителна ликвидност. Изпълнението беше внимателно проследявано и управлявано, което доведе до на практика пълно изпълнение на почти всички бюджетни кредити.
Бюджетните кредити, определени в окончателния приет бюджет, възлизаха на 173,9 милиарда евро (с 4,6 % повече спрямо бюджета за 2019 г.) за поетите задължения и на 164,1 милиарда евро (с 10,5 % повече) за плащанията, което се равнява съответно на 1,00 % и 0,90 % от брутния национален доход (БНД) на ЕС.
През 2020 г. бяха постигнати високи нива на изпълнение по всички функции. Изпълнението за 2020 г. за всички видове бюджетни кредити (бюджет, пренасяния от предходната година и целеви приходи) бе 97 % за поетите задължения и 94 % за плащанията. Като се изключат целевите приходи, процентите на изпълнение сочат пълно изпълнение през 2020 г. (99,5 % за бюджетните кредити за поети задължения и 98,5 % за бюджетните кредити за плащания).
Неизпълнените поети задължения (наричани също RAL — reste à liquider), представляващи суми, за които е поето задължение, но които все още не са платени, възлизаха на 303,2 милиарда евро към края на 2020 г. Очакваше се увеличение в сравнение с равнището за 2019 г. поради разликата между предвидените в окончателния приет бюджет бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания (9,8 милиарда евро), както и поради факта, че увеличението на неизпълнените поети задължения е нещо нормално, тъй като бюджетните кредити за поети задължения се увеличават всяка година, както е предвидено в МФР. Увеличението на неизпълнените поети задължения в сравнение с 2019 г. бе 5,5 милиарда евро.
3. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС
3.1. ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС
|
милиони евро |
|||||||||||
|
Дял |
Бюджетни кредити от приходи |
Установени вземания |
Приходи |
Приходи като % от бюджета |
Дължими |
||||||
|
Първоначален приет бюджет |
Окончателен приет бюджет |
Текуща година |
Пренесени |
Общо |
От вземания за текущата година |
От вземания, които са пренесени |
Общо |
||||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5=3+4 |
6 |
7 |
8=6+7 |
9=8/2 |
10=5-8 |
||
|
1 |
Собствени ресурси |
151 638 |
159 832 |
160 092 |
2 291 |
162 382 |
160 086 |
55 |
160 141 |
100 % |
2 241 |
|
3 |
Излишъци, салда и корекции |
— |
2 102 |
3 167 |
7 |
3 173 |
3 167 |
0 |
3 167 |
151 % |
7 |
|
4 |
Приходи от лица, работещи към институциите и други органи на Съюза |
1 651 |
1 651 |
1 619 |
10 |
1 629 |
1 606 |
9 |
1 615 |
98 % |
14 |
|
5 |
Приходи от административната дейност на институциите |
15 |
15 |
600 |
44 |
645 |
569 |
23 |
592 |
3 933 % |
53 |
|
6 |
Вноски и възстановени средства във връзка със споразумения и програми на Съюза |
130 |
130 |
7 321 |
1 545 |
8 866 |
6 881 |
1 275 |
8 156 |
6 273 % |
711 |
|
7 |
Лихви за забава и глоби |
115 |
361 |
1 078 |
15 949 |
17 027 |
159 |
470 |
629 |
174 % |
16 398 |
|
8 |
Операции по получаване и отпускане на заеми |
2 |
2 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
9 |
Разни приходи |
15 |
15 |
6 |
7 |
12 |
5 |
1 |
6 |
39 % |
7 |
|
Общо |
153 566 |
164 108 |
173 882 |
19 853 |
193 735 |
172 472 |
1 834 |
174 306 |
106 % |
19 429 |
|
4. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС
4.1. МФР: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ
|
милиони евро |
|||||||||||||
|
Функция от МФР |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
|||||||||||
|
Бюджетни кредити |
Допълнителни бюджетни кредити |
Общо налични бюджетни кредити |
Бюджетни кредити |
Допълнителни бюджетни кредити |
Общо налични бюджетни кредити |
||||||||
|
Първоначален приет бюджет |
Коригиращи бюджети и трансфери |
Окончателен приет бюджет |
Пренасяния |
Целеви приходи |
Първоначален приет бюджет |
Коригиращи бюджети и трансфери |
Окончателен приет бюджет |
Пренасяния |
Целеви приходи |
||||
|
1 |
2 |
3=1+2 |
4 |
5 |
6=3+4+5 |
7 |
8 |
9=7+8 |
10 |
11 |
12=9+10+11 |
||
|
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
83 931 |
(12) |
83 918 |
520 |
6 431 |
90 870 |
72 354 |
4 925 |
77 278 |
151 |
10 904 |
88 334 |
|
|
1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
25 285 |
(12) |
25 273 |
3 |
5 012 |
30 287 |
22 308 |
(555) |
21 753 |
139 |
6 835 |
28 726 |
|
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
58 646 |
— |
58 646 |
518 |
1 419 |
60 582 |
50 046 |
5 479 |
55 525 |
13 |
4 069 |
59 607 |
|
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
59 907 |
49 |
59 956 |
467 |
2 308 |
62 730 |
57 904 |
867 |
58 772 |
677 |
1 999 |
61 448 |
|
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
43 410 |
49 |
43 459 |
467 |
929 |
44 855 |
43 380 |
39 |
43 419 |
670 |
929 |
45 018 |
|
3 |
Сигурност и гражданство |
3 729 |
3 423 |
7 152 |
— |
1 000 |
8 152 |
3 685 |
2 607 |
6 293 |
9 |
1 030 |
7 331 |
|
4 |
Глобална Европа |
10 262 |
1 089 |
11 350 |
47 |
843 |
12 240 |
8 929 |
1 457 |
10 386 |
38 |
1 503 |
11 928 |
|
5 |
Администрация |
10 272 |
(1) |
10 271 |
— |
837 |
11 108 |
10 275 |
(2) |
10 273 |
828 |
839 |
11 941 |
|
|
от които: административни разходи на институциите |
4 226 |
(1) |
4 225 |
|
442 |
4 667 |
4 226 |
(1) |
4 225 |
499 |
443 |
5 168 |
|
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
8 |
Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
9 |
Специални инструменти |
588 |
649 |
1 236 |
49 |
21 |
1 306 |
419 |
688 |
1 106 |
1 |
21 |
1 128 |
|
O |
Фонд за иновации (ФИ) |
— |
— |
— |
— |
1 337 |
1 337 |
— |
— |
— |
— |
1 337 |
1 337 |
|
Общо |
168 688 |
5 196 |
173 884 |
1 083 |
12 775 |
187 742 |
153 566 |
10 542 |
164 108 |
1 704 |
17 634 |
183 446 |
|
4.2. МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
|
милиони евро |
||||||||||||||
|
Функция от МФР |
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
Бюджетни кредити, пренесени за 2021 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
||||||||||
|
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
целеви приходи |
пренасяния с решение |
Общо |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
|||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5=2+3+4 |
6=5/1 |
7 |
8 |
9=7+8 |
10 |
11 |
12 |
13=10+11+12 |
||
|
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
90 870 |
83 890 |
520 |
5 152 |
89 563 |
99 % |
1 219 |
22 |
1 241 |
6 |
— |
59 |
65 |
|
|
1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
30 287 |
25 254 |
3 |
4 058 |
29 315 |
97 % |
954 |
14 |
967 |
5 |
— |
0 |
5 |
|
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
60 582 |
58 636 |
518 |
1 095 |
60 248 |
99 % |
265 |
8 |
274 |
1 |
— |
59 |
60 |
|
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
62 730 |
59 475 |
463 |
886 |
60 823 |
97 % |
445 |
475 |
920 |
6 |
4 |
976 |
986 |
|
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
44 855 |
42 979 |
463 |
873 |
44 315 |
99 % |
56 |
475 |
531 |
5 |
4 |
0 |
9 |
|
3 |
Сигурност и гражданство |
8 152 |
7 152 |
— |
550 |
7 702 |
94 % |
450 |
— |
450 |
1 |
— |
0 |
1 |
|
4 |
Глобална Европа |
12 240 |
11 349 |
47 |
555 |
11 950 |
98 % |
288 |
— |
288 |
1 |
— |
0 |
2 |
|
5 |
Администрация |
11 108 |
10 009 |
— |
540 |
10 548 |
95 % |
291 |
85 |
376 |
178 |
— |
6 |
184 |
|
|
от които: административни разходи на институциите |
4 667 |
4 024 |
|
294 |
4 319 |
93 % |
142 |
85 |
226 |
116 |
0 |
6 |
122 |
|
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
8 |
Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
9 |
Специални инструменти |
1 306 |
1 059 |
49 |
— |
1 108 |
85 % |
13 |
— |
13 |
177 |
— |
8 |
185 |
|
O |
Фонд за иновации (ФИ) |
1 337 |
— |
— |
5 |
5 |
0 % |
1 332 |
— |
1 332 |
— |
— |
— |
— |
|
Общо |
187 742 |
172 933 |
1 078 |
7 688 |
181 699 |
97 % |
4 038 |
582 |
4 620 |
369 |
4 |
1 050 |
1 423 |
|
4.3. МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ
|
милиони евро |
|||||||||||||||
|
Функция от МФР |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
Бюджетни кредити, пренесени за 2021 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
|||||||||||
|
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
автоматични пренасяния |
пренасяния с решение |
целеви приходи |
Общо |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
|||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5=2+3+4 |
6=5/1 |
7 |
8 |
9 |
10=7+8+9 |
11 |
12 |
13 |
14=11+12+13 |
||
|
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
88 334 |
77 097 |
129 |
6 316 |
83 541 |
95 % |
149 |
12 |
4 579 |
4 740 |
21 |
23 |
9 |
53 |
|
|
1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
28 726 |
21 587 |
118 |
2 352 |
24 057 |
84 % |
134 |
12 |
4 474 |
4 620 |
19 |
21 |
9 |
49 |
|
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
59 607 |
55 509 |
11 |
3 964 |
59 484 |
100 % |
15 |
— |
105 |
120 |
1 |
2 |
0 |
4 |
|
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
61 448 |
58 263 |
670 |
1 662 |
60 595 |
99 % |
24 |
475 |
338 |
837 |
9 |
6 |
0 |
16 |
|
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
45 018 |
42 919 |
664 |
873 |
44 456 |
99 % |
18 |
475 |
56 |
548 |
8 |
6 |
0 |
14 |
|
3 |
Сигурност и гражданство |
7 331 |
5 896 |
7 |
430 |
6 333 |
86 % |
11 |
381 |
600 |
991 |
5 |
2 |
0 |
7 |
|
4 |
Глобална Европа |
11 928 |
10 328 |
35 |
1 049 |
11 412 |
96 % |
37 |
17 |
454 |
508 |
4 |
4 |
1 |
8 |
|
5 |
Администрация |
11 941 |
9 111 |
748 |
460 |
10 319 |
86 % |
895 |
85 |
375 |
1 355 |
182 |
80 |
5 |
266 |
|
|
от които: административни разходи на институциите |
5 168 |
3 435 |
440 |
258 |
4 134 |
80 % |
585 |
85 |
182 |
852 |
120 |
59 |
3 |
182 |
|
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
8 |
Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
9 |
Специални инструменти |
1 128 |
1 106 |
0 |
2 |
1 108 |
98 % |
0 |
— |
13 |
13 |
0 |
0 |
6 |
6 |
|
O |
Фонд за иновации (ФИ) |
1 337 |
— |
— |
1 |
1 |
0 % |
— |
— |
1 336 |
1 336 |
— |
— |
— |
— |
|
Общо |
183 446 |
161 801 |
1 589 |
9 920 |
173 310 |
94 % |
1 116 |
969 |
7 694 |
9 779 |
221 |
115 |
20 |
357 |
|
4.4. МФР: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL)
|
милиони евро |
||||||||||
|
Функция от МФР |
Неизпълнени поети задължения към края на предходната година |
Поети задължения за текущата година |
Общо неизпълнени поети задълж. към края на годината |
|||||||
|
Задължения, пренесени от предходната година |
Отменени задълж./ преоценки/ отмени |
Плащания |
Неизпълнени поети задължения към края на годината |
Задължения, поети през годината |
Плащания |
Отмяна на поетите задължения, които не могат да бъдат пренесени |
Неизпълнени поети задължения към края на годината |
|||
|
1 |
2 |
3 |
4=1+2+3 |
5 |
6 |
7 |
8=5+6+7 |
9=4+8 |
||
|
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
220 627 |
(1 875 ) |
(71 673 ) |
147 079 |
89 563 |
(11 868 ) |
(6) |
77 689 |
224 769 |
|
|
1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
40 300 |
(954) |
(14 384 ) |
24 962 |
29 315 |
(9 673 ) |
(5) |
19 636 |
44 598 |
|
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
180 327 |
(921) |
(57 289 ) |
122 117 |
60 248 |
(2 195 ) |
(0) |
58 053 |
180 170 |
|
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
40 876 |
(122) |
(15 695 ) |
25 058 |
60 823 |
(44 900 ) |
— |
15 923 |
40 982 |
|
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
432 |
(5) |
(262) |
165 |
44 315 |
(44 193 ) |
— |
122 |
286 |
|
3 |
Сигурност и гражданство |
6 183 |
(119) |
(2 225 ) |
3 839 |
7 702 |
(4 108 ) |
— |
3 594 |
7 433 |
|
4 |
Глобална Европа |
29 154 |
(672) |
(7 862 ) |
20 620 |
11 950 |
(3 550 ) |
(1) |
8 400 |
29 020 |
|
5 |
Администрация |
854 |
(92) |
(757) |
5 |
10 548 |
(9 563 ) |
(0) |
985 |
990 |
|
|
от които: административни разходи на институциите |
511 |
(70) |
(440) |
2 |
4 319 |
(3 694 ) |
0 |
625 |
627 |
|
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
8 |
Отрицателен резерв и дефицит, пренесени от предходната финансова година |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
9 |
Специални инструменти |
1 |
(0) |
(0) |
— |
1 108 |
(1 108 ) |
— |
0 |
0 |
|
O |
Фонд за иновации (ФИ) |
— |
— |
— |
— |
5 |
(1) |
— |
4 |
4 |
|
Общо |
297 695 |
(2 881 ) |
(98 213 ) |
196 601 |
181 699 |
(75 096 ) |
(7) |
106 596 |
303 197 |
|
4.5. МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ
|
милиони евро |
||||||||||
|
Функция от МФР |
< 2014 г. |
2014 г. |
2015 г. |
2016 г. |
2017 г. |
2018 г. |
2019 г. |
2020 г. |
Общо |
|
|
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
3 347 |
878 |
1 741 |
4 079 |
21 655 |
46 203 |
68 942 |
77 924 |
224 769 |
|
|
1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
683 |
570 |
903 |
1 748 |
3 530 |
6 544 |
10 749 |
19 871 |
44 598 |
|
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
2 664 |
308 |
838 |
2 330 |
18 125 |
39 659 |
58 193 |
58 053 |
180 170 |
|
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
120 |
271 |
1 286 |
1 209 |
2 388 |
7 633 |
12 142 |
15 934 |
40 982 |
|
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
— |
— |
— |
1 |
9 |
44 |
110 |
122 |
286 |
|
3 |
Сигурност и гражданство |
24 |
9 |
34 |
231 |
637 |
1 251 |
1 652 |
3 594 |
7 433 |
|
4 |
Глобална Европа |
1 339 |
607 |
1 140 |
2 122 |
3 351 |
4 733 |
7 304 |
8 423 |
29 020 |
|
5 |
Администрация |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
3 |
987 |
990 |
|
|
от които: административни разходи на институциите |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
627 |
627 |
|
9 |
Специални инструменти |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
0 |
|
O |
Фонд за иновации (ФИ) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
4 |
4 |
|
Общо |
4 830 |
1 765 |
4 201 |
7 640 |
28 030 |
59 820 |
90 044 |
106 867 |
303 197 |
|
Новата Комисия извърши вътрешна реорганизация на службите. Преразпределението на съответните операции доведе до прехвърляне на неизпълнени поети задължения от една година в друга. Общият размер на неизпълнените поети задължения остава непроменен.
4.6. МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ВИДОВЕ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ
|
милиони евро |
||||||||||||
|
Функция |
От бюджетни кредити |
От бюджетни кредити от целеви приходи |
Общо неизпълнени поети задължения към края на 2020 г. |
|||||||||
|
Поети задължения, пренесени от 2019 г. |
Корекции |
Поети задължения |
Извършени плащания |
Оставаща за плащане сума |
Поети задължения, пренесени от 2019 г. |
Корекции |
Поети задължения |
Извършени плащания |
Оставаща за плащане сума |
|||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5=1+2+3-4 |
6 |
7 |
8 |
9 |
10=6+7+8-9 |
11=5+10 |
||
|
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
195 138 |
(1 648 ) |
84 411 |
81 035 |
196 865 |
25 490 |
(232) |
5 152 |
2 506 |
27 904 |
224 769 |
|
|
1а: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
37 087 |
(736) |
25 257 |
21 846 |
39 762 |
3 213 |
(223) |
4 058 |
2 212 |
4 837 |
44 598 |
|
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
158 051 |
(912) |
59 154 |
59 190 |
157 103 |
22 277 |
(10) |
1 095 |
294 |
23 067 |
180 170 |
|
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
40 451 |
(122) |
59 937 |
59 707 |
40 559 |
425 |
(0) |
886 |
888 |
423 |
40 982 |
|
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
431 |
(5) |
43 441 |
43 582 |
286 |
1 |
— |
873 |
874 |
— |
286 |
|
3 |
Сигурност и гражданство |
6 004 |
(118) |
7 152 |
5 919 |
7 119 |
179 |
(2) |
550 |
414 |
314 |
7 433 |
|
4 |
Глобална Европа |
27 633 |
(627) |
11 395 |
10 468 |
27 933 |
1 521 |
(46) |
555 |
943 |
1 087 |
29 020 |
|
5 |
Администрация |
761 |
(41) |
10 009 |
9 818 |
910 |
93 |
(51) |
540 |
502 |
80 |
990 |
|
|
от които: административни разходи на институциите |
464 |
(22) |
4 024 |
3 875 |
591 |
47 |
(47) |
294 |
258 |
36 |
627 |
|
9 |
Специални инструменти |
1 |
(0) |
1 108 |
1 108 |
0 |
|
|
|
|
|
0 |
|
O |
Фонд за иновации (ФИ) |
|
|
— |
— |
— |
— |
— |
5 |
1 |
4 |
4 |
|
Общо |
269 987 |
(2 557 ) |
174 012 |
168 056 |
273 386 |
27 708 |
(330) |
7 688 |
5 254 |
29 811 |
303 197 |
|
4.7. ПОДРОБНА МФР: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ
|
милиони евро |
|||||||||||||
|
Програма |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
|||||||||||
|
Бюджетни кредити |
Допълнителни бюджетни кредити |
Общо налични бюджетни кредити |
Бюджетни кредити |
Допълнителни бюджетни кредити |
Общо налични бюджетни кредити |
||||||||
|
Първоначален приет бюджет |
Коригиращи бюджети и трансфери |
Окончателен приет бюджет |
Пренасяния |
Целеви приходи |
Първоначален приет бюджет |
Коригиращи бюджети и трансфери |
Окончателен приет бюджет |
Пренасяния |
Целеви приходи |
||||
|
1 |
2 |
3=1+2 |
4 |
5 |
6=3+4+5 |
7 |
8 |
9=7+8 |
10 |
11 |
12=9+10+11 |
||
|
1 |
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
173 |
— |
173 |
— |
157 |
329 |
1 105 |
(2) |
1 103 |
— |
184 |
1 287 |
|
|
Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) |
1 207 |
— |
1 207 |
— |
121 |
1 328 |
954 |
19 |
973 |
2 |
272 |
1 247 |
|
|
Международен термоядрен реактор (ITER) |
365 |
2 |
367 |
— |
46 |
412 |
639 |
(0) |
638 |
0 |
46 |
684 |
|
|
Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“) |
647 |
0 |
647 |
— |
16 |
663 |
552 |
1 |
553 |
2 |
14 |
569 |
|
|
Европейски корпус за солидарност (ЕКС) |
166 |
— |
166 |
— |
11 |
177 |
154 |
(27) |
126 |
3 |
15 |
144 |
|
|
Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) |
255 |
— |
255 |
— |
0 |
255 |
201 |
(24) |
177 |
2 |
0 |
178 |
|
|
Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения |
147 |
— |
147 |
— |
— |
147 |
171 |
(54) |
117 |
— |
— |
117 |
|
|
„Хоризонт 2020“ |
13 486 |
(0) |
13 486 |
— |
3 233 |
16 719 |
11 796 |
(181) |
11 615 |
79 |
4 776 |
16 470 |
|
|
Програма на Евратом за научни изследвания и обучение |
398 |
0 |
398 |
3 |
92 |
492 |
417 |
(71) |
346 |
36 |
137 |
519 |
|
|
Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME) |
418 |
(0) |
418 |
— |
41 |
460 |
386 |
102 |
488 |
2 |
60 |
549 |
|
|
Образование, обучение и спорт („Еразъм+“) |
2 885 |
— |
2 885 |
— |
678 |
3 563 |
2 739 |
9 |
2 748 |
7 |
787 |
3 543 |
|
|
Заетост и социални иновации (ЗиСИ) |
117 |
— |
117 |
— |
61 |
178 |
105 |
(6) |
99 |
1 |
81 |
181 |
|
|
„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“ |
133 |
(0) |
133 |
— |
12 |
145 |
124 |
21 |
145 |
0 |
15 |
160 |
|
|
МСЕ — Енергетика |
1 281 |
— |
1 281 |
— |
6 |
1 287 |
420 |
(29) |
390 |
1 |
8 |
399 |
|
|
МСЕ — Транспорт |
2 579 |
1 |
2 580 |
— |
22 |
2 602 |
1 477 |
(251) |
1 225 |
2 |
23 |
1 250 |
|
|
МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) |
210 |
— |
210 |
— |
6 |
216 |
208 |
33 |
240 |
0 |
6 |
246 |
|
|
Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP) |
— |
— |
— |
— |
2 |
2 |
60 |
(29) |
31 |
— |
2 |
33 |
|
|
Децентрализирани агенции |
400 |
(14) |
386 |
— |
24 |
410 |
401 |
(24) |
377 |
— |
24 |
401 |
|
|
Други дейности и програми |
196 |
(1) |
196 |
— |
477 |
673 |
185 |
(9) |
175 |
1 |
380 |
557 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
85 |
(1) |
85 |
— |
1 |
85 |
95 |
(29) |
65 |
— |
1 |
66 |
|
|
Специфични правомощия на Комисията |
136 |
0 |
136 |
— |
8 |
144 |
122 |
1 |
122 |
— |
4 |
127 |
|
|
Регионално сближаване (по-слабо развити региони) |
28 762 |
(4) |
28 758 |
389 |
687 |
29 834 |
25 414 |
2 948 |
28 362 |
— |
1 629 |
29 990 |
|
|
Региони в преход |
5 964 |
83 |
6 047 |
50 |
50 |
6 147 |
4 777 |
204 |
4 981 |
— |
117 |
5 097 |
|
|
Конкурентоспособност (по-развити региони) |
8 822 |
1 757 |
10 580 |
51 |
390 |
11 021 |
7 698 |
999 |
8 697 |
— |
737 |
9 434 |
|
|
Най-отдалечени и слабо населени региони |
236 |
— |
236 |
0 |
— |
236 |
202 |
98 |
300 |
— |
19 |
319 |
|
|
Кохезионен фонд |
10 065 |
(1 827 ) |
8 237 |
2 |
177 |
8 416 |
8 300 |
589 |
8 889 |
— |
1 276 |
10 165 |
|
|
Европейско териториално сътрудничество |
2 012 |
— |
2 012 |
— |
10 |
2 023 |
1 285 |
231 |
1 516 |
— |
155 |
1 671 |
|
|
Техническа помощ |
274 |
5 |
279 |
— |
5 |
284 |
231 |
(14) |
217 |
13 |
5 |
235 |
|
|
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) |
579 |
— |
579 |
— |
1 |
580 |
411 |
108 |
520 |
0 |
3 |
522 |
|
|
Инициатива за младежка заетост |
145 |
(14) |
131 |
25 |
96 |
252 |
603 |
(64) |
539 |
— |
126 |
665 |
|
|
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) |
1 781 |
— |
1 781 |
— |
4 |
1 784 |
1 113 |
388 |
1 502 |
— |
4 |
1 506 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
6 |
— |
6 |
— |
0 |
6 |
12 |
(8) |
4 |
— |
0 |
4 |
|
Общо функция 1 от МФР |
83 931 |
(12) |
83 918 |
520 |
6 431 |
90 870 |
72 354 |
4 925 |
77 278 |
151 |
10 904 |
88 334 |
|
|
2 |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
43 410 |
49 |
43 459 |
467 |
929 |
44 855 |
43 380 |
39 |
43 419 |
670 |
929 |
45 018 |
|
|
Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) |
14 709 |
— |
14 709 |
— |
1 163 |
15 871 |
13 141 |
799 |
13 940 |
2 |
910 |
14 852 |
|
|
Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) |
960 |
(0) |
960 |
— |
205 |
1 165 |
770 |
(8) |
762 |
1 |
151 |
913 |
|
|
Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР) |
148 |
— |
148 |
— |
— |
148 |
143 |
2 |
144 |
— |
— |
144 |
|
|
Околна среда и действия по климата (LIFE) |
590 |
— |
590 |
— |
3 |
593 |
383 |
46 |
429 |
4 |
2 |
435 |
|
|
Децентрализирани агенции |
68 |
— |
68 |
— |
7 |
75 |
68 |
— |
68 |
— |
7 |
75 |
|
|
Други дейности и мерки |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
23 |
— |
23 |
— |
0 |
23 |
20 |
(11) |
9 |
— |
0 |
9 |
|
|
Специфични дейности |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 2 от МФР |
59 907 |
49 |
59 956 |
467 |
2 308 |
62 730 |
57 904 |
867 |
58 772 |
677 |
1 999 |
61 448 |
|
|
3 |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) |
949 |
441 |
1 389 |
— |
16 |
1 406 |
953 |
171 |
1 123 |
1 |
17 |
1 142 |
|
|
„Потребители“ |
30 |
— |
30 |
— |
1 |
31 |
28 |
2 |
30 |
1 |
1 |
31 |
|
|
„Творческа Европа“ |
252 |
0 |
252 |
— |
13 |
265 |
215 |
(16) |
200 |
2 |
15 |
216 |
|
|
Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES) |
— |
2 700 |
2 700 |
— |
750 |
3 450 |
— |
2 610 |
2 610 |
0 |
750 |
3 360 |
|
|
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
501 |
28 |
528 |
— |
126 |
655 |
670 |
(217) |
454 |
1 |
161 |
616 |
|
|
Информационни системи |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
|
|
Правосъдие |
47 |
(0) |
47 |
— |
1 |
47 |
43 |
11 |
54 |
0 |
1 |
55 |
|
|
Права, равенство и гражданство |
70 |
0 |
70 |
— |
2 |
72 |
71 |
7 |
77 |
0 |
2 |
80 |
|
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
141 |
370 |
511 |
— |
15 |
526 |
62 |
132 |
194 |
— |
9 |
203 |
|
|
„Европа за гражданите“ |
31 |
7 |
38 |
— |
0 |
38 |
29 |
(4) |
25 |
0 |
0 |
26 |
|
|
Храни и фуражи |
279 |
(31) |
247 |
— |
4 |
251 |
245 |
(11) |
233 |
1 |
2 |
237 |
|
|
Здравеопазване |
70 |
3 |
73 |
— |
3 |
75 |
64 |
(3) |
61 |
1 |
3 |
65 |
|
|
Децентрализирани агенции |
1 233 |
(94) |
1 139 |
— |
67 |
1 206 |
1 184 |
(56) |
1 128 |
— |
67 |
1 195 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
23 |
— |
23 |
— |
0 |
23 |
16 |
(5) |
11 |
— |
0 |
11 |
|
|
Специфични дейности |
106 |
(0) |
106 |
— |
2 |
108 |
105 |
(13) |
92 |
1 |
2 |
94 |
|
Общо функция 3 от МФР |
3 729 |
3 423 |
7 152 |
— |
1 000 |
8 152 |
3 685 |
2 607 |
6 293 |
9 |
1 030 |
7 331 |
|
|
4 |
Предприсъединителна помощ (ИПП II) |
1 571 |
38 |
1 609 |
— |
249 |
1 858 |
1 432 |
264 |
1 696 |
6 |
448 |
2 150 |
|
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
20 |
(20) |
0 |
— |
— |
0 |
27 |
(12) |
15 |
— |
— |
15 |
|
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
233 |
— |
233 |
— |
7 |
240 |
233 |
— |
233 |
— |
7 |
240 |
|
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
19 |
66 |
85 |
— |
4 |
89 |
16 |
22 |
37 |
— |
3 |
40 |
|
|
Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV) |
21 |
(17) |
4 |
— |
1 |
4 |
19 |
(14) |
5 |
— |
1 |
5 |
|
|
Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) |
25 |
— |
25 |
— |
80 |
105 |
25 |
— |
25 |
— |
174 |
199 |
|
|
Европейски инструмент за съседство (ЕИС) |
2 671 |
174 |
2 845 |
— |
64 |
2 909 |
1 966 |
639 |
2 605 |
6 |
70 |
2 681 |
|
|
Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) |
3 272 |
(67) |
3 206 |
— |
88 |
3 294 |
2 797 |
168 |
2 965 |
13 |
134 |
3 112 |
|
|
Инструмент за партньорство (ИП) |
162 |
2 |
164 |
— |
8 |
172 |
133 |
(2) |
131 |
0 |
8 |
140 |
|
|
Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) |
196 |
(24) |
172 |
— |
7 |
179 |
175 |
(24) |
151 |
3 |
7 |
161 |
|
|
Стабилност и мир (IcSP) |
394 |
15 |
408 |
— |
5 |
413 |
350 |
30 |
379 |
3 |
6 |
389 |
|
|
Хуманитарна помощ |
1 102 |
936 |
2 038 |
46 |
20 |
2 103 |
1 207 |
407 |
1 614 |
6 |
336 |
1 956 |
|
|
Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) |
352 |
(16) |
336 |
— |
66 |
402 |
329 |
5 |
334 |
0 |
64 |
399 |
|
|
Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC) |
33 |
— |
33 |
— |
0 |
33 |
33 |
(17) |
16 |
1 |
0 |
16 |
|
|
Децентрализирани агенции |
21 |
— |
21 |
— |
0 |
21 |
21 |
(1) |
20 |
— |
0 |
21 |
|
|
Други дейности и програми |
85 |
(2) |
83 |
— |
244 |
327 |
86 |
1 |
87 |
0 |
244 |
331 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
4 |
(4) |
— |
1 |
0 |
1 |
3 |
(0) |
3 |
— |
0 |
3 |
|
|
Специфични дейности |
81 |
7 |
88 |
— |
1 |
88 |
78 |
(10) |
68 |
— |
1 |
69 |
|
Общо функция 4 от МФР |
10 262 |
1 089 |
11 350 |
47 |
843 |
12 240 |
8 929 |
1 457 |
10 386 |
38 |
1 503 |
11 928 |
|
|
5 |
Пенсии |
2 123 |
(19) |
2 104 |
— |
0 |
2 104 |
2 123 |
(19) |
2 104 |
— |
0 |
2 104 |
|
|
Европейски училища |
192 |
(9) |
183 |
— |
17 |
200 |
192 |
(9) |
183 |
0 |
17 |
201 |
|
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
3 |
0 |
3 |
0 |
— |
4 |
|
|
Административни разходи на Комисията |
3 731 |
28 |
3 759 |
— |
378 |
4 137 |
3 731 |
26 |
3 757 |
328 |
379 |
4 464 |
|
|
Административни разходи на другите институции |
4 226 |
(1) |
4 225 |
0 |
442 |
4 667 |
4 226 |
(1) |
4 225 |
499 |
443 |
5 168 |
|
Общо функция 5 от МФР |
10 272 |
(1) |
10 271 |
— |
837 |
11 108 |
10 275 |
(2) |
10 273 |
828 |
839 |
11 941 |
|
|
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 6 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
8 |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Пренесен дефицит |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 8 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
9 |
Резерв за спешна помощ (РСП) |
359 |
(359) |
— |
— |
— |
— |
359 |
(359) |
— |
— |
— |
— |
|
|
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) |
179 |
— |
179 |
— |
21 |
200 |
10 |
(10) |
0 |
1 |
21 |
22 |
|
|
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) |
50 |
1 007 |
1 057 |
49 |
— |
1 106 |
50 |
1 056 |
1 106 |
— |
— |
1 106 |
|
Общо функция 9 от МФР |
588 |
649 |
1 236 |
49 |
21 |
1 306 |
419 |
688 |
1 106 |
1 |
21 |
1 128 |
|
|
O |
Фонд за иновации (ФИ) |
— |
— |
— |
— |
1 337 |
1 337 |
— |
— |
— |
— |
1 337 |
1 337 |
|
Общо функция O от МФР |
— |
— |
— |
— |
1 337 |
1 337 |
— |
— |
— |
— |
1 337 |
1 337 |
|
|
Общо |
168 688 |
5 196 |
173 884 |
1 083 |
12 775 |
187 742 |
153 566 |
10 542 |
164 108 |
1 704 |
17 634 |
183 446 |
|
4.8. ПОДРОБНА МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
|
милиони евро |
||||||||||||||
|
Програма |
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
Бюджетни кредити, пренесени за 2021 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
||||||||||
|
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
целеви приходи |
пренасяния с решение |
Общо |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
|||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5=2+3+4 |
6=5/1 |
7 |
8 |
9=7+8 |
10 |
11 |
12 |
13=10+11+12 |
||
|
1 |
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
329 |
173 |
— |
148 |
321 |
97 % |
8 |
— |
8 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) |
1 328 |
1 207 |
— |
105 |
1 312 |
99 % |
16 |
— |
16 |
— |
— |
0 |
0 |
|
|
Международен термоядрен реактор (ITER) |
412 |
367 |
— |
29 |
396 |
96 % |
16 |
— |
16 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“) |
663 |
647 |
— |
16 |
663 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Европейски корпус за солидарност (ЕКС) |
177 |
166 |
— |
7 |
173 |
98 % |
4 |
— |
4 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) |
255 |
255 |
— |
0 |
255 |
100 % |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения |
147 |
147 |
— |
— |
147 |
100 % |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
„Хоризонт 2020“ |
16 719 |
13 485 |
— |
2 925 |
16 411 |
98 % |
307 |
— |
307 |
1 |
— |
0 |
1 |
|
|
Програма на Евратом за научни изследвания и обучение |
492 |
386 |
3 |
26 |
415 |
84 % |
66 |
12 |
77 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
|
Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME) |
460 |
418 |
— |
30 |
448 |
98 % |
11 |
— |
11 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Образование, обучение и спорт („Еразъм+“) |
3 563 |
2 885 |
— |
595 |
3 481 |
98 % |
82 |
— |
82 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Заетост и социални иновации (ЗиСИ) |
178 |
116 |
— |
49 |
164 |
92 % |
12 |
— |
12 |
1 |
— |
0 |
1 |
|
|
„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“ |
145 |
133 |
— |
11 |
144 |
99 % |
1 |
— |
1 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
МСЕ — Енергетика |
1 287 |
1 281 |
— |
1 |
1 282 |
100 % |
4 |
— |
4 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
МСЕ — Транспорт |
2 602 |
2 580 |
— |
4 |
2 584 |
99 % |
18 |
— |
18 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) |
216 |
210 |
— |
6 |
216 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP) |
2 |
— |
— |
0 |
0 |
7 % |
2 |
— |
2 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Децентрализирани агенции |
410 |
385 |
— |
18 |
403 |
98 % |
6 |
1 |
7 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Други дейности и програми |
673 |
195 |
— |
83 |
278 |
41 % |
394 |
— |
394 |
1 |
— |
0 |
1 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
85 |
83 |
— |
— |
83 |
98 % |
0 |
1 |
1 |
0 |
— |
0 |
1 |
|
|
Специфични правомощия на Комисията |
144 |
135 |
— |
3 |
138 |
96 % |
5 |
— |
5 |
1 |
— |
0 |
1 |
|
|
Регионално сближаване (по-слабо развити региони) |
29 834 |
28 758 |
389 |
579 |
29 726 |
100 % |
65 |
— |
65 |
— |
— |
43 |
43 |
|
|
Региони в преход |
6 147 |
6 047 |
50 |
50 |
6 147 |
100 % |
0 |
— |
0 |
— |
— |
0 |
0 |
|
|
Конкурентоспособност (по-развити региони) |
11 021 |
10 571 |
51 |
197 |
10 819 |
98 % |
185 |
8 |
193 |
— |
— |
8 |
8 |
|
|
Най-отдалечени и слабо населени региони |
236 |
236 |
0 |
— |
236 |
100 % |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Кохезионен фонд |
8 416 |
8 237 |
2 |
165 |
8 404 |
100 % |
11 |
— |
11 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Европейско териториално сътрудничество |
2 023 |
2 012 |
— |
— |
2 012 |
99 % |
3 |
— |
3 |
— |
— |
7 |
7 |
|
|
Техническа помощ |
284 |
278 |
— |
4 |
282 |
99 % |
0 |
— |
0 |
1 |
— |
0 |
2 |
|
|
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) |
580 |
579 |
— |
1 |
579 |
100 % |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Инициатива за младежка заетост |
252 |
131 |
25 |
96 |
252 |
100 % |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) |
1 784 |
1 781 |
— |
3 |
1 784 |
100 % |
0 |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
6 |
6 |
— |
— |
6 |
98 % |
0 |
— |
0 |
— |
— |
0 |
0 |
|
Общо функция 1 от МФР |
90 870 |
83 890 |
520 |
5 152 |
89 563 |
99 % |
1 219 |
22 |
1 241 |
6 |
— |
59 |
65 |
|
|
2 |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
44 855 |
42 979 |
463 |
873 |
44 315 |
99 % |
56 |
475 |
531 |
5 |
4 |
0 |
9 |
|
|
Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) |
15 871 |
14 708 |
— |
0 |
14 709 |
93 % |
260 |
— |
260 |
0 |
— |
903 |
903 |
|
|
Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) |
1 165 |
960 |
— |
3 |
963 |
83 % |
129 |
— |
129 |
0 |
— |
74 |
74 |
|
|
Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР) |
148 |
148 |
— |
— |
148 |
100 % |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Околна среда и действия по климата (LIFE) |
593 |
590 |
— |
3 |
592 |
100 % |
1 |
— |
1 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
|
Децентрализирани агенции |
75 |
68 |
— |
7 |
75 |
99 % |
1 |
— |
1 |
— |
— |
0 |
0 |
|
|
Други дейности и мерки |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
23 |
22 |
— |
— |
22 |
99 % |
— |
— |
— |
0 |
— |
0 |
0 |
|
|
Специфични дейности |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 2 от МФР |
62 730 |
59 475 |
463 |
886 |
60 823 |
97 % |
445 |
475 |
920 |
6 |
4 |
976 |
986 |
|
|
3 |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) |
1 406 |
1 389 |
— |
15 |
1 404 |
100 % |
2 |
— |
2 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
„Потребители“ |
31 |
30 |
— |
1 |
30 |
99 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
„Творческа Европа“ |
265 |
252 |
— |
11 |
263 |
99 % |
2 |
— |
2 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES) |
3 450 |
2 700 |
— |
333 |
3 033 |
88 % |
417 |
— |
417 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
655 |
528 |
— |
124 |
652 |
100 % |
2 |
— |
2 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Информационни системи |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Правосъдие |
47 |
47 |
— |
0 |
47 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Права, равенство и гражданство |
72 |
70 |
— |
1 |
71 |
98 % |
1 |
— |
1 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
526 |
511 |
— |
14 |
525 |
100 % |
1 |
— |
1 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
„Европа за гражданите“ |
38 |
38 |
— |
0 |
38 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
|
Храни и фуражи |
251 |
247 |
— |
2 |
249 |
99 % |
2 |
— |
2 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
|
Здравеопазване |
75 |
72 |
— |
2 |
74 |
99 % |
1 |
— |
1 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
|
Децентрализирани агенции |
1 206 |
1 139 |
— |
47 |
1 186 |
98 % |
20 |
— |
20 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
23 |
23 |
— |
— |
23 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
|
Специфични дейности |
108 |
106 |
— |
0 |
106 |
99 % |
1 |
— |
1 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
Общо функция 3 от МФР |
8 152 |
7 152 |
— |
550 |
7 702 |
94 % |
450 |
— |
450 |
1 |
— |
0 |
1 |
|
|
4 |
Предприсъединителна помощ (ИПП II) |
1 858 |
1 609 |
— |
172 |
1 780 |
96 % |
77 |
— |
77 |
1 |
— |
0 |
1 |
|
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
95 % |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
240 |
233 |
— |
7 |
240 |
100 % |
0 |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
89 |
85 |
— |
3 |
87 |
98 % |
1 |
— |
1 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV) |
4 |
4 |
— |
1 |
4 |
100 % |
0 |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) |
105 |
25 |
— |
79 |
104 |
100 % |
0 |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Европейски инструмент за съседство (ЕИС) |
2 909 |
2 845 |
— |
16 |
2 861 |
98 % |
48 |
— |
48 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
|
Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) |
3 294 |
3 206 |
— |
63 |
3 268 |
99 % |
25 |
— |
25 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
|
Инструмент за партньорство (ИП) |
172 |
164 |
— |
3 |
168 |
98 % |
4 |
— |
4 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
|
Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) |
179 |
172 |
— |
4 |
176 |
98 % |
3 |
— |
3 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
|
Стабилност и мир (IcSP) |
413 |
408 |
— |
4 |
413 |
100 % |
1 |
— |
1 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
|
Хуманитарна помощ |
2 103 |
2 038 |
46 |
13 |
2 097 |
100 % |
6 |
— |
6 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) |
402 |
336 |
— |
43 |
379 |
94 % |
23 |
— |
23 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC) |
33 |
33 |
— |
— |
33 |
99 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Децентрализирани агенции |
21 |
21 |
— |
— |
21 |
99 % |
0 |
— |
0 |
— |
— |
0 |
0 |
|
|
Други дейности и програми |
327 |
82 |
— |
146 |
228 |
70 % |
98 |
— |
98 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
1 |
— |
1 |
— |
1 |
98 % |
0 |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Специфични дейности |
88 |
88 |
— |
0 |
88 |
99 % |
1 |
— |
1 |
0 |
— |
— |
0 |
|
Общо функция 4 от МФР |
12 240 |
11 349 |
47 |
555 |
11 950 |
98 % |
288 |
— |
288 |
1 |
— |
0 |
2 |
|
|
5 |
Пенсии |
2 104 |
2 096 |
— |
— |
2 096 |
100 % |
— |
— |
— |
8 |
— |
0 |
8 |
|
|
Европейски училища |
200 |
183 |
— |
14 |
197 |
98 % |
3 |
— |
3 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Административни разходи на Комисията |
4 137 |
3 705 |
— |
231 |
3 937 |
95 % |
146 |
— |
146 |
53 |
— |
1 |
54 |
|
|
Административни разходи на другите институции |
4 667 |
4 024 |
0 |
294 |
4 319 |
93 % |
142 |
85 |
226 |
116 |
0 |
6 |
122 |
|
Общо функция 5 от МФР |
11 108 |
10 009 |
— |
540 |
10 548 |
95 % |
291 |
85 |
376 |
178 |
— |
6 |
184 |
|
|
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 6 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
8 |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Пренесен дефицит |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 8 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
9 |
Резерв за спешна помощ (РСП) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) |
200 |
2 |
— |
— |
2 |
1 % |
13 |
— |
13 |
177 |
— |
8 |
185 |
|
|
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) |
1 106 |
1 057 |
49 |
— |
1 106 |
100 % |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 9 от МФР |
1 306 |
1 059 |
49 |
— |
1 108 |
85 % |
13 |
— |
13 |
177 |
— |
8 |
185 |
|
|
O |
Фонд за иновации (ФИ) |
1 337 |
— |
— |
5 |
5 |
0 % |
1 332 |
— |
1 332 |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция O от МФР |
1 337 |
— |
— |
5 |
5 |
0 % |
1 332 |
— |
1 332 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Общо |
187 742 |
172 933 |
1 078 |
7 688 |
181 699 |
97 % |
4 038 |
582 |
4 620 |
369 |
4 |
1 050 |
1 423 |
|
4.9. ПОДРОБНА МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ
|
милиони евро |
|||||||||||||||
|
Програма |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
Бюджетни кредити, пренесени за 2021 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
|||||||||||
|
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
автоматични пренасяния |
пренасяния с решение |
целеви приходи |
Общо |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
|||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5=2+3+4 |
6=5/1 |
7 |
8 |
9 |
10=7+8+9 |
11 |
12 |
13 |
14=11+12+13 |
||
|
1 |
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
1 287 |
1 103 |
— |
156 |
1 259 |
98 % |
0 |
— |
28 |
28 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) |
1 247 |
971 |
2 |
30 |
1 003 |
80 % |
1 |
— |
242 |
244 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
|
Международен термоядрен реактор (ITER) |
684 |
637 |
0 |
1 |
639 |
93 % |
1 |
— |
44 |
45 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
|
Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“) |
569 |
551 |
2 |
14 |
566 |
100 % |
2 |
— |
0 |
2 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
|
Европейски корпус за солидарност (ЕКС) |
144 |
125 |
3 |
6 |
134 |
92 % |
2 |
— |
9 |
11 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
|
Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) |
178 |
176 |
2 |
— |
178 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
|
Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения |
117 |
117 |
— |
— |
117 |
100 % |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
„Хоризонт 2020“ |
16 470 |
11 524 |
69 |
1 615 |
13 207 |
80 % |
83 |
— |
3 160 |
3 243 |
8 |
10 |
1 |
19 |
|
|
Програма на Евратом за научни изследвания и обучение |
519 |
302 |
29 |
13 |
344 |
66 % |
31 |
12 |
124 |
167 |
1 |
7 |
0 |
8 |
|
|
Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME) |
549 |
486 |
2 |
35 |
522 |
95 % |
2 |
— |
25 |
27 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
|
Образование, обучение и спорт („Еразъм+“) |
3 543 |
2 742 |
7 |
320 |
3 068 |
87 % |
7 |
— |
467 |
474 |
0 |
0 |
0 |
1 |
|
|
Заетост и социални иновации (ЗиСИ) |
181 |
96 |
0 |
37 |
134 |
74 % |
1 |
— |
36 |
37 |
1 |
1 |
8 |
10 |
|
|
„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“ |
160 |
143 |
0 |
9 |
152 |
95 % |
0 |
— |
6 |
6 |
2 |
0 |
— |
2 |
|
|
МСЕ — Енергетика |
399 |
389 |
0 |
1 |
390 |
98 % |
1 |
— |
7 |
9 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
|
МСЕ — Транспорт |
1 250 |
1 224 |
1 |
12 |
1 237 |
99 % |
1 |
— |
12 |
13 |
0 |
1 |
— |
1 |
|
|
МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) |
246 |
240 |
0 |
5 |
246 |
100 % |
1 |
— |
0 |
1 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
|
Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP) |
33 |
30 |
— |
0 |
30 |
92 % |
0 |
— |
2 |
2 |
1 |
— |
— |
1 |
|
|
Децентрализирани агенции |
401 |
377 |
— |
17 |
394 |
98 % |
0 |
— |
6 |
6 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Други дейности и програми |
557 |
172 |
1 |
77 |
250 |
45 % |
1 |
— |
303 |
304 |
2 |
1 |
0 |
3 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
66 |
64 |
— |
1 |
65 |
98 % |
0 |
0 |
0 |
1 |
1 |
— |
0 |
1 |
|
|
Специфични правомощия на Комисията |
127 |
120 |
— |
2 |
122 |
97 % |
0 |
— |
2 |
2 |
2 |
— |
0 |
2 |
|
|
Регионално сближаване (по-слабо развити региони) |
29 990 |
28 362 |
— |
1 587 |
29 949 |
100 % |
0 |
— |
41 |
41 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Региони в преход |
5 097 |
4 981 |
— |
116 |
5 097 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
0 |
|
|
Конкурентоспособност (по-развити региони) |
9 434 |
8 697 |
— |
737 |
9 434 |
100 % |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Най-отдалечени и слабо населени региони |
319 |
300 |
— |
19 |
319 |
100 % |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Кохезионен фонд |
10 165 |
8 889 |
— |
1 276 |
10 165 |
100 % |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Европейско териториално сътрудничество |
1 671 |
1 516 |
— |
155 |
1 671 |
100 % |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Техническа помощ |
235 |
202 |
11 |
4 |
217 |
92 % |
14 |
— |
0 |
15 |
1 |
2 |
0 |
3 |
|
|
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) |
522 |
519 |
0 |
3 |
522 |
100 % |
0 |
— |
— |
0 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
|
Инициатива за младежка заетост |
665 |
539 |
— |
63 |
602 |
91 % |
0 |
— |
63 |
63 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) |
1 506 |
1 502 |
— |
3 |
1 505 |
100 % |
— |
— |
1 |
1 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
4 |
4 |
— |
0 |
4 |
98 % |
0 |
— |
— |
— |
0 |
— |
0 |
0 |
|
Общо функция 1 от МФР |
88 334 |
77 097 |
129 |
6 316 |
83 541 |
95 % |
149 |
12 |
4 579 |
4 740 |
21 |
23 |
9 |
53 |
|
|
2 |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
45 018 |
42 919 |
664 |
873 |
44 456 |
99 % |
18 |
475 |
56 |
548 |
8 |
6 |
0 |
14 |
|
|
Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) |
14 852 |
13 938 |
2 |
670 |
14 609 |
98 % |
2 |
— |
240 |
242 |
1 |
0 |
— |
1 |
|
|
Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) |
913 |
760 |
1 |
110 |
871 |
95 % |
1 |
— |
41 |
42 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
|
Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР) |
144 |
144 |
— |
— |
144 |
100 % |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Околна среда и действия по климата (LIFE) |
435 |
426 |
4 |
2 |
431 |
99 % |
4 |
— |
0 |
4 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
|
Децентрализирани агенции |
75 |
68 |
— |
7 |
75 |
99 % |
0 |
— |
1 |
1 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
|
Други дейности и мерки |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
9 |
9 |
— |
— |
9 |
99 % |
0 |
— |
— |
— |
0 |
— |
0 |
0 |
|
|
Специфични дейности |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 2 от МФР |
61 448 |
58 263 |
670 |
1 662 |
60 595 |
99 % |
24 |
475 |
338 |
837 |
9 |
6 |
0 |
16 |
|
|
3 |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) |
1 142 |
1 121 |
1 |
15 |
1 137 |
100 % |
2 |
— |
2 |
4 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
|
„Потребители“ |
31 |
29 |
0 |
1 |
30 |
96 % |
1 |
— |
0 |
1 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
|
„Творческа Европа“ |
216 |
198 |
1 |
7 |
206 |
95 % |
2 |
— |
7 |
9 |
0 |
0 |
0 |
1 |
|
|
Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES) |
3 360 |
2 231 |
0 |
333 |
2 565 |
76 % |
— |
379 |
417 |
795 |
— |
0 |
— |
0 |
|
|
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
616 |
451 |
1 |
14 |
467 |
76 % |
2 |
— |
147 |
149 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
|
Информационни системи |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Правосъдие |
55 |
51 |
0 |
0 |
52 |
95 % |
0 |
— |
0 |
1 |
2 |
0 |
— |
2 |
|
|
Права, равенство и гражданство |
80 |
75 |
0 |
1 |
76 |
95 % |
1 |
— |
1 |
2 |
2 |
0 |
0 |
2 |
|
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
203 |
194 |
— |
8 |
202 |
100 % |
0 |
— |
1 |
1 |
— |
— |
— |
— |
|
|
„Европа за гражданите“ |
26 |
25 |
0 |
0 |
25 |
98 % |
0 |
— |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
|
Храни и фуражи |
237 |
232 |
1 |
1 |
234 |
99 % |
1 |
— |
2 |
3 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
|
Здравеопазване |
65 |
59 |
1 |
2 |
62 |
95 % |
1 |
— |
1 |
2 |
1 |
0 |
0 |
1 |
|
|
Децентрализирани агенции |
1 195 |
1 126 |
— |
47 |
1 173 |
98 % |
0 |
2 |
20 |
22 |
0 |
— |
0 |
0 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
11 |
11 |
— |
0 |
11 |
100 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Специфични дейности |
94 |
91 |
1 |
0 |
92 |
98 % |
1 |
— |
1 |
2 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
Общо функция 3 от МФР |
7 331 |
5 896 |
7 |
430 |
6 333 |
86 % |
11 |
381 |
600 |
991 |
5 |
2 |
0 |
7 |
|
|
4 |
Предприсъединителна помощ (ИПП II) |
2 150 |
1 688 |
5 |
236 |
1 930 |
90 % |
7 |
— |
212 |
219 |
1 |
1 |
0 |
2 |
|
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
15 |
15 |
— |
— |
15 |
100 % |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
240 |
233 |
— |
7 |
240 |
100 % |
— |
— |
0 |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
40 |
21 |
— |
1 |
21 |
53 % |
0 |
17 |
2 |
19 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV) |
5 |
5 |
— |
0 |
5 |
87 % |
— |
— |
1 |
1 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) |
199 |
25 |
— |
174 |
199 |
100 % |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Европейски инструмент за съседство (ЕИС) |
2 681 |
2 600 |
6 |
43 |
2 649 |
99 % |
5 |
— |
27 |
32 |
0 |
0 |
0 |
1 |
|
|
Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) |
3 112 |
2 954 |
12 |
77 |
3 043 |
98 % |
11 |
— |
57 |
68 |
0 |
1 |
0 |
1 |
|
|
Инструмент за партньорство (ИП) |
140 |
130 |
0 |
4 |
134 |
96 % |
0 |
— |
4 |
4 |
1 |
0 |
— |
1 |
|
|
Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) |
161 |
147 |
2 |
3 |
152 |
95 % |
4 |
— |
4 |
8 |
0 |
0 |
0 |
1 |
|
|
Стабилност и мир (IcSP) |
389 |
376 |
3 |
4 |
382 |
98 % |
4 |
— |
3 |
6 |
0 |
1 |
0 |
1 |
|
|
Хуманитарна помощ |
1 956 |
1 609 |
5 |
304 |
1 918 |
98 % |
5 |
— |
32 |
37 |
0 |
1 |
— |
1 |
|
|
Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) |
399 |
333 |
0 |
56 |
390 |
98 % |
0 |
— |
8 |
8 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
|
Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC) |
16 |
15 |
0 |
0 |
15 |
92 % |
1 |
— |
0 |
1 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
|
Децентрализирани агенции |
21 |
20 |
— |
0 |
20 |
99 % |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Други дейности и програми |
331 |
87 |
0 |
140 |
227 |
68 % |
— |
— |
105 |
105 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
3 |
3 |
— |
— |
3 |
87 % |
0 |
— |
0 |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Специфични дейности |
69 |
67 |
— |
0 |
68 |
98 % |
0 |
— |
0 |
0 |
1 |
— |
— |
1 |
|
Общо функция 4 от МФР |
11 928 |
10 328 |
35 |
1 049 |
11 412 |
96 % |
37 |
17 |
454 |
508 |
4 |
4 |
1 |
8 |
|
|
5 |
Пенсии |
2 104 |
2 096 |
— |
— |
2 096 |
100 % |
0 |
— |
— |
0 |
8 |
— |
0 |
8 |
|
|
Европейски училища |
201 |
183 |
0 |
13 |
197 |
98 % |
0 |
— |
4 |
4 |
0 |
0 |
— |
0 |
|
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
4 |
3 |
0 |
— |
4 |
99 % |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
|
|
Административни разходи на Комисията |
4 464 |
3 393 |
307 |
189 |
3 889 |
87 % |
311 |
— |
188 |
499 |
53 |
21 |
2 |
76 |
|
|
Административни разходи на другите институции |
5 168 |
3 435 |
440 |
258 |
4 134 |
80 % |
585 |
85 |
182 |
852 |
120 |
59 |
3 |
182 |
|
Общо функция 5 от МФР |
11 941 |
9 111 |
748 |
460 |
10 319 |
86 % |
895 |
85 |
375 |
1 355 |
182 |
80 |
5 |
266 |
|
|
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 6 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
8 |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Пренесен дефицит |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 8 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
9 |
Резерв за спешна помощ (РСП) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) |
22 |
— |
0 |
2 |
2 |
11 % |
0 |
— |
13 |
13 |
0 |
0 |
6 |
6 |
|
|
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) |
1 106 |
1 106 |
— |
— |
1 106 |
100 % |
0 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 9 от МФР |
1 128 |
1 106 |
0 |
2 |
1 108 |
98 % |
0 |
— |
13 |
13 |
0 |
0 |
6 |
6 |
|
|
O |
Фонд за иновации (ФИ) |
1 337 |
— |
— |
1 |
1 |
0 % |
— |
— |
1 336 |
1 336 |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция O от МФР |
1 337 |
— |
— |
1 |
1 |
0 % |
— |
— |
1 336 |
1 336 |
— |
— |
— |
— |
|
|
Общо |
183 446 |
161 801 |
1 589 |
9 920 |
173 310 |
94 % |
1 116 |
969 |
7 694 |
9 779 |
221 |
115 |
20 |
357 |
|
4.10. ПОДРОБНА МФР: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL)
|
милиони евро |
||||||||||
|
Програма |
Неизпълнени поети задължения към края на предходната година |
Поети задължения за текущата година |
Общо неизпълнени поети задълж. към края на годината |
|||||||
|
Задължения, пренесени от предходната година |
Отменени задълж./ преоценки/ отмени |
Плащания |
Неизпълнени поети задължения към края на годината |
Задължения, поети през годината |
Плащания |
Отмяна на поетите задължения, които не могат да бъдат пренесени |
Неизпълнени поети задължения към края на годината |
|||
|
1 |
2 |
3 |
4=1+2+3 |
5 |
6 |
7 |
8=5+6+7 |
9=4+8 |
||
|
1 |
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
1 905 |
(0) |
(1 123 ) |
782 |
321 |
(136) |
— |
185 |
967 |
|
|
Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) |
957 |
(2) |
(518) |
437 |
1 312 |
(486) |
— |
826 |
1 263 |
|
|
Международен термоядрен реактор (ITER) |
1 305 |
(0) |
(580) |
725 |
396 |
(59) |
(1) |
337 |
1 062 |
|
|
Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“) |
507 |
(1) |
(468) |
38 |
663 |
(98) |
— |
564 |
602 |
|
|
Европейски корпус за солидарност (ЕКС) |
55 |
(1) |
(16) |
38 |
173 |
(118) |
— |
55 |
93 |
|
|
Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) |
245 |
(0) |
(178) |
67 |
255 |
(0) |
— |
255 |
322 |
|
|
Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения |
583 |
— |
(114) |
469 |
147 |
(3) |
— |
144 |
613 |
|
|
„Хоризонт 2020“ |
22 356 |
(595) |
(8 146 ) |
13 615 |
16 411 |
(5 061 ) |
(5) |
11 345 |
24 959 |
|
|
Програма на Евратом за научни изследвания и обучение |
295 |
(8) |
(122) |
166 |
415 |
(222) |
(0) |
192 |
358 |
|
|
Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME) |
993 |
(23) |
(456) |
514 |
448 |
(66) |
— |
382 |
896 |
|
|
Образование, обучение и спорт („Еразъм+“) |
997 |
(62) |
(446) |
488 |
3 481 |
(2 623 ) |
— |
858 |
1 346 |
|
|
Заетост и социални иновации (ЗиСИ) |
230 |
(18) |
(86) |
125 |
164 |
(47) |
— |
117 |
243 |
|
|
„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“ |
175 |
(8) |
(104) |
63 |
144 |
(49) |
— |
96 |
159 |
|
|
МСЕ — Енергетика |
2 721 |
(14) |
(282) |
2 424 |
1 282 |
(107) |
— |
1 175 |
3 599 |
|
|
МСЕ — Транспорт |
5 556 |
(95) |
(1 191 ) |
4 270 |
2 584 |
(45) |
— |
2 539 |
6 809 |
|
|
МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) |
490 |
(18) |
(169) |
302 |
216 |
(77) |
— |
139 |
442 |
|
|
Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP) |
172 |
(48) |
(30) |
94 |
0 |
(0) |
— |
— |
94 |
|
|
Децентрализирани агенции |
51 |
(10) |
(34) |
6 |
403 |
(360) |
— |
44 |
50 |
|
|
Други дейности и програми |
410 |
(30) |
(177) |
203 |
278 |
(73) |
— |
206 |
408 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
133 |
(5) |
(60) |
69 |
83 |
(5) |
— |
79 |
147 |
|
|
Специфични правомощия на Комисията |
166 |
(14) |
(85) |
68 |
138 |
(38) |
— |
100 |
168 |
|
|
Регионално сближаване (по-слабо развити региони) |
88 615 |
(678) |
(29 709 ) |
58 227 |
29 726 |
(240) |
— |
29 486 |
87 714 |
|
|
Региони в преход |
19 984 |
(25) |
(4 637 ) |
15 322 |
6 147 |
(460) |
— |
5 687 |
21 009 |
|
|
Конкурентоспособност (по-развити региони) |
27 824 |
(112) |
(8 579 ) |
19 133 |
10 819 |
(854) |
— |
9 965 |
29 098 |
|
|
Най-отдалечени и слабо населени региони |
618 |
(0) |
(304) |
313 |
236 |
(15) |
— |
221 |
535 |
|
|
Кохезионен фонд |
28 582 |
(10) |
(9 731 ) |
18 841 |
8 404 |
(433) |
— |
7 971 |
26 812 |
|
|
Европейско териториално сътрудничество |
5 142 |
(1) |
(1 666 ) |
3 475 |
2 012 |
(5) |
— |
2 008 |
5 483 |
|
|
Техническа помощ |
273 |
(11) |
(106) |
156 |
282 |
(110) |
(0) |
172 |
327 |
|
|
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) |
1 390 |
(1) |
(502) |
887 |
579 |
(20) |
— |
560 |
1 446 |
|
|
Инициатива за младежка заетост |
1 450 |
— |
(577) |
874 |
252 |
(26) |
— |
227 |
1 101 |
|
|
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) |
6 439 |
(83) |
(1 473 ) |
4 883 |
1 784 |
(32) |
— |
1 752 |
6 635 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
10 |
(0) |
(4) |
6 |
6 |
(0) |
— |
5 |
11 |
|
Общо функция 1 от МФР |
220 627 |
(1 875 ) |
(71 673 ) |
147 079 |
89 563 |
(11 868 ) |
(6) |
77 689 |
224 769 |
|
|
2 |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
432 |
(5) |
(262) |
165 |
44 315 |
(44 193 ) |
— |
122 |
286 |
|
|
Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) |
35 108 |
(19) |
(14 154 ) |
20 935 |
14 709 |
(455) |
— |
14 253 |
35 189 |
|
|
Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) |
3 441 |
(74) |
(851) |
2 516 |
963 |
(20) |
— |
943 |
3 459 |
|
|
Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР) |
19 |
(2) |
(14) |
4 |
148 |
(130) |
— |
18 |
21 |
|
|
Околна среда и действия по климата (LIFE) |
1 841 |
(22) |
(403) |
1 417 |
592 |
(29) |
— |
564 |
1 981 |
|
|
Децентрализирани агенции |
3 |
(0) |
(3) |
— |
75 |
(72) |
— |
3 |
3 |
|
|
Други дейности и мерки |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
31 |
(1) |
(8) |
21 |
22 |
(1) |
— |
22 |
43 |
|
|
Специфични дейности |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 2 от МФР |
40 876 |
(122) |
(15 695 ) |
25 058 |
60 823 |
(44 900 ) |
— |
15 923 |
40 982 |
|
|
3 |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) |
2 870 |
(15) |
(1 048 ) |
1 807 |
1 404 |
(90) |
— |
1 314 |
3 122 |
|
|
„Потребители“ |
43 |
(4) |
(20) |
18 |
30 |
(10) |
— |
21 |
39 |
|
|
„Творческа Европа“ |
256 |
(8) |
(95) |
154 |
263 |
(112) |
— |
152 |
306 |
|
|
Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES) |
2 |
(2) |
(0) |
— |
3 033 |
(2 565 ) |
— |
469 |
469 |
|
|
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
1 711 |
(5) |
(458) |
1 248 |
652 |
(9) |
— |
644 |
1 891 |
|
|
Информационни системи |
10 |
(0) |
— |
10 |
— |
— |
— |
— |
10 |
|
|
Правосъдие |
87 |
(12) |
(27) |
48 |
47 |
(25) |
— |
22 |
69 |
|
|
Права, равенство и гражданство |
108 |
(17) |
(43) |
48 |
71 |
(33) |
— |
37 |
86 |
|
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
67 |
(4) |
(18) |
45 |
525 |
(184) |
— |
341 |
386 |
|
|
„Европа за гражданите“ |
24 |
(1) |
(12) |
11 |
38 |
(14) |
— |
24 |
35 |
|
|
Храни и фуражи |
357 |
(38) |
(179) |
140 |
249 |
(55) |
— |
194 |
334 |
|
|
Здравеопазване |
138 |
(7) |
(47) |
85 |
74 |
(15) |
— |
59 |
144 |
|
|
Децентрализирани агенции |
395 |
(0) |
(205) |
190 |
1 186 |
(968) |
— |
218 |
408 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
29 |
(1) |
(11) |
16 |
23 |
— |
— |
23 |
39 |
|
|
Специфични дейности |
86 |
(4) |
(63) |
19 |
106 |
(29) |
— |
77 |
96 |
|
Общо функция 3 от МФР |
6 183 |
(119) |
(2 225 ) |
3 839 |
7 702 |
(4 108 ) |
— |
3 594 |
7 433 |
|
|
4 |
Предприсъединителна помощ (ИПП II) |
8 481 |
(83) |
(1 698 ) |
6 701 |
1 780 |
(232) |
(0) |
1 549 |
8 249 |
|
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
35 |
(20) |
(15) |
— |
0 |
(0) |
— |
0 |
0 |
|
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
— |
— |
— |
— |
240 |
(240) |
— |
— |
— |
|
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
17 |
(4) |
(4) |
9 |
87 |
(18) |
— |
70 |
78 |
|
|
Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV) |
28 |
(8) |
(3) |
17 |
4 |
(1) |
— |
3 |
20 |
|
|
Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) |
95 |
— |
(95) |
— |
104 |
(104) |
— |
— |
— |
|
|
Европейски инструмент за съседство (ЕИС) |
7 995 |
(196) |
(1 983 ) |
5 815 |
2 861 |
(666) |
— |
2 195 |
8 011 |
|
|
Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) |
9 203 |
(155) |
(2 591 ) |
6 457 |
3 268 |
(452) |
— |
2 816 |
9 273 |
|
|
Инструмент за партньорство (ИП) |
400 |
(3) |
(112) |
285 |
168 |
(22) |
(0) |
145 |
430 |
|
|
Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) |
367 |
(24) |
(112) |
231 |
176 |
(40) |
(0) |
136 |
368 |
|
|
Стабилност и мир (IcSP) |
676 |
(49) |
(237) |
391 |
413 |
(146) |
(0) |
267 |
658 |
|
|
Хуманитарна помощ |
1 205 |
(30) |
(804) |
372 |
2 097 |
(1 115 ) |
(0) |
982 |
1 354 |
|
|
Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) |
238 |
(68) |
(107) |
64 |
379 |
(283) |
— |
96 |
160 |
|
|
Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC) |
102 |
(3) |
(14) |
85 |
33 |
(1) |
— |
32 |
117 |
|
|
Децентрализирани агенции |
0 |
(0) |
— |
— |
21 |
(20) |
— |
1 |
1 |
|
|
Други дейности и програми |
171 |
(27) |
(42) |
101 |
228 |
(185) |
— |
43 |
145 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
7 |
(1) |
(2) |
5 |
1 |
(1) |
— |
— |
5 |
|
|
Специфични дейности |
135 |
(2) |
(45) |
88 |
88 |
(23) |
— |
65 |
153 |
|
Общо функция 4 от МФР |
29 154 |
(672) |
(7 862 ) |
20 620 |
11 950 |
(3 550 ) |
(1) |
8 400 |
29 020 |
|
|
5 |
Пенсии |
— |
— |
— |
— |
2 096 |
(2 096 ) |
(0) |
— |
— |
|
|
Европейски училища |
0 |
(0) |
(0) |
— |
197 |
(196) |
— |
1 |
1 |
|
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
6 |
(0) |
(4) |
2 |
— |
— |
— |
— |
2 |
|
|
Административни разходи на Комисията |
335 |
(22) |
(313) |
1 |
3 937 |
(3 577 ) |
(0) |
360 |
360 |
|
|
Административни разходи на другите институции |
511 |
(70) |
(440) |
2 |
4 319 |
(3 694 ) |
0 |
625 |
627 |
|
Общо функция 5 от МФР |
854 |
(92) |
(757) |
5 |
10 548 |
(9 563 ) |
(0) |
985 |
990 |
|
|
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 6 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
8 |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Пренесен дефицит |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 8 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
9 |
Резерв за спешна помощ (РСП) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) |
1 |
(0) |
(0) |
— |
2 |
(2) |
— |
0 |
0 |
|
|
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) |
— |
— |
— |
— |
1 106 |
(1 106 ) |
— |
— |
— |
|
Общо функция 9 от МФР |
1 |
(0) |
(0) |
— |
1 108 |
(1 108 ) |
— |
0 |
0 |
|
|
O |
Фонд за иновации (ФИ) |
— |
— |
— |
— |
5 |
(1) |
— |
4 |
4 |
|
Общо функция O от МФР |
— |
— |
— |
— |
5 |
(1) |
— |
4 |
4 |
|
|
Общо |
297 695 |
(2 881 ) |
(98 213 ) |
196 601 |
181 699 |
(75 096 ) |
(7) |
106 596 |
303 197 |
|
4.11. ПОДРОБНА МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ
|
милиони евро |
||||||||||
|
Програма |
< 2014 г. |
2014 г. |
2015 г. |
2016 г. |
2017 г. |
2018 г. |
2019 г. |
2020 г. |
Общо |
|
|
1 |
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
— |
— |
— |
3 |
4 |
596 |
179 |
185 |
967 |
|
|
Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) |
0 |
— |
23 |
10 |
1 |
169 |
233 |
826 |
1 263 |
|
|
Международен термоядрен реактор (ITER) |
155 |
— |
— |
— |
— |
200 |
369 |
337 |
1 062 |
|
|
Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“) |
— |
— |
0 |
2 |
2 |
2 |
32 |
564 |
602 |
|
|
Европейски корпус за солидарност (ЕКС) |
— |
— |
— |
— |
— |
9 |
30 |
55 |
93 |
|
|
Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
67 |
255 |
322 |
|
|
Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения |
10 |
21 |
31 |
82 |
105 |
107 |
113 |
144 |
613 |
|
|
„Хоризонт 2020“ |
291 |
384 |
687 |
1 077 |
2 181 |
3 298 |
5 502 |
11 539 |
24 959 |
|
|
Програма на Евратом за научни изследвания и обучение |
8 |
0 |
17 |
7 |
27 |
46 |
61 |
192 |
358 |
|
|
Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME) |
108 |
4 |
3 |
64 |
141 |
53 |
140 |
382 |
896 |
|
|
Образование, обучение и спорт („Еразъм+“) |
0 |
1 |
1 |
7 |
53 |
114 |
312 |
858 |
1 346 |
|
|
Заетост и социални иновации (ЗиСИ) |
0 |
1 |
0 |
2 |
17 |
31 |
74 |
117 |
243 |
|
|
„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“ |
— |
0 |
0 |
1 |
2 |
17 |
42 |
96 |
159 |
|
|
МСЕ — Енергетика |
1 |
123 |
112 |
125 |
495 |
590 |
978 |
1 175 |
3 599 |
|
|
МСЕ — Транспорт |
2 |
29 |
12 |
276 |
446 |
1 160 |
2 344 |
2 539 |
6 809 |
|
|
МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) |
0 |
1 |
6 |
86 |
22 |
78 |
70 |
179 |
442 |
|
|
Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP) |
94 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
94 |
|
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
6 |
44 |
50 |
|
|
Други дейности и програми |
14 |
4 |
9 |
4 |
25 |
39 |
108 |
206 |
408 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
— |
— |
0 |
2 |
3 |
18 |
46 |
79 |
147 |
|
|
Специфични правомощия на Комисията |
0 |
0 |
1 |
1 |
7 |
16 |
43 |
100 |
168 |
|
|
Регионално сближаване (по-слабо развити региони) |
2 059 |
93 |
211 |
399 |
8 437 |
19 123 |
27 905 |
29 486 |
87 714 |
|
|
Региони в преход |
35 |
14 |
49 |
375 |
3 089 |
5 478 |
6 282 |
5 687 |
21 009 |
|
|
Конкурентоспособност (по-развити региони) |
209 |
45 |
153 |
190 |
2 768 |
6 565 |
9 202 |
9 965 |
29 098 |
|
|
Най-отдалечени и слабо населени региони |
— |
0 |
1 |
4 |
57 |
85 |
166 |
221 |
535 |
|
|
Кохезионен фонд |
263 |
— |
24 |
152 |
2 252 |
5 511 |
10 640 |
7 971 |
26 812 |
|
|
Европейско териториално сътрудничество |
97 |
— |
— |
— |
338 |
1 172 |
1 868 |
2 008 |
5 483 |
|
|
Техническа помощ |
— |
0 |
21 |
12 |
15 |
36 |
70 |
172 |
327 |
|
|
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) |
— |
— |
— |
13 |
130 |
338 |
405 |
560 |
1 446 |
|
|
Инициатива за младежка заетост |
— |
— |
70 |
379 |
89 |
135 |
202 |
227 |
1 101 |
|
|
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) |
— |
156 |
307 |
805 |
948 |
1 214 |
1 453 |
1 752 |
6 635 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
0 |
— |
0 |
1 |
3 |
2 |
1 |
5 |
11 |
|
Общо функция 1 от МФР |
3 347 |
878 |
1 741 |
4 079 |
21 655 |
46 203 |
68 942 |
77 924 |
224 769 |
|
|
2 |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
— |
— |
— |
1 |
9 |
44 |
110 |
122 |
286 |
|
|
Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) |
0 |
198 |
1 149 |
1 064 |
1 709 |
6 163 |
10 652 |
14 253 |
35 189 |
|
|
Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) |
60 |
2 |
2 |
4 |
479 |
942 |
1 028 |
943 |
3 459 |
|
|
Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР) |
— |
— |
— |
— |
1 |
1 |
2 |
18 |
21 |
|
|
Околна среда и действия по климата (LIFE) |
60 |
71 |
135 |
139 |
189 |
474 |
340 |
574 |
1 981 |
|
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
3 |
3 |
|
|
Други дейности и мерки |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
0 |
0 |
— |
0 |
1 |
8 |
11 |
22 |
43 |
|
|
Специфични дейности |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 2 от МФР |
120 |
271 |
1 286 |
1 209 |
2 388 |
7 633 |
12 142 |
15 934 |
40 982 |
|
|
3 |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) |
3 |
0 |
13 |
143 |
425 |
617 |
607 |
1 314 |
3 122 |
|
|
„Потребители“ |
— |
— |
0 |
0 |
3 |
3 |
12 |
21 |
39 |
|
|
„Творческа Европа“ |
0 |
— |
0 |
2 |
7 |
38 |
106 |
152 |
306 |
|
|
Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
469 |
469 |
|
|
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
19 |
2 |
5 |
58 |
148 |
482 |
534 |
644 |
1 891 |
|
|
Информационни системи |
— |
— |
— |
— |
— |
10 |
— |
— |
10 |
|
|
Правосъдие |
— |
— |
4 |
7 |
12 |
10 |
15 |
22 |
69 |
|
|
Права, равенство и гражданство |
— |
0 |
3 |
5 |
10 |
11 |
19 |
37 |
86 |
|
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
— |
— |
0 |
1 |
2 |
9 |
32 |
341 |
386 |
|
|
„Европа за гражданите“ |
0 |
— |
— |
0 |
0 |
3 |
8 |
24 |
35 |
|
|
Храни и фуражи |
1 |
3 |
3 |
6 |
14 |
37 |
76 |
194 |
334 |
|
|
Здравеопазване |
0 |
3 |
4 |
8 |
15 |
19 |
35 |
59 |
144 |
|
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
1 |
4 |
184 |
218 |
408 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
— |
1 |
1 |
2 |
0 |
6 |
7 |
23 |
39 |
|
|
Специфични дейности |
— |
0 |
0 |
0 |
0 |
2 |
17 |
77 |
96 |
|
Общо функция 3 от МФР |
24 |
9 |
34 |
231 |
637 |
1 251 |
1 652 |
3 594 |
7 433 |
|
|
4 |
Предприсъединителна помощ (ИПП II) |
429 |
155 |
380 |
821 |
1 046 |
1 365 |
2 505 |
1 549 |
8 249 |
|
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
|
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
— |
— |
— |
0 |
1 |
2 |
6 |
70 |
78 |
|
|
Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV) |
— |
2 |
0 |
0 |
3 |
4 |
7 |
3 |
20 |
|
|
Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Европейски инструмент за съседство (ЕИС) |
562 |
198 |
305 |
609 |
849 |
1 488 |
1 805 |
2 195 |
8 011 |
|
|
Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) |
320 |
205 |
391 |
577 |
1 225 |
1 485 |
2 229 |
2 839 |
9 273 |
|
|
Инструмент за партньорство (ИП) |
10 |
15 |
11 |
24 |
43 |
75 |
108 |
145 |
430 |
|
|
Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) |
4 |
9 |
13 |
15 |
29 |
71 |
91 |
136 |
368 |
|
|
Стабилност и мир (IcSP) |
4 |
12 |
19 |
33 |
61 |
105 |
157 |
267 |
658 |
|
|
Хуманитарна помощ |
— |
— |
0 |
0 |
48 |
73 |
251 |
982 |
1 354 |
|
|
Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) |
0 |
— |
— |
1 |
5 |
9 |
49 |
96 |
160 |
|
|
Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC) |
4 |
5 |
9 |
9 |
12 |
26 |
20 |
32 |
117 |
|
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
1 |
1 |
|
|
Други дейности и програми |
4 |
6 |
9 |
24 |
13 |
14 |
31 |
43 |
145 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
1 |
— |
2 |
0 |
1 |
1 |
1 |
— |
5 |
|
|
Специфични дейности |
0 |
1 |
1 |
9 |
16 |
15 |
45 |
65 |
153 |
|
Общо функция 4 от МФР |
1 339 |
607 |
1 140 |
2 122 |
3 351 |
4 733 |
7 304 |
8 423 |
29 020 |
|
|
5 |
Пенсии |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
(0) |
0 |
— |
|
|
Европейски училища |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
1 |
1 |
|
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
2 |
— |
2 |
|
|
Административни разходи на Комисията |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
1 |
360 |
360 |
|
|
Административни разходи на другите институции |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
627 |
627 |
|
Общо функция 5 от МФР |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
3 |
987 |
990 |
|
|
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 6 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
8 |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Пренесен дефицит |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 8 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
9 |
Резерв за спешна помощ (РСП) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
(0) |
0 |
0 |
|
|
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо функция 9 от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
(0) |
0 |
0 |
|
|
O |
Фонд за иновации (ФИ) |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
4 |
4 |
|
Общо функция O от МФР |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
4 |
4 |
|
|
Общо |
4 830 |
1 765 |
4 201 |
7 640 |
28 030 |
59 820 |
90 044 |
106 867 |
303 197 |
|
Новата Комисия извърши вътрешна реорганизация на службите. Преразпределението на съответните операции доведе до прехвърляне на неизпълнени поети задължения от една година в друга. Общият размер на неизпълнените поети задължения остава непроменен.
4.12. ПОДРОБНА МФР: НЕИЗПЪЛНЕНИ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ВИДОВЕ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ
|
милиони евро |
||||||||||||
|
Функция |
От бюджетни кредити |
От бюджетни кредити от целеви приходи |
Общо неизпълнени поети задължения към края на 2020 г. |
|||||||||
|
Поети задължения, пренесени от 2019 г. |
Корекции |
Поети задължения |
Извършени плащания |
Оставаща за плащане сума |
Поети задължения, пренесени от 2019 г. |
Корекции |
Поети задължения |
Извършени плащания |
Оставаща за плащане сума |
|||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5=1+2+3-4 |
6 |
7 |
8 |
9 |
10=6+7+8-9 |
11=5+10 |
||
|
1 |
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
1 877 |
(0) |
173 |
1 103 |
947 |
27 |
— |
148 |
156 |
19 |
967 |
|
|
Европейска спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) |
793 |
(0) |
1 207 |
977 |
1 023 |
164 |
(2) |
105 |
27 |
240 |
1 263 |
|
|
Международен термоядрен реактор (ITER) |
1 289 |
(1) |
367 |
638 |
1 017 |
16 |
— |
29 |
1 |
45 |
1 062 |
|
|
Европейска програма за наблюдение на Земята („Коперник“) |
507 |
(1) |
647 |
566 |
587 |
0 |
— |
16 |
0 |
15 |
602 |
|
|
Европейски корпус за солидарност (ЕКС) |
51 |
(1) |
166 |
128 |
88 |
4 |
— |
7 |
6 |
5 |
93 |
|
|
Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) |
245 |
(0) |
255 |
178 |
322 |
— |
— |
0 |
— |
0 |
322 |
|
|
Ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения |
583 |
— |
147 |
117 |
613 |
|
|
|
|
|
613 |
|
|
„Хоризонт 2020“ |
20 078 |
(429) |
13 485 |
11 815 |
21 319 |
2 278 |
(170) |
2 925 |
1 392 |
3 641 |
24 959 |
|
|
Програма на Евратом за научни изследвания и обучение |
245 |
(7) |
389 |
331 |
296 |
50 |
(1) |
26 |
13 |
62 |
358 |
|
|
Конкурентоспособност на предприятията и на МСП (COSME) |
900 |
(23) |
418 |
482 |
812 |
93 |
(0) |
30 |
40 |
84 |
896 |
|
|
Образование, обучение и спорт („Еразъм+“) |
817 |
(32) |
2 885 |
2 679 |
990 |
180 |
(30) |
595 |
389 |
356 |
1 346 |
|
|
Заетост и социални иновации (ЗиСИ) |
202 |
(17) |
116 |
102 |
199 |
27 |
(1) |
49 |
32 |
44 |
243 |
|
|
„Митници“, „Фискалис“ и „Борба с измамите“ |
167 |
(8) |
133 |
147 |
146 |
8 |
(0) |
11 |
6 |
13 |
159 |
|
|
МСЕ — Енергетика |
2 674 |
(14) |
1 281 |
390 |
3 551 |
47 |
— |
1 |
0 |
48 |
3 599 |
|
|
МСЕ — Транспорт |
5 374 |
(91) |
2 580 |
1 188 |
6 675 |
182 |
(4) |
4 |
49 |
133 |
6 809 |
|
|
МСЕ — Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) |
483 |
(17) |
210 |
243 |
434 |
6 |
(1) |
6 |
2 |
8 |
442 |
|
|
Енергийни проекти за икономическо възстановяване (EERP) |
172 |
(48) |
— |
30 |
94 |
— |
— |
0 |
0 |
— |
94 |
|
|
Децентрализирани агенции |
49 |
(9) |
385 |
377 |
49 |
2 |
(1) |
18 |
17 |
1 |
50 |
|
|
Други дейности и програми |
283 |
(19) |
195 |
172 |
287 |
127 |
(11) |
83 |
78 |
121 |
408 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
133 |
(5) |
83 |
64 |
147 |
1 |
— |
— |
0 |
0 |
147 |
|
|
Специфични правомощия на Комисията |
165 |
(14) |
135 |
119 |
166 |
2 |
(0) |
3 |
3 |
2 |
168 |
|
|
Регионално сближаване (по-слабо развити региони) |
77 658 |
(669) |
29 147 |
29 912 |
76 224 |
10 957 |
(10) |
579 |
37 |
11 489 |
87 714 |
|
|
Региони в преход |
17 678 |
(25) |
6 097 |
5 091 |
18 659 |
2 306 |
— |
50 |
6 |
2 350 |
21 009 |
|
|
Конкурентоспособност (по-развити региони) |
24 372 |
(112) |
10 623 |
9 420 |
25 463 |
3 452 |
— |
197 |
14 |
3 635 |
29 098 |
|
|
Най-отдалечени и слабо населени региони |
540 |
(0) |
236 |
319 |
457 |
78 |
— |
— |
— |
78 |
535 |
|
|
Кохезионен фонд |
24 375 |
(10) |
8 239 |
9 963 |
22 642 |
4 207 |
— |
165 |
202 |
4 170 |
26 812 |
|
|
Европейско териториално сътрудничество |
4 506 |
(1) |
2 012 |
1 671 |
4 847 |
636 |
— |
— |
— |
636 |
5 483 |
|
|
Техническа помощ |
273 |
(11) |
278 |
216 |
323 |
0 |
(0) |
4 |
0 |
4 |
327 |
|
|
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) |
1 361 |
(1) |
579 |
522 |
1 417 |
29 |
— |
1 |
— |
30 |
1 446 |
|
|
Инициатива за младежка заетост |
839 |
— |
157 |
567 |
429 |
611 |
— |
96 |
35 |
672 |
1 101 |
|
|
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) |
6 439 |
(83) |
1 781 |
1 505 |
6 632 |
— |
— |
3 |
0 |
3 |
6 635 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
10 |
(0) |
6 |
4 |
11 |
|
|
|
|
|
11 |
|
Total Heading 1: Smart and inclusive growth |
195 138 |
(1 648 ) |
84 411 |
81 035 |
196 865 |
25 490 |
(232) |
5 152 |
2 506 |
27 904 |
224 769 |
|
|
2 |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
431 |
(5) |
43 441 |
43 582 |
286 |
1 |
— |
873 |
874 |
— |
286 |
|
|
Земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) |
35 108 |
(19) |
14 708 |
14 609 |
35 188 |
0 |
— |
0 |
0 |
0 |
35 189 |
|
|
Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) |
3 027 |
(74) |
960 |
871 |
3 043 |
413 |
— |
3 |
0 |
416 |
3 459 |
|
|
Споразумения за партньорство в областта на устойчивото рибарство (СПОУР) и организации за управление на рибарството (РОУР) |
19 |
(2) |
148 |
144 |
21 |
|
|
|
|
|
21 |
|
|
Околна среда и действия по климата (LIFE) |
1 831 |
(21) |
590 |
425 |
1 974 |
10 |
(0) |
3 |
6 |
7 |
1 981 |
|
|
Децентрализирани агенции |
3 |
(0) |
68 |
67 |
3 |
0 |
— |
7 |
7 |
— |
3 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
31 |
(1) |
22 |
9 |
43 |
|
|
|
|
|
43 |
|
Total Heading 2: Sustainable growth: natural resources |
40 451 |
(122) |
59 937 |
59 707 |
40 559 |
425 |
(0) |
886 |
888 |
423 |
40 982 |
|
|
3 |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) |
2 817 |
(15) |
1 389 |
1 124 |
3 068 |
53 |
— |
15 |
14 |
54 |
3 122 |
|
|
„Потребители“ |
42 |
(4) |
30 |
29 |
39 |
1 |
(0) |
1 |
1 |
0 |
39 |
|
|
„Творческа Европа“ |
250 |
(7) |
252 |
200 |
296 |
6 |
(1) |
11 |
7 |
9 |
306 |
|
|
Спешна подкрепа в рамките на Съюза (IES) |
2 |
(2) |
2 700 |
2 231 |
469 |
— |
— |
333 |
333 |
0 |
469 |
|
|
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
1 603 |
(5) |
528 |
462 |
1 664 |
109 |
— |
124 |
5 |
228 |
1 891 |
|
|
Информационни системи |
7 |
— |
— |
— |
7 |
2 |
(0) |
— |
— |
2 |
10 |
|
|
Правосъдие |
86 |
(12) |
47 |
52 |
69 |
0 |
(0) |
0 |
0 |
0 |
69 |
|
|
Права, равенство и гражданство |
107 |
(17) |
70 |
75 |
85 |
1 |
(0) |
1 |
1 |
1 |
86 |
|
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
65 |
(4) |
511 |
200 |
372 |
3 |
(0) |
14 |
2 |
14 |
386 |
|
|
„Европа за гражданите“ |
24 |
(1) |
38 |
25 |
35 |
0 |
(0) |
0 |
0 |
0 |
35 |
|
|
Храни и фуражи |
354 |
(38) |
247 |
231 |
333 |
3 |
(0) |
2 |
3 |
2 |
334 |
|
|
Здравеопазване |
136 |
(7) |
72 |
61 |
141 |
2 |
(0) |
2 |
1 |
2 |
144 |
|
|
Децентрализирани агенции |
395 |
(0) |
1 139 |
1 126 |
407 |
0 |
— |
47 |
46 |
0 |
408 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
29 |
(1) |
23 |
11 |
39 |
|
|
|
|
|
39 |
|
|
Специфични дейности |
86 |
(4) |
106 |
92 |
96 |
0 |
(0) |
0 |
0 |
0 |
96 |
|
Total Heading 3: Security and citizenship |
6 004 |
(118) |
7 152 |
5 919 |
7 119 |
179 |
(2) |
550 |
414 |
314 |
7 433 |
|
|
4 |
Предприсъединителна помощ (ИПП II) |
7 698 |
(81) |
1 609 |
1 761 |
7 465 |
784 |
(2) |
172 |
169 |
785 |
8 249 |
|
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
35 |
(20) |
0 |
15 |
0 |
|
|
|
|
|
0 |
|
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
— |
— |
233 |
233 |
— |
— |
— |
7 |
7 |
— |
— |
|
|
Механизъм за гражданска защита на Съюза |
16 |
(4) |
85 |
20 |
76 |
1 |
(0) |
3 |
1 |
2 |
78 |
|
|
Инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“ (EUAV) |
28 |
(8) |
4 |
5 |
19 |
0 |
— |
1 |
0 |
1 |
20 |
|
|
Фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) |
— |
— |
25 |
25 |
— |
95 |
— |
79 |
174 |
(0) |
(0) |
|
|
Европейски инструмент за съседство (ЕИС) |
7 905 |
(193) |
2 845 |
2 616 |
7 941 |
89 |
(3) |
16 |
32 |
70 |
8 011 |
|
|
Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) |
9 054 |
(149) |
3 206 |
2 949 |
9 162 |
149 |
(6) |
63 |
95 |
111 |
9 273 |
|
|
Инструмент за партньорство (ИП) |
394 |
(3) |
164 |
133 |
422 |
6 |
(0) |
3 |
1 |
8 |
430 |
|
|
Демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) |
365 |
(24) |
172 |
152 |
362 |
2 |
— |
4 |
1 |
6 |
368 |
|
|
Стабилност и мир (IcSP) |
657 |
(48) |
408 |
378 |
639 |
19 |
(1) |
4 |
4 |
19 |
658 |
|
|
Хуманитарна помощ |
873 |
(29) |
2 084 |
1 627 |
1 301 |
332 |
(1) |
13 |
291 |
53 |
1 354 |
|
|
Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) |
219 |
(57) |
336 |
361 |
137 |
19 |
(10) |
43 |
29 |
22 |
160 |
|
|
Сътрудничество в областта на ядрената безопасност (INSC) |
101 |
(3) |
33 |
15 |
116 |
1 |
(0) |
— |
— |
1 |
117 |
|
|
Децентрализирани агенции |
— |
— |
21 |
20 |
1 |
0 |
(0) |
— |
— |
— |
1 |
|
|
Други дейности и програми |
144 |
(5) |
82 |
87 |
135 |
26 |
(23) |
146 |
139 |
10 |
145 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
7 |
(1) |
1 |
3 |
5 |
|
|
|
|
|
5 |
|
|
Специфични дейности |
135 |
(2) |
88 |
68 |
153 |
0 |
— |
0 |
0 |
0 |
153 |
|
Total Heading 4: Global Europe |
27 633 |
(627) |
11 395 |
10 468 |
27 933 |
1 521 |
(46) |
555 |
943 |
1 087 |
29 020 |
|
|
5 |
Пенсии |
— |
(0) |
2 096 |
2 096 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
|
Европейски училища |
0 |
— |
183 |
183 |
0 |
0 |
(0) |
14 |
13 |
1 |
1 |
|
|
Пилотни проекти и подготвителни действия |
6 |
(0) |
— |
4 |
2 |
0 |
— |
— |
— |
0 |
2 |
|
|
Административни разходи на Комисията |
290 |
(19) |
3 705 |
3 660 |
317 |
45 |
(4) |
231 |
230 |
43 |
360 |
|
|
Административни разходи на другите институции |
464 |
(22) |
4 024 |
3 875 |
591 |
47 |
(47) |
294 |
258 |
36 |
627 |
|
Total Heading 5: Administration |
761 |
(41) |
10 009 |
9 818 |
910 |
93 |
(51) |
540 |
502 |
80 |
990 |
|
|
9 |
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) |
1 |
(0) |
2 |
2 |
0 |
|
|
|
|
|
0 |
|
|
Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) |
— |
— |
1 106 |
1 106 |
— |
|
|
|
|
|
— |
|
Total Heading 9: Special Instruments |
1 |
— |
1 108 |
1 108 |
— |
|
|
|
|
|
— |
|
|
O |
Фонд за иновации (ФИ) |
|
|
— |
— |
— |
— |
— |
5 |
1 |
4 |
4 |
|
Total Heading O: Innovation Fund (IF) |
|
|
— |
— |
— |
— |
— |
5 |
1 |
4 |
4 |
|
|
Total |
269 987 |
(2 557 ) |
174 012 |
168 056 |
273 386 |
27 708 |
(330) |
7 688 |
5 254 |
29 811 |
303 197 |
|
5. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА ПО ИНСТИТУЦИИ
5.1. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ ПРИХОДИ
|
милиони евро |
||||||||||
|
Институция |
Бюджетни кредити от приходи |
Установени вземания |
Приходи |
Приходи като % от бюджета |
Дължими |
|||||
|
Първоначален приет бюджет |
Окончателен приет бюджет |
Текуща година |
Пренесени |
Общо |
От вземания за текущата година |
От пренесени вземания |
Общо |
|||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5=3+4 |
6 |
7 |
8=6+7 |
9=8/2 |
10=5-8 |
|
|
Европейски парламент |
171 |
171 |
199 |
21 |
220 |
197 |
7 |
203 |
119 % |
17 |
|
Европейски съвет и Съвет |
56 |
56 |
102 |
2 |
103 |
101 |
1 |
102 |
181 % |
1 |
|
Комисия |
153 185 |
163 727 |
173 169 |
19 829 |
192 998 |
171 765 |
1 824 |
173 589 |
106 % |
19 409 |
|
Съд |
58 |
58 |
57 |
0 |
57 |
57 |
0 |
57 |
98 % |
0 |
|
Сметна палата |
22 |
22 |
23 |
0 |
23 |
23 |
0 |
23 |
102 % |
0 |
|
Икономически и социален комитет |
13 |
13 |
17 |
0 |
17 |
17 |
0 |
17 |
138 % |
0 |
|
Комитет на регионите |
10 |
10 |
11 |
0 |
11 |
11 |
0 |
11 |
109 % |
0 |
|
Омбудсман |
1 |
1 |
1 |
0 |
1 |
1 |
0 |
1 |
88 % |
— |
|
Европейски надзорен орган по защита на данните |
2 |
2 |
1 |
0 |
1 |
1 |
0 |
1 |
82 % |
— |
|
Европейска служба за външна дейност |
49 |
49 |
302 |
2 |
304 |
299 |
2 |
301 |
615 % |
3 |
|
Общо |
153 566 |
164 108 |
173 882 |
19 853 |
193 735 |
172 472 |
1 834 |
174 306 |
106 % |
19 429 |
Консолидираните отчети за изпълнението на общия бюджет на ЕС включват, както през предходни години, изпълнението на бюджета на всички институции, тъй като в рамките на бюджета на ЕС се съставя отделен бюджет за всяка институция.
Бюджетът и изпълнението на агенциите не се консолидират в бюджета на ЕС и не се включват в докладите за бюджета на ЕС. Субсидията от Комисията, която се изплаща на агенциите, обаче е част от бюджета на ЕС. В тази бюджетна част на годишните отчети се взема под внимание само субсидията, изплатена на агенциите от бюджета на Комисията.
Що се отнася до ЕСВД, следва да се отбележи, че в допълнение към своя бюджет тя получава и средства от Комисията в размер на 148,1 милиона евро (2019 г.: 152,7 милиона евро) и от ЕФР и доверителните фондове в размер на 64,4 милиона евро (2019 г.: 63,1 милиона евро). Тези средства покриват разходите за служителите на Комисията в делегациите, финансирани по линия на ЕФР и доверителните фондове, включително целеви приходи, генерирани през годината от тези средства.
5.2. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
|
милиони евро |
|||||||||||||
|
Институция |
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
Бюджетни кредити, пренесени за 2021 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
|||||||||
|
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
от целеви приходи |
пренасяния с решение |
Общо |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5=2+3+4 |
6=5/1 |
7 |
8 |
9=7+8 |
10 |
11 |
12 |
13=10+11+12 |
|
|
Европейски парламент |
2 105 |
1 951 |
0 |
34 |
1 985 |
94 % |
28 |
75 |
103 |
13 |
0 |
4 |
17 |
|
Европейски съвет и Съвет |
649 |
550 |
0 |
15 |
566 |
87 % |
43 |
0 |
43 |
40 |
0 |
1 |
41 |
|
Комисия |
183 075 |
168 909 |
1 078 |
7 393 |
177 381 |
97 % |
3 896 |
497 |
4 393 |
253 |
4 |
1 044 |
1 302 |
|
Съд |
438 |
432 |
0 |
0 |
432 |
99 % |
0 |
0 |
0 |
5 |
0 |
1 |
5 |
|
Сметна палата |
152 |
146 |
0 |
0 |
146 |
96 % |
0 |
0 |
0 |
7 |
0 |
— |
7 |
|
Икономически и социален комитет |
147 |
131 |
0 |
4 |
134 |
91 % |
1 |
0 |
1 |
12 |
0 |
0 |
12 |
|
Комитет на регионите |
103 |
94 |
0 |
1 |
95 |
92 % |
0 |
0 |
0 |
7 |
0 |
0 |
7 |
|
Омбудсман |
12 |
12 |
0 |
0 |
12 |
95 % |
0 |
0 |
0 |
1 |
0 |
0 |
1 |
|
Европейски надзорен орган по защита на данните |
19 |
14 |
0 |
— |
14 |
73 % |
— |
0 |
— |
5 |
0 |
0 |
5 |
|
Европейска служба за външна дейност |
1 040 |
695 |
0 |
240 |
934 |
90 % |
69 |
10 |
79 |
27 |
0 |
0 |
27 |
|
Общо |
187 742 |
172 933 |
1 078 |
7 688 |
181 699 |
97 % |
4 038 |
582 |
4 620 |
369 |
4 |
1 050 |
1 423 |
5.3. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ
|
милиони евро |
||||||||||||||
|
Институция |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
Бюджетни кредити, пренесени за 2021 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
||||||||||
|
От окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
автоматични пренасяния |
пренасяния с решение |
от целеви приходи |
Общо |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5=2+3+4 |
6=5/1 |
7 |
8 |
9 |
10=7+8+9 |
11 |
12 |
13 |
14 |
|
|
Европейски парламент |
2 379 |
1 590 |
247 |
25 |
1 862 |
78 % |
357 |
75 |
39 |
471 |
17 |
27 |
1 |
46 |
|
Европейски съвет и Съвет |
702 |
481 |
45 |
14 |
540 |
77 % |
70 |
0 |
44 |
113 |
40 |
7 |
1 |
48 |
|
Комисия |
178 278 |
158 366 |
1 149 |
9 661 |
169 176 |
95 % |
532 |
885 |
7 511 |
8 928 |
101 |
56 |
18 |
174 |
|
Съд |
463 |
399 |
21 |
0 |
420 |
91 % |
33 |
0 |
1 |
34 |
5 |
4 |
1 |
9 |
|
Сметна палата |
159 |
137 |
6 |
0 |
143 |
90 % |
9 |
0 |
(0) |
9 |
7 |
1 |
0 |
7 |
|
Икономически и социален комитет |
156 |
119 |
7 |
3 |
128 |
82 % |
12 |
0 |
2 |
14 |
12 |
2 |
0 |
14 |
|
Комитет на регионите |
115 |
84 |
10 |
1 |
94 |
82 % |
11 |
0 |
1 |
12 |
7 |
2 |
0 |
9 |
|
Омбудсман |
13 |
12 |
0 |
0 |
12 |
93 % |
0 |
0 |
0 |
0 |
1 |
0 |
0 |
1 |
|
Европейски надзорен орган по защита на данните |
21 |
13 |
2 |
— |
15 |
69 % |
1 |
0 |
— |
1 |
5 |
0 |
0 |
5 |
|
Европейска служба за външна дейност |
1 161 |
602 |
102 |
215 |
919 |
79 % |
93 |
10 |
96 |
198 |
27 |
16 |
0 |
43 |
|
Общо |
183 446 |
161 801 |
1 589 |
9 920 |
173 310 |
94 % |
1 116 |
969 |
7 694 |
9 779 |
221 |
115 |
20 |
357 |
6. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА АГЕНЦИИТЕ
Приходите и разходите на агенциите, посочени в доклади 6.1 и 6.2 по-долу, не се консолидират като такива в бюджета на ЕС. В тази бюджетна част на годишните отчети се взема под внимание само субсидията, изплатена на агенциите от бюджета на Комисията.
Когато е приложимо, в докладите за изпълнението на бюджета на ЕС се включва субсидията, изплатена от бюджета на ЕС в полза на агенциите като бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания.
Докладите на агенциите по-долу съдържат общ преглед на агенциите — както децентрализираните (известни също като „традиционни агенции“), така и изпълнителните агенции — и преглед на техните приходи (6.1) и разходи (6.2).
Другите източници на приходи и свързаните с тях разходи не се добавят в отчетите за бюджета на ЕС. Всяка агенция представя свой набор от годишни отчети.
6.1. БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ
|
милиони евро |
|||
|
Агенция |
Финансиране по функция от МФР |
Окончателен приет бюджет |
Получени приходи |
|
Агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи |
3 |
233 |
237 |
|
Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия |
1а |
17 |
17 |
|
Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения |
1а |
7 |
7 |
|
Служба на Общността за сортовете растения |
N/A |
20 |
18 |
|
Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните |
3 |
11 |
11 |
|
Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура |
1а, 3, 4 |
51 |
50 |
|
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа |
1а |
16 |
16 |
|
Европейска служба за подкрепа в областта на убежището |
3 |
130 |
131 |
|
Европейски банков орган |
1а |
101 |
48 |
|
Европейска агенция за гранична и брегова охрана |
3 |
364 |
373 |
|
Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията |
3 |
62 |
72 |
|
Европейски център за развитие на професионалното обучение |
1а |
18 |
17 |
|
Европейска агенция по химикали |
1а, 2 |
114 |
110 |
|
Европейска агенция за околната среда |
2 |
61 |
61 |
|
Европейска агенция за контрол на рибарството |
2 |
17 |
18 |
|
Европейски орган за безопасност на храните |
3 |
99 |
99 |
|
Европейска агенция за глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) |
1а |
35 |
933 |
|
Европейски институт за равенство между половете |
3 |
8 |
8 |
|
Европейски институт за иновации и технологии |
1а |
547 |
550 |
|
Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване |
1а |
28 |
29 |
|
Европейска агенция по морска безопасност |
1а |
81 |
98 |
|
Европейска агенция по лекарствата |
3 |
370 |
404 |
|
Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании |
3 |
18 |
18 |
|
Европейски научноизследователски съвет |
1а |
52 |
52 |
|
Европейски орган за ценни книжа и пазари |
1а |
55 |
54 |
|
Европейска фондация за обучение |
4 |
20 |
20 |
|
Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие |
3 |
42 |
48 |
|
Агенция на Европейския съюз за киберсигурност |
1а |
22 |
22 |
|
Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането |
3 |
154 |
161 |
|
Агенция на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането |
3 |
8 |
25 |
|
Агенция за железопътен транспорт на Европейския съюз |
1а |
31 |
31 |
|
Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз |
1а |
183 |
173 |
|
Агенция на Европейския съюз за основните права |
3 |
24 |
24 |
|
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост |
N/A |
465 |
284 |
|
Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия |
1а |
52 |
49 |
|
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд |
1а |
22 |
22 |
|
Съвместно предприятие „Термоядрен синтез за енергия“ |
1а |
640 |
795 |
|
Изпълнителна агенция за иновации и мрежи |
1а |
32 |
31 |
|
Изпълнителна агенция за научни изследвания |
5 |
80 |
80 |
|
Център за преводи за органите на Европейския съюз |
5 |
47 |
44 |
|
Общо |
|
4 338 |
5 240 |
|
милиони евро |
||
|
Вид приходи |
Окончателен приет бюджет |
Получени суми |
|
Субсидия от Комисията |
2 543 |
3 423 |
|
Приходи от такси |
751 |
774 |
|
Други приходи |
1 045 |
1 044 |
|
Общо |
4 338 |
5 240 |
6.2. БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ ПО АГЕНЦИИ
|
милиони евро |
||||
|
Агенция |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
||
|
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
|
|
Агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи |
412 |
341 |
256 |
229 |
|
Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия |
17 |
17 |
20 |
17 |
|
Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения |
7 |
7 |
8 |
5 |
|
Служба на Общността за сортовете растения |
21 |
18 |
20 |
18 |
|
Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните |
11 |
11 |
13 |
11 |
|
Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура |
50 |
50 |
56 |
52 |
|
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа |
17 |
16 |
20 |
13 |
|
Европейска служба за подкрепа в областта на убежището |
141 |
120 |
149 |
107 |
|
Европейски банков орган |
49 |
49 |
54 |
49 |
|
Европейска агенция за гранична и брегова охрана |
384 |
372 |
495 |
305 |
|
Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията |
72 |
61 |
82 |
57 |
|
Европейски център за развитие на професионалното обучение |
18 |
18 |
18 |
17 |
|
Европейска агенция по химикали |
112 |
108 |
128 |
110 |
|
Европейска агенция за околната среда |
77 |
75 |
97 |
69 |
|
Европейска агенция за контрол на рибарството |
18 |
17 |
20 |
16 |
|
Европейски орган за безопасност на храните |
104 |
104 |
107 |
95 |
|
Европейска агенция за глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) |
915 |
438 |
1 584 |
788 |
|
Европейски институт за равенство между половете |
8 |
8 |
10 |
7 |
|
Европейски институт за иновации и технологии |
625 |
612 |
560 |
551 |
|
Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване |
29 |
29 |
33 |
27 |
|
Европейска агенция по морска безопасност |
105 |
98 |
119 |
99 |
|
Европейска агенция по лекарствата |
405 |
398 |
456 |
374 |
|
Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании |
19 |
18 |
20 |
17 |
|
Европейски научноизследователски съвет |
52 |
52 |
55 |
53 |
|
Европейски орган за ценни книжа и пазари |
54 |
53 |
60 |
51 |
|
Европейска фондация за обучение |
21 |
21 |
22 |
20 |
|
Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие |
48 |
44 |
51 |
40 |
|
Агенция на Европейския съюз за киберсигурност |
22 |
21 |
26 |
19 |
|
Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането |
165 |
156 |
183 |
148 |
|
Агенция на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането |
30 |
13 |
32 |
10 |
|
Агенция за железопътен транспорт на Европейския съюз |
33 |
33 |
34 |
29 |
|
Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз |
262 |
171 |
273 |
156 |
|
Агенция на Европейския съюз за основните права |
25 |
24 |
30 |
22 |
|
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост |
483 |
256 |
21 |
253 |
|
Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия |
49 |
48 |
54 |
48 |
|
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд |
22 |
22 |
27 |
21 |
|
Съвместно предприятие „Термоядрен синтез за енергия“ |
886 |
885 |
816 |
800 |
|
Изпълнителна агенция за иновации и мрежи |
31 |
31 |
32 |
30 |
|
Изпълнителна агенция за научни изследвания |
80 |
79 |
86 |
78 |
|
Център за преводи за органите на Европейския съюз |
47 |
42 |
50 |
42 |
|
Общо |
5 928 |
4 934 |
6 179 |
4 855 |
|
милиони евро |
||||
|
Вид разход |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
||
|
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
|
|
Персонал |
1 349 |
1 325 |
1 240 |
1 313 |
|
Административни |
454 |
439 |
487 |
423 |
|
Оперативни |
4 126 |
3 169 |
4 452 |
3 119 |
|
Общо |
5 928 |
4 934 |
6 179 |
4 855 |
РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ
Актюерски предположения
Предположенията, използвани за изчисляване на разходите за бъдещи събития, които засягат пенсионните задължения.
Актюерски печалби и загуби
За схема за дефинирани доходи — промените в актюерските дефицити или излишъци. Те възникват поради разликите между предходните актюерски предположения и събитията, които реално са настъпили, както и поради последиците от промените в актюерските предположения.
Бюджетни кредити за административни разходи
Бюджетните кредити за административни разходи покриват текущите разходи на институциите и на субектите (персонал, сгради, офис оборудване).
Приет бюджет
Проектобюджетът става приет бюджет веднага след като бъде одобрен от бюджетния орган и обявен за окончателно приет от председателя на Европейския парламент.
Коригиращ бюджет
Решение, прието през бюджетната година, за изменение (увеличение, намаление, трансфер) на аспекти на приетия бюджет за тази година.
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки
Това са направени през отчетния период разходи, които ще трябва да бъдат финансирани от бъдещи бюджети, т.е. от държавите — членки на ЕС. Това е следствие от едновременното съществуване на финансови отчети на базата на текущо начисляване и на бюджет на касова основа.
Годишен отчет за дейността (ГОД)
В годишните отчети за дейността се посочват, наред с друго, резултатите от дейностите чрез съпоставка с определените цели, свързаните с дейностите рискове и структурата за вътрешен контрол. От бюджетната процедура за 2001 г. за Комисията и от 2003 г. за всички институции на Европейския съюз оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити трябва да представя на своята институция ГОД за изпълнението на своите задължения, както и финансова информация и информация за управлението.
Бюджетни кредити
Финансиране на бюджета. В бюджета се прогнозират както поетите задължения, така и плащанията (пари в брой или банкови трансфери в полза на бенефициерите). Бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания често се различават (многогодишни бюджетни кредити), тъй като задължение за многогодишните програми и проекти обикновено се поема изцяло през годината, през която е взето решението за тези програми и проекти, и средствата по тях се плащат през годините с напредването на тяхното изпълнение. Едногодишните бюджетни кредити се използват за административните разходи, за разходите за подкрепа на селскостопанските пазари и за преките плащания, като бюджетните кредити за поети задължения са равни на бюджетните кредити за плащания.
Целеви приходи
Специални приходи, получени за финансирането на конкретни разходи. Основният източник на външни целеви приходи са финансовите средства, предоставени от трети държави за програми, финансирани от Съюза. Основният източник на вътрешни целеви приходи са приходите от трети страни във връзка със стоки, услуги или строителни работи, предоставени по тяхно искане. Приходите от възстановяването на неоснователно платени суми и приходите от продажбата на публикации и филми.
Финансови активи, обявени за продажба
Всички финансови активи (с изключение на деривативите), които според международните счетоводни стандарти за публичния сектор се оценяват по справедлива стойност и за които промените в справедливата стойност трябва да бъдат признати в резерв при нетните активи до отписването им (или обезценка).
Бюджетен ред
Що се отнася до структурата на бюджета, приходите и разходите се записват в бюджета съгласно задължителна номенклатура, която отразява естеството и целта на всеки елемент. Тази номенклатура е наложена от бюджетния орган. Отделните категории (дял, глава, статия или ред) служат за официално описание на номенклатурата.
Отмяна на бюджетни кредити
Неизползваните бюджетни кредити, които не могат вече да се използват.
Пренасяне на бюджетни кредити
Изключение от принципа на ежегодност, доколкото бюджетните кредити, които не са могли да бъдат използвани през дадена бюджетна година, могат при строги условия и по изключение да бъдат пренесени за използване през следващата година.
Поемане на задължение
Правен ангажимент за предоставяне на финансиране, при условие че бъдат изпълнени определени условия. ЕС се задължава да възстанови своя дял от разходите по проект, финансиран от ЕС. Днешните задължения представляват утрешните плащания. Днешните плащания представляват вчерашните задължения.
Бюджетен кредит за поети задължения
Бюджетните кредити за поети задължения покриват пълната стойност на правните задължения (договори, споразумения/решения за предоставяне на безвъзмездни средства), които могат да бъдат подписани през текущата финансова година.
Разходи за текущ трудов стаж
Увеличението на задълженията по схемата, произтичащи от трудовия стаж, натрупан през текущата финансова година.
Отмяна на задължение
Действие, чрез което се отменя предходно задължение (или част от него).
Схема за дефинирани доходи
Пенсионна схема или друга схема за доходи след пенсиониране, при която правилата на схемата определят доходите независимо от дължимите вноски и при която доходите не са пряко свързани с инвестициите на схемата. Схемата може да бъде финансирана или нефинансирана.
Деривативи
Финансови инструменти, чиято стойност е свързана с промените в стойността на друг финансов инструмент, на показател или на стока. За разлика от притежателя на първичен финансов инструмент (напр. държавна ценна книга), който има неограничено право да получи пари (или друга икономическа полза) в бъдеще, притежателят на дериватив има само ограничено право да получи такава полза. Пример за дериватив е валутният форуърден договор.
Пряко управление
Метод на изпълнение на бюджета. При прякото управление бюджетът се изпълнява пряко от службите на Комисията, изпълнителните агенции или доверителните фондове.
Дисконтов процент
Процентът, използван за коригиране на стойността на парите във времето. Дисконтирането е техника, която се използва за сравняване на разходите и ползите, настъпващи през различни времеви периоди.
Ефективен лихвен процент
Процентът, с който се дисконтират очакваните бъдещи парични постъпления или плащания през очаквания живот на финансовия актив или финансовия пасив до нетната балансова стойност на актива или пасива.
Финансови активи или пасиви по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита
Всички финансови активи или пасиви, които според международните счетоводни стандарти за публичния сектор се оценяват по справедлива стойност и за които промените в справедливата стойност трябва да бъдат признати в излишъка или дефицита за периода (т.е. деривативи).
Финансова корекция
Финансовите корекции имат за цел да предпазят бюджета на ЕС от нередовни разходи. Що се отнася до разходите под споделено управление, събирането на нередовни плащания е отговорност предимно на държавата членка.
„Потвърдена“ финансова корекция е финансова корекция, която е приета от съответната държава членка. „Решена“ финансова корекция е финансова корекция, която е приета с решение на Комисията. Тя винаги е нетна корекция, при която държавата членка трябва да възстанови нередовните средства в бюджета на ЕС, което води до окончателно намаление на финансовия пакет, предвиден за съответната държава членка. Потвърдените и решените финансови корекции се посочват в настоящия документ като една категория.
Финансовата корекция е „извършена“, когато с нея е коригирана констатираната нередност.
Непряко управление
Метод на изпълнение на бюджета. При непрякото управление Комисията възлага задачи по изпълнението на бюджета на органи, уредени от правото на ЕС или от национално право.
Прекъсвания и спирания
Ако Комисията установи, въз основа на собствената си дейност или на информацията, съобщена от одитните органи, че държава членка не е отстранила сериозни недостатъци в системите за управление и контрол и/или не е коригирала нередовни разходи, които са били декларирани и сертифицирани, тя може да прекъсне или да спре плащанията.
Нередност
Нередността е действие, което не съответства на приложимите правила на ЕС или национални правила и което има потенциално отрицателно въздействие върху финансовите интереси на ЕС. Тя може да е резултат от поведението на бенефициерите на средства или на органите, отговарящи за извършването на плащания. Понятието за нередност е по-широко от понятието за измама, което се отнася до поведение, което може да бъде квалифицирано престъпление.
Бюджетни кредити, които губят сила
Неизползваните бюджетни кредити, които ще бъдат отменени в края на финансовата година. Губенето на сила означава отмяна на цялото разрешение или на част от разрешението за извършване на разходи и/или за поемане на задължения. Това разрешение намира израз под формата на бюджетен кредит. Само за съвместните предприятия (СП), както е посочено във финансовите им правила, неизползваните бюджетни кредити могат да бъдат записани в прогнозата за приходите и разходите за следващите максимум три финансови години (т.нар. правило „N+3“). Следователно бюджетните кредити за СП, които губят сила, могат да бъдат пуснати отново в употреба до финансовата година N+3.
Неизпълнени поети задължения
Неизпълнените поети задължения са размерът на поетите бюджетни задължения, по които плащането все още не е извършено. Те представляват задълженията на ЕС за плащане за бъдещи години и са пряко следствие от съществуването на многогодишни програми и от липсата на връзка между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания.
Собствени ресурси
Основният източник на приходи за бюджета на ЕС. Различните собствени ресурси са изброени в приложимото Решение за собствените ресурси (през 2020 г.: Решение 2014/335 на Съвета): традиционни собствени ресурси, ресурси на база ДДС и ресурси на база БНД.
Бюджетни кредити за плащания
Бюджетните кредити за плащания покриват разходите, дължими през текущата година, които произтичат от правни задължения, поети през текущата година и/или през предходни години.
Предварително финансиране
Плащане, предназначено да осигури на бенефициера налични средства. То може да се раздели на няколко части съгласно разпоредбите на съответния договор, решение, споразумение или основен правен акт. Наличните средства, или авансът, се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат.
Превантивна мярка
Превантивните мерки, които Комисията може да използва, за да защити бюджета на ЕС, когато знае за наличието на потенциални недостатъци, включват спирането и прекъсването на плащанията от бюджета на ЕС в полза на оперативната програма.
Неизпълнени поети задължения (Reste à liquider — RAL)
Неизпълнените поети задължения са размерът на поетите бюджетни задължения, по които плащането все още не е извършено. Те представляват задълженията на ЕС за плащане за бъдещи години и са пряко следствие от съществуването на многогодишни програми и от липсата на връзка между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания.
Споделено управление
Метод на изпълнение на бюджета. При споделеното управление задачите по изпълнението на бюджета са делегирани на държавите членки. Около три четвърти от разходите на ЕС попадат в обхвата на този метод на изпълнение.
Традиционни собствени ресурси
Традиционните собствени ресурси са определени в приложимото Решение за собствените ресурси (през 2020 г.: Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета) и включват по-специално мита и налози върху захарта.
Трансфери (между бюджетните редове)
Трансферите между бюджетните редове са свързани с преместване на бюджетни кредити от един бюджетен ред в друг в хода на финансовата година и следователно представляват изключение от принципа на специфичност на бюджета. Те обаче са изрично разрешени от Договора за функционирането на Европейския съюз при условията, предвидени във Финансовия регламент (ФР). Във ФР се посочват различни видове трансфери в зависимост от това дали те са между или в рамките на бюджетни дялове, глави, статии или позиции и дали изискват различни нива на разрешение.
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА
|
ГОД |
Годишен отчет за дейността |
|
ФУМИ |
Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ |
|
ОРБК |
Оправомощен разпоредител с бюджетни кредити |
|
УВД |
Управление на въздушното движение |
|
ПБ |
Платежен баланс |
|
Фонд BUFI |
Фонд за бюджетни глоби |
|
ОСП |
Обща селскостопанска политика |
|
CCS LGF |
Гаранционен механизъм за секторите на културата и творчеството |
|
МСЕ |
Механизъм за свързване на Европа |
|
ДИ на МСЕ |
Дългов инструмент на Механизма за свързване на Европа |
|
КФ |
Кохезионен фонд |
|
CIP |
Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации |
|
COM |
Европейска комисия |
|
COSME |
Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия |
|
COSO |
Комитет на спонсориращите организации на комисията „Тредуей“ |
|
РОР |
Регламент за общоприложимите разпоредби |
|
D&WM |
Извеждане от експлоатация и управление на отпадъците |
|
ЕЗФРСР |
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони |
|
ЕФГЗ |
Европейски фонд за гарантиране на земеделието |
|
СПЕС |
Счетоводно правило на Европейския съюз |
|
ЗиСИ |
Заетост и социални иновации |
|
ЕБВР |
Европейска банка за възстановяване и развитие |
|
ЕСП |
Европейска сметна палата |
|
ЕЦБ |
Европейска централна банка |
|
ECOFIN |
Съвет по икономически и финансови въпроси |
|
ЕОВС в ликвидация |
Европейска общност за въглища и стомана в ликвидация |
|
ЕФР |
Европейски фонд за развитие |
|
EDIF |
Механизъм за гарантиране по Инструмента за развитие на предприятията и иновациите за Западните Балкани |
|
ЕИП |
Европейско икономическо пространство |
|
ЕСВД |
Европейска служба за външна дейност |
|
ЕФУР |
Европейски фонд за устойчиво развитие |
|
ЕФЮИЕ |
Европейски фонд за Югоизточна Европа |
|
ЕИФС |
Европейски инструмент за финансова стабилност |
|
ЕФСИ |
Европейски фонд за стратегически инвестиции |
|
ЕМФС |
Европейски механизъм за финансово стабилизиране |
|
ЕАСТ |
Европейска асоциация за свободна търговия |
|
EGNOS |
Европейска геостационарна служба за навигационно покритие |
|
ЕИБ |
Европейска инвестиционна банка |
|
ЕИФ |
Европейски инвестиционен фонд |
|
ElectriFI |
Инициатива за финансиране на електрифицирането |
|
МВК |
Мандат за външно кредитиране |
|
ЕФМДР |
Европейски фонд за морско дело и рибарство |
|
ИПС |
Икономически и паричен съюз |
|
ENEF |
Фонд за разширяване на предприятията |
|
ENIF |
Фонд за иновации в предприятията |
|
ЕИСП |
Европейски инструмент за съседство и партньорство |
|
ЕП |
Европейски парламент |
|
ЕФРР |
Европейски фонд за регионално развитие |
|
ИИУ |
Инициатива на ЕИБ за икономическа устойчивост |
|
ЕКА |
Европейска космическа агенция |
|
EСФ |
Европейски социален фонд |
|
ЕСИФ |
Европейски структурни и инвестиционни фондове |
|
ЕМС |
Европейски механизъм за стабилност |
|
ETF |
Схема за подкрепа на стартиращи предприятия по Европейския механизъм за технологии 1998 |
|
ЕС |
Европейски съюз |
|
EUMETSAT |
Европейска организация за експлоатация на метеорологични спътници |
|
Евратом |
Европейска общност за атомна енергия |
|
FIFO |
Първа входяща — първа изходяща стойност |
|
7РП |
Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие |
|
ФР |
Финансов регламент на ЕС |
|
ОАФО |
Обсъждане и анализ на финансовите отчети |
|
БВП |
Брутен вътрешен продукт |
|
БНД |
Брутен национален доход |
|
ГНСС |
Глобална навигационна спътникова система |
|
H2020 |
„Хоризонт 2020“ |
|
ИИП |
Инфраструктурен и иновационен прозорец |
|
МВФ |
Международен валутен фонд |
|
МССПС |
Международни счетоводни стандарти за публичния сектор |
|
ИТ |
Информационни технологии |
|
ITER |
Международен експериментален термоядрен реактор |
|
JRC |
Съвместен изследователски център |
|
СП |
Съвместно предприятие |
|
LGTT |
Инструмент за гарантиране на заемите по проекти, свързани с трансевропейските транспортни мрежи |
|
МП |
Многогодишна програма — Програма за финансово приобщаване на средните предприятия |
|
MEP |
Член на Европейския парламент |
|
МФП |
Макрофинансова помощ |
|
МФР |
Многогодишна финансова рамка |
|
ММСП |
Микро-, малки и средни предприятия |
|
РСР |
Решение за собствените ресурси |
|
PBI |
Инициатива „Облигации за проекти“ |
|
PF4EE |
Инструмент за частно финансиране за енергийна ефективност |
|
ГФУ |
Гаранционен фонд за участниците |
|
ПЧП |
Публично-частно партньорство |
|
ПСЕДЛ |
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица |
|
RAL |
Reste à Liquider (неизпълнени поети задължения) |
|
МФПР |
Механизъм за финансиране с поделяне на риска |
|
НИТРД |
Научни изследвания, технологично развитие и демонстрации |
|
S&P |
Standard & Poor's Financial Services LLC |
|
SANAD |
Фонд за БИСА за микро-, малките и средните предприятия |
|
САПАРД |
Специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони |
|
SEMED |
Програма за финансово приобщаване на микро-, малките и средните предприятия в Южното и Източното Средиземноморие |
|
SIUGI |
Инструмент за неограничена гаранция в рамките на инициативата за МСП |
|
МСП |
Малки и средни предприятия |
|
ПМСП |
Прозорец за МСП (прозорец за малките и средните предприятия) |
|
SURE |
Подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства |
|
ДФЕС |
Договор за функционирането на Европейския съюз |
|
ТСР |
Традиционни собствени ресурси |
|
ВИРСР |
Временен инструмент за развитие на селските райони |
|
ДДС |
Данък върху добавената стойност |
(1) За пълен и актуализиран преглед на предприетите действия, моля, посетете уеб страницата за мерките на ЕС в отговор на коронавируса на адрес https://ec.europa.eu/info/live-work-travel-eu/coronavirus-response/timeline-eu-action_en.
(2) Регламент (ЕС) 2016/369 на Съвета от 15 март 2016 година относно предоставянето на спешна подкрепа в рамките на Съюза (OB L 70, 16.3.2016 г., стр. 1), шзменен с Регламент (EС) 2020/521 на Съвета от 14 април 2020 г. за активиране на спешната подкрепа по Регламент (ЕС) 2016/369 и за изменение на разпоредбите на посочения регламент предвид избухването на COVID-19 (ОВ L 117, 15.4.2020 г., стр. 3).
(3) Вж. коригиращ бюджет № 1/2020 (приет на 17 април 2020 г.) и коригиращ бюджет № 6/2020 (приет на 17 септември 2020 г.).
(4) Вж. https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/research-area/health-research-and-innovation/coronavirus-research-and-innovation/financing-innovation_en.
(5) ОВ L 99, 10.4.2019 г., стр. 41.
(6) ОВ L 82 I, 19.3.2020 г., стр. 1.
(7) ОВ L 94 I, 27.3.2020 г., стр. 1.
(8) ОВ L 99, 31.3.2020 г., стр. 5.
(9) ОВ L 130, 24.4.2020 г., стр. 1.
(10) ОВ L 165, 27.5.2020 г., стр. 31.
(*1) Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.
(11) ОВ L 159, 20.5.2020 г., стр. 1.
(12) Отделните стойности — по текущи цени и по цени от 2018 г. — представляват една и съща сума в номинално и в реално изражение. Разликата произтича от годишната корекция с цел да се вземе предвид инфлацията.
(13) ОВ L 29, 31.1.2020 г., стр. 7.
(14) ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 34.
(15) ОВ L 249, 27.9.2017 г., стр. 1.
(16) Член 212 от Финансовия регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).
(17) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 39.
(18) Според принципа на субсидиарност Съюзът може да действа само ако и доколкото целите на дадено предложено действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, но могат, поради своя мащаб или последици, да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза. Според принципа на пропорционалност съдържанието и формата на действията на Съюза не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите (вж. член 5 от ДЕС).
(19) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).
(20) Вж. член 317 от ДФЕС.
(21) По тази причина терминът „Европейска комисия“ се използва за обозначаване както на институцията — колегиума, съставляван от членовете на Комисията — така и на нейната администрация, управлявана от генералните директори на отделите ѝ (и ръководителите на други административни структури, като например служби и изпълнителни агенции).
(22) От средата на 2019 г. (във връзка с преразгледания член 12 от Вътрешните правила) управлението на Европейския фонд за развитие (ЕФР) е съвместно делегирано между пет отдела (ГД „Международни партньорства“ (ГД „Международно сътрудничество и развитие“), ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“, ГД „Образование, младеж, спорт и култура“, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура и Съвместния изследователски център).
(1) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.
(2) На 18 декември 2020 г. Европейският парламент прие бюджет, който предвижда плащането на краткосрочните задължения на Съюза от собствените ресурси, които държавите членки ще съберат или които ще бъдат поискани от тях през 2021 г. Освен това съгласно член 83 от Правилника за длъжностните лица (Регламент № 259/68 на Съвета (ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1) от 29 февруари 1968 г. съгласно неговото изменение) държавите членки съвместно гарантират пенсионните задължения.
(3) ПСЕДЛ е теоретичен (виртуален) фонд с дефинирани доходи, в който вноските на служителите служат за финансиране на бъдещите им пенсии. Въпреки че реално инвестиционен фонд не съществува, счита се, че сумата, която щеше да бъде събрана от такъв фонд, е инвестирана в дългосрочни облигации на държавите членки и е отразена в пенсионните задължения, записани в годишните отчети на Европейския съюз. Държавите членки гарантират съвместно изплащането на доходите съгласно член 83 от Правилника за длъжностните лица и член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (вж. COM(2018) 829 за подробно описание на схемата).
(23) ОВ L 169, 1.7.2015 г., pстр 1.
(24) ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.
(25) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(26) ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105.
(4) Позицията „Неотнесени към функция от МФР“ включва изпълнението на бюджета от консолидираните субекти и консолидационните изключвания, извънбюджетните операции и неразпределените програми с несъществени суми на индивидуална база.
(27) ОВ L 76, 19.3.2018 г., стр. 30.
(*2) Съгласно Регламент (ЕС) 2020/2220 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 437, 28.12.2020 г., стр. 1) финансовата рамка за ЕЗФРСР обхваща периода 2014—2022 г.
(28) ОВ L 62, 23.2.2021 г., стр. 41.
(29) OB L 122, 24.4.2014 г., стр. 44.
(30) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 1.
(31) ОВ L 60, 28.2.2020 г., стр. 5.
(32) ОВ L 291, 16.11.2018 г., стр. 3.
(5) ОВ L 132, 21.5.2016 г., стр. 85.
(6) Без заемите „бек-ту-бек“ за финансова помощ.
(7) Без заемите „бек-ту-бек“ за финансова помощ.
(8) Финансови активи, обявени за продажба (без инвестициите във фондове на паричния пазар и капиталови инструменти).
(9) Финансови активи по справедлива стойност чрез излишъка или дефицита.
(33) ОВ L 128, 27.5.2009 г., стр. 1.
(34) ОВ L 118, 12.5.2010 г., стр. 1.
(10) С приложен корекционен коефициент (кк).
(11) Изплащат се в продължение на първите 3 години след напускане.
(35) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.