9.7.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/1


Съобщение на Комисията относно европейската гражданска инициатива (ЕГИ) „End the cage age“ („Край на клетките“)

(2021/C 274/01)

1.   ВЪВЕДЕНИЕ: ГРАЖДАНСКАТА ИНИЦИАТИВА

Посредством европейска гражданска инициатива (ЕГИ), съгласно член 11, параграф 4 от Договора за Европейския съюз, най-малко един милион граждани от значителен брой държави — членки на ЕС, могат да приканят Европейската комисия да представи подходящо предложение, в рамките на предоставените ѝ правомощия, по въпрос, за който тези граждани считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим юридически акт на ЕС. Подробни правила относно ЕГИ се съдържат в Регламент (ЕС) 2019/788 (1) (Регламента относно ЕГИ).

„End the Cage Age“ („Край на клетките“) е шестата ЕГИ, която е достигнала числените прагове (2). С нея се призовава Комисията да предприеме действия във връзка с отношението към селскостопанските животни, както следва:

„Стотици милиони селскостопански животни в ЕС са държани в клетки през по-голямата част от живота си, а това им причинява големи страдания. Призоваваме Европейската комисия да сложи край на това нечовешко отношение към селскостопанските животни.

Клетките причиняват страдание на огромен брой селскостопански животни всяка година. Те са една ненужна жестокост, тъй като съществуват системи, отличаващи се с по-хуманно отношение към животните, при които не се използват клетки.

Затова приканваме Комисията да предложи законодателство за забрана на използването на:

клетки за кокошки носачки, зайци, ярки, бройлери за разплод, носачки за разплод, пъдпъдъци, патици и гъски;

родилни боксове за свине майки;

боксове за свине майки, ако те вече не са забранени;

индивидуални боксове за телета, ако вече не са забранени.“ (3)

Организаторите обясниха подробно целите на инициативата по време на среща с Комисията на 30 октомври 2020 г., както и на публично изслушване, организирано от Европейския парламент, на 15 април 2021 г. На 10 юни 2021 г. Европейският парламент проведе разискване в пленарна зала относно тази гражданска инициатива и прие резолюция (4), в която излага позицията си.

В настоящото съобщение се излага правната и политическата оценка на Комисията по отношение на инициативата, действията, които тя възнамерява да предприеме, основанията ѝ за това и предвиденият график в съответствие с член 15, параграф 2 от Регламента относно ЕГИ.

2.   КОНТЕКСТ

Настоящата гражданска инициатива отразява потребността от преход към по-етични и по-устойчиви селскостопански системи, който да бъде постигнат, inter alia, въз основа на ново законодателство в областта на хуманното отношение към животните. Kакто ясно е посочено в Европейския зелен пакт (5) и в стратегията „От фермата до трапезата“ (6), основен приоритет за Комисията е да отговори на тази потребност. Според текста на инициативата в момента в ЕС в клетки се отглеждат 300 милиона животни.

В Договора за функционирането на Европейския съюз животните се определят като същества с усещания. Като основен вносител на храни ЕС носи моралната отговорност да гарантира, че условията за животните в стопанствата отразяват неговите принципи, включително по отношение на храните, които внася.

Постепенното премахване на клетките започна преди 22 години, когато влезе в сила ново законодателство за отглеждането на кокошки носачки. Научният анализ подкрепи ползите от този подход за други видове, като например телета и прасета, за които бяха въведени частични забрани съответно през 1997 г. и 2001 г.

2.1.   Съществуваща правна рамка за хуманно отношение към животни в стопанствата

Законодателството на ЕС в областта на хуманното отношение към животните е претърпяло развитие и е разширило обхвата си след приемането на първото законодателство на ЕС в областта на хуманното отношение към животните през 1974 г. Настоящата правна рамка за отглеждането на селскостопански животни се състои от обща директива (7) относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели. В нея се определят общи принципи и се оставя възможност на държавите членки да приемат по-строги разпоредби, при условие че те са съвместими с правилата на ЕС. В допълнение към общата директива, четири специфични за дадените сектори директиви уреждат хуманното отношение към кокошките носачки, бройлерите, телетата и прасетата.

Общата директива предвижда, че свободата на движение на животните не трябва да бъде ограничавана по такъв начин, че да предизвика ненужно страдание или нараняване. Освен това се изисква когато едно животно бива непрекъснато или редовно завързвано или затваряно, да му се предостави подходящо пространство в съответствие с физиологичните му и етологични нужди. Следователно отглеждането на животни в клетки е разрешено, но при определени условия.

В специфичните за дадените сектори директиви се определят някои правила относно затварянето:

по отношение на кокошките носачки законодателството в областта на отглеждането на кокошки носачки, прието през 1999 г., забранява използването на конвенционални („батерийни“) клетки в ЕС, като преходният период от два етапа трае общо 12 години: считано от 2003 г., клетките, които се използват за първи път, трябва да бъдат уголемени, а от 2012 г. забраната за конвенционални клетки за кокошки носачки се прилага за всички стопанства в ЕС. Днес кокошките носачки могат да се отглеждат в „уголемени“ клетки, които например им позволяват да кацат и да ровят (8);

от 2013 г. насам е задължително женските свине (свинете майки) да се отглеждат групово за период, започващ от 4 седмици след заплождането, (чифтосване с нерез или осеменяване) до 1 седмица преди очакваното раждане. За останалата част от времето (т.е. от 1 седмица преди очакваното раждане до 4 седмици след раждането), в съответствие с приложимото законодателство на ЕС, голяма част от женските свине и свинете майки в ЕС редовно се ограничават в „родилни боксове“ и „боксове за свине майки“ (9); както и

от 2007 г. насам не е разрешено теле да се ограничава в индивидуална клетка след осемседмична възраст. До тази възраст обаче индивидуалното отглеждане на телета е възможно съгласно условията на приложимото законодателство на Съюза (10).

Не съществува специално законодателство на ЕС в областта на хуманното отношение към животните за другите животни, посочени в европейската гражданска инициатива.

Искането за постепенно премахване на клетките е в съответствие с текущите развития, тъй като няколко държави членки вече са въвели пълна или частична забрана на клетките:

Уголемени клетки за кокошки носачки:

забранени в Австрия и Люксембург;

забранени във Франция за нови или реконструирани стопанства;

забранени в Германия от 2025 г., в Чехия от 2027 г., във Валония (Белгия) от 2028 г. и в Словакия от 2030 г.

Боксове за свине майки и родилни боксове:

забранени в Швеция;

родилните боксове са позволени за максимум 5 дни на родилен период в Германия до 2036 г.;

забрана за боксове за свине майки в Германия до 2029 г.;

забрана за боксове за свине майки от периода на отбиването в Дания, която влиза изцяло в сила от 2035 г.;

забрана за боксове за свине майки 4 дни след осеменяване в Нидерландия и 10 дни след осеменяване в Австрия.

Клетки за зайци:

забранени за зайци за месо в Австрия, Германия и Нидерландия;

забрана за конвенционални клетки за зайци за месо от 2016 г. насам и уголемени клетки за зайци за месо и женски за разплод във Фландрия (Белгия) от 2025 г.;

специфични изисквания за зайците в Германия, Нидерландия и Швеция, като например отглеждане поне по двойки (зайци за угояване), подходящ материал за гризане, достъп до груб фураж, достъп до платформа.

2.2.   Настоящ контекст на политиката на ЕС

На 11 декември 2019 г. Комисията прие съобщение относно Европейски зелен пакт (11) — всеобхватна стратегия за превръщане на ЕС в модерна, конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите, която отчита всички измерения на устойчивостта, включително хуманното отношение към животните.

На 20 май 2020 г. (като част от Зеления пакт) Комисията прие стратегията „От фермата до трапезата“ (12), в която се определя подробен план за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система. Посредством стратегията Комисията се стреми не само да гарантира, че храните в ЕС са безопасни, питателни и с високо качество, но и че се превръщат в световен стандарт за устойчивост. Хуманното отношение към животните играе важна роля в програмата за устойчиво развитие, а стратегията включва ангажимент от страна на Комисията за представяне на законодателни предложения за преразглеждане на законодателството на ЕС в областта на хуманното отношение към животните до края на 2023 г. след оценка (проверка за пригодност) на съществуващото законодателство и оценка на въздействието. Целта е да се подобри хуманното отношение към животните, да се разшири обхватът на законодателството, то да се приведе в съответствие с най-новите научни доказателства и да се улесни прилагането му.

Комисията също така обяви в стратегията, че ще:

разгледа възможности за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните с цел по-добро оползотворяване и пренасяне по веригата за доставки на храни на добавената стойност, придобивана от продуктите посредством практики, които са в съответствие с принципа за хуманно отношение към животните; и

предлагане на устойчива рамка за етикетиране на храните.

В стратегията „От фермата до трапезата“ се признава ролята на общата селскостопанска политика (ОСП) при подпомагане на прехода към устойчиви продоволствени системи. В контекста на текущата законодателна процедура относно ОСП и в зависимост от нейния напредък, от 2023 г. се предвижда нова система, чрез която държавите членки ще могат да използват „екосхеми“ (13) в подкрепа на прехода към по-хуманно отношение към животните (14). Екосхемите ще предоставят на земеделските стопани подпомагане под формата на задължения, свързани с управлението, като чрез тях стопаните ще бъдат компенсирани за допълнителни разходи или загуби на доходи, които са свързани с подобрени стандарти, надхвърлящи задължителните изисквания. Екосхемите се финансират изцяло от общия бюджет на ЕС.

По линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), след 2022 г. ще продължат да се предоставят същите възможности за подпомагане на хуманното отношение към животните, каквито бяха налични по линия на ОСП от 2014 г. до 2022 г. Финансираните по ЕЗФРСР проекти („интервенции“) изискват съфинансиране от държавите членки. Подпомагането по линия на ЕЗФРСР се предоставя под формата на задължения, свързани с управлението, като чрез тях земеделските стопани се компенсират за допълнителни разходи или загуби на доходи, свързани с ангажименти за подобрени стандарти, надхвърлящи задължителните изисквания, и инвестиции за по-благоприятно за хуманното отношение към животните отглеждане. Степента, до която подпомагането по линия на ЕЗФРСР и екосхемите се отнася до хуманното отношение към животните, зависи от определените от държавите членки нужди и приоритети.

Сред другите възможности за интервенция по линия на ЕЗФРСР и екосхемите е подкрепата за:

обучение и консултации;

преминаване към биологично земеделие и поддържане на методи за биологично земеделие;

схеми за качество; и

сътрудничество и иновации между операторите по веригата за доставки на храни в рамките на Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост) (15).

Предвижда се хуманното отношение към животните да бъде една от специфичните цели на ОСП за периода 2023—2027 г. (16) Всяка държава членка ще оцени положението си въз основа на SWOT анализ (силни страни, слаби страни, възможности и заплахи) и специфичните си нужди, по-специално по отношение на подобряването на хуманното отношение към животните и намаляването на употребата на антимикробни средства. Въз основа на това всяка държава членка ще разработи интервенции, които да бъдат включени в национален стратегически план по ОСП (който ще влезе в сила от началото на 2023 г., след като те бъдат одобрени от Комисията) и в който също така ще бъде определена стратегия за съчетаване на различни инструменти на ОСП. Ще се използват специални показатели за измерване и наблюдение на напредъка по отношение на изпълнението на плановете.

Съответствието със задължителните съществуващи правни изисквания (17) в областта на хуманното отношение към животните ще продължи да бъде едно от условията, за да могат земеделските стопани да получават цялостно пряко подпомагане по ОСП и определени (годишни) плащания по ЕЗФРСР, включително плащания за хуманно отношение към животните.

През декември 2020 г. Комисията прие препоръки по отношение на националните стратегически планове по ОСП. Тези специално отправени към всяка държава членка препоръки включват редица мерки за по-хуманно отношение към селскостопанските животни (18).

За да помогне на държавите членки да формулират интервенции в съответствие с препоръките, неотдавна Комисията започна проучване относно мерките и инструментите на ОСП, които насърчават хуманното отношение към животните и намаляването на употребата на антимикробни средства (19). Очаква се то да бъде готово през октомври 2021 г.

2.3.   Научен контекст и текущи проекти

По-хуманното отношение към животните не е само етичен проблем. То също така подобрява здравето на животните и намалява необходимостта от лекарствени продукти, като по този начин забавя евентуалното активиране на микроорганизми с антимикробна резистентност и подобрява качеството на храните. Освен това намаляването на стреса при кокошките носачки например намалява разпространението на салмонела сред стадата. Благосъстоянието на хората е тясно свързано с хуманното третиране на животните.

През последните 20 години Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ), основният научен съветник на Комисията в тази област, прие становища относно (наред с другото) хуманното отношение към кокошките носачки и прасетата. Понастоящем ЕОБХ разработва допълнителни научни оценки на клетките за видовете и категориите животни, които попадат в обхвата на гражданската инициатива. Те ще бъдат готови през 2022 г. и 2023 г. Може да се счита, че в неотдавнашно становище на ЕОБХ се отразява настоящото състояние на познанията по отношение на зайците (20).

Неотдавна публикувани научни изследвания свидетелстват за съществуването на алтернативни високоефективни селскостопански системи, които не включват използването на клетки. Освен това в неотдавнашно проучване, изготвено за Комисията по петиции на Европейския парламент (PETI) (21), се стига до заключението, че системите за отглеждане без клетки на кокошки носачки са сходни, от икономическа, екологична и социална гледна точка, със системите за отглеждане в оборудвани клетки. Друго проучване (22) предоставя преглед на научните изследвания върху отглеждането в клетки на кокошки носачки, свине майки, зайци, патици, гъски, телета и пъдпъдъци. В него се описват въздействията върху хуманното отношение от ограничаването в клетки и от отглеждането в алтернативни селскостопански системи. В други доклади се очертават предизвикателствата, свързани с околната среда и с хуманното отношение към животните, възможностите и потенциалните последствия от по-нататъшно подобряване на хуманното отношение към животните и прекратяването на използването на клетки при производството на някои селскостопански животни в ЕС (23).

Различни текущи научноизследователски и иновационни проекти, финансирани също и от ЕС, разглеждат хуманното отношение към животните, по-специално селскостопанската дейност, при която се използват малки количества материали (24) и биологичното земеделие, прецизното земеделие (25), както и практики, съответстващи в по-голяма степен на принципа за хуманно отношение към животните, в интензивното животновъдство. Въпреки че досега в нито един проект не е било разглеждано конкретно премахването на клетките, в някои проекти по CORE (26) Organic Cofund (27), финансирани по Хоризонт 2020, се разглежда отглеждането на животни, което позволява на животните да удовлетворяват своите естествени потребности, както и свързани въпроси; те включват:

проект POWER, в рамките на който се разследва съчетаното подобряване на отглеждането и управлението на прасетата, включително въздействието на конструкцията на родилните боксове, генетиката на свинете майки и стратегиите за управление върху смъртността при новородените бозаещи прасенца и здравето на бозаещите прасенца преди и след отбиването; както и

GroupHouseNet (28) — действие по линия на COST, което има за цел да предостави на животновъдството в ЕС необходимите иновации в отглеждането и управлението на прасета и домашни птици за успешен преход към системи за отглеждане на големи групи без да е необходимо болезнено отрязване на опашката и подрязване на човката.

„Хоризонт Европа“ – новата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации, ще предостави допълнителна подкрепа през периода 2021—2027 г., по-специално в сферата на интервенциите в областта на селското и горското стопанство и селските райони (29).

2.4.   Социален и икономически контекст

Все повече потребители изискват прилагането на методи за отглеждане, които са в по-голямо съответствие с принципа за хуманно отношение към животните, както и информация, която да им помогне да идентифицират продукти, произведени в условия, съответстващи на принципа за хуманно отношение към животните (30).

Селскостопанските животни се отглеждат ограничавани в клетки по различни, предимно икономически причини. Такива системи (особено в интензивни производствени единици) са икономически ефективни и осигуряват по-практични условия на труд. Известна степен на ограничаване в затворени помещения може да е необходима и от съображения за биологична сигурност, за да се предотвратят някои болести по животните.

Преустановяването на използването на клетки ще наложи промени в настоящите селскостопански системи, както и често скъпи инвестиции. Може да се изисква от земеделските стопани да приспособят селскостопански помещения, да закупят ново оборудване, както и да адаптират производствените и животновъдните практики. В същото време преминаването към селскостопански системи с по-високи стандарти за хуманно отношение към животните често подобрява репутацията на земеделските стопани в обществото и повишава доверието в тяхната дейност (31). Високите стандарти на ЕС за хуманно отношение към животните също така допринасят за добрата репутация на селскостопанските продукти на ЕС и отчасти обясняват голямото им търсене, което гарантира по-добри доходи за земеделските стопани. Промените в настоящите селскостопански системи биха спомогнали също за запазване на ресурсите, от които зависят продоволствените системи, което от своя страна би намалило загубата на биологично разнообразие.

2.5.   Текущи инициативи и действия от значение в контекста на гражданската инициатива

С оглед на преразглеждането на законодателството в областта на хуманното отношение към животните, включително Директива 98/58/ЕО относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели (32), както е обявено в стратегията „От фермата до трапезата“, Комисията вече предприема или вече е предприела следните действия:

През юни 2020 г. тя възложи на ЕОБХ да предостави актуализирани научни становища относно предимствата и недостатъците на различните производствени системи и начините за тяхното подобряване по отношение на видовете, които понастоящем са обхванати от специфично за дадения сектор законодателство в областта на хуманното отношение към животните, т.е. кокошки носачки (мандатът включва също така ярки и носачки за разплод), пилета, отглеждани за производството на месо (включително бройлери за разплод), телета и прасета. През юни 2021 г. тя поиска допълнителни становища относно аспектите на хуманното отношение към животните при отглеждането с и без използване на клетки на пъдпъдъци, патици и гъски (33). Очаква се ЕОБХ да представи тези становища през 2022 г. и 2023 г.;

На 7 април 2021 г. Комисията публикува резултати от оценка на стратегията на ЕС за хуманно отношение към животните за периода 2012—2015 г. (34);

Понастоящем тя извършва оценка (проверка за пригодност) на достиженията на правото (35) на ЕС в областта на хуманното отношение към животните, която има за цел да установи:

възможни недостатъци при разработването, обхвата и изпълнението на съществуващите правила;

потенциал за опростяване и намаляване на регулаторните разходи и тежести; както и

възможни пропуски и области за подобрение.

Тя очаква проверката за пригодност да приключи до 2022 г.;

Тя проучва възможности за етикет във връзка с хуманното отношение към животните в целия ЕС, за да се подобри предаването на стойност по хранителната верига. За тази цел тя създаде специална подгрупа към платформата на ЕС за хуманното отношение към животните и започна проучване относно етикетирането във връзка с хуманното отношение към животните (36);

Освен това следните текущи и планирани действия са от значение в контекста на гражданската инициатива:

Проучвания за събиране на данни относно екологичните и социалноикономическите последици от постепенното премахване на клетките и за получаване на по-ясна представа за настоящата обстановка в ЕС (37);

Понастоящем се изготвя кодекс за поведение за отговорни бизнес и маркетингови практики. Целта е да се насърчат участниците по хранителната верига да поемат ангажименти по отношение на устойчивостта, които също така обхващат хуманното отношение към животните; те биха могли да включват ангажименти, свързани с прехода към системи без използване на клетки;

Преди края на 2023 г. Комисията ще изготви законодателно предложение за рамка за устойчива продоволствена система. Хуманното отношение към животните ще бъде включено в обсъжданията относно определението за устойчивост на продоволствената система и критериите за оценка на устойчивостта на храните и действията;

До 2024 г. тя ще предложи рамка за етикетиране на устойчивите храни, която следва да обхваща хранителните, климатичните, екологичните и социалните аспекти на хранителните продукти, включително хуманното отношение към животните;

Въпреки че няколко двустранни търговски споразумения с държави извън ЕС вече включват разпоредби за сътрудничество в областта на хуманното отношение към животните, ЕС ще предложи включването на глава относно устойчивите системи за производство на храни в текущите преговори за споразумения за свободна търговия с държавите партньори и в бъдещите търговски споразумения. Това обхваща и сътрудничеството в областта на хуманното отношение към животните; и

ЕС също така насърчава своите стандарти за хуманно отношение към животните, като допринася за разработването, приемането и прилагането на международните стандарти на Световната организация по здравеопазване на животните (OIE) за хуманно отношение към животните (38), както и като си сътрудничи с Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).

3.   ОЦЕНКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА В ИНИЦИАТИВАТА

3.1.   Отговор на инициативата: действия

Посредством гражданската инициатива Комисията се призовава да предложи законодателство, което да забранява използването на:

клетки за кокошки носачки, зайци, ярки, бройлери за разплод, носачки за разплод, пъдпъдъци, патици и гъски;

родилни боксове за свине майки;

боксове за свине майки, ако те вече не са забранени; както и

индивидуални клетки за телета, ако вече не са забранени.

В отговор на инициативата и на потребността от преход към по-етични и по-устойчиви селскостопански системи Комисията възнамерява да предложи да премахне постепенно и окончателно да забрани използването на такива системи за отглеждане в клетки за всички тези видове и категории, при условия (включително продължителността на преходния период), които да бъдат определени въз основа на становищата на ЕОБХ и на оценка на въздействието. Това ще е една от основните цели на преразглеждането на законодателството в областта на хуманното отношение към животните , което Комисията се е ангажирала да предложи най-късно през последното тримесечие на 2023 г.

Комисията ще разгледа следните аспекти в контекста на процеса на преразглеждане:

А.   животни, които понастоящем попадат в обхвата на специфично за дадените видове законодателство в областта на хуманното отношение към животните

Съществуващото специфично за дадените видове законодателство в областта на хуманното отношение към животните по отношение на кокошките носачки, свинете майки и телетата ще бъде преразгледано в рамките на стратегията „От фермата до трапезата“, като предложението на Комисията ще бъде представено най-късно през последното тримесечие на 2023 г. Понастоящем това законодателство предвижда забрани за някои видове клетки, но не за всички.

Б.   животни, които понастоящем не попадат в обхвата на специфично за дадените видове законодателство в областта на хуманното отношение към животните

За някои от видовете/категориите, обхванати от европейската гражданска инициатива (зайци, ярки, бройлери за разплод, носачки за разплод, пъдпъдъци, патици и гъски), понастоящем няма специално законодателство на ЕС в областта на хуманното отношение към животните.

С цел да предостави отговор на инициативата, през юни 2020 г. и юни 2021 г. Комисията възложи на ЕОБХ в течение на 2022 г. и в началото на 2023 г. да допълни съществуващите научни доказателства относно въздействието върху хуманното отношение към животните на системите за отглеждане в клетки за кокошки носачки, прасета, телета, ярки, бройлери за разплод, носачки за разплод, пъдпъдъци, патици и гъски, с цел законодателството да бъде въведено най-късно през последното тримесечие на 2023 г.

Условията за забрана на системите за отглеждане в клетки ще бъдат определени въз основа на оценка на въздействието; в тях ще бъдат взети предвид:

ползите за благосъстоянието на животните;

социалните и икономическите потребности на селскостопанския сектор в ЕС, включително и на малките стопанства;

измерението на международната търговия; и

екологичните аспекти.

3.2.   Отговор на инициативата: предвиден график

Отговорът на Комисията на инициативата, описана в глава 3.1, ще бъде включен като основна цел при преразглеждането на законодателството в областта на хуманното отношение към животните, което тя се ангажира да предложи най-късно през последното тримесечие на 2023 г.

За да разработи това законодателно предложение, Комисията ще изготви оценка на въздействието съгласно описаното по-горе. Тази оценка ще подпомогне също така вземането на решения — наред с другото — относно съпътстващите мерки. Тя ще включва обществена консултация, която ще бъде проведена до началото на 2022 г. Предвижда се оценката на въздействието да приключи до края на 2022 г.

Въпреки че гражданската инициатива не включва конкретно искане относно графика, по време на срещата с Комисията и изслушването в Европейския парламент организаторите изразиха амбицията си забраната на клетките да влезе в сила през 2027 г.

Датата на влизане в сила на забраната, а следователно и продължителността на периода на постепенно премахване, ще бъдат разгледани в контекста на оценката на въздействието на законодателното предложение. По-специално така ще се оцени осъществимостта на работата по предложеното законодателство, което ще влезе в сила от 2027 г., като се вземе предвид необходимостта от финансова и друга подкрепа за земеделските стопани по време на този преход.

3.3.   Преходни и съпътстващи действия в ЕС

Самата инициатива не включва искания за преходни и съпътстващи мерки, но по време на срещата с Комисията и на публичното изслушване в Европейския парламент организаторите посочиха, че такива мерки биха били необходими, за да се улесни преходът към отглеждане без използването на клетки.

Комисията счита, че балансираният преход към системи без използване на клетки изисква подходящо разглеждане на съответните обществени проблеми, на икономическото въздействие върху различните участващи страни, както и на екологичните аспекти. Той следва да бъде организиран и подкрепен по такъв начин, че земеделските стопани да могат да използват обществената потребност от по-хуманно отношение към животните като възможност да допринесат пряко към подобряването на здравето на животните и хуманното отношение към тях, качеството на храните и екологичните цели, без обаче да застрашават оцеляването на своите стопанства. Важна роля ще има цялата хранителна верига, по-специално хранително-преработвателната промишленост и секторът на търговията на дребно.

Поради това, успоредно със законодателството, което ще предложи, Комисията ще продължи да разработва мерки за подкрепа за насърчаване и преход към земеделие, в което не се използват клетки, като например най-добри практики, насоки, препоръки и проучвания. Тя ще насърчава комуникацията и информацията относно мерките при подготовката за постепенното премахване на клетките. Целта е да се осигурят стимули за земеделските стопани да започнат процеса на преход.

По линия на ОСП ЕС ще отпуска финансова помощ на земеделските стопани при прехода им към системи за отглеждане без използване на клетки, чрез наличните средства в рамките на политиката за развитие на селските райони и новите екосхеми (до степента, в която държавите членки използват тези възможности). Комисията насърчава държавите членки да използват екосхемите (когато законодателството за създаване на новата ОСП бъде прието) и да представят своите стратегии за интервенция в рамките на националните си стратегически планове в подкрепа на постепенното премахване на клетките. Това може да предполага също така преминаване към иновативни решения, както и към екстензивни системи на производство.

При оценяването на националните стратегически планове на държавите членки Комисията ще обърне по-специално внимание на финансовата подкрепа, която държавите членки възнамеряват да отпуснат за подобряване на хуманното отношение към животните. На последно място Комисията насърчава държавите членки да увеличат интензитета на помощта (39) за подпомагане по линия на ЕЗФРСР по отношение на системи без използване на клетки, в сравнение с инвестициите за отглеждане с по-малко внимание към хуманното отношение към животните.

В годишните си работни програми за политиката за насърчаване на селскостопанските продукти (40) Комисията ще включи също специален бюджет за повишаване на осведомеността относно устойчивостта в селското стопанство, включително специфични характеристики, свързани с хуманното отношение към животните, като например системи за отглеждане без клетки.

Други мерки за подкрепа ще допълнят финансирането по ОСП:

В съответствие с приетия план за действие относно биологичното земеделие, с който се цели да се гарантира че до 2030 г. 25 % от земите в ЕС ще се използват за биологично производство, на земеделските стопани ще бъдат предоставяни възможности за преминаване от системи за отглеждане без клетки директно към биологично земеделие. Използването на клетки не е разрешено в биологичното производство (41);

Комисията ще подкрепя земеделските стопани и другите участници в прехода към системи без използване на клетки посредством информационни кампании и обучение чрез консултантските служби в областта на селското стопанство на държавите членки (42);

Комисията ще работи в тясно сътрудничество с хранително-преработвателната промишленост и търговците на дребно, за да ги насърчи да подпомогнат развитието на пазара на продукти, които са резултат от отглеждане без клетки, на удовлетворяващи цени франко земеделското стопанство;

В съответствие със стратегията „От фермата до трапезата“ Комисията ще разгледа варианти за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните, за да се подобри предаването на стойност по хранителната верига. Изискването за информиране на потребителите за това дали продуктите произхождат от животни, отглеждани в клетки, или от системи за отглеждане без използване на клетки, би могло да насърчи земеделските стопани да преминат по-рано към системи без използване на клетки, а потребителите — да са по-осведомени за избора, с който разполагат. По подобен начин Комисията ще проучи възможността за разширяване на обхвата на пазарните стандарти за селскостопански продукти в контекста на преразглеждането на законодателството (както е обявено в стратегията „От фермата до трапезата“);

Предвид ролята, която обществените поръчки могат да имат за трансформирането на модела на ЕС за производство и потребление на храни чрез насърчаване на по-устойчиво снабдяване с храни, Комисията пое ангажимент в стратегията „От фермата до трапезата“ да определи най-добрия начин за установяване на минимални задължителни критерии за поръчки за храни, произведени по устойчив начин. В този контекст тя ще проучи как би могла да подкрепи прехода към системи за отглеждане без използване на клетки. Някои аспекти на хуманното отношение към животните вече са разгледани в настоящите критерии за екологосъобразни обществени поръчки (43);

Когато е целесъобразно, „Хоризонт Европа“ ще помогне да се предоставят допълнителни научни доказателства на лицата, които вземат решения, и на участниците. По-специално ще бъде предложено създаването на Европейско партньорство в областта на здравето на животните и хуманното отношение към тях в рамките на работната програма за 2023—2024 г .

По-нататъшните действия ще включват мерки за гарантиране на по-добро и по-стриктно прилагане на съществуващото законодателство, като например чрез обучение на инспектори (чрез програмата на Комисията „По-добро обучение за по-безопасни храни“ (BTSF) (44) и с подкрепата на референтните центрове на ЕС за хуманно отношение към животните), както и чрез одити от страна на Комисията на системите за хуманно отношение към животните и тяхното проследяване с националните администрации.

Освен това държавите членки могат да насочат прехода към отглеждане без използване на клетки в своите национални мерки за държавна помощ (45). Правилата за държавната помощ в областта на селското стопанство им позволяват да отпускат финансова помощ на земеделските стопани, докато стандартите на ЕС все още не са влезли в сила. В случай на нововъведени стандарти на ЕС земеделските стопани могат да получат помощ за свързани инвестиции за ограничен период от време.

3.4.   Търговски аспекти

Комисията се стреми да насърчава възприемането на устойчиви стандарти (включително по отношение на хуманното отношение към животните) в световен мащаб и да насърчава съгласуваността на политиките между местните и внасяните продукти. В оценката на въздействието ще бъдат разгледани различни варианти за постигането на тази цел по отношение на животните и продуктите от животински произход, внасяни от трети държави.

В своя Преглед на търговската политика (46) Комисията подчертава, че вносът трябва да отговаря на съответните разпоредби и стандарти на ЕС и че при определени обстоятелства, определени от правилата на Световната търговска организация (СТО), е целесъобразно ЕС да изисква внасяните продукти да отговарят на определени изисквания за производство. Законосъобразността на прилагането на изискванията за производство към вноса се основава на необходимостта от опазване на околната среда и от спазване на етичните съображения. Когато се възприема този подход, той трябва да се прилага при пълно спазване на правилата на СТО. Възможно е също така да се въведат изисквания за хуманно отношение към животните по отношение на внасяните продукти в рамките на двустранни търговски споразумения.

Съгласно действащото законодателство на Съюза при внос само някои животински видове и продукти подлежат на специфични изисквания за хуманно отношение към животните. При липсата на достатъчно гаранции, че стандартите за търговия с яйца на държавата износител са еквивалентни на тези на ЕС, опаковките с внесени яйца трябва да носят обозначение, че методът на отглеждане е „неевропейски стандарт“ (47). Ветеринарният здравен сертификат, придружаващ внесеното месо, трябва да удостоверява, че изискванията за клане на държавата износител са най-малко еквивалентни на тези, определени в законодателството на ЕС в областта на хуманното отношение към животните, например по отношение на процедурите за зашеметяване (48).

Комисията активно популяризира своите стандарти за хуманно отношение към животните чрез двустранно сътрудничество и работа с международни организации като OIE и ФАО, с оглед на подобряването на условията за животните в стопанствата в световен мащаб. Тя постигна известен успех, но той е ограничен и зависи до голяма степен от желанието на търговските партньори да повишат стандартите си. Комисията възнамерява да продължи и да активизира усилията си на международно равнище.

Тъй като ЕС е основен вносител на храни, Комисията ще проучи този въпрос в оценката на въздействието с оглед преразглеждане на законодателството в областта на хуманното третиране на животните, като разгледа следните съвместими варианти и техните възможни комбинации (вж. по-долу). Всички мерки, които ЕС предприеме в бъдеще, трябва да са в съответствие с правилата на СТО.

Вариант 1    Засилено сътрудничество с търговските партньори

Комисията ще създаде конкретни „пътища на знанието“ за разпространение на актуализирана научна информация относно алтернативи на системите за отглеждане в клетки. Тя ще се стреми да засили сътрудничеството с търговските партньори, по-специално с тези, с които ЕС има споразумение за свободна търговия, или с тези, с които се водят или планират търговски преговори. Това ще бъде в съответствие с духа на „зелените съюзи/партньорства“, посочени в стратегията „От фермата до трапезата“, и следва да стимулира възприемането в световен мащаб на стандартите на ЕС за хуманно отношение към животните. Двустранното сътрудничество ще бъде съчетано с подобни подходи спрямо международни организации и регионални органи.

Вариант 2    Налагане на някои правила на ЕС върху вноса

Комисията ще направи оценка на възможностите за превръщане на правилата на ЕС относно клетките в специфични изисквания, които да се прилагат по отношение на вноса, след подходящ преходен период, но ще гарантира, че се отдава внимание на съображенията на гражданите. По време на преходния период ЕС би могъл да предостави на партньорските държави, от които внася въпросните животни/продукти, подкрепа или стимули, например чрез:

Техническа помощ и възможности за сътрудничество, предоставяни в рамките на настоящи и бъдещи споразумения, и

програми за съседство и предприсъединителни програми за осъвременяване на селскостопанските системи, така че да се отговори на изискванията на ЕС и да се подкрепи преходът към системи без използване на клетки.

Те ще бъдат съпътствани от обучение за инспектори в държави извън ЕС (чрез програмата BTSF) и организиране на дейности за повишаване на осведомеността.

Вариант 3    Система за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните, която се прилага и по отношение на вноса

Комисията ще оцени осъществимостта на въвеждането на изисквания за етикетиране с оглед информиране на потребителите в ЕС относно това дали продуктите са получени от животни, отглеждани в клетки. Тези изисквания ще се прилагат за всички продукти, пуснати на пазара на ЕС, включително внесените такива, при пълно съответствие с международните задължения на ЕС.

Що се отнася до варианти 2 и 3, присъединяващите се държави биха могли да включват предложения за проекти по направленията за селско стопанство и хуманно отношение към животните, включително проекти за постепенно премахване на клетките, например чрез използване на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) (49). Инструментът за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) (50) е финансов инструмент, наличен за други държави извън ЕС, включително съседните държави на ЕС.

4.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ

В отговор на европейската гражданска инициатива „End the Cage Age“ („Край на клетките“) Комисията стига до следните заключения:

Инициативата „End the Cage Age“ („Край на клетките“ ) отразява подкрепените с научни доказателства обществени опасения относно необходимостта да бъде забранено използването на клетки за конкретни отглеждани в стопанства животински видове. Инициативата е в синхрон с обсъжданията на Комисията за действия в тази област. Комисията ще включи целите на инициативата в изпълнението на Европейския зелен пакт и на стратегията „От фермата до трапезата“.

По-специално, Комисията възнамерява до края на 2023 г. да представи законодателно предложение за постепенно премахване и окончателна забрана за използването на клетки за всички животински видове и категории, посочени в инициативата (кокошки носачки, свине майки, телета, зайци, ярки, бройлери за разплод, носачки за разплод, пъдпъдъци, патици и гъски) като част от планираното преразглеждане на законодателството на ЕС в областта на хуманното отношение към животните, при условия (включително продължителност на преходния период), които да бъдат определени въз основа на становищата на ЕОБХ, на резултатите от оценка на въздействието и на обществена консултация.

За тази цел Комисията ще разгледа наличните научни данни и ще направи оценка на социалното, икономическото и екологичното въздействие, променящите се нужди и потребности на потребителите. Тези елементи ще бъдат взети предвид при определянето на продължителността на разумния преходен период и на съпътстващите мерки и мерките за подкрепа с цел улесняване на прехода. По-специално Комисията ще оцени осъществимостта на работата по предложеното законодателство, което ще влезе в сила от 2027 г.

Тъй като ЕС е основен вносител на хранителни продукти, той носи обществена отговорност и по отношение на продуктите, които внася. Ето защо ЕС ще продължи и ще активизира своите двустранни и многостранни усилия за повишаване на равнището на хуманно отношение към животните в трети държави. В оценката на въздействието Комисията ще разгледа варианти за справяне с проблема, като например въвеждането на правила или стандарти за внасяни продукти, които са еквивалентни на изискванията на ЕС и/или на дадено изискване за етикетиране, в съответствие с правилата на СТО. Това се прави с цел да бъдат взети предвид потребностите на гражданите и нуждата от хармонизирано решение на равнище ЕС с оглед на запазването на единния пазар.

Комисията ще приеме, ще следва или ще прилага специфични мерки за подкрепа в ключови свързани области на политиката, като например ОСП, търговията, научните изследвания и иновациите с цел да улесни устойчивия и икономически жизнеспособен преход.


(1)  Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно европейската гражданска инициатива (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 55).

(2)  В приложението са предоставени допълнителни процедурни подробности относно инициативата, включително необходимите прагове, както и броят на изявленията за подкрепа.

(3)  https://europa.eu/citizens-initiative/initiatives/details/2018/000004_bg

(4)  https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/B-9-2021-0296_BG.html

(5)  https://ec.europa.eu/info/publications/communication-european-green-deal_bg

(6)  https://ec.europa.eu/food/farm2fork_bg

(7)  Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели (ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23).

(8)  Директива 1999/74/ЕО на Съвета от 19 юли 1999 г. за установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки (ОВ L 203, 3.8.1999 г., стр. 53).

(9)  Директива 2008/120/ЕО на Съвета от 18 декември 2008 г. относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете (ОВ L 47, 18.2.2009 г., стр. 5).

(10)  Директива 2008/119/ЕО на Съвета от 18 декември 2008 г. за определяне на минимални стандарти за защитата на телетата (ОВ L 10, 15.1.2009 г., стр. 7).

(11)  https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_bg

(12)  https://ec.europa.eu/food/farm2fork_bg

(13)  Екосхемите представляват схеми за плащания в селското стопанство, насочени към опазване на околната среда, климата и хуманното отношение към животните: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Glossary:Eco-schemes

(14)  Списъкът на потенциалните селскостопански практики, които екосхемите биха могли да подпомогнат, е достъпен на следния адрес: https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/food-farming-fisheries/key_policies/documents/factsheet-agri-practices-under-ecoscheme_en.pdf

(15)  https://ec.europa.eu/eip/agriculture/en/about

(16)  Законодателната процедура относно реформата на ОСП все още е в ход. Следователно описанието на основните елементи по отношение на хуманното отношение подлежи на окончателно споразумение от съзаконодателите.

(17)  Т. нар. „кръстосано съответствие“ в рамките на старата ОСП от 2003 г. насам. То не се проверява систематично преди плащането, но за минимум 1 % от бенефициерите са задължителни последващите проверки на място за кръстосано съответствие. Това е ефективен инструмент за повишаване на осведомеността на бенефициерите относно изискванията за хуманно отношение към животните: https://ec.europa.eu/info/food-farming-fisheries/key-policies/common-agricultural-policy/income-support/cross-compliance_bg

(18)  Препоръките са специално разработени и насочени към отделните държави членки. Те имат за цел да помогнат на всяка държава членка при изготвянето на нейния национален стратегически план по ОСП, като определят ключовите области, върху които тя следва да се съсредоточи: https://ec.europa.eu/info/food-farming-fisheries/key-policies/common-agricultural-policy/cap-strategic-plans_bg

(19)  Проучване за оценка на мерките и инструментите на ОСП, които насърчават хуманното отношение към животните и намаляването на употребата на антимикробни средства (AGRI-2020-0319; очаква се през октомври 2021 г.).

(20)  Експертна група на ЕОБХ по здравето на животните и хуманното отношение към тях (AHAW), „Health and welfare of rabbits farmed in different production systems“ (Здраве и хуманно отношение към зайците, отглеждани в различни производствени системи), научно становище (EFSA-Q-2019—00593); прието на 21 ноември 2019 г.: https://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/5944

(21)  End the cage age („Край на клетките“): търсене на алтернативи — преглед на алтернативите на отглеждането в клетки и въздействието върху хуманното отношение към животните и други аспекти на устойчивостта“ (30 ноември 2020 г.): https://www.europarl.europa.eu/thinktank/bg/document.html?reference=IPOL_STU%282020%E2%80%89%29658539 https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2020/658539/IPOL_STU(2020)658539_EN.pdf

(22)  Compassion in World Farming (21 февруари 2021 г.), Scientific briefing on caged farming – overview of scientific research on caged farming of laying hens, sows, rabbits, ducks, geese, calves and quail (Научен брифинг за отглеждане в клетки — преглед на научните изследвания в областта на отглеждането в клетки на кокошки носачки, свине майки, зайци, патици, гъски, телета и пъдпъдъци): https://www.ciwf.eu/media/7444223/ciwf-february-2021-scientific-briefing-on-caged-farming.pdf

(23)  например „Assessment of environmental and socio-economic impacts of increased animal welfare standards — transitioning towards cage-free farming in the EU“ (Оценка на екологичните и социално-икономическите въздействия на повишените стандарти за хуманно отношение към животните — преход към селско стопанство без използване на клетки в ЕС), доклад за политиката; https://ieep.eu/publications/assessment-of-environmental-and-socio-economic-impacts-of-increased-animal-welfare-standards; Европейски икономически и социален комитет „Професията на земеделския стопанин и предизвикателството на рентабилността“, становище (прието на 18 юли 2019 г.).

(24)  Когато става въпрос за животни, „селскостопанската дейност, използваща малки количества материали“ включва „екстензивно“ земеделие, достъп до открити площи, използване на местни породи и т.н., което потенциално може да доведе до по-хуманно отношение и по-малко използване на антибиотици.

(25)  Когато става въпрос за животни, „прецизно“ земеделие означава всяка технология, която дава възможност за проследяване на добитъка — например поставянето на камера в обор може да спомогне за откриването на специфичен проблем на ранен етап.

(26)  Основана през 2004 г. мрежа на европейските министерства и научноизследователските съвети, която финансира научни изследвания в областта на биологичните храни и системите за биологично земеделие.

(27)  https://projects.au.dk/coreorganiccofund/core-organic-cofund-projects/

(28)  https://www.grouphousenet.eu/about-2

(29)  https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/funding/funding-opportunities/funding-programmes-and-open-calls/horizon-europe/cluster-6-food-bioeconomy-natural-resources-agriculture-and-environment_bg

(30)  „Отношението на европейците към хуманното отношение към животните“, специален Евробарометър 442 (март 2016 г.): file:///C:/Users/sandekn/AppData/Local/Packages/Microsoft.MicrosoftEdge_8wekyb3d8bbwe/TempState/Downloads/ebs_442_en%20(1).pdf

(31)  https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2096

(32)  Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели, (ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23).

(33)  https://www.efsa.europa.eu/en/topics/topic/animal-welfare

(34)  https://ec.europa.eu/food/animals/animal-welfare/evaluations-and-strategy/evaluation-eu-strategy-animal-welfare_bg

(35)  Проверката за пригодност ще обхваща Директива 98/58/ЕО, Директива 1999/74/ЕО, Регламент (ЕО) № 1/2005, Директива 2007/43/ЕО, Директива 2008/119/ЕО, Директива 2008/120/ЕО и Регламент (ЕО) № 1099/2009, както и съответните правила за изпълнение.

(36)  Резултатите от проучването се очакват в края на 2021 г.

(37)  Например „Pilot project hens“ (Пилотен проект кокошки) (SANTE —2020-G5 051) за кокошки носачки, ярки и носачки за разплод (очаква се през 2022 г.): Проучване за оценка на мерките и инструментите на ОСП, които насърчават хуманното отношение към животните и намаляването на употребата на антимикробни средства (AGRI-2020-0319; очаква се през октомври 2021 г.).

(38)  Здравен кодекс за сухоземните животни, раздел 7: https://www.oie.int/en/standard-setting/terrestrial-code/access-online/ Здравен кодекс за водните животни, раздел 7 https://www.oie.int/en/standard-setting/aquatic-code/access-online/

(39)  „Интензитетът на помощта“ се отнася до дела на публичната (от ЕС или национална) подкрепа в общата инвестиция. Увеличаването на интензитета на помощта намалява дела, който трябва да бъде платен от земеделския стопанин.

(40)  Съгласно Регламент (ЕС) № 1144/2014 политиката за насърчаване включва възможности за съфинансиране на дейности за насърчаване, управлявани от ЕС или от междубраншови сдружения.

(41)  https://ec.europa.eu/info/food-farming-fisheries/farming/organic-farming/organic-action-plan_bg

(42)  https://ec.europa.eu/info/food-farming-fisheries/key-policies/common-agricultural-policy/income-support/cross-compliance/fas_bg

(43)  https://ec.europa.eu/jrc/en/publication/eu-gpp-criteria-food-procurement-catering-services-and-vending-machines

(44)  https://ec.europa.eu/food/safety/btsf_bg

(45)  Решение за държавна помощ се взема и 100 % се финансира от държавите членки: https://ec.europa.eu/competition/sectors/agriculture/overview_en.html

(46)  „Преглед на търговската политика — отворена, устойчива и решителна търговска политика“, Съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите (прието на 18 февруари 2021 г.): https://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2021/february/tradoc_159438.pdf

(47)  Член 30 от Регламент (ЕО) № 589/2008 на Комисията от 23 юни 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно стандартите за търговия с яйца (ОВ L 163, 24.6.2008 г., стр. 6).

(48)  Член 12 Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 г. относно защитата на животните по време на умъртвяване (ОВ L 303, 18.11.2009 г., стр. 1).

(49)  Преглед — Инструмент за предприсъединителна помощ

(50)  factsheet-mff-multiannual-financial-framework-v09_en.pdf


ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРОЦЕДУРНИ АСПЕКТИ НА ГРАЖДАНСКАТА ИНИЦИАТИВА „END THE CAGE AGE“ („КРАЙ НА КЛЕТКИТЕ“)

В съответствие с член 4, параграф 2 и член 10 от Регламент (ЕС) № 211/2011 относно гражданската инициатива Комисията регистрира настоящата инициатива на 11 септември 2018 г. и публикува съответната информация в своя онлайн регистър на адрес: https://europa.eu/citizens-initiative/initiatives/details/2018/000004_bg

Членовете на гражданския комитет, регистриран в Комисията, са жители на следните държави членки: Германия, Гърция, Италия, Нидерландия, Полша, Франция и Чехия.

Инициативата бе регистрирана на английски език. Надсловът, предметът и целите бяха публикувани на всички официални езици на ЕС.

В съответствие с Регламента относно гражданската инициатива формулярите, използвани от гражданите за заявяване на подкрепата им за инициативата, съдържаха нейните надслов, предмет и цели, както и връзка към онлайн регистъра, така че хората да имат достъп до по-подробна информация.

12-месечният срок за събиране на изявления за подкрепа започна на датата на регистрация и приключи на 11 септември 2019 г. След като съответните национални органи провериха събраните изявления за подкрепа, на 2 октомври 2020 г. организаторите внесоха инициативата в Комисията заедно с удостоверения, издадени от компетентните органи на държавите членки, в съответствие с член 9 от регламента.

Организаторите събраха валидни изявления за подкрепа, чийто брой надхвърли праговете в рекорден брой от 18 държави членки. Цифрите, посочени в удостоверенията, са посочени в таблицата по-долу:

Държава членка

Брой на поддръжниците

Праг, който трябва да бъде достигнат в най-малко седем държави членки

Австрия

20 403

13 500

Белгия

62 397

15 750

България

17 986

12 750

Хърватия

12 498

8 250

Кипър

1 610

4 500

Чехия

49 219

15 750

Дания

47 336

9 750

Естония

3 560

4 500

Финландия

32 716

9 750

Франция

89 600

55 500

Германия

474 753

72 000

Гърция

9 003

15 750

Унгария

2 550

15 750

Ирландия

14 646

8 250

Италия

90 085

54 750

Латвия

3 631

6 000

Литва

8 449

8 250

Люксембург

5 510

4 500

Малта

1 694

4 500

Нидерландия

153 958

19 500

Полша

54 039

38 250

Португалия

13 948

15 750

Румъния

8 308

24 000

Словакия

29 413

9 750

Словения

3 553

6 000

Испания

85 756

40 500

Швеция

46 378

15 000

Обединено кралство (1)

54 114

54 750

Общо

1 397 113

 

Тъй като инициативата беше регистрирана преди 1 януари 2020 г., събирането и проверката на изявленията за подкрепа, както и внасянето на валидната инициатива в Комисията бяха уредени от Регламент (ЕС) № 211/2011. Последващото разглеждане на инициативата от страна на Комисията, както и нейният отговор, представени в настоящото съобщение, се уреждат от Регламент (ЕС) 2019/788 относно европейската гражданска инициатива, който се прилага от 1 януари 2020 г. (след като отмени и замени Регламент (ЕС) № 211/2011).

На 30 октомври 2020 г. Комисията се срещна с организаторите. Тя беше представена от заместник-председателя Йоурова, комисар Кириaкиду и висши служители от съответните служби.

На 15 април 2021 г. на организаторите беше предоставена възможност да представят инициативата на публично изслушване в Европейския парламент в съответствие с член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/788 (2). Комисията беше представлявана от заместник-председателя Йоурова и комисарите Кириaкиду и Войчеховски.


(1)  Срокът за събиране приключи на 11 септември 2019 г. Изявленията за подкрепа, подадени на бланка на Обединеното кралство, бяха взети предвид, тъй като те бяха проверени и удостоверени преди датата на оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз.

(2)  Със съгласието на организаторите публичното изслушване беше отложено поради пандемията от COVID-19 и се проведе дистанционно в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/1042 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 г. за определяне на временни мерки във връзка със сроковете за етапите на събиране, проверка и разглеждане, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/788 относно европейската гражданска инициатива, с оглед на избухването на COVID-19 (ОВ L 231, 17.7.2020 г., стр. 7).