Страсбург, 14.12.2021

SWD(2021) 475 final

РАБОТЕН ДОКУМЕНТ НА СЛУЖБИТЕ НА КОМИСИЯТА

РЕЗЮМЕ НА ДОКЛАДА ЗА ОЦЕНКАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО,

придружаващ

Предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета

за изменение на Директива 2010/40/ЕС относно рамката за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт

{COM(2021) 813 final} - {SEC(2021) 436 final} - {SWD(2021) 474 final}


Резюме

Оценка на въздействието на предложението за преразглеждане на Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно рамката за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт

A. Необходимост от действия

Защо? В какво се състои разглежданият проблем? Максимум 11 реда

Настоящата оценка на въздействието представлява основата за законодателно предложение за преразглеждане на Директива 2010/40/ЕС относно рамката за внедряване на интелигентните транспортни системи (ИТС). Това е ключово действие в рамките на Европейския зелен пакт, стратегията за устойчива и интелигентна мобилност и подготвянето на Европа за цифровата ера. Директивата за ИТС има за цел да се увеличи внедряването и използването на непрекъснати услуги на ИТС в целия ЕС, за да се подобри функционирането на системата за автомобилен транспорт, включително нейните интерфейси с останалите видове транспорт, и по този начин да се намалят отрицателните външни въздействия от автомобилния транспорт. В оценка от 2019 г. целесъобразността на Директивата за ИТС се потвърждава, но се подчертава, че внедряването на ИТС продължава да бъде бавно и разпокъсано, като се твърди, че това е довело до пропускане на възможности за изграждане на приобщаваща мултимодална транспортна система. Необходимо е да се включат новите развития в области като свързаната и автоматизираната мобилност и платформите за мобилност. Необходимо е също така допълнително да се подобри достъпността и наличието по цялата транспортна мрежа на: i) данни за инфраструктурата; ii) данни за движението по пътищата; и iii) данни за пътуванията.

Какво се очаква да бъде постигнато с настоящата инициатива? Максимум 8 реда

Настоящата инициатива има за цел да се увеличи внедряването и оперативното използване на услуги на ИТС в целия ЕС с цел: подобряване на пътната безопасност и ефективността на транспорта; и ii) насърчаване на мултимодална транспортна система. Конкретните цели на инициативата са повишаване на оперативната съвместимост и непрекъснатостта на услугите (СЦ1), създаване на ефективен механизъм за координация между всички заинтересовани страни в областта на ИТС (СЦ2) и подобряване на разполагаемостта и достъпността на данните в подкрепа на услугите на ИТС (СЦ3). Това допринася за постигането на двата ключови приоритета за транспортната система, описани в стратегията за устойчива и интелигентна мобилност: екологизиране и цифровизиране на транспортния сектор на ЕС. Това ще спомогне и за намаляване на произшествията, за постигане на целта „Нулева смъртност — свеждане почти до нула на смъртните случаи по пътищата до 2050 г.“ и укрепване на вътрешния пазар в области като съвместната, свързана и автоматизирана мобилност (ССАМ).

Каква е добавената стойност от действия на равнище ЕС? Максимум 7 реда 

ССАМ и безпроблемното използване на европейската транспортна мрежа за всички потребители на транспортни услуги (гарантирани чрез непрекъснатост на оперативно съвместимите трансгранични услуги на ИТС) са предпоставки за: i) постигане на целта на Европейския зелен пакт за намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта; и ii) развитието на общ пазар на транспорта в ЕС. Тези цели могат да бъдат постигнати единствено чрез обща европейска законодателна рамка. Преразглеждането на Директивата ще допринесе за съгласуваното развитие и разгръщане на поддържащата инфраструктура, като се гарантира оперативната съвместимост на данните и предоставянето на хармонизирани услуги на крайните потребители.

Б. Решения

Какви законодателни и незаконодателни варианти на политиката са разгледани? Има ли предпочитан избор или не? Защо? Максимум 14 реда 

За да се отговори адекватно на целите на преразглеждането на ИТС, беше извършена оценка на три варианта на политиката (ВП) по отношение на тяхното икономическо, социално и екологично въздействие. Всички варианти включват: i) укрепване на принципите на координация и разгръщане; и ii) разширяване на действието на Директивата за ИТС, за да бъдат обхванати нови и нововъзникващи области на услугите на ИТС (основата на ВП1). Освен това сътрудничеството между заинтересованите страни е институционализирано във всички варианти на политиката чрез мерки за подобряване на координацията и гарантиране на съгласуваността на разпоредбите на Директивата с разпоредбите на други съществуващи правни инструменти. ВП2 има за цел също така да се дадат правомощия за осигуряване на разполагаемостта и достъпността на ключови данни. Това представлява радикална промяна за подобряване на качеството на данните, достъпа до тях, обмена на данни и използването на данни за функционирането на услугите на ИТС. При ВП3 се отива по-далеч, като: i) целта е да се даде мандат за предоставяне на основни услуги на ИТС, като се използва по-голямата разполагаемост, качество, обмен и използване на данни при ВП2, и същевременно ii) се цели да се осигури по-нататъшна подкрепа за внедряването на оперативно съвместими и непрекъснати услуги, по-специално услуги, които са съсредоточени върху пътната безопасност. ВП3 е предпочитаният вариант на политика, тъй като това е най-амбициозният и най-ефективният вариант, при него се постигат най-добре специфичните цели на Директивата за ИТС и се гарантира най-добре бързото и съгласувано внедряване на услугите на ИТС.

Кой подкрепя отделните варианти? Максимум 7 реда 

Резултатите от дейностите по консултацията показват, че заинтересованите страни разбират и подкрепят възможностите и ползите за обществото, които се предлагат от ВП3. Публичните органи приемат цифровизацията и превръщат транспорта в по-интелигентна система като инструмент за подобряване на устойчивостта и чрез него допринасят за постигането на целите на Зеления пакт. За да въведат услугите и системите, предвидени във ВП3, заинтересованите страни от този сектор изискват да е налице възвръщаемост на инвестициите. Те виждат възможности за стопанска дейност в нововъзникващи области като ССАМ. Потребителите на транспортни услуги приветстват създаването на една по-безопасна и по-приобщаваща система за мобилност.

В. Въздействие на предпочитания вариант

Какви са ползите от предпочитания вариант (ако има такъв, в противен случай — от основните варианти)? Максимум 12 реда

ВП3 носи значителни ползи, по-специално във връзка с намаляване на произшествията (29,5 милиарда евро), спестяване на време (144,5 милиарда евро) и емисии на CO2 (2,4 милиарда евро), други намаления на емисиите (0,3 милиарда евро), икономии на гориво (2,4 милиарда евро) и БВП (17,3 милиарда евро) в периода 2021—2040 г. в сравнение с базовия сценарий. Общите очаквани ползи възлизат на 179,1 милиарда евро. Съществуват неостойностени разходи, свързани с: i) актуализирането и рационализирането на задълженията за докладване, налагането на задължение за докладване в общ формат и ключовите показатели за ефективност (КПЕ); както и ii) мерките за подобряване на съгласуваността на Директивата за ИТС със съществуващите рамки и инициативи. Чрез тях се очаква да бъдат намалени административните разходи на държавите членки и съответните заинтересовани страни.

Какви са разходите при предпочитания вариант (ако има такъв, в противен случай — при основните варианти)? Максимум 12 реда

Очаква се разходите за предпочетения вариант на политика (за периода между 2021 и 2040 г. спрямо базовия сценарий) да бъдат за апаратура, разположена на пътя (1,1 милиарда евро), крайпътна инфраструктура (3,3 милиарда евро), национални точки за достъп (0,4 милиарда евро), централни подсистеми на ИТС (0,6 милиарда евро) и бордови системи (15,4 милиарда евро). Административните разходи и разходите за смартфони и приложения са незначителни. Общите очаквани разходи възлизат на 20,8 милиарда евро. Съотношението ползи/разходи се изчислява на 8,6.

Какви ще са последиците за големите предприятия, малките и средните предприятия (МСП) и микропредприятията? Максимум 8 реда

МСП не са конкретна цел на мерките на политиката и не се очаква диференцирано въздействие за дружества с различен размер. Фрагментираният пазар обаче — какъвто би бил случаят без въвеждането на нови спецификации за данни и нови стандартни изисквания и без широкото използване на национални точки за достъп — може да създаде сравнително предимство за по-големите дружества в сравнение с МСП. На един хармонизиран пазар с хармонизирани стандарти МСП ще се възползват от по-ниски бариери за навлизане на пазара, за да разширят дейността си и да се конкурират на равна основа с по-големите предприятия.

Ще има ли значително въздействие върху националните бюджети и администрации? Максимум 4 реда

В зависимост от избраните подходи за изпълнение в държавите членки очакваните разходи до голяма степен ще трябва да бъдат поети от публичните администрации за инвестиране в крайпътна инфраструктура, национални точки за достъп и централни подсистеми за ИТС. Те възлизат на общо 13,2 милиарда евро или 5,3 милиарда евро над базовия сценарий.

Ще има ли други значителни въздействия? Максимум 6 реда

Очаква се предпочитаният вариант да окаже въздействие върху иновациите чрез общи спецификации за данните и подобряване на разполагаемостта и качеството на данните. Очаква се положително въздействие върху здравето най-вече в резултат на намаляването на замърсяването на въздуха. Въздействието върху заетостта се очаква да се дължи на необходимостта от разгръщане на инфраструктура и събиране на данни, докато ускореното внедряване на ИТС ще бъде от полза за вътрешния пазар и конкурентната позиция на предприятията. И накрая, хората с намалена подвижност ще имат достъп до повече информационни услуги за мултимодалния транспорт.

Г. Последващи действия

Кога ще се преразглежда политиката? Максимум 4 реда 

Като се има предвид, че ИТС представляват бързо развиващ се сектор, Комисията планира да докладва на ЕП и на Съвета на всеки 3 години относно прилагането на Директивата и свързаните с нея делегирани актове, като взема предвид анализа на националните доклади относно внедряването на ИТС.