ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 14.12.2021

COM(2021) 891 final

2021/0428(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите

{SEC(2021) 440 final} - {SWD(2021) 462 final} - {SWD(2021) 463 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

·    Предизвикателства, свързани със здравето

Кризата с COVID-19 показа, че настоящите правила не са достатъчни, за да се реагира на кризисни ситуации, свързани с болести с епидемичен потенциал. Глобалният характер на COVID‑19 наложи ad hoc мерки по външните граници, за да се забави трансграничното разпространение. През март 2020 г. Комисията предложи координирано решение за прилагане на ограничения на неналожителните пътувания от трети страни към Шенгенското пространство. Това доведе до приемането на Препоръка на Съвета през юни 2020 г. 4 с цел улесняване на единния подход при ограничаване на достъпа до Европейския съюз на пътници, идващи от държави с изключително проблематична епидемична обстановка. При все това, макар че държавите членки се споразумяха помежду си за списък на третите държави, спрямо които ограничението на неналожителните пътувания може да бъде премахнато, те прилагаха гореспоменатата препоръка по много различни начини 5 . Само някои държави членки прилагаха изцяло списъка на държавите, докато други решиха да отменят ограниченията само за някои държави или дори за нито една от държавите в списъка. Други държави членки премахнаха ограниченията за трети страни, които изобщо не бяха включени в списъка, и по този начин подкопаха желания единен подход. Необходима е нова процедура за кодифициране на последователна практика и за избягване на понастоящем съществуващите несъответствия.

·Предизвикателства, свързани с инструментализирането на мигрантите

Както се посочва в Съобщението на Комисията „Отговор на осъществяваното на държавно равнище инструментализиране на мигранти по външната граница на ЕС“ 6 , в Обновения план за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти (2021—2025 г.), приет от Комисията на 29 септември 2021 г. 7 , както и в Предложението на Комисията за Регламент относно мерки срещу превозвачите, които улесняват трафика на хора или незаконното превеждане през граница на мигранти във връзка с незаконното влизане на територията на Европейския съюз или участват в такива дейности 8 , силно обезпокоително явление, наблюдавано напоследък, е нарастващата роля на държавни участници за изкуственото създаване и подпомагане на незаконна миграция, като се използват миграционните потоци като инструмент за политически цели за дестабилизиране на Европейския съюз или неговите държави членки.

Както бе заявено в заключенията на Европейския съвет от октомври 2021 г. 9 , ЕС и държавите членки поемат ангажимент да предприемат действия в отговор на нарастващата роля на държавните участници в подпомагането на незаконната миграция и използването на хора за оказване на натиск по външните граници на ЕС. Европейският съвет прикани Комисията да предложи всички необходими промени в правната рамка на ЕС с цел преодоляване на проблема с инструментализирането. За тази цел е необходимо първо да се определи какво следва да се разбира под „инструментализиране“. Освен това е необходимо да се изясни какви мерки могат да предприемат държавите членки съгласно Кодекса на шенгенските граници, за да защитят ефективно общите външни граници на ЕС срещу инструментализирането на мигрантите за политически цели. Успоредно с това Комисията предлага допълнителни мерки в рамките на достиженията на правото на ЕС в областта на убежището и връщането, за да се изясни допълнително как държавите членки могат и следва да реагират в ситуации на инструментализиране, като същевременно гарантират пълна защита на правата на мигрантите, които са инструментализирани, включително правото на убежище и защита срещу връщане.

Съгласно Кодекса на шенгенските граници „Граничният контрол е от интерес не само за държавата членка, на чиято външна граница той се извършва, но така също за всички държави членки, които са премахнали вътрешния граничен контрол“.  Граничният контрол трябва да помогне в борбата с незаконната имиграция и трафика на хора и да предотврати всяка заплаха за вътрешната сигурност на държавите членки, техния обществен ред, здравеопазване и международни отношения“ 10 . Следователно е ясно, че държавите членки с външни шенгенски граници носят двойна отговорност: по отношение на всички лица, които се ползват от възможността да пътуват, без да подлежат на граничен контрол на вътрешните граници, и по отношение на собствените си граждани и предприятия. Кодексът на шенгенските граници съдържа общи правила, приложими на гранично-пропускателните пунктове (член 5), и правила относно наблюдението на границите (член 13), за да могат държавите членки да постигнат целите за управление на границите, както е посочено по-горе. Необходимо е обаче тези правила да бъдат засилени, за да се признае отговорността на държавите членки с външни шенгенски граници и да се отговори на новите предизвикателства, породени от явлението инструментализиране.

·Отговор на предизвикателства, които засягат мнозинството от държавите членки

·По-добро използване на алтернативни мерки

Това се отнася по-специално до упражняването на полицейски правомощия. В Препоръката на Комисията от 2017 г. относно полицейските проверки и трансграничното полицейско сътрудничество 17 държавите членки бяха насърчени да се възползват в по-голяма степен от полицейските си правомощия и да дадат предимство на полицейските проверки, преди да вземат решение за временно повторно въвеждане на граничния контрол на вътрешните граници. През последните четири години редица държави членки засилиха полицейските проверки в граничните райони в контекста на нарасналите заплахи за обществения ред или вътрешната сигурност. Някои от тези случаи представляват пример за добри практики при противодействието на постоянните нарастващи заплахи за обществения ред или вътрешната сигурност. Тези проверки всъщност могат често да се окажат толкова ефикасни, колкото граничния контрол на вътрешните граници, или по-ефикасни от него, по-специално тъй като са по-гъвкави от статичния граничен контрол на определени гранично-пропускателни пунктове и могат по-лесно да бъдат адаптирани към променящите се рискове. За да гарантира, че потенциалът на тези мерки се използва пълноценно, всяка държава членка, която обмисля удължаване на повторното въвеждане на граничен контрол, следва първо да прецени дали граничният контрол може да бъде заменен с такива алтернативни мерки. Освен това опитът, свързан с пандемията от COVID-19, ясно показа, че и други, обикновено несвързани с полицията публични правомощия (напр. проверки, свързани с общественото здраве), могат да направят излишно повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници. Поради тази причина списъкът с алтернативни мерки, които следва да не се считат за равностойни на граничния контрол на вътрешните граници, следва да бъде преразгледан.

Подобреното полицейско сътрудничество може да разшири набора от алтернативи на граничния контрол на вътрешните граници, които са на разположение на държавите членки. За тази цел на 8 декември 2021 г. Комисията прие законодателни предложения за Кодекс на ЕС за полицейско сътрудничество. Кодексът ще осигури съгласувана правна рамка на ЕС, с която да се гарантира, че правоприлагащите органи имат достатъчен достъп до информация, съхранявана от други държави членки, когато се нуждаят от нея за борба с престъпността и тероризма.

И накрая, запазването на граничния контрол на вътрешните граници във връзка с неразрешените движения дава основание за изменения, благодарение на които държавите членки да могат да се справят по-добре с тези предизвикателства, без да е необходимо да прибягват до граничен контрол на вътрешните граници.

*

С оглед на гореизложеното е необходимо спешно да се разгледат проблемите, засягащи външните и вътрешните граници на Шенгенското пространство, свързани със следното:

а)Мерки по външните граници за справяне със заплахите, свързани с основните заплахи за общественото здраве като пандемии и случаи на инструментализиране на мигранти;

б)Условия за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници и използване на други мерки в пълния им потенциал за гарантиране на достатъчно високо ниво на сигурност, без да е необходимо да се прибягва до граничен контрол на вътрешните граници.

Конкретни цели и основни елементи на предложението

Конкретни цели Предложението има следните конкретни цели:

а)Еднакво прилагане на мерките по външните граници в случай на заплаха за общественото здраве.

Предложението има за цел създаването на нов механизъм, който следва да даде възможност за своевременно приемане от Съвета на правно обвързващ инструмент за определяне на временни ограничения за пътуване по външните граници при тези обстоятелства. Благодарение на този механизъм ограниченията за пътуване ще се прилагат еднакво във всички държави членки, докато заплахата за общественото здраве продължава да е налице в Съюза. Предложението определя изчерпателно всички необходими елементи на инструмента, който да бъде приет от Съвета с акт за изпълнение. Съответно в този инструмент следва да се определят всички категории лица, освободени от ограничения за пътуване, дори в ситуации, когато пътуват по неналожителни причини, и/или, въз основа на обективни показатели, всички географски райони или трети страни, пътуването от които може да бъде предмет на специални мерки, например ограничения за пътуване. Освен това в него следва да се определят всички допълнителни условия, които да бъдат наложени на пътниците, за да бъде безопасно пътуването. В съответствие със задълженията, произтичащи от правото на Съюза и международното право, гражданите на Съюза и гражданите на трети страни, които съгласно споразумения между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и тези трети страни, от друга страна, се ползват с права на свободно движение, равностойни на правата на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, следва винаги да имат право да влизат в Съюза. Дългосрочно пребиваващите граждани следва винаги да имат право да се завърнат в Съюза. Освен това в инструмента следва да се определи минимален списък на категориите пътници, които се считат за необходими във връзка с функции или нужди от първостепенно значение и поради това следва да не бъдат обхванати от мерките по този инструмент. Този списък следва да отразява по-специално международните задължения на Съюза и неговите държави членки за разрешаване на пътувания, като същевременно в отделните решения на Съвета ще могат да се определят допълнителни категории наложителни пътувания, ако е необходимо, в зависимост от конкретната заплаха. С инструмента би могъл също така да се създаде механизъм за аварийно спиране, който да позволява предприемането на съответните мерки в случай на драстично влошаване на епидемичната обстановка в една или повече географски области.

б) Отговор на инструментализирането на мигрантите по външните граници

Целта на предложението е да се преодолее инструментализирането на мигрантите, когато участник от трета страна използва хора за дестабилизиране на Съюза или неговите държави членки. В член 2 от предложението се определя какво следва да се разбира под „инструментализиране“. Освен това предложеното изменение на член 5 и член 13 следва да изясни какви мерки съществуват на гранично-пропускателните пунктове и в контекста на наблюдението на границите с цел предотвратяване и реагиране при незаконно преминаване на границата, когато държавите членки на първо влизане са изправени пред такъв натиск от трета страна. В допълнение, новото предложение относно извънредните процедури в областта на убежището и връщането има за цел да осигури съгласуваност с този подход, като въведе разпоредби, които позволяват на държавите членки да предприемат необходимите мерки за управление на пристигането на лица, инструментализирани от трета страна, по хуманен, организиран и достоен начин, при пълно зачитане на основните права и хуманитарните принципи.

в) Създаване на план за действия в извънредни ситуации по отношение на Шенген в ситуация на заплаха, засягаща по-голямата част от държавите членки едновременно

Предложението има за цел създаването на нов механизъм, който дава възможност за европейска реакция на проблеми, засягащи по-голямата част от държавите членки едновременно и по този начин излагащи на риск цялостното функциониране на Шенгенското пространство. Този нов механизъм следва да допълва съществуващия механизъм относно сериозните трайни недостатъци по външните граници, посочени понастоящем в член 29 от Кодекса на шенгенските граници. Той следва изцяло да зачита правото на държавите членки да предприемат необходимите действия, когато са изправени пред непосредствена заплаха, и да предоставя на Съвета възможността да разреши, въз основа на предложение на Комисията, повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници в някои или във всички държави членки, засегнати от установената заплаха, като по този начин се осигури съгласувана рамка за използването на граничен контрол на вътрешните граници от държавите членки и се определят подходящи смекчаващи мерки. По предложение на Комисията такова разрешение може да бъде удължено с допълнителни срокове, всеки от които до шест месеца, ако се установи, че заплахата продължава да съществува. Когато Комисията счита, че разрешение за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници не би било целесъобразно, тя следва вместо това да приеме препоръка, в която се посочват мерките, които изглеждат по-целесъобразни за справяне със заплахата, отколкото граничния контрол на вътрешните граници, или мерките, които могат да допълнят граничния контрол на вътрешните граници.

г)Процесуални гаранции при едностранни решения за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници

За да се гарантира, че граничният контрол на вътрешните граници остава крайна мярка, в предложението се изяснява и разширява списъкът на елементите, които трябва да бъдат оценени от дадена държава членка при вземането на решение за временно повторно въвеждане на граничен контрол. Тези елементи ще включват целесъобразността на мярката за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешната граница и вероятното въздействие на такава мярка върху движението на хора в пространството без граничен контрол на вътрешните граници и върху трансграничните региони. Освен това, когато държава членка реши да удължи срока на граничния контрол на вътрешните граници в отговор на предвидими заплахи, тази оценка следва да включва и оценка на целесъобразността и на използването на алтернативни мерки, като например пропорционални проверки, извършвани в контекста на законосъобразното упражняване на публични правомощия от компетентните органи в граничния район, използване на процедурата за отказ за граждани на трети страни, преминаващи през вътрешната граница, и полицейско сътрудничество, както е предвидено в правото на Съюза. Освен това удължаването за срок над 6 месеца във връзка с предвидими заплахи следва да включва и оценка на риска. Както и днес, Комисията или която и да е друга държава членка може да приеме по всяко време становище относно необходимостта от и пропорционалността на повторно въведения граничен контрол на вътрешните граници. Когато граничният контрол на вътрешните граници е бил въведен за общо 18 месеца, от Комисията ще се изисква да издаде становище относно неговата пропорционалност и необходимост и да започне процес на консултации с държавите членки.

За да се вземе предвид опитът с това, че някои заплахи могат да продължат да съществуват значителен период от време, възможността за удължаване на срока на граничния контрол в тези случаи се удължава до общ максимален срок от две години. В предложението обаче се признава, че за държавите членки може да се окаже необходимо да запазят граничния контрол на вътрешните граници и след изтичането на този срок. В такива случаи съответната държава членка следва да информира Комисията, като в новото си уведомление обоснове запазването на заплахата, включително с оценка на риска, и като вземе предвид становището на Комисията, издадено в случай на граничен контрол с продължителност 18 месеца. В такъв случай Комисията представя последващо становище.

Освен това, за да се даде възможност за анализ post factum, държавите членки следва да продължат да са задължени да представят доклад относно повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници на Европейския парламент, Съвета и Комисията, след като премахнат контрола. В допълнение, когато граничният контрол се запазва след период от шест месеца, такъв доклад следва да се представя след дванадесет месеца и всяка година след това, докато контролът се поддържа.

д)Прилагане на смекчаващи мерки и специфични гаранции за трансграничните региони в случаи на повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници

Предложението предвижда също така, че винаги следва да се прилагат гаранции с цел ограничаване на отрицателното въздействие на временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, ако такова повторно въвеждане е неизбежно, и по-специално с цел ограничаване на неговото въздействие върху функционирането на трансграничните региони, транспорта и по този начин – върху единния пазар. Примери за смекчаващи мерки, които следва да се спазват по време на повторното въвеждане на граничен контрол, са по-специално посочените в насоките и препоръките, разработени през 2020 г. във връзка с кризата с COVID-19.

е) По-често използване на алтернативни мерки за справяне с установените заплахи вместо граничен контрол на вътрешните граници

Предложението има за цел да гарантира високо равнище на сигурност в рамките на Шенгенското пространство по пропорционален начин. За тази цел в предложението се разяснява възможността държавите членки да използват в по-голяма степен проверки, различни от граничния контрол в граничните райони. Не е задължително тези проверки да се извършват от полицейските органи, а в тях могат да участват всички други органи, които са компетентни съгласно националното законодателство 18 да упражняват публични правомощия. Във всички случаи компетентните органи трябва да съблюдават съществуващите гаранции, разработени в съдебната практика на Съда на Европейския съюз 19 по отношение на упражняването на полицейски правомощия, по-специално чрез осигуряване на необходимата рамка за правомощието, предоставено на тези органи, за да извършват проверки на самоличността, включително очертаване на рамките на правото на преценка, с което разполагат тези органи при практическото упражняване на посоченото правомощие, за да се гарантира, че тези проверки не стават равностойни на гранични проверки. При предоставянето на такива насоки държавите членки следва също така да гарантират, че правото на преценка, упражнявано от компетентните органи, се осъществява при пълно зачитане на основните права, по-специално на забраната за дискриминация.

За да се предоставят допълнителни средства на държавите членки за използване на алтернативни мерки за справяне с проблема с неразрешените движения на незаконни мигранти, с предложението се въвежда възможност за прехвърляне на незаконни мигранти, ако има ясни признаци, че лицето, задържано на вътрешните граници като част от трансграничното оперативно полицейско сътрудничество, току-що е пристигнало от тази друга държава членка (например регистрация в Евродак от друга държава членка или наскоро издадени в другата държава членка фактури за сметки). Предвид инициативата за трансгранично полицейско сътрудничество, представена на 8 декември 2021 г., тази нова процедура следва да насърчи използването на съвместни патрули като инструмент, позволяващ прилагането на този опростен трансфер на лица, задържани на вътрешните граници. Предложението също така предвижда премахването на „клаузата за запазване на съществуващото положение“, която в момента се прилага по отношение на действащите двустранни споразумения и договорености между държавите членки по този въпрос, както е посочено в член 6, параграф 3 от Директивата за връщането, 20 и определя условията, при които незаконните мигранти понастоящем могат да бъдат върнати, след като са били задържани в ситуация на незаконен престой в дадена държава членка. Предложението съдържа целево изменение на член 6, параграф 3 от Директивата за връщането, което би позволило на държавите членки да въведат по-ефективни двустранни споразумения и договорености за обратно приемане, които да са в състояние да се справят с предизвикателствата, свързани с неразрешените движения. С изменението също така ще се изисква от държавите членки да уведомяват Комисията за тези споразумения и договорености. В допълнение, Комисията е готова да изготви модел на двустранно споразумение за основните клаузи на такива споразумения, въз основа на преглед на действащите споразумения, за да подкрепи държавите членки в задачата да създадат ефикасен инструмент за управление на неразрешените движения.

С предложението също така се премахват пречките за по-широко използване на технологиите за следене и наблюдение и се пояснява, че Кодексът на шенгенските граници не възпрепятства използването на данни за пътниците като резервационните данни на пътниците или предварителната информация за пътниците при свързващи полети вътре в Шенгенското пространство 21 , ако това е допустимо съгласно приложимото право.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Предложението, с преработените задължения за докладване на Комисията по отношение на функционирането на Шенгенското пространство, допринася за принципите на управлението на Шенгенското пространство, като има за цел да засили политическия диалог, наблюдението и правоприлагането. Поради това то представлява неразделна част от структурата за управление на Шенгенското пространство, както е посочено в Стратегията за Шенгенското пространство от 2 юни 2021 г. Това задължение за докладване ще бъде изпълнявано в бъдеще чрез годишния доклад за състоянието на Шенген, който ще включва и доклада съгласно член 20 от Регламента за механизма за оценка по Шенген 22 .

Механизмът за оценка и наблюдение по Шенген предвижда партньорски инструмент в подкрепа на изграждането на взаимно доверие между държавите членки и за гарантиране на правилното и ефикасно прилагане на Шенгенската правна рамка. Недостатъците и липсата на прилагане в една държава членка могат да засегнат всички държави членки и впоследствие да изложат на риск Шенгенското пространство. Това налага наличието на подходящ за целта механизъм, който да гарантира по-силно и устойчиво Шенгенско пространство. За постигането на тази цел Комисията прие реформа на механизма за оценка и наблюдение по Шенген на 2 юни 2021 г. 23 , която понастоящем е предмет на обсъждания в Съвета.

Докладът за състоянието на Шенген следва да се обсъжда ежегодно в рамките на Шенгенския форум, който Комисията създаде с цел насърчаване на редовен и структуриран политически диалог между участниците в гарантирането на правилното функциониране на Шенгенското пространство. Тези обсъждания следва да включват съответните национални органи на национално и регионално равнище, за да се стимулира по-конкретно сътрудничество и повече доверие между държавите членки в подкрепа на доброто функциониране на Шенгенското пространство. Първият Шенгенски форум се проведе на 30 ноември 2020 г., вторият форум — на 17 май 2021 г., с участието на членове на Европейския парламент и министри на вътрешните работи.

В съответствие с член 33 от Кодекса на шенгенските граници докладът за състоянието на Шенген ще бъде адресиран до Европейския парламент и до Съвета. Въз основа на обсъжданията в рамките на Шенгенския форум тези институции следва да разгледат изводите, които ще бъдат направени от доклада.

Предложението допълва правилата относно контрола по външните граници като предварително условие за пространството без контрол на вътрешните граници. То допринася за ефективното прилагане на европейското интегрирано управление на границите (EIBM) от страна на Европейската гранична и брегова охрана. Предложението ще бъде отразено и в предстоящия цикъл на многогодишната стратегическа политика, чиято цел е да се определи стратегическата рамка за направляване на европейското интегрирано управление на границите чрез премахване на пропуските в защитата на границите, сигурността, връщането и миграцията, като същевременно се гарантира защитата на основните права. Както беше обявено в Стратегията за Шенгенското пространство, в началото на 2022 г. Комисията ще приеме политически документ, който да послужи за основа за консултация с Европейския парламент и Съвета относно европейското интегрирано управление на границите.

Предложението се явява отговор на редица резолюции на Европейския парламент 28 и надгражда препоръките на Комисията, приети през 2017 г. с цел проправяне на пътя за премахване на продължителния граничен контрол на вътрешните граници: Препоръката от 12 май 2017 г. относно пропорционалните полицейски проверки и полицейското сътрудничество в Шенгенското пространство и Препоръката от 3 октомври 2017 г. относно прилагането на разпоредбите на Кодекса на шенгенските граници за временно повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници в Шенгенското пространство.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

В предложението се взема предвид транспортната политика на ЕС, и по-специално „зелените ленти за преминаване“, въведени с цел запазване на веригите на доставки и улесняване на движението на транспортните работници по време на пандемията от COVID-19. В предстоящия план за действие при извънредни ситуации в областта на транспорта ще бъдат предоставени допълнителни подробности относно справянето с кризисни ситуации в транспортния сектор.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Предложението е с основание член 77, параграф 2, букви б) и д) и член 79, параграф 2, буква в) от ДФЕС.

С предложението се изменя Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), по-специално дял II относно правилата, приложими по външните граници, и дял III относно прилагането на правилата по вътрешните граници.

С предложението се изменя и Директивата относно връщането 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, по отношение на дерогациите от задължението за издаване на решение за връщане на гражданин на трета страна.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Дейността в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие попада в област на споделена компетентност между ЕС и държавите членки в съответствие с член 4, параграф 2 от ДФЕС. Следователно се прилага принципът на субсидиарност по силата на член 5, параграф 3 от ДЕС, според който Съюзът действа само в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, както на централно, така и на регионално и местно равнище, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза.

Целите на настоящото предложение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно, а могат да бъдат постигнати по-успешно на равнището на Съюза. Това се дължи на факта, че те се отнасят до проверките на лица по външните граници, което е предварително условие за пространството без контрол на вътрешните граници. Освен това целостта на Шенгенското пространство и необходимостта да се гарантират еднакви условия за упражняване на правото на свободно движение изискват съгласуван подход в цялото Шенгенско пространство към мерки за изграждане на доверие по външните граници, включително по отношение на ограниченията за неналожителните пътувания до ЕС и реакцията във връзка с инструментализирането на мигранти от властите на трети страни.

Липсата на граничен контрол на вътрешните граници е гарантирана от Договора в член 77, параграф 2, буква д) от ДФЕС. Въпреки че държавите членки си запазват правото да предприемат действия в отговор на вътрешната сигурност и обществения ред и по този начин да упражнят правото, гарантирано в член 72 от ДФЕС, дори ако това означава повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, правилата за такова временно повторно въвеждане са определени в Кодекса на шенгенските граници, за да се гарантира, че те се прилагат само при строги условия. Поради това всички промени, отнасящи се до тези условия за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, изискват законодателство на равнище ЕС.

Целта за установяване на план за действия при извънредни ситуации по отношение на Шенген, включително специфични мерки по вътрешните граници за справяне със заплаха, засягаща по-голямата част от държавите членки едновременно, и за смекчаване на отрицателното въздействие на граничния контрол, когато той е станал неизбежен, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, действащи самостоятелно, и може да бъде постигната по-успешно на равнището на Съюза.

Поради това Съюзът може да приеме предложените мерки в съответствие с принципа на субсидиарност.

•Пропорционалност

•Избор на инструмент

Предложението се отнася до изменението на регламент и до изменението вследствие на това на Директивата относно връщането. Тъй като основните елементи на предложението се отнасят до съществуващите разпоредби на дял II от Кодекса на шенгенските граници, свързан с граничния контрол на външните граници, и дял III относно временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници от настоящия регламент, единственият подходящ инструмент е регламентът.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

•Консултации със заинтересованите страни

Освен това беше проведена обществена консултация. Тя стартира на 19 януари 2021 г., като крайният срок за изпращане на отговори е 16 март 2021 г.

Комисията публикува също на своя уебсайт 33 в продължение на четири седмици първоначалната оценка на въздействието и получи обратна информация от Франция, Хърватия, Украйна и един анонимен изпращач.

•Събиране и използване на експертни становища

Предложението се основава на данните, събрани в рамките на проучването на ГД „Регионална и селищна политика“ The effects of COVID-19 induced border closures on cross-border regions - An empirical report covering the period March to June 2020 34 („Въздействия от дължащите се на COVID-19 затваряния на граници в трансгранични региони — Емпиричен доклад за периода от март до юни 2020 г.“) и 20 case studies covering the period March to June 2020 35 („20 примера от практиката за периода от март до юни 2020 г.“).

•Оценка на въздействието

На 19 април 2021 г. Комисията представи оценката на въздействието на Комитета за регулаторен контрол (КРК). КРК излезе с положително становище с коментари. Тези коментари бяха свързани с i) липсата на достатъчно факти за силните и слабите страни на действащите ключови мерки от Кодекса на шенгенските граници, ii) неясното описание на вариантите на политиката и на избора за прилагането им, и iii) недостатъчния анализ на въздействието. В отговор на тези коментари Комисията по-специално разшири количествените данни и информацията относно гледните точки на заинтересованите страни в целия доклад, за да придаде по-голяма тежест на посочените качествени аргументи за ползите от премахването на граничния контрол на вътрешните граници. Тя посочи по-ясно недостатъците на процеса от 2020 г. от перспективата на Шенген, а именно че интегрираните договорености на ЕС за реакция на политическо равнище при кризи се съсредоточават на първо място върху здравните аспекти, преди да се насочат към други аспекти, като например граничния контрол, подчерта, че макар и граничният контрол да е ефикасен инструмент, премахването му създава значителни проблеми, и показа по-подробно, че алтернативните мерки са по-евтини от граничния контрол, а резултатът често е един и същ. В допълнение Комисията подсили различните разгледани варианти. И накрая, беше включена допълнителна подробна информация относно целта на предишното предложение от 2017 г., поуките от преговорите и новата перспектива в контекста на кризата от COVID-19. Повече информация за това как препоръките на КРК са отразени в доклада за оценката на въздействието, може да се намери в приложение I, точка 3 от оценката на въздействието.

•Пригодност и опростяване на законодателството

•Основни права

В предложеното изменение се съблюдават основните права и принципите, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално свободата на движение и пребиваване (член 45), правото на убежище (член 18) и принципа на забрана за връщане (член 19). Гаранциите съгласно членове 3, 4 и 7 от Кодекса на шенгенските граници продължават да се прилагат, включително по отношение на мерките, предприети за справяне с инструментализирането на мигранти от трети страни. Освен това, във връзка с предлаганите мерки за справяне с инструментализирането на мигранти Комисията смята, че е необходимо държавите членки да зачитат свободата на изразяване на мнение, свободата на медиите и свободата на сдружаване на организации на гражданското общество.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

•Подробно разяснение на специфичните разпоредби на предложението

Член 2 от Кодекса на шенгенските граници се променя, за да се измени определението на „наблюдение на границата“ и да се отразят необходимите определения на понятия като „инструментализиране на мигранти“, „наложително пътуване“ и „неналожително пътуване“, които се въвеждат за първи път в Кодекса на шенгенските граници, и „транспортни центрове“. Тези определения се добавят, за да се отразят по-добре отговорностите на държавите членки на външните граници за извършване на наблюдение на границата, включително превантивни мерки.

В член 5 се правят промени, за да се поясни какви мерки могат да прилагат държавите членки на своите гранично-пропускателни пунктове, когато са изправени пред ситуации на инструментализиране на мигранти.

В член 13 се правят промени, за да се поясни какви мерки могат да прилагат държавите членки при изпълнението на задачи, свързани с наблюдението на границата на външните им граници, във връзка с инструментализирането на мигранти, както и произтичащото от член 5.

Добавя се член 21а, за да се създаде основание за единното прилагане на външните граници на ограничения за неналожителните пътувания към Европейския съюз в случай на болест с епидемичен потенциал. Разпоредбата предоставя на Съвета правомощието да приеме, въз основа на предложение на Комисията, регламент за изпълнение в този смисъл. В нея се определят всички необходими параметри за такова решение и се предвиждат гаранции по отношение на гражданите на ЕС, дългосрочно пребиваващите лица и лицата, изпълняващи ключови функции.

В член 23 се правят промени, за да се поясни видът на проверките, които се разрешават в граничните зони. С предлаганите промени се пояснява, че ефектът от проверките, които се извършват в граничните зони чрез използването на технологии за следене и наблюдение, не е равностоен на ефекта от граничния контрол. По сходен начин проверката на данните за пътниците, когато става въпрос за лица, пътуващи в пространството без граничен контрол на вътрешните граници, в съответните бази данни, при възможност съгласно приложимото законодателство, следва също да бъде разрешена от перспективата на Кодекса на шенгенските граници.

Член 31 се променя, за да се въведат общи правила относно информацията, предоставяна на Европейския парламент и на Съвета, които се прилагат в рамките и на четирите механизма.

Член 33 се изменя, за да се направи разграничение между задължението за представяне на доклад относно повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници и премахването на този контрол. Освен това той предоставя повече подробности за елементите, които да бъдат включени в годишния доклад на Комисията относно функционирането на пространството без вътрешни граници, и за сътрудничеството с агенциите в това отношение.

Промененият член 39 от Кодекса на шенгенските граници допълва член 2 от предлагания регламент и предвижда задължение за държавите членки да нотифицират на Комисията трансграничните региони, за да се определи обхватът на евентуални смекчаващи мерки, предвидени в регламент за изпълнение съгласно член 28, и зоните, които да се вземат предвид при оценката на въздействието съгласно член 26 от Кодекса на шенгенските граници.

За да се отчетат в по-голяма степен интересите на трансграничните региони при прилагането на членове 26 и 28 от Кодекса на шенгенските граници, съгласно новия член 42б държавите членки трябва да нотифицират на Комисията определените трансгранични региони.

2021/0428 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, букви б) и г) и член 79, параграф 2, буква в) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)В съответствие с член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) Съюзът обхваща пространство на свобода, сигурност и правосъдие без граничен контрол на вътрешните граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки относно контрола на външните граници, убежището, имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността.

(2)С Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. (Кодекс на шенгенските граници) 42 се определят правилата, уреждащи движението на лица към пространството без контрол на вътрешните граници (Шенгенското пространство) и от него, както и между държавите членки, участващи в Шенгенското пространство.

(3)През последните години Шенгенското пространство беше изправено пред безпрецедентни предизвикателства, които по своята същност не се ограничаваха до територията на една-единствена държава членка. Тези предизвикателства подчертаха факта, че опазването на обществения ред и сигурността в Шенгенското пространство е споделена отговорност, за която са необходими съвместни и координирани действия между държавите членки и на равнището на Съюза. Те разкриха също пропуски в действащите правила, уреждащи функционирането на Шенгенското пространство както на външните, така и на вътрешните граници, и нуждата от създаване на по-стабилна и по-солидна рамка, даваща възможност за по-ефективен отговор на предизвикателствата пред Шенгенското пространство.

(4)Граничният контрол на външните граници е в интерес не само на държавата членка, на чиито външни граници се извършва този контрол, но и на всички държави членки, които са премахнали граничния контрол на вътрешните граници, и на Съюза като цяло. От държавите членки се изисква да осигурят високи стандарти при управлението на външните си граници, включително чрез засилено сътрудничество между граничните служители, полицията, митниците и други съответни органи. Съюзът предлага активна подкрепа, като предоставя финансова помощ посредством агенциите, по-специално европейската гранична и брегова охрана, и управлява механизма за оценка по Шенген. Необходимо е правилата по отношение на външните граници да се засилят, за да могат да се предприемат по-ефективни действия в отговор на новите предизвикателства, които възникнаха неотдавна на външните граници.

(5)В контекста на пандемията от COVID-19 се оказа още по-необходимо Съюзът да бъде по-добре подготвен за ответни действия при кризисни ситуации на външните граници, свързани с болести с епидемичен потенциал, които представляват заплаха за общественото здраве. Пандемията от COVID-19 показа, че заплахите за общественото здраве могат да изискват единни правила за ограничаване на пътуванията на граждани на трети страни към Европейския съюз. Приемането на непоследователни и разнородни мерки на външните граници за справянето с такива заплахи се отразява отрицателно на функционирането на цялото Шенгенско пространство и намалява предвидимостта за пътниците от трети страни, както и междуличностните контакти с лица от трети страни. За да може Шенгенското пространство да бъде подготвено за бъдещи предизвикателства от сходен мащаб, свързани със заплахи за общественото здраве, е необходимо да се установи нов механизъм, който следва да позволи своевременното приемане и премахване на координирани мерки на равнището на Съюза. Новата процедура на външната граница следва да се прилага при ситуация на инфекциозна болест с епидемичен потенциал, установена от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията или Комисията. Този механизъм следва да допълва процедурите, които се предлага да бъдат въведени с предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно сериозните трансгранични заплахи за здравето 43 ,, по-специално в случай на признаването на извънредна ситуация в областта на общественото здраве, и с преразгледания мандат на Европейския център за контрол върху заболяванията 44 .

(6)Механизмът следва да предвижда приемането от Съвета, въз основа на предложение на Комисията, на регламент, с който се установяват ограничения за пътуванията, включително ограничения за влизането и други необходими мерки за пътуване в Европейския съюз, и условията за премахването им. С оглед на политически чувствителния характер на такива мерки, които засягат правото на влизане на територията на държавите членки, на Съвета следва да се дадат правомощия за изпълнение във връзка с приемането на такъв регламент въз основа на предложение на Комисията.

(7)Важно е да се отбележи, че в съответствие с действащите задължения съгласно правото на Съюза и международното право влизането в Съюза следва да е винаги разрешено за гражданите на Съюза и за гражданите на трети страни, които съгласно споразумения между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и тези трети страни, от друга страна, се ползват с права на свободно движение, които са еквивалентни на тези на гражданите на Съюза, както и членовете на техните семейства. На пребиваващите в Съюза лица също следва винаги да се разрешава да се върнат в Съюза. Актът следва да съдържа всички необходими елементи, за да се гарантира, че ограниченията за пътуванията са ефективни, целенасочени, недискриминационни и пропорционални на променящата се епидемична обстановка. Той следва да посочва, когато е необходимо, категориите пътници, които следва да бъдат освободени от ограниченията за влизане, когато пътуват. Допълнително или алтернативно в акта следва да се посочват географските области или третите страни, от които пътуванията могат да бъдат предмет на специални мерки въз основа на обективна методика и критерии, приложими към тях, включително по-специално епидемичната обстановка. В акта могат да се уточнят условията, при които пътуванията могат да бъдат разрешени, например тестване, карантина, самоизолация или други целесъобразни мерки, като необходимостта да се попълни формуляр за локализиране на пътниците или да се използва друг инструмент за проследяване на контактите, и с оглед по-специално на системите на Съюза, разработени за улесняване на пътуванията при безопасни условия, като например системите на цифрови сертификати. Когато е целесъобразно, инструментът би могъл също така да въведе механизъм, даващ възможност за предприемането на допълнителни мерки, в случай че епидемичната обстановка рязко се влоши в една или няколко географски области.

(8)Освен това е необходимо да се засилят правилата и гаранциите в правото на Съюза, за да даде възможност на държавите членки да предприемат бързи ответни действия във връзка със случаите на инструментализиране на мигранти. Това инструментализиране следва да се разбира като ситуация, при която трета страна подбужда незаконни миграционни потоци към Съюза, като активно насърчава или способства пристигането на граждани на трети страни на външните граници на държавите членки, когато тези действия показват намерение за дестабилизиране на Съюза като цяло или на държава членка и когато естеството на тези действия може да изложи на риск основните функции на държавата, включително нейната териториална цялост, поддържането на обществения ред или опазването на нейната национална сигурност.

(9)Инструментализирането на мигранти може да се отнася и за ситуации, при които трета страна активно насърчава или способства незаконните пътувания на граждани на трети страни през своята територия, за да достигнат външната граница на държавите членки, но може да се отнася и за активно насърчаване или способстване на незаконните пътувания на граждани на трети страни, които вече се намират в тази трета страна. Инструментализирането на мигранти може да бъде свързано също така с налагането на принудителни мерки, предназначени да попречат на граждани на трети страни да напуснат граничните зони на инструментализиращата трета страна в посока, различна от тази, която ще ги отведе в държава членка.

(10)Съюзът следва да мобилизира всички инструменти от набора си от дипломатически, финансови и оперативни мерки, за да подкрепи държавите членки, които се сблъскват със случаи на инструментализиране. Следва да се даде приоритет на дипломатическите усилия на Съюза или на засегнатите държави членки като средство за справяне с явлението „инструментализиране“. Те могат да бъдат допълнени, когато е целесъобразно, от налагането на ограничителни мерки от Съюза.

(11)Същевременно, в допълнение към тези мерки е необходимо също така да се засилят в още по-голяма степен настоящите правила във връзка с граничния контрол на външните граници и тяхното наблюдение. За да се помогне допълнително на държавата членка, която се сблъсква с инструментализиране на мигранти, с Регламент (ЕС) XXX/XXX се допълват правилата относно граничния контрол, като в него се предвиждат специални мерки в областта на убежището и връщането при същевременно зачитане на основните права на засегнатите лица, по-специално като се гарантира съблюдаването на правото на убежище и се предоставя нужната помощ посредством агенциите на ООН и други компетентни организации.

(12)По-специално в ситуация на инструментализиране засегнатата държава членка следва да разполага с възможност, когато е необходимо, да ограничи граничния трафик до минимум чрез затваряне на някои гранично-пропускателни пунктове, като същевременно гарантира истински и ефективен достъп до процедурите за международна закрила. При всяко такова решение следва да се вземе предвид дали Европейският съвет е признал, че Съюзът или една или повече от неговите държави членки са изправени пред ситуация на инструментализиране на мигранти. Освен това при всяко такова ограничение следва безусловно да се вземат предвид правата на гражданите на Съюза, на гражданите на трети страни, които се ползват от правото на свободно движение съгласно международно споразумение, и на гражданите на трети страни, които са дългосрочно пребиваващи съгласно националното право или правото на Съюза или притежават визи за дългосрочно пребиваване, както и членовете на техните семейства. Също така такива ограничения следва да се прилагат по начин, който гарантира спазването на задълженията, свързани с достъпа до международна закрила, по-специално принципа на забрана за връщане.

(13)Европейската агенция за гранична и брегова охрана оказва съдействие на държавите членки при изпълнението на оперативните аспекти на управлението на външните граници, включително чрез обмен на информация, предоставяне на оборудване, изграждане на капацитет и обучение на националните гранични служители, целенасочена информация и анализ на риска, и разполагането на постоянен корпус. Новият мандат на Агенцията предлага значителни възможности за подпомагане на дейностите за граничен контрол, включително операции за скрининг и за връщане и стартиране на бърза гранична намеса и/или намеса в областта на връщането по искане на засегнатата приемаща държава членка и на нейната територия.

(14)Съгласно член 41, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1896 от изпълнителния директор на Европейската агенция за гранична и брегова охрана се изисква да препоръча на държава членка да поиска от Агенцията да започне, да проведе или да адаптира действия за подкрепа, за да се преодолеят установените заплахи и предизвикателства на външните граници, когато посочените в разпоредбата условия са изпълнени. По-специално нуждата от подкрепа от страна на Агенцията може да стане ясна в ситуации, в които Европейската агенция за гранична и брегова охрана е извършила специална оценка на уязвимостта във връзка с инструментализирането на мигрантите. Въз основа на резултатите от такава оценка на уязвимостта или когато за един или няколко участъка от външните граници е определена критична степен на въздействие и като се вземат предвид съответните елементи в плановете за действие при извънредни ситуации на държавата членка, в анализа на риска на Агенцията и в аналитичната категория в европейската картина на състоянието, изпълнителният директор следва да препоръча на засегнатата държава членка да поиска от Агенцията да започне, да проведе или да адаптира действия за подкрепа в съответствие с член 41, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1896. Това правомощие на изпълнителния директор не засяга общата подкрепа, която Агенцията може да оказва на държавите членки.

(15)Освен това в случай на инструментализиране на мигранти засегнатата държава членка следва да засили граничния контрол, включително, по целесъобразност, чрез допълнителни мерки, предотвратяващи незаконните преминавания, и разполагането на допълнителни ресурси и технически средства за предотвратяване на неразрешено преминаване на границата. Такива технически средства могат да включват модерни технологии, включително безпилотни въздухоплавателни средства и сензори за движение, както и мобилни екипи. Използването на такива технически средства, по-специално технологии за събиране на лични данни, трябва да се основава и да се извършва в съответствие с ясно определени разпоредби от националното законодателство.

(16)Комисията следва да бъде оправомощена да определи в делегирани актове, приети съгласно настоящия регламент, подходящи стандарти за наблюдението на границите, отнасящи се по-специално до новите технологии, които държавите членки могат да използват, като се вземат предвид видът на границите (сухоземни, морски или въздушни), степените на въздействие, определени за всеки участък от външните граници в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) 2019/1896, и други имащи отношение фактори, като конкретна реакция на ситуации на инструментализиране на мигранти.

(17)В пространство без граничен контрол на вътрешните граници лицата следва да могат да се движат свободно и в безопасност между държавите членки. В тази връзка следва да се поясни, че забраната за извършване на граничен контрол на вътрешните граници не засяга компетентността на държавите членки да извършват проверки на своята територия, включително на вътрешните си граници, за цели, различни от граничен контрол. По-специално следва да се поясни, че националните компетентни органи, в това число здравните или правоприлагащите органи, по принцип продължават да бъдат свободни да извършват проверки при упражняването на публичните си правомощия, предвидени съгласно националното право.

(18)Макар че забраната за извършване на граничен контрол на вътрешните граници се отнася и за проверки с равностоен ефект, проверките от компетентните органи не следва да се считат за равностойни на гранични проверки, когато нямат за цел граничен контрол, когато се основават на общата информация и опита на компетентните органи във връзка с евентуални заплахи за обществената сигурност или обществения ред, включително когато целта им е да се борят с незаконния престой или пребиваване и трансграничните престъпления, свързани с незаконна миграция, когато са планирани и изпълнени по начин, който ясно се отличава от системните проверки на лица на външните граници, когато се извършват в транспортни центрове, като пристанища, железопътни или автобусни гари и летища, или директно на борда на средства за пътнически превоз, и когато се основават на анализ на риска.

(19)Макар че незаконните миграционни потоци не следва по същество да се считат за заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност, възможно е те да изискват предприемането на допълнителни мерки, за да се обезпечи функционирането на Шенгенското пространство.

(20)Борбата с незаконното пребиваване или престой и с трансграничните престъпления, свързани с незаконна миграция, като например трафик на хора, контрабанда на мигранти и документни измами, и други форми на трансгранична престъпност, може по-специално да обхваща мерки, позволяващи проверка на самоличността, гражданството и статута на пребиваване на лица, при условие че такива проверки не са систематични и се извършват въз основа на анализ на риска.

(21)Използването на съвременни технологии за следене на потоците на движение, по-специално на магистралите и други големи пътища, определени от държавите членки, може да играе важна роля за справяне със заплахите за обществения ред или вътрешната сигурност. Забраната за извършване на граничен контрол на вътрешните граници не следва да се разбира като препятствие пред законното упражняване на полицейски или други публични правомощия за проверки във вътрешните гранични зони. Това включва проверки, при които се използват технологии за следене и наблюдение, които по принцип се използват на територията, или които са основани на оценка на риска за целите на защитата на вътрешната сигурност. Поради това използването на такива технологии за проверки не следва да се счита за равностойно на граничен контрол.

(22)За да могат такива технологии да бъдат ефективни, следва да се предвиди възможност за налагане на пропорционални ограничения на скоростта на шосейните контролно-пропускателни пунктове.

(23)Забраната за извършване на граничен контрол на вътрешните граници не следва да ограничава извършването на проверките, предвидени в други инструменти на правото на Съюза. Поради това предвидените в настоящия регламент правила не следва да засягат приложимите правила относно извършването на проверки на пътнически данни в съответните бази данни преди пристигането.

(24)Необходимо е да се гарантира, че проверките, извършвани от държавите членки при упражняването на националните им правомощия, продължават да бъдат изцяло в съответствие с пространство, в което няма граничен контрол на вътрешните граници. Съгласно практиката на Съда на ЕС колкото по-многобройни са признаците, че проверките, извършвани от държавите членки в граничните им зони, имат ефект, който е равностоен на граничен контрол, като се вземат предвид целта на тези проверки, териториалния им обхват и евентуални разлики в сравнение с проверки, извършвани в останалата част от територията на съответната държава членка, толкова по-голяма е нуждата от строги и подробни правила и ограничения, определящи условията за упражняване от страна на държавите членки на полицейските им правомощия в гранична зона.

(25)Необходимо е да се предприемат мерки за справяне с неразрешените движения на незаконно пребиваващи граждани на трети страни в пространство без граничен контрол на вътрешните граници. За да се укрепи функционирането на Шенгенското пространство, държавите членки следва да могат да предприемат допълнителни мерки за противодействие на незаконните движения между държави членки и за борба с незаконния престой. Когато правоприлагащите органи на държава членка заловят на вътрешните граници незаконно пребиваващи граждани на трети страни в рамките на трансгранично полицейско оперативно сътрудничество, тези органи следва да разполагат с възможността да откажат на такива лица правото на влизане или оставане на своята територия и да ги прехвърлят в държавата членка, от която са влезли. Държавата членка, от която директно идва лицето, следва, на свой ред, да бъде задължена да приеме заловените граждани на трети страни.

(26)Процедурата, чрез която държава членка може да прехвърли заловени незаконно пребиваващи граждани на трети страни към държавата членка, от която директно идва лицето, следва да се извършва бързо, но също така да подлежи на гаранции и да се осъществява при пълно спазване на основните права и принципа на недискриминация, утвърден в член 21 от Хартата, за да се предотврати профилирането въз основа на расова принадлежност. Органите следва да разполагат с възможността да извършват проверка на необходимата информация относно движенията на засегнатите лица, която имат непосредствено на свое разположение. Тази информация може да съдържа обективни елементи, които да позволят на органите да стигнат до заключението, че лицето е пътувало наскоро от други държави членки, като например притежаване на документи, включително касови бележки или фактури, доказващи неотдавнашно пътуване от друга държава членка. Гражданите на трети страни, които подлежат на процедура за прехвърляне, следва да получат писмено обосновано решение за това. Макар че решението следва да подлежи на изпълнение незабавно, гражданинът на трета страна има право на ефективни средства за защита, които му позволяват да обжалва или да иска преразглеждане на решението за прехвърляне. Тези средства за защита не следва да имат суспензивно действие.

(27)Процедурата за прехвърляне, предвидена съгласно настоящия регламент, не следва да засяга съществуващата възможност за държавите членки да връщат незаконно пребиваващи граждани на трети страни в съответствие с двустранни споразумения или договорености, както е посочено в член 6, параграф 3 от Директива 2008/115/ЕО (Директивата относно връщането), когато такива лица са били засечени не в близост до вътрешни граници. За да се улесни прилагането на такива споразумения и за да се допълни целта за защита на пространството без вътрешни граници, на държавите членки следва да се предостави възможността да сключват нови споразумения или договорености и да актуализират действащите. Комисията следва да бъде нотифицирана за такива промени или актуализации на нови споразумения или договорености. Когато държава членка е приела обратно гражданин на трета страна съгласно процедурата, предвидена в настоящия регламент, или въз основа на двустранно споразумение или договореност, от засегнатата държава членка следва да се изиска да издаде решение за връщане в съответствие с Директивата относно връщането. За да се осигури последователност между новите процедури, предвидени в настоящия регламент, и действащите правила относно връщането на граждани на трети страни, е необходима целенасочена промяна на член 6, параграф 3 от Директивата относно връщането.

(28)В изключителни случаи за справянето със заплахи за Шенгенското пространство може да бъде необходимо държавите членки да приемат мерки на вътрешните граници. Държавите членки запазват компетентността си за определяне на необходимостта от повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол. Съгласно действащите правила повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници се предвижда в случаи, когато в една държава членка възникне сериозна заплаха за вътрешната сигурност или обществения ред за ограничен срок от време. По-специално като сериозна заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност могат да се смятат тероризмът и организираната престъпност, мащабни извънредни ситуации в областта на общественото здраве или мащабни или популярни международни събития като спортни, търговски или политически прояви.

(29)Освен това сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност може да възникне вследствие на мащабни неразрешени движения на незаконни мигранти между държави членки, когато това създава ситуация на натиск върху цялостните ресурси и капацитет на отговорните национални служби и когато предвидените в настоящия регламент други средства не са достатъчни за справяне с тези притоци и движения. В този контекст държавите членки следва да могат да разчитат на обективни и съдържащи количествени данни доклади относно неразрешените движения, когато са налични такива, по-специално когато се изготвят редовно от компетентните агенции на Съюза в съответствие с техните мандати. Всяка държава членка следва да разполага с възможността да използва предоставената от агенциите информация, за да докаже в оценката на риска изключителния характер на установената заплаха, причинена от неразрешеното движение, с цел да обоснове повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници на това основание.

(30)Въпреки че е предвидено действие на равнището на Съюза, когато естеството на заплахата произтича от трайни сериозни недостатъци на външните граници, не съществува механизъм за целия Съюз, който да се използва, когато в рамките на Шенгенското пространство множество държави членки са засегнати от сериозна заплаха за вътрешната сигурност или обществения ред, излагаща на риск безпроблемното функциониране на Шенгенското пространство. Този пропуск следва да се запълни чрез въвеждане на нов предпазен механизъм за Шенгенското пространство, който ще даде възможност за вземане на координирани решения за защита на интересите на лицата, имащи правото да се възползват от пространството без граничен контрол на вътрешните граници, постигайки максимален ефект от предприетите мерки и свеждайки до минимум отрицателните странични ефекти от тях. 

(31)Новият предпазен механизъм за Шенгенското пространство следва да позволи на Съвета да приема, по предложение на Комисията, решение, с което се разрешава повторното въвеждане или удължаването на срока на граничния контрол на вътрешните граници, когато това е оправдано от конкретна заплаха, установена въз основа на нотификации, получени от отделни държави членки, или друга налична информация, по-специално оценка на риска, в случай на удължаване на прилагането на граничния контрол на вътрешните граници за повече от шест месеца. Като се има предвид политически чувствителният характер на подобно решение, което урежда възможността държавите членки да въведат повторно или да удължат срока на граничния контрол на вътрешните граници при определени обстоятелства, на Съвета следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за приемане на решение по предложение на Комисията.

(32)Когато определя дали е оправдано повторното въвеждане или удължаването на срока на граничния контрол на вътрешните граници от страна на държавите членки, Съветът следва да взема предвид дали има други мерки, които биха могли да гарантират високо равнище на сигурност на територията, като например засилени проверки от компетентните органи във вътрешните гранични зони. В случай че удължаването на срока на контрола не се счита за обосновано, Комисията следва вместо това да препоръча използването на други мерки, които се считат за по-подходящи за справяне с установената заплаха.

(33)Създаването на новия предпазен механизъм за Шенгенското пространство не следва да засяга правото на държавите членки да прибягват предварително до едностранни мерки в съответствие с регламента, когато ситуацията го налага. След като бъде приета обаче, мярката на Съюза следва да се превърне в единственото основание за координирана реакция на установената заплаха.

(34)За да се гарантира спазването на принципа на пропорционалност, решението на Съвета следва да се приеме за ограничен срок до шест месеца, който може да бъде удължен въз основа на редовен преглед по предложение на Комисията, докато трае заплахата. Първоначалното решение следва да включва оценка на очакваното въздействие на приетите мерки, включително неблагоприятни странични ефекти, с цел да се определи дали контролът на вътрешните граници е оправдан и дали вместо него могат да се прилагат по-малко ограничителни мерки по ефективен начин. При последващите решения следва да се отчита развитието на установената заплаха. Държавите членки следва незабавно да нотифицират на Комисията и държавите членки повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници в съответствие с решението на Съвета.

(35)Повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници следва също така да продължи да бъде възможно, когато са налице сериозни недостатъци в управлението на външните граници, излагащи на риск цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници. Сроковете, за които граничният контрол е въведен от държавите членки поради спешността на ситуацията, или за които Съветът взема решение да препоръча повторното въвеждане, тъй като дадена заплаха засяга значителен брой държави членки, не следва да бъдат включвани в двугодишния срок, приложим за случаите на повторно въвеждане поради сериозни недостатъци на външните граници.

(36)Повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници въз основа на едностранни решения на държавите членки или на равнището на Съюза има сериозни последици за функционирането на Шенгенското пространство. За да се гарантира, че решение за повторно въвеждане на граничен контрол се взема само когато е необходимо и като крайна мярка, решението за временно повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол следва да се основава на общи критерии с акцент върху необходимостта и пропорционалността. Принципът на пропорционалност изисква повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници да бъде предмет на гаранции, които се увеличават с течение на времето.

(37)На първо място, държавите членки следва да оценят целесъобразността на граничния контрол на вътрешните граници, като вземат предвид естеството на установената сериозна заплаха. В този контекст държавите членки следва да обърнат специално внимание и да оценят вероятното въздействие на граничния контрол на вътрешните граници върху движението на хора в рамките на пространството без граничен контрол на вътрешните граници и върху функционирането на трансграничните региони. Тази оценка следва да бъде част от нотификацията, която държавите членки трябва да предадат на Комисията. В случай на удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници за предвидими събития след първоначален срок от шест месеца държавата членка следва също така да оцени целесъобразността на алтернативни мерки за постигане на същите цели като граничния контрол на вътрешните граници, като например пропорционални проверки, извършвани при упражняването на полицейски или други публични правомощия или чрез форми на полицейско сътрудничество, както е предвидено в правото на Съюза, както и възможността за използване на процедурата за прехвърляне.

(38)За да се ограничат вредните последици от повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, всяко решение за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници следва да се придружава от смекчаващи мерки, ако е необходимо. Тези мерки следва да включват мерки за осигуряване на безпрепятствения транзит на стоки и на транспортни работници и моряци чрез създаването на „зелени ленти за преминаване“. Освен това и за да се вземе предвид необходимостта да се гарантира движението на лицата, чиито дейности могат да са от основно значение за запазването на веригата на доставките или предоставянето на основни услуги, държавите членки следва също така да прилагат съществуващите насоки относно трансграничните работници 45 . В този контекст в правилата за повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници следва да се отчитат насоките и препоръките, приети по време на пандемията от COVID-19 като солидна предпазна мрежа за единния пазар, за да се гарантира, че те се прилагат от държавите членки, когато е целесъобразно, като смекчаващи мерки при повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници. По-специално следва да се определят мерки, за да се гарантира непрекъснатото функциониране на единния пазар и да се защитят интересите на трансграничните региони и на „побратимените градове“, включително например разрешения или дерогации за жителите на трансграничните региони.

(39)Нотификацията, която се предоставя от държавите членки, следва да бъде от решаващо значение при оценката на това дали са спазени критериите и условията за временно повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници. За да се осигури съпоставим набор от данни, Комисията следва да приеме, с акт за изпълнение, образец на нотификацията за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници. Държавите членки следва да имат право да класифицират цялата предоставена в нотификацията информация или част от нея, без да се засяга функционирането на подходящи и сигурни канали за полицейско сътрудничество.

(40)За да се гарантира, че граничният контрол на вътрешните граници действително е крайна мярка, която се прилага само докато е необходимо, и за да се даде възможност за оценка на необходимостта и пропорционалността на граничния контрол на вътрешните граници за справяне с предвидимите заплахи, държавите членки следва да изготвят оценка на риска, която да бъде представена на Комисията, когато срокът на граничния контрол на вътрешните граници се удължава над първоначалните шест месеца в отговор на предвидими заплахи. Държавите членки трябва по-специално да обяснят мащаба и развитието на установената сериозна заплаха, включително колко дълго се очаква да трае установената сериозна заплаха и кои участъци от вътрешните граници могат да бъдат засегнати, както и мерките за координация с другите държави членки, които са засегнати или е вероятно да бъдат засегнати от тези мерки.

(41) Комисията следва да има право да изиска допълнителна информация въз основа на получената нотификация, включително относно оценката на риска или мерките за сътрудничество и координация с държавите членки, засегнати от планираното удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници. Когато нотификацията не отговаря на минималните изисквания, Комисията следва да обсъди нотификацията със съответната държава членка и да поиска допълнителна информация или повторно подаване на нотификацията.

(42)За да се гарантира достатъчна прозрачност на действията, засягащи пътуванията без граничен контрол на вътрешните граници, държавите членки следва също така да информират Европейския парламент и Съвета относно основните елементи, свързани с планираното повторно въвеждане на граничен контрол. В обосновани случаи държавите членки могат също да класифицират такава информация. Съгласно член 33 от Кодекса на шенгенските граници всяка година Комисията следва да представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно функционирането на пространството без граничен контрол на вътрешните граници („доклад за състоянието на Шенген“), в който следва да се обръща специално внимание на ситуацията по отношение на неразрешените движения на граждани на трети страни, като се използват наличната информация от съответните агенции и анализът на данни от съответните информационни системи. Тя следва също така да оценява необходимостта и пропорционалността на повторните въвеждания на граничен контрол през периода, обхванат от посочения доклад. Докладът за състоянието на Шенген обхваща и задълженията за докладване, произтичащи от член 20 от механизма за оценка по Шенген 46 .  

(43)Механизмът за временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници при спешни ситуации или за справяне с предвидими заплахи следва да предвижда възможност Комисията да организира консултации между държавите членки, включително по искане на някоя от тях. Съответните агенции на Съюза следва да участват в този процес, за да споделят своя експертен опит, когато това е целесъобразно. При тези консултации следва да се разглеждат редът и условията за извършването на граничния контрол на вътрешните граници и неговият график, възможните смекчаващи мерки, както и възможностите за прилагане на алтернативни мерки вместо него. Когато Комисията или държава членка е представила становище, изразяващо опасения относно повторното въвеждане на граничен контрол, тези консултации следва да бъдат задължителни.

(44)Комисията и държавите членки следва да запазят възможността да изразяват опасения по отношение на необходимостта и пропорционалността на дадено решение на държава членка за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници поради спешност или за справяне с предвидима заплаха. В случай че граничният контрол на вътрешните граници бъде въведен отново и удължен заради предвидими заплахи за срокове, които сумарно надхвърлят осемнадесет месеца, от Комисията следва да се изисква да представи становище с оценка на необходимостта и пропорционалността на този граничен контрол на вътрешните граници. Когато държава членка счита, че са налице извънредни ситуации, които оправдават трайната необходимост от граничен контрол на вътрешните граници за срок над две години, Комисията следва да изготви последващо становище. Подобно становище не засяга мерките за правоприлагане, включително производствата за установяване на нарушение, които Комисията може да започне по всяко време срещу която и да е държава членка при неизпълнение на задълженията ѝ съгласно правото на Съюза. Когато е представено становище, Комисията следва да започне консултации със съответните държави членки.

(45)За да се даде възможност за анализ post factum на решението за временно повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, държавите членки следва да продължат да са задължени да представят на Европейския парламент, Съвета и Комисията доклад относно повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, след като премахнат контрола. Когато контролът се извършва за продължителни периоди от време, такъв доклад следва да се представи и след дванадесет месеца, както и всяка година след това, ако по изключение контролът продължава и докато продължава. Докладът следва да съдържа по-конкретно първоначалната и последващата оценка на необходимостта от граничен контрол на вътрешните граници и на спазването на критериите за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници. Комисията следва да приеме с акт за изпълнение образец, който да публикува онлайн.

(46)При изпълнението на настоящия регламент държавите членки не дискриминират лицата на основание пол, раса или етнически произход, религия или вероизповедание, увреждания, възраст или сексуална ориентация.

(47)Компетентните органи използват правомощията си за извършване на проверки на територията и прилагат съответните процедури при пълно зачитане на правилата за защита на данните съгласно правото на Съюза. По отношение на обработването на лични данни от компетентните национални органи за целите на настоящия регламент се прилага Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета или Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета според съответното им приложно поле.

(48)Целта на настоящия регламент е да се укрепи функционирането на Шенгенското пространство. Тази цел не може да бъде постигната от държавите членки, действащи поотделно. Ето защо е необходимо изменение на общите правила, установени на равнището на Съюза. Следователно Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(49)В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(50)Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета 47 ; следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(51)По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген 48 , които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета 49 .

(52)По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген 50 , които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО 51 във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета 52 .

(53)По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген 53 , които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета 54 .

(54)Настоящият регламент не засяга прилагането на Директива 2004/38/ЕО 55 .

(55)Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, утвърдени по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(56)Поради това Регламент (ЕС) 2016/399 и Директива 2008/115/ЕО следва да бъдат съответно изменени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕС) № 2016/399 се изменя, както следва:

(1)Член 2 се изменя, както следва:

a) точка 12 се заменя със следното:

„12. „наблюдение на границата“ означава наблюдението на границите между пропускателни пунктове и на гранично-пропускателните пунктове извън определеното работно време, включително превантивни мерки за откриване и предотвратяване на неразрешени преминавания на границата или на заобикаляне на гранични проверки.“

б) добавят се следните точки 27—30:

„27. „инструментализиране на мигранти“ означава ситуация, при която трета страна подбужда незаконни миграционни потоци към Съюза, като активно насърчава или способства движението на граждани на трети страни към външните граници през своята територия или от нея и след това към тези външни граници, когато тези действия са показателни за намерението на трета страна да дестабилизира Съюза или държава членка, когато естеството на тези действия може да изложи на риск основните функции на държавата, включително нейната териториална цялост, поддържането на обществения ред или опазването на нейната национална сигурност;

28. „наложително пътуване“ означава пътуване във връзка с ключова функция или нужда от първостепенно значение, както са изброени в приложение XI, като се вземат предвид всички приложими международни задължения на Съюза и на държавите членки;

29. „неналожително пътуване“ означава пътуване с цел, различна от тази на наложителното пътуване;

30. „транспортни центрове“ означава летища, морски или речни пристанища, железопътни или автобусни гари.“

(2)В член 5 се добавя нов параграф 4:

„4. В ситуация на инструментализиране на мигранти държавите членки могат да ограничат броя на гранично-пропускателните пунктове, включени в списъците по параграф 1, или тяхното работно време, когато обстоятелствата го налагат.

Всички ограничения, приети съгласно първа алинея, се прилагат по пропорционален начин и като се отчитат в пълна степен правата на:

а)    лицата, които се ползват от правото на свободно движение съгласно правото на Съюза;

б)    гражданите на трети страни, които имат статут на дългосрочно пребиваващи граждани по силата на Директива 2003/109/ЕО на Съвета 56 , лицата, които имат право на пребиваване по силата на други инструменти на Съюза или по силата на националното право или които притежават национална виза за дългосрочно пребиваване, както и членовете на техните семейства;

в)    гражданите на трети страни, търсещи международна закрила.“

(3)Член 13 се заменя със следното:

„Член 13

Наблюдение на границата

1.Основната цел на наблюдението на границата е да се откриват и предотвратяват неразрешени преминавания на границата, да се противодейства на трансграничната престъпност и да се предприемат мерки срещу лицата, които са преминали границата незаконно.
 
Лице, което незаконно е преминало граница и което няма право на престой на територията на съответната държава членка, се задържа и за него се прилагат процедури, съобразени с Директива 2008/115/ЕО.

2.Граничните служители използват стационарни или мобилни екипи за извършване на наблюдение на границата.
 
Това наблюдение се извършва по такъв начин, че да предотвратява и разубеждава лицата да извършват неразрешени преминавания на границата между гранично-пропускателните пунктове или да заобикалят проверките на гранично-пропускателните пунктове.

3.Наблюдението между гранично-пропускателните пунктове се извършва от гранични служители, чиито брой и методи се определят в зависимост от съществуващите или предвидените рискове и заплахи. Наблюдението включва чести и внезапни промени на интервалите между наблюденията, както и други методи или техники, така че неразрешените преминавания на границата да се откриват или предотвратяват ефективно.

4.Наблюдението се извършва от стационарни или мобилни екипи, които изпълняват задълженията си, като патрулират или като се разполагат на места, известни или приемани за чувствителни, като целта на такова наблюдение е предотвратяването на неразрешените преминавания на границата или залавянето на лица, преминаващи границата незаконно. Наблюдението може също така да се извършва чрез технически средства, включително електронни средства, оборудване и системи за наблюдение.

5.В ситуация на инструментализиране на мигрантите съответната държава членка засилва наблюдението на границата, както е необходимо, за да се справи с нарасналата заплаха. По-конкретно държавата членка увеличава, по целесъобразност, ресурсите и техническите средства за предотвратяване на неразрешено преминаване на границата.

Тези технически средства могат да включват модерни технологии, включително безпилотни въздухоплавателни средства и сензори за движение, както и мобилни екипи за предотвратяване на неразрешени преминавания на границите в Съюза.

6.Без да се засяга подкрепата, която Европейската агенция за гранична и брегова охрана може да предостави на държавите членки, в случай на инструментализиране на мигрантите Агенцията може да извърши оценка на уязвимостта, както е предвидено в член 10, параграф 1, буква в) и член 32 от Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета 57 , с цел да се предостави необходимата подкрепа на съответната държава членка.
 
Въз основа на резултатите от тази оценка или всяка друга значима оценка на уязвимостта или въз основа на определянето на критична степен на въздействие за съответния граничен участък по смисъла на член 35, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2019/1896 изпълнителният директор на Европейската агенция за гранична и брегова охрана отправя препоръки в съответствие с член 41, параграф 1 от посочения регламент до съответната държава членка.

7.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 37 относно допълнителни мерки, уреждащи наблюдението, включително разработването на стандарти за наблюдение на границата, по-специално използването на технологии за наблюдение и следене на външните граници, като се вземат предвид видът на границите, степените на въздействие, определени за всеки участък от външните граници в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) 2019/1896, и други имащи отношение фактори.“

(4)Глава V се преименува, както следва: „Специални мерки, свързани с външните граници“.

   В глава V се вмъква следният член 21а:

„Член 21 a
Ограничения за пътуванията до Европейския съюз

1.Настоящият член се прилага за ситуации, при които Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията или Комисията установи наличието в една или няколко трети страни на инфекциозна болест с епидемичен потенциал, както е определено в съответните инструменти на Световната здравна организация.

2.Съветът, въз основа на предложение на Комисията, може да приеме регламент за изпълнение, в който се предвиждат временни ограничения за пътуванията до държавите членки.

Такива временни ограничения за пътуванията могат да включват ограничения за влизане в държавите членки и други мерки, считани за необходими за опазването на общественото здраве в пространството без контрол на вътрешните граници, като например тестване, карантина и самоизолация.

3.Следните категории лица се освобождават от ограниченията за влизане, независимо от целта на тяхното пътуване:

а)лицата, които се ползват от правото на свободно движение съгласно правото на Съюза;

б)гражданите на трети страни, които имат статут на дългосрочно пребиваващи граждани по силата на Директива 2003/109/ЕО, лицата, които имат право на пребиваване по силата на други инструменти на правото на Съюза или по силата на националното право или които притежават национална виза за дългосрочно пребиваване, както и членовете на техните семейства.

4.По целесъобразност в посочения в параграф 1 регламент за изпълнение:

а)се определят категории лица, предприемащи неналожителни пътувания, които да бъдат освободени от всякакви ограничения, приложими спрямо пътуванията;

б)се посочват географски области или трети страни, от които неналожителните пътувания могат да подлежат на ограничения или на освобождаване от ограниченията, като се отчита конкретната ситуация в съответните области или страни въз основа на обективна методика и критерии, включително по-специално епидемичната обстановка;

в)се определят условията, при които неналожителните пътувания, посочени в букви а) и б), могат да бъдат ограничени или освободени от ограниченията, включително доказателствата, които да бъдат представени в подкрепа на освобождаването, и условията, свързани с продължителността и естеството на престоя в областите или страните, посочени в буква б);

г)се определят условията, при които по изключение могат да бъдат налагани ограничения за пътуванията на лица, предприемащи наложително пътуване, в случай че епидемичната обстановка се влоши бързо, и по-специално когато е открит будещ безпокойство вариант или представляващ интерес вариант.

5. Ограниченията за наложителните пътувания, посочени в параграф 4, буква г), не могат да включват ограничения за влизане спрямо пътниците, посочени в точка i) и в точки iv)—viii) от приложение XI.“

(5)Член 23 се заменя със следното:

„Член 23
Упражняване на публични правомощия

Отсъствието на граничен контрол на вътрешните граници не накърнява:

а)упражняването на полицейски или други публични правомощия от компетентните органи на държавите членки на тяхна територия, включително в техните вътрешни гранични зони, предоставени им съгласно националното право, доколкото упражняването на тези правомощия няма ефект, равностоен на гранични проверки.
 
Упражняването от компетентните органи на техните правомощия не може по-специално да се смята за равностойно на извършването на гранични проверки, когато мерките:

i)нямат за цел граничен контрол;

ii)се основават на обща информация и опита на компетентните органи по отношение на възможни заплахи за обществената сигурност или обществения ред и целят по-специално:

–да се противодейства на трансграничната престъпност;

–да се предотврати незаконно пребиваване или престой, свързан с незаконна миграция; или

–да се ограничи разпространението на инфекциозна болест с епидемичен потенциал, установена от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията;

iii)са планирани и изпълнени по начин, който ясно се различава от системните проверки на лица на външните граници, включително когато се извършват в транспортни центрове или директно на борда на пътнически услуги и когато се основават на анализ на риска;

iv)се извършват, когато е целесъобразно, въз основа на технологии за следене и наблюдение, които обичайно се използват на територията за справяне със заплахи за обществената сигурност или обществения ред, както е посочено в точка ii);

б)възможността държава членка да подлага лица на проверки за сигурност, извършвани на пристанища и транспортни центрове от компетентните органи съгласно правото на всяка държава членка, от нейните компетентни органи или от превозвачите, при условие че на такива проверки се подлагат и лицата, които пътуват в рамките на една държава членка;

в)възможността държава членка да предвиди в законодателството си задължение за притежаване или носене на документи;

г)възможността държава членка да предвиди в законодателството си задължението гражданите на трети страни да съобщават за присъствието си на нейната територия съгласно разпоредбите на член 22 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници („Шенгенската конвенция“);

д)проверките за целите на сигурността на данни за пътниците в съответните бази данни относно лица, пътуващи в пространството без граничен контрол на вътрешните граници, които компетентните органи могат да извършват съгласно приложимото право.“

(6)Вмъква се следният член 23 a:

„Член 23 a
Процедура за прехвърляне на лица, задържани на вътрешните граници

1. Настоящият член се прилага по отношение на задържането на гражданин на трета страна в близост до вътрешните граници, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)съответният гражданин на трета страна не отговаря или вече не отговаря на условията за влизане, предвидени в член 6, параграф 1;

б)гражданинът на трета страна не попада в обхвата на дерогацията, предвидена в член 6, параграф 5, буква а);

в)гражданинът на трета страна е задържан в контекста на трансграничното полицейско оперативно сътрудничество, по-специално по време на съвместни полицейски патрули;

г)налице са ясни признаци, че гражданинът на трета страна е пристигнал директно от друга държава членка, почиващи на информация, която е непосредствено достъпна за органите по задържане, включително изявления на засегнатото лице, документи за самоличност, документи за пътуване или други документи, намерени у това лице, или на резултатите от търсения, извършени в съответните национални бази данни и бази данни на Съюза.

2. Въз основа на констатацията, че съответният гражданин на трета страна няма право на престой на територията на дадена държава членка, компетентните органи на тази държава членка могат да решат незабавно да прехвърлят лицето в държавата членка, от която то е влязло или е искало да влезе, в съответствие с процедурата, предвидена в приложение XII.

3.Когато държава членка прилага процедурата, посочена в параграф 2, от приемащата държава членка се изисква да вземе всички необходими мерки, за да приеме съответния гражданин на трета страна в съответствие с процедурите, предвидени в приложение XII.

4.Считано от [една година след влизането в сила на регламента] и всяка година след това държавите членки предоставят на Комисията данните, записани в съответствие с точка 3 от приложение XII, относно прилагането на параграфи 1, 2 и 3.“

(7)В член 24 първата алинея се заменя със следното:
 
„Държавите членки премахват всички пречки за нормалния трафик на шосейните пропускателни пунктове на вътрешните граници, по-специално всякакви ограничения на скоростта, които не се основават изключително на съображения за сигурност по пътя или не са необходими за използването на технологиите, посочени в член 23, буква а), точка iv).“

(8)Член 25 се заменя със следното:

„Член 25
Обща рамка за временното повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници

1.В случай че в пространството без граничен контрол на вътрешните граници съществува сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност в държава членка, тази държава членка може по изключение да въведе повторно граничен контрол на всички или на отделни участъци от вътрешните си граници.

Може да се счита, че сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност произтича по-специално от:

а)дейности, свързани с тероризъм или организирана престъпност;

б)мащабни извънредни ситуации в областта на общественото здраве;

в)ситуация, характеризираща се с мащабни неразрешени движения на граждани на трети страни между държавите членки, които излагат на риск цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници;

г)мащабни или популярни международни събития като спортни, търговски или политически прояви.

2.Граничен контрол може да бъде въведен съгласно членове 25а и 28 само когато държава членка е установила, че такава мярка е необходима и пропорционална с оглед на критериите, посочени в член 26, параграф 1, а в случай на удължаване на срока на този граничен контрол — и на критериите, посочени в член 26, параграф 2. Граничният контрол може да бъде въведен повторно и в съответствие с член 29 с оглед на критериите, посочени в член 30.

Във всички случаи граничният контрол на вътрешните граници се въвежда повторно като крайна мярка. Обхватът и продължителността на временното повторно въвеждане на граничен контрол не излизат извън рамките на строго необходимото в отговор на установената сериозна заплаха.

3.Когато същата заплаха продължава да е налице, срокът на граничния контрол на вътрешните граници може да бъде удължен в съответствие с членове 25а, 28 или 29.

Счита се, че съществува същата заплаха, когато обосновката, представена от държавата членка за удължаване на срока на граничния контрол, се основава на определянето, че продължава да е налице същата заплаха, която е обосновала първоначалното повторно въвеждане на граничен контрол.“

(9)След член 25 се вмъква нов член 25а:

„Член 25a

Процедура при случаи, изискващи предприемането на действия поради непредвидими или предвидими събития

1.В случаите, когато сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност в дадена държава членка е непредвидима и изисква предприемането на незабавни действия, държавата членка може по изключение незабавно да въведе повторно граничен контрол на вътрешните граници.

2.Едновременно с повторното въвеждане на граничен контрол съгласно параграф 1 държавата членка уведомява Комисията и другите държави членки за повторното въвеждане на граничен контрол в съответствие с член 27, параграф 1.

3.За целите на параграф 1 граничният контрол на вътрешните граници може да бъде незабавно въведен повторно за ограничен срок от най-много един месец. Ако сериозната заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност продължава да е налице след изтичането на този срок, държавата членка може да удължи прилагането на граничен контрол на вътрешните граници за допълнителни срокове с максимална продължителност до три месеца.

4.Когато в дадена държава членка може да се предвиди възникването на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност, тази държава членка нотифицира Комисията и другите държави членки и Комисията в съответствие с член 27, параграф 1 най-късно четири седмици преди планираното повторно въвеждане на граничен контрол или в по-кратък срок, ако обстоятелствата, пораждащи необходимостта от това повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, станат известни по-малко от четири седмици преди планираното повторно въвеждане.

5.За целите на параграф 4 и без да се засягат разпоредбите на член 27а, параграф 4, граничният контрол на вътрешните граници може да бъде въведен повторно за срок от най-много шест месеца. Когато сериозната заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност продължава да е налице след изтичане на този срок, държавата членка може да удължи прилагането на граничен контрол на вътрешните граници за срокове от най-много шест месеца, които могат да бъдат подновявани.
 
Всяко удължаване се нотифицира на Комисията и на другите държави членки в съответствие с член 27 и в сроковете, посочени в параграф 4. Като се спазват разпоредбите на член 27а, параграф 5, максималната продължителност на граничния контрол на вътрешните граници не може да надвишава две години.

6.Срокът, посочен в параграф 5, не включва сроковете, посочени в параграф 3.“

(10)Член 26 се заменя със следното:

„Член 26
Критерии за временното повторно въвеждане и удължаване на граничния контрол на вътрешните граници

1.За да установи дали повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници е необходимо и пропорционално в съответствие с член 25, държавата членка взема предвид по-специално:

а)целесъобразността на мярката за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници предвид естеството на установената сериозна заплаха, и по-специално дали с повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници е вероятно да се противодейства адекватно на заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност;

б) вероятното въздействие на подобна мярка върху:

–движението на хората в пространството без граничен контрол на вътрешните граници и

–функционирането на трансграничните региони, като се отчитат тесните социални и икономически връзки между тях.

2.Когато държава членка реши да удължи срока на граничния контрол на вътрешните граници съгласно член 25а, параграф 5, тя също така оценява подробно дали целите, преследвани с това удължаване, могат да бъдат постигнати чрез:

а)използването на алтернативни мерки, като например пропорционални проверки, извършвани в контекста на законното упражняване на правомощия, посочено в член 23, буква а);

б)използването на процедурата, посочена в член 23а;

в)формите на полицейско сътрудничество, предвидени в правото на Съюза, включително по въпроси като съвместни патрули, съвместни операции, съвместни екипи за разследване, презгранично преследване по гореща следа или трансгранично наблюдение.

3.Когато е повторно въведен или удължен граничен контрол на вътрешните граници, съответните държави членки гарантират, когато е необходимо, че този контрол е придружен от подходящи мерки, с които се смекчават последиците от повторното въвеждане на граничния контрол за хората и превоза на стоки, като се обръща специално внимание на трансграничните региони.“

(11)Член 27 се заменя със следното:

„Член 27
Нотификация за временно повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници и оценка на риска

1.В нотификациите от държавите членки за повторното въвеждане или удължаването на срока на граничния контрол на вътрешните граници се съдържа следната информация:

а)основанията за повторното въвеждане или удължаването, включително всички имащи отношение данни, с които подробно се описват събитията, съставляващи сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност на държавите членки;

б)обхватът на предложеното повторно въвеждане или удължаване, като се посочва в кой участък или в кои участъци от вътрешните граници ще бъде повторно въведен граничен контрол или ще бъде удължен срокът му на прилагане;

в)наименованията на определените гранични-пропускателни пунктове;

г)датата и продължителността на планираното повторно въвеждане или удължаване;

д)съображенията относно необходимостта и пропорционалността, посочени в член 26, параграф 1, а в случай на удължаване — в член 26, параграф 2;

е)според случая, мерките, които ще се предприемат от останалите държави членки.

Нотификацията може да бъде направена съвместно от две или повече държави членки.

Нотификацията се предоставя в съответствие с образец, който се установява от Комисията с акт за изпълнение и се публикува онлайн. Този акт за изпълнение се приема съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 38, параграф 2.

2.Когато граничният контрол се прилага в продължение на шест месеца в съответствие с член 25а, параграф 4, всяка последваща нотификация за удължаването на срока на този контрол включва оценка на риска. В оценката на риска се описват мащабът и предвиденото развитие на установената сериозна заплаха, по-специално колко дълго се очаква установената сериозна заплаха да трае и кои участъци от вътрешните граници могат да бъдат засегнати, като се предоставя и информация относно мерките за координация с другите държави членки, които са засегнати или е вероятно да бъдат засегнати от тези мерки.

3.Когато повторното въвеждане на граничен контрол или удължаването му се дължи на мащабни неразрешени движения, както са посочени в член 25, параграф 1, буква б), в оценката на риска се предоставят също така информация за мащаба и тенденциите на подобни неразрешени движения, включително цялата информация, получена от съответните агенции на ЕС съгласно съответните им мандати, и анализ на данни от съответните информационни системи.

4.По искане на Комисията съответната държава членка предоставя допълнителна информация, включително относно мерките за координация с държавите членки, засегнати от планираното удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници, както и допълнителна информация, необходима за оценяване на възможното използване на мерките, посочени в членове 23 и 23а.

5.Държавите членки, които подават нотификация по параграф 1 или 2, могат при необходимост и в съответствие с националното си право да решат да класифицират цялата нотифицирана информация или части от нея.
 
Подобно класифициране не възпрепятства достъпа до информация чрез подходящи и сигурни канали за полицейско сътрудничество от страна на другите държави членки, засегнати от временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници.“

(12)Вмъква се следният член 27a:

„Член 27 a
Консултация с държавите членки и становище на Комисията

1.След получаване на нотификациите, подадени съгласно член 27, параграф 1, Комисията може да започне процес на консултации, когато е целесъобразно, включително съвместни заседания между държавата членка, която планира да въведе повторно или да удължи срока на граничния контрол на вътрешните граници, и останалите държави членки, особено тези, които са пряко засегнати от подобни мерки, и съответните агенции на Съюза.

Консултацията се съсредоточава по-конкретно върху установената заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност, целесъобразността на планираното повторно въвеждане на граничен контрол, като се отчита целесъобразността на алтернативните мерки, и начините да се гарантира осъществяването на взаимното сътрудничество между държавите членки във връзка с повторното въвеждане на граничен контрол.

Държавата членка, която планира повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници, отчита в максимална степен резултатите от тези консултации при извършването на граничния контрол на вътрешната граница.

2.След получаването на нотификации, подадени във връзка с повторното въвеждане или удължаването на срока на граничния контрол на вътрешните граници, Комисията или всяка друга държава членка може, без да се засягат разпоредбите на член 72 от ДФЕС, да представи становище, ако — въз основа на информацията, съдържаща се в нотификацията и оценката на риска, по целесъобразност, или на допълнителна информация — тя има опасения относно необходимостта или пропорционалността на планираното повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници.

3.След получаването на нотификации, подадени във връзка с удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници съгласно член 25а, параграф 4, което води до продължаване на граничния контрол на вътрешните граници за общо осемнадесет месеца, Комисията представя становище относно необходимостта и пропорционалността на този граничен контрол на вътрешните граници.

4.Когато представи становището, посочено в параграфи 2 или 3, Комисията може да започне процес на консултации, за да обсъди становището с държавите членки. Когато Комисията или държава членка представи становище, изразяващо опасения относно необходимостта или пропорционалността на повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, Комисията започва такъв процес.

5.Когато държава членка счита, че са налице извънредни ситуации, които оправдават продължаващата необходимост от граничен контрол на вътрешните граници за срок, който надхвърля максималния срок, определен в член 25, параграф 5, тя нотифицира това на Комисията в съответствие с член 27, параграф 2. В новата нотификация държавата членка обосновава продължаващата заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност, като взема предвид становището на Комисията, изготвено съгласно параграф 3. Комисията представя последващо становище.“

(13)Член 28 се заменя със следното:

„Член 28
Специален механизъм, когато сериозната заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност излага на риск цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници

1.Когато Комисията установи, че същата сериозна заплаха за вътрешната сигурност или обществения ред засяга множество държави членки, излагайки на риск цялостното функциониране на пространството без вътрешни граници, тя може да отправи предложение до Съвета да приеме решение за изпълнение, с което се разрешава повторното въвеждане на граничен контрол от държавите членки, когато наличните мерки, посочени в членове 23 и 23а, не са достатъчни за справяне със заплахата.

2.Решението е за срок от най-много шест месеца и може да бъде подновено по предложение на Комисията за допълнителни срокове от най-много шест месеца, докато трае заплахата, като се взема предвид прегледът, посочен в параграф 5.

3.Когато държавите членки въвеждат повторно граничен контрол или удължават срока му поради заплахата, посочена в параграф 1, този контрол, считано от влизането в сила на решението на Съвета, се основава на това решение.

4.В решението на Съвета, посочено в параграф 1, се посочват също всички подходящи смекчаващи мерки, които се установяват на национално равнище и на равнището на Съюза, за да се сведат до минимум последиците от повторното въвеждане на граничен контрол.

5.Комисията прави преглед на развитието на установената заплаха, както и на въздействието на мерките, приети в съответствие с решението на Съвета, посочено в параграф 1, с цел да прецени дали мерките продължават да са обосновани.

6.Държавите членки незабавно нотифицират на Комисията и другите държави членки в Съвета повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници в съответствие с решението на Съвета, посочено в параграф 1.

7.Комисията може да изготви препоръка, в която се посочват други мерки, както са посочени в членове 23 и 23а, които биха могли да допълнят граничния контрол на вътрешните граници или да бъдат по-подходящи за справяне с установената заплаха за вътрешната сигурност или обществения ред, както е посочено в параграф 1.“

(14)Член 31 се изменя, както следва:

а)Член 31 става параграф 1;

б)добавя се следният параграф 2:

„2.    Когато държава членка нотифицира на Комисията и на другите държави членки повторното въвеждане на граничен контрол в съответствие с член 27, параграф 1, едновременно с това тя предоставя на Европейския парламент и на Съвета следната информация:

а)данните за вътрешните граници, на които ще бъде повторно въведен граничен контрол;

б)причините за предложеното повторно въвеждане;

в)наименованията на определените гранични-пропускателни пунктове;

г)датата и продължителността на планираното повторно въвеждане;

д)според случая, мерките, които ще се предприемат от останалите държави членки.

3. Предоставянето на информация може да подлежи на класифициране на информацията от държавите членки съгласно член 27, параграф 4.

От държавите членки не се изисква да предоставят цялата информация, посочена в параграф 2, в случаите, когато това е обосновано от съображения, свързани с обществената сигурност.

Класифицирането на информация не възпрепятства предоставянето на информация от Комисията на Европейския парламент. Предаването и обработването на информацията и документите, предоставени на Европейския парламент съгласно настоящия член, се извършват при спазване на приложимите за Европейския парламент и Комисията правила относно изпращането и обработването на класифицирана информация.“

(15)Член 33 се заменя със следното:

„Член 33 
Доклад за повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници

1.В срок от четири седмици след премахването на граничния контрол на вътрешните граници държавите членки, които са извършвали граничен контрол на вътрешните граници, представят доклад на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията относно повторното въвеждане и, когато е приложимо, удължаването на срока на граничния контрол на вътрешните граници.

2.Без да се засяга параграф 1, когато граничният контрол е удължен, както е посочено в член 25а, параграф 5, съответната държава членка представя доклад при изтичането на срок от дванадесет месеца и на всеки дванадесет месеца след това, ако по изключение граничният контрол продължава да се прилага.

3.Докладът съдържа по-конкретно първоначалната и последващата оценка на необходимостта от граничен контрол и спазването на критериите, посочени в член 26, извършването на проверките, практическото сътрудничество със съседните държави членки, произтичащото въздействие върху движението на хора, по-специално в трансграничните региони, ефективността на повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, включително последваща оценка на пропорционалността на повторното въвеждане на граничен контрол.

4.Комисията приема единен образец за този доклад и го публикува онлайн.

5.Комисията може да представи становище относно тази последваща оценка на временното повторно въвеждане на граничен контрол на една или няколко вътрешни граници или на участъци от тях.

6.Най-малко веднъж годишно Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за функционирането на пространството без граничен контрол на вътрешните граници (т. нар. „доклад за състоянието на Шенген“). Докладът съдържа списък на всички решения за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, взети през съответната година. В него се включва и информация за тенденциите в рамките на Шенгенското пространство по отношение на неразрешените движения на граждани на трети страни, като се отчитат наличната информация от съответните агенции на Съюза, анализът на данни от съответните информационни системи и оценката на необходимостта и пропорционалността на повторното въвеждане на граничен контрол през периода, обхванат от този доклад.“

(16)В член 39, параграф 1 се добавя следната буква з):

„з)държавите членки нотифицират на Комисията местните административни райони, считани за трансгранични региони, и всички съответни промени в тях.“

(17)Добавя се следният член 42б:

„Член 42б

Нотификация за трансграничните региони

Най-късно до [два месеца след влизането в сила на настоящия регламент] държавите членки нотифицират на Комисията районите на своята територия, считани за трансгранични региони.

Държавите членки също така информират Комисията за всички съответни промени в тази връзка.“

(18)Добавя се следното приложение XI:

„ПРИЛОЖЕНИЕ XI

Наложителни пътувания

Ключовите функции или нуждите от първостепенно значение, посочени в член 2, точка 23, се отнасят до пътуване, свързано с някоя от следните функции или нужди:

i.здравни специалисти, научни работници в областта на здравеопазването и специалисти в областта на грижите за възрастни хора;

ii.погранични работници;

iii.транспортни работници;

iv.дипломати, служители на международни организации и лица, поканени от международни организации, чието физическо присъствие е необходимо за доброто функциониране на тези организации, военнослужещи и хуманитарни работници и служители в областта на гражданската защита при изпълнение на техните функции;

v.транзитно преминаващи пътници;

vi.пътници, които пътуват по наложителни семейни причини;

vii.моряци;

viii.лица, нуждаещи се от международна закрила, или от закрила по други хуманитарни причини.“

(19)Добавя се ново приложение XII:

„ПРИЛОЖЕНИЕ XII

ЧАСТ А

Процедура за прехвърляне на лица, задържани на вътрешните граници

1.Основанията, въз основа на които се констатира, че дадено лице няма право на престой, се посочват в решения. Тези решения влизат в сила незабавно.

2.Решението се изготвя с помощта на стандартния формуляр, установен в част Б, който компетентният национален орган попълва.

Попълненият стандартен формуляр се връчва на засегнатия гражданин на трета страна, който потвърждава получаването на решението, като подписва формуляра, и получава копие от подписания формуляр.

В случаите, когато гражданинът на трета страна откаже да подпише стандартния формуляр, компетентният орган обозначава този отказ във формуляра в полето „забележки“.

3.Националните органи, издаващи решение за отказ, записват следните данни:

а)самоличността и гражданството на съответния гражданин на трета страна, доколкото могат да бъдат установени от тях,

б)данните на документа за самоличност, ако има такъв,

в)копия от всички документи или данни, свързани със самоличността или гражданството на съответния гражданин на трета страна, когато такива са налични, в съчетание с данни от съответните национални бази данни и бази данни на Съюза,

г)основанията за отказа,

д)датата на отказа,

е)държавите членки, в които гражданинът на трета страна е върнат.

4.Националните органи, издаващи решение за отказ, събират следните данни:

а)броя на лицата, на които е отказано влизане;

б)броя на лицата, на които е отказан престой;

в)броя на върнатите лица;

г)държавата(ите) членка(и), в която(ито) лицата са върнати обратно;

д)гражданството на задържаните граждани на трети страни, когато тази информация е налична;

е)основанията за отказ за влизане или престой;

ж)вида граница, както е посочен в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2016/399, на която гражданите на трети страни са върнати обратно.

5.Лицата, на които е отказано влизане или правото на престой, могат да обжалват решението за това. Обжалването се извършва в съответствие с националното право. На гражданите на трети страни се предоставя също така писмена информация на език, който те разбират или за който има достатъчно основания да се предполага, че разбират, относно лицата за контакт, които могат да предоставят информация за представители, компетентни да действат от името на граждани на трети страни в съответствие с националното право. Подаването на такова обжалване няма суспензивен ефект.

6.Упълномощените от националното законодателство органи гарантират, че гражданинът на трета страна, на който е издадено решение за отказ, се прехвърля незабавно и най-късно до 24 часа на компетентните органи на съседната държава членка. Упълномощените от националното законодателство органи в съседната държава членка си сътрудничат с органите на държавата членка за тази цел.

7.Ако гражданин на трета страна, на когото е издадено решение по параграф 1, пристигне на границата с превозвач, отговорният на местно равнище орган може:

а)да разпореди на превозвача да поеме отговорността за гражданина на третата страна и да го транспортира незабавно до държавата членка, от която е бил превозен;

б)в очакване на последващо транспортиране предприема необходимите мерки в съответствие с националното законодателство и с оглед на съществуващите на местно равнище обстоятелства, за да предотврати незаконно влизане на граждани на трети страни, на които е отказано влизане.

ЧАСТ Б

Стандартен формуляр за прехвърляне на лица, задържани на вътрешните граници

 

Име на държавата Знак на държавата (име на службата) ____________________________ _________________________________________________________________________(1) ПРОЦЕДУРА ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЪТРЕШНАТА ГРАНИЦА На (ден) _________________________ в ___________ часа на ___________ (място — посочете вида на вътрешната граница в близост или друга имаща отношение информация, свързана със задържането от съвместен патрул) Ние, долуподписаните __________________________________________________________________________________ задържахме: Лични данни (в зависимост от наличността) Фамилно име _______________________________________________________ Собствено име _________________________________________ Дата на раждане __________________________________ Място на раждане ____________________________________________ Пол _________ Гражданство ________________________________________ Пребиваващ/а в _____________________________________________________ Вид на документа за самоличност ________________________________________________ и номер ___________________________________ Издаден в _____________________________________________ на _________________________________________________________ Номер на виза, ако има ________________________ вид _________________ , издадена от ________________________________________________ Валидна от ________________________ до ________________________ За срок от ________ дни: __________________________________________________________________ Лицето идва от ___________________ с __________________ (обозначава се използваното превозно средство, напр. номер на полет), като с настоящото се уведомява, че няма право на престой в страната и ще бъде прехвърлено в ______________________ съгласно (позоваване на националното законодателство в сила) поради следните причини: □ (А) не притежава валиден пътен документ □ (Б) притежава фалшив/фалшифициран/подправен пътен документ □ (В) не притежава валидна виза или разрешение за пребиваване □ (Г) притежава фалшива(о)/фалшифицирана(о)/подправена(о) виза или разрешение за пребиваване □ (Д) не притежава подходящите документи, обосноваващи целта и условията на престоя Не бяха представени следните документи: ___________________________________________________________________ □ (Е) лицето вече е пребивавало 90 дни в рамките на предходния 180-месечен период на територията на държавите — членки на Европейския съюз □ (Ж) не разполага с достатъчни средства за издръжка във връзка със срока и вида на престоя или със средствата, необходими за завръщане в страната на произход или транзитно преминаване □ (З) е лице, за което е подаден сигнал за целите на отказ за влизане □ в ШИС □ в националния регистър □ (И) е считано за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на една или няколко държави — членки на Европейския съюз (всяка държава трябва да посочи съответните разпоредби от националното законодателство, приложимо за такива случаи на прехвърляне). Забележки □ Засегнатото лице отказа да подпише формуляра. Засегнато лице  Служител, отговорен за проверките Засегнатото лице може да обжалва решението, че няма право на престой, съгласно предвиденото в националното законодателство. Засегнатото лице получава копие от настоящия документ (всяка държава трябва да посочи съответното национално законодателство и процедурата, свързана с правото на обжалване).

Член 2

Изменение на Директива 2008/115/ЕО

1. Член 6, параграф 3 от Директива 2008/115/ЕО се заменя със следното:

„3. Държавите членки могат да се въздържат от издаване на решение за връщане на гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, ако засегнатият гражданин на трета страна бъде приет обратно от друга държава членка в съответствие с процедурата, предвидена в член 23а от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета* или съгласно двустранни споразумения или договорености.

Държавата членка, която е приела обратно засегнатия гражданин на трета страна в съответствие с първата алинея, издава решение за връщане в съответствие с параграф 1. В такива случаи дерогацията, предвидена в първата алинея, не се прилага.

Държавите членки незабавно уведомяват Комисията за всички съществуващи, изменени или нови двустранни споразумения или договорености.“

* Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (OВ L 077, 23.3.2016 г., стр. 1).

Член 3

Транспониране на изменението на Директива 2008/115/ЕО

2. Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от... [6 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент] законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 2. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат тези разпоредби, считано от [6 месеца след датата на влизане в сила].

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на член 2 от настоящия регламент или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1, точка 6 обаче се прилага от [датата, на която измененията, предвидени в член 2, се прилагат в държавите членки].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Страсбург на […] година.

(1)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Стратегия за напълно функциониращо и устойчиво Шенгенско пространство“, COM(2021)277 final, 2.6.2021 г.

(2)    Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), ОВ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1.

(3)    В рамките на Новия пакт за миграцията и убежището Комисията обяви създаването на специален Шенгенски форум с участието на съответните национални органи, като например министерствата на вътрешните работи и (граничната) полиция на национално и регионално равнище, с цел насърчаване на по-конкретно сътрудничество и на повече доверие между държавите членки в подкрепа на доброто функциониране на Шенген. Първият Шенгенски форум се проведе на 30 ноември 2020 г., вторият форум — на 17 май 2021 г.

(4)    Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение, 30.6.2020 г.

(5)    Вж. оценка на въздействието, раздел 2.1.2.

(6)    JOIN(2021) 32 final.

(7)    COM(2021) 591 final.

(8)    COM(2021) 753 final.

(9)    Извънредно заседание на Европейския съвет (24—25 май 2021 г.) — Заключения, Документ на Съвета EUCO 5/21 от 25 май 2021 г.

(10)    Вж. съображение 6 от Регламент (ЕС) 2016/399 (Кодекс на шенгенските граници).

(11)    В граничните региони живеят около 150 млн. европейци, което представлява 30% от населението на ЕС. Трансграничните региони обхващат 40 % от територията на ЕС и произвеждат 30 % от БВП на ЕС. Поради това всички промени по отношение на възможността за преминаване на границите без контрол са важни от социална и икономическа гледна точка.

(12)    Вж. Стратегията за Шенгенското пространство от 2 юни 2021 г. и https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2018/621815/EPRS_BRI(2018)621815_EN.pdf

(13)    2020/C 96 I/01 и COM(2020) 685 final.

(14)    Бързото разпространение на пандемията от COVID-19 предизвика между март и октомври 2020 г. прекомерна смъртност в размер на близо 300 000 смъртни случая в ЕС в сравнение със същия период през 2016—2019 г. (Вж.: Евростат, Excess mortality in 2020: especially high in spring and autumn („Прекомерната смъртност през 2020 г.: особено висока през пролетта и есента“), 20 януари 2021 г.).Терористичната заплаха, въпреки че винаги е била налице, стана много осезаема в Европа след нападението срещу „Шарли Ебдо“ през януари 2015 г. и разрастването на т.нар. „Ислямска държава в Сирия“.През 2015 г. 1 255 600 нови кандидати за убежище са кандидатствали за международна закрила в ЕС, което е над два пъти повече в сравнение с предходната година (вж. Бюлетин на Евростат Asylum in the EU Member States Record number of over 1.2 million first time asylum seekers registered in 2015 („Убежище в държавите – членки на ЕС, Рекорден брой от над 1,2 милиона нови кандидати за убежище регистрирани през 2015 г.“). За сравнение, през 2018 г. в ЕС са подадени 699 000 молби за предоставяне на убежище, включително 631 000 първи молби за предоставяне на убежище (вж.: Европейска комисия, „Статистика за миграцията към Европа“).

(15)    От септември 2015 г. насам граничните проверки по вътрешните граници са били въведени повторно повече от 250 пъти.

(16)    Сериозните недостатъци, установени по външната граница на Гърция през 2016 г., доведоха до приемането на четири препоръки на Съвета, които на основание член 29 призоваха пет държави членки (Австрия, Германия, Швеция, Дания и Норвегия) временно да въведат повторно граничните проверки по своите вътрешни граници между май 2016 г. и ноември 2017 г.

(17)    Препоръка (EС) 2017/820 на Комисията от 12 май 2017 г. относно пропорционалните полицейски проверки и полицейското сътрудничество в Шенгенското пространство

(18)    По време на пандемията от COVID-19 държавите членки можеха да извършват здравни проверки в граничните райони, вместо да въвеждат повторно граничен контрол на вътрешните граници.

(19)    Вж. Решение на Съда от 22 юни 2010 г., Melki и Abdeli, съединени дела C-188/10 и C-189/10.

(20)    Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98.

(21)    Както бе обявено в Стратегията за Шенгенското пространство от 2 юни (COM(2021)277), Комисията подготвя законодателно предложение за разширяване на използването на предварителна информация за пътниците (API), което да обхваща и полетите вътре в Шенгенското пространство. Понастоящем, за разлика от PNR данните, понастоящем те се събират систематично само за полети, влизащи в Съюза от трети страни.

(22)    Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за създаването на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген и за отмяна на решението на изпълнителния комитет от 16 септември 1998 г. за създаване на Постоянен комитет за оценка и прилагане на Споразумението от Шенген, ОВ L 295, 6.11.2013 г., стр. 27.

(23)    Предложение за Регламент на Съвета относно създаването и функционирането на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1053/2013, COM(2021)278 final, 2.6.2021 г.

(24)    Вж. съображение 6 от Кодекса на Шенгенските граници.

(25)    Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение, 30.6.2020 г.

(26)    Споразумение между държавните или правителствените ръководители на Европейския съюз, 26 март 2020 г.

(27)    COM(2020)727.

(28)    Напр. Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2020 г. относно Шенгенската система и мерките, предприети по време на кризата с COVID-19 (2020/2801(RSP)), Резолюция на Европейския парламент от 19 юни 2020 г. относно положението в Шенгенското пространство вследствие на избухването на COVID-19 (2020/2640(RSP)), Резолюция на Европейския парламент от 17 септември 2020 г. относно COVID-19: съгласуване на равнище ЕС на здравните оценки и класификацията на риска и последиците за Шенген и единния пазар (2020/2780(RSP)), Резолюция на Европейския парламент от 30 май 2018 г. относно годишния доклад за функционирането на Шенгенското пространство (2017/2256(INI)).

(29)    Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 по отношение на правилата, които се прилагат за временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, COM(2017)571, 27.9.2017 г.

(30)    COM(2021)277.

(31)    COM(2020) 690 final, Работна програма на Комисията за 2021 г., „Жизнен съюз в един уязвим свят“, стр.6, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52020DC0690&from=EN .  

(32)    Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77).

(33)     https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12827-Amendment-of-the-Schengen-Borders-Code .

(34)     https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/46250564-669a-11eb-aeb5-01aa75ed71a1/language-en/format-PDF/source-search .

(35)     https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/bf14de68-6698-11eb-aeb5-01aa75ed71a1/language-en .

(36)    Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел А: Политики в областта на икономиката и науката, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, Отдел за европейска добавена стойност, PE 578.974 — май 2016 г.: Cost of non-Schengen: the impact of border controls within Schengen on the Single Market („Цената на нефункциониращото Шенгенско пространство: последиците от граничния контрол в рамките на Шенгенското пространство върху вътрешния пазар“), поискано от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите на Европейския парламент, https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/578974/IPOL_STU(2016)578974_EN.pdf

(37)    Вж. придружаващия работен документ на службите на Комисията.

(38)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета, „Завръщане към Шенгенската система — пътна карта“, COM(2016) 120 final, 4.3.2016 г.

(39)    Препоръка (EС) 2017/820 на Комисията от 12 май 2017 г. относно пропорционалните полицейски проверки и полицейското сътрудничество в Шенгенското пространство, C(2017)3349, OВ L 122, 13.5.2017 г., стр. 79.

(40)    Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 г. за европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624 (ОВ L 295, 14.11.2019 г., стр. 1).

(41)    „Профилиране“ може да се разбира като „категоризирането на лица въз основа на индивидуалните им характеристики“. Тези характеристики могат да бъдат „непроменливи“ (като възрастта или ръста) или „променливи“ (като облеклото, навиците, предпочитанията и други елементи на поведението). Профилирането включва извличане на данни, при което лицата се категоризират въз основа на някои наблюдавани у тях характеристики, за да се направи, при допускане на известно отклонение, предположение за други характеристики, които не могат да се наблюдават.

(42)    Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1).

(43)    COM(2020)727.

(44)    Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 851/2004 за създаване на Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (COM(2020)726).

(45)    2020/C 102 I/03.

(46)    Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за създаването на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген и за отмяна на решението на изпълнителния комитет от 16 септември 1998 г. за създаване на Постоянен комитет за оценка и прилагане на Споразумението от Шенген (ОВ L 295, 6.11.2013 г., стр. 27).

(47)    Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20).

(48)    ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(49)    Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31).

(50)    ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

(51)    Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31).

(52)    Решение 2008/146/ЕО на Съвета от 28 януари 2008 г. за сключване от името на Европейската общност на Споразумение между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1).

(53)    ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 21.

(54)    Решение 2011/350/ЕС на Съвета от 7 март 2011 г. за сключване от името на Европейския съюз на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, по отношение на премахването на проверките по вътрешните граници и движението на хора (ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 19).

(55)    Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77).

(56)    Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 23.1.2004 г., стр. 44).

(57)    Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 г. за европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624 (ОВ L 295, 14.11.2019 г.)