ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 25.11.2021
COM(2021) 719 final
2021/0383(NLE)
Предложение за
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Втория допълнителен протокол към Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство за засилено сътрудничество и разкриване на електронни доказателства
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.ПРЕДМЕТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
Настоящото предложение се отнася до решението за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Втория допълнителен протокол за засилено сътрудничество и разкриване на електронни доказателства към Конвенцията от Будапеща на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство („протокола“) 1 . Целта на протокола е да се осигурят общи правила на международно равнище за засилване на сътрудничеството във връзка с киберпрестъпността и събирането на доказателства в електронна форма за наказателни разследвания или производства.
Настоящото предложение допълва отделно предложение от Комисията за решение на Съвета на Европейския съюз („Съвета“) за упълномощаване на държавите членки да подпишат протокола в интерес на Европейския съюз.
Киберпрестъпността продължава да представлява значително предизвикателство за нашето общество. Въпреки усилията на правоприлагащите и съдебните органи кибератаките, включително атаките със зловреден софтуер, се увеличават и усложняват 2 . Като се има предвид по-специално, че в интернет не съществуват граници, разследванията на киберпрестъпността почти винаги са трансгранични по своята същност, и по тази причина за тях е необходимо тясно сътрудничество между органите в различни държави.
Електронните доказателства придобиват все по-голямо значение за наказателните разследвания. По преценка на Комисията в наши дни правоприлагащите и съдебните органи имат нужда от достъп до електронни доказателства при 85 % от наказателните разследвания, включително на престъпления в кибернетичното пространство 3 . Доказателствата за престъпления все по-често се съхраняват в електронна форма от доставчици на услуги в чуждестранни юрисдикции, а за ефективна реакция на наказателното правосъдие са необходими подходящи мерки за сдобиване с тези доказателства в подкрепа на върховенството на закона.
Усилия за подобряване на трансграничния достъп до електронни доказателства при наказателни разследвания се предприемат по цял свят, на национално равнище, на равнището на Европейския съюз 4 и на международно равнище, включително чрез протокола. Важно е да се осигурят съвместими правила на международно равнище, за да се избягват стълкновения на закони, когато се иска трансграничен достъп до електронни доказателства.
2.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
2.1.Обща информация
Конвенцията от Будапеща на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство (CETS № 185) („Конвенцията“) има за цел да се подпомогне борбата с престъпленията, при които се използват компютърни мрежи. Тя 1) съдържа разпоредби за хармонизиране на елементите от националното материално наказателно право относно престъпленията и свързаните разпоредби в областта на киберпрестъпността; 2) предвижда правомощия за националното наказателно процесуално право, необходими за разследването и наказателното преследване на такива престъпления, както и на други престъпления, извършени чрез компютърна система или при които доказателствата са в електронна форма, и 3) е насочена към създаването на бърз и ефективен режим за международно сътрудничество.
Конвенцията е открита за държави — членки на Съвета на Европа, и за държави, които не членуват в него — след покана. Понастоящем 66 държави са страни по Конвенцията, в това число 26 държави — членки на Европейския съюз 5 . Конвенцията не предвижда възможност Европейският съюз да се присъедини към нея. Съюзът обаче е организация с признат статут на наблюдател към Комитета по Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство (T-CY) 6 .
Независимо от усилията да се договори нова конвенция за киберпрестъпността на равнището на Организацията на обединените нации 7 , Конвенцията от Будапеща остава основната многостранна конвенция за борба с киберпрестъпността. Съюзът последователно подкрепя Конвенцията 8 , също и в рамките на финансирането на програми за изграждане на капацитет 9 .
В резултат на предложения от Групата за проучване на доказателства, локализирани в облак 10 , Комитетът по Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство прие няколко препоръки, включително чрез преговорите по Втори допълнителен протокол към Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство за засилено международно сътрудничество, в отговор на предизвикателството, че електронни доказателства във връзка с престъпления в кибернетичното пространство и други престъпления все по-често се съхраняват от доставчици на услуги в чуждестранни юрисдикции, а правомощията за правоприлагане остават ограничени от териториалните граници. През юни 2017 г. Комитетът по Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство одобри мандата за подготовката на Втория допълнителен протокол през периода от септември 2017 г. до декември 2019 г. 11 . Поради нуждата от повече време за финализиране на обсъжданията, както и поради ограниченията, наложени от пандемията от COVID-19 през 2020 г. и 2021 г., впоследствие Комитетът по Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство удължи мандата на два пъти: до декември 2020 г. и след това до май 2021 г.
След призива, отправен от Европейския съвет в неговите заключения от 18 октомври 2018 г. 12 , на 5 февруари 2019 г. Комисията прие Препоръка за решение на Съвета за разрешаване на Комисията да участва от името на Европейския съюз в преговори по втори допълнителен протокол към Конвенцията на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство 13 . На 2 април 2019 г. Европейският надзорен орган по защита на данните прие становище относно препоръката 14 . С решение от 6 юни 2019 г. Съветът на Европейския съюз упълномощи Комисията да участва от името на Европейския съюз в преговорите за Втория допълнителен протокол 15 .
Както е заявено в Стратегията на ЕС от 2020 г. за Съюза на сигурност 16 , в Стратегията на ЕС от 2020 г. за киберсигурност за цифровото десетилетие 17 и в Стратегията на ЕС от 2021 г. за борба с организираната престъпност 18 , Комисията се ангажира с бързото и успешно приключване на преговорите по протокола. В своята резолюция от 2021 г. относно Стратегията на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие Европейският парламент също призна необходимостта да се приключи работата по протокола 19 .
В съответствие с решението на Съвета на Европейския съюз Комисията взе участие от името на Европейския съюз в преговорите за протокола. Тя редовно провеждаше консултации със специалната комисия на Съвета за преговорите относно позицията на Съюза.
В съответствие с Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия 20 Комисията информираше Европейския парламент за преговорите също и чрез писмени доклади и устни изложения.
На пленарното заседание на Комитета по Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство, проведено на 28 май 2021 г., Комитетът одобри проекта за протокол на своето равнище и го насочи за приемане към Комитета на министрите на Съвета на Европа 21 . На 17 ноември 2021 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие протокола.
2.2.Вторият допълнителен протокол
Целта на протокола е да се засили сътрудничеството във връзка с киберпрестъпността и събирането на доказателства в електронна форма за престъпления за целите на конкретни наказателни разследвания или производства. В протокола се признава необходимостта от засилено и по-ефикасно сътрудничество между държавите и с частния сектор, както и от по-голяма яснота и правна сигурност за доставчиците на услуги и другите субекти относно условията, при които те могат да отговарят на искания на органите на наказателното правосъдие в други страни за разкриването на електронни доказателства.
В протокола се признава също, че за резултатно трансгранично сътрудничество за целите на наказателното правосъдие, включително между органите от държавния сектор и субектите от частния сектор, са нужни ефективни условия и строги гаранции за защита на основните права. За тази цел протоколът следва основан на правата подход и предвижда условия и гаранции в съответствие с международните инструменти в областта на правата на човека, включително с Конвенцията на Съвета на Европа от 1950 г. за защита на правата на човека и основните свободи. Тъй като електронните доказателства често засягат лични данни, протоколът включва и строги гаранции за защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни.
Посочените в следващите алинеи разпоредби са особено важни за протокола. Протоколът е придружен от подробен обяснителен доклад. Въпреки че обяснителният доклад не представлява инструмент, който дава официално тълкуване на протокола, той има за цел да „насочва и подпомага страните“ при прилагането на протокола 22 .
2.2.1.Общи разпоредби
Глава I от протокола съдържа общи разпоредби. В член 2 се определя приложното поле на протокола в съответствие с това на Конвенцията: той се прилага по отношение на конкретни наказателни разследвания или производства относно престъпления, свързани с компютърни системи и данни, и на събирането на електронни доказателства в електронна форма за престъпление.
В член 3 са включени определения за „централни органи“, „компетентни органи“, „спешни случаи“, „лични данни“ и „предаваща страна“. Тези определения се прилагат по отношение на протокола заедно с определенията, включени в Конвенцията.
В член 4 са определени езиците, на които страните следва да представят заповеди, искания и уведомления съгласно протокола.
2.2.2.Мерки за сътрудничество
В глава II от протокола са предвидени мерки за засилване на сътрудничеството. Първо, в член 5, параграф 1 е определено, че страните си сътрудничат въз основа на протокола във възможно най-голяма степен. В член 5, параграфи 2—5 е определено как се прилагат мерките по протокола във връзка с действащите договори или споразумения за взаимна помощ. В член 5, параграф 7 е посочено, че мерките в глава II не ограничават сътрудничеството между страните или с доставчици на услуги или други субекти по силата на други приложими споразумения, договорености, практики или национални закони.
В член 6 се предвижда основание за пряко сътрудничество между компетентни органи в една страна и субекти, предоставящи услуги за регистрация на име на домейн в друга страна, за разкриването на данни за регистрацията на име на домейн.
В член 7 се предвижда основание за пряко сътрудничество между компетентни органи в една страна и доставчици на услуги в друга за разкриването на данни за абонати.
В член 8 се предвижда основание за засилено сътрудничество между органи за разкриването на компютърни данни.
В член 9 се предвижда основание за сътрудничество между органи за разкриването на компютърни данни при спешни случаи.
В член 10 се предвижда основание за правна взаимопомощ при спешни случаи.
В член 11 се предвижда основание за сътрудничество чрез видеоконференция.
В член 12 се предвижда основание за съвместни разследвания и съвместни екипи за разследване.
2.2.3.Гаранции
Протоколът следва основан на правата подход със специфични условия и гаранции, някои от които са включени в конкретните мерки за сътрудничество, както и в глава III от протокола. В член 13 от протокола се изисква страните да гарантират, че правомощията и процедурите се прилагат при спазване на подходящо равнище на защита на основните права, което в съответствие с член 15 от Конвенцията осигурява прилагането на принципа на пропорционалност.
В член 14 от протокола се предвижда защита на личните данни, както са определени в член 3 от протокола, в съответствие с Протокола за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни (CETS 223) (Конвенция № 108+) и с правото на Съюза.
Въз основа на това в член 14, параграфи 2—15 са определени основни принципи за защита на личните данни, включително ограничаване в рамките на целта, правно основание, качество на данните и правила, приложими по отношение на обработването на специални категории данни, задължения, приложими по отношение на администраторите, включително във връзка със съхранението, поддържането на записи, сигурността и относно последващо предаване, упражняеми лични права, включително за уведомяване, достъп, коригиране и автоматизирано вземане на решения, независим и ефективен надзор от един или повече органи, както и средства за административна и правна защита. Гаранциите обхващат всички форми на сътрудничество, изложени в протокола, с адаптиране, където това е необходимо предвид специфичните особености на прякото сътрудничество (например в контекста на уведомление за нарушение на сигурността). Упражняването на определени лични права може да бъде забавено, ограничено или отказано, когато това е необходимо и пропорционално за постигането на важни цели от обществен интерес, по-специално за избягване на риск за текущи разследвания в областта на правоприлагането, което е в съответствие и с правото на Съюза.
Член 14 от протокола следва да се разглежда и във връзка с член 23 от протокола. С член 23 се увеличава ефективността на гаранциите в протокола, като се предвижда Комитетът по Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство да прави оценка на изпълнението и прилагането на мерките, предвидени в националното законодателство за изпълнение на разпоредбите на протокола. По-специално в член 23, параграф 3 изрично се потвърждава, че оценка на прилагането на член 14 от страните се прави, след като десет страни по Конвенцията са изразили съгласието си да бъдат обвързани с протокола.
Като допълнителна гаранция съгласно член 14, параграф 15, когато една страна има реални доказателства, че друга страна системно или съществено нарушава гаранциите, определени в протокола, тя може да спре предаването на лични данни на тази страна след консултация (която не се изисква при спешни случаи). Всички предадени преди спирането лични данни продължават да се третират в съответствие с протокола.
И накрая, предвид многонационалния характер на протокола, с член 14, параграф 1, букви б) и в) от него се допуска в двустранните си отношения при определени условия страните да се споразумяват относно алтернативни начини за осигуряване на защита на личните данни, предавани съгласно протокола. Докато гаранциите по член 14, параграфи 2—15 се прилагат по подразбиране за страните, получаващи лични данни, въз основа на член 14, параграф 1, буква б) страните, взаимно обвързани с международно споразумение за създаване на всеобхватна рамка за защита на личните данни в съответствие с приложимите изисквания на законодателството на засегнатите страни, също могат да разчитат на тази рамка. Това се отнася например за Конвенция № 108+ (за страните, които разрешават предаване на данни на други страни съгласно тази конвенция) и за Рамковото споразумение между ЕС и САЩ (в рамките на приложното му поле, т.е. за предаването на лични данни между органи, а в съчетание с конкретна договореност между САЩ и ЕС за предаване на данни — за пряко сътрудничество между органи и доставчици на услуги). Освен това въз основа на член 14, параграф 1, буква в) страните може също така по взаимно съгласие да определят, че предаването на лични данни се осъществява въз основа на други споразумения или договорености между заинтересованите страни. За държавите — членки на ЕС, на такова алтернативно споразумение или договореност може да се разчита за предаване на данни съгласно протокола само ако предаването съответства на изискванията на законодателството на Съюза в областта на защитата на данните, а именно на глава V от Директива (ЕС) 2016/680 (Директива относно правоприлагането в областта на защитата на данните) и (за пряко сътрудничество между органи и доставчици на услуги съгласно членове 6 и 7 от протокола) на Глава V от Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните).
2.2.4.Заключителни разпоредби
Глава IV от протокола съдържа заключителни разпоредби. Наред с другото, в член 15, параграф 1, буква а) се осигурява възможност страните да уреждат отношенията си по разглежданите в протокола въпроси по друг начин, в съответствие с член 39, параграф 2 от Конвенцията. В член 15, параграф 1, точка б) се осигурява възможност държавите — членки на ЕС, които са страни по протокола, да продължат да прилагат правото на Съюза във взаимоотношенията си. В член 15, параграф 2 също така се определя, че член 39, параграф 3 от Конвенцията се прилага по отношение на протокола.
В член 16, параграф 3 е посочено, че протоколът ще влезе в сила, след като пет страни по Конвенцията изразят съгласието си да бъдат обвързани с този протокол.
В член 19, параграф 1 се посочва, че страните могат да се възползват от резерви във връзка с член 7, параграф 9, букви а) ,и б) член 8, параграф 13 и член 17. В член 19, параграф 2 е предвидено, че страните могат да правят декларации във връзка с член 7, параграф 2, буква б) и член 7, параграф 8; член 8, параграф 11; член 9, параграф 1, буква б) и член 9, параграф 5; член 10, параграф 9; член 12, параграф 3, и член 18, параграф 2. В член 19, параграф 3 е определено, че всяка страна може да прави декларации, уведомления и съобщения, посочени в член 7, параграф 5, букви а) и д); член 8, параграф 4 и член 8, параграф 10, букви а) и б); член 14, параграф 7, буква в) и член 14, параграф 10, буква б), и член 17, параграф 2.
В член 23, параграф 1 се предвижда основание за консултации между страните, включително чрез Комитета по Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство, в съответствие с член 46 от Конвенцията. В член 23, параграф 2 се предвижда основание за оценяване на използването и прилагането на разпоредбите на протокола. В член 23, параграф 3 се предвижда оценяването на използването и прилагането на член 14 относно защитата на личните данни да започва, след като десет страни са изразили съгласието си да бъдат обвързани с протокола.
2.3.Законодателство на Съюза и политика в тази област
Областта, уредена с протокола, до голяма степен се обхваща от общи правила въз основа на член 82, параграф 1 и член 16 от ДФЕС. Настоящата правна рамка на Европейския съюз включва по-специално инструменти за правоприлагане и за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, като Директива 2014/41/ЕС относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси, Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите — членки на Европейския съюз, и Рамковото решение 2002/465/ПВР на Съвета относно съвместните екипи за разследване. Във външните си отношения Европейският съюз е сключил редица двустранни споразумения между Съюза и трети държави, като споразуменията за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати, между Европейския съюз и Япония и между Европейския съюз и Норвегия и Исландия. Настоящата правна рамка на Европейския съюз включва и Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура. Държавите членки, които участват в засиленото сътрудничество, следва да гарантират, че Европейската прокуратура може, при упражняване на правомощията си, предвидени в членове 22, 23 и 25 от Регламент (ЕС) 2017/1939, да поиска сътрудничество съгласно протокола по същия начин както националните прокуратури на тези държави членки. Тези инструменти и споразумения са свързани по-специално с членове 8, 9, 10, 11 и 12 от протокола.
Нещо повече, Съюзът е приел няколко директиви, които укрепват процесуалните права на заподозрените и обвиняемите 23 . Тези инструменти са свързани по-специално с членове 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13 от протокола. Един определен кръг от гаранции се отнася за защитата на личните данни, която е основно право, залегнало в Договорите за ЕС и в Хартата на основните права на Европейския съюз. Лични данни могат да бъдат обработвани само в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните) и Директива (ЕС) 2016/680 (Директива относно правоприлагането в областта на защитата на данните). Основното право на всеки човек на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения включва зачитане на правото на неприкосновеност на личните съобщения като съществен елемент. Данните от електронни съобщения могат да бъдат обработвани само в съответствие с Директива 2002/58/EО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации). Тези инструменти са свързани по-специално с член 14 от протокола.
В член 14, параграфи 2—15 от протокола са предвидени подходящи гаранции за защита на данните по смисъла на правилата на Съюза за защита на данните, по-специално член 46 от Общия регламент относно защитата на данните и член 37 от Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните, както и съответната съдебна практика на Съда. В съответствие с изискванията на правото на Съюза 24 и за да се осигури ефективността на гаранциите, предвидени в член 14 от протокола, държавите членки следва да осигурят уведомяване на лицата, чиито данни са били предадени, при определени ограничения, например за да се избегне застрашаване на текущи разследвания. В член 14, параграф 11, буква в) от протокола се предвижда основание за изпълнение на това изискване от страна на държавите членки.
Съвместимостта на член 14, параграф 1 от протокола с правилата на Съюза за защита на данните изисква също така държавите членки да вземат под внимание следното относно възможните алтернативни начини за осигуряване на подходяща защита на личните данни, предавани съгласно протокола. По отношение на други международни споразумения за създаване на всеобхватна рамка за защита на личните данни в съответствие с приложимите изисквания на законодателството на заинтересованите страни, съгласно член 14, параграф 1, буква б) държавите следва да имат предвид, че за пряко сътрудничество е необходимо Рамковото споразумение между ЕС и САЩ да се допълни с допълнителни гаранции, които следва да се предвидят в определена договореност за предаване между САЩ и ЕС или неговите държави членки, отчитащи специфичните изисквания за пряко прехвърляне на електронни доказателства от доставчици на услуги, вместо между органи 25 .
Освен това съгласно член 14, параграф 1, буква б) от протокола държавите членки следва да имат предвид, че за държави — членки на ЕС, които са страни по Конвенция № 108+, тази конвенция сама по себе си не осигурява подходяща основа за трансгранично предаване на данни съгласно протокола на други страни по конвенцията. В това отношение те следва да имат предвид последното изречение от член 14, параграф 1 от същата конвенция 26 .
И накрая, във връзка с други споразумения или договорености съгласно член 14, параграф 1, буква в) държавите членки следва да имат предвид, че може да разчитат на такива други споразумения или договорености само ако за въпросната трета държава Европейската комисия е приела решение относно адекватното ниво на защита съгласно член 45 от Общия регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на данните или член 36 от Директива (ЕС) 2016/680 относно правоприлагането в областта на защитата на данните, което обхваща съответното предаване на данни, или ако самото друго споразумение или договореност осигурява подходящи гаранции за защита на личните данни съгласно член 46 от Общия регламент относно защитата на данните или съгласно член 37, параграф 1, буква а) от Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните.
Под внимание трябва да се вземе не само правото на Съюза в съответната област в настоящия му вид, но и бъдещото му развитие, доколкото то може да бъде предвидено в момента на анализа. Обхванатата от протокола област има пряко отношение към предвидимото бъдещо развитие на правото на Съюза. В тази връзка следва да се отбележат предложенията на Комисията от април 2018 г. относно трансграничния достъп до електронни доказателства 27 . Тези инструменти са свързани по-специално с членове 6 и 7 от протокола.
При участието си в преговорите от името на Съюза Комисията осигури пълна съвместимост на протокола с правото на Съюза и със задълженията на държавите членки съгласно това право. Комисията осигури по-специално разпоредбите на протокола да позволяват на държавите членки да зачитат основните права и свободи и общите принципи на правото на Съюза, залегнали в Договорите за ЕС и в Хартата на основните права, включително пропорционалността, процесуалните права, презумпцията за невиновност и правото на защита на лицата, срещу които е образувано наказателно производство, както и неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни и данните от електронни съобщения, когато такива данни се обработват, включително при предаването им на правоприлагащите органи на държави извън Европейския съюз, и всички задължения на правоприлагащите и съдебните органи в това отношение. Комисията взе под внимание и становището на Европейския надзорен орган по защита на данните 28 и на Европейския комитет по защита на данните 29 .
В допълнение Комисията се погрижи разпоредбите в протокола и нейните предложения във връзка с електронните доказателства да са съвместими, включително с развитието на проекта за законодателен текст в процеса на обсъждане със съзаконодателите, и протоколът да не предизвиква стълкновения на закони. По-специално Комисията осигури включването в протокола на подходящи гаранции за защита на данните и правото на неприкосновеност на личния живот, което позволява доставчиците на услуги от ЕС да изпълняват задълженията си съгласно нормативната уредба на Съюза в областта на защитата на данните и на правото на неприкосновеност на личния живот, доколкото протоколът осигурява правно основание за предаване на данни в отговор на заповеди или искания, издадени от орган от страна по протокола, която не е членка на ЕС, изискващи разкриване на лични данни или данни от електронни съобщения от субект в ЕС, който е администратор или обработващ лични данни.
2.4.Резерви, декларации, уведомления и съобщения и други съображения
Протоколът предвижда основание страните да се възползват от възможността за определени резерви и да правят декларации, уведомления или съобщения във връзка с определени членове. Държавите членки следва да прилагат единен подход към определени резерви и декларации, уведомления и съобщения съгласно изложеното в приложението към настоящото решение. С цел да се осигури съвместимост на прилагането на протокола с правото на Съюза, държавите — членки на ЕС, следва да заемат изложената по-долу позиция във връзка с такива резерви и декларации. В случаите, в които протоколът предвижда основание за други резерви, декларации, уведомления или съобщения, това предложение упълномощава държавите членки да обмислят и заявят собствени резерви, декларации, уведомления или съобщения.
С цел да се осигури съвместимост между разпоредбите на протокола и съответното право и политики на Съюза, държавите членки не следва да се възползват от резервите съгласно член 7, параграф 9, букви а) 30 и б) 31 . В допълнение държавите членки следва да направят декларацията съгласно член 7, параграф 2, буква б) 32 и уведомлението съгласно член 7, параграф 5, буква а) 33 . Липсата на такива резерви и представянето на декларацията и уведомлението са важни, за да се осигури съвместимост на протокола със законодателните предложения на Комисията във връзка с електронните доказателства, включително в процеса на развитие на проекта на законодателен документ при обсъжданията със съзаконодателите.
Освен това за да се осигури еднакво прилагане на протокола от държавите — членки на ЕС, при тяхното сътрудничество със страни, които не членуват в Съюза, държавите членки се насърчават да не се възползват от резервата съгласно член 8, параграф 13 34 , също и поради това, че такава резерва би имала реципрочен ефект 35 . Държавите членки следва да направят декларацията съгласно член 8, параграф 4, за да се осигури възможност да се изпълняват заповеди, в случай че е необходима допълнителна подкрепяща информация, например относно обстоятелствата в конкретния случай, за да се оцени пропорционалността и необходимостта 36 .
Държавите членки се насърчават да се въздържат да правят декларацията съгласно член 9, параграф 1, буква б) 37 , за да се осигури ефикасно прилагане на протокола.
Държавите членки следва да направят съобщенията съгласно член 7, параграф 5, буква д) 38 , член 8, параграф 10, букви а) и б) 39 , член 14, параграф 7, буква в) и член 14, параграф 10, буква б), за да се осигури цялостно ефективно прилагане на протокола 40 .
И накрая, държавите членки следва също така да предприемат необходимите мерки съгласно член 14, параграф 11, буква в), за да гарантират, че при предаването получаващата страна бива информирана за задължението съгласно правото на Съюза да уведоми лицето, за което се отнасят данните 41 , и за съответни координати за връзка, за да може получаващата страна да информира компетентния орган в държавата — членка на ЕС, когато ограниченията поради поверителност отпаднат и лицето може да бъде уведомено.
2.5.Причина за предложението
Протоколът ще влезе в сила, след като пет страни изразят съгласието си да бъдат обвързани с този протокол в съответствие с разпоредбите на член 16, параграфи 1 и 2. Предвижда се церемонията по подписване на протокола да се състои през март 2022 г.
Държавите — членки на ЕС, следва да предприемат необходимите стъпки, за да осигурят бързо влизане в сила и ратификация на протокола, което е важно с оглед на редица фактори.
Първо, с протокола ще се гарантира, че правоприлагащите и съдебните органи разполагат с по-добри средства за получаване на електронни доказателства, необходими за наказателните разследвания. Предвид нарастващото значение на електронните доказателства за наказателните разследвания, налице е спешна необходимост правоприлагащите и съдебните органи да разполагат с подходящи инструменти за получаване на достъп до такива доказателства по ефективен начин, за да се гарантира, че могат резултатно да се борят с престъпността в интернет.
Второ, с протокола ще се гарантира, че тези мерки за получаване на достъп до електронни доказателства ще се използват по начин, позволяващ на държавите членки да зачитат основните права, включително наказателно-процесуалните права, правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни. При липса на ясни правила на международно равнище съществуващите практики може да представляват предизвикателства с оглед на правната сигурност, прозрачността, отчетността и зачитането на основните права и процесуалните гаранции на заподозрените лица при наказателни разследвания.
Трето, с протокола ще се разрешават и предотвратяват стълкновения на закони, засягащи както органите, така и доставчиците на услуги и останалите субекти в частния сектор, като се осигуряват съвместими правила на международно равнище за трансграничен достъп до електронни доказателства.
Четвърто, протоколът ще демонстрира трайното значение на Конвенцията като основна многостранна рамка за борба с киберпрестъпността. Това ще е от ключово значение в процеса, следващ Резолюция 74/247 на Общото събрание на Организацията на обединените нации от декември 2019 г. относно „Противодействие на използването на информационни и комуникационни технологии за престъпни цели“, с която беше създадена специална отворена междуправителствена комисия от експерти, която да подготви всеобхватна международна конвенция за противодействие на използването на информационни и комуникационни технологии за престъпни цели.
3.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
·Правно основание
Компетентността на Съюза да приема законодателство по въпроси на улесняването на сътрудничеството между съдебните или равностойни на тях органи във връзка с наказателните производства и изпълнението на решенията се основава на член 82, параграф 1 от ДФЕС. Компетентността на Съюза по въпроси в областта на защитата на личните данни се основава на член 16 от ДФЕС.
Съгласно член 3, параграф 2 от ДФЕС Съюзът разполага с изключителна компетентност за сключване на международни споразумения, доколкото сключването им може да засегне общите правила на ЕС или да промени техния обхват. Разпоредбите на протокола попадат в област, обхваната до голяма степен от общи правила, както е посочено в раздел 2.3 по-горе.
Поради това протоколът попада в обхвата на изключителната външна компетентност на Съюза. Следователно ратифицирането на протокола от държавите членки в интерес на Съюза може да се осъществи въз основа на член 16, член 82, параграф 1 и член 218, параграф 6 от ДФЕС.
·Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
Не е приложимо.
·Пропорционалност
Целите на Съюза във връзка с настоящото предложение, изложени в раздел 2.5 по-горе, могат да бъдат постигнати само чрез сключване на обвързващо международно споразумение, в което се предвиждат необходимите мерки за сътрудничество, като същевременно се осигурява подходяща защита на основните права. С протокола се постига тази цел. Разпоредбите на протокола са ограничени до необходимото за постигане на основните цели, заложени в него. Едностранните действия не представляват алтернатива, тъй като не биха осигурили достатъчна основа за сътрудничество с държави извън ЕС и не биха могли да гарантират необходимата защита на основните права. Освен това придържането към многостранно споразумение като протокола, който Съюзът успя да договори, е по-ефикасно от преговорите с отделни държави извън ЕС на двустранно равнище. Ако се приеме, че всичките шестдесет и шест страни по Конвенцията, както и бъдещите нови страни по нея ще ратифицират протокола, той ще осигури обща правна рамка за сътрудничество на държавите — членки на ЕС, с техните най-важни международни партньори в борбата с престъпността.
·Избор на инструмент
Не е приложимо.
4.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
·Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство
Не е приложимо.
·Консултации със заинтересованите страни
Съветът на Европа организира шест кръга обществени консултации във връзка с преговорите по протокола: през юли и ноември 2018 г., февруари и ноември 2019 г., декември 2020 г. и май 2021 г. 42 . Страните взеха под внимание информацията, получена в рамките на тези консултации.
В ролята си на преговарящ от името на Съюза Комисията обмени мнения и с органи за защита на данните и организира целеви консултативни срещи през целия период от 2019 г. до 2021 г. с организации на гражданското общество, доставчици на услуги и търговски органи. Комисията взе под внимание информацията, получена при тези обмени.
·Събиране и използване на експертни становища
В процеса на преговорите Комисията постоянно се консултираше със специалната комисия на Съвета за преговорите в съответствие с Решението на Съвета на Европейския съюз от 6 юни 2019 г. за разрешаване на Комисията да участва в преговорите от името на Европейския съюз, с което се осигури възможност на експерти от държавите членки да участват в процеса на формулиране на позицията на Съюза. Също така редица експерти от държавите членки продължиха да участват в преговорите наред с участието на Комисията от името на Съюза. Проведени бяха и консултации със заинтересовани страни (вж. по-горе).
·Оценка на въздействието
През периода 2017—2018 г. беше направена оценка на въздействието, която да придружава предложенията на Комисията във връзка с електронните доказателства 43 . В този контекст преговорите за постигане на съгласие по Втори допълнителен протокол към Конвенцията от Будапеща за престъпления в кибернетичното пространство бяха част от предпочитания вариант. Съответните въздействия освен това са представени в настоящия обяснителен меморандум.
·Пригодност и опростяване на законодателството
Протоколът може да има последици за определени категории доставчици на услуги, включително малки и средни предприятия (МСП), тъй като те може да са обект на искания и заповеди за електронни доказателства съгласно протокола. Тези доставчици обаче и понастоящем често са обект на такива искания чрез други съществуващи канали, понякога предавани чрез различни органи, включително въз основа на Конвенцията 44 , на други договори за правна взаимопомощ или други рамки, включително многостранни политики за управление на интернет 45 . Освен това доставчиците на услуги, включително МСП, ще имат полза от ясна правна рамка на международно равнище и общ подход на всички страни по протокола.
·Основни права
Съществува вероятност инструментите за сътрудничество съгласно протокола да засегнат основни права, когато данните на едно лице може да бъдат получени в контекста на наказателно производство, например правото на справедлив съдебен процес, правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни. Протоколът следва основан на правата подход и предвижда условия и гаранции в съответствие с международните инструменти в областта на правата на човека, включително с Конвенцията на Съвета на Европа от 1950 г. за защита на правата на човека и основните свободи. По-специално в протокола се предвиждат конкретни гаранции за защита на личните данни. В протокола се предвижда и основание, когато е необходимо, страните да заявяват определени резерви, декларации или да правят уведомления, и се включват основания в определени ситуации да се откаже сътрудничество в отговор на искане. Това гарантира съвместимост на протокола с Хартата на основните права на ЕС.
5.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Няма отражение върху бюджета на Съюза. Държавите членки може да имат еднократни разходи за прилагането на протокола и разходите на органите на държавите членки може да се увеличат поради очаквания ръст на броя на случаите.
6.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
·Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване
Не съществува план за изпълнение, тъй като след подписването и ратификацията на протокола от държавите членки ще се изисква да го изпълняват.
Що се отнася до мониторинга, Комисията ще участва в заседанията на Комитета по Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство, където Европейският съюз е признат за организация със статут на наблюдател.
2021/0383 (NLE)
Предложение за
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Втория допълнителен протокол към Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство за засилено сътрудничество и разкриване на електронни доказателства
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 16, член 82, параграф 1 и член 218, параграф 6 от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като взе предвид одобрението на Европейския парламент,
като има предвид, че:
(1)На 9 юни 2019 г. Съветът упълномощи Комисията да участва от името на Съюза в преговорите за Втория допълнителен протокол към Конвенцията от Будапеща на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство.
(2)Текстът на Втория допълнителен протокол към Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство за засилено сътрудничество и разкриване на електронни доказателства („протокола“) беше приет от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 17 ноември 2021 г. и се предвижда да бъде открит за подписване през март 2022 г.
(3)Разпоредбите на протокола попадат в област, обхваната до голяма степен от общи правила по смисъла на член 3, параграф 2 от ДФЕС, включително инструментите за улесняване на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за гарантиране на минимални стандарти за процесуалните права и за предоставяне на гаранции по отношение на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот.
(4)Комисията представи също и законодателни предложения за Регламент относно европейските заповеди за предоставяне и за запазване на електронни доказателства по наказателноправни въпроси (COM(2018)225 final) и за Директива за установяване на хармонизирани правила относно определянето на юридически представители за целите на събирането на доказателства по наказателни производства (COM(2018)226 final), с които се въвеждат трансгранични европейски заповеди за предоставяне и за запазване със задължителна сила, които трябва да бъдат адресирани пряко до представител на доставчик на услуги в друга държава членка.
(5)В рамките на участието си в преговорите от името на Съюза Комисията осигури съвместимост на Втория допълнителен протокол със съответните общи правила на Европейския съюз.
(6)Редица резерви, декларации, уведомления и съобщения са от практическо значение за осигуряването на съвместимост на протокола с правото и политиките на Съюза, както и за неговото еднакво прилагане сред държавите — членки на ЕС, във взаимоотношенията им с нечленуващи в Съюза страни и за ефективното му прилагане.
(7)Тъй като в протокола се предвиждат бързи процедури за подобряване на трансграничния достъп до електронни доказателства, както и високо равнище на гаранции, неговото влизане в сила ще допринесе за борбата с киберпрестъпността и с други форми на престъпност в световен мащаб чрез улесняване на сътрудничеството между държавите — членки на ЕС, страни по протокола, и нечленуващите в Съюза страни по него, ще осигури високо равнище на защита на лицата и ще потърси решение на проблема със стълкновенията на закони.
(8)Тъй като в протокола се предвиждат подходящи гаранции в съответствие с изискванията за международно предаване на лични данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680, неговото влизане в сила ще допринесе за насърчаване в световен мащаб на стандартите на Съюза в областта на защитата на личните данни, ще улесни потоците от данни между държавите — членки на ЕС, страни по протокола, и нечленуващите в Съюза страни по него и ще осигури изпълнение от държавите — членки на ЕС, на техните задължения съгласно правилата на Съюза за защита на данните.
(9)Бързото влизане в сила на протокола освен това ще потвърди позицията на Конвенцията от Будапеща на Съвета на Европа като основната многостранна рамка за борба с киберпрестъпността.
(10)Европейският съюз не може да стане страна по протокола, тъй като протоколът и Конвенцията на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство са отворени само за държави.
(11)По тази причина държавите членки следва да бъдат упълномощени да ратифицират протокола, като действат съвместно в интерес на Европейския съюз.
(12)В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който прие становище на …
(13)[В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.]
[ИЛИ]
[В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия е нотифицирала [, със своето писмо от ... ,] желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящото решение.]
(14)В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
С настоящото държавите членки се упълномощават да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Втория допълнителен протокол към Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство за засилено сътрудничество и разкриване на електронни доказателства („протокола“).
Член 2
Когато ратифицират протокола, държавите членки заявяват посочените в приложението резерви, декларации, уведомления или съобщения.
Член 3
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Член 4
Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 5
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на […] година.
За Съвета
Председател
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 25.11.2021
COM(2021) 719 final
ПРИЛОЖЕНИЕ
към
Предложение за Решение на Съвета
за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Втория допълнителен протокол към Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство за засилено сътрудничество и разкриване на електронни доказателства
ПРИЛОЖЕНИЕ […]
Когато ратифицират протокола, в интерес на Съюза държавите членки заявяват посочените по-долу резерви, декларации, уведомления или съобщения и други съображения.
1.Резерви
С Втория допълнителен протокол за засилено сътрудничество и разкриване на електронни доказателства към Конвенцията от Будапеща на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство („протоколът“) се позволява на всяка страна, в съответствие с член 19, параграф 1, да заяви, че се възползва от резерва, предвидена във връзка с няколко члена от протокола.
Държавите членки се въздържат от запазване на правото да не прилагат член 7 (разкриване на данни за абонати) съгласно член 7, параграф 9, буква а).
Държавите членки се въздържат от запазване на правото да не прилагат член 7 (разкриване на данни за абонати) във връзка с определени видове номера за достъп съгласно член 7, параграф 9, буква б).
Държавите членки се насърчават да се въздържат от запазване на правото да не прилагат член 8 (изпълнение на заповеди от друга страна) във връзка с данни за трафика съгласно член 8, параграф 13.
В случаите, в които член 19, параграф 1 предвижда основание за други резерви, държавите членки имат право да обмислят и заявят собствени резерви.
2.Декларации
В протокола се позволява също така на всяка страна, в съответствие с член 19, параграф 2, да направи декларация във връзка с няколко члена от протокола.
Държавите членки декларират съгласно член 7, параграф 2, буква б), че заповеди към доставчици на услуги на тяхна територия трябва да са издадени от прокурор, или под надзора на прокурор или друг съдебен орган, или в противен случай да са издадени под независим надзор. Съобразно с това, когато депозират документа за ратификация, приемане или утвърждаване, държавите членки заявяват следното:
„Заповедта съгласно член 7, параграф 1 трябва да бъде издадена от прокурор, или под надзора на прокурор или друг съдебен орган, или в противен случай да е издадена под независим надзор“.
Държавите членки се насърчават да се въздържат от деклариране съгласно член 9, параграф 1, буква б), че няма да изпълняват искания съгласно член 9, параграф 1, буква а) (бързо разкриване на компютърни данни при спешни случаи), с които се иска разкриване само на данни за абонати.
В случаите, в които член 19, параграф 2 предвижда основание за други декларации, държавите членки имат право да обмислят и направят собствени декларации.
3.Декларации, уведомления или съобщения
В протокола се изисква освен това всяка страна, в съответствие с член 19, параграф 3, да направи декларации, уведомления или съобщения във връзка с няколко члена от протокола.
Държавите членки уведомяват, че когато се издава заповед съгласно член 7, параграф 1 към доставчик на услуги на тяхна територия, те изискват едновременно с това уведомление за заповедта, допълнителна информация и кратко изложение на фактите, свързани с разследването или производството съгласно член 7, параграф 5, буква а). Съобразно с това при подписването или когато депозират документа си за ратификация, приемане или утвърждаване, държавите членки правят следното уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа:
„Когато се издава заповед съгласно член 7, параграф 1 към доставчик на услуги на територията на държава членка, изискваме във всеки един случай едновременно с това уведомление за заповедта, допълнителната информация и кратко изложение на фактите, свързани с разследването или производството“.
Съгласно член 7, параграф 5, буква д) държавите членки определят един орган, който да получава уведомления съгласно член 7, параграф 5, буква а) и да извършва действията, описани в параграф 5, буква б), буква в) и буква г), и съобщават данните за връзка с този орган.
Държавите членки заявяват съгласно член 8, параграф 4, че за изпълнение на заповедите съгласно член 8, параграф 1 е необходима допълнителна подкрепяща информация. Съобразно с това при подписването или когато депозират своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, държавите членки заявяват следното:
„За изпълнение на заповедите съгласно член 8, параграф 1 е необходима допълнителна подкрепяща информация. Изискваната допълнителна подкрепяща информация ще зависи от обстоятелствата на заповедта и свързаното разследване или производство“.
Държавите членки съобщават и поддържат актуални данните за връзка с органите, които съгласно член 8, параграф 10, буква а) са определени да представят заповед съгласно член 8, и с органите, които съгласно член 8, параграф 10, буква б) са определени да получават заповед съгласно член 8. Държавите членки, които участват в засиленото сътрудничество, установено с Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, включват Европейската прокуратура, при упражняването на нейните правомощия, предвидени в членове 22, 23 и 25 от Регламент (ЕС) 2017/1939, сред органите, за които се съобщава съгласно член 8, параграф 10, буква а) и буква б).
Държавите членки съобщават кой орган да бъде уведомен/кои органи да бъдат уведомени съгласно член 14, параграф 7, буква в) във връзка с инцидент, свързан със сигурността.
Държавите членки съобщават кой орган издава/кои органи издават разрешение за целите на член 14, параграф 10, буква б) във връзка с последващо предаване на друга държава или на международна организация на данни, получени съгласно протокола.
В случаите, в които член 19, параграф 3 предвижда основание за други декларации, уведомления или съобщения, държавите членки имат право да обмислят и направят собствени декларации, уведомления или съобщения.
4.Други съображения
Държавите членки, които участват в засиленото сътрудничество, установено с Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, гарантират, че Европейската прокуратура може, при упражняване на правомощията си, предвидени в членове 22, 23 и 25 от Регламент (ЕС) 2017/1939, да поиска сътрудничество съгласно протокола по същия начин както националните прокуратури на тези държави членки.
Държавите членки гарантират, че когато се предават данни за целите на протокола, получаващата страна бива информирана, че съгласно тяхната националната правна уредба се изисква лично да бъде уведомено лицето, чиито данни се предоставят, съгласно член 14, параграф 11, буква в) от протокола.
Що се отнася до международното предаване въз основа на Рамковото споразумение между ЕС и САЩ, за целите на член 14, параграф 1, буква б) от протокола държавите членки съобщават на компетентните органи на Съединените американски щати, че споразумението се прилага по отношение на реципрочното предаване на лични данни между компетентните органи съгласно протокола. Държавите членки обаче вземат предвид това, че споразумението следва да се допълни с допълнителни гаранции, отчитащи специфичните изисквания за пряко прехвърляне на електронни доказателства от доставчици на услуги, вместо между органи, както е предвидено в протокола. Съобразно с това при подписването или когато депозират своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, държавите членки съобщават на компетентните органи на САЩ следното:
„За целите на член 14, параграф 1, буква б) от Втория допълнителен протокол към Конвенцията на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство ние считаме, че Рамковото споразумение между ЕС и САЩ се прилага по отношение на реципрочното предаване на лични данни между компетентните органи съгласно протокола. За предаване на данни съгласно протокола между доставчици на услуги на нашата територия и органи в Съединените щати това споразумение се прилага само в съчетание с допълнителна, изрична договореност за предаване, която се отнася до специфичните изисквания за пряко прехвърляне на електронни доказателства от доставчици на услуги, вместо между органи“.
Държавите членки гарантират, че за целите на член 14, параграф 1, буква в) от протокола те разчитат на други споразумения или договорености само ако за въпросната трета държава Европейската комисия е приела решение относно адекватното равнище на защита съгласно член 45 от Общия регламент (EС) 2016/679 относно защитата на данните или член 36 от Директива (EС) 2016/680 относно правоприлагането в областта на защитата на данните, което обхваща съответното предаване на данни, или ако другото споразумение или договореност осигурява подходящи гаранции за защита на данните съгласно член 46 от Общия регламент относно защитата на данните или съгласно член 37, параграф 1, буква а) от Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните.
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 25.11.2021
COM(2021) 719 final
ПРИЛОЖЕНИЕ
към
Предложение за Решение на Съвета
за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Втория допълнителен протокол към Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство за засилено сътрудничество и разкриване на електронни доказателства
ПРИЛОЖЕНИЕ […]
Втори допълнителен протокол към Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство за засилено сътрудничество и разкриване на електронни доказателства
Преамбюл
Държавите —членки на Съвета на Европа, и другите държави — страни по Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство (ETS № 185, наричана по-нататък „Конвенцията“), открита за подписване в Будапеща на 23 ноември 2001 г., подписали настоящия протокол,
като отчитат обхвата и въздействието на Конвенцията във всички региони на света;
като припомнят, че Конвенцията вече е допълнена с Допълнителния протокол относно криминализирането на деяния с расистки и ксенофобски характер, извършени чрез компютърна система (ETS № 189), открит за подписване в Страсбург на 28 януари 2003 г. (наричан по-нататък „Първият протокол“), между страни по същия протокол;
като взеха под внимание съществуващите договори на Съвета на Европа за сътрудничество по наказателноправни въпроси, както и други споразумения и договорености за сътрудничество по наказателноправни въпроси между страните по конвенцията;
като взеха предвид и Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (ETS № 108), изменена с Протокола за изменение (CETS № 223), открит за подписване в Страсбург на 10 октомври 2018 г., към който всяка държава може да бъде приканена да се присъедини;
като отбелязват все по-широкото използване на информационните и комуникационните технологии, включително интернет услугите, и нарастващата киберпрестъпност, която е заплаха за демокрацията и върховенството на закона и която много държави считат за заплаха и за правата на човека;
като отбелязват също и нарастващия брой на жертвите на киберпрестъпността и важността на това да се постигне справедливост за тези жертви;
като припомнят, че правителствата имат отговорност да защитават обществото и лицата от престъпления не само офлайн, но и онлайн, включително чрез ефективни наказателни разследвания и наказателно преследване;
като осъзнават, че доказателствата за престъпления все по-често се съхраняват в електронна форма в компютърни системи в чуждестранни, многобройни или неизвестни юрисдикции, и са убедени, че са необходими допълнителни мерки за законно получаване на тези доказателства, за да се даде възможност за ефективен наказателноправен отговор и подкрепа на върховенството на закона;
като признават необходимостта от засилено и по-ефикасно сътрудничество между държавите и частния сектор, както и че в този контекст за доставчиците на услуги и другите субекти е необходима по-голяма яснота или правна сигурност относно условията, при които те могат да отговарят на преки искания на органите на наказателното правосъдие в други страни за разкриването на електронни данни;
като поради това се стремят допълнително да засилят сътрудничеството във връзка с киберпрестъпността и събирането на доказателства в електронна форма за престъпления за целите на конкретни наказателни разследвания или производства чрез допълнителни средства, отнасящи се до по-ефикасна взаимна помощ и други форми на сътрудничество между компетентните органи, сътрудничество в извънредни ситуации и пряко сътрудничество между компетентните органи и доставчиците на услуги и другите субекти, които държат или имат контрол върху съответната информация;
като изразяват убеждението, че ефективните условия и гаранции за защита на правата на човека и основните свободи са от полза за ефективното трансгранично сътрудничество за целите на наказателното правосъдие, включително между държавния и частния сектор;
като признават, че събирането на електронни доказателства за наказателни разследвания често се отнася до лични данни, и приемат съществуващото в много страни изискване за защита на правото на неприкосновеност на личния живот и на личните данни, за да бъдат изпълнени конституционните и международните задължения на страните; и
като се отчитат необходимостта да се гарантира, че ефективните мерки за наказателно правосъдие във връзка с киберпрестъпността и събирането на доказателства в електронна форма са подчинени на условия и защитни мерки, осигуряващи адекватна защита на правата на човека и основните свободи, включително на правата, произтичащи от задълженията, поети от държавите съгласно приложимите международни инструменти в областта на правата на човека, като например Конвенцията на Съвета на Европа от 1950 г. за защита на правата на човека и основните свободи (ETS № 5), Международния пакт на ООН от 1966 г. за граждански и политически права, Африканската харта за правата на човека и народите от 1981 г., Американската конвенция за правата на човека от 1969 г. и други международни договори в областта на правата на човека;
се договориха за следното:
Глава I — Общи разпоредби
Член 1 — Цел
Целта на настоящия протокол е да се допълнят:
а. Конвенцията между страните по настоящия протокол; и
б. Първият протокол между страните по настоящия протокол, които са страни също и по Първия протокол.
Член 2 — Приложно поле
1. Освен ако в настоящия протокол не е посочено друго, описаните в него мерки се прилагат:
а. между страните по Конвенцията, които са страни по настоящия протокол, по отношение на конкретни наказателни разследвания или производства относно престъпления, свързани с компютърни системи и данни, и на събирането на доказателства в електронна форма за престъпление; и
б. между страните по Първия протокол, които са страни по настоящия протокол, по отношение на конкретни наказателни разследвания или производства във връзка с престъпления, установени съгласно Първия протокол.
2. Всяка от страните приема такива законодателни и други мерки, каквито са необходими, за да изпълни задълженията, определени в настоящия протокол.
Член 3 — Определения
1. Определенията, предвидени в член 1 и член 18, параграф 3 от Конвенцията, се прилагат и за настоящия протокол.
2. За целите на настоящия протокол се прилагат следните допълнителни определения:
а. „централен орган“ означава орган или органи, определен/и съгласно действащо договор или действащо споразумение за взаимна помощ между заинтересованите страни въз основа на еднакво или реципрочно законодателство, или — при липсата на такъв договор или споразумение — органът или органите, определен(и) от дадена страна съгласно член 27, параграф 2, буква a. от Конвенцията;
б. „компетентeн орган“ означава съдебен, административен или друг правоприлагащ орган, овластен съгласно националното законодателство да разпорежда, разрешава или предприема изпълнението на мерки съгласно настоящия протокол за целите на събирането или предоставянето на доказателства във връзка с конкретни наказателни разследвания или производства;
в. „спешен случай“ означава ситуация, при която съществува значителен и непосредствен риск за живота или безопасността на физическо лице;
г. „лични данни“ означава информация, свързана с физическо лице, чиято самоличност е установена или може да бъде установена;
д. „предаваща страна“ означава страната, която предава данните в отговор на искане или като част от съвместен екип за разследване, или, за целите на глава II раздел 2, страна, на чиято територия се намира предаващ доставчик на услуги или субект, предоставящ услуги за регистрация на име на домейн.
Член 4 — Език
1. Исканията, заповедите и придружаващата информация, представени на дадена страна, са на език, който е приемлив за замолената страна или за страната, уведомена съгласно член 7, параграф 5, или са придружени от превод на такъв език.
2. Заповедите съгласно член 7 и исканията съгласно член 6, както и всяка придружаваща информация се:
а. представят на езика на другата страна, на който доставчикът на услуги или субектът приема сходни вътрешни процеси;
б. представят на друг език, приемлив за доставчика на услуги или субекта; или
в. придружават от превод на един от езиците по параграф 2, буква а) или буква б).
Глава II — Мерки за засилено сътрудничество
Раздел 1 — Общи принципи, приложими за Глава II
Член 5 — Общи принципи, приложими за Глава II
1. Страните си сътрудничат във възможно най-голяма степен в съответствие с разпоредбите на настоящата глава.
2. Раздел 2 от настоящата глава се състои от член 6 и член 7. В него се предвиждат процедури за засилване на прякото сътрудничество с доставчиците и субектите на територията на друга страна. Раздел 2 се прилага независимо от това дали между заинтересованите страни има действащ договор или действащо споразумение за взаимна помощ въз основа на еднакво или реципрочно законодателство.
3. Раздел 3 от настоящата глава се състои от член 8 и член 9. В него се предвиждат процедури за засилване на международното сътрудничество между органите за разкриване на съхранявани компютърни данни. Раздел 3 се прилага независимо от това дали между молещата и замолената страна има действащ договор или действащо споразумение за взаимна помощ въз основа на еднакво или реципрочно законодателство.
4. Раздел 4 от настоящата глава се състои от член 10. В него се предвиждат процедури, свързани със спешна взаимна помощ. Раздел 4 се прилага независимо от това дали между молещата и замолената страна има действащ договор или действащо споразумение за взаимна помощ въз основа на еднакво или реципрочно законодателство.
5. Раздел 5 от настоящата глава се състои от член 11 и член 12. Раздел 5 се прилага когато между молещата и замолената страна няма действащ договор или действащо споразумение за взаимна помощ въз основа на еднакво или реципрочно законодателство. Разпоредбите на раздел 5 не се прилагат, когато съществува такъв договор или такова споразумение, с изключение на случаите, предвидени в член 12, параграф 7. Заинтересованите страни обаче може взаимно да решат вместо това да прилагат разпоредбите на раздел 5, ако договорът или споразумението не забранява това.
6. Когато в съответствие с разпоредбите на настоящия протокол замолената страна има право да подчини оказването на сътрудничество на съществуването на двойно инкриминиране, това условие се счита за изпълнено, ако съставът на престъплението, във връзка с което се иска помощта, е квалифициран като престъпление по нейното вътрешно право, без да се поставя въпросът дали съответното вътрешно право поставя престъплението в същата категория престъпления, или го обозначава със същата терминология, както и правото на молещата страна.
7. Разпоредбите в настоящата глава не ограничават сътрудничеството между страните, или между страните и доставчиците на услуги или други субекти, чрез други приложими споразумения, договорености, практики или национални закони.
Раздел 2 — Процедури за засилване на прякото сътрудничество с доставчици и субекти в други страни
Член 6 — Искане на информация за регистрация на име на домейн
1. Всяка от страните приема необходимите законодателни и други мерки, за да овласти своите компетентни органи да отправят искане, за целите на конкретни наказателни разследвания или производства, към субект на територията на друга страна, предоставящ услуги за регистрация на име на домейн, за информация, която този субект държи или която се намира под негов контрол, за установяване на титуляря на име на домейн или за свързване с този титуляр.
2. Всяка от страните приема необходимите законодателни и други мерки, за да разреши на субект на нейната територия да разкрива такава информация в отговор на искане съгласно параграф 1, при разумни условия, предвидени в националното законодателство.
3. Искането по параграф 1 съдържа:
а. датата на отправяне на искането, идентичността на компетентния орган, отправил искането, и данните за връзка с него;
б. името на домейна, за който се иска информация, и подробен списък на исканата информация, включително отделните елементи от данни;
в. декларация, че искането се отправя съгласно настоящия протокол; че необходимостта от информацията възниква поради нейната връзка с конкретно наказателно разследване или производство, и че информацията ще се използва само за това конкретно наказателно разследване или производство; и
г. срока, в рамките на който информацията следва да бъде разкрита, начина за нейното разкриване, и евентуални други специални процедурни указания.
4. Страната може да представи искане съгласно параграф 1 в електронна форма, ако това е приемливо за субекта. Може да се изискват подходящи равнища на сигурност и удостоверяване на автентичността.
5. В случай, че субект, описан в параграф 1, не окаже съдействие, молещата страна може да поиска субектът да посочи причина, поради която не разкрива исканата информация. Молещата страна може да поиска консултация със страната, в която се намира въпросният субект, с цел да се определят наличните мерки за получаване на информацията.
6. Когато подписва настоящия протокол или когато депозира своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, или по всяко друго време, всяка страна съобщава на Генералния секретар на Съвета на Европа кой е органът, определен за консултация съгласно параграф 5.
7. Генералният секретар на Съвета на Европа създава и поддържа в актуално състояние регистър на органите, определени от страните съгласно параграф 6. Всяка от страните гарантира, че данните, които е предоставила за регистъра, са верни във всеки един момент.
Член 7 — Разкриване на информация за абонатите
1. Всяка от страните приема необходимите законодателни и други мерки, за да овласти своите компетентни органи да издават заповед, която се представя директно на доставчик на услуги на територията на друга страна, за да им бъде разкрита конкретна съхранена информация за абонат, която този доставчик на услуги държи или която се намира под негов контрол, когато информацията за абонат е необходима за определени наказателни разследвания или производства на издалата заповедта страна.
2. а. Всяка от страните приема необходимите законодателни и други мерки, за да може доставчик на услуги на нейната територия да разкрива информация за абонат в отговор на заповед съгласно параграф 1.
б. Когато подписва настоящия протокол или когато депозира своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, всяка страна може да направи следната декларация по отношение на заповедите, издадени за доставчици на услуги на нейната територия: „Заповедта съгласно член 7, параграф 1 трябва да бъде издадена от прокурор, или под надзора на прокурор или друг съдебен орган, или в противен случай да е издадена под независим надзор“.
3. В заповедта по параграф 1 се посочва:
а. издаващият орган и датата на издаване;
б. декларация, че заповедта се издава съгласно настоящия протокол;
в. името и адреса на доставчика/доставчиците на услуги, на който/които следва да се връчи;
г. престъплението/престъпленията, което е/които са обект на наказателното разследване или наказателното производство;
д. органът, който иска конкретната информация за абонат, ако това не е издаващият заповедта орган; и
е. подробно описание на конкретната искана информация за абонат.
4. Заповедта съгласно параграф 1 се придружава от следната допълнителна информация:
а. националните правни основания, които дават право на органа да издаде заповедта;
б. препратка към правните разпоредби и приложимите наказания за престъплението, което е обект на разследване или наказателно преследване;
в. данните за връзка с органа, на който доставчикът на услуги да върне информацията за абоната, от който може да поиска допълнителна информация или на който да отговори по друг начин;
г. срока, в който да бъде върната информацията за абоната, и начина за това;
д. дали вече е поискано запазване на данните, включително датата на запазване и приложим референтен номер;
е. евентуални специални процедурни указания;
ж. ако е приложимо, указание, че едновременно със заповедта е направено уведомление съгласно параграф 5; и
з. всяка друга информация, която може да помогне за разкриване на информацията за абоната.
5. а. Когато подписва настоящия протокол или когато депозира своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, и по всяко друго време, всяка страна може да уведоми Генералния секретар на Съвета на Европа, че изисква едновременно с издаването на заповед съгласно параграф 1 към доставчик на услуги на нейната територия, във всеки един случай или при определени обстоятелства, да се предоставят и уведомление за заповедта, допълнителната информация и кратко изложение на фактите, свързани с разследването или производството.
б. Независимо дали дадена страна изисква уведомление съгласно параграф 5, буква а), тя може да изиска доставчикът на услуги при определени обстоятелства да се консултира с органите на тази страна преди разкриването.
в. Органите, уведомени съгласно параграф 5, буква а), или с които доставчикът се е консултирал съгласно параграф 5, буква б), без ненужно забавяне може да укажат на доставчика на услуги да не разкрива информацията за абоната, ако:
i. съществува вероятност разкриването да навреди на наказателни разследвания или производства в тази страна; или
ii. се прилагат условия и основания за отказ съгласно член 25, параграф 4 и член 27, параграф 4 от Конвенцията, ако информацията за абонат е поискана чрез взаимна помощ.
г. Органите, уведомени съгласно параграф 5, буква а), или с които доставчикът се е консултирал съгласно параграф 5, буква б):
i. може да поискат допълнителна информация от органа, посочен в параграф 4, буква в), за целите на прилагането на параграф 5, буква в) и не разкриват тази информация на доставчика на услуги без съгласието на този орган; и
ii. бързо уведомяват органа, посочен в параграф 4, буква в), ако на доставчика на услуги е указано да не разкрива информацията за абоната, и посочват причините за това.
д. Всяка страна определя един орган, който да получава уведомления съгласно параграф 5, буква а) и да извършва действията, описани в параграф 5, букви б), в) и г). Когато за пръв път се изпраща уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа съгласно параграф 5, буква а), страната съобщава на Генералния секретар данните за връзка с този орган.
е. Генералният секретар на Съвета на Европа създава и поддържа в актуално състояние регистър на органите, определени от страните съгласно параграф 5, буква д), и информация дали и при какви обстоятелства те изискват уведомление съгласно параграф 5, буква а). Всяка от страните гарантира, че данните, които предоставя за регистъра, са верни във всеки един момент.
6. Всяка страна може да представи заповед съгласно параграф 1 и допълнителна информация съгласно параграф 4 в електронна форма, ако това е приемливо за доставчика на услуги. Всяка страна може да представи уведомление и допълнителна информация съгласно параграф 5 в електронна форма. Може да се изискват подходящи равнища на сигурност и удостоверяване на автентичността.
7. Ако доставчик на услуги уведоми органа по параграф 4, буква в), че няма да разкрие исканата информация за абонат, или ако не разкрие информация за абонат в отговор на заповедта съгласно параграф 1 в рамките на тридесет дни след получаване на заповедта или в срока, предвиден в параграф 4, буква г) — в зависимост от това кой от двата периода е по-дълъг — тогава компетентните органи на издалата заповедта страна може да поискат привеждане на заповедта в действие само чрез член 8 или чрез други форми на взаимна помощ. Страните могат да поискат доставчикът на услуги да посочи причината за своя отказ да разкрие исканата със заповедта информация за абонат.
8. Когато подписва настоящия протокол или когато депозира своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, всяка страна може да заяви, че издала заповед страна трябва да иска разкриване на информация за абонат от доставчика на услуги, преди да го поиска съгласно член 8, освен когато издалата заповедта страна даде разумно обяснение защо не е постъпила така.
9. Когато подписва настоящия протокол или когато депозира своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, всяка страна може:
а. да си запази правото да не прилага настоящия член; или
б. ако разкриването на определени видове номера за достъп съгласно настоящия член би било в противоречие с основните принципи на нейната национална правна система, да си запази правото да не прилага този член по отношение на такива номера.
Раздел 3 — Процедури за засилване на международното сътрудничество между органите за разкриване на съхранявани компютърни данни
Член 8 — Изпълнение на заповеди от друга страна за бързо предоставяне на информация за абонат и данни за трафика
1. Всяка от страните приема необходимите законодателни и други мерки, за да овласти своите компетентни органи да издават заповед, която се представя като част от искане към друга страна, за да бъде принуден доставчик на услуга на територията на замолената страна да предостави определена съхранявана (определени съхранявани)
а. информация за абонат, и
б. данни за трафик,
които даденият доставчик на услуги държи или върху които има контрол и които са нужни за конкретни наказателни разследвания или производства на страната.
2. Всяка от страните приема необходимите законодателни и други мерки за изпълнението на заповед съгласно параграф 1, представена от молещата страна.
3. В своето искане молещата страна представя заповедта съгласно параграф 1, допълнителната информация и евентуални специални процедурни указания към замолената страна.
а. В заповедта се посочват:
i. издаващият орган и датата, на която е издадена заповедта;
ii. декларация, че заповедта се представя съгласно настоящия протокол;
iii. името и адресът на доставчика/доставчиците на услуги, на когото/които следва да се връчи;
iv. престъплението/престъпленията, което е/които са обект на наказателното разследване или наказателното производство;
v. органът, който иска информацията или данните, ако това не е издаващият орган; и
vi. подробно описание на конкретната искана информация или конкретните искани данни.
б. В допълнителната информация, предоставена с цел да помогне на замолената страна да изпълни заповедта, и която не се разкрива на доставчика на услуги без съгласието на молещата страна, се посочват:
i. националните правни основания, които дават право на органа да издаде заповедта;
ii. правните разпоредби и приложимите наказания за престъплението/престъпленията, което е/които са обект на разследване или наказателно преследване;
iii. причините, поради които молещата страна смята, че доставчикът на услуги държи или има контрол върху данните;
iv. кратко изложение на фактите, свързани с разследването или производството;
v. връзката на информацията или данните с разследването или производството;
vi. данните за връзка с орган или органи, които могат да предоставят допълнителна информация;
vii. дали вече е поискано запазване на информацията или данните, включително датата на запазване и приложим референтен номер; и
viii. дали информацията или данните вече са били поискани с други средства, и ако е така — по какъв начин.
в. Молещата страна може да поиска замолената страна да изпълни специални процедурни указания.
4. Когато подписва настоящия протокол или когато депозира своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, и по всяко друго време всяка страна може да заяви, че за изпълнение на заповедите съгласно параграф 1 е необходима допълнителна подкрепяща информация.
5. Замолената страна приема искания в електронна форма. Тя може да изиска подходящи равнища на сигурност и удостоверяване на автентичността, преди да приеме искането.
6. а. Замолената страна полага разумни усилия за връчване на заповедта на доставчика на услуги в срок от четиридесет и пет дни от датата на получаване на цялата информация, посочена в параграфи 3 и 4, ако не и по-рано, и разпорежда исканата информация или исканите данни да бъдат върнати не по-късно от:
i. двадесет дни за информация за абонат; и
ii. четиридесет и пет дни за данни за трафика.
б. Замолената страна осигурява предаването на предоставената информация или данни на молещата страна без ненужно забавяне.
7. Ако замолената страна не може да спази указанията съгласно параграф 3, буква в) по искания начин, тя уведомява бързо молещата страна и, ако е приложимо, посочва евентуални условия, при които би могла да ги спази, след което молещата страна определя дали въпреки това искането следва да се изпълни.
8. Замолената страна може да откаже да изпълни искане на основанията, определени в член 25, параграф 4 или член 27, параграф 4 от Конвенцията, или да постави условия, които счита за необходими, за да позволи искането да се изпълни. Замолената страна може да отложи изпълнението на искания поради причините, определени в член 27, параграф 5 от Конвенцията. Замолената страна уведомява молещата страна възможно най-бързо за отказа, условията или отлагането. Замолената страна уведомява молещата страна също и за други обстоятелства, които е вероятно значително да забавят изпълнението на искането. Към този член се прилага член 28, параграф 2, буква b. от Конвенцията.
9. а. Ако молещата страна не може да изпълни условие, поставено от замолената страна съгласно параграф 8, тя бързо я уведомява. Тогава замолената страна определя дали въпреки това информацията или материалът следва да се предоставят.
б. Ако молещата страна приеме условието, тя се обвързва да го изпълни. Замолената страна, която предоставя информация или материал при такова условие, може да изиска молещата страна да обясни как ще се използва информацията или материалът във връзка с това условие.
10. Когато подписва настоящия протокол или когато депозира своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, всяка страна съобщава на Генералния секретар на Съвета на Европа и поддържа в актуално състояние данните за връзка с органите, определени:
а. да представят заповед съгласно настоящия член; и
б. да приемат заповед съгласно настоящия член.
11. Когато подписва настоящия протокол или когато депозира своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, всяка страна може да заяви, че изисква исканията, отправени от други страни съгласно настоящия член, да ѝ бъдат представяни от централния орган на молещата страна или друг орган, определен по взаимно съгласие между заинтересованите страни.
12. Генералният секретар на Съвета на Европа създава и поддържа в актуално състояние регистър на органите, определени от страните съгласно параграф 10. Всяка от страните гарантира, че данните, които е предоставила за регистъра, са верни във всеки един момент.
13. Когато подписва настоящия протокол или когато депозира своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, всяка страна може да си запази правото да не прилага настоящия член по отношение на данните за трафика.
Член 9 — Бързо разкриване на съхранявани компютърни данни при спешни случаи
1. а. Всяка от страните приема необходимите законодателни и други мерки, за да може при спешен случай нейното звено за контакт за Мрежата 24/7, посочена в член 35 от Конвенцията („звено за контакт“), да предава искане към и да получава искане от звено за контакт в друга страна, с което се иска незабавно съдействие за бързо разкриване от доставчик на услуги на територията на тази страна на конкретни съхранявани компютърни данни, които този доставчик на услуги държи или върху които има контрол, без молба за взаимна помощ.
б. Когато подписва настоящия протокол или когато депозира своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, всяка страна може да заяви, че няма да изпълнява искания съгласно параграф 1, буква а), с които се иска разкриване само на информация за абонат.
2. Всяка от страните приема необходимите законодателни и други мерки, за да даде възможност съгласно параграф 1 на:
а. своите органи да искат данни от доставчик на услуги на нейната територия след отправено искане съгласно параграф 1;
б. доставчик на услуги на нейната територия да разкрива на нейните органи исканите данни в отговор на отправено искане съгласно параграф 2, буква а); и
в. своите органи да предоставят на молещата страна исканите данни.
3. В искането по параграф 1 се посочва:
а. компетентният орган, който иска данните, и датата, на която е издадено искането;
б. декларация, че искането се издава съгласно настоящия протокол;
в. името и адресът на доставчика на услуги, който държи или има контрол върху исканите данни, или на доставчиците на услуги, които държат или имат контрол върху исканите данни;
г. престъплението, което е/престъпленията, които са обект на наказателното разследване или производство, и препратка към съответните правни разпоредби и приложими наказания;
д. достатъчно факти, доказващи, че е налице спешен случай, и връзката на исканите данни с него;
е. подробно описание на исканите данни;
ж. евентуални специални процедурни указания; и
з. всяка друга информация, която може да помогне за разкриване на исканите данни.
4. Замолената страна приема искания в електронна форма. Всяка страна може да приема също и искане, отправено устно, и може да изиска потвърждение в електронна форма. Тя може да изиска подходящи равнища на сигурност и удостоверяване на автентичността, преди да приеме искането.
5. Когато подписва настоящия протокол или когато депозира своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, всяка страна може да заяви, че изисква от молещите страни, след изпълнението на искане, да го представят, заедно с цялата допълнителна информация в негова подкрепа, в такъв формат и чрез такъв канал, какъвто посочи замолената страна, което може да включва взаимна помощ.
6. Замолената страна уведомява по ускорена процедура молещата страна относно своето решение по искането съгласно параграф 1 и, ако е приложимо, посочва условия, при които би предоставила данните, и всички други евентуално налични форми на сътрудничество.
7. а. Ако молеща страна не може да изпълни условие, поставено от замолената страна съгласно параграф 6, тя бързо я уведомява. Тогава замолената страна определя дали въпреки това информацията или материалът следва да се предоставят. Ако молещата страна приеме условието, тя се обвързва да го изпълни.
б. Замолената страна, която предоставя информацията или материала при такова условие, може да изиска молещата страна да обясни как ще се използва информацията или материалът във връзка с това условие.
Раздел 4 — Процедури, свързани със спешната взаимна помощ
Член 10 — Спешна взаимна помощ
1. Всяка страна може да поиска взаимна помощ по ускорена процедура, когато счита, че има спешен случай. В допълнение към останалото изисквано съдържание, искането съгласно настоящия член включва описание на фактите, които доказват, че е налице спешен случай, и връзката на исканата помощ с него.
2. Замолената страна приема такова искане в електронна форма. Тя може да изиска подходящи равнища на сигурност и удостоверяване на автентичността, преди да приеме искането.
3. Замолената страна може по ускорена процедура да поиска допълнителна информация, за да оцени искането. Молещата страна предоставя тази допълнителна информация по ускорена процедура.
4. След като се убеди, че е налице спешен случай и че са изпълнени останалите изисквания за взаимна помощ, замолената страна се отзовава по ускорена процедура.
5. Всяка страна осигурява лице от своя централен орган или от други органи, отговарящи за реагиране на искания за взаимна помощ, което да е на разположение двадесет и четири часа, седем дни в седмицата, за да отговоря на искания съгласно настоящия член.
6. Централният орган или други органи на молещите и замолените страни, които отговарят за взаимната помощ, може взаимно да определят, че резултатите от изпълнението на искане съгласно настоящия член или предварително копие от тях може да се предоставят на молещата страна чрез канал, различен от канала, използван за искането.
7. Когато между молещата и замолената страна няма действащ договор или действащо споразумение за взаимна помощ въз основа на еднакво или реципрочно законодателство, по отношение на настоящия член се прилагат член 27, параграф 2, буква b., член 27, параграфи 3—8 и член 28, параграфи 2—4 от Конвенцията.
8. Когато съществува такъв договор или споразумение, настоящият член се допълва от неговите разпоредби, освен когато заинтересованите страни взаимно решат вместо това да прилагат някоя от разпоредбите или всички разпоредби на Конвенцията, посочени в параграф 7 на настоящия член.
9. Когато подписва настоящия протокол или когато депозира своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, всяка страна може да заяви, че искания може да се изпращат също и директно до нейните съдебни органи или чрез каналите на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), или до нейното звено за контакт 24/7, създадено съгласно член 35 от Конвенцията. В такива случаи едновременно с това се изпраща и копие до централния орган на замолената страна чрез централния орган на молещата страна. Когато едно искане се изпраща директно до съдебен орган на замолената страна и този орган не е компетентен да се занимае с него, той го насочва към компетентния национален орган и пряко уведомява молещата страна за това.
Раздел 5 — Процедури във връзка с международното сътрудничество при липса на приложими международни споразумения
Член 11 — Видеоконферентна връзка
1. Молещата страна може да поиска, а замолената страна може да разреши свидетелски показания да бъдат снети или становища на вещо лице да бъдат представени чрез видеоконференция. Двете страни се консултират, за да улеснят разрешаването на всякакви въпроси, които може да възникнат във връзка с изпълнението на искането, включително, според случая: коя от страните да ръководи видеоконференцията; кои органи и лица да присъстват; дали една от страните, или и двете страни да приложат конкретни клетви, да отправят предупреждения или да дават указания на свидетеля или вещото лице; начина за разпитване на свидетеля или вещото лице; начина, по който правата на свидетеля или на вещото лице да бъдат надлежно гарантирани; как да се третират твърдения за привилегии или имунитет; как да се третират възражения на въпроси или отговори, и дали едната страна, или и двете страни да осигурят услуги за писмен, устен превод и транскрипция.
2. а. Централните органи на замолената и на молещата страна комуникират пряко помежду си за целите на настоящия член. Замолената страна може да приема искания в електронна форма. Тя може да изиска подходящи равнища на сигурност и удостоверяване на автентичността, преди да приеме искането.
б. Замолената страна уведомява молещата страна за причините да не изпълни искането или да забави неговото изпълнение. По отношение на настоящия член се прилага член 27, параграф 8 от Конвенцията. Без да се засяга друго евентуално условие, което замолена страна може да наложи в съответствие с настоящия член, по отношение на настоящия член се прилага член 28, параграфи 2—4 от Конвенцията.
3. Замолената страна, която оказва помощ съгласно настоящия член, полага усилия да осигури присъствието на лицето, чиито свидетелски показания или становища се искат. Когато е уместно, замолената страна може да предприеме необходимите мерки, доколкото е възможно съгласно нейното законодателство, за принуждаване на свидетел или вещо лице да се яви в замолената страна в определен час на определено място.
4. Следва се процедурата за провеждане на видеоконференцията, определена от молещата страна, освен в случаите, когато тази процедура е несъвместима с националното законодателство на замолената страна. В случай на несъвместимост или доколкото процедурата не е била определена от молещата страна, замолената страна прилага процедурата съгласно своето национално законодателство, освен когато двете страни по взаимно съгласие определят друго.
5. Без да се засяга юрисдикцията съгласно националното право на молещата страна, когато в хода на видеоконференцията свидетелят или вещото лице:
а. направи умишлено невярно твърдение, когато замолената страна в съответствие със своето национално право е задължила това лице да говори истината;
б. откаже да свидетелства, когато замолената страна в съответствие със своето национално право е задължила това лице да свидетелства; или
в. в хода на такова производство извърши друго нарушение, забранено от националното право на замолената страна,
лицето подлежи на санкциониране в замолената страна по същия начин както ако този акт е бил извършен в хода на производство пред неин национален съд.
6. а. Освен ако молещата и замолената страна определят друго по взаимно съгласие, замолената страна поема всички разходи, свързани с изпълнението на искане съгласно настоящия член, с изключение на:
i. възнаграждението на вещо лице;
ii. разходите за писмен, устен превод и транскрипция; и
iii. разходите от извънреден характер.
б. Ако изпълнението на дадено искане би наложило разходи от извънреден характер, молещата и замолената страна се консултират помежду си, за да определят условията, при които искането може да бъде изпълнено.
7. Когато е договорено между двете страни по взаимно съгласие:
а. разпоредбите на настоящия член може да се прилагат за целите на осъществяване на аудиоконференция;
б. технологията за видеоконференция може да се използва за цели или изслушвания, различни от описаните в параграф 1, включително с цел да се установи самоличността на лица или да се идентифицират предмети.
8. Когато замолена страна избере да разреши изслушване на заподозряно лице или обвиняем, тя може да изиска специални условия и защитни мерки във връзка със снемането на показания или изслушването на изказване от такова лице, или отправянето на уведомления или прилагането на процедурни мерки по отношение на него.
Член 12 — Съвместни екипи за разследване и съвместни разследвания
1. По взаимно съгласие компетентните органи на две или повече страни може да създадат и ръководят съвместен екип за разследване на своите територии, за да улеснят наказателните разследвания и производства, когато засилената координация се счита за особено полезна. Компетентните органи се определят от съответните заинтересовани страни.
2. Процедурите и условията, от които се ръководи работата на съвместните екипи за разследване, като техните конкретни цели, състав, функции, срок на функциониране и удължаване на срока, местонахождение, организация, условия на събиране, предаване и използване на информация или доказателства, условия за поверителност и условия за включване на участващите органи на дадена страна в дейностите по разследване, които се осъществяват на територията на друга страна, се съгласуват между тези компетентни органи.
3. Когато подписва настоящия протокол или когато депозира своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, всяка страна може да заяви, че нейният централен орган трябва да е страна по споразумението за създаване на такъв екип или по друг начин да е съгласен с това споразумение.
4. Тези компетентни и участващи органи си комуникират пряко, но страните може по взаимно съгласие да определят други подходящи канали за комуникация, когато извънредни обстоятелства изискват по-централизирана координация.
5. Когато е необходимо да бъдат предприети мерки по разследване на територията на една от заинтересованите страни, участващите органи от тази страна може да поискат собствените им органи да предприемат тези мерки, без да се налага другите страни да представят молба за взаимна помощ. Мерките се провеждат от органите на страната на нейната територия при условията, които се прилагат съгласно националното законодателство при национално разследване.
6. Използването на информацията или доказателствата, предоставени от участващите органи на една страна на участващите органи на други заинтересовани страни, може да бъде отказано или ограничено по начина, определен в споразумението, описано в параграфи 1 и 2. Ако това споразумение не предвижда условия за отказ или ограничаване на използването, страните може да използват предоставената информация или доказателства:
а. за целите, за които е сключено споразумението;
б. за разкриване, разследване и съдебно преследване на престъпления, различни от тези, за които е сключено споразумението, при предварително получено съгласие на органите, предоставящи информацията или доказателствата. Съгласие обаче не се изисква, когато съгласно основни правни принципи на страната, използваща информацията или доказателствата, се изисква тяхното разкриване, за да се защитят правата на обвиняем в наказателно производство. В този случай тези органи уведомяват без ненужно забавяне органите, предоставили информацията или доказателствата; или
в. за предотвратяване на спешен случай. В този случай участващите органи, които са получили информацията или доказателствата, уведомяват без ненужно забавяне участващите органи, които са ги предоставили, освен ако по взаимно съгласие не е определено друго.
7. При липса на споразумение, описано в параграфи 1 и 2, съвместни разследвания могат да се предприемат при условия, договорени по взаимно съгласие за всеки отделен случай. Настоящият параграф се прилага независимо от това дали между заинтересованите страни има действащ договор или действащо споразумение за взаимна помощ въз основа на еднакво или реципрочно законодателство.
Глава III — Условия и гаранции
Член 13 — Условия и гаранции
В съответствие с член 15 от Конвенцията всяка страна гарантира, че установяването, въвеждането и прилагането на правомощията и процедурите, предвидени в настоящия протокол, е подчинено на условията и гаранциите, предвидени в нейното национално право, което осигурява адекватна защита на правата и свободите на човека.
Член 14 — Защита на личните данни
1. Приложно поле
а. Освен в случаите, когато съгласно параграф 1, букви б) и в) е предвидено друго, всяка страна обработва личните данни, които получава съгласно настоящия протокол, в съответствие с параграфи 2—15 от настоящия член.
б. Ако по времето, когато се получават лични данни съгласно настоящия протокол, предаващата и получаващата страна са взаимно обвързани с международно споразумение за създаване на всеобхватна рамка между тези страни за защитата на личните данни, приложима за предаването на лични данни за целите на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпления, която предвижда обработването на лични данни съгласно това споразумение да става в съответствие с изискванията на законодателството на заинтересованите страни в областта на защитата на личните данни, за мерките, които попадат в обхвата на това споразумение, по отношение на получаваните съгласно протокола лични данни се прилагат условията на споразумението вместо параграфи 2—15, освен в случаите, когато заинтересованите страни са се споразумели за друго.
в. Ако предаващата и получаващата страна не са взаимно обвързани със споразумение, описано в параграф 1, буква б), те може по взаимно съгласие да определят, че предаването на лични данни съгласно настоящия протокол може да се осъществява въз основа на други споразумения или договорености между заинтересованите страни, вместо да прилагат параграфи 2—15.
г. Всяка страна счита, че обработването на лични данни съгласно параграф 1, букви а) и б) отговаря на изискванията на нейната правна уредба в областта на защитата на личните данни за международно предаване на лични данни, и за предаването не се изисква допълнително разрешение съгласно тази правна уредба. Всяка страна може да откаже или да предотврати предаването на данни на друга страна съгласно настоящия протокол само при условията, изложени в параграф 15, когато се прилага параграф 1, буква а), или при условията на споразумение или договореност, посочени в параграф 1, буква б) или буква в), когато се прилага една от тези букви.
д. Нищо в настоящия член не възпрепятства дадена страна да прилага по-строги гаранции по отношение на обработването от собствените ѝ органи на лични данни, получени съгласно настоящия протокол.
2. Цел и използване
а. Страната, която е получила лични данни, ги обработва за целите, описани в член 2. Тя не трябва да обработва личните данни за несъвместима цел, нито да ги обработва допълнително, когато това не е позволено съгласно нейната национална правна уредба. Настоящият член не засяга възможността в конкретен случай предаващата страна да наложи допълнителни условия съгласно настоящия протокол; тези условия обаче не могат да включват общи условия за защита на данните.
б. Получаващата страна гарантира съгласно националната си правна уредба, че исканите и обработваните лични данни са свързани и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.
3. Качество и цялост
Всяка страна предприема разумни мерки, за да гарантира, че личните данни се поддържат с точността, пълнотата и актуалността, които са необходими и целесъобразни за тяхното законно обработване предвид целите, за които се обработват.
4. Чувствителни данни
Обработване от дадена страна на лични данни, разкриващи расова или етническа принадлежност, политически възгледи, религиозни или други убеждения или членство в синдикална организация; генетични данни; биометрични данни, считани за чувствителни предвид свързаните с тях рискове; и лични данни за здравословното състояние или сексуалния живот, се извършва само при наличието на подходящи гаранции за предпазване от риска от неоправдано вредно влияние в резултат на използването на тези данни, по-специално от незаконна дискриминация.
5. Срокове на съхранение на данните
Всяка страна съхранява личните данни само толкова дълго, колкото е необходимо и уместно с оглед на целите на обработването на данните съгласно параграф 2. С цел да изпълни това задължение, тя предвижда в своята национална правна уредба конкретни срокове на съхранение или периодично преразглеждане на необходимостта от по-нататъшно съхранение на данните.
6. Автоматизирани решения
Решения, които имат значително неблагоприятно въздействие по отношение на съответните интереси на физическото лице, за което се отнасят личните данни, не могат да се основават единствено на автоматизирано обработване на лични данни, освен когато това е разрешено съгласно националното право и при наличието на подходящи гаранции, които включват възможността да се получи човешка намеса.
7. Сигурност на данните и инциденти, свързани със сигурността
а. Всяка от страните гарантира, че разполага с подходящи технологични, физически и организационни мерки за защита на личните данни, по-специално срещу загуба или случаен или неразрешен достъп, разкриване, промяна или унищожаване („инцидент, свързан със сигурността“).
б. При откриване на инцидент, свързан със сигурността, при който има съществен риск от физическа или нефизическа вреда за лица или за другата страна, получаващата страна бързо прави оценка на вероятността и на степента на риска и своевременно предприема подходящи действия за намаляване на тази вреда. Тези действия включват уведомление до предаващия орган или, за целите на глава II, раздел 2, до органа(ите), определен(и) съгласно параграф 7, буква в). Уведомлението обаче може да включва подходящи ограничения за неговото по-нататъшно предаване; може да бъде забавено или пропуснато, ако такова уведомление може да застраши националната сигурност, или да бъде забавено, ако такова уведомление може да застраши мерките за защита на обществената безопасност. Тези действия включват и уведомление до засегнатото лице, освен когато страната е взела подходящи мерки, така че вече да няма съществен риск. Уведомлението до лицето може да бъде забавено или пропуснато при условията, определени в параграф 12, буква а), подточка i). Уведомената страна може да поиска консултация и допълнителна информация относно инцидента и взетите мерки.
в. Когато подписва настоящия протокол или когато депозира своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, всяка страна съобщава на Генералния секретар на Съвета на Европа кой орган/кои органи да бъде/бъдат уведомен(и) съгласно параграф 7, буква б) за целите на Глава II, Раздел 2: предоставената информация може впоследствие да бъде променена.
8. Поддържане на записи
Всяка страна поддържа записи или има други подходящи средства да демонстрира как се осъществява достъп до личните данни на дадено лице, как те се използват и разкриват в конкретен случай.
9. Последващ обмен в рамките на една страна
а. Когато орган на дадена страна предостави на друг орган от тази страна лични данни, получени първоначално съгласно настоящия протокол, този друг орган обработва данните в съответствие с настоящия член, при спазване на параграф 9, буква б).
б. Независимо от параграф 9, буква а), страна, която е направила резерва съгласно член 17, може да предоставя получени от нея лични данни на своите съставни държави или други аналогични териториални единици, при условие че е въвела мерки получаващите органи да продължават ефективно да защитават данните чрез осигуряване на равнище за защита, сходно с предвиденото в настоящия член.
в. В случай на индикации за неправилно прилагане на настоящия параграф предаващата страна може да поиска консултация и съответна информация във връзка с тези индикации.
10. Последващо предаване на друга страна или на международна организация
а. Получаващата страна може да предаде личните данни на друга страна или на международна организация само с предварително разрешение от предаващия орган или, за целите на глава II, раздел 2, от органа или органите, определен(и) съгласно параграф 10, буква б).
б. Когато подписва настоящия протокол или когато депозира своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, всяка страна съобщава на Генералния секретар на Съвета на Европа кой орган/кои органи ще издава(т) разрешение за целите на глава II, раздел 2; предоставената информация може впоследствие да бъде променена.
11. Прозрачност и уведомяване
а. Всяка страна уведомява физическото лице, чиито лични данни са били събрани, чрез публикуването на общи уведомления или чрез лично уведомяване, относно:
i. правното основание и целта(ите) на обработването;
ii. сроковете за съхранение или преразглеждане съгласно параграф 5, според случая;
iii. получателите или категориите получатели, на които тези данни се разкриват; и
iv. възможностите за достъп, коригиране и защита.
б. Всяка страна може да подчини всяко изискване за лично уведомяване на разумни ограничения съгласно своята национална правна уредба в съответствие с условията, изложени в параграф 12, буква а), подточка i).
в. Когато съгласно националната правна уредба на предаващата страна се изисква лично уведомяване на лицето, чиито данни са предоставени на друга страна, предаващата страна предприема мерки, така че другата страна да бъде информирана при предаването за това изискване и за съответните данни за връзка. Лично уведомяване не се извършва, ако другата страна е поискала предоставянето на данните да е поверително, в който случай се прилагат условията за ограничения, определени в параграф 12, буква а), подточка i). След като тези ограничения престанат да са в сила и може да се осигури лично уведомяване, другата страна предприема мерки за информиране на предаващата страна. Ако все още не е била информирана, предаващата страна има право да отправя искания към получаващата страна, която да я уведоми дали да поддържа ограничението.
12. Достъп и коригиране
а. Всяка страна гарантира, че всяко лице, чиито лични данни са получени съгласно настоящия протокол, има право да поиска и да получи, в съответствие с процедурите, установени в нейната национална правна уредба, и без ненужно забавяне:
i. копие на хартия или в електронна форма на документацията относно това лице, съдържаща личните данни на това лице и наличната информация относно правното основание за обработването на данните и целта на това обработване, сроковете за съхранение и получателите или категориите получатели на данните („достъп“), както и информация за наличните възможности за защита; при условие че в конкретен случай достъпът може да подлежи на прилагане на пропорционални ограничения, допустими съгласно националната правна уредба и необходими по времето на постановяване на решението, за да се защитят правата и свободите на другите или за важни цели от широк обществен интерес, и надлежно съобразени със законните интереси на съответното лице;
ii. коригиране, когато личните данни на лицето са неточни или когато са били обработени неправилно; коригирането включва — когато е уместно и разумно предвид основанията за коригиране и специфичния контекст на обработването — поправяне, допълване, изтриване или анонимизиране, ограничаване на обработването или блокиране.
б. В случай на отказ или ограничаване на достъпа или на коригирането, без ненужно забавяне страната предоставя на лицето писмен отговор, който може да се предостави и в електронна форма, и с който го информира за отказа или ограничаването. Тя съобщава основанията за този отказ или това ограничаване и предоставя информация за възможностите за защита. Всички направени разходи за получаване на достъп следва да са ограничени до това, което е разумно, и да не са прекомерни.
13. Средства за съдебна и извънсъдебна защита
Всяка страна разполага с ефективни средства за съдебна и извънсъдебна защита за осигуряване на защита при нарушения на настоящия член.
14. Надзор
Всяка страна има един или повече държавни органи, които самостоятелно или кумулативно изпълняват функции и правомощия за независим и ефективен надзор по отношение на мерките, определени в настоящия член. Функциите и правомощията на тези органи, действащи самостоятелно или кумулативно, включват правомощия за разследване, право да предприемат действия при жалби и възможност да предприемат корективни мерки.
15. Консултиране и спиране
Една страна може да спре предаването на лични данни на друга страна, ако има реални доказателства, че другата страна системно или съществено нарушава разпоредбите на настоящия член, или че съществено нарушение предстои. Тя не спира да предава данни, без да е отправила предизвестие в разумен срок и не преди заинтересованите страни да са провели консултации в продължение на разумен период, без да стигнат до решение. Една страна обаче може временно да спре да предава данни в случай на системно или съществено нарушение, което създава значителен и непосредствен риск за живота или безопасността на физическо лице, риск от съществена вреда за неговата репутация или от съществена парична вреда, в който случай страната уведомява другата страна непосредствено след спирането и започва консултации с нея. Ако консултациите не доведат до решение, другата страна може реципрочно да спре да предава данни, ако разполага с реални доказателства, че спиращата страна е направила спирането в противоречие с условията на настоящия параграф. Спиращата страна отменя спирането веднага след като бъде отстранено нарушението, оправдаващо това спиране; същевременно се отменя всяко реципрочно спиране. Всички лични данни, предадени преди спирането, продължават да се третират в съответствие с настоящия протокол.
Глава IV — Заключителни разпоредби
Член 15 — Действие на настоящия протокол
1. а. По отношение на настоящия протокол се прилага член 39, параграф 2 от Конвенцията.
б. Що се отнася до страни, които са членки на Европейския съюз, във взаимоотношенията си те може да прилагат правото на Европейския съюз, което урежда въпросите, разгледани в настоящия протокол.
в. Параграф 1, буква б) не засяга пълното прилагане на настоящия протокол между страни, които са членки на Европейския съюз, и други страни.
2. По отношение на настоящия протокол се прилага член 39, параграф 3 от Конвенцията.
Член 16 — Подписване и влизане в сила
1. Настоящият протокол е открит за подписване от страните по Конвенцията, които могат по един от следните начини да изразят съгласието си да бъдат обвързани с него:
а. чрез подписване без резерви по отношение на ратификацията, приемането или утвърждаването; или
б. подписване, подлежащо на ратификация, приемане или утвърждаване, последвано от ратификация, приемане или утвърждаване.
2. Инструментите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.
3. Настоящият протокол влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на тримесечен период от датата, на която пет страни по Конвенцията са изразили своето съгласие да бъдат обвързани с настоящия протокол, в съответствие с разпоредбите на параграфи 1 и 2 от настоящия член.
4. По отношение на всяка страна по Конвенцията, която впоследствие изрази съгласието си да бъде обвързана с настоящия протокол, той влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на тримесечен период от датата, на която страната е изразила своето съгласие да бъде обвързана с настоящия протокол, в съответствие с разпоредбите на параграфи 1 и 2 от настоящия член.
Член 17 — Федерална клауза
1. Всяка федерална държава може да си запази правото да поема задължения съгласно настоящия протокол в съответствие със своите основни принципи, уреждащи отношенията между нейното централно правителство и съставните ѝ държави или други аналогични териториални единици, при условие че:
а. протоколът се прилага по отношение на централното правителство на федералната държава;
б. тази резерва не засяга задълженията за осигуряване на сътрудничеството, което други страни искат в съответствие с разпоредбите на глава II; и
в. Разпоредбите на член 13 се прилагат по отношение на съставните държави или други аналогични териториални единици на федералната държава.
2. Друга страна може да възпрепятства органи, доставчици на услуги или субекти на нейната територия да съдействат в отговор на искане или заповед, представено(а) пряко от съставна държава или друга аналогична териториална единица на федерална държава, която е направила резерва съгласно параграф 1, освен когато въпросната федерална държава уведоми Генералния секретар на Съвета на Европа, че съставната държава или друга аналогична териториална единица прилага задълженията съгласно настоящия протокол, приложими към тази федерална държава. Генералният секретар на Съвета на Европа създава и поддържа в актуално състояние регистър на тези уведомления.
3. Друга страна няма право да възпрепятства органи, доставчици или субекти на нейната територия да сътрудничат на съставна държава или друга аналогична териториална единица поради резерва съгласно параграф 1, ако заповед или искане са отправени чрез централното правителство или ако е сключено споразумение за съвместен екип за разследване съгласно член 12 с участието на централното правителство. В такива ситуации централното правителство осигурява изпълнението на приложимите задължения съгласно протокола, при условие че по отношение на защитата на личните данни, предоставени на съставни държави или аналогични териториални единици, се прилагат само условията по член 14, параграф 9, или, когато е приложимо, условията на споразумение или договореност, описано(а) в член 14, параграф 1, буква б) или буква в).
4. По отношение на разпоредбите на настоящия протокол, чието прилагане попада под юрисдикцията на съставни държави или други аналогични териториални единици, които конституционната система на федерацията не задължава да предприемат законодателни мерки, централното правителство информира компетентните органи на тези държави за въпросните разпоредби и дава благоприятно становище, като ги насърчава да предприемат подходящи действия за тяхното прилагане.
Член 18 — Териториално приложение
1. Настоящият протокол се прилага по отношение на територията или териториите, посочена(и) в декларация, направена от дадена страна съгласно член 38, параграф 1 или параграф 2 от Конвенцията, до степента, в която тази декларация не е оттеглена съгласно член 38, параграф 3.
2. Когато подписва настоящия протокол или когато депозира своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, всяка страна може да заяви, че настоящият протокол няма да се прилага по отношение на една или повече територии, посочени в декларацията на тази страна съгласно член 38, параграфи 1 и/или 2 от Конвенцията.
3. Декларация съгласно параграф 2 от настоящия член може да бъде оттеглена по отношение на територия, посочена в декларацията, чрез уведомление, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа. Оттеглянето произвежда действие на първия ден от месеца, следващ изтичането на тримесечен период от датата на получаването на посоченото уведомление от Генералния секретар.
Член 19 — Резерви и декларации
1. Когато подписва настоящия протокол или когато депозира своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, всяка страна по Конвенцията може, с писмено уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа, да заяви, че се възползва от резервата(ите), предвидена(и) в член 7, параграф 9, букви а) и б), член 8, параграф 13 и член 17 от настоящия протокол. Не се допускат други резерви.
2. Когато подписва настоящия протокол или когато депозира своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване, всяка страна по Конвенцията може, с писмено уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа, да направи декларацията(ите), определена(и) в член 7, параграф 2, буква б) и член 7, параграф 8; член 8, параграф 11; член 9, параграф 1, буква б) и член 9, параграф 5; член 10, параграф 9; член 12, параграф 3; и член 18, параграф 2 от настоящия протокол.
3. С писмено уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа всяка страна по Конвенцията прави декларация(и), уведомления или съобщения, определени в член 7, параграф 5, букви а) и д); член 8, параграф 4 и член 8, параграф 10, букви а) и б); член 14, параграф 7, буква в) и член 14, параграф 10, буква б); и член 17, параграф 2 от настоящия протокол съгласно условията, посочени в тях.
Член 20 — Статут и оттегляне на резервите
1. Страна, която е направила резерва съгласно член 19, параграф 1, оттегля тази резерва напълно или частично в момента, в който обстоятелствата позволяват това. Това оттегляне поражда действие от датата на получаването на уведомление, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа. Ако в уведомлението се посочва, че оттеглянето на резервата трябва да породи действие от конкретна дата и ако тази дата е по-късна от датата, на която Генералният секретар получи уведомлението, оттеглянето поражда действие от тази по-късна дата.
2. Генералният секретар на Съвета на Европа може да иска периодично сведения от страните, които са направили една или няколко резерви съгласно член 19, параграф 1, относно перспективите за оттегляне на тази резерва или тези резерви.
Член 21 — Изменения
1. Изменения на настоящия протокол могат да бъдат предлагани от всяка страна по него и всяко предложение се съобщава от Генералния секретар на Съвета на Европа на държавите — членки на Съвета на Европа, на страните по Конвенцията и подписалите я страни, както и на всяка държава, която е била поканена да се присъедини към Конвенцията.
2. Всяко изменение, предложено от една страна, се съобщава на Европейския комитет по проблемите на престъпността (ЕКПП), който представя на Комитета на министрите своето становище за предлаганото изменение.
3. Комитетът на министрите разглежда предлаганото изменение и становището, представено от ЕКПП, и след консултации със страните по Конвенцията може да приеме изменението.
4. Текстът на всяко изменение, прието от Комитета на министрите в съответствие с параграф 3, се изпраща на страните по настоящия протокол за приемане.
5. Всяко изменение, прието в съответствие с параграф 3, влиза в сила на тридесетия ден след като всички страни по настоящия протокол са уведомили Генералния секретар, че го приемат.
Член 22 — Уреждане на спорове
По отношение на настоящия протокол се прилага член 45 от Конвенцията.
Член 23 — Консултации между страните и оценка на прилагането
1. По отношение на настоящия протокол се прилага член 46 от Конвенцията.
2. Страните периодично правят оценка на ефективното използване и прилагане на разпоредбите на настоящия протокол. Член 2 от Правилника за дейността на Комитета по Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство с измененията към него от 16 октомври 2020 г. се прилага mutatis mutandis. Пет години след влизането в сила на настоящия протокол страните първоначално преразглеждат посочените в същия член процедури, прилагани към настоящия протокол, и с консенсус може да ги променят.
3. Преразглеждането на член 14 започва, след като десет страни по Конвенцията са изразили съгласието си да бъдат обвързани с настоящия протокол.
Член 24 — Денонсиране
1. Всяка страна може по всяко време да денонсира настоящия протокол, като изпрати уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Денонсирането произвежда действие от първия ден от месеца, следващ изтичането на тримесечен период от датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар.
3. Денонсирането на Конвенцията от страна по настоящия протокол представлява денонсиране на настоящия протокол.
4. Информацията или доказателствата, предадени преди датата, на която денонсирането произвежда действие, продължават да се третират в съответствие с настоящия протокол.
Член 25 — Уведомления
Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите — членки на Съвета на Европа, страните по Конвенцията и подписалите я страни, както и всяка държава, която е била поканена да се присъедини към Конвенцията, за:
а. всяко подписване;
б. депозирането на всеки документ за ратификация, приемане или утвърждаване;
в. всяка дата на влизане в сила на настоящия протокол в съответствие с член 16, параграфи 3 и 4;
г. всички декларации или резерви, направени в съответствие с член 19, или оттегляния на резерви, направени в съответствие с член 20;
д. всеки друг документ, уведомление или съобщение, свързано с настоящия протокол.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписахме настоящия протокол.
Съставено в [МЯСТО] на [ДАТА] година на английски и френски език, като и двата текста са еднакво автентични, в единствен екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа предава заверени копия на всяка държава — членка на Съвета на Европа, на страните по Конвенцията и подписалите я страни, както и на всяка държава, която е била поканена да се присъедини към Конвенцията.