ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 27.10.2021

COM(2021) 664 final

2021/0342(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на изискванията за кредитен риск, риск от корекция на кредитната оценка, операционен риск и пазарен риск, както и за долна граница на изчисленото капиталово изискване

(текст от значение за ЕИП)

{SWD(2021) 320}
{SWD(2021) 321}
{SEC(2021) 380}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Предложеното изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 (Регламент за капиталовите изисквания – РКИ) е част от законодателен пакет, който включва и изменения на Директива 2013/36/ЕС (Директивата за капиталовите изисквания – ДКИ) 1 .

В отговор на сериозната финансова криза от 2008—2009 г. (СФК) Съюзът проведе значителни реформи на пруденциалната уредба на банките, за да се подобри тяхната устойчивост и по този начин да се помогне за предотвратяване на повторение на подобна криза. Тези реформи до голяма степен се основават на международните стандарти, приети от 2010 г. насам от Базелския комитет по банков надзор (БКБН) 2 . Тези стандарти са известни в своята съвкупност като стандартите „Базел III“, реформите „Базел III“ или рамката „Базел III“ 3 .

Важността на световните стандарти, разработени от БКБН, непрекъснато се увеличава поради все по-глобалния и взаимосвързан характер на банковия сектор. Глобализираният банков сектор улеснява международната търговия и международните инвестиции, но едновременно с това генерира и по-сложни финансови рискове. Без единни световни стандарти банките биха могли да изберат да установят дейността си в юрисдикцията с най-леките режими на регулиране и надзор. Това може да доведе до привличане на банките в юрисдикциите с най-ниски регулаторни норми и същевременно до увеличаване на риска от финансова нестабилност в света. Международната координация по световните стандарти ограничава този вид рискова конкуренция до голяма степен и е от ключово значение за поддържането на финансова стабилност в глобализирания свят. Със световните стандарти също така се опростява животът на банките с международна дейност – сред които са голям брой банки от ЕС, тъй като в най-важните финансови центрове по света ще се прилагат в голяма степен сходни правни норми.

ЕС е основен радетел на международното сътрудничество за регламентиране на банковия сектор. Първият набор от реформи след кризата, които са част от рамката „Базел III“, беше осъществен в две стъпки:

·през юни 2013 г. – с приемането на РКИ 4 и ДКИ IV 5 ;

·през май 2019 г. – с приемането на Регламент (ЕС) 2019/876 6 , известен и като РКИ II, и на Директива (ЕС) 2019/878, известна и като ДКИ V 7 .

Проведените досега реформи бяха насочени към повишаване на качеството и количеството на изискуемия капитал на банките за покриване на потенциалните загуби. Освен това те имаха за цел да се намали прекомерната задлъжнялост на банките, да се повиши устойчивостта на институциите 8 към краткосрочни шокове на ликвидността, да се намалят тяхната зависимост от краткосрочно финансиране и техният риск от концентрация, както и да се намери решение на проблема с институциите, смятани за твърде големи, за да бъдат оставени да изпаднат в несъстоятелност 9 .

В резултат на това с новите правни норми бяха засилени критериите за признаване на изискуемия капитал, бяха увеличени минималните капиталови изисквания и бяха въведени нови изисквания за риск от корекция на кредитната оценка (ККО) 10 и за експозициите към централни контрагенти 11 . Освен това бяха въведени няколко нови пруденциални мерки: изискване за минимално отношение на ливъридж, коефициент на краткосрочна ликвидност (известен като отношение на ликвидно покритие), отношение на дългосрочно стабилно финансиране (известно като отношение на нетното стабилно финансиране), максимални размери на големите експозиции 12 и капиталови буфери на макропруденциално равнище 13 .

Благодарение на този първи набор от реформи, осъществени в Съюза 14 , банковият сектор на ЕС стана значително по-устойчив на икономически сътресения и посрещна кризата, породена от COVID-19, в значително по-стабилно състояние, отколкото беше в началото на СФК.

В допълнение към това в началото на кризата с COVID-19 надзорните органи и законодателите предприеха временни ответни мерки. В своето тълкувателно съобщение относно прилагането на счетоводните и пруденциалните правни норми за улесняване на банковото кредитиране в ЕС „Подкрепа за бизнеса и домакинствата в контекста на COVID-19“ от 28 април 2020 г. 15 Комисията потвърди гъвкавостта, предвидена в пруденциалните и счетоводните норми и изтъкната от европейските надзорни органи и международните органи. На тази основа през юни 2020 г. съзаконодателите приеха целеви временни изменения на специфични аспекти на пруденциалната уредба – т. нар. пакет за „бърза редакция“ на РКИ 16 . Заедно с решителните мерки на паричната и фискалната политика 17 , това помогна на институциите да продължат да кредитират домакинствата и дружествата по време на пандемията. Това от своя страна помогна за намаляване на последиците от икономическия шок 18 от пандемията.

Въпреки че в момента се смята, че средното общо равнище на капитала в банковата система на ЕС е задоволително, някои от проблемите, които бяха установени след СФК, все още не са разрешени. Според анализите, извършени от ЕБО и ЕЦБ, в капиталовите изисквания, изчислени от институциите от ЕС с помощта на вътрешни модели, се наблюдава значително ниво на променливост, което не е оправдано от разликите в базисните рискове и което в крайна сметка подкопава надеждността и съпоставимостта на техните капиталови отношения 19 . Освен това липсата на отчитане на риска от капиталовите изисквания, изчислени чрез стандартизираните подходи, води до недостатъчни или неоправдано високи капиталови изисквания за някои финансови продукти или дейности (и оттам – за конкретни модели на стопанска дейност, които са основани предимно на такива продукти или дейности). През декември 2017 г. БКБН договори окончателен набор от реформи 20 на международните стандарти за разрешаване на тези проблеми. През март 2018 г. финансовите министри и управителите на централните банки на държавите от Г-20 приветстваха тези реформи и многократно потвърдиха ангажимента си за тяхното пълно, навременно и последователно прилагане. През 2019 г. Комисията обяви намерението си да внесе законодателно предложение за въвеждане на тези реформи в пруденциалната уредба на ЕС 21 .

В светлината на пандемията от COVID-19 подготвителната работа по това предложение се забави. Забавянето отразява решението на БКБН от 26 март 2020 г. да се отложат с една година договорените по-рано срокове за изпълнение на крайните елементи на реформата „Базел III“.  22

Като се има предвид гореизложеното, настоящата законодателна инициатива има две общи цели: да допринесе за финансовата стабилност и да допринесе за стабилното финансиране на икономиката в контекста на възстановяването след кризата с COVID-19. Тези общи цели могат да бъдат допълнително разделени на четири конкретни цели:

1)засилване на отчитащите риска капиталови изисквания, без значителното им увеличаване като цяло;

2)засилване на вниманието върху рисковете с екологичен, социален и управленски характер в пруденциалната уредба;

3)допълнително хармонизиране на надзорните правомощия и инструменти; и

4)намаляване на административните разходи на банките във връзка с публичното оповестяване и подобряване на достъпа до предоставяната от институциите информация за пруденциални цели.

1)Подобряване на отчитането на риска при капиталовите изисквания

Временно неблагоприятните икономически условия не промениха необходимостта от осъществяване на тази структурна реформа. Завършването на реформата е необходимо, за да се разрешат нерешените въпроси, да се укрепи още повече финансовата стабилност на установените в ЕС институции, така че да са в състояние да подкрепят по-добре икономическия растеж и да издържат на потенциални бъдещи кризи. Прилагането на последните елементи на реформата „Базел III“ е необходимо и за да се осигури на институциите необходимата нормативна сигурност, като се завърши продължилата десетилетие реформа на пруденциалната уредба. И накрая, завършването на реформата е в съответствие с ангажимента на ЕС към международното регулаторно сътрудничество и с конкретните действия, които някои от партньорите на Съюза са обявили или вече са предприели за навременното и добросъвестно прилагане на реформата.

2)Засилване на вниманието върху рисковете с екологичен, социален и управленски характер в пруденциалната уредба

3)Допълнително хармонизиране на надзорните правомощия и инструменти

4)Намаляване на административните разходи на институциите във връзка с публичното оповестяване и подобряване на достъпа до информацията, предоставяна от институциите за пруденциални цели

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политика

•Съгласуваност с други политики на Съюза

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

В предложението се разглеждат действията за създаване на уредба за започване, осъществяване и надзор на дейността на институциите в рамките на Съюза с цел да се гарантира стабилността на вътрешния пазар. Един от основните компоненти на финансовата система на Съюза – банковият сектор, понастоящем осигурява най-голямата част от финансирането в рамките на вътрешния пазар. Съюзът има ясни правомощия за действие в областта на вътрешния пазар, като подходящото правно основание се състои в съответните членове на Договора 30 , които определят компетентността на Съюза в тази област.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

По-голямата част от разглежданите действия представляват актуализации и изменения на съществуващото законодателство на Съюза и като такива се отнасят до области, в които Съюзът вече е упражнил своята компетентност и не възнамерява да преустанови упражняването на тази компетентност. Няколко действия (по-конкретно тези за изменение на ДКИ) са насочени към засилване на хармонизацията, за да се постигнат напълно заложените в тази директива цели.

•Пропорционалност

•Избор на инструмент

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Консултации със заинтересованите страни

Освен това, в рамките на експертната група на Комисията по банково дело, плащания и застраховане службите на Комисията се допитваха многократно с държавите членки относно изпълнението от страна на ЕС на окончателните елементи на реформата „Базел III“ и други възможни изменения на РКИ и ДКИ.

•Събиране и използване на експертни становища

•Оценка на въздействието

•Пригодност и опростяване на законодателството

•Основни права

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

•Подробно излагане на отделните разпоредби на предложението

Собствени средства

Определение на „непряка позиция“ и на „синтетична позиция“

По силата на член 72д, параграф 1 от РКИ институциите, за които се прилага член 92а от РКИ, са длъжни да приспадат непреките и синтетичните позиции в някои инструменти на приемливите задължения. Настоящите определения на термините „непряка позиция“ и „синтетична позиция“ обаче обхващат само позициите в капиталови инструменти. Поради това тези определения се изменят, за да обхванат и позициите в съответните задължения (член 4, параграф 1, точки 114 и 126 от РКИ).

Капиталови инструменти на взаимоспомагателни или кооперативни дружества, спестовни институции или подобни институции

След оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС по силата на член 50 от Договора за Европейския съюз член 27, параграф 1, буква а), подточка v) от РКИ вече не е приложим за установените в Съюза институции (той беше въведен с цел да се отговори на нуждите на установените в Обединеното кралство институции). Поради това разпоредбата се заличава.

Прагове на освобождаване от приспадане от елементите на базовия собствен капитал от първи ред

За целите на прилагането на някои от предвидените в РКИ приспадания от собствените средства, институциите трябва да изчисляват определени прагове въз основа на своите елементи на базовия собствен капитал от първи ред (БСК1) след прилагане на пруденциалните филтри и повечето приспадания от БСК1. С цел да се осигури съгласуваност при изчисляването на съответните прагове и да се избегне асиметрия при третирането на някои приспадания за праговете, новите приспадания от БСК1, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/630 на Европейския парламент и на Съвета 36 и в Регламент (ЕС) 2019/876, също трябва да бъдат взети предвид при изчисляването на съответните елементи на БСК1. Поради това в член 46, параграф 1, член 48, параграф 1, член 60, параграф 1, член 70, параграф 1 и член 72и, параграф 1 от РКИ се добавя препратка към член 36, параграф 1, букви м) и н) от РКИ. Същевременно от тези разпоредби се заличава препратката към член 36, параграф 1, буква к), подточка v), за да се отрази премахването, при подхода на вътрешните модели, на приспадането на експозициите към капиталови инструменти.

Малцинствени участия при дъщерни предприятия от трета държава

С Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета 37 (Регламент за инвестиционните посредници) бяха променени определенията на термините „институция“ и „инвестиционен посредник“ (член 4, параграф 1, точки 2 и 3 от РКИ). Вмъква се нов член 88б с цел да се обхванат за целите на втора част, дял II от РКИ (т.е. определяне на малцинствените участия) дъщерните предприятия, които са установени в трета държава, но биха попаднали в обхвата на изменените определения на тези термини, ако бяха установени в Съюза.

По отношение на дъщерните предприятия в трета държава се въвеждат някои допълнителни промени в член 84, параграф 1, член 85, параграф 1 и член 87, параграф 1 от РКИ. Тези промени не променят настоящото изчисляване на малцинствените участия; целта им е да се изясни правният текст в резултат на скорошно предоставените от Комисията отговори чрез платформата на ЕБО „Single Rulebook Q&A“.

Чрез изменения на РКИ и ДКИ, за свързаните с риска капиталови изисквания се въвежда долна граница на изчисленото капиталово изискване (ДГИКИ). То е сред основните мерки на реформите „Базел III“, като целта му е да се ограничи прекомерното вариране на капиталовите изисквания за институциите, които те изчисляват по вътрешни модели, и така да се подобри съпоставимостта на коефициентите на капиталова адекватност на институциите. То представлява долна граница на капиталовите изисквания, които институциите изчисляват по свои вътрешни модели, в размер на 72,5 % от капиталовите изисквания, които биха се прилагали при използването на стандартизирани подходи. Решението за въвеждане на ДГИКИ се дължи на анализ, който показа, че когато институциите използват вътрешни модели, те са склонни да подценяват рисковете и оттам – капиталовите си изисквания.

Насърчаването на жизнеспособни инфраструктурни проекти и други специализирани проекти е от жизненоважно значение за икономическия растеж на Съюза. Специализираното кредитиране от институциите също е основна характеристика на икономиката на Съюза в сравнение с други юрисдикции, в които тези проекти се финансират предимно от капиталовите пазари. Големите институции, установени в ЕС, са основни източници на финансиране на специализирани проекти, финансиране на обекти и финансиране на стоки – в Съюза и в света; в това си качество те имат натрупан значителен експертен опит в тези области. Партньори при тази дейност са главно дружества със специална инвестиционна цел, които обикновено служат като кредитодатели и за които възвръщаемостта на инвестицията е основният източник за погасяване на полученото финансиране.

В съответствие със стандартите „Базел III“, в новия член 122а в рамките на СПКР се въвежда клас експозиции „специализирано кредитиране“, както и два общи подхода за определяне на рисковите тегла за тези експозиции – един за експозициите, които имат присъдена външна кредитна оценка, и един за тези, които нямат. Класовете експозиции „финансиране на проекти“, „финансиране на обекти“ и „финансиране на стоки“ се въвеждат в стандартизирания подход със същите три подкатегории като при вътрешнорейтинговите подходи.

Новото стандартизирано третиране по Базел III на експозициите без кредитна оценка към специализирано кредитиране не отчита в достатъчна степен риска, така че да отрази ефекта от мащабните пакети ценни книжа, обикновено свързани с някои експозиции към финансиране на обекти в Съюза, поради което в стандартизирания подход за тези експозиции се въвежда допълнителна разбивка. Експозициите без кредитна оценка към финансиране на обекти, които извличат полза от благоразумно и консервативно управление на свързаните финансови рискове чрез спазване на набор от критерии, способни да снижат рисковия им профил до стандарт „високо качество“, се ползват от по-благоприятно капиталово третиране спрямо общото третиране по стандартите „Базел III“ на експозициите без кредитна оценка към финансиране на обекти. Определянето на това какво при финансирането на обекти е „високо качество“ е обект на допълнителни специални условия, които ще бъдат разработени от ЕБО чрез проекти на регулаторни технически стандарти.

Преференциалното третиране, въведено в РКИ II за насърчаване на банковото финансиране и частните инвестиции във висококачествени инфраструктурни проекти („коефициент за подпомагане финансирането на инфраструктура“), предвидено в член 501а, се запазва, с целеви разяснения, при стандартизирания и вътрешнорейтинговия подход за оценка на кредитния риск, с което капиталовите изисквания за инфраструктурни проекти стават по-ниски от тези при специфичното третиране, предвидено в стандартите „Базел III“. Предвиденото в новия член 122а преференциално третиране на „висококачествените“ експозиции към финансиране на проекти обаче ще се прилага само за експозициите, за които институциите все още не прилагат третирането по член 501а „коефициент за подпомагане финансирането на инфраструктура“, за да се избегне неоправдано намаляване на капиталовите изисквания.

Член 123 се изменя, за да се уеднакви класифицирането на експозициите на дребно по СПКР и по вътрешнорейтинговите подходи, така че към една и съща група експозиции да се прилагат едни и същи съответни рискови тегла. Член 123 се изменя и за да се въведе в съответствие със стандартите „Базел III“ преференциално третиране на рисковите тегла в размер на 45 % за револвиращите експозиции на дребно, които отговарят на набор от условия за погасяване или използване, способни да снижат рисковия им профил, като ги определят като „експозиции към участник“. Експозициите към едно или повече физически лица, които не изпълняват всички условия, за да бъдат приети за експозиции на дребно, получават рисково тегло от 100 %.

Експозиции с несъответствие на валутите

Вмъква се нов член 123а, за да се въведе изискване за множител на рисковото тегло за нехеджираните експозиции на дребно и експозиции към жилищни недвижими имоти спрямо физически лица, когато валутата на кредита и валутата на източника на дохода на длъжника са различни. Както е посочено в окончателните стандарти „Базел III“, множителят е 1,5, с горна граница за полученото окончателно рисково тегло от 150 %. Когато валутата на експозициите е различна от националната валута на държавата на местопребиваване на длъжника, институциите могат да използват всички нехеджирани експозиции като отправна точка.

В съответствие с окончателните стандарти „Базел III“ третирането на класа експозиции към недвижими имоти се изменя, за да се даде по-подробна разбивка на присъщия риск при различните видове сделки с недвижими имоти и свързани с недвижим имот заеми.

При новото третиране на рисковите тегла се запазва разграничението между жилищни и търговски ипотеки, но се въвежда допълнително обособяване в зависимост от вида финансиране на експозицията (обусловено или не от генерираните от обезпечения имот потоци доход) и от фазата, в която се намира имотът (в строеж спрямо завършен).

Новост е въвеждането на специфично третиране на заемите, чиято ипотека е доходоносен недвижим имот (ДНИ) и чието погасяване следователно в голяма степен зависи от паричните потоци, генерирани от имотите, обезпечаващи тези заеми. Събраните от Базелския комитет сведения показват, че тези заеми са значително по-рискови от ипотечните, където погасяването зависи в голяма степен от базовата способност на кредитополучателя да обслужва заема. В настоящия СПКР обаче не е предвидено специално третиране на такива по-рискови експозиции, въпреки че тази зависимост от паричните потоци, генерирани от обезпечаващия заем имот, е съществен фактор на риска. Липсата на специално третиране може да доведе до недостатъчни капиталови изисквания за покриване на неочаквани загуби по този вид експозиции към недвижими имоти.

В член 4 са изменени, заменени или нововъведени няколко определения, за да се поясни значението на различните видове експозиции, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, в съответствие с измененото третиране в част III (точки 75—75ж).

Член 124 се заменя, за да се въведат в параграфи 1—5 общи и някои специфични изисквания за присъждането на рискови тегла за експозициите, обезпечени съответно с ипотека върху жилищен недвижим имот и търговски недвижим имот, в т.ч. ипотеките върху (жилищен и търговски) ДНИ. В параграфи 6—10 се запазва съществуващото периодично оценяване на целесъобразността на стандартните рискови тегла и процесът за повишаването им по преценка на посочения орган.

Член 125 се заменя, за да се обхванат в изменения режим „Базел III“ експозициите, обезпечени с ипотека върху жилищен имот. Въпреки че подходът на разделяне на експозициите към ипотечни кредити на обезпечени и необезпечени и на присъждане на всяка от тези две части на съответното рисково тегло се запазва, калибрирането му се изменя в съответствие със стандартите „Базел III“, при което обезпечената част от експозицията до 55 % от стойността на имота получава рисково тегло от 20 %. Това калибриране на рисковото тегло за обезпечената част е предвид факта, че институцията може, при продажба на имота в случай на неизпълнение от страна на длъжника, да понесе допълнителни неочаквани загуби дори отвъд процентното намаление, което вече се прилага към стойността на този имот. Освен това в член 125 се предвижда алтернативно и отчитащо в по-голяма степен риска третиране според отношението експозиция/стойност при жилищните ипотеки, когато имотът не изпълнява условията за разделяне на заема (например защото още е в строеж).

Измененият член 125 също така определя специално и по-раздробено третиране на рисковите тегла, което се прилага за експозициите, обезпечени с жилищни ДНИ, които не удовлетворяват критериите на т.нар. „твърд тест“: когато компетентният орган на държавата членка, в която се намира обезпечаващият ипотеката имот, е публикувал данни, които показват, че пазарът на недвижими имоти е отдавна установен и добре разработен, а годишните проценти на загубите не надвишават определени прагове, експозициите, обезпечени с жилищни ДНИ, могат да получат същите преференциални рискови тегла като останалите експозиции към жилищни имоти, при които свързаният с кредитополучателя риск не зависи съществено от стойността на имота.

Член 126 се заменя, за да се обхванат в изменения режим „Базел III“ експозициите, обезпечени с ипотека върху търговски недвижим имот. В концептуално отношение той отразява третирането на експозициите към жилищни недвижими имоти: добре установеният подход за разделяне на заемите се запазва, като калибрирането му се изменя в съответствие със стандартите „Базел III“, при което обезпечената част от експозицията до 55 % от стойността на имота получава рисково тегло от 60 %. Освен това в член 126 се предвижда алтернативно и отчитащо в по-голяма степен риска третиране според отношението експозиция/стойност при ипотеките върху търговски имот, когато имотът не изпълнява условията за разделяне на заема.

Чрез изменения на член 126 се въвежда специално и по-раздробено третиране на рисковите тегла за експозициите, обезпечени с търговски ДНИ, като същевременно се запазва „твърдият тест“, който позволява на институциите да прилагат едни и същи преференциални рискови тегла за експозициите, обезпечени с търговски ДНИ, и за останалите експозиции, обезпечени с търговски недвижими имоти, обезпечени с имоти, намиращи се на пазари, където годишните проценти на загубите не надхвърлят определени прагове.

Заемите за финансиране на придобиването и разработването на терени, както и на строителството върху тях (ПРС) на жилищни или търговски недвижими имоти, са изложени на повишен риск. Този повишен риск се дължи на факта, че източникът на погасяване при инициирането на кредита е или планираната, но несигурна, продажба на имота, или значително несигурни парични потоци. Настоящото третиране на спекулативното финансиране на недвижими имоти се основава единствено на намерението на кредитополучателя да препродаде имота с цел печалба, без да се взима предвид до каква степен погасяването е наистина сигурно. Поради това в член 4 се въвежда ново определение и се добавя нов член 126а, за да се въведе специфичното рисково тегло от 150 %, предвидено от стандартите „Базел III“ за заемите, отпуснати на предприятия или дружества със специална цел, финансиращи ПРС на жилищни или търговски имоти. От друга страна, настоящото третиране на рисковото тегло от 150 % за „спекулативно финансиране на недвижими имоти“ се премахва, тъй като то се основава единствено на намерението на кредитополучателя да препродаде имота с цел печалба, без да се взима предвид до каква степен погасяването е всъщност несигурно. В съответствие със стандартите „Базел III“ член 126а позволява експозициите към ПРС на жилищни имоти да получат рисково тегло от 100 % при определени условия за редуциране на риска (отнасящи се до стандартите за поемане на емисии, дела на предварителните договори за продажба или за наем и размера на изложения на риск собствен капитал).

С цел да се ограничи въздействието на циклите върху оценката на обезпечаващия заема имот и да се съхрани стабилността на капиталовите изисквания за ипотеките, окончателните стандарти „Базел III“ ограничават стойността на имота, признат за пруденциални цели, до оценената при инициирането на кредита стойност, освен ако измененията „недвусмислено“ увеличават стойността на имота. От друга страна обаче стандартите не задължават банките да следят динамиката на стойността на имотите. Вместо това те изискват корекции само при извънредни обстоятелства. За разлика от тях настоящият приложим в ЕС СПКР изисква от институциите редовно да следят стойността на предоставените като обезпечение имоти. Въз основа на това наблюдение институциите са длъжни да повишават или намаляват стойността на имота (независимо от стойността му при инициирането на кредита). Член 208 се изменя, за да се ограничи въздействието на циклите върху оценката на обезпечаващите заемите имоти и да се съхрани стабилността на капиталовите изисквания за ипотеките. По-специално, настоящото изискване за често следене на стойността на имотите се запазва, като (за разлика от стандартите „Базел III“) се позволява повишаване на стойността над тази при инициирането на заема, но само до средната стойност през последните три години – за търговските недвижими имоти, и през последните шест – за жилищните. За недвижимите имоти, с които се обезпечават покрити облигации, в член 129 се пояснява, че компетентните органи могат да разрешат на институциите да използват пазарната стойност или ипотечната заемна стойност, без да ограничават увеличенията на стойността на имота до средната стойност през последните съответно три или шест години. В член 208 допълнително се пояснява, че промените на имота, с които се подобрява енергийната ефективност на сградата или жилищната единица, се считат за недвусмислено увеличаващи неговата стойност. Накрая, институциите имат право да оценяват и преоценяват имотите посредством усъвършенствани статистически или други математически методи, разработени без връзка с процеса на взимане на решение за кредитиране, стига да са изпълнени определени условия, които се основават на Насоките на ЕБО относно инициирането и наблюдението на кредити (EBA/GL/2020/06), както и да е получено одобрение от надзорните органи.

Член 465 се изменя, за да се предвиди специална преходна разпоредба за нискорисковите експозиции, обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти, при изчисляването на долната граница на изчисленото капиталово изискване. По време на преходния период държавите членки могат да разрешат на институциите да прилагат преференциално рисково тегло от 10 % за обезпечената част от експозицията до 55 % от стойността на имота и рисково тегло от 45 % – за останалата част от експозицията до 80 % от стойността на имота, ако са изпълнени определени условия, чиято цел е да се гарантира, че експозицията е с нисък риск и е проверена от компетентния орган. От ЕБО ще се изисква да наблюдава използването на преходното третиране и да изготви доклад за целесъобразността от калибрирането му. Въз основа на този доклад Комисията ще трябва да реши дали да представи на Европейския парламент и на Съвета законодателно предложение относно нискорисковите експозиции, обезпечени с ипотека върху жилищен имот.

Освен това се добавя нов член 495а, който предвижда постепенно въвеждане на новите рискови тегла за експозициите към капиталови инструменти. Освен това новият член предвижда запазване на съществуващото третиране на стратегическите капиталови инвестиции, които дадена институция държи през последните десет години в субекти, в т.ч. застрахователни предприятия, върху които тя упражнява значително влияние.

Експозиции в неизпълнение

Член 127 се изменя, за да се изясни третирането на рисковото тегло на отстъпките при покупките на необслужвани експозиции, както е обявено в съобщението „Справяне с необслужваните кредити след пандемията от COVID-19“. За тази цел в предложението се пояснява, че когато определят подходящото рисково тегло, което да се прилага към експозициите в неизпълнение, институциите могат да вземат предвид отстъпката при закупените активи в неизпълнение. С това се допълва текущата работа на ЕБО за изменение на РТС за корекциите за кредитен риск.

С допълнителните изменения на член 127 формулировките се съобразяват с използваните в изменените стандарти „Базел III“.

Използване на кредитни оценки от институции за външна кредитна оценка и съотнасяне

С цел да се предостави информация с оглед на бъдещите инициативи за създаване на публични или частни механизми за кредитна оценка, член 135 се изменя, за да се възложи на европейските надзорни органи (ЕНО) да изготвят доклад за пречките пред наличието на кредитни оценки от АВКО, по-специално за предприятията, и за възможните мерки за преодоляването им.

·усъвършенстваният вътрешнорейтингов подход вече не може да се използва за експозициите към предприятия с общ консолидиран годишен оборот над 500 млн. евро или принадлежащи към група с общ годишен оборот над 500 млн. евро („големи предприятия“) и за тези към институции и други предприятия от финансовия сектор (в т.ч. такива, третирани като предприятия) – за тези експозиции институциите могат да използват основния вътрешнорейтингов подход и следователно да моделират само вероятността от неизпълнение (PD);

·вътрешнорейтинговият подход вече не може да се използва за експозициите към капиталови инструменти – за тези експозиции институциите трябва да използват СПКР.

·заменя се подходът за определяне на рисковите тегла, като рисковото тегло на длъжника се заменя с рисковото тегло на гаранта, ако сравнимите преки експозиции към гаранта се третират по СПКР (член 235а);

·заменя се подходът за изчисляване на рисковите параметри, като рисковите параметри на длъжника се заменят с рисковите параметри при сравнимите преки експозиции към гаранта, ако тези експозиции се третират по вътрешнорейтинговия подход (член 236а); или

·коригиране на оценките на LGD или на оценките на PD и LGD (член 183). При този подход в предложението се пояснява, че признаването на гаранция не следва никога да води до рисково тегло за гарантираната експозиция, което е по-ниско от това за сравнима пряка експозиция към гаранта, изчислено по друг подход. Целта е да се запази съгласуваността на разпоредбите относно оценката на риска и да не се допусне непряката експозиция към даден доставчик на защита да получи по-ниско рисково тегло от сравнима пряка експозиция, когато този доставчик на защита е и длъжникът.

Уредба на пазарния риск

През 2016 г. БКБН публикува първия набор изменени стандарти за пазарния риск, известен като „основен преглед на търговския портфейл“ (ОПТП), за да се преодолеят установените недостатъци в уредбата на капиталовите изисквания за пазарен риск при позициите в търговския портфейл. В хода на наблюдение на въздействието на стандартите „ОПТП“ БКБН установи редица проблеми и в резултат на това през януари 2019 г. публикува преработени стандарти „ОПТП“.

През ноември 2016 г. Комисията първоначално предложи да се въведат в РКИ II задължителни капиталови изисквания въз основа на стандартите „ОПТП“, с което да се отстранят недостатъците на уредбата на пазарния риск. Като се има предвид обаче последващото решение на БКБН да измени тези стандарти при срокове, несъвместими с етапите на преговорния процес по РКИ II, Европейският парламент и Съветът се споразумяха да въведат стандартите „ОПТП“ в РКИ II само за целите на докладването. Въвеждането на капиталови изисквания въз основа на стандартите „ОПТП“ бе отложено, като бе предвидено това да стане с отделно законодателно предложение.

С цел да се въведат обвързващи капиталови изисквания за пазарен риск в съответствие с изменените стандарти „ОПТП“, в РКИ бяха внесени редица изменения.

Предмет, обхват и определения

Член 4 се изменя, за да се поясни определението на бюро за търгуване.

Елементи на собствените средства

Член 34 се изменя, за да се включи дерогация, позволяваща на институциите да намалят общия размер на допълнителните корекции на стойността при извънредни обстоятелства, въз основа на становище на ЕБО, за да се преодолее процикличността, заложена в допълнителните корекции на стойността, приспадани от базовия собствен капитал от първи ред.

Общи изисквания, остойностяване и предоставяне на информация

Член 102 се изменя, за да се въведат подходите на ОПТП за целите на изчисляването на капиталовите изисквания. Член 104 се заменя, за да се изменят критериите за отнасяне на позициите към търговския или към банковия портфейл; с него се въвежда и дерогация, която позволява на дадена институция да причислява към банковия си портфейл дадени инструменти, които иначе биха били отнасяни към търговския портфейл; дерогацията подлежи на много строги условия и на одобрение от компетентния орган на институцията. Член 104а се изменя, за да се доуточнят критериите за прекласифициране на инструмент между двата портфейла. Член 104б се изменя, за да се въведе дерогация, позволяваща на институциите да създадат специализирани бюра по търгуване, към които да разпределят изключително позиции от банковия портфейл, изложени на валутен и стоков риск. Въвежда се член 104в, за да се уточни третирането при капиталовите отношения на хеджирането на валутния риск, което позволява на институциите да изключват при определени условия някои позиции от изчисляването на капиталовите изисквания за валутен риск. Член 106 се изменя, за да се изяснят действащите разпоредби относно вътрешното прехвърляне на риск.

Общи разпоредби

Член 325 се изменя, за да се въведат обвързващи капиталови изисквания за пазарен риск въз основа на подходите „ОПТП“, изложени в глава 1а (алтернативен стандартизиран подход), глава 1б (алтернативен подход на вътрешните модели) и глави 2—4 (опростен стандартизиран подход), както и условията за тяхното използване и честотата на изчисляване на капиталовите изисквания. Въвежда се и дерогация за институциите за изчисляване на капиталови изисквания за приспаданите от собствените им средства позиции, при които е налице валутен риск.

Член 325а се изменя, за да се въведат критериите за допустимост за използване на опростения стандартизиран подход.

В член 325б се изяснява изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск на консолидирана основа.

Алтернативен стандартизиран подход

Член 325в се изменя, за да се въведат допълнителни качествени изисквания във връзка с утвърждаването, документирането и управлението на алтернативния стандартизиран подход.

Член 325й се изменя, за да се изяснят някои елементи от окончателните стандарти „ОПТП“ във връзка с третирането на инвестициите във фондове (т.е. предприятия за колективно инвестиране – ПКИ) и да се внесат някои целеви изменения в изчисляването на капиталовите изисквания за тези позиции, така че третирането на ПКИ по стандартизирания подход да не увеличава несъразмерно сложността на изчислението и да е по-малко неблагоприятно, като се има предвид, че ПКИ играят решаваща роля за улесняване натрупването на лични спестявания – за мащабни инвестиции или за пенсиониране. Тези цели са отчетени, като се уточнява, че институциите следва да прилагат подхода на подробен преглед ежемесечно за третираните по този подход позиции в ПКИ, и като се позволява на институциите при изчисляването на капиталовите изисквания по подхода на подробен преглед да използват при определени условия данните, предоставени от определени трети лица. Освен това, съгласно подхода за възлагане на мандати, член 325й възлага на ЕБО да доуточни техническите елементи, които институциите трябва да използват за изграждане на хипотетичния портфейл, използван при изчисляването на капиталовите изисквания.

Член 325р се изменя, за да се изясни третирането на факторите за вега риск в чуждестранна валута.

Член 325т се изменя, за да се коригира формулата за отчитане на вега риска.

Член 325у се изменя, за да се съгласува още по-тясно отчитането на риска, използвано за изчисляването на капиталовите изисквания, с използваното от институцията за управление на риска.

Разпоредба относно търгуваните несекюритизиращи кредитни деривати и деривати върху капиталови инструменти се премества от член 325аб в по-уместния за нея член 325х.

Членове 325ш, 325ам, 325аз и 325ак се изменят по подобен начин, за да се изясни определянето на категориите кредитно качество при алтернативния стандартизиран подход.

Член 325ад се изменя, за да се изясни третирането на факторите за риск от инфлация и от спреда при кръстосан валутен суап.

Членове 325аз и 325ак се изменят, за да се изяснят рисковите тегла на покритите облигации (разполагащи с външна кредитна оценка или без кредитна оценка).

Член 325аи и член 325ай се изменят, за да се изясни стойността на корелационните параметри.

Член 325ат се изменя, за да се въведе по-ниско рисково тегло за фактора за делта риск при стоките, свързан с търговията с въглеродни емисии. В съответствие с окончателните стандарти „Базел III“ квотите за емисии се приравняват на договори за електроенергия, което би могло да се приеме за твърде консервативно предвид данните за развитието на пазара в ЕС на квоти за емисии. Всъщност създаването от Комисията през 2015 г. на резерва за стабилност на пазара ограничи променливостта на цената на квотите по схемата за търговия с емисии (СТЕ). Това оправдава създаването в алтернативния стандартизиран подход на специфична рискова категория за квотите по СТЕ, различна от електроенергията и с по-ниско рисково тегло – 40 %, за да се отрази по-добре реалната променливост на цените на тази специфична за ЕС стока.

Член 325ач се изменя, за да се изяснят рисковите тегла с оглед на факторите за вега риск.

Алтернативен подход на вътрешните модели

Член 325ащ се изменя, за да се изяснят условията, които институциите трябва да изпълняват, за да получат разрешение да използват алтернативния подход на вътрешните модели за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск.

Член 325ба се изменя, за да се въведе формула за сумиране на капиталовите изисквания, изчислени по алтернативния подход на вътрешните модели.

Член 325бв се изменя, за да се въведе мандат на ЕБО за РТС за определяне на критериите за използване на входящи данни в модела за измерване на риска.

Член 325бд се изменя, за да се уточнят новите правомощия на компетентните органи по отношение на направената от използващите алтернативния подход на вътрешните модели институции оценка на възможността за моделиране на рисковите фактори.

Член 325бе се изменя, за да се въведат нови правомощия на компетентните органи за отстраняване на недостатъци на модела и по отношение на изискванията за бек-тестовете, извършвани от използващите алтернативния подход на вътрешните модели институции.

Член 325бж се изменя, за да се въведат обвързващи изисквания за разпределяне на печалбата и загубата за използващите алтернативния подход на вътрешните модели институции.

Член 325бз се изменя, за да се внесат изменения в изчисляването, по алтернативния подход на вътрешните модели, на капиталовите изисквания за пазарен риск при позициите в ПКИ, по-специално за да се обхванат повече ПКИ, за които може да се използва подходът. Подобно на начина, по който се изменя третирането на ПКИ по алтернативния подход на вътрешните модели, на институциите се позволява при изчисляването на капиталовите изисквания по подхода на подробен преглед да използват при определени условия данните, предоставени от определени трети лица, като от тях се изисква да прилагат подхода на подробен преглед поне веднъж седмично.

Член 325би се изменя, за да се изяснят отговорностите на звеното за контрол на риска и на звеното за валидиране по отношение на системата за управление на риска.

Член 325бп се изменя, за да се доизяснят случаите, в които при изчисляването на капиталовото изискване за риска от неизпълнение институциите имат право да използват вътрешнорейтингов модел за оценка на PD и LGD.

Членове 337, 338, 352 и 361 се изменят, за да се заменят или заличат разпоредби, които вече не са от значение за използването на опростения стандартизиран подход.

Използване на вътрешни модели за изчисляване на капиталовите изисквания

Глава 5 се заличава, тъй като настоящият подход на вътрешните модели за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск се заменя с посочения в глава 1б алтернативен подход на вътрешните модели.

Делегирани актове и актове за изпълнение

Тъй като не се знае дали основните юрисдикции няма да се отклонят от окончателните стандарти „Базел III“ при прилагането на ОПТП и с оглед на значението на осигуряване на практика на равни условия на конкуренция между установените в Съюза институции и техните международни партньори, с член 461а Комисията се оправомощава да приема делегирани актове за изменение на подходите за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск и да изменя датата на влизане в сила на тези подходи, за да ги съобразява с международните тенденции.

Уредба на риска от корекция на кредитната оценка (ККО)

Корекцията на кредитната оценка (ККО) е счетоводна корекция на справедливата стойност на цената на сделка с деривати с оглед на потенциалната загуба поради влошаване на кредитоспособността на контрагента по тази сделка. По време на голямата финансова криза редица банки от системно значение понесоха значителни загуби поради ККО по своите портфейли от деривати в резултат на влошаването, по същото време, на кредитоспособността на много от контрагентите си. В резултат на това през 2011 г. БКБН като част от първия набор от реформи „Базел III“ въведе нови стандарти за изчисляване на капиталовите изисквания за риск от ККО с цел в бъдеще банките да разполагат с достатъчно капитал за покриване на риска от ККО. Тези Базелски стандарти бяха транспонирани в правото на Съюза през 2013 г. чрез РКИ.

Банките и надзорните органи обаче изразиха опасения, че стандартите от 2011 г. не отразяват подходящо действителния риск от ККО за банките. Към тези стандарти бяха в частност отправени три конкретни критики: i) заложените в тях подходи не отчитат в достатъчна степен риска; ii) стандартите не признават моделите на ККО, разработени от банките за счетоводни цели; iii) заложените в тях подходи не отразяват пазарния риск при сделките с деривати с контрагенти. В отговор на тези опасения БКБН публикува през декември 2017 г. преработени стандарти като част от окончателните реформи „Базел III“, като през юли 2020 г. допълнително измени тяхното калибриране. Съобразяването със стандартите на БКБН от 2020 г. наложи внасянето в РКИ на редица изменения.

В член 381 се въвежда определение на понятието „риск от ККО“, за да се обхванат както рискът във връзка с кредитния спред на контрагента на институцията, така и пазарният риск при портфейла от сделки, търгувани от тази институция с този контрагент.

Член 382 се изменя, за да се поясни кои сделки за финансиране с ценни книжа подлежат на капиталовите изисквания за риск от ККО. Въвежда се и нова разпоредба, която изисква от институциите да отчитат резултатите от изчислението на капиталовите изисквания за риск от ККО при освободените по силата на посочения член сделки. Доуточнява се, че институциите, които хеджират риска от ККО при тези освободени сделки, могат да изчисляват капиталовото изискване за риск от ККО за тези сделки, като вземат предвид съответното приемливо хеджиране. Въвеждат се и нови мандати за ЕБО – за изготвяне на насоки, които да помогнат на надзорните органи да установяват прекомерните рискове от ККО, и за разработване на регулаторни технически стандарти за определяне на условията за оценка на съществеността на експозициите към риск от ККО, произтичащи от сделки за финансиране с ценни книжа, оценявани по справедлива стойност.

Вмъква се член 382а, за да се определят новите подходи, които институциите следва да използват за изчисляване на капиталовите си изисквания за риск от ККО, както и условията за използване на комбинация от тези подходи.

Член 383 се заменя, за да се въведат общи изисквания за използване на стандартизирания подход за изчисляване на капиталовите изисквания за риск от ККО, както и определение, за тази цел, на регулаторен модел на ККО. Вмъкват се членове 383а—383ч, за да се доуточнят техническите елементи на стандартизирания подход.

Член 384 се заменя, за да се въведе, в съответствие със стандартите „Базел III“, основният подход за изчисляване на капиталовите изисквания за риск от ККО.

Член 385 се заменя, за да се въведе опростеният подход за изчисляване на капиталовите изисквания за риск от ККО, както и критериите за допускане на използването му.

От своя страна член 386 се изменя, за да се отразят новите изисквания за приемливото хеджиране за целите на капиталовите изисквания за риск от ККО.

Уредба на минималното процентно намаляване на стойността на обезпеченията на СФЦК

Сделките за финансиране с ценни книжа (СФЦК) играят съществена роля във финансовата система на Съюза, като позволяват на финансовите институции да управляват ликвидността си и да подпомагат дейността си по поддържане на пазара на ценни книжа. СФЦК са важни и за централните банки, тъй като им позволяват да пренасят чрез финансовите институции планираната парична политика към реалната икономика. СФЦК имат и свойството да позволяват на пазарните участници постоянно да финансират чрез ливъридж позициите си, като съответно реинвестират паричните обезпечения и повторно използват непаричните обезпечения. За да се преодолее рискът от натрупване на прекомерна задлъжнялост извън банковия сектор, през 2013 г. Съветът за финансова стабилност (СФС) публикува препоръка 39 към членуващите юрисдикции да въведат минимални процентни намаления на обезпеченията за някои сключвани между банки и небанкови институции СФЦК, непреминали през централизиран клиринг. Съгласно тази препоръка всяка юрисдикция решава дали да въведе такива минимални процентни намаления на обезпеченията и как: пряко – чрез пазарно регламентиране, или непряко – чрез въвеждането на по-строго капиталово изискване; последното бе разработено от БКБН през 2017 г. като част от окончателните реформи „Базел III“.

От друга страна, в препоръките на ЕБО, изложени в неговия специален доклад 40 за въвеждането в правото на Съюза на уредбата на минималното процентно намаляване на стойността на обезпеченията на СФЦК, и на ЕОЦКП, изложени в неговия доклад 41 за СФЦК и задлъжнялостта в ЕС, се посочва, че последиците за институциите от прилагането на тази уредба не са ясни. В тези препоръки бяха изразени и опасения, че прилагането на тази уредба за някои видове СФЦК би могло да доведе до нежелани последици за въпросните финансови дейности. Освен това все още не е ясно коя е по-подходящата за институциите форма на уредбата: по-строго капиталово изискване или пазарно регламентиране. Прилагането на уредбата под формата на по-строго капиталово изискване означава, че такова ще се прилага за институциите, които извършват въпросните финансови дейности, без да спазват съответните минимални проценти на намаление на стойността на обезпечението. При другата възможност – прилагане на уредбата под формата на регламентиране на пазара на съответните СФЦК на равнището на Съюза, както препоръчва СФС в горепосочения доклад от 2013 г., всички пазарни участници ще се конкурират при равни условия.

В този контекст в член 519в се въвежда мандат за ЕБО да докладва, в тясно сътрудничество с ЕОЦКП, на Комисията за целесъобразността от прилагането в Съюза на уредбата на минималното процентно намаляване на стойността на обезпеченията на СФЦК. Въз основа на този доклад Комисията, ако е целесъобразно, ще представи законодателно предложение на Европейския парламент и на Съвета.

Операционен риск

Нов стандартизиран подход, който да замени всички съществуващи подходи за операционен риск

БКБН измени международния стандарт за операционния риск, за да се преодолеят слабостите, появили се в резултат на финансовата криза от 2008—2009 г. Освен неотчитане на риска при стандартизираните подходи, бе установена и липса на съпоставимост поради значителни различия при вътрешното моделиране при усъвършенстваните подходи за измерване. В този контекст и за да се опрости уредбата, всички съществуващи подходи за изчисляване на капиталовите изисквания за операционен риск бяха заменени за всички институции с един-единствен, неосноваващ се на модел подход. Въпреки че тази нова уредба на определяне на капиталовите изисквания за операционен риск не позволява използването на модели като разработените при усъвършенстваните подходи за измерване, институциите все пак ще могат да използват тези модели при вътрешното оценяване на капиталовата адекватност.

Новият стандартизиран подход се прилага в Съюза чрез замяна на трета част, дял III от РКИ. изменения се внасят и в няколко други члена от РКИ, главно за: i) въвеждане на ясни и съгласувани определения на операционния риск (член 4, параграф 1, точки 52а, 52б и 52в) – както се препоръчва от ЕБО в отговора му на поканата на Комисията от 2019 г. за предоставяне на становище 42 , и ii) отразяване на замяната на дял III в целия РКИ (например предишните позовавания на дял III в член 20 се заличават). На последно място, на ЕБО се възлага да докладва на Комисията за използването на застраховки в контекста на изменената уредба на операционния риск (член 519г). Този доклад е необходим, тъй като в надзорните среди възникнаха известни опасения за това дали използването на застраховки при новия стандартизиран подход за оценка на операционния риск може да доведе до регулаторен арбитраж.

Изчисляване на капиталовите изисквания за операционен риск

В съответствие с окончателните стандарти „Базел III“ новият стандартизиран подход съчетава показател, който се основава на размера на стопанската дейност на институцията (компонентът на показателя за стопанска дейност – КПСД), с показател, който отчита хронологията на загубите на тази институция. Измененият Базелски стандарт предвижда широка свобода на преценка относно начина на прилагане на втория показател. При определянето на изискуемия капитал с оглед на операционния риск юрисдикциите могат да пренебрегнат миналите загуби при всички съответни институции или да ги вземат предвид и за институциите, чиято стопанска дейност е под определен размер. С цел да се осигурят равни условия на конкуренция в Съюза и да се опрости изчисляването на изискуемия капитал с оглед на операционния риск, тази свобода на преценка следва да се прилага еднакво за целите на минималните капиталови изисквания, като за нито една институция не се взима предвид хронологията на оперативните загуби.

Изчисляването на КПСД е посочено в новата глава 1 на дял III (нови членове 312—315). В Съюза минималните капиталови изисквания за операционен риск ще се основават единствено на КПСД (член 312). В член 313 е посочено как се изчислява КПСД въз основа на т.нар. показател за стопанската дейност, а в членове 314 и 315 се определя показателят за стопанската дейност, в т.ч. неговите компоненти и възможни изменения в резултат на сливания, поглъщания или продажба.

Събиране на данни и управление

Новата глава 2 (нови членове 316—323) съдържа разпоредби относно събирането на данни и управлението. С цел да се осигури съизмеримост тези изисквания са разделени на такива, които се прилагат за всички институции – като например отнасящите се до управлението на операционния риск (член 323), и такива, които обхващат само институциите, които трябва да оповестяват и сведения за загубите си за минали периоди (член 446, параграф 2) и следователно трябва да поддържат набор от данни за загубите (член 317). В Съюза, в съответствие с отговора на ЕБО на поканата на Комисията от 2019 г. за изразяване на становище, от всички институции, чийто показател за стопанската дейност е не по-малък от 750 млн. евро, ще се изисква да поддържат набор от данни за загубите и да изчисляват, за целите на предоставянето на информация, годишните си загуби, дължащи се на операционния риск. С цел да се осигури диференцирано прилагане на новата уредба, компетентните органи ще могат да освобождават от това изискване институциите, чийто показател за стопанска дейност не надхвърля 1 млрд. евро (член 316). С цел да се осигури известна стабилност във времето и по-специално да се избегне случаят временно намаляване на стойността на показателя за стопанската дейност неправомерно да засегне тази оценка, дадената стойност на показателя за стопанската дейност ще бъде най-високата, докладвана за последните две години.

Елементите от значение за изчисляването на годишната загуба в резултат на операционния риск са доуточнени в членове 318—321. В член 318 се съдържат определения на „брутна загуба“ и „нетна загуба“, а в член 319 – съответните прагове за данните за загубите: 20 000 евро и 100 000 евро. Някои извънредни прояви на операционния риск, които вече не са от значение за рисковия профил на институцията, могат да не бъдат взети предвид, ако са изпълнени всички съответни условия и надзорният орган на институцията е дал разрешение за това (член 320). В същия дух може да се наложи дадена институция да отчете допълнителни загуби, например свързани със сливания и поглъщания (член 321).

Точността и изчерпателността на данните за загубите на институциите са от огромно значение. Следователно надзорните органи ще трябва периодично да правят преглед на качеството на данните за загубите (член 322).

Отношение на ливъридж

Изчисляване на стойността на експозицията на дериватите

След приемането на Регламент (ЕС) 2019/876 БКБН допълнително измени един специфичен аспект от своята уредба на отношението на ливъридж. С цел да се улесни предоставянето на клирингови услуги, през юни 2019 г. 43 бе изменено третирането, за целите на отношението на ливъридж, на дериватите, чийто клиринг се извършва за клиента. Съгласно изменените правила третирането на тези деривати като цяло е съгласувано с предвиденото в уредбата на риска третиране при стандартизирания подход за кредитен риск от контрагента (СПКРК). В доклада си от февруари 2021 г. за отношението на ливъридж 44 Комисията заключи, че е целесъобразно да се измени изчисляването на мярката за общата експозиция, за да се съобрази третирането на дериватите, чийто клиринг се извършва за клиента, с международно приетите стандарти. Поради това в член 429в се внасят съответните изменения.

Изчисляване на стойността на експозицията на задбалансовите позиции

С оглед на предложените изменения на член 4 и член 111, параграф 1 от РКИ, уредбата на отношението на ливъридж вече не предвижда да се определя минимален конверсионен коефициент от 10 % за някои задбалансови позиции. Поради това предвидената в член 429е, параграф 3, дерогация се заличава.

Стандартни покупки и продажби с предстоящ сетълмент

Разпоредбите относно стандартните покупки и продажби с предстоящ сетълмент се изменят, за да се съгласуват по-добре със стандартите „Базел III“, като в частност се пояснява, че се прилагат за финансовите активи, а не само за ценните книжа. В член 429, параграф 6 и член 429ж, параграф 1 от РКИ се внасят съответните изменения.

Институциите имат основна роля за амбицията на Съюза да насърчава дългосрочния преход към устойчиво развитие като цяло и по-специално да подкрепя справедлив преход към нулеви нетни емисии на парникови газове в икономиката на Съюза до 2050 г. Този преход води до нови рискове, които трябва да бъдат разбрани и управлявани по подходящ начин на всички равнища.

Ускореният преход към по-устойчива икономика може да окаже значително въздействие върху дружествата, като увеличи рисковете за отделните институции и за цялостната финансова стабилност. Въздействието на човешкото поведение върху климата, като емисиите на парникови газове или продължаването на неустойчивите икономически практики, са фактори за физически рискове, които потенциално увеличават вероятността от екологични рискове и техните социално-икономически последици. Институциите също са изложени на тези физически рискове, които се намират в обратна пропорционална зависимост с рисковете, свързани с прехода, тъй като при равни други условия физическите рискове се очаква да намаляват в резултат на провеждането на свързани с прехода политики. При липсата на мерки обаче може да се получи обратното: физическите рискове ще се увеличават, когато рискът, свързан с прехода, е нисък и провеждането на свързаните с прехода политики се отлага.

С цел да се насърчи адекватно разбиране и управление на рисковете във връзка с устойчивостта, наричани обикновено екологични, социални и управленски (ЕСУ) рискове, всяка установена в Съюза институция трябва систематично да установява, оповестява и управлява за себе си тези рискове. Относителната новост на рисковете от екологичен, социален и управленски характер и на техните особености означава, че отделните институции могат да се различават значително по начина, по който възприемат тези рискове.

Поради това член 4 се изменя, за да се въведат нови уеднаквени определения на видовете рискове, които са подвидове на рисковете от екологичен, социален и управленски характер (член 4, параграф 1, точки 52г—52и). Определенията са съобразени с предложените от ЕБО в неговия доклад, посветен на рисковете от екологичен, социален и управленски характер.

С цел да се усъвършенства надзорът върху рисковете от екологичен, социален и управленски характер, член 430 се изменя, за да се изиска от институциите да докладват на компетентните органи експозицията си към рисковете от екологичен, социален и управленски характер.

Накрая, с цел да се съгласуват по-добре сроковете за евентуални промени в пруденциалните норми, член 501в се изменя, за да се изтегли напред – от 2025 г. на 2023 г. – срокът, в който ЕБО трябва да представи доклад за пруденциалното третиране на тези експозиции. В рамките на мандата по член 501в ЕБО следва да направи оценка на експозициите към активи и дейности в секторите на енергетиката и ефективното използване на ресурсите, както и в секторите на инфраструктурата и транспортния флот. В оценката следва да се проучи и възможността за целево калибриране на рисковите тегла на елементите, свързани с особено висока експозиция към свързан с климата риск, в т.ч. активи или дейности в сектора на изкопаемите горива и в секторите с голямо въздействие върху климата. Ако счете за обосновано, в доклада си ЕБО следва да посочи набор от варианти за прилагане на специално пруденциално третиране на експозициите, върху които въздействат екологичните и социалните фактори.

Интегрирана система за предоставяната за надзорни цели информация; обмен на данни

От 2018 г. насам ЕБО, в сътрудничество с ЕЦБ и националните компетентни органи, работи по създаването на Европейска централизирана инфраструктура за обмен на надзорни данни (EUCLID), която да обединява в централизирана интегрирана система предоставената информация, която надзорните органи споделят, за най-големите установени в Съюза институции. Тази система ще бъде особено полезна за изготвянето на публични доклади и анализи с обобщени данни и показатели за риска за банковия сектор от ЕС като цяло. Понастоящем с член 430в, на ЕБО се възлага да проучи, като приобщи към процеса съответните органи, доколко е осъществимо да се разработи съгласувана и интегрирана система за събиране на статистически данни, данни за преструктурирането и пруденциални данни. През март 2021 г. ЕБО публикува дискусионен документ по това проучване на осъществимостта, като прикани заинтересованите страни да изразят до 11 юни 2021 г. становището си. В съответствие с член 430в, параграф 3, след като ЕБО приключи с проучването на осъществимостта, Комисията ще прецени дали да въведе на по-късен етап потенциални изменения на изискванията за предоставяне на информация, предвидени в част седма А от РКИ.

Оповестявания

Повишена прозрачност и диференцирано прилагане на изискванията за оповестяване

С оглед на внесените в РКИ промени с цел прилагане на окончателните стандарти „Базел III“, както и необходимостта от допълнително намаляване на свързаните с оповестяванията административни разходи и от улесняване на достъпа до оповестяваната от институциите информация, в осма част от РКИ се внасят някои допълнителни промени.

Член 433 се изменя, за да се оправомощи ЕБО да централизира публикуването на оповестяваната за пруденциални цели информация от институциите за година, полугодие и тримесечие. С цел увеличаване на прозрачността и съпоставимостта на оповестяванията в полза на всички пазарни участници, настоящото предложение има за цел да направи чрез единна електронна точка за достъп лесно достъпна информацията за пруденциални цели, с което да се преодолее настоящата разпокъсаност. Централизираното публикуване на ЕБО ще се прави едновременно с публикуването от институциите на техните финансови отчети или доклади или възможно най-скоро след това. Настоящото предложение е в пълно съответствие с Плана за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари и представлява следваща стъпка в създаването на единна точка за достъп в ЕС до предоставяната от дружествата финансова информация и информация за техните устойчиви инвестиции.

Член 434 се изменя, за да се намали свързаната с оповестяванията административна тежест, особено за малките и несложни институции. Идеята зад тази разпоредба е да се използва постигнатият от ЕБО и компетентните органи напредък в създаването на инфраструктура (EUCLID), която обединява предоставяната за надзорни цели информация. С предложението се засилва диференцираното прилагане на изискванията, като ЕБО се задължава да публикува оповестяванията, които правят за надзорни цели малките и несложни институции. Така от малките и несложни институции се изисква само да предоставят на надзорните органи съответната информация, а не да я публикуват.

Членове 438 и 447 се изменят, за да се въведат задължения за оповестяване за институциите, които използват вътрешен модел и поради това трябва да оповестяват общата си рискова експозиция, изчислена по пълния стандартизиран подход, вместо реалните рисково претеглени активи за всеки риск, а за кредитния риск – за всяка категория и подкатегория активи. По този начин се прилага съответният стандарт „Базел III“, който изисква от банките да сравняват за всеки риск рисково претеглените активи, изчислени по стандартизирания подход и чрез моделиране. Членове 433а, 433б и 433в относно честотата на оповестяванията се изменят съответно.

Членове 433б и 433в се изменят, за да се въведе задължение за малките и несложни институции, и за останалите институции, чиито ценни книжа не се котират, да оповестяват ежегодно информация за размера и качеството на обслужваните, необслужваните и преструктурираните експозиции към заеми, дългови ценни книжа и задбалансови експозиции, както и информация за просрочените експозиции. Предложените изменения са в съответствие с плана за действие на Съвета от 2017 г. относно необслужваните кредити 45 , в който ЕБО се приканва да въведе до края на 2018 г. по-строги изисквания за всички институции за оповестяване на информация за качеството на активите и необслужваните кредити. С промените ще се постигне и пълно съответствие със съобщението относно справянето с необслужваните кредити в резултат на COVID-19 46 . Включването, с член 442, букви в) и г), в обхвата на изискванията за оповестяване на малките и несложни институции и на останалите институции, чиито ценни книжа не се котират, не създава допълнително бреме за тези институции по две причини. Първо, в съответствие с Насоките на ЕБО относно оповестяването на необслужваните кредити 47 , изготвени във връзка плана за действие на Съвета от 2017 г. и понастоящем отразени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/637 на Комисията от 15 март 2021 г. 48 , тези институции вече оповестяват информация за необслужваните кредити. Второ, след като оповестяванията бъдат централизирани чрез платформата онлайн на ЕБО, информацията за необслужваните кредити може да бъде извлечена от тази, предоставяна за надзорни цели, с което ще се намали бремето за всички институции, като то изцяло се премахне за малките и несложни институции.

С членове 445 и 455 се въвеждат нови изисквания за оповестяване, които институциите трябва да спазват при изчисляването на капиталовите си изисквания за пазарен риск по, съответно, някой от стандартизираните подходи или алтернативния подход на вътрешните модели.

Вмъква се член 445а, за да се въведат нови изисквания за оповестяване на капиталовите изисквания за риска от ККО.

Член 446 се изменя, за да се въведат изменените изисквания за оповестяване на операционния риск.

По отношение на оповестяванията, в РКИ II вече бяха въведени разпоредби за подобряване на обхващането на рисковете от екологичен, социален и управленски характер. Така големите институции с публично търгувани емисии ще започнат от юни 2022 г. нататък да оповестяват информация за рисковете от екологичен, социален и управленски характер. Непосредствената ефективност на тези разпоредби обаче е ограничена, тъй като голям брой институции остават извън обхвата на изискванията за оповестяване в РКИ. Поради това член 449а се изменя, за да се разширят изискванията за оповестяване на рисковете от екологичен, социален и управленски характер, така че да обхванат всички институции, като същевременно се осигури диференцираното им прилагане.

Мандати на ЕБО

Предложението разширява обхвата на съществуващия мандат на ЕБО по силата на член 434а. Освен да разработи единни формати за оповестяване, с предложените изменения на член 434а от ЕБО се изисква да установи механизъм за повторно подаване на информация и за необходимите информационни решения за централизиране на оповестяванията.

Определение на „малка и несложна институция“

С предложението се изменя определението на термина „малка и несложна институция“ в член 4, параграф 1, точка 145, като се позволява на институциите да изключват до определен праг позициите в деривати, сключени с нефинансови клиенти, и позициите в деривати, използвани за хеджиране на тези позиции.

ПКИ с базисен портфейл от държавни облигации от еврозоната

В член 506а от Регламент (ЕС) 2021/558 от Комисията се изисква да публикува до 31 декември 2021 г. доклад за оценка на необходимостта от нормативни промени „за насърчаване на пазара и закупуването от страна на банките на експозиции под формата на дялове или акции в ПКИ с базисен портфейл, състоящ се изключително от държавни облигации на държавите членки, чиято парична единица е еврото, когато относителното тегло на държавните облигации на всяка държава членка в общия портфейл на ПКИ е равно на относителното тегло на капиталовата вноска на всяка държава членка в капитала на ЕЦБ“.

В член 132, параграф 4 от РКИ се предвижда „подход на подробен преглед“, при който за да изчисли средното рисково тегло на експозициите си под формата на дялове или акции в ПКИ институцията инвеститор може в съответствие с предвидените в РКИ методи обстойно да проучи базисните експозиции [на ПКИ]. Това зависи от условието институцията инвеститор да бъде „осведомявана“ за базисните експозиции на ПКИ.

Следователно настоящият регулаторен режим позволява на институциите инвеститори да прилагат за дяловете или акциите си в ПКИ същите рискови тегла като за пряка инвестиция в държавни облигации на държава членка. Предвид факта, че такива експозиции към държавни дългови инструменти вече се ползват от благоприятно регулаторно третиране на капитала, не изглежда необходимо да се правят промени в пруденциалната уредба, за да се насърчи пазарът на ПКИ с този вид базов инструмент или, по-специално, за да се приспособи специфичната структура, посочена в член 506а от Регламент (ЕС) 2021/558.

Освен това, предвид неотдавнашното, а и планираното, емитиране на облигации по програмата „NextGenerationEU“, изглежда, че вече не съществува непосредствена необходимост от създаване на горепосочената структура.

Допълнителни надзорни правомощия за налагане на ограничения върху разпределянията от страна на институциите

Пруденциално третиране на криптоактивите

2021/0342 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на изискванията за кредитен риск, риск от корекция на кредитната оценка, операционен риск и пазарен риск, както и за долна граница на изчисленото капиталово изискване

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 49 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)В отговор на световната финансова криза и за повишаване на устойчивостта на банковия сектор на ЕС Съюзът предприе мащабна реформа на пруденциалната уредба на институциите. Сред основните елементи на реформата бе прилагането на международните стандарти, договорени от Базелския комитет за банков надзор (БКБН) – т.нар. реформа „Базел III“. Благодарение на тази реформа предизвиканата от COVID-19 криза завари един устойчив банков сектор на ЕС. Въпреки че общото средно равнище на капитала в институциите от ЕС понастоящем е задоволително, някои от проблемите, установени в резултат на световната финансова криза, все още не са решени.

(2)С цел да се намери решение на тези проблеми, да се осигури правна сигурност и да се засвидетелства ангажиментът ни към международните партньори в Г-20 е изключително важно да се приложат коректно оставащите елементи от реформата „Базел III“. Същевременно при прилагането следва да се избегне значително увеличаване на общите капиталови изисквания за банковата система на ЕС като цяло и да се вземат предвид особеностите на икономиката на ЕС. Когато е възможно, измененията с оглед на международните стандарти следва да се прилагат на преходна основа. Такова прилагане следва да спомогне да се избегнат неблагоприятни конкурентни последици за институциите от ЕС, по-специално при дейностите по търгуване, където те се конкурират пряко с останалите съответни участници на международния пазар. Освен това предложеният подход следва да бъде съобразен с логиката на банковия съюз и да не допусне допълнително фрагментиране на единния пазар на банкови услуги. Накрая, той следва да осигури съизмеримо прилагане на разпоредбите и да цели допълнително намаляване на разходите за спазването им, по-специално за по-малките институции, без при това да се отслабват пруденциалните стандарти.

(3)Регламент (ЕС) № 575/2013 позволява на институциите да изчисляват капиталовите си изисквания, като използват стандартизирани подходи или вътрешни модели. При подходите на вътрешните модели институциите изчисляват капиталовите изисквания, като сами определят повечето или всички свързани с тях параметри, докато при стандартизираните подходи капиталовите изисквания се изчисляват при зададени в Регламент (ЕС) № 575/2013 параметри, основаващи се на относително консервативни допускания. През декември 2017 г. Базелският комитет реши да въведе долна граница на съвкупното изчислено капиталово изискване. Това решение бе взето, след като от извършен след финансовата криза от 2008—2009 г. анализ стана ясно, че вътрешните модели обикновено подценяват рисковете, на които са изложени институциите, особено при някои видове експозиции и рискове, и следователно водят до недостатъчни капиталови изисквания. За едни и същи експозиции получените чрез вътрешни модели капиталови изисквания средно са по-ниски отколкото тези, изчислявани по стандартизираните подходи.

(4)Въвеждането на долна граница на изчисленото капиталово изискване е сред основните мерки на реформите „Базел III“. С нея се цели да се ограничи неоправданата променливост на получените чрез вътрешни модели регулаторни капиталови изисквания, както и прекомерното намаляване на капитала, което институция, използваща вътрешни модели, може да получи спрямо институция, използваща изменените стандартизирани подходи. Така капиталовите изисквания, получени чрез вътрешни модели на дадена институция, не могат да бъдат по-ниски от 72,5 % от тези, които биха се прилагали, ако същата институция бе използвала стандартизираните подходи. Добросъвестното прилагане на долната граница на изчисленото капиталово изискване следва да повиши съпоставимостта на коефициентите на капиталова адекватност на институциите, да възстанови доверието във вътрешните модели и да е гарант за лоялна конкуренция сред институциите, които използват различни подходи за изчисляване на капиталовите си изисквания.

(5)С цел да се избегне фрагментиране на вътрешния пазар на банкови услуги, при въвеждането на долна граница на изчисленото капиталово изискване следва да се съблюдава принципът на сумиране на риска при отделните субекти в рамките на една и съща банкова група, както и логиката на консолидирания надзор. Същевременно долната граница на изчисленото капиталово изискване следва да обхваща рисковете, произтичащи от вътрешните модели, както в държавата членка по произход, така и в приемащата държава членка. Поради това долната граница на изчисленото капиталово изискване следва да се изчислява на най-високото равнище на консолидация в Съюза, а дъщерните предприятия, разположени в държава членка, различна от тази на предприятието майка от ЕС, следва да изчисляват на подконсолидирана основа своя дял в общото за цялата банкова група изискване за долна граница на изчисленото капиталово изискване. При този подход би следвало да се избегнат нежеланите последици и да се осигури справедливо разпределяне на допълнителния капитал, изискван поради прилагането на долна граница на изчисленото капиталово изискване, между субектите от групата в държавите членки по произход и приемащите държави членки, в съответствие с техния рисков профил.

(6)Базелският комитет счита, че настоящият стандартизиран подход за оценяване на кредитния риск (стандартизиран подход за кредитен риск – СПКР) не отчита в достатъчна степен риска в редица области, което води до неточно или неподходящо – твърде високо или твърде ниско – измерване на кредитния риск и оттам – на капиталовите изисквания. Поради това разпоредбите относно СПКР следва да бъдат изменени, за да се повиши отчитането на риска при този подход в няколко основни аспекта.

(7)В съответствие със стандартите „Базел III“ някои рискови тегла за експозициите, които имат кредитна оценка, към други институции следва да бъдат рекалибрирани. Освен това третирането на рисковото тегло за неразполагащите с кредитна оценка експозиции към институции следва да бъде детайлизирано и отделено от рисковото тегло, приложимо за централното правителство на държавата членка, в която е установена банката, тъй като няма допускане за имплицитна държавна подкрепа за такива институции.

(8)За експозициите към подчинени дългови и капиталови инструменти е необходимо по-детайлно и строго третиране на рисковите тегла, за да се отрази по-високият риск от загуба, който те пораждат в сравнение с експозициите към дългови инструменти и за да се предотврати регулаторният арбитраж между банковия и търговския портфейл. Институциите от ЕС имат дългогодишни стратегически дялови участия във финансови и нефинансови предприятия. Тъй като стандартното рисково тегло за експозициите към капиталови инструменти се увеличава в рамките на петгодишен преходен период, съществуващите стратегически дялови участия в предприятия и застрахователни предприятия под значително влияние на институцията следва да бъдат третирани като заварено положение, за да се избегнат неблагоприятни последици и да се запази ролята на институциите от Съюза на дългогодишни стратегически инвеститори в дялови участия. С оглед на пруденциалните защитни механизми и надзорните инициативи за насърчаване на финансовата интеграция на финансовия сектор, настоящият режим следва да се запази и за дяловите участия в други институции от същата група или обхванати от същата институционална защитна схема. Освен това, с цел да се подпомогнат частните и публичните инициативи за предоставяне на дългосрочен капитал на предприятията от ЕС, независимо дали акциите им се котират или не, инвестициите не следва да се считат за спекулативни, когато са направени при твърдото намерение на висшето ръководство на институцията да ги държи три или повече години.

(9)За да се насърчат определени сектори на икономиката, стандартите „Базел III“ предвиждат надзорните органи да могат да позволяват на институциите да предоставят, в определени граници, преференциално третиране на дяловите участия, купени по „законодателни програми“, които включват значителни субсидии за инвестициите, както и държавен надзор и ограничения върху капиталовите инвестиции. Тази свобода на преценка в Съюза би следвало да благоприятства и дългосрочните капиталови инвестиции.

(10)Корпоративното кредитиране в Съюза се предоставя предимно от институции, които за изчисляването на капиталовите си изисквания използват вътрешнорейтингови подходи за оценяване на кредитния риск. С въвеждането на долна граница на изчисленото капиталово изискване тези институции ще трябва да прилагат и СПКР, при който за определяне на кредитното качество на кредитополучателя – предприятие се използват кредитни оценки от агенции за външна кредитна оценка (АВКО). Взаимовръзката между външните кредитни оценки и приложимите рисковите тегла за оценените предприятия следва да бъде детайлизирана, за да се съобрази с международните стандарти по този въпрос.

(11)Повечето предприятия от ЕС обаче не търсят външни кредитни оценки, в частност поради разходни съображения. С цел да се избегнат неблагоприятни последици за банковото кредитиране на неразполагащите с кредитна оценка предприятия и да се осигури достатъчно време за лансирането на публични или частни инициативи за разширяване на покритието на външните кредитни оценки е необходимо да се предвиди преходен период за такова разширяване. През този преходен период институциите, които използват вътрешнорейтингови подходи, следва да могат да прилагат благоприятно третиране при изчисляването на долната граница на изчисленото капиталово изискване за експозициите от инвестиционна категория към неразполагащи с кредитна оценка предприятия, като същевременно следва да се създадат инициативи за насърчаване на използването на кредитните оценки. Този преходен режим следва да бъде придружен от изготвен от Европейския банков орган (ЕБО) доклад. След преходния период институциите следва да могат да се позовават на кредитните оценки на АВКО при изчисляването на капиталовите изисквания за по-голямата част от експозициите си към предприятия. С цел да се предостави информация с оглед на бъдещите инициативи за създаване на публични или частни механизми за кредитна оценка, от европейските надзорни органи (ЕНО) следва да се поиска да изготвят доклад за пречките пред наличието на кредитни оценки от АВКО, по-специално за предприятията, и за възможните мерки за преодоляването им. Междувременно Европейската комисия е готова чрез своя инструмент за техническа подкрепа да съдейства на държавите членки в тази област – например да формулират стратегии за по-широко използване на кредитните оценки от некотираните предприятия или да проучат най-добрите практики за създаване на субекти, които да предоставят на предприятията кредитни оценки или съответните насоки.

(12)За експозициите, обезпечени с жилищни и с търговски недвижими имоти Базелският комитет разработи по-добре отчитащи риска подходи, които по-добре отразяват различните модели на финансиране и етапи на строителството.

(13)Финансовата криза от 2008—2009 г. разкри редица недостатъци на настоящото третиране по стандартизирания подход на експозициите към недвижими имоти. Тези недостатъци са отстранени в стандартите „Базел III“. Всъщност стандартите „Базел III“ въведоха нова подкатегория на класа експозиции към предприятия – експозиции, обезпечени с доходоносни недвижими имоти (ДНИ), която подлежи на специфично третиране на рисковите тегла, за да се отрази по-точно рискът при тези експозиции, но и за да се подобри съгласуваността с третирането на ДНИ при усъвършенствания вътрешнорейтингов подход, посочен в трета част, дял II, глава 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(14)За общите експозиции, обезпечени с жилищни и с търговски недвижими имоти, следва да се запази предвиденият в членове 124—126 от посочения регламент подход за разделяне на заемите, тъй като той отчита вида кредитополучател и отразява в приложимите рискови тегла ефекта на обезпечението с недвижим имот върху редуцирането на риска, дори при високи отношения на размера на заема към стойността на обезпечението. В съответствие със стандартите „Базел III“ обаче следва да се измени калибрирането му, което се установи, че е твърде консервативно при ипотечните кредити с много ниски отношения на размера на заема към стойността на обезпечението.

(15)Въздействието на долната граница на изчисленото капиталово изискване върху нискорисковите жилищни ипотечни кредити, отпускани от прилагащи вътрешнорейтинговите подходи институции, трябва да се разгърне в рамките на достатъчно дълъг период, за да не се наруши този вид кредитиране, например поради внезапно повишаване на капиталовите изисквания, поради което е необходимо да се предвиди специален преходен режим. Докато той действа, институциите, прилагащи вътрешнорейтинговите подходи, следва при определянето на долната граница на изчисленото капиталово изискване да могат да прилагат по-ниско рисково тегло за частта от своите експозиции към жилищни ипотечни кредити, която по изменения СПКР се приема за обезпечена с жилищен имот. Преходният режим следва да обхваща само експозициите към нискорискови ипотечни кредити, поради което въз основа на установените концепции, използвани при СПКР, следва да се определят подходящи критерии за допустимост. Компетентните органи следва да проверяват спазването на тези критерии. Пазарите на жилищни имоти се различават в отделните държави членки, поради което задействането или не на преходния режим следва да бъде оставено на преценката на всяка държава членка. ЕБО следва да наблюдава използването на преходния режим.

(16)Настоящото третиране на спекулативното финансиране на недвижими имоти е неясно и не отчита добре риска, поради което капиталовите изисквания за съответните експозиции често се възприемат или като твърде високи, или като твърде ниски. Поради това въпросното третиране следва да се замени със специфично третиране на експозициите към финансиране на придобиването и разработването на терени, както и на строителството върху тях („експозиции към ПРС“), които представляват експозиции към предприятия или дружества със специална цел, които финансират придобиването на терени с цел разработване и строителство или проектирането и строителството на жилищен или търговски недвижим имот.

(17)Важно е да се ограничи въздействието на циклите върху оценката на обезпечаващите заемите имоти и да се съхрани стабилността на капиталовите изисквания за ипотеките. Следователно признатата за пруденциални цели стойност на даден имот не следва да надвишава средната стойност на сравним имот, измерена за достатъчно дълъг период на наблюдение, освен в случаите, когато в имота са направени промени, които недвусмислено увеличават стойността му. С цел да се избегнат нежелани последици за функционирането на пазарите на покрити облигации, компетентните органи могат да разрешат на институциите редовно да преоценяват недвижимите имоти, без това да води до увеличаване на стойността. Промените, с които се подобрява енергийната ефективност на сградите и жилищните единици, следва да се считат за промени, с които се увеличава стойността.

(18)Специализираното кредитиране се извършва от дружества със специална цел, които обикновено служат като кредитодатели и за които възвръщаемостта на инвестицията е основният източник за погасяване на полученото финансиране. Договорните споразумения при този модел на кредитиране предоставят на кредитодателя значителна степен на контрол върху активите, а основният източник на погасяване на задължението е доходът, генериран от финансираните активи. С цел да се отрази по-точно рискът при специализираното кредитиране, тези договорни споразумения следва да подлежат на специални капиталови изисквания за кредитен риск. В съответствие с международно приетите стандарти „Базел III“ за присъждане на рискови тегла на експозициите към специализирано кредитиране, в СПКР следва да се въведе специален клас за тях, като по този начин се подобри съгласуваността с вече предвиденото при вътрешнорейтинговите подходи специфично третиране на специализираното кредитиране. При въвеждането на специфично третиране на експозициите към специализирано кредитиране следва да се разграничат техните подкласове „финансиране на проекти“, „финансиране на обекти“ и „финансиране на стоки“, за да се обхванат по-добре присъщите на тези подкласове рискове. Тук, подобно на експозициите към предприятия, следва да се прилагат два подхода за определяне на рисковите тегла – един за юрисдикциите, които позволяват използването на външни кредитни оценки за регулаторни цели, и един за тези, които не го позволяват.

(19)Макар предвиденото в стандартите „Базел III“ ново третиране по стандартизирания подход на неразполагащите с външна кредитна оценка експозиции към специализирано кредитиране да е по-подробно от действащото по силата на настоящия регламент третиране по стандартизирания подход на експозициите към предприятия, то не отчита в достатъчна степен риска, така че да отрази ефекта от мащабните пакети различни обезпечения и кредитни защити, обикновено свързани с тези експозиции в Съюза, които позволяват на кредитодателите да контролират паричните потоци, които ще бъдат генерирани през целия жизнен цикъл на проекта или актива. Освен това предвиденото в стандартите „Базел III“ третиране на неразполагащите с кредитна оценка експозиции към специализирано кредитиране – каквито са експозициите към специализирано кредитиране в Съюза, може да насърчи институциите да прекратят финансирането на определени проекти или да поемат по-голям риск с иначе третирани по сходен начин експозиции, но с различен рисков профил. Поради факта, че експозициите към специализирано кредитиране се финансират предимно от институции, които използват вътрешнорейтинговия подход и са въвели вътрешни модели за тези експозиции, ефектът може да бъде особено съществен при експозициите „финансиране на обекти“, които биха могли да бъдат изложени на риск от прекратяване на дейностите, особено предвид въвеждането на долна граница на изчисленото капиталово изискване. С цел да се преодолее недостатъчното отчитане на риска в предвиденото в стандартите „Базел III“ третиране на неразполагащите с кредитна оценка експозиции към финансиране на обекти следва да бъде занижено рисковото тегло на експозициите към финансиране на обекти, които спазват набор от критерии, способни да снижат рисковия им профил до съответстващ на стандартите за „високо качество“, изискващи благоразумно и консервативно управление на финансовите рискове. На ЕБО се възлага да разработи проекти на регулаторни технически стандарти за уточняване на условията, при които институциите могат да отнесат дадена експозиция към специализирано кредитиране от подклас „финансиране на обекти“ към категорията „високо качество“ и да ѝ присъдят рисково тегло, подобно на приложимото при СПКР за „висококачествените“ експозиции към финансиране на проекти. Институциите, установени в юрисдикции, които позволяват използването на външни кредитни оценки, следва, както е предвидено в „Базел III“, да присъждат на експозициите си към специализирано кредитиране рисковите тегла, определени само от външната кредитна оценка на дадената емисия.

(20)Класифицирането на експозициите на дребно по СПКР и по вътрешнорейтинговите подходи следва да бъде уеднаквено, така че за една и съща група експозиции да се прилагат едни и същи съответни рискови тегла. В съответствие със стандартите „Базел III“ следва да се определят критерии за диференцирано третиране на револвиращите експозиции на дребно, които предвиждат известни условия за погасяване или използване, които могат да снижат рисковия им профил. Тези експозиции се определят като експозиции към „участник“. Експозициите към едно или повече физически лица, които не изпълняват всички условия, за да бъдат приети за експозиции на дребно, следва да получат при СПКР рисково тегло от 100 %.

(21)Стандартите „Базел III“ въвеждат в СПКР кредитен конверсионен коефициент от 10 % за безусловно отменяемите кредитни задължения („БОКЗ“). Това вероятно ще се отрази съществено на длъжниците, които разчитат на гъвкавия характер на БОКЗ, за да финансират дейността си при сезонни колебания в нея или при неочаквани краткосрочни промени в потребностите от оборотен капитал, особено по време на възстановяването от пандемията от COVID-19. Следователно е целесъобразно да се предвиди преходен период, през който институциите да продължат да прилагат нулев кредитен конверсионен коефициент към своите БОКЗ, а след това да се прецени дали е оправдано постепенно да се увеличат приложимите кредитни конверсионни коефициенти, така че институциите да могат да коригират оперативните си практики и продукти, без да се затрудни достъпът на техните длъжници до кредитиране. Този преходен режим следва да бъде придружен от изготвен от ЕБО доклад.

(22)Финансовата криза от 2008—2009 г. показа, че в някои случаи кредитните институции са използвали вътрешнорейтинговите подходи и за портфейли, които не са подходящи за моделиране поради недостатъчни данни, което е навредило на стабилността на резултатите, а оттам – и на финансовата стабилност. Поради това е целесъобразно институциите да не бъдат задължавани да използват вътрешнорейтинговите подходи за всички свои експозиции, а за дадени класове експозиции. С цел да се увеличи съпоставимостта и надеждността на капиталовите изисквания за кредитен риск при вътрешнорейтинговите подходи е целесъобразно също така да се ограничи използването на вътрешнорейтинговите подходи при класовете експозиции, където моделирането е трудно.

(23)Експозициите на институциите към други институции, други предприятия от финансовия сектор и големи предприятия обикновено са с ниска степен на неизпълнение. От друга страна, поради недостатъчния брой наблюдавани неизпълнения по тези портфейли, за институциите е трудно да получат при тях надеждна оценка на един основен за вътрешнорейтинговия подход рисков параметър – загубата при неизпълнение (LGD). Тази трудност доведе сред кредитните институции до нежелателно големи различия при оценките на риска. Поради това, за тези портфейли с нисък риск от неизпълнение институциите следва да използват не вътрешни оценки, а нормативно зададени стойности на LGD.

(24)Институциите, които използват вътрешни модели за изчисляването на капиталовите изисквания за кредитен риск при експозициите към капиталови инструменти, обикновено използват за оценката си на риска публично достъпни данни, до които може да се приеме, че всички институции имат равен достъп. При тези обстоятелства разликите в капиталовите изисквания са необосновани. Освен това държаните в банковия портфейл експозиции към капиталови инструменти представляват много малък компонент от счетоводния баланс на институциите. Следователно, за да се повиши съпоставимостта на капиталовите изисквания на институциите и да се опростят нормативните изисквания, институциите следва да изчисляват капиталовите си изисквания за кредитен риск при експозициите към капиталови инструменти, като използват СПКР, а вътрешнорейтинговият подход следва да бъде отхвърлен за тази цел.

(25)Оценките, които институциите, на които е разрешено да използват вътрешни модели за изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск, правят на вероятността от неизпълнение (PD), на загубата при неизпълнение (LGD) и на кредитните конверсионни коефициенти (ККК) при отделните си експозиции, не трябва да бъдат неподходящо ниски. Поради това е целесъобразно да се въведат минимални стойности за собствените оценки, като институциите се задължат да използват по-високата от собствените си оценки на параметрите на риска, както и тези минимални стойности. В тази връзка въвеждането на долна граница на входящите рискови параметри следва да не допусне получаването на неоправдано ниски капиталови изисквания. Освен това с нея следва да се намали рискът от грешки в самия модел – поради неправилна конфигурация на модела, грешки при измерването, ограничения при данните и др. По този начин ще се подобри и съпоставимостта на коефициентите на капиталова адекватност на институциите. За тази цел долната граница на входящите параметри следва да се калибрира достатъчно консервативно.

(26)От друга страна, едно твърде консервативно калибриране на долната граница на рисковите параметри би могло да насърчи институциите да се откажат от вътрешнорейтинговите подходи и свързаните с тях стандарти за управление на риска. Институциите могат също така да решат да включат в портфейлите си експозиции с по-висок риск, за да избегнат ограниченията, наложени от долната граница на рисковите параметри. За да се избегнат такива нежелани последици, долната граница на рисковите параметри следва подходящо да отразява дадени характеристики на риска при базисните експозиции, в частност като по целесъобразност възприема различни стойности за различните видове експозиции.

(27)Характеристиките на риска при експозициите към специализирано кредитиране се различават от тези при експозициите към неспециализирано кредитиране. Поради това е целесъобразно да се предвиди преходен период, по време на който приложимата за експозициите към специализирано кредитиране долна граница на входящите параметри за LGD да бъде по-ниска.

(28)В съответствие със стандартите „Базел III“ третирането по вътрешнорейтинговия подход на класа експозиции към централни правителства или централни банки следва да остане до голяма степен непроменен поради специфичния им характер и рисковете при базовите длъжници. По-специално експозициите към централни правителства или централни банки следва да не подлежат на долна граница на входящите рискови параметри.

(29)С цел към всички експозиции РМОВ–СПС да се подхожда по един и същ начин, следва да се създаде нов клас експозиции „РМОВ–СПС“, който да е обособен от класовете експозиции както към държавни дългови инструменти, така и към институции, и да подлежи на предвидената в новите разпоредби долна граница на входящите параметри.

(30)Следва да се поясни как ефектът от дадена гаранция може да се признае за гарантирана експозиция, когато базисната експозиция се третира по вътрешнорейтинговия подход, при който се допуска моделиране на PD и LGD, но гарантът принадлежи към вид експозиции, за които не се разрешава моделиране на LGD или използване на вътрешнорейтинговия подход. По-специално използването на подхода на заместване, при който рисковите параметри на базисните експозиции се заменят с тези на гаранта, или на метод, при който PD или LGD на базовия длъжник се коригират, като се използва специфичен подход на моделиране, за да се вземе предвид ефектът от гаранцията, не следва да води до коригирано рисково тегло, което е по-ниско от рисковото тегло за сравнима пряка експозиция към гаранта. Следователно, когато гарантът се третира по СПКР, признаването на гаранцията по вътрешнорейтинговия подход следва да означава гарантираната експозиция да получи рисковото тегло на гаранта по СПКР.

(31)Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета 50 измени Регламент (ЕС) № 575/2013 с цел прилагане на окончателните стандарти „ОПТП“ само за целите на докладването. Въвеждането на обвързващи капиталови изисквания въз основа на тези стандарти бе оставено на отделна обикновена законодателна инициатива, след оценка на тяхното въздействие върху банките от Съюза.

(32)С цел да се завърши програмата за реформи, въведена след финансовата криза от 2008—2009 г., и да се преодолеят недостатъците в настоящата уредба на пазарния риск, в правото на Съюза следва да се въведат задължителни капиталови изисквания за пазарен риск въз основа на окончателните стандарти „ОПТП“. Последните оценки на въздействието на окончателните стандарти „ОПТП“ върху банките от Съюза показаха, че с прилагането на тези стандарти в Съюза ще се увеличат съществено капиталовите изисквания за пазарен риск за някои дейности по търгуване и поддържане на пазара, които са важни за икономиката на ЕС. С цел да се ограничи това въздействие и да се запази гладкото функциониране на финансовите пазари в Съюза, при транспонирането на окончателните стандарти „ОПТП“ в правото на Съюз следва да се въведат целеви корекции.

(33)В изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/876 Комисията следва да съобрази капиталовите изисквания за пазарен риск със спецификите на институциите със средно големи търговски портфейли. Така, в съответствие с международно приетите стандарти, на тези институции следва да се позволи да използват опростен стандартизиран подход за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск. Освен това критериите за установяване на институциите със средно големи търговски портфейли следва да продължат да бъдат съобразени с критериите в Регламент (ЕС) 2019/876 за освобождаване на тези институции от посочените в същия регламент изисквания за докладване по ОПТП.

(34)Дейността на институциите по търгуване на институционалните пазари може лесно да се извършва трансгранично, в т.ч. между държавите членки и трети държави. Поради това прилагането на окончателните стандарти „ОПТП“ следва да се сближи във възможно най-голяма степен между различните юрисдикции, както по същество, така и по отношение на сроковете. Ако това не стане, тези дейности няма да могат да се ползват от равни условия на конкуренция на международния пазар. Поради това Комисията следва да следи прилагането на тези стандарти в другите членуващи в БКБН юрисдикции и при необходимост да действа за преодоляване на последиците от потенциални техни нарушения.

(35)БКБН измени международния стандарт за операционния риск, за да се преодолеят слабостите, появили се в резултат на финансовата криза от 2008—2009 г. Освен неотчитане на риска при стандартизираните подходи, бе установена и липса на съпоставимост поради значителни различия при вътрешното моделиране при усъвършенствания подход за измерване. Поради това, а и за да се опрости уредбата на операционния риск, всички съществуващи подходи за оценка на капиталовите изисквания за операционен риск бяха заменени с един-единствен метод, който не се основава на модел. Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съобразен с изменените Базелски стандарти, така че установените в Съюза институции с дейност извън Съюза да могат да се конкурират на международния пазар при равни условия и да не се подкопае ефективността на съюзната уредба на операционния риск.

(36)Новият въведен от БКБН стандартизиран подход за оценка на операционния риск съчетава показател, който се основава на размера на дейността на институцията, с показател, който отчита хронологията на загубите на тази институция. В изменените Базелски стандарти е заложена широка свобода на преценка за начина, по който да се прилага показателят за хронологията на загубите на дадена институция. При определянето на изискуемия капитал с оглед на операционния риск юрисдикциите могат да пренебрегнат миналите загуби при всички съответни институции или да ги вземат предвид дори за институциите, чиято стопанска дейност е под определен размер. С цел да се осигурят равни условия на конкуренция в Съюза и да се опрости изчисляването на изискуемия капитал с оглед на операционния риск, тези правомощия следва да се упражняват еднакво за целите на минималните капиталови изисквания, като за нито една институция не се взима предвид хронологията на оперативните загуби.

(37)От друга страна дори малките и несложни институции, както и другите кредитни институции, чиито ценни книжа не се котират, следва да предоставят сведения за размера и качеството на обслужваните, необслужваните и преструктурираните експозиции, както и анализ на хронологията на неизвършените плащания по осчетоводените като просрочени експозиции. Това задължение за оповестяване не създава допълнителна тежест за въпросните кредитни институции, тъй като ЕБО вече изиска оповестяване на този ограничен набор от сведения в резултат на Плана за действие на Съвета от 2017 г. относно необслужваните кредити 51 , в който ЕБО бе приканен да засили изискванията за всички кредитни институции за оповестяване на информация за качеството на активите и за необслужваните кредити. Това е в пълно съответствие и със съобщението относно справянето с необслужваните кредити в резултат на COVID-19 52 .

(38)Необходимо е да се намали тежестта, свързана със спазването на изискванията за оповестяване, и да се подобри съпоставимостта на оповестяванията. Поради това ЕБО следва да създаде централизирана платформа онлайн, чрез която да се оповестяват предоставяните от институциите сведения и данни. Тази централизирана платформа онлайн следва да служи като единна точка за достъп до оповестяванията на институциите, които следва да отговарят за сведенията и данните, които предоставят, както и за тяхната точност. Централизирането на достъпа до оповестената информация следва да бъде в пълно съответствие с Плана за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари и да представлява следваща стъпка в създаването на единна точка за достъп в ЕС до предоставяната от дружествата финансова информация и информация за техните устойчиви инвестиции.

(39)С оглед на по-тясното интегриране на различните оповестявания за надзорни цели ЕБО следва да публикува централизирано оповестяванията на институциите, като същевременно зачита правото на всяка от тях сама да публикува данни и информация. Такова централизиране на оповестяванията следва да позволи на ЕБО да публикува оповестяванията на малките и несложни институции въз основа на информацията, която те предоставят на компетентните органи, и така значително да облекчи административната тежест за тях. Централизирането на оповестяванията не би следвало да се отрази на разходите на другите институции; с него обаче ще се увеличи прозрачността и ще се намалят разходите на пазарните участници за достъп до пруденциална информация. Тази повишена прозрачност следва да улесни съпоставимостта на предоставяните от отделните институции сведения и да насърчи пазарната дисциплина.

(40)За целите на сближаването в рамките на Съюза и на еднаквото разбиране на екологичните, социалните и управленските (ЕСУ) фактори и рискове, следва да бъдат въведени общи определения. Степента, в която дадена институция е изложена на рискове от екологичен, социален и управленски характер, не зависи непременно от нейния размер и сложност. От своя страна потенциалното временно напрежение, което тези рискове пораждат върху експозициите, е доста разнородно в Съюза: в някои държави то е несъществено, а в други, където експозициите са към дейности със значително отрицателно въздействие върху околната среда, е силно. След няколко години, в резултат на изискванията към институциите за прозрачност и на предвидените в други законодателни актове на Съюза изисквания за предоставяне на свързана с устойчивостта информация, ще бъдат налични по-обстойни данни. Въпреки това, за да могат правилно да оценяват рисковете от екологичен, социален и управленски характер, пред които институциите могат да се изправят, пазарите и надзорните органи трябва да получават подходящи данни от всички изложени на тези рискове субекти, независимо от размера им. Компетентните органи трябва да разполагат с обстойни, изчерпателни и сравними данни, за да извършват ефективен надзор, поради което експозициите към рисковете от екологичен, социален и управленски характер следва да бъдат включени към информацията, която институциите трябва да предоставят за надзорни цели. Обхватът и детайлността на тази информация следва да са съобразени с размера и сложността на институциите.

(41)Тъй като преходът на икономиката на Съюза към устойчив икономически модел се ускорява, рисковете за устойчивостта придобиват все по-голямо значение и може да се наложи да бъдат допълнително проучени. Комисията ще предложи изтегляне напред с 2 години на мандата на ЕБО за оценка и доклад на необходимостта от специално пруденциално третиране на експозициите към активи и дейности, свързани в значителна степен с екологични и/или социални цели.

(42)Важно е надзорните органи да разполагат с необходимите правомощия, така че да могат задълбочено да оценяват и измерват рисковете пред дадена банкова група, разглеждани на консолидирана основа, както и с необходимата гъвкавост, за да могат да приспособяват надзорния си подход към новите източници на риск. Необходимо е да не се допускат нормативни пропуски по отношение на пруденциалната и счетоводната консолидация, които могат да доведат до изваждането на активи извън обхвата на пруденциалната консолидация, въпреки че в банковата група рисковете ще останат. Липсата на съгласуваност в определенията на „предприятие майка“, „дъщерно дружество“ и „контрол“, както и на яснота в определенията на „предприятие за спомагателни услуги“, „финансов холдинг“ и „финансова институция“ затрудняват надзорните органи да прилагат последователно приложимите правни норми в Съюза, както и да установяват и адекватно да противодействат на рисковете, разглеждани на консолидирана основа. Поради това тези определения следва да бъдат изменени и доизяснени. Целесъобразно е също така ЕБО допълнително да проучи дали тези правомощия на надзорните органи биха могли да бъдат неволно ограничени от все още съществуващи несъответствия или пропуски в самите правни норми или при взаимодействието им с приложимата счетоводна уредба.

(43)Липсата на яснота по някои аспекти на уредбата на минималните процентни намаления на обезпеченията при сделките за финансиране с ценни книжа (СФЦК), разработена от БКБН през 2017 г. като част от окончателните реформи „Базел III“, както и резервите относно икономическата обосновка на прилагането ѝ за някои видове СФЦК повдигнаха въпроса дали пруденциалните цели на тази уредба биха могли да се постигнат, без да се пораждат нежелани последици. Поради това до [Служба за публикации: въвежда се дата = 24 месеца след влизането в сила на настоящия регламент] Комисията следва да направи повторна оценка на въвеждането в правото на Съюза на уредбата на минималните процентни намаления на обезпеченията при СФЦК. Тя трябва да разполага с достатъчно материал по въпроса, поради което ЕБО в тясно сътрудничество с ЕОЦКП следва да ѝ докладва за въздействието на уредбата и за най-подходящия подход за въвеждането ѝ в правото на Съюза.

(44)Комисията следва да транспонира в правото на Съюза изменените стандарти за капиталовите изисквания за риск от ККО, публикувани от БКБН през юли 2020 г., тъй като с тях като цяло се подобрява изчисляването на капиталовите изисквания за риск от ККО, като се преодоляват няколко наблюдавани по-рано проблема и по-специално фактът, че действащите капиталови изисквания за риск от ККО не обхващат подходящо този риск.

(45)При въвеждането чрез РКИ на първоначалните реформи „Базел III“ в правото на Съюза някои сделки бяха освободени от изчисляване на капиталовите изисквания за риск от ККО. Тези освобождавания бяха договорени, за да се избегне потенциално прекомерно повишаване, поради въвеждането на капиталовите изисквания за риск от ККО, на разходите при някои сделки с деривати, особено когато банките не са могли да намалят риска от ККО при някои клиенти, които не са били в състояние да обменят обезпечения. Според изчисленията на ЕБО на очакваното въздействие на капиталовите изисквания за риск от ККО съгласно изменените Базелски стандарти, те ще останат неоправдано високи за освободените сделки с тези клиенти. С цел да не се попречи на банковите клиенти да продължават да хеджират финансовите си рискове чрез сделки с деривати, при прилагането на изменените Базелски стандарти освобождаванията следва да се запазят.

(46)Действителният риск от ККО при освободените сделки обаче може да представлява значителен риск за банките, прилагащи тези освобождавания, тъй като, ако се реализира, засегнатите банки биха могли да понесат значителни загуби. Както ЕБО подчерта в доклада си за ККО от февруари 2015 г., рискът от ККО при освободените сделки пораждат опасения от пруденциален характер, които не са разгледани в РКИ. За да се помогне на надзорните органи да следят риска от ККО, произтичащ от освободените сделки, институциите следва при освободените сделки да докладват капиталовите изисквания за риск от ККО, които биха се прилагали, ако тези сделки не бяха освободени. Освен това ЕБО следва да разработи насоки, за да помогне на надзорните органи да установят наличието на прекомерен риск от ККО и да подобрят уеднаквяването в ЕС на надзорните действия в тази област.

(47)Поради това Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕС) № 575/2013

Регламент (ЕС) № 575/2013 се изменя, както следва:

1)в член 4 параграф 1 се изменя, както следва:

а)точки 15 и 16 се заменят със следното:

„15) „предприятие майка“ означава предприятие, което контролира по смисъла на точка 37 едно или повече предприятия;

16) „дъщерно предприятие“ означава предприятие, което се контролира по смисъла на точка 37 от друго предприятие;“;

б)точка 18 се заменя със следното:

„18) „предприятие за спомагателни услуги“ означава предприятие, чиято основна дейност, независимо дали се предоставя на предприятия от групата или на клиенти извън групата, се счита от компетентния орган за някоя от следните:

а)пряко разширение на банковата дейност;

б)оперативен лизинг, факторинг, управление на инвестиционни фондове, притежаване или управление на имущество, предоставяне на услуги за обработка на данни или всяка друга дейност, която е спомагателна на банковата дейност;

в)всяка друга дейност, която ЕБО счита за подобна на посочените в букви а) и б);“;

в)точка 20 се заменя със следното:

„20) „финансов холдинг“ означава предприятие, което изпълнява следните условия:

а)предприятието е финансова институция;

б)предприятието не е смесен финансов холдинг;

в)поне едно дъщерно предприятие на това предприятие е институция;

г)повече от 50 % от следните елементи са свързани постоянно с дъщерни предприятия, които са институции или финансови институции, и с извършвани от самото предприятие дейности, които, когато са от същото естество като извършваните от институция или финансова институция, не са свързани с придобиването или притежаването на дялови участия в дъщерни предприятия:

i)собственият капитал на предприятието, изчислен на консолидирана основа;

ii)активите на предприятието, изчислени на консолидирана основа;

iii)приходите на предприятието, изчислени на консолидирана основа;

iv)персоналът на предприятието – на консолидирана основа;

v)друг елемент, който компетентният орган счита, че е от значение;“;

г)вмъква се следната точка 20a:

„20а) „инвестиционен холдинг“ означава инвестиционен холдинг по смисъла на член 4, параграф 1, точка 23 от Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета 53 ;

д)точка 26 се заменя със следното:

„26) „финансова институция“ означава институция, която изпълнява следните условия:

а)предприятието не е институция, инвестиционен холдинг в извънфинансовия сектор, нито застрахователен холдинг или застрахователен холдинг със смесена дейност по смисъла на член 212, параграф 1, букви е) и ж) от Директива 2009/138/ЕО;

б)предприятието изпълнява някое от следните условия:

i)основната дейност на предприятието е да придобива или притежава дялови участия или да извършва една или повече от дейностите, изброени в точки 2—12 и точка 15 от приложение I към Директива 2013/36/ЕС, или една или повече от услугите или дейностите, изброени в раздел А или Б от приложение I към Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 54 във връзка с финансовите инструменти, изброени в раздел В от същото приложение към посочената директива;

ii)предприятието е инвестиционен посредник, смесен финансов холдинг, инвестиционен холдинг, доставчик на платежни услуги по смисъла на Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета 55 , дружество за управление на активи или предприятие за спомагателни услуги;“;

е)вмъква се следната точка 26a:

„26а) „инвестиционен холдинг в извънфинансовия сектор“ означава предприятие, което изпълнява следните условия:

а)основната дейност на предприятието е придобиване или притежаване на дялови участия;

б)нито предприятието, нито някое от предприятията, в които то притежава дялови участия, са посочени в точка 27, букви а), г), д), е), ж), з), к) и л);

в)нито предприятието, нито някое от предприятията, в които то притежава дялови участия, има за основна дейност някоя от дейностите, изброени в приложение I към Директива 2013/36/ЕС, а и в раздел А или Б от приложение I към Директива 2014/65/ЕС – във връзка с финансовите инструменти, изброени в раздел В от същото приложение към посочената директива; то освен това не е инвестиционен посредник, доставчик на платежни услуги по смисъла на Директива (ЕС) 2015/2366, дружество за управление на активи, нито предприятие за спомагателни услуги;“;

ж)в точка 27 се заличава буква в);

з)точка 28 се заменя със следното:

„28) „институция майка в държава членка“ означава институция в държава членка, която има за дъщерно предприятие институция или финансова институция или притежава участие в институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги и също така не е дъщерно предприятие на друга лицензирана в същата държава членка институция, нито на учреден в същата държава членка финансов холдинг или смесен финансов холдинг;“;

и)вмъкват се следните точки 33a и 33б:

„33а) „самостоятелна институция в ЕС“ означава институция, която в ЕС не подлежи на пруденциална консолидация по силата на първа част, дял II, глава 2 и която няма предприятие майка от ЕС, което подлежи на пруденциална консолидация;

33б) „самостоятелна дъщерна институция в държава членка“ означава институция, която удовлетворява следните критерии:

а)институцията е дъщерно предприятие на институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС или смесен финансов холдинг майка от ЕС;

б)институцията не се намира в държавата членка, в която се намира нейната институция майка, финансов холдинг майка или смесен финансов холдинг майка;

в)институцията няма дъщерно предприятие, нито притежава дялово участие в институция или финансова институция;“;

й)в точка 37 позоваването на „член 1 от Директива 83/349/ЕИО“ се заменя с позоваване на „член 22 от Директива 2013/34/ЕС“;

к)точка 52 се заменя със следното:

„52) „операционен риск“ означава рискът от загуба поради неподходящи или неподходящо функциониращи вътрешни процеси, лица и системи или поради външни събития, като тук спадат правният риск, произтичащият от модела риск и рискът при ИКТ, но не и стратегическият риск и рискът за репутацията;“;

л)вмъкват се следните точки 52a — 52и:

„52a)    „правен риск“ означава загубата, в т.ч. разноски, глоби, санкции или обезщетения с наказателен характер, причинена от довели до съдебни производства събития, сред които спадат:

а)надзорни действия и частни споразумения;

б)бездействие, когато е необходимо действие с оглед на спазването на правно задължение;

в)действие, предприето с цел да се избегне спазването на правно задължение;

г)неправомерни действия поради умисъл или небрежност, в т.ч. неподходящо предоставяне на финансови услуги;

д)неспазване на изискване на национална или международна нормативна или законова разпоредба;

е)неспазване на изискване, произтичащо от договорно споразумение или установени съгласно националните или международните норми и практики вътрешни правила и етични кодекси;

ж)неспазване на етичните норми.

Правният риск не включва възстановяване на средства на трети лица или служители, нито плащания във връзка с търговската репутация в случай на делови възможности, ако не са били нарушени правните или етичните норми и ако институцията е изпълнила своевременно задълженията си; от своя страна събитие, което поражда разходи за външни правни услуги, не се счита за проява на операционен риск;

52б)    „пораждан от модела риск“ означава загубата, която може да претърпи дадена институция вследствие на решения, които се основават предимно на получена по вътрешни модели информация, поради грешки в разработването, въвеждането или използването на тези модели, в т.ч. следното:

а)неподходяща структура на избрания вътрешен модел и на неговите характеристики;

б)неадекватна проверка на подходящия характер на избрания вътрешен модел за дадения финансов инструмент, който ще бъде оценен, за ценообразуването на дадения продукт или за приложимата пазарна конюнктура;

в)грешки при въвеждането на избрания вътрешен модел;

г)неточни пазарни оценки и измерване на риска в резултат на грешка при вписването на сделка в регистъра на сделките;

д)избраният вътрешен модел или получената по него информация се използва не с целта, за която този модел е бил предназначен или разработен, в т.ч. се манипулират използваните за моделирането параметри;

е)ненавременно и неефективно наблюдение на получената по избрания вътрешен модел информация, за да се прецени дали той продължава да е подходящ за целта;

52в)    „риск при ИКТ“ означава рискът от загуба или потенциална загуба при използването на мрежови информационни системи или комуникационни технологии поради нарушаване на поверителността, системен срив, неналичност или липса на цялостност на данните и системите; тук спада и киберрискът;

52г)    „екологичен, социален или управленски (ЕСУ) риск“ означава рискът от загуба поради отрицателните финансови последици за институцията от настоящото или бъдещото въздействие на екологичните, социалните или управленските (ЕСУ) фактори върху нейните контрагенти или инвестирани активи;

52д)    „екологичен риск“ означава рискът от загуба поради отрицателните финансови последици за институцията от настоящото или бъдещото въздействие върху нейните контрагенти или инвестирани активи на екологичните фактори, в т.ч. на факторите, свързани с постигането на следните екологични цели:

а)ограничаване на изменението на климата;

б)приспособяване към изменението на климата;

в)устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси;

г)преход към кръгова икономика;

д)предотвратяване и контрол на замърсяването;

е)опазване и възстановяване на биоразнообразието и екосистемите.

Екологичният риск обхваща както физическия риск, така и риска във връзка с прехода;

52е)    „физически риск“ означава, като част от общия екологичен риск, рискът от загуба поради отрицателните финансови последици за институцията от настоящото или бъдещото физическо въздействие на екологичните фактори върху нейните контрагенти или инвестирани активи;

52ж)    „риск във връзка с прехода“ означава, като част от общия екологичен риск, рискът от загуба поради отрицателните финансови последици за институцията от настоящото или бъдещото въздействие върху нейните контрагенти или инвестирани активи на прехода на дадени стопански дейности и сектори към екосъобразен икономически модел;

52з)    „социален риск“ означава рискът от загуба поради отрицателните финансови последици за институцията от настоящото или бъдещото въздействие на социалните фактори върху нейните контрагенти или инвестирани активи;

52и)    „управленски риск“ означава рискът от загуба поради отрицателните финансови последици за институцията от настоящото или бъдещото въздействие на управленските фактори върху нейните контрагенти или инвестирани активи;

м)точки 54, 55 и 56 се заменят със следното:

„54) „вероятност от неизпълнение“ („probability of default“ – PD) означава вероятността от неизпълнение от страна на длъжника в рамките на една година, а за риска от разсейване – вероятността от разсейване в рамките на този едногодишен период;

(55) „загуба при неизпълнение“ („loss given default“ – LGD) означава очакваното отношение на загубата по експозиция към улеснение вследствие на неизпълнение от длъжник или улеснение и непогасената стойност при неизпълнение, а за риска от разсейване – загубата при разсейване, т.е. очакваното отношение на загубата по експозиция вследствие на разсейване и неизплатената стойност според залога или закупеното вземане;

(56) „конверсионен коефициент“ или „кредитен конверсионен коефициент“ (ККК) означава очакваното отношение на неусвоената към момента сума по кредитно улеснение, която би могла да бъде усвоена по него преди неизпълнение, но би останала неусвоена при неизпълнение, и неусвоената към момента сума по това улеснение, чийто размер е позволеният или непозволеният лимит – който е по-висок;“;

н)вмъква се следната точка 56a:

„56а) „реализиран ККК“ означава отношението на усвоената сума по кредитно улеснение, която не е била усвоена към дадена референтна дата преди неизпълнението и следователно е останала неусвоена при неизпълнението, и неусвоената към референтната дата сума по това улеснение;“;

о)точки 58, 59 и 60 се заменят със следното:

„58) „обезпечена кредитна защита“ (ОКЗ) означава техника за редуциране на кредитния риск, при която кредитният риск при експозиция на дадена институция се редуцира чрез правото ѝ при неизпълнение от длъжника или при настъпване на други изрично посочени кредитни събития, отнасящи се до длъжника, да реализира определени активи или суми, да получи прехвърлянето им в своя полза, да ги придобие или да ги задържи, както и да намали експозицията си до разликата между размера ѝ и размера на вземане към себе си или да я замени с тази разлика;

59) „кредитна защита с гаранции“ (КЗГ) означава техника за редуциране на кредитния риск, при която кредитният риск при експозиция на дадена институция се редуцира чрез задължението на трето лице да изплати определена сума при неизпълнение от страна на длъжника или при настъпване на други, изрично посочени кредитни събития;

60) „инструмент, приравнен на парични средства“ означава депозитен сертификат, облигация, в т.ч. покрита, или друг неподчинен инструмент, емитиран от институцията кредитодател, за които тя вече е получила цялото плащане и които тя ще възстанови безусловно по номинална стойност;“;

п)вмъква се следната точка 60a:

„60а) „златни кюлчета“ означава златото като стока, в т.ч. златни слитъци, кюлчета и монети, приемани на пазарите на кюлчета – където има такива ликвидни пазари, като стойността на такава стока се определя от стойността на съдържанието на злато като чистота и маса, а не от нумизматичната ѝ стойност;“;

р)вмъква се следната точка 74a:

„74а) „имуществена стойност“ означава стойността на недвижим имот, определена в съответствие с член 229, параграф 1;“;

с)точка 75 се заменя със следното:

„75) „жилищен имот“ означава някое от следните:

а)недвижим имот, който има характеристики на жилище и спазва всички приложими законови и подзаконови разпоредби, позволяващи му да бъде обитаван като жилище;

б)недвижим имот, който има характеристики на жилище и все още се строи, но се очаква, че ще спази всички приложими законови и подзаконови разпоредби, позволяващи му да бъде обитаван като жилище;

в)правото да се обитава апартамент в жилищна кооперация в Швеция;

г)поземлен имот, интегриран с посочен в букви а), б) или в) имот;“;

т)вмъкват се следните точки 75a — 75ж:

„75а) „търговски недвижим имот“ означава недвижим имот, който не е жилищен имот, в т.ч. поземлен имот, който не спада към посочените в точка 75, буква г) и точка 79;

75б) „експозиция, обезпечена с доходоносен недвижим имот“ (ДНИ) означава експозиция, обезпечена с един или повече жилищни или търговски недвижими имоти, като изпълнението на кредитните задължения по нея зависи най-вече от паричните потоци, генерирани от обезпечаващите я недвижими имоти, а не от капацитета на длъжника да изпълнява кредитните си задължения, използвайки други източници;

75в) „експозиция, която не е обезпечена с доходоносен недвижим имот“ (ДНИ) означава експозиция, обезпечена с един или повече жилищни или търговски недвижими имоти, която не е експозиция, обезпечена с ДНИ;

75г) „експозиция, която не е към ПРС“ означава експозиция, обезпечена с един или повече жилищни или търговски недвижими имоти, която не е експозиция към ПРС;

75д) „експозиция, обезпечена с жилищен имот“, „експозиция, обезпечена с ипотека върху жилищен имот“, „експозиция, обезпечена с обезпечение върху жилищен имот“ или „експозиция, обезпечена с жилищен недвижим имот“ означава експозиция, обезпечена с ипотека върху жилищен имот или с друг механизъм, който не е ипотека, но ѝ е икономически равностоен и съгласно уреждащото го приложимо национално право е признат за обезпечение върху жилищен имот;

75е) „експозиция, обезпечена с търговски недвижим имот“, „експозиция, обезпечена с ипотека върху търговски недвижим имот“ или „експозиция, обезпечена с обезпечение върху търговски недвижим имот“ означава експозиция, обезпечена с ипотека върху търговски недвижим имот или с друг механизъм, който не е ипотека, но ѝ е икономически равностоен и съгласно уреждащото го приложимо национално право е признат за обезпечение върху търговски недвижим имот;

75ж) „експозиция, обезпечена с недвижим имот“, „експозиция, обезпечена с ипотека върху недвижим имот“ или „експозиция, обезпечена с обезпечение върху недвижим имот“ означава експозиция, обезпечена с ипотека върху жилищен или търговски недвижим имот или с друг механизъм, който не е ипотека, но ѝ е икономически равностоен и съгласно уреждащото го приложимо национално право е признат за обезпечение върху недвижим имот;“;

у)точки 78 и 79 се заменят със следното:

„78) „процент на неизпълнение за една година“ означава отношението на броя на случаите на неизпълнение, считано от една година преди датата на наблюдение Т, и броя на длъжниците или на улесненията – ако по силата на член 178 определението за неизпълнение се прилага за улеснение, отнесени към тази категория или група една година преди въпросната дата на наблюдение Т;

79) „експозиция към финансиране на придобиването и разработването на терени, както и на строителството върху тях“ („експозиция към ПРС“) означава експозиция към предприятие или дружество със специална цел, което финансира придобиването на терени с цел разработване и строителство или проектирането и строителството на жилищен или търговски недвижим имот;“;

ф)точка 114 се заменя със следното:

„114) „непряка позиция“ означава експозиция към междинен субект, който има експозиция към капиталови инструменти, емитирани от предприятие от финансовия сектор, или към задължения, емитирани от институция, когато при евентуално окончателно отписване на емитираните от предприятието от финансовия сектор капиталови инструменти или на емитираните от институцията задължения произтичащата загуба за институцията не би се различавала съществено от тази, която тя би понесла от пряка позиция в тези емитирани от предприятието от финансовия сектор капиталови инструменти или емитирани от институцията задължения;“

х)точка 126 се заменя със следното:

„126) „синтетична позиция“ означава инвестиция на институция във финансов инструмент, чиято стойност е пряко свързана със стойността на капиталовите инструменти, емитирани от предприятие от финансовия сектор, или на задълженията, емитирани от институция;“;

ц)точка 144 се заменя със следното:

„144) „бюро за търгуване“ означава ясно обособена група дилъри, създадена от институцията с цел съвместно управляване на подпортфейл от позиции в търговския портфейл или на посочените в член 104б, параграфи 5 и 6 позиции в банковия портфейл според ясно определена и последователна делова стратегия и при една и съща структура на управление на риска;“;

ч)в точка 145 се добавя следната алинея:

„За целите на буква д) институцията може да изключи позициите в деривати, които е сключила с нефинансови клиенти, и позициите в деривати, които използва за хеджиране на тези позиции, стига комбинираната стойност на изключените позиции, изчислена в съответствие с член 273а, параграф 3, да не надхвърля 10 % от общите ѝ балансови и задбалансови активи.“;ш)добавят се следните точки 151 и 152:

„151) „револвираща експозиция“ означава експозиция, при която е позволено непогасеното от кредитополучателя салдо да се изменя в рамките на предварително установени граници в зависимост от решенията му за усвояване и погасяване;

152) „експозиция към участник“ означава всяка револвираща експозиция, чиято хронология на погасяване е най-малко 12 месеца и която е една от следните:

а)експозиция, за която редовно най-малко на всеки 12 месеца салдото, което подлежи на погасяване на следващата планирана дата на погасяване, представлява усвоения размер към предварително определена референтна дата, и при която планираната дата на погасяване не надхвърля следващите 12 месеца, при условие че през предходните 12 месеца салдото е било изплащано изцяло на всяка планирана дата на погасяване;

б)овърдрафт, ако през предходните 12 месеца по него не са били усвоявани средства.“;

2)член 5 се изменя, както следва:

а)точка 3 се заменя със следното:

„3) „очаквана загуба“ („expected loss“ – EL) означава отношението, при дадено улеснение, на очакваната загуба по дадена експозиция, в резултат на:

i)потенциално неизпълнение от длъжник в рамките на една година, и непогасената сума при неизпълнение;

ii)потенциално разсейване в рамките на една година, и непогасената сума към датата на настъпване на разсейването;“;

б)добавят се следните точки 4—10:

4) „кредитно задължение“ означава задължение по договор за кредит, в т.ч. главницата, начислените лихви и таксите, което длъжник има към институция, а ако институцията служи като гарант – към трета страна;

5) „кредитна експозиция“ означава балансова позиция, в т.ч. размера на главницата, начислените лихви и таксите, които длъжникът дължи на институцията, както и всяка задбалансова позиция, която води или може да доведе до кредитно задължение;

6) „улеснение“ означава кредитна експозиция вследствие на договор или набор от договори между длъжник и институция;

7) „марж на консервативност“ означава добавка или мултипликационна добавка, включена в оценките на риска, достатъчно консервативна, за да се отчете очакваният диапазон от грешки при оценяването, произтичащи от установени недостатъци в данните, методите, моделите, от промени в стандартите за поемане на емисии, в склонността към поемане на риск, в политиките за събиране и възстановяване на вземания, както и от всеки друг източник на допълнителна несигурност, а и от грешки при общата приблизителна оценка;

8) „малко и средно предприятие“ (МСП) означава предприятие в общ смисъл, чийто годишен оборот според последния консолидиран отчет не надвишава 50 000 000 евро;

9) „кредитно задължение“ означава договорно споразумение, което институция предлага на клиент и е прието от този клиент, за предоставяне на кредит, за закупуване на активи или за емитиране на кредитни заместители. Кредитно задължение представляват и споразуменията, които институцията може по всяко време безусловно да отмени без предизвестие до длъжника, както и тези, които институцията може да отмени, ако длъжникът не изпълнява посочените в документацията за даденото улеснение условия, в т.ч. тези, които той трябва да изпълни преди първоначалното или всяко последващо усвояване по споразумението.

Договорните споразумения, които спадат към изброените по-долу, не са кредитни задължения:

а)договорни споразумения, за чието създаване или поддържане институцията не получава такси или комисиони;

б)договорни споразумения, за първоначалното и всяко последващо усвояване по които клиентът трябва да подава заявление до институцията;

в)договорни споразумения, усвояванията по които институцията има пълна свобода да позволява или не, независимо дали клиентът изпълнява посочените в документацията им условия;

г)договорни споразумения, при които непосредствено преди всяко усвояване институцията трябва да оценява кредитоспособността на клиента, за да решава дали да го позволи;

д)договорни споразумения, които се предлагат на предприятие, в т.ч. МСП, което е обект на постоянен мониторинг;

10) „безусловно отменяемо кредитно задължение“ означава кредитно задължение, чиито условия позволяват на институцията по всяко време без предизвестие до длъжника да го отмени в степента, позволена от законодателството за защита на потребителите и свързаното с него законодателство, или предвиждат автоматично прекратяване при влошаване на кредитоспособността на кредитополучателя.“;

3)в член 6 параграф 3 се заменя със следното:

„3. Институциите, които са предприятие майка или дъщерно предприятие, и институциите, включени в консолидацията по силата на член 18, не са задължени да изпълняват на индивидуална основа посочените в член 92, параграфи 5 и 6 и в осма част задължения.“;

4)в член 10а единственият параграф се изменя, както следва:

„За целите на прилагането на настоящата глава всеки инвестиционен посредник и инвестиционен холдинг, който е предприятие майка на обхванати от настоящия регламент и посочени в член 1, параграф 2 или 5 от Регламент (ЕС) 2019/2033 институция или инвестиционен посредник, се счита за финансов холдинг майка в държава членка или финансов холдинг майка от Съюза.“;

5)в член 11, параграф 1 първото изречение се заменя със следното:

Институциите майки в държава членка изпълняват, в степента и по начина, предвидени в член 18, задълженията, предвидени във втора, трета, четвърта, седма и седма А част, с изключение на изискванията на член 92, параграф 3, буква а) и на член 430, параграф 1, буква г), на консолидирана основа.“;

6)член 18 се изменя, както следва:

а)параграф 2 се заличава;

б)в параграф 7, първа алинея първото изречение се заменя със следното:

Когато институция има дъщерно предприятие, което не е институция, нито финансова институция, или има участие в такова предприятие, тя прилага към това дъщерно предприятие или участие метода на собствения капитал.“;

в)добавя се параграф 10:

„10. До [Служба за публикации: въвежда се дата = 1 година след влизането в сила на настоящия регламент] ЕБО докладва на Комисията за изчерпателността и целесъобразността на набора от определения и разпоредби на настоящия регламент, отнасящи се до надзора на всички видове рискове, на които институциите са изложени на консолидирано равнище. По-специално ЕБО проучва евентуално останалите несъответствия в тези определения и разпоредби заедно с взаимодействието им с приложимата счетоводна уредба, както и всеки останал аспект, който би могъл да породи за консолидирания надзор непредвидени препятствия – мащабни и приспособими към нови източници на риск или видове риск, а и всяка останала структура, която би могла да доведе до регулаторен арбитраж. ЕБО актуализира доклада си два пъти годишно.

С оглед на констатациите на ЕБО Комисията може, ако сметне за целесъобразно, да приеме делегирани актове в съответствие с член 462, за да измени съответните определения или обхвата на пруденциалната консолидация.“;

7)член 20 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се изменя, както следва:

i)буква а) се заменя със следното:

„а) при заявленията за разрешенията, посочени в член 143, параграф 1, член 151, параграфи 4 и 9, член 283 и член 363, подадени от институция майка от ЕС и нейните дъщерни предприятия или съвместно от дъщерните предприятия на финансов холдинг майка от ЕС или смесен финансов холдинг майка от ЕС, за да се реши дали да се даде исканото разрешение и да се определят условията, ако има такива, с които то да бъде обвързано;“;

ii)третата алинея се заличава;

б)параграф 6 се заменя със следното:

„6. Когато институция майка от ЕС и нейните дъщерни предприятия или дъщерните предприятия на финансов холдинг майка от ЕС или смесен финансов холдинг майка от ЕС използват вътрешнорейтинговия подход, посочен в член 143, на единна основа, компетентните органи разрешават на предприятието майка и неговите дъщерни предприятия, разглеждани заедно, да изпълнят критериите за допустимост, посочени в трета част, дял II, глава 3, раздел 6, по начин, който отговаря на структурата на групата и нейните системи, процеси и методи за управление на риска.“;

8)в член 27, параграф 1, буква а) се заличава подточка v);

9)в член 34 се добавят следните параграфи:

„Чрез дерогация от първия параграф от настоящия член, при извънредни обстоятелства, чието наличие се определя със становище на ЕБО, институциите могат да намалят общия размер на допълнителните корекции на стойността при изчисляването на общия размер, който трябва да се приспадне от базовия собствен капитал от първи ред.

За целите на предоставянето на становището, посочено във втора алинея, ЕБО наблюдава пазарните условия, за да прецени дали са настъпили извънредни обстоятелства, и съответно незабавно уведомява Комисията за това.

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, за да посочи показателите и условията, които ще използва за определяне наличието на посочените във втори параграф извънредни обстоятелства, както и намалението на общия размер на допълнителните корекции на стойността, посочен в същия параграф.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: въвежда се дата = 2 години след влизането в сила на настоящия регламент].

Комисията се оправомощава да допълни настоящия регламент, като в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 приеме регулаторните технически стандарти, посочени в третия параграф.“;

10)член 36 се изменя, както следва:

а)в параграф 1 буква г) се заменя със следното:

„г)    за институциите, които изчисляват рисково претеглените експозиции по вътрешнорейтинговия подход – недостига по вътрешнорейтинговия подход, когато е приложимо, изчислен в съответствие с член 159;“;

б)в параграф 1, буква к) се заличава подточка v);

11)в член 46, параграф 1, буква а) подточка ii) се заменя със следното:

„ii)    приспаданията, посочени в член 36, параграф 1, букви а) — ж), буква к), подточки ii), iii) и iv) и букви л), м) и н), с изключение на стойността, която се приспада за отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики;“;

12)в член 48 параграф 1 се изменя, както следва:

а)в буква а) подточка ii) се заменя със следното:

„ii) член 36, параграф 1, букви а) — з), буква к), подточки ii), iii) и iv) и букви л), м) и н), без отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики.“;

б)в буква б) подточка ii) се заменя със следното:

„ii) член 36, параграф 1, букви а) — з), буква к), подточки ii), iii) и iv) и букви л), м) и н), без отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики.“;

13)в член 49 параграф 4 се заменя със следното:

„4. Позициите, които по силата на параграф 1 не са приспаднати, представляват експозиции и подлежат на рисково претегляне според предвиденото в трета част, дял II, глава 2.

Позициите, които по силата на параграф 2 или 3 не са приспаднати, представляват експозиции и получават рисково тегло 100 %.“;

14)в член 60, параграф 1, буква а) подточка ii) се заменя със следното:

„ii) член 36, параграф 1, букви а) — ж), буква к), подточки ii), iii) и iv) и букви л), м) и н), без отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики.“;

15)в член 62, първа алинея буква г) се заменя със следното:

„г) за институциите, които изчисляват рисково претеглените експозиции в съответствие с трета част, дял II, глава 3 – изчисленият в съответствие с член 159 излишък по вътрешнорейтинговия подход, когато е приложимо, бруто от данъчни ефекти, в размер до 0,6 % от рисково претеглените експозиции, изчислени в съответствие с трета част, дял II, глава 3.“;

16)в член 70, параграф 1, буква а) подточка ii) се заменя със следното:

„ii) член 36, параграф 1, букви а) — ж), буква к), подточки ii), iii) и iv) и букви л), м) и н), с изключение на стойността, която се приспада за отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики;“;

17)в член 72б, параграф 3, първа алинея уводното изречение се заменя със следното:

„В допълнение към задълженията, посочени в параграф 2 от настоящия член, органът за преструктуриране може да разреши задължения да се считат за инструменти на приемливите задължения до един общ размер, който не надхвърля 3,5 % от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3, при условие че:“;

18)в член 72и, параграф 1, буква а) подточка ii) се заменя със следното:

„ii) член 36, параграф 1, букви а) — ж), буква к), подточки ii), iii) и iv) и букви л), м) и н), с изключение на стойността, която се приспада за отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики;“;

19)в член 84, параграф 1 буква а) се заменя със следното:

„а)базовия собствен капитал от първи ред на дъщерното предприятие минус по-ниската от следните стойности:

i)размера на базовия собствен капитал от първи ред на дъщерното предприятие, необходим с оглед на следното:

–когато дъщерното предприятие е институция – според случая: сбора на изискването по член 92, параграф 1, буква а), изискванията по членове 458 и 459, специфичните капиталови изисквания по член 104 от Директива 2013/36/ЕС и комбинираното изискване за буфер по смисъла на член 128, точка 6 от същата директива или сбора на всички наложени от надзорните органи в третите държави изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от базовия собствен капитал от първи ред;

–когато дъщерното предприятие е инвестиционен посредник – според случая: сбора на изискването по член 11 от Регламент (ЕС) 2019/2033 и специфичните капиталови изисквания по член 39, параграф 2, буква а) от Директива (ЕС) 2019/2034 или сбора на всички наложени от надзорните органи в третите държави изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от базовия собствен капитал от първи ред;

ii)размера на консолидирания базов собствен капитал от първи ред на дъщерното предприятие, необходим на консолидирана основа с оглед на сбора на изискването по член 92, параграф 1, буква а), изискванията по членове 458 и 459, специфичните капиталови изисквания по член 104 от Директива 2013/36/ЕС и комбинираното изискване за буфер по смисъла на член 128, точка 6 от същата директива;“;

20)в член 85, параграф 1 буква а) се заменя със следното:

„а)капитала от първи ред на дъщерното предприятие минус по-ниската от следните стойности:

i)размера на капитала от първи ред на дъщерното предприятие, необходим за постигане на следното:

–когато дъщерното предприятие е институция – според случая: сбора на изискването по член 92, параграф 1, буква б), изискванията по членове 458 и 459, специфичните капиталови изисквания по член 104 от Директива 2013/36/ЕС и комбинираното изискване за буфер по смисъла на член 128, точка 6 от същата директива или сбора на всички наложени от надзорните органи в третите държави изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от капитала от първи ред;

–когато дъщерното предприятие е инвестиционен посредник – според случая: сбора на изискването по член 11 от Регламент (ЕС) 2019/2033 и специфичните капиталови изисквания по член 39, параграф 2, буква а) от Директива (ЕС) 2019/2034 или сбора на всички наложени от надзорните органи в третите държави изисквания, които трябва да бъдат изпълнени от капитала от първи ред;

ii)размера на консолидирания капитал от първи ред на дъщерното предприятие, необходим на консолидирана основа с оглед на сбора на изискването по член 92, параграф 1, буква б), изискванията по членове 458 и 459, специфичните капиталови изисквания по член 104 от Директива 2013/36/ЕС и комбинираното изискване за буфер по смисъла на член 128, точка 6 от същата директива;“;

21)вмъква се следният член 88б:

„Член 88б
Предприятия в трети държави

За целите на настоящия дял II термините „инвестиционен посредник“ и „институция“ обхващат и предприятията, които са установени в трета държава, но ако са били установени в Съюза са щели да попаднат в обхвата на изменените определения на тези термини в член 4, параграф 1, точки 2 и 3.“;

22)в член 89 параграф 1 се заменя със следното:

„1. За квалифицирано дялово участие в предприятие, което не е предприятие от финансовия сектор, с размер над 15 % от приемливия капитал на институцията, се прилагат разпоредбите в параграф 3.“;

23)член 92 се изменя, както следва:

а)параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3. Общата рискова експозиция се изчислява, както следва:

а)самостоятелните институции в ЕС и, за целите на спазването на задълженията по настоящия регламент на консолидирана основа в съответствие с първа част, дял II, глава 2, институциите майки от ЕС, финансовите холдинги майки от ЕС и смесените финансови холдинги майки от ЕС изчисляват общата рискова експозиция, както следва:

където:

TREA    = общата рискова експозиция на субекта;

U-TREA    = общата рискова експозиция на субекта, без наложена долна граница и изчислена в съответствие с параграф 4;

S-TREA    = стандартизираната обща рискова експозиция на субекта, изчислена в съответствие с параграф 5;

x    = 72,5 %;

б)за целите на подточки i) и ii) общата рискова експозиция се изчислява в съответствие с параграф 6:

i)от самостоятелните дъщерни институции в държава членка – за целите на спазването на задълженията по настоящия регламент на индивидуална основа;

ii)институциите майки в държава членка, финансовите холдинги майки в държава членка и смесените финансови холдинги майки в държава членка – за целите на спазването на задълженията по настоящия регламент на консолидирана основа;

в)за целите на спазването на задълженията по настоящия регламент на индивидуална основа общата рискова експозиция на институция, която не е самостоятелна институция в ЕС, нито самостоятелна дъщерна институция в държава членка, е общата рискова експозиция без наложена долна граница и изчислена в съответствие с параграф 4.

4. Общата рискова експозиция без наложена долна граница е сборът на букви а) — е) от настоящия параграф, след като се вземе предвид параграф 7:

а)изчислените в съответствие с дял II и член 379 рисково претеглени експозиции за кредитен риск, в т.ч. риск от контрагента, и за риск от разсейване, породени в резултат на всички стопански дейности на институцията, с изключение на рисково претеглената експозиция за риск от контрагента при свързаната с търговския портфейл дейност на институцията;

б)капиталовите изисквания при свързаната с търговския портфейл дейност на институцията, за следното:

i)изчисления в съответствие с дял IV от настоящата част пазарен риск;

ii)големите експозиции, надхвърлящи посочените в членове 395—401 граници, но в рамките на разрешения на институцията размер на надхвърляне, определен съгласно четвърта част;

в)изчислените в съответствие с дял IV от настоящата част капиталови изисквания за пазарен риск при стопанските дейности, при които е налице валутен или стоков риск;

ва)капиталовите изисквания за риска във връзка със сетълмента, изчислени в съответствие с дял V от настоящата част, с изключение на член 379;

г)изчислените в съответствие с дял VI от настоящата част капиталови изисквания за риск от корекция на кредитната оценка;

д)изчислените в съответствие с дял III от настоящата част капиталови изисквания за операционен риск;

е)изчислената в съответствие с дял II от настоящата част рисково претеглена експозиция за риск от контрагента при следните видове сделки и споразумения, породена от свързаната с търговския портфейл дейност на институцията:

i)изброените в приложение II договори и кредитните деривати;

ii)репо сделките, сделките по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, свързани с ценни книжа или стоки;

iii)маржин заемните сделки с ценни книжа или стоки;

iv)трансакциите с удължен сетълмент.“;

б)добавят се следните параграфи 5, 6 и 7:

„5. Стандартизираната обща рискова експозиция е сборът на букви а) — е) от параграф 4, след като се вземат предвид параграф 7 и следните изисквания:

а)породените от свързаната с търговския портфейл дейност рисково претеглени експозиции по параграф 4, буква а) – за кредитен риск и за риск от разсейване, и по буква е) от същия параграф – за риск от контрагента, се изчисляват, без да се използват следните подходи:

i)предвиденият в член 221 подход на вътрешните модели за рамковите споразумения за нетиране;

ii)предвиденият в глава 3 вътрешнорейтингов подход;

iii)предвиденият в членове 258—260 вътрешнорейтингов подход при секюритизация и предвиденият в член 265 подход на вътрешната оценка;

iv)предвиденият в настоящата част, дял II, глава 6, раздел 6 подход;

б)капиталовите изисквания за пазарен риск – по параграф 3, буква б), подточка i) за свързаната с търговския портфейл дейност и по буква в) от същия параграф – за стопанските дейности, при които е налице валутен или стоков риск, се изчисляват, без да се използва предвиденият в трета част, дял IV, глава 1б алтернативен подход на вътрешните модели.

6. За целите на параграф 3, буква б) общата рискова експозиция на субект „i“ се изчислява, както следва:

където:

i    = индексът, обозначаващ субекта;

TREAi    = общата рискова експозиция на субект „i“;

U-TREAi = общата рискова експозиция без наложена долна граница на субект „i“, изчислена в съответствие с параграф 4;

DIconso    = евентуалната положителна разлика между общата рискова експозиция и общата рискова експозиция без наложена долна граница, изчислена на консолидирана основа за институцията майка от ЕС, финансовия холдинг майка от ЕС или смесения финансов холдинг майка от ЕС на групата, към която принадлежи субект „i“, както следва:

където:

U-TREA    = общата рискова експозиция, без наложена долна граница, на консолидирана основа на тази институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС или смесен финансов холдинг майка от ЕС, изчислена в съответствие с параграф 4;

TREA    = общата рискова експозиция на консолидирана основа на тази институция майка от ЕС, финансов холдинг майка от ЕС или смесен финансов холдинг майка от ЕС, изчислена в съответствие с параграф 3, буква а).

Contribconsoi    = делът на субект „i“, изчислен, както следва:

където:

j    = индексът, с който се обозначават всички субекти – част от същата група като субект „i“ за консолидираната основа на институцията майка от ЕС, финансовия холдинг майка от ЕС или смесения финансов холдинг майка от ЕС;

U-TREAj    = общата рискова експозиция без наложена долна граница на субект „j“, изчислена от него в съответствие с параграф 4 на консолидирана основа, а ако субект „j“ е самостоятелна дъщерна институция в държава членка – на индивидуална основа;

F-TREAj    = общата рискова експозиция с наложена долна граница на субект „j“, изчислена на консолидирана основа, както следва:

където:

= общата рискова експозиция с наложена долна граница на субект „j“, изчислена от него на консолидирана основа, а ако субект „j“ е самостоятелна дъщерна институция в държава членка – на индивидуална основа;

= стандартизираната обща рискова експозиция на субект „j“, изчислена от него в съответствие с параграф 5 на консолидирана основа, а ако субект „j“ е самостоятелна дъщерна институция в държава членка – на индивидуална основа;

x    = 72,5 %.

7. При изчисляването на посочената в параграф 4 обща рискова експозиция без наложена долна граница и на посочената в параграф 5 стандартизирана обща рискова експозиция се прилагат следните разпоредби:

а)капиталовите изисквания в параграф 4, букви в), ва), г) и д) обхващат експозициите, породени от всички стопански дейности на дадена институция;

б)институциите умножават определените в параграф 4, букви б) — д) капиталови изисквания по 12,5.“;

24)в член 92а, параграф 1 буква а) се заменя със следното:

„а) отношение с оглед на риска от 18 %, което представлява собствените средства и приемливите задължения на институцията, изразени като процент от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3;“;

25)в член 102 параграф 4 се заменя със следното:

„4. Когато капиталовите изисквания за пазарен риск се изчисляват по посочения в член 325, параграф 1, буква б) подход, позициите в търговския портфейл се разпределят към бюрата за търгуване, създадени в съответствие с член 104б.“;

26)член 104 се заменя със следното:

„Член 104
Включване в търговския портфейл

1. Институциите имат ясно определени и съобразени с възможностите и практиките им за управление на риска политики и процедури за установяване на това кои позиции трябва да се включат в търговския портфейл с цел изчисляване на капиталовите изисквания, както е предвидено в член 102 и в настоящия член. Институциите надлежно документират спазването на тези политики и процедури, подлагат ги на вътрешен одит най-малко веднъж годишно и предоставят одитните резултати на компетентните органи.

2. Институциите отнасят към търговския портфейл позициите в следните инструменти:

а)инструментите, които удовлетворяват критериите по член 325, параграфи 6, 7 и 8 за включване в алтернативния портфейл за корелационно търгуване (АПКТ);

б)инструментите, които биха довели до нетна къса кредитна или капиталова позиция в банковия портфейл, с изключение на собствените задължения на институцията и без да се взимат предвид позициите, които удовлетворяват критериите по параграф 2, буква д);

в)инструментите, произтичащи от задължение за поемане на емисия на ценни книжа, които се очаква да бъдат реално закупени от институцията на датата на сетълмента;

г)финансовите активи или пасиви, които недвусмислено са класифицирани съгласно приложимата за институцията счетоводна уредба като държани с цел търгуване;

д)инструментите, които произтичат от дейността по поддържане на пазара;

е)държаните с цел търгуване предприятия за колективно инвестиране, които удовлетворяват поне едно от условията по параграф 7;

ж)котираните капиталови инструменти;

з)сделките за финансиране с ценни книжа, сключени във връзка с търгуване;

и)опциите или другите деривати, внедрени в собствените задължения на институцията или от други свързани с кредитен или капиталов риск инструменти в банковия портфейл.

За целите на буква б) институцията има нетна къса капиталова позиция, когато спадът в стойността на капиталовия инструмент води до печалба за нея. Институцията има нетна къса кредитна позиция, когато увеличаването на кредитния спред или влошаването на кредитоспособността на емитента или на групата от емитенти води до печалба за нея. Институциите текущо наблюдават случаите, когато инструменти пораждат нетна къса кредитна или капиталова позиция в банковия портфейл.

За целите на буква и) институцията отделя внедрената опция от своето собствено задължение или от другия свързан с кредитен или капиталов риск инструмент в банковия портфейл и отнася собственото задължение или другия инструмент към, съответно, търговския или банковия портфейл, в съответствие с настоящия член.

3. Институциите не отнасят към търговския портфейл позициите в следните инструменти:

а)инструментите, предназначени за секюритизационни цели;

б)инструментите, свързани с притежаваните недвижими имоти;

в)некотираните капиталови инструменти;

г)инструментите, свързани с кредитирането на физически лица и МСП;

д)предприятията за колективно инвестиране, различни от посочените в параграф 2, буква е);

е)договорите за деривати и предприятията за колективно инвестиране с един или повече от посочените в букви а) — г) базови инструменти;

ж)инструментите, държани за хеджиране на даден риск при една или повече позиции в инструмент, посочен в букви а) — е);

з)собствените задължения на институцията, без инструментите, които удовлетворяват критериите по параграф 2, буква д).

4. Чрез дерогация от параграф 2 институцията може, след одобрение от компетентния орган, да отнесе към банковия портфейл позиция в инструмент по букви г) — и) от посочения параграф. Компетентният орган дава одобрението си, ако институцията му представи убедителни доказателства, че позицията не се държи с цел търгуване, нито хеджира позиции, държани с цел търгуване.

5. Компетентният орган може да поиска от институция, включила в търговския портфейл позиция в инструмент, различен от посочените в параграф 2, букви а), б) или в), да обоснове това отнасяне. Ако институцията не представи подходяща обосновка, компетентният ѝ орган може да изиска от нея да отнесе тази позиция към банковия портфейл.

6. Компетентният орган може да поиска от институция, включила в банковия портфейл позиция в инструмент, различен от посочените в параграф 3, да обоснове това отнасяне. Ако институцията не представи подходяща обосновка, компетентният ѝ орган може да изиска от нея да отнесе тази позиция към търговския портфейл.

7. Институцията отнася към търговския портфейл държаните с цел търгуване позиции в предприятия за колективно инвестиране, когато изпълнява някое от следните условия:

а)институцията е в състояние да получи достатъчно информация за отделните базисни експозиции на ПКИ;

б)институцията не е в състояние да получи достатъчно информация за отделните базисни експозиции на ПКИ, но е запозната със съдържанието на мандата на ПКИ и може да получава ежедневни котировки на ПКИ.

8. ЕБО разработва проект на регулаторни технически стандарти за доуточняване на начина, по който институциите трябва да изчисляват и наблюдават посочените в параграф 2, буква б) нетни къси кредитни или капиталови позиции в банковия портфейл.

ЕБО представя на Комисията този проект на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: въвежда се дата = 24 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

Комисията се оправомощава да допълни настоящия регламент, като приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

27)член 104а се изменя, както следва:

а)в параграф 1 втора алинея се заменя със следното:

„ЕБО наблюдава спектъра от надзорни практики и до 28 юни 2024 г. публикува за целите на първа алинея и на параграф 5 насоки за значението на „извънредни обстоятелства“. Тези насоки се приемат в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Докато ЕБО не издаде тези насоки, компетентните органи уведомяват ЕБО за всяко свое решение по силата на параграф 2 от настоящия член да предоставят разрешение или да откажат на дадена институция да прекласифицира дадена позиция, като обосновават избора си.“;

б)параграф 5 се заменя със следното:

„5. Прекласифицирането на позиция в съответствие с настоящия член е неотменимо, освен при извънредните обстоятелства, посочени в параграф 1.“;

в)добавя се следният параграф 6:

„6. Чрез дерогация от параграф 1 институцията може да прекласифицира позиция от банковия портфейл като позиция от търговския портфейл на основание член 104, параграф 2, буква г), без да иска разрешение от компетентния си орган. В такъв случай изискванията по параграфи 3 и 4 продължават да се прилагат за институцията. Институцията незабавно уведомява компетентния си орган, когато извърши такова прекласифициране.“;

28)член 104б се изменя, както следва:

а)параграф 1 се заменя със следното:

„1. За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск по посочения в член 325, параграф 1, буква б) подход институциите създават бюра за търгуване и отнасят към едно от тях всяка посочена в параграфи 5 и 6 позиция в търговския и в банковия си портфейл. Позициите в търговския портфейл се отнасят към едно и също бюро за търгуване само ако отговарят на договорената делова стратегия на бюрото и са последователно управлявани и контролирани в съответствие с параграф 2 от настоящия член.“;

б)добавят се следните параграфи 5 и 6:

„5. За целите на изчисляването на капиталовите си изисквания за пазарен риск, институциите отнасят всяка позиция в банковия си портфейл, при която е налице валутен или стоков риск, към създадените по силата на параграф 1 бюра за търгуване, които управляват рискове, подобни на рисковете при тези позиции.

6. Чрез дерогация от параграф 5, при изчисляването на капиталовите си изисквания за пазарен риск институциите могат да създадат едно или повече бюра за търгуване, към които да отнасят изключително позиции в банковия портфейл, при които е налице валутен или стоков риск. Тези бюра за търгуване не подлежат на изискванията на параграфи 1, 2 и 3.“;

29)вмъква се следният член 104в:

„Член 104в
Третиране на хеджирането на валутния риск при капиталовите отношения

1. Институция, която умишлено е открила рискова позиция с цел поне частично да хеджира риска от неблагоприятен ефект на промените на валутните курсове върху някое от капиталовите си отношения по член 92, параграф 1, букви а), б) и в), може, с разрешение на компетентните органи, да изключи тази рискова позиция от капиталовите изисквания за валутен риск, посочени в член 325, параграф 1, стига да са изпълнени изброените по-долу условия:

а)максималната стойност на рисковата позиция, изключена от капиталовите изисквания за пазарен риск, е ограничена до стойността на рисковата позиция, която неутрализира неблагоприятния ефект на промените на валутните курсове върху някое от капиталовите отношения;

б)рисковата позиция е била изключена от капиталовите изисквания за пазарен риск преди най-малко 6 месеца;

в)институцията е създала подходящ механизъм за управление на риска с оглед на хеджирането на риска от неблагоприятен ефект на промените на валутните курсове върху някое от капиталовите си отношения, в т.ч. ясна стратегия за хеджиране и управленска структура;

г)институцията е предоставила на компетентните органи обосновка за изключването на рисковата позиция от капиталовите изисквания за пазарен риск, подробни сведения за тази рискова позиция и стойността, която ще бъде изключена от капиталовите изисквания за пазарен риск.

2. Всяко изключване на рискови позиции от капиталовите изисквания за пазарен риск по силата на параграф 1 се извършва по последователен начин.

3. Компетентните органи одобряват всяка промяна в посочения в параграф 1, буква в) механизъм на институцията за управление на риска и в посочените в параграф 1, буква г) подробни сведения за рисковите позиции.

4. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:

а)рисковите позиции по параграф 1, първа алинея, които дадена институция може умишлено да поеме с цел поне частично да хеджира риска от неблагоприятен ефект на промените на валутните курсове върху някое от капиталовите си отношения;

б)начина, по който се изчислява посочената в параграф 1, буква а) максимална стойност и по който институцията я изключва при всеки от подходите, посочени в член 325, параграф 1;

в)критериите, които трябва да удовлетворява посоченият в параграф 1, буква в) механизъм на институцията за управление на риска, за да бъде счетен за подходящ за целите на настоящия член.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: въвежда се дата = 2 години след влизането в сила на настоящия регламент].

Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

30)член 106 се изменя, както следва:

а)в параграф 3 последната алинея се заменя със следното:

„За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск, в търговския портфейл се включват както вътрешното хеджиране, признато по силата на първа алинея, така и кредитният дериват, сключен с трето лице. За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск по посочения в член 325, параграф 1, буква б) подход, двете позиции се отнасят към едно и също бюро за търгуване, създадено в изпълнение на член 104б, параграф 1, което управлява сходни рискове.“;

б)в параграф 4 последната алинея се заменя със следното:

„За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск, в търговския портфейл се включват както вътрешното хеджиране, признато по силата на първа алинея, така и дериватът върху капиталов инструмент, сключен с трето лице – приемлив доставчик на кредитна защита. За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск по посочения в член 325, параграф 1, буква б) подход, двете позиции се отнасят към едно и също бюро за търгуване, създадено в изпълнение на член 104б, параграф 1, което управлява сходни рискове.“;

в)параграф 5 се заменя със следното:

„5. Когато институция хеджира експозиция към лихвен риск в банковия портфейл със свързана с лихвен риск позиция, вписана в търговския ѝ портфейл, тази свързана с лихвен риск позиция се признава за вътрешно хеджиране за целите на оценката на лихвения риск при позициите в банковия портфейл в съответствие с членове 84 и 98 от Директива 2013/36/ЕС, ако са изпълнени следните условия:

а)за целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск по посочените в член 325, параграф 1, букви а), б) и в) подходи, свързаната с лихвен риск позиция е отнесена към подпортфейл, отделен от другите позиции в търговския портфейл и предназначен единствено за управление и редуциране на пазарния риск при вътрешното хеджиране на експозицията към лихвен риск; for that purpose;

б)за целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск по посочения в член 325, параграф 1, буква б) подход, позицията е отнесена към създаденото в съответствие с член 104б бюро за търгуване, чиято делова стратегия е насочена изцяло към управление и редуциране на пазарния риск при вътрешното хеджиране на експозицията към лихвен риск;

в)за целите на изискванията в членове 84 и 98 от Директива 2013/36/ЕС институцията надлежно е документирала как позицията редуцира лихвения риск при позициите в банковия портфейл.“;

г)вмъкват се следните параграфи 5а и 5б:

„5a. За целите на параграф 5, буква а) институцията може да отнесе към този подпортфейл други свързани с лихвен риск позиции, открити с трети лица или в собствения ѝ търговски портфейл, стига напълно да компенсира пазарния риск при тези свързани с лихвен риск позиции, открити в собствения ѝ търговски портфейл, чрез откриване на противоположни свързани с лихвен риск позиции с трети лица.

5б. Бюрото за търгуване по параграф 5, буква б) подлежи на следните изисквания:

а)то може да включва други свързани с лихвен риск позиции, открити с трети лица или при други бюра за търгуване на институцията, стига те да удовлетворяват условията по член 104 за отнасяне към търговския портфейл и тези други бюра за търгуване напълно да компенсират пазарния риск при тях чрез откриване на противоположни свързани с лихвен риск позиции с трети лица;

б)то не съдържа други позиции от търговския портфейл освен посочените в буква а);

в)чрез дерогация от член 104б то не подлежи на изискванията на параграфи 1, 2 и 3 от същия член.“;

д)параграфи 6 и 7 се заменят със следното:

„6. Капиталовите изисквания за пазарен риск за всички позиции, отнесени към посочения в параграф 5, буква а) отделен подпортфейл или към посоченото в буква б) от същия параграф бюро за търгуване, се изчисляват сами за себе си и допълват капиталовите изисквания за останалите позиции от търговския портфейл.

7. Когато институция хеджира експозиция към риск от ККО с дериватен инструмент, вписан в търговския ѝ портфейл, позицията в този дериватен инструмент се признава за вътрешно хеджиране на експозицията към риск от ККО за целите на изчисляването на капиталовите изисквания за риск от ККО по посочените в членове 383 или 384 подходи, ако са изпълнени следните условия:

а)позицията в дериватния инструмент е призната за допустимо хеджиране по член 386;

б)ако позицията в дериватния инструмент подлежи на някое от изискванията по член 325в, параграф 2, буква б) или в), или член 325д, параграф 1, буква в), институцията напълно компенсира нейния пазарен риск чрез откриване на противоположни позиции с трети лица.

За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск, вписаната в търговския портфейл противоположна позиция на признатото по силата на първа алинея вътрешно хеджиране се включва в търговския портфейл на институцията.“;

31)в член 107 параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното:

„1. Когато изчисляват рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 4, букви а) и е), институциите прилагат стандартизирания подход, посочен в глава 2, или, ако им е разрешено от компетентните органи по силата на член 143 – вътрешнорейтинговия подход, посочен в глава 3.

2. Когато изчисляват рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 4, букви а) и е), институциите прилагат спрямо експозициите към търговско финансиране и вноските в гаранционния фонд на ЦК предвиденото в глава 6, раздел 9 третиране. Всички останали видове експозиции към ЦК институциите третират, както следва:

а)като експозиции към институция – за другите видове експозиции към допустим ЦК;

б)като експозиции към предприятия – за другите видове експозиции към недопустим ЦК.

3. За целите на настоящия регламент експозициите към инвестиционни посредници от трета държава, към кредитни институции от трета държава, към клирингови къщи и борси от трета държава, както и към финансови институции от трета държава, лицензирани и контролирани от органи на трета държава и подлежащи на пруденциални изисквания, сравними, що се отнася до устойчивостта, с прилаганите към институциите, се третират като експозиции към институции само ако пруденциалните и надзорните изисквания на третата държава за този субект са най-малкото равностойни на прилаганите в Съюза.“;

32)член 108 се заменя със следното:

„Член 108
Използване, при кредитния риск и риска от разсейване, на предвидените в стандартизирания и вътрешнорейтинговия подход техники за редуциране на кредитния риск

1. Когато изчисляват рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 4, букви а) и е) или, където е приложимо, очакваната загуба – за целите на посочените в член 36, параграф 1, буква г) и член 62, буква в) изчисления, институциите могат да вземат предвид ефекта на ОКЗ съгласно глава 4 при експозициите, спрямо които прилагат посочения в глава 2 стандартизиран подход или посочения в глава 3 вътрешнорейтингов подход, без обаче да използват собствени оценки за LGD, както предвижда член 143.

2. За експозициите, спрямо които прилагат вътрешнорейтинговия подход, като по силата на член 143 използват собствени оценки за LGD, институциите могат да взимат предвид ефекта на ОКЗ при изчисляването на рисково претеглените експозиции и очакваната загуба съгласно глава 3.

2a. Когато прилагат вътрешнорейтинговия подход, като по силата на член 143 използват собствени оценки за LGD както за първоначалната експозиция, така и за сравнимите преки експозиции към доставчика на защита, институциите могат да взимат предвид ефекта на КЗК при изчисляването на рисково претеглените експозиции и очакваната загуба съгласно глава 3. Във всички останали случаи институциите могат да взимат предвид ефекта на КЗК при изчисляването на рисково претеглените експозиции и очакваната загуба съгласно глава 4.

3. Ако удовлетворяват условията по параграф 4 и, в държава членка, изброените по-долу условия, отпуснатите на неинституционални клиенти заеми могат, вместо да се третират като гарантирани експозиции за целите на трета част, дял II, глави 2, 3 и 4, според случая, да се разглеждат като експозиции, обезпечени с ипотека върху жилищен имот:

а)по-голямата част от отпуснатите на физически лица заеми за покупка на жилищни имоти в дадената държава членка не са ипотечни съгласно нейното национално право;

б)по-голямата част от отпуснатите на физически лица заеми за покупка на жилищни имоти в дадената държава членка са гарантирани от гарант с кредитна оценка от призната АВКО, съответстваща на степен на кредитно качество 1 или 2, изисквана от институцията с оглед на пълното погасяване на заема в случай на неизпълнение на задълженията от страна на първоначалния кредитополучател;

в)институцията има законово право да наложи ипотека върху жилищния имот, в случай че гарантът по буква б) не изпълни задълженията си.

Когато на националната територия под тяхна юрисдикция са изпълнени условията по букви а), б) и в), компетентните органи уведомяват ЕБО и посочват имената на гарантите, които удовлетворяват условията по настоящия параграф и параграф 4.

ЕБО публикува на своя уебсайт списък на удовлетворяващите условията гаранти и го актуализира ежегодно.

4. За целите на параграф 3 посочените в него заеми могат, вместо да се третират като гарантирани експозиции, да се третират като експозиции, обезпечени с ипотека върху жилищен имот, ако са изпълнени изброените по-долу условия:

а)при експозициите, третирани по стандартизирания подход: експозицията удовлетворява всички изисквания, за да бъде отнесена към посочения в членове 124 и 125 клас експозиции по стандартизирания подход „експозиции, обезпечени с ипотека върху недвижим имот“, с изключение на това, че отпусналата заема институция няма ипотека върху жилищния имот;

б)при експозициите, третирани по вътрешнорейтинговия подход: експозицията удовлетворява всички изисквания, за да бъде отнесена към посочения в член 147, параграф 2, буква г), подточка ii) клас експозиции по вътрешнорейтинговия подход „експозиции на дребно, обезпечени с жилищен имот“, с изключение на това, че отпусналата заема институция няма ипотека върху имота;

в)отпускането на заема не е било обвързано с ипотека върху жилищния имот, а кредитополучателят е договорно задължен да не ипотекира имота без съгласието на институцията, която първоначално е предоставила заема;

г)гарантът е приемлив доставчик на защита по член 201 и има кредитна оценка от АВКО, съответстваща на степен на кредитно качество 1 или 2;

д)гарантът е институция или предприятие от финансовия сектор и подлежи на капиталови изисквания, които са най-малко равностойни на приложимите за институциите или застрахователните предприятия;

е)гарантът е създал напълно обезпечен взаимен гаранционен фонд, а ако е застрахователно предприятие – равностойна защита, за поемане на загубите от кредитен риск, като компетентният орган периодично извършва преглед на калибрирането на този фонд или равностойна защита, а те самите подлежат на ежегодни тестове за устойчивост;

ж)институцията има договорно и законово право да наложи ипотека върху жилищния имот, в случай че гарантът не изпълни задълженията си;

з)институцията, която реши да упражни възможността, предвидена в параграф 3 за даден удовлетворяващ условията гарант, съгласно механизма, посочен в параграф 3, прави това за всички свои експозиции на дребно, гарантирани от този гарант по този механизъм.“;

33)вмъква се следният член 110a:

„Член 110a
Наблюдаване на договорните споразумения, които не представляват кредитни задължения

„Институциите наблюдават договорните споразумения, които удовлетворяват всички условия по член 5, точка 9, втора алинея, букви а) — д), и документират спазването на тези условия по удовлетворителен за компетентните органи начин.“;

34)член 111 се заменя със следното:

„Член 111
Стойност на експозицията

„1. Стойността на експозицията на даден актив е неговата счетоводната стойност след прилагане на корекциите за специфичен кредитен риск – в съответствие с член 110, допълнителните корекции на стойността – в съответствие с член 34 що се отнася до свързаната с банковия портфейл дейност на институцията, приспаданията – в съответствие с член 36, параграф 1, буква м), и другите свързани с този актив намаления на собствените средства.

2. Стойността на експозицията на задбалансова позиция, посочена в приложение I, е следният процент от номиналната стойност на позицията след приспадане на корекциите за специфичен кредитен риск – в съответствие с член 110 и на приспаданията в съответствие с член 36, параграф 1, буква м):

а)100 % за позициите в група 1;

б)50 % за позициите в група 2;

в)40 % за позициите в група 3;

г)20 % за позициите в група 4;

д)10 % за позициите в група 5.

3. Стойността на експозицията на кредитно задължение по задбалансова позиция по параграф 2 е по-ниският от следните проценти от номиналната стойност на кредитното задължение след приспадане на корекциите за специфичен кредитен риск и на приспаданията в съответствие с член 36, параграф 1, буква м):

а)посоченият в параграф 2 процент, приложим за позицията, по която е поето кредитното задължение;

б)посоченият в параграф 2 процент, приложим за вида кредитно задължение.

4. Приложимият процент при договорните споразумения, предложени от институция, но все още неприети от клиента, които, ако бъдат приети от клиента, ще представляват кредитни задължения, и при договорните споразумения, които биха могли да се приемат за кредитни задължения, но удовлетворяват условията да не се третират като такива, е предвиденият в параграф 2.

5. Когато дадена институция използва разширения метод за финансово обезпечение по член 223, стойността на експозицията на ценните книжа или стоките, продадени, предоставени или дадени в заем по репо сделка, сделка по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и маржин заемна сделка, се увеличава с размера на корекцията за променливост, приложима спрямо тези ценни книжа или стоки, както е предвидено в членове 223 и 224.

6. Стойността на експозицията на дериватен инструмент, посочен в приложение II, се определя в съответствие с глава 6, като се взима предвид ефектът на договорите за новация и другите посочени в същата глава споразумения за нетиране. Стойността на експозицията на репо сделка, сделка по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, трансакция с удължен сетълмент и маржин заемна сделка може да бъде определена в съответствие с глава 4 или глава 6.

7. Когато експозицията е покрита с обезпечена кредитна защита, стойността на експозицията може да бъде изменена в съответствие с глава 4.

8. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:

а)критериите, които институциите използват за отнасяне на задбалансови позиции към посочените в приложение I групи 1—5, с изключение на позициите, които вече са включени в приложение I;

б)факторите, които могат да ограничат възможността за институциите да отменят посочените в приложение I безусловно отменяеми кредитни задължения;

в)процедурата, по която институцията уведомява ЕБО за това как класифицира други задбалансови позиции, при които са налице сходни рискове като посочените в приложение I.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: въвежда се дата = 1 година след влизането в сила на настоящия регламент].

Комисията се оправомощава да допълни настоящия регламент, като приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

35)в член 112 буква к) се заменя със следното:

„к) експозиции към подчинен дълг;“;

36)член 113 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се заменя със следното:

„1. Рисково претеглените експозиции се изчисляват, като за всички експозиции, освен приспаднатите от собствените средства, се прилагат рискови тегла в съответствие с раздел 2 – според класа експозиции, към който са отнесени тези експозиции, и, в степента, посочена в раздел 2, според кредитното качество на тези експозиции. Кредитното качество може да се определи, като в съответствие с раздел 3 се използват кредитните оценки на АВКО или на агенциите за експортно кредитиране. С изключение на експозициите, отнесени към класовете експозиции, посочени в член 112, букви а), б), в) и д), ако извършената в съответствие с член 79, буква б) от Директива 2013/36/ЕС оценка отбелязва по-висок риск отколкото кредитната оценка на призната АВКО или на агенция за експортно кредитиране, институцията присъжда рисково тегло, което е най-малко с една степен на кредитно качество по-висока от рисковото тегло, произтичащо от кредитната оценка на признатата АВКО или агенцията за експортно кредитиране.“;

б)параграф 3 се заменя със следното:

„3. Когато експозиция подлежи на кредитна защита, стойността ѝ или рисковото ѝ тегло, според случая, могат да бъдат изменени в съответствие с настоящата глава и глава 4.“;

37)в член 119 параграфи 2 и 3 се заличават;

38)в член 120 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1. Експозициите, които имат кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло съгласно таблица 3, което съответства на кредитната оценка, присъдена от АВКО, в съответствие с член 136.

Таблица 3

2. Експозициите с първоначален срок до падежа три месеца или по-малко, които имат кредитна оценка от призната АВКО, и експозициите, произтичащи от трансграничното движение на стоки, с първоначален срок до падежа шест месеца или по-малко, които имат кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло съгласно таблица 4, което съответства на кредитната оценка, присъдена от АВКО, в съответствие с член 136.

Таблица 4

39)член 121 се заменя със следното:

„Член 121
Експозиции към институции, които нямат кредитна оценка

1. Експозициите към институции, които нямат кредитна оценка от призната АВКО, се отнасят към една от следните категории:

а)експозициите към институции се отнасят към категория А, ако са изпълнени изброените по-долу условия:

i)институцията разполага с достатъчен капацитет за своевременно изпълнение на финансовите си задължения, в т.ч. погасявания на главницата и лихвата, за прогнозния жизнен цикъл на активите или експозициите и независимо от икономическите цикли и конюнктура;

ii)институцията изпълнява или надхвърля изискването по член 92, параграф 1, специфичните капиталови изисквания по член 104а от Директива 2013/36/ЕС, комбинираното изискване за буфер по член 128, точка 6 от Директива 2013/36/ЕС и всички местни равностойни или допълнителни надзорни или регулаторни изисквания в трети държави, доколкото тези изисквания са оповестени и трябва да се изпълняват от базовия собствен капитал от първи ред, капитала от първи ред или собствените средства;

iii)информацията за посочените в подточка ii) изисквания е обществено достояние или е достъпна по друг начин;

iv)извършената в съответствие с член 79 от Директива 2013/36/ЕС оценка не показва, че институцията не изпълнява условията по подточки i) и ii);

б)експозициите към институции се отнасят към категория B, ако са изпълнени изброените по-долу условия, но не е изпълнено поне едно от условията по буква а):

i)институцията е изложена на значителен кредитен риск, като капацитетът ѝ да погасява задълженията си зависи от стабилни или благоприятни икономически или делови условия;

ii)институцията изпълнява или надхвърля изискването по член 92, параграф 1, изискванията по членове 458 и 459, специфичните капиталови изисквания по член 104а от Директива 2013/36/ЕС и всички местни равностойни или допълнителни надзорни или регулаторни изисквания, доколкото тези изисквания са оповестени и трябва да се изпълняват от базовия собствен капитал от първи ред, капитала от първи ред или собствените средства;

iii)информацията за посочените в подточка ii) изисквания е обществено достояние или е достъпна по друг начин;

iv)извършената в съответствие с член 79 от Директива 2013/36/ЕС оценка не показва, че институцията не изпълнява условията по подточки i) и ii).

За целите на подточка ii) местните равностойни или допълнителни надзорни или регулаторни изисквания не включват капиталовите буфери, равностойни на определените в член 128 от Директива 2013/36/ЕС;

в)експозициите към институции се отнасят към категория C, ако условията за отнасяне към категория А или B не са изпълнени или ако е изпълнено някое от следните условия:

i)институцията е изправена пред съществен риск от неизпълнение и разполага с ограничен буфер за противодействие;

ii)има голяма вероятност неблагоприятните стопански, финансови или икономически условия да доведат – или да са довели – до неспособност на институцията да изпълни финансовите си задължения;

iii)когато по закон за институцията се изискват одитирани финансови отчети, външният одитор е изразил отрицателно одитно становище или е изразил в нейните одитирани финансови отчети или одиторски доклади в рамките на предходните 12 месеца сериозни съмнения, че институцията е способна да продължи дейността си като действащо предприятие.

2. Експозициите, отнесени в съответствие с параграф 1 към категории А, В или С, получават рисково тегло, както следва:

а)експозициите от категории А, В или С, които изпълняват някое от следните условия, получават рисково тегло за краткосрочни експозиции съгласно таблица 5:

i)експозицията има първоначален срок до падежа три месеца или по-малко;

ii)експозицията има първоначален срок до падежа шест месеца или по-малко и е породена от трансграничното движение на стоки;

б)експозициите от категория А, които не са краткосрочни, но изпълняват изброените по-долу условия, получават рисково тегло 30 %:

i)експозицията не изпълнява никое от условията по буква а);

ii)отношението на базовия собствен капитал от първи ред на институцията е по-голямо или равно на 14 %;

iii)отношението на ливъридж на институцията е по-високо от 5 %;

в)експозициите, отнесени към категория А, В или С, които не изпълняват условията по буква а) или б), получават рисково тегло съгласно таблица 5.

Когато експозиция към институция не е в националната валута на юрисдикцията, в която е учредена институцията, или когато тази институция е записала кредитното задължение в клон в друга юрисдикция и експозицията не е в националната валута на юрисдикцията, в която клонът извършва дейност, рисковото тегло, определено в съответствие с буква а), б) или в), според случая, на експозициите със срок до падежа над една година, произтичащи от самоликвидиращи се условни търговски позиции, породени от трансграничното движение на стоки, е не по-ниско от рисковото тегло на експозиция към централното правителство на държавата, в която е учредена институцията.

Таблица 5

“;

40)член 122 се изменя, както следва:

а)в параграф 1 таблица 6 се заменя със следното:

„Таблица 6

“;

б)параграф 2 се заменя със следното:

„Експозициите, които нямат кредитна оценка, получават рисково тегло от 100 %.“;

41)вмъква се следният член 122a:

„Член 122a
Експозиции към специализирано кредитиране

1. В рамките на посочения в член 112, буква ж) клас „експозиции към предприятия“ институциите обособяват като експозиции към специализирано кредитиране експозициите със следните белези:

а)експозицията е към субект, създаден специално за финансиране или експлоатация на физически активи, или е експозиция, която е икономически сравнима с такава експозиция;

б)експозицията не е обезпечена с недвижим имот, нито е свързана по друг начин с финансирането на недвижим имот;

в)договорните споразумения, уреждащи задължението, свързано с експозицията, дават на институцията значителна степен на контрол върху активите и генерирания от тях доход;

г)основният източник за погасяване на задължението, свързано с експозицията, е доходът, генериран от финансираните активи, а не самостоятелният търговски капацитет на предприятието.

2. Експозициите към специализирано кредитиране, които имат пряко приложима кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло съгласно таблица 6аа:

Таблица 6aa

3. Експозициите към специализирано кредитиране, които нямат пряко приложима кредитна оценка, получават рисково тегло, както следва:

а)когато целта на експозицията към специализирано кредитиране е финансиране на придобиването на материални активи, в т.ч. кораби, въздухоплавателни средства, спътници, железопътни мотриси и подвижен състав, и доходът, който тези активи ще генерират, представлява парични потоци, генерирани от конкретни физически активи, които са били финансирани и заложени или предоставени на кредитодателя от едно или няколко трети лица („експозиции към финансиране на обекти“), институциите прилагат следните рискови тегла:

i)80 %, когато експозицията се приема за висококачествена според изброените по-долу критерии:

–длъжникът може да изпълнява финансовите си задължения дори при изключително неблагоприятни условия поради наличието на следните елементи:

·експозицията е с подходящо отношение стойност/експозиция;

·експозицията е с консервативен погасителен план;

·активите са с подходящ оставащ жизнен цикъл при пълното погасяване на експозицията или, като алтернатива, се прибягва до доставчик на защита с висока кредитоспособност;

·рискът от рефинансиране на експозицията от страна на длъжника е нисък или е намален по подходящ начин чрез адекватна остатъчна стойност на активите или прибягване до доставчик на защита с висока кредитоспособност;

·длъжникът има договорни ограничения върху дейността си и структурата си на финансиране;

·длъжникът използва деривати само с цел редуциране на риска;

·съществените операционни рискове се управляват адекватно;

–договорните споразумения за активите предоставят на кредитодателите висока степен на защита, в т.ч. следното:

·кредиторите имат първостепенно упражняемо право върху финансираните активи и когато е приложимо – върху генерирания от тях доход;

·възможността за длъжника да внася промени в актива, които биха имали отрицателно въздействие върху неговата стойност, е договорно ограничена;

·в случаите, когато активът е в строеж, кредитодателите имат първостепенно упражняемо право върху активите и основните договори за строителство;

–финансираните активи отговарят на изброените по-долу стандарти за надеждно и ефективно функциониране:

·технологията и дизайнът на актива са изпробвани;

·получени са всички необходими разрешителни и разрешения за експлоатация на активите;

·в случаите, когато активът е в строеж, длъжникът разполага с подходящи гаранции по отношение на договорените спецификации, бюджет и дата на завършване на актива, в т.ч. солидни гаранции за завършване или участието на опитен строител, както и подходящи договорни клаузи за неустойки;

ii)100 %, когато експозицията не се приема за висококачествена по смисъла на подточка i);

б)когато целта на експозицията към специализирано кредитиране е осигуряване на краткосрочно финансиране на резерви, материални запаси или вземания от борсово търгувани стоки, в т.ч. суров нефт, метали или култури, и доходът, който тези резерви, материални запаси или вземания ще генерират, са постъпленията от продажбата на стоката („експозиции към финансиране на стоки“), институциите прилагат рисково тегло от 100 %;

в)когато целта на експозицията към специализирано кредитиране е да се финансира проект за разработването или придобиването на големи, сложни и скъпи инсталации, в т.ч. електроцентрали, химически заводи, мини, транспортна инфраструктура, околна среда и телекомуникационна инфраструктура, и доходът, който проектът ще генерира, са средствата, генерирани от договорите за продукцията на инсталацията, сключени с едно или няколко лица, които не са под управленския контрол на спонсора („експозиции към финансиране на проекти“), институциите прилагат следните рискови тегла:

i)130 %, когато проектът, с който е свързана експозицията, е пред експлоатация;

ii)ако не се прилага посочената в член 501а корекция на капиталовите изисквания за кредитен риск, 80 %, когато проектът, с който е свързана експозицията, е в експлоатация и експозицията удовлетворява следните критерии:

–възможността за длъжника да извършва дейности, които могат да нанесат ущърб на кредитодателите е договорно ограничена, в т.ч. забрана за поемането на нов дълг без съгласието на съществуващите кредитодатели;

–за целия експлоатационен срок на финансирания проект длъжникът разполага с достатъчно финансирани изцяло с парични средства резерви или с други финансови споразумения с гаранти с висок рейтинг, така че да изпълнява изискванията за финансиране при извънредни ситуации и за оборотен капитал;

–длъжникът генерира парични потоци, които са предвидими и обхващат всички бъдещи погасявания по кредитите;

–източникът на погасяването на задължението зависи от един основен контрагент, който е един от следните:

·централна банка, централно правителство, регионален или местен орган на властта, при условие че са с присъдено рисково тегло 0 % в съответствие с членове 114 и 115 или с присъдена от АВКО кредитна оценка със степен на кредитно качество най-малко 3;

·субект от публичния сектор, при условие че е с присъдено рисково тегло равно или по-ниско от 20 % в съответствие с член 116 или с присъдена от АВКО кредитна оценка със степен на кредитно качество най-малко 3;

·предприятие с присъдена от АВКО кредитна оценка със степен на кредитно качество най-малко 3;

–договорните клаузи, уреждащи експозицията към длъжника, предвиждат висока степен на защита за кредитиращата институция в случай на неизпълнение от страна на длъжника;

–договорните споразумения ефективно защитават кредитиращата институция срещу загуби, произтичащи от прекратяването на проекта;

–всички активи и договори, необходими за осъществяването на проекта, са заложени при кредитиращата институция в степента, разрешена от приложимото право;

–кредитиращата институция е получила в залог капиталови инструменти, така че да може да поеме контрол над длъжника в случай на неизпълнение;

iii)100 %, когато проектът, с който е свързана експозицията, е в експлоатация, а експозицията не изпълнява условията по подточка ii) от настоящата алинея;

г)за целите на буква в), подточка ii) генерираните парични потоци се смятат за предвидими само ако значителна част от дохода изпълнява следните условия:

i)доходът зависи от наличността на проектния обект или продукт;

ii)доходът се определя чрез регламентирана норма на възвръщаемост;

iii)доходът е определен по договор за продажба на принципа „вземи или плати“;

д)за целите на буква в) „експлоатация“ е фазата, през която субектът, създаден специално за финансиране на проекта, изпълнява следните две условия:

i)субектът има положителен нетен паричен поток, който е достатъчен за покриване на всяко оставащо договорно задължение;

ii)дългосрочният дълг на субекта намалява.

4. ЕБО разработва проект на регулаторни технически стандарти за допълнително подробно определяне на условията, при които са изпълнени критериите по параграф 3, буква а), подточка i) и буква в), подточка ii).

ЕБО представя на Комисията този проект на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: въвежда се дата = 1 година след влизането в сила на настоящия регламент].

Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

42)член 123 се заменя със следното:

„Член 123
Експозиции на дребно

1. Експозициите, които удовлетворяват изброените по-долу критерии, се приемат за експозиции на дребно:

а)експозицията е някоя от следните:

i)експозиция към едно или повече физически лица;

ii)експозиция към МСП по смисъла на член 5, точка 8, когато общата стойност, дължима на институцията, нейните предприятия майки и дъщерни предприятия от длъжника или група свързани клиенти, не надвишава, доколкото е известно на институцията, която предприема действия, за да се увери, че това е така, 1 милион евро, в т.ч. евентуалните експозиции в неизпълнение, но без експозициите, обезпечени с жилищен имот до стойността на имота;

б)експозицията е част от значителен брой експозиции със сходни характеристики, така че рисковете, свързани с това кредитиране, са значително редуцирани;

в)съответната институция третира експозицията в своята рамка за управление на риска и вътрешно я управлява като експозиция на дребно последователно във времето и по начин, подобен на този, по който третира другите експозиции на дребно.

Настоящата стойност на минималните лизингови вноски от неинституционални клиенти е приемлива за причисляване към класа „експозиции на дребно“.

До [Служба за публикации: въвежда се дата = 1 година от влизането в сила на настоящия регламент] ЕБО в изпълнение на член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 издава насоки за определяне на подходящите методи за диверсификация, съгласно които дадена експозиция се приема за една от значителен брой експозиции със сходни характеристики, както е посочено в буква б).

2. Следните експозиции не се приемат за експозиции на дребно:

а)несвързани с дълг експозиции, които представляват подчинено остатъчно вземане към активите или дохода на емитента;

б)свързани с дълг експозиции и други ценни книжа, партньорства, деривати или други инструменти, чиято икономическа същност е сходна с тази на експозициите по буква а);

в)всички други експозиции под формата на ценни книжа.

3. Експозициите на дребно по параграф 1 получават рисково тегло от 75 %, без експозициите към участник, на които се присъжда рисково тегло от 45 %.

4. Чрез дерогация от параграф 3 експозициите, произтичащи от кредити, отпуснати от кредитна институция на пенсионери или служители на безсрочен трудов договор срещу безусловно прехвърляне към нея на част от пенсията или заплатата на кредитополучателя, получават рисково тегло от 35 %, ако са изпълнени следните условия:

а)за да погасява кредита, кредитополучателят безусловно упълномощава пенсионния фонд или работодателя да извършва преки плащания към кредитната институция, като удържа месечните погасителни вноски от неговата месечна пенсия или заплата;

б)рисковете от смърт, нетрудоспособност, безработица или намаляване на нетната месечна пенсия или заплата на кредитополучателя са адекватно обезпечени чрез застрахователна полица в полза на институцията;

в)сборът на месечните вноски, които кредитополучателят внася за погасяването на всички кредити, които изпълняват условията по букви а) и б), не надвишава 20 % от неговата нетна месечна пенсия или заплата;

г)максималният първоначален срок до падежа на кредита не надвишава 10 години.“;

43)добавя се следният член 123a:

„Член 123a
Експозиции с несъответствие на валутите

1. При експозициите към физически лица, отнесени към някой от класовете експозиции, посочени в член 112, буква з) или и), рисковото тегло, определено в съответствие с глава 2, се умножава по 1,5, като полученото рисково тегло не надвишава 150 %, когато са изпълнени следните условия:

а)експозицията произтича от заем, който е във валута, различна от валутата на източника на дохода на длъжника;

б)длъжникът не е хеджирал своя платежен риск, произтичащ от несъответствието на валутите, нито чрез финансов инструмент, нито чрез доход от чуждестранна валута, който съответства на валутата на експозицията, или общият размер на тези хеджирания, с които разполага кредитополучателят, покрива по-малко от 90 % от всяка вноска по тази експозиция.

Когато институцията не е в състояние да разграничи експозициите с несъответствие на валутите, множителят за рисково тегло 1,5 се прилага за всички нехеджирани експозиции, валутата при които не е местната валута на държавата на местопребиваване на длъжника.

2. За целите на настоящия член „източник на доход“ означава всеки източник, който генерира парични потоци към длъжника, в т.ч. от парични преводи, наем или заплати, като се изключват постъпленията от продажба на активи или подобни изпълнителни действия от страна на институцията.“;

44)член 124 се заменя със следното:

„Член 124
Експозиции, обезпечени с ипотека върху недвижим имот

1. Експозициите, които не са към ПРС и не изпълняват изброените в параграф 3 условия, се третират, както следва:

а)експозициите, които не са обезпечени с ДНИ, се третират като необезпечени със съответния недвижим имот експозиции;

б)експозициите, обезпечени с ДНИ, получават рисково тегло от 150 %.

2. Обезпечените с недвижим имот експозиции, които не са към ПРС и изпълняват изброените в параграф 3 условия, се третират, както следва:

а)когато експозицията е обезпечена с жилищен имот, тя не се признава за експозиция, обезпечена с ДНИ, и ако изпълнява някое от следните условия се третира в съответствие с член 125, параграф 1:

i)обезпечаващият експозицията недвижим имот е основното жилище на длъжника, като целият недвижим имот представлява една жилищна единица или обезпечаващият експозицията недвижим имот е отделна жилищна единица в рамките на недвижим имот;

ii)експозицията е към физическо лице и е обезпечена с доходоносна жилищна единица – като целият недвижим имот представлява една жилищна единица или обезпечаващият експозицията недвижим имот е отделна жилищна единица в рамките на недвижим имот, а общата експозиция на институцията към това лице е обезпечена с не повече от четири недвижими имота, в т.ч. такива, които не представляват жилищен имот или не удовлетворяват нито един от критериите по настоящата буква, или четири отделни жилищни единици в рамките на недвижим имот;

iii)обезпечената с жилищен имот експозиция е към сдружения или кооперативи на физически лица, които са уредени със закон и са създадени единствено с цел да предоставят на членовете си ползване на основно жилище в обезпечаващия заемите имот;

iv)експозицията е обезпечена с жилищен имот към публични дружества за жилищно настаняване или сдружения с нестопанска цел, които са уредени със закон и са създадени със социална цел, както и за да предлагат дългосрочно жилищно настаняване на наемателите;

б)когато експозицията е обезпечена с жилищен имот и не изпълнява нито едно от условията по буква а), подточки i) — iv), тя се третира в съответствие с член 125, параграф 2;

в)когато експозицията е обезпечена с търговски недвижим имот, тя се третира, както следва:

i)експозициите, които не са обезпечени с ДНИ, се третират в съответствие с член 126, параграф 1;

ii)експозициите, обезпечени с ДНИ, се третират в съответствие с член 126, параграф 2.

3. За да получат предвиденото в параграф 2 третиране обезпечените с недвижим имот експозиции трябва да изпълняват следните условия:

а)обезпечаващият експозицията недвижим имот изпълнява някое от следните условия:

i)недвижимият имот е напълно завършен;

ii)недвижимият имот е гора или земеделска земя;

iii)недвижимият имот е жилищен имот в строеж или земя, върху която се планира да бъде построен жилищен имот, когато този план бъде одобрен от всички заинтересовани органи и бъде изпълнено някое от следните условия:

–имотът няма повече от четири жилищни единици и ще бъде основното местопребиваване на длъжника, а кредитирането на физическото лице не финансира непряко експозиции към ПРС;

–централното правителство, регионалното правителство, местният орган на властта или субект от публичния сектор, експозициите към които се третират съответно съгласно член 115, параграф 2 и член 116, параграф 4, имат законовото правомощие и капацитета да гарантират, че имотът в строеж ще бъде завършен в рамките на приемлив срок, като са се задължили – или от тях се изисква – да гарантират това по правно обвързващ начин, ако иначе строителството не би завършило в приемлив срок;

б)експозицията е обезпечена с тежест с първостепенен ранг, която институцията държи върху недвижимия имот, или институцията държи върху този имот тежестта с първостепенен ранг, както и друга тежест с по-нисък ранг;

в)стойността на имота не се влияе съществено от кредитното качество на длъжника;

г)цялата информация, изисквана при инициирането на експозицията и за целите на текущото наблюдение, е надлежно документирана, в т.ч. информацията за капацитета на длъжника да погаси дълга и за оценката на имота;

д)изпълнени са изискванията по член 208 и правилата за оценка по член 229, параграф 1.

За целите на буква в) институциите могат да не взимат предвид случаите, когато стойността на имота и капацитетът на длъжника са повлияни от чисто макроикономически фактори.

4. Чрез дерогация от параграф 3, буква б), в юрисдикциите, в които тежестите с подчинен ранг предоставят на държателя им вземане по обезпечение, което подлежи на принудително изпълнение и представлява ефективен инструмент за редуциране на кредитния риск, тежестите с подчинен ранг, държани от субект, различен от институцията, която държи тежестта с първостепенен ранг, също могат да бъдат признати, в т.ч. когато институцията не държи тежестта с първостепенен ранг или не държи тежест с ранг между държаните от нея тежест с първостепенен ранг и тежест с по-нисък ранг.

За целите на първа алинея уредбата на тежестите трябва да предвижда следните възможности:

а)всяка институция, която държи тежест върху имота, може да инициира продажбата му независимо от другите субекти, държащи тежест върху него;

б)когато субектите, държащи тежест с първостепенен ранг, самостоятелно упражняват правомощието си за продажба на имота, но не я правят чрез публичен търг, те предприемат необходимото, за да получат справедлива пазарна цена или най-добрата цена, която може да бъде получена при дадените обстоятелства.

5. За целите на член 125, параграф 2 и член 126, параграф 2 отношението експозиция/стойност (exposure-to-value – ETV) се изчислява, като брутната експозиция се раздели на стойността на имота, като се има предвид следното:

а)брутната експозиция е сборът на непогасената сума на кредитното задължение, свързано с обезпечената с недвижимия имот експозиция, и всяка неусвоена, но за която има кредитно задължение, сума, която, след като бъде усвоена, ще увеличи стойността на обезпечената с недвижимия имот експозиция;

б)брутната експозиция се изчислява, без да се взимат предвид корекциите за кредитен риск и другите намаления на собствените средства във връзка с експозицията, нито каквато и да е форма на обезпечена кредитна защита или кредитна защита с гаранции, с изключение на заложените депозити по сметки в кредитиращата институция, които изпълняват изискванията за балансово нетиране, било по силата на рамкови споразумения за нетиране в съответствие с членове 196 и 206 или по силата на други споразумения за балансово нетиране в съответствие с членове 195 и 205, и които са заложени безусловно и неотменимо единствено с цел изпълнение на кредитното задължение, свързано с обезпечената с недвижимия имот експозиция;

в)при експозициите, които трябва да бъдат третирани в съответствие с член 125, параграф 2 или член 126, параграф 2, когато субект, различен от институцията, държи тежест с първостепенен ранг и държана от институцията тежест с подчинен ранг се признава по силата на параграф 4, брутната експозиция е сборът на брутната експозиция на тежестта на институцията и брутната експозиция на всички останали тежести с еднакъв или по-висок ранг от този на тежестта на институцията. Ако няма достатъчно информация, за да се определи рангът на останалите тежести, институцията приема, че техният ранг е равен на този на държаната от нея тежест с подчинен ранг. Институцията определя първо рисковото тегло съгласно, съответно, член 125, параграф 2 или член 126, параграф 2 („базово рисково тегло“). След това тя умножава това рисково тегло по 1,25, за да изчисли рисково претеглените стойности на тежестите с подчинен ранг. Ако базовото рисково тегло съответства на най-ниската група за ETV, то не се умножава. Рисковото тегло, получено от умножаването на базовото рисково тегло по 1,25, е ограничено до рисковото тегло, което е щяло да бъде присъдено на експозицията, ако изискванията по параграф 3 не са били изпълнени.

За целите на буква а), когато институцията има няколко експозиции, обезпечени с един и същ недвижим имот, и те са обезпечени с тежести върху недвижимия имот, които са подредени по ранг, без между техните рангове да има държани от трети лица тежести, експозициите се третират като една комбинирана експозиция, чийто брутен размер е сборът на брутните съставящи я експозиции.

6. Държавите членки посочват орган, отговарящ за прилагането на параграф 7. Посоченият орган е компетентният орган или определеният орган.

Когато органът, посочен от държавата членка за прилагането на настоящия член, е компетентният орган, той се уверява, че съответните национални органи и ведомства с функции в макропруденциалната сфера са надлежно информирани за намерението му да използва настоящия член и че участват по подходящ начин в оценяването на заплахите за финансовата стабилност в неговата държава членка, както е предвидено в параграф 6.

Когато органът, посочен от държавата членка за прилагането на настоящия член, не е компетентният орган, държавата членка приема, с оглед на коректното прилагане на настоящия член, необходимите разпоредби за осигуряване на подходяща координация и обмен на информация между компетентния орган и определения орган. В частност органите са длъжни тясно да си сътрудничат и да обменят цялата информация, от която може да се нуждае определеният орган, за да изпълнява адекватно възложените му по силата на настоящия член задължения. С това сътрудничество се цели да се избегнат дублиращи се или несъгласувани действия между компетентния орган и определения орган, както и да се осигури надлежно отчитане на взаимодействието с други мерки, по-специално предприетите по силата на член 458 от настоящия регламент и член 133 от Директива 2013/36/ЕС.

7. Въз основа на събраните по силата на член 430а данни и на всички други съответни показатели органът, посочен в съответствие с параграф 6 от настоящия член, периодично, но най-малко веднъж годишно, оценява дали теглата, предвидени в членове 125 и 126 за експозициите, обезпечени с разположени на тяхна територия недвижими имоти, се основават по подходящ начин на:

а)натрупания опит с понесени загуби от обезпечени с недвижими имоти експозиции;

б)прогнозните тенденции на пазара на недвижими имоти.

Ако въз основа на оценката по първа алинея посоченият в съответствие с параграф 6 от настоящия член орган заключи, че рисковите тегла, предвидени в член 125 или член 126, не отразяват адекватно действителните рискове при експозициите към един или няколко пазарни сегмента недвижими имоти, обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти или върху търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части от територията на неговата държава членка, и ако също така сметне, че нецелесъобразността на рисковите тегла може да има отрицателни последици за текущата или бъдещата финансова стабилност в неговата държава членка, той може да повиши рисковите тегла, приложими за тези експозиции, в рамките на интервалите, определени в четвърта алинея от настоящия параграф, или да наложи по-строги критерии от установените в параграф 3 от настоящия член.

Посоченият в съответствие с параграф 6 от настоящия член орган уведомява ЕБО и ЕССР за евентуалните изменения на рисковите тегла и приложените по силата на настоящия параграф критерии. В срок от един месец от получаването на това уведомление ЕБО и ЕССР представят становището си на заинтересованата държава членка. ЕБО и ЕССР публикуват приложените от съответния орган рискови тегла и критериите за експозициите, предвидени в член 125, член 126 и член 199, параграф 1, буква а).

За целите на втора алинея от настоящия параграф посоченият в съответствие с параграф 6 от настоящия член орган може да увеличи рисковите тегла, предвидени в член 125, параграф 1, буква а) или член 126, параграф 1, буква а). Органът не може да ги увеличи над 150 %.

8. Ако посоченият в съответствие с параграф 6 от настоящия член орган определи по-високи рискови тегла или по-строги критерии по силата на параграф 2, втора алинея, институциите разполагат с шестмесечен преходен период, за да ги приложат.

9. ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕССР, разработва проект на регулаторни технически стандарти за определяне на видовете фактори, които трябва да се взимат предвид при оценяването на целесъобразността на посочените в параграф 7 рискови тегла.

ЕБО представя на Комисията този проект на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2024 г.

Комисията се оправомощава да допълни настоящия регламент, като приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

10. Чрез препоръки по силата на член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 и в тясно сътрудничество с ЕБО ЕССР може да дава указания на посочените в съответствие с параграф 6 от настоящия член органи относно следните елементи:

а)факторите, които могат „да имат отрицателни последици за текущата или бъдещата финансова стабилност“ – както е посочено в параграф 7, втора алинея;

б)индикативните референтни показатели, които посоченият в съответствие с параграф 6 орган трябва да взима предвид при определянето на по-високи рискови тегла.

11. Институциите, установени в дадена държава членка, прилагат рисковите тегла и критериите, определени по силата на параграф 7 от органите на друга държава членка, за всички съответни експозиции, обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти или върху търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части на тази друга държава членка.“;

45)член 125 се заменя със следното:

„Член 125
Експозиции, обезпечени с ипотека върху жилищен недвижим имот

1. Експозициите, обезпечени с жилищен имот, който изпълнява някое от условията по член 124, параграф 2, буква а), подточки i) — iv), се третират, както следва:

а)частта от експозицията до 55 % от остатъчната стойност на имота след приспадане на всички първостепенни или с равностоен ранг тежести, които не са държани от институцията, получава рисково тегло от 20 %.

За целите на настоящата буква, ако по силата на член 124, параграф 7 компетентният или определеният орган, според случая, е определил по-високо рисково тегло или по-нисък процент от стойността на имота от посочените в настоящата буква, институциите използват рисковото тегло и процента, определени по силата на член 124, параграф 7;

б)останалата част от експозицията, ако има такава, се третира като експозиция, която не е обезпечена с жилищен имот.

2. Експозициите, обезпечени с жилищен имот, които не изпълняват нито едно от условията по член 124, параграф 2, буква а), подточки i) — iv), получават по-високото рисково тегло от следните: определеното съгласно следната таблица 6ааа и определеното по силата на член 124, параграф 7:

Таблица 6aaa

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф институциите могат да прилагат третирането по параграф 1 към експозициите, обезпечени с жилищен имот, разположен на територията на държава членка, ако процентите на загуба при такива експозиции, публикувани от компетентните органи на тази държава членка по силата на член 430а, параграф 3, не надхвърлят нито един от следните лимити на загубите, обобщени за всички институции с такива експозиции, съществуващи през предходната година:

а)загубите при частта от експозициите до 55 % от стойността на имота не надвишават 0,3 % от общия размер на непогасените през тази година кредитни задължения за всички тези експозиции.

За целите на настоящата буква, ако по силата на член 124, параграф 7 компетентният или определеният орган, според случая, е определил по-нисък процент от стойността на имота от посочения в настоящата буква, институциите използват процента, определен по силата на член 124, параграф 7;

б)загубите при частта от експозициите до 100 % от стойността на имота не надвишават 0,5 % от общия размер на непогасените през тази година кредитни задължения за всички тези експозиции.“;

46)член 126 се заменя със следното:

„Член 126
Експозиции, обезпечени с ипотека върху търговски недвижим имот

1. Експозициите по член 124, параграф 2, буква в), подточка i) се третират, както следва:

а)частта от експозицията до 55 % от остатъчната стойност на имота след приспадане на всички първостепенни или с равностоен ранг тежести, които не са държани от институцията, получава рисково тегло от 60 %, освен ако за тази част от експозицията не се прилага определено по силата на член 124, параграф 7 по-високо рисково тегло или по-нисък процент от стойността на имота;

б)останалата част от експозицията, ако има такава, се третира като експозиция, която не е обезпечена с този недвижим имот.

2. Експозициите по член 124, параграф 2, буква в), подточка ii) получават по-високото рисково тегло от следните: определеното съгласно следната таблица 6в и определеното по силата на член 124, параграф 7:

Таблица 6в

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф институциите могат да прилагат третирането по параграф 1 към експозициите, обезпечени с търговски имот, разположен на територията на държава членка, ако процентите на загуба при такива експозиции, публикувани от компетентните органи на тази държава членка по силата на член 430а, параграф 3, не надхвърлят нито един от следните лимити на загубите, обобщени за всички такива експозиции, съществуващи през предходната година:

а)загубите при частта на експозициите до 55 % от стойността на имота не надвишават 0,3 % от общия размер на непогасените през тази година кредитни задължения.

За целите на настоящата буква, ако по силата на член 124, параграф 7 компетентният или определеният орган, според случая, е определил по-нисък процент от стойността на имота от посочения в настоящата буква, институциите използват процента, определен по силата на член 124, параграф 7;

б)загубите при частта на експозициите до 100 % от стойността на имота не надвишават 0,5 % от общия размер на непогасените през тази година кредитни задължения.“;

47)вмъква се нов член 126а:

„Член 126a
Експозиции към финансиране на придобиването и разработването на терени, както и на строителството върху тях

1. Експозициите към ПРС получават рисково тегло от 150 %.

2. Експозициите към ПРС с жилищни имоти обаче могат да получат рисково тегло 100 %, ако, когато е приложимо, институцията прилага надеждни стандарти за иницииране и мониторинг, които изпълняват изискванията на членове 74 и 79 от Директива 2013/36/ЕС, и когато е изпълнено някое от следните условия:

а)правно обвързващите предварителни договори за продажба или за наем, за които купувачът или наемателят е направил съществен паричен депозит, който се задържа, ако договорът се прекрати, представляват значителен дял от всички договори;

б)длъжникът е рискувал съществен размер собствен капитал; това се смята, че е така, ако размерът на предоставения от длъжника собствен капитал е адекватен предвид оценената стойност на жилищния имот при завършване.

3. До [Служба за публикации: въвежда се дата = 1 година след влизането в сила] ЕБО издава насоки, в които се уточняват термините „съществен паричен депозит“, „подходящ размер на предоставения от длъжника собствен капитал“, „значителен дял от всички договори“ и „съществен собствен капитал, изложен на риск“.

Тези насоки се приемат по силата на член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

48)член 127 се изменя, както следва:

а)в параграф 1 се добавя следната алинея:

„За целите на изчисляването на сбора на корекциите за специфичен кредитен риск, посочен в настоящия параграф, институциите включват в изчислението всяка положителна разлика между, от една страна, дължимата от длъжника сума по експозицията и, от друга страна, сбора на:

i) допълнителното намаление на собствените средства, ако експозицията е напълно отписана; както и

ii) всички вече съществуващи намаления на собствените средства във връзка с тази експозиция.“;

б)параграф 2 се заменя със следното:

„2. За целите на определянето на обезпечената част на експозиция в неизпълнение, обезпеченията и гаранциите се признават за целите на редуцирането на кредитния риск в съответствие с глава 4.“;

в)параграф 3 се заменя със следното:

„3. Стойността на експозицията след корекциите за специфичен кредитен риск на експозициите, които не са обезпечени с ДНИ, а са обезпечени с жилищни или търговски недвижими имоти съгласно член 125 или 126, получава рисково тегло от 100 %, ако е имало неизпълнение по член 178.“;

г)параграф 4 се заличава;

49)член 128 се заменя със следното:

„Член 128
Експозиции към подчинен дълг

1. Следните експозиции се третират като експозиции към подчинен дълг:

а)експозиции към дълг, вземанията по който са подчинени на вземанията на друг кредитор;

б)инструменти на собствените средства, доколкото тези инструменти не се считат за експозиции към капиталови инструменти съгласно член 133, параграф 1; както и

в)инструменти на пасивите, които изпълняват условията по член 72б.

2. Експозициите към подчинен дълг, които по силата на втора част от настоящия регламент не се изисква да се приспаднат, получават рисково тегло от 150 %.“;

50)в член 129, параграф 3 се добавя следната алинея:

„Чрез дерогация от първа алинея определените по силата на член 18, параграф 2 от Директива (ЕС) 2019/2162 компетентни органи могат за целите на оценяването на недвижим имот да разрешат той да бъде оценен по пазарна стойност или по стойност под пазарната, а в държавите членки, които в законови или подзаконови разпоредби са въвели строги критерии за оценяване на ипотечната заемна стойност – по ипотечната му заемна стойност, без да се прилагат ограниченията по член 208, параграф 3, буква б).“;

51)в член 131 таблица 7 се заменя със следното:

„Таблица 7

;“

52)член 133 се заменя със следното:

„Член 133
Експозиции към капиталови инструменти

1. Следните експозиции се класифицират като експозиции към капиталови инструменти:

а)експозициите, които изпълняват следните условия:

i)експозицията не подлежи на обратно изкупуване в смисъл, че възвръщаемостта на инвестираните средства се постига само чрез продажба на инвестицията или на правата върху нея или чрез ликвидация на емитента;

ii)експозицията не включва задължение от страна на емитента; както и

iii)експозицията представлява остатъчно вземане към активите или дохода на емитента;

б)инструментите, които, ако са били емитирани от институция, са щели да бъдат признати за елементи на капитала от първи ред;

в)инструментите, които включват задължение от страна на емитента и изпълняват някое от следните условия:

i)емитентът може да отложи уреждането на задължението за неопределено време;

ii)задължението трябва – или може по преценка на емитента – да бъде уредено чрез емитиране от емитента на зададен брой акции;

iii)задължението трябва – или може по преценка на емитента – да бъде уредено чрез емитиране от емитента на незададен брой акции, като при равни други условия всяка промяна в стойността на задължението се дължи на промяната в стойността на зададен брой акции на емитента, сравнима е с тази промяна и е в същата посока като нея;

iv)притежателят на инструмента може да изиска задължението да бъде уредено в акции, стига да не е налице някое от следните условия:

–при търгувани инструменти – институцията е представила на компетентния орган убедителни доказателства, че инструментът се търгува на пазара по-скоро като дълг на емитента, отколкото като негов собствен капитал;

–при нетъргувани инструменти – институцията е представила на компетентния орган убедителни доказателства, че инструментът следва да се третира като дългова позиция.

За целите на буква в), подточка iii) се обхващат задълженията, които трябва – или може – да бъдат уредени чрез емитиране от емитента на незададен брой акции и за които промяната в паричната им стойност е равна на промяната в справедливата стойност на зададен брой акции, умножена по даден коефициент, като и коефициентът, и съответният брой акции са зададени.

За целите на подточка iv) институцията може за регулаторни цели да направи разбивка на рисковете, ако е изпълнено някое от предвидените в същата подточка условия и ако институцията е получила предварително разрешение от компетентния орган;

г)дълговите инструменти и другите ценни книжа, партньорства, деривати или други инструменти, които са структурирани така, че икономическата им същност е подобна на експозициите по букви а), б) и в), като тук спадат и дълговите инструменти, чиято възвръщаемост е свързана с тази на капиталовите инструменти;

д)експозициите към капиталови инструменти, които се вписват като заем, но произтичат от замяна на дълг със собствен капитал, направена в рамките на организирано реализиране или преструктуриране на дълга.

2. Капиталовите инвестиции не се третират като експозиции към капиталови инструменти в никой от следните случаи:

а)капиталовите инвестиции са структурирани така, че икономическата им същност е подобна на тази на позициите в дългови инструменти, които не удовлетворяват критериите в нито една буква от параграф 1;

б)капиталовите инвестиции представляват секюритизиращи експозиции.

3. Експозициите към капиталови инструменти извън посочените в параграфи 4—7 и извън тези, които съгласно втора част подлежат на приспадане или рисково претегляне, получават рисково тегло от 250 %.

4. С изключение на експозициите, които съгласно втора част подлежат на приспадане или рисково претегляне, следните експозиции към капиталови инструменти на дружества, чиито ценни книжа не се котират, получават рисково тегло 400 %:

а)инвестициите с цел краткосрочна препродажба;

б)инвестициите в дружества за рисков капитал или подобните инвестиции, които се придобиват в очакване на значителни краткосрочни капиталови печалби.

Чрез дерогация от първа алинея дългосрочните капиталови инвестиции, в т.ч. инвестициите в капиталови инструменти на корпоративни клиенти, с които институцията има или възнамерява да установи дългосрочни делови отношения, и на дружества за рисков капитал, както и замените на дълг със собствен капитал за целите на корпоративното преструктуриране, получават рисково тегло в съответствие с параграф 3 или 5, според случая. За целите на настоящия член дългосрочна капиталова инвестиция е капиталовата инвестиция, която се държи три или повече години или е направена с намерение да бъде държана три или повече години – както е одобрило висшето ръководство на институцията.

5. Институциите, които са получили предварително разрешение от компетентните органи, могат да присъдят рисково тегло от 100 % на експозициите към капиталови инструменти, поети по законодателни програми за насърчаване на дадени икономически сектори, които изпълняват следните условия:

а)законодателните програми предоставят значителни субсидии за инвестициите на институцията, в т.ч. под формата на гаранции от многостранни банки за развитие, публични кредитни институции за развитие по смисъла на член 429а, параграф 2 или международни организации;

б)законодателните програми предполагат някаква форма на държавен надзор;

в)тези експозиции към капиталови инструменти общо не надхвърлят 10 % от собствените средства на институциите.

6. Експозициите към капиталови инструменти на централни банки получават рисково тегло от 100 %.

7. Експозициите към капиталови инструменти, които се вписват като заем, но произтичат от замяна на дълг със собствен капитал, направена в рамките на организирано реализиране или преструктуриране на дълга, не получават рисково тегло, по-ниско от рисковото тегло, което са щели да получат, ако капиталовите позиции са били останали в дълговия портфейл.“;

53)член 134 се изменя, както следва:

а)параграф 3 се заменя със следното:

„3. Паричните средства в процес на събиране получават рисково тегло от 20 %. Паричните средства, притежавани и държани от институцията или преминаващи през нея, и равностойните парични позиции получават рисково тегло от 0 %.“;

б)добавя се следният параграф 8:

„8. Стойността на експозицията на всяка друга позиция, за която не е предвидено рисково тегло в глава 2, получава рисково тегло от 100 %.“;

54)в член 135 се добавя следният параграф 3:

„3. До [Служба за публикации: въвежда се дата = 1 година след влизането в сила] ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП изготвят доклад за пречките пред наличието на кредитни оценки от АВКО, по-специално за предприятията, и за възможните мерки за преодоляването им, като се имат предвид различията между икономическите сектори и географските области.“;

55)член 138 се изменя, както следва:

а)добавя се следната буква ж):

институцията използва кредитна оценка от АВКО, при която има допускания за имплицитна държавна подкрепа, само за институциите, притежавани или създадени и спонсорирани от централни правителства, регионални правителства или местни органи на властта.“;

б)добавя се следната алинея:

„За целите на буква ж) експозициите към институциите, които не са притежавани, нито създадени и спонсорирани от централни правителства, регионални правителства или местни органи на властта и за които има само кредитна оценка от АВКО, при която има допускания за имплицитна държавна подкрепа, се третират като експозиции към институции без кредитна оценка в съответствие с член 121.

Имплицитна държавна подкрепа означава, че при затруднения или неплатежоспособност на институцията централното правителство, регионалното правителство или местният орган на властта предприемат действия, за да предотвратят загуби за нейните кредитори.“;

56)в член 139, параграф 2 букви а) и б) се заменят със следното:

„a) кредитната оценка дава по-високо рисково тегло, отколкото когато експозицията се третира като експозиция без кредитна оценка и когато тя:

i)не е експозиция към специализирано кредитиране;

ii)е с равностоен или по-нисък във всяко отношение ранг спрямо дадената емисионна програма или инструмент, или спрямо първостепенните необезпечени експозиции на този емитент, според случая;

б) кредитната оценка дава по-ниско рисково тегло, а дадената експозиция:

i)не е експозиция към специализирано кредитиране;

ii)е с равностоен или по-висок във всяко отношение ранг спрямо дадената емисионна програма или инструмент, или спрямо първостепенните необезпечени експозиции на този емитент, според случая.“;

57)член 141 се заменя със следното:

„Член 141
Позиции в местна и чужда валута

1. Кредитната оценка на позиция в местната валута на длъжника не се използва за определяне на рисковото тегло на експозиция към същия длъжник в чужда валута.

2. Чрез дерогация от параграф 1 кредитната оценка на позиция в местната валута на длъжника може да се използва за определяне на рисковото тегло на експозиция към същия длъжник в чужда валута, ако тази експозиция възниква чрез участие на институцията в заем, гарантиран срещу риск по отношение на конвертируемостта и трансферен риск или отпуснат от многостранна банка за развитие по член 117, параграф 2 с пазарно признат статут на привилегирован кредитор.

За целите на първа алинея, когато експозицията в чужда валута е гарантирана срещу риск по отношение на конвертируемостта и трансферен риск, кредитната оценка на позицията в местната валута на длъжника може да се използва за рисковото претегляне само на гарантираната част от тази експозиция. Негарантираната част от тази експозиция се претегля спрямо риска въз основа на кредитната оценка на позиция на длъжника в тази чужда валута.“;

58)член 142, параграф 1 се изменя, както следва:

а)вмъкват се следните точки 1а—1д:

„1а) „клас експозиции“ означава всеки от класовете експозиции по член 147, параграф 2, буква а), буква а1), подточки i) и ii), буква б), буква в), подточки i) — iii), буква г), подточки i) — iv), буква д), буква д1), буква е) и буква ж);

1б) „клас „експозиции към предприятия“ означава всеки от класовете експозиции по член 147, параграф 2, буква в), подточки i) — iii);

1в) „експозиция към предприятие“ означава всяка експозиция, отнесена към класовете експозиции по член 147, параграф 2, буква в), подточки i) — iii);

1г) „клас „експозиции на дребно“ означава всеки от класовете експозиции по член 147, параграф 2, буква г), подточки i) — iv);

(1д) „експозиция на дребно“ означава всяка експозиция, отнесена към класовете експозиции по член 147, параграф 2, буква г), подточки i) — iv);“;

б)точка 2 се заменя със следното:

„2) „вид експозиции“ означава, в рамките на даден клас експозиции, група от еднакво управлявани експозиции при даден субект или набор от субекти в дадена група, като обаче същият вид експозиции се управлява различно при други субекти от групата;“;

в)точки 4 и 5 се заменят със следното:

„4)    „регламентирано голямо предприятие от финансовия сектор“ означава всяко предприятие от финансовия сектор, което изпълнява следните условия:

а)общите активи на предприятието или на неговото дружество майка – когато има такова, изчислени на индивидуална или консолидирана основа в най-актуалния одитиран финансов отчет или консолидиран финансов отчет, са не по-малко от 70 млрд. евро;

б)по силата на настоящия регламент, Регламент (ЕС) 2019/2033, Директива 2009/138/ЕО или на правните пруденциални изисквания на трета държава, които са най-малкото равностойни на предвидените в посочените актове на Съюза, субектът подлежи на пруденциални изисквания: пряко – на индивидуална или консолидирана основа, или непряко – вследствие на пруденциалната консолидация на неговото предприятие майка;

5) „нерегламентирано предприятие от финансовия сектор“ означава предприятие от финансовия сектор, което не изпълнява условието по точка 4, буква б);“;

г)вмъква се следната точка 5a:

„5a)    „голямо предприятие“ означава предприятие с консолидиран годишен оборот над 500 млн. евро или принадлежащо към група с консолидиран годишен оборот над 500 млн. евро.;“

д)добавят се следните точки 8—12:

„8) „подход на моделиране на корекция на PD/LGD“ означава моделиране, в съответствие с член 183, параграф 1а, на корекция на LGD или на корекция както на PD, така и на LGD за базисната експозиция;

9) „доставчик на защита—рисково тегло—долна граница“ означава рисковото тегло на сравнима пряка експозиция към доставчика на защита;

10) „призната“ кредитна защита с гаранции – при експозициите, спрямо които институцията прилага вътрешнорейтинговия подход, като по силата на член 143 използва собствени оценки на LGD, означава кредитна защита с гаранции, чийто ефект върху изчисляването на рисково претеглените експозиции или на очакваната загуба при базисната експозиция се взима предвид, в съответствие с член 108, параграф 2а, по някой от следните методи:

а)подхода на моделиране на корекция на PD/LGD;

б)подхода на замяна на рисковите параметри при усъвършенствания вътрешнорейтингов подход, в съответствие с член 192, точка 8;

11) „ККК-СП“ означава процентът, приложим съгласно глава 2, с който номиналната стойност на задбалансова позиция се умножава, за да се изчисли стойността на експозицията в съответствие с член 111, параграф 2;

12) „ККК-ВП“ означава собствени оценки на ККК.“;

59)член 143 се изменя, както следва:

а)параграф 2 се заменя със следното:

„2. Използването на вътрешнорейтинговия подход, в т.ч. на собствени оценки на LGD и ККК, подлежи на предварително разрешение – за всеки клас експозиции, всяка рейтингова система и всеки използван подход за оценяване на LGD и ККК.“;

б)в параграф 3, първа алинея букви б) и в) се заменят със следното:

„а) съществени промени в обхвата на прилагане на рейтинговата система, която институцията е получила разрешение да използва;

б) съществени промени в рейтинговата система, която институцията е получила разрешение да използва.“;

в)параграфи 4 и 5 се заменят със следното:

„4. Институциите уведомяват компетентните органи за всяка промяна в рейтинговите системи.

5. ЕБО разработва проект на регулаторни технически стандарти за определяне на критериите за оценяване на степента на същественост от използването на дадена рейтингова система за други, все още необхванати от нея, допълнителни експозиции, както и от промените в рейтинговите системи при вътрешнорейтинговия подход.

ЕБО представя на Комисията този проект на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: въвежда се дата = 18 месеца след влизането в сила на настоящия изменящ регламент].

Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

60)в член 144, параграф 1 първа алинея се изменя, както следва:

а)буква е) се заменя със следното:

„е)    институцията е утвърдила всяка рейтингова система достатъчно време преди да получи разрешение да я използва, като през този период е оценила дали е подходяща за експозициите, които е била замислена да обхваща, и в резултат на оценката е внесла в нея необходимите промени;“;

б)буква з) се заменя със следното:

„з)    институцията е отнасяла и продължава да отнася всяка експозиция, попадаща в приложния обхват на дадената рейтингова система, към определена рейтингова категория или група на тази рейтингова система.“;

в)параграф 2 се заменя със следното:

„2. ЕБО разработва проект на регулаторни технически стандарти за определяне на методиката, по която компетентните органи да оценяват доколко дадена институция спазва изискванията за използване на вътрешнорейтинговия подход.

ЕБО представя на Комисията този проект на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2025 г.

Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

61)член 147 се изменя, както следва:

а)параграф 2 се заменя със следното:

„2. Всяка експозиция се отнася към някой от следните класове експозиции:

а)експозиции към централни правителства и централни банки;

а1)експозиции към регионални и местни органи на властта и към субекти от публичния сектор („РМОВ–СПС“), които се разделят на следните класове експозиции:

i)експозиции към регионални и местни органи на властта („РМОВ“);

ii)експозиции към субекти от публичния сектор („СПС“);

б)експозиции към институции;

в)експозиции към предприятия, които се разделят на следните класове експозиции:

i)неспециализирано кредитиране;

ii)специализирано кредитиране;

iii)закупени вземания към предприятия;

г)експозиции на дребно, които се разделят на следните класове експозиции:

i)квалифицирани револвиращи експозиции на дребно (КРЕД);

ii)експозиции на дребно, обезпечени с жилищен имот;

iii)закупени вземания на дребно“;

iv)други експозиции на дребно;

д)експозиции към капиталови инструменти;

д1)експозиции под формата на дялове или акции на ПКИ;

е)секюритизиращи позиции;

ж)други активи, които нямат характер на кредитни задължения;

б)в параграф 3 буква а) се заличава;

в)вмъква се следният параграф 3а:

„3a.    Експозициите към субекти от публичния сектор и към регионални и местни органи на властта се отнасят към класа експозиции по параграф 2, буква а1), независимо от третирането, което биха получили съгласно член 115 или 116.“;

г)в параграф 4 се заличават букви a) и б);

д)параграф 5 се изменя, както следва:

i)в буква а) подточка ii) се заменя със следното:

„ii) експозициите към МСП по смисъла на член 5, точка 8, когато общият размер, дължим на институцията, нейните предприятия майки и дъщерни предприятия от длъжника или група свързани клиенти не надвишава, доколкото е известно на институцията, която предприема действия, за да се увери, че това е така, 1 милион евро, в т.ч. евентуалните експозиции в неизпълнение, но без експозициите, обезпечени с жилищен имот до стойността на имота;

iii) експозициите, обезпечени с жилищен имот, в т.ч. с първа и следващи по ранг ипотеки, срочни заеми и револвиращи обезпечени с ипотека кредитни линии, както и експозициите по член 108, параграфи 3 и 4 – независимо от размера, стига да представляват някоя от следните:

–експозиция към едно или повече физически лица;

–експозиция към сдружения или кооперативи на физически лица, които са уредени със закон и са създадени единствено с цел да предоставят на членовете си ползване на основно жилище в обезпечаващия заемите имот;“;

ii)добавят се следните алинеи:

„Експозициите, които изпълняват условията по буква а), подточка iii) и по букви б), в) и г), се отнасят към посочения в параграф 2, буква г), подточка ii) клас „експозиции на дребно, обезпечени с жилищен имот“.

Чрез дерогация от трета алинея компетентните органи могат да извадят от посочения в параграф 2, буква г), подточка ii) клас „експозиции на дребно, обезпечени с жилищен имот“ заемите, отпуснати на физически лица, ипотекирали повече от четири имота или жилищни единици, и да ги отнесат към клас „експозиции към предприятия.“;

iii)вмъква се следният параграф 5a:

„5a.    Експозициите на дребно, принадлежащи към вид експозиции, които изпълняват изброените по-долу условия, могат да бъдат отнесени към клас „КРЕД“:

а)този вид експозиции са към физически лица;

б)този вид експозиции са револвиращи, необезпечени и, доколкото не са усвоени незабавно и безусловно, могат да бъдат отменени от институцията;

в)максималната експозиция при този вид не надхвърля към дадено лице 100 000 евро;

г)при този вид експозиции се наблюдава по-ниска от средната променливост на процентите на загуба, особено в ниските интервали на вероятността от неизпълнение (PD);

д)третирането ѝ като квалифицирана револвираща експозиция на дребно съответства на базовите рискови характеристики на вида експозиции, към които принадлежи.

Чрез дерогация от буква б) изискването за необезпеченост не се прилага спрямо обезпечените кредитни улеснения, свързани със сметката, по която се получава заплатата. В този случай възстановените от обезпечението суми не се взимат предвид при оценяването на LGD.

В рамките на клас „КРЕД“ институциите обособяват експозициите към участник („КРЕД към участник“) – както са определени в член 4, параграф 1, точка 152, и експозициите, които не са експозиции към участник („КРЕД към клиенти с револвиращо салдо“). В частност КРЕД с хронология на погасяване по-кратка от 12 месеца се приемат за КРЕД към клиенти с револвиращо салдо.“;

е)параграфи 6 и 7 се заменят със следното:

„6.    Освен ако не са отнесени към класа експозиции по параграф 2, буква д1), експозициите по член 133, параграф 1 се отнасят към клас „експозиции към капиталови инструменти“ по параграф 2, буква д).

7. Кредитните задължения, които не са отнесени към класовете експозиции, посочени в параграф 2, букви а), а1), б), г), д) и е), се отнасят към някой от класовете експозиции по буква в) от същия параграф.“;

ж)в параграф 8 се добавят следните алинеи:

„Тези експозиции се отнасят към класа експозиции по параграф 2, буква в), подточка ii) и се разпределят в следните категории: „финансиране на проекти“ (ФП), „финансиране на обекти“ (ФО), „финансиране на стоки“ (ФС) и „доходоносен недвижим имот“ (ДНИ).

ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за:

а)определяне на критериите за категоризиране на ФП, ФО и ФС в съответствие с определенията в глава 2;

б)определяне на категорията ДНИ и в частност на експозициите към ПРС и на експозициите, обезпечени с недвижим имот, които могат – или трябва – да се категоризират като ДНИ, когато погасяването им не зависи съществено от генерираните от имота парични потоци.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2025 г.

Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

з)добавя се нов параграф 11:

„11. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за доуточняване на посочените в параграф 2 класове, където е необходимо, както и на условията и критериите за отнасяне на експозициите към тези класове.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2026 г.

Комисията се оправомощава да допълни настоящия регламент, като приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

62)член 148 се изменя, както следва:

а)параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1. Институция, на която, съгласно предвиденото в член 107, параграф 1, е разрешено да прилага вътрешнорейтинговия подход, го прилага, заедно с, ако има, предприятието майка и неговите дъщерни предприятия, за поне един от класовете експозиции по член 147, параграф 2, буква а), буква а1, подточки i) и ii), буква б), буква в), подточки i) — iii), буква г), подточки i) — iv), буква д), буква д1), буква е) и буква ж). Веднъж приложила вътрешнорейтинговия подход за някой от тези класове експозиции, тя прави това за всички експозиции от този клас, освен когато по силата на член 150 компетентните органи са ѝ разрешили постоянно да използва стандартизирания подход.

С предварителното разрешение на компетентните органи вътрешнорейтинговият подход може да се прилага последователно за отделните видове експозиции в рамките на даден клас експозиции и на дадена стопанска единица, както и при различни стопански единици в рамките на една и съща група, или да се използва за получаването на собствени оценки на LGD или на ККК.

2.    Компетентните органи определят периода, през който дадена институция и, евентуално, предприятие майка и неговите дъщерни предприятия са длъжни да прилагат вътрешнорейтинговия подход за всички експозиции в рамките на даден клас експозиции при различни стопански единици в една и съща група или да го използват за получаването на собствени оценки на LGD или на ККК. Компетентните органи определят този период в зависимост от естеството и мащаба на дейността на дадената институция или, евентуално, на предприятието майка и неговите дъщерни предприятия, както и от броя и естеството на рейтинговите системи, които ще бъдат въведени.“;

б)параграфи 4, 5 и 6 се заличават;

63)член 150 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се заменя със следното:

„1. Институциите прилагат стандартизирания подход за следните експозиции:

а)експозициите, отнесени към клас „експозиции към капиталови инструменти“ по член 147, параграф 2, буква д);

б)експозициите, отнесени към класове експозиции, за които институцията е решила да не прилага вътрешнорейтинговия подход за изчисляване на рисково претеглените експозиции и на очакваната загуба;

в)експозициите, за които институцията не е получила от компетентните органи предварително разрешение да използва вътрешнорейтинговия подход за изчисляване на рисково претеглените експозиции и на очакваната загуба.

Институциите, на които е разрешено да използват вътрешнорейтинговия подход за изчисляване, за даден клас експозиции, на рисково претеглените експозиции и на очакваната загуба, могат, с предварителното разрешение на компетентния орган, да прилагат стандартизирания подход за някои видове експозиции от този клас експозиции, когато тези видове експозиции са несъществени като размер и възприеман рисков профил.

Институциите, на които е разрешено да използват вътрешнорейтинговия подход за изчисляване на рисково претеглените експозиции и на очакваната загуба само за някои видове експозиции от даден клас експозиции, прилагат стандартизирания подход за останалите видове експозиции в рамките на този клас експозиции.“;

б)параграфи 2, 3 и 4 се заличават;

64)член 151 се изменя, както следва:

а)параграф 4 се заличава;

б)параграфи 7, 8 и 9 се заменят със следното:

„7. За експозициите на дребно институциите представят по силата на член 143 и раздел 6 получени по вътрешнорейтинговия подход собствени оценки за LGD, а когато е приложимо по силата на член 166, параграфи 8 и 8б – и за ККК. Когато член 166, параграфи 8 и 8б не позволяват използването на вътрешнорейтинговия подход за получаването на ККК, институциите използват за тази цел стандартизирания подход.

8. Институциите прилагат стойностите на LGD по член 161, параграф 1 и получените по стандартизирания подход ККК съгласно предвиденото в член 166, параграфи 8, 8а и 8б спрямо следните експозиции:

а)експозициите, отнесени към клас „експозиции към институции“ по член 147, параграф 2, буква б);

б)експозициите към предприятия от финансовия сектор;

в)експозициите към големи предприятия.

За експозициите от класовете експозиции, посочени в член 147, параграф 2, букви а), а1) и в), с изключение на експозициите, посочени в първа алинея от настоящия параграф, институциите прилагат стойностите на LGD по член 161, параграф 1 и получените по стандартизирания подход ККК съгласно предвиденото в член 166, параграфи 8, 8а и 8б, освен когато по силата на параграф 9 от настоящия член са получили разрешение да използват за тези експозиции собствени оценки на LGD и на ККК.

9. За експозициите по параграф 8, втора алинея компетентният орган разрешава, по силата на член 143 и раздел 6, на институциите да използват, когато е приложимо по силата на член 166, параграфи 8 и 8б, получени по вътрешнорейтинговия подход собствени оценки за LGD и за ККК.“;

в)добавят се следните параграфи 11, 12 и 13:

„11. Институциите прилагат спрямо експозициите от клас „РМОВ–СПС“ по член 147, параграф 2, буква а1) изискванията за експозициите от клас „неспециализирано кредитиране“ по член 147, параграф 2, буква в), подточка i). За целите на настоящия параграф не се прилагат прагът в дефиницията на „големи предприятия“ и разпоредбите в параграф 8, първа алинея, буква в) относно големите предприятия, нито предвиденото в член 501 третиране.

12. За експозициите под формата на акции или дялове в ПКИ, принадлежащи към класа експозиции по член 147, параграф 2, буква д1), институциите прилагат третирането, предвидено в член 152.

13. ЕБО разработва проект на регулаторни технически стандарти за определяне на третирането на експозициите от класовете експозиции „закупени вземания към предприятия“ по член 147, параграф 2, буква в), подточка iii) и „закупени вземания на дребно“ по член 147, параграф 2, буква г), подточка iii) за целите на изчисляването на рисково претеглените експозиции за риска от неизпълнение и за риска от разсейване при тези експозиции, в т.ч. за признаването на техниките за редуциране на кредитния риск.

ЕБО представя на Комисията този проект на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2025 г.

Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

65)в член 152 параграф 4 се заменя със следното:

„4. Институциите, които прилагат подхода на подробен преглед в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член и не използват предвидените в настоящата глава или в глава 5, според случая, методи за всички базисни експозиции към ПКИ или за част от тях, изчисляват рисково претеглените експозиции и очакваната загуба, като спазват следните принципи:

а)за базисните експозиции, които биха били отнесени към клас „експозиции към капиталови инструменти“ по член 147, параграф 2, буква д), институциите прилагат посочения в глава 2 стандартизиран подход;

б)за експозициите, отнесени към елементите, представляващи клас „секюритизиращи позиции“ по член 147, параграф 2, буква е), институциите прилагат третирането, предвидено в член 254, все едно че посочените експозиция са държани пряко от тях;

в)за всички други базисни експозиции институциите прилагат посочения в глава 2 стандартизиран подход.“;

66)член 153 се изменя, както следва:

а)в параграф 1 подточка iii) се заменя със следното:

„iii) ако 0 < PD < 1, то:

където:

N = кумулативната функция на разпределение за случайна променлива със стандартно нормално разпределение, т.е. N(x) е равна на вероятността случайна променлива с нормално разпределение, средна стойност нула и дисперсия единица да бъде по-малка или равна на х;

G = обратната на кумулативната функция на разпределение за случайна променлива със стандартно нормално разпределение, т.е. ако x = G(z), x е стойността, така че N(x) = z;

R = корелационен коефициент; изчислява се по следната формула:

b = корекция за матуритет; изчислява се по следната формула:

M = матуритет, изразява се в години и се изчислява съгласно член 162;“;

б)параграф 2 се заменя със следното:

„2. При изчисляването на рисковите тегла на експозициите към големи регламентирани предприятия от финансовия сектор и към нерегламентирани предприятия от финансовия сектор корелационният коефициент R по, съответно, параграф 1, точка iii) или параграф 4 се умножава по 1,25.“;

в)параграф 3 се заличава;

г)параграф 9 се заменя със следното:

„9. ЕБО разработва проект на регулаторни технически стандарти за определяне на начина, по който институциите да взимат предвид посочените в параграф 5, втора алинея фактори, когато определят рисковите тегла на експозициите към специализирано кредитиране.

ЕБО представя на Комисията този проект на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2025 г.

Комисията се оправомощава да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

67)член 154 се изменя, както следва:

а)в параграф 1 подточка ii) се заменя със следното:

„ii)    ако PD < 1, то:

където:

N = кумулативната функция на разпределение за случайна променлива със стандартно нормално разпределение, т.е. N(x) е равна на вероятността случайна променлива с нормално разпределение, средна стойност нула и дисперсия единица да бъде по-малка или равна на х;

G = обратната на кумулативната функция на разпределение за случайна променлива със стандартно нормално разпределение, т.е. ако x = G(z), x е стойността, така че N(x) = z;

R = корелационен коефициент; изчислява се по следната формула:

“;

б)параграф 2 се заличава;

в)параграф 3 се заменя със следното:

„3. За експозициите на дребно, които не са в неизпълнение и са изцяло или частично обезпечени с жилищен имот, числото, получено по посочената в параграф 1 изчислителна формула за корелационния коефициент, се замества с корелационен коефициент R от 0,15.

Приложимото съгласно параграф 1, подточка ii) рисково тегло за експозиция, частично обезпечена с жилищен имот, се прилага и за необезпечената част на базисната експозиция.“;

г)параграф 4 се заменя със следното:

„4. За КРЕД, които не са в неизпълнение, числото, получено по посочената в параграф 1 изчислителна формула за корелационния коефициент, се замества с корелационен коефициент R от 0,04.

Компетентните органи правят преглед на относителната променливост на процентите на загуба при КРЕД от един и същ вид експозиции, както и при целия клас КРЕД и обменят с държавите членки и с ЕБО информация за типичните характеристики на процентите на загуба при КРЕД.“;

68)член 155 се заличава;

69)в член 157 се добавя следният параграф 6:

„6. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които се доуточняват:

а)методиката за изчисляване на рисково претеглената експозиция за риска от разсейване при закупените вземания, в т.ч. за признаване в съответствие с член 160, параграф 4 на техниките за редуциране на кредитния риск, и условията за използването на собствени оценки и параметри по алтернативното третиране;

б)оценяването на несъществеността при вида експозиции, посочен в параграф 5.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2026 г.

Комисията се оправомощава да допълни настоящия регламент, като приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

70)член 158 се изменя, както следва:

а)в параграф 5 последната алинея се заличава;

б)параграфи 7, 8 и 9 се заличават;

71)член 159 се заменя със следното:

„Член 159
Третиране на размера на очакваните загуби, недостига по вътрешнорейтинговия подход и излишъка по вътрешнорейтинговия подход

Институциите приспадат размера на очакваните загуби, посочен в член 158, параграфи 5, 6 и 10, от сбора на всички изброени по-долу елементи:

а)свързаните с тези експозиции корекции за общ и специфичен кредитен риск, изчислени в съответствие с член 110;

б)свързаните с тези експозиции допълнителни корекции на стойността по член 34 за операции извън търговския портфейл на институцията;

в)свързаните с тези експозиции други намаления на собствени средства, различни от приспаданията в съответствие с член 36, параграф 1, буква м).

Когато резултатът от изчислението, извършено в съответствие с първата алинея, е положителен, става дума за „излишък по вътрешнорейтинговия подход“. Когато резултатът от изчислението, извършено в съответствие с първата алинея, е отрицателен, става дума за „недостиг по вътрешнорейтинговия подход“.

За целите на посоченото в първа алинея изчисление институциите третират отбивите или премиите, определени в съответствие с член 166, параграф 1, по балансовите експозиции, които в момента на закупуването им са в неизпълнение, по същия начин, както корекциите за специфичен кредитен риск. Не се позволява отбивите или премиите по балансовите експозиции, които в момента на закупуването им са в неизпълнение, да се включват в изчисляването на недостига или на излишъка по вътрешнорейтинговия подход. Корекциите за специфичен кредитен риск по експозиции в неизпълнение не се използват за покриване на размера на очакваните загуби по други експозиции. Размерът на очакваните загуби за секюритизираните експозиции, както и корекциите за общ и специфичен кредитен риск, свързани с тези експозиции, не се включват в изчисляването на недостига или на излишъка по вътрешнорейтинговия подход.

72)в раздел 4 се вмъква следният подраздел 0:

„Подраздел 0
Експозиции, обезпечени с гаранции, предоставени от централните правителства и централните банки на държави членки или от ЕЦБ

Член 159a
Неприлагане на долни граници за PD и LGD

За целите на глава 3, и по-специално по отношение на член 160, параграф 1, член 161, параграф 4, член 164, параграф 4 и член 166, параграф 8в, когато дадена експозиция е обезпечена с приемлива гаранция, предоставена от централното правителство или централната банка на държава членка или от ЕЦБ, долните граници за PD, LGD и ККК не се прилагат за частта от експозицията, обезпечена с тази гаранция. За частта от експозицията, която не е обезпечена с тази гаранция, се прилагат обаче съответните долни граници за PD, LGD и ККК.“;

73)член 160 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се заменя със следното:

„1. За експозициите, отнесени към клас „експозиции към институции“ по член 147, параграф 2, буква б) или „експозиции към предприятия“ по член 147, параграф 2, буква в), единствено за целите на изчисляването на рисково претеглените експозиции и размера на очакваните загуби за тези експозиции, по-специално за целите на член 153, член 157, член 158, параграф 1, член 158, параграф 5 и член 158, параграф 10, стойностите на PD, използвани при въвеждането на рисковите тегла и формулите за очакваната загуба, не са по-ниски от: 0,05 % („долна граница за PD“).“;

„б)параграф 4 се заменя със следното:

„4. За експозиции, обезпечени с кредитна защита с гаранции (КЗГ), институцията, която използва собствени оценки за LGD съгласно член 143 както за първоначалната експозиция, така и за пряко сравнимите експозиции към доставчика на защита, може да признае кредитната защита с гаранции в PD в съответствие с член 183.“;

в)параграф 5 се заличава;

г)параграф 6 се заменя със следното:

„6. За риск от разсейване на закупени вземания от предприятия стойността на параметъра PD се определя като равна на направената от институцията оценка на EL от риска от разсейване. Институцията, която съгласно член 143 е получила разрешение от компетентния орган да използва собствени оценки за параметъра LGD за експозиции към предприятия и може да раздели по надежден според компетентния орган начин оценката си за EL от риска от разсейване за закупените вземания от предприятия на съставящите я параметри PD и LGD, може да използва получената вследствие на това разграничаване оценка на PD. Институциите могат да признаят кредитната защита с гаранции в PD в съответствие с глава 4.“;

д)параграф 7 се заменя със следното:

„7. Институцията, получила съгласно член 143 разрешение от компетентния орган да използва собствени оценки за параметъра LGD за риска от разсейване на закупени вземания от предприятия, може да признае наличието на кредитна защита с гаранции, като коригира параметъра PD при спазване на разпоредбите на член 161, параграф 3.“;

74)член 161 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се изменя, както следва:

i)буква а) се заменя със следното:

„а) първостепенни експозиции без обезпечена кредитна защита (ОКЗ) към централни правителства и централни банки и предприятия от финансовия сектор: 45 %;“;

ii)вмъква се следната буква аа):

„аа) първостепенни експозиции без ОКЗ към предприятия, които не са предприятия от финансовия сектор: 40 %;“;

iii)буква в) се заличава;

iv)буква д) се заменя със следното:

„д) за закупени първостепенни експозиции по вземания от предприятия, при които институцията не може да определи PD или при които определената от институцията PD не съответства на изискванията, изложени в раздел 6: 40 %;“;

v)буква ж) се заменя със следното:

„ж) за риск от разсейване на закупени вземания от предприятия: 100 %;“;

б)параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3. За експозиции, обезпечени с кредитна защита с гаранции, институцията, която използва собствени оценки за LGD съгласно член 143 както за първоначалната експозиция, така и за пряко сравнимите експозиции към доставчика на защита, може да признае кредитната защита с гаранции в LGD в съответствие с член 183.

4. За експозициите, отнесени към клас „експозиции към предприятия“ по член 147, параграф 2, буква в), единствено с цел изчисляване на рисково претеглените експозиции и размера на очакваните загуби за тези експозиции, и по-специално за целите на член 153, параграф 1, подточка iii), член 157, член 158, параграфи 1, 5 и 10, когато се използват собствени оценки за LGD, стойностите на LGD, използвани като входящи параметри във формулите за рисковото тегло и очакваната загуба, не са по-ниски от следните долни граници за стойностите на LGD и се изчисляват в съответствие с параграф 5:

Таблица 2a

;“;

в)добавят се следните параграфи 5 и 6:

„5. За целите на параграф 4, долните граници за LGD в таблица 2а от същия параграф за експозиции, напълно обезпечени с ОКЗ, се прилага, когато стойността на ОКЗ след прилагането на съответните корекции за променливост Hc и Hfx в съответствие с член 230 е по-голяма или равна на стойността на базисната експозиция. Освен това тези стойности се прилагат за ОКЗ, приемливи съгласно настоящата глава.

Приложимата долна граница за LGD (LGDfloor) за експозиция, частично обезпечена с ОКЗ, се изчислява като среднопретеглената стойност на LGDU-floor за частта от експозицията без ОКЗ и на LGDS-floor за напълно обезпечената част, както следва:

където:

LGDU-floor и LGDS-floor са съответните стойности на долните граници от таблица 1;

E , ES , EU и HE се определят съгласно посоченото в член 230.

6. Когато институция, използваща собствени оценки за LGD за даден вид необезпечени експозиции към предприятия, не е в състояние да вземе предвид ефекта от ОКЗ, с която се обезпечава една от експозициите от този вид, в собствените оценки на LGD, на институцията се разрешава да приложи формулата по член 230, като обаче в нея за параметъра LGDU се използва собствената оценка на институцията за LGD. В този случай ОКЗ е приемлива в съответствие с глава 4, а собствената оценка на институцията за LGD, използвана вместо параметъра LGDU, се изчислява въз основа на данните за съответните загуби, с изключение на всички възстановявания, произтичащи от тази ОКЗ.“;

75)член 162 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се заменя със следното:

„1. За експозициите, за които институцията не е получила разрешение от компетентния орган да използва собствени оценки за LGD, стойността на падежа („M“) е 2,5 години, с изключение на експозициите, произтичащи от сделки за финансиране с ценни книжа, за които M е 0,5 години.

Като алтернатива, в рамките на разрешението по член 143 компетентните органи могат да решат дали институцията да използва посочената в параграф 2 стойност на падежа М за всички тези експозиции или за подгрупа от тези експозиции.“;

б)параграф 2 се изменя, както следва:

i)уводната фраза в параграф 2 се заменя със следното:

„За експозициите, за които институцията прилага собствени оценки за LGD, стойността на падежа („M“) се изчислява, като се използват времеви периоди, изразени в години, съгласно посоченото в настоящия параграф и при спазване на параграфи 3—5 от настоящия член. M не надвишава 5 години, освен в посочените в член 384, параграф 1 случаи, когато се използва посочената там М. M се изчислява съгласно посоченото във всеки от следните случаи:“;

ii)вмъкват се следните букви га) и гб):

„га) за обезпечени заемни сделки, които са предмет на рамково споразумение за нетиране, M е среднопретегленият остатъчен срок до падежа на сделките, при които M е най-малко 20 дни. За претеглянето на срока до падежа се използва номиналната стойност на всяка сделка;

гб) за рамково споразумение за нетиране, включващо повече от един вид сделки съответно по букви в), г) или га), M е среднопретегленият остатъчен срок до падежа на сделките, при които M е поне най-дългият период на държане (изразен в години) по такива сделки, както е предвидено в член 224, параграф 2 (10 дни или 20 дни в зависимост от случая). За претеглянето на срока до падежа се използва номиналната стойност на всяка сделка;“;

iii)буква е) се заменя със следното:

„е) за всички други инструменти, които не са посочени в настоящия параграф, или когато дадена институция не е в състояние да изчисли M в съответствие с изложеното в буква а), M е равен на максималния остатъчен срок (в години), в рамките на който длъжникът може да изпълни напълно своите договорни задължения (главница, лихва и такси), но не по-малко от една година;“;

iv)подточка i) се заменя със следното:

„i) за институциите, които използват подходите по член 382а, параграф 1, буква а) или б) за изчисляване на капиталовото изискване за риск от ККО по сделки с даден контрагент, M не е по-голям от 1 във формулата по член 153, параграф 1 за целите на изчисляването на рисково претегления размер на експозициите за риск от контрагента за същите сделки, както е посочено в член 92, параграф 4, съответно буква а) или е);“;

v)буква й) се заменя със следното:

„й) за револвиращи експозиции M се определя, като се използва пределната дата на договорно прекратяване на инструмента. Институциите не използват датата на погасяване на текущото усвояване, ако това не е пределната дата на прекратяване на инструмента.“;

в)параграф 3 се изменя, както следва:

i)в първата алинея уводното изречение се заменя със следното:

„Когато документацията изисква ежедневно допълване до минималния размер на обезпечението и ежедневна преоценка на експозицията и обхваща разпоредби, които позволяват незабавната реализация или нетиране на обезпечението в случай на неизпълнение или неплащане на дължимите средства за попълване на маржин депозита, M е среднопретегленият остатъчен срок до падежа на сделките и е най-малко един ден:“;

ii)втората алинея се изменя, както следва:

–буква б) се заменя със следното:

„б) самоликвидиращи се краткосрочни операции по търговско финансиране, свързани с обмена на стоки или услуги, в т.ч. закупени вземания към предприятия, с остатъчен срок до падежа до една година съгласно посоченото в член 4, параграф 80, точка 1;“;

–добавя се следната буква д):

„д) издадените, както и потвърдените акредитиви, които са краткосрочни, т.е. с падеж под 1 година, и са самоликвидиращи се.“;

г)параграф 4 се заменя със следното:

„4. За експозициите към установени в Съюза предприятия, които не са големи предприятия, институциите могат да изберат да определят за всички такива експозиции М, както е посочено в параграф 1, вместо да прилагат параграф 2.“;

д)добавя се следният нов параграф 6:

„6. С цел изразяване в години на минималния брой дни по параграф 2, букви в)—гб) и параграф 3, минималният брой дни се разделя на 365,25.“;

76)член 163 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се заменя със следното:

„1. Единствено с цел изчисляване на рисково претеглените експозиции и размера на очакваните загуби за тези експозиции, и по-специално за целите на член 154, член 157 и член 158, параграфи 1, 5 и 10, стойностите на PD, използвани при въвеждането на рисковото тегло и формулите за очакваната загуба, не са по-ниски от следните:

а)0,1 % за КРЕД към клиенти с револвиращо салдо;

б)0,05 % за експозиции на дребно, които не са КРЕД към клиенти с револвиращо салдо.“;

б)параграф 4 се заменя със следното:

„4. За експозиции, обезпечени с кредитна защита с гаранции, институцията, която използва собствени оценки за LGD съгласно член 143 за пряко сравнимите експозиции към доставчика на защита, може да признае кредитната защита с гаранции в PD в съответствие с член 183.“;

77)член 164 се изменя, както следва:

а)параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1. Институциите представят собствени оценки на LGD, при условие че са изпълнени изискванията, посочени в раздел 6 от настоящата глава, и компетентните органи са дали разрешение в съответствие с член 143. Използва се стойност на параметъра LGD от 100 % за риск от разсейване при закупени вземания. Когато институцията е в състояние по надежден начин да раздели своята оценка на очакваната загуба за риск от разсейване при закупени вземания на съставящите я параметри PD и LGD, тя може да използва собствената си оценка на LGD.

2. Институциите, които използват собствени оценки за LGD съгласно член 143 за пряко сравнимите експозиции към доставчика на защита, могат да признаят кредитната защита с гаранции в LGD в съответствие с член 183.“;

б)параграф 3 се заличава;

в)параграф 4 се заменя със следното:

„4. Единствено с цел изчисляване на рисково претеглените експозиции и размера на очакваните загуби за експозициите на дребно, и по-специално съгласно член 154, параграф 1, член 157 и член 158, параграфи 1 и 10, стойностите на LGD, използвани при въвеждането на рисковото тегло и формулите за очакваната загуба, са не по-малки от стойностите на долните граници за LGD по таблица 2аа и в съответствие с параграфи 4а и 4б:

Таблица 2aa

“;

г)вмъкват се следните параграфи 4а и 4б:

„4a. За целите на параграф 4 се прилага следното:

а)долните граници за LGD в параграф 4, таблица 2аа се прилагат за експозиции с ОКЗ, когато ОКЗ е приемлива съгласно настоящата глава;

б)с изключение на експозициите на дребно, обезпечени с жилищни имоти, долната граница за LGD в параграф 4, таблица 2аа се прилага за експозиции, напълно обезпечени с ОКЗ, когато след прилагането на съответните корекции за променливост в съответствие с член 230 стойността на ОКЗ е по-голяма или равна на стойността на базисната експозиция;

в)с изключение на експозициите на дребно, обезпечени с жилищни имоти, приложимата долна граница за LGD за експозиция, частично обезпечена с ОКЗ, се изчислява в съответствие с формулата по член 161, параграф 5;

г)за експозициите на дребно, обезпечени с жилищни имоти, приложимата долна граница за LGD е 5 %, независимо от равнището на обезпечение, предоставено с жилищния имот.

4б. Когато институция не е в състояние да признае ефекта от ОКЗ, с която се обезпечава една от експозициите от този вид, в собствените оценки на LGD, на институцията се разрешава да приложи формулата по член 230, като обаче в нея за параметъра LGD се използва собствената оценка на институцията за LGD. В този случай ОКЗ е приемлива в съответствие с глава 4, а собствената оценка на институцията за LGD, използвана вместо параметъра LGD, се изчислява въз основа на данните за съответните загуби, с изключение на всички възстановявания, произтичащи от тази ОКЗ.“;

78)част трета, дял II, глава 3, раздел 4, подраздел 3 се заличава;

79)член 166 се изменя, както следва:

а)параграф 8 се заменя със следното:

„8. Стойността на експозицията на задбалансовите позиции, които не са договори, изброени в приложение II, се изчислява чрез използване на ККК-ВП или ККК-СП в съответствие с параграфи 8а и 8б и член 151, параграф 8.

Когато усвоените суми по револвиращи улеснения са секюритизирани, институциите гарантират, че продължават да подържат изисквания размер собствени средства за неусвоените суми, свързани със секюритизацията.

Институция, която не използва ККК-ВП, изчислява стойността на експозицията, като размерът на неусвоената част по поетите задължения се умножава по съответния ККК-СП.

Институция, която не използва ККК-ВП, изчислява стойността на експозицията за неусвоените поети задължения, като неусвоеният размер се умножава по ККК-ВП.“;

б)вмъкват се следните параграфи 8а, 8б и 8в:

„8a. За експозиции, за които не се използва ККК-ВП, се прилага ККК-СП съгласно предвиденото в глава 2 за същите видове позиции, посочени в член 111. ККК-СП се прилага за по-ниската стойност измежду стойността на неизползваната кредитна линия с поето задължение и стойността, която отразява всяко възможно ограничаване на наличността на улеснението, включително наличието на горна граница на потенциалния размер на кредитирането, свързана с докладвания от длъжника паричен поток. Когато улеснението е ограничено по този начин, институцията трябва да разполага с подходящи процедури за наблюдение и управление на кредитната линия, обуславящи съществуването на това ограничение.

8б. След получаване на разрешение от компетентните органи институциите, които отговарят на изискванията за използване на ККК-ВП съгласно посоченото в раздел 6, използват ККК-ВП за експозициите, произтичащи от неусвоени револвиращи задължения, третирани съгласно вътрешнорейтинговия подход, при условие че за тези експозиции няма да се прилага ККК-СП от 100 % съгласно стандартизирания подход. ККК-СП се използва за:

а)всички други задбалансови позиции, по-специално неусвоените нереволвиращи задължения;

б)експозиции, при които институцията не е изпълнила минималните изисквания за изчисляване на ККК-ВП съгласно посоченото в раздел 6 или при които компетентният орган не е разрешил използването на ККК-ВП.

За целите на настоящия член задължение се счита за „револвиращо“, когато длъжникът по получен заем е свободен да решава колко често и в какъв интервал от време да ползва средствата по него, като може да усвоява, погасява и отново да усвоява отпуснатите му заеми. Договорни споразумения, които позволяват авансови плащания и последващи усвоявания на тези авансови плащания, се считат за револвиращи.

8в. Единствено с цел изчисляване на рисково претегления размер и размера на очакваните загуби за експозициите, произтичащи от револвиращи задължения, когато се използват ККК-ВП, по-специално съгласно член 153, параграф 1, член 157, член 158, параграфи 1, 5 и 10, стойността на експозицията, използвана като входящ параметър във формулите за рисково претегления размер на експозициите и очакваната загуба, не е по-малка от сбора на:

а)усвоената сума по револвиращото задължение;

б)50 % от размера на задбалансовата експозиция на останалата неусвоена част от револвиращото задължение, изчислен с помощта на приложимия ККК-СП по член 111.

Сборът от букви а) и б) се нарича „долна граница за ККК“.“;

в)параграф 10 се заличава;

80)член 167 се заличава;

81)в член 169, параграф 3 се добавя следната алинея:

„ЕБО издава насоки за практическото прилагане на изискванията относно проектирането на модела, количественото определяне на риска, утвърждаването и прилагането на рисковите параметри посредством непрекъснати или много подробни рейтингови скали за всеки рисков параметър. Тези насоки се приемат съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

82)в член 170, параграф 4 буква б) се заменя със следното:

„б) рискови характеристики на сделката, в т.ч. продукт и обезпечена кредитна защита, призната кредитна защита с гаранции, мерки за определяне на размера на заема спрямо стойността, сезонността и ранга. Институциите обръщат специално внимание на случаите, при които обезпечението по няколко експозиции е едно и също. За всяка група, за която оценява PD и LGD, институцията анализира представителността на продължителността на улесненията по отношение на времето от инициирането на PD и времето след датата на неизпълнение за LGD в данните, използвани за определяне на оценките на действителните улеснения на институцията;“;

83)в член 171 се добавя следният параграф 3:

„3. Рейтинговите системи се проектират така, че несистемните или специфичните за отрасъла промени да водят до миграция от една категория в друга. Освен това като фактор за миграцията на длъжниците и улесненията от една категория или група към друга се взема предвид и въздействието на стопанския цикъл.“;

84)в член 172 параграф 1 се изменя, както следва:

а)уводното изречение се заменя със следното:

„За експозициите към предприятия, институции и централни правителства и централни банки, отнасянето на експозициите се извършва в съответствие със следните критерии:“;

б)буква г) се заменя със следното:

„г) за всяко отделно юридическо лице, към което институцията има експозиция, се присъжда отделен рейтинг;“;

в)    добавя се следната алинея:

„За целите на буква г), институцията разполага с подходящи политики за третирането на индивидуалните клиенти длъжници и групи от свързани клиенти. Тези политики съдържат процеси за установяване на специфичен утежняващ риск за всяко юридическо лице, към който институцията има експозиция. Сделките с контрагенти, при които е установен специфичен утежняващ риск, се третират различно при изчисляването на тяхната стойност на експозицията;“;

85)член 173 се изменя, както следва:

а)в параграф 1 уводното изречение се заменя със следното:

„За експозициите към предприятия, институции и централни правителства и централни банки процесът на отнасянето се извършва съгласно следните критерии:“;

б)параграф 3 се заменя със следното:

„3. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на методиките, които компетентните органи да използват при оценката на надеждността на процеса на отнасянето и периодичната и независима оценка на рисковете.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2025 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

86)член 174 се изменя, както следва:

а)уводното изречение се заменя със следното:

„Институциите използват статистически и други математически методи („модели“) за отнасяне на експозиции към длъжници или категории или групи улеснения, за които трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:“;

б)буква а) се заменя със следното:

„а) моделът трябва е надежден по отношение на прогнозите и да не води до изкривяване при изчисляване на капиталовите изисквания;“;

в)добавя се следната алинея:

„За целите на буква а), входящите променливи формират надеждна и ефективна база за прогнозните резултати. Моделът не трябва да показва съществени отклонения. Между входящите и изходящите данни на модела трябва да има функционална връзка, която може по целесъобразност да бъде определена чрез експертна оценка.“;

87)член 176 се изменя, както следва:

а)в параграф 2 уводното изречение се заменя със следното:

„За експозициите към предприятия, институции и централни правителства и централни банки институциите събират и съхраняват:“;

б)параграф 3 се заменя със следното:

„3. За експозициите, за които в настоящата глава се позволява изчисляването на собствените оценки на LGD или на ККК-ВП, но за които институциите не използват собствени оценки на LGD или ККК-ВП, институциите събират и съхраняват данни, позволяващи съпоставяне между действителните нива на LGD и стойностите, посочени в член 161, параграф 1, както и между постигнатите ККК и ККК-СП, посочени в член 166, параграф 8а.“;

88)в член 177 параграф 3 се заличава;

89)член 178 се изменя, както следва:

а)заглавието се заменя със следното:

„Неизпълнение на длъжник или улеснение“

б)в параграф 1 буква б) се заменя със следното:

„б) длъжникът е в просрочие от повече от 90 дни по съществена част от кредитното си задължение към институцията, нейното предприятие майка или някое от дъщерните ѝ предприятия.“;

в)в параграф 3 буква г) се заменя със следното:

„г) институцията е съгласна да приеме принудително преструктуриране на кредитното задължение, което преструктуриране е вероятно да доведе до намаление на размера на финансовото задължение вследствие на съществено опрощаване или отлагане на плащането на главница, лихви или, където е приложимо, на такси. Счита се, че е настъпило принудително преструктуриране, когато мерките за преструктуриране, посочени в член 47б, са били разширени спрямо длъжника;“;

90)член 180 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се изменя, както следва:

i)уводното изречение се заменя със следното:

„При количествено изразяване на рисковите параметри, свързани с рейтинговите категории или групи, институциите прилагат следните специални изисквания за оценката на параметъра PD при експозиции към предприятия, институции и централни правителства и централни банки:“;

ii)буква з) се заменя със следното:

„з) независимо от това дали за своите оценки на PD институцията използва външни, вътрешни или групирани източници на данни, или комбинация измежду тези три вида, продължителността на използвания минал период на наблюдение е най-малко пет години за поне един източник.“;

iii)добавя се следната буква и):

„и) независимо от метода, използван за оценка на PD, институциите оценяват PD за всяка рейтингова категория въз основа на наблюдавания едногодишен среден процент на неизпълнение за минали периоди, който е простата средна стойност на броя длъжници (среднопретеглена според броя), като не се разрешават други подходи, включително среднопретеглени по експозиции стойности.“;

iv)добавя се следната алинея:

„За целите на буква з), когато наличният период на наблюдение за някой източник на данни е по-дълъг и тези данни са подходящи, се използва този по-дълъг период. Данните включват представителна извадка от добри и лоши години, които са от значение за вида експозиции. След получаване на разрешение от компетентните органи институциите, които не са получили разрешение от компетентните органи съгласно член 143 да използват собствени оценки на LGD или конверсионни коефициенти, могат при прилагането на вътрешнорейтингов подход да използват подходящи данни, обхващащи период от две години. Периодът, който трябва да бъде обхванат, се увеличава ежегодно с по една година, докато съответните данни обхванат период от пет години.“;

б)параграф 2 се изменя, както следва:

i)буква а) се заменя със следното:

„а) институциите оценяват PD по длъжници или по категории или групи улеснения въз основа на дългосрочните средни проценти на неизпълнение за една година, а процентите на неизпълнение се изчисляват на ниво улеснение само когато определението за неизпълнение се прилага на равнището на отделно кредитно улеснение съгласно член 178, параграф 1, втора алинея;“;

ii)буква д) се заменя със следното:

„д) независимо от това дали за своите оценки на PD институцията използва външни, вътрешни или групирани източници на данни, или комбинация измежду тези три вида, продължителността на използвания минал период на наблюдение е най-малко пет години за поне един източник.“;

iii)добавя се следната алинея:

„За целите на буква д), когато за някой източник на данни е налице по-дълъг период на наблюдение и когато тези данни са подходящи, се използва този по-дълъг период. Данните включват представителна извадка от добри и лоши години от икономическия цикъл, които са от значение за вида експозиции. PD се определя въз основа на наблюдавания едногодишен среден процент на неизпълнение за минали периоди. След получаването на разрешение от компетентните органи институциите могат, когато прилагат вътрешнорейтингов подход, да използват подходящи данни, обхващащи период от две години. Периодът, който трябва да бъде обхванат, се увеличава ежегодно с по една година, докато съответните данни обхванат период от пет години.“;

в)параграф 3 се заменя със следното:

„ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на методиките, съгласно които компетентните органи оценяват методиката на институцията за оценяване на PD съгласно член 143.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2025 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

91)член 181 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се изменя, както следва:

i)букви в) — ж) се заменят със следното:

в) институцията взема предвид степента на зависимост между, от една страна, риска, свързан с длъжника, а от друга, риска, свързан с обезпечената кредитна защита, различна от рамкови споразумения за нетиране и балансово нетиране между отпуснати заеми и приети влогове, или с предоставящото тази защита лице;

г) несъответствието между валутата на базисното задължение и обезпечената кредитна защита, различна от рамкови споразумения за нетиране и балансово нетиране между отпуснати заеми и приети влогове, се третира консервативно в оценката на институцията на LGD;

д) доколкото в оценките на LGD е отчетено наличието на обезпечена кредитна защита, различна от рамкови споразумения за нетиране и балансово нетиране между отпуснати заеми и приети влогове, тези оценки не се основават единствено на очакваната пазарна стойност на обезпечената кредитна защита;

е) доколкото в оценките на LGD е отчетено наличието на обезпечена кредитна защита, различна от рамкови споразумения за нетиране и балансово нетиране между отпуснати заеми и приети влогове, институциите установяват вътрешни правила за управлението, правната сигурност и управлението на риска на тази обезпечена кредитна защита, като тези правила са като цяло в съответствие с посочените в глава 4, раздел 3;

ж) доколкото институцията признава обезпечената кредитна защита, различна от рамкови споразумения за нетиране и балансово нетиране между отпуснати заеми и приети влогове, при определяне на стойността на експозицията за кредитен риск към контрагента съгласно глава 6, раздел 5 или 6, сумата, която се очаква да бъде реализирана от тази обезпечена кредитна защита, не се взема предвид при оценките на LGD;“;

ii)подточка i) се заменя със следното:

„i) доколкото таксите за просрочени плащания, наложени на длъжника преди момента на неизпълнението, са били включени в отчета за доходите на институцията, те се добавят към оценката на институцията за размера на експозицията и загубата;“;

iii) добавя се следната буква к):

„к)    допълнително усвоените суми след неизпълнение се вземат предвид в LGD;“;

iv)добавят се следните алинеи:

„За целите на буква а), институциите вземат по подходящ начин предвид възстановяванията, реализирани в хода на съответните процеси на възстановяване под каквато и да било форма от ОКЗ, както и от КЗГ, която не е обхваната от определението по член 142, точка 10.

За целите на буква в), случаите, при които е налице съществена степен на зависимост, се разглеждат по-консервативно.

За целите на буква д), в оценките на LGD се отчитат последиците от потенциалната невъзможност на институциите за бързо разпореждане с предоставеното им обезпечение и неговата реализация;“;

б)параграф 2 се изменя, както следва:

i)в първа алинея буква б) се заличава;

ii)втората алинея се заменя със следното:

„По отношение на експозициите на дребно оценките на LGD се основават на данни за най-малко пет години. След получаването на разрешение от компетентните органи институциите могат, когато прилагат вътрешнорейтингов подход, да използват подходящи данни, обхващащи период от две години. Периодът, който трябва да бъде обхванат, се увеличава ежегодно с по една година, докато съответните данни обхванат период от пет години.“;

в)добавя се следният параграф 4:

„4. В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО издава насоки за поясняване на третирането на обезпечената кредитна защита и кредитната защита с гаранции под каквато и да било форма за целите на параграф 1, буква а) и за целите на прилагането на параметрите LGD;“;

92)член 182 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се изменя, както следва:

i)буква в) се заменя със следното:

„в) ККК-ВП на институциите отразяват потенциалния размер на допълнително усвоените от длъжника суми до възникване на неизпълнението. ККК-ВП съдържат по-висока степен на консервативност, когато може основателно да се очаква по-силна положителна корелация между честотата на неизпълненията и величината на конверсионния коефициент;“;

ii)добавят се следните букви ж) и з):

„ж) ККК-ВП на институциите се разработват, като се използва 12-месечен фиксиран период. За тази цел резултатите при неизпълнение за всяко наблюдение в базата от референтни данни се свързват със съответните характеристики на длъжника и улеснението към определена референтна дата — 12 месеца преди деня на неизпълнение;

з) ККК-ВП на институциите се основават на референтни данни, които отразяват характеристиките на длъжника, улеснението и банковите практики за управление на експозициите, за които се прилагат приблизителните оценки.“;

iii)добавят се следните алинеи:

„За целите на буква в), ККК-ВП съдържат по-висока степен на консервативност, когато може основателно да се очаква по-силна положителна корелация между честотата на неизпълненията и величината на конверсионния коефициент.

За целите на буква ж), резултатите при неизпълнение за всяко наблюдение в базата от референтни данни се свързват със съответните характеристики на длъжника и улеснението към определена референтна дата — 12 месеца преди деня на неизпълнение.

За целите на буква з), ККК-ВП, прилагани за конкретни експозиции, не се основават на данни, които обединяват въздействието на разнородни характеристики или данни от експозиции с различни характеристики на риска. ККК-ВП се основават на достатъчно хомогенни сегменти. За тази цел не се допускат следните практики:

а)базови данни за МСП/средноголеми предприятия да се прилагат за по-големи корпоративни длъжници;

б)данни за задължения с „малък“ неизползван наличен лимит да се прилагат за облекчения, при които този лимит е „голям“;

в)данни за длъжници, които към референтната дата са неизправни или на които е забранено бъдещо усвояване, да се прилагат за длъжници, които нямат просрочени задължения или наложени ограничения;

г)данни, които са били засегнати от промени в комбинацията от заеми и други свързани с кредита продукти на длъжниците през периода на наблюдение, освен ако тези данни не са били ефективно коригирани чрез премахване на въздействието от промени в комбинацията от продукти.

За целите на четвърта алинея, буква г), институциите удостоверяват пред компетентните органи, че имат задълбочена представа за въздействието на промените в комбинацията от клиентски продукти върху базите от референтни данни за експозициите и свързаните с тях оценки на ККК, както и че това въздействие е несъществено или че е било ефективно смекчено в рамките на процеса на оценяване. В тази връзка не се считат за подходящи следните действия:

а)определяне на долна граница за ККК или наблюденията на стойностите на експозицията;

б)използването на оценки на равнището на длъжника, които не обхващат изцяло съответните възможности за преобразуване на продукта или които съчетават по неподходящ начин продукти с твърде различни характеристики;

в)коригиране само на наблюденията по същество, засегнати от преобразуването на продукта;

г)изключване на наблюденията, засегнати от преобразуването на продуктовия профил.“;

б)в параграф 3 първата алинея се заличава;

в)добавя се следният параграф 5:

„5. В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО издава насоки за определяне на методиката, която институциите прилагат за оценката на ККК-ВП.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2026 г.

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

93)член 183 се изменя, както следва:

а)заглавието се заменя със следното:

„Изисквания за оценка на въздействието на кредитната защита с гаранции за експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки, когато се използват собствени оценки на LGD, и за експозициите на дребно“;

б)параграф 1 се изменя, както следва:

i)буква в) се заменя със следното:

„в) гаранцията се изготвя в писмена форма, тя е неотменяема и не подлежи на промяна от страна на гаранта, валидна е до пълното изпълнение на задължението (в рамките на размера и срока на гаранцията) и е правно изпълнима в юрисдикция, където са притежаваните от гаранта активи, предмет на гаранцията;“;

ii)добавят се следните букви г) и д):

„г) гаранцията е безусловна;

д) кредитните деривати за първо неизпълнение могат да бъдат признати за приемлива кредитна защита с гаранции, но кредитните деривати за второ неизпълнение или по-общо за n-то неизпълнение не се признават за приемлива кредитна защита с гаранции.“;

iii)добавя се следната алинея:

„За целите на буква г), „безусловна гаранция“ означава гаранция, при която договорът за кредитна защита не съдържа клаузи, чието изпълнение е извън прекия контрол на кредитиращата институция, и която може да попречи на гаранта да изпълни задължението за своевременно плащане, когато първоначалният длъжник не извърши някое от дължимите плащания в срок. Клауза в договора за кредитна защита, която предвижда, че неизрядна комплексна проверка или измама от страна на кредитиращата институция отменя или намалява размера на гаранцията, предложена от гаранта, не изключва възможността тази гаранция да се счита за безусловна. Договор за кредитна защита, който в случай на измама от страна на длъжника може да бъде прекратен или по който размерът на кредитна защита може да бъде намален, не се счита за безусловен.

Гаранции, при които плащането от гаранта зависи от това дали кредитиращата институция най-напред е завела иск срещу длъжника и които покриват само загубите, които остават, след като институциите са приключили процеса на преструктуриране, се считат за безусловни.“;

в)добавя се следният параграф 1а:

„1a. Институциите могат да признават кредитна защита с гаранции, като използват подхода на моделиране PD/LGD в съответствие с настоящия член и при спазване на изискването, посочено в параграф 4 или подхода на замяна на рисковите параметри съгласно усъвършенстван вътрешнорейтингов подход, както е посочено в член 236а и при спазване на изискванията за приемливост по глава 4. Институциите следва да разполагат с ясни политики за оценка на въздействието на кредитната защита с гаранции върху рисковите параметри. Политиките на институциите са съгласувани с техните вътрешни практики за управление на риска и отразяват изискванията по настоящия член. В тези политики, които институциите прилагат последователно във времето, ясно се посочва кои от описаните в настоящата алинея специфични методи се използват за всяка от рейтинговите системи.“;

г)параграф 4 се заменя със следното:

„4. Когато институциите признават кредитна защита с гаранции чрез подхода на моделиране PD/LGD, покритата част от базисната експозиция не получава рисково тегло, което би било по-ниско от долната граница на рисковото тегло на доставчика на защита. За тази цел долната граница на рисковото тегло на доставчика на защита се изчислява, като се използва същата PD, същата LGD и същата функция за претегляне на риска като тези, които се прилагат за сравнима пряка експозиция към доставчика на защита, както е посочено в член 236а.“;

д)параграф 6 се заличава;

94)в част трета, дял II, глава 3, раздел 6 подраздел 4 се заличава;

95)в член 192 се добавят следните точки 5—8:

„5) „подход на замяна на рисковото тегло съгласно стандартизирания подход“ означава замяната съгласно член 235 на рисковото тегло на базисната експозиция с рисковото тегло, приложимо съгласно стандартизирания подход за сравнима пряка експозиция към доставчика на защита;

6) „подход на замяна на рисковото тегло съгласно вътрешнорейтинговия подход“ означава замяната съгласно член 235а на рисковото тегло на базисната експозиция с рисковото тегло за сравнима пряка експозиция към доставчика на защита, изчислено съгласно стандартизирания подход;

7) „подход на замяна на рисковите параметри съгласно основния вътрешнорейтингов подход“ означава замяната съгласно член 236 на рисковите параметри PD и LGD на базисната експозиция със съответните PD и LGD, които биха били приложени съгласно вътрешнорейтинговия подход, без да се използват собствени оценки на LGD, за сравними преки експозиции към доставчика на защита;

8) „подход на замяна на рисковите параметри съгласно усъвършенствания вътрешнорейтингов подход“ означава замяната съгласно член 236а на рисковите параметри PD и LGD на базисната експозиция със съответните PD и LGD, които биха били приложени съгласно вътрешнорейтинговия подход, при използване на собствени оценки на LGD, за сравнима пряка експозиция към доставчика на защита;“;

96)в член 193 се добавя следният параграф 7:

„7. Обезпечение, което отговаря на всички посочени в настоящата глава изисквания за приемливост, може да бъде признато като такова дори за експозиции, свързани с неусвоени улеснения. Когато усвояването по улеснението е обвързано с предварително или едновременно закупуване или получаване на обезпечение, пропорционално на правото на институцията върху обезпечението след усвояването на улеснението, т.е. институцията няма права върху обезпечението, ако улеснението не е усвоено, това обезпечение може да бъде признато за експозицията, произтичаща от неусвоеното улеснение.“;

97)в член 194 параграф 10 се заличава;

98)в член 197 параграф 1 се изменя, както следва:

а)букви б)—д) се заменят със следното:

„б) дългови ценни книжа, които отговарят на всички изброени по-долу условия:

i)дълговите ценни книжа са емитирани от централни правителства или централни банки;

ii)дълговите ценни книжа имат кредитна оценка, присъдена от АВКО или агенция за експортно застраховане, която:

–е призната като приемлива за целите на глава 2;

–отговаря според ЕБО на 1, 2, 3 или 4 степен на кредитно качество съгласно разпоредбите за рисково претегляне на експозициите към централни правителства или централни банки по глава 2;

„в) дългови ценни книжа, които отговарят на всички изброени по-долу условия:

i)тези дългови ценни книжа са емитирани от институции;

ii)тези дългови ценни книжа имат кредитна оценка, присъдена от АВКО, която:

–е призната като приемлива за целите на глава 2;

–отговаря според ЕБО на 1, 2 или 3 степен на кредитно качество съгласно разпоредбите за рисково претегляне на експозициите към предприятия по глава 2;

г) дългови ценни книжа, които отговарят на всички изброени по-долу условия:

i)тези дългови ценни книжа са емитирани от други субекти;

ii)тези дълговите ценни книжа имат присъдена от АВКО кредитна оценка, която отговаря на всички изброени по-долу условия:

–АВКО е призната като приемлива за целите на глава 2;

–АВКО отговаря според ЕБО на 1, 2 или 3 степен на кредитно качество съгласно разпоредбите за рисково претегляне на експозициите към институции по глава 2;

д)    дългови ценни книжа с краткосрочна кредитна оценка, присъдена от АВКО, която отговаря на всички изброени по-долу условия:

i)АВКО е призната като приемлива за целите на глава 2; и

ii)АВКО отговаря според ЕБО на 1, 2 или 3 степен на кредитно качество съгласно разпоредбите за рисково претегляне на краткосрочни експозициите по глава 2;“;

б)буква ж) се заменя със следното:

„ж)    златни кюлчета;“;

99)член 199 се изменя, както следва:

а)параграф 2 се заменя със следното:

„2. Освен ако в член 124, параграф 7 не е предвидено друго, като приемливо обезпечение институциите могат да използват жилищни имоти, които са или ще бъдат обитавани или отдавани под наем от собственика или от ползвателя в случаите на дружества за лични инвестиции , както и търговски недвижими имоти, включително офиси и други търговски помещения, когато са изпълнени следните две условия:

а)стойността на имотите не се влияе съществено от кредитното качество на длъжника;

б)рискът, свързан с кредитополучателя не се влияе съществено от промени в състоянието на базисния имот или проект, а от способността на длъжника да използва други източници за изплащане на задълженията си, т.е. погасяването на заема не зависи съществено от паричните постъпления, генерирани от базисния имот, служещ като обезпечение.

За целите на буква а), институциите могат да игнорират случаите, когато стойността на имотите и състоянието на кредитополучателя са повлияни от чисто макроикономически фактори. “;

б)в параграф 3 буква а) се заменя със следното:

„а) загубите, произтичащи от заеми, обезпечени с жилищен имот до 55 % от стойността, определена в съответствие с член 229, освен ако съгласно член 124, параграф 7 не е предвидено друго, не превишават 0,3 % от непогасената част от заемите, обезпечени с жилищен имот, за всяка отделна година;“;

в)в параграф 4 буква а) се заменя със следното:

„а) загубите, произтичащи от заеми, обезпечени с търговски имот до 55 % от стойността, определена в съответствие с член 229, освен ако съгласно член 124, параграф 7 не е предвидено друго, не превишават 0,3 % от непогасената част от заемите, обезпечени с търговски имот, за всяка отделна година;“;

г)в параграф 5 се добавя следната алинея:

„Когато публична кредитна институция за развитие по смисъла на член 429а, параграф 2 отпуска насърчителен заем по смисъла на член 429а, параграф 3 на друга институция или на финансова институция, която е лицензирана да извършва дейностите, посочени в точка 2 или 3 от приложение I към Директива 2013/36/ЕС, и която отговаря на условията по член 119, параграф 5 от настоящия регламент, и когато тази друга институция или финансова институция прехвърля пряко или непряко този насърчителен заем на краен длъжник и цедира вземането по насърчителния заем като обезпечение към публичната кредитна институция за развитие, последната може да използва цедираното вземане като приемливо обезпечение, независимо от първоначалния падеж на цедираното вземане.“;

д)в параграф 6, първа алинея буква г) се заменя със следното:

„г) институцията доказва, че при най-малко 90 % от всички случаи на реализиране на даден вид обезпечение получените постъпления от обезпечението не са под 70 % от неговата стойност. Когато е налице съществена променливост на пазарните цени, институцията предоставя на компетентните органи убедителни доказателства, че направената от нея оценка на обезпечението е достатъчно консервативна.“;

100)член 201 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се изменя, както следва:

i)буква г) се заменя със следното:

„    г) международни организации, на които е присъдено 0 % рисково тегло в съответствие с член 118;“;

ii)вмъква се следната буква еа):

„еа) регламентирани предприятия от финансовия сектор;“;

iii)буква ж) се заменя със следното:

„ж) когато кредитната защита не е предоставена по секюритизираща експозиция, други предприятия, които имат присъдена от АВКО кредитна оценка, включително предприятия майки, дъщерни предприятия или свързани с длъжника субекти, когато тези предприятия майки, дъщерни предприятия или свързани субекти имат по-ниско рисково тегло от това на длъжника;“;

iv)вмъква се следната буква жа):

„жа) когато кредитната защита е предоставена по секюритизираща експозиция, други предприятия, които имат присъдена от АВКО кредитна оценка от 1, 2 или 3 степен на кредитно качество и които към момента на предоставяне на кредитната защита са имали 1 или 2 степен на кредитно качество, включително предприятия майки, дъщерни предприятия или свързани с длъжника субекти, когато тези предприятия майки, дъщерни предприятия или свързани субекти имат по-ниско рисково тегло от това на длъжника;“;

v)добавя се следната алинея:

„За целите на буква еа) „регламентирано предприятие от финансовия сектор“ означава предприятие от финансовия сектор, което отговаря на условието по член 142, параграф 1, точка 4, буква б).“;

б)параграф 2 се заменя със следното:

„2. В допълнение към доставчиците на защита, изброени в параграф 1, предприятията, на които институцията е присъдила вътрешна оценка в съответствие с глава 3, раздел 6, са приемливи доставчици на кредитна защита с гаранции, когато институцията третира тези предприятия съгласно вътрешнорейтинговия подход.“;

101)член 202 се заличава;

102)в член 204 се добавя следният параграф 3:

„3. Кредитните деривати за първо неизпълнение и кредитните деривати за n-то неизпълнение не са приемливи форми на кредитна защита с гаранции по настоящата глава.

Рисково претегленият размер на експозициите се изчислява за кредитните деривати за първо неизпълнение. За тази цел рисковите тегла на базовите активи, включени в кошницата, се сумират до максимално рисково тегло от 1250 % и след това се умножават по номиналната стойност на защитата, предоставена чрез кредитния дериват, за да се изчисли рисково претегленият размер на експозицията, свързана с този дериват.

По отношение на кредитните деривати за второ неизпълнение третирането е идентично, освен че при сумирането на рисковите тегла базисният актив с най-ниския размер на рисково претеглената експозиция се изключва от изчислението. Такова третиране се прилага и за кредитни деривати за n-то неизпълнение, при които от изчислението се изключват активите n-1 с най-ниския размер на рисково претеглените експозиции.“;

103)член 208 се изменя, както следва:

а)параграф 3 се изменя, както следва:

i)в буква б) се добавят следните изречения:

„Стойността на имота не надвишава средната стойност, оценена за този имот или за сравним имот през последните три години за търговски недвижими имоти, а за жилищни имоти – през последните шест години. Измененията на имота, с които се подобрява енергийната ефективност на сградата или жилищната единица, се считат за недвусмислено увеличаващи неговата стойност.“;

ii)втората алинея се заличава;

б)вмъква се следният параграф 3а:

„3a. В съответствие с параграф 3 и след одобрение от компетентните органи институциите могат да извършват оценка и преоценка на стойността на имота посредством усъвършенствани статистически или други математически методи („модели“), разработени независимо от процеса на вземане на решение за кредит, при условие че са изпълнени следните условия:

а)институциите определят в своите политики и процедури критериите за използването на модели за оценка, преоценка и наблюдение на стойността на обезпечението. Тези политики и процедури вземат предвид вече получените по тези модели резултати, разглежданите специфични за имота променливи величини, използването на минимална налична и точна информация и несигурността на моделите;

б)институциите гарантират, че използваните модели са:

i)достатъчно подробни и съобразени с характеристиките на имота и местоположението;

ii)валидни и точни и подлежат на надеждни и редовни бек-тестове спрямо наблюдаваните действителни цени по сделките;

iii)основани на достатъчно голяма и представителна извадка от наблюдаваните цени по сделките;

iv)основани на актуални данни с високо качество.

в)институциите носят крайната отговорност за целесъобразността и резултатите на моделите, като оценителят, посочен в параграф 3, буква б), отговаря за изготвената чрез моделите оценка, а институциите разбират методиката, входящите данни и допусканията на използваните модели;

г)институциите гарантират, че документацията на моделите е актуална;

д)институциите разполагат с подходящи ИТ процеси, системи и възможности, както и достатъчно количество точни данни, необходими за оценка или преоценка на обезпечения чрез модел;

е)получените чрез моделите оценки подлежат на независим процес на проверка, който като цяло е в съответствие с принципите, изложени в член 185, а независимият оценител, посочен в параграф 3, буква б), отговаря за окончателните стойности, използвани от институцията за целите на настоящата глава.“;

в)параграф 5 се заменя със следното:

„5. Недвижимите имоти, приети като кредитна защита, са подходящо застраховани срещу риск от щети, а институциите разполагат със съответните процедури да следят адекватността на застраховката.“;

104)в член 210 се добавя следната алинея:

„Когато чрез общи споразумения за обезпечение или други форми на плаващ залог кредитиращата институция получава предявено право на вземане върху активите на дружество и когато това вземане обхваща както активи, които не са приемливи като обезпечение съгласно вътрешнорейтинговия подход, така и активи, които са приемливи като обезпечение съгласно вътрешнорейтинговия подход, институцията може да признае тези активи като приемлива обезпечена кредитна защита. В този случай признаването зависи от това дали активите отговарят на посочените в настоящата глава изисквания за приемливост на обезпечението съгласно вътрешнорейтинговия подход.“;

105)в член 213 параграф 1 се заменя със следното:

„1. В съответствие с член 214, параграф 1 кредитната защита, произтичаща от гаранция или кредитен дериват, се квалифицира като приемлива кредитна защита с гаранции, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а)кредитната защита е пряка;

б)степента на покритие от кредитната защита е ясно установена и неоспорима;

в)договорът за кредитна защита не съдържа клаузи, чието изпълнение е извън прекия контрол на кредитиращата институция, така че да:

i)позволи на доставчика на защитата да прекрати или промени кредитната защита едностранно;

ii)повиши действителните разходи за кредитната защита в резултат на влошаване на кредитното качество на защитената експозиция;

iii)попречи на доставчика на защитата да изпълни задължението за своевременно плащане, когато първоначалният длъжник не извърши някое от дължимите плащания в срок или когато лизинговият договор е изтекъл за целите на признаването на гарантираната остатъчна стойност съгласно член 134, параграф 7 и член 166, параграф 4;

iv)позволи намаляване на срока на действие на кредитната защита от страна на доставчика на защита;

г)договорът за кредитна защита е правно валиден и изпълним във всички съответни юрисдикции към момента на сключването на кредитното споразумение.

За целите на буква в), клауза в договора за кредитна защита, която предвижда, че неизрядна комплексна проверка или измама от страна на кредитиращата институция отменя или намалява размера на кредитната защита, предложена от гаранта, не изключва възможността тази кредитна защита да се счита за приемлива. Счита се, че договор за кредитна защита, който в случай на измама от страна на длъжника може да бъде прекратен или по който размерът на кредитна защита може да бъде намален, не отговаря на тези изисквания.

За целите на буква в), доставчикът на защита може да извърши еднократно плащане на всички суми по вземането или да поеме бъдещите задължения за плащане на длъжника, обхванати от договора за кредитна защита.“;

106)член 215 се изменя, както следва:

а)параграф 1 се изменя, както следва:

i)буква а) се заменя със следното:

„а) при признато неизпълнение или неплащане от страна на длъжника, кредитиращата институция има правото да изиска своевременно плащане от страна на гаранта на всички дължими суми по вземането, по отношение на което е предоставена защитата.“;

ii)добавят се следните алинеи:

„За плащането от страна на гаранта няма да се изисква от кредитиращата институция най-напред да заведе иск срещу длъжника.

При кредитна защита с гаранции, покриваща жилищни ипотечни заеми, изискванията по член 213, параграф 1, буква в), подточка iii) и по първа алинея от настоящата буква, трябва да бъдат изпълнени само в рамките на 24 месеца.“;

б)параграф 2 се заменя със следното:

„2. При гаранции, предоставени в рамките на взаимни схеми за гарантиране или предоставени от изброените в член 214, параграф 2 субекти или насрещно гарантирани от тях, изискванията по параграф 1, буква а) от настоящия член и член 213, параграф 1, буква в), подточка iii) се считат за удовлетворени, когато е изпълнено едно от следните условия:

а)при неизпълнение от страна на длъжника или в случай че първоначалният длъжник не извърши някое от дължимите плащания в срок, кредитиращата институция има право своевременно да получи предварително плащане от гаранта, което отговаря на следните две условия:

i)предварителното плащане представлява надеждна оценка на размера на загубите, които е вероятно да бъдат понесени от кредитиращата институция, включително загубите, произтичащи от неплащането на лихви и други видове плащания, които кредитополучателят е задължен да извърши;

ii)предварителното плащане е пропорционално на покритието на гаранцията;

б)кредитиращата институция може да предостави на компетентните органи убедителни доказателства, че последиците от гаранцията, включително за покриване на загуби, понесени от неплащане на лихви и други видове плащания, които кредитополучателят е задължен да извърши, оправдават подобно третиране.“;

107)в член 216 се добавя следният параграф 3:

„3. Чрез дерогация от параграф 1, за експозиции към предприятия, обхванати от кредитен дериват, не е необходимо в договора за деривата да се посочва кредитното събитие по буква а), подточка iii) от същия параграф, при условие че е изпълнено всяко едно от следните условия:

а)необходимо е пълно (100 %) мнозинство за промяна на падежа, главницата, купона, валутата или ранга на базисната експозиция към предприятия;

б)в националната уредба, приложима за експозицията към предприятия, действа широко признат кодекс за несъстоятелността, който позволява реорганизирането и преструктурирането на дружеството и предвижда организирано уреждане на вземанията на кредиторите.

Когато условията по букви а) и б) не са изпълнени, кредитната защита може все пак да бъде приемлива след намаление на стойността съгласно посоченото в член 233, параграф 2.“;

108)член 217 се заличава;

109)член 219 се заменя със следното:

„Член 219
Балансово нетиране

Заемите и влоговете при кредитиращата институция, обект на балансово нетиране, се третират от тази институция като парично обезпечение при изчисляването на ефекта на обезпечената кредитна защита за тези заеми и влогове на кредитиращата институция, обект на балансово нетиране.“;

110)член 220 се изменя, както следва:

а)заглавието се заменя със следното:

„Използване на подхода на надзорни корекции за променливост за рамкови споразумения за нетиране“;

б)параграф 1 се заменя със следното:

„1. Институциите, които изчисляват „напълно коригираната стойност на експозицията“ (E*) за експозициите, които са обект на приемливо рамково споразумение за нетиране, обхващащо сделки за финансиране с ценни книжа или други сделки, обусловени от капиталовите пазари, изчисляват корекциите за променливост, които трябва да бъдат приложени съгласно подхода на надзорни корекции за променливост, установен в членове 223—227 относно разширения метод за финансово обезпечение.“;

в)в параграф 2 буква в) се заменя със следното:

„в) прилагат стойността на корекцията за променливост или, когато е приложимо, на корекцията за променливост на абсолютната стойност, подходяща за дадена група ценни книжа или за даден вид стоки, към абсолютната стойност на положителната или отрицателната нетна позиция в ценни книжа от тази група ценни книжа или към стоките от този вид;“;

г)параграф 3 се заменя със следното:

„3. Институциите изчисляват параметъра E* съгласно следната формула:

където:

i    = индексът, с който се обозначават всички отделни ценни книжа, стоки или парични позиции по споразумението, които са предоставени в заем, продадени със споразумение за обратно изкупуване или предадени на контрагента от институцията;

j    = индексът, с който се обозначават всички отделни ценни книжа, стоки или парични позиции по споразумението, които са получени в заем, закупени със споразумение за обратна продажба или държани от институцията;

k    = индексът, с който се обозначават всички отделни валути, в които са деноминирани ценните книжа, стоките или паричните позиции по споразумението;

   = стойността на експозицията на дадена ценна книга, стока или парична позиция i, която е предоставена в заем, продадена със споразумение за обратно изкупуване или предадена на контрагента съгласно споразумението, което би било приложимо при липса на кредитна защита, когато институциите изчисляват рисково претегления размер на експозициите в съответствие с глава 2 или глава 3, според случая;

   = стойността на дадена ценна книга, стока или парична позиция j, която е получени в заем, закупена със споразумение за обратна продажба или държана от институцията съгласно споразумението;

   = нетната позиция (положителна или отрицателна) за дадена валута k, различна от валутата на сетълмента по споразумението, както е изчислена съгласно параграф 2, буква б);

   = корекцията за променливост за съответната чуждестранна валута k;

   = нетната експозиция по споразумението, изчислена, както следва:

където:

l    = индексът, с който се обозначават всички отделни групи на едни и същи ценни книжа и всички отделни видове на едни и същи стоки по споразумението;

= нетната позиция (положителна или отрицателна) за дадена група ценни книжа l или даден вид стоки l съгласно споразумението, изчислена в съответствие с параграф 2, буква а);

= корекцията за променливост, подходяща за дадена група ценни книжа l или даден вид стоки l, определена в съответствие с параграф 2, буква в). Знакът на се определя, както следва:

а)знакът е положителен, когато групата ценни книжа l е дадена в заем, продадена със споразумение за обратно изкупуване или е обект на трансакция, подобна на заемане на ценни книжа или репо сделка;

б)знакът е отрицателен, когато групата ценни книжа l е получена в заем, закупена със споразумение за обратна продажба или е обект на трансакция, подобна на получаване в заем на ценни книжа или обратна репо сделка;

N    = общият брой на отделните групи на едни и същи ценни книжа и отделните видове на едни и същи стоки по споразумението; за целите на това изчисление групите и видовете , за които е по-малко от , не се броят;

   = брутната експозиция по споразумението, изчислена, както следва:

.“;

111)член 221 се изменя, както следва:

а)параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното:

„1. За целите на изчисляването на рисково претегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба за сделки за финансиране с ценни книжа или други обусловени от капиталовия пазар сделки, различни от сделки с деривати, обхванати от приемливо рамково споразумение за нетиране, което отговаря на изискванията по глава 6, раздел 7, институцията може да изчисли напълно коригираната стойност на експозицията (E*) по споразумението, като използва подхода на вътрешните модели, при условие че институцията изпълнява условията по параграф 2.“;

2. Институцията може да използва подхода на вътрешните модели, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а)институцията използва този подход само за експозициите, чийто рисково претеглен размер се изчислява съгласно вътрешнорейтинговия подход, предвиден в глава 3;

б)институцията е получила разрешение от съответните ѝ компетентни органи да използва този подход.

3. Институция, която използва подхода на вътрешните модели, го прилага за всички контрагенти и ценни книжа, с изключение на несъществени портфейли, за които може да използва подхода на надзорните корекции за променливост, предвиден в член 220.“;

б)параграф 8 се заличава.

112)член 223 се изменя, както следва:

а)в параграф 4 буква б) се заменя със следното:

„б) за задбалансовите позиции, различни от дериватите, третирани съгласно вътрешнорейтинговия подход, институциите изчисляват своите стойности на експозициите, като използват ККК от 100 % вместо ККК-СП или ККК-ВП, предвидени в член 166, параграфи 8, 8а и 8б.“;

б)параграф 6 се заменя със следното:

„6. Институциите изчисляват корекциите за променливост, като използват подхода на надзорните корекции за променливост, посочен в членове 224—227.“;

113)В член 224, параграф 1 таблици 1—4 се заменят със следното:

„Таблица 1

Таблица 2

Таблица 3

Други обезпечения или видове експозиции

Таблица 4

Корекции за променливост при несъответствие на валутите (Hfx)

“;

114)член 225 се заличава;

115)член 226 се заменя със следното:

„Член 226
Завишаване на корекцията за променливост при разширения метод за финансово обезпечение

Посочените в член 224 корекции за променливост са тези, които институциите прилагат при ежедневна преоценка. Когато преоценката се извършва по-рядко от ежедневно, институциите прилагат по-големи корекции за променливост. Институциите ги изчисляват чрез завишаване на прилаганите при ежедневната преоценка корекции за променливост, използвайки следната формула за „корен квадратен от времето”:

където:

H = корекцията за променливост, която трябва да се приложи;

= корекцията за променливост при ежедневна преоценка;

= действителният брой работни дни между преоценките;

= периодът на реализация за въпросния вид сделка.“;

116)в член 227 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Институциите, които използват посочения в член 224 подход на надзорни корекции за променливост, могат за репо сделки и сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа да прилагат корекция за променливост от 0 % вместо корекциите за променливост, изчислени съгласно членове 224—226, ако са изпълнени условията по параграф 2, букви а)—з). Институциите, които използват посочения в член 221 подход на вътрешните модели, не прилагат предвиденото в настоящия член третиране.“;

117)член 228 се изменя, както следва:

а)заглавието се заменя със следното:

„Изчисляване на рисково претегления размер на експозициите по разширения метод за финансово обезпечение за експозициите по стандартизирания подход“;

б)параграф 2 се заличава;

118)член 229 се изменя, както следва:

а)заглавието се заменя със следното:

„Принципи на оценка за приемливо обезпечение, различно от финансово обезпечение“;

б)параграф 1 се заменя със следното:

„1. Оценката на недвижимите имоти трябва да изпълнява всяко едно от следните изисквания:

а)стойността се оценява отделно от процедурата, прилагана от институцията при придобиване на ипотеки, обработка на заеми и вземане на решение по заеми, от независим оценител, който притежава необходимата квалификация, умения и опит за извършване на оценка;

б)стойността се оценява, като се използват консервативни критерии за оценка, които отговарят на всяко едно от следните изисквания:

i)в стойността не са включени очаквания за увеличение на цените;

ii)стойността се коригира, за да се вземе предвид възможността текущата пазарна цена да бъде значително над стойността, която би била устойчива през срока на заема;

в)стойността не е по-висока от пазарната стойност на недвижимия имот, когато тази пазарна стойност може да бъде определена.

В стойността на обезпечението се отразяват резултатите от наблюдението, изисквано по член 208, параграф 3, и се вземат под внимание предишните вземания по недвижимия имот.“;

119)член 230 се заменя със следното:

„Член 230
Изчисляване на рисково претегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба за експозиция с призната ОКЗ по вътрешнорейтинговия подход

1. Освен за експозициите, които попадат в обхвата на член 220, за да признаят обезпечената кредитна защита, приемлива съгласно настоящата глава, институциите използват съгласно вътрешнорейтинговия подход ефективната LGD (LGD*) като LGD за целите на глава 3. Институциите изчисляват стойността на LGD*, както следва:

където:

E    = стойността на експозицията преди отчитане на ефекта от обезпечената кредитна защита. За експозиция, обезпечена с приемливо в съответствие с настоящата глава финансово обезпечение, този размер се изчислява в съответствие с член 223, параграф 3. За ценни книжа, предоставени в заем или предадени, тази сума е равна на предоставените в заем парични средства или на предоставените в заем или предадени ценни книжа. За ценни книжа, които са предоставени в заем или предадени, стойността на експозицията се увеличава чрез прилагане на корекцията за променливост (HE) в съответствие с членове 223—227;

ES    = текущата стойност на обезпечената кредитна защита, получена след прилагането на корекцията за променливост, приложима за този вид обезпечена кредитна защита (HC), и прилагането на корекцията за променливост при несъответствие на валутите (Hfx) между експозицията и обезпечената кредитна защита в съответствие с параграфи 2 и 2а. За ES се определя следният таван: E·(1+HE);

EU    = E·(1+HE) - ES;

LGDU = приложимата LGD за необезпечени експозиции съгласно посоченото в член 161, параграф 1;

LGDS = приложимата LGD за експозиции, обезпечени с вида приемлива ОКЗ по сделката, съгласно посоченото в параграф 2, таблица 2ааа.

2. В таблица 2ааа се посочват стойностите на LGDS и Hc, приложими във формулата по параграф 1.

Таблица 2aaa

„2a. Когато приемлива обезпечена кредитна защита е деноминирана във валута, различна от тази на експозицията, корекцията за променливост при несъответствие на валутите (Hfx) е същата като приложимата съгласно членове 224—227.

3. Като алтернатива на предвиденото в параграфи 1 и 2 третиране и при спазване на член 124, параграф 7 институциите могат да определят рисково тегло от 50 % за частта от експозицията, която съобразно ограниченията, определени в член 125, параграф 1, буква а) и член 126, параграф 1, буква а), е напълно обезпечена с жилищни имоти или търговски недвижими имоти, намиращи се на територията на държава членка, ако са изпълнени всички условия по член 199, параграф 3 или 4.

4. За изчисляване на рисково претегления размер и размера на очакваната загуба за експозициите по вътрешнорейтинговия подход, които попадат в обхвата на член 220, институциите използват E* съгласно член 220, параграф 4, както и LGD за необезпечени експозиции съгласно посоченото в член 161, параграф 1, букви а), аа) и б).“;

120)член 231 се заменя със следното:

„Член 231
Изчисляване на рисково претегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба при групи от приемлива обезпечена кредитна защита за експозиции по вътрешнорейтинговия подход

Институциите, които са получили няколко вида обезпечена кредитна защита, могат за експозициите, третирани съгласно вътрешнорейтинговия подход, да прилагат формулата, посочена в член 230, последователно за всеки отделен вид обезпечение. За тази цел, след всеки етап на признаване на отделен вид ОКЗ, тези институции намаляват остатъчната стойност на необезпечената експозиция (EU) с коригираната стойност на обезпечението (ES), признато на този етап. В съответствие с член 230, параграф 1 сумата на ES на всички видове ОКЗ е ограничена до стойността на E·(1+HE), получена по следната формула:

където:

LGDS,i =    LGD, приложима за FCP i, както е посочено в член 230, параграф 2;

ES,i =    текущата стойност на FCP i, получена след прилагането на корекцията за променливост, приложима за вид FCP (Hc) съгласно член 230, параграф 2.“;

121)в член 232 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Когато са изпълнени условията по член 212, параграф 1, заложените в полза на кредитиращата институция парични депозити и приравнени на тях парични инструменти, които институция трета страна не държи на доверително управление, могат да се третират като гаранция, предоставена от институцията трета страна.“;

122)в член 233 параграф 4 се заменя със следното:

„4. При определяне на корекциите за променливост за несъответствие между валутите институциите прилагат период на реализация от 10 работни дни (при ежедневна преоценка), като изчисляват тези корекции въз основа на надзорните корекции за променливост съгласно посоченото в член 224. Институциите завишават корекциите за променливост в съответствие с член 226.“;

123)член 235 се изменя, както следва:

а)заглавието се изменя така:

   „Изчисляване на рисково претегления размер на експозициите по подхода на заместването, когато гарантираната експозиция се третира по стандартизирания подход“;

б)параграф 1 се заменя със следното:

„1. За целите на член 113, параграф 3 институциите изчисляват рисково претегления размер на експозициите с кредитна защита с гаранции, за които тези институции прилагат стандартизирания подход, независимо от третирането на сравнимите преки експозиции към доставчика на защита, в съответствие със следната формула:

max{0, E - GA} · r + GA · g

където:

E    = стойността на експозицията, изчислена в съответствие с член 111. За тази цел стойността на експозицията на изброените в приложение I задбалансови позиции е 100 % от тяхната стойност, а не стойността на експозицията, посочена в член 111, параграф 1;

GA =    размерът на защитата срещу кредитен риск, изчислен съгласно член 233, параграф 3 (G*) и допълнително коригиран за падежни несъответствия съгласно предвиденото в раздел 5;

r =    рисковото тегло на експозициите към длъжника съгласно посоченото в глава 2;

g =    рисковото тегло на експозициите към доставчика на защита съгласно посоченото в глава 2.“;

в)параграф 3 се заменя със следното:

„3. Институциите могат да приложат преференциалното третиране, предвидено в член 114, параграфи 4 и 7, и по отношение на експозиции или части от експозиции, гарантирани от централното правителство или централната банка, все едно че тези експозиции са преки експозиции към централното правителство или централната банка, при условие че за такива преки експозиции са изпълнени условията по член 114, параграф 4 или 7, според случая.“;

124)вмъква се следният член 235a:

„Член 235a
Изчисляване на рисково претегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба по подхода на заместването, когато гарантираната експозиция се третира по вътрешнорейтинговия подход и сравнимите преки експозиции към доставчика на защита — по стандартизирания подход

1. За експозициите с кредитна защита с гаранции, към които институцията прилага вътрешнорейтинговия подход по глава 3 и чиито сравними преки експозиции към доставчика на защита се третират по стандартизирания подход, институциите изчисляват рисково претегления размер на експозициите по следната формула:

max{0, E - GA} · r + GA · g

където:

E    = стойността на експозицията, определена съгласно глава 5, раздел 3. За тази цел институциите изчисляват стойността на експозицията за задбалансовите позиции, различни от дериватите, третирани съгласно вътрешнорейтинговия подход, като използват ККК от 100 % вместо ККК-СП или ККК-ВП, предвидени в член 166, параграфи 8, 8а и 8б;

GA    = размерът на защитата срещу кредитен риск, изчислен съгласно член 233, параграф 3 (G*) и допълнително коригиран за падежни несъответствия съгласно предвиденото в глава 3, раздел 5;

r    = рисковото тегло на експозициите към длъжника съгласно посоченото в глава 3;

g    = рисковото тегло на експозициите към доставчика на защита съгласно посоченото в глава 2.

2. Когато защитената стойност (GA) е по-малка от експозицията (E), институциите могат да прилагат описаната в параграф 1 формула само когато защитената и незащитената част на експозицията са равностойни по ранг.

3. Институциите могат да приложат преференциалното третиране, предвидено в член 114, параграфи 4 и 7, и по отношение на експозиции или части от експозиции, гарантирани от централното правителство или централната банка, все едно че тези експозиции са преки експозиции към централното правителство или централната банка, при условие че за такива преки експозиции са изпълнени условията по член 114, параграф 4 или 7, според случая.

4. Размерът на очакваната загуба за покритата част от стойността на експозицията е нула.

5. За всяка непокрита част от стойността на експозицията (E) институцията използва рисковото тегло и очакваната загуба, съответстващи на базисната експозиция. За изчислението по член 159 институциите отнасят корекциите за общ или специфичен кредитен риск, допълнителните корекции на стойността по член 34, свързани с операциите извън търговския портфейл на институцията, или други намаления на собствените средства, свързани с експозицията, към непокритата част от стойността на експозицията.“;

125)член 236 се изменя, както следва:

а)заглавието се заменя със следното:

„Изчисляване на рисково претегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба по подхода на заместването, когато гарантираната експозиция и сравнимата пряка експозиция към доставчика на защита се третират по вътрешнорейтинговия подход“;

б)параграф 1 се заменя със следното:

„1. За експозиция с кредитна защита с гаранции, към която институцията прилага вътрешнорейтинговия подход по глава 3, но без да използва собствените си оценки на загубата при неизпълнение, и чиито сравними преки експозиции към доставчика на защита се третират съгласно вътрешнорейтинговия подход, изложен в глава 3, институциите определят покритата част от експозицията като по-ниската от стойността на експозицията E и коригираната стойност на кредитната защита с гаранции GA;“;

в)вмъкват се следните параграфи 1а—1г:

„1a. Институция, която прилага вътрешнорейтинговия подход за сравними преки експозиции към доставчика на защита, като използва собствени оценки на вероятността от неизпълнение, изчислява рисково претегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба за покритата част от стойността на експозицията, като в съответствие с параграф 1б използва PD на доставчика на защитата и LGD, приложими за сравнима пряка експозиция към доставчика на защита съгласно посоченото в член 161, параграф 1. За подчинените експозиции и неподчинената кредитна защита с гаранции институциите прилагат към покритата част от стойността на експозицията свързаната с първостепенни вземания LGD, която може да представлява всяко обезпечение на базисната експозиция в съответствие с настоящата глава.

1б. Институциите изчисляват рисковото тегло и очакваната загуба, приложими към покритата част от базисната експозиция, като използват PD, посочената в параграф 1а LGD и същата функция за претегляне на риска като тези, които се прилагат за сравнима пряка експозиция към доставчика на защита, а когато е приложимо, използват падежа M по базисната експозиция, изчислен в съответствие с член 162.

1в. Институциите, които прилагат вътрешнорейтинговия подход за сравними преки експозиции към доставчика на защита посредством предвидения в член 153, параграф 5 метод, използват приложимите за покритата част от експозицията рисково тегло и очаквана загуба, които съответстват на предвидените в член 153, параграф 5 и член 158, параграф 6.

1г. Независимо от параграф 1в, институциите, които прилагат вътрешнорейтинговия подход за гарантираните експозиции посредством предвидения в член 153, параграф 5 метод, изчисляват рисковото тегло и очакваната загуба, приложими за покритата част от експозицията, като в съответствие с параграф 1б използват PD, LGD, приложима за сравнима пряка експозиция към доставчика на защита съгласно посоченото в член 161, параграф 1, и същата функция за претегляне на риска като тези, които се прилагат за сравнима пряка експозиция към доставчика на защита, а когато е приложимо, използват падежа M по базисната експозиция, изчислен в съответствие с член 162. За подчинените експозиции и неподчинената кредитна защита с гаранции институциите прилагат към покритата част от стойността на експозицията свързаната с първостепенни вземания LGD, която може да представлява всяко обезпечение на базисната експозиция в съответствие с настоящата глава.“;

г)параграф 2 се заменя със следното:

„2. За всяка непокрита част от стойността на експозицията (E) институциите използват рисковото тегло и очакваната загуба, съответстващи на базисната експозиция. За изчислението по член 159 институциите отнасят корекциите за общ и специфичен кредитен риск, допълнителните корекции на стойността по член 34, свързани с операциите извън търговския портфейл на институцията, или други намаления на собствените средства, свързани с експозицията, различни от приспаданията, направени в съответствие с член 36, параграф 1, буква м), към непокритата част от стойността на експозицията.“;

126)вмъква се следният член 236a:

„Член 236a
Изчисляване на рисково претегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба по подхода на заместването, когато гарантираната експозиция се третира по вътрешнорейтинговия подход чрез собствени оценки на загубата при неизпълнение (LGD) и сравнимата пряка експозиция към доставчика на защита се третира по вътрешнорейтинговия подход

1. За експозиция с кредитна защита с гаранции, към която институцията прилага вътрешнорейтинговия подход по глава 3, като използва собствените си оценки на загубата при неизпълнение, и чиито сравними преки експозиции към доставчика на защита се третират съгласно вътрешнорейтинговия подход, изложен в глава 3, институциите определят покритата част от експозицията като по-ниската от стойността на експозицията E и коригираната стойност на кредитната защита с гаранции GA. Рисково претегленият размер на експозициите и размерът на очакваната загуба за покритата част от стойността на експозицията се изчисляват чрез PD, LGD и същата функция за претегляне на риска като тези, които се прилагат за сравнима пряка експозиция към доставчика на защита, а когато е приложимо, се използва падежът M по базисната експозиция, изчислен в съответствие с член 162.

2. Институцията, която прилага вътрешнорейтинговия подход по глава 3, но без да използва собствените си оценки на загубата при неизпълнение за сравними преки експозиции към доставчика на защита, определя LGD в съответствие с член 161. За подчинените експозиции и неподчинената кредитна защита с гаранции институциите прилагат към покритата част от стойността на експозицията свързаната с първостепенни вземания LGD, която може да представлява всяко обезпечение на базисната експозиция в съответствие с настоящата глава.

3. Институциите, които прилагат вътрешнорейтинговия подход по глава 3, но без да използват собствените си оценки на LGD за сравними преки експозиции към доставчика на защита, изчисляват рисковото тегло и очакваната загуба, приложими към покритата част от базисната експозиция, като използват PD, LGD и същата функция за претегляне на риска като тези, които се прилагат за сравнима пряка експозиция към доставчика на защита, а когато е приложимо, използват падежа M по базисната експозиция, изчислен в съответствие с член 162.

4. Институцията, която прилага вътрешнорейтинговия подход за сравними преки експозиции към доставчика на защита посредством предвидения в член 153, параграф 5 метод, използва приложимите за покритата част от експозицията рисково тегло и очаквана загуба, които съответстват на предвидените в член 153, параграф 5 и член 158, параграф 6.

5. За всяка непокрита част от стойността на експозицията (E) институциите използват рисковото тегло и очакваната загуба, съответстващи на базисната експозиция. За изчислението по член 159 институциите отнасят корекциите за общ и специфичен кредитен риск, допълнителните корекции на стойността по член 34, свързани с операциите извън търговския портфейл на институцията, или други намаления на собствените средства, свързани с експозицията, различни от приспаданията, направени в съответствие с член 36, параграф 1, буква м), към непокритата част от стойността на експозицията.“;

127)в част трета, дял II, глава 4 раздел 6 се заличава;

128)в член 273, параграф 3 буква б) се заменя със следното:

„б)    в съответствие с член 183, когато е получено разрешение в съответствие с член 143.“;

129)член 273б се изменя, както следва:

а)заглавието се заменя със следното:

„Член 273б
Неспазване на условията за използване на опростени методи за изчисляване на стойността на експозицията в деривати и на опростения подход за изчисляване на капиталовото изискване за риск от ККО“;

б)в параграф 2 уводният текст се заменя със следното:

„Институциите престават да изчисляват стойностите на експозициите на своите позиции в деривати в съответствие с раздел 4 или 5 и да изчисляват капиталовото изискване за риск от ККО в съответствие с член 385, според случая, в срок от три месеца след настъпването на едно от следните събития:“;

в)параграф 3 се заменя със следното:

„3.    На институциите, които са престанали да изчисляват стойностите на експозициите на своите позиции в деривати в съответствие с раздел 4 или 5 и да изчисляват капиталовото изискване за риск от ККО в съответствие с член 385, според случая, се разрешава да възобновят изчисляването на стойността на експозицията на своите позиции в деривати в съответствие с раздел 4 или 5 и на капиталовото изискване за риск от ККО в съответствие с член 385, стига да докажат пред компетентния орган, че всички условия по член 273а, параграф 1 или 2 са били изпълнени без прекъсване за едногодишен период.“;

130)член 274 се изменя, както следва:

а)параграф 4 се заменя със следното:

„4. Когато за една и съща нетираща съвкупност се прилагат няколко маржин споразумения или една и съща нетираща съвкупност включва както сделки, предмет на маржин споразумение, така и сделки, които не са предмет на маржин споразумение, институцията изчислява стойността на експозицията си, както следва:

а)институцията определя съответните хипотетични нетиращи подсъвкупности, състоящи се от включени в нетиращата съвкупност сделки, както следва:

i)всички сделки, които са предмет на маржин споразумение и за които се прилага един и същ рисков маржин период, определен в съответствие с член 285, параграфи 2—5, се разпределят към една и съща подсъвкупност;

ii)всички сделки, които не са предмет на маржин споразумение, се разпределят към една и съща подсъвкупност, различна от определените в съответствие с подточка i) нетиращи подсъвкупности;

б)институцията изчислява разменната стойност на нетиращата съвкупност, посочена в уводното изречение от настоящия параграф, в съответствие с член 275, параграф 2, като взема предвид всички сделки в рамките на нетиращата съвкупност, независимо дали са предмет на маржин споразумение, и спазва следното:

i)CMV се изчислява за всички сделки в рамките на нетираща съвкупност, без да е приспаднато евентуално получено или предоставено обезпечение, когато положителните и отрицателните пазарни стойности се нетират при изчисляването на CMV;

ii)съответно NICA, VM, TH и MTA се изчисляват отделно като сбор от същите входящи данни, приложими за всяко отделно маржин споразумение по нетиращата съвкупност;

в)институцията изчислява потенциалната бъдеща експозиция на нетиращата съвкупност, посочена в член 278, като изпълнява всяко от следните изисквания:

i)множителят, посочен в член 278, параграф 1, се определя въз основа на входящите данни за съответно CMV, NICA и VM в съответствие с буква б) от настоящия параграф;

ii) се изчислява в съответствие с член 278 поотделно за всяка хипотетична нетираща подсъвкупност съгласно посоченото в буква а)“;

б)в параграф 6 се добавя следната алинея:

„Чрез дерогация от първа алинея институциите заменят обикновена цифрова опция, чиято цена на упражняване е равна на К, със съответната хеджираща опция, която е т.нар. комбинация „яка“ от две продадени обикновени опции за покупка или продажба, които отговарят на следните условия:

а)двете опции от комбинацията трябва да имат:

i)същата дата на изтичане и същата спот или форуърд цена на базовия инструмент както обикновената цифрова опция;

ii)цени на упражняване, равни съответно на 0,95∙K и 1,05∙K;

б)комбинацията точно възпроизвежда доходността по обикновената цифрова опция извън интервала между двете цени на упражняване по буква а);

Рисковата позиция по двете опции от комбинацията се изчислява отделно в съответствие с член 279.“;

131)в част трета, дял III се заменя със следното:

„ДЯЛ III
КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОПЕРАЦИОНЕН РИСК

Член 311a
Определения

За целите на настоящия дял се прилагат следните определения:

а)„проява на операционен риск“ означава всяко събитие, свързано с операционен риск, което поражда загуба или множество загуби в рамките на една или няколко финансови години;

б)„агрегирана брутна загуба“ означава сборът от всички брутни загуби, свързани с една и съща проява на операционен риск в рамките на една или няколко финансови години;

в)„агрегирана нетна загуба“ означава сборът от всички нетни загуби, свързани с една и съща проява на операционен риск в рамките на една или няколко финансови години.

ГЛАВА 1
Изчисляване на капиталовите изисквания за операционен риск

Член 312
Капиталово изискване

Капиталовото изискване за операционен риск е компонентът на показателя за стопанска дейност, изчислен в съответствие с член 313.

Член 313
Компонент на показателя за стопанска дейност

Институциите изчисляват своя компонент на показателя за стопанска дейност по следната формула:

където:

ВIC    =    компонентът на показателя за стопанска дейност;

BI    =    показателят за стопанска дейност, изчислен в съответствие с член 314, в милиарди евро.

Член 314
Показател за стопанска дейност

1. Институциите изчисляват своя показател за стопанска дейност по следната формула:

където:

BI    =    показателят за стопанската дейност, изразен в милиарди евро;

ILDC    =    компонентът на лихвите, лизингите и дивидентите, изчислен в съответствие с параграф 2, в милиарди евро;

SC    =    компонентът на услугите, изчислен в съответствие с параграф 3, в милиарди евро;

FC    =    финансовият компонент, изчислен в съответствие с параграф 4, в милиарди евро.

2. За целите на параграф 1 компонентът на лихвите, лизингите и дивидентите се изчислява по следната формула:

където:

ILDC    =    компонентът на лихвите, лизингите и дивидентите;

IC    =    компонентът на лихвите, който представлява приходите на институцията от лихви по всички финансови активи и други приходи от лихви, включително финансови приходи от финансови и оперативни лизинги и печалби от отдадените на лизинг активи, минус разходите на институцията за лихви по всички финансови пасиви и други разходи за лихви, включително разходи за лихви по финансови и оперативни лизинги, амортизация и обезценка и загуби от отдадени на оперативен лизинг активи, изчислен като средногодишната величина на абсолютните стойности на разликата за предходните три финансови години;

AC    =    компонентът на активите, който представлява сборът от общите брутни непогасени заеми, аванси, лихвоносни ценни книжа, включително държавни облигации, и лизингови активи на институцията, изчислен като средногодишната величина на сумите в края на всяка от съответните финансови години за предходните три финансови години;

DC    =    компонентът на дивидентите, който представлява приходите на институцията от дивиденти по инвестиции в акции и фондове, които не са консолидирани във финансовите отчети на институцията, включително приходите от дивиденти от неконсолидирани дъщерни предприятия, асоциирани и съвместни предприятия, изчислен като средногодишната величина за предходните три финансови години.

3. За целите на параграф 1 компонентът на услугите се изчислява по следната формула:

където:

SC    =    компонентът на услугите;

OI    =    другите приходи от дейността, които представляват средногодишната величина за предходните три финансови години на приходите на институцията от обичайни банкови операции, които не са включени в други елементи на показателя за стопанската дейност, но са от сходно естество;

OE    =    другите разходи за дейността, които представляват средногодишната величина за предходните три финансови години на разходите и загубите на институцията от обичайни банкови операции, които не са включени в други елементи на показателя за стопанската дейност, но са от сходно естество, и от прояви на операционен риск;

FI    =    компонентът на доходите от такси и комисиони, който представлява средногодишната величина за предходните три финансови години на приходите на институцията, получени от предоставянето на консултации и услуги, включително приходите, получени от институцията от възлагане предоставянето на финансови услуги на външни изпълнители;

FE    =    компонентът на разходите за такси и комисиони, който представлява средногодишната величина за предходните три финансови години на разходите на институцията, платени за получаване на съвети и услуги, включително таксите, платени от институцията за възлагане предоставянето на финансови услуги на външни изпълнители, но без таксите, платени за възлагане предоставянето на нефинансови услуги.

4. За целите на параграф 1 финансовият компонент се изчислява по следната формула:

където:

FC    =    финансовият компонент;

TC    =    компонентът на търговския портфейл, който представлява средногодишната величина на абсолютните стойности за предходните три финансови години на съответно нетната печалба или загуба по търговския портфейл на институцията, включително по търгуваните активи и пасиви, от отчитане на хеджирането и от курсови разлики;

BC    =    компонентът на банковия портфейл, който представлява средногодишната величина на абсолютните стойности за предходните три финансови години на съответно нетната печалба или загуба по банковия портфейл на институцията, включително по финансовите активи и пасиви, оценявани по справедлива стойност през печалбата и загубата, от отчитане на хеджирането, от курсови разлики и реализирани печалби и загуби от финансови активи и пасиви, които не се отчитат по справедлива стойност през печалбата и загубата.

5. При изчисляването на своя показател за стопанска дейност институциите не използват никой от следните елементи:

а)приходи и разходи от упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност;

б)платени премии и плащания, получени от закупени застрахователни или презастрахователни полици;

в)административни разходи, включително разходи за персонал, такси за възлагане на дейности на външни изпълнители, платени за предоставяне на нефинансови услуги, и други административни разходи;

г)възстановяване на административни разходи, включително възстановяване на плащания от името на клиенти;

д)разходи за помещения и дълготрайни активи, освен когато тези разходи произтичат от случаи на оперативни загуби;

е)обезценяване на материални активи и амортизация на нематериални активи, с изключение на обезценяването, свързано с отдадени на оперативен лизинг активи, което се включва в разходите по финансов и оперативен лизинг;

ж)провизии и възстановяване на провизии, освен когато тези провизии са свързани със случаи на оперативни загуби;

з)разходи, произтичащи от акционерен капитал, платим при поискване;

и)обезценка и възстановяване на обезценка;

й)промени в репутацията, признати в печалбата или загубата;

к)корпоративен данък.

6. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които определя следното:

а)компонентите на показателя за стопанска дейност, като изготвя списък с основните поделементи при отчитане на международните регулаторни стандарти;

б)елементите, изброени в параграф 5.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: въвежда се дата = 18 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

7. ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на елементите на показателя за стопанска дейност, като отнася тези елементи към съответните отчетни полета, посочени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/451 на Комисията*5.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: въвежда се дата = 24 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

Комисията се оправомощава да приеме в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение.

Член 315
Корекции на показателя за стопанска дейност

1. При сливане със или придобиване на субекти институцията включва техните елементи на показателя за стопанска дейност в изчисляването на своя показател за стопанска дейност от момента на сливането или придобиването, като се обхващат предходните три финансови години.

2. Институцията може да поиска разрешение от компетентния орган за изключване на показателите за стопанска дейност, свързани с продадени субекти или дейности, от изчисляването на своя показател за стопанската дейност.

3. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които определя следното:

а)как институциите определят посочените в параграфи 1 и 2 корекции на показателя за стопанската дейност;

б)условията, съгласно които компетентните органи могат да предоставят разрешението по параграф 2;

в)момента на извършване на корекциите по параграф 2.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: въвежда се дата = 18 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

ГЛАВА 2
Събиране на данни и управление

Член 316
Изчисляване на годишната загуба от операционен риск

1. Институциите с показател за стопанска дейност, по-голям или равен на 750 милиона евро, изчисляват годишните загуби от операционен риск като сбора от всички изчислени в съответствие с член 318, параграф 1 нетни загуби за дадена финансова година, които са равни на или превишават праговете за данните за загуби, посочени съответно в член 319, параграф 1 или 2.

Чрез дерогация от първа алинея компетентните органи могат да предоставят освобождаване от изискването за изчисляване на годишните загуби от операционен риск за институции с показател за стопанска дейност, който не надвишава 1 милиард евро, при условие че институцията е представила на компетентния орган убедителни доказателства, че прилагането на първа алинея би представлявало прекомерна тежест за нея.

2. За целите на параграф 1 съответният показател за стопанска дейност е най-високата стойност на показателя за стопанска дейност, докладвана от институцията към последните осем референтни дати на докладване. Институция, която все още не е докладвала своя показател за стопанската дейност, използва най-актуалния си показател за стопанска дейност.

3. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условието за „прекомерна тежест“ за целите на първа алинея.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: въвежда се дата = 18 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 317
База данни за загубите

1. Институциите, които изчисляват годишните загуби от операционен риск по член 316, параграф 1, разполагат с правила, процедури и механизми за постоянно попълване и актуализиране на база данни за загубите, където за всяка регистрирана проява на операционен риск се посочват размерът на брутните загуби, незастрахователните възстановявания, застрахователните възстановявания, референтната дата и групираните загуби, включително тези от неправомерни действия.

2. Базата данни за загубите на институцията обхваща всички прояви на операционен риск, произтичащи от всички субекти, които попадат в обхвата на консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2.

3. За целите на параграф 1 институциите:

а)включват в базата данни за загубите всяко проява на операционен риск, регистрирана през една или няколко финансови години;

б)използват дата, която не е по-късна от датата на осчетоводяване, за включване на загубите, свързани с проява на операционен риск, в базата данни за загубите;

в)разпределят в съответствие със счетоводното им третиране загубите и свързаните с тях възстановявания, осчетоводени в продължение на няколко години, към съответните финансови години на базата данни за загубите.

4. Институциите съхраняват също така:

а)информация за референтните дати на прояви на операционен риск, включително:

i)датата, на която проявата на операционен риск е настъпила или е започнала („дата на възникване“), когато е известна;

ii)датата, на която институцията е узнала за проявата на операционен риск („дата на откриване“);

iii)датата или датите, на които проявата на операционен риск е довела до загуба или до заделяне на резерви или провизии срещу загуби, признати в отчета за приходите и разходите на институцията („дата на осчетоводяване“);

б)информация за всяко възстановяване на брутни загуби, както и описателна информация за факторите или причините за случаите на загуби.

Степента на подробност на описателната информация съответства на мащаба на брутния размер на загубите.

5. Институцията не включва в базата данни за загубите прояви на операционен риск, свързани с кредитен риск, които са отчетени в рисково претеглените експозиции за кредитен риск. Проявите на операционен риск, които са свързани с кредитен риск, но не са отчетени в рисково претеглените експозиции за кредитен риск, се включват в базата данни за загубите.

6. Проявите на операционен риск, които са свързани с пазарен риск, се третират като операционен риск и се включват в базата данни за загубите.

7. При поискване от компетентния орган институцията трябва да може да отнесе своите вътрешни данни за минали загуби към съответния вид събитие.

8. За целите на настоящия член институциите гарантират надеждността, устойчивостта и ефективността на ИТ инфраструктурата, необходима за поддържане и актуализиране на базата данни за загубите, като потвърждават следното:

а)че ИТ системи и инфраструктура на институцията, внедрени за целите на настоящия член, са надеждни и устойчиви и че тази устойчивост може да се поддържа непрекъснато;

б)че по отношение на внедрената за целите на настоящия член ИТ инфраструктура са предвидени процедури за управление на конфигурацията, управление на промените и управление на новите версии;

в)че, когато институцията възлага на външни изпълнители части от поддръжката на внедрената за целите на настоящия член ИТ инфраструктура, са гарантирани надеждността, устойчивостта и ефективността на ИТ инфраструктура, като потвърждават най-малко следното:

i)че ИТ системи и инфраструктура на институцията, внедрени за целите на настоящия член, са надеждни и устойчиви и че тези характеристики могат да се поддържат непрекъснато;

ii)че процесът на планиране, създаване, изпитване и внедряване на ИТ инфраструктура за целите на настоящия член е надежден и подходящ за управлението на проекти, управлението на риска и управлението на дружеството, технологичните решения, осигуряването на качеството и планирането на изпитванията, моделирането и разработването на системите, осигуряването на качеството във всички дейности, включително прегледите на кодовете и, когато е целесъобразно, проверката на кодовете и изпитванията, включително приемането от страна на ползвателите;

iii)че по отношение на внедрената за целите на настоящия член ИТ инфраструктура са предвидени процедури за управление на конфигурацията, управление на промените и управление на новите версии;

iv)че процесът на планиране, създаване, изпитване и внедряване на ИТ инфраструктура и плановете за действие при извънредни ситуации за целите на настоящия член се одобрява от ръководния орган или висшето ръководство на институцията и че ръководният орган и висшето ръководство биват периодично информирани за ефективността на внедрената за целите на настоящия член ИТ инфраструктура.

9. За целите на параграф 6 от настоящия член на ЕБО се възлага да разработи проекти на регулаторни технически стандарти за създаване на таксономия за операционния риск и въз основа на тази таксономия — на методика за класифициране на случаите на загуби, които се включват в базата данни за загубите.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: въвежда се дата = 18 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

10. За целите на параграф 7 ЕБО разработва насоки, в които се разясняват техническите елементи, необходими за гарантиране на надеждността, устойчивостта и ефективността на управленските механизми за поддържане на базата данни за загубите, като се обръща специално внимание на ИТ системи и инфраструктури.

Тези насоки се издават в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 318
Изчисляване на нетната загуба и брутната загуба

1. За целите на член 316, параграф 1 институциите изчисляват нетната загуба за всяка проява на операционен риск, както следва:

Нетна загуба = брутна загуба – възстановявания

където:

брутна загуба = загубата, свързана с проява на операционен риск, преди възстановявания;

възстановявания = едно или повече независими и в различно време събития, свързани с първоначалната проява на операционен риск, при които се получават средства или икономически ползи от трето лице.

Институциите актуализират постоянно изчислението на нетната загуба за всяка конкретна проява на операционен риск. За целта институциите актуализират изчислението на нетната загуба въз основа на наблюдаваните или прогнозираните колебания на брутната загуба и възстановяването за всяка от последните десет финансови години. Когато през няколко финансови години от този десетгодишен период се наблюдават загуби, свързани с една и съща проява на операционен риск, институцията изчислява и актуализира:

а)нетната загуба, брутната загуба и възстановяването за всяка от финансовите години от десетгодишния период, в който са регистрирани нетната загуба, брутната загуба и възстановяването;

б)агрегираната нетна загуба, агрегираната брутна загуба и агрегираното възстановяване за всички съответни финансови години от десетгодишния период.

2. За целите на параграф 1 в изчислението на брутната загуба се включват следните позиции:

а)преки разходи, включително обезценки, уреждания, суми, платени за отстраняване на щетите, санкции, лихви върху просрочени плащания и правни такси, по отчета за приходите и разходите на институцията и преоценки вследствие на проява на операционен риск, включително:

i)когато проявата на операционен риск е свързана с пазарен риск — разходите за закриване на пазарните позиции в размера на възстановената загуба от операционен риск;

ii)когато плащанията са свързани с пропуски или неподходящи процеси на институцията, санкции, лихви, такси за просрочени плащания, такси за правни услуги и данъци, с изключение на първоначално дължимия данък;

б)разходи, направени в резултат на проявата на операционен риск, включително пряко свързани с нея външни разходи и разходи за ремонт или замяна, направени за възстановяване на позицията във вида ѝ преди проявата на операционен риск;

в)провизии или резерви, предвидени в отчетите за приходите и разходите за потенциални оперативни загуби, включително тези от неправомерни действия;

г)загуби, произтичащи от прояви на операционен риск, с окончателни финансови последици, които временно са осчетоводени в преходни или временни сметки и все още не са отразени в отчета за приходите и разходите („неприключени загуби“);

д)отрицателни икономически последици, осчетоводени през дадена финансова година и дължащи се на прояви на операционен риск, които оказват въздействие върху паричните потоци или финансовите отчети за предходни финансови години („отложени във времето загуби“).

За целите на буква г) съществените неприключени загуби се включват в базата данни за загубите в рамките на период, съизмерим с размера и продължителността на неприключената позиция.

За целите на буква д) институцията включва в базата данни за загубите съществените отложени във времето загуби, когато тези загуби се дължат на прояви на операционен риск, които обхващат повече от една финансова година и пораждат правен риск. Институциите включват в регистрирания размер на загубата по позицията на операционен риск за финансовата година загубите, дължащи се на коригиране на грешките при осчетоводяването, възникнали през предходна финансова година, дори когато тези загуби не засягат пряко трети лица. Когато има съществени отложени във времето загуби и проявата на операционен риск засяга пряко трети лица, включително клиенти, доставчици и служители на институцията, институцията включва също така официалното преизчисляване на вече издадени финансови отчети.

3. За целите на параграф 1 в изчислението на брутната загуба не се включват следните позиции:

а)разходи за договори за обща поддръжка на имоти, инсталации или оборудване;

б)вътрешни или външни разходи за подобряване на стопанската дейност след загуби от операционен риск, включително за модернизация, подобрения, инициативи за оценяване на риска и усъвършенстване;

в)застрахователни премии.

4. За целите на параграф 1 възстановяванията се използват за намаляване на брутните загуби само когато институцията е получила плащането. Вземанията не се считат за възстановявания.

При поискване от компетентния орган институцията предоставя цялата документация, необходима за извършване на проверка на получените плащания, които са взети предвид при изчисляването на нетната загуба от проява на операционен риск.

Член 319
Прагове за данните за загуби

1. При изчисляването на годишната загуба от операционен риск съгласно изискванията на член 316, параграф 1 институциите вземат предвид проявите на операционен риск от базата данни за загубите, по които нетната загуба, изчислена в съответствие с член 318, е равна или по-голяма от 20 000 евро.

2. Без да се засяга параграф 1 и за целите на член 446, институциите изчисляват годишната загуба от операционен риск по член 316, параграф 1, като вземат предвид проявите на операционен риск от базата данни за загубите, по които нетната загуба, изчислена в съответствие с член 318, е равна или по-голяма от 100 000 евро.

3. При проява на операционен риск, която води до загуби през повече от една финансова година, както е посочено в член 318, параграф 1, втора алинея, за целите на посочените в параграфи 1 и 2 прагове се взема предвид агрегираната нетна загуба.

Член 320
Изключване на загуби

1. Компетентните органи могат да разрешат на институцията да изключи от изчисляването на годишните загуби от операционен риск на институцията извънредните прояви на операционен риск, които вече не са от значение за рисковия профил на институцията, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а)институцията може да предостави на компетентния орган убедителни доказателства, че проявата на операционен риск, която е в основата на тези загуби от операционен риск, няма да възникне отново;

б)загубата от операционен риск е:

i)по-голяма или равна на 15 % от средната годишна загуба от операционен риск на институцията, изчислена въз основа на прага по член 319, параграф 1, когато проявата на операционен риск се отнася до дейности, които все още са част от показателя за стопанска дейност;

ii)над 0 % от средната годишна загуба от операционен риск на институцията, изчислена въз основа на прага по член 319, параграф 1, когато проявата на операционен риск се отнася до дейности, извадени от показателя за стопанска дейност в съответствие с член 315, параграф 2;

в)загубата от операционен риск е била в базата данни за загуби за период от най-малко 1 година, освен ако загубата от операционен риск е свързана с дейности, извадени от показателя за стопанска дейност в съответствие с член 315, параграф 2.

За целите на буква в) периодът от най-малко 1 година започва да тече от датата, на която проявата на операционен риск, включена в базата данни за загубите, е станала за първи път по-голяма от прага на същественост по член 319, параграф 1.

2. Институцията, която иска посоченото в параграф 1 разрешение, представя на компетентния орган документирана обосновка за изключването на извънредната загуба, включително:

а)описание на проявата на операционен риск, за която е поискано изключване;

б)доказателство, че загубата от проявата на операционен риск е над прага на същественост за изключване на загуби по параграф 1, буква б), включително датата, на която проявата на операционен риск е надхвърлила прага на същественост;

в)датата, на която съответната проява на операционен риск ще бъде изключена, като се взема предвид минималният период на задържане по параграф 1, буква в);

г)причината, поради която се счита, че проявата на операционен риск вече не е от значение за рисковия профил на институцията;

д)доказателства, че няма подобни или остатъчни правни експозиции и че проявата на операционен риск, която трябва да бъде изключена, не е от значение за други дейности или продукти;

е)доклади от извършения от институцията независим преглед или проверка, в които се потвърждава, че проявата на операционен риск вече не е от значение и че няма подобни или остатъчни правни експозиции;

ж)доказателство, че в рамките на съответните процедури за одобрение компетентни органи на институцията са одобрили искането за изключване на проявата на операционен риск, както и датата на това одобрение;

з)въздействието на изключването на проявата на операционен риск върху годишната загуба от операционен риск.

3. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, които компетентният орган трябва да оцени съгласно параграф 1, включително начина на изчисляване на средната годишна загуба от операционен риск и характеристиките на информацията, която трябва да се събира съгласно параграф 2, или всяка допълнителна информация, която се счита за необходима за извършване на оценката.

ЕБО представя на Комисията този проект на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: въвежда се дата = 18 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 321
Включване на загуби от слети или придобити субекти или дейности

1. Загубите, произтичащи от слети или придобити субекти или дейности, се включват в базата данни за загубите веднага след като показателите за стопанска дейност, свързани с тези субекти или дейности, бъдат включени в изчисляването на показателя за стопанска дейност на институцията в съответствие с член 315, параграф 1. За тази цел институциите включват загубите, наблюдавани през десетгодишния период преди придобиването или сливането.

2. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за уточняване на начина, по който институциите определят корекциите на базата данни за загубите след включването на загубите от слети или придобити субекти или дейности съгласно посоченото в параграф 1.

ЕБО представя на Комисията този проект на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: въвежда се дата = 18 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 322
Преглед на изчерпателността, точността и качеството на данните за загубите

1. Институциите разполагат с организация и процедури за независим преглед на изчерпателността, точността и качеството на данните за загубите.

2. Компетентните органи периодично правят преглед на качеството на данните за загубите на институциите, изчисляващи годишните загуби от операционен риск съгласно член 316, параграф 1. За институциите, чийто показател за стопанска дейност е над 1 милиард евро, компетентните органи извършват този преглед най-малко веднъж на всеки три години.

Член 323
Рамка за управление на операционния риск

1. Институциите разполагат с:

а)надлежно документирана система за оценка и управление на операционния риск, която е добре интегрирана в ежедневните процеси за управление на риска, представлява неразделна част от процеса на наблюдение и контрол на профила на операционния риск на институцията и по отношение на която са възложени ясни отговорности. Чрез системата за оценка и управление на операционния риск се установяват експозициите на институцията към операционен риск и се проследяват съответните данни за операционния риск, в т.ч. данните за съществени загуби;

б)функция за управление на операционния риск, която е независима от стопанската дейност и оперативните звена на институцията;

в)система за докладване до висшето ръководство, чрез която се предоставят доклади за операционния риск на съответните звена в институцията;

г)система за редовно наблюдение и докладване на експозициите към операционен риск и понесените загуби, както и процедури за предприемане на целесъобразни корективни действия;

д)рутинни процедури за осигуряване на спазването на изискванията, както и политики за отстраняване на нарушенията;

е)редовни прегледи на процесите и системите за оценка и управление на операционния риск на институцията, извършвани от вътрешни или външни одитори, които притежават необходимите знания за провеждането на подобни прегледи;

ж)процеси за вътрешно утвърждаване, които функционират надеждно и ефективно;

з)прозрачни и достъпни потоци от данни и процеси, свързани със системата за оценка на операционния риск.

2. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на задълженията по параграф 1, букви а)—з), като взема предвид размера и сложността на институциите.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: въвежда се дата = 18 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

На Комисията се делегира правомощието да приеме посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

_________________________________________________

*5    Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/451 на Комисията от 17 декември 2020 г. за определяне на техническите стандарти за изпълнение за прилагането на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 (ОВ L 97, 19.3.2021 г., стр. 1).“;

132)член 325 се изменя, както следва:

а)параграфи 1—5 се заменят със следното:

„1. Институцията изчислява капиталовите изисквания за пазарен риск за всички свои позиции в търговския портфейл и за всички свои позиции в банковия портфейл, които са изложени на валутен или стоков риск, в съответствие със следните подходи:

а)алтернативния стандартизиран подход, изложен в глава 1а;

б)алтернативния подход на вътрешните модели, изложен в глава 1б, за позициите, разпределени в бюра за търгуване, за които компетентните органи са дали разрешение на институцията да използва този алтернативен подход, както е посочено в член 325ащ, параграф 1;

в)опростения стандартизиран подход, посочен в параграф 2 от настоящия член, при условие че институцията отговаря на условията по член 325а, параграф 1.

Чрез дерогация от първа алинея институцията не изчислява капиталовите изисквания за валутен риск за позициите в търговския портфейл и позициите в банковия портфейл, които са изложени на валутен риск, когато тези позиции се приспадат от собствените средства на институцията.

2. Капиталовите изисквания за пазарен риск, изчислени съгласно опростения стандартизиран подход, представляват сбора от следните капиталови изисквания, според случая:

а)капиталовите изисквания за позиционен риск, посочени в глава 2, умножени по:

i)1,3 за общите и специфичните рискове на позициите в дългови инструменти, с изключение на секюритизиращите инструменти по член 337;

ii)3,5 за общите и специфичните рискове на позициите в капиталови инструменти.

б)капиталовите изисквания за валутен риск, посочени в глава 3, умножени по 1,2:

в)капиталовите изисквания за стоков риск, посочени в глава 4, умножени по 1,9;

г)капиталовите изисквания за секюритизиращите инструменти по член 337.

3. Институция, която използва алтернативния подход на вътрешните модели, посочен в параграф 1, буква б), за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск на позициите в търговския портфейл и позициите в банковия портфейл, които са изложени на валутен или стоков риск, докладва на компетентните органи месечното изчисление на капиталовите изисквания за пазарен риск по алтернативния стандартизиран подход, посочен в параграф 1, буква а), за всяко бюра за търгуване, към което са разпределени тези позиции в съответствие с член 104б.

4. В рамките на дадена група институцията може да използва постоянно комбинация от алтернативните стандартизирани подходи, посочени в параграф 1, буква а), и алтернативния подход на вътрешните модели, посочен в параграф 1, буква б). Институцията не използва нито един от тези подходи в комбинация с опростения стандартизиран подход, посочен в параграф 1, буква в).

5. Институцията не използва алтернативния подход на вътрешните модели, изложен в параграф 1, буква б), по отношение на инструментите в своя търговски портфейл, които са секюритизиращи позиции или позиции, включени в алтернативния портфейл за корелационно търгуване (АПКТ), по параграфи 6, 7 и 8.“;

б)параграф 9 се заменя със следното:

„9. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които уточнява как институциите да изчисляват капиталовите изисквания за пазарен риск за позициите в банковия портфейл, които са изложени на валутен или стоков риск, в съответствие с подходите по параграф 1, букви а) и б) от настоящия член, като взема предвид изискванията по член 104б, параграфи 5 и 6, според случая.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до [Служба за публикации: въвежда се дата = 9 месеца след влизането в сила на настоящия регламент].

Комисията се оправомощава да допълни настоящия регламент, като приеме регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“;

133)член 325а се изменя, както следва:

а)заглавието се заменя със следното:

„Условия за използване на опростения стандартизиран подход“;

б)в параграф 1 първата алинея се заменя със следното:

„1. Институцията може да изчислява капиталовите изисквания за пазарен риск по посочения в член 325, параграф 1, буква в) опростен стандартизиран подход, при условие че размерът на балансовата и задбалансовата дейност на институцията, изложена на пазарен риск, е по-малък или равен на всеки от следните прагове въз основа на оценка, извършвана ежемесечно чрез използване на данните към последния ден на месеца:“;

в)в параграф 2 буква б) се заменя със следното:

„б) включват се всички позиции в банковия портфейл, които са изложени на валутен или стоков риск, освен позициите, които са изключени от изчисляването на капиталовите изисквания за валутен риск в съответствие с член 104в или които са приспаднати от собствените средства на институцията;“;

г)в параграф 5 първата алинея се заменя със следното:

„5. Институциите престават да изчисляват капиталовите изисквания за пазарен риск в съответствие с подхода, изложен в член 325, параграф 1, буква в), в рамките на три месеца след настъпването на една от следните ситуации:“;

д)параграф 6 се заменя със следното:

„6. На институция, която е престанала да изчислява капиталовите изисквания за пазарен риск чрез подхода по член 325, параграф 1, буква в), се разрешава да започне да изчислява капиталовите изисквания за пазарен риск чрез този подход, само ако удостовери пред компетентния орган, че всички условия по параграф 1 са били изпълнени през последната година без прекъсване.“;

134)в член 325б се добавя следният параграф 4:

„4. Когато компетентен орган не е дал на институцията посоченото в параграф 2 разрешение за поне една институция или предприятие от групата, за изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск на консолидирана основа съгласно настоящия дял се прилагат следните изисквания:

а)институцията изчислява нетните позиции и капиталовите изисквания съгласно настоящия дял за всички позиции в институции или предприятия от групата, за които институцията е получила посоченото в параграф 2 разрешение, като използва третирането по параграф 1;

б)институцията изчислява нетните позиции и капиталовите изисквания съгласно настоящия дял поотделно за всички позиции във всяка институция или предприятие от групата, за които институцията не е получила посоченото в параграф 2 разрешение;

в)институцията изчислява общите капиталови изисквания съгласно настоящия дял на консолидирана основа, като добавя сумите, изчислени по букви а) и б) от настоящия параграф.

За целите на изчислението, посочено в букви а) и б), институциите и предприятията, посочени в букви а) и б), използват същата отчетна валута като използваната за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск съгласно настоящия дял на консолидирана основа за групата.“;

135)член 325в се изменя, както следва:

а)заглавието се заменя със следното:

„Обхват, структура и качествени изисквания на алтернативния стандартизиран подход“

б)параграф 1 се заменя със следното:

„1. Институциите разполагат и предоставят на компетентните органи документиран набор от вътрешни политики, процедури и контролни механизми за наблюдение и гарантиране на спазването на изискванията на настоящата глава. Всички промени в тези политики, процедури и контролни механизми се съобщават своевременно на компетентните органи.“;

в)добавят се следните параграфи 3—6:

„3. Институциите имат звено за контрол на риска, което е независимо от звената, участващи в търговската дейност, и докладва директно пред висшето ръководство. Звеното за контрол на риска отговаря за разработването и прилагането на алтернативния стандартизиран подход. То изготвя и анализира месечни доклади за резултатите от алтернативния стандартизиран подход, както и за целесъобразността на лимитите за търгуване на институцията.

4. Институциите правят независим и удовлетворителен за компетентните органи преглед на алтернативния стандартизиран подход, който използват за целите на настоящата глава, или в рамките на редовния си процес на вътрешен одит, или като възлагат извършването на този преглед на трето предприятие.

За целите на първа алинея трето предприятие означава предприятие, което предоставя одиторски или консултантски услуги и разполага с персонал, който има необходимата квалификация в областта на пазарния риск.

5. Прегледът на алтернативния стандартизиран подход, посочен в параграф 4, обхваща както дейностите на звената, участващи в търговската дейност, така и на независимото звено за контрол на риска, като се прави оценка на всички изброени по-долу елементи:

а)вътрешните политики, процедури и контролни механизми за наблюдение и гарантиране на спазването на изискванията по параграф 1;

б)наличието на подходяща документация за системата и процесите на управление на риска и организацията на звеното за контрол на риска по параграф 2;

в)точността на изчисленията на чувствителността и на процеса, използван за извеждане на тези изчисления от моделите за оценяване на институцията, които служат като основа за докладване на печалбата и загубата пред висшето ръководство, както е посочено в член 325у;

г)проверките, които институцията извършва за оценка на последователността, навременността и надеждността на източниците на данни, използвани за изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск по алтернативния стандартизиран подход, включително независимостта на тези източници на данни.

Институцията извършва прегледа, посочен в първа алинея, най-малко веднъж годишно или след одобрението на компетентните органи по-рядко.“;

136)член 325й се изменя, както следва:

а)параграф 1 се заменя със следното:

„1. Институциите изчисляват капиталовите изисквания за пазарен риск на дадена позиция в ПКИ, като използват един от следните подходи:

а)институция, която отговаря на условието по член 104, параграф 7, буква а), изчислява капиталовите изисквания за пазарен риск на тази позиция, като проучва ежемесечно базисните позиции на ПКИ, все едно че тези позиции са пряко държани от институцията;

б)институция, която отговаря на условието по член 104, параграф 7, буква б), изчислява капиталовите изисквания за пазарен риск на тази позиция, като използва един от следните подходи:

i)тя изчислява капиталовото изискване за пазарен риск на ПКИ, като разглежда позицията в ПКИ като отделна капиталова позиция, отнесена към групата „Друг сектор“ в член 325ап, параграф 1, таблица 8;

ii)тя изчислява капиталовото изискване за пазарен риск на ПКИ в съответствие с лимитите, определени в мандата на ПКИ и на съответното право.

За целите на изчислението по подточка i), институцията разглежда позицията в ПКИ като отделна капиталова позиция без рейтинг, отнесена към групата „Без рейтинг“ в член 325ш, параграф 1, таблица 2.