ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 14.7.2021

COM(2021) 564 final

2021/0214(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите

(Текст от значение за ЕИП)

{SEC(2021) 564 final} - {SWD(2021) 643 final} - {SWD(2021) 644 final} - {SWD(2021) 647 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Светът е изправен пред дълбока криза, свързана с климата, и за да се преодолеят предизвикателствата от изменението на климата са нужни глобални действия. Чрез силно международно сътрудничество ще се укрепят съвместните действия в областта на климата, които всички страни по Парижкото споразумение трябва да предприемат, за да се постигне целта за „задържане на покачването на средната температура в световен мащаб до значително под 2 °C над нивата от прединдустриалния период и полагане на по-нататъшни усилия за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период“ 1 .

Лидерската позиция на Европейския съюз в международен план трябва да върви ръка за ръка със смели действия в рамките на Съюза. За да се постигне целта за неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г. в съответствие с Парижкото споразумение, Съюзът трябва да повиши своето равнище на амбиция за следващото десетилетие и да актуализира своята рамка за политиките в областта на климата и енергетиката. Започването на този процес вече е предвидено в действащото законодателство на ЕС. Освен това, както e обявено в Европейския зелен пакт 2 , Комисията предложи нова цел на ЕС за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55 процента спрямо нивата от 1990 г. 3 въз основа на цялостна оценка на въздействието 4 . Тази цел е одобрена от Европейския съвет 5 и е съобщена на Секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, което я прави обвързваща в международен план 6 . С договорения със съзаконодателите европейски законодателен акт за климата се определя нова цел за 2030 г. и същевременно целта на ЕС за неутралност по отношение на климата придобива правно обвързващ характер 7 .

За да бъде постигнато това намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с европейския законодателен акт за климата, Комисията предлага при необходимост до юли 2021 г. да се преразгледат всички съответни инструменти на политиката под формата на пакет, озаглавен „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“), в който се включва по-специално преглед на секторното законодателство в областите климат, енергетика, транспорт и данъчно облагане 8 . Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите („МКВЕГ“), обявен в рамките на Европейския зелен пакт, е част от този пакет и ще служи като основен елемент в инструментариума на ЕС за постигане на целта за неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г. в съответствие с Парижкото споразумение чрез справяне с рисковете от изместване на въглеродни емисии в резултат на повишеното равнище на амбиция на Съюза в областта на климата. През март 2021 г. Европейският парламент прие резолюция, с която се застъпва за въвеждането на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите 9 , който да е съвместим с правилата на Световната търговска организация.

Комисията също така обяви в своя план за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ 10 насърчаване на съответните инструменти и стимули за по-добро прилагане на принципа „замърсителят плаща“ 11 , с което да се сложи край на „безплатното замърсяване“, насочено към максимално увеличаване на полезните взаимодействия между декарбонизацията и амбицията за нулево замърсяване.

Комисията обяви своето намерение да предложи механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите в Европейския зелен пакт. Както се посочва в съобщението: „В случай че ЕС увеличава амбициите си в областта на климата, а в световен мащаб амбициите продължават да бъдат различни по сила в това отношение, Комисията ще предложи механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите с цел да се намали рискът от изместване на въглеродни емисии. Това би гарантирало, че цената на вноса отразява по-точно неговото съдържание на въглерод. Тази мярка ще бъде оформена така, че да отговаря на правилата на Световната търговска организация и другите международни задължения на Съюза“ 12 .

Този механизъм представлява алтернатива на мерките за справяне с риска от изместване на въглеродни емисии, предвидени в системата на ЕС за търговия с емисии 13 („СТЕ на ЕС“), и е предназначен да се избегне развитие, при което усилията на Съюза за намаляване на емисиите се компенсират от увеличаване на емисиите извън Съюза чрез преместване на производството или повишаване на вноса на продукти с по-нисък въглероден интензитет. При отсъствие на подобен механизъм изместването на въглеродни емисии би могло да доведе до цялостно увеличение на емисиите в световен мащаб.

С Парижкото споразумение международната общност се ангажира да засилва непрекъснато амбицията за действия в областта на климата за ограничаване на покачването на средната температура в световен мащаб с цел значително намаляване на рисковете и последиците, свързани с изменението на климата. Всяка страна по споразумението трябва да подготви собствения си национално определен принос към тази цел за устойчиво развитие, който да отразява „най-високите ѝ амбиции“, както и „нейните общи, но диференцирани отговорности и съответстващи възможности, предвид на различните национални обстоятелства“ 14 .

Докато значителен брой от международните партньори на ЕС имат подходи на политиката, които не водят до същото равнище на амбиция в областта на климата като Съюза, и се запазват разликите в цената, която се прилага за емисиите на парникови газове, съществува риск от изместване на въглеродни емисии. Изместване на въглеродни емисии възниква, ако заради разликите между амбициите, свързани с политиките в областта на климата, предприятията в определени отрасли или подотрасли на промишлеността прехвърлят производство към други държави с не толкова строги ограничения относно емисиите или с внос от тези държави се заменят равностойни продукти с по-нисък интензитет на емисии на парникови газове поради разликите в политиката в областта на климата. Това би създало риск от компрометиране на ефективността на политиките на ЕС за смекчаване на изменението на климата и би могло също така да доведе до увеличаване на общите емисии в световен мащаб, с което да се застраши намаляването на емисиите на парниковите газове, от което в момента има спешна нужда, за да бъде постигната целта за запазване на средната температура в световен мащаб значително под 2 °C над нивата от прединдустриалния период.

Понастоящем Съюзът предприема мерки за справяне с риска от изместване на въглеродни емисии в съответствие със СТЕ на ЕС. Това е първата в света международна система за търговия с емисии на парникови газове и тя съществува от 2005 г. насам. За отраслите, които са обхванати от тази система и при които рискът от изместване на въглеродни емисии е най-висок, този риск в момента се управлява чрез предоставяне на безплатни квоти за емисии и компенсации за увеличаването на разходите за електроенергия съгласно правилата за държавните помощи. Въпреки това с безплатното разпределяне на квоти по СТЕ на ЕС се отслабва сигналът за цената на въглеродните емисии, който се подава от системата към инсталациите, получаващи квотите, в сравнение със система на изцяло тръжен принцип. Това се отразява върху стимулите за инвестиции в по-нататъшно намаляване на емисиите на парникови газове.

В същото време с повишаването на амбициите на Съюза в областта на климата се очаква да се увеличат и различията с равнището на действия в областта на климата на трети държави, което да доведе до повишен риск от изместване на въглеродни емисии за ЕС. Това произтича от все по-амбициозните цели на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове, заради които се очаква понижаване на общия брой на квотите по системата за търговия с емисии. В резултат на това сигналът от СТЕ на ЕС за цената на въглеродните емисии се засилва и на производителите от Съюза се предоставят стимули да намаляват своите емисии, но се увеличават различията с държавите без механизми за ценообразуване на въглеродните емисии. Освен това общото количество на безплатно разпределяните квоти също ще намалява с течение на времето в съответствие с намаляването на горната граница на емисиите.

Като се вземат предвид описаните по-горе проблеми, с настоящото предложение се решава проблемът с намаляването на емисиите на парникови газове в Съюза, като в същото време се избягва възможността тези усилия за намаляване на емисиите да се компенсират в световен мащаб от повишаване на емисиите извън Съюза. В този контекст механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите се предлага с оглед на основната цел за справяне с риска от изместване на въглеродни емисии, насочена към ефективна борба с изменението на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове в Съюза и в световен мащаб.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

В контекста на пакета „Подготвени за цел 55“ механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите не е самостоятелна мярка. Тя е мярка на политиката в областта на климата, насочена към запазване на целостта на амбициите на ЕС към постигане на крайната цел за неутралност по отношение на климата. Ролята на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите е да се преодолее рискът от изместване на въглеродни емисии и да се укрепи СТЕ на ЕС. По тези причини съществува силна връзка между СТЕ на ЕС и механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.

Като част от пакета „Подготвени за цел 55“ се предлага и преразглеждане на СТЕ на ЕС 15 . Това включва разширяване на СТЕ на ЕС така, че да обхване морския транспорт, както и въвеждане на търговия с квоти за емисии за строителството и автомобилния транспорт. Най-вече по-високите амбиции в областта на климата, залегнали в предложените изменения на СТЕ на ЕС, включват по-строга горна граница на емисиите, което означава, че общият брой на наличните квоти ще намалее. По-строгата горна граница предполага по-силен сигнал за цената на въглеродните емисии. Целта за неутрален по отношение на климата ЕС и решението за повишаване на амбициите в областта на климата за 2030 г. доведоха и до по-широко преразглеждане на съществуващите мерки срещу риска от изместване на въглеродни емисии. По-специално, въпреки че с безплатното разпределяне на квоти по ефективен начин се предотвратяват рисковете от изместване на въглеродни емисии, с него се отслабва сигналът към промишлеността на Съюза за цените на въглеродните емисии в сравнение със система на изцяло тръжен принцип.

Както е посочено в Европейския зелен пакт, с механизма за корекция на въглеродните емисии на границите ще се гарантира, че цената на вносните продукти отразява по-точно тяхното съдържание на въглерод. Тази мярка е оформена така, че да отговаря на правилата на Световната търговска организация („СТО“) и другите международни задължения на Съюза. Освен това председателят на Европейската комисия фон дер Лайен подчерта, че „въглеродът трябва да има цена, защото природата повече не може да плаща. Този механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите следва да мотивира чуждестранните производители и вносителите от ЕС да намалят въглеродните си емисии“ 16 .

За тази цел активната комуникация с третите държави ще има важно значение за разбирането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите и за постигане на съответствие с неговите изисквания. Освен това ЕС ще осъществи контакт с третите държави, чиято търговия с ЕС ще бъде засегната от настоящия регламент, за да проучи възможностите за диалог и сътрудничество във връзка с изпълнението на конкретни елементи от механизма. Съюзът следва също така да проучи възможностите за сключване на споразумения, в които да се вземе предвид техният механизъм за ценообразуване на въглеродните емисии.

Съществуващите механизми за справяне с риска от изместване на въглеродни емисии са безплатното разпределяне на квоти по СТЕ на ЕС и в някои случаи финансовите мерки за компенсиране на разходите за непреки емисии в резултат от увеличението на цените на електроенергията заради СТЕ на ЕС („разходи за непреки емисии“). Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите е алтернатива на тези мерки и следователно ще трябва да ги замести с течение на времето. Въпреки това, за да се позволи на производителите, вносителите и търговците да се приспособят към новия режим, намаляването на безплатното разпределяне на квоти следва да се извършва постепенно — успоредно с постепенното въвеждане на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите — с цел да се гарантира, че действието им няма да е кумулативно.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Съюзът е изключително активен в международните форуми за укрепване на глобалните правила в областта на околната среда и за оказване на подкрепа на търговските партньори и слаборазвитите държави по пътя към декарбонизация. С механизма за корекция на въглеродните емисии на границите ще се допълнят международните действия на Съюза в областта на околната среда и ще се окаже благоприятно въздействие върху декарбонизацията в трети държави.

От 1992 г. насам Съюзът работи в посока към разработването на съвместни решения и е движещ фактор за предприемането на действия в световен мащаб за справяне с изменението на климата. По-специално действията на равнище ЕС следва да са насочени към постигане на ефективно по отношение на разходите изпълнение на дългосрочните цели в областта на климата, като същевременно се гарантират справедливост и екологосъобразност. Установяването на стабилно управление на целта на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. ще спомогне да се гарантира, че Съюзът няма да се отклони от пътя си към постигане на своята цел.

Комисията обяви също насърчаването на съответните инструменти и стимули за по-добро прилагане на принципа „замърсителят плаща“ 17 , с което да се сложи край на „безплатното замърсяване“, в плана за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ 18 , насочено към максимално увеличаване на полезните взаимодействия между декарбонизацията и амбицията за нулево замърсяване.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Изменението на климата по същността си е трансгранично предизвикателство, което не може да бъде разрешено с действия само на национално или местно равнище. Координираните действия на ЕС могат ефективно да допълнят и подкрепят действията по въпросите на климата на национално и местно равнище. Необходима е координация на действията в областта на климата на европейско равнище и, където е възможно, на световно равнище, така че действията на равнище ЕС са оправдани от гледна точка на субсидиарността.

С въвеждането на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите за целия ЕС ще се създаде обща и единна рамка, с която да се гарантира еквивалентност между политиката за ценообразуване на въглеродните емисии, прилагана на вътрешния пазар на ЕС, и политиката за ценообразуване на въглеродните емисии, прилагана спрямо вносните продукти. Целта му е изцяло свързана с околната среда и той има трансгранично измерение, поради което държавите членки не могат самостоятелно да се справят с него. Заради неговия екологичен характер и за да се избегне отклоняване на търговията, механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да бъде по-ефективен при прилагане на равнището на Съюза по единен начин, да отразява СТЕ на ЕС и да е оформен така, че да е съвместим с правилата на СТО.

Нещо повече, ако механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите не се прилага по единен начин, това би стимулирало форми на поведение, водещи до отклоняване на търговията и до избор на най-благоприятна юрисдикция, тъй като износителите от трети държави биха внасяли стоки през юрисдикции в ЕС, където механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите се прилага под най-благоприятна форма.

Това не противоречи на идеята за отстъпване на прилагането и принудителното изпълнение в полза на компетентни национални органи, въпреки че следва да се ограничи само до прилагането и принудителното изпълнение.

·Пропорционалност

С настоящото предложение се търси решаване на предизвикателството за намаляване на емисиите на парникови газове в Съюза, като в същото време се избягва компенсиране на тези усилия за намаляване на емисиите с повишаване на емисиите извън Съюза. Следователно изборът на политики определено се диктува от стремежа за постигане на целите на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите за справяне с риска от изместване на въглеродни емисии, насочени към ефективна борба с изменението на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове в Съюза и в световен мащаб.

Предложеният продуктов обхват на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите е в рамките на отраслите и емисиите, обхванати от СТЕ на ЕС, които на свой ред се основават на различни качествени и количествени критерии, свързани с целите на СТЕ на ЕС в областта на околната среда, а обхватът на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите следва да се определи чрез препратка към определени стоки според тяхното класиране в Комбинираната номенклатура 19 . Това служи като мотивация за мярката, по-специално с него се гарантира смекчаване на рисковете от изместване на въглеродни емисии в определени енергоемки отрасли. Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите е изграден въз основа на логиката на СТЕ на ЕС и прилагането му започва в отрасли, при които абсолютните стойности на емисиите са най-високи и следователно ефектът ще бъде най-осезаем.

Съдържанието на въглерод в продуктите е съществен елемент от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, тъй като с него се изразяват емисиите на парникови газове (под формата на еквивалент на въглеродния диоксид, „CO2e“), отделяни по време на тяхното производство в чужбина. Това се използва, за да се гарантира, че вносните продукти се третират по не по-малко благоприятен начин от местните продукти, произведени в инсталациите от СТЕ на ЕС. Тъй като за инсталациите, обхванати от СТЕ на ЕС, се прилага цена на въглеродните емисии, определяна въз основа на действителните им емисии, вносните продукти в обхвата на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите следва също да се оценяват въз основа на действителните им емисии на парникови газове. Въпреки това, за да се даде възможност на предприятията да се приспособят към този подход, се предлага да се започне с преходен период без финансова корекция.

Що се отнася до администрирането на мярката, оправомощаването на националните компетентни органи би увеличило максимално ефективността на прилагането и принудителното изпълнение, като се вземе предвид националния опит в управлението на СТЕ на ЕС. Форма на организация, при която националните компетентни органи в областта на климата играят ключова роля, отразява до голяма степен формата на организация, която успешно се използва в СТЕ на ЕС вече почти десетилетие.

•    Избор на инструмент

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

·Консултации със заинтересованите страни

Резултатите от обществените и целевите консултации дадоха възможност на Комисията да събере значителен брой възгледи и становища относно инициативата. Както при обществените, така и при целевите консултации беше изразено сходно мнение относно необходимостта от механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите за справяне с риска от изместване на въглеродни емисии и за подпомагане на Съюза да постигне своите повишени амбиции в областта на климата. Получените по време на тези консултации коментари бяха взети предвид при избора на проектните елементи и на предпочитаните варианти на политиката. Резюме на резултатите от консултациите със заинтересованите страни е включено в съответното приложение към оценката на въздействието.

•Събиране и използване на експертни становища

Подготвителните стъпки за предложението се основават на множество проучвания и експертни консултации, при които се анализират потенциалното оформление и обхват на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, както и на неговото екологично, социално и икономическо въздействие.

По-специално, с подкрепата на външни експерти извън Комисията беше проведено проучване относно оптималното оформление на механизма и отраслите, които да обхване. При проучването беше разгледана логиката на интервенцията, бяха оценени редица алтернативни варианти и тяхната осъществимост, бяха предоставени технически съвети относно техническите елементи на оформлението и беше осигурена подкрепа за избора на отрасли, които да бъдат обхванати от механизма. Елементи от това проучване са представени в оценката на въздействието 22 , а освен това пълното проучване е публикувано от Комисията 23 .

В допълнение към качественото проучване на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите беше проведена и целенасочена количествена оценка на въздействието с подкрепа на Съвместния изследователски център на Комисията и на външни експерти, като центърът се съсредоточи над въздействието на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите върху материалните продукти, а външните експерти — над въздействието на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите върху електроенергията. Тези количествени оценки носят яснота относно средата, икономическото и социалното въздействие на инициативата и са достъпни за обществеността като част от оценката на въздействието.

Накрая, анализът почива на допълнителен преглед на литературни източници, проучвания и научни статии, предоставени от представители на академичните среди по време на откритата обществена консултация, както и на други независими проучвания.

•Оценка на въздействието

Изборът на вариант на политиката 4 за материалните продукти и на емисионния фактор за въглеродния диоксид за електроенергията би довело до въвеждане на пропорционален механизъм за справяне с изменението на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове в Съюза и избягване на замяната на тези емисии с емисии извън Съюза. Освен това с постепенното премахване на безплатното разпределяне на квоти по СТЕ на ЕС в съответните отрасли в съчетание с постепенното въвеждане на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите ще се гарантира разумен и предвидим преход за предприятията и органите.

•Пригодност и опростяване на законодателството

•Основни права

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

По-голямата част от приходите, генерирани от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, ще постъпват в бюджета на ЕС 26 . По време на извънредното заседание на Европейския съвет на 17—21 юли 2020 г. 27 лидерите на ЕС постигнаха договореност относно инструмента за възстановяване NextGenerationEU. Чрез инструмента на ЕС ще се осигурят необходимите средства за справяне с предизвикателствата, свързани с пандемията от COVID-19, и така ще се подкрепят инвестициите в екологичния и цифровия преход. За да осигури финансиране, Комисията ще има възможност да взема заеми на стойност до 750 милиарда евро на финансовите пазари. В този контекст Европейският парламент, Съветът и Комисията постигнаха договореност, че „институциите ще работят за въвеждането на достатъчно нови собствени ресурси за покриване на сума, съответстваща на очаквания разход, свързан с погасяването“ на NextGenerationEU 28 . Комисията се ангажира да представи предложения за нови собствени ресурси, които ще включват механизма за корекция на въглеродните емисии на границите през първия семестър на 2021 г.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

На последно място, в глава XI е указано влизането в сила на предложението, като някои от разпоредбите ще се прилагат само по време на предходния период, докато други ще започнат да се прилагат през 2026 г. (член 36).

2021/0214 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 29 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 30 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)В своето съобщение, озаглавено „Европейският зелен пакт“ 31 , Комисията определи нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии (емисии след приспадане на поглъщанията) на парникови газове и икономическият растеж няма да зависи от използването на ресурси. Европейският зелен пакт също така има за цел да се опази, съхрани и увеличи природният капитал на ЕС, както и да се защитят здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Същевременно тази трансформация трябва да бъде справедлива и приобщаваща, като не се пренебрегва никой. Комисията също така обяви в своя план за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ 32 насърчаване на съответните инструменти и стимули за по-добро прилагане на принципа „замърсителят плаща“ съгласно член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), с което да се сложи край на „безплатното замърсяване“, насочено към максимално увеличаване на полезните взаимодействия между декарбонизацията и амбицията за нулево замърсяване.

(2)Парижкото споразумение 33 , прието през декември 2015 г. съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата („РКООНИК“), влезе в сила през ноември 2016 г. Страните по Парижкото споразумение се договориха в член 2 от него да задържат покачването на средната температура в световен мащаб до значително под 2 °C над нивата от прединдустриалния период и да положат по-нататъшни усилия за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период.

(3)Справянето с предизвикателствата, свързани с климата и с околната среда, както и постигането на целите на Парижкото споразумение, са в основата на Европейския зелен пакт. Значението на Европейския зелен пакт нарасна още повече на фона на тежките последици от пандемията от COVID-19 върху здравето и икономическото благосъстояние на гражданите на Съюза.

(4)Съюзът се ангажира да намали до 2030 г. емисиите на парникови газове в цялата си икономика с най-малко 55 процента в сравнение с нивата от 1990 г., както е определено в информацията, подадена съгласно РКООНИК от името на Европейския съюз и неговите държави членки, относно актуализацията на национално определения принос на Европейския съюз и неговите държави членки 34 .

(5)С Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета 35 в законодателството е включена целта за постигане до 2050 г. на неутралност по отношение на климата в цялата икономика. С този регламент се установява и обвързващ ангажимент на Съюза за намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газове с най-малко 55 процента в сравнение с нивата от 1990 г.

(6)Специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно въздействието на глобалното увеличение на температурата с 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период и свързаните с него траектории на емисиите на парникови газове в световен мащаб 36 представя солидна научна основа за справяне с изменението на климата и показва необходимостта от активизиране на действията по климата. В посочения доклад се потвърждава, че за да се намали вероятността от екстремни метеорологични събития и от достигане на точката на необратимост, емисиите на парникови газове трябва спешно да се намалят и че изменението на климата трябва да бъде ограничено до увеличение на температурата с 1,5 °C в световен мащаб.

(7)Съюзът следва амбициозна политика за действия в областта на климата и е въвел регулаторна рамка за постигане на своята цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. Законодателството за изпълнение на тази цел се състои, наред с другото, от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 37 , с която се установява система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза (наричана по-нататък „СТЕ на ЕС“) и се осигурява хармонизирано равнище на цената на емисиите на парникови газове в Съюза за енергоемки отрасли и подотрасли, Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета 38 , с който се въвеждат национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., и Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета 39 , с който от държавите членки се изисква да компенсират емисиите на парникови газове от земеползването чрез поглъщане на емисии от атмосферата.

(8)Докато значителен брой от международните партньори на Съюза имат подходи в политиката, които не водят до същото равнище на амбиция в областта на климата, съществува риск от изместване на въглеродни емисии. Изместване на въглеродни емисии възниква, ако заради разходите, свързани с политиките в областта на климата, предприятията в определени отрасли или подотрасли на промишлеността прехвърлят производство към други държави или с внос от тези държави се заменят равностойни продукти с по-нисък интензитет на емисии на парникови газове. Това би могло да доведе до увеличаване на общите емисии в световен мащаб и така да се застраши намаляването на емисиите на парникови газове, от което в момента има спешна нужда, за да бъде постигната целта за запазване на средната температура в световен мащаб значително под 2 °C над нивата от прединдустриалния период.

(9)Инициативата за въвеждане на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите е част от пакета „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55 Package“). Този механизъм ще служи като основен елемент в инструментариума на ЕС за постигане на целта за неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г. в съответствие с Парижкото споразумение чрез справяне с рисковете от изместване на въглеродни емисии в резултат на повишеното равнище на амбиция на Съюза в областта на климата.

(10)Съществуващите механизми за справяне с риска от изместване на въглеродни емисии в отраслите или подотраслите, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, са преходното безплатно разпределяне на квоти по СТЕ на ЕС и финансовите мерки за компенсиране на разходите за непреки емисии, възникващи заради разходите за емисии на парникови газове, прехвърлени към цените на електроенергията, заложени съответно в член 10а, параграф 6 и член 10б на Директива 2003/87/ЕО. Въпреки това с безплатното разпределяне на квоти по СТЕ на ЕС се отслабва сигналът за цената на въглеродните емисии, който системата подава на инсталациите, получаващи квотите, в сравнение със система изцяло на тръжен принцип, и това се отразява върху стимулите за инвестиции в по-нататъшно намаляване на емисиите.

(11)Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите е предвиден да замени тези съществуващи механизми, като се справи с риска от изместване на въглеродни емисии по различен начин, по-специално като гарантира равностойна цена на въглеродните емисии за вносните и за местните продукти. За да се гарантира плавен преход от сегашната система за безплатно разпределяне на квоти към механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, този механизъм следва да се въведе постепенно, успоредно с постепенното премахване на безплатното разпределяне на квоти в отраслите, обхванати от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. Комбинираното прилагане на безплатното разпределяне на квоти по СТЕ на ЕС и на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите по време на преходен период не следва в никакъв случай да води до по-благоприятно третиране на съюзните стоки в сравнение със стоките, внесени на митническата територия на Съюза.

(12)Макар че целта на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите е да се предотврати рискът от изместване на въглеродни емисии, настоящият регламент ще насърчи производителите от трети държави да използват по-ефективни технологии с по-ниски емисии на парникови газове, така че да се генерират по-малко емисии на единица продукция.

(13)Като инструмент за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии и намаляване на емисиите на парникови газове, механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да гарантира, че вносните продукти са предмет на регулаторна система, при която се прилагат разходи за въглеродните емисии, равностойни на разходите, които иначе биха възникнали съгласно СТЕ на ЕС. Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите представлява екологична мярка, която следва да предотврати риска от изместване на въглеродни емисии и да подкрепи повишеното равнище на амбиция на Съюза за смекчаване на изменението на климата, като в същото време гарантира съвместимост с правилата на СТО.

(14)Настоящият регламент следва да се прилага за стоките, внесени на митническата територия на Съюза от трети държави, освен когато тяхното производство вече е било предмет на СТЕ на ЕС, в който случай той се прилага за трети държави или територии, или за система за ценообразуване на въглеродните емисии, напълно свързана със СТЕ на ЕС.

(15)С цел от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите да бъдат изключени третите държави или територии, напълно интегрирани или свързани със СТЕ на ЕС в случай на бъдещи споразумения, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС, за да внася изменения в списъка на държавите в приложение II. И обратно, третите държави или територии, които не начисляват по ефективен начин цената по СТЕ на ЕС за стоките, изнасяни за Съюза, следва да бъдат изключени от списъка в приложение II и да бъдат обхванати от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.

(16)Настоящият регламент следва да се прилага за континенталния шелф и за изключителната икономическа зона, обявена от държавите членки съгласно Конвенцията на ООН по морско право 40 , с оглед предотвратяване на риска от изместване на въглеродни емисии при офшорните инсталации.

(17)Емисиите на парникови газове, които ще бъдат уредени чрез механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, следва да отговарят на емисиите на парникови газове, обхванати от приложение I към СТЕ на ЕС в Директива 2003/87/ЕО, а именно въглеродния диоксид („CO2“), както и, когато това е приложимо, диазотния оксид („N2O“) и перфлуоровъглеродите („PFC“). Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва първоначално да се прилага за преките емисии на тези парникови газове от производството на стоки до момента на вноса на митническата територия на Съюза, а след края на преходния период и при допълнителна оценка — също и за непреките емисии, така че да отразява приложното поле на СТЕ на ЕС.

(18)СТЕ на ЕС и механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите преследват една обща цел: определяне на цени на емисиите на парникови газове, съпътстващи едни и същи отрасли и стоки, чрез използване на конкретни квоти или на сертификати. И двете системи имат регулаторен характер и са обосновани от нуждата да се ограничат емисиите на парникови газове в съответствие с целта в областта на околната среда, която Съюзът си е поставил.

(19)Докато обаче при СТЕ на ЕС се определя абсолютна горна граница на емисиите на парникови газове от дейностите в нейния обхват и се позволява търгуване с квотите (т.нар. „система за ограничаване и търговия с емисии“), при механизма за корекция на въглеродните емисии на границите не следва да се установяват количествени ограничения върху вноса, за да се гарантира непрекъснатост на търговските потоци. Освен това, докато СТЕ на ЕС се прилага за инсталациите в Съюза, механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да се прилага за определени стоки, внасяни на митническата територия на Съюза.

(20)Системата на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите има някои специфични особености в сравнение със СТЕ на ЕС, включително във връзка с изчисляването на цената на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, отнасящи се до възможностите за търгуване на сертификати и за тяхната валидност във времето. Те се дължат на нуждата да се запази ефективността на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите като мярка за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии с течение на времето и да се гарантира, че управлението на системата не представлява прекалено голяма тежест от гледна точка на задълженията, налагани на операторите и на ресурсите за администрирането ѝ, като в същото време се запазва равнище на гъвкавост, равностойно на това, с което операторите разполагат при СТЕ на ЕС.

(21)За да се запази неговата ефективност като мярка срещу изместването на въглеродни емисии, механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите трябва да отразява до голяма степен цената по СТЕ на ЕС. Докато пазарната цена на квотите по СТЕ на ЕС се определя чрез търгове, цената на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите следва да отразява в разумна степен цената на тези търгове чрез използване на средни стойности, изчислявани на седмична база. Тези средни цени за седмицата отразяват до голяма степен колебанията в цените по СТЕ на ЕС и позволяват разумен марж за вносителите, за да могат те да се възползват от промените в цените по СТЕ на ЕС, като в същото време гарантират, че системата ще остане управляема за административните органи.

(22)При СТЕ на ЕС въз основа на общия брой на издадените квоти („горна граница“) се определя предлагането на квоти за емисии и се осигурява сигурност относно максималните емисии на парникови газове. Цената на въглеродните емисии се определя от баланса между това предлагане и търсенето на пазара. Недостигът е необходим, за да има ценови стимул. Тъй като не е възможно да се наложи горна граница на броя на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, които са налични за вносителите, ако на вносителите се предоставеше възможност да пренасят за следващи периоди и да търгуват със сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, това би довело до ситуации, при които цената на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите вече не отразява развитието на цената при СТЕ на ЕС. Това би отслабило стимула за декарбонизация между местните и вносните стоки, би насърчило изместването на въглеродни емисии и би попречило на постигането на основната цел на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите в областта на климата. Това би могло да доведе и до различни цени за операторите в различни държави. Следователно ограниченията върху възможностите за търгуване със сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите и върху пренасянето им за следващи периоди се обосновава от нуждата да не се подкопава ефективността и целта на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите в областта на климата и да се гарантира равнопоставено третиране на операторите от различните държави. Въпреки това, за да се запази възможността за вносителите да оптимизират своите разходи, в настоящия регламент следва да се предвиди система, съгласно която органите могат да изкупуват обратно определено количество излишни сертификати от вносителите. Това количество се определя на равнище, което позволява разумен марж за вносителите да рационализират своите разходи през периода на валидност на сертификатите, като същевременно се запазва цялостният ефект на прехвърляне на цената и се гарантира, че целта на мярката в областта на околната среда се запазва.

(23)Като се има предвид, че механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите се прилага за вноса на стоки на митническата територия на Съюза, вместо за конкретни инсталации, ще трябва да се приложат определени адаптации и опростявания в режима на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. Едно от тези опростявания следва да бъде система за деклариране, в която вносителите следва да докладват общите проверени емисии на парникови газове, съпътстващи внесените стоки през дадена календарна година. Също така следва да се приложи график, различен от този за цикъла на съответствие при СТЕ на ЕС, за да се избегнат всякакви потенциални спънки, произтичащи от задълженията за акредитираните проверяващи органи съгласно настоящия регламент и СТЕ на ЕС.

(24)Що се отнася до санкциите, държавите членки следва да прилагат санкции при нарушения на настоящия регламент и да гарантират тяхното изпълнение. Размерът на тези санкции следва да бъде идентичен с този на санкциите, които в момента се прилагат в Съюза при нарушение на СТЕ на ЕС съгласно член 16, параграфи 3 и 4 от Директива 2003/87/ЕО.

(25)Докато СТЕ на ЕС се прилага за определени производствени процеси и дейности, механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да бъде насочен към съответстващия внос на стоки. Това изисква ясно идентифициране на внесените стоки посредством тяхното класиране в Комбинираната номенклатура 41 („КН“) и свързването им със съпътстващите емисии на парникови газове.

(26)Продуктовият обхват на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите следва да отразява дейностите, обхванати от СТЕ на ЕС, тъй като тази система се основава на количествени и качествени критерии, свързани с целта на Директива 2003/87/ЕО в областта на околната среда, и представлява най-широкообхватна регулаторна система за емисиите на парникови газове в Съюза.

(27)Определянето на продуктов обхват на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, отразяващ дейностите, обхванати от СТЕ на ЕС, също би спомогнало да се гарантира, че вносните продукти се подлагат на третиране, което е не по-малко благоприятно от това, което се прилага за подобни продукти с местен произход.

(28)Въпреки че крайната цел на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите е да се обхванат широка гама от продукти, би било разумно да се започне с избран брой отрасли със сравнително еднородни продукти, при които съществува риск от изместване на въглеродни емисии. Отраслите на Съюза, за които се счита, че са изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, са изброени в Делегирано решение (ЕС) 2019/708 на Комисията 42 .

(29)Стоките по настоящия регламент следва да бъдат подбрани след внимателен анализ на тяхната значимост от гледна точка на натрупаните емисии на парникови газове и риска от изместване на въглеродни емисии в съответстващите отрасли по СТЕ на ЕС, като същевременно се ограничават сложността и административната тежест. По-специално, при действителния подбор следва да се вземат предвид базовите материали и базовите продукти, обхванати от СТЕ на ЕС, с цел да се гарантира, че вносът на енергоемки продукти в Съюза става при равни условия спрямо продуктите от ЕС от гледна точка на цената на въглеродните емисии съгласно СТЕ на ЕС, и да се смекчат рисковете от изместване на въглеродни емисии. Други приложими критерии за стесняване на подбора следва да бъдат: на първо място, значимостта на отраслите по отношение на емисиите, а именно дали съответният отрасъл е един от най-големите източници на емисии на парникови газове; на второ място, излагането на отрасъла на значителен риск от изместване на въглеродни емисии, както е определено в Директива 2003/87/ЕО; на трето място, нуждата от балансиране на широк обхват от гледна точка на емисиите на парникови газове, като същевременно се ограничават сложността и административното усилие.

(30)Използването на първия критерий позволява да се изброят следните отрасли на промишлеността въз основа на общите емисии, които генерират: желязо и стомана, рафинерии, цимент, основни органични химични вещества и торове.

(31)На този етап обаче в приложното поле на настоящия регламент не следва да се включват някои отрасли, посочени в Делегирано решение (ЕС) 2019/708 на Комисията, поради специфичните им характеристики.

(32)По-специално, органичните химични продукти не са включени в приложното поле на настоящия регламент заради техническите ограничения, които не позволяват ясно да се определят емисиите, съпътстващи вносните стоки. За тези стоки приложимият базов показател за сравнение съгласно СТЕ на ЕС представлява основен параметър, който не позволява недвусмислено приписване на емисиите, съпътстващи отделните вносни стоки. Един по-целенасочен процес на приписване на органичните химични продукти ще изисква допълнителни данни и анализ.

(33)Подобни технически ограничения има и за нефтохимическите продукти, за които не е възможно недвусмислено приписване на емисиите на парникови газове на отделните произвеждани продукти. В същото време съответният базов показател за сравнение в СТЕ на ЕС не е пряко свързан с конкретни продукти, например бензин, дизел или керосин, а за цялата продукция на дадена рафинерия.

(34)Продуктите от алуминий обаче следва да бъдат включени в механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, тъй като те са силно податливи на изместване на въглеродни емисии. Освен това в няколко промишлени приложения те са в пряка конкуренция със стоманените продукти заради характеристики, които силно наподобяват тези на стоманените продукти. Друга причина включването на алуминия да е подходящо е евентуалното бъдещо разширяване на обхвата на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите така, че в него да се включат и непреките емисии.

(35)На подобен принцип тръбите и принадлежностите за тръбопроводи следва да бъдат включени в обхвата на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите въпреки ниското им равнище на съпътстващи емисии, тъй като тяхното изключване би увеличило вероятността от заобикаляне на ефективния контрол върху стоманените продукти по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите заради възможна промяна на модела на търговия в посока към продукти надолу по веригата.

(36)От друга страна, настоящият регламент не следва да се прилага за определени продукти, чието производство не води до значителни емисии, например отпадъците и отломките от чугун, желязо или стомана (скрап) (с номер по КН 7204), феросплавите (с номер по КН 7202) и определени торове (с код по КН 3105 60 00).

(37)Вносът на електроенергия следва да бъде включен в приложното поле на настоящия регламент, тъй като този отрасъл е отговорен за 30 процента от общите емисии на парникови газове в Съюза. Повишените амбиции на Съюза в областта на климата ще доведат до увеличаване на разликата по отношение на разходите за въглеродните емисии между производството на електроенергия в Съюза и в чужбина. Това увеличаване, в съчетание с напредъка при свързването на електрическата мрежа на Съюза към мрежите на неговите съседи, ще доведе до повишаване на риска от изместване на въглеродни емисии заради увеличения внос на електроенергия, значителна част от която се произвежда в електроцентрали, работещи с въглища.

(38)Тъй като вносителите на стоки, обхванати от настоящия регламент, не следва да са принудени да изпълняват своите задължения по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите съгласно настоящия регламент към момента на осъществяване на вноса, следва да се прилагат конкретни административни мерки, за да се гарантира, че задълженията се изпълняват на по-късен етап. Затова вносителите следва да имат право да внасят стоки, обхванати от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, само след като са получили разрешение от компетентните органи, отговорни за прилагането на настоящия регламент.

(39)Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите следва да се основава на система за деклариране, при която одобрен декларатор, който може да представлява повече от един вносител, подава ежегодно декларация за емисиите, съпътстващи стоките, внесени на митническата територия на Съюза, и връща съответстващ на тези декларирани емисии брой сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.

(40)Всеки одобрен декларатор следва да получи възможност да претендира за намаляване на броя на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, които следва да върне, съответстващо на цената на въглеродните емисии, вече платена за тези емисии в други юрисдикции.

(41)Декларираните съпътстващи емисии следва да бъдат проверени от лице, акредитирано от национален орган по акредитация, определен в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета 43 или съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 на Комисията 44 .

(42)Системата следва да позволява на операторите на производствени инсталации в трети държави да се регистрират в централна база данни и да предоставят своите проверени емисии на парникови газове, съпътстващи производството на стоки, на разположение на одобрените декларатори. Всеки оператор следва да има възможност да избере неговите име, адрес и данни за контакт в централната база данни да не бъдат достъпни за обществеността.

(43)Сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите се различават от квотите по СТЕ на ЕС, основна характеристика на които са ежедневните търгове. Нуждата да се определя ясна цена за сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите прави ежедневното публикуване прекалено обременяващо и объркващо за операторите, тъй като съществува риск дневните цени вече да не са актуални при публикуването им. Съответно публикуването на седмична база на цените по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите би отразявало по-точно тенденцията в ценообразуването при квотите по СТЕ на ЕС и би допринесло за постигането на същата цел по отношение на климата. Следователно изчисляването на цената на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите следва да се определя въз основа на по-дълъг период от време (на седмична база) в сравнение с времевата рамка, установена от СТЕ на ЕС (на дневна база). На Комисията следва да се възложи задачата да изчислява и публикува тази средна цена.

(44)За да се осигури гъвкавост на одобрените декларатори по отношение на изпълнението на техните задължения по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите и да им се даде възможност да се възползват от колебанията в цената на квотите по СТЕ на ЕС, сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите следва да бъдат валидни за срок от две години от датата на купуването им. Одобреният декларатор следва да има право да препродава на националния орган част от закупените сертификати, които са му в излишък. Одобреният декларатор следва да натрупа в хода на годината количеството сертификати, което му е необходимо към момента на връщането, като следва да има предвидени прагове за края на всяко тримесечие.

(45)Физическите характеристики на електроенергията като продукт, по-специално невъзможността да се проследи действителният поток на електроните, са причината за малко по-различното оформление на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. Като стандартен подход следва да се използват стойности по подразбиране, а одобрените декларатори следва да имат възможност да изберат да изчисляват собствените си задължения по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите въз основа на действителните емисии. Търговията с електроенергия се различава от търговията с други стоки, по-специално защото тя се търгува посредством взаимосвързани електрически мрежи с помощта на електроенергийни борси и специфични форми на търговия. Свързването на пазарите представлява тясно регулирана форма на търговия с електроенергия, която позволява натрупване на оферти за покупка и продажба в целия Съюз.

(46)За да се избегнат рисковете от заобикаляне на правилата и за да се подобри проследимостта на действителните емисии на CO2 от вноса на електроенергия и нейното влагане в стоки, изчисляването на действителните емисии следва да е разрешено само при изпълнение на някои строги условия. По-специално следва да е необходимо да се докаже надлежно заявяване на предоставената междусистемна преносна способност и съществуване на преки договорни отношения между купувача и производителя на електроенергия от възобновяеми източници или между купувача и производителя на електроенергия с по-ниски емисии от стойността по подразбиране .

(47)Договарящите страни по Договора за създаване на Енергийна общност 45 или страните по споразумения за асоцииране, включително за задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия, се ангажират с процесите за декарбонизация, които следва в крайна сметка да доведат до приемането на механизми за ценообразуване на въглеродните емисии, които да са подобни или равностойни на СТЕ на ЕС, или до тяхното участие в СТЕ на ЕС.

(48)Интегрирането на трети държави в пазара на електроенергия на Съюза е важен стимул за тези държави да ускорят своя преход към енергийни системи с висок дял на енергията от възобновяеми източници. Свързването на пазарите на електроенергия съгласно Регламент (ЕС) 2015/1222 на Комисията 46 дава възможност на трети държави да интегрират по-добре електроенергията от възобновяеми източници в пазара на електроенергия, да обменят такава електроенергия по ефективен начин в рамките на по-широк периметър, да балансират предлагането и търсенето с по-големия пазар на Съюза и да намаляват въглеродния интензитет на своите производствени мощности. Интегрирането на трети държави в пазара на електроенергия на Съюза допринася и за сигурността на доставките на електроенергия в тези държави и в съседните държави членки.

(49)Веднага щом третите държави бъдат тясно интегрирани в пазара на електроенергия на Съюза чрез свързване на пазарите, следва да се намерят технически решения, с които да се гарантира прилагането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите спрямо електроенергията, изнасяна от такива държави за митническата територия на Съюза. Ако не могат да бъдат намерени технически решения, третите държави, с които е осъществено свързване на пазарите, следва да се възползват от ограничено във времето освобождаване от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите най-късно до 2030 г. по отношение единствено на износа на електроенергия, при положение че са изпълнени определени условия. Въпреки това тези трети държави следва да разработят пътна карта и да се ангажират с прилагането на механизъм за ценообразуване на въглеродните емисии, съгласно който се осигурява цена, равностойна на тази по СТЕ на ЕС, и следва да се ангажират с постигане на неутралност по отношение на въглеродните емисии до 2050 г. [както и?] с привеждане в съответствие със законодателството на Съюза на своето законодателство в областите околна среда, климат, конкуренция и енергетика. Това освобождаване следва да бъде оттеглено във всеки един момент, ако има основания да се смята, че въпросната държава не изпълнява своите ангажименти или не е приела до 2030 г. система за търговия с емисии, еквивалентна на СТЕ на ЕС.

(50)От 2023 г. до 2025 г. следва да се прилага преходен период. Следва да се прилага механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите без финансова корекция, с цел да се насърчи плавно разгръщане на механизма и така да се намали рискът от смущения на търговията. По време на преходния период на всяко тримесечие деклараторите следва да подават доклади за действителните емисии, съпътстващи внасяните стоки, в които подробно да описват преките и непреките емисии, както и всяка цена на въглеродните емисии, платена в чужбина.

(51)За да се улесни и гарантира правилното функциониране на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, Комисията следва да осигури подкрепа на компетентните органи, отговарящи за прилагането на настоящия регламент, за изпълнението на техните задължения.

(52)Комисията следва да извърши оценка на прилагането на настоящия регламент преди края на предходния период и да представи доклад пред Европейския парламент и пред Съвета. В своя доклад Комисията следва да обърне специално внимание върху възможностите за подобряване на действията в областта на климата в посока към постигане на целта за неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г. Комисията следва, като част от горепосочената оценка, да започне събирането на необходимата информация за евентуално разширяване на обхвата, така че в него да бъдат включени непреките емисии, както и други стоки и услуги, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, и да разработи методи за изчисляване на съпътстващите емисии въз основа на методи, свързани с отпечатъка върху околната среда 47 .

(53)Като се има предвид горното, диалогът с третите държави следва да продължи и следва да се предостави възможност за сътрудничество и търсене на решения, които биха могли да послужат за основа на избора, който предстои да се направи относно подробностите по оформянето на мярката по време на изпълнението, по-специално по време на преходния период.

(54)Комисията следва да се стреми да участва по безпристрастен начин и в съответствие с международните задължения на ЕС в комуникацията с третите държави, чиято търговия с ЕС ще бъде засегната от настоящия регламент, за да проучи възможностите за диалог и сътрудничество във връзка с изпълнението на конкретни елементи от механизма, установен с настоящия регламент и свързаните с него актове за изпълнение. Тя следва също така да проучи възможностите за сключване на споразумения, в които да се вземе предвид техният механизъм за ценообразуване на въглеродните емисии.

(55)Тъй като целта на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите е да се насърчават по-чистите производствени процеси, ЕС има готовност да работи с държавите с ниски и средни доходи за декарбонизация на тяхната преработвателна промишленост. Освен това Съюзът следва да оказва на развиващите се държави необходимата техническа помощ, за да улесни тяхната адаптация към новите задължения, установени с настоящия регламент.

(56)Разпоредбите на настоящия регламент не засягат действието на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета 48 и Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета 49 . 

(57)За целите на по-високата ефикасност следва да се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета 50 .

(58)За да не се допусне заобикаляне на разпоредбите на настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на допълването на списъка на стоките в приложение I.

(59)От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. 51 По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(60)За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 52 .

(61)През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, налагане на административни и финансови санкции,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I
Предмет, приложно поле и определения

Член 1
Предмет

1.С настоящия регламент се установява механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите („МКВЕГ“) за справяне с емисиите на парникови газове, съпътстващи стоките, посочени в приложение I, при вноса им на митническата територия на Съюза, с цел да се предотврати рискът от изместване на въглеродни емисии.

2.С механизма за корекция на въглеродните емисии на границите се допълва установената с Директива 2003/87/ЕО система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза чрез прилагане на равностоен набор от правила към вноса на митническата територия на Съюза на стоките, посочени в член 2.

3.Механизмът постепенно ще се превърне в алтернатива на механизмите, установени с Директива 2003/87/ЕО за предотвратяване на риска от изместване на въглеродни емисии, по-специално на безплатното разпределяне на квоти в съответствие с член 10а от посочената директива.

Член 2
Приложно поле

1.Настоящият регламент се прилага за изброените в приложение I стоки с произход от трета държава, когато тези стоки или преработени продукти от тези стоки, получени в резултат на режим активно усъвършенстване съгласно член 256 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета 53 , бъдат внесени на митническата територия на Съюза.

2.Настоящият регламент се прилага за стоките по параграф 1, когато посочените стоки са въведени до континенталния шелф или изключителната икономическа зона на дадена държава членка.

3.Чрез дерогация от параграфи 1 и 2, настоящият регламент не се прилага за стоките с произход от държави и територии, изброени в приложение II, раздел A.

4.Приема се, че вносните стоки са с произход от трети държави в съответствие с непреференциалните правила за произход, определени в член 59 на Регламент (ЕС) № 952/2013.

5.Държавите и териториите се включват в приложение II, раздел А, при условие че са изпълнени едновременно следните условия :

а)СТЕ на ЕС, установена съгласно Директива 2003/87/ЕО, се прилага за съответната държава или територия, или между съответната трета държава или територия и Съюза е сключено споразумение, по силата на което СТЕ на ЕС е напълно свързана със системата за търговия с емисии на третата държава или територия;

б)цената, платена в държавата на произход на стоките, се начислява ефективно върху тези стоки без каквито и да било отстъпки извън тези, които се прилагат и в СТЕ на ЕС.

6.На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, за да определи условията за прилагане на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите към стоките, посочени в параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 29, параграф 2.

7.Ако дадена трета държава или територия има пазар на електроенергия, който е интегриран с вътрешния пазар на електроенергия на Съюза посредством свързване на пазарите, и не е било възможно да се намери техническо решение за прилагането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите към вноса на електроенергия в Съюза от тази трета държава или територия, такъв внос на електроенергия от държавата или територията се освобождава от прилагането на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, при положение че всички посочени по-долу условия са изпълнени:

а)третата държава или територия е сключила споразумение със Съюза, в което се определя задължение за прилагане на правото на Съюза в областта на електроенергията, включително на законодателството относно развитието на възобновяеми енергийни източници, както и на други правила в областта на енергетиката, околната среда и конкуренцията;

б)в националното право на тази трета държава или територия се прилагат основните разпоредби на законодателството на Съюза относно пазара на електроенергия, включително относно развитието на възобновяеми енергийни източници и свързването на пазарите на електроенергия;

в)третата държава или територия е представила на Комисията пътна карта, съдържаща график за приемането на мерки за изпълнение на условията, посочени в букви г) и д);

г)третата държава или територия е поела ангажимент за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и съответно официално е формулирала и съобщила, когато е приложимо, на Секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата дългосрочна стратегия за развитие при ниски емисии на парникови газове със срок до средата на века в съответствие с тази цел и е въвела това задължение във вътрешното си законодателство;

д)при изпълнението на пътната карта съгласно буква в) третата държава или територия е показала значителен напредък към привеждане в съответствие на своето вътрешно законодателство с правото на Съюза в областта на действията за климата въз основа на тази пътна карта, включително към ценообразуване на въглеродните емисии на равностойно равнище като това на Съюза, поне що се отнася до производството на електроенергия. Въвеждането на система за търговия с емисии за електроенергията с цена, равностойна на СТЕ на ЕС, трябва да бъде завършено до 1 януари 2030 г.;

е)третата държава или територия е въвела ефективни системи за предотвратяване на непрекия внос на електроенергия в Съюза от други трети държави, които не отговарят на изискванията, посочени в букви а)—д).

8.Трета държава или територия, която изпълнява условията по параграф 7, букви а)—е), се включва в приложение II, раздел Б от настоящия регламент и е длъжна да подаде два доклада относно изпълнението на условията съгласно параграф 7, букви а)—е) — първият преди 1 юли 2025 г., а вторият преди 1 юли 2029 г. В срок до 31 декември 2025 г. и 31 декември 2029 г. Комисията извършва оценка, по-специално въз основа на пътната карта съгласно параграф 7, буква в) и на докладите, получени от третата държава или територия, на това, дали третата държава или територия продължава да изпълнява условията, предвидени в параграф 7.

9.Трета държава или територия, включена в приложение II, раздел Б от настоящия регламент, се отстранява от този списък:

а)ако Комисията има основания да смята, че държавата или територията не е показала достатъчен напредък към спазване на някое от изискванията, предвидени в параграф 7, букви а)—е), или ако държавата или територията е предприела действия, които са несъвместими с целите, определени в законодателството на Съюза в областта на климата и околната среда;

б)ако третата държава или територия е предприела стъпки, противоречащи на нейните цели за декарбонизация, като например предоставяне на публично подпомагане за установяване на нов производствен капацитет с емисии на повече от 550 g CO2 от изкопаеми горива за kWh електроенергия.

10.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 28 за определяне на изискванията и процедурите за държавите и териториите, които са заличени от списъка в приложение II, раздел Б, за да се гарантира прилагането на настоящия регламент за техните територии по отношение на електроенергията. Ако в такива случаи свързването на пазарите остава несъвместимо с прилагането на настоящия регламент, Комисията може да реши да изключи третите държави или територии от свързването на пазарите със Съюза и да изиска явно разпределяне на преносна способност на границата между Съюза и третата държава, за да може да се прилага механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите.

11.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 28 за изменение на списъците в приложение II, раздели А и Б, в зависимост от това, дали са изпълнени условията по параграфи 5, 7 или 9.

12.Съюзът може да сключва споразумения с трети държави, за да се вземат предвид механизмите за ценообразуване на въглеродните емисии в тези държави при прилагането на член 9.

Член 3
Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)„стоки“ означава стоките, включени в приложение 1;

(2)„парникови газове“ означава парниковите газове съгласно посоченото в приложение I във връзка с всяка от стоките, включени в това приложение;

(3)„емисии“ означава отделянето на парникови газове в атмосферата при производството на стоки;

(4)„внос“ означава допускането за свободно обращение, предвидено в член 201 от Регламент (ЕС) № 952/2013;

(5)„СТЕ на ЕС“ означава системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза по отношение на дейностите, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, с изключение на авиационните дейности;

(6)„трета държава“ означава държава или територия извън митническата територия на Съюза;

(7)„континентален шелф“ означава континенталният шелф съгласно определението в Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право;

(8)„изключителна икономическа зона“ означава изключителната икономическа зона съгласно определението в Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, която е обявена като изключителна икономическа зона от държава членка в съответствие със същата конвенция;

(9)„свързване на пазарите“ означава разпределяне на преносна способност чрез преносна система в ЕС, при което едновременно се съгласуват заявките и се разпределя междузонова преносна способност в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/1222 на Комисията;

(10)„явно разпределяне на преносна способност“ означава, че разпределянето на трансгранична преносна способност е отделено от търговията с електроенергия;

(11)„компетентен орган“ означава органът, определен от всяка държава членка в съответствие с член 11 от настоящия регламент;

(12)„митнически органи“ означава митническите администрации на държавите членки съгласно определението в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013;

(13)„декларатор“ означава лице, което подава митническа декларация за допускане за свободно обращение от свое име, или лицето, от чието име се подава такава декларация в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013;

(14)„лице“ означава физическо лице, юридическо лице и всяко сдружение на лица, което не е юридическо лице, но е с призната правоспособност да извършва правни действия съгласно правото на Съюза или националното право;

(15)„преки емисии“ означава емисии от производствените процеси за стоки, върху които производителят има пряк контрол;

(16)„съпътстващи емисии“ означава преките емисии, отделени по време на производството на стоките, изчислени съгласно методите, предвидени в приложение III;

(17)„тон CO2 еквивалент“ означава един тон въглероден диоксид („CO2“) или CO2, диазотен оксид и перфлуоровъглероди съгласно посоченото за стоките в приложение I;

(18)„сертификат по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите“ означава сертификат в електронен формат, който отговаря на един тон емисии, съпътстващи стоките;

(19)„връщане“ означава компенсиране на декларираните емисии, съпътстващи вносните стоки, чрез сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите;

(20)„производствени процеси“ означава химическите и физическите процеси, извършвани за произвеждане на стоки в дадена инсталация;

(21)„стойност по подразбиране“ означава стойност, която е изчислена или извлечена от вторични данни, представляваща съпътстващите стоките емисии;

(22)„действителни емисии“ означава емисиите, изчислени въз основа на първични данни от производствените процеси на стоки;

(23)„цена на въглеродните емисии“ означава паричната сума, платена в трета държава под формата на данък или квоти за емисии в съответствие със система за търговия с емисии на парникови газове, изчислена върху парниковите газове, обхванати от такава мярка и отделени по време на производството на стоките;

(24)„инсталация“ означава неподвижно техническо съоръжение, в което се извършва производствен процес;

(25)„оператор“ означава всяко лице, което управлява или контролира инсталация в трета държава;

(26)„национален орган по акредитация“ означава национален орган по акредитация, определен от всяка държава членка в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008;

(27)„квота за емисии по СТЕ на ЕС“ означава квота, предвидена в член 3, буква а) от Директива 2003/87/ЕО по отношение на дейностите, изброени в приложение I към посочената директива, с изключение на авиационните дейности;

(28)„непреки емисии“ означава емисии от производството на електроенергия, от нагряването и от охлаждането, консумирани по време на производствените процеси на стоки.

ГЛАВА II
Задължения и права на одобрените декларатори на стоки

Член 4
Внос на стоки

Стоките се внасят на митническата територия на Съюза само от декларатор, който е одобрен от компетентния орган в съответствие с член 17 („одобрен декларатор“).

Член 5
Заявление за разрешение

1.Преди да осъществи внос на стоки съгласно член 2, всеки декларатор подава заявление пред компетентния орган на мястото, където е установен, за разрешение за внос на тези стоки на митническата територия на Съюза.

2.Чрез дерогация от параграф 1, когато преносната способност за внос на електроенергия е разпределена посредством явно разпределяне на преносна способност, лицето, на което е разпределена преносна способност за внос и което заявява тази преносна способност за внос, се счита, за целите на настоящия регламент, за одобрен декларатор в държавата членка, в която лицето декларира вноса на електроенергия. Вносът се измерва за всяка граница за времеви периоди, които са не по-дълги от един час, и не е възможно приспадане на износ или транзит в рамките на същия час.

3.Заявлението за разрешение включва следната информация за декларатора, който трябва да бъде установен в Съюза:

а)име, адреси и данни за контакт;

б)регистрационен и идентификационен номер на икономическите оператори („EORI номер“) съгласно член 9 от Регламент (ЕС) № 952/2013;

в)основна икономическа дейност, осъществявана в Съюза;

г)удостоверение от данъчния орган в държавата членка, в която деклараторът е установен, че деклараторът не е обект на неизпълнено нареждане за събиране на национални данъчни задължения;

д)клетвена декларация, че деклараторът не е участвал в сериозни нарушения или повторни нарушения на митническото законодателство, правилата за данъчно облагане и правилата относно пазарната злоупотреба през последните пет години преди годината на заявлението, включително, че няма регистрирано извършване на тежки престъпления, свързани с неговата икономическа дейност;

е)информация, необходима за доказване на финансовия и оперативния капацитет на декларатора да изпълнява своите задължения съгласно настоящия регламент и, ако бъде решено от компетентния орган въз основа на оценка на риска — удостоверителни документи, потвърждаващи тази информация, като например отчета за приходите и разходите и счетоводния баланс за най-много последните 3 финансови години, за които сметките са приключени;

ж)прогнозна парична стойност и обем на вноса на стоки за митническата територия на Съюза по вид стоки за календарната година, през която е подадено заявлението, както и за следващата календарна година;

з)имена и данни за контакт на лицата, от чието име действа деклараторът, ако това е приложимо.

4.Заявителят може по всяко време да оттегли своето заявление.

5.Одобреният декларатор информира компетентния орган без забавяне за всички промени в информацията, предоставена съгласно параграф 3, възникнали след подаването на декларацията, които могат да окажат влияние върху решението, което се взема съгласно член 17, или върху съдържанието на разрешението съгласно член 17.

6.На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, отнасящи се до стандартния формат на заявлението и до забавянията и процедурата, която трябва да се следва от компетентния орган при обработването на заявленията за разрешение съгласно параграф 1, както и до правилата за идентификация от страна на компетентния орган на деклараторите за вноса на електроенергия. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 29, параграф 2.

Член 6
Декларации по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите

1.В срок до 31 май всяка година всеки одобрен декларатор подава до компетентния орган декларация („декларация по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите“) за календарната година, предхождаща декларацията.

2.Декларацията по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите съдържа следното:

а)общото количество на всеки вид стока, внесена през календарната година, предхождаща декларацията, изразено под формата на мегаватчасове за електроенергията и на тонове за останалите стоки;

б)общите съпътстващи емисии, изразени под формата на тонове емисии на CO2 за мегават час електроенергия или на тонове емисии на CO2 за тон от всеки вид стоки — за останалите стоки, изчислени в съответствие с член 7;

в)общия брой на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, отговарящи на общите съпътстващи емисии, които трябва да бъдат върнати, след намалението заради цената на въглеродните емисии, заплатена в държава на произход в съответствие с член 9, и след необходимата корекция за степента, в която квотите по СТЕ на ЕС са разпределени безплатно, в съответствие с член 31.

3.Когато вносните стоки са преработени продукти, получени в резултат на режим активно усъвършенстване съгласно член 256 от Регламент (ЕС) № 952/2013, одобреният декларатор посочва в декларацията по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите общите емисии, съпътстващи поставените под режим активно усъвършенстване стоки, посочени в приложение I към настоящия регламент, дори ако преработеният продукт не е включен в това приложение.

4.Когато вносните стоки са преработени продукти, получени в резултат на режим пасивно усъвършенстване съгласно член 259 от Регламент (ЕС) № 952/2013, одобреният декларатор посочва в декларацията по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите само емисиите на операцията по преработка, извършена извън митническата територия на Съюза, при условие че преработеният продукт е включен в приложение I към настоящия регламент.

5.Когато вносните стоки са върнати стоки съгласно член 203 от Регламент (ЕС) № 952/2013, одобреният декларатор посочва отделно в декларацията по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите „нула“ за общи емисии, съпътстващи съответните стоки.

6.На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, отнасящи се до стандартния формат и до процедурата за подаване на декларацията по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите и до реда за връщане на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, предвиден в параграф 2, буква в). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 29, параграф 2.

Член 7
Изчисляване на съпътстващите емисии

1.Емисиите, съпътстващи стоките, се изчисляват в съответствие с методите, представени в приложение III.

2.Емисиите, съпътстващи стоките, различни от електроенергия, се определят въз основа на действителните емисии в съответствие с методите, представени в точки 2 и 3 от приложение III. Когато действителните емисии не могат да бъдат определени по адекватен начин, съпътстващите емисии се определят чрез позоваване на стойности по подразбиране в съответствие с методите, представени в точка 4.1 от приложение III.

3.Емисиите, съпътстващи внесената електроенергия, се определят чрез позоваване на стойности по подразбиране в съответствие с методите, представени в точка 4.2 от приложение III, освен ако одобреният декларатор избере да определи съпътстващите емисии въз основа на действителните емисии в съответствие с точка 5 от същото приложение.

4.Одобреният декларатор съхранява записи на информацията, която е необходима за изчисляването на съпътстващите емисии в съответствие с изискванията, предвидени в приложение IV. Тези записи трябва да бъдат достатъчно подробни, за да позволяват на проверяващите органи, акредитирани съгласно член 18, да проверяват съпътстващите емисии в съответствие с член 8 и приложение V, и да позволяват на компетентния орган да преглежда декларацията по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите в съответствие с член 19, параграф 1.

5.Одобреният декларатор съхранява тези записи с информация, посочени в параграф 4, включително доклада на проверяващия орган, до края на четвъртата година след годината, през която декларацията по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите е била подадена или е следвало да бъде подадена.

6.На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, отнасящи се до подробните правила относно елементите на методите за изчисление, определени в приложение III, включително за определяне на границите на системата, приложими за производствените процеси, емисионните фактори, специфичните за инсталацията стойности на действителните емисии и стойностите по подразбиране и съответното им приложение за отделни стоки, както и за определяне на методи за гарантиране на надеждността на данните, въз основа на които се определят стойностите по подразбиране, включително степента на подробност и проверката на данните. Когато е необходимо, в тези актове се предвижда, че стойностите по подразбиране може да бъдат адаптирани спрямо конкретни области, региони или държави, за да се вземат предвид обективни фактори, като географски особености, природни ресурси, пазарни условия, преобладаващи енергийни източници или промишлени процеси. С актовете за изпълнение се надгражда съществуващото законодателство за проверката на емисиите и данните от дейността на инсталациите, обхванати от Директива 2003/87/ЕО, по-специално Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

7.Актовете за изпълнение по параграф 6 се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 29, параграф 2.

Член 8 
Проверка на съпътстващите емисии

1.Одобреният декларатор гарантира, че общите съпътстващи емисии, обявени в декларацията по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, подадена съгласно член 6, се подлагат на проверка от проверяващ орган, акредитиран по силата на член 18, въз основа на принципите на проверка, заложени в приложение V.

2.По отношение на емисиите, съпътстващи стоките, произведени в регистрирани инсталации в трета държава в съответствие с член 10, одобреният декларатор може да избере да използва проверената информация, разкрита пред него в съответствие с член 10, параграф 7, за да изпълни задължението, посочено в параграф 1.

3.На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение относно принципите на проверка, посочени в параграф 1, свързани с възможността за отказ от задължението на проверяващия орган да посети инсталацията, в която съответните стоки са произведени, както и от задължението за определяне на прагови стойности за вземането на решение относно това, дали неточностите или несъответствията са съществени и относно удостоверителните документи, необходими за доклада от проверката.

Актовете за изпълнение по първа алинея се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 29, параграф 2.

Член 9
Цена на въглеродните емисии, платена в държава на произход

1.Всеки одобрен декларатор може да претендира в своята декларация по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите за намаляване на броя на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, които подлежат на връщане, за да бъде взета предвид цената на въглеродните емисии, платена в държавата на произход за декларираните съпътстващи емисии.

2.Одобреният декларатор съхранява удостоверени от независимо лице записи на документацията, необходима да се докаже, че за декларираните съпътстващи емисии е била платена цена на въглеродните емисии в държавата на произход на стоките, и съхранява доказателства за действителното плащане на цената на въглеродните емисии, която не следва да включва намаления при износа или каквато и да било форма на компенсация при износа.

3.Одобреният декларатор съхранява тези записи, посочени в параграф 2, до края на четвъртата година след годината, през която декларацията по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите е била подадена или е следвало да бъде подадена.

4.На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за установяване на методика за изчисляване на намалението на броя на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, които да бъдат върнати, във връзка с конвертирането в евро на цената на въглеродните емисии, платена в чуждестранна валута, при средногодишен обменен курс в съответствие с параграф 1, както и във връзка с квалификациите на независимото лице, удостоверяващо информацията, както и елементите за доказване на платената цена на въглеродните емисии и отсъствието на намаления при износа или други приложени форми на компенсация при износа, посочени в параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 29, параграф 2.

Член 10
Регистрация на оператори и инсталации в трети държави

1.При поискване от страна на оператор на инсталация, разположена в трета държава, Комисията регистрира информацията за този оператор и неговата инсталация в централна база данни съгласно член 14, параграф 4.

2.Искането за регистрация, посочено в параграф 1, включва следната информация, която се въвежда в базата данни при регистрацията:

а)името, адреса и данните за контакт на оператора;

б)местоположението на всяка инсталация, включително пълния адрес и координати, изразени в географска дължина и ширина, включително 6 символа след десетичния знак;

в)основната икономическа дейност на инсталацията в третата държава;

3.Комисията уведомява оператора за регистрацията в базата данни. Регистрацията е валидна за срок от пет години от датата, на която операторът на инсталацията е уведомен за нея.

4.Операторът информира Комисията без забавяне за всички промени в информацията, посочена в параграф 2, възникнали след регистрацията, а Комисията актуализира съответната информация.

5.Операторът, посочен в параграф 1, е длъжен да:

а)определи съпътстващите емисии, изчислени в съответствие с методите в приложение III, за всеки вид стоки, произвеждани в инсталацията по параграф 1;

б)гарантира, че съпътстващите емисии, посочени в буква а), са проверени в съответствие с принципите за проверка, предвидени в приложение V, от проверяващ орган, акредитиран съгласно член 18;

в)запази копие от доклада на проверяващия орган, както и записи от информацията, необходима за изчислението на емисиите, съпътстващи стоките, съгласно предвиденото в приложение VI, за срок от четири години след извършването на проверката.

6.Записите, посочени в параграф 5, буква в), трябва да бъдат достатъчно подробни, за да позволят проверка в съответствие с параграф 5, буква б), и да позволят на всеки компетентен орган да извършва преглед, в съответствие с член 19, параграф 1, на декларацията по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, изготвена от одобрен декларатор, на когото съответната информация е била разкрита в съответствие с параграф 8.

7.Всеки оператор може да разкрие информацията за проверката на съпътстващите емисии, посочени в параграф 5, на одобрен декларатор. Одобреният декларатор разполага с правомощието да използва тази разкрита информация, за да изпълни задължението, посочено в член 8.

8.Операторът може по всяко време да поиска да бъде отписан от базата данни.

ГЛАВА III
Компетентни органи

Член 11
Компетентни органи

1.Всяка държава членка определя компетентен орган, който да изпълнява задълженията съгласно настоящия регламент, и информира Комисията за това.

Комисията предоставя на държавите членки списък с всички компетентни органи и публикува тази информация в Официален вестник на Европейския съюз.

2.Държавите членки изискват от компетентните органи да обменят всяка информация, която е съществена или се отнася за упражняването на техните функции и изпълнението на задълженията им.

Член 12
Комисия

Комисията оказва съдействие на компетентните органи за изпълнението на техните задължения съгласно настоящия регламент и координира дейностите им.

Член 13
Професионална тайна и разкриване на информация

По отношение на цялата информация, получена от компетентния орган в хода на изпълнение на неговите задължения, която е поверителна по своя характер или се предоставя на поверителна основа, важи задължение за опазване на професионална тайна. Такава информация не се разкрива от компетентния орган без изрично разрешение на лицето или органа, които са я предоставили. Тя може да се споделя с митническите органи, Комисията и Европейската прокуратура, като се третира в съответствие с Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета.

Член 14
Национални регистри и централна база данни

1.Компетентният орган на всяка държава членка установява национален регистър на деклараторите, които са одобрени в съответната държава членка, под формата на стандартизирана електронна база данни, съдържаща данните относно сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите на съответните декларатори и осигуряваща поверителност в съответствие с условията, определени в член 13.

2.Базата данни по параграф 1 съдържа партиди с информация за всеки одобрен декларатор, по-специално:

а)името и данните за контакт на одобрения декларатор;

б)EORI номера на одобрения декларатор;

в)номера на партидата по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите;

г)броя, продажната цена, датата на закупуване, датата на връщане или датата на обратно изкупуване, или датата на отмяна от компетентния орган на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите за всеки одобрен декларатор.

3.Информацията в базата данни по параграф 2 е поверителна.

4.Комисията създава централна база данни с обществен достъп, съдържаща имената, адресите и данните за контакт на операторите и местоположението на инсталациите в трети държави, в съответствие с член 10, параграф 2. Всеки оператор може да избере неговото име, адрес и данни за контакт да не бъдат достъпни за обществеността.

Член 15
Централен администратор

1.Комисията изпълнява функцията на централен администратор, който поддържа независим дневник на трансакциите, като вписва покупките на сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, тяхното притежание, връщане, обратно изкупуване или отмяна и осигурява координация на националните регистри.

2.Централният администратор извършва основани на риска проверки на трансакциите, регистрирани в националните регистри, чрез независим дневник на трансакциите, за да гарантира отсъствие на нередности при покупката, притежанието, връщането, обратното изкупуване и отмяната на сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.

3.Ако в резултат на проверките, извършвани съгласно параграф 2, бъдат установени нередности, Комисията информира засегнатите държави членки с оглед на по-задълбочено разследване за коригиране на установените нередности.

Член 16
Партиди в националните регистри

1.Компетентният орган определя на всеки одобрен декларатор уникален номер на партида по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.

2.Всеки одобрен декларатор получава достъп до своята партида в регистъра.

3.Компетентният орган създава партида веднага щом разрешението, предвидено в член 17, параграф 1, бъде дадено и уведомява одобрения декларатор за това.

4.Ако одобреният декларатор прекрати своята икономическа дейност или неговото разрешение бъде отнето, компетентният орган закрива партидата на този декларатор.

Член 17
Одобряване на деклараторите

1.Компетентният орган одобрява всеки декларатор, който подаде заявление за разрешение съгласно член 5, параграф 1, ако са изпълнени следните условия:

а)деклараторът не е участвал в сериозно нарушение или повторно нарушение на митническото законодателство, правилата за данъчно облагане и правилата относно пазарната злоупотреба и няма регистрирано извършване на тежки престъпления, свързани с неговата икономическа дейност през последните пет години преди годината на заявлението;

б)деклараторът проявява своя финансов и оперативен капацитет за изпълнение на задълженията си съгласно настоящия регламент.

2.Ако компетентният орган установи, че изброените в параграф 1 условия не са изпълнени или ако заявителят не е предоставил информацията по член 5, параграф 3, той отказва да издаде разрешение на декларатора.

3.Ако компетентният орган откаже да одобри даден декларатор, поискалият разрешението декларатор може, преди да прибегне към обжалване, да възрази пред съответния орган съгласно националното право, като органът трябва или да даде указания на националния администратор да открие партида, или да потвърди отказа с мотивирано решение, при условие че са спазени изискванията на националното право, които преследват легитимна цел, съвместима с настоящия регламент, и са пропорционални.

4.Решението на компетентния орган за одобряване на декларатор съдържа следната информация:

а)името и адреса на одобрения декларатор;

б)EORI номерът на одобрения декларатор;

в)номерът на партидата по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите;

5.Одобреният декларатор може по всяко време да поиска разрешението му да бъде отнето.

6.Компетентният орган изисква предоставянето на обезпечение, за да одобри декларатор в съответствие с параграф 1, ако деклараторът не е установен в рамките на двете финансови години преди годината, в която е подадено заявлението в съответствие с член 5, параграф 1.

Компетентният орган определя такова обезпечение в размер на максималната сума, по преценка на компетентния орган, на стойността на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, които одобреният декларатор трябва да върне в съответствие с член 22.

7.Обезпечението се предоставя под формата на банкова гаранция, платима при поискване, от финансова институция, извършваща дейност в Съюза, или под друга форма на обезпечение, което дава същата сигурност. Когато компетентният орган установи, че предоставеното обезпечение не гарантира или вече не е сигурно или достатъчно, за да гарантира размера на задълженията по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, той изисква от одобрения декларатор или да предостави допълнително обезпечение, или да замени първоначалното обезпечение с ново по негов избор.

8.Компетентният орган освобождава обезпечението незабавно след 31 май на втората година, през която одобреният декларатор е върнал сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите в съответствие с член 22

9.Компетентният орган отнема разрешението за декларатор, който вече не изпълнява условията, предвидени в параграф 1, или който не си сътрудничи с този орган.

Член 18
Акредитиране на проверяващите органи

1.Всяко лице, което е акредитирано съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067, се счита за акредитиран проверяващ орган по силата на настоящия регламент.

2.В допълнение към параграф 1 националният орган по акредитация може при поискване да акредитира дадено лице като проверяващ орган по настоящия регламент, след като провери документацията, удостоверяваща неговата способност да прилага принципите на проверка, посочени в приложение V, за да изпълнява задълженията за контрол на съпътстващите емисии, установени в членове 8, 10 и 38.

3.На Комисията се предоставя правомощие да приема делегирани актове в съответствие с член 28 за целите на акредитацията, посочени в параграф 2, в които се уточняват условията за контрол и надзор над акредитираните проверяващи органи, за оттегляне на акредитацията и за взаимно признаване и партньорска оценка на органите по акредитация.

Член 19
Преглед на декларациите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите

1.Компетентният орган може да преглежда декларацията по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите в рамките на период, който завършва с края на четвъртата година след годината, през която декларацията е следвало да бъде подадена. Прегледът може да се състои в проверка на информацията, включена в декларацията по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, въз основа на информацията, изпратена от митническите органи в съответствие с член 25, параграф 2, и на всички други съответни доказателства, както и въз основа на всяка проверка, счетена за необходима, включително в помещенията на одобрения декларатор.

2 от 40 точкиКогато не е подадена декларация по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите в съответствие с член 6, компетентният орган на държавата членка по установяване на одобрения декларатор извършва оценка на задълженията по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите на този декларатор въз основа на информацията, с която разполага, и изчислява общия брой сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, дължими най-късно до 31 декември на четвъртата година след годината, през която декларацията по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите е следвало да бъде подадена.

3.Ако компетентният орган установи, че декларираният брой сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, които да бъдат върнати, е неточен, или че не е била подадена декларация по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите съгласно параграф 2, той коригира броя на дължимите от одобрения декларатор сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. Компетентният орган уведомява одобрения декларатор за корекцията и изисква от одобрения декларатор да върне допълнителните сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите в срок от един месец.

4.Получателят на уведомлението по параграф 3 може да обжалва уведомлението. На получателя на уведомлението се предоставя информация относно процедурата, която трябва да се следва в случай на обжалване.

5.Когато са били върнати повече от дължимия брой сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, компетентният орган без забавяне възстановява на одобрения декларатор стойността на върнатите в излишък сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, изчислена спрямо средната цена, платена за сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите от одобрения декларатор през годината на вноса.

ГЛАВА IV
Сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите

Член 20
Продажба на сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите

1.Компетентният орган на всяка държава членка продава сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите на деклараторите, одобрени в съответната държава членка, на цена, изчислена в съответствие с член 21.

2.Компетентният орган гарантира, че на всеки сертификат по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите се определя уникален идентификационен код на единица при неговото създаване и регистрира уникалния идентификационен код на единица, цената и датата на продажба на сертификата в националния регистър в партидата на одобрения декларатор, който го закупува.

Член 21
Цена на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите

1.Комисията изчислява цената на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите като средната стойност на цените на затваряне, приложими за квотите по СТЕ на ЕС на тръжната платформа, в съответствие с процедурите, предвидени в Регламент (ЕС) № 1031/2010 54 на Комисията, за всяка календарна седмица.

За тези календарни седмици, през които няма планирани търгове на тръжната платформа, цената на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите е средната стойност на цените на затваряне, приложими за квотите по СТЕ на ЕС на тръжната платформа, за последната седмица, през която са проведени търгове.

2.Средната цена се публикува от Комисията на нейния уебсайт на първия работен ден от следващата календарна седмица и се прилага от следващия работен ден до първия работен ден на следващата календарна седмица.

3.На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за допълнително определяне на методиката за изчисляване на средната цена на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите и на практически режим за публикуването на цената. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 29, параграф 2.

Член 22
Връщане на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите

1.До 31 май всяка година одобреният декларатор връща на компетентния орган определен брой сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, който отговаря на съпътстващите емисии, декларирани в съответствие с член 6, параграф 2, буква в) и проверени в съответствие с член 8, за календарната година преди годината на връщане на сертификатите.

2.За целите на параграф 1одобреният декларатор гарантира, че изискваният брой сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите е наличен в неговата партида в националния регистър. Освен това одобреният декларатор гарантира, че броят на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, с които разполага в своята партида в националния регистър към края на всяко тримесечие, отговаря на най-малко 80 процента от съпътстващите емисии, определени чрез позоваване на стойностите по подразбиране в съответствие с методите, определени в приложение III, за всички стоки, които е внесъл от началото на календарната година.

3.Ако компетентният орган установи, че броят на сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите в партидата на одобрения декларатор не отговаря на задълженията съгласно параграф 2, второто изречение, органът отправя уведомление за необходимост от корекция и изисква от одобрения декларатор да върне допълнителните сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите в срок от един месец.

4.Получателят на уведомлението по параграф 3 може да обжалва уведомлението. На получателя на уведомлението се предоставя информация относно процедурата, която трябва да се следва в случай на обжалване.

Член 23
Обратно изкупуване на сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите

1.Компетентният орган на всяка държава членка, при поискване от декларатор, одобрен в същата държава членка, изкупува обратно излишните сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, които остават в партидата на декларатора в националния регистър, след като сертификатите са били върнати съгласно член 22. Искането за обратно изкупуване се подава до 30 юни всяка година, през която са били върнати сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.

2.Броят на сертификатите, подлежащи на обратно изкупуване съгласно параграф 1, се ограничава до една трета от всички сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, закупени от одобрения декларатор през предишната календарна година.

3.Цената на обратно изкупуване на всеки сертификат по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите е цената, платена от одобрения декларатор за съответния сертификат към момента на закупуването.

Член 24
Отмяна на сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите

До 30 юни всяка година компетентният орган на всяка държава членка отменя всички сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, които са били закупени през годината преди предишната календарна година и които са останали в партидите в националния регистър на деклараторите, одобрени в същата държава членка.

ГЛАВА V
Администриране на стоките на границите

Член 25
Процедури на границата при внос на стоки

1.Митническите органи не позволяват вноса на стоки, освен ако деклараторът е одобрен от компетентен орган най-късно при допускането на стоките за свободно обращение.

2.Митническите органи периодично изпращат информация за стоките, декларирани за внос, която включва EORI номера и номера на партидата на декларатора по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, 8-цифрения код на стоките по КН, количеството, държавата на произход, датата на деклариране и митническия режим, до компетентния орган на държавата членка, в която деклараторът е одобрен.

3.Митническите органи извършват контрол върху стоките в съответствие с член 46 от Регламент (ЕС) № 952/2013, включително върху 8-цифрения код по КН, количеството и държавата на произход на внасяните стоки. Комисията включва рисковете, свързани с механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, при проектирането на общите критерии и стандарти за риска съгласно член 50 от Регламент (ЕС) 952/2013.

4.Митническите органи могат да съобщават, в съответствие с член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, поверителна информация, получена от митническите органи в процеса на изпълнение на техните задължения или предоставена на поверителна основа, на компетентния орган на държавата членка, в която деклараторът е одобрен. Компетентните органи на държавите членки третират и обменят тази информация в съответствие с Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета.

5.На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за определяне на информацията, момента и средствата за съобщаване на информацията съгласно параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 29, параграф 2.

ГЛАВА VI
Принудително изпълнение

Член 26
Санкции

1.Всеки одобрен декларатор, който до 31 май всяка година не върне даден брой сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, отговарящ на емисиите, съпътстващи внесените през предишната година стоки, подлежи на санкция, равняваща се на санкцията за извънредно количество емисии съгласно член 16, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, увеличена съгласно член 16, параграф 4 от същата Директива, през годината на вноса на стоките за всеки сертификат по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, който одобреният декларатор е следвало да върне.

2.Всяко друго лице, което не е одобрен декларатор, но въвежда стоки на митническата територия на Съюза, без да връща сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите в съответствие с настоящия регламент, подлежи на санкцията по параграф 1 през годината на въвеждане на стоките за всеки сертификат по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, който лицето е следвало да върне.

3.Плащането на санкциите в никакъв случай не освобождава одобрения декларатор от задължението да върне оставащия брой сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите през дадена година на компетентния орган на държавата членка, в която деклараторът е одобрен.

4.Ако компетентният орган установи, че даден одобрен декларатор не е изпълнил задължението за връщане на сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, както е посочено в параграф 1, или ако дадено лице е въвело стоки на митническата територия на Съюза, както е посочено в параграф 2, компетентният орган налага санкция и уведомява одобрения декларатор или, при ситуацията по параграф 2, лицето:

а)че компетентният орган е стигнал до заключението, че одобреният декларатор или лицето не са изпълнили задължението за връщане на сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите за дадена година;

б)за причините за неговото заключение;

в)за размера на санкцията, наложена върху одобрения декларатор или лицето;

г)за датата, от която санкцията е дължима;

д)за действията, които компетентният орган счита, че одобреният декларатор или лицето следва да предприемат, за да изпълнят своето задължение съгласно буква а) в зависимост от фактите и обстоятелствата в случая; както и

е)за правото на одобрения декларатор или на лицето да обжалва съгласно националните правила.

5.Държавите членки могат да прилагат административни или наказателни санкции за неспазване на законодателството относно механизма за корекция на въглеродните емисии на границите в съответствие със собствените си национални правила в допълнение към санкциите, посочени в параграф 2. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 27
Заобикаляне

1.Комисията предприема действия въз основа на уместни и обективни данни, в съответствие с настоящия член, за справяне с практиките на заобикаляне на настоящия регламент.

2.Практиките на заобикаляне включват ситуации, при които дадена промяна в модела на търговия във връзка със стоките, включени в приложното поле на настоящия регламент, няма достатъчно основателна причина или икономическа обосновка извън избягването на задължения, предвидени в настоящия Регламент, и се състои в замяна на тези стоки с леко модифицирани продукти, които не са включени в списъка на стоките в приложение I, но принадлежат към отрасъл, включен в приложното поле на настоящия регламент.

3.Държава членка или която и да било страна, засегната или облагодетелствана от ситуациите, описани в параграф 2, може да уведоми Комисията, ако в рамките на двумесечен период, в сравнение със същия период на предишната година, се сблъска, със значително понижаване на обема на вносните стоки, включени в обхвата на настоящия регламент, и с увеличаване на обема на вноса на леко модифицирани продукти, които не са включени в списъка на стоките в приложение I. Комисията ще продължи да наблюдава всички значими промени в модела на търговия на стоките и леко модифицираните продукти на равнището на Съюза.

4.В уведомлението, предвидено в параграф 3, се посочват причините, на които то се основава, и се включват относими статистически и други данни за стоките и продуктите, посочени в параграф 2.

5.Ако Комисията, вземайки предвид относимите данни, доклади и статистически данни, включително когато те са предоставени от митническите органи на държавите членки, има достатъчно основания да смята, че в една или повече държави членки са налице обстоятелствата, посочени в параграф 3, тя разполага с правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 28, за да допълва приложното поле на настоящия регламент, като включи в него леко модифицираните продукти за целите на борбата със заобикалянето на правилата.

ГЛАВА VII
Упражняване на делегирането и процедура на комитет

Член 28
Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 2, параграфи 10 и 11, член 18, параграф 3 и член 27, параграф 5, се предоставя на Комисията за неограничен период.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 2, параграфи 10 и 11, член 18, параграф 3 и член 27, параграф 5, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.

4.С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

5.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

6.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

7.Делегиран акт, приет съгласно член 2, параграфи 10 и 11, член 18, параграф 3 и член 27, параграф 5, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 29
Упражняване на изпълнителните правомощия от страна на Комисията

1.Комисията се подпомага от комитета за механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

ГЛАВА VIII
Докладване и преглед

Член 30
Докладване и преглед от страна на Комисията

1.Комисията събира необходимата информация с оглед разширяване на приложното поле на настоящия регламент така, че в него да се включат непреките емисии и други стоки, различни от изброените в приложение I, и с оглед разработване на методи за изчисляване на съпътстващите емисии въз основа на методи за определяне на отпечатъка върху околната среда.

2 от 40 точкиПреди края на преходния период Комисията трябва да представи доклад пред Европейския парламент и пред Съвета относно прилагането на настоящия регламент. По-специално в доклада трябва да се включи оценката на възможностите за допълнително разширяване на обхвата на съпътстващите емисии така, че те да включат непреките емисии и други стоки, които са изложени на риск от изместване на въглеродни емисии и все още не са обхванати от настоящия регламент, както и оценка на системата на управление. В него трябва да се включи и оценката на възможностите за допълнително разширяване на приложното поле, за да се обхванат емисиите, съпътстващи транспортните услуги, както и стоки надолу по веригата на добавената стойност и услуги, които могат да бъдат изложени на риск от изместване на въглеродни емисии в бъдещ момент.

3.Когато е целесъобразно, докладът на Комисията се придружава от законодателно предложение.

ГЛАВА IX
Координация с безплатното разпределяне на квоти по СТЕ на ЕС

Член 31
Безплатно разпределяне на квоти по СТЕ на ЕС и задължение за връщане на сертификати по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите

1.Сертификатите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, които се връщат в съответствие с член 22, се коригират така, че да отразяват степента, в която квотите по СТЕ на ЕС се разпределят безплатно съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО за инсталации, в които в рамките на Съюза се произвеждат изброените в приложение I стоки.

2.На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за определяне на методика за изчисляване на намалението, посочено в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 29, параграф 2.

ГЛАВА X
Преходни разпоредби

Член 32
Приложно поле

По време на преходния период по настоящия регламент механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите се прилага като задължение за докладване съгласно членове 33—35.

Член 33
Внос на стоки

1.Всеки декларатор на вносни стоки е длъжен да изпълни задължението за докладване, предвидено в член 35.

2.Най-късно към момента на допускане на стоките за свободно обращение митническите органи уведомяват декларатора за задължението, посочено в параграф 1.

3.С помощта на механизма за наблюдение, установен съгласно член 56, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническите органи съобщават на компетентния орган на държавата членка на внос важна информация за внасяните стоки, включително за преработените продукти в резултат на режим пасивно усъвършенстване. Тази информация включва EORI номера на декларатора, 8-цифрения код по КН, количеството, държавата на произход и декларатора на стоките, датата на деклариране и митническия режим.

Член 34
Задължение за докладване за определени митнически режими

1.За преработените стоки в резултат на режим активно усъвършенстване по член 256 от Регламент (ЕС) № 952/2013 задължението за докладване, посочено в член 33, параграф 1, включва стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, които са изброени в приложение I към настоящия регламент, дори ако преработеният продукт не е включен в това приложение.

2.Задължението за докладване не се прилага за вноса на:

а)преработените продукти в резултат на режим пасивно усъвършенстване по член 259 от Регламент (ЕС) № 952/2013;

б)вносните стоки, окачествени като върнати стоки в съответствие с член 203 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Член 35
Задължение за докладване

1.За всяко тримесечие от календарната година всеки декларатор подава доклад („доклад за механизма за корекция на въглеродните емисии на границите“), в който се включва информация за внесените през съответното тримесечие стоки, до компетентния орган на държавата членка на вноса или, ако стоките са били внесени в повече от една държава членка, до компетентния орган на държава членка по избор на декларатора, не по-късно от един месец след края на всяко тримесечие.

2.Докладът за механизма за корекция на въглеродните емисии на границите включва следната информация:

а)общото количество на всеки вид стока, изразено под формата на мегаватчасове за електроенергията и на тонове за останалите стоки, конкретно за всяка инсталация, произвеждаща стоките в държавата на произход;

б)действителните общи съпътстващи емисии, изразени под формата на тонове емисии на CO2 за мегаватчас електроенергия или на тонове емисии на CO2 за тон от всеки вид стоки — за останалите стоки, изчислени в съответствие с метода, представен в приложение III;

в)действителните общи непреки съпътстващи емисии под формата на тонове емисии на CO2 за тон от всеки вид други стоки, различни от електроенергията, изчислени в съответствие с метода, определен в акт за изпълнение по параграф 6;

г)цената на въглеродните емисии, дължима в дадена държава на произход за емисии, съпътстващи вносните стоки, която не е предмет на намаления при износа или на друга форма на компенсация при износа.

3.Най-късно два месеца след края на всяко тримесечие, обхванато от доклад, компетентният орган съобщава на Комисията информацията, посочена в параграф 2.

4.Компетентният орган налага пропорционална и възпираща санкция на деклараторите, които не са подали доклад за механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.

5.Ако компетентният орган установи, че даден декларатор не е изпълнил задължението да подаде доклад за механизма за корекция на въглеродните емисии на границите съгласно посоченото в параграф 1, компетентният орган налага санкция и уведомява декларатора:

а)че компетентният орган е стигнал до заключението, че деклараторът не е изпълнил задължението да подаде доклад за дадено тримесечие;

б)за причините за неговото заключение;

в)за размера на санкцията, наложена на декларатора;

г)за датата, от която санкцията е дължима;

д)за действията, които компетентният орган счита, че деклараторът следва да предприеме, за да изпълни своето задължение съгласно буква а) в зависимост от фактите и обстоятелствата по случая; както и

е)за правото на декларатора да обжалва съгласно националните правила.

6.На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, свързани с информацията, която да се докладва, процедурите за съобщаване на информацията, посочена в параграф 3, и конвертирането в евро на цената на въглеродните емисии, платена в чуждестранна валута, при средногодишен обменен курс. На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за допълнително определяне на необходимите елементи на метода за изчисление, определен в приложение III, включително за определяне на границите на системата, приложими за производствените процеси, емисионните фактори, специфичните за инсталацията стойности на действителните емисии и съответното им приложение за отделни стоки, както и за определяне на методи за гарантиране на надеждността на данните, включително степента на подробност и проверката на тези данни. На Комисията се предоставя и правомощието да приема актове за изпълнение за разработване на метод за изчисляване на непреките емисии, съпътстващи внасяните стоки.

7.Актовете за изпълнение по първа алинея се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 29, параграф 2.

ГЛАВА ХI
Заключителни разпоредби

Член 36
Влизане в сила

1.Настоящият регламент влиза в сила на [двадесетия] ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.Той се прилага от 1 януари 2023 г.

3.Чрез дерогация от параграф 2:

а)Членове 32—34 се прилагат до 31 декември 2025 г.

б)Член 35 се прилага до 28 февруари 2026 г.

в)Членове 5 и 17 се прилагат от 1 септември 2025 г.

г)Членове 4, 6, 7, 8, 9, 14, 15, 16, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27 и 31 се прилагат от 1 януари 2026 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

1.3.Естество на предложението/инициативата

1.4.Цели

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.6.Срок на действие и финансово отражение

1.7.Планирани методи на управление

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Система за управление и контрол

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и засегнати разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.3.Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5.Финансов принос от трети страни

3.3.Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката 

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с: 

× ново действие 

◻ ново действие след пилотен проект/подготвително действие 55  

◻ продължаване на съществуващо действие 

◻ сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие 

1.4.Цели

1.4.1.Общи цели

1.4.2.Конкретни цели

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

1.4.4.Показатели за изпълнението

Посочете показателите за проследяване на напредъка и на постиженията.

1.5.Мотиви за предложението/инициативата 

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални полезни взаимодействия с други подходящи инструменти

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

◻ ограничен срок на действие

–◻    в сила от [ДД/ММ]ГГГГ г. до [ДД/ММ]ГГГГ г.

–◻    Финансово отражение от ГГГГ г. до ГГГГ г. за бюджетни кредити за поети задължения и от ГГГГ г. до ГГГГ г. за бюджетни кредити за плащания.

× неограничен срок на действие

–Изпълнение с период на започване на дейност от 1 януари 2023 г.

–последвано от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на управление 57   

✓ Пряко управление от Комисията

–◻ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

–◻    от изпълнителните агенции.

◻ Споделено управление с държавите членки

◻ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

–◻ трети държави или на органите, определени от тях;

–◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);

–◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

–◻ органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент;

–◻ публичноправни органи;

–◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

–◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

–Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 

2.1.Правила за мониторинг и докладване 

Да се посочат честотата и условията.

2.2.Системи за управление и контрол 

2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел смекчаването им

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване) 

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности 

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове 

·Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

·Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

3.2.Очаквано отражение върху разходите 

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите 

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая): Текущи цени

ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“								2022 г.	2023 г.	2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г.	ОБЩО
• Бюджетни кредити за оперативни разходи
Бюджетен ред 61	Поети задължения	(1а)	1,3	2,25	2,45	1,8				1,65	1,55	11,1
	Плащания	(2a)	1,3	2,25	2,45	1,8				1,65	1,55	11,1
ОБЩО бюджетни кредити  за ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“	Поети задължения	=1a	1,3	2,25	2,45	1,8				1,65	1,55	11,1
	Плащания	=2a	1,3	2,25	2,45	1,8				1,65	1,55	11,1

Функция от многогодишната финансова рамка

7

„Административни разходи“

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая): Текущи цени

ОБЩО бюджетни кредити  за ФУНКЦИЯ 7  от многогодишната финансова рамка

(Общо поети задължения = Общо плащания)

1,064

1,216

1,216

1,216

0,912

5,624

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая): Текущи цени

3.2.2.Резюме на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи на Комисията

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–×    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Извън ФУНКЦИЯ 7 62   of the multiannual financial framework
Човешки ресурси
Други разходи   с административен характер
Междинен сбор   извън ФУНКЦИЯ 7  от многогодишната финансова рамка

ОБЩО

1,064

1,216

1,216

1,216

0,912

5,624

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други разходи с административен характер, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.2.1.Очаквани нужди от човешки ресурси

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси.

–×    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

3.2.3.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка 

✓    Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

◻    Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

◻    Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка 65 .

3.3.Очаквано отражение върху приходите 

◻    Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

✓    Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

 ✓    върху собствените ресурси

 ◻    върху другите приходи

◻ Моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Забележка: Не се очаква механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите да генерира приходи през преходния период от 2023 до 2025 г.

По време на окончателния етап, а именно от 2026 г. нататък, приходите от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите ще зависят от степента на постепенно премахване на разпределянето на безплатни квоти и съответното постепенно въвеждане на мярката по границите.

Очаква се през 2030 г. общите самостоятелни годишни приходи от мярката по границите да достигнат 2,1 милиарда евро, допълнени от 7 милиарда евро от допълнителни източници.

За другите „целеви“ приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

(1)    Член 2, параграф 1, буква a) от Парижкото споразумение.

(2)    Съобщение на Комисията от 11 декември 2019 г. „Европейският зелен пакт“ (COM(2019) 640 final, стр. 4).

(3)    Комисията представи предложение COM(2020) 563 final за изменение на първоначалното предложение на Комисията относно европейския законодателен акт за климата, в което се предвижда актуализирана цел на ЕС за намаляване на емисиите с най-малко 55 % до 2030 г. На 10—11 декември 2020 г. Европейският съвет подкрепи тази повишена цел на ЕС в своите заключения.

(4)    Съобщение на Комисията от 17 септември 2020 г. „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“ (СОМ(2020) 562 final: част 1/2).

(5)    Заключения на Европейския съвет от 11 декември 2020 г. (EUCO 22/20 CO EUR 17 CONCL 8).

(6)    Германско председателство на Съвета на ЕС (2020 г.). Актуализация на национално определения принос на Европейския съюз и неговите държави членки.

(7)    Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 („Европейски закон за климата“) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

(8)    Работна програма на Комисията за 2021 г. (СОМ(2020) 690 final). В приложение I са представени всички инструменти, включени в пакета.

(9)    Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2021 г. относно механизъм на Съюза, съвместим с правилата на СТО, за коригиране на въглеродните емисии на границите.

(10)    Съобщение на Комисията от 12 май 2021 г. „Път към здравословна планета за всички“ (COM(2021) 400 final).

(11)    Член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(12)    Съобщение на Комисията. (2019 г.). Европейски зелен пакт (COM(2019) 640 final, стр. 4).

(13)    Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(14)    Член 4, параграф 3 от Парижкото споразумение.

(15)    [Службата за публикации да вмъкне номера на предложеното преразглеждане на СТЕ на ЕС, когато стане наличен]

(16)    Реч за състоянието на Съюза, произнесена от председателя фон дер Лайен по време на пленарното заседание на Европейския парламент на 16 септември 2020 г. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/SPEECH_20_1655

(17)    Член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(18)    Съобщение на Комисията. (2021 г.). Път към здравословна планета за всички. (СОМ(2021) 400 final).

(19)    Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (OВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1).

(20)     https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12228-EU-Green-Deal-carbon-border-adjustment-mechanism-_bg

(21)     https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12228-EU-Green-Deal-carbon-border-adjustment-mechanism-_bg  

(22)    [Службата за публикации да вмъкне връзката към оценката на въздействието след неговото публикуване]

(23)    [Службата за публикации да вмъкне връзката към проучването след неговото публикуване]

(24)    [Службата за публикации да вмъкне връзките към резюмето и положителното становище на Комитета за регулаторен контрол след тяхното публикуване]

(25)    ОВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391.

(26)    Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом (ОВ L 424, 15.12.2020 г., стр. 1).

(27)    Вж. Заключения на Европейския съвет от 17—21 юни 2020 г.

(28)    Междуинституционално споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (ОВ L 433I, 22.12.2020 г., стр. 28).

(29)    ОВ C , , стр. . [Службата за публикации да вмъкне номера на становището]

(30)    ОВ C , , стр. . [Службата за публикации да вмъкне номера на становището]

(31)    Съобщение на Комисията от 11 декември 2019 г. „Европейският зелен пакт“ (COM(2019 640 final).

(32)    Съобщение на Комисията от 12 май 2021 г. „Път към здравословна планета за всички“ (COM(2021) 400).

(33)    OJ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4.

(34)     Съвет на Европейския съюз ST/14222/1/20/REV1.

(35)    Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 („Европейски закон за климата“) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

(36)    IPCC, 2018 г.: Global Warming of 1.5°C. An IPCC Special Report on the impacts of global warming of 1.5°C above pre-industrial levels and related global greenhouse gas emission pathways, in the context of strengthening the global response to the threat of climate change, sustainable development, and efforts to eradicate poverty [Masson-Delmotte, V., P. Zhai, H.-O. Pörtner, D. Roberts, J. Skea, P.R. Shukla, A. Pirani, W. Moufouma-Okia, C. Péan, R. Pidcock, S. Connors, J.B.R. Matthews, Y. Chen, X. Zhou, M.I. Gomis, E. Lonnoy, T. Maycock, M. Tignor, и T. Waterfield ((eds.)].

(37)    Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(38)    Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стp. 26).

(39)    Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1).

(40)    Конвенция на ООН по морско право, Монтего Бей, 10 декември 1982 г.

(41)    Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (OВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1).

(42)    Делегирано решение (ЕС) 2019/708 на Комисията от 15 февруари 2019 г. за допълнение на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определянето на отраслите и подотраслите, за които се счита, че са изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, за периода 2021—2030 г. (ОВ L 120, 8.5.2019 г., стр. 2).

(43)    Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

(44)    Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 на Комисията от 19 декември 2018 г. за проверка на данните и за акредитация на проверяващите органи съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 334, 31.12.2018 г., стр. 94).

(45)    Решение 2006/500/ЕО на Съвета от 29 май 2006 г. за сключване от страна на Европейската общност на Договора за създаване на Енергийна общност (ОВ L 198, 20.7.2006 г., стр. 15).

(46)    Регламент (ЕС) 2015/1222 на Комисията от 24 юли 2015 г. за установяване на насоки относно разпределянето на преносната способност и управлението на претоварването (ОВ L 197, 25.7.2015 г., стр. 24).

(47)    Препоръка 2013/179/ЕС на Комисията от 9 април 2013 г. относно използването на общи методи за измерване и оповестяване на показатели за екологосъобразността на продукти и организации на база жизнения цикъл (ОВ L 124, 4.5.2013 г., стр. 1).

(48)    Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(49)    Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(50)    Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси (ОВ L 82, 22.3.1997 г., стр. 1).

(51)    Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество (OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1).

(52)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(53)    Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (OВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1).

(54)    Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО (ОВ L 302, 18.11.2010 г., стр. 1).

(55)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(56)    Междуинституционално споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (ОВ L 433I, 22.12.2020 г., стр. 28).

(57)    Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: https://myintracomm.ec.europa.eu/budgweb/BG/man/budgmanag/Pages/budgmanag.aspx  

(58)    Многогод. = многогодишни бюджетни кредити/Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

(59)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(60)    Държави кандидатки и, ако е приложимо, потенциални кандидатки от Западните Балкани.

(61)    Съгласно официалната бюджетна номенклатура.

(62)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(63)    ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(64)    Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).

(65)    Вж. членове 12 и 13 от Регламент (EC, Евратом) № 2093/2020 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 14.7.2021

COM(2021) 564 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите

{SEC(2021) 564 final} - {SWD(2021) 643 final} - {SWD(2021) 644 final} - {SWD(2021) 647 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ І
Списък на стоките и парниковите газове

1.За целите на идентифицирането на стоките настоящият регламент се прилага за стоките, изброени в следните отрасли, които понастоящем са включени в посочените по-долу кодове по Комбинираната номенклатура („КН“) и съответстват на тези в Регламент (ЕИО) № 2658/87 ( 1 ).

2.За целите на настоящия регламент парниковите газове, свързани със стоките, попадащи в долуизброените отрасли, са посочените по-долу за всеки вид стока.

Цимент

Електроенергия

Торове

Желязо и стомана

Алуминий

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ
Държави и територии извън приложното поле на настоящия регламент

1.Раздел A – Държави и територии извън приложното поле на настоящия регламент

Настоящият регламент не се прилага за стоки с произход от следните държави:

–Исландия

–Лихтенщайн

–Норвегия

–Швейцария

Настоящият регламент не се прилага за стоки с произход от следните територии:

–Бюсинген

–Хелголанд

–Ливиньо

–Сеута

–Мелила

2.Раздел Б – Държави и територии извън приложното поле на настоящия регламент по отношение на вноса на електроенергия на митническата територия на Съюза

[Към момента няма такива]

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІІ
Методи за изчисляване на съпътстващите емисии

1.Определения

За целите на настоящото приложение и приложение IV се прилагат следните определения:

а)„обикновени стоки“ означава стоки, произведени чрез производствен процес, за който се изисква влагане изключително на материали и горива с нулеви съпътстващи емисии;

б)„комплексни стоки“ означава стоки, за чието производство се изисква влагане на други обикновени стоки;

в)„конкретни съпътстващи емисии“ означава емисиите, съпътстващи един тон стоки, изразени в тонове емисии на CO2 за тон стоки;

г)„емисионен фактор на CO2“ означава среднопретеглената стойност на интензитета на CO2 за електроенергията, произвеждана от изкопаеми горива в дадена географска област. Емисионният фактор на CO2 е частното на данните за емисиите на CO2 за енергийния отрасъл и брутното производство на електроенергия на базата на изкопаеми горива. Той се изразява под формата на тонове CO2 за мегаватчас;

д)„договор за покупка на електроенергия“ означава договор, съгласно който дадено лице се съгласява да закупи електроенергия директно от производител на електроенергия;

е)„оператор на преносна система“ означава оператор съгласно определението в член 2, точка 35 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ).

2.Определяне на действителните преки емисии, съпътстващи обикновените стоки

При определянето на конкретните действителни емисии, съпътстващи обикновените стоки, произведени в дадена инсталация, се отчитат само преките емисии. За тази цел се прилага следното уравнение:

където SEEg представлява конкретните емисии, съпътстващи стоките g, изразени като емисии на CO2 за тон, AttrEmg представлява приписаните емисии на стоките g, а ALg представлява равнището на дейност на стоките. Равнището на дейност е количеството стоки, произведени в рамките на отчетния период във въпросната инсталация.

„Приписани емисии“ означава частта от преките емисии на инсталацията по време на отчетния период, които са предизвикани от производствения процес, водещ до създаването на стоките g, при прилагане на системните граници на процеса, определени с актовете за изпълнение, приети съгласно член 7, параграф 6. Приписаните емисии се изчисляват с помощта на следното уравнение:

където DirEm представлява преките емисии, предизвикани от производствения процес, изразени в тонове CO2, в рамките на системните граници, посочени в акта за изпълнение съгласно член 7, параграф 6.

3.Определяне на действителните преки емисии, съпътстващи комплексните стоки

При определянето на конкретните действителни емисии, съпътстващи комплексните стоки, произведени в дадена инсталация, се отчитат само преките емисии. В този случай се прилага следното уравнение:

където AttrEmg представлява приписаните емисии на стоките g, ALg – равнището на дейност на стоките, а именно количеството стоки, произведени в рамките на отчетния период във въпросната инсталация, а EEInpMat представлява емисиите, съпътстващи вложените материали (прекурсорни материали) в производствения процес. Следва да се отчитат единствено вложените материали, посочени като свързани със системните граници на производствения процес, определени в акта за изпълнение, приет съгласно член 7, параграф 6. Съответните EEInpMat се изчисляват по следния начин:

където Mi представлява масата на вложените материали i, използвани в производствения процес, а SEEi – конкретните емисии, съпътстващи вложените материали. По отношение на SEEi операторът на инсталацията трябва да използва стойността на емисиите, генерирани от инсталацията, в която са произведени вложените материали, при условие че данните на инсталацията могат да бъдат адекватно измерени.

4.Определяне на стойностите по подразбиране, посочени в член 7, параграфи 2 и 3

Ако не могат да бъдат осигурени адекватни данни от реален мониторинг, отнасящи се за преките емисии в съответствие с параграфи 2 и 3, се прилага стойност по подразбиране.

За целите на определянето на стойности по подразбиране се използват единствено действителни стойности за определянето на съпътстващи емисии. При липса на действителни данни може да се използват стойности на базата на данни от литературата. Комисията публикува насоки относно възприетия подход за коригиране на стойностите за отпадните газове или парниковите газове, използвани в рамките на процеса, преди събирането на данните, необходими за определяне на съответните стойности по подразбиране за всеки вид стоки, включени в приложение I. Стойностите по подразбиране се определят въз основа на най-добрите налични данни. Те периодично се преразглеждат посредством актове за изпълнение въз основа на най-актуалната и най-надеждната информация, включително въз основа на информация, предоставена от трета държава или група от трети държави.

4.1.Стойности по подразбиране, посочени в член 7, параграф 2

Когато действителните емисии не могат да бъдат адекватно определени от одобрения декларатор, се използват стойности по подразбиране. Тези стойности се определят въз основа на средния интензитет на емисиите на всяка държава износител и за всяка от стоките, включени в приложение I, с изключение на електроенергията, и подлежат на положителна преоценка, която се определя в актовете за изпълнение на настоящия регламент. Когато не могат да се приложат надеждни данни за държавата износител по отношение на даден вид стоки, стойностите по подразбиране се определят въз основа на средния интензитет на емисиите на 10 процента от инсталациите в ЕС, които имат най-лоши показатели за този вид стоки.

4.2.Стойности по подразбиране за вносна електроенергия съгласно член 7, параграф 3

Стойностите по подразбиране за вносна електроенергия се определят въз основа или на конкретни стойности по подразбиране за дадена трета държава, група от трети държави или регион в трета държава, или — ако тези стойности не са налични — на стойностите по подразбиране за ЕС, приложими за сходно производство на електроенергия в ЕС, съгласно точка 4.2.2.

4.2.1.Конкретни стойности по подразбиране за дадена трета държава, група от трети държави или регион в трета държава

Конкретните стойности по подразбиране се основават на най-добрите данни, с които Комисията разполага за определяне на средния емисионен фактор на CO2 в тонове CO2 за мегаватчас от източници за определяне на цената в трета държава, група от трети държави или регион в трета държава.

Когато за дадена трета държава, група от трети държави или регион в трета държава са определени конкретни стойности по подразбиране, а електроенергията се внася от друга трета държава или от друг регион в третата държава, или от друга група от трети държави или регион в трета държава с цел реекспорт към Съюза, не трябва да се използва същата конкретна стойност по подразбиране.

4.2.2.Алтернативни стойности по подразбиране

Когато не е определена конкретна стойност по подразбиране за дадена трета държава, група от трети държави или регион в трета държава, стойността по подразбиране за електроенергията представлява емисионният фактор на CO2 в ЕС в тонове CO2 за мегаватчас. Това означава среднопретеглената стойност на интензитета на CO2 за електроенергията, произвеждана от изкопаеми горива в ЕС. Тегловният коефициент отразява производствения микс на изкопаемите горива в ЕС. Емисионният фактор на CO2 е частното на данните за емисиите на CO2 за енергийния отрасъл и брутното производство на електроенергия на базата на изкопаеми горива, изразено в мегаватчасове.

Когато за одобрени декларатори на стоки с произход от трета държава или за група от трети държави със значителен обмен на електроенергия с ЕС може да се докаже въз основа на надеждни данни, че средният емисионен фактор на CO2 съгласно източниците за определяне на цената във въпросната трета държава или група от трети държави, е по-нисък от този в ЕС или е по-нисък от конкретната стойност по подразбиране, за съответната държава или група от държави се определя алтернативна стойност по подразбиране въз основа на средния емисионен фактор на CO2.

Когато за дадена трета държава или регион в трета държава или за група от трети държави или региони в трети държави са определени алтернативни стойности по подразбиране, а електроенергията се внася от друга трета държава или от друг регион в трета държава, или от друга група от трети държави или региони в трети държави, в третата държава, за която се прилага алтернативна стойност по подразбиране, не може да се използва същата алтернативна стойност по подразбиране.

5.Условия за прилагане на действителните емисии, съпътстващи електроенергията

За целите на изчислението по член 7, параграф 3 одобреният декларатор може да поиска да приложи действителните съпътстващи емисии вместо стойностите по подразбиране, ако са изпълнени следните кумулативни критерии:

а)одобреният декларатор е сключил договор за покупка на електроенергия с производител на електроенергия, установен в трета държава, за количество електроенергия, равностойно на количеството, за което се иска да бъде използвана конкретна стойност;

б)инсталацията, в която се произвежда електроенергията, е или пряко свързана към преносната система на ЕС, или може да се докаже, че към момента на износа не е имало физическо претоварване на мрежата в която и да било точка от мрежата между инсталацията и преносната система на ЕС;

в)количество електроенергия, равностойно на електроенергията, за която се иска да бъдат използвани действителните съпътстващи емисии, е надлежно заявено за предоставения междусистемен преносен капацитет от всички отговорни оператори на преносни системи в държавата на произход, държавата на местоназначение и, ако е уместно, всяка трета държава на транзит, и заявеният преносен капацитет и произведеното количество електрическа енергия от инсталацията, посочена в буква б), се отнасят за същия период от време, който не може да бъде по-дълъг от един час;

г)спазването на горепосочените критерии се удостоверява от акредитиран проверяващ орган. Проверяващият орган трябва най-малко веднъж месечно да получава междинни доклади, в които да се показва изпълнението на горепосочените критерии.

6.Адаптиране на стойностите по подразбиране въз основа на характеристики, специфични за съответния регион

Стойностите по подразбиране могат да бъдат адаптирани за конкретни области или региони от държави, в които преобладават специфични характеристики, свързани с обективни фактори, като географски особености, природни ресурси, пазарни условия, енергиен микс или промишлено производство. Когато са налични данни, адаптирани за тези конкретни местни характеристики и могат да бъдат определени по-целенасочени стойности по подразбиране, тези стойности може да се използват вместо стойностите по подразбиране, базирани на инсталациите в ЕС.

Когато деклараторите на стоки с произход от трета държава или група от трети държави могат да докажат въз основа на надеждни данни, че алтернативните стойности по подразбиране, адаптирани към спецификата на региона, са по-ниски от стойностите по подразбиране, определени от Комисията, могат да се използват по-ниските стойности.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІV
Изисквания за счетоводна отчетност по отношение на данните, използвани за изчисляването на съпътстващите емисии

1.Минимални данни за вносните стоки, които трябва да се съхраняват от всеки одобрен декларатор:

1.Данни за идентифициране на одобрения декларатор:

а)име;

б)уникален идентификатор, определен от компетентния национален орган.

2.Данни за внесените стоки:

а)вид и количество на всеки вид стоки;

б)държава на произход;

в)действителни емисии или стойности по подразбиране.

2.Минимални данни за емисиите, съпътстващи вносните стоки, основани на действителните емисии, които трябва да се съхраняват от всеки одобрен декларатор

За всеки вид стоки, за които се прилага настоящият регламент, трябва да се съхраняват следните допълнителни данни:

а)идентификация на инсталацията, в която са произведени стоките;

б)данни за контакт с оператора на инсталацията, в която са произведени стоките;

в)проверения доклад за емисиите, включително данните, свързани с емисиите, съпътстващи всеки вид декларирани стоки, в съответствие с приложение V;

г)конкретните емисии, съпътстващи стоките.

ПРИЛОЖЕНИЕ V
Принципи на проверка и съдържание на доклада от проверката

1.Принципи на проверка

По отношение на проверките, поискани съгласно член 8, се прилагат следните принципи:

а)проверяващите органи извършват проверките с отношение на професионален скептицизъм;

б)даден доклад относно емисиите се счита за проверен и годен за целта само ако проверяващият орган установи с разумна увереност, че докладът не съдържа съществени неточности и съществени несъответствия по отношение на правилата за изчисляване, посочени в приложение III;

в)посещенията на инсталациите от страна на проверяващия орган са задължителни, освен когато са изпълнени конкретни критерии за отпадане на необходимостта от посещение на инсталацията;

г)за да реши дали неточностите и несъответствията са съществени, проверяващият орган използва праговете, предвидени в актовете за изпълнение, приети съгласно член 8.

По отношение на параметрите, за които не са определени такива прагове, проверяващият орган използва експертни становища, за да определи дали неточностите, поотделно или в съчетание с други неточности, обосновани с техния размер и характер, трябва да се считат за съществени, т.е. биха могли да повлияят на използването на доклада от целевите потребители, по-специално от компетентните национални органи.

2.Съдържание на доклада от проверката

Докладът от проверката трябва да съдържа най-малко следната информация:

а)идентификация на инсталацията, в която са произведени стоките;

б)данни за контакт с оператора на инсталацията, в която са произведени стоките;

в)приложим отчетен период;

г)име и данни за контакт с проверяващия орган;

д)идентификационен номер на акредитацията, име на органа по акредитация;

е)дата на посещението на инсталацията, ако е приложимо, или причините, поради които не е извършено посещение на инсталацията;

ж)количеството на всеки вид декларирани стоки, произведени по време на отчетния период;

з)преки емисии на инсталацията по време на отчетния период;

и)описание на начина, по който емисиите на инсталацията са приписани на различните видове стоки;

й)количествена информация за стоките, емисиите и енергийните потоци, които не са свързани с тези стоки;

к)по отношение на комплексните стоки:

i.количества на използваните вложени материали (прекурсорни материали);

ii.конкретни съпътстващи емисии;

iii.в случай че се използват действителните емисии: идентификация на инсталацията, в която са произведени вложените материали, и действителните емисии от производството на тези материали.

л)декларацията за становището от проверката;

м)информация за установени съществени неточности, които не са били коригирани, ако е приложимо;

н)информация за съществени несъответствия с правилата за изчисляване, посочени в приложение III, ако е приложимо.

(1)    Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (OВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1).

(2)    Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 125).