Брюксел, 14.7.2021

COM(2021) 551 final

2021/0211(COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза, Решение (ЕС) 2015/1814 относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара за схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и Регламент (ЕС) 2015/757

(текст от значение за ЕИП)

{SEC(2021) 551 final} - {SWD(2021) 557 final} - {SWD(2021) 601 final} - {SWD(2021) 602 final}


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Основания и цели на предложението

Със Съобщението за Европейския зелен пакт 1 бе поставено началото на нова стратегия за растеж за ЕС, която е насочена към превръщането на Съюза в справедливо и процъфтяващо общество с модерна, конкурентоспособна икономика, в която ресурсите се използват ефективно. В него се потвърждава амбицията на Комисията да увеличи целите си в областта на климата и да направи Европа първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Освен това то има за цел здравето и благосъстоянието на гражданите да бъдат защитени от свързаните с околната среда рискове и въздействия. Необходимостта и значението на Европейския зелен пакт и неговата ценност само нараснаха вследствие на изключително тежките последици от разпространението на COVID-19 върху здравето, условията на живот и труд и благосъстоянието на гражданите на Съюза.

Справянето с изменението на климата е неотложно предизвикателство. Съгласно научните констатации в специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК), необходимо е до около 2050 г. в глобален мащаб да бъде постигнато нетно нулево равнище на емисиите на CO2, а възможно най-рано след това и най-късно до края на века — неутралност по отношение всички останали парникови газове. Това неотложно предизвикателство изисква от ЕС да засили своите действия и да демонстрира водеща роля в световен мащаб, като стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. Тази цел е определена в съобщението „Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ 2 .

Въз основа на стратегията, определена с Европейския зелен пакт и на всеобхватна оценка на въздействието, в своето съобщение от септември 2020 г. „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“ 3 („План във връзка с целта в областта на климата за 2030 г.“) Комисията предложи да бъде повишено равнището на амбиция на ЕС и представи всеобхватен план за увеличаването по отговорен начин на обвързващата цел на Съюза за нетно намаляване на емисиите с най-малко 55 % до 2030 г. Повишаването на равнището на амбиция до 2030 г. сега способства за създаването на сигурност за определящите политиките и инвеститорите с цел решенията, които предстои да бъдат взети през следващите години, да не създават обвързаност с нива на емисии, които са несъвместими с целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Целевата стойност за 2030 г. съответства на целта в Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното увеличение на температурата до нива далеч под 2°C, както и със стремежа то да се ограничи до 1,5°C.

Европейският съвет утвърди новата обвързваща цел на ЕС за 2030 г. на своето заседание, проведено през декември 2020 г. 4 Той също призова Комисията „да направи оценка на начините, по които всички икономически сектори могат да допринесат оптимално за постигането на целта за 2030 г., и да представи необходимите предложения, придружени от задълбочен анализ на екологичното, икономическото и социалното въздействие на равнище държава членка, като се вземат предвид националните планове в областта на енергетиката и климата и като се преразгледат съществуващите възможности за гъвкавост“.

За тази цел в договорения със съзаконодателите Европейски закон за климата 5 целта на ЕС за неутралност по отношение на климата е определена като правно обвързваща и амбицията за 2030 г. е повишена чрез установяването на цел за намаляване на емисиите до 2030 г. с най-малко 55 % в сравнение с 1990 г.

С цел да следва предложената в Европейския закон за климата траектория и осигури осъществяването на повишената амбиция за 2030 г. Комисията извърши преглед на действащата нормативна уредба в областта на климата и енергетиката, съгласно която очакваното намаляване на емисиите на парникови газове е само 40 % до 2030 г. и 60 % до 2050 г. Обявеният в Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г. законодателен пакет „Подготвени за цел 55“ е най-всеобхватният градивен елемент в усилията за осъществяване на новата амбициозна цел по отношение на климата за 2030 г., и всички икономически сектори и политики ще трябва да дадат своя принос.

През декември 2020 г. Европейският съвет прикани също Комисията да проучи начините за укрепване на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), като се запази нейният интегритет и се вземе под внимание необходимостта от преодоляване на проблемите с разпределението и енергийната бедност. Европейският съвет прикани също Комисията да проучи предлагането на мерки, които позволяват на енергоемките промишлени отрасли да разработват и внедряват иновационни неутрални по отношение на климата технологии, като запазват същевременно промишлената си конкурентоспособност.

През 2018 г. действащата нормативна уредба на СТЕ беше преразгледана с цел до 2030 г. да се постигне намаляване на обхванатите от СТЕ на ЕС емисии с 43 % в сравнение с 2005 г., което съответства на целта за намаляване до 2030 г. на емисиите за цялата икономика на ЕС с най-малко 40 % в сравнение с 1990 г. По-новите анализи на службите на Комисията показват обаче, че ако нормативната уредба не бъде изменена, вместо тези стойности секторите, понастоящем обхвати от СТЕ на ЕС, до 2030 г. ще постигнат намаляване на емисиите в размер на 51 % в сравнение с 2005 г. 6  

Докато от една страна това намаление надвишава посочения по-горе принос от -43 %, от друга страна то няма да е достатъчно, за да допринесе за общата цел за намаляване с най-малко 55 % в сравнение с 1990 г. Поради това общата цел на настоящата инициатива е Директивата за СТЕ да бъде преработена в съответствие с амбицията по отношение на климата до 2030 г., а именно за постигането до 2030 г. на нетни намаления на емисиите на парникови газове с най-малко 55 % под нивата от 1990 г. и за следване на постепенна и балансирана траектория към неутралност по отношение на климата до 2050 г. по икономически ефективен и последователен начин, като същевременно се взема предвид необходимостта от справедлив преход и от това всички сектори да допринасят за усилията на ЕС в областта на климата.

Както е разяснено в оценката на въздействието, приносът на всички обхванати от СТЕ на ЕС сектори в размер на -61 % в сравнение с 2005 г. се разглежда като най-добре отразяващ резултатите от Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г. и е приет за амбиция по отношение на приноса на СТЕ на ЕС към общата цел от -55 % в сравнение с 1990 г. Увеличаването на екологичния принос на СТЕ на ЕС предполага на първо място коригирането на общия брой (горната граница) на квотите, издавани съгласно СТЕ на ЕС. По-малкото количество предлагани на пазара квоти засяга обаче други стълбове на СТЕ на ЕС и цената на въглеродните емисии. Това намаление засяга основни принципи като необходимостта от стабилност на пазара, защитата срещу риска от изместване на въглеродни емисии, внимателно балансираното разпределение на последиците между държавите членки и наличието на средства за нарасналите нужди от инвестиции в нисковъглеродни технологии.

Едновременно с привеждането на СТЕ на ЕС в съответствие с общата цел от най-малко -55 % в сравнение с 1990 г., тази повишена амбиция по отношение на климата трябва да бъде отразена и в приноса на секторите, които понастоящем са извън СТЕ на ЕС, към усилията на ЕС в областта на климата. От оценката на въздействието, придружаваща Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г., става ясно, че при липсата на допълнителни мерки емисиите в някои сектори няма да намалеят толкова, колкото е необходимо, за да се постигне намаление на емисиите в цялата икономика с 55 %. Всъщност днес емисиите в морския транспорт са по-високи от тези през 1990 г., а при сценарий на запазване на обичайната практика се очаква те да нараснат още повече. Всички траектории, оценени като част от Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г. и Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност 7 , предвиждат 80—82 % намаление на емисиите от международното корабоплаване до 2050 г. в сравнение с 1990 г. (равностойно на 88—89 % намаление на емисиите в сравнение с 2008 г.) 8 , за да са в съответствие с повишеното ниво на амбиция в областта на климата. Ето защо Европейската комисия пое ангажимент да разшири обхвата на СТЕ на ЕС, така че да обхване и морския транспорт, като част от пакет от мерки на ЕС за справяне с емисиите от морския транспорт, заедно с действията, договорени в рамките на ММО. Във връзка с това Комисията приветства напредъка, който Европейският парламент и Съветът постигнаха от 2019 г. насам по предложението за изменение на Регламент (ЕС) 2015/757 9 , за да се вземе предвид по подходящ начин глобалната система за събиране на данни за потреблението на корабно гориво (COM(2019) 38 final), и Комисията отбелязва подкрепата на Европейския парламент в пленарна зала за разширяването на системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), така че да обхване емисиите от морския транспорт, считано от 2023 г. Емисиите от морския транспорт следва да бъдат включени в съществуващата система за търговия с емисии. За да се осигури плавен преход, следва да се въведе период на поетапно въвеждане, през който корабните дружества ще трябва да връщат квоти само за част от своите проверени емисии, като тази част постепенно ще нарасне до 100 % в рамките на 4 години. Тъй като чрез разширяването на обхвата на съществуващата СТЕ с морския транспорт към нея ще бъдат добавени само около 90 милиона тона CO2, въздействието върху наличието на квоти за другите обхванати сектори ще остане ограничено.

За да се вземе предвид включването на морския сектор в СТЕ на ЕС, Регламент (ЕС) 2015/757 следва да бъде изменен, по-специално по отношение на докладването на обобщени данни за емисиите на ниво дружество и като се вземе предвид ролята на администриращите органи по отношение на корабните дружества. Тези изменения допълват предложените в COM(2019) 38 final.

Както е посочено в Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г., секторът на сградите понастоящем отделя пряко и непряко 36 % от свързаните с енергопотреблението емисии на парникови газове в ЕС и разполага с голям потенциал за икономически ефективно намаляване на емисиите. Повече от половината от тези емисии вече са обхванати от съществуващата СТЕ, по-специално снабдяването с електроенергия за потребление в сгради и повечето емисии от централно отопление. Много домове обаче все още се отопляват с остарели системи, използващи замърсяващи изкопаеми горива, като например въглища и нефт.

Секторът на автомобилния транспорт също има значителен потенциал за икономически ефективно намаляване на разходите. Днес автомобилният транспорт отделя една пета от емисиите на парникови газове в ЕС, като делът му е нараснал с повече от 25 % от 1990 г. насам. Както вече беше разгледано в Съобщението за Европейския зелен пакт, Комисията предлага секторите на сградите и автомобилния транспорт да бъдат включени в търговията с емисии. Обхващането на тези сектори от търговията с емисии, поставено в контекста на други подходящи регулаторни и инвестиционни мерки за въпросните сектори, би осигурило по-големи и по-хармонизирани икономически стимули за намаляване на емисиите от тези сектори в ЕС и по-голяма сигурност за постигането на намаления на емисиите в тези сектори.

Търговията с емисии за секторите на сградите и автомобилния транспорт следва да се въведе чрез отделна, но сходна система за търговия с емисии. По този начин ще се избегнат нарушения в работата на добре функциониращата система за търговия с емисиите от стационарните инсталации и въздухоплаването, предвид различния потенциал за намаляване на емисиите в тези сектори и различните фактори, които влияят на търсенето. Евентуалното сливане на двете системи следва да се оцени въз основа на натрупания опит едва след няколко години функциониране на новата система за търговия с емисии. Разширяването на обхвата върху сградите и автомобилния транспорт изисква подход нагоре по веригата на регулираните субекти.

Стабилността на пазара е от решаващо значение за правилното функциониране на СТЕ на ЕС, за да се постигнат нейните цели. С цел да се гарантира стабилност на пазара, с Решение (ЕС) 2015/1814 10 беше създаден резерв за стабилност на пазара (РСП). РСП започна да функционира през 2019 г. Целите на РСП са да се преодолее историческият дисбаланс между търсенето и предлагането и да се повиши устойчивостта на СТЕ на ЕС към големи сътресения от този вид. Механизмът трябва да запази регулаторната стабилност и да осигури дългосрочна предвидимост. В член 3 от решението се изисква Комисията да направи преглед на функционирането на резерва в рамките на три години от началото на неговото функциониране. Заедно с този преглед трябва да бъдат разгледани последиците за стабилността на пазара от увеличаването на равнището на амбиция на СТЕ на ЕС, поради което с настоящото предложение заедно с измененията на СТЕ на ЕС се предлагат необходимите изменения на резерва.

В този контекст настоящото предложение, като част от пакета „Подготвени за цел 55“, има следните конкретни цели:

да се укрепи СТЕ на ЕС в сегашния й обхват, за да се осигури подходящ принос към общата цел за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55 % в сравнение с 1990 г.;

да се осигури постоянна ефективна защита за секторите, изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии, като същевременно се стимулира въвеждането на нисковъглеродни технологии;

да се предприемат мерки по отношение на последиците от този преход върху разпределението и социалната област чрез преразглеждане на използването на приходите от търгове и на размера и функционирането на механизмите за финансиране на нисковъглеродни проекти;

да се гарантира, че секторите, различни от включените понастоящем в СТЕ на ЕС, допринасят по икономически ефективен начин за необходимите намаления на емисиите в съответствие с целите на ЕС и ангажиментите по Парижкото споразумение, по-специално чрез включване на емисиите от морския транспорт и емисиите от сградите и автомобилния транспорт в правилата на СТЕ на ЕС, като същевременно се гарантира полезно взаимодействие с други политики, насочени към тези сектори;

да се преразгледа системата за мониторинг, докладване и проверка на емисиите на CO2 от морския транспорт с цел да се вземе предвид включването на сектора на морския транспорт в СТЕ на ЕС;

резервът за стабилност на пазара да се преразгледа съобразно съответното правно задължение и да се разгледат възможни изменения на неговата структура, за да се изпълнят правните цели съгласно решението за РСП и да се решат всички проблеми, които могат да възникнат в контекста на увеличеното равнище на амбиция.

Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Всички сектори на икономиката следва да допринасят за намаляването на емисиите на парникови газове. Пакетът за климата и енергетиката „Подготвени за цел 55“ е всеобхватна стъпка за преработването на законодателството на Съюза с цел привеждането му в съответствие с повишеното равнище на амбиция на ЕС в областта на климата. Всички инициативи в пакета са тясно свързани помежду си и всяка от тях зависи от структурирането на останалите. Настоящото законодателно предложение допълва направените в пакета предложения и запазва съгласуваността с тях.

Секторите извън СТЕ на ЕС са обхванати от Регламента за разпределяне на усилията 11 (РРУ), с който се определя обща цел за намаляване на емисиите на парникови газове в целия ЕС, както и задължителни годишни цели за отделните държави членки, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. РРУ обхваща, наред с другото, секторите на автомобилния транспорт и сградите, както и емисиите от вътрешното корабоплаване, които възлизат общо на около 50 % от емисиите по РРУ. За разлика от СТЕ на ЕС, секторите, обхванати от РРУ, не са обвързани с ценови сигнал за въглеродните емисии в целия ЕС. Като предоставя допълнителни икономически стимули (чрез ценообразуване на въглеродните емисии), необходими за постигане на икономически ефективни намаления на емисиите в сградите и автомобилния транспорт, новата СТЕ ще допълни РРУ в неговия настоящ обхват, което поддържа стимулите и отговорността за националните действия. Важността на последното също беше изразена от голям брой заинтересовани страни. Тъй като амбициозната цел за 2030 г. на търговията с емисии за сградите и автомобилния транспорт е определена по начин, съответстващ на икономически ефективния принос на обхванатите сектори, няма деформиране на приноса на секторите, които са обхванати от РРУ, но не са обхванати от ценообразуването на въглеродните емисии в целия ЕС. Националните мерки, които са насочени към неценовите пречки или предоставят алтернативни решения, могат да подобрят ефективността на ценообразуването на въглеродните емисии.

В съображение 4 от Директива (ЕС) 2018/410 се посочва, че действията на Международната морска организация (ММО) или на Съюза следва да започнат от 2023 г., включително подготвителна работа по приемането и прилагането на мярка, с която да се гарантира, че секторът надлежно допринася за усилията, необходими за постигане на целите, договорени в рамките на Парижкото споразумение, при надлежно отчитане от всички заинтересовани страни. Освен това намаляването на емисиите от морския транспорт е част от ангажимента на ЕС за намаляване на емисиите в цялата икономика съгласно Парижкото споразумение.

Към днешна дата не са въведени подходящи мерки нито на световно равнище, нито в ЕС, за да се постигне необходимото намаляване на емисиите в сектора на морския транспорт, което да съответства на повишената амбиция на ЕС в областта на климата. На равнището на ЕС емисиите на CO2 от кораби с бруто тонаж над 5000 тона, плаващи към или от пристанища в ЕИП, се наблюдават, докладват и проверяват (чрез Регламента на ЕС за измерване, отчитане и проверка) 12 от 2018 г. насам. На световно равнище е въведена регулаторна рамка за енергийната ефективност на новите кораби, а наскоро бяха одобрени мерки за енергийна ефективност на съществуващите кораби. ММО прие също първоначална стратегия за намаляване на емисиите на парникови газове от кораби, в която се поставя цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г. с най-малко 50 % в сравнение с нивата от 2008 г. Докато от една страна се приветства напредъкът, постигнат в последно време от ММО, от друга страна тези мерки са недостатъчни за декарбонизиране на международното корабоплаване в съответствие с международните цели в областта на климата.

При това положение Европейската комисия се ангажира да предложи пакет от мерки на ЕС за увеличаване на приноса на морския транспорт към усилията на ЕС в областта на климата, заедно с мерките, договорени на световно равнище в рамките на ММО. Освен разширяването на обхвата на СТЕ на ЕС по отношение на морския транспорт, пакетът от мерки съдържа по-специално инициативата FuelEU Maritime, която има за цел да увеличи търсенето и използването на възобновяеми алтернативни транспортни горива, както и предложение за преразглеждане на Директивата за енергийното данъчно облагане (ДЕДО) 13 по отношение на настоящото освобождаване от данъчно облагане на корабните горива.

Понастоящем СТЕ на ЕС пряко или косвено обхваща близо 30 % от емисиите от отопление на сгради. Това е свързано с обхващането от системата на централното отопление и електроенергията, използвана за отопление. Обхващането на всички емисии от изгарянето на изкопаеми горива в този сектор и включването им в търговията с емисии на ЕС би донесло значителни ползи по отношение на ефективността на намаляването на емисиите. Търговията с емисии от автомобилния транспорт би имала предимството да обхване емисиите от всички превозни средства под горната граница и същевременно да стимулира промяна в поведението с трайни последици за решенията за мобилност чрез ценовия сигнал. Въпреки това стандартите за емисиите на CO2 за автомобили са основният фактор за осигуряването на предлагане на модерни и иновативни чисти автомобили, включително електрически автомобили. Успоредно с прилагането на търговията с емисии за автомобилния транспорт Комисията предлага да се повишат стандартите за CO2 за леки автомобили и микробуси до 2030 г., за да се осигури ясен път към мобилност с нулеви емисии. В допълнение към вече посочените възможни начини за използване на приходите от търгове, които включват например насърчаване на формирането на умения и преразпределението на работната сила, част от приходите, генерирани от търговията с емисии в новите сектори, могат да се използват за преодоляване на социалните последици, произтичащи от новата търговия с емисии в тези сектори, и да се инвестират в мерки, предназначени да ускорят вълната от саниране на сгради, както и за въвеждането на превозни средства с нулеви емисии и за развитието на необходимата инфраструктура, като например стратегически разположени, умни и интелигентни станции за презареждане с гориво и електроенергия на превозни средства с нулеви емисии. Мерките за подпомагане, насочени към насърчаването на енергийната ефективност в уязвими домакинства или домакинства с ниски доходи, също биха могли да допринесат за избягването на прекомерни последици за разпределението. За тази цел в рамките на законодателния пакет „Подготвени за цел 55“ Комисията предлага да бъде създаден Социален фонд за климата, от който да се финансират плановете на съответните държави членки за справяне със социалните аспекти на търговията с емисии от сградите и автомобилния транспорт, като се обръща специално внимание на уязвимите домакинства, микропредприятията и ползвателите на транспортни услуги. Част от приходите от търговете по новата система следва да се използват за финансиране на плановете на държавите членки.

Предлага се степента на амбиция, горната граница на емисиите и траекторията на новата СТЕ да бъдат определени последователно в съответствие с икономически ефективните намаления на емисиите от сградите и автомобилния транспорт въз основа на съчетание от ценообразуване на въглеродните емисии и укрепване на съществуващата регулаторна рамка за тези сектори.

Съгласуваност с други политики на Съюза

Европейският зелен пакт, залегналата в него цел за неутралност по отношение на климата и неразделно свързаните зелен и цифров преход са основен приоритет на Европейския съюз. Пакетът „Подготвени за цел 55“, Инструментът на Европейския съюз за възстановяване и многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. ще способстват за осъществяването на неразделно свързаните екологичен и цифров преход, към които се стреми Европа. Съчетанието на тези политики ще помогне да се преодолее икономическата криза и ще ускори прехода към чиста и устойчива икономика, като свърже действията в областта на климата с икономическия растеж.

Намаляването на нетните емисии на парникови газове в цялата икономика с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с 1990 г. изисква промени в настоящата рамка на политиката не само в областта на климата, но и в областта на енергетиката. За да се постигне тази цел, в пакета „Подготвени за цел 55“ е предвиден цялостен преглед на законодателството в областта на климата и енергетиката. Предложението за изменение на СТЕ е част от този голям набор от съгласувано разработени предложения за политики. СТЕ е основен инструмент, който способства ЕС да постигне по-високата цел за 2030 г. и да осъществи успешен и справедлив преход към неутралност по отношение на климата до 2050 г. В този смисъл настоящата инициатива е свързана с много други области на политиката, включително с външните политики на Съюза. Например, като пазарен инструмент, обхващащ целия ЕС, СТЕ е в съответствие с вътрешния пазар на ЕС и го укрепва допълнително.

Увеличеният съгласно Директивата за СТЕ фонд за иновации — един от основните инструменти на ЕС за доближаване на иновативните нисковъглеродни технологии до пазара — допълва други инструменти като „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“, които са насочени главно към по-ранните етапи на научните изследвания. Увеличеният съгласно Директивата за СТЕ Модернизационен фонд подпомага инвестиции за модернизиране на енергийния сектор и на по-широките енергийни системи, за повишаване на енергийната ефективност и за улесняване на справедливия преход в зависимите от въглища региони в държавите членки с по-ниски доходи. Той допълва други инструменти като политиката на сближаване и Фонда за справедлив преход.

Съответствието с други политики на Съюза се осигурява и чрез съгласуваността на оценките на въздействието на СТЕ на ЕС с тези за останалите части на рамката за климата, енергетиката и транспорта до 2030 г. 14 , като взаимното допълване на разширяването на търговията с емисии с Директивата за енергийната ефективност 15 , както и с други мерки, представени като част от пакета мерки за справяне с емисиите на парникови газове от морския транспорт. Използваните изходни данни и основни сценарии на политиките са общи с други инициативи от пакета „Подготвени за цел 55“. В тези сценарии са взети предвид всички съответни действия и политики на ЕС.

Предвижда се допълнителните административни разходи за разширяването на обхвата на директивата по отношение на автомобилния транспорт и сградите да бъдат ограничени, като се използват, където е възможно, съществуващите структури, използвани за Директивата за енергийното данъчно облагане и за задълженията за енергийни спестявания съгласно Директивата за енергийната ефективност. На свой ред допълнителните икономии на енергия ще бъдат увеличени благодарение на новата СТЕ и нейната потенциална връзка с икономиите на енергия съгласно член 7 от Директивата за енергийната ефективност.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

Правно основание

Правното основание за настоящото предложение е член 192 от ДФЕС. В съответствие с член 191 и член 192, параграф 1 от ДФЕС Европейският съюз допринася, наред с другото, за постигането на следните цели: опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда; насърчаване на международно равнище на мерки за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда, и по-специално борбата с изменението на климата.

Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Директивата за СТЕ на ЕС е действащ законодателен инструмент на ЕС, приет през 2003 г. В съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от ДФЕС, целите за изменение на Директивата за СТЕ на ЕС с настоящото предложение могат да бъдат постигнати единствено чрез нормативен акт на равнището на ЕС.

Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара за СТЕ на ЕС също е действаща мярка на Съюза. Промяната му, която е част от настоящото предложение, не може да бъде постигната на национално или местно равнище, а изисква действия от страна на Съюза.

Изменението на климата е трансграничен проблем и действията на ЕС могат ефективно да допълват и укрепват действията на световно, регионално, национално и местно равнище. Повишаването на целта за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС до 2030 г. ще засегне много сектори в икономиката на ЕС и поради това координираните действия на равнище ЕС са задължителни и е много по-вероятно да доведат до необходимата трансформация, действайки като силен двигател за икономически ефективна промяна и възходяща конвергенция. Освен това много от елементите на настоящото предложение имат важно за вътрешния пазар измерение, по-специално вариантите, свързани със защитата от изместване на въглеродни емисии и механизмите за финансиране на нисковъглеродни проекти.

Като пазар на въглеродни емисии СТЕ на ЕС създава стимули намаляването на емисиите да се извършва първо чрез икономически най-ефективните решения за всички обхванати от нея дейности, като постига по-голяма ефективност благодарение на своя мащаб. Прилагането на подобна мярка на национално равнище би довело до по-малки и фрагментирани пазари на въглеродни емисии, което крие риск от нарушаване на конкуренцията и вероятно ще доведе до по-високи общи разходи за намаляване на емисиите. Същата логика важи и за разширяването на обхвата на ценообразуването на въглеродните емисии върху нови сектори.

Трансграничното измерение на сектора на морския транспорт изисква координирани действия на европейско равнище. Действията на ЕС могат също така да вдъхновят и да проправят пътя за по-широки действия, например по отношение на морския транспорт в рамките на Международната морска организация (ММО) и от страна на трети държави.

Пропорционалност

Както е посочено в раздели 3 и 7 от придружаващата настоящото предложение оценка на въздействието, предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като не надхвърля необходимите мерки за постигане на целта на ЕС за 2030 г. за намаление на емисиите на парникови газове по икономически ефективен начин, като същевременно се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар.

Европейският съвет утвърди общо намаляване на емисиите на парникови газове в цялата икономика и на национално равнище до 2030 г. с най-малко 55 % под нивата от 1990 г. За да се постигне тази цел, настоящото предложение обхваща голяма част от тези емисии на парникови газове и с него се преразглежда Директивата за СТЕ на ЕС.

Избор на инструмент

Целите на настоящото предложение могат да бъдат постигнати по най-добър начин чрез директива. Това е най-подходящият законодателен инструмент за внасяне на изменения в съществуващата директива за СТЕ (Директива 2003/87/ЕО).

Директивата изисква от държавите членки да постигнат целите и да въведат съответните мерки в своите национални материалноправни и процесуалноправни системи. Този подход дава повече свобода на държавите членки при изпълнението на мярка на ЕС в сравнение с регламента, в смисъл че държавите членки сами избират най-подходящите инструменти за въвеждане на мерките от директивата. Това дава възможност на държавите членки да осигурят съответствие на изменените правила със своята съществуваща материалноправна и процесуалноправна уредба за прилагане на СТЕ на ЕС, по-специално във връзка с регламентирането на разрешаването на инсталации, както и по отношение на мерките за правоприлагане и санкциите.

Директивата е също така подходящият инструмент за изменение на Решение (ЕС) 2015/1814 относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара, тъй като прегледът на този нормативен акт е тясно свързан с последиците за стабилността на пазара от повишеното равнище на амбиция на СТЕ на ЕС.

Настоящата директива е също така подходящият инструмент за изменение на Регламент (ЕС) 2015/757 относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт, тъй като тя включва в СТЕ на ЕС емисиите на CO2 от определени дейности в областта на морския транспорт въз основа на данните за емисиите, получени съгласно Регламент (ЕС) 2015/757.  

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

Не беше извършена последваща оценка или проверка на годността, свързана с настоящото предложение, поради ранния етап на прилагане на настоящата нормативна уредба СТЕ, която започна да се прилага през 2021 г., както беше изменена с Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета 16 . Поради това наличните данни за извършването на оценка бяха ограничени.

Консултации със заинтересованите страни

На различни етапи от разработването на настоящото предложение участваха държавите членки, представители на промишлеността от частния сектор, неправителствени организации, изследователски и академични институции, синдикати и граждани.

Преразглеждането на СТЕ на ЕС се основава на коментарите относно Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г. и взаимовръзките на СТЕ на ЕС с паралелните политики и по-широките цели на Европейския зелен пакт. Основната цел на консултациите относно преразглеждането на СТЕ на ЕС беше да се съберат мненията на заинтересованите страни относно укрепването на съществуващата СТЕ на ЕС, разширяването на СТЕ на ЕС с нови сектори (морски транспорт, както и сгради, автомобилен транспорт или изгаряне на всички изкопаеми горива) и преразглеждането на РСП. В рамките на консултацията бяха потърсени и мнения относно начините за справяне с риска от изместване на въглеродни емисии, използването на приходите и механизмите за подкрепа на нисковъглеродните технологии.

Първоначално Комисията прояви интерес към отзивите относно началната оценка на въздействието, в която се излагат началните съображения и варианти на политиката във връзка с преразглеждането 17 . След това Комисията организира онлайн обществена консултация с въпросник за всяко от предложенията в пакета „Подготвени за цел 55“, като получи почти 500 отговора 18 . За обосноваване на инициативата относно ценообразуването на въглеродните емисии в морския транспорт беше проведено целево проучване сред заинтересованите страни, придружено от програма за целеви разговори 19 . Освен това Комисията организира двустранни и многостранни (виртуални) срещи със заинтересованите страни, включително с представители на промишлеността от различни сектори, синдикати, неправителствени организации и държави членки, и участва във виртуални конференции. Накрая Комисията възложи на изпълнител да организира два експертни семинара 20 относно прегледа на РСП.

Резултатите от консултациите са отчетени в придружаващата настоящото предложение оценка на въздействието и са взети предвид в него, доколкото това е възможно.

Като цяло обществените консултации показаха широка подкрепа за СТЕ на ЕС като политически инструмент.

Много заинтересовани страни подкрепят укрепването на съществуващата СТЕ на ЕС, за да се увеличи нейното равнище на амбиция в съответствие с новата цел за 2030 г. и въз основа на съображения за икономическа ефективност. Само някои участници от частния сектор и гражданското общество се обявиха съответно за по-нисък или по-висок принос в сравнение с този, основан на принципа на икономическа ефективност. За постигането на увеличената амбиция заинтересованите страни като цяло смятат, че е важно да се коригира линейният коефициент на намаление, докато някои заинтересовани страни подчертаха също значението на комбинацията с еднократно намаляване на количеството квоти, както е отразено в настоящото предложение.

Що се отнася до безплатното разпределяне на квоти и риска от изместване на въглеродни емисии, докато от една страна повечето заинтересовани страни подкрепят изменението на настоящата уредба по отношение на изместването на въглеродни емисии, от друга страна някои заинтересовани страни от промишлеността искат тази уредба да бъде запазена без промени. Мненията относно конкретните варианти за изменение силно се различават, като най-голяма подкрепа получи въвеждането на други мерки за допълнително стимулиране на намаляването на парниковите газове. В предложението са предвидени такива стимули, като безплатното разпределяне на квоти е обвързано с инвестиции в техники за повишаване на енергийната ефективност. Идеята за изменение на стойностите на параметрите с цел да се гарантира по-бързото включване на иновациите и технологичния напредък получи подкрепата на широк кръг заинтересовани страни, с изключение на някои участници от частния сектор. Този подход е включен в предложението, тъй като се счита, че той осигурява по-справедливо и прозрачно разпределение на безплатните квоти, отколкото по-голямото намаление за всички сектори посредством междусекторния корекционен коефициент.

Що се отнася до използването на приходите от търгове, предложението отразява изразеното от много заинтересовани страни мнение, че са необходими по-строги правила, за да се гарантира, че държавите членки изразходват приходите си от търговете по СТЕ на ЕС в съответствие с целите в областта на климата.

Що се отнася до механизмите за финансиране на нисковъглеродни проекти, заинтересованите страни като цяло приветстват увеличаването на размера на фонда за иновации, както и въвеждането на допълнителни инструменти за подкрепа, като например договори за разлика в цената на въглеродните емисии. Това е надлежно отразено в предложението чрез увеличаване на размера на фонда за иновации и разширяване на неговия обхват.

Що се отнася до Модернизационния фонд, мнозинството от заинтересованите страни, по-специално от гражданското общество и част от частния сектор, подкрепят увеличаването на този фонд, както е отразено в настоящото предложение. Заинтересованите страни като цяло подкрепят рационализирането на видовете инвестиции, които могат да бъдат финансирани от Модернизационния фонд, и засилването на съгласуваността на Модернизационния фонд с Европейския зелен пакт. С предложението се допринася за постигането на тази цел, като се премахва изключението за финансиране в някои държави членки на централно отопление от централи, изгарящи изкопаеми горива.

Резервът за стабилност на пазара (РСП) се ползва с широка подкрепа от страна на всички заинтересовани страни, обаче няма консенсус относно това какви промени следва да се направят в неговите параметри. Гражданското общество изрази по-голяма подкрепа за засилване на параметрите на РСП, отколкото частният сектор. Беше изразена подкрепа за запазване на правилото за прекратяване на валидността, безрезервно или с изменение, а някои заинтересовани страни предложиха това правило да бъде отменено. По време на експертните семинари някои заинтересовани страни посочиха, че е необходимо да се въведе променлив процент на прехвърляне с цел да се избегнат големи прагови ефекти, и да се извършват по-чести прегледи. В предложението е постигат баланс между необходимостта да се осигури намаляване на пазарния излишък в разумен времеви хоризонт, предвидимостта на механизма и неговата сложност. Освен това предложението за включване на квотите и емисиите на въздухоплаването в изчисляването на излишъка съответства на предпочитания от повечето заинтересовани страни вариант.

Що се отнася до морския транспорт, преобладаващото мнозинство от участвалите в целевото проучване заинтересовани страни посочиха, че морският сектор трябва да допринася повече за действията в областта на климата, отколкото в момента. От предложените варианти за определяне на цените на въглеродните емисии предпочитаният от заинтересованите страни вариант е разширяването на обхвата на съществуващата СТЕ на ЕС върху морския транспорт, докато корабната индустрия подчерта значението на мерките на международно равнище. Предложението е съобразено с мненията, изразени от заинтересованите страни, като обхваща всички емисии от плавания в рамките на ЕС и половината от емисиите от плавания извън ЕС, и включва клауза за преразглеждане във връзка с работата на Международната морска организация (ММО) по изготвянето на глобални пазарни мерки. Това е един от петте подхода, които все още се разглеждат в контекста на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК).

Що се отнася до секторите на автомобилния транспорт и сградите, няколко заинтересовани страни, включително социалните партньори от страна на работодателите и работниците, като цяло са скептични по отношение на разширяването на търговията с емисии върху тези сектори. Сред представените политически варианти предпочитаният от широк кръг заинтересовани страни е започването с отделна самостоятелна система, както е отразено в настоящото предложение. Мненията са разделени по въпроса дали още при преразглеждането на СТЕ на ЕС да се определи кога и как търговията с емисии за секторите на автомобилния транспорт и сградите може да бъде постепенно интегрирана в съществуващата СТЕ на ЕС. По-специално, неправителствените организации изтъкнаха рисковете, свързани със свързването на двете системи. В предложението тези опасения са отчетени надлежно, като се предлага отделна, но сходна система за търговия с емисии и клауза за преразглеждане.

   Събиране и използване на експертни становища

Настоящото предложение се основава на доказателствата, събрани при извършена през 2018 г. оценка на въздействието за предишното преразглеждане на СТЕ на ЕС, оценката на въздействието, придружаваща Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г. 21 , анализа, извършен в подкрепа на европейската стратегическа дългосрочна визия на Комисията за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика 22 , и съответните доказателства, събрани в други паралелни инициативи по Европейския зелен пакт, както и в предишни проучвания, свързани с емисиите на парникови газове от морския транспорт, автомобилния транспорт и сградите. Той се основава на данни за емисиите и на опита от прилагането на системите на ЕС за мониторинг, докладване и проверка.

Подобно на други предложения и оценки на въздействието в пакета от политики „Подготвени за цел 55“, в настоящото предложение също се използват интегрирани инструменти за моделиране, обхващащи всички емисии на парникови газове от икономиката на ЕС. Тези инструменти се използват за изготвяне на основни сценарии, отразяващи вътрешно съгласувани пакети от политики, съобразени с повишената цел в областта на климата до 2030 г., които се основават на сценариите, разработени за Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г.

Сценариите се основават на осъвременения референтен сценарий на ЕС 23  — прогноза за развитието на енергийните системи на ЕС и на националните енергийни системи и на емисиите на парникови газове съгласно настоящата политическа рамка, която включва въздействието на COVID-19. Тези сценарии бяха изготвени с помощта на договор с лабораторията E3M и Националния технически университет в Атина, а подробните резултати от моделирането са публикувани заедно с предложенията.

Освен това Комисията се основава на нарастващия брой рецензирани емпирични изследвания на СТЕ на ЕС и използва няколко договора за техническа помощ. По един от тези договори за техническа помощ Vivid Economics проведе проучване в подкрепа на Европейската комисия при преразглеждането на РСП 24 . Работата по техническата помощ относно разпоредбите за изместване на въглеродни емисии беше извършена от Öko-Institut, Trinomics, Ricardo и Adelphi.

Освен това изследователски екип, ръководен от Ricardo, проведе проучване на тема „СТЕ на ЕС за морския транспорт и възможни алтернативни варианти или комбинации за намаляване на емисиите на парникови газове“ 25 .

Оценка на въздействието

Предложената директива е придружена от оценка на въздействието, която се основава на констатациите от цялостната оценка на въздействието за Плана във връзка с целта в областта на климата за 2030 г. 26 Това формира аналитичната основа за определяне на целта за нетно намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. с най-малко 55 % в сравнение с 1990 г. Резюме и положителното становище на Комитета за регулаторен контрол са на разположение на обществеността. Оценката на въздействието се основава на интегрирани сценарии за моделиране, които отразяват взаимодействието на различните инструменти на политиката върху икономическите оператори, за да се гарантира допълняемост, съгласуваност и ефективност при постигането на амбициозните цели в областта на климата за 2030 г. В допълнение са използвани налични данни и специфични аналитични инструменти за решаване на конкретни въпроси, свързани със структурирането на политики.

В оценката на въздействието се анализират три вида проблеми. Първо, тези, свързани с необходимостта от укрепване на съществуващата СТЕ на ЕС по начин, съизмерим с увеличената цел за нетно намаление на емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с 1990 г. с най-малко 55 %, като същевременно се избягва дисбаланс между предлагането и търсенето. Второ, необходимостта да се гарантира, че определени сектори допринасят в достатъчна степен за постигането на тази увеличена цел. И накрая, необходимостта от по-големи инвестиции и по-голям капацитет за решаване на проблемите, свързани с разпределението на въздействието на мерките за намаляване на емисиите, при все че средствата са ограничени.

Що се отнася до укрепването на съществуващата СТЕ на ЕС, за да се повиши нейното равнище на амбиция в съответствие с нетната цел за 2030 г. от най-малко ‑55 %, всеки от пакетите от варианти би бил ефективен и ефикасен за постигане на целта за 2030 г. В оценката на въздействието се стига и до заключението, че за да се стимулира въвеждането на нисковъглеродни технологии е необходим по-целенасочен подход към безплатното разпределяне на квоти, когато то все още се прилага, под формата на по-големи стойности на параметрите и условия за усилията за декарбонизация.

Що се отнася до РСП, оценката на въздействието показа, наред с другото, че за да се запази доброто функциониране на СТЕ на ЕС, процентът на прехвърляне следва остане 24 % до 2030 г. и да се адаптира така, че да се премахне нежеланият „ефект на прага“. Ефектът на прага се проявява, когато общият брой квоти в обращение (ОБКО) е много близък до горния праг от 833 милиона, който определя прехвърлянето на квоти в РСП. В този случай една квота повече или по-малко в ОБКО може да задейства или да не задейства прехвърлянето на пълния обем от 200 милиона квоти, в зависимост от това дали ОБКО е над или под прага. Несигурността дали това ще се случи, или не, може да доведе до нестабилност на цените на пазара и да увеличи риска от пазарни злоупотреби.

За да се разшири рамката на политиката в областта на климата, така че да тя обхване и морския транспорт, бяха анализирани четири основни варианта с различен географски обхват. Предпочитаният вариант е включването на сектора на морския транспорт в съществуващата СТЕ на ЕС.

В оценката на въздействието като основен вариант беше разгледано въвеждането на нова самостоятелна система за търговия с емисии за автомобилния транспорт и сградите или за изгарянето изобщо на изкопаеми горива. И двата варианта ще осигурят допълнителни икономически стимули и чрез горната граница ще гарантират постигането на същото относително намаление на емисиите в съответните сектори — 43 % до 2030 г. в сравнение с 2005 г. Включването само на сградите и автомобилния транспорт в обхвата на допълнителна система за търговия с емисии, вместо на всички сектори, в които се потребяват изкопаеми горива и понастоящем не са включени в СТЕ, има ясни предимства по отношение на икономическата ефективност, по-специално поради това, че ще се избегне създаването на нов режим за защита от риск от изместване на въглеродни емисии за малките промишлени предприятия, които биха имали нужда от такъв режим, но биха били подложени на тежест, вероятно непропорционална на ползите от него.

   Пригодност и опростяване на законодателството

В нормативната уредба на ЕС за СТЕ последователно се предпочитат подходи, които свеждат до минимум регулаторната тежест както за икономическите оператори, така и за администрациите. При все че голямата част от инсталациите в обхвата на СТЕ на ЕС са в промишлени отрасли с интензивно използване на енергия, чиито пазарни структури се характеризират с голям размер на предприятията, в предложението са взети предвид също и инсталациите с малки емисии, които могат да са собственост на малки, средни или микро- предприятия. По-специално, в допълнение към съществуващите правила за облекчаване на административната тежест и разходите във връзка с мониторинга и докладването на емисиите, такива инсталации с ниски емисии се ползват от възможността държавите членки да ги изключват от обхвата на СТЕ на ЕС, ако са обект на национални мерки, водещи до еквивалентен принос за намаляването на емисии.

В съответствие с ангажимента на Комисията за по-добро регулиране, настоящото предложение бе подготвено по приобщаващ начин, въз основа на пълна прозрачност и постоянна комуникация със заинтересованите страни, с проследяване на идващите отвън реакции и отчитане на външните оценки, за да се осигури спазването в предложението на точен баланс (вж. също раздела за събирането и използването на експертен опит).

Предвиденото разширяване на обхвата върху морския транспорт ще се основава на съществуващите механизми за мониторинг, докладване и проверка (МДП), които изключват малките кораби и които ще трябва да бъдат изменени, за да станат подходящи за търговията с емисии. Запазването на единна система за МДП ще даде по-добра възможност усилията за постигане на съответствие и административната тежест за корабните дружества да се поддържат на ниско равнище, отколкото ако има няколко системи. Новата СТЕ на ЕС за други сектори ще се прилага нагоре по веригата, като се основава на съществуващата уредба на данъчните складове или доставчиците на горива.

Основни права

Настоящото предложение зачита основните права и е в съответствие с принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално, с него се допринася за постигането на целта за високо равнище на опазване на околната среда в съответствие с принципа на устойчиво развитие, както тази цел е формулирана в член 37 от Хартата 27 .

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

СТЕ на ЕС генерира значителни приходи. Понастоящем по-голямата част от тези приходи от търгове се начисляват на държавите членки.

Корекциите в бюджетната рамка на ЕС, включително предложението за изменение на многогодишната финансова рамка, ще бъдат представени от Комисията като част от предстоящия пакет за собствените ресурси. Националните бюджети на държавите членки ще се възползват от разширяването на обхвата на СТЕ на ЕС върху морския транспорт и от новата система за търговия с емисии за автомобилния транспорт и сградите.

Сигурното функциониране на Регистъра на ЕС за квотите за емисии се финансира от бюджета на ЕС. За разширяването на обхвата на СТЕ на ЕС върху морския транспорт и новата система за търговия с емисии за автомобилния транспорт и сградите ще се изискват допълнителни ресурси за сигурното функциониране на регистъра на ЕС, както е посочено в придружаващата настоящото предложение финансова обосновка. Тези ресурси ще бъдат осигурени чрез преразпределение с оглед на бюджетните и кадровите ограничения за европейската публична администрация съгласно настоящата многогодишна финансова рамка, а свързаните с тях оперативни разходи ще бъдат финансирани с пакета на програма LIFE. Изборът на решения за разработване и възлагане на поръчки за информационни технологии ще се извършва в съответствие със Съобщението относно насоките за финансиране на информационните технологии и киберсигурността от 10 септември 2020 г. 28 , което включва предварително одобрение на определени разходи за информационни технологии от Съвета по информационни технологии и киберсигурност на Европейската комисия.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

Комисията ще продължи да наблюдава и оценява функционирането на СТЕ на ЕС в своя годишен доклад за пазара на въглеродни емисии, както е предвидено в член 10, параграф 5 от Директивата за СТЕ. Това обхваща също въздействието на настоящото преразглеждане на СТЕ на ЕС. Годишният доклад на Комисията за пазара на въглеродни емисии и годишният доклад на държавите членки се прилагат и за секторите, към които е разширена търговията с емисии. Данните от мониторинга, докладването и проверката, получени чрез регулирането на новите сектори, ще бъдат основен източник на информация за оценяването от Комисията на напредъка в съответните сектори.

Целесъобразно е правилата за мониторинг, докладване и проверка на корабоплаването да следват тези, установени в Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с предложение COM(2019) 38 final и настоящото предложение.

Освен това оценката на напредъка по прилагането на Директивата за СТЕ е предвидена в настоящия член 21 от самата директива 29 .

Инициативата се опира на процес, основан на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и на надеждна рамка за прозрачност за емисиите на парникови газове и друга свързана с климата информация, която се съдържа в Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета 30 . Като основа за своята редовна оценка на напредъка Комисията ще използва inter alia информацията, представена и докладвана от държавите членки съгласно Регламента относно управлението. Освен това разпоредбите за докладване на използването на приходите от търгове, генерирани съгласно настоящата директива, са определени в Регламент (ЕС) 2018/1999. Ще трябва да бъде анализирано въздействието на промените съгласно настоящата директива и може да наложи последващо изменение на посочения регламент, за да се осигури съгласуваност между двата нормативни акта.

Допълнителни подробности относно мониторинга и оценката са представени в раздел 9 от оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение.

Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

Основните елементи на Директивата за СТЕ, които се изменят, са следните:

Морски транспорт (член 3, членове 3ж—3жд и член 16) 

С предложението се разширява обхватът на системата на ЕС за търговия с емисии, като се включва и морският транспорт. За тази цел в предложението се изменя определението за „емисии“ в член 3, буква б), за да се включат емисиите от кораби, извършващи транспорт по море, разширява се обхватът на глава II от директивата, за да се обхванат „въздухоплаването и морският транспорт“ и като нова дейност в приложение I се добавя морският транспорт. Освен това в член 3, букви х) и ц) са включени нови определения съответно за „корабно дружество“ и „администриращ орган по отношение на корабни дружества“. За да се разшири обхватът на глава II върху морския транспорт, в директивата са добавени членове 3ж—3жд.

Разширяването на обхвата на СТЕ на ЕС върху морския транспорт се прилага по отношение на емисиите от плавания в рамките на ЕС, половината от емисиите от плавания извън ЕС и емисиите при престой на котвена стоянка в пристанище на ЕС; правилата, които се прилагат за другите обхванати от СТЕ на ЕС сектори, следва да се прилагат за морския транспорт по отношение на търговете, прехвърлянето, връщането и отмяната на квоти, санкциите и регистрите (член 16). Задължението за връщане на квоти в сектора на морския транспорт се въвежда постепенно през периода 2023—2025 г., като от 2026 г. нататък корабните дружества ще трябва да връщат 100 % от своите проверени емисии (член 3жа). В съответствие с този подход на поетапно въвеждане, доколкото през тези години са върнати по-малко квоти по отношение на проверените емисии от морския транспорт, количеството невърнати квоти следва да бъде анулирано. Прилагат се правилата за мониторинг и докладване, както и правилата за проверка и акредитиране, установени в изменения Регламент (ЕС) 2015/757 (членове 3жб и 3жв). В допълнение към общите правила на СТЕ на ЕС относно санкциите могат да се издават заповеди за експулсиране на кораби, за които отговаря корабно дружество, което не е върнало квоти за два или повече последователни отчетни периода, в резултат на което корабите, за които отговаря това дружество, могат да бъдат задържани от държавата членка на флага и да им бъде отказано влизане в пристанище под юрисдикцията на държава членка, различна от държавата на флага (член 16, параграф 11а)). Всяко корабно дружество, попадащо в приложното поле на СТЕ на ЕС, се приписва към държава членка — администриращ орган — за администрирането на дружеството съгласно директивата. Администриращият орган се определя въз основа на мястото на регистрация на корабното дружество. Ако дружеството не е регистрирано в държава членка, то се отнася към държавата членка, в която е имало най-голям брой акостирания на пристанища през двете предходни години на мониторинг. От 2024 г. нататък Комисията трябва да публикува и редовно да осъвременява списък на корабните дружества, обхванати от директивата, и техния съответен администриращ орган (член 3жд). За да изпълняват задълженията си по настоящата директива, по-специално по отношение на одобряването на плановете за мониторинг и проверката на емисиите, администриращите органи могат да искат съдействие от Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) (член 18б). Благодарение на опита си в прилагането на Регламент (ЕС) 2015/757 и на своите инструменти за информационни технологии ЕАМБ би могла да оказва допълнителна помощ на администриращите органи при прилагането на директивата, например чрез улесняване на обмена на информация или чрез разработване на насоки и критерии. Включена е клауза за докладване и преглед (член 3жд), за да се следи прилагането на тази глава и да се отчитат съответните промени на равнището на Международната морска организация.

Коефициент на линейно намаление и еднократно намаление на горната граница (член 9)

Коефициентът на линейно намаление се променя на 4,2 % от годината, следваща влизането в сила на настоящата директива за изменение на Директивата за СТЕ. Увеличаването на коефициента на линейно намаление се съчетава с еднократна корекция на горната граница в посока надолу, така че новият коефициент на линейно намаление да има същия ефект, както ако се прилагаше от 2021 г. По този начин се осигурява по-голям годишен темп на намаление на общото количество на квотите („горната граница“), което води до общо намаление до 2030 г. на емисиите от всички сектори в обхвата на СТЕ на ЕС с 61 % в сравнение с 2005 г. Освен това от годината, следваща влизането в сила на настоящата директива, горната граница трябва да бъде увеличавана с количество квоти, съответстващо на емисиите от морския транспорт, които ще бъдат включени в СТЕ на ЕС и получено въз основа на данните от системата на ЕС за МДП за морския транспорт за 2018 г. и 2019 г., коригирани от 2021 г. нататък с линейния коефициент на намаление.

Използване на приходите от търгове (член 10)

За да се отговори на нарасналите нужди от инвестиции в нисковъглеродни технологии, разпоредбата относно използването на приходите от търгове се изменя така, че държавите членки да използват всички приходи, доколкото те не са отнесени към бюджета на Съюза, за свързани с климата цели, включително за подпомагане на устойчивото обновяване на домакинствата с ниски доходи. Корекциите в бюджетната рамка на ЕС, включително предложение за изменение на многогодишната финансова рамка, ще бъдат представени от Комисията като част от предстоящия пакет за собствените ресурси.

Освен това, за да се преодолеят последици от прехода за разпределението и в социалната област, в предложението се предвижда да се продават на търг допълнително 2,5 % от горната граница, с цел да се финансира енергийният преход в държавите членки с БВП на глава от населението под 65 % от средния за ЕС през 2016—2018 г. чрез Модернизационния фонд.

По-строг подход за определяне на параметъра и условията за безплатно разпределяне на квоти (член 10а, параграф 1)

За да се ограничи възможността за прилагане на междусекторния корекционен коефициент след коригирането на горната граница, се предлага осъвременяването на параметрите да следва по-точно намаленията на емисиите в секторите и подсекторите, като от 2026 г. нататък максималната ставка на осъвременяване се увеличи на 2,5 % годишно вместо сегашните 1,6 %. Счита се, че този подход осигурява по-справедливо и прозрачно разпределение на безплатните квоти, отколкото по-голямото намаление за всички сектори посредством междусекторния корекционен коефициент.

Освен това безплатното разпределяне на квоти е обвързано с усилията за декарбонизация, за да се стимулира внедряването на нисковъглеродни технологии. Инсталациите, обхванати от задължението за извършване на енергиен одит съгласно действащия член 8, параграф 4 от Директивата за енергийната ефективност (ДЕЕ), ще бъдат задължени да изпълнят препоръките в доклада от одита или да докажат прилагането на други мерки, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове, равностойно на препоръчаното в доклада от одита. В противен случай количеството на безплатно разпределените квоти ще им бъде намалено. Съгласно действащия член 8, параграф 4 от Директивата за енергийна ефективност МСП не подлежат на енергиен одит. Освен това съгласно условията на член 8, параграф 6 от Директивата за енергийна ефективност предприятията, които не са МСП и които прилагат система за управление на енергията или околната среда, са освободени от изискването за енергиен одит. Предлага се правилата, определящи освобождаването от задължението за извършване на енергиен одит, да се променят съгласно преработената Директива за енергийна ефективност, а именно от освобождаване на МСП към освобождаване въз основа на потреблението на енергия. Такова правило за освобождаване би било подходящо и за условията за безплатно разпределяне на квоти.

Мерки за коригиране на въглеродните емисии по границите (член 10а, параграф 1)

Механизмът за въглеродна корекция по границите (МВКГ) е алтернативна мярка за намаляване на рисковете от изместване на въглеродни емисии. Поради това секторите и подсекторите, обхванати от тази мярка, не следва да получават безплатни квоти. Установява се преходен период, за да се позволи на производителите, вносителите и търговците да се приспособят към новия режим, като с постепенното въвеждане на МВКГ безплатните квоти постепенно ще бъдат намалявани. Установяват се също правила за изчисляване на крайното количество, което да се приспада от безплатните квоти, за да се продава на търг.

Договори за разлика в цената на въглеродните емисии и увеличаване на фонда за иновации (член 10а, параграф 8).

Договорите за разлика в цената на въглеродните емисии (ДЗРЦВЕ) са важен елемент за стимулиране на намаляването на емисиите в промишлеността, като предлагат на ЕС възможността да гарантира на инвеститорите в благоприятни за климата иновативни технологии фиксирана цена, която възнаграждава намаляването на емисиите на CO2 над текущите ценови равнища в СТЕ на ЕС. Обхватът на фонда за иновации се разширява, за да може той да предоставя подкрепа за проекти чрез механизми за състезателно наддаване, като например ДЗРЦВЕ. Освен това фондът за иновации се увеличава с 50 милиона квоти, които се осигуряват по същия начин от наличните квоти за безплатно разпределение и за продажба на търг, както е в случая с настоящото финансиране на фонда. В резултат на това 40 млн. квоти ще бъдат получени от наличните квоти за безплатно разпределение, а 10 млн. квоти — от квотите, които ще бъдат продадени на търг.

Модернизационен фонд (член 10г)

С настоящото предложение Модернизационният фонд се привежда в съответствие с новите цели на Съюза в областта на климата, като се изисква инвестициите да са в съответствие с целите на Европейския зелен пакт и Европейския закон за климата и като се премахва подкрепата за инвестиции, свързани с всякакви изкопаеми горива, а не само с твърди изкопаеми горива, както е понастоящем. Освен това в предложението се увеличава процентът на фонда, който трябва да бъде инвестиран в приоритетни инвестиции, отделя се по-голямо внимание на възобновяемите източници и инвестициите в енергийна ефективност в транспорта, сградите, отпадъците и селското стопанство, енергийната ефективност е посочена като приоритетна област от страна на търсенето, като промишлеността е включена изрично като допустим сектор и е предвидена подкрепа за домакинствата за справяне с енергийната бедност.

Улавяне и оползотворяване на въглерод (член 3, буква б) и член 12, параграф 3б)

Повишената амбициозност в областта на климата ще насърчи използването на всички технологични решения за намаляване на емисиите, включително улавянето и оползотворяването на въглерода. В резултат на това в предложението се предвижда, че задължения за връщане не възникват за емисии на CO2, които завършат цикъла си трайно химически свързани в даден продукт, така че при нормална употреба не попадат в атмосферата.

Премахване на пречките пред иновативните нисковъглеродни технологии чрез промяна на обхвата на СТЕ на ЕС и параметрите (член 2, член 10а и приложение I)

Правилата за безплатно разпределение на квоти в рамките на СТЕ на ЕС се изменят, за да се подпомогне по-добре декарбонизацията на енергоемките отрасли чрез внедряване на революционни технологии.

Ефективните технологии, които са малко под нивото на параметъра, получават повече безплатни квоти, отколкото отделят. Това поставя иновативните технологии извън СТЕ на ЕС в неблагоприятно конкурентно положение, поради което инвестициите в тези технологии могат да бъдат демотивирани. Иновативните инсталации могат да отпаднат от СТЕ на ЕС, защото променят производствения си процес или защото общата номинална топлинна мощност на горивните съоръжения на дадена инсталация намалява до по-малко от 20 MW.

Този възпиращ фактор се преодолява чрез: i) уточняване, че инсталациите остават в рамките на СТЕ на ЕС, когато намаляват общия капацитет на горивните си съоръжения с цел намаляване на емисиите на парникови газове (например чрез електрификация); ii) формулиране на определенията на дейностите така, че да са технологично неутрални (премахване на позоваванията на изкопаеми горива или конкретни производствени процеси); iii) позоваване на производствения капацитет вместо на горивния капацитет и iv) преразглеждане на определенията на параметъра, за да се осигури равнопоставено третиране на инсталациите независимо от използваната технология, включително при използване на нисковъглеродни или нулевовъглеродни технологии. Запазването на иновативните инсталации в СТЕ на ЕС също ще намали стойностите на параметъра и по този начин ще насърчава по-голямо намаляване на емисиите.

Въвеждане на търговия с емисии за сградите и автомобилния транспорт (глава IVa)

От 2025 г. нататък следва да се въведе нова търговия с емисии за сградите и автомобилния транспорт като отделна самостоятелна система (глава IVa). През първата година от регулираните субекти ще се изисква да притежават разрешително за емисии на парникови газове и да докладват за своите емисии за 2024 г. и 2025 г. (членове 30б и 30е). Издаването на квоти и задълженията за съответствие за тези субекти ще се прилагат едва от 2026 г., което ще позволи на новата система да започне да функционира по организиран и ефективен начин (членове 30в, 30г и 30д). Тъй като в секторите на сградите и автомобилния транспорт има значително голям брой малки причинители на емисии и по причини, свързани с техническата осъществимост и административната ефективност, точката на регулиране е установена не при причинителите на емисии, а нагоре по веригата на доставки (член 30б и приложение III). Поради това дейността, регулирана за новата система, ще бъде освобождаването за потребление на горива, които се използват за изгаряне в секторите на сградите и автомобилния транспорт (приложение III). Обхватът на секторите на сградите и автомобилния транспорт е определен въз основа на съответните източници на емисии, включени в Насоките на МКИК за национални инвентаризации на парниковите газове от 2006 г. (приложение III). Регулираните субекти са определени в съответствие с акцизната система по Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета 31 , тъй като съгласно тази директива вече съществува надежден механизъм за мониторинг и докладване за данъчни цели на количествата горива, освободени за потребление. Задълженията за мониторинг, докладване и проверка в секторите на сградите и автомобилния транспорт ще бъдат приведени във възможно най-голяма степен в съответствие с добре функциониращите механизми, установени за стационарните инсталации и въздухоплаването (член 30, буква е).

Горната граница на емисиите за новата система за търговия с емисии ще се определя от 2026 г. въз основа на данните, събрани съгласно Регламента за разпределяне на усилията и съгласно нивото на амбициозност, и ще намалява, за да се постигне през 2030 г. намаление на емисиите с 43 % в сравнение с 2005 г. за секторите на сградите и автомобилния транспорт (член 30в и приложение IIIа). Определен е съответен коефициент на линейно намаление. След установяването на мониторинга и докладването за новата търговия с емисии, общото количество квоти за 2028 г. ще бъде коригирано въз основа на наличните данни от системата за мониторинг, докладване и проверка за периода 2024—2026 г. Коефициентът на линейно намаление ще бъде преразгледан само ако данните от системата за мониторинг, докладване и проверка са значително по-високи от първоначалната горна граница, а не поради неголеми разлики с данните от инвентаризацията на ЕС по РКООНИК.

Квотите за новата търговия с емисии ще се продават на търг, тъй като не се предвижда безплатно разпределение (член 30г). За да се осигури гладкото започване на търговията с емисии в новите сектори, определено количество квоти ще бъде осигурено предварително (член 30г, параграф 2, първа алинея). Освен това, за да се гарантира стабилността на пазара от самото начало, в съответните сектори ще функционира и резерв за стабилност на пазара, основан на специфични правила (член 30г, параграф 2, втора алинея). Тъй като системата е нова, са установени мерки за смекчаване на потенциалния риск от прекомерна нестабилност на цените, която може да бъде особено висока в началото на търговията с емисии в новите сектори (член 30з).

За да се преодолеят част от трудностите през преходния период и в социалната област, които произтичат от ценообразуването на въглеродните емисии в новите сектори, както и за да се осигури целенасочена подкрепа за иновациите, търговията с емисии за автомобилния транспорт и сградите също ще допринася за вече съществуващите фондове за ниски въглеродни емисии. По този начин 150 милиона квоти, издадени в рамките на новата система за търговия с емисии за автомобилния транспорт и сградите, ще бъдат предоставени на фонда за иновации с цел да се стимулира зеленият преход (член 30г, параграф 4).

Комисията ще наблюдава прилагането на правилата на новата система за търговия с емисии и при необходимост до 1 януари 2028 г. ще предложи преразглеждане с цел да се подобри нейната ефективност, администриране и практическо прилагане (член 30и).

Основните елементи на Решението за РСП, изменени с предложението, са следните:

Вземане предвид нетното търсене от въздухоплаването (член 1, параграф 4а) и морския сектор

С предложението се изменя начинът на изчисляване на общия брой на квотите в обращение, така че този брой да включва емисиите от въздухоплаването и квотите, издадени във връзка с въздухоплаването. С Регламент (ЕС) 2017/2392 на Европейския парламент и на Съвета 32 беше изменен член 12, параграф 3 от Директивата за СТЕ на ЕС, за да се позволи на всички оператори да използват всички издадени квоти за изпълнение на задълженията им за връщане, включително квотите за въздухоплаването. Прецизността и ефикасността на резерва като мярка за осигуряване на стабилност на пазара посредством пазарното търсене и предлагане ще бъдат подобрени чрез включването на квотите за въздухоплаването в изчисляването на резерва, като същевременно се запази неговата екологосъобразност. Ако това предложение за изменение на СТЕ на ЕС бъде прието, емисиите и квотите за въздухоплаването ще бъдат включени в общия брой на квотите в обращение, когато са възникнали или издадени, считано от годината, следваща влизането в сила на това изменение. Въпреки че не са предвидени отделни квоти за морския сектор, текстът също трябва да бъде променен, за да се включат в изчислението квотите и емисиите, свързани с морския сектор, тъй като понастоящем текстът се отнася само до емисиите и квотите за инсталации. За да не се допуснат деформации вследствие на поетапното въвеждане на изискванията за морския транспорт, разликата между проверените емисии и върнатите квоти за морския сектор, които ще бъдат отменени, а не продадени на търг, ще бъде отчитана в общия брой на квотите в обращение, все едно че квотите са били издадени 33 .

Процент на прехвърляне (член 1, параграф 5)

Процентът на прехвърляне се изменя с цел да се преодолее „праговият ефект“, който би настъпил, когато общият брой на квотите в обращение (ОБКО) е много близо до горния праг. В този случай една квота повече или по-малко в ОБКО може да задейства или да не задейства попълвания, в зависимост от това дали ОБКО е над или под прага. Несигурността дали това ще се случи, или не, създава риск за нестабилност на цените на пазара.

С предложението се изменя механизмът на процента на прехвърляне. В него се предлага да се въведе буферен резерв за стабилност на пазара (РСП), когато ОБКО е между 833 и 1096 млн. В този случай прехвърлянето ще е в размер, равен на разликата между ОБКО и прага от 833 млн. Докато ОБКО е над 1 096 милиона квоти, ще се прилага нормалният процент на прехвърляне (24 % до 2030 г.).

Причината за избора на количеството от 1096 милиона квоти е, че при това количество попълването с 24 % и разликата между ОБКО и горния праг имат близки стойности. По този начин се преодолява праговият ефект, като същевременно се запазва ефективното прехвърляне в РСП, когато ОБКО е с по-висока стойност.

Определяне на общия брой на квотите в обращение (ОБКО) (член 1, параграф 5)

Във формулата за изчисляването на ОБКО ще е посочено, че в предлагането на квоти се включват само издадените и невключени в резерва квоти, а броят на квотите в резерва вече не се изважда от предлагането на квоти. Тази промяна прави по-ясно изчисляването на общия брой на квотите в обращение и не оказва съществено въздействие върху резултата от него, включително върху предишните изчисления на ОБКО.

Механизъм за прекратяване на валидността (член 1, параграф 5а)

От 2023 г. нататък се прекратява валидността на квотите в резерва за стабилност на пазара (РСП), които надвишават равнището на обема на търговете от предходната година. Равнището на обема на търговете от предходната година зависи обаче от различни елементи, като например горната граница и функционирането на самия РСП. С цел да се гарантира по-голяма предвидимост на нивото на квотите, които остават в резерва след обезсилването, се предлага броят на квотите в резерва да се ограничи до 400 милиона квоти. Тази стойност съответства също на долния праг на ОБКО, под който от РСП се освобождават квоти.

Резерв за стабилност на пазара (РСП) за търговията с емисии от автомобилния транспорт и сградите (член 1а)

За да се преодолее рискът от дисбаланс между търсенето и предлагането, за новата търговия с емисии за автомобилния транспорт и сградите също ще функционира резерв за стабилност на пазара, като прехвърлянето в резерва и освобождаването на квоти ще се основава на праговете за излишък на квоти на този пазар. Освен това, за да може РСП да функционира като ефективен инструмент за справяне със ситуациите на дисбаланс на пазара още от началото на търговията с емисии в двата сектора, в резерва ще бъдат създадени определен брой квоти за новите сектори. За да се преодолее потенциалният риск от прекомерна нестабилност на цените, се установяват мерки, които позволяват освобождаването на допълнителни квоти от РСП. Механизмът за задействане на това допълнително освобождаване обаче ще се основава на увеличението на средната цена на квотите, а не на излишъка от квоти на пазара.

Основните елементи на Регламент (ЕС) 2015/757, известен като Регламент за МДП, които се изменят с настоящото предложение, са следните:

В предложението се въвеждат нови определения за „администриращ орган“ и „обобщени данни за емисиите на ниво дружество“. Освен това с предложените изменения дружествата се задължават да представят своите планове за мониторинг на отговорните администриращи органи за одобрение (изменени членове 6 и 7), да докладват обобщени данни за емисиите на ниво дружество (изменен член 4) и след проверката на обобщените данни за емисиите на ниво дружество (изменени членове 13—16) да представят тези проверени обобщени данни на отговорния администриращ орган (нов член 11а и изменен член 12). Проверяващият орган не е длъжен да проверява доклада за емисиите на ниво кораб и доклада, посочен в член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/757, тъй като тези доклади на ниво кораб вече са проверени. С предложението също така на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове за изменение на методите и правилата за мониторинг, за да ги направи подходящи за търговията с емисии (изменен член 5, параграф 2), и за допълване на Регламент (ЕС) 2015/757 с правилата за одобряване на плановете за мониторинг и техните промени от страна на администриращите органи, правилата за мониторинг, докладване и представяне на обобщените данни за емисиите на ниво дружество (член 6, параграф 8, член 7, параграф 5 и член 11а, параграф 4), както и правилата за проверка на обобщените данни за емисиите на ниво дружество и за издаване на доклад за проверка по отношение на тези обобщени данни (член 13, параграф 6 и член 15, параграф 6).

В частта си за изменение на Регламента за МДП настоящото предложение допълва предложение на Комисията COM(2019) 38 final.

2021/0211 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза, Решение (ЕС) 2015/1814 относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара за схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и Регламент (ЕС) 2015/757

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 34 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 35 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Парижкото споразумение, прието през декември 2015 г. съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК), влезе в сила през ноември 2016 г. („Парижкото споразумение“) 36 . Страните по споразумението се договориха да поддържат покачването на глобалната средна температура далече под 2 °C в сравнение с прединдустриалните стойности и да полагат усилия за ограничаването ѝ до 1,5 °C над тези стойности.

(2)Справянето с предизвикателствата, свързани с климата и околната среда, и постигането на целите на Парижкото споразумение са в основата на съобщението относно Европейския зелен пакт, прието от Комисията на 11 декември 2019 г. 37  

(3)Европейският зелен пакт съчетава всеобхватен набор от взаимно допълващи се мерки и инициативи, насочени към постигането на неутралност по отношение на климата в ЕС до 2050 г., и определя нова стратегия за растеж, която има за цел да превърне Съюза в справедливо и проспериращо общество с модерна и конкурентоспособна икономика, в която ресурсите се използват ефективно и икономическият растеж е разделен от използването на ресурсите. Той също така има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Същевременно този преход засяга по различен начин жените и мъжете и има особено въздействие върху някои групи в неравностойно положение, като например възрастните хора, хората с увреждания и лицата от малцинствен расов или етнически произход. Ето защо трябва да се гарантира, че преходът е справедлив и приобщаващ, като никой не е изоставен.

(4)Необходимостта и значението на Европейския зелен пакт и неговата ценност само нараснаха вследствие на изключително тежките последици от разпространението на COVID-19 върху здравето, условията на живот и труд и благосъстоянието на гражданите на Съюза, които показаха, че нашето общество и нашата икономика трябва да повишат своята устойчивост на външни сътресения и да действат навреме, за да ги предотвратят или смекчат. Европейските граждани продължават да изразяват категорично мнение, че това се отнася по-специално за изменението на климата 38 .

(5)В осъвременения национално определен принос, представен на секретариата на РКООНИК на 17 декември 2020 г., Съюзът се ангажира да намали до 2030 г. нетните емисии на парникови газове в цялата икономика на Съюза с най-малко 55 % под нивата от 1990 г. 39

(6)С Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета 40 Съюзът включи в законодателството си целта за неутралност по отношение на климата в цялата икономика до 2050 г. С този регламент се установява и задължителен вътрешен ангажимент на Съюза за намаляване до 2030 г. на нетните емисии на парникови газове (емисии след приспадане на поглъщането) с най-малко 55 % под нивата от 1990 г.

(7)Необходимо е всички сектори на икономиката да допринасят за тези намаления на емисиите. Поради това равнището на амбиция на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), създадена с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 41 с цел да се насърчава намаляването на емисиите на парникови газове по икономически ефективен и ефикасен начин, следва да бъде увеличена по начин, съизмерим с посочената цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове в цялата икономика за 2030 г.

(8)СТЕ на ЕС следва да стимулира производството от инсталации, които намаляват емисиите на парникови газове частично или изцяло. Поради това описанието на някои категории дейности в приложение I към Директива 2003/87/ЕО следва да бъде изменено, за да се осигури еднакво третиране на инсталациите в съответните сектори. Освен това безплатното разпределение на квоти за производството на даден продукт следва да бъде независимо от естеството на производствения процес. Поради това е необходимо да се промени определението на продуктите, процесите и емисиите, обхванати от някои параметри, за да се осигурят еднакви условия за новите и съществуващите технологии. Необходимо е също така осъвременяването на стойностите на параметъра за рафинериите да бъде отделено това за водорода, за да се отрази нарастващото значение на производството на водород извън сектора на рафинериите.

(9)Директива 96/61/ЕО 42 бе отменена с Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 43 . Позоваванията на Директива 96/61/ЕО в член 2 от Директива 2003/87/ЕО и в приложение IV към нея следва да бъдат съответно осъвременени. Предвид необходимостта от спешно намаляване на емисиите в цялата икономика, държавите членки следва да могат да предприемат действия за намаляване на емисиите на парникови газове, които попадат в обхвата на СТЕ на ЕС, чрез други политики, различни от ограниченията на емисиите, приети съгласно Директива 2010/75/ЕС.

(10)В своето съобщение „Път към здравословна планета за всички“ 44 Комисията призовава за насочване на ЕС към нулево замърсяване до 2050 г. чрез намаляване на замърсяването на въздуха, сладководните басейни, моретата и почвите до нива, които вече не се очаква да бъдат вредни за здравето и природните екосистеми. Мерките по Директива 2010/75/ЕС, като основен инструмент за регулиране на емисиите на замърсители на въздуха, водите и почвата, често ще създават възможност и за намаляване на емисиите на парникови газове. В съответствие с член 8 от Директива 2003/87/ЕО държавите членки следва да осигурят съгласуваност между изискванията за разрешителни по Директива 2003/87/ЕО и тези по Директива 2010/75/ЕС.

(11)Като се има предвид, че новите иновативни технологии често ще позволяват намаляване на емисиите както на парникови газове, така и на замърсители, е важно да се осигурят полезни взаимодействия между политиките, които водят до намаляване на емисиите както на парникови газове, така и на замърсители, а именно Директива 2010/75/ЕС, и да се преразгледа тяхната ефективност в това отношение.

(12)Определението за производители на електроенергия беше използвано за определяне на максималния размер на безплатните квоти за промишлеността за периода 2013—2020 г., но доведе до различно третиране на централите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия в сравнение с промишлените инсталации. С цел да се стимулира използването на високоефективно комбинирано производство на енергия и да се осигури еднакво третиране на всички инсталации, получаващи безплатни квоти за производство на топлинна енергия и централно отопление, всички позовавания на производителите на електроенергия в Директива 2003/87/ЕО следва да бъдат заличени. Освен това в Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 45 на Комисията е определена допустимостта на всички промишлени процеси за безплатно разпределение на квоти. Следователно разпоредбите относно улавянето и съхранението на въглерод в член 10а, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО са остарели и следва да бъдат заличени.

(13)Парниковите газове, които не се изпускат директно в атмосферата, следва да се смятат за емисии по СТЕ на ЕС и за тези емисии следва да се връщат квоти, освен ако не се съхраняват на място за съхранение в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 46 , или са трайно химически свързани в продукт, така че да не попадат в атмосферата при нормална употреба. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема актове за изпълнение, с които да определя условията, при които парниковите газове се считат за трайно химически свързани в даден продукт, така че да не попадат в атмосферата при нормална употреба, включително получаването на сертификат за отстраняване на въглерод, когато това е целесъобразно, с оглед на развитието на нормативната уредба по отношение на сертифицирането на отстраняване на въглерод.

(14)Международната морска транспортна дейност, състояща се от плавания между пристанища под юрисдикцията на две различни държави членки или между пристанище под юрисдикцията на държава членка и пристанище извън юрисдикцията на която и да е държава членка, е единственият вид транспорт, който не е включен в предишните ангажименти на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове. Емисиите от горивата, продавани в Съюза за плавания с отплаване от една държава членка и пристигане в друга държава членка или в трета държава, са нараснали с около 36 % от 1990 г. насам. Тези емисии представляват близо 90 % от всички емисии от корабоплаването в Съюза, тъй като емисиите от горивата, продавани в Съюза за плавания с отплаване и пристигане в една и съща държава членка, са намалени с 26 % от 1990 г. насам. При запазване на обичайната практика се очаква емисиите от дейностите в международния морски транспорт да нараснат с около 14 % през периода 2015—2030 година и с 34 % през периода 2015—2050 година. Ако въздействието на дейностите в морския транспорт върху изменението на климата нарасне според прогнозите, това ще ограничи в значителна степен ефекта на намаленията, постигнати от други сектори за борба с изменението на климата.

(15)През 2013 г. Комисията прие стратегия за постепенното включване на емисиите от морското дело в политиката на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове. Като първа стъпка в този подход с Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета 47 Съюзът създаде система за мониторинг, докладване и проверка на емисиите от морския транспорт, която ще бъде последвана от определянето на цели за намаляване на емисиите в морския сектор и от прилагането на основана на пазара мярка. В съответствие с ангажимента на съзаконодателите, изразен в Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета 48 , действията на Международната морска организация (ММО) или на Съюза следва да започнат от 2023 г., включително подготвителна работа по приемането и прилагането на мярка, с която да се гарантира, че секторът надлежно допринася за усилията, необходими за постигане на целите, договорени в рамките на Парижкото споразумение, при надлежно отчитане от всички заинтересовани страни.

(16)Съгласно Директива (ЕС) 2018/410 Комисията следва да докладва на Европейския парламент и на Съвета напредъка, постигнат в ММО по отношение на амбициозната цел за намаляване на емисиите, и съпътстващите мерки за осигуряване на надлежния принос на сектора на морския транспорт към усилията, необходими за изпълнение на договорените с Парижкото споразумение цели. В момента се полагат усилия за намаляване на емисиите от морско корабоплаване в световен мащаб чрез Международната морска организация (ММО), които следва да бъдат насърчавани. Напредъкът, постигнат напоследък чрез ММО, се приветства, обаче тези мерки няма да бъдат достатъчни за постигането на целите на Парижкото споразумение.

(17)В Европейския зелен пакт Комисията заяви намерението си да предприеме допълнителни мерки за справяне с емисиите на парникови газове от сектора на морския транспорт чрез набор от мерки, които да позволят на Съюза да постигне целите си за намаляване на емисиите. В този контекст Директива 2003/87/ЕО следва да бъде изменена, за да се включи секторът на морския транспорт в СТЕ на ЕС с цел да се гарантира, че този сектор допринася за постигането на увеличените цели на Съюза в областта на климата, както и за целите на Парижкото споразумение, което изисква от развитите държави да поемат водеща роля, като осъществяват цели за намаляване на емисиите в цялата икономика, докато развиващите се държави се насърчават да преминат с течение на времето към цели за намаляване или ограничаване на емисиите в цялата икономика 49 . Като се има предвид, че емисиите от международното въздухоплаване извън Европа следва да бъдат ограничени от януари 2021 г. чрез основани на пазара действия в световен мащаб, а не съществуват действия за ограничаване или остойностяване на емисиите от морския транспорт, е целесъобразно СТЕ на ЕС да обхваща част от емисиите от плавания между пристанище под юрисдикцията на държава членка и пристанище под юрисдикцията на трета държава, която трета държава може да вземе решение за подходящи действия по отношение на другата част от емисиите. Следователно разширяването на обхвата на СТЕ на ЕС върху сектора на морския транспорт следва да включва половината от емисиите от кораби, извършващи плавания с пристигане в пристанище под юрисдикцията на държава членка от пристанище извън юрисдикцията на държава членка; половината от емисиите от кораби, извършващи плавания с отплаване от пристанище под юрисдикцията на държава членка и пристигане в пристанище извън юрисдикцията на държава членка; емисиите от кораби, извършващи плавания с пристигане в пристанище под юрисдикцията на държава членка от пристанище под юрисдикцията на държава членка, както и емисиите на кей в пристанище под юрисдикцията на държава членка. Този подход беше отбелязан като практичен начин за решаване на въпроса за общите, но диференцирани отговорности и способности, което отдавна е предизвикателство в контекста на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата. Обхващането на част от емисиите от входящи и изходящи плавания между Съюза и трети държави гарантира ефективността на СТЕ на ЕС, по-специално чрез увеличаване на въздействието на мярката върху околната среда в сравнение с географския обхват, ограничен до плаванията в рамките на ЕС, като същевременно се ограничава рискът от посещаване на пристанища с цел избягване на мярката и рискът от преместване на дейностите по претоварване извън Съюза. За да се осигури плавното включване на сектора в СТЕ на ЕС, количеството предавани квоти от корабните дружества следва да се увеличава постепенно спрямо проверените емисии, докладвани за периода 2023—2025 г. За да се защити екологосъобразността на системата, доколкото през посочените години ще бъдат върнати по-малко квоти спрямо проверените емисии от морския транспорт, след установяване на разликата между проверените емисии и върнатите квоти всяка година, следва да се анулира съответният брой квоти. От 2026 г. нататък корабните дружества следва да връщат брой квоти, съответстващ на всички техни проверени емисии, докладвани през предходната година.

(18)Разпоредбите на Директива 2003/87/ЕО по отношение на дейностите в областта на морския транспорт следва да се преразглеждат в светлината на бъдещото развитие в международен мащаб и на усилията, полагани за постигане на целите на Парижкото споразумение, включително втория глобален преглед през 2028 г. и последващите глобални прегледи на всеки пет години след това, предназначени да предоставят информация за следващите национално определени приноси. По-специално, Комисията следва да докладва на Европейския парламент и на Съвета за напредъка в преговорите на ММО относно глобална, основана на пазара мярка по всяко време преди втория глобален преглед през 2028 г. — и следователно не по-късно от 30 септември 2028 г. В доклада си Комисията следва да анализира инструментите на Международната морска организация и да прецени, ако е уместно, как да въведе тези инструменти в правото на Съюза чрез преразглеждане на Директива 2003/87/ЕО. В доклада си Комисията следва да включи подходящи предложения.

(19)Комисията следва да направи преглед на функционирането на Директива 2003/87/ЕО по отношение на дейностите в областта на морския транспорт в светлината на опита от нейното прилагане, включително по отношение на възможни практики за избягване, и след това да предложи мерки за осигуряване на нейната ефективност.

(20)Лицето или организацията, отговорна за спазването на СТЕ на ЕС, следва да бъде корабното дружество, определено като корабособственик, или всяка друга организация или лице, като например мениджър или чартьор на фрахтовани без екипажа кораби, които са поели отговорността за експлоатацията на кораба от корабособственика и които при поемането на тази отговорност са се съгласили да поемат всички задължения и отговорности, наложени от Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването. Това определение се основава на определението за „дружество“ в член 3, буква г) от Регламент (ЕС) 2015/757 и е в съответствие с глобалната система за събиране на данни, създадена през 2016 г. от ММО. В съответствие с принципа „замърсителят плаща“ корабното дружество би могло, посредством договорно споразумение, да възлага на субекта, който е пряко отговорен за решенията, засягащи емисиите на CO2 от кораба, отговорността за разходите за привеждане в съответствие съгласно настоящата директива. Обикновено това е субектът, който отговаря за избора на гориво, маршрута и скоростта на кораба.

(21)За да се намали административната тежест за корабните дружества, за всяко корабно дружество следва да отговаря само една държава членка. Комисията следва да публикува първоначален списък на корабните дружества, които са извършвали морска дейност, попадаща в обхвата на СТЕ на ЕС, в който се посочва администриращият орган по отношение на всяка корабно дружество. Списъкът следва да се осъвременява поне веднъж на две години, за да се пренасочат корабните дружества към друг администриращ орган, ако е необходимо. За корабни дружества, регистрирани в дадена държава членка, администриращият орган следва да е тази държава членка. За корабни дружества, регистрирани в трета държава, администриращият орган следва да бъде държавата членка, в която през последните две години на мониторинг корабното дружество е имало най-голям брой посещения на пристанища от плавания, попадащи в обхвата на Директива 2003/87/ЕО. За корабни дружества, регистрирани в трета държава, които през последните две години на мониторинг не са извършили нито един рейс, попадащ в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, администриращият орган следва да бъде държавата членка, от която корабното дружество е започнало първия си рейс, попадащ в обхвата на посочената директива. Комисията следва да публикува и осъвременява на всеки две години списък на корабните дружества, които попадат в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, като посочва администриращия орган за всяко корабно дружество. За да се осигури равнопоставено третиране на корабните дружества, държавите членки следва да спазват хармонизирани правила за администрирането на корабните дружества, за които носят отговорност, в съответствие с подробни правила, които ще бъдат установени от Комисията.

(22)Държавите членки следва да осигурят спазването от администрираните от тях корабни дружества на изискванията на Директива 2003/87/ЕО. В случай че корабно дружество не спазва тези изисквания и спазването им не е постигнато чрез други принудителни мерки, предприети от администриращия орган, държавите членки следва да действат солидарно. Като крайна мярка държавите членки следва да могат да отказват влизане на кораби, за които отговаря съответното корабно дружество, с изключение на държавата членка, под чийто флаг плава корабът, която следва да може да задържи този кораб.

(23)Корабните дружества следва да извършват мониторинг и да докладват обобщените си данни за емисиите от дейностите по морски транспорт на ниво дружество в съответствие с правилата, установени в Регламент (ЕС) 2015/757. Докладите за обобщените данни за емисиите на ниво дружество следва да бъдат проверявани в съответствие с правилата, установени в посочения регламент. При извършване на проверките на ниво дружество проверяващият орган не следва да проверява доклада за емисиите на ниво кораб и доклада, посочен в член 11, параграф 2 от посочения регламент, тъй като тези доклади на ниво кораб вече са били проверени.

(24)Въз основа на опита, придобит при изпълнението на подобни задачи, свързани с опазването на околната среда, Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) или друга съответна организация следва да подпомага Комисията и администриращите органи по отношение на прилагането на Директива 2003/87/ЕО, когато това е целесъобразно и в съответствие с нейния мандат. Благодарение на опита си в прилагането на Регламент (ЕС) 2015/757 и на нейните инструменти за информационни технологии, ЕАМБ би могла да оказва съдействие на администриращите органи, по-специално по отношение на мониторинга, докладването и проверката на емисиите, генерирани от морските дейности, попадащи в обхвата на настоящата директива, като способства за обмена на информация или разработва насоки и критерии.

(25)С Регламент (ЕС) 2017/2392 на Европейския парламент и на Съвета 50 беше изменен член 12, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, за да се позволи на всички оператори да използват всички издадени квоти. Изискването разрешителните за емисии на парникови газове да съдържат задължение за връщане на квоти съгласно член 6, параграф 2, буква д) от посочената директива следва да бъде приведено в съответствие с посоченото изменение.

(26)За постигането на целта на Съюза за намаляване на емисиите до 2030 г. ще е необходимо емисиите в секторите, обхванати от СТЕ на ЕС, да бъде намалено с 61 % в сравнение с 2005 г. Количеството на квотите в СТЕ на ЕС в целия Съюз трябва да бъде намалено, за да се създаде необходимият дългосрочен сигнал за цената на въглеродните емисии и да се стимулира тази степен на декарбонизация. За тази цел коефициентът на линейно намаление следва да бъде увеличен, като се вземе предвид и включването на емисиите от морския транспорт. Последното следва да се изведе от емисиите от дейности в областта на морския транспорт, докладвани в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/757 за 2018 г. и 2019 г. в Съюза, коригирани, считано от 2021 г., с коефициента на линейно намаление

(27)Като се има предвид, че с настоящата директива се изменя Директива 2003/87/ЕО по отношение на период на прилагане, който вече е започнал на 1 януари 2021 г., от съображения за предвидимост, екологична ефективност и простота, по-стръмната линейна траектория на намаляване на емисиите в СТЕ на ЕС следва да бъде права линия през периода 2021—2030 г. с цел да се постигне намаляване на емисиите в СТЕ на ЕС с 61 % до 2030 г., като подходяща междинна стъпка към неутралност по отношение на климата в цялата икономика на Съюза през 2050 г. Тъй като увеличеният коефициент на линейно намаление може да се прилага едва от годината, следваща влизането в сила на настоящата директива, общото количество квоти следва да се намали с еднократна мярка, така че то да съответства на нивото на годишно намаление, което се извършва от 2021 г. нататък.

(28)За постигането на повишената амбиция по отношение на климата ще се изискват значителни публични средства в ЕС, както и национални средства, специално предназначени за прехода в областта на климата. За да се допълнят и укрепят значителните бюджетни разходи на ЕС, свързани с климата, всички приходи от търгове, които не са отнесени към бюджета на Съюза, следва да се използват за цели, свързани с климата. Това включва използването на финансова подкрепа за справяне със социалните аспекти в домакинствата с ниски и средни доходи чрез намаляване на деформиращите данъци. Освен това, за да се преодолеят последиците от прехода за разпределението и в социалната област в държавите членки с ниски доходи, от [година на влизане в сила на директивата] до 2030 г. за финансиране на енергийния преход в държавите членки с брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението под 65 % от средния за Съюза през 2016—2018 г. следва да се използва допълнително количество квоти в размер на 2,5 % от количеството квоти за целия Съюз, чрез Модернизационния фонд, посочен в член 10г от Директива 2003/87/ЕО.

(29)Следва да се осигурят допълнителни стимули за намаляване на емисиите на парникови газове чрез използване на икономически ефективни техники. За тази цел от 2026 г. нататък безплатното разпределяне на квоти за емисии на стационарни инсталации следва да бъде обвързано с инвестиции в техники за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите. Ако се гарантира, че тази мярка е насочена към по-големите потребители на енергия, това би довело до значително намаляване на тежестта за стопанските дейности с по-ниско потребление на енергия, които може да са собственост на малки и средни предприятия или микропредприятия. [Позоваването да се свери с преработеният текст на ДЕЕ]. Свързаните с това делегирани актове следва да бъдат съответно адаптирани.

(30)Алтернатива на безплатното разпределяне на квоти за справяне с риска от изместване на въглеродни емисии е механизмът за въглеродна корекция по границите (МВКГ), установен с Регламент ЕС […./.. г.] на Европейски парламент и на Съвета 51 . Секторите и подсекторите не следва да получават безплатно разпределени квоти, доколкото са обхванати от тази мярка. Необходимо е обаче преходно постепенно премахване на безплатните квоти, за да могат производителите, вносителите и търговците да се приспособят към новия режим. През периода на поетапното въвеждане на МВКГ намаляването на безплатното разпределяне на квоти следва да се осъществи чрез прилагане на коефициент към секторите, обхванати от МВКГ. Този процент (коефициент МВКГ) следва да бъде равен на 100 % през преходния период между влизането в сила на [Регламента за МВКГ] и 2025 г., 90 % през 2026 г. и да се намалява с 10 процентни пункта всяка година, за да достигне 0 % и по този начин безплатно разпределяне на квоти да се премахне до десетата година. Съответните делегирани актове относно безплатното разпределяне на квоти следва да бъдат съответно коригирани за секторите и подсекторите, обхванати от МВКГ. Безплатните квоти, които вече не се предоставят на обхванатите от МВКГ сектори въз основа на това изчисление (търсене по МВКГ), трябва да бъдат продавани на търг, а приходите да постъпват във фонда за иновации, за да се подкрепят иновациите в нисковъглеродните технологии, улавянето и използването на въглерод (УИВ), улавянето и съхранението на въглерод (УСВ) в геоложки обекти, възобновяемата енергия и съхранението на енергия по начин, който допринася за смекчаване на изменението на климата. Специално внимание следва да се обръща на проектите в секторите, обхванати МВКГ. За да се спази делът на безплатните квоти, които са налични за необхванатите от МВКГ сектори, окончателното количество, което трябва да се приспада от безплатните квоти и да се продава на търг, следва да се изчислява въз основа на съотношението между търсенето по МВКГ и необходимите безплатни квоти на всички сектори, които получават безплатно разпределяне.

(31)За да се отрази по-добре технологичният напредък и да се адаптират съответните стойности на параметъра към съответния период на разпределение, като същевременно се осигурят стимули за намаляване на емисиите и се възнаградят по подходящ начин иновациите, максималната корекция на референтните стойности на параметъра следва да се увеличи от 1,6 % на 2,5 % годишно. Следователно за периода 2026—2030 г. стойностите на параметъра следва да бъдат коригирани с 4 % до 50 % в сравнение със стойността, приложима за периода 2013—2020 г.

(32)Комплексният подход към иновациите е от съществено значение за постигането на целите на Европейския зелен пакт. На равнище ЕС необходимите усилия в областта на научните изследвания и иновациите се подкрепят, наред с другото, чрез програмата „Хоризонт Европа“, която включва значително финансиране и нови инструменти за секторите, попадащи в обхвата на СТЕ. Държавите членки следва да гарантират, че националните разпоредби за транспониране не възпрепятстват иновациите и са технологично неутрални.

(33)Обхватът на фонда за иновации, посочен в член 10а, параграф 8 от Директива 2003/87/ЕО, следва да бъде разширен, за да се подкрепят иновациите в нисковъглеродните технологии и процеси, които се отнасят до потреблението на горива в секторите на сградите и автомобилния транспорт. Освен това фондът за иновации следва да служи за подкрепа на инвестициите за декарбонизация на сектора на морския транспорт, включително инвестициите в устойчиви алтернативни горива, като водород и амоняк, които се произвеждат от възобновяеми източници, както и в технологии за задвижване с нулеви емисии, като например технологии, свързани с вятъра. Като се има предвид, че приходите от глоби, събирани по Регламент xxxx/xxxx [FuelEU Maritime] 52 , се разпределят за фонда за иновации като външни целеви приходи в съответствие с член 21, параграф 5 от Финансовия регламент, Комисията следва да гарантира, че се отделя необходимото внимание на подкрепата за иновационни проекти, насочени към ускоряване на разработването и внедряването на възобновяеми и нисковъглеродни горива в морския сектор, както е посочено в член 21, параграф 1 от Регламент xxxx/xxxx [FuelEU Maritime]. За да се осигури достатъчно финансиране на иновациите в рамките на този разширен обхват, фондът за иновации следва да бъде допълнен с 50 милиона квоти, които да бъдат получени отчасти от квотите, които иначе биха могли да бъдат продадени на търг, и отчасти от квотите, които иначе биха могли да бъдат разпределени безплатно, в съответствие с настоящия дял на всеки източник във финансирането на фонда за иновации.

(34)В съответствие с член 10 от Регламент (ЕС) 2019/1122 на Комисията 53 , когато операторите на въздухоплавателни средства вече не извършват полети, обхванати от СТЕ на ЕС, техните партиди се поставят в статус на изключени и от тези партиди вече не могат да се инициират процеси. За да се запази екологосъобразността на системата, квотите, които не са издадени на оператори на въздухоплавателни средства поради тяхното закриване, следва да се използват за покриване на недостига на предадени квоти от тези оператори, а всички останали квоти следва да се използват за ускоряване на действията за справяне с изменението на климата, като се включат във фонда за иновации.

(35)Договорите за разлика в цената на въглеродните емисии (ДЗРЦВЕ) са важен елемент за стимулиране на намаляването на емисиите в промишлеността, като предлагат възможността да се гарантира на инвеститорите в благоприятни за климата иновативни технологии цена, която възнаграждава намалявания на емисиите на CO2 над тези, до които водят настоящите ценови равнища в СТЕ на ЕС. Обхватът на мерките, които фондът за иновации може да подкрепя, следва да бъде разширен, за да се осигури подкрепа за проекти чрез процедури със състезателно наддаване на цени, като например ДЗРЦВЕ. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове относно конкретните правила за този вид подпомагане.

(36)Когато дейността на дадена инсталация е временно преустановена, безплатно разпределените квоти се коригират до нивата на дейност, които задължително се отчитат годишно. Освен това компетентните органи могат да преустановят издаването на квоти за емисии на инсталации, експлоатацията на които е преустановена, докато няма доказателства, че те ще я възобновят. Поради това в случай на временно преустановяване на дейностите от операторите не следва повече да се изисква да доказват пред компетентния орган, че тяхната инсталация ще възобнови производството в рамките на определен и разумен срок.

(37)Във връзка с корекциите на безплатно разпределените квоти, предоставени на стационарни инсталации съгласно член 11, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО, може да се изисква предоставяне на допълнителни безплатни квоти или обратно прехвърляне на излишни квоти. За тези цели следва да се използват квотите, заделени за нови участници на пазара съгласно член 10а, параграф 7 от Директива 2003/87/ЕО.

(38)Обхватът на Модернизационния фонд следва да бъде приведен в съответствие с най-новите цели на Съюза в областта на климата, като се изисква инвестициите да са в съответствие с целите на Европейския зелен пакт и Регламент (ЕС) 2021/1119 и се премахне подкрепата за всякакви инвестиции, свързани с изкопаеми горива. Освен това делът от Модернизационния фонд , който трябва да бъде отделен за приоритетни инвестиции, следва да бъде увеличен на 80 %, енергийната ефективност следва да се разглежда като приоритетна област от страна на потреблението, а подкрепата за домакинствата за справяне с енергийната бедност, включително в селските и отдалечените райони, следва да бъде включена в обхвата на приоритетните инвестиции.

(39)В Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията 54 се определят правила за мониторинг на емисиите от биомаса, които са в съответствие с правилата за използване на биомаса, установени в законодателството на Съюза относно енергията от възобновяеми източници. Тъй като законодателството по отношение на критериите за устойчивост на биомасата се усъвършенства с последните правила, установени в Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета 55 , предоставените изпълнителни правомощия в член 14, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО следва да бъдат изрично разширени, за да обхванат приемането необходимите корекции за прилагането в СТЕ на ЕС на критериите за устойчивост на биомасата, включително биогоривата, течните горива от биомаса и горивата от биомаса. Освен това Комисията следва да бъде оправомощена да приема актове за изпълнение, за да уточни как да се отчита съхранението на емисиите от смеси от биомаса с нулева ставка и биомаса, която не е от източници с нулева ставка.

(40)Възобновяемите течни и газообразни горива с небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива могат да бъдат важни за намаляването на емисиите на парникови газове в сектори, които трудно се декарбонизират. Когато рециклирани въглеродни горива и възобновяеми течни и газообразни горива от небиологичен произход се произвеждат от уловен въглероден диоксид в рамките на дейност, обхваната от настоящата директива, емисиите следва да се отчитат в рамките на тази дейност. За да се гарантира, че възобновяемите горива от небиологичен произход и рециклираните въглеродни горива допринасят за намаляването на емисиите на парникови газове и за да се избегне двойното отчитане за горивата, които допринасят за това, е целесъобразно правомощията по член 14, параграф 1 изрично да бъдат разширени, така че да обхванат приемането от Комисията на актове за изпълнение, с които се определят необходимите корекции за начина на отчитане на евентуалното освобождаване на въглероден диоксид и за избягване на двойното отчитане с цел да се гарантира наличието на подходящи стимули, като се вземе предвид и третирането на тези горива съгласно Директива (ЕС) 2018/2001.

(41)Тъй като се очаква въглеродният диоксид да се транспортира и по други начини, различни от тръбопроводите, като например с кораби и камиони, сегашният обхват по приложение I към Директива 2003/87/ЕО относно превоза на парникови газове с цел съхранение следва да бъде разширен до всички транспортни средства от съображения за равно третиране и независимо от това дали транспортните средства са обхванати от СТЕ на ЕС. Когато емисиите от транспорта са обхванати и от друга дейност съгласно Директива 2003/87/ЕО, емисиите следва да се отчитат в рамките на тази друга дейност, за да се предотврати двойното отчитане.

(42)Изключването от СТЕ на ЕС на инсталациите, използващи изключително биомаса, доведе до ситуации, в които инсталации, изгарящи голям дял биомаса, придобиха неочаквани печалби от получаването на безплатни квоти, значително надвишаващи действителните емисии. Поради това следва да се въведе прагова стойност за изгарянето на биомаса с нулева ставка, над която инсталациите се изключват от СТЕ на ЕС. Праговата стойност от 95 % е в съответствие с параметъра на неопределеност, посочен в член 2, параграф 16 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията 56 .

(43)В Съобщението на Комисията „Повишаване на амбицията на Европа в областта на климата до 2030 г.“ 57 се подчертава особеното предизвикателство за намаляване на емисиите в секторите на автомобилния транспорт и сградите. Поради това Комисията обяви, че по-нататъшното разширяване на търговията с емисии би могло да обхване емисиите от автомобилния транспорт и сградите. Търговията с емисии за тези два нови сектора ще бъде въведена чрез отделна, но сходна система за търговия с емисии. По този начин ще се избегнат всякакви нарушения на добре функциониращата търговия с емисии в секторите на стационарните инсталации и въздухоплаването. Новата система се придружава от допълнителни политики и мерки, които предпазват от неоправдано въздействие на цените, определят очакванията на участниците на пазара и целят да дадат сигнал за цените на въглеродните емисии за цялата икономика. Предишният опит показа, че развитието на новия пазар изисква създаването на ефективна система за мониторинг, докладване и проверка. С оглед на осигуряването на полезни взаимодействия и съгласуваност със съществуващата инфраструктура на Съюза за СТЕ на ЕС, обхващаща емисиите от стационарни инсталации и въздухоплаването, е целесъобразно търговията с емисии за секторите на автомобилния транспорт и сградите да се въведе чрез изменение на Директива 2003/87/ЕО.

(44)За да се създаде необходимата рамка за прилагане и да се осигури разумен срок за постигане на целта за 2030 г., търговията с емисии в двата нови сектора следва да започне през 2025 г. През първата година от регулираните субекти следва да се изисква да притежават разрешително за емисии на парникови газове и да докладват за своите емисии за 2024 г. и 2025 г. Издаването на квоти и задълженията за спазване на изискванията за тези субекти следва да се прилагат от 2026 г. нататък. Тази последователност ще позволи търговията с емисии в секторите да се започне по организиран и ефективен начин. Тя ще позволи също така осигуряването на финансиране от ЕС и приемането на мерки от страна на държавите членки, за да се гарантира социално справедливо въвеждане на търговията с емисии на ЕС в двата сектора, така че да се смекчи въздействието на цената на въглеродните емисии върху уязвимите домакинства и ползватели на транспорта.

(45)Поради много големия брой малки причинители на емисии в секторите на сградите и автомобилния транспорт не е възможно точката на регулиране да бъде установена на нивото на субектите, които пряко отделят парникови газове, какъвто е случаят със стационарните инсталации и въздухоплаването. Поради това, от съображения за техническа осъществимост и административна ефективност, е по-целесъобразно точката на регулиране да бъде установена по-нагоре по веригата на доставки. Актът, който поражда задължението за спазване на изискванията в рамките на новата система за търговия с емисии, следва да бъде освобождаването за потребление на горива, които се използват за изгаряне в секторите на сградите и автомобилния транспорт, включително за изгаряне при автомобилен транспорт на парникови газове за геоложко съхранение. За да се избегне двойно обхващане, не следва да бъде обхванато освобождаването за потребление на горива, които се използват в други дейности съгласно приложение I към Директива 2003/87/ЕО.

(46)Регулираните субекти в двата нови сектора и точката на регулиране следва да бъдат определени в съответствие с акцизната система, установена с Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета 58 , с необходимите адаптации, тъй като с тази директива вече е установена надеждна система за контрол на всички освободени за потребление количества горива за целите на плащането на акцизи. Крайните потребители на горива в тези сектори не следва да подлежат на задълженията по Директива 2003/87/ЕО.

(47)Регулираните субекти, попадащи в обхвата на търговията с емисии в секторите на сградите и автомобилния транспорт, следва да подлежат на изисквания за разрешителни за емисии на парникови газове, подобни на тези за операторите на стационарни инсталации. Необходимо е да се установят правила относно заявленията за издаване на разрешителни, условията за издаване, съдържанието и преразглеждането им, както и всички промени, свързани с регулирания субект. За да може новата система да стартира организирано, държавите членки следва да гарантират, че регулираните субекти, които попадат в обхвата на новата система за търговия с емисии, имат валидно разрешително към момента на стартиране на системата през 2025 г.

(48)За да се постигне целта за намаляване на емисиите до 2030 г., необходимо е общото количество квоти за новата търговия с емисии да следва линейна траектория, като се вземе предвид икономически ефективният принос на сградите и автомобилния транспорт за намаляване на емисиите до 2030 г. с 43 % в сравнение с 2005 г. Общото количество квоти следва да бъде определено за първи път през 2026 г., за да следва траектория, започваща през 2024 г. от граничната стойност на емисиите за 2024 г. (1 109 304 000 CO2t), изчислена в съответствие с член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета 59 въз основа на референтните емисии за тези сектори за периода 2016—2018 г. Съответно коефициентът на линейно намаление трябва да бъде определен на 5,15 %. От 2028 г. нататък общото количество квоти следва да се определя въз основа на средното количество докладвани емисии за 2024, 2025 и 2026 г. и следва да се намалява с годишната абсолютна стойност на намалението, определена от 2024 г., което съответства на коефициент на линейно намаление 5,43 % спрямо съпоставимата стойност за 2025 г. съгласно определената по-горе траектория. Ако тези емисии са значително по-големи от посочената стойност съгласно траекторията и ако това отклонение не се дължи на малки разлики в методиките за измерване на емисиите, коефициентът на линейно намаление следва да се коригира, за да се постигне необходимото намаление на емисиите през 2030 г.

(49)Продаването на квоти чрез търг е най-простият и икономически ефективен метод за разпределяне на квоти за емисии, който също така предотвратява неочаквани печалби. Секторите на сградите и на автомобилния транспорт са подложени на сравнително слаб или несъществуващ конкурентен натиск от страни извън Съюза и не са изложени на риск от изместване на въглеродни емисии. Поради това квотите за сградите и автомобилния транспорт следва да се разпределят само чрез търг, без да има безплатно разпределение.

(50)За да се осигури плавен старт на търговията с емисии в секторите на сградите и автомобилния транспорт и като се вземе предвид необходимостта регулираните субекти да хеджират или да купуват квоти за бъдещ период, за да намалят ценовия и ликвидния си риск, на ранен етап следва да се продават на търг по-големи количества квоти. Следователно през 2026 г. продаваните на търговете обеми следва да бъдат с 30 % по-големи от общото количество квоти за 2026 г. Това количество би било достатъчно за осигуряване на ликвидност, както ако емисиите намалеят в съответствие с потребностите за намаляване, така и в случай, че намаляването на емисиите се осъществи само постепенно. Подробните правила за това предварително осигуряване на обеми за търговете трябва да бъдат установени в делегиран акт, свързан с търговете, приет съгласно член 10, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО.

(51)Правилата за разпределение на тръжните дялове са от голямо значение за всички приходи от търгове, които ще постъпят в държавите членки, особено с оглед на необходимостта от засилване на способността на държавите членки да се справят със социалните въздействия на сигнала за цените на въглеродните емисии в секторите на сградите и автомобилния транспорт. Независимо от факта, че двата сектора имат много различни характеристики, е целесъобразно да се установи общо правило за разпределение, подобно на това, което се прилага за стационарните инсталации. Основната част от квотите следва да се разпредели между всички държави членки въз основа на средното разпределение на емисиите в обхванатите сектори през периода 2016—2018 г.

(52)Въвеждането на цената на въглеродните емисии в автомобилния транспорт и сградите следва да бъде съпроводено с ефективни социални компенсации, особено с оглед на вече съществуващите нива на енергийна бедност. През 2018 г. около 34 милиона европейци са съобщили за невъзможност да поддържат домовете си достатъчно топли, а в проучване, проведено в целия ЕС през 2019 г., 6,9 % от населението на Съюза са заявили, че не могат да си позволят да отопляват дома си достатъчно 60 . За да се постигне ефективна социална компенсация и компенсация на последиците за разпределението, от държавите членки следва да се изисква да изразходват приходите от търговете за целите, свързани с климата и енергетиката, които вече са определени за съществуващата търговия с емисии, но също така и за мерки, добавени специално за решаване на съответните проблеми за новите сектори на автомобилния транспорт и сградите, включително съответните мерки на политиката съгласно Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 61 . Приходите от търговете следва да се използват за справяне със социалните аспекти на търговията с емисии за новите сектори, като се обърне специално внимание на уязвимите домакинства, микропредприятията и ползвателите на транспортни услуги. В този дух новият социален фонд за климата ще предоставя целево финансиране на държавите членки в подкрепа на европейските граждани, които са най-засегнати или застрашени от енергийна бедност или бедност по отношение на мобилността. Този фонд ще насърчава справедливостта и солидарността между държавите членки и в държавите членки, като същевременно намалява риска от енергийна бедност и бедност по отношение на мобилността по време на прехода. Той ще се основава на съществуващите механизми за солидарност и ще ги допълва. Средствата в новия фонд по принцип ще съответстват на 25 % от очакваните приходи от новата търговия с емисии през периода 2026—2032 г. и ще се усвояват въз основа на социалните планове за климата, които държавите членки следва да представят съгласно Регламент (ЕС) 20.../nn на Европейския парламент и на Съвета 62 . Освен това всяка държава членка следва да използва приходите от търговете inter alia за финансиране на част от разходите по своите социални планове за климата.

(53)Отчитането на използването на приходите от търгове следва да бъде приведено в съответствие с текущото отчитане, установено с Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета 63 .

(54)Иновациите и разработването на нови нисковъглеродни технологии в секторите на сградите и автомобилния транспорт са от решаващо значение за осигуряването на икономически ефективен принос на тези сектори към очакваното намаляване на емисиите. Поради това 150 милиона квоти от търговията с емисии в секторите на сградите и автомобилния транспорт също следва да бъдат предоставени на фонда за иновации с цел да се стимулира икономически ефективното намаляване на емисиите.

(55)Регулираните субекти, обхванати от търговията с емисии от сградите и автомобилния транспорт, следва да връщат квоти за своите проверени емисии, съответстващи на количествата горива, които са освободили за потребление. Те следва да върнат за първи път квоти за своите проверени емисии през 2026 г. За да се сведе до минимум административната тежест, редица правила, приложими към съществуващата система за търговия с емисии от стационарни инсталации и въздухоплаването, следва да се приложат към търговията с емисии от сградите и от автомобилния транспорт, като се направят необходимите адаптации. Това включва по-специално правилата за прехвърляне, връщане и отмяна на квоти, както и правилата за валидността на квотите, санкциите, компетентните органи и задълженията за докладване на държавите членки.

(56)За да бъде ефективна търговията с емисии в секторите на сградите и автомобилния транспорт, трябва да е възможно да се извършва мониторинг на емисиите и този мониторинг да бъде с висока степен на сигурност и на разумна цена. Емисиите следва да се отнасят към регулираните субекти въз основа на количествата гориво, освободени за потребление, и да се комбинират с емисионен фактор. Регулираните субекти следва да могат надеждно и точно да идентифицират и разграничават секторите, в които горивата се освобождават за потребление, както и крайните потребители на горивата, за да се избегнат нежелани ефекти, като например двойна тежест. За да има достатъчно данни за определяне на общия брой квоти за периода 2028—2030 г., регулираните субекти, които притежават разрешително към момента на стартиране на системата през 2025 г., трябва да докладват за свързаните с тях исторически емисии за 2024 г.

(57)Целесъобразно е да се въведат мерки за справяне с потенциалния риск от прекомерно увеличение на цените, което, ако е особено високо в началото на търговията с емисии от сгради и автомобилен транспорт, може да намали готовността на домакинствата и физическите лица да инвестират в намаляване на техните емисии на парникови газове. Тези мерки следва да допълват предпазните мерки, предоставени от резерва за стабилност на пазара, който беше създаден с Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета 64 и започна да функционира през 2019 г. Въпреки че пазарът ще продължи да определя цената на въглеродните емисии, предпазните мерки ще се задействат чрез основан на правила автоматичен механизъм, при който квотите ще се освобождават от резерва за стабилност на пазара само ако са изпълнени конкретни условия за задействане, основани на увеличението на средната цена на квотите. Този допълнителен механизъм следва също така да бъде много чувствителен, за да реагира на прекомерната нестабилност, дължаща се на фактори, различни от променените базови условия на пазара. Мерките следва да бъдат адаптирани към различните нива на прекомерно увеличение на цените, което ще доведе до различни степени на намеса. Условията за задействане следва да се наблюдават внимателно от Комисията и когато тези условия са изпълнени, мерките следва да се приемат от Комисията в спешен порядък. Това не засяга всякакви съпътстващи мерки, които държавите членки могат да приемат за справяне с неблагоприятните социални въздействия.

(58)Прилагането на търговията с емисии в секторите на сградите и автомобилния транспорт следва да бъде наблюдавано от Комисията, включително степента на сближаване на цените със съществуващата СТЕ, и ако е необходимо, на Европейския парламент и на Съвета следва да бъде предложен преглед с цел подобряване на ефективността, администрирането и практическото прилагане на търговията с емисии за тези сектори въз основа на придобитите знания, както и за по-тясно сближаване на цените. Комисията следва да бъде задължена да представи първия доклад по тези въпроси до 1 януари 2028 г.

(59)За да се осигурят еднакви условия за прилагането на член 3жг, параграф 3, член 12, параграф 3б и член 14, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. За да се осигурят полезни взаимодействия със съществуващата регулаторна рамка, изпълнителните правомощия, предоставени съгласно членове 14 и 15 от посочената директива, следва да бъдат разширени, така че да обхванат секторите на автомобилния транспорт и на сградите. Тези изпълнителни правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 65 .

(60)С цел приемането на незаконодателни актове от общ характер за допълнение или изменение на определени несъществени елементи от законодателен акт, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на член 10, параграф 4 и член 10а, параграф 8 от посочената директива. Освен това, за да се осигурят полезни взаимодействия със съществуващата регулаторна рамка, изпълнителните правомощия, предоставени съгласно член 10, параграф 4 и член 10а, параграф 8 от Директива 2003/87/ЕО, следва да бъдат разширени, така че да обхванат секторите на автомобилния транспорт и на сградите. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи 66 държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят счита, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(61)Една добре функционираща и реформирана СТЕ на ЕС, включваща инструмент за стабилизиране на пазара, е основното средство на Съюза за осъществяването на договорената цел за 2030 г. и на ангажиментите по Парижкото споразумение. Предназначението на резерва за стабилност на пазара е да се преодолее дисбалансът между търсенето и предлагането на квоти на пазара. В член 3 от Решение (ЕС) 2015/1814 се предвижда резервът да бъде преразгледан три години след като започне да функционира, като се обърне специално внимание на процентната стойност за определяне на броя на квотите, които трябва да бъдат включени в резерва за стабилност на пазара, на прага за общия брой квоти в обращение (ОБКО), който определя попълването с квоти, и на броя на квотите, които трябва да бъдат освободени от резерва.

(62)Като се има предвид необходимостта да се даде по-силен инвестиционен сигнал за намаляване на емисиите по икономически ефективен начин и с оглед на укрепването на СТЕ на ЕС, Решение (EС) 2015/1814 следва да бъде изменено, така че да се повиши процентната ставка, прилагана за определянето на количеството квоти, които ежегодно да се заделят в резерва за стабилност на пазара. Освен това при по-ниски нива на ОБКО попълването трябва да бъде в размер, равен на разликата между ОБКО и прага, който определя попълването с квоти. Това би предотвратило значителната несигурност в обема на търговете, която настъпва при доближаването на стойността на ОБКО до прага, и същевременно би гарантирало, че излишъкът достига този диапазон на обема, в който се счита, че пазарът на въглеродни емисии функционира балансирано.

(63)Освен това, за да се гарантира предвидимост на нивото на квотите, които остават в резерва за стабилност на пазара след обезсилването, обезсилването на квоти в резерва вече не следва да зависи от обема на търговете през предходната година. Поради това броят на квотите в резерва следва да бъде определен на ниво от 400 милиона квоти, което съответства на долния праг за стойността на ОБКО.

(64)Анализът в оценката на въздействието, придружаваща предложението за настоящата директива, показа също, че в общия брой квоти в обращение следва да бъде включено нетното търсене от въздухоплаването. Освен това, тъй като квотите за въздухоплаването могат да се използват по същия начин, както общите квоти, включването на въздухоплаването в резерва би направило този резерв по-прецизен и следователно по-добър инструмент за гарантиране на стабилността на пазара. Считано от годината, следваща влизането в сила на настоящата директива, в изчисляването на общия брой квоти в обращение следва да се включват емисиите от въздухоплаването и квотите, издадени по отношение на въздухоплаването.

(65)За да се изясни изчисляването на общия брой квоти в обращение (ОБКО), в Решение (ЕС) 2015/1814 следва да се уточни, че в предлагането на квоти се включват само издадените квоти, които не са включени в резерва за стабилност на пазара. Освен това формулата вече не трябва да включва изваждането на броя на квотите в резерва за стабилност на пазара от предлагането на квоти. Тази промяна не би имала съществено въздействие върху резултата от изчисляването на ОБКО, включително върху предишните изчисления на ОБКО или върху резерва.

(66)За да се намали рискът от дисбаланс между търсенето и предлагането, свързан с началото на търговията с емисии в секторите на сградите и автомобилния транспорт, както и за да се повиши устойчивостта ѝ на пазарни сътресения, към тези нови сектори следва да се приложи основаващият се на правила механизъм на резерва за стабилност на пазара. За да може този резерв да функционира от самото начало на системата, той трябва да бъде създаден с първоначален ресурс от 600 милиона квоти за търговия с емисии в секторите на автомобилния транспорт и сградите. Първоначалните долни и горни прагове, които задействат освобождаването на квоти от резерва или попълването на квоти в него, следва да бъдат предмет на обща клауза за преразглеждане. По отношение на други елементи, като например публикуването на общия брой квоти в обращение или количеството на освободените или включени в резерва квоти, е целесъобразно да се следват правилата за резерва за други сектори.

(67)Необходимо е Регламент (ЕС) 2015/757 да бъде изменен, за да се вземе предвид включването на сектора на морския транспорт в СТЕ на ЕС. Регламент (ЕС) 2015/757 следва да бъде изменен, така че дружествата да бъда задължени да докладват обобщени данни за емисиите на ниво дружество и да представят за одобрение своите проверени планове за мониторинг и обобщени данни за емисиите на ниво дружество на отговорния администриращ орган. Освен това на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове за изменение на методите за мониторинг на емисиите на CO2 и на правилата за мониторинг, както и на всяка друга съответна информация, посочена в Регламент (ЕС) 2015/757, за да се гарантира ефективното функциониране на СТЕ на ЕС на административно равнище, и да допълва Регламент (ЕС) 2015/757 с правилата за одобряване на плановете за мониторинг и техните изменения от страна на администриращите органи, с правилата за мониторинг, докладване и подаване на обобщени данни за емисиите на ниво дружество, както и с правилата за проверка на обобщените данни за емисиите на ниво дружество и за издаване на доклад за проверка по отношение на тези обобщени данни за емисиите на ниво дружество. Данните, които се наблюдават, докладват и проверяват съгласно Регламент (ЕС) 2015/757, могат да се използват и за целите на спазването на други нормативни актове на Съюза, които изискват наблюдение, докладване и проверка на същата информация за кораба.

(68)Поради това Директива 2003/87/ЕО, Решение (ЕС) 2015/1814 и Регламент (ЕС) 2015/757 следва да бъдат съответно изменени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 2003/87/ЕО

Директива 2003/87/ЕО се изменя, както следва:

(1)В член 2 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.    Настоящата директива се прилага спрямо дейностите, изброени в приложения I и III, и парниковите газове, изброени в приложение II. Когато дадена инсталация, която е включена в обхвата на СТЕ на ЕС поради експлоатацията на горивни съоръжения с обща номинална топлинна мощност над 20 MW, промени производствените си процеси с цел намаляване на емисиите си на парникови газове и вече не отговаря на този праг, след промяната на производствения си процес тя остава в обхвата на СТЕ на ЕС до края на съответния петгодишен период, посочен в член 11, параграф 1, втора алинея.

2.    Настоящата директива се прилага, без да се засягат изискванията съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(*).

_________

(*) Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

(2)Член 3 се изменя, както следва:

а)буква б) се заменя със следното:

„б) „емисии“ означава изпускането на парникови газове от източници в дадена инсталация или изпускането от въздухоплавателно средство, извършващо въздухоплавателна дейност, посочена в приложение I, или от кораби, извършващи морска транспортна дейност, посочена в приложение I, на газове, определени по отношение на тази дейност, или изпускането на парникови газове, съответстващи на дейността, посочена в приложение III;“;

б)буква г) се заменя със следното:

„г) „разрешително за емисии на парникови газове“ означава разрешително, издадено в съответствие с членове 5, 6 и 30б;“;

в)буква ф) се заличава;

г)добавят се следните букви от х) до щ):

„х) „корабно дружество“ означава корабособственикът, или всяка друга организация или лице, като например мениджър или чартьор на фрахтовани без екипажа кораби, които са поели отговорността за експлоатацията на кораба от корабособственика и които при поемането на тази отговорност са се съгласили да поемат всички задължения и отговорности, наложени от Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването, посочени в приложение I към Регламент (ЕО) № 336/2006 на Европейския парламент и на Съвета(*);

_________

(*) Регламент (ЕО) № 336/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за прилагане на Международния кодекс за управление на безопасността в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3051/95 на Съвета (ОВ L 64, 4.3.2006 г., стр. 1).

ц) „администриращ орган по отношение на корабно дружество“ означава органът, който отговаря за администрирането на СТЕ на ЕС по отношение на корабно дружество в съответствие с член 3жг;

ч) „регулиран субект“ за целите на глава IVа означава всяко физическо или юридическо лице, с изключение на крайния потребител на горивата, което участва в дейността, посочена в приложение III, и което попада в една от следните категории:

i)когато горивото преминава през данъчен склад съгласно определението в член 3, точка 11 от Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета(*) — лицензиран складодържател съгласно определението в член 3, точка 1 от посочената директива, който е задължен да плати акциза, станал изискуем съгласно член 7 от посочената директива;

ii)ако точка i) не е приложима — всяко друго лице, което е задължено да плати акциза, станал дължим съгласно член 7 от Директива (ЕС) 2020/262 по отношение на горивата, обхванати от настоящата глава;

iii)ако точки i) и ii) не са приложими — всяко друго лице, което трябва да бъде регистрирано от съответните компетентни органи на държавата членка с цел да бъде задължено да плаща акциз, включително всяко лице, освободено от плащане на акциз, както е посочено в член 21, параграф 5, четвърта алинея от Директива 2003/96/ЕО на Съвета(**);

iv)ако точки i), ii) и iii) не са приложими или ако няколко лица са солидарно отговорни за плащането на един и същ акциз — всяко друго лице, определено от държава членка.

_________

(*) Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета от 19 декември 2019 г. за определяне на общия режим на облагане с акциз (ОВ L 058, 27.2.2020 г., стр. 4).

(**) Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (OВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51).

ш) „гориво“ за целите на глава IVа означава всяко гориво, изброено в таблица А и таблица В от приложение I към Директива 2003/96/ЕО, както и всеки друг продукт, предлаган за продажба като моторно гориво или гориво за отопление, както е посочено в член 2, параграф 3 от посочената директива;

щ) „освобождаване за потребление“ за целите на глава IVа има същото значение като в член 6, параграф 3 от Директива (ЕС) 2020/262.“

(3)Заглавието на глава II се заменя със следното:

„ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ И МОРСКИ ТРАНСПОРТ“

(4)Член 3a се заменя със следното:

„Член  3a

Обхват

Членове 3б—3е се прилагат за разпределянето и издаването на квоти по отношение на въздухоплавателните дейности, изброени в приложение I. Членове 3ж—3жд се прилагат по отношение на морските транспортни дейности, изброени в приложение I.“

(5)Членове 3е и 3ж се заменят със следното:

„Член 3е

Планове за мониторинг и докладване

Администриращата държава членка гарантира, че всеки оператор на въздухоплавателно средство представя на компетентния орган в тази държава членка план за мониторинг, в който са установени мерките за мониторинг и докладване на данните за емисиите и тонкилометрите за целите на заявлението по член 3д, както и че тези планове са одобрени от компетентния орган в съответствие с актовете, посочени в член 14.

Член 3ж

Обхват на прилагане за морски транспортни дейности

1.Разпределянето на квоти и прилагането на изискванията за връщане по отношение на морските транспортни дейности се прилагат по отношение на половината (50 %) от емисиите от кораби, извършващи плавания с начало в пристанище под юрисдикцията на държава членка и пристигане в пристанище извън юрисдикцията на държава членка, половината (50 %) от емисиите от кораби, извършващи плавания с начало в пристанище извън юрисдикцията на държава членка и пристигане в пристанище под юрисдикцията на държава членка, всички (100 %) емисии от кораби, извършващи плавания с начало в пристанище под юрисдикцията на държава членка и пристигане в пристанище под юрисдикцията на държава членка и всички (100 %) емисии от кораби на кей в пристанище под юрисдикцията на държава членка.

2.Членове 9, 9а и 10 се прилагат за морските транспортни дейности по същия начин, по който се прилагат за другите дейности, обхванати от СТЕ на ЕС.“

(6)Добавят се следните членове 3жа до 3жд:

„Член 3жа

Поетапно въвеждане на изискванията за морския транспорт

Корабните дружества са длъжни да връщат квоти в съответствие със следния график:

а)20 % от проверените емисии, докладвани за 2023 г.;

б)45 % от проверените емисии, докладвани за 2024 г.;

в)70 % от проверените емисии, докладвани за 2025 г.;

г)100 % от проверените емисии, докладвани за 2026 г. и всяка следваща година.

Доколкото върнатите квоти са по-малко в сравнение с проверените емисии от морския транспорт за 2023 г., 2024 г. и 2025 г., след като бъде установена разликата между проверените емисии и върнатите квоти за всяка година, съответното количество квоти се отменя, а не се продава на търг съгласно член 10.

Член 3жб

Мониторинг и докладване на емисиите от морския транспорт

По отношение на емисиите от морските транспортни дейности, изброени в приложение I, администриращият орган гарантира, че корабното дружество, за което той отговаря, извършва мониторинг и докладва съответните параметри през периода на докладване и предоставя на администриращия орган обобщени данни за емисиите на ниво дружество в съответствие с глава II от Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета(*).

_________

(*) Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 55).

Член 3жв

Проверка и акредитация на емисиите от морския транспорт

Администриращият орган по отношение на дадено корабно дружество гарантира, че докладването на обобщени данни за емисиите на равнище корабно дружество, подадени от корабното дружество съгласно член 3жб, се проверява в съответствие с правилата за проверка и акредитация, установени в глава III от Регламент (ЕС) 2015/757(*).

_________

(*) Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 55).

Член 3жг

Администриращ орган по отношение на корабно дружество

1. Администриращият орган по отношение на корабно дружество е:

а) в случай на корабно дружество, регистрирано в държава членка — държавата членка, в която е регистрирано корабното дружество;

б) в случай на корабно дружество, която не е регистрирано в държава членка — държавата членка с най-голям оценен брой посещения на пристанища от плавания, извършени от това корабно дружество през последните две години на наблюдение и попадащи в обхвата, посочен в член 3ж;

в) в случай на корабно дружество, което не е регистрирано в държава членка и което не е извършило нито един рейс, попадащ в обхвата, посочен в член 3ж, през предходните две години на мониторинг, администриращият орган е държавата членка, от която корабното дружество е започнало първия си рейс, попадащ в обхвата, посочен в член 3ж.

Когато е целесъобразно, отговорният администриращ орган по отношение на дадено корабно дружество се осъвременява на всеки две години.

2. Въз основа на най-надеждната налична информация Комисията:

а) до 1 февруари 2024 г. публикува списък на корабните дружества, които са извършвали морска дейност, посочена в приложение I, попадаща в обхвата, определен в член 3ж, на 1 януари 2023 г. или считано от тази дата, като посочва администриращия орган за всяко корабно дружество в съответствие с параграф 1; както и

б) поне веднъж на всеки две години след това осъвременява списъка, за да пренасочи корабните дружества към друг администриращ орган, когато е целесъобразно, или да включи корабни дружества, които впоследствие са извършвали морска дейност, посочена в приложение I, която попада в обхвата, определен в член 3ж.

3. Комисията приема актове за изпълнение, с които се установяват подробни правила, свързани с администрирането на корабни дружества от страна на администриращите органи съгласно настоящата директива. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане по член 22а, параграф 2.

Член 3жд

Докладване и преглед

1. Комисията разглежда възможни изменения във връзка с приемането от Международната морска организация на глобална, основана на пазара мярка за намаляване на емисиите на парникови газове от морския транспорт. В случай на приемане на такава мярка и във всички случаи преди глобалния преглед през 2028 г. и не по-късно от 30 септември 2028 г., Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който разглежда всяка такава мярка. Ако е уместно, Комисията може да допълни доклада със законодателно предложение до Европейския парламент и до Съвета за изменение на настоящата директива, както е целесъобразно.

2. Комисията наблюдава прилагането на настоящата глава и възможните тенденции по отношение на дружествата, които се опитват да избегнат обвързването с изискванията на настоящата директива. Ако е уместно, Комисията предлага мерки за предотвратяване на такова избягване.“

(7)Член 3з се заменя със следното:

„Член 3з

Обхват

Разпоредбите на настоящата глава се прилагат за разрешителните за емисии на парникови газове и за разпределението и издаването на квоти по отношение на дейностите, включени в списъка в приложение I, които не са въздухоплавателни дейности и морски транспортни дейности.“

(8)В член 6, параграф 2 буква д) се заменя със следното:

„д) задължение за предаване на квоти, равни на общото количество емисии от инсталацията за всяка календарна година, проверено в съответствие с член 15, в рамките на четири месеца след приключване на дадената година.“

(9)Член 8 се изменя, както следва:

а)думите „на Европейския парламент и на Съвета(1)“ и бележка под линия (1) се заличават;

б)добавя се следният параграф:

в)„Комисията извършва преглед на ефективността на полезните взаимодействия с Директива 2010/75/ЕС. Разрешителните, свързани с околната среда и климата, следва да бъдат координирани, за да се осигури ефективно и по-бързо изпълнение на мерките, необходими за постигане на целите на ЕС в областта на климата и енергията. Комисията може да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета в контекста на всяко бъдещо преразглеждане на настоящата директива.“

(10)В член 9 се добавя следният параграф:

„През [годината, следваща влизането в сила на настоящото изменение] количество квоти в целия Съюз се намалява с [-- милиона квоти (определя се в зависимост от годината на влизане в сила)]. През същата година количеството квоти в целия Съюз се увеличава със 79 милиона квоти за морски транспорт. От [годината, следваща влизането в сила на настоящото изменение] линейният коефициент е 4,2 %. Комисията публикува количеството квоти в целия Съюз в срок от 3 месеца от [да се впише датата на влизане в сила на изменението].“

(11)Член 10 се изменя, както следва:

а)в параграф 1 трета алинея се заменя със следното:

„2 % от общото количество квоти за периода 2021—2030 г. се продават чрез търг с цел създаване на фонд за подобряване на енергийната ефективност и модернизиране на енергийните системи на някои държави членки („държавите членки бенефициери“), както е предвидено в член 10г („Модернизационният фонд“). Държавите членки бенефициери за това количество квоти са държавите членки с БВП на глава от населението по пазарни цени под 60 % от средната стойност за Съюза през 2013 г. Средствата, съответстващи на това количество квоти, се разпределят в съответствие с част А от приложение IIб.

   Освен това 2,5 % от общото количество квоти между [годината, следваща влизането в сила на директивата] и 2030 г. се продават на търг за Модернизационния фонд. Държавите членки бенефициери за това количество квоти са държавите членки с БВП на глава от населението по пазарни цени под 65 % от средната стойност за Съюза за периода 2016—2018 г. Средствата, съответстващи на това количество квоти, се разпределят в съответствие с част Б от приложение IIб.“;

б)В параграф 3 първото и второто изречение се заменят със следното:

„3. Държавите членки определят начина на използване на приходите от продажбата на квоти на търг, с изключение на приходите, установени като собствени ресурси в съответствие с член 311, параграф 3 от ДФЕС и вписани в бюджета на Съюза. Държавите членки използват приходите си от продажбата на квоти на търг, посочени в параграф 2, с изключение на приходите, използвани за компенсиране на непреките разходи за въглеродни емисии, посочени в член 10а, параграф 6, за една или повече от следните цели:“;

в)В параграф 3 буква з) се заменя със следното:

з)  мерки, предназначени за подобряване на енергийната ефективност, системите за централно отопление и изолацията, или за предоставяне на финансова подкрепа с цел справяне със социалните аспекти в домакинствата с ниски и средни доходи, включително чрез намаляване на деформиращите данъци;“;

г)В параграф 4 първото изречение се заменя със следното:

„4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 за допълване на настоящата директива по отношение на сроковете, администрирането и други аспекти на търговете, включително условията за прехвърляне на част от приходите в бюджета на Съюза, за да се гарантира, че те се провеждат по открит, прозрачен, хармонизиран и недискриминационен начин.“

(12)Член 10a се изменя, както следва:

а)параграф 1 се изменя, както следва:

i)след втората алинея се добавят следните две алинеи:

„В случая на инсталации, обхванати от задължението за извършване на енергиен одит съгласно член 8, параграф 4 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(*) [позоваването на тази разпоредба ще бъде осъвременено след преразглеждането на директивата], количеството безплатни квоти се предоставя в пълен размер само ако препоръките от доклада от одита са изпълнени, доколкото срокът за изплащане на съответните инвестиции не надвишава пет години и разходите за тези инвестиции са пропорционални. В противен случай количеството безплатни квоти се намалява с 25 %. Количеството безплатни квоти не се намалява, ако операторът докаже, че е изпълнил други мерки, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове, равностойни на препоръчаните в доклада от одита. Съответно се коригират мерките, посочени в първа алинея.

Безплатни квоти не се предоставят на инсталации в сектори или подсектори, доколкото те са обхванати от други мерки за справяне с риска от изместване на въглеродни емисии, както е установено в Регламент (ЕС) ..../.. [препратка към МВКГ](**). Съответно се коригират мерките, посочени в първа алинея.

_________

(*) Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).“;

(**) [пълна препратка към МВКГ]

ii)в края на третата алинея се добавя следното изречение:

„За да се осигурят допълнителни стимули за намаляване на емисиите на парникови газове и повишаване на енергийната ефективност, определените предварителни параметри за целия Съюз се преразглеждат преди периода 2026—2030 г. с оглед на евентуално изменение на определенията и системните граници на съществуващите параметри за продукти.“;

б)Добавя се следният параграф 1а:

„1а. Считано от датата на прилагане на механизма за въглеродна корекция по границите, не се предоставят безплатни квоти за производството на продукти, изброени в приложение I към Регламент [МВКГ].

Чрез дерогация от предходната алинея, през първите години от действието на Регламент [МВКГ] производството на тези продукти се ползва от безплатни квоти в намалени количества. Прилага се коефициент за намаляване на количеството безплатни квоти за производството на тези продукти (коефициент МВКГ). Коефициентът МВКГ е равен на 100 % за периода от влизането в сила на [Регламента за МВКГ] до края на 2025 г., 90 % през 2026 г. и се намалява с 10 процентни пункта всяка година, за да достигне 0 % на десетата година.

Намаляването на безплатните квоти се изчислява ежегодно като средно съотношение между търсенето на безплатни квоти за производството на продуктите, изброени в приложение I към Регламент [МВКГ] и изчисленото общо търсене на безплатни квоти за всички инсталации за съответния период, посочен в член 11, параграф 1. Прилага се коефициентът МВКГ.

Квотите, получени в резултат на намаляването на безплатните квоти, се предоставят за подкрепа на иновациите в съответствие с член 10а, параграф 8.“;

в)параграф 2 се изменя, както следва:

i)в трета алинея буква в) се заменя със следното:

„в) за периода 2026—2030 г. стойностите на параметъра се определят по същия начин, както е посочено в букви а) и г), въз основа на информацията, подадена съгласно член 11 за 2021 г. и 2022 г., и въз основа на прилагането на ставката на годишно намаление по отношение на всяка година от периода 2008—2028 г.“;

iii)в третата алинея се добавя следната буква г):

г) когато ставката на годишно намаление надвишава 2,5 % или е под 0,2 %, референтните стойности за периода 2026—2030 г. са тези, приложими в периода 2013—2020 г., намалени с приложимата от двете посочени процентни ставки по отношение на всяка година от периода 2008—2028 г.“;

iv)четвъртата алинея се заменя със следното:

„Чрез дерогация по отношение на стойностите на параметъра за ароматни съединения и синтетичен газ, тези стойности се коригират със същия процент както стойностите за рафинериите с цел да се запазят еднакви условия за производителите на тези продукти.“;

г)параграфи 3 и 4 се заличават.

д)в параграф 6 първата алинея се заменя със следното:

„Държавите членки приемат финансови мерки в съответствие с втора и четвърта алинея в полза на секторите и подсекторите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради значителни непреки разходи, действително възникващи при прехвърлянето на разходи за емисии на парникови газове в цените на електроенергията, при условие че тези финансови мерки са в съответствие с правилата за държавна помощ, и по-специално не водят до неоправдано нарушаване на конкуренцията във вътрешния пазар. Приетите финансови мерки не следва да компенсират непреките разходи, обхванати от безплатното разпределение на квоти в съответствие с параметрите, установени съгласно параграф 1. Когато държава членка изразходва сума, по-висока от равностойността на 25 % от приходите си от търгове за годината, в която са извършени непреките разходи, тя посочва причините за превишаването на тази сума.“;

е)в параграф 7 втората алинея се заменя със следното:

От 2021 г. нататък квотите, които съгласно параграфи 19, 20 и 22 не са разпределени на инсталации, се добавят към количеството квоти, заделени в съответствие с първото изречение на първа алинея от настоящия параграф.“;

ж)параграф 8 се заменя със следното:

„8. 365 милиона квоти от количеството, което иначе би могло да бъде разпределено безплатно съгласно настоящия член, и 85 милиона квоти от количеството, което иначе би могло да бъде продадено на търг съгласно член 10, както и квотите, получени в резултат на намаляването на безплатните квоти, посочено в член 10а, параграф 1а, се предоставят на фонд, чиято цел е да подкрепя иновациите в нисковъглеродните технологии и процеси и да допринася за постигането на целите за нулево замърсяване („фонд за иновации“). Квотите, които не са издадени на операторите на въздухоплавателни средства поради закриването на оператори на въздухоплавателни средства и които не са необходими за покриване на евентуален недостиг на предадени квоти от тези оператори, също се използват за подпомагане на иновациите, както е посочено в първа алинея.

Освен това 50 милиона неразпределени квоти от резерва за стабилност на пазара се използват за допълване на евентуално останали приходи от 300 милиона квоти, които са на разположение за периода 2013—2020 година съгласно Решение 2010/670/ЕС на Комисията(*), и своевременно се използват за подкрепа на иновациите, както е посочено в първа алинея. Освен това външните целеви приходи, посочени в член 21, параграф 2 от Регламент (ЕС) [FuelEU Maritime], се разпределят към фонда за иновации и се усвояват в съответствие с настоящия параграф.

Фондът за иновации обхваща секторите, изброени в приложения I и III, включително безопасно за околната среда улавяне и използване на въглерод (УИВ), което има значителен принос за смекчаване на последиците от изменението на климата, както и продукти, заместващи въглеродно интензивните продукти, произвеждани в секторите, изброени в приложение I, и за съдействие за стимулирането на изграждането и експлоатацията на проекти, насочени към екологично безопасно улавяне и съхранение (УСВ) на CO2 в геоложки обекти, както и на иновативни технологии за възобновяема енергия и съхранение на енергия, в географски балансирани райони. Фондът за иновации може да подкрепя също така революционни технологии и инфраструктура за декарбонизация на морския сектор и за производство на нисковъглеродни и нулевовъглеродни горива за въздухоплаването, железопътния и автомобилния транспорт. Специално внимание трябва се отделя на проекти в секторите, обхванати от [Регламента за МВКГ], за да се подкрепят иновациите в нисковъглеродните технологии, УИВ, УСВ, възобновяемата енергия и съхранението на енергия по начин, който допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата.

Допустими са проекти във всички държави членки, включително малки проекти. Подпомаганите технологии трябва да са иновативни и все още да не са търговски жизнеспособни в подобен мащаб без подкрепа, но трябва да представляват революционни решения или да са достатъчно зрели за прилагане в мащаб, предхождащ мащаба на стопанска реализация.

Комисията гарантира, че квотите, предназначени за фонда за иновации, се продават на търг в съответствие с принципите и условията, определени в член 10, параграф 4. Постъпленията от търговете представляват външни целеви приходи в съответствие с член 21, параграф 5 от Финансовия регламент. Бюджетните задължения за действия, които надхвърлят една финансова година, могат да се разпределят за няколко години под формата на годишни траншове.

Проектите се избират въз основа на обективни и прозрачни критерии, като се отчита, когато е уместно, степента, в която проектите допринасят за постигане на намаления на емисиите значително под параметрите, посочени в параграф 2. Проектите трябва да имат потенциал за широко приложение или за значително намаляване на разходите за преминаване към нисковъглеродна икономика в съответните сектори. Проектите, включващи УИВ, трябва да водят до нетно намаляване на емисиите и да гарантират избягването или постоянното съхранение на CO2. В случая на безвъзмездни средства, предоставени чрез покани за представяне на предложения, могат да бъдат подкрепени до 60 % от съответните разходи за проекти, от които до 40 % не трябва да зависят от провереното избягване на емисии на парникови газове, при условие че са постигнати предварително определени етапи, като се отчита използваната технология. В случаите на подкрепа, предоставена чрез състезателно наддаване и на подкрепа за техническа помощ могат да бъдат подкрепени до 100 % от съответните разходи за проектите.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 за допълване на настоящата директива по отношение на правилата за функционирането на фонда за иновации, включително процедурата и критериите за подбор, както и допустимите сектори и технологичните изисквания за различните видове подкрепа.

Нито един проект няма да получава подкрепа чрез механизма по настоящия параграф, надвишаваща 15 % от общия брой налични за тази цел квоти. Тези квоти се вземат предвид съгласно параграф 7.“;

_________

(*) Решение 2010/670/ЕС на Комисията от 3 ноември 2010 г. за определяне на критерии и мерки за финансирането на демонстрационни проекти със стопански характер за безопасно за околната среда улавяне и съхранение в геоложки обекти на CO2, както и за финансирането на демонстрационни проекти за новаторски технологии за възобновяема енергия, чрез схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Общността, въведена с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 290, 6.11.2010 г., стр. 39).

з)в параграф 19 първото изречение се заменя със следното: 

„19. Не се предоставят безплатни квоти на инсталация, която е преустановила дейността си.“;

и)добавя се следният параграф 22:

„22. Когато са необходими корекции на безплатните квоти, предоставени съгласно член 11, параграф 2, те се извършват като се използват квоти от или се добавят квоти към количеството квоти, заделени в съответствие с параграф 7 от настоящия член.“

(13)В член 10в параграф 7 се заменя със следното:

„Държавите членки изискват от облагодетелстваните инсталации за производство на електроенергия и мрежови оператори да докладват до 28 февруари всяка година за изпълнението на избраните от тях инвестиции, включително за състоянието на съотношението между безплатните квоти и извършените инвестиционни разходи, както и за видовете инвестиции, получили подкрепа. Държавите членки докладват за това на Комисията, а Комисията осигурява публичност на тези доклади.“

(14)Член 10г се изменя, както следва:

а)в параграф 1 първата и втората алинея се заменят със следното:

„1. За периода 2021—2030 г. се създава фонд за подкрепа на инвестициите, предложени от държавите членки бенефициери, включително за финансиране на малки инвестиционни проекти, за модернизация на енергийни системи и за подобряване на енергийната ефективност („Модернизационен фонд“). Модернизационният фонд се финансира посредством продажба чрез търг на квоти, както е посочено в член 10, за посочените в него държави членки бенефициери.

   Подпомаганите инвестиции трябва са в съответствие с целите на настоящата директива, както и с целите на Съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт(*) и Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (**), и с дългосрочните цели, заявени в Парижкото споразумение. От Модернизационния фонд не се предоставя подкрепа за съоръжения за производство на енергия, които използват твърди изкопаеми горива.“;

_________

(*) COM(2019) 640 final.

(**) Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).“

б)параграф 2 се заменя със следното:

„2. Най-малко 80 % от финансовите средства от Модернизационния фонд се използват за подпомагане на инвестиции в следните области:

а)производство и използване на електрическа енергия от възобновяеми източници;

б)отопление и охлаждане от възобновяеми източници;

в)подобряване на енергийната ефективност при потреблението, включително в транспорта, сградите, селското стопанство и отпадъците;

г)съхранение на енергия и модернизация на енергийните мрежи, включително топлопроводите и мрежите за пренос на електроенергия, и увеличаване на междусистемните връзки между държавите членки;

д)подпомагане на домакинствата с ниски доходи, включително в селските и отдалечените райони, за справяне с енергийната бедност и за модернизиране на отоплителните им системи; както и

е)справедлив преход в зависимите от въглеродни емисии региони в държавите членки бенефициери, така че да се подкрепят пренасочването, преквалификацията и повишаването на квалификацията на работниците, образованието, инициативите за търсене на работа и стартиращите предприятия, в диалог със социалните партньори.“

(15)Член 12 се изменя, както следва:

а)параграф 2 се заменя със следното: 

„2. Държавите членки гарантират, че квотите, издадени от компетентен орган на друга държава членка, се признават за целите на изпълнението на задълженията по параграф 3 на оператор, оператор на въздухоплавателно средство или корабно дружество.“;

б)параграф 2а се заличава;

в)параграф 3 се заменя със следното:

„3. Държавите членки, администриращите държави членки и администриращите органи по отношение на корабно дружество гарантират, че до 30 април всяка година:

а) операторът на всяка инсталация предава брой квоти, който е равен на общите емисии от тази инсталация през предходната календарна година, проверени в съответствие с член 15;

б) всеки оператор на въздухоплавателно средство предава брой квоти, който е равен на общите му емисии през предходната календарна година, проверени в съответствие с член 15;

в) всяко корабно дружество предава брой квоти, равен на общите му емисии през предходната календарна година, проверени в съответствие с член 3жв.

Държавите членки, администриращите държави членки и администриращите органи по отношение на корабно дружество осигуряват анулирането на квотите, върнати в съответствие с първа алинея.“;

г)в параграф 3а първото изречение се заменя със следното:

„3а. Когато е необходимо и докато е необходимо, за да се защити екологосъобразността на СТЕ на ЕС, на операторите, операторите на въздухоплавателни средства и корабните дружества в СТЕ на ЕС се забранява да използват издадени от държава членка квоти, по отношение на които съществуват задължения, чието действие спрямо операторите на въздухоплавателни средства, корабните дружества и другите оператори ще бъде погасено.“;

д)създава се следният параграф 3б: 

„3б. Задължение за връщане на квоти не възниква по отношение на емисии на парникови газове, за които се смята, че са уловени и използвани, за да се свържат трайно химически в даден продукт, така че да не навлизат в атмосферата при нормална употреба.

Комисията приема актове за изпълнение по отношение на изискванията, при чието изпълнение се смята, че парниковите газове са трайно химически свързани в даден продукт, така че при нормална употреба да не навлизат в атмосферата.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане съгласно член 22а, параграф 2.“

(16)В член 14, параграф 1, първа алинея се добавя следното изречение:

„С тези актове за изпълнение се прилагат критериите за устойчивост и намаляване на емисиите на парникови газове при използването на биомаса, установени с Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета(*), с всички необходими корекции за прилагане съгласно настоящата директива, за да може тази биомаса да бъде с нулева ставка. В тях се определят начините за отчитане на съхранението на емисии от комбинация от източници с нулева ставка и източници, които не са с нулева ставка. В тях се определя също така как да се отчитат емисиите от възобновяеми горива от небиологичен произход и рециклирани въглеродни горива, като се гарантира, че тези емисии се отчитат и се избягва двойното отчитане.“

_________

(*) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (OB L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).

(17)Заглавието на глава IV се заменя със следното:

РАЗПОРЕДБИ, ПРИЛОЖИМИ ЗА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО, МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ И СТАЦИОНАРНИТЕ ИНСТАЛАЦИИ

(18)Член 16 се изменя, както следва:

а)параграф 2 се заменя със следното:

„2. Държавите членки осигуряват публикуването на имената на операторите, на операторите на въздухоплавателни средства и на корабните дружества, които нарушават изискванията за връщане на достатъчно квоти по настоящата директива.“;

б)създава се следният параграф 3а:

„3a. санкциите, посочени в параграф 3, се прилагат и по отношение на корабните дружества.“;

в)създава се следният параграф 11а:

„11а. В случай на корабно дружество, която не е спазило изискванията за връщане за два или повече последователни отчетни периода и спазването им не е постигнато чрез други принудителни мерки, компетентният орган на държавата членка на пристанището на влизане може, след като даде възможност на съответното корабно дружество да представи своите бележки, да издаде заповед за експулсиране, за която се уведомяват Комисията, Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ), другите държави членки и съответната държава на флага. Вследствие на издаването на посочената заповед за експулсиране всяка държава членка, с изключение на държавата членка, под чийто флаг плава корабът, отказва да допуска корабите, за които отговаря съответното корабно дружество, в което и да е свое пристанище, докато това дружество не изпълни задълженията си за връщане в съответствие с член 12. Когато корабът плава под флага на държава членка, съответната държава членка, след като даде възможност на съответното дружество да представи своите бележки, разпорежда корабът да бъде задържан, докато корабното дружество не изпълни своите задължения. Настоящият параграф не засяга действието на международните морски правила, приложими в случай на бедстващи кораби.“

(19)Член 18б се заменя със следното:

Член 18б

Съдействие от Европейската агенция по морска безопасност и други съответни организации

За да изпълнят задълженията си по член 3в, параграф 4, членове 3е, 3жб, 3жв, 3жг, 3жд и 18а Комисията и администриращите органи могат да поискат съдействие от Европейската агенция по морска безопасност или от друга съответна организация и могат да сключат за тази цел подходящи споразумения с тези организации.“

(20)В член 30, параграф 2 се добавя следното изречение:

„Мерките, приложими към секторите, обхванати от МВКГ, се преразглеждат в светлината на прилагането на Регламент xxx [позоваване на МВКГ].“

(21)След член 30 се създава следната глава IVа:

ГЛАВА IVа

СИСТЕМА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕМИСИИ ЗА СГРАДИТЕ И АВТОМОБИЛНИЯ ТРАНСПОРТ

Член 30а

Обхват

Разпоредбите на настоящата глава се прилагат по отношение на емисиите, разрешителните за емисии на парникови газове, издаването и връщането на квоти, мониторинга, докладването и проверката по отношение на дейността, посочена в приложение III. Настоящата глава не се прилага за емисиите, обхванати от глави II, IIa и III.

Член 30б

Разрешителни за емисии на парникови газове

1.Държавите членки гарантират, че от 1 януари 2025 г. нататък нито един регулиран субект не извършва дейностите, посочени в приложение III, освен ако този регулиран субект не притежава разрешително, издадено от компетентен орган в съответствие с параграфи 2 и 3.

2.Заявлението за разрешително за емисии на парникови газове, подадено до компетентния орган от регулирания субект съгласно параграф 1, трябва да включва най-малко описание на:

а)регулирания субект;

б)вида на горивата, които освобождава за потребление и които се използват за изгаряне в секторите на сградите и автомобилния транспорт, както е определено в приложение III, и начините, по които освобождава тези горива за потребление;

в)крайната употреба на горивата, освободени за потребление за дейността, посочена в приложение III;

г)планираните мерки за мониторинг и докладване на емисиите в съответствие с актовете, посочени в членове 14 и 30е;

д)нетехническо обобщение на информацията, представена в букви от а) до г).

3.Компетентният орган издава разрешително за емисии на парникови газове, с което дава разрешение на регулирания субект, посочен в параграф 1, за дейността, посочена в приложение III, ако се увери, че субектът е в състояние да извършва мониторинг и да докладва за емисиите, съответстващи на количествата горива, освободени за потребление съгласно приложение III.

4.Разрешителните за емисии на парникови газове следва да съдържат най-малко следните елементи:

е)наименование и адрес на регулирания субект;

ж)описание на начините, по които регулираният субект освобождава горивата за потребление в секторите, обхванати от настоящата глава;

з)списък на горивата, които регулираният субект освобождава за потребление в секторите, обхванати от настоящата глава;

и)план за мониторинг, който отговаря на изискванията, установени с посочените в член 14 актове;

й)изисквания за докладване, установени с посочените в член 14 актове;

к)задължение за връщане на квоти, издадени съгласно настоящата глава, равни на общото количество емисии за всяка календарна година, проверени в съответствие с член 15, в рамките на четири месеца след края на тази година.

5.Държавите членки могат да позволят на регулираните субекти да осъвременят плановете за мониторинг, без да променят разрешителното. Регулираните субекти представят всички осъвременени планове за мониторинг на компетентния орган за одобрение.

6.Регулираният субект информира компетентния орган за всички планирани промени в естеството на дейността си или в освобождаваните от него горива за потребление, които промени може да наложат осъвременяване на разрешителното за емисии на парникови газове. Когато е целесъобразно, компетентният орган осъвременява разрешителното в съответствие с посочените в член 14 актове. При промяна в самоличността на регулиран субект, попадащ в обхвата на настоящата глава, компетентният орган осъвременява разрешителното, като включва в него наименованието и адреса на новия регулиран субект.

Член 30в

Общо количество квоти

1.    Количеството квоти, издадени в целия Съюз съгласно настоящата глава, намалява линейно всяка година от 2026 г. нататък, като се започне от 2024 г. Стойността за 2024 г. се определя като равна на граничните стойности на емисиите за 2024 г., изчислени въз основа на референтните емисии съгласно член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета(*) за секторите, обхванати от настоящата глава, и при прилагане на линейната траектория на намаляване на всички емисии в обхвата на посочения регламент. След 2024 г. количеството се намалява всяка година с коефициент на линейно намаление от 5,15 %. До 1 януари 2024 г. Комисията публикува количеството квоти за целия Съюз за 2026 г.

2.    Количеството квоти за целия Съюз, издавани по настоящата глава всяка година от 2028 г. нататък, намалява линейно, считано от 2025 г., въз основа на средното количество емисии, докладвани по настоящата глава за периода 2024—2026 г. Количеството квоти се намалява с коефициент на линейно намаление от 5,43 %, освен ако се прилагат условията по точка 1 от приложение IIIа, в който случай количеството се намалява с коефициент на линейно намаление, коригиран в съответствие с правилата, посочени в точка 2 от приложение IIIа. До 30 юни 2027 г. Комисията публикува количеството квоти за целия Съюз за 2028 г. и ако е необходимо — коригирания коефициент на линейно намаление.    
_________

(*) Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26).

Член 30г

Продажба на търг на квоти за дейността, посочена в приложение III

1.От 2026 г. нататък квотите, обхванати от настоящата глава, се продават на търг, освен ако не са включени в резерва за стабилност на пазара, създаден с Решение (ЕС) 2015/1814. Квотите, обхванати от настоящата глава, се продават на търг отделно от квотите, обхванати от глави II, IIa и III.

2.Продажбата на квоти на търг съгласно настоящата глава започва през 2026 г. с обем, съответстващ на 130 % от обема на търговете за 2026 г., определен въз основа на количеството квоти за целия Съюз за посочената година и съответните тръжни дялове и обеми съгласно параграфи 3, 5 и 6. Допълнителните обеми, които ще бъдат продавани на търг, се използват само за предаването на квоти съгласно член 30д, параграф 2 и се приспадат от обемите, предназначени за продажба на търг за периода 2028—2030 г. Условията за тези първоначални търгове се определят в съответствие с параграф 7 и член 10, параграф 4.

През 2026 г. 600 милиона квоти, обхванати от настоящата глава, се създават като наличности в резерва за стабилност на пазара съгласно член 1а, параграф 3 от Решение (ЕС) 2015/1814.

3.150 милиона квоти, издадени съгласно настоящата глава, се продават на търг и всички приходи от тези търгове се предоставят на фонда за иновации, създаден съгласно член 10а, параграф 8. Член 10а, параграф 8 се прилага за квотите, посочени в настоящия параграф.

4.Общото количество квоти, обхванати от настоящата глава, след като се приспаднат количествата, посочени в параграф 3, се продава на търг от държавите членки и се разпределя между тях на дялове, които са еднакви с дела на референтните емисии по член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842 за секторите, обхванати от настоящата глава, за средната стойност за съответната държава членка за периода 2016—2018 г.

5.Държавите членки определят начина на използване на приходите от продажбата на квоти на търг съгласно член 4, с изключение на приходите, установени като собствени ресурси в съответствие с член 311, параграф 3 от ДФЕС и вписани в бюджета на Съюза. Държавите членки използват приходите си за една или повече от дейностите, посочени в член 10, параграф 3, или за една или повече от следните мерки:

а)мерки, предназначени да допринесат за декарбонизацията на отоплението и охлаждането на сградите или за намаляването на енергийните потребности на сградите, включително интегрирането на възобновяеми енергийни източници, и свързаните с тях мерки съгласно член 7, параграф 11, член 12 и член 20 от Директива 2012/27/ЕС [препратките ще бъдат осъвременени съгласно преразгледаната директива], както и мерки за предоставяне на финансова подкрепа на домакинствата с ниски доходи в сградите с най-лоши характеристики;

б)мерки за ускоряване на разпространението на превозни средства с нулеви емисии или за предоставяне на финансова подкрепа за изграждане на напълно оперативно съвместима инфраструктура за презареждане на превозни средства с нулеви емисии с гориво или електроенергия, или мерки за насърчаване на преминаването към обществени форми на транспорт и подобряване на мултимодалността, или за предоставяне на финансова подкрепа за справяне със социалните аспекти, засягащи ползвателите на транспорт, които са с ниски и средни доходи.

Държавите членки използват част от приходите си от търгове, получени в съответствие с настоящия член, за справяне със социалните аспекти на търговията с емисии по настоящата глава, като обръщат специално внимание на уязвимите домакинства, уязвимите микропредприятия и уязвимите ползватели на транспорт, както е определено в Регламент (ЕС) 20.../nn [Регламент за социалния фонд за климата](*). Когато дадена държава членка е представила на Комисията [социален план за климата] съгласно посочения регламент, тя използва тези приходи inter alia за финансиране на този план.

Приема се, че държавите членки са изпълнили разпоредбите на настоящия параграф, ако са въвели и прилагат политики за данъчна или финансова подкрепа или регулаторни политики, които осигуряват финансова подкрепа, установени за целите, посочени в първа алинея, и чиято стойност е еквивалентна на приходите от продажбата на квоти на търг съгласно настоящата глава.

Държавите членки информират Комисията за използването на приходите и за действията, предприети съгласно настоящия параграф, като включват тази информация в докладите си, представяни съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета(**).

6.Член 10, параграф 4 и член 10, параграф 5 се прилагат за квотите, издадени съгласно настоящата глава

_________

(*) Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

(**) [въведете препратка]

Чл. 30д

Прехвърляне, връщане и отмяна на квоти

1.Член 12 се прилага за емисиите, регулираните субекти и квотите, обхванати от настоящата глава, с изключение на член 12, параграфи 2а, 3, 3а, параграф 4, трето и четвърто изречение, и параграф 5. За тази цел:

а)всяко позоваване на емисии се разглежда като позоваване на емисиите, обхванати от настоящата глава;

б)всяко позоваване на оператори на инсталации се разглежда като позоваване на регулираните субекти, обхванати от настоящата глава;

в)всяко позоваване на квоти се разглежда като позоваване на квотите, обхванати от настоящата глава.

2.От 1 януари 2027 г., държавите членки гарантират, че до 30 април всяка година регулираният субект предава определен брой квоти, обхванати от настоящата глава, който е равен на общото количество емисии, съответстващи на количеството горива, освободени за потребление през предходната календарна година съгласно приложение III, проверени в съответствие с членове 15 и 30е, и че тези квоти впоследствие се отменят.

Член 30е

Мониторинг, докладване, проверка на емисиите и акредитация

1.Членове 14 и 15 се прилагат за емисиите, регулираните субекти и квотите, обхванати от настоящата глава. За тази цел:

а)всяко позоваване на емисии се разглежда като позоваване на емисиите, обхванати от настоящата глава;

б)всяко позоваване на дейност, изброена в приложение I, се разглежда като позоваване на дейността, посочена в приложение III;

в)всяко позоваване на оператори се разглежда като позоваване на регулираните субекти, обхванати от настоящата глава;

г)всяко позоваване на квоти се разглежда като позоваване на квотите, обхванати от настоящата глава.

2.Държавите членки гарантират, че от 2025 г. нататък всеки регулиран субект извършва мониторинг за всяка календарна година на емисиите, съответстващи на количествата горива, освободени за потребление съгласно приложение III. Те също така гарантират, че всеки регулиран субект докладва тези емисии на компетентния орган през следващата година, считано от 2026 г., в съответствие с актовете, посочени в член 14, параграф 1.

3.Държавите членки гарантират, че всеки регулиран субект, който към 1 януари 2025 г. притежава разрешително в съответствие с член 30б, до 30 март 2025 г. докладва своите исторически емисии за 2024 г.

4.Държавите членки гарантират, че регулираните субекти са в състояние да установят и документират надеждно и точно по видове горива точните количества освободени за потребление горива, които се използват за изгаряне в секторите на сградите и автомобилния транспорт, както е посочено в приложение III, както и крайната употреба на горивата, освободени за потребление от регулираните субекти. Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да избегнат всякакъв риск от двойно отчитане на емисиите, обхванати от настоящата глава, и емисиите по глави II, IIa и III. Подробни правила за избягване на двойното отчитане се приемат в съответствие с член 14, параграф 1.

5.Принципите за мониторинг и докладване на емисиите, обхванати от настоящата глава, са посочени в част В от приложение IV.

6.Принципите за проверката на емисиите, обхванати от настоящата глава, са посочени в част В от приложение V.

Член 30ж

Администриране

Членове 13, 15а, член 16, параграфи 1, 2, 3, 4 и 12 и членове 17, 18, 19, 20, 21, 22, 22а, 23 и 29 се прилагат за емисиите, регулираните субекти и квотите, обхванати от настоящата глава. За тази цел:

а)всяко позоваване на емисии се разглежда като позоваване на емисии, обхванати от настоящата глава;

б) всяко позоваване на оператор се разглежда като позоваване на регулирани субекти, обхванати от настоящата глава;

в)всяко позоваване на квоти се разглежда като позоваване на квотите, обхванати от настоящата глава.

Член 30з

Мерки в случай на прекомерно увеличение на цените

1.Когато в продължение на повече от три последователни месеца средната цена на квотите на търговете, проведени в съответствие с акта, приет съгласно член 10, параграф 4, е повече от два пъти по-висока от средната цена на квотите през шестте предходни последователни месеца на търговете за квотите, обхванати от настоящата глава, Комисията приема в спешен порядък решение за освобождаване на 50 милиона квоти, обхванати от настоящата глава, от резерва за стабилност на пазара в съответствие с член 1а, параграф 7 от Решение (ЕС) 2015/1814.

2.Когато в продължение на повече от три последователни месеца средната цена на квотите на търговете, проведени в съответствие с акта, приет съгласно член 10, параграф 4, е повече от три пъти по-висока от средната цена на квотите през шестте предходни последователни месеца на търговете за квотите, обхванати от настоящата глава, Комисията приема в спешен порядък решение за освобождаване на 150 милиона квоти, обхванати от настоящата глава, от резерва за стабилност на пазара в съответствие с член 1а, параграф 7 от Решение (ЕС) 2015/1814.

Член 30и

Преглед на настоящата глава

До 1 януари 2028 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за изпълнението на разпоредбите на настоящата глава по отношение на тяхната ефективност, администриране и практическо прилагане, включително за прилагането на правилата съгласно Решение (ЕС) 2015/1814 и използването на квотите от настоящата глава за изпълнение на задълженията за съответствие на субектите по глави II, IIa и III. Когато е целесъобразно, Комисията придружава този доклад с предложение до Европейския парламент и до Съвета за изменение на настоящата глава. До 31 октомври 2031 г. Комисията следва да направи оценка на осъществимостта на включването на секторите по приложение III в системата за търговия с емисии, обхващаща секторите, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО.“

(22)Приложения I, IIб, IV и V към Директива 2003/87/ЕО се изменят в съответствие с приложение I към настоящата директива и в същата директива се създават приложения III, IIIа и IIIб, както е посочено в приложение I към настоящата директива.

Член 2
Изменения на Решение (ЕС) 2015/1814

Решение (ЕС) 2015/1814 се изменя, както следва:

(1)Член 1 се изменя, както следва:

а)в параграф 4 второто изречение се заменя със следното:

„Общият брой квоти в обращение през дадена година е кумулативният брой квоти, издадени и невключени в резерв през периода от 1 януари 2008 г. насам, включително броя квоти, които са били издадени през този период съгласно член 13, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО, както е била в сила до 18 март 2018 г., и правата за използване на международни кредити, упражнени от инсталации в рамките на СТЕ на ЕС по отношение на емисиите до 31 декември на съответната година, минус кумулативното количество, изразено в тонове, на проверените емисии от инсталации в рамките на СТЕ на ЕС между 1 януари 2008 г. и 31 декември на същата тази година, всички квоти, отменени в съответствие с член 12, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО.“;

б)създава се следният параграф 4а:

„4а. Считано от [годината, следваща влизането в сила на настоящата директива] в изчисляването на общия брой квоти в обращение се включва броят квоти, издадени по отношение на въздухоплаването и морския транспорт от началото на посочената година, и броят квоти, върнати от операторите на въздухоплавателни средства и операторите на кораби по отношение на емисиите, за които квотите са единиците, които могат да се използват по отношение на задълженията по СТЕ на ЕС.

Квотите, отменени съгласно член 3жа от Директива 2003/87/ЕО, се считат за издадени за целите на изчисляването на общия брой квоти в обращение.“;

в)параграфи 5 и 5а се заменят със следното: 

„5. Ако през дадена година общият брой квоти в обращение е между 833 милиона и 1 096 милиона, брой квоти, равен на разликата между общия брой квоти в обращение, посочен в най-новата публикация съгласно параграф 4 от настоящия член, и 833 милиона, се изважда от обема на квотите, които ще бъдат продавани на търг от държавите членки съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО, и се включва в резерва за период от 12 месеца, започващ на 1 септември същата година. Ако общият брой квоти обращение е над 1 096 милиона, броят квоти, който се изважда от обема на квотите, които ще бъдат продавани на търг от държавите членки съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО, и се включва в резерва за период от 12 месеца, започващ на 1 септември същата година, е равен на 12 % от общия брой квоти в обращение. Чрез дерогация от последното изречение този процент се удвоява до 31 декември 2030 г.

Без да се засяга общият брой квоти, който се изважда съгласно настоящия параграф, до 31 декември 2030 г. квотите, посочени в член 10, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива 2003/87/ЕО, не се вземат предвид при определянето на дяловете на държавите членки в това общо количество.

5а. Освен ако не бъде решено друго в първия преглед, извършен съгласно член 3, считано от 2023 г. квотите, държани в резерва, които надвишават количество в размер на 400 милиона квоти, престават да бъдат валидни.“;

(2)добавя се следният член 1a:

Член 1a

Функциониране на резерва за стабилност на пазара за секторите на сградите и автомобилния транспорт

1.Квотите в обхвата на глава IVа от Директива 2003/87/ЕО се поставят в обособена част на резерва, създаден съгласно член 1 от настоящото решение, и се освобождават от нея в съответствие с правилата, определени в настоящия член.

2.Поставянето в резерва по настоящия член се извършва от 1 септември 2027 г. Квотите, обхванати от глава IVа от Директива 2003/87/ЕО, се поставят в резерва, държат се в него и се освобождават от него отделно от квотите, обхванати от член 1 от настоящото решение.

3.Обособената част, посочена в параграф 1, се създава през 2026 г. в съответствие с член 30г, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/87/ЕО. До 1 януари 2031 г. квотите, посочени в настоящия параграф, които не са освободени от резерва, престават да бъдат валидни.

4.Общият брой квоти обращение, обхванати от глава IVа от Директива 2003/87/ЕО, се публикува ежегодно от Комисията до 15 май на следващата година отделно от броя на квотите в обращение съгласно член 1, параграф 4. Общият брой квоти в обращение съгласно настоящия член за дадена година е кумулативният брой квоти, обхванати глава IVа от Директива 2003/87/ЕО, издадени през периода след 1 януари 2026 г., минус кумулативното количество, изразено в тонове, на проверените емисии, попадащи в обхвата на глава IVа от Директива 2003/87/ЕО, за периода между 1 януари 2026 г. и 31 декември на същата година и всички квоти, обхванати от глава IVа от Директива 2003/87/ЕО, отменени в съответствие с член 12, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО. Първата публикация се извършва до 15 май 2027 г.

5.Ако през дадена година общият брой квоти в обращение, посочен в най-новата публикация съгласно параграф 4 от настоящия член, е над 440 милиона, 100 милиона квоти се изваждат от обема на квотите, обхванати от глава IVа, които трябва да бъдат продавани на търг от държавите членки съгласно член 30г от Директива 2003/87/ЕО, и се поставят в резерв за период от 12 месеца, започващ на 1 септември същата година.

6.Ако през дадена година общият брой квоти в обращение е по-малък от 210 милиона, 100 милиона квоти, обхванати от глава IVа, се освобождават от резерва и се добавят към обема на квотите, обхванати от глава IVа, които трябва да бъдат продавани на търг от държавите членки съгласно член 30г от Директива 2003/87/ЕО. Ако в резерва има по-малко от 100 милиона квоти, всички квоти в резерва се освобождават съгласно настоящия параграф.

7.Обемите, които трябва да бъдат освободени от резерва в съответствие с член 30з от Директива 2003/87/ЕО, се добавят към количеството квоти, попадащи в обхвата на глава IVа, които трябва да бъдат продавани на търг от държавите членки съгласно член 30г от Директива 2003/87/ЕО, в срок от три месеца от влизането в сила на мярката, приета съгласно член 30з от Директива 2003/87/ЕО.

8.Член 1, параграф 8 и член 3 се прилагат за квотите, обхванати от глава IVа от Директива 2003/87/ЕО.“

Член 3
Изменения на Регламент (ЕС) 2015/757

Регламент (ЕС) 2015/757 се изменя, както следва:

(1)В член 3 се добавят следните букви р) и с):

„р)    „администриращ орган“ означава администриращият орган по отношение на корабно дружество, посочен в член 3жг от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета*;

с) „обобщени данни за емисиите на ниво дружество“ означава сумата от емисиите на СO2, които дадено дружество трябва да докладва съгласно Директива 2003/87/ЕО по отношение на всички кораби, за които това дружество носи отговорност през периода на докладване.

*    Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).“

(2)В член 4 се добавя следният параграф 8:

„8.    Дружествата докладват обобщените данни за емисиите на ниво дружество за корабите, за които отговарят през даден период на докладване съгласно член 11а.“

(3)В член 5 параграф 2 се заменя със следното:

„2.    На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 за изменение на методите, определени в приложение I, и правилата, установени в приложение II, за да се вземат предвид измененията на Директива 2003/87/ЕО, съответните международни правила, както и международните и европейските стандарти. На Комисията също така се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 за изменение на приложения I и II с цел определените в тях елементи от методите за мониторинг да бъдат усъвършенствани съобразно технологичните и научните постижения и с цел да се осигури ефективното функциониране на СТЕ на ЕС, създадена съгласно Директива 2003/87/ЕО.“

(4)Член 6 се изменя, както следва:

а)параграф 5 се заменя със следното:

„5. Дружествата използват стандартизирани планове за мониторинг, основани на образци, а плановете за мониторинг се подават посредством автоматизирани системи и формати за обмен на данни. Образците, включително техническите правила за тяхното еднакво прилагане и автоматично прехвърляне, се определят от Комисията чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2.“;

б)добавят се следните параграфи 6, 7 и 8:

„6. В срок от три месеца от [дата на влизане в сила на преработената Директива за СТЕ] дружествата представят на отговорния администриращ орган план за мониторинг за всеки свой кораб, попадащ в обхвата на настоящия регламент, чието съответствие с настоящия регламент преди това се оценява от проверяващия орган.

7. Независимо от параграф 6, за корабите, които попадат в обхвата на настоящия регламент за първи път след влизането в сила на [дата на влизане в сила на преработената Директива за СТЕ], дружествата представят на отговорния администриращ орган план за мониторинг в съответствие с изискванията на настоящия регламент без неоправдано забавяне и не по-късно от три месеца след първото посещение на всеки кораб в пристанище под юрисдикцията на държава членка.

8. До две години от влизането в сила на [преработената Директива за СТЕ] отговорните администриращи органи одобряват плановете за мониторинг, представени от дружествата, в съответствие с правилата, установени в делегираните актове, приети от Комисията съгласно втора алинея. За корабите, които попадат в обхвата на [преработената Директива за СТЕ] за първи път след нейното влизане в сила, отговорният администриращ орган одобрява представения план за мониторинг в срок от четири месеца след първото посещение на кораба в пристанище под юрисдикцията на държава членка, в съответствие с правилата, установени в делегираните актове, приети от Комисията съгласно втора алинея.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 за допълване на настоящия регламент по отношение на правилата за одобряване на плановете за мониторинг от страна на администриращите органи.“;

(5)Член 7 се изменя, както следва:

а)в параграф 4 второто изречение се заменя със следното:

„След оценяването проверяващият орган уведомява дружеството дали с измененията е постигнато съответствие. Дружеството представя на отговорния административен орган своя изменен план за мониторинг, след като получи уведомление от проверяващия орган, че с плана за мониторинг е постигнато съответствие.“;

б)добавя се следният параграф 5:

„5.    Администриращият орган одобрява измененията на плана за мониторинг по параграф 2, букви а), б), в) и г) в съответствие с правилата, установени в делегираните актове, приети от Комисията съгласно втора алинея от настоящия параграф.

   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 за допълване на настоящия регламент относно правилата за одобряване на промените в плановете за мониторинг от страна на административните органи.“;

(6)В член 10, параграф 3, първа алинея, се добавя следната буква к):

„к) общите агрегирани емисии на CO2, които трябва да бъдат докладвани съгласно Директива 2003/87/ЕО във връзка с морски транспортни дейности.“

(7)Създава се следният член 11a:

„Член 11а

Докладване и представяне на обобщени данни за емисиите на ниво дружество

1.Дружествата определят обобщените данни за емисиите на ниво дружество през даден период на докладване въз основа на данните от доклада за емисиите и доклада, посочен в член 11, параграф 2, за всеки кораб, за който са отговаряли през периода на докладване, в съответствие с правилата, установени в делегираните актове, приети съгласно параграф 4.

2. От 2024 г. нататък дружеството представя на отговорния администриращ орган до 31 март всяка година обобщените данни за емисиите на ниво дружество, които обхващат емисиите през периода на докладване, подлежащи на докладване съгласно Директива 2003/87/ЕО във връзка с морски транспортни дейности, в съответствие с правилата, установени в делегираните актове, приети съгласно параграф 4, и които са проверени в съответствие с глава III от настоящия регламент („проверени обобщени данни за емисиите на ниво дружество“).

3. Администриращият орган може да изиска от дружествата да представят проверените обобщени данни за емисиите на ниво дружество до дата, по-ранна от 31 март, но не по-рано от 28 февруари.

4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 за допълване на настоящия регламент с правилата за мониторинг и докладване на обобщените данни на ниво дружество и за представяне на администриращия орган на обобщените данни за емисиите на ниво дружество.“

(8)Член 12 се изменя, както следва:

а)заглавието се заменя със следното:

„Формат на доклада за емисиите и докладване на обобщени данни за емисиите на ниво дружество“;

б)параграф 1 се заменя със следното:

„1. Докладът за емисиите се подава и докладването на обобщените данни за емисиите на ниво дружество се извършва посредством автоматични системи и формати за обмен на данни, включително електронни образци.“

(9)Член 13 се изменя, както следва:

а)параграф 2 се заменя със следното:

„2. Проверяващият орган оценява съответствието на доклада за емисиите и на доклада, посочен в член 11, параграф 2, с изискванията, определени в членове 8—12 и в приложения I и II.“;

б)добавят се следните параграфи 5 и 6:

„5. Проверяващият орган оценява съответствието на обобщените данни за емисиите на ниво дружество с изискванията, определени в делегираните актове, приети съгласно параграф 6.

Когато проверяващият орган заключи с разумна степен на увереност, че обобщените данни за емисиите на ниво дружество не съдържат съществени неточности, той издава доклад за проверка, в който се посочва, че обобщените данни за емисиите на ниво дружество са били проверени като задоволителни в съответствие с правилата, установени в делегираните актове, приети съгласно параграф 6.

6. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 за допълване на настоящия регламент с правилата за проверка на обобщените данни за емисиите на ниво дружество и за издаване на доклад за проверка.“

(10)Член 14 се изменя, както следва:

а)в параграф 2 буква г) се заменя със следното:

„г) изчисленията, водещи до определянето на общите емисии на CO2 и на общите агрегирани емисии на CO2, които трябва да бъдат докладвани съгласно Директива 2003/87/ЕО във връзка с дейностите в областта на морския транспорт;“

б)добавя се следният параграф 4:

„4. Когато проверява обобщените данни за емисиите на ниво дружество, проверяващият орган оценява пълнотата и съответствието на докладваните данни с информацията, предоставена от дружеството, включително неговите проверени доклади за емисиите и доклада, посочен в член 11, параграф 2.“

(11)В член 15 се добавя следният параграф 6:

„6.    По отношение на проверката на обобщените данни за емисиите на ниво дружество проверяващият орган и дружеството спазват правилата за проверка, установени в делегираните актове, приети съгласно втора алинея. Проверяващият орган не проверява доклада за емисиите и доклада, посочен в член 11, параграф 2, за всеки кораб, за който отговаря дружеството.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 за допълване на настоящия регламент с правилата за проверка на обобщените данни за емисиите на ниво дружество, включително методите и процедурата за проверка.“

(12)В член 16 параграф 1 се заменя със следното:

„1.    Проверяващите органи, които оценяват плановете за мониторинг, докладите за емисиите и обобщените данни за емисиите на ниво предприятие и издават доклади за проверка и документи за съответствие, посочени в настоящия регламент, се акредитират за дейности в обхвата на настоящия регламент от национален орган по акредитация в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008.“

(13)В член 20 параграф 3 се заменя със следното:

„3. По отношение на кораби, които не са спазили изискванията за мониторинг и докладване през два или повече последователни периода на докладвате и спазването им не е постигнато чрез други принудителни мерки, компетентният орган на държавата членка на пристанището на влизане може, след като даде възможност на съответното дружество да представи своите бележки, да издаде заповед за експулсиране, която се съобщава на Комисията, ЕАМБ, другите държави членки и съответната държава на флага. Вследствие на издаването на такава заповед за експулсиране всяка държава членка, с изключение на държавата членка, по чийто флаг плава корабът, отказва достъп на съответния кораб до всяко от своите пристанища, докато дружеството не изпълни своите задължения за мониторинг и докладване в съответствие с членове 11 и 18. Когато корабът плава под флага на държава членка, съответната държава членка, след като даде възможност на съответното дружество да представи своите бележки, разпорежда корабът да бъде задържан, докато дружеството не изпълни своите задължения. Изпълнението на тези задължения се потвърждава чрез представяне на валиден документ за изпълнение на компетентния национален орган, издал заповедта за експулсиране. Настоящият параграф не засяга действието на международните морски правила, приложими в случай на бедстващи кораби.“

(14)Член 23 се изменя, както следва:

а)в параграф 2 се добавя следната алинея:

„Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 5, параграф 2, по отношение на осигуряването на функционирането на СТЕ на ЕС, и член 6, параграф 8, член 7, параграф  5, член 11а, параграф 4, член 13, параграф 6 и член 15, параграф 6, се предоставя на Комисията за неопределен срок от влизането в сила на [преработения Регламент за мониторинг, докладване и проверка].“;

б)в параграфи 3 и 5 думите „член 5, параграф 2, член 15, параграф 5, член 16, параграф 3“ се заменят с думите „член 5, параграф 2, член 6, параграф 8, член 7, параграф 5, член 11а, параграф 4, член 13, параграф 6, член 15, параграф 5, член 15, параграф 6 и член 16, параграф 3.“

Член 4

Транспониране

1.Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с членове 1 и 2 от настоящата директива, не по-късно от 31 декември 2023 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

2.Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

3.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 5

Преходни разпоредби

1.При изпълнение на задължението си, посочено в член 4, параграф 1 от настоящата директива, държавите членки гарантират, че националните им нормативни актове, с които се транспонират член 3, буква ф), член 10а, параграфи 3 и 4, член 10в, параграф 7 и приложение I, точка 1 от Директива 2003/87/ЕО, във версията им, приложима към [деня преди датата на влизане в сила на настоящата директива], продължават да се прилагат до 31 декември 2025 г.

Член 6

Дата на прилагане на член 3

Член 3 се прилага от [дата на влизане в сила на преработената Директива за СТЕ].

Член 7

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 8

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки. Член 3 обаче е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент    За Съвета

Председател    Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

Съдържание

1.    РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА    

1.1.    Наименование на предложението/инициативата    

1.2.    Съответни области на политиката    

1.3.    Предложението/инициативата е във връзка с:    

1.4.    Цели

1.4.1.    Общи цели    

1.4.2.    Конкретни цели    

1.4.3.    Очаквани резултати и отражение    

1.4.4.    Показатели за изпълнението    

1.5.    Мотиви за предложението/инициативата    

1.5.1.    Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата    

1.5.2.    Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.    

1.5.3.    Изводи от подобен опит в миналото    

1.5.4.    Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални полезни взаимодействия с други подходящи инструменти    

1.5.5.    Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства    

1.6.    Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата    

1.7.    Планирани методи на управление    

2.    МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ    

2.1.    Правила за мониторинг и докладване    

2.2.    Системи за управление и контрол    

2.2.1.    Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол    

2.2.2.    Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.    Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)    

2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности    

3.    ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА    

3.1.    Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове    

3.2.    Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити    

3.2.1.    Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи    

3.2.2.    Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи    

3.2.3.    Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи    

3.2.4.    Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка    

3.2.5.    Финансов принос от трети страни    

3.3.    Очаквано отражение върху приходите    

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

РАМКА  НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО и Решение (ЕС) 2015/1814 за укрепване на системата на ЕС за търговия с емисии и за разширяването ѝ в съответствие с повишената амбиция на Съюза в областта на климата до 2030 г.

1.2.Съответни области на политиката 

Действия в областта на климата 

Функция 3 [Природни ресурси и околната среда]

Дял 9: Околна среда и действия в областта на климата

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с: 

 ново действие 

 ново действие след пилотен проект/подготвително действие 67  

 продължаване на съществуващо действие 

сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие 

1.4.Цели

1.4.1.Общи цели

Да бъде преработена Директивата за СТЕ в съответствие с амбицията по отношение на климата до 2030 г., а именно за постигането до 2030 г. на нетни намаления на емисиите на парникови газове с най-малко 55 % под нивата от 1990 г. и за следване на постепенна и балансирана траектория към неутралност по отношение на климата до 2050 г. по икономически ефективен и последователен начин, като същевременно се взема предвид необходимостта от справедлив преход и от това всички сектори да допринасят за усилията на ЕС в областта на климата.

1.4.2.Конкретни цели

Конкретна цел № 1

Да се укрепи СТЕ на ЕС в сегашния й обхват, за да се осигури подходящ принос към общата цел за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55 % в сравнение с 1990 г.

Конкретна цел № 2

Да се осигури постоянна ефективна защита за секторите, изложени на значителен риск от изместване на въглеродни емисии, като същевременно се стимулира въвеждането на нисковъглеродни технологии.

Конкретна цел № 3

Да се предприемат мерки по отношение на последиците от този преход върху разпределението и социалната област чрез преразглеждане на използването на приходите от търгове и на размера и функционирането на механизмите за финансиране на нисковъглеродни проекти.

Конкретна цел № 4

Да се гарантира, че секторите, различни от включените понастоящем в СТЕ на ЕС, допринасят по икономически ефективен начин за необходимите намаления на емисиите в съответствие с целите на ЕС и ангажиментите по Парижкото споразумение, по-специално чрез включване на емисиите от морския транспорт и емисиите от сградите и автомобилния транспорт в СТЕ на ЕС и чрез изменение на Регламент (ЕС) 2015/757, за да бъде той пригоден за търговия с емисии.

Конкретна цел № 5

Да се гарантира, че секторите, различни от включените понастоящем в СТЕ на ЕС, допринасят по икономически ефективен начин за необходимите намаления на емисиите в съответствие с целите на ЕС и ангажиментите по Парижкото споразумение, включително чрез включване на търговия с емисии за сградите и автомобилния транспорт, като същевременно се гарантират полезни взаимодействия с други допълващи политики, насочени към тези сектори.

Конкретна цел № 6

Резервът за стабилност на пазара да се преразгледа съобразно съответното правно задължение и да се разгледат възможни изменения на неговата структура, за да се изпълнят правните цели съгласно решението за РСП и да се решат всички проблеми, които могат да възникнат в контекста на увеличеното равнище на амбиция.

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

През 2018 г. действащата нормативна уредба на СТЕ беше преразгледана с цел до 2030 г. да се постигне намаляване на обхванатите от СТЕ на ЕС емисии с 43 % в сравнение с 2005 г., което съответства на целта за намаляване до 2030 г. на емисиите за цялата икономика на ЕС с най-малко 40 % в сравнение с 1990 г. Ако законодателството остане непроменено, приносът на икономическите сектори, които понастоящем са обхванати от СТЕ, няма да е достатъчен за постигането на преразгледаната обща цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55 % през 2030 г. в сравнение с 1990 г.

Настоящата инициатива установява рамката, необходима за постигане на очакваните намаления на емисиите, посредством:

— привеждане на СТЕ на ЕС в съответствие с повишената амбиция в областта на климата за най-малко 55 % нетно намаление на емисиите, както е записано в Европейския закон за климата 68 ;

— допълнително укрепване на фонда за иновации с цел бързо въвеждане на пазара на нисковъглеродни технологии, което ще позволи на ЕС да постигне целта си за намаляване на емисиите;

— укрепване на Модернизационния фонд с цел да се ускори модернизирането на енергийните системи в държавите членки с най-ниски доходи;

— осигуряване на икономически ефективен принос от сектора на морския транспорт за намаляването на емисиите, необходимо в съответствие с целите на ЕС и ангажиментите по Парижкото споразумение, по-специално като се обхванат поне емисиите от морския транспорт в рамките на ЕИП;

— осигуряване на съответния принос на секторите на автомобилния транспорт и сградите към новата цел за намаляване на емисиите на парникови газове.

Рамката е преработена така, че да се запази целостта на действащата СТЕ и да се отчете необходимостта от решаване на проблемите, свързани с разпределението и енергийната бедност.

1.4.4.Показатели за изпълнението

Посочете показателите за проследяване на напредъка и на постиженията.

Показател № 1: ниво на намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС през 2030 г. (цел за намаляване с 55 % в сравнение с 1990 г., както е записано в Европейския закон за климата).

Показател № 2: ниво на намаляване на емисиите на парникови газове за секторите в съществуващата система на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) през 2030 г. (цел за намаляване с 61 % в сравнение с 2005 г.)

Показател № 3: ниво на намаляване на емисиите на парникови газове в секторите на автомобилния транспорт и сградите в новата СТЕ през 2030 г. (цел за намаляване с 43 % в сравнение с 2005 г.)

Нивата на намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС се докладват съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 и други вторично законодателство, свързано с мониторинга и докладването в рамките на СТЕ.

1.5.Мотиви за предложението/инициативата 

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

Държавите членки трябва да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазване на настоящата директива, а Комисията трябва да разработи съответните мерки за изпълнение.

По-нататъшните мерки, които трябва да се разработят след приемането на директивата, ще включват преразглеждане и приемане на редица вторични законодателни актове. Това по-специално ще се отнася до вторичното законодателство, в което се определят подробни правила за търговете, регистъра на ЕС, мониторинга и докладването на емисиите, проверката на докладите за емисиите и акредитацията на проверяващите органи, както и безплатното разпределяне на квоти. За изпълнението ще се необходими също така сложни ИТ разработки в регистъра на ЕС за работа с новите видове квоти и новите оператори, и откриване на нова процедура за възлагане на обществени поръчки за общата тръжна платформа. Изборът на решения за разработване и възлагането на обществени поръчки в областта на информационните технологии ще се извършва в съответствие със Съобщението относно насоките за финансиране на информационните технологии и киберсигурността от 10 септември 2020 г. 69

1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

Изменението на климата е трансграничен проблем и действията на ЕС могат ефективно да допълват и укрепват действията на регионално, национално и местно равнище. Повишаването на целта за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС до 2030 г. ще засегне много сектори в икономиката на ЕС и поради това координираните действия на равнище ЕС са задължителни и е много по-вероятно да доведат до необходимата трансформация, действайки като силен двигател за икономически ефективна промяна и възходяща конвергенция. Освен това много от елементите на настоящото предложение имат важно за вътрешния пазар измерение, по-специално вариантите, свързани със защитата от изместване на въглеродни емисии и механизмите за финансиране на нисковъглеродни проекти.

Като пазар на въглеродни емисии СТЕ на ЕС стимулира това намаляването на емисиите да се извършва първо чрез икономически най-ефективните решения за всички обхванати от нея дейности, като постига по-голяма ефективност благодарение на своя мащаб. Прилагането на подобна мярка на национално равнище би довело до по-малки и фрагментирани пазари на въглеродни емисии, което крие риск от нарушаване на конкуренцията и вероятно ще доведе до по-високи общи разходи за намаляване на емисиите. Същата логика важи и за разширяването на обхвата на ценообразуването на въглеродните емисии върху нови сектори.

Трансграничното измерение на сектора на морския транспорт изисква координирани действия на европейско равнище. Действията на ЕС могат също така да вдъхновят и да проправят пътя за развитие на глобални действия, например по отношение на морския транспорт в рамките на Международната морска организация.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

Директивата за СТЕ е действащ инструмент на политиката на ЕС, приет през 2003 г. Комисията придоби ценен опит през времето на функциониране на СТЕ на ЕС, което е повече от 15 години.

Настоящото предложение се основава на опита, придобит при предишните преразглеждания и инициативи, свързани с СТЕ на ЕС, включително последното преразглеждане, приключило през 2018 г., на съобщението за увеличаване на амбицията на Европа в областта на климата до 2030 г., на дългосрочната стратегия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика и на други съответни инициативи в рамките на Европейския зелен пакт. Инициативата се основава и на процеса, в чиято основа са интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, и на рамката, съдържаща се в Регламента за управление.

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални полезни взаимодействия с други подходящи инструменти

Съответните оперативни разходи могат да бъдат покрити от бюджетните кредити по програмата LIFE 70 , както е договорено в настоящата МФР.

Настоящото предложение е част от пакета „Подготвени за цел 55“ за енергетиката и климата. Общата цел на този пакет е да се приведе законодателството на Съюза в съответствие с повишената амбиция на ЕС в областта на климата. Всички инициативи в пакета са тясно свързани помежду си и всяка от тях зависи от структурирането на останалите. Настоящото законодателно предложение допълва направените в пакета предложения и запазва съгласуваността с тях.

Съответствието с други политики на Съюза се осигурява и чрез съгласуваността на оценките на въздействието на СТЕ на ЕС с тези за останалите части на рамката за климата, енергетиката и транспорта до 2030 г. 71 , като взаимното допълване на разширяването на търговията с емисии с Директивата за енергийната ефективност 72 , както и с други мерки, представени като част от пакета мерки за справяне с емисиите на парникови газове от морския транспорт. Използваните изходни данни и основни сценарии на политиките са общи с други инициативи. В тези сценарии са взети предвид всички съответни действия и политики на ЕС.

Допълнителните административни разходи могат да бъдат ограничени, като се използват, където е възможно, съществуващите структури, използвани за Директивата за определяне на общия режим на облагане с акциз и Директивата за данъчно облагане на енергията. На свой ред допълнителните икономии на енергия ще бъдат увеличени благодарение на новата СТЕ и нейната потенциална връзка с икономиите на енергия съгласно член 7 от Директивата за енергийната ефективност.

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

- Срок на действие и финансово отражение на предложението/инициативата

 ограничен срок на действие

   в сила от [ДД/ММ]ГГГГ г. до [ДД/ММ]ГГГГ г.

   Финансово отражение от ГГГГ г. до ГГГГ г. за бюджетни кредити за поети задължения и от ГГГГ г. до ГГГГ г. за бюджетни кредити за плащания.

 неограничен срок на действие

·Периодът на започване на изпълнението е от 2023 г. до 2024 г.,

·последван от функциониране с пълен капацитет.

1.6.Планиран(и) метод(и) на управление 73  

 Пряко управление от Комисията

✓ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

   от изпълнителните агенции;

 Споделено управление с държавите членки;

 Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

◻ трети държави или на органите, определени от тях;

◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);

✓ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

◻ органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент;

◻ публичноправни органи;

◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

Управлението на квотите по СТЕ на ЕС се извършва чрез законодателство, за което отговарят службите на Комисията.

Иновационният фонд се прилага основно от Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA).

Модернизационният фонд функционира под отговорността на държавите членки бенефициери, които работят в тясно сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), създадения за фонда инвестиционен комитет и Европейската комисия.

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 

2.1.Правила за мониторинг и докладване 

Да се посочат честотата и условията.

Комисията ще продължи да наблюдава и оценява функционирането на СТЕ в своя годишен доклад за пазара на въглеродни емисии, както е предвидено в член 10, параграф 5 от Директивата за СТЕ. Това обхваща също въздействието на настоящото преразглеждане на СТЕ. Годишният доклад на Комисията за пазара на въглеродни емисии и годишният доклад на държавите членки се прилагат и за секторите, към които е разширена търговията с емисии. Данните от мониторинга, докладването и проверката, получени чрез регулирането на новите сектори, ще бъдат основен източник на информация за оценяването от Комисията на напредъка в съответните сектори.

Освен това оценката на напредъка по прилагането на Директивата за СТЕ е регламентирана в действащия член 21, който изисква от държавите членки да представят на Комисията годишен доклад, в който се обръща специално внимание на въпроси, включващи разпределението на квоти, функционирането на регистъра, прилагането на разпоредбите относно мониторинга и докладването, проверката и акредитацията и въпроси, свързани със спазването на изискванията.

Накрая, Комисията редовно провежда проучвания по различни аспекти на политиката на ЕС в областта на климата.

2.2.Системи за управление и контрол 

2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

Не е приложимо — с предложението не се изпълнява нова финансова програма, а се разработва дългосрочна политика. Методът на управление, механизмите за финансиране на изпълнението, условията за плащане и стратегията за контрол във връзка с процентите на грешка не са приложими. За изпълнението на настоящото предложение ще е необходимо да се извърши преразпределение на човешките ресурси в рамките на Комисията. Въведени са подходящи процедури.

 

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

СТЕ на ЕС е водещият механизъм по разглежданата политика за постигане в ЕС на намаления на емисиите в около половината от икономиката. От 2013 г. насам на Комисията е поставена задача да поддържа регистър на ЕС — онлайн база данни за осигуряване на точно отчитане на трансакциите с квоти, а също и обща тръжна платформа за продажба на търг на квотите на държавите членки, както и поддържаща инфраструктура за тези два инструмента. Регистърът на ЕС, в който се съхраняват квотите по СТЕ на ЕС, е застрашен от риск от кибератаки с цел измама, които биха могли да доведат до кражби или злоупотреби с квоти и вследствие на това — до значителни финансови загуби (до няколко милиарда евро), съдебни спорове и значителни вреди за репутацията на Комисията и доверието към нея. Този риск е междусекторен и освен ГД „Действия по климата“ засяга също ГД „Информатика“, ГД „Човешки ресурси“ — Дирекция „Сигурност“, ГД „Бюджет“ и Правната служба. Въведени са мерки за ограничаване на риска. Финансовият риск се увеличава с нарастването на стойността на пазара на въглеродни емисии. При разпределянето на безплатни квоти с много висока обща стойност също са необходими стриктни политики за начина на разпределяне на тези квоти и обезпечаване на спазването на действащите правила. За тази цел е необходима система за управление и контрол на равнището на държавите членки и на равнището на Комисията. И накрая, добавянето на новите сектори към СТЕ ще увеличи цялостния обхват на системата и съответно стойността на пазара и свързания с него риск.

От 2011 г. съществува Ръководен комитет на високо равнище с участието на водещата генерална дирекция и останалите имащи отношение към въпроса генерални дирекции. През 2014 г. бе проведена цялостна оценка на риска, при която бяха определени нови мерки за информационна сигурност, които се прилагат от 2015 г. В резултат от препоръките, направени от Службата за вътрешен одит в нейния одиторски доклад относно регистъра на СТЕ на ЕС (информационна сигурност), бяха предприети мерки за допълнително подобряване на сигурността на системата на регистъра, както и мерки за управление, осигуряване на качеството и изпробване. От 2014 г. насам се изпълняват и други дейности за ограничаване на риска.

През 2019 г. беше извършена нова оценка на риска за регистъра на ЕС. ГД „Действия по климата“ изготви нов план за сигурност, съдържащ дванадесет мерки за сигурност, които трябва да бъдат приложени в рамките на две години в тясно сътрудничество с ГД „Информатика“.

Изпълнението се наблюдава на ниво висше ръководство посредством редовни управителни комитети, в които участват представители на ГД „Действия по климата“ и ГД „Информатика“.

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване) 

Настоящата инициатива няма да породи нови съществени проверки/рискове, които не са обхванати от съществуващата рамка за вътрешен контрол. Не се предвиждат специфични мерки, различни от прилагането на Финансовия регламент.

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности 

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.

В отговор на специфичните рискове за измама във връзка със СТЕ на ЕС, ГД „Действия по климата“ усили валидните за цялата Комисия указания относно професионалната етика и почтеност със специално посветен на въпроса „Кодекс за етика и поведение във връзка със злоупотребите с вътрешна информация, измамите и разкриването на чувствителна информация“ („Code of Ethics and Conduct in relation to insider trading, fraud and disclosure of sensitive information“), както и със специализирани обучения и инициативи за подобряване на осведомеността. ГД „Действия по климата“ разработи също така Политика за класификация на чувствителната информация във връзка със СТЕ на ЕС (EU ETS Sensitive Information Classification Policy) и съответни работни инструкции с три нива на чувствителност. Съответните три означения в СТЕ са одобрени от ГД „Човешки ресурси“ — Дирекция „Сигурност“ (както са посочени в Известие по сигурността 1, в неговото преразглеждане 10 — Security Notice 1, revision 10). През 2019 г. ГД „Човешки ресурси“ — Дирекция „Сигурност“ публикува известие за сигурност C(2019) 1904, с което се осъвременява политиката за чувствителна некласифицирана информация. В съответствие с тази нова политика ГД „Действия по климата“ публикува нови инструкции за работа с чувствителната некласифицирана информация в тази генерална дирекция. Редовно се организират подходящи сесии за обучение на новопостъпилите.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове 

(1)Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка

Бюджетен ред

Вид на

Финансов принос

Номер

Многогод./едногод.[1]

от държави от ЕАСТ[2]

от държави кандидатки[3]

от трети държави

по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент

3

09 01 01 01

Едногод.

ИМА

НЯМА

НЯМА

НЯМА

3

09 02 03

Многогод.

ИМА

НЯМА

НЯМА

НЯМА

7

20 01 02 01

Едногод.

НЯМА

НЯМА

НЯМА

НЯМА

7

20 02 06 01

Едногод.

НЯМА

НЯМА

НЯМА

НЯМА

7

20 02 06 02

Едногод.

НЯМА

НЯМА

НЯМА

НЯМА

7

20 02 06 03

Едногод.

НЯМА

НЯМА

НЯМА

НЯМА

(2)Поискани нови бюджетни редове: Не се прилага.

3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити 

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи 

·    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

·    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка

3

„Природни ресурси и околна среда“

Генерална дирекция: „Действия по климата“

 

2023 

2024

2025

2026

2027

ОБЩО

Бюджетни кредити за оперативни разходи  

09 02 03

Поети задължения

(1)

1,241

1,485

2,138

1,893

1,369

8,126

Плащания

(2)

 

0,496

1,339

1,747

2,040

5,622

Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми

09 01 01 01

 

(3)

1,029

1,632

1,476

1,184

0,952

6,273

ОБЩО бюджетни кредити за ГД „Действия по климата“

Поети задължения

= 1 + 3

2,270

3,118

3,615

3,077

2,320

14,400

Плащания

= 2 + 3

1,029

2,128

2,815

2,931

2,992

11,895

ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи

Поети задължения

(4)

1,241

1,485

2,138

1,893

1,369

8,126

Плащания

(5)

-

0,496

1,339

1,747

2,040

5,622

ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми

(6)

1,029

1,632

1,476

1,184

0,952

6,273

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 3 от многогодишната финансова рамка

Поети задължения

= 4 + 6

2,270

3,118

3,615

3,077

2,320

14,400

Плащания

= 5 + 6

1,029

2,128

2,815

2,931

2,992

11,895

ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи

Поети задължения

(4)

1,241

1,485

2,138

1,893

1,369

8,126

Плащания

(5)

-

0,496

1,339

1,747

2,040

5,622

ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми

(6)

1,029

1,632

1,476

1,184

0,952

6,273

ОБЩО бюджетни кредити

за ФУНКЦИИ 1—6

от многогодишната финансова рамка

(Референтна стойност)

Поети задължения

= 4 + 6

2,270

3,118

3,615

3,077

2,320

14,400

Плащания

= 5 + 6

1,029

2,128

2,815

2,931

2,992

11,895



Функция от многогодишната финансова рамка

7

„Административни разходи“

Тази част следва да бъде попълнена, като се използва таблицата за бюджетни данни от административно естество, която най-напред се въвежда в приложението към законодателната финансова обосновка (приложение V към вътрешните правила), което се качва в DECIDE за провеждането на вътрешни консултации между службите.

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

 

 

 

2023 

2024

2025

2026

2027

ОБЩО

Генерална дирекция: „Действия по климата“

 

Човешки ресурси  

3,344

3,648

3,648

3,648

3,648

17,936

Други административни разходи  

0,210

0,404

0,176

0,060

0,060

0,910

ОБЩО ЗА ГД „ДЕЙСТВИЯ ПО КЛИМАТА“

3,554

4,052

3,824

3,708

3,708

18,846

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка

(Общо поети задължения = Общо плащания)

3,554

4,052

3,824

3,708

3,708

18,846

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

 

 

 

2023

2024

2025

2026

2027

ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—7 от многогодишната финансова рамка

Поети задължения

5,824

7,170

7,439

6,785

6,028

33,245

Плащания

4,583

6,180

6,639

6,639

6,700

30,741



3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи 

Бюджетни кредити за поети задължения в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите

Бюджетен ред

РЕЗУЛТАТИ

 

2023

2024

2025

2026

2027

Общо

 

Тип[1]

Среден разход

Брой

Р-ди

Брой

Р-ди

Брой

Р-ди

Брой

Р-ди

Брой

Р-ди

Брой

Р-ди

Конкретна цел 4 — морски транспорт 

— осъвременяване на платформата Thetis-MRV

09 02 03

споразумение за сътрудничество с ЕАМБ

 

 

0,250

 

 

 

 

 

 

 

 

 

0,250

— изменения на регистъра на ЕС

09 02 03

Договори за услуги

 

 

0,260

 

0,304

 

0,133

 

0,127

 

0,126

 

0,949

09 01 01 01

QTM, Extramuros, оборудване

 

 

0,626

 

0,730

 

0,330

 

0,316

 

0,313

 

2,314

— разширение на бюрото за обслужване

09 02 03

Договори за услуги

 

 

0,000

 

0,013

 

0,099

 

0,088

 

0,080

 

0,280

09 01 01 01

QTM, Extramuros, оборудване

 

 

0,000

 

0,053

 

0,116

 

0,083

 

0,055

 

0,306

— осъвременяване на MRV — системата за докладване на СТЕ

09 02 03

Договори за услуги

 

 

0,099

 

0,120

 

0,202

 

0,103

 

0,054

 

0,579

Междинен сбор за конкретна цел № 4

 

1,234

 

1,220

 

0,880

 

0,715

 

0,628

 

4,677

конкретна цел 5 — сгради и транспорт

— изменения на регистъра на ЕС

09 02 03

Договори за услуги

 

 

0,173

 

0,203

 

0,089

 

0,084

 

0,084

 

0,633

09 01 01 01

QTM, Extramuros, оборудване

 

 

0,404

 

0,473

 

0,207

 

0,197

 

0,195

 

1,476

— разширение на бюрото за обслужване

09 02 03

Договори за услуги

 

 

0,000

 

0,091

 

0,365

 

0,300

 

0,250

 

1,007

09 01 01 01

QTM, Extramuros, оборудване

 

 

0,000

 

0,377

 

0,824

 

0,589

 

0,389

 

2,178

— осъвременяване на MRV — системата за докладване на СТЕ

09 02 03

Договори за услуги

 

 

0,459

 

0,754

 

1,250

 

1,191

 

0,774

 

4,429

Междинен сбор за конкретна цел № 5

 

1,036

 

1,898

 

2,734

 

2,362

 

1,692

 

9,722

ОБЩО

 

2,270

 

3,118

 

3,615

 

3,077

 

2,320

 

14,400

3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи 

·    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

·    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

 

2023

2024

2025

2026

2027

ОБЩО

ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка

 

 

 

 

 

 

Човешки ресурси

3,344

3,648

3,648

3,648

3,648

17,936

Други административни разходи

0,210

0,404

0,176

0,060

0,060

0,910

Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка

3,554

4,052

3,824

3,708

3,708

18,846

Извън ФУНКЦИЯ 7[1] от многогодишната финансова рамка

 

 

 

 

 

 

Човешки ресурси

Други административни разходи

1,029

1,632

1,476

1,184

0,952

6,273

Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка

1,029

1,632

1,476

1,184

0,952

6,273

ОБЩО

4,583

5,684

5,300

4,892

4,660

25,119

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други разходи с административен характер, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.3.1.Очаквани нужди от човешки ресурси

·    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси.

·    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

 

2023

2024

2025

2026

2027

Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и срочно наети служители)

20 01 02 01 (Централа и представителства на Комисията)

22

24

24

24

24

20 01 02 03 (Делегации)

 

 

 

 

 

01 01 01 01  (Непреки научни изследвания)

 

 

 

 

 

01 01 01 11 (Преки научни изследвания)

 

 

 

 

 

Други бюджетни редове (да се посочат)

 

 

 

 

 

Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време — ЕПРВ)[1]

20 02 01 20 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет)

 

 

 

 

 

20 02 03 (ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД в делегациите)

 

 

 

 

 

XX 01 xx yy zz

— в централата

 

 

 

 

 

— в делегациите

 

 

 

 

 

01 01 01 02 01 01 01 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Непреки научни изследвания)

 

 

 

 

 

01 01 01 12 (ДНП, КНЕ, ПНА — Преки научни изследвания)

 

 

 

 

 

Други бюджетни редове (да се посочат)

 

 

 

 

 

ОБЩО

22

24

24

24

24

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълняват:

Длъжностни лица и срочно наети служители

Допълнителните човешки ресурси са необходими за:

— изготвяне и одобрение на проекти за изменения на вторичното законодателство, определящи подробни правила за изпълнение относно търговете, регистъра на ЕС, мониторинга и докладването, проверката на докладите за емисии и акредитацията на проверяващите органи, безплатно разпределяне на квоти;

— задачи по изпълнението, свързани с разширяването на обхвата на СТЕ върху морския транспорт (включително необходимите изменения на съществуващата система за мониторинг, докладване и проверка), и с новата търговия с емисии за сградите и автомобилния транспорт;

— възлагане на обществени поръчки за новата платформа (новите платформи) за продажба на търг на общите квоти, както и на новите видове квоти за секторите на сградите и автомобилния транспорт;

— мониторинг на изпълнението на задълженията за мониторинг, докладване и проверка (МДП);

— по-нататъшно прилагане и надзор на нисковъглеродните фондове;

— компютърни адаптации в регистъра на ЕС.

Външен персонал

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка 

Предложението/инициативата:

·    може да се финансира изцяло в рамките на съответната функция от многогодишната финансова рамка (МФР).

Разходите ще бъдат покрити в рамките на финансовия пакет за програма LIFE.

·    налага да се използват неразпределеният марж под съответната функция от МФР и/или специалните инструменти, предвидени в Регламента за МФР.

-

·    налага преразглеждане на МФР.

-

3.2.5.Финансов принос от трети страни 

Предложението/инициативата:

·    не се предвижда съфинансиране от трети страни

·    предвижда се следното съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:

Бюджетни кредити в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

2023

2024

2025

2026

2027

Общо

Да се посочи съфинансиращият орган 

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити

 



Очаквано отражение върху приходите 

·    Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

·Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

   върху собствените ресурси

✓върху разните приходи

Моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове    

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред:

Налични бюджетни кредити за текущата финансова година

Отражение на предложението/инициативата 74

2023

2024

2025

2026

2027

Член …………

За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

-

Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).

Това не може да се определи количествено

(1)    COM(2019)640 final.
(2)    COM(2018) 773 final.
(3)    COM (2020) 562 final.
(4)    Заключения на Европейския съвет от 10—11 декември 2020 г., 2020 EUCO 22/20 CO EUR 17 CONCL 8.
(5)    Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).
(6)    Съгласно референтния сценарий за ЕС през 2020 г. (REF), който служи за базов сценарий за оценката на въздействието (вж. раздел 5.1 от оценката на въздействието).
(7)    Източник: https://ec.europa.eu/transport/themes/mobilitystrategy_en  
(8)    Изборът на 2008 г. като базова година за прогнозите за намаляване на емисиите в морския транспорт е направен, за да се постигне съгласуваност с целите на ММО, които са изразени спрямо 2008 г.
(9)    Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 55—76).
(10)    Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 г. относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО (ОВ L 264, 9.10.2015 г., стр. 1—5).
(11)    Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26—42).
(12)    Регламент (ЕС) 2015/757 относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт (ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 55—76).
(13)    Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (OВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51—70).
(14)        По-специално РРУ; Регламентът за земеползване, промени в земеползването и горско стопанство (РЗПЗГС); стандартите за емисиите на CO2 от леки и лекотоварни автомобили; Директивата за възобновяемите енергийни източници (ДВЕИII); Директивата за енергийната ефективност (ДЕЕ) и на по-късен етап Директивата относно енергийните характеристики на сградите. Сред други важни инициативи са преразглеждането на Директивата за енергийното данъчно облагане; Планът за действие за нулево замърсяване и преработването на Директивата за емисиите от промишлеността; инициативи за мобилност, като например тези за транспортните горива (инициативата FuelEU за морското дело и инициативата ReFuelEU за въздухоплаването), предложението за механизъм за въглеродна корекция по границите (МВКГ) и т.н.
(15)    Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1—56).
(16)    Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 (ОВ L 76, 19.3.2018 г., стр. 3—27).
(17)    Началната оценка на въздействието беше отворена зпредставяне на коментари от 29 октомври 2020 г. до 26 ноември 2020 г. и бяха получени около 250 мнения. Резултатите можете да намерите на следния уебсайт: https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12660-Updating-the-EU-Emissions-Trading-System .
(18)    Тя беше отворена за участие в продължение на 12 седмици — от 13 ноември 2020 г. до 5 февруари 2021 г. Резултатите можете да намерите на следния уебсайт: https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12660-Updating-the-EU-Emissions-Trading-System .
(19)    Проучването сред заинтересованите страни се проведе от декември 2020 г. до февруари 2021 г., а програмата за целеви разговори — от януари 2021 г. до февруари 2021 г.
(20)     https://ec.europa.eu/clima/events/expert-workshop-market-stability-reserve_en . https://ec.europa.eu/clima/events/2nd-expert-workshop-market-stability-reserve_en .
(21)    SWD(2020)176.
(22)    Европейска комисия: Задълбочен анализ в подкрепа на Съобщение COM(2018) 773 на Европейската комисия „Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, Брюксел, 28 ноември 2018 г.
(23)    Основани на моделиране прогнози за тенденциите в областта на енергетиката, транспорта и емисиите на парникови газове до 2050 г., които се основават на последователен набор от допускания за ЕС, политиките на държавите членки и на ЕС, специфичните характеристики на държавите членки, и на консултациите с експерти от държавите членки.
(24)    Vivid Economics (2021 г.), Review of the EU ETS’ Market Stability Reserve („Преглед на резерва на СТЕ на ЕС за стабилност на пазара“) — доклад, изготвен за ГД „Действия по климата“, предстои публикуване.
(25)    Ricardo, E3 Modelling и Trinomics (2021 г.), „Study on EU ETS for maritime transport and possible alternative options or combinations to reduce greenhouse gas emissions”, предстои публикуване.
(26)    SWD (2020) 176.
(27)    ОВ С 326, 26.10.2012 г., стр. 391.
(28)    C(2020) 6126.
(29)    В този член се изисква от държавите членки всяка година да представят на Комисията доклад за прилагането на настоящата директива, в който следва се обърне особено внимание на мерките за разпределение на квоти, на функционирането на регистъра, на осъществяването на мониторинга и докладването, на проверката и на въпросите, свързани със спазването на директивата.
(30)    Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).
(31)    Директива (EС) 2020/262 на Съвета от 19 декември 2019 година за определяне на общия режим на облагане с акциз (преработен текст) (OJ L 58, 27.2.2020 г., стр. 4—42).
(32)     Регламент (ЕС) 2017/2392 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел запазване на сегашните ограничения на обхвата за авиационните дейности и подготовка за изпълнението на глобална, основана на пазара мярка от 2021 година (ОВ L 350, 29.12.2017 г., стр. 7—14) .
(33)    Подобно на отчитането на възможностите на държавите членки за достъп до квоти от СТЕ на ЕС, които се вземат предвид при изчисляването на общия брой квоти в обращение, както е посочено в член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26—42).
(34)    OВ C , , стр. .
(35)    OВ C , , стр. .
(36)    Парижко споразумение (ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4).
(37)    COM(2019)640 final.
(38)    Специално проучване „Евробарометър 513“ относно изменението на климата, 2021 г. ( https://ec.europa.eu/clima/citizens/support_bg ).
(39)     https://www4.unfccc.int/sites/ndcstaging/PublishedDocuments/European%20Union%20First/EU_NDC_Submission_December%202020.pdf  
(40)    Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).
(41)    Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).
(42)    Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (ОВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26).
(43)     Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17 .
(44)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Път към здравословна планета за всички — План за действие на ЕС: Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ (COM(2021) 400 final).
(45)    Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията от 19 декември 2018 г. за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 59, 27.2.2019 г., стр. 8).
(46)    Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114).
(47)    Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 55).
(48)    Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 (ОВ L 76, 19.3.2018 г., стр. 3).
(49)    Член 4, параграф 4 от Парижкото споразумение.
(50)     Регламент (ЕС) 2017/2392 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел запазване на сегашните ограничения на обхвата за авиационните дейности и подготовка за изпълнението на глобална, основана на пазара мярка от 2021 година (ОВ L 350, 29.12.2017 г., стр. 7) .
(51)    [Да се въведе пълната препратка към публикацията в ОВ].
(52)    [Да се добави препратка към Регламента на ЕС относно горивата за морски транспорт].
(53)     Делегиран регламент (ЕС) 2019/1122 на Комисията от 12 март 2019 г. за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС (ОВ L 177, 2.7.2019 г., стр. 3).
(54)    Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията от 19 декември 2018 г. относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията, ОВ L 334, 31.12.2018 г., стр. 1—93.
(55)    Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (OB L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).
(56)    Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 на Комисията от 19 декември 2018 г. за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 59, 27.2.2019 г., стр. 8).
(57)    COM(2020)562 final.
(58)    Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета от 19 декември 2019 г. за определяне на общия режим на облагане с акциз (ОВ L 58 27.2.2020 г., стр. 4).
(59)    Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26).
(60)    Данни от 2018 г. Евростат, SILC [ilc_mdes01].
(61)    Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1—56).
(62)    [Да се добави препратка към Регламента за създаване на Социален фонд за климата].
(63)    Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1—77).
(64)    Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 г. относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО (ОВ L 264, 9.10.2015 г., стр. 1).
(65)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.02.2011 г., стр. 13).
(66)    ОВ С 369, 17.12.2011 г., стр. 14.
(67)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.
(68)    Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).
(69)    C(2020) 6126.
(70)    Регламент (ЕС) 2021/783 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 година за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1293/2013 (OВ L 172, 17.5.2021 г., стр. 53—78).
(71)    По-специално РРУ; Регламентът за земеползване, промени в земеползването и горско стопанство (РЗПЗГС); стандартите за емисиите на CO2 от леки и лекотоварни автомобили; Директивата за възобновяемите енергийни източници (ДВЕИII); Директивата за енергийната ефективност (ДЕЕ) и на по-късен етап Директивата относно енергийните характеристики на сградите. Сред други важни инициативи са преразглеждането на Директивата за енергийното данъчно облагане; Планът за действие за нулево замърсяване и преработването на Директивата за емисиите от промишлеността; инициативи за мобилност, като например тези за транспортните горива (инициативата FuelEU за морското дело и инициативата ReFuelEU за въздухоплаването), предложението за механизъм за въглеродна корекция по границите (МВКГ) и т.н.
(72)    Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1—56).
(73)    Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: https://myintracomm.ec.europa.eu/budgweb/EN/man/budgmanag/Pages/budgmanag.aspx .
(74)    Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.

Брюксел, 14.7.2021

COM(2021) 551 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза, Решение (ЕС) 2015/1814 относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара за схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и Регламент (ЕС) 2015/757

{SEC(2021) 551 final} - {SWD(2021) 557 final} - {SWD(2021) 601 final} - {SWD(2021) 602 final}


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение I към Директива 2003/87/ЕО се изменя, както следва:

а)точки 1 и 2 се заменят със следното:

„1. Настоящата директива не обхваща инсталациите или частите от инсталации, използвани за научни изследвания, развойна дейност и изпитване на нови продукти и процеси, както и инсталациите, в които емисиите от изгарянето на биомаса, отговаряща на критериите, определени съгласно член 14, допринасят за повече от 95 % от общите емисии на парникови газове.

2. Когато се изчислява общата номинална топлинна мощност на дадена инсталация, за да се вземе решение дали тя да бъде включена в СТЕ на ЕС, се сумират номиналните топлинни мощности на всички технически съоръжения, които са част от нея и в които горивата се изгарят в инсталацията. Тези съоръжения може да включват всички видове котли, факелни тръби, турбини, нагреватели, топилни, инсинератори, пещи за калциниране, пещи за изпичане, пещи, сушилни, двигатели, горивни елементи, съоръжения за циклично химическо изгаряне, запалителни устройства и термични или каталитични съоръжения за доизгаряне. Съоръжения с номинална топлинна мощност под 3 MW не се вземат предвид за целите на посоченото изчисление.“;

б)таблицата се изменя, както следва:

i)вторият ред се заменя със следното:

„Рафиниране на петрол с използването на горивни съоръжения с обща номинална топлинна мощност над 20 MW

въглероден диоксид“;

ii)петият ред се заменя със следното:

„Производство на чугун или стомана (първично или вторично стапяне), включително непрекъснато леене, с капацитет над 2,5 тона на час

въглероден диоксид“;

iii)седмият ред се заменя със следното:

„Производство на първичен алуминий или диалуминиев триоксид

въглероден диоксид“;

в)Петнадесетият ред с категориите дейности се заменя със следното:

(1)„Сушене или изпичане на гипс или производство на гипсови панели или други продукти от гипс с производствен капацитет за калциниран гипс или изсушен вторичен гипс, надвишаващ общо 20 тона на ден

(2)въглероден диоксид“;

iv)осемнадесетият ред се заменя със следното:

„Производство на сажди с карбонизиране на органични вещества като масла, катран, остатъци от крекинг и дестилация, с производствен капацитет над 50 тона на ден

въглероден диоксид“;

v)двадесет и четвъртият ред се заменя със следното:

„Производство на водород (H2) и синтетичен газ с производствен капацитет над 25 тона на ден

въглероден диоксид“;

vi)двадесет и седмият ред се заменя със следното:

„Транспортиране на парникови газове за геоложко съхранение в обект за съхранение, разрешен съгласно Директива 2009/31/ЕО, с изключение на емисиите, обхванати от друга дейност съгласно настоящата директива

въглероден диоксид“;

vii)след последния нов ред се добавя следният ред, като между тях се поставя разделителна линия:

„Морски транспорт

Транспортни дейности по море на кораби, обхванати от Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета, които извършват плавания сс цел превоз на пътници или товари за търговски цели

парникови газове, обхванати от Регламент (ЕС) 2015/757“;

(1)Приложение IIб към Директива 2003/87/ЕО се заменя със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ IIб

Част A — РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ МОДЕРНИЗАЦИОННИЯ ФОНД В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 10, ПАРАГРАФ 1, ТРЕТА АЛИНЕЯ

Дял

България

5,84 %

Чехия

15,59 %

Естония

2,78 %

Хърватия

3,14 %

Латвия

1,44 %

Литва

2,57 %

Унгария

7,12 %

Полша

43,41 %

Румъния

11,98 %

Словакия

6,13 %

Част Б — РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ МОДЕРНИЗАЦИОННИЯ ФОНД В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 10, ПАРАГРАФ 1, ЧЕТВЪРТА АЛИНЕЯ

Дял

България

Чехия

Естония

Гърция

Хърватия

Латвия

Литва

Унгария

Полша

Португалия

Румъния

Словакия

5,0 %

12,9 %

2,2 %

10,3 %

2,3 %

1,1 %

1,9 %

5,9 %

34,8 %

8,8 %

9,9 %

4,9 %

(2)Следните приложения се вмъкват като приложения III, IIIа и IIIб към Директива 2003/87/ЕО:

„ПРИЛОЖЕНИЕ ІІІ

ДЕЙНОСТ, ОБХВАНАТА ОТ ГЛАВА IVa

Дейност:

1. Освобождаване за потребление на горива, които се използват за изгаряне в сектора на сградите и на автомобилния транспорт.

Тази дейност не включва:

a) освобождаването за потребление на горива, използвани в дейностите, посочени в приложение I към настоящата директива, освен ако се използват за изгаряне в дейностите по транспортиране на парникови газове за геоложко съхранение (дейност от ред двадесет и седем);

б) освобождаването за потребление на горива, за които емисионният фактор е нула.

2. Секторите на сградите и автомобилния транспорт съответстват на следните източници на емисии, определени в Насоките на МКИК относно националните инвентаризации на парниковите газове от 2006 г., с необходимите изменения на тези определения, както следва:

a) комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (код на категорията източници 1A1a ii) и топлофикационни централи (код на категорията източници 1A1a iii), доколкото те произвеждат топлинна енергия за категориите по букви в) и г) от настоящата точка, пряко или чрез топлофикационни мрежи;

б) автомобилен транспорт (код на категорията източници 1A3b), с изключение на използването на селскостопански машини по пътища с настилка;

в) търговска/институционална (код на категорията източници 1A4a);

г) жилищна (код на категорията източници 1A4b).

Парникови газове

Въглероден диоксид (CO2)

_________

ПРИЛОЖЕНИЕ IIIа

КОРИГИРАНЕ НА КОЕФИЦИЕНТА НА ЛИНЕЙНО НАМАЛЕНИЯ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 30в, ПАРАГРАФ 2

1.Ако средното количество емисии, докладвани съгласно глава IVa за 2024—2026 г., е с повече от 2 % по-голямо в сравнение със стойността на количеството за 2025 г., определено в съответствие с член 30в, параграф 1, и ако тези разлики не се дължат на разлика от по-малко от 5 % между емисиите, докладвани съгласно глава IVa, от една страна и от друга — данните от инвентаризацията на емисиите на парникови газове в Съюза за 2025 г. от категориите източници по РКООНИК за секторите, обхванати от глава IVa, коефициентът на линейно намаление се изчислява чрез коригиране на коефициента на линейно намаление, посочен в член 30в, параграф 1.

2.Коригираният в съответствие с точка 1 коефициент на линейно намаление се определя, както следва:

[LRFadj = 100%* ( ( MRV[2024-2026] – ( MRV[2024-2026] + ( (ESR[2024] - 6*LRF2024*ESR2024) - MRV[2024-2026]) / 5) ) / MRV[2024-2026] ), където:

LRFadj е коригираният коефициент на линейно намаление;

MRV[2024-2026] е средната стойност на проверените емисии съгласно глава IVa за годините от периода 2024—2026 г.;

ESR[2024] е стойността на емисиите за 2024 г., определена в съответствие с член 30в, параграф 1, за секторите, обхванати от глава IVa;

LRF2024 е коефициентът на линейно намаление, посочен в член 30в, параграф 1.]“

_________

(3)Приложение IV към Директива 2003/87/ЕО се изменя, както следва:

В част А раздел „Изчисляване“ се изменя, както следва:

i) в четвърта алинея последното изречение „Емисионният фактор за биомаса е нула.“ се заменя със следното:

„Емисионният фактор за биомаса, която отговаря на критериите за устойчивост и критериите за намаляване на емисиите на парникови газове при използването на биомаса, установени с Директива (ЕС) 2018/2001, с всички необходими корекции за прилагане съгласно настоящата директива, определени в актовете за изпълнение, посочени в член 14, е нула.“;

ii) шеста алинея се заменя със следното:

„Използват се зададените фактори на окисляване, разработени съгласно Директива 2010/75/ЕС, освен ако операторът е в състояние да докаже, че факторите, специфични за дейността, са по-точни“;

б)в част Б раздел „Мониторинг на емисиите на въглероден диоксид“, четвърта алинея, последното изречение „Емисионният фактор за биомаса е нула.“ се заменя със следното:

„Емисионният фактор за биомаса, която отговаря на критериите за устойчивост и критериите за намаляване на емисиите на парникови газове при използването на биомаса, установени с Директива (ЕС) 2018/2001, с всички необходими корекции за прилагане съгласно настоящата директива, определени в актовете за изпълнение, посочени в член 14, е нула.“;

а)добавя се следната част В:

“ЧАСТ В — Мониторинг и докладване на емисиите, съответстващи на дейността, посочена в приложение III

Мониторинг на емисиите

Мониторингът на емисиите се извършва чрез изчисляване.

Изчисляване

Емисиите се изчисляват по следната формула:

Количество освободено за потребление гориво × емисионен фактор

Освободеното за потребление гориво включва количеството гориво, освободено за потребление от регулирания субект.

Използват се емисионните фактори, зададени от МКИК в неговите насоки за инвентаризация от 2006 г. или последващите осъвременени варианти на тези насоки, освен ако няма по-точни емисионни фактори за конкретното гориво, определени от независими акредитирани лаборатории въз основа на признати аналитични методи.

За всеки регулиран субект и за всяко гориво се прави отделно изчисление.

Докладване на емисиите

Всеки регулиран субект включва следната информация в своя доклад:

A. Данни, идентифициращи регулирания субект, включително:

— наименованието на регулирания субект;

— неговият адрес, включително пощенски код и държава;

— видът на горивата, които освобождава за потребление, и дейностите, чрез които освобождава горивата за потребление, включително използваната технология;

— адрес, телефон, факс и електронна поща на лицето за контакт; както и

— името на собственика на регулирания субект и на всяко дружество майка.

Б. За всеки вид гориво, освободено за потребление и използвано за изгаряне в секторите на сградите и автомобилния транспорт, както е определено в приложение III, за който са изчислени емисиите:

— количеството гориво, освободено за потребление;

— емисионните фактори;

— общото количество емисии;

— крайната употреба на освободеното за потребление гориво;  както и

— неопределеността.

Държавите членки предприемат мерки за координиране на изискванията за докладване с всички съществуващи изисквания за докладване, за да се сведе до минимум тежестта на докладването за предприятията.“

(4)В приложение V към Директива 2003/87/ЕО се добавя следната част В:

“ЧАСТ В — Проверка на емисиите, съответстващи на дейността, посочена в приложение III

Общи принципи

1. Емисиите, съответстващи на дейността, посочена в приложение III, подлежат на проверка.

2. Процесът на проверка включва разглеждане на доклада по член 14, параграф 3 и на мониторинга през предходната година. Обръща се внимание на надеждността, достоверността и точността на системите за мониторинг и на докладваните данни и информация, свързани с емисиите, по-конкретно:

a) докладваните горива, освободени за потребление, и свързаните с тях изчисления;

б) избора и прилагането на емисионни фактори;

в) изчисленията, извършени за определяне на общото количество емисии.

3. Докладваните емисии могат да бъдат утвърдени само при наличието на надеждни и достоверни данни и информация, които позволяват определянето на емисиите с висока степен на сигурност. За висока степен на сигурност се изисква регулираният субект да докаже, че:

а) в докладваните данни липсват несъответствия;

б) събирането на данните е извършено в съответствие с приложимите научни стандарти; както и

в) съответните записи на регулирания субект са пълни и последователни.

4. На проверяващия орган се предоставя достъп до всички обекти и до цялата информация във връзка с предмета на проверка.

5. Проверяващият орган взема предвид дали регулираният субект е регистриран по Схемата на Съюза за управление по околна среда и одит (EMAS).

Методика

Стратегически анализ

6. Проверката се извършва въз основа на стратегически анализ на всички количества горива, освободени за потребление от регулирания субект. За тази цел проверяващият орган трябва да има цялостна представа за всички дейности, чрез които регулираният субект освобождава горивата за потребление, и тяхното значение за емисиите.

Анализ на процесите

7. Проверката на предоставената информация се извършва, когато е целесъобразно, в обекта на регулирания субект. Проверяващият орган извършва внезапни проверки за установяване на надеждността на докладваните данни и информация.

Анализ на риска

8. Проверяващият орган подлага всички средства, чрез които горивата се освобождават за потребление от регулирания субект, на оценка по отношение на надеждността на данните за общото количество емисии на регулирания субект.

9. Въз основа на този анализ проверяващият орган изрично определя всички елементи с висока степен на риск от грешка и други аспекти от процедурата за мониторинг и докладване, които има вероятност да доведат до грешки при определянето на общото количество емисии. Това включва по-специално изчисленията, необходими за определяне на нивото на емисиите от отделните източници. Особено внимание следва да се обърне на елементите с висока степен на риск от грешка и на гореспоменатите аспекти от процедурата за мониторинг.

10. Проверяващият орган отчита всички методи за ефективен контрол на риска, прилагани от регулирания субект с цел степента на неопределеност да бъде сведена до минимум.

Доклад

11. Проверяващият орган изготвя доклад за процеса на удостоверяване, в който дава становище дали докладът по член 14, параграф 3 е задоволителен. В този доклад се посочват всички проблеми, свързани с извършената работа. Становище, че докладът по член 14, параграф 3 е задовоителен, може да бъде дадено само ако по мнение на проверяващия орган липсва съществено разминаване между реалното и докладваното общо количество на емисиите.

Минимални изисквания за компетентност на проверяващия орган

12. Проверяващият орган е независим от регулирания субект; той осъществява дейността си добросъвестно, обективно и професионално и разбира:

а) разпоредбите на настоящата директива, както и съответните стандарти и насоки, приети от Комисията съгласно член 14, параграф 1;

б) законодателните, регулаторните и административните изисквания от значение за проверяваните дейности; както и

в) процеса на установяване на цялата информация, свързана с всички средства, чрез които горивата се освобождават за потребление от регулирания субект, по-специално във връзка със събирането, измерването, изчисляването и докладването на данни.“