ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 20.7.2021

COM(2021) 423 final

2021/0250(COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно механизмите, които да бъдат въведени от държавите членки за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/849

(текст от значение за ЕИП)

{SWD(2021) 190, 191}
{SEC(2021) 391}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Изпирането на пари и финансирането на тероризма представляват значима заплаха за почтеността в икономиката и финансовата система на ЕС и за сигурността на неговите граждани. По изчисления на Европол за около 1 % от годишния брутен вътрешен продукт на ЕС „има данни за връзки със съмнителна финансова дейност“ 1 . През юли 2019 г., след редица значими случаи на предполагаемо изпиране на пари с участието на кредитни институции в Съюза, Комисията прие пакет 2 , в който анализира ефикасността на режима на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/БФТ) във вида, в който е бил към онзи момент, и заключи, че са необходими реформи. В този контекст в стратегията на ЕС за Съюза на сигурност 3 за периода 2020 —2025 г. се подчертава значението на укрепването на правната уредба на ЕС за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризма с цел европейците да бъдат защитени от тероризма и организираната престъпност.

На 7 май 2020 г. Комисията представи план за действие за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма 4 . В този план за действие Комисията се ангажира да предприеме мерки за укрепване на правилата на ЕС за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризма и за тяхното прилагане и определи шест приоритета или стълба:

1.    Гарантиране на ефикасното прилагане на съществуващата уредба на ЕС в областта на БИП/БФТ;

2.    Създаване на единна нормативна уредба на ЕС за БИП/БФТ;

3.    Въвеждане на надзор на БИП/БФТ на равнище на ЕС;

4.    Създаване на механизъм за подпомагане и сътрудничество между звената за финансово разузнаване (ЗФР);

5.    Принудителни мерки за изпълнение на разпоредбите на наказателното право на равнището на Съюза и обмен на информация;

6.    Укрепване на международното измерение на уредбата на ЕС в областта на БИП/БФТ.

Докато стълбове 1, 5 и 6 от плана за действие се изпълняват, другите стълбове изискват законодателни действия. Настоящото предложение за регламент е част от пакет за БИП/БФТ, състоящ се от четири законодателни предложения, които се разглеждат като едно съгласувано цяло, в изпълнение на плана за действие на Комисията от 7 май 2020 г., с който се създава нова и по-съгласувана регулаторна и институционална уредба на БИП/БФТ в ЕС. Пакетът включва:

–предложение за Регламент за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари (ИП) и финансирането на тероризма (ФТ) 5 ,

–настоящото предложение за Директива за установяване на механизмите, които държавите членки следва да въведат, за да предотвратят използването на финансовата система за целите на ИП/ФТ, и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/849 6 ,

–предложение за Регламент за създаване на орган на ЕС за борба с изпирането на пари и противодействие на финансирането на тероризма („ОБИП“) 7 , и

–предложение за преработване на Регламент (ЕС) 2015/847 като се разширят изискванията за проследимост по отношение на криптоактивите 8 .

Настоящото законодателно предложение, заедно с предложението за Регламент относно БИП/БФТ и предложението за преработване на Регламент (ЕС) 2015/847, отговаря на целта за създаване на единна нормативна уредба на ЕС (стълб 2).

Както Европейският парламент, така и Съветът подкрепиха плана, изложен от Комисията в плана за действие от май 2020 г. В своята резолюция от 10 юли 2020 г. Европейският парламент призова за укрепване на правилата на Съюза и приветства плановете за основно преразглеждане на институционалната структура на ЕС в областта на БИП/БФТ 9 . На 4 ноември 2020 г. Съветът по икономически и финансови въпроси прие заключения в подкрепа на всеки от стълбовете на плана за действие на Комисията 10 .

Необходимостта от съчетаване на хармонизирани правила чрез регламент относно БИП/БФТ и по-строги правила относно националните системи за БИП/БФТ чрез директива относно БИП/БФТ се потвърждава от сведенията, представени в докладите на Комисията от 2019 г. Тези доклади установиха липса на последователни подходи към надзора на задължените субекти, с различни резултати за операторите, предоставящи услуги в рамките на вътрешния пазар. Те също така подчертават, че неравномерният достъп до информация от страна на ЗФР ограничава способността им да си сътрудничат и че ЗФР не разполагат с общи инструменти. Всички тези елементи ограничават откриването на трансграничните случаи на ИП/ФТ. И накрая, поради липсата на правно основание до момента не беше възможно да се свържат помежду си регистрите на банковите сметки и системите за извличане на данни, които представляват ключови инструменти за ЗФР и компетентните органи.

За да се преодолеят горепосочените проблеми и да се избегнат регулаторни различия, всички правила, които се отнасят до частния сектор, бяха прехвърлени към предложение за Регламент относно БИП/БФТ. Въпреки това, като признание за необходимостта от гъвкавост за държавите членки в тази област, организацията на институционалната система за БИП/БФТ на национално равнище е оставена на настоящото предложение за директива.

Настоящото предложение обаче не просто прехвърля разпоредби от действащата директива в бъдеща; въвеждат се редица промени по същество, за да се постигне по-висока степен на сближаване на практиките на надзорните органи и ЗФР и във връзка със сътрудничеството между компетентните органи:

–за да се избегне въздействието на административната структура на ЗФР върху техните аналитични функции или върху способността им да си сътрудничат с насрещните звена, се поясняват техните правомощия и задачи, както и минималният набор от информация, до който ЗФР следва да имат достъп,

–за да се гарантира, че ЗФР са в състояние ефективно да си сътрудничат, се въвежда правна уредба за съвместни анализи. Предвидено е и правно основание за системата FIU.net,

–с цел да се предостави информация за разбирането на риска на задължените субекти, се установяват ясни правила относно обратната информация от ЗФР. Също така са предвидени ясни правила относно обратната връзка към ЗФР, за да се гарантира, че ЗФР са запознати с използването на финансовите разузнавателни данни, които предоставят,

–правомощията и задачите на надзорните органи са изяснени, за да се гарантира, че всички надзорни органи разполагат с инструменти за предприемане на подходящи коригиращи действия. Въвежда се задължението за упражняване на общ надзор от страна на публичен орган върху органите за саморегулиране, които действат като надзорни органи, с ясно определени задачи за този публичен орган,

–подходът към надзора въз основа на риска е хармонизиран чрез общ инструмент за категоризиране на риска, за да се избегне различно разбиране на риска в сравними ситуации,

–за да се подобри сътрудничеството между надзорните органи, се формират колегии за БИП/БФТ и се създават механизми за осигуряване на сътрудничество в областта на надзора по отношение на операторите, които предоставят трансгранични услуги,

–пояснено е сътрудничеството с други органи, като се предвиждат конкретни случаи, в които възниква задължение за сътрудничество, за да се избегне неефективност, дължаща се на подходите на тясно ведомствено мислене,

–правомощията на регистрите на действителните собственици са изяснени, за да се гарантира, че те могат да получат актуална, адекватна и точна информация,

–за да се отстрани настоящият недостатък в законодателството, се предвижда взаимно свързване на регистрите на банковите сметки,

–с цел да се осигури пълно съответствие с правилата на ЕС за защита на данните, се въвеждат изисквания за обработването на определени категории лични данни.

От друга страна, разпоредбите относно оценките на риска или събирането на статистически данни до голяма степен остават непроменени и се преразглеждат само с цел да се направи преглед на установените понастоящем недостатъци, като например прекомерната честота на наднационалната оценка на риска и изискването за събиране на статистически данни за незаконните дейности.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Настоящото предложение отменя и заменя съществуващата Директива (ЕС) 2015/849, изменена с Директива (ЕС) 2018/843 11 . Както беше посочено, настоящото предложение е част от пакет за БИП/БФТ, който включва предложение за Регламент относно предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, Регламент за създаване на ОБИП и преработване на Регламент (ЕС) 2015/847. Този пакет от четири законодателни предложения се разглежда като едно съгласувано цяло, в изпълнение на плана за действие на Комисията относно БИП/БФТ от 7 май 2020 г., с който се създава нова и по-съгласувана регулаторна и институционална уредба за БИП/БФТ в ЕС. Успоредно с приемането на този пакет Комисията предлага и изменения на Директива 2019/1153 12 , за да се предостави на компетентните органи, отговарящи за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления, достъп до системата, свързваща централизираните регистри на банковите сметки.

Настоящото предложение, тъй като се основава на Директива (ЕС) 2015/849, е в съответствие с препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF). В сравнение с действащата директива то увеличава съгласуваността, като гарантира, че когато надзорът се извършва от органи за саморегулиране, те подлежат на общ надзор от страна на публичен орган. Честотата на провеждане на наднационалната оценка на риска също е приведена в съответствие с най-добрите практики, признати от FATF (на всеки 4 години). В настоящото предложение са включени и промените, предизвикани от неотдавнашните преразглеждания на препоръките на FATF във връзка с оценяването и ограничаването на рисковете от заобикаляне на целенасочените финансови санкции.

•Съгласуваност с други политики и правни инструменти на Съюза

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

•Субсидиарност

•Пропорционалност

•Избор на инструмент

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

На фона на редица неотдавнашни законодателни промени все още не е извършена пълна последваща оценка на съществуващата уредба на ЕС в областта на БИП/БФТ. Четвъртата директива относно БИП бе приета на 20 май 2015 г., като крайният срок за транспониране за държавите членки беше 26 юни 2017 г. Петата директива относно БИП 17 беше приета на 30 май 2018 г., като крайният срок за транспониране беше 10 януари 2020 г. Контролът на транспонирането все още е в ход. Въпреки това съобщението на Комисията от юли 2019 г. и придружаващите го доклади, посочени по-горе, служат за оценка на ефикасността на уредбата на ЕС в областта на БИП/БФТ във вида, в който е била към онзи момент.

•Консултации със заинтересованите страни

–консултация относно пътната карта за обявяване на плана за действие на Комисията. Консултацията бе проведена на портала на Комисията „Споделете мнението си“ между 11 февруари и 12 март 2020 г. и получи 42 отговора от редица заинтересовани страни,

–обществена консултация относно действията, предложени в плана за действие, отворена за широката общественост и всички заинтересовани групи, започнала на 7 май 2020 г. и отворена до 26 август. В рамките на консултацията бяха получени 202 официални отговора,

–целенасочена консултация с държавите членки и компетентните органи в областта на БИП/БФТ. Държавите членки имаха възможност да изразят становищата си на различни заседания на експертната група по въпросите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, а ЗФР в ЕС участваха в заседанията на платформата на ЗФР, както и чрез писмени документи. Обсъжданията бяха подкрепени от целенасочени консултации с държавите членки и компетентните органи, като бяха използвани въпросници,

–искане за консултация с Европейския банков орган, отправено през март 2020 г.; ЕБО представи становището си на 10 септември,

–на 23 юли 2020 г. ЕНОЗД излезе със становище относно плана за действие на Комисията,

–на 30 септември 2020 г. Комисията организира конференция на високо равнище, в която участваха представители на националните органи и органите на ЕС, членове на ЕП, представители на частния сектор, гражданското общество и академичните среди.

•Събиране и използване на експертни становища

•Оценка на въздействието

–правилата на ЕС да останат непроменени, без изменения,

–да се осигури по-висока степен на хармонизация на правилата, които се отнасят до задължените субекти, и да се остави на държавите членки да определят подробно правомощията и задълженията на компетентните органи,

–да се осигури по-висока степен на хармонизация на правилата, които се отнасят до субектите, за които възникват задължения в областта на БИП/БФТ, и на правомощията и задълженията на надзорните органи и ЗФР.

•Пригодност и опростяване на законодателството

Въпреки че, както беше отбелязано по-горе, все още не е извършена официална последваща оценка или проверка за пригодност на съществуващото законодателство на ЕС в областта на БИП/БФТ, могат да бъдат посочени редица аспекти на елементите на предложения цялостен пакет от мерки, които допълнително ще доведат до опростяване и по-добра ефективност. Първо, замяната на някои правила в директива с по-хармонизирани и пряко приложими правила в регламент ще премахне необходимостта от работа по транспонирането в държавите членки и ще улесни извършването на стопанска дейност за трансграничните субекти в ЕС. Освен това премахването от приложното поле на уредбата на Съюза в областта на БИП на търговците на стоки, свързано с предложената забрана на паричните операции на стойност над 10 000 EUR, ще освободи тези търговци от административната тежест, свързана с подаването до техните ЗФР на уведомления за паричните операции на стойност над 10 000 EUR. И накрая, по-голямата степен на хармонизация на правилата за БИП/БФТ в редица конкретни области ще опрости сътрудничеството между надзорните органи и ЗФР поради намаляването на различията между техните правила и практики. Настоящият проект за директива съдържа само някои разпоредби, които изискват транспониране в националното законодателство, и следователно е по-кратък от директивата, която заменя; повечето теми, разглеждани в Директива (ЕС) 2015/849, сега се съдържат в предложението за регламент, придружаващо настоящото предложение за директива.

•Основни права

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Настоящият проект за Директива не оказва отражение върху бюджета.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и мерки за мониторинг, оценка и докладване

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

Надзор в областта на БИП

Разпоредбите относно наказанията се основават на действащата уредба в областта на БИП/БФТ, като държавите членки се задължават да предвидят административни мерки и наказания, които да могат да се прилагат за тежки повторни или системни нарушения от страна на задължените субекти на ключовите изисквания на уредбата, като посочат минималния и максималния размер на глобите или имуществените санкции и в които разпоредби да се предвиждат оповестяване на наложените наказания, защита на лицата, сигнализиращи за нередности, и обмен на информация относно наказанията.

Новите разпоредби включват: изясняване на административните мерки, различни от наказания за по-леки нарушения, и изискване държавите членки да уведомяват Комисията и ОБИП за въведената организация във връзка с налагането на административни наказания или мерки. Уточнени са обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид при определяне на вида и размера на административните наказания или мерки. Ще има регулаторни технически стандарти, изготвени от ОБИП, в които ще бъдат определени показатели за класифициране на степента на тежест на нарушенията, и критерии, които да се вземат предвид при определянето на равнището на административните наказания или при предприемането на административни мерки.

Сътрудничество

Разпоредбите относно сътрудничеството между надзорните органи, ЗФР и други компетентни органи надграждат върху основите на действащата уредба в областта на БИП/БФТ, включително относно сътрудничеството между компетентните органи на държавите членки, и разпоредбите за случаите, в които органите са обвързани с професионална тайна.

Новите разпоредби в настоящото предложение включват добавянето на позовавания на ОБИП и задължение за други органи да си сътрудничат с него. Съществуващите разпоредби за гарантиране на добро сътрудничество с органите за пруденциален надзор на финансовите институции се подсилват с допълнителни уточняващи разпоредби и се добавят разпоредби за сътрудничество с органите за преструктуриране, както и с органите, отговарящи за надзора върху кредитните институции, с цел осигуряване на спазването на Директивата относно платежните сметки и Втората директива относно платежните услуги. Органите за финансов надзор и ЗФР ще докладват ежегодно на ОБИП за сътрудничеството си с тези органи. Добавят се разпоредби относно сътрудничеството във връзка с одиторите, а ОБИП ще издава насоки относно сътрудничеството.

Заключителни разпоредби

Обработването на лични данни съгласно настоящото предложение, както е в случая с действащата уредба в областта на БИП/БФТ, е предмет на Регламент (ЕС) 2016/679 или на Регламент (ЕС) 2018/1725, когато се извършва от институции, агенции или органи на Съюза.

Комисията ще бъде подпомагана от комитет, по-специално при изготвянето на актове за изпълнение.

Включени са разпоредби за прехвърлянето на хостинга на FIU.net от Комисията към ОБИП.

Изменената Директива 2015/849 (действащата уредба в областта на БИП/БФТ) се отменя. Предложената директива ще влезе в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник; крайният срок за транспониране е две години от влизането в сила на директивата. Комисията трябва да извърши първия преглед и оценка на настоящата директива в срок от 5 години от нейното прилагане и на всеки три години след това.

2021/0250 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно механизмите, които да бъдат въведени от държавите членки за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/849

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка 20 ,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 21 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета 22 представлява основният правен инструмент за предотвратяване на използването на финансовата система на Съюза за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. С посочената директива се установява всеобхватна правна уредба, която Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета 23 допълнително укрепва чрез мерки по отношение на възникващите рискове и повишаване на прозрачността по отношение на действителните собственици. Въпреки постиженията при прилагането ѝ опитът показва, че в Директива (ЕС) 2015/849 следва да бъдат въведени допълнителни подобрения, за да се ограничат по подходящ начин рисковете и да се откриват ефективно престъпните опити за злоупотреба с финансовата система на Съюза за престъпни цели.

(2)След влизането в сила на Директива (ЕС) 2015/849 бяха набелязани редица области, в които ще бъдат необходими изменения, за да се гарантират необходимата издръжливост и способност на финансовата система на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(3)При прилагането на Директива (ЕС) 2015/849 бяха установени значителни различия в практиките и подходите на компетентните органи в Съюза, както и липсата на достатъчно ефективни механизми за трансгранично сътрудничество. Поради това е целесъобразно да се определят по-ясни изисквания, които следва да допринесат за гладкото сътрудничество в рамките на Съюза, като същевременно се даде възможност на държавите членки да вземат предвид особеностите на своите национални системи.

(4)Този нов инструмент е част от всеобхватен пакет, насочен към укрепване на уредбата на Съюза в областта на БИП/БФТ. Заедно този инструмент, Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final], Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за преработване на Регламент (ЕС) 2015/847 — COM/2021/422 final] и Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final] ще съставляват правната уредба, уреждаща изискванията за БИП/БФТ, които трябва да бъдат изпълнявани от задължените субекти, и които ще бъдат в основата на институционалната уредба на Съюза за БИП/БФТ, включително създаването на Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма („ОБИП“).

(5)Изпирането на пари и финансирането на тероризма често се извършват в международен контекст. Мерките, приемани на равнището на Съюза, без да се вземат предвид международната координация и сътрудничество, биха имали много ограничено въздействие. Ето защо приеманите в тази област мерки на Съюза следва да бъдат съвместими с останалите действия, предприети в рамките на международни форуми, и поне също толкова строги, колкото тях. При определяне на действията на Съюза следва да продължи да се обръща специално внимание на препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF) и на инструментите на други международни органи, действащи в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. За повишаване на ефикасността на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма относимите правни актове на Съюза следва по целесъобразност да бъдат приведени в съответствие с Международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на терористични дейности и разпространението на оръжия за масово унищожение, приети от FATF през февруари 2012 г. („преразгледаните препоръки на FATF“) и следващите изменения на тези стандарти.

(6)Специфичните заплахи от изпиране на пари и финансиране на тероризма, рисковете и уязвимостта, засягащи определени икономически сектори на национално равнище, намаляват по различни начини способността на държавите членки да допринасят за почтеността и стабилността на финансовата система на Съюза. Поради това е целесъобразно да се позволи на държавите членки, когато установят тези сектори и специфични рискове, да решат да прилагат изискванията за БИП/БФТ спрямо допълнителни сектори, различни от обхванатите от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари]. За да се запази ефективността на вътрешния пазар и на системата на Съюза за БИП/БФТ, Комисията следва да може, с подкрепата на ОБИП, да преценява дали планираните решения на държавите членки да прилагат изискванията за БИП/БФТ в допълнителни сектори са обосновани. В случаите, когато висшият интерес на Съюза би бил постигнат на равнището на Съюза по отношение на конкретни сектори, Комисията следва да информира съответната държава членка, че вместо това възнамерява да предприеме действия на равнището на Съюза, а държавата членка следва да се въздържи от предприемането на планираните национални мерки.

(7)С оглед на специфичните слабости в борбата с изпирането на пари, наблюдавани при издаването на електронни пари, при платежните услуги и в отрасъла на предоставянето на услуги за криптоактиви, държавите членки следва да могат да изискват от доставчиците, които са установени на тяхна територия под форми, различни от клон, и чието главно управление се намира в друга държава членка, да определят централно звено за връзка. Това централно звено за връзка, действащо от името на определилата го институция, следва да гарантира, че местата на стопанска дейност спазват правилата за БИП/БФТ.

(8)По отношение на обменните бюра, бюрата за осребряване на чекове, доставчиците на услуги за форми на доверително управление или за дружества, или доставчиците на услуги в областта на хазарта, надзорните органи следва да гарантират, че лицата, които в действителност управляват дейността на тези правни образувания, и действителните собственици на тези образувания действат честно и почтено и притежават необходимите за осъществяването на функциите си знания и експертен опит. Критериите, по които се определя дали дадено лице отговаря на тези изисквания, следва най-малко да отразяват нуждата от защита на тези образувания срещу злоупотреба за престъпни цели от страна на техните ръководители или действителни собственици.

(9)За целите на оценката на годността на лицата, заемащи управленски длъжности в задължени субекти или упражняващи по друг начин контрол върху тях, всеки обмен на информация за присъди следва да се извършва в съответствие с Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета 24 и Решение 2009/316/ПВР на Съвета 25 .

(10)Комисията може успешно да извършва преглед на конкретни трансгранични заплахи, които биха могли да засегнат вътрешния пазар и които отделните държави членки не могат ефективно да установяват, нито да им противодействат. Ето защо на Комисията следва да бъде възложена отговорността да координира оценката на рисковете, свързани с трансгранични дейности. Участието на подходящи експерти, като тези от Експертната група по въпросите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и представителите на ЗФР, както и по целесъобразност от други органи на равнището на Съюза, е от съществено значение за ефективността на процеса на оценяване на рисковете. Националните оценки на риска и националният опит в това отношение също са важен източник на информация за този процес. Тази оценка на трансграничните рискове от страна на Комисията следва да не включва обработването на лични данни. При всички случаи данните следва да бъдат изцяло анонимизирани. Надзорните органи по защита на данните на национално и съюзно равнище следва да участват само ако оценката на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма оказва въздействие върху неприкосновеността на личния живот и защитата на данните на лицата.

(11)Констатациите от оценката на риска на равнището на Съюза могат да помогнат на компетентните органи и задължените субекти при установяването, разбирането, управлението и ограничаването на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и на рисковете от неприлагане и заобикаляне на целенасочените финансови санкции. Поради това е важно констатациите от оценката на риска да бъдат оповестявани публично.

(12)Държавите членки продължават да бъдат в най-добра позиция да установяват, оценяват, разбират и решават как да ограничат рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, които ги засягат пряко. Поради това всяка държава членка следва да предприеме подходящи мерки в опит правилно да установява, оценява и разбира рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и рисковете от неприлагане и заобикаляне на целенасочените финансови санкции, и да определи логически обвързана национална стратегия за предприемане на действия за ограничаване на тези рискове. Тази национална оценка на риска следва да се актуализира редовно и да включва описание на институционалната структура и общите процедури на режима на държавата членка в областта на БИП/БФТ, както и на предвидените човешки и финансови ресурси, доколкото тази информация е налична.

(13)Резултатите от оценките на риска следва по целесъобразност да се предоставят своевременно на задължените субекти, за да могат да установяват, разбират, управляват и ограничават своите собствени рискове.

(14)В допълнение, за още по-добро установяване, разбиране, управление и ограничаване на рисковете на равнището на Съюза държавите членки следва да предоставят помежду си достъп до резултатите от своите оценки на риска, както и на Комисията и на ОБИП.

(15)За да могат да извършват преглед на ефективността на своите системи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, държавите членки следва да водят съответната статистика и да подобряват качеството ѝ. С оглед на подобряване на качеството и съгласуваността на статистическите данни, събирани на равнището на Съюза, Комисията и ОБИП следва да следят положението в рамките на целия Съюз по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма и да публикуват редовни обзорни прегледи.

(16)FATF разработи стандарти, с чиято помощ юрисдикциите да установяват и оценяват рисковете от евентуално неприлагане или заобикаляне на целенасочените финансови санкции, свързани с финансирането на разпространението на оръжия, и да предприемат действия за ограничаване на тези рискове. Тези нови стандарти, въведени от FATF, не заместват, нито подкопават съществуващите строги изисквания към държавите да прилагат целенасочени финансови санкции, за да спазват относимите правила на Съвета за сигурност на ООН, свързани с предотвратяването, премахването и пресичането на разпространението на оръжия за масово унищожение и неговото финансиране. Тези съществуващи задължения, въведени на равнището на Съюза с решения 2010/413/ОВППС 26 и (ОВППС) 2016/849 на Съвета 27 , както и с регламенти (ЕС) № 267/2012 28 и (ЕС) 2017/1509 на Съвета 29 , продължават да бъдат строги, основани на правила задължения, обвързващи всички физически и юридически лица в Съюза.

(17)С цел да се отразят последните развития на международно равнище с настоящата директива се въвежда изискване за установяване, разбиране, управление и ограничаване на рисковете от потенциално неприлагане или заобикаляне на целенасочените финансови санкции, свързани с финансирането на разпространението на оръжия, на равнището на задължения субект.

(18)Централните регистри на информацията за действителните собственици са от решаващо значение за борбата със злоупотребите с правни образувания. За да се гарантира, че регистрите на информация за действителните собственици са леснодостъпни и съдържат висококачествени данни, следва да се въведат съгласувани правила за събирането и съхранението на тази информация.

(19)С оглед повишаване на прозрачността с цел борба със злоупотребата с правни образувания, държавите членки следва да гарантират, че информацията за действителните собственици се съхранява в централен регистър, намиращ се извън дружеството, при пълно спазване на правото на Съюза. Държавите членки може да използват за тази цел централна база данни, в която се събира информация за действителните собственици, или търговския регистър, или друг централен регистър. Държавите членки може да решат задължените субекти да отговарят за попълването на регистъра. Държавите членки следва да гарантират, че във всички случаи тази информация е на разположение на компетентните органи и ЗФР и се предоставя на задължените субекти, когато те предприемат мерки за комплексна проверка на клиента.

(20)Информация за действителните собственици на доверителна собственост и сходни форми на правни договорености следва да се регистрира на мястото, на което са установени или пребивават доверителните собственици и лицата, заемащи равностойна длъжност в сходни форми на правни договорености. С цел да се гарантира ефективно наблюдение и вписване в регистрите на информацията за действителните собственици на доверителна собственост и сходни форми на правни договорености, е необходимо и сътрудничество между държавите членки. Взаимното свързване на регистрите на държавите членки на действителните собственици на доверителна собственост и сходни форми на правни договорености би направило тази информация достъпна и също така би спомогнало да се предотврати многократната регистрация на една и съща доверителна собственост и сходни форми на правни договорености в рамките на Съюза.

(21)Навременният достъп до информация за действителните собственици следва да се осигури по начини, при които се избягва всякакъв риск от нерегламентирано осведомяване на съответното дружество.

(22)Точността на данните, включени в регистрите на действителните собственици, е от основно значение за всички съответни органи и други лица, на които е разрешен достъп до тези данни, както и за вземането на валидни, законосъобразни решения въз основа на тези данни. Поради това, когато след внимателен анализ от страна на регистраторите възникнат достатъчно основания за съмнение в точността на информацията за действителните собственици, съхранявана в регистрите, от правните образувания и формите на правни договорености следва да се изисква да предоставят допълнителна информация въз основа на оценка на риска. Освен това е важно държавите членки да предоставят на субекта, отговарящ за управлението на регистрите, достатъчно правомощия да проверява действителните собственици и верността на предоставената му информация и да уведомява за всяко съмнение своето ЗФР. Тези правомощия следва да обхващат и провеждането на инспекции в обектите на правните образувания.

(23)Освен това уведомяването за несъответствия между информацията за действителните собственици, съхранявана в централните регистри, и информацията за действителните собственици, с която разполагат задължените субекти и в съответните случаи компетентните органи, е ефективен механизъм за проверка на точността на информацията. Всяко такова несъответствие следва да бъде бързо установявано, за него да бъде подавано уведомление и да бъде поправяно.

(24)С цел да се гарантира, че механизмът за уведомяване за несъответствия е съразмерен и съсредоточен върху откриването на случаите на неточна информация за действителните собственици, държавите членки може да разрешат на задължените субекти да искат от клиента да поправя несъответствията от техническо естество пряко при субекта, отговарящ за централните регистри. Такава възможност се прилага само за нискорисковите клиенти и за грешки от техническо естество, като например незначителни случаи на погрешно изписване на информация, когато е очевидно, че те не възпрепятстват идентифицирането на действителния собственик или действителните собственици и точността на информацията.

(25)Когато уведомяването за несъответствия от страна на ЗФР и други компетентните органи би застрашило текущо наказателно разследване, ЗФР или другите компетентни органи следва да забавят уведомяването за несъответствието до момента, в който не отпаднат причините за неуведомяване. Освен това ЗФР и компетентните органи следва да не уведомяват за несъответствия, когато това би било в противоречие с разпоредба на националното право относно поверителността или би представлявало незаконосъобразно тайно осведомяване.

(26)За да се гарантира равнопоставеност при прилагането на понятието за действителен собственик“, от първостепенно значение е правните образувания в целия Съюз да се възползват от единни канали и средства за уведомяване. За тази цел форматът за подаване на информация за действителните собственици към съответните национални регистри следва да бъде единен и да предлага гаранции за прозрачност и правна сигурност.

(27)С цел да се гарантира равнопоставеност между различните видове правни форми, от доверителните собственици следва да се изисква също така да получават и съхраняват информация за действителните собственици и да предават тази информация в централен регистър или централна база данни.

(28)Публичният достъп до информация за действителните собственици може да дава възможност за засилен контрол на информацията от страна на гражданското общество, включително от страна на печата или на организациите на гражданското общество, и допринася за съхраняване на доверието в ненарушимостта на финансовата система. Той може да допринесе за борбата със злоупотребата с търговски дружества и други правни образувания и форми на правни договорености за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както чрез подпомагане на разследванията, така и чрез въздействие върху репутацията, тъй като на всяко лице, което би могло да встъпи в делови взаимоотношения, ще е известна самоличността на действителните собственици. Освен това така може да се улесни навременната и ефикасна разполагаемост на информация за нуждите на задължените субекти, както и за органите на трети държави, които участват в борбата с тези престъпления. Достъпът до тази информация би помогнал също така при разследванията във връзка с изпирането на пари, свързаните с тях предикатни престъпления и финансирането на тероризма.

(29)Доверието на инвеститорите и широката общественост във финансовите пазари зависи до голяма степен от наличието на точен режим за разкриване на информация, който осигурява прозрачност по отношение на действителните собственици и контролните структури на дружествата. Това е особено вярно за системите за управление на дружествата, които се характеризират с концентрирана собственост, както например е в Съюза. От една страна, големите инвеститори със значителни права на глас и значителни права във връзка с паричните потоци могат да насърчат растежа и резултатите на дружествата в дългосрочен план. От друга страна обаче, за контролиращите действителни собственици с големи пакети от гласове може да съществуват стимули да отклоняват активи на дружествата и възможности за лична изгода за сметка на миноритарните инвеститори. Възможното повишаване на доверието във финансовите пазари следва да бъде разглеждано като положителен страничен ефект, а не като цел на повишаването на прозрачността, която се състои в създаването на среда, която е по-малко вероятно да бъде използвана за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(30)Доверието на инвеститорите и широката общественост във финансовите пазари зависи до голяма степен от наличието на точен режим за разкриване на информация, който осигурява прозрачност по отношение на действителните собственици и контролните структури на търговските дружества и другите правни образувания, както и определени видове доверителна собственост и сходни форми на правни договорености. Поради това държавите членки следва да разрешават достъп до информация за действителните собственици по достатъчно съгласуван и координиран начин, чрез въвеждането на правила за достъп на обществеността в условията на доверие, така че трети лица да имат възможност да проверяват, в рамките на целия Съюз, кои са действителните собственици на търговските дружества и другите правни образувания, както и – при условие че има законен интерес – на някои видове доверителна собственост и сходни форми на правни договорености.

(31)По отношение на търговските дружества и другите правни образувания, следва да се търси справедлив баланс, по-специално между общия обществен интерес от предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма и основните права на субектите на данни. Наборът от данни, който следва да бъде предоставян на обществеността, следва да бъде ограничен, ясно и изчерпателно определен и от общ характер, за да се сведе до минимум евентуалните вреди за действителните собственици. Същевременно предоставяната на обществеността информация не следва да се различава значително от събираната понастоящем информация. С цел да се ограничи намесата в правото на неприкосновеност на личния им живот като цяло, и по-конкретно защитата на личните им данни, тази информация следва да е свързана най-вече със статута на действителни собственици на търговски дружества и други правни образувания и следва да засяга изключително сферата на икономическа дейност, с която се занимават действителните собственици. Когато висшето ръководно длъжностно лице е идентифицирано като действителният собственик само служебно (ex officio), а не чрез притежавано дялово участие или контрол, упражняван чрез други средства, това следва да бъде ясно обозначено в регистрите.

(32)В случай на изрична доверителна собственост и сходни форми на правни договорености информацията следва да бъде достъпна за всеки член на широката общественост, при условие че законният интерес може да бъде доказан. Това следва да включва ситуации, при които физическо или юридическо лице подава искане във връзка с доверителна собственост или сходна форма на правна договореност, която държи или притежава контролен дял в правно образувание, учредено или създадено извън Съюза чрез пряка или косвена собственост, включително чрез държане на акции на приносител или чрез контрол с други средства. Тълкуването на „законен интерес“ от държавите членки следва да не ограничава понятието за законен интерес до случаите на висящо административно или съдебно производство и следва да осигурява възможност за отчитане на превантивната дейност в областта на борбата с изпирането на пари и свързаните с него предикатни престъпления и финансирането на тероризма, предприета от неправителствени организации и разследващи журналисти. Въпреки че доверителната собственост и други форми на правни договорености могат да се използват в сложни дружествени структури, тяхната първостепенна цел остава управлението на личното богатство. За да се постигне подходящ баланс между законната цел за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма, което се засилва от обществения контрол, и защитата на основните права на физическите лица, по-специално правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, е необходимо да се предвиди доказването на законен интерес към достъпа до информация за действителните собственици на доверителна собственост и други форми на правни договорености.

(33)За да се гарантира, че информацията, достъпна за обществеността, позволява правилното идентифициране на действителния собственик, за обществеността следва да бъде достъпен минимален набор от данни. Тези данни следва да позволяват еднозначно идентифициране на действителния собственик, като същевременно се сведе до минимум обемът на публично достъпните лични данни. При липса на информация относно името, месеца и годината на раждане и за държавата на пребиваване и гражданството на действителния собственик не би било възможно еднозначно да се установи кое е физическото лице, което е действителният собственик. Също така липсата на информация относно притежаваното действително участие би направила невъзможно установяването на основанието, поради което това физическо лице следва да бъде идентифицирано като действителен собственик. Поради това, за да се избегнат погрешни тълкувания на публично достъпната информация за действителните собственици и да се гарантира съразмерно разкриване на лични данни, съгласувано в целия Съюз, е целесъобразно да се определи минималният набор от данни, до които обществеността да има достъп.

(34)Засиленият обществен контрол може да допринесе за предотвратяването на злоупотреби с правни образувания и форми на правни договорености, включително избягване на данъци. Поради това е изключително важно информацията за действителните собственици да остава на разположение чрез националните регистри и чрез системата за взаимно свързване на регистрите на действителните собственици за срок от най-малко пет години, след като са отпаднали основанията за вписване в регистрите на информацията за действителните собственици на доверителната собственост или сходната форма на правна договореност. При все това държавите членки следва да могат да предвидят със закон обработването на информацията за действителните собственици, включително личните данни, за други цели, ако това обработване отговаря на цел от обществен интерес и представлява необходима и съразмерна мярка в едно демократично общество за постигане на преследваната законна цел.

(35)Освен това с цел да се осигури съразмерен и уравновесен подход и да се гарантират правата на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, държавите членки следва да могат да предвидят освобождавания от изискванията за разкриване на личната информация за действителния собственик чрез регистрите на информация за действителните собственици и от задължението за осигуряване на достъп до такава информация при изключителни обстоятелства, когато информацията би изложила действителния собственик на несъразмерен риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване, тормоз, насилие или сплашване. За държавите членки следва да е възможно също така да изискват регистрация в режим в линия с цел да се идентифицира всяко лице, което иска информация от регистъра, както и заплащане на такса за достъп до информацията в регистъра.

(36)С Директива (ЕС) 2018/843 беше постигнато взаимно свързване на централните регистри на държавите членки, съдържащи информация за действителните собственици, чрез европейската централна платформа, създадена с Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета 30 . Непрекъснатото участие на държавите членки във функционирането на цялата система следва да бъде осигурено посредством редовен диалог между Комисията и представителите на държавите членки по въпросите, засягащи експлоатацията на системата и нейното бъдещо развитие.

(37)Чрез взаимното свързване на регистрите на действителната собственост на държавите членки следва да се предоставя достъп, както в национален, така и в трансграничен план, до информацията за действителните собственици на формите на правни договорености, съдържаща се в регистъра на всяка държава членка, въз основа на определението за законен интерес по силата на решение, взето от съответния субект на тази държава членка. За да се избегне възможността решенията за ограничаване на достъпа до информация за действителните собственици, които не са обосновани, да не подлежат на преразглеждане, следва да се създадат механизми за обжалване на такива решения. С цел да се осигурят последователност и ефикасност на вписването в регистрите и на обмена на информация, държавите членки следва да гарантират, че техният субект, отговарящ за регистъра, си сътрудничи със съответните насрещни субекти в други държави членки, като обменя информация относно доверителната собственост и сходните форми на правни договорености, които се уреждат от правото на една държава членка и се управляват административно в друга държава членка.

(38)По отношение на обработването на лични данни за целите на настоящия регламент се прилага Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета 31 . Физическите лица, чиито лични данни се съхраняват в националните регистри като действителни собственици, следва да бъдат информирани за приложимите правила за защита на данните. Освен това следва да се предоставя достъп само до лични данни, които са актуални и се отнасят до истинските действителни собственици, а ползващите се лица следва да бъдат информирани относно техните права съгласно правната уредба на Съюза за защита на данните и относно приложимите процедури за упражняване на тези права. Освен това, за да се предотвратят злоупотребите с информацията, съдържаща се в регистрите, и да се постигне равновесие с правата на действителните собственици, държавите членки могат да счетат за уместно да разгледат възможността да предоставят на разположение на действителния собственик информация за запитващото лице и за правното основание за искането.

(39)Забавеният достъп на ЗФР и други компетентни органи до идентификационните данни на титулярите на банкови и платежни сметки и на сейфове за съхраняване на ценности, особено ако те са анонимни, затруднява откриването на преводи на средства, свързани с изпиране на пари и финансиране на тероризма. Националните данни, които позволяват установяване на банковите и платежните сметки и банкови сейфове, принадлежащи на едно лице, са разпокъсани и поради това не са достъпни навременно за ЗФР и други компетентни органи. Поради това е изключително важно да се създадат централизирани автоматизирани механизми, например регистър или система за извличане на данни, във всички държави членки, като ефикасен начин за получаване на навременен достъп до идентификационните данни на титулярите на банкови и платежни сметки и на притежателите на сейфове за съхраняване на ценности, техните пълномощници и техните действителни собственици. При прилагането на разпоредбите за достъп е целесъобразно да се използват вече съществуващите механизми, при условие че националните ЗФР могат да получават достъп до данните, във връзка с които отправят запитване, незабавно и в нефилтриран вид. Държавите членки следва да разгледат възможността да захранват тези механизми с друга информация, която се счита за необходима и съразмерна за по-ефективното ограничаване на рисковете, свързани с изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Следва да се осигури пълна поверителност по отношение на такива запитвания и искания за съответната информация от страна на ЗФР и на компетентните органи, различни от органите, отговарящи за наказателното преследване.

(40)С цел зачитане на неприкосновеността на личния живот и защита на личните данни необходимият минимум от данни за провеждане на разследвания за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма следва да бъде съхраняван в централизирани автоматизирани механизми за банковите и платежните сметки, като регистри или системи за извличане на данни. За държавите членки следва да бъде възможно да определят какви данни е полезно и съразмерно да бъдат събирани, като се вземат предвид съществуващите системи и правни традиции, за да се даде възможност за достатъчно подробно идентифициране на действителните собственици. При транспонирането на разпоредбите, свързани с тези механизми, държавите членки следва да определят срокове за съхраняване, равни на срока за съхраняване на документацията и информацията, получени при прилагането на мерките за комплексна проверка на клиента. За държавите членки следва да бъде възможно да удължават срока за съхраняване на общо основание със закон, без изискване да се вземат решения за всеки отделен случай. Допълнителният срок за съхраняване следва да не надвишава пет години. Този срок следва да не засяга националното право, установяващо други изисквания за съхраняване на данните, които допускат вземането на решение във всеки отделен случай с цел улесняване на провеждането на наказателни или административни производства. Достъпът до тези механизми следва да бъде съгласно принципа „необходимост да се знае“.

(41)Чрез взаимното свързване на централизираните автоматизирани механизми на държавите членки националните ЗФР ще могат бързо да получават трансгранично идентификационните данни на титулярите на банкови и платежни сметки и сейфове за съхранение на ценности в други държави членки, което ще засили способността им ефективно да извършват финансов анализ и да си сътрудничат с насрещните звена от други държави членки. Прекият трансграничен достъп до информация за банкови и платежни сметки и сейфове за съхранение на ценности ще даде възможност на звената за финансово разузнаване да изготвят финансов анализ в достатъчно кратък срок, за да откриват потенциалните случаи на изпиране на пари и финансиране на тероризма и да осигуряват бързи правоприлагащи действия.

(42)С цел да се спази правото на защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот и да се ограничи въздействието на трансграничния достъп до информацията, съдържаща се в националните централизирани автоматизирани механизми, обхватът на информацията, достъпна чрез централната точка за достъп до регистрите на банковите сметки (РБС), ще бъде ограничен до необходимия минимум в съответствие с принципа за минимизиране на данните, за да се даде възможност за идентифициране на всички физически или юридически лица, които притежават или контролират платежни сметки и банкови сметки, идентифицирани чрез IBAN, и държат сейфове за съхраняване на ценности. Освен това до централната точка за достъп следва да се предоставя незабавен и нефилтриран достъп само на ЗФР. Държавите членки следва да гарантират, че служителите на ЗФР съблюдават високи професионални стандарти по отношение на поверителността и защитата на данните, и че са с висока почтеност и притежават подходящи умения. Освен това държавите членки следва да въведат технически и организационни мерки, гарантиращи сигурността на данните съобразно високи технологични стандарти.

(43)Взаимното свързване на централизираните автоматизирани механизми на държавите членки (централни регистри или централни електронни системи за извличане на данни), съдържащи информация за банковите и платежните сметки и сейфовете за съхранение на ценности чрез единната точка за достъп до РБС, изисква координация на националните системи, които имат различни технически характеристики. За тази цел следва да се разработят технически мерки и изисквания, като се вземат предвид различията между националните централизирани автоматизирани механизми.

(44)Недвижимите имоти са привлекателна за престъпниците стока, чрез която да изпират облагите (приходите) от своите незаконни дейности, тъй като позволяват да се прикрият истинският източник на средствата и самоличността на действителния собственик. Правилното и навременно идентифициране на физическото или юридическото лице, което притежава недвижимо имущество, от ЗФР и други компетентни органи, е важно както за откриването на схемите за изпиране на пари, така и за блокирането и конфискацията на активи. Поради това е важно държавите членки да предоставят на ЗФР и на компетентните органи достъп до информация, която позволява навременно идентифициране на физическото или юридическото лице, притежаващо недвижимо имущество, и до информация, която е от значение за установяването на риска и съмнението във връзка със сделката.

(45)Всички държави членки са създали или следва да създадат оперативно независими и самостоятелни ЗФР със задачата да събират и анализират получаваната от тях информация, за да установяват връзката между съмнителните сделки и стоящите в тяхната основа престъпни дейности с цел предотвратяване и борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. ЗФР следва да бъде единственото централно национално звено, отговарящо за получаването и анализирането на уведомленията за съмнителни сделки, уведомленията за трансграничното физическо движение на парични средства и за паричните плащания над определен праг, както и друга информация, свързана с изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансирането на тероризма, подавана от задължените субекти. Оперативната независимост и самостоятелност на ЗФР следва да бъдат гарантирани, като на ЗФР се предоставят правомощия и способност за свободно изпълнение на неговите функции, включително възможност за вземане на самостоятелни решения по отношение на анализа, исканията и разпространението на определена информация. Във всички случаи ЗФР следва да има независимо право да препраща или разпространява информация до компетентните органи. На ЗФР следва да се предоставят годни финансови, човешки и технически ресурси по начин, който гарантира неговата самостоятелност и независимост и му дава възможност да изпълнява ефективно своя мандат. ЗФР следва да може да получава и използва ресурсите, необходими за изпълнението на неговите функции, на индивидуална или рутинна основа, без всякакво неправомерно политическо, правителствено или секторно влияние или намеса, които биха могли да застрашат оперативната му независимост.

(46)ЗФР имат важни функции при установяването на финансовите операции на терористични мрежи, особено трансграничните, и при откриването на техните финансови поддръжници. Финансовото разузнаване може да бъде от основно значение за разкриване на подпомагането на терористични престъпления и на мрежите и схемите на терористичните организации. Между ЗФР продължават да съществуват значителни различия по отношение на техните функции, компетенции и правомощия. Съществуващите различия обаче следва да не засягат дейността на ЗФР, и по-специално способността им да изготвят превантивни анализи в помощ на всички органи, които отговарят за разузнаването, разследването и съдебните действия, както и международното сътрудничество. Съществено значение за изпълнението на задачите на ЗФР придоби определянето на минималния набор от данни, до които ЗФР следва да имат бърз достъп, и които да могат да обменят безпрепятствено с насрещните звена от други държави членки. Във всички случаи на съмнения за изпиране на пари и свързаните с него предикатни престъпления и в случаи, свързани с финансиране на тероризма, потокът на информацията следва да се движи пряко и бързо, без необосновано забавяне. Поради това е изключително важно да се повишат допълнително ефективността и ефикасността на ЗФР чрез изясняване на правомощията и чрез сътрудничество между ЗФР.

(47)Правомощията на ЗФР включват правото на достъп, пряк или непряк, до „финансовата“, „административната“ и „свързаната с правоприлагане“ информация, от която се нуждаят, за да се борят с изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансирането на тероризма. Липсата на определение на видовете информация, които включват тези общи категории, доведе до това ЗФР да получат достъп до най-разнообразни набори от информация, което оказва въздействие върху аналитичните функции на ЗФР, както и върху способността им да си сътрудничат ефективно с насрещните звена от други държави членки. Поради това е необходимо да се определят минималните набори от „финансова“, „административна“ и „свързана с правоприлагане“ информация, които следва да бъдат предоставени на разположение, пряко или непряко, на всяко ЗФР в целия Съюз. Освен това ЗФР следва да могат бързо да получават от всеки задължен субект цялата необходима информация, свързана с техните функции. Всяко ЗФР следва също така да е в състояние да получи такава информация при поискване от друго ЗФР и да обмени информацията със запитващото ЗФР.

(48)На огромната част от ЗФР са предоставени правомощия да предприемат спешни действия и да спират или да отказват съгласие по отношение на дадена сделка, за да я анализират, да потвърдят съмнението и да разпространят резултатите от аналитичните дейности до компетентните органи. Съществуват обаче някои различия в правомощията по отношение на срока на отлагане в различните държави членки, което оказва въздействие не само върху отлагането на дейности с трансграничен характер чрез сътрудничество между ЗФР и ЗФР, но и върху основните права на физическите лица. Освен това, за да се гарантира, че ЗФР разполагат със способността за бързо налагане на обезпечителни мерки върху средства или активи от престъпна дейност и за предотвратяване на тяхното разпиляване, също и за целите на изземването, на ЗФР следва да се предостави правомощието да спират използването на банкова или платежна сметка, за да анализират операциите, извършени чрез сметката, да потвърдят съмнението и да разпространят резултатите от анализа до компетентните органи. Като се има предвид, че правомощията за отлагане оказват въздействие върху правото на собственост, следва да се гарантира зачитането на основните права на засегнатите лица.

(49)За да осигуряват по-голяма прозрачност и отчетност и да повишават осведомеността относно своите дейности, ЗФР следва ежегодно да изготвят доклади за дейността си. Тези доклади следва да съдържат най-малко статистически данни във връзка с получените уведомления за съмнителни сделки, броя на случаите на разпространяване на информация до националните компетентни органи, броя на подадените към други ЗФР искания и на получените от други ЗФР искания, както и информация за установените тенденции и типологии. Този доклад следва да бъде оповестен публично, с изключение на елементите, които съдържат чувствителна и класифицирана информация. Най-малко веднъж годишно ЗФР следва да предоставя на задължените субекти обратна информация относно качеството на уведомленията за съмнителни сделки, тяхната навременност, описанието на съмненията и всички предоставени допълнителни документи. Тази обратна информация може да се предоставя на отделни задължени субекти или групи от задължени субекти и следва да има за цел допълнително подобряване на способността на задължените субекти да откриват и установяват съмнителните сделки и дейности и да укрепват цялостните механизми за уведомяване.

(50)Предназначението на ЗФР е да събират и анализират получената от тях информация, за да установяват връзките между съмнителните сделки и стоящата в тяхната основа престъпна дейност с цел предотвратяване и борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и да разпространяват резултатите от своите анализи, както и допълнителна информация до компетентните органи, когато са налице основания за съмнения за изпиране на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма. Никое ЗФР не следва да се въздържа или да отказва да обмени на информация с друго ЗФР, по своя инициатива или при поискване, с такива мотиви като липса на установени свързани с изпирането на пари предикатни престъпления, особености на националното наказателно право и различия в определенията за свързано предикатно престъпление или непосочването на конкретни съответни предикатни престъпления. Също така всяко ЗФР следва да даде своето предварително съгласие на друго ЗФР за предаване на информацията на други компетентни органи, независимо от вида на евентуалните свързани с изпирането на пари предикатни престъпления, за да се осигури възможност за ефективно изпълнение на функцията за разпространяване на информацията. ЗФР са съобщавали за трудности при обмена на информация поради различия в определенията в националното право за някои предикатни престъпления, например данъчните престъпления, които не са хармонизирани от правото на Съюза. Такива трудности следва да не възпрепятстват взаимния обмен, разпространяването на информация до други компетентни органи и използването на тази информация. ЗФР следва бързо, конструктивно и ефективно да осигурят възможно най-широкото международно сътрудничество със ЗФР на трети държави по отношение на изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансирането на тероризма в съответствие с приложимите правила за защита на данните при предаване на данни, препоръките на FATF и принципите на Групата „Egmont“ за обмена на информация между звената за финансово разузнаване.

(51)ЗФР следва да използват сигурни средства, включително защитени съобщителни канали, за да си сътрудничат и обменят информация помежду си. Във връзка с това следва да се създаде система за обмен на информация между ЗФР на държавите членки („FIU.net“). Системата следва да бъде управлявана от ОБИП, който да предоставя хостинг на системата. FIU.net следва да се използва от ЗФР за сътрудничество и обмен на информация помежду им и може също така да се използва, когато е целесъобразно, за обмен на информация със ЗФР на трети държави, с други органи и с органи на Съюза. Функционалностите на FIU.net следва да се използват пълноценно от ЗФР. Тези функционалности следва да дават възможност на ЗФР да съпоставят анонимно своите данни с данните на други ЗФР с цел откриване на лицата, които представляват интерес за ЗФР в други държави членки, и установяване на техните облаги и средства, като при това осигуряват пълна защита на личните данни.

(52)Важно е ЗФР ефективно да си сътрудничат и да обменят информация помежду си. Във връзка с това ОБИП следва да предоставя необходимото съдействие не само като координира съвместните анализи на уведомленията за трансгранични съмнителни сделки, но и чрез разработване на проекти на регулаторни технически стандарти относно формата, който да се използва за обмена на информация между ЗФР, и насоки във връзка с относимите фактори, които трябва да се вземат предвид, когато се определя дали дадено уведомление за съмнителна сделка засяга друга държава членка, както и относно естеството, характеристиките и целите на оперативния и стратегическия анализ.

(53)Необходимо е да има срокове за обмена на информация между ЗФР, за да се осигури бързо, ефективно и съгласувано сътрудничество. Следва да се определят срокове, за да се осигури ефективен обмен на информация в разумен срок или да се спазват процедурните ограничения. За изключителни, обосновани и спешни случаи следва да се предвидят по-кратки срокове, при което запитаното ЗФР да има възможност за пряк достъп до базите данни, в които се съхранява исканата информация. В случаите, когато запитаното ЗФР не е в състояние да предостави информацията в определените срокове, то следва да информира съответно своето насрещно звено.

(54)При движението на незаконни пари се пресичат границите и може да бъдат засегнати различни държави членки. Трансграничните случаи, които са свързани с множество юрисдикции, зачестяват и стават все по-значими, което се дължи и на дейностите, извършвани от задължените субекти в трансграничен план. За да предприемат ефективни мерки по отношение на случаите, засягащи няколко държави членки, ЗФР следва да могат да надхвърлят обикновения обмен на информация за откриване и анализиране на съмнителните сделки и дейности и да споделят самата аналитична дейност. ЗФР са съобщили за някои важни въпроси, които ограничават или поставят под условие способността на ЗФР да участват в съвместен анализ. Извършването на съвместен анализ на съмнителните сделки и дейности ще даде възможност на ЗФР да се възползват от потенциалните полезни взаимодействия, да използват информация от различни източници, за да получават пълна представа за необичайните дейности и да обогатят анализа. ЗФР следва да могат да извършват съвместни анализи на съмнителните сделки и дейности и да създават и участват в съвместни екипи за анализи за конкретни цели и ограничен срок със съдействието на ОБИП. Участието на трети лица може да бъде от основно значение за успешния резултат от съвместните анализи. Поради това ЗФР могат да канят трети лица да участват в съвместния анализ, когато такова участие би се вписало в рамките на съответните мандати на тези трети страни.

(55)Ефективният надзор върху всички задължени субекти е от съществено значение за защитата на почтеността във финансовата система на Съюза и на вътрешния му пазар. За тази цел държавите членки следва да въведат ефективен и безпристрастен надзор в областта на БИП/БФТ и да определят условията за ефективно, навременно и устойчиво сътрудничество между надзорните органи.

(56)Държавите членки следва да осигурят ефективен и безпристрастен надзор въз основа на риска върху всички задължени субекти, по възможност от публични органи чрез отделен и независим национален надзорен орган. Националните надзорни органи следва да могат да изпълняват всеобхватен набор от задачи, за да упражняват ефективен надзор върху всички задължени субекти.

(57)В някои случаи Съюзът е бил свидетел на не особено строг подход към надзора върху задълженията на задължените субекти в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Поради това е изключително важно компетентните национални надзорни органи, като част от обединения надзорен механизъм, въведен с настоящата директива и с Регламент [моля, въведете препратка — предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final], да получат яснота относно съответните си права и задължения.

(58)С цел по-ефективно и редовно оценяване и наблюдение на рисковете, на които са изложени задължените субекти, и на начина, по който те прилагат целенасочените финансови санкции, е необходимо да се поясни, че националните надзорни органи имат както правото, така и задължението да провеждат всички необходими разследвания от разстояние, разследвания намясто и тематични разследвания и всякакви други проучвания и оценки, каквито сметнат за необходими. Това не само ще помогне на надзорните органи да вземат решения по случаите, в които специфичните рискове, присъщи на даден сектор, са ясни и разбираеми, но ще им предостави и необходимите инструменти за по-нататъшно разпространяване на относимата информация до задължените субекти, за да се подпомогне с информация тяхното разбиране за рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

(59)Дейностите за популяризиране на информацията, включително разпространението на информация от надзорните органи до поднадзорните им задължени субекти, са от съществено значение, за да се гарантира, че в частния сектор има правилно разбиране за естеството и равнището на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, пред които е изправен.

(60)Надзорните органи следва да възприемат основан на риска подход към своята работа, който следва да им даде възможност да съсредоточат ресурсите си там, където рисковете са най-високи, като същевременно гарантират, че нито един сектор или субект не е изложен на престъпни опити за изпиране на пари или финансиране на тероризма. ОБИП следва да играе водеща роля за насърчаване на общо разбиране на рисковете и поради това следва да бъде натоварен с разработването на референтни (базови) показатели и методика за оценка и класифициране на профила на присъщия и остатъчния риск на задължените субекти, както и на честотата, с която този рисков профил следва да бъде подлаган на преглед.

(61)Разкриването от страна на надзорните органи пред ЗФР на факти, които биха могли да бъдат свързани с изпирането на пари или финансирането на тероризма, е един от крайъгълните камъни на ефикасния и ефективен надзор по отношение на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Поради това е необходимо държавите членки да въведат система, която да гарантира, че ЗФР биват надлежно и бързо информирани.

(62)Сътрудничеството между националните надзорни органи е от съществено значение за осигуряването на общ надзорен подход в целия Съюз. За да бъде ефективно, това сътрудничество трябва да се използва във възможно най-голяма степен и независимо от естеството или статута на съответните надзорни органи. Като допълнение към традиционното сътрудничество, като например способността за провеждане на разследвания от името на запитващ публичен орган за надзор, е целесъобразно да се възложи създаването на надзорни колегии за БИП/БФТ по отношение на задължените субекти, извършващи дейност по силата на свободата на предоставяне на услуги или на установяване, и по отношение на задължените субекти, които са част от група.

(63)Когато задължен субект осъществява дейност чрез места на стопанска дейност в друга държава членка, включително чрез мрежа от представители, надзорният орган на държавата членка по произход следва да отговаря за надзора по отношение на прилагането от задължения субект на общогруповите политики и процедури в областта на БИП/БФТ. Това би могло да включва посещения намясто в места на стопанска дейност, установени в друга държава членка. Надзорният орган на държавата членка по произход следва да си сътрудничи тясно с надзорния орган на приемащата държава членка и следва да го информира по всички въпроси, които биха могли да засегнат неговата оценка на спазването от страна на мястото на стопанска дейност на правилата в областта на БИП/БФТ, установени в приемащата държава.

(64)Когато задължен субект осъществява дейност чрез места на стопанска дейност в друга държава членка, включително чрез мрежа от представители, надзорният орган на приемащата държава членка запазва отговорността по осигуряване на спазването на правилата в областта на БИП/БФТ от страна на мястото на стопанска дейност, включително, ако е целесъобразно, като извършва проверки намясто и наблюдение от разстояние и като взема целесъобразни и съразмерни мерки по отношение на тежките нарушения на тези изисквания. Надзорният орган на приемащата държава членка следва да си сътрудничи тясно с надзорния орган на държавата членка по произход и да го информира по всички въпроси, които биха могли да засегнат неговата оценка на прилагането от задължения субект на политиките и процедурите на групата в областта на БИП/БФТ. С цел отстраняване на тежките нарушения на правилата в областта на БИП/БФТ, които изискват незабавни корективни мерки, надзорният орган на приемащата държава членка следва да може да прилага подходящи и съразмерни временни корективни мерки, приложими при сходни обстоятелства към задължените субекти, които попадат в неговата компетентност, за преодоляване на тези значими пропуски, когато е уместно, със съдействието на надзорния орган на държавата членка по произход или в сътрудничество с него.

(65)За да се гарантира по-добра координация на усилията и да се допринесе ефективно за нуждите на обединения надзорен механизъм, съответните задължения на надзорните органи във връзка с тези задължени субекти следва да бъдат изяснени и следва да бъдат предвидени специални, съразмерни механизми за сътрудничество.

(66)Трансграничните групи трябва да въведат широкообхватни общогрупови политики и процедури. За да се гарантира, че трансграничните операции са съпроводени от подходящ надзор, е необходимо да се определят подробни правила за надзора, които да позволяват на надзорните органи на държавата членка по произход и на тези на приемащата държава членка да си сътрудничат във възможно най-голяма степен, независимо от тяхното естество или статут, както и с ОБИП, с цел оценяване на рисковете, наблюдение на промените, които биха могли да засегнат различните правни образувания, които са част от групата, и с цел координиране на надзорните действия. Като се има предвид координиращата му роля, на ОБИП следва да бъде поверено задължението за разработване на проекти на регулаторни технически стандарти, в които се определят подробно съответните задължения на надзорните органи по произход и на приемащите надзорни органи, които упражняват надзор върху групите, както и реда и условията за сътрудничество между тях. Надзорът върху действителното прилагане на политиката на групата в областта на БИП/БФТ следва да се извършва в съответствие с принципите и условията на консолидирания надзор, определени в относимото европейско секторно законодателство.

(67)Директива (ЕС) 2015/849 включваше общо изискване за сътрудничество между надзорните органи на държавата членка по произход и на приемащата държава членка. Впоследствие тези изисквания бяха засилени, за да се предотврати забраната или необоснованото ограничаване на обмена на информация и сътрудничеството между надзорните органи. При липсата на ясна правна уредба обаче създаването на надзорни колегии за БИП/БФТ се основава на незадължителни насоки. Поради това е необходимо да се установят ясни правила за организацията на колегиите за БИП/БФТ и да се предвиди координиран, правно издържан подход, като се отчита необходимостта от структурирано взаимодействие между надзорните органи в целия Съюз. В съответствие с неговата координираща и надзорна роля, на БИП следва да бъде възложено разработването на проекти на регулаторни технически стандарти, определящи общите условия, които дават възможност за правилната работа на надзорните колегии за БИП/БФТ.

(68)Обменът на информация и сътрудничеството между надзорните органи са от съществено значение в контекста на все по-обединените глобални финансови системи. От една страна, надзорните органи на Съюза, включително ОБИП, следва да се информират взаимно за случаите, в които правото на трета държава не позволява прилагането на политиките и процедурите, изисквани съгласно Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари]. От друга страна, на държавите членки следва да се даде възможност да оправомощават надзорните органи да сключват споразумения за сътрудничество, предвиждащи съдействие и обмен на поверителна информация с техни насрещни органи в трети държави, в съответствие с приложимите правила за предаване на лични данни. Предвид надзорната си роля ОБИП следва при необходимост да оказва съдействие за целите на оценяване на равностойността на изискванията за опазване на професионалната тайна, приложими по отношение на насрещния орган от трета държава.

(69)По силата на Директива (ЕС) 2015/849 на държавите членки бе позволено да поверят надзора върху някои задължени субекти на органи за саморегулиране. Качеството и интензивността на надзора, осъществяван от такива органи за саморегулиране, обаче са недостатъчни и не подлежат или почти не подлежат на обществен контрол. Когато държава членка реши да повери надзора на орган за саморегулиране, тя следва също така да определи публичен орган, който да упражнява общ надзор върху дейностите на орган за саморегулиране, за да се гарантира, че изпълнението на тези дейности е в съответствие с изискванията на настоящата директива.

(70)Значението на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма следва да доведе до въвеждане от държавите членки в националното право на ефективни, съразмерни и възпиращи административни наказания и мерки за неспазване на изискванията на Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари]. Държавите членки следва да предоставят правомощия на националните надзорни органи да налагат такива мерки на задължените субекти за коригиране на ситуацията в случай на нарушения и когато нарушението оправдава това, да налагат глоби или имуществени санкции. Обхватът на наказанията и мерките следва да бъде достатъчно широк, за да могат държавите членки и компетентните органи да отчитат различията между задължените субекти, най-вече между кредитните институции и финансовите институции и другите задължени субекти, по отношение на размера и особеностите им и естеството на тяхната стопанска дейност.

(71)Понастоящем държавите членки използват разнообразен набор от административни наказания и мерки при нарушения на основните предпазни разпоредби и следват несъгласуван подход за разследване и наказване на нарушенията на изискванията за борба с изпирането на пари, не съществува и общо разбиране сред надзорните органи относно това какво следва да съставлява „тежко“ нарушение и по този начин да се прави разграничение при налагането на административни наказания. Това многообразие пречи на усилията, полагани в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, а реакцията на Съюза е разпокъсана. Поради това следва да се установят общи критерии за определяне на най-целесъобразния надзорен отговор на нарушенията и да се предвиди набор от административни мерки, които надзорните органи да могат да налагат, когато нарушенията не са достатъчно тежки, за да бъдат наказани с административно наказание. За да се стимулират задължените субекти да спазват разпоредбите на Регламент [моля, въведете препратка — предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари], е необходимо да се засили възпиращият характер на административните наказания. Съответно минималният размер на максималното наказание, което може да бъде наложено в случай на тежки нарушения на Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари], следва да бъде увеличен. При транспонирането на настоящата директива държавите членки следва да гарантират, че при налагането на административни наказания и мерки, както и на наказания за извършени престъпления в съответствие с националното право, не се нарушава забраната за повторно съдене и наказване за едно и също престъпление (принципът ne bis in idem).

(72)Задължените субекти могат да се възползват от свободата на предоставяне на услуги и на установяване в рамките на вътрешния пазар, за да предлагат своите продукти и услуги в целия Съюз. Ефективната система за надзор изисква надзорните органи да бъдат осведомени за слабостите в спазването от страна на задължените субекти на правилата за БИП/БФТ. Поради това е важно надзорните органи да могат да се информират взаимно за административните наказания и мерки, наложени на задължените субекти, когато тази информация би била от значение и за други надзорни органи.

(73)Публикуването на административно наказание или мярка за нарушение на Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари] може да има силен възпиращ ефект срещу повторното извършване на такова нарушение. Освен това така и други субекти се информират за рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързани с наказания задължен субект, преди да встъпят в делови взаимоотношения, а надзорните органи в други държави членки се подпомагат във връзка с рисковете, свързани с даден задължен субект, когато той извършва дейност в тяхната държава членка в трансграничен план. Поради тези причини изискването за публикуване на решенията относно наказанията, които не подлежат на обжалване, следва да бъде потвърдено. Всяко такова публикуване обаче следва да бъде съразмерно и при вземането на решение дали да публикуват административно наказание или мярка надзорните органи следва да вземат предвид тежестта на нарушението и възпиращия ефект, който е вероятно да се постигне чрез публикуването.

(74)Съществуват редица случаи, при които служители, подали сигнал за съмненията си за изпиране на пари, са били подложени на заплахи или враждебни действия. От решаващо значение е този въпрос да бъде разгледан, за да се осигури ефективността на системата за БИП/БФТ. Държавите членки следва да са запознати с този проблем и да полагат всички възможни усилия за защита на лицата, включително служителите и представителите на задължения субект, от такива заплахи или враждебни действия, както и да предоставят, в съответствие с националното право, целесъобразна защита на тези лица, особено по отношение на правото им на защита на техните лични данни и на ефективна съдебна защита и представителство.

(75)Новата напълно обединена и логически обвързана политика в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма на равнището на Съюза, с определени роли както за компетентните органи на Съюза, така и за националните компетентни органи, се провежда с оглед на гарантирането на тяхното гладко и постоянно сътрудничество. В това отношение сътрудничеството между всички национални органи и органи на Съюза в областта на БИП/БФТ е от първостепенно значение и следва да бъде пояснено и засилено. Във вътрешен план остава задължението на държавите членки да предвидят необходимите правила, за да се гарантира, че лицата, определящи политиките, ЗФР, надзорните органи, включително ОБИП, и другите компетентни органи, участващи в БИП/БФТ, както и данъчните органи и правоприлагащите органи, когато действат в приложното поле на настоящата директива, разполагат с ефективни механизми, които да им позволят да си сътрудничат и да координират действията си, включително чрез ограничителен подход към отказа на компетентните органи да си сътрудничат и да обменят информация при поискване на друг компетентен орган.

(76)За да се улесни и насърчи ефективното сътрудничество, и по-специално обменът на информация, от държавите членки следва да се изисква да съобщават на Комисията и на ОБИП списъка на своите компетентни органи и съответните данни за връзка.

(77)Рискът от изпиране на пари и финансиране на тероризма може да бъде откриван от всички надзорни органи, отговарящи за кредитните институции. Информацията от пруденциален характер, свързана с кредитните и финансовите институции, например информацията, свързана с надеждността и пригодността на директорите и акционерите, с механизмите за вътрешен контрол, с управлението или със спазването на изискванията и управлението на риска, често е крайно необходима за упражняването на подходящ надзор над тези институции по отношение на БИП/БФТ. Информацията за БИП/БФТ е също така важна за пруденциалния надзор върху тези институции. Поради това сътрудничеството и обменът на информация с надзорните органи в областта на БИП/БФТ и ЗФР следва да обхванат всички компетентни органи, отговарящи за надзора върху тези задължени субекти в съответствие с други правни инструменти на Съюза, като Директива (ЕС) 2013/36 32 , Директива (ЕС) 2014/49 33 , Директива (ЕС) 2014/59 34 , Директива (ЕС) 2014/92 35 и Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета 36 . За да се гарантира ефективното осъществяване на това сътрудничество, държавите членки следва ежегодно да информират ОБИП за осъществения обмен.

(78)Сътрудничеството с други органи, компетентни да упражняват надзор върху кредитните институции съгласно Директива (ЕС) 2014/92 и Директива (ЕС) 2015/2366, има потенциала да намали непреднамерените последици от изискванията за БИП/БФТ. Кредитните институции могат да предпочетат да прекратят или ограничат деловите взаимоотношения с клиенти или категории клиенти, за да избегнат риска, вместо да го управляват. Такива практики за избягване на риска може да отслабят уредбата в областта на БИП/БФТ и откриването на съмнителни сделки, тъй като те принуждават засегнатите клиенти да прибягват до по-малко сигурни или нерегулирани платежни канали, за да задоволят финансовите си потребности. В същото време широко разпространените практики за избягване на риска в банковия сектор могат да доведат до финансово изключване за определени категории платежни субекти или потребители. Органите за финансов надзор са в най-добра позиция да установяват ситуациите, при които кредитна институция е отказала да встъпи в делови взаимоотношения, въпреки че е възможно да е била задължена да направи това въз основа на националното законодателство, с което се прилага Директива (ЕС) 2014/92 или Директива (ЕС) 2015/2366, и без обосновка въз основа на документираната комплексна проверка на клиента. Органите за финансов надзор следва да предупреждават органите, отговорни за гарантиране на спазването от страна на финансовата институция на Директива (ЕС) 2014/92 или Директива (ЕС) 2015/2366, когато възникнат такива случаи.

(79)Сътрудничеството между органите за финансов надзор и органите, отговарящи за управлението на кризи при кредитните институции и инвестиционните посредници, като например определените органи по схемите за гарантиране на депозитите и органите за преструктуриране, е необходимо с оглед на съгласуването на целите за предотвратяване на изпирането на пари съгласно настоящата директива и за защита на финансовата стабилност и на вложителите съгласно директиви 2014/49/ЕС и 2014/59/ЕС. Органите за финансов надзор следва да упражняват общ надзор върху извършването на комплексна проверка на клиента, когато кредитната институция е била определена като проблемна или с вероятност да стане проблемна, или когато депозитите са определени като неналични, както и върху уведомяването на ЗФР за всякакви съмнителни сделки . Органите за финансов надзор следва да информират органите, отговарящи за управлението на кризи при кредитните институции и инвестиционните посредници, за всички относими резултати от извършената комплексна проверка на клиента и за всяка сметка, която е била спряна от ЗФР.

(80)За да се улесни това сътрудничество по отношение на кредитните институции, ОБИП, след консултация с Европейския банков орган, следва да издаде насоки, в които се определят основните елементи на това сътрудничество, включително как следва да се обменя информацията.

(81)Механизмите за сътрудничество следва да обхванат и органите, отговарящи за надзора и общия надзор върху одиторите, тъй като това сътрудничество може да повиши ефективността на уредбата на Съюза в областта на борбата с изпирането на пари.

(82)Обменът на информация и оказването на съдействие между компетентните органи на държавите членки са от основно значение за постигането на целите на настоящата директива. Затова държавите членки следва да не забраняват и да не въвеждат неразумни или неоснователно ограничителни условия пред обмена на информация и оказването на съдействие.

(83)Надзорните органи следва да могат да си сътрудничат и да обменят поверителна информация, независимо от своето естество или статут. За тази цел те следва да разполагат с годно правно основание за обмен на поверителна информация и за сътрудничество. Обменът на информация и сътрудничеството с други органи, компетентни да упражняват надзор или общ надзор върху задължените субекти съгласно други актове на Съюза, не следва непреднамерено да бъдат възпрепятствани от правна несигурност, която може да произтича от липсата на изрични разпоредби в тази област. Изясняването на правната уредба е дори още по-важно, тъй като в редица случаи пруденциалният надзор е поверен на органи, които не упражняват надзор в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, като Европейската централна банка (ЕЦБ).

(84)Ефективността на уредбата на Съюза в областта на БИП/БФТ се основава на сътрудничеството между широк кръг компетентни органи. За да се улесни това сътрудничество, на ОБИП следва да бъде възложено да разработи в координация с ЕЦБ, европейските надзорни органи, Европол, Евроюст и Европейската прокуратура насоки за сътрудничество между всички компетентни органи . В тези насоки следва също така да се описва как органите, компетентни за надзора или общия надзор върху задължените субекти съгласно други актове на Съюза, следва да вземат предвид опасенията, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, при изпълнението на своите задължения.

(85)По отношение на обработването на лични данни за целите на настоящата директива се прилага Регламент (ЕС) 2016/679. По отношение на обработването на лични данни от институциите и органите на Съюза за целите на настоящата директива се прилага Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета 37 . Борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма е призната от всички държави членки като съображение от значим обществен интерес. Въпреки това компетентните органи, отговарящи за разследването или наказателното преследване на изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансирането на тероризма, или органите, които имат функцията проследяване, изземване или блокиране и конфискуване на имущество, придобито чрез престъпна дейност, следва да спазват правилата относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, включително Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета 38 .

(86)От съществено значение е съобразяването на настоящата директива с преразгледаните препоръки на FATF да се извърши в пълно съответствие с правото на Съюза, по-специално по отношение на правото на Съюза в областта на защитата на данните, включително правилата за предаването на данни, както и защитата на основните права, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Определени аспекти от прилагането на настоящата директива включват събирането, анализирането, съхраняването и обмена на данни в рамките на Съюза и с трети държави. Такова обработване на лични данни следва да бъде разрешено, при пълно зачитане на основните права, само за целите, посочени в настоящата директива, и за дейностите, изисквани съгласно настоящата директива, например обмена на информация между компетентните органи.

(87)По отношение на обработваните за целите на настоящата директива лични данни се прилага правото на достъп до данните на субекта на данните. При все това достъпът на субекта на данните до всякаква информация, свързана с уведомление за съмнителни сделки, би застрашил сериозно ефективността на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Поради това налагането на изключения и ограничения на това право съгласно член 23 от Регламент (ЕС) 2016/679 и, в съответните случаи съгласно с член 25 от Регламент (ЕС) 2018/1725 може да е оправдано. Субектът на данните има право да поиска надзорен орган по член 51 от Регламент (ЕС) 2016/679 или в съответните случаи Европейският надзорен орган по защита на данните да извърши проверка на законосъобразността на обработването на данни, както и правото да потърси средства за правна защита, предвидени в член 79 от посочения регламент. Надзорният орган по член 51 от Регламент (ЕС) 2016/679 може да действа също така на принципа на служебното начало. Без да се засягат ограниченията на правото на достъп, надзорният орган следва да може да информира субекта на данните, че е извършил всички необходими проверки, както и за резултата по отношение на законосъобразността на въпросното обработване на данни.

(88)За да се осигури непрекъснат обмен на информация между ЗФР по време на периода на създаване на ОБИП, Комисията следва временно да продължи да предоставя хостинг на FIU.net. За да се осигури пълното участие на ЗФР в работата на системата, Комисията следва редовно да обменя информация с платформата за звената за финансово разузнаване на ЕС (наричана по-нататък „платформата на ЕС за ЗФР“) — неофициална група, съставена от представители на ЗФР, която действа от 2006 г. насам и се използва за улесняване на сътрудничеството между ЗФР и за обмен на мнения по въпроси, свързани със сътрудничеството.

(89)С регулаторните технически стандарти следва да се осигурява последователно хармонизиране в целия Съюз. Целесъобразно е разработването и представянето пред Комисията на проекти на регулаторни технически стандарти, които не включват вземане на решения за определяне на политиката, да се възложи на ОБИП, тъй като той е органът с високоспециализиран експертен опит в областта на БИП/БФТ.

(90)С цел да се осигурят съгласувани подходи между ЗФР и между надзорните органи, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз за допълване на настоящата директива чрез приемане на регулаторни технически стандарти, в които се определят критериите по отношение на определянето и функциите на централно звено за връзка за определени доставчици на услуги, определяне на референтни показатели и методика за оценка и класифициране на профила на присъщия и остатъчния риск на задължените субекти, както и честотата на прегледите на рисковите профили, подробно определяне на задълженията на надзорните органи по произход и приемащите надзорни органи, както и редът и условията за сътрудничество между тях, определяне на общите условия за работата на надзорните колегии за БИП и оперативната им работа , определяне на показатели за класифициране на тежестта на нарушенията на настоящата директива и критерии, които да бъдат вземани предвид при определянето на равнището на административните наказания или предприемането на административни мерки. От особено значение е по време на подготвителната си работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат провеждани в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(91)За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определяне на методика за събиране на статистически данни, установяване на формàта за подаване на информация за действителните собственици, определяне на техническите условия за взаимното свързване на регистрите на действителните собственици и на регистрите на банковите сметки и механизмите за извличане на данни, както и приемане на технически стандарти за изпълнение, с които се определя форматът, който да се използва за обмена на информация между ЗФР на държавите членки. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 39 .

(92)С настоящата директива се съблюдават основните права и принципите, признати в Хартата, и по-конкретно правото на зачитане на личния и семейния живот (член 7 от Хартата), правото на защита на личните данни (член 8 от Хартата) и свободата на стопанска инициатива (член 16 от Хартата).

(93)При изготвянето на доклад за оценка на прилагането на настоящата директива Комисията следва да отдели дължимото внимание на зачитането на основните права и принципи, признати в Хартата.

(94)Тъй като целта на настоящата директива, а именно създаване на координиран и логически обвързан механизъм за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, не може да бъдe постигната в достатъчна степен от държавите членки, но може вместо това, по причини, свързани с мащаба или ефектите от предложената дейност, да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, както е изложен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалността, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(95)Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. 40 държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят счита, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(96)В съответствие с член 42 от Регламент (ЕС) 2018/1725 бяха проведени консултации с Европейския надзорен орган по защита на данните [и той представи становище на... 41 . ].

(97)Поради това Директива (ЕС) 2015/849 следва да бъде отменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел 1

Предмет, приложно поле и определения

Член 1

Предмет

С настоящата директива се установяват правила относно:

а)мерките, които се прилагат за секторите, изложени на риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма на национално равнище;

б)установяването на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма на равнището на Съюза и на равнището на държавите членки;

в)създаването и достъпа до регистрите на действителните собственици, на банковите сметки и на недвижимите имоти;

г)отговорностите и задачите на звената за финансово разузнаване (ЗФР);

д)отговорностите и задачите на органите, участващи в надзора върху задължените субекти,

е)сътрудничеството между компетентните органи и сътрудничеството с органите, обхванати от други актове на Съюза.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат определенията, установени в член 2 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final].

Прилагат се и следните определения:

(1)„орган за финансов надзор“ означава надзорен орган, който отговаря за кредитните и финансовите институции;

(2)„задължени субекти“ означава физическите или юридическите лица, изброени в член 3 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final], които не са освободени по силата на членове 4, 5 и 6 от посочения регламент;

(3)„държава членка по произход“ означава държавата членка, в която се намира седалището и адресът на управление на задължения субект или, ако задълженият субект няма седалище и адрес на управление, държавата членка, в която се намира неговото главно управление;

(4)„приемаща държава членка“ означава държава членка, различна от държавата членка по произход, в която задълженият субект има дъщерно предприятие или клон или в която предоставя услуги;

(5)„митнически органи“ означава митническите органи съгласно определението в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета 42 и компетентните органи съгласно определението в член 2, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета 43 ;

(6)„надзорна колегия за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма“ или „надзорна колегия за БИП/БФТ“ означава постоянна структура за сътрудничество и обмен на информация за целите на упражняване на надзор върху група или образувание, извършващи дейност в трансграничен план;

(7)„образувание, извършващо дейност в трансграничен план“ означава задължен субект, който има поне едно място на стопанска дейност в друга държава членка или в трета държава;

(8)„място на стопанска дейност“ означава клон или друга форма на установяване на задължен субект, който извършва дейност в държава членка или в трета държава, различна от държавата, в която е установено главното му управление, или дъщерно предприятие на предприятие майка, установено в държава, различна от държавата, в която е установено това предприятие майка.

Раздел 2

Национални мерки в сектори, изложени на риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма

Член 3

Определяне на секторите, изложени на риск на национално равнище

1.Когато в националната оценка на риска, извършена от държавите членки съгласно член 8, се установи, че освен задължените субекти правни образувания в други сектори са изложени на рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, държавите членки могат да решат да прилагат изискванията на Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final] по отношение на тези допълнителни субекти.

2.За целите на параграф 1 държавите членки изпращат на Комисията уведомление за намерението си да прилагат изискванията на Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final] по отношение на субекти в допълнителни сектори, придружено от:

а)обосновка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, които са в основата на това намерение;

б)оценка на въздействието, което това разширяване ще окаже върху предоставянето на услуги в рамките на вътрешния пазар;

в)текста на националните мерки, които държавата членка възнамерява да приеме.

3.Държавите членки спират приемането на националните мерки, посочени в параграф 2, буква в), за срок от 6 месеца от датата на уведомлението, посочено в параграф 2.

4.Преди изтичането на срока по параграф 3 Комисията, след консултация с Органа за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, създаден с Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за създаване на орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final] (ОБИП), издава подробно становище по въпроса дали предвижданата мярка:

а)е годна за справяне с установените рискове, по-специално по отношение на това дали рисковете, установени от държавата членка, засягат вътрешния пазар;

б)може да създаде пречки пред свободното движение на услуги или капитали или свободата на установяване на операторите на услуги в рамките на вътрешния пазар, които не са съразмерни с рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, които мярката има за цел да ограничи.

В подробното становище се посочва също дали Комисията възнамерява да предложи действия на равнището на Съюза.

5.Когато Комисията не счете за целесъобразно да предложи действие на равнището на Съюза, съответната държава членка, в срок от два месеца от получаването на подробното становище, посочено в параграф 4, докладва на Комисията за действията, които предлага да предприеме във връзка с това подробно становище. Комисията изразява мнение относно действието, предложено от държавата членка.

6.Когато Комисията изрази намерението си да предложи действие на равнището на Съюза, съответната държава членка се въздържа от приемане на националните мерки, посочени в параграф 2, буква в).

7.Когато към [моля, въведете датата на влизане в сила на настоящата директива] държавите членки вече са приложили националните разпоредби за транспониране на Директива (ЕС) 2015/849 към сектори, различни от задължените субекти, те може да прилагат изискванията на Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final] към тези сектори.

В срок до [6 месеца след крайния срок за транспониране на настоящата директива] държавите членки изпращат на Комисията уведомление за секторите, определени на национално равнище съгласно първата алинея, за които се прилагат изискванията на Регламент [моля, въведете препратка — предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final], придружено от обосновка относно изложеността на тези сектори на рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма. В срок от 6 месеца след уведомяването Комисията, след като се е консултирала с ОБИП, издава подробно становище, което обхваща параграф 4, букви а) и б), и в което тя посочва дали възнамерява да предложи действия на равнището на Съюза. Когато Комисията не счита за целесъобразно да предложи действие на равнището на Съюза, се прилага параграф 5.

8.В срок до [1 година след крайния срок за транспониране на настоящата директива] и всяка година след това Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз консолидиран списък на секторите, за които държавите членки са решили да прилагат изискванията на Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420].

Член 4

Изисквания, свързани с определени доставчици на услуги

1.Държавите членки гарантират, че бюрата за обмяна на валута и за осребряване на чекове, както и доставчиците на услуги за форми на доверително управление или за дружества, подлежат на лицензиране или регистрация.

2.Държавите членки гарантират, че всички доставчици на услуги в областта на хазарта подлежат на регулиране.

Член 5

Звена за връзка

1.Държавите членки може да изискват от емитентите на електронни пари по смисъла на член 2, параграф 3 от Директива 2009/110/ЕО 44 , от доставчиците на платежни услуги по смисъла на член 4, параграф 11 от Директива (ЕС) 2015/2366 и от доставчиците на услуги за криптоактиви, които действат чрез представители, намиращи се в приемащата държава членка и извършващи дейност съгласно правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, и чието главно управление се намира в друга държава членка, да определят централно звено за връзка на тяхна територия. Централното звено за връзка гарантира от името на образуванието, извършващо дейност в трансграничен план, спазването на правилата за БИП/БФТ и улеснява надзора от страна на надзорните органи, включително като предоставя на надзорните органи документи и информация при поискване.

2.В срок до [две години след датата на влизане в сила на настоящата директива] ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на регулаторни технически стандарти се установяват критериите за определяне на обстоятелствата, при които е целесъобразно да се определи централно звено за връзка по параграф 1, и функциите на централните звена за връзка.

3.На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящата директива чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в параграф 2 от настоящия член, в съответствие с членове 38—41 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final].

Член 6

Проверки по отношение на висшето ръководство и действителните собственици на някои задължени субекти

1.Държавите членки изискват от надзорните органи да проверяват дали членовете на висшето ръководство на задължените субекти, посочени в член 4, и действителните собственици на тези субекти действат честно и почтено. Висшето ръководство на тези субекти следва също така да притежава знанията и експертния опит, необходими за изпълнението на неговите функции.

2.По отношение на задължените субекти, посочени в член 3, точка 3, букви а), б), г), д) и з)—л) от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final], държавите членки гарантират, че надзорните органи предприемат необходимите мерки, за да предотвратят възможността лицата, осъдени за изпиране на пари, някое от свързаните с него предикатни престъпления или за финансиране на тероризма, или техни сътрудници да бъдат професионално акредитирани, да заемат ръководна длъжност в тези задължени субекти или да бъдат действителни собственици на тези задължени субекти.

3.Държавите членки гарантират, че надзорните органи проверяват редовно и въз основа на оценка на риска дали продължават да се спазват изискванията на параграфи 1 и 2. По-специално, те проверяват дали висшето ръководство действа честно и почтено и дали притежава знанията и експертния опит, необходими за изпълнението на техните функции, в случаите, когато са налице основателни причини да се подозира, че се извършва, било е извършено или е имало опит за извършване на изпиране на пари или финансиране на тероризма, или дали е налице повишен риск от такова изпиране на пари или финансиране на тероризма в задължен субект.

4.Надзорните органи имат правомощието да изискват отстраняването на всяко лице, осъдено за изпиране на пари, някое от свързаните с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма, от ръководството на задължените субекти, посочени в параграфи 1 и 2. Надзорните органи имат правомощието да отстраняват членове на висшето ръководство, за които се счита, че не действат честно и почтено и не притежават необходимите знания и експертен опит, за да изпълняват своите функции.

5.Когато лицето, осъдено за изпиране на пари, някое от свързаните с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма, е действителният собственик на задължен субект, посочен в параграф 2, държавите членки гарантират, че връзките на тези лица с всеки задължен субект може да бъдат прекъснати, включително като предоставят на надзорните органи правомощието да изискват изтеглянето на дела, държан от действителния собственик в задължен субект.

6.За целите на настоящия член държавите членки гарантират, че в съответствие с националното право надзорните органи или всеки друг орган, компетентен на национално равнище да извършва оценка на годността на лицата, посочени в параграфи 1 и 2, проверяват наличието на относима присъда в регистрите за съдимост на съответното лице. Всеки обмен на информация за тези цели се извършва в съответствие с Рамково решение 2009/315/ПВР и Рамково решение 2009/316/ПВР, въведени в националното право.

Раздел 2

Оценки на риска

Член 7

Наднационална оценка на риска

1.Комисията извършва оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, които оказват въздействие върху вътрешния пазар и се отнасят до трансгранични дейности.

За тази цел най-късно до [4 години след крайния срок за транспониране на настоящата директива] Комисията изготвя доклад за установяване, анализиране и оценяване на тези рискове на равнището на Съюза. Впоследствие Комисията актуализира доклада на всеки четири години. Комисията може да актуализира части от доклада по-често, ако е целесъобразно.

2.Посоченият в параграф 1 доклад обхваща най-малко следното:

а)областите и секторите на вътрешния пазар, които са изложени на рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма;

б)естеството и нивото на рисковете, свързани с всяка област и сектор;

в)най-разпространените средства, използвани за изпиране на незаконни облаги, включително, когато са налични, тези, които се използват по-специално при сделки между държави членки и трети държави, независимо от определянето на дадена трета държава съгласно глава III, раздел 2 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final];

г)рисковете от неприлагане и заобикаляне на целенасочените финансови санкции, свързани с финансирането на разпространението на оръжия.

3.Комисията отправя препоръки към държавите членки относно мерките, които са подходящи за справяне с установените рискове. В случай че държавите членки решат да не прилагат някоя от препоръките в националните си уредби за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, те уведомяват Комисията за това и представят основанията за решението си.

4.В срок до [3 години след крайния срок за транспониране на настоящата директива] ОБИП издава становище, адресирано до Комисията, относно рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, засягащи Съюза. След това ОБИП издава становище на всеки две години.

5.При извършване на посочената в параграф 1 оценка Комисията организира работата на равнището на Съюза, взема под внимание становищата, посочени в параграф 4, и привлича за участие експерти на държавите членки в областта на БИП/БФТ, представители на националните публични органи за надзор и ЗФР, както и на ОБИП и други органи на равнище ЕС по целесъобразност.

6.В срок от две години от приемането на доклада, посочен в параграф 1, и на всеки четири години след това Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно действията, предприети въз основа на констатациите в посочения доклад.

Член 8

Национална оценка на риска

1.Всяка държава членка извършва национална оценка на риска, за да установи, оцени, разбере и ограничи засягащите я рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Тя поддържа тази оценка на риска в актуален вид и я преразглежда най-малко на всеки четири години.

Всяка държава членка предприема също така целесъобразни действия за установяване, оценка, разбиране и ограничаване на рисковете от неприлагане и заобикаляне на целенасочените финансови санкции, свързани с финансирането на разпространението на оръжия.

2.Всяка държава членка определя орган или създава механизъм за координиране на националните мерки в отговор на рисковете, посочени в параграф 1. Данните на този орган или описанието на механизма се съобщават в уведомление до Комисията, ОБИП и другите държави членки.

3.При изготвяне на националните оценки на риска, посочени в параграф 1 от настоящия член, държавите членки вземат предвид констатациите от доклада, посочен в член 7, параграф 1.

4.Всяка държава членка използва националната оценка на риска, за да:

а)подобрява своя режим за БИП/БФТ, по-специално чрез определяне на всички области, в които задължените субекти трябва да прилагат по-строги мерки, и по целесъобразност чрез определяне на мерките, които да бъдат предприети;

б)установява, когато е целесъобразно, секторите или областите с по-нисък или по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма;

в)оценява рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързани с всеки вид юридическо лице и форма на правна договореност на своя територия, и да разбира изложеността на рискове, произтичащи от чуждестранни юридически лица и форми на правни договорености;

г)взема решения относно разпределянето и определяне на реда на значимост на ресурсите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и с неприлагането и заобикалянето на целенасочените финансови санкции, свързани с финансирането на разпространението на оръжия;

д)гарантира изготвянето на целесъобразни правила за всеки сектор или област в съответствие с риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма;

е)представя своевременно на компетентните органи и на задължените субекти годна информация, за да се улесни извършването на техните собствени оценки на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и оценката на рисковете от заобикаляне на свързаните с финансирането на разпространението на оръжия целенасочени финансови санкции, посочени в член 8 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final].

В националната оценки на риска държавите членки описват институционалната структура и основните процедури на режима си за БИП/БФТ, включително, наред с другото, ЗФР, данъчните органи и прокуратурата, както и заделените човешки и финансови ресурси, доколкото тази информация е налична.

5.Държавите членки предоставят на Комисията, на ОБИП и на другите държави членки резултатите от своите национални оценки на риска, включително техните актуализации. Всяка държава членка може да предоставя относима допълнителна информация, когато това е целесъобразно, на държавата членка, извършваща националната оценка на риска. Резюме на оценката се оповестява публично. То не съдържа класифицирана информация. Съдържащата се в него информация не позволява идентифицирането на никое физическо или юридическо лице.

Член 9

Статистика

1.Държавите членки поддържат изчерпателни статистически данни по въпросите, свързани с ефективността на техните уредби в областта на БИП/БФТ, с цел преглед на ефективността на тези уредби.

2.Статистическите данни, посочени в параграф 1, включват:

а)данни, с които се измерват размерът и значението на различните сектори, които попадат в приложното поле на настоящата директива, включително броят на физическите лица и образуванията и икономическото значение на всеки сектор;

б)количествени данни за етапите на уведомяване, разследване и съдебно производство в рамките на националния режим за БИП/БФТ, включително броя на уведомленията за съмнителни сделки, подадени до ЗФР, последващите действия по тези уведомления, информацията за трансграничното физическо прехвърляне на парични средства, предоставена на ЗФР в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2018/1672, заедно с последващите действия по тази информация, както и — на годишна основа — броя на разследваните случаи, броя на лицата, по отношение на които е предприето наказателно преследване, броя на лицата, осъдени за изпиране на пари или финансиране на тероризма, видовете предикатни престъпления, установени в съответствие с член 2 от Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета 45 , ако има такава информация, и стойността в евро на имуществото, което е било блокирано (замразено), иззето или конфискувано;

в)данни за броя и процента на уведомленията, довели до по-нататъшно разследване, заедно с годишния доклад, изготвен от ЗФР съгласно член 21 (ако има такива данни);

г)данни за броя на трансграничните искания за информация, които са отправени, получени или отхвърлени от ЗФР, и на трансграничните искания, на които ЗФР е отговорило частично или изцяло, разпределени по насрещни държави ;

д)броя на исканията за правно взаимто съдействие или други международни искания за информация, свързани с действителните собственици, и информация за банкови сметки, както е посочено в глава IV от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final] и глава II, раздели 1 и 2 от настоящата директива, получени или отправени към насрещни страни извън Съюза, в разпределение по компетентни органи и насрещни държави;

е)данни за човешките ресурси, заделени за надзорните органи, както и за човешките ресурси, заделени за ЗФР, за изпълнението на задачите, определени в член 17;

ж)броя на надзорните действия, проведени намясто и от разстояние, броя на установените нарушения въз основа на тези надзорни действия и наказанията или административните мерки, наложени от публичните органи за надзор и органите за саморегулиране съгласно раздел 4, глава IV.

з)броя и вида на установените нарушения във връзка със задълженията по глава IV от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final] и наказанията или административните мерки, наложени във връзка с тези нарушения, както и броя на инспекциите, извършени от субекта, отговарящ за централния регистър съгласно член 10, параграф 8 от настоящата директива.

3.Държавите членки гарантират, че статистическите данни, посочени в параграф 2, се събират и предават на Комисията ежегодно. Статистическите данни, посочени в параграф 2, букви а), в), г) и е), се предават и на ОБИП.

ОБИП съхранява тези статистически данни в своята база данни в съответствие с член 11 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final].

4.В срок до [3 години след крайния срок за транспониране на настоящата директива] ОБИП приема становище, адресирано до Комисията, относно методиката за събиране на статистическите данни, посочени в параграф 2, букви а), в), г) и е).

5.На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение за определяне на методиката за събиране на статистическите данни, посочени в параграф 2, и на реда и условията за предаването им на Комисията и на ОБИП. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 54, параграф 2.

6.Комисията публикува двугодишен доклад, в който се обобщават и разясняват статистическите данни, посочени в параграф 2, който се помества на нейния уебсайт.

ГЛАВА II

РЕГИСТРИ

Раздел I

Регистри на действителните собственици

Член 10

Регистри на действителните собственици

1.Държавите членки гарантират, че информацията за действителните собственици, посочена в член 44 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final], и информацията за договореностите за номинално лице, посочени в член 47 от същия регламент, се съхраняват в централен регистър в държавата членка, в която е учредено юридическото лице или в която е установен или пребивава доверителният собственик или лицето, заемащо равностойна длъжност в сходна форма на правна договореност. Това изискване не се прилага за дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар и които са длъжни да спазват изисквания за оповестяване или разкриване, равностойни на изискванията, установени в настоящата директива, или равностойни международни стандарти.

Информацията за действителните собственици, съдържаща се в централните регистри, може да се събира в съответствие с националните системи.

2.Когато има основания за съмнение в точността на информацията за действителните собственици, съхранявана в централните регистри, държавите членки гарантират, че от правните образувания и формите на правни договорености се изисква да предоставят допълнителна информация въз основа на оценка на риска, включително резолюции на съвета на директорите и протоколи от неговите заседания, дружествени договори, доверителни актове, пълномощни или други договорни споразумения и документация.

3.Когато нито едно лице не е идентифицирано като действителен собственик по член 45, параграфи 2 и 3 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final], централният регистър включва:

а)изявление, придружено от обосновка, че няма действителен собственик или че не е било възможно действителният собственик или действителните собственици да бъдат идентифицирани и проверени;

б)данните за физическото лице или физическите лица, които заемат висши ръководни длъжности в търговското дружество или правното образувание, равностойни на информацията, изисквана съгласно член 44, параграф 1, буква а) на Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final].

4.На Комисията се предоставя правомощието да определя чрез актове за изпълнение формàта за подаване на информация за действителните собственици в централния регистър. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 54, параграф 2.

5.Държавите членки изискват информацията за действителните собственици, съхранявана в централните регистри, да бъде годна, точна и актуална. За тази цел държавата членка прилага най-малко следните изисквания:

а)задължените субекти уведомяват субекта, отговарящ за централните регистри, за всички установени от тях несъответствия между информацията за действителните собственици, налична в централните регистри, и информацията за действителните собственици, с която разполагат съгласно член 18 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари].

б)компетентните органи, ако е целесъобразно и до степента, до която това изискване не засяга ненужно техните функции, уведомяват субекта, отговарящ за централните регистри, за всякакви открити от тях несъответствия между информацията за действителните собственици, налична в централните регистри, и информацията за действителните собственици, с която те разполагат.

6.Държавите членки изискват уведомяването за несъответствията, посочени в параграф 5, да се извършва в срок от 14 календарни дни от откриването на несъответствието. В случаите на по-нисък риск, за който се прилагат мерките по глава III, раздел 3 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари], държавите членки може да разрешат на задължените субекти да искат от клиента да поправи несъответствията от техническо естество, които не възпрепятстват идентифицирането на действителния собственик или собственици пряко със субекта, отговарящ за централните регистри.

7.Държавите членки гарантират, че субектът, отговарящ за централните регистри, предприема подходящи действия за отстраняване на несъответствията, включително изменя информацията, включена в централните регистри, когато субектът е в състояние да установи и провери информацията за действителните собственици. В централните регистри изрично се посочва фактът, че има уведомления за несъответствия, като това е видимо най-малко за компетентните органи и задължените субекти.

8.В случай на търговски дружества и други правни образувания държавите членки гарантират, че субектът, отговарящ за централния регистър на действителните собственици, е оправомощен да извършва проверки, включително разследвания намясто в обектите или седалището и адреса на управление на правното образувание, за да установи настоящите действителни собственици на правното образувание и да провери дали подадената в централния регистър информация е точна, годна и актуална. Правото на централния регистър да проверява тази информация не се ограничава или възпрепятства и упражняването му не се предотвратява по никакъв начин.

9.Държавите членки гарантират, че субектът, отговарящ за централния регистър, е оправомощен да налага ефективни, съразмерни и възпиращи мерки или наказания за неподаване към регистъра на точна, годна и актуална информация за действителните собственици.

10.Държавите членки гарантират, че ако в процеса на проверките, извършвани съгласно настоящия член, или по друг начин субектите, отговарящи за регистрите на действителните собственици, открият факти, които биха могли да бъдат свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма, те бързо информират ЗФР.

11.Централните регистри се свързват помежду си чрез европейската централна платформа, създадена по силата на член 22, параграф 1 от Директива (ЕС) 2017/1132.

12.Информацията, посочена в параграф 1, остава достъпна чрез националните регистри и системата за взаимно свързване на регистрите в продължение на най-малко пет, но не повече от 10 години, след като търговското дружество или другото правно образувание е било заличено от регистъра.

Член 11

Общи правила относно достъпа на компетентните органи, органите за саморегулиране и задължените субекти до регистрите на действителните собственици

1.Държавите членки гарантират, че компетентните органи разполагат с навременен, неограничен и безплатен достъп до информацията, съхранявана във взаимно свързаните централни регистри, посочени в параграф 10, без съответното правно образувание или форма на правна договореност да бъде предупреждавано за това.

2.Достъп до централните регистри, посочени в член 10, се предоставя на ЗФР, публичните органи за надзор, публичните органи със специални отговорности за борба с изпирането на пари или финансирането на тероризма, както и данъчните органи и органите с функции за разследване или наказателно преследване на изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансирането на тероризма, за проследяване и изземване или блокиране и конфискуване на активи от престъпна дейност. Органите за саморегулиране получават достъп до регистрите при изпълнение на надзорни функции.

3.Държавите членки гарантират, че когато предприемат мерки за комплексна проверка на клиента в съответствие с глава III от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари], задължените субекти разполагат с навременен достъп до информацията, съхранявана във взаимно свързаните централни регистри, посочени в член 10.

4.В срок до [3 месеца след крайния срок за транспониране на настоящата директива] държавите членки изпращат на Комисията уведомление със списъка на компетентните органи и органите за саморегулиране и категориите задължени субекти, на които е предоставен достъп до регистрите, и вида информация, с която разполагат задължените субекти, както и информацията за действителните собственици, до която обществеността има достъп съгласно член 12. Държавите членки актуализират това уведомление, когато настъпят промени в списъка на компетентните органи или категориите задължени субекти, или в степента на достъп, предоставен на задължените субекти или на обществеността. Комисията предоставя на останалите държави членки информацията за достъпа на компетентните органи и задължените субекти, включително за всяка промяна в нея.

Член 12

Особени правила за достъпа на обществеността до регистрите на действителните собственици

1.Държавите членки гарантират, че всеки член на широката общественост има достъп до следната информация, съхранявана във взаимно свързаните централни регистри, посочени в член 10:

а)в случая на правни образувания — най-малко името, месеца и годината на раждане, държавата на пребиваване и гражданството на действителния собственик, както и естеството и степента на притежаваното действително участие;

б)в случай на изрична доверителна собственост или сходни форми на правни договорености — името, месеца и годината на раждане, държавата на пребиваване и гражданството на действителния собственик, както и естеството и степента на притежаваното действително участие, при условие че може да бъде доказан законен интерес.

Като допълнение към информацията, посочена в първата алинея, буква а), държавите членки могат, при определени в националното право условия, да предвидят достъп до допълнителна информация, необходима за идентифицирането на действителния собственик. Тази допълнителна информация включва най-малко датата на раждане или данни за връзка, в съответствие с правилата за защита на данните на Съюза и на държавата членка.

2.Държавите членки могат да решат да предоставят на обществеността достъп до информацията за действителните собственици, съхранявана в техните централни регистри, при условие че се използват средства за удостоверяване на автентичността чрез средства за електронна идентификация и съответните удостоверителни услуги, предвидени в Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета 46 , и след заплащането на такса, която не надвишава административните разходи за предоставяне на информацията, включително разходите за поддържане и развитие на регистъра.

Член 13

Изключения от правилата за достъп до регистрите на действителните собственици

При изключителни, определени в националното право обстоятелства, когато посоченият в член 11, параграф 3 и член 12, параграф 1 достъп би изложил действителния собственик на несъразмерен риск от измама, отвличане, шантаж, изнудване, тормоз, насилие или сплашване, или когато действителният собственик е малолетен/непълнолетен или неправоспособен по други причини, държавите членки могат в отделни конкретни случаи да предвидят освобождаване от този достъп до цялата или до част от личната информацията за действителния собственик. Държавите членки гарантират, че тези освобождавания се допускат само след подробна оценка на изключителния характер на обстоятелствата. Гарантират се правото на административен контрол върху решението за разрешаване на освобождаване и правото на ефективна съдебна защита. Държава членки, която е разрешила освобождавания, публикува годишни статистически данни за броя на разрешените освобождавания и посочените основания и предава тези данни на Комисията.

Освобождавания, разрешени съгласно настоящия член, не се прилагат за задължените субекти, посочени в член 3, точка 3, буква б) от Регламент [ [моля, въведете препратка —Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари], които са публични длъжностни лица.

Раздел 2

Информация за банкови сметки

Член 14

Регистри на банковите сметки и електронни системи за извличане на данни

1.Държавите членки въвеждат централизирани автоматизирани механизми, като например централни регистри или централни електронни системи за извличане на данни, които позволяват навременно идентифициране на всички физически или юридически лица, притежаващи или контролиращи платежни сметки и банкови сметки, идентифицирани с международен номер на банкова сметка (IBAN) съгласно определението в Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета 47 , и сейфове за съхранение на ценности, държани от кредитна институция на тяхна територия.

Държавите членки уведомяват Комисията за характеристиките на тези национални механизми, както и за критериите, съгласно които информацията се включва в тези национални механизми.

2.Държавите членки гарантират, че информацията, която се съхранява в централизираните механизми, посочени в параграф 1, е пряко достъпна за националните ЗФР незабавно и в нефилтриран вид. Тази информация трябва да бъде достъпна и за националните компетентни органи с цел изпълнение на техните задължения съгласно настоящата директива.

3.Следната информация трябва да бъде достъпна и да позволява лесно търсене чрез централизираните механизми, посочени в параграф 1:

а)за титуляря на клиентска сметка и всяко лице, което претендира да действа от името на клиента: името/наименованието/фирмата, допълнено или с другите идентификационни данни, изисквани съгласно член 18, параграф 1 от Регламент [моля, въведете препратка — предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари], или с единен идентификационен номер;

б)за действителния собственик на титуляря на клиентска сметка: името/наименованието/фирмата, допълнено или с другите идентификационни данни, изисквани съгласно член 18, параграф 1 от Регламент [моля, въведете препратка — предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари], или с единен идентификационен номер;

в)за банковата или платежната сметка: IBAN и датата на откриване и закриване на сметката;

г)за сейфа за съхранение на ценности: името/наименованието/фирмата на наемателя, допълнено или с другите идентификационни данни, изисквани съгласно член 18, параграф 1 от Регламент [моля, въведете препратка — предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари], или с единен идентификационен номер, както и срока на наемане.

4.Държавите членки може да предвидят изискване за друга информация, за която се счита, че е от съществено значение за ЗФР и други компетентни органи за изпълнение на задълженията им съгласно настоящата директива, да бъде достъпна и да може да бъде търсена през централизираните механизми.

5.Централизираните автоматизирани механизми, посочени в параграф 1, се свързват помежду им чрез единната точка за достъп до регистрите на банковите сметки (РБС), която се разработва и управлява от Комисията.

На Комисията се предоставят правомощията да приема чрез актове за изпълнение техническите изисквания и процедури за свързването на централизираните автоматизирани механизми на държавите членки с единната точка за достъп. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 54, параграф 2.

6.Държавите членки гарантират, че информацията, посочена в параграф 3, е достъпна чрез единната точка за достъп, свързваща централизираните автоматизирани механизми. Държавите членки вземат подходящи мерки, за да гарантират, че чрез техните национални централизирани автоматизирани механизми и чрез единната точка за достъп, осигуряваща взаимно свързване на централизираните автоматизирани механизми по настоящия параграф се предоставя достъп единствено до информацията по параграф 3, която е актуална и отговаря на действителната информация за банковата сметка. Достъпът до тази информация се предоставя в съответствие с правилата за защита на данните.

Останалата информация, която държавите членки считат за съществена за ЗФР и другите компетентни органи съгласно параграф 4, трябва да не бъде достъпна и да не може да се търси чрез единната точка за достъп, свързваща централизираните автоматизирани механизми.

7.На националните ЗФР се предоставя незабавен и нефилтриран достъп до информацията за платежните и банковите сметки и сейфовете за съхранение на ценности в други държави членки чрез единната точка за достъп, свързваща централизираните автоматизирани механизми. Държавите членки си сътрудничат помежду си и с Комисията с цел прилагане на настоящия параграф.

Държавите членки гарантират, че служителите на националните ЗФР съблюдават високи професионални стандарти по отношение на поверителността и защитата на данните, и че са с висока почтеност и притежават подходящи умения.

8.Държавите членки гарантират, че се въвеждат технически и организационни мерки, за да се гарантира сигурността на данните съобразно високите технологични стандарти за целите на упражняването от страна на ЗФР на правомощието за достъп и търсене в информацията, достъпна чрез единната точка за достъп, свързваща централизираните автоматизирани механизми в съответствие с параграфи 5 и 6.

Член 15

Актове за изпълнение относно взаимното свързване на регистрите

1.При необходимост на Комисията се предоставят правомощия да приема чрез актове за изпълнение технически изисквания и процедури, необходими за осигуряване на взаимното свързване на централните регистри на държавите членки в съответствие с член 10, параграф 11 по отношение на:

а)техническите изисквания, определящи набора от технически данни, необходими за изпълнението на функциите на платформата, както и метода за съхраняване, използване и защита на такива данни;

б)общите критерии, по които информацията за действителните собственици се предоставя чрез системата за свързване на регистри, в зависимост от нивото на достъп, предоставено от държавите членки;

в)техническите подробности за начина на предоставяне на информацията за действителните собственици;

г)техническите условия за разполагаемостта на услугите, които се предлагат от системата за взаимно свързване на регистрите;

д)техническите условия и ред за прилагане на различните видове достъп до информация за действителните собственици в съответствие с членове 11 и 12 от настоящата директива, включително удостоверяването на автентичността на ползвателите чрез средства за електронна идентификация и съответните удостоверителни услуги, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 910/2014;

е)реда и условията за плащане, когато за достъпа до информацията за действителните собственици се изисква плащане на такса съгласно член 12, параграф 2, като се вземат предвид достъпните начини за плащане, например дистанционни платежни операции.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 54, параграф 2.

2.При необходимост на Комисията се предоставят правомощия да приема чрез актове за изпълнение технически изисквания и процедури, необходими за осигуряване на взаимното свързване на централизираните механизми на държавите членки, посочени в член 14, параграф 5, по отношение на:

а)техническите изисквания, определящи методите за съобщения по електронен път за целите на единната точка за достъп на регистрите на банковите сметки (РБС);

б)техническите изисквания за съобщителните протоколи;

в)техническите изисквания, определящи сигурността на данните, предпазните мерки за защита на данните, използването и защитата на информацията, която може да бъде търсена и достъпна чрез единната точка за достъп на регистрите на банковите сметки (РБС), свързваща централизираните автоматизирани механизми;

г)общите критерии, по които информацията за банковите сметки може да се търси чрез единната точка за достъп, свързваща централизираните автоматизирани механизми;

д)техническите подробности за начина, по който информацията се предоставя чрез единната точка за достъп, свързваща централизираните автоматизирани механизми, включително удостоверяването на автентичността на потребителите чрез средства за електронна идентификация и съответните удостоверителни услуги, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 910/2014;

е)техническите условия за разполагаемостта на услугите, предоставяни от единната точка за достъп, свързваща централизираните автоматизирани механизми.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 54, параграф 2.

3.При приемането на актовете за изпълнение, посочени в параграфи 1 и 2, Комисията взема предвид доказаните технологии и съществуващите практики. Комисията гарантира, че единната точа за достъп, която трябва да бъде разработена и управлявана, не поражда по-големи разходи от абсолютно необходимото за изпълнението на настоящата директива.

Раздел 3

Регистри на недвижимите имоти

Член 16

Регистри на недвижимите имоти

1.Държавите членки предоставят на компетентните органи достъп до информацията, която дава възможност да се идентифицира навременно всяко физическо или юридическо лице, което притежава недвижимо имущество, включително чрез регистри или електронни системи за извличане на данни, когато има такива регистри или системи. Компетентните органи също така имат достъп до информация, която позволява установяването и анализирането на сделките с недвижими имоти, включително тяхната икономическа стойност и подробни сведения за физическите или юридическите лица, участващи в тези сделки, включително, когато е известно, дали физическото или юридическото лице притежава, продава или придобива недвижимо имущество от името на форма на правна договореност.

На ЗФР се предоставя пряк и незабавен достъп до информацията, посочена в първата алинея.

2.В срок до [3 месеца след крайния срок за транспониране на настоящата директива] държавите членки изпращат на Комисията уведомление със списъка на компетентните органи, на които е предоставен достъп до регистрите или системите, посочени в параграф 1, и за вида информация, с която разполагат. Държавите членки актуализират това уведомление, когато настъпят промени в списъка на компетентните органи или в степента на предоставения достъп до информация. Комисията предоставя тази информация, включително всяка промяна в нея, на останалите държави членки.

ГЛАВА III

ЗФР

Член 17

Създаване на ЗФР

1.Всяка държава членка създава ЗФР с оглед на предотвратяването, откриването и ефективната борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

2.ЗФР е единственото централно национално звено, отговарящо за получаването и анализирането на информация за съмнителни сделки и друга информация от значение за изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансирането на тероризма, предоставяна от задължените субекти в съответствие с член 50, или уведомленията, подавани от задължените субекти в съответствие с член 59, параграф 4, буква б) от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final] и от митническите органи съгласно член 9 от Регламент (ЕС) 2018/1672.

3.ЗФР отговарят за разпространението на резултатите от своите анализи, както и на всякаква допълнителна относима информация, до другите компетентни органи, когато има основания за съмнения, че се касае за изпиране на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма. ЗФР могат да получават допълнителна информация от задължените субекти.

Дейността на ЗФР по извършване на финансови анализи обхваща следното:

а)оперативни анализи, насочени към отделни случаи и конкретни цели или към целесъобразна избрана информация, в зависимост от вида и обема на получените разкрити данни и очакваното използване на информацията след разпространяването ѝ;

б)стратегически анализи, насочени към тенденциите и схемите за изпиране на пари и финансиране на тероризма.

В срок до [една година след крайния срок за транспониране на настоящата директива] ОБИП издава насоки, предназначени за ЗФР, относно естеството, характеристиките и целите на оперативните и стратегическите анализи.

4.Всяко ЗФР е оперативно независимо и самостоятелно, което означава, че то следва да разполага с правомощия и способност да изпълнява функциите си свободно, включително да може да взема самостоятелни решения да анализира, изисква и разпространява определена информация. Върху него не може да се осъществява никакво неправомерно политическо, правителствено или отраслово влияние или намеса.

Когато ЗФР се намира в рамките на съществуващата структура на друг орган, основните функции на ЗФР са независими и оперативно отделени от другите функции на приемащия орган.

5.Държавите членки осигуряват своите ЗФР с годни финансови, човешки и технически ресурси, с оглед изпълнението на техните задачи. ЗФР трябва да могат да получават и разполагат с ресурсите, необходими за изпълнението на техните функции. Техните служители трябва да бъдат с висока почтеност, да притежават подходящи умения и да съблюдават високи професионални стандарти.

6.Държавите членки гарантират, че ЗФР разполагат с правила, уреждащи сигурността и поверителността на информацията.

7.Всяка държава членка гарантира, че нейното ЗФР е в състояние да сключва договорености или да работи независимо с други национални компетентни органи съгласно член 45 във връзка с обмена на информация.

Член 18

Достъп до информация

1.Държавите членки гарантират, че техните ЗФР имат:

а)незабавен и, с изключение на подточка ii), пряк достъп най-малко до следната финансова информация:

i) информация, съдържаща се в националните централизирани автоматизирани механизми в съответствие с член 14;

ii) информация за телеграфните преводи;

iii) информация от задължени субекти;

iv) информация за ипотеките и заемите;

v) информация, съдържаща се в базите данни за националната валута и обмена на валута;

vi) информация за ценните книжа;

б)незабавен и, с изключение на подточка xiv), пряк достъп най-малко до следната административна информация:

i) фискални данни, включително данни, съхранявани от данъчните органи и органите по приходите;

ii) национални регистри на недвижимите имоти или електронни системи за извличане на данни, както и поземлени и кадастрални регистри;

iii) национални регистри за гражданството на физическите лица и за населението;

iv) национални регистри на паспортите и визите;

v) бази данни за трансграничните пътувания;

vi) търговски бази данни, включително търговски регистри и дружествени регистри, и бази данни за видните политически личности;

vii) национални регистри на моторните превозни средства, въздухоплавателните средства и плавателните съдове;

viii) национални социалноосигурителни регистри;

ix) митнически данни, включително за трансграничното физическо прехвърляне на парични средства;

x) национални регистри на въоръжението и оръжията;

xi) национални регистри на действителните собственици;

xii) данни, разполагаеми чрез взаимното свързване на регистрите на действителните собственици в съответствие с член 10, параграф 11;

xiii) регистри на организациите с нестопанска цел;

xiv) информация, съхранявана от националните надзорни и регулаторни органи в областта на финансите в съответствие с член 45 и член 50, параграф 2;

xv) бази данни, в които се съхраняват данни относно търговията с емисии на CO2,, създадени съгласно Регламент (ЕС) 389/2013 на Комисията 48 .

xvi) информация относно годишните финансови отчети на дружествата;

xvii) национални регистри за миграцията/имиграцията;

xviii) информация, съхранявана от търговските съдилища;

xix) информация, съхранявана в базите данни за несъстоятелността и от синдици;

в)пряк или непряк достъп до следната информация, свързана с правоприлагането:

i) всякакъв вид информация или данни, с които компетентните органи вече разполагат в контекста на предотвратяването, откриването, разследването или наказателното преследване на престъпления;

ii) всякакъв вид информация или данни, с които публичните органи или частни субекти разполагат в контекста на предотвратяването, откриването, разследването или наказателното преследване на престъпления, и които са на разположение на компетентните органи, без да се налагат принудителни мерки съгласно националното право.

Информацията, посочена в буква в), може да включва регистри за съдимост, информация за разследвания, информация за блокирането или изземването на активи или за други следствени или временни мерки, както и информация за присъдите и за конфискациите.

2.Когато информацията, посочена в параграф 1, букви а), б) и в), не се съхранява в бази данни или регистри, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че ЗФР могат да получат тази информация по друг начин.

3.В случаите, когато на ЗФР е предоставен непряк достъп до информация, запитаният орган отговаря на искането своевременно.

4.В рамките на своите функции всяко ЗФР може да изисква, получава и използва информация от всеки задължен субект, за да изпълнява функциите си съгласно член 17, параграф 3, дори ако не е подадено предходно уведомление съгласно член 50, параграф 1, буква а) или член 51, параграф 1 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final]. Задължените субекти не са задължени да изпълняват исканията за информация, отправени съгласно настоящия параграф, когато те се отнасят до информация, получена в случаите по член 51, параграф 2 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final].

Член 19

Отговори на исканията за информация

1.Държавите членки гарантират, че ЗФР отговарят своевременно на обоснованите искания за информация от други компетентни органи в съответната държава членка или органи на Съюза, компетентни за разследването или наказателното преследване на престъпни дейности, когато тези искания за информация са мотивирани от опасения, свързани с изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма, или когато тази информация е необходима на компетентния орган за изпълнение на неговите задачи съгласно настоящата директива. Решението за разпространяването на информация се взема от ЗФР.

Когато съществуват обективни причини да се предполага, че предоставянето на такава информация би имало отрицателно въздействие върху текущи разследвания или анализи, или, при изключителни обстоятелства, когато разкриването на информацията би довело до последствия, явно несъразмерни със законните интереси на физическо или юридическо лице, или няма отношение към целите, за които информацията е била поискана, ЗФР не са задължени да отговарят на искането за информация.

2.Компетентните органи предоставят на ЗФР обратна информация относно използването на информацията, предоставена в съответствие с настоящия член. Тази обратна информация се предоставя възможно най-бързо и във всеки случай поне веднъж годишно, така че ЗФР да бъде информирано за действията, предприети от компетентните органи въз основа на предоставената от него информация, и да се даде възможност на ЗФР да изпълнява функцията си за извършване на оперативни анализи.

Член 20

Спиране или отказ на съгласие за сделка и спиране на използването на сметка

1.Държавите членки гарантират, че ЗФР разполагат с правомощия да предприемат спешни преки или непреки действия, когато съществува съмнение, че дадена сделка е свързана с изпиране на пари или финансиране на тероризма, да спрат или да откажат съгласие за сделка, която е в ход. Такова спиране се налага на задължения субект в рамките на 48 часа от получаването на уведомлението за съмнителна сделка с цел сделката да се анализира, съмнението да се потвърди и резултатите от анализа да се разпространят до компетентните органи. Държавите членки гарантират, че при спазване на националните процесуални предпазни мерки, сделката се спира за максимален срок от 15 календарни дни от деня, в който на задължения субект бъде наложено такова спиране.

На ЗФР се предоставят правомощия да налагат такова спиране, пряко или непряко, по искане на ЗФР от друга държава членка за сроковете и при условията, определени в националното право на получилото искането ЗФР.

2.Когато има съмнение, че няколко сделки, в които има участие банкова или платежна сметка, са свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма, държавите членки гарантират, че ЗФР е оправомощено да предприема спешни действия, пряко или непряко, за спиране на използването на банкова или платежна сметка с цел да анализира операциите, извършени чрез сметката, да потвърди съмнението и да разпространи резултатите от анализа до компетентните органи.

Такова спиране се налага на задължения субект в рамките на 48 часа от получаването на уведомлението за съмнителна сделка и за него незабавно се уведомява компетентният съдебен орган. Държавите членки гарантират, че използването на въпросната банкова или платежна сметка се спира за максимален срок от 5 дни от деня на налагане на спирането. Държавите членки гарантират, че за всякакво удължаване на това спиране е необходимо разрешение от компетентния съдебен орган.

3.Държавите членки предвиждат разпоредби относно действителна възможност за лицето, чиято банкова или платежна сметка е засегната, да оспори спирането пред съд в съответствие с процедурите, предвидени в националното право.

4.На ЗФР се предоставят правомощия да налагат спирането, посочено в параграфи 1 и 2, пряко или непряко, по искане на ЗФР от друга държава членка, при условията, определени в националното право на получилото искането ЗФР.

Член 21

Обратна връзка от ЗФР

1.Всяка държава членка гарантира, че нейното ЗФР изготвя годишен доклад за дейността си. Докладът съдържа статистически данни за:

а)уведомленията за съмнителни сделки, подадени от задължени субекти;

б)разкритите данни от надзорните органи и регистрите на действителните собственици;

в)броя на случаите на разпространяване на информация до компетентните органи;

г)исканията, подадени до други ЗФР и получени от други ЗФР;

д)данните за трансграничното физическо прехвърляне на парични средства, предоставени от митническите органи.

Докладът, посочен в първата алинея, съдържа също така информация за тенденциите и типологиите, установени в досиетата, разпространени към други компетентни органи.

ЗФР разпространяват доклада до задължените субекти. Този доклад се оповестява публично в срок от четири месеца от неговото разпространение, с изключение на елементите на доклада, които съдържат класифицирана информация. Съдържащата се в него информация трябва да не позволява идентифицирането на никое физическо или юридическо лице.

2.Държавите членки гарантират, че ЗФР предоставят на задължените субекти обратна информация относно уведомленията за съмнения за изпиране на пари или финансиране на тероризма. Тази обратна информация включва най-малко отзиви за качеството на предоставената информация, навременността на уведомяването, описанието на съмнението и документацията, предоставена на етапа на подаване.

ЗФР предоставя тази обратна информация поне веднъж годишно, независимо тя дали се предоставя на отделния задължен субект или на групи задължени субекти, като взема предвид общия брой съмнителни сделки, за които задължените субекти са подали уведомления.

Тази обратна информация се предоставя и на надзорните органи, за да им бъде дадена възможност да упражняват надзор въз основа на риска в съответствие с член 31.

Задължението за предоставяне на обратна информация не трябва да застрашава текущата аналитична работа, извършвана от ЗФР, нито разследванията или административните действия, предприети след разпространението ѝ от страна на ЗФР, и не засяга приложимостта на изискванията за защита на данните и поверителност.

3.Държавите членки гарантират, че ЗФР предоставят на митническите органи навременна обратна информация относно ефективността и последващите действия във връзка с информацията, предоставена съгласно член 9 от Регламент (ЕС) 2018/1672.

Член 22

Сътрудничество между ЗФР

Държавите членки гарантират, че ЗФР си сътрудничат помежду си и с насрещните звена в трети държави във възможно най-голяма степен, независимо от организационния си статут.

Член 23

Защитени съобщителни канали

1.Създава се система за обмен на информация между ЗФР на държавите членки („FIU.net“). Системата осигурява сигурни съобщения и дава възможност за писмено документиране при условия, които позволяват да се удостовери автентичността на документацията. Тази система може да се използва и за съобщенията със ЗФР — насрещни звена в трети държави, с други органи и с органи на Съюза. FIU.net се управлява от ОБИП.

2.Държавите членки гарантират, че всеки обмен на информация съгласно член 24 се извършва през FIU.net. В случай на техническа неизправност на FIU.net информацията се предава по всякакъв друг целесъобразен начин, който гарантира високо ниво на сигурност на данните.

Обменът на информация между ЗФР и техните насрещни звена в трети държави се осъществява и чрез защитени съобщителни канали.

3.Държавите членки гарантират, че техните ЗФР си сътрудничат при прилагането на усъвършенствани технологии в съответствие с националното право, за да изпълняват задачите си, предвидени в настоящата директива.

Член 24

Обмен на информация между ЗФР

1.Държавите членки гарантират, че ЗФР обменят по собствена инициатива или при поискване всяка информация, която може да има отношение към извършваната от тях обработка или анализ на информация, свързана с изпиране на пари, неговите предикатни престъпления или финансиране на тероризма, както и с участващите физически или юридически лица, дори ако видът на евентуалните предикатни престъпления не е установен към момента на обмена.

Искането съдържа относимите факти, контекст, мотиви за искането и начин, по който исканата информация ще бъде използвана.

Когато ЗФР получи уведомление по член 50, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final], което се отнася до друга държава членка, то бързо препраща уведомлението или цялата относима информация, получена от него, на ЗФР на тази държава членка.

2.В срок до [две години след датата на влизане в сила на настоящата директива] ОБИП разработва проекти на технически стандарти за изпълнение и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на технически стандарти за изпълнение се определя форматът, който да се използва за обмена на информацията по параграф 1.

3.На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в параграф 2 от настоящия член технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 42 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final].

4.В срок до [1 година след крайния срок за транспониране на настоящата директива] ОБИП издава насоки, предназначени за ЗФР, за относимите фактори, които трябва да бъдат вземани предвид, когато се определя дали дадено уведомление по член 50, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final] се отнася до друга държава членка, процедурите, които трябва да бъдат въведени при препращането и получаването на въпросното уведомление, и последващите действия, които трябва да бъдат предприемани.

5.Държавите членки гарантират, че когато изпълнява посоченото в параграф 1 искане за информация от друго ЗФР, запитаното ЗФР е длъжно да използва всички правомощия, с които разполага, за получаване и анализ на информация, които обичайно би използвало на национално равнище.

Когато ЗФР иска да получи допълнителна информация от задължен субект, установен в друга държава членка, който осъществява дейност на територията на неговата държава членка, искането се отправя до ЗФР на държавата членка, на чиято територия е установен задълженият субект. Посоченото ЗФР получава информация в съответствие с член 50, параграф 1 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final] и бързо предава отговорите.

6.Държавите членки гарантират, че когато от ЗФР бъде поискано да предостави информация по параграф 1, то отговаря на искането във възможно най-кратък срок и във всички случаи не по-късно от седем дни след получаване на искането. В изключителни и надлежно обосновани случаи този срок може да бъде удължен до 14 календарни дни най-много. Когато запитаното ЗФР не е в състояние да получи исканата информация, то информира за това запитващото ЗФР.

7.Държавите членки гарантират, че в изключителни, обосновани и спешни случаи и като изключение от от параграф 6, когато съгласно параграф 1 от ЗФР бъде поискано да предостави информация, която се съхранява в база данни или в регистър, пряко достъпни за запитаното ЗФР, или която вече е на негово разположение, запитаното ЗФР предоставя тази информация не по-късно от 24 часа след получаването на искането.

Ако запитаното ЗФР, не е в състояние да отговори в рамките на 24 часа или не може да осъществи пряк достъп до информацията, то представя обосновка. Когато предоставянето на поисканата информация в рамките на 24 часа би представлявало несъразмерна тежест за запитаното ЗФР, то може да отложи предоставянето на информацията. В този случай запитаното ЗФР незабавно информира за това отлагане запитващото ЗФР и предоставя исканата информация във възможно най-кратък срок, но не по-дълъг от три календарни дни.

8.ЗФР може да откаже обмен на информация само при изключителни обстоятелства, когато обменът би могъл да е в противоречие с основни принципи на неговото национално право. Тези изключителни обстоятелства се уточняват по начин, който предотвратява злоупотребите и ненужните ограничения на свободния обмен на информация за аналитични цели.

В срок до [1 година след крайния срок за транспониране на настоящата директива] държавите членки уведомяват Комисията за извънредните обстоятелства, посочени в първа алинея. Държавите членки актуализират тези уведомления при настъпване на промени в извънредните обстоятелства, установени на национално равнище.

Член 25

Съвместни анализи

1.Държавите членки гарантират, че техните ЗФР са в състояние да извършват съвместни анализи на съмнителни сделки и дейности.

2.За целите на параграф 1 съответните ЗФР, подпомагани от ОБИП в съответствие с член 33 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари – COM/2021/421 final], създават съвместен екип за анализи за конкретна цел и ограничен срок, който може да бъде удължен по взаимно съгласие, за извършване на оперативни анализи на съмнителни сделки или дейности с участието на едно или няколко ЗФР, създаващи екипа.

3.Съвместен екип за анализи може да бъде създаден, когато:

а)за оперативните анализи на дадено ЗФР са нужни трудни и отговарящи на високи изисквания анализи, които са свързани с други държави членки;

б)няколко ЗФР извършват оперативни анализи, при които обстоятелствата по случая налагат координирани и съгласувани действия в участващите държави членки.

Искане за създаване на съвместен екип за анализи може да бъде отправено от всяко от съответните ЗФР.

4.Държавите членки гарантират, че членът на тяхното ЗФР, определен за съвместния екип за анализи, е в състояние, в съответствие с националното си право и в рамките на своята компетентност, да предостави на екипа информация, която е на разположение на неговото ЗФР, за целите на анализа, извършван от екипа.

5.Когато съвместният екип за анализи се нуждае от съдействие от дадено ЗФР, различно от участващите в екипа, той може да поиска от другото ЗФР:

а)да се присъедини към съвместния екип за анализи;

б)да предостави на съвместния екип за анализи финансови разузнавателни данни и финансова информация.

Член 26

Използване от ЗФР на информация, обменена между тях

Получените по членове 22 и 24 информация и документи се използват за изпълнение на предвидените в настоящата директива задачи на ЗФР. При обмена на информацията и документите по членове 22 и 24 предаващото ЗФР може да наложи ограничения и условия за използването на тази информация. Получаващото ЗФР се съобразява с тези ограничения и условия.

Държавите членки гарантират, че ЗФР определят най-малко едно лице или звено за връзка, които да отговарят за получаването на исканията за информация, постъпващи от страна на ЗФР в други държави членки.

Член 27

Съгласие за по-нататъшно разпространение на информация, обменяна между ЗФР

1.Държавите членки гарантират, че информацията, обменяна съгласно членове 22 и 24, се използва само за целта, за която е била поискана или предоставена, и че разпространение на тази информация от получаващото ЗФР до друг орган, агенция или служба или използването на тази информация за цели, надхвърлящи първоначално одобрените, подлежи на предварително одобрение от предоставилото информацията ЗФР.

2.Държавите членки гарантират, че запитаното ЗФР дава на компетентните органи бързо и във възможно най-голяма степен предварителното си съгласие за разпространение на информацията, независимо от вида на предикатните престъпления. Запитаното ЗФР не може да откаже да даде съгласието си за подобно разпространение, освен когато това би попаднало извън обхвата на правилата му в областта на БИП/БФТ, или би могло да навреди на дадено разследване или би било в несъответствие с основните принципи на националното право на тази държава членка по друг начин. Всеки подобен отказ за даване на съгласие се обяснява надлежно. Случаите, в които ЗФР могат да откажат да дадат съгласие, се определят по такъв начин, че да се предотвратят злоупотребите с разпространението на информация пред компетентните органи и ненужните ограничения по отношение на разпространението.

Член 28

Действие на наказателноправните разпоредби

Различията между определенията в националното право на предикатните престъпления не възпрепятстват възможността ЗФР да оказват съдействие на друго ЗФР и не ограничават обмена, разпространението и използването на информацията съгласно членове 24, 26 и 27.

ГЛАВА IV

НАДЗОР В РАМКИТЕ НА БОРБАТА С ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 29

Правомощия и ресурси на националните надзорни органи

1.Държавите членки гарантират, че върху всички задължени субекти се упражнява годен надзор. За тази цел държавите членки назначават надзорни органи, които да извършват ефективно наблюдение и да предприемат необходимите мерки, за да осигуряват спазването от задължените субекти на изискванията, установени в Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final], и на изискването за прилагане на целенасочени финансови санкции.

2.Държавите членки гарантират, че надзорните органи разполагат с достатъчно финансови, човешки и технически ресурси, за да изпълняват задачите си, изброени в параграф 4. Държавите членки гарантират, че служителите на тези органи са с висока почтеност, притежават подходящи умения и съблюдават високи професионални стандарти, включително стандарти за поверителност, за защита на данните и за справяне с конфликтите на интереси.

3.В случая на задължените субекти, посочени в член 3, точка 3, букви а), б) и г) от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final], държавите членки може да разрешат функцията, посочена в параграф 1 от настоящия член, да се изпълнява от органи за саморегулиране, при условие че тези органи разполагат с правомощията, посочени в параграф 5 от настоящия член, и разполагат с годни финансови, човешки и технически ресурси, за да изпълняват функциите си. Държавите членки гарантират, че служителите на тези органи са с висока почтеност, притежават подходящи умения и съблюдават високи професионални стандарти, включително стандарти за поверителност, за защита на данните и за справяне с конфликтите на интереси.

4.За целите на параграф 1 държавите членки гарантират, че националните надзорни органи изпълняват следните задачи:

а)да разпространяват относиматга информация сред задължените субекти съгласно член 30;

б)да вземат решения за случаите, в които специфичните рискове, присъщи на даден сектор, са ясни и се разбират и не се изискват индивидуални документирани оценки на риска съгласно член 8 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final];

в)да проверяват годността и прилагането на вътрешните политики, механизми за контрол и процедури на задължените субекти съгласно глава II от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final] и на човешките ресурси, разпределени за изпълнението на задачите, изисквани съгласно посочения регламент;

г)редовно да оценяват и наблюдават рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, на които са изложени задължените субекти;

д)да наблюдават спазването от задължените субекти на задълженията им във връзка с целенасочени финансови санкции;

е)да провеждат всички необходими разследвания от разстояние, разследвания намясто и тематични разследвания, както и всякакви други проучвания, оценки и анализи, които са необходими, за да се провери дали задължените субекти спазват изискванията на Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final], изискването за прилагане на целенасочени финансови санкции и всички административни мерки, предприети съгласно член 41;

ж)да предприемат целесъобразни надзорни мерки за справяне с установените в процеса на надзорно оценяване нарушения на приложимите изисквания от страна на задължените субекти и да предприемат последващи действия във връзка с прилагането на тези мерки.

5.Държавите членки гарантират, че надзорните органи разполагат с подходящи правомощия да изпълняват своите задачи съгласно предвиденото в параграф 4, включително правомощията:

а)да принуждават задължените субекти да съставят всякаква информация, която има отношение към наблюдението и проверката на спазването на изискванията на Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final] и извършването на проверки, включително представителите или външните доставчици на услуги, на които задълженият субект е възложил изпълнението на част от своите задачи, за да спази изискванията на Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final];

б)да налагат целесъобразни и съразмерни административни мерки за отстраняване на установените нарушения, включително чрез налагане на административни наказания в съответствие с раздел 4 от настоящата глава.

6.Държавите членки гарантират, че органите за финансов надзор и надзорните органи, отговарящи за операторите на хазартни игри, разполагат с допълнителни правомощия освен посочените в параграф 5, включително правомощието да проверяват обектите на задължения субект без предизвестие, когато това се налага с оглед на правилното провеждане и ефикасността на проверките, както и че разполагат с всички необходими средства за провеждане на такова разследване.

За целите на първата алинея надзорните органи трябва да могат най-малко:

а)да преглеждат търговските книги и отчетността на задължения субект и да вземат копия или извлечения от такива книги и отчетност;

б)да получават достъп до всякакви програмни продукти, бази данни, ИТ инструменти или други електронни средства за записване на информация, използвани от задължения субект;

в)да вземат писмени или устни обяснения от всяко лице, отговарящо за вътрешните политики и механизми за контрол в областта на БИП/БФТ, или от неговите представители или служители, както и от всеки представител или служител на субектите, на които задълженият субект е възложил задачи съгласно член 40 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final], и да разговарят с всяко друго лице, което се съгласи на такъв разговор, с цел събиране на информация, свързана с предмета на дадено разследване.

Член 30

Предоставяне на информация на задължените субекти

1.Държавите членки гарантират, че надзорните органи предоставят на поднадзорните си задължени субекти информация относно изпирането на пари и финансирането на тероризма.

2.Информацията по параграф 1 включва следното:

а)наднационалната оценка на риска, изготвена от Комисията съгласно член 7, и всяка относима препоръка, отправена от Комисията въз основа на посочения член;

б)националните или секторните оценки на риска, изготвени съгласно член 8;

в)относимите насоки, препоръки и становища, издадени от ОБИП в съответствие с членове 43 и 44 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за създаване на орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final];

г)информация за трети държави, определени съгласно глава III, раздел 2 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final];

д)всички насоки и доклади, изготвени от ОБИП и други надзорни органи и, когато е приложимо, от публичния орган, упражняващ общ надзор върху органите за саморегулиране, от ЗФР или друг компетентен орган или от международни организации и органи, определящи стандартите, относно методите за изпиране на пари и финансиране на тероризма, които би могло да се прилагат в даден сектор, и относно признаците, които може да улеснят установяването на сделките или дейностите, изложени на риск да бъдат свързани с изпиране на пари и финансиране на тероризма в този сектор, както и относно задълженията на задължените субекти във връзка с целенасочените финансови санкции.

3.Държавите членки гарантират, че надзорните органи незабавно предоставят на поднадзорните си задължени субекти информация относно лицата или субектите, посочени във връзка с целенасочените финансови санкции.

Член 31

Надзор въз основа на риска

1.Държавите членки гарантират, че компетентните органи прилагат основан на риска подход към надзора. За тази цел държавите членки гарантират, че те:

а) имат ясна представа за съществуващите в тяхната държава членка рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма;

б) оценяват цялата относима информация относно специфичните национални и международни рискове, свързани с клиенти, продукти и услуги на задължените субекти;

в) определят честотата и интензивността на надзора намясто, надзора от разстояние и тематичния надзор въз основа на рисковия профил на задължените субекти и съществуващите в съответната държава членка рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма. За тази цел надзорните органи изготвят годишни програми за надзора.

2.В срок до [две години след датата на влизане в сила на настоящата директива] ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на регулаторни технически стандарти се определят референтните показатели и методиката за оценяване и класифициране на профила на присъщия и остатъчния риск на задължените субекти, както и честотата, с която този рисков профил се преразглежда. При определянето на тази честота се отчитат всички значими събития или промени в ръководството и дейността на задължения субект, както и естеството и размера на стопанската дейност.

3.На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящата директива чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в параграф 2 от настоящия член, в съответствие с членове 38—41 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final].

4.В срок до [1 година след крайния срок за транспониране на настоящата директива] ОБИП издава насоки, предназначени за надзорните органи, относно характеристиките на основания на риска подход към надзора и стъпките, които трябва да бъдат предприети при упражняване на надзор въз основа на отчитане на риска.

5.Държавите членки гарантират, че надзорните органи вземат предвид предоставената на задължения субект свобода на преценка и извършват целесъобразен преглед на оценките на риска, на които се основава тази свобода на преценка, както и годността на неговите политики, механизми за вътрешен контрол и процедури.

6.Държавите членки гарантират, че резултатите от оценките на риска, извършвани от надзорните органи съгласно настоящия член, се предоставят в обобщен вид на ЗФР.

Член 32

Разкриване пред ЗФР

1.Държавите членки гарантират, че когато надзорните органи открият в процеса на проверка на задължените субекти или по някакъв друг начин факти, които може да са свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма, те бързо информират ЗФР.

2.Държавите членки гарантират, че надзорните органи, разполагащи с правомощия да упражняват общ надзор върху пазарите на ценни книжа, валутните пазари и пазарите на финансови деривати, информират ЗФР, ако открият факти, които може да са свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма.

Член 33

Надзор върху задължени субекти, упражняващи правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги

1.Държавите членки гарантират, че надзорните органи сътрудничат помежду си във възможно най-голяма степен, независимо от естеството или статута си. Това сътрудничество може да включва провеждането, в рамките на правомощията на запитания надзорен орган, проучвания от името на запитващия надзорен орган и последващ обмен на информацията, получена чрез такива проучвания.

2.Като допълнение към член 5, задължените субекти, които желаят да упражняват свободата на предоставяне на услуги, като извършват дейности на територията на друга държава членка за първи път, уведомяват надзорните органи на държавата членка по произход за дейностите, които възнамеряват да извършват. Такова уведомяване се изисква и когато предоставянето на трансгранични услуги се извършва от представители на задължения субект.

3.В срок от един месец от получаване на уведомлението, предвидено в параграф 2, надзорните органи на държавата членка по произход предават това уведомление на надзорните органи на приемащата държава членка.

4.В случаите, обхванати от параграф 2 от настоящия член и член 5, надзорните органи на приемащата държава членка си сътрудничат с надзорните органи на държавата членка по произход и оказват съдействие, за да се осигури проверката на спазването от страна на задължения субект на изискванията на Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final] и на Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за преработване на Регламент (ЕС) 2015/847 – COM/2021/422 окончателен ] и да се предприемат целесъобразни и съразмерни мерки по отношение на нарушенията.

В случаите, обхванати от член 5, на надзорните органи на приемащата държава членка се разрешава по своя инициатива да предприемат подходящи и съразмерни мерки за преодоляване на значимите пропуски, които изискват незабавни корективни действия. Тези мерки са временни и се прекратяват, когато установените пропуски бъдат преодолени, включително със съдействието на надзорните органи на държавата членка по произход на задължения субект или в сътрудничество с тях.

5.Когато надзорните органи на държавата членка по произход и на приемащата държава членка не са постигнали съгласие относно мерките, които трябва да бъдат предприети по отношение на задължен субект, те могат да отнесат въпроса до ОБИП и да поискат съдействието му в съответствие с членове 5 и 10 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final]. ОБИП предоставя своите съвети по предмета на несъгласието в срок от един месец.

Член 34

Разпоредби, свързани със сътрудничеството в контекста на надзора върху групи

1.В случай на кредитни и финансови институции, които са част от група, държавите членки гарантират, че за целите, посочени в член 29, параграф 1, органите за финансов надзор на държавата членка по произход и тези на приемащата държава членка си сътрудничат във възможно най-голяма степен, независимо от своето естество или статут. Те си сътрудничат и с ОБИП, когато той упражнява надзорни функции в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final].

2.Освен когато ОБИП упражнява надзорни функции в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final], държавите членки гарантират, че органите за финансов надзор на държавата членка по произход упражняват надзор върху действителното прилагане на общогруповите политики, контрол и процедури, посочени в член 13 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final]. Държавите членки гарантират също така, че органите за финансов надзор на приемащата държава членка упражняват надзор върху спазването на изискванията на Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final] от страна на местата на стопанска дейност, установени на територията на тази държава членка.

3.За целите на настоящия член и с изключение на случаите, когато са създадени надзорни колегии за БИП/БФТ в съответствие с член 36, държавите членки гарантират, че органите за финансов надзор си предоставят взаимно всякаква информация, която им е необходима за изпълнението на надзорните им задачи, независимо дали при поискване или по своя инициатива. По-специално, органите за финансов надзор обменят всякаква информация, която би могла значително да повлияе на оценката на изложеността на присъщ или остатъчен риск на кредитна или финансова институция в друга държава членка, включително по отношение на:

а) правната, управленската и организационната структура на групата, която обхваща всички дъщерни дружества и клонове;

б)механизмите за вътрешен контрол, политиките и процедурите, въведени в рамките на групата;

в)неблагоприятни промени по отношение на предприятието майка, дъщерните предприятия или клоновете, които биха могли тежко да засегнат други части на групата;

г)административни мерки и наказания, наложени от органите за финансов надзор в съответствие с раздел 4 от настоящата глава.

Държавите членки гарантират също така, че органите за финансов надзор са в състояние, в рамките на своите правомощия, да провеждат проучвания от името на запитващия надзорен орган и да споделят информацията, получена чрез такива проучвания.

4.В срок до [две години след датата на влизане в сила на настоящата директива] ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на регулаторни технически стандарти се определят подробно съответните задължения на надзорните органи по произход и на приемащите надзорни органи, както и редът и условията за сътрудничество между тях.

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящата директива чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в първата алинея, в съответствие с членове 38—41 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final].

5.Органите за финансов надзор могат да се отнасят до ОБИП във всяка от следните ситуации:

а)когато органът за финансов надзор не е предоставил информацията, посочена в параграф 3;

б)когато искане за сътрудничество е било отхвърлено или не са били предприети действия в разумен срок.

ОБИП може да предприема действия в съответствие с правомощията, предоставени му по силата на членове 5 и 10 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за създаване на орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final]. В такъв случай в срок от един месец ОБИП представя становището си по предмета на искането.

6.Държавите членки гарантират, че разпоредбите на настоящия член се прилагат и по отношение на надзора върху групи от задължени субекти, различни от кредитни или финансови институции. Държавите членки гарантират също така, че когато задължени субекти, различни от кредитни и финансови институции, са част от структури, които споделят обща собственост, управление или контрол на спазването на изискванията, включително мрежи или сдружения, се улеснява сътрудничеството и обменът на информация между надзорните органи.

Член 35

Обмен на информация във връзка с прилагането на груповите политики в трети държави

Надзорните органи, включително ОБИП, се информират взаимно за случаите, в които правото на трета държава не позволява прилагането на политиките, механизмите за контрол и процедурите, изисквани съгласно член 13 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final]. В тези случаи надзорните органи може да предприемат координирани действия за намиране на решение. При преценката по въпроса кои трети държави не разрешават прилагането на политиките, механизмите за контрол и процедурите, изисквани съгласно параграф 13 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final], надзорните органи вземат предвид всички правни ограничения, които може да възпрепятстват правилното прилагане на тези политики и процедури, включително опазване на професионалната тайна, недостатъчна степен на защита на личните данни и други фактори, ограничаващи обмена на информация, които може да са от значение за тази цел.

Раздел 2

Особени разпоредби, приложими за финансовия сектор

Член 36

Надзорни колегии за БИП/БФТ

1.Държавите членки гарантират създаването на специални надзорни колегии за БИП/БФТ във всяка от следните ситуации:

а)когато кредитна или финансова институция е създала места на стопанска дейност в най-малко две различни държави членки, различни от държавата членка, в която се намира главното ѝ управление;

б)когато кредитна или финансова институция от трета държава е създала места на стопанска дейност в поне три държави членки.

2. За целите на параграф 1 държавите членки гарантират, че органите за финансов надзор установяват:

а)всички кредитни и финансови институции, които извършват дейност в трансграничен план и които са лицензирани в тяхната държава членка;

б)всички места на стопанска дейност, създадени от тези институции в други юрисдикции;

в)местата на стопанска дейност, създадени на тяхна територия от кредитни и финансови институции от други държави членки или трети държави.

3. Държавите членки може да разрешат създаването на надзорни колегии за БИП/БФТ, когато кредитна или финансова институция, установена в Съюза, е създала места на стопанска дейност в поне две трети държави. Органите за финансов надзор могат да поканят свои насрещни органи от тези трети държави за създаване на такава колегия. Органите за финансов надзор, участващи в колегията, изготвят писмено споразумение, в което подробно се описват условията и процедурите за сътрудничество и обмен на информация.

4. Тези колегии може да се използват за обмен на информация, за предоставяне на взаимно съдействие или за координиране на надзорния подход към институцията, включително, в съответните случаи, за предприемане на целесъобразни и съразмерни мерки по отношение на тежките нарушения на изискванията на Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final], открити в различните места на стопанска дейност, създадени от институцията в юрисдикцията на надзорен орган, участващ в колегията.

5. ОБИП присъства на заседанията на надзорните колегии за БИП/БФТ и улеснява тяхната работа в съответствие с член 29 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final].

6. В срок до [2 години след датата на влизане в сила на настоящата директива] ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на регулаторни технически стандарти се определят общите условия за работата на надзорните колегии за БИП/БФТ, включително условията за сътрудничество между участниците и оперативната работа на тези колегии.

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящата директива чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в първата алинея, в съответствие с членове 38—41 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final].

Член 37

Сътрудничество с органите за финансов надзор в трети държави

1. Държавите членки може да разрешат на органите за финансов надзор да сключват споразумения за сътрудничество, предвиждащи съдействие и обмен на поверителна информация с техни насрещни органи в трети държави. Споразуменията за сътрудничество трябва да отговарят на приложимите правила за защита на данните при предаване на данни и се сключват при условията на взаимност и само ако разкриваната информация е защитена чрез изисквания за опазване на професионалната тайна, които са най-малкото равностойни на посочените в член 50, параграф 1. Поверителната информация, която се обменя в съответствие с посочените споразумения за сътрудничество, се използва единствено за изпълнението на надзорните задачи от страна на тези органи.

Когато информацията, която се обменя, произхожда от друга държава членка, тя може да бъде разкривана само с изричното съгласие на органа за финансов надзор, който я е споделил и в съответните случаи единствено за целите, за които този надзорен орган е дал съгласието си.

2. За целите на параграф 1 ОБИП може при необходимост да оказва съдействие за оценяването на равностойността на изискванията за опазване на професионалната тайна, приложими по отношение на насрещния орган от трета държава.

3. Държавите членки гарантират, че органите за финансов надзор уведомяват ОБИП за всяко споразумение, сключено съгласно настоящия член, в срок от един месец от подписването му.

Раздел 3

Особени разпоредби относно органите за саморегулиране

Член 38

Общ надзор върху органите за саморегулиране

1. Когато съгласно член 29, параграф 3 държавите членки решат да разрешат на органите за саморегулиране да упражняват надзор върху субектите, посочени в член 3, точка 3, букви а), б) и г) от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final], те гарантират, че дейностите на тези органи за саморегулиране при изпълнението на тези функции подлежат на общ надзор от страна на публичен орган.

2. Органът, упражняващ общ надзор върху органите за саморегулиране, има следните отговорности:

а)проверява дали всеки орган за саморегулиране, изпълняващ функциите или желаещ да изпълнява функциите по член 29, параграф 1, отговаря на изискванията на параграф 3 от същия член;

б)издава насоки относно изпълнението на функциите по член 29, параграф 1;

в)гарантира, че органите за саморегулиране изпълняват функциите си по раздел 1 от настоящата глава при спазване на най-високи стандарти;

г)извършва прегледи на разрешаваните от органите за саморегулиране освобождавания от задължението за изготвяне на индивидуална документирана оценка на риска съгласно член 29, параграф 4, буква б).

3.Държавите членки гарантират, че на органа, упражняващ общ надзор върху органите за саморегулиране, се предоставят подходящи правомощия за изпълнение на отговорностите му по параграф 2. Държавите членки гарантират най-малко, че органът има правомощия за:

а)да упражнява принуда за съставянето на всякаква информация, която има отношение към наблюдението на спазването на изискванията и извършването на проверки, с изключение на информацията, събирана от задължените субекти по член 3, точка 3, букви а), б) и г) от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final] в процеса на удостоверяване на правното положение на техния клиент или при изпълнение на задачата да защитават или представляват процесуално този клиент в съдебно производство или във връзка с такова производство, включително при предоставяне на съвети за завеждане или избягване на такова производство, независимо дали тази информация е била събрана преди, по време на или след такова производство;

б)дава указания на орган за саморегулиране с цел прекратяване на пропуск от негово страна, изразяващ се в неизпълнение на неговите функции по член 29, параграф 1 или неспазване на изискванията на параграф 6 от посочения член, или с цел предотвратяване на такива пропуски. При издаването на такива указания органът взема предвид всички относими насоки, които той е предоставил или които са били предоставени от ОБИП.

4. Държавите членки гарантират, че органът, упражняващ общ надзор върху органите за саморегулиране, информира навременно органите, компетентни за разследването и наказателното преследване на престъпни дейности, пряко или чрез ЗФР, за всички нарушения, които се преследват по наказателноправен ред и които той открива при изпълнението на своите задачи.

5. Органът, упражняващ общ надзор върху органите за саморегулиране, публикува годишен доклад, съдържащ информация за:

а)броя и естеството на нарушенията, открити от всеки орган за саморегулиране, и административните мерки или наказания, наложени на задължените субекти;

б)броя на съмнителните сделки, за които ЗФР е било уведомено от субектите, подлежащи на надзор от всеки орган за саморегулиране, независимо дали уведомленията са подадени пряко съгласно член 50, параграф 1 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final], или са препратени от всеки орган за саморегулиране на ЗФР съгласно член 51, параграф 1 от посочения регламент;

в)броя и описанието на мерките, предприети съгласно член 40 от всеки орган за саморегулиране с цел наблюдение на спазването от страна на задължените субекти на изискванията на Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final], посочени в член 40, параграф 1;

г)броя и описанието на мерките, предприети от органа, упражняващ общ надзор върху органите за саморегулиране съгласно настоящия член, и броя на издадените указания, отправени към органите за саморегулиране.

Този доклад се публикува на уебсайта на органа, упражняващ общ надзор върху органите за саморегулиране, и се представя на Комисията и на ОБИП.

Раздел 4

Административни наказания и мерки

Член 39

Общи разпоредби

1. Държавите членки гарантират, че задължените субекти може да бъдат подведени под отговорност за нарушения на Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final] в съответствие с настоящия раздел.

2. Без да се засяга правото на държавите членки да предвиждат и налагат наказания за извършени престъпления, държавите членки установяват правила относно административните наказания и мерки и гарантират, че надзорните органи могат да налагат такива наказания и мерки за нарушения на настоящата директива, и правят необходимото за тяхното прилагане. Всички произтичащи наказания или мерки, налагани по настоящия раздел, трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

3. В случай на нарушение на Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final] държавите членки гарантират, че когато задълженията се отнасят до юридически лица, на висшето ръководство и на други физически лица, които съгласно националното право носят отговорност за нарушението, може да бъдат налагани административни наказания и мерки.

Държавите членки гарантират, че когато надзорните органи установят нарушения, които се преследват по наказателноправен ред, те навременно информират органите с компетентност за разследване и наказателно преследване на престъпни дейности.

4. Надзорните органи упражняват правомощията си за налагане на административни наказания и мерки в съответствие с настоящата директива и с националното право по всеки един от следните начини:

а)пряко;

б)в сътрудничество с други органи;

в)чрез делегиране на правомощия на тези други органи, но при запазване на отговорността;

г)чрез отнасяне на въпросите до компетентните съдебни органи.

В срок до [3 месеца след крайния срок за транспониране на настоящата директива] държавите членки изпращат на Комисията и на ОБИП уведомление с информацията по отношение на организацията, свързана с налагането на административни наказания или мерки съгласно настоящия параграф, в съответните случаи включително информация дали определени наказания или мерки изискват използването на специална процедура.

5.Държавите членки гарантират, че при определяне на вида и равнището на административните наказания или мерки надзорните органи вземат предвид всички относими обстоятелства, включително, когато е приложимо:

а)тежестта и продължителността на нарушението;

б)степента на отговорност на отговорното физическо или юридическо лице;

в)финансовата сила на отговорното физическо или юридическо лице, включително с оглед на общия му оборот или годишния му доход;

г)произтичащата от нарушението облага за отговорното физическо или юридическо лице, когато размерът ѝ може да бъде определен;

д)загубите, понесени от трети лица в резултат на нарушението, доколкото може да бъдат определени;

е)равнището на съдействие, което отговорното физическо или юридическо лице оказва на компетентния орган;

ж)предишните нарушения на отговорното физическо или юридическо лице.

6. Когато упражняват правомощията си за налагане на административни наказания и мерки, надзорните органи си сътрудничат тясно с цел да направят така, че тези административни наказания или мерки да водят до желания резултат, и да съгласуват действията си при трансгранични случаи.

7. В срок до [две години след датата на влизане в сила на настоящата директива] ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на регулаторни технически стандарти се определят показателите за класифициране на степента на тежест на нарушенията и критериите, които да се вземат предвид при определянето на равнището на административните наказания или при предприемането на административни мерки съгласно настоящия раздел.

На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящата директива чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в първата алинея, в съответствие с членове 38—41 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final].

Член 40

Административни наказания

1. Държавите членки гарантират, че на задължените субекти се налагат административни наказания за тежки, повторни или системни нарушения на изискванията, предвидени в следните разпоредби на Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final]:

а)глава III (комплексна проверка на клиента);

б)глава V (задължения за уведомяване);

в)член 56 (съхраняване на отчетността);

г)раздел 1 от глава II (механизми за вътрешен контрол).

2. Държавите членки гарантират, че в случаите, посочени в параграф 1, максималните глоби или имуществени санкции, които може да бъдат наложени, възлизат най-малко на удвоения размер на облагата, произтекла от нарушението, когато размерът на тази облага може да бъде определен, или най-малко на 1 000 000 EUR.

3. Държавите членки гарантират, че когато задълженият субект е кредитна институция или финансова институция, като изключение от от параграф 2 може да се прилагат и следните наказания:

а)в случай на юридическо лице – максимални административни имуществени санкции в размер на най-малко 10 000 000 евро или 10 % от общия годишен оборот според последните налични отчети, одобрени от ръководния орган; когато задълженият субект е предприятие майка или дъщерно предприятие на предприятието майка, което в съответствие с член 22 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 49 трябва да изготвя консолидирани финансови отчети, приложимият общ годишен оборот е общият годишен оборот или съответният вид приход съгласно съответната уредба в областта на счетоводството, определен според последните налични консолидирани финансови отчети, одобрени от ръководния орган на крайното предприятие майка;

б)в случай на физическо лице — максимални административни глоби в размер на най-малко 5 000 000 EUR или — в държавите членки, чиято парична единица не е еврото — равностойността в националната парична единица към [моля, въведете датата на влизане в сила на настоящата директива].

4. Държавите членки могат да оправомощят компетентните органи да налагат административни глоби или имуществени санкции, надвишаващи сумите по параграфи 2 и 3.

Член 41

Административни мерки, различни от наказания

1. Когато надзорните органи установят нарушения на изискванията на Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final], които не се считат за достатъчно тежки, за да бъдат наказани с административно наказание, те могат да решат да наложат на задължения субект административни мерки. Държавите членки гарантират, че надзорните органи могат най-малко:

а)да издават препоръки;

б)да разпореждат на задължените субекти да спазват изискванията, включително да прилагат конкретни корективни мерки;

в)да издават публично изявление, в което се посочва физическото или юридическото лице и естеството на нарушението;

г)да издават разпореждане, с което се изисква физическото или юридическото лице да прекрати въпросното деяние и да не допуска повторно това дейние;

д)когато задълженият субект е под разрешителен/лицензионен режим, да отнемат или спират действието на разрешението/лиценза;

е)да налагат временна забрана на всяко лице, натоварено с ръководни отговорности в задължения субект, или на всяко друго физическо лице, което е отговорно за нарушението, да изпълнява ръководни функции в задължени субекти;

2. При предприемането на административните мерки по параграф 1 надзорните органи трябва да могат:

а)да изискват в отделни случаи или редовно представяне на всякакви документи, необходими за изпълнението на техните задачи, включително документи, обосноваващи процеса на прилагане на поисканите административни мерки;

б)да изискват укрепване на организационните мерки, процесите, механизмите и стратегиите;

в)да изискат от задължения субект да прилага конкретна политика или изисквания по отношение на отделни клиенти, сделки или дейности, които представляват висок риск;

г)да изискват прилагането на мерки за намаляване на рисковете от изпиране на пари или финансиране на тероризма, присъщи на дейностите и продуктите на задължения субект.

3. Административните мерки, посочени в параграф 1, се придружават от задължителен краен срок за действителното им изпълнение. Държавите членки гарантират, че надзорните органи проследяват и оценяват действителното изпълнение от страна на задължения субект на поисканите действия.

4. Държавите членки могат да предоставят на надзорните органи правомощия да налагат допълнителни видове административни мерки освен посочените в параграф 1.

Член 42

Публикуване на административните наказания и мерки

1. Държавите членки гарантират, че всяко решение за налагане на административно наказаниеили мярка за нарушение на Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final], което не може да бъде обжалвано, се публикува от надзорните органи на официалния им уебсайт веднага след като наказаното лице бъде информирано за това решение. При публикуването се включва най-малко информация за вида и естеството на нарушението и се посочват отговорните лица. Държавите членки не са задължени да прилагат настоящата алинея за решенията, с които се налагат мерки с разследващ характер.

Когато след преценка на обстоятелствата по конкретния случай надзорните органи преценят, че публикуването на имената на отговорните лица по първата алинея или публикуването на техните лични данни е несъразмерно, или когато публикуването застрашава стабилността на финансовите пазари или текущо разследване, надзорните органи:

а)отлагат публикуването на решението за налагане на административно наказание или мярка до момента, в който основанията те да не бъдат публикувани престанат да съществуват;

б)публикуват решението за налагане на административно нарушение или мярка на анонимен принцип по начин, който е в съответствие с националното право, ако това анонимно публикуване осигурява ефективна защита на съответните лични данни; в този случай публикуването на относимите данни може да бъде отложено за разумен срок, ако се предвижда, че в рамките на този срок основанията за анонимно публикуване ще престанат да съществуват;

в)изобщо не публикуват решението за налагане на административно наказание или мярка, в случай че възможностите по букви а) и б) се считат за недостатъчни, за да се гарантира едно от следните:

i) че стабилността на финансовите пазари няма да бъде застрашена;

ii) съразмерността на публикуването на решението по отношение на мерки, за които се смята, че са незначителни по своя характер.

2. Ако държавите членки разрешават публикуването на решения, които подлежат на обжалване, надзорните органи публикуват веднага на официалния си уебсайт тази информация, както и всяка последваща информация за резултата от обжалването. Освен това се публикува и всяко решение, с което се отменя предходно решение за налагане на административно наказание или мярка.

3. Компетентните органи правят необходимото всяка публикация съгласно настоящия член да остане на техния официален уебсайт за срок от пет години след публикуването. Въпреки това личните данни, които се съдържат в публикацията, се съхраняват на официалния уебсайт на компетентния орган само за срока, който е необходим съгласно приложимите правила за защита на данните и във всички случаи не по-дълго от 5 години.

4. Държавите членки гарантират, че от юридическите лица може да се търси отговорност за предвидените в член 40, параграф 1 нарушения, извършени в тяхна полза от всяко лице, което действа самостоятелно или като част от орган на въпросното юридическо лице и има водеща роля в рамките на юридическото лице въз основа на:

а)правото да представлява юридическото лице;

б)правомощието да взема решения от името на юридическото лице;

в)правомощието да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.

5. Държавите членки гарантират също така, че от юридическите лица може да бъде търсена отговорност в случаите, когато липсата на надзор или контрол от страна на лицата по параграф 4 от настоящия член е направила възможно извършването от лице на тяхно подчинение на нарушенията по член 40, параграф 1 в полза на въпросното юридическо лице.

Член 43

Защита на лицата, сигнализиращи за нередности

1. Държавите членки гарантират, че публичните органи за надзор, както и в съответните случаи органите за саморегулиране, създават ефективни и надеждни механизми за насърчаване на подаването на сигнали за потенциални и действителни нарушения на Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final].

За тази цел те осигуряват един или повече сигурни съобщителни канали за целите на подаване на сигналите, посочени в първата алинея. С тези канали се гарантира, че самоличността на лицата, които предоставят информация, е известна единствено на публичния орган за надзор или в съответните случаи на органа за саморегулиране.

2. Механизмите по параграф 1 включват най-малко:

а)специални процедури за приемането на сигнали за нарушения и за предприемане на последващи действия по тях;

б)подходяща защита за служителите или лицата в сходно положение в задължените субекти, които подават сигнали за нарушения, извършени в рамките на задължения субект;

в)целесъобразна защита за обвиненото лице;

г)защита в съответствие с принципите на Регламент (ЕС) 2016/ЕО на личните данни на лицето, което подава сигнал за нарушения, и на физическото лице, за което се твърди, че е отговорно за нарушението;

д)ясни правила, които гарантират поверителност във всички случаи за лицето, което подава сигнал за нарушения, извършени в рамките на задължения субект, освен ако разкриването му се изисква съгласно националното право в контекста на по-нататъшно разследване или последващо съдебно производство.

3. Държавите членки гарантират, че физическите лица, включително служителите и представителите на задължения субект, които подават сигнали за потенциални или действителни нарушения на Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final], вътрешно или на ЗФР, са правно защитени от излагане на заплахи, репресивни или враждебни действия, и особено от неблагоприятни или дискриминационни действия от гледна точка на заетостта.

Държавите членки гарантират, че физическите лица, които са изложени на заплахи, враждебни действия или неблагоприятни или дискриминационни действия от гледна точка на заетостта в резултат на подаване на сигнал за потенциални или действителни нарушения на Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final], вътрешно или на ЗФР, имат право по безопасен начин да подадат жалба до съответните компетентни органи. Без да се засяга поверителният характер на информацията, събирана от ЗФР, държавите членки също така гарантират, че тези физически лица имат право на ефективни правни средства за защита за опазването на техните права съгласно настоящия параграф.

Член 44

Обмен на информация относно наказанията

1. Държавите членки гарантират, че техните надзорни органи и в съответните случаи националният орган, упражняващ общ надзор върху органите за саморегулиране при изпълнението на надзорните им функции, информират ОБИП за всички административни наказания и мерки, наложени в съответствие с настоящия раздел, включително за всяко обжалване във връзка с тях и резултата от него. Тази информация се споделя и с други надзорни органи, когато административното наказание или мярка се отнася до образувание, извършващо дейност в две или повече държави членки.

2. ОБИП поддържа на своя уебсайт връзки към публикуваните от всеки надзорен орган административни наказания и мерки, наложени в съответствие с член 42, и указва срока, за който всяка държава членка публикува административните наказания и мерки.

ГЛАВА V

СЪТРУДНИЧЕСТВО

Раздел 1

Сътрудничество в областта на БИП/БФТ

Член 45

Общи разпоредби

1. Държавите членки гарантират, че лицата, определящи политиката, ЗФР, надзорните органи, включително ОБИП, и другите компетентни органи, както и данъчните органи, разполагат с ефективни механизми, позволяващи им да си сътрудничат и да координират на национално равнище дейността си по отношение на разработването и прилагането на политики и дейности за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и да предотвратяват неприлагането и заобикалянето на целенасочените финансови санкции, свързани с финансирането на разпространението на оръжия, включително с оглед на изпълнението на задълженията им по член 8.

2. По отношение на информацията за действителните собственици, получена от компетентните органи съгласно глава IV от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final] и глава II, раздел I от настоящата директива, държавите членки гарантират, че компетентните органи са в състояние да предоставят тази информация навременно и безплатно на компетентните органи на други държави членки или трети държави.

3. Държавите членки не забраняват и не въвеждат неразумни или необосновано ограничителни условия относно обмена на информация или оказването на съдействие между компетентните органи за целите на настоящата директива. Държавите членки гарантират, че компетентните органи не отхвърлят искане за съдействие на основание, че:

а)искането се счита за засягащо и данъчни въпроси;

б)националното право изисква задължените субекти да опазват тайна или да запазват поверителност, освен в случаите, когато съответната търсена информация е защитена чрез задължението за опазване на адвокатска тайна или когато се прилага задължение за опазване на професионална тайна, както е предвидено в член 51, параграф 2 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final];

в)в запитаната държава членка се провежда проверка, разследване или производство, освен ако оказването на съдействието би възпрепятствало въпросната проверка, разследване или производство;

г)естеството или статутът на запитващия насрещен компетентен орган се различава от естеството или статута на запитания компетентен орган.

Член 46

Съобщаване на списъка на компетентните органи

1. За да се улесни и насърчи ефективното сътрудничество, и по-специално обменът на информация, държавите членки съобщават на Комисията и на ОБИП:

а)списъка на надзорните органи, отговарящи за надзора на спазването от страна на задължените субекти на изискванията на Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final], както и в съответните случаи наименованието на публичния орган, който упражнява общ надзор върху органите за саморегулиране при изпълнението на надзорните им функции съгласно настоящата директива, и техните данни за връзка;

б)данните за връзка на тяхното ЗФР;

в)списъка на другите компетентни национални органи.

2. За целите на параграф 1 се предоставят следните данни за връзка:

а)името и длъжността на лицето за връзка;

б)служебния електронен адрес и телефонен номер на лицето за връзка.

3. Държавите членки гарантират, че информацията, представена на Комисията и на ОБИП съгласно параграф 1, се актуализира веднага след настъпването на промяна.

4. ОБИП поддържа на своя уебсайт регистър на органите, посочени в параграф 1, и улеснява посочения в параграф 2 обмен на информация между компетентните органи. В рамките на своите правомощия вписаните в регистъра органи служат като звено за връзка с насрещните компетентни органи. ЗФР и публичните органи за надзор служат и като звено за връзка с ОБИП.

Член 47

Сътрудничество с ОБИП

ЗФР и публичните органи за надзор си сътрудничат с ОБИП и му предоставят цялата необходима информация, за да може да изпълнява задълженията си съгласно настоящата директива, съгласно Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари – COM/2021/420 final] и съгласно Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final].

Раздел 2

Сътрудничество с други органи и обмен на поверителна информация

Член 48

Сътрудничество по отношение на кредитните институции

1. Държавите членки гарантират, че органите за финансов надзор, ЗФР и органите, компетентни за надзора върху кредитните институции съгласно други правни актове, си сътрудничат тясно в рамките на съответните си правомощия и си предоставят взаимно информация, която има отношение към изпълнението на съответните им задачи. Това сътрудничество и обмен на информация не засягат текущо проучване, разследване или производство в съответствие с наказателното или административното право на държавата членка, в която се намира органът за финансов надзор или органът, на който са поверени правомощия за надзор върху кредитните институции съгласно други правни актове, и не засяга задълженията за опазване на професионалната тайна, предвидени в член 50, параграф 1.

2. Държавите членки гарантират, че когато органите за финансов надзор установят слабости в системата за вътрешен контрол за БИП/БФТ и в прилагането на изискванията на Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final] на кредитна институция, които съществено увеличават рисковете, на които институцията е изложена или може да бъде изложена, органът за финансов надзор незабавно уведомява Европейския банков орган (ЕБО) и органа, който упражнява надзор върху кредитната институция в съответствие с Директива (ЕС) 2013/36, включително Европейската централна банка (ЕЦБ), когато тя извършва действия в съответствие с Регламент (ЕС) № 1024/2013 50 .

В случай на потенциален повишен риск органите за финансов надзор трябва да са в състояние да поддържат връзка с органите, упражняващи надзор върху институцията в съответствие с Директива (ЕС) 2013/36, и да изготвят обща оценка, за която да бъде уведомен ЕБО. ОБИП се информира за такива уведомления.

3. Държавите членки гарантират, че когато органите за финансов надзор установят, че кредитна институция е отказала да встъпи в делови взаимоотношения, но документираната комплексна проверка на клиента съгласно член 17, параграф 2 не оправдава този отказ, те информират органа, отговарящ за гарантиране на спазването от тази институция на Директива (ЕС) 2014/92 или Директива (ЕС) 2015/2366.

4. Държавите членки гарантират, че органите за финансов надзор си сътрудничат с органите за преструктуриране съгласно определението в член 3, параграф 18 от Директива 2014/59/ЕС или с определените органи съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 18 от Директива 2014/49/ЕС. Органите за финансов надзор информират тези органи за резултата от мерките за комплексна проверка на клиента, прилагани съгласно глава III от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final], както и за всяка сметка, която е била спряна от ЗФР съгласно член 20.

5. Органите за финансов надзор и ЗФР докладват ежегодно на ОБИП относно сътрудничеството си с други органи съгласно настоящия член.

6. В срок до [две години след крайния срок за транспониране на настоящата директива] ОБИП, след консултация с ЕБО, издава насоки относно сътрудничеството между органите за финансов надзор и органите, посочени в параграфи 2, 3 и 4, включително относно степента на участие на ЗФР в това сътрудничество.

Член 49

Сътрудничество по отношение на одиторите

1. Държавите членки гарантират, че надзорните органи, отговарящи за одиторите, и когато е приложимо, публичните органи, които упражняват общ надзор върху органите за саморегулиране съгласно глава IV от настоящата директива, техните ЗФР и публичните органи, компетентни за общия надзор върху регистрираните („задължителните“) одитори и одиторски дружества съгласно член 32 от Директива 006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 51 и член 20 от Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета 52 , си сътрудничат тясно в рамките на съответната си компетентност и си предоставят взаимно относимата информация, за изпълнението на съответните им задачи.

Поверителната информация, обменяна съгласно настоящия член, се използва от органите, посочени в първата алинея, единствено за упражняването на техните функции в приложното поле на настоящата директива или на другите актове на Съюза, посочени в първата алинея, и в контекста на административни или съдебни производства, конкретно свързани с упражняването на тези функции.

2. Държавите членки могат да забранят на органите, посочени в параграф 1, да си сътрудничат, когато това сътрудничество, включително обменът на информация, би засегнало текущо проучване, разследване или производство в съответствие с наказателното или административното право на държавата членка, в която се намират органите.

Член 50

Обмен на информация във връзка с кредитни и финансови институции между субекти, обвързани със задължение за опазване на професионалната тайна

1.Държавите членки изискват всички лица, които работят или са работили за органи за финансов надзор и одиторите или експертите, действащи от името на такива органи за финансов надзор, да са обвързани със задължение за опазване на професионалната тайна.

Без да се засягат случаите, попадащи в приложното поле на наказателни разследвания и наказателно преследване съгласно правото на държавите членки и правото на Съюза, и информацията, предоставена на ЗФР съгласно член 32, поверителната информация, която лицата по първата алинея получават при изпълнение на служебните си задължения съгласно настоящата директива, може да се разкрива единствено в съкратена или обобщена форма, по такъв начин, че да не може да се идентифицират отделните кредитни и финансови институции.

2. Параграф 1 не възпрепятства обмена на информация между:

а)органите за финансов надзор, независимо дали в рамките на една държава членка, или в различни държави членки, включително ОБИП, когато извършват действия съгласно член 5, параграф 2 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно Органа за борба с изпирането на пари — COM/2021/420 final];

б)органите за финансов надзор и ЗФР;

в)органите за финансов надзор и компетентните органи, отговарящи за кредитните и финансовите институции, в съответствие с други законодателни актове, свързани с надзора върху кредитните и финансовите институции, включително ЕЦБ, когато действа в съответствие с Регламент (ЕС) 1024/2013, независимо дали в рамките на една държава членка, или в различни държави членки.

За целите на първата алинея, буква в) за обмена на информация се прилагат изискванията за опазване на професионалната тайна, предвидени в параграф 1.

3. Всеки орган, който получава поверителна информация съгласно параграф 2, използва тази информация само:

а)при изпълнение на задълженията си по настоящата директива или по други законодателни актове в областта на БИП/БФТ, на пруденциалното регулиране и надзор върху кредитните и финансовите институции, включително налагането на наказания;

б)при обжалване на решение на органа, включително по съдебен ред;

в)при съдебно производство, образувано съгласно особени разпоредби, предвидени в правото на Съюза, прието в областта на настоящата директива или в областта на пруденциалното регулиране и надзор върху кредитните и финансовите институции.

Член 51

Обмен на информация между надзорните органи и с други органи

1. С изключение на случаите, обхванати от член 51, параграф 2 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final], държавите членки разрешават обмена на информация между:

а)надзорните органи и публичните органи, упражняващи общ надзор върху органите за саморегулиране съгласно глава IV от настоящата директива, независимо дали в една и съща държава членка, или в различни държави членки;

б)надзорните органи и органите, отговарящи по закон за надзора върху финансовите пазари, при изпълнението на съответните им надзорни функции;

в)надзорните органи, които отговарят за одиторите и в съответните случаи за публичните органи, упражняващи общ надзор върху органите за саморегулиране съгласно глава IV от настоящата директива, и публичните органи, компетентни за общия надзор върху регистрираните одитори и одиторски дружества съгласно член 32 от Директива 2006/43/ЕО и член 20 от Регламент (ЕС) № 537/2014, включително органи в различни държави членки.

Изискванията за опазване на професионалната тайна, предвидени в член 50, параграфи 1 и 3, не възпрепятстват този обмен на информация.

Поверителната информация, обменяна съгласно настоящия параграф, се използва само при изпълнение на задълженията на съответните органи и в контекста на административни или съдебни производства, конкретно свързани с упражняването на тези функции. Във всички случаи по отношение на получената информация се прилагат изисквания за опазване на професионалната тайна, които са най-малко равностойни на посочените в член 50, параграф 1.

2. Държавите членки могат да разрешат разкриването на определена информация пред други национални органи, отговорни по закон за надзора върху финансовите пазари, или със специални отговорности в областта на борбата или разследването на изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансирането на тероризма. Изискванията за опазване на професионалната тайна, установени в член 50, параграфи 1 и 3, не възпрепятстват такова разкриване.

Поверителната информация, която се обменя съгласно настоящия параграф, обаче се използва единствено за целите на изпълнението на законовите задачи на съответните органи. По отношение на лицата, които имат достъп до такава информация, се прилагат изискванията за опазване на професионалната тайна, които са най-малкото равностойни на посочените в член 50, параграф 1.

3. Държавите членки могат да разрешат разкриването на определена информация, свързана с надзора върху задължените субекти, с цел спазване на изискванията на Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/420 final], пред парламентарни анкетни комисии, пред сметни палати и пред други субекти, натоварени с извършването на проверки в своите държави членки, при следните условия:

а)субектите имат точно определен от националното право мандат за разследване или контрол върху действията на надзорните органи, или органите, отговарящи за правната уредба в областта на този надзор;

б)информацията е строго необходима за изпълнението на мандата, посочен в буква а);

в)за лицата, които имат достъп до информацията, се прилагат изискванията за опазване на професионалната тайна съгласно националното право, като тези изисквания са най-малкото равностойни на посочените в параграф 1;

г)когато информацията произхожда от друга държава членка, тя не се разкрива без изричното съгласие на надзорния орган, който я е разкрил, и се разкрива единствено за целите, за които този орган е дал съгласието си.

Раздел 3

Насоки относно сътрудничеството

Член 52

Насоки относно сътрудничеството в областта на БИП/БФТ

В срок до [2 години след крайния срок за транспониране на настоящата директива] ОБИП, в сътрудничество с ЕЦБ, европейските надзорни органи, Европол, Евроюст и Европейската прокуратура, издава насоки относно:

а)сътрудничеството между компетентните органи съгласно раздел 1 от настоящата глава, както и с органите по раздел 2 от настоящата глава и органите, отговарящи за регистрите по глава II, раздел 1 от настоящата директива, с цел предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

б)процедурите, които трябва да се използват от органите, компетентни за надзора или общия надзор върху задължените субекти съгласно други актове на Съюза, с цел отчитане на опасенията, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, при изпълнението на техните задължения съгласно приложимите за тях актове на Съюза.

ГЛАВА VI

ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ

Член 53

Обработване на определени категории лични данни

1. Доколкото това е строго необходимо за целите на настоящата директива, компетентните органи могат да обработват специалните категории лични данни, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, и личните данни, свързани с присъди и престъпления, по член 10 от същия регламент, при спазване на целесъобразни предпазни мерки за правата и свободите на субектите на данните, и следните допълнителни предпазни мерки:

а)обработването на такива данни се извършва само конкретно за всеки отделен случай от служителите на всеки компетентен орган, които са специално определени и упълномощени да изпълняват тези задачи;

б)служителите на компетентните органи съблюдават високи професионални стандарти по отношение на поверителността и защитата на данните, отличават се с висока почтеност и притежават подходящи умения;

в)въведени са технически и организационни мерки, за да се гарантира сигурността на данните съобразно високи технологични стандарти.

2. Предпазните мерки по параграф 1 се прилагат и по отношение на обработването, за целите на настоящата директива, на специалните категории данни по член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 и на личните данни, свързани с присъди и престъпления, по член 11 от същия регламент, от институциите, агенциите или органите на Съюза.

ГЛАВА VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 54

Комитет

1. Комисията се подпомага от Комитета за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, създаден с член 28 от Регламент [моля, въведете препратка — предложение за Преработване на Регламент (ЕС) 2015/847 — COM/2021/422 final]. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 55

Преходно управление на FIU.net

Най-късно до [3 години след датата на влизане в сила на настоящата директива] Комисията прехвърля на ОБИП управлението на FIU.net.

До приключването на прехвърлянето Комисията предоставя необходимото съдействие за функционирането на FIU.net и за обмена на информация между ЗФР в рамките на Съюза. За тази цел Комисията редовно свиква заседания на платформата на ЕС за ЗФР, в състав от представители на ЗФР на държавите членки, с цел упражняване на общ надзор върху функционирането на FIU.net.

Член 56

Преглед

В срок до [5 години от крайния срок за транспониране на настоящата директива] и на всеки три години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането ѝ.

Член 57

Отмяна

Директива (ЕС) 2015/849 се отменя, считано от [краен срок за транспониране].

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и на Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за Регламент относно борбата с изпирането на пари] съгласно таблицата на съответствието в приложението.

Член 58

Транспониране

1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими, за да се съобразят с настоящата директива в срок най-късно до [моля, въведете дата — три години след влизането ѝ в сила]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 59

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 60

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    Европол, „From suspicion to action: Converting financial intelligence into greater operational impact“ („От съмнение към действие — за по-голям оперативен ефект от финансовата разузнавателна информация“), 2017 г.

(2)    Съобщение на Комисията: Към по-добро прилагане на уредбата на ЕС за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризма (COM/2019/360 final), Доклад на Комисията относно оценката на неотдавнашни случаи на предполагаемо изпиране на пари с участието на кредитни институции от ЕС (COM/2019/373 final), Доклад относно оценката на рамката за сътрудничество между ЗФР (COM/2019/371 final); Доклад за наднационална оценка на риска (COM/2019/370 final).

(3)    СОМ(2020) 605 final

(4)    Съобщение на Комисията относно план за действие за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (C/2020/2800), ОВ C 164, 13.5.2020 г., стр. 21—33.

(5)    COM/2021/420 final

(6)    Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).

(7)    COM/2021/421 final

(8)    COM/2021/422 final

(9)    Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма – план за действие на Комисията и други неотдавнашни събития (2020/2686(RSP)), P9_TA(2020)0204.

(10)    Заключения на Съвета относно борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризма, 12608/20.

(11)    Всички позовавания на „съществуващото законодателство на ЕС в областта на БИП/БФТ“ в настоящия обяснителен меморандум следва да се разбират като позовавания на тази директива.

(12)    Директива (ЕС) 2019/1153 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за установяване на правила, с които се улеснява използването на финансова и друга информация за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на определени престъпления, и за отмяна на Решение 2000/642/ПВР на Съвета (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 122—137).

(13)    Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета от 12 ноември 2018 г. за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред.

(14)    Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6—21).

(15)    Директива (ЕС) 2019/1153 на Европейския парламент и на Съвета от 1 юли 2019 г. за установяване на правила, с които се улеснява използването на финансова и друга информация за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на определени престъпления, и за отмяна на Решение 2000/642/ПВР на Съвета.

(16)    Съответно Директиви (ЕС) 2015/2366, 2014/92 и 2009/110.

(17)    Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(18)    Работен документ на службите на Комисията — Доклад за оценка на въздействието, придружаващ пакета от законодателни предложения на Комисията относно борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризма (БИП/БФТ), както и правоприлагането, включващ:

(19)    Общ регламент относно защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679) и вътрешен Регламент относно защитата на данните от институциите, органите, службите и агенциите на ЕС (Регламент (ЕС) 2018/1725).

(20)    ОВ С [...], [...] г., стр. [...].

(21)    ОВ С [...], [...] г., стр. [...].

(22)    Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).

(23)    Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 43).

(24)    Решение 2009/316/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска информационна система за съдимост (ECRIS) в изпълнение на член 11 от Рамково решение 2009/315/ПВР (ОВ L 93, 7.4. 2009 г., стр. 33).

(25)    Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите членки (ОВ L 93, 7.4. 2009 г., стр. 23).

(26)    2010/413/ОВППС: Решение Съвета от 26 юли 2010 г. относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, 27.7.2010 г., стр. 39).

(27)    Решение (ОВППС) 2016/849 на Съвета от 27 май 2016 г. относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република и за отмяна на Решение 2013/183/ОВППС (ОВ L 141, 28.5.2016 г., стр. 79).

(28)    Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 г. относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, 24.3.2012 г., стр. 1).

(29)    Регламент (ЕС) 2017/1509 на Съвета от 30 август 2017 г. за ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република и за отмяна на Регламент (ЕО) № 329/2007 (ОВ L 224, 31.8.2017 г., стр. 1).

(30)    Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно някои аспекти на дружественото право (ОВ L 169, 30.6.2017 г., стр. 46).

(31)    Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г, стр. 1).

(32)    Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(33)    Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стp. 149).

(34)    Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

(35)    Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214).

(36)    Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).

(37)    Регламент (EC) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (OB L 295, 22.11.2018 г., стр. 39).

(38)    Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89).

(39)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(40)    ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

(41)    ОВ С [...], [...] г., стр. [...].

(42)    Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1).

(43)    Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005 (ОВ L 284, 12.11.2018 г., стр. 6).

(44)    Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7).

(45)    Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред (ОВ L 284, 12.11.2018 г., стр. 22).

(46)    Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73).

(47)    Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ L 94, 30.3.2012 г., стр. 22).

(48)    Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и № 1193/2011 на Комисията (ОВ L 122, 3.5.2013 г., стр. 1-59).

(49)    Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).

(50)    Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).

(51)    Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87—107);

(52)    Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит на предприятия от обществен интерес и за отмяна на Решение 2005/909/ЕО на Комисията (ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 77).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 20.7.2021

COM(2021) 423 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към Предложението за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно механизмите, които да бъдат въведени от държавите членки за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/849

ПРИЛОЖЕНИЕ […]

Таблица на съответствието