ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 20.7.2021

COM(2021) 420 final

2021/0239(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма

(текст от значение за ЕИП)

{SEC(2021) 391 final} - {SWD(2021) 190 final} - {SWD(2021) 191 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Изпирането на пари и финансирането на тероризма представляват значима заплаха за почтеността в икономиката и финансовата система на ЕС и за сигурността на неговите граждани. По изчисления на Европол за около 1 % от годишния брутен вътрешен продукт на ЕС „има данни за връзки със съмнителна финансова дейност“ 1 . През юли 2019 г., след редица значими случаи на предполагаемо изпиране на пари с участието на кредитни институции в Съюза, Комисията прие пакет 2 , в който анализира ефективността на режима на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/БФТ) във вида, в който е бил към онзи момент, и заключи, че са необходими реформи. В този контекст в стратегията на ЕС за Съюза на сигурност 3 за периода 2020 —2025 г. се подчертава значението на укрепването на правната уредба на ЕС за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма с цел европейците да бъдат защитени от тероризма и организираната престъпност.

На 7 май 2020 г. Комисията представи план за действие за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма 4 . В този план за действие Комисията се ангажира да предприеме мерки за укрепване на правилата на ЕС за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма и за тяхното прилагане и определи шест приоритета или стълба:

1.    Осигуряване на ефективното прилагане на съществуващата уредба на ЕС в областта на БИП/БФТ;

2.    Създаване на единна нормативна уредба на ЕС за БИП/БФТ;

3.    Въвеждане на надзор на БИП/БФТ на равнището на ЕС;

4.    Създаване на механизъм за подпомагане и сътрудничество за ЗФР;

5.    Принудителни мерки за изпълнение на разпоредбите на наказателното право на равнището на Съюза и обмен на информация;

6.    Укрепване на международното измерение на уредбата на ЕС в областта на БИП/БФТ

Докато стълбове 1, 5 и 6 от плана за действие са в процес на изпълнение, за другите стълбове са необходими законодателни действия. Настоящото предложение за регламент е част от пакет за БИП/БФТ, състоящ се от четири законодателни предложения, които се разглеждат като едно съгласувано цяло, в изпълнение на плана за действие на Комисията от 7 май 2020 г., с който се създава нова и по-съгласувана регулаторна и институционална уредба на БИП/БФТ в ЕС. Пакетът включва:

–настоящото Предложение за Регламент за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари (ИП) и финансирането на тероризма (ФТ),

–Предложение за Директива 5 за установяване на механизмите, които държавите членки следва да въведат, за да предотвратят използването на финансовата система за целите на ИП/ФТ, и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/849 6 ,

–Предложение за Регламент за създаване на Орган на ЕС за борба с изпирането на пари и противодействие на финансирането на тероризма („ОБИП“) 7 , и

–Предложение за преработване на Регламент (ЕС) 2015/847, като се разширят изискванията за проследимост по отношение на криптоактивите 8 .

Настоящото законодателно предложение, заедно с предложението за Директива и предложението за преработване на Регламент (ЕС) 2015/847, отговаря на целта за създаване на единна нормативна уредба от правила на ЕС (стълб 2).

Както Европейският парламент, така и Съветът подкрепиха плана, изложен от Комисията в плана за действие от май 2020 г. В своята резолюция от 10 юли 2020 г. Европейският парламент призова за укрепване на правилата на Съюза и приветства плановете за основно преразглеждане на институционалната структура на ЕС в областта на БИП/БФТ 9 . На 4 ноември 2020 г. Съветът по икономически и финансови въпроси прие заключения в подкрепа на всеки от стълбовете на плана за действие на Комисията 10 .

Необходимостта от съчетаване на хармонизирани правила за целия вътрешен пазар се потвърждава от сведенията, представени в докладите на Комисията от 2019 г. В тези доклади бе установено, че макар изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 да са широкообхватни, липсата на пряка приложимост и подробност при тях води до разпокъсаност в прилагането им на национално равнище и до различни тълкувания. Това положение не дава възможност за ефикасна работа по трансгранични случаи и следователно не е подходящо за целите на адекватната защита на вътрешния пазар. То също така поражда допълнителни разходи и тежести за операторите, които предоставят трансгранични услуги, и става причина за регулаторен арбитраж.

За да се преодолеят горепосочените проблеми и да се избегнат регулаторни различия, всички правила, които се отнасят до частния сектор, са прехвърлени към настоящото предложение за Регламент относно БИП/БФТ, докато организацията на институционалната система в областта на БИП/БФТ на национално равнище е оставена на директива, тъй като се отчита необходимостта от гъвкавост за държавите членки в тази област.

С настоящото предложение обаче не просто се прехвърлят разпоредби от действащата Директива относно БИП/БФТ в регламент; въвеждат се редица промени по същество, за да се постигне по-висока степен на хармонизация и сближаване в прилагането на правилата в областта на БИП/БФТ в целия ЕС:

–с цел ограничаване на нови и нововъзникващи рискове, списъкът на задължените субекти се разширява, като се включват доставчиците на услуги за криптоактиви, но и други сектори, като например платформите за колективно финансиране и операторите в областта на миграцията,

–с цел да се гарантира последователното прилагане на правилата в целия вътрешен пазар, изискванията по отношение на вътрешните политики, механизми за контрол и процедури са пояснени, включително в случая на групи, а мерките за комплексна проверка на клиента са изложени по-подробно, с по-ясни изисквания съобразно нивото на риск на клиента,

–изискванията по отношение на трети държави са преработени с цел да се гарантира прилагането на мерки за разширена комплексна проверка спрямо онези държави, които представляват заплаха за финансовата система на Съюза,

–изискванията по отношение на видните политически личности са обект на леки пояснения, особено по отношение на определението за видна политическа личност,

–изискванията относно действителната собственост се рационализират, за да се гарантира необходимото равнище на прозрачност в целия Съюз, и се въвеждат нови изисквания по отношение на номинални лица и чуждестранни правни образувания с цел да се ограничат рисковете от скриване на престъпници зад междинни равнища,

–с цел да се предоставят по-ясни насоки относно уведомяването за съмнителни сделки се поясняват предупредителните сигнали за съмнение, докато изискванията относно разкриването и споделянето на информация между частни лица остават непроменени,

–с цел да се осигури пълно съответствие с правилата на ЕС за защита на данните се въвеждат изисквания за обработването на определени категории лични данни и е предвиден по-кратък срок за съхраняване на лични данни,

–засилени са мерките за ограничаване на злоупотребите с инструменти на приносител и е добавена разпоредба, с която се ограничава използването на парични средства в брой за големи сделки, предвид доказания нисък ефект на досегашния подход, при който за прилагането на изискванията в областта на БИП/БФТ по отношение на големите парични плащания (наричани също „плащания в парични средства“ и „плащания в брой“) се разчита на търговците на стоки.

Наличието на пряко приложими правила в областта на БИП/БФТ, уредени в регламент, с повече подробности, отколкото понастоящем в Директива (ЕС) 2015/849, не само ще насърчи сближаването по отношение на прилагането на мерките за БИП/БФТ във всички държави членки, но и ще осигури съгласувана уредба, съобразно която ОБИП ще може да следи за прилагането на тези правила в ролята си на пряк надзорен орган по отношение на някои задължени субекти.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

За изходна точка на настоящото предложение се взима съществуващата Директива (ЕС) 2015/849, изменена с Директива (ЕС) 2018/843 11 . Макар че следва сегашния основан на риска и цялостен подход, то го задълбочава и засилва с оглед на постигането на по-голяма ефикасност и трансгранична съгласуваност на прилагането на изискванията в областта на БИП/БФТ. Като се надгражда върху измененията, въведени с Директива 2018/843, с него се рационализира прозрачността на действителната собственост в целия вътрешен пазар, като се разглеждат онези аспекти, в които недостатъчното ниво на подробност е довело до възможности престъпниците да се възползват от най-слабото звено на веригата. Настоящото предложение трябва да се разглежда като част от пакет, заедно с другите законодателни предложения, които го съпътстват и са напълно съгласувани помежду си.

Настоящото предложение е съгласувано с последните изменения на препоръките на Специалната група за финансови действия („FATF“), и по-конкретно — по отношение на разширяването на кръга на субекти, попадащи в обхвата на изискванията в областта на БИП/БФТ, чрез включване на доставчиците на услуги за криптоактиви, както и на мерките, които трябва да бъдат предприемани от задължените субекти с цел оценка и ограничаване на рисковете от заобикаляне на целенасочените финансови санкции. В съответствие със стандартите на FATF настоящото предложение осигурява съгласуван подход в целия Съюз по отношение на ограничаването на рисковете, произтичащи от акциите на приносител и варантите на акции на приносител. Като излиза извън рамките на стандартите на FATF, то разглежда рисковете, които са специфични за Съюза или които оказват въздействие на равнището на Съюза, като например тези, които произтичат от схеми за миграция или от големи парични плащания.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

–Включването на доставчиците на услуги за криптоактиви сред субектите, спрямо които са приложими правилата в областта на БИП/БФТ, и въвеждането на изисквания за информация при прехвърляне на виртуални активи ще допълнят неотдавнашния пакет за цифровите финансови услуги от 24 септември 2020 г. 13 и ще осигурят пълна съгласуваност между уредбата на ЕС и стандартите на FATF.

–Подходът, възприет към определянето на субектите, спрямо които са приложими правилата в областта на БИП/БФТ, също така ще осигури съгласуваност с приетия неотдавна Регламент относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране 14 , тъй като той включва в приложното поле на правилата в областта на БИП/БФТ платформите за колективно финансиране, оставащи извън приложното поле на посочения Регламент, понеже някои защитни мерки в областта на БИП/БФТ по отношение на платформите за колективно финансиране, попадащи в приложното му поле, се съдържат в посочения Регламент.

–Измененията на правилата за комплексна проверка на клиента (КПК) включват разпоредби за по-добро уреждане на КПК в случаите, когато се установява връзка с клиенти от разстояние, което е съгласувано с предложеното от Комисията изменение на Регламента eIDAS по отношение на създаването на рамка за европейска цифрова самоличност 15 , включително европейски портфейли за цифрова самоличност и съответната удостоверителна услуга, по-специално — електронни удостоверения за атрибути. Това съответства на стратегията за цифровизиране на финансовите услуги 16 .

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

•Субсидиарност

В съответствие с принципите за субсидиарност и пропорционалност, които са формулирани в член 5 от Договора за Европейския съюз, целите на предложението не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза. Обхватът на предложението не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

В изготвения от Комисията пакет за БИП от 2019 г. се посочва как престъпниците са успели да се възползват от различията между режимите на държавите членки в областта на БИП/БФТ. Потоците от незаконно придоби пари и финансирането на тероризма могат да навредят на стабилността и репутацията на финансовата система на Съюза и да застрашат правилното функциониране на вътрешния пазар. Мерките, приети единствено на национално равнище, биха могли да имат неблагоприятни последици за вътрешния пазар и да допринесат за неговата разпокъсаност. Действията на ЕС са оправдани с оглед поддържането на условия на равнопоставеност в целия ЕС, при което дружествата във всички държави членки трябва да спазват съгласуван набор от задължения за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Поради трансграничния характер на голяма част от изпирането на пари и финансирането на тероризма доброто сътрудничество между националните надзорни органи и ЗФР е от съществено значение за предотвратяването на тези престъпления. Много субекти, за които възникват задължения по отношение на БИП, извършват трансгранични дейности, а различните подходи на националните надзорни органи и ЗФР възпрепятстват постигането на оптимални практики в областта на БИП/БФТ на равнище група.

•Пропорционалност

•Избор на инструмент

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

На фона на редица неотдавнашни законодателни промени все още не е извършена пълна последваща оценка на съществуващата уредба на ЕС в областта на БИП/БФТ. Директива (ЕС) 2015/849 бе приета на 20 май 2015 г., като крайният срок за транспониране за държавите членки беше 26 юни 2017 г. Директива (ЕС) 2018/843 бе приета на 30 май 2018 г., като крайният срок за транспониране беше 10 януари 2020 г. Контролът на транспонирането все още е в ход. Въпреки това съобщението на Комисията от юли 2019 г. и придружаващите го доклади, посочени по-горе, служат за оценка на ефикасността на уредбата на ЕС в областта на БИП/БФТ във вида, в който е била към онзи момент.

•Консултации със заинтересованите страни

–консултация относно пътната карта за обявяване на плана за действие на Комисията. Консултацията бе проведена на портала на Комисията „Споделете мнението си“ между 11 февруари и 12 март 2020 г. и получи 42 отговора от редица заинтересовани страни,

–обществена консултация относно действията, предложени в плана за действие, отворена за широката общественост и всички заинтересовани групи, започнала на 7 май 2020 г. и отворена до 26 август. В рамките на консултацията бяха получени 202 официални отговора,

–целенасочена консултация с държавите членки и компетентните органи в областта на БИП/БФТ. Държавите членки имаха възможност да изразят становищата си на различни заседания на експертната група по въпросите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, а ЗФР в ЕС участваха в заседанията на платформата на ЗФР, както и чрез писмени документи. Обсъжданията бяха подкрепени от целенасочени консултации с държавите членки и компетентните органи, като бяха използвани въпросници,

–искане за консултация с Европейския банков орган, отправено през март 2020 г., ЕБО представи становището си на 10 септември,

–на 23 юли 2020 г. ЕНОЗД излезе със становище относно плана за действие на Комисията,

–на 30 септември 2020 г. Комисията организира конференция на високо равнище, в която участваха представители на националните органи и органите на ЕС, членове на ЕП, представители на частния сектор, гражданското общество и академичните среди.

•Събиране и използване на експертни становища

•Оценка на въздействието

1. правилата на ЕС да останат непроменени, без изменения;

2. да се осигури по-висока степен на хармонизация на правилата, които се отнасят до задължените субекти, и да се остави на държавите членки да определят подробно правомощията и задълженията на компетентните органи;

3. да се осигури по-висока степен на хармонизация на правилата, които се отнасят до субектите, за които възникват задължения в областта на БИП/БФТ, и на правомощията и задълженията на надзорните органи и ЗФР.

В приложение IX към оценката на въздействието се анализира въвеждането на ограничения за размера на големите сделки, по които се извършват парични плащания; в настоящото предложение се прилага този нов подход.

•Пригодност и опростяване на законодателството

Въпреки че, както беше отбелязано по-горе, все още не е извършена официална последваща оценка или проверка за пригодност на съществуващото законодателство на ЕС в областта на БИП/БФТ, могат да бъдат посочени редица аспекти на елементите на предложението, които допълнително ще доведат до опростяване и ще подобрят ефективността. Първо, замяната на някои правила в директива с по-хармонизирани и пряко приложими правила в регламент ще премахне необходимостта от работа по транспонирането в държавите членки и ще улесни извършването на стопанска дейност за трансграничните субекти в ЕС. Освен това премахването от приложното поле на уредбата на Съюза в областта на БИП/БФТ на търговците на стоки, свързано с предложената забрана на паричните операции на стойност над 10 000 EUR, ще освободи тези търговци от административната тежест, свързана с прилагането на изискванията в областта на БИП/БФТ за паричните операции на стойност над 10 000 EUR. И накрая, по-високата степен на хармонизация на правилата за БИП в редица конкретни области ще улесни прилагането на общогруповите вътрешни политики, механизми за контрол и процедури навсякъде на вътрешния пазар.

•Основни права

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Настоящият регламент не оказва отражение върху бюджета.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и мерки за мониторинг, оценка и докладване

Предложението включва общ план за мониторинг и оценка на въздействието върху конкретните цели, който изисква от Комисията да извърши първи преглед пет години след датата на прилагане на Регламента (и на всеки три години след това) и да докладва на Европейския парламент и на Съвета за основните си констатации. Предложението за Директива относно БИП/БФТ, придружаващо настоящото предложение, съдържа същите разпоредби за оценка, като оценката на двата инструмента може да бъде съчетана в един доклад. Прегледът трябва да се извърши в съответствие с Насоките на Комисията за по-добро законотворчество.

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

Вътрешни политики, механизми за контрол и процедури

Комплексна проверка на клиента

Макар че повечето разпоредби относно комплексната проверка на клиента (КПК) са пренесени от действащото законодателство на ЕС в областта на БИП/БФТ, в настоящото предложение са заложени редица пояснения и допълнителни подробности по отношение на КПК. Изяснява се основната цел на КПК, която е да се опознаят клиентите в достатъчна степен, за да могат задължените субекти да определят рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, съдържащи се в деловите взаимоотношения или в случайни сделки, и да вземат решения за съответните мерки за ограничаване на рисковете, които е необходимо да приложат. Установяват се по-конкретни и по-подробни разпоредби за идентифицирането на клиента и за проверка на самоличността на клиента. Поясняват се условията за използване на средствата за електронна идентификация, определени в Регламент (ЕС) № 910/2014 20 . ОБИП има правомощията и задължението да изготвя регулаторни технически стандарти за стандартните набори от данни за идентифициране на физически и юридически лица; тези регулаторни технически стандарти ще включват опростени мерки за КПК, които задължените лица могат да прилагат в случай на по-нискорискови ситуации, установени в наднационалната оценка на риска, която Комисията е длъжна да изготвя. Подробно са описани мерките за опростена и за разширена комплексна проверка на клиента.

Политиката по отношение на третите държави е адаптирана. Комисията ще определя третите държави или като взема предвид публичната им идентификация от съответния орган, определящ международните стандарти (FATF), или въз основа на собствената си самостоятелна оценка. За третите държави, определени като такива от Комисията, ще произтичат две групи последствия, съразмерни с риска за финансовата система на Съюза, който представляват: (i) трети държави, подлежащи на всички мерки за разширена комплексна проверка и на допълнителни специфични за всяка държава ответни мерки; и (ii) трети държави, подлежащи на специфични за всяка държава мерки за разширена комплексна проверка. По принцип третите държави, „по отношение на които има призив за действие“ от FATF, ще бъдат определяни от Комисията като високорискови трети държави. Поради устойчивия характер на значимите стратегическите слабости в техните уредби в областта на БИП/БФТ, всички мерки за разширена комплексна проверка ще се прилагат спрямо тях, както и специфични за всяка държава ответни мерки, с цел съразмерно ограничаване на заплахата. Третите държави със слабости по отношение на спазването на изискванията в своите режими за БИП/БФТ, определени като „подлежащи на засилено наблюдение“ от FATF, по принцип ще бъдат установявани от Комисията и ще подлежат на специфични за всяка държава мерки за разширена комплексна проверка, съразмерни с рисковете. Комисията може също така да идентифицира трети държави, които не са включени в списък от FATF, но които представляват конкретна заплаха за финансовата система на Съюза и които, въз основа на тази заплаха, ще подлежат или на специфични за всяка държава мерки на разширена комплексна проверка, или, по целесъобразност, на всички мерки за разширена комплексна проверка и на ответни мерки. При оценяването на нивото на заплаха, произтичаща от тези трети държави, Комисията може да се опре на техническото експертно мнение на ОБИП. И накрая, ОБИП ще разработва насоки относно рисковете, тенденциите и методите в областта на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които нямат специфично за определена държава измерение, а по-скоро произтичат от географски зони извън Съюза и съответно ще консултира задължените субекти относно възможността за прилагане на мерки за ограничаването им. Този преработен подход към третите държави има за цел да се гарантира, че външните заплахи за финансовата система на Съюза и за правилното функциониране на вътрешния пазар са ефикасно ограничени чрез прилагането на хармонизиран подход на равнището на ЕС и като се гарантира по-високо ниво на подробност и съразмерност при определянето на последствията, свързани с присъствие в списъка, в зависимост от риска.

Видни политически личности

Разпоредбите по отношение на видните политически личности се основават на съществуващото законодателство в областта на БИП/БФТ, със задължение държавите членки да изготвят списъци на функциите, които предоставят статут на видна политическа личност на тяхна територия, както и задължения за задължените субекти да прилагат мерки за разширена КПК в зависимост от риска. Изискванията, приложими по отношение на лица, които вече не изпълняват важни обществени функции, се уреждат законодателно.

Разчитане на трети лица и възлагане на външни изпълнители

Като се надгражда върху съществуващите правила, в предложението се изясняват съответните условия, при които може да се прибегне до използване на вече извършена от други задължени субекти КПК и до възлагане на функции на други правни образувания или доставчици на услуги като външни изпълнители. В предложението се заявява, че и при двете положения крайната отговорността за съответствието с правилата продължава да се носи от задължения субект. Трябва да се прилага подход, основан на риска, и не трябва да се разчита или да се възлагат дейности на външни изпълнители, които са доставчици, установени във високорискови трети държави, държави със слабости в спазването на изискванията, както и във всяка друга държава, която представлява заплаха за финансовата система на Съюза.

Информация за действителните собственици

Разпоредбите за информацията за действителните собственици в предложението надграждат съдържащите се в съществуващото законодателство на ЕС в областта на БИП/БФТ, включително понятието „действителна собственост“ и изискването всички търговски дружества и други правни образувания да получават и да разполагат с подходяща, точна и актуална информация за действителните собственици. Предвидени са по-подробни правила за идентифициране на действителния собственик/действителните собственици на търговски дружества и други правни образувания и се определя хармонизиран подход по отношение на идентифицирането на действителната собственост. По отношение на изричната доверителна собственост и сходни правни образувания или форми на правни договорености са предвидени разпоредби с цел гарантиране на съгласуваност в идентифицирането на действителните собственици във всички държави членки, когато възникват сходни ситуации, включително правомощие за акт за изпълнение на Комисията. Предложението включва изисквания за разкриване по отношение на номиналните акционери и номиналните директори и въвежда задълженията за регистриране на тяхната действителна собственост в Съюза, по отношение на правни образувания от държави извън ЕС, които или встъпват в делови взаимоотношения със задължен субект от ЕС, или придобиват недвижима собственост в Съюза.

Задължения за уведомяване

Разпоредбите относно уведомяването за съмнителни сделки на ЗФР (или на орган за саморегулиране, ако държава членка предвиди такъв) се основават на действащото законодателство на ЕС в областта на БИП/БФТ. Предвидени са по-ясни правила за това как да се идентифицират сделките. С цел да се улесни спазването от страна на задължените субекти на техните задължения за уведомяване и да се даде възможност за по-ефективно функциониране на аналитичните дейности и сътрудничеството на ЗФР, ОБИП ще разработва проекти за технически стандарти за изпълнение, излагащи конкретно общ образец за уведомяване за съмнителни сделки, който да се използва като единна основа в целия ЕС.

Защита на данните

Общият регламент на ЕС относно защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679) се прилага по отношение на обработването на лични данни за целите на настоящото предложение. В предложението се поясняват условията, приложими за обработването на определени категории лични данни от по-чувствително естество от страна на задължените субекти. Задължените субекти трябва да съхраняват определени лични данни за срок от пет години.

Мерките за ограничаване на рисковете от злоупотреби с инструменти на приносител

Предложението съдържа разпоредба, с която не се допуска търговците със стоки или услуги да приемат парични плащания в размер над 10 000 EUR за една покупка, като на държавите членки е дадена възможност да оставят в сила по-ниски тавани за големи сделки, по които се извършват парични плащания. Този таван не се отнася до частни операции между физически лица. Комисията трябва да извърши оценка на ползите и въздействията от по-нататъшно снижаване на този праг в рамките на три години от прилагането на предложения Регламент. Забраняват се предоставянето и попечителството на анонимни портфейли от криптоактиви. На дружества, чиито ценни книжа не са допуснати до търговия на регулиран пазар, се забранява да издават акции на приносител и се задължават да регистрират тези акции (да ги направят поименни). Издаването на варанти на акции на приносител се допуска единствено във форма с участието на посредник.

Заключителни разпоредби

Установяват се разпоредби относно приемането от Комисията на делегирани актове съгласно член 290 от Договора. Регламент ще влезе в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник и ще стане приложим 3 години след влизането си в сила. Комисията трябва да преразгледа и оцени настоящия регламент в срок от пет години от прилагането му и на всеки три години след това.

2021/0239 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка 21 ,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 22 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета 23 представлява основният правен акт за предотвратяване на използването на финансовата система на Съюза за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. С посочената директива се установява всеобхватна правна уредба, която Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета 24 допълнително укрепва чрез мерки по отношение на възникващите рискове и повишаване на прозрачността по отношение на действителните собственици. Въпреки постиженията при прилагането ѝ, опитът показва, че в Директивата следва да бъдат въведени допълнителни подобрения, за да се ограничат по подходящ начин рисковете и да сеоткриват ефективно престъпните опити за злоупотреба с финансовата система на Съюза за престъпни цели.

(2)Основните предизвикателства, установени по отношение на прилагането на разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/849, с които се определят задължения за операторите от частния сектор, така наречените „задължени субекти“, е липсата на пряка приложимост на тези правила и разпокъсаност на подхода на национална основа. Макар че тези правила съществуват и са търпели развитие в продължение на три десетилетия, те все още се прилагат по начин, който не съответства напълно на нуждите на един обединен вътрешен пазар. Поради това е необходимо правилата по въпроси, обхванати понастоящем в Директива (ЕС) 2015/849, които могат да бъдат пряко приложими по отношение на съответните задължени субекти, да бъдат уредени в нов регламент, за да се постигне желаното единство на прилагането.

(3)Този нов акт е част от всеобхватен пакет, насочен към укрепване на уредбата на Съюза в областта на борбата с изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма (БИП/БФТ). Заедно този акт, Директива [моля, въведете препратка — предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final], Регламент [моля, въведете препратка — предложение за преработване на Регламент (ЕС) 2015/847 — COM/2021/422 final] и Регламент [моля, въведете препратка — предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final] ще съставляват правната уредба, уреждаща изискванията в областта на БИП/БФТ, които трябва да бъдат изпълнявани от задължените субекти, и които ще бъдат в основата на институционалната уредба на Съюза в областта на БИП/БФТ, включително създаването на Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОБИП).

(4)Изпирането на пари и финансирането на тероризма често се извършват в международен контекст. Мерките, приети на равнището на Съюза, без да се вземат предвид международната координация и сътрудничество, биха имали много ограничено въздействие. Ето защо приетите в тази област мерки на Съюза следва да бъдат съвместими с действията, предприети на международно равнище, и поне също толкова строги. При определяне на действията на Съюза следва да продължи да се обръща специално внимание на препоръките на Специалната група за финансови действия (FATF) и на инструментите на други международни органи, действащи в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. За повишаване на ефикасността на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма съответните правни актове на Съюза следва по целесъобразност да бъдат приведени в съответствие с Международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на терористични дейности и разпространението на оръжия за масово унищожение, приети от FATF през февруари 2012 г. („преразгледаните препоръки на FATF“) и следващите изменения на такива стандарти.

(5)От приемането на Директива (ЕС) 2015/849 насам неотдавнашните промени в уредбата на Съюза в областта на наказателното право допринесоха за засилването на превантивната дейност и борбата с изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансирането на тероризма. Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета 25 доведе до общо разбиране на престъплението изпиране на пари и свързаните с него предикатни престъпления. В Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета 26 бе дадено определение за финансовите престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, които също следва да се считат за предикатни престъпления по отношение на изпирането на пари. С Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета 27 бе постигнато общо разбиране на престъплението финансиране на тероризма. Тъй като всички тези понятия понастоящем са изяснени в наказателното право на Съюза, вече не е необходимо в правилата на Съюза в областта на БИП/БФТ да се дават определения за изпиране на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма. Наместо това, уредбата на Съюза в областта на БИП/БФТ следва да бъде напълно съгласувана с уредбата на Съюза в областта на наказателното право.

(6)Технологиите непрекъснато се развиват, като предлагат нови възможности на частния сектор за развиване на нови продукти и системи за обмен на средства или стойност. Макар че това е положително явление, то може да породи нови рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, тъй като престъпниците непрекъснато успяват да намират начини да се възползват от уязвимите места, за да укриват и придвижват незаконно придобити средства по цял свят. Доставчиците на услуги за криптоактиви и платформите за колективно финансиране са изложени на риск от злоупотреби с нови канали за придвижване на незаконно придобити пари и са в добра позиция да откриват такива движения и да ограничават рисковете. Ето защо приложното поле на законодателството на Съюза следва да бъде разширено, така че да обхваща тези субекти, в съответствие с неотдавнашните промени в стандартите на FATF по отношение на криптоактивите.

(7)Институциите и лицата, обхванати от настоящия регламент, могат да играят решаваща роля като пазители на входа на финансовата система на Съюза и поради това следва да предприемат всички необходими мерки, нужни за изпълнението на изискванията на настоящия регламент, с оглед на това да не се допуска престъпници да изпират средствата, които са придобили като облаги от своите незаконни дейности, или да финансират терористични дейности. Следва също така да се създадат мерки за ограничаване на всякакъв риск от неприлагане или заобикаляне на целенасочените финансови санкции.

(8)Финансови сделки може да се осъществяват също и в рамките на една и съща група като начин на управление на финансите на групата. Такива сделки обаче не се предприемат по отношение на клиенти и при тях не се изисква прилагането на мерките за БИП/БФТ. С цел да се гарантира правна сигурност е необходимо да се отчита, че настоящият регламент не се прилага спрямо финансовите дейности или другите финансови услуги, които се предоставят от членовете на дадена група на други членове на същата група.

(9)Настоящият Регламент следва да се прилага спрямо лицата, упражняващи юридическа дейност на свободна практика, когато същите участват във финансови или дружествени сделки, включително при предоставянето на данъчни консултации, когато е налице риск с услугите на тези лица, упражняващи юридическа дейност на свободна практика, да бъде злоупотребено с цел изпиране на средствата, придобити като облаги от престъпна дейност, или с цел финансиране на тероризма. Следва обаче да се предвидят освобождавания от всяко задължение за предаване на информация, получена преди, по време на или след съдебно производство, или в процеса на удостоверяване на правното положение на клиент, което следва да бъде обхванато от адвокатската тайна. Следователно правните консултации следва да останат в обхвата на задължението за запазване на професионална тайна, освен когато упражняващото юридическа дейност лице взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма, когато правните консултации се дават за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма или когато упражняващото юридическа дейност лице знае, че клиентът търси правен съвет за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризма.

(10)С цел да се осигури зачитането на правата, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), по отношение на одиторите, външните счетоводители и данъчните консултанти, които в някои държави членки имат правото да защитават или да представляват клиент в рамките на съдебно производство или да удостоверяват правното положение на клиент, информацията, която те получават при изпълнението на тези задачи, следва да не бъде обхваната от задълженията за уведомяване.

(11)Директива (ЕС) 2018/843 бе първият правен акт, с който се въвеждат мерки по отношение на рисковете във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма, произтичащи от криптоактивите в Съюза. С нея бе разширено приложното поле на уредбата в областта на БИП/БФТ, така че да обхване два вида доставчици на услуги за криптоактиви: доставчици, участващи в услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие и доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги. Поради бързото развитие на технологиите и напредъка в стандартите на FATF е необходимо да се преразгледа този подход. Първа стъпка към завършването и актуализирането на правната уредба на Съюза бе постигната с Регламент [моля, въведете препратка — предложение за Регламент относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 — COM/2020/593 final], който установява изисквания по отношение на доставчиците на услуги за криптоактиви, които желаят да кандидатстват за разрешение да предоставят своите услуги на единния пазар. Той също така въвежда определения за криптоактиви и доставчици на услуги за криптоактиви, обхващащи по-широк кръг от дейности. Доставчиците на услуги за криптоактиви в обхвата на Регламент [моля, въведете препратка — предложение за Регламент относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 — COM/2020/593 final] следва също да бъдат обхванати от настоящия регламент, за да се ограничи рискът от злоупотреба с криптоактиви за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(12)Уязвимостта на платформите за колективно финансиране по отношение на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма има хоризонтален характер и се отразява на вътрешния пазар като цяло. Към днешна дата в различните държави членки се появиха разнопосочни подходи към управлението на тези рискове. С Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета 28 се хармонизира подходът на регулиране спрямо платформите за колективно финансиране на стопанска дейност чрез отпускане на заеми и чрез набиране на инвестиции в целия Съюз и се осигуряват адекватни и съгласувани предпазни мерки за справяне с потенциалните рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Сред тях са изискванията за управление на средствата и плащанията във връзка с всички финансови сделки, изпълнявани на тези платформи. Доставчиците на услуги за колективно финансиране трябва или да поискат лиценз, или да станат партньори с доставчик на платежни услуги или с кредитна институция за целите на изпълнението на такива сделки. Чрез регламента също така се въвеждат предпазни мерки чрез процедурата по лицензиране, в оценката на добрата репутация на ръководството и чрез процедурите за комплексна (надлежна) проверка на създателите на проекти. От Комисията се изисква до 10 ноември 2023 г. да оцени в доклада си относно посочения регламент дали може да са необходими допълнителни предпазни мерки. Поради това е основателно в приложното поле на законодателството на Съюза в областта на БИП/БФТ да не се включват платформите за колективно финансиране, лицензирани по реда на Регламент (ЕС) 2020/1503.

(13)Платформите за колективно финансиране, които не се лицензират по реда на Регламент (ЕС) 2020/1503, понастоящем са или нерегулирани, или обект на различни подходи на регулиране, включително по отношение на правилата и процедурите за справяне с рисковете в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. С цел да се внесе съгласуваност и да се гарантира, че няма неконтролирани рискове в тази среда, е необходимо всички платформи за колективно финансиране, които не са лицензирани по реда на Регламент (ЕС) 2020/1503 и следователно не са задължени да прилагат предвидените в него предпазни мерки, да бъдат задължени да спазват правилата на Съюза в областта на БИП/БФТ, за да се ограничат рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

(14)В Директива (ЕС) 2015/849 бе поставена целта да се ограничат рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, произтичащи от големи парични плащания (наричани също „плащания в парични средства“ или „плащания в брой“), чрез включване на лицата, търгуващи със стоки, сред задължените субекти в случаите, когато те извършват или получават парични плащания в размер над 10 000 EUR, като се допускаше държавите членки да въвеждат по-строги мерки. Такъв подход се оказа неефективен в светлината на недоброто разбиране и прилагане на изискванията в областта на БИП/БФТ, липсата на надзор и ограничения брой съмнителни сделки, за които е уведомяван ЗФР. За бъдат адекватно ограничени рисковете, произтичащи от злоупотребите с големи парични суми в брой, следва да се определи ограничение за целия Съюз на големите сделки, по които се извършват парични плащания над 10 000 EUR. Вследствие на това за лицата, търгуващи със стоки, следва вече да не се прилагат задълженията в областта на БИП/БФТ.

(15)Някои категории търговци на стоки са особено изложени на рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма поради високата стойност, която съдържат малките по размер, лесни за транспортиране стоки, с които търгуват. Поради тази причина лицата, търгуващи с ценни метали и скъпоценни камъни, следва да бъдат задължени да спазват изискванията в областта на БИП/БФТ.

(16)Операторите в областта на миграцията срещу инвестиции са частни дружества, образувания или лица, които действат или взаимодействат пряко с компетентните органи на държавата членка от името на граждани на трета държава или предоставят посреднически услуги на граждани на трета държава, които желаят да придобият право на пребиваване в държава членка в замяна на всякакъв вид инвестиции, включително капиталови трансфери, покупка или наемане на имоти, инвестиции в държавни облигации, инвестиции в търговски дружества, даряване или предоставяне на инвестиционни средства за дейност, допринасяща за общественото благо, и вноски в държавния бюджет. Програмите за разрешаване на пребиваване срещу инвестиции представляват рискове и уязвими места по отношение на изпирането на пари, корупцията и отклонението от данъчно облагане. Такива рискове се засилват от наличието на трансгранични права, свързани с пребиваването в държава членка. Следователно е необходимо за операторите на програми за миграция срещу инвестиции да се прилагат задълженията в областта на БИП/БФТ. Настоящият регламент следва да не се прилага по отношение на програмите за гражданство срещу инвестиции, резултатът от които е придобиване на гражданство в замяна на такива инвестиции, тъй като такива програми трябва да се считат за застрашаващи основния статут на гражданството на Съюза и лоялното сътрудничество между държавите членки.

(17)Кредиторите и посредниците по потребителски и ипотечни кредити, които не са кредитни институции или финансови институции, не бяха задължени да прилагат изискванията в областта на БИП/БФТ на равнището на Съюза, но са задължени да спазват такива задължения в някои държави членки поради изложеността им на рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма. В зависимост от техния модел на стопанска дейност такива кредитори и посредници по потребителски и ипотечни кредити може да бъдат изложени на съществени рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Важно е да се гарантира, че образуванията, които са изложени на такива рискове, са обхванати от изискванията в областта на БИП/БФТ, независимо дали се категоризират като кредитни или финансови институции. Поради това е подходящо да бъдат включени кредиторите и посредниците по потребителски и ипотечни кредити, които не са кредитни институции или финансови институции, но в резултат от своята дейност са изложени на рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

(18)С цел да се гарантира последователен подход е необходимо да се изясни за кои правни образувания в сектора на инвестициите се прилагат изискванията в областта на БИП/БФТ. Макар че предприятията за колективно инвестиране вече попадаха в обхвата на Директива (ЕС) 2015/849, необходимо е съответната терминология да се съгласува със съществуващото законодателство на Съюза в областта на инвестиционните фондове, а именно Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 29 и Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 30 . Тъй като фондовете може да се учредяват без правосубектност, в приложното поле на настоящия регламент е необходимо включването и на техните управляващи лица. Изискванията в областта на БИП/БФТ следва да се прилагат независимо от формата, в която дялове или акции в даден фонд се предоставят за закупуване в Съюза, включително когато дялове или акции се предлагат пряко или непряко на инвеститори, установени в Съюза, или се пласират на такива инвеститори по инициатива на управляващото лице или от негово име.

(19)Важно е изискванията в областта на БИП/БФТ да се прилагат съразмерно и налагането на всякакво изискване да е съразмерно с ролята, която задълженият субект може да изпълнява в предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма. С тази цел следва да е възможно държавите членки, съобразно основания на риска подход на настоящия регламент, да освобождават определени оператори от изискванията в областта на БИП/БФТ, когато дейностите, които те извършват, са с ограничен характер. За да се гарантира прозрачност и последователност в прилагането на такива освобождавания в целия Съюз, следва да се установи механизъм, позволяващ на Комисията да проверява необходимостта от освобождаванията, които предстои да се разрешат. Комисията следва също така ежегодно да публикува тези освобождавания в Официален вестник на Европейския съюз.

(20)Един съгласуван набор от правила за вътрешните системи и механизми за контрол, който се прилага за всички задължени субекти, които осъществяват дейност на вътрешния пазар, ще засили спазването на изискванията в областта на БИП/БФТ и ще направи надзора по-ефикасен. За да се гарантира подходящо ограничаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, задължените субекти следва да установяват рамка за вътрешен контрол, състояща се от основани на риска политики, механизми за контрол и процедури и ясно разделение на отговорностите в цялата организация. Съобразно основания на риска подход в настоящия регламент тези политики, механизми за контрол и процедури следва да бъдат съразмерни с естеството и размера на задължения субект и да съответстват на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, пред които е изправен този субект.

(21)Подходящият основан на риска подход изисква задължените субекти да установяват присъщите рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, пред които са изправени поради своята стопанска дейност, за да ги ограничават ефективно и да гарантират, че техните политики, процедури и механизми за вътрешен контрол са подходящи за овладяване на тези присъщи рискове. При тези си действия задължените субекти следва отчитат особеностите на своите клиенти, на предлаганите продукти, услуги или сделки, съответните държави или географски зони и използваните канали за дистрибуция. В светлината на развиващия се характер на рисковете, такива оценки на риска следва редовно да се актуализират.

(22)Целесъобразно е да се отчитат особеностите и нуждите на по-малките задължени субекти, както и да се осигури третиране, което отговаря на техните специфични потребности и на естеството на тяхната стопанска дейност. Това може да включва изключването на определени задължени субекти от изискването за извършване на оценка на риска, когато е налице добро разбиране за рисковете, присъщи на сектора, в който правното образувание осъществява своята дейност.

(23)FATF разработи стандарти, с чиято помощ юрисдикциите да установяват и оценяват рисковете от евентуално неприлагане или заобикаляне на целенасочените финансови санкции, свързани с финансирането на разпространението на оръжия, и да предприемат действия за ограничаване на тези рискове. Тези нови стандарти, въведени от FATF, днес не заместват, нито подкопават съществуващите строги изисквания към държавите да прилагат целенасочени финансови санкции, за да спазват съответните правила на Съвета за сигурност на ООН, свързани с предотвратяването, премахването и пресичането на разпространението на оръжия за масово унищожение и неговото финансиране. Тези съществуващи задължения, въведени на равнището на Съюза с решения 2010/413/ОВППС 31 и (ОВППС) 2016/849 на Съвета 32 , както и с регламенти (ЕС) № 267/2012 33 и (ЕС) 2017/1509 на Съвета 34 , продължават да бъдат строги, основани на правила задължения, обвързващи всички физически и юридически лица в Съюза.

(24)С цел да се отразят последните развития на международно равнище с настоящия регламент се въвежда изискване за установяване, разбиране, управление и ограничаване на рисковете от потенциално неприлагане или заобикаляне на целенасочените финансови санкции, свързани с финансирането на разпространението на оръжия, на равнището на задължения субект.

(25)Важно е задължените субекти да предприемат на равнището на своето ръководство всички мерки за прилагане на вътрешните политики, механизми за контрол и процедури и да прилагат изискванията в областта на БИП/БФТ. Макар че за отговорник по прилагането на политиките, механизмите за контрол и процедурите на задължения субект следва да се определи лице на ръководно равнище, отговорността за спазването на изискванията в областта на БИП/БФТ следва да се носи в крайна сметка от управителния орган на субекта. Задачите, свързани с ежедневното прилагане на политиките, механизмите за контрол и процедурите на задължения субект в областта на БИП/БФТ, следва да бъдат възлагани на отговорник по спазването на изискванията.

(26)За ефективното прилагане на мерките за БИП/БФТ е жизнено важно също така служителите на задължените субекти, както и техните представители и разпространители, които имат роля в прилагането им, да разбират изискванията и вътрешните политики, механизми за контрол и процедури, установени в субекта. Задължените субекти следва да установят мерки, включително програми за обучение, в това отношение.

(27)Физическите лица, на които се поверяват задачи, свързани със спазването на изискванията в областта на БИП/БФТ от страна на задължен субект, следва да бъдат подлагани на оценяване по отношение на техните умения, знания, експертен опит, почтеност и поведение. Изпълнението от служителите на задачи, свързани със спазването на уредбата в областта на БИП/БФТ от страна на задължения субект, по отношение на клиенти, с които те имат близки лични или професионални взаимоотношения, може да доведе до конфликти на интереси и да застраши почтеността в системата. Ето защо в такива ситуации следва да не се допуска служителите да изпълняват задачи, свързани със спазването на уредбата в областта на БИП/БФТ от страна на задължения субект, по отношение на такива клиенти.

(28)Последователното прилагане на общогруповите политики и процедури в областта на БИП/БФТ е от ключово значение за стабилното и ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма в рамките на групата. За тази цел предприятието майка следва да приеме и да прилага общогрупови политики, механизми за контрол и процедури. От задължените субекти в рамките на групата следва да се изисква да обменят информация, когато споделянето ѝ е от значение за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Споделянето на информация следва да се извършва при достатъчно предпазни мерки по отношение на поверителността, защитата на данните и използването на информацията. ОБИП следва да има задачата да изготвя регулаторни стандарти, в които се определят минималните изисквания за общогруповите процедури и политики, включително минимални стандарти за споделяне на информация в рамките на групата и ролята и отговорностите на предприятията майки, които сами по себе си не са задължени субекти.

(29)Освен групите съществуват и други структури, като например мрежи или партньорства, в които е възможно задължените субекти да споделят общи механизми за контрол по отношение на собствеността, управлението или спазването на изискванията. С цел да се гарантира равнопоставеност между всички сектори, като същевременно се избегне претоварването, ОБИП следва да определи онези ситуации, при които за тези структури следва да се прилагат сходни общогрупови политики.

(30)Има обстоятелства, при които клонове и дъщерни предприятия на задължени субекти са разположени в трети държави, в които минималните изисквания за БИП/БФТ, включително по отношение на защитата на данните, не са така строги, както уредбата на Съюза в областта на БИП/БФТ. В такива ситуации и за да се предотврати напълно използването на финансовата система на Съюза за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и да се гарантира най-висок стандарт на защита на личните данни на гражданите на Съюза, тези клонове и дъщерни предприятия следва да спазват изискванията в областта на БИП/БФТ, установени на равнището на Съюза. Когато правото на трета държава не позволява да се осигури спазване на тези изисквания, например поради недостатъчно равнище на защита на данните или поради правото в областта на банковата тайна в трета държава, задължените субекти следва да предприемат допълнителни мерки, за да гарантират, че клоновете и дъщерните предприятия, разположени в тази държава, ефективно се справят с рисковете. На ОБИП следва да бъде възложена задачата да разработва проекти на технически стандарти, в които тези допълнителни мерки да бъдат описани конкретно.

(31)Изисквания за извършването на комплексна проверка на клиента са от основно значение, за да се гарантира, че задължените субекти установяват, проверяват и наблюдават деловите си взаимоотношения с клиентите по отношение на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, които те представляват. Точното идентифициране на потенциалните и съществуващите клиенти и проверката на идентификационните им данни са от основно значение за разбирането на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързани с клиентите, независимо дали те са физически, или юридически лица.

(32)Необходимо е да се постигне единен и висок стандарт на комплексна проверка на клиента в Съюза, въз основа на хармонизирани изисквания за идентифициране на клиентите и проверка на идентификационните им данни и чрез намаляване на националните различия, за да се даде възможност за равнопоставеност в целия вътрешен пазар и за последователно прилагане на разпоредбите навсякъде в Съюза. В същото време от съществено значение е задължените субекти да прилагат изискванията за комплексна проверка на клиента по начин, основан на риска. Основаният на риска подход не означава, че на задължените субекти може да се предоставя неограничена свобода на действие. Този подход включва вземането на решения въз основа на обективни данни с цел предприемане на по-ефективни мерки по отношение на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, пред които са изправени Съюзът и лицата, извършващи дейност на негова територия.

(33)От задължените субекти следва да не се изисква да прилагат мерки за комплексна проверка на клиенти, извършващи случайни или свързани сделки под определена стойност, освен при наличие на съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма. Макар че прагът от 10 000 EUR се отнася до повечето случайни сделки, задължените субекти, които осъществяват дейност или извършват сделки, представляващи по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма, следва да бъдат задължени да извършват комплексна проверка на клиента при сделки с но-ниски прагове. За да се определят секторите или сделките, както и подходящите прагове за тези сектори и сделки, ОБИП следва да разработи проекти за специални регулаторни технически стандарти.

(34)Някои модели на стопанска дейност се основават на делови взаимоотношения на задължения субект с търговец за предлагане на услуги по иницииране на плащане, по линия на които на търговеца се заплаща за предоставянето на стоки или услуги, а не с клиента на търговеца, който дава разрешение на услугата по иницииране на плащане да инициира единична или еднократна операция към търговеца. При такъв модел на стопанска дейност клиентът на задължения субект за целите на правилата за БИП/БФТ е търговецът, а не клиентът на търговеца. Следователно задълженията за комплексна проверка на клиента следва да се изпълняват от задължения субект спрямо търговеца.

(35)Въпреки че в известна степен хармонизира правилата на държавите членки в областта на задълженията за идентифициране на клиента, Директива (ЕС) 2015/849 не установява подробни правила по отношение на процедурите, които следва да спазват задължените субекти. Предвид решаващото значение на този аспект за предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма е подходящо, в съответствие с основания на риска подход, да бъдат въведени по-конкретни и подробни разпоредби относно идентифицирането на клиента и относно проверката на идентификационните му данни независимо дали става въпрос за физически, или юридически лица, форми на правни договорености, като например доверителна собственост (тръстове), или правни образувания, имащи правоспособност съгласно националното право.

(36)Развитието в областта на технологиите и напредъкът на цифровизацията дават възможност за сигурно идентифициране и проверка на идентификационните данни на потенциални и съществуващи клиенти от разстояние или по електронен път и може да улесни извършването на комплексна проверка на клиента от разстояние. Решенията по отношение на идентифицирането, установени в Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, и предложението за неговото изменение по отношение на рамката за европейска цифрова самоличност 35 дават възможност за сигурни и надеждни средства за идентифициране на клиента и проверка на идентификационните му данни както за потенциални, така и за съществуващи клиенти, и могат да улеснят извършването на комплексна проверка на клиента от разстояние. Електронната идентификация, предвидена в посочения регламент, следва да се взема предвид и да се приема от задължените субекти във връзка с процеса на идентифициране на клиента. При наличие на подходящи мерки за ограничаване на риска, тези средства за идентифициране могат да представляват стандартно или дори ниско ниво на риск.

(37)С цел да се гарантира, че уредбата в областта на БИП/БФТ предотвратява навлизането на незаконно придобити средства във финансовата система, задължените субекти следва да извършват комплексна проверка на клиента, преди да встъпят в делови взаимоотношения с потенциални клиенти, съобразно основания на риска подход. Въпреки това, с цел да не се забавя ненужно нормалното осъществяване на стопанската дейност, задължените субекти могат да събират информация от потенциалния клиент преди установяване на делови взаимоотношения с него. Кредитните и финансовите институции могат да получават необходимата информация от потенциалните клиенти след установяването на деловите взаимоотношения, при условие че не се инициират операции, докато процесът на комплексната проверка на клиента не бъде успешно приключен.

(38)Вложителите, чиито средства са от облаги от престъпна дейност, следва да бъдат изключени от изплащането на гарантирани суми по депозити от страна на схеми за гарантиране на депозити. С цел да не се допуска възстановяването на такива незаконно придобити средства на такива вложители, кредитните институции следва да извършват комплексна проверка на клиентите си, под общия надзор на надзорните органи, когато кредитната институция е била определена като проблемна или има вероятност да стане проблемна, или когато депозитите са определени като неналични. Кредитните институции следва да уведомяват ЗФР за всякакви съмнителни сделки, установени при извършването на такава комплексна проверка на клиента.

(39)Процесът на извършване на комплексна проверка на клиента не се свежда до идентифициране на клиента и проверка на идентификационите му данни. Преди да встъпят в делови взаимоотношения или да извършат случайна сделка, задължените субекти следва също така да оценят целта и естеството на деловите взаимоотношения. Преддоговорната или друга информация за предлагания продукт или услуга, която се предоставя на потенциалния клиент, може да спомогне за разбирането на тази цел. Задължените субекти следва винаги да могат недвусмислено да преценят целта и естеството на потенциалните делови взаимоотношения. Когато предлаганият продукт или услуга дава възможност на клиентите да извършват различни видове сделки или дейности, задължените лица следва да получават достатъчно информация за намерението, с което клиентът смята да използва това взаимоотношение.

(40)С цел да се осигури ефективността на уредбата в областта на БИП/БФТ, задължените субекти следва да извършват редовно преглед на информацията, получавана от клиентите, в съответствие с основания на риска подход. Задължените субекти следва също така да изградят система за наблюдение с цел откриване на нетипични сделки, които могат да събудят съмнения за изпиране на пари или финансиране на тероризма. За да се осигури ефективността на наблюдението на сделките, дейността на задължените субекти по наблюдението следва по начало да обхваща всички услуги и продукти, предлагани на клиентите, и всички сделки, които се осъществяват от името на клиента или се предлагат на клиента от задължения субект. Не е необходимо обаче всички сделки да се проучват една по една. Интензивността на наблюдението следва да бъде подчинена на основания на риска подход и да бъде организирана съгласно точни и относими критерии, като се вземат предвид по-конкретно характеристиките на клиентите и свързаното с тях ниво на риска, предлаганите продукти и услуги и съответните държави или географски зони. ОБИП следва да разработи насоки с цел да се гарантира, че интензивността на наблюдение на деловите взаимоотношения и на сделките е уместна и съразмерна с нивото на риска.

(41)С цел да се осигури последователно прилагане на настоящия регламент, ОБИП следва също така да има задачата да изготвя проекти на регулаторни технически стандарти за комплексна проверка на клиента. С тези регулаторни технически стандарти следва да се установява минималният набор от информация, която следва да се получава от задължените субекти, за да встъпят в нови делови взаимоотношения с клиенти или да оценят съществуващите такива, съобразно нивото на риска, свързан с всеки клиент. Освен това с проектите на регулаторни технически стандарти следва да се осигурява достатъчно яснота, за да могат участниците на пазара да разработват сигурни, приемливи и новаторски средства за проверка на самоличността на клиентите и за извършване на комплексна проверка на клиента, също и от разстояние, като същевременно се зачита принципът на технологична неутралност. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема тези проекти на регулаторни технически стандарти. Тези специфични задачи са в съответствие с ролята и отговорностите на ОБИП, уредени в Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final].

(42)Хармонизацията на мерките за комплексна проверка на клиента следва да бъде насочена не само към постигане на съгласувано и съгласувано действително разбиране на рисковете, свързани със съществуващ или потенциален клиент, независимо от това къде в Съюза е поставено началото на деловите взаимоотношения, и тяхната хармонизация ще спомогне за постигането на тази цел. Тя следва също така да гарантира, че информацията, получавана при извършването на комплексна проверка на клиентите, няма да се използва от задължените лица за прилагане на практики на избягване на риска, които могат да доведат до заобикаляне на други правни задължения, и по-конкретно на установените в Директива 2014/92 на Европейския парламент и на Съвета 36 или Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета 37 , без да се постигнат целите на Съюза в областта на предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма. За да може да се осъществява правилно надзорът върху спазването на задълженията относно комплексната проверка на клиента, е важно задължените субекти да водят отчетност за предприетите действия и информацията, получена в процеса на извършване на комплексната проверка на клиента, независимо дали са установили нови делови взаимоотношения с него и дали са подали уведомление за съмнителна сделка, след като са отказали да установят делови взаимоотношения. Когато задълженият субект вземе решение да не встъпва в делови взаимоотношения с потенциален клиент, в отчетността за комплексната проверка на клиента следва да се съдържат основанията за това решение. Това ще даде възможност на публичните органите за надзор да преценят дали задължените субекти са настроили правилно своите практики в областта на комплексната проверка на клиента и как се развива изложеността на субекта на риск, а също така ще спомогне за създаване на статистически данни за прилагането на правилата за комплексна проверка на клиента от страна на задължените субекти в целия Съюз.

(43)Подходът към прегледа на съществуващите клиенти в настоящата уредба в областта на БИП/БФТ вече е основан на риска. При все това с оглед на повишения риск от изпиране на пари, свързаните с него предикатни престъпления и финансиране на тероризма, отнасящ се до някои посреднически структури, е възможно този подход да не позволява своевременно откриване и оценка на рисковете. Поради това е важно да се гарантира, че се осъществява и редовно наблюдение над ясно определени категории съществуващи клиенти.

(44)Сам по себе си рискът е променлив по природа, а променливите величини, поотделно или в съчетание, могат да увеличават или намаляват потенциалния риск, като по този начин влияят върху целесъобразността на равнището на превантивните мерки, като например мерките за комплексна проверка на клиента.

(45)В ситуации с ниска степен на риск задължените субекти следва да могат да прилагат мерки за опростена комплексна проверка на клиента. Това не е равносилно на освобождаване от изискването или на отсъствие на мерки за комплексна проверка на клиента. Това представлява опростен или съкратен набор от мерки за проучване, който обаче обхваща всички компоненти на стандартната процедура за комплексна проверка на клиента. В съответствие с основания на риска подход, задължените субекти следва въпреки това да могат да понижават честотата или интензивността на проучването на своя клиент или на сделката, или да разчитат на подходящи допускания по отношение на целта на деловите взаимоотношения или използването на прости продукти. С регулаторните технически стандарти за комплексна проверка на клиента следва да се определят опростените мерки, които задължените субекти могат да прилагат при ситуации с по-нисък риск, установени в наднационалната оценка на риска, извършена от Комисията. При разработването на проектите на регулаторни технически стандарти ОБИП следва да обръща надлежно внимание на запазването на социалното и финансовото приобщаване.

(46)Следва да бъде отчетено, че определени ситуации са свързани с по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма. Въпреки че идентификационните данни и стопанският профил на всички клиенти следва да бъдат установени при редовното прилагане на изискванията за комплексна проверка на клиента, съществуват случаи, при които са нужни особено строги процедури за идентифициране на клиента и проверка на идентификационните му данни. Ето защо е необходимо да се установят подробни правила за тези мерки за разширена комплексна проверка, включително особени мерки за разширена комплексна проверка за трансграничните кореспондентски отношения.

(47)Трансграничните кореспондентски отношения с институция респондент от трета държава се характеризират с трайност и повторяемост. Освен това не всички трансгранични кореспондентски банкови услуги се характеризират с едно и също ниво на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Ето защо интензивността на мерките за разширена комплексна проверка следва да се определя чрез прилагане на принципите на основания на риска подход. Основаният на риска подход обаче следва да не се прилага, когато се взаимодейства с институции респонденти на трета държава, които нямат физическо присъствие там, където са учредени. Предвид на високия риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма при банките фантоми, кредитните и финансовите институции следва да се въздържат от създаване на каквито и да било кореспондентски отношения с такива банки фантоми.

(48)В контекста на мерките за разширена комплексна проверка не е необходимо получаването на одобрение от висшето ръководство за установяването на делови взаимоотношения винаги да предполага получаване на одобрение от съвета на директорите. Следва да е възможно такова одобрение да се предоставя от лице, притежаващо достатъчно познания относно изложеността на риск на правното образувание по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма и достатъчно висок ранг за вземане на решения, засягащи тази изложеност на риск.

(49)С цел защита на правилното функциониране на финансовата система в Съюза от изпирането на пари и финансирането на тероризма, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), за да определя третите държави, чиито недостатъци в националните режими в областта на БИП/БФТ представляват заплаха за почтеността на вътрешния пазар на Съюза. Динамичното естество на заплахите от изпирането на пари и финансирането на тероризма от източници извън Съюза, което се улеснява от постоянното развитие на технологиите и средствата, с които разполагат престъпниците, изисква бързо и непрекъснато адаптиране на нормативната уредба по отношение на третите държави, за да се предприемат ефикасни мерки по отношение на съществуващите рискове и да се предотвратява възникването на нови рискове. Комисията следва да взема предвид информацията от международни организации и определящи стандартите органи в областта на БИП/БФТ, като публични изявления на FATF, взаимни оценки, подробни доклади за оценка или публикувани доклади за последващи действия, и да адаптира оценките си съобразно съдържащите се в тях промени, когато е целесъобразно.

(50)Третите държави, „по отношение на които има призив за действие“ от съответната организация, определяща международните стандарти (FATF), показват съществени стратегически недостатъци с устойчив характер в своите правни и институционални уредби в областта на БИП/БФТ и в тяхното прилагане, което е вероятно да породи висок риск за финансовата система на Съюза. Устойчивият характер на съществените стратегически недостатъци, отразяващ липсата на ангажимент за справяне с тях или трайното несправяне с тях от страна на съответната трета държава, са сигнал за повишено ниво на заплаха, произтичаща от тези трети държави, което налага ефективни, съгласувани и хармонизирани ответни действия за ограничаването ѝ на равнището на Съюза. Следователно от задължените субекти следва да се изисква да прилагат пълния набор от налични мерки за разширена комплексна проверка на клиента спрямо случайните сделки и спрямо деловите взаимоотношения, свързани с тези високорискови трети държави, с цел да се управляват и ограничават съдържащите се в тях рискове. Освен това високото ниво на риск обосновава прилагането на допълнителни специфични ответни мерки или на равнището на задължените субекти, или от държави членки. При такъв подход биха се избегнали различията в определянето на съответните ответни мерки, което би изложило на рискове целостта на финансовата система на Съюза. Предвид техническите знания и опит на експертите в ОБИП, той може да предоставя важна информация на Комисията с оглед определянето на подходящите ответни мерки.

(51)Престъпниците може да се възползват от слабостите по отношение на спазването на изискванията в трети държави — обект на „засилено наблюдение“ от FATF, , които слабости съществуват както в правната и институционална уредба в областта на БИП/БФТ, така и в нейното прилагане, . Има вероятност те да представляват риск за финансовата система на Съюза, който е необходимо да бъде управляван и ограничаван. Ангажиментът на тези трети държави да предприемат действия по отношение на установените слабости, макар да не отстранява риска, обосновава ответни действия за ограничаването му, които не са толкова строги, колкото приложимите по отношение на високорисковите трети държави. В тези случаи задължените субекти от Съюза следва да прилагат мерки за разширена комплексна проверка спрямо случайните сделки и деловите взаимоотношения, когато става въпрос за физически лица или правни образувания, установени в тези трети държави, които мерки са съобразени с конкретните слабости, установени във всяка трета държава. Такова подробно определяне на мерките за разширена комплексна проверка, които да бъдат прилагани, също така би гарантирало, съгласно основания на риска подход, че мерките са съразмерни с нивото на риска. За да се гарантира такъв последователен и съразмерен подход, Комисията следва да може да определя кои специфични мерки за разширена комплексна проверка са нужни за ограничаване на специфичните за всяка държава рискове. Предвид техническите знания и опит на експертите в ОБИП, той може да предоставя важна информация на Комисията с оглед определянето на подходящите мерки за разширена комплексна проверка.

(52)Държавите, които не са публично определени като обект на призиви за действие или на засилено наблюдение от международните органи, определящи стандарти, може все пак да представляват заплаха за почтеността във финансовата система на Съюза. За да бъдат ограничавани тези рискове, Комисията следва да може да предприема действия за определяне, въз основа на ясен набор от критерии и с подкрепата на ОБИП, на третите държави, представляващи конкретна и значима заплаха за финансовата система на Съюза, която заплаха може да се дължи или на слабости в спазването на изискванията, или на съществените стратегически недостатъци с устойчив характер в техния режим в областта на БИП/БФТ, и съответните мерки за ограничаване. Тези трети държави следва да бъдат определяни от Комисията. Според нивото на пораждания риск за финансовата система на Съюза Комисията следва да изисква прилагането или на мерки за разширена комплексна проверка и специфични за всяка държава ответни мерки, какъвто е случаят с високорисковите трети държави, или на специфични за всяка държава мерки за разширена комплексна проверка, както в случая на трети държави със слабости в спазването на изискванията.

(53)С оглед на това, че може да има промени в уредбите на тези трети държави в областта на БИП/БФТ или в тяхното прилагане, например в резултат от поет от държавата ангажимент за преодоляване на установените слабости или от приемане на съответни мерки в областта на БИП/БФТ за справяне с тях, които промени биха могли да изменят естеството и нивото на рисковете, произтичащи от тях, Комисията следва редовно да извършва преглед на определянето на тези специфични мерки за комплексна проверка с цел да гарантира, че те продължават да бъдат съразмерни и годни.

(54)Потенциални външни заплахи за финансовата система на Съюза произтичат не само от трети държави, а може също така да възникват по отношение на специфични фактори на риска, отнасящи се до клиента или до продуктите, услугите или каналите на доставка, които се наблюдават по отношение на конкретна географска зона извън Съюза. Ето защо е необходимо да се определят тенденциите, рисковете и методите, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, на които могат да бъдат изложени задължените субекти от Съюза. ОБИП е в най-добра позиция да открива всякакви възникващи типологии на ИП/ФТ с източник извън Съюза, да наблюдава тяхното развитие с цел да предоставя насоки на задължените субекти от Съюза относно необходимостта от прилагане на мерки за разширена комплексна проверка, насочени към ограничаването на такива рискове.

(55)Взаимоотношенията с физически лица, които изпълняват или са изпълнявали важни обществени функции в Съюза или в международен план, и особено лица от държави, където корупцията е широкоразпространена, може да изложат финансовия сектор на съществени репутационни и правни рискове. Международните усилия за борба с корупцията също оправдават необходимостта да се обърне специално внимание на такива лица и да се приложат целесъобразни мерки за разширена комплексна проверка на клиента по отношение на лицата, на които е поверено или е било поверено до изпълняват важни обществени функции, както и по отношение на лицата на висши длъжности в международни организации. Ето защо е необходимо да се определят мерки, които задължените субекти следва да прилагат по отношение на сделките или деловите взаимоотношения с видни политически личности. С цел улесняване на основания на риска подход на ОБИП следва да бъде възложена задачата да издава насоки за оценяването на нивото на рисковете, свързани с определена категория видни политически личности, техните семейства и лицата, известни като близки техни сътрудници.

(56)За определянето на видните политически личности в Съюза държавите членки следва да изготвят списъци, указващи конкретните функции, отговарящи на условията за важни обществени функции в съответствие с националните законови, подзаконови и административни разпоредби. Държавите членки следва да изискват от международните организации със седалище на тяхната територия да изготвят и актуализират списъка с важни обществени функции в рамките на съответната международна организация. На Комисията следва да се възложи задачата да състави и публикува списък, който следва да важи в целия Съюз, на лицата с поверени важни обществени функции в институциите или органите на Съюза.

(57)Когато на клиентите вече не е поверена важна обществена функция, те може въпреки това да представляват по-висок риск, например поради неофициалното влияние, което все още могат да упражняват, или защото предходната и настоящата им функция са свързани. От основно значение е задължените субекти да вземат предвид тези продължаващи рискове и да прилагат една или повече мерки за разширена комплексна проверка дотогава, докато не бъде преценено, че физическите лица вече не представляват риск, и при всички случаи не по-малко от 12 месеца след като вече не им е поверена важна обществена функция.

(58)Застрахователните дружества често нямат клиентски взаимоотношения с ползващите се лица по застрахователните полици. Те обаче следва да могат да определят ситуациите с по-нисък риск, например когато приходите по полицата са в полза на видна политическа личност. С цел да се установи дали това е така, в застрахователната полица следва да бъдат включени разумни мерки за идентифициране на ползващото се лице, както ако това лице беше нов клиент. Такива мерки може да се предприемат в момента на изплащането или момента на прехвърляне на полицата, но не по-късно.

(59)Близките лични и професионални взаимоотношения може да бъдат обект на злоупотреба за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Поради това мерките по отношение на видните политически личности следва да се прилагат и по отношение на членовете на техните семейства и лицата, известни като близки техни сътрудници. Правилното идентифициране на членовете на семейството и на лицата, известни като близки техни сътрудници, може да зависи от социално-икономическата и културната структура на държавата на видната политическа личност. На този фон ОБИП следва да има задачата да издава насоки относно критериите, които следва да се използват за определянето на лицата, които следва да се считат за близки сътрудници.

(60)Изискванията по отношение на видните политически личности, членовете на техните семейства и близките им сътрудници имат превантивен, а не наказателен характер и не следва да се тълкуват като заклеймяващи тези видни политически личности като участващи в престъпна дейност. Отказът от делови взаимоотношения с дадено лице само въз основа на заключение, че то е видна политическа личност, противоречи на буквата и на духа на настоящия регламент.

(61)С цел да се избегнат повтарящите се процедури за идентифициране на клиента, е целесъобразно да се позволи на задължените субекти при спазване на подходящи предпазни мерки да разчитат на информация за клиентите, събрана от други задължени субекти. Когато задължен субект разчита на друг задължен субект, крайната отговорност за комплексната проверка на клиента следва да се носи от задължения субект, който е избрал да разчита на комплексната проверка на клиента, извършена от друг задължен субект. Задълженият субект, на когото се разчита, следва също така да продължи да носи отговорността си за спазването на изискванията в областта на БИП/БФТ, включително изискването за уведомяване за съмнителни сделки и за съхраняване на отчетността.

(62)Задължените субекти могат да възлагат задачи, отнасящи се до извършването на комплексна проверка на клиента, на външни изпълнители — представители или външни доставчици на услуги, освен когато те са установени в трети държави, които са определени като високорискови, като такива със слабости в спазването на изискванията или като представляващи заплаха за финансовата система на Съюза. В случаите на представителство или при правоотношения, свързани с възлагане на дейности на договорна основа между задължените субекти и външни доставчици на услуги, които не са задължени да спазват изискванията за БИП/БФТ, задължения за БИП/БФТ за тези представители или външни изпълнители — доставчици на услуги, биха могли да възникнат единствено по силата на договора между страните, а не по силата на настоящия регламент. Ето защо отговорността за спазването на изискванията за БИП/БФТ следва да продължи да се носи изцяло от самия задължен субект. Задълженият субект следва специално да гарантира, че когато на външен доставчик се възлагат услуги за целите на идентифициране на клиент от разстояние, се спазва основаният на риска подход.

(63)С оглед на ефикасното функциониране на взаимоотношенията, свързани с разчитането на трети лица и възлагането на дейности на външни изпълнители, е нужно допълнително да се изяснят условията, при които може да се разчита на тях. ОБИП следва да има задачата да разработва насоки относно условията, при които може да се разчита на трети страни и да се възлагат дейности на външни доставчици, както и ролите и отговорностите на съответните страни. С цел да се осигури последователен общ надзор върху практиките, при които се разчита на трети страни, и възлагането на дейности на външни изпълнители в рамките на целия Съюз, в насоките следва също така да се изяснява как надзорните органи да вземат предвид такива практики и да проверяват спазването на изискванията за БИП/БФТ, когато задължените субекти прибягват до тези практики.

(64)Понятието за действителна собственост бе въведено с Директива (ЕС) 2015/849 с цел да се повиши прозрачността на сложните дружествени структури. Необходимостта от достъп до точна, актуална и годна информация за действителния собственик е ключов фактор при проследяването на престъпници, които в противен случай биха могли да скрият своята самоличност зад такива непрозрачни структури. Понастоящем държавите членки са длъжни да гарантират, че както търговските дружества и другите правни образувания, така и изричната доверителна собственост и други сходни форми на правни договорености получават и разполагат с годна, точна и актуална информация за своите действителни собственици. Степента на прозрачност, налагана от държавите членки, обаче е различна. Правилата са обект на различни тълкувания и това води до различни методи за идентифициране на действителните собственици на даден правен субект или друга форма на правна договореност. Това се дължи, наред с другото, на несъгласуваните начини на изчисляване на косвената собственост на даден правен субект или друга правна форма. Това е спънка пред постигането на прозрачността, която бе поставена като цел. Ето защо е необходимо да се пояснят правилата, за да се постигне съгласувано определение за действителен собственик и за прилагането му в рамките на целия вътрешен пазар.

(65)Следва да се определят подробни правила за идентифицирането на действителните собственици на търговските дружества и другите правни образувания и да се хармонизират определенията за действителна собственост. Въпреки че даден процент на акционерно или дялово участие няма автоматично да доведе до установяване на действителните собственици, то следва да представлява фактор, който следва да бъде отчетен наред с другите. Държавите членки следва да могат обаче да решат, че стойност под 25 %може да бъде признак за собственост или контрол. Контролът чрез дялово участие в размер на 25 % плюс една от акциите или едно от правата на глас или друго дялово участие следва да се оценява на всяко равнище на собственост, в смисъл че този праг следва да бъде прилаган по отношение на всяка брънка от структурата на собствеността и че всяка брънка от структурата на собствеността и тяхната съвкупност следва да бъдат надлежно изследвани.

(66)Смисленото идентифициране на действителните собственици изисква да се установи дали се упражнява контрол с други средства. Установяването на наличие на контрол чрез дялово участие е необходимо, но не е достатъчно и то не изчерпва необходимите проверки за установяване на действителните собственици. Проверката за това дали дадено физическо лице упражнява контрол с други средства означава, че това не е последваща проверка, която да се извършва едва когато не е възможно да се установи дялово участие. Двете проверки, а именно за контрол чрез дялово участие и за контрол с други средства, следва да се провеждат успоредно. Контролът чрез други средства може да включва правото да се назначават или отстраняват повече от половината от членовете на съвета на директорите на търговското дружество; възможността да се упражнява значително влияние върху решенията, вземани от търговското дружество; контрол чрез официални или неофициални договорености със собственици, членове или търговски дружества, както и договорености относно гласуването; връзки с членове на семействата на ръководителите (членовете на средното ръководство) или директорите (членовете на висшето ръководство), или лицата, които притежават или контролират търговското дружество; използване на официални или неофициални договорености за номинално лице.

(67)С цел гарантиране на истинска прозрачност правилата относно действителната собственост следва да обхващат възможно най-широк кръг от правни образувания и форми на правни договорености, учредени или създадени на територията на държава членка. Това включва правни образувания, различни от търговските дружества, и форми на правни договорености, сходни на доверителната собственост. Поради различията в правните системи на държавите членки тези широки категории обхващат множество разнообразни организационни структури. Държавите членки следва да изпратят на Комисията уведомление със списък на видовете търговски дружества и други правни образувания, при които действителните собственици се идентифицират съобразно правилата за идентифициране на действителните собственици при търговските дружества. Комисията следва да отправи препоръки до държавите членки относно специфичните правила и критерии за идентифициране на действителните собственици на правните образувания, различни от търговски дружества.

(68)С цел да се гарантира съгласуваност в идентифицирането на действителните собственици на изрична доверителна собственост и сходни правни образувания, например фондации, или подобни форми на правни договорености, е необходимо да бъдат установени хармонизирани правила по отношение на действителната собственост. От държавите членки се изисква да изпратят на Комисията уведомление със списък на видовете правни образувания и форми на правни договорености, сходни на изричната доверителна собственост, при които действителните собственици се идентифицират съобразно идентифицирането на действителните собственици в случая на изричната доверителна собственост и сходни правни образувания или форми на правни договорености. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема, посредством акт за изпълнение, списък на формите на правни договорености и правните образувания, уредени от националното право на държавите членки, които имат структура или функция, сходна на изричната доверителна собственост.

(69)За съгласуван подход към режима на прозрачност на действителната собственост също така е необходимо да се гарантира, че в рамките на целия вътрешен пазар се събира една и съща информация за действителните собственици. Целесъобразно е да се въведат точни изисквания относно информацията, която следва да се събира във всеки от случаите. Тази информация включва минимален набор от лични данни на действителния собственик, естеството и степента на притежаваното действително участие в правното образувание или формата на правна договореност, и информация за правното образувание или формата на правна договореност.

(70)В основата на ефективната уредба в областта на прозрачността на действителната собственост е познаването от търговските дружества и другите правни образувания на физическите лица, които са техните действителни собственици. Следователно всички търговски дружества и други правни образувания в Съюза следва да получават и разполагат с годна, точна и актуална информация за действителните собственици. Тази информация следва да се съхранява за срок от пет години и самоличността на лицето, отговарящо за съхранението на информацията, следва да бъде обявена в регистрите. Този срок за съхраняване е равен на срока за съхраняване на информацията, получена в рамките на прилагането на изискванията в областта на БИП/БФТ, като например мерките за комплексна проверка на клиента. С цел да се осигури възможността за извършване на кръстосани проверки и проверки на информацията, например чрез механизма за уведомяване за несъответствията, е необходимо да се гарантира, че съответните срокове за съхраняване на данни са съгласувани.

(71)Търговските дружества и другите правни образувания следва да вземат всички необходими мерки за идентифициране на своите действителни собственици. Възможно е обаче да има случаи, в които да не може да се установи физическо лице, което в крайна сметка притежава дадено образувание или упражнява контрол върху него. В такива изключителни случаи, при условие че всички средства за идентификация са изчерпани, може да се подаде уведомление за служителите на висше ръководно равнище, когато на задължените субекти се предоставя информация за действителните собственици в процеса на комплексна проверка на клиента или когато се подава информацията към централния регистър. Търговските дружества и другите правни образувания следва да водят отчетност за действията, предприети за идентифициране на своите действителни собственици, особено когато разчитат на тази мярка за крайни случаи, която следва да бъде надлежно обоснована и документирана.

(72)Нужно е да се гарантира равнопоставеност между различните видове правни форми и да се избегне злоупотребата с доверителната собственост и формите на правни договорености, които често се наслояват в сложни структури, за да се прикрие още повече действителната собственост. Следователно доверителните собственици на всякаква изрична доверителна собственост, управлявана административно в държава членка, следва да отговарят за получаването и съхраняването на годна, точна и актуална информация за действителните собственици относно доверителната собственост и за разкриването на техния статут и предоставянето на тази информация на задължените субекти, извършващи комплексна проверка на клиента. Всеки друг действителен собственик на доверителната собственост следва да подпомага доверителния собственик при получаването на такава информация.

(73)Предвид специфичната структура на определени правни образувания, като например фондациите, и необходимостта да се гарантира достатъчна прозрачност относно тяхната действителна собственост, такива правни образувания и форми на правни договорености, сходни на доверителната собственост, следва да бъдат задължени да спазват изисквания относно действителната собственост, равностойни на тези, които се прилагат за изричната доверителна собственост.

(74)С договореностите за номинално лице може да се осигурява възможност за прикриване на самоличността на действителните собственици, защото номинално лице може да извършва действия в качеството на директор или акционер на правно образувание, докато номиниращото лице невинаги се разкрива. Възможно е тези форми на правни договорености да правят структурата на действителната собственост и контрола неясни, когато действителните собственици не желаят да разкрият своята самоличност или ролята си в тях. Ето защо е нужно да се въведат изисквания за прозрачност с цел да се избегне възможността от злоупотреби с тези форми на правни договорености и да се предотврати укриването на престъпници зад лица, които извършват действия от тяхно име. Номиналните акционери и номиналните директори на търговските дружества и другите правни образувания следва да поддържат достатъчно информация за самоличността на своето номиниращо лице, както и за всеки друг действителен собственик на номиниращото лице, и да ги разкриват, както и техния статут, на търговските дружества или другите правни образувания. Същата информация следва да се предава на задължените субекти и от търговските дружества или другите правни образувания, когато се изпълняват мерки за комплексна проверка на клиента.

(75)Нужно е да бъдат ограничавани рисковете, произтичащи от чуждестранни търговски дружества и форми на правни договорености, с които се злоупотребява, като се използват като канали за вливане на средства във финансовата система на Съюза. Тъй като стандартите за действителната собственост, установени в трети държави, може да не са достатъчни, за да позволяват същото равнище на прозрачност и навременна разполагаемост на информацията за действителните собственици, както в Съюза, е необходимо да се осигурят подходящи средства за идентифициране на действителните собственици на чуждестранни търговски дружества или форми на правни договорености в особени случаи. Ето защо от правните образувания, учредени извън Съюза, и изричната доверителна собственост или сходните форми на правни договорености, управлявани административно извън Съюза, следва да се изисква да разкриват своите действителни собственици всеки път, когато извършват дейност в Съюза, като встъпват в делови взаимоотношения със задължен субект от Съюза или като придобиват недвижима собственост в Съюза.

(76)С оглед на насърчаването на спазването на изискванията и гарантирането на истинска прозрачност по отношение на действителната собственост е необходимо да се осигури принудително изпълнение на изискванията по отношение на действителната собственост. За тази цел държавите членки следва да налагат наказания в случай на нарушаване на тези изисквания. Тези наказания следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи и следва да не надхвърлят това, което е необходимо за насърчаване на спазването на изискванията. Наказанията, въведени от държавите членки, следва да имат равностоен възпиращ ефект в целия Съюз върху нарушенията на изискванията по отношение на действителната собственост.

(77)За съмнителните сделки, включително опитите за извършване на сделки, и за друга информация, отнасяща се до изпирането на пари, съответните предикатни престъпления и финансирането на тероризма, следва да бъде уведомявано ЗФР, което следва да изпълнява ролята на единно централно национално звено за получаване и анализиране на уведомленията за съмнения и за предоставяне на компетентните органи на резултатите от своя анализ. Уведомления следва да се подават за всички съмнителни сделки, включително за опитите за извършване на сделки, независимо от сумата на сделката. Възможно е предадената информация да включва и информация, основаваща се на отделни прагове. Добросъвестното разкриване на информация пред ЗФР от задължен субект или от служител или директор на такъв субект не следва да съставлява нарушение на никое ограничение за разкриване на информация и не следва да води до търсене на отговорност от никакъв вид от задължения субект или неговите директори или служители.

(78)Разликите между държавите членки в задълженията за уведомяване за съмнителни сделки може да увеличат трудностите в областта на спазването на изискванията за БИП/БФТ, изпитвани от задължените субекти, които имат трансгранично присъствие или дейност. Освен това структурата и съдържанието на уведомленията за съмнителни сделки се отразяват на възможностите на ЗФР да извършва анализ и на естеството на този анализ, а също така влияе на способностите на ЗФР да си сътрудничат и да обменят информация. С цел да се улесни спазването от страна на задължените субекти на техните задължения за уведомяване и да се даде възможност за по-ефективно функциониране на аналитичните дейности и сътрудничеството на ЗФР, ОБИП следва да разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи общ образец за уведомленията за съмнителни сделки, който да се използва като единна основа в целия Съюз.

(79)ЗФР следва да могат бързо да получават от всеки задължен субект цялата необходима информация, свързана с техните функции. Техният безпрепятствен и бърз достъп до информация е от изключително значение, за да се гарантира, че паричните потоци може да бъдат правилно проследявани и че незаконните мрежи и потоци може да бъдат откривани на ранен етап. Нуждата на ЗФР да получат допълнителна информация от задължените субекти, основаваща се на съмнения за изпиране на пари или финансиране на тероризма, може да е породена от предходно уведомление за съмнителна сделка, подадено до ЗФР, но да има и други източници, като например собствен анализ на ЗФР, разузнавателни данни, предоставени от компетентните органи, или информация, с която разполага друго ЗФР. Поради това при изпълнение на своите функции ЗФР следва да могат да получават информация от всеки задължен субект, дори без да има предходно уведомление. Задължените субекти следва да отговарят на всяко искане за информация от ЗФР във възможно най-кратък срок и във всеки случай в рамките на пет дни от получаването на искането. В оправдани и спешни случаи задълженият субект следва да може да отговори на искането на ЗФР в рамките на 24 часа. Това не включва исканията за информация, отправяни без определен ред към задължените субекти в контекста на дейността на ЗФР по извършване на анализи, а само искания за информация въз основа на достатъчно ясно определени условия. Всяко ЗФР следва също така да е в състояние да получи такава информация по искане на друго ЗФР в Съюза и да обмени информацията със запитващото ЗФР.

(80)По отношение на определени задължени субекти държавите членки следва да имат възможност да определят подходящ орган за саморегулиране, който да бъде информиран първоначално вместо ЗФР. В съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека система за първоначално уведомяване на орган за саморегулиране представлява важна предпазна мярка за защита на основните права във връзка със задълженията за уведомяване, приложими по отношение на лицата, упражняващи юридическа дейност. Държавите членки следва да предвидят средствата и начина за постигане на защитата на професионалната тайна, поверителността и неприкосновеността на личния живот.

(81)Когато държава членка реши да определи такъв орган за саморегулиране, тя може да му позволи или да изиска от него да не представя на ЗФР никаква информация, получена от лицата, представлявани от този орган, когато информацията е получена от или по отношение на един от техните клиенти, в процеса на удостоверяване на правното положение на техния клиент или при изпълнение на техните задачи при защитата или процесуалното представителство на този клиент в съдебно производство или във връзка с такова производство, включително предоставяне на съвети за завеждане или избягване на такова производство, независимо дали информацията е получена или придобита преди, по време или след съответното производство.

(82)По изключение задължените субекти следва да могат да извършват съмнителни сделки, преди да информират компетентните органи, в случаите когато въздържане от извършването е невъзможно или има вероятност да осуети действията по преследване на ползващите се лица по операция, за която се подозира, че е свързана с изпиране на пари или финансиране на тероризма. До това изключение обаче следва да не се прибягва по отношение на сделките, към които се отнасят поетите от държавите членки международни задължения за незабавно блокиране (замразяване) на средства или други активи на терористи, терористични организации или лица, финансиращи тероризма, съгласно съответните резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на Обединените нации.

(83)Поверителността по отношение на уведомяването за съмнителни сделки и по отношение на предоставянето на друга относима информация на ЗФР е от основно значение, за да се даде възможност на компетентните органи да блокират и изземат активи, потенциално свързани с изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансирането на тероризма. Съмнителната сделка не е признак за престъпна дейност. Разкриването на факта, че е подадено уведомление за съмнение, може да навреди на репутацията на участващите в сделката лица и да застраши провеждането на анализи и разследвания. Ето защо задължените субекти и техните директори и служители не бива да информират въпросния клиент или трето лице, че на ЗФР се предоставя, ще бъде предоставена или е била предоставена информация, независимо дали пряко или през органа за саморегулиране, или че се извършва или може да бъде извършен анализ. Забраната за разкриване следва да не се прилага при специални обстоятелства, например по отношение на разкриване пред компетентните органи и органите за саморегулиране, когато изпълняват надзорни функции, или разкриване за целите на правоприлагането, или когато разкриването се извършва между задължени субекти, които принадлежат към една и съща група.

(84)С цел да не бъдат разкрити, престъпниците прехвърлят незаконните облаги през множество посредници. Ето защо е важно да се позволи на задължените субекти да обменят информация не само между членовете на групата, но в определени случаи между кредитните и финансовите институции и други субекти, които работят в рамките на мрежи, като се вземат надлежно предвид правилата за защита на данните.

(85)По отношение на обработването на лични данни за целите на настоящия регламент се прилага Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета 38 . Борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма е призната от всички държави членки като съображение от значим обществен интерес.

(86)От съществено значение е привеждането на уредбата в областта на БИП/БФТ в съответствие с преразгледаните препоръки на FATF да се извърши при пълно спазване на правото на Съюза, по-специално правото на Съюза в областта на защитата на данните и защитата на основните права, заложени в Хартата. Определени аспекти от прилагането на уредбата в областта на БИП/БФТ включват събирането, анализа, съхраняването и споделянето на данни. Такова обработване на лични данни следва да бъде позволено при пълно спазване на основните права и само за целите, определени в настоящия регламент, както и за извършване на комплексна проверка на клиента, постоянно наблюдение, анализиране и уведомяване за необичайни и съмнителни сделки, идентифициране на действителния собственик на юридическо лице или друга форма на правна договореност, определяне на видните политически личности и споделяне на информация от страна на кредитните институции и финансовите институции и други задължени субекти. Събирането и последващото обработване на лични данни от задължените субекти следва да бъдат ограничени до необходимото с оглед спазване на изискванията за БИП/БФТ, като личните данни следва да не бъдат допълнително обработвани по начин, който е несъвместим с тази цел. По-конкретно, следва да бъде строго забранено по-нататъшното обработване на лични данни за търговски цели.

(87)Преразгледаните препоръки на FATF показват, че за да могат да оказват пълно съдействие и да изпълняват бързо исканията за информация от компетентните органи за целите на предотвратяването, откриването или разследването на случаи на изпиране на пари и финансиране на тероризма, задължените субекти следва да съхраняват в продължение на най-малко пет години необходимата информация, получена посредством мерките за комплексна проверка на клиента и отчетността за сделките. С цел да се избегнат различните подходи и да бъдат изпълнени изискванията за защита на личните данни и за правна сигурност, този срок на съхранение следва да бъде определен на пет години от приключването на деловите взаимоотношения или случайната сделка.

(88)Когато терминът „компетентни органи“ се отнася до органи на разследването и на наказателното преследване, той се тълкува като включващо централното равнище и децентрализираните равнища на Европейската прокуратура по отношение на държавите членки, които участват в засиленото сътрудничество за създаване на Европейската прокуратура.

(89)За да се осигури подходящо и ефикасно правораздаване през периода между влизането в сила и началото на прилагането на настоящия регламент, както и с цел да се даде възможност за неговото гладко взаимодействие с националното процесуално право, информацията и документите, отнасящи се за висящи към датата на влизане в сила на настоящия регламент съдебни производства в държавите членки, следва да се съхраняват за целите на предотвратяването, откриването или разследването на евентуални случаи на изпиране на пари или финансиране на тероризма, за срок от пет години от тази дата, като следва да бъде възможно този срок да бъде продължен за още пет години.

(90)Правото на достъп до данните на субекта на данните се прилага по отношение на обработваните за целите на настоящия регламент лични данни. При все това достъпът на субекта на данните до всякаква информация, свързана с уведомление за съмнителни сделки, би нарушил сериозно ефективността на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Поради това може да е оправдано въвеждането на изключения и ограничения на това право в съответствие с член 23 от Регламент (ЕС) 2016/679. Субектът на данните има право да поиска публичен орган за надзор по член 51 от Регламент (ЕС) 2016/679 да извърши проверка на законосъобразността на обработването на данни, както и право да потърси средствата за правна защита, предвидени в член 79 от посочения регламент. Публичният орган за надзор може да действа също така на принципа на служебното начало. Без да се засягат ограниченията на правото на достъп, надзорният орган следва да може да информира субекта на данните, че е извършил всички необходими проверки, както и за резултата по отношение на законосъобразността на въпросното обработване на данни.

(91)Задължените субекти биха могли да прибягват до услугите на други частни оператори. Уредбата в областта на БИП/БФТ следва обаче да се прилага само по отношение на задължените субекти и цялата отговорност за спазването на изискванията в областта на БИП/БФТ следва да продължи да се носи от задължените субекти. С цел да се гарантира правната сигурност и да се избегне възможността някои услуги да бъдат непреднамерено включени в приложното поле на настоящия регламент, е необходимо да се изясни, че лицата, които просто преобразуват документи на хартиен носител в електронни данни и действат по договор със задължен субект, както и лицата, които предоставят на кредитни или финансови институции единствено системи за съобщения или други помощни системи за целите на преводите на средства или системи за клиринг и сетълмент, не попадат в приложното поле на настоящия регламент.

(92)Задължените субекти следва да получават и съхраняват годна и точна информация относно действителната собственост и контрола върху юридическите лица. Тъй като с акциите на приносител собствеността се дава на лицето, които притежава удостоверението за акциите на приносител, те дават възможност на действителния собственик да остане анонимен. С цел да се гарантира, че с тези акции няма да се злоупотребява за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, дружествата, различни от тези, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар или чиито акции са издадени като включващи участието на посредник, следва да преобразуват всички съществуващи акции на приносител в поименни акции. Освен това следва да са разрешени единствено варанти за акции на приносител във форма с участието на посредник.

(93)Анонимността на криптоактивите ги излага на рискове от злоупотреба с тях за престъпни цели. Анонимните портфейли от криптоактиви не дават възможност за проследимост на прехвърлянето на криптоактиви, като също така затрудняват установяването на свързаните сделки, които могат да породят съмнение, или прилагането на адекватно равнище на комплексна проверка на клиента. С цел да се гарантира ефективното прилагане на изискванията за БИП/БФТ по отношение на криптоактивите, е необходимо да бъде забранено предоставянето и попечителството на анонимни портфейли от криптоактиви от доставчици на услуги за криптоактиви.

(94)Паричните плащания на големи суми се характеризират с висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма; той не бе ограничен в достатъчна степен от изискванията, задължаващи търговците на стоки да прилагат правилата за борба с изпирането на пари, когато извършват или получават парични плащания в размер на 10 000 EUR или повече. В същото време разликите в подходите между държавите членки уронват равните условия на конкуренция в рамките на вътрешния пазар в ущърб на предприятията, разположени в държави членки с по-строги механизми за контрол. Следователно е необходимо да се въведе ограничение в рамките на целия Съюз на големите парични плащания, което да бъде в размер до  10 000 EUR. Държавите членки следва да могат да приемат по-ниски прагове и допълнителни по-строги разпоредби.

(95)Комисията следва да оцени разходите, ползите и въздействията от понижаването на ограничението за големите парични плащания на равнището на Съюза с оглед на това допълнително да се подобри равнопоставеността на предприятията и да се намалят възможностите на престъпниците да използват парични средства за изпиране на пари. В тази оценка следва в частност да се помисли за най-подходящото равнище на хармонизирано ограничение върху паричните плащания на равнището на Съюза предвид действащите понастоящем ограничения за паричните плащания в множество държави членки, възможността за прилагане на такова ограничение на равнището на Съюза и ефектите на такова ограничение върху статута на еврото като законно платежно средство.

(96)Комисията следва да оцени разходите, ползите и въздействията от понижаването на прага за идентифициране на действителните собственици, когато се упражнява контрол посредством собственост. В оценката следва по-специално да се вземат под внимание поуките от опита на държавите членки или третите държави, въвели по-ниски прагове.

(97)За да се осигури последователност в прилагането на изискванията в областта на БИП/БФТ, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да допълва настоящия регламент, като приема делегирани актове, в които се определят високорискови трети държави със слабости в спазването, и държави, които представляват заплаха за финансовата система на Съюза, и определя хармонизирани и съразмерни мерки за разширена комплексна проверка, както и в съответните случаи мерки за ограничаване на риска, както и регулаторните технически стандарти за определяне на минималните изисквания в политики, механизми за контрол и процедури на нивото на цялата група и условията, при които от структури, които споделят общи механизми за контрол по отношение на собствеността, управлението или спазването на изискванията, се изисква да прилагат общогрупови политики, механизми за контрол и процедури, действията, които следва да се предприемат от групите, когато правото на трети държави не позволяват прилагането на общогрупови политики, механизми за контрол, процедури и надзорни мерки, секторите и сделките, подлежащи на по-ниски прагове за извършване на комплексна проверка на клиента и информацията, необходима за извършването на комплексна проверка на клиента. От особено значение е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество 39 . По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(98)С цел да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за установяване на формите на правни договорености, сходни на изрична доверителна собственост, уредени от националното право на държавите членки, както и за приемане на технически стандарти за изпълнение, в които се определя форматът, който да се използва за уведомяване за съмнителни сделки. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 40 .

(99)С настоящия регламент се зачитат основните права и принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно правото на зачитане на личния и семейния живот (член 7 от Хартата), правото на защита на личните данни (член 8 от Хартата), и свободата на стопанска инициатива (член 16 от Хартата).

(100)В съответствие с член 21 от Хартата, с който се забранява дискриминацията на каквото и да било основание, задължените субекти следва да извършват оценки на риска в контекста на комплексната проверка на клиента без дискриминация.

(101)При изготвянето на доклад за оценка на прилагането на настоящия регламент Комисията следва да отдели дължимото внимание на зачитането на основните права и принципи, признати в Хартата.

(102)Тъй като целта на настоящия регламент, а именно предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, не може да бъда постигната в достатъчна степен от държавите членки и поради това може по причини, свързани с мащаба или ефектите от дейността, да бъде по-добре осъществена на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалността, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(103)В съответствие с член 42 от Регламент (ЕС) 2018/1725 бяха проведени консултации с Европейския надзорен орган по защита на данните [и той представи становище на... 41 .],

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел 1

Предмет и определения

Член 1

Предмет

В настоящия регламент се определят правила относно:

а)мерките, които да се прилагат от задължените субекти с цел предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

б)изискванията за прозрачност на действителната собственост по отношение на правните образувания и другите форми на правни договорености;

в)мерките за ограничаване на злоупотребите с инструменти на приносител.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1)„изпиране на пари“ означава деянието, определено в член 3, параграфи 1 и 5 от Директива (ЕС) 2018/1673, включително помагачеството, подбудителството и опитът за извършване на това деяние, независимо от това дали дейностите, от които е придобито имуществото за изпиране, са извършени на територията на държава членка, или на територията на трета държава. Знанието, умисълът или мотивът, изисквани като елемент на това деяние, може да бъдат установени на базата на обективни фактически обстоятелства;

(2)„финансиране на тероризма“ означава деянието, определено в член 11 от Директива (ЕС) 2017/541, включително помагачеството, подбудителството и опитът за извършване на това деяние, независимо от това дали е извършено на територията на държава членка, или на територията на трета държава. Знанието, умисълът или мотивът, изисквани като елемент на това деяние, може да бъдат установени на базата на обективни фактически обстоятелства;

(3)„престъпна дейност“ означава престъпна дейност съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2018/1673, както и измама, засягаща финансовите интереси на Съюза съгласно определението в член 3, параграф 2 от Директива (ЕС) 2017/1371, пасивна и активна корупция съгласно определението в член 4, параграф 2 и присвояване съгласно определението в член 4, параграф 3, втора алинея от същата директива;

(4)„имущество“ означава имущество съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива (ЕС) 2018/1673;

(5)„кредитна институция“ означава кредитна институция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета 42 , включително намиращите се в Съюза нейни клонове съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 17 от посочения регламент, независимо от това дали главното ѝ управление е разположено в Съюза, или в трета държава;

(6)„финансова институция“ означава:

а)предприятие, различно от кредитна институция или инвестиционен посредник, което извършва една или повече от дейностите, изброени в точки 2—12, 14 и 15 от приложение I към Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 43 , включително дейностите на обменни бюра (bureaux de change), или чиято основна дейност е придобиването на дялови участия, включително финансов холдинг и финансов холдинг със смесена дейност;

б)застрахователно предприятие съгласно определението в член 13, точка 1 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 44 , доколкото то осъществява дейности по животозастраховане или други свързани с инвестиции застрахователни дейности, включително застрахователни холдингови дружества и застрахователни холдингови дружества със смесена дейност съгласно определението в член 212, параграф 1, букви е) и ж) от Директива 2009/138/ЕО;

в)застрахователен посредник съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 3 от Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета 45 , когато осъществява дейности във връзка с животозастраховане и други свързани с инвестиции услуги;

г)инвестиционен посредник съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 46 ;

д)предприятие за колективно инвестиране, и по-конкретно:

i) предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа съгласно определението в член 1, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО и неговото управляващо дружество съгласно определението в член 2, параграф 1, буква б) от посочената директива или инвестиционно дружество, което е получило разрешение в съответствие с посочената директива и което не е посочило управляващо дружество, което предлага за закупуване дялове на ПКИПЦК в Съюза;

ii) алтернативен инвестиционен фонд съгласно определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС и неговото лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, съгласно определението в член 4, параграф 1, буква б) от посочената директива, попадащи в приложното поле, определено в член 2 от посочената директива;

е)клонове на финансови институции съгласно определението в букви (а)—(д), когато са разположени в Съюза, независимо от това дали главните им управления се намират в държава членка, или в трета държава;

(7)„доставчик на услуги по доверително или дружествено управление“ означава всяко лице, което по занятие предоставя която и да е от следните услуги на трети лица:

а)учредяване на дружества или други юридически лица;

б)изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор или секретар на капиталово дружество, съдружник в персонално дружество или сходна длъжност във връзка с други юридически лица;

в)осигуряване на седалище и адрес на управление, адрес на стопанска дейност, адрес за кореспонденция или административен адрес и други сходни услуги на капиталово дружество, персонално дружество или на друго юридическо лице или форма на правна договореност;

г)изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик на изрична доверителна собственост или изпълняване на равностойна функция за сходна форма на правна договореност;

д)изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер за друго лице;

(8)„услуги в областта на хазарта“ означава услуги, които включват залагане на суми посредством парично участие в игри на късмета, включително тези, които изискват определени умения, например лотарии, игри в казино, игри на покер и залагания, които се предоставят на физическо място или по всякакъв начин от разстояние, чрез електронни средства или всякакви други технологии за улесняване на комуникацията и по индивидуална заявка на получателя на услугите;

(9)„кредитор по ипотечен кредит” означава кредитор съгласно определението в член 4, точка 2 от Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 47 ;

(10)„посредник по ипотечен кредит“ означава кредитен посредник съгласно определението в член 4, точка 5 от Директива 2014/17/ЕС;

(11)„кредитор по потребителски кредит“ означава кредитор съгласно определението в член 3, буква б) от Директива 2008/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 48 ;

(12)„посредник по потребителски кредит“ означава кредитен посредник съгласно определението в член 3, буква е) от Директива 2008/48/ЕС;

(13)„криптоактив“ означава криптоактив съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 2 от Регламент [моля, въведете препратка — предложение за Регламент относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 — COM/2020/593 final], освен когато попада в категориите, изброени в член 2, параграф 2 от посочения регламент или поради друго не отговаря на изискванията за средства;

(14)„доставчик на услуги за криптоактиви“ означава доставчик на услуги за криптоактиви съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 8 от Регламент [моля, въведете препратка — предложение за Регламент относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 — COM/2020/593 final], когато извършва една или повече услуги за криптоактиви съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 9 от посочения регламент;

(15)„електронни пари“ означава електронни пари съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2009/110/ЕО 49 , но с изключение на паричната стойност, посочена в член 1, параграфи 4 и 5 от посочената директива;

(16)„делови взаимоотношения“ означава стопански, професионални или търговски взаимоотношения, които са свързани с професионалните дейности на задължен субект и които към момента на установяване на контакт се очаква да имат елемент на продължителност, включително взаимоотношения, при които от задължен субект се иска да учреди дружество или да създаде доверителна собственост (тръст) за своя клиент, независимо дали учредяването на дружеството или създаването на доверителната собственост е единствената сделка, която се извършва за този клиент, или не;

(17)„свързани сделки“ означава две или повече сделки с еднакъв или сходен произход и местоназначение за конкретен период от време;

(18)„трета държава“ означава всяка юрисдикция, независима държава или автономна територия, която не е част от Европейския съюз, но има свое собствено законодателство в областта на БИП/БФТ или режим за правоприлагане в областта на БИП/БФТ;

(19)„кореспондентски отношения“ означава:

а)предоставянето на банкови услуги от една кредитна институция, в качеството ѝ на кореспондент, на друга кредитна институция, в качеството ѝ на респондент, включително с цел предоставяне на текуща сметка или друга сметка за пасиви и свързани с това услуги, като управление на парични средства, международни преводи на средства, клиринг на чекове, кореспондентски сметки и валутни услуги;

б)взаимоотношенията между кредитни институции, финансови институции и между кредитни институции и финансови институции, когато се предоставят сходни услуги от институция кореспондент на институция респондент, включително взаимоотношенията с цел извършване на сделки с ценни книжа или преводи на средства;

20)„банка фантом“ означава кредитна институция или финансова институция, или институция, извършваща дейности, равностойни на извършваните от кредитните институции и финансовите институции, учредена в юрисдикция, в която тя няма физическо присъствие, включващо действително ръководство и управление, и е необвързана с регулирана финансова група;

(21)„идентификационен код на правния субект“ е буквено-цифров референтен код, основаващ се на стандарта ISO 17442, който е определен за даден правен субект (образувание);

(22)„действителен собственик“ означава всяко физическо лице, което в крайна сметка притежава или контролира правно образувание или изрична доверителна собственост или сходна форма на правна договореност, както и физическо лице, от чието име и в чиято полза се осъществява дадена сделка или дейност;

(23)„форма на правна договореност“ означава изрична доверителна собственост или форма на договореност, която има структура или функция, сходна на изрична доверителна собственост, включително fiducie и някои видове Treuhand и fideicomiso;

(24)„официална договореност за номинално лице“ означава договор или официална договореност с правна стойност, равностойна на договор, между номиналното лице и номиниращото лице, при която номиниращото лице е правно образувание или физическо лице, което дава разпореждания на номинално лице да извършва действия от негово име в определено качество, включително като директор или акционер, а номиналното лице е правно образувание или физическо лице, на което номиниращото лице разпорежда да извършва действия от негово име;

(25)„видна политическа личност“ означава физическо лице, на което са поверени или са били поверени следните важни обществени функции:

а)в държава членка:

i) държавни глави, ръководители на правителства, министри и заместник-министри или помощник-министри;

ii) членове на парламент или на сходни законодателни органи;

iii) членове на управителните органи на политически партии;

iv) членове на върховни съдилища, конституционни съдилища или на други висши съдебни органи, чиито решения не подлежат на обжалване, освен при изключителни обстоятелства;

v) членове на сметни палати или на управителни органи на централни банки;

vi) посланици, дипломатически представители и висши офицери във въоръжените сили;

vii) членове на административни, ръководни или надзорни органи на държавни предприятия;

б)в международна организация:

i) лицето, заемащо най-високата длъжност, неговите заместници и членовете на управителния орган или заемащи равностойна функция в международна организация;

ii) представители в държава членка или в Съюза;

в)на равнището на Съюза:

i) функции на равнището на институциите и органите на Съюза, които са равностойни на изброените в буква а), подточки i), ii), iv), v) и vi);

г)в трета държава:

i) функции, които са равностойни на изброените в буква а);

(26)„членове на семейството“ означава:

а)съпругът или съпругата, или лицето, намиращо се в регистрирано партньорство или граждански съюз или в сходна договореност;

б)децата и техните съпрузи или съпруги, или лицата, намиращи се в регистрирано партньорство или граждански съюз или в сходна договореност с тези деца;

в)родителите;

(27)„лица, известни като близки сътрудници“, означава:

а)физически лица, за които се знае, че са действителни собственици на правно образувание или сходна форма на правна договореност съвместно с видна политическа личност или имат други близки делови взаимоотношения с такава личност;

б)физически лица, които са еднолични действителни собственици на правно образувание или сходна форма на правна договореност, за които е известно, че са били учредени фактически в полза на видна политическа личност;

(28)„висше ръководство“ означава, като допълнение към изпълнителните членове на съвета на директорите или, ако няма съвет, на равностойния му управителен орган, длъжностно лице или служител с достатъчно познания относно изложеността на институцията на риск във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма и достатъчно висок ранг за вземане на решения, засягащи тази изложеност на риск;

(29)„група“ означава група от предприятия, състояща се от предприятие майка, от неговите дъщерни предприятия и от правните образувания, в които предприятието майка или неговите дъщерни предприятия имат участие, както и от предприятията, свързани помежду си чрез взаимоотношение по смисъла на член 22 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 50 ;

(30)„парични средства“ означава валута, прехвърляеми инструменти на приносител, стоки, използвани като високоликвидни средства за съхраняване на стойност, и предплатени карти съгласно определението в член 2, параграф 1, букви в)— е) от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета 51 ;

(31)„компетентен орган“ означава:

а)звено за финансово разузнаване;

б)публичен орган за надзор съгласно определението в точка 33;

в)публичен орган, който има функцията да разследва или да осъществява наказателно преследване на изпирането на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансирането на тероризма, или който има функцията да осъществява проследяване, изземване или блокиране и конфискация на активи, придобити от престъпна дейност;

г)публичен орган със специални отговорности за борба с изпирането на пари или финансирането на тероризма;

(32)„надзорен орган“ означава органът, на който са поверени отговорности, имащи за цел да се гарантира спазването на изискванията на настоящия регламент от страна на задължените субекти, включително Органа за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОБИП), когато изпълнява задачите, поверени му по силата на член 5, параграф 2 от Регламент [моля, въведете препратка — предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final];

(33)„публичен орган за надзор“ означава надзорен орган, който е публичен орган, или публичният орган, осъществяващ общ надзор върху органите за саморегулиране при изпълнението на техните надзорни функции съгласно член 29 от Директива [моля, въведете препратка — предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final];

(34)„орган за саморегулиране“ означава орган, който представлява членовете на дадена професия и има роля за регулирането им, за изпълнението на определени надзорни функции или функции за наблюдение и за принудителните мерки за изпълнение на отнасящите се до тях правила;

(35)„целенасочени финансови санкции“ означава както блокиране на активи, така и забрани за предоставяне на средства или други активи, пряко или косвено, в полза на определени лица и правни субекти съгласно решения на Съвета, приети на основание на член 29 от Договора за Европейския съюз, и регламенти на Съвета, приети на основание на член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

(36)„целенасочени финансови санкции, свързани с финансирането на разпространението на оръжия“ означава онези целенасочени финансови санкции, посочени в точка 35, които са наложени съгласно Решение (ОВППС) 2016/849 на Съвета и Решение 2010/413/ОВППС на Съвета и съгласно Регламент (EС) 2017/1509 на Съвета и Регламент (ЕС) 267/2012 на Съвета.

Раздел 2

Приложно поле

Член 3

Задължени субекти

За целите на настоящия регламент за задължени субекти се считат следните правни образувания:

1)кредитните институции;

2)финансовите институции;

3)следните физически или юридически лица, действащи при упражняване на професионалните си дейности:

а) одитори, външни счетоводители и данъчни консултанти и всяко друго физическо или юридическо лице, което се задължава да предоставя, пряко или чрез други лица, с които е свързано съответното друго лице, материална помощ, съдействие или съвети по данъчни въпроси като основна стопанска или професионална дейност;

б) нотариуси и други упражняващи юридическа дейност лица на свободна практика, когато участват, действайки от името или за сметка на техен клиент, във всякаква финансова сделка или сделка с недвижимо имущество или чрез подпомагане на свой клиент при планирането или извършването на сделки, отнасящи се до някое от следните:

i) покупката и продажбата на недвижимо имущество или стопански предприятия;

ii) управлението на средствата, ценните книжа или други активи на клиента;

iii) откриването или управлението на банкови сметки, спестовни сметки или сметки за ценни книжа;

iv) организацията на вноските, необходими за създаването, организирането на дейността или управлението на дружества;

v) създаването, организирането на дейността или управлението на доверителна собственост, дружества, фондации или сходни структури;

в) доставчици на услуги за форми на доверително управление или за дружества;

г) брокери на недвижими имоти, включително когато действат като посредници при отдаване под наем на недвижими имоти по сделки, при които месечният наем възлиза на 10 000 EUR или повече, или на равностойността в национална валута;

д) лица, търгуващи с ценни метали и скъпоценни камъни;

е) доставчици на услуги в областта на хазарта;

ж) доставчици на услуги за криптоактиви;

з) доставчици на услуги за колективно финансиране, различни от регулираните по реда на Регламент (ЕС) 2020/1503;

и) лица, които търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза най-малко на 10 000 EUR или на равностойността в национална валута;

й) лица, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в рамките на безмитни зони и митнически складове и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза най-малко на 10 000 EUR или на равностойността в национална валута;

к) кредитори по ипотечни и потребителски кредити, различни от кредитни институции съгласно определението в член 2, параграф 5 и от финансови институции съгласно определението в член 2, параграф 6, и кредитни посредници по ипотечни и потребителски кредити;

л) оператори в областта на миграцията срещу инвестиции, на които е разрешено да представляват или предлагат посреднически услуги на граждани на трета държава, които желаят да придобият право на пребиваване в държава членка в замяна на всякакъв вид инвестиции, включително капиталови трансфери, покупка или наемане на имоти, инвестиции в държавни облигации, инвестиции в търговски дружества, даряване или предоставяне на средства за дейност за общественото благо и вноски в държавния бюджет.

Член 4

Освобождавания за определени доставчици на услуги в областта на хазарта

1.С изключение на казината, държавите членки могат да решат да освободят изцяло или частично доставчиците на услуги в областта на хазарта от изискванията, определени с настоящия регламент, въз основа на доказателства , че рискът, произтичащ от естеството и в съответните случаи от мащаба на дейностите във връзка с тези услуги, е нисък.

2.За целите на параграф 1 държавите членки извършват оценка на риска на услугите в областта на хазарта, като оценяват:

а)уязвимите места по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма и ограничаващите го фактори на услугите в областта на хазарта;

б)рисковете, свързани с размера на сделките и използваните начини на плащане;

в)географската зона, в която се управлява услугата в областта на хазартните услуги.

При извършването на такива оценки на риска държавите членки вземат предвид констатациите от оценката на риска, изготвена от Комисията съгласно член 7 от Директива [моля, въведете препратка — Предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final].

3.Държавите членки установяват основани на риска дейности по наблюдение или предприемат други годни мерки, за да гарантират, че не се злоупотребява с освобождаванията, разрешени по силата на настоящия член.

Член 5

Освобождавания за определени финансови дейности

1.С изключение на лицата, извършващи дейността по осъществяване на налични парични преводи съгласно определението в член 4, точка 22 от Директива (ЕС) 2015/2366, държавите членки могат да решат да освободят от изискванията, установени в настоящия регламент, лицата, които извършват финансова дейност, посочена в списъка в приложение I, точки 2 —12, 14 и 15 към Директива 2013/36/ЕС, само в отделни случаи или с много ограничен характер, когато рискът от изпиране на пари или финансиране на тероризма е незначителен, при условие че са изпълнени всички следни критерии:

а)финансовата дейност е ограничена в абсолютно изражение;

б)финансовата дейност е ограничена по отношение на сделките;

в)финансовата дейност не представлява основната дейност на тези лица;

г)финансовата дейност е спомагателна и пряко свързана с основната дейност на тези лица;

д)основната дейност на тези лица не е някоя от дейностите, посочени в член 3, точка 3, букви а) — г) или буква е);

е)финансовата дейност се предоставя като услуга само на клиентите по основната дейност на тези лица и обикновено не се предлага на широката общественост.

2.За целите на параграф 1, буква а) държавите членки изискват общият оборот от финансовата дейност да не надвишава праг, който трябва да бъде достатъчно нисък. Прагът се установява на национално равнище в зависимост от вида на финансовата дейност.

3.За целите на параграф 1, буква б) държавите членки прилагат максимален праг за един клиент и за единична сделка, независимо дали сделката се извършва с една или с няколко операции, които изглеждат свързани. Максималният праг се установява на национално равнище в зависимост от вида на финансовата дейност. Той трябва да е достатъчно нисък, за да се гарантира, че въпросните видове сделки представляват неизпълним и неефикасен начин за изпиране на пари или финансиране на тероризма, и не трябва да надвишава 1000 EUR или равностойността в национална валута.

4.За целите на параграф 1, буква в) държавите членки изискват оборотът от финансовата дейност да не надвишава 5 % от общия оборот на съответното физическо или юридическо лице.

5.Когато оценяват риска от изпиране на пари или финансиране на тероризма за целите на настоящия член, държавите членки обръщат специално внимание на всяка финансова дейност, за която се счита, че е особено вероятно, поради нейната същност, да бъде използвана или с нея да бъде злоупотребено за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма.

6.Държавите членки установяват основани на риска дейности по наблюдение или предприемат други подходящи мерки, за да гарантират, че не се злоупотребява с освобождаванията, разрешени по силата на настоящия член.

Член 6

Предварително уведомяване за освобождаванията

1.Държавите членки незабавно уведомяват Комисията за всякакви освобождавания, които възнамеряват да разрешат в съответствие с член 4 и член 5. Уведомлението включва обосновка въз основа на съответната оценка на риска за освобождаването.

2.До два месеца след уведомлението, посочено в параграф 2 Комисията извършва едно от следните действия:

а)потвърждава, че освобождаването може да бъде разрешено;

б)произнася се с обосновано решение, че освобождаването не може да бъде разрешено.

3.След получаване на решение на Комисията съгласно параграф 2, буква а) държавите членки могат да приемат решението, с което разрешават освобождаването. В това решение се посочват мотивите, въз основа на които е взето. Държавите членки извършват преглед на тези решения редовно, както и във всеки случай, когато актуализират своята национална оценка на риска съгласно член 8 от Директива [моля, въведете препратка — Предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final].

4.В срок до [3 месеца от датата на прилагане на настоящия регламент] държавите членки уведомяват Комисията за освобождаванията, разрешени по силата на член 2, параграфи 2 и 3 от Директива (ЕС) 2015/849, действащи към датата на прилагане на настоящия регламент.

5.Комисията публикува ежегодно в Официален вестник на Европейския съюз списъка на освобождаванията, разрешени по силата на настоящия член.

ГЛАВА II

ВЪТРЕШНИ ПОЛИТИКИ, МЕХАНИЗМИ ЗА КОНТРОЛ И ПРОЦЕДУРИ НА ЗАДЪЛЖЕНИТЕ СУБЕКТИ

РАЗДЕЛ 1

Вътрешни процедури, оценка на риска и персонал

Член 7

Обхват на вътрешните политики, механизми за контрол и процедури

1.Задължените субекти трябва да разполагат с политики, механизми за контрол и процедури за осигуряване на спазването на изискванията на настоящия регламент, и по-конкретно:

а)за ограничаване и ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени на равнището на Съюза, на равнище държава членка, както и на равнище задължен субект;

б)като допълнение към задължението за прилагане на целенасочени финансови санкции, за ограничаване и управление на рисковете от неприлагане и заобикаляне на целенасочените финансови санкции, свързани с финансирането на разпространението на оръжия.

Тези политики, механизми за контрол и процедури трябва да бъдат съразмерни с естеството и размера на задължените субекти.

2.Политиките, механизмите за контрол и процедурите, посочени в параграф 1, включват:

а)разработване на вътрешни политики, механизми за контрол и процедури, включително практики за управление на риска, комплексна проверка на клиента, уведомяване, разчитане на трети страни и водене на отчетност, наблюдението и управлението на спазването на тези политики, механизми за контрол и процедури, както и политики по отношение на обработването на лични данни съгласно член 55;

б)политики, механизми за контрол и процедури за установяване, проучване и управление на делови взаимоотношения или случайни сделки, които представляват по-висок или по-нисък риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма;

в)независимо одитно звено, което да подлага на проверка посочените в буква а) вътрешни политики, механизми за контрол и процедури;

г)при наемане на служители и възлагането на определени задачи и функции на тези служители и при назначаване на представители и разпространители – проверка за удостоверяване на това, че тези лица имат добра репутация, съразмерно с рисковете, свързани със задачите и функциите, които ще бъдат изпълнявани;

д)вътрешната съобщителна дейност на задължения субект, посредством която той предоставя информация за вътрешните политики, механизми за контрол и процедури, включително на своите представители и разпространители;

е)политика относно обучението на служителите ив съответните случаи на представителите и разпространителите във връзка с въведените в организацията на задължения субект мерки за осигуряване на спазване на изискванията на настоящия регламент.

Вътрешните политики, механизми за контрол и процедури, определени в първата алинея, букви а) —е), се записват в писмена форма. Висшето ръководство одобрява тези политики, механизми за контрол и процедури.

3.Задължените субекти поддържат политиките, механизмите за контрол и процедурите в актуален вид и когато се установят слабости, ги подобряват.

4.В срок до [2 години след влизането в сила на настоящия регламент] ОБИП издава насоки относно елементите, които задължените субекти трябва да вземат предвид, когато вземат решение за обхвата на своите вътрешни политики, механизми за контрол и процедури.

Член 8

Оценка на риска

1.Задължените субекти предприемат целесъобразни мерки, съразмерни с тяхното естество и размер, за да установяват и оценяват рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, на които са изложени, както и рисковете от неприлагане и заобикаляне на целенасочените финансови санкции, свързани с финансирането на разпространението на оръжия, като вземат предвид:

а)променливите на риска, определени в приложение I, и факторите на риска, определени в приложения II и III;

б)констатациите от наднационалната оценка на риска, изготвена от Комисията съгласно член 7 от Директива [моля, въведете препратка — Предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final];

в)констатациите от националните оценки на риска, изготвени от държавите членки съгласно член 8 [моля, въведете препратка — Предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final].

2.Оценката на риска, изготвена от задължения субект съгласно параграф 1, се документира, поддържа се в актуален вид и се предоставя на надзорните органи.

3.Надзорните органи могат да решат, че не са необходими отделни документирани оценки на риска, когато присъщите на сектора специфични рискове са ясни и добре осъзнати.

Член 9

Функции по спазването на изискванията

1.Задължените субекти назначават един от изпълнителните членове на съвета на директорите или, ако няма съвет, на равностойния му управителен орган, който да отговаря за прилагането на мерките за осигуряване на спазване на изискванията на настоящия регламент („ръководител по спазването на изискванията“). Когато субектът няма управителен орган, функцията следва да се изпълнява от член на неговото висше ръководство.

2.Ръководителят по спазването на изискванията отговаря за прилагането на политиките, механизмите за контрол и процедурите на задължения субект и за получаването на информация за значителни или съществени слабости в тези политики, механизми за контрол и процедури. Ръководителят по спазването на изискванията редовно докладва по тези въпроси на съвета на директорите или на равностойния му управителен орган. По отношение на предприятията майки това лице отговаря също така за общия надзор върху общогруповите политики, механизми за контрол и процедури.

3.Задължените субекти имат отговорник по спазването на изискванията, който се назначава от съвета на директорите или управителния орган, и който ръководи ежедневното изпълнение на политиките на задължения субект в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/БФТ). Това лице отговаря също така за уведомяване на звеното за финансово разузнаване (ЗФР) за съмнителни сделки в съответствие с член 50, параграф 6.

В случая, когато задължените субекти подлежат на проверки по отношение на тяхното висше ръководство или действителни собственици съгласно член 6 от Директива [моля, въведете препратка — Предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final] или по силата на други актове на Съюза, отговорниците по спазването на изискванията подлежат на проверка за това дали спазват тези изисквания.

Задължен субект, който е част от група, може да назначава като свой отговорник по спазването на изискванията лице, което изпълнява тази функция в друго правно образувание в рамките на тази група.

4.Задължените субекти осигуряват функциите по спазването на изискванията с годни ресурси, включително персонал и технологии, съразмерно с естеството, размера и рисковете за задължения субект с оглед на изпълнението на функциите по спазването на изискванията и гарантират, че правомощията да се предлагат всякакви мерки, необходими за осигуряване на ефективността на вътрешните политики, механизми за контрол и процедури на задължения субект, се възлагат на лицата, които отговарят за тези функции.

5.Ръководителят по спазването на изискванията представя на управителния орган веднъж годишно или, когато това е целесъобразно, по-често доклад за прилагането на вътрешните политики, механизми за контрол и процедури на задължения субект и информира ръководния орган за резултата от всякакви прегледи. Управителният орган предприема необходимите действия за своевременно коригиране на всякакви установени недостатъци.

6.Когато размерът на задължения субект оправдава това, функциите, посочени в параграфи 1 и 3, може да бъдат изпълнявани от едно и също физическо лице.

Когато задълженият субект е физическо лице или юридическо лице, чиито дейности се извършват само от едно физическо лице, това лице отговаря за изпълнението на задачите по настоящия член.

Член 10

Запознатост с изискванията

Задължените субекти предприемат мерки да гарантират, че техните служители, чиито функции изискват това, както и техните представители и разпространители, са запознати с изискванията, произтичащи от настоящия регламент, и с вътрешните политики, механизми за контрол и процедури, съществуващи в организацията на задължения субект, включително по отношение на обработването на лични данни за целите на настоящия регламент.

Мерките, посочени в първата алинея, включват участието на служителите в специални текущи програми за обучение, които да им помагат да разпознават операциите, може би свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма, и да ги инструктират как да действат в такива случаи. Такива програми за обучение надлежно се документират.

Член 11

Почтеност на служителите

1.На всеки служител на задължен субект, на когото са поверени задачи, свързани с осигуряване на спазването на изискванията на настоящия регламент и Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за преработване на Регламент (ЕС) 2015/847 — COM/2021/422 final] от задължения субект, се извършва оценка, одобрявана от отговорника по спазването на изискванията, по отношение на:

а)личните умения, знания и експертен опит за ефективно изпълнение на неговите функции;

б)добрата репутация, честността и почтеността.

2.Служителите на задължения субект, на които са поверени задачи, свързани с осигуряване на спазването на изискванията на настоящия регламент от задължения субект, осведомяват отговорника по спазването на изискванията за всякакви близки лични или професионални взаимоотношения, установени с клиенти или потенциални клиенти на задължения субект, и не се допуска да изпълняват никакви задачи, свързани със спазването на изискванията от страна на задължения субект по отношение на тези клиенти.

3.Задължените субекти въвеждат подходящи процедури, за да могат служителите им или лицата в сходно положение да подават вътрешни сигнали за нарушения на настоящия регламент по определен, независим и анонимен начин, съразмерен с естеството и размера на съответния задължен субект.

Задължените субекти предприемат мерки, за да гарантират, че служителите, ръководителите (членовете на средното ръководство) или представителите, които подават сигнали за нарушения по първата алинея, са защитени от ответни мерки, дискриминация и всякакво друго несправедливо отношение.

4.Настоящият член не се отнася до задължените субекти, които са еднолични търговци.

Член 12

Положение на определени служители

Когато физическо лице, което попада в някоя от категориите, изброени в член 3, точка 3, изпълнява професионални дейности като служител на юридическо лице, изискванията, предвидени в настоящия раздел, се прилагат по отношение на това юридическо лице, а не по отношение на физическото лице.

РАЗДЕЛ 2

Разпоредби, приложими към групите

Член 13

Общогрупови изисквания

1.Предприятието майка гарантира, че изискванията относно вътрешните процедури, оценката на риска и персонала, посочени в раздел 1 от настоящата глава, се прилагат във всички клонове и дъщерни предприятия на групата в държавите членки, а при групите, чието предприятие майка е установено в Съюза — и в трети държави. Общогруповите политики, механизми за контрол и процедури на нивото на цялата група включват също така политики за защита на данните и политики, механизми за контрол и процедури за споделяне на информация в рамките на групата за целите на БИП/БФТ.

2.С политиките, механизмите за контрол и процедурите, отнасящи се до споделянето на информация, посочени в параграф 1, от задължените субекти в рамките на групата се изисква да обменят информация, когато споделянето ѝ е от значение за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Споделянето на информация в рамките на групата обхваща по-конкретно идентификационните данни и характеристиките на клиента, неговите действителни собственици или лицето, от чието име действа клиентът, естеството и целта на деловото взаимоотношение и съмненията, че средствата представляват облаги от престъпна дейност или са свързани с финансиране на тероризма, за които е ЗФР е уведомено съгласно член 50, освен когато от ЗФР са дадени други указания.

Групите въвеждат общогрупови политики, механизми за контрол и процедури с цел да се гарантира, че във връзка с информацията, която се обменя съгласно първата алинея, се прилагат достатъчно предпазни мерки по отношение на поверителността, защитата на данните и използването на информацията, включително за да се предотврати нейното разкриване.

3.В срок до [2 години от влизането в сила на настоящия регламент] ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти за регулаторни технически стандарти се определят минималните изисквания за общогруповите политики, включително минималните стандарти за споделяне на информация в рамките на групата, ролята и отговорностите на предприятията майки, които сами по себе си не са задължени субекти, по отношение на осигуряването на спазване на изискванията в областта на БИП/БФТ на нивото на цялата група и условията, при които разпоредбите на настоящия член се прилагат по отношение на правните образувания, които са част от структурите, споделящи обща собственост, управление или контрол върху спазването на изискванията, включително мрежи или сдружения.

4.На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия Регламент чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в параграф 3 от настоящия член, в съответствие с членове 38—41 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final].

Член 14

Клонове и дъщерни предприятия в трети държави

1.Когато клонове или дъщерни предприятия на задължените субекти се намират в трети държави, чиито минимални изисквания за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма не са толкова строги, колкото тези, определени в настоящия регламент, задълженият субект гарантира, че тези клонове или дъщерни предприятия спазват изискванията, установени в настоящия регламент, включително изискванията по отношение на защитата на данните, или равностойни на тях.

2.Когато правото на съответната трета държава не позволява спазването на изискванията, определени в настоящия регламент, задължените субекти предприемат допълнителни мерки, за да гарантират, че клоновете и дъщерните предприятия в тази трета държава ефективно се справят с риска от изпиране на пари или финансиране на тероризма, а централното управление информира надзорните органи на своята държава членка по произход. В случай че надзорните органи в държавата членка по произход преценят, че допълнителните мерки на са достатъчни, те могат да извършат допълнителни надзорни действия, включително могат да изискат от групата да не установява делови взаимоотношения, да прекрати съществуващите такива или да не предприема сделки, или да преустанови дейността си в съответната трета държава.

3.В срок до [2 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент] ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на регулаторни технически стандарти се определя видът на допълнителните мерки, посочени в параграф 2, включително минималните действия, които задължените субекти трябва да предприемат, когато правото на трета държава не позволява прилагането на мерките, изисквани съгласно член 13, и изискваните в такива случаи допълнителни надзорни действия.

4.На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия Регламент чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в параграф 3 от настоящия член, в съответствие с членове 38—41 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final].

ГЛАВА III

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА КЛИЕНТИТЕ

РАЗДЕЛ 1

Общи разпоредби

Член 15

Прилагане на комплексна проверка на клиента

1.Задължените субекти прилагат мерки за комплексна проверка на клиента във всеки от следните случаи:

а)при установяването на делови взаимоотношения;

б)при участие или извършване на случайна сделка, която възлиза на 10 000 EUR или повече или на равностойността в национална валута, независимо от това дали сделката се извършва чрез една операция, или чрез няколко свързани операции, или по-нисък праг, установен съгласно параграф 5;

в)когато има съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма, независимо от всякакво изключение, освобождаване или праг;

г)когато има съмнения за верността или годността на получените по-рано идентификационни данни на клиента.

2.Като допълнение към обстоятелствата, посочени в параграф 1, кредитните и финансовите институции и доставчиците на услуги за криптоактиви прилагат комплексна проверка на клиента или когато инициират, или когато изпълняват случайна сделка, която представлява превод на средства съгласно определението в член 3, точка 9 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за преработване на Регламент (ЕС) 2015/847 — COM/2021/422 final], или превод на криптоактиви съгласно определението в член 3, точка 10 от посочения Регламент, превишаващи 1000 EUR или равностойността в национална валута.

3.Доставчиците на услуги в областта на хазарта прилагат комплексна проверка на клиента при получаването на печалби, осъществяването на залагания или и в двата случая, когато се извършват сделки, възлизащи на най-малко 2000 EUR или равностойността в национална валута, независимо дали сделката се осъществява чрез една операция или чрез няколко свързани операции.

4.В случая на кредитни институции комплексна проверка на клиента под общия надзор на надзорните органи се извършва също и в момента, в който се определи, че институцията е проблемна или е вероятно да стане проблемна по смисъла на член 32, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 52 или когато депозитите са неналични съгласно член 2, параграф 1, точка 8 от Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 53 . Надзорните органи вземат решение относно интензивността и обхвата на тези мерки за комплексна проверка на клиента съобразно конкретните обстоятелства на кредитната институция.

5.В срок до [2 години от датата на влизане в сила на настоящия регламент] ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези регулаторни технически стандарти се определят:

а)задължените субекти, секторите или сделките, които са свързани с по-висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма и които спазват прагове, по-ниски от определените в параграф 1, буква б);

б)съответните прагове за свързаните сделки;

в)критериите за установяване на свързаните сделки.

Когато изготвя проектите за регулаторни технически стандарти, посочени в първата алинея, ОБИП надлежно взема под внимание следното:

а)нивата на рисковете, присъщи на моделите на стопанска дейност на различните видове задължени субекти;

б)наднационалната оценка на риска, изготвена от Комисията съгласно член 7 от Директива [моля, въведете препратка — Предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final]

6.На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия Регламент чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в параграф 5 от настоящия член, в съответствие с членове 38—41 от [моля, въведете препратка — Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final].

Член 16

Мерки за комплексна проверка на клиента

1.За целите на извършването на комплексна проверка на клиента задължените субекти прилагат всички долупосочени мерки:

а)идентифициране на клиента и проверка на неговите идентификационни данни;

б)идентифициране на действителния собственик или собственици съгласно членове 42 и 43 и проверка на техните идентификационни данни (самоличност), така че задължените субекти да са уверени, че знаят кой е действителният собственик и че разбират структурата на собственост и контрол на клиента;

в)оценяване и в съответните случаи придобиване на информация за целта и планираното естество на деловите взаимоотношения;

г)осъществяване на постоянно наблюдение върху деловите взаимоотношения, включително внимателно проучване на сделките, предприемани по време на целия период на деловите взаимоотношения, за да се гарантира, че осъществяваните сделки са в съответствие с информацията, с която разполага задълженият субект за клиента, за профила на стопанската дейност и на риска, включително, където е необходимо, произхода на средствата.

При прилагане на мерките, посочени в първа алинея, букви а) и б), задължените субекти също така правят проверка, за да се уверят, че всяко лице, което претендира да действа от името на клиента, е упълномощено за тази цел, и установяват и проверяват идентификационните данни на това лице в съответствие с член 18.

2.Задължените субекти определят степента на мерките, посочени в параграф 1, въз основа на индивидуален анализ на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, като вземат под внимание особеностите на клиента и на деловите взаимоотношения или случайната сделка и като отчитат оценката на риска, извършена от задължения субект съгласно член 8, и променливите на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма, определени в приложение I, както и факторите на риска, определени в приложения II и III.

Когато задължените субекти установят повишен риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма, те предприемат мерки за разширена комплексна проверка по реда на раздел 4 от настоящата глава. Когато бъдат установени ситуации на по-нисък риск, задължените субекти може да прилагат мерки за опростена комплексна проверка по реда на раздел 3 на настоящата глава

3.В срок до [2 години след датата на прилагане на настоящия Регламент] ОБИП издава насоки относно променливите на риска и факторите на риска, които трябва да се отчитат от задължените субекти, когато встъпват в делови взаимоотношения или осъществяват случайни сделки.

4.Задължените субекти трябва да бъдат в състояние по всяко време да удостоверят пред съответните надзорни органи, че предприетите мерки са целесъобразни с оглед на установените рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

Член 17

Невъзможност да бъдат спазени изискванията за прилагане на мерки за комплексна проверка на клиента

1.Когато задълженият субект не може да спази мерките за комплексна проверка на клиента, предвидени в член 16, параграф 1, той се въздържа от извършване на дадена сделка или установяване на дадени делови взаимоотношения и прекратява деловите взаимоотношения и обмисля дали да подаде уведомление за съмнителна сделка до ЗФР във връзка с клиента, в съответствие с член 50.

Първата алинея не се прилага по отношение на нотариусите, адвокатите и другите упражняващи юридическа дейност лица на свободна практика, одиторите, външните счетоводители и данъчните консултанти в тясно определения случай, когато тези лица удостоверяват правното положение на своя клиент или изпълняват задачата да защитават или представляват този клиент в съдебно производство или във връзка с такова, включително при предоставяне на съвети за завеждане или избягване на такова производство.

2.Когато задължени субекти или приемат, или отказват да встъпят в делово взаимоотношение, те водят отчетност за предприетото действие, за да изпълнят изискването за прилагане на мерки за комплексна проверка на клиента, включително отчетност за взетите решения и съответната подкрепяща документация. Документите, данните или информацията, държани от задължения субект, се актуализират всеки път, когато се извършва преглед на комплексната проверка на клиента съгласно член 21.

Член 18

Идентифициране на клиента и проверка на идентификационните му данни

1.С изключение на случаите на по-нисък риск, за които се прилагат мерките по раздел 3, и независимо от прилагането на допълнителни мерки в случаите на по-висок риск по раздел 4, задължените субекти получават най-малко следната информация с цел да идентифицират клиента и лицето, което действа от негово име:

а)за физическо лице:

i) лично име и фамилно име;

ii) място и дата на раждане;

iii) гражданство или гражданства, или липса на гражданство и статут на бежанец, или статут на субсидиарна закрила — в съответните случаи, и национален идентификационен номер — в съответните случаи;

iv) обичайното местопребиваване или — ако няма определен адрес на законно местопребиваване в Съюза — пощенския адрес, на който физическото лице може да бъде намерено, и по възможност занятието, професията или положението на заетост и данъчния идентификационен номер;

б)за правно образувание:

i) правна форма и наименование/фирма на правното образувание;

ii) седалище и адрес на управление и — ако е различен — адрес на основното място на дейност, както и държавата на учредяване;

iii) имената на правните представители, както и — когато има такива — регистрационния номер, данъчния идентификационен номер и идентификационния код на правния субект; Задължените субекти също така проверяват дали правното образувание има дейност въз основа на счетоводни документи за последната финансова година или друга относима информация;

в)за доверителен собственик на изрична доверителна собственост или лице, заемащо равностойна длъжност в сходна форма на правна договореност:

i) информацията, посочена в член 44, параграф 1, букви а) и б), и в буква б) от настоящия параграф — за всички лица, установени като действителни собственици;

ii) адресът на местопребиваване на доверителния собственик или собственици, или лицето или лицата на равностойна длъжност в сходна форма на правна договореност, и пълномощията, които уреждат и скрепяват формата на правна договореност, както и данъчния идентификационен номер и идентификационния код на правния субект, когато има такива;

г)за други организации, които имат правоспособност съгласно националното законодателство:

i) наименование, седалище и адрес на управление или равностойни данни;

ii) имената на лицата, упълномощени да представляват организацията, както и — в съответните случаи — правната форма, данъчния идентификационен номер, регистрационния номер, идентификационния код на правния субект и устава или съответния равностоен акт;

2.За целите на идентифицирането на действителния собственик на правно образувание задължените субекти събират информацията по член 44, параграф 1, буква а) и информацията по параграф 1, буква б) от настоящия член.

В случаите, когато след като са изчерпани всички възможни средства за идентифициране по първата алинея, не е идентифицирано физическо лице като действителен собственик, или когато има някакво съмнение, дали лицето или лицата, които са идентифицирани, са действителните собственици, задължените субекти идентифицират физическото лице или физическите лица, заемащи длъжностите на служители на висше ръководно равнище в търговското дружество или друго правно образувание и проверяват техните идентификационни данни (самоличност). Задължените субекти водят отчетност за извършените действия, както и за трудностите, срещнати по време на процеса на идентифициране, довел до това да се прибегне до идентифициране на висш ръководен служител.

3.В случай на ползващи се лица при доверителна собственост или сходни правни образувания, или форми на правни договорености, които са определени чрез конкретни характеристики или клас, задълженият субект събира достатъчно информация относно ползващото се лице, за да се увери, че ще бъде в състояние да установи ползващото се лице към момента на изплащането или когато ползващото се лице упражнява придобитите права.

4.Задължените субекти получават информацията, документите и данните, нужни за проверка на идентификационните данни (самоличността) на клиента и действителния собственик по някой от следните начини:

а)предаване на документа за самоличност, паспорта или равностоен документ и придобиване на информация от надеждни и независими източници, независимо дали достъпът се осъществява пряко, или е предоставен от клиента;

б)използването на средствата за електронна идентификация и съответните доверителни услуги съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 910/2014.

За целите на проверката на информацията за действителния собственик или действителните собственици задължените субекти правят справка и в централните регистри, посочени в член 10 от Директива [моля, въведете препратка — Предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final], както и с допълнителна информация. Задължените субекти определят степента, в която е необходимо да направят справка с допълнителна информация, като вземат под внимание рисковете, произтичащи от сделката или деловите взаимоотношения и действителния собственик.

Член 19

Момент на извършване на проверката на идентификационните данни на клиента и на действителния собственик

1.Проверката на идентификационните данни на клиента и на действителния собственик се извършва преди установяването на делови взаимоотношения или извършването на случайна сделка. Това задължение не се отнася до ситуациите с по-нисък риск по раздел 3 от настоящата глава, при условие, че по-ниският риск обосновава отлагането на такава проверка.

2.Като изключение от от параграф 1 проверката на идентификационните данни на клиента и на действителния собственик може да се извърши по време на установяването на делови взаимоотношения, ако е необходимо, за да не се прекъсва нормалното осъществяване на стопанската дейност и когато рискът от изпиране на пари или финансиране на тероризъм е незначителен. При подобни ситуации тези процедури се приключват колкото е възможно по-скоро след първоначалния контакт.

3.Като изключение от от параграф 1 кредитна или финансова институция може да открие сметка, включително сметки, които позволяват извършването на сделки с прехвърлими ценни книжа, при условие че са налице подходящи предпазни мерки, за да се гарантира, че няма да се извършват сделки от клиента или от негово име, докато не бъде осигурено пълно спазване на изискванията за комплексна проверка на клиента по член 16, параграф 1, първа алинея, букви а) и б).

4.При всяко встъпване в нови делови взаимоотношения с правно образувание или с доверителния собственик на изрична доверителна собственост, или с лицето, заемащо равностойна длъжност в сходна форма на правна договореност, посочени в членове 42, 43, и 48, и подлежащи на регистрация на информацията за действителните собственици съгласно член 10 от Директива [моля, въведете препратка — Предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final], задължените субекти събират доказателства за регистрацията или получават извлечение от регистъра.

Член 20

Установяване на целта и планираното естество на делови взаимоотношения или случайна сделка

Преди да встъпи в делови взаимоотношения или да осъществи случайна сделка, задълженият субект получава най-малко следната информация, за да разбере тяхната цел и планирано естество:

а)целта на планираната сметка, сделка или делови взаимоотношения;

б)прогнозната сума и икономическата обосновка на предвижданите сделки или дейности;

в)източника на средства;

г)предназначението на средствата.

Член 21

Постоянно наблюдение върху деловите взаимоотношения и наблюдение върху сделките, извършвани от клиенти

1.Задължените субекти провеждат постоянно наблюдение върху деловите взаимоотношения, включително сделките, предприемани от клиента през цялото време на тези взаимоотношения, с цел да контролират съответствието на тези сделки с информацията, с която задълженият субект разполага за клиента, стопанската дейност на клиента и неговия рисков профил и при необходимост с информацията за произхода на средствата и с цел откриване на тези сделки, които да бъдат подложени на по-щателен анализ съгласно член 50.

2.В контекста на постоянното наблюдение, посочено в параграф 1, задължените субекти гарантират, че относимите документи, данни или информация за клиента се поддържат в актуален вид.

Честотата на актуализиране на информацията за клиента по първата алинея се основава на риска, произтичащ от деловото взаимоотношение. Честотата на актуализиране на информацията за клиента във всички случаи не надхвърля пет години.

3.Като допълнение към изискванията, определени в параграф 2, задължените субекти извършват преглед и при необходимост актуализират информацията за клиента, в случай че:

а)е настъпила промяна в съответните обстоятелства на клиента;

б)задълженият субект има правно задължение в рамките на съответната календарна година да се свърже с клиента с цел преглед на относимата информация за действителния собственик или собственици или за да спази изискванията на Директива 2011/16/ЕС на Съвета 54 ;

в)узнаят за относим факт, който е свързан с клиента.

4.В срок до [2 години след влизането в сила на настоящия Регламент] ОБИП издава насоки относно постоянното наблюдение на деловите взаимоотношения и относно наблюдението на сделките, извършвани в контекста на такива взаимоотношения.

Член 22

Регулаторни технически стандарти относно информацията, необходима за извършване на комплексна проверка на клиента

1.В срок до [2 години след влизането в сила на настоящия регламент] ОБИП разработва проекти на регулаторни технически стандарти и ги представя на Комисията за приемане. В тези регулаторни технически стандарти се определят:

а)изискванията, които се прилагат по отношение на задължените субекти по член 16 и информацията, която да бъде събирана за целите на извършването на стандартни, опростени и разширени комплексни проверки на клиента съгласно членове 18 и 20, член 27, параграф 1 и член 28, параграф 4, включително минималните изисквания при ситуации с по-нисък риск;

б)вида на мерките за опростена комплексна проверка, които задължените субекти може да прилагат при ситуации с по-нисък риск съгласно член 27, параграф 1, включително мерките, приложими по отношение на определени категории задължени субекти и продукти или услуги, като се вземат предвид резултатите от наднационалната оценка на риска, изготвена от Комисията съгласно член 7 от [моля, въведете препратка — Предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final];

в)надеждните и независими източници на информация, които може да се използват за проверка на идентификационните данни на физически или юридически лица за целите на член 18, параграф 4;

г)списъкът на атрибутите, които средствата за електронна идентификация и съответните доверителни услуги, посочени в член 18, параграф 4, буква б), трябва да притежават, за да бъдат изпълнени изискванията на член 16, букви а), б) и в) в случай на стандартна, опростена и разширена комплексна проверка на клиента.

2.Изискванията и мерките, предвидени с параграф 1, букви а) и б), следва да се основават на следните критерии:

а)присъщия риск, свързан с предоставяната услуга;

б)естеството, размера и повторяемостта на сделката;

в)каналите, използвани за осъществяване на деловите взаимоотношения или случайната сделка.

3.ОБИП редовно извършва преглед на регулаторните технически стандарти и при необходимост изготвя и предава на Комисията проект за актуализиране на тези регулаторни технически стандарти с цел, наред с другото, да вземе предвид нововъведенията и развитието на технологиите.

4.На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия Регламент чрез приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в параграфи 1 и 3 от настоящия член, в съответствие с членове 38—41 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final].

РАЗДЕЛ 2

Политика по отношение на третите държави и заплахи от ИП/ФТ с източник извън Съюза

Член 23

Определяне на третите държави със съществени стратегически недостатъци в националните режими в областта на БИП/БФТ

1.Третите държави със съществени стратегически недостатъци с устойчив характер в техните режими в областта на БИП/БФТ се определят от Комисията и се обозначават като „високорискови трети държави“.

2.С цел да определя държавите, посочени в параграф 1, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 60, които да допълват настоящия регламент, когато:

а)са установени съществени стратегически недостатъци в правната и институционалната уредба в областта на БИП/БФТ на съответната трета държава;

б)са установени съществени стратегически недостатъци в ефективността на системата за БИП/БФТ на съответната трета държава във връзка с предприеманите мерки по отношение на рисковете от изпиране на пари или финансиране на тероризма;

в)съществените стратегически недостатъци, установени по букви а) и б), са трайни и не са предприети или не се предприемат мерки за ограничаването им.

Тези делегирани актове се приемат в срок до един месец, след като Комисията се е уверила, че са изпълнени критериите, посочени в букви а), б) или в).

3.За целите на параграф 2 Комисията взема предвид призивите за прилагане на мерки за разширена комплексна проверка и допълнителни ограничаващи риска мерки („ответни мерки“) от международни организации и определящи стандартите органи, които са компетентни в областта на предотвратяването на изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма, както и относимите оценки, доклади или публични изявления, изготвени от тях.

4.Когато дадена трета държава е определена по критериите, посочени в параграф 3, задължените субекти прилагат мерките за разширена комплексна проверка по член 28, параграф 4, букви а)—ж) по отношение на деловите взаимоотношения или случайните сделки, включващи физически или юридически лица от съответната трета държава.

5.С делегираните актове, посочени в параграф 2, измежду ответните мерки, изброени в член 29, се определят специфичните ответни мерки за ограничаване на специфичните за държавата рискове, произтичащи от високорисковите трети държави.

6.Комисията редовно извършва преглед на делегираните актове, посочени в параграф 2, за да гарантира, че специфичните ответни мерки, определени съгласно параграф 5, отчитат промените в уредбата на съответната трета държава в областта на БИП/БФТ и са съразмерни и адекватни на рисковете.

Член 24

Определяне на третите държави със слабости в спазването на изискванията в националните режими в областта на БИП/БФТ

1.Третите държави със слабости в спазването на изискванията в своите национални режими в областта на БИП/БФТ се определят от Комисията.

2.С цел да определя държавите, посочени в параграф 1, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 60, които да допълват настоящия регламент, когато:

а)са установени слабости в спазването на изискванията в правната и институционалната уредба в областта на БИП/БФТ на съответната трета държава;

б)са установени слабости в спазването на изискванията по отношение на ефективността на системата за БИП/БФТ на съответната трета държава във връзка с предприемането на мерки по отношение на рисковете от изпиране на пари или финансиране на тероризма.

Тези делегирани актове се приемат в срок до един месец, след като Комисията се е уверила, че са изпълнени критериите, посочени в букви а или б).

3.При изготвянето на делегираните актове, посочени в параграф 2, Комисията взема предвид информацията относно юрисдикциите под засилено наблюдение от международни организации и определящи стандартите органи, които са компетентни в областта на предотвратяването на изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма, както и относимите оценки, доклади или публични изявления, изготвени от тях.

4.С делегираните актове, посочени в параграф 2, се определят конкретните мерки за разширена комплексна проверка измежду изброените в член 28, параграф 4, букви а)—ж), които задължените субекти трябва да прилагат с цел ограничаване на рисковете, свързани с деловите взаимоотношения или случайните сделки, включващи физически или юридически лица от съответната трета държава.

5.Комисията редовно извършва преглед на делегираните актове, посочени в параграф 2, за да гарантира, че конкретните мерки за разширена комплексна проверка, определени съгласно параграф 4, отчитат промените в уредбата на съответната трета държава в областта на БИП/БФТ и са съразмерни и адекватни на рисковете.

Член 25

Определяне на третите държави, представляващи заплаха за финансовата система на Съюза

1.На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 60за определяне на третите държави, които представляват конкретна и значима заплаха за финансовата система на Съюза и правилното функциониране на вътрешния пазар, различни от обхванатите от членове 23 и 24.

2.Когато изготвя делегираните актове, посочени в параграф 1, Комисията взема предвид по-конкретно следните критерии:

а)правната и институционалната уредба в областта на БИП/БФТ в съответната трета държава, и по-специално:

i) инкриминирането на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

ii) мерките за комплексна проверка на клиента;

iii) изискванията за водене на отчетност;

iv) изискванията за уведомяване за съмнителните сделки;

v) наличието за компетентните органи на точна и навременна информация за действителните собственици на юридическите лица и формите на правни договорености;

б)правомощията и процедурите на компетентните органи на съответната трета държава за целите на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително наличието на достатъчно ефективни, съразмерни и възпиращи наказания, както и практиката на съответната трета държава в областта на сътрудничеството и обмена на информация с компетентните органи на държавите членки;

в)ефективността на системата за БИП/БФТ на съответната трета държава във връзка с предприемането на мерки по отношение на рисковете от изпиране на пари или финансиране на тероризма;

3.За целите на определянето на нивото на заплаха, посочено в параграф 1, Комисията може да поиска от ОБИП да приеме становище, имащо за цел да бъде оценено конкретното въздействие върху почтеността във финансовата система на Съюза, дължащо се на нивото на заплаха, произтичащо от трета държава.

4.При изготвянето на делегираните актове, посочени в параграф 1, Комисията взема предвид по-конкретно относимите оценки или доклади, изготвени от международни организации и определящи стандартите органи, които са компетентни в областта на предотвратяването на изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма.

5.Когато определената конкретна и значима заплаха от въпросната трета държава се състои в съществен стратегически недостатък, се прилага член 23, параграф 4, а с делегираните актове, посочени в параграф 2, се определят специфични ответни мерки съгласно член 23, параграф 5.

6.Когато определената конкретна и значима заплаха от въпросната трета държава се състои в слабост в спазването на изискванията, с делегираните актове, посочени в параграф 2, се определят специфични мерки за разширена комплексна проверка съгласно член 24, параграф 4.

7.Комисията редовно извършва преглед на делегираните актове, посочени в параграф 2, за да гарантира, че мерките, посочени в параграфи 5 и 6, отчитат промените в уредбата на съответната трета държава в областта на БИП/БФТ и са съразмерни и адекватни на рисковете.

Член 26

Насоки относно рисковете, тенденциите и методите в областта на ИП/ФТ

1.В срок до [3 години от датата на влизане в сила на настоящия Регламент] ОБИП приема насоки, в които се определят тенденциите, рисковете и методите в областта на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които са свързани с всяка географска зона извън Съюза и на които са изложени задължените субекти. ОБИП отчита, по-конкретно, факторите на риска, изброени в приложение III. Когато са установени ситуации с по-висок риск, в насоките се включват мерки за разширена комплексна проверка, чието прилагане задължените субекти трябва да обмислят с цел да ограничат тези рискове.

2.ОБИП извършва преглед на насоките, посочени в параграф 1 най-малко веднъж на всеки две години.

3.При издаването и прегледа на насоките, посочени в параграф 1, ОБИП взема предвид оценките или докладите на международни организации и определящи стандартите органи, които са компетентни в областта на предотвратяването на изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма.

РАЗДЕЛ 3

Опростена комплексна проверка на клиента

Член 27

Мерки за опростена комплексна проверка на клиента

1.Когато предвид факторите на риска, посочени в приложения II и III, деловите взаимоотношения или сделката представляват ниска степен на риск, задължените субекти може да прилагат следните мерки за опростена комплексна проверка на клиента:

а)проверка на идентификационните данни на клиента и действителния собственик след установяването на деловите взаимоотношения, при условие че установеният конкретен по-нисък риск обосновава такова отлагане, но във всички случаи не по-късно от 30 дни от установяването на деловите взаимоотношения;

б)намаляване на честотата на актуализиране на идентификационните данни на клиента;

в)намаляване на количеството информация, събирана с цел установяване на целта и планираното естество на деловите взаимоотношения, или извличането ѝ от вида на сделките или установените взаимоотношения;

г)намаляване на честотата или степента на проучване на извършваните от клиента сделки;

д)прилагане на всяка друга относима мярка за опростена комплексна проверка, определена от ОБИП съгласно член 22.

Мерките, посочени в първата алинея, трябва да бъдат съразмерни с естеството и размера на стопанската дейност и на установените конкретни елементи на по-ниския риск. Задължените субекти обаче провеждат достатъчно наблюдение на сделките и деловите взаимоотношения, позволяващо откриването на необичайни или съмнителни сделки.

2.Задължените субекти гарантират, че вътрешните процедури, установени съгласно член 7, съдържат конкретните мерки за опростена проверка, които се предприемат по отношение на различните видове клиенти, които представляват по-нисък риск. Задължените субекти документират решенията за съобразяване с допълнителни фактори на по-нисък риск.

3.За целите на прилагането на мерките за опростена комплексна проверка, посочени в параграф 1, буква а), задължените субекти приемат процедури за управление на риска по отношение на условията, при които могат да предоставят услуги или осъществяват сделки за клиент, преди да бъде извършена проверката, включително като поставят ограничения за размера, броя или видовете сделки, които може да бъдат извършвани, или като наблюдават сделките, за да гарантират, че те съответстват на очакваните норми за въпросните делови взаимоотношения.

4.Задължените субекти проверяват редовно дали условията за прилагането на опростена комплексна проверка продължават да са налице. Честотата на тези проверки трябва да бъде съразмерна с естеството и размера на стопанската дейност и на рисковете, които произтичат от конкретните делови взаимоотношения.

5.Задължените субекти се въздържат от прилагането на мерки за опростена комплексна проверка във всяка от следните ситуации:

а)задължените субекти изпитват съмнения относно верността на информацията, предоставена от клиента или действителния собственик на етапа на идентифициране, или откриват несъответствия във връзка с тази информация;

б)факторите, сочещи за по-нисък риск, вече не са налице;

в)наблюдението на сделките на клиента и информацията, събрана в контекста на деловите взаимоотношения с него, изключват сценарий, свързан с по-нисък риск;

г)има съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма.

РАЗДЕЛ 4

Разширена комплексна проверка на клиента

Член 28

Приложно поле на мерките за разширена комплексна проверка на клиента

1.В случаите, посочени в членове 23, 24, 25 и 30—36, както и в други случаи с по-висок риск, които са установени от задължените субекти съгласно член 16, параграф 2, втора алинея („случаи на по-висок риск“), задължените субекти прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиента, целящи подходящо управление и ограничаване на тези рискове.

2.Задължените субекти проучват произхода и предназначението на средствата, участващи във всички сделки, за които е изпълнено най-малко едно от следните условия, както и целта на всички такива сделки:

а)сделките са сложни по естеството си;

б)сделките са необичайно големи;

в)сделките се извършват по необичайни схеми;

г)сделките нямат явна икономическа или законна цел.

3.С изключение на случаите, обхванати от раздел 2 от настоящата глава, когато се оценяват рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, произтичащи от дадени делови взаимоотношения или от случайна сделка, задължените субекти вземат предвид най-малко факторите на потенциално по-висок риск, определени в приложение III и в насоките, приети от ОБИП съгласно член 26.

4.С изключение на случаите, обхванати от раздел 2 от настоящата глава, в случаите на по-висок риск задължените субекти може да прилагат всяка от следните мерки за разширена комплексна проверка на клиента, съразмерно с установения по-висок риск:

а)получаване на допълнителна информация относно клиента и действителния собственик или действителните собственици;

б)получаване на допълнителна информация относно планираното естество на деловите взаимоотношения;

в)получаване на допълнителна информация относно произхода на средствата и произхода на богатството на клиента и на действителния собственик или действителните собственици;

г)получаване на информация относно причините за планираните или извършените сделки и за тяхната логическа обвързаност с деловите взаимоотношения;

д)получаване на одобрение от висшето ръководство за установяване или продължаване на делови взаимоотношения;

е)осъществяване на засилено наблюдение на деловите взаимоотношения чрез повишаване на броя и честотата на извършваните проверки и подбиране на схеми на сделки, които налагат допълнително проучване;

ж)изискване първото плащане да се извършва през сметка на името на клиента в кредитна институция, за която се прилагат стандарти за комплексна проверка на клиента, които не са по-малко строги от предвидените в настоящия регламент.

5.С изключение на случаите, обхванати от раздел 2 от настоящата глава, когато държавите членки установят, съгласно член 8 от Директива [моля, въведете препратка — Предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final], случаи на по-висок риск, те могат да изискат от задължения субект да прилага мерки за разширена комплексна проверка и, когато е уместно, да определят конкретно тези мерки. Държавите членки изпращат уведомление на Комисията и на ОБИП за изискванията относно разширената комплексна проверка, наложени на задължените субекти, установени на тяхна територия, в едномесечен срок от тяхното приемане, придружено от обосновка по отношение на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, на които се основава такова решение.

Когато има вероятност рисковете, установени от държавите членки по първата алинея, да засегнат финансовата система на Съюза, ОБИП обмисля, по искане на Комисията или по собствена инициатива, дали да актуализира насоките, приети съгласно член 26.

6.Мерките за разширена комплексна проверка на клиента не се прилагат автоматично по отношение на клонове или дъщерни предприятия на задължени субекти, установени в Съюза, които се намират във високорискови трети държави, посочени в членове 23, 24 и 25, когато тези клонове или дъщерни предприятия спазват изцяло общогруповите политики и процедури в съответствие с член 14.

Член 29

Ответни мерки за ограничаване на заплахите от ИП/ФТ с източник извън Съюза

За целите на член 23 и член 25 Комисията може да избира измежду следните ответни мерки:

а)ответни мерки, които задължените субекти трябва да прилагат по отношение на лицата и правните образувания, свързани с високорискови трети държави и в съответните случаи с други държави, от които произтича заплаха за финансовата система на Съюза, състоящи се в следното:

i) прилагане на допълнителни елементи на разширена комплексна проверка;

ii) въвеждане на подходящи разширени механизми за уведомяване или систематично уведомяване за финансови сделки;

iii) ограничаване на деловите взаимоотношения или сделките с физически лица или правни образувания от тези трети държави;

б)ответни мерки, които държавите членки трябва да прилагат по отношение на високорискови трети държави и в съответните случаи други държави, от които произтича заплаха за финансовата система на Съюза, състоящи се в следното:

i) отказ на установяването на дъщерни предприятия, клонове или представителства на задължени субекти от съответната държава или отчитане по друг начин на факта, че съответният задължен субект е от трета държава, която не е въвела годен режим за БИП/БФТ;

ii) забрана за задължените субекти да установяват клонове или представителства на задължени субекти в съответната трета държава или отчитане по друг начин на факта, че съответният клон или представителство ще бъде в трета държава, която не е въвела адекватен режим за БИП/БФТ;

iii) изискване да се прилагат повишени изисквания за надзорна проверка или за външен одит за клоновете и дъщерните предприятия на задължени субекти, намиращи се във въпросната трета държава;

iv) изискване за повишени изисквания за външен одит за финансовите групи по отношение на всички техни клонове и дъщерни предприятия, намиращи се във въпросната трета държава;

v) изискване кредитните и финансовите институции да извършат преглед и да изменят или при необходимост да прекратят кореспондентските отношения с институции респонденти във въпросната трета държава;

Член 30

Особени мерки за разширена комплексна проверка за трансграничните кореспондентски отношения

По отношение на трансграничните кореспондентски отношения, включително отношенията, установени за сделки с ценни книжа или превод на средства, включващи изпълнението на плащания с институция респондент от трета държава, като допълнение към установените в член 16 мерки за комплексна проверка на клиента, изискват от кредитните и финансовите институции, когато встъпват в делови взаимоотношения:

а)да съберат достатъчно информация за институцията респондент, позволяваща им да разберат изцяло естеството на дейността на респондента, и въз основа на обществено достъпната информация да установят репутацията на институцията и качеството на надзора;

б)да оценят механизмите за контрол в областта на БИП/БФТ, прилагани от институцията респондент;

в)да получат одобрение от висшето ръководство, преди да установят нови кореспондентски отношения;

г)да документират съответните отговорности на всяка институция;

д)да се уверят по отношение на кореспондентските сметки, че институцията респондент е проверила идентификационните данни и е извършвала постоянна комплексна проверка на клиентите, които имат пряк достъп до сметките на институцията кореспондент, и че при поискване тя може да предостави на институцията кореспондент съответните данни от комплексната проверка на клиента.

Когато кредитни и финансови институции вземат решение да преустановят трансгранични кореспондентски отношения по причини, свързани с политика за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, те документират своето решение.

Член 31

Забрана за кореспондентски отношения с банки фантоми

На кредитните институции и на финансовите институции се забранява да встъпват или да продължават кореспондентски отношения с банки фантоми. Кредитните и финансовите институции вземат подходящи мерки, които да гарантират, че те не встъпват или продължават кореспондентски отношения с кредитна институция или финансова институция, за която е известно, че позволява сметките ѝ да се използват от банка фантом.

Член 32

Особени разпоредби относно видните политически личности

1.Като допълнение към установените в член 16 мерки за комплексна проверка на клиента задължените субекти разполагат с целесъобразни системи за управление на риска, включително процедури, основани на риска, за да определят дали клиентът или действителният собственик на клиента е видна политическа личност.

2.Задължените субекти прилагат следните мерки по отношение на сделките или деловите взаимоотношения с видни политически личности:

а)получават одобрението на висшето ръководство за установяване или продължаване на делови взаимоотношения с видни политически личности;

б)вземат годни мерки за установяване на произхода на богатството и произхода на средствата, които са предмет на деловите взаимоотношения или сделките с такива видни политически личности;

в)провеждат разширено постоянно наблюдение на деловите взаимоотношения.

3.В срок до [3 години от датата на влизане в сила на настоящия Регламент] ОБИП издава насоки по следните въпроси:

а)критериите за идентифициране на лицата, отговарящи на определението за лица, известни като близки сътрудници;

б)нивото на риска, свързан с определена категория видни политически личности, техните семейства и лица, известни като близки сътрудници, включително насоки как да се оценяват тези рискове, след като лицето престане да изпълнява важни обществени функции по смисъла на член 35.

Член 33

Списък на важните обществени функции

1.Всяка държава членка издава и актуализира списък, указващ точните функции, които съгласно националните законови, подзаконови и административни разпоредби се определят като важни обществени функции за целите на член 2, точка 25. Държавите членки изискват от всяка международна организация, акредитирана на тяхна територия, да издаде и актуализира списък на важните обществени функции в тази международна организация за целите на член 2, точка 25. Тези списъци включват също така всички функции, които може да бъдат възложени на представители на трети държави или на международни организации, акредитирани на равнището на държава членка. Държавите членки изпращат до Комисията и на ОБИП уведомления с тези списъци както и уведомления за всякакви промени, извършени в тях.

2.Комисията изготвя и поддържа актуален списък на точните функции, които се определят като важни обществени функции на равнището на Съюза. Този списък включва също така всички функции, които може да бъдат възложени на представители на трети държави или на международни организации, акредитирани на равнището на Съюза.

3.Въз основа на списъците по параграфи 1 и 2 от настоящия член Комисията съставя единен списък на всички важни обществени функции за целите на член 2, точка 25. Комисията публикува този единен списък в Официален вестник на Европейския съюз. ОБИП публикува този списък на своя уебсайт.

Член 34

Видни политически личности, които са ползващи се лица по застрахователни полици

Задължените субекти предприемат подходящи мерки, за да определят дали ползващите се лица по животозастрахователни полици или на други застрахователни полици, свързани с инвестиции, или в съответния случай действителния собственик на ползващото се лице, са видни политически личности. Тези мерки се предприемат не по-късно от момента на изплащането или момента на цялостно или частично прехвърляне на полицата. Когато са установени по-високи рискове, като допълнение към прилагането на мерките за комплексна проверка на клиента, установени в член 16, задължените субекти:

а)информират висшето ръководство, преди да пристъпят към изплащане на сумите по полицата;

б)подлагат на разширено проучване съвкупните делови взаимоотношения с притежателя на полицата.

Член 35

Мерки по отношение на лица, престанали да бъдат видни политически личности

1.Когато на видна политическа личност вече не е поверена важна обществена функция от Съюза, държава членка, трета държава или международна организация, задължените субекти вземат предвид продължаващия риск, свързан с това лице, в своята оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма в съответствие с член 16.

2.Задължените субекти прилагат една или повече от мерките, посочени в член 28, параграф 4, за да ограничат рисковете, произтичащи от въпросните делови взаимоотношения, до извършването на преценка, че лицето вече не представлява риск, но във всички случаи не по-малко от 12 месеца, след като вече не им е поверена важна обществена функция.

3.Задължението по параграф 2 се прилага съответно когато задължен субект встъпи в делови взаимоотношения с лице, на което в миналото е била поверена важна обществена функция от Съюза, държава членка, трета държава или международна организация.

Член 36

Членове на семейството и близки сътрудници на видни политически личности

Посочените в членове 32, 34 и 35 мерки се прилагат също и спрямо членове на семейството или лица, известни като близки сътрудници на видни политически личности.

РАЗДЕЛ 5

Особени разпоредби относно комплексната проверка на клиента

Член 37

Особени случаи за сектора на животозастраховането и другите видове застраховане, свързано с инвестиции

По отношение на животозастраховането или друга свързана с инвестиции застрахователна дейност, като допълнение към мерките за комплексна проверка, които се изискват по отношение на клиента и действителния собственик, задължените субекти предприемат следните мерки за комплексна проверка на клиента по отношение на ползващите се лица по животозастрахователни полици и по други застрахователни полици, свързани с инвестиции, непосредствено след като ползващите се лица бъдат идентифицирани или определени:

а)в случай на ползващи се лица, които са идентифицирани като изрично посочени лица или форми на правни договорености — вземат името/наименованието на лицето или формата на правна договореност;

б)в случай на ползващи се лица, които са определени чрез характеристики или клас или по друг начин — получават достатъчно информация относно тези ползващи се лица, за да могат да установят идентификационните данни на ползващото се лице към момента на изплащането.

За целите на първата алинея, букви а) и б) проверката на идентификационните данни на ползващото се лице се извършва към момента на изплащането. При цялостно или частично прехвърляне на застраховка „Живот“ или на друга застраховка, свързана с инвестиции, на трето лице задължените субекти, осведомени за прехвърлянето, установяват действителния собственик към момента на прехвърлянето към физическото или юридическото лице или формата на правна договореност, което получава в своя полза стойността на прехвърлената полица.

РАЗДЕЛ 6

Изпълнение от трети лица

Член 38

Общи разпоредби относно разчитането на други задължени субекти

1.Задължените субекти може за разчитат на други задължени субекти, независимо дали са разположени в държава членка или в трета държава, за да изпълняват изискванията за комплексна проверка на клиента, определени в член 16, параграф 1, букви а), б) и в), при условие че:

а)другите задължени субекти прилагат изискванията за комплексна проверка на клиента и изискванията за водене на отчетност, установени в настоящия регламент, или равностойни изисквания, когато другите задължени субекти са установени или пребивават в трета държава;

б)върху спазването на изискванията за БИП/БФТ от страна на другите задължени субекти се упражнява надзор по начин, който съответства на глава IV от Директива [моля, въведете препратка — Предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final].

Крайната отговорност за спазването на изискванията за комплексна проверка на клиента продължава да се носи от задължения субект, който разчита на друг задължен субект.

2.Когато вземат решение да разчитат на други задължени субекти, разположени в трети държави, задължените субекти вземат под внимание географските фактори на риска, изброени в приложения II и III, и всякаква относима информация или насоки, предоставени от Комисията, ОБИП или други компетентни органи. 

3.В случая на задължени субекти, които са част от група, спазването на изискванията на настоящия член и член 39 може да се осигури чрез общогрупови политики, механизми за контрол и процедури, при положение че са изпълнени всички следни условия:

а)задълженият субект разчита на информация, предоставена единствено от задължен субект, което е част от същата група;

б)групата прилага политики и процедури за БИП/БФТ, мерки за комплексна проверка на клиента и правила за водене на отчетност, които са в пълно съответствие с настоящия регламент или с равностойни правила в трети държави;

в)ефективното изпълнение на изискванията, посочени в буква б), е обект на надзор на равнището на групата, упражняван от публичния орган за надзор на държавата по произход съгласно глава IV от Директива [моля, въведете препратка — Предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final] или на съответната трета държава съгласно правилата на тази трета държава.

4.Забранява се задължените субекти да разчитат на задължени субекти, установени в трети държави, определени по реда на раздел 2 от настоящата глава. Задължените субекти, установени в Съюза, чиито клонове и дъщерни предприятия са установени в тези трети държави, обаче може да разчитат на тези клонове и дъщерни предприятия, когато са изпълнени всички условия по параграф 3, букви а)—в).

Член 39

Процедура при разчитане на друг задължен субект

1.Задължените субекти получават от задължения субект, на когото разчитат, цялата необходима информация относно изискванията за комплексна проверка на клиента по член 16, параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в) или относно стопанската дейност, която се представя.

2.Задължените субекти, които разчитат на други задължени субекти, предприемат всички необходими действия, за да гарантират, че задълженият субект, на когото разчитат, при поискване предоставя:

а)копия на информацията, събрана с цел идентифициране на клиента;

б)всички подкрепящи документи или надеждни източници на информация, които са били използвани за проверка на идентификационните данни на клиента и в съответните случаи на действителните собственици на клиента или лицата, от чието име действа клиентът, включително данните, получени чрез средствата за електронна идентификация и съответните удостоверителни услуги съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 910/2014; както и

в)всяка събрана информация за целта и планираното естество на деловите взаимоотношения.

3.Информацията по параграфи 1 и 2 се предоставя от задължения субект, на когото се разчита, без забавяне и във всички случаи в срок от пет работни дни.

4.Условията за предоставяне на информацията и документите, упоменати в параграфи 1 и 2, се посочват в писмено споразумение между задължените субекти.

5.Когато задълженият субект разчита на друг задължен субект, който е част от неговата група, писменото споразумение може да бъде заместено от вътрешна процедура, установена на равнището на групата, при положение че са изпълнени условията по член 38, параграф 2.

Член 40

Възлагане на дейности на външни изпълнители

1.Задължените субекти може да възлагат на външни изпълнители дейности по задачи, произтичащи от изискванията на настоящия регламент за целите на извършаване на комплексна проверка на клиента, на представител или външен доставчик на услуги, независимо дали е физическо, или юридическо лице, с изключение на физическите или юридическите лица, чието местопребиваване или място на установяване е трета държава, определена по реда на раздел 2 от настоящата глава.

Пълната отговорност за всяко действие на представителите или външните доставчици на услуги, на които са възложени дейности, продължава да се носи от задължения субект.

2.Забранява се изпълнение на задачите, възложени на външен изпълнител по параграф 1, по начин, който в съществена степен вреди на качеството на мерките и процедурите на задължения субект за спазване на изискванията на настоящия регламент и Регламент [моля, посочете препратка – Предложение за преработване на Регламент (ЕС) 2015/847 – COM/2021/422 final]. При всички обстоятелства се забранява възлагане на външен изпълнител на следните задачи:

а)одобряването на оценката на риска на задължения субект;

б)въведените механизми за вътрешен контрол съгласно член 7;

в)изготвянето и одобряването на политиките, механизмите за контрол и процедурите за спазване на изискванията на настоящия регламент;

г)определянето на рисков профил на потенциален клиент и встъпването в делови взаимоотношения с този клиент;

д)определянето на критерии за откриване на съмнителни или необичайни сделки и дейности;

е)уведомяването за съмнителни сделки или основаните на прагова стойност декларации пред ЗФР съгласно член 50.

3.Когато задължен субект възлага на външен изпълнител задача по параграф 1, той гарантира, че представителят или доставчикът на външни услуги прилагат мерките и процедурите, приети от задължения субект. Условията за изпълнението на такива задачи се излагат в писмено споразумение между задължения субект и субекта, на който се възлага изпълнението. Задълженият субект осъществява редовни проверки, за да се увери в действителното изпълнение на тези мерки и процедури от страна на субекта, на който се възлага изпълнението. Честотата на тези проверки се определя въз основа на критичната значимост на възложените на външен изпълнител задачи.

4.Задължените субекти гарантират, че възлагането на дейности на външни изпълнители не се извършва по начин, който в съществена степен вреди на възможността на публичните органи за надзор да наблюдават и проследяват впоследствие спазването от задължения субект на всички изисквания, установени с настоящия регламент.

Член 41

Насоки относно изпълнението от трети лица

В срок до [3 години след датата на влизане в сила на настоящия Регламент] ОБИП издава насоки, предназначени за задължените субекти, относно:

а)условията, които са приемливи, за да може задължен субект да разчита на информацията, събрана от друг задължен субект, включително в случай на комплексна проверка на клиента от разстояние;

б)установяването на отношения, свързани с възлагане на дейности на външен изпълнител в съответствие с член 40, тяхното управление и процедурите за наблюдение върху изпълнението на функциите от страна на правните образувания, на които то е възложено, и по-специално онези функции, които трябва да се считат за критично значими;

в)ролите и отговорностите на всеки участник в процеса, независимо дали в случаи на разчитане на друг задължен субект, или в случай на възлагане на дейности на външен изпълнител;

г)надзорните подходи по отношение на разчитането на други задължени субекти и възлагането на дейности на външни изпълнители.

ГЛАВА IV

ПРОЗРАЧНОСТ НА ДЕЙСТВИТЕЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

Член 42

Идентифициране на действителните собственици на търговски дружества и други правни образувания

1.В случая на търговски дружества, действителният собственик или действителните собственици съгласно определението в член 2, точка 22 са физическото лице или физическите лица, които контролират, пряко или непряко, търговското дружество, било то чрез дялово участие, или чрез контрол с други средства.

За целите на настоящия член „контрол чрез дялово участие“ означава собственост върху 25 % плюс една от акциите или едно от правата на глас или друго дялово участие в търговското дружество, включително посредством държане на акции на приносител, на всяко равнище на собственост.

За целите на настоящия член „контрол с други средства“ включва най-малко едно от следните:

а)правото да се назначават или отстраняват повече от половината от членовете на съвета или сходни длъжностни лица на търговското дружество;

б)възможността да се упражнява значително влияние върху решенията, вземани от търговското дружество, включително права на вето, права на вземане на решения и всякакви решения относно разпределения на печалбата или решения, водещи до промяна в активите;

в)контрол, независимо споделен или не, посредством официални или неофициални договорености със собственици, с членове или с търговските дружества, клаузи в устави, дружествени договори, споразумения за синдикиране или равностойни документи, в зависимост от особеностите на правното образувание, както и договорености за гласуването;

г)връзки с членове на семействата на ръководителите (членовете на средното ръководство) или директорите (членовете на висшето ръководство), или лицата, които притежават или контролират търговското дружество;

д)използване на официални или неофициални договорености за номинално лице.

Контролът с други средства може да се определи също така в съответствие с критериите по член 22, параграфи 1—5 от Директива 2013/34/ЕС.

2.В случая на правни образувания, различни от търговски дружества, действителен собственик или действителни собственици съгласно определението в член 2, параграф 22 са физическите лица, идентифицирани в съответствие с параграф 1 от настоящия член, с изключение на случаите, за които се прилага член 43, параграф 2.

3.Държавите членки изпращат уведомление на Комисията в срок до [3 месеца от началната дата на прилагане на настоящия регламент] със списък на видовете търговски дружества и други правни образувания, съществуващи съгласно тяхното национално законодателство, при които действителният собственик или собственици се идентифицират в съответствие с параграф 1. Уведомлението включва конкретните категории правни образувания, описание на характеристиките, наименованията и в съответните случаи правното основание съгласно националните законодателства на държавите членки. В него се посочва също така дали поради особената форма и структури на правните образувания, различни от търговски дружества, се прилага механизмът по член 45, параграф 3, като се представя и подробна обосновка на причините за това.

4.Комисията отправя препоръки до държавите членки относно особените правила и критерии за идентифицирането на действителния собственик или собственици на правни образувания, различни от търговски дружества, в срок до [1 година от началната дата на прилагане на настоящия регламент]. В случай че държавите членки решат да не прилагат някоя от препоръките, те уведомяват Комисията за това и представят основанията за решението си.

5.Разпоредбите на настоящата глава не се прилагат за:

а)дружества, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар, за който важат изискванията за оповестяване в съответствие със законодателството на Съюза или на равностойни международни стандарти; както и

б)„публичноправни организации“ съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 55 .

Член 43

Идентифициране на действителните собственици при изрична доверителна собственост и сходни правни образувания или форми на правни договорености

1.В случаите на изрична доверителна собственост действителни собственици са всички следни физически лица:

а)учредителят или учредителите;

б)доверителният собственик или доверителните собственици;

в)пазителят или пазителите, ако има такива;

г)ползващите се лица или, когато има клас на ползващите се лица, физическите лица в рамките на този клас, които получават полза от формата на правна договореност или правното образувание, независимо от всякакъв праг, както и класът на ползващите се лица. В случая на пенсионни схеми в обхвата на Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета 56 и в които е предвиден клас на ползващите се лица обаче, ползващо се лице е само класът на ползващите се лица;

д)всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над изричната доверителна собственост посредством пряко или косвено притежаване или с други средства, включително чрез верига на контрол или собственост.

2.В случаите на правни образувания и форми на правни договорености, сходни на изрична доверителна собственост, действителни собственици са физическите лица, заемащи равностойни или сходни длъжности на посочените в параграф 1.

Държавите членки изпращат уведомление на Комисията в срок до [3 месеца от началната дата на прилагане на настоящия регламент] със списък на формите на правни договорености и на правните образувания, сходни на изричната доверителна собственост, при които действителният собственик или собственици се идентифицират в съответствие с параграф 1.

3.На Комисията се предоставя правомощието да приема, посредством акт за изпълнение, списък на формите на правни договорености и правните образувания, уредени от националните законодателства на държавите членки, за които следва да се прилагат същите изисквания по отношение на прозрачността на действителната собственост както за изричната доверителна собственост. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 61, параграф 2 от настоящия регламент.

Член 44

Информация за действителните собственици

1.За целите на настоящия регламент информацията за действителните собственици трябва да бъде годна, точна и актуална и да включва следното:

а)личното и фамилното име, пълното място на раждане и пълната дата на раждане, адреса на местопребиваване, държавата на местопребиваване и гражданството или гражданствата на действителния собственик, националния идентификационен номер и неговия източник, например паспорт или национален документ за самоличност, и в съответните случаи данъчния идентификационен номер или друг равностоен номер, определен за лицето от неговата държава на обичайно пребиваване;

б)естеството и степента на притежаваното действително участие в правното образувание или формата на правна договореност, било то чрез дялово участие или чрез контрол с други средства, както и датата на придобиване на притежаваното действително участие;

в)информация относно правното образувание или формата на правна договореност, на които физическото лице е действителен собственик в съответствие с член 16, параграф 1, буква б), както и описанието на структурата на контрол и собственост.

2.Информацията за действителните собственици се получава в рамките на 14 календарни дни от създаването на правните образувания или формите на правни договорености. Тя се актуализира бързо и във всички случаи не по-късно от 14 календарни дни след всяка промяна на действителния собственик или действителните собственици, както и ежегодно.

Член 45

Задължения на правните образувания

1.Всички търговски дружества и други правни образувания в Съюза получават и съхраняват годна, точна и актуална информация за действителните собственици.

Освен информацията относно законния си собственик или собственици, правните образувания предоставят на задължените субекти информация относно действителния собственик или действителните собственици, когато задължените субекти предприемат мерки за комплексна проверка на клиента в съответствие с глава III.

Действителният собственик или действителните собственици на търговски дружества или други правни образувания предоставят на тези дружества и образувания цялата необходима информация относно търговското дружество или друго правно образувание.

2.В случаите когато, след като са изчерпани всички възможни средства за идентифициране съгласно членове 42 и 43, не е идентифицирано физическо лице като действителен собственик или когато има съмнение дали лицето или лицата, които са идентифицирани, са действителните собственици, търговските дружества или другите правни образувания водят отчетност за действията, които са извършили за идентифициране на своя действителен собственик или действителни собственици.

3.В случаите по параграф 2, когато се представя информация за действителните собственици в съответствие с член 16 от настоящия регламент и член 10 от Директива [моля, въведете препратка — Предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final], търговските дружества или другите правни образувания представят следното:

а)изявление, придружено от обосновка, че няма действителен собственик или че не е било възможно действителният собственик или действителните собственици да бъдат идентифицирани и проверени;

б)данните за физическото лице или физическите лица, които заемат длъжността на висши ръководни служители в търговското дружество или правното образувание, равностойни на информацията, изисквана съгласно член 44, параграф 1, буква а).

4.Правните образувания представят информацията, събирана по настоящия член, при поискване и незабавно, на компетентните органи.

5.Информацията, посочена в параграф 4, се съхранява в продължение на пет години след датата, на която дружествата са прекратени или престанат да съществуват по друг начин, или от синдиците или ликвидаторите или други лица, участващи в прекратяването на правното образувание. Самоличността и данните за връзка с лицето, отговарящо за съхраняването на информацията, се обявяват в регистрите, посочени в член 10 от Директива [моля, въведете препратка — Предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final].

Член 46

Задължения на доверителните собственици

1.Доверителните собственици на всяка изрична доверителна собственост, управлявана административно в държава членка, и лицата, които заемат равностойна длъжност в сходна форма на правна договореност, получават и съхраняват годна, точна и актуална информация за действителните собственици относно формата на правна договореност. Тази информация се съхранява в продължение на пет години след прекратяване на тяхното отношение с изричната доверителна собственост или сходната форма на правна договореност.

2.Лицата, посочени в параграф 1, разкриват своя статут и представят на задължените субекти информацията относно действителния собственик или действителните собственици, когато задължените субекти предприемат мерки за комплексна проверка на клиента в съответствие с глава III.

3.Действителният собственик или действителните собственици на изрична доверителна собственост, различни от доверителния собственик или лицето, заемащо равностойна длъжност в сходна форма на правна договореност, представят на доверителния собственик или лицето, заемащо равностойна длъжност в сходна форма на правна договореност, цялата информация, необходима за спазване на изискванията на настоящата глава.

4.Доверителните собственици на изрична доверителна собственост и лицата, заемащи равностойна длъжност в сходна форма на правна договореност, предоставят информацията, събрана по настоящия член, при поискване и незабавно, на компетентните органи.

Член 47

Задължения на номиналните лица

Номиналните акционери и номиналните директори на търговски дружества или други правни образувания съхраняват годна, точна и актуална информация за самоличността (идентификационните данни) на своето номиниращо лице и за действителния собственик или действителните собственици на номиниращото лице и ги разкриват, както и техния статут, пред търговските дружества или другите правни образувания. Търговските дружества или другите правни образувания обявяват тази информация в регистрите, създадени съгласно член 10 от Директива [моля, въведете препратка — Предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final].

Търговските дружества или другите правни образувания също така съобщават тази информация на задължените субекти, когато задължените субекти предприемат мерки за комплексна проверка на клиента в съответствие в глава III.

Член 48

Чуждестранни правни образувания и форми на правни договорености

1.Информацията за действителните собственици на правните образувания, учредени извън Съюза, или на сходни форми на правни договорености, управлявани административно извън Съюза, се съхранява в централния регистър, посочен в член 10 от Директива [моля, въведете препратка — Предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final], създаден от държавата членка, в която тези правни образувания или доверителни собственици на изрична доверителна собственост, или лица, заемащи равностойни длъжности в сходни форми на правни договорености:

а)встъпват в делови взаимоотношения със задължен субект;

б)придобиват недвижима собственост на тяхна територия.

2.Когато правното образувание или доверителният собственик на изрична доверителна собственост, или лицето, заемащо равностойна длъжност в сходна форма на правна договореност, встъпва в множество делови взаимоотношения или придобива недвижима собственост в различни държави членки, за достатъчно доказателство за регистрация се счита удостоверение за вписване на информацията за действителните собственици в централен регистър, воден от една държава членка.

Член 49

Наказания

Държавите членки определят правилата за наказанията, които се налагат при нарушения на разпоредбите на настоящата глава, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на тяхното изпълнение. Предвидените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Държавите членки изпращат уведомление за тези правила относно наказанията в срок до [6 месеца след влизането в сила на настоящия регламент] на Комисията заедно с правното основание и я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.

ГЛАВА V 
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА УВЕДОМЯВАНЕ

Член 50

Уведомяване за съмнителни сделки

1.Задължените субекти уведомяват ЗФР за всички съмнителни сделки, включително за опитите за извършване на сделки.

Задължените субекти, а в съответните случаи и техните директори и служители оказват пълно съдействие по следните начини:

а)като бързо уведомяват ЗФР, по своя собствена инициатива, когато задълженият субект знае, подозира или има сериозни основания да подозира, че средствата, независимо от техния размер, са облаги от престъпна дейност или са свързани с финансиране на тероризма, и като в такива случаи незабавно отговарят на исканията на ЗФР за допълнителна информация;

б)като по искане на ЗФР бързо му представят пряко цялата необходима информация.

За целите на букви а) и б) задължените субекти отговарят на искане за информация от ЗФР в срок от 5 дни. В оправдани и спешни случаи ЗФР може да съкратят този срок до 24 часа.

2.За целите на параграф 1 задължените субекти оценяват сделките, определени съгласно член 20 като нетипични, за да открият онези, за които може да се подозира, че са свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризма.

Съмнението се основава на характеристиките на клиента, размера и естеството на сделката или дейността, връзката между няколко сделки или дейности и всяко друго обстоятелство, известно на задължения субект, включително съответствието на сделката или дейността с рисковия профил на клиента.

3.В срок до [2 години след влизането в сила на настоящия регламент] ОБИП разработва проекти на технически стандарти за изпълнение и ги представя на Комисията за приемане. В тези проекти на технически стандарти за изпълнение се определя форматът, който да се използва за уведомяването за съмнителни сделки по параграф 1.

4.На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в параграф 3 от настоящия член технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 42 от Регламент [моля, въведете препратка – Предложение за създаване на Орган за борба с изпирането на пари — COM/2021/421 final]. 

5.ОБИП издава и периодично актуализира насоки относно показателите за необичайна или съмнителна дейност или поведение.

6.Лицето, назначено в съответствие с член 9, параграф 3, предава информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, на ЗФР на държавата членка, на чиято територия е установен задълженият субект, изпращащ информацията.

Член 51

Особени разпоредби за уведомяването за съмнителни сделки от определени категории задължени субекти

1.Като изключение от член 50, параграф 1 държавите членки може да позволят на задължените субекти, посочени в член 3, точка 3, букви a), б) и г), да предават информацията, посочена в член 50, параграф 1, на орган за саморегулиране, определен от държавата членка.

Определеният орган за саморегулиране препраща на ЗФР информацията, посочена в първата алинея, бързо и в нефилтриран вид.

2.Нотариусите, адвокатите и другите лица, упражняващи юридическа дейност на свободна практика, одиторите, външните счетоводители и данъчните консултанти се освобождават от изискванията, установени в член 50, параграф 1, доколкото това освобождаване се отнася до информацията, която те получават от някой от своите клиенти, или по отношение на някой от своите клиенти, в процеса на удостоверяване на правното положение на своя клиент или при изпълнение на своите задачи при защитата или процесуалното представителство на този клиент в съдебно производство или във връзка с такова производство, включително предоставяне на съвети за завеждане или избягване на такова производство, независимо дали информацията е получена или придобита преди, по време или след съответното производство.

Член 52

Съгласие на ЗФР за извършване на сделка

1.Задължените субекти се въздържат от извършването на сделки, за които знаят или подозират, че са свързани с облаги от престъпна дейност или с финансиране на тероризма, докато не осъществят необходимите действия в съответствие с член 50, параграф 1, втора алинея, буква а) и докато не изпълнят всички допълнителни конкретни указания на ЗФР или друг компетентен орган в съответствие с приложимото право.

2.Когато е невъзможно въздържане от извършване на сделките по параграф 1 или има вероятност тяхното извършване да затрудни действията по преследване на ползващите се лица на съмнителна сделка, съответните задължени субекти информират ЗФР незабавно след извършването на сделката.

Член 53

Разкриване на информация пред ЗФР

Добросъвестното разкриване на информация от задължен субект или от служител или директор на такъв задължен субект в съответствие с членове 50 и 51 не представлява нарушение на ограниченията за разкриване на информация, наложени по силата на договор или законова, подзаконова или административна разпоредба, и не води до пораждане на отговорност от какъвто и да е характер за задължения субект или за неговите директори или служители, дори при обстоятелства, в които те не са осъзнавали ясно стоящата в основата на сделката престъпна дейност и независимо от това дали наистина е извършена незаконна дейност.

Член 54

Забрана за разкриване

1.Задължените субекти и техните директори и служители не разкриват пред съответния клиент или други трети лица факта, че в съответствие с член 50 или 51 се предава, ще бъде предадена или е била предадена информация или че се извършва или може да бъде извършен анализ за целите на борбата с изпирането на пари или финансирането на тероризма.

2.Параграф 1 не се прилага за разкриването пред компетентните органи и органите за саморегулиране, когато те изпълняват надзорни функции, нито за разкриването за целите на разследване и наказателно преследване на изпиране на пари, финансиране на тероризма и друга престъпна дейност.

3.Като изключение от параграф 1 информация може да бъде разкривана между задължени субекти, принадлежащи към една и съща група, или между тези субекти и техните клонове и дъщерни предприятия, установени в трети държави, при условие че тези клонове и дъщерни предприятия спазват изцяло общогруповите политики и процедури, включително процедурите за споделяне на информация в рамките на групата, в съответствие с член 13, и че общогруповите политики и процедури отговарят на изискванията, установени в настоящия регламент.

4.Като изключение от параграф 1 информация може да бъде разкривана между задължените субекти по член 3, точка 3, букви а) и б) или субекти от трети държави, налагащи равностойни на предвидените в настоящия регламент изисквания, които изпълняват професионалните си дейности, независимо дали като служители, или не, в рамките на едно и също юридическо лице или по-голяма структура, към която принадлежи лицето и която споделя обща собственост, управление или контрол върху спазването на изискванията, включително мрежи или сдружения.

5.За задължените субекти, посочени в член 3, точки 1 и 2 и точка 3, букви а) и б), в случаите, отнасящи се до един и същ клиент и една и съща сделка, в която участват два или повече задължени субекта, и като изключение от от параграф 1, информация може да бъде разкривана между съответните задължени субекти, при условие че те се намират в Съюза, или пред правни образувания в трета държава, налагаща равностойни на предвидените в настоящия регламент изисквания, и при условие че те са от същата категория задължени субекти и спрямо тях се прилагат задължения по отношение на опазването на професионалната тайна и защитата на личните данни.

6.Когато задължените субекти по член 3, точка 3, букви а) и б) се стремят да убедят клиент да не извършва незаконна дейност, това не представлява разкриване на информация по смисъла на параграф 1.

ГЛАВА VI

ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА ОТЧЕТНОСТТА

Член 55

Обработване на определени категории лични данни

1.Доколкото това е строго необходимо за целите на предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма, задължените субекти може да обработват специалните категории лични данни, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, и личните данни, свързани с присъди и престъпления, посочени в член 10 от същия регламент, при спазване на предпазните мерки, предвидени в параграфи 2 и 3.

2.Задължените субекти може да обработват лични данни, обхванати от разпоредбата на член 9 от Регламент (ЕС) 2016/679, при условие че:

а)задължените субекти информират своите клиенти или потенциални клиенти, че тези категории данни може да бъдат обработвани за целите на спазването на изискванията на настоящия регламент;

б)данните произхождат от надеждни източници, точни са и са актуални;

в)задълженият субект приеме мерки с високо ниво на сигурност в съответствие с член 32 от Регламент (ЕС) 2016/679, особено по отношение на поверителността.

3.Като допълнение към параграф 2 задължените субекти може да обработват личните данни, обхванати от разпоредбата на член 10 от Регламент (ЕС) 2016/679, при условие че:

а)тези лични данни се отнасят до изпиране на пари, свързаните с него предикатни престъпления или финансиране на тероризма;

б)задължените субекти разполагат с процедури, които позволяват разграничаването, при обработването на такива данни, между твърдения, разследвания, производства и присъди, като се отчита основното право на справедлив процес, правото на защита и презумпцията за невиновност.

4.Задължените субекти обработват лични данни на основание на настоящия регламент единствено за целите на предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма, без да подлагат данните на по-нататъшна обработка по начин, който е несъвместим с тези цели. Забранява се обработката на лични данни на основание на настоящия регламент за търговски цели.

Член 56

Съхраняване на отчетността

1.Задължените субекти съхраняват следните документи и информация в съответствие с националното право, за да могат ЗФР или другите компетентни органи да предотвратяват, откриват и разследват евентуалните случаи на изпиране на пари или финансиране на тероризма:

а)копие на документите и информацията, получени в процеса на извършване на комплексната проверка на клиента по реда на глава III, включително информацията, получена чрез средствата за електронна идентификация, и резултатите от анализите, извършени по силата на член 50;

б)подкрепящия доказателствен материал и отчетността за сделките, които се състоят от оригиналните документи или копия, допускани в съдебното производство като доказателство съгласно приложимото национално право, и които са необходими за установяване на сделките.

2.Като изключение от параграф 1 задължените субекти може да решат да заменят съхраняването на копия от информацията със съхраняване на препратки към тази информация, при условие че естеството и методът на съхраняване на тази информация гарантират, че задължените субекти могат да представят информацията незабавно на компетентните органи и че тя не може да бъде модифицирана и променяна.

Задължените субекти, които използват изключението по първата алинея, определят в своите вътрешни процедури, изготвени съгласно член 7, категориите информация, за които ще съхраняват препратка вместо копие или оригинала, както и процедурите за извличане на информацията, така щото тя да може да бъде представена на компетентните органи при поискване.

3.Информацията по параграфи 1 и 2 се съхранява за срок от пет години след края на деловите взаимоотношения с техния клиент или след датата на случайната сделка. След изтичането на срока за съхранение задължените субекти заличават личните данни.

Срокът за съхраняване по първата алинея се прилага и по отношение на данните, достъпни чрез централизираните механизми по член 14 от Директива [моля, въведете препратка — Предложение за Шеста директива относно борбата с изпирането на пари — COM/2021/423 final].

4.В случаите, когато към [началната дата на прилагане на настоящия регламент] в държава членка има висящи производства, свързани с предотвратяване, откриване, разследване или съдебно преследване на предполагаемо изпиране на пари или финансиране на тероризъм, и задължен субект разполага с информация или документи, свързани с тези висящи производства, задълженият субект може да съхранява тази информация или документи в съответствие с националното право за срок от пет години, считано от [началната дата на прилагане на настоящия регламент].

Без да се засяга националното наказателно право относно доказателствените материали, приложимо по текущи наказателни разследвания и правни производства, държавите членки може да позволят или да изискат съхраняването на такава информация или документи за допълнителен петгодишен срок, когато необходимостта и съразмерността на такова по-нататъшно съхраняване са установени за целите на предотвратяването, откриването, разследването или наказателното преследване на предполагаемо изпиране на пари или финансиране на тероризма.

Член 57

Представяне на отчетността на компетентните органи

Задължените субекти въвеждат системи, които им позволяват да отговарят пълно и бързо на запитванията от страна на техните ЗФР или на други компетентни органи, в съответствие с националното право, относно поддържането от тях към момента или през предхождащия запитването петгодишен период на делови взаимоотношения с определени лица, както и относно естеството на тези взаимоотношения, посредством сигурни канали и по начин, който осигурява пълна поверителност на запитванията.

ГЛАВА VII

Мерки за ограничаване на рисковете, произтичащи от анонимни инструменти

Член 58

Анонимни сметки, акции на приносител и варанти на акции на приносител

1.На кредитните институции, финансовите институции и доставчиците на услуги за криптоактиви се забранява да поддържат анонимни сметки, анонимни спестовни книжки, анонимни сейфове или анонимни портфейли от криптоактиви, както и всякакви други сметки, позволяващи анонимизирането на титуляря на клиентската сметка.

По отношение на титулярите и ползващите се лица по съществуващите анонимни сметки, анонимни спестовни книжки, анонимни сейфове или анонимни портфейли за криптоактиви се прилагат мерките за комплексна проверка на клиента преди тези сметки, книжки, сейфове или портфейли за криптоактиви да бъдат използвани по някакъв начин.

2.На кредитните и финансовите институции, действащи като приобретатели, да приемат плащания, извършвани с анонимни предплатени карти, издадени в трети държави, освен когато в регулаторните технически стандарти, приети от Комисията в съответствие с член 22, е предвидено друго въз основа на доказан нисък риск.

3.На дружествата се забранява да издават акции на приносител и те се задължават да преобразуват всички съществуващи акции на приносител в поименни акции в срок до [2 години след датата на прилагане на настоящия регламент]. На дружествата, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар, или чиито акции са издадени като включващи участието на посредник, обаче се разрешава да запазят акциите на приносител.

На дружествата се забранява да издават варанти на акции на приносител, които не са във форма с участието на посредник.

Член 59

Ограничения върху големите парични плащания

1.Лицата, търгуващи със стоки или предоставящи услуги, може да приемат или извършват парично плащане (плащане в парични средства) само в размер до 10 000 EUR или в равностоен размер в национална или чуждестранна валута, независимо дали сделката се извършва с една или с няколко операции, които изглеждат свързани.

2.Държавите членки може да приемат по-ниски ограничения, след като се консултират с Европейската централна банка в съответствие с член 2, параграф 1 от Решение 98/415/ЕО на Съвета 57 . Уведомление за тези по-ниски ограничения се изпраща на Комисията в срок до 3 месеца от въвеждането на мярката на национално равнище.

3.Когато на национално равнище вече съществуват ограничения, които са под ограничението, установено в параграф 1, те продължават да се прилагат. Държавите членки изпращат уведомление за тези ограничения в рамките на 3 месеца от влизането в сила на настоящия регламент.

4.Ограничението по параграф 1 не се прилага за:

а)плащанията между физически лица, които не действат в професионално качество;

б)плащанията или внасянето на парични средства, извършвани намясто в кредитни институции. В такива случаи кредитната институция уведомява ЗФР за плащането или внасянето на парични средства над ограничението.

5.Държавите членки гарантират, че се вземат целесъобразни мерки, включително наказания, по отношение на физическите или юридическите лица, действащи в професионално качество, за които се подозира, че нарушават ограничението по параграф 1 или по-ниско ограничение, прието от държавите членки.

6.Общият размер на наказанията се изчислява, в съответствие със съответните разпоредби на националното право, по такъв начин, че получените резултати да бъдат съразмерни с тежестта на нарушението, като по този начин ефективно се възпира по-нататъшното извършване на нарушения от същия вид.

ГЛАВА VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 60

Делегирани актове

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове по членове 23, 24 и 25 се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

3.Правомощието да приема делегирани актове по членове 23, 24 и 25 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне посоченото в него правомощие се прекратява. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди да приеме делегиран акт, Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията изпраща уведомление за акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно членове 23, 24 и 25, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от един месец след изпращането на уведомлението за акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с един месец по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 61

Комитет

1.Комисията се подпомага от Комитета за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, създаден с член 28 от Регламент [моля, въведете препратка — Предложение за преработване на Регламент (ЕС) 2015/847 — COM/2021/422 final]. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 62

Преглед

В срок до [5 години от началната дата на прилагане на настоящия регламент] и на всеки три години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането му.

Член 63

Доклади

В срок до [3 години от датата на прилагане на настоящия регламент] Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклади за оценката на необходимостта от следните мерки и за съразмерността им:

а)понижаване на процента за идентифицирането на действителните собственици на правните образувания;

б)по-нататъшно понижаване на ограничението за големите парични плащания.

Член 64

Връзка с Директива 2015/849

Позоваванията на Директива (ЕС) 2015/849 се считат за позовавания на настоящия регламент и на Директива [моля, въведете препратка – Предложение за Директива относно борбата с изпирането на пари, COM/2021/423 final] съгласно таблицата на съответствието в приложение IV.

Член 65

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от [3 години от датата на влизане в сила].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    Европол, „From suspicion to action: Converting financial intelligence into greater operational impact“ („От съмнение към действие — за по-голям оперативен ефект от финансовата разузнавателна информация“), 2017 г.

(2)    Съобщение на Комисията: Към по-добро прилагане на уредбата на ЕС за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризма (COM/2019/360 final), Доклад на Комисията относно оценката на неотдавнашни случаи на предполагаемо изпиране на пари с участието на кредитни институции от ЕС (COM/2019/373 final), Доклад относно оценката на рамката за сътрудничество между ЗФР (COM/2019/371 final); Доклад за наднационална оценка на риска (COM/2019/370 final).

(3)    СОМ(2020) 605 final

(4)    Съобщение на Комисията относно план за действие за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (C/2020/2800), ОВ C 164, 13.5.2020 г., стр. 21—33.

(5)    COM/2021/423 final

(6)    Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73);

(7)    COM/2021/421 final

(8)    COM/2021/422 final

(9)    Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма — план за действие на Комисията и други неотдавнашни събития (2020/2686(RSP)), P9_TA(2020)0204

(10)    Заключения на Съвета относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, 12608/20

(11)    Всички позовавания на „съществуващото законодателство на ЕС в областта на БИП/БФТ“ в настоящия обяснителен меморандум следва да се разбират като позовавания на тази директива.

(12)    Съответно Директиви (ЕС) 2015/2366, 2014/92 и 2009/110.

(13)    По-конкретно, предложението за Регламент относно пазарите на криптоактиви, СОМ/2020/ 593 final.

(14)    Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета от 7 октомври 2020 г. относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране на предприятията и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 и на Директива (ЕС) 2019/1937 (ОВ L 347, 20.10.2020 г., стр. 1).

(15)    Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 по отношение на създаването на рамка за европейска цифрова самоличност, COM/2021/281 final.

(16)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС, COM(2020) 591 final.

(17)    Работен документ на службите на Комисията — Доклад за оценка на въздействието, придружаващ пакета от законодателни предложения на Комисията относно борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризма (БИП/БФТ), както и правоприлагането, включващ:

(18)    Общ регламент относно защитата на данните (Регламент (EС) 2016/679)

(19)    Комисията счита, че програмите за гражданство срещу инвестиции, т.е. схеми, които предлагат гражданство на държава членка в замяна на предварително определени плащания и инвестиции, не са в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3 от ДЕС) и основния статут на гражданството на Съюза, определен в Договорите (член 20 от ДФЕС). Ето защо Комисията не предлага такива схеми да бъдат правно уреждани.

(20)    Включително очакваните негови измененията съгласно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 по отношение на създаването на рамка за европейска цифрова самоличност, COM/2021/281 final.

(21)    ОВ С [...], [...] г., стр. [...].

(22)    ОВ С [...], [...] г., стр. [...].

(23)    Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).

(24)    Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 43).

(25)    Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред (ОВ L 284, 12.11.2018 г., стр. 22).

(26)    Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 година относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29).

(27)    Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6).

(28)    Регламент (ЕС) 2020/1503 на Европейския парламент и на Съвета от 7 октомври 2020 г. относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране на предприятията и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1129 и на Директива (ЕС) 2019/1937 (ОВ L 347, 20.10.2020 г., стр. 1).

(29)    Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

(30)    Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).

(31)    2010/413/ОВППС: Решение Съвета от 26 юли 2010 г. относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, 27.7.2010 г., стр. 39).

(32)    Решение (ОВППС) 2016/849 на Съвета от 27 май 2016 г. относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република и за отмяна на Решение 2013/183/ОВППС (ОВ L 141, 28.5.2016 г., стр. 79).

(33)    Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 г. относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, 24.3.2012 г., стр. 1).

(34)    Регламент (ЕС) 2017/1509 на Съвета от 30 август 2017 г. за ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република и за отмяна на Регламент (ЕО) № 329/2007 (ОВ L 224, 31.8.2017 г., стр. 1).

(35)    Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73); Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 по отношение на създаването на рамка за европейска цифрова самоличност, COM/2021/281 final.

(36)    Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214).

(37)    Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).

(38)    Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г, стр. 1).

(39)    ОВ L 123, 31.3.2016 г., стр. 1.

(40)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(41)    ОВ С [...], [...] г., стр. [...].

(42)    Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(43)    Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(44)    Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).

(45)    Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти (преработен текст) (ОВ L 26, 2.2.2016 г., стр. 19).

(46)    Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (преработен текст) (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

(47)    Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (текст от значение за ЕИП), ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34).

(48)    Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66).

(49)    Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7).

(50)    Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 1).

(51)    Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1889/2005 (ОВ L 284, 12.11.2018 г., стр. 6).

(52)    Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

(53)    Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149).

(54)    Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1).

(55)    Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, текст от значение за ЕИП (OВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65)

(56)    Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (ОВ L 354, 23.12.2016 г., стр. 37).

(57)    Решение на Съвета от 29 юни 1998 г. за консултирането на националните власти с Европейската централна банка по отношение на проектите за законодателни разпоредби (ОВ L 189, 3.7.1998 г., стр. 42).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 20.7.2021

COM(2021) 420 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към Предложението за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма

{SEC(2021) 391 final} - {SWD(2021) 190 final} - {SWD(2021) 191 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Примерен списък на променливите на риска

По-долу е представен неизчерпателен списък на променливите на риска, които задължените субекти трябва да отчитат, когато изготвят своята оценка на риска съгласно член 8 и определят в каква степен да прилагат мерките за комплексна проверка на клиента в съответствие с член 16:

а)Променливи на риска, свързани с клиента:

i) стопанската или професионалната дейност на клиента и на действителния собственик на клиента;

ii) репутацията на клиента и на действителния собственик на клиента;

iii) естеството и поведението на клиента и действителния собственик ;

iv) юрисдикциите, в които са установени клиентът и действителният собственик на клиента;

v) юрисдикциите, в които са основните места на стопанска дейност на клиента и на действителния собственик на клиента;

vi) юрисдикциите, с които клиентът и действителният собственик на клиента имат относими лични връзки;

б)Променливи на риска, свързани с продуктите, услугите или сделките:

i) предназначението на сметката или целта на взаимоотношенията;

ii) редовността или продължителността на деловите взаимоотношения;

iii) равнището на активите, които предстои да бъдат депозирани от клиента, или размерът на извършваните сделки;

iv) равнището на прозрачност или непрозрачност на продукта, услугата или сделката;

v) сложността на продукта, услугата или сделката;

vi) стойността или размерът на продукта, услугата или сделката.

в)Променливи на риска, свързани с каналите на доставка:

i) степента, в която деловите взаимоотношения се осъществяват без контакт лице в лице;

ii) наличието на всякакви лица, способстващи за първоначалния контакт, или посредници, които клиентът може да използва, и естеството на техните взаимоотношения с клиента;

г)Променлива на риска при животозастраховане и други видове застраховане, свързани с инвестиции:

i) нивото на риска, който представлява ползващото се лице по застрахователната полица.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Фактори на риска, обуславящи по-нисък риск

По-долу е представен неизчерпателен списък на факторите и видовете свидетелства за потенциално по-нисък риск по член 16:

1)    Фактори на риска по отношение на клиента:

а)публични дружества, чиито акции се търгуват на фондова борса и спрямо които се прилагат изисквания за оповестяване или разкриване (или съгласно правилата на фондовата борса, или по силата на закон, или със средства, подлежащи на принудителни мерки за изпълнение), с които се налагат изисквания за осигуряване на достатъчна прозрачност по отношение на действителните собственици;

б)публични администрации или предприятия;

в)клиенти, пребиваващи в по-нискорискови географски зони, посочени в точка 3.

2)Фактори на риска по отношение на продуктите, услугите, сделките или каналите на доставка:

а)животозастрахователни полици, по които премията е ниска;

б)застрахователни полици по пенсионни схеми, по които няма клауза за предсрочно прекратяване (откупуване), и полицата не може да бъде използвана като обезпечение;

в)пенсионна схема, схема за пенсия за старост или друга подобна схема, по която се предвиждат пенсионни доходи за служители и по която вноските се правят чрез удръжки от заплатите, а правилата на схемата не позволяват прехвърляне на дяловете на осигуреното по схемата лице;

г)финансови продукти или услуги, с които се осигуряват надлежно определени и ограничени услуги за някои видове потребители, за разширяване на достъпа за целите на финансовото приобщаване;

д)продукти, при които рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма се управляват от други фактори, като например ограничения върху портфейла или прозрачност на собствеността (например някои видове електронни пари);

3)Географски фактори на риска – регистрация, установяване, пребиваване в:

а)държавите членки;

б)трети държави, които имат ефективни системи за БИП/БФТ;

в)трети държави, чието равнище на корупция или друга престъпна дейност е определено от надеждни източници като ниско;

г)трети държави, които според надеждни източници, като взаимни оценки, подробни доклади за оценка или публикувани доклади за последващи мерки, са въвели изисквания за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, съответстващи на преразгледаните препоръки на FATF, и които действително прилагат тези изисквания.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Фактори на риска, обуславящи по-висок риск

По-долу е представен неизчерпателен списък на факторите и видовете свидетелства за потенциално по-висок риск по член 16:

1)Фактори на риска по отношение на клиента:

а)деловите взаимоотношения се провеждат при необичайни обстоятелства;

б)клиенти, пребиваващи във високорисковите географски зони, посочени в точка 3;

в)юридически лица или правни форми, които се използват за държане на лични активи;

г)дружества, които имат номинални акционери или акции на приносител;

д)стопански дейности, в които разплащанията се извършват предимно в парични средства;

е)структурата на собственост на дружеството изглежда необичайна или прекомерно усложнена предвид естеството на дейността му;

ж)клиентът е гражданин на трета държава, който подава заявление за право на пребиваване в държава членка в замяна на всякакъв вид инвестиции, включително капиталови трансфери, покупка или наемане на имоти, инвестиции в държавни облигации, инвестиции в търговски дружества, даряване или предоставяне на средства за дейност, допринасяща за общественото благо, и вноски в държавния бюджет;

2)Фактори на риска по отношение на продуктите, услугите, сделките или каналите на доставка:

а)частно банкиране;

б)продукти или сделки, които може да предразполагат към анонимност;

в)плащане, получено от непознати или несвързани трети лица;

г)нови продукти и нови стопански практики, включително нови механизми за доставка, както и използването на нови или новоразработвани технологии във връзка както с нови, така и с вече съществуващи продукти;

д)сделки, свързани с нефт, оръжия, ценни метали, тютюневи изделия, културни артефакти и други предмети от археологическо, историческо, културно и религиозно значение или с рядка научна стойност, както и слонова кост и защитени биологични видове;

3)Географски фактори на риска:

а)трети държави, които са обект на засилено наблюдение или са набелязани по друг начин от FATF поради слабости по отношение на спазването на изискванията в техните системи за БИП/БФТ;

б)трети държави, за които чрез надеждни източници/признати процеси, като взаимни оценки, подробни доклади за оценка или публикувани доклади за последващи мерки, е установено, че нямат ефективни системи за БИП/БФТ;

в)трети държави, за които чрез надеждни източници/признати процеси е установено, че имат значителни равнища на корупция или друга престъпна дейност;

г)трети държави, на които са наложени санкции, ембарго или подобни мерки, например от Съюза или от Организацията на обединените нации;

д)трети държави, които предоставят финансиране или подкрепа за терористични дейности или в които действат определени терористични организации.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Таблица на съответствието

Директива (ЕС) 2015/849	Директива (ЕС) XXXX/XX [моля, въведете позоваване на Предложението за Шеста директива за борба с изпирането на пари]	Настоящият регламент
Член 1, параграф 1	-	-
Член 1, параграф 2	-	-
Член 1, параграф 3		Член 2, точка 1
Член 1, параграф 4		Член 2, точка 1
Член 1, параграф 5		Член 2, точка 2
Член 1, параграф 6		Член 2, точки 1 и 2
Член 2, параграф 1		Член 3
Член 2, параграф 2		Член 4
Член 2, параграф 3		Член 5, параграф 1
Член 2, параграф 4		Член 5, параграф 2
Член 2, параграф 5		Член 5, параграф 3
Член 2, параграф 6		Член 5, параграф 4
Член 2, параграф 7		Член 5, параграф 5
Член 2, параграф 8		Член 6
Член 2, параграф 9		Член 4, параграф 3 и член 5, параграф 6
Член 3, точка 1		Член 2, точка 5
Член 3, точка 2		Член 2, точка 6
Член 3, точка 3		Член 2, точка 4
Член 3, точка 4		Член 2, точка 3
Член 3, точка 5		Член 2, точка 35
Член 3, точка 6		Член 2, точка 22
Член 3, точка 6, буква а)		Член 42, параграф 1
Член 3, точка 6, буква б)		Член 43
Член 3, точка 6, буква в)		Член 42, параграф 2
Член 3, точка 7		Член 2, точка 7
Член 3, точка 8		Член 2, точка 19
Член 3, точка 9		Член 2, точка 25
Член 3, точка 10		Член 2, точка 26
Член 3, точка 11		Член 2, точка 27
Член 3, точка 12		Член 2, точка 28
Член 3, точка 13		Член 2, точка 16
Член 3, точка 14		Член 2, точка 8
Член 3, точка 15		Член 2, точка 29
Член 3, точка 16		Член 2, точка 15
Член 3, точка 17		Член 2, точка 20
Член 3, точка 18		Член 2, точка 13
Член 3, точка 19	-	-
Член 4	Член 3
Член 5	-	-
Член 6	Член 7
Член 7	Член 8
Член 8, параграф 1		Член 8, параграф 1
Член 8, параграф 2		Член 8, параграфи 2 и 3
Член 8, параграф 3		Член 7, параграф 1
Член 8, параграф 4		Член 7, параграф 2
Член 8, параграф 5		Член 7, параграфи 2 и 3
Член 9		Член 23
Член 10		Член 58
Член 11		Член 15
Член 12	-	-
Член 13, параграф 1		Член 16, параграф 1
Член 13, параграф 2		Член 16, параграф 2
Член 13, параграф 3		Член 16, параграф 2
Член 13, параграф 4		Член 16, параграф 4
Член 13, параграф 5		Член 37
Член 13, параграф 6		Член 18, параграф 3
Член 14, параграф 1		Член 19, параграф 1
Член 14, параграф 2		Член 19, параграф 2
Член 14, параграф 3		Член 19, параграф 3
Член 14, параграф 4		Член 17
Член 14, параграф 5		Член 21, параграфи 2 и 3
Член 15		Член 27
Член 16		Член 27, параграф 1
Член 17	-	-
Член 18, параграф 1		Член 28, параграф 1
Член 18, параграф 2		Член 28, параграф 2
Член 18, параграф 3	-	Член 28, параграф 3
Член 18, параграф 4	-	-
Член 18a, параграф 1		Член 28, параграф 4
Член 18a, параграф 2	-	Член 23, параграф 5 и член 29, буква а)
Член 18a, параграф 3		Член 23, параграф 5 и член 29, буква б)
Член 18a, параграф 4	-	-
Член 18a, параграф 5	-	-
Член 19		Член 30
Член 20		Член 32
Член 20а		Член 33
Член 21		Член 34
Член 22		Член 35
Член 23		Член 36
Член 24		Член 31
Член 25		Член 38, параграф 1
Член 26		Член 38
Член 27		Член 39
Член 28		Член 38, параграф 3
Член 29	-	-
Член 30, параграф 1		Член 45, параграфи 1 и 3 и член 49
Член 30, параграф 2		Член 45, параграф 4
Член 30, параграф 3	Член 10, параграф 1
Член 30, параграф 4	Член 10, параграф 5
Член 30, параграф 5	Член 11 и член 12, параграф 1
Член 30, параграф 5, буква а)	Член 12, параграф 2
Член 30, параграф 6	Член 11, параграфи 1, 2 и 3
Член 30, параграф 7	Член 45, параграф 2
Член 30, параграф 8		Член 18, параграф 4
Член 30, параграф 9	Член 13
Член 30, параграф 10	Член 10, параграфи 11 и 12
Член 31, параграф 1		Член 43, параграф 1, член 46, параграф 1 и член 49
Член 31, параграф 2		Член 46, параграф 2
Член 31, параграф 3		Член 46, параграф 3
Член 31, параграф 3a	Член 10, параграф 1	Член 48
Член 31, параграф 4	Член 11 и член 12, параграф 1
Член 31, параграф 4 a	Член 12, параграф 2
Член 31, параграф 5	Член 10, параграф 5
Член 31, параграф 6		Член 18, параграф 4
Член 31, параграф 7	Член 45, параграф 2
Член 31, параграф 7 a	Член 13
Член 31, параграф 9	Член 10, параграфи 11 и 12
Член 31, параграф 10		Член 43, параграф 2
Член 31а	Член 15, параграф 1
Член 32, параграф 1	Член 17, параграф 1
Член 32, параграф 2	Член 46, параграф 1
Член 32, параграф 3	Член 17, параграфи 2, 4 и 5
Член 32, параграф 4	Член 18, параграф 1 и член 19, параграф 1
Член 32, параграф 5	Член 19, параграф 1
Член 32, параграф 6	Член 19, параграф 2
Член 32, параграф 7	Член 20, параграф 1
Член 32, параграф 8	Член 17, параграф 3
Член 32, параграф 9	Член 18, параграф 4
Член 32 a, параграф 1	Член 14, параграф 1
Член 32 a, параграф 2	Член 14, параграф 2
Член 32 a, параграф 3	Член 14, параграф 3
Член 32 a, параграф 4	Член 14, параграф 4
Член 32б	Член 16
Член 33, параграф 1		Член 50, параграф 1
Член 33, параграф 2		Член 50, параграф 6
Член 34, параграф 1		Член 51, параграф 1
Член 34, параграф 2		Член 51, параграф 2
Член 34, параграф 3	-	-
Член 35		Член 52
Член 36	Член 32
Член 37		Член 53
Член 38	Член 43, параграф 3	Член 11, параграф 3
Член 39		Член 54
Член 40		Член 56
Член 41		Член 55
Член 42		Член 57
Член 43	-	-
Член 44, параграф 1	Член 9, параграф 1
Член 44, параграф 2	Член 9, параграф 2
Член 44, параграф 3	Член 9, параграф 3
Член 44, параграф 4	Член 9, параграф 6
Член 45, параграф 1		Член 13, параграф 1
Член 45, параграф 2	-	-
Член 45, параграф 3		Член 14, параграф 1
Член 45, параграф 4	Член 35
Член 45, параграф 5		Член 14, параграф 2
Член 45, параграф 6		Член 14, параграф 3
Член 45, параграф 7		Член 14, параграф 4
Член 45, параграф 8		Член 13, параграф 2
Член 45, параграф 9	Член 5, параграф 1
Член 45, параграф 10	Член 5, параграф 2
Член 45, параграф 11	Член 5, параграф 3
Член 46, параграф 1		Член 10
Член 46, параграф 2	-	-
Член 46, параграф 3	Член 21
Член 46, параграф 4		Член 9
Член 47, параграф 1	Член 4
Член 47, параграф 2	Член 6, параграф 1
Член 47, параграф 3	Член 6, параграф 2
Член 48, параграф 1	Член 29, параграф 1
Член 48, параграф 1 a	Член 29, параграф 5 и член 46
Член 48, параграф 2	Член 29, параграфи 2 и 5
Член 48, параграф 3	Член 29, параграф 6
Член 48, параграф 4	Член 33 и член 34
Член 48, параграф 5	Член 33, параграф 4 и член 34, параграф 2
Член 48, параграф 6	Член 31, параграф 1
Член 48, параграф 7	Член 31, параграф 2
Член 48, параграф 8	Член 31, параграф 5
Член 48, параграф 9	Член 29, параграф 3
Член 48, параграф 10	Член 31, параграф 4
Член 49	Член 45, параграф 1
Член 50	Член 47
Член 50а	Член 45, параграф 3
Член 51	-	-
Член 52	Член 22
Член 53	Член 24
Член 54	Член 26
Член 55	Член 27
Член 56	Член 23, параграфи 2 и 3
Член 57	Член 28
Член 57 a, параграф 1	Член 50, параграф 1
Член 57 a, параграф 2	Член 50, параграф 2
Член 57 a, параграф 3	Член 50, параграф 3
Член 57 a, параграф 4	Член 33, параграф 1 и член 34, параграфи 1 и 3
Член 57 a, параграф 5	Член 37
Член 57б	Член 51
Член 58, параграф 1	Член 39, параграф 1
Член 58, параграф 2	Член 39, параграф 2
Член 58, параграф 3	Член 39, параграф 3
Член 58, параграф 4	-	-
Член 58, параграф 5	Член 39, параграф 4
Член 59, параграф 1	Член 40, параграф 1
Член 59, параграф 2	Член 40, параграф 2 и член 41, параграф 1
Член 59, параграф 3	Член 40, параграф 3
Член 59, параграф 4	Член 40, параграф 4
Член 60, параграф 1	Член 42, параграф 1
Член 60, параграф 2	Член 42, параграф 2
Член 60, параграф 3	Член 42, параграф 3
Член 60, параграф 4	Член 39, параграф 5
Член 60, параграф 5	Член 42, параграф 4
Член 60, параграф 6	Член 42, параграф 5
Член 61	Член 43
Член 62, параграф 1	Член 44, параграф 1
Член 62, параграф 2	Член 6, параграф 6
Член 62, параграф 3	Член 44, параграф 2
Член 63	-	-
Член 64		Член 60
Член 64а	Член 54	Член 61
Член 65	-	-
Член 66	-	-
Член 67	-	-
Член 68	-	-
Член 69	-	-
Приложение I		Приложение I
Приложение II		Приложение II
Приложение III		Приложение III
Приложение IV	-	-