2018/0328 (COD)

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

съгласно член 294, параграф 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз

относно

позицията на Съвета относно приемането на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността и Мрежа от национални координационни центрове

1.Контекст

Дата на предаване на предложението на Европейския парламент и на Съвета (документ COM(2018) 630 final — 2018/0328 (COD)	12 септември 2018 г.
Дата на съгласието на Съвета относно мандата за преговори	13 март 2019 г.
Дата на първата тристранна среща	13 март 2019 г.
Дата на втората тристранна среща	20 март 2019 г.
Дата на позицията на Европейския парламент на първо четене	17 април 2019 г.
Дата на съгласието на Съвета относно преработения мандат за преговори	3 юни 2020 г.
Дата на третата тристранна среща	25 юни 2020 г.
Дата на съгласието на Съвета относно преработения мандат за преговори	22 юли 2020 г.
Дата на четвъртата тристранна среща	29 октомври 2020 г.
Дата на съгласието на Съвета относно преработения мандат за преговори	9 декември 2020 г.
Дата на петата (последна) тристранна среща	11 декември 2020 г.
Дата на политическото споразумение в Комитета на постоянните представители	16 декември 2020 г.
Дата, на която комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент е гласувала за одобряване на компромисното споразумение	14 януари 2021 г.
Дата на приемане на позицията на Съвета на първо четене	20 април 2021 г.

2.Цел на предложението на Комисията

Целта на предложението на Комисията относно Европейския център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността (наричан по-нататък „Центърът“) и Мрежата от национални координационни центрове (наричана по-нататък „Мрежата“) беше да се укрепи европейският капацитет в областта на киберсигурността, да се защитят икономиката и обществото ни от кибератаки, да се съхрани високото ниво на научните постижения и да се засили конкурентоспособността на промишлеността на Съюза в тази област. В него се предвижда Центърът да управлява финансовите средства за киберсигурност по следващата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. и да предоставя финансиране както от програмите „Цифрова Европа“ и „Хоризонт Европа“, така и от вноски на държавите членки.

Целта на предложението беше Центърът и Мрежата да помогнат на Съюза и на държавите членки да възприемат проактивен, дългосрочен и стратегически подход по отношение на промишлената политика в областта на киберсигурността, който включва и допълнителни елементи освен научноизследователската и развойната дейност. Този подход следва да подпомогне не само намирането на принципно нови решения за свързаните с киберсигурността предизвикателства, пред които се изправят частният и публичният сектор, но също така да подкрепи ефективното внедряване на тези решения. Мрежата и Центърът съвместно трябваше да засилят нашия технологичен суверенитет чрез широкомащабни проекти в областта на киберсигурността.

Освен това предложението имаше за цел да се даде възможност на съответните научноизследователски и промишлени общности, както и на публичните органи, да получат достъп до ключови капацитети като съоръжения за изпитване и експериментиране, които често са извън възможностите на отделните държави членки поради недостиг на финансови и човешки ресурси.

3.Коментари относно позицията на Съвета

Позицията на Съвета отразява съгласието, постигнато по време на тристранните срещи. Най-важните промени, внесени в предложението на Комисията, включват:

–Седалище: седалището на Центъра е Букурещ, както е посочено в съображението.

–Цели и задачи: целите и задачите на Центъра са определени в отделни членове. Прави се разграничение между стратегически задачи и задачи по изпълнението.

–Гражданско-военни взаимодействия и двойна употреба: не се прави изрично позоваване на Европейския фонд за отбрана.

–Национални координационни центрове (НКЦ): вече не е необходима положителна оценка на Комисията за субектите, предложени от държавите членки, за да бъдат те определени като НКЦ. Въпреки това, положителната оценка от страна на Комисията продължава да е необходимо условие, за да може даден НКЦ да получава пряка финансова подкрепа от Съюза.

–Стратегическа „Програма“: Центърът трябва да приеме „Програма“, т.е. „всеобхватна и устойчива промишлена, технологична и научноизследователска стратегия в областта на киберсигурността, в която са определени стратегически препоръки за сектора на (…) и стратегически приоритети за дейностите на Центъра за експертни познания (...)“.

–Гласуване: всички държави членки имат един глас в управителния съвет. Комисията има блокиращо малцинство за всички решения, които засягат пряко разпределението и управлението на средства от ЕС, с изключение на Програмата. В случая с Програмата беше добавена предпазна мярка, в която се посочва, че Програмата не е обвързваща за решения, които ще се вземат по отношение на годишните работни програми. За решения, които не засягат пряко разпределението и управлението на средства от ЕС, Комисията разполага с един глас. Единственото изключение от правилото, че всички държави членки разполагат с един глас в управителния съвет, засяга задачата на управителния съвет да приема решения относно описанието на съвместните действия. За такива решения държавите членки и Съюзът имат право на глас, пропорционално на съответния им принос към въпросното съвместно действие.

–Съфинансиране: вноските на държавите членки за финансиране на дейностите на Центъра не са количествено определени в регламента и се предоставят на доброволна основа. В съответствие с това в текста се предвижда, че що се отнася до „Хоризонт Европа“, вноската на Съюза ще бъде само в размер, съответстващ на поетия от държавите членки ангажимент на годишна основа.

Комисията направи следното изявление по този въпрос: „Комисията взема под внимание съгласието на Европейския парламент и на Съвета относно съфинансирането от страна на държавите членки. Комисията приема, че вноските на държавите членки не са уточнени като част от регламента, но изразява съжаление във връзка с включването в политическото споразумение на понятието „доброволни вноски“ на държавите членки, тъй като това не свидетелства за дългосрочен ангажимент от всички участващи страни.