Становище на Европейския комитет на регионите относно Новата стратегия на ЕС за Арктическия регион

(2022/C 375/03)

Докладчик: Mirja VEHKAPERÄ (FI/RE) Отправeн документ: JOIN(2021) 27 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

приветства съвместното съобщение на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 13 октомври 2021 г., което показва трайния ангажимент на ЕС към развитието на Арктика и сътрудничеството в тази област; приветства целите, приоритетите и действията, определени в това съобщение, които имат за цел да гарантират мирна, устойчива и просперираща Арктика и подчертава, че предизвикателствата, пред които е изправен регионът, изискват съгласувани усилия на местно, регионално и международно равнище;

2.

изразява съгласие, че Арктика е ключова стратегическа област за Европейския съюз по отношение на изменението на климата, суровините и геостратегическите въпроси; отбелязва, че е налице нарастващ интерес към този регион, включително от страна на неарктически държави;

3.

посочва, че географското определение на Арктическия регион не е ясно. Районът, който се намира на север от Северния полярен кръг, може да се счита за сърцето на Арктика. Той включва Северния ледовит океан и територии, принадлежащи на осем държави: Канада, Финландия, Исландия, Норвегия, Швеция, Дания, Съединените щати и Руската федерация;

4.

отбелязва, че сред районите, включени в територията, обхваната от настоящото становище, са райони, разположени непосредствено на юг от Северния полярен кръг, където екологичните и социално-икономическите условия и развитието на инфраструктурата са безспорно и значително засегнати от арктическите условия;

5.

посочва, че няма единен арктически регион, а по-скоро много обширна и хетерогенна територия: някои райони са отдалечени и се характеризират с екстремни природни условия, уязвима околна среда и слаба гъстота на населението, докато други са силно развити, урбанизирани, с отлични умения, високообразовано население и силен иновационен капацитет, какъвто е случаят на Арктическия регион на ЕС;

6.

отбелязва, че в Арктика живеят милиони хора, като техният брой зависи от начина на определяне на района. Около четири милиона души живеят в района, разположен на север от Северния полярен кръг. Има няколко националности и над 40 различни коренни народи. Значителна част от населението на региона са граждани на ЕС;

7.

отбелязва, че трансформацията на Арктика е засегната от екологичните, социалните, културните, икономическите и политическите промени и промените в областта на сигурността, които са взаимосвързани. Тези промени са динамични, бързи и дълбоки и във все по-голяма степен са свързани с регионалното, европейското и глобалното развитие;

8.

подчертава, че дори преди руското нашествие в Украйна военните дейности в много райони на Арктика значително са се увеличили, по-специално с укрепването на военния капацитет в руската част на Арктика;

Безопасна, стабилна и мирна Арктика

9.

решително осъжда непровокираното, неоправдано и незаконно военно нашествие на Русия в Украйна и изразява загрижеността си относно геополитическата промяна, която то причинява в европейския ред за сигурност, и последиците за Арктика;

10.

отбелязва необходимостта да се направи всичко възможно в областта на международното сътрудничество, за да се гарантира, че Арктика ще остане безопасна, стабилна и мирна, и подчертава значението на поддържането, подкрепата и насърчаването на мирното сътрудничество в този регион чрез редица съществуващи структури за сътрудничество, както на междуличностно, така и на междуправителствено равнище, и най-вече чрез Арктическия съвет в качеството му на отличен формат за околополярно сътрудничество в Арктика. С оглед на стабилността ЕС трябва да признае също ролята и потенциала на неправителствените рамки за международно сътрудничество на местно и регионално равнище, като например Форума на кметовете в Арктика, Агенцията на НАТО за поддръжка (NSPA), Северния форум, Арктическия икономически съвет и Арктическия университет (UArctic), за насърчаване на диалога в подкрепа на стабилността; тези поднационални рамки могат да донесат значителна добавена стойност, като осигурят резултати по конкретни проекти и обединят партньори, които са по-малко ограничени от политическите събития на високо равнище; призовава институциите на ЕС да си партнират и работят с тях;

11.

счита, че е важно Евро-арктическият съвет за региона на Баренцово море и Съветът за региона на Баренцово море да продължат да насърчават устойчивото развитие в региона на Баренцово море; сътрудничеството на ЕС в региона на Балтийско море също е свързано с пакета от мерки за арктическо сътрудничество;

12.

подчертава трайната стойност на Арктическия съвет и отново заявява подкрепата си за тази институция, която носи отговорност пред населението на Арктика, включително коренното население, и за нейната работа. Основните принципи на суверенитета и териториалната цялост, основани на международното право, отдавна са в основата на работата на Арктическия съвет. След нарушаването на тези принципи от страна на Русия работата на Арктическия съвет временно е спряна. Трябва да се помисли за начина, по който той може да продължи важната си работа с оглед на настоящите обстоятелства; отново отправя призива си от последните двадесет и една години на Европейския съюз да бъде предоставен статут на наблюдател в Арктическия съвет;

13.

признава значението на засилването на трансграничното и международното сътрудничество в арктическата зона за гражданска защита, както и на различните видове управление на кризи;

Изменение на климата

14.

изразява съгласие с Европейската комисия, че изменението на климата е основната заплаха за Арктика. Повишаването на температурите три пъти по-бързо, отколкото в останалата част на света, топенето на леда и на вечната замръзналост оказват огромен верижен ефект в цяла Европа и върху цялата планета;

15.

насърчава ЕС да поеме водеща роля в действията в областта на климата в Арктика, но подчертава, че е важно проблемът с изменението на климата и адаптирането към него да се разглежда в широка перспектива като част от социално-икономическото развитие на региона. Дългосрочните политики в областта на климата в Арктика трябва да бъдат справедливи от икономическа, социална и регионална гледна точка, така че тяхното прилагане да бъде ефективно и приемливо за обществеността. Това означава, че трябва да се подкрепят регионите, секторите и работниците, които са най-силно засегнати от промените;

16.

подчертава сериозното въздействие, което изменението на климата в Арктика ще окаже върху градовете и регионите в цяла Европа, например чрез повишаване на морското равнище, което ще направи редица крайбрежни зони необитаеми, или чрез променени океански течения и модели на валежи. Борбата с изменението на климата и опазването на околната среда в Арктика са абсолютен приоритет. ЕС следва да засили научните изследвания в областта на изменението на климата в Арктика;

17.

подчертава решителността на ЕС за постигане на устойчивост и просперитет в Арктическия регион. Ангажиментът на ЕС към Арктика е тясно свързан със Зеления пакт на ЕС и неговата синя икономика;

18.

счита, че трябва да се обмисли как да се прилагат Зеленият пакт и пакетът „Подготвени за цел 55“ в областта на климата, като се вземат предвид специфичните характеристики на Арктическия регион на ЕС, за да се гарантира равно третиране. Например специфичните условия на зимното корабоплаване в Арктика трябва да се разглеждат в контекста на търговията с емисии;

19.

счита, че всяка дейност в Арктика трябва да се основава на устойчивостта на природата, опазването на климата и принципите на устойчиво развитие и зачитане на правата на всички хора, живеещи в региона. Икономическите интереси и устойчивата икономическа дейност могат да бъдат разгледани от тази гледна точка съгласно насоките в протокола за бизнес инвестициите в Арктика за отговорни инвестиции в Арктика;

Населението на Арктика

20.

споделя изцяло мнението на Европейската комисия, че хората, живеещи в Арктика, са ключов приоритет за устойчиво развитие и издръжливи общества, и подчертава демографските предизвикателства и факта, че устойчивият път напред се нуждае от приобщаващ диалог и съдържателно участие във вземането на решения на всички равнища;

21.

подчертава ролята на арктическите градове, които са ключови участници в развитието и адаптирането към променящия се контекст. Инвестициите в устойчива градска инфраструктура, транспорт, цифровизация, управление на отпадъците, кръгова икономика и енергийно ефективни решения, от една страна, и социалните инвестиции в области като образованието и здравеопазването, от друга страна, допринасят за създаването на висококачествена и привлекателна жизнена среда, нови предприятия и др. Градовете са важни и за запазване на състоянието на динамичен, конкурентоспособен и населен Арктичен регион, като се отчита фактът, че сигурността се укрепва чрез населеността на Арктика;

22.

Поради това КР призовава Европейската комисия да оказва подкрепа на арктическите градове, да си партнира и да работи в тясно сътрудничество с тях, по-специално с Форума на кметовете в Арктика, който обединява представители на местните власти от осем арктически държави от ЕС и извън него, по някои конкретни проекти и теми, като неутралност по отношение на климата и енергийна ефективност, градоустройствено планиране, приобщаващо общество, работни места, умения и привличане на таланти, здравословни и интелигентни градове. Подчертава, че Форумът на кметовете в Арктика е инструмент на меката дипломация, който следва да получи статут на наблюдател в Арктическия съвет, за да представлява всички арктически общности, включително коренното население. Счита, че Форумът на кметовете в Арктика следва да стане партньор на институциите на ЕС в рамките на своя многостепенен диалог и разработване на политики относно бъдещето на Арктика, и призовава Европейската комисия да обмисли конкретни начини за постигане на тази цел;

23.

предлага на Европейската комисия да разработи съвместно с Форума на кметовете в Арктика програма за градовете в Арктика за устойчиви, проспериращи, привлекателни и динамични арктически градове, подготвени за бъдещето и насочващи подходящи ресурси за нейното изпълнение. Европейската комисия би могла също така да изготви план за действие, в който да предложи конкретни идеи за по-нататъшно включване на Форума на кметовете в Арктика в своята работа;

24.

посочва, че Арктика се нуждае от интелигентна и модерна политика за селските райони и от сътрудничество между градските и селските райони, за да се спре потокът от ресурси от селските райони и да се подобри развитието на компетентностите и условията на живот в селските арктически райони;

25.

посочва, че арктическите културни и творчески индустрии, заедно с туристическия сектор, имат потенциал за растеж в международен план, като осигуряват работни места и увеличават привлекателността на региона, например за жените и младите хора. Подкрепата на ЕС за развитието на промишлеността е от първостепенно значение. Следва да се отбележи, че Умео (Швеция, 2014 г.), Бодьо (Норвегия, 2024 г.) и Оулу (Финландия, 2026 г.) бяха избрани за европейски столици на културата;

26.

подчертава значението на насърчаването на диалога между младите хора и включването им в разработването и изпълнението на стратегията на ЕС и призовава Европейската комисия да инвестира в младежта, образованието и програмите за студентска мобилност и обмен, включително виртуалния обмен; призовава Европейската комисия активно да насърчава Арктическия регион на ЕС в рамките на програмата „DiscoverEU“, тъй като отдалечените и по-слабо населените региони често биват пренебрегвани в този процес;

27.

отбелязва, че в контекста на Декларацията на ООН за правата на коренното население институциите на ЕС трябва да преговарят с коренното население в региона чрез собствените му представителни органи относно всяко действие, което може да засегне коренното население; във връзка с това ЕС следва да подкрепи целта за създаване на делегация на народа саами в Брюксел, инициирана от Съвета на саами;

28.

счита, че е необходимо да се повиши степента на осведоменост и ноу-хау в рамките на Европейската комисия и други институции относно специфичния статут и потребности на цялото коренно население в Арктика;

Устойчив и издръжлив арктически икономически модел

29.

счита, че трябва да се обмисли как да се прилагат Зеленият пакт и пакетът „Подготвени за цел 55“ в областта на климата, като се вземат предвид специфичните характеристики на Арктическия регион на ЕС, за да се гарантира равно третиране, като се отчитат специфичните природни условия на Арктическия регион;

30.

подчертава, че устойчивото развитие на региона трябва да се основава на неговите териториални предимства и дългосрочно съвместно планиране. Потенциалът за „зелен“ растеж в Арктическия регион на ЕС трябва да бъде подкрепен въз основа на ориентиран към местните условия подход, уникалното ноу-хау на неговите жители, градове, региони и природни ресурси. Многостепенното управление, диалогът и взаимното уважение са градивни елементи за постигане на устойчиво използване на ресурсите и създаването на нови предприятия, които гарантират заетост и създаване на стойност;

31.

отбелязва, че Арктика може да предостави на Европа знания, продукти, ресурси и енергия, които са от решаващо значение за постигането на целите на ЕС в областта на климата. Силните промишлени отрасли на ЕС, основани на природните ресурси в Арктическия регион, включват производство на енергия, туризъм, минно дело, горско стопанство, биоикономика и рибарство. Силният капацитет на региона в областта на ИКТ подпомага прехода; призовава ЕС да подкрепи прехода на тези промишлени отрасли към устойчиви сектори. Интелигентната специализация може да даде рамка за превръщане на уязвимостите във възможности;

32.

подчертава, че устойчивото развитие на Арктика трябва да бъде от полза преди всичко за местните общности. Признава значението на достъпа на ЕС до суровини от изключителна важност, необходими за екологичния преход, но припомня, че експлоатацията им би имала значителни последици за икономиките, околната среда и жителите на арктическите държави;

33.

отбелязва, че с повече от 70 % от територията им, покрита с гори, северните региони на Швеция, Финландия и Норвегия са сред най-гъстите горски райони в Европа и сред най-големите износители на горски продукти в света. Секторът на горското стопанство в Арктическия регион влияе върху живота на местното население по много начини, тъй като горите са източник на благоденствие и икономическа дейност и предлагат възможности за забавления и дейности на открито; горите също играят решаваща роля за смекчаване на последиците от изменението на климата; новата Стратегия на ЕС за горите за 2030 г. следва да бъде водещият принцип за подобряване на количеството и качеството на горите в ЕС; северните гъсто залесени региони обаче се нуждаят от подкрепа и инвестиции, за да се насърчи развитието на икономика, която използва биотехнологии, и на екологосъобразно, модерно и устойчиво горско стопанство, като се зачитат конкретните регионални условия;

34.

счита, че Арктика трябва активно да насърчава бизнес дейности, които създават работни места за бъдещето. Според оценка, публикувана в началото на 2022 г., Арктическият регион на ЕС има инвестиционен потенциал от около 150 милиарда евро до 2030 г., голяма част от който е свързан с осъществяването на екологичния преход. Акцентът е поставен върху инвестициите във въглеродно неутрална стомана, производството на батерии и добива на минерали. В енергийния сектор акцентът е поставен върху производството на вятърна енергия;

35.

подчертава, че енергийният преход е от ключово значение за борбата с изменението на климата; необходими са нови начини за производство и потребление на енергия. ЕС трябва да съсредоточи усилията си върху модернизирането на арктическия енергиен сектор, за да се намали зависимостта от изкопаеми горива и да се укрепи енергийната независимост на ЕС. Вносната енергия от изкопаеми горива прави региона уязвим по отношение на геополитиката и световните пазари; следва да се признае, че краткосрочното решение за енергийната зависимост на ЕС се намира на север;

36.

подчертава, че в Арктика, с производството на енергия, енергоемките отрасли и трудната среда за устойчив транспорт и инфраструктура, от съществено значение е да се гарантира справедлив енергиен преход и адаптиране от гледна точка на населението и промишлеността в региона. Инвестициите следва да включват енергия от възобновяеми източници, енергийни технологии и бъдещи енергийни решения, като например клъстери за водород от възобновяеми източници и акумулаторни батерии, децентрализирано производство на енергия, оползотворяване на топлината и цифровизация на енергийния сектор;

37.

посочва, че нарастващото търсене на суровини, дължащо се на електрификацията на обществото, ще окаже натиск върху устойчивия добив и преработка в Арктика. Арктическият регион разполага с огромен резерв от редкоземни минерали, който би помогнал на ЕС да сведе до минимум зависимостта си от Китай, който понастоящем произвежда 90 % от тях. ЕС следва да гарантира, че Арктика играе ключова роля в Европейския алианс за суровините, като същевременно защитава арктическата природа, въпреки интересите на ЕС във връзка с възможностите за минно дело и добив на суровини. Европейските арктически участници имат водещи в световен мащаб умения в областта на устойчивите промишлени отрасли и преработването по цялата верига за създаване на стойност. Това следва да се вземе под внимание от Арктическия съвет;

38.

подчертава необходимостта от насочване на финансирането от ЕС за подкрепа и гарантиране на устойчивостта на инвестициите в Арктика и от постигане на баланс между отговорното развитие на природните ресурси и опазването на околната среда, за да се отключи напълно потенциалът и трансформиращата сила на Арктика като двигател на екологичната, синята и цифровата трансформация на ЕС;

Образование и научни изследвания

39.

отбелязва, че висококачествените научни изследвания и достъпът до образование са ключови предпоставки за жизнеспособността и привлекателността на Арктика; подчертава, че едно от най-големите предизвикателства за Арктическия регион е изтичането на мозъци — било то образованите хора, които напускат региона, или напускащите го, с цел да получат образование, без повече да се връщат; призовава местните и регионалните власти да си сътрудничат и да обменят примери за най-добри практики за преодоляване на това предизвикателство;

40.

подчертава необходимостта от включване на регионалните образователни и научноизследователски институции и техните мрежи във формулирането на арктическата политика за научни изследвания и от разширяване на нейното приложно поле, така че да обхване всички научноизследователски дейности, които допринасят за устойчивото развитие и са от полза за хората в Арктика, а не само полярни научни изследвания. Създаването на арктическата иновационна екосистема, основана на стратегии за интелигентна специализация, следва да допринесе за регионалното развитие на Арктическия регион на ЕС и да доведе до допълнителни възможности за иновации и сътрудничество;

41.

призовава за предоставяне на достатъчно ресурси за постигане на целите. Арктика следва да бъде определена като хоризонтална тема в различните програми за финансиране и следва да се насърчават полезните взаимодействия между програмите. В допълнение към „Хоризонт Европа“ и „Еразъм +“ съответните инструменти включват тези с регионална база, като например европейските структурни и инвестиционни фондове и програмите за териториално сътрудничество;

Свързаност

42.

счита, че екологичният индустриален преход трябва да бъде съпътстван от бързо развитие на екологосъобразни видове транспорт, като се субсидира преминаването от изкопаеми горива към транспортни средства, задвижвани с електроенергия и водород; посочва, че в Арктика сигурността на въздушния транспорт също е от съществено значение. Електрическите въздухоплавателни средства са устойчива алтернатива;

43.

приветства разширяването на коридора TEN-T в арктическата територия на ЕС и подчертава значението на укрепването на транспортните връзки, както север-юг, така и изток-запад, за да се осъществи връзка с регионите, свързани с транспортните мрежи на ЕС в Северна Норвегия, Швеция и Финландия, и да се даде възможност за изграждане на връзки със Северния ледовит океан. Счита, че регламентите за TEN-T трябва да отчитат в по-голяма степен специфичните характеристики на Арктика, като например дългите разстояния, зимното корабоплаване и слабата гъстота на населението, за да се подкрепи развитието на стратегически важни транспортни възли в Арктика;

44.

отбелязва, че инвестициите в инфраструктура и транспорт в Арктика оказват въздействие в по-широкия регион и допринасят за оперативните условия и конкурентоспособността му, включително по отношение на социалното развитие, промишлеността и сигурността на доставките от европейска гледна точка;

45.

изразява загриженост относно повишения интерес на трети държави към региона, например нарастващия интерес на Китай към притежаване на инфраструктура от основна важност, изграждане на подводни кабели и корабоплаването в световен мащаб; счита, че е изключително важно ЕС да играе своята роля на инвеститор в региона, така че да могат да се избегнат широкомащабни проекти в Арктика от трети страни;

46.

подчертава, че ангажиментът на ЕС за коригиране на цифровите дисбаланси в арктическите райони е от решаващо значение. Широкото възприемане на високоскоростни мобилни технологии от пето и шесто поколение в Арктика изисква Европейският съюз да инвестира в укрепването на опорните връзки и сателитните технологии във Финландия, Швеция и Норвегия. Ниската латентност, необходима например за решения в областта на сигурността и телемедицината, изисква ефективни опорни връзки в Арктика. Гарантирането на безопасността и международната конкурентоспособност на периферните арктически региони на Европа и укрепването на цифровизацията вървят ръка за ръка. Наземните решения също са възможни, което означава, че е важно да се определи комбинация от подходящи технологии, които са в състояние да създадат стабилна, надеждна и евтина свързаност. При разработването на нови цифрови възможности и услуги консултациите с различни групи са от решаващо значение, за да се гарантира, че новите решения отговарят на нуждите на потребителите. Освен това свързаността играе важна роля и за насърчаването на безопасността и устойчивото развитие;

Повече ЕС в Арктика, повече Арктика в ЕС

47.

насърчава Европейската комисия да придвижи напред предложението си за създаване на „обслужване на едно гише“ за обединяване на инструменти и финансиране за развитието на Арктика;

48.

призовава настоящото и бъдещото председателство на Съвета да гарантират, че арктическите въпроси заемат водещо място в дневния ред на ЕС;

49.

призовава Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да отделят достатъчно ресурси за изпълнението на политиката на ЕС за Арктика. Отбелязва необходимостта от засилване на координацията и сътрудничеството в рамките на ЕС по въпросите, свързани с Арктика, на всички равнища на вземане на решения, както и от гарантиране на пълноценното участие на местните и регионалните власти в многостепенното управление, изпълнението на стратегията на ЕС и инструментите на ЕС за финансиране;

50.

призовава Европейската комисия и ЕСВД да организират Форума на заинтересованите страни от Арктическия регион и диалога с коренното население в този регион в партньорство с регионални и местни участници, като обърнат по-голямо внимание на това да се даде възможност на младите хора да изразяват мнението си в бъдеще. За да се гарантира непрекъснатост на диалога, Европейският комитет на регионите насърчава представителите на институциите на ЕС да засилят участието си в прояви и срещи, свързани с политиката за Арктика, в региона;

51.

призовава Европейската комисия да обмисли създаването на консултативен форум, натоварен със задачата да следи за изпълнението на политиката на ЕС за Арктика. Форумът ще обедини основните заинтересовани страни, включително регионалните и местните власти;

52.

отбелязва, че съвпадането на публикуването на новата политика на ЕС за Арктика с началото на новия програмен период на ЕС (2021—2027 г.) е голяма възможност за успешното прилагане на политиката. Приветства съществуването на различни инструменти за финансиране, по-специално в рамките на ЕФРР и програмите за ЕТС, но изразява съжаление, че малките организации често не разполагат с административен и финансов капацитет да се възползват пълноценно от тях. Инструментите на ЕС за финансиране в Арктика следва да бъдат адаптирани към специфичните териториални нужди и капацитет на Арктика, включително потребностите на коренното население;

53.

отбелязва, че програмите на политиката на сближаване на ЕС, и по-специално трансграничните програми Interreg, осигуряват важна рамка за трансгранични контакти между хората, като се имат предвид специфичните характеристики на Арктика. Въпреки това следва да има повече възможности за ангажиране на партньори от арктически държави извън ЕС за насърчаване на сътрудничеството в близост до полюса и мобилността и сътрудничеството север-север;

54.

отбелязва в заключение, че Арктическият регион ще продължи да бъде стратегически важен за ЕС през следващите десетилетия и че Съюзът ще трябва да продължи да напредва, като укрепва многостранното сътрудничество и многостепенното управление, за да привлече участието на арктическото население, за да се преодолеят предизвикателствата, породени от геополитическото положение, природната среда и специфичните социално-икономически условия на Арктическия регион, и да се използва пълният му потенциал за екологичния, синия и цифровия преход.