Становище на Европейския комитет на регионите — Стратегия на ЕС за горите за 2030 г.

(2022/C 301/11)

Докладчик: Joan CALABUIG RULL (ES/ПЕС), регионален секретар по въпросите на Европейския съюз и външните отношения на правителството на Валенсия

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

приветства факта, че със стратегията на ЕС за горите (СЕГ) се създава политическа рамка за управление и опазване на европейските гори, чиято цел е да се подобрят техните екосистемни услуги, да се осигури поминък, особено в селските райони, и да се допринесе за горска биоикономика, базирана на устойчиво управление на горите (УУГ) като основан на природата многофункционален инструмент; за тази цел се предлага съчетание от регулаторни и финансови мерки в рамките на план до 2030 г.;

2.

счита, че стратегията на ЕС за горите за 2030 г., която заменя стратегията, приета през 2013 г. (1) и оценена през 2018 г. (2), създава рамка за европейско сътрудничество в областта на горите, като подчертава ключовата роля на устойчивото управление на горите за гарантиране на благосъстоянието и поминъка на гражданите, опазването на биологичното разнообразие и устойчивите на изменението на климата екосистеми;

3.

приветства оценката и коригирането на някои изолирани горски практики в определени региони с цел опазване на биологичното разнообразие, качеството и устойчивостта на почвите и водите и устойчивостта спрямо смущенията, породени от изменението на климата (недостиг на вода, урагани, снеговалежи, вредители и горски пожари);

4.

признава централната роля на горската екосистема в Европейския зелен пакт (3), Европейския пакт за климата (4), Европейския закон за климата (5) и Стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г. (6) и подчертава, че различните сектори, свързани с горите, включително тези, които оползотворяват недобивните ползи от горите, могат и трябва да допринесат за устойчива, неутрална по отношение на климата и конкурентоспособна в социално-икономическо отношение кръгова биоикономика;

5.

отбелязва, че секторът на горското стопанство е изключен от първия доклад на експертната платформа относно екологичните критерии на европейската таксономия поради факта, че горите са чувствителен сектор, в който е трудно да се намери баланс между различните нужди и интереси на заинтересованите страни. Отбелязва също така, че становището на експертите не е обвързващо за Европейската комисия;

6.

отправя искане към Комисията да подходи по балансиран, екологичен, социален и икономически справедлив начин към целите в областта на климата и биологичното разнообразие и целите на горската биоикономика като един от основните стълбове на Европейския зелен пакт;

7.

изтъква, че държавите членки и местните и регионалните власти с компетентност в областта на горското стопанство са разработили и приложили национални и/или регионални стратегии, политики, програми и инструменти за УУГ, и поради това подчертава значението на сътрудничеството и конструктивния диалог между държавите членки, Комисията, заинтересованите страни и гражданското общество в областта на горското стопанство;

8.

подчертава, че горите носят множество ползи за обществото като цяло чрез пълен набор от екосистемни услуги, включително несвързани с дърводобива, поради което решенията относно горите са важни за широк кръг от граждани и за стопанистващите гори;

Необходимост от засилване на диалога със заинтересованите страни в областта на горското стопанство, местните и регионалните власти, държавите членки и Комисията

9.

оценява много положително определянето на рамка и общи цели на европейско равнище, но настоятелно призовава да се избягва всяко отслабване на субсидиарността и на ролята на държавите членки в тази област с оглед на разнообразието на горите в Европа и да се приеме по-добре адаптиран регионален подход. Освен това КР споделя мнението, че макар в Договорите „политиката в областта на горите“ да не е посочена сред изричните правомощия на ЕС, ЕС разполага с широк набор от правомощия по свързани въпроси, които са упражнени в правни текстове, отнасящи се до въпроси, свързани с горското стопанство;

10.

изтъква също така, че управлението на горите оказва значително въздействие, особено в слабо населените и вътрешните райони, в които основаната на горите икономика е основен източник на препитание;

11.

препоръчва в процеса на изготвяне на документите да се засилят комуникацията, диалогът и участието на държавите членки, местните и регионалните власти и участниците от сектора (публични и частни собственици, професионални сдружения, предприятия от горското стопанство, експерти по опазване на природата, изследователи, включително учени в областта на климата, и др.), тъй като счита, че досегашният дебат беше ограничен и може да се подобри в рамките на съществуващите органи за участие, както беше направено при предишните стратегии, за да се постигне максимален консенсус сред всички заинтересовани страни, извличащи полза от нашите гори. В разрез с горепосоченото, беше представен окончателен документ с твърдението, че голяма част от съдържанието му вече фигурира в стратегията за биологичното разнообразие;

12.

препоръчва заинтересованите страни, които са особено засегнати от предвидените в СЕГ мерки (регионалните и местните власти, гражданското общество и предприятията), да бъдат включени в тяхното прилагане, като се намали до минимум административната тежест, особено за собствениците на гори и предприятията, но също и за местните и регионалните власти;

Необходимост от постигане на консенсус на равнище на ЕС

13.

изразява съжаление относно липсата на политически консенсус в ЕС, като се има предвид, че през последните седмици/месеци нарастват критиките към СЕГ в настоящия ѝ вид, както е видно от изявленията на органи на Съюза като Европейския икономически и социален комитет (Становище NAT/831 относно „Нова стратегия на ЕС за горите за 2030 г.“ (7)), различни национални и регионални правителства и подкрепящите ги политически партии, членове на Европейския парламент от различни политически групи и представители на сектора на горското стопанство (сдружения на публични и частни собственици на гори, горски администрации на местните и регионалните власти, стопански асоциации и национални и регионални секторни платформи);

14.

изразява съжаление, че не се спазват заключенията на Съвета, постигнати по време на германското председателство, за засилено бъдещо сътрудничество в ЕС, в които се предлага подход „от горе надолу“, без да се отчитат в достатъчна степен съществуващите структури (напр. регионални/национални инвентаризации на горите). Този подход се основава на спецификации и мерки изключително от страна на Комисията, която не отговаря за политиката в областта на горите, и не предвижда достатъчно участие на отговорния консултативен комитет;

15.

отчита общите цели на СЕГ за гарантиране на добри практики в областта на управлението на горите в държавите членки и регионалните и местните власти, но насочва вниманието на Комисията към необходимостта от постигане на баланс между екологичните, социалните и икономическите функции на управлението на горите, по-специално опазването като вариант на управление; подчертава колко е важно да се зачитат и запазят многообразието на горите, практиките в областта на планирането и УУГ и периодите на ротация в държавите членки и регионалните и местните власти;

16.

отбелязва, че според ключовите участници в сектора на горското стопанство (частни и публични собственици, специалисти, предприятия и голяма част от научната общност в областта на горското стопанство) подходът на СЕГ не съответства напълно на реалността по места, като изтъква факта, че практиките на УУГ изглежда не са насочени в правилната посока, поради което трябва значително да се променят;

17.

признава, че данните показват намаляване на биологичното разнообразие в някои територии, както и неподходящ природозащитен статус на местообитанията по „Натура 2000“, отчасти поради липсата на подходяща рамка от стимули за отговарящите за тях субекти (цени, компенсации за външни фактори, адаптирана спрямо регионалните условия и рационална регулаторна рамка); това са ключови аспекти, които следва да бъдат разгледани в СЕГ с отпускането на допълнителни ресурси от бюджетите на ЕС и държавите членки; призовава за по-тясно сътрудничество за насърчаване на усилията за възстановяване на екосистемите, включително цели за възстановяване на увредените горски екосистеми;

18.

счита, че многофункционалното горско стопанство е инструмент на устойчивото управление на горите, който е твърдо установен в по-голямата част от регионите, особено в най-засегнатите от въздействието на изменението на климата, и че собствениците и специалистите, които стопанисват горите, като цяло са ангажирани с опазването на биологичното разнообразие и останалите предоставяни от горите екосистемни услуги, както и с ограничаването на опасността от и възникването на горски пожари, като същевременно работят за повишаване на тяхната устойчивост, жизненост и растеж, което ги превръща в активни участници, допринасящи за местните икономики и поминъка в селските райони;

19.

препоръчва прилагането на подход, който да е в много по-голяма степен системен и да включва многообразието и сложността на УУГ, с други показатели освен съотношението добив и прираст, правата на собственост и реалността, пред която са изправени собствениците, специалистите, публичните и частните предприятия и местните и регионалните власти, както и постиженията на устойчивото развитие, реализирани от европейския сектор на горското стопанство, и счита, че защитата на горите в някои райони не може да се отдели от подкрепата, включително икономическата подкрепа, за активно устойчиво управление, насочено към максимално увеличаване на положителните външни ефекти от екосистемните услуги и избягване на деградацията, включително влошаването на състоянието на околната среда, в резултат на изоставянето на горските площи;

20.

в контекста на биологичното разнообразие следва да се отбележи, че благодарение на някои най-отдалечени региони ЕС разполага с първични, амазонични и субтропични гори, които осигуряват уникална лаборатория за научни изследвания, специализация и иновации (напр. фармацевтични изследвания и валоризация на растителни екстракти). Биологичното разнообразие на тези региони представлява 80 % от европейското биологично разнообразие и е от основно значение за екологичния баланс на планетата. Органите на местната и регионалната власт са пазители на това безценно съкровище и трябва да оказват подходяща подкрепа за неговото управление и опазване;

21.

счита, че въпреки че стратегията на ЕС за горите е тясно свързана със стратегията за биологичното разнообразие и действително може да осигури съгласуваност в това отношение, следва да се възприеме друг, по-приобщаващ и систематичен подход, за да може нейните действия да бъдат приведени в съответствие по ефективен и последователен начин с целите на общите политики за екологичен преход и изменение на климата, така че да се постигнат целите на ЕС в областта на околната среда, социалната сфера и растежа, включително екологичните работни места. По този начин стратегията на ЕС за горите ще отговори на необходимостта от съгласуваност с релевантните политики на ЕС по отношение на устойчивото управление на горите и ще насърчи потенциала на сектора да допринесе за постигането на целите за устойчиво развитите, утвърдени в Европейския зелен пакт;

Необходимост от по-голяма хоризонтална насоченост в службите на Комисията

22.

оценява положително СЕГ като резултат от съвместната работа на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ГД „Околна среда“ и ГД „Действия по климата“, но препоръчва интегриране на различните звена на Комисията, работещи в сектора на горското стопанство (ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“, ГД „Енергетика“ и ГД „Регионална и селищна политика“), за да може всички социални, икономически и екологични аспекти и последици да бъдат включени в рамките на системен и приобщаващ подход; в противен случай техният подход може да е непълен и частичен;

23.

препоръчва ясно да се определи ролята на Постоянния комитет по горите като централен участник в управлението на СЕГ, така че да бъдат представени гледните точки на сектора и на други ключови заинтересовани страни и да се даде възможност за активно използване на горите в различните региони на ЕС;

24.

препоръчва също така да се обърне внимание на морфологията на ландшафта, тъй като са необходими както иновации, така и инвестиции в инфраструктура, за да се улесни логистиката и да се даде възможност за цифровизация, която да модернизира веригите за създаване на стойност в областта на горското стопанство като лостове за противодействие на загубата на ресурси и обезлюдяването, както и да се предвиди подходяща система от стимули;

Ролята на регионалното и местното равнище

25.

препоръчва териториалното измерение на горите да се разглежда като земеползване (техният дял от земята нараства и понастоящем е 43 %), тъй като голяма част от тях са разположени предимно в обезлюдени региони (хинтерланд: планини, студени климатични условия, застрашени от наводнения зони, неплодородни почви), като се интегрират политиките на държавите членки и регионалните и местните органи в областта на управлението на земята и обезлюдяването;

26.

счита, че е необходимо да се признае принципът на субсидиарност, но също и споделената компетентност по отношение на горите заради различните законодателни актове в областта на околната среда и опазването на ландшафта, които оказват въздействие върху политиката за горското стопанство, като се вземат предвид различните насоки във връзка с горите, включително, но не само, практиките в областта на горското стопанство и различията между горските стопанства в държавите членки в контекста на биологичното, социалното, икономическото и културното многообразие на горите в различните региони на ЕС;

27.

изтъква, че основните аспекти на СЕГ следва да определят съгласувани принципи на европейско равнище. Националното равнище обаче трябва да може да определя средствата, необходими за постигането на тези цели, така че те да са съобразени с политиките и разпоредбите на регионалните и местните власти, отговарящи за горското стопанство; подчертава, че УУГ, конкурентоспособността и рентабилността на сектора като цяло и подходящата политическа съгласуваност са гарантите за опазването на горите;

Необходимост от съвместимост между екологичните, социалните и икономическите функции на горите, за да се отговори на основните предизвикателства пред ЕС

28.

счита, че значението на пълния спектър от продукти и услуги на горското стопанство трябва да бъда отчетено в достатъчна степен в СЕГ, поради което стратегията за биоикономиката и УУГ трябва да гарантират баланса между функциите на горите, включително предоставянето на различни екосистемни услуги. Ако се даде предимство на един аспект, балансът се променя;

29.

подчертава, че през 2018 г. секторът на горското стопанство (управление и добив на дървен материал, промишлена преработка на дървесина и хартия) е осигурил пряка заетост на 2,1 милиона души в ЕС, което е генерирало брутна добавена стойност в размер на 109,855 млрд. евро. Освен това 1,2 милиона души са работили в производството на дървени мебели и хартиения печат, което е генерирало брутна добавена стойност в размер съответно на 25 и 31 млрд. евро. През 2018 г. 397 000 предприятия са извършвали дейност в горските промишлени отрасли, което представлява 15 % от производствените предприятия. Към това следва да се добавят още 4 милиона работни места в биоенергетиката, строителството с дървен материал и недървесните горски продукти;

30.

отбелязва, че опазването на биологичното разнообразие, възстановяването на екосистемите и увеличаването на поглътителите на въглерод са основните елементи на СЕГ, но произтичащата от това липса на съгласуваност с целите в областта на климата и устойчивия социално-икономически растеж е един от най-проблематичните аспекти;

31.

отбелязва социалното измерение на горите в ЕС, тъй като 60 % от горските площи принадлежат на над 16 милиона частни собственици, по-голямата част от които са малки собственици, разпръснати във всички региони, със средно тринадесет хектара на собственик;

32.

счита, че принципите на устойчивото управление на горите включват устойчивостта в глобален мащаб, т.е. екологичните, икономическите и социалните аспекти. Поради това устойчивото управление на горите следва да се разбира като най-добрия начин за управление чрез опазване или опазване чрез управление и следователно като средство за преодоляване на предполагаемото разделение между опазване и управление, което се среща по-скоро в политическия дискурс, отколкото в реалната практика на управление по места;

33.

посочва, че горите, които са собственост на местните и регионалните власти, представляват приблизително 14 % (22 милиона хектара) от общата горска площ. Местните и регионалните власти не само са собственици на гори, но и управляват изпълнението на политиката и бюджета в областта на горите, прилагат законодателството и оказват подкрепа на частните собственици в устойчивото управление на горите, винаги в съответствие със свързаните с горите политики, които са от правомощията на държавите членки, както и с инициативите на ЕС, произтичащи от различни секторни политики, като се стремят винаги да съчетават екологичните, социалните и икономическите функции на горите;

34.

отбелязва, че в съпровождащите процеса дискусии беше направено погрешно разграничение между екологичните и социално-икономическите функции на горите, което доведе до изкривяване на дебата и отклони вниманието от основната цел за устойчиво развитие: опазване на здравето на нашите гори в дългосрочен план, способност за справяне с климатичната криза чрез устойчиви екосистеми, устойчиво управление на ресурсите и отговорна и ефективна преработка на продуктите от горското стопанство, с цел да се гарантират благосъстоянието и начинът на живот на милиони европейски граждани;

35.

препоръчва да се подсили съдържанието на СЕГ по отношение на някои екологични цели (вода, почва, ландшафт), както и да се акцентира в по-голяма степен върху ключовия принос на промишлено и устойчиво преработените и третирани продукти от горското стопанство за биоикономиката като основен стълб на Европейския зелен пакт. Що се отнася до тези продукти от горското стопанство, следва да се финансират иновативни в технологично отношение процеси, за да се насърчат различните предприятия, по-специално тези за първична преработка, които са слабото звено от веригата на горското стопанство и дърводобивната и дървопреработвателната промишленост, и които имат най-голям потенциал да използват по най-добрия начин местните ресурси;

36.

препоръчва да се постави по-голям акцент върху определенията и мерките в областта на УУГ с цел подобряване на водните цикли и опазването на почвите, особено в средиземноморските и планинските екосистеми, и отбелязва, че трябва да се укрепят показателите, за да се подобри устойчивото управление на горите, което е предпоставка за дългосрочното предоставяне на екосистемни услуги;

37.

препоръчва да се предефинират целите, за да се осигури по-голяма видимост на гарантирането на устойчив баланс и съвместимост между екологичните, социалните и икономическите функции на горите, които се основават на УУГ и са многофункционални, в различните горски райони (бореални, континентални, средиземноморски, планински, градски гори), без да се пренебрегват опазването на биологичното разнообразие и другите екологични услуги;

38.

счита, че СЕГ следва да постави по-ясен акцент върху значението на насърчаването на приобщаването и равенството в сектора на горското стопанство; смята също така, че в съответствие с новата стратегия на ЕС за равенство между половете от март 2020 г. новата СЕГ следва да насърчава равното участие на жените и мъжете на пазара на труда, така че секторът на горското стопанство да достигне пълния си потенциал;

39.

препоръчва да се изтъкне ролята на горите в най-отдалечените, планинските или най-необлагодетелстваните райони, където горската площ има по-голям дял и съществува по-голям риск от обезлюдяване, и където освен това горските вериги за създаване на стойност са основните източници на заетост и икономическа дейност, свързани с използването и първичната обработка на горските ресурси;

40.

отбелязва, че ролята на горите за развитието на кръгова биоикономика е представена по-скоро от гледна точка на риска, отколкото на възможностите, и подчертава важната роля, която продуктите на биологична основа играят за декарбонизацията чрез намаляване на потреблението на горива и материали, произведени от изкопаеми ресурси — една от основните цели, определени от Комисията; декарбонизацията обаче трябва да отчита оценката на жизнения цикъл на продуктите от горското стопанство и да благоприятства производството на дълготрайни продукти;

41.

препоръчва да се насърчи преработката на продукти от дървен материал и недървесни горски продукти на местно равнище, за да се намали въздействието върху околната среда;

42.

приветства препоръката на гражданския панел на Конференцията за бъдещето на Европа, в която се призовава да се обърне специално внимание на повторното залесяване на експлоатирани или унищожени гори и залесяването на районите с деградирала почва, както и да се насърчават по-отговорни решения за по-добро използване на дървесината (8);

43.

препоръчва да се предефинират целите и синергиите на СЕГ със стратегията за биоикономиката от 2012 г., преразгледана през 2018 г. (9), като се интегрират и насърчат продуктите от горското стопанство — както дървесни (не само дървесина за строителството, но и биологични композитни материали, биогорива, продукти за биорафинериите и продукти с висока добавена стойност за химическата, хранителната и парфюмерийно-козметичната промишленост), така и недървесни (корк, гъби, горски плодове, ароматни и лечебни растения, смоли), като се вземат предвид техният принос за смекчаване на последиците от изменението на климата в ролята им на въглеродни поглътители през целия им жизнен цикъл и ефектът на заместване на други материали, които несъмнено отделят емисии на парникови газове;

44.

препоръчва да се предефинират целите и синергиите с новия План за действие относно кръговата икономика от 2020 г. (10), като основен стълб на Европейския зелен пакт, като се насърчи оползотворяването и рециклирането на продуктите от горското стопанство във всички техни вериги за преработка и оползотворяване на отпадъците;

45.

препоръчва създаването на система за трансфер на най-добри практики от по-голямата част от предприятията (оптимизирано, рационално и отговорно използване, сертифициране на системата за надзор, екодизайн, енергийна ефективност, оползотворяване на отпадъците като материал или източник на енергия) към целия промишлен сектор в областта на горското стопанство;

46.

изтъква, че целта на СЕГ следва да отчита значението на горите не само като поглътители на въглерод, но и като въглеродни запаси, които биха могли да бъдат увеличени като основен спомагащ фактор за постигането на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г.; подчертава, че ефектът на заместване на горските продукти следва да отчита въздействието през целия жизнен цикъл, за да се оползотвори цялостният потенциал на сектора на горското стопанство за смекчаване на последиците от изменението на климата; отбелязва, че нетният ефект на горите като поглътител на въглерод намалява с напредването на тяхната възраст;

47.

препоръчва да се установят ясни определения за горите, като поне се направи разграничение между девствените гори, които никога не са били стопанисвани (0,7 % от общия брой), и горите, които са били стопанисвани в миналото и през последните десетилетия са били изоставени, за да се защитят ефективно вековните гори, особено в някои региони на Централна и Източна Европа, както и да се съживят планините, където управлението е било изоставено с произтичащия от това риск от горски пожари, болести и вредители;

48.

счита, че биоенергията трябва да се счита за възможност за осъществяване на действия по устойчиво управление на горите и за възобновяем източник за целите на процесите на промишлена преработка на страничните продукти и рециклирането, в съответствие с Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници от 2018 г. (11); счита, че биоенергията е важна за енергийната сигурност на Европа и нейната независимост от изкопаемите горива;

49.

препоръчва да се преразгледат предложените промени на критериите за устойчивост на биоенергията или възпроизводството на гори, тъй като някои от предложените мерки могат да увеличат тежестта за регионалните и местните власти в качеството им на собственици на гори и на институции, отговарящи за УУГ в много държави членки, предвид факта, че ограниченията, свързани със стриктната законова защита на 10 % от горите, ще доведат до много значителни компенсации без ясен финансов ангажимент от страна на Комисията; счита, че следва да се прилагат критериите за устойчивост на биоенергията, залегнали в Директивата за енергията от възобновяеми източници от 2018 г.;

50.

счита, че социално-икономическата роля на сектора на горското стопанство е важна за развитието на селските райони и местните икономики в много региони, и изразява съжаление, че СЕГ не включва като приоритетна цел ясното и недвусмислено увеличаване на използването на дървесни горски ресурси и недървесни продукти от горското стопанство, както и тяхната промишлена преработка от страна на европейските предприятия (повечето от които са МСП, разположени в селските райони), въз основа на УУГ и в рамките на зелената биоикономика;

51.

счита, че стратегията на ЕС за горите следва да насърчава и укрепва образованието в областта на устойчивото управление на горите на всички равнища, особено в училищата и организациите на гражданското общество, но също и в рамките на медийни кампании, като начин за преодоляване на липсата на познания у европейските граждани относно устойчивото управление на горите и неговото тройно екологично, икономическо и социално измерение;

52.

счита, че СЕГ следва да включва международно измерение, насочено към спиране на глобалното обезлесяване и загубата на биологично разнообразие, въз основа на опита и трансфера на знания и добри практики в областта на УУГ в държавите членки и в преобладаващото мнозинство от местните и регионалните администрации; в този контекст приветства предложението на Комисията за регламент относно предоставянето на пазара на Съюза, както и износа от Съюза на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 995/2010 (12), който има за цел ограничаване на вноса на стоки, свързани с обезлесяването и деградацията на горите в световен мащаб. Подчертава също така, че предложението е придружено от таблица на субсидиарността (13), която предоставя задълбочен анализ в отговор на опасенията, свързани със субсидиарността;

Необходимост от постигане на консенсус на научно-техническо равнище

53.

препоръчва СЕГ да изведе на преден план добрите практики в областта на горското стопанство, довели до положителни резултати в европейските гори през последните десетилетия (непрекъснат растеж на горските площи, увеличаване на въглеродните поглътители, нарастване на защитените зони и екосистеми, увеличаване на дърводобива, развитие на отговорни предприятия и отрасли, подобряване на обучението в областта на УУГ и обучението на работещите в горското стопанство); препоръчва тези усилия, благодарение на които ЕС е световен лидер по отношение на най-добрите практики в областта на горското стопанство и служи за пример на останалите държави, да бъдат изрично признати в СЕГ;

54.

настоятелно призовава да се следват определенията за УУГ, и по-специално процеса Forest Europe, които произтичат от международните ангажименти, поети от ЕС и неговите държави членки;

55.

препоръчва да се проведат допълнителни проучвания, с цел при планирането на евентуалното прилагане да се избегнат припокривания със съществуващите системи, и да се изяснят синергиите, добавената стойност и съотношението между разходите и ползите, които предложеното сертифициране за природосъобразно управление на горите и отделен сертификат на ЕС, както и стратегическите планове за горите, могат да предложат в контекста на вече съществуващите международно признати и осъществявани схеми за сертифициране на горите (PEFC, FSC) и на стратегиите, плановете и програмите за УУГ, които вече се прилагат от държавите членки и регионалните и местните власти; не е ясно и дали новата схема следва да има задължителен или доброволен характер, както и на какво правно основание ще се осъществяват тези действия;

56.

призовава за ясно позоваване на пълния спектър от ползите от горите, които не са свързани с дърводобива;

57.

призовава за преглед и анализ на оценките, направени от научни експерти в областта на горите, включително горски еколози, в цяла Европа, които предупреждават, че предложените политики може да не отчитат в достатъчна степен потенциалното нарастване на рисковете, свързани със сериозни смущения (пожари, урагани, обилен снеговалеж и вредители), и че следва да се обърне специално внимание на горите, които са особено уязвими спрямо извънредната ситуация в областта на климата;

58.

предлага да се постигне по-широк консенсус, въз основа на строг научен и технически подход, относно хипотезите, на които се основават както СЕГ, така и стратегията за биологичното разнообразие, като бъде включена представителна група от научни експерти с методичен стил и доказан опит във всички аспекти на цялата верига за създаване на стойност в областта на горите и различните видове гори в Европа;

59.

счита, че при определени условия, подкрепени от научни анализи, защитените местообитания в някои зони по „Натура 2000“, които са застрашени или засегнати от смущения, свързани с изменението на климата, могат да бъдат подкрепени, за да станат по-устойчиви екосистеми;

60.

отбелязва и приветства предложението за надеждно събиране на данни, като подчертава значението на публикуването на ново законодателно предложение относно наблюдението, докладването и събирането на данни за горите в ЕС;

Стратегията се нуждае от важни разяснения преди да бъде приложена

61.

счита, че СЕГ не предлага последователна и всеобхватна цел за европейския сектор на горското стопанство за 2030 г., а съдържа различни действия и инициативи, от които много все още са неясни, а само някои имат ориентировъчен график;

62.

счита, че що се отнася до прилагането на СЕГ, първата необходима стъпка е да се изяснят понятията и действията и да се изготви план за действие, който да внесе яснота по отношение на целите, обхвата, времевата рамка и отговорностите; този план за действие следва да отчита позицията на държавите членки, регионалните и местните власти и участниците от сектора относно СЕГ и техните съображения във връзка с предложените бъдещи действия, както и да включва становищата на КР, Европейския парламент и заинтересованите страни от сектора на горското стопанство;

63.

препоръчва да се изясни как новите показатели, прагове и диапазони за УУГ ще бъдат свързани с критериите и показателите за УУГ на процеса Forest Europe, към който ЕС и неговите държави членки са асоциирани; счита също така, че е необходимо да се предостави информация за това какво правно основание би оправдало такова действие и какво би означавало „да се започне на доброволна основа“, що се отнася до евентуалните бъдещи стъпки, както и да се изясни връзката между УУГ и концепцията за природосъобразност;

64.

препоръчва обхватът и осъществимостта на разработването на плащания за екосистемни услуги да бъдат обсъдени в дълбочина с държавите членки и участниците от сектора, като се извършат последващи проверки на реалните условия, за да се прецени дали предвидените в СЕГ финансови механизми (ОСП, улавяне на въглероден диоксид в земеделието и сертифициране на поглъщанията на въглерод) биха позволили да се постигнат поставените цели;

65.

приветства въвеждането на координиран мониторинг на горите в целия ЕС, но счита, че е необходима оценка на добавената стойност и съотношението между разходите и ползите на новото предложение относно наблюдението, докладването и събирането на данни за горите в ЕС, както и на съществуващите и липсващите данни и информация; трябва също така да се отчете фактът, че данните от дистанционното наблюдение, включително сателитната информация и други средства, са икономически ефективен начин за подобряване на базата от знания в сътрудничество със съществуващите и текущите национални инвентаризации на горите; в този контекст субсидиарността, разходите и административната тежест са съществени аспекти, които трябва да бъдат взети предвид. Мониторингът на горите в целия ЕС би могъл да донесе добавена стойност, при условие че бъде подкрепен от държавите членки и местните и регионалните власти и се основава на данните по места, събрани в рамките на националните и регионалните инвентаризации на горите и на опита на Forest Focus. Освен това трябва да бъдат ясно определени характерът (доброволен или задължителен), форматът и точната цел на националните стратегически планове, както и да се предложат разходоефективни стимули на собствениците на гори, така че те да допринасят за събирането на данни;

Устойчивото управление на горите се нуждае от повече европейски средства

66.

препоръчва да се заделят ясни и реалистични финансови ресурси, като се има предвид, че макар СЕГ да предполага значително повишаване на финансирането от ЕС за управление на горите и опазване на биологичното разнообразие, необходимостта да се разчита на средства, които вече са предназначени и разпределени за други цели (напр. ОСП), и липсата на принос от други фондове на ЕС в настоящия контекст, белязан от Брексит, икономическата криза след COVID-19 и нарастването на инфлацията, пораждат съмнение дали настоящото недостатъчно финансиране от ЕС в областта на горите и биологичното разнообразие ще бъде преодоляно в краткосрочен или средносрочен план;

67.

препоръчва на Комисията да помогне на местните и регионалните власти да гарантират, че наличните европейски фондове (ЕЗФРСР, ЕФРР, NextGenerationEU) могат да бъдат използвани в по-голяма степен за УУГ, като се опростят административните процедури;

68.

препоръчва да се заделят повече финансови ресурси за обучение, научноизследователска и развойна дейност и трансфер на знания на европейско и международно равнище, с цел да се подкрепят сътрудничеството, трансферът и прилагането на добри практики в областта на УУГ и веригите за създаване на стойност в горското стопанство във всички региони на Европа и по света;

69.

застъпва мнението, че новата СЕГ следва да насърчава инициативи за създаване на платформи за междурегионално сътрудничество и финансиране в областта на горите и декарбонизираната икономика.

---

(1)  COM(2013) 659 final.

(2)  COM(2018) 811 final.

(3)  Европейски зелен пакт, https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_bg

(4)  COM(2020) 788 final.

(5)  Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (OB L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

(6)  COM(2020) 380 final.

(7)  ОВ C 152, 6.4.2022 г., стр. 169.

(8)  Препоръка на гражданския панел на Конференцията за бъдещето на Европа относно изменението на климата и околната среда.

(9)  COM(2018) 673 final и SWD(2018) 431 final.

(10)  COM(2020) 98 final.

(11)  Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г, стр. 82).

(12)  COM(2021) 706 final.

(13)  SWD(2021) 325 final.