Становище на Европейския комитет на регионите — Прилагане на Европейския стълб на социалните права от местна и регионална гледна точка

(2021/C 300/03)

Главен докладчик: Anne KARJALAINEN (FI/ПЕС), член на Общинския съвет на Керава Отправен документ: Сезиране от португалското председателство Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План за действие на Европейския стълб на социалните права COM(2021) 102 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

приветства факта, че португалското председателство на Съвета на Европейския съюз включи прилагането на Европейския стълб на социалните права (ЕССП) като приоритетна цел в програмата си и по искане на председателството изготви становище относно местната и регионалната гледна точка за Социалната среща на върха в Порто. Важно е да се поеме ангажимент на най-високо политическо равнище за насърчаване на силна социална Европа и укрепване на благополучието на хората през настоящото десетилетие;

2.

горещо приветства плана за действие на ЕССП на Европейската комисия, който включва необходимите дългосрочни политики и конкретни инструменти, които ще бъдат основата за бъдещото изграждане на по-устойчиви икономически и социални системи във всички държави — членки на Европейския съюз;

3.

приветства факта, че в плана за действие се признава значението на местните и регионалните власти за изпълнението, развитието и добавянето на стойност към инициативите. Местните и регионалните власти ще играят ключова роля за укрепването на жизнеспособността на регионите и постигането на количествените водещи цели в областта на заетостта, уменията и социалната закрила до 2030 г., при условие че бъде осигурено достатъчно финансиране за изпълнението на плана за действие;

4.

посочва, че планът за изпълнение ще подкрепи и насърчи усилията на местните и регионалните власти за прилагане на политиките в областта на заетостта и в социалната сфера. Важно е да се погледне отвъд настоящата криза и да се направят социални инвестиции за укрепване на социалното измерение, както и за гарантиране на гладкото функциониране на вътрешния пазар;

5.

отбелязва, че ясното, координирано и амбициозно прилагане на ЕССП ще засили ангажимента на Европейския съюз към Програмата на ООН до 2030 г. и нейните 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР), както и социално справедливото изпълнение на Европейския зелен пакт;

6.

отбелязва, че принципите на субсидиарност и пропорционалност ще определят равнището, на което ЕС и държавите членки ще прилагат предложените политически инструменти и законодателни мерки, отнасящи се до изпълнението на ЕССП;

Обединяване на усилията в Порто

7.

настоятелно призовава държавите членки, социалните партньори и организациите на гражданското общество, участващи в Социалната среща на върха в Порто, да поемат съвместен ангажимент за ускоряване на прилагането на ЕССП в областите, попадащи в тяхната компетентност, като отдадат приоритетно значение на хората. Повечето инструменти за прилагане на принципите на Стълба са в ръцете на държавите членки, регионалните и местните органи на управление, както и на социалните партньори и гражданското общество. Успехът ще зависи от ангажираността на различните равнища на управление и заинтересовани страни и от съвместната отговорност, подкрепена от европейските институции. Регионите и общините са готови да дадат своя принос за изграждането на силна и устойчива социална Европа, която ще гарантира, че екологичният и цифровият преход са справедливи, и ще улесни възстановяването от кризата, предизвикана от COVID-19, както в икономически, така и в социален план. Тези цели се ползват с ясна обществена подкрепа, като девет от всеки десет европейски граждани считат, че е важно да се изгради социална Европа (1);

8.

отбелязва, че Европа преживява най-голямата здравна, социална и икономическа криза на цяло едно поколение — криза, която подлага на изпитание европейската солидарност. Въздействието на пандемията от COVID-19 върху заетостта, равнищата на бедност и психичното благополучие на хората ще продължи да се усеща дълго време и ще изисква инвестиции в социалната сфера и здравеопазването от страна на всички равнища на управление, ефективни комбинации от политики и икономически ресурси. Инвестициите и мерките, предвидени в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, трябва да имат силно социално измерение, за да се укрепят системите за социална сигурност, да се финансират качествени работни места, да се подобрят и подсигурят обществените услуги, да се намали бедността и да се насърчи равенството между половете. Следва да се постави акцент най-вече върху защитата на най-уязвимите, като хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, семействата с един родител и самотните майки, за които е трудно да постигнат равновесие между професионалния и личния живот, хората с увреждания, мигрантите, жертвите на основано на пола насилие и др., както и върху гарантирането на приобщаващия и социално справедлив характер на възстановяването. Във връзка с това от голямо значение е основният ангажимент за свобода на икономически избор на публичните власти да предоставят, възлагат и финансират услуги от общ икономически интерес;

9.

отбелязва, че Европейският съюз се намира в повратна точка, в която новото мислене е не само възможно, но и необходимо. Социалните системи се нуждаят от преосмисляне в днешния свят, обусловен от световните мегатенденции. По-важно от всякога е да се инвестира в благополучието на хората и да се вземат предвид ползите от икономиката на благосъстоянието. КР счита Социалната среща на върха в Порто за важна възможност да се постигне съгласие по общи цели, които да поставят благополучието на хората и равенството в центъра на политиката и да превърнат социалните въпроси в траен приоритет в Европейския съюз;

Общи цели, които да бъдат потвърдени в Порто

10.

подкрепя представените в плана за действие три водещи цели в областта на заетостта, уменията и социалната закрила, които трябва да бъдат постигнати до края на десетилетието в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие. Новите водещи цели предполагат, че до 2030 г. най-малко 78 % от хората на възраст между 20 и 64 години трябва да са трудово заети, всяка година най-малко 60 % от всички възрастни следва да участват в обучение, а броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, следва да намалее с поне 15 милиона души;

11.

посочва, че постигането на целта в областта на заетостта ще означава да се създадат нови качествени работни места, да се подобри заетостта сред жените, да се улесни достъпът на всички млади хора до заетост, като се отдаде дължимото внимание на младите хора от групи в неравностойно положение, и да се гарантира, че по-слабо представените на пазара на труда групи ще се интегрират напълно в него. Кризата, предизвикана от COVID-19, засегна заетостта сред жените, младите хора, мигрантите и хората с увреждания. Следва да се обърне внимание и на трудностите, с които се сблъскват хората, изправени пред дискриминация в областта на заетостта на други основания, като възраст, етнически и расов произход, религия или убеждения и сексуална ориентация;

12.

изразява съгласие, че предложените инициативи, свързани със заетостта и всеобхватното колективно договаряне, са важни за осигуряването на по-добра защита на работниците. Новите форми на заетост, трудовата мобилност, икономиката, основана на платформи, гъвкавото работно време и дистанционната работа изискват диалог между социалните партньори и активно участие в прилагането на ЕССП. Във връзка с това изразява съжаление, че освен оценката на опита от Европейския инструмент за временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE), в плана за действие не се предвижда дебат относно постоянна европейска схема за осигуряване срещу безработица;

13.

посочва, че новите стратегии в областта на промишлеността, кръговата икономика и МСП, както и социалната икономика, подкрепят създаването на качествени работни места и повишаването на конкурентоспособността. Тези стратегии следва също така да намалят неравнопоставеността между половете в областта на енергията от възобновяеми източници и „зелените“ работни места;

14.

обръща внимание на съществуващите критерии за социална отговорност при възлагането на обществени поръчки и техния принос за предотвратяването на социалния дъмпинг. С оглед на това предлага договорите за обществени поръчки да бъдат обвързани в по-голяма степен с прилагането на определените в закона и/или колективните споразумения справедливи заплати и други условия на труд, включително във веригите от подизпълнители;

15.

подчертава необходимостта да се гарантират равновесието между професионалния и личния живот и по-добрият достъп до пазара на труда на жените, които в преобладаващата част от случаите са тези, които се грижат за семейството, като се обърне специално внимание на семействата с един родител и многодетните семейства. Повишаването на равнището на заетост сред жените и намаляването на разликите в заплащането ще им осигурят и по-добри пенсии и ще намалят риска от бедност след пенсиониране;

16.

препоръчва възможно най-бързо да се приложи гаранцията за младежта и да се обърне специално внимание на мерките за подобряване на положението на младите хора на възраст между 15 и 29 години, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение. Ако чиракуването се модернизира и се подобрят стажантските програми, това ще повиши шансовете на младите хора да си намерят работа в сектори, отбелязващи растеж, което е важно предвид факта, че младежката безработица нарасна рязко в цяла Европа по време на кризата с COVID-19. Призовава също така да се предприемат мерки, които да гарантират, че схемите за насърчаване на младежката заетост не благоприятстват несигурните форми на заетост;

17.

подчертава, че възстановяването от кризата, предизвикана от COVID-19, екологичният и цифровият преход и демографските промени ще засегнат по различен начин регионите и секторите в Европа, което изисква преразпределение на работната сила и значително преквалифициране. КР призовава държавите членки, местните и регионалните власти и социалните партньори да намерят решения за достъпа на възрастните, по-специално на безработните възрастни работници, до повишаване на квалификацията и преквалификация, като използват добрите практики и системата EASE (2);

18.

предлага целите в областта на образованието и уменията да бъдат включени не само в осъществяването на европейското пространство за образование, но и в европейското научноизследователско пространство и Европейската програма за умения, без никой да бъде изоставен в рамките на екологичния и цифровия преход;

19.

посочва, че местните и регионалните власти играят ключова роля в разработването на политиките, свързани с уменията, и в предоставянето на обучение. КР призовава за използването на стажове в рамките на EASE (3) и Европейската рамка за чиракуването (4), за да могат МСП по-специално да предлагат възможности за чиракуване на младите хора и за да се подобри положението на пазара на труда на по-слабо представените групи;

20.

подчертава, че е важно да се гарантира ефективното прилагане на стратегията на Европейския съюз за равенство между половете, като се обърне специално внимание на приобщаването на жените в уязвимо положение (жертви на основано на пола насилие, семейства с един родител и др.). Равенството между половете, както и признаването на многообразието от полове, трябва да бъдат интегрирани във всички направления на прилагането на Стълба;

21.

посочва, че въпреки положените усилия бедността и социалното изключване в Европа не са изкоренени, а се очаква пандемията от COVID-19 допълнително да влоши положението. Въпреки че целта за намаляване на бедността би могла да бъде по-амбициозна, особено като се имат предвид причинените от пандемията социални щети, намаляването на бедността с най-малко 15 милиона души, от които поне една трета — деца, трябва да бъде първостепенният приоритет на десетилетието; това ще изисква вниманието да бъде съсредоточено върху първопричините за бедността и прилагането на ефективни мерки, включително цялостни интервенции в най-уязвимите райони. Националните схеми за подпомагане на доходите и свързаните с тях услуги осигуряват крайния ресурс за гарантиране на достойни условия на живот;

22.

изтъква съществената роля на обществените социални услуги на местно и регионално равнище за прилагането на основните принципи на социалните права с цел смекчаване на отрицателните социални последици от пандемията; поради това те са от жизненоважно значение за постигането на по-справедливо и по-приобщаващо икономическо възстановяване чрез подкрепа за заетостта, здравеопазването и социалното приобщаване на най-уязвимите;

23.

подчертава значението на ефективното прилагане на Европейската гаранция за децата и стратегията на ЕС за правата на детето посредством национални планове за грижа за детето, които да насърчат равните възможности за всички деца и да прекъснат цикъла на неравностойното положение между поколенията, като гарантират достъп до основни услуги за децата, изложени на риск от бедност или социално изключване. Всички деца трябва да имат достъп до качествени грижи, образование в ранна детска възраст и предучилищно образование, здравословно хранене и извънучилищни дейности. Следва да се обърне особено внимание на децата в уязвимо положение, като например бездомните деца и децата, лишени от родителска грижа, да им се предоставят грижи, предлагани в общността, и грижи от семеен тип, за да се гарантира, че нито едно дете няма да бъде изоставено. Предотвратяването и борбата с всички форми на насилие и дискриминация, насърчаването на правосъдие, съобразено с интересите на детето, и засилването на участието на децата в обществото също са ключови приоритети, както се посочва ясно и в новата всеобхватна стратегия на ЕС за правата на детето. Правата на детето трябва да бъдат защитени и в цифровия свят;

24.

подчертава, аналогично, необходимостта да се отговори ефективно на нуждите на нарастващия дял на застаряващото население и да се осигури качество на живот на възрастните хора, като се гарантира правото им на качествени социални, дневни и дългосрочни грижи — сектори, които бяха засегнати в значителна степен от пандемията и страдат от недостиг на квалифицирана работна ръка;

25.

посочва, че общините и регионите играят важна роля за предоставянето на обществени услуги и че за тази важна задача трябва да бъдат осигурени достатъчно финансови ресурси. Инвестициите в екологосъобразна, цифрова и социална инфраструктура ще намалят регионалните различия и ще подобрят достъпа до финансово достъпни обществени услуги в селските райони, изостаналите градски квартали, районите, засегнати от индустриалния преход, и районите със сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като например най-отдалечените, отдалечените и изолираните региони, където достъпът до цифрови ресурси често е по-ограничен;

26.

отбелязва, че общините и градовете играят важна роля в градоустройството и осигуряването на обществени и кооперативни устойчиви жилища на достъпна цена. Трябва да има по-голямо предлагане на достойни жилища за всички граждани, които да отговарят на специфичните им нужди, като например тези на възрастните хора и хората с увреждания, така че те да бъдат насърчени да водят независим живот и да се предотврати настаняването им в институции, както и нуждите на многодетните семейства и семействата с един родител, жертвите на основано на пола насилие и младите хора, които са били обект на мерки за закрила преди навършване на пълнолетие. Решенията в областта на жилищното настаняване трябва да залегнат в планове за местно развитие, насочени към създаването на приятни за живеене квартали. Следва да се прилагат приобщаващи, защитни и основани на участието подходи не само в стратегията на ЕС за вълната на саниране, но и чрез поемането на твърд ангажимент от страна на ЕС и държавите членки за изграждане на нови жилища, включително за дългосрочно отдаване под наем. От първостепенно значение е да се даде възможност на местните и регионалните власти да съчетават по-добре различните източници на финансиране и да изграждат системи за устойчиво жилищно настаняване. Решение на проблема с бездомничеството трябва да се търси по интегриран и всеобхватен начин, като се постави акцент върху подобряването на мрежите за здравна и социална подкрепа на бездомните хора. Пример за това е подходът „Housing First“ („Жилище преди всичко“), който успя да намали дългосрочното бездомничество. Поради това местните и регионалните власти следва да бъдат част от „Европейската платформа за борба с бездомничеството“. Във връзка с това Комитетът изразява съжаление, че планът за действие не определя количествена цел за борба срещу бездомничеството;

27.

подчертава, че местните и регионалните действащи лица имат голяма възможност да влияят на емисиите през следващите десетилетия чрез устойчиво планиране и инвестиции в областта на производството на енергия, строителството и транспорта. Мерките, предприети като част от вълната на саниране на сградите в Европа, могат да увеличат броя на работните места, да подобрят качеството на живот и да се справят с енергийната бедност, като подпомогнат инвестициите за енергийна ефективност в домакинствата с ниски доходи. За да се защитят правата на наемателите и да се избегне гентрификация, при наличието на публична финансова подкрепа в контекста на вълната на саниране следва да се прилага неутралност по отношение на разходите за жилище (включително, наред с останалото, наем, енергийни и оперативни разходи);

28.

отбелязва, че пандемията от COVID-19 допълнително задълбочи цифровото разделение. КР предлага да се насърчава „цифровото сближаване“ като цел на Европейския съюз, така че да има подходяща цифрова инфраструктура, която да гарантира, че електронните услуги и цифровото образование са достъпни за всички. Следва да се обърне специално внимание на достъпа на групите в неравностойно положение и уязвимите групи до цифрови инструменти;

Набор от социални показатели

29.

посочва, че средните национални стойности на социалните показатели не отразяват всички социални предизвикателства в Европейския съюз. Това може да доведе до подвеждащи резултати, прикривайки социалните и регионалните различия, които често съществуват в рамките на държавите членки. Един регионален набор от социални показатели може да помогне за изграждането на силна политика на регионален мониторинг, която да гарантира, че Социалният стълб се прилага на всички равнища и че регионалните инвестиции се насочват към реализирането на неговите принципи. При регионалния мониторинг следва да се използват вече събраните данни и да не се налага административна тежест на регионите;

30.

счита, че е необходимо да се насърчава решителна, ефективна и ясна обща европейска политика, за да се гарантира правилното управление на миграционните движения, което да се споделя изцяло от държавите членки и регионите. Комитетът отново изразява твърдото си убеждение, че „целите на пакта за миграцията и убежището, по-специално постигането на солидарност между държавите членки и всеобхватен подход, обединяващ действията в областта на миграцията, убежището, интеграцията и управлението на границите, могат да бъдат постигнати от държавите членки само ако те действат заедно в рамките на общата европейска система за убежище и когато в механизма за солидарност са признати по-добре интересите и способностите на всяка от тях“ (5);

31.

отбелязва, че е важно да се добавят повече показатели и да се използват инструментите, насърчавани от самия Европейски съюз, като Регионалния индекс за социален напредък, които трябва да обхващат в общи линии всички 20 принципа на Социалния стълб. Представянето на данните в рамките на всички показатели следва да бъде разбито по области от интерес, включително по пол, тъй като равенството между половете е основен принцип на Европейския стълб на социалните права. КР подчертава, че с цел по-ефективно постигане на целите на Стълба е необходимо да се доразвият базата от знания и показателите за специфичните за всяка държава препоръки. Местните и регионалните власти следва да допринасят активно за дебата относно подобряването на набора от социални показатели;

Социално-икономическо управление

32.

отбелязва, че европейският семестър и Механизмът за възстановяване и устойчивост понастоящем са най-важните налични законодателни инструменти за насърчаване, подпомагане и насочване на усилията на националните правителства за реализиране на принципите на ЕССП в Европейския съюз. КР призовава да се даде приоритет на ЕССП в рамките на европейския семестър, за да може възстановяването от настоящата криза да бъде наистина приобщаващо и да намери решение на социалното изключване, бедността и неравенството;

33.

подновява призива си за по-добро координиране на икономическите и социалните политики между европейското и националното равнище на управление в рамките на европейския семестър и отправя искане за осигуряване на по-активно участие на местните и регионалните власти в този процес на координиране посредством споделено управление, основано на принципа на субсидиарност. Съгласно този принцип задачите за стратегическо планиране и изпълнение следва да бъдат делегирани не само на държавите членки, но и на местните и регионалните власти, които са в най-добра позиция да отговорят ефективно на местните нужди и предизвикателства (6);

34.

призовава в контекста на устойчивото финансиране да бъде създадена „социална таксономия“ като инструмент за увеличаване на инвестициите в социалната инфраструктура, например здравеопазване, образование или жилищно настаняване. Този инструмент би могъл да спомогне за преодоляване на предизвикателствата, свързани с достъпа до основни услуги, чрез възнаграждаване на използването на нови технологии и усилията за насърчаване на квалифицирана работна сила и справяне с недостига на персонал, като същевременно спомага за по-доброто признаване на инвестициите в социална инфраструктура като ценни инвестиционни активи;

Финансиране

35.

насърчава използването на многогодишната финансова рамка и инструмента за възстановяване Next Generation EU за прилагането на ЕССП на национално равнище, което ще допринесе за екологичния и цифровия преход, социалната справедливост и устойчивостта;

36.

насърчава органите, отговорни за програмирането, да посочат ясно разходите, свързани с прилагането на ЕССП, в структурните и инвестиционните фондове;

37.

призовава да се отпуснат повече средства от националните бюджети и фондовете на ЕС на местното и регионалното равнище, за да се финансират местни мерки, услуги и социални инвестиции в подкрепа по-специално на най-уязвимите групи при надлежно спазване на принципите на равните възможности и недискриминацията;

38.

подчертава, че при планирането на разпределението на финансовите ресурси следва да се използват в по-голяма степен оценките на разпределението на въздействието, за да се отчете по-добре въздействието на реформите и социалните инвестиции върху различните групи.

---

(1)  Проучване на Евробарометър по социални въпроси, март 2021 г.

(2)  Ефективна активна подкрепа за заетостта (EASE) C(2021) 1372.

(3)  Пак там.

(4)  Препоръка на Съвета относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване, 2018 г.

(5)  CoR 4843/2020.

(6)  CoR 2167/2020.