P9_TA(2021)0501

Въздействието на организираната престъпност върху собствените ресурси на ЕС и върху злоупотребите със средства на ЕС

Резолюция на Европейския парламент от 15 декември 2021 г. относно въздействието на организираната престъпност върху собствените ресурси на ЕС и върху злоупотребите със средства на ЕС, по-специално в областта на споделеното управление, от гледна точка на одита и контрола (2020/2221(INI))

(2022/C 251/03)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 310, 317 и 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред („Директивата за защита на финансовите интереси“) (1),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (2);

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (3) („Финансовият регламент“),

—	като взе предвид докладите на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за 2019 и 2020 г. и докладите за дейността на Надзорния съвет на OLAF за 2019 и 2020 г.,

—	като взе предвид Специален доклад № 01/2019 на Европейската сметна палата (ЕСП), озаглавен „Борба с измамите при разходването на средства от ЕС — необходими са действия“,

—	като взе предвид Специален доклад № 06/2019 на ЕСП, озаглавен „Борба с измамите при разходването на средства по политиката на ЕС на сближаване — необходими са подобрения в разкриването, реакцията и координацията от страна на управляващите органи“,

—	като взе предвид Специален доклад № 13/2021 на ЕСП, озаглавен „Усилията на ЕС за борба с изпирането на пари в банковия сектор са разпокъсани и недостатъчни“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 април 2019 г., озаглавено „Стратегия на Комисията за борба с измамите: засилени действия за защита на бюджета на ЕС“ (COM(2019)0196) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Fraud risk assessment“ (Оценка на риска от измами) (SWD(2019)0171),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 3 септември 2020 г., озаглавен „31-ви годишен доклад относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и борбата с измамите — 2019 г.“ (доклада относно ЗФИ) (COM(2020)0363), и придружаващите го работни документи на службите на Комисията (SWD(2020)0156, SWD(2020)0157, SWD(2020)0158, SWD(2020)0159 и SWD(2020)0160),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/785 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. за създаване на програма на Съюза за борба с измамите и за отмяна на Регламент (ЕС) № 250/2014 (4),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (5),

—	като взе предвид Решение (ЕС) 2019/1798 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. за назначаване на европейски главен прокурор на Европейската прокуратура (6),

—	като взе предвид член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—

като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2019 г., озаглавен „Fraud and corruption in European Structural and Investment Funds — a spotlight on common schemes and preventive actions“ (Измами и корупция в европейските структурни и инвестиционни фондове — насочване на вниманието към често срещаните схеми и превантивните действия) (7),

—	като взе предвид насоките за националните стратегии за борба с измамите, разработени от работна група от експерти от държавите членки, ръководени и координирани от отдела за предотвратяване, докладване и анализ на измамите на OLAF (8), публикувани на 13 декември 2016 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 април 2021 г. относно стратегията на ЕС за борба с организираната престъпност за периода 2021 — 2025 г. (COM(2021)0170),

—	като взе предвид проучването, публикувано от Генералната дирекция за вътрешни политики на Европейския парламент на 7 юли 2021 г. и озаглавено „The Impact of Organised Crime on the EU’s Financial Interests“ (Въздействието на организираната престъпност върху финансовите интереси на ЕС),

—	като взе предвид пакета на Комисията от четири законодателни предложения за хармонизиране на правилата на ЕС относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, публикуван на 20 юли 2021 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2021 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — борба с измамите — годишен доклад за 2019 г. (9),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становищата на комисията по земеделие и развитие на селските райони и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0330/2021),

А.

като има предвид, че финансовите и икономическите престъпления са свързани с корупция, измама, принуда, насилие, тайни споразумения, възпрепятстване и сплашване с цел несправедливо облагодетелстване, като при това средства, получени от незаконни източници, се укриват чрез изпиране на пари и евентуално се използват за други незаконни цели, включително финансиране на тероризма;

Б.	като има предвид, че според ЕСП на предотвратяването на измами не е отделено достатъчно внимание и Комисията не разполага с изчерпателна информация за мащаба, естеството и причините за измамите;

В.

като има предвид, че в ЕС действат все по-голям брой организирани престъпни групи, често трансгранично; като има предвид, че явлението става все по-сложно с нови криминални пазари и нови начини на действие, възникващи поради глобализацията и новите технологии; като има предвид, че организациите от мафиотски тип са особено активни в опитите си да се домогнат до средства на ЕС в различни държави членки;

Г.	като има предвид, че технологиите създават нови способности за откриване и наблюдение, като увеличават ефективността на работата на разследващите органи и дават възможност за разработването на по-интелигентни мерки за правоприлагане;

Фондовете на ЕС под въздействието на организираната престъпност

подчертава, че организираната престъпност показа висока степен на проникване в социалната, политическата, икономическата, финансовата, предприемаческата и административната структура на държавите членки, както и способност за изпиране в законната икономика на огромните приходи от престъпления, включително извършените срещу финансовите интереси на ЕС, като по този начин представлява сериозна заплаха за свободите на гражданите на ЕС; подчертава с оглед на това положение, че организираната престъпност представлява сериозна заплаха за демокрацията и принципите на правовата държава и че борбата срещу корупцията и проникването на организираната престъпност в законната икономика е от съществено значение за гарантиране на равно третиране пред закона, защита на правата и благосъстоянието на гражданите, предотвратяване на злоупотреби и гарантиране на отчетността на лицата, заемащи публични длъжности; счита, че е необходим общ, координиран отговор от страна на ЕС и неговите държави членки;

отбелязва, че измамите с приходи са област, в която вредата от организираната престъпност е особено мащабна, включително митническите измами; отбелязва, че измамата е съществен компонент на измамите с приходи; отбелязва, че този вид измама често се извършва чрез фалшифициране на декларации за внос, използване на измамни документи за деклариране на стоки и невярно деклариране на произхода на стоките с цел заобикаляне на антидъмпинговите мита на ЕС; отбелязва, че неотдавна ЕСП изтъкна недостатъци в законодателството в областта на митническия контрол и неговото прилагане, които са причина за непълноценни хармонизация, оценка на риска и обмен на информация в рамките на Съюза и между държавите членки; изразява загриженост, че това създава възможности за организираната престъпност да се възползва от слабостите в настоящата система и да лишава от приходи Съюза и държавите членки; отбелязва, че митническите измами често се извършват и чрез деклариране на по-ниска стойност на внасяните в ЕС стоки, като по този начин измамниците могат да избегнат плащането на по-високи вносни мита; отбелязва, че схемите за занижаване на стойността, разследвани от OLAF през последните години, са свързани основно със стоки, внасяни от Китай; приветства работата на OLAF по разследването на тези случаи, благодарение на което очакваните загуби за бюджета на ЕС намаляха от над 1 милиард евро през 2017 г. на 180 милиона евро през 2020 г. (10); подчертава, че въпреки тези положителни промени усилията за борба с измамите със занижена стойност на стоки трябва да продължат, тъй като схемите за измама еволюират, като създават нови модели, по-специално в областта на електронната търговия;

отбелязва, че измамите с данък върху добавената стойност (ДДС) са друг основен компонент на измамите с приходи; отбелязва, че измамите с ДДС се определят като избягване на плащането на ДДС или като неправомерни искания за възстановяване на ДДС от националните органи чрез незаконна верига от сделки; отбелязва, че най-често срещаните форми на измами с ДДС са вътреобщностните измами с липсващ търговец, измамите при електронната търговия и измамите в рамките на митническа процедура 42; посочва, че секторът на горивата е един от най-застрашените от измама с ДДС сектори, при която престъпни мрежи злоупотребяват с правилата за освобождаване от ДДС и с разликите в цените на различните видове горива, от което следват значителни загуби на данъчни приходи; изразява загриженост във връзка с доказания факт, че престъпните групи обменят знания, информация и разузнавателни данни в областта на измамите с ДДС, като използват широко новите технологии, алтернативните криптовалути и слабостите в законните стопански структури, за да укрепват и прикриват своите престъпни дейности, като по този начин генерират милиарди евро печалба от измами с ДДС; подчертава факта, че според доклада на Европол за 2021 г. за оценка на заплахата от тежка и организирана международна престъпност в Европейския съюз (EU SOCTA) измамите с ДДС се извършват от лица, които познават добре системата на ДДС, законодателството и данъчните процедури; изразява съжаление за системните слабости в настоящата вътреобщностна система на ДДС и за недостатъчния обмен на информация между държавите членки;

изразява съжаление, че субсидиите са област, засегната от измами в разходната част на бюджета на Съюза; отбелязва с дълбока загриженост, че според докладите на Европол броят на тези случаи от година на година се увеличава; отбелязва, че измами със субсидии се наблюдават в много разходни области на ЕС, като селскостопанската политика, политиката на сближаване, научноизследователската и развойната дейност и политиката в областта на околната среда; отбелязва със загриженост, че заявленията за получаване на безвъзмездни средства от ЕС и за участие в търгове на ЕС, подадени с цел измама, обикновено се основават на декларации, доклади за напредъка и фактури с невярно съдържание; посочва, че много подобни измамни дейности се извършват от организирани престъпни групи, включително организации от мафиотски тип;

отбелязва, че освен очевидните опасности за обществения ред и обществената сигурност, които носят формите на насилие, присъщи на престъпните организации, организираната престъпност може да причини също сериозни проблеми под формата на проникване в законната икономика и свързано с това поведение, което създава корупция сред държавните служители и впоследствие води до проникване в институциите и публичните администрации; отново призовава ЕС незабавно да стане пълноправен член на Групата държави срещу корупцията; подчертава необходимостта от предоставяне на достатъчно ресурси за съдебната система и от използване на всички налични инструменти съгласувано във всички държави членки за откриване и справяне с измамите и финансовите и икономическите престъпления;

подчертава, че общата селскостопанска политика (ОСП) е с най-голям дял в бюджета на ЕС, като съставлява 31 % от общите бюджетни разходи за периода 2021 — 2027 г.; подчертава, че е жизненоважно системите за контрол на ОСП на равнището на ЕС и на национално равнище да функционират правилно, за да се гарантира, че финансовите интереси на ЕС и неговите граждани се защитават ефективно срещу всяко неправомерно разходване на средства на ЕС; отбелязва особеното въздействие на организираната престъпност в областта на неправомерното разходване на средства на ОСП; отново изразява загриженост, че настоящата структура на субсидиите по линия на ОСП стимулира заграбването на земи от престъпни и олигархични структури; подчертава, че в сравнение с организираните престъпни групи олигархичните структури са финансово също толкова или още по-вредни за ОСП и че идентифицирането на тези структури е от съществено значение за защитата на истинските земеделски стопани; подчертава, че земеделските стопани трябва да бъдат защитавани от сплашване от страна на престъпни групи, които се опитват да подават заявления за субсидии за земята им; подчертава, че ограничената прозрачност в съчетание с корупцията дава възможност на престъпните организации да прикриват действията си и да пречат на финансирането от ЕС да достига до предвидените бенефициенти; отново заявява, че разработването на подходящи правни инструменти на равнището на Съюза срещу заграбването на земя и създаването на условия за ефективен обмен на информация са от решаващо значение в това отношение; отново изтъква категорично необходимостта от подобрено сътрудничество между Комисията и държавите членки;

подчертава, че създаването на централизирана оперативно съвместима база данни със стандартизирани данни с високо качество, която да показва преките и крайните бенефициенти на субсидии от ЕС, е от решаващо значение за идентифицирането на извършителите на измами, престъпните мрежи и олигархичните структури, както и за да не се допуска те да разходват неправомерно средства на ЕС; изтъква, че подобна база данни ще увеличи значително способността на правоприлагащите органи да събират неправомерно разходваните средства; подчертава, че за да се създаде подобна база данни, оперативната съвместимост между съществуващите национални бази данни и бази данни на равнището на ЕС трябва да бъде подобрена; призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат при създаването на подобна централизирана база данни, в съответствие с решенията на Съда на Европейския съюз; подчертава, че информацията трябва да бъде с подходящо качество и трябва да бъде на разположение в стандартизиран формат, така че да може да бъде обменяна и обобщавана автоматизирано; подчертава, че бенефициентите трябва да имат единен идентификатор, който да гарантира тяхната проследимост във всички държави членки и фондове, независимо от метода на управление; подчертава, че използването на новите технологии, като подробните цифрови поземлени регистри, е от съществено значение за повишаване на прозрачността, за ефективното събиране на данни и за намаляване на риска, което в крайна сметка води до намаляване на възможностите за измамниците; приветства усилията на Комисията за разширяване на употребата на подобни технологии и призовава всички държави членки да ускорят прилагането на тези решения; посочва необходимостта от извършването на повече проверки от страна на Комисията или от страна на съответните агенции, включително в животновъдния сектор, и по-специално във връзка със средствата, отпускани на глава добитък, чието действително съществуване трябва да бъде надлежно проверявано;

посочва, че концентрацията на подпомагането на селскостопанските доходи се дължи главно на директните плащания на площ; подчертава необходимостта от по-целенасочена подкрепа и от по-добър баланс между големите и малките бенефициенти на равнище държави членки; изразява съжаление, че въвеждането на горна граница остава с доброволен характер в новата ОСП; призовава държавите членки да използват различните преразпределителни инструменти в рамките на новата ОСП като мярка срещу неправомерното разходване на земеделски фондове и за тяхното по-справедливо разпределение; критикува факта, че на извънредното заседание на Европейския съвет през юли 2020 г. държавите членки едностранно решиха да не въвеждат максимални суми за физическите лица в рамките на първия или втория стълб, като по този начин предопределиха вземането на решение в рамките на тристранните преговори относно реформата на ОСП;

подчертава, че държавите членки са отговорни за земеделските фондове на ЕС при споделено управление с Комисията; счита, че новият модел на изпълнение и новите национални стратегически планове могат да бъдат възможност за засилване на контрола от страна на държавите членки и на Комисията по отношение на разпределението и управлението на средствата, при условие че държавите членки разполагат с ефективни системи за управление и контрол, и за повишаване на осведомеността сред органите, отговарящи за отпускането на безвъзмездни средства, относно възможностите за измама; подчертава, че принципът на единния одит следва да спомогне за облекчаване на натиска върху земеделските стопани и че контролът не следва да води до ненужна или допълнителна административна тежест за малките и средните земеделски стопани; подчертава в този контекст значението на обмена между европейските правоприлагащи органи и органите за освобождаване на финансирането, за да се гарантира възможно най-високо равнище на предварителна осведоменост относно евентуални измами;

10.

призовава Комисията да повиши осведомеността на държавите членки относно организираните престъпници, които си служат с укриване на данъци, корупция и незаконни практики (например договори за закупуване на земя, в които се използват пропуски в правните ограничения) във връзка със сделки със земя, и да ги подкрепя в борбата срещу тези престъпления;

11.

счита, че следва да се положат всички възможни усилия, за да се гарантира, че новият модел на изпълнение на ОСП няма да доведе до намаляване на степента на усвояване на средствата по ОСП от крайните бенефициенти вследствие на непреднамерени грешки, недостатъчна прозрачност на правилата или липса на адекватна информация, особено по време на първоначалния период на изпълнение;

12.

подчертава необходимостта от специално адаптирана система за предотвратяване на измамите, за да не се допуска неправомерното разходване на земеделските фондове на ЕС; посочва, че въпреки че броят на случаите на измама намаля значително през последните години, мерките за борба с измамите следва да продължат да бъдат важен приоритет за ЕС и държавите членки; подчертава, че средствата на ЕС трябва да бъдат възстановявани своевременно, и приветства разпоредбите, предвидени в хоризонталния регламент за ОСП относно пропорционалните санкции като ефективни възпиращи мерки;

13.

отбелязва, че OLAF отговаря за борбата с измамите при плащанията по ОСП и че разследваните случаи се основават на информация, получена от държавите членки, или на сигнали на граждани, които са били засегнати и които може да бъдат обект на ответни действия с цел отмъщение; подчертава освен това, че случаите на OLAF са строго поверителни и не се оповестяват широко, когато бъдат приключени; поради това призовава за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, и за обмен на най-добри практики в тази област от страна на органите за разследване на измами в държавите членки;

14.

подчертава необходимостта от наблюдение на разплащателните агенции в областта на селското стопанство в държавите членки, от гарантиране на тяхната формална и неформална независимост и от привеждане на тяхната работа в съответствие с правилата на ЕС, при което проверките на място, наред с други мерки, могат да доведат до по-добра система за контрол;

15.

подчертава, че Финансовият регламент, и по-специално член 61 от него, трябва да се спазват и изпълняват във всички държави членки и да се прилагат за всички плащания от фондовете на ЕС, включително директните плащания за селското стопанство;

16.

настоятелно призовава Комисията да предложи създаването на централизиран механизъм за подаване на жалби на равнището на Съюза в подкрепа на лицата, които се сблъскват с нелоялни практики на заграбване на земя и сплашване от страна на престъпни организации, като им се осигурят възможности за бързо подаване на жалби до Комисията;

17.

призовава държавите членки бързо да приложат Директива (EС) 2019/1937 относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (11) (Директивата за лицата, сигнализиращи за нередности), и да включат, като част от процеса на прилагане, правни гаранции за физическите лица и независимите органи, които разкриват корупция, включително журналисти, лица, сигнализиращи за нередности, независими медии и неправителствени организации за борба с корупцията; призовава всички държави членки да създадат всеобхватни рамки за защита на лицата, сигнализиращи за нередности; отново изтъква неотложността на това искане, като се имат предвид съобщенията за нарастващ брой физически нападения срещу журналисти, увеличаването на броя на стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, и използването на приети въз основа на ускорена процедура закони в областта на сигурността в някои държави членки, които инкриминират разпространението на изображения или данни относно служители на правоприлагащите органи, като по този начин се блокира работата на журналистите и се ограничава отчетността на националните органи;

18.

отбелязва със загриженост, че Комисията и OLAF определят измамите в процедурите за възлагане на обществени поръчки и в договорите за изпълнение на обществени поръчки като основна тенденция сред измамниците; отбелязва, че тайните споразумения между физически лица и организации, използването на фалшиви фактури, създаването на фиктивни дружества и документи, както и отклоняването на средства от първоначалната им цел, са често срещани начини за подкопаване на процедурите за възлагане на обществени поръчки; посочва, че схемите за измами често се осъществяват на транснационално равнище и могат да обхванат няколко държави (членки на ЕС и трети държави), което затруднява тяхното откриване и унищожаване; изразява съжаление, че в редица държави членки няма специфично законодателство срещу организираната престъпност; подчертава, че навременното сътрудничество между националните правоприлагащи органи е ключов елемент от ефективния отговор на транснационалната престъпност; призовава компетентните органи на ЕС и национални органи да подобрят оперативната съвместимост на своите системи, като улеснят своевременния обмен на информация и задълбочат сътрудничеството и съвместните операции за борба с транснационалната организирана престъпност; призовава следователно за подсилване на транснационалния характер на борбата с измамите и за задълбочаване на хармонизацията на наказателното право на държавите членки за борба с организираната престъпност, тъй като това е жизненоважно; насърчава Комисията да разработи обща рамка от правила, която да дава възможност на държавите членки да прехвърлят наказателни производства в друга държава членка, за да се избегнат паралелни разследвания;

19.

отбелязва, че пандемията от COVID-19 създава нови възможности за измамниците и организираната престъпност; отбелязва със загриженост, че Европол отчита нарастване на свързаните с коронавируса престъпни дейности под формата на киберпрестъпления, измами и фалшифициране, включително по отношение на медицинско оборудване и лични предпазни средства (ЛПС); припомня измамите и фалшивите оферти за ваксини, разкрити от държавите от ЕС, като един от множеството примери за вредна дейност, при който измамници се опитаха да продадат над 1,1 милиарда дози ваксини на обща цена от над 15,4 милиарда евро; подчертава, че заплахата от незаконна продажба на фалшиви цифрови сертификати за COVID-19 нараства бързо, с многобройни примери, установени в няколко държави членки;

20.

изразява загриженост във връзка с оценката на доклада относно ЗФИ, в който се констатира, че седем държави членки са разкрили измами във връзка със здравната инфраструктура през 2019 г. и че здравната инфраструктура е била особено засегната от нарушения на правилата за обществените поръчки; посочва, че зависимостта от процедури за възлагане на обществени поръчки при извънредни ситуации в отговор на кризата, предизвикана от COVID-19, може да е задълбочила тези проблеми; подчертава, че при прилагането на процедури при извънредни ситуации трябва да се спазват същите стандарти за прозрачност и отчетност, както при редовните процедури; призовава Комисията и органите на държавите членки да допълнят тези процедури чрез използването на инструменти за намаляване на риска, с акцент върху превенцията, както и чрез всеобхватен последващ контрол и надзор;

21.

изразява силна загриженост във връзка с прогнозата на Европол, че рецесията след пандемията ще създаде нови възможности за организираната престъпност; предупреждава, че тъй като организираната престъпност следва парите, безпрецедентното увеличение на разходите на ЕС в контекста на плана за възстановяване Next Generation EU създава значителни възможности за неправомерно разходване на средства от организираната престъпност; подчертава, че това безпрецедентно увеличение на разходите трябва да бъде съпроводено от отпускането на подходящи ресурси на съответните институции, формиращи рамката на ЕС и националните рамки за борба с корупцията, измамите и организираната престъпност; припомня във връзка с това, че използването на новите технологии, като базата данни Arachne и системата за ранно откриване и отстраняване (EDES), следва да стане задължителен елемент от изпълнението на бюджета на ЕС; отново призовава Съвета да одобри добавянето на 40 длъжности за одитори в ЕСП, а OLAF и Европейската прокуратура — да гарантират предоставянето на достатъчно ресурси за разкриването и наказателното преследване на престъпните дейности, насочени срещу Next Generation EU;

22.

подчертава, че организираните престъпници, и по-специално престъпниците от мафиотски тип, още в миналото се бяха ориентирали към възобновяемите източници на енергия; предупреждава, че тъй като вече работят в този сектор, престъпните организации могат лесно да прихващат средствата, предназначени за екологичния преход, които са със значителен дял от средствата по линия на Next Generetion ЕС;

23.

отбелязва със загриженост улесняващите организираната престъпност действия, например изпирането на пари, киберпрестъпността, документните измами, корупцията, фалшивата регистрация и използването на фиктивни дружества; подчертава, че тези действия оказват въздействие върху способността на органите ефективно да проследяват дали средствата на ЕС се изразходват по предназначение;

Оценка на финансовото въздействие на организираната престъпност

24.

изразява загриженост, че задачата да се направи оценка на обхвата и на сериозността на въздействието на организираната престъпност върху бюджета на ЕС беше оценявана многократно като изключително трудна или дори невъзможна поради, наред с другите причини, различните определения за понятието „организирана престъпност“ в държавите членки и липсата на надеждни оценки за преценяване на положението, като по този начин се усложняват усилията за координиране на мерките и за разследване и наказателно преследване по делата; изразява съжаление, че Комисията и националните органи не разполагат с информация за мащаба, естеството и причините за измамите и че до момента те не са извършвали последователна оценка на неразкритите измами; подчертава, че липсата на надеждни оценки възпрепятства точното преценяване на положението и че това пречи на борбата срещу организираната престъпност; призовава компетентните национални органи да подобрят събирането на данни и да повишат надеждността на данните, предавани на Комисията; призовава Комисията да координира органите на държавите членки и да си сътрудничи с тях с цел извършването на всеобхватна оценка в целия ЕС на действителния мащаб, естество и причини за измамите, като включи компетентните агенции на ЕС и си сътрудничи с партньори от съседните на ЕС държави;

25.

отбелязва, че в доклада относно ЗФИ за 2019 г. се посочват 514 свързани с измами нередности в областта на разходите, чиято финансова стойност е 381,4 милиона евро, и 425 свързани с измами нередности в областта на приходите, възлизащи общо на 79,7 милиона евро; подчертава, че тези цифри не представят истинския мащаб на измамите, който вероятно е значително по-голям; подчертава освен това, че не всички измами се извършват от организирани престъпни групи, особено в областта на разходите, при които измамите често се извършват от физически лица или отделни дружества и в които може дори да са участвали висши публични или правителствени длъжностни лица;

26.

отбелязва, че според неотдавнашни проучвания проникването на организираната престъпност в обществените поръчки в ЕС е между 2,7 и 3,6 % от общите разходи; изразява съжаление, че това показва, че за периода 2014 — 2020 г. между 1,9 милиарда и 2,6 милиарда евро от кохезионните фондове на ЕС може да са били незаконно присвоени от организираната престъпност; отбелязва, че макар ограниченията по отношение на данните да оказват влияние върху надеждността на тези оценки, те все пак дават представа за сериозността на проблема;

27.

подчертава със загриженост, че корупцията е неделима част от почти всички дейности на престъпните организации и че тя представлява сериозна заплаха за финансовите интереси на ЕС, като загубата на БВП се оценява на сума в размер между 170 милиарда и 990 милиарда евро, а разходите за ЕС — на над 5 милиарда евро годишно само за частта от бюджета, свързана с обществените поръчки (12);

28.

изразява съжаление, че по оценки на Европол между 40 милиарда и 60 милиарда евро на година попадат в ръцете на организирани престъпни групи чрез една конкретна форма на измама с ДДС, а именно вътреобщностната измама с липсващ търговец; подчертава, че по-голямата част от загубите на ДДС се поемат от държавите членки, тъй като само 0,3 % от събрания ДДС се прехвърлят в бюджета на ЕС; подчертава, че въпреки това собствените ресурси на база ДДС съставляват 11,97 % от общите приходи в бюджета на ЕС през 2019 г., което показва, че загубите на ДДС, причинени от престъпни организации, оказват сериозно въздействие върху приходите на ЕС;

Мерки за одит и контрол за противодействие на организираната престъпност

29.

изразява съжаление, че Комисията е установила недостатъци в събирането и анализа на данните в борбата с измамите, в използването на системи за докладване (като EDES и Arachne) от държавите членки и в потока от информация; отбелязва, че законодателството на ЕС относно обмена на информация относно трансграничната престъпност беше актуализирано съвсем наскоро и не обхваща всички компетентни органи, като по този начин възпрепятства ефективния обмен на информация между органите на ЕС и държавите членки;

30.

счита, че Директивата за защита на финансовите интереси е важна стъпка в посока защита на бюджета на ЕС, тъй като тя дава общо определение на престъпленията и на неправомерното разходване на средства, както и в посока хармонизиране на санкциите за престъпления срещу финансовите интереси на ЕС; оценява факта, че директивата въвежда ясни процедури за докладване и разследване, определя мониторинга на рамката за управление на риска от измами и насърчава използването на информация, бази данни и анализ на данни от държавите членки; приветства неотдавнашната оценка на Комисията относно прилагането на Директивата за защита на финансовите интереси и факта, че всички държави членки са уведомили за пълното транспониране на Директивата за защита на финансовите интереси (13); изразява обаче загриженост във връзка със степента на транспониране на директивата в националното право; припомня, че Комисията установи проблеми във връзка със съответствието в няколко държави членки; отбелязва, че тези проблеми засягат, наред с другото, определението на престъпните деяния („измама, засягаща финансовите интереси на Съюза“, „изпиране на пари“, „корупция“, „присвояване“), отговорността и санкциите за юридически и физически лица и задължението на държавите членки да докладват ежегодно статистически данни на Комисията; настоятелно призовава държавите членки изцяло да приведат националното си законодателство в съответствие с изискванията на Директивата за защита на финансовите интереси и настоятелно призовава Комисията да следи отблизо спазването от страна на държавите членки, тъй като правилното транспониране е жизненоважно, за да може Европейската прокуратура да провежда ефективни разследвания и наказателни преследвания; настоятелно призовава Комисията да предприеме всички необходими действия, за да осигури правилното и пълно транспониране, включително възможността за започване на производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка;

31.

приветства създаването на Европейската прокуратура с мандат да разследва, преследва и предава на съд престъпленията срещу бюджета на ЕС като важен фактор в борбата срещу измамите и организираната престъпност в ЕС; призовава за ефективно финансиране и подходящо разпределение на човешки ресурси за Европейската прокуратура; счита ролята на Европейската прокуратура за особено обещаваща в борбата срещу трансграничната престъпност, свързана с бюджета на Съюза, тъй като националните органи имат правомощия само в рамките на националните граници при наказателното преследване, а други органи на ЕС (като Евроюст, Европол и OLAF) не разполагат с необходимите правомощия за разследване и наказателно преследване; отбелязва, че фокусът на мандата на Европейската прокуратура е определен в Директивата за защита на финансовите интереси и включва борбата с измамите, засягащи разходите и приходите на ЕС, измамите с ДДС, изпирането на пари, корупцията и участието в престъпни организации; подчертава, че тази насоченост е от решаващо значение в борбата срещу организираната престъпност, и вярва, че следователно Европейската прокуратура ще бъде ефективен инструмент за борба с престъпните организации, които оказват въздействие върху бюджета на ЕС; изразява съжаление, че пет държави членки все още не са се присъединили към Европейската прокуратура и ги призовава да предприемат необходимите стъпки, за да се присъединят към нея; призовава междувременно Комисията да засили надзора върху тези държави членки; изразява съжаление, че не бяха назначени европейски делегирани прокурори, по-специално от Словения, както и във връзка със значителните забавяния в много други държави членки; подчертава, че това съществено възпрепятства ефикасността и ефективността на ефективната борба на Европейската прокуратура срещу трансграничната престъпност;

32.

подчертава необходимостта от по-успешна борба с престъпленията срещу околната среда с трансгранично измерение, които засягат биологичното разнообразие и природните ресурси, като незаконната търговия с растения и животни, незаконната сеч и трафик на дървен материал и незаконния трафик на отпадъци; призовава Комисията да поеме инициатива за разширяване на мандата на Европейската прокуратура, така че той да обхване трансграничните престъпления срещу околната среда;

33.

изразява съжаление, че Комисията е утвърдила щатно разписание на Европейската прокуратура, което не ѝ позволява да изпълнява ефективно своя мандат; подчертава, че е необходим достатъчен брой служители, за да може Европейската прокуратура да изпълнява основната си задача, а именно борбата с трансграничната престъпност, засягаща бюджета на ЕС; изразява съжаление, че понастоящем Европейската прокуратура разполага с недостатъчен брой анализатори на преписките и финансови следователи в подкрепа на прокурорските дейности на европейските делегирани прокурори; изразява съжаление, че оперативният персонал на Европейската прокуратура понастоящем работи главно по регистрирането на делата, а не по наказателното преследване по тях; изразява съжаление, че Европейската прокуратура е посочила спешна необходимост от допълнителни квалифицирани правни и ИТ експерти, както и от административен персонал, за да се създадат условия за гладко протичане на нейната работа; подчертава, че в допълнение към своите годишни 2 000 дела, Европейската прокуратура трябва да работи по над 3 000 висящи дела; изразява загриженост, че работното натоварване на Европейската прокуратура ще се увеличи още повече през следващите години с оглед на безпрецедентните суми, мобилизирани чрез Механизма за възстановяване и устойчивост, и ускоряването на процедурите за възлагане на обществени поръчки по време на кризата, свързана с COVID-19; подчертава, че броят на длъжностите в щатното разписание, определено от Комисията за Европейската прокуратура за 2022 г., е недостатъчен, за да се преодолеят недостатъците, установени от Европейската прокуратура; подчертава, че когато Европейската прокуратура започне да функционира пълноценно, ползите от защитата на бюджета на ЕС ще надхвърлят нейните разходи; настоятелно призовава Комисията да увеличи бюджета и квалифицирания персонал на разположение на Европейската прокуратура, за да може тя да реализира пълния си потенциал в борбата срещу престъпността;

34.

приветства съобщението на Комисията относно стратегията на ЕС за борба с организираната престъпност за периода 2021 — 2025 г. и акцента, който се поставя в него върху насърчаването на ефективен и навременен обмен на информация между органите на ЕС и държавите членки, например чрез по-добра оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС и осигуряване на връзка със съответните бази данни в държавите членки; оценява ангажимента на Комисията за рационализиране на сътрудничеството в областта на правоприлагането и за пълно усвояване на потенциала на съществуващите инструменти, като Европейската мултидисциплинарна платформа за борба с криминални заплахи (EMPACT); приветства целта на Комисията да подобри обмена на информация и сътрудничеството между Европол, Евроюст и трети държави;

35.

приветства акцента, който поставя Комисията върху предотвратяването на проникването на организираната престъпност в законната икономика, например чрез преразглеждане на рамката на ЕС за борба с изпирането на пари и съществуващите правила на ЕС за борба с корупцията; приветства акцента, който поставя Комисията върху пригодността на правоприлагането за цифровата ера;

36.

отбелязва, че изпирането на пари дава възможност на престъпниците да укриват своите печалби и че предлагането на услуги за изпиране на пари само по себе си се превърна в печеливш бизнес за престъпните организации; подчертава, че това оказва значително влияние върху финансовите интереси на Съюза и на държавите членки, тъй като за голямо съжаление 98 % от предполагаемите приходи от престъпна дейност не се конфискуват и остават на разположение на престъпниците; счита, че борбата срещу изпирането на пари е от решаващо значение за предотвратяване на злоупотребата с финансови средства от страна на престъпни организации; изразява дълбока загриженост във връзка с констатациите на ЕСП (14), че действията на ЕС за предотвратяване на изпирането на пари са разпокъсани и слабо координирани, че действащата правна уредба е непоследователна и все още ненапълно транспонирана във всички държави членки и че това може да бъде използвано от престъпниците; приветства Комисията за новия законодателен пакет, чиято цел е преразглеждане на рамката за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма — единен набор от правила, който представлява важна стъпка напред в борбата срещу изпирането на пари и който ще даде възможност за еднакво прилагане на законодателството в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма;

37.

приветства по-специално предложението за създаване на нова агенция на ЕС, а именно Органа за борба с изпирането на пари, и подчертава, че тя трябва да получи адекватни човешки и финансови ресурси, за да функционира пълноценно; изразява съжаление, че създаването на Органа за борба с изпирането на пари не се предвижда преди 2023 г. и че той няма да бъде заработи пълноценно преди 2026 г.; подчертава, че настоящите проблеми по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма са належащи и не позволяват да се губи повече време; призовава Комисията да представи конкретни мерки за справяне с настоящите проблеми преди Органът за борба с изпирането на пари да заработи пълноценно;

38.

приветства по-специално новите предложения на Комисията относно криптоактивите, един до голяма степен нерегулиран сектор, който широко се използва от организираната престъпност за безнаказано прехвърляне на големи потоци незаконно спечелени пари на пазара на криптовалута; припомня, че анонимността, свързана с някои криптовалути, води до увеличаване на използването им за незаконни дейности; призовава държавите членки да насърчават дружествата за криптовалути да използват аналитични инструменти за оценка на потенциалната престъпна дейност, свързана с адресите на местоназначението и на получателите, и да гарантират, че те прилагат изцяло законодателството за борба с изпирането на пари, когато потребителите преобразуват криптовалути в реална валута; подчертава, че криптовалутите трябва да се контролират от същите надзорни органи като традиционните валути;

39.

отбелязва, че звената за финансово разузнаване (ЗФР) играят важна роля в разкриването на трансгранични случаи на изпиране на пари и финансиране на тероризма; отбелязва, че в ЕС ЗФР функционират на национално равнище и че Комисията установи, че координацията и обменът на информация между националните ЗФР са недостатъчни (15); изразява съжаление, че съществуват разлики в обема и вида на данните, обменяни между ЗФР; отбелязва, че това възпрепятства сътрудничеството между тях, което от своя страна оказва отрицателно въздействие върху способността им за своевременно откриване и преследване на трансграничната престъпност;

40.

изразява съжаление, че националните подходи за борба с организираната престъпност се различават значително в отделните държави членки от гледна точка на законодателството, стратегиите и оперативния капацитет; отбелязва, че това отчасти се дължи на различните равнища на приемане и прилагане на законодателството на ЕС; изразява загриженост във връзка с различията в ролята и способностите на координационните служби за борба с измамите в държавите членки, може би поради факта, че законодателството на ЕС не определя достатъчно точно техния мандат и поради усложнена координация на национално равнище и на равнище ЕС; изразява загриженост във връзка с факта, че усилията за борба с измамите с финансови средства на ЕС обикновено не се ползват от същата степен на приоритет като измамите, свързани с национални разходи; това се подчертава от факта, че при повече от половината от разследванията на OLAF не се предприемат последващи действия от държавите членки и дори още по-малък брой достигат до етапа на наказателно преследване; изразява дълбоко съжаление, че някои държави членки непрекъснато избират да не изпълнят препоръките на OLAF след приключването на разследване и не предприемат съдебни действия, насочени към събиране на средствата на ЕС, станали предмет на измама; призовава Комисията да използва своите прерогативи и да предприеме необходимите мерки за гарантиране на своевременното и правилно прилагане на законодателството на ЕС;

41.

изразява съжаление, че неотдавнашно проучване показва, че някои държави членки не отдават приоритет на измамите със средства на ЕС в същата степен като на измамите, засягащи националните разходи; отбелязва, че въпреки че Комисията насърчи държавите членки да разработят национални стратегии за борба с измамите, само 13 държави членки направиха това, като нито една от тях не използва образеца, предоставен от Комисията; отбелязва със загриженост, че тези различия между държавите членки създават пречки пред ефективното сътрудничество; призовава следователно Комисията да предприеме по-решителни мерки за въвеждането на задължителни правила за държавите членки във връзка с предотвратяването на измами срещу ЕС;

Заключения

42.

призовава Комисията да разработи общ подход за оценка на въздействието на организираната престъпност върху фондовете на ЕС и да оцени ефективността на мерките, предприети за справяне с проблема във всички държави членки; счита, че своевременният, пълен и ефективен обмен на информация е от решаващо значение, и следователно подчертава колко е важно хармонизирането на определенията, за да се постигнат съпоставими данни между органите на ЕС и държавите членки, за да се оцени въздействието на дейностите на организираната престъпност върху финансите на ЕС и за да се предприемат бързи действия за борба с нея;

43.

изразява загриженост, че настоящата система от различни национални подходи възпрепятства ефективния, трансграничен подход за справяне с проблема, което дава възможност на престъпниците да продължат действията си, без да бъдат подвеждани под отговорност; призовава държавите членки да си сътрудничат тясно с органите на ЕС и помежду си и да използват инструментите и услугите на Съюза в борбата срещу организираната престъпност, за да се обменят максимален обем данни и да се улеснят трансграничните операции против дейностите на организираната престъпност в ущърб на бюджета на ЕС;

44.

призовава държавите членки и Комисията да разгледат възможностите за по-съгласувано използване на всички налични инструменти с цел откриване и справяне с измамите, и по-специално ИТ платформата Arachne и EDES; подчертава, че оперативната съвместимост на Arachne, EDES, институционалните и националните бази данни е от решаващо значение за обезпечаването на ефективен обмен на информация с цел предотвратяване и разкриване на измами, засягащи бюджета на ЕС; изразява съжаление, че понастоящем обхватът на Arachne и EDES, осведомеността за тях и използването им от държавите членки са ограничени; подчертава във връзка с това, че EDES обхваща пряко и непряко управлявани фондове, но не и фондове при споделено управление, въпреки че последните са с приблизително 80-процентен дял от разходите на ЕС; призовава Комисията да разшири обхвата на приложение на EDES, така че да включва и тези фондове; отново призовава Комисията, и по-специално държавите членки в Съвета, да въведат задължително използване на Arachne; призовава Комисията да направи отново оценка на рамката за обмен на данни между институциите на ЕС и с държавите членки, за да се увеличи максимално степента на ефективен обмен на информация, като същевременно се спазват изискванията за защита на данните;

45.

призовава Комисията да подкрепя държавите членки, като предоставя обучение на националните органи, за да ги въоръжи с подходящи знания с оглед на най-ефективното и съобразено със стандартите на ЕС за докладване използване на инструменти като EDES и Arachne; призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да анализира трудностите, с които се сблъскват националните органи при използването на EDES и Arachne, да изготви конкретни препоръки и да подобри съществуващите общи насоки и удобството за ползване на тези инструменти; изразява съжаление, че някои държави членки се противопоставят на използването на тези инструменти, опасявайки се от увеличена бюрократична тежест; подчертава, че когато са правилно интегрирани, тези инструменти могат всъщност да намалят бюрокрацията; призовава държавите членки да преразгледат позицията си по този въпрос и призовава Комисията да продължи да изтъква предимствата на EDES и Arachne пред държавите членки; призовава за въвеждането на схеми за обучение в областта на борбата с изпирането на пари, благодарение на които органите да могат да откриват риска от възможни измами преди отпускането на средствата, по-специално в областта на насоките „познавай клиента си“ и необявеното участие на видни политически личности в субсидиите, проектите и безвъзмездните средства по линия на ОСП;

46.

счита Регламента за общоприложимите разпоредби (16), който определя общи правила, приложими за европейските структурни и инвестиционни фондове, Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс и Кохезионния фонд, за още един важен елемент за предотвратяването на неправомерното разходване на средства на ЕС от страна на организираната престъпност;

47.

подчертава, че важна стъпка в борбата с организираната престъпност е намаляването на нейната рентабилност; припомня във връзка с това работата на OLAF, чиито разследвания са инструмент от решаващо значение в борбата срещу измамите; изразява съжаление, че процентът на повдигнатите обвинения вследствие на препоръките, които отправя OLAF към държавите членки, е нисък и следва низходяща тенденция, тъй като е намалял от 53 % през периода 2007 — 2014 г. на 37 % през периода 2016 — 2020 г.; отбелязва освен това, че делът на финансовите суми, за които е издадена препоръка за събиране и които действително са събрани, не беше оценяван през последните години и че последната оценка, обхващаща периода 2002 — 2016 г., сочи процент на събиране от 30 %; призовава OLAF и Комисията да разследват причините за това, а държавите членки — да изпълнят законовото си задължение да съберат средствата и да си сътрудничат тясно с органите на Съюза, за да се гарантира, че финансовите средства, които са неправомерно разходвани от организираната престъпност, действително се събират, тъй като за голямо съжаление 98 % от предполагаемите приходи от престъпна дейност не се конфискуват и остават на разположение на престъпниците; призовава OLAF да събере информация относно степента на събиране вследствие на финансовите препоръки на службата и да публикува тази информация в своите годишни доклади; счита, че предприемането на решителни действия за събиране на финансови средства, включително чрез превантивни конфискации или конфискации въз основа на стойността, може да обезкуражи престъпните организации да извършват измами срещу ЕС и да защити неговите финансови интереси; призовава държавите членки да увеличат процента на конфискуване на финансови средства, свързани с измами, с по-голям акцент върху превантивните мерки; приканва Комисията да направи оценка на възможността за допълване на настоящия разпокъсан подход, насочен към събирането на активи, чрез орган на равнище ЕС, който да отговаря за осигуряването на навременно и ефективно събиране на средства на ЕС;

48.

счита, че предотвратяването на измами и борбата с измамите, извършвани от организираната престъпност, следва да бъдат приоритет за управляващите, сертифициращите и одитните органи, както и че измамите следва да бъдат обект на специализирани финансови разследвания; счита, че борбата срещу организираните престъпни групи изисква също така по-строги правила и мерки по отношение на замразяването и конфискацията на активи, включително, по целесъобразност, временното изземване на имущество на стойност, равна на тази на получените от престъпна дейност приходи, с цел да се предотврати прехвърлянето на суми, получени в резултат на престъпна дейност, или разпореждането с тях преди приключването на наказателното производство; подчертава, че е абсолютно необходимо да се положат всички възможни усилия за събиране на финансовите средства на ЕС, получени чрез измама; решително подкрепя провеждането на по-ефективни разследвания с цел разбиване на структурите на организираната престъпност и подчертава, че правоприлагащите органи трябва да изпреварват престъпниците, които все повече използват нови технологии и се възползват от всяка възможност да разширят своите незаконни дейности, както онлайн, така и офлайн;

o o

49.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 29.

(2) ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 43.

(3) ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1.

(4) ОВ L 172, 17.5.2021 г., стр. 110.

(5) ОВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1.

(6) ОВ L 274, 28.10.2019 г., стр. 1.

(7) https://www.oecd.org/gov/ethics/prevention-fraud-corruption-european-funds.pdf.

(8) https://ec.europa.eu/sfc/sites/default/files/EN-ORI-General%20Guidelines%20on%20National%20Anti-Fraud%20Strategies%20ARES%282016%296943965.pdf.

(9) Приети текстове, P9_TA(2021)0337.

(10) Доклад на OLAF за 2020 г.

(11) ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17.

(12) Rand Europe, 2016, The Cost of Non-Europe in the area of Organised Crime and Corruption: Annex II: Corruption (Цената на „отказа от Европа“ в областта на борбата с организираната престъпност и корупцията, приложение II: Корупция).

(13) Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно прилагането на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (COM(2021)0536).

(14) Специален доклад № 13/2021 на Европейската сметна палата: „Усилията на ЕС за борба с изпирането на пари в банковия сектор са разпокъсани и недостатъчни“.

(15) Работен документ на службите на Комисията, SWD(2021)0190, Impact assessment accompanying the Anti-money laundering package (Оценка на въздействието, придружаваща пакета за борба с изпирането на пари), 20 юли 2021 г.

(16) Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (OB L 231, 30.6.2021 г., стр. 159).