P9_TA(2021)0406

Въздействието на насилието от страна на интимния партньор и родителските права върху жените и децата

Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2021 г. относно въздействието на насилието от страна на интимния партньор и родителските права върху жените и децата (2019/2166(INI))

(2022/C 132/03)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 6, 8 и 67 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид Директива 2012/29/EС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (Директивата за правата на жертвите) (1),

—	като взе предвид членове 21, 23, 24 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),

—	като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул), която влезе в сила на 1 август 2014 г.,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г.,

—	като взе предвид Общ коментар № 13 на Комитета по правата на детето от 18 април 2011 г. относно правото на детето на свобода от всички форми на насилие,

—	като взе предвид Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца,

—	като взе предвид Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване,

—	като взе предвид Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство (2),

—	като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета на 18 декември 1979 г., и Обща препоръка № 35 относно основаното на пола насилие над жени, с която се актуализира Обща препоръка № 19 на Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените относно насилието над жени,

—	като взе предвид Европейския стълб на социалните права, и по-конкретно принцип 2 от него,

—	като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, която влезе в сила на 1 януари 2016 г., и по-специално Цели за устойчиво развитие 5 относно равенството между половете и 16.2 за прекратяване на малтретирането, експлоатацията, трафика и всички форми на насилие и изтезания на деца,

—	като взе предвид предложението на Комисията от 4 март 2016 г. за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)0109),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2020 г., озаглавено „Съюз на равенство: Стратегия за равенство между половете (2020 — 2025 г.)“ (COM(2020)0152), и по-специално първата цел за освобождаване на жените и момичетата от насилие и стереотипи,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 12 ноември 2020 г., озаглавено: „Съюз на равенство: Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020 — 2025 г.“ (COM(2020)0698),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юни 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за правата на жертвите (2020 — 2025 г.)“ (COM(2020)0258),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 6 март 2019 г., озаглавен „Доклад относно равенството между жените и мъжете в ЕС за 2019 г.“ (SWD(2019)0101),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 28 ноември 2019 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул и други мерки за борба с насилието, основано на пола (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно необходимостта от специален състав на Съвета относно равенството между половете (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно перспективата за равенство между половете по време на кризата с COVID-19 и в периода след кризата (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно стратегията на ЕС за равенство между половете (7),

—	като взе предвид Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита (8),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела (9),

—	като взе предвид Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (Регламент „Брюксел IIа“) (10),

—	като взе предвид индекса за равенството между половете за 2020 г. на Европейския институт за равенство между половете (EIGE),

—	като взе предвид проучването на EIGE от 12 юни 2019 г., озаглавено „Understanding intimate partner violence in the EU: the role of data“ (Разбиране на насилието от страна на интимния партньор в ЕС: ролята на данните),

—	като взе предвид проучването на EIGE от 18 ноември 2019 г., озаглавено „A guide to risk assessment and risk management of intimate partner violence against women for police“ (Ръководство за оценка и управление на риска от насилие над жени от страна на интимния партньор за целите на полицията),

—	като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 3 март 2014 г., озаглавен „Violence against women: an EU-wide survey“ (Насилието над жени: общоевропейско проучване),

—

като взе предвид Платформата от независими експертни механизми относно дискриминацията и насилието над жени (платформата EDVAW) и нейното изявление от 31 май 2019 г., озаглавено „Intimate partner violence against women is an essential factor in the determination of child custody“ (Насилието над жени от страна на интимния партньор е съществен фактор при определянето на родителските права върху детето),

—

като взе предвид изявлението от 24 март 2020 г. на председателя на Експертната група на Съвета на Европа за действие срещу насилието над жени и домашното насилие Марселин Науди, озаглавено „For many women and children, the home is not a safe place“ (За много жени и деца домът не е безопасно място), относно необходимостта от спазване на стандартите на Конвенцията от Истанбул по време на пандемия,

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид съвместните разисквания на комисията по правни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете съгласно член 58 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A9-0254/2021),

А.

като има предвид, че равенството между половете е основна ценност и ключова цел на ЕС и следва да бъде отразено във всички политики на ЕС; като има предвид, че правото на равно третиране и на недискриминация е основно право, заложено в Договорите (11) и в Хартата (12), и следва да бъде зачитано в пълна степен; като има предвид, че основаното на пола насилие във всичките му форми представлява крайна форма на дискриминация срещу жените и нарушение на правата на човека, което е вкоренено в неравенството между половете и спомага за неговото утвърждаване и засилване; като има предвид, че този вид насилие произтича от свързаните с пола стереотипи относно ролите и способностите на жените и мъжете, които поддържа, и от неравнопоставените властови отношения в обществата; като има предвид, че то продължава да бъде широко разпространено и засяга жените на всички равнища на обществото, независимо от възрастта, образованието, доходите, социалното положение или държавата на произход или пребиваване, и като има предвид, че то е една от най-сериозните пречки пред постигането на равенство между половете; като има предвид, че поради различните политики и законодателства в държавите членки жените и децата в ЕС не получават еднаква закрила срещу насилието, основано на пола;

Б.

като има предвид, че въпреки многобройните случаи на официално признаване и постигнатия напредък по отношение на равенството между половете, жените все още са дискриминирани и поставяни в неравностойно положение и продължават да съществуват социални, икономически и културни неравенства; като има предвид, че според индекса за равенството между половете за 2020 г. на EIGE нито една държава членка все още не е постигнала пълно равенство между жените и мъжете; като има предвид, че напредъкът на ЕС в областта на равенството между половете все още е бавен, като резултатът в индекса се подобрява средно с един пункт на всеки две години; като има предвид, че при тези темпове ще са необходими почти 70 години, за да може ЕС да постигне равенство между половете; като има предвид, че този Парламент вече призова да бъде създаден нов състав на Съвета с участие на министрите и държавните секретари, отговарящи за равенството между половете;

В.

като има предвид, че различните форми на потисничество не съществуват самостоятелно, а се припокриват и засягат лицата едновременно, като по този начин пораждат комбинирани форми на дискриминация; като има предвид, че основаната на пола дискриминация често е комбинирана с дискриминация на други основания, като например раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст и сексуална ориентация;

Г.	като има предвид, че през настоящото десетилетие се наблюдава видима и организирана офанзива на световно и равнище и на равнището на ЕС срещу равенството между половете и правата на жените, включително в ЕС;

Д.	като има предвид, че равенството между половете е съществено условие за иновативна, конкурентоспособна и просперираща икономика на ЕС, което води до създаване на нови работни места и повишена производителност, особено в контекста на цифровизацията и прехода към екологосъобразна икономика;

Е.

като има предвид, че насилието от страна на интимния партньор се отнася до всеки акт на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, който се случва между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо дали извършителят живее или е живял заедно с жертвата; като има предвид, че насилието от страна на интимния партньор е една от най-разпространените форми на насилие, основано на пола, като според оценките 22 % от жените са били подложени на физическо и/или сексуално насилие, а 43 % са били подложени на психологическо насилие от страна на своя партньор (13); като има предвид, че жените и децата са непропорционално засегнати от този вид насилие; като има предвид, че домашно насилие означава „всички актове на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие, които се случват в семейството или в домакинството, или между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо дали извършителят живее или е живял заедно с жертвата“ (14); като има предвид, че домашното насилие е сериозен и често дълготраен и скриван социален проблем, който причинява системна психологическа и/или физическа травма със сериозни последици за жертвите и със сериозно въздействие върху емоционалното, икономическото и социалното благополучие на цялото семейство поради това, че извършителят е лице, на което жертвата следва да е в състояние да се доверява; като има предвид, че между 70 % и 85 % от децата, които са жертви на насилие, познават своя насилник, и като има предвид, че по-голямата част от тези деца стават жертва на хора, на които имат доверие (15); като има предвид, че жертвите често са подложени на принудителен контрол от своя насилник, който се характеризира със сплашване, контрол, изолиране и малтретиране;

Ж.

като има предвид, че процентите на насилие от страна на интимния партньор в селските и отдалечените общности са дори по-високи, отколкото тези в градските райони; като има предвид, че жените в селските и отдалечените райони са подложени на по-високи проценти на насилие от страна на интимния партньор, както и по-чест и по-тежък физически, психологически и икономически тормоз, който се усилва от факта, че те живеят далеч от налични ресурси и служби, от които биха могли да потърсят помощ; като има предвид, че недоброто разбиране на домашното насилие от здравните, социалните и правните служби в селските и отдалечените региони може да се определи като значителен проблем за лицата, преживели насилие от страна на интимния партньор;

З.

като има предвид, че на равнището на ЕС по-голямата част от домакинствата с един родител се оглавяват от самотни майки, които са особено уязвими в икономическо отношение, особено тези в категориите с ниско заплащане, и за които е по-вероятно да напуснат рано пазара на труда, когато станат родители, което ги поставя в неравностойно положение, когато се опитват да се върнат на пазара на труда; като има предвид, че през 2019 г. 40,3 % от домакинствата с един родител в ЕС са били изложени на риск от бедност или социално изключване (16);

И.

като има предвид, че 30 % от жените, които са били жертва на сексуално насилие от страна на бивш или настоящ партньор, са преживели сексуално насилие и в детска възраст, и като има предвид, че 73 % от майките, които са били жертви на физическо и/или сексуално насилие от страна на партньор, посочват, че поне едно от децата им е разбрало за наличието на такова насилие (17);

Й.

като има предвид, че в много държави членки ограничителните мерки и мерките за социално дистанциране по време на пандемията от COVID-19 бяха свързани с експоненциално увеличаване на разпространението и интензитета на случаите на насилие от страна на интимния партньор, психологическо насилие, принудителен контрол и кибернасилие, както и с 60 % увеличение на спешните повиквания, подадени от жертви на домашно насилие (18); като има предвид, че изискването за оставане у дома и тревожното нарастване на „пандемията в сянка“ затрудниха достъпа на жените и децата до ефективна защита, услуги за подкрепа и правосъдие и разкриха, че ресурсите и структурите за подкрепа са били недостатъчни и че жертвите са имали ограничен достъп до услуги за подкрепа, оставяйки много от тях без адекватна и навременна защита; като има предвид, че държавите членки следва да споделят най-добрите практики във връзка със специфичните мерки за осигуряване на навременна и достъпна помощ на жертвите, включително създаване на системи за текстови съобщения при спешни ситуации или на точки за контакт в аптеки или супермаркети при нужда от помощ; като има предвид, че макар и често срещано явление, насилието над жени от страна на интимния партньор продължава да не се докладва достатъчно в ЕС от жертвите, техните семейства, приятели, познати и съседи по различни причини, особено по време на пандемията от COVID-19, и като има предвид, че има значителна липса на всеобхватни, сравними и разбити по полов признак данни, в резултат на което е трудно да се направи пълна оценка на въздействието на кризата; като има предвид, че проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно насилието над жени показва, че жертвите съобщават на полицията за най-сериозните си инциденти с насилие от страна на партньора само в 14 % от случаите и че две трети от жените жертви системно не съобщават на органите или от страх, или заради липса на информация относно правата на жертвите, или поради принципното убеждение, че насилието от страна на интимния партньор е личен въпрос, който не следва да се оповестява (19);

К.	като има предвид, че домашното насилие и насилието, основано на пола, са се увеличили в резултат на въведените ограничителни мерки по време на пандемията от COVID-19, и като има предвид, че според последния доклад на Европол (20) сексуалното насилие над деца онлайн в ЕС се е увеличило драстично;

Л.	като има предвид, че по време на ограничителните мерки беше отчетено значително увеличение на домашното насилие срещу ЛГБТИ+ лицата, особено младите хора;

М.

като има предвид, че икономическото насилие над жени под формата на имуществена вреда, ограничаване на достъпа до финансови ресурси, образование или пазара на труда, или неизпълнение на икономическите отговорности, като например плащането на издръжка, заслужава надлежно внимание, тъй като възпрепятстването на финансовата независимост и семейното благосъстояние върви ръка за ръка с други форми на насилие и представлява допълнителен капан за жертвите; като има предвид, че жертвите, които не са финансово независими, често са принудени да продължат да живеят със своя извършител, за да избегнат финансова несигурност, бездомничество или бедност, и като има предвид, че тази тенденция се изостри от пандемията от COVID-19; като има предвид, че справедливото възнаграждение и икономическата независимост са от основно значение, за да могат жените да прекъснат отношения, в които са подложени на тормоз и насилие; като има предвид, че в някои държави членки изпълнението на съдебни решения във връзка с финансово обезщетение може да изиска от жертвата да поддържа контакт с насилника си, което я излага на риск от допълнително финансово и емоционално насилие;

Н.

като има предвид, че децата могат да станат жертва и на т. нар. „съпреживяно насилие“ (21) в домашна и семейна среда, посредством преживяването на всякакви форми на малтретиране, извършено чрез актове на физическо, словесно, психологическо, сексуално и икономическо насилие над важни за тях хора или други значими в емоционално отношение лица; като има предвид, че подобно насилие има много сериозни последици за психологическото и емоционалното развитие на детето, и като има предвид, че поради това е изключително важно да се обърне дължимото внимание на този вид насилие при разделите и договореностите за родителските права, като се гарантира, че висшите интереси на детето са първостепенното съображение, особено при определянето на родителските права и правата на посещение в случай на раздяла; като има предвид, че съпреживяното насилие невинаги е лесно разпознаваемо, и като има предвид, че жените, жертви на домашно насилие, живеят в състояние на напрежение и емоционални трудности; като има предвид, че в случаи, свързани както с домашно насилие, така и с касаещи закрилата на децата въпроси, съдилищата следва да се обръщат към експерти с необходимите знания и инструменти с цел да се избегнат решенията срещу майката, които не отчитат надлежно всички обстоятелства;

О.

като има предвид, че образованието играе основна роля в изграждането на уменията на децата и младите хора, помагайки им да формират здравословни отношения, по-специално като ги обучава за свързаните с пола норми, равенството между половете, властовата динамика в отношенията, съгласието и зачитането на границите, и спомага за борбата с основаното на пола насилие; като има предвид, че според международните технически насоки на ЮНЕСКО относно сексуалното образование учебните програми за комплексно сексуално образование дават възможност на децата и младите хора да развиват знания, положителни нагласи и умения в тази област, включително зачитане на правата на човека, равенството между половете, съгласието и многообразието, и като има предвид, че овластяват децата и младите хора;

П.

като има предвид, че за да се реши проблемът с изкореняването на насилието, основано на пола, е необходимо да се разчита на последователни и сравними административни данни, базирани на стабилна и координирана рамка за събиране на данни; като има предвид, че наличните понастоящем данни, събрани от правоприлагащите и съдебните органи на държавите членки, не отразяват пълния обхват на насилието от страна на интимния партньор и неговото въздействие и дългосрочни последици за жените и децата, тъй като повечето държави членки нито събират разделени по полов признак сравними данни относно насилието, нито признават насилието от страна на интимния партньор за специфично престъпление, което създава сива зона, отразяваща факта, че реалното разпространение и честотата на случаите на насилие от интимния партньор остават до голяма степен неопределени и неизследвани; като има предвид, че няма данни и относно повишените рискове и разпространението на домашното насилие и насилието от страна на интимния партньор при специфични групи, като например за групите жени, които са в неравностойно положение или са дискриминирани;

Р.

като има предвид, че в някои държави членки насилието над жени от страна на интимния партньор често се пренебрегва и че обичайното правило за съвместно упражняване на родителски права или родителска отговорност изглежда доминира при договореностите и решенията за родителски права, достъп, контакти и посещения; като има предвид, че пренебрегването на подобно насилие води до тежки последици за жените и децата, които могат да ескалират в убийства на жени и/или деца; като има предвид, че жертвите на насилие от страна на интимния партньор се нуждаят от специални мерки за защита; като има предвид, че положението на жертвите значително се влошава, ако те са зависими от извършителя в икономически или социален план; като има предвид, че поради това е изключително важно този вид насилие да се вземе изцяло предвид при вземането на решение относно разделите и договореностите за родителските права и твърденията за насилие да се разгледат преди въпросите за попечителството и посещенията; като има предвид, че съдилищата на държавите членки следва да гарантират, че се извършва всеобхватна оценка съгласно принципа на „висшите интереси на детето“, за да определят родителските права и правата на посещение, което включва изслушване на детето, ангажиране на всички съответни служби, предоставяне на психологическа подкрепа и отчитане на експертния опит на всички участващи специалисти;

С.	като има предвид, че оценките на риска за целите на правоприлагането в повечето държави членки не включват систематично информацията, предоставена от децата относно техните изживявания, свързани с насилие от стана на интимния партньор;

Т.

като има предвид, че висшите интереси на детето следва винаги да бъдат първостепенно съображение във всички решения, засягащи деца, включително семейни спорове, и като има предвид, че правото на всяко дете да поддържа контакт и с двамата си родители, предвидено в член 8 от Европейската конвенция за правата на човека и член 9 от Конвенцията на ООН за правата на детето, следва да бъде ограничено, ако това е необходимо в името на висшите интереси на детето;

У.

като има предвид, че съгласно член 12 от Конвенцията на ООН за правата на детето и членове 4 и 16 от Директива (ЕС) 2016/800 децата имат правото да изразяват своите възгледи по всички въпроси, отнасящи се до тях, включително при съдебни и административни процедури, по подходящ за децата начин, и като има предвид, че на тези възгледи винаги трябва да се обръща първостепенно внимание в зависимост от възрастта и зрелостта на детето;

Ф.

като има предвид, че две от най-престижните институции в областта на психичното здраве — Световната здравна организация и Американската психологическа асоциация, отхвърлят използването на т.нар. синдром на родителско отчуждение и сходни понятия и термини, тъй като те могат да се използват като стратегия срещу жертвите на насилие, като поставят под въпрос родителските умения на жертвите, отхвърлят думите им и пренебрегват насилието, на което са изложени децата; като има предвид, че според препоръка на платфромата EDVAW обвиненията в родителско отчуждение от страна на бащи, които проявяват насилие, срещу майките трябва да се считат за продължение на властта и контрола от държавните агенции и участници, включително тези, които вземат решения относно упражняването на родителски права (22);

Х.	като има предвид, че анонимните жалби и жалбите, които са оттеглени впоследствие от жертвите, може да възпрепятстват допълнителното разследване от страна на органите и да създадат пречка за предотвратяването на бъдещо насилие;

Ц.

като има предвид, че наказателните производства, произтичащи от жалба за домашно насилие, често се разглеждат напълно отделно от производствата за раздяла и упражняване на родителски права; като има предвид, че това може да означава постановяването на съвместно упражняване на родителски права върху децата и/или налагането на права на посещение, които застрашават правата и безопасността на жертвата и децата; като има предвид, че това може да има необратими последици за умственото и емоционалното развитие на децата, което действително засяга висшите им интереси; като има предвид, че следователно е необходимо държавите членки да гарантират, че според нуждите си жертвите имат безплатен достъп до поверителни служби за подкрепа на жертвите, които действат в интерес на жертвите преди, по време на и за подходящ срок след наказателното производство, включително чрез система за психосоциална подкрепа, особено по време и след процедурите за разпити, при която да се взема под внимание емоционалното напрежение, свързано с конкретните обстоятелства;

Ч.	като има предвид, че съгласно член 67 от ДФЕС „Съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права“, като недискриминационният достъп до правосъдие за всички е от съществено значение за тази цел;

Ш.

като има предвид, че е необходимо да се гарантира, че се отдава първостепенно значение на безопасността и защитата на жертвите в производствата по семейноправни спорове, и като има предвид, че в случаите, в които е налице насилие над жени и деца, не следва да се използват алтернативни механизми за уреждане на спорове, като например медиация, нито преди, нито по време на съдебното производство, за да се избегне по-нататъшна вреда за жертвите;

Щ.

като има предвид, че Конвенцията от Истанбул изисква от страните да приемат законодателни или други необходими мерки, за да гарантират, че случаите на домашно насилие се вземат предвид при определянето на родителските права и правата на посещение по отношение на децата, както и че упражняването на каквито и да било права на посещение или родителски права не застрашава правата и безопасността на жертвата или нейните деца (23); като има предвид, че осем години след нейното влизане в сила, Конвенцията от Истанбул все още не е ратифицирана от шест държави — членки на ЕС, нито от ЕС; като има предвид, че Конвенцията от Истанбул е най-важната съществуваща международна рамка за предотвратяване и борба с насилието, основано на пола;

АА.

като има предвид, че съвместното упражняване на родителски права в случаи на насилие от страна на интимния партньор излага жените на непрекъснато и предотвратимо насилие, като ги принуждава да останат в географска близост до насилниците си и продължава да ги излага на физическо и психологическо насилие, както и на емоционален тормоз, което може да има пряко или непряко въздействие върху децата им; като има предвид, че в случаите на насилие от страна на интимния партньор правото на жените и децата да бъдат защитени и да живеят без физическо и психологическо насилие следва да има предимство пред предпочитанието за съвместно упражняване на родителски права; като има предвид, че малтретирането на деца от извършителите на насилие над интимния партньор може да се използва с цел упражняване на власт и извършване на актове на насилие над майката, което е вид непряко насилие, основано на пола, известно в някои държави членки като „косвено насилие“;

АБ.

като има предвид, че телефонните линии за помощ са изключително важен канал за получаване на подкрепа, но само 13 държави членки са въвели телефонна линия за помощ 116 006 в ЕС за всички жертви на престъпления и само няколко държави членки имат специализирани телефонни линии за помощ за жертвите на насилие от страна на интимния партньор;

АВ.

като има предвид, че насилието от страна на интимния партньор е неразривно свързано с насилието над деца и малтретирането на деца; като има предвид, че излагането на деца на домашно насилие трябва да се счита за насилие над деца; като има предвид, че децата, които са изложени на домашно насилие, понасят отрицателни последици за психичното и/или физическото си здраве, които биха могли да бъдат остри и хронични по своя характер; като има предвид, че виктимизацията на деца в ситуациите на насилие над жени може да продължи и да ескалира в контекста на родителските спорове относно родителските права и грижи; като има предвид, че психичното здраве и благосъстояние на децата са се влошили поради ограничителните мерки, въведени с цел справяне с COVID-19; като има предвид, че броят на услугите в областта на психичното здраве за деца се различава значително в отделните държави членки и в много от тях е недостатъчен;

АГ.

като има предвид, че израстването в домашна среда с насилие има много отрицателни последици за физическото, емоционалното и социалното развитие на детето и последващото му поведение като възрастен; като има предвид, че излагането на насилие в детството, било то посредством преживяването на малтретиране и/или вследствие на факта, че в присъствието на детето е извършено насилие от страна на партньора, представлява рисков фактор за това детето да се превърне в жертва, да извърши насилие като възрастен или да има поведенчески проблеми или проблеми, свързани с физическото или психичното здраве;

АД.

като има предвид, че въпреки напредъка последните доклади показват, че жертвите на престъпления все още не са в състояние напълно да упражняват правата си в ЕС; като има предвид, че достъпът до услуги за подкрепа е от решаващо значение за жените, които са изложени на насилие от страна на интимния партньор; като има предвид, че броят на специализираните и общите услуги за подкрепа на жертвите на насилие от страна на интимния партньор продължава да е недостатъчен, и като има предвид, че жертвите често се сблъскват с трудности при получаването на правосъдие поради липса на информация и недостатъчна подкрепа и защита; като има предвид, че жертвите често се сблъскват с вторична виктимизация в наказателните производства и при предявяване на иск за обезщетение; като има предвид, че има няколко случая, в които служители на правоприлагащите органи и съдебните системи не са в състояние да предоставят достатъчна подкрепа на жените и децата жертви на домашно насилие, и като има предвид, че жертвите на насилие, основано на пола, дори са били подложени на пренебрежително поведение или неподходящи коментари при подаването на сигнал за насилието; като има предвид, че организациите на гражданското общество и публичните организации, и по-специално тези, които работят със и за деца и жертви на домашно насилие и основано на пола насилие, са важни участници в предотвратяването и справянето с домашното насилие и насилието от страна на интимния партньор; като има предвид, че такива организации могат също така да предоставят ценен принос за политиките и законодателството предвид опита си на местно равнище; като има предвид, че програмите на ЕС за финансиране, като например програма „Правосъдие“ и програма „Граждани, равенство, права и ценности“, могат да се използват за подпомагане на дейности за закрила и подкрепа на жертвите на домашно насилие и основано на пола насилие, включително за осигуряване на достъп до правосъдие и финансирането на организации, които работят с жертви;

АЕ.

като има предвид, че трансграничните производства за раздяла, развод и родителски права са по-сложни по своя характер и обикновено отнемат повече време; като има предвид, че нарасналата мобилност в рамките на ЕС води до все по-чести трансгранични спорове относно родителската отговорност и родителските права; като има предвид, че автоматичното признаване на решения по производства, свързани с родителски права, при които е налице основано на пола насилие, е проблематично, тъй като законодателството в областта на основаното на пола насилие се различава във всяка държава членка и не всички държави членки признават насилието от страна на интимния партньор за престъпление и форма на основано на пола насилие; като има предвид, че Комисията трябва да увеличи усилията си за насърчаване във всички държави членки на последователното и конкретно прилагане на принципите и целите, предвидени в Конвенцията на ООН за правата на детето, която беше ратифицирана от всички държави — членки на ЕС; като има предвид, че като страни по Конвенцията на ООН за правата на детето държавите членки трябва да приемат висшите интереси на детето за първостепенно съображение при всички публични действия, включително при решаване на трансгранични семейни спорове; като има предвид, че в член 83, параграф 1 от ДФЕС се предвижда възможността за установяване на „минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкциите в областта на особено тежката престъпност с трансгранично измерение, произтичащо от естеството или последиците на тези деяния или от особена необходимост за общо противодействие“; като има предвид, че в член 83, параграф 2 от ДФЕС се предвижда възможността за установяване на „минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкциите“, „за да се осигури ефективното прилагане на политика на Съюза в област, в която са приети мерки за хармонизиране“;

АЖ.

като има предвид, че в член 82, параграф 2 от ДФЕС се предвижда възможността за установяване на минимални правила, приложими в държавите членки, „за улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както и на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси с трансгранично измерение“, по-специално във връзка с правата на жертвите на престъпления;

Общи бележки

осъжда по възможно най-категоричен начин всички форми на основано на пола насилие, домашно насилие и насилие над жени и изразява съжаление относно факта, че особено жените и децата, в цялото им многообразие, продължават да бъдат изложени на насилие от страна на интимния партньор, което представлява тежко нарушение на човешките им права и достойнство и което също така оказва въздействие върху икономическото овластяване на жените, като това явление се изостри по време на кризата с COVID-19;

припомня, че специалният докладчик на ООН относно насилието над жени отбеляза, че кризата с COVID-19 е показала липсата на правилно прилагане на международните конвенции за защита и предотвратяване на насилието, основано на пола; призовава държавите членки спешно да предприемат мерки във връзка с увеличаването на насилието от страна на интимния партньор по време на пандемията от COVID-19 и ги насърчава да обменят национални иновации, насоки, най-добри практики и протоколи, които са доказали своята ефективност за справяне с насилието от страна на интимния партньор и за подкрепа на жертвите, особено при извънредни ситуации; призовава Комисията да насърчава тези практики; призовава държавите членки и местните органи да измерят степента на насилието, основано на пола, и да подкрепят жертвите на основано на пола насилие и домашно насилие, като им гарантират безопасност и икономическа независимост чрез достъп до специално жилищно настаняване и основни обществени услуги, като например здравеопазване, транспорт и професионална психологическа подкрепа; призовава Комисията да разработи протокол на Европейския съюз относно насилието над жени по време на криза и извънредни ситуации с цел предотвратяване на насилието над жени и оказване на подкрепа на жертвите на основано на пола насилие по време на извънредни ситуации като пандемията от COVID-19, да създаде безопасна и гъвкава система за предупреждение при извънредни ситуации и да обмисли възможността за услуги за защита на жертвите, като например телефонни линии за оказване на помощ, безопасно настаняване и здравни услуги, които да бъдат „основни услуги“ в държавите членки; подчертава в този контекст необходимостта от конкретни мерки за преодоляване на съществуващите различия в законодателствата, политиките и услугите между държавите членки и увеличаването на домашното насилие и насилието, основано на пола, по време на пандемията от COVID-19;

подчертава, че извършителите често използват съдебни производства, за да разширят властта и контрола си и да продължат да сплашват и подбуждат страх в жертвите си; подчертава в тази връзка, че детето и искането за съвместно упражняване на родителски права често са манипулирани от родителя, извършил насилие, за да продължи да има достъп до майката след раздялата; подчертава, че извършителите често малтретират децата или заплашват да ги наранят или вземат, за да навредят на своите партньори и бивши партньори, което оказва сериозно въздействие върху хармоничното развитие на детето; припомня, че това също е форма на основано на пола насилие; отбелязва, че задържането на плащания за издръжка може да бъде използвано от извършителите като заплаха и форма на насилие над техните жертви; подчертава, че тази практика може да причини големи психологически вреди на жертвите и да създаде или да задълбочи финансовите затруднения; призовава държавите членки да предприемат мерки с цел да гарантират прякото изплащане на издръжка на жертвите от фондове за жертвите, за да се избегнат финансовият тормоз и рискът да се причини допълнителна вреда на жертвата;

приветства ангажимента на Комисията в Стратегията за равенство между половете (2020 — 2025 г.) за борба с насилието, основано на пола, и подчертава значението на пълното и бързо изпълнение на нейните ключови цели в това отношение; посочва тревожните данни за насилието, основано на пола, които показват, че патриархалното поведение трябва спешно да се промени; припомня, че общите действия са от съществено значение за постигането на по-голямо сближаване и хармонизиране на правата на жените в Европа; поради това призовава за създаването на състав на Съвета по равенството между половете в рамките на Европейския съвет, за да могат представителите на държавите членки редовно да заседават, да приемат законодателство и да обменят най-добри практики; подчертава, че мерките за борба с основаното на пола насилие и домашното насилие трябва да включват междусекторен подход с цел да бъдат възможно най-приобщаващи и да предотвратяват всякакъв вид дискриминация;

посочва, че Конвенцията от Истанбул е основен инструмент за справяне с основаното на пола насилие над жени и домашното насилие; изразява съжаление относно факта, че конвенцията все още не е ратифицирана от Европейския съюз и че към днешна дата само 21 държави — членки на ЕС, са я ратифицирали; призовава за бързото ѝ ратифициране и прилагане на национално равнище и на равнището на ЕС; настоятелно призовава България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия да ратифицират Конвенцията ит Истанбул; отново осъжда категорично неотдавнашното решение на полския министър на правосъдието да даде официален ход на оттеглянето на Полша от Конвенцията от Истанбул, което би поставило сериозна пречка пред равенството между половете, правата на жените и борбата срещу насилието, основано на пола; призовава Комисията да продължи да разработва всеобхватна рамка от политики, програми и други инициативи за справяне с насилието над жени и домашното насилие и да разпредели достатъчно и подходящи ресурси за действия, свързани с прилагането на Конвенцията от Истанбул, чрез своите програми за финансиране, гарантирани в разпоредбите на многогодишната финансова рамка за периода 2021 — 2027 г. и чрез направлението „Дафне“; приветства всички кампании в подкрепа на ратифицирането и прилагането на Конвенцията от Истанбул; подкрепя плана на Комисията да продължи да настоява за ратифицирането ѝ в целия ЕС; категорично осъжда всички опити за дискредитиране на Конвенцията от Истанбул и осъжда опитите за възпрепятстване на постигнатия напредък в борбата срещу насилието, основано на пола, включително домашното насилие, които се правят в някои държави членки; отбелязва с голяма загриженост, че ефективното прилагане на конвенцията все още е разпокъсано в целия ЕС; призовава държавите членки, които са ратифицирали конвенцията, да гарантират нейното пълно, ефективно и практическо прилагане, като обърнат специално внимание на член 31 от Конвенцията от Истанбул, и да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че случаите на насилие от страна на интимния партньор се вземат предвид при определянето на родителските права и правата на посещение на деца и че упражняването на каквито и да било права на посещение или родителски права не застрашава правата и безопасността на жертвата или децата;

призовава Комисията и Съвета да добавят насилието, основано на пола, към списъка на областите на престъпност в член 83, параграф 1 от ДФЕС, като вземат предвид особената необходимост от общо противодействие на това престъпление; призовава Комисията да използва това като правно основание, за да предложи обвързващи мерки и цялостна рамкова директива на ЕС за предотвратяване и борба с всички форми на насилие, основано на пола, включително въздействието на насилието от страна на интимния партньор върху жените и децата, която да съдържа единни стандарти и задължение за надлежна проверка за събиране на данни, предотвратяване и разследване на насилието, защита на жертвите и свидетелите и наказателно преследване и наказание за извършителите; припомня, че такива нови законодателни мерки във всеки случай следва да бъдат в съответствие с правата, задълженията и целите на Конвенцията от Истанбул и следва да бъдат в допълнение към нейното ратифициране; препоръчва Конвенцията от Истанбул да се разглежда като минимален стандарт и да се полагат усилия за постигане на допълнителен напредък за изкореняване на основаното на пола насилие и домашното насилие;

призовава държавите членки и Комисията да приемат конкретни мерки за премахване на кибернасилието, включително онлайн тормоза, кибертормоза и женомразките изказвания, които засягат непропорционално децата и особено момичетата, и да обърнат специално внимание на зачестяването на проявите на тези форми на насилие, основано на пола, по време на пандемията от COVID-19; призовава Комисията да представи съответните законодателни мерки и всякакви други възможни действия за премахване на изказванията, подбуждащи към омраза, и на онлайн тормоза;

изразява съжаление относно недостатъчното финансиране от страна на Комисията и държавите членки на борбата срещу домашното насилие предвид мащаба на явлението; отбелязва, че държавите членки, които са увеличили значително тези средства, са постигнали резултати, по-специално по отношение на намаляването на убийствата на жени; призовава Комисията и държавите членки да увеличат средствата, предназначени за борба срещу домашното насилие; изразява загриженост относно фрагментираността на финансирането, краткосрочното финансиране и административната тежест, които могат да намалят достъпа на сдруженията до финансиране и поради това да окажат въздействие върху качеството на подкрепата за жертвите на домашно насилие и техните деца; призовава Комисията и държавите членки да благоприятстват стабилното и дългосрочно финансиране;

Защита, безопасност и подкрепа за жертвите на насилие, основано на пола — борба с насилието от страна на интимния партньор в решенията за родителските права и посещенията

припомня, че във всички действия, засягащи деца, първостепенната грижа трябва да бъдат висшите им интереси; припомня правото на детето, което е отделено от единия или и от двамата си родители, да поддържа редовно лични отношения и пряк контакт и с двамата си родители, освен ако това е в противоречие с висшите интереси на детето; отбелязва, че по принцип съвместното упражняване на родителски права и посещенията без надзор са желателни, за да се гарантира, че родителите се ползват с равни права и отговорности, освен ако това е в противоречие с висшите интереси на детето; подчертава, че е в противоречие с тези интереси, ако законът автоматично предоставя родителски отговорности на единия или на двамата родители; припомня, че съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето преценката на висшите интереси на детето е уникална дейност, която следва да се извършва във всеки отделен случай, като се отчитат специфичните обстоятелства на всяко дете; подчертава, че насилието от страна на интимния партньор е очевидно несъвместимо с висшите интереси на детето и съвместното упражняване на родителски права и грижи поради тежките си последици за жените и децата, включително риска от насилие след раздяла и крайни актове на убийства на жени и деца; подчертава, че при определянето на договореностите за предоставяне на родителски права, правата на лични отношения и правата на посещение защитата на жените и децата от насилие и висшите интереси на детето трябва да бъдат от първостепенно значение и следва да имат предимство пред други критерии; поради това подчертава, че правата или претенциите на извършителите или предполагаемите извършители по време на и след съдебното производство, включително по отношение на собствеността, неприкосновеността на личния живот, упражняването на родителските права, личните отношения, контактите и посещенията, следва да се определят в контекста на човешките права на жените и децата на живот и физическа, сексуална и психическа неприкосновеност и да се ръководят от принципа на висшите интереси на детето (24); поради това подчертава, че отнемането на родителските права и правата на посещение на партньора, извършил насилие, и предоставянето на изключителни родителски права на майката, ако тя е жертва на насилие, може да представлява единственият начин за предотвратяване на бъдещо насилие и вторична виктимизация на жертвите; подчертава, че възлагането на всички родителски отговорности на единия родител трябва да бъде придружено със съответни механизми за обезщетение, като например социални помощи и приоритетен достъп до колективни и индивидуални грижи;

10.

подчертава, че пропускът да се разгледа насилието от страна на интимния партньор при вземането на решения за родителските права и посещенията представлява нарушение чрез пренебрегване на човешките права на живот, на живот без насилие и на здравословно развитие на жените и децата; настоятелно призовава всяка форма на насилие, включително ставането на свидетел на насилие над родител или близко лице, да се счита по закон и на практика за нарушение на правата на човека и за действие срещу висшите интереси на детето; изразява дълбока загриженост относно тревожния брой убийства на жени в Европа, което е най-крайната форма на насилие над жени; изразява загриженост относно неадекватността на предоставяната на жените защита, както е видно от броя на убийствата на жени и деца, които се извършват след като жената е съобщила за насилие, основано на пола; подчертава, че във висшите интереси на детето родителските права на обвинения родител следва системно да бъдат прекратявани в случаи на убийства на жени за целия срок на производството; освен това подчертава, че наследниците следва да бъдат освободени от задълженията за издръжка към родител, който е бил осъден за извършване на убийство на жени; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че достъпът до правосъдие и подкрепа за жертвите е наличен, адекватен и безплатен за всички жени, станали жертва на насилие от страна на интимния партньор, в цялото им многообразие и с всякакъв статут, и да осигурят услуги за устен превод, когато е необходимо; призовава държавите членки да гарантират, че службите вземат предвид пресичащите се форми на дискриминация, на които са подложени жените и децата; призовава държавите членки да засилят грижите, наблюдението и защитата на жените, които съобщават за насилие, основано на пола; призовава държавите членки да гарантират, че службите за подкрепа възприемат координиран подход за идентифициране на жените в риск, за да се осигури наличието и достъпността на всички тези мерки за всички жени и момичета под тяхна юрисдикция; подчертава, че когато извършителят е арестуван на местопрестъплението (in flagrante delicto), жертвата следва да бъде отведена на безопасно място, а защитата на децата от извършителя на насилие следва да бъде задължителна, както и че ако не са изпълнени правните условия за арест, предполагаемият насилник следва въпреки това незабавно да бъде отстранен от къщата на жертвата и отдалечен от работното място на жертвата, за да се предотврати рискът от бъдещо насилие;

11.

приканва държавите членки да разработят системи, които да позволяват на трети лица и сдружения да се занимават с посещенията на децата у бившия партньор, извършил насилие, за да се намали излагането на майките, които са жертви на домашно насилие, ако техният бивш партньор е запазил право на посещение, настаняване или съвместно упражняване на родителски права; счита, че тези механизми трябва да бъдат достъпни за жените веднага щом съобщят за домашно насилие; счита, че тази задача изисква специфични умения и че лицата, които отговарят за работата с децата, трябва да получат подходящо обучение; счита, че тези механизми следва да се осъществяват от специализирани сдружения и институции;

12.

изразява загриженост относно значителните различия между държавите членки по отношение на справянето с насилието, основано на пола; изразява загриженост за положението на жените, станали жертва на насилие, основано на пола, които живеят в райони, в които липсват структури за подкрепа и достъпът до правосъдие, обществени и правни услуги за защита на техните права е труден; изразява загриженост, че услугите за специализирана подкрепа не се предоставят еднакво в рамките на всяка една държава членка и ги призовава да гарантират подходящото географско разпределение на незабавни, краткосрочни и дългосрочни услуги за специализирана подкрепа за жертвите, независимо от статута на пребиваване на жените и тяхната способност или готовност да сътрудничат в производството срещу предполагаемия извършител; призовава държавите членки да предоставят всеобщ достъп до правни услуги и персонализирани услуги и действия в отговор на конкретен контекст, при който възниква насилие от страна на интимния партньор в селските райони; подчертава необходимостта от създаване на мрежи между различните услуги и програми с цел успешна борба със случаите на основано на пола насилие над жени в селските и отдалечените райони; призовава Комисията и държавите членки да проучат възможността за отделяне на средства на ЕС по този въпрос, по-специално фондовете, предназначени за регионално развитие;

13.

приветства Стратегията на ЕС за правата на жертвите (2020 — 2025 г.), която разглежда специфичните потребности на жертвите на насилие, основано на пола, и по-специално специфичния подход към психическото насилие над жени и въздействието върху психичното им здраве в дългосрочен план; призовава Комисията, в оценката си на Директивата за правата на жертвите, да разгледа настоящите пропуски в законодателството на ЕС, да проучи дали свързаният с пола аспект на виктимизацията е надлежно и ефективно взет предвид, по-специално по отношение на международните стандарти относно насилието над жени, като например определените в Конвенцията от Истанбул, и да укрепи по подходящ начин законодателството относно правата, закрилата и обезщетяването на жертвите; призовава за непрекъснатото утвърждаване на правата на жертвите, включително чрез съществуващи инструменти, като например европейската заповед за защита; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички държави членки са въвели Директивата за правата на жертвите в националното си законодателство и призовава за нейното пълно и точно прилагане, така че жертвите на насилие от страна на интимния партньор да получат пълен достъп до набор от услуги за подкрепа, включително чрез специализирани и общи услуги като телефонната линия за оказване на помощ 116 006 за жертвите на престъпления;

14.

препоръчва държавите членки да осигурят алтернативни механизми за жертвите, които не подават жалба, така че те да могат да упражняват признатите права на жертви на насилие от страна на интимния партньор, като например социални и трудови права, например чрез експертни доклади, изготвени от специализирани публични служби, които удостоверяват статута на жертва на насилие, основано на пола;

Защита и подкрепа: достъп до правна защита, спешно настаняване и фондове за жертвите

15.

подчертава ключовата роля на икономическата подкрепа за жертвите, която им помага да постигнат финансова независимост от техния партньор, извършил насилие; подчертава, че повечето жени обедняват по време на производствата за раздяла и развод и че някои жени се отказват да се борят за полагащия им се справедлив дял и това, на което имат право, поради страх от загуба на родителски права; ето защо призовава държавите членки да обърнат специално внимание на риска положението на жертвите на домашно насилие да стане още по-несигурно по време на производствата на раздяла и развод; подчертава необходимостта да се премахнат всички икономически пречки, които биха могли да подтикнат жената да не съобщи за насилието, на което е била подложена; посочва, че адекватните доходи и икономическата независимост са ключови фактори, за да могат жените да прекъснат отношения, в които са подложени на тормоз и насилие; призовава държавите членки да приложат конкретни мерки за справяне с икономическото насилие, да защитят капитала и доходите на жертвите на насилие, основано на пола, и да създадат рамка, която да предоставя бързи и ефективни решения относно издръжката на децата, с цел да се гарантират овластяването, финансовата безопасност и икономическата независимост на жертвите на насилие, основано на пола, като им се даде възможност да поемат контрол над своя живот, включително чрез подкрепата на жените предприемачи и работници; призовава Комисията и държавите членки да насърчават и подкрепят подобна независимост; приветства предложението за директива относно адекватните минимални работни заплати (25) и предложението за обвързващи мерки за прозрачност в заплащането (26); подчертава значението на прилагането на Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот (27), тъй като тя е особено важна за самотните родители, като им помага да се справят със специфичното си трудово положение и със задълженията за полагане на грижи, например като се гарантира наличието на достъпни и подходящи заведения за полагане на грижи; призовава държавите членки да осигурят адекватна финансова подкрепа и механизми за обезщетение за жертвите и да създадат механизъм за координиране, наблюдение и редовна оценка на изпълнението и ефективността на мерките за предотвратяване на икономическото насилие над жени;

16.

призовава държавите членки да насърчават и гарантират пълен достъп до адекватна правна защита, ефективни изслушвания и ограничителни заповеди, подслон и консултации, както и фондове за жертвите и програми за финансово овластяване за жените, станали жертва на насилие от страна на интимния партньор; призовава държавите членки да гарантират подкрепа за майките и техните деца, които са жертви на домашно насилие, чрез подкрепа в общността, образователна и финансова подкрепа, като например фондове за жени, които са станали жертва на домашно насилие, за да се гарантира, че тези майки разполагат с необходимите средства да се грижат за децата си и да не се допусне да изгубят родителските си права; призовава държавите членки да прилагат специални процедури въз основа на общи минимални стандарти и да оказват подкрепа на жертвите на домашно насилие, за да се предотврати повторното им превръщане в жертви вследствие на съвместното упражняване на родителски права или на пълната загуба на родителски права над децата им; призовава държавите членки да гарантират, че правните разноски на жертвите на домашно насилие се покриват, когато те не разполагат с достатъчно ресурси, и да им гарантират надлежна защита чрез адвокати, специализирани в ситуации на домашно насилие; призовава Комисията да направи оценка на установяването на минимални стандарти за заповедите за защита в целия ЕС; призовава държавите членки да гарантират, че жертвите на насилие от страна на интимния партньор имат достъп до психологическа подкрепа и консултации на всеки етап от правните производства;

17.

изразява съжаление относно липсата на подходящи решения за спешно и временно настаняване на жертвите на насилие от страна на интимния партньор и техните деца; призовава държавите членки да отворят помещения за спешно настаняване, конкретно за случаи на насилие от страна на интимния партньор, и да ги предоставят на разположение по всяко време, с цел увеличаване, подобряване и осигуряване на подходящи услуги за приемане и защита на жените, които са жертви на домашно насилие, и на всички засегнати деца; призовава Комисията и държавите членки да разпределят достатъчно средства на съответните органи, включително чрез проекти, и призовава да се задели финансиране за създаването и разширяването на приюти, както и за други подходящи мерки, позволяващи на жените, които са жертви на насилие, да се възползват от безопасна и местна среда, като се осигурява поверителност;

18.

изразява съжаление, че жените могат да се окажат без подходяща социална, здравна и психологическа подкрепа; призовава държавите членки да гарантират предоставянето на ефективна, достъпна, всеобща и качествена медицинска и психологическа подкрепа за жертвите на основано на пола насилие, включително предоставянето на услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, особено по време на криза, когато такава подкрепа трябва да се счита за основна, например като инвестират в телемедицината с цел да се гарантира, че могат да продължат да се предоставят здравни услуги;

19.

приканва държавите членки да създадат ориентирани към пациента медицински грижи, които биха дали възможност за ранно установяване на домашен тормоз, да организират професионално терапевтично лечение и да създадат програми за настаняване и правни услуги за жертвите, които биха могли значително да спомогнат за намаляване на последиците от и за предотвратяване на насилието от страна на интимния партньор;

20.

призовава държавите да проучат виртуалните възможности за подпомагане на жертвите на насилие, включително възможностите за психично здраве и консултиране, като обръщат внимание на съществуващото неравенство в достъпа до услугите на информационните технологии;

21.

насърчава добрите практики за предотвратяване на бъдещо насилие, които вече съществуват в някои държави членки, като например записването на телефонните номера на жертвите в специални списъци относно преследването и насилието от страна на интимния партньор, за да се даде абсолютен приоритет на евентуалните бъдещи обаждания при извънредни ситуации и да се улесни намесата на правоприлагащите органи;

Закрила и подкрепа за децата

22.

подчертава, че е важно да се установят общи правни определения и минимални стандарти на равнището на ЕС за борбата с основаното на пола насилие и закрилата на децата на жертви на основано на пола насилие, тъй като насилието от страна на интимния партньор, съпреживяното насилие и косвеното насилие не се признават в много правни системи; посочва, че децата, които стават свидетели на насилие в семейната си среда, не са признати за жертви на насилие, основано на пола, което оказва пряко въздействие върху събирането на данни в полицейския и съдебния сектор, както и върху трансграничното сътрудничество; подчертава, че в наказателните и следствените производства е необходимо да се отрежда статута на жертва на основано на пола насилие на децата, които са свидетели на насилие от страна на интимния партньор или са подложени на косвено насилие, за да могат да се ползват от по-добра правна защита и подходяща помощ; ето защо препоръчва да се създадат систематични процедури за наблюдение, включително психологическо наблюдение, на деца, които са жертви и свидетели на домашно насилие, за да се реагира на сътресенията в живота им, причинени от тази ситуация, и за да се предотврати възпроизвеждането на подобно насилие от тези деца, след като станат възрастни; също така призовава държавите членки да въведат специфични мерки относно т. нар. съпреживяно насилие, включително разпоредби за конкретни утежняващи обстоятелства;

23.

призовава държавите членки да организират годишна кампания за информиране на децата и да повишат осведомеността относно правата на децата; призовава държавите членки да създадат специални центрове за осигуряване на грижи за децата, станали жертви на насилие, с педиатри и терапевти, които са специализирани в насилието, основано на пола; призовава държавите членки да създадат звена за контакт за децата, които са лесно достъпни, включително по телефон, електронна поща, онлайн чат и др., където те могат да разговарят и да задават въпроси, както и да съобщават за насилие, извършено над самите тях, над родител или над брат или сестра, и където могат да получат информация, консултация или да бъдат насочени към друга организация за допълнителна помощ;

24.

подчертава, че на детето трябва по-специално да се предостави възможността да бъде изслушано, което е от съществено значение, за да се установи какво е във висшите интереси на детето при разглеждането на дела за родителски права и приемни грижи, в зависимост от възрастта и зрелостта на детето; посочва, че във всички случаи, но особено в случаите, когато има подозрения за насилие от страна на интимния партньор, тези изслушвания трябва да се провеждат в съобразена с децата среда от обучени специалисти, като например лекари или психолози, включително специалисти с квалификации в областта на детската невропсихиатрия, за да се анализира ефектът на доверие в другите върху хармоничното развитие на детето и за да се избегне задълбочаването на тяхната травма и виктимизация; призовава за минимални стандарти на ЕС относно начина на провеждане на тези изслушвания; подчертава, че е важно да се гарантира подходящо дългосрочно равнище на психологичните и психиатричните грижи и на социалното консултиране за жертвите и техните деца през целия процес на възстановяване след момента на извършване на насилие;

25.

подчертава необходимостта от обръщането на специално внимание и от конкретни процедури и стандарти за случаи, в които жертвата или засегнатото дете е лице с увреждания или принадлежи към особено уязвима група;

26.

приветства представянето от страна на Комисията на всеобхватна стратегия за закрила на уязвимите деца и за насърчаване на правосъдие, съобразено с интересите на децата; подчертава необходимостта от защита на правата на най-уязвимите деца, като се обръща особено внимание на децата с увреждания, предотвратяването и борбата с насилието и насърчаването на правосъдие, съобразено с интересите на децата; призовава за цялостно и бързо прилагане на стратегията от страна на всички държави членки; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат конкретни мерки за борба със сексуалното насилие над деца и сексуалната експлоатация на деца, като инвестират в превантивни мерки и програми за лечение, насочени към предотвратяване на повторното извършване на престъпления от извършителите, с по-ефективна подкрепа за жертвите, и като засилват сътрудничеството между правоприлагащите органи и организациите на гражданското общество; подчертава, че при предполагаеми случаи на малтретиране на деца трябва да се предприемат незабавни действия, за да се гарантира безопасността на детето и да се спре и предотврати бъдещото или потенциално насилие, като същевременно се гарантира правото на детето да бъде изслушвано по време на целия процес; счита, че подобни действия следва да включват незабавна оценка на риска и защита, включваща широк спектър от ефективни мерки, като например временни мерки или мерки за защита или ограничителни заповеди, докато се разследват фактите; припомня, че във всички производства, в които участват деца — жертви на насилие, трябва да се прилага принципът на бързина; подчертава, че съдилищата, които разглеждат дела за малтретиране на деца, следва да бъдат специализирани и в областта на насилието, основано на пола;

27.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат конкретни мерки за прекратяване на сексуалното насилие над деца, като инвестират в превантивни мерки и определят специфични програми за потенциалните нарушители и по-ефективна подкрепа за жертвите; призовава държавите членки да засилят сътрудничеството между правоприлагащите органи и организациите на гражданското общество за борба със сексуалното насилие над деца и сексуалната експлоатация на деца;

28.

подчертава, че насилието над деца може също така да бъде свързано с насилие, основано на пола, или защото децата са свидетели на насилие, извършено над майките им, или защото самите те са жертви на малтретиране, когато то се използва непряко за упражняване на власт и психологическо насилие над майките им; отбелязва, че програмите, които подкрепят децата, които са изложени на домашно насилие, са от съществено значение за намаляване до минимум на дългосрочните вреди; призовава държавите членки да продължават да провеждат иновативни програми, за да посрещат нуждите на тези деца, например чрез обучение на служителите, които работят с деца, да откриват ранни предупредителни сигнали, да осигуряват подходяща реакция и подкрепа и да предоставят ефективна психологическа подкрепа на децата по време на наказателните и гражданските производства, в които участват; настоятелно препоръчва държавите членки да създадат систематични процедури за наблюдение на децата, които са жертви и свидетели на домашно насилие, включително психологическа подкрепа, за да се реагира на сътресенията в живота им, причинени от тази ситуация, и за да се предотврати възпроизвеждането на подобно насилие от тези деца, след като станат възрастни;

Превенция: обучение на специалисти

29.

призовава за периодично и ефективно изграждане на капацитет и задължително целенасочено обучение за специалистите, които се занимават със случаи на насилие, основано на пола, малтретиране на деца и в по-общ план, всички форми на домашно насилие и неговите механизми, включително манипулиране, психологическо насилие и принудителен контрол; подчертава, че следователно това целенасочено обучение следва да бъде предназначено за служителите на съдебната система, служителите на правоприлагащите органи, специализираните практикуващи юристи, съдебномедицинския персонал, здравните специалисти, социалните работници, учителите и лицата, полагащи грижи за деца, както и държавните служители, които работят в тези области; призовава това обучение също така да подчертае значението на насилието от страна на интимния партньор за правата на децата и за тяхната защита и благосъстояние; призовава това обучение да подобри знанията и разбирането на тези специалисти за действащите мерки за защита, както и за безопасността, въздействието на престъплението, нуждите на жертвата и начина да се отговори на тези нужди, и да им осигури подходящи умения, за да комуникират по-добре с жертвите и да ги подкрепят; призовава това обучение да им позволи също така да оценяват ситуацията посредством надеждни инструменти за оценка на риска и да откриват признаци на насилие; подчертава необходимостта от оценка на механизмите за откриване на тези признаци, използвани от ангажираните специалисти; призовава това обучение да се провежда, като се постави акцент върху нуждите и притесненията на жертвите като приоритет и като се признае, че към насилието над жени и домашното насилие трябва да се подходи чрез специфичен подход, който е чувствителен към аспектите на пола включва правата на човека, като се спазват националните, регионалните и международните стандарти и мерки; призовава ЕС и държавите членки да разработят и финансират такова обучение; припомня значението на Европейската мрежа за съдебно обучение в това отношение; подчертава, че организациите на гражданското общество и публичните организации, които работят със и за деца и жертви на домашно насилие и основано на пола насилие, следва да бъдат приканени да осигурят или поне да участват в предоставянето на тези обучения, за да споделят знанията и опита, които са придобили от реалния живот; призовава Комисията да улесни и координира този вид обучение, като се съсредоточи по-специално върху трансграничните случаи;

30.

призовава държавите членки да гарантират, че техните полицейски и съдебни служби са адекватно финансирани, оборудвани и обучени да разглеждат жалби за домашно насилие и да реагират в тази връзка; изразява съжаление, че недостатъчното финансиране и бюджетните съкращения в тези служби могат да доведат до процесуални дефекти, липса на информация за жалбоподателите за напредъка на процедурата и прекомерни закъснения, които не са съвместими със задължението за защита на жертвите и тяхното възстановяване; подчертава важната роля на социалните работници и психолозите в полицейските участъци за улесняването на конкретната и човешка подкрепа за жертвите на домашно насилие; призовава държавите членки да предоставят на всички сдружения необходимите средства, за да помагат на жените жертви и техните деца; призовава Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството си, за да предприемат мерки за подобряване на идентифицирането на жертвите на домашно насилие и на насилие от страна на интимния партньор, както и за овластяване на жертвите и свидетелите да предприемат действия и да съобщават за престъплението, тъй като в много случаи за насилието от страна на интимния партньор не се съобщава;

31.

призовава Комисията и Европейската мрежа за съдебно обучение да създадат платформа на ЕС за взаимно обучение и споделяне на най-добри практики между практикуващите юристи и създателите на политики от различни държави членки, които работят във всички съответни области;

32.

настоятелно препоръчва на държавите членки да създадат специализирани съдилища или отдели, както и подходящи закони, обучение, процедури и насоки за всички специалисти, които работят с жертвите на насилие от страна на интимния партньор, включително като повишават осведомеността относно насилието, основано на пола, и свързаните с пола стереотипи, за да се избегнат несъответствията между съдебните решения и дискриминацията или вторичната виктимизация по време на съдебни, медицински и полицейски производства и производства за закрила на детето и настойничество, като се гарантира надлежното изслушване на децата и жените и отдаването на приоритет на тяхната защита и като се търси обезщетение за тях; подчертава, че е необходимо да се укрепят специализираните съдилища или отдели и съобразеното с децата и жените жертви правосъдие, да се създадат звена за всеобхватна оценка на основаното на пола насилие, съставени от съдебни лекари, психолози и социални работници, които ще работят в координация с обществените служби, специализирани в областта на основаното на пола насилие, които са отговорни за оказване на съдействие на жертвите; подчертава, че е важно да се прилагат изцяло правните мерки за закрила на жените и децата от насилие и тези мерки да не бъдат ограничавани от родителските права; настоятелно призовава решенията за съвместни родителски права да бъдат отлагани, докато насилието от страна на интимния партньор не бъде разследвано по подходящ начин и не бъде извършена оценка на риска;

33.

подчертава, че е необходимо да се признае взаимосвързаността на наказателните, гражданските и другите съдебни производства, за да се координират съдебните и другите правни ответни мерки при насилие от страна на интимния партньор, и поради това предлага на държавите членки да приемат мерки за обвързване на наказателното и гражданското дело на едно семейство, така че да могат ефективно да се избегнат несъответствията между съдебните и другите правни решения, които вредят на децата и жертвите; изразява съжаление относно липсата на временни мерки за защита на жертвите и липсата на временни механизми за временно отнемане на родителски права на родителя, извършил насилие, по време на съдебното производство, което обикновено продължава няколко години; призовава държавите членки да изпробват и разработят такива мерки за защита; за тази цел призовава държавите членки да организират обучение за всички специалисти, както и за работници доброволци, които участват в тези производства, и да присъединят към тези обучителни курсове организациите на гражданското общество, които работят със и за децата и жертвите; призовава компетентните национални органи да подобрят координацията между съдилищата чрез насърчаване на контактите между прокуратурите, за да се даде възможност за бързо разрешаване на въпросите относно родителската отговорност и да се гарантира, че семейните съдилища са в състояние да разгледат всички въпроси, свързани с основаното на пола насилие над жени, при определянето на родителските права и правата на посещение;

34.

призовава държавите членки да създадат платформа за редовния обмен на най-добри практики между съдилищата по граждански и наказателноправни дела, практикуващите юристи, които работят по дела за домашно насилие и насилие, основано на пола, малтретиране на деца, раздяла и родителски права, както и всички други заинтересовани страни;

35.

призовава Комисията и държавите членки да включат съответните организации на гражданското общество, по-специално тези, които работят със и за децата, както и жертвите на домашно и основано на пола насилие, при разработването, прилагането и оценката на политиките и законодателството; призовава за предоставяне на структурна подкрепа на равнището на ЕС и на национално и местно равнище за тези организации на гражданското общество, включително финансова подкрепа, за да се увеличи техният капацитет за реакция и застъпничество, както и да се гарантира подходящ достъп за всички хора до техните услуги, включително дейности по консултиране и подкрепа;

36.

отново изразява пълната си подкрепа за засилването на капацитета на доставчиците на услуги в различните сектори (правосъдие, правоприлагане, здравеопазване и социални услуги) за регистриране и поддържане на актуализирани бази данни; призовава държавите членки да създадат национални насоки и добри практики, както и да предоставят обучение за повишаване на осведомеността относно насилието от страна на интимния партньор за персонала на всички равнища във всеки сектор на предна линия, като е от съществено значение осигуряването на отзивчивост към жените, които търсят закрила; призовава държавите членки да наблюдават услугите за секторите и да определят необходимите бюджети в съответствие с нуждите;

37.

препоръчва на националните органи да предприемат действия по-специално за изготвяне и разпространение на набор от насоки за специалистите, ангажирани в случаи, свързани с насилие от страна на интимния партньор и родителски права, като вземат предвид рисковите фактори (свързани с децата или членовете на семейството, средата, социални въпроси или потенциален рецидив на насилие), за да се даде възможност за преценка на насилието от страна на интимния партньор в подкрепа на правата на децата и жените;

38.

отбелязва, че тези насоки следва да подпомагат здравните специалисти при повишаването на обществената осведоменост в тяхната професионална среда за изключително сериозното въздействие на насилието над жени, в т.ч. насилието от страна на интимния партньор, върху тяхното психично здраве;

39.

подчертава важната роля в тези процедури на всички съответни съдебни експерти и специалисти, като например лекари, съдебни клинични психолози и социални работници, които предоставят съдебномедицински и психологически експертизи, полагайки грижи не само за жените, станали жертви на домашен тормоз или насилие, но и за засегнатите деца, особено когато средата, в която живеят, не е подходяща за опазването на тяхното здраве, достойнство, емоционалното равновесие и качество на живот; поради това припомня, че практикуващите съдебни експерти и ангажираните специалисти трябва да могат да разполагат, наред с другото, с насоки, съставени въз основа на набор от данни, процедури и най-добри практики на равнището на ЕС; отбелязва, че за правни цели специфичните технически и медицински познания на съдебните лекари ги правят най-подходящите специалисти за оказване на съдействие в работата на специалистите (като например педиатри, гинеколози и психолози), тъй като разполагат с подходящото обучение и техническа компетентност, които им позволяват да разпознават признаците на насилие и при наличие на основания за това, да изпълняват задълженията за докладване и да осъществяват връзка със съдебните органи;

40.

припомня разпоредбите на Директивата за правата на жертвите; подчертава, че жените, които са жертви на насилие, основано на пола, и техните деца често се нуждаят от специална подкрепа и защита поради големия риск от вторична и повторна виктимизация, сплашване и отмъщение, свързано с подобно насилие; поради това призовава да се обърне внимание на нагласите за обвиняване на жертвата в обществото, включително сред специалистите в системата за наказателното правосъдие; призовава да бъде признато и преодоляно институционалното насилие, което включва всички действия и пропуски на органите и държавните служители, които целят забавяне, възпрепятстване или осуетяване на достъпа до съответните обществени услуги или упражняването на правата на жертвите, като се въведат подходящи санкции и мерки, за да се гарантира защитата и обезщетяването на жертвите; подчертава първостепенното значение на въвеждането на обучение, процедури и насоки за всички специалисти, които работят с жертви, за да им се помогне да идентифицират признаците на насилие от страна на интимния партньор, дори без да са налице изрични жалби от страна на жертвите; предлага тези насоки да включват мерки за насърчаване на безопасни, уважителни и лишени от обвинения програми за стационарно лечение на жени, които са станали жертви на насилие, в т. ч. насилие от страна на интимния партньор, както и за разпространяване на най-подходящите лечения за тях и техните деца; призовава Комисията и държавите членки да разгледат въпроса за анонимните жалби и оттеглените жалби, като гарантират ефективни и бързи процедури за защита на жертвите, както и като гарантират, че партньорите, извършили насилие, поемат отговорност за своите действия; насърчава създаването на бази данни на правоприлагащите органи, които съхраняват информация за всички подробности във връзка с направени от жертвата или трета страна изявления за насилие от страна на интимния партньор, за да се наблюдават и предотвратят нови прояви на насилие; призовава за допълнително образование и повишаване на осведомеността в общността, както и за обучение и образование в областта на насилието от страна на интимния партньор за полицейските и социалните служби в селските и отдалечените райони, като се подчертава значението на образованието при информирането и оказването на подкрепа на децата, както и на програмите за разрешаване на конфликти, положителните ролеви модели и съвместните действия;

Превенция: преодоляване на свързаните с пола стереотипи и предубеждения — образование и повишаване на осведомеността

41.

изразява загриженост относно въздействието на свързаните с пола стереотипи и предубеждения, които водят до неадекватни реакции по отношение на основаното на пола насилие над жени и до липса на доверие в жените, особено що се отнася до предполагаеми неверни твърдения за малтретиране на деца и домашно насилие; изразява също така загриженост относно липсата на специфично обучение за съдии, прокурори и юристи; подчертава значението на мерките, насочени към борба със свързаните с пола стереотипи и патриархалните предубеждения чрез образователни кампании и кампании за повишаване на осведомеността; призовава държавите членки да следят и да се борят срещу културата на дискредитиране на гласа на жените; осъжда използването, утвърждаването и приемането на ненаучни теории и концепции по дела за родителски права, които наказват майките, които се опитват да докладват случаи на малтретиране на деца или насилие, основано на пола, като не им позволяват да получат родителски права или като ограничават родителските им права; подчертава, че т. нар. „синдром на родителско отчуждение“ и сходни концепции и термини, които обикновено се основават на свързани с пола стереотипи, могат да бъдат в ущърб на жените, станали жертви на насилие от страна на интимния партньор, като се обвиняват майките за „отчуждението“ на техните деца от баща им, като се поставят под въпрос родителските умения на жертвите, като се пренебрегват показанията на децата и рисковете от насилие, на които са изложени децата, и като се застрашават правата и безопасността на майката и децата; призовава държавите членки да не признават синдрома на родителско отчуждение в съдебната си практика и право и да обезсърчават или дори да забраняват използването му в съдебни производства, особено по време на разследвания за установяване на наличието на насилие;

42.

подчертава значението на кампаниите за повишаване на осведомеността, които позволяват на свидетелите (особено съседи и колеги) да забележат признаците на насилие от страна на интимния партньор (по-специално нефизическо насилие) и предоставят насоки за начина, по който да се подкрепят и подпомогнат жертвите; призовава Комисията и държавите членки да насърчават кампании за повишаване на осведомеността, информиране и застъпничество с цел справяне със свързаните с пола предубеждения и стереотипи, както и с домашното насилие и основаното на пола насилие във всичките му форми, като например физическо насилие, сексуален тормоз, кибернасилие, психологическо насилие и сексуална експлоатация, особено по отношение на новосъздадените мерки за превенция и гъвкавите системи за предупреждение при извънредни ситуации, и да насърчат подаването на сигнали в координация и сътрудничество с признати и специализирани организации на жените; подчертава значението на активното включване на всички публични структури в провеждането на кампании за повишаване на осведомеността;

43.

подчертава, че ефективното наказание за насилниците е от съществено значение както за възпирането на бъдещо насилие, така и за засилването на доверието в публичните органи, особено от страна на жертвите; посочва обаче, че лишаването от свобода само по себе си не е достатъчно, за да се предотврати бъдещо насилие, и че са необходими специални програми за рехабилитация и превъзпитание; призовава държавите членки, както е предвидено в член 16 от Конвенцията от Истанбул, да предприемат необходимите законодателни или други мерки за създаване или подкрепа на програми за обучаване на извършителите на домашно насилие да възприемат ненасилническо поведение в междуличностните си взаимоотношения с цел предотвратяване на бъдещо насилие и промяна на моделите на насилническо поведение; подчертава, че при предприемането на тези мерки държавите членки трябва да гарантират, че безопасността, подкрепата и човешките права на жертвите се поставят на първо място, а също така, когато е подходящо, че тези програми се създават и изпълняват в тясно сътрудничество със специализираните служби за подкрепа на жертвите; посочва, че образованието е от съществено значение за премахването на насилието, основано на пола, и по-специално насилието от страна на интимния партньор; призовава държавите членки да въведат програми за превенция, включително чрез образование по въпроси като равенството между жените и мъжете, взаимното уважение, ненасилственото разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, основаното на пола насилие над жени и правото на лична неприкосновеност, както и подходящо за възрастта сексуално образование, което е съобразено с развиващите се възможности на учащите се, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища в съответствие със Стратегията за равенство между половете за периода 2020 — 2025 г.; подчертава, че подходящото за възрастта всеобхватно образование за взаимоотношенията и сексуалността е от ключово значение за защитата на децата от насилие и за предоставянето на уменията, от които се нуждаят, за да изградят безопасни взаимоотношения, в които няма сексуално, основано на пола насилие и насилие от страна на интимния партньор; призовава Комисията да подкрепя програмите, които имат за цел да предотвратяват основаното на пола насилие, включително чрез направлението „Дафне“ на програмата „Граждани, равенство, права и ценности“, за да се гарантират ефективни превантивни мерки;

44.

призовава държавите членки да насърчават действия за премахване на вкоренените предубеждения, които все още са в основата на разликата между жените и мъжете по отношение на полагането на грижи;

45.

подчертава, че стратегиите за предотвратяване на насилието от страна на интимния партньор следва да включват действия за намаляване на излагането на насилие в детска възраст, преподаване на умения, необходими за създаването на безопасни и здравословни взаимоотношения и подлагане на съмнение на социалните норми, които насърчават превъзходството и авторитарното поведение на мъжете над жените или други форми на сексистко поведение;

46.

призовава Комисията да насърчава кампании за повишаване на обществената осведоменост и образователни кампании в целия ЕС и обмена на най-добри практики като необходима мярка за предотвратяването на домашното насилие и основаното на пола насилие и за създаването на атмосфера на нулева толерантност към насилието и по-безопасна среда за жертвите; подчертава стратегическата роля на медиите в тази връзка; подчертава обаче, че в някои държави членки убийствата на жени и случаите на насилие, основано на пола, все още се представят по начин, който освобождава партньора, извършил насилие, от отговорността му; подчертава, че медиите и рекламите не трябва да разпространяват женомразки и сексистки послания, включително като се опитват да извинят, узаконят или омаловажат насилието и отговорностите на партньорите, извършили насилие; счита, че домашното насилие също така произтича от базиран на свързани с пола стереотипи подход към родителството; поради това призовава Комисията и държавите членки да се борят със свързаните с пола стереотипи и да насърчават равенството между половете по отношение на родителските отговорности, където родителската тежест се разпределя справедливо, гарантирайки, че на жените не се отрежда подчинен статут; призовава Комисията да улесни обмена на най-добри практики на равнището на ЕС относно мерките за превенция, защита и наказателно преследване и мерките за борба с насилието, както и относно тяхното практическо прилагане; призовава държавите членки да допълнят тази кампания на ЕС, като разпространят информация относно това къде жертвите и свидетелите могат да съобщават за този вид насилие, включително след края на кампанията, като вземат предвид спецификата на кризата с COVID-19, за да се постави акцент и върху въздействието върху децата; призовава Комисията да подкрепя дейностите в училищата и другите заведения, които повишават осведомеността за проблемите вследствие на престъпления и травми, къде да се намери помощ, как да се съобщи за проблеми и как да се изгради устойчивост сред децата и работещите с деца;

Сътрудничество между държавите членки, включително при трансгранични случаи

47.

подчертава значението на обмена на информация между съдилищата, централните органи на държавите членки и полицейските органи, особено по отношение на трансгранични случаи, свързани с родителски права; изразява надежда, че преразгледаните правила съгласно Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (28) ще засилят сътрудничеството между съдебните системи с цел ефективно определяне на висшите интереси на детето, независимо от семейното положение на родителите или състава на семейството им, и интересите на жертвите на насилие от страна на интимния партньор; подчертава, че е важно съдебните лекари и всички други ангажирани специалисти да предават на компетентния национален орган информацията във връзка с насилие от страна на интимния партньор, когато считат, че това насилие излага на опасност живота на възрастната жертва или на детето и че жертвата не е в състояние да се защити поради моралната или икономическата принуда, произтичаща от упражнявания от извършителя контрол, като се стремят да получат съгласие от страна на възрастната жертва; призовава Комисията и държавите членки да гарантират изпълнението и ефективното прилагане на Регламент „Брюксел IIa“; в тази връзка изразява съжаление, че в последния му преглед не е разширен обхватът по отношение на регистрираните партньорства и на несключилите брак двойки; счита, че това води до дискриминация и до потенциално опасни ситуации за жертвите и децата на регистрираните партньорства и на несключилите брак двойки; припомня, че обхватът и целите на Регламент „Брюксел IIа“ се основават на принципа на „недискриминация на основание националност между гражданите на Съюза“ и на принципа на взаимно доверие между правните системи на държавите членки; призовава Комисията най-късно до август 2024 г. да докладва на Парламента относно прилагането и въздействието на тези регламенти, включително в контекста на насилието от страна на интимния партньор и родителските права;

48.

посочва, че макар всички семейни спорове да имат дълбоко емоционално въздействие, трансграничните случаи са още по-чувствителни и сложни от правна гледна точка; подчертава необходимостта от висока степен на обществена осведоменост по отношение на сложни въпроси като трансграничните договорености за родителските права и задълженията за издръжка, включително необходимостта да се гарантира яснота по отношение на правата и задълженията на родителите и децата във всяка държава; посочва, че държавите членки биха могли да допринесат за по-бързото разрешаване на такива трансгранични случаи в областта на семейното право чрез създаването на система от специализирани отдели в националните съдилища, включително звена, които се фокусират върху основаното на пола насилие и са съставени от съдебномедицински персонал, психолози и други съответни специалисти, както и да работят в координация с обществените служби, специализирани в основаното на пола насилие, които отговарят за оказването на съдействие на жертвите; призовава да се обърне специално внимание на положението на домакинствата с един родител и на трансграничното събиране на издръжка, тъй като практическите аспекти на прилагането на действащите разпоредби, които определят правните задължения при трансграничното събиране на издръжка, а именно Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, и Конвенцията на ООН за събирането на издръжка в чужбина, продължават да бъдат трудни за изпълнение; подчертава, че правните инструменти за трансграничното събиране на издръжка трябва да бъдат засилени заедно с повишаване на обществената осведоменост относно тяхното съществуване; поради това призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки за идентифициране на практическите проблеми, свързани със събирането на издръжка в трансгранични ситуации, и да им съдейства за разработването на инструменти за изпълнение на задълженията за плащане; подчертава значението на този въпрос и неговите последици за семействата с един родител и риска от бедност;

49.

настоятелно призовава държавите членки да продължат да анализират данните и тенденциите в разпространението и съобщаването на всички форми на основано на пола насилие и домашно насилие, както и последиците за децата, докато се прилагат ограничителни мерки и в периода непосредствено след това;

50.

призовава Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството си, за да предприемат мерки, които овластяват жертвите на насилие от страна на интимния партньор да предприемат стъпки и да съобщават за престъплението, тъй като в много случаи за насилието от страна на интимния партньор не се съобщава; отбелязва ангажимента на Комисията да проведе ново проучване в рамките на ЕС относно насилието, основано на пола, резултатите от което ще бъдат представени през 2023 г.; призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат тясно, за да създадат постоянен механизъм за редовно предоставяне на хармонизирани, точни, надеждни, сравними, висококачествени и разделени по полов признак данни в целия ЕС относно разпространението, причините и последиците за жените и децата и управлението на насилието от страна на интимния партньор и родителските права, като използват пълноценно капацитета и експертния опит на EIGE и Евростат; припомня, че предоставянето на национални статистически данни относно основаното на пола насилие е действие, допустимо за финансиране по програмата за единния пазар за периода 2021 — 2027 г.; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че данните са разбити, наред с другото, по възраст, сексуална ориентация, полова идентичност, полови характеристики, раса, етническа принадлежност и статут на увреждане, за да се гарантира, че са обхванати преживяванията на жените в цялото им многообразие; отбелязва, че това ще допринесе за по-доброто разбиране на мащаба и причините за проблема, главно социално-икономическите категории, в които основаното на пола насилие е по-разпространено, и другите фактори, които оказват влияние, както и различните правни рамки и политики в отделните държави, които могат да бъдат изследвани отблизо чрез подробни сравнения на държави, за да се определят рамки на политиката, които биха могли да повлияят върху възникването на насилие; настоява също така, че е важно държавите членки да събират статистически данни за административните и съдебните производства за упражняването на родителски права над деца, които са свързани с насилие от страна на интимния партньор, и по-специално за резултата от съдебните решения и основанията, които дават за решенията си относно родителските права и правата на посещение;

51.

призовава Комисията да насърчава кампании за повишаване на обществената осведоменост в целия ЕС като необходима мярка за предотвратяване на домашното насилие и създаване на атмосфера на нулева толерантност към насилието;

o o

52.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.

(2) ОВ L 132, 21.5.2016 г., стр. 1.

(3) ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 167.

(4) ОВ C 232, 16.6.2021 г., стp. 48.

(5) Приети текстове, P9_TA(2020)0379.

(6) Приети текстове, P9_TA(2021)0024.

(7) Приети текстове, P9_TA(2021)0025.

(8) ОВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2.

(9) ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 4.

(10) ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1.

(11) Член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и членове 8, 10, 19 и 157 от ДФЕС.

(12) Членове 21 и 23 от Хартата.

(13) Доклад на FRA от 3 март 2014 г., озаглавен „Violence against women: an EU-wide survey“ (Насилието над жени: общоевропейско проучване).

(14) Конвенцията от Истанбул.

(15) Съвет на Европа, „Human Rights Channel: Stop Child Sexual Abuse in Sport“ (Канал за правата на човека: прекратяване на сексуалното насилие над деца в спорта), посетен на 21 юли 2021 г.

(16) Евростат, „Деца, изложени на риск от бедност или социално изключване“, данни, извлечени през октомври 2020 г.

(17) Доклад на FRA от 3 март 2014 г., озаглавен „Violence against women: an EU-wide survey“ (Насилието над жени: общоевропейско проучване).

(18) Изявление за медиите на д-р Ханс Хенри П. Клюге, регионален директор за Европа на Световната здравна организация от 7 май 2020 г., озаглавено „During COVID-19 pandemic, violence remains preventable, not inevitable“ (По време на пандемията от COVID-19 насилието продължава да бъде предотвратимо, а не неизбежно).

(19) Доклад на FRA от 3 март 2014 г., озаглавен „Violence against women: an EU-wide survey“ (Насилието над жени: общоевропейско проучване).

(20) Доклад на Европол от 19 юни 2020 г., озаглавен „Exploiting isolation: offenders and victims of online child sexual abuse during the COVID-19 pandemic“ (Използване на изолацията: извършители и жертви на онлайн сексуално насилие над деца по време на пандемията от COVID-19).

(21) Обяснителен доклад на Съвета на Европа от 11 май 2011 г. към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

(22) Изявление на платформата EDVAW от 31 май 2019 г., озаглавено „Intimate partner violence against women is an essential factor in the determination of child custody“ (Насилието над жени от страна на интимния партньор е съществен фактор при определянето на родителските права върху детето).

(23) Член 31 от Конвенцията от Истанбул.

(24) Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Обща препоръка № 35 относно основаното на пола насилие над жени, с която се актуализира Обща препоръка № 19.

(25) Предложение на Комисията от 28 октомври 2020 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (COM(2020)0682).

(26) Предложение на Комисията от 4 март 2021 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за укрепване на прилагането на принципа за равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за контрол на прилагането (COM(2021)0093).

(27) Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи (ОВ L 188, 12.7.2019 г., стp. 79).

(28) ОВ L 178, 2.7.2019 г., стр. 1.