P9_TA(2021)0345

Граждански диалог и гражданско участие в процеса на вземане на решения в ЕС

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно гражданския диалог и гражданското участие в процеса на вземане на решения в ЕС (2020/2201(INI))

(2022/C 99/11)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 10, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—	като взе предвид член 11 от ДЕС,

—	като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно позицията на Европейския парламент във връзка с Конференцията за бъдещето на Европа (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 18 юни 2020 г. относно позицията на Европейския парламент във връзка с Конференцията за бъдещето на Европа (2),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид позицията под формата на изменения на комисията по петиции,

—	като взе предвид становищата на комисията по култура и образование и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—	като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A9-0213/2021),

А.

като има предвид, че резултатите от изборите за Европейски парламент през 2019 г. изпратиха положителен сигнал, че европейските граждани проявяват нарастващ интерес към промените на равнището на ЕС и че според тях законодателството на ЕС оказва въздействие върху ежедневието им; като има предвид, че общата избирателна активност през 2019 г. беше 50,6 %, което е най-високата избирателна активност от 1994 г. насам и представлява значително увеличение спрямо 2014 г., когато избирателната активност беше 42,6 %; като има предвид, че макар избирателната активност през 2019 г. да е по-висока сред всички групи от населението, най-голямо увеличение е отчетено сред по-младото поколение, със значително по-висока избирателна активност при лицата на възраст под 25 години, както и във възрастовата група между 25 и 39 години; като има предвид, че въпреки общото увеличение в избирателната активност, все още съществуват големи различия между отделните държави членки;

Б.

като има предвид, че според проучване на Евробарометър от юни 2020 г. относно гражданската ангажираност (3) 55 % от респондентите считат, че гласуването на изборите за Европейски парламент е най-ефективният начин да се гарантира, че мнението на гражданите бива чуто от лицата, вземащи решения на равнище ЕС; като има предвид, че макар целта да е непрекъснато да се подобрява функционирането на демокрацията в ЕС, различни проучвания на Евробарометър показват, че гражданите не са доволни от начина на функциониране на демокрацията; като има предвид, че това схващане се регистрира не само на равнището на ЕС, но и на национално равнище; като има предвид, че значителна част от гражданите на ЕС не се чувстват чути и разглеждат ЕС като някакъв отдалечен субект;

В.	като има предвид, че членове 10 и 11 от ДЕС и членове 20, 21, 24, 227 и 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) представляват основата за участието на гражданите при изготвянето на политиките и законодателството на ЕС;

Г.	като има предвид, че съгласно член 10, параграф 3 от ДЕС всеки гражданин има право да участва в демократичния живот на Съюза и че решенията се вземат възможно най-открито и най-близо до гражданите;

Д.

като има предвид, че член 11, параграфи 1 и 2 от ДЕС изисква институциите да предоставят по подходящ начин на гражданите и на представителните организации възможността да изразяват и да обменят публично мнения във всички области на дейност на Съюза и да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество;

Е.

като има предвид, че в параграф 19 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (4) се подчертава, че консултациите с обществеността и заинтересованите лица са неразделна част от процеса на добре информирано вземане на решения и подобряване на качеството на законотворчеството;

Ж.	като има предвид, че член 165, параграф 2 от ДФЕС изисква ЕС да насърчава развитието на младежкия обмен и обмена на социално-образователни инструктори и да стимулира участието на младите хора в демократичния живот на Европа;

З.

като има предвид, че европейските граждани могат да завеждат дела направо пред Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) само при определени условия, с цел упражняване на техните права съгласно Договорите, включително и Хартата на основните права; като има предвид, че провеждането на демократични избори за Европейски парламент е основният инструмент за подход „от долу нагоре“, с който гражданите на ЕС разполагат, като същевременно някои други начини, а именно Европейската гражданска инициатива (ЕГИ), жалбите до Европейския омбудсман и петициите до Парламента, които представляват важни допълнения към парламентаризма, трябва да бъдат подсилени;

И.

като има предвид, че до този момент е имало шест успешни Европейски граждански инициативи, като най-скорошните инициативи бяха „Пакет за запазване на малцинствата“ и „Край на клетките“; като има предвид, че Регламент (ЕС) 2019/788 (5) относно ЕГИ, който влезе в сила през януари 2020 г., цели да улесни гражданите в това да призовават Комисията да представя законодателни актове в нейните области на компетентност, в които Съюзът има правомощията да предприема действия; като има предвид, че инициативата „Пакет за запазване на малцинствата“ беше първата ЕГИ, която бе обсъдена в Парламента въз основа на този регламент и която бе широко подкрепена от Парламента през декември 2020 г. със 76 % от подадените гласове; като има предвид, че въпреки това въздействието на ЕГИ е слабо, отчасти поради липсата на последващи действия от страна на Комисията;

Й.	като има предвид, че препоръките на Европейския омбудсман не са правно обвързващи, но че степента на изпълнение на констатациите е неизменно висока;

К.	като има предвид, че гражданите на ЕС и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или чието седалище се намира в държава членка, имат право да подават петиции до Европейския парламент съгласно членове 24 и 227 от ДФЕС, когато въпросът ги засяга пряко и попада в сферите на дейност на ЕС;

Л.

като има предвид, че провежданите от Комисията обществени онлайн консултации са насочени предимно към определена целева група, както и че те не са широко разпространени и понякога са твърде краткотрайни, което означава, че не достигат до голяма част от населението; като има предвид, че в цялостен преглед на политиката за консултации на Комисията от 2019 г. Европейската сметна палата отправи препоръка към Комисията да подобри начина на комуникация с гражданите, за да се насърчи по-голямо участие;

М.

като има предвид, че гражданският диалог, провеждан от Комисията, цели предоставяне на информация на гражданите, а не включването им в дебат относно тяхната визия и това, което те биха желали да видят, че се променя в ЕС, и не осигурява механизъм за обратна информация, с който гражданите да бъдат информирани за резултатите от тяхното участие;

Н.

като има предвид, че настоящото функциониране на съществуващите инструменти за участие, като например ЕГИ, обществените консултации и гражданският диалог, не предоставя на гражданите достатъчно средства за оказване на влияние върху процеса на вземане на решения в ЕС; като има предвид, че това се дължи основно на липсата на ефективни последващи действия в процеса на вземане на решения на институционално равнище;

О.

като има предвид, че повечето форми на участие рядко се използват от отделните граждани; като има предвид, че отделните граждани до голяма степен не са запознати със съществуващите инструменти за участие, и следователно са по-слабо представени във възгледите и данните, събирани посредством съществуващите инструменти; като има предвид, че участието на гражданите не замества организираното гражданско общество;

П.

като има предвид, че настоящите инструменти за участие не максимизират потенциала за участие на гражданите, и следователно не допринасят в достатъчна степен за укрепване на демократичната легитимност на ЕС и за засилване на чувството на гражданите за съпричастност към ЕС, което отразява техните потребности и визии;

Р.

като има предвид, че реформирането на съществуващите инструменти за участие, като същевременно се обръща особено внимание на най-слабо представените групи от обществото, и по-специално младите хора, както и по-нататъшното развитие на европейската публична сфера, могат да допринесат за укрепване на демократичната легитимност на ЕС;

С.

като има предвид, че подобряването на участието на гражданите и на прозрачността на равнището на ЕС е от ключово значение за доближаването на Съюза до гражданите и за повишаването на доверието на гражданите в европейските институции, както и за постигането на истинска многостепенна демокрация; като има предвид, че липсата на прозрачност възпрепятства обществения дебат по всеки законодателен акт; като има предвид, че не всички заинтересовани страни имат равен достъп до европейските институции или до информация за тяхната работа; като има предвид, че Комисията следва да провежда открит, прозрачен и редовен диалог с гражданите и организациите на гражданското общество; като има предвид, че ЕС следва да гарантира, че гражданското общество може да участва активно в обществения дебат и има капацитета да оказва влияние върху политиките и процесите на вземане на решения;

Т.	като има предвид, че е необходимо да се засили европейското измерение на гражданското образование, като се подобри разбирането на гражданите за ЕС, с цел да се осигури възможността им за участие;

У.

като има предвид, че във всички държави членки нараства необходимостта от часове за обучение в областта на европейското гражданство; като има предвид, че в този контекст работата на организациите на гражданското общество в областта на гражданското образование и придобиването на знания следва да се признава и следва да се насърчава цялостен подход към гражданското образование, който да включва формалното и неформалното образование и обучение;

Ф.	като има предвид, че съществуващите успешни проекти за гражданско участие, като например Европейските национални парламенти и диалога по въпросите на младежта в ЕС, показват, че гражданите биха желали да бъдат включвани редовно в процесите на вземане на решения в ЕС;

Х.	като има предвид, че Съветът продължава да бъде институция „със затворени врати“, както потвърди проверката на Европейския омбудсман OI/2/2017/TE относно липсата на прозрачност на Съвета по отношение на публичния достъп до неговите законодателни документи и до неговия процес на вземане на решения;

Ц.	като има предвид, че ОИСР определя откритото управление като „култура на управление, която се основава на иновативни и устойчиви публични политики и практики, вдъхновени от принципите на прозрачност, отчетност и участие, което насърчава демокрацията и приобщаващия растеж“;

Ч.

като има предвид, че консултациите с европейските граждани, проведени от държавите членки през 2018 г. относно бъдещето на Европа, представляват доказано ефективен инструмент за диалог с гражданите по въпроси, свързани с ЕС; като има предвид, че липсата на конкретни последващи действия и на непрекъснатост на процеса доведоха до смесени резултати от това усилие за участие;

Ш.	като има предвид, че Конференцията за бъдещето на Европа следва да насърчава възможно най-голямо участие на обществеността и може да бъде ценен опит за пряк диалог с гражданите, за да се разбере какво те очакват реално от ЕС и от работата на институциите;

подчертава, че е необходимо да се обмисли как Съюзът може да стане по-ефективен по отношение на диалога с гражданите, съгласно основните принципи на Съюза за представителна демокрация; счита, че гражданите следва да играят по-значима роля при вземането на решения в ЕС, за да може Съюзът да отразява в по-голяма степен възгледите на гражданите и да е по-устойчив, демократичен и ефективен; във връзка с това счита, че промените в Договора не следва да бъдат възпрепятствани, въпреки че това не следва да бъде самоцел, и че Конференцията за бъдещето на Европа следва да осигури възможност за изграждане на конструктивен диалог с гражданите по тези ключови въпроси;

счита, че една евентуална реформа на Съюза, с цел той да стане по-социален, справедлив, сплотен, обединен, целенасочен, способен, независим и отговорен, може да се засили чрез пряко ангажиране на гражданите посредством механизми за участие;

подчертава, че съществува напрежение между визията за ЕС, който се базира на държавите членки, и ЕС, който се базира на европейските институции, и че това напрежение може да се преодолее посредством развиването на подход и инструменти за Европейски съюз на гражданите;

посочва, че във връзка със съществуващите инструменти за участие има множество проблеми и затова те следва да бъдат подобрени и да бъдат разработени нови инструменти, за да стане участието на гражданите по-достъпно, приобщаващо, съдържателно и ефективно; счита, че за да се улесни участието на обществеността в по-широк политически дебат и да се предостави на гражданите възможността да оказват влияние върху политическите резултати посредством полезни взаимодействия в рамките на съществуващите механизми, е наложително ангажираността на гражданите да се структурира по такъв начин, че да отговаря на техните очаквания; счита, че тази програма за участие от типа „от долу нагоре“ следва да допълва представителната демокрация в ЕС;

подчертава значението на ЕГИ като единствен инструмент за участие на равнището на ЕС, който има капацитета потенциално да задейства приемането на законодателство; призовава за засилване на ответната реакция в отговор на този инструмент чрез приемане на резолюция на Парламента за всяка успешна ЕГИ; отбелязва, че Комисията трябва да изпълни изцяло правното си задължение да посочи достатъчно основания за предприемането или непредприемането на действия във връзка с ЕГИ и счита, че това трябва да бъде един по-всеобхватен процес, за да се гарантира, че на гражданите се предоставя вярна представа за това какво следва да се очаква от ангажирането с ЕГИ или от стартирането на подобна инициатива; изразява съжаление по повод на липсата на последващи действия от страна на Комисията във връзка с успешните ЕГИ чрез предприемането на законодателни мерки; счита, че в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) 2019/788, ако в рамките на определените срокове Комисията не публикува намеренията си или посочи в съобщение, че възнамерява да не предприема действия във връзка с ЕГИ, които да отговарят на процедурните изисквания и да бъдат в съответствие с Договорите, и по-специално с основните ценности на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС, Парламентът би могъл да реши да предприеме действия във връзка с ЕГИ чрез законодателен доклад по собствена инициатива (INL), в съответствие с член 222 от своя Правилник за дейността; настоятелно призовава Комисията да се ангажира с представянето на законодателно предложение след приемането от Парламента на такъв законодателен доклад по собствена инициатива; във връзка с това предлага да се измени настоящото рамково споразумение между Парламента и Комисията; изисква Регламентът относно ЕГИ да бъде изменен, с цел да се насърчи Комисията да внесе законодателно предложение, когато представената ЕГИ отговаря на съответните изисквания;

посочва, че въз основа на доклада на Европейската сметна палата (6), в който се признава ефективността на обществените консултации на Комисията, и предвид задоволителната нагласа на гражданите, Комисията следва да подобри своя процес на обществени консултации, за да насърчава по-голямо участие на гражданите и да наблюдава и оценява по-добре техния принос;

посочва, че използваните понастоящем концепция и практика на диалог с гражданите следва да бъдат засилени и актуализирани;

подчертава ползите от включването на гражданите и на гражданското общество в процеса на развитие на европейската публична сфера и при допълването на демократичната легитимност на ЕС, осигурявана от неговите представителни институции и демократични процедури;

подчертава, че не всички заинтересовани лица, и по-специално гражданите и групите на гражданското общество, са еднакво политически активни, или пък еднакво изявени и влиятелни; поради тази причина счита, че демокрацията на участието на ЕС изисква подкрепа за гражданите, които не членуват в организации, и насърчаване на техния достъп до изборни възможности и възможности за участие по каналите на ЕС и извън тях;

10.

счита, че доверието на гражданите в институциите на ЕС е от голямо значение за демокрацията, доброто управление и ефективното създаване на политики; счита, че институциите на ЕС трябва да се стремят към възможно най-високите стандарти за прозрачност, отчетност и почтеност; подчертава, че достъпът на гражданите до документите на европейските институции е от основно значение за демокрацията на участието; призовава по-специално Съвета да увеличи прозрачността по отношение на своя процес на вземане на решения и достъпа до документи;

11.

подчертава потенциала на новите технологии, които могат да предоставят нови възможности за общуване с гражданите, за гарантиране на ефективен подход „от долу нагоре“ и за подобряване на капацитета на гражданите да търсят отговорност от институциите;

12.

подчертава, че открито управление, което съчетава засилени мерки за прозрачност и отчетност и инструменти за участие, е добър отговор на демократичния дефицит, който произтича от усещането за липсата на представителство на европейските граждани при вземането на решения в ЕС;

13.

приветства предвиденото учредяване на орган по етика като независим орган, който да насърчава прозрачността в институциите на ЕС;

14.

насочва вниманието към новата програма „Граждани, равенство, права и ценности“, от която се очаква да осигури повече видимост и въздействие на дейностите, допринасящи за гражданския диалог и ангажираността на гражданите в демокрациите на участието; подчертава, че е важно да се осигурят приемственост и повече ресурси за направлението „граждани“ на посочената програма, включително дейностите по побратимяване на градове и възпоменателните прояви; приветства въвеждането на дейности, насочени към насърчаването на допълнителни европейски ценности в рамките на тази програма, например повишаване на осведомеността за общата европейска история; призовава за бързото създаване на „група за граждански диалог“ в рамките на новата програма;

15.

счита, че е важно да се насърчава обменът между гражданите на различни държави на европейско, национално, регионално и местно равнище, по-специално чрез мрежи от градове и региони, и чрез улесняване на междурегионалния диалог; призовава Комисията да осигури достатъчно финансиране за тази цел посредством направлението „Гражданска ангажираност и участие“ на програмата „Граждани, равенство, права и ценности“;

16.

подчертава, че подобрената информация за опасенията на гражданите ще подпомогне европейските институции в усилията им да бъдат внимателни и да реагират на тези опасения чрез осигуряване на подходящи канали за комуникация с гражданите и за събиране на информация, както и чрез обезпечаване на подходящи последващи действия в съответния процес на вземане на решения; призовава за подобряване на механизмите за участие, за да може участието на гражданите да оказва значимо въздействие върху процеса на вземане на решения в ЕС;

17.

подчертава, че младите хора трябва да бъдат приобщени, по-специално в политическия дебат относно бъдещето на Европа, и да бъдат включвани последователно в механизмите за участие и в редовно провеждания граждански диалог, тъй като днешните решения ще определят тяхното бъдеще; подчертава необходимостта от идентифициране на нови средства за комуникация и взаимодействие, съобразени с интересите на младите хора;

18.

приветства провежданите от Европейската комисия консултации, специално насочени към децата, и подкрепя създаването в бъдеще на платформа на ЕС за участие на децата; приветства включването на младите хора в цифровата платформа и гражданските дискусионни групи на Конференцията за бъдещето на Европа; настоятелно призовава институциите на ЕС да създадат в бъдеще начини за гарантиране на подобен ангажимент по отношение на децата и младите хора, на структурна основа и с подходящи механизми за обратна връзка;

19.

призовава за реално включване на младите хора и младежките организации при планирането, прилагането и оценяването на мероприятията и програмите; приветства усилията, положени при провеждането на диалог по въпросите на младежта в ЕС, за включване на младите хора и младежките организации при създаването на политики и вземането на решения; призовава институциите на ЕС да се ангажират с предприемането на конкретни действия въз основа на резултатите от диалога по въпросите на младежта в ЕС;

20.

подчертава необходимостта от ангажиране на образователните институции и организациите за гражданско образование, с цел да се гарантира, че активното европейско гражданство ще бъде включено в учебната програма в рамките на целия ЕС; призовава Комисията да предостави подкрепа, за да допълни образователните програми във всички държави членки, по-специално чрез подкрепа за разработването на обща учебна програма за европейско и международно гражданско образование, да насърчи по-доброто разбиране за съществуващите европейски институции и за историята и културите на държавите членки, както и да насърчи обективното и критично мислене във връзка с ползите от Европейския съюз; предлага включването на модули за функционирането на ЕС и за историята на Съюза в образователните програми и призовава Комисията да предложи насоки за такива модули;

21.

припомня „Декларацията относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация“, приета от министрите на образованието на държавите от ЕС на 17 март 2015 г., в която те призовават за засилване на действията в областта на образованието на европейско, национално, регионално и местно равнище, с цел да се запази нашето плуралистично общество;

22.

призовава Комисията да стартира ежегодна олимпиада на Европейския съюз за функционирането и историята на ЕС, предназначена за младите хора в гимназиите, професионалните училища и други образователни институции, с цел да се стимулират интересът, участието и дебатът по въпроси, свързани с ЕС; подчертава, че програмата „Еразъм +“ също следва да се използва за подобряване на обучението в областта на европейското гражданство, особено сред студентите и младите хора; отново заявява необходимостта Комисията да подкрепя в по-голяма степен учебните програми по европейските въпроси, съществуващи в цяла Европа и извън нея, като се надгражда върху успешната програма „Еразъм +“;

23.

счита, че гарантирането на участието на младежта ще бъде съществен елемент от дълготрайното въздействие на инициативите за граждански диалог; поради това подчертава, че е важно вниманието да се насочи към младите хора във всички учебни дейности на ЕС, и предлага да се насърчават инструменти за ангажиране на младите хора, като се акцентира по-специално върху социалните медии, мобилните приложения, мобилните игри, викторините и други подходящи за младите хора формати; приветства партньорските образователни програми, като например Европейския младежки парламент и диалога по въпросите на младежта в ЕС, които са примери за добри практики;

24.

подчертава значението на академичните среди, изследователите и университетите за повишаването на нивото на ноу-хау на гражданите по отношение на механизмите за участие в ЕС, за да се увеличи тяхното участие в процеса на вземане на решения в ЕС;

25.

подчертава, че ефективният граждански диалог и активното участие на гражданите са тясно свързани с европейското измерение на гражданското образование; подчертава следователно необходимостта от засилване на европейското измерение на гражданското образование, за да се даде възможност на гражданите да участват и да действат като информирани граждани и да се включват пълноценно в гражданския и социалния живот както на европейско равнище, така и на равнището на държавите членки, въз основа на разбиране на политическите, правните, социалните и икономическите концепции и структури, както и на развитието и устойчивостта в световен мащаб; призовава Комисията да разработи всеобхватна европейска стратегия за повишаване на гражданските компетентности в ЕС и да разработи мерки за подкрепа, насочени към осигуряване на равен достъп до гражданско образование за всички хора, пребиваващи в ЕС, за да могат те да упражняват своите политически права;

26.

предлага да се създаде Европейска мрежа за гражданско образование, която да осигури платформа за обмен на най-добри практики и знания относно методите за засилване на европейското измерение на гражданското образование; подчертава необходимостта от нови модели и инструменти за гражданско образование;

27.

подчертава ролята на медиите във формирането на мнението на гражданите относно политиката на ЕС и самия ЕС; подчертава необходимостта от поддържане на независима и разнообразна медийна среда в цяла Европа, но счита, че следва да се положат повече усилия за справяне с дезинформацията и невярното отразяване в медиите на някои въпроси, свързани с ЕС, по-специално чрез засилена подкрепа за основани на факти общоевропейски медийни проекти;

28.

подчертава правото на гражданите на достъп до надеждна, независима и фактологична информация относно Европейския съюз, неговите политики и процеси на вземане на решения; признава необходимостта от създаване на диверсифициран достъп до неутрален, независим и информативен общ европейски новинарски център, достъпен на всички официални езици на ЕС, и от разработването на проактивна комуникация с гражданите на ЕС; припомня също така стойността на съществуващите медии; счита, че е необходимо да се противодейства конкретно на разпространението на невярна информация и дезинформация, особено по време на криза, когато е най-необходима вярна, надеждна и навременна информация; подчертава, че независимостта на медиите е от решаващо значение за тези процеси; призовава при функционирането на онлайн платформите да се дава обратна информация надолу по веригата, да се проверяват фактите и да се осигурява модериране във връзка с невярната информация и дезинформацията, като се зачитат гражданските права и свободата на изразяване; поради това счита, че е от съществено значение да се засили обучението на журналисти, за да се насърчава независимото и критично мислене;

29.

приветства целта на Плана за действие за европейската демокрация да се подобри участието на гражданите в демократичните системи чрез процес на информирано вземане на решения; подчертава необходимостта да се осигури участието на младите хора и активната гражданска позиция на хората в неравностойно положение в рамките на програмите „Еразъм+“ и „Европейски корпус за солидарност“; приветства мерките, обявени в рамките на Плана за действие за европейската демокрация, за укрепване на свободата на медиите, на свободата на изразяване и на качествената журналистика; очаква предложенията на Комисията за практически и ефикасни инструменти за по-добро гарантиране на безопасността на журналистите, които твърде често са обект на заплахи и неправомерно сплашване, с което се ограничава правото на гражданите на информация; отбелязва със загриженост липсата на конкретни предложения за гарантиране на творческата свобода и предоставяне на закрила на цензурирани и преследвани дейци на изкуството, и приканва Комисията да продължи да развива тази област в рамките на Плана за действие за европейската демокрация;

30.

признава правото на всички граждани на ЕС да искат и получават информация от европейските институции на един от официалните езици на ЕС; посочва, че истинският диалог и активното и информирано участие на гражданите на ЕС в процеса на вземане на решения в ЕС са възможни само ако няма езикова бариера, и поради това призовава Комисията да полага много повече усилия за общуване с гражданите на всички официални езици на ЕС; отбелязва, че за да се засилят приобщаващият характер, осведомеността и видимостта, е необходимо да се подобри достъпността на онлайн съдържанието; предлага всички уебсайтове на ЕС да бъдат лесни за ползване и достъпни на всички официални езици на ЕС;

31.

припомня, че в повечето случаи европейските политики и европейското законодателство се прилагат от местните и регионалните администрации и че те разполагат с капацитет да достигат по-лесно до гражданите и да играят централна роля за образоването на гражданите във връзка с ЕС, тъй като те са равнището на управление, което е най-близо до гражданите; подчертава, че първата стъпка би могла да бъде увеличаване на ресурсите, отпускани на бюрата за връзка на европейските институции, и развитието на тяхната териториална мрежа в цяла Европа;

32.

приветства становището на Европейския комитет на регионите от 14 октомври 2020 г., озаглавено „Местните и регионалните власти в постоянния диалог с гражданите“ (7); изисква, в допълнение към общоевропейските инструменти за участие на гражданите, да се създаде многостепенна мрежа за управление, която да служи като предавателна верига между европейските институции и гражданите;

33.

отново заявява необходимостта от пълноценно ангажиране на гражданите в процеса на вземане на решения в ЕС, за да се повиши легитимността на ЕС и да се засили общественото доверие в работата на институциите; подчертава следователно значението на постоянните механизми за участие, които да улесняват още повече и да насърчават участието на гражданите в процеса на вземане на решения в ЕС, отвъд самото гласуване и други съществуващи канали и инструменти; подкрепя дейностите за повишаване на осведомеността относно тези механизми за максимално увеличаване на тяхното въздействие и тяхната ефективност; подчертава необходимостта от такива механизми на европейско, национално, регионално и местно равнище и от подходяща хоризонтална и вертикална координация между институциите на различни равнища;

34.

подчертава факта, че поддържането на редовни процеси на участие на гражданите би могло да обслужва различни цели, като например оказване на влияние върху формирането на годишните политически или законодателни приоритети, разработване на конкретни предложения във връзка с конкретни въпроси, обсъждане на институционални въпроси или вземане на решения относно разходването на определени публични средства; подчертава обаче, че въпреки че участието на гражданите ще бъде полезно в някои области, е важно гражданите да разбират ясно резултатите от участието, включително присъщите ограничения, с подходящи и прозрачни процедури за последващи действия;

35.

отбелязва, че механизмите за участие на гражданите включват широк набор от инструменти, които са допълнителни, като например граждански асамблеи, граждански инициативи, обществени консултации, граждански диалог, основано на широко участие бюджетиране, референдуми и др.;

36.

припомня, че механизмите за участие на гражданите следва да осигуряват възможности за лицата да изразяват своите идеи и опасения; подчертава факта, че те трябва да се основават на участието, да бъдат приобщаващи, открити, добре обмислени, транснационални, прозрачни, надпартийни, отговорни, ефективни, видими и привлекателни;

37.

подчертава, че за да се достигне до възможно най-много хора, трябва да се възприеме приобщаващ подход; подчертава факта, че подборът на участниците следва да гарантира балансирано представителство на населението чрез използване на подходящи механизми за комуникация за достигане до разнообразна публика, така че социалното и териториалното многообразие да бъде напълно отразено; подчертава, че всички граждани следва да имат равен достъп до механизмите за участие, в т.ч. гражданите, които живеят в необлагодетелствани райони, или които получават в по-малка степен информация за ЕС; призовава за разширяване на механизмите за участие, така че те да обхващат всички, включително гражданите на държави извън ЕС, пребиваващи в Съюза, както и гражданите на ЕС, пребиваващи в друга държава членка или в държава извън ЕС, на които следва да се предлагат алтернативни механизми, адаптирани към техните нужди;

38.

подчертава необходимостта гражданите да имат достъп до механизми за участие на всички официални езици на Съюза; припомня, че езиковите бариери отдалечават европейските институции от гражданите и възпрепятстват развитието на истински приобщаваща европейска демокрация;

39.

подчертава значението на предоставянето на пълен достъп на хората с увреждания до различните инструменти, които ЕС предоставя на гражданите, по-специално чрез систематичен устен и писмен превод на жестомимичен език и лесен за четене език;

40.

подчертава, че организациите на гражданското общество, социалните партньори и другите заинтересовани страни следва да играят важна роля във всички инструменти за участие; счита, че подходящите методологии за подкрепа на тяхното участие са от решаващо значение; подчертава, че за да бъдат тези инструменти успешни, Комитетът на регионите (КР) и Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) трябва да бъдат включени в процеса;

41.

подчертава, че за да бъде гражданското участие ефективно, неговата цел и неговите правила и времеви график трябва да бъдат оповестени още от самото начало; подчертава, че при комуникацията относно участието на гражданите трябва да се изтъква практическата роля на всеки механизъм, в противен случай неоправдаването на очакванията ще понижи участието и на свой ред — легитимността;

42.

подчертава необходимостта от добър баланс между осигуряването на общ формат и разнообразните национални практики за редовно провеждан граждански диалог, за да се предостави на гражданите европейска рамка, съобразена с различните традиции на обсъждане на национално равнище;

43.

подчертава, че цифровите технологии следва да допълват инструментите за пряко участие и следва да се използват по-специално за насърчаване на участието сред групите от населението, които са затруднени да участват в традиционните инструменти за участие;

44.

призовава Комисията и държавите членки да разработят достъпни, иновативни и приобщаващи инструменти за участие и диалог с гражданите, като използват по-добре цифровите технологии, за да се даде възможност на всички граждани (като например по-млади и по-възрастни хора, хора с увреждания, мобилни граждани на ЕС, хора, живеещи в селски или по-слабо населени райони) да участват ефективно в процеса на вземане на решения в ЕС, като черпят от поуките във връзка с начина, по който пандемията от COVID-19 подейства като ускорител за използването на цифрови инструменти; изтъква добавената стойност на един небюрократичен и изчерпателен уебсайт, който да предоставя на гражданите информация за всички европейски инициативи за участие; подчертава решаващата роля на социалните медии, особено за децата; подчертава, че целта на тези иновативни инструменти следва да бъде да подкрепят представителната демокрация и че следва да се гарантира прозрачност на всички равнища;

45.

призовава за проверка на фактите и за модериране по отношение на дезинформацията във функционирането на онлайн платформите, които се използват за диалог с гражданите;

46.

припомня, че преди започването на всеки един процес на участие институциите на ЕС трябва да се ангажират да предприемат действия в отговор на резултатите от него, в контекста на своите правомощия и законодателни процедури, тъй като разочарованието на гражданите често се дължи на липсата на последващи действия; подчертава, че гражданите следва да разбират ясно структурите за ангажиране на гражданите и за провеждане на диалог с тях, така че очакванията да отговарят на реалността, в противен случай съществува риск от лишаване на гражданите от правата им; подчертава, че всеки нов инструмент за участие следва да бъде придружен от значителна комуникационна кампания с политически ангажимент на високо ниво на равнището на ЕС и на национално равнище, подобна на успешната предизборна кампания по време на изборите за Европейски парламент през 2019 г.;

47.

подчертава, че институциите на ЕС трябва активно да предоставят насоки на участниците в целия процес на участие; подчертава, че в края на този процес резултатът му трябва да бъдат ясно определен, така че да може да бъде предмет на задължителен отговор; предлага след приключването на всеки процес на участниците да се предоставя обратна връзка в писмен вид и на ясен език относно всяко предложение или препоръка, в която институциите да изясняват намерението си да изпълнят препоръките или да обосновават решението си да не го правят; признава, че съществуват трудности и предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, за да могат механизмите за участие да допринасят в по-голяма степен за демократичния характер и съответно за чувството за ангажираност и европейска идентичност;

48.

подчертава необходимостта от създаване на рамка за последващите действия във връзка с гражданския диалог, за да се отчита по-ефективно приносът на гражданите; предлага част от последващите действия да бъде съставянето на доклади по собствена инициатива въз основа на резултатите и провеждането на публични изслушвания, както и ангажирането на гражданите, включително най-слабо представените групи от обществото, и по-специално младите хора, на всички тези етапи;

49.

счита, че при процесите на участие на гражданите трябва да се осигурява възможно най-високо равнище на прозрачност; подчертава, че прозрачността и отворените данни засилват доверието в публичните институции, и следователно — тяхната легитимност; подчертава, че насърчаването на демократичната легитимност на институциите на ЕС чрез обществена ангажираност изисква по-добро разбиране на процеса за вземане на решения в ЕС; призовава за създаването на стандарт за отворено управление на равнището на ЕС, който би могъл да послужи като основа за други равнища на управление;

50.

предлага уебсайтът на Комисията „Споделете мнението си“ да се превърне в единен източник на информация, като предоставя достъп до всички инструменти за участие на равнището на ЕС; отбелязва, че пандемията от COVID-19 е насърчила използването на цифрови медии и системи за онлайн конференции и поради това вижда допълнителните възможности, предлагани от цифровизацията за участието на гражданите; посочва, че това е помогнало за по-бързото, по-широко и по-приобщаващо участие на гражданите в процеса на вземане на решения; счита, че ЕС следва да насърчава нови и иновативни начини за участие на гражданите, като създава възможности за използването на инструменти на цифровите технологии, които улесняват многоезичния диалог с гражданите; призовава Комисията да използва допълнителни цифрови възможности за участие на гражданите на всички официални езици на ЕС, включително ръководства, примери от миналото и информация относно съответното законодателство; счита, че следва да се предвидят разпоредби за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали;

51.

насърчава създаването на независим форум на гражданското общество, академичните среди и социалните партньори, с цел наблюдение на процеса и последващите действия, предприемани от европейските институции във връзка с него;

52.

насърчава улесняването на създаването на мрежа от независими организации на гражданското общество, основана на доброволно участие, която да обедини различни инициативи за демокрация, включително в отделните региони, с цел да се улесни обменът на информация и трансферът на знания, както и да се гарантира използването на методи на най-добри практики; счита, че това ще повиши осведомеността на гражданите относно процедурите на ЕС за вземане на решения, както и ще осигури повече възможности за гражданите да оказват влияние върху изготвянето на политиките;

53.

приветства предложението на председателите на ЕИСК и на КР за създаване на междуинституционална работна група за участието на гражданите в процесите на вземане на решения в ЕС;

54.

поема ангажимент да работи с другите институции на ЕС и заинтересованите страни за укрепването на допълнителни канали за участие на гражданите, включително за разширяването на диалога с гражданите и създаването на постоянен механизъм за участие на гражданите, с официално обвързващо изискване за последващи действия;

55.

призовава Комисията да представи предложение за междуинституционално споразумение относно гражданския диалог на основание член 11, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, в който се заявява, че институциите поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество;

56.

подчертава значението на насърчаването на гражданската ангажираност и активното участие по координиран и последователен начин на местно, регионално и национално равнище и на равнището на ЕС; във връзка с това счита, че ролята, дейностите и независимостта на представителствата на Европейската комисия и на бюрата за връзка на Европейския парламент в държавите членки следва да бъдат засилени, за да се улеснят участието на гражданите и прекият диалог с тях, да се осигури разпространение и достъп до информация и да се повиши осведомеността относно Европейския съюз и неговите политики чрез широко и добре координирано използване на комуникационните инструменти за цифровото и физическото участие на гражданите;

57.

посочва инициативата „Нов европейски Баухаус“ като неотдавнашна иновация за насърчаване и улесняване на участието на гражданите; подчертава, че инициативата обединява граждани, експерти, предприятия и институции и улеснява дискусиите за това как жилищните пространства на утрешния ден да бъдат в по-голяма степен финансово и физически достъпни;

58.

предлага въвеждането на механизми за участие на гражданите във връзка с изготвянето на пилотни проекти, включително „основано на широко участие бюджетиране“, което да позволи формирането на разходната част от бюджета на Съюза, и краудсорсинг, което да позволи участието на гражданите в съвместното създаване на политики, заедно с лицата, отговорни за вземането на решения в ЕС;

59.

подчертава необходимостта от улесняване на участието на гражданите, с достатъчно ангажиране от страна на европейските институции при извършването на структурните реформи на ЕС чрез реформиране на метода на Конвента, предвиден в член 48 от Договора за Европейския съюз; предлага този въпрос да бъде обсъден при провеждането на Конференцията за бъдещето на Европа;

60.

приветства Конференцията за бъдещето на Европа и счита, че тя е чудесна възможност за установяване на пряка връзка с гражданите посредством съдържателен диалог относно бъдещето на Европа и за осигуряване на отговори на техните искания;

61.

подчертава значението на балансираното участие в Конференцията за бъдещето на Европа на организациите на гражданското общество, наред с институционалните представители; подчертава необходимостта от убедителни последващи действия във връзка с резултатите от конференцията, като гражданите се информират относно различните етапи на произтичащия от тях процес на вземане на решения, с което се гарантира, че диалогът с гражданите е смислен и ще продължи след официалното приключване на Конференцията за бъдещето на Европа;

62.

подчертава, че гражданските форуми „Агора“, организирани в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа, следва да служат като пилотен проект за бъдещото им институционализиране като постоянен механизъм за участие на гражданите в ключови дебати;

63.

очаква Конференцията за бъдещето на Европа да допринесе в значителна степен за по-нататъшното развитие на участието на гражданите в процеса на изготвяне на политики на ЕС и да проправи пътя за създаване на нов постоянен механизъм за участие на гражданите;

64.

счита, че Конференцията за бъдещето на Европа е възможност за обсъждане на евентуални механизми за активно участие на гражданите в процеса на консултации за оказване на влияние върху изготвянето на годишната работна програма на Комисията и на речта за състоянието на Съюза; отбелязва, че един такъв механизъм може да работи на годишна основа, като започва в първите месеци на всяка година с национални граждански форуми „Агора“, като те ще подготвят приоритетите, които да бъдат обсъдени на транснационален европейски граждански форум „Агора“, който би могъл да се провежда в Деня на Европа; посочва, че приоритетите, определени в резултат на националните граждански форуми „Агора“, следва да бъдат представени на институциите на ЕС, с цел да бъдат включени в механизма за консултации, който води до изготвянето на годишната работна програма на Комисията;

65.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P9_TA(2020)0010.

(2) Приети текстове, P9_TA(2020)0153.

(3) Flash Eurobarometer FL4023

(4) Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество (ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1).

(5) Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно Европейската гражданска инициатива (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 55).

(6) Специален доклад № 14/2019 на ЕСП „Споделете мнението си!“, Европейска сметна палата, септември 2019 г.

(7) ОВ C 440, 18.12.2020 г., стр. 49.