Становище на Европейския икономически и социален комитет „Стратегическа автономност, продоволствена сигурност и устойчивост“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 105/09)

Докладчик:

Klaas Johan OSINGA

Решение на Пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	4.10.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	128/0/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК предлага определение за отворена стратегическа автономност, прилагана по отношение на продоволствени системи, което се основава на производството на храни, работната ръка и справедливата търговия, като първостепенната цел е да се гарантира продоволствена сигурност и устойчивост за всички граждани на ЕС чрез справедливо, здравословно, устойчиво и гъвкаво предлагане на храни.

1.2.

По-специално, продоволствените системи в ЕС би трябвало да бъдат по-диверсифицирани; работната ръка в селското стопанство би трябвало да бъде увеличена, особено чрез привличане на млади хора и гарантиране на достойни условия на труд и заплащане; търговските политики би трябвало да бъдат приведени в съответствие със стандартите на ЕС за продоволствена устойчивост и конкурентоспособността (1).

1.3.

Отворената стратегическа автономност и устойчивост на продоволствените системи ще бъдат гарантирани най-добре чрез разработване на инструментариум, включващ мерки за управление на риска, които да помогнат на веригите за доставки на храни да се справят с екстремни ситуации, а на националните и европейските власти — да предприемат незабавни действия.

1.4.

Неотдавнашни събития, причинени от COVID-19, екстремните метеорологични условия, дължащи се на смущенията в климата, и кибератаките, показаха необходимостта от по-голяма гъвкавост на продоволствените системи. В рамките на стратегията „От фермата до трапезата“ Европейската комисия (ЕК) разработва план за действие при извънредни ситуации на ЕС за доставка на храни и продоволствена сигурност и свързан с него механизъм на ЕС за реакция при продоволствени кризи (2). Той би трябвало да спомогне за повишаване на осведомеността за рисковете и да включва установяването, оценката, картографирането и мониторинга на основните рискове, чрез провеждане на стрес тестове на критичните системи на равнището на ЕС и на държавите членки и да спомогне за прилагане на мерки, които да решат възникналите проблеми;

1.5.

ЕС се нуждае от система за предотвратяване на събития като нарушаване на електрозахранването и мрежите или кибератаки, водещи до каскадна загуба на контрол поради зависимостите. Например: град, в който трябва да бъдат наложени ограничения на свободата на движение в продължение на няколко седмици, прекъсване на електричеството, продължаващо няколко дни, предприятие за храни или търговия на дребно, обект на кибератака.

1.6.

За да се подобрят механизмите за приспособяване, е налице необходимост от развитие на наличните продоволствени системи и в същото време диверсифициране на продоволствените системи, включително бизнес модели за фермерски магазини, градско земеделие, вертикално земеделие и като цяло подход „местно производство за местно снабдяване“. За целта се изисква земеделските стопани и растениевъдите по-широко да прилагат научни изследвания и иновации, като това би трябвало да спомогне за намаляване до минимум на рисковете от „хранителни пустини“ и специализация на производството (3). Същевременно би трябвало да бъдат засилени предимствата на ефективната система за дистрибуция от стопанства към преработвателния сектор и пазарите.

1.7.

За да се гарантира дългосрочно производство на достатъчно количество безопасна храна и жизнеспособен поминък, е важно природните ресурси да се използват устойчиво, като се опазват почвените и водните ресурси, води се борба с изменението на климата и загубата на биологично разнообразие и се защитава доброто състояние на животните. ЕС трябва да укрепи също местното и регионалното производство, за да се съчетаят добре балансираното производство и преработката на храни с намаляването на въглеродния отпечатък на храните.

1.8.

ОСП играе жизненоважна икономическа, социална и екологична роля. Тя би трябвало да стабилизира пазарите по време на кризи, като осигурява предпазни механизми за земеделците и преработвателите и опазва околната среда, климата, работната сила и доброто състояние на животните. ОСП играе роля за поддържането на стратегическия производствен капацитет, безопасността на храните и продоволствената сигурност.

1.9.

Земеделските стопанства, плодородната земеделска земя и водите са стратегически активи и трябва да бъдат защитени до определена степен в целия ЕС: те са гръбнакът на нашата отворена стратегическа продоволствена автономност.

1.10.

ЕИСК отново отправя препоръката си да се проучи възможността за създаване на многостранен и многостепенен Европейски съвет за продоволствена политика (4). В контекста на отворената стратегическа автономност такъв съвет би могъл да играе, наред с другото, ролята на наблюдател и да спомогне за оценяването и предвиждането на рисковете във веригата за доставки на храни.

1.11.

ЕС трябва да гарантира, че границите остават безопасно отворени, а работната сила заедно с логистиката продължават да работят за производството и дистрибуцията на храни („зелени коридори“), както във вътрешността на ЕС, така и към трети страни. Това изисква силен механизъм за координация между държавите членки, ЕК и третите страни.

2.   Въведение

2.1.

Настоящото становище по собствена инициатива има за цел да проучи концепцията за „отворена стратегическа автономност“ на Европа във връзка с бъдещата продоволствена сигурност и устойчивост и да предостави далновидни гледни точки и политически препоръки от гражданското общество. По-специално, в становището се предлага „храна за размисъл“ по въпроси, произтичащи от неотдавнашни събития като COVID-19, екстремните метеорологични явления, кибератаките и политическите/социалните напрежения.

2.2.

„Отворената стратегическа автономност“ би трябвало да се разглежда като възможност за ЕС да гарантира сигурността на своите продоволствени доставки и да установи високи стандарти за устойчивост, по-специално в контекста на Европейския зелен пакт и ЦУР на ООН. Свързаното с продоволствената устойчивост предизвикателство, пред което е изправена Европа, трябва да бъде преодоляно както във вътрешен, така и във външен план, като в настоящото становище ще бъдат разгледани и възможните начини за защита и подобряване на наличието на устойчиви храни за всички граждани на ЕС, особено по време на криза.

2.3.

Становището надгражда редица предложения и конкретни идеи, които ЕИСК вече е представил в своята предишна работа (5). Тези предложения могат да бъдат обобщени, както следва: — поощряване на всеобхватна продоволствена политика в ЕС с цел благоприятстване на здравословни режими на хранене от устойчиви продоволствени системи, свързващи селското стопанство с прехраната и екосистемните услуги и гарантиращи вериги на доставки, които опазват общественото здраве за всички части от европейското общество. Такава политика, сега намерила израз в стратегията на Комисията „От фермата до трапезата“, би трябвало да подобри съгласуваността между свързаните с прехраната области на политиката, да възстанови стойността на храните и да насърчи прехода в дългосрочен план от продуктивизъм и консуматорство на храни към гражданско съзнание за храните; — подобряване на потенциала на късите вериги за доставки на храни, агроекологията и схемите за качество на продуктите; — гарантиране на справедливи цени и забрана на нелоялните търговски практики; — включване на Зеления пакт, стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие като глобални стандарти за устойчивост във всички бъдещи търговски споразумения на ЕС; — гарантиране на структурираното привличане и участие на гражданското общество и на всички заинтересовани страни по цялата верига за доставки на храни, включително посредством европейски съвет по продоволствена политика.

2.4.

И накрая, становището по собствена инициатива има за цел да представи ценни гледни точки за текущата работа по стратегията „От фермата до трапезата“ от Зеления пакт, ОСП, прегледа на търговската политика и програмата за стратегическо прогнозиране, като постави в центъра на анализа продоволствената сигурност и устойчивост на ЕС.

2.5.

През септември 2021 г. ООН проведе среща на върха по въпросите на продоволствените системи, която имаше за цел да помогне на държавите да постигнат 17-те ЦУР и по-специално ЦУР 2 — „Нулев глад“. ЕИСК допринесе за този дебат (6).

3.   Отворена стратегическа автономност, ключовите елементи за продоволствената система

3.1.

Според ЕК „отворена стратегическа автономност“ е способността на ЕС да взема собствени решения и да формира заобикалящия свят чрез водачество и ангажираност, отразявайки своите стратегически интереси и ценности. Това позволява на ЕС да бъде по-силен в икономически и геополитически план, като е (7): — отворен за търговия и инвестиции, които допринасят за възстановяване на икономиката на ЕС от кризи и за запазване на конкурентоспособността и свързаността със света; — устойчив и отговорен, като поеме водеща роля в международен план за формиране на по-екологосъобразен и справедлив свят, като засилва съществуващите съюзи и се ангажира с много партньори; — твърд срещу несправедливи и принудителни практики и готов да наложи своите права, като винаги отдава предпочитание на международното сътрудничество за решаване на глобалните проблеми.

3.2.

Необходимо е понятието „отворена стратегическа автономност“ да бъде определено по-добре, що се отнася до продоволствените системи. ЕИСК иска да допринесе за обмислянето на начини, по които ЕС може да бъде по-добре подготвен за бъдещи кризи. Това би трябвало да бъде част от плана за възстановяване на ЕС, например посредством използването на средствата по Next Generation EU.

3.3.

ЕИСК предлага определение за отворена стратегическа автономност въз основа на: производство на храни, работна ръка и справедлива търговия, като първостепенната цел е да се гарантира продоволствена сигурност и устойчивост за гражданите на ЕС чрез справедливо, здравословно, устойчиво и гъвкаво предлагане на храни.

3.4.   Производство на храни

3.4.1.

Към продоволствената сигурност би трябвало да се подходи от международна, национална и местна гледна точка. 55 % от световното население живее в градове, където се произвеждат малко пресни храни, т.нар. „хранителни пустини“. ООН очаква до 2050 г. този процент да се повиши до 68 %. Прогнозите показват, че в резултат на урбанизацията, съчетана с общото нарастване на световното население, жителите в градските райони биха могли да се увеличат допълнително с 2,5 милиарда души до 2050 г. (8) Очаква се равнището на урбанизация в Европа да се увеличи до около 83,7 % до 2050 г. (9)

3.4.2.

На вътрешния пазар на Европейския съюз всекидневно се превозват храни предимно от селските райони и преработвателните предприятия до супермаркетите в градските райони. Местните, фермерските и електронните магазини обаче се радваха на все по-голяма популярност сред потребителите по време на ограниченията на свободата на движение през 2020—2021 г.

3.4.3.

Развитието на къси вериги на доставки допринася за издръжливостта на Европа. Местните канали би трябвало да са съобразени с потребностите на населението и особеностите на териториите и климата. Преработвателният капацитет би трябвало да бъде доразвит на местно равнище.

3.4.4.

Диверсификацията на производството също ще повиши издръжливостта на ЕС. Увеличаването на земеделската земя, предназначена за биологично земеделие е предвидено в стратегията „От фермата до трапезата“, като разпределението на земята, градското и вертикалното земеделие (10) са възможни решения за скъсяване на веригите и стават все по-популярни. Тези инициативи би трябвало да бъдат свързани с други местни и регионални дейности за производство и преработка на храни, за да се изгради защитна мрежа.

3.4.5.

Набелязването на уязвимостите би трябвало да бъде първостепенен въпрос в дневния ред на ЕС. Държавите членки и ЕК би трябвало да си сътрудничат при разкриване на пропуските, намаляване на хранителните отпадъци, разработване на сценарии и координиране на целево обучение и комуникация.

3.4.6.

Интелигентното управление на хранителните запаси би трябвало да е част от стратегията на ЕС за отворена продоволствена автономност. Това би трябвало да включва редовна обращаемост на стратегическите запаси, като същевременно се избягват спекулациите от страна на търговците, включително чрез закупуване на стоки и храни под тяхната себестойност (11), и силни реакции на пазара чрез гарантиране на прозрачност на пазара.

3.5.   Работна ръка

3.5.1.

Няма достатъчно млади хора, които да са обучени и да желаят да се занимават със земеделие. През 2016 г. на един земеделски стопанин на възраст до 35 години в ЕС се падат над шестима земеделски стопани над 65 години (12).

3.5.2.

Освен това земеделските стопани продължават да поемат непропорционален дял от щетите и загубите, причинени от бедствия. Тяхната нарастваща честота и интензивност, наред със системното естество на риска, преобръщат живота на хората, унищожават поминъка и поставят под угроза цялата ни продоволствена система.

3.5.3.

От съществено значение е да се увеличи работната ръка в селското стопанство в Европа, да се защитава земеделската земя и да се предоставят подходящи селскостопански знания и иновационни системи. Младите хора и жените трябва да бъдат насърчавани да навлизат в селското стопанство и да бъдат привличани да останат на работа в земеделските стопанства дълги години.

3.5.4.

Гарантирането на достойни условия на труд за работници в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост от ЕС и извън него на всички равнища на веригата за доставки е предпоставка за постигане на устойчива и гъвкава продоволствена система. Би трябвало да бъдат предоставени подходящо финансиране, справедливи и по-високи заплати, справедливи цени, субсидии за адаптиране към изменението на климата и права на сезонните работници.

3.5.5.

Според ЕИСК наличието на всеобхватна продоволствена политика на ЕС би трябвало да доведе до икономическа, екологична и социално-културна устойчивост. Поради това е необходимо да се гарантира, че стратегията „От фермата до трапезата“ из основи ще промени динамиката на веригите на доставки и трайно ще подобри доходите и поминъка на земеделските стопани (13). Поставяме въпроса дали тази необходима фундаментална промяна ще се осъществи, ако не бъдат въведени правилните политически и икономически стимули?

3.6.   Търговия

3.6.1.

Износът от ЕС-27 на селскостопански и хранителни продукти през 2020 г. е на стойност 184,3 милиарда евро, което е увеличение от 1,4 % спрямо 2019 г., докато вносът е на стойност 122,2 милиарда евро — с 0,5 % по-висок от предходната година. Излишъкът от търговията със селскостопански и хранителни продукти през 2020 г. е 62 милиарда евро, което е увеличение с 3 % спрямо 2019 г. (14) Според Съвместния изследователски център износът на селскостопански и хранителни продукти на стойност един милиард евро създава средно 20 000 работни места, 13 700 от които са в първичния сектор. В същото време в селското стопанство са заети около 4,2 % от общо заетите в ЕС през 2016 г. (15).

3.6.2.

Обединеното кралство, САЩ, Китай, Швейцария и Япония са най-големите пазари за селскостопански и хранителни продукти от ЕС, като на тях се падат над 52 % от целия износ. Сред най-големите източници на внос на селскостопански и хранителни продукти в ЕС през 2020 г. са Обединеното кралство, Бразилия, САЩ, Украйна и Китай.

3.6.3.

ЕС играе важна роля в глобалната търговия на селскостопански и хранителни продукти и по тази причина е от първостепенно значение търговските политики да бъдат съобразени с неговите цели за устойчиво развитие. В свое предходно становище (16) ЕИСК предложи всички бъдещи търговски споразумения на ЕС да включват стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие от Зеления пакт като глобални стандарти за устойчивост. Комитетът призна значението и ценността на основаната на правила търговия, която се осъществява при еднакви условия на конкуренция, и съществения принос от нея за икономическото възстановяване след COVID-19.

3.6.4.

За да се намали зависимостта от селскостопански производствени ресурси, ЕС би трябвало да подкрепя практики с използване на малко ресурси, по-специално по отношение на изкопаемите горива и пестицидите, и да насърчава производствения капацитет за селскостопански производствени ресурси в Европа.

3.6.5.

Необходими са иновативни системи, които да опазват и подобряват базата от природни ресурси, като същевременно популяризират ефикасната производителност (17). Новите технологии, роботите и ваксините са важни активи, които трябва да бъдат разработени.

4.   Управление на риска и сценарий за провеждане на стрес тест

4.1.

Според ФАО човечеството и нашата продоволствена сигурност се сблъскват с редица нови, безпрецедентни заплахи като екстремни метеорологични явления, дължащи се на смущенията в климата, болести и пандемии. Селското стопанство е изправено пред спектър от рискове, които си взаимодействат в един свръхсвързан свят (18).

4.2.

В докладите на ФАО се посочва, че през 2020—2021 г. цените на храните са се увеличили до най-високите равнища от 2011 г. насам (19). Често се съобщава, че ценовата нестабилност е породена отчасти от спекулации. ООН и ОИСР съобщават, че през 2020 г. между 720 и 811 милиона души са гладували. Почти една трета от хората по света (2,37 милиарда души) не са имали достъп до достатъчно храна през 2020 г. — увеличение с 320 милиона за една година (20).

4.3.

Пандемията от COVID-19 показа, че продоволствената сигурност не може да се приема за даденост дори в Европа. Всички участници и дейности по цялата верига за доставки на храни са свръхсвързани. По време на пандемията държавите въведоха търговски ограничения. Дори в рамките на ЕС държавите членки предприеха едностранни мерки със затваряне на границите, застрашавайки превоза на храни и сезонни работници. Благодарение на бързите мерки за адаптиране от страна на земеделските стопани и партньорите по веригата за доставки на храни производството, преработването и дистрибуцията продължиха. Комисията също предприе действия, за да може вътрешният пазар да продължи да функционира. Въпреки това много предприемачи бяха засегнати финансово от кризата, тъй като пътуванията, туризмът и ресторантьорството спряха своята дейност.

4.4.

Кибератаки, като атаки със софтуер за изнудване, доведоха до напълно реални кризи, тъй като днес толкова много елементи са онлайн („интернет на нещата“). Информационната агенция AP съобщи, че средната сума, плащана на киберпрестъпници, се е увеличила с 311 % през 2020 г., достигайки 310 000 щатски долара. Жертвите са получавали отново достъп до своите данни след средно 21 дни (21).

4.5.

През април 2021 г. най-големият нидерландски супермаркет (Albert Heijn) остана без определени продукти от сирене в продължение на няколко дни заради кибератака срещу голям дистрибутор (22). Неотдавна беше атакувано най-голямото предприятие за опаковане на месо JBS. Това засили опасенията в САЩ във връзка със сигурността на националните доставки на храни (23). Изглежда, че много предприятия не съобщават за кибератаки, за да избегнат реакции на пазара, като презапасяване и рязък скок на цените. Предприятия са понесли също значителни въздействия от кибератаки, макар да не са били тяхна пряка цел, като например затварянето през юли 2021 г. на няколкостотин магазина на Кооперативната група в Швеция след атака със софтуер за изнудване срещу доставчика на софтуер от САЩ Kaseya (24).

4.6.

Също толкова обезпокоителна беше блокадата на Суецкия канал от 200 000-тонния контейнеровоз в началото на април 2021 г. Подобни инциденти показват уязвимостта на глобалните доставки. Ако тези вериги бъдат прекъснати за няколко дни, наваксването отнема много време и това може да доведе до повишения на цените за потребителите и предприятията.

4.7.

През септември ЕК публикува своя доклад за стратегическото прогнозиране от 2021 г., в който акцентът беше поставен върху отворената стратегическа автономност (25). Комисията счита, че „осигуряването на устойчиви и издръжливи продоволствени системи“ е една от ключовите стратегически области за укрепване на водещата роля на ЕС в световен мащаб. В това отношение се споменава необходимостта да се инвестира в иновации, за да се запазят устойчиви и издръжливи продоволствени системи (26).

4.8.

Освен това, в неотдавнашен технически документ, изготвен от Съвместния изследователски център, се предоставят сведения за информационните табла за издръжливостта, представени в доклада за стратегическото прогнозиране от 2020 г. на ЕК (27). Те включват показатели за уязвимостта, свързани с достъпа до местни услуги и зависимостта от вноса на храни, и доказват геополитическата значимост на храните. Информационното табло помага за установяване на уязвимостта и провеждане на целеви стрес тест. Това, обаче, е общ подход, тъй като не съществува един-единствен показател, а информационните табла за издръжливостта понастоящем са в процес на преразглеждане.

4.9.

Необходимо е веригите на доставки да се променят и от доставка „в точния момент“ (just in time) да преминат към доставка „за всеки случай“ (just in case). Зависимостта от монополни доставчици на определени стоки може да бъде обект на намеса от враждебни правителства. Това е важно и за доставката на производствени суровини за земеделските производители и преработвателните предприятия на хранителни продукти. Поради това ЕИСК призовава за преглед на сигурността на наличността на храна в ЕС. Това следва да се направи посредством проучване на сценарии.

4.10.

Би трябвало да се използва стрес тестване за разкриване на уязвимостите. Например: какви са възможните последици от местно/регионално/национално нарушаване на енергийната и телекомуникационната мрежа, което продължава няколко дни? Според широко разпространеното разбиране това са едни от изискващите най-сериозно внимание рискове за критичната инфраструктура на всяка нация, включително доставките на храни. Преките въздействия за доставките на храни включват: прекъсване на снабдяването с електроенергия, вода и газ; загуба на възможност за хладилно съхранение и замразяване; загуба на съоръжения за готвене, печене и преработване/обработване; прекъсване на отопление и осветление; невъзможност да се осигури базова хигиена на храните; невъзможност за получаване на гориво за превозните средства на дистрибуцията или други видове употреба във веригата на доставки. Непреките въздействия, дължащи се на въздействията върху друга критично важна инфраструктура, обаче също биха могли да имат значителни последици. Продължителната липса на телекомуникации и обмен на данни би създала сериозни и непосредствени предизвикателства за вътрешните комуникации на предприятията, както и за комуникациите им с правителствени органи, доставчици, клиенти и потребители, с които се улеснява разпространението на жизненоважна информация и се правят нови поръчки и плащания, включително посредством свързаните системи за банкиране.

4.11.

ЕИСК препоръчва този сценарий да бъде проучен допълнително.

5.   Препоръки относно бъдещите действия

5.1.

Отворената стратегическа автономност като концепция предлага възможности, но е свързана и с рискове. Благополучието на ЕС зависи от световната търговия и следователно — от ясни правила за търговия и определени мерки.

5.2.

Когато храната не достига или поне така изглежда, може да има паническо пазаруване, като същевременно желанието на потребителите да мислят за климата, биологичното разнообразие, хуманното отношение към животните може да изчезне. Така Европа може да стане по-екологосъобразна само ако стане и по-издръжлива.

5.3.

COVID-19 показа, че когато веригите на доставки бъдат прекъснати за по-дълг период, има резонанс в цялата икономика. Може да са необходими години за връщане към нормалността.

5.4.

Отворената стратегическа автономност не може да съществува без отворена и справедлива търговска политика. Европейският съюз не може да се върне към протекционистични политики, тъй като това би създало нови уязвимости и евентуално да причини големи щети (28). Например ЕС доставя жито на Северна Африка и Близкия Изток. Често международните вериги на доставки са по-ефективни и диверсифицирани и поради това — по-способни на бърза адаптация към нови трусове в сравнение с местните вериги.

5.5.

ЕС би трябвало да оцени в кои случаи и за кои продукти самостоятелното справяне е ценен подход. Би трябвало да се повиши информираността на потребителите и широката общественост за начина на работа на веригите на доставки.

5.6.

ЕС заедно с ООН и своите търговски партньори трябва да намери решение на първопричините за продоволствената несигурност и да допринесе за така необходимата трансформация на продоволствената система, като направи селското стопанско по-издръжливо на сътресения. Правителствата играят роля в оказването на подкрепа на веригите за доставки за повишаване на тяхната устойчивост, надеждност и сигурност.

5.7.

В неотдавнашен съвместен неофициален документ Франция и Нидерландия призоваха за по-твърди търговски условия на ЕС, включително план на ЕС за отговорно бизнес поведение. Това би трябвало да гарантира съгласувана и хармонизирана политика, като същевременно запази равните условия на конкуренция на вътрешния пазар на ЕС. Планът за действие на ЕС за отговорно бизнес поведение би трябвало да бъде всеобхватна стратегия за подход на ЕС с цел насърчаване на лоялната търговия и отговорното производство, както и на управлението на веригите на доставки.

5.8.

Испания и Нидерландия наскоро изготвиха съвместен неофициален документ относно постигането на стратегическа автономност при запазване на отворена икономика. Едно от застъпените в документа виждания беше, че „отворената стратегическа автономност“ би трябвало да бъде един от обсъжданите въпроси на конференцията за бъдещето на Европа.

5.9.

В този контекст са от значение също така и обсъжданията в ЕС относно дължимата грижа (29) и относно кодекса за поведение (30) в рамките на стратегията „От фермата до трапезата“. В това отношение предприятията и организациите в хранително-вкусовия сектор вече имат възможност да подпишат кодекса за поведение относно отговорните бизнес и маркетингови практики, въведен от Европейската комисия като част от стратегията „От фермата до трапезата“ (31).

---

(1)  Една всеобхватна европейска продоволствена политика ще има наистина смисъл за европейските потребители, ако храните, произвеждани в ЕС в съответствие с изискванията за устойчиво развитие, са конкурентоспособни. Това означава, че европейският селскостопански и хранително-вкусов сектор трябва да е в състояние да осигурява храни за потребителите на цени, които включват допълнителни разходи за критерии като устойчивост, хуманно отношение към животните, безопасност на храните и хранителна стойност, но също и справедлива възвръщаемост за земеделските стопани, като в същото време запазва позицията си на предпочитан избор за преобладаващата част от потребителите. (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стp. 18; OВ C 429, 11.12.2020 г., стp. 268).

(2)  План за действие в извънредни ситуации, ЕС.

(3)  COVID-19 и явленията, свързани с храните, ФАО.

(4)  ОВ C 129, 11.4.2018 г., стp. 18 и ОВ C 429, 11.12.2020 г., стp. 268.

(5)  Сред тях са: ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 18, ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 9, ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 268, ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 66, ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 165, становище на ЕИСК Към справедлива верига за доставки на храни NAT/823 (ОВ C 517, 22.12.2021 г., стр. 38).

(6)  Принос към срещата на високо равнище на ООН по въпросите на продоволствените системи през 2021г., ЕИСК.

(7)  „Преглед на търговската политика“, ЕК.

(8)  68% of the world population projected to live in urban areas by 2050 (Според прогнози до 2050 г. 68 % от световното население ще живее в градски райони), ООН.

(9)  Урбанизация в Европа,, ЕК; Перспективи на ООН за световната урбанизация 2018 г.

(10)  Vertical farming (Вертикално земеделие), Университет и научноизследователски център на Вахенинген.

(11)  Становище на ЕИСК относно „Към справедлива верига за доставки на храни“ NAT/823 (ОВ C 517, 22.12.2021 г., стр. 38).

(12)  CAP — Structural change and generational renewal (ОСП — структурни промени и приемственост между поколенията), ЕК.

(13)  ОВ C 429, 11.12.2020 г, стр. 268.

(14)  2020 a year of stability for EU agri-food trade (2020 г. — година на стабилност за търговията със селскостопански и хранителни продукти в ЕС), ЕК.

(15)  Земеделските стопани и работната сила в селското стопанство — статистически данни, Евростат.

(16)  ОВ C 429, 11.12.2020 г, стр. 66.

(17)  The future of food and agriculture (Бъдещето на прехраната и селското стопанство), ФАО.

(18)  The impact of disasters and crises on agriculture and food security: 2021 (Въздействието на бедствията и кризите върху селското стопанство и продоволствената сигурност: 2021 г.), ФАО.

(19)  FAO Food Price Index (Индекс на цените на храните), ФАО.

(20)  2021 State of Food Security and Nutrition in the World (Състояние на продоволствената сигурност и прехраната в света 2021 г.), СПП.

(21)  Cyber attack on US pipeline is linked to criminal gang (Кибератака срещу газопровод в САЩ е свързана с престъпна банда), AP News.

(22)  Kaasschaarste bij Albert Heijn na hack leverancier (Дефицит на сирена в супермаркет след кибератака срещу досставчик), de Volkskrant.

(23)  Hacking American beef: the relentless rise of ransomware (Хакерско посегателство над американско говеждо: неумолимият възход на софтуера за изнудване), Financial Times.

(24)  Декларация на NCSC относно инцидента с Kaseya, NCSC.

(25)  Доклад за стратегическото прогнозиране от 2021 г., EК.

(26)  Оформяне и осигуряване на отворена стратегическа автономност на ЕС до 2040 г. и след това, Съвместен изследователски център (JRC).

(27)  Информационни табла за издръжливост, ЕК.

(28)  Всички бъдещи търговски споразумения на ЕС би трябвало да включват и стратегията „От фермата до трапезата“, и стратегията относно биологичното разнообразие, предложени в Зеления пакт като световни стандарти за устойчивост (ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 66).

(29)  Towards a mandatory EU system of due diligence for supply chains (Към задължителна система на ЕС за дължима грижа за веригите на доставки), Euractiv.

(30)  Code of Conduct for Responsible Business and Marketing Practices (Кодекс за поведение за отговорни бизнес и маркетингови практики), ЕК.

(31)  Становище на ЕИСК относно Привеждане на бизнес стратегиите и дейностите в хранителната промишленост в съответствие с ЦУР за устойчиво възстановяване след COVID-19 (все още непубликувано в ОВ).