ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 21.12.2021
COM(2021) 829 final
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
Образец на споразумение за статута в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 г. за европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624
1.Въведение
Активното сътрудничество с трети държави е основен елемент на европейското интегрирано управление на границите 1 . От приемането на вече отменения Регламент от 2016 г. за европейската гранична и брегова охрана 2 Европейската агенция за гранична и брегова охрана („Агенцията“), обикновено наричана Frontex, е оправомощена да разполага екипи с изпълнителни правомощия в съседни на Европейския съюз трети държави, ако е сключено споразумение за статуса — международно споразумение между Европейския съюз и третата държава, което е договорено, подписано и сключено съгласно член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз. През 2016 г. Комисията прие модел на споразумение за статуса 3 въз основа на Регламент (ЕС) 2016/1624, който послужи като основа за преговорите с Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора и Сърбия. Понастоящем споразуменията за статуса със Сърбия, Албания и Черна гора са сключени 4 и в трите държави успешно започнаха съвместни операции. Споразуменията за статуса със Северна Македония и Босна и Херцеговина са парафирани, но се изчаква финализирането им.
През 2019 г. мандатът на Frontex беше допълнително разширен с Регламент (ЕС) 2019/1896 за европейската гранична и брегова охрана 5 („Регламента“). Регламентът разшири задачите на Агенцията, както и броя на потенциалните партньори за споразумения за статуса. По-специално Агенцията вече може да разполага членове на екипи с изпълнителни правомощия в която и да е трета държава, при условие че разполагането допринася за ефективното прилагане на европейското интегрирано управление на границите, с други думи, разполагането вече не е ограничено само до трети държави, съседни на Европейския съюз. Както и преди, трябва да се сключи споразумение за статута, когато се предвижда разполагане на членове на екипи с изпълнителни правомощия в трета държава 6 .
В настоящото съобщение се определя образецът на споразумение за статута, предвиден в член 76, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1896. Това е актуализация на приетия през 2016 г. модел, която включва нововъведенията, въведени с Регламент (ЕС) 2019/1896, по-специално укрепването на защитата на основните права и на личните данни, като същевременно се използва опитът, натрупан при договарянето на вече сключените споразумения за статуса.
2.Сътрудничество с трети държави в рамките на Регламента за европейската гранична и брегова охрана
В заключенията си от 28 юни 2018 г. Европейският съвет призова подкрепящата роля на Агенцията по отношение на гарантирането на ефективен контрол на външните граници на Съюза, включително в сътрудничество с трети държави, да бъде допълнително засилена чрез увеличаване на ресурсите и подсилен мандат 7 .
Добре структурираното и постоянно сътрудничество с трети държави е ключов фактор за постигане на целите на европейското интегрирано управление на границите. Като компонент на европейското интегрирано управление на границите в Регламента се посочва „сътрудничество с трети държави в областите, обхванати от настоящия регламент, като се обръща внимание по-специално върху съседните трети държави и третите държави, определени чрез анализ на риска като държави на произход или на транзитно преминаване с цел незаконна имиграция“ 8 . Такова сътрудничество следва да служи за популяризиране на европейски стандарти в областта на управлението на границите и на връщането, за обмен на информация и анализ на риска и за улесняване на осъществяването на връщанията с цел увеличаване на ефикасността им и оказване на подкрепа на трети държави в областта на управлението на границите и на миграцията, включително чрез разполагане на постоянния корпус, когато такава подкрепа е необходима за защитата на външните граници и за ефективното управление на политиката на Съюза в областта на миграцията 9 .
Агенцията се призовава да си сътрудничи с трети държави във връзка с областите, обхванати от Регламента, да подпомага трети държави в контекста на техническото и оперативното сътрудничество между тях по определени въпроси, да подпомага трети държави в обучението на органите за управление на границите и да предоставя помощ на трети държави в подкрепа на операции по търсене и спасяване на бедстващи в морето лица 10 . Регламентът дава възможност за разполагане на членове на постоянния корпус на Агенцията за съвместни операции, бърза гранична намеса, действия за намеса в областта на връщането или други уместни действия в третите държави (с разрешението на съответната трета държава) 11 . Регламентът изрично позволява на Агенцията да си сътрудничи с органите за управление на границите на трети държави 12 „в рамките на необходимото за изпълнението на нейните задачи“ 13 .
Агенцията трябва да информира Европейския парламент, Съвета и Комисията относно всички дейности, които провежда в сътрудничество с органите на трети държави, и да предоставя подробна информация относно спазването на основните права в контекста на тези дейности 14 . Освен това Агенцията е задължена да включва в своите годишни доклади оценка на сътрудничеството с трети държави, както и да оповестява публично споразуменията, работните договорености, пилотните проекти и проектите за техническа помощ с трети държави 15 .
Когато сътрудничеството между Агенцията и трета държава изисква разполагането в тази трета държава на екипи за управление на границите, които ще упражняват изпълнителни правомощия, Регламентът изисква наличието на споразумение за статута между Съюза и тази трета държава 16 . Екипите за управление на границите са сформирани от членове на Постоянния корпус на европейската гранична и брегова охрана 17 и могат да бъдат разположени в държавите членки, по външните граници и на територията на трети държави по време на съвместни операции и бърза гранична намеса (наричани общо в образеца на споразумение за статута „оперативни дейности“) 18 . Всяко споразумение за статута може да служи като рамка, в която могат да се извършват множество оперативни дейности.
По-специално, когато Комисията препоръчва Съветът да я упълномощи да договори споразумение за статута с трета държава, тя следва да направи оценка на положението с основните права, свързано с областите, обхванати от споразумението, и да информира Европейския парламент за това 19 .
Агенцията може също така да действа в рамките на работно споразумение, сключено със съответните органи на трети държави, по въпроси, свързани с управлението на оперативното сътрудничество 20 .
Всички операции на Агенцията на територията на трета държава трябва да са включени в годишната работна програма, приета от управителния съвет на Агенцията, и да се извършват въз основа на оперативен план, съгласуван между Агенцията и съответните органи на третата държава, и след консултация с участващите държави членки 21 . Когато държава членка (държави членки) е(са) съседна(съседни) на третата държава или граничат с оперативната зона на третата държава, оперативният план и всички негови изменения се одобряват от тази държава членка (тези държави членки) 22 .
Що се отнася до връщането, регламентът позволява на Агенцията да i) оказва помощ на всички етапи от процеса на връщане (без да разглежда по същество решенията за връщане, които остават от изключителната компетентност на държавите членки); ii) подпомага координирането и организирането на операции по връщане; iii) предоставя техническа и оперативна подкрепа за изпълнение на задължението за връщане на подлежащи на връщане лица; iv) и да предоставя техническа и оперативна подкрепа за операции за връщане и действия за намеса в областта на връщането 23 . Освен екипите за управление на границите регламентът не предвижда други екипи, които да бъдат разполагани оперативно в трети държави 24 , и не предвижда упражняването на изпълнителни правомощия в трета държава в рамките на връщането от членове на постоянния корпус. Следователно споразумение за статута не би било подходящият инструмент за организиране на операции по връщане 25 .
3.Образец на споразумение за статута
С регламента се приканва Комисията, след като се консултира с държавите членки, Агенцията, Агенцията на Европейския съюз за основните права и Европейския надзорен орган по защита на данните, да изготви образец на споразумение за статута за действията, осъществявани на територията на трети държави 26 . По-специално образецът на споразумение за статута трябва да включва описание на обхвата на оперативната дейност, разпоредби относно гражданската и наказателната отговорност, задачите и правомощията на членовете на екипите, мерките, свързани със създаването на местен офис, и практическите мерки, свързани със зачитането на основните права 27 .
Следователно образецът включва следните конкретни разпоредби:
-В член 1 се определя обхватът на споразумението за статута, в който влизат всички аспекти, необходими за разполагането на екипи за управление на границите с изпълнителни правомощия от постоянния корпус на територията на съответната трета държава;
-В член 2 се дават определения на основните термини, използвани в образеца (трябва да се отбележи, че макар в определенията в образеца да се прави позоваване на съответните разпоредби на законодателството на Съюза, съгласно стандартната практика споразуменията за статута с трети държави ще съдържат формулировката на тези разпоредби, а не позоваване на тях);
-В член 3 се описва начинът, по който оперативната дейност (т.е. съвместна операция или бърза гранична намеса) може да бъде започната (трябва да се отбележи, че споразумението за статута урежда само задълженията на страните една спрямо друга; не следва да се тълкува като засягащо техните задължения съгласно съответното законодателство, по-специално Регламента за европейската гранична и брегова охрана 28 );
-В член 4 се предвижда, че за всяка оперативна дейност следва да бъде приет оперативен план, в който подробно се описват организационните и процедурните аспекти на тази дейност;
-Член 5 изисква страните да въведат механизъм за докладване на всички ситуации, свързани с незаконна имиграция, трансгранични престъпления или опасност за живота на мигранти по външните граници на Европейския съюз или съответната трета държава, по протежение на тези граници или в близост до тях;
-Член 6 позволява на Агенцията да създава местни офиси в съответната трета държава, при условие че е налице съгласието на третата държава;
-В член 7 се описва ролята на координиращия служител;
-Член 8 гарантира, че основните права винаги се спазват в пълна степен във връзка с прилагането на споразумението за статута, и изисква да бъдат въведени механизми за подаване на жалби, които да позволяват докладването и обработването на твърдения за нарушения на основните права;
-В член 9 се описва ролята на наблюдателите на основните права;
-В член 10 се определят задачите и правомощията на членовете на екипите, в това число, че те могат единствено да изпълняват задачите и да упражняват правомощията, описани в оперативния план;
-В член 11 се предвижда неприкосновеността на собствеността, средствата, активите и операциите на Агенцията в съответната трета държава;
-В член 12 се съдържа списък на привилегиите и имунитетите на членовете на екипите, включително гражданската и наказателната отговорност;
-Член 13 предвижда разпоредби за ранените или починалите членове на екипи;
-В член 14 се описват специфичните характеристики на документите за акредитация, които трябва да бъдат издадени на всеки член на екип;
-С член 15 членове 12—14 се прилагат за целия персонал на Агенцията, разположен в съответната трета държава;
-Член 16 съдържа правила относно обработката и защитата на личните данни;
-В член 17 се определят предпоставките за обмен на класифицирана и чувствителна некласифицирана информация между Агенцията и съответната трета държава;
-Член 18 съдържа правила относно оттеглянето на финансирането на дадена оперативна дейност или нейното спиране или прекратяване;
-В член 19 се предвижда съответната трета държава да информира проактивно съответните органи на Съюза, в случай че узнае за твърдения за измама, корупция или други незаконни дейности, които могат да засегнат интересите на Европейския съюз;
-В член 20 се описват субектите, отговорни за изпълнението на споразумението за статута;
-Член 21 урежда начина на разрешаване на споровете относно тълкуването на споразумението;
-В член 22 се описва процедурата за влизане в сила, изменение, срок на действие, спиране и прекратяване на споразумението.
4. Заключения
Разширената компетентност на Агенцията да извършва оперативни дейности на територията на трети държави, когато такова разполагане допринася за ефективното прилагане на европейското интегрирано управление на границите, ще допринесе значително за подобряването на сигурността на границите на Съюза. С приложения образец на споразумение за статута се създава рамка за сътрудничеството между Агенцията и нейните екипи, от една страна, и компетентните органи на третите държави, от друга страна. Макар че Комисията ще използва този образец като отправна точка за всяко договаряне на споразумение за статута с трета държава от името на Европейския съюз, окончателните текстове на тези споразумения задължително ще бъдат адаптирани в съответствие със специфичните реалности на всеки преговарящ партньор и с различните цели на Съюза по отношение на тези партньори. При все това Комисията ще се стреми да запази същността на образеца на споразумение за статута по време на тези преговори.
Европейското интегрирано управление на границите, основано на модела за контрол на достъпа на четири нива, обхваща мерки в трети държави, като например мерки в рамките на общата визова политика, мерки със съседни трети държави, мерки за граничен контрол на външните граници, анализ на риска и мерки в Шенгенското пространство, както и връщане. В новия Регламент за европейската гранична и брегова охрана сътрудничеството с трети държави се признава като важен елемент на европейското интегрирано управление на границите. (Съображение 87).
Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. за европейската гранична и брегова охрана, за изменение на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 863/2007 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета и Решение 2005/267/ЕО на Съвета (OB L 251, 16.9.2016 г., стр. 1—76).
Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Модел на споразумение за статуса в съответствие с член 54, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. за европейската гранична и брегова охрана“, 22.11.2016 г., COM(2016) 747 final.
Съответно Решение (ЕС) 2020/865 на Съвета, Решение (ЕС) 2018/1031 на Съвета и Решение (ЕС) 2020/729 на Съвета.
Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 г. за европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624 (ОВ L 295, 14.11.2019 г., стр. 1—131).
Член 73, параграф 3.
https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9-2018-INIT/bg/pdf .
Член 3, буква ж).
Съображение 87.
Член 10.
Член 54.
„органите на трети държави, компетентни по въпросите, които са уредени с настоящия регламент“.
Член 73, параграф 1.
Член 73, параграф 7.
Член 73, параграфи 7 и 8.
Член 73, параграф 3.
Постоянният корпус се състои от четири категории оперативен персонал: i) постоянен персонал на Агенцията; ii) персонал, дълготрайно командирован от държавите членки към Агенцията ; iii) персонал от държавите членки, който има готовност да бъде предоставен на Агенцията за краткосрочно разполагане; и iv) персонал от държавите членки, който има готовност да бъде разположен за бърза гранична намеса. (член 54, параграф 1 от Регламента). [NB: за целите на образеца на споразумение за статута персоналът, попадащ в първата категория, се описва като „членове на екипите, които са членове на редовния персонал на Агенцията“, а персоналът, попадащ в останалите три категории, се описва като „членове на екипите, които не са членове на редовния персонал на Агенцията“.]
Член 2, точка 18.
Съображение 88.
Член 73, параграф 4.
Член 74, параграф 3.
Член 74, параграф 3.
Член 10, параграф 1, буква н).
Член 10, параграф 1, буква ф).
По-специално в регламента се посочва, че „осъществяване на връзка с трети държави с оглед на установяването на самоличността и получаването на пътни документи за подлежащи на връщане лица“ и „ескортиране на граждани на трети държави, по отношение на които са предприети процедури по принудително връщане“ са допустими задачи, изискващи изпълнителни правомощия — нито една от тези задачи обаче не би могла да се изпълнява на територията на третата държава.
Член 76.
Член 73, параграф 3.
Регламент (ЕС) 2019/1896.
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 21.12.2021
COM(2021) 829 final
ПРИЛОЖЕНИЕ
към
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
Образец на споразумение за статута в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 г. за европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624
Образец на споразумение за статута между Европейския съюз и [трета държава] относно оперативните дейности, извършвани от Европейската агенция за гранична и брегова охрана в [трета държава]
Европейският съюз,
и [трета държава],
наричани по-нататък поотделно „страна“, а заедно „ страните“,
КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че могат да възникнат ситуации, при които Европейската агенция за гранична и брегова охрана („Агенцията“) координира оперативното сътрудничество между държавите — членки на Европейския съюз, и [трета държава], включително на територията на [трета държава],
КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че следва да бъде установена правна рамка под формата на споразумение за статута за ситуациите, в които членовете на екипите, разположени от Агенцията, ще разполагат с изпълнителни правомощия на територията на [трета държава],
КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че споразумението за статута може да предвижда създаването от Агенцията на местни офиси на територията на [трета държава] с цел улесняване и подобряване на координацията на оперативните дейности и осигуряване на ефективно управление на човешките и техническите ресурси на Агенцията,
КАТО ОТЧИТАТ високото ниво на защита на личните данни в [трета държава] и в Европейския съюз; и
Когато е приложимо [КАТО ОТЧИТАТ, че [трета държава] е ратифицирала [съответния инструмент на международното право в областта на защитата на личните данни, сключен от третата държава и сочещ достатъчна степен на защита, напр. Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни и допълнителния протокол към нея];
КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че зачитането на правата на човека и на демократичните принципи са основни принципи, ръководещи сътрудничеството между страните;
КАТО ОТЧИТАТ, че [трета държава] е ратифицирала [съответния инструмент на международното право в областта на защитата на основните права, сключен от третата държава и сочещ достатъчна степен на защита, например Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г., които са отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз];
КАТО ОТЧИТАТ, че при всички оперативни дейности на Агенцията на територията на [трета държава] следва изцяло да се зачитат основните права и международните споразумения, по които Европейският съюз, неговите държави членки и/или [трета държава] са страна,
КАТО ОТЧИТАТ, че всички лица, участващи в дадена оперативна дейност, са задължени да поддържат най-високи стандарти за почтеност, етично поведение, професионализъм и зачитане на основните права, както и да изпълняват задълженията, наложени им съгласно разпоредбите на оперативния план и кодекса за поведение на Агенцията,
решиха да сключат следното споразумение:
Член 1
Обхват
1.Настоящото споразумение урежда всички въпроси, необходими за разполагането на екипи за управление на границите на Постоянния корпус на европейската гранична и брегова охрана в [трета държава], където членовете на екипите могат да упражняват изпълнителни правомощия.
2.Оперативните дейности, посочени в параграф 1, могат да се осъществяват на територията на [трета държава], включително нейните [сухопътни], [морски] и[въздушни] граници с [друга/други държава/държави].
[За крайбрежни/островни трети държави] При спазване на задълженията на страните съгласно морското право, по-специално Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, оперативни дейности могат да се извършват и в прилежащата зона на [трета държава]. Оперативните дейности, осъществявани съгласно настоящото споразумение, не засягат задълженията за търсене и спасяване, произтичащи от морското право, по-специално Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море и Международната конвенция за търсене и спасяване по море.
Член 2
Определения
За целите на настоящото споразумение се прилагат следните определения:
-„оперативна дейност“ означава съвместна операция или бърза гранична намеса;
-„Агенция“ означава Европейската агенция за гранична и брегова охрана, създадена с Регламент (ЕС) 2019/1896 за европейската гранична и брегова охрана 1 или негови изменения;
-„граничен контрол“ означава граничен контрол съгласно определението в член 2, точка 10 от Регламент (ЕС) 2016/399 2 ;
-„екипи за управление на границите“ означава екипи, сформирани от Постоянния корпус на европейската гранична и брегова охрана, които се разполагат по време на съвместни операции и бърза гранична намеса по външните граници в държавите членки и в трети държави;
-„консултативен форум“ означава консултативен орган, създаден от Агенцията съгласно член 108 от Регламент (ЕС) 2019/1896;
-„Постоянен корпус на европейската гранична и брегова охрана“ означава Постоянния корпус на европейската гранична и брегова охрана, предвиден в член 54 от Регламент (ЕС) 2019/1896;
-„EUROSUR“ означава EUROSUR съгласно определението в член 2, точка 9 от Регламент (ЕС) 2019/1896;
-„наблюдател на основните права“ означава наблюдател на основните права съгласно предвиденото в член 110 от Регламент (ЕС) 2019/1896;
-„изпращаща държава членка“ означава изпращащата държава членка, определена в член 2, точка 21 от Регламент (ЕС) 2019/1896;
-„инцидент“ означава ситуация, свързана с незаконна имиграция, трансгранично престъпление или опасност за живота на мигранти по външните граници на Европейския съюз или [трета държава], по протежение на тези граници или в близост до тях;
-„съвместна операция“ означава действие, координирано или организирано от Агенцията в подкрепа на националните органи на [трета държава], отговарящи за граничния контрол, с цел справяне с предизвикателства като незаконната имиграция, настоящи или бъдещи заплахи по границите на [трета държава] или трансгранична престъпност, или с цел предоставяне на засилена техническа и оперативна помощ за контрола на тези граници;
-„член на екипа“ означава член на Постоянния корпус на европейската гранична и брегова охрана, разположен чрез екип за управление на границите за участие в оперативна дейност;
-„държава членка“ означава държава — членка на Европейския съюз;
-„оперативна зона“ означава географската зона, в която ще се извършва оперативна дейност;
-„участваща държава членка“ означава участваща държава членка съгласно определението в член 2, точка 22 от Регламент (ЕС) 2019/1896;
-„лични данни“ означава лични данни съгласно определението в член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 3 ;
-„бърза гранична намеса“ означава действие, имащо за цел да отговори на ситуация на конкретно и прекомерно предизвикателство по границите на [трета държава] посредством разполагане на екипи за управление на границите на територията на [трета държава] за ограничен период от време с цел извършване на граничен контрол заедно с националните органи на [трета държава], отговарящи за граничния контрол;
-„редовен персонал“ означава редовен персонал съгласно определението в член 2, точка 15 от Регламент (ЕС) 2019/1896.
Член 3
Стартиране на оперативни дейности
1.Оперативна дейност съгласно настоящото споразумение започва с писмено решение на изпълнителния директор на Агенцията по писмено искане на компетентните органи на [трета държава]. Това искане включва описание на ситуацията, възможните цели и очакваните нужди, както и профилите на необходимия персонал, включително на персонала с изпълнителни правомощия, когато е приложимо.
2.Ако изпълнителният директор на Агенцията счита, че има вероятност исканата оперативна дейност да е свързана със или да доведе до сериозни и/или продължаващи нарушения на основните права или на задълженията за международна закрила, той не започва оперативната дейност.
3.Ако след получаване на искане по параграф 1 изпълнителният директор на Агенцията счете, че е необходима допълнителна информация за вземането на решение за започване на оперативна дейност, той може да поиска допълнителна информация или да упълномощи експерти на Агенцията да пътуват до [трета държава], за да направят оценка на ситуацията там. [Трета държава] способства за това пътуване.
4.Изпълнителният директор на Агенцията решава да не започне оперативна дейност, ако счита, че е налице основателна причина за спирането или прекратяването ѝ съгласно съответните разпоредби на член 18.
Член 4
Оперативен план
1.Агенцията и [трета държава] постигат съгласие по оперативен план за всяка оперативна дейност в съответствие с членове 38 и 74 от Регламент (ЕС) 2019/1896. Оперативният план е задължителен за Агенцията, [трета държава] и за участващите държави членки.
2.[Ако държава членка е съседна на третата държава или граничи с оперативната зона] За оперативния план и всички съответни изменения в него трябва да са получи съгласие от държавите членки, съседни на [трета държава] и/или граничещи с оперативната зона.
3. В оперативния план се излагат подробно организационните и процедурните аспекти на оперативната дейност, в това число:
1)описание на ситуацията заедно с начина на действие и целите на разполагането, включително оперативната цел;
2)очакваната продължителност на оперативната дейност, необходима за постигането на нейните цели;
3)оперативната зона;
4)описание на задачите, включително тези, за които са необходими изпълнителни правомощия, отговорностите, включително по отношение на зачитането на основните права и изискванията в областта на защитата на данните, и специалните указания за екипите, включително относно разрешените справки в бази данни и разрешените служебни оръжия, боеприпаси и оборудване в [трета държава];
5)съставът на екипа за управление на границите, както и разполагането на други компетентни служители/ присъствие на други членове на редовния персонал на Агенцията, включително наблюдатели на основните права;
6)разпоредби, свързани с командването и упражняването на контрол, включително имената и чиновете на граничните служители или други компетентни служители на [трета държава], отговарящи за сътрудничеството с членовете на екипите и Агенцията, по-специално имената и чиновете на граничните служители или други компетентни служители, които упражняват командването по време на разполагането, и мястото на членовете на екипите в командната верига;
7)техническото оборудване, което трябва да бъде разположено по време на оперативната дейност, включително специални изисквания като условия за употреба, необходим персонал, превоз и други логистични въпроси, както и финансови разпоредби;
8)подробни разпоредби за незабавно докладване на инциденти от страна на Агенцията пред управителния съвет и съответните органи на участващите държави членки и на [трета държава] за всеки инцидент, възникнал в хода на оперативната дейност, извършвана съгласно настоящото споразумение;
9)схема за докладване и оценяване, която включва сравнителни показатели за доклада за оценка, включително относно защитата на основните права, и краен срок за предаване на окончателния доклад за оценка;
10)[Ако е приложимо] по отношение на морските операции — конкретна информация за съответната юрисдикция и приложимото законодателство в оперативната зона, включително препратки към националното право, международното право и правото на Съюза относно залавянето на лица, спасителните операции по море и свалянето на брега;
11)условията за сътрудничество с органи, служби и агенции на Съюза, различни от Агенцията, други трети държави или международни организации;
12)общи указания относно това как да се осигурят гаранции за основните права по време на оперативната дейност, включително защитата на личните данни и задълженията, произтичащи от приложимите международни инструменти в областта на правата на човека;
13)процедури, чрез които лицата, нуждаещи се от международна закрила, жертвите на трафик на хора, непридружените малолетни и непълнолетни лица и други лица в уязвимо положение се пренасочват към компетентните национални органи за получаване на подходяща помощ;
14)процедури, установяващи механизъм за получаване и предаване на Агенцията и [трета държава] на жалби (в това число подадените съгласно член 8, параграф 5 по-долу) срещу лица, участващи в оперативни дейности, включително гранични служители или други компетентни служители на [трета държава] и членове на екипите, съдържащи твърдения за нарушения на основните права в контекста на участието на тези лица в оперативните дейности на Агенцията;
15)мерки за логистичната организация, включително информация за условията на работа и средата в зоната, в която ще се провежда оперативната дейност.
16)[Ако е приложимо] разпоредби относно местните офиси, установени в съответствие с член 6.
4.Всякакви изменения или адаптации на оперативния план изискват съгласието на Агенцията и на [трета държава] след провеждане на консултация с участващите държави членки.
5.Обменът на информация и оперативното сътрудничество за целите на EUROSUR се осъществяват съгласно правилата за създаване и споделяне на специалните картини на състоянието, които следва да се установят в оперативния план за съответната оперативна дейност.
6.Оценката на оперативната дейност в съответствие с параграф 3, точка i) от настоящия член се извършва съвместно от [трета държава] и Агенцията.
7.Условията за сътрудничество с органите, службите и агенциите на Съюза в съответствие с параграф 3, буква к) от настоящия член се изпълняват съгласно съответните им мандати и в рамките на наличните ресурси.
Член 5
Докладване на инциденти
Както Агенцията, така и [съответният орган на трета държава] разполагат с механизъм за докладване на инциденти, който позволява своевременно докладване на всеки инцидент, възникнал в хода на оперативната дейност, извършвана съгласно настоящото споразумение.
Агенцията и [трета държава] се подпомагат взаимно при провеждането на всички необходими проверки и разследвания на всеки инцидент, докладван чрез този механизъм, като например при идентифицирането на свидетели и събирането и представянето на доказателства, включително при исканията за получаване и ако е целесъобразно, при предаването на вещи, свързани с докладван инцидент. Предаването на такива вещи може да бъде обвързано с условие за връщането им при условията, определени от компетентния орган, който ги е предоставил.
Член 6
Местни офиси
1.Агенцията може да създава местни офиси на територията на [трета държава] с цел улесняване и подобряване на координацията на оперативните дейности и осигуряване на ефективно управление на човешките и техническите ресурси на Агенцията. Местоположението на местния офис се определя от Агенцията.
2.Местните офиси се създават в съответствие с оперативните нужди и продължават да функционират за срока, необходим на Агенцията за извършване на оперативни дейности в [трета държава] и съседния регион. При съгласие от страна на [трета държава] Агенцията може да удължи този срок.
3.Всеки местен офис се управлява от представител на Агенцията, назначен от изпълнителния директор за ръководител на местния офис, който следи цялостната работа на офиса.
4.Когато е приложимо, местните офиси:
1)предоставят оперативна и логистична подкрепа и осигуряват координирането на дейностите на Агенцията в съответните оперативни зони;
2)предоставят оперативна подкрепа на [трета държава] в съответните оперативни зони;
3)наблюдават дейността на екипите и докладват редовно на централата на Агенцията;
4)си сътрудничат с [трета държава] по всички въпроси, свързани с практическото изпълнение на оперативните дейности, организирани от Агенцията в [трета държава], включително всякакви допълнителни въпроси, които биха могли да възникнат в хода на тези дейности;
5)оказват подкрепа на координиращия служител при неговото сътрудничество с [трета държава] по всички въпроси, свързани с техния принос за оперативните дейности, организирани от Агенцията, и при необходимост се свързват с централата на Агенцията;
6)оказват подкрепа на координиращия служител и на наблюдателя или наблюдателите на основните права, на които е възложено да наблюдават оперативната дейност, при улесняването, когато е необходимо, на координацията и комуникацията между екипите на Агенцията и съответните органи на [трета държава], както и на съответните задачи;
7)организират логистична подкрепа за разполагането на членовете на екипите и за разполагането и използването на техническо оборудване;
8)предоставят всякаква друга логистична подкрепа във връзка с оперативната зона, за която отговаря съответният местен офис, с цел улесняване на гладкото протичане на организираните от Агенцията оперативни дейности;
9)осигуряват ефективното управление на собственото оборудване на Агенцията в зоните, обхванати от дейностите ѝ, включително евентуалната регистрация и дългосрочна поддръжка на това оборудване и необходимата логистична подкрепа.
10)подпомагат друг персонал и/или дейности на Агенцията в [трета държава], както е договорено между Агенцията и [трета държава].
5.Агенцията и [трета държава] осигуряват най-добрите възможни условия за изпълнението на задачите, възложени на местния офис.
6. [Трета държава] оказва съдействие на Агенцията за осигуряване на оперативния капацитет на местния офис.
Член 7
Координиращ служител
1.Без да се засяга ролята на местните офиси, описана в член 6, изпълнителният директор назначава един или повече експерти от редовния персонал, които се разполагат като координиращи служители за всяка оперативна дейност. Изпълнителният директор уведомява [трета държава] за назначението.
2.Ролята на координиращия служител е да:
1)действа като звено за връзка между Агенцията, [трета държава] и членовете на екипите, като предоставя помощ от името на Агенцията по всички въпроси, свързани с условията на разполагането в екипите;
2)извършва мониторинг за правилното изпълнение на оперативния план, включително, в сътрудничество с наблюдателя или наблюдателите на основните права, по отношение на защитата на основните права, и докладва на изпълнителния директор по тези въпроси;
3)действа от името на Агенцията във всички аспекти на разполагането на екипите и докладва на Агенцията във връзка с тези аспекти;
4)насърчава сътрудничеството и координацията между [трета държава] и участващите държави членки.
3.В контекста на оперативните дейности изпълнителният директор може да упълномощи координиращия служител да подпомага уреждането на разногласия във връзка с изпълнението на оперативния план и разполагането на екипите.
4.[Трета държава] дава на членовете на екипите единствено указания, които са в съответствие с оперативния план. Ако координиращият служител счита, че указанията, дадени на членовете на екипите, не са в съответствие с оперативния план или приложимите правни задължения, той незабавно съобщава за това на служителите на [трета държава], изпълняващи координираща роля, и на изпълнителния директор. Изпълнителният директор може да предприеме подходящи мерки, включително спиране или прекратяване на оперативната дейност, в съответствие с член 18 от настоящото споразумение. [Трета държава] може да оправомощи членовете на екипите да действат от нейно име.
Член 8
Основни права
1.При изпълнението на задълженията си по настоящото споразумение страните се задължават да действат в съответствие с всички приложими правни инструменти в областта на правата на човека, включително [да се вмъкне/заличи, както е приложимо, Европейската конвенция за правата на човека от 1950 г., Конвенцията на Организацията на обединените нации за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г., Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация от 1965 г., Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г., Конвенцията на ООН против изтезанията от 1984 г., Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г., Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от 2006 г. и Хартата на основните права на Европейския съюз] 4 .
2.Когато изпълняват своите задачи и упражняват правомощията си, членовете на екипите зачитат изцяло основните права, включително достъпа до процедури за предоставяне на убежище и човешкото достойнство, и обръщат специално внимание на уязвимите лица. Всички мерки, предприети при изпълнение на задачите им и при упражняване на правомощията им, са пропорционални на целите, които тези мерки преследват. Когато изпълняват своите задачи и упражняват правомощията си, членовете на екипите не дискриминират лицата въз основа на признаци като пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, в съответствие с разпоредбите на член 21 от Хартата.
При изпълнението на своите задачи и/или упражняването на своите правомощия членовете на екипите могат да предприемат мерки, които засягат основните права и свободи, единствено когато те са необходими и пропорционални на целите, преследвани с тези мерки, като с тях трябва да се зачитат същността на тези основни права и свободи в съответствие с приложимото международно право, право на Съюза и национално право.
Настоящата разпоредба се прилага mutatis mutandis за целия персонал на [съответните национални органи на трета държава], участващ в оперативната дейност.
3.Служителят по въпросите на основните права на Агенцията следи за съответствието на всяка оперативна дейност с приложимите стандарти в областта на основните права. Служителят по въпросите на основните права или неговият заместник може да извършва посещения на място в третата държава. Той също така предоставя становища по оперативните планове и информира изпълнителния директор на Агенцията за евентуални нарушения на основните права, свързани с оперативна дейност. [Трета държава] подкрепя усилията за наблюдение от страна на служителя по въпросите на основните права, както е поискано.
4.Страните се договарят да осигурят на консултативния форум своевременен и ефективен достъп до цялата информация относно зачитането на основните права във връзка с всяка оперативна дейност, извършвана съгласно настоящото споразумение, включително чрез посещения на място в оперативната зона.
5.Всяка страна разполага с механизъм за подаване на жалби за разглеждането на предполагаеми нарушения на основните права, извършени от нейни служители при изпълнението на служебните им функции в хода на оперативна дейност, провеждана съгласно настоящото споразумение.
Член 9
Наблюдатели на основните права
1.Служителят по въпросите на основните права на Агенцията определя най-малко един наблюдател на основните права за всяка оперативна дейност, който, наред с другото, да подпомага и консултира координиращия служител.
2.Наблюдателят на основните права следи за спазването на основните права и предоставя консултации и помощ във връзка с основните права при подготовката, провеждането и оценката на съответната оперативна дейност. Това включва по-специално:
1)проследяване на изготвянето на оперативните планове и докладване на служителя по въпросите на основните права, за да може той да изпълни задачите си, предвидени в Регламент (ЕС) 2019/1896;
2)провеждане на посещения, включително с дълга продължителност, на местата на осъществяване на оперативни дейности;
3)осъществяване на сътрудничество и връзка с координиращия служител и предоставяне на последния на консултации и помощ;
4)информиране на координиращия служител и докладване на служителя по въпросите на основните права за всички опасения, отнасящи се до евентуални нарушения на основните права във връзка с оперативната дейност; и
5)принос за оценяването на оперативната дейност съгласно член 4, параграф 3, буква и).
3.Наблюдателите на основните права имат достъп до всички зони, в които се провеждат оперативни дейности, и до всички документи от значение за изпълнението на тези дейности.
4.Когато присъстват в оперативна зона, наблюдателите на основните права носят отличителни знаци, които ясно позволяват идентифицирането им като наблюдатели на основните права.
Член 10
Членове на екипите
1.Членовете на екипите имат правомощия да изпълняват задачите, описани в оперативния план.
2.При изпълнението на своите задачи и упражняването на правомощията си членовете на екипите спазват законовите и подзаконовите разпоредби на [трета държава], както и приложимото право на Съюза и международно право.
3.Членовете на екипите могат да изпълняват задачи и да упражняват правомощия на територията на [трета държава] единствено съгласно указанията и в присъствието на служители на органите за управление на границите на [трета държава]. [Трета държава] може да разреши на членовете на екипите да изпълняват конкретни задачи и/или да упражняват конкретни правомощия на нейна територия в отсъствието на нейните органи за управление на границите, ако е дадено съгласието на Агенцията или на изпращащата държава членка, според случая.
4.При изпълнението на задачите си и упражняването на правомощията си членовете на екипите, които са членове на редовния персонал на Агенцията, носят униформата на Постоянния корпус на европейската гранична и брегова охрана, освен ако в оперативния план не е посочено друго.
При изпълнението на задачите си и упражняването на правомощията си членовете на екипите, които не са членове на редовния персонал на Агенцията, носят националната си униформа, освен ако в оперативния план не е посочено друго.
При изпълнение на служебните си задължения всички членове на екипите носят и видими лични идентификационни знаци, както и синя лента на ръкава на униформата с отличителните знаци на Европейския съюз и на Агенцията.
5.[Трета държава] разрешава съответните членове на екипите да изпълняват задачи в хода на дадена оперативна дейност, за които е необходима употребата на сила, включително носенето и употребата на служебни оръжия, боеприпаси и оборудване, съгласно съответните разпоредби на оперативния план.
-Членовете на екипите, които са членове на редовния персонал на Агенцията, могат да носят оборудване, служебни оръжия, боеприпаси и други средства за принуда, ако е дадено съгласието на Агенцията.
-Членовете на екипите, които не са членове на редовния персонал на Агенцията, могат да носят оборудване, служебни оръжия, боеприпаси и други средства за принуда, ако е дадено съгласието на съответната изпращаща държава членка.
6.Употребата на сила, включително носенето и употребата на служебни оръжия, боеприпаси и друго оборудване, се прилага в съответствие с националното право на [трета държава] и в присъствието на органите за управление на границите на [трета държава]. [Трета държава] може да разреши членовете на екипите да използват сила в отсъствието на органите за управление на границите на [трета държава].
-За членовете на екипите, които са членове на редовния персонал на Агенцията, такова разрешение за използване на сила в отсъствието на органите за управление на границите на [трета държава] е обвързано с получаването на съгласие от страна на Агенцията.
-За членовете на екипите, които не са членове на редовния персонал на Агенцията, такова разрешение за използване на сила в отсъствието на органите за управление на границите на [трета държава] е обвързано с получаването на съгласие от страна на съответната изпращаща държава членка.
Всяко използване на сила от членовете на екипите трябва да бъде необходимо и пропорционално и да е в пълно съответствие с приложимото право на Съюза, международно и национално право, включително по-специално с изискванията, определени в приложение V към Регламент (ЕС) 2019/1896.
7.Преди разполагането на членовете на екипите Агенцията информира [трета държава] за служебните оръжия, боеприпасите и друго оборудване, което членовете на екипите може да носят съгласно параграф 5 от настоящия член. [Трета държава] може да забрани носенето на някои служебни оръжия, боеприпаси и друго оборудване, ако в нейното право е предвидена подобна забрана спрямо собствените ѝ органи за управление на границите. Преди разполагането на членовете на екипите [трета държава] уведомява Агенцията за разрешените служебни оръжия, боеприпаси и оборудване и за условията за тяхната употреба. Агенцията предоставя достъп до тази информация на държавите членки.
[Трета държава] предприема необходимите мерки за издаването на необходимите разрешителни за оръжие и улеснява вноса, износа, транспортирането и съхранението на оръжията, боеприпасите и друго оборудване, с което разполагат членовете на екипите, както е поискано от Агенцията.
8.Служебните оръжия, боеприпаси и оборудване могат да се използват при законна самоотбрана и при законна отбрана на членовете на екипите или на други лица в съответствие с националното право на [трета държава], при спазване на приложимите принципи на международното право и правото на Съюза.
9.[Трета държава] може да разреши на членовете на екипите да правят справки в нейните национални бази данни, ако това е необходимо за постигане на оперативните цели, определени в оперативния план. [Трета държава] предприема необходимите действия за осигуряването на такъв достъп до базите данни по ефикасен и ефективен начин.
Преди разполагането на членовете на екипите [трета държава] уведомява Агенцията за националните бази данни, в които може да се прави справка.
Членовете на екипите правят справки само с данните, които са необходими за изпълнение на задачите им и упражняване на правомощията им. Тези справки се извършват в съответствие с националното законодателство за защита на данните на [трета държава] и с настоящото споразумение.
10.С цел изпълнение на оперативните дейности [трета държава] разполага служители на [националните органи на третата държава, отговарящи за граничния контрол], които могат и желаят да общуват на работния език на Агенцията, за да изпълняват координираща роля от името на [трета държава].
Член 11
Привилегии и имунитети на собствеността, средствата
активите и операциите на Агенцията
1.Всички помещения и сгради на Агенцията в [трета държава] са неприкосновени. Те не могат да бъдат подлагани на претърсване, реквизиция, конфискация или експроприиране.
2.Собствеността и активите на Агенцията, включително транспортните средства, комуникациите, архивите, кореспонденцията, документите, документите за самоличност и финансовите активи, са неприкосновени.
3.Активите на Агенцията включват активи, които са притежавани, съвместно притежавани, взети под наем или на лизинг от държава членка и предложени на Агенцията. При качване на борда на представител или представители на компетентните национални органи те се третират като активи с разрешение за ползване за държавна служба.
4.Спрямо Агенцията не могат да се предприемат изпълнителни мерки. Собствеността и активите на Агенцията не подлежат на каквито и да било административни или правни ограничения. Собствеността на Агенцията не подлежи на изземване с цел изпълнение на присъда, съдебно решение или съдебно нареждане.
5.[Трета държава] разрешава влизането и излизането на предмети и оборудване, разположени от Агенцията в [трета държава] за оперативни цели.
6.Агенцията е освободена от всички мита, забрани и ограничения върху вноса и износа по отношение на предмети, предназначени за нейно служебно ползване.
Член 12
Привилегии и имунитети на членовете на екипите
1.Членовете на екипите не могат да бъдат арестувани или задържани под каквато и да е форма в [трета държава] или от органите на [трета държава].
2.Членовете на екипите не подлежат на каквато и да е форма на разследване или съдебно производство в [трета държава] или от органите на [трета държава], освен при обстоятелствата, посочени в параграфи 3 и 4 от настоящия член.
3.Членовете на екипите се ползват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на [трета държава] при всякакви обстоятелства.
Имунитетът по отношение на наказателната юрисдикция на [трета държава] на членовете на екипите, които са членове на редовния персонал на Агенцията, може да бъде снет от изпълнителния директор на Агенцията.
Имунитетът по отношение на наказателната юрисдикция на [трета държава] на членовете на екипите, които не са членове на редовния персонал на Агенцията, може да бъде снет от компетентните органи на изпращащата държава членка на члена на екипа.
Такова снемане на имунитета трябва да бъде направено изрично и в писмена форма.
4.Членовете на екипите се ползват с имунитет по отношение на гражданската и административната юрисдикция на [трета държава] във връзка с всички действия, извършени от тях в изпълнение на служебните им функции.
Ако срещу член на екипа бъде образувано гражданско или административно производство пред съд на [трета държава], компетентните органи на [трета държава] незабавно уведомяват за това изпълнителния директор на Агенцията.
Преди образуването на съдебното производство изпълнителният директор на Агенцията удостоверява пред съда дали въпросното действие е извършено от членове на екипите при изпълнението на служебните им функции. Ако действието е извършено при изпълнение на служебните функции, не се образува производство. Ако действието не е извършено при изпълнение на служебните функции, производството може да продължи. Удостоверяването от страна на изпълнителния директор на Агенцията има задължителен характер за юрисдикцията на [трета държава], която не може да го оспорва.
Започването на производство от страна на членове на екипите ги лишава от възможността да се позовават на имунитета по отношение на юрисдикцията във връзка с насрещни искове, пряко свързани с основния иск.
5.Помещенията, жилищата, транспортните и комуникационните средства и притежанията на членовете на екипите, включително всякаква кореспонденция, документи, документи за самоличност и активи, са неприкосновени, освен в случай на изпълнителни мерки, разрешени съгласно параграф 9 от настоящия член.
6.[Трета държава] отговаря за всички вреди, причинени от членове на екипите на трети страни при изпълнение на служебните им функции.
7.При причиняване на вреди вследствие на груба небрежност или на умишлено нарушение, или извън изпълнението на служебни функции от член на екипа, който е член на редовния персонал на Агенцията, [трета държава] може да поиска, чрез изпълнителния директор на Агенцията, да бъде платено обезщетение от Агенцията.
При причиняване на вреди вследствие на груба небрежност или на умишлено нарушение, или извън изпълнението на служебни функции от член на екипа, който не е член на редовния персонал на Агенцията, [трета държава] може да поиска, чрез изпълнителния директор на Агенцията, да бъде платено обезщетение от съответната изпращаща държава членка.
8.Членовете на екипите не са длъжни да дават свидетелски показания в съдебни производства в [трета държава].
9.Спрямо членовете на екипите не могат да се предприемат изпълнителни мерки, освен когато срещу тях е образувано гражданско производство, което не е свързано със служебните им функции. Когато изпълнителният директор на Агенцията е удостоверил, че дадено имущество на членовете на екипите е необходимо за изпълнението на служебните им функции, то не може да бъде изземвано с цел изпълнение на присъда, съдебно решение или съдебно нареждане. При граждански производства членовете на екипите не подлежат на ограничения върху личната им свобода или на други ограничителни мерки.
10.По отношение на услуги, предоставяни за Агенцията, членовете на екипите са освободени от изискванията на разпоредбите в областта на социалната сигурност, които може да са в сила в [трета държава].
11.Членовете на екипите са освободени от всички форми на данъчно облагане в [трета държава] върху заплатите и възнагражденията, които получават от Агенцията и/или от изпращащите държави членки, както и върху други доходи, получени от източник извън [трета държава].
12.[Трета държава] разрешава внасянето на предмети за лично ползване от членовете на екипите и ги освобождава от всякакви мита, данъци и други налози, различни от таксите за съхранение, превоз и подобни услуги, върху подобни предмети. [Трета държава] разрешава също и износа на такива предмети.
13.Личният багаж на членовете на екипите се освобождава от проверки, освен ако няма сериозни основания да се счита, че той съдържа предмети, които не са предназначени за лично ползване от членовете на екипите, или предмети, чийто внос или износ е забранен със закон или е подчинен на правила на [трета държава] за налагане на карантина. В този случай проверките на личния багаж се извършват само в присъствието на съответните членове на екипите или на оправомощен представител на Агенцията.
14.Агенцията и [трета държава] определят звена за контакт, които са на разположение по всяко време и които отговарят за обмена на информация и незабавните действия, които трябва да бъдат предприети, в случай че действие, извършено от член на екип, може да е в нарушение на наказателното право, както и за обмена на информация и оперативните дейности във връзка с всякакви граждански и административни производства срещу член на екипа.
До предприемането на действия от страна на компетентните органи на изпращащата държава членка, Агенцията и [трета държава] се подпомагат взаимно при провеждането на всички необходими проверки и разследвания на всяко предполагаемо престъпление, по отношение на което или Агенцията, или [трета държава], или и двете имат интерес, при идентифицирането на свидетели и събирането и представянето на доказателства, включително при исканията за получаване и ако е целесъобразно, при предаването на вещи, свързани с предполагаемо престъпление. Предаването на такива вещи може да бъде обвързано с условие за връщането им при условията, определени от компетентния орган, който ги е предоставил.
Член 13
Ранени или починали членове на екипите
1.Без да се засягат разпоредбите на член 12, изпълнителният директор има право да поеме задачата за репатрирането на всички пострадали или починали членове на екипи, както и на тяхното лично имущество, и да предприеме подходящи мерки за това.
2.Аутопсия на починал член на екипа се извършва само с изричното съгласие на съответната изпращаща държава членка и в присъствието на представител на Агенцията и/или на съответната изпращаща държава членка.
3.[Трета държава] и Агенцията си сътрудничат във възможно най-голяма степен с оглед на бързото репатриране на ранени или починали членове на екипи.
Член 14
Документ за акредитиране
1.Агенцията издава на всеки член на екип документ, съставен на [официалния език/официалните езици на трета държава] и на работния език на Агенцията, с цел удостоверяване на самоличността пред националните органи на [трета държава] и като доказателство за правата на притежателя да изпълнява задачите и да упражнява правомощията, посочени в член 10 от настоящото споразумение и в оперативния план („документ за акредитиране“).
2.Документът за акредитиране включва следните данни за члена на персонала: име и гражданство; чин или длъжност; актуална снимка в електронен формат и задачи, чието изпълнение е разрешено по време на разполагането.
3.За удостоверяване на самоличността си пред националните органи на [трета държава] членовете на екипите са длъжни винаги да носят със себе си документа за акредитиране.
4. [Трета държава] признава документа за акредитиране, заедно с валиден документ за пътуване, като предоставящ на съответния член на екип правото на влизане и престой в [трета държава], без да е необходима виза, предварително разрешение или друг документ, до деня на изтичането му.
5.Документът за акредитиране се връща на Агенцията след приключване на разполагането. Компетентните органи на [трета държава] се уведомяват за това.
Член 15
Приложимост по отношение на служители на Агенцията, които не са разположени в качеството на членове на екипи
Членове 12, 13 и 14 се прилагат mutatis mutandis по отношение на всички служители на Агенцията, разположени в [трета държава], които не са членове на екипи, включително спрямо наблюдателите на основните права и редовния персонал на Агенцията, разположен в местните офиси.
Член 16
Защита на личните данни
1.Личните данни могат да се съобщават само ако това е необходимо за прилагането на настоящото споразумение от компетентните органи на [трета държава] или от Агенцията. Обработването на лични данни от даден орган в конкретен случай, включително предаването на такива лични данни на другата страна, е съобразено с правилата за защита на данните, приложими спрямо този орган. Страната осигурява следните минимални гаранции като предварително условие за всяко предаване на данни:
1)личните данни трябва да бъдат обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните;
2)личните данни трябва да бъдат събирани за конкретната, изрично указана и законна цел за прилагане на настоящото споразумение и да не бъдат допълнително обработвани от органа, който ги съобщава, нито от този, който ги получава, по начин, който е несъвместим с тази цел;
3)личните данни трябва да бъдат адекватни, съответстващи и ограничени до необходимото по отношение на целта, за която се събират и/или се обработват допълнително; по-специално личните данни, съобщени в съответствие с приложимото право на органа, който ги съобщава, могат да се отнасят само до следното:
– [Списък с категориите данни, които могат да се обменят, и целите, за които могат да бъдат обработвани и предавани]
4)личните данни трябва да бъдат точни и при необходимост да се актуализират;
5)личните данни трябва да се съхраняват във вид, който позволява установяване на самоличността на субектите на данни, за срок, не по-дълъг от необходимия за постигане на целите, с които данните са събрани или се обработват допълнително;
6)личните данни трябва да се обработват по начин, с който да се гарантира подходяща сигурност на личните данни, като се вземат под внимание специфичните рискове от обработването, включително защитата срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се използват подходящи технически или организационни мерки („нарушение на сигурността на данните“); получаващата страна предприема подходящи мерки за преодоляване на всяко нарушение на сигурността на данните и уведомява съобщаващата страна за това нарушение без ненужно забавяне и в срок от 72 часа;
7)както органът, който съобщава данните, така и органът, който ги получава, предприемат всички разумни мерки, за да гарантират при необходимост незабавното коригиране или заличаване на лични данни в случаите, когато обработването им не съответства на разпоредбите на настоящия член, по-специално поради това че данните не са адекватни, съответстващи и точни или са прекомерни по отношение на целта на обработването. Това включва уведомяването на другата страна за всяко коригиране или заличаване;
8)при поискване органът, който получава данните, информира органа, който ги съобщава, относно използването на съобщените данни;
9)лични данни могат да бъдат съобщавани само на следните компетентни органи:
–[Списък с органите и обхват на техните компетенции]
За по-нататъшното съобщаване на други органи се изисква предварителното разрешение от органа, който съобщава данните;
10)органът, който съобщава данните, и органът, който ги получава, са задължени да изготвят писмен протокол за съобщаването и получаването на личните данни;
11)въвежда се независим надзор за контрол на спазването на правилата за защита на данните, включително за проверка на тези протоколи; субектите на данни имат право да подават жалби до надзорния орган и да получават отговор без ненужно забавяне;
12)субектите на данни имат право да получават информация относно обработването на техните лични данни, да имат достъп до тези данни и да коригират или заличават неточни или незаконно обработени данни при спазване на необходимите и пропорционални ограничения поради важни основания, свързани с обществения интерес;
13) субектите на данни имат право на ефективни административни и съдебни средства за защита при нарушаване на горепосочените гаранции.
2.Всяка от страните ще извършва периодичен преглед на собствените си политики и процедури, с които се прилага настоящата разпоредба. По искане на другата страна страната, която е получила искането, ще направи преглед на своите политики и процедури за обработване на лични данни, за да установи и потвърди, че гаранциите, предвидени в настоящата разпоредба, се прилагат ефективно. Резултатите от прегледа ще бъдат съобщени на страната, поискала прегледа, в разумен срок.
3.Гаранциите за защита на данните съгласно настоящото споразумение ще подлежат на надзор от страна на Европейския надзорен орган по защита на данните и [независим публичен орган или друг компетентен надзорен орган в трета държава].
4.Страните ще си сътрудничат с Европейския надзорен орган по защита на данните в качеството му на надзорен орган на Агенцията.
5.Страните изготвят общ доклад за прилагането на настоящия член в края на всяка оперативна дейност. Този доклад се изпраща на служителя по въпросите на основните права и на длъжностното лице по защита на данните на Агенцията, както и на [компетентен орган на трета държава].
Член 17
Обмен на класифицирана и чувствителна некласифицирана информация
1.Всеки обмен, споделяне или разпространение на класифицирана информация в рамките на настоящото споразумение се урежда от отделна административна договореност, сключена между Агенцията и [трета държава], която подлежи на предварително одобрение от Европейската комисия.
2.Всеки обмен на чувствителна некласифицирана информация в рамките на настоящото споразумение:
1)се третира от Агенцията в съответствие с член 9, параграф 5 от Решение (ЕС, Евратом) 2015/443 на Комисията 5 ;
2)получава равнище на защита от получаващата страна, което е равностойно на равнището на защита, осигурявано от мерките, прилагани по отношение на тази информация от съобщаващата страна във връзка с поверителността, неприкосновеността и наличността,
3)се извършва чрез система за обмен на информация, която отговаря на критериите за наличност, поверителност и неприкосновеност на чувствителната некласифицирана информация, като например комуникационната мрежа, посочена в член 14 от Регламента.
3.Страните ще зачитат правата върху интелектуалната собственост, свързани с всички данни, обработвани в рамките на настоящото споразумение.
Член 18
Решение за спиране, прекратяване и/или
оттегляне на финансирането на оперативна дейност
1.Ако условията за провеждане на дадена оперативна дейност вече не са налице, изпълнителният директор на Агенцията прекратява тази оперативна дейност, след като уведоми писмено [трета държава].
2.Ако разпоредбите на настоящото споразумение или на оперативния план не се спазват от [трета държава], изпълнителният директор на Агенцията може да оттегли финансирането на съответната оперативна дейност и/или да спре или прекрати тази дейност, след като уведоми писмено [трета държава].
3.Ако сигурността на участник в оперативна дейност, разгърната в [трета държава], не може да бъде гарантирана, изпълнителният директор на Агенцията може да спре или прекрати съответната оперативна дейност или аспекти от нея.
4.Ако изпълнителният директор на Агенцията счете, че във връзка с оперативна дейност, осъществявана съгласно настоящото споразумение, са извършени или има вероятност да бъдат извършени нарушения на основни права или задължения за международна закрила, които са сериозни или има вероятност да продължат, той оттегля финансирането на съответната оперативна дейност и/или я спира или прекратява, след като уведоми [трета държава].
5.[Трета държава] може да поиска от изпълнителния директор на Агенцията да спре или прекрати оперативна дейност, ако член на екип не спазва разпоредбите на настоящото споразумение или на оперативния план. Такова искане се прави в писмена форма и съдържа мотивите за него.
6.Спирането, прекратяването или оттеглянето на финансирането по настоящия член влиза в сила от датата на уведомяването на [трета държава]. То не засяга правата или задълженията, произтичащи от прилагането на настоящото споразумение или на оперативния план преди това спиране, прекратяване или оттегляне на финансиране.
Член 19
Борба с измамите
1.[Трета държава] уведомява незабавно Агенцията, Европейската прокуратура и/или Европейската служба за борба с измамите, ако узнае за съществуването на достоверни твърдения за измама, корупция или други незаконни дейности, които могат да засегнат интересите на Европейския съюз.
2.Когато тези твърдения се отнасят до средства на Европейския съюз, отпуснати във връзка с настоящото споразумение, [трета държава] предоставя цялата необходима помощ на Европейската служба за борба с измамите и/или на Европейската прокуратура във връзка с дейностите по разследване на нейна територия, включително съдействие за провеждането на разпити, проверки и проверки на място (включително достъп до информационните системи и базите данни в [трета държава]) и улесняване на достъпа до всяка уместна информация относно техническото и финансовото управление на въпроси, финансирани частично или изцяло от Европейския съюз.
Член 20
Прилагане на настоящото споразумение
1.От страна на [трета държава] настоящото споразумение се прилага от […].
2.От страна на Европейския съюз настоящото споразумение се прилага от Агенцията.
Член 21
Уреждане на спорове
1.Всички спорове, възникнали във връзка с прилагането на настоящото споразумение, се разглеждат съвместно от представители на Агенцията и компетентните органи на [трета държава].
2.Ако не е постигнато предварително споразумение, споровете относно тълкуването или прилагането на настоящото споразумение се уреждат единствено чрез преговори между страните.
Член 22
Влизане в сила, изменение, срок на действие,
спиране и прекратяване на споразумението
1.Настоящото споразумение подлежи на ратифициране, приемане или одобрение от страните в съответствие с техните вътрешни правни процедури. Страните се уведомяват взаимно за приключването на процедурите, необходими за тази цел.
2.Настоящото споразумение влиза в сила на първия ден от втория месец след датата, на която страните взаимно са се уведомили за приключването на вътрешните правни процедури в съответствие с параграф 1 от настоящия член.
3.Настоящото споразумение може да бъде изменяно единствено писмено по взаимно съгласие на страните.
4.Настоящото споразумение се сключва за неопределен срок. Споразумението може да бъде прекратено или прилагането му да бъде спряно с писмено съгласие между страните или едностранно от някоя от страните.
В случай на едностранно прекратяване или спиране страната, която желае да прекрати или спре действието, уведомява писмено другата страна за това. Едностранното прекратяване или спиране на действието на настоящото споразумение влиза в сила на първия ден от втория месец, следващ месеца, през който е направено уведомлението.
5.Уведомленията, направени в съответствие с настоящия член, се изпращат в случая на Европейския съюз — до генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, а в случая на [трета държава] — до [да се определи].
Съставено на английски, български, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, хърватски, чешки, шведски и [официалния език/официалните езици на трета държава], като текстовете на всички езици са еднакво автентични.
Подписи:
Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 г. за европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624 (ОВ L 295, 14.11.2019 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
Списъкът с инструменти включва най-релевантните конвенции на ООН и ЕКПЧ, по които всички държави — членки на Европейския съюз, са страни, и следва да бъде адаптиран в зависимост от тяхната приложимост в третата държава.
Решение (ЕС, Евратом) 2015/443 на Комисията от 13 март 2015 г. относно сигурността в Комисията (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 41).