ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 17.12.2021

COM(2021) 797 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Европейските структурни и инвестиционни фондове

Обобщаващ доклад от 2021 г. за годишните доклади относно изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г.

{SWD(2021) 384 final}

1.Въведение

През 2020 г. европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) бяха използвани в изключителни и напрегнати условия. Санитарната криза и последвалото икономическо сътресение промениха коренно нашите общности и ежедневието ни. Подкрепата на ЕС беше мобилизирана, за да се осигури бърз отговор при извънредна ситуация, като същевременно се разработиха безпрецедентни решения за възстановяване, които да помогнат на нашите общности да преодолеят големите трудности, пред които са изправени. Политиките на ЕС бяха адаптирани изключително бързо и по гъвкав начин, като предложиха незабавна ликвидност и финансова подкрепа за посрещане на спешни нужди и помогнаха на държавите членки да посрещнат сътресенията, през които преминаха техните икономики и общества.

В същото време ЕС се намира в преломен момент. За да излезе от кризата по-силна и по-устойчива, Европа трябва да ускори двойния си преход към екологична и цифрова Европа. ЕСИ фондовете са водещ инструмент в това начинание.

Като един от най-големите инвестиционни инструменти в рамките на бюджета на ЕС, ЕСИ фондовете подкрепят териториалното, икономическото и социалното сближаване на европейските региони, както и тяхната устойчивост и възстановяване от кризата, пред която са изправени през последните години. Те се състоят от:

·Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР);

·Европейския социален фонд (ЕСФ);

·Кохезионния фонд (КФ);

·Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР);

·Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА).

Програмите, финансирани със средства от ЕСИ фондове по многогодишната финансова рамка (бюджета на ЕС) за периода 2014—2020 г. имат 10-годишен период на изпълнение 1 , като 2020 г. е 7-та година. В съответствие с член 53 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 настоящият доклад представя на какъв етап е финансовото изпълнение на програмите, финансирани по линия на ЕСИ фондовете до края на 2020 г. 2 Описани са кумулативните постижения за програмния период 2014—2020 г., докладвани от държавите членки, както и първоначалните анализи на мерките в отговор на пандемията от COVID-19 в рамките на програмите, финансирани по линия на ЕСИ фондовете.

С обща инвестиция от 640 милиарда евро към края на 2020 г., от които 461 милиарда евро финансиране от ЕС, ЕСИ фондовете преследват изпълнението на няколко ключови политически цели за бъдещето на Европа. Тези цели включват:

·интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

·укрепване на институционалния капацитет на държавната администрация;

·териториално и градско развитие и териториално сътрудничество (Interreg).

До края на 2020 г. държавите членки вече са получили над 55 % от средствата. Темпът на изразходване нарасна най-вече при цифровата икономика, МСП, действията в областта на климата и социалните инвестиции.

През разглеждания период ЕСИ фондовете допринесоха за:

·подпомагане на 3 милиона предприятия;

·подобряване на енергийната ефективност на повече от 359 000 домакинства;

·оказване на помощ на 45 милиона души по отношение на заетостта, социалното приобщаване или образователните дейности;

·подпомагане на над 2 милиона проекта в селскостопанския сектор и селските райони;

·създаване на 236 500 нови работни места на регионално равнище;

·запазване на 31 500 работни места и създаване на 4000 нови работни места в сектора на морското дело и рибарството.

Отчетената от държавите членки информация относно изпълнението на програмите по ЕСИ фондовете за 2020 г. е предварителна. Това е така, защото последиците от кризата във връзка с COVID-19 все още не са отшумели. Програмите продължават да набавят финансиране от ЕС за справяне с последиците от пандемията и едновременно с това преследват първоначалните си стратегически цели в доста различен контекст. От пролетта на 2020 г. беше осигурена допълнителна гъвкавост при препрограмирането на средствата чрез Инвестиционните инициативи в отговор на коронавируса (CRII и CRII+, тоест Инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса и Инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса — плюс), а за програмите в периода 2014—2020 г. бяха планирани повече финансови ресурси по REACT-EU с финансиране по линия на Next Generation EU. В специалните раздели по-долу е обърнато внимание на първата оценка на тези извънредни мерки.

2.Преглед на изпълнението

2.1.Финансово изпълнение 3

5 ЕСИ фонда с 640 млрд. евро инвестиции

Първоначално по петте ЕСИ фонда (т.е. ЕФРР, КФ, ЕСФ, ЕЗФРСР, ЕФМДРА) бяха разпределени 461 милиарда евро за бюджетния програмен период 2014—2020 г. Допълнени от национално съфинансиране, тези фондове осигуряват общи инвестиции от 640 милиарда евро (без новите ресурси по линия на REACT-EU). Разходите, направени от бенефициерите на проекти, са допустими за съфинансиране от ЕСИ фондовете до края на 2023 г. 4  

Общо разходите по проектите, избрани от държавите членки за подпомагане от ЕСИ фондовете до края на 2020 г., възлизат на 676 милиарда евро и съставляват 106 % от общия размер на отпуснатите средства. Това е увеличение от 17 процентни пункта в сравнение със ситуацията в края на 2019 г. Повечето държави членки изцяло са разпределили наличния бюджет за периода 2014—2020 г. Прекомерното разпределяне може да се обясни с практиката по много от програмите да се предоставя подкрепа за даден обем от проекти, разходите по които надвишават общата планирана стойност на програмата. Това се счита за предпазлива техника на управление. Държавите членки избират повече проекти, които могат да бъдат финансирани, за да създадат буфер, в случай че някои от проектите останат неизпълнени или ако бъдат разпределени допълнителни средства, като по този начин се гарантира оптимално усвояване на средствата.

Във връзка с плащанията от ЕС данните от миналото сочат, че финансовото изпълнение обикновено е бавно в началните години на изпълнение и след това се ускорява значително през последващите години, което отразява жизнения цикъл на проекта. Периодът 2014 г.—2020 г. не представлява изключение. В края на 2016 г. процентът на плащане от ЕС е едва 7 %, като започва да се увеличава значително през 2017 г. Предвид напредналия етап на програмите и осигурената незабавна гъвкавост на средствата в отговор на кризата по линия на CRII, включително 100 % финансиране от ЕС, плащанията от ЕС към програмите нараснаха внезапно. Що се отнася до плащанията от бюджета на ЕС към държавите членки, до края на 2020 г. е била изплатена обща нетна сума от 253,8 милиарда евро (55 % от планирания от ЕС размер за целия период). Този темп на изразходване на средствата трябва да продължи да нараства през следващите години до приключването на програмите. През 2020 г. са били отменени бюджетни задължения за едва 4,7 милиона евро.

Последните финансови данни, отчетени от държавите членки за септември 2021 г., сега отразяват значителните допълнителни ресурси, добавени през 2021 г. към политиката на сближаване по линия на REACT-EU (36 милиарда евро) и към ЕЗФРСР (29 милиарда евро). По отношение на политиката на сближаване финансовите данни от септември 2021 г. потвърждават, че се запазва стабилен темп на разходите. За девет месеца беше отчетено допълнително разходване от 51 милиарда евро.

2.2.Основни постижения на ЕСИ фондовете

Помощ за 3 милиона предприятия

В нормативната уредба за периода 2014—2020 г., уреждаща ЕСИ фондовете, са предвидени общи показатели за всеки фонд на ЕС, което позволява на Комисията годишен обобщен мониторинг на равнище ЕС на инвестиционните действия, крайните продукти и резултатите.

Ето основните кумулативни данни за изпълнението, отчетени от държавите членки до края на 2020 г.:

·3,6 милиона предприятия ще се възползват от проекти, получили одобрение за подкрепа по линия на ЕСИ фондовете, от които 3 милиона предприятия 5 вече са били подпомогнати;

·236 500 нови работни места са били създадени с подкрепа от ЕФРР;

·45,3 милиона участници са получили подпомагане по проекти, финансирани от ЕСФ и Инициативата за младежка заетост;

·2 милиона проекта досега са били подпомогнати с цел подобряване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор и предприятията в селските райони и с цел създаване и запазване на работни места в селските райони;

·32 милиона хектара земеделска земя или 18,5 % от използваната земеделска площ са били избрани за подпомагане за управление на земите с цел по-добро опазване на биологичното разнообразие;

·64 % от цялото население на селските райони (184,5 милиона жители) са били включени в почти 3650 местни групи за действие (МГД) в рамките на LEADER за изпълнение на стратегии за местно развитие, подпомагани по линия на ЕЗФРСР.

21 млрд. евро пренасочени поради кризата с COVID-19

2.3.Първа стъпка в борбата с кризата с COVID-19: инвестиционни инициативи в отговор на коронавируса

През 2020 г. кризата с COVID-19 постави целия Европейски съюз пред сериозно предизвикателство. Националните, регионалните и местните общности бяха на предна линия в борбата със заболяването и справянето със социално-икономическите последствия.

През пролетта на 2020 г на държавите членки беше предоставена възможността да преразпределят неизразходваните средства от фондовете на политиката на сближаване към пакета на Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса (CRII и CRII+). От началото на кризата са били преразпределени около 21,3 милиарда евро. Секторът на здравеопазването се възползва от 7,4 милиарда евро за бързо осигуряване на жизненоважни лични предпазни средства, апарати за вентилация и линейки. Подпомагането на предприятията беше преструктурирано в голяма степен, като за подкрепа на МСП бяха насочени 11,5 милиарда евро чрез извънредни безвъзмездни средства и заеми с ниски лихви, за да могат те да устоят по време на ограничителните мерки. Лица от рискови групи са получили 4,1 милиарда евро от ЕСИ фондовете благодарение на новите мерки за заетост за запазване на доходите.

Годишните доклади на държавите членки за 2020 г. осигуриха първите данни от мониторинг на показатели, които са свързани конкретно с COVID. Тези показатели, които бяха предложени от Комисията за измерване на напредъка, постигнат от спешните мерки в рамките на политиката на сближаване, бяха използвани към октомври 2021 г. в над 219 програми в почти всички държави членки. В докладите за изпълнението за 2020 г. на повечето програми беше възможно да се докладват стойности от мониторинга на изпълнението на въведените мерки. Основните стойности от националните доклади показват следните предварителни постижения до края на 2020 г.:

·По отношение на свързаните с COVID-19 показатели за разходите за здравеопазване: 70 % от общо планираните 2 милиарда евро са отчетени като разпределени за избрани проекти, а за 14 % бе потвърдено, че са били изразходвани до края на 2020 г.

·Основните свързани с COVID показатели за резултати в областта на здравеопазването показват висок процент на изпълнение:

oПо отношение на целта от 2,3 милиарда лични предпазни средства, заложена в програмите на държавите членки, 71 % са били обхванати от одобрени проекти (28 % се докладват като постигнати);

oПо отношение на целта от 4300 нови апарати за вентилация според докладите са били закупени 3500 (81 %).

·По отношение на целта от 6,8 милиарда евро за спешна подкрепа за оборотен капитал за МСП (безвъзмездни средства и заеми) според докладите са били постигнати 75 % от целевата сума. По отношение на целта за подкрепа на 640 000 МСП с оборотен капитал, според докладите целта е била изпълнена на 96 % към края на 2020 г. (615 000 предприятия).

·ЕСФ е основният източник за подкрепа на социалните услуги, запазването на заетостта, уязвимите групи и други, напр. чрез подкрепа за схеми за непълно работно време, допълнително заплащане на здравните работници, ИТ оборудване, защитно оборудване и услуги за уязвими групи.

·Възможностите за гъвкавост на CRII и CRII+ бяха разширени и обхванаха Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица 6 : бяха направени изменения в програмата, за да се добавят 500 милиона евро финансиране от ЕС, така че да се създаде възможност за по-висок процент на съфинансиране от ЕС и/или за въвеждане на спешни мерки.

За да се осигури пълна прозрачност и отчетност на средствата по политиката на сближаване по време на кризата с коронавируса, с помощта на таблото за коронавируса на Платформата за свободно достъпни данни във връзка със сближаването на Комисията се предоставя актуална информация относно използването на мерките по линия на CRII и CRII+.

По ЕЗФРСР беше създадена нова мярка, по която се предоставя временна помощ за осигуряване на ликвидност на земеделските стопани и предприятията в селските райони, засегнати особено силно от кризата с COVID-19. До края на 2020 г. новата мярка започна да се прилага в над 40 национални или регионални програми за развитие на селските райони в 14 държави членки. Повече от 700 милиона евро са били разпределени за мярката при планиран общ размер на публичните разходи от над 1 милиард евро (включително национално съфинансиране). Близо 70 % от тази сума са били усвоени до края на 2020 г., като от тях приблизително 98 % са били под формата на подкрепа за земеделските стопани. Повече от 500 000 земеделски стопанства и 1000 МСП са получили подкрепа.

По ЕФМДР бяха въведени спешни мерки за подкрепа, за да се компенсират временното спиране на риболовните дейности и прекъсването или намаляването на производството и преработката в контекста на пандемията. 109 милиона евро са били отпуснати за ограничаване на последиците от пандемията от COVID-19 върху предприятията в областта на рибарството и аквакултурите през 2020 г. Очаква се тези мерки да продължат да се прилагат и през 2021 г., като се запазят инвестициите и дейностите.

2.4.Втора стъпка в борбата с кризата, свързана с COVID-19: ПО ЛИНИЯ НА REACT-EU (2021—2022 г.)

Политиката на сближаване беше подсилена с 50,6 милиарда евро за борба с пандемията.

ЕС прие най-големия досега пакет за възстановяване, за да излезе по-устойчив от кризата и да подкрепи цифровата и екологичната трансформация на Европа, финансирана по линия на Next Generation EU.

През изключително важните първи години от възстановяването нови средства в размер на 50,6 милиарда евро по линия на Помощта за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа (REACT-EU) ще подкрепят мерките за преодоляване на последиците от кризата по линия на структурните фондове за периода 2014—2020 г. Като удължават и разширяват подкрепата от типа на CRII за здравеопазването, работниците и предприятията, и като същевременно бъдат насочвани към зелени и цифрови регионални инвестиции, тези ресурси са от съществено значение за интелигентното и устойчиво възстановяване. С това ново финансиране, добавено към съществуващите програми на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г., държавите членки могат да възобновят проекти, които бяха спрени по време на кризата, за да осигурят средносрочно преодоляване на последиците от кризата и устойчивост.

REACT-EU е първият инструмент, който се използва по линия на Next Generation EU, като първото плащане бе направено на 28 юни 2021 г. Само за три месеца Комисията одобри над 90 % от наличните през 2021 г. 39,8 милиарда евро. До 5 ноември 2021 г. държавите членки официално са разпределили 36 милиарда евро по програми. Финансирането е на път към медицински институции, изследователи, собственици на предприятия, служители и лица от рискови групи. Досега за зелени инвестиции са били разпределени 5,5 милиарда евро (от които 4,7 милиарда евро за действия в областта на климата), а за цифровата икономика — 2,7 милиарда евро; 6,7 милиарда евро са били разпределени за предприятия; 5,7 милиарда евро — за здравния сектор и 12,3 милиарда евро — за пазара на труда, социалното приобщаване, образованието и обучението.

За да осигури прозрачност и отчетност по отношение на новите средства в реално време, Комисията въведе табло за REACT-EU на Платформата за свободно достъпни данни във връзка със сближаването . Държавите членки ще подадат първите си междинни доклади за изпълнението на REACT-EU в средата на 2022 г.

3.Изпълнение по ключови теми

В разделите по-долу се съдържа преглед на постигнатото чрез ЕСИ фондовете по основни области на политиката съгласно отчетеното от държавите членки в края на 2020 г.

3.1.Интелигентен растеж

189 млрд. евро за интелигентен растеж

На инвестициите в интелигентен растеж се падат около 30 % от общото финансиране по линия на ЕСИ фондовете. Над 189 милиарда евро са на разположение за трите цели във връзка с интелигентния растеж: научни изследвания и иновации (66 милиарда евро), информационни и комуникационни технологии (18 милиарда евро) и конкурентоспособност на МСП (105 милиарда евро) 7 .

До края на 2020 г. държавите членки са разпределили 190 милиарда евро — 101 % 8 от общото налично финансиране — към проекти, с които се преследват тези три цели (разпределени средства по проекти съгласно горната графика), а 102 милиарда евро, тоест 54 % от разпределените средства, вече са платени на бенефициерите по проектите (изразходвани средства по проекти). Това представлява увеличение с 14 процентни пункта в сравнение с предходната година, което показва добър темп на разходване на средствата от ЕСИ фондовете. Фигурата по-горе дава по-подробна разбивка на степента на изпълнение на всяка от трите цели, както и средната стойност за групата от инвестиции в интелигентен растеж.

Използването на ЕСИ фондовете за насърчаване на научните изследвания и иновациите е от основно значение за подпомагане на държавите членки и регионите да създадат необходимите условия за иновации, научноизследователска и развойна дейност. Подпомагането на иновациите чрез стратегии за интелигентна специализация е от основно значение за редица приоритети на Съюза, по-специално Европейския зелен пакт, „Икономика в интерес на хората“ и „Европа, подготвена за цифровата ера“.

Към края на 2020 г. бяха отбелязани значителни постижения в областта на научните изследвания и иновациите. Например в резултат на подкрепата от ЕС над 44 800 предприятия са сътрудничили с научноизследователски институти (72 % от заложената цел) и около 24 000 предприятия са въвели нови продукти на пазара (79 % от заложената цел и увеличение с 18 процентни пункта от 2019 г. насам).

ЕСИ фондовете допринасят значително за цифровата трансформация на европейската икономика чрез подобряване на информационно-технологичната инфраструктура и предоставяне на повече възможности на хората, предприятията и публичните органи чрез ново поколение технологии и умения. Избраните проекти са нараснали значително през 2020 г., достигайки 22 милиарда евро или 101 % от общия размер на разпределените средства. През 2020 г. разходването отбеляза скок с 14 процентни пункта. Тъй като инвестициите вече се конкретизират, средствата от ЕС дават своя принос за това Европа да се впише в цифровата ера.

Над 5,5 милиона домакинства се възползват от подобрен широколентов достъп благодарение на проектите, избрани за финансиране от ЕФРР. Очаква се до края на 2023 г. почти 12 милиона домакинства да се възползват от това. В селските райони над 1900 инвестиционни операции са били подкрепени с общо над 1,1 милиарда евро по линия на ЕЗФРСР за повече достъпност, използване и качество на ИКТ. Над 5,1 милиона души в селските райони са се възползвали от по-добри ИТ инфраструктура или услуги.

По ЕСИ фондовете се предоставя жизненоважна подкрепа на предприятията, за да могат да се развиват, да увеличават производителността и конкурентоспособността си и да въвеждат иновативни решения. Като цяло за повишаване на конкурентоспособността на европейските малки и средни предприятия са планирани 105 милиарда евро (16 % от общия бюджет) в хармония с амбицията на Комисията да се създадат условия за „икономика в интерес на хората“. 96 % от планираните суми са били вече разпределени за проекти, а от тях са били изразходвани 61 %. Към края на 2020 г. това е една от областите на подкрепа, в които се отбелязва най-голям успех.

3.2.Устойчив растеж

257 млрд. евро за устойчив растеж

Като осигуряват подкрепа за инвестиции в неутрална по отношение на климата, екологосъобразна и кръгова икономика, както и инвестиции за опазване на околната среда и за адаптиране към изменението на климата, ЕСИ фондовете допринасят съществено за постигане на амбициозните цели на Европейския зелен пакт. По програмите са били насочени 250,6 милиарда евро за устойчив растеж, което представлява 39 % от общия размер на разпределените средства. До края на 2020 г. за проекти са били разпределени 257,3 милиарда евро (103 % от целевото финансиране), а разходите са възлизали на 149,1 милиарда евро (59 % от общата планирана сума).

Във финансовия напредък по различните теми има съществени различия. Адаптирането към изменението на климата и предотвратяването на рискове е една от тематичните цели с най-бърз напредък по отношение на вече изразходените от бенефициерите суми. От друга страна, инвестициите в нисковъглеродна икономика изостават поради бавното стартиране, което все още не е компенсирано от ускорението, отчетено през последните три години. Това се дължи на големия дял от ЕСИ фондовете, по които се подкрепят инфраструктурни инвестиции, като например енергийна ефективност в сградите, възобновяема енергия, интелигентни електрически разпределителни мрежи или устойчив градски транспорт, където цикълът на изпълнение на проектите обикновено е по-дълъг.

До края на 2020 г. бяха отчетени следните значими постижения:

·капацитетът за производство на енергия от възобновяеми източници ще бъде увеличен с 7400 MW, от които 2700 MW вече са инсталирани, което е увеличение с 40 % в сравнение с предходната година;

·енергийните характеристики на 663 000 домакинства (110 % от целта) ще се подобрят; до края на 2020 г. от подобрените условия вече са се възползвали 359 000 домакинства (почти 76 000 повече в сравнение с края на 2019 г.);

·енергийното потребление на публични сгради ще намалее на годишна база със 7 тераватчаса (109 % от целта), от които 1,9 тераватчаса вече се спестяват годишно, което представлява с 53 % повече от предходната година;

·19,5 милиона души ще се възползват от подобрено водоснабдяване (3,5 милиона души вече се възползват от това);

·мерките за защита от наводнения ще намалят рисковете за почти 42 милиона души (151 % от целта), от които 11,3 милиона души вече са изложени в по-малка степен на рискове от наводнения като следствие от подкрепените инвестиции;

·по проекти за екологосъобразен градски транспорт са осигурени 137 км нови или подобрени трамвайни и метро линии (29 % от целта), с допълнителни 405 км по проекти, които се изпълняват в момента;

·чрез по-добро управление на земеделски и горски земи е постигнат сериозен напредък по отношение на улавянето и съхранението на въглерод, както и по отношение на намаляването на парниковите газове и емисиите на амоняк в селското стопанство; В края на 2020 г. ЕС вече е преизпълнил целите за 2023 г. в тези области;

·1,5 милиарда евро, което се равнява на близо 37 % от подкрепата по линия на ЕФМДРА, предоставяна на секторите на рибарството и аквакултурите, бяха насочени към мерки за съхраняване и опазване на околната среда, например чрез опазването на зоните по „Натура 2000“, и за насърчаване на ресурсната ефективност и намаляване на отпадъците.

3.3.Приобщаващ растеж

174 млрд. евро за приобщаващ растеж

Инвестициите в приобщаващ растеж съставляват около 27 % от общото финансиране. 174 милиарда евро са на разположение за трите обхванати цели: устойчива качествена заетост (59 милиарда евро), социално приобщаване (68 милиарда евро) и образование и професионално обучение (47 милиарда евро).

Кризата, предизвикана от COVID-19, доведе до верижна реакция в обществото, засягайки хората по различен начин. Социалната програма на ЕС с Европейския стълб на социалните права повече от всякога имат ключово значение за смекчаването на икономическото и социалното въздействие на пандемията от COVID-19 и за повишаването на устойчивостта, издръжливостта и подготвеността на икономиките и обществата в ЕС предвид предизвикателствата и възможностите на екологичния и цифровия преход. В настоящите критични условия структурните фондове, и по-специално ЕСФ, подкрепят структурните реформи, включително модернизацията на публичните услуги, насърчаването на младежката заетост, намаляването на бедността и неравенствата.

ЕСФ е основният фонд, използван за подкрепа на социалните услуги, запазването на заетостта, уязвимите групи и други, напр. чрез подкрепа за схеми за непълно работно време, допълнително заплащане на здравните работници, ИТ оборудване, защитно оборудване и услуги за уязвими групи.

До края на 2020 г. с помощта на проектите за подобряване на възможностите за заетост бе постигнато следното:

·45,3 милиона участници получиха подкрепа по линия на ЕСФ и Инициативата за младежка заетост (ИМЗ), включително 17,3 милиона безработни и 17,2 милиона неактивни участници;

·5,4 милиона души са намерили работа благодарение на подкрепата по линия на ЕСФ и ИМЗ;

·48 % от участващите са били нискоквалифицирани; 15 % са били мигранти, имали са чуждестранен произход или са били от малцинства;

·участието на жените и мъжете в подкрепяни дейности е било почти равномерно разпределено на равнище ЕС (жените са били 53 %).

Що се отнася до социалното приобщаване, за което най-голям принос има ЕСФ, избраните до момента проекти са на стойност почти 63 милиарда евро. Към края на 2020 г. 3,1 милиона участници с увреждания, 6,8 милиона мигранти, участници с чуждестранен произход или от малцинства и 8,5 милиона други хора в неравностойно положение са получили помощ за подобряване на възможностите си за заетост и развиване на подходящите умения за пазара на труда. В резултат от подкрепата от ЕС по линия на ЕФРР капацитетът на инфраструктурата в областта на грижите за деца и образованието е увеличен на 19,7 милиона души, а 53 милиона души вече се възползват от подобрени здравни услуги в целия ЕС.

По линия на ЕЗФРСР са били подкрепени над 145 000 операции за подобряване на социалното приобщаване в селските райони. Чрез този фонд е била предоставена подкрепа и за местни селски общности, които прилагат собствени стратегии за местно развитие. Над 3650 местни групи за действие, изпълняващи стратегии за местно развитие, обхващат 64 % от селското население в ЕС и обединяват публични и частни заинтересовани лица и заинтересовани лица от гражданското общество в дадена област.

По отношение на образованието и обучението са били поети задължения за 50 милиарда евро за конкретни проекти. Към края на 2020 г. благодарение на подкрепата по линия на ЕСФ и ИМЗ 21,8 милиона нискоквалифицирани хора са били подпомогнати, 7,4 милиона са придобили квалификация, а 2,2 милиона са участвали в процес на образование и обучение.

3.4.Укрепване на институционалния капацитет и ефикасна публична администрация

6 млрд. евро за ефикасна публична администрация

До края на 2020 г. за проекти за укрепване на институционалния капацитет и реформи в тази област са разпределени приблизително 6 милиарда евро, които представляват 97 % от планираните 6,2 милиарда евро. Разходите на място са възлизали на близо 2,6 милиарда евро (41 % от общо планираните). Освен подкрепата от ЕСИ фондовете е била предоставена допълнителна подкрепа чрез Програмата за подкрепа на структурните реформи, понастоящем преобразувана в Инструмент за техническа подкрепа 10 .

По тази цел:

·722 020 участници са били подпомогнати по Европейския социален фонд;

·2673 проекта, насочени към национални, регионални или местни публични администрации или публични услуги, са били подпомогнати по Европейския социален фонд.

Изпълнението на проекти, насочени към изграждане на капацитета на заинтересованите страни в сферата на образованието, ученето през целия живот, обучението, заетостта и социалните политики, изостава, като нивото на избраните проекти все още е под 60 %. Причините за забавянето се различават между държавите членки и включват правни промени, засягащи изпълнението, или трудности, свързани с иновативните и сложни характеристики на интервенцията.

3.5.Териториално и градско развитие

31 млрд. евро за териториално и градско развитие

За периода 2014—2020 г. около 31 милиарда евро са били планирани за интегрирано териториално развитие и устойчиво градско развитие по ключовите цели, представени в раздели 3.1 и 3.2 по-горе. Изпълнението на тези стратегии беше белязано от известно забавяне в началните години на програмирането поради забавяне в приключването на стратегиите и създаването на процедурите за децентрализирано изпълнение. До края на 2020 г. по линия на политиката на сближаване за проекти са разпределени 27,5 милиарда евро, което представлява 89 % от планирания размер на разпределените средства. Наблюдава се бързо увеличаване на равнището на разходите по проекти, като в края на 2020 г. то достигна 39 % от планирания размер на разпределените средства (12 милиарда евро), спрямо 26 % в края на 2019 г., но тези стойности са все още доста далеч от средната степен на изразходване от 56 %.

Чрез проектите, избрани по стратегии за интегрирано развитие, ще бъдат осигурени: 53 милиона квадратни метра ремонтирано или новосъздадено градско отворено пространство, достъпно за обществеността (137 % от заложената цел); 3,1 милиона квадратни метра ремонтирани или новопостроени публични сгради (128 % от заложената цел); и над 22 500 ремонтирани жилищни единици (95 % от заложената цел). Заедно с финансовото изпълнение изостава и физическото изпълнение, като то варира между 30—39 % от целевите стойности.

3.6.Териториално сътрудничество

12 млрд. евро за териториално сътрудничество

По линия на ЕФРР се предоставя подкрепа за програмите за териториално сътрудничество, чрез които се инвестира в трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество. На тези програми се падат 12,6 милиарда евро от планирания размер на разпределените средства, от които до края на 2020 г. за проекти вече са били разпределени 12,9 милиарда евро. По тези проекти са генерирани разходи в размер на 6 милиарда евро (48 % от планираната сума). До края на 2020 г. финансовото изпълнение на програмите за сътрудничество остава до известна степен по-бавно от изпълнението на националните/регионалните програми.

Някои постижения на програмите за териториално сътрудничество са включени в обобщените показатели по ключовите теми за инвестиции, като същевременно по някои специални показатели аспектът на сътрудничество по подкрепените проекти се измерва както следва:

·почти 25 000 предприятия и 11 000 научноизследователски институции са участвали в трансгранични, транснационални или междурегионални проекти за научни изследвания;

·около 110 000 души са участвали в съвместни инициативи за местна заетост и съвместни курсове за обучение;

·132 000 души са се възползвали от инициативите за трансгранична мобилност.

4.Оценки от страна на държавите членки

През изминалата година държавите членки продължиха усилията си в областта на оценките и показаха изключителна ангажираност да насочат ресурси за дейности в тази насока по време на санитарната криза, наред с интензивното пренасочване на ресурси към CRII и CRII+ и REACT-EU.

Делът на оценките, които имат за цел да анализират резултатите от интервенциите на програмите в периода 2014—2020 г., надхвърли 30 %, като в няколко държави членки достигна над 50 %. Успоредно с това оценките на изпълнението помогнаха на управляващите органи да внесат необходимите корекции в интервенциите, за да се извлекат максимални ползи от тях.

По своя замисъл, констатациите се отнасят предимно за индивидуални оценки, тъй като зависят до голяма степен от местния контекст на изпълнение и не е задължително да са общовалидни. Независимо от това някои оценки, извършени в различен контекст, водят до известни всеобщи констатации за резултатите от подкрепяните интервенции, разкривайки положителни резултати в много области и ефективна подкрепа за бенефициерите в публичния и частния сектор и за физическите лица.

В работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад, са предоставени повече подробности относно констатациите от направените от държавите членки и Комисията оценки за програмите, подкрепени по ЕСИ фондовете.

Комисията ще продължи да съдейства на държавите членки чрез специализираните мрежи и чрез услуги за методическо подпомагане, за да продължи да подобрява културата на изготвяне на оценки и качеството и използването на констатациите за обучението по политиките. Успоредно с това Комисията започна подготвителната работа за последващата оценка на ЕСИ фондовете. Стратегията за извършване на оценката на ЕФРР/Кохезионния фонд и на ЕСФ до края на 2025 г. беше представена на 9-тата Конференция за оценка на политиката на сближаване на ЕС, проведена през септември 2021 г.

5.Заключения

ЕСИ фондовете бързо се адаптираха към променящите се потребности

Първоначалните цели на инвестициите по ЕСИ фондовете бяха адаптирани към нуждите на държавите членки през този период на криза. В допълнение към първоначалното съсредоточаване върху интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, считано от февруари 2020 г. фондовете също така предоставиха бърза подкрепа на държавите членки за тяхната реакция на пандемията от COVID-19 и последващото възстановяване. Предоставената в този контекст гъвкавост позволи на държавите членки да се съсредоточат върху непосредствените нужди по-конкретно на здравеопазването, предприятията и социалния сектор. Извършеното препрограмиране показа, че програмите могат бързо да адаптират инвестиционните стратегии в отговор на санитарната криза, като само през 2020 г. са били препрограмирани над 20 милиарда евро. Това за пореден път показа гъвкавостта на фондовете и способността им да се адаптират при непредвидени събития и обстоятелства.

Въпреки безпрецедентните последици от пандемията от COVID-19 и свързания с нея натиск върху държавните администрации през 2020 г., степента на изразходване на средствата нарасна, като най-голямо увеличение се наблюдава при интелигентен растеж (54 % спрямо 40 %), устойчивия растеж (59 % спрямо 45 %) и териториалното сътрудничество (48 % спрямо 30 %). Резултатите също показаха устойчиво положително развитие. Последните данни за финансовото изпълнение на политиката на сближаване от 30 септември 2021 г. показват, че инвестиционните разходи през 2021 г. са били 51 милиарда евро, като по този начин продължава високият темп на изпълнение с наближаването на края на програмния цикъл.

Програмите за сближаване и по ЕФМДРА за периода 2014—2020 г. разполагат с още 2 години на изпълнение преди официалния край на периода на допустимост в края на 2023 г. (4 години, приключващи през 2025 г. за ЕЗФРСР). В перспектива с цикъла на докладване за 2022 г. ще бъде предоставена важна информация за етапа на изпълнение на първоначалните цели. Той трябва също така да осигури по-изчерпателен поглед върху напредъка в изпълнението на подкрепяните от фондовете мерки във връзка с COVID-19.

Същевременно скоро ще бъдат приети програмите за периода 2021—2027 г. Очаква се тяхното изпълнение да започне през 2022 г. със значителни нововъведения, като същевременно те ще бъдат съпътствани от допълнителни извънредни ресурси, предоставени в подкрепа на устойчивото възстановяване по линия на Next Generation EU. Този пакет се състои от няколко ключови инструмента:

·Механизма за възстановяване и устойчивост, с който се предоставят 338 милиарда евро безвъзмездни средства и 386 милиарда евро заеми на държавите членки;

·REACT-EU, с чиято помощ бюджетът на програмите на политиката на сближаване в последните им години на изпълнение се увеличава с 50,6 милиарда евро;

·допълнително финансиране от 17,5 милиарда евро за Фонда за справедлив преход, с който се осигурява подкрепа на лицата, които живеят в най-засегнатите от прехода към неутралност по отношение на климата територии;

·ще бъдат предоставени и допълнителни 8,1 милиарда евро за развитие на селските райони, за да се подкрепи устойчивостта в селските райони.

Като се има предвид, че предстои да бъдат приключени и отчетени инвестиции за още 3 години по линия на политиката на сближаване и ЕФМДРА за периода 2014—2020 г. (по отношение на развитието на селските райони — 5 години), ЕСИ фондовете стабилно напредват в постигането на своите цели, което се потвърждава от данните за 2020 г. Дори в необичайни условия ЕСИ фондовете бързо се адаптираха и подкрепиха нашите общности по време на пандемията, като същевременно съдействаха за техния преход към екологична и цифрова Европа.

(1)     С Регламент (ЕС) 2020/2220 настоящият период на изпълнение на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони беше удължен с две години, за да се даде възможност на държавите членки и на Комисията да подготвят всички елементи, необходими за прилагане на новата правна рамка за Общата селскостопанска политика и на съответните стратегически планове.

(2)    Наличните данни показват, че частичен напредък е постигнат и във финансовото изпълнение към 30 септември 2021 г.

(3)    В приложенията е дадена подробна информация за финансовото изпълнение по фонд и по държави членки.

(4)    В случая на ЕЗФРСР разходите са допустими до края на 2025 г.

(5)    Целта на всички ЕСИ фондове е да подпомагат предприятията. Проектите са подпомогнали 1,4 милиона дружества по линия на ЕФРР, 1,2 милиона микро-, малки и средни предприятия по линия на ЕСФ и 390 000 селскостопански предприятия по линия на ЕЗФРСР (подпомогнати са били 156 000 млади земеделски стопани, а в 234 000 земеделски стопанства са били направени инвестиции във физически активи).

(6)    Преглед на свободно достъпни данни във връзка със сближаването по линия на ФЕПННЛ: https://cohesiondata.ec.europa.eu/d/tdry-xg55

(7)    Обобщените за основните области на политиката суми са надхвърлят конкретните суми по тематични цели, включени в приложение 1.1. Това се дължи на преразпределянето на инвестициите в категория „множество тематични цели“.

(8)    Сумата е по-голяма от планираната, за да се осигури по-добро усвояване, в случай че някои от проектите останат неизпълнени или ако бъдат разпределени допълнителни средства.

(9)    Действията в областта на климата по линия на кохезионната политика могат да бъдат разгледани с инструмента за проследяване на мерките срещу измененията на климата в свободно достъпните данни във връзка със сближаването.

(10)    Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета от 10 февруари 2021 г. за създаване на Инструмент за техническа подкрепа (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 1). Също на разположение на следния адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32021R0240&qid=1638785527917&from=en  

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 17.12.2021

COM(2021) 797 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Европейските структурни и инвестиционни фондове
Обобщаващ доклад от 2021 г. за годишните доклади относно изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г.

{SWD(2021) 384 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ 1.1

Кумулативно финансово изпълнение на ЕСИ фондовете по тематична цел, отчетено по програмите до 31 декември 2020 г. (общо разходи и равнища на подбор на проекти и усвояване на разходите)

	Тематични цели	Обща планирана сума  (от ЕС и национално финансиране)	Общ размер на допустимите разходи по избраните проекти	Общ размер на разходите, отчетени по избраните проекти	Процент избрани проекти	Процент на разходване
		милиони евро	милиони евро	милиони евро	%	%
01	Научни изследвания и иновации	59 932,2	64 595,4	27 255,0	108 %	45 %
02	Информационни и комуникационни технологии	16 127,3	16 432,6	7191,1	102 %	45 %
03	Конкурентоспособност на МСП	91 392,3	97 830,8	56 416,9	107 %	62 %
04	Нисковъглеродна икономика	44 283,2	46 879,4	20 657,9	106 %	47 %
05	Адаптиране към изменението на климата и предотвратяване на рискове	38 221,6	43 409,3	29 652,4	114 %	78 %
06	Опазване на околната среда и ресурсна ефективност	70 921,5	76 732,5	44 143,0	108 %	62 %
07	Мрежови инфраструктури в областта на транспорта и енергетиката	63 063,4	70 749,0	35 724,6	112 %	57 %
08	Устойчива и качествена заетост	49 481,3	47 283,1	27 230,4	96 %	55 %
09	Социално приобщаване	56 607,8	54 613,7	28 765,2	96 %	51 %
10	Образование и професионално обучение	39 091,5	41 409,7	21 506,2	106 %	55 %
11	Ефикасна публична администрация	5738,8	5571,0	2383,8	97 %	42 %
12	Най-отдалечени и слабо населени региони	220,5	232,9	592,8	106 %	269 %
ПМ	Преустановени мерки	140,3	-	114,0	0 %	81 %
	Множество тематични цели (ЕФРР/КФ/ЕСФ)	85 918,8	94 543,8	46 485,9	110 %	54 %
ТП	Техническа помощ	18 972,4	15 768,2	9566,9	83 %	50 %
	Обща сума	640 113,0	676 051,2	357 686,1	106 %	56 %

Забележка: Стойностите към края на 2020 г. на „Общ размер на допустимите разходи по избраните проекти“ са по-високи от посочените в COM(2021) 213 от 28.4.2021 г., тъй като в горната таблица вече са отчетени и добавени стойностите на ЕЗФРСР и ЕФМДРА към края на 2020 г. 
Източник: Европейската комисия въз основа на данните, докладвани по програмите, достъпни в портала за свободно достъпните данни относно ЕСИ фондовете https://cohesiondata.ec.europa.eu/d/99js-gm52

ПРИЛОЖЕНИЕ 1.2

Кумулативно финансово изпълнение на ЕСИ фондовете по тематична цел, отчетено по програмите към 30 септември 2021 г. (общо разходи и равнища на подбор на проекти и усвояване на разходите), включително новите ресурси по линия на REACT-EU и ЕЗФРСР през 2021 г.

	Тематични цели	Обща планирана сума  (от ЕС и национално финансиране)	Общ размер на допустимите разходи по избраните проекти	Общ размер на разходите, отчетени по избраните проекти	Процент избрани проекти	Процент на разходване
		милиони евро	милиони евро	милиони евро	%	%
01	Научни изследвания и иновации	60 701,5	69 901,8	35 432,9	115 %	58 %
02	Информационни и комуникационни технологии	16 029,4	17 740,6	8464,6	111 %	53 %
03	Конкурентоспособност на МСП	103 966,1	101 240,3	61 781,2	97 %	59 %
04	Нисковъглеродна икономика	45 705,2	48 970,3	23 930,3	107 %	52 %
05	Адаптиране към изменението на климата и предотвратяване на рискове	47 858,3	43 801,8	30 216,3	92 %	63 %
06	Опазване на околната среда и ресурсна ефективност	82 349,9	79 477,4	46 641,5	97 %	57 %
07	Мрежови инфраструктури в областта на транспорта и енергетиката	63 054,1	72 391,8	41 270,1	115 %	65 %
08	Устойчива и качествена заетост	50 146,2	51 905,8	31 865,1	104 %	64 %
09	Социално приобщаване	60 966,1	59 544,5	34 280,4	98 %	56 %
10	Образование и професионално обучение	39 057,6	44 031,5	25 049,0	113 %	64 %
11	Ефикасна публична администрация	5593,5	5902,2	2797,1	106 %	50 %
12	Най-отдалечени и слабо населени региони	220,5	267,7	642,7	121 %	291 %
13	REACT-EU Улесняване на преодоляването на последиците от кризата и устойчивост	35 976,7	6572,1	2237,7	18 %	6 %
ПМ	Преустановени мерки	153,2	-	114,0	0 %	74 %
	Множество тематични цели (ЕФРР/КФ/ЕСФ)	85 919,8	99 017,6	55 371,7	115 %	64 %
ТП	Техническа помощ	21 404,0	16 935,0	10 836,6	79 %	51 %
	Обща сума	719 102,3	717 700,6	410 930,9	100 %	57 %

Източник: Европейската комисия въз основа на данните, докладвани по програмите, достъпни в портала за свободно достъпните данни относно ЕСИ фондовете https://cohesiondata.ec.europa.eu/d/99js-gm52

В тази таблица се съдържа допълнителната обща подкрепа по програмите по REACT-EU и ЕЗФРСР през 2021 г. (вж. Приложение 4).

ПРИЛОЖЕНИЕ 2.1

Кумулативно финансово изпълнение на ЕСИ фондовете по държави членки, отчетено по програмите към 31 декември 2020 г. (общо разходи и равнища на подбор на проекти и усвояване на разходи)

	Разпределена сума от ЕС 2014—2020 г.	Обща планирана сума (от ЕС и национално финансиране)	Общ размер на допустимите разходи по избраните проекти към края на 2020 г.	Общ размер на разходите, отчетени по избраните проекти към края на 2020 г.	Процент избрани проекти	Процент на разходване
	милиони евро	милиони евро	милиони евро	милиони евро	%	%
Австрия	4 922,9	10 606,7	10 900,1	7963,0	103 %	75 %
Белгия	2744,7	6088,8	6463,1	3050,4	106 %	50 %
България	9868,9	11 704,5	10 888,2	6192,9	93 %	53 %
Хърватия	10 731,2	12 653,8	15 788,7	6205,9	125 %	49 %
Кипър	917,3	1169,8	1246,9	660,7	107 %	56 %
Чехия	23 865,0	32 051,6	32 329,1	18 444,5	101 %	58 %
Дания	1546,8	2314,1	2401,9	1212,2	104 %	52 %
Естония	4423,5	5769,9	5633,8	3600,2	98 %	62 %
Финландия	3765,0	8435,2	10 776,9	6959,9	128 %	83 %
Франция	27 502,3	45 841,3	52 150,8	30 416,0	114 %	66 %
Германия	27 935,0	44 743,4	47 394,5	27 758,0	106 %	62 %
Гърция	21 381,4	26 655,4	33 655,9	15 035,0	126 %	56 %
Унгария	25 013,2	29 661,6	31 885,0	17 119,5	107 %	58 %
Ирландия	3361,6	6140,1	8443,2	4709,3	138 %	77 %
Италия	44 661,6	72 406,8	67 169,5	36 934,3	93 %	51 %
Латвия	5633,7	6907,2	6911,0	4222,3	100 %	61 %
Литва	8436,4	9993,4	10 999,5	6358,2	110 %	64 %
Люксембург	140,1	454,7	440,7	337,9	97 %	74 %
Малта	827,9	1021,4	960,8	590,7	94 %	58 %
Нидерландия	1947,4	3772,7	4476,3	2502,4	119 %	66 %
Полша	86 113,3	104 932,2	100 403,5	57 472,1	96 %	55 %
Португалия	25 859,7	33 047,2	40 888,0	20 729,5	124 %	63 %
Румъния	30 883,1	36 569,1	47 705,6	17 845,8	130 %	49 %
Словакия	15 137,6	19 133,7	19 084,7	8589,9	100 %	45 %
Словения	3928,0	4953,2	5179,4	2820,3	105 %	57 %
Испания	39 927,4	56 552,7	55 034,1	24 128,8	97 %	43 %
Швеция	3626,4	7363,3	7743,7	5167,4	105 %	70 %
Обединено кралство	16 346,0	26 538,1	26 146,7	14 617,1	99 %	55 %
Европейско териториално сътрудничество	9408,9	12 631,2	12 949,8	6042,0	103 %	48 %
Обща сума	460 856,5	640 113,0	676 051,2	357 686,1	106 %	56 %

Източник: вж. приложение 1.1.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2.2

Кумулативно финансово изпълнение на държавите членки, отчетено по програмите към 30 септември 2021 г. (общо разходи и равнища на подбор на проекти и усвояване на разходите, включително новите ресурси по линия на REACT-EU и ЕЗФРСР през 2021 г).

	Разпределена сума от ЕС 2014—2020 г.	Обща планирана сума (от ЕС и национално финансиране)	Общ размер на допустимите разходи по избраните проекти към края на 2020 г.	Общ размер на разходите, отчетени по избраните проекти към края на 2020 г.	Процент избрани проекти	Процент на разходване
	милиони евро	милиони евро	милиони евро	милиони евро	%	%
Австрия	6546,2	13 826,4	11 280,3	8285,8	82 %	60 %
Белгия	3174,7	6742,2	6624,3	3415,9	98 %	51 %
България	10 285,3	12 120,0	11 399,3	7 565,7	94 %	62 %
Хърватия	12 091,9	14 103,9	16 833,5	7781,4	119 %	55 %
Кипър	1093,0	1368,3	1473,5	863,8	108 %	63 %
Чехия	25 462,0	33 968,5	35 628,1	21 731,6	105 %	64 %
Дания	1955,6	2784,5	2488,8	1338,6	89 %	48 %
Естония	4855,3	6303,8	5996,7	4091,2	95 %	65 %
Финландия	4896,4	10 756,5	11 178,1	7 223,4	104 %	67 %
Франция	34 360,7	54 632,9	55 458,7	33 384,3	102 %	61 %
Германия	33 360,6	51 879,0	49 078,5	30 641,5	95 %	59 %
Гърция	23 089,3	28 371,4	38 528,1	17 841,2	136 %	63 %
Унгария	25 424,7	30 166,8	33 493,4	20 134,0	111 %	67 %
Ирландия	4243,6	7597,4	8477,3	5174,1	106 %	59 %
Италия	58 194,3	88 301,0	70 531,9	42 619,1	112 %	68 %
Латвия	6182,9	7616,1	7290,9	4757,0	80 %	48 %
Литва	8710,1	10 268,4	11 155,6	7241,4	96 %	62 %
Люксембург	313,8	642,2	509,3	421,4	109 %	71 %
Малта	939,1	1132,6	1138,7	648,4	79 %	66 %
Нидерландия	2731,1	4905,4	5011,2	2813,7	101 %	57 %
Полша	90 665,1	110 819,0	103 237,8	65 894,3	102 %	57 %
Португалия	28 838,2	36 306,0	42 867,7	24 666,6	93 %	59 %
Румъния	34 757,2	40 965,7	50 844,4	20 684,1	118%	68 %
Словакия	16 473,0	20 773,3	19 843,8	9925,3	124 %	50 %
Словения	4498,8	5647,6	5886,7	3490,8	96 %	48 %
Испания	51 672,8	69 281,6	62 266,5	29 613,6	104 %	62 %
Швеция	4536,1	8739,4	7941,5	5520,6	90%	43 %
Европейско териториално сътрудничество	16 346,0	26 451,3	27 857,5	15 675,4	91%	63 %
Обединено кралство	9408,9	12 631,2	13 378,6	7486,6	105 %	59 %
Обща сума	525 106,9	719 102,3	717 700,6	410 930,9	100 %	57 %

Източник: вж. приложение 1.2.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ЕСИ фондове — планирани суми за целите, свързани с изменението на климата
с кумулативно равнище на избраните проекти и степен на усвояване до 31 декември 2020 г.

Фонд	Планирана сума от ЕС	От тях разпределени за действия във връзка с изменението на климата		Стойност на избраните проекти до края на 2020 г. (оценка на дела на ЕС)	От тях разпределени за действия във връзка с изменението на климата		Сума, изразходвана по проекти до края на 2020 г. (оценка на дела на ЕС)	От тях изразходвани за действия във връзка с изменението на климата
	млрд. евро	млрд. евро	%	млрд. евро	млрд. евро	%	млрд. евро	млрд. евро	%
КФ	61,5	17,0	28 %	71,9	20,2	28 %	32,8	8,1	25 %
ЕЗФРСР	100,1	57,4	57 %	100,7	60,1	60 %	68,1	44,1	65 %
ЕФМДРА	5,7	1,0	18 %	4,0	0,7	18 %	3,3	0,4	12 %
ЕФРР	200,1	34,9	17%	221,3	36,0	16 %	101,3	15,1	15 %
ЕСФ/ИМЗ	93,5	1,1	1 %	93,0	7,4	8 %	50,9	4,0	8 %
Общо	460,9	111,4	24 %	490,9	124,4	25 %	256,4	71,7	28 %

Източник: Европейска комисия

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

Разпределение на средствата по линия на REACT-EU през 2021 г., към ноември 2021 г.

	Отпуснати средства от ЕС по линия на REACT-EU, налични за програмиране			Суми от ЕС, за които е взето решение
	2021 г.	2022 г.	Общо	ЕФРР	ЕСФ	ФЕПННЛ	Общо
AT	218,3	-	218,3	123,8	88,5	6,0	218,3
BE	258,8	-	258,8	97,9	123,0	31,8	252,7
BG	436,4	-	436,4	186,8	229,7	19,9	436,4
CY	111,4	-	111,4	46,4	65,0	-	111,4
CZ	834,8	-	834,8	834,8	-	-	834,8
DE	1886,6	-	1886,6	1177,9	708,7	-	1886,6
DK	177,8	-	177,8	123,1	54,7	-	177,8
EE	177,8	-	177,8	160,5	12,8	4,5	177,8
ES	10 855,4	-	10 855,4	6974,1	2144,0	40,0	9158,1
FI	134,5	-	134,5	94,0	40,5	-	134,5
FR	3093,0	-	3093,0	2065,8	251,7	104,0	2421,5
GR	1707,9	-	1707,9	1607,9	100,0	-	1707,9
HR	571,5	-	571,5	31,5	530,0	10,0	571,5
HU	881,2	-	881,2	223,7	187,9	-	411,5
IE	88,3	-	88,3	-	-	-	-
IT	11 303,5	-	11 303,5	4734,3	6369,8	199,4	11 303,5
LT	273,7	-	273,7	236,7	37,0	-	273,7
LU	139,8	-	139,8	69,7	69,7	0,5	139,8
LV	210,0	-	210,0	183,3	20,6	6,1	210,0
MT	111,2	-	111,2	-	111,2	-	111,2
NL	440,8	-	440,8	220,4	220,4	-	440,8
PL	1644,7	-	1644,7	1280,4	74,4	-	1354,7
PT	1594,1	-	1594,1	1325,6	268,6	-	1594,1
RO	1323,9	-	1323,9	1033,9	-	56,0	1089,9
SE	287,3	-	287,3	57,5	229,9	-	287,3
SI	262,2	-	262,2	240,1	13,2	8,9	262,2
SK	616,0	-	616,0	194,9	402,1	19,0	616,0
Общо	39 640,9	-	39 640,9	23 324,8	12 353,3	506,0	36 184,1

Източник: https://cohesiondata.ec.europa.eu/d/cdnu-kc2j   Настоящият анализ на данните представя актуализираната позиция по „Отпуснати средства от ЕС по линия на REACT-EU, налични за програмиране“ и „Суми от ЕС, за които е взето решение”: https://cohesiondata.ec.europa.eu/d/26d9-dqzy